Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 86
На 24 юни 2020 г., (сряда) от 13.00 часа в зала 3, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател и госпожа Адлен Шевкед, заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам днешното заседание на комисията.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. – за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Разни.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
- от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“;
- от Патентно ведомство на Република България: Силвия Беркова-Донкова – главен секретар и Оля Димитрова – директор на Дирекция „Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни“;
- от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Радка Йосифова – ръководител направление „Право“;
- от Представители на индустриалната собственост (ПИС): адв. Васил Павлов – европейски представител по марки и дизайни, и адв. Магдалена Радулова.
Добре дошли!
Имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Няколко думи, тъй като малко по-късно ще дам колегите ми Даниела Савеклиева и Адлен Шевкед да продължат да водят заседанието на комисията – предвид ранното свършване на пленарното заседание, днес се обърка цялата програма, като предистория. Това е трети опит за гледане на този закон. През 2012 г. – тогава не бях депутат – законът не беше разглеждан от депутатите. През 2015 г. мина на първо четене в Комисията и в залата, след което по изрично настояване на госпожа Цецка Цачева, със съгласието на всички парламентарни групи, беше оставен на изчакване. Това е трети опит, в който темата за представителството на Патентното ведомство и битката между адвокатското съсловие и така наречените ПИС – Представители на индустриалната собственост, да влезе. Съвсем нормално покрай пандемията – причините за отлагането, не можахме да го гледаме през тези три месеца. Оттук нататък предлагам да дадем думата много накратко, тъй като мотивите сме ги чели.
За колегите, които не са успели да се запознаят с всички мотиви – от едната страна на спора е Патентното ведомство и вносителите, от другата страна на спора са така наречените Представителите на индустриалната собственост - ПИС. Аз лично ще настоявам между първо и второ четене да имаме максималния срок, за да се изгладят тези противоречия.
Заповядайте, министър Иванова. Много накратко, тъй като мотивите сме ги чели – ако имате да добавите нещо, имате думата.
Предполагам, че сте чели становището на АОБР (Асоциацията на организациите на българските работодатели) – едно към едно повтаря абсолютно всички становища, които пък имате ПИС-овете. Така че има проблем със Закона – той е свързан не толкова с първата част, която касае работата по патентите, колкото с представителството на тази гилдия. Това е много накратко.
Госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Освен очертания проблем, който председателят посочи, искам да обърна внимание, че в законопроекта има промени и в други посоки. Целта е да се приведе Законът за патентите и регистрацията на полезните модели в съответствие с Решение № 704 от 2018 г. във връзка с промяна на модела на административно обслужване. Тъй като във връзка и с това решение, и с изпълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност изискванията към определените регулаторни режими трябва да са въведени в закон, а не в подзаконов акт, голяма част от изискванията на наредбата, свързана с приложението на Закона, е транспонирана в самия законопроект, като са предвидени редица облекчения, свързани със служебното осигуряване на документи на заявителите.
В допълнение бих подчертала и въвеждането на задължителната застраховка „Професионална отговорност“ за лицата, осъществяващи представителство по индустриална собственост.
В заключение – имаме и разпоредби, които са свързани с хармонизиране на нашето законодателство с редица задължения, които са регламентирани в правото на Европейския съюз. Ще се осигури прилагането на разпоредбите на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единния патентен съд, спазването на Регламент 1257/2012 за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила и прилагането на Регламент 933/2019 относно сертификатите за закрила на лекарствени продукти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Патентно ведомство.
СИЛВИЯ БЕРКОВА-ДОНКОВА (главен секретар на Патентно ведомство): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз също ще се опитам да бъда съвсем кратка. Бих искала да добавя само по въпроса, свързан с регулирането на правилата за осъществяване на дейност като представители на индустриална собственост. Тези правила претърпяха голяма промяна в сравнение с варианта, в който бяха изготвени преди обществените консултации. Ние се постарахме много подробно да обсъдим и приехме една огромна част от направените предложения в рамките на обществените консултации, защото искаме да бъдем максимално полезни, максимално изчерпателни и коректни в това, което правим.
