Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по икономическа политика и туризъм
24/01/2018
    1. Обсъждане на ефективността от прилаганите мерки и програми за заетост и резултатите от контролната дейност във връзка с трудовото законодателство за 2017 г. – с участието на Министерството на труда и социалната политика, Главна инспекция по труда, Агенция по заетостта и социалните партньори.
    2. Разни.
    Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



    П Р О Т О К О Л
    № 18


    На 24 януари 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
    Заседанието се проведе при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Обсъждане на ефективността от прилаганите мерки и програми за заетост и резултатите от контролната дейност във връзка с трудовото законодателство за 2017 г. – с участието на Министерството на труда и социалната политика, Главна инспекция по труда, Агенция по заетостта и социалните партньори.
    2. Разни.

    Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
    Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

    * * *
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум. Започваме заседанието. Тринадесет човека, имаме кворум.
    Първо, ще гласуваме дневния ред, раздаден Ви е предварително. Има обаче една промяна. Първа точка отпада, тъй като днес мина през зала: „представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата“.
    Остава втора точка: „Обсъждане на ефективността от прилаганите мерки и програми за заетост и резултатите от контролната дейност във връзка с трудовото законодателство за 2017 г. – с участието на Министерството на труда и социалната политика, Главна инспекция по труда, Агенция по заетостта и социални партньори.
    Точка втора ще бъде „Разни“.
    Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
    Моля, който е „за”, да гласува.
    Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
    Дневният ред се приема.

    За протокола, гостите по тази точка са:
    От Министерство на труда и социалната политика: Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Калина Петкова – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ и Елка Димитрова – директор на Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова миграция“.
    от Агенция по заетостта: Драгомир Николов – изпълнителен директор, Татяна Пашинова – заместник-изпълнителен директор, Милена Георгиева – заместник-изпълнителен директор, Кремена Калчева – главен директор на Главна дирекция „Услуги по заетостта“ и Анна Делибашева – директор на Дирекция „Анализи, наблюдение и планиране“;
    от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“: инж. Румяна Михайлова – изпълнителен директор, Мирослава Ангелова – главен директор на главна Дирекция „Инспектиране на труда“ и Динка Игнатова – връзки с обществеността;
    от Българска стопанска камара: Жасмина Съръиванова – експерт „Защита на работодателските интереси“;
    от Асоциация на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков;
    от Съюз за стопанска инициатива: проф. Любомир Стефанов.
    Тук е и заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов.
    Предлагам да започваме. Гласуване по тази точка няма да имаме, правим едно изслушване. Имаме традиция един път годишно да изслушваме основните агенции и структури – държавни, които имат отношение към бизнес средата, бизнес климата, и основно към проблемите, с които се занимава нашата Комисия по икономическа политика.
    Уточнихме се предварително, че ще дадем думата първо на колегите, които са поканени: от „Главна инспекция по труда“ и Агенцията по заетостта, след това на господин заместник-министъра и ще влезем в един нормален разговор – дебат.
    Кой ще е първи? Агенцията по заетостта – ще Ви помоля в рамките на няколко минути.
    Докладите сме ги получили навреме, благодаря Ви. Още миналата седмица сме ги разпратили, всички наши колеги са запознати с тях.
    ДРАГОМИР НИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията по заетостта): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми гости! Бих казал, че 2017 г. беше една успешна година за Агенцията по заетостта, за нейните структури и за нейните служители.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Напомнят ми, извинявайте, да се представите, защото се води запис и не Ви познават
    ДРАГОМИР НИКОЛОВ (изпълнителен директор на Агенцията по заетостта): Драгомир Николов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта.
    Бих казал, че 2017 г. е успешна, както за Агенцията по заетостта, така и за служителите. Успяхме да намалим равнището на безработица на 7,2%, като от 2009 г. това е най ниското достигнато равнище за последните девет години. Успяхме в бюрата по труда да бъдат обявени свободни работни места – 239 хиляди, а анализът на тези свободни работни места заявени от работодатели на първичния пазар по икономически дейности според нас показва, че от сферата на преработващата промишленост, търговията и хотелиерството имаме най-голямо търсене на работна сила.
    През 2017 г. успяхме да намерим работа на близо 240 хиляди лица, което за нас е един много добър дял. Има ръст в сравнение с миналата година. Данните от реализацията ни на програми и мерки за обучение и заетост, които са финансирани със средствата от държавния бюджет, показват, че сме осигури заетост на близо 30 хиляди лица, като отделно сме обучили близо 11 хиляди.
    През 2017 г. пилотно стартирахме и Национална програма за обучение и заетост на безработни лица, така наречената „Програма Работа“, в общините с равнище на безработица над средното за областите Видин, Враца и Монтана.
    В същото време продължаваме да подпомагаме бизнеса за осигуряване на квалифицирани кадри. Агенцията осъществява това нещо с дейности свързани с обучение по заявка на работодател по реда и условията на чл. 63, както чрез БГЦПО и нашият център в Кремиковци.
    През 2017 г. също реализирахме схеми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, които са съфинансирани със средства на Европейския социален фонд. Те са няколко, само една част от тях ще изброя. Това е Проект „Ваучери за заети лица“, който е насочен към повишаване на квалификацията на заетите лица, които имат средна и по-ниска степен на образование и към края на 2017 г. са издадени общо 21 433 ваучера.
    Проект „Нова възможност за младежка заетост“ предоставя възможност за стажуване и обучение по време на работа на младежи до 29 години. Тук успяхме да включим близо 15 хиляди безработни младежи и най-хубавото е, че след като свърши този период повече от 50% останаха на работа при същите работодатели.
    По Проект „Обучение и заетост на младите хора“, насочен към осигуряване на заетост чрез работодател, чрез провеждане на обучение и предоставяне на субсидия за продължителна заетост на безработни младежи до 29 години, успяхме да реализираме и осигурим заетост на близо 20 хиляди лица.
    По Проект „Родители в заетост“, който е насочен към осигуряване на по-добро съвместяване на професионалния с личния живот на родители на лица от 0 до 5 години и предоставяне на заетост на безработни, получихме 2200 заявления от родители и 2280 заявления от безработни.
    Към 31 декември като допустими са определени 960 лица. Това означава, че през 2018 г. ще пуснем наново до достигане квотата от 1500 лица.
    По Проект „Обучение и заетост“, който е насочен за лица над 29 години успяхме да включим 8500 лица и в обучение 1500 лица.
    По Проект „Готови за работа“, който е насочен за стимулиране активността и трудовата реализация на младежи до 29 години, които не са в образование, обучение и заетост и не са регистрирани в бюрата по труда, такива успяхме да идентифицираме 1800 неактивни лица.
    По Проект „Национална EURES мрежа“, която цели увеличаване обхвата и подобряване достъпа и качеството на предоставените услуги за транснационална мобилност чрез предоставяне на посреднически услуги, успяхме през 2017 г. да дадем услуги на 30 302 търсещи работа лица и да предоставим информация над 700 работодатели.
    И последната услуга, която реализираме, това е „Услугата „лице в лице“ в рамките на тристранното партньорство между МТСП, АЗ и АСП. Изградихме 73 центъра за заетост и социално подпомагане. В тях прилагаме комплексно обслужване на граждани от уязвимите групи на пазара на труда и в резултат на техните действия имаме регистрирани 153 хиляди безработни лица, а са постъпили на работа близо 84 хиляди лица.
