1. Обсъждане с представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране на проблемите по присъединяването към преносната и към разпределителните мрежи.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ




П Р О Т О К О Л
№ 22


На 21 февруари 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане с представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране на проблемите по присъединяването към преносната и към разпределителните мрежи.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическата политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме заседанието.
Първо, ще гласуваме дневния ред, който Ви е раздаден предварително.
Днес имаме съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е:
1. Обсъждане с представителите на Комисията за енергийно и водно регулиране на проблемите по присъединяването към преносната и към разпределителните мрежи.
2. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля да гласуваме.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

По тази точка гласуване няма да имаме. Знаете, че като Комисия и Подкомисия сме взели едно решение, когато нямаме законодателни инициативи, тоест в момента нямаме предложения за гледане в Комисията, да каним на изслушване структури, които имат отношение към така наречените „бизнес среда“ или „бизнес климат“.
Знаете, че по подобен начин започнахме с Министерството на социалните въпроси, когато изслушахме Главна инспекция по труда и Агенцията по заетостта.
Знаете, че ние бяхме инициаторите да направим заседание на трите комисии заедно – Министерството на икономиката, на образованието и на социалните въпроси по темата дуално обучение, тъй като там от четири години нищо не се прави по един единствен въпрос – какъв да бъде договорът, дали да бъде трудов на децата, или за обучение.
Тъй като миналия път възникна темата за сроковете и цените, по които става присъединяването на нови абонати, независимо те дали са частни или корпоративни, поканихме господин Иван Иванов, който е председател на Комисията, на изслушване. Защото тревожната тенденция винаги да преглеждаме в голямата класация Doing Business, къде е България, показва, че в момента има само два показателя, в които България е след стотното място. Единият от тях скоро го научих, че сме по свобода на медиите – не знам дали това е така, защото го прочетох от медиите, между другото. Вторият обаче, за който съм сигурен, че е така, е, че сме след 120 място по бързина на присъединяване на бизнес абонати към енергийните мрежи.
Понеже в мой приемен ден в Бургас преди няколко седмици имах два конкретни такива случая, на едни микрофирми, които чакат обезателно шестте месеца почти да минат, за да ги превключат, а са фирми с един по един човек или двама. Затова днес поканихме и колегите от Подкомисията по контрол на КЕВР - тук е Валентин Николов, тук е Таско Ерменков, цялото ръководство сме ги поканили. Поканили сме работодателските организации. Като гледам и цялото ръководство на Комисията по енергетика е тук също. (Реплика.) Зная, но мисля, че този път играем в един отбор и на една писта. Когато се касае за интересите на малкия и среден бизнес, основно там са големите проблеми. Темата не е нито на ГЕРБ, нито на БСП – темата касае абсолютно всички нас. Затова днес искам да постигнем някакъв консенсус, защото такива структури като Вашата, господин Иванов, които се избират от Парламента и се гласуват от него, се считат за „избрани“ и ние няма как юридически да Ви наредим в момента, да вземем решение и да Ви разпоредим какво трябва да направите. Гарантирам Ви, че в този състав няма да Ви оставим на мира, ще разчитаме основно на прозрачност и на медии да Ви притискаме, защото така наречената „Наредба 6“ за сроковете зависи само от Вас, тя не зависи от някой друг.
Големи абсурди са в присъединяването като се започне от чисто корупционни схеми. Това не е тайна за никой и мисля, че половината от хората в тази зала са участвали в процес на присъединяване, който е бил изключително тежък и труден. Стигна се до сроковете – изкуствено дълги.
Бяхме Ви помолили да изпратите нещо писмено като Ваше предложение.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Пратил съм.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колкото и да е странно, тъй като аз вече имах разговори с шефовете на две ЕРП-та, те ми обясниха как всяко едно скъсяване на сроковете задължително води до назначаване на нови хора и разходите им се увеличават, заплата… въобще става страшно.
По същия повод преди четири години по Закона за конкуренцията с колегата Делян Добрев накарахме веригите да започнат да спазват законите в тази държава. Най-интересното е, че, когато предишния път поискахме от НАП да ни подадат служебно информация за счетоводните печалби и загуби на всички вериги в България, ги дадоха до стотинка. Когато поискахме този път от НАП да ни даде данните за печалбите на ЕРП-тата, получихме нула, тоест едно измиване на ръцете – „много Ви благодарим, много сте любезни…“ – нищо конкретно, счетоводна загуба, счетоводна печалбата. Тук интересите са изключително големи и цифрите са изключително големи.
За да не навлизам в темите на Делян Добрев и на Валентин Николов, защото енергетиката е, както се казва „друга тема“, предлагам така да процедираме – сега ще Ви дам думата за някои Ваши предложения. Приготвили сме един малък експертен доклад от Ерик Рангелов – това е колега от нашата комисия. Делян Добрев също ще има грижата да коментира и колегите от Министерството на икономиката, тъй като това е съвместна тема за бизнес средата и бизнес климата, да продължим нататък.
Господин Добрев, Заповядайте .
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да Ви приветствам, че сте включили в дневния ред тази точка. На всеки от нас ни е правило впечатление, че по класацията Doing Business, най-зле се представяме по отношение на новото присъединяване и всички услуги, които се извършват от ЕРП-тата. Всички сме си го мислили, Вие го изрекохте наглас така да се каже, дори сформирахте комисия.
Аз не съм сигурен господин Иванов на този етап до колко ще може да отговори и даде препоръки за това какво трябва да се направи, но според мен темата си заслужава едно задълбочено изследване с предложения, ако трябва и законодателни, за скъсяване на сроковете. Наистина е факт, че се плащат такси за всяка една от тези услуги. Сроковете са изключително дълги, обяснението за това, че ще трябва да се назначава допълнителен персонал, за да се съкратят сроковете, за мен е несериозно.
От гледна точка и на Комисията по енергетика, искам да кажа, че този въпрос е изключително важен и за развитието на енергетиката, и още повече за развитието на икономиката.
Често оплакване от страна на външните инвеститори са тромавите процедури, дори в някои случаи липсата на възможност за присъединяване. От тази гледна точка, моята молба е, ако не можете в момента да кажете какво трябва да се направи, да си дадем един обозрим срок, така да се каже, в който да се анализират всички стъпки, всички срокове, да отпаднат ненужните стъпки, да се съкратят максимално сроковете, така че на следващото изследване ние да сме по-напред.
