Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г. -- за второ гласуване. (продължение)
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 80
На 4 март 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г. -- за второ гласуване. (продължение)
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, уважаеми гости откривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г. -- за второ гласуване. (продължение)
Налага се да разгледаме и да гласуваме едни технически редакции с цел уеднаквяване. Всички сте получили на имейлите си становището от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ към Народното събрание.
2. Разни.
Моля, да гласуваме така предложения дневен ред, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
По точка първа от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г., за второ гласуване. (продължение)
Наши гости са:
от Министерство на правосъдието: Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, Лиляна Гюрова – държавен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ и Любомир Талев – директор на Дирекция „Съвет по законодателство“;
от Министерство на финансите: Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисия за финансов надзор: Милен Милев – началник отдел „Нормативна дейност и методология“.
Предлагам първо да дадем думата на г-жа Ива Митева, директор на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право“ към Народното събрание.
Заповядайте.
ИВА МИТЕВА (директор на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право“ към Народното събрание): В началото ще започна с малко предистория и ще се опитам да бъда кратка.
След като го приехте преди две седмици закона се наложи да огледаме окончателните редакции. Събрахме се вносителите – Министерство на правосъдието, експерти от Народно събрание, Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор. Имаше за доуточняване някои препратки и да се стиковат текстове, става въпрос за Преходни и заключителни разпоредби, и по-скоро текстовете свързани с политиката за ангажираност, нейното публикуване и нейното изпълнение.
За съжаление обаче не успяхме да постигнем съгласие в Работната група, тъй като становището на Комисията за финансов надзор коренно се различаваше от становището на Министерство на финансите, Народно събрание и Министерство на правосъдието. Поради това решихме, че най-честно е законът да се върне в Комисия и народните представители все пак да бъдат информирани за това което се случва и да вземат информирано решение. Тъй като ако има проблем след това с прилагането, знаете че се отварят стенограмите и така е най-добре.
В случая се касае за това дали политиката за ангажираност може, ако е приета, въобще да не бъде публикувана. Тъй като ние от Народното събрание смятаме, че ако има политика за ангажираност, то тя трябва да бъде винаги публикувана. Това е целта и на Директивата публичност и прозрачност, или ако има такава политика за ангажираност нейното изпълнение също да бъде публикувано и то да бъде обявено. Има едно изключение в Директивата, което казва, че някои от изискванията на политиката за ангажираност или нейното изпълнение могат да не бъдат обявявани. Ние смятаме – Народно събрание, Министерство на финансите и Министерство на правосъдието, че ако съответното дружество е приело политика за ангажираност и още в самото начало то не е обявило, че няма да публикува дадени елементи от нея, например обяснения за начина на гласуване, как са вземани решенията, как конкретно е гласувано, след това в годишните доклади той не може да изключи това нещо, тоест той е длъжен да го обяви. А ако в самото начало когато се приема политиката за ангажираност той каже, че ще изключи прилагането на някои елементи от нея, тогава в годишните си доклади той може да го обясни това, да го мотивира и да даде своето становище.
В този контекст са разписани текстовете в допълнителния доклад. Гледахме между другото текстовете в другите държави членки. За съжаление повечето държави-членки са направили така нареченото „инкорпориране“, тоест „copy – paste“ на директивата, буквално преписване и без яснота как след това ще се прилага. Тъй като при нас възникна този проблем с прилагането, затова ние искахме да е ясно и да се уточни точно какво искаме да се случи по отношение на публичността на тази политика за ангажираност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От Министерство на правосъдието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благородия.
Докладът, мисля че беше абсолютно изчерпателен, включително и този който е до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм, и с който разполагат уважаемите народни представители. Това което е ключово всъщност, е именно политиката за ангажираност. Очевидно идеята на директивата е да има по-широка публичност. Буквално в съображенията се посочват, например бъдещите пенсионери за да са уверени в своите инвестиции и в своите спестявания, да има политика за ангажираност. Директивата допуска и да няма такава политика за ангажираност, но институционалният инвеститор да бъде така добър да си качи на сайта информация, защо не приема такава политика. Очевидно това също ще е знак за инвеститорите. При положение, че има политика за ангажираност, смятаме че се дължи и информация за изпълнението й ежегодно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Значи, подкрепяте предложените технически поправки? (Реплика: Да.) Благодаря Ви.
От Министерство на финансите.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Благодаря Ви, госпожо Савеклиева. Госпожа Цветанка Михайлова за съжаление нямаше възможност да присъства.
Както каза колегата, ние обсъдихме вече тези текстове. Становището ни е изложено в този кратък документ и то съвпада със становището на Народно събрание и на Министерство на правосъдието, а именно ние считаме, че духът на Директивата е, изискванията да са кумулативни и когато има политика за ангажираност тя да бъде публикувана и съответно нейното изпълнение да бъде публикувано. Не смятаме, че ще бъде прекалена административна тежест за задължените лица, тъй като те имат възможност да не приемат политика изобщо като обяснят защо, или пък да приемат политика, но да не спазват някои изисквания от нея, в който случай, разбира се, няма да публикуват съответното изпълнение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Комисия за финансов надзор.
