Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 71
На 27 ноември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.05 ч. и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическата политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Добър ден, добре дошли!
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г. -- за първо гласуване. Законопроектът мина тази сутрин на първо гласуване в пленарната зала, така че ще отпадне от дневния ред.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Днешното заседание ще се проведе съвместно с Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защита на потребителите и ограничаване на монополите, която е Подкомисия към нашата комисия.
По първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
От Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър и Людмила Пеовска – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър;
от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – заместник-председател и Константин Райков – заместник-председател;
от Федерацията на потребителите в България: Емил Георгиев – председател;
от Българска национална асоциация „Активни потребители“: Богомил Николов – изпълнителен директор;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков и Росица Стелиянова.
Моля, гостите да заемат местата отпред.
Вносителите, моля да представите Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът има за цел да създаде условия за приложението на два регламента, а именно: Регламент 2017/2994 на Европейския парламент и на Съвета от 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, и Регламент 2017/1128 за трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар.
Целта е да се повиши защитата на потребителите и да се допринесе за намаляване на вредите в случаите на широко разпространени нарушения. Това са нарушения, които са най-малко в две държави – членки на Европейския съюз, и широко разпространени нарушения с измерения Европейски съюз – нарушения на правата на потребителите, които засягат поне две трети от държавите – членки на Европейския съюз.
Считаме, че новата правна уредба ще повиши качеството на сътрудничество между органите на държавите–членки за защита на потребителите. На национално ниво се определят всички компетентни органи, които ще действат във връзка с приложението на Закона. Те са изброени в Доклада.
Също така се представя и набор от минимални правомощия на органите, които са свързани с разследване на нарушенията и прилагането на законодателството за защита на потребителите.
Съответните органи, които са изброени в Законопроекта, имат всякакви правомощия да упражняват пряко правата си във връзка със защита на потребителите, с изключение на: правомощията, свързани с премахване на съдържание или ограничаване на достъп до онлайн интерфейс или разпореждане за отправяне на ясни предупреждения до потребителите при достъп до онлайн интерфейс; разпореждане на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс; или разпореждане на регистратори на домейни да заличат пълното име на домейни и след като бъде преустановено нарушението да разрешат отново да бъде регистриран домейнът. Тези правомощия са предоставени на Комисията за защита на потребителите.
Другото основно изменение в законопроекта, е свързано с Регламента за трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание, а именно: гарантира се правото на потребителите на преносими онлайн услуги и съдържание да ползват това съдържание, когато не се намират в държавата членка, където то е създадено.
Мисля, че представих накратко основните изменения.
Ако желаете, господин Маргаритов може да даде и допълнителни разяснения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Господин Маргаритов, имате ли да допълните нещо?
Заповядайте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Благодаря за поканата.
С моите колеги от Комисията сме тук, за да изразим своята принципна подкрепа към предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Ние сме участвали в хода на подготовката на материалите, така че имаме представа за това какво е съдържанието и какви ще бъдат евентуалните правни последици от приемането на законопроекта в този му вид.
Като един дребен нюанс може би трябва само да кажа, че в началната фаза на подготовка имаше идея, разбира се, по наше предложение, приемането на тези нови функции на Комисията за защита на потребителите да бъдат гарантирани като изпълнение в бъдеще с увеличаване на щатната численост на Комисията с 10 щатни бройки, което идваше да отговори и на наболялата потребност от предишни изменения на Закона с възлагане на нови функции на Комисията, без обезпечаване в достатъчна степен според мен финансово и кадрово. Така или иначе на този етап това не се случи, но, разбира се, смятам, че в закономерно следващия процес, от приемането на този акт по адаптиране на подзаконовата нормативна уредба към новоприетите правила, е възможно и това да се случи, ако има, разбира се, всички условия. Ние знаем, че Министерството ни подкрепя в това наше усилие, така че благодаря за вниманието. Мисля, че няма какво повече да добавя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Занчев, имате ли и Вие да добавите нещо от Министерството на транспорта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Министерството на транспорта е съгласувало Законопроекта без бележки. Няма какво да добавим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В приложението, което е предоставено към настоящия законопроект, така да се каже частичната предварителна оценка на въздействие, са идентифицирани в т. 3 „заинтересованите страни“. Там са посочени не малко национални органи, между които: Агенцията по лекарствата, Главна дирекция „Гражданска въздухо-плавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, „Морска администрация“ и други, които ще бъдат засегнати от настоящия законопроект. Ако може, да ни бъде обяснено по какъв начин и в каква връзка те се явяват заинтересовани страни по този законопроект и имаме ли съответни становища от тях като заинтересовани страни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Иванова, Вие ли ще отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Всички органи са изброени в законопроекта не само в оценка на въздействието и в Доклада също. Те са 11 на брой, към момента са компетентни органи и по сега действащия закон и прилагат законодателството за защита на потребителите. Това са: Комисията за защита на потребителите, Изпълнителна агенция по лекарствата, КРС, и други. Изброени са в законопроекта и също прилагат законодателство за защита на потребителите, а Комисията за защита на потребителите е координиращото звено на всички тези органи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Въпросът ми беше: каква е връзката между настоящия законопроект и промените, които се предлагат от Министерския съвет, спрямо тези заинтересовани страни, а не по принцип спрямо Закона за защита на потребителите?
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Това е прилагането на Регламента на Европейския съюз и тъй като касае всички заинтересовани страни, засегнати от Закона, те отново са такива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, моля само се представете за протокола.
ЛЮДМИЛА ПЕОВСКА (държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“): Регламентът има Приложение, което съдържа 26 акта, директиви и регламенти, по които ще се прилага. Всички тези директиви и регламенти са транспонирани във вътрешния правен ред, в съответните закони. Във всеки от тези закони са посочени контролните компетентни органи и затова са изброени всички тези компетентни органи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси имате ли?
Мнения, предложения, други?
Заповядайте.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (председател на Федерацията на потребителите в България): Факт е, че ние работим много добре с Комисията за защита на потребителите. Обсъждали сме законопроекта и заявяваме, че го подкрепяме изцяло.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания и от колегите гости? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ – 2 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е приет.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“: Станимир Пеев – председател и Койна Харбова – началник сектор „Правно-нормативно обслужване“;
от Българска петролна и газова асоциация: Светослав Бенчев;
от Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти: Емилия Величкова, Стефан Джамбазов, Иван Давидков и Михаил Тянков.
Заповядайте.
Кой ще представи Законопроекта в случая?
Заповядайте, господин Пеев.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Промяната в Закона за нефта и нефтопродуктите е продиктувано от промяна в Директивата. В тази промяна, която предвиждаме има основно две насоки: първата е директното имплементиране на промените в Директивата, а другата е някои наши предложения, които биха могли да облекчат задължените лица, тъй като Законът по своя смисъл създава значителни икономически затруднения на всички икономически оператори, които са задължени по това, в Закона.
Една от промените е промяната в датата, в която влиза в сила, задължението за задължените лица. До момента всичко се случваше в месец април – връчваха им се заповедите за това какво е задължението, и в месец април те трябваше да са създали вече този запас. В момента имаме един буферен срок от няколко месеца, в който те могат да се подготвят. Именно април месец получават заповедите, а на 1 юли трябва да са създали запаса, което представлява едно облекчение за тях.
Също така се променя номенклатурата на продуктите, въз основа на които се определят задълженията. В нашия диалог установихме, че при задължените лица основен проблем е битумът. За съжаление, няма възможност в самата директива да бъде изведен като заключение този битум. По наше мнение единственият вариант да се реши този въпрос са предложенията, които правим, за замяна на този битум с друг вид продукти.
На последното разглеждане на промяната в Комисията по енергетика възникна предложение за това битумът да може да се заменя на 100% с по-голяма палитра от нефтопродукти. Ние нямаме нищо против и сме подготвили подобна промяна в текста, която би могла, между първо и второ четене да се предложи, а именно: на 100% битумът да може да бъде заменян в цялата палитра от нефтопродукти, която биха могли да пожелаят задължените лица.
Прави се и промяна в начина на изчисляване на задълженията, като сме приели три репера – става дума за изключването на нафтата. Това са технически въпроси, които трудно бих могъл да обясня, но приемаме този вариант от трите, който е най благоприятен за задължените лица.
Основната част от промяната в Закона е по-голямата възможност за замени от един нефтопродукт в друг. Досега беше ограничена тази възможност, а сега даваме възможност, включително и по време на периода на съхранение, да може да се заменят до 50% от дизел в бензин, от бензин в дизел, и други такива възможности, което ще даде за тях значително облекчение, и ще могат по-лесно да планират икономическата си дейност. Това е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Всички колеги имат становището на Асоциацията на търговците на битум. Предлагам да чуем първо тях.
Ако имате нещо да добавите извън становището?
Заповядайте.
Моля, да се представите за протокола.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Казвам се Стефан Джамбазов – член съм на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти, а госпожа Величкова е нашият председател.
И в предната комисия мисля, че беше в Комисията по енергетика беше гласувано „за“. За основание тогава беше споменато, че е в изпълнение на Регламент. Господата и дамите от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ много ясно казаха, че става въпрос за Директива. Тогава също обърнахме внимание на това и едва ли аз бих могъл да обясня разликата между Регламент и Директива в конкретния случай.
Битумът е много специфичен продукт и не случайно той не може да бъде заменян, защото просто с нищо не може да бъде заменен. Битумът представлява лепило, което залепва камъните, за да стане асфалт. Няма как то да бъде заменено от произволен, какъвто и да бил нефтопродукт. В този смисъл, ако има необичайна или извънредна ситуация, и се освободи резервът от този продукт, който сме заделяли за резерв, той по никакъв начин няма да влезе в пътното строителство. Тоест няма да има никакъв смисъл от държането на подобен вид резерв.
Господата от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ казаха, че е трудно и невъзможно да се намери практика за изключенията, за да бъде изключен този продукт от обхвата на Закона. Аз не съм съгласен дотолкова, доколкото – тук съм го написал и в становището, важи и в Германия предполагам, а Германия е най-големият потребител на пътен битум в Европейския съюз. Там нямат никакво намерение да държат запас от битум и въобще на какъвто и да било алтернативен продукт. Мисля, че това е достатъчно. Може произволно и те да ги попитат. Всичките имат на уебстраниците си достатъчно линкове към конкретните агенции, отговарящи в различните европейски държави за идентичната дейност, която изпълнява тук резерва. Да попитат там как са решили този въпрос, но категорично това няма как да бъде невъзможно да бъде извадено от обхвата на Закона. Разширяването на продуктовата гама няма да доведе до никакво решение на този въпрос. (Реплики.)
