Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
08/05/2019
1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2018 г., № кип-920-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 11 април 2019 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 52
На 8 май 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2018 г., № кип-920-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 11 април 2019 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм (упълномощена от г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм с писмо № 953-01-18 от 7 май 2019 г.).
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, скъпи гости! Откривам днешното редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Искам да Ви поздравя: Христос Воскресе! Светли да са ни празниците и успешна да е новата парламентарна сесия.
Предлагам днешното заседание да бъде проведено при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2018 г., № кип-920-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 11 април 2019 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Имате ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Минаваме към точка първа: Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2018 г., № кип-920-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 11 април 2019 г.
Наши гости по тази точка са:
от Комисия за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – заместник-председател и Константин Райков – заместник-председател.
Добре дошли! Давам Ви направо думата за резюме на Доклада Ви.
Заповядайте, господин Маргаритов.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Предполагам, че сте се запознали със съдържанието на Доклада за дейността на Комисията за защита на потребители през 2018 г. Накратко бих се спрял на няколко момента и, разбира се, с колегите ми сме в готовност да отговорим на въпроси, които са възникнали и които ще ни зададете.
В началото бих искал само да припомня общите числа: извършени са 37 522 инспекции на търговци, в това число и електронни магазини, туристически обекти и така нататък; за констатиране на нарушения са съставени 2627 акта; издадени са 2503 наказателни постановления. Влезли в сила наказателни постановления са 2181, като с тях са наложени глоби и имуществени санкции за 1 934 591 лв.
Жалби и сигнали на потребителите: през периода са постъпили 23 799 писмени жалби. Около половината от тях са получени чрез електронната форма за подаване на жалби в сайта на Комисията. Колегите са работили по 20 066 от тях. Освен това сме получили и 15 596 обаждания на нашия денонощен телефон 0700 111 22. Тук по скоро прави впечатление консултативният характер на информацията, която се обменя между нашите колеги и гражданите, които се обаждат на телефона. Така е възможно в доста от случаите на тези обаждания в последствие да са били подадени жалби и сигнали, които числим към 23 799 писмени жалби, постъпили при нас. Това е най-общо информацията, свързана с обобщените данни за дейността ни.
Може би акцентите, на които си заслужава съвсем накратко да спра вниманието Ви, са в три посоки:
1. Безопасност на стоките и услугите.
2. Туризъм, като чувствителен сектор.
3. Онлайн търговията, като най-бързо развиващият сегмент на пазара, в който и потребителите, които използват вече този способ за пазаруване, по статистически данни се увеличават с около една трета за всяка следващата година.
По отношение на безопасността. Най-напред бих искал да кажа, че съвсем наскоро излязоха и резултатите от Европейската комисия (ЕК) по отношение на системата GRAS-RAPEX, по която контактна точка за България е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това е системата за бързо уведомяване за наличието на открити опасни стоки на общия пазар, съответно за нотификации и реакции по отношение на такъв тип стоки в държавите членки. Резултатите според нас са добри.
Обобщената статистика показва, че България е девета по активност, ако говорим общо за нотификации и реакции по отношение на безопасността, а дори, когато става въпрос за реакции, сме на второ място. Това означава, че всъщност в доста от случаите, когато по системата са подадени сигнали, ние сме проявили необходимата активност, за да установим дали стоките, които са обявени за опасни на различните пазари, са налични в България, на българския пазар, и съответно, ако се установи, че това е така, да бъдат издадени заповеди за тяхното незабавно изтегляне от пазара.
Тези данни се подкрепят, разбира се, и от някои числа – 6300 общо уведомления по системата. За България – 414 уведомления, 102 нотификации, 312 реакции. Иначе общо, със заповеди, които са издадени през този период, са забранени да бъдат продавани 124 стоки на пазари, и по отношение на 58 вида стоки са били издадени заповеди за временно спиране, докато се установи, разбира се, дали разполагат с необходимите сертификати, документи или пък след извършени изпитвания в лаборатории съответстват на стандартите, които са приети на територията на Република България.
По отношение на туризма. Защо се спираме специално на това? Защото често пъти туристическата тема е във фокуса на вниманието и нашата Комисията като контролен орган, дължи малко повече информация и на уважаемите народни представители, и на обществеността.
Извършени са над 8 хиляди проверки в различен тип туристически обекти, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения. Основно по кампанията, тъй като само ще допълня статистиката, която дадох по отношение на жалбите – около 4% дори малко под 4% от тези 23 799 жалби, получени в Комисията, касаят проблеми, свързани с качеството на туристическия продукт. Тоест по-скоро се оказва, че не са много на брой нарушенията, но всяко едно от тях е достатъчно сериозно и трябва да попадне във фокуса на внимание. Знаете, че и медиите доста са чувствителни на тази тема и винаги отразяват подобни, за съжаление, несполуки на потребителите. Ето защо и ние сме длъжни да реагираме бързо, да направим необходимите проверки, да излезем със съответните актове и наказателни постановления.
Мисля, че тук традиционно продължава да бъде добро нашето взаимодействие с категоризиращия орган в лицето на Министерството на туризма, като се обменя информация и съответно се предприемат и необходимите действия за коригиране на степента категоризация тогава, когато има основание за това, поради открити в резултат на нашите проверки и несъответствия.
Онлайн търговията. Специално си позволявам да обърна внимание върху нея, защото ще дам информация за още едно число, което не се съдържа в този доклад, но според мен е показателно, за да заслужи отделно внимание. Ако през 2016 г. ние сме получили около 2 хиляди жалби за онлайн покупки, то през миналата 2018 г. това са близо 4 хиляди жалби. Тоест виждаме, че само за 2 години броят на жалбите, подадени срещу онлайн търговци се е удвоил. Нещо, което ние не забелязваме по отношение на нито един друг от сегментите на пазара, които контролираме. Може да се търсят различни обяснения. Според мен едното от тях и най-закономерното е, че по данни на НСИ всяка година около 30% повече потребители пазаруват в онлайн средата, а също така и с 30% на годишна база се увеличават онлайн магазините, които се регистрирани в България.
Още една любопитна цифра. До момента, мисля, че от началото на годината, тече този въпрос и би трябвало да приключи до края на юни, за задължителната регистрация в Министерството на финансите на всички онлайн търговци, които извършват дейност на територията на Република България. До момента са се регистрирали 11 000. Това е само в България. Оставаме настрани, че част от проблемите, с които можем да бъдем сезирани, имат и трансграничен характер, изискват и намесата на Европейския потребителски център. Така че ние продължаваме активно да работим с нашата специализирана структура за защита правата на потребителите при продажби от разстояние, с цел да можем наистина да откликнем очевидно на очакванията на потребителите, които стават все по-активни в тази среда. Естествено, очакванията им са завишени и затова контролният орган да реагира адекватно там, където са установени някакви проблеми. А основните проблеми всъщност са няколко групи и може би най-важният от тях е това, че се препятства упражняването на правото на отказ от покупката, с каквото право разполагат потребителите в 14-дневен срок.
Също така можем да откроим забавени доставки, особено когато става въпрос за празнични периоди, и понякога, надявам се не във всички случаи умишлено, липса съществена информация относно начините, по които можете да се свържете с дадения търговец, допълнителните разходи по сделките, които основно са свързани с куриерски услуги, а също и премълчаване на способите за алтернативно решаване на спорове – едно задължение, което за онлайн търговците влезе в сила от преди две години с промени в Закона.
Съвсем накратко още две неща. Първо, бих искал да припомня на уважаемите народни представители, че през миналата година по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз нашата комисия организира едно събитие, на което присъства и еврокомисарят по потребителската защита, правосъдието и равенството на половете. В рамките на това събитие всъщност за първи път официално беше представен така нареченият нов механизъм за защита на потребители, или известно още като „нова сделка“, предвиждаща редица изменения в Европейското право, свързани с подобряване на потребителската защита, едно от които е и решаването на проблема с така наречените двойни стандарти за различни продуктови групи и стоки.
Припомням Ви, че този пакет, така представен през миналата година в България от еврокомисар Йоурова беше вече приет и от Европейския парламент в комисия, така че най-вероятно той ще бъде скоро обект и на възприемане в националните законодателства на държавите членки. Надявам се нашата комисия със своя скромен принос, също да е допринесла за това този процес наистина да върви напред и да можем съвсем скоро да бъдем контролен орган и по отношение на това предлагането на различни продукти под една и съща търговска марка, по-скоро с различно съдържание в държавите, да бъде квалифицирано като нелоялна търговска практика и съответно да бъде санкционирано.