    Ефективността от реализираните мерки е чрез прилагане политиката по заетостта, трайно включване на безработни лица на първичен пазар, както и подобряване на съотношението между търсенето и предлагането на работна сила. Наред с постигането на този ефект реализирането на различни механизми за въздействие водят и до намаляване на безработицата в краткосрочен план чрез включване в програми, мерки и схеми за заетост.
    Положителните резултати през 2017 г. могат да бъдат обяснени не само чрез подобрените икономически показатели през изминалата 2017 г., но са и вследствие на повишеното качество на предоставените услуги от Агенцията по заетостта. Значителен е броят на лицата, които при постъпване на работа са ползвали посредническите услуги на бюрата по труда, а това е над 80%, което за нас в Агенцията по заетостта е много добър показател.
    Активната политика на пазара на труда има ясно изразено положително влияние върху предлагането на труд. Налице е положен активиращ ефект на политиката, която стимулира успешно лицата извън работната сила да търсят работа или ефективно да извършват такава, и насърчава, като вторичен ефект, в социалното включване на съответните засегнати лица.
    Програмите и мерките с най-съществено положително влияние са тези, които са насочени към продължително безработните лица, към безработните лица над 50 години и безработните младежи до 29 години.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз ви благодаря.
    Госпожо Михайлова, имате не повече от пет минути, тъй като материалът, който сте дали, е коректен – три страници. Чели сме го.
    РУМЯНА МИХАЙЛОВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“): Благодаря.
    Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми социални партньори, гости! Първо, искам да благодаря за предоставената възможност да споделя акценти от дейността на Главна инспекция по труда през миналата година.
    Главна инспекция по труда осъществява цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство, в това число и на нормите, свързани с осигуряване на безопасността и здравето. Това, което искам да маркирам много набързо са постоянно увеличаващите се правомощия на Агенцията в последните няколко години. Знаете, че се въведе новият вид трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, който ние не само контролираме, но и администрираме. Предоставени бяха правомощия във връзка със специализирания контрол по Закона за трудова миграция и трудова мобилност на Агенцията, както и по Закона за обществени поръчки. Главна инспекция е ангажирана с удостоверяването на факти или липса на обстоятелства във връзка с участието на изпълнители в обществени поръчки.
    Позволих си да очертая тази рамка не за друго, а защото все пак искам да припомня, че „Главна инспекция по труда“ е създадена да контролира най-вече трудовите правоотношения и спазването на нормите свързани с безопасността и здравето.
    Разбира се, ние не сме загърбили нашите основни ангажименти и сме насочили изцяло дейността си към миналата година. Ще спомена част от приоритетите и специалните мерки, предвидени в плана.
    На първо място, разбира се, това са предприятията и обектите, които проверяваме на 3, 6 или 12 месеца, така наречените „рискови производства и дейности“ според класификаторът, който води „Главна инспекция по труда“. Едновременно с това предмет на постоянни проверки са и предприятията, които са отчели трайно високи нива на травматизма.
    Благодарение на този факт, мисля че и ние имаме основание да кажем, че за нас годината би могла да се нарече успешна. Нивата на трудовия травматизъм в страната, независимо от ръста на икономиката, пазара на труда, отчетеният по-висок брой на заетите лица в страната, или се запазват или в някои сектори – какъвто е строителството, който е постоянно на нашето внимание – дори намаляват.
    Специално внимание ще отделя на строителството, защото това е икономическа дейност и проверките в този сектор са приоритет. Дейността ни вече е трета година. По данни на Стопанската камара, независимо от увеличените строителни обеми с около 40% в строителството на нови сгради и застроени площи, през миналата година общият брой на злополуките, които се отчитат в сектора, дори намалява, а нивото на смъртните злополуки в Сектор „Строителство“ се запазва. Те са само с една повече.
    И тук само ще спомена, че като цяло за страната нивата на трудовия травматизъм, който е най-сериозният критерий, по който ние оценяваме ефективността от дейността си, условно казано са добри. Дори и там, където имаме завишени показатели или отчетени данни, те са много малко по-високи.
    Конкретно на поставените от Вас въпроси. Видовете нарушения сме ги предоставили като статистически данни, липсва, може би, само една цифра, че броят на заетите в предприятията, които сме проверили през миналата година, е близо един милион и седемстотин хиляди.
    Ще коментирам само средния брой нарушения, които видно от приложената таблица в малките и средни предприятия са най-високи, което свързваме с липсата или недобрата организация на дейността по управление на човешките ресурси, образованието и квалификацията на работниците, както и организацията за осигуряване на безопасност и здраве при работа в малките предприятия. Често пъти тези ангажименти са възложени на външни лица или организации, което се отразява върху степента на прилагане и нивото на прилагане на трудовото законодателство.
    През миналата година е подобрена разкриваемостта на случаите, които сме установили за работа без трудови договори. Правим всичко възможно, и друг път сме го споделяли, да повишим ефективността си в предприятия, които условно казано осъществяват дейност на открито – това е селското стопанство, горското стопанство, в които строителството също е една от тези икономически дейности, които установяването на този вид нарушение става по-трудно, защото лицата, които работят без трудови договори, лесно се укриват.
    И няколко цифри, към което съм сигурна сте проявили по-голям интерес: сумата от забавените възнаграждения през миналата година. Тя се увеличава спрямо предходната, но се увеличава и сумата на изплатените възнаграждения. Като цяло, обаче, сумата от забавените възнаграждения през последните години бележи трайна тенденция към намаляване. Като абсолютна стойност тази сума от малко над 28 милиона е формирана като по-голяма, спрямо предходната, от задълженията на някои от по-големите задължения на някои предприятия, които вече са или обявени в несъстоятелност или трайно са преустановили дейността си през миналата година. Те много нашумяха като случаи – „Макс телеком“, „Селектра“, „Евроманган“, както и за съжаление някои общински болници. Това са основните акценти в дейността.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, ние ще имаме доста въпроси.
    Господин Лазаров, имате ли нещо да добавите или направо да преминем към въпросите?
    Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Председател!
    Господин Председател, дами и господа народни представители! Няма да повтарям това, което споделиха колегите. Дейността на Министерството на труда и социалната политика и неговите агенции през 2017 г. в посока допир с бизнеса бяха свързани и с облекчаване на условията за извършване на бизнес в определени сфери. В тази връзка бяха предприети промени в областта на регистрацията на предприятията, осигуряващи временна работа, и организации и предприятия, които осъществяват посредническа дейност по информиране и консултиране. Създадоха се редица облекчения за тях.
    Успоредно с това се намалиха и изискваните документи и обмена на информация между отделните институции, така че в случаите, когато работодатели кандидатстват за определени работни места или по определени схеми по оперативните програми, да могат да не подават твърде много документи, които са налични в други администрации. Това беше реализирано със Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
    В областта на трудовите отношения и здравословните и безопасни условия на труд също бяха предприети поредица от изменения, които касаят облекчаване на работодателите. Премахнато бе изискването да се подава декларация-уведомление за липса на промени в обстоятелствата, които се декларират по повод здравословните и безопасни условия на труд. Това е в случаите, когато няма промяна в тези обстоятелства. По този начин работодателите бяха облекчени да предоставят тази информация. Разбира се, продължава и остава ангажиментът им за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и съответните механизми, които прилага Инспекцията по труда при тяхното неспазване или нарушаване.
