1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 054-01-113, внесен от Александър Ненков и Александър Иванов на 9 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-118, внесен от Даниела Савеклиева на 16 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма. Изпълнение на мерките в помощ на туристическия бизнес в условията на COVID-19.
4. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ



П Р О Т О К О Л
№ 100


На 16 декември 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала 134, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 054-01-113, внесен от Александър Ненков и Александър Иванов на 9 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-118, внесен от Даниела Савеклиева на 16 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма. Изпълнение на мерките в помощ на туристическия бизнес в условията на COVID-19.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.05 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма. Изпълнение на мерките в помощ на туристическия бизнес в условията на COVID-19.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 054-01-113, внесен от Александър Ненков и Александър Иванов на 9 декември 2020 г. – за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Кънев, предлагам да разгледаме днес като допълнителна точка към дневния ред: Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
Има само два параграфа, така че, ако се приеме…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, длъжен съм да подложа на гласуване предложението за допълнителна точка от дневния ред.
Имате думата, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Може ли да кажете тези два параграфа за какво се отнасят, преди да вземем решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Знаете, че в положение на извънредна епидемиологична обстановка държавата се опитва и помага максимално на бизнеса. Промените, измененията, които предлагаме, всъщност са да облекчат режима на бизнесите, които са затворени със заповед на министъра по време на епидемиологичната обстановка, така че максимално бързо да могат да се възползват от помощите, които държавата предлага, с цел да запазят работни места и да не се стига до фалити на бизнеси. (Реплики.) Да, ще Ви кажа.
Два са параграфите. Единият касае, даже ще Ви го прочета:
„(10) В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена и на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки и нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и на лица, чиито задължения са отсрочени, разсрочени или обезпечени.“
Другият касае Закона за малките и средните предприятия:
„(11) Обстоятелствата по чл. 3 и 4 от Закона за малките и средни предприятия при участие в процедура за подбор на проектни предложения и сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ може да се посочат от кандидата и във Формуляра за кандидатстване към проектното му предложение.“
Всъщност искаме максимално да облекчим бизнеса, който не по своя вина не работи в тези условия на криза и всъщност търпи големи загуби, така че да намалим максимално времето, в което той може да кандидатства за тази помощ и да я получи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Предполагам, че не сте доволен от отговора, но това е.
Колеги, имаме гласуване.
Моля, който е „за“ тази точка да влезе като допълнителна точка от дневния ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 7 и „против“ – няма.
Предложението на н.п. Даниела Савеклиева за включване на допълнителна точка в дневния ред е прието.
Предлагам още една промяна – тя да бъде в реда на точките.
По дневния ред предлагам за първа точка да дадем думата на господин Цветарски, тъй като тук имаме абсолютно съгласие от всички парламентарно представени групи, че се налага, предвид пандемията, да отложим с една година преброяването на населението.
Първо трябва да гласуваме дневния ред.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 054-01-113, внесен от Александър Ненков и Александър Иванов на 9 декември 2020 г., за първо гласуване.
Първо ще дам думата на вносителите. Има ли някой от вносителите тук? Няма.
Заповядайте, господин Цветарски.
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): Уважаеми господин Кънев, уважаеми госпожи и господа депутати! Съгласно Закона за преброяване на населението и жилищния фонд и неговият чл. 3, ал. 2 и 3, преброяването трябва да започне в 00:00 ч. на 22 януари 2021 г. и да приключи в 20:00 ч. на 15 февруари 2021 г.
Всички сме наясно с епидемиологичната обстановка и една такава дейност е свързана с много други подготвителни и извършителни дейности по време на самото преброяване.