На последно място, но не без значение, две думи за бюджета и финансирането на Комисията. Традиционно и миналата година на исторически принцип беше одобрен нашият бюджет с известно разминаване в параметрите, които подаваме ежегодно на база на исканията и от Министерството на финансите, и от Министерството на икономиката. Това, разбира се, наложи традиционното дофинансиране, което се случи на два пъти – през септември и през декември. Искам да изразя благодарност към Министерството на икономиката за това, че откликна на нашите молби да бъдем текущо дофинансирани, защото няма как да изпълним програмата, дори в някаква степен издръжката не би била достатъчна и така да се каже за комуналните ни нужди. Но всичко това се преодолява през годината, независимо че по време на гласуването на бюджета и по време на одобряването в началото на годината на План сметката на Комисията като второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на икономиката, реално е ясно априори, че ние няма как да се справим с тези ресурси и ще е необходимо текущо дофинансиране.
В най-общи линии е това. Дано не съм пропуснал нещо важно, но ако съм, сме готови да отговорим на Вашите въпроси.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Колеги, имате думата за въпроси към Доклада, който чухме в резюме.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Маргаритов, в Доклада сте записали, че са наложени имуществени санкции в размер на около 1 934 млн. лв. Те събрани ли са или предстои да бъдат събирани, само наложени или и постъпили?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): В случай числото, което сме оповестили са за санкциите, наложени по силата на издадените в рамките на годината наказателни постановления. Това обаче не са сумите, които са събрани. За тях бихме могли да Ви предоставим допълнителна информация в рамките на 2018 г. какво се е случило.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: По принцип как върви събираемостта на тези наложени санкции, плащат ли ги или…?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Общото ми впечатление е, че най-много се събират от публичния изпълнител, тъй като, както е известно, ние работим само с публичните изпълнители към НАП тогава, когато се налага принудително изпълнение. Може би съотношението една трета към две трети, като много малък дял остават несъбрани, поради изтичане на някакви давностни периоди от минали години.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: В Доклада е записано – на 6 стр., „по направлението са извършени 24 789 инспекции, съставени са 1535 акта за установяване на административни нарушения“. Какво е процентно обжалването? Каква част от актовете оцеляват след обжалването?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): За оцеляване? (Реплика: Да.) Защото, ако ме питате какъв процент са обжалвани, ще ми е по-трудно да Ви отговаря, но повече от две трети издържат. Но тук трябва да направя едно уточнение, което не е в наша полза, но някак си може да си направите изводите относно сумите пък, които подлежат на събиране. Имаме случаи, не са рядкост, въпреки че не може да се говори, че това е едва ли не всеки случай, в който съдът потвърждава основателността на нашето произнасяне и че е налице нарушение, но намалява размера на санкцията.
Аз съм го казвал и друг път, ние се стремим в повечето случаи да клоним от средата нагоре, защото и без това ножицата, в рамките на която налагаме санкции, е такава, че максимумът е 30 000 лв. Но има такива случаи, не са съвсем рядко срещани, за които аз знам, при които основателността се потвърждава, да речем наказанието от 20 на 15, от 20 на 10.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Маргаритов, уважаеми колеги! Поздравления за работата на Комисията по над 20 хиляди сигнала. Звучи доста сериозно за работата Ви.
Искам да Ви попитам: каква е разликата спрямо миналата година и с колко са завишени тези сигнали? Респективно това увеличение е доверието към Комисията, която имате.
Вторият ми въпрос е: положението с онлайн търговията е доста сериозно и съответно сигналите, които я касаят. Имате ли чисто законово нужда от нещо? Уредено ли е всичко, правомощията Ви за проверките, които правите…? И ако имате, в каква посока трябва да се промени?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Позволете ми, господин Бойчев, само да Ви допълня и за онлайн търговията. Вие самите споменахте, че търговците, които търгуват на територията на страната, трябва да се регистрират. Каква е практиката обаче при Вас за контрол, когато търговецът е чуждестранно лице и все още няма регистрация в България? Тоест процедурата тогава удължава ли се, по-сложна ли е? Защитени ли са правата на потребителите, които пазаруват от такива сайтове?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Бойчев, разликата между 2017 г. и 2018 г. е незначителна в броя на подадените жалби. Мисля, че около 700 в числово изражение, но в последните години, имам предвид от 2014 г. и 2015 г. насам, се забелязва едно увеличение в броя на жалбите, като през периода 2015 – 2017 г. беше по-значително. От информацията, с която разполагаме, мога да кажа, че за 2014 г. са около 15 000, а вече от 2015 г., 2016 г. нататък стават 17, 20…, и вече последните три години трайно са над 20 хиляди жалбите на годишна база. Трудно ми е да определя еднозначно дали означава повишено доверие, дали означава по-активна позиция, която самите потребители заемат, сблъсквайки се с проблеми и доколко, разбира се, това отразява и състоянието на пазара – всъщност дали е с повече нарушения или с по-малко. Може би всяко само по себе си допълва общата палитра на обективната картина.
Със сигурност мога да заявя, че хората станаха по-активни. Това личи и по обажданията на телефона, които нарастват във времето, и това, че те се консултират как да постъпят в определена ситуация. За мен това означава, че те биха желали да проявят активна позиция тогава, когато има някакви рискове законните им интереси да бъдат увредени и то в чисто материален план.
Ние, разбира се, сме длъжни на всеки сигнал да реагираме, да го препратим дори и да не е от нашата компетентност, съответно да поискаме от органа, на когото сме го препратили, обратна информация за това той пък от своя страна какви мерки и какво отношение е взел. Мисля, че по-скоро засега това са положителни тенденции, които, от една страна, показват активната позиция на гражданите, от друга страна, задължават и мотивират институцията да работи все по-добре за защита на тези потребителски права.
По отношение на онлайн пазаруването. Доста се направи в законодателството през последните години и то все в полза на потребителите – и на европейско и на национално ниво. Спомняте си, че само преди две седмици ние бяхме тук, за първото гласуване на Закона, който забранява геоблокирането и възлага на нашата комисия контролните функции по изпълнението на този закон. Така че, по-скоро в нормативен план не усещаме някакви празноти, някаква липса на основа, върху която да стъпим и да работим. Разбира се, аз и друг пък съвсем по друг повод съм казвал, че може би процесите, които протичат в така наречената споделена икономика и в социалните мрежи най-вече, които все повече комерсиализират този сегмент от онлайн средата, може би ще доведат в близко бъдеще до необходимост за разпростиране на законодателната рамка върху този сегмент. Защото там вече се осъществяват за мен чисто търговски отношения, които обаче засега не могат да бъдат хванати под контрола на институциите, и там, където хората основателно се оплакват, че са им засегнати икономическите права – нарушителите да получат адекватни санкции. Но това е в перспектива, която според мен все още не е напълно наболяла.
Ако говорим чисто фактически за някакви потребности, ще използвам случая да кажа отново, че нашият голям проблем освен, разбира се, недостигът на финанси, който така или иначе все някак си се компенсира до края на годината, продължава да бъде и максималната натовареност на наличния състав в Комисията. Защото с около 100 души инспектори трябва да покриваме всички вече дванадесет и половина закона, по които имаме вменени контролни функции и компетентност. Същевременно тези инспектори нямат някакви профилирани, определени сегменти. Те се занимават с абсолютно всичко, което трябва да направят.
Вие виждате числата на жалбите, но освен тези жалби, ние извършваме проверки и инспекции по кампаниите, които задължително са част от нашата Годишна план-програма. Така че в интерес на оптимизиране на процеса бих казал, че всяка възможност за допълване, ако мога така да кажа, на числеността на Комисията би била добре дошла. Защото тези хора понякога могат да се демотивират от това, че работата става все повече и да намалее ефективността и ефикасността на контрола, тогава, когато натоварването е по-голямо, отколкото оптимално можем да си позволим да го насочим към всеки един от тях.
Благодаря за въпроса. Давам моя искрен отговор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Имам въпрос. Може би ще допълните после във връзка и с онлайн търговията.
Това, което видях в Доклада за проверките в летния и зимния сезон миналата година – през лятото има 2003 проверки, зимата 2017 – 2018 г. има 693. Всички проверки ли са по сигнали? Вие някъде правите ли внезапни проверки в курортите, съответно летните и зимните? Можем ли да кажем, че има повече нарушения в летния сезон или зимния, или тогава е имало повече сигнали за нарушения?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Извинявам се, че пропуснах да отговоря на първия въпрос. Може би първо да кажа за туризма и после ще отговоря и на въпроса за трансграничната онлайн търговия.
Повечето проверки, които ние извършваме по план програмата ни в туристическите сезони, са по кампании, а не по сигнали на потребителите, тъй като както споменах твърде малък е броят на жалбите като процент от общия брой, касаещи качеството на туристическия продукт.
Ние имаме, разбира се, ясна и известна отнапред до голяма степен кампания, по която проверяваме туристическите обекти във всички курортни комплекси. Тактиката на проверка, ако мога така да кажа, предполага извършването на доста проверки с таен клиент, особено, когато това е свързано и с установяване на качеството на предлаганите спиртни напитки в ресторантите, където ние вземаме проби, в ол инклузив комплексите, в хотелите, тогава, когато трябва да се установи да кажем по жалба на потребител, какво е истинското положение, къде всъщност се намира обективната истина.
