Съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския на 29 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
(Точка първа е само за Комисията по икономическа политика и туризъм).
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ

КОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРИХОДНИТЕ АГЕНЦИИ И БОРБАТА СЪС СИВАТА ИКОНОМИКА И КОНТРАБАНДАТА



П Р О Т О К О Л
№ 40


На 31 октомври 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския на 29 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
(Точка първа е само за Комисията по икономическа политика и туризъм).
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата, и гостите се прилага към протокола.

Заседанието беше открито в 14.00 ч. и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическата политика и туризъм и господин Емил Димитров – председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме кворум.
Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден. Ще го гласуваме поотделно двете комисии.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския на 29 октомври 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
За членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм, тъй като нашият дневен ред е по-различен от дневния ред на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата, имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, предлагам за обсъждане следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския на 29 октомври 2018 г., за първо гласуване.
Моля , тези които подкрепят така предложения дневен ред да гласуват.
Дневният ред се приема единодушно.

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Точка първа -- Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 802-01-45, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г., за първо гласуване.
По първа точка от дневния ред давам думата на г-жа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването, да ни представи законопроекта.
Колеги, в Преходни и заключителни разпоредби, § 42 от законопроекта за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса има направени поправки свързани с приватизацията и следприватизационния контрол, по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Моля, госпожа Начева много накратко да ни запознае за какво става въпрос.
Министър Караниколов е готов също да отговаря по тази тема, ако има въпроси към него.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господа Председатели на комисии, уважаеми дами и господа министри и заместник-министри, уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията за промени, които правим в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за бюджета на НЗОК, са свързани с нашето желание средствата, които са предвидени за здравноосигурителни плащания, в това число и ръста на средствата спрямо настоящата година от 490 млн. лв. да се използват прозрачно, ефективно и да доведат до реален резултат още от началото на 2019 година.
Промяната дава възможност на лечебните заведения с държавно и общинско участие да реализират приходи от продажба на имущество не само за инвестиционни цели, но и за удовлетворяване интересите на кредиторите. На този етап знаете, че техните правомощия се свеждат единствено до възможността за реализиране на инвестиции в лечебните заведения.
Добавката, която предлагаме, ще доведе до по-висока финансова дисциплина в лечебните заведения и възможност със средствата, които те могат да реализират от неефективно използвани и ненужни активи на този етап, да отидат за погасяване на просрочени задължения, с което ще се освободи значителен финансов ресурс за реализиране на същинската медицинска дейност. Оборотни средства и средства от лечебна дейност няма да се използват за погасяване на просрочени задължения.
Промяната е интегрирана и с някои други промени, които предлагаме и които въвеждат по-голяма прозрачност за наблюдение на финансовата дейност на държавните и общински лечебни заведения и с въвеждането на ниво нормативна уредба на финансов стандарт за работа на лечебните заведения за болнична помощ.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Караниколов, имате ли да добавите нещо или само ако има въпроси? Само ако има въпроси.
Колеги, имате думата.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Няколко въпроса имам относно предложения бюджет, който предвижда близо 490 мил. лева повече само за Националната здравноосигурителна каса.
Бих искал, без да е приключила още годината, предполагам че следите как се движи изпълнението на бюджета за тази година, да кажете как очаквате да приключите 2018 г. и ако има преразход, по кои позиции ще бъде той.
Ако сме предвидили 490 млн. лв. повече за следващата година, знаете че стана един скандал с едни натрупани задължения към други осигурителни каси на страни от ЕС, каква част е предвидена да бъдат възстановени оттам? Защото имахме един спор – има ли ги, няма ли ги и накрая се оказа, че ги има.
Това което имам като разочарование гледайки подхода който се справя за пореден път при представянето на бюджета. Струва ми се, че е крайно несериозно да се иска увеличение от няколкостотин милиона и то да не бъде съпроводено със сериозна заявка за реформа и засилен контрол на разходването на средствата в здравеопазването. С една много сериозна заявка относно ефекта на разходването на тези средства и резултатът, който ще бъде постигнат от това.
Миналата година бяха 400 милиона, тази година са почти 500 милиона, с този подход незнам до къде ще стигнем. Освен една заявка, че ще се приемат финансови стандарти за лечебните заведения. Нещо което министърът обяви, то всеки министър го обявява между другото и този министър обяви в самото начало, и до момента не виждам някакъв резултат от това. Твърдя, че този подход е крайно неприемлив. Всяка политика, която се провежда, трябва да се чете през бюджета.
Предполагам ще ми отговорите, че въвеждате електронното здравеопазване, всеки екип започва с тази тема, но досега няма нито една реална крачка изпълнена и в това. Аз не вярвам във волята на това правителство, че то ще иска да ограничи разходването на средства в здравеопазването.
Молбата ми е в пленарната зала, когато е този дебат и въобще за пред българското общество, поне да се постараем искайки 500 мил. лева отгоре, да обясним тези средства за какво ще отидат, по какъв начин ще бъдат харчени и какъв ще бъде ефекта от тях, за да е ясно след това някой каква отговорност носи. Защото разговорът за тези 500 милиона за мен е завършен с това и трябва да започне с това, какво направихме с онези 400 милиона от миналата година? Какъв ефект постигнахме, за да не се окаже, че с тези 500 милиона тази година ефектът ще бъде същия като миналата година.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси към госпожа Начева?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Здравеопазването и образованието касаят всяко българско семейство. В тази връзка искам да продължа въпроса и коментара на колегата Бойчев, от нас се иска да утвърдим едно изумително увеличение на бюджета, с още половин милярд почти, или с един милярд тази година текущата и следващата година, при положение, че не се сменя механизмът. Не ние, цитирам Европейската комисия: „Основните сфери, в които не се вижда достатъчен прогрес са образованието, здравеопазването и въвеждането на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.“ Няма как да приемем нещо, което уж всички отчитаме, че наливаме пари в здравеопазването, а качеството намалява. Расте броят на закритите болници. Расте броят на закритите отделения. Растат проблемите на българското население, където хората пътуват десетки километри, за да отидат на лекар. Това са неопровержими факти и в този модел наливаме още половин милярд. Ние не виждаме никакъв нов модел. Европейската комисия ни казва, ние българите си казваме, че имаме нужда от нов модел и сега ще обсъждаме някакви нови предложения. Ние сега като гласуваме този бюджет той си върви по законите, които сме приели. Тоест, отписваме 2019 г. за реформи.
Бих искал да попитам за тези към 500 милиона дългове на държавните и общинските болници. Тези допълнителни половин милиард лева, къде отиват? Как ще се покриват тези дългове? Ще се покриват ли, с какви средства ще се покрият? Най-страшното е като покрием тези дългове при същия модел те ще генерират нови дългове.
Специално искам да попитам, защото обществото е чувствително, тъй като нещата там са цинични. Тези половин милярд ще ги дадем, та някои директори на държавни болници да имат по още 15 апартамента ли? Те са мултимилионери. В една агонизираща здравна система ние допускаме в управлението на здравеопазването те да декларират по 15-20 апартамента, едва ли не. Къде го има това? Това и в Африка го няма. Да ти е в колапс здравеопазването и да рапортуваш с тези милиони. Какво прави държавата, как е допуснала такова нещо?! Каква ни е гаранцията, че няма да им дадете по още 10 апартамента тази година?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Госпожо Начева, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, представих само малка част от предложенията за промени, но тъй като въпросите са по-цялостни ще си позволя по-голям коментар да направя по това, което предлагаме.
Първо, по отношение на това, как ще приключим 2018 г.? На този етап в Министерство на здравеопазването няма да се формулират просрочени задължения, а ще се спазват параметрите на Закона за бюджета, които са гласувани от Народното събрание.
По отношение на Националната здравноосигурителна каса, на този етап отново подчертавам, се очаква недостиг на средства или дефицит към края на годината в размер около 40-50 млн. лв. Надяваме се до края на годината да бъдат намалени като общ размер. Дефицитът на средства е в сферата на лекарствените продукти. Ще обясня какво правим по този въпрос за 2019 г. Частично няма да бъдат заплатени средства за лекарствени продукти, които ще се заплатят през следващата финансова година.
За 2019 г., въпросът който се отнасяше до европейските плащания, сме предвидили в проектобюджета 160 млн. за покриване на задължения към държави от Европейския съюз. В средносрочната бюджетна прогноза до 2021 г. сме направили план, съгласно който да се покрият всички просрочени задължения. Като за този план за покриване на просрочените задължения изцяло към държавите, имаме две основни държави, към които имаме формиран най-голям дял на просрочията – Германия и Австрия. Направихме срещи и с двете държави на ниво Министерство, министър, заместник-министри и ниво каси. Имаме изключително добро взаимодействие с тях и сме подписали конкретни планове за погасяване на просрочените задължения.
Част от 160-те милиона, които сме разчели за следващата година, а с тях покриваме най-значителен дял от просрочията за европейски плащания, се финансират със средства от преходния остатък на Касата, който е натрупан от предходни периоди по сметки на Касата в БНБ. Това са 50 мил. 400 хил. лева. По тази причина и бюджетът на Касата за 2019 г. е разчетен с отрицателно бюджетно салдо, за да използваме тези средства за покриване на европейските плащания. Тоест, в това направление на дейност няма напрежение и не съществува такова. Подкрепено е със споразумения от съответните държави.
Що се отнася до останалите реформи и мерки, за които съвсем резонно задавате въпрос, приходите на Касата са формиране на база на макроикономическите допускания и прогнози, които ще разгледате по следващата точка от дневния ред, но те са обвързани с минималната работна заплата, тавана на минималния и максималния осигурителен дохода, средния осигурителен доход и размера на здравноосигурителната вноска. Тоест, това са реалистичните оценки за макроикономическите индикатори и броят на здравноосигурените лица. Абсолютно реалистичен е таванът на приходите. Именно за да има ефективност и гаранция за използване на разходите, в Преходните и заключителни разпоредби предлагаме промени в редица закони, които дават гаранциите, за които Вие изразихте въпроси.
