Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 64
На 11 септември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости! Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Преди всичко да си пожелаем един успешен и ползотворен политически сезон, и да работим все така в интерес на българския бизнес и българските граждани.
Предлагам днешната Комисия да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Владимир Велков – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“;
от Държавна комисия по стокови борси и тържища: Владимир Иванов – председател.
Госпожо Иванова, Вие ли сте представите законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата. Целта, която се поставя с настоящия Проект на Закон, е намаляване на административната тежест за бизнеса и изпълнение на Решение № 704 на МС от 2018 г. за приемане на мерки за облекчаване на административната тежест пред бизнеса.
Клиринговите механизми са в основата на развитието на срочната борсова търговия, но клиринговата къща като структура, тоест като самостоятелна финансова институция съществува само в страни, като САЩ, където обемите на търговия са в крупни размери. В Европа правилата за клирингов механизъм….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, тъй имаме мотивите и тук колегите ми подсказват, че са ги чели, ако имате нещо да добавите към тях?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Няма какво да добавя. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Текстът, който е подготвен в мотивите и ще коментираме сега, Ви е подготвен от някои експерти. Може ли за протокола да кажете: Вие сигурна ли сте в тази информация, която е написана тук? Давате ли гаранция, че сте проверили преди да внесете информацията за клиринговите къщи, защото това е основата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Имам доверие на експертите от Министерството на икономиката за становището. Защо трябва да поставяме под съмнение тяхната експертиза?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще Ви обясня защо след малко. Аз си направих труда и влязох в интернет, както обикновено, за да проверя, и съм изключително изненадан.
Първо, обърнете внимание как започвате, което от самото начало поражда смут. Такава институция – клирингова къща, съществува само в САЩ и Индонезия, обърнете внимание, където обемите на търговия са в крупни размери – трилиони долара. Вие знаете ли какъв е брутният вътрешен продукт на Индонезия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Не.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами, като не знаете защо го пишете? Не Ви ли светна лампата САЩ и Индонезия? Че то има 20 страни с по голям брутен вътрешен продукт!
Второ, пишете, че няма клирингови. Как ще няма?! То всяко дете ще влезе в интернет и ще Ви ги извади. Вие да сте чули за „Юропиън комодити клиринг хаус“, разположена във Федерална Република Германия с филиали в цяла Европа? Ами, почти всички европейски страни имат Клиринг хаус! Вие да сте чули, че Клиринг хаус се интегрират и понеже в търговията със стоки, понеже тук има неикономисти, се пускат така наречените деривативни книжа на пазара, се търгуват заедно с другите финансови инструменти и тенденцията е от специализираните клиринг хаус на стоки да се формират платформи, че има директиви на ЕС?
Така че, госпожо Председател, аз Ви предлагам да отложим тази точка, защото тук са ни дали неща, които…. Не ми се иска да излизаме в пленарната зала.
Освен това, обърнете внимание! Вие прочетохте ли становището, което е приложено, на Дирекция „Модернизация на администрацията“? Колеги от Комисията, ако обичате, отворете приложеното становище. Тази модернизация на Администрацията на Министерски съвет отхвърля всъщност предложението на Министерски съвет – това е вторият случай, който става. Какво пишат те?
Първо, предлагат варианта да бъдат анализирани, тъй като тук ги няма.
Второ, питат какво е актуалното състояние на този пазар, тъй като тук няма никакви числа. Къде са обемите на пазара? Как става това в момента? Как ще се отрази на оборотите на пазара? Как ще бъдат посредниците? Вие ни предлагате мотиви, в които няма нито едно число! Как е възможно това?!
Тук пише: „не става ясно как ще се отрази отпадането на лицензионния режим върху функционирането на стоковите борси, брокерите и борсовите членове. Следва тук да се включи обосновката за очаквания положителен икономически ефект за икономическите оператори“. Няма го, те Ви го пишат. След това, вижте какво казва Министерски съвет в завършващия пасаж: „на основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на МС и на неговата Администрация е необходимо това становище – което Вие сте внесли – да бъде публикувано заедно с Оценка на въздействието и Проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове“. Тоест, едното звено на Министерски съвет фактически Ви казва да се върнете и да си изпълните ангажиментите. Информацията, която давате според мен, е подвеждаща. Не може да оставим тук Стоковата борса без лицензиране и сама да си решава въпросите.
Няма никакво становище на Комисията за финансов надзор (КФН), тъй като навсякъде Клиринг хаус, от своя страна, са сертифицирани, лицензирани или от националните им банки, или от комисиите за финансов надзор. Тук няма становище на Комисията за финансов надзор, не е поканен никой, а ще става дума за търговия на ценни книжа. Така че е подходено несериозно и за да не правим циркове в парламента, е по-добре да не се караме сега, да го отложим, да вземем становище и да дойде представител на КФН, да се разберат двете институции в Министерски съвет, и като сте готови – елате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Иванов, заповядайте.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Уважаеми господин Гечев, тук има явно едно неразбиране в мотивите, не става въпрос за ценни книжа, а става въпрос за търговията на стокови борси. Нито една срочна сделка на стоковите борси не се е случила от съществуването на Българските стокови борси. Направен е анализ, че няма такива индикации за възникване на срочен борсов пазар в България и не само в България, ами и в целия Черноморски район.
Към момента имаме един лицензионен режим за клирингова къща, като самостоятелна институция. Такъв модел наистина съществува само в САЩ и в Индонезия. Когато се прави законът през 1996 г. този модел е изкопиран директно от „Чикаго борд ъф трейд“. Това, което се прилага по Европа, на Фондовата борса в Амстердам, има отдел „Стокова търговия“. Там има клирингов отдел, който е разписан по Правилника на съответната стокова борса. Предвиден е един много добър механизъм, който работи много добре и това, което имаме като условия в страната, да поддържаме един допълнителен лицензионен режим, който не работи, няма регистрирана клирингова къща, няма и условия и обеми на търгувани количества стокови, пак казва, не ценни книги, тук говорим само за стокови борси, е безсмислено да се поддържа отделен лицензионен режим. От 1996 г. той не заработи до момента. През 2006 г. имаше голямата амбиция при една промяна на Закона да заработи отделна клирингова къща, беше създаден механизъм, и през тези 13 години – от 2006 г. досега, не се яви необходимост от извършване на срочна борсова търговия. Единствените сделки, които се случват на стоковите борси, са само „форуърди“ и те са частични, с вложени плащания в рамките на месец-два. Затова не е необходимо отделен лицензионен режим. Необходимо е да има предвиден механизъм за клиринг в правилниците на съответните стокови борси, които са също на отделен лицензионен режим.