Отделно, имайте предвид, че битумът по принцип е много специфичен продукт с температурен режим, много трудно се транспортира, логистиката е много трудна, а производството в България е изключително ограничено. Няма ги тук колегите от Нефтохим, които бяха предишния път. Нефтохим изхарчва над 1 милиард, най-просто казано, за да не прави битум, а пък всички рафинерии, благодарение на Регламент IMO/2020, на който и България се е подписала, вървяха към спиране на тъмните продукти. По този начин се застрашава изцяло амбициозната програма на нашата държава за инфраструктурно строителство и не намирам никаква логика, защото всеки един резерв оскъпява изключително много продукцията. България има най-високата цена на съхранение на резерв. Мисля, че затова и голяма част, колкото позволява Законът, благодарение на това, което са приели колегите – до 30% да се държи в чужбина, и всеки използва тази възможност до максимум, защото много е по-евтино. (Реплика: Защо?) Ами, просто при нас е малко по-различно имплементиран Регламентът или Законът е написан по различен начин. Тук е вменено на операторите да съхраняват резерв, докато това в другите държави го изпълнява съответната агенция, а всички оператори заплащат фиксирана такса за този държавен резерв. В този момент за оператори, които нямат такива финансови средства, е много трудно това да бъде постигнато.
Отделно за вместимостите. Изискванията на Закона са много строги за съхранението. Според мен с право са строги, защото това в края на краищата трябва да служи за нещо, когато е необичайна ситуацията и, ако не го намерите там е много неприятно.
В тази връзка, ние имаме дейност и в други държави и там въпросът е решен, имам предвид за другите продукти, по този начин: държавният резерв съхранява необходимите количества, преценява колко е необходимо да съхранява, и всеки оператор заплаща предварително, а не след това, таксата за този държавен резерв. Тоест избягва се рискът някой да използва някакви други методи или да злоупотребява със Закона и впоследствие трудно да бъде открит. От тази гледна точка това затруднение допълнително ограничава конкуренцията.
Всеки такъв сектор, както е при горивата, е доста трудно да осъществява внос, защото е скъпоструващо и не всеки може да си го позволи. Опасяваме се, че в един продукт, който е незаменим за добро или за лошо. Най-голямата замяна, която съм виждал е в бетоновите пътища в Германия. Може би всеки от Вас е шофирал там, но това е много рядко като изпълнение. Допълнителното усложняване на вноса оскъпява логистиката и всичко останало и ще доведе според нас до трудности по доставките на конкретния продукт.
Има и една особеност в Закона, която ни шокира, защото е предвидено задължението за съхранение на запасите да влиза в сила от догодина, но за периода от тази година. Преди време си позволих веднъж да се обадя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за да попитам за процедурата и оттам ми казаха: да, много добре звъните предварително, защото това е скъпоструващ продукт и Вие трябва да си включите в цената тази стойност за съхранението на резерва. Ние не сме го включили, защото просто не е бил в сила Закона. Ако влезе в този вид, както е сега написано, ние трябва догодина да пазим запас за тази година. При тези стойности ние няма как да го направим. Това ще е една огромна сума пари, която трябва да дадем. В момента един кубик или един айко-метричен тон, ако трябва да пазите, да кажем грубо при най-големия скалодържател укол, струва около двадесет и няколко лева на месец за един тон. Умножете го по 12 месеца и по съответното количество. Тази сума за много операторите не е предвидена въобще. Това са големи печалби, които никой няма как да калкулира в свободна търговия, каквато е тази с пътния битум.
В основната си част това са ни аргументите да искаме този продукт да бъде изключен от обхвата на Закона като се ползва опитът на съответните държави, които са го направили, и не случайно. Множество държави имат специална политика. Да кажем: в съседна Турция имат специална политика за битума и той е само с 1% данък добавена стойност, защото 99% от това се използва от държавата в края на краищата. Тоест водейки се от спецификата на продукта до това, че той се използва основно в инфраструктурата на всяка държава, следва да има и малко по-внимателно отношение към него, особено в момента, когато всички рафинерии просто бягат като дявол от тамян от този продукт, и на практика се принуждаваме да внасяме през три държави от Унгария, от Албания. Никоя от съседните държави в близко време няма да има такъв продукт – нито в Сърбия, нито в Гърция. Така че това просто ще доведе до оскъпяването и липсата на този продукт. Не знам, все пак има доста сериозна програма за строителство в тази държава.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Джамбазов.
Получили сме Вашето становище. Само да вметна, че предишната комисия, в която сте били – Комисията по енергетика, всъщност е водещата по законопроекта. Философията на законодателната практика и процедура е такава, че на първо четене именно е важно да се чуят различните мнения на засегнатите от съответните промени страни и да се прецени до второто четене, тоест до окончателното влизане в сила на Закона, къде и какво би трябвало да се промени, за да бъде по-работещ.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Величкова.
ЕМИЛИЯ ВЕЛИЧКОВА (председател на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Искам просто да наблегна на това – къде се търси смисълът да се пазят запаси от битум, при положение че това не е задължително, това не е регламент, и след като това ще се отрази с голямо оскъпяване на битума, който на практика се финансира от държавата, от европейските фондове и от бюджета? Това е основното – след като той не може да се замени, какъв е смисълът да бъде включен в този закон?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Искахте да отговорите?
Заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Бих искал само да внеса няколко кратки уточнения в интерес на това да сме коректни юридически. Промяната на Директивата всъщност въвежда промените в Регламента. В края на 2017 г. битумът е включен в Регламента, казвам го, за да бъдем коректни юридически. Откъде Вие имате информация или по-скоро казвате, че в Германия не се съхранява битум.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Имаме официален отговор от тяхната институция. (Шум и реплики.)
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Бих искал да уточним, че по наша информация само три са държавите, които ще съхраняват битум, а във всички останали е предвидено това, което ние предвиждаме – да бъде заменено с други продукти.
Не зная по какъв начин сте получили тази информация. Тя е различна от нашата. Миналата седмица имахме наши представители в Европейската комисия, които бяха там точно по тези теми, и са обсъждали, и са разговаряли. Всички държави включват в изчисленията си битума и всички лица, които са внасяли битум, са задължени по този закон, но само в три държави ще го съхраняват като битум, а в останалите го съхраняват в друг вид нефтопродукти.
И още нещо да кажа по отношение на това, за да бъдем отново коректни юридически: само няколко са държавите, които съхраняват за своя сметка всичко като задължителни запаси. Повечето държави имат точно такъв балансиран подход като при нас – в определен процент съхранява държавата, в определен процент съхраняват задължените лица. Има няколко държави, които изцяло са делегирали това на задължените лица и дори 1% не се съхранява от държавата. Така че това е един смесен подход, който решава съответната държава. Тези решения са вземани през 2003 г. – някъде там, и е било взето решение да се раздели по този начин – 30 дни за държавата, 60 за задължените лица. Всичко това е в интерес на това да бъдем коректни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Първо, господин Гечев имаше въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Слушах внимателно. Ние разчитаме на експертите, защото няма как да сме експерти по всички отрасли, но мен ме озадачават някои неща и в двете комисии – и в Бюджетна, и в Икономическа. Попитах Ви, но Вие не отговорихте: кои държави?
Уважаеми колега, шеф на Агенцията, имам две бележки: първата е, Вие трябваше на народните представители тук да ни изпратите с този законопроект една табличка за това, за което започнахте да говорите. Интересувам се в кои страни точно е така, както Вие предлагате? Три страни, но кои са те – първата, втората, третата – в една табличка, и в кои не е така? Настоявам за второ четене да ни направите този анализ – кои страни? Вие като експерти трябва да кажете защо има такива разлики! Очевидно има някакви причини.
Аз не разбрах, но имам някаква обща култура по химия, а тук е казано, че битумът не може да се заменя. Аз не можах да разбера с какви други продукти? Вместо битум да държат бензин ли? Едното няма нищо общо с другото и експертите тук го казаха, а в три страни могат да го съхраняват така ли? Аз не съм специалист по битум, не знам как се съхранява, но това е обезпокояващо. Нещо тук не е така! Тоест ние искаме по всеки закон, който влиза тук, информация как това е решено конкретно в другите страни – членки. И не само от Европейската комисия, а Ваше задължение е, Вие в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ трябва да имате хора, които ежедневно да следят в интернет, какво правят колегите Ви от другите държавни агенции. Непрекъснато – 24/7! Ако нямате такъв човек, трябва да имате, защото всичко, което приемаме тук, трябва да е съобразено с Европейския съюз.
Второ, не можах да разбера и трябва да изясним, защото Вие на няколко пъти повторихте: „в интерес на задължените лица“. Вижте, Вие тук изразявате интересите на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, а не на задължените лица. Дайте, да се разберем – Вие техен представител ли сте или на държавата?! Аз съм съгласен, че може би е грешка на езика. Разбира се, че трябва да има баланс на интересите – категорично, ние няма как да накараме хората да правят някакви драматични загуби, нали? Няма как да стане. Това, че в повечето страни е за сметка на производителите на тези химически продукти е ясно. Това, което те прехвърлят върху разходите и така нататък е напълно законно, както е в целия свят. Това не е за сметка на фирмите. Разходите, които те имат, си ги качват върху цената по всякакви правила на икономиката, на правото, и на морала. Така че това не е проблем.
Ние като народни представители се интересуваме, защото в крайна сметка виждаме, че има проблем: накърнени ли са интересите на двете страни – на държавата и съответно на фирмите, които гарантират тези доставки? Но, все пак като представители на държавата ние, при цялото ми уважение към фирмите, искаме да ни дадете гаранции, че Вие ще осигурите държавния резерв на Република България – това е Вашата задача. Ако трябва да променяме нещо законово, но Вие трябва да ни дадете гаранции, че след тези промени – Вие Иван Иванов Иванов, поемате ангажимента, че тези стратегически резерви ще бъдат осигурени. Като кажете това, ние ще сме спокойни, защото става дума за интереса на държавата, нали?
С това ще завърша – между първо и второ четене ще Ви помолим да ни улесните, и да ни дадете тези сравнителни таблици, за да можем да се ориентираме какво да гласуваме. Аз лично сега съм доста разколебан, защото едни твърдят едно, други твърдят друго, едни страни така, други иначе. А защо ние ще правим като едните или другите страни аз не мога да разбера. Не мога да допусна, че в Европейската комисия, където уж разчитат и на експерти, ще пуснат директиви, които са неосъществими, както твърдяха някои хора тук. Сигурно има някакъв начин да се осъществят?!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, Професоре.
