Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 37
На 10 октомври 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, скъпи гости! Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
5. Разни.
Други предложения по дневния ред има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
Гостите по тази точка са:
от Министерски съвет: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет и Станислав Даскалов – държавен експерт.
Моля да представите проекта на решение.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, членове на Парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм! В изпълнение на Решение № 518 на Министерския съвет, представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в съответствие със Стратегията за националната сигурност на Република България. При подготовката на Доклада, работната група създадена със заповед № Р-27 на министър-председателя Бойко Борисов, от 19 февруари 2018 г., се съобрази с подготвения към онзи момент Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България – одобрен с Решение на Народното събрание от 14 март 2018 г., и обнародван в брой 26 от 23 март 2018 г., на „Държавен вестник“.
Докладът следва структурата възприета през годините назад – състои се от три раздела. В първия е дадена средата на сигурност по отделните направления, във втория, политиките за сигурност в същите направления, и в третия – основните изводи и насоки за работа, в един краткосрочен период.
При подготовката на Доклада работната група се стремеше той да има цялостен вид, да няма характер на отчет на администрациите, въпреки че, всяко министерство, всяка администрация осъществяват държавната политика в конкретната сфера, този характер на представяне на усилията на отделните ведомства не може и не трябва да бъде избягван, да не се стремим към някакво обезличаване на усилията на отделните министерства и ведомства.
Другото, което бих искал да отбележа, особено що се касае до икономическата политика, аспекти от нея можем да срещнем не само в подразделите „Икономическа политика“ и „Финансова сигурност“, а в редица други, като „Земеделие и храни“, „Околна среда“ или „Сигурност, човек, природа“, а защо не и да се търсят икономическите измерения на сигурността и в подразделите за демографското състояние изведено като едно от най-съществените от гледна точка на сигурността.
Тъй като Докладът Ви е представен и сте имали възможност да се запознаете, аз предлагам с това кратко встъпление да се огранича и ако има въпроси – да отговоря на тях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги и гости! Аз прочетох внимателно този доклад и съвсем естествено е да кажа, че не съм много въодушевен. Защо? Защото Докладът е описателен. Тук е събрана статистиката – икономическа, финансова. Правилно е отразена, но това, което липсва са алтернативни решения и политики. Имаме проблем в даден сектор – какво правим като държава, за да преодолеем този проблем? Има и грешни изводи, например като става дума за алтернативни политики – на страници 130 и 158, въпреки скандалите, в този текст ще влезе в парламента как имаме, рекордно ниски, 6% цигари без бандерол, след като целия свят разбра, че то има цяла индустрия от 5 фабрики. Какво правим? Като преизчислихме тези проценти, излиза че сме рекордьори в Европа, а не сме на 6%. Поне това да се промени в текста. Как ще влезе така в парламента? Каква сигурност на държавата като цял отрасъл, 10 години, хората си произвеждат цигари? Какви мерки сме взели? Кметове, областни на МВР, не знам какви си – буквално блеят, докато правят по 10 млн. на месец. Това ли ни е националната сигурност? Цял отрасъл от тютюнопроизводство!
С алкохола – същата работа. Кой ще обясни тук? Не виждам какво правим за кражбите на ДДС, които стигат милиарди в България. С какво се хвалим – това че, казват символично, в кутии за обувки са намерили 10 млн. лева около един хотел?! Ами другите? Какво правим?
Освен това, като запасен офицер, не само като народен представител, гледам раздела за българската отбрана. Извинете, отворете Доклада, за да видите – има 7 – 8 изречения за отбраната. Състояние за отбраната – страница 45 и 46 – има 1/3 от двете страници. (Реплика.) Тук няма нито ред. Българската армия какво представлява в момента? Имаме 5 – 6 самолета, нали така? (Реплика: „Повече са“.) Много добре знаете от 1000 танка колко имаме? Какво правим? Къде са ни танковете? Къде са бронетранспортьорите? Какво правим с авиацията?
Правилно сте отбелязали – трета година гласуваме милиард и половина за самолети и всяка година си ги отчитаме като фискален резерв. Нали така? Голям успех! А пилотите падат. Имаме 250 пилота и имаме три самолета. Какво правим ние тук с тези самолети? Закриваме Военновъздушните сили на България? Нямаме танкова армия, нямаме нищо.
Говоря емоционално, но всъщност каква армия можем да спрем от съседните страни, че не се сещам?! Не дай си боже, не са рекли – не са се разходили до София. Не може да има седем изречения за народната отбрана на България. Няма нищо и за анализи на отделните родове войски, които са в трагично състояние. Разбира се, отбелязано е, че имаме проблеми с личния състав, но не е казано и за това какво правим. Нищо лично. Пише имаме проблеми с недокомплектован личен състав. То пък един личен състав – 22-23 хиляди души – ще ги съберат на половината стадион „Славия“ – те ловджиите са повече. И какво правим, за да попълним този мизерен състав? Нищо. Няма никакви политики. Какво правим, за да го попълним?
Чуждите служби – на страница 46. Пише, че чуждите служби се интересували от България. Каним се, народните представители, ще питаме ние хванали ли сме някакъв чужд разузнавач в България? Поне да кажете, че нашите служби нещо са направили. Ние не искаме имената и единния граждански номер, но аз не съм чул нещо да сме направили. Вие пишете, че шетат из България, правят и какво от това? Ние ги наблюдаваме ли? Какво става? Защото гледам, че другите страни правят нещо по този въпрос с тези прочути служби.
Да, да се върна малко на армията. За армията единствено е написано за чуждите ни мисии. Между впрочем, ние с колегите ще гласуваме „против“ като се гласува този бюджет. Какво общо имат чуждите мисии с националната сигурност на България? Пише НАТО и Европейски съюз –НАТО не се простира в Афганистан. Какво правим там – докарваме си емигранти от Афганистан и харчим парите на българската държава. Нямаме бензин за пет самолета, но ще ходим в Афганистан – ние ще сме против, отсега казвам.
За българската оръжейна индустрия е написано малко. Пише тук, че е рискова утилизацията на боеприпасите. Дайте да ги забраним, ако трябва! Съкратихме си износа на оръжие, сега изнасяме към 500 милиона годишно, от милиард и половина – все пак някакво възстановяване има. Какво се занимаваме с утилизация на боеприпаси на други страни, за да ни гърмят заводите и да гинат българи, заради това, че двама трима души щели да спечелят?! Предлагам Ви – дайте да го забраним! Ако е утилизация на български боеприпаси – добре, но да се превърнем в погребално бюро на околните и на далечните страни, за да утилизираме боеприпаси, не мисля, че това не е икономическо изгодно за държавата, а подлага на риск български граждани – цели села и малки градчета.
Последно, пише за контрабандата. Ние сме една интересна страна България. Борим контрабандата – няма нито едно име на контрабандист – не. Има два варианта: или ги освобождаваме веднага или разстрелваме някъде и те не могат да влязат в съдебната система. Къде са ни контрабандистите, защото ние с колегите не виждаме нито едно име? Контрабанда има – няма контрабандисти. Много интересно. Значи, тук трябва да има повече конкретика. Какви контрабандисти – цигари ли, оръжия ли, наркотици ли и така нататък, какви са?
Това, което липсва, са политиките. Не е казано: проблемът е такъв, а решението му е еди-какво си. В повечето случаи проблемите само са маркирани като такива. Така че няма как да подкрепим такъв доклад.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професор Гечев.
Заповядайте за отношение, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет): Благодаря.
Първата бележка, професор Гечев, бих казал, че е от методологичен характер. Действително може би трябва да помислим за засилване на аналитичната част на Доклада. Трябва да се има предвид че той е Годишен доклад и има за цел да даде оценка на състоянието на сигурността и да представи политиките за сигурност за един сравнително кратък период от време. Това, на което Вие обръщате внимание по-скоро следва да бъде обект на един стратегически преглед на сигурността и отбраната, който ще се проведе през следващата година. В още по-голяма степен това важи за алтернативните политики. По-скоро това трябва да го има, но може би все пак не в Годишния доклад. Нещата, които споменахте, по отношение на цигарите, алкохола, кражбите на ДДС – за разкритията, които станаха през последните няколко седмици – все пак това е Доклад за 2017 г. и сме се позовавали на информация, която сме получили към датата на подготовката. (Реплика.) Да, но аз отбелязвам, с каква информация работи групата и каква информация се счита, че може да бъде огласена в този годишен доклад, който по принцип, от самото начало на изготвянето на такъв вид документи е открит и някои неща, на които не им е времето да бъдат разкрити, няма как да бъдат включени в Доклада.
Бих искал да отбележа, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е най-обобщаваща, но все пак част от система от доклади в съответствие със Закона за управление и функциониране на системите за защита на националната сигурност. Държавната агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“ и Държавната агенция „Национална сигурност“ представят свои явни доклади, които са качени на страницата на Министерския съвет преди около четири месеца. Там са дадени и някои по-големи подробности, доколкото е възможно, информации за дейността на тези три служби.