Не бихме искали да излагаме на риск живота и здравето на нашите анкетьори и на преброяваните лица. Поради тази причина се надяваме, че ще бъде прието предложението – ще го изчета:
„В § 1, чл. 3 се създава ал. 4:
„(4) При обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка Министерският съвет може да вземе решение за промяна на срока по ал. 2. и критичният момент. Решението се публикува на интернет страницата на Министерския съвет и на Националния статистически институт.“
Още една промяна:
„§ 2. В § 4, т. 3 думите „срок до 31 декември 2021 г.“ се заменят с „едногодишен срок от провеждане на преброяването“.“
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате ли някакви предложения, съображения?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз бих искал да задам няколко уточняващи въпроса. На първо място: имате ли информация как е решен този въпрос в останалите страни от Европейския съюз? Доколкото си спомням, това преброяване се провежда във всички страни от съюза едновременно. В други страни взети ли са подобни решения? Защо е необходимо да се отлага, а не се удължава просто срокът – ако можете да ни обясните – с няколко месеца или една година, независимо с колко е, а се налага да бъде отложено провеждането? На трето място, ако може да дадете информация: има ли по принцип готовност, ако нямаше извънредна епидемична обстановка, да се проведе това преброяване? Има ли някакви трудности със самото провеждане на преброяването от чисто обективен характер, извън пандемията? Готова ли е електронната система? Знаем, че се подготвяше такава система, специално беше възложена изработката на такава система във връзка с това преброяване. Не би ли могла да се използва тя, вместо да се отлага, да вървят паралелно нещата като се удължи срокът, пак в тази връзка?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цветарски, заповядайте.
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): По отношение на намеренията и действията на другите страни от Европейската статистическа система, съгласно Европейския регламент за преброяванията, те трябва да се случат в 2021 г. Редица страни изразиха безпокойство още в началото на епидемичната обстановка в Европа. На първо място, Португалия, Германия, Ирландия, но засега единствено Ирландия е променила датата, критичния момент на своето преброяване.
Редица други страни се подготвят за такова нещо, но това, което е общо, е, че в преброяването и отлагането – там, където го има, а предполагам, че между другото ще го има и в още други страни, ние просто сме в началото – ние сме на 22 януари 2021 г., докато другите страни са във втората половина на 2021 г. и имат още време да изчакат как ще се развие епидемията.
Единствено Ирландия за момента е отложила, в Германия се дискутира, от Румъния ми се обадиха колегите, още преди няколко месеца, че също планират отлагане. В другите страни също се обмисля, но като цяло единно решение в рамките на Европейската статистическа система няма.
Що се отнася до това дали да бъде отлагане или удължаване на преброяването – самото удължаване на периода на преброяването не би избегнало рисковете от епидемичната обстановка. Януари месец очакваме, че тя все още ще бъде много сериозна и самото преброяване с обход на преброители и срещи с контакти с преброяваните лица, ще бъде около две седмици. Ако го удължим дори с още две седмици, това с нищо не би намалило риска от заразяване изобщо за здравето на хората. Има обаче един методичен елемент, че удължаването на периода, създава трудности за лицата да определят състоянието си към критичния момент, който е 22 януари 2021г. Всички данни, въпросите се отнасят към тази дата – 22 януари 2021 г. Представете си, ако е примерно в края на февруари, хората вече ще са забравили какво е било на 22 януари. Самото удължаване на срока, не се отразява добре и върху качеството на данните от преброяването. Основната причина е първата, която казах – рискът за здравето на преброителите и на преброяваните лица.
По отношение на готовността ни – ние се подготвяме вече две години и изпитахме трудностите от епидемичната обстановка по време на нашето пробно преброяване през април месец тази година. Тогава точно беше сложна епидемичната обстановка и ние решихме да отложим тестването на инструментариума с преброители. Тествахме обаче готовността на нашата електронна система и няма никакви проблеми за това. По нея се работи все още, но те са други дейности, не свързани пряко със самата регистрация. В момента с тази система се прави районирането на контролни райони, преброителни участъци, което ще даде възможност да насочим съответно преброителите в тези райони. Към момента практически ние сме готови с нея.
По-скоро има други подготвителни срокове, които създават проблем, ако трябва сега да оставим датата 22 януари. Това е свързано с обучението на преброителите. Това е една дейност, която отнема време и освен това отново трябва да събере много хора на едно място, което не е възможно да го направим. Всъщност, ако пращаме необучени преброители, ние обричаме на провал качеството на самото преброяване – това е основната причина.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ясни са мотивите да направите това предложение, но и колегата Данчев имаше предвид нещо, на което и аз ще обърна внимание. Има леко смущение в такъв тип законодателство, което делегира по същество едни разписани в Закона срокове – оттук нататък Министерският съвет да ги определя.