Продължаваме да застъпваме становището, че не е необходимо да си положил изпит специално като представител по индустриална собственост, за да имаш право да представляваш заявители пред Патентното ведомство. Считаме, че това може да бъде осъществявано по достатъчно професионален начин и от лица, които са вписани в адвокатските колегии, както и от техните сдружения, тъй като продължаваме да смятаме, че те и към момента извършват подобно представителство, само че го извършват пред съда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, много накратко – това е основният спор. Просто се използва случаят на Евродиректива…
Ще Ви дам думата след малко. Колежката Адлен Шевкед ще продължи да води, защото в 14.00 ч. имам друго заседание.
Тъй като съм свидетел на събитията от 2015 г., тогава първата задача беше да се приеме специален закон за Представителите на индустриалната собственост, което нямаше как да стане. Второ, да се създаде специална камара, както има на винарите, на строителите и така нататък. Спомням си, че с тогавашното ръководство на парламента коментирахме, че ако всяка гилдия си прави камара, нещата няма да стигнат доникъде. Спирам дотам – какво е било през 2015 г.
В момента ситуацията е такава, че покрай някои промени, свързани с европейското законодателство, първата част, естествено, касае материята на патентите и полезните модели – Вие ще го видите. Там, между другото, има много малко забележки от страна на специалистите по интелектуална собственост и АОБР. По втората част обаче, която е свързана с представителството пред Патентното ведомство, има неща, които – колкото и да са отстъпвали и двете страни, все още не е достигнат някакъв консенсус.
Това, което мога аз да Ви гарантирам, е, че в залата – по принцип за първо четене подкрепям този законопроект, но само по принцип – ние ще искаме максимално дълъг срок между първо и второ четене, за да се огладят доста противоречия. И второ, каквото зависи от нас като ръководство на нашата Комисия, ще направим всичко възможно докато не се достигне до някакъв консенсус или някакво изглаждане на мненията от двете страни, да не го внасяме за второ четене в залата, за да стигнем все пак до някакъв разумен подход. Спирам дотук.
Давам думата на госпожа Адлен Шевкед да продължи.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, господин Председател.
Заповядайте.
РАДКА ЙОСИФОВА (ръководител направление „Правно“ към Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Благодаря Ви.
Тъй като колегите Радулова и Павлов имат по-специализирано и детайлно мнение по законопроекта, аз искам да кажа общите съображения, които са съображения на бизнеса. Това е становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Има го този спор, който господин Кънев очерта, но аз лично не мога да се съглася, че става въпрос за някакъв спор между две групи адвокати, които се конкурират и искат да се изместят едни други, защото не е толкова просто.
Ние имаме възражения и по общите норми – предложения, които касаят въвеждането на Регламента, има предвидени дискриминационни срокове и други неща, които в нашето становище са много подробно обяснени.
Що се отнася до начините на представителство – това е изключително съществен въпрос, що се касае до защита на инвестициите и на обектите, закрилата на обектите в нашата страна. Всяко съмнение, че би се допуснал такъв много либерален режим на всеки един, не съществуват достатъчно гаранции точно за закрила на тези обекти на интелектуалната собственост, което е от съществено значение за развитието на всеки бизнес, защото става въпрос и за едни дългосрочно закриляни права.
Много са слаби мотивите на тези предложения – просто се казва, че трябва да се подобри конкуренцията, а как точно ще се подобри, когато се допуснат да се конкурират лица без някакви нормативно установени, поне минимален набор критерии, на които да отговарят. Ако се каже само, че всеки, който упражнява адвокатска професия, би могъл с оглед подобряване на средата, това вече поставя в опасност развитието на тези процеси и е много сложно законодателството, въобще процедурите по този закон.
Становището, което е представено, е много подробно, разглежда от много страни тези неща. Не бих искала да ангажирам повече вниманието и времето на Комисията – колегите ако имат нещо специфично, но моля да имате предвид това.
Благодаря.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, госпожо Йосифова.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА (Представител на индустриалната собственост): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам честта да бъда упълномощена и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) да изразя становището по внесения законопроект. Както подчерта и колегата от КРИБ, становището, което включително е и на БТПП, е много подробно и няма да го повтарям. Искам само да подчертая, както направи и колегата, че спорът за представителството в действителност не е само борба на две отделни гилдии. Очакването на вносителя, както е посочено в мотивите на законопроекта, е, че с либерализацията на представителството пред Патентното ведомство ще се постигне намаляване на финансовата тежест за потребителите. Това ще се осъществи, от една страна, като в отделните фази на производството – в съдебната и административната, ще се ползва само един представител, и от друга, с повишаването на конкуренцията ще се намали и цената на предоставяната услуга.
