Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 47
На 27 февруари 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм (упълномощена от г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм с писмо № 953-01-3 от 27 февруари 2019 г.).
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, скъпи гости, откривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Позволете ми да кажа добре дошъл на господин Симеонов, който е новият член в нашата Комисията. (Реплики: Благодаря.) Вярвам, че ще внесете допълнителен колорит, експертност и компетенции в нашата комисия.
Колеги, на Вашето внимание предлагам дневен ред за днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г., за първо гласуване.
2. Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
3. Разни.
Други предложения има ли по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости днес са:
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Цветелина Атанасова – началник на отдел.
Заповядайте, госпожо Николова, да ни представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям за одобрение на Вашето внимание законопроекта за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Проектът на Споразумение е одобрен от Министерския съвет за преговори в края на миналата година. Споразумението между двете страни е сключено и към настоящия момент след решение на Министерски съвет предстои ратификацията му със закон – съгласно изискванията на нормативната уредба. Целта на настоящия проект за закон за ратификация на Споразумението е, да се осъществи външната подкрепа от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в посока на децентрализация на управлението в страната. Както всички знаем към настоящия момент, стъпките, които са постигнати – макар да са относително плавни не ни дават комфорт, за да можем да постигнем по-голям ефект от посоката за децентрализация на управлението.
Организацията разполага и с уникален набор от данни за развитието на регионите и регионалните различия. В различни държави са проведени немалко реформи на световно ниво и те могат да бъдат използвани като варианти на модели, които да бъдат приложени с относителна степен на адаптация към нашата страна.
В тази връзка е и Споразумението, с което Организацията ще ни подкрепи в трите стъпки за моделиране на многостепенно управление. На първата стъпка ще бъде извършена диагностика на постигнатото – това, което е постигнато като стъпки в посока на многостепенното управление. На втората стъпка ще се проведат политически дебати на високо ниво, диалози с национални и регионални заинтересовани страни, с неправителствения сектор, с бизнеса, както и подходи, които могат да бъдат използвани в посока на стъпката към децентрализация.
В началото на 2020 г. ние ще получим обобщен доклад с моделите, които можем да използваме в посоката на децентрализация, както и за по-ефективното планиране на регионалната политика в бъдеще.
Споразумението се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж“ и е обезпечено с финансиране. Към настоящия момент го предлагаме на вниманието Ви за дебати, дискусии и потвърждение, разбира се, което е с оглед на ратификацията му със закон.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Колеги, имате ли коментари и въпроси към така предложения законопроект за ратификация? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви, госпожо Николова, госпожо Атанасова.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
Очакваме всеки момент да дойте министър Емил Караниколов.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката;
от Българска банка за развитие: Стоян Мавродиев – Главен изпълнителен директор и председател на УС, Николай Димитров – изпълнителен директор, София Касидова, Илия Лингорски, Димитър Митев, Петя Стефанова и Андон Георгиев.
Добре дошли!
В Комисията по икономическа политика и туризъм отдавна имахме желание да изслушаме как върви работата на Банката през 2018 г.
Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Благодарим Ви за поканата за днешната среща в Икономическа комисия. Ще се опитам накратко да представя основните акценти и резултатите от работата ни за последната една година. Ако имате въпроси, аз и колегите ми ще се радваме да отговорим на тях.
Българската банка за развитие е създадена през 1999 г. като Национална промоционална финансова институция, за да подпомага директно и индиректно малките и средните предприятия, и да финансира проекти и публични инвестиции приоритетни за икономиката на страната. През последната една година основната посока, стратегията на нашия екип е: строга финансова и пазарна дисциплина; управление и практики, и приложими национални и европейски регулации да бъдат стриктно следвани, за да отговаряме на най-високите регулаторни и надзорни стандарти, изискуеми по европейското и българското право.
Важно е да се каже, че Българската банка за развитие не ползва никакви държавни гаранции върху кредитния си портфейл и върху външното финансиране, което привличаме. Всички ресурси, които договаряме с партньорските банки от чужбина, са единствено на базата на двустранните ни отношения, без държавна гаранция, базирани само на доверието между нас и нашите партньори, и добрата дългогодишна работа, която имаме с тях, или на отношенията, които изграждаме с новите банки кредитори.
Групата на Българската банка за развитие поставя специален фокус върху малкия и средния бизнес, осигурява достъп до финансиране и финансов ресурс за него. Също така много важна посока, в която работихме през годината, е да запълваме пазарните липси и недостига, които не се покриват от другите търговски банки, както и различните неоптимални пазарни ситуации, налагащи намесата на ББР, за да може да не се получават подобни недостатъци на пазара. За много от търговските банки има сделки и сектори, които не са интересни, и съответно тези сектори са изолирани от възможността да имат достъп до ресурса, тоест до финансирането на техните проекти.
Българската банка за развитие следваше стриктно целите, очертани в Закона за ББР и стратегическите документи на правителството. Банката и нейните дъщерни дружества – микрофинансиращата институция „Джобс“ и Националният гаранционен фонд, директно и индиректно подкрепяха дългосрочните инвестиционни начинания както на правителството, така и на българския бизнес, и българските компании, независимо дали са микро-, малки и средни предприятия, или по-големи предприятия.