Всъщност, не знам колко от Вас са забелязали, че преди три-четири години ние бяхме на около 40-о място и бяхме добре. Нищо не се променило оттогава насам в България, с тази разлика, че другите държави са направили процеса по-лесен, сроковете по-къси и така нататък. Ние не мърдаме, докато другите опростяват непрекъснато процедурите и затова сега се намираме на 100 и не знам точно кое място, господин председател.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тъй като говорим донякъде и за сива икономика, да Ви представя председателя на Комисията за борба със сивата икономика, господин Емил Димитров.
Проблемът е изключително сериозен за бизнеса – казвам Ви го като човек, който също е минал по този път и голяма част от проблемите са при Вас и те са в Наредбата. Ще Ви моля конкретно, Делян Добрев е абсолютно прав, ние ще имаме възможност да обсъдим предложенията, които са направени, ще си направим протокола, ще Ви го пратим и ще настояваме в рамките на месец или колкото Вие прецените, че Ви трябва, за да имаме нещо конкретно.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, няма никакво съмнение, че присъединяването на обектите на клиенти на електрическа енергия към преносната…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колко време ще Ви трябва, за да се ориентираме?
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Аз предпочитам, ако има други изказвания, за да може моето изявление да бъде под формата на отговори на конкретни въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, не, този разговор го водихме с Вас преди месец и ни обещахте да ни предложите варианти.
Сега искаме, първо, Вас да чуем какво предлагате.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): По-скоро трябва да Ви кажа какво е състоянието. Преди да се правят предложения… Точно така, ще кажа какво сме направили досега и къде са най-големите проблеми.
Няма никакво съмнение, че Комисията е абсолютно в същия отбор, който иска да се подобри бизнес средата в България, защото той в общото благо не само на бизнеса, а на цялото общество.
По отношение на присъединяването – да, Наредба № 6 е тази, която урежда тези въпроси и в нея има няколко основни етапа – писменото искане до съответния мрежови оператор, в което трябва да се проучат и съобщят условията за присъединяване, след това вече трябва да бъде направено искане за предварителен договор и накрая за сключване на договор за присъединяване.
В случай на малки обекти – Вие говорите за бизнес средата, при малки най-вече жилищни сгради или отделни физически лица, не се прави предварителен договор, а се дава писмено становище.
Тези срокове са разписани в Наредба № 6 и дори са намалени от Комисията като това, което беше направено през 2016 г., срокът за представяне на Проект на предварителен договор беше намален от 30 дни на 25 дни при изключително голяма съпротива от страна на ЕРП-тата, но ние наложихме това нещо. Ние сме в състояние да го намалим и още, защото в крайна сметка това ще стане с решение на комисията.
Бяха изтъкнати много аргументи защо тези 25 дни са необходими. По седмици и по дни бяха съобщени. Аз не нося тук аргументите и не е моя работа да изтъквам аргументите на ЕРП-тата.
Второто, съгласуването на работните проекти. Тук намалихме срока двойно от 15 на 7 работни дни.
Другите срокове – част от тях, са свързани със самия заявител. Например на заявителя се дава един месец срок да попълни документите, които са липсващи или, които са непълни. Ако заявителят е в състояние, той може за един ден да продаде тези документи, но този срок е индикативен, даден му е един месец на заявителя, не на дружеството.
Съществените проблеми, господин Председател, възникват там, където се изисква определено съгласуване. Ще Ви дам пример от днешното ни заседание на Комисията. Днес сме разгледали 17 жалби, специализирани в енергетиката. От тези 17 жалби шест са свързани с присъединяването. Какво се оказва? Има заявител, бизнесмен, който се оплаква, че чака година и пет месеца за присъединяване. Оказва се, че, за да се даде виза за разрешението, това трябва да се направи от съответната община. Няма да съобщавам конкретния град, мога да Ви предоставя документите. Общината е забавила една година издаването на това разрешение.
Питам Ви: какво може да направи Комисията за енергийно и водно регулиране, за да принуди общината, която се подчинява на друга нормативна база, за да направи това нещо в по-кратки срокове?
На следващо място, самото присъединяване по принцип, за бизнес заявители говорим, е над границата по Закона за обществените поръчки – над 70 000 лв., защото често пъти е свързано с изграждане на трансформатори, на стълбове, на други съоръжения за присъединяването. По тази причина, всяко едно от електроразпределителните дружества е длъжно да обяви обществена поръчка.
Вие по-добре от мен знаете, че срокът за изпълнение на обществена поръчка без обжалване е три месеца, с обжалване отива на 5 месеца – също въпрос, който ние можем само да проследим, но не можем да минимизираме този срок, защото той е разписан в Закона за обществените поръчки. Ако се направи някакво изключение в този закон, свързан с обществените поръчки по присъединяването, това би било чудесно – ние ще изискаме да се спази
На трето място, господин Председател, аз няма да продължавам дълго, ще отговаря на въпроси, ако имате, когато някой от сроковете, които са дадени императивно на електроразпределителното дружество, то не ги е спазило, ние пристъпваме към съответните административнонаказателни разпоредби.
В случая, когато има забавено присъединяване, ние даваме задължително указания, даваме съвсем кратък срок – един месец, да се извърши. Ако има нарушение със странен характер, тогава отиваме към чл. 206 и чл. 207 от Закона за енергетиката, където са предвидени и съответните санкции. Касае се за първоначално нарушение, защото няма повторно в един и същи казус и глобата там е от 20 000 до 1 000 000. Това са действията, които предприема Комисията.
Много често и това е наистина за беда, ние можем да намалим и тези срокове, за които Ви говоря, с още 5 дни, с още 10 дни, но не можем да намалим дванадесетте месеца, които съответната община бави съответно разрешение, както не можем да намалим и срока, в който обществените поръчки, ако се обжалват, да бъдат решени в срок. Иначе напълно съм съгласен с това, което каза господин Делян Добрев, ще направим задълбочен анализ и можем да Ви го представим и като доклад, който след това да обсъдим, какво може да се изпили още от сроковете, които са по Наредба № 6.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Господин Добрев, имате думата за реплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Един допълнителен въпрос: тук може би трябваше да поканим Министерство на енергетиката, защото нищо чудно те да правят такъв анализ и да имат някакви конкретни разпоредби, може би на някое следващо заседание.
Съгласен съм с господин Иванов, че някой път виза за проектиране се издава от общината и ние тук нищо не можем да направим. Не зависи нито от ЕРП-то, нито от КЕВР. Това са обаче частни случаи в малко на брой общини според мен, защото повечето общини се опитват да насърчават инвестициите и издават колкото се може по-бързо тези документи.
Аз също имам случаи, в които много хора ми се оплакват за това, че не се спазват сроковете. Например, първата стъпка – становището за присъединяване. Срокът, доколкото аз знам, е 30 дни или нещо от сорта, или 25 дни. Това е точно този срок, за който Вие говорите. Двадесет и петдневният срок изтича и в много такива случаи…
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Да се намали.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: … не, не да се намали. Той не се спазва. Не се спазва.
