1. Представяне на приоритетите на Министерството на икономиката във връзка с председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
2. Представяне на информация от министъра на икономиката относно дейността на дружествата „ЕМКО“ ООД и „Дунарит“ АД – Русе.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 9


На 27 септември 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на приоритетите на Министерството на икономиката във връзка с председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
2. Представяне на информация от министъра на икономиката относно дейността на дружествата „ЕМКО“ ООД и „Дунарит“ АД – Русе.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.

* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, разполагаме с необходимия кворум за откриване на заседанието. Откривам заседанието.
Отдавна не е имало такъв интерес към работата на нашата комисия.
Предлагам, първо, да гласуваме дневния ред. Ще Ви го прочета по реда, по който Ви е представен предварително, като ще Ви предложа да разместим първа и втора точка, тъй като виждам, че интересът на медиите и на гражданството към втора точка е по-голям.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на приоритетите на Министерството на икономиката във връзка с председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
2. Представяне на информация от министъра на икономиката относно дейността на дружествата „ЕМКО“ ООД и „Дунарит“ АД – Русе.
3. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред от народните представители – членове на нашата Комисия? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения вариант, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с втората точка, която става първа точка за днес: Представяне на информация от министъра на икономиката относно дейността на дружествата „ЕМКО“ ООД и „Дунарит“ АД – Русе.
По писмено искане на група народни представители от „БСП за България“, включихме тази точка в дневния ред. Искането бе изпратено предварително на министър Караниколов за изслушване.
Имаме представители на Инициативния комитет – протестиращи, които миналата седмица направиха среща и с част от парламентарната група на БСП, ще ги чуем по-късно и тях.
Господин Министър, искам с едно кратко експозе, Вие да вземете думата и след това ще дам думата на народните представители.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за възможността да предоставя пълната и конкретна информация.
Ще започна с казуса „ЕМКО“, ако позволите. Благодаря.
Накратко – преди около два месеца в Междуведомствения съвет, обръщам внимание – не е Съвет към Министерството на икономиката, а Междуведомствения съвет към Министерския съвет, беше получена информация от МВР за извършена проверка в няколко дружества от Военнопромишления комплекс – обръщам внимание – в няколко.
Имаше констатации по отношение на дейността на дружеството „ЕМКО“. Проверката беше извършена от Икономическа полиция, служба КОС, служба „Пожарна безопасност“.
По отношение на Икономическа полиция нямаше никакви констатации.
По отношение на служба КОС и „Пожарна безопасност“, беше предоставена информация за нередности по отношение на съхранението на продукцията, както в складовата, така и на производствената площадка.
Вследствие на тази информация, целият Междуведомствен съвет от 18 члена гласува за спиране на лиценза за внос и износ за срок до шест месеца или до отстраняване на нередностите. Тъй като има много дебати, искам да кажа, че законът е такъв. Междуведомственият съвет може да спре лиценза за внос и износ, а не за производство и това е направено.
Някои могат да нарекат тези нарушения маловажни или немаловажни, законът не ги разглежда като такива. Законът е ясен в този текст.
Коректността изисква да кажа, че дружеството „ЕМКО“ мисля, че вече са подали иск в Административния съд – София, за да се разгледа спирането на лиценза им. В констативните протоколи има няколко нередности, които са изброени – неправилно съхранение и други, включително за пожарна безопасност.
Изключително важно е да Ви кажа, че това не е акт на министъра на икономиката, това е акт на целия Междуведомствен съвет, където са включени службите за сигурност, МВР, ДАНС, Министерство на икономиката, Министерство на отбраната, Генералният щаб, както и общо почти всички ведомства, които имат отношение, изключвам туризма, културата и образованието. Единодушно беше решението за спиране на лиценза за срок до 6 месеца или до отстраняване на нередностите.
Преди около вече един месец от дружеството „ЕМКО“ бяха предоставени констативни протоколи, обръщам внимание само от служба КОС – три констативни протокола, в два, от които пишеше, че са отстранени нередностите, а в третия беше дадено предписание за отстраняване на една нередност за срок от един месец. Тъй като първите констатации бяха дошли с официално писмо от полицията и от няколко институции, веднага още същия ден беше подготвено писмо до МВР, с което поискахме да ни дадат информация дали са отстранени всички нередности. Получихме писмо от МВР, че продължават проверките и в срок до 25 септември те ще приключат. Със съпредседателя господин Каракачанов веднага свикахме Междуведомствения съвет. Същият се събра на 25-ти, тогава получихме писмо от МВР, че проверките са приключили и се обобщават данните, които ще получим до 4 октомври в Междуведомствения съвет, за да се произнесем.
Тъй като все още нямаме предоставената информация, за момента, сме определили извънредно заседание на Междуведомствения съвет за 6 октомври от 9 часа – това е петък, като след това има Парламентарен контрол.
Докато се случиха тези събития, тук вече минавам на взаимоотношенията между „ЕМКО“ и „Кинтекс“, знаете, имаше три договора. Един от тях е за снаряди S8, другите за 122-милиметрови снаряди – два. Трябва да е ясно, че по тези договори има различни падежи, тоест в различни срокове трябва да се предоставят различни количества. Към момента по първите два договора за 122-милиметровите, те трябваше да бъдат изпратени до края на месеца до крайния бенефициент – контрагентът по договора, който е с „Кинтекс“. „Кинтекс“ е търговецът, с който има договор. Другите S8 трябваше в края на месец октомври да бъдат също изпратени там. Съгласно договорите, които има „Кинтекс“ и третата страна – получател, има възможност за забава на доставката до 20 седмици. Откъде идва това? Написано е, че за всяка седмица се дължи 0,5 от конкретната сума – за S8 конкретната сума е 48 млн. долара, за 122-милиметровите – за двата договора, конкретната сума е 9 млн. долара.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Прекъсвам Ви – имам само един въпрос: сигурен ли сте, че имате право всички тези цифри и обозначения на продуктите да ни ги съобщавате?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Те така или иначе вече ги съобщиха навсякъде. Благодаря Ви.
Това не е тайна по никакъв начин. Аз не казвам бройки, не казвам нищо като количество. Тъй като имаше вече отнет лиценз за износ и внос – още веднъж казвам, че законът казва, че само за износ и внос, разбирам това, че, когато имаш проблем в производството, може би трябва да ти се спре правото да произвеждаш, а вносът и износът да остане, за да можеш да изчистиш складовите помещения. Законът е такъв. Знаете, когато има закон, трябва да го спазваме. Буквата на закона е ясна.
През това време „Кинтекс“ направиха анализ на търговския риск. Обръщам внимание, тъй като се казва, че аз съм разпоредил да бъдат прекратени договорите. Такава санкция от страна на Министерството на икономиката няма. Извършен е анализ от „Кинтекс, има официален доклад за това в Министерство на икономиката. Реално част от компонентите за изработване на тези „боеприпаси“, ще ги наричам, се извършват чрез доставка – външен внос и износ на съответни компоненти.
Имам писмо в потвърждение на това, което казвам – това е за S8, в случая, подписано от изпълнителния директор на „Кинтекс“ и от управителя на „ЕМКО“, тогава господин Христо Гебрев, в което писмо точно и ясно се казва: „За предстояща доставка ракетите са произведени, но тъй като има комплектация под митнически контрол „ЕМКО“ не може да предаде собствеността на стоката на „Кинтекс“ – точно и ясно казано. Например нещо, което не се произвежда в България и винаги е с внос, е тротилът. Митниците отказаха да извършат тази процедура и да предоставят договорите. Съгласно договорите, е имало шест, сключени между „Кинтекс“ и „ЕМКО“ – това е чл. 2, ал. 1, въпреки, че може би няма значение, когато има митнически внос на компоненти, се използват международните правила FOB – в зависимост от снарядите и FSA, това означава задължения на производителя да оправи митническите документи. Предвид това, че идваха срокове, не се знае кога ще бъде възстановен лицензът на „ЕМКО“ – надявам се сега на 6-ти да бъде възстановен, „Кинтекс“ пристъпи към разваляне на договорите, но, за да обезпечи и собствения си интерес, и интереса на българската държава, веднага беше подписан договор с ВМЗ-Сопот. ВМЗ-Сопот също е производител на тези изделия и то от началната гама до края.