Четвъртият открит доклад е този за отбраната и въоръжените сили и всички въпроси, които поставихте, по отношение на отбраната и въоръжените сили и нашето участие в мисии на НАТО, част от които сме и ние, разбира се, са представени там. Няма техническа възможност те да бъдат обобщени в този годишен доклад, тай като той би се превърнал в един огромен по обем и труден за възприемане документ. Така че ние, може би, трябва да засилим препращането в текстовете по отделните раздели, към доклади, където може да се намери повече информация, но бих искал да използвам момента да отбележа, факта, че Годишният доклад за състоянието за националната сигурност е част, надявам се да се утвърди, от една система доклади.
Същото се касае и за чуждите служби, само ще отбележа, че хващането на чуждестранни агенти не е успех за службите – не се третира като успех по различни причини. Има други критерии за оценка на ефективността на службите. Много от тях, така или иначе много от успехите остават скрити, докато както е известна една сентенция: „Неуспехите са ясни за всички.“
Искам да отбележа на края на това свое изказване, че за нас като работна група са изключително полезни изслушванията в специализираните комисии на Народното събрание, тъй като те са основа, както в методологически аспект, така и по отношение на детайлите, на начина на представяне на информацията. Имам предвид в методологически аспект, при подготовката на следващите доклади и съм благодарен за бележките, които направихте, въпреки техния критичен характер. Благодарни сме за критиките, за бележките, които възприемаме като насока за работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Други въпроси и коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване на Проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г., който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 4 и „против“ – няма.
Проектът на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., се приема.
Годишният доклад е приет. Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г., за първо гласуване.
Моля, гостите да заповядат.
От Министерството на земеделието, храните и горите: Атанас Кацарчев – началник на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите, Борислав Симеонов – директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“ и Станислава Атанасова – началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“;
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Заповядайте.
Добър ден! Добре дошли!
Кой ще представи законопроекта?
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Добър ден! Здравейте, дами и господа! Казвам се Борислав Симеонов – от Министерството на земеделието, храните и горите. Директор съм на дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“. Началникът на кабинета на министъра – господин Атанас Кацарчев е възпрепятстван и не може да дойде, затова аз ще представя решението, ако позволите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Внесли сме за разглеждане Проект за решение на Министерския съвет за одобряване проекта на Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Става въпрос за дружеството „Сортови семена – Елит“ ЕАД, което се занимава с производство на семена и ние желаем то да бъде насочено в Списъка за забранени за приватизация дружества.
С решение на Агенцията за приватизация № 1076 от 25 февруари 2000 г. е открита процедура по приватизация на търговското дружество „Сортови семена – Елит“ ЕАД, град София. Считаме, че процедурата по приватизация на дружеството, следва да бъде прекратена, с оглед на това, че „Сортови семена – Елит“ ЕАД, София, е единственото търговско дружество със 100% държавен капитал, с предмет на дейност селекционна дейност – сортоподдържаща селекция, по веригата на целия производствен процес, производство, заготовка и съхранение на семена и посадъчен материал по всички звена на семепроизводната схема и от всички култури, сортове и хибриди. Със запазване на търговското дружество държавата ще бъде в състояние да провежда собствена политика в семепроизводството, особено по отношение на структообразуващи култури, като зърнени, житни, технически и други. Продуктовата листа на „Сортови семена – Елит“ ЕАД, включва семепроизводство на български сортове и хибридни селскостопански култури. Търговското дружество работи с научни институти от системата на Селскостопанската академия в областта на сортоподдържането, семепроизводството и създаването на родителски линии, като главно работи с Института по царевица в град Кнежа и Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево.
Немаловажен е и фактът, че основната дейност на фирмата „Сортови семена – Елит“ ЕАД, се осъществява в Северозападна България. Развитието и запазването на търговското дружество ще допринесе в борбата с демографската криза и ще насърчи заетостта в региона.
Това са накратко нашите аргументи, с които внасяме предложението „Сортови семена – Елит“ ЕАД, да бъде включено в Забранителния списък към Агенцията по приватизация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли един уточняващ въпрос, тъй като в мотивите пише, аз четох материалите и ще взема отношение, разбира се, кога е обявено за приватизация точно?
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): През 2000 г. с Решение № 1076 от 25 февруари 2000 г. и оттогава няма никакъв интерес към дружеството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Няма интерес и забраняваме да имат такъв?!
Ако господин Борисов иска да допълни нещо и след това и господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да, аз искам да допълня, че смисълът на действащият Закон за приватизация е, че всяко едно дружество се счита за обявено за приватизация, ако не е включено в така наречения Забранителен списък. Малко по-различни са разпоредбите, когато касаят дъщерни дружества, където трябва да има произнасяне на съответния орган на управление и съответните решения, за да стартира процедура. В конкретният случай, както колегите казват, че още по времето на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който е отменен, е имало такова решение. Това не означава, че Агенцията в момента я е стартирала и е въртяла такива конкурсни процедури. Тя сигурно би се съобразила със съответния министър – това го казвам съвсем общо като тълкуване. Иначе това, което бих могъл да Ви докладвам е, че такава преписка е имало в Агенцията за приватизация от месец ноември 2017 г. – януари 2018 г., на която Агенцията за приватизация е отговорила на колегите, че те не са органа, който може да предложи включването в Забранителен списък. Аз не бих могъл да вляза в детайли по съществото на проблематиката, тъй като Министерството на земеделието, горите и храните, изпълнява държавната политика в този сектор. Просто дадох разяснения по Закона за приватизация. Защо, може би, те са го поискали – защото Законът казва, че всички са обявени за приватизация, освен включените в Забранителния списък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА СЕВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Доколкото разбрах, Комисията по земеделие се е въздържала да подкрепи този законопроект. Разбирам защо. Струва ми се много странно да включваме в Забранителния списък предприятия като „Сортови семена – Елит“ ЕАД, защото нямало друг начин то да се извади от приватизация –просто е безумно. В такъв случай ние да включим примерно „Югоплод – Габрово“, ако има разбира се „Югоплод –Габрово“, и всички останали предприятия, които поради една или друга причина, не могат да се приватизират. Струва ми се, че преди да се прибегне към включване в Забранителния списък, трябва да се изследва дали няма друга процедура с решение на Министерския съвет, това дружество да не бъде обявявано за приватизация?
От друга страна в документите, които имаме пред нас, се казва как това, че някой ден може да стартира процедура за приватизация – понеже е за 20 години, вероятно са се извъртели доста неуспешни процедури за приватизация, затова, че някой ден може да стартира, предотвратява предприятието да се развива. В същото време виждаме, че то има едни символични приходи от основната си дейност – 60 хил. лв. от продукция, 45 хил. лв. от стоки и 85 хил. лв. от услуги. Има 10 души служители и в същото време приходи от продажби на дълготрайни активи за 1 млн. 400 хил. лв. Според мен, едно дружество, което желае да се развива, първо, няма такива приходи от продукция, но да кажем, че те са свързани с това, че е затруднена работата му, но поне не си продава активите. Тоест, за мен, подкрепата на този законопроект в известен смисъл ще направи опасен прецедент в Народното събрание. Знаете, в Забранителния списък има 15-на дружества към момента, които са с хиляди служители, с огромни обороти – наистина стратегически важни за държавата и затова са в този списък. За останалите дружества като „Сортови семена – Елит“ ЕАД и цитираното от мен, вероятно несъществуващо, но все пак това ми дойде на ума „Югоплод – Габрово“, няма логика да бъдат включвани в Забранителния списък. Обзалагам се, че има десетки държавни дружества, които са в същото положение. Трябва ли всички тях да ги включим в този забранителен списък, защото в един момент сме решили да не ги приватизираме?
Ако имате предложения за по-гъвкава процедура, в която всеки министър да решава, да променим Закона за приватизацията например, и не за конкретен случай и за едно конкретно дружество, а по принцип, министърът да преценява кое дружество да се приватизира и кое да не се приватизира, да дава списък с тези дружества всяка година с решение на Министерския съвет или някакъв друг ред. Такова едно принципно решение бихме подкрепили, но в случая, още повече, с оглед на това, че Комисията компетентна в тази сфера – Земеделската комисия, се е въздържала, ми се струва трудно. За мен е нелогичен този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Други коментари и въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
От начало ще кажа: ние решихме да подкрепим това предложение, но в духа на това, което каза и колегата, ще искаме допълнителна информация, тъй като тук има странности, както и колегата Добрев подчерта. От 2000 г. досега, почти 20 години, излиза, че частният бизнес не е оценил, че има потенциал в това дружество. Странно, наистина много странно.
