1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г., № 704-00-12, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 5 октомври 2017 г.
3. Представяне на резултати от контролната дейност на Комисията за защита на потребителите в туристически обекти по Черноморието в изпълнение на Програма „Лято 2017“.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ




П Р О Т О К О Л
№ 12


На 18 октомври 2017 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г., № 704-00-12, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 5 октомври 2017 г.
3. Представяне на резултати от контролната дейност на Комисията за защита на потребителите в туристически обекти по Черноморието в изпълнение на Програма „Лято 2017“.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.07 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Добър ден!
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
По трета точка заседанието ще бъде съвместно с Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г., № 704-00-12, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 5 октомври 2017 г.
3. Представяне на резултати от контролната дейност на Комисията за защита на потребителите в туристически обекти по Черноморието в изпълнение на Програма „Лято 2017“.
4. Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г., за първо гласуване.
Гости от:
Министерството на земеделието, храните и горите: д-р Цветан Димитров – заместник-министър на земеделието, храните и горите, Лора Джупарова – директор на Дирекция „Политики в агрохранителната верига“, Ася Стоянова – директор на Дирекция „Правна“, д-р Любомир Кулински – директор на Дирекция „Контрол на храните“ в Българска агенция по безопасност на храните и д-р Илиян Костов – заместник-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига;
Българска стопанска камара: Добри Митрев – заместник-главен секретар, Марияна Кукушева – председател на Управителния съвет на Национален браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите, Марияна Чолакова – изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти, Димитър Зоров – председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, Васил Стоименов – заместник-председател на Съюза на безалкохолната промишленост в България и Иванка Пакиданска – главен юрисконсулт на Съюза на безалкохолната промишленост в България;
Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България: Жана Величкова – изпълнителен директор, Диана Пазаитова – член, Ива Михова-Митровска, Златна Георгиева и Кристиян Гочев;
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: Йордан Матеев – изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия и Николай Даскалов;
Френско-българска търговска и индустриална камара: Весела Тодорова-Мозетиг – директор, Мила Ненова, Александър Кабакчиев и Добра Славкова.
Първо, вносителите, да представите законопроекта.
Господин Димитров, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще Ви представя новия Закон за храните, който беше работен в продължение на две години, от работна група, екип практически включващ всички заинтересовани в сектора храни.
Причините за разработването и представянето на нов Закон за храните са, първо, че старият е от 1999 г. – в него са направени над 40 промени по различни поводи. Втората, може би, по-основната причина е, че има редица промени на европейското законодателство, които изискват един нов подход по цялата хранителна верига.
Съвсем накратко – в Закона кои са по-новите моменти – това ще се опитам да отбележа. Това са, че се въвеждат процедури за регистрация или одобрение на обекти за производство, преработка и дистрибуция на храни като процедурите са съобразени с политиката на правителството, насочена към облекчаване на регулаторните режими, намаляване на административната тежест. Създаден е Консултативен съвет по водите към Министъра на здравеопазването, нови структури, регламентират се основните изисквания към опаковането, етикетирането и рекламата на храните, като информацията за храните предлагани на територията на Република България, включително и тази на етикета, да се предоставя само на български език.
Предвиждат се: въвеждането на изрична забрана да се рекламират генетично модифицирани храни и храни, които имат въведени ограничени за употреба от деца, също така и реклами, в които като изпълнители участват деца.
Въвеждат се условията и реда за пускане на пазара на Република България за първи път на храни със специално предназначение и хранителни добавки.
За първи път в българското законодателство се въвеждат изискванията при търговия с храни от разстояние или така наречената „интернет търговия с храни“; определят се условията и реда за извършване на дейности по хранително банкиране и дарения с храни. Също така за първи път са разписани текстове, които касаят регистрацията на превозните средства при транспортиране на храни от животински произход и брашна, хляб, хлебни изделия и сладкарски изделия. Не на последно място се предвижда повишение на санкциите като размерът на санкциите по проекта на закон за храните е определен в зависимост от степента на обществена опасност на нарушенията като е взета предвид честотата на налагане на санкциите и тяхната събираемост.
За процеса от последните две години, Законът за храните е бил комуникиран, тоест нотифициран с Европейската комисия както следва: първата нотификация е 29 юни 2016 г. с № 318, подробно становище от Комисията е получено на 30 септември 2016 г.; 26 юни 2017 г. е отговорът на България или повторната нотификация, която е с № 01589 от 27 юни 2017 г.; на 11 октомври 2017 г. е получена реакция на Комисията на нотификацията на България, която е изпратена през юни месец. Тази нотификация, буквално преди броени дни беше получена, е изпратена по официален път до председателя на Народното събрание. В аванс мога да Ви кажа, че бележките, които сме получили са по-скоро от технически характер.
Накрая ще завърша с това, че Законът за храните е имал две официални обществени обсъждания, организирани от Министерството на земеделието и храните и са спазени всички процедури по обществено обсъждане на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имам два уточняващи въпроса към вносителите. Като прегледах отзивите на различните организации, виждам, че в една пише, че текстът не отговаря на Директивата – в повечето, в други пише, че отговаря. Поради това първият ми уточняващ въпрос е: имаме ли точния текст на Директивата? Ще помоля за в бъдеще въобще да не разискваме закони, на които вляво нямам текста на директивата – на английски или на български език, те на български ги превеждат, и вдясно да видя какво пише в нашия Закон, независимо кой го внася. Тогава няма да имаме никакъв проблем дали отговаря или не отговаря. Това е първият въпрос: имаме ли този текст, за да ни улесните в тази дискусия, която тук партньорите ни представят при обсъждането?
Другият щекотлив въпрос на този Закон е за водите. Първо, аз си зададох въпроса: защо водите са при храните? Защото в българския език това са различни неща. Тук въпросът ми е към вносителя: в кои страни – членки на Европейския съюз тези текстове, касаещи водите – минерални и изворни, са заложени в такъв закон, в кои страни – членки на Европейския съюз – поименно е така и в кои не е така? Отново, за да сравним с европейската практика.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Димитров.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
По отношение на текста на Директивата и предполагам подвъпросът е верността с текста, който е предложен на уважаемите народни представители, мога да Ви уведомя, че всичките компетентни дирекции на Министерския съвет са санкционирали тези текстове и в края на краищата Вие сте в правото си да направите това сравнение. Мога да Ви уверя, че всички компетентни органи от изпълнителната власт на Република България, които отговарят за законотворството, са прегледали тези текстове.
Директивата, за съжаление, не я нося в момента, но вероятно ще се намерят в залата по-запознати от мен хора, които сигурно ще могат по-детайлно да я цитират и да я комуникират с Вас.
По отношение на това дали имаме подобен закон – такова проучване правихме преди около две години – две години и половина. Да, действително има някои държави, които са се включили, ако не се лъжа бяха държави от Централна Европа – по-скоро източна. Това, което е най-важното, е, че съгласно европейското законодателство водата е храна. Само и единствено това ни е водило в целта ни водите да бъдат засегнати в частта като храна, там са и компетенциите на Министерството на земеделието и храните, респективно на Българската агенция по безопасност на храните.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други въпроси от колегите има ли? Няма.
От гостите?
Заповядайте.
МАРИЯНА КУКУШЕВА (председател на Управителния съвет на Национален браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите): Благодаря, госпожо Председател.
Аз съм председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Присъствам тук в качеството си на член на работната група, който е участвал активно при изработването на този Закон.
Законът бе приет единодушно от Комисията по земеделието, храните и горите с един „въздържал се“ миналата седмица.
Законопроектът бе приет и от Комисията по здравеопазването също.
Това, което искам да кажа днес и моля да бъда разбрана правилно е, че браншът, който представлявам, разговарях и с други два бранша – месопреработватели и млекопреработватели, за това в качеството си на тук присъстващ, ще обърна внимание от тази гледна точка на всички Вас. Това, което искаме чрез този Закон, е повече държавност. Не търсим пари, бизнесът не търси пари, той не търси лобизъм. Искаме правила, които да влязат в сила точно през този Закон, защото в центъра на Закона за храните, стои здравето на българския потребител в частност, а в случая говорим и за здравето на европейския потребител. Това, което е важно за нас като бранш – хлебопроизводство, с оглед на това, че Законът за храните е част от възможна законодателна мярка за борба със сивата икономика, за никой от Вас не е тайна, че сивата икономика в бранша хлебопроизводство и сладкарство наближава 50%, ако не ги е минал, нямаме компетенция да следим това нещо. Навсякъде, включително на площада, на който се намира Народното събрание, има обекти, които произвеждат, предлагат, търгуват храна, които и в момента, към днешна дата не са регистрирани в Агенцията по храните и никой не оказва контрол как се произвежда тази храна, от кого се произвежда, има ли образователен ценз, имат ли право да произвеждат хората тази храна, нито как се предлага, съхранява и така нататък.