Считам, че не сте направили, не сте използвали най-добрата законодателна техника тук, тъй като много въпроси остават да висят – как и по какъв начин ще сме сигурни Министерският съвет какво ще реши. Това е притеснението, да знаете – най-вероятно ще бъде изказано в залата това притеснение, тъй като по същество ние правим отделно делегирано законодателство – прехвърляме тези разписани в Закона до момента срокове на Министерския съвет.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
СЕРГЕЙ ЦВЕТАРСКИ (председател на Националния статистически институт): Аз си признавам, че не съм юрист и сме ползвали юридическа помощ за този компромис, който може да се направи и идеята тук е всъщност да имаме гъвкавост в условията на една неяснота – колко време ще продължи… Това е нашето единствено основание и аз не съм човекът, който може да каже кое е най-доброто решение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги! Този въпрос има и политическо измерение, макар че предварително ще кажа, че здравето на хората е на първо място, преди всякакви политически съображения. Това, което колегата Данчев попита, и което ние винаги питаме – за другите европейски страни и народи какво правят, имайте предвид, че има опасност да бъде обвинен вносителят в неговото безпокойство за мъртвите души на гласуването. Това преброяване януари и февруари, ще ни покаже колко души са в България и дали някакви ангели от небето не гласуват. Има такова измерение – да не би управляващите да отлагат преброяването по тази причина – направо Ви казвам. Ние като опозиция имаме право да изразим такова съмнение. Вие не се занимавате с политика, Вие броите. Поради това, защитата от такова притеснение, е: какво правят другите страни и народи от Европейския съюз? Аз съм притеснен.
От това, което чувам към момента, практически няма решение да бъде отместено – в Германия дискутират, те може да си дискутират още десет години. Другите също дискутират, а ние днес на 17 – 18 декември, изпреварваме другите 28 страни и заковаваме. Това ме притеснява. Защо да не изчакаме да видим какво ще направят французи и немци? Хайде пък да не сме само ние първи.
Пак казвам, завършвам с това – всяко решение ще бъде подкрепено, в което здравето и животът на хората, на преброителите, на семействата, е над всичко друго като съображение, но няма как да избягаме от този въпрос, тъй като това преброяване ще отговори на въпроса: колко души живеят в България, какви са тук? Ако гласуват 10 милиона, а ние сме 2 милиона – казвам така в кръга на шегата, значи тогава ще трябва да търсим разликата от къде идва.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси имате ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ – 4 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. е приет за първо четене.
Приключихме с точка първа от дневния ред.

Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-118, внесен от Даниела Савеклиева на 16 декември 2020 г., за първо гласуване.
Давам думата на госпожа Даниела Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Избухналата в началото на 2020 г. епидемия от COVID-19 засегна общественото здраве и развитието на действащите икономически оператори във всички сектори. В резултат на създалото се положение, Европейската комисия публикува съобщения до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета на Европа, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Еврогрупата, относно координиран икономически отговор на разпространението на COVID-19, в което подчертава нуждата от спешни координирани действия на държавите членки, за да реагират на създалата се ситуация.
За да отговори на последиците от кризата, засягаща икономическото ни развитие, управляващият орган на ОПИК предприе редица мерки, с които пренасочи финансовата подкрепа най-вече в посока към малките и средните предприятия като временна мярка за осигуряване на необходимия антикризисен отговор.
В тази връзка са и промените, които предлагаме в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Както казах, всъщност тук се създават две нови алинеи – 10 и 11, в чл. 21, като ал. 10 е във връзка с това – в процедурата чрез подбор на проектните предложения да участват и да получават безвъзмездна помощ и лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки и нямат публични задължения по чл. 162 по ал. 2, т. 1 от ДОПК, преди 1 януари 2020 г. Тоест това са фирмите, които са били изрядни, нямат публични задължения, но впоследствие от кризата или от заповед на министъра, с която са затворени и не могат да работят, да могат да кандидатстват с проектно предложение, така че да могат също да се възползват от такава помощ.
