Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 35
На 12 септември 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Многоуважаеми господин Председател, предлагам допълнителна точка към дневния ред – разглеждане на Закона за обществените поръчки.
Предвид сроковете, в които трябва да се вместим за неговото приемане, тъй като вчера е минал през водещата Правна комисия, мисля, че няма да има проблем. Имаме и готовност да го раздадем като материали.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, не е вписано в дневния ред.
Имате думата. Като ново предложение съм длъжен да го подложа на гласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Обратно предложение.
Не можем в движение да приемаме Закон за обществените поръчки, където обществото буквално кипи. Не сме виждали Закона. Как ще обсъждам нещо, което не съм виждал?! (Реплики встрани от микрофоните.) Колкото и да е спешно, нищо не го налага. Другата седмица можем да го разгледаме.
Колеги, който и да го предлага…
Аз не бих си позволил да Ви предлагам закон днес в 14,30 ч. да го гласуваме! Не е сериозно просто. Има си правила на Парламента и така нататък. Материалите не са пратени.
Иначе с удоволствие ще го разгледаме. Това е важен закон, но не сме съгласни в 14,03 ч. да ни се казва, че ще има нова точка за обществените поръчки. Нищо не налага това. Другата седмица ще го разгледаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други предложения?
Бяхме планирали да разглеждаме Закона другата седмица заедно със Закона за професионалното образование, но така или иначе, има постъпило предложение в дневния ред за допълнителна точка, която е: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г., за първо гласуване.
Други предложения, съображения?
Който е съгласен за включването на тази точка в дневния ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 8, „въздържали се“ – 3 и „против“ – 5.
Предложението за допълнителна точка в дневния ред не се приема.
Остава старият ни дневен ред. Моля да го гласуваме във вида, в който е предложен.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г., за първо гласуване.
Гости на днешното заседание са:
от Министерството на образованието и науката: господин Петър Николов – заместник-министър;
от Министерството на икономиката: Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика” и Ирена Николова – началник отдел „Политика за малките и средните предприятия”;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Теодор Дечев и Росица Стилянова;
от Българска стопанска камара: госпожа Жасмина Съръиванова – експерт „Защита на работническите интереси“. Не я виждам.
От Съюз за стопанска инициатива: госпожа Стояна Сотирова – главен експерт.
Първо, да дадем думата на вносителите.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Законопроектът, който предлагаме на Вашето внимание с колегите народни представители от ГЕРБ и Обединени патриоти, е в резултат на една кръгла маса по въпросите на висшето образование, на която Народното събрание беше домакин на 3 юли 2018 г. Изменителните текстове са предложения, на които присъства господин Стойнев. Изменителните предложения са всъщност текстове, около които се обединиха на въпросната кръгла маса и представителите на работодателите, и представителите на синдикатите в системата на висшето образование, и представителите на висшите училища, вследствие на което ние решихме да ги внесем и да не изкачваме големите промени, които така или иначе предстоят по отношение на управлението и акредитацията на висшите училища.
Понеже сте Икономическа комисия аз ще кажа, че не веднъж с Вас, господин Кънев, с господин Хасан Адемов сме присъствали на редица кръгли маси. Доста интензивни бяха мероприятията, особено в последните месеци – мероприятия, конференции, на които се обсъждаха проблемите, касаещи връзката между образованието и бизнеса, липсата на кадри за индустрията. Това са проблеми, които се поставят в интерес на истината от доста години и съответно и едната страна, и другата очаква решения, които да им предложим, така че това взаимодействие да бъде по-ефективно.
Ще си позволя съвсем накратко да представя на Вашето внимание малко статистика.
Според едно изследване 40% от предприемачите в България смятат, че поради липса на кадри в близките години бизнесът им ще спре да се развива. Според 61% от анкетираните компании в едно проучване на Българската търговско-промишлена палата студентите имат нужда от допълнителни знания, когато започват работа. Според рейтинговата система във висшето образование 25% от студентите пък изобщо не се дипломират поради липса на мотивация да изучават това, което изучават, и съответно поради липса на перспектива, която не виждат, а 65% от компаниите в България изпитват затруднение да намерят нужните служители, което забавя развитието на индустриите.
Не е тайна – лично аз съм го казвала много пъти, че не само в България, но и по света много често образованието се заключва само в рамките на придобитата диплома, тоест то не дава необходимите умения, които да гарантират добра реализация на младите хора, поради което много бързо трябва да се вземат решения за изграждането на новите кадри за индустрията и икономиката на България. Факт е, че за да имаме стабилна бизнес среда, е необходима предвидимост, а за да имаме предвидимост, това ще постигнем с мотивацията и насърчаването на младите хора в образователната система. Това, което се очаква и от нормативната база, и от институциите да направят така, че да гарантират и да дадат възможности за едно добро взаимодействие между бизнеса и образователната система.
Това, което сме предложили с колегите, мога да кажа, че е работеща практика в една част от висшите училища, тоест изявени специалисти от практиката да водят определен брой часове. Това се случваше до момента в образователно-квалификационна степен „Бакалавър”. Това, което ние правим, на първо място, е да обхванем и образователно-квалификационна степен „Магистър”. Това, което предлагаме, е тази добра практика да се прилага вече с решение на Факултетния съвет. Забележете, не еднолично с решение на ректора, а с решение на Факултетния съвет да се прилага и в образователно-квалификационна степен „Магистър”, като казваме, че 10 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при образователно-квалификационна степен „Бакалавър”, и това е до 20 на сто в образователно-квалификационна степен „Магистър”, след решение на Факултетния съвет могат да се водят от такива изявени специалисти от практиката. До момента тази възможност съществуваше само в 30-те процента, които съществуват като възможност в частта на нехабилитираните преподаватели, но абсолютно всички висши училища споделиха мнение и становище, че трябва да има гъвкавост, т.е. те трябва да вземат решение дали този процент да бъде от нехабилитираните преподаватели или път от хабилитираните, защото твърде специфични са висшите училища и дори факултетите в рамките на едно висше училище. Какво имам предвид?
Примерно има висши училища, в които нехабилитираните преподаватели са буквално на прага на критичния минимум, тоест от там няма как да се вземат часове, така че те да бъдат дадени на изявени специалисти от практиката, но пък има възможност от процента на нехабилитираните преподаватели. В крайна сметка говорим за автономия на висшите училища. Смятаме, че с решение на Факултетния съвет, който е достатъчно авторитет орган, може да взема такива решения след като предварително прецени и одобри въпросните специалисти от практиката, приема учебните програми и така нататък.
Във функциите и правомощията на Факултетния съвет освен това сме добавили и това, че той одобрява именно предложенията за привличането на тези специалисти от практиката, разширяваме функциите на Съвета на настоятелите, като сме казали, че те дават и становища по предложения за обновяване на учебните планове и програми, които са внесени от представители на работодателите.
Друго, което не сме уточнили, но ще го прецизираме между първо и второ четене – между другото, това е и предложение на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ, е да уточним, че тези изявени специалисти от практиката съответно ще преподават като хонорувани преподаватели, тоест с тях ще се сключва договор като с хоноруван преподавател или съответно гост преподавател.
Внасяме като изменение също и включването на работодателите в постоянните експертни комисии към Националната агенция по оценяване и акредитация. Там вече има такава практика. Това е изискване и практика, което се прилагана в много от европейските агенции. Дори Националната агенция за оценяване и акредитация е предложила да включим и студентите, които те вече го правят всъщност, но би било добре да има такъв законов текст.
Не на последно място сме включили, подчертали сме по-скоро, участието на представителите на работодателите в изпитните комисии. Към момента също има такава опция – външни за висшето училище лица да участват в Комисията. Тук сме дали вече възможност и за представителите на работодателите, защото – нека не се лъжем, че работодателите са тези – ние можем да оценим завършващите студенти по един начин в изпитната комисия, но работодателите са тези, които им поставят оценката и тя е реалната след това, когато те излязат на пазара на труда. Резултатът от гледна точка на икономиката – всички го виждаме.
Това е съвсем накратко. Разбира се, срокът за влизане в сила следва да бъде коригиран, защото наистина се забавихме в разглеждането.
Законопроектът – предполагам и Вие имате становищата, се подкрепя от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Съвета на ректорите, УНСС, Сдружение „Лидери за европейско образование”. На Комисията беше изразена устна подкрепа на Националното представителство на студентските съвети, КРИБ, впоследствие получихме и писменото становище в подкрепа на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерството на образованието – господин Николов, заповядайте.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (заместник-министър на образованието и науката): Благодаря, господин Председател.
Мисля, че госпожа Дамянова по един прекрасен начин аргументира смисъла на тази промяна в Закона, затова ще бъда максимално кратък.