Реално цената, която ВМЗ-Сопот даде, е с около 10% по-ниска от тази на „ЕМКО“. Следователно, има възможност и вече е факт, при така сключените договори, „Кинтекс“ да получи по-голяма печалба с 10%. Тук веднага ще ме попитате: „Добре, а какво става с неустойките, които ще бъдат към третата страна за това количество, което трябваше да бъде изпратено?“ Тъй като цената е с почти 10% по-ниска, това означава, че дори при забава на доставката на стоката към третата страна от 10 седмици, това ще бъде покрито от разликата, която е дадена като по-добра цена от ВМЗ-Сопот. Оттук важното е, какво сме направили, все пак третата страна трябва да е информирана за нашите действия. Съгласно договора, който е между „Кинтекс“ и третата страна, няма изискване кой да е производител. Има сертификат, на който трябва да отговаря боеприпасът.
Изпратихме кореспонденция до министъра на отбраната на съответната страна, с което го уведомихме за този казус. От третата страна сме получили искане да ги информираме за срока на забава. В момента ВМЗ-Сопот подготви писмо до „Кинтекс“, с което го уведоми, че срокът на забавата ще бъде шест седмици и за двата. Едните – 122-милиметровите, трябваше да бъдат изпратени в края на този месец, а ще бъдат изпратени в средата на месец ноември – вече са готови първите количества. За другите боеприпаси – трябваше да е в края на месец октомври, те ще бъдат изпратени в средата на месец декември. Влизаме в графика, тъй като, още веднъж казвам, че до 20 седмици е допустимо по договор, тъй като неустойката е по 0,5 на седмица, но не повече от 10%. Като го сметнете, излиза 20 седмици.
Оттук нататък следващата доставка, която ще е март месец, ще е абсолютна печалба за „Кинтекс“, защото там ще направим всичко възможно и няма да имаме забавяне.
Накратко дотук, ако имате някакви въпроси, да отговоря и след това ще премина, ако Ви интересува казусът „Дунарит“.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, как предлагате – да продължим сега с въпроси или да изслушаме и казуса „Дунарит“, и заедно да продължим нататък? (Реплика: И „Дунарит“)
Ако не възразявате, да чуем и за „Дунарит“.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за възможността.
По отношение на „Дунарит“ – може би знаете, че последните около 10 години крайният собственик на „Дунарит“ е една офшорна компания на Вирджинските острови – да започнем оттук. Тази компания, видно от действията на КОМПИ – Комисията за отнемане на имуществото от престъпни дейности, е свързана с Цветан Василев. Те имат изрични доказателства затова, тъй като от съда са поискали блокиране на собствеността на тази офшорна компания във всичките ѝ дружества по веригата, включително и на „Дунарит“. Реално през тази верига, допусната от съда, „Дунарит“ е малко над 98% блокирани от КОМПИ в полза на българската държава.
След това обезпечение дружеството „ЕМКО“ се появява и прави една процедура по увеличаване на капитала, въпреки че са запорирани в полза на българската държава. Чрез това увеличаване на капитала КОМПИ остава, ако бъде допуснато, с под 10% от собствеността на тези акции, ако тръгне да изпълнява върху тях. Най-образно казано, ако стойността на акциите при 98% е 100 милиона, в момента, ако се допусне това увеличаване на капитала, българската държава ще бъде ощетена и тя ще може да вземе най-много до 10%. Сами разбирате първо, дискаунт, че не продаваш мажоритарен пакет и всичките тези обстоятелства. Веднага затова от КОМПИ са предприели действия и съдът е спрял вписването на увеличаването на капитала. Въпреки всичко имаме твърдения от дружеството „ЕМКО“ и неговите представители, че те са собственици на „Дунарит“. Вие си правете сметка дали това е така.
Оттук нататък – имаше опасност за едно вземане от около 47 млн. лв., без лихвите към момента Ви казвам, да са определени компании – третите страни да встъпят в собственост на „Дунарит“.
Синдиците на КТБ пуснаха публична продан за продажба на този залог от 47 млн. лв., с което беше направен особен залог на търговско предприятие.
Държавна консолидационна компания със собствени средства и с частичен кредит от Българска банка за развитие, който беше отпуснат – знаете от придобиването на „Авиоанмс“ преди две години, участва в тази процедура и купи този кредит, с който имаше залог на търговско предприятие. След като беше придобит този кредит се тръгна към процедура на вписване на особен залог на търговското предприятие вече от новия кредитор Държавна консолидационна компания. В 3-дневния срок за вписване дружеството „Дунарит“ плати 50 млн. лв. на Държавна консолидационна компания с лихвите като изпрати едно благодарствено писмо, че вече е имало ясен собственик, не били трети фирми, парите – искам твърдо и ясно да кажа – платени са на КТБ и са в масата на несъстоятелността. Те не могат да излязат за нищо друго освен да се удовлетворят кредиторите. След като платиха, благодариха, се появи един иск, с който се искаше, че те не дължат тези пари. Съдът разгледа този иск, въпреки че не е платен, явно е имало обезпечение на бъдещ иск, тоест някакво искане, съдът не разгледа този иск. Доколкото знам не е платена и държавната такса – тя е няколко милиона, все пак на материалния интерес. Платено е, подаден е иск, че не се дължат, но 3-дневният срок за вписване не мина и в момента ние сме блокирани, докато не мине 3-дневният срок за вписване. След това се подаде едно трето писмо, с което искат да вдигнем обезпечението на търговско предприятия, но това не може да стане докато не се впише. Тоест, към момента там е блокиран казусът. Мисля, че тук трябва да се предприемат действия. Така или иначе Държавна консолидационна компания е получила парите и ако бъде допуснато вписването, тя трябва незабавно да си го оттегли и да освободи залога на търговско предприятие. Това е към тази хипотеза.
Да, държавата се опита – на пазарен принцип всеки можеше да се яви на този публичен търг, да купи това задължение от 47 милиона и да направи това действие през търговско предприятие. То беше спряно, „Дунарит“ си плати.
Не бих казал, че това е рейдърство или нещо друго, но това, което Ви разказах от страна на „ЕМКО“… По отношение дотук, залогът на търговско предприятие, той трябва да бъде оттеглен, ако си оттеглят исковата молба, защото там наистина не разбрах какво се случва – плаща се от една страна, от друга страна се благодари, че е ясен и дългът трябва да се плати, от трета страна се пуска иск, че не се дължат парите.
Преди две или три седмици КТБ пусна за продан на вземания по връзката „Хедж“, „Кемира“, „Авионамс“, на едно задължение в размер на 82 млн. лв. – над 80 млн. лв., около 82 милиона, в което задължение се включваха и задължения на дружеството „Авионамс“, което в момента е държавно. Разбира се, това беше пуснато в пакет, тъй като КТБ бяха извадили изпълнителен лист за солидарно отговорни към „Авионамс“ и към „Кемира“. „Кемира“ е реалният собственик на акциите на „Дунарит“, за да не стигнем до угрозата някой да изкупи този дълг и да атакува държавното дружество „Авионамс“, Държавната консолидационна компания се яви, в деня на търга подаде заявление, че има интерес да участва, но на тази цена няма как да стане, тъй като то се продаваше за 67 млн. лв. задължения, кредит за 80 милиона. Тъй като никой не се яви на търга, се пристъпи към пряко договаряне с този, който е заявил интерес. Реално бяха платени 38 милиона лева, и те вече са платени, за да бъде купено това вземане от 80 милиона, към което се добавиха и 29 млн. лв., които Българската държава преди две години плати за „Авионамс“. Към момента заради обжалване на „Хедж“, акциите вече са собственост на държавата, но парите от продажбата на „Авионамс“ са още при частния съдебен изпълнител, за да ги разпредели към КТБ отново.