В случаите, в които 25-дневният срок не се спази, Вие имате ли някаква наказателна разпоредба, така че хората, които се обръщат към нас да им кажем: „Оплачете се, пуснете една жалба в КЕВР. КЕВР ще наложи санкции“. Защото, ако единственото действие, което Вие предприемате, е да им укажете допълнително един месец, и им кажете: „В срок от един месец отговорете“, ами те тогава винаги ще се забавят, защото най-тежкото им наказание е Вие да ги инструктирате в следващия един месец да издадат становището.
Въпросът е: има ли санкция, има ли глоба? Да глобите ЕРП-то за всеки единичен случай. Санкция, ако трябва ще запишем и в закон, така че тези срокове да се спазват. Това, което ние знаем, е, че масово не се спазват, а в същото време, тоест казусът, който аз знам, е от нашия регион. Сто и четиринадесет лева взема ЕРП-то, за да издаде становище за присъединяване, защото е имало разходи. Трябвало да отиде там на място да види къде е имотът и каква е мрежата. Не знам защо, при положение че те би трябвало да имат документация. Както и да е – хората си плащат, още със заявлението си плащат 114 лв., но минават 25 дни, минава месец, минават два месеца – няма отговор. Ако жалба до Вас, ще доведе писмо до ЕРП то, че имат още един месец, за да си свършат работата, която е трябвало да свършат преди няколко месеца, някак си не е убедително.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам все пак да изслушаме и Ерик Рангелов – също в рамките на няколко минути, по един друг анализ, който сме правили.
ЕРИК РАНГЕЛОВ (старши експертен сътрудник към Комисията по икономическа политика и туризъм): Уважаеми народни представители, уважаеми госпожи и господа гости на тази Комисия! Всъщност горе-долу това е кратък анализ на състоянието на процеса по присъединяване, господин Иванов току-що разказа. Аз се натъкнах също на тези изводи, че говорим за чист вид проект, тоест присъединяване на ново съоръжение, нов обект и при това положение наистина при спазване на сроковете и при липсата на случай на неточни документи, недостатък от документи и така нататък, формалният срок се оказа, че е 55 дни, но плюс този срок, има още „хикс“ срок за документи, които се изискват де факто от общината по линия на Закона за устройство на територията и там не може да бъде регламентирано или регулирано действието тъй като, както каза господин Иванов, в общините има неспазване на срокове.
Проблемът обаче по отношение вероятно на Комисията и на ЕРП-тата, произтича от това, че това е един чисто теоретичен случай или много малко срещан в истинската практика – да няма никакви документи, които да се изискват допълнително или да са грешни. Когато отидем в положението на грешни документи или забавяне по някакъв начин от страна на изготвянето на документите от самия клиент, тогава сроковете, които му позволяват това да направи веднага увеличават драстично процеса на присъединяване, тоест процеса на подписване на искане за проучване, респективно предварителен договор и накрая договор.
Тези цифри нарастват сериозно. Само, ако се движим по Наредба № 6, стигат до 150 дни, до 170 дни, като с това не спира процесът, защото след това има други действия, които трябва клиентът, който иска да бъде присъединен, процес по изготвяне и съгласуване на работни проекти за изграждане на съоръжения за присъединяване на обекта, документ за въвеждане в експлоатация на съоръжението, документ за въвеждане в експлоатация на обекта и тогава действително възможното присъединяване, спазвайки наредбата, става главоломно дълго. Това удължаване, което идва вече извън компетенцията на ЕРП-тата или респективно на Комисията за енергийно и водно регулиране, с тези срокове се получава този срок, за който спомена господин Иванов, вероятно, което е вече година и може да бъде много повече.
Независимо от това, в тези срокове прецизираме и някакво намаляване на сроковете. Както господин Добрев, мисля, че това е правилна посока, да има санкции за това, когато ЕРП-тата не удържат сроковете си. От практически срещи, разговори с хора, които са в бизнеса, ми дадоха такова мнение и аз останах с впечатление, че ЕРП-тата злоупотребяват с тези срокове. Злоупотребяват и с формалните изисквания, които имат, съответно към потенциалния клиент.
Понеже това е много обширна тема, според анализа има изваден по-напред един сериозен проблем – те са няколко такива, но единият от тях е членът, който в наредбата изисква или дава възможност новият клиент да си построи сам съответното ново съоръжение. Тук практиката в страната е много сериозно обезпокояваща, поради факта че, от една страна, това удължава процеса във всички случаи, от друга страна, при това положение се прехвърлят доста финансови затруднения за клиента, който и без това, ако е особено нов бизнес, той си има други разходи, които трябва да прави, а това му идват като допълнителни разходи, плюс добавя се и риск от факта, че може просто да не изпълни правилно заданието, след това да не може да бъде приет обектът и така нататък.
В този процес, когато се случва, има и друг проблем – пак казвам, това, което чух от практиката, и то е в цялата страна, проблемът с определяне на цената на това извършено строителство, респективно подготовка от самия клиент. Там, изглежда електроразпределителните дружества използват така или иначе даденото разпределително дружество за дадения клиент има монополно положение, извива ръцете по отношение на цените. Тази цена, която най-накрая те се договарят, че е цената, въпреки оценките на оценители и вещи лица може би, тя е цената, която определя де факто самото електро-разпределително дружество и като допълнение на това разсрочва разплащането на извършените действия на постоянния клиент. Експертите, с които аз разговарях, считат, че това е едно доста недопустимо положение. Извинението може би на ЕРП-тата е, разбира се, в различните случаи е различно, то дори не е извинение, а претекста е, че даденият проект… и тук, е момента – мисля, че в чл. 21 от Наредбата, според мен, е един сериозен проблем, проблемът за отказ от доставка на електроенергия.
По принцип чисто теоретично не трябва да има член, който да дава възможност, на което и да е ЕРП, да направи отказ за присъединяване към мрежата. Там има две точки. Едната от тях е точка, която казва: „при техническа невъзможност“, което е много странно. Няма как да няма техническа невъзможност, но това е и спорно и може да се специфицира.
Другото е, поради това, че самото ЕРП не е включило в плана си за годината, не зная за какъв период планират средства за изграждане на този обект – новия обект. При това положение се казва на потенциалния клиент, че той всъщност трябва сам да си го изгради, ако иска това да стане по-бързо.