Тъй като Правилникът подлежи на одобрение и си избира механизъм за клиринг, такъв, какъвто е необходим, към момента даже клирингов механизъм не е необходим при това състояние на обемите на търгуваните стоки, които са предимно гориво, метали и зърно. Говорим само за стоковия пазар, не говорим за пазара на финансови инструменти.
По отношение на Закона становище са давали и от Комисията за финансов надзор, и от Министерството на финансите за търговията с ценни книжа, които са изключени от механизма в предвидените промени в чл. 26 и отмяната на чл. 26а. Това е основният мотив – ненужен, за лицензионен режим за самостоятелна клирингова институция. Затова направихме това да отиде в другия лицензионен режим, за самата стокова борса, като клирингов механизъм, предвиден за съответните борсови правилници.
Към момента в България има три стокови борси. Само на Софийска стокова борса търговията е около 99% от борсовата търговия за страната. Изцяло сделките са на спот пазара. Имаме две сделки „форуърди“ за тази година на Софийска стокова борса. Другата борса, която работи с търговия със зърна, е Национална стокова борса-Пловдив, Българската стокова борса през последните пет месеца в София също няма нито една сключена сделка. Затова според нас и според логиката на пазара не е необходимо да съществува лицензионен режим за институция, която трябва да обслужи доста по-широки стокови потоци, каквито ние нямаме – и не само за България, но и за целия Черноморски басейн.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, колкото е по-малък пазара, толкова по-лесно се манипулира, нали така?
Първо, това, което казахте, ще го оспорим в залата с факти.
Второ, за този клиринг механизъм, който Вие ще направите, казвате, че: „няма нужда от лицензиране и не е възникнало“. Сега предлагате да премахнем лицензирането.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Не ме разбрахте. Само да поясня. Клиринговият механизъм ще бъде лицензиран, но ще бъде подставен. Говоря за клиринговия механизъм не като самостоятелна институция, а като част от Правилника на стоковите борси, които подлежат на лицензиране. Те са в лицензионен режим. Тук имаме два лицензионни режима. Става въпрос за отпадане на един излишен лицензионен режим, който и към момента не работи. 13 години имаше възможност да проработи – не работи, няма стоков поток …
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това, че не работи, не значи, че не трябва да работи и ние да променяме Закона.
Първо, обяснете за този клиринг механизъм още веднъж. В момента Стоковата борса е лицензирана от Вас, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Точно така.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Даже в този доклад пише, че две са лицензирани. Вие казвате – три.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Три имат лиценз. Едната е с отнето разрешение за ползване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Издали сте три, действащи са две, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Точно така, действащи са две.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Никъде не сте написали, че клиринг механизмът ще бъде допълнително лицензиран от Вас, независимо от това дали ще бъде някакъв отдел или ще бъде институция. Защото сте написали, че: „стоковата борса сама ще си организира клиринга“, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Записано е, следната промяна в чл. 26, ал 2.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Със собствен правилник ще го регулираме.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): В закона за стоковите борси се създава специален клирингов механизъм, като условията за дейността му се регламентира в Борсовия правилник за съответната стокова борса.
Член 29 от Закона казва, че Правилникът подлежи на одобряване от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Има ред и сега всички борси, ако това стане факт, трябва да дойдат с новите правилници с предвиден клирингов механизъм, ако има нужда от такъв. В дадения случай, както е записан текстът, ще е задължително да се изработи клирингов механизъм, който трябва да ни предложат и който трябва да отговаря на пазарните изисквания в Република България. Количествата, които са нашия пазар, са такива, че не предразполагат възникване на срочна борсова търговия, макар че аз съм на мнение, че единственият правилен регулатор на пазара като такъв е срочната борсова търговия, защото тя става вече индикативен фактор, диктува модата на пазара, но това става при достатъчно по количество и търсене взаимодействие. Към момента ние нямаме такива количества на търсенето и на предлаганото. В момента имаме спот пазар, който даже и самият спот пазар не може да бъде задоволен. Много е повече търсенето, отколкото можем да предложим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От това, което разбрах – моето мнение съм го оформил, няма никакви числа. Казвате, че е малък пазарът. В сравнение с кой? Какви са тенденциите на този пазар? Цяла Европа си правят клиринг хаус, излизат на платформи, на финансови пазари. Тук казвате, че нашият Стоков пазар е малък и няма никакво бъдеще, сами ще си определят правилата. Той е без това е малък и те си влияят върху цените както си искат.
Съчетавате такива права на една организация, която не стига, че е малка и лесно си манипулира цените, но сега ще си прави и условията на клиринг.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Искам да Ви уверя, че никой не манипулира цени. В момента 85% от сделките са държавни поръчки, има сделки със зърно. Въпреки слабата търговия, единствената цена, която има от сделка на зърно е от Стоковата борса. Сделките са 99% на спот пазара на реалния пазар. Имаме само спот пазар. Ние сме на такова ниво на Борсовата търговия, каквото е било през 19-и век в САЩ. Нямаме срочен Борсов пазар. Срочният Борсов пазар започва да възниква, когато имаме препълване на спот пазара. В момента ние нямаме препълване на спот пазара. Не е възможно към момента да имате срочен Борсов пазар на Стоковия борсов пазар.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Това, което аз разбирам е, че всъщност облекчаваме административната тежест и клиринговият механизъм като такъв няма да бъде заличен.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Ще го има, само че през лицензионния режим на Борсата, а не през лицензионния режим за отделна самостоятелна клирингова институция.