С оглед на казаното дотук, обръщам внимание, че в Закона има заложен транспортен режим на превозните средства, основно превозващи хляб – за първи път се прави тази стъпка като национална мярка, защото хлябът, който се произвежда от сивата икономика, той не остава там някъде в обектите за производство – нерегистрирани, разбира се. Той се доставя през дистрибуторна мрежа и влиза най-вече в големите градове на България.
По наши сведения в София от години, ежедневно се доставят един милион хляба, които по никакъв начин не се отчитат нито като суровина, нито като работни места, нито като издължаване по ДДС или друг тип данъци. С оглед на това, апелираме Вие да погледнете на този Закон като изключително важен и за икономиката на страната.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Имайте предвид, че всички имаме становищата, които сте изпратили в Комисията, колегите са запознати с тях. Икономическата комисия не е водеща. Между първо и второ четене някои от Вас са правили предложения, така че смятам, че, ако намерят приемственост от народни представители, те биха могли да влязат.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДОБРИ МИТРЕВ (заместник-главен секретар на Българска стопанска камара): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Представлявам Българската стопанска камара.
Ние сме представили писмено становище и аз няма да влизам в дълбочина в представените наши бележки. Моля да бъде обърнато внимание между двете четения на законопроекта на Закона за храните. Ще спомена някои от тях, с които ние изразяваме несъгласие. Тези бележки са насочени предимно в Глава трета, разделът за натуралните минерални и изворни води. Нашата информация и нашата експертиза показва, че текстовете в този раздел, ако тази нотификация на 11-и, която е минала, ги има, но ние имахме информация, че те не са минали през нотификация от Европейската комисия и че се различават от нотифицирания текст през 2016 г.
На второ място, в тази част законопроектът не е преминал през съответната актуализирана оценка за въздействието. Пак в този аспект, оценката е направена преди внасянето на тези текстове.
Нещо също много важно, в тази част законопроектът има термини, в които няма легална дефиниция в допълнителните разпоредби на законопроекта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (изпълнителен секретар на Федерация на потребителите): Госпожо Председател, искам да се извиня, че пропуснах да се запиша.
Мисля, че в тази зала няма присъстващи, които да се съмняват, че ние от Федерацията на потребителите всеотдайно защитаваме правата на българските потребители. Правим го от 27 години. В тази връзка се запознахме в детайли с Проекта за Закон и го подкрепяме изцяло в това число и в Глава трета, Раздел I „Бутилиране на натурални минерални, трапезни води“. Казвам това, защото тук се обсъжда дали водата е храна. Стана ясно, че съгласно европейското законодателство, това е факт.
Става ясно и нещо друго – ние от години алармираме не само за двоен стандарт при храните, това вече е факт, установи се, но и двоен стандарт при предлагането на бутилирани минерални, изворни и трапезни води. Дали сме съответните предложения, които надявам се да са стигнали до Вас. Бяхме свидетели как миналата година определени среди се опитаха да бламират този закон. Слава Богу, сега се предлага един добър закон. Както каза госпожа Кукушева – повече държавност.
В тази връзка, за да разберете, че ние настояваме за повече държавност, утре от Федерацията на потребителите, Българската агенция за безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите подписваме Меморандум за съвместна дейност. Това е безпрецедентен меморандум, който досега не е подписан, с което искаме заедно неправителствени организации и държавата да защитаваме правата на българските потребители.
Апелирам към членовете на Комисията да подкрепят този текст изцяло, така както е предложен. Според нас той е гарант за защита правата на българските потребители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ЙОРДАН МАТЕЕВ (изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия): Благодаря, госпожо Председател. Аз съм член на Управителния съвет на КРИБ и изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа, колеги! Нашето сдружение участва в разработването на този законопроект от самото начало. Ние бяхме участници в работната група към Министерството на земеделието и храните. Наши експерти имаха сериозна контрибуция към крайния резултат. Ние подкрепяме този законопроект и се надяваме скоро да бъде приет и да влезе в сила.
Имаме единствено няколко забележки, които се надяваме да бъдат изчистени между двете четения. Дали сме подробна информация за тях в нашето становище, но бих искал да маркирам само две-три неща.
Първата тема касае етикетирането. Текстът спрямо първоначалния вариант, който беше изпратен за нотификация миналата година, трябва да признаем, че претърпя известни корекции в положителна посока. Не знаем дали техническите корекции, които в момента са получени за новия законопроект се отнасят за тази част, но според нас текстът, който имаме в момента за чл. 19, ал. 3, който, ако трябва да го прочета: „Не се разрешава допълнително облепване на етикетиран продукт по начин или с информация, различна от първоначалното етикетиране или който прикрива каквато и да е част от задължителната информация на първоначалното етикетиране.“
Ние смятаме, че този текст ограничава свободното движение на част от стоките, които в момента се внасят в България. Защо? Защото голяма част от продуктите са изцяло облепени с информация на различни езици, част от тези продукти не включват български език и ако трябва търговецът да сложи етикет на български език, той няма как да не закрие част от информацията на някой друг език. Това на практика означава, че ще се ограничи изборът на българския потребител и то, още по-важно е, може би, да обърнете внимание, че ще бъдат засегнати интересите на хора, които страдат от различни болести – например диабет, тъй като има продукти за диабет, които са нишови и които най-вероятно няма да бъдат внасяни след като този законопроект бъде приет, или има алтернатива те да бъдат внесени по линия на сивия сектор, а не това е целта на всички нас. Няма да влизам повече в детайли. Това наистина е изключително важна за нас тема.
Втората тема касае Националния съвет за храните. В мотивите към Законопроекта виждаме, че в него са представени всички заинтересовани страни – така пише в мотивите. Ние обаче, поглеждайки към критериите, виждаме, че всъщност реално след приемането на Закона, в този Национален консултативен съвет по храните, няма да влезе много важна част от веригата на доставка на храни. Тази верига се състои най-общо от фермери, преработватели и търговци, преди стоката да стигне до крайния потребител. Би трябвало всяка от тези страни да бъде по някакъв начин представена в този орган.
При сега поставените критерии обаче, те са поставени така, че всъщност няма нито една организация на търговците, която да влезе вътре. Това ни поставя при абсурдната ситуация… Тук има много народни представители, които участваха при промените в Закона за храните през средата на 2015 г., когато беше създадена тази Помирителна комисия към Министерството на земеделието, която да разрешава спорове по веригата на доставки, в момента търговците са представени в тази Комисия. Ако този Закон бъде приет, няма да има нито една търговска организация, която да бъде представена и в тази помирителна Комисия. Ние си задаваме въпроса: кой ще се помирява точно? Разбираме, че може би, в момента няма спорове, но потенциално, ако възникнат спорове, на практика търговците няма да бъдат представени в този потенциално важен за обществото и за сектора в тази важна област.
Третата ни тема, мисля, че това е кауза на всички нас. Бяха направени първите стъпки за изчистване на някои бариери пред хранителното банкиране в България и ние участвахме активно в този дебат и много се радваме, че беше премахната бариерата ДДС при даряване на храни, когато изтича срокът им на годност. При тази промяна, от нея би трябвало да спечелят всички. Може би е важно да знаете, че тази промяна на практика не заработи, защото се въведе ново изискване за маркиране на тези стоки. Оказа се, че за дарителите е по-скъпо да маркират, отколкото да си платят ДДС-то или да изхвърлят дадена стока. На практика Българската хранителна банка, където аз съм и в настоятелството и знам какво се случва отвътре, няма увеличение на даренията, което според Хранителната банка се дължи именно на това маркиране. Това е първото по тази тема – смятаме, че това маркиране е излишно. Говорили сме с данъчната администрация, говорили сме с Българската агенция по безопасност на храните, всички смятат, че подобно изискване е излишно и по никакъв начин не им върши работа от гледна точка на контрол. Имаме пречка, която е по-добре да отпадне в името на това, храна, която иначе би се изхвърлила, да стигне до хора, които са в нужда.
