Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
18/04/2018
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на новото ръководство на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и приоритетите в работата му.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 18 април 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на новото ръководство на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и приоритетите в работата му.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е раздаден предварително:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – така нареченият блицконтрол.
2. Представяне на новото ръководство на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и приоритетите в работата му.
3. Разни.
Правилата на блицконтрола ги знаете: всяка парламентарна група има право на два въпроса.
Предлагам паралелно да представим новото ръководство на Агенцията за малки и средни предприятия и да продължаваме с въпроси към двете структури. Съгласни ли сте? Да.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Първо да дадем думата на госпожа Козарева да се представи, както и екипа си, и след това ще задаваме въпросите.
Госпожо Козарева, имате думата.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Добър ден на всички!
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, благодаря Ви за възможността да представя новите членове на ръководния екип на Агенцията, основните задачи, по които работим в момента, и новите приоритети.
Изложението ми ще се състои от три части, както казах: представяне на екипа, настоящи дейности и бъдещи приоритети.
Аз съм Габриела Козарева. От 20 февруари тази година заемам поста изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
Завършила съм право в Юридическия факултет на Софийския университет със специализация „Публичноправни науки, правораздаване и международно право“. Работата ми в държавната администрация започна през 2015 г., когато заех поста директор на дирекция „Управление на спортната инфраструктура и държавното участие“ в Министерството на младежта и спорта. От месец май 2017 г. до месец февруари тази година заемах поста заместник-министър в същото министерство с ресор „Европредседателство“.
Преди това съм работила предимно в частния сектор, като директор „Правни и корпоративни въпроси“ в НИС „Петрол“ – дъщерно дружество на Нефтена индустрия Сърбия, също така четири години съм работила във Върховния административен съд като съдебен помощник.
От 2 април 2018 г. доктор Александър Минев е назначен за заместник-изпълнителен директор на Агенцията. Той също е юрист. Завършил е право в Хумболтовия университет на Берлин. Работил е като хоноруван преподавател по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет и като асистент по международно търговско право в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – град София.
От 2014 г. е арбитър към Международния арбитражен съд. Бил е юридически съветник към Европейския парламент, както и към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Четиридесет и третото народно събрание.
Накратко ще Ви представя основните задачи, по които работим в момента.
Агенцията има 52 щатни бройки, които са структурирани в три дирекции: една обща администрация и две специализирани. Дирекция „Развитие и интернационализация на малките и средни предприятия“ с отдели: „Мерки за интернационализация в България“, „Мерки за интернационализация, провеждани в чужбина“ и „Информационно обслужване на бизнеса“.
Главна дирекция „Развитие на малки и средни предприятия“ с отдели „Финансови инструменти за развитие и комуникация“ и „Повишаване конкурентоспособността на малки и средните предприятия“.
Така формираната структура на Агенцията отразява същинската й дейност – провеждане на държавната политика в сферата на насърчаването и интернационализацията на българските предприятия, утвърждаване на експорта като ключов фактор.
В изпълнение на тази цел Агенцията организира участие на български предприятия в международни изложения, панаири, бизнес форуми, двустранни срещи на български предприятия с потенциални чуждестранни партньори, търговски мисии и бизнес делегации.
С оглед краткостта предлагам да Ви изложа конкретните проекти, по които работим, защото останалата част от информацията най-вероятно сте я чували и друг път, не че не е актуална. Предполагам, че другото ще Ви е значително по-интересно.
Ще наблегна върху дейността на Националния иновационен фонд, който, знаете, е приоритет в реализирането на иновационната политика в България в съответствие с Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Фондът финансира разработването на иновации чрез научноизследователски и развойни дейности, насочени към създаване на нов или значително подобрен, усъвършенстван продукт, технология или услуга. В рамките на Фонда се реализира и Международната програма за разработване на иновации и ЕВРОСТАРС 2. Тя дава възможност на предприятия и научни организация от държави – членки на Програмата, което е различно от държави – членки на Европейския съюз, важно е да се отбележи, да участват с научноизследователски, развойни проекти.
Към настоящия момент Агенцията финансира пет проекта в изпълнение на обща стойност на финансовата подкрепа 2 млн. 981 хил. Последната осма конкурсна сесия на Фонда събира 191 проектни предложения, от които одобрени за финансиране са 78, а финансиране получават 17 на стойност 4 млн. 903 хил. През месец април, след срещи с бенефициерите, представители на научните среди и представители на четирите работодателски организации бяха преработени Правилата на Фонда, които ще бъдат приложими за деветата конкурсна сесия, която планираме да обявим през месец май.
Агенцията осъществява и функциите на междинен орган по приоритетна ос 3 „Насърчаване на частния сектор“, а именно българо-швейцарската програма, извънбюджетно финансирани-те инструменти. Агенцията участва и като бенефициер и партньор по редица международни проекти с европейско финансиране; по Програма за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020, като цели да насърчи прилагането на устойчиви енергийни политики и подобряване координацията на дейностите, свързани с изпълнение на европейските и национални цели за енергийна ефективност и възобновяеми източници.
Друг проект, по който работим, в случая говорим за Интеррег V-A Румъния – България 2014 – 2020. Там в момента сме в изпълнение на Проекта на стойност 500 хиляди евро за изграждане на бизнес инкубатор във Видин.
Три от проектите са финансирани по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“: организиране на търговски мисии и форуми за български производители и чуждестранни купувачи. От началото на проектния период, тоест 18 месеца назад, до настоящия момент са проведени 13 бизнес форума. До края на периода – месец октомври 2018 г. предстои провеждането на най-малко още 6. По време на тези събития българските малки и средни предприятия са установили преки контакти с потенциални и чуждестранни партньори от страните: Обединени арабски емирства, Руска федерация, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Естония, Чехия, Полша, Унгария, Малта и Катар. В тези форуми са взели участие над 710 български предприятия с над 900 участници.
Вторият проект, финансиран по цитираната програма, е Създаване на условия за устойчиво развитие и успешно интегриране на български предприятия на европейски международни пазари чрез осигуряване на подкрепа за участие в международни търговски панаири и конференции. Участие са взели 350 български малки и средни предприятия, участвали са на 25 изложения и панаири и в 10 международни конференции.
Предстои стартирането на Проект „Нови технологии в подкрепа на инетрнационализация“, отново финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Тук акцентът е върху насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии и услуги чрез въвеждане на ИКТ-системи и приложения, които да осигурят по-бърз и лесен достъп до чужди пазари.
В рамките на програмата предстои Агенцията да получи финансиране и по процедура „Подкрепа за растеж на малки и средни предприятия“ чрез пилотно прилагане на ваучерни схеми от Агенцията. Основната цел на процедурата е предоставяне на услуги, свързани с емитиране на ценни книжа на капиталови пазари и с използване на информационните и комуникационни технологии. След сключване на договор с управляващия орган, Агенцията ще отвори схемите за кандидатстване.
Към настоящия момент Агенцията, съвместно с Министерството на финансите, разработва и Стратегия за информационна платформа, която да синхронизира и интегрира наличните към момента масиви от данни.
Друг приоритет към настоящия момент е разработването и изпълнението на концепция по мярка „Национална мрежа от местни центрове, инкубатори за бизнес развитие“ по план „Предприемачество 2020 – България“ на основание Решение на Министерския съвет от 10 август 2016 г.
Изпълнителната агенция по модела въведен от Министерството на икономиката, от настоящия месец възнамерява да предоставя на Комисията информация за дейността си под формата на електронен бюлетин, който ще съдържа информация за участието на български компании в изложения и панаири, конференции в страната и в чужбина; информация за организирането и провеждането у нас и в чужбина на бизнес делегации, форуми и мисии; информационни дни, включително обученията и семинарите, които Агенцията ще провежда в партньорство с външни организации, възможности за кандидатстване на малки и средни предприятия за финансиране по Националния иновационен фонд, европейски програми и механизми, които изброих по-горе. Ще отчитаме, разбира се, и вече осъществените за изтеклия период дейности.