    Успоредно с това бяха въведени и допълнителни изисквания по отношение на дейността на службите по трудова медицина, като по този начин сме убедени, че работодателите ще бъдат облекчени и ще имат по-голяма степен на увереност при осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и ангажиментите, които имат по реда на тези регламенти.
    Бяха намалени и сроковете за издаване на разрешения за работа на непълнолетни лица, което е особено важно в областта на сезонните дейности и по-скоро в сферата на туризма, и в някои сфери и дейности, които имат сезонен характер.
    Друго сериозно облекчение, което беше осъществено в законодателството в сферата на труда и социалната политика, касае достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда в България. Бяха осъществени поредица изменения, които касаят облекчаване на процедури – предоставяне на документи, съкращаване на срокове и възможности за преминаване от регистрационен режим в разрешителен. Това е особено важно в сферите със сезонен характер. Бяха направени и поредица от изменения, които касаят достъпа на високо квалифицирани кадри на българския пазар на труда.
    Има доста неща, които бихме споделили, но другият аспект, на който държа и бих искал да подчертая, е свързан с ефективността на активната политика на пазара на труда. Ползвам се от повода да споделя, че ние от Министерството на труда и социалната политика реализирахме един Проект, който беше точно за оценка на ефектите от прилаганата активна политика през 2015 г. Съзнателно е направен ефект, отчитащ една година след включването на лицата в конкретните мерки по активна политика, било то заетост, обучение, стажуване, чиракуване, предприемачество и всички мерки, които ние използваме, с оглед на това да се види как е допринесло тяхното включване в тези мерки.
    Резултатите са повече от обнадеждаващи. Почти 60% от лицата, които са били включени в мерки и програми, впоследствие са продължили своята заетост. Всеки един, който е включен в мерки и програми за заетост, има два пъти по-големи шансове след това да намери самостоятелна работа. Тоест, с тези мерки ние осигуряваме заетост, осигуряваме трудови навици, осигуряваме придобиване на нови умения по определени професии и специалности. Осигуряваме и социализация, и активно поведение на пазара на труда.
    Резултатите от тази оценка, която се ползва и за Националния план за действие по заетостта през тази година, тоест ефектите и препоръките са включени в мерките ни по Националния план за действие по заетостта през 2018 г., ние, от Министерството, любезно предоставихме на членовете на Комисията копие от това изследване. Аз се надявам, че Вие ще намерите вътре интересни неща. Може би един специфичен ракурс в контекста на провежданата в момента обществена дискусия по пол обаче, не по джендър, а по пол.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, тази тема да не я започваме.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Аз само казвам по пол. Всички жени, които са включени в активните мерки на пазара на труда, се справят впоследствие по-добре, отколкото мъжете, и това е изведено като един от акцентите.
    Казах по пол. Бях много коректен, аз се старая да бъда коректен.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре. Нека да чуем още един либерал.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря, че днес съм сред Вас, заедно с колегите от Министерството на труда и социалната политика, и присъствието ми го приемам като някакъв сблъсък. Защо? Защото Министерството на икономиката би трябвало да бъде адвокат на бизнеса, а колегите са адвокат на хората и на социалните нужди.
    Но за първи път искам да Ви уверя, че вече работим заедно и имаме някакво единомислие. Тоест, отношенията между Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика са един вид отношения между работодателите и синдикатите, но пък за първи път мислим еднакво и имаме доста съвместни успехи.
    Те споменаха, че по линия на заетостта са постигнали успех от 240 000 лица заетост. Ние, изследвайки данните на НСИ към третото тримесечие, се оказва, че има дори 300 000 лица заетост, което съотнесено към намаляването на безработицата, намаляването на безработните, е много повече. Това от макроикономическа гледна точка означава, че на пазара на труда имаме включени лица, които не са били включени на пазара на труда, тоест, такива, които не са били активни или такива, които са се върнали, или тоест, сме изсветлили икономиката. Имаме между 240 и 300 000 нови работни места, които изсветляват икономиката или са излезли на светло – това е хубавата новина.
    Разбира се, в нашите отношения имаме и някои допълнителни неща, които трябва да постигнем. Както министър Караниколов каза на блиц контрола и на срещи с Икономическа комисия при Вас, ние работим върху създаването на една карта, която трябва да обвърже икономическата активност, наличието на свободни места, заетост, съответно и връзката с Министерството на образованието. Днес нямаме представители на Министерство на образованието, но ние разчитаме на Министерството на труда и социалната политика и на техните представители да задълбочим тази работа и да изградим тази карта. По същество техните данни, които представят от Агенция по заетостта, съвпадат и с това, което бизнесът подава при нас. Тоест, професиите, които се търсят на пазара на труда – това което подава бизнеса, съвпада с това, което подават колегите. Така че тук също имаме единомислие.
    Трябва да работим по тази карта, която да се случи, и тя да бъде общодостъпна към всички – към бизнеса, към колегите от Министерството на образованието, така че да можем да градим кадри.
    Заместник-министърът спомена и за работата, която е, образно казано, връзка с вноса на кадри. Трябва да задълбочим и тази работа, защото наистина бизнесът изпитва затруднения и българската икономика при предприемането на едни такива допълнителни мерки, би могла да се представи доста добре и на инвестиционната карта.
    В момента знаете, че имаме доста голям интерес от инвеститори към българската икономика, така че трябва да удовлетворим техните интереси, било то с нашия наличен ресурс от кадри, било то и с внос от съседни страни, от българската диаспора. Но важното е, че работим добре и сме заедно.
    Имаме една много хубава новина, че УниКредит прогнозира 4,4% ръст на българската икономика за следващата година, което е по линия на инвестиции, линия на строителството, което беше засегнато и от Главна инспекция на труда. Не се сърдим, че има повече задържане на проблемите с рискови моменти в тази сфера. Идва от това, че имат много повече заетост.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
    Малко деликатно започнахте с това, че най-накрая това Министерство започва да работи добре с другите, защото тук има двама министри. (Реплики.) Шегата на страна. Искам първо да Ви кажа, че последните два или три випуска на този парламент ние, освен с приемане на закони, сме се занимавали и с конкретни неща, свързани с бизнес климата – намаляване на административната тежест. Знаете, че след доста битки успяхме да махнем графика за отпуски – една абсолютна безсмислица, с което правехме една груба сметка, че сме спестили около 170 декара гора годишно, колкото и да е смешно.
    Сливането на празниците – отново след няколко годишна битка, не направихме най-доброто, което се случи, но в зала се прие това предложение.
    Знаете, че успяхме да се договорим с Министерството на финансите по Закона за счетоводството, за микро- и малки фирми беше променен.
    По темата пенсиониране няма да се връщам. Бяхме стигнали дотам, че в една фирма или предприятие, независимо, че човек е навършил години и стаж за пенсия, работодателят няма как да го уволни, особено в държавния и обществения сектор.
    Имам въпроси към ГИТ, свързани с микро- и малки фирми. Това е една стара тема. Знаете, че в България от около 480 000 фирми, около 440 000 от тях са микро-. Средният състав, в който работят в тези фирми е 1,8 човека – двама човека.
    Моят въпрос е, това е една стара тема – за първи път я повдигнахме още в 40-то Народно събрание, където получихме едно гневно писмо от Константин Тренчев, още беше шеф на „Подкрепа“, как така ние дискриминираме малките фирми от големите, и предлагаме малките фирми да бъдат на по-друг режим за документооборот.