През 2018 г. с участието на микрофинансиращата институция „Джобс“ и Националния гаранционен фонд финансирането на малките и средните предприятия се увеличи с 48 %. Мисля, че това е една сериозна цифра за конкретни финансирания - за конкретни микро-, малки и средни предприятия, близо 50% по-голям портфейл на банката.
Банката разрасна дейността си и в момента е една от водещите, в последната една година, измежду всички действащи в България търговски банки. В сравнение с 2017 г. над 3 пъти е увеличен кредитният портфейл на Банката, само за една година, от който 400 млн. лева са новите директни кредити към микро-, малки и средни предприятия и съответно по-големи компании. Успешно се развиват програмите за индиректно финансиране на малкия и средния бизнес и на микробизнеса. За една година те са се увеличили, в сравнение с предишната 2017 г., 4 пъти. Тоест, през тази година са раздадени 500 нови кредита за малките и средните предприятия, което е в пъти повече в сравнение с предишната година.
Сключихме споразумения за подкрепа на малките и средните предприятия по Програмата „КОСМЕ+“ на Европейската инвестиционна банка. По Програмата стартира и първият договор с една от българските търговски банки и съответно за отпускането на кредити за малките и средните предприятия с преференциални условия. Нови 440 млн. лв. бяха насочени за енергоспестяващи мерки към сдружението на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност.
Активите на Българската банка за развитие през 2018 г. надхвърлиха нивото от 3 млрд. лв., като нарастването в проценти спрямо края на 2017 г. е 22% или 552 млн. лв. повече. В момента ББР успя да изгради статут на най-добре позиционираната банка в страната за привличане на средства от международни партньори, като в момента имаме 13 активни договора с осем международни финансови институции. През 2018 г. договорихме рекордните 1,5 млрд. евро с Китайската банка за развитие и мисля, че това е много сериозен успех за нашия екип и за българската банкова система. Този обем от 1,5 млрд. евро надхвърля целият привлечен ресурс в 20-годишната история на Банката.
В момента ББР е банката с най-високи нива на ликвидност и на капиталова адекватност в цялата българска банкова система. Капиталовата ни адекватност възлиза на 40,5%, а средната за сектора е 20%, а коефициентът на ликвидно покритие е над 1300% – при среден процент за сектора от 228%, тоест виждате колко пъти по-добре стои Банката от останалите търговски банки.
Отчитаме значително увеличение и на печалбата за 2018 г., която е два пъти по-голяма от предишната година, въпреки че все още тече процесът на одитиране на балансите и на отчетите на всички банки. По предварителни данни тя е в размер на 43 млн. лв. преди данъците, а за 2017 г. е била 22,7 млн. лв. Предоставените за бизнеса кредити през тази година са в размер на почти 400 млн. лв., което е с 3 пъти повече от тези за 2017 г. – 120 млн. лв. Четири пъти са увеличени кредитите по „он-лендинг“ програмите, които Българската банка за развитие сключва с другите търговски банки, а броят на подкрепените малки и средни предприятия достигна 500. Само за една година Националният гаранционен фонд увеличи размера на гарантирания ни портфейл с 20%.
Българската банка за развитие започна няколко нови проекта. Създадохме Фонда за дялови инвестиции, който започна да функционира от началото на тази година и мисля, че ще бъде важен инструмент за подкрепата на българския бизнес. Другите проекти са: регистрация на лизингова компания – част от групата на ББР - ББР лизинг и ББР факторинг, които в момента са в процедура на регистрация, с което ББР става една пълнокръвна финансова група с всички необходими подразделения, за да може да функционира успешно и да покрива пазарните ниши.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Ще ви помоля да изпратите Отчета по имейла на Комисията, за да може колегите от БСП за България, които не идват на работа, да се запознаят с него, защото бяха едни от най-големите Ви критици. Мисля, че информацията ще бъде достатъчно важна за тях.
Споменахте, че сте дали 400 млн. лв. като кредити на фирми, а това е сериозно повишение спрямо миналата година. Колко са всъщност кредитираните фирми за тези 400 милиона, ако имате такава информация? (Реплика: Две малки.)
СОФИЯ КАСИДОВА (съветник на УС на Българската банка за развитие): Добър ден, аз съм София Касидова – съветник на Управителния съвет на ББР.
Както каза председателят, тези 400 милиона са директните кредити, които са предоставени на българския бизнес и на малките и средните предприятия от ББР. Ние предоставяме и индиректно финансиране, което е чрез нашите програми и чрез дъщерните дружества, които са част от групата ни. Финансирането от 400 млн. лв. е само в частта за новия бизнес към малките и средни предприятия и може би е за около 35 компании в частта на директния бизнес. Но тъй като дейността на Банката се мери чрез мощта на дъщерните й дружества и чрез целия набор от програми и инструменти, по-важно е да се знае цялата съвкупност на кредитираните компании, които са 98% от общо раздадените кредити на фирмите от цялата група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Имам още един въпрос във връзка с Националната програма за саниране, тъй като Вие сте партньор в програмата: колко са заявените договори за сключване при Вас и колко са договорите, които са разплатени? Имате ли представа каква част от финансовия ресурс, осигурен за Програмата, е разплатен? Колко още договора биха били сключени с остатъка, който имате?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Броят на малките и средните предприятия за 2018 г., който сме финансирали, е над 3000 компании – доста сериозен брой. До момента сме финансирали общо над 7000 малки и средни компании.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: А дали това е общо, тоест дали е с непреките кредити?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Да, общо е. По Националната програма за енергийна ефективност има сключени над 1014 договора за тази година, като съответно общата сума е почти 440 млн. лв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Дали сумата е за тези 1014 договора, които са от последната година?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Да, точно така. Разбира се, сумата е в намаляваща посока, защото е очевидно, че Програмата върви към преформатиране – разбира се, че ще го решите Вие в парламента, но така или иначе от оставащите, от подадените при нас заявления това е резултатът за 2018 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колко са чакащите заявления?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Признавам си, че ме затруднихте. Не знам дали имам тази цифра… (Шум и реплики.)
