Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 19 юли 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум – откривам заседанието.
Предлагам да обсъдим дневния ред, който Ви е раздаден предварително - три точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Ако се наложи да сменим местата на втора и трета точка, ще Ви кажа. И по трите точки нашата Комисия не е водеща. Всякакви предложения, които ще имате по тях, моля към водещите комисии.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Диана Драгнева – директор на Дирекция „Правна“ и Галин Желев – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“.
Първа точка, по която започваме работа, въобще не е нова за нас. Колегите много добре знаят, че в края на миналия парламент предложението за прехвърляне на Банката за развитие от един принципал на друг – от Министерството на финансите към Министерството на икономиката, го гледахме на първо четене, мина в Комисията. Не си спомням дали мина на първо четене и в зала, но мисля, че не. Така или иначе сега отново се връщаме към тази точка.
От гостите ни от Министерството на финансите и от Министерството на икономиката имате ли да добавите нещо допълнително към мотивите, които са към законопроекта?
Може би първо госпожа Петрова и след това господин Борисов.
Ще Ви помоля накратко, темата не е нова за нас.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Нямаме какво да добавим към мотивите освен да актуализираме информацията от днес, според която на свое заседание Министерският съвет е одобрил Стратегия за развитие на Българската банка за развитие за следващия период, където акцент са малките и средни предприятия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Може би допълнителен мотив е търсенето на синергия между всички инструменти за насърчаване на малките и средни предприятия и експорт.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги народни представители?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние потвърждаваме принципната ни позиция: да подкрепим тази промяна и Банката за развитие да премине под управлението на Министерството на икономиката с аргументите, които вече сме подчертали и са протоколирани – бихме желали да подпомогнем правителството, което и да е то, да постигне този синергичен ефект при осъществяването на политики, тъй като до момента Министерството на икономиката беше ограничено с финансовия инструментариум, който е решаващ в много от програмите.
Ние ще подкрепим тази промяна и ще препоръчаме на Министерството по-нататък да каже дали потвърждава тригодишната програма, утвърдена от служебното правителство – ще има ли някакви промени в програмата на Банката? Ако има, ще трябва да ни уведоми – това не касае гласуването – за да видим дали наистина с тази промяна ще можем да осигурим този синергичен ефект, на който всички се надяваме. Ние ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние също ще подкрепим законопроекта, той наистина е в правилната посока.
Имам два въпроса: минал ли е през водещата Комисия по бюджет и финанси? Не е минал, значи този въпрос отпада.
Вторият ми въпрос е към Министерството на икономиката: разглеждали ли сте някаква стратегия от Ваша гледна точка като принципал на тази банка? Какво ще подобрите от сегашната работа на Банката в посока да постигне точно тези цели, които си поставяме с прехвърлянето на банката от Министерството на финансите към Министерството на икономиката? Какво точно ще подкрепите в посока по-ефективно използване ресурсите на Банката в развитието на малките и средни предприятия?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Има смисъл банката да отиде в Министерството на икономиката, ако тя има нужната политика и стратегия да насърчи и да стимулира малките и средни предприятия.
Бих искал да развия въпроса на колегата още малко: Министерството на икономиката има ли такъв тип стратегии, разбирания, готовност да провежда такъв тип политика, в която Банката за развитие да бъде един от инструментите?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Както каза зам.-министър Петрова, новата Стратегия до 2020 г., подготвена съвместно с Министерството на икономиката и Министерството на финансите, бе приета от Министерския съвет. Ако прецените, бих могъл да вляза в някои детайли от нея.
Една от темите ще бъде, че индиректното кредитиране е основният приоритетен продукт в стратегическия план на банката с ясен стремеж за достигане на дял, надвишаващ над 60% от активите на Българската банка за развитие. В момента съотношението индиректно към директно кредитиране е 35:65, тоест тази тенденция трябва да я обърнем. Ще се насочим към динамичните пазарни условия и към партньорството както и с оперативните програми и инструменти – Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Друга цел е балансовото число в края на периода на Стратегията да надхвърли 2,1 млрд. лв., като, ако към него добавим и Проект „Енергийно обновяване на българските жилища“ да достигнем балансово число 3 млрд. лв.
Най-съществено ще нараснат вземанията от банки, възникнали по линия на програми за индиректно финансиране, както казах. Ще бъде създаден предвиденият в Закона за Българската банка за развитие Фонд за капиталови инвестиции.
Разбира се, ще се стремим качеството на активите да отбележи подобрение. Също така има заложени цели, ще намаляваме оперативните разходи и всичко, което е изложено в мотивите – да има синергия между всички инструменти, които насърчават малките и средни предприятия и насърчаването на износа. Успешен пример за това е синергията, която може да бъде създадена с Българската агенция за експортно застраховане, чиито принципал отново е министърът на икономиката.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на закона за изменение и допълнение по Закона за Българска банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г., да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря Ви.
По втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Лидия Атева – началник на отдел в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ и Маргарита Борисова – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“.
Може би, първо, ще изслушаме госпожа Маринела Петрова за всичко, свързано с мотивите и, естествено, нещо ново извън тях.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това не е нов законопроект, тъй като касае въвеждане на европейско законодателство и осъвременяване на нашия режим с изискванията на европейско ниво, както и допълване в области, в които практиката е показала липса на адекватно въвеждане и разпореждане.
Основните елементи, включени в тези промени, касаят нов правен ред за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ, механизъм за съдебно производство по оспорване на акт за предоставяне на държавна или минимална помощ, както и засегнати от предоставянето на неправомерна помощ от трети страни.