Последно ще обърна внимание на новите или тези приоритети, които искаме да засилим в следващите месеци – комуникация с малките и средни предприятия и работодателските организации, която да води до обмен на информация, да сме наясно с техните реални проблеми към момента и препоръки, като на база на така получената информация ще изготвяме проследяващи доклади, които ще подаваме към Министерството на икономиката и към Комисията.
Търсене, изследване и предоставяне на пълна и точна, доколкото е възможно, разбира се, своевременна информация на малките и средни предприятия относно възможности за търговски дейности в Европа и трети страни; предоставяне на пълна, точна и своевременна информация относно възможности за кандидатстване по европейски проекти; изследване и предложения за имплементиране на най-добрите практики и политики за насърчаване дейността на малките и средни предприятия. Тук, разбира се, ще се опрем на опита както на европейските държави, така и на други паралелни организации и на нашата; засилване присъствието в европейските и световни структури на Агенцията на институционално ниво; преработка и актуализация на наличната към момента база данни на Агенцията. Споменах за девета сесия – че сме подготвили промени в правилата, ако желаете можем в подробности да Ви запознаем с промените, които сме въвели. Това е в най-общи линии.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме ротацията.
Първи, за въпроси към екипа на Министерството и към екипа на Агенцията, са от ГЕРБ. Имате ли въпроси? Нямате.
БСП имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще се възползвам да попитам представителите на Агенцията: има ли секторна политика Агенцията за малки и средни фирми? Има ли значение малките и средни фирми от кой сектор са, или няма значение – който дойде, отговаря на някакви условия и получава подкрепа?
Вие казахте, и е много добре, че малките и средни фирми имат достъп до международни изложения. Бихте ли казали точно в какво се състои подкрепата, тъй като, предполагам, че едва ли покривате разходите на фирмите? Точно с какво Агенцията подпомага – давате им информация за изложенията, или създавате други условия за срещи там? Ако може да кажете няколко изречения.
И втори въпрос: споменахте за ценни книжа на капиталови пазари, което силно ме заинтригува. Кои от малките и средни фирми са излезли на капиталови пазари, тъй като това звучи малко сензационно, поне на мен така ми прозвуча. Ако може да кажете кои фирми и откога са на пазара?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Ще отговоря в поредността на задаване на въпросите.
Разбира се, че има значение секторът, най-малкото защото събитията, които организираме и подпомагаме, предполагат в кой сектор трябва да е съответното дружество. Извън това, разбира се, че секторните политики следват установената Стратегия за интелигентна специализация, но не мисля, че точно това ме попитахте в първия си въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Зададох Ви въпрос на който, да Ви кажа честно, Вие трудно ще отговорите, тъй като българските правителства нямат секторни политики, за голямо съжаление, няколко правителства вече. И като няма правителството, понеже споменахте, не виждам какви секторни политики Вие ще правите. Но ако имате някаква инициатива Вие да изпреварите правителството, би било добре.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Не бихме могли да изпреварим, може да подпомогнем и да следваме, разбира се. Вие разбирате, че няма как да се реализират каквито и да било мерки, ако те не отчитат сектора, в който е съответното предприятие. Опитваме се да събираме и това беше едно от последните неща, които казах – трябва да актуализираме базата данни, с която разполагаме по отношение на секторите, за да можем да отчетем както нуждите, така и застъпеността на съответния сектор, включен по географски принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Професор Гечев, виждам, че сте удовлетворен от отговора.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не отговорихте на другите въпроси.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Питате за ваучерната схема, нали така? Не мога да кажа към този момент кои предприятия ще се възползват от нея, тъй като тя все още не е обявена. В момента подаваме проект на предложение, по силата на което малките и средни предприятия, които отговарят на условията за кандидатстване, ще могат да получат такова финансиране и да бъдат листнати на борсата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпрос от групата на патриотите? Няма.
Въпросите са едновременно и към министъра и към началника на Агенцията.
Въпрос от ДПС.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаема госпожо Изпълнителен директор! Имам конкретен въпрос към господин министъра. Знаете ми болката: индустриалната зона и летището в Кърджали.
В последната седмица излезе противоречива информация по медиите, за съжаление по никакъв друг начин не можем да получим информация, какво се случва с тази индустриална зона, която смятате да градите в Кърджали. По местните медии излезе информация, че тепърва ще разработвате летището за карго превози. Правилно ли са Ви цитирали, или продължавате да търсите инвеститор за индустриална зона без да проявявате интерес към развиването на летището в Кърджали.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, когато идвате на блицконтрол, винаги се гответе за темата Кърджали. ДПС има един депутат и тя е от Кърджали.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние винаги сме готови за темата и не само за тази. Няма как да са ме цитирали, защото никой не ме е питал в последно време за Кърджали освен Вие. Само мога да Ви уверя, че в понеделник имотите, които са предоставени от областния управител вече са апортирани от Национална компания „Индустриални зони“. Оттук нататък трябва да има планировка, тоест да видим какви инвеститори ще дойдат.
Може би знаете, имаше бизнес форум в Истанбул, наистина има сериозен интерес към България. Към момента дали ще бъде летище, прекалено къса е площадката, може би я познавате по-добре от мен, тя няма как да стане за карго. Трябва да се инвестират много сериозни средства. Терените са в „Национална компания индустриални зони“. Ние продължаваме с маркетинг. Поемам ангажимент и към Вас, и към обществеността в Кърджали, ще знаят какви инвеститори са заявили интерес. Надявам се да са повече, както в момента е във Варна и тогава и областният управител, и кметът ще имат възможност да изберат инвеститорите. Към момента по никакъв начин нямаме изявление за летище. Лично аз считам, че на този етап няма възможност за изграждане там на карго летище. Индустриална зона, в момента чакаме конкретни инвеститори, които ще Ви бъдат представени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доволна ли сте? Летище няма да има.
От „Воля“ ще зададат ли въпрос? Нямат въпрос.
Втори тур – ГЕРБ.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Въпросът ми е към Агенцията и е свързан с информацията, която достига до малките и средни предприятия. Разбрах, че един от акцентите, който искате да засилите, е информацията, която да подавате от страна на Агенцията, която се пуска към малки и средни предприятия. Какво точно ще засилите в тази посока, защото една от слабостите е точно информацията, която стига до предприятията, а пък тя е много важна – дали информация за участие на различни форуми, или за кандидатстване по различни програми.
Въпросът ми е чисто практически: какво ще засилите и как стига информацията? На Ваш сайт ли е изложена само и от там я взимат или по друг начин стига до малките и средни предприятия?
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Както посочих, именно комуникацията е това, което трябва да засилим, като комуникацията трябва да е двустранна. Както посочихте, информацията е налична на сайта, но ние нямаме сто процента обратна връзка – как тя стига до хората и колко бързо стига до тях. В големия процент случаи наистина заинтересовани предприятия разбират за едно или друго събитие дни преди него, когато вече е трудно да се реагира. В този смисъл трябва да се и се търси по-прекият контакт – чрез изпращане на имейли, дали чрез браншовите организации, дали чрез работодателските. Както стана ясно има още какво да се работи по тези политики, но все пак ние имаме установени контакти – дали това ще са конкретни лица, на които тази информация допълнително може да се подава, за да е сигурно, че е стигнала.
Следващо нещо в периода до 2019 г., защото за 2018 г. събитията, които ще се реализират до края са ясни, е тази информация да бъде обявявана значително по-рано. Както например едно от събитията, които в момента подготвяме, макар че сме дали по-дълъг срок за подаване на документи, които са десет на брой – официални документи, които трябва да се съберат, ние събираме заявки за интерес от фирмите още към настоящия момент, за да може да предвидим площта, която ще отговаря на изискванията им. В общи линии е това. Просто по-висок момент на динамика в тези отношения.
Разбира се, както посочих, информацията ни трябва да се актуализира, защото по данни на статистиката 140 хиляди са малките и средни предприятия, а в нашата база данни са 70. Както разбираме от анализа, тази информация не е задължително невярна, просто критериите, по които я събираме, са различни. Това също трябва да се изчисти, за да можем правилно да насочваме информацията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев.