Разширяваме контролната дейност в няколко основни посоки, без да навлизам в детайли. Разширяваме контролната дейност и правомощията на НЗОК в посока възможност тя да контролира и медицинската, и цялостната финансова дейност, а не както досега само тази част от плащанията, която е свързана с финансовите параметри, които заплаща Касата.
Създаваме възможност, вече стана дума в редица коментари, за създаване на Агенция за медицински надзор, която ще има нови функции, обхват и съдържание свързани с проверка на дейността на лечебните заведения, на медицинските стандарти и на финансовите стандарти за управление на болниците.
Определяме структура и съдържание на медицинските стандарти за първи път, така че те да съдържат ясно измерими количествени параметри, които ще гарантират качеството на лечение на пациентите и правила за добра медицинска практика. Те за първи път ще гарантират правилата за отношение между медицинския персонал и лекарите, а от друга страна ще се адаптират най-актуалните и съвременни европейски практики за лечение по редица заболявания.
Не случайно сме си дали срок от три месеца нормативните уредби да станат готови, за да може медицинската дейност на лечебните заведения да се адаптира така, че да отговаря на съвременните норми и стандарти за лечение. Предвидили сме необходимия срок, в който лечебните заведения да ориентират дейността си към този начин на поведение.
Предвиждаме редица промени в областта на лекарствата. Където за първи път въвеждаме изискването за проследяване на ефекта от лечението, въвеждане на критерий за качество за проследяване на ефекта, за оценка на терапията, като се вменяват редица ангажименти на притежателите на разрешение за употреба в тази посока. Въвеждаме нов принцип, който няма да ограничи достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ – нови терапии и нови лекарства за лечение, но ще ангажира компаниите, за което имаме принципно тяхното съгласие, да предоставят в рамките на един глобален финансов ресурс годишни бюджетни стойности, каквато практика има и в други европейски държави. Разходи, които те гарантират с тригодишни споразумения с Касата, в рамките на които те гарантират, че няма да лишат пациентите от адекватно модерно и съвременно лечение, но ще отчитат резултатите от това лечение и ще спазват финансовите параметри. Така че за първи път през 2019 година да няма този несъизмерим ръст на разходите за лекарства спрямо предходните години и спрямо всички останали направления на здравноосигурителните плащания.
Предлагаме и редица промени, които са свързани с оповестяване на информация, качество на информация. Въведохме още тази година с наредба много стриктни изисквания към работата на ръководителите и директорите на болниците, във връзка с въпроса на професор Гечев. Тези изисквания обвързват заплащането на директорите на болниците с резултатите на лечебното заведение, като контролираме на месечна и тримесечна база финансовите показатели на лечебните заведения, така че да не допуснем натрупването на нови просрочени задължения, каквато е нашата цел. За първи път пречупваме тенденцията да расте ръстът на просрочията. Общият размер на задълженията е 500 млн. лева. Това е нормално число спрямо мащаба на работа на болниците. По-скоро важен е размерът на просрочените задължения Просрочените задължения варираха от 250 до 300 млн. лева в предходни години, а сега нивата им достигат до около 200 млн. лева, като в някои лечебни заведения размерът на просрочията е контролиран дял спрямо общия размер на разходите. Около десетина са лечебните заведения, в които просрочията формират над 50% от структурата на разходите на болниците. Именно в тях ние персонално работим с ръководителите на тези болници с оздравителни планове, знаете примери за такива болници, където искаме да ограничим негативната тенденция без да лишаваме хората от достъп до медицинска помощ.
Нашата цел е не да ограничим лечебните заведения, а там където не се предоставя медицинска помощ, където няма лекари да се преструктурира така, че без да се лишава населението от достъп да може да се предоставя качествена медицинска помощ. За първи път въвеждаме в структурата, обхвата и съдържанието на националния рамков договор изисквания за критерия за качествен индикатор и за проследяване качеството на лечение, които ще дефинираме заедно със съсловните организации и ще са първа стъпка за обвързване на плащанията, особено в първичната помощ, с резултатите от дейността на изпълнителите на медицинска помощ.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Уважаеми господа Председатели, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри и заместник-министри! Госпожо Начева, много подробно и надълго обяснихте нещата, но в подкрепа на това, което казаха моите колеги, ще Ви дам конкретни примери. Може би, аз от това което чух, защото много обемна информация и термини използвахте и неможах всичко да разбера. За миналата година гръмко се анонсира, че 400 мил. лева е бюджета на Здравната каса, а за 2019 г. Вие сега казахте, че има набелязани мерки, които да регулират и да се контролира за по-голяма ефективност процеса. Бих искал съвсем коректно да Ви споделя практични примери, които са проблемни и с които са ме занимавали последните 20 дни група от хора. Ще дам примери, които да са в контекста на още по-голямото наливане на пари и каква ще бъде ефективността.
Сезираха ме група хора, че изведнъж изчезна медикаментът Йонистиб, говорим за примери от реалния живот, което е животоподържащо за онкоболни хора. В същото време единствената алтернатива беше, че в търговската мрежа появи от някъде възможност да бъде заменен с Калотин, чието доплащане за месец, себестойност на медикамента за месец, беше три пъти по-скъпо от Йонистиб. Изчезна изведнъж Транжента, който се ползва за лечението и поддържане жизнеспособността на хората с Диабет тип 2, който е най-често срещан диабет. Тези два примера от съвсем скоро са показателни, че пари се наливат.
Бих искал да насоча вниманието Ви за крайния ефект и дано тези мерки, които сте набелязали да се реализират. Защото миналата година реално, изводът до който стигам, е, че ефектът е никакъв. Както каза професор Гечев, може би парите отиват несправедливо в някои повече, а в други се лашкат стресирани и всеки месец са под напрежение. Освен че са болни се страхуват дали ще си набавят жизнено-необходимия медикамент.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси?
Заповядайте, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, колеги, министри, уважаема госпожо Начева! Отговорът на предишните въпроси ме провокира да Ви задам един уточняващ въпрос. Казвате, че са заложени 160 млн. лева за плащане на задължения към други здравни каси. Сетих се за скандала миналата година с професор Плочев, това беше мотивът да го отстраните от длъжност, като казвахте, че той лъже. В същото време Вие и министърът твърдяхте, че няма такива задължения. Въпросът ми е, кога сте казвали истината? Дали според Вас правилно беше отстранен професор Плочев или беше отстранен заради това, че казва истината?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Тези мерки които изредихте за количествени критерии за оценка, за показатели предвиждате да бъдат осъществявани като изпълнение и контрол от агенцията, която анонсирахте – медицинският одит да стане с много по-широки правомощия? Както журналистите обичат да казват медицинското ДАНС. Имате предвид звеното, което ще осъществява контрол. Въпросът ми е, ще има ли такъв тип звена за медицински и финансов контрол към самата Здравна каса или това ще бъде само към агенцията?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Начева, заповядайте. Имаше няколко въпроса към Вас.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа! Що се отнася до лекарствата абсолютно сте прав. Аз за съжаление не съм лекар или фармацевт за да мога да знам точно тези медикаменти защо ги няма на пазара. Това което ние се опитваме да направим е именно за да няма на ниво медикаменти неразумно поведение от страна на компаниите. Нещо което ще наблюдаваме и на ниво, това не го отбелязах, но променяме механизма за влизане на един лекарствен продукт в страната по линия на Комисията за оценка на здравните технологии и Националния съвет за цени и реимбурсиране, където сме взели мерки да няма възможност да се злоупотребява с цените. За новите продукти, които се приемат на нашия пазар да има заложени критерий и изисквания. Именно за да елиминираме такива практики сме въвели изискването за рамкови споразумения с компаниите в рамките на средствата по бюджета, които сме определили за онколекарства, за лекарства за домашно лечение и за лекарства по скъпи протоколи, Вие ще ги видите в Закона за бюджета, компаниите да предложат най-изгодни условия за реимбурсиране от страна на Касата, тип по-големи отстъпки, без да лишават пациентите от необходимите терапии за лечения по което и да е от заболяванията, които заплаща Касата.
Допълнително пропуснах да отбележа, че за медицинските изделия за първи път въвеждаме изисквания за качество на медицинските изделия при запазване и дори увеличение на финансовия ресурс. Няма да допуснем реимбурсиране на медицински изделия, които не отговарят на определени изисквания за качество.
Здравната информационна система е свързана с контрола. Абсолютно сте прав, че много пъти са стартирали най-различни вид и тип системи. Това което ние правим разбира се няма как да се визуализира на този етап, но гаранцията, че имаме сериозно отношение към този въпрос, е фактът, че ние наистина започнахме да обявяваме обществени поръчки за отделните модули, които ще позволят изграждането на интегрираната информационна система, по начина по който тя трябва да съществува, с въвеждането на номенклатури, регистри, правила за въвеждане на информацията, въобще всички системни стъпки за интегриране на финансовите и медицинските потоци в системата, не само по линия на Касата, но и на Министерство на здравеопазването. Тези търгове и техническите задания за тях с отделните модули, които са логически обвързани се оповестяват на страниците на Министерство на здравеопазването. Там е включена и електронната рецепта, електронното направление. Знаете, че с измененията в Закона за лекарствените продукти в медицинските изделия, който гласувахте, въвеждаме информационна система, която ще наблюдава търговията с лекарствата и възможностите за нерегламентиран паралелен износ. В момента финализираме реалното тестване на централизираното договаряне на лекарства от Министерството за болниците. Това са дейности, които биха елиминирали практиките да изчезва едно или друго лекарство заради завишени цени или неразумно поведение от страна на която и да е компания. Тази здравна информационна система е допълнителен елемент за оптимизиране на контрола. Имаме реален график и ако не се обжалват поръчките във времето безкрайно дълго, нещо което се надяваме да не се случи, ние наистина ще я реализираме под контрола и на Парламента в това число. Защото наистина искаме да се случи.