Министерството на образованието и науката подкрепя напълно направеното предложение по няколко причини. Първата е, че ние активно участвахме в рамките на публичния дебат, който се проведе. Знаем, че това е искане, което идва едновременно както от работодателите, така и от университетите, така и от студентите. По принцип практиката да се вкарват изявени специалисти, популярни имена, авторитети в дадена сфера на преподавателския процес, винаги е положителна и се отразява много добре на мотивацията на студентите.
Направеното предложение е напълно в синхрон със Стратегията за развитие на висшето образование, която се опитва да преодолее именно дефицита в комуникацията между българския бизнес и българските университети.
Мислим, че с това прецизиране, което сме отбелязали и за което беше повдигнат въпрос и от синдикатите, е, че трябва да бъде уточнено, че става въпрос за преподавателска, не някаква друга дейност. Този законопроект ще бъде чудесен и ще се отрази добре както на бизнеса, така и на висшето образование в България, така че го подкрепяме категорично.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Предлагам, първо, да изслушаме гостите, ако имат желание да вземат отношение – от Индустриалния капитал, от Стопанската камара, от Стопанската инициатива. Имате ли въпроси или да започнем дебата?
Господин Дечев, заповядайте.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (член на Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря.
Уважаеми господин Председателю! Госпожа Дамянова спомена вече, че Асоциацията на индустриалния капитал в България писмено на 13 юли 2018 г. е подкрепила законопроекта.
Ние нямаме никакви нито принципни, нито редакционни забележки по предложения текст на законопроекта. Той е добре мотивиран. Смятаме, че ефектът от него ще бъде положителен.
Ще използвам, в рамките на една минута, възможността да напомня, че има и други въпроси обаче, които ние навсякъде, където можем, ще напомняме за тях. Това са: проблемът за обвързването на държавния план прием с кадровите потребности на реалната икономика, регламентирането и на ангажимент, и на икономически стимули за завършващите да работят в българската икономика. На последно място по ред, но не и по значение е повишаването на ролята на принципала, тоест на държавата, на Министерството на образованието при решаването на някои кадрови въпроси във висшите училища, разбира се, при запазването на тяхната автономия.
Тези въпроси многократно са повдигани. В нашето писмено становище те отново са изброени с конкретни текстове, така че аз няма да отегчавам уважаемата Комисия с преповтарянето им. Още веднъж напомням, че тази положителна стъпка – внесеният от госпожа Дамянова законопроект, е чудесен повод да си спомним, че има и други, не по-малко важни проблеми, които чакат своето разрешаване.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Водещата комисия го е приела с 11 „за” и 7 „въздържали се”, ако не се лъжа. Основните становища на работодателските съюзи по принцип са „за” с доста забележки, които между първо и второ четене трябва да бъдат изчистени. Не е еднозначна оценката на ВУЗ-те и университетите, нееднозначно се приема предложението, така че Ви моля за коментар.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! По понятни причини ще се опитам да систематизирам и направя изказването си кратко, въпреки че това е точно в моята професия. Това е тематика, която, мисля, познавам добре. Опитът в сферата на образованието има съществени различия в различни страни.
Първо, декларативно да кажем, че ние винаги сме подкрепяли и сега ще подкрепим всички разумни неща, които предлага Министерството на образованието, тъй като въпросът за образованието не е политически, той е въпрос за бъдещето на нацията.
Сега конкретно.
Първо, опитът да се привличат повече специалисти от практиката е чудесен. Това е международен опит. Много от колегите, знаете, го правят и досега. Давам пример с курса по „Икономическа политика”. Аз не си представям този курс – винаги каня колеги от банковата система, от регулативни органи, други колеги в областта на компютрите, каня специалисти, така че това не е новост. Опитът това да бъде регламентирано е добър, но тук имаме някои проблеми. Примерно – прекрачена е границата с включването на така наречените специалисти от практиката в комисиите за държавни изпити. Ще направя една уговорка, когато обсъждаме тези текстове в пленарната зала, ще помолим да се даде международния опит, тъй като – бил съм преподавател в седем, осем страни в Западна Европа, в Щатите също, такива специалисти от практиката, първо, там където има държавни комисии, защото повечето страни нямат държавни изпити, както е известно, но тези, които имат, не виждам как и по какъв начин ще влезе този човек в комисия за държавен изпит?
По отношение на преподаването.
Разбира се, като погледнете 10% реално от преподаването при фактически 12 лекции, защото има празници и други от 14 седмици, това прави една лекция. Нали така? При магистрите 20% ще направи между две и три лекции, да речем, часове. (Реплики встрани от микрофоните на господин Теодор Дечев.) Да, за това става дума. Общият брой хорариум дали ще ги умножите по две, или ще ги разделите, все тая.
Това не е толкова много. Но – тук Ви поставям въпрос, който и колегите поставят. Имайте предвид, че в доста от държавните университети и в момента има напрежение по хорариума. Това напрежение по хорариума – Вие като извадите 20 на сто и там 10 на сто, 30 на сто, отсега Ви казвам, че ще има напрежение в определени университети. В моя няма да има може би, но ще има университети, където като извадите 30 на сто от часовете, няма да могат да си вършат плановете преподавателите, защото трябва да се закриват катедри.
Второ, по отношение на плащането.
Ако са специалисти от практиката, нали не очаквате, че тези изявени специалисти ще дойдат? Нали знаете какви са хонорарите? Професорът взима 10 – 12 лв. на час, другите хонорувани взимат по 3 – 4 – 5 лв. на час. Какво ще му платите Вие на този специалист? Той като е такъв изявен специалист, да дойде да изнесе една или две лекции без пари. Тогава ще възникне въпросът за отчитането на тези часове. Така че някаква финансова тежест няма да има.
Между първо и второ четене трябва да се уточнят и понятията – нехабилитиран и т.н. Вижте, едно е нехабилитиран, друго е гост преподавател. Дайте да се уточним! Гост преподавател е преподавател, който е в едно учебно заведение и отива в друго – в същата страна или в друга. Няма как човек, който не е преподавател, да е гост преподавател.
Второ, хабилитирани и нехабилитирани. Това също трябва да го уточним! Опитваме се да помогнем. Преподавателите са хабилитирани и нехабилитирани, но по действащия Закон редовните преподаватели във ВУЗ-те в момента се назначават, ако са доктори. Нали така? Следователно има нехабилитирани доктори, които са асистент и главен асистент, тоест тези понятия – хабилитиран, нехабилитиран, не са точни. Специалист от практиката е достатъчно. Как ще го наречете дали изявен специалист… Някои колеги казват: ама, кой ще го определи? Ами, Факултетният съвет ще определи дали е изявен, или не е и ще гласува по съответната дисциплина. Понятията не са изяснени.
След това.
Ние тук готвим кадри за бъдещето. Аз четох всичките становища и съм приятно изненадан от становището на Индустриалния капитал, защото то съвпада с това, което ние от много години – не го свързвам само с БСП, колеги от висшето образование, с които сме говорили 15 години, споделял съм го и в Комисията – да наливаме оскъдните български средства и да подобряваме образованието за българите, които остават в България. Защото в бедна България – какво от това, че ние ще внедрим повече хора от практиката като те отиват на Терминал 2 да произвеждат брутен вътрешен продукт в други страни?
Затова предлагам на Комисията по образование да се съсредоточим върху тези неща!
Аз съм готов, или който друг иска – аз веднага бих ги припознал тези текстове да ги внеса, защото Вие нямате законодателна инициатива. Повечето от тях, аз – професор Гечев, съм готов да ги подпиша и да ги внеса. Тези, в които държавата или фирмата подписват договор с българския студент, който желае да остане в България, и ние му поемаме разходите. Тоест принципът е: ние не наказваме никого, който иска да отиде в чужбина. Свобода. Но ние награждаваме българските младежи, които завършват и остават за определен период да работят в България, каквато е и световната практика! Затова ми се струва, че тези неща наистина при тези оскъдни ресурси, при липсата на специалисти в определени области, които ние колкото повече пари заделяме от бюджета, ако не останат тези специалисти в България, ние всъщност губим повече, отколкото да печелим.
И затова тези ограничения, където пише, искам да успокоя някои колеги, пише за магистрите до 20%. Това е добре. Значи, Факултетният съвет може да реши 1%, може и да реши никой. За бакалаврите искам да уточня. Гледах текста. Там е заковано на 10% или е до 10%. Това също е добре, защото имахме такива разговори, нали? Искам обаче да Ви предупредя, че е възможно да има напрежение в университетите заради тези хорариуми. Вие знаете, че това е въпрос на оцеляване на цели катедри. Тоест да се подчертае, че понетийният апарат е до 10 или до 20%, да се уточни, че тези специалисти от практиката не може да бъдат гост преподаватели, те могат да бъдат хонорувани преподаватели, нали така, при условията, които и в момента съществуват. Дори е добре тези хора, разбира се, това го решава Факултетният съвет, но пак Ви казвам, никога не е стоял въпросът, че ще дойде колега от някоя банка да сподели със студентите проблеми от практиката на банкова система и той ще иска някакъв хонорар. Той няма да остане и пет минути, за да му платиш 3,50 лв. Това е друг разговор, това е обидно.