МИЛЕН МИЛЕВ (началник отдел „Нормативна дейност и методология“): Благодаря.
Комисията за финансов надзор подкрепя доклада така както е представен, като изразява съображения относно това, че Директивата, според нас, дава максимална гъвкавост на финансовите институции да преценяват дали да обявяват или не резултатите от изпълнение на политиката за ангажираност. Съответно, считаме че когато има политика за ангажираност, може да няма при определени условия и мотивирани обяснения, да не се публикува информация за изпълнението на политиката.
Считаме, че като алтернативна възможност все пак следва да се обмисли предложението ни да се въведе максимално близко до текста на директивата, така както са приели другите държави-членки, по подобие на Австрия, Германия и още няколко такива. В такъв случай, ако се възприеме такъв подход, прилагането впоследствие ще бъде ангажимент на Надзорния орган и считаме, че няма да има проблем.
Отделно от това казваме, в случай че се приемат текстовете така както са предложени сега, считаме че засегнатите финансови институции, а именно инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране, застрахователи, пенсионноосигурителни дружества и презастрахователи ще бъдат поставени в по-неравностойно положение от техните колеги в другите държави-членки. Поради това, също ще се наложи допълнителна административна тежест, която не следва от директивата.
Това е нашето становище. Разбира се преценката е при вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, прави впечатление, че някои институции не са представени на нивото, което следва да са представени. Аз съм изненадан. Тук, нищо лично, но младият колега сега е шеф на отдел, ще стане шеф на КФН някой ден, но няма председател, няма заместник, какво става тук? по закон който е важен. Тук ще има дискусия по въпроса, сега ще стане дума, а тях ги няма за протокола.
Аз даже на Ваше място бих прекратил заседанието и ще ги извикам, и като дойдат тогава ще говорим. Защото сега, за какво става дума, за колегите които не се занимават с тези ценни книжа. Според мен не беше обяснено, пък моята професия е такава, че трябва да обяснявам на достъпен език. Проблемът е, че инвестиционните посредници за да провеждат такава политика на ангажираност те трябва да споделят с конкурентите си своята стратегия. Нали така? Така го кажете. Това е единият проблем, че едни публикуват, а други не публикуват. Тези които не публикуват просто ще ползват безплатни анализи и ще видят какви са предимствата на техните конкуренти опериращи на тези пазари, не само в България, но и извън нея. Затова съм си отбелязал този проблем тук, няма проблем с директивите, но за мен е абсурден варианта в определени случаи инвестиционният посредник да откаже да публикува и да се мотивира, и няма кой да оцени как се мотивира. Той ще се мотивира, че няма да публикува. Или трябва да публикуват или да не публикуват. Тук трябваше да чуем мнението, особено това касае Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор. Защото ние разбираме тук, че има някакво разминаване между тях, което е притеснително. Министерство на правосъдието оценява от гледна точка на приложението на директивата и юридическото основание, което е чудесно, само че въпросът е икономически и е свързан с конкурентоспособност. Даже и аз в момента не бих се заел да гласувам по определен начин дали е по-добре да не публикуват или да публикуват. Тук ни помогнаха с информацията, която и аз без това щях да запитам, как е в другите страни, но виждаме, че в другите страни е различно. Да не говорим, че естествено пазарите в Австрия и в Германия са несравнимо по-развити от българския пазар, но да се надяваме, че ние ще ги достигнем. Тоест, в цялата документация при второ четене беше артикулиран този проблем - да публикуват или да не публикуват, да имат ли възможност да публикуват в интернет и какви са им мотивите за да се откажат. По принцип изключвам възможността някой да си избира дали да публикува или да не публикува, това е безсмислено - или трябва всички да публикуват или да не публикуват.
Но нека да чуем още аргументи за това, какви са точно опасенията на Министерство на финансите, респективно на Комисията за финансов надзор, защото е странно, че двете държавни институции не са могли да намерят общ език, което е притеснително, а ние трябва да взимаме решение. Защото от тук присъстващите, по тази тема по понятни причини не са много хората, които са работили в тази много специфична сфера. Така, че нека да чуем още аргументи. Какви са им аргументите на финансите, че са съгласни и защо Комисията за финансов надзор е по-либерална по този въпрос. Сигурно имат някакви допълнителни аргументи? Къде е разминаването и какво очаквате от нас? Защото по-скоро Вие трябваше да ни убедите с аргументи за да знаем ние какво гласуваме. Защото едва ли тук групата депутати средно претеглено сме по-добри експерти от хората, които се занимават с това. Очевидно имате разногласия, кажете къде са те?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
От Министерство на финансите, заповядайте.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Благодаря Ви госпожо Савеклиева.
