Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
19/06/2019
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година -- за първо гласуване.
3. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 56
На 19 юни 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година -- за първо гласуване.
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.59 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги и гости, откривам днешното редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм. Предлагам то да мине при следния дневен ред: да разместим точките, така както ги изпратихме предварително, тъй като ратификацията ще мине и по-бързо, а и трябва да отидат в друга комисия гостите ни по тази точка.
Затова предлагам първа точка да бъде:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година -- за първо гласуване.
3. Разни
Други предложения има ли по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа от така приетия дневен ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 година, за първо гласуване.
Гости при нас от Министерството на туризма са: заместник-министъра на туризма госпожа Ирена Георгиева. Заповядайте да на представите ратификацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приемането на Закона за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на Световната организация по туризъм е правната основа за провеждането на конгреса, който беше проведен в София в периода 14-16 ноември 2018 година.
Република България е член на Световната организация по туризъм към ООН от 1976 г. От самото си създаване Министерството на туризма взема активно участие във всички събития на организацията и България успя да се докаже като един от най-дейните ѝ членове. България беше член на изпълнителния съвет на Организацията за последен път от 2013 до 2017 година, а в рамките на 22-рата Генерална асамблея в град Чънду, Китайска народна република, страната ни беше избрана за вицепредседател на регионалната комисия за Европа за периода 2018-2019 година.
Конгресът, споразумението за чието провеждане следва да се ратифицира, беше втори подред, организиран от Световната организация по туризъм и Министерството на туризма. Първият се проведе през 2016 година под името „Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм“ и в него участваха над 800 делегати от 40 държави.
Ратифицирането на Споразумението е по процедура във връзка с Раздел втори, чл. 3 от неговия текст и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Във връзка с горното моля уважаемите членове на Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание да одобрят предложения проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси. Няма такива, не виждам. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, е приет.
Благодаря Ви, госпожо заместник-министър, и приятен ден, успех в следващата комисия.
По точка втора от така приетия дневен ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година - за първо гласуване, наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на финансите: Цецка Дочева - началник отдел в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“;
от Министерството на земеделието, храните и горите: Павлин Белчев държавен експерт в отдел „Схеми за качество“ към Дирекция „Политики по агрохранителната верига“;
от Патентно ведомство: Офелия Киркорян–Цонкова – заместник-председател;
от Българската търговско-промишлена палата: адвокат Васил Руйков, адвокат Магдалена Радулова и Михаела Михайлова – експерт-юрист в Юридическа дирекция;
от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България Радка Йосифова – ръководител направление „Правно“;
от Българска национална група на Международна асоциация за закрила на интелектуалната собственост: Ивета Борисова – председател, и Стоян Сираков заместник-председател;
представители на НПО и свободни професии.
Всички, предполагам, сте около масата.
Госпожо Иванова, Вие ли ще ни представите законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа гости! Законопроектът за марките и географските означения е разработен във връзка с приложението на Директива 24/36 от 2015 година, която има за цел да уеднакви законодателството на държавите-членки в областта на марките и географските означения. Значителният брой промени, свързани с транспониране на директивата, изискваше и изработването на изцяло нов проект, тъй като промените бяха повече от 50% и по правилата на Закона за нормативните актове се наложи да се разработи изцяло нов закон.
Също така за да бъде постигнато пълно съответствие с европейските изисквания във връзка с получено през месец януари 2019 година мотивирано становище на Европейската комисия по Нарушение 40/62 от 2017, проектът трябваше да предвиди изключване от приложното поле на регистрацията на продукти, за които правото на Европейския съюз предвижда европейска регистрация и закрила на географски означения. България не може да поддържа национална регистрация паралелно на европейската за селскостопански продукти и храни от обхвата на Регламент 11/51 от 2012, за спиртни напитки, лозаро-винарски продукти по Регламент 13/08 от 2013 и ароматизирани лозаро-винарски продукти по Регламент 251 от 2014.
Новите моменти във връзка с марките: въвежда се нова дефиниция за марка, определя се марката като обект на собственост, регламентирани са задълженията за използването ѝ и обхвата на закрилата, съдържанието на изключителното право върху марка, неговото ограничаване. Регламентирани са особеностите на закрилата на така наречените колективни и сертификатни марки, конкретизирани са абсолютните и относителните основания за отказ от регистрация, както и са въведени нови състави на нарушения.
Във връзка с уредбата на географските означения подробно и ясно са регламентирани процедурите по регистрация на марки и географски означения, опозиция, обжалване на решения по опозиции, прекратяване на действието, отмяна и заличаване на регистрация.
Предложени са изменения във връзка с обединяването на някои държавни такси, увеличение размера на глобите и имуществените санкции с оглед изравняването им с тези по аналогия от Закона за авторското право.
С приемането на предложения законопроект и целия комплекс от мерки България ще изпълни задълженията си като държава членка на Европейския съюз, ще бъде постигнато съответствие на националното законодателство в областта на защита на марките и географските означения с европейското право, ще бъде улеснена защитата на обекти на интелектуалната собственост, ще бъдат ускорени процедурите по регистрации и придобиване на права, както и ефективността на работата на Патентно ведомство в полза на бизнеса.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Нещо имате ли да допълните от Министерството на финансите или Министерство на земеделието? Няма. Уважаеми колеги народни представители, имате Вие думата за въпроси и коментари по така представения законопроект.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако могат да дадат информация, тъй като в предложените текстове не видях, примери за кои подсектори на икономиката или групи фирми става дума, където сме защитили българските интереси, да дадете пример с някакви български продукти, фирми? Защото текстът е по принцип, видях, че върху бюджета няма въздействие, то не се и очаква там да има кой знае какви промени в постъпленията, освен глобите, които са пренебрежими спрямо приходите в бюджета, но понеже на предни разисквания коментирахме кисели млека, други неща, ако може да дадете някакви конкретни примери.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Аз мисля, че това са основно продукти, които са в хранително-вкусовата промишленост, така че предлагам представителят на Министерството на земеделието и горите да отговори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ПАВЛИН БЕЛЧЕВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Благодаря, госпожо Председател.
Действително с новите промени, които се предлагат в Закона за марките и географските означения, се отменят регистрациите на земеделски продукти и храни, които са регистрирани в Държавния регистър на Патентното ведомство. Причина за това са изричните правни норми в Регламент 11/51, които не позволяват да има паралелна регистрация на земеделски продукти на национално и европейско ниво. Към настоящия момент в Държавния регистър на географските означения на Патентното ведомство земеделските продукти, които са вписани към него, са българското бяло саламурено сирене, киселото мляко, български кашкавал, лютеница „Първомай“, копърово масло, лавандулово масло и така нататък, но най-известните и традиционни продукти са предимно млечните продукти, също така карловската луканка забравих да спомена.
На този етап в Министерството на земеделието и храните са депозирани две заявления за вписване на българско кисело мляко и българско бяло саламурено сирене за регистрация в Европейския регистър. Искам да Ви уверя, че активно се работи по това направление да се постигне европейска регистрация на тези традиционни млечни продукти. Същевременно с това в Министерството са подадени две заявления за вписване на лютеница „Първомай“ в европейския регистър.
Като най-актуална информация мога да споделя с Вас, че в момента, вчера и днес, в сградата на Министерството се провежда среща с представители на Европейската комисия, на която се разглеждат заявленията за вписване на българско кисело мляко, българско бяло саламурено сирене за регистрация в европейския регистър. Така че ние много усилено работим заедно със съответните заявители, това са сдружения „Традиционни млечни продукти“, за да не се получи вакуум между периода, в който ще се отмени Националната регистрация, и съответно моментът, в който съответен млечен продукт ще бъде вписан в Европейския регистри. Имаме уверението на колегата от Европейската комисия, че след като заявленията бъдат пратени за разглеждане от тях, те ще направят всичко възможно да скъсят определените процедури, за да може възможно най-бързо да бъдат разгледани от тяхна страна и съответно в много кратък период от време, доколкото е възможно, тези продукти да бъдат вписани в Европейския регистър.
Единствен проблем на този етап би могъл да бъде след се приеме Националната процедура, съгласно нашето законодателство се предоставя срок от един месец право на възражение от заинтересовани лица на територията на страната, ако имат нещо против спецификацията на продукта или съответните показатели, имат възможност да подадат възражение, след което следва да се водят преговори с тях. Така се надяваме, че по време на този период няма да има много възражения, или ако има възражения, няма да се стигне до блокиране на съответните заявления, за да могат да бъдат приети в Европейската комисия, където, пак казвам, има уверението, че ще бъдат разгледани по възможно най-бързия начин и ще имат предимство в сравнение с други заявления, които са изпратени от други държави. Това е информация буквално от днес преди обяд.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз неслучайно зададох този въпрос и Ви благодаря за отговора, но Вашият отговор поражда още повече въпроси. Какво значи „ние работим активно“, след като ние не сме изпратили нищо в Брюксел към момента? Това, което казахте Вие, че сте водили разговори, те са Ви казали „Тези дни ще видим, около Нова Година“! Тоест, ако ние приемем този закон сега, българските производители с тези регистрирани тук, в нашето бюро, млечни продукти, ще има един вакуум, който Вие не може да кажете, защото зависи от другата страна дали ще бъде месец, два, три години, пет години. Тук възникват ред въпроси: какво сме правили досега българската държава, как е възможно... Вие казахте, че другите държави вече са направили такива заявления при тях, нали така? Къде е българската държава? Вие какво правихте през това време, докато другите държави са заявили? Значи ние тука пращаме на разстрел нашите производители! За колко време? Вие нямате никакво юридическо основание да поемате ангажимент те кога ще решат въпроса в Брюксел, това си е тяхна работа. Към момента ние какво знаем – че ще приемаме закон, при положение че Вие не сте изпратили, имам предвид ние, Българската държава, нищо не сме изпратили в Брюксел, вече е 19 юни 2019 година, и оттук нататък ще чакаме от умрял писмо? Защото те как ще решат въпроса, никой не знае.
Не беше ли редно тия въпроси да са решени преди ние да преминем от Национална регистрация на брюкселска? Има ли тука представители на производителите, днес има ли представители на производителите, някаква асоциация? Това е странно.
Нали разбрахте какъв е въпросът? Ние с гласуването си в момента точно за тоя вакуум няма ли да улесним, тук не знаем колко време те ще бъдат без никаква регистрация всъщност?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Белчев.
ПАВЛИН БЕЛЧЕВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Благодаря, госпожо Председател.
Следва да напомня, че преди една година, пак в рамките на тази комисия, беше разискван законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, с който беше даден 1 година преходен период на всички тези производители, които ще бъдат засегнати от тази регистрация, да се подготвят, защото трябва да се спомене, че инициативата е тяхна, не е на Министерството, да се подготвят с техните заявления, да ги депозират в Министерството, да бъдат разгледани и след това да бъдат изпратени в Европейската комисия. В рамките на тази една година бяха депозирани двете заявления за кисело мляко, април месец тази година. Толкова време им отне на нашите производители да си изготвят съответната документация, защото това не е работа, която се върши от днес за утре.
Паралелно с това имаме и две заявления за регистрация на лютеница „Първомай“ от миналата година. (Реплики от Румен Гечев) В момента са на ниво Министерство на земеделието. Пак Ви казах, април месец са подадени двете заявления, в момента се работи с тях. Затова дойдоха и колегите от Европейската комисия, които към момента правят редакции на заявленията, за да може когато бъдат изпратени в Брюксел, да не се стига до бележки, а да може да се прескочи тази фаза. В същото време по отношение на лютеница „Първомай“ там имат един специфичен случай, който наложи известно забавяне в обработката на двете заявления, като силно се надяваме, че ще стигнем до компромис между двете страни, тъй като имаме две заявления за един и същи продукт. Вчера имаше специална среща, на която се обсъдиха тези въпроси, дадоха известни инструкции, които, надявам се, ще позволят двете страни, които кандидатстват за лютеница „Първомай“, да успеят да изготвят единно заявление, защото в момента това е проблемът с тях конкретно.