До момента Програмата е общо за 2 млрд. лв., но ние сме спрели да приемаме нови заявления. Ние нямаме право да ги приемаме, защото това са договорите, които се довършват в момента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Господин Мавродиев, в Отчета споменахте, че Българската банка за развитие обикновено финансира сектори в икономиката, които не са атрактивни за търговските банки.
Моят въпрос е: кои сегменти или сектори на икономиката са финансирани? Това част от държавната политика на правителството ли е? Като държавна банка ли финансирате секторите в икономиката, които трябва да бъдат развити в по-дългосрочен план и които не са атрактивни за търговските банки? Искам да ми споменете кои са секторите в икономиката и по-специално кои малки и средни предприятия, в кои сегменти на икономиката са, и дали са свързани с политиката на държавата?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Благодаря.
Финансирането е от директния ни портфейл, защото ние финансираме и индиректно през „он-лендинг“ програмата ни с другите търговски банки, тоест отпускаме кредити на другите търговски банки, които отиват индиректно до малките и средни предприятия. Финансирали сме множество сектори и ще посоча няколко: въздухоплаване; транспортни услуги, сектор „Аквакултури“, където на повечето търговски банки не им се струва особено атрактивно да финансират; консервна промишленост; селско стопанство, където имаме сериозен брой кредити и гаранции през Националния гаранционен фонд; информационни технологии; микроелектроника; земеделски производители от сектор „Овощарство“; компании от мебелостроенето, който е труден и специфичен сектор.
Това е една индикация, че нашата цел е да попълваме този пазарен недостиг и тези необходимости. С оглед на това другите търговски банки не могат да извлекат желаната от тях печалба, докато при нас печалбата на банката не е основна цел. Целта при нас е да внесем ефект към създаването на работни места и съответно да подпомогнем икономическата политика на правителството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Шевкед, имате ли още нещо? Не.
Искам да Ви попитам: финансирате ли болници, защото беше обявено, че те могат да получат нисколихвен кдредит?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Последно финансирахме Военно-медицинска академия, бяха получили голям кредит от нас, който беше изплатен с помощта на правителството чрез бюджетната субсидия. Има и по-малки болници, на които и в момента се гледат документите.
Признавам си, че не съм правил статистика колко подобни заведения има в здравеопазването, но бих могъл да проверя и да Ви отговоря допълнително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
За въпросите за които Ви трябва повече информация моля, да получим отговор на имейла на Комисията по икономическа политика и туризъм заедно с Отчета, който представихте.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Имам бележка към господин Мавродиев и ръководството на ББР, че трябваше този отчет да бъде представен поне един ден по-рано, за да може аз и моите колеги да се запознаем подробно с това, което в момента четете. Виждам, че и Вие се обърквате в цифрите, а ние задаваме едни въпроси и не сме сигурни какво сме разбрали като отговор.
Конкретно на въпроса. Надявам се, че това, което в момента четохте, ще го получим писмено. Казахте, че за 2018 г. са финансирани над 3000 броя от малките и средните предприятия. Какъв е размерът на кредита за тях, който е отпуснат от тези 400 млн. лв., ако правилно сме разбрали от всички цифри, които се изсипаха тук преди малко?
Благодаря Ви.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Преди малко колежката отбеляза, над 98% от кредитите са за малките и средни предприятия. (Шум и реплики.)
Питате какъв е броят на компаниите. В момента такава цифра не сме…
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Ако 99% от фирмите да са получили – нали, а само 1% – не, то е важен размерът, а не процентът на фирмите.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Аз казах колко е директното финансиране и това са тези 400 млн. лв. Казахме също и броя на малките и средни предприятия, като сумата е общо 444 млн. лв.
В групата на ББР включваме Националния гаранционен фонд и микрофинансиращата институция, тоест всичките наши дъщерни компании и процентът е 97,81% за малките и средните компании. (Реплика: „А отчетът?“.)
Приемам Вашата забележка относно отчета като напълно правилна и уместна, но просто по някаква причина отчетът не е бил изпратен. Ще се погрижа още в рамките на днешния ден да стигне до Вас по електронната Ви поща. Моля да ни извините за този пропуск.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, Уважаеми господин Мавродиев! Поздравления за дейността Ви! Впечатли ме ръстът, който сте постигнали през 2018 г.
Аз искам да Ви попитам, а Вие естествено знаете и имате анализ на какво се дължи този ръст. Въпросът ми е: как стига Вашият ресурс до малките и средните предприятия? Според мен е важно да има повече информация за микро-, малките и средните предприятия и как могат да се възползват от ресурса, който Вие можете да им предоставите.
