Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне на информация от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно намаляване на административната тежест при осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 27
На 25 април 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на информация от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно намаляване на административната тежест при осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.54 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, откривам заседанието.
В момента сме 13 човека, може би и повече ще бъдем след малко, чакаме още народни представители.
Моля да бъда извинен от всички наши гости за закъснението от почти час заради удължаване работата на Парламента. Знаете, че по време на заседание на Парламента нямаме право да провеждаме комисии.
Предлагам, първо, да гласуваме дневния ред с една кратка промяна. На Вашето внимание дневният ред е:
1. Представяне на информация от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно намаляване на административната тежест при осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г., за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г., за първо гласуване.
4. Разни.
Имам едно предложение: тъй като много забавихме гостите, предлагам да започнем с точка втора и да преминем към точка трета – това са практически две ратификации, два ЗИД-а, по които не сме водеща комисия и по които нямаме никакви други съображения, и след това да останем с господин Живко Петров и да направим един по-спокоен дебат.
Съгласни ли сте с така прочетения дневен ред?
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Започваме с точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г.
Гостите по точка втора са:
от Министерство на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите и Елена Чобанова – държавен експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“;
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Джулиета Никова – младши експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерство на земеделието, храните и горите: доктор Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Политики в агрохранителната верига“.
Много накратко, мотивите сме ги чели, няколко думи допълнително към това, което имаме като даден материал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко, но в същото време и да бъде ясно, най-същественото.
Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Законът е приет с Решение № 209 на Министерския съвет от 5 април 2018 г. Проектът е разработен във връзка с необходимостта от въвеждане за прилагане на задължение, произтичащо от новия Регламент № 852/2017 на Европейския парламент и на Съвета на Европа, от 17 май, а така също и за отмяната на стария регламент.
Какви са целите за изменението на този закон? На първо място, определят се контролните правомощия на министъра на околната среда и водите във връзка с прилагането на новия регламент с изключение на мерките за прилагане на разпоредбите свързани с опазване на човешкото здраве от въздействието на живак, живачни съединения и смеси на живака.
Други цели, които касаят изменението на закона, са: въвеждането на мерки и условия относно ограниченията по отношение внос на живак и смеси на живака; забрана за износа на някои продукти с добавен живак; употреба на живака в някои производствени процеси, нови видове употреба на живак и продукти, употреба на живак в ръчен и дребномащабен добив на злато.
В допълнение на „Преходните и заключителни разпоредби“, общо-взето измененията в този закон ще доведат до изменението на още два закона: Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците. Изменението в ЗООС е необходимо във връзка с отмяна на мерките, които са заложени в стария регламент, относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси, и безопасното съхранение на метален живак, тоест Раздел VIII се отменя. Считано от 1 януари 2018 г. това отпада и това налага промените в ЗООС.
Що се касае за Закона за управление на отпадъци, целта е с промените в този закон въвеждане на санкции, свързани с нарушаване на разпоредбите за управление на отпадък от живака.
Какви са очакваните резултати? Общо-взето изпълнение на политиката на Европейския съюз, а така също е и допълнителен инструмент за по-високо ниво за защита на човешкото здраве. Законът е даден на съгласуване, приети са всички забележки, не оказва някакво въздействие върху държавния бюджет. Това е накратко.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
По двата закона, които ще гледаме, повтарям, не сме водеща комисия, и второ, са еврорегламенти. Предполагам, че ако има някакви предложения, съображения и изказвания, имате думата.
Моля, по точка втора от дневния ред: представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, който е съгласен, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11 се приема за първо гласуване.
Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
По тази точка наши гости са:
От Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Джулиета Никова – младши експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерство на отбраната: Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната, Антоанета Якимова – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“ и Кирил Ангелов – главен експерт в Дирекция „Отбранителна политика“;
от Министерство на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите и Елена Чобанова – държавен експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“.
Ще помоля по точка трета господин Борисов, много накратко, чели сме мотивите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Ще бъда кратък.
Първо, искам да се извиня, тъй като и колегите изменят същия закон от Министерство на околната среда и водите, ние заедно с Министерство на отбраната – същият закон, и гледате две точки.
На следващо място, предложеният законопроект обхваща две групи на изпълнения. На първо място, това е Регламентът на Европейския съюз № 1907 от 2006 г., на Съвета на Европейския парламент или накратко казано „REACH“ – от една страна, имаме синхронизация с европейското законодателство и на второ място, имаме облекчаване на административната тежест.
Какво се предвижда? Когато говорим за отбрана, за нашите производители в сектора на отбраната, визираме един по-облекчен режим за внос, производство на такива стоки. По-скоро казано има аналогия с това, което направихме за икономиката в сектора на наркотичните вещества, и се предвижда подобен ред: Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия, който е към Министерския съвет, ще се произнася, ще има поднормативна уредба, ще има наредба в този контекст, но тук разликата е, че изпълняваме и европейски регламент.
Това е съвсем накратко – от една страна, европейското законодателство, синхронизация, а от друга страна, облекчаване на административната тежест.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Величков, имате ли да добавите нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: От наша страна ще допълня, за да не се аргументираме втори път, в експозето, което господин Борисов изнесе пред Вас. Ще представя само критериите, заради които и Министерство на отбраната имаше своя принос.
Целта е в рамките на Европейския съюз държавите–членки, които са решили да прилагат изключенията на Регламента „REACH“, да имат сходни национални процедури. Това, с което Кодексът за поведение ни мотивира в областта на изключенията, да участваме, към който ние сме се присъединили, са няколко основания, засягащи отбраната. Първо е националната сигурност, когато предоставянето на информация за употреба на вещество за отбрана, би довело до нарушаването й; на второ място – съществуващото законодателство или международни ангажименти, ограничаващи оповестяването на информация; на трето място – защита на критично отбранителна способност; на четвърто място – спешни оперативни изисквания. Доложих!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Красимир Живков? Нямате нищо за коментиране.
Колеги, имате думата. Ако няма, да преминем към гласуване?
По точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, моля който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13 се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви за участието и преминаваме към най интересната точка трета от дневния ред: Представяне на информация от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно намаляване на административната тежест при осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците.
Няма да има гласуване по тази точка, правим едно изслушване.
Господин Занчев се обади, възпрепятстван е и не може да присъства. Той е в Благоевград, поредната порция арестувани и трябва да ги наглежда от вчера.
Постъпи писмо от рибарите в Бургаска област. Заедно с господин Бойчев сме лобисти на рибарите, тъй като участват нашите избиратели от Бургаска област и те са основно рибарите. Няколко пъти на срещи с гилдиите, рибарските, и аз, и той сме имали възможност да изслушаме техните искания. Понеже и писмено пристигнаха някои материали, помолих за среща господин Живко Петров и му предоставихме материалите. Знаете, че една от основните ни теми е бизнес среда, бизнес климат и как можем да облекчим работата на рибарите.
Първо, искам да благодаря лично на господин Петров за отпадане на ангажиментите по корабните дневници. Истината е, че от две години водим една битка за прословутите рибарски дневници и корабни дневници. За рибарските дневници най-накрая с една дерогация на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултура чак в Брюксел стигнахме до положително решени. „Морска администрация“ реши проблема с корабните дневници. Понеже има направени доста неща и доста неща, които трябва да се свършат, моята молба е да ни информирате кое докъде е стигнало – в свободен режим.
Заповядайте, господин Петров.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което сме направили през годините за облекчението, няма да се спирам, то е факт и е известно. Ще Ви запозная накратко с това, което продължаваме като мерки, разбира се, за рибарите, но не само за тях. Ще кажа и за други, за така наречените лодки за спорт, туризъм и развлечение, както и за водно-атрактивните бази понеже предстои летния сезон. Те са по наредба на Министерския съвет, но ние като водещо Министерство и администрация отговаряме и за тези неща.
Съвсем накратко. В настоящия момент „Морска администрация“ заедно с Министерството на транспорта разработваме промени в един пакет от наредби. Това са: Наредба № 1 за вписване в регистъра на корабите, Наредба № 5 за корабните документи и Наредба № 11 за прегледите на кораби и корабопритежатели, както и изменение в Разпореждане № 68 за техническите изисквания към корабите, непопадащи в обхвата на международните конвенции. Целта на промените в този пакет от документи е да се намали наистина административната тежест върху собствениците на риболовни кораби с дължина до 12 метра от местно плаване.
Защо до 12 метра? Защото съгласно Регламент № 508 от 2014 г. на Европейския съюз, касаещ Фонда за подпомагане на рибарството, корабите под 12 метра, неизвършващи риболов с така наречените влачени риболовни уреди, тоест риболуващи с въдици или с мрежи, се смятат за дребномащабен риболов и има възможност всяка държава да погледне малко по-толерантно по отношение на изискванията към тях. Затова сме се спрели на до 12 м, въпреки желанията на част от рибарите. Те казват: ние сме с лодки, ние сме с до 7 м, до 9 м, но все пак трябва да се намери някаква граница. Спрели сме се на общоприетата граница в Европейския съюз от 12 метра. Разбира се, ние ги наричаме „кораби“, от гледна точка на законовите изисквания, тъй като по европейските регламенти, пък и по нашия закон, те са си риболовни кораби, независимо от размера, след като извършват дейност стопански риболов. Ето, тук също е имало въпроси: ние хващаме малко, много, казват колегите от Агенцията по рибарство и аквакултури, а пък и нормалната стопанска логика сочи, че голям или малък бизнес, след като все пак произвеждаш нещо, което продаваш за допълнителен доход, това си е стопанска дейност. Няма как да кажем „малката стопанска дейност“ е изцяло освободена, пък голямата е ориентирана. Да, облекчения, ще наложим. Това е, което предвиждаме сега.