Също така позволете ми да добавя, че регистрацията на земеделски продукти и храни от Държавния регистър на Патентното ведомство е трябвало да бъде приключена още през 2008 година. Няколко години насам от Патентно ведомство по една или друга причина са преценявали, че не трябва да се стига до прекратяване на тази регистрация, но имаме и изричното становище на Комисията, която считам, че доста мотивирано определя съществуването на тази паралелна регистрация за незаконосъобразна. И в този смисъл считам, че…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, госпожо Председател, Вие казвате, че за втори път го обсъждаме това, и че Патентното ведомство ненавреме е реагирало по пререгистрацията, така ли беше? Нашето тук, българското? (Реплика: Да.) Да, ние това го обсъждахме веднъж, аз си спомням, преди месец, то е считало, че не е било необходимо. (Реплика: Не мога да говоря от името на колегите от Патентно ведомство.) А същото ли е ръководството на Патентното ведомство тогава и сега?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Имаме представител на Патентното ведомство, да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото щях да направя предложение, сигурно се досещате какво щеше да бъде.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): По повод на въпроса за ръководството, то е сменено 2016 година. Инициативата за изменение на ЗМГО (Закона за марките и географските означения) в тази част е точно от ноември 2016 година. А по принцип бившето ръководство най-вероятно е било ръководено от идеята да бъде добронамерено към бизнеса, каквито са и сега исканията от страна на депутатите. Така че в случая каузата е била обща, да се охранява интересът на бизнеса, но за съжаление самият бизнес е провокирал конфликт, спор в Брюксел, в резултат на което се образува и тази процедура срещу държавата. Така че всички сме действали максимално добронамерено в рамките на условията, които ни е позволявала конкретната ситуация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Наистина този въпрос беше обсъждан един път от Комисията и тогава търсихме решение така че да съхраним националния интерес и такива марки, които са традиционни за България, да намерят своето място в противоречивото прилагане на тези регламенти.
По-скоро това което професор Гечев имаше предвид, и аз го разбирам, инициативата наистина е на държателите на тези марки, на стопанските субекти и земеделските производители в дадения случай, но сами разбирате, че държавата няма как да остава безучастна и понякога е добре този процес да се медиаторства от държавата.
Но, госпожо Председател, четейки становищата, няколко становища постъпиха от различни организации и асоциации, и честно да Ви кажа, поне една част от тях са доста смущаващи. Защото ние поне тук в тази комисия, когато разглеждаме законопроекти, ги разглеждаме и от контекста на до каква степен въвеждаме нови ограничения, нови изисквания и в крайна сметка как влияем върху средата, върху която функционира българската икономика. Лично мен поне няколко неща от тези становища ме смущават, аз нямам претенцията да познавам тази доста специфична материя, но едното твърдение, което виждам, е, че се създава такава възможност и за нееднозначно тълкуване или противоречиво прилагане на това противоречие между фирми, наименования и марки, които се използват и могат да бъдат тълкувани, че се използват във фирмените наименования и оттам да се създаде опредена несигурност, че това във всеки един момент може да бъде атакувано на база на промените в Закона.
И другото твърдение, което ме смути, е това, че се нарушава възможността или правата да се защитават интересите. Вие променяте по същество начина, по който ще се предоставят доказателствата с може би добрите намерения за един по-бърз процес и по-бързо произнасяне по такъв тип производство, но сами разбирате, че е важно да установят истинността и коректно данните и фактите. И виждам в становищата на бизнеса, че има смущение до каква степен ще бъде нарушено тяхното право за защита на отделните страни пълноценно да могат да излагат своите аргументи и факти и обстоятелства в целия процес. И от това поне, четейки всички тези неща, лично аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект, защото виждам, че ми се струва, че от тези обществени дискусии, които са предшествали това, в голяма степен не са успели да свалят тези притеснения и забележки, които има към законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Дадох първо думата на народни представители за въпроси към вносителите, но сега ще дам думата и на гостите. При нас има становища на Алианса за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията, Асоциацията на организацията на българските работодатели, представителите по интелектуална собственост. Ще Ви дам думата на всеки, който иска да се изкаже, само преди това и госпожа Шевкед искаше думата.
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Аз също смятам да се въздържа да подкрепя този законопроект не само от това, което казаха преждеговорящите колеги, но в Преходните и заключителни разпоредби обикновено винаги е скрит ключът за мазето, както се казва. Защо и кое наложи в по-нататъшните Допълнителни и преходни и заключителни разпоредби заличаването на местен представител на интелектуална собственост? По какъв начин ние ще защитим наистина местния интерес, интереса на българския бизнес, след като представител на „Индустриална собственост“ вече няма да е местен? Какво наложи да отваряме вратата на представителя на „Индустриална собственост“ извън България си задавам въпроса и как ще бъдат наистина защитени интересите на българските производители, притежаващи такива марки, които са свързани с географското местоположение?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Шевкед.
Кой ще отговори? Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Ще взема отношение първо по втория въпрос. Както разбирам коментара относно измененията за понятието „местен представител по индустриална собственост“, се налага с оглед на директива за свободно признаване на професионална квалификация и предоставяне на услуги. Така че отново измененията са част от Европейското право и те също така са малко закъснели и забавени във времето, тъй като в почти всички други държави-членки на Европейския съюз е уреден въпросът за признаване квалификацията на представителите по индустриална собственост от една държава членка да могат да практикуват в друга държава членка, при условие, че те решат да бъдат трайно установени в тази държава членка.
Също така се предвижда и възможност на тези лица, които имат призната квалификация в друга държава членка, без да се вписват в регистъра на представителите, да получават правото да упражняват такава дейност като представители за еднократно или временно. Така че това изменение със заличаване на термина „местен“ произтича от обстоятелството, че европейското законодателство ни налага с оглед свободното движение на стоки и услуги да даваме възможност на всички представители, които са придобили квалификации в другите държави членки, да могат да упражняват тази професия и в България в случай, че те се установят трайно в България и докажат, че имат придобита такава квалификация в друга държава членка. Разбира се режимът, който ние сме разписали с оглед на тази директива, въз основа на който има приет и закон в България и тези правила се прилагат не само за представителя по индустриална собственост, те важат и за адвокатските услуги, за други типове услуги, като архитекти, инженери, проектанти.
Така че тук отново сме закъснели, това е трябвало да се случи много по-рано. И по никакъв начин не е засегнат интересът на местния бизнес, тъй като местният бизнес винаги може да предпочете представител, който е български гражданин. Това изменение е с оглед необходимостта да бъде дадена възможност за свободно движение на тези лица, които са придобили такава квалификация в друга държава членка и по една или друга причина решават да се установят трайно в България.
В интерес на истината вече имаме подобен казус и той е свързан с български гражданин, който обаче е учил и живял в чужбина и в един момент там придобива някаква квалификация и впоследствие решава да се върне в България. Така че понякога това е в полза на самите български граждани, които решават да се върнат в България, да не им се налага да се явяват отново на изпит и да чакат да получат такова разрешение, да действат като представители по индустриална собственост, а позовавайки се на правата, които имат в друга държава членка, да получат разрешение по облекчен режим. Разбира се, председателят на Патентно ведомство съгласно разписаните правила има правото на дискреция когато установи, че режимът за получаване на такава правоспособност в посочената държава членка не съответства на изискванията, които има българският закон по отношение на българските представители, да постави като условие полагането на изпит или полагането на стаж при български представител.
Така че считам, че интересите и на бизнеса, и на българските граждани, които са в чужбина, а желаят по някакъв начин впоследствие да се върнат в България, в случая са уредени и защитени достатъчно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? От гостите някой иска ли да вземе отношение? Искам само да Ви кажа, че тези становища, които сме получили, ги имаме, така че моля в резюме и да нахвърлите основните Ваши бележки, които имате.
Заповядайте и се представяйте за протокола, моля.
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА (експерт юрист към Българската търговско-промишлена палата): Уважаеми народни представители, казвам се Михаела Михайлова и представлявам Българска търговско-промишлена палата. Ние сме ротационен представител на АОБР за 2019 година, тоест нашето становище представлява четирите национално представителни работодателски организации в момента.
Освен хармонизацията на европейското законодателство и по-точно директивата в българския закон, има и няколко други допълнителни норми, които са внесени в този закон, които изключително много смущават нашите членове. Ние получихме десетки обаждания и становища и накратко тези норми противоречат не само на Конституцията, противоречат на административния процес като цяло. Тези норми могат да доведат до огромни загуби за бизнеса, икономически загуби, тъй като, както всички знаем, бизнесът се представят със своите марки на пазара. Може да загуби пазарни дялове, може да загуби огромни инвестиции. Настояваме тези текстове да бъдат редуцирани в Закона, за да може нашите представители, нашият български бизнес наистина да постигне всичко, което иска.
Също така моля, да дадете думата на госпожа Радулова, която също е наш представител, за допълнителни изказвания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Радулова, заповядайте.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА (експерт към Българската търговско-промишлена палата): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията, аз ще бъда съвсем кратка, защото всичко е подробно изложено в становището. Ще отбележа само, че по време и след общественото обсъждане на законопроекта вносителите отразиха голяма част от нашите искания, за което сме много благодарни. Но въпреки това останаха разпоредби в проекта, които сериозно ни притесняват. Това са разпоредбите, свързани с лишаване на стопанските субекти и гражданите от възможност да участват в съдебното производство по обжалване на акт на Патентното ведомство, като представят нови доказателства по време на съдебната фаза. Считаме че подобна преклузия и невъзможност за представяне на доказателства в Съдебната фаза, тъй като съществено нарушават целта на административния процес, който е издаване на законосъобразен административен акт, с който се създават, променят или отнемат права. Прави впечатление, че тези преклузии са някакво въведение на гражданския процес в административния.
Без да навлизам в подробности, искам да кажа само, че особеност на административния процес е, че административният орган трябва да съобрази акта си с всички факти и обстоятелства, независимо кога те са възникнали, стига да са му станали известни. В този смисъл забраната за предоставяне на доказателства след един определен момент както в производството пред Патентното ведомство, а в съда изобщо, не отговарят на принципите на административния процес.
В мотивите е посочено, че тези разпоредби са въведени с оглед бързина на производството и дисциплиниране на страните, но не считаме, че тези цели следва да се постигат за сметка на лишаване на стопанските субекти и на гражданите от права. Няма статистика, която да посочва как точно допълнително представените доказателства в административното производство или в производството по обжалване пред съд са забавили въобще издаването на актовете или са увредили по някакъв начин участващите в производството страни.
Това са в общи линии нашите притеснения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От вносителите ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): От името на Патентното ведомство ще изразя позицията първо по коментара относно фирменото име и марката. Държа да отбележа, че текстът, който се визира – поне в становищата на заинтересованите страни, които ни бяха предоставени в писмена форма, е заимстван изцяло от директивата, която транспонираме с приемането на този закон. Абсолютно същият е текстът и в регламента за марката на Европейския съюз, така че сме се старали да бъдем максимално близки до документа, който транспонираме, за да няма после някакво разминаване в тълкуването и прилагането.
Иначе ние не възразяваме по отношение на практиката на Върховния административен съд, че във връзка с тази разпоредба използването на фирменото има се има предвид само тогава, когато е във връзка със стоки и услуги. Така че този текст не мисля, че има нужда да бъде прецизиран, защото добавяйки това, което предлагат колегите, може би ще се доближава до практиката на ВАС, такава, каквато е в момента, но пак казвам, доколкото ние транспонираме текстове от директивата, би следвало да се ръководим от нея, а вече тълкуването и прилагането ще бъде в съответствие с практиката на ВАС, дотогава докато практиката на ВАС не бъде променена в случай, че се стигне до такъв момент. Счели сме за по-правилен този подход.