По това предложение колегите от Образователната комисия са се въздържали и ние ще се въздържим тук поради тези неуточнени понятия и това, че по-важни неща не са включени в този проект, и сме готови между първо и второ четене да седнем и да видим какво може да се подобри в конкретните текстове, така че да балансираме интересите.
Защото това е сложна сфера, противоречията са различни, интересите също са различни, областите са различни и трудно може да се постигне консенсус по всичките тези въпроси. Все пак се прави опит да се постигнат някакви подобрения на образователната система, които по принцип ние подкрепяме, но бихме желали тези частични въпроси да бъдат решени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Гечев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин Николов! Разбира се, че няма политическа сила, която да не приветства, когато има такова желание от страна на Вас и Министерството, особено в сферата на образованието, което за всички партии е приоритет. Да се скъси дистанцията от образованието, опита и реализацията – разбира се, подобни мерки са хубави.
Само че – не знам как точно е в самите висши учебни заведения относно процентното изражение на тези лекции, но е хубаво и ще подкрепим всяка една такава идея, която води до споделяне на опита на успешни бизнесмени. Отварям една скоба – в България днес си успешен бизнесмен, утре се оказва, че видите ли, има някакъв проблем, но в крайна сметка говорим за успешните практики.
Разбира се, че сме съгласни. Това, което държа да подчертая, това което нас ни притеснява, е ролята на тези хора с опит в крайните изпити, в държавните изпити, защото считаме, че не е там тяхното място. Това е работа на професорите, на самите преподаватели. Ако на даден бизнесмен опитът му е успешен, той показва как е в практиката, но това може да важи само единствено за него, а масовата практика да не е такава. Той може да успее, но де факто да не се възприеме от другите. Тоест във ВУЗ-те най-вече се учат младите хора да разсъждават, да се запознаят с различни практики, да могат да бъдат адаптивни в определена среда, но не точно –видите ли, аз трябва да впечатля човека, който е постигнал нещо, и аз трябва да му обясня на него нещата, за да получа една добра оценка. Нека да оставим на младия човек, студента, да прецени дали да ползва този опит, какво на него му носи този опит, но не, разбира се, и да зависи от конкретния бизнесмен за финалната си оценка.
Нека споделяме другите практики, нека се представят в учебните заведения, но в крайна сметка да стигат до тук, не самите хора от реалната икономика да участват в крайната оценка. Може аз като студент да не одобрявам тази практика на конкретния бизнесмен. Вие не може да ме задължите аз да я одобрявам и после той да ме оценява и да получа лоша оценка, защото аз не одобрявам това, което той е направил. Това си е мое право. Аз имам право на това, но Вие по този начин ще ми помогнете да разсъждавам, да мисля, да бъда активен в конкретни среди и смятам, че това е ролята на висшето образование. Ние ако ще подготвим веднага готовите кадри, мисля, че вече говорим за съвсем други учебни заведения, които бизнесът сами могат да си изградят, там вече става въпрос за дуално образование и вече съвсем друга тема. Тук говорим за Висшите учебни заведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Аз също бих искал да кажа няколко думи.
Първо, във Вашата комисия, госпожо Дамянова, колегите от нашата парламентарна група, доколкото знам, се въздържаха от гласуването. Аз ще подкрепя този закон на първо четене тук. Разбрали сме се, че по тази тема имаме свобода на решението, ние сме една демократична партия и по закони, които подлежат на редукция между първо и второ четене, мисля, че е добре да направим първия опит. Години наред ние коментираме участието на бизнеса.
Аз затова съм притеснен от доста теми. Първата е тази, която повдигна проф. Гечев – напрежението от хорариумите. Проблемът тук не е за това, че ще се закрият катедрите, а за това, че трябва да се уволняват преподаватели. Напрежение ще има. Вие сте в течение. Същият проблем е с дуалното обучение. Там съпротивата от учителите, основно които преподават хуманитарни дисциплини в 11 и 12 клас, е много голяма, защото просто ще трябва да останат без работа.
Второто, което ме притеснява, е, че това до 20% и до 10%, което професорът сподели, нищо не значи. Това може да бъде и 1%, и ½%. Струва ми се, че това е абсолютно палеативно и безсмислено. Или ще го направите 10% минимум, или ще го направите минимум 3%, или 5%, но до 10% – ха, познайте, Факултетният съвет какво решение ще вземат?
Трето, аз също мисля, че не е много удачно участието на бизнеса в изпитните комисии. Между първо и второ четене и това ще трябва да се процедира. Първият опит е добър. Трябва да го направим. Аз затова казвам, че на първо четене ще подкрепя законопроекта, но на второ четене вече спокойно в залата по много от тези текстове, които са предложени, ще имам по-различно мнение, ако те не се редуцират.
Спирам до тук.
Ако имате да кажете нещо?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание): Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко по изказванията, защото ми се струва, че има тук-там неразбиране, просто да уточним. Няма да коментирам, разбира се, че това е ваше становище по отношение на участието на специалистите от практиката в държавните комисии. Аз казах, че и в момента съществува такава възможност, защото в държавните изпитни комисии могат да участват и външни за висшето училище лица. Какви смятате, че ще са тези външни за висшето училище? Никъде няма такъв текст, че са хабилитирани в Закона. Ето го текстът е пред мен, мога да Ви го прочета. Става въпрос за чл. 45, ал. 2 от Закона за висшето образование, изречение трето: „В комисията се включват и външни за висшето училище лица”. Това е действащият текст. Ние просто добавяме: „Включително и представители на работодателите”. В крайна сметка всеки преценява дали да ги включи или не.
Аз лично не бих се притеснявала, защото тези изявени специалисти от практиката или представители на работодателите – тук трябва да синхронизираме терминологията, но се оказа, че дори с колегите разбираме различни неща, така или иначе те преподават по вече утвърдена от Факултетния съвет учебна програма. По това, по което преподават, те по това ще изпитват.
И нещо друго. Пак ще се върна, заради това започнах със статистиката при представянето на законопроекта. Защо се плашим от това дали един изявен специалист от практиката ще оцени младия човек? Той го оценява в момента, в който е завършил. Тук по проучването на Българската търговско-промишлена палата става ясно, че 61% от анкетираните компании смятат, че завършилите млади хора нямат необходимите умения. Факт! Оценката след това се… Знаете, не е само това проучване, непрекъснато се правят такива проучвания. Тук не става въпрос за превес на работодателите в Комисията, тук става въпрос за участие – ако комисията е от пет човека, един човек, който е работил със студентите.
Разбира се, можем да продължим да разсъждаваме, но аз пак казвам, че и към момента Законът за висше образование дава такава възможност. Тук подчертаваме, предвид другите изменения, които правим, това участие. Нямам против да си остане текстът и така. Той също дава такава възможност, която се използва в много висши училища в момента в страната, където има поканени такива специалисти.
Това за държавните изпитни комисии.
По отношение на предложението на господин Кънев – ние коментирахме за процентите, аз съм съгласна да е посочен твърд процент, но тогава напрежението във висшите училище ще стане още по-голямо. Съгласна съм, че решението на Факултетния съвет всъщност може да доведе до това такива специалисти от практиката да няма. Но дали студентите ще изберат това висше училище за свое образование? И ако ние продължим да мислим за това дали един преподавател или друг ще си загуби работата – ами, колеги, когато ние не предлагаме адекватно образование на младите хора, виждате, те избират висшите училища в чужбина! Преподавателите пак ще останат без работа. Значи, или трябва да се променяме, за да остават младите хора в България и да избират българските висши училища – аз тук съм на друго мнение по отношение на предложението специално по отношение на студентите на Асоциацията на индустриалния капитал в България – с рестрикции няма да задържим младите хора в България! Системата на висшето образование и мрежата е отворена. Всеки един млад човек има своя избор. Колкото повече въвеждаме рестрикции и забрани, толкова повече младите хора избират други висши училища.
По отношение на напрежението – да, съгласна съм, има, но нека направим така: или да променим начина си на преподаване, или да помислим, че след някоя и друга година поради липса на студенти отново ще останем без работа. Нека да правим така, че да се променяме, за да има повече и повече студенти!