Що се отнася до контролната дейност, това което ме попита господин Бойчев. Имаме предвид контролът да се реализира в няколко основни направления. Агенцията за медицински одит ще осъществява контрол върху цялостната дейност на лечебните заведения – медицинска, финансова, от гледна точка на политиката, стандартите и правилата за добра медицинска практика, затова дали една болница трябва да съществува като такава или не.
Националната здравноосигурителна каса не само, че запазва своите контролни правомощия, но тя ги разширява с предложените промени. Поема и медицинския контрол освен финансовия контрол за дейностите, които тя финансира. Освен това ще прецизираме много по-ясно и детайлно контролните правомощия на Районните здравни инспекции, които са към Министерството, в обхвата на контрола върху аптеките в болницата и извънболничната помощ, защото те имат териториални структури, каквито новата агенция няма да има. Подчертавам, че това преструктуриране няма да се направи за сметка на допълнителни разходи за персонал или административна издръжка на Министерството или на Касата в рамките на техния потенциал с по-справедливо и адекватно преразпределение на функциите на национално и регионално ниво.
По отношение на 160-те милиона, мога да кажа само, в рамките на моите правомощия и длъжността която заемам, че имаме подкрепа на международните институции за плана който сме подготвили за отчитане на този размер на плащанията. Имаме визията как да се подобри контролът. Проблемът в разминаване на данните беше чисто счетоводен и грешката беше от тази гледна точка на Касата за отчитане на разходите за тази дейност на начислена и касова основа. Касата отчиташе размера на задълженията в момента, в който се плащаха, а не в момента в който възникваше съответното задължение. Когато установихме това разминаване ние взехме съответните мерки за промяна както на контролните процедури, така и на процедурите за наблюдение и обмен на информация в Касата. В момента имаме напълно ясна и прозрачна информация за това, което се случва и това е разчетено в бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други въпроси има ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушах внимателно обяснението за 160-те милиона, но няма как да го приемем. Излезахте с министъра пред цяла България и излъгахте. За такива лъжи Ви искаме оставката. 160 милиона лева. Професорът излезе и каза, че са така, но Вие твърдяхте, че не са. Какво не сте смятали? Кой ще Ви смята на касова и друга основа?! Шегувате ли се? Тук не е икономически техникум! Нали затова сте там на работа – за да смятате! Докторът е сметнал, а Вие какви сте? Икономистите не можете да сметнете две числа. Вие излъгахте българския народ за 160 милиона и след като излъгахте, как ще Ви вярваме сега?! Аз не Ви вярвам относно това, което говорите. Защото Вие вкарахте човека в болница и го уволнихте, защото каза, че има 160 милиона… Защо трябваше да лъжете, какъв е проблемът? Защото умират и хора заради това, както знаете. Като не сте си платили умряха българи, а вие си лъжете по медиите и мислите, че ще минете така?! В пленарна зала ще Ви искаме оставката, нашата група.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Аз няма да задавам въпроси, господин Председател, а само ще изразя становището на Движението за права и свободи.
Ние от ДПС няма да подкрепим бюджета на Националната здравноосигурителна каса по ред причини. Една от основните причини е, че докато се наливат пари в нереформирана система, няма смисъл да подкрепим каквито и да било финансови средства при обърната пирамида – в болничната система, а извънболничната помощ е изцяло неглижирана.
Другото с което не сме съгласни, е, промяната на 16 закона с Преходните и заключителните разпоредби. Незнам до кога смятат управляващите да работят по този начин. Най-шокиращото за мен е, че разрешителното за дейност на лечебни заведения за болнична помощ трябва да се дава единствено и само от Народното събрание. Това е пълен абсурд. Министерството на здравеопазването е абдикирало от всякаква политика. След като лицензионният режим на лечебните заведения за болнична помощ ще трябва да бъдат давани от Народното събрание. Не мисля, че в някой правен мир има такова нещо. Това е най-големият абсурд, който е заложен в Закона за бюджета.
Отново въвеждате бюджет и лимитиране дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Движението за права и свободи няма да подкрепи в Комисията този бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Ако няма обжалване по процедурата, какъв срок ще има за интегриране на информационната система за контрол на лекарствените продукти? Колко години ще наливаме по 400-500 млн. лв., докато се стигне до ефективно разходване на средствата?!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Начева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
На г-жа Шевкед ще отговоря, че става дума за разрешение за дейност на изцяло ново лечебно заведение за болнична помощ, на нова болница. Много дебати имаше по въпроса, защо се появяват или не се появяват нови болници и нови лечебни заведения. Считаме, че когато става дума за публичен ресурс с такава обществена значимост и в такава важна сфера, аналогично на образователния сектор, който също е публичен сектор когато се разкриват нови университети, това е проблем, който трябва да се обсъди и на ниво Парламент, абсолютно ясно и прозрачно в контекста на потребностите на страната.
Относно информационната система.
Сроковете за информационната система са следните: системата за централизиран търг на лекарствата, с които болниците осъществяват лечение в момента се тества и от началото на следващата година за търговете, които ще провеждат болниците в новия тригодишен период трябва да действа. Всички промени, които правим с Преходните разпоредби на Закона за бюджета желаем да влязат в сила още от 1 януари 2019 г., за да действат паралелно с изпълнението на бюджета и да дадат ефект. Защото ако бяха направени извън това, щяха да влязат в сила най-рано 2020 г. и щяхме да изгубим една година без промените, които предлагаме. Извън дебата за новия модел и какъв да бъде той, за което знаете, че се води отделна дискусия.
За търга, който ще контролира вноса и износа на лекарства и движението на лекарства на територията на страната, който е регламентиран с промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, срокът който ни е дало Народното събрание е до 4 месеца от приемането на закона. Тоест, д 4 месеца системата ще бъде изградена и ще започне да работи.
Централизираната здравна система, която въвежда електронната рецепта и други аспекти от контрола, ако няма проблем с обжалване на търговете които оповестяваме, така както е приет европейският проект, до края на следващата година трябва да приключи изпълнението на всички модули. Като най-приоритетно започваме с електронната рецепта, електронното направление и регистрите в системата на здравеопазването.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По-голям абсурд от това, което каза Адлен Шевкед – да искате от парламента да Ви утвърждава болниците, след като през последните 10 години се нароиха стотици болници, без никой да ни пита. Вие си ги откривахте, а сега ни прехвърляте отговорността на нас. Утре ще имате същия проблем със стоматологични кабинети, с поликлиники и т.н. В края на краищата това е български парламент. Това е пълен абсурд. С какво една болница е по-различна от читалище или спортен клуб? Ще ни докарате до там да се занимаваме с всичко, което е Ваш проблем, защото не сте си свършили работата. Но тези дебати ще ги водим в пленарната зала.
Гласуват само членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм. Който е съгласен да приемем законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „против“ – 7 и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. се приема.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Поздравявам колегите от ГЕРБ и ВОЛЯ, че подкрепиха проекта. В смисъл, че никой не посмя да се изкаже в подкрепа на проекта.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Начева, благодаря за участието.
Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския на 29 октомври 2018 г., за първо гласуване.
По тази точка наши гости са:
от Министерство на финансите: Росица Велкова – заместник-министър на финансите;
от Министерство на икономиката: Емил Караниколов – министър на икономиката, Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“ и Елена Карапаунова – началник на отдел „Финанси и бюджет“ към Дирекция „Финанси и управление на собствеността“;
от Министерство на туризма: Николина Ангелкова – министър на туризма и Станка Илиева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“.
Проектобюджетите са раздадени на всички. Имате кратки резюмета на двете министерства. След представянето от тримата наши гости ще имате думата за въпроси.
Госпожо Велкова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господа Председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Макроикономическата прогноза за следващата година е в съответствие с актуалните очакванията за развитие на икономическата среда в международен план. Очакваният икономически ръст е 3,7 на сто, като растежът на Брутния вътрешен продукт е прогнозиран да се ускори основно по линия на публичното потребление, инвестиции и номинално да достигне равнище от 116 млрд. лв. в края на 2019 г., като през 2021 г. очакваният размер на БВП е 133 млрд. лв.
Прогнозната средногодишна инфлация е 3 на сто; нивото на безработица се очаква трайно да намалее и за 2019 очакваме тя да се понижи до 4,8 на сто.
Управлението на консолидирания държавен дълг осигурява финансова стабилност и гарантиране на фискалния резерв, който към месец септември тази година достигна 11,2 млрд. лв. Заложена е положителна тенденция за трайно намаляване на държавния дълг на България спрямо БВП, третият най-нисък дълг в Европейския съюз, и от очаквано равнище от 22,5 на сто в края на 2018 г. се прогнозира спад до 19,1 на сто в края на следващата година и номинално намаление на дълга от 2,1 млрд. лв. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2019 г. е разчетено на дефицит от 0,5 на сто, като за следващите години от прогнозния период бюджетът е балансиран.
Благоприятната циклична позиция на икономиката води до нарастване на данъчно-осигурителните приходи, които допълнително са повлияни от мерките за подобряване на събираемостта. През 2019 г. се предвижда приходите по консолидираната фискална програма да достигнат 43,8 млрд. лв., което е с 5,6 млрд. лв. повече спрямо Закона за 2018 г. и 4,5 млрд. лв. повече спрямо очакваното изпълнение за 2018 г.
На база на заложеното увеличение на приходите, през следващата година се планират разходни политики, които включват по своя характер постоянно увеличение на разходи, като например заплати, пенсии и други социални плащания.
През 2019 г. Бюджетът преразпределя 44,5 млрд. лв. или 38,2 на сто от Брутния вътрешен продукт, като се спазва фискалното правило за размера на публичните разходи да са под 40 на сто от БВП.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2019 г. се запазва както е заложен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Приоритет на Бюджет 2019 са социалната политика, политиката по доходите, образование и отбраната, както и не на последно място усвояване на европейските средства.