Така че повечето са по кампания, а по сигнали – винаги, когато получим такива. Имаме фигурата на тайния клиент. Използваме я винаги, когато това се налага от естеството на твърдяното нарушение или на самата проверка.
Що се отнася до съотношението на нарушенията през летния и зимния сезон нека да обърна внимание, че това се вижда и от броя на проверките, които ние извършваме. Естествено летният сезон е в много по-голям обем и като туристи, и като работещи туристически търговски обекти. Единствено това като закономерност може би води до там, че са повече нарушенията, които ние сме установили по време и на повечето ни проверки през летните сезони.
Чисто статистически продължавам да казвам, че не са голям процент, по-малък са от средния процент нарушения, които ние изобщо в контролната дейност установяваме. Тук проблемът е свързан с това, че за разлика от някои неща, с които ние се сблъскваме в ежедневието си и които дори да предизвикат неприятно впечатление като например, че на касовия апарат са ни начислили с 0,10 ст. повече, отколкото е пишело на етикета или пък, че сме имали кратка препирня със сервиза, може и да автосервиза, разбира се, по повод ремонт на някаква дефектна стока – това нещо минава и заминава след 15-ина-20 минути или в най-лошия случай с подаване на жалба. При туризма нещата стоят много по-различно. Защото, когато Вие планирате една почивка месеци напред, когато отидете на място и установите, че има драматично разминаване, или не чак толкова драматично между условията, които са Ви обещали и за които сте си платили, и това което получавате, това само по себе си наистина е голям проблем. Тук вече въпросът опира не толкова до количественото измерение на нарушенията, колкото до качествения белег на тези нарушения, превръщащи ги в много по-сериозен проблем. Тук говоря и в обществен план, не само в икономически, но и в такъв от гледна точка на потребителските права. Затова ние отново в навечерието на настъпващия летен сезон сме максимално амбицирани и мотивирани да работим най-вече чрез превенция. Тоест повечето по кампания, включително информационна такава, за да минимизираме рисковете от такива неприятни случаи.
По въпроса за трансграничната електронна търговия. Ние срещаме проблеми, когато търговецът не е регистриран в България, дори и поради самия факт, че може да възникне спор относно това дали нашата юрисдикция се разпростира върху такъв търговец. Единственият ефективен механизъм, с който ние бихме могли да предизвикаме реално действие, респективно и санкция срещу такива търговци, е, когато те са базирани на територията на държава–членка на Европейския съюз посредством системата на европейските потребителски центрове. Тогава Европейският потребителски център в България, който функционира към нашата Комисия, изпраща съответната нотификация до своя хомолог в съответната държава и оттам се осъществява връзка с контролния орган, който предприема действия.
По същия начин, за да стане още по-ясно, че все пак има някакъв реален ефект от този обмен на информация, процедираме и ние, когато Европейският потребителски център подаде към нас сигнал за чуждестранен гражданин, който дали си е пазарувал от онлайн търговец, базиран в България, или е имал някакво друго съприкосновение с български търговец, тогава предприемаме действия и ако се установи нарушение, се налага и санкцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, други въпроси имате ли? Няма.
Да благодарим на екипа на Комисията за защита на потребителите.
Благодаря Ви, желаем Ви успехи и до нови срещи!
Добре дошли, господин Министър! Заповядайте. За нас е удоволствие да Ви видим пак в Комисия.
Преминаваме към точка втора: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Караниколов вече е при нас. Добре дошъл! Христос Воскресе и да сме живи и здрави всички!
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: За много здраве и щастие! Добър късмет Ви пожелавам и успешна работа!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИВА: Благодаря, дано да е успешна пленарната сесия.
Господин Караниколов, предлагам да започнете с Вашето изложение и след това да преминем към въпроси.
Ако имате нещо ново да ни кажете, защото това ще бъде първо като информация най-интересно и колегите след това, ако имат въпроси. Да се похвалите, да се оплачете.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Няма от какво да се оплача, няма и от какво към момента да се похваля. Надявам се скоро да се случи, но засега да не дърпаме дявола за ушите – това мога да кажа само. Надявам се, че скоро ще имаме наистина сериозна инвестиция. Благодаря Ви за това, че ми давате възможност да ме изслушате.
Ще започна с размера на инвестициите по последни данни на БНБ, като искам да започна с 2017 г. Знаете, че цялата 2017 г., цялата 2018 г. се казваше, че има драстичен спад на инвестициите. Напомням, че настоящото Народно събрание и настоящото правителство работеше шест месеца в 2017 г. Знаете, че когато има избори преди това инвеститорите, за съжаление, изчакват да видят дали ще има стабилна политическа и финансова обстановка в страната.
Оценката за 2017 г. е над два милиарда и 300 милиона евро инвестиции и това за срок от около шест месеца. Считам, че всички се представиха добре, разбира се, и с помощта на Народното събрание – знаете, Вие изменихте няколко закона, които допринесоха до това да има сериозни инвестиции. Ще дам пример с тази в Плевен.
По предварителни данни 2018 година започна изключително негативно и беше отново сериозно отразена от медиите. Първата информация за 2018 г. беше, че инвестициите са под един милиард евро, след това излезе втора информация, че са малко над един милиард евро и оттук нататък всеки един месец имаме ръст. Какво значи това?
Преди около месец и половина БНБ излезе с анализ, че инвестициите са над един милиард и 500 милиона евро. Към момента последната информация, която е качена на страницата на БНБ, е, че инвестициите са над един милиард и 700 милиона евро. Тоест, смятам, че наистина през последните няколко години не само, че няма спад на инвестициите в България, а завъртаме колелото и България става все по-атрактивна. Защо е атрактивна? Поради финансовата и макроикономическата стабилност, която нашата страна излъчва, както и поради сигурността, която представлява и правителството.
От това, което казах, мога да анализирам накратко, че икономическият ръст в България е балансиран и изключително добре се развива. Разбира се, оттук и последствията, тъй като когато върви икономиката, първото основно нещо е да спада безработицата. Знаете, че последните години безработицата спада драстично. ЕВРОСТАТ имат една статистика, Национален статистически институт имат друга, но общо-взето безработицата в България е между 5,5% и 5,8% като прогнозата е, че тя ще продължи да пада, което в някакъв момент може да доведе до прегряване на икономиката.
Във връзка с това знаете, тоест и Вие, и ние предприехме редица действия. Първо, да създадем нормативната база, за да може краткосрочното решаване на проблема да бъде внос на работна сила, като единствено сме се насочили към малцинствата извън пределите на България. Продължаваме да работим, надявам се, че скоро ще имаме такова споразумение и с Украйна, но към момента нямаме, имаме с Армения.
Интересна информация може би ще представлява за Вас търговията на България с трети страни – тук предимно ще обърна внимание на износа. За първите два месеца на годината общият износ на стоки са на стойност над 9 млрд. лв., което е с 10,9%, почти 11%, повече в сравнение със същия период на миналата година, тоест 2017 г. През февруари специално износът на стоки възлиза на 4 млрд. 643 млн. лв. и се е увеличил с 18,9%, почти 19%, спрямо същия месец на 2018 г.
През периода януари – февруари 2019 г. износът на стоки от България за страните извън Европейския съюз нарасна с 15%.
Знаете, че предвид тежките търговски отношения между глобалните сили в света, ситуацията в Турция, миналата година имаше спад към трети страни, но от началото на годината се забелязва тенденция, че българският бизнес се справя добре и отново имаме ръст на износа към трети страни. Основни такива партньори са: Турция, Китай, САЩ, Сърбия, Египет и Руската федерация, които формират общо така изброени над 51%.
Изключително важно е, че износът на стоки от България за трети страни, само за трети страни, за месец февруари тази година нараства с 23%. Тоест ние преминахме това, което беше миналата година тенденция – износът за Европейския съюз да расте, но да намалява износът за трети страни – това в момента не е така.
Износът на България за периода януари – февруари към Европейския съюз също има ръст – той е от 2,2%. Тук водещи са: Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Холандия, които формират общо над 66% от износа ни за там.
Вносът на България от Европейския съюз през януари намалява със 7,4% – тоест, ние имаме положително салдо на износа – това също е една положителна информация, като достига почти до 3 млрд. лв. Най-голям внос имаме от Германия, Италия, Румъния и Гърция. Интересното е, че въпреки всичко към момента износът на България към Германия, който ни е основен партньор, е по-висок от вноса ни. Тоест салдото е отново положително за България.
Общата разбивка е, че към момента външнотърговското салдо за януари и февруари на България с Европейския съюз, обръщам внимание, е положително и е в размер на 174 млн. лв.
