Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
14/11/2018
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух
- Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 41
На 14 ноември 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г., за второ гласуване.
Гостите са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Живко Стоянов – началник отдел „Регионално сътрудничество“ в Дирекция „Външноикономическа политика“;
от Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – изпълнителен директор, заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор и Цветимир Велков – младши експерт;
от Българската агенция за експортно застраховане: Момчил Ройнев – прокурист и Милена Танева – директор „Правно обслужване“.
Второ гласуване – преминаваме веднага към четене на текстовете.
Знаете, че на първо гласуване тук, в Комисията, имаше само една забележка – доколко това е приемливо да се прави, защото се сменя един орган на надзор с друг, но общо-взето премина без сериозни дебати и тук, и в залата.
Преминаваме към работа по текста.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, който е „за“ гласуването на текста по вносител, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 накрая се добавя „свързани с”;
б) в т. 5 след думата „гаранции” се добавя „и други преки и косвени гаранции”.
2. В ал. 2 думите „Междуведомствения съвет по експортно застраховане” се заменят с „надзорния съвет на „БАЕЗ” - ЕАД”.”
Народните представители, имате ли предложения, съображения?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, това като препоръка към Министерството на икономиката.
При тази промяна в Закона се прехвърлят всички отговорности и права на практика в Министерството на икономиката вместо в Междуведомствения съвет. Ние имахме известни притеснения, че преди се гледаше от различни институции на държавата, сега се концентрира в една институция.
Добре. По понятни причини ще подкрепим, но имайте предвид, че ще наблюдаваме много отблизо, как ще се формира Съветът, ще искаме да видим СV-тата на хората, които участват в него. Едва ли ще имате нещо против? Отговорността Ви става много по-голяма и Министерството ще бъде наблюдавано от много близо. Ако работи добре – чудесно, ако има проблеми обаче, всяко решение може да бъде преразгледано.
Желаем Ви успех, но внимавайте!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Заместник-министър, точно това беше дебатът на първо гледане тук, в Комисията. Сменяме един надзор с друг надзор, но цялата отговорност вече идва при Вас. Професор Гечев е абсолютно прав в препоръката.
По § 1 и § 2 имате ли някакви предложения.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 1 и § 2 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „повече от 3 месеца” се заличават.
2. В ал. 3 думите „при застраховане на експортни кредити“ се заличават.”
По тези два параграфа имате ли нещо допълнително? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 3 и § 4 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
По тези четири параграфа – 5, 6, 7 и 8, имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 5, 6, 7 и 8 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Надзорният съвет”;
б) точки 1 – 3 се изменят така:
„1. изготвя тригодишна стратегия за дейността на „БАЕЗ” - ЕАД, в съответствие с националната икономическа политика и я предлага на министъра на икономиката;
2. предлага на министъра на икономиката размера на средствата по чл. 9, ал. 1, които да бъдат включени в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година;
3. ежегодно приема класификация на държавите по степен на риск и определя максималния размер на експозициите по държави;”;
в) точка 4 се отменя;
г) точки 6 – 8 се изменят така:
„6. ежегодно одобрява методология за разделяне на разходите във връзка с дейността по чл. 3;
7. ежегодно одобрява инвестиционна програма на „БАЕЗ” - ЕАД;
8. изисква на всяко тримесечие от управителния съвет на „БАЕЗ” - ЕАД, информация относно сключените застрахователни договори, териториален и секторен анализ на разпределението на застрахования износ и инвестиции, размера на заявените кредитни лимити за застраховане, съпоставени със застрахователния капацитет на „БАЕЗ” - ЕАД, изплатените застрахователни обезщетения и предявените, но неизплатени застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори по този закон;”
д) точка 9 се отменя.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите „Междуведомственият съвет“ се заменят с „Министърът на икономиката“.“
Поправките, доколкото знам от колегите от Правната дирекция, са чисто редакционни.
Колеги, имате думата.
Ако няма никакви други предложения, който е „за” приемането на § 9, предложен във вида от работната група, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 9 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „определени в правилника за дейността на Междуведомствения съвет“се заменят с „утвърдени от Надзорния съвет“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Застрахователните обезщетения по чл. 3, ал. 1 и 2 се изплащат от „БАЕЗ” - ЕАД.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея в т. 4 думите „Междуведомствения съвет“ се заменят с „Надзорния съвет“.
5. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
Народните представители, имате думата за мнения и предложения.
Колегите от Правната дирекция – нямате допълнителни предложения.
По § 10 и § 11 имате ли предложения, питания, въпроси? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 10 и § 11 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12.
Работната група предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 17 думите „чл. 14, ал. 4, т. 3 и 4“ се заменят с „чл. 14, ал. 5, т. 3 и 4“.”
Поправките са чисто редакционни, виждам.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 9 и 10 се отменят.”
По § 12, § 13 и по стария § 13, който става § 14, имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 12; нов § 13 и § 13, който става § 14, се приемат.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
По заглавието „Преходни и заключителни разпоредби”, параграфи със стара номерация – 14, 15 и 16, имате ли въпроси, предложения?
Ако няма, моля, който е „за”, да гласува.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението; § 14, който става § 15; § 15, който става § 16 и § 16, който става § 17, се приемат.
Господин Борисов, имате думата вече – поискахте я преди малко, в началото на гласуването, след словото на професор Гечев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря.
Ако разрешите – днес замествам колегата Манолев.
Абсолютно приемаме бележката на професор Гечев и ще се съобразим. В момента изхождаме от чистата нормална практика как се управлява едно търговско дружество да има надзорен съвет. Тези междуведомствени съвети са типични, в случаите когато държавата инвестира и плаща средства. Имаме такива дружества и там те съществуват, но тук това е дружество, което работи самостоятелно. То има функцията по Закон обаче да изпълнява политика, така че поемаме ангажимента да информираме Народното събрание за бъдещите действия. Това е провокирано, целият Закон беше провокиран от предложение на Министерството на финансите да спазим нормалната практика на управление на търговски дружества в България.
И още нещо. Може би тук има колега от Комисията за финансов надзор (КФН), те са контролиращ орган по отношение на застрахователите – няма как да участват вътре едновременно да контролират и да взимат решения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Първа точка от дневния ред е изчерпана.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане е приет на второ четене в Комисията по икономическа политика и туризъм.
Минаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Добре дошъл на министър Нено Димов!
Добре дошли на гостите, които са:
от Министерството на околната среда и водите: Нено Димов – министър на околната среда и водите, Юмит Хюсеинова – главен експерт в Дирекция „Опазване чистотата на въздуха” и Галя Йорданова – главен експерт в Дирекция „Опазване на чистата на въздуха”;
от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор: Кирил Войнов – заместник-председател – няма го, Илза Чинкова – директор на Дирекция „Финансово-административна” и Надежда Кайнакчиева – главен юрисконсулт.
Помолих г-н Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономика да остане, тъй като, предполагам, запознати сте внимателно с материалите, ние не сме водеща комисия.
Уважаеми колеги народни представители, на първо четене във водещата комисия е законопроектът е минал, но в същото време имаме доста въпроси по становищата на Асоциацията на българските общини, което е категорично отрицателно. В становището изрично е казано, че общо-взето изпълнителната власт прехвърля цялата отговорност върху кметовете. Ще чуем, разбира се, становището на министър Димов. Доста по-друго е становището на Метрологията. Там по-скоро се касае за функции, пари и щатни бройки, но така или иначе, ние сме комисия, която разглежда този закон и имаме доста въпроси, които бихме желали да зададем.
Предлагам да дадем думата, първо, на министър Димов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко неща, които са важни като промени в този Проект на закон за изменение и допълнение. Естествено, това, с което започна господин Председателят, няма да бъде подминато с представянето, но като най щекотлива тема, да кажем, ще го оставя последно.
Най-малкият проблем е свързан с определена хармонизация, която трябва да се случи през този закон. Тя не предизвиква никакви дискусии на този етап и е по-скоро рутинна, отколкото нещо чрезвичайно, затова няма да се спра на нея.
Двата съществени проблема са свързани с въвеждането на изисквания, които според нас, а и според всички в работната група, които работиха по този закон, ще доведат до намаляване на замърсяването на въздуха от фини прахови частици. Един сериозен проблем, който е свързан с качеството на живот, със здравето на българските граждани, а не на последно място, е свързан и с дейностите, които са договаряни с Европейската комисия във връзка с наказателната процедура, която преди няколко седмици мина в нова фаза. Мисля, че миналата седмица на Колежа на комисарите беше решено да се премине към втората фаза на наказателното дело срещу България. Само да припомня, мисля, че на 5 април 2017 г., влезе в сила осъдително решение за неспазване на нормите на качеството на въздуха от замърсяване с фини прахови частици – подчертавам, само фини прахови частици.
Първата група от промени са свързани с ангажиментите на национално ниво. Започвам с това, че се дава възможност да се въведат изисквания за стандарти за качество на твърдите горива – говоря за въглища, брикети, след малко ще говоря и за дървата, това са нива на съдържание на сяра, пепел и влажност, които са пряко свързани със замърсяването на въздуха, тъй като основният източник на замърсяване е битовото отопление. Това е и по оценките, които имаме ние, и според Световната банка, която направи Проект за национална програма за чистотата на атмосферния въздух. На второ място – казвам го за информация, е автомобилният транспорт. И на трето място, с изключително малък процент – средно национално, между 3-5% е промишлеността, което не означава, че в определени населени места този процент не е по-висок. Като цяло обаче над 50% е замърсяването от битовото отопление.