От кратка справка в същото време операторите на мрежите или електроразпределителните дружества, мисля, че вкарват в своите доклади, какви инвестиции са направили в електроразпределителната си мрежа, и в тези инвестиции всъщност са включени средствата на клиентите, които са си построили. Тези данни не дават ясна картина на това, какви инвестиции електроразпределителното дружество прави в дадената година.
Аз приключвам. Общо в духа на самата Наредба № 6, то вече стана такава дума … „усещане“, не е усещане, а ясно личи на много места, че самите електроразпределителни дружества, по отношение на клиентите си са в привилегировано положение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз имам една молба към Ерик Рангелов, това, което си направил – то не е тайна, то е за всички нас. Молбата ми е да го качите на сайта на нашите колеги.
Второ, да го дадем на КЕВР – на Иван Иванов, ако не възразяваш, разбира се, но то е служебно.
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда кратък.
Ще се хвана за някои от думите на преждеговорившите във връзка с анализа, който е направил – добър анализ. Аз искам само да кажа, да илюстрирам, за да въведа темата, която ще повдигна.
Познати, които искат да направят малко производство, пускат една молба за проучване, плащат си таксата, проучват, казват, че не може. Те казват: „Добре, ние обаче трябва да го направим, така че ние ще инвестираме, ще направим трафопост и така нататък“. Те казват: „Добре … еди-какво се изисква от Вас“, и те казват: „Добре – ще започнем да строим. Може ли промишлен така наречения „ток“, тоест временен – доставяне на съоръжения, така, че да може да ползват този ток, за да построят за строителство“. Те казват: „Да, но трябва да пуснете, да видим, да проучим дали може да Ви доставим.“
Те пускат нова молба и забележете, тази дума „молба“ дори да се съгласува и да каже, че може да им доставят такова временно съоръжение, тя при всички случаи е съпроводена с договор от търговеца, който е свързано лице с този, който му доставя съоръжението. Това е просто задължително, иначе няма как да получите реален ток. Тоест, не може да си избирате доставчика на ток. Той е задължително свързано лице с преносното дружество.
Добре – получава се това нещо, това показва и те са длъжни по Закона за енергетиката да бъдат свързани, но се оказва, че те ще бъдат свързани примерно след четири-пет години. Тоест в един план, в който те не могат да си позволят да чакат такъв срок.
Ние сме говорили с господин Иванов, и с господин Ерменков сме били в Временната комисия за проучване състоянието на енергетиката… Какво се получава? Има петгодишни планове за инвестиции на ЕРП-тата. Те се одобряват от КЕВР, те са с определена сума, с определени дейности, които са насочени.
Първото нещо, в което ЕРП-тата инвестират, това са софтуери. Софтуери, софтуери, софтуери с много големи суми, но нищо друго. В петата година те събират през това време, защото това е част от компонентата на цената, те събират пари от потребителите, без да ги инвестират в нищо и на петата година ги инвестират. Не успяват, поради краткия срок, който са поставили, и не всички изпълняват бизнес плана, който са поставили, но общо взето в петата година, съсредоточават цялата инвестиция.
Четири години те инвестират само в софтуер, общо взето и в планови ремонти. Така че това задължително трябва по някакъв начин да се насърчи или да се накарат ЕРП-тата да направят инвестициите не само по план, те трябва да ги направят още в началото. Трябва да вземат привлечен капитал, както в приватизационните им договори пише: „по-голям привлечен капитал“. Те разполагат с парите на потребителите и с тези пари се разполагат и не знам какво правят.
Във връзка със Закона за обществените поръчки (ЗОП), понеже трябва да направят присъединяване съответно и плановете и всъщност ЗОП-а, по някакъв начин им пречи с техните срокове. Когато искат да съкратят сроковете, правят рамкови договори, обаче, когато не искат и не им изнася – има едни обжалвания, те се чакат, няма никакъв проблем. Те винаги могат да направят така, да сключат рамкови договори, да съкратят абсолютно сроковете по изпълнението на съответните съоръжения.
Искам да питам и господин Иванов имаше, спомням си даже от предишния тогава ДКЕВР, бяха направени много актове във връзка с присъединяването от гледна точка, първо, на подмяната на електромерите на съоръженията за мерене, но имаше доста актове във връзка с неспазване на сроковете в това, което разискваме. Какво се случи с тези актове? Знам, че са много на брой и бяха… Какво се случи?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колегите от Министерството на икономиката, заповядайте.
ЖЕЧО ЖЕЧЕВ (Главен експерт в Дирекция „Икономически политики за насърчаване“ към Министерство на икономиката): Експерт съм от Министерство на икономиката и отговарям за работната група, която беше организирана в изпълнение на Решение № 334 на Министерския съвет с цел преодоляване на пречките пред инвеститорите в област „Присъединяване към мрежите на техническа инфраструктура“, която включва достъпа до електричество, газ и вода за бизнеса.
В рамките на тази работна група целта ни беше да направим преглед на законодателството, да определим процедурите по присъединяване във всяка една от трите области – да се определят времето, което отнема всяка от процедурите и съответно разходите, които струват на бизнеса присъединяването към съответната преносна мрежа.
Привлякохме като заинтересовани страни и всички заинтересовани министерства, електроразпределителните дружества, ВиК дружествата в техните области, газопреносните дружества в присъединяването към газ и съответно направихме с нашия анализ във всяка една от трите области, които ще Ви предоставим, за да видите надлежно.
Относно процедурата за достъп до електричество, тя се състои от седем подпроцедури, които сме описали като започва така: със сключването на предварителния договор, той отнема 25 дни и не струва нищо. Това е практиката.
Изготвяне на инвестиционен проект – дават се 365 дни на предприятието да предостави своя инвестиционен проект, който се съгласува с ДНСК в съответната община и електроразпределителното дружество в рамките на седем дни, както е посочил КЕВР. Тази процедура на практика отнема 67 дни, нищо че седем дни от тях са съгласувани с електроразпределителното дружество. По-голямата част е съгласуването в общината.
Третата процедура е подписването на договор с общината за тротоарна настилка – това е в големите градове, което е иновация, нова процедура, която отчита и Световната банка. Тази процедура отнема 49 дни и около 970 лв. на предприятие.
Четвъртата процедура е сключването на конкретния договор за присъединяване, той е на базата на инвестиционния проект и на предварителния договор. Той отнема 30 дни.
Извършването на външните дейности по присъединяването са пета процедура, като там се осъществяват изкупни дейности, полагане на кабели и закупуване на материали – 84 дни и това е най-скъпата процедура около 50 хил. лв. в зависимост от посочения казус от Световната банка.
Шестата процедура е сключване на договор за продажба на електроенергия. Тук предприятието вече подписва в рамките на седемдневен срок, за да получава услугата електричество.