    Опитахме се впоследствие отново да повдигнем тази тема, така или иначе, в тези 440 000 микро- фирми работят около 650 000 човека. Темата стои открита и е изключително актуална във връзка с решението на правителството за намаляване на административната тежест.
    Трябва Вие да ни подскажете, помните госпожо Михайлова, миналата година имахме една подобна среща, първите стъпки се направиха, готови сме всичко онова, което предложите в тази посока – да вървим напред.
    По темата дуално обучение ще има въпроси и по нея, защото една от спирачките е Вашето министерство, поне така твърдят другите министерства. На 7 февруари ще имаме разширено заседание трите комисии – Социална, Образователна и Икономическа – само по тази тема, и Вие ще присъствате с министрите си там.
    Да започнем дебата, за да не взимам само аз думата. Колегите депутати имат думата. Разговорът е абсолютно свободен – говорим за бизнес климат, бизнес среда – работа на двете агенции.
    ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, много-уважаеми господин Председател!
    Уважаеми колеги, гости, наистина заместник-министър Борисов засегна темата с дуалното образование. Знаете, че това е един от приоритетите в сектор „Образование“ и на правителството, като е залегнало и в Управленската програма. Действително в момента явно топката е в Министерството на труда и социалната политика. Поне това, което стига и до мен, може би се налагат законодателни промени, свързани най-вече с това, че трябва да се регламентира как непълнолетни ще работят в предприятия, където и всъщност ще се обучават.
    Това е тема, която е много актуална. Напоследък бизнесът също застава зад дуалното образование. Аз съм от Благоевградския регион и там има един добър пример в тази посока, това е фирма „Пирин Текс“ в Гоце Делчев, но самият собственик, господин Роулмън прави това от години със собствени средства и за собствена сметка, и за него това е начинът да повиши квалификацията на работниците и съответно да намери след това готови кадри, които да влязат в производството.
    Мисълта ми е, докъде Вие сте стигнали с анализа на това какво е необходимо да се свърши и имате ли вече подготвени законодателни промени? Как виждате напред развитието на този процес от гледна точка на Министерство на труда и социалната политика?
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Няколко въпроса да съберем и след това ще отговаряме. Колеги, имате думата.
    МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
    Уважаеми гости, колеги, и аз имам един въпрос. В доклада на Главна инспекция по труда е записано, че за да подпомогне бизнеса Изпълнителна агенция ГИТ е обявила обществена поръчка за разработване на система за онлайн издаване на удостоверения, но заради законодателни промени се е наложило да бъде прекратена процедурата. Искам да знам кога ще стартира отново и кога я виждате да приключи с оглед на това да може да се получи някакво облекчаване за бизнеса и да получават някои документи по електронен път. А така и за Вашите служители също.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси.
    ХРИСТО ПРОДАНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, моят въпрос е във връзка с темата, която засегнахте Вие за вноса на работна ръка. През миналата година знаем, че имаше доста вносни работници, основно с ниска квалификация. В същото време основен процент от безработните българи също са с ниска квалификация. Питането ми към Вас е, каква е Вашата политика – просто да гасим пожари като внасяме работна ръка, или да се опитаме да приобщим нискоквалифицираните български безработни към пазара на труда?
    И ако второто Ви е приоритет, какви мерки сте предприели?
    Благодаря.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси? Три са достатъчни и след това ще продължим.
    Имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Като цяло следва само да отбележа, че Министерски съвет е орган с обща компетентност и, разбира се, министрите и отделните министерства са част от този екип. Ако има различия в становището, което е добре, по принцип накрая винаги имаме един общ подход и поради тази причина ние с всички министерства работим и аз лично не бих приел упрек, че Министерството на труда и социалната политика е ригидно към определени предложения.
    По темите, които бяха поставени.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Лазаров, нищо не разбрахме. Искате да кажете, че по упрека, че не се разбирате с Образованието, това не е вярно и се разбирате?
    ЗАМЕСНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Абсолютно!
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: На 7 февруари ще го коментираме и това.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Опитвам се да бъда прецизен в изказа и да кажа…
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И не бъркате, да знаете.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ:… и искам да не създавам заблуди. Поради тази причина да отговоря на въпросите, които бяха поставени, свързани с трудовото законодателство, малките и средни предприятия.
    Не случайно в голямата част от темите, които аз отбелязах през 2017 г., те са насочени именно към малките и средни предприятия, подпомогнати от Вашата ретроспекция, която надхвърли 2017 г. Това са дейности, които са започнали още от 2013 – 2014 г., но през 2017 г. акцентите бяха тези. Ние изцяло твърдим, че сме готови да обсъждаме всякакви предложения, които касаят облекчаване на процедури, без обаче това да води за сметка на отнемане на определени права или по компромис с права както на работниците и служителите, така, разбира се, и на работодателите. Вие виждате, сега върви една дискусия по отношение на гарантираните плащания. Не зная кой на кого е адвокат, но нашето балансирано отношение показва, че в тази посока ние сме на страната на бизнеса, като сме изказали съответното мнение.
    По отношение обаче на това следва да знаем, че трудовото законодателство винаги като презумпция поставя минимални стандарти и от тази гледна точка е изключително трудно да се намери онзи баланс, който да бъде свързан с облекчаване на процедури и гарантиране на права. В тази връзка становището, което ние винаги сме застъпвали е, че трудовото законодателство е универсално и то е единно за всички стопански субекти, тоест, не може да бъде по-малко трудово в зависимост от организационната форма на бизнеса. Но, пак повтарям, всички ангажименти, които са свързани с облекчаване на процедури, ние ще го направим.
    Може би един изключително интересен факт, който следва да спомена е, че в началото на 2017 г. с изменение в Кодекса на труда е предоставена възможност взаимоотношенията между работодателите, и работниците, и служителите да има и електронен обмен на информация. Във връзка с това предстои февруари месец да предоставим за обществено обсъждане и консултации една наредба, която е свързана с електронните документи и начинът на тяхното осъществяване и взаимодействието с работниците и служителите. Ползвам случая само да допълня, че за тази работа ние работим съвместно с представителите на организациите на работодателите и имаме определени постъпки и позитиви в тази посока.
    По отношение на дуалното образование и дуалното… само не знам защо обаче винаги, когато говорим за образование, ние изпускаме и следващия дял – обучение. Ние изцяло сме за това да се провежда дуално образование и дуално обучение. И ако следва да кажа нескромно, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта и Държавното предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ са сторонници и, както се казва, първопроходци в тази посока. Всъщност, ако някой някога е говорил за дуално обучение, то това е Министерството на труда. Ние твърдим, че това е един хубав, много добър инструмент за придобиване на практически умения в реална производствена среда. Той обаче не е панацея и в 2014 г. по време на дискусията, дискусията беше откровено казвам, беше изкривена и беше намерен начин за търсене на сключване на договор в Кодекса на труда. Хубаво обаче, в Кодексът на труда като го търсим като трудов договор, нали е повече от ясно, че става дума за работещи. И когато е трудов договор, всичките права, които произтичат от едно трудово правоотношение, като здравословни и безопасни условия на труд, почивки, отпуски и съответното осигуряване – социално, здравно, Държавно обществено осигуряване, следва да бъдат релевантни.