Въвеждането на изисквания за нивата на съдържание на сяра, пепел и влажност в твърдите горива означава да не бъдат допускани изобщо до пазара за битово отопление. Ще Ви помоля от тук нататък, когато говоря за отопление, да разбирате само и единствено битовото, не говорим за изгарянето в централи и прочие, тоест на пазара да не бъдат допускани въглища и брикети, които имат по високо от определено съдържание на сяра и пепел, като това ще трябва да бъде доказано от вносителите и производителите със сертификати, издадени от европейска акредитирана лаборатория – било на нивото на територията на държавата, било някъде на територията на Европейския съюз. Контролът по това трябва да бъде изпълнен от Държавната агенция по метрология и технически надзор, като ще бъде акредитирана една държавна българска лаборатория, в която те ще могат да правят проверки в случаите, когато има съмнение или сигнали. Техният контрол ще бъде свързан с проверка на сертификатите, които трябва да бъдат представени при вноса и въобще да не бъдат допускани до пазара, ако няма такива, а при съмнение, респективно при сигнали, да се правят проверките в тази лаборатория, която ще бъде държавна. Предвижда се, ако подобно гориво бъде констатирано в пазара, в мрежата за битово отопление, да бъде конфискувано в полза на държавата.
В Закона също така се дава възможност – в Преходните и заключителни разпоредби, за направа на наредба за изискванията за влажността на дървесината. Това са технически характеристики в първия и втория случай, но, за да дам една от препоръките, да споделя, от Световната банка например казаха, че може би ще е много удачно дървата да не се продават на килограм, на тежест, имайки предвид, че влагата тежи, а по друг параметър – примерно на обем или нещо друго, защото влажната дървесина дава значително по-голямо замърсяване на въздуха, отколкото сухата. До известна степен това е свързано не толкова с инвестиция, колкото с организационни мерки, които могат да бъдат предприети. Твърди се от експертите например, че ако дървата бъдат отсечени през ранна пролет, то късна есен, когато ще бъдат използвани, те от само себе си ще имат сериозен процент на изсушаване, което ще намали съществено замърсяването с фини прахови частици.
Третата част, която споменахте, господин Председател, е свързана с отговорността на общините. Всъщност до тук, това, което говорих, са мерки, които се предприемат на национално ниво, така че за прехвърляне на топката и дума не може да става. Нещо повече – и към днешна дата, и към сега действащия закон, общините са тези, които трябва да правят програми за качеството на въздуха, които трябва да реализират.
Това, което се иска обаче с промените в Закона, е да има конкретен резултат. Ние сме видели досега не един път и не два пъти, че правим много силни програми на хартия, които не водят до конкретен резултат. Конкретният резултат всъщност е задължителен, защото без него ние не получаваме подобряване на въздуха, но говорейки за конкретен резултат трябва да разграничим какво всъщност тук означава конкретен резултат. Едното е действително да бъдат постигнати нормите. Това би бил най-добрият резултат. Но си даваме сметка, че това не може да бъде направено в кратки срокове. Нещо повече, имаме яснотата от Програмата на Световната банка, че това ще продължи между 5 – 6 години – 2024 г., 2025 г. Под конкретен резултат ние разбираме, ако в конкретната година, за която става дума, сравнено със средноаритметичното на предходните три години, има подобрение. Това означава, че ако сме имали 80 превишения средно за предходните три години и 79 за текущата, това вече се счита за подобрение. Не говорим за изпълнение, а за посока. Това е пряко взаимствано от начина, по който Европейската комисия се отнася и към България, и към другите страни членки. Те искат конкретни резултати и показване на прогрес. Никой не си прави илюзия, че това е проблем, който може да бъде решен в рамките на месеци.
По същия начин подхождаме и ние на следващото териториално ниво. И пак повтарям, тук се въвежда изискване за конкретен резултат, което не смятам, че някой може да оспори, към програма, която от години е ангажимент на местната власт.
Това, което ще бъде оспорено и пред което кметовете нормално се противопоставят, е санкцията, ако те не постигат конкретни резултати. Естествено е никой да не иска да бъде санкциониран. И аз, когато съм представлявал Българи в Брюксел, съм правил всичко възможно България да не бъде санкционирана и до този етап съм успявал, но това няма да бъде безкрайно дълго време. Няма нещо по-естествено от това.
От друга страна, ние трябва да проявим необходимата политическа воля, защото без санкции е ясно, че няма инструмент, който да накара тези, които са недобросъвестни или които не отдават достатъчно голямо значение на проблема, да вземат мерки. А е факт, че в различните общини – говоря конкретно за тези 25, които са в сферата на наказателната процедура, но не и само за тях, има такива, които припознават проблема като съществен и предприемат мерки, такива, които не го припознават като съществен и такива, които въобще не го третират. От тази гледна точка, както Вие много добре като законодатели знаете, законът не се прави за този, който го спазва, а за този, който не го спазва със съответните необходими санкции за това. Сигурен съм, че ако попитаме шофьорите, те също няма да искат да бъдат санкционирани за нарушаване на Закона за движение по пътищата, но това е важно, за да гарантираме, доколкото е възможно, безопасността.
Когато гледахме законопроекта в основната Комисия, ние чухме – и преди това в Комисията по регионалното развитие и благоустройството, становището на Сдружението на общините, но пак повтарям, аз апелирам към политическа воля за решаване на този проблем, защото той няма да се реши с палеативни мерки.
Ще си позволя, господин Председател, да спра до тук. Ако има въпроси, с удоволствие ще отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От Държавната агенция за метрология, искате ли думата? Имате ли да добавите нещо повече от това, което го има в официалното Ви становище? Няма какво да добавите, добре.
Колеги, народни представители, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър, колеги! Господин Министър, как смятате чрез Оперативната програма да подпомогнете именно подобряване качеството на атмосферния въздух? Бях сигнализиран от няколко общини за конкретни решения.
Колеги, това наистина е в правото на управляващите органи по оперативната програма конкретни общини, където има замърсяване на атмосферния въздух – доколкото си спомням, имаше една доста значителна сума, която е приблизително около 65 милиона, мисля, че е била за около над 20 общини, които имат проблеми с качеството на атмосферния въздух.
Изведнъж обаче, може би защото сме в предизборна ситуация, пък и виждаме, че и кметовете на Политическа партия ГЕРБ са доста активни, когато трябва да се защитават конкретни мерки, седем общини, забележете кои – Благоевград, Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Смолян и Столична община, де факто явно там е толкова огромно замърсяването, че ще си разпределят не 65 млн. лв., а 111 млн. лв., доколкото разбирам. Това е една от мерките, която по някакъв начин трябва да подпомогне чистотата на атмосферния въздух, защото наистина замърсяването е голямо.
В същото време една община, където вече хората имат доста сериозни проблеми и висока заболеваемост – община Гълъбово, където може би кметът не е от ГЕРБ, е изключена от тази оперативна програма, защото, виждате ли, там битовото замърсяване, битовото отопление не играело такава важна роля. В същото време обаче промишлеността оказва доста сериозна роля. Не случайно там раковите заболявания, за съжаление, са едни от най-високите.
Въпросът ми конкретно към Вас е, господин Министър, днес с този законопроект, който се прехвърли в голяма част към общините, може би ще бъде приет. В същото време обаче имате и доста сериозен финансов ресурс, който трябва да подпомогне и да убедите гражданите, колко е важно да имаме чист атмосферен въздух, без това финансово да натоварва гражданите. Друг е въпросът, че за някои 10 лв. са нищо, но за нас от опозицията е несправедливо точно най-бедните – това е друга тема, да понасят конкретни такси, допълнителни, защото карат стари автомобили. Не искам да се отклонявам.
Виждам, че Вие се съсредоточавате да разпределяте един доста сериозен финансов ресурс към определени седем общини. Може би тези седем общини ще бъдат и най-големите защитници на този законопроект, който Вие ни предлагате, а пък тези, които са по-бедни, които не са поддръжници на Политическа партия ГЕРБ, може би хората трябва спокойно да бъдат оставени да умират.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Стойнев, ще ми разрешите да отговоря по-малко политически, повече експертно, с оглед да не внасям излишна нотка в този вид дебат.
Първо, да уточним ресурса – 65 млн. евро както казахте, горе-долу беше вярно, тоест около 115 млн. лв. от целия ресурс. Целият ресурс отива действително за седем общини. Ще Ви кажа кои са критериите, които са договорени с Европейската комисия.
На практика в понеделник, на 12-ти, след много дълги разговори с Комисията отворихме процедурата, защото имаше различни виждания, дали да бъдат повече общини, дали да бъдат по-малко общини. Като споменавате, например Видин – Видин е общината, в която превишаването на фини прахови частици е в пъти повече от втората по ред. Като погледнете графика ще видите, че е най-замърсената.
Говорихте конкретно за Гълъбово. От две години Гълъбово няма превишение на фините прахови частици. Там може би оставате с впечатлението, че има проблем, защото там има проблем със серните оксиди, но това е друг проблем. Това не е проблем с фините прахови частици.
Първият критерий, който в края на краищата е договорен с Комисията, е общините, които ще получават ресурс, да са в наказателната процедура. Когато Гълъбово няма превишение на фините прахови частици, тя не е по наказателната процедура.
Вторият критерий, има действаща програма за качеството на атмосферния въздух. Тук попада доста широк набор от общини.
Третият критерий е битовото отопление да е идентифицирано като основен източник в самата Програма, тоест Програмата да идентифицира този конкретен източник. Тук вече обхватът на общините се намалява.
Четвъртият критерий е в Програмата да има заложени мерки за подмяна на уредите на твърдо отопление. Това са мерки, насочени единствено и само към домакинствата. Искам да кажа, че в тези програми общински, държавни и други учреждения не могат да участват.
Последните два критерия са изключително математически. Това е дял от населението, спрямо средния дял от населението, което е изложено на замърсяването, и брой превишения в конкретната община спрямо средния брой превишения в общините. Това са на практика доста обективни критерии. Ще видите, че не всички кметове са от ГЕРБ, но някак си ние не можем да бъдем ангажирани с резултатите от последните местни избори, в които по-голямата част от кметовете, да не кажа почти всички, са от ГЕРБ. Имайте предвид, че тази програма ще се изпълнява през следващите няколко години, а знаем, че догодина по това време предстоят избори. Може би това ще бъде един от опитите да бъде подменено статуквото, което вероятно опозицията ще иска на направи.
Защо са избрани седем, а не 25 общини?