Понеже вчера се каза, може би после се разбра, че запорът е от НАП и нямаме нищо общо, това вземане от 80 милиона не може да бъде по никакъв начин насочено към сметките или по някакъв начин по сметките на „Дунарит“. Това не е вземане от „Дунарит“. Не сме предприемали абсолютно никакви действия, просто от КТБ го пуснаха в пакет и ние трябваше да обезпечим да не се случи нещо с „Авионамс“, тъй като „Авионамс“, дори днес ги поздравяваме, че е дошъл поредният хеликоптер по договора, който се изпълнява.
Накратко е това, ако имате въпроси, съм готов да отговоря.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпроси естествено, че ще има.
Първо, давам думата на народните представители.
Искам да Ви кажа, че специално сме поканили двама председатели на други комисии – Борис Ячев и Емил Димитров.
Основният разговор, който започна миналата седмица, беше за работните места в Трявна и в Монтана, затова съм поканил гости, за което сте предупредени. „Дунарит“ вече беше втората тема.
Имаме доста въпроси, господин Министър, затова ще дам думата на колегите народни представители.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, да, наистина трябва да поясня, че всичко това, което чуваме, няма как да е инициатива на министъра на икономиката. Не го казвам за извинение, но тук решенията са на много по-високо равнище – изпълнители са членовете на Междуведомствения съвет.
Първо, нещо, което вероятно ще се докаже в бъдеще. Прави впечатление, че цялата тази дандания в българската оръжейна промишленост, очевидно по време, е свързана с данданията около „Дунарит“. Някак си изведнъж държавните служби започват да проверяват „ЕМКО“ и други фирми. Кога? Защо не ги проверяват, когато са започнали производството на тези ракети и изнасят оръжия от десетилетия? Сега точно са се сетили, когато гръмва бомбата с „Дунарит“, да отиват да ги проверят и да ги накажат най-вероятно заради това, че участват в придобиването на собствеността на „Дунарит“. Отварям една скоба – нямам никакъв конфликт на интереси. Както знаете, по никакъв начин не съм обвързан нито с едните, нито с другите, но съм обвързан като народен представител с колегите си да защитаваме българския бизнес. Това ще се установи по-нататък, но има очевидна връзка между едното и другото, което не говори добре.
Второ, по никакъв начин не приемаме противопоставянето на частни и на държавни фирми. Ще Ви покажа сметката. Не само по Конституция, българската държава са всички фирми, всички български граждани – тук няма държавни и частни. Разбира се, правителството е Министерството на икономиката – принципал на „Кинтекс“ и ВМЗ-Сопот, трябва да се грижат за тях, но не противопоставяйки държавни и частни фирми.
Ще Ви дам един пример. Вие казахте, че с 10% по-евтино ще изпълни задачката производството на ВМЗ-Сопот – нали така? Нека да поразсъждаваме малко. ВМЗ-Сопот ще загуби 10% от цената, която е договорена с индийците, а ще спечели „Кинтекс“ 10% повече – нали така? Къде е логиката, дами и господа? Държавната фирма ВМЗ-Сопот ще загуби 10%, а левият джоб „Кинтекс“ ще спечели. Посредникът ще спечели 10%, а производителят ще загуби. Защо производителят не произвежда на същата цена като „ЕМКО“? Тук нещо не ми се връзват нещата.
Второ, следващият икономически извод – ВМЗ-Сопот ще произведе на 10% по-ниска цена. Какъв е ефектът върху държавния бюджет и българската икономика? Ще спестим, ако е такъв анализът 10% от ВМЗ-Сопот, ще разсипем „ЕМКО“ и други фирми. Вие смятали ли сте какви са загубите за българската държава като излязат тези хора на улицата 1300 души, с поддоставчиците 5000-6000 души? Имате ли такива сметки – колко ще струва на бюджета за безработни и за преквалификация? По каква логика ще отваряме конкуренция на българските фирми?
Обърнете внимание, колеги, българска фирма е спечелила заедно с държавната фирма „Кинтекс“ вътре, търг в Индия. Изведнъж тук в България ние си създаваме проблеми и да си съсипваме българските фирми, да влизаме в неустойки и рискове на сделките… Защо – питаме ние? По каква причина ние създаваме конкуренция между български фирми? Ако това сега изглежда добре за „Сопот“, утре по същата логика някаква друга фирма ще предложи 10% по-ниска от „Сопот“. За мен това е абсолютно недопустимо – да се допусне българските държавни институции да създадат ситуация, в която ние да рискуваме сделки за стотици милиони износи, само и само да изпълним нечии интереси. Не виждам икономически как са интересите на българската държава. Българската държава от цялата тази работа може само да загуби. Какво ще спечели? Ще икономисат 10% от единия джоб плюс на другия към посредника. Второ, какво печели българската икономика? Нищо.
Какво ще стане? Индия повече няма да ни погледне, дами и господа! Ние като провалим сега доставката на тези муниции за индийската армия, ние сме приключили. Това не е ли ясно? По каква причина? Вместо държавата да подпомага и държавните, и частните, и кооперативните фирми да изнасят, ние си създаваме проблеми. Това не е приемливо.
Радвам се, че българската държава е започнала да проверява по веригата какви са тези странни офшорни фирми, които участват в придобиване на собственост на българска оръжейна фирма. Тук отново стигаме до въпроса: какво правят българските институции? Стават странни неща. Първо, някаква офшорка преди години придобива собствеността. Сега сме 2017 г. Аз ще предложа да спрем бюджетирането на тези специални организации. Какво правят тия хора две години, че сега още гадаем кой е собственикът на някаква си „Виафот къмпани“ за оръжейно производство, на Британските вирджински острови, има и представителство в България – обърнете внимание.
Колега, не споменахте каква е тази фирма „Дипи“, която се явява в схемата между правителството и „Виафот“ – също интересен играч, който аз не познавам, но се появява една фирма през 2010 г. и започва да влиза в оръжейния бизнес и да продава – много интересно. Сега тя влиза в цялата тази схема с „Дунарит“. Нещата са много тревожни и трябва да Ви кажа, че ние ще ги следим едно към едно в детайли – обещавам Ви.
Накрая, тук се говори и аз вярвам на българския съд за собствеността и за вписването на капитала на „ЕМКО“. Има Решение № 37 от 13 март 2017 г. на Великотърновския апелативен съд – аз имам копие на решението. Това Решение, колега, завършва, че „не подлежи на обжалване“.
Агенцията по вписванията, дами и господа – това е 13 март, днес сме 27 септември, някой е наредил на чиновниците да не изпълнят решението на съда. Защо така? Има ли съд в България или няма? Не съм юрист, но ми е странно. Решение на Великотърновския апелативен съд не подлежи на обжалване – чиновничката кака Пенка не иска да впише. Много интересно! Сигурно някой и е наредил?! Тук трябва да влезе цяла група от следователи и други, да види кой, защо, къде и как. Икономически не се връзва, ние няма да влизаме в спорове с имена кой крив, кой прав – има си съдебни и следствени органи, но ние сме притеснени, колега, от това, че ще провалим сделки за десетки и стотици милиони.
Казвате, че Междуведомственият съвет ще се събере на 6 октомври. Аз се чудя – тук става дума за сделки, да не казвам какво е числото, няма да го кажа, но то е за десетки милиони – много десетки. Защо не се събрахте на другия ден? На 25 септември имате доклад от КОС и от полицията. Гледам в пресата има изявление, че с нещо друго сте заети. С какво друго сте заети? Ако обичате се съберете по-бързо, защото на 4 октомври – казват хората, има нов търг за доставка – 300-400 милиона. Питам се дали пък някой не иска да спре участието на български фирми в търга на 4 октомври и затова е на шести?