Какво по-точно предвиждаме? Предвиждаме да увеличим периода, на който се извършват техническите прегледи за тези плавателни съдове, и да го направим три години. Досега те се извършват ежегодно. По отношение на мерките на правителството за облекчаване на административната тежест вече намалихме честотата на годишните прегледи и ги направихме на три години – за корабите до 40 бруто тона за спорт, туризъм и развлечения, тоест това са яхти, лодки, скутери и така нататък. Сега искаме тези до 12 метра и по същество са същите плавателни средства на външен вид да ги изравним и режимът на прегледите да бъде наистина на три години, като това е преглед за издаване на документ за годност. Няма как въобще да не бъдат преглеждани и да не бъде издаван документ. Има някои практики, които те цитират. Казват, че в други страни няма прегледи, на всеки три години се сменя документът и то е същото. Тъй като нашето свидетелство за регистрация е безсрочно, то служи и за доказване на собствеността, и затова прегледът ще бъде на три години. В други държави на всеки три години сменят регистрацията, което практически е същият режим.
Освен това искаме да усъвършенстваме сега действащите технически изисквания към плавателните съдове, тоест Разпореждане № 68, така че да са по-ясни и да не включват правила и терминологии, които са съотносими към големите кораби. Това затруднява собствениците на тези лодки, тъй като терминологията на търговското корабоплаване наистина е по-специфична и използването на термини в разпореждането, правилата и изискванията, относими към спасителните лодки или на един кораб, който е същият размер като техните, тях ги затруднява.
Отчетохме го като специфичен въпрос и наистина ще се опитаме да го напишем на по-достъпен и не толкова професионален език, още повече че това са вътрешни правила и не са свързани нито с европейското законодателство, нито с международните договори – конвенции. Там, където имаме такъв вид законодателство и да искаме да опростим езика и изискванията, няма как, то е световна практика.
Другият пакет мерки: ще преразгледаме изискванията по отношение на оборудването на тези плавателни съдове, като изрично определим кое оборудване е задължително в зависимост от района на плаване и годишния сезон, и кое е само препоръчително. Тук отчетохме малко засилване на изискванията, изхождайки от световното корабоплаване и изискванията към търговските или конвенционални кораби. Още повече че сме заимствали и част от оборудването, примерно на лодки, които са в района около Норвегия или около Британските острови, но там е океан, условията са по-тежки и затова тук ще направим едно разграничение, ще кажем за едно минимално оборудване за лична безопасност, което наистина държим да си бъде задължително и налично, и едно, което ние препоръчваме.
В крайна сметка аз съм привърженик на това, че всеки има глава на раменете си и трябва да отговаря за собствения си живот, и всеки корабособственик да прецени дали иска да го закупи и да го има на лодката или ще поеме малко по-голям риск, но пък той може в по-лошото време просто да не излезе и да не пътува. Ние няма да следим всеки един кога точно излиза в морето.
Последно, искаме да създадем една по-ясна нормативна уредба на така наречената самостоятелна постройка на лодки. Става дума за тези малки плавателни средства, построени с лични усилия на техните собственици, единствено за лична употреба. Това всъщност е смисълът и на европейските правила, които се отнасят за лодките за спорт и развлечение. Сега няма логика, след като за спорт и развлечения са наложени едни правила и изисквания като за тези, които са за стопанска дейност. Казах, че те на външен вид – по размери, и по конструкция, и по оборудване са същите, а изискванията да бъдат други. Към момента такава ясна регламентация няма в нашето законодателство, затова ще се опитаме да я направим по-разбираема.
Държа да подчертая, че при изготвяне на тези предложения ние ще съблюдаваме стриктно баланса между намаляването на административната тежест или изискванията върху собствениците на малки риболовни кораби и нормалните мерки за осигуряване на безопасност на корабоплаването и опазване на морска и речна среда от замърсяване от кораби. Например, увеличаване на периода на извършване на техническите прегледи, искаме да го направим на три години, ще бъде компенсиран със засилена контролна дейност от страна на нашите инспектори по отношение на тези плавателни средства, които са в експлоатация при отплаване и при пристигане в пристанищата, както и по време на прехода в самото море – чрез нашите катери, но най-вече при пристигане в пристанището. Тогава ясно ще се види, след като застане на кея, какво оборудване е имал и дали това минималното го поддържа, и дали лодката е в състояние на годност.
До момента с тези годишни прегледи явно е останала практика от техническите прегледи на леките автомобили, предполагам, тъй като тя е многогодишна, ние ходим и преглеждаме лодки, които реално не плават. Те са прибрани в някой гараж, някой навес, някое село, но трябва да има годишен преглед, за да не се загубят документите на човека и да отпадне изцяло от регистъра. Ние ходим и си губим времето, губим и неговото, и хабим ресурс, а ресурсът не е толкова голям. Ние разполагаме за района на Бургас с 6 – 7 инспектори, които не се занимават само с това, а те преглеждат и други неща, подобно е във Варна и на река Дунав – при Русе и Лом, ситуацията е същата. Да не говорим, че изключително голямо затруднение имаме тук в района на Западна или Югозападна България и то не е свързано с риболовните кораби, но е сериозно затруднение.
Знаете приказките през годините: София пристанище на България ли ще я правят, море ли е, река ли е – как е? Ако за някои големи кораби това е вярно, за малките се оказа, че не е така и специално за тези за спорт и развлечение. Най-големият брой се оказа в района на София, които бяха регистрирани и ги преглеждаме, те просто изплуваха поради особеностите на експлоатацията им. Досега те се били за язовири, канали, реки и езера, включително и за Гърция – с колесари, но гърците не им искаха документи.
От три – четири години в Гърция дори и един джет да вкарате, хората искат документ-регистрация от „Морска администрация“. Оказа се, че ние имаме над 3000 лодки, регистрирани в София област, Пловдив, Благоевград, които основно ходят до Гърция и обратно. В София ние нямаме инспектори, тук е централата на администрацията и се налага да командироваме хора от Бургас или от Варна. Ситуацията е тежка и затова решихме, че те също може да минат на три години, още повече че това е за личното му удоволствие и в крайна сметка трябва да си го поддържа в изправност. По този начин ние целим да освободим ресурс за нашите хора и те наистина да проведат действащ контрол на тези, които работят и плават, а останалото, когато реши да го използва, или поне веднъж на три години ще го видим.
Това е за рибарите, но всъщност промените ще включат и някои облекчения и за собствениците на неконвенционални кораби за спорт и развлечение, тъй наречените яхти. Има над 400 български яхти, които са пръснати по света. Имаме в Гърция, в Хърватска, във Франция, в Италия и в Дубай включително. До там не сме ходили, защото е много далеч и по закон той трябва да плати на нашия инспектор прегледа до там и обратно, то по-добре да смени флага на яхтата. По-добре да го смени, както и правят – сменят го.
В тази връзка предвиждаме да създадем възможност и те са вече на три години веднъж по наредбата, но да дадем възможност те да бъдат преглеждани от представители на съответните така наречени „признати организации“. Това са регистрови организации, които преглеждат търговски кораби, тъй като търговските кораби са по целия свят и не ходят инспекторите от държавата на знамето, примерно в Япония, да го преглеждат. Тези големи организации, признати от Европейския съюз, извършват прегледи на такива кораби, но извършват прегледи и на яхти. Те дори наблюдават тяхната постройка, тъй като яхтата може да бъде 5 – 6-метрова лодка на колесар, но те са и 15–16-метрови, струващи по няколко милиона, доволно сложни плавателни средства, кораби направо.
Предвиждаме да дадем възможност на инспектори на такива организации, които са разположени по целия свят и с които ние имаме договор, за преглеждане на търговските кораби да могат да преглеждат и тези, макар и тяхната услуга да е малко по-скъпа от държавната тарифа, но за сметка на това те пък са там на място. Примерно в Гърция, в Италия – РИНА, италианската регистрова организация спокойно може да преглежда лодките в Италия без да е необходимо наши инспектори да ходят до там и обратно. Това е за тези, които имат и си държат лодките в чужбина. Те се увеличават. Не е тайна, че нашето море не е толкова привлекателно за яхтен туризъм – късо ни е крайбрежието, сезонът ни е кратък и няма интересни заливи и места.
В процес на изработване е и Проект за постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение, както казах, на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води – териториалното море, на български и чуждестранни лодки и яхти, и за водно-атракционни услуги с тях. Това е дълго име, но това е една наредба, която преди десетина години произведохме и по това време бях все още в Бургас. Това е Наредбата, която уреди тъй наречените водно-атракционни бази по нашите плажове, коридорите за отдаване на джетове под наем, теглене на парашути, банани, дивани и други такива наименования за водно-атракционна дейност. Смея да твърдя, че за 7-8-9 години вече нейното действие, нещата се подобриха в пъти. Преди години имаше всяко лято блъснати, ударени, а сега това са наистина инцидентни случаи.