Господин Гечев на въпросите Ви, първо да кажем, че вносител на законопроекта е Министерството на правосъдието, а Министерството на финансите участва в работна група. Като работната група беше в изключително широк формат и в нея участваха всички заинтересовани лица – например асоциациите на инвестиционните посредници, на управляващите дружества, на банките и т.н., както и на дружествата, за които се … (Реплика от Румен Гечев: КФН идваха ли?) Да. Въпросът е, че в рамките на техническо обсъждане с експертите от Народно събрание стана ясно, че всъщност имаме различен прочит на текстовете, които са били вече внесени. Тоест, от там се появи проблемът, че директивата дава възможност да не се прилага едно или някое от изискванията. Прочитът който е направен от страна на Народно събрание, Министерство на правосъдието и нашия, тук става наистина въпрос за прочита на директивата, тъй като ние сме длъжни да я въведем така както се изисква, защото вносителят я нотифицира в Европейската комисия със съответните текстове.
Директивата дава възможност и политиката за ангажираност, какво предвижда всъщност? Когато един инвестиционен посредник или управляващо дружество, или пенсионноосигурително дружество, като тук засягаме само професионалните схеми, управляват средства, които не са техни, а са чужди, да дадат информация на лицата как се управляват тези средства. В случая политиката за ангажираност се отнася до това, когато те са инвестирали в акции на дружества, които са допуснати до регулиран пазар, дали в България или в друга държава-членка, те да обяснят как участват в управлението на тези дружества – дали участват изобщо, дали ходят на общи събрания, дали гласуват, дали по друг начин участват. И тъй като, както и Вие споменахте, Австрия, Германия и други много развити пазари, ако говорим за големи дружества, много от тях може и да участват много активно, като комуникират включително директно с дружествата, в които е инвестирано или с други заинтересувани дружества наоколо. Беше коментирано в работната група, че на нашия малък пазар с оглед и пропорционалността може да има изисквания от тази политика, които трудно да бъдат прилагани на местно ниво. Затова директивата дава възможност, според нас, и да не се приеме такава политика изобщо, или ако се приеме такава политика да се каже, че някои от изискванията няма да бъдат спазвани. Например инвестиционен посредник управляващ портфейл, който инвестира не голямо количество в акции може да каже, аз не провеждам директен диалог с тези дружества или няма да участвам активно в общи събрания. Но нашата теза е, че в момента в който дадена политика бъде приета, то тя трябва да бъде оповестена и после трябва да бъде оповестено как се изпълнява. Тоест, разликата е действително само в четенето на текста както е разписан в директивата, който съгласно вижданията на Министерство на правосъдието, пак казвам, и ние сме на същото мнение, че изискванията са кумулативни. Тоест, ако приемете политика я публикувате, ако има някакви изключения казвате какво не прилагате и защо не го прилагате. Но прочитът на колегите от Комисията за финансов надзор е, че ако приемете политика може да не я публикувате изобщо, или може да приемете политика, но да не публикувате как я изпълнявате. Което, според нас, не е в духа на директивата, тъй като ние наистина признаваме, че текстът не е безкрайно ясен и това не е за първи път да имаме такива текстове в директива. Затова когато имаме неяснота ние се опитваме да видим, гледали сме съответните съображения, както са изложили експертите от Народно събрание, които са относими към тези текстове.
Това е нашият прочит, но тъй като, както казахте Вие, не сме успели да постигнем съгласие, като действително в рамките на работната група поне това, което и ние сме разбирали от страна на бизнеса е, след като имат възможност някои изисквания да не приемат или пък да не приемат политика изобщо, за тях не би следвало да е административна тежест да публикуват след това. Защото те ще публикуват това което са си приели. Тоест, те могат да направят тази преценка кое ще им представлява прекалена тежест и просто да си опишат в политиката, че някои от тези изисквания не ги прилагат.
Ако имате допълнителни въпроси съм на Ваше разположение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Пендичева.
Други въпроси и коментари?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За колегите да уточним, Вие искате да кажете, правилно ли съм разбрал, че ако някой декларира за такава политика то зрителите трябва да могат да следят в интернет какво става, да се обясни как се реализира и т.н. Но Вие нищо не казахте за противоречието, че някои могат да не публикуват въобще. И тук каквито и да се съображенията аз се съмнявам, че ако има такава опция да не публикувам, за какво ще публикувам въобще да се разправям. Вие ще кажете, примерно теоретично би могло, че аз ако публикувам ще имам предимство пред останалите, защото ще съм по-прозрачен и те ще ме предпочитат. Така ли е? Но вие това премерихте ли го като влияние? Сигурни ли сте, че ако остане опцията, за която аз се съмнявам, че трябва да остане, или трябва да е за всички еднакво да няма такава опция, или ако има такава опция, с доста голяма сигурност Ви казвам, че или няма да има или ще са изключения компаниите, които ще публикуват. Защото публикуването, отчитането е от една страна добре като реклама, но от друга страна Вие знаете, че това крие определени рискове за тези, които публикуват. Тук става въпрос за много пари.