Защото, ако разпределите този ресурс на 25 общини, той ще бъде крайно недостатъчен. Той не е достатъчен и за тези седем. Това, което предстои за следващата година, е да се договаря следващият програмен период. Комисията иска много ясно да види като пилотни – те така бяха дефинирани от тях в понеделник, на комитета, като пилотни на база, на което ние да можем да договорим ресурс, който да е значително по-голям, и в следващия програмен период да бъде за абсолютно всички общини, които са в наказателната процедура. Това, между другото, е един и от проблемите, защото общини, които могат да постигнат съответствие, и постигат съответствие, остават като че ли недоволни от това, защото това ги изважда извън критериите, което, от моя гледна точка, е безотговорно към гражданите, които са в тези общини. Неслучайно това е и първият критерий, който е сложен.
Алтернативният вариант, който беше разглеждан, е всички общини да получат по някакъв друг критерий средства. Категоричната оценка на експертизата и на Световната банка, и на Европейската комисия е, че по този подход де факто няма да се получи абсолютно никакъв ефект. Няма да имаме никаква база, на която да направим оценка за ресурса, който е необходим за справяне с програма през следващия програмен период. Трябва да си дадем сметка, че всъщност точно следващият програмен период е този, който се спази с програмата, която предложи Световната банка и която в момента е на обществено обсъждане. Предполагам, че през месец декември, след отразяване на бележките, разбира се, ще бъде приета като правителствена програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги народни представители?
Заповядайте, господин Професор.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Съвсем естествено е да бъдат подкрепени усилията за решаване на въпроса със замърсяването. Ние имаме ангажименти като страна – членка на Европейския съюз, но бих искал да поставя въпроси и от тази гледна точка. Ние трябваше да имаме тук едни таблици, да видим колко ще струва на бюджета с алтернативни решения през следващите години. Не само тази година. Какво имам предвид? Нищо политическо не влагам, но картината щеше да бъде различна, ако имахме възможности да избираме алтернативи, които са икономически достъпни, защото, какво обсъждаме – пелети, или както знаете, отоплението с климатици, на ток, което предполага сравнителен анализ или природен газ?
Първо, българите какво правим? Този въпрос не съществува за Германия, защото Германия и в други страни основно битовото отоплението е на природен газ. Нали така? Ние, българите, какво направихме? Казвам българите – управлението, няколко: съсипахме Южен поток, обикаляме сега с разсмиващи тук разговори в Саудитска Арабия и други, как ще дойде газ, от къде, от Аляска, съсипахме си проекта и вместо да имаме два пъти повече природен газ при по-ниски цени…
Второ, какво щеше да стане? Нека да не са 400, 300 милиона от транзитни такси – 200 милиона да са, лесно ще сметнем каква помощ може да окажем на българите да минат на пелети, да речем. Нали? Ако я сложим в пет, шест, седем години. Ние обаче пропуснахме и тази възможност.
След това отоплението с климатици. Всеки ще Ви каже, няма защо да правим научни изследвания, че някои хора предпочитат и използват климатици вместо даже централното отопление на София, което също е екологично чисто, самото отопление, защото им е по-евтино. Какво щеше да бъде, ако хората имаха възможност, в това число и кварталите около София, да се отопляват на по-евтин ток, например? Само че ние си съсипахме и проекта за по-евтин ток. Най-евтиният ток, знаете кой е? Печеливша централа, знаете коя е в момента? Тя не е ТЕЦ. Така че ние нямаме стратегия. Ние сме си объркали всичко. Какви варианти имаме в момента? Ние в момента трябва да бръкнем в бюджета, за да ги дадем тези пари и да плащаме глобите. Понеже ни е толкова акъла, ще плащаме сега, тъй като не сме си свършили другата работа. Ние затова поставяме въпросите – не само от БСП, и от други партии, че ние си решаваме въпросите на парче като ни глобят. Ние нямаме никаква стратегия. Други страни и народи в Европейския съюз нямат такъв проблем. Тече си им природната газ от Русия, удвоиха си я, свиркат си, а Ви викат Вас да Ви наказват в Брюксел. Същите хора, които си направиха още две тръби, Ви наказват. Нали така? Не, Вас лично. Нас, българите наказват, което е цинично. Кой е виновен за това? Ние, българите. Тоест, ние нямаме никаква стратегия. Ние нямаме никакви алтернативни варианти, които да обсъждаме. Защото въпросът не е екологичен. Той е системен въпрос. Затова в случая ще сме принудени да взимаме от бюджета. ТЕЦ-те – даже сега се сетих и, ако се интересувате, ще Ви предоставя, аз се притеснявам не от глобите на Европейския съюз, защото няма откъде да знаете преди три-четири години мисля завършихме Центъра по устойчиво развитие в УНСС с 66 други университета от Европа, едно изследване за пагубната роля на ТЕЦ-те в Европа. Ще Ви дам изследването. То струваше 15 млн. евро, организирано от Европейската комисия, но няма да публикуваме резултатите от сега Ви казвам, защото те са смразяващи, тъй като някои съседни на нас страни могат да ни заведат на съдилища, където да ни изглежда мечта това, което ни глобява Брюксел. В случая казваме, че битовите замърсявания, битовото отопление – ама ТЕЦ-те, много добре знаете като подготвен човек от тези комини – 120 – 130 м, къде отива в замърсяването? Нали знаете къде отива? В съседни страни, чак до Близкия изток. И ако те ни заведат дела, нещата ще станат страшни. Ще Ви дам европейското изследване, да видите. Ние продължаваме да крепим ТЕЦ-те и по политически причини всякакви правителства стоят, замърсяват си хората най-спокойно, ние бъркаме в бюджета да плащаме, но тяхното замърсяване не е по-малко опасно, защото серните окиси едва ли ще твърдите, че са по-безопасни за хората от въглеродния диоксид! Нали? Трудно ще бъде. Те са даже доста и по-опасни, но както и да е.
Ние нямаме комплексно решение. Добре, сега ще решим въпроса. Поставете обаче въпроса в правителството. Това може да е повод, това е допълнителен аргумент за това, което говорим – за Стратегията на България в областта на енергетиката. Защото той сега, какво да прави? Той идва и иска повече пари от бюджета, за да се реши въпросът. Всеки министър ще иска – това е разбираемо.
Това искам да кажа, че източникът на парите можеше да бъде друг, но сега не е. И като не е, ще плащаме все повече!
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Министър, доста сериозни санкции предвиждате тук. Освен потърпевшите кметове, които веднага са реагирали, виждам, че и всички търговци, които продават горива, минават в много строг режим. Исках да видя в крайна сметка анализът, който сте правили след приемането на този законопроект, надявам се да изпълни част от екологичните си цели, но има спор относно това. Признавам си, че не съм запознат с тази материя – но спорът е, защо давате предимство само на определен тип горива, които са екологично чисти, или не предизвикват такива прахови частици? Има съмнение, че там може да се разглеждат и още повече алтернативи. Струва ми се, че е редно този въпрос да бъде изчистен и да няма такъв тип съмнение, че едва ли не, решавайки един екологичен проблем, ние за сметка на това стимулираме само определен тип горива. Струва ми се, че не би трябвало това да бъде целта, иначе ние казваме: няма как да не адмирираш такъв тип действия, които да водят до по-високи екологични стандарти.
Надявам се да са си направили добре разчетите относно органите, които ще прилагат тези санкции, тъй като виждам какво се случва в такъв тип пазари, в които имаме много тежки регулации. Виждате, че непрекъснато сме по медии, непрекъснато сме от протест в протест или в някаква разправия. А тук ми се струва, че преобразявате сектора с този законопроект и ми се искаше да видя каква е Вашата готовност, да чуя от Вас лично думи, че няма, така да кажем, тикане към определен тип горивна база, която да бъде за сметка на други останали.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим законопроекта, най-вече защото като цяло идеята наистина е важна – да се решат проблемите със замърсяването на въздуха. Още повече, както и господин министърът спомена, всъщност 50% от замърсяването идва от отоплението с твърдо гориво – битовото отопление.
В тази връзка – да, виждаме и становищата на Националното сдружение на общините. Все пак това е на първо четене и приемаме Закона в неговата цялост. Мисля, че между първо и второ четене нещата могат да бъдат прецизирани, така че да се намери балансът, и най-важното, законът всъщност да бъде работещ. Това е по-важно.
Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще го подкрепим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да дадем думата последно на двете министерства.
Господин Димов, господин Борисов, имате думата.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам да коментирам няколко неща, които поставиха господин Гечев и господин Бойчев.
Господин Гечев говореше за алтернативи. Първо да кажа, че Германия също е в наказателна процедура. Шестнадесет държави от Европейския съюз са в наказателна процедура. Германия обаче не е с фини прахови частици – той е прав. Там има много природен газ, там проблемът е с азотните оксиди, така че те са по друг повод. Природният газ там ги е довел до друг тип наказателна процедура, но отново с качеството на въздуха и отново с нещо, което не е безопасно.
Що се отнася до алтернативите – на практика различните общини, които правят своите програми, са тези, които дават алтернативите. Тук ще се опитам да комбинирам и с отговора към господин Бойчев за въпроса за горивата. Ние третираме в този Закон само изискванията към твърдите горива, които водят директно до замърсяване с фини прахови частици, а не фаворизираме някакво гориво. Естествено, ако има възможност – между другото, Оперативната програма казва: включване към газификация, включване към топлофикация, разширяване на мрежата не само са допустими, а са препоръчителни. Те са в топ ранкинга. Последното нещо – сменянето с печки на друго твърдо гориво, само в случай, там има една звездичка, само в случай, че никаква друга алтернатива не е възможна. Естествено, там изискването е тези печки да отговарят не по дизайн – нещо, което предстои да бъде въведено в целия Европейски съюз, но вече има такива продукти, защото те също водят до съответно по-ниско замърсяване.
Алтернативите са отворени и именно затова се дава възможност на общината да прави своята програма – едно е в София, друго е във Видин, трето е в Смолян, четвърто е в Бургас. Няма матрица, която да наложите и да е еднаква за всички градове.