Второ, разпродават активи от дружеството, но тук може да има и друго обяснение – така или иначе някакво решение трябва да се вземе, защото всички знаем, че една фирма, която е сложена на тезгяха 20 години, какви мотиви можем да очакваме от ръководството на тази фирма или от Министерството? Те какво да инвестират, какво да се стараят, след като всеки момент могат да бъдат продадени?! Няма защо да обяснявам – тук нещата са съвсем ясни, от тази гледна точка. Тоест, въпросът трябва да бъде решен. Известно ми е, че имало лобистки интереси, една или друга сфера, но не ни е работа тук да коментираме такива подозрения, защото нашата комисия е сериозна и се занимава с факти, а не със слухове.
От друга страна няма никакво съмнение, че производството на български семена и хибриди е стратегически продукт – да дадем пример за киселото мляко и за други неща. Ще отворя една скоба: аз затова питах, за да съм сигурен – от 2000 г., то не е предмет на обсъждане, но като си продадохме силозите в началото на 90-те години, сега българската държава не може като други държави да влияе на търсенето и предлагането с резерви, а наема частни силози, и като отидат да проверят за житото него го няма. Нали така? Но, това е друг разговор. Тоест, наистина трябва да внимаваме с този стратегически продукт, тъй като това не е селскостопанско производство въобще – това е нещо, което би трябвало да запази българските сортове и българските хибриди, защото, ако поразсъждаваме, някой даже може да го купи и да го ликвидира, само за да внасяме чужди. Все пак ние в България имаме традиции. Трябва да направим всичко възможно, ако е възможно да запазим българското. Това ни кара да подкрепим това решение, но ще ни трябва и повече информация. Може би в питане до министъра на земеделието, ако парламентът подкрепи това решение с гласове, ние ще искаме някаква програма за развитие – какво ще прави тази фирма, какви задачи ще има в следващите години, защото ще има контрол, като я оставяме държавна, нали? Логично е.
Именно заради факта, че става дума за български семена и хибриди, като имам предвид и бележките на колегите, които са логични икономически, все пак ние на този етап, ще подкрепим това предложение и вече между първо и второ четене ще искаме допълнителна информация, и ще видим как стоят нещата.
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА (началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Може ли да кажа нещо, госпожо Председател?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, разбира се.
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА (началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Искам само да внеса уточнение, че всъщност това е дружество, което е останало от клоновата структура на „Сортови семена Холдинг“. От 2000 г., откогато е открита процедурата за приватизация, много от клоновете на дружеството са продавани от Агенцията. Процедурата не е била да не е продадено нищо. От 2006 г. до 2017 г. не е правено нищо, наистина не е имало никакъв инвеститорски интерес. В началото на миналата година е продаден клон на дружеството, който се намира в град Бяла Слатина. Тези приходи на стойност 1 млн. 400 хил. лв., са всъщност от приватизацията на този клон в Бяла Слатина, като парите, приходите от продажбите, са останали в дружеството.
Това беше един от основните аргументи на Министерството да изготви този проект, за да може ръководството на самото търговско дружество да инвестира в него, защото, наистина с тази открита процедура по приватизация, просто не може да се прави нищо с това дружество. Така че не е от 2000 г. да не е нямало никакъв интерес, просто това е последният клон, който е останал със завода в Кнежа, който е добре поддържан. (Реплика.) Да, последното държавно дружество и последният завод, който се занимава с това нещо. Това бяха нашите аргументи да изготвим този проект за допълнение, да го вкараме в Забранителния списък, за да можем да го запазим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз се съгласявам с господин Гечев. Всъщност ние сме на една позиция – ние също не искаме, ако ни питате, да се приватизира. От друга страна обаче, това ли трябва да е подходът – за всяко дружество, за което решаваме, че няма да се приватизира, да се събираме, да правим законопроект, да го гледаме на две четения в парламента, за да го включим в Забранителния списък? Трябва да има някакъв по-гъвкав подход, при който да може не само за това дружество, но и за всички други дружества, за които правителството реши, че е целесъобразно, да останат държавни, например с решение на Министерския съвет, да се изтеглят от приватизация и да останат държавни.
И ако се върнем пак на финансовите показатели, тук има 10 човека на постоянни трудови договори в това дружество. Вероятно, само фонд работна заплата е 150 – 200 хил. лв., тоест тези приходи от основната дейност не могат да покрият дори фонд работна заплата. Не говоря за никакви други разходи, които все пак имате – най-малко имате някакви консумативи, имате изследвания, разходи, материали, които използвате, за да произведете тази продукция. Тук едва ли не се твърди, че автоматично, като го включим в списъка за приватизация и го извадим от приватизация – дружеството ще излети. На мен не ми се струва така. Финансовият резултат за миналата година вероятно е в размер на стотици хиляди лева. (Реплика.) А как се е получила тази печалба, като приходите са 190 хил. лв., а разходите Ви само за фонд работна заплата, вероятно са толкова? (Реплика извън микрофона.) Тя е печалба вероятно от еднократния приход от продажба на дълготраен материален актив.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Да, прав сте. Действително печалбата е вследствие на продажбата през миналата година на този дълготраен материален актив. Към днешна дата предприятието е на загуба – около 50 хиляди на година, но когато се реинвестира и се обнови производството, то би могло да излезе на печалба и да запазим сортопроизводството на българските семена. Това е основният мотив.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тази печалба се формира от продажба на активи за милиони левове. Тоест Вие, от оперативна дейност, сте на стотици хиляди, ако не и на милиони, загуба. Не виждам как дори и в прогнозата Ви за 2018 г., 2019 г., 2020 г. с прогнозните приходи, те в най-силната година не се доближават дори до половин милион лева. Тоест пак, каквото и да направим, Вие, ако нещо не се промени коренно, без продажба на активи не може да се издържате. Няма какво друго да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В началото, аз и моите колеги, четейки материалите бяхме склонни да не подкрепим предложението, но с оглед разясненията, които Вие направихте, и с оглед на това, че все пак има някакви немалко средства останали в дружеството – това е дружество оставено, така да се каже, на произвола, толкова години никой не се е интересувал особено от него, работили са някакви хора там. Считам, че е много важно да се запази българското, където може, поне малкото, което е останало, и което не сме успели да унищожим досега. Ние също ще го подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси и коментари имате ли по законопроекта?
Преминаваме към гласуване на законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се – 10.
Гласували: „за“ – 5, „въздържали се“ – 10 и „против“ – няма.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, не се приема.
Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
Наши гости са:
от Министерския съвет: Аню Ангелов – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките и Димитър Иванов – държавен експерт;
от Министерството на отбраната: Иван Карабашев – началник на отдел в Дирекция „Планиране, програмиране, и бюджет“ и Анелия Гаджанакова – младши експерт в Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“;
от Министерството на външните работи: Драгомир Заков –
директор на Дирекция „Политика за сигурност“;
от Министерството на вътрешните работи Ивайло Черкезов – полицейски инспектор в сектор „КОС“ на Главна дирекция „Национална полиция“ и Цветанка Филипова – началник отдел „Координация и контрол“;
от Държавна агенция „Национална сигурност“ Николай Ненков – заместник-председател, Борислав Гърков – директор на Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ и Пламен Цветков – директор на Специализирана дирекция.
Кой ще представи Доклада?
Господин Ангелов, заповядайте.
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възложено ми е от двамата съпредседатели на Междуведомствения съвет да представя пред Вас Доклада за дейността на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките през 2017 г.
Както на всички Вас е известно, през 2017 г. Междуведомственият съвет работеше в три различни състава: съставени от представители на три правителства, едно от които служебно, и проведе седем присъствени заседания, на които разгледа общо 106 заявления по Закона за експорта и контрола. На базата на представените документи бяха издадени: на нови фирми – 32 едногодишни лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 26 петгодишни лицензи; един едногодишен лиценз за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, между две трети страни; три петгодишни лиценза за транспортиране между две трети страни; 38 удостоверения за регистрация на трансфер; 24 удостоверения за регистрация на брокерска дейност.
Поради настъпили изменения в обстоятелствата, при които са издадени лицензи, бяха издадени от Междуведомствения съвет и 11 изменения към лицензите.
През 2017 г. Междуведомственият съвет спря временно действието на: два лиценза за износ и внос на продукти свързани с отбраната; четири удостоверения, за регистрация на трансфер на продукти, свързани с отбраната и две удостоверения за регистрация на брокерска дейност.
Прекрати, по заявление от притежателя, едно удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната.
Впоследствие бяха възстановени: двата лиценза за внос и износ на продукти; три удостоверения за регистрация за трансфер; две удостоверения за регистрация на брокерска дейност на спрените, които преди малко прочетох, лицензи и удостоверения.
Отложи за представяне на допълнителна информация за вземане на решения по пет заявления.
В рамките на 2017 г., бяха създадени три междуведомствени комисии, които провериха общо 35 фирми, които имат лицензи по Закона за експортния контрол. Бяха представени съответните протоколи от тези междуведомствени комисии. С решение на Междуведомствения съвет бяха определени срокове за преодоляване на някои пропуски и недостатъци в работа на тези фирми.