Въвеждат се базови принципи, които да се спазват при предоставянето на държавна и минимална помощ и подобряване на координацията и контрола върху държавните помощи със засилване ролята на Агенцията за държавна финансова инспекция.
На последно място, не по важност, е прецизиране в термините и практиките на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Законопроектът мина в Бюджетна комисия и доколкото имам информация, там е гласуван единодушно с подкрепа: 15 – за.
Имате думата.
Колеги, ако няма никакви предложения по законопроекта, пак повтарям, не сме водеща Комисия, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, по Законопроект, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г., който е „за“ да се приеме във вида, в който е докладван, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за държавните помощи, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на Министерството на финансите.
По трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г., за първо гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Димитър Геновски – заместник-министър;
от Държавна агенция за електронно управление: росен Желязков – председател.
Давам думата на Станислав Иванов.
Тук може би трябва да отхвърлим този законопроект, защото не можем така единодушно да го приемем. (Оживление.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложеният от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис има за цел да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни услуги, с Регламент ЕС 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация на удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, Регламент ЕС 910/2014. Прякото прилагане на Регламент ЕС 910/2014, налага отмяната на съществената част от разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис по въпросите, уредени в Регламента.
Считаме, че законопроектът ще допринесе за бъдещото развитие на цифровата инфраструктура, подобряване качеството на онлайн услугите – сигурни, надеждни и по-лесни за използване, повишаване доверието и сигурността в онлайн пространството, осигуряване на правната сигурност при онлайн трансакциите, насърчаване на граждани и бизнес административни органи към извършването на електронни трансакции, предоставянето на електронни услуги.
Законопроектът е подчинен на концепцията за техническа и технологична неутралност на инструментите и механизмите, които се използват при предоставянето на електронни удостоверителни услуги в съответствие с принципите, описани в Регламент ЕС 910/2014.
Законопроектът установява прилагането на Националната схема във връзка с осъществяването на надзор и одит върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги.
В резултат на предлаганите промени структурата на Закона ще обхваща следните основни подразделения: електронно изявление и електронен документ, електронни удостоверителни услуги, надзор, акредитация на органите за оценяване на съответствието, защита на личните данни и административни разпоредби.
Съобразно променената структура на закона, нормите, свързани с тайната на данните и оспорването на изявленията при използването на удостоверителните услуги, са намерили ново системно място в Глава трета „Електронно удостоверителни услуги“, чл. 18а и 18. В тях, за разлика от съществуващите чл. 14 и 15, са включени хипотезите на всички удостоверителни услуги, а не само на електронните подписи.
С предлаганото изменение на чл. 21 от Закона за електронния документ и електронния подпис са посочени изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно чл. 24 от Регламент ЕС 910/2014.
В съответствие с разрешения предмет и обхват на закона се предлага промяна в наименованието и уредбата на Раздел III, Глава трета, като разпоредбите обхващат не само удостоверенията за квалифициран електронен подпис, а всички квалифицирани удостоверения по Регламент ЕС 910/2014.
Като важна законова промяна определяме редакцията на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, в които изрично е посочено, че Комисията за регулиране на съобщенията е националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент ЕС 910/2014, включително предоставя и отнема квалифицирания статут на доставчиците на удостоверителни услуги, с което Република България изцяло изпълнява изискванията на чл. 17 в § 1, изречение второ от Регламент на ЕС 910/2014.
Подробните мотиви за всички необходими според нас законодателни промени са подробно изложени в мотивите към ЗИД на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само да Ви кажа, друг път, когато сте вносител, в нашата Комисия всички четат мотивите едно към едно и са запознати с тях.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това не са мотиви. Току-що казах, че в заключение бих искал да посоча, че законодателните промени са изложени подробно в мотивите. Това е изказване на вносител.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предупредиха ме, че трябва да дам думата на Росен Желязков.
Жельо Бойчев има въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точно това исках да предложа – господин Желязков, вземайки думата, да използваме, че е тук, да каже какво по същество от тази законодателна промяна, която се прави, ще помогне за задачата, която му е възложена, която е толкова важна и всички чакаме да се случи това електронно правителство и управление?
Ако може, господин Желязков, да кажете докъде сте в тази голяма цел, която сме си поставили?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой ще вземе думата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Желязков ще вземе думата.
Искам да се извиня, но трябва да тръгвам, тъй като трябва да председателствам Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Извинен сте, господин Иванов.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е към господин Желязков. Има две становища – от Министерството на икономиката и от Министерството на транспорта, ако сте запознат, да се изкажете, защото те имат някакви бележки и предложения по този законопроект. Дали ще ги вземем предвид и въобще какво е становището Ви по становищата на двете министерства?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Желязков, заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ (председател на Държавната агенция за електронно управление): Госпожи и господа народни представители! Ще започна от общото към частното. В 43-то Народно събрание беше внесен законопроект с аналогично уреждане на материята, свързан с прилагането на Регламент 910/2014. Той беше приет на първо четене. Времето на Народното събрание не беше достатъчно, за да се приеме на второ четене. Сега, бих казал, изключително своевременно се внася този законопроект, защото на 16 декември 2016 г. започна пилотна процедура на Комисията по отношение стартирането на наказателна такава за неприлагането на Регламент 910.
С оглед на това, че законопроектът беше внесен и уверенията, които дадохме на Комисията, че ще бъде спазено основното изискване на Регламента по отношение на това, определен за надзорен орган, да публикува доверителните списъци на доставчиците на електронни удостоверителни услуги, пилотната процедура беше спряна. Сега сме в процес на мониторинг преди евентуалното стартиране на наказателната процедура. В момента сме в процес на наблюдение, така че приемането на закона е начин да бъде удовлетворено изискването на Регламента.