Що се отнася до санкциите – да, те са сериозни санкции, когато става дума за кметовете. Те са финансови, всъщност те и за другите са финансови, конфискацията е най-тежката санкция на горивото, което не отговаря, то може да бъде горено в ТЕЦ-те, но ние сме длъжни да предприемем крути мерки. Вие чувате от Световна здравна организация, чувате от всички възможни институции за не просто заболеваемостта, за смъртните случаи, които са причинени от мръсния въздух. Факт е, че – надали някой е щастлив да бъде санкциониран, но много по-важно е да се погрижим за качеството на въздуха, което означава здраве, което означава живот. И от тази гледна точка считаме, че този тип санкции са задължителни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Борисов, имате ли нещо допълнително?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Темата, която беше поставена, и дискутирана и от народните представители, е системна. Достигнахме и до „Белене“. На миналото заседание на Министерския съвет темата за „Белене“ е отворена, така че идеята е да имаме ядрена централа.
Темата по Закона ще я коментирам чисто икономически дотолкова, доколкото засяга Министерството на икономиката. Министър Димов каза, че трябва да проверим дали релацията е резултат или прогрес, даже бях на една от срещите в Европейската комисия с него – наистина ние трябва да покажем прогрес. Именно заради това след много дълъг дебат в рамките между министерствата и в Министерския съвет се съгласихме този закон да тръгне, защото наистина ни очакват много големи санкции.
По отношение на това, че санкциите са огромни, насреща се предвижда един много малък разход от страна на държавата по отношение на контрола, който ще бъде осъществяван от ДАМТН. Може би това е провокирало тяхното становище. Те са държавна агенция, но пък ние ги наблюдаваме, така че ще си позволя да коментирам и тяхното становище в три насоки.
На първо място, както каза министър Димов, последното решение в рамките на Министерския съвет беше да имаме сертификати от европейска кредитирана лаборатория и ДАМТН да работи по сигнал, тоест ние един вид аутсорсваме тази дейност навън, но пък крайният орган, който ще се произнесе, ще издава наказателните постановления, или по АПК – не знам как се наричат, това ще бъде ДАМТН. Колегите явно на този етап не виждат тези текстове да ги разпознаят в този смисъл, който ние докладваме в момента с министър Димов, така че считаме, че между първо и второ четене може да бъде изчистено, както Вие казахте и във Вашата комисия, и в Комисията на госпожа Василева.
Втори два проблема, с които ние заставаме зад ДАМТН, когато се акумулират тези въглища, които не са качествени, те нямат отговор на въпроса къде ще се съхраняват. Може би на този въпрос трябва да отговорим.
И още един дребен въпрос, технически. Ние като цяло, като Министерство на икономиката, изхождайки от икономическия анализ, подкрепихме Закона и затова го подкрепяме и сега.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ако няма други въпроси, да преминем към гласуване на законопроект за изпълнение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 7 и „против“ – 1.
С този резултат Законът на първо четене в нашата Комисия е приет.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите за участието в обсъждането.
Господин Бойчев, въпрос ли имате?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Един коментар към заместник-министъра на икономиката, господин Председател. (Шум и реплики.)
Да предадете на Министерството от цялата Комисия, защото чета, че има някакъв шанс България да бъде избрана от една голяма фирма за завод тук, избира се между България и друга държава, министърът коментира за промени в Закона за инвестициите – молбата ми е да направим всичко възможно да не го изпуснем. (Шум и реплики.)
Само това исках да кажа – да разчитате на пълна подкрепа, ако трябва да стимулираме този процес, защото тези инвеститори идват само с гаранции от страна на държавата, не само на правителството. Защото разбрах какъв е размерът и коя е фирмата. (Реплики: Работим много активно за осъществяване на тази инвестиция.) Искам да кажа, че Икономическа комисия може да помогне, нали така, господин Председател?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не ми казвайте това, а вземете, че ги доведете инвеститорите!
Благодаря Ви за участието и приятна работа!
По трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. Не сме водеща комисия.
Гостите са:
от Министерство на външните работи: Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи и бивш наш колега, и Саша Райчева – старши експерт в Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“.
За да успокоя колегите, не става въпрос за СЕТА-споразумението.
Нашата комисия, господин Георгиев, ако не знаете – четем редовно мотивите, водим си бележки, прочели сме ги. Какво допълнително имате да добавите към мотивите, които са ни предоставени и внимателно сме се запознали с тях?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие сте изключително добре информирани, така че аз нямам особено много какво да добавя, освен това че – понеже споменахте СЕТА, само ще сложа един нюанс, че вече 11 държави са я ратифицирали, но така или иначе това, което ни касае, е, че наистина става въпрос за политическото споразумение, Споразумение за стратегическо партньорство с Канада. Това е сфера, която урегулира въпроси като социалните, пътуванията, диалога между младежите, гражданското общество, теми свързани с политиката за развитие и заетост, така че тя няма общо със СЕТА. Вече 16 са държавите, които са ратифицирали Споразумението. Някои от тях още миналата година. Отново става въпрос за споразумение, което е пилотно по своя характер, тоест това е първото подобно Всеобхватно стратегическо споразумение за партньорство, което се сключва между Европейския съюз и трета държава, така че няма абсолютно нищо, което да ни тревожи. От тази гледна точка само можем да добием нов авторитет в рамките и на Европейския съюз, присъединявайки се към всички държави, които вече са сключили Споразумението.
Единственото нещо, което мога също да добавя, е, че между двете има връзка и тази връзка се корени в чл. 28, т. 7, където Споразумението за стратегическо партньорство би могло да повлияе върху Споразумението СЕТА в случаите на особено тежко и съществено нарушение на правата на човека или неразпространението на оръжия. Това е тема, която се урегулира със Споразумението за стратегическо партньорство и ако бъде нарушена би могла да въздейства върху последващото ратифициране и действие на СЕТА. Това обаче е единствената връзка между двете – едното е търговско-икономическо, другото е политическо и въобще се движим в два абсолютно различни вектора
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЧАВДАР НАЙДЕНОВ (Солидарна България): Говоря от името на Дружество за зелените. Ние от 2013 г. водим борба срещу СЕТА и Трансатлантическото споразумение и имаме забележки и за приемането на това партньорство. Няма логика то да бъде прието преди разглеждането на СЕТА, на икономическото споразумение, защото в текста изрично се одобрява СЕТА, тоест без да е разглеждано се одобрява. Това предопределя и ратификацията по-нататък. Последователността би трябвало да е обратната.
Второ, искам да подчертая, че не трябва да се преувеличава значението на този комплект от документи, тъй като те са замислени в една епоха, която вече отминава – епоха на глобализация, дерегулация. Например в този текст двете страни се ангажират да защитават световната търговска организация и да я укрепват, а междувременно ред действия в новата стратегия на САЩ буквално се подиграват със Световната търговска организация – основни правила, ценности, принципи, и минават към отявлен протекционизъм, така че малко увисва в пространството по-специално от СЕТА. От друга страна, виждаме, че откакто е тръгнал този протекционистки напор, двете страни всъщност не правят нищо, за да изпълнят тази точка от стратегическото партньорство. Те не се противопоставят на протекционисткия натиск на САЩ.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, друго?
Становища? Не виждам.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви.
Само искам да направя няколко разграничения.
Първо, няма как споразумение между Европейския съюз и Канада да урегулира отношенията с трета държавата, каквато в случая се явява САЩ, така че препратката е некоректна.
ЧАВДАР НАЙДЕНОВ (Солидарна България): В защита на…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тук не сме на дискусия, не сме на кръгла маса. Ако искате думата, пак ще Ви я дам, но не сега.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Второто нещо, което също искам да подчертая, е, че между двата документа, макар преговорите да са водени едновременно, няма никаква обвръзка, тоест нито единият документ обвързва с първия, нито обратното. Това, дали ще бъде прието Споразумението за стратегическо партньорство, не ни обвързва с приемането на СЕТА, нито обратното. Единствената препратка, която се прави в Споразумението за стратегическо партньорство, е вече предварително цитираната от мен в чл. 28, и то в много тесен смисъл – тогава, когато става въпрос за нарушение на правата на човека и неразпространението на оръжие. Да се твърди, че, приемайки SPA или ССП на български език – Споразумение за стратегическо партньорство, това ще ни ангажира с приемането на СЕТА, не е вярно, както и обратното също не е вярно: ако бъде ратифицирана СЕТА, непременно трябва да приемем и Стратегическото партньорство. Двата документа си граничат само и единствено в чл. 28. По никакъв друг начин единият не задължава приемането на другия.
И пак повтарям, няма как Споразумение между Канада и Европейския съюз да има протекционистичен характер, що се касае до политиката към трета държава, която и да е тя. Това се две неща, които са важни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може ли още един допълнителен въпрос по темата СЕТА? Мина ли вече през Министерския съвет за внасяне в парламента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Все още не е, доколкото ми е известно. Знаете, че се чакаше решение от Конституционния съд – то вече излезе.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: То излезе още преди месец.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Точно така. Сега предстои и се надяваме колегите от Министерството на икономиката, което е водещото министерство, да направи постъпленията за последваща ратификация на Споразумението СЕТА.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: То обаче вече е в действие, доколкото съм информиран, без ратификацията, тъй като е подписано в Брюксел. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Временно. (Реплики.) Не е в сила. Временно и не във всички свои направления. Има някои части в Споразумението, които временно се прилагат, но не в цялост.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за” точка трета то дневния ред: Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 7 и „против“ – няма.
Точка трета е приета във вида, в който ни е представена от вносителите.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви за участието.
По точка „Разни“, най-вероятно другата сряда няма да имаме заседание.
Колеги, във вторник в 11.00 ч. сме домакини на Асоциацията на металурзите – една много голяма структура, една от най-големите – искат едно изслушване, искат да си кажат проблемите, така че сте поканени всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Маргарита Крачунова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 41
На 14 ноември 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към точка първа: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г., за второ гласуване.
