1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г..
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 82


На 20 май 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г..
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.

Заседанието на комисията бе открито в 14.09 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Колеги, имаме кворум, откривам днешното заседание на Комисията.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Имате ли някакви допълнителни въпроси по дневния ред? Нямате.
Дневният ред е:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г..
3. Разни.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По първа точка от дневния ред, тъй като част от членовете на нашата комисия са членове и на Бюджетната комисия, а в 14.30 започва изключително тежко и важно гласуване по четири закона за ДДС. Предлагам, току-що коментирахме с господин министъра, преди да направи експозето си, да дам думата на Румен Гечев да си зададе въпроса и отива на Бюджетна комисия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря на всички колеги, защото внасяме законопроект, който трябва да го представя в Бюджетна комисия.
Добре дошъл на колегата Караниколов.
Колега Караниколов, моят въпрос е свързан с Банката за развитие. Той е въпрос и препоръка, както винаги.
Първо, с колегите не можем да приемем, че Правителството не знае какво раздава и на кого раздава Банката за развитие, знаете и последния скандал. И тук възниква въпросът какво ще направите, било каквото било, какво Вие лично ще направите като министър, та вече да знаете какво става там, каква организация ще създадете като министър на икономиката, тъй като сте принципал на Банката за развитие, защото, все пак, уважаеми колега, Вашият заместник-министър не е там като физическо лице – а член на надзора, нали така? Той кого представлява – майка си и баща си или представлява българското правителство?! Е как не знае Правителството? Така че ще помоля да отговорите какво сте направили или ще направите, река от информация да тече при Вас, съобразно законите на държавата, разбира се. Това – първо.
И второ, ние имаме една уговорка да поканим ББР, но тъй като имаше принудителна ваканция, ще ги поканим новото ръководство, за да видим какво правят.
Освен това, по това което прави ББР, първият ми въпрос е по организацията на информацията и контрола.
Вторият, мислите ли, че трябва да правим промяна или Вие можете да направите без законова промяна за тези до 25 на сто от капитала, които могат да раздават кредити? Спомняте си, че Вие дойдохте в нашата комисия, сигурно си спомняте, че аз се изказах специално и подкрепих при условие, че тези заеми отиват за какво – за значими инвестиционни проекти на Република България. Така ли беше, колега? Така. Ние не сме подкрепили да отиват при бухалкаджии, казано по друг начин. Ако не се промени това нещо като поканим и банката, лично аз ще внеса с колегите си да се върнем обратно, защото ако ще ни раздават по 200 милиона на тази и онази съмнителна фирма, тази няма да стане!
Въпросът всъщност е, какво променихте и как ще ги контролираме тези юнаци?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Гечев! Първо благодаря, че имам възможност да ме изслушате по отношение на това какво Министерството на икономиката предприе през въпросния период, каква е ситуацията и какво следва оттук нататък. Но тъй като имаме конкретен въпрос, първо ще отговоря следното нещо.
Към момента първото нещо, което се предприе и беше обявено, малко преди въпросната банкова сделка, за която говорите, да бъде увеличен административният капацитет на Българска банка за развитие. Вследствие на и други дейности ние взехме решение за подмяна на управителния съвет. Тук ми е записана и една точка, че имаме такава уговорка. Считам, че в момента, когато се разходват за криза тези 700 милиона, дадени от държавния бюджет, Вие имате възможност да изслушвате, както се казва, при Ваше желание, всяка седмица съответно и мен, и представители на Българската банка за развитие, тъй като много неща са направени, ако ми позволите, съвсем накратко ще ги кажа. Тъй като разбрах че ще тръгвате, за Вас ще е интересно как са определени тези 700 милиона, 200 от тях са за физическите лица, както знаете, 500 са за банките.
Само ще отворя една скоба преди да почна този отчет, да не забравяме, че Българската банка за развитие няма да дава тези пари. Българска банка за развитие е гарант на търговските банки и всичките търговски банки, по-късно ще ги посоча, те са 10 на брой, имат вече одобрени споразумения, които днес и утре ще се сключват и те вътре са си посочили изрично параметрите, при които имат интерес и фирмите съответно, които ще се финансират. Тоест да говорим тук, че Българската банка за развитие директно ще финансира някой, не е такъв моделът, но сте прав, ние трябва да Ви го представим, за да видите съответно какъв модел е избран.
Знаете, имаме два пакета, единият пакет ще го наричам съвсем накратко „помощ за физическите лица“, той е с ресурс 200 милиона от държавния бюджет…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един момент, понеже трябва да тръгвам, Вие не ми отговаряте на въпроса – тия неща 200 милиона, 500 ние сме ги измислили и сме ги гласували все пак, тук.
Отговорете ми на въпроса, какво ще направите с контрола конкретно, за да съм сигурен като отида в Бюджетната, да съм спокоен.
Освен това за банките ще говорим отделно, но сега ние не сме деца тук да обясняваме как едни средства могат да отидат, примерно казвам, в някаква първа банка и оттам пак да отидат където трябва. Така че ние този филм сме го гледали. По контрола кажете какво ще направим, за да сме сигурни, че няма да отидат пак там?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Разбрах Ви, професоре.
Първо по конкретната банкова сделка, за която питате, в момента компетентните органи извършват проверка – и Министерството на икономиката, и Българската банка за развитие са предоставили необходимата информация. От тази гледна точка тепърва трябва да разберем дали тази банкова сделка има някакъв законен порок, като механизъм.
Професор Гечев, ще Ви помоля за разбирането, че на един министър на икономиката не му е работа да казва на Надзорния съвет на Българската банка за развитие и на Управителния съвет на Българската банка за развитие, кои кредити и на кого да ги одобряват! Българската банка за развитие е банка по смисъла на закона и има дори специален закон. Всеки един кредит, който се дава или се разглежда, минава по степента за контрол и сигурност, която е в тази търговска банка. Там има експерти, които са се подписали и те гарантират за това нещо. Ако има някакъв порок, той е трябвало да бъде хванат от Вътрешния отдел, знаете, съответно, и от всички експерти, които са разглеждали и са се подписвали по тази сделка.
Още един път казвам: нямаме заключение от компетентни държавни органи, че има престъпление, тоест нарушение на Закона при отдаването на този кредит. Ако има такова, виновните лица ще си понесат отговорността. Но моделът и на управителя, и на Надзорния съвет е те да се съобразят със становището на експертите, които са лицензирани, и които носят отговорност за одобряване на всяка такава сделка през цялата структура, която е във всяка една търговска банка.