Разбира се, това са хубавите новини, но вчера излезе официална информация, че доходите на България обаче не растат с този темп, който всички искаме да се случва. И Вие като Народно събрание, и ние като правителство не сме обещавали чудеса. Знаете, имаме програма, по която минималната работна заплата се вдига.
Друго, което е изключително важно и което трябва да кажем, е, че все пак 70% от българския бизнес е основен работодател. Това, което направи държавата и миналата година, и тази година с облекчението в публичния сектор – 10%, а за учителите – 20%, са добри стъпки, но не са достатъчни. Разбира се, затова работим по големи стратегически инвестиции, които ще доведат до по-голям икономически ръст. Към момента ще Ви помоля наистина да не говорим по тази тема, поради различни причини. Знам, че на всички е интересна. Само ще кажа, че благодаря на абсолютно всички експерти, а това са над 100 човека, които всекидневно работят с тази тема. Надявам се скоро да има положителни новини по нея.
Друго, което е много важно. Много сериозно трябва да обърнем внимание на българските граждани и най-вече на децата, че да достигнем по-бързо тези доходи, които са средноевропейски, и единственият начин е образованието. Висококвалифицираните хора ще получават по-високи заплати и те по-бързо ще изравнят тези в Европейския съюз. Затова започваме кампания и за дуалното обучение, и за преквалификацията, но това е единственият начин. Ако чакаме само икономически темпове и идване на инвеститори – не. Инвестиция в образование! Знаете, че правителството, тоест държавата осигури и за миналата, и за тази година повече пари за образование, включително и заплати. Надявам се, че в следващите години, няма как да стане за една или две години, това ще даде своя резултат. Но по-бързото изпреварване на темповете за доходите за българските граждани минава през тяхното образование.
Това е накратко. Ще се радвам да отговоря на Вашите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като завършихте и с образованието, и с дуалното, все пак тук и колегите знаят, именно от тази зала малко повече тласък получи тази инициатива. Тя е важна стъпка за дуалното образование. Аз искам да Ви благодаря за Вашата активна работа в тази посока, заедно с Министерството на труда и социалната политика, както и Министерството на образованието, защото, наистина, както и сам казахте Вие, висококвалифицираната работна ръка всъщност ще бъде най-важното и най-търсеното на пазара на труда.
Уважаеми колеги, въпроси?
Господин Бойчев, заповядайте за въпрос.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, поздравления за работата, на първо място, защото падна един от митовете, тиражирани от нашите опоненти, че нямаме инвестиции. Виждаме, че не е така и очакваме все пак Комисията първа да разбере, когато дойде моментът. Няма да Ви мъчим повече.
Моят въпрос е свързан с административната тежест: 90% от фирмите в България са малки – от два до десет човека персонал. Докъде стигнахте с административната тежест, защото според мен има какво да направим в тази посока и мисля, че това ще облекчи до голяма степен тези малки фирми? В тази посока има ли вече реално отпаднали административни тежести към фирмите?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Само да Ви помоля – няма за какво да ми благодарите. Икономическият ръст в България не е благодарение на министъра на икономиката, той е благодарение на хората, които работят, и на българския бизнес, не само на българския, но и на чуждестранния, който работи в България, а и на Вас, които изменяте законите, за да я направите по-привлекателна и мисля, че скоро ще го докажете, че сме го постигнали.
В Министерството на икономиката успяхме да актуализираме 114 административни услуги, които са преразгледани. Мисля, че от 80% от тях вече е изменено, още един път благодарение на Вас, и то работи.
Тук обаче трябва да обърна внимание на нещо основно. Повечето от акцентите в тези 114 услуги, които Министерството на икономиката преразгледа, бяха подадени от едрия бизнес. Защото знаете, че към Министерството на икономиката има създаден Национален икономически съвет, който има представители на всички ведомства, които отговарят, и представители на големите работодатели. За съжаление, малкият и среден бизнес няма една или няколко структури, които да го представляват и да му защитават интереса.
Давам пример с Асоциацията на стартъпите – те успяха да направят такава, и вече около 500 компании участват в тази асоциация и се развиват изключително бързо. Но при малкия и средния няма кой да ги представлява. И тук проблемът е много сериозен. Нека да дам пример: един магазин за хранителни стоки, малък, с персонал двама или трима човека, отговаря и трябва да отговаря на изискванията като голяма верига хранителни стоки, с всичките документи.
Осъзнавайки обаче, че никой не подава проблемите на малките и средни предприятия, ангажирахме, и то между другото отново след изслушване във Вашата комисия – в момента Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия, която е направила запитвания до всички контрагенти, с които сме имали отношения, и са малки и средни по смисъла на закона, да направят своите коментари, какво според тях в законодателството трябва да бъде променено, за да бъде облекчен малкият и среден бизнес. Към момента срокът за подаване на тези предложения изтече и аз съм сигурен, че до две седмици ще мога да внеса в Икономическата комисия, първо, да видите техния анализ и след това да седнем да работим, да изчистваме, защото в момента много от условията за едрия бизнес засягат и малкия и средния, а това не е коректно към тях.
Още един път казвам, за съжаление, те нямат някакво представителство и няма кой да защитава техните интереси. Те се борят всеки за себе си. Не знам дали ще има решение. От друга страна, да има 5 – 10 асоциации също не си е работа, защото като се скарат е страшно. Но се надявам, че до две седмици ще Ви бъде изпратен този анализ с график къде се повтарят техните искания и трябва да седнем да работим, за да изчистим и техните предложения.
Готов съм и ще го направим, защото наистина трябва да направим жест към малкия и средния бизнес и той не е само в примерите, които Ви дадох, засягат и строителство.
Друго, което е много важно. В момента правим и Законопроект, който да облекчи бизнеса, независимо какъв е, по отношение на предоставянето на услуги от местното самоуправление, защото държавата последната една година е изключително активна, знаете това е наш приоритет, ние направихме много, но много от проблемите остават по общините. Примерно, изискват им се документи за собственост, които общината би трябвало да ги има, декларации, които общината би трябвало да ги има, скици, които, забележете, отново се издават от общината. Тоест, наистина много могат да се облекчат нещата. Предполагам и Вие ще помогнете. Ще имаме и среща с Национално сдружение на общините, защото неработейки в община ние може да виждаме по един начин картината, колегите в общините трябва да кажат.
Това, с което се ангажирам е, че до две седмици основният график с исканията на малки и средни фирми, и то не малък брой, ще Ви бъде предоставен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, Вие въпрос?
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, във връзка с това, което казахте по отношение на малкия и среден бизнес считам, че има достатъчно експерти в Министерството, които могат да помогнат и на база личен опит, и контакти, които имат, за да се добавят неща, които са пропуснати в исканията на малките и средни, и това, което споделихте пред нас по отношение на разрешителни. Защото, ако не направим нещо в тази посока, малките и средни фирми са, така да се каже, една основна част от икономическите субекти в страната.
И другото, което исках да Ви попитам: бяхме говорили преди време за мълчаливото съгласие, след това се спря точно, когато човек напише нещо до общината и може да чака няколко месеца. Какво се случи там?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Лично като юрист за мен мълчаливото съгласие като общ принцип може да доведе до повече проблеми. Вероятно това може да се въведе, но за точно определен кръг услуги. Не мисля, че в България това е механизъм, който е изпробван през годините, но не съм сигурен. За това трябва да има сериозен дебат дали трябва да има мълчаливо съгласие или мълчалив отказ. Това е нещо, което трябва да се дебатира с всички структури, които го предоставят.
Специално към Министерството на икономиката ние си имаме служители, Инспекторат, който следи за предоставянето в срокове на отговорите, каквито са нормативните. Сега вероятно закъсняваме, но наистина сме създали такава организация. Аз мисля, че ако има добре създадена организация не е нужно да въвеждаме такъв механизъм, който не е добре изследван. Не казвам, че е лошо предложението, не ме разбирайте грешно, но да не създаде повече проблеми и правен нонсенс, отколкото да искаме да оправим с това нещата. По-добре е да видим конкретни закони и там, където имаме всички малки и средни, и Вие като Народно събрание, и експертите в министерствата да дадат, че това наистина са основателни аргументи, да започнем да чистим от ясните неща. Малко по малко ще стигнем до края.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, извъртяхме групите, имате ли повторни въпроси? Други въпроси? Това беше.
Още веднъж Ви благодаря и ще продължим отново разговора, след като вече получим и анализа. Ще бъде интересно за всички народни представители. Тогава отново ще Ви поканим да дойдете и тук да го дебатираме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Надявам се и господин Петър Кънев да е тук, защото той винаги се е борил за това нещо, поне да чуе.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, наистина, но за съжаление, колегите от БСП отново не са тук, но, надяваме се, че ще дойдат.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 52
На 8 май 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2018 г., № кип-920-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 11 април 2019 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм (упълномощена от г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм с писмо № 953-01-18 от 7 май 2019 г.).