По принцип не виждам как бихме подкрепили, да кажем наши средства, които са отишли в инвестиционния посредник да ги влага в някакви фирми и да не се интересува как ги управляват. Това е по-скоро плашещо. Те могат да го направят, защото са чужди пари и те го правиха, и загубиха пари. Застрахователите със заплати 30 хил. месечно загубиха, юнаците си стоят там и си ги взимат, всеки път казвам на КФН. Те продължават нагло да взимат по 30 хил. месечно без премиите и загубиха 10 мил. в КТБ. Така ли беше? Те ще си инвестират там и няма да ни публикуват какво ще правят. Правилно сте поставили въпроса. Ще си взимат по 100 хил. лева и накрая ще ни хвърлят фалит или нещо друго. Какви са ни гаранциите?
Искаме да чуем от Вас предложение за текст, които ще гарантират интереса на вложителите, то разбира се и посредника е свързан с вложителите, защото ако стане нещо с него отиват и парите на вложителите, както е било досега. Поставяте ни в много лоша позиция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, професор Гечев.
Заповядайте.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Първо да поясним за възможността да не се публикува. Тя е придружена с мотивирано обяснение, тоест, директивата дава възможност, когато не се изпълнява нещо, то да се обясни мотивирано защо. Според нас, има дадена такава възможност, защото в директивата попадат, тъй като текстовете обхващат много широк кръг лица, освен инвестиционните посредници, управляващите дружества и застрахователни дружества, и така наречените пенсионни професионални схеми. Има държави-членки в които тези професионални схеми са с много малък на брой лица, например 50 лица. Те са много малки и някои от тях дори нямат интернет страници. Тоест, според нас, идеята тук е била, че само в случаите в които има такива много малки, които поради начина по който е формулирана директивата попадат в обхвата, имат възможност мотивирано да дадат обяснение защо не прилагат такава политика. (Реплики) Защото са много малки като от гледна точка административна тежест. Включително има и вариант инвестициите им например изобщо да не са в такива дружества, а да инвестират повече в дългови инструменти. Тоест, има възможности при които може мотивирано да се обясни, защо не се приема такава политика.
Спорът между нас по-скоро е не дали да има такава възможност, а директивата я дава и ние за съжаление няма как да избягаме от това, според нас, защото тя дава такава възможност. Въпросът е да се каже ясно, че ако не се приеме такава политика или ако има изключения от съдържанието на политиката те трябва да обяснят и да публикуват на страницата на дружеството.
По отношение на информацията, която се дава на инвеститорите за посредниците, което споменахте, за управлението на клиентските активи. Инвестиционните посредници са задължени по линия на техния специален закон за пазарите на финансови инструменти да дават такава подробна информация на тримесечие. Въпросът е, че това е публична информация до наистина широката публика и тя не цели да влезе в детайл на инвестиционна стратегия, а да има по принципни положения, като как се извършва участието в общи събрания или диалог с дружеството за взимане на решения, които са важни за дружеството и т.н.
Ние това можем да кажем, а ако колегите от Министерство на правосъдието имат да допълнят нещо ...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Милев.
МИЛЕН МИЛЕВ (началник отдел „Нормативна дейност и методология“): Благодаря.
Подкрепям казаното от колегата Пендичева, но само да допълня, че мотивираното обяснение което дружеството следва да публикува на интернет страницата си в случай, че реши да не приема политика или да не оповестява нейното изпълнение подлежи на контрол от страна на Комисия за финансов надзор. С този контрол считаме, че са защитени интересите на инвеститорите и на лицата, които вие споменахте. (Реплика: Контролът ще бъде от КФН?) Абсолютно. (Реплика: Защо, къде и как?) Дали мотивираното обяснение съответства на реалността на надзора при който осъществяваме … (Реплики) за ресорното управление, в чийто надзор попада съответното дружество или застраховане. Предвидени са административно-наказателни отговорности.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари? Мисля, че изяснихме въпроса.
Параграфите са четири - § 21, § 23, § 25 и § 27, които съответно се преномерират. Пред Вас са параграфите.
Параграф 21. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22. Виждате редакциите те са съвсем малки технически.
Който е „за“, моля да гласува § 21, който става § 22 по доклада на комисията.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 21, който става § 22 със съответната редакция се приема.
Параграф 23. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 23, който става § 24 със съответната редакция се приема.
Параграф 25. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 26 с редакция на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 25, който става § 26 със съответната редакция се приема.
Параграф 27. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Който е „за“, моля да гласува § 27, който става § 28 по доклада на комисията.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 27, който става § 28 със съответната редакция се приема.
С това редакциите са приети.
Благодаря на гостите и на уважаемите колеги.
По точка: РАЗНИ.
Другата сряда ще имаме отново заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.30 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Диляна Георгиева
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 80
На 4 март 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г. -- за второ гласуване. (продължение)
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от госпожа Даниела Савеклиева – заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Добър ден!