Тук има и други неприятни моменти – че клиринговата институция ще стане с такъв размер, че трябва да отиде по Закона за банките и трябва нещо да обслужва. Ама, тя не може да обслужва само Стоковия пазар, защото тук е малък. Няма нито една сделка или опит да се сключи такава срочна борсова сделка. Има само „форуърди“, които са на 10 дена – сделки, които са правени в Генуа още 19-и век. Просто такъв ни е пазарният дял. Би могло да се мисли за срочен Борсов пазар, ако има обединение на целия Черноморски регион – нещо, което на този етап анализът не показва, че е възможно да се случи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А сега как става, колега? След като сме в 19-и век, кое налага да променяме Закона? Какъв е проблемът в момента, за да променяме Закона?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Веднага казвам. Имаме текст и лицензионен режим, който предвижда наредби и който не работи. Той не се използва, а в същото време има разпоредителни механизми и поддържаме един празен лицензионен режим в Закон, който не работи. Това налага излишен лицензионен режим – затормозяване на нормативната база излишно. Тя в момента не обслужва никаква дейност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Лицензионен режим е излишен в смисъл, че никой не подава молба за лиценз, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Абсолютно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Каква Ви е административната тежест, като никой не Ви кандидатства? Вие да не би да чакате 10 служители молба да Ви дойде? Нали няма молби?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Молби няма и условия за развитие на срочен пазар няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами, като нямате молби, какъв Ви е проблемът, че ни занимавате?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Първият проблем е, че клирингов механизъм, предвиден на стоковите борси, на Софийска стокова борса, в момента се опитва да се изгражда електронна платформа за около 2 млн. лв., с която търговията започва да става доста по-прозрачна, опитват се да тръгне някаква срочна борсова търговия, за да може най-малкото да се покаже, да има цена на зърното. (Реплики.) Е, как ще се извърши клиринга, ако този режим, като трябва да имаме клирингова къща и те не могат да опитат. Това е просто по-лек вариант – вариант, който да им позволи да развият някаква срочна борсова търговия, за да имаме някакъв ценообразуващ еталон на пазара.
Към момента за последните 2 години ние нямаме официална цена на зърното. Имаме котировки, но нямаме официална цена на зърното. Нали това гоним от стоковите борси – да дадат прозрачност на пазара, да бъдат еталон – водещ вид търговия с максимална степен на видимост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, колеги.
Имате ли други коментари и въпроси по тази точка? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Ззаконопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от МС на 29 юли 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ – 1 и „против“ – 4.
Законопроектът за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, е приет.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към втора точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Наталия Граховска – началник на отдел в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Мая Стоилова – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, и Цветелина Панчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите Доклада?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В Доклада се представени целите и обхвата на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, в това число нормативна база, контролни органи и списъци на контролирани продукти, свързани с отбраната и на изделия с двойна употреба. Подобен доклад се публикува всяка година – от 2005 г. насам. Вие го имате в цялост. Ще припомня само няколко цифри: през 2018 г. Междуведомствената комисия е издала 524 разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България на стойност 1 млрд. 44 млн. 278 хил. 204 евро. Реализиран е износ и трансфер на продукти на стойност 764 млн. 544 хил. 531 евро. За внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за територията на Република България са издадени 363 разрешения на стойност 412 млн. 149 хил. 378 евро. Общата стойност на реализирания внос е 177 млн. 432 хил. 772 евро.
През 2018 г. са издадени 87 разрешения за транзит и превоз на продукти, свързани с отбраната през територията на страната. За същия период Комисията е издала 12 разрешения за брокерска сделка с такива продукти, и 32 разрешения за участия в международни търговски изложения на такъв тип продукти. Междуведомствената комисия е отказала издаването на едно разрешение за износ, едно разрешение за трансфер и едно разрешение за транзит на продукти, свързани с отбраната.
През 2018 г. са издадени 27 разрешения за износ на изделия и технологии с двойна употреба на обща стойност 24 млн. 18 хил. 232 евро. Стойността на извършената реализация е на обща стойност 6 млн. 422 хил. 413 евро.
През 2018 г. е издадено едно разрешение за трансфер на изделия и технологии с двойна употреба. Стойността на реализирания трансфер е 898 хил. 840 евро.
През 2018 г. са издадени 72 удостоверения за внос на стойност 74 млн. 446 хил. 471 евро, а реализираният внос е 112 млн. 325 хил. 767 евро.
Докладът е одобрен от Министерския съвет на 31 юли 2019 г.
В Приложение № 1 има малка техническа грешка, която ще Ви приложим като коригирано приложение в Секретариата на Народното събрание.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси, коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от МС на 5 август 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., е приет.
Преминаваме към трета точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г., за първо гласуване.
Гости по трета точка са:
от Министерството на околната среда и водите: Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите, Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“;
от Български институт по метрология: Паун Илчев - и.д. председател, Валентин Старев – главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“;
от Българска петролна и газова асоциация: Светослав Бенчев и Мария Йорданова.
Кой ще ни представи Законопроекта?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители. Преди всичко искам да Ви пожелая от името на ръководството на МОСВ успешна и ползотворна Осма сесия.
Ще се опитам да бъда много кратка в представянето на Законопроекта. Основната цел, която има законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух е изпълнение на одобрени мерки за трансформация на модела за административно обслужване в България. Съгласно Решение на Министерски съвет № 704 от 5 октомври 2018 г. и по-конкретно Мярка 4 в Приложение №1, която касае опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В тази връзка се предлагат три основни промени.
Първата е уреждане на изисквания и особени правила за издаване на решения за освобождаване от задължения за спазване на норми за неорганизирани мисии за летливи органични съединения и определяне на нови норми за неорганизирани емисии, които към момента са регулирани в подзаконов нормативен акт, това е Наредба № 7 от 2003 г. С промените в Закона те ще бъдат регулирани в Закона за чистота на атмосферния въздух.
Втората основна промяна е уреждане в Закона за чистотата на атмосферния въздух на по-дълъг срок за упълномощаване на Българския институт по метрология на лица за проверка на ефективността на улавяне на бензинови пáри на бензиностанциите. Към момента контролът върху ефективността на системите, съответстващи на етап втори на улавяне на бензинови пáри се упражнява чрез проверки от Председателя българския по метрология или от упълномощени от негови юридически лица, които са трета независима страна и имат изградена и внедрена система по качество, съгласно БДС стандарт.