Не считам, че министърът на икономиката трябва предварително да одобрява кредити! Това би било вмешателство в работата на търговска банка, независимо от това, че Българската банка за развитие е почти 100% държавна. А механизмите в Българската банка за развитие са такива, които се съблюдават от Банков надзор и от съответните институции, включително и от БНБ. И ако има порок при определен модел на предоставяне на финансиране, включително и този вид на сделка, това би трябвало да бъде контролирано от надзорните органи. Неслучайно, когато Народното събрание прие Закона за публичните предприятия, Българската банка за развитие беше изведена точно с тези мотиви да не е предмет на закона, а именно мотивите, че тя се регулира, този сектор се регулира и се контролира от няколко други звена, които трябва да бъдат независими от политиката. И съответно това е съобразено и е направено, и е прието от ОИСР, които осъществяваха контрол и мониторинг по приемането на Закона за публичните предприятия.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Гечев, реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Господин Председател, колега! Благодаря Ви за отговора. Очевидно ще трябва да направим дискусия и вече почти съм убеден, че ще трябва да направим и някакви промени в закона, защото, разбира се, че, колега, много добре и на мен ми е известно, че е наказуемо министърът да се бърка във вътрешни банкови дела при разглеждане на кредита. За това ние не спорим. Много правилно не се намесвате.
Но ние спорим за следното. Тази Банка за развитие е създадена, името ѝ е „развитие“, ако парите отиват за събирането на боклука на някакъв бизнесмен с горско име, това какво развитие на България е? Ние не сме взели парите на българите, на данъкоплатеца, и международни организации, за да събираме боклук! Аз така го разбирам, поне с моята обща култура. Развитие – ще трябва някакво развитие на стоково производство! Там пише в банката – за малки и средни фирми. Нито са малки, нито са средни, нито развиват нещо. Да не говорим, че някои от тези, които са получили парите, не развиват нищо, не са произвели в България за 30 години една химикалка, а са само шменти – капели. Аз не се съмнявам, че те перфектно са огледали, специалистите, юридически как всичко да е наред, но тази банка не е създадена за да бъде 30-та банка от търговски банки, колеги, нали така? Тя не е създадена да се държи така като Първа, Втора и Трета частна банка, откъде-накъде?! Ние сме я направили за да развиваме българската икономика и да помагаме на малки и средни фирми, а не бухалкаджии да ми взимат десетки милиони! На кого помагаме? Ще вземе оттук парите и ще иде да погасява дългове пак в една друга банка, където един друг е взел парите! И ни се смеят и децата. За това стана дума. Аз се извинявам, може би съм малко емоционален.
Така че не става дума за намеса на министъра, който и да е той, в кредитораздаването като процедура, но Министърът и Правителството трябва да каже: ние ще подкрепяме този сектор, този вид производства, избирайте си фирмите и така нататък. Добре, но очевидно ние ще го дискутираме заедно с банката …
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, ние вече говорихме на тази тема с министъра.
Аз имам следното предложение. Днес по график трябваше да бъде Николина Ангелкова тук, така се бяхме договорили, въпросите основно за туризма. В момента – от два часа – тя има интерактивно заседание с всички министри на туризма на Европейския съюз. Разбрахме се, че днес е Караниколов, другата сряда е Ангелкова, по другата сряда Караниколов ще представи новото ръководство на Българската банка за развитие. Ние трябва да ги видим какво смятат да правят, защото това ни е трето ръководство, което приемаме в рамките на тези две години и половина. И темите са едни и същи –банка нито за развитие, нито за малки, нито за средни фирми, 80% от всички пари са дадени на няколко фирми. Какво правим нататък? Ако това ще е така, дайте да променим закона, но да знаем кое какво е. Но ние това го договорихме вече с министъра, не следващата сряда, по-следващата сряда ще Ви помоля да представите новото ръководство на банката и да ги изслушаме.
Господин Гечев, благодаря Ви.
Колега министър, имате думата в рамките на десетина минути. Предполагам, че въпросите са на тема бензиностанции, на тема 60 към 40, на тема иновации, прехвърляне на парите. По всичко това имаме някаква информация, но е логично при един блиц контрол да чуем първо Вашето становище. Гледайте в рамките на до 10 минути да се съберете, защото темите са ясни, общо взето, след това започваме по два въпроса на парламентарна група.
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Все пак да довърша нещо по темата, за функциите и структурата на Българската банка за развитие не е от три години. Темата за това как работи Българската банка за развитие е от нейното създаване. Аз мисля, че ако видите показателите на Българската банка за развитие последните две години, те са по-добри отпреди това. Това сме го отчитали и в контрола. Има обаче един въпрос, ако ще променяте закона, той е, който наистина трябва да погледнете. Е ли е толкова гъвкава Българската банка за развитие като държавна и може ли тази Българска банка за развитие да предлага на малкия и среден бизнес по-гъвкави форми от това, което всяка друга търговска банка може? Ако си отговорим на този въпрос, ще разберем много истини.
Благодаря.
Още един път благодаря за възможността. Започвам с това, което се случи малко преди обявяване на извънредната ситуация. Още в началото на месец февруари с моя заповед разпоредихме на всички служители по търговските отношения – така наречените служители СТИВ, които са извън територията на Република България, да започнат ежедневни доклади по отношение на какво се случва в страните, които представляват, и какви мерки се предприемат. Вследствие на първоначалните им доклади в началото на март месец ние имахме предварителна информация какво се случва там, където вирусът вече започва по-ефективно да действа, тъй като никой не знае кога вирусът е влязъл. Основните проблеми, които засякохме в началото, бяха атаките към магазините, които се виждаха навсякъде по света, липсата и изчезването на стоките и щандовете, невъзможност на зареждане на магазините със стоки и паниката, която се създава и пред магазините, и в магазините вследствие на липса на стоки.
Второто много важно нещо, което забелязахме, е проблемът с медицинските консумативи, като тук ще Ви помоля да ги разделим на такива, които са медицински и санитарни, защото имаше различни хипотези при тях.
По отношение на първите действия 10 дни преди да бъде обявено извънредното положение направихме срещи в Министерството на икономиката с големите търговски вериги. Целта на тази среща беше да координираме усилията си с цел в българските магазини да няма липса на стоки, да гарантираме, че в складовете на големите търговски вериги ще има храна между 4 и 11 седмици в зависимост от стоката, която има, такива са стандартите, да видим всички около 300 стоки, които се пазаруват най-много от потребителите.