Въпроси от БСП?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан конкретно с инвестициите в страната. Факт е, че има и външни причини за ниското ниво на чуждестранни инвестиции. Самият аз съм бил и на Вашето място, знам че в крайна сметка, когато международните фактори влияят във вътрешната икономика, понякога е необходимо и вътрешна инициатива с цел привличане и най-вече рекламиране на страната пред чуждестранните инвеститори.
При Вас е Агенцията за чуждестранни инвестиции, която до този момент не виждам да е изключително активна, не виждам пък и да предлага нещо интересно или политики в тази област.
Въпросът ми е директно към Вас. Все още нямаме данни за първото тримесечие на тази година, дано да са положителни, всички се надяваме да има колкото може повече чуждестранни инвестиции, но те са свързани с много други неща. Хубаво е да видим начина, по който се конкурираме със съседните държави, привличаме ли тези инвестиции. Според мен е нормално да има и такава правителствена политика. Тъй като при Вас е Агенцията за чуждестранни инвестиции, която не знам защо, но за една година не съм чул да има нещо, може пък и да правят големи събития.
Да ни обясните каква е Вашата визия, идея, принос за тази година и как Вие смятате – дали ще надминете тези 950 милиона евро, които са за миналата година, дали наистина можете с конкретни действия, политики да направите така, че България наистина да се похвали като привлекателна дестинация за инвеститорите, каквато я помним преди време?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, благодаря за въпроса и за ангажираността. Това може би е най-важната тема. Последните резултати от Българската народна банка показват, че през 2017 г. в сравнение с 2016 г. има над 35% увеличение на преките чуждестранни инвестиции. Специално за миналата година имаме одобрени 31 сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите, от които 15 са във високо-технологичния сектор.
От началото на тази година, още първите дни имахме сключени споразумения и договори за издаване на сертификати на стойност за 350 милиона евро, които ще генерират около 3 000 работни места. Борбата в момента за инвеститори е изключително сериозна.
Проверяваме опита в Унгария и Чехия – те се справят най-добре по темата с привличане на инвестиции. Вероятно ще изменим законодателството.
Колегата Борисов ще каже, дори в момента върви изменение на законодателството по Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции по държавните помощи. Ще получите допълнително информация. Това, което правим, е изключително важно. Има изключително сериозен интерес към индустриалните зони в България. Хубаво е, че те вече не са само за София, Пловдив и Стара Загора, а и за други региони.
Знаете, вече имаме 11 меморандума за сътрудничество предимно с общини за маркетинг на тези индустриални зони. Имаме няколко конкретни инвестиции, съвсем скоро ще има и първи копки, ще чуете конкретни данни и конкретни производители. Наистина към момента към България има сериозен интерес и трябва да работим всички в екип.
На Вас Ви благодаря, винаги съм работил както трябва с Вас, за да можем да привличаме и да отчитаме положителните неща. В момента инвеститорите много са доволни от това, че има антикорупционен закон, защото той е за защита на техните интереси. Много са доволни, че има Закон за концесиите, който включва и публично-частните партньорства. Тежък закон като цяло, но в крайна сметка досега законодателството не беше в полза на инвеститорите. С Ваша помощ, с предложения от нас, разбира се, и с предложения от Ваша страна трябва да работим. Пътят е един – да привличаме инвеститори, за да може те да се борят за работниците, да увеличават работните заплати и да подобряват условията на труд.
Още веднъж казвам, в момента проучваме опита, трябва по същество да Ви говоря, включително и Люксембург имат вече Закон за Космоса. Почти всички компании, които са свързани с Космоса, вече се регистрират в Люксембург. Трябва да мислим за много неща. Ще подготвя нещо специално по темата за инвестициите в най-скоро време, което да обсъдим с Вас и всички добри мнения, по които сме единодушни, да ги реализираме.
Благодаря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: С риск да Ви разочаровам – 950 милиона е за 2017 г., през 2016 г. инвестициите са повече, господин Министър – милиард и петдесет. Преки чуждестранни по справката на БНБ.
Идеята ми е следната: може би трябва да засилите звеното към Агенцията за чуждестранни инвестиции. За малки и средни предприятия засега имате добър избор.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За съжаление, сме по-зле от предната година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Напоследък много говорим за данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции. Бих се постарал да направя едно разяснение, защото сметката, която гледаме, е част от платежния баланс и тя има актив и пасив. Малко е по-труден анализът от гледна точка на това, че например една банка, ако си изплати дивидента, каквото очакваме да се случи през тази година, тези данни отиват в минус. Реално преките чуждестранни инвестиции в България са повече, но данните, с които работим, отразяват изплащане на дивиденти или изплащане на заеми към външни лица на вече съществуващи в България инвеститори. В първите периоди, да кажем, преди десет години имаше потоп на много големи инвестиции, които ние отчитахме. В момента, когато тези инвестиции се изплащат към собственика под формата на дивиденти или под формата на взети външни заеми, се получава този ефект.
По-скоро искам да анализираме инвестициите от гледна точка на структурата на брутния вътрешен продукт и показателя бруто образуване на основен капитал, където има ръст, ако не се лъжа, от 950 милиона за 2017 г.
Другото, което е важно от гледна точка на инвестициите: последните данни на брутния вътрешен продукт за последните няколко тримесечия сочат, че отново инвестициите в България се оказват генератор на икономическия растеж, а не само потреблението и износът. Това се вижда по линия на макроикономическите данни от ръста в кредитирането, тоест инвестициите в момента, показателят бруто образуване на основен капитал и кредитирането растат с по-високи темпове от самия брутен вътрешен продукт, което доказва, че те наистина са фактор на икономическия растеж.
От друга гледна точка, искам да благодаря на народните представители. Много бързо съдействахте, течеше промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, за изискванията на новия регламент за държавни помощи, които трябваше да приведем в закона.
В момента има обществено обсъждане, което приключва. Тече срокът за Правилника. Именно това в момента стопира Агенцията за инвестиции за издаване на нови сертификати. Министър Караниколов каза, че в началото на годината издадохме десет нови сертификата. В момента сме блокирани. Имаме заявки, по които се работи и в момента, в който се отпушат нещата с Правилника, ще имаме информация за нови инвестиции.
Без да цитирам инвеститори мога да кажа, че в момента имаме заявки, водим преговори с няколко автомобилни компании. Пред финал е договорът с компанията, за която Вие съдействахте с другата промяна в Закона за наркотичните вещества. Имаме заявки за още три, четири компании от автомобилния сектор.
Благодаря!
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Господин Стойнев, изненадахте ме. Прав сте. Има актуализация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма проблем.
Между другото, след като приключим, ще помоля само народните представители и ръководството на Министерството да останат.
Предлагам да се върнем пак на основната тема – блицконтрола. Да се ориентираме в ситуацията доколко Министерството на икономиката е адвокатът на българския бизнес.
Първо, искам да поздравя новото ръководство на Агенцията за малки и средни предприятия и да им пожелая успех! Ще помоля да получаваме периодично информация как вървят нещата при Вас. Искам да Ви предупредя, че минимум два пъти годишно ще Ви изслушваме вече отделно, без да Ви подават листчета какво да отговаряте. (Оживление.)
Темата „Инвестиции“ и за мен беше много интересна, защото малко по-различна е истината и този дебат сме го водили и в Комисията. От данните, които Националната банка дава, тъй като непрекъснато се коментират данните на Националната банка, за приходите, които получаваме от българите работещи в чужбина, виждате, че между 70 и 90 милиона евро месечно пристигат в България. Това са официални данни.