Законопроектът урежда неуредени въпроси, свързани с обществените отношения по отношение на предоставянето на електронни удостоверителни услуги или има директни препратки в Регламента по отношение на въпроси, които не се нуждаят от такова уреждане.
Важните елементи са определянето на Комисията за регулиране на съобщенията като надзорен орган, който дава квалифициран статут на доставчиците на удостоверителни услуги. Такива доставчици са отговарящите на изискванията на закона субекти, които предоставят такива услуги. Тези услуги са електронен подпис, електронно изявление, електронен документ, електронен печат, времеви печат, уеб приложение и така нататък по отношение на автентикация на уеб страници. Всъщност квалифицираният статут го дава Комисията за регулиране на съобщенията с публикуване на съответния доверителен списък. Само лицата, публикувани в този доверителен списък, могат да бъдат доставчици на тези услуги. Това е някаква гаранция за автентикацията по отношение на авторството на всяка една от тези удостоверителни услуги – било подпис, било документ, било време и така нататък.
Предвидено е Изпълнителна агенция „Българска агенция по акредитация“ да бъде акредитационният орган, който да акредитира лица, които да сертифицират лицата, които биха или не биха попаднали в този доверителен списък. Тоест, има предпоставки, от една страна, строг ред и режим по отношение на акредитацията на сертифициращите органи и по отношение на сертификацията към лицата, които ще предоставят удостоверителни услуги. Като краен етап с публикуването на доверителния списък тези субекти да бъдат припознати или обявени пред обществото като единствените такива, предоставящи електронни удостоверителни услуги. Това е изключително важно, защото не бива да се подлага под съмнение авторството било на документ, било на подпис, на печат, най-вече на времеви печат.
За да дам малко повече конкретика в някои от тези компоненти примерно времевият печат удостоверява електронен документ към кой момент, и от кой момент насетне е с непроменено съдържание, тъй като електронен документ може непрекъснато да бъде променян във времето. Това са изискванията на Регламента.
Ангажиментът на националното законодателство е да определи органите. Такива органи са определени в лицето на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ и Комисията за регулиране на съобщенията.
По отношение въпроса на господин Бойчев. Пак ще реферирам към Регламент 910, който третира въпросите за електронната идентификация, електронните удостоверителни услуги при трансакциите на вътрешния пазар.
Първият компонент от Регламента, именно електронната идентификация, не беше по никакъв начин регламентиран с вътрешен акт в националното законодателство. Това наложи изработването на изцяло нов закон и миналата година беше приет Законът за електронната идентификация. Това е първата стъпка за използването на електронните административни услуги. По принцип възможността всяко едно лице да може да легитимира своята самоличност при заявяването, респективно при получаването на електронна административна услуга.
В момента по Оперативна програма „Добро управление“ се реализира проект за електронната идентификация. Бенефициент е Министерството на вътрешните работи. По обясними причини там са основните регистри на населението и на физическите лица, свързани с тяхната идентичност и тяхната самоличност. Това е възможност всяко лице над 14 години, получавайки своята електронна идентичност на неутрален носител – носителят може да бъде лична карта, смарт карта, банкова карта, карта за телефон, мобилно устройство и така нататък, чрез съответните протоколи, гарантиращи надеждност, да се заявява в интернет пространството като лице, с която самоличност претендира. Това се верифицира пред административните органи и в общ смисъл се доказва самоличността на това лице. Това предполага съвместно или разделно използване, заедно с електронния подпис, тъй като удостоверението за самоличност не се препокрива с подписването. Това е задължителната и необходима предпоставка за използването на електронни административни услуги по принцип.
Понастоящем такива се използват с квази форми на електронна идентификация, като казвам „квази“ по никакъв начин не ги подценявам. Това са пиковете, които се използват в НАП, пиновете, които се използват в системата на НОИ, допреди време пръстовите автентикатори в системата на здравеопазването, но всичко това е форма за електронна идентификация на едно лице.
С изработването на националната схема, което трябва да стане до края на следващата година, тази национална схема трябва да бъде нотифицирана и ще бъде европейски призната, тоест наши граждани ще могат да се идентифицират пред административните органи на останалите страни членки. Германия вече нотифицира тяхната система за електронна идентификация, което означава, че ако имахме наша, немски граждани можеше да ползват такива услуги в България. Това е европейски процес по изискванията на същия този Регламент.
Бидейки първа стъпка, вторият компонент, важен за електронното управление, е междурегистровата свързаност, а именно възможността всички базови регистри, на които се базират електронните услуги, да обменят по автоматичен път данни и информация помежду си без човешка намеса. В момента, само Ви давам пример, от наличните регистри, които могат да обменят информация – около 40 и няколко базови регистри: регистри в МВР, Агенция по вписванията, ГРАО и така нататък, само 23 администрации се възползват, тоест има повече технологична възможност отколкото търсене от страна на административните органи. Затова и все още тенденцията за удостоверяване на факти и обстоятелства по отношение на административното обслужване се изисква на хартия.
Докато се реализират основните проекти: междурегистровата свързаност, което също ще се финансира по „Добро управление“ – проект, който ще се извърши съвместно с Агенцията и ГРАО по отношение на ЕСГРАОН, гражданска регистрация, адресен регистър, по отношение на базовите регистри в Агенцията по вписвания, имотен, търговски регистър, юридически лица с нестопанска цел, кадастър и така нататък. Общо взето това са базови регистри, върху които всяка административна услуга, независимо дали на централно, или на общинско ниво, черпи информация. Дотогава ще се опитваме да реализираме определени услуги стъпка по стъпка, колкото и това да е трудно. Затова предпоставка е и задължителната промяна в специалните закони, тъй като в голямата си съвкупност националното ни законодателство е базирано на аналоговото разбиране за предоставянето на документи.