Същото направихме и с аптеките, създадохме една връзка с организаторите, контролирахме само за търговските вериги над 500 обекта. Целта на това беше, още един път казвам, първото и основно нещо – складовете на търговските вериги за храни да бъдат подсигурени в случай на наистина по-тежки ситуации по отношение на магазините. Това беше направено и беше констатирано от търговските вериги няколко дни преди обявяване на извънредното положение. С аптеките говорихме за консумативи, абсолютно пълна липса на консумативи, няма да Ви връщам към информация, че всички държави общо взето официално или неофициално забраниха износа на медицински консумативи, дезинфектанти и абсолютно всичко, което се сещате.
Основната ни цел на разговора с аптеките беше да видим какви количества лекарства има и то за по специфични боледувания, така че ако тази криза продължи по дълго и има сериозна атака към аптеките, ние да може през Министерството на здравеопазването и заявки да подсигурим лекарствата, които са необходими за населението.
Второто нещо, което констатирахме, беше липсата на медикаменти. Искам само да Ви кажа, че обикновени маски, които струваха между два или три евроцента, в един момент на пандемията стигаха до над 50 евроцента. Медицински маски нямаше никъде в света, или ако имаше, това бяха на невъзможни цени или просто бяха неистински оферти. Основна задача на служителите СТИВ в този момент беше да координираме работата на аптеките и служителите, така че ние да намерим наистина реални производители в света, които произвеждат съответните медицински консумативи със сертификат, който може да се изпробва в Европейския съюз. Съответно бяха предприети действия, освен че ние гарантирахме доставки, които са към Министерството на здравеопазването, ние успяхме да гарантираме и доставки както на аптечната верига, да гарантираме през служителите СТИВ и доставки на самите хранителни вериги, които имаха необходимост по изискванията на заповед за ръкавици, маски и дезинфектанти. Едно държавно дружество дори започна да произвежда не дезинфектант, но произвеждаха необходимите продукти, с които може да се почиства земната маса в самите помещения. Разбира се, знаете, Българската индустрия беше преорганизирана, среща с текстил, среща с производители на маски и дезинфектанти, вследствие на това имаше сериозен проблем на пазара, увеличаване на цените на медицинските консумативи. Но – пазарна икономика, когато започнахме да попълваме наличностите и в магазините, и в аптеките, цените коригираха своето нормално или почти нормално отражение, все пак още сме в криза. Паралелно с това по време вече на обявяване на кризата започнаха да се затварят граници. С Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи и различни други ведомства ние гарантирахме камиони с хранителни продукти, предимно цитруси, да могат да минават през зелени коридори, така че в българските магазини да няма липса на тези храни.
По отношение на още някои защитни облекла бяха проведени среща с текстилния сектор, със „София Тех парк“, със Софийския университет, с БАН. Нашите представители на бизнеса започнаха сами да си произвеждат маски, стигнахме дори до това да си произвеждаме шлемове и очила. Те бяха подготвени и на 3D принтерите в „София Тех парк“ абсолютно безвъзмездно. В момента произвеждаме маски, шлемове, защитни облекла. Искам да обърна внимание, че със Службата по акредитация ние ги изпратихме, помогнахме на българските производители да получат сертификат за Европейския съюз. В момента тъй като количествата са налични, ние разрешаваме и износ, и много държави от Европейския съюз, а и трети страни започнаха да купуват от това, което българската индустрия успя да произведе.
Само като една информация, която може да Ви е интересна, утре имаме среща с българска компания, която произведе респиратор. Разбира се, сега отново трябва да предприемем всички това действие, да го впишем в Патентно ведомство и съответно да извадим сертификат за Европейския съюз.
Няколко допълнителни мерки във връзка вече с коронавируса към българския бизнес. Първо, ние наистина говорихме за Българската банка за развитие, но понеже българската икономика е предимно експортно насочена, аз ще помоля паралелно като втора точка да поканите Българската агенция за експортно застраховане, тъй като в момента продуктите, които ще предлагаме, ще са много вързани между Българската банка за развитие и Агенцията за експортно застраховане. Знаете, че продуктът, който Агенцията за експортно застраховане предлага предимно, е застраховки за експорт. В случая много активно поработихме и вече имаме много хубав продукт, който може да гарантира да няма междуфирмена задлъжнялост, примерно при хранителните стоки. Вече всички хранителни вериги са запознати с тази мярка още от миналата седмица и една от големите хранителни вериги поиска и ще работи по този модел, тъй че е хубаво да ги поканим и тях.
Паралелно имахме срещи с производителите на български храни, с търговските вериги по отношение на това да се гарантира повече производители на български храни да влязат, да имат възможност да влязат в хранителните вериги. Обръщам веднага внимание, че мярката, която подготвихме, беше заедно с производителите, заедно с големите хранителни вериги и с държавата. Ние по никакъв начин не ограничаваме внос, по никакъв начин я няма тази забрана. Единствено съвместно, още един път казвам, с всички заинтересовани, ние подготвихме механизъм, който ще облекчи влизането на български стоки, хранителни продукти, в магазини от търговските вериги. Разбира се, както и бизнесът каза, на тях им трябва определено време – от една до година и половина, да завъртят колелото, за да могат наистина да влязат реално в тези вериги.
Във връзка с тези срещи само да обърна внимание, че проведохме среща с асоциациите, които защитават интересите на потребителите, защото когато регламентираме нещо, което може по някакъв начин да застраши интереса на потребителите, проведе се и среща, бяха запознати потребителите, подкрепиха това предложение, тоест, произведени хранителни стоки в България да могат да влизат в хранителните вериги.
Благодаря на всички представители на бизнеса тук, които ни подкрепиха.
Съвсем накратко и приключвам, за да минем към въпросите. Може би ще Ви е интересно от началото на годината все пак има и инвеститорски интерес към България, имаме връчени сертификати за 220 милиона лева от началото на годината, продължаваме с голям стратегически инвеститор разговорите за инвестиция в България. Само ще кажа, че на 29-и май ще имаме много сериозен конферентен разговор с тях, нямаше как да дойдат предвид проблема с карантината. Въпреки всичко от днес министърът на здравеопазването трябва да издаде заповед, с която представители на бизнеса, които искат да инвестират или имат инвестиции в България от Европейския съюз, няма да имат проблем с 14-дневната карантина. Уверявам Ви, че имаме страшно много запитвания от хора, които имат бизнес в България, имаха голям проблем с това, че не можеха да влизат, надявам се, че и това ще бъде коригирано.