Уважаеми колеги, уважаеми гости откривам днешното заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г. -- за второ гласуване. (продължение)
Налага се да разгледаме и да гласуваме едни технически редакции с цел уеднаквяване. Всички сте получили на имейлите си становището от Дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ към Народното събрание.
2. Разни.
Моля, да гласуваме така предложения дневен ред, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.
По точка първа от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 902-01-63, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2019 г., за второ гласуване. (продължение)
Наши гости са:
от Министерство на правосъдието: Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, Лиляна Гюрова – държавен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ и Любомир Талев – директор на Дирекция „Съвет по законодателство“;
от Министерство на финансите: Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ и Елена Петрова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисия за финансов надзор: Милен Милев – началник отдел „Нормативна дейност и методология“.
Предлагам първо да дадем думата на г-жа Ива Митева, директор на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право“ към Народното събрание.
Заповядайте.
ИВА МИТЕВА (директор на Дирекция „Законодателна дейност и европейско право“ към Народното събрание): В началото ще започна с малко предистория и ще се опитам да бъда кратка.
След като го приехте преди две седмици закона се наложи да огледаме окончателните редакции. Събрахме се вносителите – Министерство на правосъдието, експерти от Народно събрание, Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор. Имаше за доуточняване някои препратки и да се стиковат текстове, става въпрос за Преходни и заключителни разпоредби, и по-скоро текстовете свързани с политиката за ангажираност, нейното публикуване и нейното изпълнение.
За съжаление обаче не успяхме да постигнем съгласие в Работната група, тъй като становището на Комисията за финансов надзор коренно се различаваше от становището на Министерство на финансите, Народно събрание и Министерство на правосъдието. Поради това решихме, че най-честно е законът да се върне в Комисия и народните представители все пак да бъдат информирани за това което се случва и да вземат информирано решение. Тъй като ако има проблем след това с прилагането, знаете че се отварят стенограмите и така е най-добре.
В случая се касае за това дали политиката за ангажираност може, ако е приета, въобще да не бъде публикувана. Тъй като ние от Народното събрание смятаме, че ако има политика за ангажираност, то тя трябва да бъде винаги публикувана. Това е целта и на Директивата публичност и прозрачност, или ако има такава политика за ангажираност нейното изпълнение също да бъде публикувано и то да бъде обявено. Има едно изключение в Директивата, което казва, че някои от изискванията на политиката за ангажираност или нейното изпълнение могат да не бъдат обявявани. Ние смятаме – Народно събрание, Министерство на финансите и Министерство на правосъдието, че ако съответното дружество е приело политика за ангажираност и още в самото начало то не е обявило, че няма да публикува дадени елементи от нея, например обяснения за начина на гласуване, как са вземани решенията, как конкретно е гласувано, след това в годишните доклади той не може да изключи това нещо, тоест той е длъжен да го обяви. А ако в самото начало когато се приема политиката за ангажираност той каже, че ще изключи прилагането на някои елементи от нея, тогава в годишните си доклади той може да го обясни това, да го мотивира и да даде своето становище.
В този контекст са разписани текстовете в допълнителния доклад. Гледахме между другото текстовете в другите държави членки. За съжаление повечето държави-членки са направили така нареченото „инкорпориране“, тоест „copy – paste“ на директивата, буквално преписване и без яснота как след това ще се прилага. Тъй като при нас възникна този проблем с прилагането, затова ние искахме да е ясно и да се уточни точно какво искаме да се случи по отношение на публичността на тази политика за ангажираност.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
От Министерство на правосъдието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Благородия.
Докладът, мисля че беше абсолютно изчерпателен, включително и този който е до председателя на Комисията по икономическа политика и туризъм, и с който разполагат уважаемите народни представители. Това което е ключово всъщност, е именно политиката за ангажираност. Очевидно идеята на директивата е да има по-широка публичност. Буквално в съображенията се посочват, например бъдещите пенсионери за да са уверени в своите инвестиции и в своите спестявания, да има политика за ангажираност. Директивата допуска и да няма такава политика за ангажираност, но институционалният инвеститор да бъде така добър да си качи на сайта информация, защо не приема такава политика. Очевидно това също ще е знак за инвеститорите. При положение, че има политика за ангажираност, смятаме че се дължи и информация за изпълнението й ежегодно.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Значи, подкрепяте предложените технически поправки? (Реплика: Да.) Благодаря Ви.
От Министерство на финансите.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Благодаря Ви, госпожо Савеклиева. Госпожа Цветанка Михайлова за съжаление нямаше възможност да присъства.
Както каза колегата, ние обсъдихме вече тези текстове. Становището ни е изложено в този кратък документ и то съвпада със становището на Народно събрание и на Министерство на правосъдието, а именно ние считаме, че духът на Директивата е, изискванията да са кумулативни и когато има политика за ангажираност тя да бъде публикувана и съответно нейното изпълнение да бъде публикувано. Не смятаме, че ще бъде прекалена административна тежест за задължените лица, тъй като те имат възможност да не приемат политика изобщо като обяснят защо, или пък да приемат политика, но да не спазват някои изисквания от нея, в който случай, разбира се, няма да публикуват съответното изпълнение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Комисия за финансов надзор.