Разходите са насочени приоритетно за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания - 150 млн. лв.; за целеви помощи за отопление, които са увеличени двойно поради повишените цени на енергоносителите, за което са предвидени допълнително 40,4 млн. лв.; за увеличаване на минималната работна заплата от 510 на 560 лв. от 1 януари 2019 г.; за увеличаване с 10 на сто на средствата за заплати и осигурителни вноски от 2019 г. на заетите в бюджетната сфера, а на педагогическия персонал е предвидено увеличение на възнагражденията с 20 на сто за 2019 година.
Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от Брутния вътрешен продукт в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП до 2024 г., като процентът за 2019 г. е 1,58% от БВП и в номинално изражение възлиза на 1 млрд. 839 млн. лв. Гарантирани са и средствата за трите големи инвестиционни проекта на армията.
Близо половин милиард лева допълнителни средства са предвидени за общините. Новите моменти в частта на бюджетната рамка за общините са свързани с въвеждането на по-справедлив модел за определяне на бюджетните им взаимоотношения с държавния бюджет чрез подобряване на механизмите за разпределение на целевата субсидия, субсидията за капиталови разходи и на общата изравнителна субсидия. При разпределянето на целевата субсидия за капиталови разходи към основния и допълнителния компонент е предвиден допълнителен ресурс за подпомагане на общините от четвърта и пета категория, за подобряване на състоянието на социалната и техническа инфраструктура на територията им.
Предложено е изменение на механизма за разпределяне на общата изравнителна субсидия през 2019 г., като е въведено условие за достъп до субсидията. Ръстът на изравнителната субсидия основно е насочен към Северна България. Най-големият ръст е за Северозападния район от 114,3.
Приоритет на страната остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на Европейския съюз, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване, и изграждане на конкурентоспособна иновативна икономика.
Нов момент в съдържанието на прогнозата е, включването на повече информация при представянето на разходните политики, както с фискални измерители, така и посредством ключови индикатори за измерване на степента на изпълнението им. Целта е, чрез дефинирането на устойчиви индикатори да се създаде възможност за проследяване на постигнатия напредък по провежданите политики за по-ефективно и ефикасно управление на публичните разходи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Караниколов, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаема господа Председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, заместник-министър, експерти, гости, уважаеми представители на медиите! Зная че сте запознати с докладите, тъй че много накратко ще Ви представя законопроекта.
Министерство на икономиката осъществява своята дейност в изпълнение на общия програмен приоритет на правителството на Република България за повишаване на растежа и конкурентоспособността на българската икономика.
Като двете основни политики на Министерство на икономиката за 2019 година са: „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност“ и „Ефективно външноикономическо сътрудничество“.
За изпълнение на Политиката в областта на Устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност в проекто - бюджета за 2019 г. са предвидени 62 363 000 лв. С тези средства Министерство на икономиката ще работи за повишаване на потенциала за растеж, основаващ се на насърчаване на предприемачеството предимно във високотехнологични промишлени производства и интензивни на знание услуги, насърчаване на инвестициите и иновациите и повишаването на производителността на труда.
Тази политика е насочена към достигане както на националните цели в Националната програма за реформи, така и за изпълнение на стратегия „Европа 2020” и Националната стратегия за насърчаване на Малките и средни предприятия 2014-2020.
Стратегическата цел на политиката е: „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможността за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни”
За постигане на стратегически цели си поставяме три оперативни цели, както следва: „Подобряване на бизнес средата, усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с регулаторни режими и намаляване на административната и регулаторна тежест, създаване на обща система на таксите, събирани от централната и местна власт” …. (Приложено резюмето към протокола)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имам едно предложение. Това резюме Вие ни го предоставихте предварително, за което Ви благодарим. Ние сме го прочели. Нас ни интересува това, което е извън бюджета.
Първо, да ни кажете, стигат ли Ви парите?
Второ, имахте някои идеи свързани с инвестиционния климат. Моля, да ги споделите и тях, защото все пак бюджетът ще го приемем, но ние трябва да продължим да работим.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за разбирането.
Бюджетът на Министерство на икономиката стига. Политиките на Министерство на икономиката не се финансират само и единствено от държавния бюджет, там са и оперативните програми. Само за следващата година сме заложили над 300 милиона да бъдат по оперативните програми, които ще се стартират.
Политиките на Министерство на икономиката и не само, а на цялата държава няма как да се реализират без законодателната власт. Съвсем накратко, аз съм запознал председателя на Икономическа комисия, ще Ви запозная и Вас, и ще поискам и помощ.
Анализирахме Закона за насърчаване на инвестициите, включително анализирахме закона в страните около нас и тези които са в Европейския съюз. Констатирано бе следното, че като законодателство, в момента ги сравнявам с тези държави, които са членки на Европейския съюз, ние имаме еднакво законодателство, но като преки чуждестранни инвестиции или т.нар. „стратегически инвестиции“ в страните около нас идват стратегически инвеститори, но при нас не идват.
Анализирахме закона от гледна точка на това, колко са най-големите инвестиции, които са идвали за последните 20 години по нашето законодателство. Оказа се, че най-големите инвестиции са около 450 млн. евро, като това е един инвеститор, но прави три различни завода с различни действия. Тоест, по 150 евро, ако може така да се направи сметка.
Истината е, че по нашето действащо в момента законодателство ние стратегически инвеститор не можем да доведем. Направихме анализ и се оказа, че в другите страни- членки на Европейския съюз се използва т.нар. метод „ад хок“. Тоест, водят се преговори със стратегически инвеститор, дали ще е автомобилен производител или самолетен производител, тези преговори вървят между 3 и 4 години. След като договорят конкретни параметри, те отиват в Европейската комисия за съгласуване, тъй като има много държавни помощи. Ще обърна внимание без да казвам имена. Например една държава членка е привлякла автомобилен производител, инвестицията която е направена за 5 или за 8 години е над 1,1 млрд. евро. Съответната държава след съгласуване с ЕК е направила държавна помощ от 194 млн. евро, дала е за всеки новоназначен работник между 7 и 8 хил. евро (тук говорим за 32 млн. евро), продала е терените, където се реализира инвестицията, за 2,20 евро на кв. м. и е дала възможност инвеститорът да не плаща данък печалба по определена формула до определени размери. Това в българското законодателство липсва, дори като възможност, че ние можем да водим преговори с такъв стратегически инвеститор.
Анализите са ни готови. Ще помоля да не е другата седмица, тъй като няма да съм в България, а вероятно по-другата ако решите да Ви представя този анализ и да помислим за законодателство, което ще даде възможност ние да водим преговори със стратегически инвеститори. Иначе такива инвеститори в България няма да дойдат само с нашето законодателство в момента, с което се работи. Няма как да изпишем и конкретни текстове, защото това се съгласува с Европейската комисия, тъй като има много държавни помощи, но това е правено, има и практика в редица държави.
Друга молба за помощ. Миналата година с подкрепата на Министерство на икономиката беше учредена асоциацията на „стартъп-ите“. Там членуват много такива фирми. Те имат готови съвместно с Министерство на икономиката, както и на другите министерства, имат 90 предложения за изменение на нормативната база, която да подпомага стартиращите компании. Молбата ми е на това заседание да поканим и тях, предварително ще Ви раздадем материалите, и да обсъдим как можем да помогнем и на стартъп-ите.
Това са политиките, които може и се надявам, че законодателната власт ще помогне.
Относно бюджета, той е по-добър от миналата година.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Ангелкова, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господа Председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също ще започна с това, че параметрите на предложения от Министерски съвет Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., кореспондират със заложените в програмата за управление на правителството - приоритети, цели и мерки.
Бих искала да отбележа, че откакто Министерството на туризма бе създадено през втория мандат на премиера Борисов и определено като национален приоритет, имаме рекордни резултати.
За 2016 г. – над 8,2 милиона чуждестранни туристи и ръст от 16%, приходите от чуждестранен туризъм – 6,4 млрд. лв., ръст от 16%. За 2017 г. – 8,9 милиона чуждестранни туристи, ръст от 7,6%, 6,9 млрд. лв. са приходите, спрямо предходната година – 9,3%. За първите 9 месеца на 2018 г. имаме над 7,9 милиона чуждестранни туристи, ръст от 5,5%, а за първите 8 месеца приходите възлизат на над 5,5 млрд. лв., като ръстът е 7,2%. Тези официални данни са категорично доказателство за резултатите от хоризонталните и секторни политики, водещи до устойчив икономически ръст в отрасъла.
Бюджетът който е определен за Министерството на туризма за 2019 година, без да влизам в детайли, е 19 352 800 лв. Като основната програма, която е свързана с реализиране на политиките, касае развитието на националната туристическа реклама и международното сътрудничество в областта на туризма. Там са определени разходите в размер на 14 575 800 лв.
Основно дейностите, които сме предвидили за нейното разходване са свързани със засилване на информираността за България и интереса към разнообразни туристически продукти, с цел държавата да се превърне в целогодишна туристическа дестинация. Прилагане на най-ефективните маркетинг инструменти за позициониране и промотиране на България като атрактивна туристическа дестинация, съгласуван с браншовите организации и големите туроператори, работещи на целеви пазари за България чрез таргетирани послания на различните пазари, насочени към целевите групи в следствие на анализи от подробни проучвания. Сътрудничество на Република България с международните органи и организации в областта на туризма. Маркетингови дейности и промотиране на българския туристически продукт на международно ниво чрез комуникационни кампании на пазари Германия, Великобритания, Франция, Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния и Турция, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, САЩ, Китай и Индия.