Какво предвиждаме в нея? През една-две години я усъвършенстваме заедно с бизнеса след като си направим анализ на изминалия сезон. Това, което се предвижда в момента, е да премахваме ежегодното съгласуване на тези водни бази. Оказа се, че те са доволно устойчиви образования, концесионерите са едни и същи, хората които предлагат услугата са едни и същи, и няма никакъв смисъл един и същ пакет документи да са разхожда между нас, „Гранична полиция“ и тях по 1-2 месеца, за да се запознаем с нещо, което ние така или иначе знаем. Предвижда се това да отпадне и единствено остава един уведомителен режим, че няма промяна. По имейла може да бъде изпратен, а съгласувателен режим ще има само когато имаме промяна на обстоятелства, примерно нова база, нови средства, нов собственик, фирма и така нататък.
Освен това към момента имаше забрана за организиране на такива водни бази на плажове с граница към водата по плажната ивица по-малка от 300 м и това е въведено с цел безопасност, тъй като за по-малко от 300 м плаж са сложени 50 м коридор, то плажът просто свършва. Но се оказа, че по крайбрежието имаме места, където имаме няколко плажа с примерно разстояние от единия до другия 100-200 м, но там не е плаж със скалички или нещо подобно, а след това има друг плаж от 200 м. Сега с тези изменения предвиждаме за такава група от плажове, на които общата дължина е по-голяма от 300 м, при съгласието на двама или трима концесионери на тези плажове, да бъде изграден един коридор в най-удобното място, безопасно, който да обслужва трите плажа. Там също има туристи, дори някои предпочитат по-малките плажчета, отколкото голямото скупчване на Слънчев бряг и е необходимо и там да има водни атракции.
Последното, което искаме да усъвършенстваме в тази наредба, е да разпишем ясни правила за отдаването на лодки под наем за тъй нареченото „почасово отдаване“. Както отдаваме джетове, така има и лодки, които в яхтените пристанища се отдават под наем за 2 - 3 часа или за два дена дори. Те са само в нашите териториални води, без международно плаване, но в момента са приравнени към отдаването под наем на един търговски кораб с договор, с нотариална заверка, с предварително обявление, запис в регистри, смяна на … останала уредба от тогава, когато е нямало такава услуга в България.
Практически това няма как да се случи и затова ние ще направим уредбата да бъде съвсем проста, тоест ясно е кои лодки подлежат на отдаване и те ще бъдат декларирани при нас, тъй наречените чартърни лодки и собственикът, фирмата, която извършва тази дейност, си правят един договор – както колите се отдават под наем, проверява се само правоспособността на този, който взема лодката, което ние при проверки ще го изискваме, подписва се инструктаж, че го е запознал, дава му го и той си управлява лодката с този договор. Ако някой го спре или пита откъде е тази лодка, ето я. Така е по цял свят. Ние тук сме много изостанали и сега ще го въведем в действие. Това е накратко какво сме направили, а от тук нататък съм на разположение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз имам доста въпроси. Голяма част от тях Ви ги дадох предварително. Веднага аз декларирам пълен конфликт на интереси, имам 5.40 лодка. Вярно е, че не съм излизал за риба вече от три години, но първият ми въпрос е това, което Вие повдигнахте за безопасността.
Комплектите документи, които се попълват и най-вече комплектите, които са по изискванията на Вашата наредба. Ще Ви моля тук много внимателно да ги прегледате. Действително лодки, които се занимават, кораби му казвате Вие, макар че аз не съм съгласен с поредните европейски изисквания – лодка от 4 м да я водите кораб, защото в Брюксел така били решили, но не коментираме, да не сме евроскептици.
Имам няколко въпроса. Първо, на какво основание „Гранична полиция“ спира и изисква документите, които Вие трябва да изисквате, на лодките, които са в морето, и то в двуметровата, двумилната зона? Не говорим въобще за влизане навътре. Имат ли основание? Имате ли подписан договор с „Гранична полиция“? Имат ли право да изискват документите, които Вие изисквате?
Второто, което ме интересува, е: Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури имат ли право да изискват документите, които Вие издавате?
Третото, което ме интересува, е, има ли все пак описание какво е това „стопанска дейност“ и какво е това, за което се чудя – „риболовен кораб“? Има доста въпроси свързани с …, аз Ви ги пратих днес между другото, за Гърция не знам доколко е коректна информацията. Там лодка до 5.40 изобщо не се води и бордов двигател и извънбордов до 30 конски сили въобще не се води под никакви разрешителни режими. (Реплика: Не е коректна. Води се.) Може и да бъркам.
Възможно ли е спасителните средства действително да бъдат само в големия списък, само за лодки над 12 м? Може ли да отпаднат международните стандарти за спасителни средства за всички, които не извършват международни пътувания? Има едно предложение: районите на плаване да бъдат прецизирани за съдове с дължина до 7 м, до три морски мили. Аз Ви ги дадох днес тези въпроси.
Молбата ми е – колегите ще имат сигурно някакви въпроси, прегледайте ги, каквото можем да облекчим. Тези хорица, които всеки ден излизат на по километър, два, три и общо взето това им е поминък, и хоби, и всичко останало. Те не са много, няколко хиляди човека са в България. Но в крайна сметка затова сме Икономическа комисия и да се опитваме да облекчаваме режимите.
Последен въпрос, който имам: в какъв срок горе-долу би било желателно да очаквате всичко това, което ни го разказахте и да го предлагате за приемане през Министерския съвет? Явно ще са наредби и част от тях ще бъдат подписани най-вероятно само от министъра, а част от тях ще влязат с ПМС-та, горе-долу в близките 1 - 2 - 3 месеца? Това са ми въпросите.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Ще отговоря на въпросите, като започна отзад напред. Тази, която е на Министерския съвет, може би ще бъде качена за обществено обсъждане до средата на месец май. Тя е почти готова, има направена и оценка за въздействие, а може би и малко по-рано, но нека да бъда малко песимист, до средата на май ще бъде качена за обществено обсъждане.
Тези, които са на министъра, се разработват като пакет. Въпросът е, че технологично са повторени на много места тези изисквания и отнема време да не се пропусне нещо, но до края на май ще бъдат качени за обществено обсъждане, тъй като е ясно какво искаме да направим. Правната техника вече да се прегледа, а след това трябва да минат през Правната дирекция на Министерството и да се качат за обществено обсъждане. Каквото можем, ще облекчим, пак казвам, че има неща, които не са верни, но хората ги твърдят и не съм склонен да се плъзнем по плоскостта на всичко, което те желаят. Ще маркирам някои от тези неща.
Защо ги наричаме „кораби“? Просто защото, за да извършва стопански риболов, той трябва да бъде в регистрира на риболовните кораби. Това e Community Flеet Register със съответния CFR номер. Ако го отворите, там има лодки и по 3.60 – европейски, които са вътре в него.
Няма да коментирам защо така са го направили, отделен въпрос е, но ние няма какво да направим и трябва да се подчиним. Неслучайно избрахме, пак казах, че имаме възможност за рефериране към европейското законодателство, за да облекчим някой неща – до 12 метра. Някои от техните желания, спасителните средства на тези, които са в район две мили, дали ще бъде 2 - 3 мили, общо взето е едно и също. Дори аз обмислям да го направим 3 мили и 12 мили, а този от 5 мили да отпадне и няма смисъл да цепим толкова районите. В крайна сметка никой в морето няма да премери дали точно е на 5-та миля, или е на 4.5-та миля, или на 5.5-та миля.
Това, което е задължително като оборудване, са личните предпазни средства: спасителна жилетка - задължително; пиротехника, да, в малко понамален размер, но задължително, за да може да се подаде сигнал; огледало; свирка; светлини на лодките. Риболовът не е само дневно време и всички знаем, че се излиза по тъмно или пък се прибираш по тъмно, а за светлините е като при Закона за движение по пътищата – трябва да има светлоотражател или съответна светлина на лодката. Гребната лодка има една светлина по целия метър, но я има, без нищо не става.
Другите неща, да, ще останат за големите. Ще махнем плотовете, няма смисъл от плотове, а който желае, ще ги оставим препоръчително, да ги сложи. Голямо е брожението, защо ги караме да надписват? Защото, първо, практиката е спасителната жилетка на всеки един кораб да се надписва с името на кораба, включително, ако се намери само плаваща спасителна жилетка, да се знае на кого е и да започне да се търси какво се случва тук. Второто е, че на нас ни е омръзнало да си играем на дребно. Знаете, сега ще ги взема от съседа, за да мина на прегледа, а пък после ще му ги върна. Жилетката не струва милиони, а струва 50 – 60 лв., тя се купува еднократно, да си я купи и да си я надпише. Същото е и с пиротехниката, и с пожарогасителя. Това са трите необходими неща, за да не си играем игрички, а останалото наистина ще го направим препоръчително.
Стопанската дейност вече я коментирах. След като има риболовен лиценз за да може да извършва риболов, да продава първи улов и да бъде на пазара, това е стопанска дейност, няма как. Ако е само любителски риболов, там не търсим нищо и лодката му се води за спорт и развлечение, а не за стопанска дейност.