Хабилитирани и нехабилитирани.
Професор Гечев, тези понятия са уточнени в Закона за висше образование и аз мисля, че няма някакво неразбиране. Тук става въпрос за това, че тези проценти часове са от общия брой на учебните часове по учебен план, а не по конкретна дисциплина. Самите изявени специалисти от практиката, за да няма колизия и спорове от кои да вземем – от хабилитирани или от нехабилитирани, са отделени като отделен процент. Това беше и като отделна квота, ако мога така да го нарека. Това беше и самото изискване от страна на ректорите, когато представиха това свое предложение на кръглата маса.
Разбира се, съгласна съм с Вас за гост преподавател. Това е предложение на Синдикат „Висше образование и наука”. Тук по-скоро ставаше въпрос за договорните отношение, които ще има съответният изявен специалист от практиката с висшето училище. Аз лично също считам, че статутът на хонорувания преподавател е по-подходящ от гледна точка на договорни взаимоотношения, отколкото гост преподавател, но това предстои да го уточним с колегите в Комисията между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Николов.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (заместник-министър на образованието и науката): Само няколко думи, тъй като според мен не разбираме в пълнота нещата, вероятно заради спецификата на Вашата комисия нещо, което се случи именно в диалог най-вече с колегите от БСП тогава. Идеята тук е, че става въпрос не просто за представители на бизнеса, както тръгнахме да си говорим, а за изявени специалисти. Изявен специалист може да бъде лекар, може да бъде спортист, може да бъде човек от изкуствата, тоест човек, който е постигнал много – да речем известен актьор и т.н., но не му се пълзи в академичната стълбица да става асистент, доцент, професор и т.н. Това отваря системата и това всъщност, според нашето разбиране – ние не гледаме интересите на бизнеса, гледаме основно на образователната система. Това ще бъде инжекция, адреналин във висшите училища, защото присъствието на подобни имена обикновено са магнит за студентите и те отиват именно защото виждат, че някакъв известен писател или друг човек ще бъде част от преподавателския екип, нищо че не е професор и не е минал цялата тази стълбица.
И нещо по повод на това, което господин Кънев каза.
Не може да фиксираме твърд брой – да кажем 10%, именно защото тогава ще се появи проблем с хорариумите между колегите. Когато казваме до 10 или до 20%, с това практически отваряме възможността и да няма такова. Защото има случаи, има определени екипи и научни колективи, и прочие, в които няма възможност да се вкарат други хора и да фиксираме конкретна бройка е опасно от тази гледна точка. Това е причината за този по-либерален подход, който предлагаме. Според нас той е правилен.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В дебат няма да влизаме. Мога само да Ви кажа, че ако така останат нещата – до, това е неработещ закон и няма да тръгне. Никой няма интерес да си съкращава хорариумите. Тези хора години наред си работят, те са катедрени, те са приятели, те са колеги и да ти дойде Петър Кънев или Драго Стойнев от вън и да му взима часовете, не виждам как ще стане. Длъжни сме обаче да пробваме. Аз затова Ви казах, че ще гласувам „За” на първо четене.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушах внимателно и няма да споря със Закона, който беше прочетен, но ще Ви обясня защо. Като се казва „външен човек” – отлично знаете, че и в комисиите за доцент, професор, докторантски изпити и други, там има изискване по промените в Закона да има външни, така да се каже. Имаме си доверие. В доста икономически университети съм бил и у нас, и в чужбина – няма такава практика, на мен не ми е позната, а след като на мен не ми е позната, вероятността да има е малка – да има външни някакви специалисти да са ни присъствали в комисии. Няма. Не значи обаче, че като не е имало не трябва да има.
Тук обаче има друг аргумент, който не изтъкнах – при всичките ни закони, ние трябва да кажем каква е международната практика, защото не знам как е в другите дисциплини, но пак Ви казвам, от опита ми в западноевропейски университети и други, никъде не съм бил задължен в курса, който чета, да имам външни специалисти. Аз съм канил обаче по един или двама души.
Бихте ли казали, при второ четене вече в текстовете, в кои страни от Европейския съюз, оставете извън него, има подобни изисквания? В коя страна? Да влезем в интернет и да видим. За да бъдем точни. (Реплики встрани от микрофоните.) Добре. Аз затова Ви моля да кажете, за да влезем да ги видим и там.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Всеки който представя своя опит и го споделя – със сигурно ще бъдат канени успешни хора и е съвсем нормално той да сподели своя опит пред аудиторията. Той е успешен човек примерно, но той има друга професия. Той не може и няма как да бъде оценител. Не знаех, че Законът е такъв. Наистина не знаех. Надявам се да не се възползва, според мен това е грешно и трябва да бъде премахнато.
Ролята на професора, на преподавателя, този, който знае точно как ще бъде целият семестър, как са разпределени часовете и цялата материя, именно той трябва да оцени студента, а не някой, който примерно е дошъл, разказал е за 3 – 5 часа своя опит, вярвам много успешен, и накрая този човек, който дори не се е докосвал до преподавателската професия – може да е много атрактивен, много интересен, но това не означава, че това е същността на образованието. Оставете на студента правото да се позове на този опит или пък да не му хареса този опит, нищо че за този човек е успешно. Този опит може в една страна да е успешен, пък в друга да не е. Когато показваме добрите практики, това е да допълваме системата на образование, а не точно да вкарваме този човек. Той да каже: аз искам сега да оценявам. Това е работа вече на тези, които са учили за това да бъдат преподаватели, които са самите професори в университетите или доценти. Те трябва да направят тази оценка. Това е моето мнение.
Иначе съм твърдо „за” да се споделя опитът, колкото се може повече, нека наистина студентите да виждат най-различни примери, да не е само един учебник и по него да се изпитва. Но в крайна сметка нека да има и разделение на професиите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Току-що коментирахме, господин Стойнев, че Вие имате всички данни да бъдете един такъв преподавател – съветник на президента, съветник на министър-председателя, министър.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за” да приемем законопроекта за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Законопроектът за допълнение на Закона за висшето образование се приема на първо четене в нашата комисия.
Благодаря за участието на всички гости.
По втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
Знаете, че по тези предложения най-накрая се гласува текст, който аз изчитам, преди това Ви предлагам да дадем думата на специалиста към Комисията Таня Георгиева да ни обясни за какво става въпрос.
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА (главен експертен сътрудник към Комисията по икономическа политика и туризъм): Без претенции да съм най-добрият експерт. Съгласно парламентарната практика до миналата година Министерският съвет е приемал Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, която е била внасяна в Народното събрание и със съответните допълнения в Комисията е била утвърждавана.
Във връзка с българското председателство при приетия правилник през миналата година, когато става 44-то Народно събрание, е било решено Министерският съвет да не внася годишна програма за участие, тъй като се предполага, че една част от проблемите ще минат през председателството.
Месец май тази година, с промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е решено самото Народно събрание да изготви Годишна програма за участие на България в процеса на вземане на решения на база на работната програма на Европейската комисия. Самата работна програма на Европейската комисия е приета октомври месец 2017 г. Това, което трябва да подготви Народното събрание, ще има много къс срок на действие, защото се очаква до 12 октомври 2018 г, до след месец, да се пусне на обсъждане новата работна програма на Комисията за 2019 г.
На комисиите беше възложена задачата със срок до 14 септември 2018 г. да дадем предложения за изготвяне, за включване в годишната програма в Народното събрание.
Самата работна програма на Европейската комисия е от отделни инициативи, които имат определен срок на действие.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Георгиева, прекъсвам Ви.
Трябва да приготвим едно становище до Кристиан Вигенин с един стандартен текст. Европейската комисия след няколко месеца няма да я има. Те са го приели миналата година. Ние не сме направили никакви предложения. Няма смисъл да си губим времето.
Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: да не прави предложения за включване в годишната работна програма на Народното събрание по въпросите за Европейската комисия 2018 г., тъй като индикативните срокове за разглеждане на интересуващите ни инициативи и работната програма на Европейската комисия за 2018 г. са изтекли. Поради това произнасянето за спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност няма да бъде взето предвид от институциите на Европейския съюз.
Моля, който е „за” предложения текст, за гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Благодаря Ви за участието.
Точка „Разни”.
Другата сряда имаме три точки в дневния ред. Важни са. Първата ще бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, втората ще бъде за професионалното образование. Там също темата е много интересна. Третата ще бъде може би най-интересна – за солидарните предприятия и солидарната икономика.
Колеги, благодаря Ви за участието.
(Закрито в 14.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Маргарита Крачунова
2. Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 35
На 12 септември 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г., за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Многоуважаеми господин Председател, предлагам допълнителна точка към дневния ред – разглеждане на Закона за обществените поръчки.