МИЛЕН МИЛЕВ (началник отдел „Нормативна дейност и методология“): Благодаря.
Комисията за финансов надзор подкрепя доклада така както е представен, като изразява съображения относно това, че Директивата, според нас, дава максимална гъвкавост на финансовите институции да преценяват дали да обявяват или не резултатите от изпълнение на политиката за ангажираност. Съответно, считаме че когато има политика за ангажираност, може да няма при определени условия и мотивирани обяснения, да не се публикува информация за изпълнението на политиката.
Считаме, че като алтернативна възможност все пак следва да се обмисли предложението ни да се въведе максимално близко до текста на директивата, така както са приели другите държави-членки, по подобие на Австрия, Германия и още няколко такива. В такъв случай, ако се възприеме такъв подход, прилагането впоследствие ще бъде ангажимент на Надзорния орган и считаме, че няма да има проблем.
Отделно от това казваме, в случай че се приемат текстовете така както са предложени сега, считаме че засегнатите финансови институции, а именно инвестиционни посредници, предприятия за колективно инвестиране, застрахователи, пенсионноосигурителни дружества и презастрахователи ще бъдат поставени в по-неравностойно положение от техните колеги в другите държави-членки. Поради това, също ще се наложи допълнителна административна тежест, която не следва от директивата.
Това е нашето становище. Разбира се преценката е при вас.
Благодаря.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, прави впечатление, че някои институции не са представени на нивото, което следва да са представени. Аз съм изненадан. Тук, нищо лично, но младият колега сега е шеф на отдел, ще стане шеф на КФН някой ден, но няма председател, няма заместник, какво става тук? по закон който е важен. Тук ще има дискусия по въпроса, сега ще стане дума, а тях ги няма за протокола.
Аз даже на Ваше място бих прекратил заседанието и ще ги извикам, и като дойдат тогава ще говорим. Защото сега, за какво става дума, за колегите които не се занимават с тези ценни книжа. Според мен не беше обяснено, пък моята професия е такава, че трябва да обяснявам на достъпен език. Проблемът е, че инвестиционните посредници за да провеждат такава политика на ангажираност те трябва да споделят с конкурентите си своята стратегия. Нали така? Така го кажете. Това е единият проблем, че едни публикуват, а други не публикуват. Тези които не публикуват просто ще ползват безплатни анализи и ще видят какви са предимствата на техните конкуренти опериращи на тези пазари, не само в България, но и извън нея. Затова съм си отбелязал този проблем тук, няма проблем с директивите, но за мен е абсурден варианта в определени случаи инвестиционният посредник да откаже да публикува и да се мотивира, и няма кой да оцени как се мотивира. Той ще се мотивира, че няма да публикува. Или трябва да публикуват или да не публикуват. Тук трябваше да чуем мнението, особено това касае Министерство на финансите и Комисията за финансов надзор. Защото ние разбираме тук, че има някакво разминаване между тях, което е притеснително. Министерство на правосъдието оценява от гледна точка на приложението на директивата и юридическото основание, което е чудесно, само че въпросът е икономически и е свързан с конкурентоспособност. Даже и аз в момента не бих се заел да гласувам по определен начин дали е по-добре да не публикуват или да публикуват. Тук ни помогнаха с информацията, която и аз без това щях да запитам, как е в другите страни, но виждаме, че в другите страни е различно. Да не говорим, че естествено пазарите в Австрия и в Германия са несравнимо по-развити от българския пазар, но да се надяваме, че ние ще ги достигнем. Тоест, в цялата документация при второ четене беше артикулиран този проблем - да публикуват или да не публикуват, да имат ли възможност да публикуват в интернет и какви са им мотивите за да се откажат. По принцип изключвам възможността някой да си избира дали да публикува или да не публикува, това е безсмислено - или трябва всички да публикуват или да не публикуват.
Но нека да чуем още аргументи за това, какви са точно опасенията на Министерство на финансите, респективно на Комисията за финансов надзор, защото е странно, че двете държавни институции не са могли да намерят общ език, което е притеснително, а ние трябва да взимаме решение. Защото от тук присъстващите, по тази тема по понятни причини не са много хората, които са работили в тази много специфична сфера. Така, че нека да чуем още аргументи. Какви са им аргументите на финансите, че са съгласни и защо Комисията за финансов надзор е по-либерална по този въпрос. Сигурно имат някакви допълнителни аргументи? Къде е разминаването и какво очаквате от нас? Защото по-скоро Вие трябваше да ни убедите с аргументи за да знаем ние какво гласуваме. Защото едва ли тук групата депутати средно претеглено сме по-добри експерти от хората, които се занимават с това. Очевидно имате разногласия, кажете къде са те?
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
От Министерство на финансите, заповядайте.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Благодаря Ви госпожо Савеклиева.