През 2017 г. Междуведомственият съвет прие Проект на Закон за изменение и допълнение на закона на защита от временното въздействие на химическите вещества и смеси, свързани с прилагането на чл. 2, ал. 3 от Регламент № 1907/2006 на Европейския съвет. С този Проектозакон се въведе национална процедура за освобождаване от задължения по регламента и впоследствие този закон за изменение и допълнение беше приет от Народното събрание.
Най-общо мога да кажа, че Междуведомственият съвет ще продължи да извършва проверки на останалите фирми, притежаващи документи по Закона за експортен контрол и ще насочим усилията си към създаване на условия лицензи и удостоверения да се издават само на онези фирми, които представят всички необходими документи за това.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Някой от гостите иска ли да вземе отношение по Доклада?
Колеги, имате думата.
Господин Гечев, колебаете ли се?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не се колебая. Не съм колебаещ се, макар че съм зодия „Везни“.
Имам два въпроса: единият, може би, свързан е с този доклад, но искам да използвам присъствието тук на бивш министър на отбраната и авторитет в тази област – можем ли да чуем има ли успокояване в сектора на износителите, защото миналата година имаше големи дандании, както знаете? Не става дума за подробности. Урегулираха ли се нещата, по-спокойни ли да сме, че българите няма да си пречим един на друг в износа?
Второ, в медиите излезе информация, знаете и в чужди и в наши медии, може би се оказа, че и някои български стоки са изнесени от една фирма, а след това са дадени на разбойници в Сирия и други там в региона. В този смисъл, засилва ли се контролът на държавните власти в България за крайния получател на оръжието, за да не влезем в някой скандал, това имам предвид?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Ангелов.
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките): Благодаря Ви, господин Гечев.
Най-напред трябва да кажа, че наистина се създаде, не толкова силно, напрежение в две фирми през 2017 г. Впоследствие, след отстраняване на съответните недостатъци, бяха възстановени лицензите на тези две фирми. Що се касае до целия сектор, самият факт, че с около 200 млн. евра е увеличен износа на продукти, свързани с отбраната, от страна на нашата страна към други страни, включително Европейския съюз и извън него, говори, че има успокоение в този сектор и работи добре.
Що се касае до втория въпрос – това е въпрос на Междуведомствената комисия към министъра на икономиката. Знам, че има такива статии в конкретни медии, но засега, поне в Междуведомствения съвет не е постъпвала абсолютно никаква информация по отношение нарушения на приетите решения, както от Междуведомствената комисия, така и по отношение на лицензите издадени от Междуведомствения съвет за трансфер и износ на продукти, свързани с отбраната от фирми от Република България, които да са с краен получател, който е незаконосъобразен, съгласно Закона за експортен контрол. При нас в секретариата на Междуведомствения съвет няма такива сведения и такава информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси и коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване на решение по Доклада за изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба
РЕШИ:
Приема Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет.“
Преминаваме към гласуване. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, е приет.
Докладът е приет.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка четвърта: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
Гостите ни от Министерството на външните работи, от Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция „Национална сигурност“ ще останат и по точка четвърта.
Гости от Министерство на икономиката са: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, Иван Пенчев – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Наталия Граховска – началник на отдел в „Дирекция международно контролирана търговия и сигурност“ и Мая Стоилова – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Господин Борисов, заповядайте да докладвате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разполагате с Годишния доклад за 2017 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол, която е към министъра на икономиката. Докладът е изготвен в изпълнение на разпоредбите на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, и в изпълнение на ангажиментите на Република България по силата на чл. 8, ал. 3 на общата позиция от 2008 г. на Съвета на Европейския съюз, определяща съответните правила. По-важното е, че от 2005 г. такъв доклад се публикува, тоест имаме публичност и прозрачност.
Комисията има председател – министъра на икономиката. В нея участват представители на Министерството на външните работи, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната, на Министерството на икономиката, на Държавната агенция „Национална сигурност“.
Ще бъда съвсем кратък по отношение на Доклада, тъй като Вие разполагате с него. Дадени са основните параметри и обхвата на националната система за експортен контрол. Може би по-интересни за Вас ще бъдат данните: през 2017 г. Междуведомствената комисия издава 640 разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България на обща стойност 1 млрд. 389 млн. евро, като реализираният износ е на обща стойност 1 млрд. 218 млн. евро.; за внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за територията на Република България са издадени 377 разрешения на стойност 393 млн. евро.; общата стойност на реализирания внос и трансфер е 246,5 млн. евро. През 2017 г. са издадени и 57 разрешения за транзит и превоз на продукти свързани с отбраната, през територията на страната ни. За същия период Междуведомствената комисия издава 14 разрешения за брокерска сделка и осем разрешения за участие в международни търговски изложения.
Комисията е отказала издаването на: девет разрешения за износ; едно за трансфер; две разрешения за внос; едно разрешение за транзит, съобразно законодателството, като са направени и съответните уведомления за това.
През 2017 г. са издадени 24 разрешения за износ на изделия и технологии с двойна употреба, на обща стойност малко над 23 млн. евро. Стойността на извършената реализация е на обща стойност 14 млн. евро.
През 2017 г. са издадени 51 удостоверения за внос на такъв тип продукти на стойност 382,9 млн. евро. Общата стойност на реализирания внос е 222,8 млн. евро.
Докладът на Междуведомствената комисия е одобрен на заседание на Министерския съвет на 17 август 2918 г. Колегите ми докладваха, че има техническа грешка в едно от приложенията, но поех ангажимент да бъде разпространен правилният текст. Техническата грешка разбрах, че не е съществена. Продължавайки това, което каза и господин Аню Ангелов, през 2017 г. обобщено имаме 1 млрд. 218 млн. евро износ спрямо 2016 г. Това е ръст от над 200 млн. или близо 20 или над 20%.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, това лева ли са или евро?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Евро. Ако някъде съм казал лева… (Реплики.) Реализираният износ е 1 млрд. 218 млн. евро, като спрямо 2016 г., тогава е бил – 1 млрд. 15 млн., тоест над 200 млн. евро ръст, а спрямо 2012 г. ръстът е от 5 пъти – тогава е бил 219 млн. евро. Това са данни, с които и Вие разполагате от предишните доклади.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Хрумна ми, това би била полезна информация, ако я нямате в момента, да я подготвите за в бъдеще – това особено производство изисква усилия на държавата, контрол и така нататък. Частният бизнес плаща, специално от това производство, 10% данък печалба. Какви са приходите, ако нямате в момента информация ще я дадете по-късно, в полза на държавата от тези обсъждания, лицензи, разрешителни и други и какви са разходите? Дали сте правили такива анализи, за да видим дали ние финансираме печалбите на частния бизнес или ги неутрализираме? Няма лошо да печелят, печелят всички, но да не би да е свързано с някакъв допълнителен нетен разход на държавата, в сравнение с другите граждански производства? Дали има такива сметки или не е имало досега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По отношение на прихода на държавния бюджет от печалбата на тези дружества, тъй като ние разполагаме с тези, които имат лицензи и е въпрос на един анализ, където можем да видим какъв е прихода в бюджета само от данък печалба. Това бихме могли да направим.
По отношение на работата на Комисията това са ангажирани хора, които работят в държавната администрация, тоест разходът за държавата е заплатата на тези хора, но те нямат само тази функция. Може би секретарят на Комисията ще каже какво плащат компаниите, когато внасят своето искане за издаване на съответното разрешение, а ние имаме броя на разрешенията и съответно тяхната такса и бихме могли много лесно да умножим и да видим какъв е приходът от разглеждането на тези документи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Пенчев.
ИВАН ПЕНЧЕВ (директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерство на икономиката): Здравейте.
Има тарифа за всяко заявление, което дължат фирмите. Не мога да Ви цитирам в момента, но можем да Ви предоставим детайлна информация. По памет приходът, който Комисията генерира от таксите, които се входират за разглеждане, и които се събират за обработването на различните типове заявления, грубо са около 100 хил., но мисля, че за 2016 г. За 2017 г. не сме правили детайлна справка, но ако желаете, можем да Ви изпратим такава писмено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Имате ли други въпроси, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване на решение по Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2017 г.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал.2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
РЕШИ:
Приема Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2017 г.“
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., е приет.
Докладът е приет.
Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Катя Данчева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
5. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 37
На 10 октомври 2018 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
5. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, скъпи гости! Имаме кворум и можем да започнем заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам то да се проведе при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
4. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
5. Разни.
Други предложения по дневния ред има ли? Не виждам.
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към точка първа: Представяне, обсъждане и гласуване на проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г.
Гостите по тази точка са:
от Министерски съвет: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет и Станислав Даскалов – държавен експерт.