Алинея 11 касае обстоятелствата по чл. 3 и 4 от Закона за малките и средните предприятия при участие в процедурата за подбор на проектни предложения и сключване на административен договор за предоставяне на финансова помощ, тоест тези критерии да се посочват от кандидатите във формуляра за кандидатстване. Това касае определянето на категорията „Малки и средни предприятия“, това да става чрез декларация, съставена по образец и утвърдена от министъра на икономиката, след като той се обнародва в „Държавен вестник“. Съответно при кандидатстване за подкрепа по оперативните програми съфинансирани от ЕСИФ, е задължително попълването и подписването на декларацията по образец и на хартия, който образец след това се прикачва към формуляра за кандидатстване в електронна среда в ИСУН 2020 и се подписва с квалифициран електронен подпис.
С цел намаляване на административната тежест спрямо предприятията, засегнати от икономическите последствия от COVID-19 за преодоляване на необходимостта от предоставяне на допълнителни документи, към формуляра се прилага законово изискване за попълване на образец на декларация да отпадне като част от мерките за облекчаване на предприятията и за улесняване на достъпа на кандидатите до финансиране и категорията на предприятието да може да се посочва от кандидата във формуляра за кандидатстване към проектното му предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател! Уважаема госпожо Савеклиева, ние, разбира се, винаги сме се отнасяли с разбиране и сме подкрепяли тези мерки и по-скоро знаете нашата критика и миналия път, когато беше министър Борисов, беше относно това в каква степен тя реално достига до хората като време и като срокове, защото виждате, че за момента само една или две от тях може да определим, че имат такъв ефект, другите са по-скоро само намерения и не толкова добре прецизирани и направени неща.
Вие правите две предложения, но според мен, тъй като са в последния момент, не всички успяхме да схванем логиката им. По същество, с тази точка 10 Вие искате да кажете, че тези, които са имали наказателни постановления и актове, в дадения случай, влезнали по Кодекса на труда и по Закона за трудовата миграция, говорим за такъв тип наказания, които за момента не могат да кандидатстват за мярката 60/40, отваряме вратата за тях. Общите мотиви, за които говорихте – за подкрепа на бизнеса, да уточним точно за какво става въпрос, тъй като по същество, тези икономически субекти могат да бъдат пречислени в категорията на не много коректни към държавата и затова трябва да стане ясно в момента за какво отваряме вратичката така да се каже.
Молбата ми е – единадесетата точка, ако може, не знам – някой, който може би го е извел от практиката до момента и искаме с това предложение да улесним процеса, аз си признавам, че не го разбрах. Чл. 3 и 4 от Закона за малките и средните предприятия, наистина те регламентират предприятията – микро, малко, средно, голямо предприятие, свързано с тях как се определя.
По същество, в различните мерки, които има Икономическото министерство в дадения случай, които сме коментирали с Вас, там те са таргетирани така и участниците сами правят собствения си анализ и са наясно какъв субект са в момента. Не мога да преценя с този формуляр какво променяме в момента и какво облекчаваме. Всичката тази информация, която беше декларирана досега за всяка една от мерките, след това подлежеше на проверка и понякога икономическите субекти не добре преценяват своята позиция, тъй като знаете, там се отчита една свързаност между икономическия субект и това може да промени категорията на икономическия субект. Просто не можах да разбера с тази точка 11 какво правим от досегашната… Може би има някъде в практиката нещо, което не работи или поне на мен не ми стана ясно, преди да гласуваме това нещо, какво променяме по същество. Член 3 и 4 са много ясни в Закона за малките и средните предприятия и досега предприятията показваха каква категория представляват в него.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Веднага ли ще отговорите?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Ще започна с ал. 10 и това, което е цитирано на основание чл. 54, ал. 1, т. 6. Да, там има посочени нарушения по Кодекса на труда или наказателни постановления, или съдебно решение, и Закона за трудовата миграция. Това, което мога да кажа, е, че те основно касаят наказателни постановления, които са налагани по проверки и констатации на Инспекцията по труда. Смятаме, че там би трябвало малко да се облекчи този режим. Що се касае до чл. 3 и 4 това, което е очакването, е, да се намалят формулярите, които ще трябва да подават кандидатите за държавна помощ.