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, скъпи гости! Откривам днешното редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Искам да Ви поздравя: Христос Воскресе! Светли да са ни празниците и успешна да е новата парламентарна сесия.
Предлагам днешното заседание да бъде проведено при следния ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2018 г., № кип-920-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 11 април 2019 г.
2. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
3. Разни.
Имате ли други предложения? Няма.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Минаваме към точка първа: Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за защита на потребителите през 2018 г., № кип-920-00-1, внесен от Комисията за защита на потребителите на 11 април 2019 г.
Наши гости по тази точка са:
от Комисия за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – заместник-председател и Константин Райков – заместник-председател.
Добре дошли! Давам Ви направо думата за резюме на Доклада Ви.
Заповядайте, господин Маргаритов.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Предполагам, че сте се запознали със съдържанието на Доклада за дейността на Комисията за защита на потребители през 2018 г. Накратко бих се спрял на няколко момента и, разбира се, с колегите ми сме в готовност да отговорим на въпроси, които са възникнали и които ще ни зададете.
В началото бих искал само да припомня общите числа: извършени са 37 522 инспекции на търговци, в това число и електронни магазини, туристически обекти и така нататък; за констатиране на нарушения са съставени 2627 акта; издадени са 2503 наказателни постановления. Влезли в сила наказателни постановления са 2181, като с тях са наложени глоби и имуществени санкции за 1 934 591 лв.
Жалби и сигнали на потребителите: през периода са постъпили 23 799 писмени жалби. Около половината от тях са получени чрез електронната форма за подаване на жалби в сайта на Комисията. Колегите са работили по 20 066 от тях. Освен това сме получили и 15 596 обаждания на нашия денонощен телефон 0700 111 22. Тук по скоро прави впечатление консултативният характер на информацията, която се обменя между нашите колеги и гражданите, които се обаждат на телефона. Така е възможно в доста от случаите на тези обаждания в последствие да са били подадени жалби и сигнали, които числим към 23 799 писмени жалби, постъпили при нас. Това е най-общо информацията, свързана с обобщените данни за дейността ни.
Може би акцентите, на които си заслужава съвсем накратко да спра вниманието Ви, са в три посоки:
1. Безопасност на стоките и услугите.
2. Туризъм, като чувствителен сектор.
3. Онлайн търговията, като най-бързо развиващият сегмент на пазара, в който и потребителите, които използват вече този способ за пазаруване, по статистически данни се увеличават с около една трета за всяка следващата година.
По отношение на безопасността. Най-напред бих искал да кажа, че съвсем наскоро излязоха и резултатите от Европейската комисия (ЕК) по отношение на системата GRAS-RAPEX, по която контактна точка за България е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това е системата за бързо уведомяване за наличието на открити опасни стоки на общия пазар, съответно за нотификации и реакции по отношение на такъв тип стоки в държавите членки. Резултатите според нас са добри.
Обобщената статистика показва, че България е девета по активност, ако говорим общо за нотификации и реакции по отношение на безопасността, а дори, когато става въпрос за реакции, сме на второ място. Това означава, че всъщност в доста от случаите, когато по системата са подадени сигнали, ние сме проявили необходимата активност, за да установим дали стоките, които са обявени за опасни на различните пазари, са налични в България, на българския пазар, и съответно, ако се установи, че това е така, да бъдат издадени заповеди за тяхното незабавно изтегляне от пазара.
Тези данни се подкрепят, разбира се, и от някои числа – 6300 общо уведомления по системата. За България – 414 уведомления, 102 нотификации, 312 реакции. Иначе общо, със заповеди, които са издадени през този период, са забранени да бъдат продавани 124 стоки на пазари, и по отношение на 58 вида стоки са били издадени заповеди за временно спиране, докато се установи, разбира се, дали разполагат с необходимите сертификати, документи или пък след извършени изпитвания в лаборатории съответстват на стандартите, които са приети на територията на Република България.
По отношение на туризма. Защо се спираме специално на това? Защото често пъти туристическата тема е във фокуса на вниманието и нашата Комисията като контролен орган, дължи малко повече информация и на уважаемите народни представители, и на обществеността.
Извършени са над 8 хиляди проверки в различен тип туристически обекти, места за настаняване, заведения за хранене и развлечения. Основно по кампанията, тъй като само ще допълня статистиката, която дадох по отношение на жалбите – около 4% дори малко под 4% от тези 23 799 жалби, получени в Комисията, касаят проблеми, свързани с качеството на туристическия продукт. Тоест по-скоро се оказва, че не са много на брой нарушенията, но всяко едно от тях е достатъчно сериозно и трябва да попадне във фокуса на внимание. Знаете, че и медиите доста са чувствителни на тази тема и винаги отразяват подобни, за съжаление, несполуки на потребителите. Ето защо и ние сме длъжни да реагираме бързо, да направим необходимите проверки, да излезем със съответните актове и наказателни постановления.
Мисля, че тук традиционно продължава да бъде добро нашето взаимодействие с категоризиращия орган в лицето на Министерството на туризма, като се обменя информация и съответно се предприемат и необходимите действия за коригиране на степента категоризация тогава, когато има основание за това, поради открити в резултат на нашите проверки и несъответствия.
Онлайн търговията. Специално си позволявам да обърна внимание върху нея, защото ще дам информация за още едно число, което не се съдържа в този доклад, но според мен е показателно, за да заслужи отделно внимание. Ако през 2016 г. ние сме получили около 2 хиляди жалби за онлайн покупки, то през миналата 2018 г. това са близо 4 хиляди жалби. Тоест виждаме, че само за 2 години броят на жалбите, подадени срещу онлайн търговци се е удвоил. Нещо, което ние не забелязваме по отношение на нито един друг от сегментите на пазара, които контролираме. Може да се търсят различни обяснения. Според мен едното от тях и най-закономерното е, че по данни на НСИ всяка година около 30% повече потребители пазаруват в онлайн средата, а също така и с 30% на годишна база се увеличават онлайн магазините, които се регистрирани в България.
Още една любопитна цифра. До момента, мисля, че от началото на годината, тече този въпрос и би трябвало да приключи до края на юни, за задължителната регистрация в Министерството на финансите на всички онлайн търговци, които извършват дейност на територията на Република България. До момента са се регистрирали 11 000. Това е само в България. Оставаме настрани, че част от проблемите, с които можем да бъдем сезирани, имат и трансграничен характер, изискват и намесата на Европейския потребителски център. Така че ние продължаваме активно да работим с нашата специализирана структура за защита правата на потребителите при продажби от разстояние, с цел да можем наистина да откликнем очевидно на очакванията на потребителите, които стават все по-активни в тази среда. Естествено, очакванията им са завишени и затова контролният орган да реагира адекватно там, където са установени някакви проблеми. А основните проблеми всъщност са няколко групи и може би най-важният от тях е това, че се препятства упражняването на правото на отказ от покупката, с каквото право разполагат потребителите в 14-дневен срок.
Също така можем да откроим забавени доставки, особено когато става въпрос за празнични периоди, и понякога, надявам се не във всички случаи умишлено, липса съществена информация относно начините, по които можете да се свържете с дадения търговец, допълнителните разходи по сделките, които основно са свързани с куриерски услуги, а също и премълчаване на способите за алтернативно решаване на спорове – едно задължение, което за онлайн търговците влезе в сила от преди две години с промени в Закона.
Съвсем накратко още две неща. Първо, бих искал да припомня на уважаемите народни представители, че през миналата година по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз нашата комисия организира едно събитие, на което присъства и еврокомисарят по потребителската защита, правосъдието и равенството на половете. В рамките на това събитие всъщност за първи път официално беше представен така нареченият нов механизъм за защита на потребители, или известно още като „нова сделка“, предвиждаща редица изменения в Европейското право, свързани с подобряване на потребителската защита, едно от които е и решаването на проблема с така наречените двойни стандарти за различни продуктови групи и стоки.
Припомням Ви, че този пакет, така представен през миналата година в България от еврокомисар Йоурова беше вече приет и от Европейския парламент в комисия, така че най-вероятно той ще бъде скоро обект и на възприемане в националните законодателства на държавите членки. Надявам се нашата комисия със своя скромен принос, също да е допринесла за това този процес наистина да върви напред и да можем съвсем скоро да бъдем контролен орган и по отношение на това предлагането на различни продукти под една и съща търговска марка, по-скоро с различно съдържание в държавите, да бъде квалифицирано като нелоялна търговска практика и съответно да бъде санкционирано.