Процедура седем е сключването на договор между предприятието и електроразпределителното дружество, с което се монтира електромер и се предоставя достъпа до електричество. Тя също отнема седем дни и не струва нищо за предприятието.
Общата оценка е, че всъщност в действителност процедурата през последните години се утежнява, тоест преди три години беше около пет процедури, сега в момента е седем процедури и отнема 269 дни спрямо нашия анализ.
В момента държавата се намира на 125 място в класацията Doing Business в област „Достъп до електричество“. (Реплика.)
Надявам се този анализ, както и другите два анализа, които ще Ви предоставя, да бъдат използвани с цел да бъде подобрена бизнес средата.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тази информация искаме да я получим официално.
Делян Добрев каза, че това не е по негово време …
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, по мое време са били само три, сега са седем.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Драгомир Стойнев ще каже, че също не е по негово време.
При всички случаи при Румен Гечев имаше ред, това Ви го гарантирам. Преди 20 години.
Следващият?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, може ли един коментар?
Ако си говорим малко по-сериозно тук, Министерството на икономиката в момента ни запознаха колко е зле положението. Ние знаем колко е зле положението, ние го виждаме, затова сме се събрали, да кажем защо сме на 125-то място. Вие ни демонстрирахте със статистика, че положението е още по-зле, отколкото си представяхме (Реплики и шум в залата), а ние очакваме от Вас като изпълнителна власт, да предприемете някакви действия. В предизборните програми, тук вече говорим като политици на всяка една от партиите имаше различни текстове, свързани с намаляване на административната тежест. Вие ни запознахте сега, че в последните три години, тя се е увеличила драстично.
Моят въпрос към Министерството на икономиката тук, защото разбираме, че проблемът е по-малко в КЕВР и в ЕРП-тата, защото там сроковете са 55 дни, доколкото чухме от експерта, но в крайна сметка разни тротоари и всичко останало проточват тази работа на години.
Въпросът към Министерството на икономиката е, Вие работите ли по тази тема, нещо ще предложите ли като законодателни изменения? Не е сериозно Вие да кажете сега: „Ще Ви хвърлим тук доклада в Народното събрание, гледайте ги тези дни и нещо ако измислите правете“. Наистина народните представители имат право на законодателна инициатива, но тя е по отношение на промени, за които е нужен и по-малък експертен потенциал.
Ние не сме министерство в Народното събрание, по всяка една отделна тема. Вероятно имате във Вашите отдели, които се занимават с тази работа десетки, ако не и стотици хора, на които това им е работата. Ние имаме по един-двама експерти в комисиите. Разбрахме, много е тежка наистина ситуацията. Ще се радваме да ни дадете и анализа, но Вие имате ли намерение да предприемете някакви действия, набелязали ли сте някакви мерки и в какъв срок можем да очакваме, че Вие ще внесете в Народното събрание предложение за намаляване на тази административна тежест?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Искам да подкрепя това, което каза колегата от Икономическото министерство. Малка фирма, седем човека работят, работеща фирма, сметка за ток от порядъка на 3000 – 4000 лв. на месец. В момента, няма да Ви обяснявам по какви причини, ще бъде откачена от съществуващото електрозахранване и декември месец инициира да се захрани от електроразпределително предприятие, което… там ще се минава през поляни и ливади, в смисъл пак са частни имоти, но искам да кажа, че няма тротоари. Срокът, който изчислихме е 272 дни и инвестицията е 300 хил. лв. Това го казвам в началото на периода, не знам може да се съберем след 272 дни, ако прецените в Комисията, да го потвърдим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля, също да има и някакви варианти за излизане с някакви решения. Иначе ще се съберем и ще си говорим тук, и ще си тръгнем. Ако от КРИБ имате някакви реални предложения, просто ги давайте писмено.
Аз мисля, че Делян Добрев в това отношение е прав за Министерството на икономиката, защото в края на краищата Вие сте потърпевшите в цялата тази ситуация. Трябва да идвате при нас, трябва и при Вас да отидат.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Нищо не нося, но ще информирам КРИБ и ще подготвим нещо.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, искам да се обърна към Комисията за енергийно и водно регулиране, понеже не знам дали обърнаха внимание на въпроса, който им беше зададен: има ли някакви санкции, които се предвиждат в тези неща? Това е важният въпрос. Всичко си върви на пожелателния етап – направете го, ама вижте защо не сте го направили, отговорете ми или има такива санкции...
Второто нещо, което някой контролирали и по какъв начин може да се контролира тази порочна практика на ЕРП-тата, когато става въпрос за изграждане на нови съоръжения за присъединяване, да се изисква мощности много по-големи от тези, които са за конкретния обект, за да може ЕРП-то да си има по-нататък вече готови мощности за следващите присъединявания. Това до каква степен може да се контролира и да се регламентира? Това е един разход за един инвеститор, който после ЕРП-то си го слага на собствена сметка, като разхода после ние всички го плащаме.
Другият въпрос, който искам да задам е: по какъв начин смятате, че в Наредба № 6 могат да бъдат облекчени онези процедури, които изискват изключително и само действия, които са свързани с присъединяването? Трябва ли да се чакат всички визи и така нататък, за да се сключат предварителните договори или могат някой от нещата да се свършат предварително и после с връчване на договора и получаването на останалите документи, нещата да са готови и да започнат да се вършат, а не да се чака едно, да се започне другото, после да се започне третото и така нататък. Неща, които все могат да бъдат предвидени в Наредба № 6.
Към Министерството на икономиката. Колеги, имате си нов директор на Агенцията за малки и средни предприятия. Мисля, че Агенцията за малки и средни предприятия също би могла да поработи малко по въпроса за това как да се регламентират някои отношения, да Ви ги предложат на Вас, понеже би трябвало да са там онези, които да знаят коя е болката на малките и средни предприятия, за да може по-нататък да вървим по пътя, който господин Добрев предложи, за намаляване на административната тежест. Цял вицепремиер си имаме в правителство, което се занимава с тази дейност, ама както забелязваме последните три години, тя се е намалила в плюс. Нали?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, в тази връзка, в която говори господин Ерменков, ние сме вкарали законопроект миналата седмица – промени в ЗУТ, с които, когато подадеш в общината скица за виза, общината е длъжна до един месец, а ЕРП-тата са длъжни до две седмици, тъй като между институциите знаете, са безплатни тези подаване на информации, институциите, включително и ВиК, включително и ЕРП-тата трябва да подават изходни данни за визата на общината, така ще облекчим на хората реално тези плащания, които господин Добрев каза. (Реплики извън микрофоните.)