    С други думи, няма хипотеза, в която, когато търсиш трудово правоотношение, то да бъде по-малко трудово за лица, които все още се обучават и да не е равнозначно на трудовия договор. Поради тази причина ние водим дискусия с колегите от Министерството на образованието, имаше специална дискусия, организирана от министъра на икономиката, на която участвахме, и на тази дискусия достигнахме до извода, че основното предназначение на лицата във формалната образователна система, е те да се обучават. Това е основното. И поради тази причина идеята е да се търси решение не с трудов договор, а с друг вид договор, за който ние сме готови да дадем своя дан. Така че това е решението.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: ….. в Австрия, Швейцария (Реплики: Германия.)…, видяхме го. От десетки години го правят. Работят 14, 15-годишни деца, има си степени колко часа на ден, как го правят. Не ме убеждавайте, че на едно 14-годишно дете трябва да му се удържа за пенсия. Здравословните и всички останали ги плащат фирмите. Вземете го, препишете го това нещо. Това го има и го правят. Ние продължаваме шеста година да спорим едно 15-годишно момче, което не ходи на училище, защото XI, XII клас толкова и ходят, има ли право да работи или няма право да работи? Дайте да го решим този въпрос най-накрая.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Господин Председател, точно за да избегнем тези несъвършенства на сега намереното решение, ние предлагаме този договор да не бъде уреден като трудов и да не е по Кодекса на труда. Има редица основания това да се търси в Закона за професионалното образование.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ами, хайде направете го.
    ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Търсите го просто. По-скоро въпросът ми беше: кога ще го намерите решението?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Работим…
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ама, Вие го търсите трето правителство. Направете го.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Да, да. Аз само споделям. Зададохте въпрос и аз споделям докъде сме стигнали. Решението е в Закона за професионалното образование и обучение. В момента върви процедура по изготвянето на законодателни предложения. Има сформирана работна група.
    Отговорих ли на въпроса? (Реплики.)
    За вноса на работна ръка и въпросът, който беше зададен, разбира се, тук става дума за фина настройка между краткосрочни потребности и дългосрочно развитие. Категорично не можем да кажем, че мерките, които трябва да бъдат приемани, е либерализиране на пазара на труда на всяка цена. И това е така, защото в крайна сметка България е част от Европейския съюз. В рамките на свободното движение на хора и достъпът на граждани от трети държави, има поредица от регламенти. Те са един набор, дузина от директиви, които регулират този достъп за различните категории специалисти. В момента ние сме внесли такъв Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция за въвеждане на една от Директивите за научни работници, стажанти, доброволци и лица, които предоставят au peir услуги.
    Но това, което Вие казвате, ние търсим решение на конкретните проблеми, които имаме в момента. С всичките тези облекчения, които сме направили, сме убедени, че в следващия период, защото това са дейности, които са предприети във втората половина на 2017 г. – ноември и декември 2017 г. с промени в закона за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, поредица от регламенти в Правилника за прилагане на Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, като ще дадем отговор на поредица от въпросите.
    Но в същото време, онова, което Вие споделихте, ние категорично твърдим, че трябва да обърнем и поглед към лицата, които са на нашия пазар на труда, на тези, които… (Реплика.) Моля? Имаме лица, които са на пазара на труда и това беше потвърдено и от данните, които има, активиране на неактивни лица. Имаме поредица от регламенти. Предстои да стартира през тази година съвсем скоро една мащабна, широкомащабна програма, която е свързана именно с това – да издири всички неактивни лица, да ги включи отново в заетост, като по този начин ще дадем и своя принос за това да намалим лицата, които са социално изключени. Това е една програма, която започва въз основа на опита за активиране на безработните лица от Северозападна България в 14 общини. В момента тя ще се реализира на територията на 196 общини.
    Разбира се, един от плюсовете, който имаме, е подкрепата и на социалните партньори. Всеки един от тях реализира проект в рамките и на 2017 г., и на 2018 г. - и за обучение, и за заетост. Така че те ще допринесат…
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тези проекти са платени, нали така?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Да, платени са, разбира се. Проектите са платени.
    И другият аспект, който го има в 2018 г., е регионализиране на политиката по заетостта въз основа на потребностите на работодателите на териториален принцип.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре.
    Имам един въпрос, връщам се към нещо конкретно, но ще помоля госпожа Михайлова да ми отговори: има ли възможност да облекчим документооборота за микро- фирмите?
    Пак се връщам на цифрите – 440 хил. микро- фирми, среден състав, 1/3 от тях не са работещи, кухи са, но средният състав е около 1,7 – 1,8 човека работят във фирма. Постарах се - знаете, че идвам от реалния бизнес - постарах се и накарах една от компаниите, в които съм съдружник, да ми направят като дойде инспекторът от ГИД какви документи трябва да представят. Ето ви една папка, която аз няма проблем да я представя – 25 документа. Двадесет и пет документа за едно сериозно предприятие като „Лукойл“ или от големите, средни фирми, не е никакъв проблем. Но едно предприятие с двама човека, един гараж, едно семейно хотелче и всички останали, е проблем. И Вие това го знаете, и тази тема я коментирахме преди две години.
    Подскажете ни как да го решим този въпрос, защото отговорът не е просто еднозначен? Аз го знам. В момента, в който поставихме въпроса на една фирма от мъж и жена, магазинче или нещо друго, защо трябва да има Правилник за организация на работното време? Когато си решат, тогава ще си работят. Аз като лаик отстрани. След това ми обясниха, че това е било много важно, защото, ако падне рафтът с каймата върху някой и му счупи крака, може да е в извън работно време.
    Обясниха ми защо трябва да има Правилник за организация на работната заплата. Обясниха ми защо трябва да има Правилник за това, това, това и това, но са 25 документа, които за една голяма фирма не е проблем да ги…, но при една фирма от двама човека, като дойде проверяващият – създаваме хранителна среда вече за друг тип поведение.
    Помогнете ми как да го направим, така че да ги облекчим? Първо ми обясниха Синдикатите, че – както сега каза и уважаемият заместник-министър Лазар Лазаров, че трябва да има равнопоставеност и не може така, единен трудов пазар, единни трудови правила. Но Вие сами разбирате, че това е абсурдно и години наред е така. Подскажете Вие какво да направим? Не искам да се задълбочавам в темата. (Реплики.)
    В тази връзка сигурно ще има и други изказвания.
    ХРИСТО ПРОДАНОВ: Господин Председател, те 25 документа са само свързани с трудовото законодателство, без да слагаме онези другите там за ХЕИ, ДВСК и така нататък, които стават още повече за двамата човека.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вълнуваща тема.
    АДЛЕН ШЕВКЕД: Тъй като сте дали информация - броят на наказателните постановления и броят на установените нарушения, единствено сте отделили като констатирани нарушения липсата на трудови договори, което на фона на общите проверки, които са извършени, слава Богу, са доста малко като процентно съотношение. Но това, което сте събрали като наказателни постановления и среден брой нарушения на една проверка, Вие показвате, че са в рамките на четири, ако са свързани – в което съм убедена, тъй като и аз идвам от бизнеса, ако са свързани с някои от дейностите, които са в компетенцията на Службата за трудова медицина – аз бях много шокирана, че имах една такава проверка, в която липсваше замерване на импеданса, каквото и да означава това на български. Съответно фирмата понесе санкция в размер на 300 лв. и си я плати.