Не вярваме, че очакванията на вносителя ще бъдат удовлетворени с предложените изменения.
Ето защо, на първо място, практиката досега сочи, че извършваните действия в отделните етапи на производството – в съдебния и административния, всъщност се заплащат отделно, без значение колко представители ползват заявителите или притежателите на права.
На следващо място, разширяването на кръга на лицата, които предоставят представителство, може да доведе до понижаване на цената на услугата, но тук седи въпросът с качеството на тази услуга, както и въпросът дали след недостатъчно адекватната намеса на един непрофесионален представител в рамките на производството всъщност ефектът за заявителя или притежателя на правата няма да нанесе много по-сериозна финансова щета, която да е по-висока от цената на професионалната услуга.
Всички сте наясно, че едно сериозно изобретение или наложена на пазара марка има значителна икономическа стойност за нейния притежател, съответно заявител.
Ето защо от името на БТПП и нейните членове искам да кажа, че предложените промени за либерализацията на представителството по-скоро са неприемливи, отколкото полезни за стопанските субекти в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, госпожо Радулова.
Господин Павлов, заповядайте.
АДВ. ВАСИЛ ПАВЛОВ (представител на индустриалната собственост): Благодаря Ви, госпожо Заместник-председател.
Уважаеми народни представители, госпожо Заместник-министър! Ще бъда максимално кратък, тъй като, убеден съм, членовете на Комисията са запознати с нашето становище по така поставения въпрос. Действително законопроектът във вида, в който е внесен, има две части, по едната от които практически няма спорове – там се изглаждат определени недостатъци на съществуващата система, съобразени са някои нови хипотези, свързани с международните актове. Втората, по-спорната част е свързана с представителството, и най-вече с това как да бъде регулирана тази професия, ако изобщо тя бъде регулирана.
Благодаря на работодателските организации, които изключително горещо този път са подкрепили нашето становище – очевидно започва вече да става ясен проблемът, по-комплексният проблем, свързан с представителството, и онова, което колежката каза, че най-вероятно това ще доведе до спад в качеството на услугата, независимо дали ще доведе, или не до спад на цената на тази услуга.
Продължаваме да считаме, че представителството пред Патентното ведомство, като първа фаза в редица производства, има изключително специфичен характер и налага специфични познания, с които общопрактикуващите адвокати, какъвто апропо съм и аз – аз съм и адвокат, и представител по индустриална собственост, твърдя, че не разполагат.
Позволявам си да обърна внимание, че преди няколко месеца парламентът прие закон, в който бяха въведени редица преклузии в административните производства, или най-малкото значително ограничаване възможността да бъдат поправени бездействията на страните. В този смисъл липсата на познания, специализирани в областта, поставя под сериозен риск интересите на заявителите на обекти на индустриална собственост.
За да бъда малко по-конкретен, ще си позволя да Ви обърна внимание, че само в областта на търговските марки действат над 10 нормативни акта – национални и международни. Налице са методически указания на Патентното ведомство, които обобщават практиката му, както и методически указания на Службата по интелектуална собственост на Европейския съюз, чийто общ размер е от порядъка на 600 – 700 страници. Отделно от това, имаме над 30 – 40 задължителни решения на Европейския съд, които имат директен ефект и директно влияние върху практиката и юриспруденцията. Моят въпрос е: според Вас средностатистическият общопрактикуващ адвокат запознат ли е с тези нормативни актове и в състояние ли е да ги прилага?
Тук е директорът на дирекция „Патентна експертиза“ – човек с многогодишен опит, който сам знае колко е трудно един юрист, подчертавам, общопрактикуващ юрист да заяви и мине процедурата по издаване на патент.