В тази връзка е предложение изменение и допълнение на чл. 30к от Закона за честота на атмосферния въздух, с което се регламентира начинът и изискванията за оправомощаване, както и отказ на ниво Закон. Към момента това е урегулирано в Наредба 16. Също така се предлага осигуряване по служебен път на документи за калибриране на еталони и средства за измерване, свързани с процедурата по оправомощаване на лица, в случаите, когато свидетелството за калибриране е издадено от Българския институт по метрология. Също така се урежда и срокът за извършване на проверка за упълномощаване.
Третата промяна е прецизиране на Разпоредба, свързана с контрола на твърдите горива, както и на дефиниция по прилагането на два регламента: Регламент (ЕО) № 1005/2009 г. и Регламент (ЕС) № 517/2014 г. Промяната е на дефиницията и е наложена от необходимостта за ясно разграничаване на термина „унищожаване“ по отношение на посочените регламенти, тоест по отношение на отпадъците, от една страна, и от друга страна, по отношение на твърдите горива.
Очакваните резултати от предлаганите помени са преди всичко намаляване, както казах, на административната тежест за бизнеса, и превеждане на административните услуги в областта на законодателството по опазване на честотата атмосферния въздух в съответствие с два закона: Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Административнопроцесуалния кодекс.
Втората основна цел е постигане на правна яснота посредством прецизиране на разпоредби, свързани с прилагането на законодателството в областта на опазването на чистота на атмосферния въздух.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Някои от гостите има ли нещо да допълни? Няма.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, тук има една област по изчистване на юридически терминологии, която не е в моята специалност и няма как да коментирам. Сигурен съм, че изясни решаването на тези законови норми – тук така е написано убедително.
Първо, да уточня нещо. Намаляването на административната тежест при всички закони трябва да е ясно, че не е самоцел. Има смисъл намаляването на административната тежест, ако тя е излишна, ненужна и неефективна. Някой да не разбира, че намаляване на административната тежест, че винаги е намаляване на регулациите, защото точно в околната среда трябва да има много ясни регулации. Това е една област, в която отдавна работя за „Устойчиво развитие и икономика“, но тук не сме събрали да коментираме теории и практики. Искам само да попитам: смисълът на този закон и ефективността на тези промени, които се правят, ще бъде по-голяма, ако е съобразено с икономическото преструктуриране на България, и с някакви числа. Тук отново от Администрацията на МС имате претенции, че липсват такива числа за ефекта, което е вярно. Но тук не видях становище на Министерство на транспорта и на енергетиката, тъй като за всички е ясно, че това са двата отрасъла, които са основни замърсители, плюс битовите замърсявания, които са обект на отделен анализ.
Правили ли сте някакво съгласуване с Транспорта и с Енергетиката, те гледали ли са ги, има ли някакъв проблем или тук няма становища, просто защото няма проблем с тях? Но беше хубаво да има някакви становища, защото все пак това касае най-вече икономиката на страната.
ПРЕД. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви.
Следвайки стриктно процедурата, естествено, ние сме направили междуведомствено съгласуване, включващо всички заинтересовани лица, включително и министерствата на транспорта и енергетиката. Това, че липсват техни становища, означава, че те са приели предлагания ЗИД без коментари и предложения. При всички случаи в пълния комплект документация има таблица с отразени забележки. Там, където нямаме забележки, се пише съответно „няма“. Така че категорично всички промени са консултирани с всички институции, включително, разбира се, и с заинтересованата общественост.
По другия въпрос, касаещ регулациите, съм абсолютно съгласна с Вас – нито една от предлаганите промени не се прави самоцелно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други въпроси и коментари, колеги?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите, госпожо Председател, едно изречение само. Тази бележка от Административното звено на Министерски съвет – да кажем сега като го одобрим, дали може до пленарна зала да приложите и някаква таблица с числа, защото това ще улесни народните представители и няма да има проблеми с препоръката на звеното, за да не разисква тази препоръка в пленарната зала? Ако може да дадете малко допълнителна информация… Мисля, че не противоречи на Правилника, ако се допълни с нещо този доклад за пленарна зала.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Становището, което имаме, е съгласувано без препоръки. Изречението, което касае оценка на въздействието е, бих казала, в дадения случай препоръчително, защото ние сме направили такава, която показва, че не се очаква въздействие и аргументът в тази сериозна посока е, че основните промени, както вече споменах, са преминаването на текстове, които към момента са регулирани в подзаконови нормативни актове в Закона. Трябва да отбележа, че що се касае от Наредба № 7, приета 2003 г., и възможността за издаване на такова решение за освобождаване от задължения, до този момент не е издадено нито едно такова решение. Така че действително не се очаква негативно въздействие, включително и по отношение на натоварване на Публичната администрация, тъй като и към момента дейностите, които се извършват, ще бъдат извършвани от администрацията без сериозна промяна на режима.
Колегите от Българския институт по метрология могат да кажат тяхното становище, защото те ще бъдат повече засегнати по отношение на втората група промени, тъй като там се променя срокът, който им се дава за упълномощаване на третите лица, но тяхното становище при съгласуване и изготвянето на промените, е, че няма да има негативни изменения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Искате ли да допълните нещо?
Заповядайте.
ИВАН АНГЕЛОВ (директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ към Министерство на околната среда и водите): Това, което искам да допълня е, че досега не бяха урегулирани сроковете. Сега вече са регулирани. Това, което каза заместник-министър Николова е, че от подзаконов акт преминават в Закон, което е основното.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси, коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух, № 902 01 39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух е приет.
По точка „Разни“ имате ли нещо да кажете? Няма.
Благодаря на гостите, и на колегите.
(Закрито в 14.45 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Теодора Енчева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 64
На 11 септември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден, уважаеми колеги, скъпи гости! Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Преди всичко да си пожелаем един успешен и ползотворен политически сезон, и да работим все така в интерес на българския бизнес и българските граждани.
Предлагам днешната Комисия да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Гласуваме дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема.
Преминаваме към първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Владимир Велков – държавен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика“;
от Държавна комисия по стокови борси и тържища: Владимир Иванов – председател.