На последно място, но не без значение, две думи за бюджета и финансирането на Комисията. Традиционно и миналата година на исторически принцип беше одобрен нашият бюджет с известно разминаване в параметрите, които подаваме ежегодно на база на исканията и от Министерството на финансите, и от Министерството на икономиката. Това, разбира се, наложи традиционното дофинансиране, което се случи на два пъти – през септември и през декември. Искам да изразя благодарност към Министерството на икономиката за това, че откликна на нашите молби да бъдем текущо дофинансирани, защото няма как да изпълним програмата, дори в някаква степен издръжката не би била достатъчна и така да се каже за комуналните ни нужди. Но всичко това се преодолява през годината, независимо че по време на гласуването на бюджета и по време на одобряването в началото на годината на План сметката на Комисията като второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на икономиката, реално е ясно априори, че ние няма как да се справим с тези ресурси и ще е необходимо текущо дофинансиране.
В най-общи линии е това. Дано не съм пропуснал нещо важно, но ако съм, сме готови да отговорим на Вашите въпроси.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Маргаритов.
Колеги, имате думата за въпроси към Доклада, който чухме в резюме.
Заповядайте, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Маргаритов, в Доклада сте записали, че са наложени имуществени санкции в размер на около 1 934 млн. лв. Те събрани ли са или предстои да бъдат събирани, само наложени или и постъпили?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): В случай числото, което сме оповестили са за санкциите, наложени по силата на издадените в рамките на годината наказателни постановления. Това обаче не са сумите, които са събрани. За тях бихме могли да Ви предоставим допълнителна информация в рамките на 2018 г. какво се е случило.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: По принцип как върви събираемостта на тези наложени санкции, плащат ли ги или…?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Общото ми впечатление е, че най-много се събират от публичния изпълнител, тъй като, както е известно, ние работим само с публичните изпълнители към НАП тогава, когато се налага принудително изпълнение. Може би съотношението една трета към две трети, като много малък дял остават несъбрани, поради изтичане на някакви давностни периоди от минали години.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: В Доклада е записано – на 6 стр., „по направлението са извършени 24 789 инспекции, съставени са 1535 акта за установяване на административни нарушения“. Какво е процентно обжалването? Каква част от актовете оцеляват след обжалването?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): За оцеляване? (Реплика: Да.) Защото, ако ме питате какъв процент са обжалвани, ще ми е по-трудно да Ви отговаря, но повече от две трети издържат. Но тук трябва да направя едно уточнение, което не е в наша полза, но някак си може да си направите изводите относно сумите пък, които подлежат на събиране. Имаме случаи, не са рядкост, въпреки че не може да се говори, че това е едва ли не всеки случай, в който съдът потвърждава основателността на нашето произнасяне и че е налице нарушение, но намалява размера на санкцията.
Аз съм го казвал и друг път, ние се стремим в повечето случаи да клоним от средата нагоре, защото и без това ножицата, в рамките на която налагаме санкции, е такава, че максимумът е 30 000 лв. Но има такива случаи, не са съвсем рядко срещани, за които аз знам, при които основателността се потвърждава, да речем наказанието от 20 на 15, от 20 на 10.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Маргаритов, уважаеми колеги! Поздравления за работата на Комисията по над 20 хиляди сигнала. Звучи доста сериозно за работата Ви.
Искам да Ви попитам: каква е разликата спрямо миналата година и с колко са завишени тези сигнали? Респективно това увеличение е доверието към Комисията, която имате.
Вторият ми въпрос е: положението с онлайн търговията е доста сериозно и съответно сигналите, които я касаят. Имате ли чисто законово нужда от нещо? Уредено ли е всичко, правомощията Ви за проверките, които правите…? И ако имате, в каква посока трябва да се промени?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Позволете ми, господин Бойчев, само да Ви допълня и за онлайн търговията. Вие самите споменахте, че търговците, които търгуват на територията на страната, трябва да се регистрират. Каква е практиката обаче при Вас за контрол, когато търговецът е чуждестранно лице и все още няма регистрация в България? Тоест процедурата тогава удължава ли се, по-сложна ли е? Защитени ли са правата на потребителите, които пазаруват от такива сайтове?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Бойчев, разликата между 2017 г. и 2018 г. е незначителна в броя на подадените жалби. Мисля, че около 700 в числово изражение, но в последните години, имам предвид от 2014 г. и 2015 г. насам, се забелязва едно увеличение в броя на жалбите, като през периода 2015 – 2017 г. беше по-значително. От информацията, с която разполагаме, мога да кажа, че за 2014 г. са около 15 000, а вече от 2015 г., 2016 г. нататък стават 17, 20…, и вече последните три години трайно са над 20 хиляди жалбите на годишна база. Трудно ми е да определя еднозначно дали означава повишено доверие, дали означава по-активна позиция, която самите потребители заемат, сблъсквайки се с проблеми и доколко, разбира се, това отразява и състоянието на пазара – всъщност дали е с повече нарушения или с по-малко. Може би всяко само по себе си допълва общата палитра на обективната картина.
Със сигурност мога да заявя, че хората станаха по-активни. Това личи и по обажданията на телефона, които нарастват във времето, и това, че те се консултират как да постъпят в определена ситуация. За мен това означава, че те биха желали да проявят активна позиция тогава, когато има някакви рискове законните им интереси да бъдат увредени и то в чисто материален план.
Ние, разбира се, сме длъжни на всеки сигнал да реагираме, да го препратим дори и да не е от нашата компетентност, съответно да поискаме от органа, на когото сме го препратили, обратна информация за това той пък от своя страна какви мерки и какво отношение е взел. Мисля, че по-скоро засега това са положителни тенденции, които, от една страна, показват активната позиция на гражданите, от друга страна, задължават и мотивират институцията да работи все по-добре за защита на тези потребителски права.
По отношение на онлайн пазаруването. Доста се направи в законодателството през последните години и то все в полза на потребителите – и на европейско и на национално ниво. Спомняте си, че само преди две седмици ние бяхме тук, за първото гласуване на Закона, който забранява геоблокирането и възлага на нашата комисия контролните функции по изпълнението на този закон. Така че, по-скоро в нормативен план не усещаме някакви празноти, някаква липса на основа, върху която да стъпим и да работим. Разбира се, аз и друг пък съвсем по друг повод съм казвал, че може би процесите, които протичат в така наречената споделена икономика и в социалните мрежи най-вече, които все повече комерсиализират този сегмент от онлайн средата, може би ще доведат в близко бъдеще до необходимост за разпростиране на законодателната рамка върху този сегмент. Защото там вече се осъществяват за мен чисто търговски отношения, които обаче засега не могат да бъдат хванати под контрола на институциите, и там, където хората основателно се оплакват, че са им засегнати икономическите права – нарушителите да получат адекватни санкции. Но това е в перспектива, която според мен все още не е напълно наболяла.
Ако говорим чисто фактически за някакви потребности, ще използвам случая да кажа отново, че нашият голям проблем освен, разбира се, недостигът на финанси, който така или иначе все някак си се компенсира до края на годината, продължава да бъде и максималната натовареност на наличния състав в Комисията. Защото с около 100 души инспектори трябва да покриваме всички вече дванадесет и половина закона, по които имаме вменени контролни функции и компетентност. Същевременно тези инспектори нямат някакви профилирани, определени сегменти. Те се занимават с абсолютно всичко, което трябва да направят.
Вие виждате числата на жалбите, но освен тези жалби, ние извършваме проверки и инспекции по кампаниите, които задължително са част от нашата Годишна план-програма. Така че в интерес на оптимизиране на процеса бих казал, че всяка възможност за допълване, ако мога така да кажа, на числеността на Комисията би била добре дошла. Защото тези хора понякога могат да се демотивират от това, че работата става все повече и да намалее ефективността и ефикасността на контрола, тогава, когато натоварването е по-голямо, отколкото оптимално можем да си позволим да го насочим към всеки един от тях.
Благодаря за въпроса. Давам моя искрен отговор.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Имам въпрос. Може би ще допълните после във връзка и с онлайн търговията.
Това, което видях в Доклада за проверките в летния и зимния сезон миналата година – през лятото има 2003 проверки, зимата 2017 – 2018 г. има 693. Всички проверки ли са по сигнали? Вие някъде правите ли внезапни проверки в курортите, съответно летните и зимните? Можем ли да кажем, че има повече нарушения в летния сезон или зимния, или тогава е имало повече сигнали за нарушения?
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Извинявам се, че пропуснах да отговоря на първия въпрос. Може би първо да кажа за туризма и после ще отговоря и на въпроса за трансграничната онлайн търговия.
Повечето проверки, които ние извършваме по план програмата ни в туристическите сезони, са по кампании, а не по сигнали на потребителите, тъй като както споменах твърде малък е броят на жалбите като процент от общия брой, касаещи качеството на туристическия продукт.
Ние имаме, разбира се, ясна и известна отнапред до голяма степен кампания, по която проверяваме туристическите обекти във всички курортни комплекси. Тактиката на проверка, ако мога така да кажа, предполага извършването на доста проверки с таен клиент, особено, когато това е свързано и с установяване на качеството на предлаганите спиртни напитки в ресторантите, където ние вземаме проби, в ол инклузив комплексите, в хотелите, тогава, когато трябва да се установи да кажем по жалба на потребител, какво е истинското положение, къде всъщност се намира обективната истина.