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Савеклиева, разбирам желанието да подпомогнете бизнеса в тази тежка ситуация, разбирам добрите намерения, но обикновено тези проверки на Инспекцията по труда, за да има наложено наказателно постановление и влязло в сила такова и най-вероятно, и най-често, тези санкции са за нерегистриран трудов договор. Аз не приемам за липса на трудов договор на каквото и да било на наетите лица. Колкото и да разбирам и да ми е трудно да споделя, че не трябва да подпомагаме този бизнес, който е затворен, но след като той първо, не е коректен към служителите си – не е сключил трудов договор. Второ, не е коректен към държавата, защото не е декларирал това трудово правоотношение, не са внесени дължимите осигурителни данъчни отчисления. Аз не мисля, че трябва да отваряме вратата широко. Или трябва да се прецизират точно кои са маловажни или по-важни, или в зависимост от това какви са наложените санкции от страна на Инспекцията по труда, при положение че този работодател не е сключил трудов договор със служителя си, и не е бил коректен, както казах, и към служителя, и към държавата, аз не мисля, че трябва да се отваря вратата за такъв бизнес, който да се възползва от помощта на държавата. След като не си коректен към държавата, как би следвало държавата да е коректна към теб?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Адлен, абсолютно не си права. Инспекцията на труда като ти влезе в предприятието предявява много претенции.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Знам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това го казвам от собствен опит. Изобщо не е само за липса на трудови договори - то е за извънреден труд, за объркано работно време, за липса на импеданс, за запрашеността в помещението и за всичко друго. Ето за тези лампи не съм сигурен дали са според изискванията. По тази тема не е само това.
Господин Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като трябва да отида в друга Комисия, аз ще се въздържа по този въпрос, или против... Не знам другите колеги…
Има един принцип – дали е за лампите, е друго. Според мен няма как в парламента – тук сме депутати, хора, които нарушават законови принципи и има санкции от страна на държавата, държавата да ги възнаграждава. Поне има такъв принцип, за който аз си мисля. Това изключение е подозрително, тъй като започнем с тези изключения, ние след това ще започнем да даваме пари на тези, които са в затвора, или излизат от затвора.
Дайте да не отваряме тая кутия на Пандора, да се научи българският бизнес да изпълнява законите, така както ресторантьорите – да използвам случая – като извадите оборотите, сега нали видяхте, че те по време на криза имат същите обороти, като миналата година, а искат сега помощи. Не знам дали забелязахте. Това е, защото миналата година са лъгали държавата с милиарди и сега идват при нас и ние ще им дадем помощи. Нещо не ме въодушевява това. Давам Ви конкретен пример.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз също ще се въздържа. Препоръчвам и на колегата Петров да се въздържи. Имам съображения точно като работодател, само че съвсем различни от тези, които бяха изказани.
Каквато и да било санкция, която е наложена, тя във всички случаи е минала през предупреждение. Санкцията е била сериозна, тя е била документирана и тази санкция във всички случаи е свързана с неизпълнение на определени задължения на работодателя – дали ще е за трудов договор, не дай боже за трудовата миграция и трудовата мобилност. Това означава, че той на работниците, които са дошли за сезонна работа, не им е изплатил, или по някакъв друг начин е нарушил договорните отношения. Дали пък по отношение на работна среда, като не е осигурил нормална работна среда. Всичко това аз няма да го подкрепя от съображения на това, че – не че има конкретно нарушение, а че ние по този начин ще изравним – за пореден път държавата ще изравни нередовния бизнес с редовния бизнес. Този, който си плаща данъците и извършва тези инвестиции, които трябва да направи – било в работник, било в работна среда, но това ние го изравняваме с този, който не прави тези инвестиции и е в много по-привилегировано положение по отношение на разходната си част. Следователно какво прави държавата в момента? – Този, който не инвестира, не спазва закона, ние го насърчаваме и го поставяме на една плоскост заедно с редовния работодател, който си плаща всичко дължимо и инвестира, така, както изисква законът.