Районите на плаване, казахте, че не са според техните разбирания по дължината на лодката, а са според конструкцията на лодката и оборудването на лодката. Ние тук сме заложили и за стопанската дейност, както и за спорт и развлечение. Лодките за спорт и развлечение по европейски изисквания, респективно и по нашите, само че това е друга наредба, всяко плавателно средство, което е над 2.50 и е предназначено да плава в морска или речна среда за удоволствие, тъй наречените „pleasure сraft“ или „recreational craft“, следва да отговаря на тези изисквания на Директивата, или на нашата Наредба. Те са четири категории: „А“, „Б“, „С“ и „Д“, като категория „А“ е най-високата. Тоест, за неограничен район на плаване, поради конструкцията на плавателното средство, което означава плаване при условия и сила на вятъра над осем бофорт и височина на вълната над четири метра, тоест при океански бури.
Най-ниската категория е „Д“, тъй наречения „shelter water“ – за плаване до 30 сантиметра височина на вълната, в езера, в реки или примерно Бургаското езеро, или Варненското езеро. Дължината си е дължина, но конструкцията е важна. Това е за проектната категория къде може да се плава. За да се определи този район, се взема предвид има ли затворени отсеци непотопими, ако се обърне, да не потъне – има ли прегради, има ли закрита палуба, рубки и така нататък, да не влизам в прекалено професионални терминологии. Устойчивостта също се има предвид и дали няма да се обърне като седнат двама на планшира на лодката, защото те някой път даже и това не преценяват. Ние сме имали случаи, когато стои на транеца – задната част на лодката, дава газ на извънбордовия двигател и пада обратно, а лодката излезе на плажа в Приморско и като Летящия холандец се блъсна в скалите, а него извадиха половин час по-късно.
Аз съм склонен, в Норвегия да Ви кажа и в Швеция, Скандинавските страни, с тези лодки никой не се занимава. Норвежката морска администрация се занимава с кораби над 300 бруто тона. Всички тези може да правят каквото искат – друга нация са, друго мислене имат, включително и като реакция на обществото. Обърнала се лодката, какво станало?
Нашата реакция тук веднага е от президент до съответния инспектор да бъдат виновни, показани и защо никой не е вървял след тях. Няма как да вървим след всеки. Все пак нещо ще запазим, което е възможно, ние сме склонни да го направим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Гранични?
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Имаме споразумение с „Гранична полиция“ за съвместни действия, както имаме споразумение и с Агенцията за рибарство и аквакултури. Това е с цел, тъй като аз съм привърженик на взаимодействието на институциите и след като „Гранична полиция“ е в района, няма смисъл ние да отидем в района, за да може те да проверят личните карти, а ние да проверим документите. Тук се стремим да си помагаме, още повече Гранична полиция имат малко по-голям ресурс от нас. Не крия, че нашият ресурс е ограничен. Ние искаме да го концентрираме в пристанищата по излизане.
В най-скоро време, ако „Гранична полиция“ успее да си оправи ползването на интернет в морските пространства на България – от техния кораб, няма да има никакъв смисъл да проверяват лодката поне за нашите документи, защото ние сме им дали достъп до нашия регистър и той може да влезе, да види дали тази лодка е проверявана, има ли документ, няма ли, включително на кого е, без да я спира, за да изисква тези документи. Споразумение имаме и аз вярвам във взаимодействието. Това е общо взето и европейската перспектива и към момента е така наречената тема за европейската брегова охрана. Това е взаимодействието на трите европейски агенции и ФРОНТЕКС за външните граници, ЕМСА – Европейската агенция за морска безопасност, която е за корабоплаването, и Европейската агенция за контрол на риболова. Съгласно Европейски регламент те си взаимодействат от две години. Минала седмица се върнах от втората среща на тези агенции и на представители на съответните институции от държавите-членки. Там дори се изработва общото ръководство за взаимодействие.
Някои държави в Европа, да кажем 2 - 3 – Гърция, Италия, имат „Coast guard“ – така наречената Брегова охрана, която има всички функции по охрана на границите - борба с контрабандата, замърсявания, търсене, спасяване и контрол на риболова, им е вменена на една организация, на едно юридическо лице. В повечето държави не е така, в България също не е така. И сега вместо да се опитваме да правим някакво механично обединение на трите в едно цяло, по-трудно е, по-добре да си взаимодействаме като си дадем възможност за проверка.
Аз вярвам и наистина дава ефект, че когато той е проверен за риболовния си лиценз и за документите си за морска годност от „Гранична полиция“, както от Риболовната агенция или ние го проверим за риболовен лиценз дали има право на риболов, ние също ще получим достъп до Рибарския регистър, някак си виждат, че държавата съществува и няма измъкване от мрежата. Цялата идея не е да проверяваме този, който отговаря на изискванията, но не всички са така, а идеята е да се концентрираме върху тези, които нарушават.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Разговорът е свободен, няма да има гласуване.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми капитан Петров! Аз искам да Ви благодаря за добрата комуникация, която имаме. Както каза и нашият многоуважаван председател, лобисти сме за този бранш, от този регион сме избрани, но наистина товарим ги с едни невероятни административни тежести. Единият проблем наистина е неразграничаването на дължината на корабите, на големината на лодките по-скоро и кои извършват стопански риболов, и кои промишлен риболов, но това е друга тема и тя е в ИАРА.
Искам да Ви благодаря и за бързата реакция, която се получи при отпадането на част от документите. Имаше един казус и той беше разминаване при възможността корабчетата да возят над 10 човека за разходки и съответно на какви критерии отговарят. Отговаряха на по-големи критерии. Може би има доста сериозно отпадане на административни тежести и доколкото разбирам за следващия сезон вече ще влезе в сила, най-вероятно, което пак е нещо.
Аз имам един конкретен въпрос, който беше провокиран може би от процеса, който върви сега – промяна на изискванията за лодките. Въпросът ми беше поставен от собствениците на такива лодки, конкретно за спасителните ризи, които трябва да има в лодките сега. По изискванията на тази наредба имали светещи пръчки? Те изразиха притеснение, че по новата наредба, чули са от някъде, че ще влиза в сила, тези светещи пръчки е трябвало да бъдат заменени със светещи фарове. За тях беше притеснително, колкото и да звучи несериозно, чисто финансово това е в тежест за тези собственици.
Въпросът ми е: има ли нещо такова и евентуално, ако може да се помисли, да не отпадат, защото по техни думи, те също отговаряли на изискванията?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Не, няма такова нещо.
Тук има малко „загубени в превода“ – те чуват някои неща, че се променят. Наистина тези спасителни ризи отпаднаха от изискванията. Сега при нас е Наредба № 54, а иначе е Кодекс на общността за спасителните средства, но те се отнасят за кораби над 24 м, каквито те не са. Тези средства за безопасност трябва да бъдат маркирани с щурвал. Това е марката, която те казват, че отговаря на конвенциите и на изискванията. Но, пак казвам, те не са кораби над 24 м. Ние за тях сега ще дадем малко по-голяма яснота, тъй като до момента при нас е записано „одобрен тип“ и те като чуят, че едните са ги сменили не правят връзка, че това са по-големи кораби, а мислят, че ще ги сменят всички.
Ние ще разпишем ИСО стандартите, на които следва да съответстват. Както казах рулят е за кораби над 24 м и там е задължително, а за останалите има, но все пак има стандарти, няма как да бъде без стандарт. Примерно спасителните жилетки имат ИСО стандарт и са три вида. Едните са за район проектна категория лодки – район „Б“, другите са район „С“, третите са район „Д“. Ясно е, че лодка, на която ние даваме проектна категория „Б“ или „С“, тоест 12 мили, няма как да й дадем район „Д“ – затвореното езеро. Просто едната жилетка може да Ви държи над водата два часа и се предполага, че в езерото ще Ви видят и ще Ви извадят, или Вие ще достигнете до брега, а другата жилетка ще Ви държи над водата за 24 часа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Депутатът и без жилетка ще издържи.
Колеги, имате ли други въпроси?
Предлагам да благодарим на господин Петров, на капитан Петров, защото непрекъснато с колегата Бойчев се движим в тези среди и голяма част от темите са развален телефон – категорично, но има и много неща, които просто ще Ви помолим да ги оправите. Реакцията за корабните дневници беше бърза. Както виждате, за доста други неща има разбиране.
Благодаря Ви за участието. Най-вероятно след шест месеца ще Ви поканим пак – да видим какво сте свършили, а то дотогава ще се знае.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Това, което Ви казах, ще го свършим. Ние също искаме облекчаване на някои неща. Опитваме се да разказваме, но не чрез сдруженията им. За съжаление, едното сдружение повече работи, а другото по-малко – кой чул, кой не чул, не вярват, питат нашите боцмани, които невинаги са добре запознати. Знаете, че ние се опитваме да държим един представител, примерно в Приморско или в Ахтопол, лодкар е. На човека колкото и да му обясняваме наредби и директиви, не се получава, обърква се. И той чува: казаха нещо там шефовете, видите ли, стягайте се за жилетките.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Ако няма да преминем на точка „Разни“.
Другата седмица няма да има заседание. Една добра новина: оказва се, че сме една от най-работещите комисии.
Благодаря Ви за участието, господин Капитан!
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Мария Петрова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 27
На 25 април 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на информация от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно намаляване на административната тежест при осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.54 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, откривам заседанието.
В момента сме 13 човека, може би и повече ще бъдем след малко, чакаме още народни представители.