Госпожо Иванова, Вие ли сте представите законопроекта?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание законопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата. Целта, която се поставя с настоящия Проект на Закон, е намаляване на административната тежест за бизнеса и изпълнение на Решение № 704 на МС от 2018 г. за приемане на мерки за облекчаване на административната тежест пред бизнеса.
Клиринговите механизми са в основата на развитието на срочната борсова търговия, но клиринговата къща като структура, тоест като самостоятелна финансова институция съществува само в страни, като САЩ, където обемите на търговия са в крупни размери. В Европа правилата за клирингов механизъм….
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, тъй имаме мотивите и тук колегите ми подсказват, че са ги чели, ако имате нещо да добавите към тях?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Няма какво да добавя. (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Текстът, който е подготвен в мотивите и ще коментираме сега, Ви е подготвен от някои експерти. Може ли за протокола да кажете: Вие сигурна ли сте в тази информация, която е написана тук? Давате ли гаранция, че сте проверили преди да внесете информацията за клиринговите къщи, защото това е основата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Имам доверие на експертите от Министерството на икономиката за становището. Защо трябва да поставяме под съмнение тяхната експертиза?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще Ви обясня защо след малко. Аз си направих труда и влязох в интернет, както обикновено, за да проверя, и съм изключително изненадан.
Първо, обърнете внимание как започвате, което от самото начало поражда смут. Такава институция – клирингова къща, съществува само в САЩ и Индонезия, обърнете внимание, където обемите на търговия са в крупни размери – трилиони долара. Вие знаете ли какъв е брутният вътрешен продукт на Индонезия?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Не.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами, като не знаете защо го пишете? Не Ви ли светна лампата САЩ и Индонезия? Че то има 20 страни с по голям брутен вътрешен продукт!
Второ, пишете, че няма клирингови. Как ще няма?! То всяко дете ще влезе в интернет и ще Ви ги извади. Вие да сте чули за „Юропиън комодити клиринг хаус“, разположена във Федерална Република Германия с филиали в цяла Европа? Ами, почти всички европейски страни имат Клиринг хаус! Вие да сте чули, че Клиринг хаус се интегрират и понеже в търговията със стоки, понеже тук има неикономисти, се пускат така наречените деривативни книжа на пазара, се търгуват заедно с другите финансови инструменти и тенденцията е от специализираните клиринг хаус на стоки да се формират платформи, че има директиви на ЕС?
Така че, госпожо Председател, аз Ви предлагам да отложим тази точка, защото тук са ни дали неща, които…. Не ми се иска да излизаме в пленарната зала.
Освен това, обърнете внимание! Вие прочетохте ли становището, което е приложено, на Дирекция „Модернизация на администрацията“? Колеги от Комисията, ако обичате, отворете приложеното становище. Тази модернизация на Администрацията на Министерски съвет отхвърля всъщност предложението на Министерски съвет – това е вторият случай, който става. Какво пишат те?
Първо, предлагат варианта да бъдат анализирани, тъй като тук ги няма.
Второ, питат какво е актуалното състояние на този пазар, тъй като тук няма никакви числа. Къде са обемите на пазара? Как става това в момента? Как ще се отрази на оборотите на пазара? Как ще бъдат посредниците? Вие ни предлагате мотиви, в които няма нито едно число! Как е възможно това?!
Тук пише: „не става ясно как ще се отрази отпадането на лицензионния режим върху функционирането на стоковите борси, брокерите и борсовите членове. Следва тук да се включи обосновката за очаквания положителен икономически ефект за икономическите оператори“. Няма го, те Ви го пишат. След това, вижте какво казва Министерски съвет в завършващия пасаж: „на основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на МС и на неговата Администрация е необходимо това становище – което Вие сте внесли – да бъде публикувано заедно с Оценка на въздействието и Проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове“. Тоест, едното звено на Министерски съвет фактически Ви казва да се върнете и да си изпълните ангажиментите. Информацията, която давате според мен, е подвеждаща. Не може да оставим тук Стоковата борса без лицензиране и сама да си решава въпросите.
Няма никакво становище на Комисията за финансов надзор (КФН), тъй като навсякъде Клиринг хаус, от своя страна, са сертифицирани, лицензирани или от националните им банки, или от комисиите за финансов надзор. Тук няма становище на Комисията за финансов надзор, не е поканен никой, а ще става дума за търговия на ценни книжа. Така че е подходено несериозно и за да не правим циркове в парламента, е по-добре да не се караме сега, да го отложим, да вземем становище и да дойде представител на КФН, да се разберат двете институции в Министерски съвет, и като сте готови – елате.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Иванов, заповядайте.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Уважаеми господин Гечев, тук има явно едно неразбиране в мотивите, не става въпрос за ценни книжа, а става въпрос за търговията на стокови борси. Нито една срочна сделка на стоковите борси не се е случила от съществуването на Българските стокови борси. Направен е анализ, че няма такива индикации за възникване на срочен борсов пазар в България и не само в България, ами и в целия Черноморски район.
Към момента имаме един лицензионен режим за клирингова къща, като самостоятелна институция. Такъв модел наистина съществува само в САЩ и в Индонезия. Когато се прави законът през 1996 г. този модел е изкопиран директно от „Чикаго борд ъф трейд“. Това, което се прилага по Европа, на Фондовата борса в Амстердам, има отдел „Стокова търговия“. Там има клирингов отдел, който е разписан по Правилника на съответната стокова борса. Предвиден е един много добър механизъм, който работи много добре и това, което имаме като условия в страната, да поддържаме един допълнителен лицензионен режим, който не работи, няма регистрирана клирингова къща, няма и условия и обеми на търгувани количества стокови, пак казва, не ценни книги, тук говорим само за стокови борси, е безсмислено да се поддържа отделен лицензионен режим. От 1996 г. той не заработи до момента. През 2006 г. имаше голямата амбиция при една промяна на Закона да заработи отделна клирингова къща, беше създаден механизъм, и през тези 13 години – от 2006 г. досега, не се яви необходимост от извършване на срочна борсова търговия. Единствените сделки, които се случват на стоковите борси, са само „форуърди“ и те са частични, с вложени плащания в рамките на месец-два. Затова не е необходимо отделен лицензионен режим. Необходимо е да има предвиден механизъм за клиринг в правилниците на съответните стокови борси, които са също на отделен лицензионен режим.
