Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
13/09/2017
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
3. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 13 септември 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.12 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и от госпожа Даниела Савеклиева – председател на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За новия парламентарен сезон добре дошли на всички.
Искам първо да приветствам новия колега – Георги Динев от ГЕРБ на мястото на Теодора Георгиева. В една много интересна Комисията сте – честито.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
3. Разни
Предвид на ситуацията с изслушването на господин Божков, който е тук в момента – шефът на Комисията за регулиране на съобщенията, и че трябва да бъде в 15.00 ч. в другата Комисията по транспорт и съобщения предлагам приемайки този дневен ред да обърнем точките, като първа точка да бъде изслушването на господин Божков и ръководството на Комисията и втора точка ще бъде първа.
Имате ли някой против с така предложения дневен ред?
Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет. Втора точка става първа точка:
Точка първа -- Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
Тази точка е към Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, заедно с цялата ни Комисия, и председател на тази подкомисия е Даниела Савеклиева. Давам думата тя да започне да води заседанието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много, уважаеми господин Председател!
Добре дошли на нашите гости от Комисията за регулиране на съобщенията.
Уважаеми, господин Божков, мисля, че като начало можем да започнем с представяне на дейността на Комисията най-общо и Вашия екип, след това колегите ще имат възможност да Ви зададат въпроси.
Заповядайте!
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми господа народни представители и членове на Комисията, дами и господа! Първо, за нас е особена чест да присъстваме на заседанието на тази Комисия, тъй като за последните десет години за пръв път ни канят в тази Комисия, за което благодарим за интереса, който проявявате към нашата дейност.
Позволете ми да представя първо Комисията – господин Никола Колев, заместник-председател; господин Константин Тилев, член на Комисията; госпожа Андреана Атанасова, член на комисията; госпожа Ирина Романска я очакваме, но както разбрахте в 14.30 ч. ще имаме изслушване и в Комисията по транспорт и информационни технологии и малко сме разделили функциите, може и да дойде, но може и да отиде направо там за да имаме представителност; госпожа Неда Койчева, директор на Дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“, и госпожа Тинка Капитанова, директор на Главна дирекция „Контрол на съобщенията“.
Във връзка с поставените въпроси, тъй като Вие сте приемали отчет на работата на Комисията за защита на потребителите и констатираните и изнесени данни, че 32% от жалбите към Комисията за защита на потребителите са в обсега на операторите, които осъществяват електронни съобщителни мрежи и услуги и то по специално на мобилните оператори, които осъществяват фиксирани услуги беше ни изпратено запитване. Във връзка с това запитване искам да кажа, че може би, да, действително като относителен дял 32% са по отношение на жалби против мобилните оператори, най-общо казано, но по отношение на работата на Комисията за регулиране на съобщенията съм разгледал в тренд последните пет години и можем да кажем, че ако 2011 г. жалбите в Комисията са над 5 хиляди, то за 2015 г. са паднали на 2500. Тоест жалбите в Комисията за последните пет години, и това са официални данни, са намаляли с 50%, което показва един тренд, като ще избягвам да правя някакви крайни заключения, но смятам, че това е, първо, в резултат на последователната и строга политика на Комисията за регулиране на съобщенията. Второ и в резултат на, безспорно и на европейските регламенти, които влязоха, секционната политика и бих казал, и в подобрената потребителска култура от страна на потребителите на електронните съобщителни мрежи и услуги.
Има някои въпроси, които са поставени пред нас искам дебело да подчертая, че ние нямаме компетентност по отношение на цитираните, касаещи нелоялни или агресивни търговски практики. Едно време когато работех в Комисията за защита на конкуренцията Вие знаете, че това беше предметът на работата в тази Комисията, но не и при нас – неизправни крайни устройства също. Действия противоречащи за добросъвестност и професионална компетентност и неравноправни клаузи в договорите, които са посочени. В този аспект ние нямаме съответната компетенция съгласно Закона за електронните съобщителни мрежи и услуги. Това е едно, но второто въпреки всичко ние играем ролята и на медиатор. Знаете, че се стремим да подобрим потребителската култура на населението, а отделно и да решаваме някои въпроси конкретно по отделни населени места в България. Имаме над 50 изнесени приемни в големите градове. Тук има представители от съответните области. Те знаят за какво става дума, освен това във всеки първи и трети понеделник имаме приемни в рамките на Комисията за регулиране на съобщенията. Там сме постигнали това споразумение с операторите когато бъдат поставени въпроси, ние играем ролята и на медиатори, защото трябва да си признаем, че съвременната политика не е секционната политика да бъде като самоцел, а да бъде дисциплинираща и превантивна дейност. Когато може да решим един казус и като медиатор сме го решавали и не е тайна, че много казуси, които са и в предмета, и в полето на действие на Закона за защита на потребителите и на самата Комисия за защита на потребителите, когато сме имали възможности със съответните оператори сме го решавали по оперативен начин.
По отношение на изпращането на непоисканите търговски съобщения, тук ние имаме определени правомощия, но те касаят само съобщенията, които се получават в рамките на прекия маркетинг и търговската реклама. Ние не можем да забраним тази практика. Друг въпрос е, че ние държим две неща. Първо, потребителят да бъде ясно информиран. Второ, ако не иска да ползва дадената услуга то да има възможност да се откаже от нея, и то по прозрачен начин, защото знаете, че понякога има подвеждащи неща. Третият момент, във всички останали тъй наречени „игри на късмета“, на „щастието“, не искам да използвам и други, и прочие това общо взето влиза в приложното поле на Закона за защита на потребителите. Ние единствено можем да играем ролята на медиатори и играем тази роля. В този аспект смятам, че ако искате малко статистика ние до 31 август тази година сме получили 85 броя жалби, касаещи получаването на непоискани търговски съобщения и сме направили 211 проверки, и сме наложили 11 броя актове за установяване на административно наказание и наложените санкции са от 500 до 10 хиляди лева.
Искам да обърна внимание на факта по отношение на предоставянето на непълна информация относно обществените електронни съобщителни мрежи и услуги. Имаме съответните пълномощия и ние се опитваме стриктно да ги спазваме – преди всичко когато има липса на законно установените реквизити, знаете, срокове, подписи и прочие. Искам тук да кажа, тъй като виждам доста мастити икономисти и прочие, които познават и международната практика, ние направихме един пробив преди три години, който не е постигнат и в Европа. Дадохме възможност на българския потребител когато ползва дадена определена услуга или закупи крайно устройство, тоест ако няма крайно устройство, сключването на договора може в рамките на 14-дневен срок да бъде анулирано. Това е едно голямо достижение, освен това въведохме задължително съответния дребен шрифт, бързите реклами, което затруднява потребителите да има задължително хартиен носител в един екземпляр. Не е тайна защото се знае, че някои се опитват да хитруват и от гледна точка на икономисване на хартиен носител и прочие да бъде на електронен носител. Знаете, че понякога има и такава практика, обръщат съответния екран и ти казват ето ти договора и в един момент не знаете дали това е общ договор, общите условия или вашия конкретен договор. Ние задължихме операторите на хартиен носител, конкретният договор, да бъде подписан от съответното лице. Преди да си поставите подписа има една забележка, прочете общите условия по този договор. Мисля, че направихме достатъчно в този аспект. Другият момент е, по отношение на нарушенията за изискване на прозрачност – например непубликувана информация за тарифните планове, на видни места в съответните помещения, където се осъществяват тези услуги и се сключват договорите, липса на общите условия, това за което казах. В този аспект ние сме извършили съответните проверки. Само за периода от 1 януари тази година до края на месец август сме извършили 1289 проверки, от които 60% са от крайни потребители и останалите 40% са в резултат на нашите планови проверки.
Не искам да Ви затруднявам с повече данни. Мисля, че ако имате въпроси сме готови да Ви отговорим.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Божков.
Колеги, тук сме всички членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, както и на подкомисията и мисля, че не е проблем всеки един от Вас да зададе своите въпроси.
Аз ще се възползвам и ще попитам дали има жалби във връзка с въведените нови условия за роуминг, които вече ползваме в целия Европейски съюз и от какво естество са ако има такива? Това е нещо, което е ново и от съвсем скоро.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса, но каква процедура приемаме, да се зададат въпросите и после да отговарям или въпрос – отговор, както кажете така.
ПРЕДС ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Въпрос – отговор, предполагам, че на колегите вече ще им дойде ... да.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Това е интересен и актуален въпрос, още повече знаете, че в продължение на последните десет години Европейската комисия и ние като участниците в групата на независимите регулатори се борихме все пак да бъдат облекчени и реализирани основният приоритет на членството ни в Европейския съюз – българският потребител да се чувства нормален европейски гражданин и да се осъществява действително свободното движение на капитали, хора, услуги и прочие. В този аспект знаете, че от 15 юни тази година влязоха новите изисквания за роуминг. Много хора бъркат за какво става дума. Роумингът облекчава човека когато отива в съответната държава да не се самоограничава в резултат на високите цени – това е идеята. Много хора смятат, че като се говори от тук с чужбина това също е роуминг и така нататък. Това първо, го изчистваме. Вторият момент, имаме определен брой жалби, наричам ги жалби, които са в резултат на растежа, тоест поради въвеждането на новите изисквания понякога се допускат технически грешки и така нататък. Друг момент е, че един от операторите се изкуши да реагира малко, бих казал първо-сигнално, защото се смята, че в резултат на състоянието на роуминг услугите ще бъдат намалени приходите, или едва ли не ще се търпят загуби, но това не отговаря на истината. Знаете, че Европейската комисия, а и групата на независимите регулатори много внимателно следи този процес. Моментално се появиха жалби в Европейската комисия, беше ни изпратено писмо, ние направихме съответните проучвания, съответните разговори със съответния оператор. Хубавото е, че другите два оператора не подходиха по този начин и в резултат вчера проведох последния разговор, тъй като бях поканен тук, от 15 септември този оператор въвежда отново връщането във всички пакетни планове, пренос на данни, на роуминг услугата и така нататък. Преди това част от тези пакетни услуги и договори бяха деактивирани по отношение на роуминга. В този аспект мисля, че създадохме една работеща конкурентна среда.