Молбата ми е, не можете ли да се съберете малко по-рано? За тия няколко стотин милиона евентуално да ги получим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искате веднага ли да отговорите?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Мисля, че политик в Народното събрание не трябва да казва, че договорите ще бъдат провалени. Хайде първо да бъдат провалени и тогава да го констатираме. В момента казахте: „Сигурен съм, че ще бъдат провалени“ – не е коректно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Казах, че може да бъдат провалени.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Добре, нека така да го запишем, че „може“, защото е много некоректно друго твърдение. Извинявам се, грешката е моя.
Бях точен и ясен, когато Ви казах, че на 25-и получихме писмо в което казаха, че информацията ще ни бъде предоставена до четвърти. Какво да разгледаме на 25-ти? (Реплика: Тоест, когато е търгът на 4-ти?)) Аз не знам. Ще обсъдим после за кой търг става въпрос и това вероятно ще го дебатираме.
Малко предистория, аз го и съобщих, когато са сключвани тези три договора, се констатира, че „Кинтекс“ не е поискал оферта – това е по-предишното ръководство, не са поискани оферти от другите двама производители на тези боеприпаси.
За 122-милиметровите ги произвеждат „Дунарит“, „ЕМКО“, ВМЗ. S8 ги произвеждат ВМЗ и „ЕМКО“. Лично мое мнение е, простете ми от „ЕМКО“, ако имате друго виждане, ВМЗ прави абсолютно всичко от това – 122-милиметровите също се правят от „ЕМКО“, но специално S8 Вие не можете да ги направите, без взривателите, които прави ВМЗ. Това само го споменавам. Когато са били тези търгове, не са поискани оферти от другите държавни дружества, които ги произвеждат. Още тогава ВМЗ са търгували с цени между 5 и 10% по-ниски от тези, които „ЕМКО“ е предложил, но никой не ги е питал.
Относно десетте процента обяснявам, за да обезпечим договорите, защото не се знае какво става с лиценза и кога ще бъдат отстранени нередностите. Няма мое нареждане. „Кинтекс“ е направил анализ на договорите, информирали са „ЕМКО“. Доколкото знам утре има среща между „ЕМКО“ и „Кинтекс“, защото има и други договори, които се изпълняват, за другите държави, може би и за тази, за която говорим. Това дружество „Дипи“ мисля , че не е коректно да ме питате мен, защото аз още веднъж казвам – това, което дружествата от Министерството на икономиката платиха е платено на КТБ и на никой друг. Плащали сме само в масата на несъстоятелността. Къде е това „Дипи“ и другите, въпросът не към мен. Парите от масата на несъстоятелността не могат да бъдат извадени и да бъдат платени на някой друг, различен от кредиторите – по-добре от мен да го знаете.
Показахте едно решение на съда – да, така е, но от същия съд има и друго решение по искане на КОНПИ, с което се спират всички вписвания в Търговския регистър по партидата на „Дунарит“. Може би това е отговорът, защото търговският регистър нищо не прави, но аз не съм техен адвокат.
Относно това какво са правили институциите толкова години, също не мога да ви отговоря. Няма и да е коректно.
Пропуснах ли нещо, извинявам се?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако сте пропуснали, ще Ви напомним.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (народен представител от Монтана): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! Аз съм народен представител от Монтана. Естествено моята грижа е, тъй като аз не познавам нито един от субектите, които се обсъждат тук. Имам свободата да задам няколко точни и ясни въпроса, които преди всичко, са насочени към това дали предприятията – бившето „Пима“, което е „ЕМКО“ в Монтана, ще продължи да работи и какво ще се случи с работниците, разбира се, и в Габрово?
Моите въпроси са доста кратки. Не бих правил на този етап квалификация или оценка за това, което се случва в момента, но на база на това, което Вие ще ми отговорите, ще си създам някакво мнение и ще се информирам за ситуацията.
На първо място, Вие добре дефинирахте къде е държавният интерес и как ще се положат усилия държавата в лицето на „Кинтекс“ да не се провалят международни договори с определени държави, които вече са сключени и са в процес на изпълнение. Проблемът обаче е, че националната икономика е конгломерат от всички български фирми и в този смисъл първият ми въпрос е следният: имате ли някакъв реален план за действие в тази ситуация, в ситуацията, в която се намира това дружество „ЕМКО“, как би могло то да продължи да работи и как да се запазят тези работни места? Моят въпрос е конкретно за предприятието в Монтана, където работят около 400 човека? Освен грижата на макроравнище за икономиката като цяло, Вие като министър трябва да си давате сметка и за тези детайли.
На второ място, въпросът ми е следният: съществува ли възможност тази продукция за тези изделия, които вече са приети с протоколи от „Кинтекс“, изготвени от „ЕМКО“ за тези три изделия и са в момента на безмитни складове, и се съхраняват не там, където е отнет лицензът на „ЕМКО“ за търговия, не на тези места, за които Вие имате забележки? Има ли някаква възможност, Вие имате ли някаква визия, тъй като вече са приети от „Кинтекс“ тези изделия и тези количества, да бъдат експедирани, тъй като до момента доколкото знам не са, да продължи доставката, да не се създава колизия, а Вие, продължавайки проверките на „ЕМКО“ и отстранявайки забележките, плавно да се премине към отстраняване на тези несъответствия и да не се прекъсва цикълът и на производство, и на доставка. За мен това не е много трудно да се направи и не мога да разбера защо не се прави.
Реално с три протокола има предадени и приети от „Кинтекс“ изделия, които са в пълна експедиционна готовност. Знам, че частично няма разплащане към „ЕМКО“. Всичко това създава колизия и спира процеса, а според мен може да се намери такова елегантно решение.
Вторият ми въпрос е: има ли такава възможност да се мине в такъв режим на действие, в който това, което вече формално е експедирано, просто да отпътува?
Третият ми въпрос е: Вие можете ли да гарантирате, сигурен ли сте, защото по едно от изделията, доколкото говорих с господин Падарев, който е директор на завода в Монтана, запознах се с него, направих специално посещение, както и тук го посрещнах в парламента. Моята специалност е в съвсем друга, но разсъждавам логически. Доколкото знам едно от изделията „ЕМКО“ са го внедрявали, усвоявали около шест години. Има ли гаранция, че ВМЗ-Сопот може адекватно да произведе в краен вариант такова изделие, за да не изгубим пазара, ако се приеме, че „ЕМКО“ няма да ги произвежда.
Едно от твърденията на ръководството на работниците, на служителите от „ЕМКО“ беше, че трябва доста дълъг период от време, за да може друг оръжеен завод, било то държавен или частен, да може да внедри такъв тип производство, защото за 122-милиметровите няма спор – те са по стандартни, всички сме били в казармата, това са самоходните артилерийски установки и така нататък. О՛кей. За другия продукт Вие бихте ли гарантирали, че може да се направи такъв суич в производството, така че „Кинтекс“ да не се изложи пред чужденците, както обичаме да казваме? Това е третият ми въпрос.
За да не Ви отегчавам – дайте повече информация – четем по медиите и по различни сайтове за такъв предстоящ търг на втори, на четвърти. Ако наистина предстои такъв търг, а сега част от българските производители в България получават такъв удар и сътресения от служба КОС, от пожарна защита, от това, че вместо 60 сантиметра на 58 сантиметра са сложени сандъците. Не ни е о՛кей такава политика, в която, вглеждайки се в детайлите, пропуска значими български интереси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, преди да отговорите, тъй като стана въпрос за Монтана, искам да Ви обърна внимание и за Трявна – 900 човека работят в завода. При един град от 10 000 население и под 10 000, сами разбирате, че всяко второ или трето семейство, практически е свързано със завода. Нас като икономическа комисия това ни притеснява. Това са работни места. Какво е Вашето виждане за бъдещето на тези два обекта? Има ли някой от тези тримата, които могат да произвеждат патент за това изделие и кой има право да го произвежда?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: По темата с патента – по принцип патентите са много спорни и ще помоля… Разбирате ме какво Ви казах. Благодаря за разбирането.
