1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката. Изпълнение на мерките в помощ на българския бизнес в условията на COVID-19.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 99


На 2 декември 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала 1 / Източно крило, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката. Изпълнение на мерките в помощ на българския бизнес в условията на COVID-19.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката. Изпълнение на мерките в помощ на българския бизнес в условията на COVID-19.
2. Разни.
Имате ли други предложения? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 13, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на икономиката. Изпълнение на мерките в помощ на българския бизнес в условията на COVID-19.
Аз предлагам да процедираме така: тъй като на два пъти по понятни причини отлагаме този разговор – знаете, имаше карантина и в Министерството, и в парламента, нека да не бъде, ако не възразявате, като блицконтрол, а по-скоро да бъде един свободен разговор, защото при блицконтрола имаме точно определени параметри – две минути, три минути и така нататък, доста въпроси останаха неизяснени в нашата комисия.
Молбата ми е обаче този път първо да дадем думата на депутатите за въпроси, защото има колеги, които участват в работата и на други комисии от 14.30 ч. и те трябва да излязат.
Ако не възразявате, предлагам да започнем работа и директно да дадем думата на Лъчезар Борисов, на министър Борисов, за едно кратко експозе, след което веднага ще имат думата народните представители.
Господин Борисов, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам с едно съвсем кратко експозе да направим снимка на това, което се случва в икономиката в момента и отговорите на Министерството на икономиката по отношение на пандемичната, преляла в икономическа криза.
На първо място, това, което мога да кажа, е, че заедно с Министерството на труда и социалната политика – двете министерства, сме инвестирали по различните мерки над 1 млрд. лв. Специално Министерството на икономиката 450 милиона и повече са достигнали до бизнеса, от тях около 200 милиона по ОПИК, всички знаем, 173 милиона по процедурата за микро- и малки предприятия, имаме 2 милиона към туризма, които са разплатени ефективно, и 6 милиона към Министерството на транспорта. Това са двете процедури, по които ние работихме, но аз считам, че те са приключили и ролята на Министерството на икономиката по тези мерки е приключила.
Няма да влизам в детайли по мярката 60/40, тъй като ще има и друга Комисия – разбрах, че министър Сачева ще има блицконтрол, но по същество над 550 милиона, близо 565 млн. лв. към момента са инвестирани в бизнеса по тази мярка и сме докоснали над 340 – 350 хиляди работни места.
От гледна точка на инвестиции какво се случва в България? От началото на 2020 г. по закона сме сертифицирали общо и около над 25 проекта – казвам „около“, защото всеки ден издавам сертификати – и вчера, и сега одобрих още три, които още не съм ги подписал, 3500 работни места създаваме. За сравнение само през 2019 г. са сертифицирани 31 проекта на стойност 420 млн. лв. – това е по Закона за насърчаване на инвестициите. Както казах, вчера подписах още няколко сертификата, които създават 300 нови работни места на стойност 8 млн. лв., днес одобрих още нови три – само един от тях е на стойност 20 милиона. Работим и по два нови големи проекта. Единият от тях е OKOL Lake Park, който вече мога да го оповестя. Той ще бъде приоритетен проект, в паркова среда, голф игрище между София и Самоков се намира. Наистина един много значим проект, който в бъдеще би достигнал милиони, милиони, стотици милиони евро.
По Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, както казах, 173 млн. лв. са разплатени за микро- и малки компании. Прераглеждат се всички останали, които са имали някаква административна пречка – 6000 компании, и очакваме през този месец – може би тук до нас е и колежката ръководител на Управляващия орган, ако може и тя да седне на масата да допълва, още 53 млн. лв. да бъдат разплатени по тази процедура.
Към вчерашна дата по процедурата за средни предприятия обявихме класирането. От общо подадени 1900 проектни предложения – имахме бюджет около 200 млн. лв., до етап „Техническа и финансова оценка“ са допуснати 1714 проекти предложения. Тоест оценката е приключила и това е с обща, препоръчана от Комисията, сума за безвъзмездна помощ за одобрение за финансиране на проектни предложения в размер на 233 млн. лв. Това стана вчера. Изготвен е оценителният доклад и приложенията към него, публикувани са окончателните резултати, както казах.
През Министерството на транспорта – накратко споделих, че на 11 ноември подписахме договор с тях за 30 млн. лв. за превозите, имаме и такава процедура с Министерството на туризма, където подписахме договор с тях за 10 млн. лв. за туроператорите. В момента работим и приключваме с тях процедура, която е свързана с туристическите агенти, екскурзоводи и пътни планински водачи. Използваме 2 млн. лв., които бяха предвидени за Министерството на туризма, и още един допълваме, така че още 3 млн. лв. ще бъдат на разположение на този бизнес.
Оттук нататък разработихме и сме на финала с нова процедура, с която да намерим отговор по отношение на засегнатите сектори от противоепидемичните мерки, които правителството и министърът на здравеопазването взеха, това са всички засегнати сектори, по които работим. Идеята е тази процедура да бъде максимално бърза, максимално публична, прозрачна и олекотена. Това, което сме направили, е специализиран модул в ИСУН и включваме Националната агенция за приходите.
Тази процедура, не знам дали казах в началото, ще се финансира със 156 млн. лв. – пренасочваме средства от две други готови процедури, но тук искам да кажа на бизнеса, защото ние сме в постоянна връзка с него, тези процедури не са прекратени, те са отложени и търсим варианти те да бъдат дофинансирани в следващия програмен период, включително и през Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и евентуално през механизма на Европейския съюз Rеact-EU.
Водя разговори с вицепремиера Дончев да има малко повече внимание към индустрията, тъй като, като Министерство на икономиката ние основно отговаряме за индустрията, но в момента сме натоварени и да помогнем на всеки един от бизнесите, стъпвайки на принципа: които са първо засегнати, стъпвайки на втория принцип на Европейския съюз: мисли първо за малкия, така че нека да бъдем солидарни и обещавам на колегите от бизнеса, че няма да бъдат неглижирани, а на следващ етап ще намерим начин и работим за осигуряване на допълнителни средства за това.
През Българската банка за развитие над 230 милиона са стигнали до бизнеса, над 1000 компании са получили одобрение по гаранционната програма за подкрепа на бизнеса на обща стойност около 136 млн. лв. към днешна дата. Данните се ъпдейтват към петнадесет часа, така че може би към днешна дата ще имаме и допълнителна информация към петнадесет часа.
Извън това искам да Ви информирам, че удължихме процедурата за подкрепа на малкия и среден бизнес до средата на годината, като предвиждаме малките и средни компании да получават вече гарантирани кредити не само до 300 хил. лв., а до 1 млн. лв. и до 2 млн. лв. за големи компании, което е новото, тъй като до момента големите компании се възползваха единствено и само от мярката 60/40. Тук разширяваме тази програма на Българска банка за развитие, като акцентираме и върху по-облекчени условия към банките партньори, към търговските банки. В момента тече анексиране на договорите между ББР и търговските банки, а пък хубавата новина е, че и нови банки – търговски банки, които не са участвали в тази процедура до момента, проявиха интерес и ще бъдат включени към нея.
Към момента подготвяме и анексиране и разширяване на програмата или процедурата, която е през ББР, за физически лица, за кредитите, които са безлихвени. Към момента поне имаме около 95 млн. лв. и между 22 – 23 хил. физически лица, които са подкрепени. Идеята, която разработваме, е, че в момента съм изпратил съответните въпроси към контактната точка в Министерството на финансите, които съответно трябва да преценят дали трябва да направим нова нотификация към Европейската комисия, но това, което имаме като идеи, тези кредити да бъдат решени, да отговорим на пандемичната икономическа криза и да достигнем до нива от 6900 лв. кредит евентуално, ако това се случи, към физическите лица, досега максимумът беше 4500 лв. Тези, които са взели до 4500 евентуално биха имали права да вдигнат своя лимит през банките партньори.