Моля да представите проекта на решение.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа, членове на Парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм! В изпълнение на Решение № 518 на Министерския съвет, представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г. Докладът е изготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и в съответствие със Стратегията за националната сигурност на Република България. При подготовката на Доклада, работната група създадена със заповед № Р-27 на министър-председателя Бойко Борисов, от 19 февруари 2018 г., се съобрази с подготвения към онзи момент Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България – одобрен с Решение на Народното събрание от 14 март 2018 г., и обнародван в брой 26 от 23 март 2018 г., на „Държавен вестник“.
Докладът следва структурата възприета през годините назад – състои се от три раздела. В първия е дадена средата на сигурност по отделните направления, във втория, политиките за сигурност в същите направления, и в третия – основните изводи и насоки за работа, в един краткосрочен период.
При подготовката на Доклада работната група се стремеше той да има цялостен вид, да няма характер на отчет на администрациите, въпреки че, всяко министерство, всяка администрация осъществяват държавната политика в конкретната сфера, този характер на представяне на усилията на отделните ведомства не може и не трябва да бъде избягван, да не се стремим към някакво обезличаване на усилията на отделните министерства и ведомства.
Другото, което бих искал да отбележа, особено що се касае до икономическата политика, аспекти от нея можем да срещнем не само в подразделите „Икономическа политика“ и „Финансова сигурност“, а в редица други, като „Земеделие и храни“, „Околна среда“ или „Сигурност, човек, природа“, а защо не и да се търсят икономическите измерения на сигурността и в подразделите за демографското състояние изведено като едно от най-съществените от гледна точка на сигурността.
Тъй като Докладът Ви е представен и сте имали възможност да се запознаете, аз предлагам с това кратко встъпление да се огранича и ако има въпроси – да отговоря на тях.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги и гости! Аз прочетох внимателно този доклад и съвсем естествено е да кажа, че не съм много въодушевен. Защо? Защото Докладът е описателен. Тук е събрана статистиката – икономическа, финансова. Правилно е отразена, но това, което липсва са алтернативни решения и политики. Имаме проблем в даден сектор – какво правим като държава, за да преодолеем този проблем? Има и грешни изводи, например като става дума за алтернативни политики – на страници 130 и 158, въпреки скандалите, в този текст ще влезе в парламента как имаме, рекордно ниски, 6% цигари без бандерол, след като целия свят разбра, че то има цяла индустрия от 5 фабрики. Какво правим? Като преизчислихме тези проценти, излиза че сме рекордьори в Европа, а не сме на 6%. Поне това да се промени в текста. Как ще влезе така в парламента? Каква сигурност на държавата като цял отрасъл, 10 години, хората си произвеждат цигари? Какви мерки сме взели? Кметове, областни на МВР, не знам какви си – буквално блеят, докато правят по 10 млн. на месец. Това ли ни е националната сигурност? Цял отрасъл от тютюнопроизводство!
С алкохола – същата работа. Кой ще обясни тук? Не виждам какво правим за кражбите на ДДС, които стигат милиарди в България. С какво се хвалим – това че, казват символично, в кутии за обувки са намерили 10 млн. лева около един хотел?! Ами другите? Какво правим?
Освен това, като запасен офицер, не само като народен представител, гледам раздела за българската отбрана. Извинете, отворете Доклада, за да видите – има 7 – 8 изречения за отбраната. Състояние за отбраната – страница 45 и 46 – има 1/3 от двете страници. (Реплика.) Тук няма нито ред. Българската армия какво представлява в момента? Имаме 5 – 6 самолета, нали така? (Реплика: „Повече са“.) Много добре знаете от 1000 танка колко имаме? Какво правим? Къде са ни танковете? Къде са бронетранспортьорите? Какво правим с авиацията?
Правилно сте отбелязали – трета година гласуваме милиард и половина за самолети и всяка година си ги отчитаме като фискален резерв. Нали така? Голям успех! А пилотите падат. Имаме 250 пилота и имаме три самолета. Какво правим ние тук с тези самолети? Закриваме Военновъздушните сили на България? Нямаме танкова армия, нямаме нищо.
Говоря емоционално, но всъщност каква армия можем да спрем от съседните страни, че не се сещам?! Не дай си боже, не са рекли – не са се разходили до София. Не може да има седем изречения за народната отбрана на България. Няма нищо и за анализи на отделните родове войски, които са в трагично състояние. Разбира се, отбелязано е, че имаме проблеми с личния състав, но не е казано и за това какво правим. Нищо лично. Пише имаме проблеми с недокомплектован личен състав. То пък един личен състав – 22-23 хиляди души – ще ги съберат на половината стадион „Славия“ – те ловджиите са повече. И какво правим, за да попълним този мизерен състав? Нищо. Няма никакви политики. Какво правим, за да го попълним?
Чуждите служби – на страница 46. Пише, че чуждите служби се интересували от България. Каним се, народните представители, ще питаме ние хванали ли сме някакъв чужд разузнавач в България? Поне да кажете, че нашите служби нещо са направили. Ние не искаме имената и единния граждански номер, но аз не съм чул нещо да сме направили. Вие пишете, че шетат из България, правят и какво от това? Ние ги наблюдаваме ли? Какво става? Защото гледам, че другите страни правят нещо по този въпрос с тези прочути служби.
Да, да се върна малко на армията. За армията единствено е написано за чуждите ни мисии. Между впрочем, ние с колегите ще гласуваме „против“ като се гласува този бюджет. Какво общо имат чуждите мисии с националната сигурност на България? Пише НАТО и Европейски съюз –НАТО не се простира в Афганистан. Какво правим там – докарваме си емигранти от Афганистан и харчим парите на българската държава. Нямаме бензин за пет самолета, но ще ходим в Афганистан – ние ще сме против, отсега казвам.
За българската оръжейна индустрия е написано малко. Пише тук, че е рискова утилизацията на боеприпасите. Дайте да ги забраним, ако трябва! Съкратихме си износа на оръжие, сега изнасяме към 500 милиона годишно, от милиард и половина – все пак някакво възстановяване има. Какво се занимаваме с утилизация на боеприпаси на други страни, за да ни гърмят заводите и да гинат българи, заради това, че двама трима души щели да спечелят?! Предлагам Ви – дайте да го забраним! Ако е утилизация на български боеприпаси – добре, но да се превърнем в погребално бюро на околните и на далечните страни, за да утилизираме боеприпаси, не мисля, че това не е икономическо изгодно за държавата, а подлага на риск български граждани – цели села и малки градчета.
Последно, пише за контрабандата. Ние сме една интересна страна България. Борим контрабандата – няма нито едно име на контрабандист – не. Има два варианта: или ги освобождаваме веднага или разстрелваме някъде и те не могат да влязат в съдебната система. Къде са ни контрабандистите, защото ние с колегите не виждаме нито едно име? Контрабанда има – няма контрабандисти. Много интересно. Значи, тук трябва да има повече конкретика. Какви контрабандисти – цигари ли, оръжия ли, наркотици ли и така нататък, какви са?
Това, което липсва, са политиките. Не е казано: проблемът е такъв, а решението му е еди-какво си. В повечето случаи проблемите само са маркирани като такива. Така че няма как да подкрепим такъв доклад.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професор Гечев.
Заповядайте за отношение, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ (секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет): Благодаря.
Първата бележка, професор Гечев, бих казал, че е от методологичен характер. Действително може би трябва да помислим за засилване на аналитичната част на Доклада. Трябва да се има предвид че той е Годишен доклад и има за цел да даде оценка на състоянието на сигурността и да представи политиките за сигурност за един сравнително кратък период от време. Това, на което Вие обръщате внимание по-скоро следва да бъде обект на един стратегически преглед на сигурността и отбраната, който ще се проведе през следващата година. В още по-голяма степен това важи за алтернативните политики. По-скоро това трябва да го има, но може би все пак не в Годишния доклад. Нещата, които споменахте, по отношение на цигарите, алкохола, кражбите на ДДС – за разкритията, които станаха през последните няколко седмици – все пак това е Доклад за 2017 г. и сме се позовавали на информация, която сме получили към датата на подготовката. (Реплика.) Да, но аз отбелязвам, с каква информация работи групата и каква информация се счита, че може да бъде огласена в този годишен доклад, който по принцип, от самото начало на изготвянето на такъв вид документи е открит и някои неща, на които не им е времето да бъдат разкрити, няма как да бъдат включени в Доклада.
Бих искал да отбележа, че Годишният доклад за състоянието на националната сигурност е най-обобщаваща, но все пак част от система от доклади в съответствие със Закона за управление и функциониране на системите за защита на националната сигурност. Държавната агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“ и Държавната агенция „Национална сигурност“ представят свои явни доклади, които са качени на страницата на Министерския съвет преди около четири месеца. Там са дадени и някои по-големи подробности, доколкото е възможно, информации за дейността на тези три служби.