Така че в този смисъл ние продължаваме да поддържаме тезата, че либерализацията на пазара във вида, в който тя се предлага от Патентното ведомство и Министерството на икономиката, не би довела със сигурност до спад на цените и съответно до по-добра икономическа обосновка за потребителя, но със сигурност би довела до спад в качеството на услугата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, господин Павлов.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз четох Проектозакона, погледнах и мотивите, но това, което прочетох, потвърди предварителната ми нагласа, тъй като в УНСС има Център по интелектуална собственост и такава специалност; тъй като не „Интелектуална собственост“, но други дисциплини съм водил с тези студенти и сега имам някаква представа. Това е много сложна материя. Накратко казано, не си представям, че адвокат – специалист по бракоразводни дела, може да влезе в тази материя. Разбирам искането за по-голяма конкуренция, но това е все едно да отидеш на лекар, въобще някакъв лекар, който ще ти прави неврохирургия или нещо друго – има си тесни специалисти. И ние, икономистите – няма как да си специалист по всичко, ти си такъв в някаква област.
Тоест моето лично мнение е, че ще подкрепя изискването за професионална квалификация на тази изключително сложна материя, която става все по-сложна в последните години. Даже виждаме, че непрекъснато и на корпоративно, и на междудържавно равнище се водят стотици и хиляди дела, които предполагат много специфична професионална подготовка. Няма как всеки адвокат да може да представлява. Така както един специалист – юрист по патентно право, не може да бъде специалист по наказателно право и така нататък.
Накрая определящото – с повечето колеги, мисля, сме възприели един принцип, поне аз си го следвам – какво правят другите страни и народи в Европейския съюз, как е в Чехия, във Франция. Това не можах да направя, но до влизането в парламента обещавам, че ще го погледна лично в интернет – да направя за себе си анализ, за да съм сигурен, че не бъркам. Но специалната подготовка е абсолютно задължителна. Държавата вече решава как ги квалифицира, какви изпити, кой, къде. Но наистина не мога да си представя, че адвокат – специалист по всичко, ще защитава въпроси, които са свързани с патенти, лицензи и други, които са по-сложни, отколкото си представят някои хора.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви.
Други колеги? Няма.
Да пристъпим към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, който е „за“ моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели е приет на първо четене.
Колеги, някой да има да постави въпрос в точка „Разни“? Няма.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 13.25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Адлен Шевкед
Стенограф:
Райна Зарева
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 86
На 24 юни 2020 г., (сряда) от 13.00 часа в зала 3, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 13.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател и госпожа Адлен Шевкед, заместник-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам днешното заседание на комисията.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. – за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Разни.
По първа точка от дневния ред наши гости са:
- от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“;
- от Патентно ведомство на Република България: Силвия Беркова-Донкова – главен секретар и Оля Димитрова – директор на Дирекция „Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни“;
- от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Радка Йосифова – ръководител направление „Право“;
- от Представители на индустриалната собственост (ПИС): адв. Васил Павлов – европейски представител по марки и дизайни, и адв. Магдалена Радулова.
Добре дошли!
Имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам.
Моля да го гласуваме.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Няколко думи, тъй като малко по-късно ще дам колегите ми Даниела Савеклиева и Адлен Шевкед да продължат да водят заседанието на комисията – предвид ранното свършване на пленарното заседание, днес се обърка цялата програма, като предистория. Това е трети опит за гледане на този закон. През 2012 г. – тогава не бях депутат – законът не беше разглеждан от депутатите. През 2015 г. мина на първо четене в Комисията и в залата, след което по изрично настояване на госпожа Цецка Цачева, със съгласието на всички парламентарни групи, беше оставен на изчакване. Това е трети опит, в който темата за представителството на Патентното ведомство и битката между адвокатското съсловие и така наречените ПИС – Представители на индустриалната собственост, да влезе. Съвсем нормално покрай пандемията – причините за отлагането, не можахме да го гледаме през тези три месеца. Оттук нататък предлагам да дадем думата много накратко, тъй като мотивите сме ги чели.
За колегите, които не са успели да се запознаят с всички мотиви – от едната страна на спора е Патентното ведомство и вносителите, от другата страна на спора са така наречените Представителите на индустриалната собственост - ПИС. Аз лично ще настоявам между първо и второ четене да имаме максималния срок, за да се изгладят тези противоречия.
Заповядайте, министър Иванова. Много накратко, тъй като мотивите сме ги чели – ако имате да добавите нещо, имате думата.