Навсякъде в законите се говори за документи, докато електронното управление се базира на предоставяне на данни.
Концепцията, че трябва да има електронен документооборот е валидна само между администрациите, но не е валидна за гражданите и бизнеса. Гражданите и бизнесът трябва да се базират на разбирането, че веднъж събрана информация, трябва да бъде многократно използвана, тоест веднъж създадена информация, която се намира в регистри, не е необходимо гражданинът или бизнесът да доказват наличието или отсъствието на определени факти и обстоятелства. Пример е пакетът от изменения, свързани с изискването за предоставяне на свидетелство за съдимост. За съжаление, това налага множество, не бих казал, тежки, но по своята съвкупност значителни изменения в законодателството.
От гледна точка на процесите, след електронната идентификация междурегистровата свързаност, възможността за електронно разплащане с виртуални постерминали, което на този етап също е в процес на реализация чрез БНБ и Министерството на финансите.
Четвъртият компонент е надлежното връчване на резултата от заявената електронна административна услуга и това затваря целия кръг от необходимите стъпки за реализирането на заявленията на гражданите, каквито ги изискват съответните нормативни актове – от заявяване, през обмен на данни между регистрите, до плащането и получаването на резултата. Смея да твърдя, че за всичко това има и технологична, и финансова обезпеченост. Въпросът е в регулиране и регламентиране на административните процеси. Всъщност ние разглеждаме електронното управление не толкова като технология, не толкова като системи и като хардуер, софтуер и така нататък, а като административни процеси, които трябва да бъдат или премахнати, или редуцирани, но в никакъв случай да не са в тежест на заявителите на тези услуги.
По отношение на последния въпрос от г-н Бойчев. Считам, че по отношение становището на Министерството на икономиката предложеният от вносителите вариант е по-балансиран, тъй като не се създава по наше виждане по-голяма тежест за Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, тъй като става въпрос за поддържането на един регистър. В този регистър обаче ще има до няколко десетки записа, така че това не е някаква сложна дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерство на транспорта, заместник-министър Геновски, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис със следните бележки:
Първо, в § 59 и в § 76 от ПЗР е налице ненужно повторение на текста относно изменението на чл. 18, ал. 3 от Закона за насърчаване на инвестициите, предвид което предлагаме § 76 да отпадне от законопроекта.
Второ, с параграфи 75, 77, 78 и 79 се въвеждат изменения в Закона за признаване на професионални квалификации, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за закрила на детето и Закона за социално подпомагане. Но редакциите се отличават от аналогичните изменения в предходните параграфи при същите правни хипотези. С цел уеднаквяване на правната уредба в тази област и избягване на неясноти, би следвало да се добави и текст, че съответните документи, които се подават по електронен път, могат да бъдат подписани с усъвършенстван електронен подпис. Усъвършенстван електронен подпис е основан на квалифицирано удостоверение за електронен подпис или квалифициран електронен подпис.
Допълнителен аргумент в тази връзка е, че въведеното в § 77 изменение на чл. 43в, ал. 5 от Закона за закрила на детето съдържа смислова неяснота, тъй като в изменения текст не се съдържа „подписан с електронен подпис“, за да е адекватно допълнението. Аналогичната липса на завършена норма се отбелязва и в резултат на измененията, въведени с § 75 и § 79.
Министерството на транспорта, както казах, съгласува и подкрепя закона за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да попитам директно: бърза ли се с този закон? Някакви срокове имаме ли за приемането му? Ще ви обясня защо задавам този странен въпрос.
Колеги, това може би започва да става практика на Министерския съвет – да вкарва закони чрез народни представители. На всички ни е ясно, че господата Станислав Иванов и останали не са писали този закон. Каква е причината, освен ако някаква спешност го налага, до края на месеца да бъде приет този закон?
Не е нормално и се нарушава ритъмът в парламента. Министерският съвет да си вкара законопроект, ето и Министерството на транспорта има конкретни бележки и Министерството на икономиката има бележки. На всички ни е ясно, че Станислав Иванов не е човекът, написал този закон. Защо така се прави?
Ако се бърза, съм съгласен да се използва, защото е практика да се използват народните представители. Доста зачестява тази практика, която, според мен не е редно да минава по този начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Желязков, заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ (председател на Държавната агенция за електронно управление): Не искам да отговарям нито от името на вносителите, нито от министерствата.
Както Ви казах в началото, Регламент 910 изисква до 1 юли 2016 г. националното законодателство да бъде приведено в съответствие. Както казах, в предния парламент законопроектът беше внесен, но стигна до приемане на първо четене.
В този смисъл, започната е пилотна процедура за неспазване на Регламента и само внасянето на закона отмени пилотната процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там е гласуван и е приет с 20 „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Ако не възразявате, да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ на първо четене да приемем ЗИД на Закона за електронния документ, електронния подпис, № 754-01-32, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на гостите.
По четвърта точка от дневния ред: РАЗНИ.
Молбата ми е да останат само народните представители.
Колеги, другата сряда няма да имаме заседание.
Второ, в понеделник започваме изнесеното заседание в град Троян в 15,30 ч..
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 7
На 19 юли 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум – откривам заседанието.