Господин Гечев на въпросите Ви, първо да кажем, че вносител на законопроекта е Министерството на правосъдието, а Министерството на финансите участва в работна група. Като работната група беше в изключително широк формат и в нея участваха всички заинтересовани лица – например асоциациите на инвестиционните посредници, на управляващите дружества, на банките и т.н., както и на дружествата, за които се … (Реплика от Румен Гечев: КФН идваха ли?) Да. Въпросът е, че в рамките на техническо обсъждане с експертите от Народно събрание стана ясно, че всъщност имаме различен прочит на текстовете, които са били вече внесени. Тоест, от там се появи проблемът, че директивата дава възможност да не се прилага едно или някое от изискванията. Прочитът който е направен от страна на Народно събрание, Министерство на правосъдието и нашия, тук става наистина въпрос за прочита на директивата, тъй като ние сме длъжни да я въведем така както се изисква, защото вносителят я нотифицира в Европейската комисия със съответните текстове.
Директивата дава възможност и политиката за ангажираност, какво предвижда всъщност? Когато един инвестиционен посредник или управляващо дружество, или пенсионноосигурително дружество, като тук засягаме само професионалните схеми, управляват средства, които не са техни, а са чужди, да дадат информация на лицата как се управляват тези средства. В случая политиката за ангажираност се отнася до това, когато те са инвестирали в акции на дружества, които са допуснати до регулиран пазар, дали в България или в друга държава-членка, те да обяснят как участват в управлението на тези дружества – дали участват изобщо, дали ходят на общи събрания, дали гласуват, дали по друг начин участват. И тъй като, както и Вие споменахте, Австрия, Германия и други много развити пазари, ако говорим за големи дружества, много от тях може и да участват много активно, като комуникират включително директно с дружествата, в които е инвестирано или с други заинтересувани дружества наоколо. Беше коментирано в работната група, че на нашия малък пазар с оглед и пропорционалността може да има изисквания от тази политика, които трудно да бъдат прилагани на местно ниво. Затова директивата дава възможност, според нас, и да не се приеме такава политика изобщо, или ако се приеме такава политика да се каже, че някои от изискванията няма да бъдат спазвани. Например инвестиционен посредник управляващ портфейл, който инвестира не голямо количество в акции може да каже, аз не провеждам директен диалог с тези дружества или няма да участвам активно в общи събрания. Но нашата теза е, че в момента в който дадена политика бъде приета, то тя трябва да бъде оповестена и после трябва да бъде оповестено как се изпълнява. Тоест, разликата е действително само в четенето на текста както е разписан в директивата, който съгласно вижданията на Министерство на правосъдието, пак казвам, и ние сме на същото мнение, че изискванията са кумулативни. Тоест, ако приемете политика я публикувате, ако има някакви изключения казвате какво не прилагате и защо не го прилагате. Но прочитът на колегите от Комисията за финансов надзор е, че ако приемете политика може да не я публикувате изобщо, или може да приемете политика, но да не публикувате как я изпълнявате. Което, според нас, не е в духа на директивата, тъй като ние наистина признаваме, че текстът не е безкрайно ясен и това не е за първи път да имаме такива текстове в директива. Затова когато имаме неяснота ние се опитваме да видим, гледали сме съответните съображения, както са изложили експертите от Народно събрание, които са относими към тези текстове.
Това е нашият прочит, но тъй като, както казахте Вие, не сме успели да постигнем съгласие, като действително в рамките на работната група поне това, което и ние сме разбирали от страна на бизнеса е, след като имат възможност някои изисквания да не приемат или пък да не приемат политика изобщо, за тях не би следвало да е административна тежест да публикуват след това. Защото те ще публикуват това което са си приели. Тоест, те могат да направят тази преценка кое ще им представлява прекалена тежест и просто да си опишат в политиката, че някои от тези изисквания не ги прилагат.
Ако имате допълнителни въпроси съм на Ваше разположение.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Пендичева.
Други въпроси и коментари?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За колегите да уточним, Вие искате да кажете, правилно ли съм разбрал, че ако някой декларира за такава политика то зрителите трябва да могат да следят в интернет какво става, да се обясни как се реализира и т.н. Но Вие нищо не казахте за противоречието, че някои могат да не публикуват въобще. И тук каквито и да се съображенията аз се съмнявам, че ако има такава опция да не публикувам, за какво ще публикувам въобще да се разправям. Вие ще кажете, примерно теоретично би могло, че аз ако публикувам ще имам предимство пред останалите, защото ще съм по-прозрачен и те ще ме предпочитат. Така ли е? Но вие това премерихте ли го като влияние? Сигурни ли сте, че ако остане опцията, за която аз се съмнявам, че трябва да остане, или трябва да е за всички еднакво да няма такава опция, или ако има такава опция, с доста голяма сигурност Ви казвам, че или няма да има или ще са изключения компаниите, които ще публикуват. Защото публикуването, отчитането е от една страна добре като реклама, но от друга страна Вие знаете, че това крие определени рискове за тези, които публикуват. Тук става въпрос за много пари.