По отношение на Националния иновационен фонд. Приключи XI сесия и близо 7 млн. лв. ще бъдат раздадени в тези дни – тук колежките ще ме допълнят точно към коя дата, и сме разплатили ваучерната схема, която е за дигитализация на бизнеса, за интернет сайтове и за подкрепа на този тип бизнес с още близо 6 млн. лв. Общо ваучерите, за които имаме лимит да издадем, са 450. Към момента са издадени, ако не се лъжа, над 400 – 413 или нещо от сорта. Тъй като работим електронно в тази среда, изпращаме на нашите компании и партньори по електронен път. Може би да не влизам в повече детайли, но съм готов да отговоря на Вашите въпроси, да говорим и за макроикономика, за инвестиции, за каквото Вие като народни представители очаквате.
Важното, което искам да кажа, е, че по процедурата, която подготвяме в момента за засегнатия бизнес от новите противоепидемични мерки, където реално нямаме локдаун, но имаме засягане на няколко сектора, търговията – без моловете, остава изцяло да работи, ресторантьорският бранш е засегнат, но той до момента беше подпомогнат – мога да отговоря на въпроси с колко е бил подпомогнат до момента. Имам разговори и с фитнеси и други, които са засегнати, така че веднага след днешното заседание ще проведа разговори и с тях. Тук е важно, за да можем да изпълним тази мярка, която се очакваше от бизнеса, да бъде бърза, да включим Националната агенция за приходите. Тук ще е необходимо едно минимално съдействие от народните представители, за да дадем такива функции на НАП било през Закона за извънредното положение или през самия Закон за НАП.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Сега давам думата, първо, на Даниела Савеклиева, защото от 14.30 ч. има Бюджета комисия и тя трябва да е там.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря Ви много, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, Вие самият казахте, а и очакванията на бизнеса са такива, помощта, която се осигурява от държавата, да достига максимално бързо до тях с минимум административна тежест. Вие анонсирахте една нова мярка за подкрепа на бизнеса, където да включите и НАП, и тази подкрепа ще бъде като процент от оборота. Водите все още разговори и с работодателските организации, но бихте ли дали малко повече информация: какви ще бъдат условията, секторите, които ще могат да се възползват от тази мярка? Малко повече подробна информация за това.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Идеята е да докоснем абсолютно всички сектори, които са засегнати на база на противоепидемичните мерки, които са описани в заповедта на министъра на здравеопазването. Разбира се, когато говорим за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, трябва да бъдем наясно, че докосваме само малък и среден бизнес, не можем да стигнем до големия бизнес. Това, което комуникираме в момента с работодателските организации и което имаме ние като нагласа, успяхме да се споразумеем да има може би две ставки. Ако продължим разговорите, може това да бъде променено, като се визират две ставки, които варират между 10 и 20% в зависимост от това кои сектори са засегнати и от гледна точка на техните обороти, от гледна точка на техния бизнес идеята е процедурата да бъде изключително ясна и прозрачна, така че всичко да бъде по електронен път. Ще има специализиран модул в системата ИСУН. Говорим за това, че НАП биха могли да бъдат – колежките ще моля да ме допълнят, директен бенефициент по процедурата или ако не, ще мине през Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, но в крайна сметка ще използваме капацитета на Националната агенция за приходите.
Идеята е в този специализиран модул така да се подават документите, че да няма абсолютно никаква административна тежест, но бих помолил ръководителя на Управляващия орган да ме допълни в детайли по процедурата, по която работим, защото точно преди това заседание имахме оперативка с НАП и с вицепремиера Дончев.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА (Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Благодаря.
Малко повече детайли, както каза господин Борисов. Като цяло планираме НАП да бъде конкретен бенефициент по Оперативната програма. За целта ние сме вече предприели действия и сме започнали да изготвяме условията за кандидатстване, където остава да детайлизираме някои основни моменти, които след обсъждане с работодателските организации, ще бъдат вече конкретни и ясни, след което трябва да подготвим нотификация към Европейската комисия за тази помощ, Комитет за наблюдение да мине за одобрение.
Но тъй като това са стъпки, които изискват малко повече време, същевременно сме предприели НАП да подготви условията за кандидатстване към фирмите, които да започнат да подават заявления – да кажем още в края на другата седмица, и вече, докато се набират заявленията и се разглежда съответно кои предприятия са допустими, ние през това време ще имаме възможност да получим одобрението от Европейската комисия и съответно другите стъпки. Тоест така най-бързо ще може тези средства да достигнат до българските компании. Това е идеята да мине процедурата през НАП.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Това, което каза колежката, аз бих искал да го детайлизирам още малко. Идеята е този процес на нотификация и този процес на вземане на решение от Наблюдаващия орган, Наблюдаващият комитет да се случи едновременно с отварянето на процедурата, така че да не загубим нито един ден. Идеята, която малко по-късно имаме, е кандидатстването да става на база една седмица, но това е все още идея, която разписваме и съгласуваме с работодателите и след това в рамките на още седмица-седмица и малко веднага да започне разплащането към бизнеса. Водим разговори и с министър Кирил Ананиев в този времеви буфер, докато ние осигурим средствата от Оперативната програма към НАП, да има и други средства, които да се използват за директно разплащане.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За какъв времеви буфер става въпрос – месец, два, три, пет, за какво говорим?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Идеята е в рамките на този месец декември да стартираме и да започнем изпълнението на процедурата на база на получените проектни предложения, които трябва да бъдат тотално облекчени, тотално ясни, всичко да става по електронен път, да няма никаква административна тежест към бизнеса, който е засегнат от противоепидемичните мерки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз изхождам от това, че и задачата на Министерството, и задачата на нашата комисия, въобще на българския парламент в тази сложна ситуация трябва да бъде да съхраним в голяма степен потенциала на българската икономика и да запазим нейната конкурентоспособност и затова, господин Министър, като ръководител на Икономическото министерство изключително внимателно следим Вашите действия.
За съжаление, този оптимизъм, който има и от Вашите изказвания, и от колегите Ви в Министерския съвет Ви казвам, че не го споделям и сега ще се аргументирам. Моята молба е следната: оттук нататък не само в Комисията, а във всички публични изяви ние да отчитаме, първо, парите, които реално са стигнали – в дадения случай говорим за българските предприемачи, за българския бизнес, защото се хвърлят едни стотици милиони, едни милиарди, като започнем от премиера до всичките министри, а реалността е много по-различна. Когато се намираме в такава кризисна ситуация с много неизвестни, недаващи възможност на икономическите субекти въобще да прогнозират и да планират своята дейност, изключително важно, може би най-важното от всичко, е времето. Една помощ е полезна и е потребна тогава, когато е дошла навреме.
И сега по конкретните мерки. С микро- и малките предприятия – добре. Там са 27 – 28 хиляди подадени предложения в рамките на няколко месеца. Имаше удължение, увеличихте капацитета, одобрихте ги – парите стигнаха до хората. Вие отчетохте по ОПИК тези 180 милиона. Това е добре.
Какво отчитате днес по втората мярка, която е за средните предприятия – това е гръбнакът на българската икономика, да кажем, от 50 до 250 души? 1714 проекта, казвате, на втория етап на оценката. Сега въпросите ми към Вас са следните. Тук пак броим едни стотици милиони, които ще стигнат до тях – близо 200 милиона. Кога ще стигнат парите?