Четвъртият открит доклад е този за отбраната и въоръжените сили и всички въпроси, които поставихте, по отношение на отбраната и въоръжените сили и нашето участие в мисии на НАТО, част от които сме и ние, разбира се, са представени там. Няма техническа възможност те да бъдат обобщени в този годишен доклад, тай като той би се превърнал в един огромен по обем и труден за възприемане документ. Така че ние, може би, трябва да засилим препращането в текстовете по отделните раздели, към доклади, където може да се намери повече информация, но бих искал да използвам момента да отбележа, факта, че Годишният доклад за състоянието за националната сигурност е част, надявам се да се утвърди, от една система доклади.
Същото се касае и за чуждите служби, само ще отбележа, че хващането на чуждестранни агенти не е успех за службите – не се третира като успех по различни причини. Има други критерии за оценка на ефективността на службите. Много от тях, така или иначе много от успехите остават скрити, докато както е известна една сентенция: „Неуспехите са ясни за всички.“
Искам да отбележа на края на това свое изказване, че за нас като работна група са изключително полезни изслушванията в специализираните комисии на Народното събрание, тъй като те са основа, както в методологически аспект, така и по отношение на детайлите, на начина на представяне на информацията. Имам предвид в методологически аспект, при подготовката на следващите доклади и съм благодарен за бележките, които направихте, въпреки техния критичен характер. Благодарни сме за критиките, за бележките, които възприемаме като насока за работа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Други въпроси и коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване на Проект на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802-00-39, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2018 г., който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 4 и „против“ – няма.
Проектът на решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., се приема.
Годишният доклад е приет. Благодаря Ви.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г., за първо гласуване.
Моля, гостите да заповядат.
От Министерството на земеделието, храните и горите: Атанас Кацарчев – началник на кабинета на министъра на земеделието, храните и горите, Борислав Симеонов – директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“ и Станислава Атанасова – началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“;
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката.
Заповядайте.
Добър ден! Добре дошли!
Кой ще представи законопроекта?
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Добър ден! Здравейте, дами и господа! Казвам се Борислав Симеонов – от Министерството на земеделието, храните и горите. Директор съм на дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“. Началникът на кабинета на министъра – господин Атанас Кацарчев е възпрепятстван и не може да дойде, затова аз ще представя решението, ако позволите.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Внесли сме за разглеждане Проект за решение на Министерския съвет за одобряване проекта на Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Става въпрос за дружеството „Сортови семена – Елит“ ЕАД, което се занимава с производство на семена и ние желаем то да бъде насочено в Списъка за забранени за приватизация дружества.
С решение на Агенцията за приватизация № 1076 от 25 февруари 2000 г. е открита процедура по приватизация на търговското дружество „Сортови семена – Елит“ ЕАД, град София. Считаме, че процедурата по приватизация на дружеството, следва да бъде прекратена, с оглед на това, че „Сортови семена – Елит“ ЕАД, София, е единственото търговско дружество със 100% държавен капитал, с предмет на дейност селекционна дейност – сортоподдържаща селекция, по веригата на целия производствен процес, производство, заготовка и съхранение на семена и посадъчен материал по всички звена на семепроизводната схема и от всички култури, сортове и хибриди. Със запазване на търговското дружество държавата ще бъде в състояние да провежда собствена политика в семепроизводството, особено по отношение на структообразуващи култури, като зърнени, житни, технически и други. Продуктовата листа на „Сортови семена – Елит“ ЕАД, включва семепроизводство на български сортове и хибридни селскостопански култури. Търговското дружество работи с научни институти от системата на Селскостопанската академия в областта на сортоподдържането, семепроизводството и създаването на родителски линии, като главно работи с Института по царевица в град Кнежа и Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево.
Немаловажен е и фактът, че основната дейност на фирмата „Сортови семена – Елит“ ЕАД, се осъществява в Северозападна България. Развитието и запазването на търговското дружество ще допринесе в борбата с демографската криза и ще насърчи заетостта в региона.
Това са накратко нашите аргументи, с които внасяме предложението „Сортови семена – Елит“ ЕАД, да бъде включено в Забранителния списък към Агенцията по приватизация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси и коментари.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли един уточняващ въпрос, тъй като в мотивите пише, аз четох материалите и ще взема отношение, разбира се, кога е обявено за приватизация точно?
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): През 2000 г. с Решение № 1076 от 25 февруари 2000 г. и оттогава няма никакъв интерес към дружеството.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Няма интерес и забраняваме да имат такъв?!
Ако господин Борисов иска да допълни нещо и след това и господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Да, аз искам да допълня, че смисълът на действащият Закон за приватизация е, че всяко едно дружество се счита за обявено за приватизация, ако не е включено в така наречения Забранителен списък. Малко по-различни са разпоредбите, когато касаят дъщерни дружества, където трябва да има произнасяне на съответния орган на управление и съответните решения, за да стартира процедура. В конкретният случай, както колегите казват, че още по времето на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който е отменен, е имало такова решение. Това не означава, че Агенцията в момента я е стартирала и е въртяла такива конкурсни процедури. Тя сигурно би се съобразила със съответния министър – това го казвам съвсем общо като тълкуване. Иначе това, което бих могъл да Ви докладвам е, че такава преписка е имало в Агенцията за приватизация от месец ноември 2017 г. – януари 2018 г., на която Агенцията за приватизация е отговорила на колегите, че те не са органа, който може да предложи включването в Забранителен списък. Аз не бих могъл да вляза в детайли по съществото на проблематиката, тъй като Министерството на земеделието, горите и храните, изпълнява държавната политика в този сектор. Просто дадох разяснения по Закона за приватизация. Защо, може би, те са го поискали – защото Законът казва, че всички са обявени за приватизация, освен включените в Забранителния списък.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА СЕВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Борисов.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Доколкото разбрах, Комисията по земеделие се е въздържала да подкрепи този законопроект. Разбирам защо. Струва ми се много странно да включваме в Забранителния списък предприятия като „Сортови семена – Елит“ ЕАД, защото нямало друг начин то да се извади от приватизация –просто е безумно. В такъв случай ние да включим примерно „Югоплод – Габрово“, ако има разбира се „Югоплод –Габрово“, и всички останали предприятия, които поради една или друга причина, не могат да се приватизират. Струва ми се, че преди да се прибегне към включване в Забранителния списък, трябва да се изследва дали няма друга процедура с решение на Министерския съвет, това дружество да не бъде обявявано за приватизация?
От друга страна в документите, които имаме пред нас, се казва как това, че някой ден може да стартира процедура за приватизация – понеже е за 20 години, вероятно са се извъртели доста неуспешни процедури за приватизация, затова, че някой ден може да стартира, предотвратява предприятието да се развива. В същото време виждаме, че то има едни символични приходи от основната си дейност – 60 хил. лв. от продукция, 45 хил. лв. от стоки и 85 хил. лв. от услуги. Има 10 души служители и в същото време приходи от продажби на дълготрайни активи за 1 млн. 400 хил. лв. Според мен, едно дружество, което желае да се развива, първо, няма такива приходи от продукция, но да кажем, че те са свързани с това, че е затруднена работата му, но поне не си продава активите. Тоест, за мен, подкрепата на този законопроект в известен смисъл ще направи опасен прецедент в Народното събрание. Знаете, в Забранителния списък има 15-на дружества към момента, които са с хиляди служители, с огромни обороти – наистина стратегически важни за държавата и затова са в този списък. За останалите дружества като „Сортови семена – Елит“ ЕАД и цитираното от мен, вероятно несъществуващо, но все пак това ми дойде на ума „Югоплод – Габрово“, няма логика да бъдат включвани в Забранителния списък. Обзалагам се, че има десетки държавни дружества, които са в същото положение. Трябва ли всички тях да ги включим в този забранителен списък, защото в един момент сме решили да не ги приватизираме?
Ако имате предложения за по-гъвкава процедура, в която всеки министър да решава, да променим Закона за приватизацията например, и не за конкретен случай и за едно конкретно дружество, а по принцип, министърът да преценява кое дружество да се приватизира и кое да не се приватизира, да дава списък с тези дружества всяка година с решение на Министерския съвет или някакъв друг ред. Такова едно принципно решение бихме подкрепили, но в случая, още повече, с оглед на това, че Комисията компетентна в тази сфера – Земеделската комисия, се е въздържала, ми се струва трудно. За мен е нелогичен този законопроект.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Други коментари и въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
От начало ще кажа: ние решихме да подкрепим това предложение, но в духа на това, което каза и колегата, ще искаме допълнителна информация, тъй като тук има странности, както и колегата Добрев подчерта. От 2000 г. досега, почти 20 години, излиза, че частният бизнес не е оценил, че има потенциал в това дружество. Странно, наистина много странно.
Второ, разпродават активи от дружеството, но тук може да има и друго обяснение – така или иначе някакво решение трябва да се вземе, защото всички знаем, че една фирма, която е сложена на тезгяха 20 години, какви мотиви можем да очакваме от ръководството на тази фирма или от Министерството? Те какво да инвестират, какво да се стараят, след като всеки момент могат да бъдат продадени?! Няма защо да обяснявам – тук нещата са съвсем ясни, от тази гледна точка. Тоест, въпросът трябва да бъде решен. Известно ми е, че имало лобистки интереси, една или друга сфера, но не ни е работа тук да коментираме такива подозрения, защото нашата комисия е сериозна и се занимава с факти, а не със слухове.