Второ, има жалби, не са малко, но преди всичко касаят надписването на сметки. За съжаление надписването на сметки – част от българските потребители го хващат когато говорят от тук с Турция, с Гърция и така нататък. Това са международни разговори, а те го смятат, че това са роуминг услугите. Мисля, че общо взето процесът върви нормално. Ще ме разберете, да разбира се, че нормата на печалба пада, но в резултат на това се увеличава масата на печалбата, тъй като от 6 до 18 пъти се е увеличило потреблението на роуминг услугите в чужбина. Тоест мисля, че към днешна дата регламентът и целите, които са заложени специално по отношение на роуминга се изпълняват. Разбира се, практиката винаги ще постави повече проблеми и ние ще реагираме съответно на въпросите и трудностите, които ги поставя практиката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли значение изборът на оператор в чужбина? В смисъл операторът, който ползваш тук, тъй когато пристигнеш на летището или в съответната държава се появяват няколко местни оператора. Това влияе ли по някакъв начин на новите условия.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса. Един от големите проблеми, които възникнаха е фактът, че ние казваме на хората много внимателно да си четат договорите. Една от големите трудности е, че когато заминаваш в чужбина и не си си прочел договора, че трябва да си активираш роуминг услугата тук, тогава се изправяш пред една трудност. Отиваш и се оказва, че нямаш роуминг, вече е блокиран твоя телефон, тоест трябва да вземеш от някой познат, или непознат от друг телефон да се обадиш до съответния оператор и той да ти изпрати паролата, с което да си активираш. Хубаво е когато си тръгваме всички ние, тук присъстващи, да си прочетем внимателно условията на договора. Това е едното, а по отношение на Вашия въпрос някаква специална трудност – няма. Друг въпрос е, че когато излизате особено в крайграничните райони, ние сме ги задължили всички оператори да получавате, че в момента в който сте например Петричко или така нататък, знаете че понякога при по-силен сигнал отивате в роуминг услугата. Трябва да се внимава и моят съвет е винаги да се отива на ръчна настройка. Когато избереш на който и да си оператор ВИВАКОМ, МТЕЛ и ТЕЛЕНОР го избираш няма да имаш проблем. Същият проблем имаше и там. Лично изпитах проблем – когато бях в Германия оказа се, че един от нашите оператори е поръчал капацитет по-малък, отколкото е търсенето – не случайно казах, че 18 пъти е нараснало търсенето. Тогава също ръчно може да си изберете съответния голям оператор в дадената държава. По принцип сме задължили всички оператори да предоставят тази услуга, защото не е тайна, част от Вас са участвали в законотворчеството, за солените глоби. Два милиона е санкцията за тези, които не предоставят – съответният оператор не предоставя на другия оператор тази услуга. Да не влизаме в технически подробности. Към днешна дата нямаме такива проблеми.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Имам само един допълващ въпрос – във връзка с тарифирането на услугите в роуминг. Става въпрос да се четат внимателно общите условия и договорите. Има ли отношение Комисията по това как се тарифира в роуминг, когато абонатът към определени номера има неограничен брой минути за разговори и съответно за компрелей номера, а за останалите номера някакъв друг брой минути, които са вече с ограничено количество? Как става тогава тарифирането в роумниг и няма ли дискриминиращо, така да се каже, третиране на абоната в този случай?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса.
Това също е много актуален въпрос, но Европейската комисия е категорична. Вие знаете, че и на евространицата на Европейската комисия и на нашата страница имаме въпроси и отговори, това е единият от тези въпроси. Няма безплатно кафе. В този ред на мисли, неограниченият роуминг и безплатните разговори, които са между семейства и приятели в този аспект не влияят тези изисквания. Те са извадени извън скоба. Всичко останало се тарифира. Така че всички оператори го знаят и всички потребители го знаят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, благодаря Ви.
Искате да допълните ли? Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Много Ви благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Само допълнение към колегата – председателят господин Божков каза, когато излизаме извън страната, нашият телефонен разговор се обслужва от чужда мрежа, и тогава тарифирането е все едно да го осъществяваме повикване към друга мрежа, не към мрежата на нашия собствен оператор. Тоест, ние не можем да се възползваме от тези безплатни минути, които имаме в рамките на семейство и приятели, които са в рамките на нашата обслужваща мрежа, тъй като чуждият оператор също има разходи по обслужването на повикването. По тази причина това е допустимо – тарифирането да бъде спрямо хората, с които ще осъществим повикване от нашата група да бъдат на цените на националните повиквания, които имаме в нашата държава.
По отношение на това дали трябва да изберем подходящ оператор за обслужването е препоръчително да се направи особено когато се намираме в роуминг извън държавите членки, където не действа регламента. Добре е всеки един пътуващ гражданин преди да тръгне за съответната държава да види кой е препоръчания от нашия оператор – оператор на обслужваща мрежа, която ще бъде на по преференциални тарифни условия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми, колеги, моят въпрос е свързан с радиоразпространението. Представител съм на Черноморския регион, но мога да Ви кажа, че през летния период много ясно е изразено и почти е невъзможно да се хване българска радиостанция - в това число и БНР, и „Христо Ботев“ се хващат особено когато си в колата за един километър и после се губят. Всички са пробити от турско разпространение на честотите, на които са нашите радиостанции. Това е така доста меко казано дискомфорт. Имаме голяма концентрация на хора през летния период. Знам, че Вие през месец август, правихте някакви замервания. Идентифицирали сте проблема, по памет мисля, че някакъв ефект на топлата вода, или нещо такова като проблем, който сте извели, но по-скоро въпросът ми е: може ли това нещо да се реши и евентуално кога ще се реши, защото наистина през лятото е голям дискомфорт? Едни новини няма как да чуеш, което е неприятно. Въпросът ми е, проблем има, хубаво е, че сте го разбрали, извели сте го, има някакво обяснение, но въпросът ми е: кога тази практика ще се спре и ще може спокойно да се слушат българските радиостанции? Имайте предвид, че касае цялото Черноморие.
Благодаря Ви.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса.
Вие не за пръв път поставяте въпрос. Ние сме открити като институции и Ви поканихме да присъствате, но доколкото знам бяхте възпрепятстван, но друг представител дойде лично и се запозна с резултатите и как работи Комисията на самата проверка. Искам две неща дебело да подчертая. Понякога правим лапсуси. Първо, няма заглушаване на българската радиостанция. Заглушаването свърши по времето на студената война и по-точно до 1989 г., от тогава насам като страна-членка на Европейския съюз, а и в демократичните условия заглушаването не се практикува, защото санкциите са много големи и те са към държавата. Вторият момент е – няма за последните шест години нито един български оператор, било то национален, обществен, Българско национално радио и радио „Дарик“, нито тези, които са вериги оператори, или с местно предназначение, които да са сигнализирали Комисията за регулиране на съобщенията, че на тяхната честота има заглушаване. Има още един момент – съгласно нашият Закон ние издаваме разрешения за местно радио. Местното радио обикновено се планира, прави се национално планиране, и прочие за да няма смущения в съседните населени места или да не се заглушават Националното радио или пък Ръководството на въздушното движение. Да не влизам в тези подробности. Всяко едно разрешение, което ние даваме за даден град, или дадено населено място то има определен периметър на действие. От тук може би се прави грешката, защото, да, абсолютно сте прав чуват се турски радиа на територията и особено на пограничната зона. Става дума, например, че не се чува Българското национално радио, радио Бургас, но Българско национално радио – радио „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и така нататък се чуват. Тази година лично ние подписахме, тъй като този проблем действително е актуален, Меморандум за работа с турските регулатори и в този аспект направихме съвместни замервания. На тези замервания присъстваха лично двама представители на турските регулатори, присъства и един народен представител, не искам да му правя реклама, но той беше с нас. Действително ефектът, тук има и техничари, на радиовълните – те нямат географски граници, в този аспект особено през месеците юли и август, благодарение на това, че морето няма преграда и, вторият момент, ефектът на топлото море, или тъй наречения тропосферен вълновод, тогава се увеличава разпространението на радиовълните на съответната територия. Както се чуват турските, така когато сте в Истанбул се чуват и българските радиа, така ги чуват, например и в Скопие. Лично съм го проверявал с нашата кола. Специално за проверките, които направихме, мога да Ви запозная, няма никакъв проблем, ако имате време. Ние направихме и ги правим постоянно, тъй като имаме Национална метрова система. Тогава направихме специално за Южното Черноморие в градовете Несебър, Бургас и Созопол, чуваха се със съответните констативни протоколи, когато имаш чуваемост над 45 децибела, имаше 5 турски радиостанции, които се чуваха в Несебър, 10 в Бургас и 15 в Созопол. Мога да дам друг пример – месец юли с течение на обстоятелствата се чуваха 87 програми, но пак казвам те се чуват там, където не са заети от наши програми. Трябва дебело да подчертая – проблемът е повечето в нас, отколкото в чужбина, защото се чуват и украински, и руски радиостанции. Защо проблемът е в нас? Първо, не се инвестира, защото за да имаш по-голяма сила ние сме им дали достатъчно възможност до 10 киловата, специално за пограничните райони. За да насърчаваме инвестициите сме намалили и то с Ваше одобрение с 20% таксите, които плащат, но за съжаление като погледнете и Черно море, най-много доминира турската територия, има мощности на излъчване от 10 до 100 киловата, там се инвестира и така нататък. Ще дам пример – за град Бяла няма нито българско радио. Сто пъти казвам, който иска да поиска радио, ще планираме, и ще дадем. До миналата година в Приморско, ако отидете и направите проверки имам данни, имаме 21 радиа, защото се чуват тези, които са с назначение в Бургас. Единствено наситено с български радиа са Варна и Бургас, по 19 и 21. Проблемът е, че ние не искаме и когато свободни зони по УКВ-то, то тогава този сигнал, който идва той може да бъде и руски, и турски, и прочие. Вторият момент – ние накарахме всички турски радиостанции да си изменят законодателството и както виждате РДС-кодовете вече ги има, тоест когато отидете вече се идентифицират. Работим в пряко сътрудничество. Трето, винаги когато има проблеми ние и сега и благодарение на Вашия въпрос сме поставили, където сме засекли, независимо, че това е спарадично, където сме засягали по-високи излъчвания сме направили констативен протокол, изпратили сме го в Турция, помолили сме конкретните честотни назначения, където евентуално може да възникнат тези смущения да бъдат намалени и сме предупредили, все пак се ползваме с авторитет в Международния съюз по далекосъобщения, където вече трети мандат сме членове на административния съвет. Ако турската страна не предприеме съответните действия ние се обръщаме към тях и те играят ролята на арбитър. Смятам, че ако хванем тенденцията, нито на съответната честота, нито в защитните зони плюс – минус 100 херца има смущения и въпреки всичко ние държим постоянен мориторинг.