В тази мярка проектните предложения – давам примери с фактите, бяха подадени на 25-и или на 26 август беше срокът. В момента сме месец декември. Вие сте на втората фаза, на която обявявате едно класиране. До месец имате договаряне, след това – за разлика от първата мярка с микро- и малките предприятия, имате от един до три месеца изпълнение, което давате на субектите, след това до един месец отчитане. Те с конкретните процедури, документи трябва да заявят към Вас отчитането, съответно Вие трябва да направите тази проверка и трябва да разплатите.
В най-оптимистичния срок да ги разположим, че всички си вършат работата, както трябва, ние отиваме след месец март! Господин Министър, тук са и браншовите организации, отиваме след месец март. Така че, като ще говорим да подкрепяме някой, дайте да го подкрепяме, ако ще подпомагаме на някой, дайте да му подпомагаме.
Какъв беше проблемът да бъде както с микро-предприятията – да платите на хората сега, когато им трябва, разбира се, след това те да декларират всичко и после ги проверявайте? Вие като ще им дадете парите месец март-април, а те в момента имат нужда от тях, подали са документите месец август, нали разбирате, че има някакъв времеви тайминг, но това минава каквато и да е икономическа логика?
Трето, трябва да слагаме икономическите субекти на една основа. Вие бяхте разработили една програма за тези, които бяха пропуснати до момента – говорих за тази помощ преди малко, до 150 хиляди, грантова помощ за всеки един от тези субекти, но тези, които бяха пропуснати с оборот над 500 хиляди, не бяха в категорията на по-големите, бяхте разработили това и сега в момента им казвате: ние ще Ви отложим малко, защото сега трябва да помислим за тези, които затваряме и евентуално ще стартираме малко по-късно.
Аз Ви давам сроковете, с които работите, от проектни предложения, до оценка, договориране, разплащане – виждате колко е дълго, е, какъв е проблемът да стартирате и тази програма в момента, очевидно е, че ще плащате и по нея след няколко месеца? Ние в момента какво правим – настройваме едни сектори срещу другите.
Не, не, вижте, бяхте готови на стендбай – всяка седмица да отворите процедурата, а сега им казваме: не, не, ще изчакате още малко – един месец, защото сега ще помагаме на други, дето имат повече нужда! Според мен е абсолютно некоректно. Пак казвам, никаква предвидимост, никой не разбира кога, какво ще прави правителството и, пак казвам, кога ще стигнат парите до хората, защото това е най-важното в момента – от тази логика да тръгнем и да се движим оттам нататък.
Отиваме за другото – Банката за развитие. Не коментирам въобще Банката за развитие, че тя не изпълнява нито една от целите си, за които е създадена и какви хора финансираме, това не го коментирам в момента, но пак преди да започне кризата едни гаранционни схеми, едни големи кредитни линии, къде са тези неща? Ще помоля представителите на браншовите организации да кажат доволни ли са от тези схеми през Банката за развитие?
Първо, месеци наред не може да се разберете да подпишете договорите между Банката за развитие и търговските банки и след това всичко минава през търговските банки. Ами схемите, по които се върви в момента, всеки, който ще Ви направи един анализ, ще види, че условията не са добри, господин Министър. Там примерно лихвените условия са по-високи по тези схеми. Кой ги ползва в момента в тази криза?
Аз разбирам, че Вие ще отчетете, отчитате ми 230 милиона, някакви неща и както отчитате инвестиции, ами то…, вижте, икономическият живот си върви и в момента. То тези инвестиции започват да се отчитат, те са започнали много отдавна. Те не са вследствие на някакви антикризисни мерки в момента, но Банката за развитие, така както е в Европа, може да бъде един голям инструмент за ликвидност в сектора и за подкрепа, реална подкрепа. Обаче мерките, които са разписани там, те трябва да бъдат конкурентни и трябва да бъдат ползвани. Виждате какви големи амбиции си заложихме, за момента виждате колко се ползват. Трябва да зададем въпроса: защо е така? Като тук въобще не отварям разговор по мерките, в голяма степен за критерии, за начина на оценки, въобще в каква степен те са може би най-добрите. Моята молба е, когато се прилага такъв тип мерки, когато се създават, да бъдат в много интензивен диалог със секторите, за да може когато им даваме помощ, наистина тя да бъде потребна или необходима за тях. Защото те са хората, които най-добре знаят как и по какъв начин да направим това нещо.
И четвъртото, с което приключвам, е за това, което говорите в момента, че тези, които са пряко засегнати от локдауна, на тях пък в момента не можем да кажем нищо. Само казвате, че в най-скоро време ще им предложим нещо, което считам, че и това не е коректно в тази ситуация, защото тук трябва буквално за дни да се случи. Има много ясни критерии – обороти, печалби, представителят на Националната агенция за приходи е тук, те имат месечни декларации по ДДС, имат обороти. Всичко много бързо може да се види, така че тези хора много бързо да получат нещо. Ако ние ще приложим към тях някоя от мерките, които прилагаме към момента, сега сме декември, а те да получат нещо, което ще е най-рано след три-четири месеца реално плащане, нали разбирате, че то може да се окаже, че няма да има смисъл това – да плащате на някой.
Така че моята молба е, разбирам, че е сложно времето, разбирам, че трудно се работи, защото това работи и върху администрацията, заболяемост, смени и така нататък, но в тази извънредна ситуация трябва от всички тези административни пречки минимално да бъдат разтоварени хората, важно е всеки един лев много бързо да стигне до българската икономика, да запазим ликвидност, да съхраним всяко едно работно място и всеки потенциал, който има в нашата страна.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев, благодаря, господин Председател! Наистина благодарности! Това, с което заключихте, считам, че мислим абсолютно в една посока. Ще се постарая по така натрупаните около четири групи от въпроси, които Вие поставихте, да отговоря.
На първо място, благодаря, че оценихте работата на Управляващия орган и на Министерството на икономиката по първата процедура 3/10 за микро- и малки предприятия. Защото тя наистина беше един нов тип процедура и едни 60 човека оценители в Министерството на икономиката, които работиха и събота, и неделя, включихме и други хора, успяха за два месеца-два месеца и половина да прегледат 27 хиляди проектни предложения, така че направете сметка за какво иде реч. Благодаря Ви за тази оценка!
По отношение на средните предприятия – 1714 класирани. В момента колегите тръгват към подписване на договори – може би Илияна и Яна малко по-късно ще ме допълнят. Тук идеята е следната. Визираме вече стар период, в който, ако те имат своите фактури и докажат своята дейност веднага, веднага можем да преминем към разплащане.
Извън това съм провел комуникация с министъра на финансите да търсим вариант за предварително разплащане на база на банкови гаранции. Една от идеите беше такъв тип банкови гаранции да бъдат поети от Фонда на фондовете. Нямам такова потвърждение към момента, но бих бил готов да мисля и с Българска банка за развитие. Но пак се връщам на това, че ако те веднага на база подписване на договор си представят съответната документация, могат да получат веднага средствата – колежките ще ме допълнят.
По отношение на Българска банка за развитие и по отношение на общия ресурс, който е инвестиран в икономиката, данните ги казах, Вие ги чухте и това също се ускори. Тъй като, започвайки периода, в който аз встъпих като министър, имахме само около 40 милиона или малко по-малко, около тази сума за физически лица. Всичко това се случи оттогава до момента. И вчера съм провел разговори с основните ни банки – търговски партньори, изпълнителните директори на които ми докладваха, че влизат в win win ситуация, така че новото разширяване на процедурата ще бъде доста по-значимо.