Първо, „ЕМКО“ е изключително добро дружество. За това никога не трябва да има спор. В „ЕМКО“ работят – не го деля на Монтана и на никой друг, работят изключителни специалисти – също никакъв спор. За мен изключително важно е това дружество да продължи да работи с „Кинтекс“. То не работи само с „Кинтекс“, работи и с други, и с чужди търговци – това е ясно. Надявам се на шести – и за мен е тежък казусът, не е лесен, казвам Ви го директно, надявам се на шести това нещо да приключи, най-късно на шести. Ако получим преди това констатацията, ще се съберем и преди това – тук сме, на място сме. Въпросът е, че трябва да има информацията.
Относно това какво може да стане със стоката? Доколкото знам, не съм аз човекът, който трябва да го твърди, защото не съм присъствал на този разговор между изпълнителния директор на ВМЗ и господин Емилиян Гебрев. Може би той в момента не е управител, но е собственик.
За съжаление, за закупуване от страна на ВМЗ на тази продукция не са се разбрали, утре имат среща с „Кинтекс“, могат да водят такива разговори, но „ЕМКО“ няма забрана за такова нещо. Относно приемо-предавателните протоколи, които са дадени, не могат да бъдат изнесени в момента, докато „ЕМКО“ има проблем с лиценза за износ и внос и това се повтаря и от писмото, което е подписано от управителя на „ЕМКО“. Това е готова продукция и трябва да се реализира. Безспорно, има пазари. План за действие – просто трябва да бъдат отстранени тези нередности. Бъдат ли отстранени съм сигурен, че нещата малко по малко ще тръгнат. Да, ВМЗ е производител. ВМЗ прави 122-милиметровите – в това нямаме съмнение. ВМЗ прави S8, даже те правят взривателите, които се изпращат на дружеството. „ЕМКО“, разбира се, слагат щампа „ЕМКО“ – също е така. Договорихме барут и гориво със Сърбия, за да може също да се правят, тъй като това е една друга сага – там имахме временен проблем с барута.
Тук имам въпрос към представителите на „ЕМКО“, за да стане ясно: този търг, който се говори, на първи или четвърти, точна дата не знам, за така наречените 125-милиметрови … (Реплика: Да.) Отново за тази трета държава, за която говорим.
Веднага излиза следният въпрос „ЕМКО“ има ли право и регистриран ли е като търговец в тази държава? Може ли без „Кинтекс“, „ЕМКО“ да се яви там директно?
ДИМИТРИНА МАРКОВА (представител на „ЕМКО“): Не, чрез „Кинтекс“…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля Ви да не влизаме в дебат, ще Ви дадем думата накрая.
ДИМИТРИНА МАРКОВА (представител на „ЕМКО“): Извинявам се.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Аз попитах, извинявам се.
Говорите, че искате да отидете на някакъв търг с „Кинтекс“, аз така го разбирам…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДИМИТРИНА МАРКОВА (представител на „ЕМКО“): Искам да кажа на господин Министъра и на всички тук присъстващи, че за 122-милиметровите не е бил поканен само „ЕМКО“, а и „Дунарит“.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: От „Кинтекс“?
ДИМИТРИНА МАРКОВА (представител на „ЕМКО“): От „Кинтекс“. ВМЗ не е бил поканен тогава, защото това са едни специални изделия, с един специален заряд, който ВМЗ към онзи момент, когато се е подготвяла техническата документация и по цялата тръжна процедура, по която се провежда търгът и се стига до договор, към онзи момент ВМЗ не са произвеждали такива изделия.
Искам да кажа също така за S8, че процесът по подготовката на документите и кандидатстването за този търг е тръгнал от 2014 г. Малко в началото на 2016 г. „Кинтекс“ печели този търг чрез нашите оторизационни писма и нашите изделия, които са преминали в продължение на три години на технически проверки, на изпитания, на усъвършенстване, на доработка, така че да отговорят на изискванията на търга, за да можем да победим една голяма страна, традиционен производител на това изделие. „ЕМКО” е спечелил с качеството си, с усъвършенстването си и с технологията си. Затова не е бил поканен ВМЗ.
Не искам да казвам – може би вече знаете и не искам да говоря срещу Дружеството, защото то е част от българския военнопромишлен комплекс, но донякъде то се е компрометирало на тези пазари. Аз не знам дали господин министър Караниколов със 100% гаранция ще Ви потвърди, че тези търгове, на които „ЕМКО“ се е явил и е спечелил с качеството на продукцията си, със специалността на изработката на тези изделия и с марката „ЕМКО“ могат да бъдат изработени от някоя друга фирма в България.
Не знам дали той е договорил смяната на производителя за толкова кратко време, тъй като ние имаме писмо от фирма „Кинтекс“ на 4 септември, в което ни уведомяват, че на 2 октомври индийската страна пристига, за да приеме S8. Сто двадесет и двойките са тествани и приети. На 6 септември, само след четири дни, фирма „Кинтекс“ е извършила анализ, че ние сме неблагонадеждни, въпреки че сме изработили вече тези изделия, въпреки, че те са готови и единственият проблем ни е незаконното отнемане на лиценза.
Господин Караниколов сам каза в първата си част на изказването, че няма законово основание, защото е пропуск на закона. Няма законово основание да ни отнема лиценза за внос и износ.
Господин Караниколов, аз съм тук, защото търсихме много дълго този диалог с Вас. Тук съм, за да Ви представя протоколите от приемката на „Кинтекс“, което значи едно българско дружество предава на друго българско дружество на територията на страната. Въз основа на тези протоколи сме издали данъчни фактури, начислили сме данък добавена стойност, тоест има едно предаване на една стока на територията на страната. Няма никакво касателство износът на тази стока към митническото законодателство. Единственият проблем е, че имаме внесени на актива част от изделията за една част от S8.
Ако Вие казвате на всички тук присъстващи, че ако „ЕМКО“ си отстрани проблемите, няма да има основание да не му бъде върнат лицензът, то какви са Ви притесненията при положение, че ние сме ги произвели тези 20 хиляди, има готови още 8 хиляди, и заготовки за още 30 хиляди? Какви са Ви притесненията, че „ЕМКО” няма да спази договорите си? До този момент „ЕМКО“ е бил напълно коректен и е предоставил стоката точно в сроковете, за които се е изисквало.
Какво друго да кажа? За сто двадесет и петиците предстои такъв търг, по който дълго време се работи, предоставя се цялата техническа информация, всички документи, които се изискват по тръжната процедура и нашите специалисти, които участват в тези търгове са категорични, че за прекратените договори от страна на „Кинтекс“ за сто двадесет и двойките и S8 има риск, ама огромен риск, тръжната процедура да рухне и да бъде дадена на следващия, спечелил процедурата.
С този скандал, който в момента от месеци гърми и цялата общественост наблюдава, със силовите действия на министерството и различни други институции, този отзвук оказва изключително негативно влияние, предполагам, разруши имиджа на „ЕМКО“ като производител на този пазар и тотална, може би, загуба не само на „ЕМКО“, а и от страна на българската държава на такъв пазар с такива мащаби, на които ние сме успели да преборим една велика държава, традиционен производител на тези изделия.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Може би ще отговорите?
Само за протокола искам да добавя, Вие сте Димитрина Цветанова?
ДИМИТРИНА МАРКОВА (представител на „ЕМКО“): Маркова и съм член на Инициативния комитет на работниците и служителите. Бих искала да кажа, че вчера господин министърът на икономиката каза: „там ръководството”. Само че, за да застанат 1000 човека навън на площада, тези хора наблюдават действията на държавните органи и на държавните институции, които си прехвърлят топката по проблемите, които поставяме и никой не иска да поеме отговорност и да реши проблемите, и това ще продължи. Защото тук има целенасочени действия срещу нашето дружество.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Разбирам Ви, наистина. Коректността изисква да кажа, че не съм казал, че незаконно е отнет лицензът, а казах, че няма законово основание да бъде отнет лицензът за производство!