Втората част от темата за хранителното банкиране – в България всяка година в бюджета има списък с важни за обществото неправителствени организации, които получават държавна субсидия. Едно от изискванията за това е неправителствената организация да бъде в обществена полза. Хранителното банкиране е в обществена полза. Друго изискване е в специализиран закон да се напише кратък текст, че подобни организации имат право да получават такава държавна помощ. Ние се обръщаме с молба към Народното събрание, този текст да бъде вкаран – ние го имаме даже като конкретен текст и можем да Ви го предоставим, ако желаете, който би дал възможност при внасянето на бъдещи бюджети министърът на финансите да вкара… независимо, сега има една организация за хранително банкиране, в бъдеще може те да се конкурират и да бъдат повече, но да има възможност тези организации да получават подпомагане от държавата, тъй като те са изключително полезни за цялото общество и работят при огромна ефективност. Всеки лев за такава организация води до 4-5 лева спасяване на храна, която отива до хора, които наистина имат нужда от нея.
Много Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА (изпълнителен директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Нашата асоциация функционира повече от 22 години и представлява сектора на национално и европейско ниво, ние сме членове на трите браншови организации в сектора в Европа, включително и на Европейската федерация на бутилировачите на вода. Ние представляваме над 70% от пазара в категорията „Бутилирани води“.
На Вашето внимание сме изпратили своето становище, което съдържа аргументиран и задълбочен анализ. Нашите притеснения, заедно тук сме с колегите от управителния съвет бутилировачите на натурални минерални и изворни води „Михалково“, „Ком“, „Банкя“, колегите от „Девин“ и останалите бутилировачи, които оперират не само на националния, но и на всички европейски пазари с лидерски позиции, за да заявим пред Вас категоричното си несъгласие с разпоредбите на Закона в частта за бутилирани води.
Ние бяхме член и много отговорно постъпихме със своята експертиза да допринесем в процеса на създаване на законопроекта, за да могат да бъдат установени едни принципи, които в българското законодателство към момента съществуват несъответствия с европейското право. Имаме случаи на ефективни нарушения и на европейското, и на националното право. Имаме нужда от устойчивост, за да работим. Затова участвахме и сме радостни, че първият вариант на Законопроекта, който беше нотифициран през месец юни 2016 г. не получи никакви забележки нито от страна на Европейската комисия, нито от страна на която и да било държава-членка в частта си за бутилирани води.
Впоследствие обаче, особено в периода през края на месец август и септември най-вече, философията на Законопроекта в тази част беше съществено променена и терминологично подменена. Това, което се случи, дава невъзможност не само коректно да бъде транспонирано европейското законодателство, защото Вие знаете, че директивите нямат пряк ефект, те трябва да бъдат приведени в унисон с останалите нормативни актове. Противоречие има и със съществуващото българско законодателство, а именно Законът за водите, който е първият етап от нашата дейност – регламентира достъпа ни до природния ресурс, за да бутилираме натурални минерални и изворни води.
Няма да влизам в детайли, но основните понятия, които са притеснителни, които създават невъзможност да се транспонира правилно и ефективно да се прилага законодателството в сектора, са използването на понятието „извор“. По смисъла на Закона за водите и така както в България се спазват всички процедури за оторизация на достъп, ние боравим с други две категории. Това са: находища на минерални води и подземни водни тела. За да не бъда голословна, чл. 56 от Закона за водите и чл. 166 от Наредба 1 за проучване и ползване на подземните води, регламентират реквизитите на издадените разрешителни за водоползване от подземните водни тела, измежду тях стоят като реквизити наименованията на водните тела, наименованията на водовземните съоръжения. По същия начин аналогично находищата на минерална вода се разкриват от конкретни водовземни съоръжения и само тези две категории имат законов смисъл и имат понятие и наименование.
В тази връзка, реферирането към нещо, което е дефинирано в друг смисъл в Закона за водите, а Вие знаете, че чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове е въвел правилото, че „думи или знаци с утвърдено правно значение се използват в един и същи смисъл във всички нормативни актове“, не дават възможност да има необходимия за бизнеса синхронизъм между първия етап на нашата дейност – „достъп до ресурс“ и следващия етап „бутилиране и предлагане на пазара“.
Тъй като в останалите комисии, а и тук виждам колеги, които ще Ви убеждават по темата колко е хубаво понятието „извори“, аз бих искала само нещо да спомена.
Първо, находищата на минерални води и подземните водни тела се разкриват с повече от едно водовземно съоръжение. Всяко водовземно съоръжение безспорно има име. Повечето от тях обаче са кръстени с кодове и конкретни буквено-цифрови означения. Ние направихме един анализ в сектор „Минерални води“ - от 144 находища на минерални води, от които се използват само 13 за целите на бутилиране, са разкрити с 433 водовземни съоръжения. Повечето от тях са разкрити с повече от едно водовземно съоръжение. Ако ние приемем, че нашите опоненти залагат в името на предлаганите на пазара води да не се използва името на находището или другите права, които ни е предоставила директивата, а именно имената на водовземни съоръжения, бих искала да отбележа, че бутилировачите на „Горна баня“ трябва да прекръстят водата си на „Домус дере“, бутилировачите в „Хисар“ трябва да кръстят водата си „Чобан чешма“, бутилировачите на вода „Бачково“ трябва да преобърнат своята вода на „Баджова вода“, бутилировачът на вода „Аква-кю“ на вода „Персена“ трябва да я прекръсти на „Лъчица“, бутилировачът на вода „Рилец“ трябва да кръсти водата си „Кърколиците“.
Искам да кажа всичко това в потвърждение на тезата, че терминологичният хаос, който залага законопроектът, е изключително притеснителен за нас.
Като представители на Икономическата комисия, ще дам един профил кого представлявам. Членовете на нашата Асоциация бутилировачи на вода само за миналата година са внесли в държавната хазна 86 млн. лв. под формата на данъци, такси и осигуровки, допълнително 2,5 млн. лв. в екологична отговорност, над 130 млн. са инвестициите, които сме направили в последните пет години за развиване на категорията. Ние поддържаме пряка заетост на над 2100 души в сектора. Знаете косвено по веригата, че тя е много по-голяма. Силно сме обезпокоени, че хаосът, който създава Законът, ще подкопае допълнително трайно разстроения инвестиционен интерес в сектора, ще отблъсне всякакви следващи устойчиви инвестиции, тъй като няма как ние да допуснем един нормален инвестиционен план да бъде реализиран в случай, в който няма никаква яснота как по силата на закона ще бъдат уредени нашите брандове, в които сме инвестирали милиони. Нямаме никаква яснота как с вторичното законодателство ще бъдат третирани термини, безспорно законово заложени. Нямаме никаква яснота и гаранция, че на разработваните от нас находища, а както Вие чухте, че те са значително по-малко от съществуващите, няма да се закачат паразитиращо втори, трети, четвърти оператор, които наготово да завземат бизнес.
Европа има постановено правило: „натуралните води от цялото находище, от цялото подземно водно тяло, независимо от броя на водовземните съоръжения и техния вид, естествено или изкуствено изградени, се предлагат на пазара само под едно търговско наименование. Тук е и следващият терминологичен проблем в Закона. Законът напълно ненужно и без дефиниция подменя използвания и до момента термин „търговско наименование“ смисълът на търговска марка с търговско описание.
Първо, изискванията към търговското описание не отговарят на изискванията на директивата и, второ, лишават от правото на бизнеса да развива своите търговски марки. Доказателство за това, че търговското наименование е марка или бранд, е направено с двукратно писмено становище, изразено от Европейската комисия, което не е отчетено в Законопроекта. Аз също така нося списъка на признатите натурални минерални води в цяла Европа, който съдържа хиляди записи, бих искала да Ви кажа, че първите 17 имена в списъка на Германия стоят с едни звездички на колоната „Търговско наименование“ и под тези звездички е написано така: „В този случай не са посочени търговските наименования на минералните води, защото не съществуват към момента търговски марки или никога не са учредени за тях.“. Това остава без коментар доколко отстояваната от нас теза е правилна.
Законът съдържа още проблеми. Ние бяхме радетели и подкрепихме въвеждането на процедура по признаване на изворните води, така както това е направено за минералните, именно в защита на потребителския интерес, защото смятаме, че потребителите имат право да знаят кои са законово предлаганите продукти на пазара. Тук някои хора ще Ви кажат, че това са безумни списъци.