Предлагам да обсъдим дневния ред, който Ви е раздаден предварително - три точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Ако се наложи да сменим местата на втора и трета точка, ще Ви кажа. И по трите точки нашата Комисия не е водеща. Всякакви предложения, които ще имате по тях, моля към водещите комисии.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Диана Драгнева – директор на Дирекция „Правна“ и Галин Желев – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“;
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“.
Първа точка, по която започваме работа, въобще не е нова за нас. Колегите много добре знаят, че в края на миналия парламент предложението за прехвърляне на Банката за развитие от един принципал на друг – от Министерството на финансите към Министерството на икономиката, го гледахме на първо четене, мина в Комисията. Не си спомням дали мина на първо четене и в зала, но мисля, че не. Така или иначе сега отново се връщаме към тази точка.
От гостите ни от Министерството на финансите и от Министерството на икономиката имате ли да добавите нещо допълнително към мотивите, които са към законопроекта?
Може би първо госпожа Петрова и след това господин Борисов.
Ще Ви помоля накратко, темата не е нова за нас.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Нямаме какво да добавим към мотивите освен да актуализираме информацията от днес, според която на свое заседание Министерският съвет е одобрил Стратегия за развитие на Българската банка за развитие за следващия период, където акцент са малките и средни предприятия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Може би допълнителен мотив е търсенето на синергия между всички инструменти за насърчаване на малките и средни предприятия и експорт.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги народни представители?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние потвърждаваме принципната ни позиция: да подкрепим тази промяна и Банката за развитие да премине под управлението на Министерството на икономиката с аргументите, които вече сме подчертали и са протоколирани – бихме желали да подпомогнем правителството, което и да е то, да постигне този синергичен ефект при осъществяването на политики, тъй като до момента Министерството на икономиката беше ограничено с финансовия инструментариум, който е решаващ в много от програмите.
Ние ще подкрепим тази промяна и ще препоръчаме на Министерството по-нататък да каже дали потвърждава тригодишната програма, утвърдена от служебното правителство – ще има ли някакви промени в програмата на Банката? Ако има, ще трябва да ни уведоми – това не касае гласуването – за да видим дали наистина с тази промяна ще можем да осигурим този синергичен ефект, на който всички се надяваме. Ние ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ние също ще подкрепим законопроекта, той наистина е в правилната посока.
Имам два въпроса: минал ли е през водещата Комисия по бюджет и финанси? Не е минал, значи този въпрос отпада.
Вторият ми въпрос е към Министерството на икономиката: разглеждали ли сте някаква стратегия от Ваша гледна точка като принципал на тази банка? Какво ще подобрите от сегашната работа на Банката в посока да постигне точно тези цели, които си поставяме с прехвърлянето на банката от Министерството на финансите към Министерството на икономиката? Какво точно ще подкрепите в посока по-ефективно използване ресурсите на Банката в развитието на малките и средни предприятия?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Има смисъл банката да отиде в Министерството на икономиката, ако тя има нужната политика и стратегия да насърчи и да стимулира малките и средни предприятия.
Бих искал да развия въпроса на колегата още малко: Министерството на икономиката има ли такъв тип стратегии, разбирания, готовност да провежда такъв тип политика, в която Банката за развитие да бъде един от инструментите?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Борисов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Както каза зам.-министър Петрова, новата Стратегия до 2020 г., подготвена съвместно с Министерството на икономиката и Министерството на финансите, бе приета от Министерския съвет. Ако прецените, бих могъл да вляза в някои детайли от нея.
Една от темите ще бъде, че индиректното кредитиране е основният приоритетен продукт в стратегическия план на банката с ясен стремеж за достигане на дял, надвишаващ над 60% от активите на Българската банка за развитие. В момента съотношението индиректно към директно кредитиране е 35:65, тоест тази тенденция трябва да я обърнем. Ще се насочим към динамичните пазарни условия и към партньорството както и с оперативните програми и инструменти – Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
Друга цел е балансовото число в края на периода на Стратегията да надхвърли 2,1 млрд. лв., като, ако към него добавим и Проект „Енергийно обновяване на българските жилища“ да достигнем балансово число 3 млрд. лв.
Най-съществено ще нараснат вземанията от банки, възникнали по линия на програми за индиректно финансиране, както казах. Ще бъде създаден предвиденият в Закона за Българската банка за развитие Фонд за капиталови инвестиции.
Разбира се, ще се стремим качеството на активите да отбележи подобрение. Също така има заложени цели, ще намаляваме оперативните разходи и всичко, което е изложено в мотивите – да има синергия между всички инструменти, които насърчават малките и средни предприятия и насърчаването на износа. Успешен пример за това е синергията, която може да бъде създадена с Българската агенция за експортно застраховане, чиито принципал отново е министърът на икономиката.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Ако няма, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ приемането на закона за изменение и допълнение по Закона за Българска банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г., да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря Ви.
По втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерство на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Лидия Атева – началник на отдел в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ и Маргарита Борисова – държавен експерт в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“.
Може би, първо, ще изслушаме госпожа Маринела Петрова за всичко, свързано с мотивите и, естествено, нещо ново извън тях.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това не е нов законопроект, тъй като касае въвеждане на европейско законодателство и осъвременяване на нашия режим с изискванията на европейско ниво, както и допълване в области, в които практиката е показала липса на адекватно въвеждане и разпореждане.
Основните елементи, включени в тези промени, касаят нов правен ред за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ, механизъм за съдебно производство по оспорване на акт за предоставяне на държавна или минимална помощ, както и засегнати от предоставянето на неправомерна помощ от трети страни.