Пак казвам, хубаво е да се помисли, как да насърчаваме българските оператори, защото не е тайна, Вие тук сте политици повечето, има една стара максима, която е още от 90-те години, тъй като и аз остарях и помня отдавна – който има радио не е загубил избори. Общо взето само по това време се инвестира. Ние трябва да помислим как реално да инвестираме, как да насърчаваме, особено в крайграничните райони, за населението, което се намира и в близките нам съседни държави, за да получаваш хубав резултат трябва да инвестираш в техника и оборудване. Ние сме дали своите предписания да поддържат артерофидерните си системи, многоетажните антени и така нататък, но хората и операторите казват – няма пари. Дано да съм удовлетворил въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси имате ли?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Със сигурност ще се изненадате, защото не е ставало дума, но слушах внимателно техническите обяснения. Занимавам се с радиоразпространение от 11 годишен – радиолюбител съм и имам най-висока категория изпити в Съединените щати по федерални комуникации – къси вълни. Твърдя, че разбирам от тези неща. Никаква топла вода, това което колегата постави, незнам кой Ви е излъгал, но няма никаква топла вода в УКВ-то. Тропосферата се намира много далеч от топлата вода на Черно море, да не обяснявам технически има съвършено други магнитни полета, които влияят. С една дума като чух това, което поставя колегата и всички сме чували в колите си, сега не е ли ясно, че турската страна излъчва с насочени антени към тези райони в България. Сигурно сте чули, че на УКВ-то има едни антени, които се въртят, има кръгова поляризация на антените – вертикална, която излъчва и в Турция и влиза в България, но няма как да излъчва от Турция с кръгова поляризация и да я чувам така силно до Балчик и горе на Черно море, тоест това е малко въпрос и дипломатичен. Затова едва ли тук трябва да задам този въпрос, но като сте замервали на територията на България, едва ли в момента можете да ми отговорите, ходили сте да видите от какви антени излъчват от Турция? Ако от Турция антените, както Ви казвам 99% са насочени към България на УКВ, защото на УКВ сигналът стига само до хоризонта, от там нататък трябва да вдигат сигнала на височина за да влезе на българска територия, или да се качват на някоя планина. Няма никакъв начин сигналът на УКВ да е силен през лятото, а да е слаб през зимата, това Ви гарантирам хиляда процента, защото аз такива сигнали правя от тук до Тихия океан – островите, на къси вълни. Няма такова нещо, но да не влизаме в такива разговори. Това си е политика на турската държава. Абсолютно сте прав – проблемът е наш, тъй като ние може да имаме и други технически решения, също с насочени антени, но това вече е въпрос и на други служби, то не е толкова на КРС. Тоест истината, уважаеми колеги, е, че турската държава си има политика на радиоизлъчване към България, с насочени антени, които имат същият ефект без да вдигат мощностите, а българската държава – ние не сме си свършили работата. Ние може на същите честоти където те се чуват, какво пречи, радио „Хоризонт“ и други радиа да излъчват на няколко честоти. Да кажем имаме една радиостанция, а те имат три. Пускам на три честоти радио „Хоризонт“, на същите честоти и те се чуват в България, но да не влизаме в подробности, но не е топлата вода и е целенасочена политика и мисля, че това е съвсем ясно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Гечев.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Само две реплики. Безкрайно много уважавам проф. Гечев, когато той беше младши преподавател, аз бях студент, после преподавахме заедно и така нататък, но смея да твърдя, тук има специалисти, ефектът на тропосферния вълновод е безспорен. Това са и по международните IQ (Ай Кю) и така нататък. Знам, че Вие сте радиолюбител, но има си някои неща, за които предпочитам да не влизам в детайли, но ще загубите баса ако се хванем бас пред всички.
Безспорно сте прав, че най-важното е да има държавна политика. Ако говоря сериозно това е най-важното – да изработим и Вие такива средства и форми, с които да насърчаваме, не е тайна, защото ще стане политически въпрос, но отделните държави имат и по-голям ресурс и инвестират в това нещо. Знаете, че има Министерство, което защитава правата, даже няма да кажа за коя държава, на съответните граждани за други държави, и прочие . Това е въпрос на политика и предполагам, че ако ни поискате ние ще Ви дадем нашия алгоритъм как да бъде подобрено. Действително трябват повече средства и за мен това ще бъде преди всичко резултат на икономическата политика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Здравейте, уважаеми членове на Комисията. Госпожо Председател, всъщност председателстваща, също имам претенциите да разбирам от радио. Животът ми е минал в радио и съм създател на първото частно радио в България – радио FM+, ако си го спомняте. Казвам се Константин Тилев и искам да обърна внимание върху една подробност, която не е в радиосферата, а е от сферата на международните отношения и на законите. Често се сблъскваме с този въпрос за проникването на турските радиопредаватели на наша територия. Под така нареченото „лошо проникване“ е тогава, когато има излъчване от турска страна на честотата на наша радиостанция. Ако това обаче не съвпада с честота на наша радиостанция, това на практика е допустимо. Пътували сте вероятно в турската част на Тракия, ние става дума за Хоризонт, един предавател на едно частно радио, всъщност на две частни радиа се чуват до Одрин. В предградията на Истанбул се чува „Хоризонт“ и то с доста добро качество. Възражения от тази гледна точка от турска страна не сме имали. Много от колегите разбират проникване на чужда радиоизлъчване това, че се чуват станции на турски език. Вижте в София се чуват няколко станции на сръбски, обратното в Пиринска Македония се чуват скопски станции, а също се чуват и гръцки станции. Реагираме единствено много чувствително по Черноморието, защото въртим приемниците си там по време на ваканционния период, но нашите измервания показват, че по същество ние припокриване с турските сигнали, нямаме.
Господин Председателят на Комисията обърна внимание върху това, че комисията е благоразположена към това българските частни и държавни инвеститори да разкриват нови мощности и при положение, че имаме такива заявки, могат да се припокрият с турските сигнали. Знаете, че при УКВ вълните по-силния изтласква по-слабия, но тогава когато те не се припокриват няма конфликт. Ние не можем да кажем спрете вашето излъчване или намалете мощността, или преработете антентата система. Това не е в нашите правомощия. Това е по-скоро въпрос на някакво междудържавно съгласуване, което дори и в Западна Европа не е постигнато. Ако говорим пък за най-близкия ни съсед Гърция, където няма честотно планиране, там по-силният изтласква по-слабия по между им. Подобна е ситуацията и в някои други части на Балканите. В този ред на мисли моля да бъда разбран добре – тук в случая не е в правомощията на Комисията да упражни нещо като натиск. По-скоро апелът и от наша страна, говорили сме няколко пъти с Асоциацията на операторите, да инвестират, да вкарват по-големи мощности. Има специален режим за пограничните райони, но радиото не е добре финансово като медия.
Господин Председателят каза, който има радио не губи избори, но по-добре да има телевизия, откровено да Ви кажа. С това моето кратко изложение завърши.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тилев.