Тъй като Правилникът подлежи на одобрение и си избира механизъм за клиринг, такъв, какъвто е необходим, към момента даже клирингов механизъм не е необходим при това състояние на обемите на търгуваните стоки, които са предимно гориво, метали и зърно. Говорим само за стоковия пазар, не говорим за пазара на финансови инструменти.
По отношение на Закона становище са давали и от Комисията за финансов надзор, и от Министерството на финансите за търговията с ценни книжа, които са изключени от механизма в предвидените промени в чл. 26 и отмяната на чл. 26а. Това е основният мотив – ненужен, за лицензионен режим за самостоятелна клирингова институция. Затова направихме това да отиде в другия лицензионен режим, за самата стокова борса, като клирингов механизъм, предвиден за съответните борсови правилници.
Към момента в България има три стокови борси. Само на Софийска стокова борса търговията е около 99% от борсовата търговия за страната. Изцяло сделките са на спот пазара. Имаме две сделки „форуърди“ за тази година на Софийска стокова борса. Другата борса, която работи с търговия със зърна, е Национална стокова борса-Пловдив, Българската стокова борса през последните пет месеца в София също няма нито една сключена сделка. Затова според нас и според логиката на пазара не е необходимо да съществува лицензионен режим за институция, която трябва да обслужи доста по-широки стокови потоци, каквито ние нямаме – и не само за България, но и за целия Черноморски басейн.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колега, колкото е по-малък пазара, толкова по-лесно се манипулира, нали така?
Първо, това, което казахте, ще го оспорим в залата с факти.
Второ, за този клиринг механизъм, който Вие ще направите, казвате, че: „няма нужда от лицензиране и не е възникнало“. Сега предлагате да премахнем лицензирането.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Не ме разбрахте. Само да поясня. Клиринговият механизъм ще бъде лицензиран, но ще бъде подставен. Говоря за клиринговия механизъм не като самостоятелна институция, а като част от Правилника на стоковите борси, които подлежат на лицензиране. Те са в лицензионен режим. Тук имаме два лицензионни режима. Става въпрос за отпадане на един излишен лицензионен режим, който и към момента не работи. 13 години имаше възможност да проработи – не работи, няма стоков поток …
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това, че не работи, не значи, че не трябва да работи и ние да променяме Закона.
Първо, обяснете за този клиринг механизъм още веднъж. В момента Стоковата борса е лицензирана от Вас, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Точно така.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Даже в този доклад пише, че две са лицензирани. Вие казвате – три.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Три имат лиценз. Едната е с отнето разрешение за ползване.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Издали сте три, действащи са две, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Точно така, действащи са две.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Никъде не сте написали, че клиринг механизмът ще бъде допълнително лицензиран от Вас, независимо от това дали ще бъде някакъв отдел или ще бъде институция. Защото сте написали, че: „стоковата борса сама ще си организира клиринга“, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Записано е, следната промяна в чл. 26, ал 2.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Със собствен правилник ще го регулираме.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): В закона за стоковите борси се създава специален клирингов механизъм, като условията за дейността му се регламентира в Борсовия правилник за съответната стокова борса.
Член 29 от Закона казва, че Правилникът подлежи на одобряване от Държавната комисия по стокови борси и тържища. Има ред и сега всички борси, ако това стане факт, трябва да дойдат с новите правилници с предвиден клирингов механизъм, ако има нужда от такъв. В дадения случай, както е записан текстът, ще е задължително да се изработи клирингов механизъм, който трябва да ни предложат и който трябва да отговаря на пазарните изисквания в Република България. Количествата, които са нашия пазар, са такива, че не предразполагат възникване на срочна борсова търговия, макар че аз съм на мнение, че единственият правилен регулатор на пазара като такъв е срочната борсова търговия, защото тя става вече индикативен фактор, диктува модата на пазара, но това става при достатъчно по количество и търсене взаимодействие. Към момента ние нямаме такива количества на търсенето и на предлаганото. В момента имаме спот пазар, който даже и самият спот пазар не може да бъде задоволен. Много е повече търсенето, отколкото можем да предложим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: От това, което разбрах – моето мнение съм го оформил, няма никакви числа. Казвате, че е малък пазарът. В сравнение с кой? Какви са тенденциите на този пазар? Цяла Европа си правят клиринг хаус, излизат на платформи, на финансови пазари. Тук казвате, че нашият Стоков пазар е малък и няма никакво бъдеще, сами ще си определят правилата. Той е без това е малък и те си влияят върху цените както си искат.
Съчетавате такива права на една организация, която не стига, че е малка и лесно си манипулира цените, но сега ще си прави и условията на клиринг.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Искам да Ви уверя, че никой не манипулира цени. В момента 85% от сделките са държавни поръчки, има сделки със зърно. Въпреки слабата търговия, единствената цена, която има от сделка на зърно е от Стоковата борса. Сделките са 99% на спот пазара на реалния пазар. Имаме само спот пазар. Ние сме на такова ниво на Борсовата търговия, каквото е било през 19-и век в САЩ. Нямаме срочен Борсов пазар. Срочният Борсов пазар започва да възниква, когато имаме препълване на спот пазара. В момента ние нямаме препълване на спот пазара. Не е възможно към момента да имате срочен Борсов пазар на Стоковия борсов пазар.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Това, което аз разбирам е, че всъщност облекчаваме административната тежест и клиринговият механизъм като такъв няма да бъде заличен.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Ще го има, само че през лицензионния режим на Борсата, а не през лицензионния режим за отделна самостоятелна клирингова институция.
Тук има и други неприятни моменти – че клиринговата институция ще стане с такъв размер, че трябва да отиде по Закона за банките и трябва нещо да обслужва. Ама, тя не може да обслужва само Стоковия пазар, защото тук е малък. Няма нито една сделка или опит да се сключи такава срочна борсова сделка. Има само „форуърди“, които са на 10 дена – сделки, които са правени в Генуа още 19-и век. Просто такъв ни е пазарният дял. Би могло да се мисли за срочен Борсов пазар, ако има обединение на целия Черноморски регион – нещо, което на този етап анализът не показва, че е възможно да се случи.