Средствата за реклама са аналогични на параметрите от бюджет 2018 г., като медийната реклама за промотирането на продуктите на перспективни пазари, интегрирани и комуникационни кампании е свързана и със създаването и производството поддръжка на цялостно криети в концепция за рекламните визуализации, публични медийни събития, активности свързани с връзките с обществеността, кръгли маси, презентации и пиар акции, и медийни събития и т.н. Анализ на профил на туристите от целевите пазари, проучвания на разходи за специализирани продукти и дял от бенч маркетинг и оценка на конкурентоспособността. Уеб базирани системи за популяризиране на туристическите продукти, мобилни апликации, интернет реклама, изграждане на апликации и интегриране на единен регистър на туристическите обекти и атракции в България.
В заключение също Ви информирам, че предвидените в проектозакона средства по бюджетната програма „Администрация“ са в размер на 2 603 100 лв.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата и двете комисии. Точката е обща за обсъждане от членовете на двете комисии. Заповядайте за изказвания.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Обръщам се към представителя на финансовото министерство. Много ми е странно, че за Северозападна България ръстът на изравнителната субсидия е 114%, а за няколко пъти по-жизнени икономически региони в Южна България е 112%. Аз ли нещо не мога да си обясня или Вие ще ми кажете по-ясно, кое е сближаването за регионален баланс, като имаме огромен дисбаланс. В процентно отношение не мога да хвана никаква солидарна и дългосрочна политика за овладяването на кризите в тези региони, които вече се обезлюдяват.
В тази връзка, господин Министър, скоро се откри голям завод в Плевен. Не е проблем, понякога се намират големи инвеститори, които търсят от порядъка на няколко хиляди души работна ръка. Проблемът е, че няма хора. Дори за нискотехнологично производство не могат да се намерят работници. Други малки, големи фабрички също отварят. Ако с такива огромни дисбаланси и такива малки проценти в даване на предимство от държавата на западналите региони, това не е политика – това е антиполитика. Всякаква логика за мен липсва.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
В продължение на това, което колегата Бурджев коментира, ще си спестя коментарите по общия бюджет и ще изчакам дебата в пленарната зала, но прави впечатление, че се хвърлят много лесно едни числа. Аз също тези 114% не ги виждам.
Когато говорехте за регионалната политика, казахте, че едва ли не ще се отделят кай знае колко повече капиталови разходи и трансфери към общините, особено към малките общини. Ако обаче го преведем на една конкретна община, ми се струва, че говорим за няколко десетки хиляди лева. Ако някой слуша отстрани ще каже: „То ще се решат едни страшни проблеми тук на регионалната политика на страната“, а като погледнеш по-детайлно нещата, изглеждат по друг начин. Да не говоря, че въобще сте далеч от прогнозата и искането, което общините правят през Националното сдружение на общините. Пак казвам, това е общо и няма да коментирам този бюджет.
Започвам с коментарите за двата бюджета, ползвайки присъствието и на двамата министри.
Първият ми коментар е към Министерството на икономиката. Доколкото Вие, господин Министър, нямате точно правомощията да се произнасяте по този въпрос, но като член на Министерския съвет носите отговорност и за провежданата политика. Аз и колегите от БСП твърдим, че този бюджет не развива в голяма степен потенциала на българската икономика за растеж.
Бих искал да чуя Вашия коментар за това как поредна година предвидените и заложени капиталови разходи, така наречените „публични инвестиции“ от Вашето правителство и гласувани в бюджета, който Вие сте предложили за 2018 г., за поредна година не се изпълняват. Сами разбирате, че това е точно обратното на тази цел, която Вие прокламирате, като основна в започване на експозетата за ускорен икономически растеж и по-добра икономическа среда за работа. Но при положение, че българското правителство не успява публичните инвестиции, които то е разчело и заложило в бюджета да ги инвестира. Това са пропуснати средства за българската икономика и оттам мултиплициране на този ефект, пропуснати решения на проблеми на българските граждани. Не сме ги заложили ние, Вие сте ги заложили с прогнозата за бюджета и приемането на Бюджет 2018. В момента констатираме, че има огромно неизпълнение. Според мен този въпрос е по-скоро към финансовия министър, но и Вие като министър на икономиката би трябвало да имате отношение за това, защото една друг тип правителствена политика би стимулирала най-малко икономическия растеж.
Аз Ви поздравявам за това откритие, което сте направили за промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Винаги когато се прави такъв тип откритие, е добре дошло. Необходимо е час по-скоро да бъдат разписани такъв тип законодателни предложения и да бъдат внесени.
Много пъти съм казвал, че България има едно пасивно отношение към инвеститорите. Ние стоим и си мислим, че сме най прекрасното място в света, с най-добрите условия и някой идва тук и чука на опашката, за да инвестира в тази страна. Това не е така. Ние сме на една глобална конкуренция и за да дойдат инвеститори, те трябва да бъдат търсени. Да не отварям тук темата за енергетиката, то е същото, все чакаме някой да дойде от другаде, за да ни развива нашата ядрена енергетика и си мислим, че ще има опашка. Няма да има опашка.
Вие сте прав, аз считам, което и да е българско правителство трябва да има един инструментариум в преговорите, защото тези примери, които давате, аз също зная за такива примери, когато Словакия и Полша се бореха за един завод. Имаше процес на наддаване. Едната страна дава инфраструктура, дава облекчения за работни места, но в крайна сметка това са структуроопределящи инвестиции за всяка икономика и трябва да бъдат докарани на всяка цена в България. От опозицията Ви гарантираме, че ще подкрепим такъв тип инициативи. Но трябва да има инициативи, а не само приказки и да отчитаме едни негативни статистики по инвестициите. Нашата и Вашата работа, на министрите, на нашите търговски представители трябва да бъде да търсят инвеститори и да облекчаваме всички процедури. Ужасявам се когато чуя примери за това, как сме изпуснали един или друг инвеститор заради непрофесионалния подход и те са отишли в съседните на България държави.
Спомняте си завода в Плевен, за който пременяхме законодателството. Подкрепихме го тук. Беше пак голяма олелия, обещавали Ваши колеги, месеци наред минали и за малко да отиде в Сърбия този завод. Говоря за завода в Плевен. Шест месеца в администрацията, едно правителство, друго правителство …, това са национални неща, няма значение кой е министър и кое е правителството. Когато заводът трябва да се направи в България, трябва да направим всичко възможно да дойде в България. Ние няма да правим политика от тази работа. В смисъл, ще правим политика в добрия смисъл на думата. Вие сте министър, Вие трябва да имате инициативата за това.
Бих искал да видя потенциала за растеж, което по-скоро ми се струва, че правителството се явява пречка в момента, а не стимул. Най-добре изпълнявайте си публичните инвестиции, които сте заложили и това най-малкото, което може да правите, а другото е средата като цяло, което гарантирате.
За Министерството на туризма, на фона на милиардите, където раздавахме тук за здравеопазване, то няма и 20 милиона бюджет. Безспорно добре се вижда, че има Министерство на туризма. То това, господин Димитров, е като Вашата комисия. Аз бях скептичен когато я гласувахме, но се оказа, че давате резултат. Учудващо, но давате резултат. Това може и на министър Горанов да го предадете, на фона на цялата тази кампания и тези нелегални фабрики, които се откриват непрекъснато, аз очаквах едни по-сериозни изражения в приходната част за бюджета за следващата година.
Миналата година, госпожо Ангелкова, аз Ви зададох също този въпрос. Тогава имахте може би с 2 милиона по-малко за реклама. Сега виждам, че 2 милиона са Ви дали на общото увеличение и вас малко Ви е засегнало. България се бори както за инвестиции, така и за довеждането на туристи в една жестока световна конкуренция. Много добре знаете нашите съседи в региона какви усилия полагат за това.
Може ли на база опита, който имате в момента, да кажете и да сме спокойни относно изразходването на тези средства, в момента вече са над 14,5 милиона, които ще бъдат за различни маркетингови инструменти, за позициониране, промотиране на България, за участие в тези много важни изложения, където трябва да бъде представена нашата страна. До каква степен е ефектът от тези средства? Защото аз съм виждал в другите страни, на тези наши суми, с пъти са повече бюджетите. Затова ние се борим там в една изключително неравна среда.
Затова искам такъв анализ от Вас, за да видим какво можем да направим и как да направим така, че да поискаме да убедим някой, нашата страна да полага повече усилия в нейното си позициониране и промотиране. Никой няма да дойде в страната, защото сме много красива и сме много хубава дестинация, ако най-малко не знае за нея, ако най-малко не познава българския продукт и българската специфика. Затова бих искал да видя на база досегашния опит този анализ и да видим какво можем да помогнем, така че България да бъде все по-предпочитано място, и то във високите ценови групи туристи, да стане целогодишна пълна дестинация.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, има три групи въпроси към тримата министри. Нека да чуем отговорите.
Заповядайте, госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По отношение на средствата за общините за следващата година. Допълнителните средства, които са предвидени за общините са 476 млн. лв., от които голямата част – 453 милиона е за обща субсидия за делегирани дейности. С 10 млн. лв. е увеличена изравнителната субсидия, с 3 милиона – субсидията за зимно поддържане и снегопочистване, и с 10 милиона – целевата субсидия за капиталови разходи.
Това, което в капиталовата субсидия е предвидено за общините от четвърта и пета категория, след прилагане на механизма на формулата, по 25 хил. лв. на всяка една община допълнително са разчетени. Общините от четвърта и пета категория са 131.