Въвеждат се базови принципи, които да се спазват при предоставянето на държавна и минимална помощ и подобряване на координацията и контрола върху държавните помощи със засилване ролята на Агенцията за държавна финансова инспекция.
На последно място, не по важност, е прецизиране в термините и практиките на законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Законопроектът мина в Бюджетна комисия и доколкото имам информация, там е гласуван единодушно с подкрепа: 15 – за.
Имате думата.
Колеги, ако няма никакви предложения по законопроекта, пак повтарям, не сме водеща Комисия, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, по Законопроект, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г., който е „за“ да се приеме във вида, в който е докладван, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за държавните помощи, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на Министерството на финансите.
По трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г., за първо гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Димитър Геновски – заместник-министър;
от Държавна агенция за електронно управление: росен Желязков – председател.
Давам думата на Станислав Иванов.
Тук може би трябва да отхвърлим този законопроект, защото не можем така единодушно да го приемем. (Оживление.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Предложеният от нас законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис има за цел да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни услуги, с Регламент ЕС 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация на удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, Регламент ЕС 910/2014. Прякото прилагане на Регламент ЕС 910/2014, налага отмяната на съществената част от разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис по въпросите, уредени в Регламента.
Считаме, че законопроектът ще допринесе за бъдещото развитие на цифровата инфраструктура, подобряване качеството на онлайн услугите – сигурни, надеждни и по-лесни за използване, повишаване доверието и сигурността в онлайн пространството, осигуряване на правната сигурност при онлайн трансакциите, насърчаване на граждани и бизнес административни органи към извършването на електронни трансакции, предоставянето на електронни услуги.
Законопроектът е подчинен на концепцията за техническа и технологична неутралност на инструментите и механизмите, които се използват при предоставянето на електронни удостоверителни услуги в съответствие с принципите, описани в Регламент ЕС 910/2014.
Законопроектът установява прилагането на Националната схема във връзка с осъществяването на надзор и одит върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги.
В резултат на предлаганите промени структурата на Закона ще обхваща следните основни подразделения: електронно изявление и електронен документ, електронни удостоверителни услуги, надзор, акредитация на органите за оценяване на съответствието, защита на личните данни и административни разпоредби.
Съобразно променената структура на закона, нормите, свързани с тайната на данните и оспорването на изявленията при използването на удостоверителните услуги, са намерили ново системно място в Глава трета „Електронно удостоверителни услуги“, чл. 18а и 18. В тях, за разлика от съществуващите чл. 14 и 15, са включени хипотезите на всички удостоверителни услуги, а не само на електронните подписи.
С предлаганото изменение на чл. 21 от Закона за електронния документ и електронния подпис са посочени изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно чл. 24 от Регламент ЕС 910/2014.
В съответствие с разрешения предмет и обхват на закона се предлага промяна в наименованието и уредбата на Раздел III, Глава трета, като разпоредбите обхващат не само удостоверенията за квалифициран електронен подпис, а всички квалифицирани удостоверения по Регламент ЕС 910/2014.
Като важна законова промяна определяме редакцията на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, в които изрично е посочено, че Комисията за регулиране на съобщенията е националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент ЕС 910/2014, включително предоставя и отнема квалифицирания статут на доставчиците на удостоверителни услуги, с което Република България изцяло изпълнява изискванията на чл. 17 в § 1, изречение второ от Регламент на ЕС 910/2014.
Подробните мотиви за всички необходими според нас законодателни промени са подробно изложени в мотивите към ЗИД на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Само да Ви кажа, друг път, когато сте вносител, в нашата Комисия всички четат мотивите едно към едно и са запознати с тях.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Това не са мотиви. Току-що казах, че в заключение бих искал да посоча, че законодателните промени са изложени подробно в мотивите. Това е изказване на вносител.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предупредиха ме, че трябва да дам думата на Росен Желязков.
Жельо Бойчев има въпрос.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Точно това исках да предложа – господин Желязков, вземайки думата, да използваме, че е тук, да каже какво по същество от тази законодателна промяна, която се прави, ще помогне за задачата, която му е възложена, която е толкова важна и всички чакаме да се случи това електронно правителство и управление?
Ако може, господин Желязков, да кажете докъде сте в тази голяма цел, която сме си поставили?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой ще вземе думата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Господин Желязков ще вземе думата.
Искам да се извиня, но трябва да тръгвам, тъй като трябва да председателствам Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Извинен сте, господин Иванов.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е към господин Желязков. Има две становища – от Министерството на икономиката и от Министерството на транспорта, ако сте запознат, да се изкажете, защото те имат някакви бележки и предложения по този законопроект. Дали ще ги вземем предвид и въобще какво е становището Ви по становищата на двете министерства?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Желязков, заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ (председател на Държавната агенция за електронно управление): Госпожи и господа народни представители! Ще започна от общото към частното. В 43-то Народно събрание беше внесен законопроект с аналогично уреждане на материята, свързан с прилагането на Регламент 910/2014. Той беше приет на първо четене. Времето на Народното събрание не беше достатъчно, за да се приеме на второ четене. Сега, бих казал, изключително своевременно се внася този законопроект, защото на 16 декември 2016 г. започна пилотна процедура на Комисията по отношение стартирането на наказателна такава за неприлагането на Регламент 910.
С оглед на това, че законопроектът беше внесен и уверенията, които дадохме на Комисията, че ще бъде спазено основното изискване на Регламента по отношение на това, определен за надзорен орган, да публикува доверителните списъци на доставчиците на електронни удостоверителни услуги, пилотната процедура беше спряна. Сега сме в процес на мониторинг преди евентуалното стартиране на наказателната процедура. В момента сме в процес на наблюдение, така че приемането на закона е начин да бъде удовлетворено изискването на Регламента.