Предполагам, че сте чели становището на АОБР (Асоциацията на организациите на българските работодатели) – едно към едно повтаря абсолютно всички становища, които пък имате ПИС-овете. Така че има проблем със Закона – той е свързан не толкова с първата част, която касае работата по патентите, колкото с представителството на тази гилдия. Това е много накратко.
Госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Освен очертания проблем, който председателят посочи, искам да обърна внимание, че в законопроекта има промени и в други посоки. Целта е да се приведе Законът за патентите и регистрацията на полезните модели в съответствие с Решение № 704 от 2018 г. във връзка с промяна на модела на административно обслужване. Тъй като във връзка и с това решение, и с изпълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност изискванията към определените регулаторни режими трябва да са въведени в закон, а не в подзаконов акт, голяма част от изискванията на наредбата, свързана с приложението на Закона, е транспонирана в самия законопроект, като са предвидени редица облекчения, свързани със служебното осигуряване на документи на заявителите.
В допълнение бих подчертала и въвеждането на задължителната застраховка „Професионална отговорност“ за лицата, осъществяващи представителство по индустриална собственост.
В заключение – имаме и разпоредби, които са свързани с хармонизиране на нашето законодателство с редица задължения, които са регламентирани в правото на Европейския съюз. Ще се осигури прилагането на разпоредбите на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единния патентен съд, спазването на Регламент 1257/2012 за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила и прилагането на Регламент 933/2019 относно сертификатите за закрила на лекарствени продукти.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Патентно ведомство.
СИЛВИЯ БЕРКОВА-ДОНКОВА (главен секретар на Патентно ведомство): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Аз също ще се опитам да бъда съвсем кратка. Бих искала да добавя само по въпроса, свързан с регулирането на правилата за осъществяване на дейност като представители на индустриална собственост. Тези правила претърпяха голяма промяна в сравнение с варианта, в който бяха изготвени преди обществените консултации. Ние се постарахме много подробно да обсъдим и приехме една огромна част от направените предложения в рамките на обществените консултации, защото искаме да бъдем максимално полезни, максимално изчерпателни и коректни в това, което правим.
Продължаваме да застъпваме становището, че не е необходимо да си положил изпит специално като представител по индустриална собственост, за да имаш право да представляваш заявители пред Патентното ведомство. Считаме, че това може да бъде осъществявано по достатъчно професионален начин и от лица, които са вписани в адвокатските колегии, както и от техните сдружения, тъй като продължаваме да смятаме, че те и към момента извършват подобно представителство, само че го извършват пред съда.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, много накратко – това е основният спор. Просто се използва случаят на Евродиректива…
Ще Ви дам думата след малко. Колежката Адлен Шевкед ще продължи да води, защото в 14.00 ч. имам друго заседание.
Тъй като съм свидетел на събитията от 2015 г., тогава първата задача беше да се приеме специален закон за Представителите на индустриалната собственост, което нямаше как да стане. Второ, да се създаде специална камара, както има на винарите, на строителите и така нататък. Спомням си, че с тогавашното ръководство на парламента коментирахме, че ако всяка гилдия си прави камара, нещата няма да стигнат доникъде. Спирам дотам – какво е било през 2015 г.
В момента ситуацията е такава, че покрай някои промени, свързани с европейското законодателство, първата част, естествено, касае материята на патентите и полезните модели – Вие ще го видите. Там, между другото, има много малко забележки от страна на специалистите по интелектуална собственост и АОБР. По втората част обаче, която е свързана с представителството пред Патентното ведомство, има неща, които – колкото и да са отстъпвали и двете страни, все още не е достигнат някакъв консенсус.
Това, което мога аз да Ви гарантирам, е, че в залата – по принцип за първо четене подкрепям този законопроект, но само по принцип – ние ще искаме максимално дълъг срок между първо и второ четене, за да се огладят доста противоречия. И второ, каквото зависи от нас като ръководство на нашата Комисия, ще направим всичко възможно докато не се достигне до някакъв консенсус или някакво изглаждане на мненията от двете страни, да не го внасяме за второ четене в залата, за да стигнем все пак до някакъв разумен подход. Спирам дотук.
Давам думата на госпожа Адлен Шевкед да продължи.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, господин Председател.
Заповядайте.
РАДКА ЙОСИФОВА (ръководител направление „Правно“ към Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Благодаря Ви.