Само за сведение – осем са бутилировачите на изворна вода и мисля, че не е административна тежест да бъде проведена една процедура и да бъде ясно на цялото ни общество кои са законово предлаганите води на пазара. Законът предлага създаването на Петинституционален консултативен съвет към министъра на здравеопазването, в който са включени четири институции без никакви компетенции в областта на Закона за храните, чиято единствена цел е да разглеждат наименованията на нашите продукти. Ние считаме, че това е непропорционално и необосновано, на всичкото отгоре е дискриминативно, тъй като засяга само натуралните води. Изисквания към наименованията има на абсолютно всички храни. Ако народните представители считат, че такъв съвет трябва да съществува и подобно разглеждане трябва да бъде правено, то тогава считаме, че трябва да обхване като функции в дейността си абсолютно всички храни.
На разположение сме за предоставяне на допълнителни становища и на отговори на Ваши въпроси.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Величкова.
Преди да продължим с другите изказвания от гостите, вносителите, искате ли да вземете отношение по така изразените досега становища?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Съвсем накратко с две думи – това, което господин Матеев каза – действително винаги могат да се подобрят текстовете и да се подобри представянето на стоките. Точно затова следващата седмица сме поканили колегите да направим една работна среща. Надявам се винаги усилията да водят до нещо по-добро.
В останалата част, пак се връщам на водите, нямам намерение да убеждавам никой, просто това е, което администрацията до този момент е сътворила с ясното съзнание, че ние само и единствено третираме водата като храна и само и единствено в този закон сме взели обществените отношения в сегмента, когато тя стига до потребителя – нищо повече. Да, сигурно има в сектора на водите и други проблеми, но те не касаят дадения случай.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ВЕСЕЛА ТОДОРОВА-МОЗЕТИГ (директор на Френско-българска търговска и индустриална камара): Добър ден!
Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз съм директор на Френско-българската търговска и индустриална камара. Тук представлявам няколко европейски камари – по-големите.
Благодарим за възможността да изразим нашето безпокойство, което имаме, по отношение на този Проект за нов закон. Става дума отново за чл. 19, ал. 3, който споменаха и колегите. Това, което ни безпокои нас е, че текстът в настоящата му редакция на практика е неизпълним за филиали на чуждестранни компании, тоест дружества, регистрирани по българското законодателство, които са част от международни компании – европейски в нашия случай. Апелираме за това да се предвиди текст, който позволява да се спазва европейското законодателство и позволява на нашите компании да продължат да предоставят на българския потребител продукти от високо качество или редки такива продукти, които в определени случаи поради малкото си количество доставени продукти за България, не могат да съдържат на оригиналната опаковка текст на български език, поради многообразието на клъстърните езици, размерът им и на практика ни задължават да поставяме етикети, които, разбира се, трябва да спазват Регламент 1169 от 2011 година.
По този начин, с тази редакция се забранява свободното движение на стоки в рамките на Европейския съюз и се заплашва съществуването на компании, регистрирани в Европейския съюз. Разбира се, ние имаме много добър диалог, както спомена и господин Заместник-министърът с министерството работим по редакция на текст, който бихме могли да предложим и на Вас, и на Министерството, която да удовлетворява, разбира се, проблемите на българския пазар и да спазва европейското законодателство. Бих искала да спомена, че това, което ни безпокои, е да се създаде, за да се отговори на тези проблеми – вътрешнообщностна доставка на продукти от Европейския съюз. Евентуално се предлага такъв режим да се предвиди и да се прилага чл. 19, ал. 4, която касае хранителните добавки и на практика би могла да постави във форма на разрешителен режим вноса и вътрешнообщностната доставка на продукти от Европейския съюз. На регулярна основа не можем да заместим това, което е съществувало досега като режим, с нещо, което е предвидено в законодателството за хранителните добавки.
Пак казвам, в нашия случай конкретно става дума за храни. Предоставили сме позицията и, разбира се, другата седмица имаме предвидена среща, за която господин Димитров спомена, така че ние също сме на разположение, както казаха и колегите, за по-нататъшна работа в името на европейското законодателство и правото на информиран избор на българския потребител.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте.
ВАСИЛ СТОИМЕНОВ (заместник-председател на Съюза на безалкохолната промишленост в България): Благодаря за дадената дума.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър и колеги от Министерството на земеделието и храните! Аз съм заместник-председател на Съюза за безалкохолната промишленост в България.
Тъй като минаха две заседания – това е трето заседание в Комисия по темата на Законопроекта за храните и се цитират кои са членове – някой от членовете ще кажа кои са и на нашия съюз, това досега не съм го коментирал. Това са двамата производители от „Горна баня“, това е „Централен кооперативен съюз“, „Балдаран спринг“, „Хисар Милениум“. Това са компании, които някои от тях са структуроопределящи и са едни от най-старите компании.
Относно приноса им за държавния бюджет и данъците – има го в Търговския регистър и там може да се види, за да не говорим и да правим сравнения.
Съвсем резонно, тук господин Гечев каза, че текстовете на Директивата са отправната точка – казала едната асоциация, казала едната браншова организация, другата казва друго – призовавам депутатите да се запознаят с текстовете на Директивата касателно – Раздел „Води“. От там ще стане ясно всички тези твърдения, които слушаме вече три пъти за наименования, за текстове, за разпоредби, които не отговаряли в момента на този текст на законопроекта – Раздел „Води“. Нашето становище, ние сме го изразили писмено, е, че текстовете абсолютно отговарят на изискванията на Директивата. Текстовете са плод на дългогодишна работа, на експертизата на Министерския съвет, на министерства, които са водещи, и нека да уважим труда на толкова много хора. Това е Законопроект, който според нас ще даде възможност за устойчиво развитие и предвидимост и нормална конкурентна среда.
Относно имената на българските извори искам да кажа, че ние няма да допуснем имената на българските извори да бъдат игнорирани. Ние не се срамуваме от имената на българските извори и това трябва да е ясно. Търговските марки, знаци, също имат място на етикетите, но има определен ред съгласно Директивата и Регламента как те да бъдат използвани.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Вносителите, имате ли коментар? Нямате.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за храните, № 702-01-18, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2017 г., който е „за“ моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ - 6 и „против“ – няма.
Законопроектът за храните, се приема на първо гласуване.
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Едно уточнение, госпожо Председател.
За да е ясна информацията – ние ще си направим точна сверка на текстовете, не че нямаме доверие на тези, които са го писали, но както виждате, има големи противоречия и не се съмнявайте, ако съответства на Директивата и на текстовете и балансира интересите, ние ще подкрепим в пленарната зала, но ако не съответства, няма да подкрепим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, проф. Гечев.

Преминаваме към втора точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г., № 704-00-12, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 5 октомври 2017 г.
Гости от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Митко Симеонов – изпълнителен директор, Михаил Владов – изпълняващ длъжността председател на Надзорния съвет и Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Добър ден!
Имате думата да представите Отчета в резюме.
Заповядайте.
МИТКО СИМЕОНОВ (изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, по отношение на дейността на приватизацията и следприватизационния контрол в България през първата половина на настоящата година, ще предоставя на Вашето внимание следните данни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Чели сме в подробности целият Ви отчет, така че може да го резюмирате.
МИТКО СИМЕОНОВ (изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол): През изминалия период, постъпленията в Агенцията са в размер на 3 млн. 673 хил. лева. Това е включително и дейности по приватизация и следприватизационен контрол, включително и професионално представителство.
Разходите, направени за съответния период са в размер на 1 млн. 451 хил. лв.
През изминалия период Агенцията е подготвила и предложила за продажба чрез публичен търг с явно надаване 16 броя обекти, представляващи имоти, частна държавна собственост, и обособени части от дружества.
Проведен беше Четиридесетият централизиран публичен търг, на който бяха предложени за продажба пакети акции от капитала на 11 дружества.
Постъпленията през разглеждания период от приватизационни продажби са в размер на 2 млн. 467 хил. лева. От страна на Агенцията са положени усилия за привличане на инвеститори и рекламиране на предлаганите за приватизация обекти.
Осъществени са маркетингови мероприятия по отношение на 27 броя обекти, които през отчетния период са предлагани за продажба.
Основните неблагоприятни фактори, които в крайна сметка доведоха до забавяне на темпа на приватизацията през разглеждания период, са два основни.
Първият, това са временно преустановените дейности свързани с предварителния етап на приватизационните процедури, във връзка с § 15 от „Преходните и заключителните разпоредби“ на Закона за обществените поръчки. С него Агенцията е принудена да провежда процедури за продажба, само на онези обекти, за които има изготвени оценки. И така, за един обект са обявявани вече по няколко търга. В същото време все повече се увеличават обектите, предложени за продажба, за които е проявен инвеститорски интерес и за тях не е възможно да бъде възложено изготвянето на приватизационна оценка, правен анализ, информационен меморандум.