Съвсем накратко по оперативната програма и приключвам вече, минаваме към въпроси. По оперативната програма съгласувахме с Брюксел възможност част от средствата да бъдат предоставени за ликвидност на български фирми, които са в затруднение вследствие на Ковид-19. Към момента имаме стартирана процедура в Иновации и конкурентоспособност за микро- и малки предприятия с одобрен бюджет 173 милиона. Сутринта към 8 часа бяха заявени 22 127 заявления на стойност около 180, над 180 милиона, което показва, че към момента имаме заявления с почти 10 милиона повече от одобрения бюджет. Първо считахме да увеличим бюджета с до 20 милиона, в момента ако продължи така интересът и да уверя всички, които имат интерес към тази процедура, ние възнамеряваме да увеличим бюджета с може би над 40 милиона, което ще стане ясно до два дни. Така че призовавам хората да продължават да подават своите документи. В началото на юни месец, първите дни, ще стартираме и процедурата за средни предприятия с бюджет 159 милиона. Тя отново е с цел ликвидност и запазване на работни места, отново е с облекчен вид документи, с декларации, тоест хората, виждайки модела и как толкова много проекти се продават, ще могат да участват. Грантът ще бъде до 100 хил. лв. И още един път казвам, в началото на юни по микро- и малки само интересна информация – от днес започнахме оценяването, надявам се, че до пет дни одобрените проекти ще започнат да получават парите си, това са 3 от 10, така известната процедура.
Благодаря Ви. На разположение съм за Вашите въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, процедурата я знаем. Въпроси има много. Предлагам да започваме.
ГЕРБ.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Министър! Първо ще започна с поздравления предвид Вашите компетенции за справянето в тази ситуация на кризата. Наистина не се почувства липса на стоки, което в другите държави се видя, не се почувства и липса на материали като маски, преструктурира се бързо икономиката, което наистина е достойно за уважение и Ви поздравявам.
Но според мен вече този етап го минахме и трябва да се съсредоточим към възстановяване на икономиката и на бизнеса, защото според мен това е по-сериозното на този етап и за в бъдеще. Като общо как виждате ситуацията с българския бизнес, той, естествено, е много зависим и възстановяването въобще на европейския бизнес и на световната икономика, но все пак какви са Вашите виждания? Разбрахме, че има интерес, няма липса на интерес за инвестиции, което е също много обнадеждаващо. Вие отговорихте, единият мой въпрос беше свързан с така наречената мярка от три до десет. Наистина и по обажданията към нас като народни представители по регионите имаше много, че явно е доста успешна мярка и, доколкото разбирам, с доста облекчени изисквания, което е много, много хубаво и наистина според мен тези мерки, които се предвиждат за възстановяване на бизнеса, трябва да са с колкото може по-малка административна тежест, за да могат от бизнеса по-лесно да кандидатстват.
И единият ми въпрос беше дали ще увеличите ресурса на мярката, но разбрах, че увеличавате и за средните предприятия, доколкото разбрах, до дни ще се пусне и другата мярка до 100 хил. лв. Тя за инвестиционни проекти ли е или по принцип ще се кандидатства?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви. Ще отговоря на въпросите Ви.
С тези две мерки, които пускаме – от три до десет, която е за микро- и малки, и тази, която пускаме за средни, това, което е съгласувано с Брюксел и ни е разрешено да осигурим ликвидност. С цел тези компании да не фалират и колкото се може повече да не освобождават хора и да седят наистина във възможност да могат да завъртят колелото. Защото, запитвайки ме за икономиката, те са много различни нещата, Вие го знаете и по-добре. Едно са мерките, които предприехме тук, вследствие на тези мерки бизнесът не работеше, въпреки че моето мнение е, че ако светът се затвори по този начин, нямаше да има хора в хотелите така или иначе. Но нека да ги разделим нещата.
Това, което искам да кажа, е, в момента и двете процедури са за ликвидност, но Вие бяхте много прав. Надявам се да се види краят на това нещо и да няма пик. Ако това наистина е така, всички други средства в оперативната програма си имат ясна цел – по-висока добавена стойност на нашите стоки и услуги, и бюджета, който имаме – над 600 милиона, като ги извадят тези 153 и тези 220, всичко друго, редът е да бъде даден за подобряване на българския бизнес, но и двете процедури в момента са за ликвидност, тоест да се плащат задължения, междуфирмена задлъжнялост, за да не се създава точно това, което може да е най-страшното – междуфирмена задлъжнялост.
Как влезе България, не го казвам аз, каза го Европейската комисия: България и българският бизнес влезе в кондиция в тази криза. Изключително добра макроикономическа и финансова стабилност, най-високият рейтинг в региона, ръст на заплатите. Всъщност ако говорим за краткосрочните мерки, те вече приключиха. Сега сме на средносрочни и оттук нататък всички наши мерки трябва да бъдат така, че каквато е и прогнозата до края на 2021 година българската икономика да излезе от тази криза, но то трябва да стане и със световната икономика. Ако заводите в Европа и в чужбина не работят, и в България заводите няма да работят. И веднага Ви давам пример с автомобилния сектор.
В автомобилния сектор забелязахме три неща: абсолютно затворени заводи – говоря за България, затворени не толкова заради мерките в България, а затова, че големите заводи в чужбина спряха, няма смисъл да работиш, не знаеш какви ще са поръчките. Други заводи, които запазиха обема си, но започнаха да правят очила и шлемове, в момента даже имат изключителен пазар, може да Ви е смешно, но е изключителен пазар. При тях се забеляза една нова иновация – респираторите, които сега Ви споменах, те също са в автомобилния клъстер. И трети вариант в този сектор – фирми, които си вдигнаха обемите. Всички затворени, други, там, където работят, се компенсираха от тях. Затова и мярката 60 – 40 не знам дали е успешна или неуспешна, ама някой друг да ми посочи мярка, която запази 200 хиляди работни места? Целта на тази мярка беше държавата и бизнесът заедно да запазят работниците, така че да сме в кондиция, когато отворят големите заводи, както почнаха да работят, българската икономика да започне да работи много по добре от други държави, които затвориха и тези предприятия. От тази гледна точка аз поздравявам всички – и Народното събрание, и правителството. Вие казахте, че сме се справили. Справихме се благодарение на служителите в министерствата, благодарение на хората, които работеха в магазините, и благодарение на техните мениджъри, защото се стиковахме и бяхме един пакет. Същото се случи и при моловете, виждате нямате проблем с моловете. Просто тази криза ни научи на по-добра координация. От тази гледна точка за българската икономика ще има все по-тежки последици, ако Европа и третите страни не отворят. Към момента това, което наблюдаваме, е, че започват да се отварят и мерки, и икономики, означава добре. Ако сравним Китай по отношение на това след кризата, който беше затворил всичко, трудно може да сравняваме всяка държава с Китай, но Европейския съюз, да кажем, те за няколко месеца успяха да възстановят около 85% от производството си, което означава, че икономиката на затворените предприятия е била на дъното, няма как да слезеш. От тук нататък всеки иска да наваксва. Считам, че специално този модел на икономическа криза, ако мога и така да го обвържа, ще бъде много интересен за нас и може би ще има много по-бързо възстановяване.