Както Ви обясних, работя и по разширяване на процедурата за безлихвени кредити към физическите лица, като те ще продължат и продължението, което ще отправя към Министерския съвет, е те да продължат минимум до средата на следващата година, тъй като имаме този ресурс.
Подобен ресурс се освобождава и от Фонда на фондовете, където може да генерираме около 800 млн. лв. Колегите тепърва започват да работят, така че това ще бъде допълнение към програмите на Българска банка за развитие, като там няма да има разграничаване, както имаше досега в ББР, по отношение на малки и средни предприятия, и големи предприятия. Там кредитите, които ще бъдат гарантирани, са до три милиона и половина. Доколкото съм информиран от колегите от Фонда на фондовете, това е пак ресурс от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и би трябвало да генерираме около 800 млн. лв. гаранционен ресурс през техните банки-партньори.
По отношение на това, което Вие споменахте – локдаун, икономическият живот си върви и инвестициите. Пак казвам, локдаун няма. Целият сектор „Търговия“ без моловете работи. Наистина има няколко сектора, които са засегнати, на които обръщаме внимание с новата мярка и твърдя, поемам ангажимент и пред Вас, че на база на работата ни с НАП и с Министерството на финансите това ще бъде една светкавична мярка.
По отношение на двете мерки, които споменахте – това беше четвъртата точка, която докоснахте, ние ги отлагаме, но не ги прекратяваме. Поемам този ангажимент към бизнеса. Вие бяхте абсолютно прав, че заедно с нашите партньори от работодателските организации да мислим да отворим процедурите. Ако те се съгласят, това да бъдат средства от Rеact-EU, да ги отворим сега и да бъдат изплатени в новата година бързо, но това е наш допълнителен разговор, който трябва да проведем с тях. И другият ангажимент, който аз съм поел към тях, е да говоря, да търся място и на индустрията в Плана за възстановяване и устойчивост.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, уважаеми господин Министър! Първо, в началото искам да се присъединя и аз към тезата на господин Бойчев, че най-важното освен да има помощ, също толкова важно е и тя да бъде наистина навременна, тоест бърза в тази ситуация, в която бизнесът има най-вече нужда от ликвидност, за да може донякъде да запазва и бизнеса си и заетостта.
В тази връзка имам няколко въпроса към Вас и те са свързани с това, което Вие изнесохте във Вашето експозе, с което ни запознахте. Става въпрос за средствата – 10 милиона, които казахте, за туроператорите и туристическите агенции като помощ и, второто е за тези 3 милиона, които пак Вие казахте, които са предназначени за помощ за планинските водачи и екскурзоводите, които са около 1500 човека, а не са получили една стотинка от месец март насам.
Тези 10 милиона, които Вие споменахте, ги прехвърлихте към Министерството на туризма и то обяви конкурс. Бяха подадени 840 предложения от туроператори и туристически агенти да кандидатстват по тази помощ. Исканията им бяха за около 66 милиона, което, естествено, няма как да се покрият с тези 10 милиона, които са предвидени.
В тази връзка въпросът ми към Вас е, като в началото казах, че трябва помощта да е бърза и навременна, за да има полза от нея: каква беше необходимостта от това Вие да прехвърляте тези средства към Министерството на туризма, то пък се оказа, че нямало капацитет да проведе тази оценка по подбор на кандидатите, на които да помогне. То нае външен оценител, с който съответно е сключило договор за около 75 хил. лв., за да направи тази оценка, при положение че парите бяха при Вас, Вие имате необходимия капацитет, и това Вие го казахте, да извършите оценката и досега всичките тези 10 милиона щяха да бъдат разпределени на нуждаещите се туроператори и туристически агенти. Та въпросът ми е: защо беше необходимо цялото това упражнение? Първо, губене на време, второ, плащане на излишни държавни пари към външна фирма оценител.
И следващият ми въпрос е във връзка с тези 3 милиона, които Вие анонсирахте, за планинските водачи и екскурзоводите. Тази мярка беше анонсирана от министъра на туризма още август месец, началото на месец август. Сега сме месец декември. Никой от тези, както казах, около 1500 човека, които не са получавали една стотинка от месец март, не е получил нищо, а доколкото съм запознат аз, пречката беше това, че те са физически лица, не са юридически и трудно може да се намери начин, по който може да им се помогне.
Въпросът ми в тази връзка към Вас е: намерихте ли форма, под която наистина да ги изплатите вече тези средства, и долу-горе какво предвиждате като време, за което може да ги изплатите?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Христо, мога само да добавя, че другата сряда тук ще изслушваме министъра на туризма.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Но парите са техни, да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Проданов, благодаря за поставения въпрос. Политиката на Министерството на икономиката и на Управляващия орган е ние да провеждаме хоризонтални политики и да достигнем до всеки един от засегнатите. В един такъв период на пандемия и на икономическа криза Министерството на икономиката се оказа, че подпомага и други сектори, а не само тези, за които отговаря. Вие докоснахте туризма и само ще кажа, че за туризма и ресторантьорството по първата мярка 3/10 сме предоставили на този сектор над 23 млн. лв. По втората мярка, по която обявихме класиранията вчера – за средни предприятия, туризъм и ресторантьорство ще вземат 25 млн. лв. Тоест този сектор до момента не е бил изоставен, ние сме мислили и за него, включително сме мислили и за фитнесите, които само по първата мярка 300 компании са взели около 3 млн. лв.
По отношение на туризма и транспорта, които Вие докоснахте, защото са аналогични и процедурите, това беше нашият подход – двете министерства да бъдат директни бенефициенти, защото по този начин съкращаваме максимално много сроковете. И може би господин Бойчев беше много прав, когато той в началото разказа всяка една от стъпките, защото ние трябва да спазваме законодателството – и българското, и европейското. Защото в момента тези помощи, този тип подкрепа е при едни много строги правила. Може би някои държави, ако използват само бюджетен ресурс, могат да бъдат по-бързи, малко по-бързи са процедурите в сферата на труда и социалната политика, защото там докосваме хората, а не проверяваме чак толкова дълбоко компаниите, техните проекти и тяхното изпълнение, но това беше избран подход: двете министерства да бъдат директни бенефициенти, за да съкратим срокове. Оттам нататък самото менажиране на изпълнението на тези проекти, които те са спечелили пред нас като Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, самото менажиране е функция на тези две министерства, така че аз не бих влязъл в детайли, въпреки че имаме конкретни данни, че сме разплатили авансови плащания и към двете министерства и сме информирани на какъв етап се намират – Илияна, ако иска, може да ме допълни.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА (Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Благодаря, господин Министър.
Аз само искам да кажа, за да разберете това, което министър Борисов каза. Тъй като, когато обявихме тези две мерки, не действаше Законът за извънредното положение, ако ги бяхме пуснали през нашето Министерство, през ОПИК, само срокът за кандидатстване – минималният, трябваше да е 90 дни, което нали разбирате, това са три месеца, отделно има публично обсъждане 10 дни, тоест това много повече щеше да забави самия процес. Докато през конкретен бенефициент стана много по-бързо достигането на средствата до самия конкретен бенефициент. И както стана ясно, ние сме превели авансово пари. А съдействаме на колегите и сме съдействали през цялото време и в двете министерства – и туризма, и транспорта, и мисля, че те вече би трябвало скоро да приключат с проверката на самите заявления и съответно парите да стигнат бързо до крайните получатели.