Гостите са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и Живко Стоянов – началник отдел „Регионално сътрудничество“ в Дирекция „Външноикономическа политика“;
от Комисията за финансов надзор: Владимир Савов – изпълнителен директор, заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор и Цветимир Велков – младши експерт;
от Българската агенция за експортно застраховане: Момчил Ройнев – прокурист и Милена Танева – директор „Правно обслужване“.
Второ гласуване – преминаваме веднага към четене на текстовете.
Знаете, че на първо гласуване тук, в Комисията, имаше само една забележка – доколко това е приемливо да се прави, защото се сменя един орган на надзор с друг, но общо-взето премина без сериозни дебати и тук, и в залата.
Преминаваме към работа по текста.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, който е „за“ гласуването на текста по вносител, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 накрая се добавя „свързани с”;
б) в т. 5 след думата „гаранции” се добавя „и други преки и косвени гаранции”.
2. В ал. 2 думите „Междуведомствения съвет по експортно застраховане” се заменят с „надзорния съвет на „БАЕЗ” - ЕАД”.”
Народните представители, имате ли предложения, съображения?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, това като препоръка към Министерството на икономиката.
При тази промяна в Закона се прехвърлят всички отговорности и права на практика в Министерството на икономиката вместо в Междуведомствения съвет. Ние имахме известни притеснения, че преди се гледаше от различни институции на държавата, сега се концентрира в една институция.
Добре. По понятни причини ще подкрепим, но имайте предвид, че ще наблюдаваме много отблизо, как ще се формира Съветът, ще искаме да видим СV-тата на хората, които участват в него. Едва ли ще имате нещо против? Отговорността Ви става много по-голяма и Министерството ще бъде наблюдавано от много близо. Ако работи добре – чудесно, ако има проблеми обаче, всяко решение може да бъде преразгледано.
Желаем Ви успех, но внимавайте!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Заместник-министър, точно това беше дебатът на първо гледане тук, в Комисията. Сменяме един надзор с друг надзор, но цялата отговорност вече идва при Вас. Професор Гечев е абсолютно прав в препоръката.
По § 1 и § 2 имате ли някакви предложения.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 1 и § 2 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „повече от 3 месеца” се заличават.
2. В ал. 3 думите „при застраховане на експортни кредити“ се заличават.”
По тези два параграфа имате ли нещо допълнително? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 3 и § 4 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8.
По тези четири параграфа – 5, 6, 7 и 8, имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за параграфи 5, 6, 7 и 8 се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Надзорният съвет”;
б) точки 1 – 3 се изменят така:
„1. изготвя тригодишна стратегия за дейността на „БАЕЗ” - ЕАД, в съответствие с националната икономическа политика и я предлага на министъра на икономиката;
2. предлага на министъра на икономиката размера на средствата по чл. 9, ал. 1, които да бъдат включени в проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година;
3. ежегодно приема класификация на държавите по степен на риск и определя максималния размер на експозициите по държави;”;
в) точка 4 се отменя;
г) точки 6 – 8 се изменят така:
„6. ежегодно одобрява методология за разделяне на разходите във връзка с дейността по чл. 3;
7. ежегодно одобрява инвестиционна програма на „БАЕЗ” - ЕАД;
8. изисква на всяко тримесечие от управителния съвет на „БАЕЗ” - ЕАД, информация относно сключените застрахователни договори, териториален и секторен анализ на разпределението на застрахования износ и инвестиции, размера на заявените кредитни лимити за застраховане, съпоставени със застрахователния капацитет на „БАЕЗ” - ЕАД, изплатените застрахователни обезщетения и предявените, но неизплатени застрахователни обезщетения по сключени застрахователни договори по този закон;”
д) точка 9 се отменя.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 думите „Междуведомственият съвет“ се заменят с „Министърът на икономиката“.“
Поправките, доколкото знам от колегите от Правната дирекция, са чисто редакционни.
Колеги, имате думата.
Ако няма никакви други предложения, който е „за” приемането на § 9, предложен във вида от работната група, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 9 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите „определени в правилника за дейността на Междуведомствения съвет“се заменят с „утвърдени от Надзорния съвет“.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Застрахователните обезщетения по чл. 3, ал. 1 и 2 се изплащат от „БАЕЗ” - ЕАД.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея в т. 4 думите „Междуведомствения съвет“ се заменят с „Надзорния съвет“.
5. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.”
Народните представители, имате думата за мнения и предложения.
Колегите от Правната дирекция – нямате допълнителни предложения.
По § 10 и § 11 имате ли предложения, питания, въпроси? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 10 и § 11 със съответната редакция се приема.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12.
Работната група предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 17 думите „чл. 14, ал. 4, т. 3 и 4“ се заменят с „чл. 14, ал. 5, т. 3 и 4“.”
Поправките са чисто редакционни, виждам.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 9 и 10 се отменят.”
По § 12, § 13 и по стария § 13, който става § 14, имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за”, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за § 12; нов § 13 и § 13, който става § 14, се приемат.
Преходни и заключителни разпоредби.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
По заглавието „Преходни и заключителни разпоредби”, параграфи със стара номерация – 14, 15 и 16, имате ли въпроси, предложения?
Ако няма, моля, който е „за”, да гласува.
Текстовете на вносителя за наименованието на подразделението; § 14, който става § 15; § 15, който става § 16 и § 16, който става § 17, се приемат.
Господин Борисов, имате думата вече – поискахте я преди малко, в началото на гласуването, след словото на професор Гечев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря.
Ако разрешите – днес замествам колегата Манолев.
Абсолютно приемаме бележката на професор Гечев и ще се съобразим. В момента изхождаме от чистата нормална практика как се управлява едно търговско дружество да има надзорен съвет. Тези междуведомствени съвети са типични, в случаите когато държавата инвестира и плаща средства. Имаме такива дружества и там те съществуват, но тук това е дружество, което работи самостоятелно. То има функцията по Закон обаче да изпълнява политика, така че поемаме ангажимента да информираме Народното събрание за бъдещите действия. Това е провокирано, целият Закон беше провокиран от предложение на Министерството на финансите да спазим нормалната практика на управление на търговски дружества в България.
И още нещо. Може би тук има колега от Комисията за финансов надзор (КФН), те са контролиращ орган по отношение на застрахователите – няма как да участват вътре едновременно да контролират и да взимат решения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Първа точка от дневния ред е изчерпана.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане е приет на второ четене в Комисията по икономическа политика и туризъм.
Минаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Добре дошъл на министър Нено Димов!
Добре дошли на гостите, които са:
от Министерството на околната среда и водите: Нено Димов – министър на околната среда и водите, Юмит Хюсеинова – главен експерт в Дирекция „Опазване чистотата на въздуха” и Галя Йорданова – главен експерт в Дирекция „Опазване на чистата на въздуха”;
от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор: Кирил Войнов – заместник-председател – няма го, Илза Чинкова – директор на Дирекция „Финансово-административна” и Надежда Кайнакчиева – главен юрисконсулт.
Помолих г-н Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономика да остане, тъй като, предполагам, запознати сте внимателно с материалите, ние не сме водеща комисия.
Уважаеми колеги народни представители, на първо четене във водещата комисия е законопроектът е минал, но в същото време имаме доста въпроси по становищата на Асоциацията на българските общини, което е категорично отрицателно. В становището изрично е казано, че общо-взето изпълнителната власт прехвърля цялата отговорност върху кметовете. Ще чуем, разбира се, становището на министър Димов. Доста по-друго е становището на Метрологията. Там по-скоро се касае за функции, пари и щатни бройки, но така или иначе, ние сме комисия, която разглежда този закон и имаме доста въпроси, които бихме желали да зададем.
Предлагам да дадем думата, първо, на министър Димов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко неща, които са важни като промени в този Проект на закон за изменение и допълнение. Естествено, това, с което започна господин Председателят, няма да бъде подминато с представянето, но като най щекотлива тема, да кажем, ще го оставя последно.
Най-малкият проблем е свързан с определена хармонизация, която трябва да се случи през този закон. Тя не предизвиква никакви дискусии на този етап и е по-скоро рутинна, отколкото нещо чрезвичайно, затова няма да се спра на нея.
Двата съществени проблема са свързани с въвеждането на изисквания, които според нас, а и според всички в работната група, които работиха по този закон, ще доведат до намаляване на замърсяването на въздуха от фини прахови частици. Един сериозен проблем, който е свързан с качеството на живот, със здравето на българските граждани, а не на последно място, е свързан и с дейностите, които са договаряни с Европейската комисия във връзка с наказателната процедура, която преди няколко седмици мина в нова фаза. Мисля, че миналата седмица на Колежа на комисарите беше решено да се премине към втората фаза на наказателното дело срещу България. Само да припомня, мисля, че на 5 април 2017 г., влезе в сила осъдително решение за неспазване на нормите на качеството на въздуха от замърсяване с фини прахови частици – подчертавам, само фини прахови частици.
Първата група от промени са свързани с ангажиментите на национално ниво. Започвам с това, че се дава възможност да се въведат изисквания за стандарти за качество на твърдите горива – говоря за въглища, брикети, след малко ще говоря и за дървата, това са нива на съдържание на сяра, пепел и влажност, които са пряко свързани със замърсяването на въздуха, тъй като основният източник на замърсяване е битовото отопление. Това е и по оценките, които имаме ние, и според Световната банка, която направи Проект за национална програма за чистотата на атмосферния въздух. На второ място – казвам го за информация, е автомобилният транспорт. И на трето място, с изключително малък процент – средно национално, между 3-5% е промишлеността, което не означава, че в определени населени места този процент не е по-висок. Като цяло обаче над 50% е замърсяването от битовото отопление.