Така че повечето са по кампания, а по сигнали – винаги, когато получим такива. Имаме фигурата на тайния клиент. Използваме я винаги, когато това се налага от естеството на твърдяното нарушение или на самата проверка.
Що се отнася до съотношението на нарушенията през летния и зимния сезон нека да обърна внимание, че това се вижда и от броя на проверките, които ние извършваме. Естествено летният сезон е в много по-голям обем и като туристи, и като работещи туристически търговски обекти. Единствено това като закономерност може би води до там, че са повече нарушенията, които ние сме установили по време и на повечето ни проверки през летните сезони.
Чисто статистически продължавам да казвам, че не са голям процент, по-малък са от средния процент нарушения, които ние изобщо в контролната дейност установяваме. Тук проблемът е свързан с това, че за разлика от някои неща, с които ние се сблъскваме в ежедневието си и които дори да предизвикат неприятно впечатление като например, че на касовия апарат са ни начислили с 0,10 ст. повече, отколкото е пишело на етикета или пък, че сме имали кратка препирня със сервиза, може и да автосервиза, разбира се, по повод ремонт на някаква дефектна стока – това нещо минава и заминава след 15-ина-20 минути или в най-лошия случай с подаване на жалба. При туризма нещата стоят много по-различно. Защото, когато Вие планирате една почивка месеци напред, когато отидете на място и установите, че има драматично разминаване, или не чак толкова драматично между условията, които са Ви обещали и за които сте си платили, и това което получавате, това само по себе си наистина е голям проблем. Тук вече въпросът опира не толкова до количественото измерение на нарушенията, колкото до качествения белег на тези нарушения, превръщащи ги в много по-сериозен проблем. Тук говоря и в обществен план, не само в икономически, но и в такъв от гледна точка на потребителските права. Затова ние отново в навечерието на настъпващия летен сезон сме максимално амбицирани и мотивирани да работим най-вече чрез превенция. Тоест повечето по кампания, включително информационна такава, за да минимизираме рисковете от такива неприятни случаи.
По въпроса за трансграничната електронна търговия. Ние срещаме проблеми, когато търговецът не е регистриран в България, дори и поради самия факт, че може да възникне спор относно това дали нашата юрисдикция се разпростира върху такъв търговец. Единственият ефективен механизъм, с който ние бихме могли да предизвикаме реално действие, респективно и санкция срещу такива търговци, е, когато те са базирани на територията на държава–членка на Европейския съюз посредством системата на европейските потребителски центрове. Тогава Европейският потребителски център в България, който функционира към нашата Комисия, изпраща съответната нотификация до своя хомолог в съответната държава и оттам се осъществява връзка с контролния орган, който предприема действия.
По същия начин, за да стане още по-ясно, че все пак има някакъв реален ефект от този обмен на информация, процедираме и ние, когато Европейският потребителски център подаде към нас сигнал за чуждестранен гражданин, който дали си е пазарувал от онлайн търговец, базиран в България, или е имал някакво друго съприкосновение с български търговец, тогава предприемаме действия и ако се установи нарушение, се налага и санкцията.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви и аз.
Колеги, други въпроси имате ли? Няма.
Да благодарим на екипа на Комисията за защита на потребителите.
Благодаря Ви, желаем Ви успехи и до нови срещи!
Добре дошли, господин Министър! Заповядайте. За нас е удоволствие да Ви видим пак в Комисия.
Преминаваме към точка втора: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Караниколов вече е при нас. Добре дошъл! Христос Воскресе и да сме живи и здрави всички!
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: За много здраве и щастие! Добър късмет Ви пожелавам и успешна работа!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИВА: Благодаря, дано да е успешна пленарната сесия.
Господин Караниколов, предлагам да започнете с Вашето изложение и след това да преминем към въпроси.
Ако имате нещо ново да ни кажете, защото това ще бъде първо като информация най-интересно и колегите след това, ако имат въпроси. Да се похвалите, да се оплачете.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Няма от какво да се оплача, няма и от какво към момента да се похваля. Надявам се скоро да се случи, но засега да не дърпаме дявола за ушите – това мога да кажа само. Надявам се, че скоро ще имаме наистина сериозна инвестиция. Благодаря Ви за това, че ми давате възможност да ме изслушате.
Ще започна с размера на инвестициите по последни данни на БНБ, като искам да започна с 2017 г. Знаете, че цялата 2017 г., цялата 2018 г. се казваше, че има драстичен спад на инвестициите. Напомням, че настоящото Народно събрание и настоящото правителство работеше шест месеца в 2017 г. Знаете, че когато има избори преди това инвеститорите, за съжаление, изчакват да видят дали ще има стабилна политическа и финансова обстановка в страната.
Оценката за 2017 г. е над два милиарда и 300 милиона евро инвестиции и това за срок от около шест месеца. Считам, че всички се представиха добре, разбира се, и с помощта на Народното събрание – знаете, Вие изменихте няколко закона, които допринесоха до това да има сериозни инвестиции. Ще дам пример с тази в Плевен.
По предварителни данни 2018 година започна изключително негативно и беше отново сериозно отразена от медиите. Първата информация за 2018 г. беше, че инвестициите са под един милиард евро, след това излезе втора информация, че са малко над един милиард евро и оттук нататък всеки един месец имаме ръст. Какво значи това?
Преди около месец и половина БНБ излезе с анализ, че инвестициите са над един милиард и 500 милиона евро. Към момента последната информация, която е качена на страницата на БНБ, е, че инвестициите са над един милиард и 700 милиона евро. Тоест, смятам, че наистина през последните няколко години не само, че няма спад на инвестициите в България, а завъртаме колелото и България става все по-атрактивна. Защо е атрактивна? Поради финансовата и макроикономическата стабилност, която нашата страна излъчва, както и поради сигурността, която представлява и правителството.
От това, което казах, мога да анализирам накратко, че икономическият ръст в България е балансиран и изключително добре се развива. Разбира се, оттук и последствията, тъй като когато върви икономиката, първото основно нещо е да спада безработицата. Знаете, че последните години безработицата спада драстично. ЕВРОСТАТ имат една статистика, Национален статистически институт имат друга, но общо-взето безработицата в България е между 5,5% и 5,8% като прогнозата е, че тя ще продължи да пада, което в някакъв момент може да доведе до прегряване на икономиката.
Във връзка с това знаете, тоест и Вие, и ние предприехме редица действия. Първо, да създадем нормативната база, за да може краткосрочното решаване на проблема да бъде внос на работна сила, като единствено сме се насочили към малцинствата извън пределите на България. Продължаваме да работим, надявам се, че скоро ще имаме такова споразумение и с Украйна, но към момента нямаме, имаме с Армения.
Интересна информация може би ще представлява за Вас търговията на България с трети страни – тук предимно ще обърна внимание на износа. За първите два месеца на годината общият износ на стоки са на стойност над 9 млрд. лв., което е с 10,9%, почти 11%, повече в сравнение със същия период на миналата година, тоест 2017 г. През февруари специално износът на стоки възлиза на 4 млрд. 643 млн. лв. и се е увеличил с 18,9%, почти 19%, спрямо същия месец на 2018 г.
През периода януари – февруари 2019 г. износът на стоки от България за страните извън Европейския съюз нарасна с 15%.
Знаете, че предвид тежките търговски отношения между глобалните сили в света, ситуацията в Турция, миналата година имаше спад към трети страни, но от началото на годината се забелязва тенденция, че българският бизнес се справя добре и отново имаме ръст на износа към трети страни. Основни такива партньори са: Турция, Китай, САЩ, Сърбия, Египет и Руската федерация, които формират общо така изброени над 51%.
Изключително важно е, че износът на стоки от България за трети страни, само за трети страни, за месец февруари тази година нараства с 23%. Тоест ние преминахме това, което беше миналата година тенденция – износът за Европейския съюз да расте, но да намалява износът за трети страни – това в момента не е така.
Износът на България за периода януари – февруари към Европейския съюз също има ръст – той е от 2,2%. Тук водещи са: Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция, Холандия, които формират общо над 66% от износа ни за там.
Вносът на България от Европейския съюз през януари намалява със 7,4% – тоест, ние имаме положително салдо на износа – това също е една положителна информация, като достига почти до 3 млрд. лв. Най-голям внос имаме от Германия, Италия, Румъния и Гърция. Интересното е, че въпреки всичко към момента износът на България към Германия, който ни е основен партньор, е по-висок от вноса ни. Тоест салдото е отново положително за България.
Общата разбивка е, че към момента външнотърговското салдо за януари и февруари на България с Европейския съюз, обръщам внимание, е положително и е в размер на 174 млн. лв.