Ако ми позволите само да кажа и за договора за екскурзоводите и планинските водачи. Да, Вие сте прав, че нашата Оперативна програма не е насочена към физически лица, а към предприятия. От тази гледна точка не можахме да намерим механизъм как да се пусне отделна процедура само за този тип бенефициенти. Освен това многократно сме запитвали Комисията и Европейската комисия категорично е против да се разделят тези средства на отделни процедури за отделни сектори. Те искат да се пускат процедури, които да бъдат отправени до по-широк кръг бенефициенти.
Механизмът, който намерихме, е чрез така действащ договор към момента на Министерство на транспорта към нас, където те имат такава заложена дейност, по която вече ще могат да разплатят на тези екскурзоводи, като за целта бяхме пуснали изменение на Комитет за наблюдение. До вчера беше срокът, в който членовете трябваше да подават коментари. Няма постъпили коментари. Към днешна дата имаме решение, с което е взето да бъде увеличен бюджетът по този съществуваш договор с един милион. Те имат там свободни два милиона и така общата сума за планинските водачи и екскурзоводите става 3 млн. лв., така че по най-бързия начин се опитахме да предоставим тези средства.
Отделно, ако може да отговоря накратко на въпроса на господин Бойчев – защо при средните предприятия не сме възприели подхода на микро- и малки предварително да разплатим? Основната пречка за това е, че когато предварително разплащаме, тези средства остават за сметка на националния бюджет, докато не бъдат ратифицирани от Европейската комисия. За момента всичките 172 милиона по микро- и малки все още са национални средства и докато не се прегледат всички 27 хиляди договора, не се проверят фактурите съответно ние не може да ги поискаме от Комисията за сертифициране. И това беше основният мотив да не го направи и по тази процедура за средни предприятия.
Като отново искам да подчертая, тук се признават разходи със задна дата. Тоест в момента – вчера беше обявен резултатът, днес вече имаме комисия, която да започне да подготвя поканите за предприятията за предоставяне на документи за сключване на договор. Колкото по-бързо те си дадат тези документи, толкова по-бързо ще сключим договорите с тях. И ако те могат дори и на следващия ден да ни предоставят фактури със задна дата, които влизат от 1 февруари, съответно много бързо парите ще достигнат до тях.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев?
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да Ви поздравя за по-бързото администриране на мерките и те наистина се усетиха от бизнеса. Конкретно и мярката, която е за микро- и малки предприятия 3/10, аз разбрах че 175 милиона вече са разплатени, около 53 милиона все още не са разплатени. По Ваше виждане кога ще приключите с тези 53 милиона и те да бъдат вече налични, да стигнат до бизнеса? Тази мярка се оказа като една от много атрактивните мерки: имате ли виждане, ще се намери ли ресурс, защото и такива въпроси в приемните ни дни има, дали ще продължи тази мярка евентуално след свършване на тези 220 милиона?
Вторият момент, който искам да засегна, е за инструментите, които са през ББР. Мисля, че там за доста сериозен ресурс говорихме, че се е отделил и мисля, че този ресурс реално може да помогне много на бизнеса, но моето чувство е, въпреки че чух, че водите разговори с търговските банки, но търговските банки, които са партньори на ББР, не са много щастливи и така не се пуснаха с ентусиазъм да администрират и съответно да мине през тях този процес. В тази посока мислите ли нещо? Разбирам, че има и други партньори в лицето на търговските банки, които са се появили.
Другото ми пожелание, защото наистина ние сме всяка седмица в районите си и в приемните дни се срещаме доста с бизнеса, като че ли е малко информацията. Специално за мерките, които са през ББР, е хубаво да засилим малко повече информацията, за да може съответно бизнесът в тази ситуация да се възползва от тези мерки.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, по отношение на микро- и малки компании това наистина беше една от процедурите, която така менажирахме, че средствата да стигнат до всеки заявил. Оказа се, че има 6 хиляди неодобрени проекта. Направихме и имейл и гореща телефонна линия за сигнали. Оказа се, че има и компании от тези 6 хиляди, които реално чисто по някаква административна пречка – или общината не му е нещо съдействала, или пък в системата ИСУН са работили с различна версия на Windows, така че има и такива отхвърлени. Затова преразглеждаме всички 6 хиляди компании. Издал съм заповед от преди седмица и половина или две за комисия за това и очакванията са, че в рамките на този месец трябва да разплатим евентуално и тези 6 хиляди, което е на стойност 53 млн. лв., ако не се лъжа.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА (Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Не точно.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Не точно, но ориентировъчно.
ИЛИЯНА ИЛИЕВА (Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“): Това е цялата сума за всички, които са отхвърлени досега, до момента, но от тях се преразглеждаме само тези, които са били отхвърлени заради някаква нередовност. Тези, които касаят допустимост, няма да бъдат преразглеждани. Грубо мисля, че преразглежданите ще бъдат около 3330 – тези, които касаят нередовност. Така че не мога да кажа за момента каква ще е точната сума, но да кажем горе-долу половината.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Тоест половината, които са допустими – имало е някаква административна пречка или забава, било от страна на администрацията, било не само от тази на Министерство на икономиката, ще бъдат преразгледани.
По отношение на средните предприятия на мен ми се иска да намерим ресурс и там да достигнем до максималния кръг от кандидати, бенефициенти.
По отношение на Българска банка за развитие, както казах, да, с ресурсът, с който разполагаме, можем да генерираме доста по-голям обем от кредити към бизнеса и именно заради това разширихме програмата. Ние я разширихме не само по отношение на размера на кредита, който ще бъде гарантиран, включително се удължава и срокът на гратисния период, включително и отношението между Българска банка за развитие и търговските банки-партньори, така че те да имат вече малко по-голям интерес към тази процедура. Тоест това вече е факт. Имаме нотификацията от Европейската комисия, имаме решението на Министерския съвет, в момента – вчера, съм се чул с две или три от основните банки-партньори да ускорим този процес. Получих такива обещания и това, което те ме увериха, че ситуацията е win-win и за Банка за развитие, и за търговските банки, разбира се, и за бизнеса, защото ние ще вдигнем лимита на кредитите, ще удължим срока за гратисен период, както и ще дадем малко повече сила на търговските банки да промотират този продукт на база на гаранцията, която издаваме, и на ефективните плащания към тях. Сигурно е, че може би трябва още малко повече реклама.
До момента две или три от търговските банки бяха най-активни. Очакваме, че при новата мярка, която е за бизнеса, ще бъдат още по-активни. Както обещах, подобряваме и процедурата, която е за физическите лица – безлихвени кредити.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Господин Министър, аз имам един въпрос – той е малко по-деликатен, но преди да Ви го задам, тъй като ние с Вас не един път сме коментирали, че Вие всъщност като министър на икономиката сте адвокатът на българския бизнес.
Първо, моето усещане, тъй като непрекъснато се движим в бизнеса, с микро- и малките предприятия ходът беше успешен, но това, което и колегата Бойчев каза, че търговските банки не са щастливи да обслужват ББР, си е абсолютен факт. Схемата не работи към момента и на Вас Ви е пределно ясно. Дали ще тръгне? Много разчитам, че това, на което и Вие се надявате, ще тръгне.
Второто, което искам да Ви кажа, е, че много е важно решението на БНБ – от Нова година да приключи с ваканцията за кредитите. Това е нещо, което е изключително важно. И макар че БНБ е една независима институция според мен Вие трябва да влезете в преговори, и то на ниво Министерски съвет. Това за бизнеса е изключително важно.