Интересно ми е, в контекста на въпросите на колегите какво е съотношението от този ресурс, който в момента сте отпуснали в кредитирането на микро-, малки и средни предприятия? Ако можете, да ни отговорите, ако не можете, не е лошо да го предоставите в Отчета.
Другото е, че сте привлекли доста сериозен ресурс. Имате ли готовност да го предоставите, защото няма смисъл да седи в Банката? Доколкото разбирам, имате и сериозна ликвидност, а това са пари, които трябва да работят. Имате ли виждания как още повече да засилите дейността на Банката?
Благодаря Ви.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Благодаря, господин Бойчев за въпросите.
Ще започна отзад напред. На последния Ви въпрос – имаме готовност да финансираме всички добри проекти, които дойдат в Банката, доколкото ние сме свръхликвидни и сме номер едно по ликвидност в цялата българска банкова система. Единственият проблем тук би бил какви са проектите и дали са качествени. От друга страна, ние трябва да спазим баланса между това да стимулираме българския бизнес, малките и средни предприятия и по-големите компании, спазвайки макро-пруденциалните правила за благоразумие в отпускането на този ресурс и спазвайки надзорните стандарти, така че да отговаряме на изискванията на европейските директиви и регламенти в банковото дело. Спазвайки този баланс, разбира се, имаме най-голям интерес всички добри проекти да ги финансираме, защото това означава, че ще има повече работни места, от друга страна – засилване на икономическия растеж, от трета страна – Банката ще реализира по-добри печалби и по-добри резултати.
Що се касае до процента, ние имаме обобщената цифра. Казах Ви я, но ще се опитам да я направим доста по-конкретна в Отчета, който ще Ви изпратим за броя на малките, средните и микро- предприятията. Процентът, който Ви казах преди малко, е почти 98% и този процент отива за микро-, малки и средни предприятия като брой на финансирани проекти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Ако Ви е нужно малко повече време да конкретизирате доклада, би било добре и особено там, където са процентните съотношения все пак да стои финансовият ресурс с неговото изражение.
Аз ще се възползвам, че министър Караниколов е тук. Искам да Ви попитам: каква е Вашата оценка за дейността на Банката?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Имам положителна оценка към екипа на Банката. Имат стратегия, спазват я, имат предложения, така че им давам положителна оценка при всички положения. Разбира се, искам много повече, но по някой път е невъзможно. Хубаво е, че трябва да помагаме на малките, средните и микро- предприятията, безспорно е, но все пак това е търговска банка, а когато проектите не отговарят на минималните изисквания, няма как да се случи.
Това, което обаче правим, е, че има редица кампании, в които участват Българската банка за развитие, Агенцията за малките и средни предприятия, Агенцията за насърчаване на инвестициите, защото много български компании си мислят, че това е още Закон за насърчаване на чуждестранните инвестиции и не се възползват. Повече кампании и повече публичност! Но, още един път казвам: това – че Банката е направена с основна цел да подпомага малкия и средния бизнес, не изключва и не трябва да означава, че не трябва да се добре подготвените проекти пред които се кандидатира.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Мисля, че можем да приключим.
Ако искате нещо да кажете, господин Мавродиев накрая.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Аз само исках да допълня нещо към казаното от министър Караниколов, а и нещо, което аз пропуснах.
Разбира се, видяхте, че процентът е почти 98% за микро-, малките и средните предприятия, но това не означава, че Българската банка за развитие трябва да бъде атакувана или критикувана в случаите, когато дава по-големи кредити за българския бизнес, защото това също е особено важно, доколкото по-големият български бизнес има нужда от финансиране на добри проекти. Ако проектът е добър и отговаря на изискванията и високите макропруденциални стандарти, тогава няма нищо по-естествено Българската банка за развитие да подкрепя и по-големите български компании, които пък от своя страна създават микросистема от малки и средни предприятия около себе си съответно и в тези проекти, и в крайна сметка парите отново стигат до малките и средните предприятия, опосредено през по-големите компании.
За нас всичките проекти, които са добри – независимо дали са за микро-, малки, средни или големи компании, заслужават да бъдат финансирани, ако отговарят на стандартите, ако Банката е защитена, ако това ще доведе до икономически растеж и работни места, и разбира се, до печалба на Банката, която да отиде като дивидент в държавния бюджет. Тъй като принципалът ни е правителството, следователно колкото по-голяма печалба има Банката, следващата година толкова повече пари могат да бъдат или рекапитализирани и да отидат отново във финансиране на компаниите, или да отидат в бюджета по решение на правителството.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много за днешното участие.
Вярвам, че срещите ни ще бъдат по-чести, още повече видяхте, че нямате поводи за притеснения, а напротив имате неща, с които да се похвалите, а за нас ще бъде важно да ги знаем от първо лице.
Уважаеми колеги, закривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм. Другата седмица ще имаме заседание на Комисията.
Желая Ви приятен ден!
(Закрито в 14.40 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Мария Петрова
2. Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 47
На 27 февруари 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм (упълномощена от г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм с писмо № 953-01-3 от 27 февруари 2019 г.).