Колеги, други въпроси имате ли?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Бих искал само да помоля, госпожо Председател, предложенията, доколкото разбрах Председателят на Комисията каза, че има като алгоритъм за решение на тези проблеми, да ни бъдат предоставени. Слушах внимателно господин Тилев – той е прав в това, което казва, но ние имаме проблем и може би част от проблема е да покрием с български радиа пограничните зони и да видим дали бихте предложили алгоритъм, с който да облекчим или да стимулираме инвестирането в тези райони, защото може би оттам идва този проблем. Бих искал да видим тези решения, за да видим законодателно, къде може да имаме инициатива като народни представители – членове на тази комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Ще ми разрешите ли, госпожо Председател, само да върна накратко. Алгоритъмът, той си е постъпателен ред на стъпки, които трябва да се извършват. Тези, които са в компетентността на Комисията до голяма степен са постигнати. Има облекчение на лицензионния режим, намалени са таксите, има съответно режим на разрешителна мощност, на изходна мощност на предавателите и сумарна мощност, заедно с антенната система, която е непостижима за централните райони на страната, специално за пограничните райони, тук вече говорим за цялата граница на България, с изключение на Румъния – това е в компетентността. От друга гледна точка, Комисията винаги е била благоприятно настроена към инвеститорите, които по принцип трябва да направят инвестиционно намерение, то си има канален ред – да кандидатстват за съответния лиценз, да представят програма в СЕМ и оттук нататък да стигнат до нас, защото ние сме един съпътстващ орган на СЕМ в процеса на лицензиране. Оттук нататък мислете, господа, тук имаме момент, който се казва насърчаване на инвестициите. Значи АБРО не можа да постигне мислене да кандидатстват по програмите за малки и средни предприятия, не се разбраха, успяха продуценти, но радиата не можаха, незнам защо. Аз излизам от този бизнес, знаете го, и на практика ми е леко мъчно, просто има и някаква инертност в момента. Много се уедриха нещата. От цялата тази политика, която следвахме в разстояние на години да се създадем, как се казваше, голяма широта на изказ на мненията, жанрово разнообразие и прочие сега в момента имаме шест големи вериги и няколко десетина самостоятелни играчи, които е въпрос до време да продадат. Това е положението. В същото време всичко, което ние сме създали като законодателство стои и то изглежда така: в момента се обявява конкурс за прекрасния град Белослав, примерно, и там се изготвя една купчина бумаги от всеки кандидатстващ, който получава на практика един програмен лиценз. Той е на базата на това, което напише там. На практика той слага един предавател и това е. Приема по сателит връзката от София, и съответно мултиплицира програмата си в страната. Няма какво да се лъжем, затова големите вериги, които си разширяват маркетингово, а някои от тях и географски предпочитат да не инвестират в малки локални точки.
Друг въпрос е, че в отношение на законодателството, това което искаме да уедрим, примерно Ямбол иска да покрие и Бургас – не може. В ЗЕС е записано изрично, че имаме два вида честоти – национална и локална, а в другия Закон за електронните медии казват, че има три вида – локална, регионална и национална. Когато дойде такова запитване, а това между другото ще даде хляб на този бизнес, защото едно е един предавател да бъде в Ахтопол, друго е да бъде в Ахтопол и Бургас, разбирате. Извинявайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Според мен това беше идеята на господин на Бойчев – там където регламентите и законовите разпоредби, както и Вие преди малко казахте, не работят достатъчно ефективно ние сме насреща, но от Вас трябва да дойдат предложенията, защото в крайна сметка в нашата Комисия има само един сериозен радиолюбител и ние не можем да сме толкова в час, а и многоуважемия господин Председател е също.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само за секунда ще взема думата. Ако господин Тилев каза, че е първото радио, аз съм второто. След Вас създадохме със Светльо Петров ИНФО радио и издържахме с много персонал, много тежко информационно радио пет години и го продадохме на една от веригите. Това ми е най-щастливият момент в битието ми на човек свързан с журналистиката. Казах Ви го директно, но темата за мощността е изключително важна, защото когато стъпихме в Бургас, в Ямбол ни чуваха, но по-долу от Звездец и Ахтопол не стигахме. Дадоха ни ако не се лъжа 10 единици мощност, киловата ли беше, когато поискахме повече ни казаха …, не помня какво беше, това беше в онези щастливи години когато вярвахме в радиото.
Имам само един въпрос, на който може да ми отговаряте с „да“ или „не“. Имаше една великолепна идея на Соломон Паси – да се уеднаквят зарядните устройства на всички мобилни апарати? Имате ли информация стана ли нещо от поредното европейска предложение?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Да, както казват разглежда се въпроса, обаче както знаете, отделните производители, както на крайни устройства и на същите зарядни устройства, идеята я има, но няма решение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, благодаря Ви. По брюкселски.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Това е така нареченото USB за връзка с компютъра.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Доколкото Ви разбирам става дума за всеки индивидуален апарат да бъдат еднакви зарядните устройства. Не, няма ги към днешна дата, но се разглежда този въпрос.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре! Благодаря Ви.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Мога ли да Ви върна малко за радиото – радиото е малко като яхтата, най-щастливият ден, те са два на притежателя на яхта, денят, в който я купува и денят, в който я продава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много. Надявам се и съм сигурна в това, че ще се виждаме по-често, отколкото досега сте идвали в Народното събрание. Мисля, че нямате други въпроси, колеги?
Благодаря Ви още веднъж и лек след обяд.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, продължаваме с втора и последна точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Моля да поканим от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов, заместник-министър, Петя Ценова началник на отдел Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Мая Стоилова – главен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“;
от Министерството на външните работи: Ясен Томов – дипломатически служител І степен, Дирекция „Политика за сигурност“;
от ДАНС – Петър Стоименов, Ивайло Грозев и Николай Петков.
Заповядайте, колеги, точката ни е по-лека за разглеждане.
Докладът Ви е раздаден на всички народни представители предварително, прочетен е, както винаги в нашата Комисия всичко се чете много внимателно. Предупреждавам, че ще има гласуване по Доклада.
Знаете, че това е междуведомствената комисия с двама съпредседатели – министърът на икономиката и министърът на отбраната. Това, което мен ме впечатли са обемите, в последно време целият отрасъл стана много журналистически, медийно интересен – обемите за експорта за 2016 г., които са над 1 млрд. евро, включително има няколко отказа. Докладът е изключително подробен, най-вече в частта на таблиците, където е дадено по направления, видове боеприпаси, видове съоръжения, стоки с двойна употреба и така нататък.
Господин Борисов, да Ви давам думата мисля, че е безсмислено, защото Докладът го имаме.
Колегите от останалите министерства имат ли да допълнят нещо повече от това, което го има тук в Доклада?
Ако няма да дам думата на колегите народни представители. Съгласни ли сте така?
Колеги, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател, Вие казахте, че нашата страна е реализирала голям обем от износ на такъв тип продукция, свързана с изделия с отбраната, другите неща са много специфични, не мога да си позволя да ги коментирам. Все пак като икономическа комисия бих искал да си отговорим на въпроса – какъв е приносът на сектора към брутния продукт и какво по същество е реализирал?
На страница 18-та от доклада, господин Борисов, искам да видя правилно ли разбирам? В графата, в раздела „Износ и трансфер от територията на България на продукти свързани с отбраната“, Вие казвате така: „Общата стойност на издадените разрешения е 1 млрд. 258 и закръглям, но през 2016 г. е реализиран износ на 1 млрд. 015“, което значи издали сте повече, но в рамките на 2016 г. сме реализирали 1 млрд. и 16 млн., същевременно долу имаме внос или трансфер на такъв тип изделия, който казвате, че е за 523 млн. евро, от които са реализирани 163. От тези 1 млрд. и 15 млн. вадя, това което все пак имаме внос от други държави, което е било влезнало в продукцията, така че исках да видя нетния ефект, дали правилно го изчислявам, че е 851 млн. евро от тази индустрия на базата на реализираните в годината, защото сте издали повече разрешения. Нали правилно, го изчислявам, защото много цифри има и искам да видя какъв е приносът затова. Както се казва последните седмици всичко е оръжейна индустрия – от сутрин до вечер.
Не е конкретен повод да коментираме това в доклада, понеже имаше някаква информация в медиите, че видите ли някаква сделка била спряна. Това така ли е или не за 80 млн. евро, която от Междуведомствената комисия или съвета била спряна? Поне да разсеем това, така ли е, не е ли, и да използваме Вашето присъствие.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо ще внеса едно уточнение – това е Междуведомствената комисия, която е по експортен контрол и неразпространение на оръжията, нейният Председател е министъра на икономиката, участват и други членове, има и друг съвет, в който министърът на икономиката е съпредседател с министъра на отбраната.
По въпроса на господин Бойчев, да, дадени са данни, както за издадените разрешения, така за реализирания износ и внос. Това, което той сподели е правилното. Реализираният износ е за малко над 1 млрд. евро, а реализираният внос за годината е 163,6 млн. евро, тоест нетният износ трябва да се направи разликата.
По отношение на сделката, която коментирате може би да конкретизираме, кое точно имате предвид? В момента в медиите има някои теми, може би ако това имате предвид, но тук не става за въпрос, който е от компетенциите на Комисията. Става въпрос за една сделка, която впоследствие ще бъде експортирана за вътрешно отношение между две компании в България, тъй като не ми е ясен въпроса не мога да Ви дам точен отговор.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, въпроси?
Въпросът беше ясен на всички. Бяха пуснали в медиите съобщение, че стока за 80 млн. лв. стои на пристанище Бургас и е спряна за износ – продукция готова за износ, но понеже това излезе в медиите, затова колегите питаха. Това е въпросът, всъщност всички знаем за какво става въпрос, че има нещо, което го има в медиите – дали е така, дали не е така, никой не може да каже.
Ако имате информация ще ни кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Конкретният случай не е обект на разглеждане от Комисията, а текат преписки, с които се установяват някои факти между две държавни институции.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Колеги, други въпроси?
Гостите от другите ведомства, ДАНС, външните? Няма.
Да пристъпим към гласуване, да приемем Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., е приет единодушно.
Точка Разни, ако има въпроси от колегите, ако няма закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 15,04 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Мария Николова
2. Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
3. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 13 септември 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.12 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и от госпожа Даниела Савеклиева – председател на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За новия парламентарен сезон добре дошли на всички.