Санкция за общината не е предвидена в този вид, но е предвидено 1000 лв. седмично към ЕРП-тата и към дружествата, които не подадат в двуседмичен срок данни към общината, която само през общината ще се минава тогава. Всички знаят, които са инвестирали и са правили някакви строителства, че отиваш в общината, вземаш една скица, после отиваш във ВиК-то – чакаш две седмици, отиваш със същата скица в енерго… (Реплика извън микрофоните), още две седмици, евентуално. Проблемът в ЕРП-тата е друг. Например ЕНЕРГО-ПРО поради това, че съм лично засегнат в случая, има трима човека, които се подписват във въпросните проекти и когато единият от тях се разболее, така да се каже, другият е в командировка и става една… шест месеца чакаш за нещо, което трябва да е за подпис. За това нещо трябва да ги задължим и да има санкции, ама сериозни санкции. Ако трябва рецидив да им наложим, не за една и съща фирма, а за всяка следваща фирма да се брои случая като рецидив, за да може тези хора да си назначат хора на сериозни заплати, които разбират, защото аз се опитах, сега тук не е малко редно да се коментира… Отивам, срещал съм се и с тримата, които подписват. Той казва: „Аз дали ще подпиша днес пет или десет проекта, моята заплата не се променя, така че бърза работа нямам“. (Реплика: Успокоите се.) Да. На другия въпрос ми вика: „Абе страх ме е да не ме уволнят, ако ме хванат, че твоята папка минава напред“. Хем го е страх, хем не върши работа.
Оттам насетне строиш трафопост. Трафопостът обаче, за да бъде построен и одобрен ти да го построиш този трафопост трябва да има и други освен тебе, които да се включат към него, за да може ЕРП-то да ти одобри строителство на трафопост. При положение че на мен ми трябват примерно 150 киловата, те ме карат да строя 400 киловата. Строиш го – о’кей, строя го. Отивам с фактурата, нов от фирма, която ги произвежда, не стар да го преправяш… (Реплики извън микрофоните.) Казвам цената, а те казват: „А, тая цена не ни интересува“, но фактурата е истинска, по фактурата данъци са платени, ДДС-то е платено, „Не-не-не, на тази цена няма да ти платим нищо“.
От друга страна, кабелната връзка от трафопоста до обекта. Моят кабел струваше 9 000 лв., а те ми взеха 28 хил. лв. и ги чаках шест месеца да го прокарат, така че санкциите трябва да има и срещу… Ние трябва да ги сложим някъде в законите, защото включително и в Наредбата № 6 където се дава право на инвеститора сам да си прекара кабела, примерно от трафопоста до обекта, ЕРП-тата не ги одобряват. Просто не спазват Наредба № 6. Казват: „Защото е „или може инвеститорът да го прави.“ Не съм коректен с текста, но това е безобразие. Ясно е, че няма да ми дадат аз да го прекарам за 9 хил. лв., като могат да ми вземат 28 хил. лв., които ги даваш шест месеца преди да започне някакво строителство от тяхна страна. Ти ги даваш, за да започне процедурата. Оттам насетне чакаш да си изхарчат твоите пари. А, ако аз си го правя, първо, няма да чакам обществена поръчка за някой, който ще ми направи кабелната връзка, който ще ми положи кабела, защото за това чаках още шест месеца. Ще чакам още някой да спечели обществената поръчка за направа на ел. таблото. Това са излишни времеви отрязъци, които утежняват бизнеса, в същото това време обаче вървят лихви. Нали така?
Чета си предварителния договор, чакам да мине шестмесечния срок от еди-кое си. Викам: „Ей сега вече ще им напиша на КЕВР какъв номер ми правят“. Обаче те ми казват: „Да, ама то има друг шестмесечен срок, ако еди-какво си стане.“ Има хиляди вратички, вратички, вратички оставени на монополни дружества, които злоупотребяват с доверието и с парите, и с всичко.
Не говорим дори за дребни, средни, включително и за големи предприятия. Дори да ги разделим няма вариант, по който, дори големите предприятия да прескочат входящия ред на проектите, които са внесени в едно ЕРП.
Аз не знам дали тук днес ще излезем с някакво предложение, но аз правя предложение да направим временна комисия, точно по този казус, да ги извикаме, защото след още един месец ще направим още една такава комисия и след две седмици пак нищо няма да стане.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Иванов, сега видяхте ли, че стигаме до там депутатите да Ви се оплакват по конкретни случаи. Аз мога да Ви разкажа същото едно към едно, умножено по пет, за най-различни отделни обекти.
Проблемът даже не е в големите предприятия, не е в предприятия с изграждане на трафопостове. Проблемът е примерно в един, който иска да си прокара в гаража трифазен ток. Писали са: „до шест месеца“, докато не дойде последната седмица, ако не си платиш рушвет, не те включват. Това е цялата история.
Тук разчитаме на Вас. Както виждате нещата вече са опрели ножа до кокала. Кажете какво да правим заедно. Ние не сме Ви поканили като противник – заедно. Ще включим Министерството на енергетиката, ще включим други институции. Законодателно, може би, нещо ще трябва да пипнем, но нещата не могат да продължават така. Абсурдът е безумен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, във връзка с Временната комисия мисля, че постоянната подкомисията, която е към Министерството на енергетиката, би могла да свърши тази работа, за да не правим нови комисии.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, а Вашата Комисия с какво се занимава? Хванете го КЕВР и го разнищете Вие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Точно това предлагам, ние да се занимаваме с това.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз подкрепям предложението на господин Ерменков Подкомисията към Комисията по енергетика да се заеме с този въпрос, но в същото време според мен, ако няма в Министерството на икономиката работна група по тази тема, сега е момента присъстващите колеги да предадат на политическото си ръководство, че ние се надяваме да се сформира там една работна група, която да даде конкретни предложения. Подкомисията ще изслуша всички заинтересовани – и ЕРП-тата ще покани, и КЕВР, и Министерството, и Министерството на икономиката, но на нас ни трябват конкретни текстове, които да решат проблема.
Подкрепям господин Ерменков Подкомисията да се заеме и в същото време обръщам внимание на Министерството на икономиката, че ще очакваме от тях решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ерменков, разбрахте ли за какво Ви поканихме днес? – да Ви възложим работа.
Аз имам две конкретни питания, господин Иванов – по срока за издаване на становища. Хора, с които съм говорил, и то от ЕРП тата твърдят, че 14 дни е абсолютно реален срок. В момента е 25 дни.
Второто, което Ви питам, също конкретно – би било добре при подаване на първото заявление за становище и заплащане на таксата за проучване, заедно със становището да се изготви и договор за присъединяване. По този начин се намалява бюрокрацията и излишното ходене на клиентите. При това договорът може да бъде изготвен до седем дни. Сега да ми се твърди, че всички договори са уникални, не е така. Просто искаме и Вашето мнение.