По отношение другите коментари относно преклузията на сроковете. Да, това е една изключително болезнена тема, но мога да разкажа само предисторията, поради която стигаме до тази идея. Нямам точна статистика, но е факт, че има доста казуси пред Патентно ведомство, които стартират с една изключително слаба активност от страна на заинтересованите страни и маркопритежатели или пък лицето, подало опозицията, или искането за отмяна. Обикновено в производство се дава срок, който може да бъде един месец, два месеца или три месеца в различните хипотези, в който трябва да бъдат представени доказателства за използване на този знак на българския пазар и в този срок или се представят съвсем незначителни доказателства, а има и случаи, в които изобщо не се представят такива доказателства. Ние постановяваме решение на базата на доказателствата, които са постъпили и впоследствие страната, която е недоволна от решението го обжалва и пред съда представя три класьора доказателства. Вследствие на което съдът отменя решението на Патентно ведомство и на всичко отгоре ни възлага всички разноски по съдебното производство за това, че ние сме постановили едно неправилно решение, а то всъщност е абсолютно правилно с оглед активността на страните във фазата, в която ние сме участвали. По този повод сме направили проучване на практиката на Европейския съд и на нашия партньор – службата по интелектуална собственост на Европейския съюз в Аликанте, където е установен принципът, че срокът за представяне на доказателства е фиксиран от органа, за да бъде спазен. И се поставя въпросът защо тогава имаме срокове, ако след този срок всеки може да представя каквото си иска?
Всъщност практиката на Европейския съд е именно в тази посока, че когато органът ти е дал възможност да представиш доказателства, но ти не си се възползвал от тази възможност, не можеш после да представяш тези доказателства в по-късен етап, освен ако не бъде установено, че наистина тези доказателства не са били налични, за което ние изрично сме записали, че може да бъдат представени доказателства, които са нововъзникнали или пък не са били известни на страните в по-ранния етап.
С оглед на това считам, че сме намерили някакъв компромисен вариант както страните, така и административният орган да бъдат достатъчно ангажирани с воденето на производството, тъй като, пак казвам, не са редки случаите, в които страните са абсолютно пасивни и едва когато се стигне в съдебна фаза, се представят купища доказателства, които не са били предоставени на административния орган, а негативните последици възникват именно за него с факта на отмяна на решението и възлагането на съдебните разноски.
Това са нашите съображения. Действително имаме съкращаване на някои срокове, пак казвам, обичайните срокове в интелектуалната собственост до момента са били три месеца, примерно срок, който от три месеца е съкратен на 2 месеца, не мисля че е проблем за бизнеса, още повече че всички срокове в ЗМГО могат да бъдат възстановявани при наличието на представени доказателства за особени обстоятелства. Някои от сроковете могат и да бъдат продължавани. Това е нашето виждане. Държавата иска да подпомага бизнеса като дава своевременно разрешаване на споровете, своевременно предоставяне на регистрация или пък произнасяне по подадена опозиция и искане за заличаване или отмяна. Едно непрекъснато рестартиране на производството с представянето на нови факти и обстоятелства при липсата на основателни причини всъщност не е в интерес нито на органа, нито на бизнеса, защото в крайна сметка целта е да имаме своевременно и бързо разглеждане на проблемите.
Общо-взето се преповтарят оплакванията на организациите, защото преклузията, която сме предвидили в съдебна фаза, е свързана и с преклузията, която е предвидена и в административното производство пред органа. По отношение на гражданския процес в административния процес – да, това не го оспорваме, само че това произтича от самия специфичен характер на интелектуалната собственост. Няма да изпадам в академизъм тук, но в крайна сметка все още не е съвсем еднозначно определено дали индустриалната собственост е част от административното право или от гражданското право, макар и да се прилага субсидиарно АПК, в много други държави тези спорове се разглеждат от съдилищата по гражданскоправен път. Доколкото ние вървим в хармонизация и в синхронизация с практиките на европейското ведомство и на Европейския съд, малко се оказваме в една странна ситуация, бидейки административен орган, да прилагаме едни правила, които доста наподобяват правилата на Гражданския процес. Но мисля, че няма никакво съмнение, че в крайна сметка ние трябва да търсим едно бързо и ефективно правоприлагане и считаме, че това е пътят към постигането на тази цел.
По отношение подкрепата или неподкрепата на законопроекта мога да кажа само, че доколкото в момента се намираме във фаза на първо четене, бих се радвала същият да бъде подкрепен, а всички тези детайли, които в момента коментираме, които са една незначителна част от Законопроекта, Вие всички виждате, че са около 100 страници, а коментарите касаят отделни разпоредби, могат да бъдат намерени компромиси в хода на дискусията между първо и второ четене.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси имате ли?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДРА СЕМЕРДЖИЕВА (адвокат и представител по „Индустриална собственост“): Аз искам да взема отношение по някои твърдения, които изразиха колегите представители на администрацията, и по-специално на Патентното ведомство, тъй като някои от направените твърдения просто не са верни. Това, което чухме, според мен ясно изразява факта, че административният орган изобщо разглежда административния процес като имащ такова естество, което той всъщност няма.
Тук се чуха съображения във връзка с въвеждане на тези преклузии, които се базират на необходимостта страните в административното производство да проявяват активност. Всеизвестно е, най-малко от елементарната правна обща култура може да се изведе това обстоятелство, че в административния процес служебното начало е изключително засилено, тоест административният орган следва да изследва обективната истина и да събира доказателства дори при пасивно поведение на страните. Това е и трайна съдебна практика на Върховния административен съд.
Служебното начало, от друга страна, колегите от Патентно ведомство изобщо не го прилагат в такива случаи, в които са представени доказателства, които те считат за недостатъчни. В понастоящем действащия закон за марките има разпоредба, която ги задължава когато преценят да прилагат това служебно начало и да искат доказателства. Със сегашния проект тази разпоредба е премахната и съответно служебното начало на практика изобщо е изличено като задължение от Законопроекта. Остава да се крепим единствено на принципа за служебното начало в Административно-процесуалния кодекс.
Аз разбирам също така недоволството от това, че административните актове на Патентното ведомство биват отменяни в съда заради представяне на нови доказателства в него. Това е възможно да се случи, но ние сме предложили разрешение на негативните последици за органа, което не знам защо не беше прието, а именно в случаите, в които по независещи от административния орган обстоятелства – представени нови доказателства в съдебната фаза, актът да бъде отменен, Патентното ведомство да не дължи разноски. Считаме, че това разрешение идеално устройва административния орган и не знаем защо не беше възприето.
По отношение на твърденията, че в европейските органи, които разглеждат спорове във връзка с търговски марки, а именно в Службата по интелектуална собственост на Европейския съюз и Съда на Европейския съюз, сроковете за представяне на доказателства са преклузивни. Това, първо, никъде не е нормативно закрепено, и второ, винаги когато се представят доказателства след изтичането на тези срокове пред тези органи, те могат да преценят дали да ги възприемат или не, ако са относими. Няма абсолютно никаква забрана да бъдат разгледани.
По отношение на съдебната фаза държа да отбележа също така, че тези предложения, които са за забраната на представяне доказателства в съдебната фаза, също не са част от европейската практика, включително практиката на съда на Европейския съюз, не се подкрепят и от Националната съдебна система. Имам спомен, че в обсъждането на Законопроекта за административнопроцесуалния кодекс специално представителите на съдебната власт бяха изключително против въвеждането на преклузии на доказателствата в съдебна фаза и то бяха против, защитавайки интересите именно на страните в процеса, а не своите собствени интереси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Семерджиева.
Заповядайте .
ВАСИЛ ПАВЛОВ (адвокат, представител по Индустриална собственост „Pavlov&CO“): Аз, госпожо Председател, ако разрешите, ще тръгна от бележката на госпожа заместник-председателя на Патентно ведомство, да не говорим за административен и граждански процес. Това за мен са теоретични схоластики, защото не стои на практическа основа въпросът административен или граждански е процесът по регистрация, съответно заличаване на една търговска марка. Процесът е административен. Няма дебат. От 1999 година, когато е приет първият Закон за марките и географските означения след демократичните промени, актовете на Патентното ведомство се обжалва по административен ред. Ако това не е административен процес, аз не знам какво друго може да е.
В този ред на мисли, предвид спецификата на този процес, актовете на Патентно ведомство са такива, които създават, изменят и погасяват права. Това не са арбитражните актове на гражданските съдилища. В този смисъл, освен че има засилено служебно начало, което е абсолютно премахнато в настоящия закон, допълнително е елиминирана и възможността страните да се защитят при следващо разглеждане на спора на следваща инстанция, било административна, било съдебна – нещо, което както казва колежката, изобщо не съществува нито в службата по интелектуална собственост, с която беше даден паралел, където всички производства, както по опозиции, така и по заличавания, са на минимум две инстанции в службата и отделно имаме две съдебни инстанции, където също макар и по изключение могат да бъдат представени доказателства. И това изобщо не е рядка практика – след решение на първата инстанция във връзка с констатациите на съответния орган, в случая по опозициите или отдела по заличавания, да бъдат ангажирани допълнителни доказателства. Аз самият съм го практикувал в редица случаи и при втората инстанция те се вземат предвид. Така че такива преклузии не съществуват пред европейското ведомство по марките.
Във връзка с това за пореден път ще подчертаем: Патентното ведомство не е арбитър. Тези актове, които то издава, са от значение за съществуването на правата, тоест ние не можем да оставим в ръцете на Патентното ведомство по една или друга причина, защото ще направя само отклонение, колежката Киркорян спомена от всичките категории доказателства, които се движат в тези процедури, само доказателствата за използване. Само че нормите така, както са разписани в момента, не визират само тези доказателства, те визират всякакви доказателства – за придобита отличителност, за наличието на някакви по-ранни права, примерно органът при първо разглеждане може да прецени наличните доказателства за недостатъчни, без да даде съответните указания, защото вече няма такава норма, при което на втора инстанция заявителят или опонентът не е в състояние да се защити по никакъв начин, да представи допълнителни такива, които евентуално да убедят органа или впоследствие съда.
Така че този проблем неслучайно го поставихме в професионалните среди от самото начало, защото това е абсолютно безпрецедентна промяна както в системата на марките на национално и европейско ниво, така и въобще в правната ни система. Аз поне не знам да има друг закон, в който заинтересованите страни да не могат да представят доказателства в съда! Няма такъв закон! Има, но съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за административно производство, при което съдът може с акта си да създаде права при произнасяне по същество.
Също така в становището, което ние сме депозирали, изразихме възражения срещу предвиденото обединяване на производства. Ще си позволя да обърна внимание на членовете на Комисията, че в сигурно 85 до 90% от случаите участниците в едно спорно производство пред Патентното ведомство са преки конкуренти! А когато едни такива производства се обединят, всеки има достъп до документацията представена и от прекия си конкурент. И аз не видях нито един мотив, който да ме убеди мен и професионалните среди за необходимостта от обединяването, защото единствената в момента гаранция за запазване интересите на страните при обединяване на производство с решение, което не подлежи на никакво обжалването, тъй като не прегражда хода на производството, решението за обединение не подлежи на никакъв контрол, е субективната преценка на органа, че интересите са защитени.
Така че това са по същество двата основни въпроса, които като бележка на колежката Киркорян искам да кажа. Действително бяха взети предвид голяма част от предложенията на заинтересованите страни.