Искам първо да приветствам новия колега – Георги Динев от ГЕРБ на мястото на Теодора Георгиева. В една много интересна Комисията сте – честито.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
3. Разни
Предвид на ситуацията с изслушването на господин Божков, който е тук в момента – шефът на Комисията за регулиране на съобщенията, и че трябва да бъде в 15.00 ч. в другата Комисията по транспорт и съобщения предлагам приемайки този дневен ред да обърнем точките, като първа точка да бъде изслушването на господин Божков и ръководството на Комисията и втора точка ще бъде първа.
Имате ли някой против с така предложения дневен ред?
Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет. Втора точка става първа точка:
Точка първа -- Изслушване на Комисията за регулиране на съобщенията относно контрола върху дейността на мобилните оператори, доставчиците на интернет услуги и кабелните оператори.
Тази точка е към Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, заедно с цялата ни Комисия, и председател на тази подкомисия е Даниела Савеклиева. Давам думата тя да започне да води заседанието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много, уважаеми господин Председател!
Добре дошли на нашите гости от Комисията за регулиране на съобщенията.
Уважаеми, господин Божков, мисля, че като начало можем да започнем с представяне на дейността на Комисията най-общо и Вашия екип, след това колегите ще имат възможност да Ви зададат въпроси.
Заповядайте!
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми господа народни представители и членове на Комисията, дами и господа! Първо, за нас е особена чест да присъстваме на заседанието на тази Комисия, тъй като за последните десет години за пръв път ни канят в тази Комисия, за което благодарим за интереса, който проявявате към нашата дейност.
Позволете ми да представя първо Комисията – господин Никола Колев, заместник-председател; господин Константин Тилев, член на Комисията; госпожа Андреана Атанасова, член на комисията; госпожа Ирина Романска я очакваме, но както разбрахте в 14.30 ч. ще имаме изслушване и в Комисията по транспорт и информационни технологии и малко сме разделили функциите, може и да дойде, но може и да отиде направо там за да имаме представителност; госпожа Неда Койчева, директор на Дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“, и госпожа Тинка Капитанова, директор на Главна дирекция „Контрол на съобщенията“.
Във връзка с поставените въпроси, тъй като Вие сте приемали отчет на работата на Комисията за защита на потребителите и констатираните и изнесени данни, че 32% от жалбите към Комисията за защита на потребителите са в обсега на операторите, които осъществяват електронни съобщителни мрежи и услуги и то по специално на мобилните оператори, които осъществяват фиксирани услуги беше ни изпратено запитване. Във връзка с това запитване искам да кажа, че може би, да, действително като относителен дял 32% са по отношение на жалби против мобилните оператори, най-общо казано, но по отношение на работата на Комисията за регулиране на съобщенията съм разгледал в тренд последните пет години и можем да кажем, че ако 2011 г. жалбите в Комисията са над 5 хиляди, то за 2015 г. са паднали на 2500. Тоест жалбите в Комисията за последните пет години, и това са официални данни, са намаляли с 50%, което показва един тренд, като ще избягвам да правя някакви крайни заключения, но смятам, че това е, първо, в резултат на последователната и строга политика на Комисията за регулиране на съобщенията. Второ и в резултат на, безспорно и на европейските регламенти, които влязоха, секционната политика и бих казал, и в подобрената потребителска култура от страна на потребителите на електронните съобщителни мрежи и услуги.
Има някои въпроси, които са поставени пред нас искам дебело да подчертая, че ние нямаме компетентност по отношение на цитираните, касаещи нелоялни или агресивни търговски практики. Едно време когато работех в Комисията за защита на конкуренцията Вие знаете, че това беше предметът на работата в тази Комисията, но не и при нас – неизправни крайни устройства също. Действия противоречащи за добросъвестност и професионална компетентност и неравноправни клаузи в договорите, които са посочени. В този аспект ние нямаме съответната компетенция съгласно Закона за електронните съобщителни мрежи и услуги. Това е едно, но второто въпреки всичко ние играем ролята и на медиатор. Знаете, че се стремим да подобрим потребителската култура на населението, а отделно и да решаваме някои въпроси конкретно по отделни населени места в България. Имаме над 50 изнесени приемни в големите градове. Тук има представители от съответните области. Те знаят за какво става дума, освен това във всеки първи и трети понеделник имаме приемни в рамките на Комисията за регулиране на съобщенията. Там сме постигнали това споразумение с операторите когато бъдат поставени въпроси, ние играем ролята и на медиатори, защото трябва да си признаем, че съвременната политика не е секционната политика да бъде като самоцел, а да бъде дисциплинираща и превантивна дейност. Когато може да решим един казус и като медиатор сме го решавали и не е тайна, че много казуси, които са и в предмета, и в полето на действие на Закона за защита на потребителите и на самата Комисия за защита на потребителите, когато сме имали възможности със съответните оператори сме го решавали по оперативен начин.
По отношение на изпращането на непоисканите търговски съобщения, тук ние имаме определени правомощия, но те касаят само съобщенията, които се получават в рамките на прекия маркетинг и търговската реклама. Ние не можем да забраним тази практика. Друг въпрос е, че ние държим две неща. Първо, потребителят да бъде ясно информиран. Второ, ако не иска да ползва дадената услуга то да има възможност да се откаже от нея, и то по прозрачен начин, защото знаете, че понякога има подвеждащи неща. Третият момент, във всички останали тъй наречени „игри на късмета“, на „щастието“, не искам да използвам и други, и прочие това общо взето влиза в приложното поле на Закона за защита на потребителите. Ние единствено можем да играем ролята на медиатори и играем тази роля. В този аспект смятам, че ако искате малко статистика ние до 31 август тази година сме получили 85 броя жалби, касаещи получаването на непоискани търговски съобщения и сме направили 211 проверки, и сме наложили 11 броя актове за установяване на административно наказание и наложените санкции са от 500 до 10 хиляди лева.
Искам да обърна внимание на факта по отношение на предоставянето на непълна информация относно обществените електронни съобщителни мрежи и услуги. Имаме съответните пълномощия и ние се опитваме стриктно да ги спазваме – преди всичко когато има липса на законно установените реквизити, знаете, срокове, подписи и прочие. Искам тук да кажа, тъй като виждам доста мастити икономисти и прочие, които познават и международната практика, ние направихме един пробив преди три години, който не е постигнат и в Европа. Дадохме възможност на българския потребител когато ползва дадена определена услуга или закупи крайно устройство, тоест ако няма крайно устройство, сключването на договора може в рамките на 14-дневен срок да бъде анулирано. Това е едно голямо достижение, освен това въведохме задължително съответния дребен шрифт, бързите реклами, което затруднява потребителите да има задължително хартиен носител в един екземпляр. Не е тайна защото се знае, че някои се опитват да хитруват и от гледна точка на икономисване на хартиен носител и прочие да бъде на електронен носител. Знаете, че понякога има и такава практика, обръщат съответния екран и ти казват ето ти договора и в един момент не знаете дали това е общ договор, общите условия или вашия конкретен договор. Ние задължихме операторите на хартиен носител, конкретният договор, да бъде подписан от съответното лице. Преди да си поставите подписа има една забележка, прочете общите условия по този договор. Мисля, че направихме достатъчно в този аспект. Другият момент е, по отношение на нарушенията за изискване на прозрачност – например непубликувана информация за тарифните планове, на видни места в съответните помещения, където се осъществяват тези услуги и се сключват договорите, липса на общите условия, това за което казах. В този аспект ние сме извършили съответните проверки. Само за периода от 1 януари тази година до края на месец август сме извършили 1289 проверки, от които 60% са от крайни потребители и останалите 40% са в резултат на нашите планови проверки.
Не искам да Ви затруднявам с повече данни. Мисля, че ако имате въпроси сме готови да Ви отговорим.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Божков.
Колеги, тук сме всички членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, както и на подкомисията и мисля, че не е проблем всеки един от Вас да зададе своите въпроси.
Аз ще се възползвам и ще попитам дали има жалби във връзка с въведените нови условия за роуминг, които вече ползваме в целия Европейски съюз и от какво естество са ако има такива? Това е нещо, което е ново и от съвсем скоро.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса, но каква процедура приемаме, да се зададат въпросите и после да отговарям или въпрос – отговор, както кажете така.
ПРЕДС ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Въпрос – отговор, предполагам, че на колегите вече ще им дойде ... да.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Това е интересен и актуален въпрос, още повече знаете, че в продължение на последните десет години Европейската комисия и ние като участниците в групата на независимите регулатори се борихме все пак да бъдат облекчени и реализирани основният приоритет на членството ни в Европейския съюз – българският потребител да се чувства нормален европейски гражданин и да се осъществява действително свободното движение на капитали, хора, услуги и прочие. В този аспект знаете, че от 15 юни тази година влязоха новите изисквания за роуминг. Много хора бъркат за какво става дума. Роумингът облекчава човека когато отива в съответната държава да не се самоограничава в резултат на високите цени – това е идеята. Много хора смятат, че като се говори от тук с чужбина това също е роуминг и така нататък. Това първо, го изчистваме. Вторият момент, имаме определен брой жалби, наричам ги жалби, които са в резултат на растежа, тоест поради въвеждането на новите изисквания понякога се допускат технически грешки и така нататък. Друг момент е, че един от операторите се изкуши да реагира малко, бих казал първо-сигнално, защото се смята, че в резултат на състоянието на роуминг услугите ще бъдат намалени приходите, или едва ли не ще се търпят загуби, но това не отговаря на истината. Знаете, че Европейската комисия, а и групата на независимите регулатори много внимателно следи този процес. Моментално се появиха жалби в Европейската комисия, беше ни изпратено писмо, ние направихме съответните проучвания, съответните разговори със съответния оператор. Хубавото е, че другите два оператора не подходиха по този начин и в резултат вчера проведох последния разговор, тъй като бях поканен тук, от 15 септември този оператор въвежда отново връщането във всички пакетни планове, пренос на данни, на роуминг услугата и така нататък. Преди това част от тези пакетни услуги и договори бяха деактивирани по отношение на роуминга. В този аспект мисля, че създадохме една работеща конкурентна среда.