Предвид сроковете, в които трябва да се вместим за неговото приемане, тъй като вчера е минал през водещата Правна комисия, мисля, че няма да има проблем. Имаме и готовност да го раздадем като материали.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, не е вписано в дневния ред.
Имате думата. Като ново предложение съм длъжен да го подложа на гласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Обратно предложение.
Не можем в движение да приемаме Закон за обществените поръчки, където обществото буквално кипи. Не сме виждали Закона. Как ще обсъждам нещо, което не съм виждал?! (Реплики встрани от микрофоните.) Колкото и да е спешно, нищо не го налага. Другата седмица можем да го разгледаме.
Колеги, който и да го предлага…
Аз не бих си позволил да Ви предлагам закон днес в 14,30 ч. да го гласуваме! Не е сериозно просто. Има си правила на Парламента и така нататък. Материалите не са пратени.
Иначе с удоволствие ще го разгледаме. Това е важен закон, но не сме съгласни в 14,03 ч. да ни се казва, че ще има нова точка за обществените поръчки. Нищо не налага това. Другата седмица ще го разгледаме.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други предложения?
Бяхме планирали да разглеждаме Закона другата седмица заедно със Закона за професионалното образование, но така или иначе, има постъпило предложение в дневния ред за допълнителна точка, която е: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г., за първо гласуване.
Други предложения, съображения?
Който е съгласен за включването на тази точка в дневния ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 8, „въздържали се“ – 3 и „против“ – 5.
Предложението за допълнителна точка в дневния ред не се приема.
Остава старият ни дневен ред. Моля да го гласуваме във вида, в който е предложен.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Пристъпваме към точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г., за първо гласуване.
Гости на днешното заседание са:
от Министерството на образованието и науката: господин Петър Николов – заместник-министър;
от Министерството на икономиката: Желяз Енев – директор на Дирекция „Икономическа политика” и Ирена Николова – началник отдел „Политика за малките и средните предприятия”;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Теодор Дечев и Росица Стилянова;
от Българска стопанска камара: госпожа Жасмина Съръиванова – експерт „Защита на работническите интереси“. Не я виждам.
От Съюз за стопанска инициатива: госпожа Стояна Сотирова – главен експерт.
Първо, да дадем думата на вносителите.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости! Законопроектът, който предлагаме на Вашето внимание с колегите народни представители от ГЕРБ и Обединени патриоти, е в резултат на една кръгла маса по въпросите на висшето образование, на която Народното събрание беше домакин на 3 юли 2018 г. Изменителните текстове са предложения, на които присъства господин Стойнев. Изменителните предложения са всъщност текстове, около които се обединиха на въпросната кръгла маса и представителите на работодателите, и представителите на синдикатите в системата на висшето образование, и представителите на висшите училища, вследствие на което ние решихме да ги внесем и да не изкачваме големите промени, които така или иначе предстоят по отношение на управлението и акредитацията на висшите училища.
Понеже сте Икономическа комисия аз ще кажа, че не веднъж с Вас, господин Кънев, с господин Хасан Адемов сме присъствали на редица кръгли маси. Доста интензивни бяха мероприятията, особено в последните месеци – мероприятия, конференции, на които се обсъждаха проблемите, касаещи връзката между образованието и бизнеса, липсата на кадри за индустрията. Това са проблеми, които се поставят в интерес на истината от доста години и съответно и едната страна, и другата очаква решения, които да им предложим, така че това взаимодействие да бъде по-ефективно.
Ще си позволя съвсем накратко да представя на Вашето внимание малко статистика.
Според едно изследване 40% от предприемачите в България смятат, че поради липса на кадри в близките години бизнесът им ще спре да се развива. Според 61% от анкетираните компании в едно проучване на Българската търговско-промишлена палата студентите имат нужда от допълнителни знания, когато започват работа. Според рейтинговата система във висшето образование 25% от студентите пък изобщо не се дипломират поради липса на мотивация да изучават това, което изучават, и съответно поради липса на перспектива, която не виждат, а 65% от компаниите в България изпитват затруднение да намерят нужните служители, което забавя развитието на индустриите.
Не е тайна – лично аз съм го казвала много пъти, че не само в България, но и по света много често образованието се заключва само в рамките на придобитата диплома, тоест то не дава необходимите умения, които да гарантират добра реализация на младите хора, поради което много бързо трябва да се вземат решения за изграждането на новите кадри за индустрията и икономиката на България. Факт е, че за да имаме стабилна бизнес среда, е необходима предвидимост, а за да имаме предвидимост, това ще постигнем с мотивацията и насърчаването на младите хора в образователната система. Това, което се очаква и от нормативната база, и от институциите да направят така, че да гарантират и да дадат възможности за едно добро взаимодействие между бизнеса и образователната система.
Това, което сме предложили с колегите, мога да кажа, че е работеща практика в една част от висшите училища, тоест изявени специалисти от практиката да водят определен брой часове. Това се случваше до момента в образователно-квалификационна степен „Бакалавър”. Това, което ние правим, на първо място, е да обхванем и образователно-квалификационна степен „Магистър”. Това, което предлагаме, е тази добра практика да се прилага вече с решение на Факултетния съвет. Забележете, не еднолично с решение на ректора, а с решение на Факултетния съвет да се прилага и в образователно-квалификационна степен „Магистър”, като казваме, че 10 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при образователно-квалификационна степен „Бакалавър”, и това е до 20 на сто в образователно-квалификационна степен „Магистър”, след решение на Факултетния съвет могат да се водят от такива изявени специалисти от практиката. До момента тази възможност съществуваше само в 30-те процента, които съществуват като възможност в частта на нехабилитираните преподаватели, но абсолютно всички висши училища споделиха мнение и становище, че трябва да има гъвкавост, т.е. те трябва да вземат решение дали този процент да бъде от нехабилитираните преподаватели или път от хабилитираните, защото твърде специфични са висшите училища и дори факултетите в рамките на едно висше училище. Какво имам предвид?
Примерно има висши училища, в които нехабилитираните преподаватели са буквално на прага на критичния минимум, тоест от там няма как да се вземат часове, така че те да бъдат дадени на изявени специалисти от практиката, но пък има възможност от процента на нехабилитираните преподаватели. В крайна сметка говорим за автономия на висшите училища. Смятаме, че с решение на Факултетния съвет, който е достатъчно авторитет орган, може да взема такива решения след като предварително прецени и одобри въпросните специалисти от практиката, приема учебните програми и така нататък.
Във функциите и правомощията на Факултетния съвет освен това сме добавили и това, че той одобрява именно предложенията за привличането на тези специалисти от практиката, разширяваме функциите на Съвета на настоятелите, като сме казали, че те дават и становища по предложения за обновяване на учебните планове и програми, които са внесени от представители на работодателите.
Друго, което не сме уточнили, но ще го прецизираме между първо и второ четене – между другото, това е и предложение на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ, е да уточним, че тези изявени специалисти от практиката съответно ще преподават като хонорувани преподаватели, тоест с тях ще се сключва договор като с хоноруван преподавател или съответно гост преподавател.
Внасяме като изменение също и включването на работодателите в постоянните експертни комисии към Националната агенция по оценяване и акредитация. Там вече има такава практика. Това е изискване и практика, което се прилагана в много от европейските агенции. Дори Националната агенция за оценяване и акредитация е предложила да включим и студентите, които те вече го правят всъщност, но би било добре да има такъв законов текст.
Не на последно място сме включили, подчертали сме по-скоро, участието на представителите на работодателите в изпитните комисии. Към момента също има такава опция – външни за висшето училище лица да участват в Комисията. Тук сме дали вече възможност и за представителите на работодателите, защото – нека не се лъжем, че работодателите са тези – ние можем да оценим завършващите студенти по един начин в изпитната комисия, но работодателите са тези, които им поставят оценката и тя е реалната след това, когато те излязат на пазара на труда. Резултатът от гледна точка на икономиката – всички го виждаме.
Това е съвсем накратко. Разбира се, срокът за влизане в сила следва да бъде коригиран, защото наистина се забавихме в разглеждането.
Законопроектът – предполагам и Вие имате становищата, се подкрепя от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Съвета на ректорите, УНСС, Сдружение „Лидери за европейско образование”. На Комисията беше изразена устна подкрепа на Националното представителство на студентските съвети, КРИБ, впоследствие получихме и писменото становище в подкрепа на синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Министерството на образованието – господин Николов, заповядайте.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (заместник-министър на образованието и науката): Благодаря, господин Председател.
Мисля, че госпожа Дамянова по един прекрасен начин аргументира смисъла на тази промяна в Закона, затова ще бъда максимално кратък.