Втората причина е, подготвеният Проект на закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вследствие на него Агенцията преустанови работата по проектите за продажба на пакети, акции и дялове собственост на държавата и на обособени части от търговски дружества с мажоритарно държавно участие. Бяха довършени вече стартиралите тръжни процедури.
По отношение на процесуалното представителство в Агенцията се водят 230 молби, във връзка с хода на изпълнителното производство. Броят на делата е около 200, които включват общо изпълнителни, искови, обезпечителни и така нататък.
Съществена дейност през изминалия период беше работата по образуваното дело по искова молба от „Кей Джи Маритайм Шипинг“, което дружество е купувач по договора за приватизационна продажба на „Параходство Български морски флот“, срещу Агенцията. Делото се разглеждаше от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата, на основание чл. 307 от Търговския закон, което е стопанска непоносимост.
По отношение на дейностите по следприватизационния контрол, постъпленията във връзка с тях, тук включвам и процесуалното представителство, са в размер на 919 хил. лв.
Към края на разглеждания период, ресурсите от обекти за приватизация, по които ще се осъществяват дейности по подготовката или осъществяване на същинските приватизационни процедури се състои от 13 броя мажоритарни пакети. От тях четири броя са влети в ДКК-а. Четири броя миноритарни пакети, собственост на търговски дружества с над 50 на 100 държавно участие в капитала. Петдесет и девет миноритарни пакети, 15 броя обособени части, 148 обекта, представляващи имоти частна държавна собственост и имоти с предоставени права на управление на ръководители на държавни ведомства, за които има предложение за приватизация. Към края на разглеждания период, договорите с неизплатена цена са 175 броя. От страна на Агенцията е констатирано трайно неизпълнение на задължения, за заплащане на разсрочената част от цената и са предприети всички необходими действия за събиране на дължимите суми.
Към края на разглеждания период, общият брой на договорите, подлежащи на контрол по отношение на различни социални ангажименти и други задължения, в това число и инвестиции – 86 броя.
Общият брой на висящите дела, по които Агенцията е страна, е 144.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси, относно Отчета?
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз четох Отчета внимателно, но тук Вие не казахте, колега едно число, което е важно. Значи – 3 милиона 673 хиляди са приходите. Казахте, че разходите по Агенцията са милион 451 хиляди, но не казахте, че приходите от продажби са 2 милиона и половина. Тоест, тези 2 милиона и половина от продажби… Тук заслугата на Агенцията е малко по-малка, тъй като това са активи, които са създавани в друг период, но все пак, нали Агенцията организира и продава.
Приходите от неизпълнение на приватизационни договори, което е масова практика, защото в България тези 25 години, ще трябва да направим една специална алея на купувачите, които си изпълняват договорите и тя няма да е много дълга, уверявам Ви, ще е много малко коридорче със снимки, цветни. Другите не изпълняват. Не го казвам като упрек на управлението, точно тази година, защото това е дългогодишна практика. Ние нищо не събираме. Ще Ви дам един пример. Няма да споменавам името на фирмата, макар, че Вие я споменахте в изказването си. Какво правим ние? Един купувач на голяма държавна фирма си е платил глобата, доколкото знам към 800 хил. лв., че е нарушил изискването за заетост – 2 хиляди и няколко души. Платил човекът 800 хил. лв. Браво! Какво прави българската държава? Вадим химикалката – 2 хиляди души на улицата, слагам по 500 лв. компенсация на месец за безработни – 1 милион, 12 месеца – 12 милиона. Какво прави българската държава? Някой си „разиграва коня“ и нарушава договорите, и освен, че е продадено за жълти стотинки, после и ние тук гласуваме бюджета и плащаме.
Може ли Агенцията, няма ли да се направи някакво предложение да променяме ли закони… то вече е разпродадено всичко, но поне да се опитаме да възмездим държавата с това, което е останало. Приходите на Агенцията вече са никакви – като извадите това, което е продадено. При откраднати милиарди, тук сме върнали милион и нещо. Въпросът ми е: имате ли готовност за предложения за законови промени, така че тук да не е милион и половина, а тези, които нарушават договорите за приватизация, тук тези числа трябва да са коренно различни. Какво трябва да се промени, за да може държавата да си защити интереса? Аз Ви дадох един пример от една фирма, която вкарва бюджета на държавата с над 10 милиона, обезщетения за безработни, затова, че те са нарушили договора, ние плащаме, данъкоплатците. Имате ли готовност, да ни предложите нещо, което да можем да променим?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Симеонов.
МИТКО СИМЕОНОВ (изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
По отношение на приватизационните договори. Дейността на Агенцията след случването на приватизационния договор, се изразява в контролиране за спазването на приватизационните ангажименти, които са с най-различен характер. Водени от това, в договорите са включени съответни санкции, за неизпълнение на тези задължения, които Агенцията също следи, предявява своевременно и търси изпълнение за събиране на вземанията на държавата, в тази насока.
Ако за неизпълнение на определено задължение, по приватизационен договор, санкцията е парична и тя съответно е предявена по съответния ред, и събрана, ангажиментът на Агенцията по отношение на това задължение приключва.
По отношение на чл. 307 от Търговския закон, който споменах малко по-рано, Агенцията чрез Надзорния съвет е внесла предложение за отпадане на действието на чл. 307 от Търговския закон по отношение на приватизационните договори. Пак повтарям чл. 307 от Търговския закон, това е стопанската непоносимост, която с оглед характера на една приватизационна сделка, е много спорно дали трябва да се отнася за приватизационните договори с оглед на административния елемент.
Другият факт, който съществено затруднява събираемостта, това е отмяната на § 8 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Преди да стане факт неговата отмяна, Агенцията многократно на различни институции е предоставяла своето становище за негативните последици и възможностите за намаляването им, въпреки това в крайна сметка § 8 беше отменен. Както всички знаете вследствие на него някои от длъжниците заведоха дела. По отношение на § 8 се проявява тенденция на загубване на тези дела по силата на отменения § 8, което влошава събираемостта.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости от Агенцията! Единият от въпросите ми е свързан точно с отмяната на § 8. Имате ли някакво по-конкретно предложение как ще се справим с този проблем? Другото, което е, правили ли сте някаква сметка какъв е размерът на общите искания към Агенцията от такива, които водят дела срещу вас в момента точно пак свързани с § 8? Един въпрос, който е малко свързан и с въпроса на проф. Гечев, относно купувача на 70% от БМФ – Български морски флот: към момента колко са работниците, които са на трудов договор в Български морски флот? В доклада пише някъде, че са 2360 или някъде там. Питането ми е колко са към момента, какво е неизпълнението? За инвестиционната програма е ясно. Там пише какво е неизпълнението. Въпросът ми е: колко са работниците към момента?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Симеонов.
МИТКО СИМЕОНОВ (изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви.
Във връзка с работниците в БМФ – в момента не мога да Ви кажа точната бройка. Данните, които Агенцията е проверила и е отчела, те са към края на 2015 г. Това е по технически съображения. Тъй като съответните отчети от дружеството се представят на следващата година, следващият отчетен период до 30 юни, след което започва нашата проверка.
В този ред на мисли в момента се отчита цялата 2016 г. Пак повтарям, точната бройка не мога да Ви кажа – по спомен е някъде между 124 и 134.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един уточняващ въпрос: не сте ли се сетили да позвъните на НОИ и да проверите колко души плащат там?
МИТКО СИМЕОНОВ (изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол): Освен отчетите, които получаваме от дружеството, извършваме и документална проверка, която е свързана с искане на официална информация, официални отговори от НОИ, от Главна инспекция по труда във Варна, от Комисията за държавните военновременни запаси и ангажиментите във връзка с това. Така че всичко е отразено в съответните отчети, които са изготвени в Агенцията.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, ако нямате други въпроси?
Заповядайте.
МИХАИЛ ВЛАДОВ (и.д. председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря.
Искам да отговоря на колегата – господин Проданов. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! По отношение на § 8 и празнотата, и неудобствата, които създава в нашата работа, на минало заседание на Надзорния съвет сме възложили да се подготвят законодателни промени, които да са съобразени с европейската практика, за да можем да защитим обществения интерес в най-пълна степен. Имаме много способна Правна дирекция, която ще разработят тези предложения за изменение в нормативната уредба и аз ще приветствам Вашата подкрепа в тази посока.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Не за първи път народните представители от Икономическа комисия отправят към Вас покана за такива промени, които ще бъдат в интерес на по-добрата работа на Агенцията. Така че, когато Вие сте готови, ние сме насреща.