При мои разговори с ръководството на Банката, като питах какво влиза – това го имаше и в медиите между другото, Националната банка отчита само преводи над 2 500 евро, което автоматично – това е официална информация на БНБ – при анализите, които правихме, означава, че между два и три пъти повече са приходите, които идват от българите, работещи зад граница. По много груби сметки това са между 4 и 5 милиарда лева чисти, изчистени данъчни пари за консумация. Ако ние все още твърдим, че имаме добър икономически ръст – почти 4%, и че икономиката върви добре, имайте предвид, че до голяма степен това се дължи на парите, които идват от хората, които изгонихме всички ние заедно в последните години. Това са почти 4%. Като добавите, че за първи път от времето на Пламен Орешарски, управлението на тройната коалиция, имаме дефицит от текуща сметка, което означава и ръст на вътрешното потребление, нещата не са толкова розови, залети от инвестиции.
Имах един въпрос, но явно по-нататък ще го коментираме: как се развиха нещата с оръжейния бизнес и докъде стигнаха проблемите. Имам информация, че не са вървящи нагоре поръчките в оръжейния бизнес. Гледам в последните десетина дни има някакъв оптимизъм, от това което става в Сирия, но това е друга тема.
Един въпрос, който коментирахме на изнесеното заседание. Вие готвехте преструктуриране и вливане на Агенцията за инвестиции с Агенцията за приватизация. Помислете и по тази тема. Не е лошо отново да я разгледаме, защото нещо, създадено преди петнадесет - двадесет години, да продължава с една и съща структура е безсмислено. Предложили сте ни списъка, вече ще гледаме назначаване на мястото на човека, който стана шеф на КЗК, на негово място шеф на надзора на Агенцията за приватизация. Виждам, че има списък на бъдещите назначения.
Имате думата по този въпрос, след това ще продължа.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
В понеделник е последната среща, на която ще погледнем конкретните текстове и вървим към внасяне и обединение на двете агенции.
По темата за Надзорния съвет – не е вносител Министерството на икономиката по никакъв начин, така че и аз не знам имена. Въобще въпросът е дали ще остане такава структурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Така или иначе вече дадохте новина за журналистите – обединение.
Искам отново да се върна на темата и приключваме с това. Виждате, че все пак десет години след влизането в Европейския съюз Българският парламент не може непрекъснато да бъде заливан от закон след закон. Съвсем нормално е количеството закони да намаляват, но също е нормално и в работата на парламента основно да се обръщаме към контрола. Затова и взехме няколко инициативи – спомняте си, коментирахме работата по присъединяването на ЕРП-та на бизнес структури към енергетиката, темата за дуалното обучение, темата с охраната на труда. Между другото, другата сряда сме поканили заместник-министъра на транспорта или министъра на транспорта с шефа на „Морска администрация“ – темата за рибарите, господин Бойчев, също абсурдна тема – да ги задължаваме в малка лодка от 6 метра да има спасителен сал и доста други принадлежности.
Нас ни притеснява, че в последните няколко седмици буквално в парламента започнаха и минаха през парламента, закони, които не са най-доброто решение за бизнеса, като започнем с Наказателния кодекс – един пълен абсурд, за който бих желал по-силно да се чуе думата на Министерството на икономиката. Абсурд е! В Европа никъде го няма, да бъдат приравнявани по Наказателния кодекс търговски отношения между частни фирми. Това никъде го няма! Слава богу, мина през Правната комисия, в залата беше отложен във времето, но Вие трябва да сте активните, трябва да натискате това да не влиза въобще.
Закона за охранителните фирми няма да го коментирам. Влезе нещо, което много бързо мина и ние го гласувахме; Закона за авторските права, където отново вменяваме на кметовете и на фирмите неща, които много трудно са изпълними и контролируеми. Всяка фирма трябва веднъж годишно да внася в общината специален регистър колко легла, колко телевизори, колко радиоапарата – това трябва да го контролира кметът. Сами разбирате, че отново е тежест за бизнеса, което е абсурдно.
Последно, след всички срещи, които правихме в тази зала по ЕРТ-та трябва да Ви кажа, че резултатът не е особено силен. Една от темите, които искам да коментираме допълнително с Вас, може би по темата присъединяване на българските бизнес структури към фирми, към енергийната мрежа. Имате създадена междуведомствена комисия. Две заседания минаха, третото също мина. Първото беше пълен провал, на второто започна леко да се чувстват нещата, тъй като ние пращаме служители на нашата Комисия да присъстват.
Днес коментирахме, че може би е време Министерският съвет да вземе решение и да се възложи на няколко министерства, тъй като темата не е само КЕВР и енергетиката. Тя е и ЗУТ – за регионалното развитие, и Министерството на културата – с археологията. Не е лошо Вие да бъдете активната страна, за да се мине на съвсем друго ниво и да се задължат министерствата и министрите да си дадат предложенията. Ние сме отворени. Комисията ни е с трима бивши министри на икономиката – и професор Гечев, и Делян Добрев, и Драгомир Стойнев. Отворени сме – давайте предложения. Пълен абсурд е! Единственият показател, по който българският бизнес е след стотно място в класацията на Световната банка е присъединяване към енергото. Това, което става, е безумие.
Спирам дотук. Това е моята молба: да сте много по-активни по темата бизнес среда. На Ваше разположение сме, правете го.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: С Ваше позволение един коментар. Тъй като господин Борисов участва в работната група, а явно се препокриват и решенията ще поясни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Проведохме три заседания. На първото не съм присъствал.
По отношение на второто и за показателя „Дуинг бизнес“, оказа се, че информацията, която се подава към Световната банка в България няма да се подава от ЕРП-та и там се включва цената на присъединяване, тоест цената на инвестицията по наредбата на КЕВР, която реално плаща инвеститорът. Всички останали държави – ние проучихме как е в Англия – това, което подават към Световна банка е само административният разход. Тоест не цената на самата инвестиция на съоръженията, тук имаме проблем, от една страна, по отношение подаване на информацията. До третото заседание на работната група нямахме конкретни предложения за нормативни промени. В крайна сметка се получи голям пакет от нормативни предложения. Някои са оформени като текстове, а други само идейно. Наистина се оказа, че много от тях касаят Закона за енергетиката, касаят функции на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, включително и наредбите…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Горите са също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Точно така. Именно заради това на последното заседание предложих, Министерството на икономиката ще подготви обобщен доклад. Все още не сме взели решение как през Министерския съвет или през някои от вицепремиерите тези задачи да бъдат възложени на всички отговорни ведомства, тъй като ние наистина нямаме административния капацитет от експерти да се справим с тази голяма материя. Важното е, че вече имаме доста голям пакет от документи с предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги приключваме.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Извън регламента, тъй като нямаше много въпроси и рядко идва цялото ръководство на Министерството. Ще се извиня и на колегите, по съвсем друг въпрос взимам думата.
Първо, да пожелая успех на дамата, която ще ръководи Агенцията. Мисля, че ще се справи и без подкрепа на Министерството.
Да обърна внимание на министъра. По стечение на обстоятелствата и с решение на Народното събрание ръководя временна комисия, която изследва въпрос за една сделка с ЧЕЗ. Знаете, че Вие отговаряте за Българската банка за развитие и ще бъде много неприятно, господин Министър, ние вече получихме отговор, в който по същество не ни се предостави информация. По решение на Комисията и предложение на членовете, да знаете, информирам Ви, ще изпратя второ искане да получа писмо от Българската банка за развитие за тази сделка. Искам да кажа, че една друга частна банка си даде много надлежно информацията и ситуацията ще стане много неприятна, ако държавната банка, създадена със специален закон и която, знаете, ние изслушвахме и говорихме за целите и приоритетите в нейното финансиране, не отговори втори път на Комисията и не предостави тази информация. Просто Ви информирам. Използвам, че сте тук. Вие сте принципал върху това. Става въпрос за онова писмо, с което се изразява…
На нас ни е разказано и затова бихме искали да видим какво означава това рефинансиране на задълженията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Какво да отговорите? Отговорът трябва да дойде от банката, а не от Вас.
Колеги, моля народните представители, ръководството на Министерството и щатният състав на Комисията да остане.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Представяне на новото ръководство на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и приоритетите в работата му.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 26
На 18 април 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне на новото ръководство на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и приоритетите в работата му.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е раздаден предварително:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – така нареченият блицконтрол.