Тъй като колегите Радулова и Павлов имат по-специализирано и детайлно мнение по законопроекта, аз искам да кажа общите съображения, които са съображения на бизнеса. Това е становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Има го този спор, който господин Кънев очерта, но аз лично не мога да се съглася, че става въпрос за някакъв спор между две групи адвокати, които се конкурират и искат да се изместят едни други, защото не е толкова просто.
Ние имаме възражения и по общите норми – предложения, които касаят въвеждането на Регламента, има предвидени дискриминационни срокове и други неща, които в нашето становище са много подробно обяснени.
Що се отнася до начините на представителство – това е изключително съществен въпрос, що се касае до защита на инвестициите и на обектите, закрилата на обектите в нашата страна. Всяко съмнение, че би се допуснал такъв много либерален режим на всеки един, не съществуват достатъчно гаранции точно за закрила на тези обекти на интелектуалната собственост, което е от съществено значение за развитието на всеки бизнес, защото става въпрос и за едни дългосрочно закриляни права.
Много са слаби мотивите на тези предложения – просто се казва, че трябва да се подобри конкуренцията, а как точно ще се подобри, когато се допуснат да се конкурират лица без някакви нормативно установени, поне минимален набор критерии, на които да отговарят. Ако се каже само, че всеки, който упражнява адвокатска професия, би могъл с оглед подобряване на средата, това вече поставя в опасност развитието на тези процеси и е много сложно законодателството, въобще процедурите по този закон.
Становището, което е представено, е много подробно, разглежда от много страни тези неща. Не бих искала да ангажирам повече вниманието и времето на Комисията – колегите ако имат нещо специфично, но моля да имате предвид това.
Благодаря.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, госпожо Йосифова.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА РАДУЛОВА (Представител на индустриалната собственост): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Имам честта да бъда упълномощена и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) да изразя становището по внесения законопроект. Както подчерта и колегата от КРИБ, становището, което включително е и на БТПП, е много подробно и няма да го повтарям. Искам само да подчертая, както направи и колегата, че спорът за представителството в действителност не е само борба на две отделни гилдии. Очакването на вносителя, както е посочено в мотивите на законопроекта, е, че с либерализацията на представителството пред Патентното ведомство ще се постигне намаляване на финансовата тежест за потребителите. Това ще се осъществи, от една страна, като в отделните фази на производството – в съдебната и административната, ще се ползва само един представител, и от друга, с повишаването на конкуренцията ще се намали и цената на предоставяната услуга.
Не вярваме, че очакванията на вносителя ще бъдат удовлетворени с предложените изменения.
Ето защо, на първо място, практиката досега сочи, че извършваните действия в отделните етапи на производството – в съдебния и административния, всъщност се заплащат отделно, без значение колко представители ползват заявителите или притежателите на права.
На следващо място, разширяването на кръга на лицата, които предоставят представителство, може да доведе до понижаване на цената на услугата, но тук седи въпросът с качеството на тази услуга, както и въпросът дали след недостатъчно адекватната намеса на един непрофесионален представител в рамките на производството всъщност ефектът за заявителя или притежателя на правата няма да нанесе много по-сериозна финансова щета, която да е по-висока от цената на професионалната услуга.
Всички сте наясно, че едно сериозно изобретение или наложена на пазара марка има значителна икономическа стойност за нейния притежател, съответно заявител.
Ето защо от името на БТПП и нейните членове искам да кажа, че предложените промени за либерализацията на представителството по-скоро са неприемливи, отколкото полезни за стопанските субекти в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, госпожо Радулова.
Господин Павлов, заповядайте.
АДВ. ВАСИЛ ПАВЛОВ (представител на индустриалната собственост): Благодаря Ви, госпожо Заместник-председател.
Уважаеми народни представители, госпожо Заместник-министър! Ще бъда максимално кратък, тъй като, убеден съм, членовете на Комисията са запознати с нашето становище по така поставения въпрос. Действително законопроектът във вида, в който е внесен, има две части, по едната от които практически няма спорове – там се изглаждат определени недостатъци на съществуващата система, съобразени са някои нови хипотези, свързани с международните актове. Втората, по-спорната част е свързана с представителството, и най-вече с това как да бъде регулирана тази професия, ако изобщо тя бъде регулирана.