Вие искахте изказване?
Моля, представете се за протокола.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (представител на Българската петролна и газова асоциация): Благодаря.
Казвам се Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място и аз ще подкрепя колегите по отношение на битума, тъй като това е проблем и за фирмите в нашия сектор. Ние наистина не сме включили тези разходи, тъй като те ще бъдат за минал период, в това, което сме направили като продажби през изминалата година. В този смисъл това ново задължение ще бъде изцяло за наша сметка и ние никъде няма да можем да го прехвърлим, както каза и господин Гечев. (Реплики.) Ами, защото е за минал период. Ние ще трябва да ги направим сега за миналата година, което означава, да оскъпим четворно продукта Ви за следващата година.
Всъщност това, което основно искам да кажа по този въпрос е, че всичко това е свързано с модела на съхранение на запасите. Ние многократно сме предлагали и в тази комисия и другаде просто да се промени моделът за съхранение, а именно не 30 дни да бъдат за държавната агенция и 60 дни за операторите, а всичко това като държавен резерв да се финансира с такса, която е включена в цените на горивата. Тъй като знаем, че това е много сложен процес и няма как да стане, считаме, че моментът сега е подходящ да го предложим. Между първо и второ четене ще изпратим на всички комисии такова предложение и поне това с битума да бъде пробвано, за да видим как работи. Тоест да се създаде една такса върху продаваното количество битум, с която да се финансира резервът, след като е изключително голям проблем. Ние наистина трябва да съхраняваме битум, нещо, което аз също лично не разбирам, защото, ако в една извънредна ситуация няма да има горива в страната, а ние пътища ли ще строим? Но, наистина излиза така. По този въпрос това.
Ако ми дадете още две минути имам още два въпроса, които искам да споделя. Мисля, че по единия ще постигнем разбирателство с господин Пеев. Към настоящия момент текстът не дава възможност корабите, които са на рейд в пристанищата, говоря специално за рафинерията в Бургас да се използват като резерв. Какво имам предвид при извънредни ситуации – рафинерията държи около 200 хил. тона запас за извънредни ситуации. Когато стане лошо времето на пристанището, танкер, който стои на 3 км в нашата акватория, не може да осигури доставката. В този момент рафинерията трябва да спре, защото суровината, с която произвежда просто я няма. Ние искаме да имаме възможност да бъдат взети няколко хиляди тона от резерва, който се съхранява в комбината, а корабът, който е на рейд и който ще бъде разтоварен в рамките на от три часа до три дни да бъде използван като резерв, защото той е тук, няма къде да отиде и ще бъде разтоварен, когато времето се подобри. Считаме, че това е едно добро решение и мисля, че с господин Пеев ще постигнем разбирателство по този въпрос.
Последната тема, която бих искал да споделя, е, че в Закона липсва определение за действителен тонаж на продукта, който трябва да се съхранява. Така, както се изчислява, той се изчислява във вакуум. Тук влизам малко в технически подробности, защото такива са и данните, които ние предаваме от данъчните складове към митниците, доколко той се изважда при реални условия. Има разлики в измерванията, които се правят, които са в ущърб на всички. Считам, че това е един въпрос, който трябва да се изчисти като просто се каже: и при въвеждане и при извеждане, това което се отчита е действителен тонаж във вакуум. Това е съвсем накратко.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бенчев.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, явно има нещо, което не е изчистено в Закона. Има някакъв проблем. Аз съм член и на Комисията по енергетика и имаше сериозен дебат по този законопроект. Ще трябва да го приемем на първо четене, защото ни заплашва наказателна процедура, но пак искам да Ви попитам, защото този въпрос Ви зададох и в Комисията по енергетика: каква е практиката в другите държави–членки на Европейския съюз? Има ли изключение за битума, защото, тогава не ми отговорихте, а сега разбирам, че сте го проверили. Кажете конкретно – проверихте ли го и така ли е? Има ли някъде, където са поискали дерогация и битумът е изключен? Доколкото разбирам, най-големият проблем е с битума. Дали е изключен някъде от обхвата на този законопроект, съответно с тези промени, или е със 100% замяна, която сега казвате? В Комисията по енергетика не го казахте точно така. Конкретният ми въпрос е: проверили ли сте го и има ли дерогация, има ли изключения в други държави и къде?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Пеев, заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Информацията, която получих по този въпрос, от наши служители, които бяха на заседанието по този въпрос миналата седмица, е, че такива изключения няма. Никой не е искал дерогация по този въпрос. Просто, по-голямата част от държавите правят същото, което правим ние – дават възможност да бъде съхранявано в друг вид продукти. (Шум и реплики: В закона е записано по друг начин.) Да, в Закона беше предложен малко по-стеснен обхват на възможностите за замяна, сега сме подготвили вариант, който е по широк – на 100% с какъвто вид продукт преценят, могат да го заменят.
Бих искал да отговоря на господин Гечев, както във вица защо караш с каска или без каска – може да сме добри, може и да сме лоши. Така може да се тълкува към задължените лица, но всъщност ние осъзнаваме – от дълги години работим по този закон и не е грешка на езика, че се опитваме всячески да облекчим тяхното състояние в рамките на Закона, не нарушавайки Закона. Наистина това е един закон, който представлява изключителна икономическа тежест за задължените лица. Това ние го разбираме най-добре, защото виждаме при нас идват количества, правим проверки, знаем какви са цените и това, че е възприето преди години 30 дни да са за държавата, а 60 дни за икономическите оператори, е решение, взето на база икономическите възможности на държавата. Ако Вие като народни представители решите, че имате информация, че държавата може да си позволи да инвестира повече в това, Вие сте хората, които може да го решите, но наистина това е едно сериозно задължение и имайте предвид, че това са общоевропейски запаси – това не са наши български запаси. По този закон всяка една държава би могла да ползва запасите на друга държава в определена ситуация. Така че имаме сериозни отговорности и се отнасяме отговорно към всички тези неща.
Въпросите, които бяха повдигнати на предишното заседание на Комисията по енергетика сме ги взели предвид и веднага предлагаме промени, които смятаме, че са допустими и биха били полезни за по-доброто изпълнение на Закона и сме готови и занапред, ако има някакви възможности, и някой даде предложения, които са приемливи, ние ще ги подкрепим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Пеев.
Господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Не отговорихте на въпроса, който беше поставен тук: има ли капацитет в резерва, и инсталации, в които да се съхранява необходимото количество битум за резерв, срещу такса, която да се заплаща от операторите?
Другото, с което не съм съгласен и на което пак се обърна внимание – недопустимо е, но за съжаление, става практика в сегашното Народно събрание да се приемат норми, които да важат със задна дата. Същото, което предлагате и Вие за задължения за подсигуряване на резерв за отминалата година, при положение че годината вече е отминала и не е имало нужда от този резерв. Но, ние свикнахме вече така, защото дори и днес, в Закона за марките и географските означения, отново има такива норми в Закона, които да важат със задна дата. Така че искам да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря.
И аз да задам два въпроса и, ако може, да отговорите общо: първият ми въпрос е свързан със становището на Асоциацията. В т. 6 те твърдят, че консумацията на битум в държавата на годишна база е около 200 хил. тона. Това значи, че трябва пак на годишна база да се осигури резерв от около 40 – 50 хил. тона, но те твърдят, че подобна вместимост в регистрираните за резерв складове на етапа няма. И тук може би моят въпрос трябва да се свърже с въпроса на господин Проданов: дали държавата може да подпомогне със съответната база за складиране?
Тъй като аз не съм химик по образование, а от Асоциацията твърдят, че няма с какво да се замени битума, но Вие на няколко пъти казахте, че той може да се замени, че сте готови да промените от 50 до 100%. Можете ли да ми кажете с какви продукти може да се замени битума?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Неправилно сте разбрали думата „замяна“. Може да се замени задължението да се съхранява битум, съхранявайки нещо друго. Самият битум си е битум, както дизелът си е дизел, бензинът си е бензин. (Шум и реплики.) Това е…(Шум и реплики.) Аз казах, че три от държавите, единствено са взели решение да съхраняват битум. Всички други ще извършват замени. На мен ми е малко трудно да оправдавам тези промени на регламенти и на директиви, защото не сме ги правили ние.
Само да отговоря на другия въпрос: за държавата няма такава възможност да поема допълнителни количества. Всичко това е свързано с огромни инвестиции, да се строят нови мощности за съхранение. От финансова гледна точка също не виждам как това би могло да се случи.
А иначе ще осигурим информация, статистика за това в коя държава по какъв начин като процентно съотношение са задължените. Това, което към този момент, на прима виста мога да кажа, е, че Чехия и Ирландия съхраняват на 100% . Има и държави – една или две, в които на определени компании и юридически лица са възложени такива задължения, но като цяло по-голямата част от държавите са по начина, по който ние действаме, с определено процентно съотношение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Пеев, тук е Икономическа комисия и ние много внимателно се отнасяме към условията за бизнес в България да са на едно достатъчно нормално ниво. Затова повечето от въпросите са в тази посока, когато е засегнат бизнесът. Вие сам казахте, че този законопроект е готвен няколко години. Казахте също, че три от страните са си заявили, че ще съхраняват битум. Вашите експерти не Ви ли казаха какъв е проблемът при нас с осигуряването на битум за държавния резерв? След като сега казвате, че той също може да бъде заменен, и вече държавата казва, че вместо да съхранява битум ще съхранява количества от други продукти, не предвидихте ли, че в случая ние не можем да съхраняваме битум и предложението просто да беше такова още при изготвянето на Законопроекта?
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Имате предвид просто да извадим битума от Закона? Това е невъзможно, поради това че тази регулация е направена в Регламента, който е променен в края на 2017 г., и при изчисляване на задълженията за съхраняване на тези запаси задължително трябва да влиза и битумът. Дали ще се съхранява във вид на битум е отделен въпрос. Ние даваме опция да не се съхранява във вид на битум, а по някакъв друг начин. Бихме влезли в сериозна колизия с Директивата и с Регламента, ако направим такова нещо, освен ако, не се пристъпи към процедура по дерогация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Явно, чисто технически, на всички ни е трудно да Ви разберем в конкретика и е съвсем нормално, но се надявам, че ще вземете дейно участие в работната група за второто четене и ще бъдете готови с предложения, които съответно да са обсъдени и с търговците.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): При всички случаи ние сме най-наясно с всички проблеми в бранша и се чувстваме най-заинтересовани от това те да бъдат решени. Нямаме някакви екзистенциални спорове. Въпросът е да намерим някакъв работещ механизъм, в който този закон да не противоречи на разпоредбите на Директивата и на Регламента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Разбрахме Ви, благодаря.