Лицензът за внос и износ – в закона е написано, че той се отнема.
ДИМИТРИНА МАРКОВА (представител на „ЕМКО“): Дали бих могла …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вижте, ние не сме разследваща Комисия. Имаше искане да изслушаме министъра. Предупредих министъра, че ще Ви поканя и Вас, той не възрази, но да влезем в диалог в момента и да се говори за графици, то това няма да го разреша още повече господин министърът, доколкото знам, няма нищо против да Ви приеме и да си говорите с него. Това е Парламентарна комисия.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Само нещо да довърша, мисля, че е важно.
Казвате, че „Дунарит“ и „ЕМКО“ са били поканени. Има една малка разлика. „ЕМКО“ се е явил с „Кинтекс“, а „Дунарит“ се е явил направо в Индия самостоятелно, но това не означава, че „Кинтекс“ е искал оферта от „Дунарит“ и от „ЕМКО“. Има разлика.
Аз съм сигурен, че ВМЗ може би… Още веднъж ще кажа, че има сертификат. В договора няма текст, който да казва кой е производителят. Това е договорът с третата страна.
Така или иначе ще има техническа приемка, в това сме сигурни, особено след това събитие. Аз Ви разбирам и трябва да се работи евентуално, за да се купи, Вие да може да продадете продукцията, която сте изработили. Приемам го това нещо, това е правилно. Така или иначе обаче в един момент „Кинтекс“ трябваше да обезпечат техните договори.
Относно сто двадесет и пет милиметровите изстрели отново коректността изисква да Ви кажа, че и ВМЗ също от началото на годината, с парите, които има от миналата година, голямата печалба въвежда тази продукция. Тоест „Кинтекс“ трябва да реши с кого ще работи!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Драгомир Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! По-скоро ми е процедурен въпросът: ние в момента даваме ли си сметка какво правим? Военнопромишленият комплекс, за който отговаря директно и специално министърът на икономиката, е тема, в която наистина трябва да се подхожда доста по-ефективно и с мълчание.
В момента ние тук пред всичките медии обясняваме за конкретните продукции на каква стойност са, колко бройки са и за къде са, за какви търгове са и в същото време Вие искате този Военнопромишлен комплекс да просъществува. Не приемам обаче да се говори, че ВМЗ се е компрометирала, защото тук напипват наистина в раната. Костваше ми страшно много нерви и усилия, за да вдигна това предприятие на крака. Защото го заварих с хора, които бяха в стачна готовност и бяха готови… Спомняте си тогава и кои бяха замесени. Сега да се обяснява, че това е бил… Не, напротив, това е едно хубаво държавно предприятие, което наистина трябва да бъде подкрепяно. Но, ако продължаваме по този начин в диалог да си говорим, уверявам Ви тук ще загуби целият военнопромишлен комплекс.
Видяхме резултатите за 2016 г. от доклада – добри са! Преди това направихме – също така имаше едни още по-добри, но наистина трябва да внимаваме как говорим, защото много хора искат да вземат нашите пазарни дялове по света. Затова наистина нека да бъдем внимателни с разговорите и с нападките си един към друг.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вие като принципал на „Кинтекс“ предполагам, че сте наясно, че този контрагент, към който се отнася договорът и спорът с „ЕМКО“, е основният контрагент при „Кинтекс“, така че има опасност бъдем ли вкарани един път в „черния списък“, това значи край с „Кинтекс“.
Другото, което искам да Ви кажа във връзка с Вашето изложение, което направихте относно развалянето на договора и прехвърлянето на друг изпълнител. Историята е долу-горе следната: били са поканени българските производители, които са били на място, там в онази държава, на която „Кинтекс“ продава, на техен полигон и с тяхно артилерийско оборудване, са изпитали тези продукти, които са предмет на този договор.
Мисълта и въпросът ми са: Вие твърдите, че контрагентът нямат изискване от това кой ще бъде производителят – това не са кренвирши и производителят има много сериозни изисквания относно продукта, затова е направил там изпитанията преди сключване на договора и се правят изпитания преди всяка доставка тук, на място, след което вече се изнасят. Простият ми въпрос е: Вие имате ли съгласувателно писмо, с което контрагентът е съгласен да бъде променен производителят, защото знаете, че договорът е сключен между „Кинтекс“ със съответния производител, който е дал и оторизационно писмо и така нататък? Въпросът ми е: Вие имате ли съгласувателно писмо, че страната, която ни е клиент, няма претенции към производителя?
Наистина пазете „Кинтекс“, защото той е от шестдесет и някоя година и ще бъде и след нас, така че е много важно предприятие за този отрасъл.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да изслушаме отговора.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Аз още веднъж казвам, че в договора не е написан кой е производителят. Има сертификат, на който този боеприпас трябва да отговаря. Поели сме го този ангажимент, уведомили сме третата страна. Към момента от нея официалният отговор е, да ни кажат с какъв срок ще се забавим и ще има техническа приемка. Защото специално – пак трябва да кажем сто двадесет и два милиметровите към момента, предвид вероятно на изпитанията, които са направени, не беше предвидена техническа приемка тук, на място, при натоварването. Имаме го, знаем го, знаем и на какво трябва да отговаря боеприпасът.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря. (Реплики.)
Диалог не разрешавам.
Спас Панчев има думата.
СПАС ПАНЧЕВ (народен представител от ПГ „БСП за България“): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Аз имам едно допълнение към въпроса. Последните години българската отбранителна индустрия бележи значителен ръст и особено на тези пазари и се ползва с много добро име и авторитет.
Притеснението и при мен е не само за „Кинтекс“, а и за цялата отбранителна индустрия, защото една държава, като влезе в „черни списъци“ по някакъв начин, няма много перспектива в бъдеще. Не се ли притеснявате, че това, което се случва сега, би могло да нанесе един много тежък удар върху цялата ни отбранителна индустрия, защото нито приемка се прави за един месец, нито може да се организира по някакъв начин за този месец? Малко ме притеснява това, че според Вас за шест или десет седмици това може да стане. Опитът ми в тази сфера показва значително по дълго необходимо време и Ви моля хубаво да помислите за това, защото една грешка сега, един пропуск, ще бъде наистина с много лоши последици за нас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Осъзнаваме го. Към момента споменах, че имаме вече готова продукция и сме готови, и скоро ще се реализира точно това – да се направи техническа спецификация на тази продукция. Вече имаме готова продукция, без да споменавам точно от кой вид.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Жельо Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, слушах внимателно цялата информация, която ни предоставихте, доста съм объркан честно казано. Не съм си представял поведението на моето правителство по такъв начин.
Ние поискахме това изслушване, за да получим отговор на няколко въпроса: как се защитават икономическите интереси на страната и как се гарантират работните места на заетите в този отрасъл? Моето разбиране е, че българското правителство трябва да подкрепя всеки български производител в усилието му да печели договори в чужди страни, още повече, когато става въпрос за една огромна държава с огромни количества на потребяване на такъв тип продукти, свързани с отбраната в една изключително жестока конкуренция.
Какви са фактите, заради които аз недоумявам поведението на българското правителство и на Вас, като министър?
Държавната фирма „Кинтекс“ е сключила договор с тази страна. Това изделие е минало съответните изпитания. Стана ясно и Вие го потвърдихте, включително и на другата държава – прието е, спечелило е, сключен е договорът. Забележете, първата партида е произведена и е доставена без забележки, и е платена. Втората партида по хронологията на договора е произведена, с приемо-предавателни протоколи е приета от държавното дружество и стои в момента на пристанището. Не чух ясен отговор.