От друга страна няма никакво съмнение, че производството на български семена и хибриди е стратегически продукт – да дадем пример за киселото мляко и за други неща. Ще отворя една скоба: аз затова питах, за да съм сигурен – от 2000 г., то не е предмет на обсъждане, но като си продадохме силозите в началото на 90-те години, сега българската държава не може като други държави да влияе на търсенето и предлагането с резерви, а наема частни силози, и като отидат да проверят за житото него го няма. Нали така? Но, това е друг разговор. Тоест, наистина трябва да внимаваме с този стратегически продукт, тъй като това не е селскостопанско производство въобще – това е нещо, което би трябвало да запази българските сортове и българските хибриди, защото, ако поразсъждаваме, някой даже може да го купи и да го ликвидира, само за да внасяме чужди. Все пак ние в България имаме традиции. Трябва да направим всичко възможно, ако е възможно да запазим българското. Това ни кара да подкрепим това решение, но ще ни трябва и повече информация. Може би в питане до министъра на земеделието, ако парламентът подкрепи това решение с гласове, ние ще искаме някаква програма за развитие – какво ще прави тази фирма, какви задачи ще има в следващите години, защото ще има контрол, като я оставяме държавна, нали? Логично е.
Именно заради факта, че става дума за български семена и хибриди, като имам предвид и бележките на колегите, които са логични икономически, все пак ние на този етап, ще подкрепим това предложение и вече между първо и второ четене ще искаме допълнителна информация, и ще видим как стоят нещата.
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА (началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Може ли да кажа нещо, госпожо Председател?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, разбира се.
СТАНИСЛАВА АТАНАСОВА (началник на отдел в Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Искам само да внеса уточнение, че всъщност това е дружество, което е останало от клоновата структура на „Сортови семена Холдинг“. От 2000 г., откогато е открита процедурата за приватизация, много от клоновете на дружеството са продавани от Агенцията. Процедурата не е била да не е продадено нищо. От 2006 г. до 2017 г. не е правено нищо, наистина не е имало никакъв инвеститорски интерес. В началото на миналата година е продаден клон на дружеството, който се намира в град Бяла Слатина. Тези приходи на стойност 1 млн. 400 хил. лв., са всъщност от приватизацията на този клон в Бяла Слатина, като парите, приходите от продажбите, са останали в дружеството.
Това беше един от основните аргументи на Министерството да изготви този проект, за да може ръководството на самото търговско дружество да инвестира в него, защото, наистина с тази открита процедура по приватизация, просто не може да се прави нищо с това дружество. Така че не е от 2000 г. да не е нямало никакъв интерес, просто това е последният клон, който е останал със завода в Кнежа, който е добре поддържан. (Реплика.) Да, последното държавно дружество и последният завод, който се занимава с това нещо. Това бяха нашите аргументи да изготвим този проект за допълнение, да го вкараме в Забранителния списък, за да можем да го запазим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз се съгласявам с господин Гечев. Всъщност ние сме на една позиция – ние също не искаме, ако ни питате, да се приватизира. От друга страна обаче, това ли трябва да е подходът – за всяко дружество, за което решаваме, че няма да се приватизира, да се събираме, да правим законопроект, да го гледаме на две четения в парламента, за да го включим в Забранителния списък? Трябва да има някакъв по-гъвкав подход, при който да може не само за това дружество, но и за всички други дружества, за които правителството реши, че е целесъобразно, да останат държавни, например с решение на Министерския съвет, да се изтеглят от приватизация и да останат държавни.
И ако се върнем пак на финансовите показатели, тук има 10 човека на постоянни трудови договори в това дружество. Вероятно, само фонд работна заплата е 150 – 200 хил. лв., тоест тези приходи от основната дейност не могат да покрият дори фонд работна заплата. Не говоря за никакви други разходи, които все пак имате – най-малко имате някакви консумативи, имате изследвания, разходи, материали, които използвате, за да произведете тази продукция. Тук едва ли не се твърди, че автоматично, като го включим в списъка за приватизация и го извадим от приватизация – дружеството ще излети. На мен не ми се струва така. Финансовият резултат за миналата година вероятно е в размер на стотици хиляди лева. (Реплика.) А как се е получила тази печалба, като приходите са 190 хил. лв., а разходите Ви само за фонд работна заплата, вероятно са толкова? (Реплика извън микрофона.) Тя е печалба вероятно от еднократния приход от продажба на дълготраен материален актив.
БОРИСЛАВ СИМЕОНОВ (директор на Дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“): Да, прав сте. Действително печалбата е вследствие на продажбата през миналата година на този дълготраен материален актив. Към днешна дата предприятието е на загуба – около 50 хиляди на година, но когато се реинвестира и се обнови производството, то би могло да излезе на печалба и да запазим сортопроизводството на българските семена. Това е основният мотив.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тази печалба се формира от продажба на активи за милиони левове. Тоест Вие, от оперативна дейност, сте на стотици хиляди, ако не и на милиони, загуба. Не виждам как дори и в прогнозата Ви за 2018 г., 2019 г., 2020 г. с прогнозните приходи, те в най-силната година не се доближават дори до половин милион лева. Тоест пак, каквото и да направим, Вие, ако нещо не се промени коренно, без продажба на активи не може да се издържате. Няма какво друго да кажа.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В началото, аз и моите колеги, четейки материалите бяхме склонни да не подкрепим предложението, но с оглед разясненията, които Вие направихте, и с оглед на това, че все пак има някакви немалко средства останали в дружеството – това е дружество оставено, така да се каже, на произвола, толкова години никой не се е интересувал особено от него, работили са някакви хора там. Считам, че е много важно да се запази българското, където може, поне малкото, което е останало, и което не сме успели да унищожим досега. Ние също ще го подкрепим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси и коментари имате ли по законопроекта?
Преминаваме към гласуване на законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 802-01-35, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2018 г. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за 5, против няма, въздържали се – 10.
Гласували: „за“ – 5, „въздържали се“ – 10 и „против“ – няма.
Законопроектът за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, не се приема.
Законопроектът не е приет.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 802-00-41, внесен от Министерския съвет на 2 август 2018 г.
Наши гости са:
от Министерския съвет: Аню Ангелов – съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките и Димитър Иванов – държавен експерт;
от Министерството на отбраната: Иван Карабашев – началник на отдел в Дирекция „Планиране, програмиране, и бюджет“ и Анелия Гаджанакова – младши експерт в Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“;
от Министерството на външните работи: Драгомир Заков –
директор на Дирекция „Политика за сигурност“;
от Министерството на вътрешните работи Ивайло Черкезов – полицейски инспектор в сектор „КОС“ на Главна дирекция „Национална полиция“ и Цветанка Филипова – началник отдел „Координация и контрол“;
от Държавна агенция „Национална сигурност“ Николай Ненков – заместник-председател, Борислав Гърков – директор на Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ и Пламен Цветков – директор на Специализирана дирекция.
Кой ще представи Доклада?
Господин Ангелов, заповядайте.
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възложено ми е от двамата съпредседатели на Междуведомствения съвет да представя пред Вас Доклада за дейността на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките през 2017 г.
Както на всички Вас е известно, през 2017 г. Междуведомственият съвет работеше в три различни състава: съставени от представители на три правителства, едно от които служебно, и проведе седем присъствени заседания, на които разгледа общо 106 заявления по Закона за експорта и контрола. На базата на представените документи бяха издадени: на нови фирми – 32 едногодишни лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 26 петгодишни лицензи; един едногодишен лиценз за транспортиране на продукти, свързани с отбраната, между две трети страни; три петгодишни лиценза за транспортиране между две трети страни; 38 удостоверения за регистрация на трансфер; 24 удостоверения за регистрация на брокерска дейност.
Поради настъпили изменения в обстоятелствата, при които са издадени лицензи, бяха издадени от Междуведомствения съвет и 11 изменения към лицензите.
През 2017 г. Междуведомственият съвет спря временно действието на: два лиценза за износ и внос на продукти свързани с отбраната; четири удостоверения, за регистрация на трансфер на продукти, свързани с отбраната и две удостоверения за регистрация на брокерска дейност.
Прекрати, по заявление от притежателя, едно удостоверение за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната.
Впоследствие бяха възстановени: двата лиценза за внос и износ на продукти; три удостоверения за регистрация за трансфер; две удостоверения за регистрация на брокерска дейност на спрените, които преди малко прочетох, лицензи и удостоверения.
Отложи за представяне на допълнителна информация за вземане на решения по пет заявления.