Моля да бъда извинен от всички наши гости за закъснението от почти час заради удължаване работата на Парламента. Знаете, че по време на заседание на Парламента нямаме право да провеждаме комисии.
Предлагам, първо, да гласуваме дневния ред с една кратка промяна. На Вашето внимание дневният ред е:
1. Представяне на информация от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно намаляване на административната тежест при осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г., за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г., за първо гласуване.
4. Разни.
Имам едно предложение: тъй като много забавихме гостите, предлагам да започнем с точка втора и да преминем към точка трета – това са практически две ратификации, два ЗИД-а, по които не сме водеща комисия и по които нямаме никакви други съображения, и след това да останем с господин Живко Петров и да направим един по-спокоен дебат.
Съгласни ли сте с така прочетения дневен ред?
Имате ли предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Започваме с точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, внесен от Министерския съвет на 5 април 2018 г.
Гостите по точка втора са:
от Министерство на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите и Елена Чобанова – държавен експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“;
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Джулиета Никова – младши експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерство на земеделието, храните и горите: доктор Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Политики в агрохранителната верига“.
Много накратко, мотивите сме ги чели, няколко думи допълнително към това, което имаме като даден материал.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко, но в същото време и да бъде ясно, най-същественото.
Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Законът е приет с Решение № 209 на Министерския съвет от 5 април 2018 г. Проектът е разработен във връзка с необходимостта от въвеждане за прилагане на задължение, произтичащо от новия Регламент № 852/2017 на Европейския парламент и на Съвета на Европа, от 17 май, а така също и за отмяната на стария регламент.
Какви са целите за изменението на този закон? На първо място, определят се контролните правомощия на министъра на околната среда и водите във връзка с прилагането на новия регламент с изключение на мерките за прилагане на разпоредбите свързани с опазване на човешкото здраве от въздействието на живак, живачни съединения и смеси на живака.
Други цели, които касаят изменението на закона, са: въвеждането на мерки и условия относно ограниченията по отношение внос на живак и смеси на живака; забрана за износа на някои продукти с добавен живак; употреба на живака в някои производствени процеси, нови видове употреба на живак и продукти, употреба на живак в ръчен и дребномащабен добив на злато.
В допълнение на „Преходните и заключителни разпоредби“, общо-взето измененията в този закон ще доведат до изменението на още два закона: Закона за опазване на околната среда и Закона за управление на отпадъците. Изменението в ЗООС е необходимо във връзка с отмяна на мерките, които са заложени в стария регламент, относно забраната за износ на метален живак и някои живачни съединения и смеси, и безопасното съхранение на метален живак, тоест Раздел VIII се отменя. Считано от 1 януари 2018 г. това отпада и това налага промените в ЗООС.
Що се касае за Закона за управление на отпадъци, целта е с промените в този закон въвеждане на санкции, свързани с нарушаване на разпоредбите за управление на отпадък от живака.
Какви са очакваните резултати? Общо-взето изпълнение на политиката на Европейския съюз, а така също е и допълнителен инструмент за по-високо ниво за защита на човешкото здраве. Законът е даден на съгласуване, приети са всички забележки, не оказва някакво въздействие върху държавния бюджет. Това е накратко.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
По двата закона, които ще гледаме, повтарям, не сме водеща комисия, и второ, са еврорегламенти. Предполагам, че ако има някакви предложения, съображения и изказвания, имате думата.
Моля, по точка втора от дневния ред: представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11, който е съгласен, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-11 се приема за първо гласуване.
Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
По тази точка наши гости са:
От Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Джулиета Никова – младши експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерство на отбраната: Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната, Антоанета Якимова – държавен експерт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“ и Кирил Ангелов – главен експерт в Дирекция „Отбранителна политика“;
от Министерство на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите и Елена Чобанова – държавен експерт в отдел „Комплексни разрешителни и опасни вещества“.
Ще помоля по точка трета господин Борисов, много накратко, чели сме мотивите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Ще бъда кратък.
Първо, искам да се извиня, тъй като и колегите изменят същия закон от Министерство на околната среда и водите, ние заедно с Министерство на отбраната – същият закон, и гледате две точки.
На следващо място, предложеният законопроект обхваща две групи на изпълнения. На първо място, това е Регламентът на Европейския съюз № 1907 от 2006 г., на Съвета на Европейския парламент или накратко казано „REACH“ – от една страна, имаме синхронизация с европейското законодателство и на второ място, имаме облекчаване на административната тежест.
Какво се предвижда? Когато говорим за отбрана, за нашите производители в сектора на отбраната, визираме един по-облекчен режим за внос, производство на такива стоки. По-скоро казано има аналогия с това, което направихме за икономиката в сектора на наркотичните вещества, и се предвижда подобен ред: Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия, който е към Министерския съвет, ще се произнася, ще има поднормативна уредба, ще има наредба в този контекст, но тук разликата е, че изпълняваме и европейски регламент.
Това е съвсем накратко – от една страна, европейското законодателство, синхронизация, а от друга страна, облекчаване на административната тежест.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Величков, имате ли да добавите нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНАТОЛИЙ ВЕЛИЧКОВ: От наша страна ще допълня, за да не се аргументираме втори път, в експозето, което господин Борисов изнесе пред Вас. Ще представя само критериите, заради които и Министерство на отбраната имаше своя принос.
Целта е в рамките на Европейския съюз държавите–членки, които са решили да прилагат изключенията на Регламента „REACH“, да имат сходни национални процедури. Това, с което Кодексът за поведение ни мотивира в областта на изключенията, да участваме, към който ние сме се присъединили, са няколко основания, засягащи отбраната. Първо е националната сигурност, когато предоставянето на информация за употреба на вещество за отбрана, би довело до нарушаването й; на второ място – съществуващото законодателство или международни ангажименти, ограничаващи оповестяването на информация; на трето място – защита на критично отбранителна способност; на четвърто място – спешни оперативни изисквания. Доложих!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Красимир Живков? Нямате нищо за коментиране.
Колеги, имате думата. Ако няма, да преминем към гласуване?
По точка трета от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13, моля който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 802-01-13 се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви за участието и преминаваме към най интересната точка трета от дневния ред: Представяне на информация от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ относно намаляване на административната тежест при осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците.
Няма да има гласуване по тази точка, правим едно изслушване.
Господин Занчев се обади, възпрепятстван е и не може да присъства. Той е в Благоевград, поредната порция арестувани и трябва да ги наглежда от вчера.
Постъпи писмо от рибарите в Бургаска област. Заедно с господин Бойчев сме лобисти на рибарите, тъй като участват нашите избиратели от Бургаска област и те са основно рибарите. Няколко пъти на срещи с гилдиите, рибарските, и аз, и той сме имали възможност да изслушаме техните искания. Понеже и писмено пристигнаха някои материали, помолих за среща господин Живко Петров и му предоставихме материалите. Знаете, че една от основните ни теми е бизнес среда, бизнес климат и как можем да облекчим работата на рибарите.
Първо, искам да благодаря лично на господин Петров за отпадане на ангажиментите по корабните дневници. Истината е, че от две години водим една битка за прословутите рибарски дневници и корабни дневници. За рибарските дневници най-накрая с една дерогация на Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултура чак в Брюксел стигнахме до положително решени. „Морска администрация“ реши проблема с корабните дневници. Понеже има направени доста неща и доста неща, които трябва да се свършат, моята молба е да ни информирате кое докъде е стигнало – в свободен режим.
Заповядайте, господин Петров.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което сме направили през годините за облекчението, няма да се спирам, то е факт и е известно. Ще Ви запозная накратко с това, което продължаваме като мерки, разбира се, за рибарите, но не само за тях. Ще кажа и за други, за така наречените лодки за спорт, туризъм и развлечение, както и за водно-атрактивните бази понеже предстои летния сезон. Те са по наредба на Министерския съвет, но ние като водещо Министерство и администрация отговаряме и за тези неща.
Съвсем накратко. В настоящия момент „Морска администрация“ заедно с Министерството на транспорта разработваме промени в един пакет от наредби. Това са: Наредба № 1 за вписване в регистъра на корабите, Наредба № 5 за корабните документи и Наредба № 11 за прегледите на кораби и корабопритежатели, както и изменение в Разпореждане № 68 за техническите изисквания към корабите, непопадащи в обхвата на международните конвенции. Целта на промените в този пакет от документи е да се намали наистина административната тежест върху собствениците на риболовни кораби с дължина до 12 метра от местно плаване.
Защо до 12 метра? Защото съгласно Регламент № 508 от 2014 г. на Европейския съюз, касаещ Фонда за подпомагане на рибарството, корабите под 12 метра, неизвършващи риболов с така наречените влачени риболовни уреди, тоест риболуващи с въдици или с мрежи, се смятат за дребномащабен риболов и има възможност всяка държава да погледне малко по-толерантно по отношение на изискванията към тях. Затова сме се спрели на до 12 м, въпреки желанията на част от рибарите. Те казват: ние сме с лодки, ние сме с до 7 м, до 9 м, но все пак трябва да се намери някаква граница. Спрели сме се на общоприетата граница в Европейския съюз от 12 метра. Разбира се, ние ги наричаме „кораби“, от гледна точка на законовите изисквания, тъй като по европейските регламенти, пък и по нашия закон, те са си риболовни кораби, независимо от размера, след като извършват дейност стопански риболов. Ето, тук също е имало въпроси: ние хващаме малко, много, казват колегите от Агенцията по рибарство и аквакултури, а пък и нормалната стопанска логика сочи, че голям или малък бизнес, след като все пак произвеждаш нещо, което продаваш за допълнителен доход, това си е стопанска дейност. Няма как да кажем „малката стопанска дейност“ е изцяло освободена, пък голямата е ориентирана. Да, облекчения, ще наложим. Това е, което предвиждаме сега.