РУМЕН ГЕЧЕВ: А сега как става, колега? След като сме в 19-и век, кое налага да променяме Закона? Какъв е проблемът в момента, за да променяме Закона?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Веднага казвам. Имаме текст и лицензионен режим, който предвижда наредби и който не работи. Той не се използва, а в същото време има разпоредителни механизми и поддържаме един празен лицензионен режим в Закон, който не работи. Това налага излишен лицензионен режим – затормозяване на нормативната база излишно. Тя в момента не обслужва никаква дейност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Лицензионен режим е излишен в смисъл, че никой не подава молба за лиценз, нали така?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Абсолютно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Каква Ви е административната тежест, като никой не Ви кандидатства? Вие да не би да чакате 10 служители молба да Ви дойде? Нали няма молби?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Молби няма и условия за развитие на срочен пазар няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами, като нямате молби, какъв Ви е проблемът, че ни занимавате?
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (председател на Държавната комисия за стокови борси и тържища): Първият проблем е, че клирингов механизъм, предвиден на стоковите борси, на Софийска стокова борса, в момента се опитва да се изгражда електронна платформа за около 2 млн. лв., с която търговията започва да става доста по-прозрачна, опитват се да тръгне някаква срочна борсова търговия, за да може най-малкото да се покаже, да има цена на зърното. (Реплики.) Е, как ще се извърши клиринга, ако този режим, като трябва да имаме клирингова къща и те не могат да опитат. Това е просто по-лек вариант – вариант, който да им позволи да развият някаква срочна борсова търговия, за да имаме някакъв ценообразуващ еталон на пазара.
Към момента за последните 2 години ние нямаме официална цена на зърното. Имаме котировки, но нямаме официална цена на зърното. Нали това гоним от стоковите борси – да дадат прозрачност на пазара, да бъдат еталон – водещ вид търговия с максимална степен на видимост.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, колеги.
Имате ли други коментари и въпроси по тази точка? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Ззаконопроект за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, № 902-01-40, внесен от МС на 29 юли 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ – 1 и „против“ – 4.
Законопроектът за изменение на Закона за стоковите борси и тържищата, е приет.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към втора точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от Министерския съвет на 5 август 2019 г.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Наталия Граховска – началник на отдел в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, Мая Стоилова – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, и Цветелина Панчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Госпожо Заместник-министър, Вие ли ще представите Доклада?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
В Доклада се представени целите и обхвата на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, в това число нормативна база, контролни органи и списъци на контролирани продукти, свързани с отбраната и на изделия с двойна употреба. Подобен доклад се публикува всяка година – от 2005 г. насам. Вие го имате в цялост. Ще припомня само няколко цифри: през 2018 г. Междуведомствената комисия е издала 524 разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на Република България на стойност 1 млрд. 44 млн. 278 хил. 204 евро. Реализиран е износ и трансфер на продукти на стойност 764 млн. 544 хил. 531 евро. За внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната за територията на Република България са издадени 363 разрешения на стойност 412 млн. 149 хил. 378 евро. Общата стойност на реализирания внос е 177 млн. 432 хил. 772 евро.
През 2018 г. са издадени 87 разрешения за транзит и превоз на продукти, свързани с отбраната през територията на страната. За същия период Комисията е издала 12 разрешения за брокерска сделка с такива продукти, и 32 разрешения за участия в международни търговски изложения на такъв тип продукти. Междуведомствената комисия е отказала издаването на едно разрешение за износ, едно разрешение за трансфер и едно разрешение за транзит на продукти, свързани с отбраната.
През 2018 г. са издадени 27 разрешения за износ на изделия и технологии с двойна употреба на обща стойност 24 млн. 18 хил. 232 евро. Стойността на извършената реализация е на обща стойност 6 млн. 422 хил. 413 евро.
През 2018 г. е издадено едно разрешение за трансфер на изделия и технологии с двойна употреба. Стойността на реализирания трансфер е 898 хил. 840 евро.
През 2018 г. са издадени 72 удостоверения за внос на стойност 74 млн. 446 хил. 471 евро, а реализираният внос е 112 млн. 325 хил. 767 евро.
Докладът е одобрен от Министерския съвет на 31 юли 2019 г.
В Приложение № 1 има малка техническа грешка, която ще Ви приложим като коригирано приложение в Секретариата на Народното събрание.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, въпроси, коментари? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., № 902-00-25, внесен от МС на 5 август 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Докладът на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2018 г., е приет.
Преминаваме към трета точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 902-01-39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г., за първо гласуване.
Гости по трета точка са:
от Министерството на околната среда и водите: Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите, Иван Ангелов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“;
от Български институт по метрология: Паун Илчев - и.д. председател, Валентин Старев – главен директор на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“;
от Българска петролна и газова асоциация: Светослав Бенчев и Мария Йорданова.
Кой ще ни представи Законопроекта?
Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители. Преди всичко искам да Ви пожелая от името на ръководството на МОСВ успешна и ползотворна Осма сесия.
Ще се опитам да бъда много кратка в представянето на Законопроекта. Основната цел, която има законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух е изпълнение на одобрени мерки за трансформация на модела за административно обслужване в България. Съгласно Решение на Министерски съвет № 704 от 5 октомври 2018 г. и по-конкретно Мярка 4 в Приложение №1, която касае опростяване и привеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. В тази връзка се предлагат три основни промени.
Първата е уреждане на изисквания и особени правила за издаване на решения за освобождаване от задължения за спазване на норми за неорганизирани мисии за летливи органични съединения и определяне на нови норми за неорганизирани емисии, които към момента са регулирани в подзаконов нормативен акт, това е Наредба № 7 от 2003 г. С промените в Закона те ще бъдат регулирани в Закона за чистота на атмосферния въздух.