Министерството на образованието и науката подкрепя напълно направеното предложение по няколко причини. Първата е, че ние активно участвахме в рамките на публичния дебат, който се проведе. Знаем, че това е искане, което идва едновременно както от работодателите, така и от университетите, така и от студентите. По принцип практиката да се вкарват изявени специалисти, популярни имена, авторитети в дадена сфера на преподавателския процес, винаги е положителна и се отразява много добре на мотивацията на студентите.
Направеното предложение е напълно в синхрон със Стратегията за развитие на висшето образование, която се опитва да преодолее именно дефицита в комуникацията между българския бизнес и българските университети.
Мислим, че с това прецизиране, което сме отбелязали и за което беше повдигнат въпрос и от синдикатите, е, че трябва да бъде уточнено, че става въпрос за преподавателска, не някаква друга дейност. Този законопроект ще бъде чудесен и ще се отрази добре както на бизнеса, така и на висшето образование в България, така че го подкрепяме категорично.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Предлагам, първо, да изслушаме гостите, ако имат желание да вземат отношение – от Индустриалния капитал, от Стопанската камара, от Стопанската инициатива. Имате ли въпроси или да започнем дебата?
Господин Дечев, заповядайте.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (член на Асоциация на индустриалния капитал в България): Благодаря.
Уважаеми господин Председателю! Госпожа Дамянова спомена вече, че Асоциацията на индустриалния капитал в България писмено на 13 юли 2018 г. е подкрепила законопроекта.
Ние нямаме никакви нито принципни, нито редакционни забележки по предложения текст на законопроекта. Той е добре мотивиран. Смятаме, че ефектът от него ще бъде положителен.
Ще използвам, в рамките на една минута, възможността да напомня, че има и други въпроси обаче, които ние навсякъде, където можем, ще напомняме за тях. Това са: проблемът за обвързването на държавния план прием с кадровите потребности на реалната икономика, регламентирането и на ангажимент, и на икономически стимули за завършващите да работят в българската икономика. На последно място по ред, но не и по значение е повишаването на ролята на принципала, тоест на държавата, на Министерството на образованието при решаването на някои кадрови въпроси във висшите училища, разбира се, при запазването на тяхната автономия.
Тези въпроси многократно са повдигани. В нашето писмено становище те отново са изброени с конкретни текстове, така че аз няма да отегчавам уважаемата Комисия с преповтарянето им. Още веднъж напомням, че тази положителна стъпка – внесеният от госпожа Дамянова законопроект, е чудесен повод да си спомним, че има и други, не по-малко важни проблеми, които чакат своето разрешаване.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Водещата комисия го е приела с 11 „за” и 7 „въздържали се”, ако не се лъжа. Основните становища на работодателските съюзи по принцип са „за” с доста забележки, които между първо и второ четене трябва да бъдат изчистени. Не е еднозначна оценката на ВУЗ-те и университетите, нееднозначно се приема предложението, така че Ви моля за коментар.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! По понятни причини ще се опитам да систематизирам и направя изказването си кратко, въпреки че това е точно в моята професия. Това е тематика, която, мисля, познавам добре. Опитът в сферата на образованието има съществени различия в различни страни.
Първо, декларативно да кажем, че ние винаги сме подкрепяли и сега ще подкрепим всички разумни неща, които предлага Министерството на образованието, тъй като въпросът за образованието не е политически, той е въпрос за бъдещето на нацията.
Сега конкретно.
Първо, опитът да се привличат повече специалисти от практиката е чудесен. Това е международен опит. Много от колегите, знаете, го правят и досега. Давам пример с курса по „Икономическа политика”. Аз не си представям този курс – винаги каня колеги от банковата система, от регулативни органи, други колеги в областта на компютрите, каня специалисти, така че това не е новост. Опитът това да бъде регламентирано е добър, но тук имаме някои проблеми. Примерно – прекрачена е границата с включването на така наречените специалисти от практиката в комисиите за държавни изпити. Ще направя една уговорка, когато обсъждаме тези текстове в пленарната зала, ще помолим да се даде международния опит, тъй като – бил съм преподавател в седем, осем страни в Западна Европа, в Щатите също, такива специалисти от практиката, първо, там където има държавни комисии, защото повечето страни нямат държавни изпити, както е известно, но тези, които имат, не виждам как и по какъв начин ще влезе този човек в комисия за държавен изпит?
По отношение на преподаването.
Разбира се, като погледнете 10% реално от преподаването при фактически 12 лекции, защото има празници и други от 14 седмици, това прави една лекция. Нали така? При магистрите 20% ще направи между две и три лекции, да речем, часове. (Реплики встрани от микрофоните на господин Теодор Дечев.) Да, за това става дума. Общият брой хорариум дали ще ги умножите по две, или ще ги разделите, все тая.
Това не е толкова много. Но – тук Ви поставям въпрос, който и колегите поставят. Имайте предвид, че в доста от държавните университети и в момента има напрежение по хорариума. Това напрежение по хорариума – Вие като извадите 20 на сто и там 10 на сто, 30 на сто, отсега Ви казвам, че ще има напрежение в определени университети. В моя няма да има може би, но ще има университети, където като извадите 30 на сто от часовете, няма да могат да си вършат плановете преподавателите, защото трябва да се закриват катедри.
Второ, по отношение на плащането.
Ако са специалисти от практиката, нали не очаквате, че тези изявени специалисти ще дойдат? Нали знаете какви са хонорарите? Професорът взима 10 – 12 лв. на час, другите хонорувани взимат по 3 – 4 – 5 лв. на час. Какво ще му платите Вие на този специалист? Той като е такъв изявен специалист, да дойде да изнесе една или две лекции без пари. Тогава ще възникне въпросът за отчитането на тези часове. Така че някаква финансова тежест няма да има.
Между първо и второ четене трябва да се уточнят и понятията – нехабилитиран и т.н. Вижте, едно е нехабилитиран, друго е гост преподавател. Дайте да се уточним! Гост преподавател е преподавател, който е в едно учебно заведение и отива в друго – в същата страна или в друга. Няма как човек, който не е преподавател, да е гост преподавател.
Второ, хабилитирани и нехабилитирани. Това също трябва да го уточним! Опитваме се да помогнем. Преподавателите са хабилитирани и нехабилитирани, но по действащия Закон редовните преподаватели във ВУЗ-те в момента се назначават, ако са доктори. Нали така? Следователно има нехабилитирани доктори, които са асистент и главен асистент, тоест тези понятия – хабилитиран, нехабилитиран, не са точни. Специалист от практиката е достатъчно. Как ще го наречете дали изявен специалист… Някои колеги казват: ама, кой ще го определи? Ами, Факултетният съвет ще определи дали е изявен, или не е и ще гласува по съответната дисциплина. Понятията не са изяснени.
След това.
Ние тук готвим кадри за бъдещето. Аз четох всичките становища и съм приятно изненадан от становището на Индустриалния капитал, защото то съвпада с това, което ние от много години – не го свързвам само с БСП, колеги от висшето образование, с които сме говорили 15 години, споделял съм го и в Комисията – да наливаме оскъдните български средства и да подобряваме образованието за българите, които остават в България. Защото в бедна България – какво от това, че ние ще внедрим повече хора от практиката като те отиват на Терминал 2 да произвеждат брутен вътрешен продукт в други страни?
Затова предлагам на Комисията по образование да се съсредоточим върху тези неща!
Аз съм готов, или който друг иска – аз веднага бих ги припознал тези текстове да ги внеса, защото Вие нямате законодателна инициатива. Повечето от тях, аз – професор Гечев, съм готов да ги подпиша и да ги внеса. Тези, в които държавата или фирмата подписват договор с българския студент, който желае да остане в България, и ние му поемаме разходите. Тоест принципът е: ние не наказваме никого, който иска да отиде в чужбина. Свобода. Но ние награждаваме българските младежи, които завършват и остават за определен период да работят в България, каквато е и световната практика! Затова ми се струва, че тези неща наистина при тези оскъдни ресурси, при липсата на специалисти в определени области, които ние колкото повече пари заделяме от бюджета, ако не останат тези специалисти в България, ние всъщност губим повече, отколкото да печелим.