Къде е България тук? Тук България и това, което направихме, просто нямах време да го посоча, е това, което направихме с Агенцията за инвестиции. Ние се срещнахме с 14-те най големи чуждестранни търговски камари в България и с тях поставихме много важния въпрос – скъсяване на връзката на доставки, тоест не да си внасяме всичко от Китай, има ресурс, който трябва да бъде внесен. Извинявам се, че казвам Китай, така давам пример. Има ресурс, който няма откъде да внесеш. Но за всичко друго ние трябва да намалим мрежата на доставките.
И тук има една молба към Вас и към всички наши европейски депутати: в момента в Брюксел се говори за скрининг, тоест за анализ на инвестициите, които ще влизат в Европа. Защо една чужда компания да придобие една европейска? Аз мисля, че много точно България трябва да постави въпроса за скрининг на излизащите инвестиции, защо сега, когато Европа, знаете и от вчера решението на финансовите министри, ще излива трилиони в икономиката, защо ние не правим скрининг на излизащите от Европа инвестиции? Защо тези компании сега, които ще подпомогнем, ще създават работни места в трети страни? Вероятно някъде ще има логика, но в България трябва много сериозно да поставите тази тема.
Въпреки всичко аз считам, че България и като финансова макроикономическа рамка, за което говорих, и като работна сила, която се върна, в момента има изключителна възможност и неслучайно споменах това за големите инвеститори, които в момент на пандемия се обадиха и казаха, че България продължава, искаме да продължим активно разговорите.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: БСП?
Ако не възразявате, ще задам един въпрос, даже два ще Ви задам, но нека втория да го оставим малко по-дискусионен. Аз продължавам да твърдя, че мярката 60 към 40 не е това, което всички ние очаквахме като български бизнес. И тази сметка е, че до вчера 15 милиона вече са усвоени от единия милиард, показва, че не е това, което въобще очаквахме. Но това е втората част на въпроса.
Тъй като виждам, че има и доста журналисти и все пак темата бензиностанции ги вълнува повече, хайде да ни кажете малко как така изведнъж след 10 години доста ултралиберално управление се оказа, че държавата трябва да спасява? Къде е в цялата тази ситуация КЗК, защото в края на краищата си имаме регулатор? Аз лично винаги съм казвал, че държавният монопол е нещо ужасно, но по-ужасно от него е частният монопол. И в цялата тази ситуация какво правим оттук нататък, просто ще Ви помоля за Вашето становище.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Като представител на държавата, не като представител на бизнеса, за мен мярката обаче мярката е успешна. 200 хиляди човека да не излязат на улица означава да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Нека по това малко по-късно. Сега да започнем с бензина.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Отговарям на въпроса защо след 10 години и отговорът е много интересен – заради кризата, заради тази инфекция, която влезе в целия свят и въобще за онази търговска война между няколко големи, може би най-големите държави производители. Ние забелязахме и то очеизваждащо, и друг път сме го виждали, че когато има разлика при цените, когато се намалява, това при нас идва почти в момента вече като се е вдигнала цената и то не се разбира. Когато се увеличава цената, това става до часове.
Но тук ни показаха нещо друго. Тук имаше фючърси, които бяха отрицателни, цената падна драстично. При нас промяната дойде след 14 – 15 дни. Тук обяснението беше: добре – слотовете се търгуват предварително, това винаги сме го чували. Но цената падна адски драстично, и седяха танкери с горива, друг е въпросът в България дали всичко може да се произвежда, които бяха готови каквото и да им дадеш, да ти го пратят. Нашите данъчни складове бяха пълни. Започна един много сериозен анализ, който приключи вчера. Министърът на финансите го представи, но той каза най-важното – големите бензиностанции продават с десетки стотинки, 30 или 70, в зависимост, по-скъпо от малките.
Господин Председател, темата за бензиностанциите е интересна на гражданите и на обществото. Всъщност законопроектът, тъй като вече е в Народното събрание, регламентира нещо много по-различно, за което благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Той ще бъде в нашата комисия, нали?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Да.
Регламентира задълженията на българската държава по отношение на резерва, тяхното гарантиране в такива кризи и при други и по-тежки кризи, регламентира нещо друго изключително важно. Ако си спомняте, преди година и нещо КЗК, когато имахме разговори по Закона за горивата в първия вариант, вече приет, излезе с едно становище, в което направи анализ на този закон, но вътре тя коментира и данъчни складове, и доста други проблеми в сектора. Между другото много интересен анализ. Те изрично казват: има проблем с данъчните складове, не се създава необходимата конкуренция и това води до това да не влизат нови инвеститори или предприемачи в този сектор. Министър Горанов беше ясен. Данъчните складове са в няколко частни субекта. Единият от тях притежава над 70%.
Всъщност целта тук на Законопроекта е следната. Първо, държавно предприятие, в което ще се прехвърлят функциите по отношение на… Те не са резерв, а запаси от горива, и функциите по отношение на това да се допусне, тъй като в момента няма държавни складове, тези, забележете обекти на резерва, които навремето са били държавни складове, не знам защо не са, в момента те са само едни съхранители, но на гориво, което е само за резерв.