Професор Гечев, за уточняващ въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Права е Председателката, защото чисто логично, както се казваше: „слушам и не вярвам на очите си“. Тук се каза, че не може да се съхранява битум, а Вие казвате, че три страни го съхраняват. Много интересно?! Нали е така, правилно ли съм чул?
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Много буквално го възприемате, че не може да се съхранява. Всичко може да се съхранява.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Щом три държави могат да го съхраняват, значи те едва ли имат някакъв патент, скрит на луната. Сигурно може да се съхранява, като слушам внимателно. Това трябва да го изясните.
Второ, нищо лично, но всички заедно решаваме задачи, свързани с националната ни сигурност. Вижте, колега, не е сериозно това: „едни мои служители ходиха в Брюксел, те там се разхождаха, чуха някои неща, дойдоха и ми казаха“. Аз като народен представител няма да гласувам и ще станат скандали. Искам писмено да ми дадете доклад. Вашите служители не са на Вашата Агенция, те са на Република България. Те имат ли писмен доклад? Какво значи отишли там и чули? Вие трябва да имате доклади за страните.
Трето, все пак мога да си позволя да Ви препоръчам: Вие трябва да имате папка със Закона за резерва на всяка страна. Има те ли такава? В момента, от това, което разбирам, нямате. Вие колега, трябва да имате този закон на всяка страна. Добре е, че понякога ние като по-малка страна сме изчакали другите и най-вероятно сме на опашката. Как другите страни и народи са решили тези битуми и другите неща? Ние ще ходим на луната ли? Вие трябва да имате папка на всяка страна – членка на Европейския съюз! Това ясно ли е?! И да ни дадете тези папки сумирани от експерти с подпис и печат! Казал Ви е служител, някой Ви прошепнал, но къде са документите тук? Тук става дума за националната сигурност на страната, и за битум, и за нафта, и за други неща!
Да не пропусна, тъй като нямам специално отношение, но пак ще задам въпроса: все пак от асоциациите и другите, вярно е, че е за тяхна сметка както в повечето страни, но аз твърдя, че то е прехвърлено върху цената. Не искам да се заяждам, но тук при нас има някои фирми с обороти със стотици милиони годишно, които имат и филиали в съседни страни, и сме единствената страна в света, където някои големи крупни нефтени фирми не плащат данък печалба откакто са създадени, но това не е сюжет за този разказ. Така че да ми плачат тук, че много им били накърнени интересите, а не плащат една стотинка данък печалба, просто ме вади от равновесие. То това няма да продължи дълго, разбира се.
Да се върнем на таблиците – служителите да Ви напишат точно с трите имена и подпис, и да видим какво правим. Иначе няма да вземем решение, което да е адекватно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Пеев, доколкото разбрах Вие казахте, че отдавна го работите този закон и сте най-заинтересован да вкарвате изчистени закони. Аз имам въпрос: дали преди да вкарате закона, се срещахте със асоциациите? Защо трябваше в комисиите да изникват такива проблеми, каквито чуваме от становищата на асоциациите? Това е първият ми въпрос.
Вторият, както каза моят колега – уважаемата Председателка, тук сме Икономическа комисия. Много ми е интересно какъв ще бъде икономическият ефект конкретно върху битума? Какъв ще бъде процентът оскъпяване, въз основа на минал период? Примерно за 2018 г. използваните количества с колко процента съответно ще се оскъпят въз основа на тази промяна, която правим сега. Сега е ясно, че нямате готовност, но все пак между първо и второ четене да се сме наясно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Даже бих препоръчала възможно най-бързо да го изпратите до комисиите, ние да се запознаем с цялата фактология.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Между първо и второ четене ще осигурим тази информация, защото аз не знам наизуст какво е било потреблението на битум за миналата година, още повече че го е нямало в Закона. Ние не получаваме фактическа информация от Националния статистически институт или от Митниците за това кой какво е внесъл, но многократно сме се срещали с хората от бранша. Искам да напомня за Закона за горивата, който беше приет, но не действа? Не искам да изпадам в такива ситуации, в които да предлагам в Закона неща, за които няма 100% съгласие между държавата и хората в бранша.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: В момента е такъв.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Затова нещата, които предлагаме тук са именно ядрото на промяната в Директивата. Много неща не сме включили, за които сме говорили с асоциациите, за които обаче има някакви противоречия с други членове на бранша. Така че сме се опитали да изчистим максимално нещата, представяйки ги пред Вас с най-малко конфликтни точки.
За законите, които са приети, господин Гечев, ще Ви бъдат предоставени. Не всички държави още са ги приели, има и други като нас. Възприемам това, което казвате, че трябва да бъда подготвен за всяка забележка.
За съжаление, те могат да бъдат хиляди и няма да мога да се сетя за всяко нещо, но ще имам в предвид това, което ми казвате, и между първо и второ четене ще Ви осигурим всичката информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Тянков.
МИХАИЛ ТЯНКОВ (представител на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Уважаеми народни представители, искам да Ви обърна внимание върху няколко казуса, за които спомена господинът. Първо, страните, за които казахте, че имат нула производство на битум. Тоест внасят 100% и е логично да държат битум, тъй като нямат.
Второ, как е регулирано това в Европейския съюз? Много просто – по начин, наречен „тикетинг“. Тоест държавата осигурява запаса, а всеки вносител седмично при внасянето внася предварително таксата. Предварително! Това улеснява всички нас. Ние си го слагаме в цената, като крайно това нещо ще го плати държавата. Тоест ние като си сложим такса, пътните фирми ще си сложат такса и накрая държавата ще плати това върху битума. Затова примерът, за който казахте, че няма изключение, но господин Джамбазов Ви даде становище на Асоциация в Германия, където има резерв.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Кажете точно какъв вид изключение?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предлагам Ви да направите специална работна група и наистина да се уточните.
МИХАИЛ ТЯНКОВ (представител на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Извинявайте, само един последен въпрос. А мислите ли, че ако приемете по този начин…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Не, не. Няма да влизаме в диалог. Ясно е, че имате проблем, но мисля, че трябва да го решите по между си. Ние сме наясно, доколкото можем, без конкретните технически характеристики, които очакваме да получим, така че само последно господин Мирчев искаше думата.
МИХАИЛ ТЯНКОВ (представител на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Извинявайте, че Ви прекъсвам, но тъй като сте Икономическа комисия – това нещо, би рефлектирало в следното нещо, би създало фирми със сива икономика. Тоест фирми, които внасят, прехвърлят се и изчезват. Тоест те няма да държат резерв и ние като сериозни данъкоплатци, които внасяме сериозни количества, ние ще бъдем задължени, а фирми няма да бъдат. Ще има фирми, които ще внасят и след това няма да задържат. Това не би ли рефлектирало сериозно върху Вашия бюджет? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Искате ли още думата за последно?
СТОЯН МИРЧЕВ: За последно, ако мога да кажа, аз разбрах от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, че държавата няма възможност да инвестира достатъчно средства, за да изгради такива складове, които в момента не съществуват на територията на България, а това е Държавата, нали? А, от друга страна, ние искаме от малки, средни и по-големи фирми, които се занимават с тази тема да направят тази инвестиция, което в случая също не ми се струва възможно. Тоест ние може да ликвидираме един бранш, а да се забравяме, че един от приоритетите на България е точно създаването на инфраструктура.
Моето лично предложение, не знам дали това ще мине на първо четене, но, ако мине, вносителите да седнат с Асоциацията и да разрешат този проблем преди гледането на второ четене, защото се вижда много дълбок проблем, който наистина може да коства развитието на инфраструктурата в държавата, и унищожаването на един цял бранш.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Последно, господин Пеев, заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Последно, бих искал да уточня, тъй като очевидно няма разбиране какъв е механизмът на всичко това, което се случва. Със сигурност фирмите, които търгуват с битум, има начин как да го съхраняват. Те го съхраняват. Задължението, което възниква за тях, на годината следваща вноса е между 10 и 15% от това, което е внесено миналата година, трябва да се съхранява за срок от една година – годината следваща годината на внос - 15% от това, което е внесено. Всички тези фирми, които се занимават с търговия на битум, очевидно го съхраняват. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Дори и аз разбрах, че не могат да го съхраняват толкова дълго. Дори и аз го разбрах.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Битумът като се внесе, той е в температурен режим от 160 градуса. Автоматично се разтоварва от автоцистерна, която е изолирана, в България няма ж.п. транспорт, в асфалтовата база, която произвежда, веднага, за да не губи тази енергия асфалтовата смес. Целият процес – от рафинерията, до производството на асфалт, който също се полага горещ, никъде не се съхранява. Изцяло е в температурен режим. Складови бази за битум няма. Ние се кръстим само да не замръзне някъде по пътя, защото…(Шум и реплики.)
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Именно заради това предлагаме да се съхранява в друг вид нефтопродукти. (Шум и реплики.)
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Просто го уточнявам, че не го съхраняваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, приключваме с дебата.
Първо, няма сега да го решим.
Второ, наистина седнете, чуйте браншовите организации, намерете най-добрия вариант, но бъдете подготвен за конкретиката, която и те ще Ви кажат. Тоест, наистина много сериозна подготовка Ви трябва и на Вас, за да седнете и говорите на една маса между първо и второ четене.
Колеги, приключваме с дебата. Предлагам за първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „против“ – 7 и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти е приет.
Благодаря Ви за участието.
Точка „Разни“.
Някой иска ли да се изкаже? Не.
Да поздравим госпожа Шевкед, която в неделя имаше юбилей и днес ни почерпи! Да е жива и здрава!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Катя Данчева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩА ПОДКОМИСИЯ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ДЕЙНОСТТА В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА МОНОПОЛИТЕ
П Р О Т О К О Л
№ 71
На 27 ноември 2019 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите към Комисията по икономическа политика и туризъм, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.05 ч. и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическата политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Добър ден, добре дошли!