И затова тези ограничения, където пише, искам да успокоя някои колеги, пише за магистрите до 20%. Това е добре. Значи, Факултетният съвет може да реши 1%, може и да реши никой. За бакалаврите искам да уточня. Гледах текста. Там е заковано на 10% или е до 10%. Това също е добре, защото имахме такива разговори, нали? Искам обаче да Ви предупредя, че е възможно да има напрежение в университетите заради тези хорариуми. Вие знаете, че това е въпрос на оцеляване на цели катедри. Тоест да се подчертае, че понетийният апарат е до 10 или до 20%, да се уточни, че тези специалисти от практиката не може да бъдат гост преподаватели, те могат да бъдат хонорувани преподаватели, нали така, при условията, които и в момента съществуват. Дори е добре тези хора, разбира се, това го решава Факултетният съвет, но пак Ви казвам, никога не е стоял въпросът, че ще дойде колега от някоя банка да сподели със студентите проблеми от практиката на банкова система и той ще иска някакъв хонорар. Той няма да остане и пет минути, за да му платиш 3,50 лв. Това е друг разговор, това е обидно.
По това предложение колегите от Образователната комисия са се въздържали и ние ще се въздържим тук поради тези неуточнени понятия и това, че по-важни неща не са включени в този проект, и сме готови между първо и второ четене да седнем и да видим какво може да се подобри в конкретните текстове, така че да балансираме интересите.
Защото това е сложна сфера, противоречията са различни, интересите също са различни, областите са различни и трудно може да се постигне консенсус по всичките тези въпроси. Все пак се прави опит да се постигнат някакви подобрения на образователната система, които по принцип ние подкрепяме, но бихме желали тези частични въпроси да бъдат решени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, господин Гечев.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми господин Николов! Разбира се, че няма политическа сила, която да не приветства, когато има такова желание от страна на Вас и Министерството, особено в сферата на образованието, което за всички партии е приоритет. Да се скъси дистанцията от образованието, опита и реализацията – разбира се, подобни мерки са хубави.
Само че – не знам как точно е в самите висши учебни заведения относно процентното изражение на тези лекции, но е хубаво и ще подкрепим всяка една такава идея, която води до споделяне на опита на успешни бизнесмени. Отварям една скоба – в България днес си успешен бизнесмен, утре се оказва, че видите ли, има някакъв проблем, но в крайна сметка говорим за успешните практики.
Разбира се, че сме съгласни. Това, което държа да подчертая, това което нас ни притеснява, е ролята на тези хора с опит в крайните изпити, в държавните изпити, защото считаме, че не е там тяхното място. Това е работа на професорите, на самите преподаватели. Ако на даден бизнесмен опитът му е успешен, той показва как е в практиката, но това може да важи само единствено за него, а масовата практика да не е такава. Той може да успее, но де факто да не се възприеме от другите. Тоест във ВУЗ-те най-вече се учат младите хора да разсъждават, да се запознаят с различни практики, да могат да бъдат адаптивни в определена среда, но не точно –видите ли, аз трябва да впечатля човека, който е постигнал нещо, и аз трябва да му обясня на него нещата, за да получа една добра оценка. Нека да оставим на младия човек, студента, да прецени дали да ползва този опит, какво на него му носи този опит, но не, разбира се, и да зависи от конкретния бизнесмен за финалната си оценка.
Нека споделяме другите практики, нека се представят в учебните заведения, но в крайна сметка да стигат до тук, не самите хора от реалната икономика да участват в крайната оценка. Може аз като студент да не одобрявам тази практика на конкретния бизнесмен. Вие не може да ме задължите аз да я одобрявам и после той да ме оценява и да получа лоша оценка, защото аз не одобрявам това, което той е направил. Това си е мое право. Аз имам право на това, но Вие по този начин ще ми помогнете да разсъждавам, да мисля, да бъда активен в конкретни среди и смятам, че това е ролята на висшето образование. Ние ако ще подготвим веднага готовите кадри, мисля, че вече говорим за съвсем други учебни заведения, които бизнесът сами могат да си изградят, там вече става въпрос за дуално образование и вече съвсем друга тема. Тук говорим за Висшите учебни заведения.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Аз също бих искал да кажа няколко думи.
Първо, във Вашата комисия, госпожо Дамянова, колегите от нашата парламентарна група, доколкото знам, се въздържаха от гласуването. Аз ще подкрепя този закон на първо четене тук. Разбрали сме се, че по тази тема имаме свобода на решението, ние сме една демократична партия и по закони, които подлежат на редукция между първо и второ четене, мисля, че е добре да направим първия опит. Години наред ние коментираме участието на бизнеса.
Аз затова съм притеснен от доста теми. Първата е тази, която повдигна проф. Гечев – напрежението от хорариумите. Проблемът тук не е за това, че ще се закрият катедрите, а за това, че трябва да се уволняват преподаватели. Напрежение ще има. Вие сте в течение. Същият проблем е с дуалното обучение. Там съпротивата от учителите, основно които преподават хуманитарни дисциплини в 11 и 12 клас, е много голяма, защото просто ще трябва да останат без работа.
Второто, което ме притеснява, е, че това до 20% и до 10%, което професорът сподели, нищо не значи. Това може да бъде и 1%, и ½%. Струва ми се, че това е абсолютно палеативно и безсмислено. Или ще го направите 10% минимум, или ще го направите минимум 3%, или 5%, но до 10% – ха, познайте, Факултетният съвет какво решение ще вземат?
Трето, аз също мисля, че не е много удачно участието на бизнеса в изпитните комисии. Между първо и второ четене и това ще трябва да се процедира. Първият опит е добър. Трябва да го направим. Аз затова казвам, че на първо четене ще подкрепя законопроекта, но на второ четене вече спокойно в залата по много от тези текстове, които са предложени, ще имам по-различно мнение, ако те не се редуцират.
Спирам до тук.
Ако имате да кажете нещо?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание): Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко по изказванията, защото ми се струва, че има тук-там неразбиране, просто да уточним. Няма да коментирам, разбира се, че това е ваше становище по отношение на участието на специалистите от практиката в държавните комисии. Аз казах, че и в момента съществува такава възможност, защото в държавните изпитни комисии могат да участват и външни за висшето училище лица. Какви смятате, че ще са тези външни за висшето училище? Никъде няма такъв текст, че са хабилитирани в Закона. Ето го текстът е пред мен, мога да Ви го прочета. Става въпрос за чл. 45, ал. 2 от Закона за висшето образование, изречение трето: „В комисията се включват и външни за висшето училище лица”. Това е действащият текст. Ние просто добавяме: „Включително и представители на работодателите”. В крайна сметка всеки преценява дали да ги включи или не.
Аз лично не бих се притеснявала, защото тези изявени специалисти от практиката или представители на работодателите – тук трябва да синхронизираме терминологията, но се оказа, че дори с колегите разбираме различни неща, така или иначе те преподават по вече утвърдена от Факултетния съвет учебна програма. По това, по което преподават, те по това ще изпитват.
И нещо друго. Пак ще се върна, заради това започнах със статистиката при представянето на законопроекта. Защо се плашим от това дали един изявен специалист от практиката ще оцени младия човек? Той го оценява в момента, в който е завършил. Тук по проучването на Българската търговско-промишлена палата става ясно, че 61% от анкетираните компании смятат, че завършилите млади хора нямат необходимите умения. Факт! Оценката след това се… Знаете, не е само това проучване, непрекъснато се правят такива проучвания. Тук не става въпрос за превес на работодателите в Комисията, тук става въпрос за участие – ако комисията е от пет човека, един човек, който е работил със студентите.
Разбира се, можем да продължим да разсъждаваме, но аз пак казвам, че и към момента Законът за висше образование дава такава възможност. Тук подчертаваме, предвид другите изменения, които правим, това участие. Нямам против да си остане текстът и така. Той също дава такава възможност, която се използва в много висши училища в момента в страната, където има поканени такива специалисти.
Това за държавните изпитни комисии.
По отношение на предложението на господин Кънев – ние коментирахме за процентите, аз съм съгласна да е посочен твърд процент, но тогава напрежението във висшите училище ще стане още по-голямо. Съгласна съм, че решението на Факултетния съвет всъщност може да доведе до това такива специалисти от практиката да няма. Но дали студентите ще изберат това висше училище за свое образование? И ако ние продължим да мислим за това дали един преподавател или друг ще си загуби работата – ами, колеги, когато ние не предлагаме адекватно образование на младите хора, виждате, те избират висшите училища в чужбина! Преподавателите пак ще останат без работа. Значи, или трябва да се променяме, за да остават младите хора в България и да избират българските висши училища – аз тук съм на друго мнение по отношение на предложението специално по отношение на студентите на Асоциацията на индустриалния капитал в България – с рестрикции няма да задържим младите хора в България! Системата на висшето образование и мрежата е отворена. Всеки един млад човек има своя избор. Колкото повече въвеждаме рестрикции и забрани, толкова повече младите хора избират други висши училища.
По отношение на напрежението – да, съгласна съм, има, но нека направим така: или да променим начина си на преподаване, или да помислим, че след някоя и друга година поради липса на студенти отново ще останем без работа. Нека да правим така, че да се променяме, за да има повече и повече студенти!