    В тази връзка продължавам да питам, след като Службата по трудова медицина, тъй като работодателят е бил достатъчно коректен – има договор, не е наясно, говорим за малки фирми, микро- фирми, не е наясно какво трябва да включва в самото замерване на работната среда, службите по трудова медицина, след като не са си свършили работата, каква е вината на работодателя и, той носи санкция за не замерването на импеданса, каквото и да означава на български.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
    РУМЯНА МИХАЙЛОВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“): Благодаря за предоставената възможност да отговоря.
    Аз ще започна поред. Първо, ще дам отговор на въпроса кога ще заработи системата за онлайн предоставяне на удостоверенията за участници в обществени поръчки.
    Обърнете внимание в материала, който Ви предоставихме, не сме написали, че е прекратена и слава богу.
    Възлагането наистина беше малко забавено предвид, че през целия месец декември бяхме наясно, но донякъде, какви ще бъдат предстоящите промени. Така или иначе притиснати от срокове по процедурата, ние сключихме в началото на миналата седмица договор. Още веднъж ще кажа слава богу, че обсъждайки промените в Закона за обществените поръчки, които ни налагат допълнителни ангажименти във връзка с издаване на удостоверенията от изпълнителя и след разговор с него, разбрахме, че да, това донякъде ще промени ангажимента, но не в такава степен, че да вървим към прекратяване и ние да се окажем неизправната страна, и тя ще бъде доработена. Искам да кажа, че не са чак толкова страшни промените за информатиците, за тези, които ще правят софтуера, по-страшни са за работодателите. Така че договорът е сключен и срокът за изпълнение е 4-месечен. Надявам се месец април да минем през тестовата фаза и след април наистина да има възможност работодателите онлайн да достъпват чрез системата и да получават удостоверение.
    Само за статистиката: на ден в Инспекцията влизат по 100 такива искания и с допълнителните условия, които наложиха промените в Закона за обществените поръчки, наистина работата им е неимоверно много. Смея да твърдя и мога да го докажа във всеки конкретен случай, че на никой не е забавено удостоверението, което удостоверява факти във връзка с участието му в обществена поръчка, каквото и да ни коства това.
    Що се отнася до втория въпрос, във връзка с микро- и малките предприятие, най-вече микро. Господин Кънев, аз мисля, че евентуалните бъдещи промени би следвало – и така и става досега, се обсъждат в един по-широк състав.
    Знаете ли, аз малко се уморих да чувам, че Инспекцията е поискала от една фирма, в която работят само съпруг и съпруга или техния син или дъщеря, всички тези, как да кажа документи, свързани с удостоверяването на факти по изпълнение на изискванията на законодателството. Аз мисля, че познавам много добре практиката в нашите териториални структури и, ако в една фирма няма наети работници в никакъв случай не мисля, че това, което се твърди за 25, 30, аз не съм ги преброила, но искам да Ви насоча вниманието към нещо, което също пише в този анализ: триста и над триста са нормативните актове, които контролира Инспекцията – 2/3 от тях са свързани само с Кодекса на труда и свързаните с неговото приложение нормативни актове, и със Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Така че всичко това, което като изискване имаме при една проверка … нека да кажа – за съжаление, си е обосновано от задълженията ни като контролен орган.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние това не го отричаме. Най-вероятно ние сме го гласували?
    РУМЯНА МИХАЙЛОВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“): Аз поемам ангажимента още веднъж да обмислим, защото знаете или поне аз помня как тръгнахме по пътя на промяната на изискването към подаването на декларацията. Ние бяхме инициаторите, бих казала на това да не се подава уведомление, ако няма променени обстоятелства, които работодателят трябва да декларира. И пак ще помислим, уверявам Ви, ако има нещо, с което можем да облекчим режима, но наистина е много трудно, защото от момента на сключване на договора от работодателя още в първия момент се изискват страшно много.., сега ще ги изброя: сключването на договора, неговата регистрация, седем, осем са изискванията по отношение на съдържанието на трудовия договор, нали какво да определи с него – работното време, възнаграждения, отпуските и така нататък, и продължим през съществуването му, минем през всички инструктажи, обучения, правоспособности и какво ли не и ще видите, че какво да Ви кажа…
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да го гледаме заедно. Ние това Ви предлагаме. Ние ще бъдем модератора, ние ще работим с другите комисии.
    РУМЯНА МИХАЙЛОВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“): Аз не възразявам.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Дайте да променим нещо. Вие сами разбирате, че това е пълно безумие, те са длъжни да го имат. Дали Вие ходите или не ходите, това е хранителна среда за корупция, както и да го въртим. Отива човекът, аз не твърдя, че го правят и казва: „Ами, сега какво правим?“ Аз не твърдя, че взимат пари. Има много фирми и във всичко е – и по ЗБУТ е така, и по Кодекса е така, и по Хигиената и по всичко е така, които са общо взето роднински фирми, където срещу много дребно официално плащане се изработва.
    Темата не е в това, темата е, че има неща, които са безсмислени. И Вие го знаете, и ние го знаем.
    Темата, например, електронни регистри. Онзи ден спорихме с Метеорологията. Сега голямо чудо вече няма да има хартиен носител ще има електронен носител. Не се мисли дали въобще е нужно това, а се мисли сега една голяма програма от хартиен носител ще го направим електронен носител.
    Дайте, ние затова сме се събрали, затова Ви поканихме. Въртим се в един омагьосан кръг. Извинявайте.
    РУМЯНА МИХАЙЛОВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“): Що се отнася до службите по трудова медицина и техните ангажименти, ще кажа само две изречения. Цялата отговорност за безопасността и здравето, за нейното осигуряване в предприятието, носи работодателят, Службата по трудова медицина е консултативен орган. Това, което тя прави или не прави основно трябва да се контролира от работодателя. Ако нещо не е свършила Службата и вие не сте го регламентирали с договора, който сте сключили с нея за обслужването ѝ, а всъщност ние не можем да санкционираме, Вие единствено можете да си потърсите, като казвам Вие – работодателят, който е сключил договор, да си потърси отговорност за неизпълнение по договора.
    Друг е въпросът, че години наред по мое впечатление – да споделя и ще приключа, работодателите или представляващи ги управляващи предприятия, не поискаха да разберат какво точно правят службите по трудова медицина и да го възложат с договора. След като се плащат пари в този договор, трябва да фигурират всички задължения или как да кажа изпълнения по ангажименти, които са им възложени.
    А що се отнася до импеданса на контура фаза нула. Само да Ви обясня, че става въпрос за едно измерване, което е свързано с електробезопасността и, което би следвало да направите и в домовете си, когато най-малкото се нанасяте в тях да живеете…
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега ми напомняте, ще попитам дали тук имаме импеданс в тази зала?
    РУМЯНА МИХАЙЛОВА (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“): Не е несериозно. Това е наистина един сериозен ангажимент.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Аз само искам да допълня това, което беше споделено по отношение на дейността на службите по трудова медицина.
    Споделям всичко това, което Вие казахте и именно заради това с последните изменения в Закона от миналата година предвидихме две неща – промяна в минималния състав и образователно-квалификационното равнище на лицата, които могат да работят в службите по трудова медицина. И другото, което е особено важно: за първи път от толкова години, откакто те съществуват, Вие сами споделихте, включително и показахте и с жест, а това е един законоустановен задължителен пазар, осигурен. Е, след като това е така, вече следва да има и стандарти за тяхната дейност.