Благодаря на Ведомството, че подходи положително към голяма част от тях. Смея да кажа, че ако изключим проблемите, които сме изложили като съществуващи, в момента предложението на Закона е изключително близко до най-добрите образци в Европа. Практически обхваща почти всички проблемни зони, образно казано, на марките.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: С това трябваше да започнете. (Оживление.)
ВАСИЛ ПАВЛОВ (адвокат, представител по Индустриална собственост „Pavlov&CO“): Казвам го съвсем откровено, имам дълги години практика в тази област, имаме наблюдения, тук има и други колеги, които имат наблюдения, за законодателствата в другите държави. Този закон вече е много близък до най-доброто в Европа, факт е. Но създава вътрешни процедурни проблеми пред правоприлагането, най-общо казано.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Павлов.
От гостите имали други желаещи?
Заповядайте. Моля Ви в рамките на 2 минути, защото наистина имаме Вашите предложения, те са и конкретни предложения между първо и второ четене.
ВАСИЛ РУЙКОВ (Адвокат от Българската търговско-промишлена палата): Във връзка с дискутираните доста обстойно и от колегите аргументи, не може да имаме отказ от правораздаване на база разноски и то за администрацията. Това е абсолютно недопустимо. Аз разбирам ведомството като административен орган, че това са му основни притеснения, но това не може да бъде за сметка на едно ефективно правораздаване.
И вторият коментар, който бих си позволил да направя във връзка с изразеното становище, че наистина ключът се крие понякога и в Преходните и заключителни разпоредби. Във връзка с дискусиите, засягащи географските означения, обръщам внимание, че в Преходните и заключителни разпоредби се прокарва едно предложение за изменение, което по същество изключва правораздавателната роля на българските съдилища, доколкото се изземва тяхната функция и се отрича правораздавателната им функция, включително постановени от тях решения.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Руйков.
Заповядайте.
ПЕТЪР КАЛПАКЧИЕВ (представител на Алианс за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията): Също категорично се противопоставяме на въведените преклузии. Считаме, че от самото представяне и тяхното обяснение от представителя на Патентното ведомство се вижда, че те са въведени не с идея за издаване на законосъобразни административни актове, а за да улеснят Патентното ведомство, което е изключително вредно както от юридическа, така и от чисто практическа гледна точка.
На второ място, поддържаме нашето становище относно фирмените наименования, въведени в чл. 13, ал. 2, т. 4 от законопроекта. Считаме, че по този начин директивата е просто преписана, от което няма нужда и няма смисъл, защото самата природа на фирмените наименование и на марките е различна. Техният смисъл и съдържание са различни. Фирмените наименования трябва да отличават самите фирми едни от други, а марките трябва да отличават стоки и услуги на едни лица от тези на други. Така че въвеждайки фирмените наименования в един закон за марките, за фирмените наименования трябва да се въведе условието, че те трябва да бъдат използвани като марки, тоест да бъдат способни да отличават стоки и услуги, за да може да се приеме това за използване на по-ранна марка, което да бъде забранено.
Благодаря.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Калпакчиев.
Други коментари?
СТОЯН СИРАКОВ (заместник-председател на Българска национална група на Международна асоциация за закрила на интелектуалната собственост): На първо място, искаме да подкрепим от името на групата всичко казано до момента от колегите във връзка с преклузията. Смятаме, че това е изключително вредно и докато законът, погледнат като цяло, може би е наистина е много добър, ако тази преклузия остане вътре, всичко хубаво в него ще е заличено. Просто законът с тази преклузия вътре считаме, че е изключително вреден.
От друга страна, някои други точки, които сме изложили като съображение в становище, считаме това въвеждане в чл. 77, ал. 3…, задължение за доказване на използване на марка в два отделни петгодишни периода, е отхвърлено от вносителите на проекта с аргумента, че то е залегнало в директивата. Това категорично не е така, в преамбюла, който е цитиран, пише, че марка не може да бъде противопоставена, ако нейното използване не е започнато, в хипотезата, която ние сме визирали, това не е така, използването е започнало, или в производство за установяване на нарушение същата тази марка не може да бъде противопоставена, ако към момента на регистрация на по-късната марка тя не е била използвана. Тук не говорим за тези хипотези и считаме, че този преамбюл не е приложен по начина, по който би трябвало да бъде приложен в българския закон, а ако се иска доказване на използване на марка, то следва да бъде само в петгодишния период, предхождащ датата на заявка, ако си говорим примерно за опозиция.
Отделно това в чл. 12, ал. 3 се говори, че в случаите на по-ранна марка на Европейския съюз трябва да се докаже известност на марката на територията на целия Европейски съюз. Не считаме, че българското Патентно ведомство или българският съд е компетентен да прецени дали една марка се ползва с известност на територията на целия Европейски съюз или на дадена страна членка на територията на Европейския съюз, различна от България.
Благодаря Ви.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Госпожо Киркорян, ако искате да обобщите.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Ще започна с това, че навлизаме в доста голяма конкретика по конкретни текстове, по лексиката в тези текстове, което считам, че не е непреодолимо в хода на един конструктивен разговор между първо и второ четене, ние нямаме претенциите да сме перфектните нормотворци, разбира се, не е наша и последната дума. Парламентът има достатъчно добри експерти, които да прецизират текстовете. Принципно поддържаме идеята за преклузия на доказателствата, пак казвам, ние сме предвидили възможности за продължаване на срокове, възстановяване на срокове, както и представяне на доказателства, които са нововъзникнали или документи, които преди не са били на разположение на страната. Тази идея напълно се споделя от Европейското ведомство по интелектуална собственост, въпреки тезите на другите колеги, и дори в тази връзка има специален проект, в който нашето ведомство участва съвместно с апелативните колегии на европейското ведомство точно за определяне на легалната дефиниция на тези понятия „нововъзникнали факти и обстоятелства“, „новонастъпили факти и обстоятелства“, „новоразкрити факти и обстоятелства“. Това е проблем, който действително е актуален във всички държави членки, тъй като той води до едно рестартиране на производството в един по-късен етап, което затормозява административните органи.
По отношение на това дали уважаемите народни представители ще приемат нашето предложение за преклузия или ще намерят някакъв по-облекчен вариант, мисля, че можем да работим заедно в тази посока на един по-следващ етап. Като цяло чувам положителни отзиви за законопроекта. Тези текстове, които се коментират са, може би, една двадесета, да не кажа и по-малка част от общо всички разпоредби, които са изготвени. Така че предлагам дискусията да продължи между първо и второ четене и там ще вземем отношение по същество за уърдинга на всеки един текст, който колегите са предложили.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добре, и Вие да имате становищата, които се предложени от ВАС?
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Да, имаме ги на сайта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, становищата, които са получени в Комисията, са качени на сайта.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така е, ние няма да можем да подкрепим проекта и на първо четене, защото, в крайна сметка, обръщам се към всички колеги членове на Комисията, мотивите, заложени тук, и мнението на Асоциацията на организациите на българските работодатели, което обединява четири водещи организации, искам да Ви прочета две изречения в началото: „… този проект сериозно ще навреди на икономическите интереси на представляваните от нас фирми и организации и ще урони имиджа на България като страна с добър инвестиционен климат. От друга страна законопроектът включва и норми, които не са свързани с транспонирането на директивата, а са описани в мотивите му като предложения за изменение и допълнение – еди-какви си тук текстове, относно марката на Европейския съюз, и тук, в тази втората група предложения обаче има и разпоредби, които биха довели до сериозно накърняване на конституционното и европейско право на защита на лицата заявители или притежатели на търговски марки до степен това право на защита изобщо да не може да бъде упражнявано. Това ще засегне – пишат по нататък – в голяма степен и европейските и международните инвеститори, които стъпват на българския пазар освен с финансови средства и със своите брандове и търговски марки, които се ползват със закрила за нашата страна.“
В крайна сметка ние тук сме избрани за да защитаваме българските интереси и българските производители! Ние тука не сме трансмисия на Брюксел! И тук искам да използвам случая да обърна внимание на нашите държавни институции, към които основателно имаме претенции, нищо лично, ама Вие не сте назначени от Брюксел, а заплатите – Вашите и Нашите, са от нашите данъкоплатци, а данъкоплатците, българските производители, ни пишат, че този проект не става. Те пишат и тук го казват експертите.
Разбираме също днес, че тук в Министерството на земеделието стоят с месеци, първите два проекта с години, и Вие чакате тук, дошли от Брюксел, да правите текстове! Други страни и народи летят веднага до Брюксел да си уредят нещата. В Брюксел докато са писали тези директиви, са участвали български представители, какво са правили те, шопинг ли са правили в Брюксел, та не се е знаело още когато ги пишат тези неща какво става?
Тук изглежда ще трябва да въведем и едно друго изискване: какво правят другите народи, питаме, как е решен този въпрос в Унгария и Чехия, в Патентно ведомство и в Министерството на земеделието имате ли разработките на Вашите колеги, как там е решен този въпрос, например аз съм любопитен, защото и те произвеждат млечни продукти – и Унгария е на нашето дередже, Румъния тук, Чехия. Там как е? Ние няма да откриваме топлата вода.
Пак Ви казвам: като прочетеш тези мотиви тук на производителите ни, те са стряскащи, какво ще подкрепяме ние всъщност? Тук не ме интересуват мен детайлите в споровете на юристите, те са важни, но ние не бихме могли да влезем в тези детайли, поне тези, които не сме юристи. Всеки си знае професията. Но като гледам тук подпис и печат от нашите работодатели, четирите организации, тук в тази асоциация, това е изключително притеснително! А е притеснително искането на Патентното ведомство да централизира нещата. Има и такива оплаквания от организацията, че твърде много права ще придобие Агенцията и понякога въпросът може да бъде „А сега какво правим?“, който е известен с друга сфера. Поради това ние няма как да го подкрепим.
Тука нямаме и представител, освен това нивото, госпожо Председател, не е добро. Няма министър, няма нито един заместник-министър. Има директори на дирекции… (Реплика.) А, да, на икономиката, добре, директори на дирекции, на Патентното ведомство защо го няма председателят? Не съм го виждал скоро. В България ли е той?
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Днес специално е командировка в чужбина, иначе си е в Патентното ведомство.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Той е в Патентното ведомство, но днес не е тук по каква причина?
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Защото е в командировка в чужбина, има служебен ангажимент в Австрия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професоре.
От групата на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта, още повече, че това е едно задължение, което не е изпълнено и знаете, че беше започната процедура от Европейската комисия. Закрилата на земеделските продукти и храни след първи януари 2008 г. е чрез регистрация на защитено наименование за произход или защитено географско указание по реда на регламента на Европейския съюз. Както се изказаха и мнения, в по-голямата си част Законопроектът е добър, и аз искрено вярвам, че между първо и второ четене ще намерим баланса, така че законопроектът да бъде изчистен изцяло, така че да бъде работещ наистина и да бъде в полза на българските работодатели, производители, въобще на българския бизнес.
Предлагам да преминем към гласуване. Колеги, гласуваме Законопроекта за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ - 1 и „против“ – 6.
Законопроектът за марките и географските означения е приет.
Благодаря на всички за съдържателната дискусия.
Колеги, в точка РАЗНИ да Ви направя едно съобщение: утре в 10,30 в тази зала Комисията по икономическа политика ще имаме среща с бразилска делегация, която включва техни депутати. Заповядайте, всички сте поканени в 10,30 в тази зала.
Благодаря на всички за участието, закривам Комисията.
(Закрито в 15.08 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година -- за първо гласуване.
3. Разни
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 56
На 19 юни 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година -- за първо гласуване.
3. Разни
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.59 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги и гости, откривам днешното редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм. Предлагам то да мине при следния дневен ред: да разместим точките, така както ги изпратихме предварително, тъй като ратификацията ще мине и по-бързо, а и трябва да отидат в друга комисия гостите ни по тази точка.