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, скъпи гости, откривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Позволете ми да кажа добре дошъл на господин Симеонов, който е новият член в нашата Комисията. (Реплики: Благодаря.) Вярвам, че ще внесете допълнителен колорит, експертност и компетенции в нашата комисия.
Колеги, на Вашето внимание предлагам дневен ред за днешното заседание:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г., за първо гласуване.
2. Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
3. Разни.
Други предложения има ли по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости днес са:
от Министерство на регионалното развитие и благоустройството: Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и Цветелина Атанасова – началник на отдел.
Заповядайте, госпожо Николова, да ни представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям за одобрение на Вашето внимание законопроекта за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Проектът на Споразумение е одобрен от Министерския съвет за преговори в края на миналата година. Споразумението между двете страни е сключено и към настоящия момент след решение на Министерски съвет предстои ратификацията му със закон – съгласно изискванията на нормативната уредба. Целта на настоящия проект за закон за ратификация на Споразумението е, да се осъществи външната подкрепа от страна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в посока на децентрализация на управлението в страната. Както всички знаем към настоящия момент, стъпките, които са постигнати – макар да са относително плавни не ни дават комфорт, за да можем да постигнем по-голям ефект от посоката за децентрализация на управлението.
Организацията разполага и с уникален набор от данни за развитието на регионите и регионалните различия. В различни държави са проведени немалко реформи на световно ниво и те могат да бъдат използвани като варианти на модели, които да бъдат приложени с относителна степен на адаптация към нашата страна.
В тази връзка е и Споразумението, с което Организацията ще ни подкрепи в трите стъпки за моделиране на многостепенно управление. На първата стъпка ще бъде извършена диагностика на постигнатото – това, което е постигнато като стъпки в посока на многостепенното управление. На втората стъпка ще се проведат политически дебати на високо ниво, диалози с национални и регионални заинтересовани страни, с неправителствения сектор, с бизнеса, както и подходи, които могат да бъдат използвани в посока на стъпката към децентрализация.
В началото на 2020 г. ние ще получим обобщен доклад с моделите, които можем да използваме в посоката на децентрализация, както и за по-ефективното планиране на регионалната политика в бъдеще.
Споразумението се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж“ и е обезпечено с финансиране. Към настоящия момент го предлагаме на вниманието Ви за дебати, дискусии и потвърждение, разбира се, което е с оглед на ратификацията му със закон.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Колеги, имате ли коментари и въпроси към така предложения законопроект за ратификация? Не виждам.
Подлагам на гласуване законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет на 18 февруари 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви, госпожо Николова, госпожо Атанасова.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне на информация за дейността на Българската банка за развитие през 2018 г.
Очакваме всеки момент да дойте министър Емил Караниколов.
Наши гости са:
от Министерство на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката;
от Българска банка за развитие: Стоян Мавродиев – Главен изпълнителен директор и председател на УС, Николай Димитров – изпълнителен директор, София Касидова, Илия Лингорски, Димитър Митев, Петя Стефанова и Андон Георгиев.
Добре дошли!
В Комисията по икономическа политика и туризъм отдавна имахме желание да изслушаме как върви работата на Банката през 2018 г.
Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Благодарим Ви за поканата за днешната среща в Икономическа комисия. Ще се опитам накратко да представя основните акценти и резултатите от работата ни за последната една година. Ако имате въпроси, аз и колегите ми ще се радваме да отговорим на тях.
Българската банка за развитие е създадена през 1999 г. като Национална промоционална финансова институция, за да подпомага директно и индиректно малките и средните предприятия, и да финансира проекти и публични инвестиции приоритетни за икономиката на страната. През последната една година основната посока, стратегията на нашия екип е: строга финансова и пазарна дисциплина; управление и практики, и приложими национални и европейски регулации да бъдат стриктно следвани, за да отговаряме на най-високите регулаторни и надзорни стандарти, изискуеми по европейското и българското право.
Важно е да се каже, че Българската банка за развитие не ползва никакви държавни гаранции върху кредитния си портфейл и върху външното финансиране, което привличаме. Всички ресурси, които договаряме с партньорските банки от чужбина, са единствено на базата на двустранните ни отношения, без държавна гаранция, базирани само на доверието между нас и нашите партньори, и добрата дългогодишна работа, която имаме с тях, или на отношенията, които изграждаме с новите банки кредитори.
Групата на Българската банка за развитие поставя специален фокус върху малкия и средния бизнес, осигурява достъп до финансиране и финансов ресурс за него. Също така много важна посока, в която работихме през годината, е да запълваме пазарните липси и недостига, които не се покриват от другите търговски банки, както и различните неоптимални пазарни ситуации, налагащи намесата на ББР, за да може да не се получават подобни недостатъци на пазара. За много от търговските банки има сделки и сектори, които не са интересни, и съответно тези сектори са изолирани от възможността да имат достъп до ресурса, тоест до финансирането на техните проекти.
Българската банка за развитие следваше стриктно целите, очертани в Закона за ББР и стратегическите документи на правителството. Банката и нейните дъщерни дружества – микрофинансиращата институция „Джобс“ и Националният гаранционен фонд, директно и индиректно подкрепяха дългосрочните инвестиционни начинания както на правителството, така и на българския бизнес, и българските компании, независимо дали са микро-, малки и средни предприятия, или по-големи предприятия.