Следващото, което искам да Ви питам, в зависимост от спецификата срокът за изграждане може да бъде до четири месеца. Трябва да се има предвид, че нещата действително зависят от общините и съм Ви приготвил осем точки, които ще Ви дам след това, тъй като до голяма степен проблемът е и в общините. Там, ако трябва да включим и другата комисия – Регионалната, ако трябва нещо законодателно да оправим – аз съм твърдо „за“, и това ще направим, но повече не можем.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ (представител на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Само да Ви поясня, че същият проблем е и с Електроенергиен системен оператор, изобщо мрежовите оператори. И според мен, ако се прави преглед и прикачване към вода, и към газ, всичко е…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Темата в момента не е нито вода, нито газ. Вие пак се опитвате да вкарате нещо по-сериозно – големите енергийни потребители – не, за малките говорим.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще си позволя да добавя един въпрос към многото, които вече се натрупаха очевидно, като повод за размисъл. Може и да има нещо правилно в тази посока, но поне аз не съм го видял. Става въпрос за това дали има анализ на отказите, ако има такива, колко броя са откази за присъединяване, по какви причини, или такива, които са отложени, за това, за което посочи господин Добрев – по каква причина са отложени и с какви мотиви? Най малкото мислено ли е в посока да се променят условията, по които мрежовите оператори имат право да откажат достъп до електрическата мрежа или пък да отложат съответно за неопределен срок присъединяването поради липса на техническа възможност или поради мотива, че ще бъде влошено качеството на условията за снабдяване на други клиенти. Това, за което също стана въпрос преди малко.
Вторият ми въпрос е свързан с това дали е мислено по посока, когато говорим за увеличаване на административната тежест, все пак живеем в годините на интернет, дали е мислено за използване на средствата на електронното управление, за да се предават и препредават тези документи, за които и колегата спомена, едни и същи по няколко пъти. В това число доколкото разбирам, продължава да се изисква например от юридическите лица представянето на удостоверение за актуално състояние, което е документ достъпен абсолютно за всички.
Накрая, смятам, че това е наистина нещо, върху което може да се помисли. Тук беше даден съвсем конкретен пример, но той явно се повтаря при всички колеги – налага се да се изчакват някакви безумни срокове за обществени поръчки и така нататък, същевременно получателят или заявителят на съответната услуга за присъединяване към електрическата мрежа би могъл под контрола на съответното електроразпределително дружество сам да изгради въпросното съоръжение, вероятно по-бързо и при по-изгодни за него условия, най-важното. В този смисъл не смятам, че тук говорим за нещо различно от законодателни промени, които, разбира се, ние очакваме да предложите на база Вашия анализ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Да, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Още една кратка хипотеза. Клиент отива при един мрежов оператор и той му отказва по някаква причина. Отива при друг, пак му отказва. Мислили ли сте за някаква принуда? Все пак този клиент да има достъп до електричество по някакъв начин?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги? Ако няма, да изслушаме гостите.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин Председател.
Все пак нека да кажа, ние ще приемем всички предложения и ние самите ще направим, но от тези 265 дни, които са срока за присъединяване, в Наредба № 6 записаните срокове, които се контролират от КЕВР бяха 90 дни и от октомври 2016 г. са 60 дни. Ние не можем да ги направим нула дни, но дори и да ги направим нула дни, ще останат 210 дни, които са извън разпоредбите, по които КЕВР може да извърши проверка и да санкционира. Казвам го това, защото трябва да се търсят и истинските причини за това състояние.
Отново казвам, ще направим необходимото да намалим и тези 60 дни, както Вие казахте, вместо 25 – 14 дни. Ето от там ще отрежем още 10 дни. Може от някъде още пет, но като цяло по малко от 45 дни за тези процедури, за които говорим, контролирани от КЕВР трудно може да се постигне резултат.
Второ, контролираме ли и санкционираме ли електроразпределителните дружества? Да, разбира се. По повод на това, какви глоби се налагат – това, което ме попита господин Ерменков, но мисля, че и преди това имаше такъв въпрос – 13 млн. лв. са санкциите, които са наложени на трите електроразпределителни дружества не само свързани с неспазените срокове по присъединяване, но и по тази причина, неспазване на сроковете от Наредба № 6. Тринадесет милиона лева в последните две години и половина. (Реплики.)
Аз бих казал още нещо, бих споделил, че до такава степен се стремим да спазим Закона, че само преди месец, не по присъединяването, но поради повторно нарушение при подмяна на електромери, спазихме чл. 206, ал. 3, където е записано, че глобата трябва да бъде максималният трикратен размер на първоначалното нарушение, а това е 3 млн. лв. Наложихме четири санкции по 3 млн. лв. само в рамките на един ден 12 млн. лева сме наложили санкции. Те се обжалват пред съда. Действително текстът е такъв, ние не можем да забраним обжалването пред съда. Текстът е такъв, че той не дава възможност за налагане на санкции, които са пропорционални, но това нещо, предполагам, ще бъде коригирано.
Исках да направя заключение по тази част, че ние налагаме тези санкции, защото това е наше задължение по Закона и по нормативната уредба.
Мога да продължа нататък, там където е по-голяма мощността на съоръжението. В самия договор, който се сключва между ЕРП-то и възложителя, се записва мощността. Възложителят не трябва да подписва договор, в който се изисква по-голяма мощност. (Шум и реплики.) Но… чакайте!
Господин Председател, това вече не е обект на КЕВР, там ние не можем да кажем какъв да бъде договорът, това е по Закона за задълженията и договорите. Това не е само в този случай, това е и при търговията с електроенергия, освен ако Вие направите такава законова промяна, че да можем да се произнасяме и по тези договори, което е по Търговския закон между две юридически лица.
Ако желаете, мога да продължа. Дали част от процедурите могат да се провеждат паралелно, което запита господин Ерменков. Проблемът е, че, за да има искане за сключване на договор, то поначало трябва да бъде влязло в сила разрешение за строеж на обект, което се издава от общината и одобрен инвестиционен проект в част „Архитектура“ и част „Електрически уредби“.
За инвестиционния проект, както казаха, от Министерството на икономиката срокът е 365 дни. Това нещо идва от другаде. Пак повтарям, не считайте, че казвам къде има големи проблеми в забавянето. Ние ще си изпълним и нашата част и ще Ви представим и доклад какво можем да направим, ще намалим ли тези 60 дни до 45, нека да са до 40. Кой ще намали останалите 200 дни, това, може би, Вие ще го решите. Необходими са промени в ЗУТ, необходими са промени и в друга подзаконова нормативна уредба.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов, аз разбирам, че ще направите усилието от 60 да ги направим 45 дни и съм убеден, че сигурно можете да го направите това нещо, въпрос на числа, които ще нанесете в наредбата и обществено обсъждане, приемане и така нататък.