Какво по-точно предвиждаме? Предвиждаме да увеличим периода, на който се извършват техническите прегледи за тези плавателни съдове, и да го направим три години. Досега те се извършват ежегодно. По отношение на мерките на правителството за облекчаване на административната тежест вече намалихме честотата на годишните прегледи и ги направихме на три години – за корабите до 40 бруто тона за спорт, туризъм и развлечения, тоест това са яхти, лодки, скутери и така нататък. Сега искаме тези до 12 метра и по същество са същите плавателни средства на външен вид да ги изравним и режимът на прегледите да бъде наистина на три години, като това е преглед за издаване на документ за годност. Няма как въобще да не бъдат преглеждани и да не бъде издаван документ. Има някои практики, които те цитират. Казват, че в други страни няма прегледи, на всеки три години се сменя документът и то е същото. Тъй като нашето свидетелство за регистрация е безсрочно, то служи и за доказване на собствеността, и затова прегледът ще бъде на три години. В други държави на всеки три години сменят регистрацията, което практически е същият режим.
Освен това искаме да усъвършенстваме сега действащите технически изисквания към плавателните съдове, тоест Разпореждане № 68, така че да са по-ясни и да не включват правила и терминологии, които са съотносими към големите кораби. Това затруднява собствениците на тези лодки, тъй като терминологията на търговското корабоплаване наистина е по-специфична и използването на термини в разпореждането, правилата и изискванията, относими към спасителните лодки или на един кораб, който е същият размер като техните, тях ги затруднява.
Отчетохме го като специфичен въпрос и наистина ще се опитаме да го напишем на по-достъпен и не толкова професионален език, още повече че това са вътрешни правила и не са свързани нито с европейското законодателство, нито с международните договори – конвенции. Там, където имаме такъв вид законодателство и да искаме да опростим езика и изискванията, няма как, то е световна практика.
Другият пакет мерки: ще преразгледаме изискванията по отношение на оборудването на тези плавателни съдове, като изрично определим кое оборудване е задължително в зависимост от района на плаване и годишния сезон, и кое е само препоръчително. Тук отчетохме малко засилване на изискванията, изхождайки от световното корабоплаване и изискванията към търговските или конвенционални кораби. Още повече че сме заимствали и част от оборудването, примерно на лодки, които са в района около Норвегия или около Британските острови, но там е океан, условията са по-тежки и затова тук ще направим едно разграничение, ще кажем за едно минимално оборудване за лична безопасност, което наистина държим да си бъде задължително и налично, и едно, което ние препоръчваме.
В крайна сметка аз съм привърженик на това, че всеки има глава на раменете си и трябва да отговаря за собствения си живот, и всеки корабособственик да прецени дали иска да го закупи и да го има на лодката или ще поеме малко по-голям риск, но пък той може в по-лошото време просто да не излезе и да не пътува. Ние няма да следим всеки един кога точно излиза в морето.
Последно, искаме да създадем една по-ясна нормативна уредба на така наречената самостоятелна постройка на лодки. Става дума за тези малки плавателни средства, построени с лични усилия на техните собственици, единствено за лична употреба. Това всъщност е смисълът и на европейските правила, които се отнасят за лодките за спорт и развлечение. Сега няма логика, след като за спорт и развлечения са наложени едни правила и изисквания като за тези, които са за стопанска дейност. Казах, че те на външен вид – по размери, и по конструкция, и по оборудване са същите, а изискванията да бъдат други. Към момента такава ясна регламентация няма в нашето законодателство, затова ще се опитаме да я направим по-разбираема.
Държа да подчертая, че при изготвяне на тези предложения ние ще съблюдаваме стриктно баланса между намаляването на административната тежест или изискванията върху собствениците на малки риболовни кораби и нормалните мерки за осигуряване на безопасност на корабоплаването и опазване на морска и речна среда от замърсяване от кораби. Например, увеличаване на периода на извършване на техническите прегледи, искаме да го направим на три години, ще бъде компенсиран със засилена контролна дейност от страна на нашите инспектори по отношение на тези плавателни средства, които са в експлоатация при отплаване и при пристигане в пристанищата, както и по време на прехода в самото море – чрез нашите катери, но най-вече при пристигане в пристанището. Тогава ясно ще се види, след като застане на кея, какво оборудване е имал и дали това минималното го поддържа, и дали лодката е в състояние на годност.
До момента с тези годишни прегледи явно е останала практика от техническите прегледи на леките автомобили, предполагам, тъй като тя е многогодишна, ние ходим и преглеждаме лодки, които реално не плават. Те са прибрани в някой гараж, някой навес, някое село, но трябва да има годишен преглед, за да не се загубят документите на човека и да отпадне изцяло от регистъра. Ние ходим и си губим времето, губим и неговото, и хабим ресурс, а ресурсът не е толкова голям. Ние разполагаме за района на Бургас с 6 – 7 инспектори, които не се занимават само с това, а те преглеждат и други неща, подобно е във Варна и на река Дунав – при Русе и Лом, ситуацията е същата. Да не говорим, че изключително голямо затруднение имаме тук в района на Западна или Югозападна България и то не е свързано с риболовните кораби, но е сериозно затруднение.
Знаете приказките през годините: София пристанище на България ли ще я правят, море ли е, река ли е – как е? Ако за някои големи кораби това е вярно, за малките се оказа, че не е така и специално за тези за спорт и развлечение. Най-големият брой се оказа в района на София, които бяха регистрирани и ги преглеждаме, те просто изплуваха поради особеностите на експлоатацията им. Досега те се били за язовири, канали, реки и езера, включително и за Гърция – с колесари, но гърците не им искаха документи.
От три – четири години в Гърция дори и един джет да вкарате, хората искат документ-регистрация от „Морска администрация“. Оказа се, че ние имаме над 3000 лодки, регистрирани в София област, Пловдив, Благоевград, които основно ходят до Гърция и обратно. В София ние нямаме инспектори, тук е централата на администрацията и се налага да командироваме хора от Бургас или от Варна. Ситуацията е тежка и затова решихме, че те също може да минат на три години, още повече че това е за личното му удоволствие и в крайна сметка трябва да си го поддържа в изправност. По този начин ние целим да освободим ресурс за нашите хора и те наистина да проведат действащ контрол на тези, които работят и плават, а останалото, когато реши да го използва, или поне веднъж на три години ще го видим.
Това е за рибарите, но всъщност промените ще включат и някои облекчения и за собствениците на неконвенционални кораби за спорт и развлечение, тъй наречените яхти. Има над 400 български яхти, които са пръснати по света. Имаме в Гърция, в Хърватска, във Франция, в Италия и в Дубай включително. До там не сме ходили, защото е много далеч и по закон той трябва да плати на нашия инспектор прегледа до там и обратно, то по-добре да смени флага на яхтата. По-добре да го смени, както и правят – сменят го.
В тази връзка предвиждаме да създадем възможност и те са вече на три години веднъж по наредбата, но да дадем възможност те да бъдат преглеждани от представители на съответните така наречени „признати организации“. Това са регистрови организации, които преглеждат търговски кораби, тъй като търговските кораби са по целия свят и не ходят инспекторите от държавата на знамето, примерно в Япония, да го преглеждат. Тези големи организации, признати от Европейския съюз, извършват прегледи на такива кораби, но извършват прегледи и на яхти. Те дори наблюдават тяхната постройка, тъй като яхтата може да бъде 5 – 6-метрова лодка на колесар, но те са и 15–16-метрови, струващи по няколко милиона, доволно сложни плавателни средства, кораби направо.
Предвиждаме да дадем възможност на инспектори на такива организации, които са разположени по целия свят и с които ние имаме договор, за преглеждане на търговските кораби да могат да преглеждат и тези, макар и тяхната услуга да е малко по-скъпа от държавната тарифа, но за сметка на това те пък са там на място. Примерно в Гърция, в Италия – РИНА, италианската регистрова организация спокойно може да преглежда лодките в Италия без да е необходимо наши инспектори да ходят до там и обратно. Това е за тези, които имат и си държат лодките в чужбина. Те се увеличават. Не е тайна, че нашето море не е толкова привлекателно за яхтен туризъм – късо ни е крайбрежието, сезонът ни е кратък и няма интересни заливи и места.
В процес на изработване е и Проект за постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение, както казах, на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води – териториалното море, на български и чуждестранни лодки и яхти, и за водно-атракционни услуги с тях. Това е дълго име, но това е една наредба, която преди десетина години произведохме и по това време бях все още в Бургас. Това е Наредбата, която уреди тъй наречените водно-атракционни бази по нашите плажове, коридорите за отдаване на джетове под наем, теглене на парашути, банани, дивани и други такива наименования за водно-атракционна дейност. Смея да твърдя, че за 7-8-9 години вече нейното действие, нещата се подобриха в пъти. Преди години имаше всяко лято блъснати, ударени, а сега това са наистина инцидентни случаи.