Хабилитирани и нехабилитирани.
Професор Гечев, тези понятия са уточнени в Закона за висше образование и аз мисля, че няма някакво неразбиране. Тук става въпрос за това, че тези проценти часове са от общия брой на учебните часове по учебен план, а не по конкретна дисциплина. Самите изявени специалисти от практиката, за да няма колизия и спорове от кои да вземем – от хабилитирани или от нехабилитирани, са отделени като отделен процент. Това беше и като отделна квота, ако мога така да го нарека. Това беше и самото изискване от страна на ректорите, когато представиха това свое предложение на кръглата маса.
Разбира се, съгласна съм с Вас за гост преподавател. Това е предложение на Синдикат „Висше образование и наука”. Тук по-скоро ставаше въпрос за договорните отношение, които ще има съответният изявен специалист от практиката с висшето училище. Аз лично също считам, че статутът на хонорувания преподавател е по-подходящ от гледна точка на договорни взаимоотношения, отколкото гост преподавател, но това предстои да го уточним с колегите в Комисията между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Николов.
ПЕТЪР НИКОЛОВ (заместник-министър на образованието и науката): Само няколко думи, тъй като според мен не разбираме в пълнота нещата, вероятно заради спецификата на Вашата комисия нещо, което се случи именно в диалог най-вече с колегите от БСП тогава. Идеята тук е, че става въпрос не просто за представители на бизнеса, както тръгнахме да си говорим, а за изявени специалисти. Изявен специалист може да бъде лекар, може да бъде спортист, може да бъде човек от изкуствата, тоест човек, който е постигнал много – да речем известен актьор и т.н., но не му се пълзи в академичната стълбица да става асистент, доцент, професор и т.н. Това отваря системата и това всъщност, според нашето разбиране – ние не гледаме интересите на бизнеса, гледаме основно на образователната система. Това ще бъде инжекция, адреналин във висшите училища, защото присъствието на подобни имена обикновено са магнит за студентите и те отиват именно защото виждат, че някакъв известен писател или друг човек ще бъде част от преподавателския екип, нищо че не е професор и не е минал цялата тази стълбица.
И нещо по повод на това, което господин Кънев каза.
Не може да фиксираме твърд брой – да кажем 10%, именно защото тогава ще се появи проблем с хорариумите между колегите. Когато казваме до 10 или до 20%, с това практически отваряме възможността и да няма такова. Защото има случаи, има определени екипи и научни колективи, и прочие, в които няма възможност да се вкарат други хора и да фиксираме конкретна бройка е опасно от тази гледна точка. Това е причината за този по-либерален подход, който предлагаме. Според нас той е правилен.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В дебат няма да влизаме. Мога само да Ви кажа, че ако така останат нещата – до, това е неработещ закон и няма да тръгне. Никой няма интерес да си съкращава хорариумите. Тези хора години наред си работят, те са катедрени, те са приятели, те са колеги и да ти дойде Петър Кънев или Драго Стойнев от вън и да му взима часовете, не виждам как ще стане. Длъжни сме обаче да пробваме. Аз затова Ви казах, че ще гласувам „За” на първо четене.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушах внимателно и няма да споря със Закона, който беше прочетен, но ще Ви обясня защо. Като се казва „външен човек” – отлично знаете, че и в комисиите за доцент, професор, докторантски изпити и други, там има изискване по промените в Закона да има външни, така да се каже. Имаме си доверие. В доста икономически университети съм бил и у нас, и в чужбина – няма такава практика, на мен не ми е позната, а след като на мен не ми е позната, вероятността да има е малка – да има външни някакви специалисти да са ни присъствали в комисии. Няма. Не значи обаче, че като не е имало не трябва да има.
Тук обаче има друг аргумент, който не изтъкнах – при всичките ни закони, ние трябва да кажем каква е международната практика, защото не знам как е в другите дисциплини, но пак Ви казвам, от опита ми в западноевропейски университети и други, никъде не съм бил задължен в курса, който чета, да имам външни специалисти. Аз съм канил обаче по един или двама души.
Бихте ли казали, при второ четене вече в текстовете, в кои страни от Европейския съюз, оставете извън него, има подобни изисквания? В коя страна? Да влезем в интернет и да видим. За да бъдем точни. (Реплики встрани от микрофоните.) Добре. Аз затова Ви моля да кажете, за да влезем да ги видим и там.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Всеки който представя своя опит и го споделя – със сигурно ще бъдат канени успешни хора и е съвсем нормално той да сподели своя опит пред аудиторията. Той е успешен човек примерно, но той има друга професия. Той не може и няма как да бъде оценител. Не знаех, че Законът е такъв. Наистина не знаех. Надявам се да не се възползва, според мен това е грешно и трябва да бъде премахнато.
Ролята на професора, на преподавателя, този, който знае точно как ще бъде целият семестър, как са разпределени часовете и цялата материя, именно той трябва да оцени студента, а не някой, който примерно е дошъл, разказал е за 3 – 5 часа своя опит, вярвам много успешен, и накрая този човек, който дори не се е докосвал до преподавателската професия – може да е много атрактивен, много интересен, но това не означава, че това е същността на образованието. Оставете на студента правото да се позове на този опит или пък да не му хареса този опит, нищо че за този човек е успешно. Този опит може в една страна да е успешен, пък в друга да не е. Когато показваме добрите практики, това е да допълваме системата на образование, а не точно да вкарваме този човек. Той да каже: аз искам сега да оценявам. Това е работа вече на тези, които са учили за това да бъдат преподаватели, които са самите професори в университетите или доценти. Те трябва да направят тази оценка. Това е моето мнение.
Иначе съм твърдо „за” да се споделя опитът, колкото се може повече, нека наистина студентите да виждат най-различни примери, да не е само един учебник и по него да се изпитва. Но в крайна сметка нека да има и разделение на професиите.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Току-що коментирахме, господин Стойнев, че Вие имате всички данни да бъдете един такъв преподавател – съветник на президента, съветник на министър-председателя, министър.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за” да приемем законопроекта за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители, да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Законопроектът за допълнение на Закона за висшето образование се приема на първо четене в нашата комисия.
Благодаря за участието на всички гости.
По втора точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., № 850-06-43 от 25 юли 2018 г.
Знаете, че по тези предложения най-накрая се гласува текст, който аз изчитам, преди това Ви предлагам да дадем думата на специалиста към Комисията Таня Георгиева да ни обясни за какво става въпрос.
ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА (главен експертен сътрудник към Комисията по икономическа политика и туризъм): Без претенции да съм най-добрият експерт. Съгласно парламентарната практика до миналата година Министерският съвет е приемал Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, която е била внасяна в Народното събрание и със съответните допълнения в Комисията е била утвърждавана.
Във връзка с българското председателство при приетия правилник през миналата година, когато става 44-то Народно събрание, е било решено Министерският съвет да не внася годишна програма за участие, тъй като се предполага, че една част от проблемите ще минат през председателството.
Месец май тази година, с промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е решено самото Народно събрание да изготви Годишна програма за участие на България в процеса на вземане на решения на база на работната програма на Европейската комисия. Самата работна програма на Европейската комисия е приета октомври месец 2017 г. Това, което трябва да подготви Народното събрание, ще има много къс срок на действие, защото се очаква до 12 октомври 2018 г, до след месец, да се пусне на обсъждане новата работна програма на Комисията за 2019 г.
На комисиите беше възложена задачата със срок до 14 септември 2018 г. да дадем предложения за изготвяне, за включване в годишната програма в Народното събрание.
Самата работна програма на Европейската комисия е от отделни инициативи, които имат определен срок на действие.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Георгиева, прекъсвам Ви.
Трябва да приготвим едно становище до Кристиан Вигенин с един стандартен текст. Европейската комисия след няколко месеца няма да я има. Те са го приели миналата година. Ние не сме направили никакви предложения. Няма смисъл да си губим времето.
Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: да не прави предложения за включване в годишната работна програма на Народното събрание по въпросите за Европейската комисия 2018 г., тъй като индикативните срокове за разглеждане на интересуващите ни инициативи и работната програма на Европейската комисия за 2018 г. са изтекли. Поради това произнасянето за спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност няма да бъде взето предвид от институциите на Европейския съюз.
Моля, който е „за” предложения текст, за гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Благодаря Ви за участието.
Точка „Разни”.
Другата сряда имаме три точки в дневния ред. Важни са. Първата ще бъде Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, втората ще бъде за професионалното образование. Там също темата е много интересна. Третата ще бъде може би най-интересна – за солидарните предприятия и солидарната икономика.
Колеги, благодаря Ви за участието.
(Закрито в 14.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Маргарита Крачунова