Идеята е следната. Тъй като има доста често информации, че има интерес нови бизнес компании, нови проекти да се раздвижат, има проблем със съхранението в данъчните складове. Ако собственикът няма място или не иска да те пусне в този данъчен склад, ако ти си купил, да кажем, гориво от Гърция, какво можеш да направиш? Или да си седиш в морето, ако е допустимо, или другото е да вкараш това гориво в своите бензиностанции, но директно да платиш акциза и всичките такси преди да си развил обороти, тоест това не е конкурентно. Ако имаш данъчен склад и сложиш това гориво, можеш да ти отсрочат акцизи, тоест да продаваш, да плащаш, което е нормален бизнес механизъм. От тази гледна точка за нас е изключително важно държавата да използва тези два обекта, а вероятно и да създаде трети обект по отношение на това повече представители на този бизнес да имат интерес да се включат в този сектор. Колкото повече представители, доставчици на горива имаш, толкова повече може да разчиташ на цена, толкова повече може да разчиташ на качество. Тук целта ни е чрез тези данъчни складове, които са били данъчни складове, през годините са станали просто едни обекти за съхранение на гориво, отново да се върнат и те да бъдат такива, че да създават по-добра конкурентна среда в България.
И третото, това са вече бензиностанциите. Тук ще видите, в Законопроекта ние извеждаме възможността това държавно предприятие да създаде собствено търговско дружество, това е допустимо по Закона за публичните предприятия. Дружеството да регламентира първо формата, обекта, модела на типови бензиностанции, съответно паралелно с АПИ, областни управители и всеки, който има държавна земя, ние да определим локациите, да прехвърлим тези терени в търговското дружество и то на абсолютен пазарен принцип да кандидатства за кредити, и да търси собствени източници с цел изграждане на тези бензиностанции.
Но още един път изграждането на бензиностанциите ще е процес, разбирате, първо трябва да се локализират, да създаде дружество, да се одобрят типове модели, това ще отнеме време. В момента най-важното е данъчните складове. Имаме ли данъчните складове, ние ще имаме много по-конкурентна среда и аз мисля, че това ще реши един сериозен проблем в този сектор, но не и всичките. Имаме подкрепата на малките, имаме подкрепата и на големите, въпреки че малки и големи в този сектор няма.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз благодаря.
ДПС?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, преди малко Вие споменахте, че доста инвеститори са Ви прозвъняли по време на социалната изолация, в която изпадна целият свят и неведнъж споменахте Китай. Тъй като тенденцията сега в европейската икономика е да се ориентират към страни, които предлагат ресурси или субпродукти, които са подходящи за тяхното производство, които да бъдат локализирани вече не само в Китай, а са се насочили към страните най-вероятно към Източна Европа, в която стоим и ние, това означава ли, че нашата икономика и тези инвеститори все още ще продължават, тоест ние ще развиваме ресурсна икономика и тези инвеститори имат само такъв интерес? Целта на държавата не е ли ние да правим икономика, която да предоставя готов продукт, за да може и да сме по-конкурентноспособни?
Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Аз Ви благодаря за въпроса.
Само едно уточнение. Звъняха ни хора, които имат бизнес в България и просто искаха да се върнат, да им дадем възможност за да си управляват бизнеса. С всички чуждестранни инвеститори, с които сме имали възможност да сключим сертификати за 220 млн., сме го направили. В карантина имаме проблем с идване на инвеститори, които да правят огледи на терени, срещи, това към момента е забавено, но продължаваме да работим активно.
Това, за което ме питате, се случва последните 30 години. От бананова република, от република, в която идват хората само за да ти плащат малка заплата и да те карат да работиш на максимум, нещата се променят. Последните години, извинявам се, даже миналата година, България подобри с доста – с 11 позиции, местата си по дигитализация, по индустриализация – мисля, че бяхме на 47 място. Малко по малко българската икономика се променя. Ние искаме големи инвеститори да правим автомобили, електрически. В момента имаме голям шанс. Няма как тези големи заводи да правят по 20-30 милиона такива автомобили. Ясно е, че тези автомобили ще бъдат бутикови, много по-бързи. България има тази гъвкавост на базите, на обектите, тоест ние можем да се справим. Но за мое съжаление още не сме дошли в момента, когато ще ми дойдат пет инвеститора на масата и аз ще избирам този става, този не става, този е с високодобавена... Въпреки всичко – и Зелената сделка, и това, което се случи с тази инфекция в света, считам, че България може да се възползва.
И по Зелената сделка ние ще имаме ангажименти за затваряне през годините на определени производства, но пък ще имаме финансиране. Затова и внесохме Закона за индустриалните зони, който също е много важен. Тези индустриални зони ще се изградят точно в такива региони, които ще пострадат от така наречената Зелена сделка. Ние там трябва да търсим инвеститори, които плащат много по-големи възнаграждения, защото ако се обърна към общината, която вероятно ще е засегната най-много от Зелената сделка, там хората извършват много тежък труд, но вземат много високи заплати. Затова тук за нас е много важно ние да търсим все повече продукти и услуги с висока добавена стойност. IT секторът в България е безспорен, автомобилният клъстер в България е безспорен, иновациите. Затова казах, че по оперативната програма много ни е важно освен ликвидността да запазим всички други ресурси до края на годината, за да помогнем на компаниите, които са иновативни, които цяла година работиха за тези проекти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Патриотите.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Аз няма да Ви задам въпрос, а ще искам да отправя една препоръка към Вас и Вашия екип и то да бъде протоколирано, защото става въпрос за принципен въпрос. Използвайки условията на коронавируса два от управляващите органи на оперативните програми вече направиха заявка да си вземат обратно средствата от многофондовото финансиране по Програмата за развитие на селските райони. В тази връзка искам да Ви кажа да не правите същата грешка, защото това би довело до много сериозни щети по-нататък. Искам само да Ви обърна, да Ви заостря вниманието на Вас и на Вашия екип – имате много добър специалист във Вашия управляващ орган, госпожа Трифонова. Нека тя да огледа много внимателно всяка една от местните инициативни групи или водените от обществото за местно развитие, защото става въпрос за нещо много голямо, много сериозно, което се извърши вече в Министерството. Местните инициативни групи разполагат с 304 милиона евро, от които само 40% са на програмата за развитие на селските райони, останалите 60% са в Програмата, която е във Вашето министерство, програма за околна среда, човешки ресурси и за наука и образование. От Вашите средства, които са най-много, допълнителни, само за едно сравнение, в местните инициативни групи от 131 милиона евро бюджет Вие само участвате, отделно към тези 131 милиона, с 63 милиона евро. Досега са оползотворени, договорени само 10 милиона евро и по това, което правят останалите управляващи органи, Вие също може да си върнете, позовавайки се на извънредното положение, тези 53 милиона.