Въвеждането на изисквания за нивата на съдържание на сяра, пепел и влажност в твърдите горива означава да не бъдат допускани изобщо до пазара за битово отопление. Ще Ви помоля от тук нататък, когато говоря за отопление, да разбирате само и единствено битовото, не говорим за изгарянето в централи и прочие, тоест на пазара да не бъдат допускани въглища и брикети, които имат по високо от определено съдържание на сяра и пепел, като това ще трябва да бъде доказано от вносителите и производителите със сертификати, издадени от европейска акредитирана лаборатория – било на нивото на територията на държавата, било някъде на територията на Европейския съюз. Контролът по това трябва да бъде изпълнен от Държавната агенция по метрология и технически надзор, като ще бъде акредитирана една държавна българска лаборатория, в която те ще могат да правят проверки в случаите, когато има съмнение или сигнали. Техният контрол ще бъде свързан с проверка на сертификатите, които трябва да бъдат представени при вноса и въобще да не бъдат допускани до пазара, ако няма такива, а при съмнение, респективно при сигнали, да се правят проверките в тази лаборатория, която ще бъде държавна. Предвижда се, ако подобно гориво бъде констатирано в пазара, в мрежата за битово отопление, да бъде конфискувано в полза на държавата.
В Закона също така се дава възможност – в Преходните и заключителни разпоредби, за направа на наредба за изискванията за влажността на дървесината. Това са технически характеристики в първия и втория случай, но, за да дам една от препоръките, да споделя, от Световната банка например казаха, че може би ще е много удачно дървата да не се продават на килограм, на тежест, имайки предвид, че влагата тежи, а по друг параметър – примерно на обем или нещо друго, защото влажната дървесина дава значително по-голямо замърсяване на въздуха, отколкото сухата. До известна степен това е свързано не толкова с инвестиция, колкото с организационни мерки, които могат да бъдат предприети. Твърди се от експертите например, че ако дървата бъдат отсечени през ранна пролет, то късна есен, когато ще бъдат използвани, те от само себе си ще имат сериозен процент на изсушаване, което ще намали съществено замърсяването с фини прахови частици.
Третата част, която споменахте, господин Председател, е свързана с отговорността на общините. Всъщност до тук, това, което говорих, са мерки, които се предприемат на национално ниво, така че за прехвърляне на топката и дума не може да става. Нещо повече – и към днешна дата, и към сега действащия закон, общините са тези, които трябва да правят програми за качеството на въздуха, които трябва да реализират.
Това, което се иска обаче с промените в Закона, е да има конкретен резултат. Ние сме видели досега не един път и не два пъти, че правим много силни програми на хартия, които не водят до конкретен резултат. Конкретният резултат всъщност е задължителен, защото без него ние не получаваме подобряване на въздуха, но говорейки за конкретен резултат трябва да разграничим какво всъщност тук означава конкретен резултат. Едното е действително да бъдат постигнати нормите. Това би бил най-добрият резултат. Но си даваме сметка, че това не може да бъде направено в кратки срокове. Нещо повече, имаме яснотата от Програмата на Световната банка, че това ще продължи между 5 – 6 години – 2024 г., 2025 г. Под конкретен резултат ние разбираме, ако в конкретната година, за която става дума, сравнено със средноаритметичното на предходните три години, има подобрение. Това означава, че ако сме имали 80 превишения средно за предходните три години и 79 за текущата, това вече се счита за подобрение. Не говорим за изпълнение, а за посока. Това е пряко взаимствано от начина, по който Европейската комисия се отнася и към България, и към другите страни членки. Те искат конкретни резултати и показване на прогрес. Никой не си прави илюзия, че това е проблем, който може да бъде решен в рамките на месеци.
По същия начин подхождаме и ние на следващото териториално ниво. И пак повтарям, тук се въвежда изискване за конкретен резултат, което не смятам, че някой може да оспори, към програма, която от години е ангажимент на местната власт.
Това, което ще бъде оспорено и пред което кметовете нормално се противопоставят, е санкцията, ако те не постигат конкретни резултати. Естествено е никой да не иска да бъде санкциониран. И аз, когато съм представлявал Българи в Брюксел, съм правил всичко възможно България да не бъде санкционирана и до този етап съм успявал, но това няма да бъде безкрайно дълго време. Няма нещо по-естествено от това.
От друга страна, ние трябва да проявим необходимата политическа воля, защото без санкции е ясно, че няма инструмент, който да накара тези, които са недобросъвестни или които не отдават достатъчно голямо значение на проблема, да вземат мерки. А е факт, че в различните общини – говоря конкретно за тези 25, които са в сферата на наказателната процедура, но не и само за тях, има такива, които припознават проблема като съществен и предприемат мерки, такива, които не го припознават като съществен и такива, които въобще не го третират. От тази гледна точка, както Вие много добре като законодатели знаете, законът не се прави за този, който го спазва, а за този, който не го спазва със съответните необходими санкции за това. Сигурен съм, че ако попитаме шофьорите, те също няма да искат да бъдат санкционирани за нарушаване на Закона за движение по пътищата, но това е важно, за да гарантираме, доколкото е възможно, безопасността.
Когато гледахме законопроекта в основната Комисия, ние чухме – и преди това в Комисията по регионалното развитие и благоустройството, становището на Сдружението на общините, но пак повтарям, аз апелирам към политическа воля за решаване на този проблем, защото той няма да се реши с палеативни мерки.
Ще си позволя, господин Председател, да спра до тук. Ако има въпроси, с удоволствие ще отговоря.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От Държавната агенция за метрология, искате ли думата? Имате ли да добавите нещо повече от това, което го има в официалното Ви становище? Няма какво да добавите, добре.
Колеги, народни представители, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, господин Заместник-министър, колеги! Господин Министър, как смятате чрез Оперативната програма да подпомогнете именно подобряване качеството на атмосферния въздух? Бях сигнализиран от няколко общини за конкретни решения.
Колеги, това наистина е в правото на управляващите органи по оперативната програма конкретни общини, където има замърсяване на атмосферния въздух – доколкото си спомням, имаше една доста значителна сума, която е приблизително около 65 милиона, мисля, че е била за около над 20 общини, които имат проблеми с качеството на атмосферния въздух.
Изведнъж обаче, може би защото сме в предизборна ситуация, пък и виждаме, че и кметовете на Политическа партия ГЕРБ са доста активни, когато трябва да се защитават конкретни мерки, седем общини, забележете кои – Благоевград, Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Смолян и Столична община, де факто явно там е толкова огромно замърсяването, че ще си разпределят не 65 млн. лв., а 111 млн. лв., доколкото разбирам. Това е една от мерките, която по някакъв начин трябва да подпомогне чистотата на атмосферния въздух, защото наистина замърсяването е голямо.
В същото време една община, където вече хората имат доста сериозни проблеми и висока заболеваемост – община Гълъбово, където може би кметът не е от ГЕРБ, е изключена от тази оперативна програма, защото, виждате ли, там битовото замърсяване, битовото отопление не играело такава важна роля. В същото време обаче промишлеността оказва доста сериозна роля. Не случайно там раковите заболявания, за съжаление, са едни от най-високите.
Въпросът ми конкретно към Вас е, господин Министър, днес с този законопроект, който се прехвърли в голяма част към общините, може би ще бъде приет. В същото време обаче имате и доста сериозен финансов ресурс, който трябва да подпомогне и да убедите гражданите, колко е важно да имаме чист атмосферен въздух, без това финансово да натоварва гражданите. Друг е въпросът, че за някои 10 лв. са нищо, но за нас от опозицията е несправедливо точно най-бедните – това е друга тема, да понасят конкретни такси, допълнителни, защото карат стари автомобили. Не искам да се отклонявам.
Виждам, че Вие се съсредоточавате да разпределяте един доста сериозен финансов ресурс към определени седем общини. Може би тези седем общини ще бъдат и най-големите защитници на този законопроект, който Вие ни предлагате, а пък тези, които са по-бедни, които не са поддръжници на Политическа партия ГЕРБ, може би хората трябва спокойно да бъдат оставени да умират.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Стойнев, ще ми разрешите да отговоря по-малко политически, повече експертно, с оглед да не внасям излишна нотка в този вид дебат.
Първо, да уточним ресурса – 65 млн. евро както казахте, горе-долу беше вярно, тоест около 115 млн. лв. от целия ресурс. Целият ресурс отива действително за седем общини. Ще Ви кажа кои са критериите, които са договорени с Европейската комисия.
На практика в понеделник, на 12-ти, след много дълги разговори с Комисията отворихме процедурата, защото имаше различни виждания, дали да бъдат повече общини, дали да бъдат по-малко общини. Като споменавате, например Видин – Видин е общината, в която превишаването на фини прахови частици е в пъти повече от втората по ред. Като погледнете графика ще видите, че е най-замърсената.
Говорихте конкретно за Гълъбово. От две години Гълъбово няма превишение на фините прахови частици. Там може би оставате с впечатлението, че има проблем, защото там има проблем със серните оксиди, но това е друг проблем. Това не е проблем с фините прахови частици.
Първият критерий, който в края на краищата е договорен с Комисията, е общините, които ще получават ресурс, да са в наказателната процедура. Когато Гълъбово няма превишение на фините прахови частици, тя не е по наказателната процедура.
Вторият критерий, има действаща програма за качеството на атмосферния въздух. Тук попада доста широк набор от общини.
Третият критерий е битовото отопление да е идентифицирано като основен източник в самата Програма, тоест Програмата да идентифицира този конкретен източник. Тук вече обхватът на общините се намалява.
Четвъртият критерий е в Програмата да има заложени мерки за подмяна на уредите на твърдо отопление. Това са мерки, насочени единствено и само към домакинствата. Искам да кажа, че в тези програми общински, държавни и други учреждения не могат да участват.
Последните два критерия са изключително математически. Това е дял от населението, спрямо средния дял от населението, което е изложено на замърсяването, и брой превишения в конкретната община спрямо средния брой превишения в общините. Това са на практика доста обективни критерии. Ще видите, че не всички кметове са от ГЕРБ, но някак си ние не можем да бъдем ангажирани с резултатите от последните местни избори, в които по-голямата част от кметовете, да не кажа почти всички, са от ГЕРБ. Имайте предвид, че тази програма ще се изпълнява през следващите няколко години, а знаем, че догодина по това време предстоят избори. Може би това ще бъде един от опитите да бъде подменено статуквото, което вероятно опозицията ще иска на направи.
Защо са избрани седем, а не 25 общини?