Третият ми въпрос е още по-интересен. Към 1 декември бюджетният дефицит излезе под 190 млн. лв. Ние един път гласувахме бюджетен дефицит 3,5 милиарда, след това по Ваше искане, все пак Вие сте член на Министерския съвет, увеличихме на 5 млрд. 200 млн. лв. При положение че в момента е 200 милиона, означава ли това, че за следващите 20 дни ще изхарчите 5 милиарда и колко от тях ще вземе бизнесът? Или ще бъде старата схема, когато отново ще докладваме, че няма проблем – бюджетният дефицит ще бъде много по-нисък. Знам, че въпросът не е точно към Вас, но все пак ме интересува: ако за 20 дни ще харчим тези пари, какво ще получи бизнесът?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на първия въпрос. Както трябва да имаме здраво население и здрава здравна система, така трябва да имаме здрава икономика, трябва да имаме и здрав финансов сектор за банките. Една от най-добрите икономически мерки – ако трябва да бъдем честни, беше проведена през търговските банки и БНБ, а това беше този мораториум, чрез който бизнесът получи отсрочка над 9 милиарда-9 млрд. и отгоре лева кредити. Считам, че това беше една много добра мярка, но ние трябва да пазим и банковия ни сектор, тъй като вече ни наблюдава и Европейската централна банка. Именно заради това е много важно, това, което и Вие казахте, ние да бъдем много по-гъвкави през ББР и през Фонда на фондовете, защото в техните лимити за гарантиране на кредити има и някакъв обем, процент, който да води до преструктуриране на налични кредити, а не говорим само и единствено за нови. Именно тук е тяхната роля с този лимит около 2 млрд. 800 млн. лв., където включваме и Фонда на фондовете, ние да помагаме на бизнеса и в тази посока, така че да стигнем до този ефект.
По отношение на бюджетния дефицит. Този бюджетен дефицит, който в момента се генерира, е част от така наречените противоепидемични или антиковид мерки, които бяха заложени и в тазгодишния бюджет, и в неговата актуализация, която Вие приехте като Народно събрание, ако не се лъжа. Общо този обем от мерки през тази година около 2 млрд. 800 млн. лв., а за следващата три и нещо, мога да не съм тотално точен, все пак не съм министър на финансите, но мисля, че горе-долу такива са параметрите и този дефицит се появява точно оттам. Няма нищо по-различно. Ние трябва да мислим за лекарите, трябва да мислим за хората на първа линия, трябва да мислим за сектор „Здравеопазване“, за сектор „Образование“, дори и за колегите от МВР, така че този дефицит се генерира оттам, от тези противоепидемични или антикризисни мерки.
Независимо от това България остава един от лидерите в Европейския съюз и по отношение на дефицит, съотнесен към БВП, и по отношение на държавен дълг, съотнесен към БВП, така че считам, че се търси или се намира един от най-добрите баланси.
По отношение на дълга сме в три до четири пъти по-добре от средното за Европейския съюз. По отношение на дефицита само ще цитирам второто тримесечие – Испания около 20% бюджетен дефицит от БВП, други държави като Франция, като Италия – много по-зле от България. Така че считам, че това е един добър баланс.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Велев, заповядайте.
Уточнихме, че сме поканили и четирите основни работодателски организации, и с господин Министъра така се разбрахме.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ (председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Благодаря, господин Председател.
Всъщност, ако ние харчим всеки месец 5 милиарда в повече, отколкото събираме, защото месец декември ние няма да изхарчим 5 милиарда, а ще изхарчим 5 милиарда в повече, отколкото ще съберем, иначе отиват над 8 милиарда. Тоест, ако ние всеки месец правим 5 милиарда дефицит, и това е за текущи разходи – за полицаи, за първа линия, втора и така нататък, излиза, че ние ще направим 60 милиарда дефицит, бе хора. Извинявайте, неудобно ми е да го слушам.
Очевидно това не са за текущи разходи, очевидно тези пари ще бъдат набутани в някакви държавни предприятия, във фондове за харчене догодина. Вместо от тях да се подкрепи бизнесът, да се подкрепи икономиката, тези, които вкарват в бюджета тези пари, а ние скубем от Оперативна програма „Конкурентоспособност“ за всичко, проявяваме солидарност! За планински водачи – хубаво, правилно, нали те са много важни, за ресторанти, за култура, за образование, за туризъм – за всичко. И от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ втора година за иновации нищо няма. Това не е всичко. Тези, които бяха по Rеact-EU обещани – 391 милиона, сега вече са 211, но и те ще отидат за ликвидна подкрепа, защото тези, които трябваше да бъдат за ликвидна подкрепа, отидоха за затворените обекти от втората вълна.
Господин Бойчев, ще си позволя да Ви поправя, не от месец август, а трябва да бъдем от 13 март, оттогава са проблемите. От 13 март и микро-, и малки, и средни предприятия имат проблеми. Икономическата криза, между другото, дойде и преди това, коронавирусът я усили. И ние сега в края на декември говорим, че някога – евентуално догодина, ще стартира мярка за подкрепа на малките предприятия, които от месец март имат проблем.
Хора, за какво говорим сега изобщо тук? Какъв е проблемът да се отделят средства бързо? Тази схема е готова, трябваше вече да е стартирала за големите малки – по 50 хиляди на предприятие с продажби над 500 хиляди. Забележете, с три месеца спад на продажбите повече от 20% беше вкарано условие. Ние го предложихме, за да се подкрепят най-пострадалите. Това може и трябва веднага да стартира.
Направихме сметки, господин Министър, мога да си заложа авторитета, че са достатъчно точни. Една от двете схеми ще е достатъчна, за да се разплатите към затворените бизнеси, ако на 22-ри отворят. Пуснете я тази другата, пуснете я за малките предприятия. Нека да остане за условия на труд, ако има смисъл една година по-късно. Те или са се разболели, или са си оправили условията на труд. Ние това го приложихме месец март, бе, хора, месец март!
За кредите, разсрочването. Европейската комисия позволява до 30 септември, удължи срока във временната рамка с половин година. Не е едно и също да вземеш кредит, като платиш такси, ипотеки, застраховки и с него да погасиш стар кредит, или да разсрочиш, да направиш нов погасителен план за стария кредит. Второто е безплатно, първото струва много пари. Това не го ли разбирате наистина?
Вижте, 40/1 е – кредити, гарантирани от ББР към разсрочени кредити. Обратно – 1/40. На един взет кредит, гарантиран от ББР, има 40 разсрочени. Числата говорят само трябва да имате очи да ги видите. Очевидно другото е много по-добра мярка и трябва да се действа да се удължи. Може би не за всички, може би за най-пострадалите. Човек е взел кредит милион-два милиона, построил е нещо – детска градина например, за да не е все ресторант, и сега децата не могат да ходят на детска градина. Това не е бюджетно учреждение. Такси няма, щом не ходят на детска градина, как ще върне кредита? Трябва да се разсрочи.
Като говорим за разсрочване на осигуровки и данъци, не говорим за опрощаване на осигуровки и данъци. Тук като че ли има неразбиране. Ами не на всички, не в пълния размер, ако трябва, може да се лимитира тази сума, така че фискът да не пострада. Става дума за наказателни лихви. Значи, Вие го спирате, не може да работи, малкият бизнес особено си плаща месец за месец, бюджетът си го прави месец за месец. Задълженията за ноември ги плаща с приходите от декември. Декември като не работи, откъде приходи? И бум – наказателни лихви!