По принцип не виждам как бихме подкрепили, да кажем наши средства, които са отишли в инвестиционния посредник да ги влага в някакви фирми и да не се интересува как ги управляват. Това е по-скоро плашещо. Те могат да го направят, защото са чужди пари и те го правиха, и загубиха пари. Застрахователите със заплати 30 хил. месечно загубиха, юнаците си стоят там и си ги взимат, всеки път казвам на КФН. Те продължават нагло да взимат по 30 хил. месечно без премиите и загубиха 10 мил. в КТБ. Така ли беше? Те ще си инвестират там и няма да ни публикуват какво ще правят. Правилно сте поставили въпроса. Ще си взимат по 100 хил. лева и накрая ще ни хвърлят фалит или нещо друго. Какви са ни гаранциите?
Искаме да чуем от Вас предложение за текст, които ще гарантират интереса на вложителите, то разбира се и посредника е свързан с вложителите, защото ако стане нещо с него отиват и парите на вложителите, както е било досега. Поставяте ни в много лоша позиция.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, професор Гечев.
Заповядайте.
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Първо да поясним за възможността да не се публикува. Тя е придружена с мотивирано обяснение, тоест, директивата дава възможност, когато не се изпълнява нещо, то да се обясни мотивирано защо. Според нас, има дадена такава възможност, защото в директивата попадат, тъй като текстовете обхващат много широк кръг лица, освен инвестиционните посредници, управляващите дружества и застрахователни дружества, и така наречените пенсионни професионални схеми. Има държави-членки в които тези професионални схеми са с много малък на брой лица, например 50 лица. Те са много малки и някои от тях дори нямат интернет страници. Тоест, според нас, идеята тук е била, че само в случаите в които има такива много малки, които поради начина по който е формулирана директивата попадат в обхвата, имат възможност мотивирано да дадат обяснение защо не прилагат такава политика. (Реплики) Защото са много малки като от гледна точка административна тежест. Включително има и вариант инвестициите им например изобщо да не са в такива дружества, а да инвестират повече в дългови инструменти. Тоест, има възможности при които може мотивирано да се обясни, защо не се приема такава политика.
Спорът между нас по-скоро е не дали да има такава възможност, а директивата я дава и ние за съжаление няма как да избягаме от това, според нас, защото тя дава такава възможност. Въпросът е да се каже ясно, че ако не се приеме такава политика или ако има изключения от съдържанието на политиката те трябва да обяснят и да публикуват на страницата на дружеството.
По отношение на информацията, която се дава на инвеститорите за посредниците, което споменахте, за управлението на клиентските активи. Инвестиционните посредници са задължени по линия на техния специален закон за пазарите на финансови инструменти да дават такава подробна информация на тримесечие. Въпросът е, че това е публична информация до наистина широката публика и тя не цели да влезе в детайл на инвестиционна стратегия, а да има по принципни положения, като как се извършва участието в общи събрания или диалог с дружеството за взимане на решения, които са важни за дружеството и т.н.
Ние това можем да кажем, а ако колегите от Министерство на правосъдието имат да допълнят нещо ...
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Господин Милев.
МИЛЕН МИЛЕВ (началник отдел „Нормативна дейност и методология“): Благодаря.
Подкрепям казаното от колегата Пендичева, но само да допълня, че мотивираното обяснение което дружеството следва да публикува на интернет страницата си в случай, че реши да не приема политика или да не оповестява нейното изпълнение подлежи на контрол от страна на Комисия за финансов надзор. С този контрол считаме, че са защитени интересите на инвеститорите и на лицата, които вие споменахте. (Реплика: Контролът ще бъде от КФН?) Абсолютно. (Реплика: Защо, къде и как?) Дали мотивираното обяснение съответства на реалността на надзора при който осъществяваме … (Реплики) за ресорното управление, в чийто надзор попада съответното дружество или застраховане. Предвидени са административно-наказателни отговорности.
ПРЕДС. ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате ли други въпроси, коментари? Мисля, че изяснихме въпроса.
Параграфите са четири - § 21, § 23, § 25 и § 27, които съответно се преномерират. Пред Вас са параграфите.
Параграф 21. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 22. Виждате редакциите те са съвсем малки технически.
Който е „за“, моля да гласува § 21, който става § 22 по доклада на комисията.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 21, който става § 22 със съответната редакция се приема.
Параграф 23. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 23, който става § 24 със съответната редакция се приема.
Параграф 25. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25, който става § 26 с редакция на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 25, който става § 26 със съответната редакция се приема.
Параграф 27. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Който е „за“, моля да гласува § 27, който става § 28 по доклада на комисията.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за § 27, който става § 28 със съответната редакция се приема.
С това редакциите са приети.
Благодаря на гостите и на уважаемите колеги.
По точка: РАЗНИ.
Другата сряда ще имаме отново заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.30 часа)
ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Даниела Савеклиева
Стенограф:
Диляна Георгиева