Законопроектът урежда неуредени въпроси, свързани с обществените отношения по отношение на предоставянето на електронни удостоверителни услуги или има директни препратки в Регламента по отношение на въпроси, които не се нуждаят от такова уреждане.
Важните елементи са определянето на Комисията за регулиране на съобщенията като надзорен орган, който дава квалифициран статут на доставчиците на удостоверителни услуги. Такива доставчици са отговарящите на изискванията на закона субекти, които предоставят такива услуги. Тези услуги са електронен подпис, електронно изявление, електронен документ, електронен печат, времеви печат, уеб приложение и така нататък по отношение на автентикация на уеб страници. Всъщност квалифицираният статут го дава Комисията за регулиране на съобщенията с публикуване на съответния доверителен списък. Само лицата, публикувани в този доверителен списък, могат да бъдат доставчици на тези услуги. Това е някаква гаранция за автентикацията по отношение на авторството на всяка една от тези удостоверителни услуги – било подпис, било документ, било време и така нататък.
Предвидено е Изпълнителна агенция „Българска агенция по акредитация“ да бъде акредитационният орган, който да акредитира лица, които да сертифицират лицата, които биха или не биха попаднали в този доверителен списък. Тоест, има предпоставки, от една страна, строг ред и режим по отношение на акредитацията на сертифициращите органи и по отношение на сертификацията към лицата, които ще предоставят удостоверителни услуги. Като краен етап с публикуването на доверителния списък тези субекти да бъдат припознати или обявени пред обществото като единствените такива, предоставящи електронни удостоверителни услуги. Това е изключително важно, защото не бива да се подлага под съмнение авторството било на документ, било на подпис, на печат, най-вече на времеви печат.
За да дам малко повече конкретика в някои от тези компоненти примерно времевият печат удостоверява електронен документ към кой момент, и от кой момент насетне е с непроменено съдържание, тъй като електронен документ може непрекъснато да бъде променян във времето. Това са изискванията на Регламента.
Ангажиментът на националното законодателство е да определи органите. Такива органи са определени в лицето на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ и Комисията за регулиране на съобщенията.
По отношение въпроса на господин Бойчев. Пак ще реферирам към Регламент 910, който третира въпросите за електронната идентификация, електронните удостоверителни услуги при трансакциите на вътрешния пазар.
Първият компонент от Регламента, именно електронната идентификация, не беше по никакъв начин регламентиран с вътрешен акт в националното законодателство. Това наложи изработването на изцяло нов закон и миналата година беше приет Законът за електронната идентификация. Това е първата стъпка за използването на електронните административни услуги. По принцип възможността всяко едно лице да може да легитимира своята самоличност при заявяването, респективно при получаването на електронна административна услуга.
В момента по Оперативна програма „Добро управление“ се реализира проект за електронната идентификация. Бенефициент е Министерството на вътрешните работи. По обясними причини там са основните регистри на населението и на физическите лица, свързани с тяхната идентичност и тяхната самоличност. Това е възможност всяко лице над 14 години, получавайки своята електронна идентичност на неутрален носител – носителят може да бъде лична карта, смарт карта, банкова карта, карта за телефон, мобилно устройство и така нататък, чрез съответните протоколи, гарантиращи надеждност, да се заявява в интернет пространството като лице, с която самоличност претендира. Това се верифицира пред административните органи и в общ смисъл се доказва самоличността на това лице. Това предполага съвместно или разделно използване, заедно с електронния подпис, тъй като удостоверението за самоличност не се препокрива с подписването. Това е задължителната и необходима предпоставка за използването на електронни административни услуги по принцип.
Понастоящем такива се използват с квази форми на електронна идентификация, като казвам „квази“ по никакъв начин не ги подценявам. Това са пиковете, които се използват в НАП, пиновете, които се използват в системата на НОИ, допреди време пръстовите автентикатори в системата на здравеопазването, но всичко това е форма за електронна идентификация на едно лице.
С изработването на националната схема, което трябва да стане до края на следващата година, тази национална схема трябва да бъде нотифицирана и ще бъде европейски призната, тоест наши граждани ще могат да се идентифицират пред административните органи на останалите страни членки. Германия вече нотифицира тяхната система за електронна идентификация, което означава, че ако имахме наша, немски граждани можеше да ползват такива услуги в България. Това е европейски процес по изискванията на същия този Регламент.
Бидейки първа стъпка, вторият компонент, важен за електронното управление, е междурегистровата свързаност, а именно възможността всички базови регистри, на които се базират електронните услуги, да обменят по автоматичен път данни и информация помежду си без човешка намеса. В момента, само Ви давам пример, от наличните регистри, които могат да обменят информация – около 40 и няколко базови регистри: регистри в МВР, Агенция по вписванията, ГРАО и така нататък, само 23 администрации се възползват, тоест има повече технологична възможност отколкото търсене от страна на административните органи. Затова и все още тенденцията за удостоверяване на факти и обстоятелства по отношение на административното обслужване се изисква на хартия.
Докато се реализират основните проекти: междурегистровата свързаност, което също ще се финансира по „Добро управление“ – проект, който ще се извърши съвместно с Агенцията и ГРАО по отношение на ЕСГРАОН, гражданска регистрация, адресен регистър, по отношение на базовите регистри в Агенцията по вписвания, имотен, търговски регистър, юридически лица с нестопанска цел, кадастър и така нататък. Общо взето това са базови регистри, върху които всяка административна услуга, независимо дали на централно, или на общинско ниво, черпи информация. Дотогава ще се опитваме да реализираме определени услуги стъпка по стъпка, колкото и това да е трудно. Затова предпоставка е и задължителната промяна в специалните закони, тъй като в голямата си съвкупност националното ни законодателство е базирано на аналоговото разбиране за предоставянето на документи.