Припомняме, че от края на октомври има бизнеси, които са затворени, а не отсега, от края на октомври има затворени бизнеси – 10% наказателна лихва. Какъв е проблемът за този сегмент в ограничен размер да се разсрочат данъчни и осигурителни плащания, а не да се отменят, да се разсрочат, и най-малкото – лихвите през 2020 г., които са, да се задраскат? Ами той, ако фалира, няма да плати ни лихви, ни главница най-накрая.
И като капак на всичко – от Националния план за възстановяване и устойчивост, който трябва да възстановява икономиката, ама няма нищо за икономиката, за съществуващата икономика, която ни храни всички нас в тази зала, че и тези, които са извън тази зала. Ама нищо! Има за нероден Петко – за бизнес-паркове, индустриални паркове, което е строителство, а не иновации, технологии, цифровизация, роботизация и така нататък, и то 3% от общата сума. Това, което раздадохме преди началото, е една таблица.
Господин Министър, парите, които идват по Националния план за възстановяване, се отнасят към оперативните програми като 2/3. Тоест 3 евро от Оперативна програма отговаря на 2 евро от Националния план. Такава таблица направиха колегите от БСК, имате я пред Вас. Вместо да е 1/1 или даже на 1 лв. от Оперативна програма „Конкурентоспособност“ да има 2 лв. в Плана, то е точно обратното – средно е 64%. Има с над 100, има с над 200%, а „Конкурентоспособност“ е 23, абсолютно в обратната посока. Абсолютно в обратната посока! Вместо да се възстановява, което е пострадало – икономиката и пазара на труда, ни за икономика, ни за пазар на труда в този план, и тук всички трябва да подкрепим икономическия министър и всички заедно да има време да се преработи този план.
Вчера Икономическият и социален съвет се обедини около предложение да се трансформират едни 2 милиарда към икономиката – затова, което изредих, плюс „Енергийна ефективност“, производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници за собствени нужди на предприятията, че и на домакинствата, ако щете. До края на декември са амбициите на кабинета да внесе този план в Европейската комисия, има достатъчно време да се преработят тези планове.
Относно съвсем текущите задачи, ако Ви върнем, плащането на затворените бизнеси през ноември би трябвало да стане през декември, а не догодина. За месец декември в зависимост от това дали ще се търси спад на оборота, трябва очевидно да приключи месецът, за да може да се изчисли този спад, е допустимо да е януари, ама за ноември трябва да е декември, иначе нищо не правим. И това го правят другите страни, правят го чрез техните агенции по приходи, даже искат да плащат седмица за седмица и даже успяват, а ние плащаме след една година. Извинявайте, бях малко…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предлагам, господин Министър, нека да чуем и останалите две работодателски организации ще имате време спокойно да отговорите.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ОВЧАРОВА (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам три въпроса.
Първият ми въпрос е свързан с процедурата за подкрепа на средни предприятия, която и сега оповестихте, вчера обявихте резултатите. Вие казахте, че са одобрени 1703 проектни предложения на стойност 233 милиона. Бюджетът по процедурата обаче е 200 милиона и 418 проектни предложения от тези, които се водят одобрени, всъщност са в резервни списъци и е написано, че евентуално ще бъдат поканени чак при увеличение на бюджета. Тоест одобрените предприятия са 1285, 418 предприятия, от които 162 в сектор „Преработваща промишленост“, 61 в сектор „Търговия“, 79 са в „Хотелиерство и ресторантьорство“. Ние говорим как това е сектор, който има нужда от спешна подкрепа, имаме одобрени проекти, които очевидно са отговаряли на всички изисквания за допустимост, нуждаещи са, те представляват средни предприятия, хотели и ресторанти – големи, и всъщност за тях няма средства. Можем ли да разчитаме, след като оповестихте, че одобрените са на стойност 233 милиона, че всъщност вече ще има такова решение и тези компании ще бъдат одобрени. Защото, пак както казвам, списъците с неодобрените са от най-нуждаещите се сектори.
Сега аз пак искам да върна и на процедурата за малки, която от месец август съвместно с екипа на Министерството, екипите в работодателските организации се опитваме да структурираме. Аз считам, че тя е много добре структурирана. Отново в нея има средства и са допустими за подпомагане и хотели, и ресторанти, и търговски обекти – нали тя е за големите малки над 500 хиляди, но те са, първо, осигуряващи доста заетост, с много съществен ефект върху икономиката и са 17 500. Едно отсрочване на тази мярка, ако ние чакаме парите да бъдат осигурени от Rеact-EU или от Оперативната програма, Вие казахте, следващата „Иновации и конкурентоспособност“, това би означавало тя да стартира април-май, а ако кандидатстват от тези 17 500 дори и около пет-шест хиляди компании, които да бъдат засегнати, пак казвам, те са от всички сектори, включително и тези, които в момента изпитват много сериозни затруднения, това означава, че при най-оптимална оценка и опростяване за по-малко от три месеца тази оценка няма как да се случи. Така че, ако ние я стартираме май и три месеца оценяваме, означава да имаме договори другия септември. Това е процедура за ликвидна помощ и това са компании, които имат нужда от средствата сега.
Каква е възможността да се пусне и впоследствие, ако тези пари се забавят – от Rеact-EU все пак имаме увереност, че тези пари ще бъдат отпуснати, и пак казвам, всички засегнати сектори в момента, които са засегнати със заповед за прекратяване на дейност, всъщност те са допустими и по тази процедура, и са в очакващите в резервите за средни, тоест те много по-лесно ще получат помощ от готови процедури, които могат веднага да бъдат договорени.
За адаптиране – не говоря. Другата процедура, която се бави, тя е за адаптиране към новите реалности на Ковид. Ние се надявахме тя да бъде пусната есента. Ако тя не бъде пусната до декември-януари, вече разходите, които трябва да се изпълнят, за да си адаптират предприятията производствата към тази реалност, да си сменят климатизация, вентилация вече не са толкова необходими. Така че по-скоро може би тази процедура може директно от бюджета да отиде и да бъде прехвърлена към най-засегнатите сектори.
И последният ми въпрос е свързан с процедури, за които си говорихме – за дигитализация, цифрови и зелени иновации от Rеact-EU. Първо, предвид, че бюджетът на Rеact-EU за България от очакваните, когато ги обсъждахме тези процедури – 650 млн. евра вече е 413 млн. евро, тези процедури да ги чака ли бизнесът, ще бъдат ли заменени изцяло с процедури за ликвидност, какво да очакваме за тях? Това са трите ми въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И Българска стопанска камара – последният.
ДОБРИ МИТРЕВ (Главен секретар на Българска стопанска камара): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Закъсня тази среща днес. От месец март се опитвахме, първо, да предложим едновременно със създаването на Здравния щаб да има и такъв икономически. Не бяхме чути. Няма да повтарям всичко онова, което беше казано, по повод на всички забавяния, и то по отношение на подпомагането на българския предприемач. Защото, ако в социалните мерки те бързо достигнаха до хората, към икономиката, за съжаление, нещата са, първо, малки като размер и дълги, като време.
Аз благодаря на министър Борисов, че в последните седмици или в последните два-три месеца – ние сме в една непрестанна комуникация, имаме добра чуваемост, но ние оставаме с впечатлението, че единствено министър Борисов е адвокатът на българското предприемачество, на хората, които създават брутния вътрешен продукт, хората, които създават благата, хората, които мечтаят и които обичат страната си.
Похвални са усилията на Министерството за ускоряване на процедурите и по максимално бърз начин тези средства да отидат за подпомагане на предприятията, които са в изключително затруднено положение и ние ги подкрепяме. Не напразно ние бяхме едни от инициаторите НАП като Агенция, която разполага с целия статистически ресурс и електронизация, максимално бързо този ресурс да бъде разпределен в тази ситуация за онези компании, които са затворени със заповед на министъра на здравеопазването.