През 2018 г. с участието на микрофинансиращата институция „Джобс“ и Националния гаранционен фонд финансирането на малките и средните предприятия се увеличи с 48 %. Мисля, че това е една сериозна цифра за конкретни финансирания - за конкретни микро-, малки и средни предприятия, близо 50% по-голям портфейл на банката.
Банката разрасна дейността си и в момента е една от водещите, в последната една година, измежду всички действащи в България търговски банки. В сравнение с 2017 г. над 3 пъти е увеличен кредитният портфейл на Банката, само за една година, от който 400 млн. лева са новите директни кредити към микро-, малки и средни предприятия и съответно по-големи компании. Успешно се развиват програмите за индиректно финансиране на малкия и средния бизнес и на микробизнеса. За една година те са се увеличили, в сравнение с предишната 2017 г., 4 пъти. Тоест, през тази година са раздадени 500 нови кредита за малките и средните предприятия, което е в пъти повече в сравнение с предишната година.
Сключихме споразумения за подкрепа на малките и средните предприятия по Програмата „КОСМЕ+“ на Европейската инвестиционна банка. По Програмата стартира и първият договор с една от българските търговски банки и съответно за отпускането на кредити за малките и средните предприятия с преференциални условия. Нови 440 млн. лв. бяха насочени за енергоспестяващи мерки към сдружението на собствениците по Националната програма за енергийна ефективност.
Активите на Българската банка за развитие през 2018 г. надхвърлиха нивото от 3 млрд. лв., като нарастването в проценти спрямо края на 2017 г. е 22% или 552 млн. лв. повече. В момента ББР успя да изгради статут на най-добре позиционираната банка в страната за привличане на средства от международни партньори, като в момента имаме 13 активни договора с осем международни финансови институции. През 2018 г. договорихме рекордните 1,5 млрд. евро с Китайската банка за развитие и мисля, че това е много сериозен успех за нашия екип и за българската банкова система. Този обем от 1,5 млрд. евро надхвърля целият привлечен ресурс в 20-годишната история на Банката.
В момента ББР е банката с най-високи нива на ликвидност и на капиталова адекватност в цялата българска банкова система. Капиталовата ни адекватност възлиза на 40,5%, а средната за сектора е 20%, а коефициентът на ликвидно покритие е над 1300% – при среден процент за сектора от 228%, тоест виждате колко пъти по-добре стои Банката от останалите търговски банки.
Отчитаме значително увеличение и на печалбата за 2018 г., която е два пъти по-голяма от предишната година, въпреки че все още тече процесът на одитиране на балансите и на отчетите на всички банки. По предварителни данни тя е в размер на 43 млн. лв. преди данъците, а за 2017 г. е била 22,7 млн. лв. Предоставените за бизнеса кредити през тази година са в размер на почти 400 млн. лв., което е с 3 пъти повече от тези за 2017 г. – 120 млн. лв. Четири пъти са увеличени кредитите по „он-лендинг“ програмите, които Българската банка за развитие сключва с другите търговски банки, а броят на подкрепените малки и средни предприятия достигна 500. Само за една година Националният гаранционен фонд увеличи размера на гарантирания ни портфейл с 20%.
Българската банка за развитие започна няколко нови проекта. Създадохме Фонда за дялови инвестиции, който започна да функционира от началото на тази година и мисля, че ще бъде важен инструмент за подкрепата на българския бизнес. Другите проекти са: регистрация на лизингова компания – част от групата на ББР - ББР лизинг и ББР факторинг, които в момента са в процедура на регистрация, с което ББР става една пълнокръвна финансова група с всички необходими подразделения, за да може да функционира успешно и да покрива пазарните ниши.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Ще ви помоля да изпратите Отчета по имейла на Комисията, за да може колегите от БСП за България, които не идват на работа, да се запознаят с него, защото бяха едни от най-големите Ви критици. Мисля, че информацията ще бъде достатъчно важна за тях.
Споменахте, че сте дали 400 млн. лв. като кредити на фирми, а това е сериозно повишение спрямо миналата година. Колко са всъщност кредитираните фирми за тези 400 милиона, ако имате такава информация? (Реплика: Две малки.)
СОФИЯ КАСИДОВА (съветник на УС на Българската банка за развитие): Добър ден, аз съм София Касидова – съветник на Управителния съвет на ББР.
Както каза председателят, тези 400 милиона са директните кредити, които са предоставени на българския бизнес и на малките и средните предприятия от ББР. Ние предоставяме и индиректно финансиране, което е чрез нашите програми и чрез дъщерните дружества, които са част от групата ни. Финансирането от 400 млн. лв. е само в частта за новия бизнес към малките и средни предприятия и може би е за около 35 компании в частта на директния бизнес. Но тъй като дейността на Банката се мери чрез мощта на дъщерните й дружества и чрез целия набор от програми и инструменти, по-важно е да се знае цялата съвкупност на кредитираните компании, които са 98% от общо раздадените кредити на фирмите от цялата група.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Имам още един въпрос във връзка с Националната програма за саниране, тъй като Вие сте партньор в програмата: колко са заявените договори за сключване при Вас и колко са договорите, които са разплатени? Имате ли представа каква част от финансовия ресурс, осигурен за Програмата, е разплатен? Колко още договора биха били сключени с остатъка, който имате?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Броят на малките и средните предприятия за 2018 г., който сме финансирали, е над 3000 компании – доста сериозен брой. До момента сме финансирали общо над 7000 малки и средни компании.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: А дали това е общо, тоест дали е с непреките кредити?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Да, общо е. По Националната програма за енергийна ефективност има сключени над 1014 договора за тази година, като съответно общата сума е почти 440 млн. лв.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Дали сумата е за тези 1014 договора, които са от последната година?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Да, точно така. Разбира се, сумата е в намаляваща посока, защото е очевидно, че Програмата върви към преформатиране – разбира се, че ще го решите Вие в парламента, но така или иначе от оставащите, от подадените при нас заявления това е резултатът за 2018 г.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колко са чакащите заявления?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Признавам си, че ме затруднихте. Не знам дали имам тази цифра… (Шум и реплики.)