Благодаря на работодателските организации, които изключително горещо този път са подкрепили нашето становище – очевидно започва вече да става ясен проблемът, по-комплексният проблем, свързан с представителството, и онова, което колежката каза, че най-вероятно това ще доведе до спад в качеството на услугата, независимо дали ще доведе, или не до спад на цената на тази услуга.
Продължаваме да считаме, че представителството пред Патентното ведомство, като първа фаза в редица производства, има изключително специфичен характер и налага специфични познания, с които общопрактикуващите адвокати, какъвто апропо съм и аз – аз съм и адвокат, и представител по индустриална собственост, твърдя, че не разполагат.
Позволявам си да обърна внимание, че преди няколко месеца парламентът прие закон, в който бяха въведени редица преклузии в административните производства, или най-малкото значително ограничаване възможността да бъдат поправени бездействията на страните. В този смисъл липсата на познания, специализирани в областта, поставя под сериозен риск интересите на заявителите на обекти на индустриална собственост.
За да бъда малко по-конкретен, ще си позволя да Ви обърна внимание, че само в областта на търговските марки действат над 10 нормативни акта – национални и международни. Налице са методически указания на Патентното ведомство, които обобщават практиката му, както и методически указания на Службата по интелектуална собственост на Европейския съюз, чийто общ размер е от порядъка на 600 – 700 страници. Отделно от това, имаме над 30 – 40 задължителни решения на Европейския съд, които имат директен ефект и директно влияние върху практиката и юриспруденцията. Моят въпрос е: според Вас средностатистическият общопрактикуващ адвокат запознат ли е с тези нормативни актове и в състояние ли е да ги прилага?
Тук е директорът на дирекция „Патентна експертиза“ – човек с многогодишен опит, който сам знае колко е трудно един юрист, подчертавам, общопрактикуващ юрист да заяви и мине процедурата по издаване на патент.
Така че в този смисъл ние продължаваме да поддържаме тезата, че либерализацията на пазара във вида, в който тя се предлага от Патентното ведомство и Министерството на икономиката, не би довела със сигурност до спад на цените и съответно до по-добра икономическа обосновка за потребителя, но със сигурност би довела до спад в качеството на услугата.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви, господин Павлов.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз четох Проектозакона, погледнах и мотивите, но това, което прочетох, потвърди предварителната ми нагласа, тъй като в УНСС има Център по интелектуална собственост и такава специалност; тъй като не „Интелектуална собственост“, но други дисциплини съм водил с тези студенти и сега имам някаква представа. Това е много сложна материя. Накратко казано, не си представям, че адвокат – специалист по бракоразводни дела, може да влезе в тази материя. Разбирам искането за по-голяма конкуренция, но това е все едно да отидеш на лекар, въобще някакъв лекар, който ще ти прави неврохирургия или нещо друго – има си тесни специалисти. И ние, икономистите – няма как да си специалист по всичко, ти си такъв в някаква област.
Тоест моето лично мнение е, че ще подкрепя изискването за професионална квалификация на тази изключително сложна материя, която става все по-сложна в последните години. Даже виждаме, че непрекъснато и на корпоративно, и на междудържавно равнище се водят стотици и хиляди дела, които предполагат много специфична професионална подготовка. Няма как всеки адвокат да може да представлява. Така както един специалист – юрист по патентно право, не може да бъде специалист по наказателно право и така нататък.
Накрая определящото – с повечето колеги, мисля, сме възприели един принцип, поне аз си го следвам – какво правят другите страни и народи в Европейския съюз, как е в Чехия, във Франция. Това не можах да направя, но до влизането в парламента обещавам, че ще го погледна лично в интернет – да направя за себе си анализ, за да съм сигурен, че не бъркам. Но специалната подготовка е абсолютно задължителна. Държавата вече решава как ги квалифицира, какви изпити, кой, къде. Но наистина не мога да си представя, че адвокат – специалист по всичко, ще защитава въпроси, които са свързани с патенти, лицензи и други, които са по-сложни, отколкото си представят някои хора.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря Ви.
Други колеги? Няма.
Да пристъпим към гласуване.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, който е „за“ моля да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели е приет на първо четене.
Колеги, някой да има да постави въпрос в точка „Разни“? Няма.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието.
(Закрито в 13.25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ:
Адлен Шевкед
Стенограф:
Райна Зарева