Затова предлагам първа точка да бъде:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 година -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година -- за първо гласуване.
3. Разни
Други предложения има ли по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа от така приетия дневен ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019 година, за първо гласуване.
Гости при нас от Министерството на туризма са: заместник-министъра на туризма госпожа Ирена Георгиева. Заповядайте да на представите ратификацията.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приемането на Закона за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на Световната организация по туризъм е правната основа за провеждането на конгреса, който беше проведен в София в периода 14-16 ноември 2018 година.
Република България е член на Световната организация по туризъм към ООН от 1976 г. От самото си създаване Министерството на туризма взема активно участие във всички събития на организацията и България успя да се докаже като един от най-дейните ѝ членове. България беше член на изпълнителния съвет на Организацията за последен път от 2013 до 2017 година, а в рамките на 22-рата Генерална асамблея в град Чънду, Китайска народна република, страната ни беше избрана за вицепредседател на регионалната комисия за Европа за периода 2018-2019 година.
Конгресът, споразумението за чието провеждане следва да се ратифицира, беше втори подред, организиран от Световната организация по туризъм и Министерството на туризма. Първият се проведе през 2016 година под името „Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм“ и в него участваха над 800 делегати от 40 държави.
Ратифицирането на Споразумението е по процедура във връзка с Раздел втори, чл. 3 от неговия текст и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
Във връзка с горното моля уважаемите членове на Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание да одобрят предложения проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси. Няма такива, не виждам. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, № 902-02-16, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2019.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждането на Втория Международен конгрес на световните цивилизации и историческите маршрути на СОТ, е приет.
Благодаря Ви, госпожо заместник-министър, и приятен ден, успех в следващата комисия.
По точка втора от така приетия дневен ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година - за първо гласуване, наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на финансите: Цецка Дочева - началник отдел в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“;
от Министерството на земеделието, храните и горите: Павлин Белчев държавен експерт в отдел „Схеми за качество“ към Дирекция „Политики по агрохранителната верига“;
от Патентно ведомство: Офелия Киркорян–Цонкова – заместник-председател;
от Българската търговско-промишлена палата: адвокат Васил Руйков, адвокат Магдалена Радулова и Михаела Михайлова – експерт-юрист в Юридическа дирекция;
от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България Радка Йосифова – ръководител направление „Правно“;
от Българска национална група на Международна асоциация за закрила на интелектуалната собственост: Ивета Борисова – председател, и Стоян Сираков заместник-председател;
представители на НПО и свободни професии.
Всички, предполагам, сте около масата.
Госпожо Иванова, Вие ли ще ни представите законопроекта? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа гости! Законопроектът за марките и географските означения е разработен във връзка с приложението на Директива 24/36 от 2015 година, която има за цел да уеднакви законодателството на държавите-членки в областта на марките и географските означения. Значителният брой промени, свързани с транспониране на директивата, изискваше и изработването на изцяло нов проект, тъй като промените бяха повече от 50% и по правилата на Закона за нормативните актове се наложи да се разработи изцяло нов закон.
Също така за да бъде постигнато пълно съответствие с европейските изисквания във връзка с получено през месец януари 2019 година мотивирано становище на Европейската комисия по Нарушение 40/62 от 2017, проектът трябваше да предвиди изключване от приложното поле на регистрацията на продукти, за които правото на Европейския съюз предвижда европейска регистрация и закрила на географски означения. България не може да поддържа национална регистрация паралелно на европейската за селскостопански продукти и храни от обхвата на Регламент 11/51 от 2012, за спиртни напитки, лозаро-винарски продукти по Регламент 13/08 от 2013 и ароматизирани лозаро-винарски продукти по Регламент 251 от 2014.
Новите моменти във връзка с марките: въвежда се нова дефиниция за марка, определя се марката като обект на собственост, регламентирани са задълженията за използването ѝ и обхвата на закрилата, съдържанието на изключителното право върху марка, неговото ограничаване. Регламентирани са особеностите на закрилата на така наречените колективни и сертификатни марки, конкретизирани са абсолютните и относителните основания за отказ от регистрация, както и са въведени нови състави на нарушения.
Във връзка с уредбата на географските означения подробно и ясно са регламентирани процедурите по регистрация на марки и географски означения, опозиция, обжалване на решения по опозиции, прекратяване на действието, отмяна и заличаване на регистрация.
Предложени са изменения във връзка с обединяването на някои държавни такси, увеличение размера на глобите и имуществените санкции с оглед изравняването им с тези по аналогия от Закона за авторското право.
С приемането на предложения законопроект и целия комплекс от мерки България ще изпълни задълженията си като държава членка на Европейския съюз, ще бъде постигнато съответствие на националното законодателство в областта на защита на марките и географските означения с европейското право, ще бъде улеснена защитата на обекти на интелектуалната собственост, ще бъдат ускорени процедурите по регистрации и придобиване на права, както и ефективността на работата на Патентно ведомство в полза на бизнеса.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Нещо имате ли да допълните от Министерството на финансите или Министерство на земеделието? Няма. Уважаеми колеги народни представители, имате Вие думата за въпроси и коментари по така представения законопроект.
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако могат да дадат информация, тъй като в предложените текстове не видях, примери за кои подсектори на икономиката или групи фирми става дума, където сме защитили българските интереси, да дадете пример с някакви български продукти, фирми? Защото текстът е по принцип, видях, че върху бюджета няма въздействие, то не се и очаква там да има кой знае какви промени в постъпленията, освен глобите, които са пренебрежими спрямо приходите в бюджета, но понеже на предни разисквания коментирахме кисели млека, други неща, ако може да дадете някакви конкретни примери.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Аз мисля, че това са основно продукти, които са в хранително-вкусовата промишленост, така че предлагам представителят на Министерството на земеделието и горите да отговори.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ПАВЛИН БЕЛЧЕВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Благодаря, госпожо Председател.
Действително с новите промени, които се предлагат в Закона за марките и географските означения, се отменят регистрациите на земеделски продукти и храни, които са регистрирани в Държавния регистър на Патентното ведомство. Причина за това са изричните правни норми в Регламент 11/51, които не позволяват да има паралелна регистрация на земеделски продукти на национално и европейско ниво. Към настоящия момент в Държавния регистър на географските означения на Патентното ведомство земеделските продукти, които са вписани към него, са българското бяло саламурено сирене, киселото мляко, български кашкавал, лютеница „Първомай“, копърово масло, лавандулово масло и така нататък, но най-известните и традиционни продукти са предимно млечните продукти, също така карловската луканка забравих да спомена.
На този етап в Министерството на земеделието и храните са депозирани две заявления за вписване на българско кисело мляко и българско бяло саламурено сирене за регистрация в Европейския регистър. Искам да Ви уверя, че активно се работи по това направление да се постигне европейска регистрация на тези традиционни млечни продукти. Същевременно с това в Министерството са подадени две заявления за вписване на лютеница „Първомай“ в европейския регистър.
Като най-актуална информация мога да споделя с Вас, че в момента, вчера и днес, в сградата на Министерството се провежда среща с представители на Европейската комисия, на която се разглеждат заявленията за вписване на българско кисело мляко, българско бяло саламурено сирене за регистрация в европейския регистър. Така че ние много усилено работим заедно със съответните заявители, това са сдружения „Традиционни млечни продукти“, за да не се получи вакуум между периода, в който ще се отмени Националната регистрация, и съответно моментът, в който съответен млечен продукт ще бъде вписан в Европейския регистри. Имаме уверението на колегата от Европейската комисия, че след като заявленията бъдат пратени за разглеждане от тях, те ще направят всичко възможно да скъсят определените процедури, за да може възможно най-бързо да бъдат разгледани от тяхна страна и съответно в много кратък период от време, доколкото е възможно, тези продукти да бъдат вписани в Европейския регистър.
Единствен проблем на този етап би могъл да бъде след се приеме Националната процедура, съгласно нашето законодателство се предоставя срок от един месец право на възражение от заинтересовани лица на територията на страната, ако имат нещо против спецификацията на продукта или съответните показатели, имат възможност да подадат възражение, след което следва да се водят преговори с тях. Така се надяваме, че по време на този период няма да има много възражения, или ако има възражения, няма да се стигне до блокиране на съответните заявления, за да могат да бъдат приети в Европейската комисия, където, пак казвам, има уверението, че ще бъдат разгледани по възможно най-бързия начин и ще имат предимство в сравнение с други заявления, които са изпратени от други държави. Това е информация буквално от днес преди обяд.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз неслучайно зададох този въпрос и Ви благодаря за отговора, но Вашият отговор поражда още повече въпроси. Какво значи „ние работим активно“, след като ние не сме изпратили нищо в Брюксел към момента? Това, което казахте Вие, че сте водили разговори, те са Ви казали „Тези дни ще видим, около Нова Година“! Тоест, ако ние приемем този закон сега, българските производители с тези регистрирани тук, в нашето бюро, млечни продукти, ще има един вакуум, който Вие не може да кажете, защото зависи от другата страна дали ще бъде месец, два, три години, пет години. Тук възникват ред въпроси: какво сме правили досега българската държава, как е възможно... Вие казахте, че другите държави вече са направили такива заявления при тях, нали така? Къде е българската държава? Вие какво правихте през това време, докато другите държави са заявили? Значи ние тука пращаме на разстрел нашите производители! За колко време? Вие нямате никакво юридическо основание да поемате ангажимент те кога ще решат въпроса в Брюксел, това си е тяхна работа. Към момента ние какво знаем – че ще приемаме закон, при положение че Вие не сте изпратили, имам предвид ние, Българската държава, нищо не сме изпратили в Брюксел, вече е 19 юни 2019 година, и оттук нататък ще чакаме от умрял писмо? Защото те как ще решат въпроса, никой не знае.
Не беше ли редно тия въпроси да са решени преди ние да преминем от Национална регистрация на брюкселска? Има ли тука представители на производителите, днес има ли представители на производителите, някаква асоциация? Това е странно.
Нали разбрахте какъв е въпросът? Ние с гласуването си в момента точно за тоя вакуум няма ли да улесним, тук не знаем колко време те ще бъдат без никаква регистрация всъщност?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Белчев.
ПАВЛИН БЕЛЧЕВ (държавен експерт в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерство на земеделието, храните и горите): Благодаря, госпожо Председател.
Следва да напомня, че преди една година, пак в рамките на тази комисия, беше разискван законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, с който беше даден 1 година преходен период на всички тези производители, които ще бъдат засегнати от тази регистрация, да се подготвят, защото трябва да се спомене, че инициативата е тяхна, не е на Министерството, да се подготвят с техните заявления, да ги депозират в Министерството, да бъдат разгледани и след това да бъдат изпратени в Европейската комисия. В рамките на тази една година бяха депозирани двете заявления за кисело мляко, април месец тази година. Толкова време им отне на нашите производители да си изготвят съответната документация, защото това не е работа, която се върши от днес за утре.
Паралелно с това имаме и две заявления за регистрация на лютеница „Първомай“ от миналата година. (Реплики от Румен Гечев) В момента са на ниво Министерство на земеделието. Пак Ви казах, април месец са подадени двете заявления, в момента се работи с тях. Затова дойдоха и колегите от Европейската комисия, които към момента правят редакции на заявленията, за да може когато бъдат изпратени в Брюксел, да не се стига до бележки, а да може да се прескочи тази фаза. В същото време по отношение на лютеница „Първомай“ там имат един специфичен случай, който наложи известно забавяне в обработката на двете заявления, като силно се надяваме, че ще стигнем до компромис между двете страни, тъй като имаме две заявления за един и същи продукт. Вчера имаше специална среща, на която се обсъдиха тези въпроси, дадоха известни инструкции, които, надявам се, ще позволят двете страни, които кандидатстват за лютеница „Първомай“, да успеят да изготвят единно заявление, защото в момента това е проблемът с тях конкретно.