2. Представяне на новото ръководство на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и приоритетите в работата му.
3. Разни.
Правилата на блицконтрола ги знаете: всяка парламентарна група има право на два въпроса.
Предлагам паралелно да представим новото ръководство на Агенцията за малки и средни предприятия и да продължаваме с въпроси към двете структури. Съгласни ли сте? Да.
Предлагам да гласуваме дневния ред.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Първо да дадем думата на госпожа Козарева да се представи, както и екипа си, и след това ще задаваме въпросите.
Госпожо Козарева, имате думата.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Добър ден на всички!
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, благодаря Ви за възможността да представя новите членове на ръководния екип на Агенцията, основните задачи, по които работим в момента, и новите приоритети.
Изложението ми ще се състои от три части, както казах: представяне на екипа, настоящи дейности и бъдещи приоритети.
Аз съм Габриела Козарева. От 20 февруари тази година заемам поста изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия.
Завършила съм право в Юридическия факултет на Софийския университет със специализация „Публичноправни науки, правораздаване и международно право“. Работата ми в държавната администрация започна през 2015 г., когато заех поста директор на дирекция „Управление на спортната инфраструктура и държавното участие“ в Министерството на младежта и спорта. От месец май 2017 г. до месец февруари тази година заемах поста заместник-министър в същото министерство с ресор „Европредседателство“.
Преди това съм работила предимно в частния сектор, като директор „Правни и корпоративни въпроси“ в НИС „Петрол“ – дъщерно дружество на Нефтена индустрия Сърбия, също така четири години съм работила във Върховния административен съд като съдебен помощник.
От 2 април 2018 г. доктор Александър Минев е назначен за заместник-изпълнителен директор на Агенцията. Той също е юрист. Завършил е право в Хумболтовия университет на Берлин. Работил е като хоноруван преподавател по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет и като асистент по международно търговско право в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – град София.
От 2014 г. е арбитър към Международния арбитражен съд. Бил е юридически съветник към Европейския парламент, както и към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Четиридесет и третото народно събрание.
Накратко ще Ви представя основните задачи, по които работим в момента.
Агенцията има 52 щатни бройки, които са структурирани в три дирекции: една обща администрация и две специализирани. Дирекция „Развитие и интернационализация на малките и средни предприятия“ с отдели: „Мерки за интернационализация в България“, „Мерки за интернационализация, провеждани в чужбина“ и „Информационно обслужване на бизнеса“.
Главна дирекция „Развитие на малки и средни предприятия“ с отдели „Финансови инструменти за развитие и комуникация“ и „Повишаване конкурентоспособността на малки и средните предприятия“.
Така формираната структура на Агенцията отразява същинската й дейност – провеждане на държавната политика в сферата на насърчаването и интернационализацията на българските предприятия, утвърждаване на експорта като ключов фактор.
В изпълнение на тази цел Агенцията организира участие на български предприятия в международни изложения, панаири, бизнес форуми, двустранни срещи на български предприятия с потенциални чуждестранни партньори, търговски мисии и бизнес делегации.
С оглед краткостта предлагам да Ви изложа конкретните проекти, по които работим, защото останалата част от информацията най-вероятно сте я чували и друг път, не че не е актуална. Предполагам, че другото ще Ви е значително по-интересно.
Ще наблегна върху дейността на Националния иновационен фонд, който, знаете, е приоритет в реализирането на иновационната политика в България в съответствие с Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Фондът финансира разработването на иновации чрез научноизследователски и развойни дейности, насочени към създаване на нов или значително подобрен, усъвършенстван продукт, технология или услуга. В рамките на Фонда се реализира и Международната програма за разработване на иновации и ЕВРОСТАРС 2. Тя дава възможност на предприятия и научни организация от държави – членки на Програмата, което е различно от държави – членки на Европейския съюз, важно е да се отбележи, да участват с научноизследователски, развойни проекти.
Към настоящия момент Агенцията финансира пет проекта в изпълнение на обща стойност на финансовата подкрепа 2 млн. 981 хил. Последната осма конкурсна сесия на Фонда събира 191 проектни предложения, от които одобрени за финансиране са 78, а финансиране получават 17 на стойност 4 млн. 903 хил. През месец април, след срещи с бенефициерите, представители на научните среди и представители на четирите работодателски организации бяха преработени Правилата на Фонда, които ще бъдат приложими за деветата конкурсна сесия, която планираме да обявим през месец май.
Агенцията осъществява и функциите на междинен орган по приоритетна ос 3 „Насърчаване на частния сектор“, а именно българо-швейцарската програма, извънбюджетно финансирани-те инструменти. Агенцията участва и като бенефициер и партньор по редица международни проекти с европейско финансиране; по Програма за междурегионално сътрудничество ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020, като цели да насърчи прилагането на устойчиви енергийни политики и подобряване координацията на дейностите, свързани с изпълнение на европейските и национални цели за енергийна ефективност и възобновяеми източници.
Друг проект, по който работим, в случая говорим за Интеррег V-A Румъния – България 2014 – 2020. Там в момента сме в изпълнение на Проекта на стойност 500 хиляди евро за изграждане на бизнес инкубатор във Видин.
Три от проектите са финансирани по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“: организиране на търговски мисии и форуми за български производители и чуждестранни купувачи. От началото на проектния период, тоест 18 месеца назад, до настоящия момент са проведени 13 бизнес форума. До края на периода – месец октомври 2018 г. предстои провеждането на най-малко още 6. По време на тези събития българските малки и средни предприятия са установили преки контакти с потенциални и чуждестранни партньори от страните: Обединени арабски емирства, Руска федерация, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Естония, Чехия, Полша, Унгария, Малта и Катар. В тези форуми са взели участие над 710 български предприятия с над 900 участници.
Вторият проект, финансиран по цитираната програма, е Създаване на условия за устойчиво развитие и успешно интегриране на български предприятия на европейски международни пазари чрез осигуряване на подкрепа за участие в международни търговски панаири и конференции. Участие са взели 350 български малки и средни предприятия, участвали са на 25 изложения и панаири и в 10 международни конференции.
Предстои стартирането на Проект „Нови технологии в подкрепа на инетрнационализация“, отново финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Тук акцентът е върху насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии и услуги чрез въвеждане на ИКТ-системи и приложения, които да осигурят по-бърз и лесен достъп до чужди пазари.
В рамките на програмата предстои Агенцията да получи финансиране и по процедура „Подкрепа за растеж на малки и средни предприятия“ чрез пилотно прилагане на ваучерни схеми от Агенцията. Основната цел на процедурата е предоставяне на услуги, свързани с емитиране на ценни книжа на капиталови пазари и с използване на информационните и комуникационни технологии. След сключване на договор с управляващия орган, Агенцията ще отвори схемите за кандидатстване.
Към настоящия момент Агенцията, съвместно с Министерството на финансите, разработва и Стратегия за информационна платформа, която да синхронизира и интегрира наличните към момента масиви от данни.
Друг приоритет към настоящия момент е разработването и изпълнението на концепция по мярка „Национална мрежа от местни центрове, инкубатори за бизнес развитие“ по план „Предприемачество 2020 – България“ на основание Решение на Министерския съвет от 10 август 2016 г.
Изпълнителната агенция по модела въведен от Министерството на икономиката, от настоящия месец възнамерява да предоставя на Комисията информация за дейността си под формата на електронен бюлетин, който ще съдържа информация за участието на български компании в изложения и панаири, конференции в страната и в чужбина; информация за организирането и провеждането у нас и в чужбина на бизнес делегации, форуми и мисии; информационни дни, включително обученията и семинарите, които Агенцията ще провежда в партньорство с външни организации, възможности за кандидатстване на малки и средни предприятия за финансиране по Националния иновационен фонд, европейски програми и механизми, които изброих по-горе. Ще отчитаме, разбира се, и вече осъществените за изтеклия период дейности.