Защото, ако разпределите този ресурс на 25 общини, той ще бъде крайно недостатъчен. Той не е достатъчен и за тези седем. Това, което предстои за следващата година, е да се договаря следващият програмен период. Комисията иска много ясно да види като пилотни – те така бяха дефинирани от тях в понеделник, на комитета, като пилотни на база, на което ние да можем да договорим ресурс, който да е значително по-голям, и в следващия програмен период да бъде за абсолютно всички общини, които са в наказателната процедура. Това, между другото, е един и от проблемите, защото общини, които могат да постигнат съответствие, и постигат съответствие, остават като че ли недоволни от това, защото това ги изважда извън критериите, което, от моя гледна точка, е безотговорно към гражданите, които са в тези общини. Неслучайно това е и първият критерий, който е сложен.
Алтернативният вариант, който беше разглеждан, е всички общини да получат по някакъв друг критерий средства. Категоричната оценка на експертизата и на Световната банка, и на Европейската комисия е, че по този подход де факто няма да се получи абсолютно никакъв ефект. Няма да имаме никаква база, на която да направим оценка за ресурса, който е необходим за справяне с програма през следващия програмен период. Трябва да си дадем сметка, че всъщност точно следващият програмен период е този, който се спази с програмата, която предложи Световната банка и която в момента е на обществено обсъждане. Предполагам, че през месец декември, след отразяване на бележките, разбира се, ще бъде приета като правителствена програма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги народни представители?
Заповядайте, господин Професор.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Съвсем естествено е да бъдат подкрепени усилията за решаване на въпроса със замърсяването. Ние имаме ангажименти като страна – членка на Европейския съюз, но бих искал да поставя въпроси и от тази гледна точка. Ние трябваше да имаме тук едни таблици, да видим колко ще струва на бюджета с алтернативни решения през следващите години. Не само тази година. Какво имам предвид? Нищо политическо не влагам, но картината щеше да бъде различна, ако имахме възможности да избираме алтернативи, които са икономически достъпни, защото, какво обсъждаме – пелети, или както знаете, отоплението с климатици, на ток, което предполага сравнителен анализ или природен газ?
Първо, българите какво правим? Този въпрос не съществува за Германия, защото Германия и в други страни основно битовото отоплението е на природен газ. Нали така? Ние, българите, какво направихме? Казвам българите – управлението, няколко: съсипахме Южен поток, обикаляме сега с разсмиващи тук разговори в Саудитска Арабия и други, как ще дойде газ, от къде, от Аляска, съсипахме си проекта и вместо да имаме два пъти повече природен газ при по-ниски цени…
Второ, какво щеше да стане? Нека да не са 400, 300 милиона от транзитни такси – 200 милиона да са, лесно ще сметнем каква помощ може да окажем на българите да минат на пелети, да речем. Нали? Ако я сложим в пет, шест, седем години. Ние обаче пропуснахме и тази възможност.
След това отоплението с климатици. Всеки ще Ви каже, няма защо да правим научни изследвания, че някои хора предпочитат и използват климатици вместо даже централното отопление на София, което също е екологично чисто, самото отопление, защото им е по-евтино. Какво щеше да бъде, ако хората имаха възможност, в това число и кварталите около София, да се отопляват на по-евтин ток, например? Само че ние си съсипахме и проекта за по-евтин ток. Най-евтиният ток, знаете кой е? Печеливша централа, знаете коя е в момента? Тя не е ТЕЦ. Така че ние нямаме стратегия. Ние сме си объркали всичко. Какви варианти имаме в момента? Ние в момента трябва да бръкнем в бюджета, за да ги дадем тези пари и да плащаме глобите. Понеже ни е толкова акъла, ще плащаме сега, тъй като не сме си свършили другата работа. Ние затова поставяме въпросите – не само от БСП, и от други партии, че ние си решаваме въпросите на парче като ни глобят. Ние нямаме никаква стратегия. Други страни и народи в Европейския съюз нямат такъв проблем. Тече си им природната газ от Русия, удвоиха си я, свиркат си, а Ви викат Вас да Ви наказват в Брюксел. Същите хора, които си направиха още две тръби, Ви наказват. Нали така? Не, Вас лично. Нас, българите наказват, което е цинично. Кой е виновен за това? Ние, българите. Тоест, ние нямаме никаква стратегия. Ние нямаме никакви алтернативни варианти, които да обсъждаме. Защото въпросът не е екологичен. Той е системен въпрос. Затова в случая ще сме принудени да взимаме от бюджета. ТЕЦ-те – даже сега се сетих и, ако се интересувате, ще Ви предоставя, аз се притеснявам не от глобите на Европейския съюз, защото няма откъде да знаете преди три-четири години мисля завършихме Центъра по устойчиво развитие в УНСС с 66 други университета от Европа, едно изследване за пагубната роля на ТЕЦ-те в Европа. Ще Ви дам изследването. То струваше 15 млн. евро, организирано от Европейската комисия, но няма да публикуваме резултатите от сега Ви казвам, защото те са смразяващи, тъй като някои съседни на нас страни могат да ни заведат на съдилища, където да ни изглежда мечта това, което ни глобява Брюксел. В случая казваме, че битовите замърсявания, битовото отопление – ама ТЕЦ-те, много добре знаете като подготвен човек от тези комини – 120 – 130 м, къде отива в замърсяването? Нали знаете къде отива? В съседни страни, чак до Близкия изток. И ако те ни заведат дела, нещата ще станат страшни. Ще Ви дам европейското изследване, да видите. Ние продължаваме да крепим ТЕЦ-те и по политически причини всякакви правителства стоят, замърсяват си хората най-спокойно, ние бъркаме в бюджета да плащаме, но тяхното замърсяване не е по-малко опасно, защото серните окиси едва ли ще твърдите, че са по-безопасни за хората от въглеродния диоксид! Нали? Трудно ще бъде. Те са даже доста и по-опасни, но както и да е.
Ние нямаме комплексно решение. Добре, сега ще решим въпроса. Поставете обаче въпроса в правителството. Това може да е повод, това е допълнителен аргумент за това, което говорим – за Стратегията на България в областта на енергетиката. Защото той сега, какво да прави? Той идва и иска повече пари от бюджета, за да се реши въпросът. Всеки министър ще иска – това е разбираемо.
Това искам да кажа, че източникът на парите можеше да бъде друг, но сега не е. И като не е, ще плащаме все повече!
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Министър, доста сериозни санкции предвиждате тук. Освен потърпевшите кметове, които веднага са реагирали, виждам, че и всички търговци, които продават горива, минават в много строг режим. Исках да видя в крайна сметка анализът, който сте правили след приемането на този законопроект, надявам се да изпълни част от екологичните си цели, но има спор относно това. Признавам си, че не съм запознат с тази материя – но спорът е, защо давате предимство само на определен тип горива, които са екологично чисти, или не предизвикват такива прахови частици? Има съмнение, че там може да се разглеждат и още повече алтернативи. Струва ми се, че е редно този въпрос да бъде изчистен и да няма такъв тип съмнение, че едва ли не, решавайки един екологичен проблем, ние за сметка на това стимулираме само определен тип горива. Струва ми се, че не би трябвало това да бъде целта, иначе ние казваме: няма как да не адмирираш такъв тип действия, които да водят до по-високи екологични стандарти.
Надявам се да са си направили добре разчетите относно органите, които ще прилагат тези санкции, тъй като виждам какво се случва в такъв тип пазари, в които имаме много тежки регулации. Виждате, че непрекъснато сме по медии, непрекъснато сме от протест в протест или в някаква разправия. А тук ми се струва, че преобразявате сектора с този законопроект и ми се искаше да видя каква е Вашата готовност, да чуя от Вас лично думи, че няма, така да кажем, тикане към определен тип горивна база, която да бъде за сметка на други останали.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим законопроекта, най-вече защото като цяло идеята наистина е важна – да се решат проблемите със замърсяването на въздуха. Още повече, както и господин министърът спомена, всъщност 50% от замърсяването идва от отоплението с твърдо гориво – битовото отопление.
В тази връзка – да, виждаме и становищата на Националното сдружение на общините. Все пак това е на първо четене и приемаме Закона в неговата цялост. Мисля, че между първо и второ четене нещата могат да бъдат прецизирани, така че да се намери балансът, и най-важното, законът всъщност да бъде работещ. Това е по-важно.
Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще го подкрепим.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам да дадем думата последно на двете министерства.
Господин Димов, господин Борисов, имате думата.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам да коментирам няколко неща, които поставиха господин Гечев и господин Бойчев.
Господин Гечев говореше за алтернативи. Първо да кажа, че Германия също е в наказателна процедура. Шестнадесет държави от Европейския съюз са в наказателна процедура. Германия обаче не е с фини прахови частици – той е прав. Там има много природен газ, там проблемът е с азотните оксиди, така че те са по друг повод. Природният газ там ги е довел до друг тип наказателна процедура, но отново с качеството на въздуха и отново с нещо, което не е безопасно.
Що се отнася до алтернативите – на практика различните общини, които правят своите програми, са тези, които дават алтернативите. Тук ще се опитам да комбинирам и с отговора към господин Бойчев за въпроса за горивата. Ние третираме в този Закон само изискванията към твърдите горива, които водят директно до замърсяване с фини прахови частици, а не фаворизираме някакво гориво. Естествено, ако има възможност – между другото, Оперативната програма казва: включване към газификация, включване към топлофикация, разширяване на мрежата не само са допустими, а са препоръчителни. Те са в топ ранкинга. Последното нещо – сменянето с печки на друго твърдо гориво, само в случай, там има една звездичка, само в случай, че никаква друга алтернатива не е възможна. Естествено, там изискването е тези печки да отговарят не по дизайн – нещо, което предстои да бъде въведено в целия Европейски съюз, но вече има такива продукти, защото те също водят до съответно по-ниско замърсяване.
Алтернативите са отворени и именно затова се дава възможност на общината да прави своята програма – едно е в София, друго е във Видин, трето е в Смолян, четвърто е в Бургас. Няма матрица, която да наложите и да е еднаква за всички градове.