Откривам редовното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет на 12 август 2019 г. -- за първо гласуване. Законопроектът мина тази сутрин на първо гласуване в пленарната зала, така че ще отпадне от дневния ред.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Имате ли други предложения за дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Днешното заседание ще се проведе съвместно с Постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защита на потребителите и ограничаване на монополите, която е Подкомисия към нашата комисия.
По първа точка: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
От Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър и Людмила Пеовска – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър;
от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов – председател, Константин Арабаджиев – заместник-председател и Константин Райков – заместник-председател;
от Федерацията на потребителите в България: Емил Георгиев – председател;
от Българска национална асоциация „Активни потребители“: Богомил Николов – изпълнителен директор;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков и Росица Стелиянова.
Моля, гостите да заемат местата отпред.
Вносителите, моля да представите Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът има за цел да създаде условия за приложението на два регламента, а именно: Регламент 2017/2994 на Европейския парламент и на Съвета от 2017 г. относно сътрудничеството между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите, и Регламент 2017/1128 за трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар.
Целта е да се повиши защитата на потребителите и да се допринесе за намаляване на вредите в случаите на широко разпространени нарушения. Това са нарушения, които са най-малко в две държави – членки на Европейския съюз, и широко разпространени нарушения с измерения Европейски съюз – нарушения на правата на потребителите, които засягат поне две трети от държавите – членки на Европейския съюз.
Считаме, че новата правна уредба ще повиши качеството на сътрудничество между органите на държавите–членки за защита на потребителите. На национално ниво се определят всички компетентни органи, които ще действат във връзка с приложението на Закона. Те са изброени в Доклада.
Също така се представя и набор от минимални правомощия на органите, които са свързани с разследване на нарушенията и прилагането на законодателството за защита на потребителите.
Съответните органи, които са изброени в Законопроекта, имат всякакви правомощия да упражняват пряко правата си във връзка със защита на потребителите, с изключение на: правомощията, свързани с премахване на съдържание или ограничаване на достъп до онлайн интерфейс или разпореждане за отправяне на ясни предупреждения до потребителите при достъп до онлайн интерфейс; разпореждане на доставчик на хостинг услуги да премахне, блокира или ограничи достъпа до онлайн интерфейс; или разпореждане на регистратори на домейни да заличат пълното име на домейни и след като бъде преустановено нарушението да разрешат отново да бъде регистриран домейнът. Тези правомощия са предоставени на Комисията за защита на потребителите.
Другото основно изменение в законопроекта, е свързано с Регламента за трансгранична преносимост на услугите за онлайн съдържание, а именно: гарантира се правото на потребителите на преносими онлайн услуги и съдържание да ползват това съдържание, когато не се намират в държавата членка, където то е създадено.
Мисля, че представих накратко основните изменения.
Ако желаете, господин Маргаритов може да даде и допълнителни разяснения.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Иванова.
Господин Маргаритов, имате ли да допълните нещо?
Заповядайте.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Благодаря за поканата.
С моите колеги от Комисията сме тук, за да изразим своята принципна подкрепа към предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Ние сме участвали в хода на подготовката на материалите, така че имаме представа за това какво е съдържанието и какви ще бъдат евентуалните правни последици от приемането на законопроекта в този му вид.
Като един дребен нюанс може би трябва само да кажа, че в началната фаза на подготовка имаше идея, разбира се, по наше предложение, приемането на тези нови функции на Комисията за защита на потребителите да бъдат гарантирани като изпълнение в бъдеще с увеличаване на щатната численост на Комисията с 10 щатни бройки, което идваше да отговори и на наболялата потребност от предишни изменения на Закона с възлагане на нови функции на Комисията, без обезпечаване в достатъчна степен според мен финансово и кадрово. Така или иначе на този етап това не се случи, но, разбира се, смятам, че в закономерно следващия процес, от приемането на този акт по адаптиране на подзаконовата нормативна уредба към новоприетите правила, е възможно и това да се случи, ако има, разбира се, всички условия. Ние знаем, че Министерството ни подкрепя в това наше усилие, така че благодаря за вниманието. Мисля, че няма какво повече да добавя.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
Господин Занчев, имате ли и Вие да добавите нещо от Министерството на транспорта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Министерството на транспорта е съгласувало Законопроекта без бележки. Няма какво да добавим.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! В приложението, което е предоставено към настоящия законопроект, така да се каже частичната предварителна оценка на въздействие, са идентифицирани в т. 3 „заинтересованите страни“. Там са посочени не малко национални органи, между които: Агенцията по лекарствата, Главна дирекция „Гражданска въздухо-плавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, „Морска администрация“ и други, които ще бъдат засегнати от настоящия законопроект. Ако може, да ни бъде обяснено по какъв начин и в каква връзка те се явяват заинтересовани страни по този законопроект и имаме ли съответни становища от тях като заинтересовани страни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Иванова, Вие ли ще отговорите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Всички органи са изброени в законопроекта не само в оценка на въздействието и в Доклада също. Те са 11 на брой, към момента са компетентни органи и по сега действащия закон и прилагат законодателството за защита на потребителите. Това са: Комисията за защита на потребителите, Изпълнителна агенция по лекарствата, КРС, и други. Изброени са в законопроекта и също прилагат законодателство за защита на потребителите, а Комисията за защита на потребителите е координиращото звено на всички тези органи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Въпросът ми беше: каква е връзката между настоящия законопроект и промените, които се предлагат от Министерския съвет, спрямо тези заинтересовани страни, а не по принцип спрямо Закона за защита на потребителите?
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Това е прилагането на Регламента на Европейския съюз и тъй като касае всички заинтересовани страни, засегнати от Закона, те отново са такива.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, моля само се представете за протокола.
ЛЮДМИЛА ПЕОВСКА (държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“): Регламентът има Приложение, което съдържа 26 акта, директиви и регламенти, по които ще се прилага. Всички тези директиви и регламенти са транспонирани във вътрешния правен ред, в съответните закони. Във всеки от тези закони са посочени контролните компетентни органи и затова са изброени всички тези компетентни органи.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други въпроси имате ли?
Мнения, предложения, други?
Заповядайте.
ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ (председател на Федерацията на потребителите в България): Факт е, че ние работим много добре с Комисията за защита на потребителите. Обсъждали сме законопроекта и заявяваме, че го подкрепяме изцяло.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания и от колегите гости? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 902-01-60, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2019 г.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ – 2 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е приет.
Благодаря на гостите.
Преминаваме към точка втора: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“: Станимир Пеев – председател и Койна Харбова – началник сектор „Правно-нормативно обслужване“;
от Българска петролна и газова асоциация: Светослав Бенчев;
от Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти: Емилия Величкова, Стефан Джамбазов, Иван Давидков и Михаил Тянков.
Заповядайте.
Кой ще представи Законопроекта в случая?
Заповядайте, господин Пеев.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Промяната в Закона за нефта и нефтопродуктите е продиктувано от промяна в Директивата. В тази промяна, която предвиждаме има основно две насоки: първата е директното имплементиране на промените в Директивата, а другата е някои наши предложения, които биха могли да облекчат задължените лица, тъй като Законът по своя смисъл създава значителни икономически затруднения на всички икономически оператори, които са задължени по това, в Закона.
Една от промените е промяната в датата, в която влиза в сила, задължението за задължените лица. До момента всичко се случваше в месец април – връчваха им се заповедите за това какво е задължението, и в месец април те трябваше да са създали вече този запас. В момента имаме един буферен срок от няколко месеца, в който те могат да се подготвят. Именно април месец получават заповедите, а на 1 юли трябва да са създали запаса, което представлява едно облекчение за тях.
Също така се променя номенклатурата на продуктите, въз основа на които се определят задълженията. В нашия диалог установихме, че при задължените лица основен проблем е битумът. За съжаление, няма възможност в самата директива да бъде изведен като заключение този битум. По наше мнение единственият вариант да се реши този въпрос са предложенията, които правим, за замяна на този битум с друг вид продукти.
На последното разглеждане на промяната в Комисията по енергетика възникна предложение за това битумът да може да се заменя на 100% с по-голяма палитра от нефтопродукти. Ние нямаме нищо против и сме подготвили подобна промяна в текста, която би могла, между първо и второ четене да се предложи, а именно: на 100% битумът да може да бъде заменян в цялата палитра от нефтопродукти, която биха могли да пожелаят задължените лица.
Прави се и промяна в начина на изчисляване на задълженията, като сме приели три репера – става дума за изключването на нафтата. Това са технически въпроси, които трудно бих могъл да обясня, но приемаме този вариант от трите, който е най благоприятен за задължените лица.
Основната част от промяната в Закона е по-голямата възможност за замени от един нефтопродукт в друг. Досега беше ограничена тази възможност, а сега даваме възможност, включително и по време на периода на съхранение, да може да се заменят до 50% от дизел в бензин, от бензин в дизел, и други такива възможности, което ще даде за тях значително облекчение, и ще могат по-лесно да планират икономическата си дейност. Това е.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Всички колеги имат становището на Асоциацията на търговците на битум. Предлагам да чуем първо тях.
Ако имате нещо да добавите извън становището?
Заповядайте.
Моля, да се представите за протокола.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Казвам се Стефан Джамбазов – член съм на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти, а госпожа Величкова е нашият председател.
И в предната комисия мисля, че беше в Комисията по енергетика беше гласувано „за“. За основание тогава беше споменато, че е в изпълнение на Регламент. Господата и дамите от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ много ясно казаха, че става въпрос за Директива. Тогава също обърнахме внимание на това и едва ли аз бих могъл да обясня разликата между Регламент и Директива в конкретния случай.
Битумът е много специфичен продукт и не случайно той не може да бъде заменян, защото просто с нищо не може да бъде заменен. Битумът представлява лепило, което залепва камъните, за да стане асфалт. Няма как то да бъде заменено от произволен, какъвто и да бил нефтопродукт. В този смисъл, ако има необичайна или извънредна ситуация, и се освободи резервът от този продукт, който сме заделяли за резерв, той по никакъв начин няма да влезе в пътното строителство. Тоест няма да има никакъв смисъл от държането на подобен вид резерв.
Господата от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ казаха, че е трудно и невъзможно да се намери практика за изключенията, за да бъде изключен този продукт от обхвата на Закона. Аз не съм съгласен дотолкова, доколкото – тук съм го написал и в становището, важи и в Германия предполагам, а Германия е най-големият потребител на пътен битум в Европейския съюз. Там нямат никакво намерение да държат запас от битум и въобще на какъвто и да било алтернативен продукт. Мисля, че това е достатъчно. Може произволно и те да ги попитат. Всичките имат на уебстраниците си достатъчно линкове към конкретните агенции, отговарящи в различните европейски държави за идентичната дейност, която изпълнява тук резерва. Да попитат там как са решили този въпрос, но категорично това няма как да бъде невъзможно да бъде извадено от обхвата на Закона. Разширяването на продуктовата гама няма да доведе до никакво решение на този въпрос. (Реплики.)