Също така позволете ми да добавя, че регистрацията на земеделски продукти и храни от Държавния регистър на Патентното ведомство е трябвало да бъде приключена още през 2008 година. Няколко години насам от Патентно ведомство по една или друга причина са преценявали, че не трябва да се стига до прекратяване на тази регистрация, но имаме и изричното становище на Комисията, която считам, че доста мотивирано определя съществуването на тази паралелна регистрация за незаконосъобразна. И в този смисъл считам, че…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, госпожо Председател, Вие казвате, че за втори път го обсъждаме това, и че Патентното ведомство ненавреме е реагирало по пререгистрацията, така ли беше? Нашето тук, българското? (Реплика: Да.) Да, ние това го обсъждахме веднъж, аз си спомням, преди месец, то е считало, че не е било необходимо. (Реплика: Не мога да говоря от името на колегите от Патентно ведомство.) А същото ли е ръководството на Патентното ведомство тогава и сега?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Имаме представител на Патентното ведомство, да.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото щях да направя предложение, сигурно се досещате какво щеше да бъде.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): По повод на въпроса за ръководството, то е сменено 2016 година. Инициативата за изменение на ЗМГО (Закона за марките и географските означения) в тази част е точно от ноември 2016 година. А по принцип бившето ръководство най-вероятно е било ръководено от идеята да бъде добронамерено към бизнеса, каквито са и сега исканията от страна на депутатите. Така че в случая каузата е била обща, да се охранява интересът на бизнеса, но за съжаление самият бизнес е провокирал конфликт, спор в Брюксел, в резултат на което се образува и тази процедура срещу държавата. Така че всички сме действали максимално добронамерено в рамките на условията, които ни е позволявала конкретната ситуация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Наистина този въпрос беше обсъждан един път от Комисията и тогава търсихме решение така че да съхраним националния интерес и такива марки, които са традиционни за България, да намерят своето място в противоречивото прилагане на тези регламенти.
По-скоро това което професор Гечев имаше предвид, и аз го разбирам, инициативата наистина е на държателите на тези марки, на стопанските субекти и земеделските производители в дадения случай, но сами разбирате, че държавата няма как да остава безучастна и понякога е добре този процес да се медиаторства от държавата.
Но, госпожо Председател, четейки становищата, няколко становища постъпиха от различни организации и асоциации, и честно да Ви кажа, поне една част от тях са доста смущаващи. Защото ние поне тук в тази комисия, когато разглеждаме законопроекти, ги разглеждаме и от контекста на до каква степен въвеждаме нови ограничения, нови изисквания и в крайна сметка как влияем върху средата, върху която функционира българската икономика. Лично мен поне няколко неща от тези становища ме смущават, аз нямам претенцията да познавам тази доста специфична материя, но едното твърдение, което виждам, е, че се създава такава възможност и за нееднозначно тълкуване или противоречиво прилагане на това противоречие между фирми, наименования и марки, които се използват и могат да бъдат тълкувани, че се използват във фирмените наименования и оттам да се създаде опредена несигурност, че това във всеки един момент може да бъде атакувано на база на промените в Закона.
И другото твърдение, което ме смути, е това, че се нарушава възможността или правата да се защитават интересите. Вие променяте по същество начина, по който ще се предоставят доказателствата с може би добрите намерения за един по-бърз процес и по-бързо произнасяне по такъв тип производство, но сами разбирате, че е важно да установят истинността и коректно данните и фактите. И виждам в становищата на бизнеса, че има смущение до каква степен ще бъде нарушено тяхното право за защита на отделните страни пълноценно да могат да излагат своите аргументи и факти и обстоятелства в целия процес. И от това поне, четейки всички тези неща, лично аз ще се въздържа от подкрепа на този законопроект, защото виждам, че ми се струва, че от тези обществени дискусии, които са предшествали това, в голяма степен не са успели да свалят тези притеснения и забележки, които има към законопроекта.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Дадох първо думата на народни представители за въпроси към вносителите, но сега ще дам думата и на гостите. При нас има становища на Алианса за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията, Асоциацията на организацията на българските работодатели, представителите по интелектуална собственост. Ще Ви дам думата на всеки, който иска да се изкаже, само преди това и госпожа Шевкед искаше думата.
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, госпожо Председател.
Аз също смятам да се въздържа да подкрепя този законопроект не само от това, което казаха преждеговорящите колеги, но в Преходните и заключителни разпоредби обикновено винаги е скрит ключът за мазето, както се казва. Защо и кое наложи в по-нататъшните Допълнителни и преходни и заключителни разпоредби заличаването на местен представител на интелектуална собственост? По какъв начин ние ще защитим наистина местния интерес, интереса на българския бизнес, след като представител на „Индустриална собственост“ вече няма да е местен? Какво наложи да отваряме вратата на представителя на „Индустриална собственост“ извън България си задавам въпроса и как ще бъдат наистина защитени интересите на българските производители, притежаващи такива марки, които са свързани с географското местоположение?
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Шевкед.
Кой ще отговори? Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Ще взема отношение първо по втория въпрос. Както разбирам коментара относно измененията за понятието „местен представител по индустриална собственост“, се налага с оглед на директива за свободно признаване на професионална квалификация и предоставяне на услуги. Така че отново измененията са част от Европейското право и те също така са малко закъснели и забавени във времето, тъй като в почти всички други държави-членки на Европейския съюз е уреден въпросът за признаване квалификацията на представителите по индустриална собственост от една държава членка да могат да практикуват в друга държава членка, при условие, че те решат да бъдат трайно установени в тази държава членка.
Също така се предвижда и възможност на тези лица, които имат призната квалификация в друга държава членка, без да се вписват в регистъра на представителите, да получават правото да упражняват такава дейност като представители за еднократно или временно. Така че това изменение със заличаване на термина „местен“ произтича от обстоятелството, че европейското законодателство ни налага с оглед свободното движение на стоки и услуги да даваме възможност на всички представители, които са придобили квалификации в другите държави членки, да могат да упражняват тази професия и в България в случай, че те се установят трайно в България и докажат, че имат придобита такава квалификация в друга държава членка. Разбира се режимът, който ние сме разписали с оглед на тази директива, въз основа на който има приет и закон в България и тези правила се прилагат не само за представителя по индустриална собственост, те важат и за адвокатските услуги, за други типове услуги, като архитекти, инженери, проектанти.
Така че тук отново сме закъснели, това е трябвало да се случи много по-рано. И по никакъв начин не е засегнат интересът на местния бизнес, тъй като местният бизнес винаги може да предпочете представител, който е български гражданин. Това изменение е с оглед необходимостта да бъде дадена възможност за свободно движение на тези лица, които са придобили такава квалификация в друга държава членка и по една или друга причина решават да се установят трайно в България.
В интерес на истината вече имаме подобен казус и той е свързан с български гражданин, който обаче е учил и живял в чужбина и в един момент там придобива някаква квалификация и впоследствие решава да се върне в България. Така че понякога това е в полза на самите български граждани, които решават да се върнат в България, да не им се налага да се явяват отново на изпит и да чакат да получат такова разрешение, да действат като представители по индустриална собственост, а позовавайки се на правата, които имат в друга държава членка, да получат разрешение по облекчен режим. Разбира се, председателят на Патентно ведомство съгласно разписаните правила има правото на дискреция когато установи, че режимът за получаване на такава правоспособност в посочената държава членка не съответства на изискванията, които има българският закон по отношение на българските представители, да постави като условие полагането на изпит или полагането на стаж при български представител.
Така че считам, че интересите и на бизнеса, и на българските граждани, които са в чужбина, а желаят по някакъв начин впоследствие да се върнат в България, в случая са уредени и защитени достатъчно.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси? От гостите някой иска ли да вземе отношение? Искам само да Ви кажа, че тези становища, които сме получили, ги имаме, така че моля в резюме и да нахвърлите основните Ваши бележки, които имате.
Заповядайте и се представяйте за протокола, моля.
МИХАЕЛА МИХАЙЛОВА (експерт юрист към Българската търговско-промишлена палата): Уважаеми народни представители, казвам се Михаела Михайлова и представлявам Българска търговско-промишлена палата. Ние сме ротационен представител на АОБР за 2019 година, тоест нашето становище представлява четирите национално представителни работодателски организации в момента.
Освен хармонизацията на европейското законодателство и по-точно директивата в българския закон, има и няколко други допълнителни норми, които са внесени в този закон, които изключително много смущават нашите членове. Ние получихме десетки обаждания и становища и накратко тези норми противоречат не само на Конституцията, противоречат на административния процес като цяло. Тези норми могат да доведат до огромни загуби за бизнеса, икономически загуби, тъй като, както всички знаем, бизнесът се представят със своите марки на пазара. Може да загуби пазарни дялове, може да загуби огромни инвестиции. Настояваме тези текстове да бъдат редуцирани в Закона, за да може нашите представители, нашият български бизнес наистина да постигне всичко, което иска.
Също така моля, да дадете думата на госпожа Радулова, която също е наш представител, за допълнителни изказвания.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Госпожо Радулова, заповядайте.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА (експерт към Българската търговско-промишлена палата): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Комисията, аз ще бъда съвсем кратка, защото всичко е подробно изложено в становището. Ще отбележа само, че по време и след общественото обсъждане на законопроекта вносителите отразиха голяма част от нашите искания, за което сме много благодарни. Но въпреки това останаха разпоредби в проекта, които сериозно ни притесняват. Това са разпоредбите, свързани с лишаване на стопанските субекти и гражданите от възможност да участват в съдебното производство по обжалване на акт на Патентното ведомство, като представят нови доказателства по време на съдебната фаза. Считаме че подобна преклузия и невъзможност за представяне на доказателства в Съдебната фаза, тъй като съществено нарушават целта на административния процес, който е издаване на законосъобразен административен акт, с който се създават, променят или отнемат права. Прави впечатление, че тези преклузии са някакво въведение на гражданския процес в административния.
Без да навлизам в подробности, искам да кажа само, че особеност на административния процес е, че административният орган трябва да съобрази акта си с всички факти и обстоятелства, независимо кога те са възникнали, стига да са му станали известни. В този смисъл забраната за предоставяне на доказателства след един определен момент както в производството пред Патентното ведомство, а в съда изобщо, не отговарят на принципите на административния процес.
В мотивите е посочено, че тези разпоредби са въведени с оглед бързина на производството и дисциплиниране на страните, но не считаме, че тези цели следва да се постигат за сметка на лишаване на стопанските субекти и на гражданите от права. Няма статистика, която да посочва как точно допълнително представените доказателства в административното производство или в производството по обжалване пред съд са забавили въобще издаването на актовете или са увредили по някакъв начин участващите в производството страни.
Това са в общи линии нашите притеснения. Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От вносителите ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): От името на Патентното ведомство ще изразя позицията първо по коментара относно фирменото име и марката. Държа да отбележа, че текстът, който се визира – поне в становищата на заинтересованите страни, които ни бяха предоставени в писмена форма, е заимстван изцяло от директивата, която транспонираме с приемането на този закон. Абсолютно същият е текстът и в регламента за марката на Европейския съюз, така че сме се старали да бъдем максимално близки до документа, който транспонираме, за да няма после някакво разминаване в тълкуването и прилагането.
Иначе ние не възразяваме по отношение на практиката на Върховния административен съд, че във връзка с тази разпоредба използването на фирменото има се има предвид само тогава, когато е във връзка със стоки и услуги. Така че този текст не мисля, че има нужда да бъде прецизиран, защото добавяйки това, което предлагат колегите, може би ще се доближава до практиката на ВАС, такава, каквато е в момента, но пак казвам, доколкото ние транспонираме текстове от директивата, би следвало да се ръководим от нея, а вече тълкуването и прилагането ще бъде в съответствие с практиката на ВАС, дотогава докато практиката на ВАС не бъде променена в случай, че се стигне до такъв момент. Счели сме за по-правилен този подход.