В рамките на 2017 г., бяха създадени три междуведомствени комисии, които провериха общо 35 фирми, които имат лицензи по Закона за експортния контрол. Бяха представени съответните протоколи от тези междуведомствени комисии. С решение на Междуведомствения съвет бяха определени срокове за преодоляване на някои пропуски и недостатъци в работа на тези фирми.
През 2017 г. Междуведомственият съвет прие Проект на Закон за изменение и допълнение на закона на защита от временното въздействие на химическите вещества и смеси, свързани с прилагането на чл. 2, ал. 3 от Регламент № 1907/2006 на Европейския съвет. С този Проектозакон се въведе национална процедура за освобождаване от задължения по регламента и впоследствие този закон за изменение и допълнение беше приет от Народното събрание.
Най-общо мога да кажа, че Междуведомственият съвет ще продължи да извършва проверки на останалите фирми, притежаващи документи по Закона за експортен контрол и ще насочим усилията си към създаване на условия лицензи и удостоверения да се издават само на онези фирми, които представят всички необходими документи за това.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Някой от гостите иска ли да вземе отношение по Доклада?
Колеги, имате думата.
Господин Гечев, колебаете ли се?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не се колебая. Не съм колебаещ се, макар че съм зодия „Везни“.
Имам два въпроса: единият, може би, свързан е с този доклад, но искам да използвам присъствието тук на бивш министър на отбраната и авторитет в тази област – можем ли да чуем има ли успокояване в сектора на износителите, защото миналата година имаше големи дандании, както знаете? Не става дума за подробности. Урегулираха ли се нещата, по-спокойни ли да сме, че българите няма да си пречим един на друг в износа?
Второ, в медиите излезе информация, знаете и в чужди и в наши медии, може би се оказа, че и някои български стоки са изнесени от една фирма, а след това са дадени на разбойници в Сирия и други там в региона. В този смисъл, засилва ли се контролът на държавните власти в България за крайния получател на оръжието, за да не влезем в някой скандал, това имам предвид?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Ангелов.
АНЮ АНГЕЛОВ (съветник към политическия кабинет на министър-председателя и секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките): Благодаря Ви, господин Гечев.
Най-напред трябва да кажа, че наистина се създаде, не толкова силно, напрежение в две фирми през 2017 г. Впоследствие, след отстраняване на съответните недостатъци, бяха възстановени лицензите на тези две фирми. Що се касае до целия сектор, самият факт, че с около 200 млн. евра е увеличен износа на продукти, свързани с отбраната, от страна на нашата страна към други страни, включително Европейския съюз и извън него, говори, че има успокоение в този сектор и работи добре.
Що се касае до втория въпрос – това е въпрос на Междуведомствената комисия към министъра на икономиката. Знам, че има такива статии в конкретни медии, но засега, поне в Междуведомствения съвет не е постъпвала абсолютно никаква информация по отношение нарушения на приетите решения, както от Междуведомствената комисия, така и по отношение на лицензите издадени от Междуведомствения съвет за трансфер и износ на продукти, свързани с отбраната от фирми от Република България, които да са с краен получател, който е незаконосъобразен, съгласно Закона за експортен контрол. При нас в секретариата на Междуведомствения съвет няма такива сведения и такава информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси и коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване на решение по Доклада за изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба
РЕШИ:
Приема Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет.“
Преминаваме към гласуване. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2017 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, е приет.
Докладът е приет.
Благодаря Ви.
Преминаваме към точка четвърта: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., № 802-00-42, внесен от Министерския съвет на 17 август 2018 г.
Гостите ни от Министерството на външните работи, от Министерството на вътрешните работи, от Държавна агенция „Национална сигурност“ ще останат и по точка четвърта.
Гости от Министерство на икономиката са: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, Иван Пенчев – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Наталия Граховска – началник на отдел в „Дирекция международно контролирана търговия и сигурност“ и Мая Стоилова – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Господин Борисов, заповядайте да докладвате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разполагате с Годишния доклад за 2017 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол, която е към министъра на икономиката. Докладът е изготвен в изпълнение на разпоредбите на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба, и в изпълнение на ангажиментите на Република България по силата на чл. 8, ал. 3 на общата позиция от 2008 г. на Съвета на Европейския съюз, определяща съответните правила. По-важното е, че от 2005 г. такъв доклад се публикува, тоест имаме публичност и прозрачност.
Комисията има председател – министъра на икономиката. В нея участват представители на Министерството на външните работи, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната, на Министерството на икономиката, на Държавната агенция „Национална сигурност“.
Ще бъда съвсем кратък по отношение на Доклада, тъй като Вие разполагате с него. Дадени са основните параметри и обхвата на националната система за експортен контрол. Може би по-интересни за Вас ще бъдат данните: през 2017 г. Междуведомствената комисия издава 640 разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България на обща стойност 1 млрд. 389 млн. евро, като реализираният износ е на обща стойност 1 млрд. 218 млн. евро.; за внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за територията на Република България са издадени 377 разрешения на стойност 393 млн. евро.; общата стойност на реализирания внос и трансфер е 246,5 млн. евро. През 2017 г. са издадени и 57 разрешения за транзит и превоз на продукти свързани с отбраната, през територията на страната ни. За същия период Междуведомствената комисия издава 14 разрешения за брокерска сделка и осем разрешения за участие в международни търговски изложения.
Комисията е отказала издаването на: девет разрешения за износ; едно за трансфер; две разрешения за внос; едно разрешение за транзит, съобразно законодателството, като са направени и съответните уведомления за това.
През 2017 г. са издадени 24 разрешения за износ на изделия и технологии с двойна употреба, на обща стойност малко над 23 млн. евро. Стойността на извършената реализация е на обща стойност 14 млн. евро.
През 2017 г. са издадени 51 удостоверения за внос на такъв тип продукти на стойност 382,9 млн. евро. Общата стойност на реализирания внос е 222,8 млн. евро.
Докладът на Междуведомствената комисия е одобрен на заседание на Министерския съвет на 17 август 2918 г. Колегите ми докладваха, че има техническа грешка в едно от приложенията, но поех ангажимент да бъде разпространен правилният текст. Техническата грешка разбрах, че не е съществена. Продължавайки това, което каза и господин Аню Ангелов, през 2017 г. обобщено имаме 1 млрд. 218 млн. евро износ спрямо 2016 г. Това е ръст от над 200 млн. или близо 20 или над 20%.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, това лева ли са или евро?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Евро. Ако някъде съм казал лева… (Реплики.) Реализираният износ е 1 млрд. 218 млн. евро, като спрямо 2016 г., тогава е бил – 1 млрд. 15 млн., тоест над 200 млн. евро ръст, а спрямо 2012 г. ръстът е от 5 пъти – тогава е бил 219 млн. евро. Това са данни, с които и Вие разполагате от предишните доклади.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Хрумна ми, това би била полезна информация, ако я нямате в момента, да я подготвите за в бъдеще – това особено производство изисква усилия на държавата, контрол и така нататък. Частният бизнес плаща, специално от това производство, 10% данък печалба. Какви са приходите, ако нямате в момента информация ще я дадете по-късно, в полза на държавата от тези обсъждания, лицензи, разрешителни и други и какви са разходите? Дали сте правили такива анализи, за да видим дали ние финансираме печалбите на частния бизнес или ги неутрализираме? Няма лошо да печелят, печелят всички, но да не би да е свързано с някакъв допълнителен нетен разход на държавата, в сравнение с другите граждански производства? Дали има такива сметки или не е имало досега?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По отношение на прихода на държавния бюджет от печалбата на тези дружества, тъй като ние разполагаме с тези, които имат лицензи и е въпрос на един анализ, където можем да видим какъв е прихода в бюджета само от данък печалба. Това бихме могли да направим.
По отношение на работата на Комисията това са ангажирани хора, които работят в държавната администрация, тоест разходът за държавата е заплатата на тези хора, но те нямат само тази функция. Може би секретарят на Комисията ще каже какво плащат компаниите, когато внасят своето искане за издаване на съответното разрешение, а ние имаме броя на разрешенията и съответно тяхната такса и бихме могли много лесно да умножим и да видим какъв е приходът от разглеждането на тези документи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Пенчев.
ИВАН ПЕНЧЕВ (директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерство на икономиката): Здравейте.
Има тарифа за всяко заявление, което дължат фирмите. Не мога да Ви цитирам в момента, но можем да Ви предоставим детайлна информация. По памет приходът, който Комисията генерира от таксите, които се входират за разглеждане, и които се събират за обработването на различните типове заявления, грубо са около 100 хил., но мисля, че за 2016 г. За 2017 г. не сме правили детайлна справка, но ако желаете, можем да Ви изпратим такава писмено.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Имате ли други въпроси, колеги? Няма.
Преминаваме към гласуване на решение по Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2017 г.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал.2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
РЕШИ:
Приема Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2017 г.“
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2017 г., е приет.
Докладът е приет.
Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 15,00 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Катя Данчева