Отделно, имайте предвид, че битумът по принцип е много специфичен продукт с температурен режим, много трудно се транспортира, логистиката е много трудна, а производството в България е изключително ограничено. Няма ги тук колегите от Нефтохим, които бяха предишния път. Нефтохим изхарчва над 1 милиард, най-просто казано, за да не прави битум, а пък всички рафинерии, благодарение на Регламент IMO/2020, на който и България се е подписала, вървяха към спиране на тъмните продукти. По този начин се застрашава изцяло амбициозната програма на нашата държава за инфраструктурно строителство и не намирам никаква логика, защото всеки един резерв оскъпява изключително много продукцията. България има най-високата цена на съхранение на резерв. Мисля, че затова и голяма част, колкото позволява Законът, благодарение на това, което са приели колегите – до 30% да се държи в чужбина, и всеки използва тази възможност до максимум, защото много е по-евтино. (Реплика: Защо?) Ами, просто при нас е малко по-различно имплементиран Регламентът или Законът е написан по различен начин. Тук е вменено на операторите да съхраняват резерв, докато това в другите държави го изпълнява съответната агенция, а всички оператори заплащат фиксирана такса за този държавен резерв. В този момент за оператори, които нямат такива финансови средства, е много трудно това да бъде постигнато.
Отделно за вместимостите. Изискванията на Закона са много строги за съхранението. Според мен с право са строги, защото това в края на краищата трябва да служи за нещо, когато е необичайна ситуацията и, ако не го намерите там е много неприятно.
В тази връзка, ние имаме дейност и в други държави и там въпросът е решен, имам предвид за другите продукти, по този начин: държавният резерв съхранява необходимите количества, преценява колко е необходимо да съхранява, и всеки оператор заплаща предварително, а не след това, таксата за този държавен резерв. Тоест избягва се рискът някой да използва някакви други методи или да злоупотребява със Закона и впоследствие трудно да бъде открит. От тази гледна точка това затруднение допълнително ограничава конкуренцията.
Всеки такъв сектор, както е при горивата, е доста трудно да осъществява внос, защото е скъпоструващо и не всеки може да си го позволи. Опасяваме се, че в един продукт, който е незаменим за добро или за лошо. Най-голямата замяна, която съм виждал е в бетоновите пътища в Германия. Може би всеки от Вас е шофирал там, но това е много рядко като изпълнение. Допълнителното усложняване на вноса оскъпява логистиката и всичко останало и ще доведе според нас до трудности по доставките на конкретния продукт.
Има и една особеност в Закона, която ни шокира, защото е предвидено задължението за съхранение на запасите да влиза в сила от догодина, но за периода от тази година. Преди време си позволих веднъж да се обадя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, за да попитам за процедурата и оттам ми казаха: да, много добре звъните предварително, защото това е скъпоструващ продукт и Вие трябва да си включите в цената тази стойност за съхранението на резерва. Ние не сме го включили, защото просто не е бил в сила Закона. Ако влезе в този вид, както е сега написано, ние трябва догодина да пазим запас за тази година. При тези стойности ние няма как да го направим. Това ще е една огромна сума пари, която трябва да дадем. В момента един кубик или един айко-метричен тон, ако трябва да пазите, да кажем грубо при най-големия скалодържател укол, струва около двадесет и няколко лева на месец за един тон. Умножете го по 12 месеца и по съответното количество. Тази сума за много операторите не е предвидена въобще. Това са големи печалби, които никой няма как да калкулира в свободна търговия, каквато е тази с пътния битум.
В основната си част това са ни аргументите да искаме този продукт да бъде изключен от обхвата на Закона като се ползва опитът на съответните държави, които са го направили, и не случайно. Множество държави имат специална политика. Да кажем: в съседна Турция имат специална политика за битума и той е само с 1% данък добавена стойност, защото 99% от това се използва от държавата в края на краищата. Тоест водейки се от спецификата на продукта до това, че той се използва основно в инфраструктурата на всяка държава, следва да има и малко по-внимателно отношение към него, особено в момента, когато всички рафинерии просто бягат като дявол от тамян от този продукт, и на практика се принуждаваме да внасяме през три държави от Унгария, от Албания. Никоя от съседните държави в близко време няма да има такъв продукт – нито в Сърбия, нито в Гърция. Така че това просто ще доведе до оскъпяването и липсата на този продукт. Не знам, все пак има доста сериозна програма за строителство в тази държава.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Джамбазов.
Получили сме Вашето становище. Само да вметна, че предишната комисия, в която сте били – Комисията по енергетика, всъщност е водещата по законопроекта. Философията на законодателната практика и процедура е такава, че на първо четене именно е важно да се чуят различните мнения на засегнатите от съответните промени страни и да се прецени до второто четене, тоест до окончателното влизане в сила на Закона, къде и какво би трябвало да се промени, за да бъде по-работещ.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Величкова.
ЕМИЛИЯ ВЕЛИЧКОВА (председател на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Искам просто да наблегна на това – къде се търси смисълът да се пазят запаси от битум, при положение че това не е задължително, това не е регламент, и след като това ще се отрази с голямо оскъпяване на битума, който на практика се финансира от държавата, от европейските фондове и от бюджета? Това е основното – след като той не може да се замени, какъв е смисълът да бъде включен в този закон?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Искахте да отговорите?
Заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Бих искал само да внеса няколко кратки уточнения в интерес на това да сме коректни юридически. Промяната на Директивата всъщност въвежда промените в Регламента. В края на 2017 г. битумът е включен в Регламента, казвам го, за да бъдем коректни юридически. Откъде Вие имате информация или по-скоро казвате, че в Германия не се съхранява битум.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Имаме официален отговор от тяхната институция. (Шум и реплики.)
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Бих искал да уточним, че по наша информация само три са държавите, които ще съхраняват битум, а във всички останали е предвидено това, което ние предвиждаме – да бъде заменено с други продукти.
Не зная по какъв начин сте получили тази информация. Тя е различна от нашата. Миналата седмица имахме наши представители в Европейската комисия, които бяха там точно по тези теми, и са обсъждали, и са разговаряли. Всички държави включват в изчисленията си битума и всички лица, които са внасяли битум, са задължени по този закон, но само в три държави ще го съхраняват като битум, а в останалите го съхраняват в друг вид нефтопродукти.
И още нещо да кажа по отношение на това, за да бъдем отново коректни юридически: само няколко са държавите, които съхраняват за своя сметка всичко като задължителни запаси. Повечето държави имат точно такъв балансиран подход като при нас – в определен процент съхранява държавата, в определен процент съхраняват задължените лица. Има няколко държави, които изцяло са делегирали това на задължените лица и дори 1% не се съхранява от държавата. Така че това е един смесен подход, който решава съответната държава. Тези решения са вземани през 2003 г. – някъде там, и е било взето решение да се раздели по този начин – 30 дни за държавата, 60 за задължените лица. Всичко това е в интерес на това да бъдем коректни.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Първо, господин Гечев имаше въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Слушах внимателно. Ние разчитаме на експертите, защото няма как да сме експерти по всички отрасли, но мен ме озадачават някои неща и в двете комисии – и в Бюджетна, и в Икономическа. Попитах Ви, но Вие не отговорихте: кои държави?
Уважаеми колега, шеф на Агенцията, имам две бележки: първата е, Вие трябваше на народните представители тук да ни изпратите с този законопроект една табличка за това, за което започнахте да говорите. Интересувам се в кои страни точно е така, както Вие предлагате? Три страни, но кои са те – първата, втората, третата – в една табличка, и в кои не е така? Настоявам за второ четене да ни направите този анализ – кои страни? Вие като експерти трябва да кажете защо има такива разлики! Очевидно има някакви причини.
Аз не разбрах, но имам някаква обща култура по химия, а тук е казано, че битумът не може да се заменя. Аз не можах да разбера с какви други продукти? Вместо битум да държат бензин ли? Едното няма нищо общо с другото и експертите тук го казаха, а в три страни могат да го съхраняват така ли? Аз не съм специалист по битум, не знам как се съхранява, но това е обезпокояващо. Нещо тук не е така! Тоест ние искаме по всеки закон, който влиза тук, информация как това е решено конкретно в другите страни – членки. И не само от Европейската комисия, а Ваше задължение е, Вие в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ трябва да имате хора, които ежедневно да следят в интернет, какво правят колегите Ви от другите държавни агенции. Непрекъснато – 24/7! Ако нямате такъв човек, трябва да имате, защото всичко, което приемаме тук, трябва да е съобразено с Европейския съюз.
Второ, не можах да разбера и трябва да изясним, защото Вие на няколко пъти повторихте: „в интерес на задължените лица“. Вижте, Вие тук изразявате интересите на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, а не на задължените лица. Дайте, да се разберем – Вие техен представител ли сте или на държавата?! Аз съм съгласен, че може би е грешка на езика. Разбира се, че трябва да има баланс на интересите – категорично, ние няма как да накараме хората да правят някакви драматични загуби, нали? Няма как да стане. Това, че в повечето страни е за сметка на производителите на тези химически продукти е ясно. Това, което те прехвърлят върху разходите и така нататък е напълно законно, както е в целия свят. Това не е за сметка на фирмите. Разходите, които те имат, си ги качват върху цената по всякакви правила на икономиката, на правото, и на морала. Така че това не е проблем.
Ние като народни представители се интересуваме, защото в крайна сметка виждаме, че има проблем: накърнени ли са интересите на двете страни – на държавата и съответно на фирмите, които гарантират тези доставки? Но, все пак като представители на държавата ние, при цялото ми уважение към фирмите, искаме да ни дадете гаранции, че Вие ще осигурите държавния резерв на Република България – това е Вашата задача. Ако трябва да променяме нещо законово, но Вие трябва да ни дадете гаранции, че след тези промени – Вие Иван Иванов Иванов, поемате ангажимента, че тези стратегически резерви ще бъдат осигурени. Като кажете това, ние ще сме спокойни, защото става дума за интереса на държавата, нали?