Второ, има жалби, не са малко, но преди всичко касаят надписването на сметки. За съжаление надписването на сметки – част от българските потребители го хващат когато говорят от тук с Турция, с Гърция и така нататък. Това са международни разговори, а те го смятат, че това са роуминг услугите. Мисля, че общо взето процесът върви нормално. Ще ме разберете, да разбира се, че нормата на печалба пада, но в резултат на това се увеличава масата на печалбата, тъй като от 6 до 18 пъти се е увеличило потреблението на роуминг услугите в чужбина. Тоест мисля, че към днешна дата регламентът и целите, които са заложени специално по отношение на роуминга се изпълняват. Разбира се, практиката винаги ще постави повече проблеми и ние ще реагираме съответно на въпросите и трудностите, които ги поставя практиката.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Има ли значение изборът на оператор в чужбина? В смисъл операторът, който ползваш тук, тъй когато пристигнеш на летището или в съответната държава се появяват няколко местни оператора. Това влияе ли по някакъв начин на новите условия.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса. Един от големите проблеми, които възникнаха е фактът, че ние казваме на хората много внимателно да си четат договорите. Една от големите трудности е, че когато заминаваш в чужбина и не си си прочел договора, че трябва да си активираш роуминг услугата тук, тогава се изправяш пред една трудност. Отиваш и се оказва, че нямаш роуминг, вече е блокиран твоя телефон, тоест трябва да вземеш от някой познат, или непознат от друг телефон да се обадиш до съответния оператор и той да ти изпрати паролата, с което да си активираш. Хубаво е когато си тръгваме всички ние, тук присъстващи, да си прочетем внимателно условията на договора. Това е едното, а по отношение на Вашия въпрос някаква специална трудност – няма. Друг въпрос е, че когато излизате особено в крайграничните райони, ние сме ги задължили всички оператори да получавате, че в момента в който сте например Петричко или така нататък, знаете че понякога при по-силен сигнал отивате в роуминг услугата. Трябва да се внимава и моят съвет е винаги да се отива на ръчна настройка. Когато избереш на който и да си оператор ВИВАКОМ, МТЕЛ и ТЕЛЕНОР го избираш няма да имаш проблем. Същият проблем имаше и там. Лично изпитах проблем – когато бях в Германия оказа се, че един от нашите оператори е поръчал капацитет по-малък, отколкото е търсенето – не случайно казах, че 18 пъти е нараснало търсенето. Тогава също ръчно може да си изберете съответния голям оператор в дадената държава. По принцип сме задължили всички оператори да предоставят тази услуга, защото не е тайна, част от Вас са участвали в законотворчеството, за солените глоби. Два милиона е санкцията за тези, които не предоставят – съответният оператор не предоставя на другия оператор тази услуга. Да не влизаме в технически подробности. Към днешна дата нямаме такива проблеми.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): И аз Ви благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Имам само един допълващ въпрос – във връзка с тарифирането на услугите в роуминг. Става въпрос да се четат внимателно общите условия и договорите. Има ли отношение Комисията по това как се тарифира в роуминг, когато абонатът към определени номера има неограничен брой минути за разговори и съответно за компрелей номера, а за останалите номера някакъв друг брой минути, които са вече с ограничено количество? Как става тогава тарифирането в роумниг и няма ли дискриминиращо, така да се каже, третиране на абоната в този случай?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса.
Това също е много актуален въпрос, но Европейската комисия е категорична. Вие знаете, че и на евространицата на Европейската комисия и на нашата страница имаме въпроси и отговори, това е единият от тези въпроси. Няма безплатно кафе. В този ред на мисли, неограниченият роуминг и безплатните разговори, които са между семейства и приятели в този аспект не влияят тези изисквания. Те са извадени извън скоба. Всичко останало се тарифира. Така че всички оператори го знаят и всички потребители го знаят.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, благодаря Ви.
Искате да допълните ли? Заповядайте.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Много Ви благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Само допълнение към колегата – председателят господин Божков каза, когато излизаме извън страната, нашият телефонен разговор се обслужва от чужда мрежа, и тогава тарифирането е все едно да го осъществяваме повикване към друга мрежа, не към мрежата на нашия собствен оператор. Тоест, ние не можем да се възползваме от тези безплатни минути, които имаме в рамките на семейство и приятели, които са в рамките на нашата обслужваща мрежа, тъй като чуждият оператор също има разходи по обслужването на повикването. По тази причина това е допустимо – тарифирането да бъде спрямо хората, с които ще осъществим повикване от нашата група да бъдат на цените на националните повиквания, които имаме в нашата държава.
По отношение на това дали трябва да изберем подходящ оператор за обслужването е препоръчително да се направи особено когато се намираме в роуминг извън държавите членки, където не действа регламента. Добре е всеки един пътуващ гражданин преди да тръгне за съответната държава да види кой е препоръчания от нашия оператор – оператор на обслужваща мрежа, която ще бъде на по преференциални тарифни условия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми, колеги, моят въпрос е свързан с радиоразпространението. Представител съм на Черноморския регион, но мога да Ви кажа, че през летния период много ясно е изразено и почти е невъзможно да се хване българска радиостанция - в това число и БНР, и „Христо Ботев“ се хващат особено когато си в колата за един километър и после се губят. Всички са пробити от турско разпространение на честотите, на които са нашите радиостанции. Това е така доста меко казано дискомфорт. Имаме голяма концентрация на хора през летния период. Знам, че Вие през месец август, правихте някакви замервания. Идентифицирали сте проблема, по памет мисля, че някакъв ефект на топлата вода, или нещо такова като проблем, който сте извели, но по-скоро въпросът ми е: може ли това нещо да се реши и евентуално кога ще се реши, защото наистина през лятото е голям дискомфорт? Едни новини няма как да чуеш, което е неприятно. Въпросът ми е, проблем има, хубаво е, че сте го разбрали, извели сте го, има някакво обяснение, но въпросът ми е: кога тази практика ще се спре и ще може спокойно да се слушат българските радиостанции? Имайте предвид, че касае цялото Черноморие.
Благодаря Ви.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Благодаря Ви за въпроса.
Вие не за пръв път поставяте въпрос. Ние сме открити като институции и Ви поканихме да присъствате, но доколкото знам бяхте възпрепятстван, но друг представител дойде лично и се запозна с резултатите и как работи Комисията на самата проверка. Искам две неща дебело да подчертая. Понякога правим лапсуси. Първо, няма заглушаване на българската радиостанция. Заглушаването свърши по времето на студената война и по-точно до 1989 г., от тогава насам като страна-членка на Европейския съюз, а и в демократичните условия заглушаването не се практикува, защото санкциите са много големи и те са към държавата. Вторият момент е – няма за последните шест години нито един български оператор, било то национален, обществен, Българско национално радио и радио „Дарик“, нито тези, които са вериги оператори, или с местно предназначение, които да са сигнализирали Комисията за регулиране на съобщенията, че на тяхната честота има заглушаване. Има още един момент – съгласно нашият Закон ние издаваме разрешения за местно радио. Местното радио обикновено се планира, прави се национално планиране, и прочие за да няма смущения в съседните населени места или да не се заглушават Националното радио или пък Ръководството на въздушното движение. Да не влизам в тези подробности. Всяко едно разрешение, което ние даваме за даден град, или дадено населено място то има определен периметър на действие. От тук може би се прави грешката, защото, да, абсолютно сте прав чуват се турски радиа на територията и особено на пограничната зона. Става дума, например, че не се чува Българското национално радио, радио Бургас, но Българско национално радио – радио „Хоризонт“, „Христо Ботев“ и така нататък се чуват. Тази година лично ние подписахме, тъй като този проблем действително е актуален, Меморандум за работа с турските регулатори и в този аспект направихме съвместни замервания. На тези замервания присъстваха лично двама представители на турските регулатори, присъства и един народен представител, не искам да му правя реклама, но той беше с нас. Действително ефектът, тук има и техничари, на радиовълните – те нямат географски граници, в този аспект особено през месеците юли и август, благодарение на това, че морето няма преграда и, вторият момент, ефектът на топлото море, или тъй наречения тропосферен вълновод, тогава се увеличава разпространението на радиовълните на съответната територия. Както се чуват турските, така когато сте в Истанбул се чуват и българските радиа, така ги чуват, например и в Скопие. Лично съм го проверявал с нашата кола. Специално за проверките, които направихме, мога да Ви запозная, няма никакъв проблем, ако имате време. Ние направихме и ги правим постоянно, тъй като имаме Национална метрова система. Тогава направихме специално за Южното Черноморие в градовете Несебър, Бургас и Созопол, чуваха се със съответните констативни протоколи, когато имаш чуваемост над 45 децибела, имаше 5 турски радиостанции, които се чуваха в Несебър, 10 в Бургас и 15 в Созопол. Мога да дам друг пример – месец юли с течение на обстоятелствата се чуваха 87 програми, но пак казвам те се чуват там, където не са заети от наши програми. Трябва дебело да подчертая – проблемът е повечето в нас, отколкото в чужбина, защото се чуват и украински, и руски радиостанции. Защо проблемът е в нас? Първо, не се инвестира, защото за да имаш по-голяма сила ние сме им дали достатъчно възможност до 10 киловата, специално за пограничните райони. За да насърчаваме инвестициите сме намалили и то с Ваше одобрение с 20% таксите, които плащат, но за съжаление като погледнете и Черно море, най-много доминира турската територия, има мощности на излъчване от 10 до 100 киловата, там се инвестира и така нататък. Ще дам пример – за град Бяла няма нито българско радио. Сто пъти казвам, който иска да поиска радио, ще планираме, и ще дадем. До миналата година в Приморско, ако отидете и направите проверки имам данни, имаме 21 радиа, защото се чуват тези, които са с назначение в Бургас. Единствено наситено с български радиа са Варна и Бургас, по 19 и 21. Проблемът е, че ние не искаме и когато свободни зони по УКВ-то, то тогава този сигнал, който идва той може да бъде и руски, и турски, и прочие. Вторият момент – ние накарахме всички турски радиостанции да си изменят законодателството и както виждате РДС-кодовете вече ги има, тоест когато отидете вече се идентифицират. Работим в пряко сътрудничество. Трето, винаги когато има проблеми ние и сега и благодарение на Вашия въпрос сме поставили, където сме засекли, независимо, че това е спарадично, където сме засягали по-високи излъчвания сме направили констативен протокол, изпратили сме го в Турция, помолили сме конкретните честотни назначения, където евентуално може да възникнат тези смущения да бъдат намалени и сме предупредили, все пак се ползваме с авторитет в Международния съюз по далекосъобщения, където вече трети мандат сме членове на административния съвет. Ако турската страна не предприеме съответните действия ние се обръщаме към тях и те играят ролята на арбитър. Смятам, че ако хванем тенденцията, нито на съответната честота, нито в защитните зони плюс – минус 100 херца има смущения и въпреки всичко ние държим постоянен мориторинг.