По-сериозно е променен механизмът при изравнителната субсидия, тъй като там се въвежда право на достъп и правото на достъп имат общините, на които постоянните данъчни постъпления към 31 декември на един жител са по-ниски от 120% от равнището им за страната на един жител. По този начин 19 общини загубват правото си на субсидия, от което освободените средства по разчетите от 2018 г. в размер на 21 млн. 700 хил. лв. с допълнителното увеличение с 10 милиона се преразпределят при променена формула на изравнителната субсидия по другите общини. Всъщност ръстът от 10 милиона представлява 3,5%, но акумулирайки средствата от общините, които губят достъп, се получават по-високи проценти от ръста, който е даден от средствата от централния бюджет.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Караниколов, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първо за проблема с хората. Да, това лично за мен и срещата ми с инвеститорите е най-драматичният проблем. Той по принцип за българското общество е изключително драматичен – демографска криза, хората напускат България. Решенията са краткосрочни и дългосрочни. Първо, както знаете за миналата година в образованието се инвестираха 400 милиона повече, около 23 хиляди ученици повече. За тази година в Проекта на бюджета са 490 милиона повече. Това е добър сигнал, но трябва много сериозно да преразгледаме образователната система в България. Лично мое мнение е, че българските ученици още от началните години трябва да изучават предприемачество. Ние имаме пазарна икономика от около 30 години. Това е една голяма дупка – нито имаме манталитет на предприемачи, нито на търговци. Другото, което е важно и което Министерство на икономиката трябва да направи и считам, че го правим – има инвестиции, но те не са стратегически над милиард евро и нагоре. Когато дойде един такъв инвеститор, около него ще дойдат минимум още 20 компании, затова трябва да помислим за законодателство. Ние не можем да изпишем точни параметри, защото тази „ад хок“ процедурата се съгласува с Европейската комисия поради това, че има държавни помощи. Имаме готови текстове, ще Ви бъдат представени, ако разбира се ги одобрите. Благодаря отсега за изказаната възможност за подкрепа, ако одобрите текстовете.
Относно публичните инвестиции – не искам да се оправдавам, но това не е винаги проблем на правителството. Тръгваме да строим пътища, появяват се неправителствени организации с право или без право. Започват се различни процедури, обжалват се – тоест има много елементи, които не зависят само от правителството. Тук може всеки министър, когато има публични инвестиции или сектори, да коментира по-конкретно.
Това е накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие наистина ли вярвате, че ние Ви вярваме в момента за инвестициите? Това е практика от много години на Министерство на финансите. Залагат се повече инвестиции, отколкото могат да бъдат изпълнени, след което остават неусвоени средства и има пари за преразпределение. Това е практика от много години.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ще се запозная с тази практика, явно не я познавам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Ангелкова, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря на всички народни представители, членове на Икономическата комисия и по туризъм за подкрепата, която оказват на Министерството на туризма, когато се обсъждат нашите законодателни инициативи.
Разбира се няма да скрия, че като младо министерство ни е изключително трудно в много голямата конкурентна среда, особено с нашите съседи в борбата за по-добро позициониране на туристическата карта. За да можем да постигнем и постигаме тези устойчивите резултати, които наблюдаваме в последните три години, ние залагаме на фокус и приоритизиране. Основно средствата, които имаме за реклама, независимо че на фона на тези средствата за реклама, които имат другите държави наши конкуренти, са изключително малко. Ние залагаме на приоритизиране и фокусиране по отношение на целевите ни пазари. Именно този подход ни води и този висок ръст, който имаме в последните три години. Давам за пример Германия. Там стартирахме целево промотиране и рекламиране още със създаване на министерството. За последните три години от пазар Германия имаме 42% ръст, което наистина е показателно в посока фокус по отношение на целевите пазари. Същото е и по отношение на Полша, на Чехия, на Украйна, Великобритания. Тази година за първите 8 месеца от този пазар имаме над 24% ръст. Русия, който е наш целеви пазар, успяхме да запазим като равнище от миналата година с един изключително малък спад от около 3% до момента, който се дължи основно на много добрата преференцирана ценова политика от страна на Турция и по отношение на възможностите за субсидии от тяхна страна, както на чартърите и седалките на самолетите, така на хотелиерите и туроператорите.
Правим анализ задължително всяка година на целевите и на перспективните пазари, за да можем да гарантираме по-голяма устойчивост и дългосрочност, и да стартираме позиционирането си на тези пазари. В резултат на анализите борсите, които традиционно се посещаваха още когато туризмът е бил част от Министерството на икономиката и енергетиката, към онзи момент когато създадохме министерството, бяха над 64 борси. Ние в момента сме ги намалили на 36, като ключови такива, които са свързани с големи национални борси, които освен с промотиране са и имиджово позициониране, и такива които са свързани с промотирането на професионални борси с конкретика за туристическите продукти. Такива, които касаят например голф туризма, летен, зимен за да имаме по-голямо профилиране. Имено защото останалите изложения, които съкратихме, виждаме, че са носили повече разходи, отколкото очаквания ефект, който ние сме анализирали. В момента повече залагаме и на дигиталната реклама.
Миналата година за първи път стартирахме с националния бюджет интегрирани комуникационни кампании, които правим така, че да стартират юли месец и да вървят до април. Успоредно с това сега ще провеждаме процедури, които да могат след като приключи следващата рекламна кампания, да има застъпване и по този начин да нямаме луфтове и да можем, макар и с малко средства, но фокусирано да имаме позициониране на тези пазари.
Друг ключов момент, който ни носи много голям плюс, това е директната работа с големите туроператори като TУИ и „Томас Кук“, чрез рекламиране в техните райзебюра, страници, интерактивни платформи, различни каталози, които предлагат. Всеки един от големите туроператори, с които работим, реално водят клиенти. Освен това те са не само туроператори, те са конгромерати с над 3500 хотела всеки, със собствени авиокомпании, така че те затварят целия цикъл. От тази гледна точка на нас рекламата през тях ни е изключително полезна и целенасочена с конкретен резултат. Това лято до момента имаме и от двата големи туроператора ръст от около 30% от туристите, които идват през тях. Над 18 милиона техни потребители са били достигнати чрез целенасочената рекламна кампания. Това е един от инструментите, който ще продължим да използваме.
Разбира се правим анализи и съответно мога да ги предоставя при интерес от Ваша страна по отношение и на перспективните пазари, каквито са Китай, Индия, Съединени американски щати. Казвам ги перспективни предвид дистанцията до нашата страна, за което се изисква директна самолетна линия. Там залагаме на общите туристически продукти, които надявам се съвсем скоро, особено този, който съвместно разработване с Гърция за пазар Китай, да имаме възможност да представим.
Благодаря.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Колеги, имате думата.
Господин Бурджев, имате думата.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Умишлено или не, моят въпрос към госпожа заместник-министъра на финансите беше пропуснат. Ще го обобщя така: аз познавам господин Горанов, с него сме съселяни от Долни Дъбник. Той е сериозен макроикономист и много компетентен. Понякога е леко надменен и арогантен, но винаги разбира прекрасно нещата, изключителен български икономист в последното десетилетие. Ще го задам въпроса по-кратичко и ясно, изброявам: Разград, Смолян, Силистра, Плевен, Враца, Монтана, Видин. Може би пропускам някои областни градове. Трудно ли е да се замисли екипът, който прави бюджета за следваща година? Не да се говори – дават се пари за образование, дават се пари за общините – повишение. Никой не може да дойде и да строи заводи, защото София вече става претъпкана и замърсена. В София положението е различно, в Пловдив, в Стара Загора. Аз не чух дори малко размисъл и някакво покаяние, че няма никаква рационална политика за едно регионално сближаване и балансиране в държавата, за да не опустяват цели парчета от България, което го има в управленската платформа. Искате ли да Ви го цитирам, колеги? Има ли го това в платформата на управляващите, когато сключват коалиционното споразумение? Зададох въпроса съвсем коректно, деликатно и човешки преди малко. Бюджетът е пари, пари, повече пари. Повече пари, по-малко ефект, по-малко целесъобразност, по-малко хора, по-малка раждаемост, повече смъртност.
Моля госпожата, която е представител на Министерството на финансите, да каже защо няма ни най-малък намек в този бюджет за някаква подкрепа на очевидно много болните региони и области в държавата?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Господин Димитров, заповядайте.
ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Имам въпрос към министъра на икономиката по повод резултати от работата на нашата Комисия или надежди за резултати. Тази година Ви вменихме много нови задължения – регистри, отговорности. Вие лично доволен ли сте от проектобюджета, който е представен за Вашето министерство по отношение на кадрово обезпечаване, щатния състав, бюджета и капиталови разходи, свързани с ново-въведените Ви дейности и отговорности?
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Доволен съм от бюджета, но в момента вървят на обществено обсъждане, вчера подписахме и наредбата, две нови структури – едната ще отговаря за горивата и за другите правомощия и задължения, които се предоставят и с Наказателния кодекс. Освен това се подготви държавното предприятие, което ще управлява язовирите. Тепърва ще има вероятно и допълнителен бюджет по тези структури за около 50 човека.
Законът за бюджета не е единственото място, по което се решават големите дисбаланси в регионите. Има Закон за насърчаване на инвестициите. По този закон се дават повече привилегии на инвеститора, отколкото ако той ще инвестира в София, Пловдив или Стара Загора. Интересното е, че примерно тук за около един месец, отново благодаря за това което се случи с Леони, законодателният орган ни помогна, открихме предприятие в Плевен, в Ловеч. (Реплика: Какво ще се случи с „Леони“, господин министър, след една година?) Надявам се да имаме разширяване на производството. Сега предстои във Враца, във Видин. Инвеститорите почват да гледат към тези региони, защото се дават допълнително механизми. За да търсим големия стратегически инвеститор, трябва да променим законодателството и да имаме обща концепция, защото такива преговори не се водят за една година и конкуренцията не е малка. Има редица други закони, които се опитват да подобрят тези дисбаланси по регионите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Другата сряда най-вероятно няма да имаме заседание, защото ще бъде гледането на първо четене на бюджета в залата. Ще има извънредно заседание във вторник, но то ще бъде следобедно заседание и ще продължи в сряда. По-следващата сряда най-вероятно ще гледаме тук на второ четене експортното застраховане и тогава може да продължим тази тема, която Вие като министър повдигнахте.