С това ще завърша – между първо и второ четене ще Ви помолим да ни улесните, и да ни дадете тези сравнителни таблици, за да можем да се ориентираме какво да гласуваме. Аз лично сега съм доста разколебан, защото едни твърдят едно, други твърдят друго, едни страни така, други иначе. А защо ние ще правим като едните или другите страни аз не мога да разбера. Не мога да допусна, че в Европейската комисия, където уж разчитат и на експерти, ще пуснат директиви, които са неосъществими, както твърдяха някои хора тук. Сигурно има някакъв начин да се осъществят?!
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, Професоре.
Вие искахте изказване?
Моля, представете се за протокола.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (представител на Българската петролна и газова асоциация): Благодаря.
Казвам се Светослав Бенчев от Българска петролна и газова асоциация.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място и аз ще подкрепя колегите по отношение на битума, тъй като това е проблем и за фирмите в нашия сектор. Ние наистина не сме включили тези разходи, тъй като те ще бъдат за минал период, в това, което сме направили като продажби през изминалата година. В този смисъл това ново задължение ще бъде изцяло за наша сметка и ние никъде няма да можем да го прехвърлим, както каза и господин Гечев. (Реплики.) Ами, защото е за минал период. Ние ще трябва да ги направим сега за миналата година, което означава, да оскъпим четворно продукта Ви за следващата година.
Всъщност това, което основно искам да кажа по този въпрос е, че всичко това е свързано с модела на съхранение на запасите. Ние многократно сме предлагали и в тази комисия и другаде просто да се промени моделът за съхранение, а именно не 30 дни да бъдат за държавната агенция и 60 дни за операторите, а всичко това като държавен резерв да се финансира с такса, която е включена в цените на горивата. Тъй като знаем, че това е много сложен процес и няма как да стане, считаме, че моментът сега е подходящ да го предложим. Между първо и второ четене ще изпратим на всички комисии такова предложение и поне това с битума да бъде пробвано, за да видим как работи. Тоест да се създаде една такса върху продаваното количество битум, с която да се финансира резервът, след като е изключително голям проблем. Ние наистина трябва да съхраняваме битум, нещо, което аз също лично не разбирам, защото, ако в една извънредна ситуация няма да има горива в страната, а ние пътища ли ще строим? Но, наистина излиза така. По този въпрос това.
Ако ми дадете още две минути имам още два въпроса, които искам да споделя. Мисля, че по единия ще постигнем разбирателство с господин Пеев. Към настоящия момент текстът не дава възможност корабите, които са на рейд в пристанищата, говоря специално за рафинерията в Бургас да се използват като резерв. Какво имам предвид при извънредни ситуации – рафинерията държи около 200 хил. тона запас за извънредни ситуации. Когато стане лошо времето на пристанището, танкер, който стои на 3 км в нашата акватория, не може да осигури доставката. В този момент рафинерията трябва да спре, защото суровината, с която произвежда просто я няма. Ние искаме да имаме възможност да бъдат взети няколко хиляди тона от резерва, който се съхранява в комбината, а корабът, който е на рейд и който ще бъде разтоварен в рамките на от три часа до три дни да бъде използван като резерв, защото той е тук, няма къде да отиде и ще бъде разтоварен, когато времето се подобри. Считаме, че това е едно добро решение и мисля, че с господин Пеев ще постигнем разбирателство по този въпрос.
Последната тема, която бих искал да споделя, е, че в Закона липсва определение за действителен тонаж на продукта, който трябва да се съхранява. Така, както се изчислява, той се изчислява във вакуум. Тук влизам малко в технически подробности, защото такива са и данните, които ние предаваме от данъчните складове към митниците, доколко той се изважда при реални условия. Има разлики в измерванията, които се правят, които са в ущърб на всички. Считам, че това е един въпрос, който трябва да се изчисти като просто се каже: и при въвеждане и при извеждане, това което се отчита е действителен тонаж във вакуум. Това е съвсем накратко.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Бенчев.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, явно има нещо, което не е изчистено в Закона. Има някакъв проблем. Аз съм член и на Комисията по енергетика и имаше сериозен дебат по този законопроект. Ще трябва да го приемем на първо четене, защото ни заплашва наказателна процедура, но пак искам да Ви попитам, защото този въпрос Ви зададох и в Комисията по енергетика: каква е практиката в другите държави–членки на Европейския съюз? Има ли изключение за битума, защото, тогава не ми отговорихте, а сега разбирам, че сте го проверили. Кажете конкретно – проверихте ли го и така ли е? Има ли някъде, където са поискали дерогация и битумът е изключен? Доколкото разбирам, най-големият проблем е с битума. Дали е изключен някъде от обхвата на този законопроект, съответно с тези промени, или е със 100% замяна, която сега казвате? В Комисията по енергетика не го казахте точно така. Конкретният ми въпрос е: проверили ли сте го и има ли дерогация, има ли изключения в други държави и къде?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Пеев, заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Информацията, която получих по този въпрос, от наши служители, които бяха на заседанието по този въпрос миналата седмица, е, че такива изключения няма. Никой не е искал дерогация по този въпрос. Просто, по-голямата част от държавите правят същото, което правим ние – дават възможност да бъде съхранявано в друг вид продукти. (Шум и реплики: В закона е записано по друг начин.) Да, в Закона беше предложен малко по-стеснен обхват на възможностите за замяна, сега сме подготвили вариант, който е по широк – на 100% с какъвто вид продукт преценят, могат да го заменят.
Бих искал да отговоря на господин Гечев, както във вица защо караш с каска или без каска – може да сме добри, може и да сме лоши. Така може да се тълкува към задължените лица, но всъщност ние осъзнаваме – от дълги години работим по този закон и не е грешка на езика, че се опитваме всячески да облекчим тяхното състояние в рамките на Закона, не нарушавайки Закона. Наистина това е един закон, който представлява изключителна икономическа тежест за задължените лица. Това ние го разбираме най-добре, защото виждаме при нас идват количества, правим проверки, знаем какви са цените и това, че е възприето преди години 30 дни да са за държавата, а 60 дни за икономическите оператори, е решение, взето на база икономическите възможности на държавата. Ако Вие като народни представители решите, че имате информация, че държавата може да си позволи да инвестира повече в това, Вие сте хората, които може да го решите, но наистина това е едно сериозно задължение и имайте предвид, че това са общоевропейски запаси – това не са наши български запаси. По този закон всяка една държава би могла да ползва запасите на друга държава в определена ситуация. Така че имаме сериозни отговорности и се отнасяме отговорно към всички тези неща.
Въпросите, които бяха повдигнати на предишното заседание на Комисията по енергетика сме ги взели предвид и веднага предлагаме промени, които смятаме, че са допустими и биха били полезни за по-доброто изпълнение на Закона и сме готови и занапред, ако има някакви възможности, и някой даде предложения, които са приемливи, ние ще ги подкрепим.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Пеев.
Господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Не отговорихте на въпроса, който беше поставен тук: има ли капацитет в резерва, и инсталации, в които да се съхранява необходимото количество битум за резерв, срещу такса, която да се заплаща от операторите?
Другото, с което не съм съгласен и на което пак се обърна внимание – недопустимо е, но за съжаление, става практика в сегашното Народно събрание да се приемат норми, които да важат със задна дата. Същото, което предлагате и Вие за задължения за подсигуряване на резерв за отминалата година, при положение че годината вече е отминала и не е имало нужда от този резерв. Но, ние свикнахме вече така, защото дори и днес, в Закона за марките и географските означения, отново има такива норми в Закона, които да важат със задна дата. Така че искам да ми отговорите на този въпрос.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ: Благодаря.
И аз да задам два въпроса и, ако може, да отговорите общо: първият ми въпрос е свързан със становището на Асоциацията. В т. 6 те твърдят, че консумацията на битум в държавата на годишна база е около 200 хил. тона. Това значи, че трябва пак на годишна база да се осигури резерв от около 40 – 50 хил. тона, но те твърдят, че подобна вместимост в регистрираните за резерв складове на етапа няма. И тук може би моят въпрос трябва да се свърже с въпроса на господин Проданов: дали държавата може да подпомогне със съответната база за складиране?
Тъй като аз не съм химик по образование, а от Асоциацията твърдят, че няма с какво да се замени битума, но Вие на няколко пъти казахте, че той може да се замени, че сте готови да промените от 50 до 100%. Можете ли да ми кажете с какви продукти може да се замени битума?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Неправилно сте разбрали думата „замяна“. Може да се замени задължението да се съхранява битум, съхранявайки нещо друго. Самият битум си е битум, както дизелът си е дизел, бензинът си е бензин. (Шум и реплики.) Това е…(Шум и реплики.) Аз казах, че три от държавите, единствено са взели решение да съхраняват битум. Всички други ще извършват замени. На мен ми е малко трудно да оправдавам тези промени на регламенти и на директиви, защото не сме ги правили ние.
Само да отговоря на другия въпрос: за държавата няма такава възможност да поема допълнителни количества. Всичко това е свързано с огромни инвестиции, да се строят нови мощности за съхранение. От финансова гледна точка също не виждам как това би могло да се случи.
А иначе ще осигурим информация, статистика за това в коя държава по какъв начин като процентно съотношение са задължените. Това, което към този момент, на прима виста мога да кажа, е, че Чехия и Ирландия съхраняват на 100% . Има и държави – една или две, в които на определени компании и юридически лица са възложени такива задължения, но като цяло по-голямата част от държавите са по начина, по който ние действаме, с определено процентно съотношение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Пеев, тук е Икономическа комисия и ние много внимателно се отнасяме към условията за бизнес в България да са на едно достатъчно нормално ниво. Затова повечето от въпросите са в тази посока, когато е засегнат бизнесът. Вие сам казахте, че този законопроект е готвен няколко години. Казахте също, че три от страните са си заявили, че ще съхраняват битум. Вашите експерти не Ви ли казаха какъв е проблемът при нас с осигуряването на битум за държавния резерв? След като сега казвате, че той също може да бъде заменен, и вече държавата казва, че вместо да съхранява битум ще съхранява количества от други продукти, не предвидихте ли, че в случая ние не можем да съхраняваме битум и предложението просто да беше такова още при изготвянето на Законопроекта?