Навсякъде в законите се говори за документи, докато електронното управление се базира на предоставяне на данни.
Концепцията, че трябва да има електронен документооборот е валидна само между администрациите, но не е валидна за гражданите и бизнеса. Гражданите и бизнесът трябва да се базират на разбирането, че веднъж събрана информация, трябва да бъде многократно използвана, тоест веднъж създадена информация, която се намира в регистри, не е необходимо гражданинът или бизнесът да доказват наличието или отсъствието на определени факти и обстоятелства. Пример е пакетът от изменения, свързани с изискването за предоставяне на свидетелство за съдимост. За съжаление, това налага множество, не бих казал, тежки, но по своята съвкупност значителни изменения в законодателството.
От гледна точка на процесите, след електронната идентификация междурегистровата свързаност, възможността за електронно разплащане с виртуални постерминали, което на този етап също е в процес на реализация чрез БНБ и Министерството на финансите.
Четвъртият компонент е надлежното връчване на резултата от заявената електронна административна услуга и това затваря целия кръг от необходимите стъпки за реализирането на заявленията на гражданите, каквито ги изискват съответните нормативни актове – от заявяване, през обмен на данни между регистрите, до плащането и получаването на резултата. Смея да твърдя, че за всичко това има и технологична, и финансова обезпеченост. Въпросът е в регулиране и регламентиране на административните процеси. Всъщност ние разглеждаме електронното управление не толкова като технология, не толкова като системи и като хардуер, софтуер и така нататък, а като административни процеси, които трябва да бъдат или премахнати, или редуцирани, но в никакъв случай да не са в тежест на заявителите на тези услуги.
По отношение на последния въпрос от г-н Бойчев. Считам, че по отношение становището на Министерството на икономиката предложеният от вносителите вариант е по-балансиран, тъй като не се създава по наше виждане по-голяма тежест за Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, тъй като става въпрос за поддържането на един регистър. В този регистър обаче ще има до няколко десетки записа, така че това не е някаква сложна дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Министерство на транспорта, заместник-министър Геновски, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласува законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис със следните бележки:
Първо, в § 59 и в § 76 от ПЗР е налице ненужно повторение на текста относно изменението на чл. 18, ал. 3 от Закона за насърчаване на инвестициите, предвид което предлагаме § 76 да отпадне от законопроекта.
Второ, с параграфи 75, 77, 78 и 79 се въвеждат изменения в Закона за признаване на професионални квалификации, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за закрила на детето и Закона за социално подпомагане. Но редакциите се отличават от аналогичните изменения в предходните параграфи при същите правни хипотези. С цел уеднаквяване на правната уредба в тази област и избягване на неясноти, би следвало да се добави и текст, че съответните документи, които се подават по електронен път, могат да бъдат подписани с усъвършенстван електронен подпис. Усъвършенстван електронен подпис е основан на квалифицирано удостоверение за електронен подпис или квалифициран електронен подпис.
Допълнителен аргумент в тази връзка е, че въведеното в § 77 изменение на чл. 43в, ал. 5 от Закона за закрила на детето съдържа смислова неяснота, тъй като в изменения текст не се съдържа „подписан с електронен подпис“, за да е адекватно допълнението. Аналогичната липса на завършена норма се отбелязва и в резултат на измененията, въведени с § 75 и § 79.
Министерството на транспорта, както казах, съгласува и подкрепя закона за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да попитам директно: бърза ли се с този закон? Някакви срокове имаме ли за приемането му? Ще ви обясня защо задавам този странен въпрос.
Колеги, това може би започва да става практика на Министерския съвет – да вкарва закони чрез народни представители. На всички ни е ясно, че господата Станислав Иванов и останали не са писали този закон. Каква е причината, освен ако някаква спешност го налага, до края на месеца да бъде приет този закон?
Не е нормално и се нарушава ритъмът в парламента. Министерският съвет да си вкара законопроект, ето и Министерството на транспорта има конкретни бележки и Министерството на икономиката има бележки. На всички ни е ясно, че Станислав Иванов не е човекът, написал този закон. Защо така се прави?
Ако се бърза, съм съгласен да се използва, защото е практика да се използват народните представители. Доста зачестява тази практика, която, според мен не е редно да минава по този начин.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Желязков, заповядайте.
РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ (председател на Държавната агенция за електронно управление): Не искам да отговарям нито от името на вносителите, нито от министерствата.
Както Ви казах в началото, Регламент 910 изисква до 1 юли 2016 г. националното законодателство да бъде приведено в съответствие. Както казах, в предния парламент законопроектът беше внесен, но стигна до приемане на първо четене.
В този смисъл, започната е пилотна процедура за неспазване на Регламента и само внасянето на закона отмени пилотната процедура.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Там е гласуван и е приет с 20 „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Ако не възразявате, да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ на първо четене да приемем ЗИД на Закона за електронния документ, електронния подпис, № 754-01-32, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г., се приема на първо гласуване.
Благодаря на гостите.
По четвърта точка от дневния ред: РАЗНИ.
Молбата ми е да останат само народните представители.
Колеги, другата сряда няма да имаме заседание.
Второ, в понеделник започваме изнесеното заседание в град Троян в 15,30 ч..
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Стефка Аличкова