Какво предвиждаме в нея? През една-две години я усъвършенстваме заедно с бизнеса след като си направим анализ на изминалия сезон. Това, което се предвижда в момента, е да премахваме ежегодното съгласуване на тези водни бази. Оказа се, че те са доволно устойчиви образования, концесионерите са едни и същи, хората които предлагат услугата са едни и същи, и няма никакъв смисъл един и същ пакет документи да са разхожда между нас, „Гранична полиция“ и тях по 1-2 месеца, за да се запознаем с нещо, което ние така или иначе знаем. Предвижда се това да отпадне и единствено остава един уведомителен режим, че няма промяна. По имейла може да бъде изпратен, а съгласувателен режим ще има само когато имаме промяна на обстоятелства, примерно нова база, нови средства, нов собственик, фирма и така нататък.
Освен това към момента имаше забрана за организиране на такива водни бази на плажове с граница към водата по плажната ивица по-малка от 300 м и това е въведено с цел безопасност, тъй като за по-малко от 300 м плаж са сложени 50 м коридор, то плажът просто свършва. Но се оказа, че по крайбрежието имаме места, където имаме няколко плажа с примерно разстояние от единия до другия 100-200 м, но там не е плаж със скалички или нещо подобно, а след това има друг плаж от 200 м. Сега с тези изменения предвиждаме за такава група от плажове, на които общата дължина е по-голяма от 300 м, при съгласието на двама или трима концесионери на тези плажове, да бъде изграден един коридор в най-удобното място, безопасно, който да обслужва трите плажа. Там също има туристи, дори някои предпочитат по-малките плажчета, отколкото голямото скупчване на Слънчев бряг и е необходимо и там да има водни атракции.
Последното, което искаме да усъвършенстваме в тази наредба, е да разпишем ясни правила за отдаването на лодки под наем за тъй нареченото „почасово отдаване“. Както отдаваме джетове, така има и лодки, които в яхтените пристанища се отдават под наем за 2 - 3 часа или за два дена дори. Те са само в нашите териториални води, без международно плаване, но в момента са приравнени към отдаването под наем на един търговски кораб с договор, с нотариална заверка, с предварително обявление, запис в регистри, смяна на … останала уредба от тогава, когато е нямало такава услуга в България.
Практически това няма как да се случи и затова ние ще направим уредбата да бъде съвсем проста, тоест ясно е кои лодки подлежат на отдаване и те ще бъдат декларирани при нас, тъй наречените чартърни лодки и собственикът, фирмата, която извършва тази дейност, си правят един договор – както колите се отдават под наем, проверява се само правоспособността на този, който взема лодката, което ние при проверки ще го изискваме, подписва се инструктаж, че го е запознал, дава му го и той си управлява лодката с този договор. Ако някой го спре или пита откъде е тази лодка, ето я. Така е по цял свят. Ние тук сме много изостанали и сега ще го въведем в действие. Това е накратко какво сме направили, а от тук нататък съм на разположение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз имам доста въпроси. Голяма част от тях Ви ги дадох предварително. Веднага аз декларирам пълен конфликт на интереси, имам 5.40 лодка. Вярно е, че не съм излизал за риба вече от три години, но първият ми въпрос е това, което Вие повдигнахте за безопасността.
Комплектите документи, които се попълват и най-вече комплектите, които са по изискванията на Вашата наредба. Ще Ви моля тук много внимателно да ги прегледате. Действително лодки, които се занимават, кораби му казвате Вие, макар че аз не съм съгласен с поредните европейски изисквания – лодка от 4 м да я водите кораб, защото в Брюксел така били решили, но не коментираме, да не сме евроскептици.
Имам няколко въпроса. Първо, на какво основание „Гранична полиция“ спира и изисква документите, които Вие трябва да изисквате, на лодките, които са в морето, и то в двуметровата, двумилната зона? Не говорим въобще за влизане навътре. Имат ли основание? Имате ли подписан договор с „Гранична полиция“? Имат ли право да изискват документите, които Вие изисквате?
Второто, което ме интересува, е: Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури имат ли право да изискват документите, които Вие издавате?
Третото, което ме интересува, е, има ли все пак описание какво е това „стопанска дейност“ и какво е това, за което се чудя – „риболовен кораб“? Има доста въпроси свързани с …, аз Ви ги пратих днес между другото, за Гърция не знам доколко е коректна информацията. Там лодка до 5.40 изобщо не се води и бордов двигател и извънбордов до 30 конски сили въобще не се води под никакви разрешителни режими. (Реплика: Не е коректна. Води се.) Може и да бъркам.
Възможно ли е спасителните средства действително да бъдат само в големия списък, само за лодки над 12 м? Може ли да отпаднат международните стандарти за спасителни средства за всички, които не извършват международни пътувания? Има едно предложение: районите на плаване да бъдат прецизирани за съдове с дължина до 7 м, до три морски мили. Аз Ви ги дадох днес тези въпроси.
Молбата ми е – колегите ще имат сигурно някакви въпроси, прегледайте ги, каквото можем да облекчим. Тези хорица, които всеки ден излизат на по километър, два, три и общо взето това им е поминък, и хоби, и всичко останало. Те не са много, няколко хиляди човека са в България. Но в крайна сметка затова сме Икономическа комисия и да се опитваме да облекчаваме режимите.
Последен въпрос, който имам: в какъв срок горе-долу би било желателно да очаквате всичко това, което ни го разказахте и да го предлагате за приемане през Министерския съвет? Явно ще са наредби и част от тях ще бъдат подписани най-вероятно само от министъра, а част от тях ще влязат с ПМС-та, горе-долу в близките 1 - 2 - 3 месеца? Това са ми въпросите.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Ще отговоря на въпросите, като започна отзад напред. Тази, която е на Министерския съвет, може би ще бъде качена за обществено обсъждане до средата на месец май. Тя е почти готова, има направена и оценка за въздействие, а може би и малко по-рано, но нека да бъда малко песимист, до средата на май ще бъде качена за обществено обсъждане.
Тези, които са на министъра, се разработват като пакет. Въпросът е, че технологично са повторени на много места тези изисквания и отнема време да не се пропусне нещо, но до края на май ще бъдат качени за обществено обсъждане, тъй като е ясно какво искаме да направим. Правната техника вече да се прегледа, а след това трябва да минат през Правната дирекция на Министерството и да се качат за обществено обсъждане. Каквото можем, ще облекчим, пак казвам, че има неща, които не са верни, но хората ги твърдят и не съм склонен да се плъзнем по плоскостта на всичко, което те желаят. Ще маркирам някои от тези неща.
Защо ги наричаме „кораби“? Просто защото, за да извършва стопански риболов, той трябва да бъде в регистрира на риболовните кораби. Това e Community Flеet Register със съответния CFR номер. Ако го отворите, там има лодки и по 3.60 – европейски, които са вътре в него.
Няма да коментирам защо така са го направили, отделен въпрос е, но ние няма какво да направим и трябва да се подчиним. Неслучайно избрахме, пак казах, че имаме възможност за рефериране към европейското законодателство, за да облекчим някой неща – до 12 метра. Някои от техните желания, спасителните средства на тези, които са в район две мили, дали ще бъде 2 - 3 мили, общо взето е едно и също. Дори аз обмислям да го направим 3 мили и 12 мили, а този от 5 мили да отпадне и няма смисъл да цепим толкова районите. В крайна сметка никой в морето няма да премери дали точно е на 5-та миля, или е на 4.5-та миля, или на 5.5-та миля.
Това, което е задължително като оборудване, са личните предпазни средства: спасителна жилетка - задължително; пиротехника, да, в малко понамален размер, но задължително, за да може да се подаде сигнал; огледало; свирка; светлини на лодките. Риболовът не е само дневно време и всички знаем, че се излиза по тъмно или пък се прибираш по тъмно, а за светлините е като при Закона за движение по пътищата – трябва да има светлоотражател или съответна светлина на лодката. Гребната лодка има една светлина по целия метър, но я има, без нищо не става.
Другите неща, да, ще останат за големите. Ще махнем плотовете, няма смисъл от плотове, а който желае, ще ги оставим препоръчително, да ги сложи. Голямо е брожението, защо ги караме да надписват? Защото, първо, практиката е спасителната жилетка на всеки един кораб да се надписва с името на кораба, включително, ако се намери само плаваща спасителна жилетка, да се знае на кого е и да започне да се търси какво се случва тук. Второто е, че на нас ни е омръзнало да си играем на дребно. Знаете, сега ще ги взема от съседа, за да мина на прегледа, а пък после ще му ги върна. Жилетката не струва милиони, а струва 50 – 60 лв., тя се купува еднократно, да си я купи и да си я надпише. Същото е и с пиротехниката, и с пожарогасителя. Това са трите необходими неща, за да не си играем игрички, а останалото наистина ще го направим препоръчително.
Стопанската дейност вече я коментирах. След като има риболовен лиценз за да може да извършва риболов, да продава първи улов и да бъде на пазара, това е стопанска дейност, няма как. Ако е само любителски риболов, там не търсим нищо и лодката му се води за спорт и развлечение, а не за стопанска дейност.