Що се отнася до санкциите – да, те са сериозни санкции, когато става дума за кметовете. Те са финансови, всъщност те и за другите са финансови, конфискацията е най-тежката санкция на горивото, което не отговаря, то може да бъде горено в ТЕЦ-те, но ние сме длъжни да предприемем крути мерки. Вие чувате от Световна здравна организация, чувате от всички възможни институции за не просто заболеваемостта, за смъртните случаи, които са причинени от мръсния въздух. Факт е, че – надали някой е щастлив да бъде санкциониран, но много по-важно е да се погрижим за качеството на въздуха, което означава здраве, което означава живот. И от тази гледна точка считаме, че този тип санкции са задължителни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Борисов, имате ли нещо допълнително?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Темата, която беше поставена, и дискутирана и от народните представители, е системна. Достигнахме и до „Белене“. На миналото заседание на Министерския съвет темата за „Белене“ е отворена, така че идеята е да имаме ядрена централа.
Темата по Закона ще я коментирам чисто икономически дотолкова, доколкото засяга Министерството на икономиката. Министър Димов каза, че трябва да проверим дали релацията е резултат или прогрес, даже бях на една от срещите в Европейската комисия с него – наистина ние трябва да покажем прогрес. Именно заради това след много дълъг дебат в рамките между министерствата и в Министерския съвет се съгласихме този закон да тръгне, защото наистина ни очакват много големи санкции.
По отношение на това, че санкциите са огромни, насреща се предвижда един много малък разход от страна на държавата по отношение на контрола, който ще бъде осъществяван от ДАМТН. Може би това е провокирало тяхното становище. Те са държавна агенция, но пък ние ги наблюдаваме, така че ще си позволя да коментирам и тяхното становище в три насоки.
На първо място, както каза министър Димов, последното решение в рамките на Министерския съвет беше да имаме сертификати от европейска кредитирана лаборатория и ДАМТН да работи по сигнал, тоест ние един вид аутсорсваме тази дейност навън, но пък крайният орган, който ще се произнесе, ще издава наказателните постановления, или по АПК – не знам как се наричат, това ще бъде ДАМТН. Колегите явно на този етап не виждат тези текстове да ги разпознаят в този смисъл, който ние докладваме в момента с министър Димов, така че считаме, че между първо и второ четене може да бъде изчистено, както Вие казахте и във Вашата комисия, и в Комисията на госпожа Василева.
Втори два проблема, с които ние заставаме зад ДАМТН, когато се акумулират тези въглища, които не са качествени, те нямат отговор на въпроса къде ще се съхраняват. Може би на този въпрос трябва да отговорим.
И още един дребен въпрос, технически. Ние като цяло, като Министерство на икономиката, изхождайки от икономическия анализ, подкрепихме Закона и затова го подкрепяме и сега.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ако няма други въпроси, да преминем към гласуване на законопроект за изпълнение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 7 и „против“ – 1.
С този резултат Законът на първо четене в нашата Комисия е приет.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, се приема за първо гласуване.
Благодаря на гостите за участието в обсъждането.
Господин Бойчев, въпрос ли имате?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Един коментар към заместник-министъра на икономиката, господин Председател. (Шум и реплики.)
Да предадете на Министерството от цялата Комисия, защото чета, че има някакъв шанс България да бъде избрана от една голяма фирма за завод тук, избира се между България и друга държава, министърът коментира за промени в Закона за инвестициите – молбата ми е да направим всичко възможно да не го изпуснем. (Шум и реплики.)
Само това исках да кажа – да разчитате на пълна подкрепа, ако трябва да стимулираме този процес, защото тези инвеститори идват само с гаранции от страна на държавата, не само на правителството. Защото разбрах какъв е размерът и коя е фирмата. (Реплики: Работим много активно за осъществяване на тази инвестиция.) Искам да кажа, че Икономическа комисия може да помогне, нали така, господин Председател?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не ми казвайте това, а вземете, че ги доведете инвеститорите!
Благодаря Ви за участието и приятна работа!
По трета точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2018 г. Не сме водеща комисия.
Гостите са:
от Министерство на външните работи: Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи и бивш наш колега, и Саша Райчева – старши експерт в Дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“.
За да успокоя колегите, не става въпрос за СЕТА-споразумението.
Нашата комисия, господин Георгиев, ако не знаете – четем редовно мотивите, водим си бележки, прочели сме ги. Какво допълнително имате да добавите към мотивите, които са ни предоставени и внимателно сме се запознали с тях?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие сте изключително добре информирани, така че аз нямам особено много какво да добавя, освен това че – понеже споменахте СЕТА, само ще сложа един нюанс, че вече 11 държави са я ратифицирали, но така или иначе това, което ни касае, е, че наистина става въпрос за политическото споразумение, Споразумение за стратегическо партньорство с Канада. Това е сфера, която урегулира въпроси като социалните, пътуванията, диалога между младежите, гражданското общество, теми свързани с политиката за развитие и заетост, така че тя няма общо със СЕТА. Вече 16 са държавите, които са ратифицирали Споразумението. Някои от тях още миналата година. Отново става въпрос за споразумение, което е пилотно по своя характер, тоест това е първото подобно Всеобхватно стратегическо споразумение за партньорство, което се сключва между Европейския съюз и трета държава, така че няма абсолютно нищо, което да ни тревожи. От тази гледна точка само можем да добием нов авторитет в рамките и на Европейския съюз, присъединявайки се към всички държави, които вече са сключили Споразумението.
Единственото нещо, което мога също да добавя, е, че между двете има връзка и тази връзка се корени в чл. 28, т. 7, където Споразумението за стратегическо партньорство би могло да повлияе върху Споразумението СЕТА в случаите на особено тежко и съществено нарушение на правата на човека или неразпространението на оръжия. Това е тема, която се урегулира със Споразумението за стратегическо партньорство и ако бъде нарушена би могла да въздейства върху последващото ратифициране и действие на СЕТА. Това обаче е единствената връзка между двете – едното е търговско-икономическо, другото е политическо и въобще се движим в два абсолютно различни вектора
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЧАВДАР НАЙДЕНОВ (Солидарна България): Говоря от името на Дружество за зелените. Ние от 2013 г. водим борба срещу СЕТА и Трансатлантическото споразумение и имаме забележки и за приемането на това партньорство. Няма логика то да бъде прието преди разглеждането на СЕТА, на икономическото споразумение, защото в текста изрично се одобрява СЕТА, тоест без да е разглеждано се одобрява. Това предопределя и ратификацията по-нататък. Последователността би трябвало да е обратната.
Второ, искам да подчертая, че не трябва да се преувеличава значението на този комплект от документи, тъй като те са замислени в една епоха, която вече отминава – епоха на глобализация, дерегулация. Например в този текст двете страни се ангажират да защитават световната търговска организация и да я укрепват, а междувременно ред действия в новата стратегия на САЩ буквално се подиграват със Световната търговска организация – основни правила, ценности, принципи, и минават към отявлен протекционизъм, така че малко увисва в пространството по-специално от СЕТА. От друга страна, виждаме, че откакто е тръгнал този протекционистки напор, двете страни всъщност не правят нищо, за да изпълнят тази точка от стратегическото партньорство. Те не се противопоставят на протекционисткия натиск на САЩ.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, друго?
Становища? Не виждам.
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви.
Само искам да направя няколко разграничения.
Първо, няма как споразумение между Европейския съюз и Канада да урегулира отношенията с трета държавата, каквато в случая се явява САЩ, така че препратката е некоректна.
ЧАВДАР НАЙДЕНОВ (Солидарна България): В защита на…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тук не сме на дискусия, не сме на кръгла маса. Ако искате думата, пак ще Ви я дам, но не сега.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Второто нещо, което също искам да подчертая, е, че между двата документа, макар преговорите да са водени едновременно, няма никаква обвръзка, тоест нито единият документ обвързва с първия, нито обратното. Това, дали ще бъде прието Споразумението за стратегическо партньорство, не ни обвързва с приемането на СЕТА, нито обратното. Единствената препратка, която се прави в Споразумението за стратегическо партньорство, е вече предварително цитираната от мен в чл. 28, и то в много тесен смисъл – тогава, когато става въпрос за нарушение на правата на човека и неразпространението на оръжие. Да се твърди, че, приемайки SPA или ССП на български език – Споразумение за стратегическо партньорство, това ще ни ангажира с приемането на СЕТА, не е вярно, както и обратното също не е вярно: ако бъде ратифицирана СЕТА, непременно трябва да приемем и Стратегическото партньорство. Двата документа си граничат само и единствено в чл. 28. По никакъв друг начин единият не задължава приемането на другия.
И пак повтарям, няма как Споразумение между Канада и Европейския съюз да има протекционистичен характер, що се касае до политиката към трета държава, която и да е тя. Това се две неща, които са важни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може ли още един допълнителен въпрос по темата СЕТА? Мина ли вече през Министерския съвет за внасяне в парламента?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Все още не е, доколкото ми е известно. Знаете, че се чакаше решение от Конституционния съд – то вече излезе.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: То излезе още преди месец.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Точно така. Сега предстои и се надяваме колегите от Министерството на икономиката, което е водещото министерство, да направи постъпленията за последваща ратификация на Споразумението СЕТА.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: То обаче вече е в действие, доколкото съм информиран, без ратификацията, тъй като е подписано в Брюксел. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Временно. (Реплики.) Не е в сила. Временно и не във всички свои направления. Има някои части в Споразумението, които временно се прилагат, но не в цялост.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за” точка трета то дневния ред: Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, № 802-02-25, да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ – 7 и „против“ – няма.
Точка трета е приета във вида, в който ни е представена от вносителите.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, се приема за първо гласуване.
Благодаря Ви за участието.
По точка „Разни“, най-вероятно другата сряда няма да имаме заседание.
Колеги, във вторник в 11.00 ч. сме домакини на Асоциацията на металурзите – една много голяма структура, една от най-големите – искат едно изслушване, искат да си кажат проблемите, така че сте поканени всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Маргарита Крачунова