Парите за малките и средните предприятия, парите по ОПИК, които с огромно нежелание ние се съгласихме на практика пренасочени сега към затворените бизнеси, в края на краищата те ще отидат към българския бизнес. Надяваме се това да стане до 20 декември преди да е приключила СЕБРА, за да дадем първо глътка въздух на бизнеса и да му дадем увереност, че българската държава е зад него.
Преди няколко месеца Ви предложихме една мярка, която веднага щеше да помогне на българския бизнес. Аз говоря за подпомагане на онзи български бизнес, който е декларирал в годините назад своята печалба, не е крил обороти, бил е съвестен данъкоплатец и е дал всичко от себе си за благосъстоянието на българското общество и тук този въпрос не е към министъра на икономиката, а той е по-скоро към законодателната и цялата изпълнителна власт. Ако фирмите бъдат освободени от корпоративния данък за една или две години, това ще е ресурс от порядъка на два-два и половина милиарда лева без бюрокрация, без европейска такава, без българска такава, без кандидатствания и тогава ние ще покажем на онзи, който е бил изряден, че държавата ще върне жеста, затова че той е бил изряден и е внесъл всичко в бюджета – осигурявал е работниците си, плащал е заплати, плащал е данъците си, плащал е таксите си. Но ако това е нещо в бъдеще време, което вече беше отречено от един вицепремиер, той отрече, между другото, и нещо друго, което аз сега ще Ви предложа, бърза ликвидна подкрепа за българските компании. На 14-и трябва да се внася ДДС, на 15-и – корпоративен данък, на 25-и – осигуровки, нека да не бъде за всичко. Разсрочете тези плащания, два или три месеца дайте възможност на хората тези средства сега да останат в предприятията, за да посрещнат оцеляването си.
Ако ние се забавим, ако ние оставим българските предприятия в момента без ресурс, а вчера един вицепремиер каза, че не можело да допуснем това нещо сега да няма плащания към бюджета, защото, разбирате ли, бюджетът харчел и за други неща. Ами, ако ние днес потопим икономиката, сега искаме отсрочване и разсрочване, утре, ако тези предприятия ги няма, няма да има никакви плащания. А така ще дадем възможност на тези хора това, което трябва да платят сега през декември, да го платят през февруари, разбира се, без наказателните лихви.
Предложихме и нещо друго – аз разбирам българската администрация, бюрокрацията е и европейска. Процедурите, които са оперативните програми са бавни и вината не е задължително в българската администрация, такива са европейските процедури. Ами, хайде да помислим малко за национална програма или национален фонд, защо непрекъснато говорим само за парите на Европа? Ние какво общество сме, ако не създадем една такава програма и в тежки мигове и за населението, за обществото ни, за индустрията ни не можем бързо, експедитивно, без да разчитаме някой да ни одобрява, да ни сертифицира, да ни нотифицира, да помогнем на българското предприемачество?
Аз разчитам на Вас, защото познавам всеки от Вас – господин Александров зная, че идва от бизнеса, господин Симеонов, господин председателят на Комисията, предполагам, че има и други, по-скоро по-малко познавам техните биографии, трябва да бъдем национално отговорни. Тук не става въпрос за някакви помощи за бизнеса. Не, тук става въпрос, че ние сме едно общество и ако днес не бъде помогнато много бързо на българския предприемач, утре няма да го има. На какво ще разчитаме?
Увеличените средства – много хубаво, за училище, за медиците, които сега ни пазят, за сектор „Сигурност“ даваме непрекъснато средства, ама в края на краищата техните възнаграждения идват от данъците, които всички ние плащаме. Ако няма кой да внася тези данъци, какво се случва и с техните възнаграждения, с тяхната издръжка?
Извинявайте, и аз бях емоционален и продължителен.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, заповядайте, Ваш ред е вече.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие преди да дадете думата на нашите партньори – работодателите, споменахте, че моята роля е да бъда техен адвокат. Наистина, старая се. Всичко това, което беше казано от работодателските организации, го приемам като помощ, която те ми оказват, за да мога да се вслушам в техните съвети и максимално да отговоря на техните очаквания.
Доста от темите засегнах – и бюджета, и данъчно-осигурителната система, където аз нямам тази сила, но пък не бягам и от отговорност, защото аз съм част от този кабинет. Така че се вслушвам в тях и продължавам, както се казва, напред да търся максимума да бъда полезен.
Някои от въпросите на КРИБ докоснаха и част от темите, които повдигна и господин Велев. Много е сложно да намерим този баланс между наличния ресурс и очакванията, защото очакванията винаги са повече. Това е казано и в „Пирамидата на Маслоу“ – 156 милиона пренасочваме. Господин Велев каза, че може би половината ще ни стигнат за тези мерки, които са за административно затворените сектори с оглед на антипандемичната заповед на министъра на здравеопазването. Ние правихме такъв анализ с господин Велев и той дори ни помогна със сметките, но това е при условие, ако ние компенсираме бизнеса с 10%, а част от работодателите за по-голямата част от засегнатите сектори, са казали: „20%“. 10 за някои други по-малки сектори, господин Велев даже е казал за някои 5, тоест, както и да ги смятам, не знам, не знам как ще ми стигнат половината от тези средства.
Тук се опитвам с това да дам отговор и на КРИБ – защо, и ще кажа защо. Защото анализът на НАП ми сочи, че административно затворените сектори евентуално ефектът ще бъде около 1 милиард или малко под милиард. Оттам като наложим сметките, за да използвам само половината от средствата, това са ми 10% или пък нещо малко над тях. Така че тук винаги възниква конфликтът между това, с което разполагаме, и това което искаме да постигнем.
От КРИБ поставиха темата за списъците, резервните списъци на процедурата, която е за средни предприятия. Сега, ако ни остане ресурс от микро- и малки, естествено ще търсим вариант да го пренасочим. Естествено имаме и един буфер, за който за пръв път ще спомена, това е наддоговаряне на самата програма. Така че, ако средствата, които сме предвидили в момента за затворените или засегнатите от противоепидемичните мерки са ни достатъчни, ние ще имаме евентуално ресурс да отговорим на очакванията в процедурата за средния и евентуално веднага да стартираме някои от другите процедури, за които говорихме заедно с Вас – големите малки.
Господин Велев беше прав. Да, предвиждахме бюджет по механизма Rеact-EU – 391 милиона, в момента е над 211, но реално 260, или колко отиваше? (Реплика: 211 за 2021 г.) 211 за 2021 г. И тук – може би господин Бойчев, и Вие като бизнеса, бяхте много прави – да взимаме и да готвим една от тези процедури още сега, да може да се кандидатства, за да може средствата да бъдат разплатени веднага след това. Това е нашата идея, по която работим.
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да спрем дотук.
Другата седмица имаме изслушване на министъра на туризма.
Благодаря на господин Борисов. Това е петият министър, с когото работя, и трябва да Ви кажа, че е един от хората, който е най-силен адвокат на българския бизнес. Това е факт. Не е имало случай да му позвъни бизнесмен или работодателска организация и той да не помогне. Друг е въпросът, че все пак тази битка е екипна и в наше лице като Комисия винаги имате поддръжка, но в края на краищата Вие сте изпълнителната власт и от Вас зависи инициативата.
Благодаря Ви още един път!
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.20 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев




Стенограф:
Янка Иванова