След като носител на договора е „Кинтекс“, защо „Кинтекс“ не издаде съответното експортно разрешение от Междуведомствената комисия и не оформи съответните митнически документи, за да изнесе тази готова продукция? Никаква логика не намирам в това да имаш нещо, което е произведено по договора, произведено е в срок, налично е, и сега Вие обяснявате, че ние ще опитаме да произведем това изделие в друг завод и никой тук не може да поеме ангажимент. Аз не знам на какво основание Вие го поемате, че това ще стане в срок, ще бъде прието от другата страна, след всички технически изпитания. Изпадаме в една безумна ситуация да се обясняваме в момента, че видите ли, сами ще поискаме забава на този договор и, едва ли не, неустойките, които ще платим, щели да бъдат компенсирани, с някаква разлика в цената. Рискуваме да загубим не само този договор и щетите, а въобще целия пазар. Ясно е, че което и да е българско дружество изчезне от този пазар според мен нито едно друго българско дружество от оръжейната промишленост не може да влезе там. Аз недоумявам защо трябва това?! Ако питате аз как си го представям – ние се видяхме с хората, когато бяха на протеста, говорихме надълго с всички директори на заводите.
Българското правителство според мен трябва да направи всичко възможно този договор да се изпълни и ако има нередности… Защото държавата, от една страна, с всичките си органи казва: „Вие имате пропуски тук“, а с другата страна: „Вие твърдите, ама ние правим всичко възможно да изпълним договора“. Как го правим това „всичко възможно да изпълним договора“? Държавата, ако има проблем със съхранението на продукцията, ако трябва за ползите на този договор, до срока на изпълнение на този договор, може да предостави склада на Министерството на отбраната или, на който и друг, но с цената на всичко да съхраним пазара и да съхраним репутацията на държавата, защото в този бизнес всичко е репутация и име. Не знам как се вкарваме сами в това да експериментираме, защото, господин Министър, трябва да Ви е ясно, отговорността, ако се провали нещо ще бъде изцяло Ваша и на правителството.
Чух тук, че Вие не носите отговорност за действията на „Кинтекс“, напротив, Вие носите отговорността. Крайната отговорност се носи от министъра – какви писма написали, какво приели, какво не приели, носи се от министъра! Затова искахме това изслушване, за да видим действията на българското правителство, за да се гарантира националният икономически интерес, а то е пазари, пазари, пазари, реализация все повече и повече на продукция. Не знам защо при наличието на надлежно изпълняващ се договор, без забележки, ние се вкарваме в една ситуация, в която никой не може да каже как ще приключи.
Големият въпрос сега, който дължим на хората, които бяха тук, е: какво ще направи българското правителство, за да имат някакво спокойствие те и семействата им за работните места? Колегите народни представители от тези региони знаят, че буквално обричаме тези градове, ако затворим някои от тези предприятия. Това трябва да бъде първостепенна задача на всеки български министър. Не може да създадем впечатление в хората, че има двойни стандарти, че има различен аршин – за едни има правила, за други няма, за едни има проверки нескончаеми, за други няма такъв тип проверки.
Молбата ми е да решим, какво правим с тази продукция, която е произведена в нея, и защо влизаме в този риск да загубим реални сключени договори и реални възможности за българската оръжейна индустрия? Тази година сме 1 млрд. 15 млн. евро – 2016 г. изнесена, имаме всички основания да чакаме по-добра година, но с това, което виждам като поведение и като действия, не съм убеден, че такава ще бъде равносметката накрая на година.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: По отношение на констативните протоколи, явно ще трябва да влизаме в конкретика. Има писмо изведено от „ЕМКО“ на 31 август, с което се иска анулиране на приемо-предавателни протоколи и на фактурата, това за голяма сделка, като се споменава вътре: „тъй като не е осигурена техническата проверка“. Техническата проверка трябва да е от „Кинтекс“ и съответно от третата страна, която не е дошла, но по голямата сделка имаме искане от самото дружество да бъдат анулирани приемо-предавателните протоколи и фактурите с дата 31 август. Това е преди да тръгнат.
По другите два – още един път казвам, в договорите е казано, че ако има компоненти, които са на активен режим – внос-износ, задължение на производителя е да осигури митническите документи.
Утре има среща между представители на „ЕМКО“ и „Кинтекс“. Те трябва да поставят този въпрос и да говорят. Аз не знам дали трябва да казвам, но „ЕМКО“ и „Кинтекс“ имат и други договори за други трети държави.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не ги казвайте тези неща, стига толкова информация, остава и плановете на изделието да ни представите.
Николай Александров има въпрос.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (народен представител от ПГ на Обединени патриоти): Благодаря Ви.
Не е въпрос, господин Председател, по-скоро е една процедура, нещо, към което и Вие призовавахте, и колегата Драгомир Стойнев призоваваше. Тъй като темата е значително по-чувствителна, ако може, макар и като политици, да се опитаме да избягаме от точните цифри, вече достатъчно обяснихме спецификата – на какви снаряди са, какви количества са, включително имаше обяснение и къде се намират – не е нужно да правим абсолютно всички тези неща.
Макар, че не съм член на Комисията, аз съм дошъл да присъствам на изслушване, на едно изслушване като икономисти, които можем да видим до какво може да доведат проблемите в тези две предприятия, както и при работниците, така и как биха се отразили на икономиката. Цялата тази конкретика не съм сигурен, че помага за целта на изслушването, може да постигне точно обратния ефект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Друг народен представител имаме ли по темата? Накратко и последно.
КОЛЬО МИЛЕВ (народен представител от ПГ на „БСП за България“): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Силно съм притеснен от това, което чух от Вас в двете Ви изложения – първо, за „ЕМКО“ и, второ, за „Дунарит“, и от действията, които предприема българската държава. Вие знаете, страната се спомена, тук няма да я казвам, но това е държавата, която е трета в света по внасяне на военна продукция и смятам, че не трябва да допускаме да понижаваме имиджа на нашата държава.
Всички тези страни, които търгуват с военна продукция ползват „Кинтекс“, най-вече поради това, че има репутация в международен мащаб. Поради тази причина ние трябва да пазим „Кинтекс“, която е държавна фирма, но тук чрез „Дунарит“ и „ЕМКО“, и другите фирми, ние се опитваме да вкараме „Кинтекс“ в една сага, от която трудно ще излезе, защото корабът замина и каквито и неустойки да се плащат, „Кинтекс“ ще плати следващия кораб, който трябва да занесе една трета от продукцията, която е в митническия склад.
Не съм съгласен, че не са участвали всички тези всички фирми в процедурата. Както Вие сам казахте, „Дунарит“ са участвали, просто има несработка на изделието и са отхвърлени. Същата работа и със „Сопот“ – отказали са се от процедурата.
Притеснен съм от това, че можем да вкараме в черния списък не само „Кинтекс“ или някаква фирма, дори и България можем да вкараме като ненадеждна страна в търговията с военна продукция.
В мен се прокрадва мисълта, че Вие не допускате „Сопот“, съвсем скоро да произведе това изделие, тъй като изготвянето на самата техническа спецификация не означава, че имаме приемка на изделието. Това е само документацията за самото изделие. Такава документация имат и „Дунарит“, обаче изделието несработва. Така се прокрадва мисълта, че едва ли не „Сопот“ може да купи изделията на „ЕМКО“ на по-ниска цена и да ги продаде на трета страна, което може да стане, разбира се, но данъците, които са при по-високата цена на „ЕМКО“ остават в държавата, данъците, също при по-високата цена на „Кинтекс“, също остават в държавата. Ние по този начин имаме по-малки приходи към държавния бюджет.
Аз се присъединявам към притесненията на моите колеги, че ние волю-неволю, можем да вкараме нашите държавни и частни фирми, и цялата държава, в черния списък.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, закривам дебата по първа точка от дневния ред.
Благодаря на всички участници.
Господин министърът трябва да остане за втора точка.
Ако до шести нямаме положителен резултат, на следващото заседание – след шести, господин Министър, ще бъдете поканен отново за изслушване.
Благодаря Ви.