По отношение другите коментари относно преклузията на сроковете. Да, това е една изключително болезнена тема, но мога да разкажа само предисторията, поради която стигаме до тази идея. Нямам точна статистика, но е факт, че има доста казуси пред Патентно ведомство, които стартират с една изключително слаба активност от страна на заинтересованите страни и маркопритежатели или пък лицето, подало опозицията, или искането за отмяна. Обикновено в производство се дава срок, който може да бъде един месец, два месеца или три месеца в различните хипотези, в който трябва да бъдат представени доказателства за използване на този знак на българския пазар и в този срок или се представят съвсем незначителни доказателства, а има и случаи, в които изобщо не се представят такива доказателства. Ние постановяваме решение на базата на доказателствата, които са постъпили и впоследствие страната, която е недоволна от решението го обжалва и пред съда представя три класьора доказателства. Вследствие на което съдът отменя решението на Патентно ведомство и на всичко отгоре ни възлага всички разноски по съдебното производство за това, че ние сме постановили едно неправилно решение, а то всъщност е абсолютно правилно с оглед активността на страните във фазата, в която ние сме участвали. По този повод сме направили проучване на практиката на Европейския съд и на нашия партньор – службата по интелектуална собственост на Европейския съюз в Аликанте, където е установен принципът, че срокът за представяне на доказателства е фиксиран от органа, за да бъде спазен. И се поставя въпросът защо тогава имаме срокове, ако след този срок всеки може да представя каквото си иска?
Всъщност практиката на Европейския съд е именно в тази посока, че когато органът ти е дал възможност да представиш доказателства, но ти не си се възползвал от тази възможност, не можеш после да представяш тези доказателства в по-късен етап, освен ако не бъде установено, че наистина тези доказателства не са били налични, за което ние изрично сме записали, че може да бъдат представени доказателства, които са нововъзникнали или пък не са били известни на страните в по-ранния етап.
С оглед на това считам, че сме намерили някакъв компромисен вариант както страните, така и административният орган да бъдат достатъчно ангажирани с воденето на производството, тъй като, пак казвам, не са редки случаите, в които страните са абсолютно пасивни и едва когато се стигне в съдебна фаза, се представят купища доказателства, които не са били предоставени на административния орган, а негативните последици възникват именно за него с факта на отмяна на решението и възлагането на съдебните разноски.
Това са нашите съображения. Действително имаме съкращаване на някои срокове, пак казвам, обичайните срокове в интелектуалната собственост до момента са били три месеца, примерно срок, който от три месеца е съкратен на 2 месеца, не мисля че е проблем за бизнеса, още повече че всички срокове в ЗМГО могат да бъдат възстановявани при наличието на представени доказателства за особени обстоятелства. Някои от сроковете могат и да бъдат продължавани. Това е нашето виждане. Държавата иска да подпомага бизнеса като дава своевременно разрешаване на споровете, своевременно предоставяне на регистрация или пък произнасяне по подадена опозиция и искане за заличаване или отмяна. Едно непрекъснато рестартиране на производството с представянето на нови факти и обстоятелства при липсата на основателни причини всъщност не е в интерес нито на органа, нито на бизнеса, защото в крайна сметка целта е да имаме своевременно и бързо разглеждане на проблемите.
Общо-взето се преповтарят оплакванията на организациите, защото преклузията, която сме предвидили в съдебна фаза, е свързана и с преклузията, която е предвидена и в административното производство пред органа. По отношение на гражданския процес в административния процес – да, това не го оспорваме, само че това произтича от самия специфичен характер на интелектуалната собственост. Няма да изпадам в академизъм тук, но в крайна сметка все още не е съвсем еднозначно определено дали индустриалната собственост е част от административното право или от гражданското право, макар и да се прилага субсидиарно АПК, в много други държави тези спорове се разглеждат от съдилищата по гражданскоправен път. Доколкото ние вървим в хармонизация и в синхронизация с практиките на европейското ведомство и на Европейския съд, малко се оказваме в една странна ситуация, бидейки административен орган, да прилагаме едни правила, които доста наподобяват правилата на Гражданския процес. Но мисля, че няма никакво съмнение, че в крайна сметка ние трябва да търсим едно бързо и ефективно правоприлагане и считаме, че това е пътят към постигането на тази цел.
По отношение подкрепата или неподкрепата на законопроекта мога да кажа само, че доколкото в момента се намираме във фаза на първо четене, бих се радвала същият да бъде подкрепен, а всички тези детайли, които в момента коментираме, които са една незначителна част от Законопроекта, Вие всички виждате, че са около 100 страници, а коментарите касаят отделни разпоредби, могат да бъдат намерени компромиси в хода на дискусията между първо и второ четене.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси имате ли?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДРА СЕМЕРДЖИЕВА (адвокат и представител по „Индустриална собственост“): Аз искам да взема отношение по някои твърдения, които изразиха колегите представители на администрацията, и по-специално на Патентното ведомство, тъй като някои от направените твърдения просто не са верни. Това, което чухме, според мен ясно изразява факта, че административният орган изобщо разглежда административния процес като имащ такова естество, което той всъщност няма.
Тук се чуха съображения във връзка с въвеждане на тези преклузии, които се базират на необходимостта страните в административното производство да проявяват активност. Всеизвестно е, най-малко от елементарната правна обща култура може да се изведе това обстоятелство, че в административния процес служебното начало е изключително засилено, тоест административният орган следва да изследва обективната истина и да събира доказателства дори при пасивно поведение на страните. Това е и трайна съдебна практика на Върховния административен съд.
Служебното начало, от друга страна, колегите от Патентно ведомство изобщо не го прилагат в такива случаи, в които са представени доказателства, които те считат за недостатъчни. В понастоящем действащия закон за марките има разпоредба, която ги задължава когато преценят да прилагат това служебно начало и да искат доказателства. Със сегашния проект тази разпоредба е премахната и съответно служебното начало на практика изобщо е изличено като задължение от Законопроекта. Остава да се крепим единствено на принципа за служебното начало в Административно-процесуалния кодекс.
Аз разбирам също така недоволството от това, че административните актове на Патентното ведомство биват отменяни в съда заради представяне на нови доказателства в него. Това е възможно да се случи, но ние сме предложили разрешение на негативните последици за органа, което не знам защо не беше прието, а именно в случаите, в които по независещи от административния орган обстоятелства – представени нови доказателства в съдебната фаза, актът да бъде отменен, Патентното ведомство да не дължи разноски. Считаме, че това разрешение идеално устройва административния орган и не знаем защо не беше възприето.
По отношение на твърденията, че в европейските органи, които разглеждат спорове във връзка с търговски марки, а именно в Службата по интелектуална собственост на Европейския съюз и Съда на Европейския съюз, сроковете за представяне на доказателства са преклузивни. Това, първо, никъде не е нормативно закрепено, и второ, винаги когато се представят доказателства след изтичането на тези срокове пред тези органи, те могат да преценят дали да ги възприемат или не, ако са относими. Няма абсолютно никаква забрана да бъдат разгледани.
По отношение на съдебната фаза държа да отбележа също така, че тези предложения, които са за забраната на представяне доказателства в съдебната фаза, също не са част от европейската практика, включително практиката на съда на Европейския съюз, не се подкрепят и от Националната съдебна система. Имам спомен, че в обсъждането на Законопроекта за административнопроцесуалния кодекс специално представителите на съдебната власт бяха изключително против въвеждането на преклузии на доказателствата в съдебна фаза и то бяха против, защитавайки интересите именно на страните в процеса, а не своите собствени интереси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Семерджиева.
Заповядайте .
ВАСИЛ ПАВЛОВ (адвокат, представител по Индустриална собственост „Pavlov&CO“): Аз, госпожо Председател, ако разрешите, ще тръгна от бележката на госпожа заместник-председателя на Патентно ведомство, да не говорим за административен и граждански процес. Това за мен са теоретични схоластики, защото не стои на практическа основа въпросът административен или граждански е процесът по регистрация, съответно заличаване на една търговска марка. Процесът е административен. Няма дебат. От 1999 година, когато е приет първият Закон за марките и географските означения след демократичните промени, актовете на Патентното ведомство се обжалва по административен ред. Ако това не е административен процес, аз не знам какво друго може да е.
В този ред на мисли, предвид спецификата на този процес, актовете на Патентно ведомство са такива, които създават, изменят и погасяват права. Това не са арбитражните актове на гражданските съдилища. В този смисъл, освен че има засилено служебно начало, което е абсолютно премахнато в настоящия закон, допълнително е елиминирана и възможността страните да се защитят при следващо разглеждане на спора на следваща инстанция, било административна, било съдебна – нещо, което както казва колежката, изобщо не съществува нито в службата по интелектуална собственост, с която беше даден паралел, където всички производства, както по опозиции, така и по заличавания, са на минимум две инстанции в службата и отделно имаме две съдебни инстанции, където също макар и по изключение могат да бъдат представени доказателства. И това изобщо не е рядка практика – след решение на първата инстанция във връзка с констатациите на съответния орган, в случая по опозициите или отдела по заличавания, да бъдат ангажирани допълнителни доказателства. Аз самият съм го практикувал в редица случаи и при втората инстанция те се вземат предвид. Така че такива преклузии не съществуват пред европейското ведомство по марките.
Във връзка с това за пореден път ще подчертаем: Патентното ведомство не е арбитър. Тези актове, които то издава, са от значение за съществуването на правата, тоест ние не можем да оставим в ръцете на Патентното ведомство по една или друга причина, защото ще направя само отклонение, колежката Киркорян спомена от всичките категории доказателства, които се движат в тези процедури, само доказателствата за използване. Само че нормите така, както са разписани в момента, не визират само тези доказателства, те визират всякакви доказателства – за придобита отличителност, за наличието на някакви по-ранни права, примерно органът при първо разглеждане може да прецени наличните доказателства за недостатъчни, без да даде съответните указания, защото вече няма такава норма, при което на втора инстанция заявителят или опонентът не е в състояние да се защити по никакъв начин, да представи допълнителни такива, които евентуално да убедят органа или впоследствие съда.
Така че този проблем неслучайно го поставихме в професионалните среди от самото начало, защото това е абсолютно безпрецедентна промяна както в системата на марките на национално и европейско ниво, така и въобще в правната ни система. Аз поне не знам да има друг закон, в който заинтересованите страни да не могат да представят доказателства в съда! Няма такъв закон! Има, но съобразявайки се с обстоятелството, че се касае за административно производство, при което съдът може с акта си да създаде права при произнасяне по същество.
Също така в становището, което ние сме депозирали, изразихме възражения срещу предвиденото обединяване на производства. Ще си позволя да обърна внимание на членовете на Комисията, че в сигурно 85 до 90% от случаите участниците в едно спорно производство пред Патентното ведомство са преки конкуренти! А когато едни такива производства се обединят, всеки има достъп до документацията представена и от прекия си конкурент. И аз не видях нито един мотив, който да ме убеди мен и професионалните среди за необходимостта от обединяването, защото единствената в момента гаранция за запазване интересите на страните при обединяване на производство с решение, което не подлежи на никакво обжалването, тъй като не прегражда хода на производството, решението за обединение не подлежи на никакъв контрол, е субективната преценка на органа, че интересите са защитени.
Така че това са по същество двата основни въпроса, които като бележка на колежката Киркорян искам да кажа. Действително бяха взети предвид голяма част от предложенията на заинтересованите страни.