    Това е, което ще започнем съвместно с Министерство на здравеопазването, работим по тази тема. Аз неслучайно споделих, може би, както отбеляза господин Кънев – витиеватов го казах, но всъщност точно това е единият от въпросите, по които ще работим, така че да създадем увереност в работодателите, че тогава, когато възлагат нещо, то ще бъде извършено съобразно определени критерии, стандарти.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колко е Фонд „Работна заплата“ годишно, който се раздава в България? Фонд „Работна заплата“ за цялата държава? (Реплики: 30 млрд. лева.). 30 млрд. лв., а ние непрекъснато говорим за едни 16 до 20 милиона, които пет работодателя не плащат и това непрекъснато да се раздухва на фона на 30 милиарда.
    Колеги, други въпроси?
    Заповядайте.
    ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
    Аз ще задам въпроса, той е в контекста на всичко, което си говорим към Социалното министерство. Сега курса на Министерски съвет и указанията към всички министри са и другите министерства, специално Министерството на икономиката, знаем какво са постигнали в тази посока и за отпадане на административната тежест. Въпросът ми към Вас е, в каква посока работите, колко мерки евентуално ще отпаднат във Вашето Министерство и въобще какво по-скоро ние да очакваме, съответно работодателите като отпадане на административната тежест във Вашето министерство.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви.
    Аз в самото начало споделих, сега ще Ви отговоря: днес с приемането и с гласуването в пленарна зала на Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане и свързаното с него изменение в Закона за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика изпълни всичките идентифицирани мерки по намаляване на административната тежест.
    През 2017 г. бяха осъществени изменения в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в поредица от наредби по прилагането на Кодекса на труда, може би и в Закона за интеграция на хората с увреждания. Сигурно ще пропусна някой, но с този последен законопроект, приет днес, всички наши мерки бяха приети. Както споделих предстои, включително и със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, едно поредно изменение за въвеждане на директива и по този начин ние ще сме изпълнили абсолютно всички наши ангажименти, които са идентифицирани и са част от правителствената програма с оглед административната тежест.
    Споделих, че ние сме готови в случаите, както беше отбелязано от председателя на Комисията, да бъдат направени взаимно приемливи и необходими изменения извън тези, които са идентифицирани.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други?
    Знам, че три спогодби в момента готвите с Армения, Молдова и Украйна. Докъде стигнахте?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Ще докладвам.
    Основният приоритет на правителството за привличане на граждани от трети страни е свързан с така нареченото „източно партньорство“. Източното партньорство на Европейския съюз, разбира се, включва държавите като: Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус и Азербайджан – асоциирано.
    По отношение на трите спогодби, които са с Армения, Украйна и Молдова, Вие всички знаете, че има взето решение на Министерски съвет през горещото лято като гласувани проекти на спогодби, изпратени до съответните държави. От трите държави са определени екипи за преговори. В най-напреднал етап сме с Армения. Лично аз проведох преговорите в началото на седмицата, като ние постигнахме един договорен проект на спогодба. От българска страна не е необходимо никакво допълнително съгласуване, министърът на труда е упълномощен да подпише тази спогодба. От Арменска страна предстои финално съгласуване на текстовете и имаме увереност и готовност при посещението на президента на Република България – господин Румен Радев да бъде подписана спогодба в Армения между двамата министри. Това е с Армения.
    В последствие предстои в много кратки срокове изготвянето на процедурни правила за прилагането на тази спогодба, която не изисква такъв съгласувателен процес.
    Що се касае за Молдова – с Молдова е осигурен екипът, който ще осъществява тези преговори и предстоят срещи по тази тема.
    По отношение на Украйна има изрично настояване от украинска страна, тези преговори да стартират във втората половина на 2018 г.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Поляците са си решили този проблем по друга схема. Милион и шестстотин хиляди украинци работят в Полша. Само, че ги водят политически мигранти. Те прескачат всякакви законови бариери,.
    Молдова ни е много важна и трябва да подсказвате с какво можем ние като Комисия да помогнем. И в нашата парламентарна група има различни мнения за вноса на работна ръка. Истината е, че не е „свещена крава“ българският трудов пазар. Тази история, за тези 200 хиляди, които се водят, от които половината вече второ, трето поколение не работят, как ще ги вкарате на трудовия пазар, е красива, хубава. Проекти има, програми има, меки мерки, твърди мерки, но в края на краищата няма да ни реши проблемите. Разговорът е много дълъг, но аз мога да Ви кажа, че ние се хвалим, че имаме 4% ръст на икономиката за тази година, но само от това, което е дошло официално от нашите гастарбайтери, които работят, почти милион зад граница, е около 5 млрд. лв., което прави 5% от брутния вътрешен продукт. Тоест на нас целият ни ръст идва само оттатък, от хората, които ги изгонихме, работодателите, политиците и всички останали. Тук не коментирам нищо друго.
    Казвайте, за внос на работна ръка, каквото можем да помогнем. Арменец – тежко работник, не съм видял досега. Молдовци, украинци, спокойно можем да мъчим.
    Заповядайте, господин Борисов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изключително много благодаря, че се докоснахме до много важни теми, които ние частично сме идентифицирали. Искам да Ви дам една информация. Предвидили сме заседание, което да е фиксирано на Националния икономически съвет, към което бяха фиксирани на този етап две теми.
    Едната е проблемите с възлагането на обществени поръчки и прекомерното обжалване, което ни е индикация, разбира се, от бизнеса. Затова сме го включили като точка. Информирали сме компетентните институции – Агенцията за обществени поръчки, КЗК, да се включат на едно такова следващо заседание, което все още не сме фиксирали като дата. Разбрах от колегите, че тази тема е актуална.
    На днешното заседание беше засегната и темата за микро-предприятията и евентуалното облекчаване към тях по отношение на Главна инспекция на труда от гледна точка на законодателство и административни режими. Ние бяхме предвидили такава точка в предстоящото заседание на Националния икономически съвет. От гледна точка на това, че има микропредприятия с 1 – 2 души, които ако са регистрирани като АД, трябва да заверяват отчетите през одитор. Можем да разширим тази точка и днес, с отворената тема.
    Темата за дуално обучение беше разглеждана, но се разбира, че са необходими допълнителни мерки. Ние като Министерство, подкрепяме тезата на Министерството на труда и социална политика, че проблемът трябва да бъде решаван не през Кодекса на труда, трябва да потърсим през нормативната уредба в сферата на образованието, и то в сферата на професионалното образование.
    Днес, отново засегнахме темата за вноса на кадри, която беше предвидена за предходното заседание на Националния икономически съвет и беше отложена. В този контекст се оказва, че имаме едно пълно единомислие, което може да бъде разширено с допълнителните точки. Ако прецените Вие, знаете, че винаги като председател на Икономическа комисия, Ви каним, може да проведем едно съвместно заседание – всички народни представители, които имат интерес, да се включат в едно такова следващо заседание, да направим един Брейн Сторм и наистина да се дадат ясни срокове към всички институции, защото от Националния икономически съвет участват голяма част от изпълнителната власт. Да им дадем срокове, да предприемат съответните мерки.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате ли някакви въпроси? (Реплики.)
    Абсолютно сте права, ние нямаме оплаквания от тормоз, от рекет. Категорично Ви казвам. Нямаме. Но самият факт, че ние сме създали тази правова среда, законодателна среда, означава, че нещо трябва да се промени.
    Знам, че това трябва да мине през тристранката, господин Бранков. Промени, които касаят права на работодатели и работници, трябва задължително да минат оттам.