Искам да Ви кажа, че това ще донесе големи щети и до неизпълнение на стратегиите за местно развитие, включително и, не знам, корекции, и то в много големи размери от страна на Европейския съюз, защото така както постъпиха останалите два управляващи органа, те всъщност ще доведат до неизпълнение на стратегиите и до провал на цялата програма за местните инициативни групи.
Още веднъж повтарям, внимателно да се прегледа, когато се вземат пари оттам, защото наистина има нищожни средства, които така иначе няма да могат да се използват, да се вземат, но не и както направиха другите – просто да вземат всичките пари, при положение, че имаше един министър – Порожанов, който през цялото време като министър работеше само срещу местните инициативни групи. Той ги спъваше, никакво развитие, и ги доведе до положение те да започнат да си изпълняват стратегиите в края на миналата година.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колегата Петров ме попита преди да започне блицът, може ли вместо да зададе въпрос да направи препоръки. Така че получихте препоръките, може да отговорите на тях.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря.
Приемам ги. Само да кажа че към момента в програмата с прехвърляния имаме около 680 милиона. В тях влизат тези 220, които са за микро- и малки, 159, които ще бъдат сега за средни. Не искаме нищо друго, ще Ви кажа защо. В момента имаме над 22 000 предложения. Пускайки трети – четвърти юни за средни и там ще имаме десетки хиляди, ние трябва да подпишем договори. Повече средства означава, разбира се, по-голяма ликвидност. Всички оперативни програми работят, специално Иновации и конкурентоспособност като параметри върви добре. Не считам, че ни трябват други средства просто по никакъв начин. Това, което го имаме, ще стигне до бизнеса, и е определено и е допустимо и така е прието. Към момента нямаме никаква необходимост от повече средства, имаме достатъчно обем работа, трябва да се справим с ликвидността, тоест бързо да сключваме договорите и одобряваме, за да влизат средства във фирмите. Още един път казвам, пазим си средствата за иновации, тази процедура трябва да си пуснем, над договарянията, тъй като там има одобрени проекти. Към момента по никакъв начин други средства не ни трябват. А след една година започва и нов програмен период.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: ГЕРБ? Няма.
БСП?
Ако искате да се върнем, защото явно втори кръг въпроси няма и завършваме, в темата 60 към 40. Аз нямам намерение да споря с Вас. Аз Ви казвам лично моето становище, защото знаете, че от малкото неща, от които разбирам, е бизнес.
Ако това е вярно, което Вие съобщавате, вчера съобщихте, че 15 милиона са раздадени по тази схема, а от друга страна казвате 200 000 човека, означава, че всеки взима по 70 лв., което не е вярно.
Второ, 60 към 40 не е добре по много причини. Вие сам разбирате – при един милиард отделени, кога ще ги харчите тези пари, колко години, смятайте, още 20 – 30, те за толкова години са тези темпове? Този дебат, между другото, съм го водил с Влади Горанов при приемането на законите, за мен беше логично да бъде австрийският модел 80 към 20, беше логично да бъде 80 към нула. По друг начин трябваше да се подходи.
По същия начин се подходи нелогично с ваучерите. Беше голямо шоу с ваучерите. Ваучери та ваучери, че ще помогнем на българския туризъм, той умря. Какво направихте? Вкарахте един закон в момента, поправка, където давате ваучери само на хората първа линия – полиция плюс лекари, само 210 лв. и ще почиват само в държавни структури. Къде е помощта за бизнеса?
Затова е хубаво по всички тези теми да има един нормален дебат и този дебат добре, че го правим тук при нас, защото той не е вестникарски дебат, той е в края на краищата парламентарен, защото ние ги гласуваме тези неща. Затова си мисля, че 60 към 40 не беше най-справедливото. Даже ще Ви кажа защо. Защото някой си седи вкъщи и взима 100%, друг ходи на работа и пак взима 100%. Ако трябваше да бъде справедливо, беше логично този, който е в неплатен отпуск, да му се дава една минимална заплата, плюс осигуровки от държавата. За два-три месеца ще издържи, може да е взимал преди 3000 лв., сега ще вземе 610. Това беше според мен логично или най-малкото беше правилно да се даде вариант: или излез неплатен и взимай минимална заплата, или си избери другия модел, но да има някаква опция.
Спирам дотук, защото дебатът е интересен. Това ми е въпросът, даже не и въпрос – какво мислите? Едва ли ще мислите по-различно от министъра на финансите, но нека да го чуем.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Едва ли, наистина все пак представляваме държавата.
Аз разбирам, че за бизнеса не е било справедливо. Но за да отговоря на този въпрос кое е справедливо и кое не е справедливо, трябва много широко и сериозно да помисля справедливо ли е 10% данък печалба. (Реплики.) Да, справедливо? А при криза тогава справедливо ли е бизнесът да помогне на държавата и на своите работници, на които той един месец преди това казваше, че няма да помогне? Справедливостта към кой е?
Аз още един път казвам: благодаря на всички, които ползваха тази мярка. Защото бизнесът и държавата направиха така, че съвместно всеки да даде своя дан, защото 10% данък печалба няма! Ако искате, може да е справедливо – осемдесет на нула, ама тогава да е 36% данък печалба.
А и за заплатите да си говорим за справедливост… Дайте да… Кой работи – да работи… Друго визирам тук.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Депутатската заплата и министерските, че останахме без заплати, това ли визирате?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Да. Това справедливо ли е? Вие работихте, но аз 14 дни починах.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Но ние ги дарихме.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Не е за справедливост, тук е за отношение между бизнеса, държавата и как ние помагаме на хората, които казахме, че са ни кръвта и ги няма, и трябваше да ги внасяме. Това, което направиха… Да, забавя се мярката, защото се пускат заявления, плащанията се извършват, проверява се дали си си плащал социалните осигуровки, дали си бил коректен към държавата, за да няма измами. Защото и сега ме питаха защо се забавихте три дена с пускането на процедурата за микро- и малки? Защото трябва да си получим нотификацията. Сега всички казват: „Давайте!“, другите викате „Плащайте!“, но утре някой ще дойде и ще гледа тези документи и ние трябва да сме обезпечили всичко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ние приключихме с въпросите, но попитайте, нищо.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Здравейте и от мен. Не знам дали господин министърът има тази информация, аз ще я пусна като писмен въпрос, но понеже цитирахте някакви числа по отношение на програмата за иновации и конкурентоспособност, всъщност какъв е свободният ресурс по програмата, който ще бъде прелокиран към дейности, които не са били предвидени преди началото на корона кризата, към други мерки, свързани с корона кризата, свързани с тези краткосрочни и дългосрочни мерки за преодоляване на последствията от кризата?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Прости ми, ако неправилно съм разбрал въпроса.