Благодаря на Ведомството, че подходи положително към голяма част от тях. Смея да кажа, че ако изключим проблемите, които сме изложили като съществуващи, в момента предложението на Закона е изключително близко до най-добрите образци в Европа. Практически обхваща почти всички проблемни зони, образно казано, на марките.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: С това трябваше да започнете. (Оживление.)
ВАСИЛ ПАВЛОВ (адвокат, представител по Индустриална собственост „Pavlov&CO“): Казвам го съвсем откровено, имам дълги години практика в тази област, имаме наблюдения, тук има и други колеги, които имат наблюдения, за законодателствата в другите държави. Този закон вече е много близък до най-доброто в Европа, факт е. Но създава вътрешни процедурни проблеми пред правоприлагането, най-общо казано.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Павлов.
От гостите имали други желаещи?
Заповядайте. Моля Ви в рамките на 2 минути, защото наистина имаме Вашите предложения, те са и конкретни предложения между първо и второ четене.
ВАСИЛ РУЙКОВ (Адвокат от Българската търговско-промишлена палата): Във връзка с дискутираните доста обстойно и от колегите аргументи, не може да имаме отказ от правораздаване на база разноски и то за администрацията. Това е абсолютно недопустимо. Аз разбирам ведомството като административен орган, че това са му основни притеснения, но това не може да бъде за сметка на едно ефективно правораздаване.
И вторият коментар, който бих си позволил да направя във връзка с изразеното становище, че наистина ключът се крие понякога и в Преходните и заключителни разпоредби. Във връзка с дискусиите, засягащи географските означения, обръщам внимание, че в Преходните и заключителни разпоредби се прокарва едно предложение за изменение, което по същество изключва правораздавателната роля на българските съдилища, доколкото се изземва тяхната функция и се отрича правораздавателната им функция, включително постановени от тях решения.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Руйков.
Заповядайте.
ПЕТЪР КАЛПАКЧИЕВ (представител на Алианс за интелектуална собственост в областта на фармацията, химията и биологията): Също категорично се противопоставяме на въведените преклузии. Считаме, че от самото представяне и тяхното обяснение от представителя на Патентното ведомство се вижда, че те са въведени не с идея за издаване на законосъобразни административни актове, а за да улеснят Патентното ведомство, което е изключително вредно както от юридическа, така и от чисто практическа гледна точка.
На второ място, поддържаме нашето становище относно фирмените наименования, въведени в чл. 13, ал. 2, т. 4 от законопроекта. Считаме, че по този начин директивата е просто преписана, от което няма нужда и няма смисъл, защото самата природа на фирмените наименование и на марките е различна. Техният смисъл и съдържание са различни. Фирмените наименования трябва да отличават самите фирми едни от други, а марките трябва да отличават стоки и услуги на едни лица от тези на други. Така че въвеждайки фирмените наименования в един закон за марките, за фирмените наименования трябва да се въведе условието, че те трябва да бъдат използвани като марки, тоест да бъдат способни да отличават стоки и услуги, за да може да се приеме това за използване на по-ранна марка, което да бъде забранено.
Благодаря.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Калпакчиев.
Други коментари?
СТОЯН СИРАКОВ (заместник-председател на Българска национална група на Международна асоциация за закрила на интелектуалната собственост): На първо място, искаме да подкрепим от името на групата всичко казано до момента от колегите във връзка с преклузията. Смятаме, че това е изключително вредно и докато законът, погледнат като цяло, може би е наистина е много добър, ако тази преклузия остане вътре, всичко хубаво в него ще е заличено. Просто законът с тази преклузия вътре считаме, че е изключително вреден.
От друга страна, някои други точки, които сме изложили като съображение в становище, считаме това въвеждане в чл. 77, ал. 3…, задължение за доказване на използване на марка в два отделни петгодишни периода, е отхвърлено от вносителите на проекта с аргумента, че то е залегнало в директивата. Това категорично не е така, в преамбюла, който е цитиран, пише, че марка не може да бъде противопоставена, ако нейното използване не е започнато, в хипотезата, която ние сме визирали, това не е така, използването е започнало, или в производство за установяване на нарушение същата тази марка не може да бъде противопоставена, ако към момента на регистрация на по-късната марка тя не е била използвана. Тук не говорим за тези хипотези и считаме, че този преамбюл не е приложен по начина, по който би трябвало да бъде приложен в българския закон, а ако се иска доказване на използване на марка, то следва да бъде само в петгодишния период, предхождащ датата на заявка, ако си говорим примерно за опозиция.
Отделно това в чл. 12, ал. 3 се говори, че в случаите на по-ранна марка на Европейския съюз трябва да се докаже известност на марката на територията на целия Европейски съюз. Не считаме, че българското Патентно ведомство или българският съд е компетентен да прецени дали една марка се ползва с известност на територията на целия Европейски съюз или на дадена страна членка на територията на Европейския съюз, различна от България.
Благодаря Ви.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Госпожо Киркорян, ако искате да обобщите.
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Ще започна с това, че навлизаме в доста голяма конкретика по конкретни текстове, по лексиката в тези текстове, което считам, че не е непреодолимо в хода на един конструктивен разговор между първо и второ четене, ние нямаме претенциите да сме перфектните нормотворци, разбира се, не е наша и последната дума. Парламентът има достатъчно добри експерти, които да прецизират текстовете. Принципно поддържаме идеята за преклузия на доказателствата, пак казвам, ние сме предвидили възможности за продължаване на срокове, възстановяване на срокове, както и представяне на доказателства, които са нововъзникнали или документи, които преди не са били на разположение на страната. Тази идея напълно се споделя от Европейското ведомство по интелектуална собственост, въпреки тезите на другите колеги, и дори в тази връзка има специален проект, в който нашето ведомство участва съвместно с апелативните колегии на европейското ведомство точно за определяне на легалната дефиниция на тези понятия „нововъзникнали факти и обстоятелства“, „новонастъпили факти и обстоятелства“, „новоразкрити факти и обстоятелства“. Това е проблем, който действително е актуален във всички държави членки, тъй като той води до едно рестартиране на производството в един по-късен етап, което затормозява административните органи.
По отношение на това дали уважаемите народни представители ще приемат нашето предложение за преклузия или ще намерят някакъв по-облекчен вариант, мисля, че можем да работим заедно в тази посока на един по-следващ етап. Като цяло чувам положителни отзиви за законопроекта. Тези текстове, които се коментират са, може би, една двадесета, да не кажа и по-малка част от общо всички разпоредби, които са изготвени. Така че предлагам дискусията да продължи между първо и второ четене и там ще вземем отношение по същество за уърдинга на всеки един текст, който колегите са предложили.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добре, и Вие да имате становищата, които се предложени от ВАС?
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Да, имаме ги на сайта.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Да, становищата, които са получени в Комисията, са качени на сайта.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така е, ние няма да можем да подкрепим проекта и на първо четене, защото, в крайна сметка, обръщам се към всички колеги членове на Комисията, мотивите, заложени тук, и мнението на Асоциацията на организациите на българските работодатели, което обединява четири водещи организации, искам да Ви прочета две изречения в началото: „… този проект сериозно ще навреди на икономическите интереси на представляваните от нас фирми и организации и ще урони имиджа на България като страна с добър инвестиционен климат. От друга страна законопроектът включва и норми, които не са свързани с транспонирането на директивата, а са описани в мотивите му като предложения за изменение и допълнение – еди-какви си тук текстове, относно марката на Европейския съюз, и тук, в тази втората група предложения обаче има и разпоредби, които биха довели до сериозно накърняване на конституционното и европейско право на защита на лицата заявители или притежатели на търговски марки до степен това право на защита изобщо да не може да бъде упражнявано. Това ще засегне – пишат по нататък – в голяма степен и европейските и международните инвеститори, които стъпват на българския пазар освен с финансови средства и със своите брандове и търговски марки, които се ползват със закрила за нашата страна.“
В крайна сметка ние тук сме избрани за да защитаваме българските интереси и българските производители! Ние тука не сме трансмисия на Брюксел! И тук искам да използвам случая да обърна внимание на нашите държавни институции, към които основателно имаме претенции, нищо лично, ама Вие не сте назначени от Брюксел, а заплатите – Вашите и Нашите, са от нашите данъкоплатци, а данъкоплатците, българските производители, ни пишат, че този проект не става. Те пишат и тук го казват експертите.
Разбираме също днес, че тук в Министерството на земеделието стоят с месеци, първите два проекта с години, и Вие чакате тук, дошли от Брюксел, да правите текстове! Други страни и народи летят веднага до Брюксел да си уредят нещата. В Брюксел докато са писали тези директиви, са участвали български представители, какво са правили те, шопинг ли са правили в Брюксел, та не се е знаело още когато ги пишат тези неща какво става?
Тук изглежда ще трябва да въведем и едно друго изискване: какво правят другите народи, питаме, как е решен този въпрос в Унгария и Чехия, в Патентно ведомство и в Министерството на земеделието имате ли разработките на Вашите колеги, как там е решен този въпрос, например аз съм любопитен, защото и те произвеждат млечни продукти – и Унгария е на нашето дередже, Румъния тук, Чехия. Там как е? Ние няма да откриваме топлата вода.
Пак Ви казвам: като прочетеш тези мотиви тук на производителите ни, те са стряскащи, какво ще подкрепяме ние всъщност? Тук не ме интересуват мен детайлите в споровете на юристите, те са важни, но ние не бихме могли да влезем в тези детайли, поне тези, които не сме юристи. Всеки си знае професията. Но като гледам тук подпис и печат от нашите работодатели, четирите организации, тук в тази асоциация, това е изключително притеснително! А е притеснително искането на Патентното ведомство да централизира нещата. Има и такива оплаквания от организацията, че твърде много права ще придобие Агенцията и понякога въпросът може да бъде „А сега какво правим?“, който е известен с друга сфера. Поради това ние няма как да го подкрепим.
Тука нямаме и представител, освен това нивото, госпожо Председател, не е добро. Няма министър, няма нито един заместник-министър. Има директори на дирекции… (Реплика.) А, да, на икономиката, добре, директори на дирекции, на Патентното ведомство защо го няма председателят? Не съм го виждал скоро. В България ли е той?
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Днес специално е командировка в чужбина, иначе си е в Патентното ведомство.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Той е в Патентното ведомство, но днес не е тук по каква причина?
ОФЕЛИЯ КИРКОРЯН (заместник-председател на Патентно ведомство): Защото е в командировка в чужбина, има служебен ангажимент в Австрия.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, професоре.
От групата на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта, още повече, че това е едно задължение, което не е изпълнено и знаете, че беше започната процедура от Европейската комисия. Закрилата на земеделските продукти и храни след първи януари 2008 г. е чрез регистрация на защитено наименование за произход или защитено географско указание по реда на регламента на Европейския съюз. Както се изказаха и мнения, в по-голямата си част Законопроектът е добър, и аз искрено вярвам, че между първо и второ четене ще намерим баланса, така че законопроектът да бъде изчистен изцяло, така че да бъде работещ наистина и да бъде в полза на българските работодатели, производители, въобще на българския бизнес.
Предлагам да преминем към гласуване. Колеги, гласуваме Законопроекта за марките и географските означения, № 902-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 юни 2019 година.
Гласували: „за“ – 10, „въздържали се“ - 1 и „против“ – 6.
Законопроектът за марките и географските означения е приет.
Благодаря на всички за съдържателната дискусия.
Колеги, в точка РАЗНИ да Ви направя едно съобщение: утре в 10,30 в тази зала Комисията по икономическа политика ще имаме среща с бразилска делегация, която включва техни депутати. Заповядайте, всички сте поканени в 10,30 в тази зала.
Благодаря на всички за участието, закривам Комисията.
(Закрито в 15.08 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Антон Лазаров