    Зная, че там ще имаме определена съпротива, защото когато едните предлагат, другите априори са „против“. Там разчитаме на бореца Валери Симеонов. Така или иначе ще се опитаме нещо да променим, но помогнете ни и Вие. Знам, че има законодателни неща, пречки, които са ни важни.
    Колеги, ако нямате нещо друго? Заместник-министрите си отидоха.
    Господин Стойнев, Вие нещо?
    Господин Бранков, заповядайте.
    ДИМИТЪР БРАНКОВ (Българска стопанска камара): Благодаря, господин Кънев.
    Извинявам се, че може би нарушавам малко времето, което сте определили. Много набързо, действително колегите от работодателските организации участваме в редица проекти и с Министерството, и с Агенцията по заетостта. Постоянно обсъжданата проблематика е обект на дебат и в комисиите, и в самия Национален съвет за тристранно сътрудничество. Дотолкова, доколкото темата е изключително важна и ще става все по-важна с одобряване на общо икономическата среда, перспективите за растеж. По степенна важност: работодателските организации тази седмица обявихме приоритетите си за 2018 г. Някои от тях отиват доста по-далеч във времето.
    Един такъв приоритет е стартирането на дебат по нов Кодекс на труда. Това, което имаме и правомощията на контролните институции, в крайна сметка са дефинирани в законодателната рамка. Ако трябва набързо, без да губя време да спомена, но ние имаме паралелно действие на много принципи и на много изисквания от 50-те години, ако щете, не от 1986 г., паралелно съчетани с европейски изисквания. Може би и с наше съдействие много пъти това е ставало. Редица от изискванията в трудовото ни законодателство са по-високи от минимални изискуемите в съответни директиви на Европейския съюз. Мога да дам много примери, ако има въпроси и имаме време.
    Второ, имаме изключително много дефекти в осигурителното законодателство, които не мотивират – и наети, и работодатели, да осигуряват лицата и да изплащат, съответно да изплащат реалните размери на осигурителни вноски.
    В този смисъл борбата с недекларирания труд, за да не излиза така като лозунг, че едва ли не работодателите нямат цели, интерес, за справяне с това явление, само ще спомена чисто икономически и мисля, че ще потвърдят колегите и от Министерството, и от Агенцията по заетостта, а и от ГИТ, вероятно, с увеличаване на икономическия растеж, с намаляване на безработицата имаме точно обратния феномен – нарастване дела на недекларирания труд. Това се случи в годините 2006 – 2008. Колкото може би странно да звучи, с икономическата криза 2008 – 2009 – 2010, следващите години ние имахме намаляване делът на недекларирания труд.
    Само ще спомена, огромна част от строителството от 2008 г. – ваканционни имоти и така нататък, мисля, че всички знаем от практика, че се осъществяваше именно с недеклариран труд.
    От тази гледна точка искам тук да отчета и ролята на Министерството, едно предложение старо на Стопанска камера от 2011 г., с помощта и на служебното, и предното, и на сегашното правителства, беше прието. Става дума, тук може би някой от Вас ще репликира, работодателските организации товарят с допълнителни ангажименти работодателите. Беше прието едно предложение за промяна на Наредба № 5 на Министерството на труда от 2003 г., ако не бъркам, по който ред се регистрират индивидуалните трудовите договори. Беше внесен един код за населено място, който забележете позволява изключително много, дава много възможности за информационно осигуряване на политиките на пазара на труда, на контролните механизми. С този код, с който еднократно рапортуват работодателя за стационарните работни места, вече става възможно, за съжаление едва ли ще го видим в следващите една или две години, тъй като нещата зависят и от статистиката, и от Статистическия институт, но става възможно за всяко населено място, всеки месец, без допълнително натоварване на работодателите спрямо сегашните изисквания за отчетност, да се получава информация за броя на наетите лица по трудов договор, за възрастовия им състав, за икономическата дейност, към която принадлежат, за размера на работните заплати, за осигурителен доход. Всичко това е възможно с някаква периодичност да се публикува и тази информация да се ползва, разбира се, и от синдикати, работодатели, от потенциални инвеститори. Това е и начинът, според нас, един от начините поне за борба с недекларирания труд.
    Две думи само по дуалната система. Тук сме малко на по различно мнение от становището на колегите от Министерството на труда.
    Има разбира се и ограничения. Те са конституционни за задължителното образование до 16 г., пребиваване на учащите в системата на училищното образование до 16 г. В същото време България е ратифицирала Конвенция за минимално изискуемата възраст 15 години. Знаете, че статистиката на Европейския съюз включва лица 15 плюс нагоре в заетостта.
    Но определено и мисля, че тук многократни браншови организации са изразявали това становище, ако ние не дадем ход на тези реформи в дуалното и образование, и обучение, системата, която имахме преди 20 – 30 години, знаете, че е изцяло демонтирана, и на нейно място в крайна сметка центровете за професионално обучение не решават тези задачи, които така или иначе стоят пред осигуряване на пазара на труда с квалифицирани кадри. Разбира се, това са функциите и на образователната система.
    Считаме, че договорът за обучение, който е регламентиран в Кодекса на труда, може да бъде използван именно за този, и то не от 10, то е от 100 години и повече в Германия – дуалната система, вероятно. Има начин това да се случи. Тук самокритично работодателите, не всички работодатели, най-вече малки предприятия, знаете, че нямат тази готовност за осигуряване на работни места за дуалното обучение. Ние по-скоро виждаме проблемите в Министерството на образованието. Там, като че ли има един уклон към ведомствен подход. Да затворим професионалното образование и обучение в рамките на Министерството, на стажови практики няма да стане.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека тази тема да я оставим за 7 февруари.
    ДИМИТЪР БРАНКОВ (Българска стопанска камара): Само и единствено, чрез трудови договори, включително сключени от името на родителите.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да не говорим зад гърба на другото министерство.
    ВАСИЛ ТОДОРОВ (главен секретар на Българската търговско-промишлена палата): Аз съм от Търговската палата. Една информация само от тази седмица, не знам дали господин Бранков, тъй като влязох малко по-късно, е споменал. Работодателските организации – 4-те – КРИБ, БТПП, БСК и Асоциация на индустриалният капитал, от началото на годината, а и от тази седмица, вече активно започнахме работа в Бизнес съвета към организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Като практически елемент означава възможност на работодателските организации да излъчат представители в тези тридесет и два тематично обособени подкомитета на ОИСИДИ, които разглеждат много от темите, които бяха споменати и тук.
    Така че за в бъдеще ще имаме възможност да оказваме влияние, и работейки с останалите представители и наблюдатели от ОИСИДИ, да даваме предложение и да включваме тези теми в обсъжданията на национално равнище.
    ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да приключваме. Искам специално да благодаря на господин Лазаров, на господин Драгомир Николов и госпожа Румяна Михайлова за отчетите, за участието, за дебатите.
    Предполагам, че в рамките на следващите 6 – 8 месеца пак ще намерим повод да се съберем и да продължим този разговор, защото той за нас е много важен като бизнес климат.
    Преценете с какво можем да Ви бъдем полезни, защото премиерът Бойко Борисов Ви е казал да защитавате правата на работодателите и работниците, да намалявате административната тежест. Направете го! Ние ще контролираме.
    Благодаря Ви, за участието.

    (Закрито в 15.25 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
    ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
    И ТУРИЗЪМ:

    Петър Кънев


    Стенограф:
    Теодора Енчева
    Форма за търсене
    Ключова дума