Втора точка от дневния ред: Представяне на приоритетите на Министерството на икономиката във връзка с председателството на Република България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
По тази точка наши гости са:
От Министерство на икономиката: Емил Караниколов - министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Симонета Бонева – началник на отдел в Дирекция „Външноикономическа политика“ и Жечо Жечев – главен експерт в Дирекция „Икономически политики за насърчаване“;
от Министерството на българското председателство на Съвета на ЕС 2018: Радослава Павлова – експерт в Дирекция „Координация по въпросите на ЕС“ от Администрацията на МС и Ангелина Субашка – парламентарен секретар.
Кой ще представи приоритетите?
Заповядайте. Имате 10 минути да ни представите приоритетите.
СИЛВАНА ЛЮБЕНОВА (директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите): Благодаря, господин Председател. (Следва презентация.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на Програма на България за председателството на Съвета на Европейския съюз е приет с Решение № 387 на Министерския съвет от 13 юли. След провеждане на обсъждане със заинтересованите страни и с комисиите на Народното събрание до края на годината документът ще бъде финализиран.
Основните цели на България, предвидени в проекта на Програмата са: постигане на ориентирани към бъдещето реални резултати, следвайки принципите на прозрачност и отчетност и реализирайки „отворено към гражданите“ Председателство; търсене на баланс между специфичните приоритети на държавите членки и стратегическите приоритети на Европейския съюз в активен диалог с гражданите; запазване на единството и солидарността между държавите членки; търсене на консенсус, компромис и разбирателство.
Основните послания на българското председателство са: консенсус, конкурентоспособност и кохезия. Виждате кои са и фокусите по отделните послания, които в момента са заложени в програмата.
В рамките на темата за конкурентоспособността Министерството на икономиката е предложило три приоритета. Това са индустриална политика и предприемачество; конкурентен единен пазар; обща търговска политика на Европейския съюз.
По отношение на индустриалната политика и предприемачеството с настоящия Проект на програма не е много добре фокусиран, доколкото темата не е изведена като ясно видима. По-скоро е подкрепена от някакви по-детайлни и подробни теми, но не е изведена съвсем ясно.
Това беше отбелязано и при обсъждането със заинтересованите страни, което проведохме в Министерството. Според нас е необходимо в окончателната Програма индустриалната политика да е ясно изразен приоритет, тъй като, освен че е инициатива, подкрепена от всички държави членки. На 14 септември 2017 г. Европейската комисия публикува съобщения за обновената Европейска индустриална стратегия, в която се посочва, че има значителна степен на съгласие между държавите членки и европейските институции, и съответните заинтересовани страни, включително водещите гласове на европейската промишленост относно необходимостта от обединяване на силите за цялостна стратегия за индустриална конкурентоспособност и относно основните елементи на тази стратегия.
Основната цел на Министерството на икономиката е подготовката на нова Стратегия за индустриалната политика на Европейския съюз и приемането ѝ по време на българското председателство на Съвета. Тази Стратегия следва да създаде рамка за развитие на индустрията в дългосрочна перспектива и има за цел подобряване на индустриалната база на Европейския съюз; подпомагане на стартиращи и развиващи се предприятия, генериращи висок растеж и принос към европейския брутен вътрешен продукт; създаване на работни места; подобряване на уменията.
Втората тема е подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия, като българското председателство ще работи за насърчаване на предприемачеството, основано на цифровите технологии и иновациите като водещ фактор на за икономическото и социално развитие на Европейския съюз. Това включва напредък по прилагане на инициативата за стартиращи и развиващи се предприятия; развитие на алтернативни източници на финансиране и подобряване на бизнес средата за малките и средни предприятия при спазване на принципа „Мисли първо за малките“.
По време на българското председателство ще работим и за укрепването на единния пазар, като едно от най-важните постижения на Европейския съюз и основен фактор за изграждане на по-силна европейска икономика. В тази връзка ще поставим фокус върху изпълнението на мерките, заложени в Стратегията за единния пазар; ще работим за премахване на правните пречки за осъществяване на трансгранична търговия и за постигането на реален напредък за справяне с регулаторните бариери, които възпрепятстват установяването и трансграничното предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз; ще подкрепим усилията за намаляване на необоснованите и непропорционални изисквания към бизнес сферата на услугите, прилагане на по-усъвършенствани механизми за уведомяване и проверка за съответствие с европейските изисквания за създаване на съответните инструменти в подкрепа на бизнеса за справяне с административните формалности, улеснен достъп до информация и онлайн процедури.
Очакваме и предложенията на Европейската комисия от така наречения „пакет за стоките“, които да подобрят прилагането на принципа за взаимно признаване и да повишат ефективността на надзора на пазара на продукти.
На този етап в Проекта на програма не са включени приоритети в областта на търговската политика, но това е един съществен елемент от задачите на Министерството по време на българското председателство.
По-важните приоритети, по които ще работим в областта на общата търговска политика, са следните: укрепване на доверието в Световната търговска организация и утвърждаването на многостранната търговска система, като си поставяме за цел прилагане на договореностите от XI-та сесия на Министерската конференция на СТО; проучване на нови области от интерес и възможности за постигане на резултати по тях на многостранна или плурилатериална основа; многостранни и плурилатериални договорености в областта на инвестициите и търговията със стоки и услуги; запазване на лидерската позиция на Европейския съюз в този процес; ще работим по преговорите за сключване на Споразумение за свободна търговия на Европейския съюз с приоритетни трети страни и региони.
Освен това за нас важно е и модернизирането на инструментите за търговска защита с оглед на настъпилите промени, които изискват подобряване на тези инструменти.
Бих искала да отбележа, че сме планирали едно неформално заседание на Съвета по конкурентоспособност, което ще се проведе на 1 февруари. На този етап предвиждаме основната тема да е бъдещата Стратегия за индустриалната политика на Европейския съюз. Планирано е и неформално заседание на Съвета „Външни работи – търговия“, което ще се проведе на 26 и 27 февруари. Основните теми предвиждат двустранни търговски преговори с преференциални партньори; резултати от XI-та Министерска конференция на СТО; търговската политика на Европейския съюз след Брекзит.
Освен това са планирани две редовни заседания на Съвета по конкурентоспособност, които ще се проведат в Брюксел на 12 март и на 28 май. На този етап още не е ясен дневният ред, тъй като нещата са в развитие на европейско ниво и всичко ще зависи от актуалните теми по време на нашето председателство, новите инициативи на Европейската комисия и напредъка по различните законодателни инициативи.
Планирано е и редовно заседание на Съвет „Външни работи – търговия“ в Брюксел на 22 май. По същия начин очакваме и следим развитието на европейско ниво, за да конкретизираме темите за този съвет.
В България сме планирали да проведем Конференция в областта на защита на потребителите на 29 и на 30 април, като целта е да се обсъдят най-новите законодателни инициативи в тази област, а именно: договорите за цифрово съдържание и евентуално нова инициатива за преглед на европейското законодателство за защита на потребителите.
Планирали сме и Конференция по предприемачество на 6 и 7 март, като основните теми са: „Насърчаване на предприемачеството сред младите хора“ и по-специално в университетите, „Развитие и подкрепа на малките и средни предприятия в контекста на Стратегията за интелигентна специализация в настоящия програмен период“.
Има и Списък на законодателните инициативи. Ако проявявате интерес към някоя конкретно, ще Ви запозная.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Въпроси, съображения, предложения?
Ако няма, приемаме тази информация за сведение и молбата ми е все пак да я изпратите официално на Комисията, за да можем да я разпространим до всички наши членове.
Има ли някакви други предложения?
Господин Министър, нещо допълнително, специално?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Не.
Извинявам се, че не сме я изпратили – съжалявам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Грешка е, голяма грешка, по-голяма от „Емко“.

Точка: РАЗНИ.
Колеги, ако нямате нищо по тая точка, предлагам да закрием заседанието – до другата сряда. Понатрупаха се вече закони.
Благодаря Ви.
Желая Ви успех!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Галина Мартинова