Пак казвам, хубаво е да се помисли, как да насърчаваме българските оператори, защото не е тайна, Вие тук сте политици повечето, има една стара максима, която е още от 90-те години, тъй като и аз остарях и помня отдавна – който има радио не е загубил избори. Общо взето само по това време се инвестира. Ние трябва да помислим как реално да инвестираме, как да насърчаваме, особено в крайграничните райони, за населението, което се намира и в близките нам съседни държави, за да получаваш хубав резултат трябва да инвестираш в техника и оборудване. Ние сме дали своите предписания да поддържат артерофидерните си системи, многоетажните антени и така нататък, но хората и операторите казват – няма пари. Дано да съм удовлетворил въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси имате ли?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Със сигурност ще се изненадате, защото не е ставало дума, но слушах внимателно техническите обяснения. Занимавам се с радиоразпространение от 11 годишен – радиолюбител съм и имам най-висока категория изпити в Съединените щати по федерални комуникации – къси вълни. Твърдя, че разбирам от тези неща. Никаква топла вода, това което колегата постави, незнам кой Ви е излъгал, но няма никаква топла вода в УКВ-то. Тропосферата се намира много далеч от топлата вода на Черно море, да не обяснявам технически има съвършено други магнитни полета, които влияят. С една дума като чух това, което поставя колегата и всички сме чували в колите си, сега не е ли ясно, че турската страна излъчва с насочени антени към тези райони в България. Сигурно сте чули, че на УКВ-то има едни антени, които се въртят, има кръгова поляризация на антените – вертикална, която излъчва и в Турция и влиза в България, но няма как да излъчва от Турция с кръгова поляризация и да я чувам така силно до Балчик и горе на Черно море, тоест това е малко въпрос и дипломатичен. Затова едва ли тук трябва да задам този въпрос, но като сте замервали на територията на България, едва ли в момента можете да ми отговорите, ходили сте да видите от какви антени излъчват от Турция? Ако от Турция антените, както Ви казвам 99% са насочени към България на УКВ, защото на УКВ сигналът стига само до хоризонта, от там нататък трябва да вдигат сигнала на височина за да влезе на българска територия, или да се качват на някоя планина. Няма никакъв начин сигналът на УКВ да е силен през лятото, а да е слаб през зимата, това Ви гарантирам хиляда процента, защото аз такива сигнали правя от тук до Тихия океан – островите, на къси вълни. Няма такова нещо, но да не влизаме в такива разговори. Това си е политика на турската държава. Абсолютно сте прав – проблемът е наш, тъй като ние може да имаме и други технически решения, също с насочени антени, но това вече е въпрос и на други служби, то не е толкова на КРС. Тоест истината, уважаеми колеги, е, че турската държава си има политика на радиоизлъчване към България, с насочени антени, които имат същият ефект без да вдигат мощностите, а българската държава – ние не сме си свършили работата. Ние може на същите честоти където те се чуват, какво пречи, радио „Хоризонт“ и други радиа да излъчват на няколко честоти. Да кажем имаме една радиостанция, а те имат три. Пускам на три честоти радио „Хоризонт“, на същите честоти и те се чуват в България, но да не влизаме в подробности, но не е топлата вода и е целенасочена политика и мисля, че това е съвсем ясно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Гечев.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Само две реплики. Безкрайно много уважавам проф. Гечев, когато той беше младши преподавател, аз бях студент, после преподавахме заедно и така нататък, но смея да твърдя, тук има специалисти, ефектът на тропосферния вълновод е безспорен. Това са и по международните IQ (Ай Кю) и така нататък. Знам, че Вие сте радиолюбител, но има си някои неща, за които предпочитам да не влизам в детайли, но ще загубите баса ако се хванем бас пред всички.
Безспорно сте прав, че най-важното е да има държавна политика. Ако говоря сериозно това е най-важното – да изработим и Вие такива средства и форми, с които да насърчаваме, не е тайна, защото ще стане политически въпрос, но отделните държави имат и по-голям ресурс и инвестират в това нещо. Знаете, че има Министерство, което защитава правата, даже няма да кажа за коя държава, на съответните граждани за други държави, и прочие . Това е въпрос на политика и предполагам, че ако ни поискате ние ще Ви дадем нашия алгоритъм как да бъде подобрено. Действително трябват повече средства и за мен това ще бъде преди всичко резултат на икономическата политика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Здравейте, уважаеми членове на Комисията. Госпожо Председател, всъщност председателстваща, също имам претенциите да разбирам от радио. Животът ми е минал в радио и съм създател на първото частно радио в България – радио FM+, ако си го спомняте. Казвам се Константин Тилев и искам да обърна внимание върху една подробност, която не е в радиосферата, а е от сферата на международните отношения и на законите. Често се сблъскваме с този въпрос за проникването на турските радиопредаватели на наша територия. Под така нареченото „лошо проникване“ е тогава, когато има излъчване от турска страна на честотата на наша радиостанция. Ако това обаче не съвпада с честота на наша радиостанция, това на практика е допустимо. Пътували сте вероятно в турската част на Тракия, ние става дума за Хоризонт, един предавател на едно частно радио, всъщност на две частни радиа се чуват до Одрин. В предградията на Истанбул се чува „Хоризонт“ и то с доста добро качество. Възражения от тази гледна точка от турска страна не сме имали. Много от колегите разбират проникване на чужда радиоизлъчване това, че се чуват станции на турски език. Вижте в София се чуват няколко станции на сръбски, обратното в Пиринска Македония се чуват скопски станции, а също се чуват и гръцки станции. Реагираме единствено много чувствително по Черноморието, защото въртим приемниците си там по време на ваканционния период, но нашите измервания показват, че по същество ние припокриване с турските сигнали, нямаме.
Господин Председателят на Комисията обърна внимание върху това, че комисията е благоразположена към това българските частни и държавни инвеститори да разкриват нови мощности и при положение, че имаме такива заявки, могат да се припокрият с турските сигнали. Знаете, че при УКВ вълните по-силния изтласква по-слабия, но тогава когато те не се припокриват няма конфликт. Ние не можем да кажем спрете вашето излъчване или намалете мощността, или преработете антентата система. Това не е в нашите правомощия. Това е по-скоро въпрос на някакво междудържавно съгласуване, което дори и в Западна Европа не е постигнато. Ако говорим пък за най-близкия ни съсед Гърция, където няма честотно планиране, там по-силният изтласква по-слабия по между им. Подобна е ситуацията и в някои други части на Балканите. В този ред на мисли моля да бъда разбран добре – тук в случая не е в правомощията на Комисията да упражни нещо като натиск. По-скоро апелът и от наша страна, говорили сме няколко пъти с Асоциацията на операторите, да инвестират, да вкарват по-големи мощности. Има специален режим за пограничните райони, но радиото не е добре финансово като медия.
Господин Председателят каза, който има радио не губи избори, но по-добре да има телевизия, откровено да Ви кажа. С това моето кратко изложение завърши.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Тилев.