Нямахме средства за преодоляване на кризата, защото никой не предполагаше, че ще има криза. Има си одобрен бюджет и определени програми. „Иновации“ остава, „Дигитализация“ не, парите от „Дигитализация“ бяха взети и бяха прехвърлени. Да, имам го този анализ. Накратко казано, от 680 милиона съвсем, наистина в момента ще посоча едни цифри и ще го пусна и писмено при Вашия отговор, 220 както казах, ще бъдат за микро- и малки, 159, ако решим, че няма да има увеличение, ще бъдат за средни, имаме 68 милиона за наддоговаряне на процедурите, и имаме 89 милиона за „Иновации“, която аз също считам, че трябва да продължим. Горе-долу толкова. Прекратихме РИЦ-овете, за съжаление около 100 милиона, те бяха пренасочени за ликвидност. Това бяха средствата, но трябва да направя пълната справка, иначе просто ще говоря числа наизуст. Подгответе я, знаете че ще отговоря.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Но целият свободен ресурс, който е имало към датата на …, към периода на настъпване на корона кризата, предвиждате да бъде прелокиран към други дейности, свързани с преодоляването ѝ? Правилно ли разбирам?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Ресурсът, който е пренасочен, е само това – 220 за микро- и малки, защото ние не сме знаели, че ще ни трябва ликвидност, те са взети и спирани от наддоговаряния, останали от корекции. И другото е тази, която е сега за средната. Това са процедури, които не бяха обсъждани, не сме знаели. Нормално е, средствата бяха разпределени повече за иновации, повече за дигитализация, за РИЦ-овете имаше, но в случая преценката е, че ние трябва наистина, и такова е и желанието на Европейската комисия и указания, ликвидност във фирмите с цел те да останат да съществуват и да запазят работни места.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Понеже говорихме за справедливо – несправедливо, мисля, че пък това е справедливо. Така е, тежка ситуация. Трябва да се спасява бизнесът.
Госпожо Шевкед, имате ли въпрос?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Малко ще навляза в детайли във връзка с това, че Вие споменахте за срещата с шивашкия бизнес и тъй като се заинтересувах, при нас са доста фирмите – малки, основно семейни фирми, първо, те не можаха да се възползват от мярката 60 на 40, тъй като се наложи да пренастроят производството и произвеждат в момента маски.
Въпросът ми към Вас е конкретно, защото те ми подхвърлиха – хората, които се занимават с този бизнес, защо беше необходимо сертифициране на плата, при положение, че в Европейския съюз, поне така те ми подаваха информация, възможно е да съм подведена, този сертификат не е бил нужен, а за България, за да могат да произвеждат маски и да ги предлагат първо на българския пазар, тъй като все още не е разрешен износът на такива предпазни средства, защо се е наложило платът за българския пазар и за насищането на нуждите на държавата да бъде сертифициран, а за Европа не? Може и да съм подведена.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса, малко са различни нещата.
За сертификатите за медицински, за тези, които ни пазят –лекарите, няма защо да се питаме защо ни трябва сертификат.
А по отношение на всички други маски – държавата купува маски със сертификати, когато се е налагало, само че в началото никой не произвеждаше маски и с търговските служители ние доставяхме маски от Индия и от Виетнам. Всъщност едни от първите маски и за лекарите, и за тези в магазините, бяха доставени от Министерството на икономиката, но те са купувани от някой.
По отношение на всички други маски, в един момент много се говореше стават ли маските, не стават ли, отговарят ли на изискванията, не отговарят ли на изискванията. Всеки един, който е искал да си купи маска, е можел да постави въпроса си на своя контрагент – има ли сертификат. Държавата не отговаря за това нещо. Всеки търговец може да иска. Дори да го е купувало Министерството на здравеопазването, те пак искат сертификат.
А друг е въпросът дали ти казваш, че продаваш медицинска маска или санитарна. Ако си напишеш, че е санитарна, ти нямаш никакъв проблем, но медицинска маска означава, че тя все пак трябва да има поне три слоя и средният слой по някакъв начин да защитава от определен тип вирус, защото не защитава от всички, но да не влизаме в тази тема. Въпросът е какво искаш да продаваш. Законът е ясен. Ако е за санитарни, за хигиенни нужди може да си продаваш, но ако искаш да я продаваш като медицинска, ние сме в Европейския съюз и всяка една такава стока трябва да отговаря на тези изисквания.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Приключихме с тази точка от дневния ред. Господин Министър, благодаря Ви.
Имам чувството, че още другата седмица ще се налага да се видим заради Закона за бензиностанциите и данъчните складове, защото, доколкото имаме информация, ще бъде разпределен на нашата комисия. (Реплики.) ДДС нямаме, той е на Бюджетната комисия само.
Благодаря Ви още един път. Две неща се разбрахме: първо, ще ни представите през едно заседание новото ръководство на Банката за развитие, може би и Експортното застраховане е добре да бъдат тук, и второ, ще се виждаме редовно, доколкото разбирам. Започнахме работа.
Благодаря Ви за участието.

Предлагам да преминем към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г..
Гости и докладчици от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията са: Велик Занчев – заместник-министър, Албена Лазарова – директор на Дирекция „Концесии“ и
от Агенция за публични предприятия: Петя Александрова, изпълнителен директор.
Колеги, тази точка беше в дневния ред, ако си спомняте, последния ден преди извънредното положение. Нямаше кой да я докладва и ние я отложихме. Предлагам за този грандиозен обект – пицарията в Горна Оряховица, да не навлизаме в подробности и да ни четете мотивите, защото сме ги чели много внимателно, а да Ви попитам имате ли нещо повече да добавите по тази тема?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВЕЛИК ЗАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не, няма какво да добавя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаеми, колеги, народни представители – като гледам, останахме много, имате ли някакви въпроси към вносителите? И тъй като не виждам никакъв ентусиазъм, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте приемане точка втора от дневния ред по доклад на Министерския съвет:
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ – 6 и „против“ – няма.
Точка втора е приета.
С това закривам днешното заседание.
Благодаря Ви за участието. Другата сряда ще се видим отново.

(Закрито в 15.13 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев




Стенограф:
Антон Лазаров