Заповядайте, господин Статков.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, много въпроси се зададоха и по тях колегите, разбира се, отговориха. Бих искал да допълня, защото считам, че е съществено.
В тези отчети ние се опитваме да дадем всичко онова като проблеми, което съществува и искам да кажа, на първо място, че въпросът за събираемостта действително го обсъждаме много сериозно в Надзорния съвет. Само за последните шест месеца сме го гледали няколко пъти, защото действително това, което проф. Гечев и господин Проданов поставиха от гледна точка на справедливост, от гледна точка на това, което трябва да получат хората, да получи държавният бюджет и така нататък, събираемостта изглежда малък процент. Изпълнителният директор каза част от проблемите.
Друга част са свързани с това, че ние например имаме не само обявените около 100 милиона, ние имаме още 450 или 460 милиона. Една част – над 400 милиона, са вземани от Кремиковци, от купувача на Кремиковци. Тук не са записани. Не са записани, защото Отчетът е към първото полугодие, а производството по несъстоятелност беше спряно. Ние взехме решение, Надзорният съвет по предложение на изпълнителния директор, да дадем една сума на синдика – 30 хиляди, но изискваме от него план как ще разходва тези средства и вероятно ще търсим и другите държавни институции, тъй като става дума за огромна сума и за търсене на средства не само в България на този купувач.
Второ, има и други такива купувачи, които не са в тези пари. Казвам го, защото аз съм един от създателите на Агенцията за следприватизационен контрол и знам с какъв труд и колко години бяха необходими, и какви законодателни инициативи сме имали във връзка с това действително да има справедливост. Тъй като голяма част от договорите бяха предоговаряни. Когато през 2002 г. ние създадохме Агенцията, 10 години преди това имаше предоговаряне, загуби на държавата за милиарди левове, изчислени в поети ангажименти за инвестиции, работни места неизпълнени и така нататък.
На второ място, проблемът за § 8. Значи тук аз съм защитавал многократно тезата, че ние ще влезем в страшен проблем, и този проблем се случи. Стигна се дотам – тук се попита за сума, като претенция към нас. Аз ще кажа само един от неизправните купувачи, който сега иска 13 милиона от нас, а е абсолютно неизправен. Обезщетение за това, защото сме му наложили законна ипотека.
По отношение на другите, ние сме го написали в Отчета честно, коректно. Това е много сериозен проблем. Той изисква действително час по-скоро законодателно решение, в което да бъде защитен държавният интерес. Позоваването на чл. 63 от Договора с Европейския съюз, тоест, свободното движение на капитали, беше абсурд. Никой – и на Запад, и накъдето и да е – няма да даде собственост и да не търси след това своето при неизпълнение, а при нас това се получи с отмяната на тази обезпечителна мярка. Тогава, когато се отменяше разговорът беше: дайте да избегнем санкцията на Европейската комисия. Такава санкция нямаше. Ние искахме Надзорният съвет и изпълнителният да отидем в Брюксел, ние да обясним и да ги питам там хората – кой така дава, без обезпечение и след това не търси ползи?! Това действително е един огромен проблем и наистина трябва да се реши с консенсус от всички парламентарни групи. Тук няма място за цветове.
Ние действително ще предложим такъв текст, и аз работя по такъв текст, ние в Надзорния съвет го обсъждахме и онзи ден.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Чакаме Ви, да.
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Третото, което е – голям проблем е за приватизацията това, което изпълнителният директор каза и колегата във връзка с прецедента, който е на път да се създаде с БМФ. Отрасъл, цял отрасъл – печеливш, за над милиард активи, при най-добрите условия на пазара и така нататък, даден, след това проблеми естествено има, както във всяка друга дейност, се стига до това стратегическият инвеститор, на българската държава партньорът, да предприеме на базата на една слабост в договора, че има арбитражно производство при спорове, иск и ние в момента сме изправени пред опасен прецедент. Много се надяваме, вчера беше във Върховния касационен съд гледана нашата жалба, ходихме там почти целият състав на ръководството да чуем как започва производството и как ще уважат нашите аргументи. Много се надяваме, казвам го с дълбокото убеждение, че Върховният касационен съд, който е призван да гарантира правилното приложение на законите ще вземе онова решение, което ние искаме – отмяна на решението на Арбитражния съд и влизане в онова, което и Народното събрание е приело. Защото това е сто процента. Този договор отговаря на изискванията за административен договор на сто процента. Отварям скоба – Народното събрание, актът на Народното събрание има стратегия.
Предлагам на Икономическата комисия да си направим, казвам го от гледна точка на това, което ние можем, ще подадем като информация – собствено проучване, как се изпълнява Стратегията, защото това е закон.
Ако Върховният касационен съд потвърди решението на Арбитражния ще излезе, че може да бъде заобиколен закон на Народното събрание. Представяте ли си, какъв ще бъде прецедентът както с § 8? Ще тръгнат и други да търсят на основание правилата на стопанската непоносимост от Търговския закон, който е съвсем различен. Тук не става дума… държавата не е търговец. Имаме тълкувателно решение на Върховния касационен съд, на неговите колеги, в което се казва, че става дума за договори, които са административни по същество. От 2009 г. е делото, което по наше искане беше и 2010 г. излезе решението
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Разбрах Ви, това е тема и на друг разговор…
РУСИ СТАТКОВ (член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол): Не това е тема, която умишлено я поставям тук, защото тревогата ни… Вие поставяте въпроса към нас като ръководство, проф. Гечев, господин Проданов, какво правите? Имате ли идеи? Тревогата ни в тази посока е свързана с предложения и действия, но вече нещата излизат извън нас. Повтарям, ако решението на Върховния касационен съд бъде такова, ще стане като с § 8. Тези неща Вие трябва действително с Вашите ресурси, с възможностите на законодателната власт да ни помогнете и да помогнем на държавата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Статков.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Гласуваме Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г., № 704-00-12, внесен от Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 5 октомври 2017 г.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Отчетът за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол за периода 1 януари – 30 юни 2017 г., се приема.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, може ли да изискаме от тях, както те сами предложиха, в някакъв разумен срок да ни изпратят…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предложения.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Какъв срок, колеги – месец е достатъчен сигурно да изпратите. Може ли? Поемате задължението към Комисията до месец да предложите законовите промени, за които говорихме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, благодаря професоре.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка трета: Представяне на резултати от контролната дейност на Комисията за защита на потребителите в туристически обекти по Черноморието в изпълнение на Програма „Лято 2017“.
Господин Димитър Маргаритов – председател; господин Трайков – заместник-председател от Комисията за защита на потребителите; Лиляна Арсова – главен директор на Главна дирекция „Туристическа политика“ в Министерство на туризма.
Добре дошли! Заповядайте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко ще маркирам някои основни положения от материала, с който Вие разполагате. Той е изпратен в резултат на установеното взаимодействие и комуникация между Народното събрание и по-специално подкомисията, функционираща към Комисията по икономическа политика и туризъм и нашата институция, като контролен орган осъществяващ функции в различни сфери на икономическия живот. И тъй като през изминалите месеци нашата най-активна дейност беше свързана с контрола по изпълнение на Закона за туризма, разбира се, и по другите закони, по които Комисията има компетенции и по някакъв начин тези функции са свързани с туристическата дейност, сме предоставили на Вашето внимание обобщените резултати.
Няма да повтарям числата, те се виждат. Няколко хиляди проверки в туристически обекти и тенденция, която е установена в последните периоди, поне от 2015 г. насам, мога да го твърдя със сигурност от прекия си опит, в около 10% от случаите, в които ние извършваме инспекции и проверки в туристически обекти се констатират различен тип нарушения.
Тези данни касаят само осъществения контрол по българското Черноморие, като мястото, в което най-активно се осъществява туристическа дейност през месеците от юни до към средата на септември, и, разбира се, към тях биха могли при интерес от Ваша страна да бъдат добавени и онези данни, които касаят упражнения контрол и в останалите курортни места във вътрешността на страната.
Не се забелязва сериозна промяна в основните типове нарушения с едно-единствено изключение. През тази година са доста повече затворените обекти поради липса на категоризация. Или пък неизпълнение на изискванията, които подзаконовия нормативен акт вменява, за да могат съответните места за настаняване или заведения за хранене и развлечения да бъдат прекатегоризирани.