Последно ще обърна внимание на новите или тези приоритети, които искаме да засилим в следващите месеци – комуникация с малките и средни предприятия и работодателските организации, която да води до обмен на информация, да сме наясно с техните реални проблеми към момента и препоръки, като на база на така получената информация ще изготвяме проследяващи доклади, които ще подаваме към Министерството на икономиката и към Комисията.
Търсене, изследване и предоставяне на пълна и точна, доколкото е възможно, разбира се, своевременна информация на малките и средни предприятия относно възможности за търговски дейности в Европа и трети страни; предоставяне на пълна, точна и своевременна информация относно възможности за кандидатстване по европейски проекти; изследване и предложения за имплементиране на най-добрите практики и политики за насърчаване дейността на малките и средни предприятия. Тук, разбира се, ще се опрем на опита както на европейските държави, така и на други паралелни организации и на нашата; засилване присъствието в европейските и световни структури на Агенцията на институционално ниво; преработка и актуализация на наличната към момента база данни на Агенцията. Споменах за девета сесия – че сме подготвили промени в правилата, ако желаете можем в подробности да Ви запознаем с промените, които сме въвели. Това е в най-общи линии.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме ротацията.
Първи, за въпроси към екипа на Министерството и към екипа на Агенцията, са от ГЕРБ. Имате ли въпроси? Нямате.
БСП имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще се възползвам да попитам представителите на Агенцията: има ли секторна политика Агенцията за малки и средни фирми? Има ли значение малките и средни фирми от кой сектор са, или няма значение – който дойде, отговаря на някакви условия и получава подкрепа?
Вие казахте, и е много добре, че малките и средни фирми имат достъп до международни изложения. Бихте ли казали точно в какво се състои подкрепата, тъй като, предполагам, че едва ли покривате разходите на фирмите? Точно с какво Агенцията подпомага – давате им информация за изложенията, или създавате други условия за срещи там? Ако може да кажете няколко изречения.
И втори въпрос: споменахте за ценни книжа на капиталови пазари, което силно ме заинтригува. Кои от малките и средни фирми са излезли на капиталови пазари, тъй като това звучи малко сензационно, поне на мен така ми прозвуча. Ако може да кажете кои фирми и откога са на пазара?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Ще отговоря в поредността на задаване на въпросите.
Разбира се, че има значение секторът, най-малкото защото събитията, които организираме и подпомагаме, предполагат в кой сектор трябва да е съответното дружество. Извън това, разбира се, че секторните политики следват установената Стратегия за интелигентна специализация, но не мисля, че точно това ме попитахте в първия си въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Зададох Ви въпрос на който, да Ви кажа честно, Вие трудно ще отговорите, тъй като българските правителства нямат секторни политики, за голямо съжаление, няколко правителства вече. И като няма правителството, понеже споменахте, не виждам какви секторни политики Вие ще правите. Но ако имате някаква инициатива Вие да изпреварите правителството, би било добре.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Не бихме могли да изпреварим, може да подпомогнем и да следваме, разбира се. Вие разбирате, че няма как да се реализират каквито и да било мерки, ако те не отчитат сектора, в който е съответното предприятие. Опитваме се да събираме и това беше едно от последните неща, които казах – трябва да актуализираме базата данни, с която разполагаме по отношение на секторите, за да можем да отчетем както нуждите, така и застъпеността на съответния сектор, включен по географски принцип.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Професор Гечев, виждам, че сте удовлетворен от отговора.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не отговорихте на другите въпроси.
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Питате за ваучерната схема, нали така? Не мога да кажа към този момент кои предприятия ще се възползват от нея, тъй като тя все още не е обявена. В момента подаваме проект на предложение, по силата на което малките и средни предприятия, които отговарят на условията за кандидатстване, ще могат да получат такова финансиране и да бъдат листнати на борсата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпрос от групата на патриотите? Няма.
Въпросите са едновременно и към министъра и към началника на Агенцията.
Въпрос от ДПС.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаема госпожо Изпълнителен директор! Имам конкретен въпрос към господин министъра. Знаете ми болката: индустриалната зона и летището в Кърджали.
В последната седмица излезе противоречива информация по медиите, за съжаление по никакъв друг начин не можем да получим информация, какво се случва с тази индустриална зона, която смятате да градите в Кърджали. По местните медии излезе информация, че тепърва ще разработвате летището за карго превози. Правилно ли са Ви цитирали, или продължавате да търсите инвеститор за индустриална зона без да проявявате интерес към развиването на летището в Кърджали.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, когато идвате на блицконтрол, винаги се гответе за темата Кърджали. ДПС има един депутат и тя е от Кърджали.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние винаги сме готови за темата и не само за тази. Няма как да са ме цитирали, защото никой не ме е питал в последно време за Кърджали освен Вие. Само мога да Ви уверя, че в понеделник имотите, които са предоставени от областния управител вече са апортирани от Национална компания „Индустриални зони“. Оттук нататък трябва да има планировка, тоест да видим какви инвеститори ще дойдат.
Може би знаете, имаше бизнес форум в Истанбул, наистина има сериозен интерес към България. Към момента дали ще бъде летище, прекалено къса е площадката, може би я познавате по-добре от мен, тя няма как да стане за карго. Трябва да се инвестират много сериозни средства. Терените са в „Национална компания индустриални зони“. Ние продължаваме с маркетинг. Поемам ангажимент и към Вас, и към обществеността в Кърджали, ще знаят какви инвеститори са заявили интерес. Надявам се да са повече, както в момента е във Варна и тогава и областният управител, и кметът ще имат възможност да изберат инвеститорите. Към момента по никакъв начин нямаме изявление за летище. Лично аз считам, че на този етап няма възможност за изграждане там на карго летище. Индустриална зона, в момента чакаме конкретни инвеститори, които ще Ви бъдат представени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Доволна ли сте? Летище няма да има.
От „Воля“ ще зададат ли въпрос? Нямат въпрос.
Втори тур – ГЕРБ.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Въпросът ми е към Агенцията и е свързан с информацията, която достига до малките и средни предприятия. Разбрах, че един от акцентите, който искате да засилите, е информацията, която да подавате от страна на Агенцията, която се пуска към малки и средни предприятия. Какво точно ще засилите в тази посока, защото една от слабостите е точно информацията, която стига до предприятията, а пък тя е много важна – дали информация за участие на различни форуми, или за кандидатстване по различни програми.
Въпросът ми е чисто практически: какво ще засилите и как стига информацията? На Ваш сайт ли е изложена само и от там я взимат или по друг начин стига до малките и средни предприятия?
ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия): Както посочих, именно комуникацията е това, което трябва да засилим, като комуникацията трябва да е двустранна. Както посочихте, информацията е налична на сайта, но ние нямаме сто процента обратна връзка – как тя стига до хората и колко бързо стига до тях. В големия процент случаи наистина заинтересовани предприятия разбират за едно или друго събитие дни преди него, когато вече е трудно да се реагира. В този смисъл трябва да се и се търси по-прекият контакт – чрез изпращане на имейли, дали чрез браншовите организации, дали чрез работодателските. Както стана ясно има още какво да се работи по тези политики, но все пак ние имаме установени контакти – дали това ще са конкретни лица, на които тази информация допълнително може да се подава, за да е сигурно, че е стигнала.
Следващо нещо в периода до 2019 г., защото за 2018 г. събитията, които ще се реализират до края са ясни, е тази информация да бъде обявявана значително по-рано. Както например едно от събитията, които в момента подготвяме, макар че сме дали по-дълъг срок за подаване на документи, които са десет на брой – официални документи, които трябва да се съберат, ние събираме заявки за интерес от фирмите още към настоящия момент, за да може да предвидим площта, която ще отговаря на изискванията им. В общи линии е това. Просто по-висок момент на динамика в тези отношения.
Разбира се, както посочих, информацията ни трябва да се актуализира, защото по данни на статистиката 140 хиляди са малките и средни предприятия, а в нашата база данни са 70. Както разбираме от анализа, тази информация не е задължително невярна, просто критериите, по които я събираме, са различни. Това също трябва да се изчисти, за да можем правилно да насочваме информацията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев.