Разбира се, това са хубавите новини, но вчера излезе официална информация, че доходите на България обаче не растат с този темп, който всички искаме да се случва. И Вие като Народно събрание, и ние като правителство не сме обещавали чудеса. Знаете, имаме програма, по която минималната работна заплата се вдига.
Друго, което е изключително важно и което трябва да кажем, е, че все пак 70% от българския бизнес е основен работодател. Това, което направи държавата и миналата година, и тази година с облекчението в публичния сектор – 10%, а за учителите – 20%, са добри стъпки, но не са достатъчни. Разбира се, затова работим по големи стратегически инвестиции, които ще доведат до по-голям икономически ръст. Към момента ще Ви помоля наистина да не говорим по тази тема, поради различни причини. Знам, че на всички е интересна. Само ще кажа, че благодаря на абсолютно всички експерти, а това са над 100 човека, които всекидневно работят с тази тема. Надявам се скоро да има положителни новини по нея.
Друго, което е много важно. Много сериозно трябва да обърнем внимание на българските граждани и най-вече на децата, че да достигнем по-бързо тези доходи, които са средноевропейски, и единственият начин е образованието. Висококвалифицираните хора ще получават по-високи заплати и те по-бързо ще изравнят тези в Европейския съюз. Затова започваме кампания и за дуалното обучение, и за преквалификацията, но това е единственият начин. Ако чакаме само икономически темпове и идване на инвеститори – не. Инвестиция в образование! Знаете, че правителството, тоест държавата осигури и за миналата, и за тази година повече пари за образование, включително и заплати. Надявам се, че в следващите години, няма как да стане за една или две години, това ще даде своя резултат. Но по-бързото изпреварване на темповете за доходите за българските граждани минава през тяхното образование.
Това е накратко. Ще се радвам да отговоря на Вашите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Тъй като завършихте и с образованието, и с дуалното, все пак тук и колегите знаят, именно от тази зала малко повече тласък получи тази инициатива. Тя е важна стъпка за дуалното образование. Аз искам да Ви благодаря за Вашата активна работа в тази посока, заедно с Министерството на труда и социалната политика, както и Министерството на образованието, защото, наистина, както и сам казахте Вие, висококвалифицираната работна ръка всъщност ще бъде най-важното и най-търсеното на пазара на труда.
Уважаеми колеги, въпроси?
Господин Бойчев, заповядайте за въпрос.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, поздравления за работата, на първо място, защото падна един от митовете, тиражирани от нашите опоненти, че нямаме инвестиции. Виждаме, че не е така и очакваме все пак Комисията първа да разбере, когато дойде моментът. Няма да Ви мъчим повече.
Моят въпрос е свързан с административната тежест: 90% от фирмите в България са малки – от два до десет човека персонал. Докъде стигнахте с административната тежест, защото според мен има какво да направим в тази посока и мисля, че това ще облекчи до голяма степен тези малки фирми? В тази посока има ли вече реално отпаднали административни тежести към фирмите?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Само да Ви помоля – няма за какво да ми благодарите. Икономическият ръст в България не е благодарение на министъра на икономиката, той е благодарение на хората, които работят, и на българския бизнес, не само на българския, но и на чуждестранния, който работи в България, а и на Вас, които изменяте законите, за да я направите по-привлекателна и мисля, че скоро ще го докажете, че сме го постигнали.
В Министерството на икономиката успяхме да актуализираме 114 административни услуги, които са преразгледани. Мисля, че от 80% от тях вече е изменено, още един път благодарение на Вас, и то работи.
Тук обаче трябва да обърна внимание на нещо основно. Повечето от акцентите в тези 114 услуги, които Министерството на икономиката преразгледа, бяха подадени от едрия бизнес. Защото знаете, че към Министерството на икономиката има създаден Национален икономически съвет, който има представители на всички ведомства, които отговарят, и представители на големите работодатели. За съжаление, малкият и среден бизнес няма една или няколко структури, които да го представляват и да му защитават интереса.
Давам пример с Асоциацията на стартъпите – те успяха да направят такава, и вече около 500 компании участват в тази асоциация и се развиват изключително бързо. Но при малкия и средния няма кой да ги представлява. И тук проблемът е много сериозен. Нека да дам пример: един магазин за хранителни стоки, малък, с персонал двама или трима човека, отговаря и трябва да отговаря на изискванията като голяма верига хранителни стоки, с всичките документи.
Осъзнавайки обаче, че никой не подава проблемите на малките и средни предприятия, ангажирахме, и то между другото отново след изслушване във Вашата комисия – в момента Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия, която е направила запитвания до всички контрагенти, с които сме имали отношения, и са малки и средни по смисъла на закона, да направят своите коментари, какво според тях в законодателството трябва да бъде променено, за да бъде облекчен малкият и среден бизнес. Към момента срокът за подаване на тези предложения изтече и аз съм сигурен, че до две седмици ще мога да внеса в Икономическата комисия, първо, да видите техния анализ и след това да седнем да работим, да изчистваме, защото в момента много от условията за едрия бизнес засягат и малкия и средния, а това не е коректно към тях.
Още един път казвам, за съжаление, те нямат някакво представителство и няма кой да защитава техните интереси. Те се борят всеки за себе си. Не знам дали ще има решение. От друга страна, да има 5 – 10 асоциации също не си е работа, защото като се скарат е страшно. Но се надявам, че до две седмици ще Ви бъде изпратен този анализ с график къде се повтарят техните искания и трябва да седнем да работим, за да изчистим и техните предложения.
Готов съм и ще го направим, защото наистина трябва да направим жест към малкия и средния бизнес и той не е само в примерите, които Ви дадох, засягат и строителство.
Друго, което е много важно. В момента правим и Законопроект, който да облекчи бизнеса, независимо какъв е, по отношение на предоставянето на услуги от местното самоуправление, защото държавата последната една година е изключително активна, знаете това е наш приоритет, ние направихме много, но много от проблемите остават по общините. Примерно, изискват им се документи за собственост, които общината би трябвало да ги има, декларации, които общината би трябвало да ги има, скици, които, забележете, отново се издават от общината. Тоест, наистина много могат да се облекчат нещата. Предполагам и Вие ще помогнете. Ще имаме и среща с Национално сдружение на общините, защото неработейки в община ние може да виждаме по един начин картината, колегите в общините трябва да кажат.
Това, с което се ангажирам е, че до две седмици основният график с исканията на малки и средни фирми, и то не малък брой, ще Ви бъде предоставен.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Николова, Вие въпрос?
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, във връзка с това, което казахте по отношение на малкия и среден бизнес считам, че има достатъчно експерти в Министерството, които могат да помогнат и на база личен опит, и контакти, които имат, за да се добавят неща, които са пропуснати в исканията на малките и средни, и това, което споделихте пред нас по отношение на разрешителни. Защото, ако не направим нещо в тази посока, малките и средни фирми са, така да се каже, една основна част от икономическите субекти в страната.
И другото, което исках да Ви попитам: бяхме говорили преди време за мълчаливото съгласие, след това се спря точно, когато човек напише нещо до общината и може да чака няколко месеца. Какво се случи там?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Лично като юрист за мен мълчаливото съгласие като общ принцип може да доведе до повече проблеми. Вероятно това може да се въведе, но за точно определен кръг услуги. Не мисля, че в България това е механизъм, който е изпробван през годините, но не съм сигурен. За това трябва да има сериозен дебат дали трябва да има мълчаливо съгласие или мълчалив отказ. Това е нещо, което трябва да се дебатира с всички структури, които го предоставят.
Специално към Министерството на икономиката ние си имаме служители, Инспекторат, който следи за предоставянето в срокове на отговорите, каквито са нормативните. Сега вероятно закъсняваме, но наистина сме създали такава организация. Аз мисля, че ако има добре създадена организация не е нужно да въвеждаме такъв механизъм, който не е добре изследван. Не казвам, че е лошо предложението, не ме разбирайте грешно, но да не създаде повече проблеми и правен нонсенс, отколкото да искаме да оправим с това нещата. По-добре е да видим конкретни закони и там, където имаме всички малки и средни, и Вие като Народно събрание, и експертите в министерствата да дадат, че това наистина са основателни аргументи, да започнем да чистим от ясните неща. Малко по малко ще стигнем до края.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, извъртяхме групите, имате ли повторни въпроси? Други въпроси? Това беше.
Още веднъж Ви благодаря и ще продължим отново разговора, след като вече получим и анализа. Ще бъде интересно за всички народни представители. Тогава отново ще Ви поканим да дойдете и тук да го дебатираме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Надявам се и господин Петър Кънев да е тук, защото той винаги се е борил за това нещо, поне да чуе.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, наистина, но за съжаление, колегите от БСП отново не са тук, но, надяваме се, че ще дойдат.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,55 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Теодора Енчева