Вероятно тази тенденция е в резултат на това, че този летен сезон е първият, в който всъщност ние пълноценно осъществявахме контролна дейност по новата, действаща от миналата 2016 г. Наредба за категоризиране на обектите, тъй като тя съдържа в себе си някои доста сериозни изисквания, с които очевидно не всички са успели да се справят в изминалия едногодишен период, въпреки, че имаше и гратисен период по отношение на влизането й в сила. С това си обяснявам най-вече почти двойно нарасналия брой на затворени туристически обекти по Черноморието в рамките на този летен сезон.
Разбира се, нелоялните търговски практики, част от тях получиха и достатъчно силен медиен отзвук, с което може би е имало и възпиращо действие по отношение на други търговци, склонни да извършват подобен тип нарушения. Най-фрапиращите, може би си спомняте, шалтетата на единия от плажовете, които надвишаваха многократно задължителната по договора за концесия такса за плажните принадлежности. Също така таксата „празен стол“ и още други подобни примери, част от които се оказаха и в сферата на шегата, но сами по себе си тези нелоялни практики са достатъчно сериозни, за да предизвикат нашето внимание и да следим и в бъдеще да не се достига до тях, защото въздействието върху публиката е твърде неприятно и чисто институционално може би не е най-добра атестация.
В заключение бих откроил нещо положително и това е активността на потребителите, които се възползваха от нашите така наречени „виртуални приемни“, които ние разкрихме в черноморските курорти, и в по-големите, и в по-малките. Получили сме над 120 сигнала посредством тези приемни. Ако се върнем назад във времето ще видим, че тогава, когато функционираха наши сезонни офиси, сигналите бяха в пъти по-малко, вероятно поради неудобствата, които винаги са свързани с това един потребител да посети някакъв административен офис, за да се оплаче, докато тук ставаше въпрос за телефонни кабини, които са разположени в непосредствена близост до търговската част или до плажната ивица и те бяха свързани директно и безплатно с нашия денонощен телефон на потребителя, като в рамките на работното време на Комисията връзката се осъществяваше директно с екипи, които можеха да реагират максимално бързо на място и да извършат съответните проверки.
За мен един добър резултат, който означава, че и за в бъдеще би следвало да търсим подобни механизми, с които да сме много лесно и бързо достъпни за потребителите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Само ще Ви прекъсна, извинявайте, защото това ми направи и на мен впечатление – 120 сигнала или повече, колко от тях се оказаха основателни?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Ще направя точна статистика за това, но в по-голямата част от случаите сигналите се оказват основателни и те касаят предимно несъответствие да кажем в цените, които са обявени за дадена услуга и това, което в последствие потребителите е трябвало да платят.
Случаите например, както споменах вече и за допълнителни разходи, с които потребителите са натоварени без предварително да имат възможност за избор, така че в голяма част от случаите има наистина причина хората да реагират и вероятно наистина те са изпитали някакви сериозни неудобства, за да го направят.
Тоест, ние ще продължим да използваме подобни възможности за бърза връзка и през следващи периоди, когато има активен туристически сезон. Мога да отлича като белег на контролната дейност изобщо по отношение на туристическия продукт през лятото една доста добра междуинституционална координация, включително с формирането на съвместни екипи, които да осъществяват едновременно проверка в дадените обекти. Това има двоен положителен ефект – от една страна не се създават излишни неудобства пред самите търговци и от друга страна взаимният контрол на представителите на тези институции като че ли понижава риска от различен тип лоши практики и позволява да бъдат извършени максимално бързо и ефективно тези проверки. Така че и с подкрепата на областните администрации, и с координационните функции на вицепремиера по икономическата и демографска политика, мисля, че успяхме да създадем един добър модел, който се надявам и занапред да продължи да работи.
В този смисъл, ако ми позволите едно съвсем кратко отклонение от темата макар, че има пряка връзка. В момента, доколкото ми е известно приключва общественото обсъждане на един проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма, който вероятно в следващите седмици ще поеме в нов етап от своето развитие. За нас от Комисията за защита на потребителите буди тревога и в някаква степен недоумение фактът, че в този законопроект се предвижда функциите на Комисията за защита на потребителите по отношение контрола по Закона за туризма, да преминат, заедно с определен брой щатни бройки от администрацията на Комисията в Министерството на туризма и тази дейност да се осъществява там от специализирано звено.
Аз бих казал, че в най-добрия случай е спорно, доколко това ще повиши ефективността на контрола, но да кажем времето ще го покаже. Напълно безспорно е обаче е, че това ще се отрази изключително негативно върху контролните функции на Комисията за защита на потребителите и върху възможността, тя да осъществява пълноценно своята дейност по всички закони, по които е компетентна. Обръщам внимание, че в момента в Комисията не съществува специализирано звено, което да осъществява контрол единствено по Закона за туризма. Нашите инспектори работят по повече от 10 закона, всеки един от тях е подготвен достатъчно добре в цялост и подобен ход според мен би обезкървил нашата институция до степен, в която тя наистина няма да успее да осъществява пълноценно своите функции.
Казвам това, защото е факт и мисля, че съм длъжен да изкажа и становището на институцията, която представлявам. В допълнение ще спомена, че в хода на общественото обсъждане, доколкото имам информация това предложение среща съпротивата и на неправителствените потребителски организации и на част от бранша, без да разполагам с официална информация за това, както и на кабинета на вицепремиера Симеонов.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Госпожо Арсова, Вие искате ли нещо да добавите от Министерство на туризма?
Заповядайте.
ЛИЛЯНА АРСОВА (Главен директор на Главна дирекция „Туристическа политика“): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря, уважаеми дами и господа народни представители. Колеги, наистина Министерство на туризма разработи Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма в три части.
По отчета – Министерството за туризма няма бележки, защото това е изцяло в контролната функция на Комисия за защита на потребителите.
Искам само да кажа две думи по отношение на бележката, която направиха във връзка със Закона за туризма по отношение на звеното за контрол.
Министерството на туризма няма да отнеме контролни функции на Комисията за защита на потребителите, които касаят изцяло защита правата на потребителите. Цели се създаване на контролно звено, което да има контролни функции по отношение на заведенията за хранене, по отношение на хотелите, по отношение на услугите, които се предоставят като такива и като продукти от страна на Министерство на туризма.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Уважаеми господин Председател на КЗП ще започна оттам, където свършихте. Аз съм задавал този въпрос на министър Ангелкова във връзка с контролните функции. Тя предлага Регионални центрове за контрол, което е казвала, че ще бъдат подсигурени от служители на КЗП. Това съм го чувал от нея, така че може би наистина трябва да поговорите и да уточните тези въпроси. Смятам, че това, което каза председателят на КЗП, е така, както е предлагала и министър Ангелкова.
Във връзка с доклада. Питането ми е: от Южното и Северното Черноморие статистиката е 561 проверени места за настаняване – за хотели за спане. Колко от тях са големи, в смисъл над 250-300 места? Питам това, защото има твърдение, че се проверяват само малките и беззащитните, а тези, които са големи примерно с над 300 места не се проверяват или не се проверяват толкова задълбочено.
Второто, което искам да попитам, е написали сте, че нямате производство по всички нарушения, които сте открили… (Реплика.) Не са приключили – да, но от приключилите, колко са приключили и каква е общата стойност на глобите, наложените санкции.
Трето, споменахте и за вицепремиера Симеонов: какво е отношението Ви към показните проверки, които са направиха начело с него? Имаше ли Ваши служители и дали това не е антиреклама? При положение, че всички от бранша искат да има повече средства за реклама, от страна на правителството не се ли прави антиреклама с цел политически PR с тези проверки?
Благодаря.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
По поредността на въпросите. Ние, разбира се, не делим по някакъв признак туристическите обекти, които проверяваме. Обикновено това става подред, така да се каже, но за да не бъда голословен, аз поемам ангажимент да Ви изпратя информация – някаква представителна извадка. Едва ли бих могъл да изпратя за всички 2361 обекта, но така, както Вие предпочитате с конкретни туристически обекти и с пълната информация относно това, което се прави. А то е много ясно и прозрачно – екипите обикновено се състоят от минимум двама, а понякога повече души. Има чек листове, по които се проверяват, те са задължителен реквизит към документацията и, разбира се, ако проверката не бъде извършена в съответствие с изискванията на Закона и на Наредбата, ние ще бъдем най-малкото уязвими тогава, когато наложим санкции и ще могат, те да бъдат успешно атакувани в съда. Така че много прецизно се осъществява тази дейност. Тук е мястото да кажа, че всъщност, тя е комплексна дейност.