Районите на плаване, казахте, че не са според техните разбирания по дължината на лодката, а са според конструкцията на лодката и оборудването на лодката. Ние тук сме заложили и за стопанската дейност, както и за спорт и развлечение. Лодките за спорт и развлечение по европейски изисквания, респективно и по нашите, само че това е друга наредба, всяко плавателно средство, което е над 2.50 и е предназначено да плава в морска или речна среда за удоволствие, тъй наречените „pleasure сraft“ или „recreational craft“, следва да отговаря на тези изисквания на Директивата, или на нашата Наредба. Те са четири категории: „А“, „Б“, „С“ и „Д“, като категория „А“ е най-високата. Тоест, за неограничен район на плаване, поради конструкцията на плавателното средство, което означава плаване при условия и сила на вятъра над осем бофорт и височина на вълната над четири метра, тоест при океански бури.
Най-ниската категория е „Д“, тъй наречения „shelter water“ – за плаване до 30 сантиметра височина на вълната, в езера, в реки или примерно Бургаското езеро, или Варненското езеро. Дължината си е дължина, но конструкцията е важна. Това е за проектната категория къде може да се плава. За да се определи този район, се взема предвид има ли затворени отсеци непотопими, ако се обърне, да не потъне – има ли прегради, има ли закрита палуба, рубки и така нататък, да не влизам в прекалено професионални терминологии. Устойчивостта също се има предвид и дали няма да се обърне като седнат двама на планшира на лодката, защото те някой път даже и това не преценяват. Ние сме имали случаи, когато стои на транеца – задната част на лодката, дава газ на извънбордовия двигател и пада обратно, а лодката излезе на плажа в Приморско и като Летящия холандец се блъсна в скалите, а него извадиха половин час по-късно.
Аз съм склонен, в Норвегия да Ви кажа и в Швеция, Скандинавските страни, с тези лодки никой не се занимава. Норвежката морска администрация се занимава с кораби над 300 бруто тона. Всички тези може да правят каквото искат – друга нация са, друго мислене имат, включително и като реакция на обществото. Обърнала се лодката, какво станало?
Нашата реакция тук веднага е от президент до съответния инспектор да бъдат виновни, показани и защо никой не е вървял след тях. Няма как да вървим след всеки. Все пак нещо ще запазим, което е възможно, ние сме склонни да го направим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Гранични?
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Имаме споразумение с „Гранична полиция“ за съвместни действия, както имаме споразумение и с Агенцията за рибарство и аквакултури. Това е с цел, тъй като аз съм привърженик на взаимодействието на институциите и след като „Гранична полиция“ е в района, няма смисъл ние да отидем в района, за да може те да проверят личните карти, а ние да проверим документите. Тук се стремим да си помагаме, още повече Гранична полиция имат малко по-голям ресурс от нас. Не крия, че нашият ресурс е ограничен. Ние искаме да го концентрираме в пристанищата по излизане.
В най-скоро време, ако „Гранична полиция“ успее да си оправи ползването на интернет в морските пространства на България – от техния кораб, няма да има никакъв смисъл да проверяват лодката поне за нашите документи, защото ние сме им дали достъп до нашия регистър и той може да влезе, да види дали тази лодка е проверявана, има ли документ, няма ли, включително на кого е, без да я спира, за да изисква тези документи. Споразумение имаме и аз вярвам във взаимодействието. Това е общо взето и европейската перспектива и към момента е така наречената тема за европейската брегова охрана. Това е взаимодействието на трите европейски агенции и ФРОНТЕКС за външните граници, ЕМСА – Европейската агенция за морска безопасност, която е за корабоплаването, и Европейската агенция за контрол на риболова. Съгласно Европейски регламент те си взаимодействат от две години. Минала седмица се върнах от втората среща на тези агенции и на представители на съответните институции от държавите-членки. Там дори се изработва общото ръководство за взаимодействие.
Някои държави в Европа, да кажем 2 - 3 – Гърция, Италия, имат „Coast guard“ – така наречената Брегова охрана, която има всички функции по охрана на границите - борба с контрабандата, замърсявания, търсене, спасяване и контрол на риболова, им е вменена на една организация, на едно юридическо лице. В повечето държави не е така, в България също не е така. И сега вместо да се опитваме да правим някакво механично обединение на трите в едно цяло, по-трудно е, по-добре да си взаимодействаме като си дадем възможност за проверка.
Аз вярвам и наистина дава ефект, че когато той е проверен за риболовния си лиценз и за документите си за морска годност от „Гранична полиция“, както от Риболовната агенция или ние го проверим за риболовен лиценз дали има право на риболов, ние също ще получим достъп до Рибарския регистър, някак си виждат, че държавата съществува и няма измъкване от мрежата. Цялата идея не е да проверяваме този, който отговаря на изискванията, но не всички са така, а идеята е да се концентрираме върху тези, които нарушават.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата. Разговорът е свободен, няма да има гласуване.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми капитан Петров! Аз искам да Ви благодаря за добрата комуникация, която имаме. Както каза и нашият многоуважаван председател, лобисти сме за този бранш, от този регион сме избрани, но наистина товарим ги с едни невероятни административни тежести. Единият проблем наистина е неразграничаването на дължината на корабите, на големината на лодките по-скоро и кои извършват стопански риболов, и кои промишлен риболов, но това е друга тема и тя е в ИАРА.
Искам да Ви благодаря и за бързата реакция, която се получи при отпадането на част от документите. Имаше един казус и той беше разминаване при възможността корабчетата да возят над 10 човека за разходки и съответно на какви критерии отговарят. Отговаряха на по-големи критерии. Може би има доста сериозно отпадане на административни тежести и доколкото разбирам за следващия сезон вече ще влезе в сила, най-вероятно, което пак е нещо.
Аз имам един конкретен въпрос, който беше провокиран може би от процеса, който върви сега – промяна на изискванията за лодките. Въпросът ми беше поставен от собствениците на такива лодки, конкретно за спасителните ризи, които трябва да има в лодките сега. По изискванията на тази наредба имали светещи пръчки? Те изразиха притеснение, че по новата наредба, чули са от някъде, че ще влиза в сила, тези светещи пръчки е трябвало да бъдат заменени със светещи фарове. За тях беше притеснително, колкото и да звучи несериозно, чисто финансово това е в тежест за тези собственици.
Въпросът ми е: има ли нещо такова и евентуално, ако може да се помисли, да не отпадат, защото по техни думи, те също отговаряли на изискванията?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Не, няма такова нещо.
Тук има малко „загубени в превода“ – те чуват някои неща, че се променят. Наистина тези спасителни ризи отпаднаха от изискванията. Сега при нас е Наредба № 54, а иначе е Кодекс на общността за спасителните средства, но те се отнасят за кораби над 24 м, каквито те не са. Тези средства за безопасност трябва да бъдат маркирани с щурвал. Това е марката, която те казват, че отговаря на конвенциите и на изискванията. Но, пак казвам, те не са кораби над 24 м. Ние за тях сега ще дадем малко по-голяма яснота, тъй като до момента при нас е записано „одобрен тип“ и те като чуят, че едните са ги сменили не правят връзка, че това са по-големи кораби, а мислят, че ще ги сменят всички.
Ние ще разпишем ИСО стандартите, на които следва да съответстват. Както казах рулят е за кораби над 24 м и там е задължително, а за останалите има, но все пак има стандарти, няма как да бъде без стандарт. Примерно спасителните жилетки имат ИСО стандарт и са три вида. Едните са за район проектна категория лодки – район „Б“, другите са район „С“, третите са район „Д“. Ясно е, че лодка, на която ние даваме проектна категория „Б“ или „С“, тоест 12 мили, няма как да й дадем район „Д“ – затвореното езеро. Просто едната жилетка може да Ви държи над водата два часа и се предполага, че в езерото ще Ви видят и ще Ви извадят, или Вие ще достигнете до брега, а другата жилетка ще Ви държи над водата за 24 часа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Депутатът и без жилетка ще издържи.
Колеги, имате ли други въпроси?
Предлагам да благодарим на господин Петров, на капитан Петров, защото непрекъснато с колегата Бойчев се движим в тези среди и голяма част от темите са развален телефон – категорично, но има и много неща, които просто ще Ви помолим да ги оправите. Реакцията за корабните дневници беше бърза. Както виждате, за доста други неща има разбиране.
Благодаря Ви за участието. Най-вероятно след шест месеца ще Ви поканим пак – да видим какво сте свършили, а то дотогава ще се знае.
ЖИВКО ПЕТРОВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“): Това, което Ви казах, ще го свършим. Ние също искаме облекчаване на някои неща. Опитваме се да разказваме, но не чрез сдруженията им. За съжаление, едното сдружение повече работи, а другото по-малко – кой чул, кой не чул, не вярват, питат нашите боцмани, които невинаги са добре запознати. Знаете, че ние се опитваме да държим един представител, примерно в Приморско или в Ахтопол, лодкар е. На човека колкото и да му обясняваме наредби и директиви, не се получава, обърква се. И той чува: казаха нещо там шефовете, видите ли, стягайте се за жилетките.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Ако няма да преминем на точка „Разни“.
Другата седмица няма да има заседание. Една добра новина: оказва се, че сме една от най-работещите комисии.
Благодаря Ви за участието, господин Капитан!
(Закрито в 15,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Мария Петрова