Заповядайте, госпожо Христова
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаема госпожо Заместник-министър и гости! Аз по-скоро искам да направя една препоръка към министъра на икономиката, тъй като той говори за анализ, за мерки за насърчаване на инвестициите. Всички говорите за чуждестранни инвестиции. Но аз мисля, че в този анализ трябва да се включат и българските инвеститори и те също да имат данъчно облекчение – например по корпоративния данък. Всички облекчения, които предвиждате за чуждестранните инвеститори, трябва да се предвидят и за българските, защото има отлив на българските инвеститори в България и те предпочитат да инвестират в чужбина.
Това ми е препоръката.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Караниколов, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Законодател-ството в момента не дели чуждестранни и български инвеститори. Българските инвеститори не знаят за тези възможности, защото законът беше за насърчаване на чуждестранните инвестиции. Много от българските компании, често се среща, отиват да си извадят такива сертификати за да се ползват. Може би от това, че навремето законът така се е казвал, но те не се възползват масово от тях. На всяка среща им обръщаме внимание, законът не разделя, и за мен това е изключително правно, чуждестранният и български инвеститор. Разделят се на клас „А“, „Д“, „преференциален“ и ако сега може да допълним и „стратегически“, наистина би било добре.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Христо Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател. Кратък коментар за бюджета за Министерството на туризма.
Първо, в приходната част – глоби 340 хиляди. Според мен те са подценени и ще кажа защо. В предходния бюджет пак бяха заложени толкова пари от глоби. В същото време в проекта за промени в Закон за туризма, госпожо Министър, предвиждате създаване на звено, което да контролира обектите във връзка с нарушения по Закона за туризма. Ако се случи, би трябвало това звено да реализира повече глоби, съответно повече приходи. Иначе няма смисъл от създаване на такова звено, защото то е само харчене на пари за заплати, командировки и така нататък.
Второто перо, по което смятам, че са подценени приходите, е в перото с концесиите. Там също е заложено това, което е заложено и от предходния бюджет, с 60-70 хиляди разлика. Според моите изчисления мисля, че тук това число е подценено с около два милиона и половина.
Във връзка с разходната част. Госпожо Министър, в разходната част трябва да се борите за по-голям бюджет от Министерството на финансите. Вие казахте в началото на своето изложение, в експозето си за ръстовете, които са формирани от туризъм последната година. Залагате 11,6 от брутния вътрешен продукт, което е сериозен приход от туризъм, и в същото време дават два милиона повече за реклама от миналата година, което каза и господин Бойчев. Казахте във Вашия отговор, че на пазар Германия имаме ръст от 40%, а в същото време знаете на изложението в Германия как стоим до съседите от Турция – като бедни братчета. В крайна сметка това са приходи за държавата, така че не смятам, че на туризма трябва да се гледа само като очакване на приходи и в същото време да не се подпомага от държавата и от бюджета.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Аз също искам да направя един коментар по бюджета на Министерството на туризма. Според мен предвид ефективността, която показва Министерството, въпреки че е младо министерство, аз лично бих искал бюджетът да е доста по-голям предвид приходите, които имаме от туризма. Виждаме и какъв устойчив ръст в последните години дава този отрасъл.
Направен е анализ на изхарчените пари от предходните години за реклама на туризма по съответните пазари и тази реклама съответно дава доста сериозни резултати. Аз имам една препоръка – да се направи анализ и на българския пазар, защото според мен поне от наблюденията, които ги имах това лято имаме отлив специално от българи в летните ни туристически дестинации и съответно излизането към съседни държави. Затова си мисля, че може да се направи един анализ и да се види какъв е проблемът, ако го има.
Тук не видях в това, което сте ни представили, краткия вариант на бюджета, дали са предвидени, по-скоро не виждам предвидени възможности от усвояването на европари в направление рекламиране на нашите туристически дестинации – летен, зимен туризъм, съответно и другите възможности за развитието на алтернативните видове туризъм.
Благодаря Ви
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря. От частното към общото.
Чудесно е, че растат процентите, но ще Ви задам един въпрос в Парламента по следния проблем: бихме искали да видим по-голяма възвръщаемост на един турист, а не само увеличение на броя на туристите. Миналата година пак водихме подобни разговори и имахме общо мислене. Разумните страни гледат с по-малко туристи да имат по-големи приходи. Тъй като когато говорим за устойчиво развитие, което е и в моята сфера на професионални анализи, колкото повече туристи имате, отлично знаете, че имате по-голям екологичен отпечатък. Възможно ли е и какви стратегии, първо да се направи структура на туристите, защото имаше претенции да се изчисти минаването на гастарбайтери през България като туристи. Те все пак са някакви туристи, защото оставят някакви пари за бензин и така нататък. Има икономически ефект, но въпросът е: каква част от тези туристи са туристи, които поне няколко дни остават в България, примерно последните три години каква е възвръщаемостта на един турист в България, за да можем да сравним двете неща и да видим какъв е положителният ефект? Защото всички тук искаме да има повече туристи, но по-добре да не са толкова много, но да са по-платежоспособни.
Аз обичам да си почивам на морето, но там вече след полунощ е един огромен алкохолен облак, особено над Слънчев бряг и Златни пясъци. Не бих се радвал, ако този облак расте. Казвам го с най-добри чувства и съм сигурен, че Министерството на туризма също иска да има по-голям икономически ефект при по-малко туристи. Искам да подчертая, че невинаги повечето туристи са най-добре за България. Но може и така да излезе като видим сметките. Аз не знам каква е възвръщаемостта и прихода на турист. Повече няма да коментирам, тъй като това е специфична сфера, която си иска професионално подготвени хора, но се интересувам от крайния икономически ефект.
За общия бюджет добрите новини са, че поради по-големия брутен вътрешен продукт има повече пари и някои от тях се разпределят в правилни сфери – учители, здравеопазване и други, от една страна. От друга страна обаче на този етап ще направя един кратък коментар, тъй като по тактически и стратегически съображения си запазваме правото да разгърнем аргументите в Пленарна зала.
Има много тревожни неща, които въобще не касаят само Министерство на икономиката и министъра на икономиката. Това е въпросът с инвестициите. Но тук нещата са близки до трагичните равнища. Защо? Защото, уважаеми колеги, преките чужди инвестиции – това е оценката за състоянието на българската икономика. Ние сме представители на различни политически партии, едва ли някой ще се изненада, че опозицията атакува бюджета. Винаги това е нейно задължение – не само да го атакува, но и да даде алтернативи.
Защо казвам, че нещата са трагични? Януари-август по данни на Българската народна банка, последни и свалени от Интернет преди един час и половина, чуждите инвестиции са 230 и половина милиона евро, срещу същия период на миналата година – 812 млн. евро. Три пъти и половина по-малко. Това се нарича „траджеди“. Какво правят другите страни и народи?
В Чехия увеличението на чуждите инвестиции е 1 милиард 144 милиона, в Унгария увеличението е 2 млрд. 703 милиона, в Румъния увеличението е 726,3 милиона, в Словакия – само прирастът е 527,4 по данни на Евростат. Тоест, ние нямаме никакви извинения. Българите в момента сме една голяма трагедия. Ние се движим към нулеви чужди инвестиции и това е само началото на лошите новини. Сигурно Министерството на икономиката, колегите сте видели, ето кривата на общите инвестиции в икономиката – чужди и вътрешни. (Показва графика.) Колега Караниколов, вижте това е една права линия от 2010 година досега. В пленарна зала ще Ви я покажа. Това ми прилича на отделението „Реанимация“ по филмите, където се опитват да спасят някого, показват му графиката на пулса и накрая се получава една изравнителна линия. Ето ни изравнителната линия от 2010 г. досега. Една голяма трагедия, тъй като и вътрешните инвестиции са зле. Нещо повече, гледаме тук данните на БНБ по нетни инвестиции и какво прави българският капитал. Не само, че чужденците панически напускат България или я заобикалят и отиват в другите бивши социалистически страни – аз въобще не сравнявам тук Германия и други страни, започваме с Албания, с Румъния – ние сме в този отбор.
Миналата година българите предприемачи са изнесли близо 68 млн. евро. Тази година до 10 октомври са изнесени 287 милиона. Имаше един филм „Сбогом Гринго“, американски. И какво става сега? В инвестициите сме трагедия – външни и вътрешни, какво ще дърпа растежа? Заложили сме растеж 3,7 – 3,8 за догодина, което ще се развива на потреблението. Трагедията при потреблението е още по-голяма. Износът, скъпи колеги и приятели, е намалял – цитирам Националния статистически институт, с 23%. А вносът се е увеличил с 4,6%. Ножичката е към 30%.
Първо, правителството за фискалната политика, какво ни казва? Първо, ни пишат две минус чуждите инвеститори, двойка ни пишат българските инвеститори, а правителството казва, че като налива в непреструктурираните отрасли, ще стимулира потреблението. Какво ще стимулирате? Ще стимулирате вноса. Правителството ни казва, че ще стимулира вноса през 2019, защото той застрашително расте в пъти спрямо износа, което на нас не ни харесва. Моделът е объркан. Никакви реформи в секторите, не се изпълняват препоръките на Европейската комисия за структурни реформи поради наличните макроикономически баланси, наливаме повече пари в сфери, които са се издънили отвсякъде – здравеопазване, образованието е трагедия.
И аз съм притеснен и затова нарекох в едно студио бюджета „бюджет на безмоторното летене“, тъй като правителството не ни дава мотор на растежа. Няма чужди инвестиции, няма отговор какво правим. Няма вътрешни инвестиции, не е ясно какво правим. Колега Караниколов, Вие не може да кажете – не Вие лично, но в момента сте част от правителството – че десет години това управление не се е сетило как ще привлича чужди инвестиции. Локумите бяха големи. Предупредихме Ви преди две-три години, че се задава голяма трагедия. И ето я, трагедията е налице. Няма модел с какво ще привличаме чужди инвестиции. Извинете, но не е сериозно. Неправителствените организации Ви пречат. Чакай, какво ще е това правителство, какъв е този парламент с мнозинство? Някакви неправителствени организации – кака Мара, имала претенции за пътя, където минава към зоната. Това не е сериозно. Нима нямат същите проблеми другите страни? Ние нямаме извинение и това е притеснително, ще завърша с Румъния.