Втората основна промяна е уреждане в Закона за чистотата на атмосферния въздух на по-дълъг срок за упълномощаване на Българския институт по метрология на лица за проверка на ефективността на улавяне на бензинови пáри на бензиностанциите. Към момента контролът върху ефективността на системите, съответстващи на етап втори на улавяне на бензинови пáри се упражнява чрез проверки от Председателя българския по метрология или от упълномощени от негови юридически лица, които са трета независима страна и имат изградена и внедрена система по качество, съгласно БДС стандарт.
В тази връзка е предложение изменение и допълнение на чл. 30к от Закона за честота на атмосферния въздух, с което се регламентира начинът и изискванията за оправомощаване, както и отказ на ниво Закон. Към момента това е урегулирано в Наредба 16. Също така се предлага осигуряване по служебен път на документи за калибриране на еталони и средства за измерване, свързани с процедурата по оправомощаване на лица, в случаите, когато свидетелството за калибриране е издадено от Българския институт по метрология. Също така се урежда и срокът за извършване на проверка за упълномощаване.
Третата промяна е прецизиране на Разпоредба, свързана с контрола на твърдите горива, както и на дефиниция по прилагането на два регламента: Регламент (ЕО) № 1005/2009 г. и Регламент (ЕС) № 517/2014 г. Промяната е на дефиницията и е наложена от необходимостта за ясно разграничаване на термина „унищожаване“ по отношение на посочените регламенти, тоест по отношение на отпадъците, от една страна, и от друга страна, по отношение на твърдите горива.
Очакваните резултати от предлаганите помени са преди всичко намаляване, както казах, на административната тежест за бизнеса, и превеждане на административните услуги в областта на законодателството по опазване на честотата атмосферния въздух в съответствие с два закона: Законът за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Административнопроцесуалния кодекс.
Втората основна цел е постигане на правна яснота посредством прецизиране на разпоредби, свързани с прилагането на законодателството в областта на опазването на чистота на атмосферния въздух.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Някои от гостите има ли нещо да допълни? Няма.
Колеги, имате думата за въпроси, коментари.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, тук има една област по изчистване на юридически терминологии, която не е в моята специалност и няма как да коментирам. Сигурен съм, че изясни решаването на тези законови норми – тук така е написано убедително.
Първо, да уточня нещо. Намаляването на административната тежест при всички закони трябва да е ясно, че не е самоцел. Има смисъл намаляването на административната тежест, ако тя е излишна, ненужна и неефективна. Някой да не разбира, че намаляване на административната тежест, че винаги е намаляване на регулациите, защото точно в околната среда трябва да има много ясни регулации. Това е една област, в която отдавна работя за „Устойчиво развитие и икономика“, но тук не сме събрали да коментираме теории и практики. Искам само да попитам: смисълът на този закон и ефективността на тези промени, които се правят, ще бъде по-голяма, ако е съобразено с икономическото преструктуриране на България, и с някакви числа. Тук отново от Администрацията на МС имате претенции, че липсват такива числа за ефекта, което е вярно. Но тук не видях становище на Министерство на транспорта и на енергетиката, тъй като за всички е ясно, че това са двата отрасъла, които са основни замърсители, плюс битовите замърсявания, които са обект на отделен анализ.
Правили ли сте някакво съгласуване с Транспорта и с Енергетиката, те гледали ли са ги, има ли някакъв проблем или тук няма становища, просто защото няма проблем с тях? Но беше хубаво да има някакви становища, защото все пак това касае най-вече икономиката на страната.
ПРЕД. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви.
Следвайки стриктно процедурата, естествено, ние сме направили междуведомствено съгласуване, включващо всички заинтересовани лица, включително и министерствата на транспорта и енергетиката. Това, че липсват техни становища, означава, че те са приели предлагания ЗИД без коментари и предложения. При всички случаи в пълния комплект документация има таблица с отразени забележки. Там, където нямаме забележки, се пише съответно „няма“. Така че категорично всички промени са консултирани с всички институции, включително, разбира се, и с заинтересованата общественост.
По другия въпрос, касаещ регулациите, съм абсолютно съгласна с Вас – нито една от предлаганите промени не се прави самоцелно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Други въпроси и коментари, колеги?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако позволите, госпожо Председател, едно изречение само. Тази бележка от Административното звено на Министерски съвет – да кажем сега като го одобрим, дали може до пленарна зала да приложите и някаква таблица с числа, защото това ще улесни народните представители и няма да има проблеми с препоръката на звеното, за да не разисква тази препоръка в пленарната зала? Ако може да дадете малко допълнителна информация… Мисля, че не противоречи на Правилника, ако се допълни с нещо този доклад за пленарна зала.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Становището, което имаме, е съгласувано без препоръки. Изречението, което касае оценка на въздействието е, бих казала, в дадения случай препоръчително, защото ние сме направили такава, която показва, че не се очаква въздействие и аргументът в тази сериозна посока е, че основните промени, както вече споменах, са преминаването на текстове, които към момента са регулирани в подзаконови нормативни актове в Закона. Трябва да отбележа, че що се касае от Наредба № 7, приета 2003 г., и възможността за издаване на такова решение за освобождаване от задължения, до този момент не е издадено нито едно такова решение. Така че действително не се очаква негативно въздействие, включително и по отношение на натоварване на Публичната администрация, тъй като и към момента дейностите, които се извършват, ще бъдат извършвани от администрацията без сериозна промяна на режима.
Колегите от Българския институт по метрология могат да кажат тяхното становище, защото те ще бъдат повече засегнати по отношение на втората група промени, тъй като там се променя срокът, който им се дава за упълномощаване на третите лица, но тяхното становище при съгласуване и изготвянето на промените, е, че няма да има негативни изменения.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Искате ли да допълните нещо?
Заповядайте.
ИВАН АНГЕЛОВ (директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ към Министерство на околната среда и водите): Това, което искам да допълня е, че досега не бяха урегулирани сроковете. Сега вече са регулирани. Това, което каза заместник-министър Николова е, че от подзаконов акт преминават в Закон, което е основното.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Колеги, други въпроси, коментари? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистота на атмосферния въздух, № 902 01 39, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух е приет.
По точка „Разни“ имате ли нещо да кажете? Няма.
Благодаря на гостите, и на колегите.
(Закрито в 14.45 ч.)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Теодора Енчева