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Имате предвид просто да извадим битума от Закона? Това е невъзможно, поради това че тази регулация е направена в Регламента, който е променен в края на 2017 г., и при изчисляване на задълженията за съхраняване на тези запаси задължително трябва да влиза и битумът. Дали ще се съхранява във вид на битум е отделен въпрос. Ние даваме опция да не се съхранява във вид на битум, а по някакъв друг начин. Бихме влезли в сериозна колизия с Директивата и с Регламента, ако направим такова нещо, освен ако, не се пристъпи към процедура по дерогация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Явно, чисто технически, на всички ни е трудно да Ви разберем в конкретика и е съвсем нормално, но се надявам, че ще вземете дейно участие в работната група за второто четене и ще бъдете готови с предложения, които съответно да са обсъдени и с търговците.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): При всички случаи ние сме най-наясно с всички проблеми в бранша и се чувстваме най-заинтересовани от това те да бъдат решени. Нямаме някакви екзистенциални спорове. Въпросът е да намерим някакъв работещ механизъм, в който този закон да не противоречи на разпоредбите на Директивата и на Регламента.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Разбрахме Ви, благодаря.
Професор Гечев, за уточняващ въпрос.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Права е Председателката, защото чисто логично, както се казваше: „слушам и не вярвам на очите си“. Тук се каза, че не може да се съхранява битум, а Вие казвате, че три страни го съхраняват. Много интересно?! Нали е така, правилно ли съм чул?
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Много буквално го възприемате, че не може да се съхранява. Всичко може да се съхранява.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Щом три държави могат да го съхраняват, значи те едва ли имат някакъв патент, скрит на луната. Сигурно може да се съхранява, като слушам внимателно. Това трябва да го изясните.
Второ, нищо лично, но всички заедно решаваме задачи, свързани с националната ни сигурност. Вижте, колега, не е сериозно това: „едни мои служители ходиха в Брюксел, те там се разхождаха, чуха някои неща, дойдоха и ми казаха“. Аз като народен представител няма да гласувам и ще станат скандали. Искам писмено да ми дадете доклад. Вашите служители не са на Вашата Агенция, те са на Република България. Те имат ли писмен доклад? Какво значи отишли там и чули? Вие трябва да имате доклади за страните.
Трето, все пак мога да си позволя да Ви препоръчам: Вие трябва да имате папка със Закона за резерва на всяка страна. Има те ли такава? В момента, от това, което разбирам, нямате. Вие колега, трябва да имате този закон на всяка страна. Добре е, че понякога ние като по-малка страна сме изчакали другите и най-вероятно сме на опашката. Как другите страни и народи са решили тези битуми и другите неща? Ние ще ходим на луната ли? Вие трябва да имате папка на всяка страна – членка на Европейския съюз! Това ясно ли е?! И да ни дадете тези папки сумирани от експерти с подпис и печат! Казал Ви е служител, някой Ви прошепнал, но къде са документите тук? Тук става дума за националната сигурност на страната, и за битум, и за нафта, и за други неща!
Да не пропусна, тъй като нямам специално отношение, но пак ще задам въпроса: все пак от асоциациите и другите, вярно е, че е за тяхна сметка както в повечето страни, но аз твърдя, че то е прехвърлено върху цената. Не искам да се заяждам, но тук при нас има някои фирми с обороти със стотици милиони годишно, които имат и филиали в съседни страни, и сме единствената страна в света, където някои големи крупни нефтени фирми не плащат данък печалба откакто са създадени, но това не е сюжет за този разказ. Така че да ми плачат тук, че много им били накърнени интересите, а не плащат една стотинка данък печалба, просто ме вади от равновесие. То това няма да продължи дълго, разбира се.
Да се върнем на таблиците – служителите да Ви напишат точно с трите имена и подпис, и да видим какво правим. Иначе няма да вземем решение, което да е адекватно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Пеев, доколкото разбрах Вие казахте, че отдавна го работите този закон и сте най-заинтересован да вкарвате изчистени закони. Аз имам въпрос: дали преди да вкарате закона, се срещахте със асоциациите? Защо трябваше в комисиите да изникват такива проблеми, каквито чуваме от становищата на асоциациите? Това е първият ми въпрос.
Вторият, както каза моят колега – уважаемата Председателка, тук сме Икономическа комисия. Много ми е интересно какъв ще бъде икономическият ефект конкретно върху битума? Какъв ще бъде процентът оскъпяване, въз основа на минал период? Примерно за 2018 г. използваните количества с колко процента съответно ще се оскъпят въз основа на тази промяна, която правим сега. Сега е ясно, че нямате готовност, но все пак между първо и второ четене да се сме наясно.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Даже бих препоръчала възможно най-бързо да го изпратите до комисиите, ние да се запознаем с цялата фактология.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Между първо и второ четене ще осигурим тази информация, защото аз не знам наизуст какво е било потреблението на битум за миналата година, още повече че го е нямало в Закона. Ние не получаваме фактическа информация от Националния статистически институт или от Митниците за това кой какво е внесъл, но многократно сме се срещали с хората от бранша. Искам да напомня за Закона за горивата, който беше приет, но не действа? Не искам да изпадам в такива ситуации, в които да предлагам в Закона неща, за които няма 100% съгласие между държавата и хората в бранша.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: В момента е такъв.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Затова нещата, които предлагаме тук са именно ядрото на промяната в Директивата. Много неща не сме включили, за които сме говорили с асоциациите, за които обаче има някакви противоречия с други членове на бранша. Така че сме се опитали да изчистим максимално нещата, представяйки ги пред Вас с най-малко конфликтни точки.
За законите, които са приети, господин Гечев, ще Ви бъдат предоставени. Не всички държави още са ги приели, има и други като нас. Възприемам това, което казвате, че трябва да бъда подготвен за всяка забележка.
За съжаление, те могат да бъдат хиляди и няма да мога да се сетя за всяко нещо, но ще имам в предвид това, което ми казвате, и между първо и второ четене ще Ви осигурим всичката информация.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Тянков.
МИХАИЛ ТЯНКОВ (представител на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Уважаеми народни представители, искам да Ви обърна внимание върху няколко казуса, за които спомена господинът. Първо, страните, за които казахте, че имат нула производство на битум. Тоест внасят 100% и е логично да държат битум, тъй като нямат.
Второ, как е регулирано това в Европейския съюз? Много просто – по начин, наречен „тикетинг“. Тоест държавата осигурява запаса, а всеки вносител седмично при внасянето внася предварително таксата. Предварително! Това улеснява всички нас. Ние си го слагаме в цената, като крайно това нещо ще го плати държавата. Тоест ние като си сложим такса, пътните фирми ще си сложат такса и накрая държавата ще плати това върху битума. Затова примерът, за който казахте, че няма изключение, но господин Джамбазов Ви даде становище на Асоциация в Германия, където има резерв.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Кажете точно какъв вид изключение?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предлагам Ви да направите специална работна група и наистина да се уточните.
МИХАИЛ ТЯНКОВ (представител на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Извинявайте, само един последен въпрос. А мислите ли, че ако приемете по този начин…
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Не, не. Няма да влизаме в диалог. Ясно е, че имате проблем, но мисля, че трябва да го решите по между си. Ние сме наясно, доколкото можем, без конкретните технически характеристики, които очакваме да получим, така че само последно господин Мирчев искаше думата.
МИХАИЛ ТЯНКОВ (представител на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Извинявайте, че Ви прекъсвам, но тъй като сте Икономическа комисия – това нещо, би рефлектирало в следното нещо, би създало фирми със сива икономика. Тоест фирми, които внасят, прехвърлят се и изчезват. Тоест те няма да държат резерв и ние като сериозни данъкоплатци, които внасяме сериозни количества, ние ще бъдем задължени, а фирми няма да бъдат. Ще има фирми, които ще внасят и след това няма да задържат. Това не би ли рефлектирало сериозно върху Вашия бюджет? (Реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Искате ли още думата за последно?
СТОЯН МИРЧЕВ: За последно, ако мога да кажа, аз разбрах от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, че държавата няма възможност да инвестира достатъчно средства, за да изгради такива складове, които в момента не съществуват на територията на България, а това е Държавата, нали? А, от друга страна, ние искаме от малки, средни и по-големи фирми, които се занимават с тази тема да направят тази инвестиция, което в случая също не ми се струва възможно. Тоест ние може да ликвидираме един бранш, а да се забравяме, че един от приоритетите на България е точно създаването на инфраструктура.
Моето лично предложение, не знам дали това ще мине на първо четене, но, ако мине, вносителите да седнат с Асоциацията и да разрешат този проблем преди гледането на второ четене, защото се вижда много дълбок проблем, който наистина може да коства развитието на инфраструктурата в държавата, и унищожаването на един цял бранш.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Последно, господин Пеев, заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Последно, бих искал да уточня, тъй като очевидно няма разбиране какъв е механизмът на всичко това, което се случва. Със сигурност фирмите, които търгуват с битум, има начин как да го съхраняват. Те го съхраняват. Задължението, което възниква за тях, на годината следваща вноса е между 10 и 15% от това, което е внесено миналата година, трябва да се съхранява за срок от една година – годината следваща годината на внос - 15% от това, което е внесено. Всички тези фирми, които се занимават с търговия на битум, очевидно го съхраняват. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Дори и аз разбрах, че не могат да го съхраняват толкова дълго. Дори и аз го разбрах.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Битумът като се внесе, той е в температурен режим от 160 градуса. Автоматично се разтоварва от автоцистерна, която е изолирана, в България няма ж.п. транспорт, в асфалтовата база, която произвежда, веднага, за да не губи тази енергия асфалтовата смес. Целият процес – от рафинерията, до производството на асфалт, който също се полага горещ, никъде не се съхранява. Изцяло е в температурен режим. Складови бази за битум няма. Ние се кръстим само да не замръзне някъде по пътя, защото…(Шум и реплики.)
СТАНИМИР ПЕЕВ (председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“): Именно заради това предлагаме да се съхранява в друг вид нефтопродукти. (Шум и реплики.)
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ (член на УС на Асоциацията на търговците на битум и битумни продукти): Просто го уточнявам, че не го съхраняваме.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Колеги, приключваме с дебата.
Първо, няма сега да го решим.
Второ, наистина седнете, чуйте браншовите организации, намерете най-добрия вариант, но бъдете подготвен за конкретиката, която и те ще Ви кажат. Тоест, наистина много сериозна подготовка Ви трябва и на Вас, за да седнете и говорите на една маса между първо и второ четене.
Колеги, приключваме с дебата. Предлагам за първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „против“ – 7 и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти е приет.
Благодаря Ви за участието.
Точка „Разни“.
Някой иска ли да се изкаже? Не.
Да поздравим госпожа Шевкед, която в неделя имаше юбилей и днес ни почерпи! Да е жива и здрава!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.10 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Катя Данчева