Въпросът към Вас е малко по-сложен, той не е само до намаляване на 60-те до 45 дни и какво още във Вашите правомощия трябва да бъде включено, за да може това, което касае чисто електрическата част на един проект – присъединяване, да бъде под Вашия контрол най-малкото, за да има една институция, която да се занимава с контрола и налагането на регулация на един монополизиран пазар, това е Вашата роля. Освен, че ще намалите дните, ние очакваме от Вас и предложения какви други норми трябва да бъдат предложени законодателно, за да можем да вкараме този процес в една нормална процедура.
Господин Председател, към Вас. В Постоянната подкомисия за контрол на КЕВР има двама члена от Комисията за регионално развитие, така че връзката естествено е направена.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само да допълня това, което каза господин Ерменков. Ние знаем, че КЕВР има право, има дори някой път стряскащи размери на санкциите, които може да наложи за малки нарушения. Конкретно, ако можете да ми отговорите, господин Иванов, за становище за присъединяване – първият документ, за който срокът е 25 дни, има ли санкция и колко е тя? Дори и 5 хил. лв. да е тази санкция, когато има 100 такива случая и хората знаят, че могат да подадат жалби при Вас и Вие за всеки отделен случай да наложите, да кажем по 5 хил. лв. санкция, ще направите така, че този срок да се спазва, защото от този срок да започнем, от първия, както се казва. Иначе дали са 60 или 45, прав е господин Ерменков, че това не е толкова съществено.
По-добре да са 45, но по важното е да се спази, по-важното е да ги няма и Вие сте прав, господин Иванов, че по-важното е да ги няма всичките останали размотавания с години, за което промени в ЗУТ и в останалите закони, пак повтарям, се надяваме и на Министерство на икономиката. Ако можете ли да ми кажете, има санкция за закъснение при тези 25 дни?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин Председател.
Да, господин Добрев, санкцията е за първо нарушение – това е чл. 206, ал. 1, която започва от 20 хиляди до един милион, защото има различни по включвания на мощност като обекти и степен на сложност при присъединяването. Обикновено се налага тази санкция в рамките на 20 до 40 хил. лева.
Имаше един период, в който тази санкция беше 200 хил. лв. – всеки може да провери в нашите регистри, че ние тогава не сме получавали жалби по този повод, иначе щяхме да наложим 200 хил. лв., която беше тогава минималната санкция.
Сега можем в зависимост от нарушението и обекта да налагаме санкция в широк спектър. Има такава санкция – чл. 206, ал. 1.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Икономиката искаха думата, последно.
ЖЕЧО ЖЕЧЕВ (Главен експерт в Дирекция „Икономически политики за насърчаване“ към Министерство на икономиката): Благодаря, господин Председател.
Във връзка с въпросите, които засягат дейността на работната група и анализа, който споменах, разбира се, че тази работна група като резултат имаше и конкретни предложения, съответно за изменение на законодателството в различни закони, които са от компетенциите на различни институции – Законът за устройство на територията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, МОСВ, Наредба № 4, Наредба № 6, разбира се, КЕВР, ДНСК и общините при съгласуването на документите и съответно в Закона за опазване на земеделските гори също Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Всичко това го имате, знаете го…
ЖЕЧО ЖЕЧЕВ (Главен експерт в Дирекция „Икономически политики за насърчаване“ към Министерство на икономиката): Да, имаме мерките… и са предоставени на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И какво правим по-нататък?
Господин Добрев иска една реплика да Ви направи.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Извинявайте, господин Председател, но не мога да се сдържа.
Министерството на икономиката е министерството, което отговаря за условията за правене на бизнес в страната. Не може тук да ни се оправдавате с МРРБ, МОСВ, Земеделието и един куп други министерства. Вие сте тези, които отговаряте за условията за правене на бизнес в страната. Някой забранява ли Ви да направите междуведомствена група между различните министерства, да поканите по един експерт от Земеделието, от МРРБ, откъдето другаде Ви трябва и да предложите решение? Това е изключително, как да кажа, неудобно пред Комисията да ни казвате: „ама ние икономиката, каквото зависи от нас ще го направим, ама Вие викнете тук Земеделието, викнете МРРБ, викнете Околната среда“.
Министерството на икономиката е министерството, което провежда политиката за правене на бизнес в България. Основните ни критики, моята основна критика е към Министерството на икономиката на експертно равнище, защото аз виждам, че политическата воля на правителството е за намаляване на административната тежест.
Почти на всеки Министерски съвет има мерки, свързани с намаляване на административна тежест и там, където бизнесът най-много го стяга, така да се каже, и сме на последно място – 125 място, Вие го казахте и прозвуча дори, като все едно се гордеем с тази работа, нищо не се предприема или се оправдаваме с другите министерства.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други?
Ако няма, аз предлагам да приключим за днес с темата, но не и въобще.
От тук нататък имам следните предложения. Първо, аз ще говоря с министъра на икономиката, но ще помоля и колегите от Министерството да информират Лъчезар Борисов и ръководството за днешния дебат.
Второ, данните, които има Министерството на икономиката, ще помоля да бъдат пратени при нас в Комисията.
Трето, господин Иванов, благодаря Ви, че започнахме този разговор, защото отнякъде трябва да се започне.
Благодаря на Делян Добрев, и на Таско Ерменков, и на Валентин Николов, че са тук, тъй като основно това са темите, свързани с енергетиката. Може би това, което вече има като даденост, все пак в подкомисията, господин Николов, трябва да дойде при Вас и, от тук нататък да видим какво можем действително да притискаме.
Господин Добрев е прав в едно – медиаторите в цялата тази история, може да бъдат двама – Министерството на икономиката и Комисията по икономика, няма кой друг да бъде, защото при нас и при Вас идват всички тези проблеми.
Налице сме, готови сме, продължаваме нататък, ако трябва ще включим в разговорите и други министерства, но чакаме и конкретни предложения.
Срок? Предложете срок. (Реплики.)
Един месец от тук нататък. След един месец пак ще се съберем тук.
Благодаря Ви за участието.

Следваща точка: РАЗНИ.
По тази точка нямаме нищо.
Като гледам дневния ред, следващата седмица няма да имаме заседание.

(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩАТА ПОДКОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

Даниела Савеклиева




Стенограф:
Галина Мартинова