До момента Програмата е общо за 2 млрд. лв., но ние сме спрели да приемаме нови заявления. Ние нямаме право да ги приемаме, защото това са договорите, които се довършват в момента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Господин Мавродиев, в Отчета споменахте, че Българската банка за развитие обикновено финансира сектори в икономиката, които не са атрактивни за търговските банки.
Моят въпрос е: кои сегменти или сектори на икономиката са финансирани? Това част от държавната политика на правителството ли е? Като държавна банка ли финансирате секторите в икономиката, които трябва да бъдат развити в по-дългосрочен план и които не са атрактивни за търговските банки? Искам да ми споменете кои са секторите в икономиката и по-специално кои малки и средни предприятия, в кои сегменти на икономиката са, и дали са свързани с политиката на държавата?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Благодаря.
Финансирането е от директния ни портфейл, защото ние финансираме и индиректно през „он-лендинг“ програмата ни с другите търговски банки, тоест отпускаме кредити на другите търговски банки, които отиват индиректно до малките и средни предприятия. Финансирали сме множество сектори и ще посоча няколко: въздухоплаване; транспортни услуги, сектор „Аквакултури“, където на повечето търговски банки не им се струва особено атрактивно да финансират; консервна промишленост; селско стопанство, където имаме сериозен брой кредити и гаранции през Националния гаранционен фонд; информационни технологии; микроелектроника; земеделски производители от сектор „Овощарство“; компании от мебелостроенето, който е труден и специфичен сектор.
Това е една индикация, че нашата цел е да попълваме този пазарен недостиг и тези необходимости. С оглед на това другите търговски банки не могат да извлекат желаната от тях печалба, докато при нас печалбата на банката не е основна цел. Целта при нас е да внесем ефект към създаването на работни места и съответно да подпомогнем икономическата политика на правителството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Шевкед, имате ли още нещо? Не.
Искам да Ви попитам: финансирате ли болници, защото беше обявено, че те могат да получат нисколихвен кдредит?
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Последно финансирахме Военно-медицинска академия, бяха получили голям кредит от нас, който беше изплатен с помощта на правителството чрез бюджетната субсидия. Има и по-малки болници, на които и в момента се гледат документите.
Признавам си, че не съм правил статистика колко подобни заведения има в здравеопазването, но бих могъл да проверя и да Ви отговоря допълнително.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
За въпросите за които Ви трябва повече информация моля, да получим отговор на имейла на Комисията по икономическа политика и туризъм заедно с Отчета, който представихте.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Имам бележка към господин Мавродиев и ръководството на ББР, че трябваше този отчет да бъде представен поне един ден по-рано, за да може аз и моите колеги да се запознаем подробно с това, което в момента четете. Виждам, че и Вие се обърквате в цифрите, а ние задаваме едни въпроси и не сме сигурни какво сме разбрали като отговор.
Конкретно на въпроса. Надявам се, че това, което в момента четохте, ще го получим писмено. Казахте, че за 2018 г. са финансирани над 3000 броя от малките и средните предприятия. Какъв е размерът на кредита за тях, който е отпуснат от тези 400 млн. лв., ако правилно сме разбрали от всички цифри, които се изсипаха тук преди малко?
Благодаря Ви.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Преди малко колежката отбеляза, над 98% от кредитите са за малките и средни предприятия. (Шум и реплики.)
Питате какъв е броят на компаниите. В момента такава цифра не сме…
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Ако 99% от фирмите да са получили – нали, а само 1% – не, то е важен размерът, а не процентът на фирмите.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Аз казах колко е директното финансиране и това са тези 400 млн. лв. Казахме също и броя на малките и средни предприятия, като сумата е общо 444 млн. лв.
В групата на ББР включваме Националния гаранционен фонд и микрофинансиращата институция, тоест всичките наши дъщерни компании и процентът е 97,81% за малките и средните компании. (Реплика: „А отчетът?“.)
Приемам Вашата забележка относно отчета като напълно правилна и уместна, но просто по някаква причина отчетът не е бил изпратен. Ще се погрижа още в рамките на днешния ден да стигне до Вас по електронната Ви поща. Моля да ни извините за този пропуск.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, Уважаеми господин Мавродиев! Поздравления за дейността Ви! Впечатли ме ръстът, който сте постигнали през 2018 г.