Трябва правителството и парламентът да се съберем, защото сме българи, преди да имаме други различия, и да видим какво правим с тези румънци. Защото те са предпоследни, а ние сме последни. Но какво правят румънците? В 2016 г. растежът им е 4,8%, а 2017 г. – 6,9% по данни на Евростат. Тази година е 4,1%, а Вие искате да се радваме на 3,7% растеж. Те са заложили близо 4% за 2019 г. Предпоследните се движат по-бързо от нас. Какви са им чуждите инвестиции на румънците? Близо 70 на сто увеличение спрямо същия период на миналата година – 2 800 нови фирми с чуждо участие има в Румъния. Оттук птиците излитат, напускат и отиват от другата страна на Дунава.
Има и други неща, но ще ги запазя за пленарна зала. Нещата са трагични. Ще има някои изненади. Казвам го с болка.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Караниколов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
За съжаление всяка година това си говорим, факт е. Може би кривата преди 2010 е била по-различна, вероятно нагоре, но нека да напомним инвестициите в какво бяха? Фотоволтаици, банковия и застрахователния сектор, ефект цената на тока.
Прогнозите които гледате в БНБ, в петък ще има парламентарен контрол и има такъв въпрос към мен, знаете че подлежат на 15-месечно изменение. Това са предварителни данни и в петък може да излязат други, най-образно казано. Проблемът не е само Румъния. В момента борбата за инвеститори е изключително ожесточена. Страните около нас, Вие не споменахте Сърбия, но те предлагали държавни помощи, които ние не можем да си позволим да дадем. Румъния е и доста по-голям пазар. Аз съм говорил с инвеститори, които избират Румъния и те казват: „Извинявай, ама там е 18 милионен пазар“.
В едно нещо обаче сте много прав. Ние трябва да се съберем в Икономическа комисия и да видим къде е проблемът, защото имаме проблем. Да, при тях вероятно има ръст. Аз считам, че и при нас има ръст и това, което ще излезе от БНБ, вероятно ще го покаже. Има възможност за 15-месечно изменение от предварителните данни, по закон е така. Миналата година, ако си спомняте, в един момент излизаше, че са по-слаби от 2016 г., после излезе, че са с 5% . Румъния, мисля, че теглиха доста сериозни кредити, за да увеличат заплатите в публичния сектор – факт.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, не, на това не може да разчитате, тъй като аз съм видял кредитите. Румъния си е намалила публичния дълг с 4%.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Те теглиха кредит за да увеличат заплатите?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека да не влизаме в дебати, а да ги оставим за пленарна зала.
Заповядайте, министър Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Благодарности към господин Проданов, господин Бойчев и професор Гечев затова, че се отчита положителната тенденция в сектора.
В лично качество и като министър няма как да не кажа, че има нужда от повече пари за реклама, но когато определяме бюджета, ние се съобразяваме с общата картина и се отчитат много други сектори, фактори, нужди и се правят необходимите анализи. Бих приветствала всяка една възможност да имаме повече средства за реклама, за да можем да бъдем по-конкурентни на пазара, но с малкото което имаме, ние се стараем да работим фокусирано.
За приходите от глоби. Умишлено не сме завишили, защото все още няма промени в Закона за туризма. Не можем да прогнозираме дали следващата година те ще бъдат факт или не. Заложили сме в средносрочната финансова прогноза едно по-голямо увеличение.
По отношение на приходите от концесии и наеми. Отчитаме само тези 40%, които постъпват в държавния бюджет, те дори не постъпват в бюджета на Министерството на туризма, защото 10% отиват в областните управители, 50% в общините. Тук използвам момента отново да кажа, че тази година имаме рекорд по отношение на приходите, които сме събрали от концесии и наеми – над 18 млн. лв., което е ръст от 35% от 2015 г., откакто ние управляваме и стопанисваме морските плажове.
По отношение на приходите от туризъм. Приходите от международен туризъм всяка една година изпреварват ръста на международните туристи с около 5 – 6% някъде и до 7 – 8% за 2017 г., което показва, че се оставят малко повече пари в икономиката от броя на туристите. Направили сме и анализи по пазари – кой турист колко пари оставя, колко време престой има в страната, като средният престой на туристите в България е между 6 – 7 дни, най дълъг престой имат руските туристи – 10 дни е техния среден престой, изключвам тези, които имат собствени жилища в страната и които реализират престой и до два месеца.
Ние никога не сме калкулирали гастарбайтерите и транзитно преминалите туристи. С транзитно преминалите и гастарбайтерите - международните граждани, защото не мога да ги нарека „туристи“, които са посетили нашата страна са над 15 милиона, а туристите към момента са 7,9 милиона за първите девет месеца. Като турист ние отчитаме всеки, който е реализирал минимум една нощувка на територията на страната, в категоризирано място за настаняване. Това са хората, които ние броим за туристи. Само за миналата година ние отново сме на второ място съгласно ЕВРОСТАТ по брой на реализираните нощувки от чуждестранни туристи. Имаме 29 милиона реализирани нощувки. Това е, което ние реално отчитаме. Надявам се, със заработването на системата ЕСТИ от следващата година да увеличим отчитането на тези нощувки.
По отношение на анализа на българския пазар. Имаме направен анализ на българския пазар, който ще Ви предоставим. Да, господин Бойчев прав сте, че имаме отлив от Слънчев бряг и от Златни пясъци на български туристи. Ключовите ни курорти, които по принцип са едни от основните двигатели на летния туризъм. Само за сведение, защото Слънчев бряг винаги се явява една ябълка на раздора преди всеки сезон, но за миналата година приходите от международен туризъм само от Слънчев бряг са над 1 милярд и 100 мил. лева. От тези 6,9 млрд. лв., които имаме от международен туризъм за миналата година, 1 млрд. 100 млн. лв. са само от Слънчев бряг. Надявам се да дискутираме статута на националните курорти и продуктовото позициониране, за да успеем да балансираме обществените отношения в тази област.
По отношение на анализа, който правим и за високия клас туристи. Там нашите сметки показват, че имаме една ниша от 10%, които следва да бъдат запълнени с усилия за привличане на висок клас туристи, и в тази посока ние работим и с големите международни хотелиерски вериги, която е предпоставка такъв тип туристи да посещават нашата страна.
Благодаря за подкрепата още веднъж.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване на законопроекта.
Имам едно предложение към Министерството на финансите, тъй като на няколко пъти в нашата комисия темата „бизнес климат и бизнес среда“ сме я коментирали и Декември месец не е лошо да направим едно заседание. Да поканим Министерството на финансите, защото имаме въпроси, свързани с ефекта от доста промени. Искаме да знаем какъв е резултатът от данък „уикенд“. Колко събираме, какво събираме, колко събирате от колите, колко събирате от другите хотели и всичко друго?
Какво стана с прословутия данък „лихви“? Симеон Дянков го вкара – данък върху лихвите от депозитите. Какво събирате от там? Подлудяваме банките да прехвърлят влогове от едни физически лица на други. Какъв е ефектът от всичко това?
Говорихме няколко пъти да направите едни разчети за ускорена амортизация на строителството, на сградите. Двадесет и пет години амортизация – това е още от времето на Цола Драгойчева! Съвременните строителни технологии са съвсем различни. Строиш, след 10 години се налага да го събориш, а ти го амортизираш 25 години. Това намалява печалбата, отразява се и на данък печалба, на корпоративните данъци. Ако срокът не е 25 години, а 20 или 15, да видим какъв е ефектът на фиска.
Какво стана с наредбата за командировките? С 35 евро създаваме сива икономика.
Какво правим с данъчните облекчения за инвестиции в Северозападна България? Преди много години го приехме. Какъв е ефектът от това? Колко регистрирани има? Какво е направено?
Какво правим с такса „смет“? Само за това си говорим и пак го отлагате за 2021 г. Отложихте го за 2019 г., за да минат кметските избори, сега го отлагаме за 2021 г. Играем си на политика 15 години. Такса „смет“ в този вид не може да остане. Плащат се безумни цени за сградите, защото се плаща на данъчна оценка. Ако смятате, че кметовете ще подкрепят това, дълбоко се лъжете.
Какво правим с преоценката на критериите за малки и средни предприятия? Толкова пъти го поставяме! Тук основното е Министерство на икономиката.
Имаме доста текущи въпроси, защото ако някой бяга от България, то не е само заради лошите ни кадри. Имаме много неща, които сами трябва да си ги решаваме и можем да ги решим.
Предлагам да преминем към гласуване.
Първо гласува Икономическата комисия – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2. Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – няма, „въздържали се“ – 18 и „против“ – няма.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, не се приема.
По втора точка: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – няма и „против“ – 7.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, се приема.

ПРЕДС. ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Обръщам се към колегите от Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2. Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 1, „въздържали се“ – 11 и „против“ – няма.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2019 г. с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Правя уточнение за стенограмата. Народните представители госпожа Адлен Шевкет и господин Димитър Аврамов заявиха, че ще гласуват „против“.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ – няма и „против“ – 5.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2019 г. със Становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, се приема.

РУМЕН ГЕЧЕВ: Преди да закрием заседанието за журналистите, искам да Ви кажа, ако може да публикувате, че правим световен рекорд – онзи ден се внася от правителството, претупва се днес, в други ден Бюджетна комисия. Такава страна няма в Европа, там по три месеца обсъждат бюджет.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Закривам заседанието.

(Закрито в 16.05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРИХОДНИТЕ АГЕНЦИИ И БОРБА СЪС СИВАТА ИКОНОМИКА И КОНТРАБАНДАТА:

Емил Димитров




Стенограф:
Карамфил Матев