Когато говорим за потребителска защита, ние все пак би трябвало да отчитаме факта, че тя обхваща, както съответствието и изпълнението на изискванията на самия обект към изискванията за категоризация, така и правото на информация вече по Закона за защита на потребителите, което задължително трябва да бъде проектирано през призмата на обявяване на цени на услуги и така нататък. Оттам нататък вече започваме и всички други останали действия по Закона за защита на потребителите, а и по други закони, защото както Ви е известно ние изземваме и проби от алкохолни напитки, които се тестват след това в Института за виното и спиртните напитки. Въобще една комплексна дейност, която много трудно би могла да бъде диференцирана дотук е еди-кой си, а от там нататък е някой друг.
Не искам да навлизам в детайли по този въпрос, тъй като казах, че мен по-скоро от тази промяна ме „стяга обувката“ за последващата съдба на Комисията за защита на потребителите. Тук не влагам излишен драматизъм, а просто казвам, че от това, което аз вече мога да споделя като натрупан опит, тя ще бъде сериозно обезкървена и няма да може да изпълнява всички свои функции.
По отношение на актовете за установяване на административни нарушения аз подозирах, че ще има въпрос, свързан с размяна на санкциите, но размерът на санкциите лесно би могъл да бъде даден като някаква твърда сума. Въпросът е, че за част от тези актове и наказателни постановления следва обжалване, така че по-скоро предлагам нещо друго – ако искате, мога да Ви дам информация за миналия летен сезон, за това, което като санкция е влязло в сила, и съответно каква е събираемостта към този момент.
Това е възможно да го има в отчета за дейността на Комисията за 2016 г. В такъв случай мога да дам информация, за общата сума на санкциите, които са наложени с уговорката, че към настоящия момент не можем да кажем каква част от тях са влезли в сила и каква част от тях ще бъдат събрани доброволно, преди да се пристъпи към публичния изпълнител.
На третия въпрос, когато говорих за създаване на координационни екипи, и за участието на вицепремиера, аз разбира се, имам предвид онези случаи, в които е имало провеждани срещи и съвещания в Министерския съвет, в съответните областни управи, и в които случаи са наистина планирани едни координирани институционални действия, в които всички ангажирани институции са участвали. Единствено това имам предвид, останалото, предполагам, че е нещо, което би трябвало да бъде коментирано в друг формат.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Ако питате дали сме били по време на присъствието на вицепремиера в места за развлечение – не, не сме били.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това с преструктурирането, понеже го засягате, то в ход ли е? В правителството ли е дадено, или това са само намерения? Преди да кажа едно изречение.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Това, което знам към момента е, че беше пуснато за обществено обсъждане, че срокът, мисля, че вече е изтекъл отпреди няколко дни. Сигурно като следваща стъпка ще следва неговото междуведомствено съгласуване в министерствата, въпреки че моята предварителна информация е, че поне засега има определено виждане, че не е достатъчно добре обмислено от министерства и кабинети на министри.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Моят въпрос е продължение на въпроса на господин Проданов. Става въпрос от този документ, който сте ни дали – дали е отчет или доклад, тези резултати, които са ни представени, не става ясно коя е използваната нормативна база за налагане на санкции. На мен ми направи впечатление по време на тези така „шумни проверки“ на вицепремиера господин Симеонов, че премиерът разпореди една проверка за категоризацията на проверяваните обекти. Сега от Вас разбрахме, че Вие не сте участвали в тези проверки. Съответно има ли наложени санкции, прекатегоризации и изобщо има ли преоценка на категоризацията на проверените обекти, и доколко има координирани действия, ако такива изобщо действително има, доколкото разбирам?
В тази връзка има ли някакъв проблем с нормативната база, в това число – тук става въпрос за тези нарушения, които сте посочили – „такса стол“, но също и за проверките по отношение качеството на спиртните напитки, по които Вашата Комисия има ангажимент. Какви са последващите действия съответно на Комисията, тъй като имаме чести оплаквания? Това, което излиза в публичното пространство за алкохолни турове и така нататък, които, едно, че вероятно са на ръба на закона, но по-страшното е, че постоянно се дават оплаквания от страна на потребители за лошо качество на предлаганите напитки.
Благодаря Ви.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
Най-напред да кажа – резултатите, които ние сме отразили в този кратък информационен материал, нека така да го нарека, защото ние нямаме претенции, че това е някакъв специален доклад, но все пак би трябвало да даде яснота по отношение на това, което сме свършили през лятото.
От една страна, това са санкциите за констатирани административни нарушения по Закона за туризма. Тук говорим за несъответствията между изискванията за категоризация и това, което реално виждаме в съответния обект, когато започнем проверката по споменатите чек листове, с които нашите инспектори констатират съответствието и респективно несъответствието. Тук се налагат съответните глоби.
Друг важен момент, това са така наречените „нелоялни търговски практики“ по Закона за защита на потребителите. Това са агресивните и заблуждаващи нелоялни практики. Примерите са именно: „таксата стол“, „шалтето на плажа“, и още няколко десетки такива случаи, по които отново има санкция, но тя вече е в резултат на проверка по Закона за защита на потребителите.
Пробите изземваме въз основа на Закона за виното и спиртните напитки и там също при установяване на несъответствие има санкции. Резултатите от тези проверки са, че при 34 проби, които ние сме взели от различни видове предлагани спиртни напитки в търговски обекти, в това число и в ол инклузив комплекси от информацията от Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки е установено, че 23 проби отговарят на изпитаните физикохимични показатели. За момента 4 проби не отговарят, като тук обаче не става въпрос за рискове за живота и здравето, а по-скоро става въпрос или за разреден алкохол, или за някакви особености във физикохимичния състав, които просто не изпълняват минималните изисквания на Закона. Към момента все още за 7 от иззетите проби не са готови резултатите, тъй като понякога това изисква време, а допускам, че и тази лаборатория е доста натоварена.
Още нещо да добавя, също така и по линия на опасните стоки – тук знаете, че са стандартите и директивите за детските бански, за надуваемите приспособления, които се използват на плажовете. Тук имаме установени и забранени 32 вида, тоест, ако говорим за количества, те са естествено може би хиляди, за които по безспорен начин е доказано, че крият риск за здравето и безопасността на потребителите.
Ето защо продължавам да твърдя, че контролната дейност по отношение на туризма е една комплексна дейност, която има доста проявления и, разбира се, нормативната уредба е такава, че изисква тези проверки да бъдат извършвани комплексно, а ние правим това, което ни е вменено, и смятам, че общо взето резултатите показват един сравнително нормален стандарт.
По отношение на координацията, пак да кажа – тя беше напълно институционално подкрепена. Имаше срещи включително, на които присъстваха повече от трима-четирима министри, на които са поставяни различни въпроси и това е нормално да е така, тъй като в крайна сметка в сферата на туризма се засягат и въпроси от други ресори въобще на управлението.
Мисля, че когато тези проверки са били в резултат на подобни координационни срещи, възложени по надлежния ред, ние сме участвали пълноценно в тях. Съответно резултатите са закрепени в документи. Там, където е имало нарушения е имало санкции, както споменахме ще изпратя допълнително информация за конкретния им размер.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Само да уточня, че съм разбрал правилно. Всъщност това, което не съм разбрал правилно, е, че премиерът е разпоредил проверки по отношение на категоризацията на обектите, и, че тези нелоялни практики нямат връзка с това, което казахте Вие, че тези нелоялни практики установени – „шалте“, „стол“ и така нататък, това, което беше по заведенията като проверка няма връзка с категоризацията им.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Аз лично не зная за възложена проверка от премиера по отношение на проверка съответствието и категоризацията. Всичко е провеждано така, както го изисква законът.
Доколкото имам спомен, премиерът беше взел отношение по случая за така наречената „такса стол“ като беше разпоредена проверка – ние имахме пълната готовност да я извършим незабавно и това се случи. „Таксата стол“ няма пряко отношение към категоризацията на съответния обект, защото тук става въпрос за нелоялна търговска практика.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? Няма.

Четвърта точка: РАЗНИ.
Уважаеми господин Маргаритов, в Комисията получихме една жалба от Илия Илиев от град София, относно допуснати нарушения от „Техем Сървисис“ ЕООД, свързано е с изравнителна сметка. С недостатъчно внимание явно са се отнесли към неговата жалба, препратили сме Ви я от името на Комисията и ще очакваме отговор по нея.
Колеги, мисля, че това беше всичко.
Закривам днешното заседание.
Хубав и успешен следобед на всички!
Благодаря Ви.

(Закрито в 15,45 ч.)


ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Даниела Савеклиева




Стенограф:
Галина Мартинова