Аз искам да Ви попитам, а Вие естествено знаете и имате анализ на какво се дължи този ръст. Въпросът ми е: как стига Вашият ресурс до малките и средните предприятия? Според мен е важно да има повече информация за микро-, малките и средните предприятия и как могат да се възползват от ресурса, който Вие можете да им предоставите.
Интересно ми е, в контекста на въпросите на колегите какво е съотношението от този ресурс, който в момента сте отпуснали в кредитирането на микро-, малки и средни предприятия? Ако можете, да ни отговорите, ако не можете, не е лошо да го предоставите в Отчета.
Другото е, че сте привлекли доста сериозен ресурс. Имате ли готовност да го предоставите, защото няма смисъл да седи в Банката? Доколкото разбирам, имате и сериозна ликвидност, а това са пари, които трябва да работят. Имате ли виждания как още повече да засилите дейността на Банката?
Благодаря Ви.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Благодаря, господин Бойчев за въпросите.
Ще започна отзад напред. На последния Ви въпрос – имаме готовност да финансираме всички добри проекти, които дойдат в Банката, доколкото ние сме свръхликвидни и сме номер едно по ликвидност в цялата българска банкова система. Единственият проблем тук би бил какви са проектите и дали са качествени. От друга страна, ние трябва да спазим баланса между това да стимулираме българския бизнес, малките и средни предприятия и по-големите компании, спазвайки макро-пруденциалните правила за благоразумие в отпускането на този ресурс и спазвайки надзорните стандарти, така че да отговаряме на изискванията на европейските директиви и регламенти в банковото дело. Спазвайки този баланс, разбира се, имаме най-голям интерес всички добри проекти да ги финансираме, защото това означава, че ще има повече работни места, от друга страна – засилване на икономическия растеж, от трета страна – Банката ще реализира по-добри печалби и по-добри резултати.
Що се касае до процента, ние имаме обобщената цифра. Казах Ви я, но ще се опитам да я направим доста по-конкретна в Отчета, който ще Ви изпратим за броя на малките, средните и микро- предприятията. Процентът, който Ви казах преди малко, е почти 98% и този процент отива за микро-, малки и средни предприятия като брой на финансирани проекти.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Ако Ви е нужно малко повече време да конкретизирате доклада, би било добре и особено там, където са процентните съотношения все пак да стои финансовият ресурс с неговото изражение.
Аз ще се възползвам, че министър Караниколов е тук. Искам да Ви попитам: каква е Вашата оценка за дейността на Банката?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Имам положителна оценка към екипа на Банката. Имат стратегия, спазват я, имат предложения, така че им давам положителна оценка при всички положения. Разбира се, искам много повече, но по някой път е невъзможно. Хубаво е, че трябва да помагаме на малките, средните и микро- предприятията, безспорно е, но все пак това е търговска банка, а когато проектите не отговарят на минималните изисквания, няма как да се случи.
Това, което обаче правим, е, че има редица кампании, в които участват Българската банка за развитие, Агенцията за малките и средни предприятия, Агенцията за насърчаване на инвестициите, защото много български компании си мислят, че това е още Закон за насърчаване на чуждестранните инвестиции и не се възползват. Повече кампании и повече публичност! Но, още един път казвам: това – че Банката е направена с основна цел да подпомага малкия и средния бизнес, не изключва и не трябва да означава, че не трябва да се добре подготвените проекти пред които се кандидатира.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Мисля, че можем да приключим.
Ако искате нещо да кажете, господин Мавродиев накрая.
СТОЯН МАВРОДИЕВ (Главен изпълнителен директор и председател на УС на Българската банка за развитие): Аз само исках да допълня нещо към казаното от министър Караниколов, а и нещо, което аз пропуснах.
Разбира се, видяхте, че процентът е почти 98% за микро-, малките и средните предприятия, но това не означава, че Българската банка за развитие трябва да бъде атакувана или критикувана в случаите, когато дава по-големи кредити за българския бизнес, защото това също е особено важно, доколкото по-големият български бизнес има нужда от финансиране на добри проекти. Ако проектът е добър и отговаря на изискванията и високите макропруденциални стандарти, тогава няма нищо по-естествено Българската банка за развитие да подкрепя и по-големите български компании, които пък от своя страна създават микросистема от малки и средни предприятия около себе си съответно и в тези проекти, и в крайна сметка парите отново стигат до малките и средните предприятия, опосредено през по-големите компании.
За нас всичките проекти, които са добри – независимо дали са за микро-, малки, средни или големи компании, заслужават да бъдат финансирани, ако отговарят на стандартите, ако Банката е защитена, ако това ще доведе до икономически растеж и работни места, и разбира се, до печалба на Банката, която да отиде като дивидент в държавния бюджет. Тъй като принципалът ни е правителството, следователно колкото по-голяма печалба има Банката, следващата година толкова повече пари могат да бъдат или рекапитализирани и да отидат отново във финансиране на компаниите, или да отидат в бюджета по решение на правителството.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много за днешното участие.
Вярвам, че срещите ни ще бъдат по-чести, още повече видяхте, че нямате поводи за притеснения, а напротив имате неща, с които да се похвалите, а за нас ще бъде важно да ги знаем от първо лице.
Уважаеми колеги, закривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм. Другата седмица ще имаме заседание на Комисията.
Желая Ви приятен ден!
(Закрито в 14.40 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Мария Петрова