Колеги, други въпроси имате ли?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Бих искал само да помоля, госпожо Председател, предложенията, доколкото разбрах Председателят на Комисията каза, че има като алгоритъм за решение на тези проблеми, да ни бъдат предоставени. Слушах внимателно господин Тилев – той е прав в това, което казва, но ние имаме проблем и може би част от проблема е да покрием с български радиа пограничните зони и да видим дали бихте предложили алгоритъм, с който да облекчим или да стимулираме инвестирането в тези райони, защото може би оттам идва този проблем. Бих искал да видим тези решения, за да видим законодателно, къде може да имаме инициатива като народни представители – членове на тази комисия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бойчев.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Ще ми разрешите ли, госпожо Председател, само да върна накратко. Алгоритъмът, той си е постъпателен ред на стъпки, които трябва да се извършват. Тези, които са в компетентността на Комисията до голяма степен са постигнати. Има облекчение на лицензионния режим, намалени са таксите, има съответно режим на разрешителна мощност, на изходна мощност на предавателите и сумарна мощност, заедно с антенната система, която е непостижима за централните райони на страната, специално за пограничните райони, тук вече говорим за цялата граница на България, с изключение на Румъния – това е в компетентността. От друга гледна точка, Комисията винаги е била благоприятно настроена към инвеститорите, които по принцип трябва да направят инвестиционно намерение, то си има канален ред – да кандидатстват за съответния лиценз, да представят програма в СЕМ и оттук нататък да стигнат до нас, защото ние сме един съпътстващ орган на СЕМ в процеса на лицензиране. Оттук нататък мислете, господа, тук имаме момент, който се казва насърчаване на инвестициите. Значи АБРО не можа да постигне мислене да кандидатстват по програмите за малки и средни предприятия, не се разбраха, успяха продуценти, но радиата не можаха, незнам защо. Аз излизам от този бизнес, знаете го, и на практика ми е леко мъчно, просто има и някаква инертност в момента. Много се уедриха нещата. От цялата тази политика, която следвахме в разстояние на години да се създадем, как се казваше, голяма широта на изказ на мненията, жанрово разнообразие и прочие сега в момента имаме шест големи вериги и няколко десетина самостоятелни играчи, които е въпрос до време да продадат. Това е положението. В същото време всичко, което ние сме създали като законодателство стои и то изглежда така: в момента се обявява конкурс за прекрасния град Белослав, примерно, и там се изготвя една купчина бумаги от всеки кандидатстващ, който получава на практика един програмен лиценз. Той е на базата на това, което напише там. На практика той слага един предавател и това е. Приема по сателит връзката от София, и съответно мултиплицира програмата си в страната. Няма какво да се лъжем, затова големите вериги, които си разширяват маркетингово, а някои от тях и географски предпочитат да не инвестират в малки локални точки.
Друг въпрос е, че в отношение на законодателството, това което искаме да уедрим, примерно Ямбол иска да покрие и Бургас – не може. В ЗЕС е записано изрично, че имаме два вида честоти – национална и локална, а в другия Закон за електронните медии казват, че има три вида – локална, регионална и национална. Когато дойде такова запитване, а това между другото ще даде хляб на този бизнес, защото едно е един предавател да бъде в Ахтопол, друго е да бъде в Ахтопол и Бургас, разбирате. Извинявайте.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Според мен това беше идеята на господин на Бойчев – там където регламентите и законовите разпоредби, както и Вие преди малко казахте, не работят достатъчно ефективно ние сме насреща, но от Вас трябва да дойдат предложенията, защото в крайна сметка в нашата Комисия има само един сериозен радиолюбител и ние не можем да сме толкова в час, а и многоуважемия господин Председател е също.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Само за секунда ще взема думата. Ако господин Тилев каза, че е първото радио, аз съм второто. След Вас създадохме със Светльо Петров ИНФО радио и издържахме с много персонал, много тежко информационно радио пет години и го продадохме на една от веригите. Това ми е най-щастливият момент в битието ми на човек свързан с журналистиката. Казах Ви го директно, но темата за мощността е изключително важна, защото когато стъпихме в Бургас, в Ямбол ни чуваха, но по-долу от Звездец и Ахтопол не стигахме. Дадоха ни ако не се лъжа 10 единици мощност, киловата ли беше, когато поискахме повече ни казаха …, не помня какво беше, това беше в онези щастливи години когато вярвахме в радиото.
Имам само един въпрос, на който може да ми отговаряте с „да“ или „не“. Имаше една великолепна идея на Соломон Паси – да се уеднаквят зарядните устройства на всички мобилни апарати? Имате ли информация стана ли нещо от поредното европейска предложение?
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Да, както казват разглежда се въпроса, обаче както знаете, отделните производители, както на крайни устройства и на същите зарядни устройства, идеята я има, но няма решение.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, благодаря Ви. По брюкселски.
АНДРЕАНА АТАНАСОВА (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Това е така нареченото USB за връзка с компютъра.
ВЕСЕЛИН БОЖКОВ (председател на Комисията за регулиране на съобщенията): Доколкото Ви разбирам става дума за всеки индивидуален апарат да бъдат еднакви зарядните устройства. Не, няма ги към днешна дата, но се разглежда този въпрос.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре! Благодаря Ви.
КОНСТАНТИН ТИЛЕВ (член на Комисията за регулиране на съобщенията): Мога ли да Ви върна малко за радиото – радиото е малко като яхтата, най-щастливият ден, те са два на притежателя на яхта, денят, в който я купува и денят, в който я продава.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много. Надявам се и съм сигурна в това, че ще се виждаме по-често, отколкото досега сте идвали в Народното събрание. Мисля, че нямате други въпроси, колеги?
Благодаря Ви още веднъж и лек след обяд.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, продължаваме с втора и последна точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Моля да поканим от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов, заместник-министър, Петя Ценова началник на отдел Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Мая Стоилова – главен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“;
от Министерството на външните работи: Ясен Томов – дипломатически служител І степен, Дирекция „Политика за сигурност“;
от ДАНС – Петър Стоименов, Ивайло Грозев и Николай Петков.
Заповядайте, колеги, точката ни е по-лека за разглеждане.
Докладът Ви е раздаден на всички народни представители предварително, прочетен е, както винаги в нашата Комисия всичко се чете много внимателно. Предупреждавам, че ще има гласуване по Доклада.
Знаете, че това е междуведомствената комисия с двама съпредседатели – министърът на икономиката и министърът на отбраната. Това, което мен ме впечатли са обемите, в последно време целият отрасъл стана много журналистически, медийно интересен – обемите за експорта за 2016 г., които са над 1 млрд. евро, включително има няколко отказа. Докладът е изключително подробен, най-вече в частта на таблиците, където е дадено по направления, видове боеприпаси, видове съоръжения, стоки с двойна употреба и така нататък.
Господин Борисов, да Ви давам думата мисля, че е безсмислено, защото Докладът го имаме.
Колегите от останалите министерства имат ли да допълнят нещо повече от това, което го има тук в Доклада?
Ако няма да дам думата на колегите народни представители. Съгласни ли сте така?
Колеги, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател, Вие казахте, че нашата страна е реализирала голям обем от износ на такъв тип продукция, свързана с изделия с отбраната, другите неща са много специфични, не мога да си позволя да ги коментирам. Все пак като икономическа комисия бих искал да си отговорим на въпроса – какъв е приносът на сектора към брутния продукт и какво по същество е реализирал?
На страница 18-та от доклада, господин Борисов, искам да видя правилно ли разбирам? В графата, в раздела „Износ и трансфер от територията на България на продукти свързани с отбраната“, Вие казвате така: „Общата стойност на издадените разрешения е 1 млрд. 258 и закръглям, но през 2016 г. е реализиран износ на 1 млрд. 015“, което значи издали сте повече, но в рамките на 2016 г. сме реализирали 1 млрд. и 16 млн., същевременно долу имаме внос или трансфер на такъв тип изделия, който казвате, че е за 523 млн. евро, от които са реализирани 163. От тези 1 млрд. и 15 млн. вадя, това което все пак имаме внос от други държави, което е било влезнало в продукцията, така че исках да видя нетния ефект, дали правилно го изчислявам, че е 851 млн. евро от тази индустрия на базата на реализираните в годината, защото сте издали повече разрешения. Нали правилно, го изчислявам, защото много цифри има и искам да видя какъв е приносът затова. Както се казва последните седмици всичко е оръжейна индустрия – от сутрин до вечер.
Не е конкретен повод да коментираме това в доклада, понеже имаше някаква информация в медиите, че видите ли някаква сделка била спряна. Това така ли е или не за 80 млн. евро, която от Междуведомствената комисия или съвета била спряна? Поне да разсеем това, така ли е, не е ли, и да използваме Вашето присъствие.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо ще внеса едно уточнение – това е Междуведомствената комисия, която е по експортен контрол и неразпространение на оръжията, нейният Председател е министъра на икономиката, участват и други членове, има и друг съвет, в който министърът на икономиката е съпредседател с министъра на отбраната.
По въпроса на господин Бойчев, да, дадени са данни, както за издадените разрешения, така за реализирания износ и внос. Това, което той сподели е правилното. Реализираният износ е за малко над 1 млрд. евро, а реализираният внос за годината е 163,6 млн. евро, тоест нетният износ трябва да се направи разликата.
По отношение на сделката, която коментирате може би да конкретизираме, кое точно имате предвид? В момента в медиите има някои теми, може би ако това имате предвид, но тук не става за въпрос, който е от компетенциите на Комисията. Става въпрос за една сделка, която впоследствие ще бъде експортирана за вътрешно отношение между две компании в България, тъй като не ми е ясен въпроса не мога да Ви дам точен отговор.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, въпроси?
Въпросът беше ясен на всички. Бяха пуснали в медиите съобщение, че стока за 80 млн. лв. стои на пристанище Бургас и е спряна за износ – продукция готова за износ, но понеже това излезе в медиите, затова колегите питаха. Това е въпросът, всъщност всички знаем за какво става въпрос, че има нещо, което го има в медиите – дали е така, дали не е така, никой не може да каже.
Ако имате информация ще ни кажете.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Конкретният случай не е обект на разглеждане от Комисията, а текат преписки, с които се установяват някои факти между две държавни институции.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
Колеги, други въпроси?
Гостите от другите ведомства, ДАНС, външните? Няма.
Да пристъпим към гласуване, да приемем Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министър на икономика за 2016 г., е приет единодушно.
Точка Разни, ако има въпроси от колегите, ако няма закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 15,04 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Мария Николова