Въпроси от БСП?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан конкретно с инвестициите в страната. Факт е, че има и външни причини за ниското ниво на чуждестранни инвестиции. Самият аз съм бил и на Вашето място, знам че в крайна сметка, когато международните фактори влияят във вътрешната икономика, понякога е необходимо и вътрешна инициатива с цел привличане и най-вече рекламиране на страната пред чуждестранните инвеститори.
При Вас е Агенцията за чуждестранни инвестиции, която до този момент не виждам да е изключително активна, не виждам пък и да предлага нещо интересно или политики в тази област.
Въпросът ми е директно към Вас. Все още нямаме данни за първото тримесечие на тази година, дано да са положителни, всички се надяваме да има колкото може повече чуждестранни инвестиции, но те са свързани с много други неща. Хубаво е да видим начина, по който се конкурираме със съседните държави, привличаме ли тези инвестиции. Според мен е нормално да има и такава правителствена политика. Тъй като при Вас е Агенцията за чуждестранни инвестиции, която не знам защо, но за една година не съм чул да има нещо, може пък и да правят големи събития.
Да ни обясните каква е Вашата визия, идея, принос за тази година и как Вие смятате – дали ще надминете тези 950 милиона евро, които са за миналата година, дали наистина можете с конкретни действия, политики да направите така, че България наистина да се похвали като привлекателна дестинация за инвеститорите, каквато я помним преди време?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, благодаря за въпроса и за ангажираността. Това може би е най-важната тема. Последните резултати от Българската народна банка показват, че през 2017 г. в сравнение с 2016 г. има над 35% увеличение на преките чуждестранни инвестиции. Специално за миналата година имаме одобрени 31 сертификата по Закона за насърчаване на инвестициите, от които 15 са във високо-технологичния сектор.
От началото на тази година, още първите дни имахме сключени споразумения и договори за издаване на сертификати на стойност за 350 милиона евро, които ще генерират около 3 000 работни места. Борбата в момента за инвеститори е изключително сериозна.
Проверяваме опита в Унгария и Чехия – те се справят най-добре по темата с привличане на инвестиции. Вероятно ще изменим законодателството.
Колегата Борисов ще каже, дори в момента върви изменение на законодателството по Закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции по държавните помощи. Ще получите допълнително информация. Това, което правим, е изключително важно. Има изключително сериозен интерес към индустриалните зони в България. Хубаво е, че те вече не са само за София, Пловдив и Стара Загора, а и за други региони.
Знаете, вече имаме 11 меморандума за сътрудничество предимно с общини за маркетинг на тези индустриални зони. Имаме няколко конкретни инвестиции, съвсем скоро ще има и първи копки, ще чуете конкретни данни и конкретни производители. Наистина към момента към България има сериозен интерес и трябва да работим всички в екип.
На Вас Ви благодаря, винаги съм работил както трябва с Вас, за да можем да привличаме и да отчитаме положителните неща. В момента инвеститорите много са доволни от това, че има антикорупционен закон, защото той е за защита на техните интереси. Много са доволни, че има Закон за концесиите, който включва и публично-частните партньорства. Тежък закон като цяло, но в крайна сметка досега законодателството не беше в полза на инвеститорите. С Ваша помощ, с предложения от нас, разбира се, и с предложения от Ваша страна трябва да работим. Пътят е един – да привличаме инвеститори, за да може те да се борят за работниците, да увеличават работните заплати и да подобряват условията на труд.
Още веднъж казвам, в момента проучваме опита, трябва по същество да Ви говоря, включително и Люксембург имат вече Закон за Космоса. Почти всички компании, които са свързани с Космоса, вече се регистрират в Люксембург. Трябва да мислим за много неща. Ще подготвя нещо специално по темата за инвестициите в най-скоро време, което да обсъдим с Вас и всички добри мнения, по които сме единодушни, да ги реализираме.
Благодаря.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: С риск да Ви разочаровам – 950 милиона е за 2017 г., през 2016 г. инвестициите са повече, господин Министър – милиард и петдесет. Преки чуждестранни по справката на БНБ.
Идеята ми е следната: може би трябва да засилите звеното към Агенцията за чуждестранни инвестиции. За малки и средни предприятия засега имате добър избор.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За съжаление, сме по-зле от предната година.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Напоследък много говорим за данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции. Бих се постарал да направя едно разяснение, защото сметката, която гледаме, е част от платежния баланс и тя има актив и пасив. Малко е по-труден анализът от гледна точка на това, че например една банка, ако си изплати дивидента, каквото очакваме да се случи през тази година, тези данни отиват в минус. Реално преките чуждестранни инвестиции в България са повече, но данните, с които работим, отразяват изплащане на дивиденти или изплащане на заеми към външни лица на вече съществуващи в България инвеститори. В първите периоди, да кажем, преди десет години имаше потоп на много големи инвестиции, които ние отчитахме. В момента, когато тези инвестиции се изплащат към собственика под формата на дивиденти или под формата на взети външни заеми, се получава този ефект.
По-скоро искам да анализираме инвестициите от гледна точка на структурата на брутния вътрешен продукт и показателя бруто образуване на основен капитал, където има ръст, ако не се лъжа, от 950 милиона за 2017 г.
Другото, което е важно от гледна точка на инвестициите: последните данни на брутния вътрешен продукт за последните няколко тримесечия сочат, че отново инвестициите в България се оказват генератор на икономическия растеж, а не само потреблението и износът. Това се вижда по линия на макроикономическите данни от ръста в кредитирането, тоест инвестициите в момента, показателят бруто образуване на основен капитал и кредитирането растат с по-високи темпове от самия брутен вътрешен продукт, което доказва, че те наистина са фактор на икономическия растеж.
От друга гледна точка, искам да благодаря на народните представители. Много бързо съдействахте, течеше промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, за изискванията на новия регламент за държавни помощи, които трябваше да приведем в закона.
В момента има обществено обсъждане, което приключва. Тече срокът за Правилника. Именно това в момента стопира Агенцията за инвестиции за издаване на нови сертификати. Министър Караниколов каза, че в началото на годината издадохме десет нови сертификата. В момента сме блокирани. Имаме заявки, по които се работи и в момента, в който се отпушат нещата с Правилника, ще имаме информация за нови инвестиции.
Без да цитирам инвеститори мога да кажа, че в момента имаме заявки, водим преговори с няколко автомобилни компании. Пред финал е договорът с компанията, за която Вие съдействахте с другата промяна в Закона за наркотичните вещества. Имаме заявки за още три, четири компании от автомобилния сектор.
Благодаря!
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Господин Стойнев, изненадахте ме. Прав сте. Има актуализация.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма проблем.
Между другото, след като приключим, ще помоля само народните представители и ръководството на Министерството да останат.
Предлагам да се върнем пак на основната тема – блицконтрола. Да се ориентираме в ситуацията доколко Министерството на икономиката е адвокатът на българския бизнес.
Първо, искам да поздравя новото ръководство на Агенцията за малки и средни предприятия и да им пожелая успех! Ще помоля да получаваме периодично информация как вървят нещата при Вас. Искам да Ви предупредя, че минимум два пъти годишно ще Ви изслушваме вече отделно, без да Ви подават листчета какво да отговаряте. (Оживление.)
Темата „Инвестиции“ и за мен беше много интересна, защото малко по-различна е истината и този дебат сме го водили и в Комисията. От данните, които Националната банка дава, тъй като непрекъснато се коментират данните на Националната банка, за приходите, които получаваме от българите работещи в чужбина, виждате, че между 70 и 90 милиона евро месечно пристигат в България. Това са официални данни.
При мои разговори с ръководството на Банката, като питах какво влиза – това го имаше и в медиите между другото, Националната банка отчита само преводи над 2 500 евро, което автоматично – това е официална информация на БНБ – при анализите, които правихме, означава, че между два и три пъти повече са приходите, които идват от българите, работещи зад граница. По много груби сметки това са между 4 и 5 милиарда лева чисти, изчистени данъчни пари за консумация. Ако ние все още твърдим, че имаме добър икономически ръст – почти 4%, и че икономиката върви добре, имайте предвид, че до голяма степен това се дължи на парите, които идват от хората, които изгонихме всички ние заедно в последните години. Това са почти 4%. Като добавите, че за първи път от времето на Пламен Орешарски, управлението на тройната коалиция, имаме дефицит от текуща сметка, което означава и ръст на вътрешното потребление, нещата не са толкова розови, залети от инвестиции.
Имах един въпрос, но явно по-нататък ще го коментираме: как се развиха нещата с оръжейния бизнес и докъде стигнаха проблемите. Имам информация, че не са вървящи нагоре поръчките в оръжейния бизнес. Гледам в последните десетина дни има някакъв оптимизъм, от това което става в Сирия, но това е друга тема.
Един въпрос, който коментирахме на изнесеното заседание. Вие готвехте преструктуриране и вливане на Агенцията за инвестиции с Агенцията за приватизация. Помислете и по тази тема. Не е лошо отново да я разгледаме, защото нещо, създадено преди петнадесет - двадесет години, да продължава с една и съща структура е безсмислено. Предложили сте ни списъка, вече ще гледаме назначаване на мястото на човека, който стана шеф на КЗК, на негово място шеф на надзора на Агенцията за приватизация. Виждам, че има списък на бъдещите назначения.
Имате думата по този въпрос, след това ще продължа.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
В понеделник е последната среща, на която ще погледнем конкретните текстове и вървим към внасяне и обединение на двете агенции.
По темата за Надзорния съвет – не е вносител Министерството на икономиката по никакъв начин, така че и аз не знам имена. Въобще въпросът е дали ще остане такава структурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Така или иначе вече дадохте новина за журналистите – обединение.
Искам отново да се върна на темата и приключваме с това. Виждате, че все пак десет години след влизането в Европейския съюз Българският парламент не може непрекъснато да бъде заливан от закон след закон. Съвсем нормално е количеството закони да намаляват, но също е нормално и в работата на парламента основно да се обръщаме към контрола. Затова и взехме няколко инициативи – спомняте си, коментирахме работата по присъединяването на ЕРП-та на бизнес структури към енергетиката, темата за дуалното обучение, темата с охраната на труда. Между другото, другата сряда сме поканили заместник-министъра на транспорта или министъра на транспорта с шефа на „Морска администрация“ – темата за рибарите, господин Бойчев, също абсурдна тема – да ги задължаваме в малка лодка от 6 метра да има спасителен сал и доста други принадлежности.
Нас ни притеснява, че в последните няколко седмици буквално в парламента започнаха и минаха през парламента, закони, които не са най-доброто решение за бизнеса, като започнем с Наказателния кодекс – един пълен абсурд, за който бих желал по-силно да се чуе думата на Министерството на икономиката. Абсурд е! В Европа никъде го няма, да бъдат приравнявани по Наказателния кодекс търговски отношения между частни фирми. Това никъде го няма! Слава богу, мина през Правната комисия, в залата беше отложен във времето, но Вие трябва да сте активните, трябва да натискате това да не влиза въобще.
Закона за охранителните фирми няма да го коментирам. Влезе нещо, което много бързо мина и ние го гласувахме; Закона за авторските права, където отново вменяваме на кметовете и на фирмите неща, които много трудно са изпълними и контролируеми. Всяка фирма трябва веднъж годишно да внася в общината специален регистър колко легла, колко телевизори, колко радиоапарата – това трябва да го контролира кметът. Сами разбирате, че отново е тежест за бизнеса, което е абсурдно.
Последно, след всички срещи, които правихме в тази зала по ЕРТ-та трябва да Ви кажа, че резултатът не е особено силен. Една от темите, които искам да коментираме допълнително с Вас, може би по темата присъединяване на българските бизнес структури към фирми, към енергийната мрежа. Имате създадена междуведомствена комисия. Две заседания минаха, третото също мина. Първото беше пълен провал, на второто започна леко да се чувстват нещата, тъй като ние пращаме служители на нашата Комисия да присъстват.
Днес коментирахме, че може би е време Министерският съвет да вземе решение и да се възложи на няколко министерства, тъй като темата не е само КЕВР и енергетиката. Тя е и ЗУТ – за регионалното развитие, и Министерството на културата – с археологията. Не е лошо Вие да бъдете активната страна, за да се мине на съвсем друго ниво и да се задължат министерствата и министрите да си дадат предложенията. Ние сме отворени. Комисията ни е с трима бивши министри на икономиката – и професор Гечев, и Делян Добрев, и Драгомир Стойнев. Отворени сме – давайте предложения. Пълен абсурд е! Единственият показател, по който българският бизнес е след стотно място в класацията на Световната банка е присъединяване към енергото. Това, което става, е безумие.
Спирам дотук. Това е моята молба: да сте много по-активни по темата бизнес среда. На Ваше разположение сме, правете го.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: С Ваше позволение един коментар. Тъй като господин Борисов участва в работната група, а явно се препокриват и решенията ще поясни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Проведохме три заседания. На първото не съм присъствал.
По отношение на второто и за показателя „Дуинг бизнес“, оказа се, че информацията, която се подава към Световната банка в България няма да се подава от ЕРП-та и там се включва цената на присъединяване, тоест цената на инвестицията по наредбата на КЕВР, която реално плаща инвеститорът. Всички останали държави – ние проучихме как е в Англия – това, което подават към Световна банка е само административният разход. Тоест не цената на самата инвестиция на съоръженията, тук имаме проблем, от една страна, по отношение подаване на информацията. До третото заседание на работната група нямахме конкретни предложения за нормативни промени. В крайна сметка се получи голям пакет от нормативни предложения. Някои са оформени като текстове, а други само идейно. Наистина се оказа, че много от тях касаят Закона за енергетиката, касаят функции на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройство, включително и наредбите…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Горите са също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Точно така. Именно заради това на последното заседание предложих, Министерството на икономиката ще подготви обобщен доклад. Все още не сме взели решение как през Министерския съвет или през някои от вицепремиерите тези задачи да бъдат възложени на всички отговорни ведомства, тъй като ние наистина нямаме административния капацитет от експерти да се справим с тази голяма материя. Важното е, че вече имаме доста голям пакет от документи с предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги приключваме.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Извън регламента, тъй като нямаше много въпроси и рядко идва цялото ръководство на Министерството. Ще се извиня и на колегите, по съвсем друг въпрос взимам думата.
Първо, да пожелая успех на дамата, която ще ръководи Агенцията. Мисля, че ще се справи и без подкрепа на Министерството.
Да обърна внимание на министъра. По стечение на обстоятелствата и с решение на Народното събрание ръководя временна комисия, която изследва въпрос за една сделка с ЧЕЗ. Знаете, че Вие отговаряте за Българската банка за развитие и ще бъде много неприятно, господин Министър, ние вече получихме отговор, в който по същество не ни се предостави информация. По решение на Комисията и предложение на членовете, да знаете, информирам Ви, ще изпратя второ искане да получа писмо от Българската банка за развитие за тази сделка. Искам да кажа, че една друга частна банка си даде много надлежно информацията и ситуацията ще стане много неприятна, ако държавната банка, създадена със специален закон и която, знаете, ние изслушвахме и говорихме за целите и приоритетите в нейното финансиране, не отговори втори път на Комисията и не предостави тази информация. Просто Ви информирам. Използвам, че сте тук. Вие сте принципал върху това. Става въпрос за онова писмо, с което се изразява…
На нас ни е разказано и затова бихме искали да видим какво означава това рефинансиране на задълженията.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Какво да отговорите? Отговорът трябва да дойде от банката, а не от Вас.
Колеги, моля народните представители, ръководството на Министерството и щатният състав на Комисията да остане.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Теодора Енчева