Не мога да разбера изобщо смисъла на това предложение, защо го правите, госпожо Савеклиева? Да не говорим, че не ми харесва начина, по който го направихте. Имахте думата да изложите мотивите си, освен това, че изтъкнахте два или три пъти чл. 54, ал. 1, т. 6, която в момента не знам коя е – вече разбрах. Начинът, по който го представихте беше – дайте да го пробутаме набързо. Това нещо аз няма да го подкрепя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Не виждам.
Аз предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ Законът по т. 2 да бъде приет, да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ – 9 и „против“ – 2.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, не е приет за първо четене в Комисията.
Благодаря Ви.
Преминаваме към основната – точка трета от дневния ред: Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по икономическа политика и туризъм към министъра на туризма. Изпълнение на мерките в помощ на туристическия бизнес в условията на COVID-19.
Госпожо Министър, задържахме Ви с половин час, но Вие като вицепремиер по икономиката все пак присъствахте на нормално заседание.
Аз имам едно предложение – това да не е блиц контрол, а да го направим така, както беше миналия път с министъра на икономиката – да не е две минути, три минути ….
Ще помолим, госпожо Министър, темата я знаете, в рамките на 5 до 10 минути да ни брифирате кое, докъде, какво, за да има време все пак за въпроси.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Кънев.
Уважаеми господин Кънев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз исках първоначално, преди да започне заседанието на Комисията, първо, да Ви поздравя и да Ви кажа, че за първи път идвам в Комисията, дотолкова, доколкото имам конкретна позиция за изказване, за изслушване, като същевременно съм отворена за въпроси. Народните представители се свързват с мен по различни теми и аз отговарям. Искам освен да Ви пожелая здраве, да не се безпокоите, да се свързвате с мен по конкретни въпроси, които наистина Ви вълнуват.
По отношение на възможността, искам днес да представя пред Вас дейностите, инициативите, които Министерството на туризма предприе и реализира през настоящата година, и те са свързани с овладяване на негативния ефект, който е породен от COVID пандемията. Днес, 10 месеца след нейното начало у нас, говорим за нова реалност, за нов дневен ред в икономиката и най-вече в туризма. Аз считам, че така нареченото ново начало в туризма, което по принцип се комуникира и се застъпва, за него можем да говорим едва може би след 5 – 6 месеца, но не на този етап.
Самолетите бяха приземени, големите хотели бяха затворени, заведенията бяха ограничени, а работещите в сектора бързо трябваше да се преквалифицират и в други професии. След първоначалния шок в сектор „Туризъм“ в световен план, днес говорим за рестарт на туризма – как, кога и в какъв вид. Той вече не е във вида, в който го познавахме до вчера. Днес точка първа от рестарта навсякъде са хигиенно-санитарните мерки и огромните инвестиции в опазването на живота и здравето на туристите заради COVID-19. Пандемията далеч не е приключила. За съжаление, не може да се прогнозира нейният край, но всички предприемаме решителни действия, за да запазим работните места, за да осигурим защита на работещите в сектора и да запазим този бизнес сектор, защото той носи много ползи, както за хората, така и за икономиката.
Преди да пристъпя към ситуацията в България, много накратко ще Ви запозная с данните от последния доклад на Световния съвет по туризъм към ООН, които данни са обобщени към 2 декември 2020 г., след това ще представя обстановката у нас. Важно е да видим глобалната картина и в частност в случая къде се намираме ние.
Документът на ООН проследява мерките, които са предвидени, и те са предприети в 217 дестинации по света, и помага да се подкрепят усилията за смекчаване и възстановяване на туристическия сектор. Докладът показва, че към 1 ноември общо 152 дестинации, или 70 на сто от наблюдаваните, са облекчили ограниченията за международен туризъм, спрямо 115-те, записани за 1 септември. В същото време 59 дестинации държат границите си затворени за туристи, което е намаление от 34 за същия двумесечен период. За сравнение, само една на всеки четири дестинации продължава да държи границите си напълно затворени за международни туристи.
Към 1 ноември 2020 г. 126 дестинации, или 58% от всички дестинации по света, искат отрицателен PCR тест от туристите, направен до 72 часа преди пристигането. Близо 5% от държавите имат изискване и за 14-дневна карантина на пристигащите пътници. Държавите – членки на Европейския съюз, постепенно въвеждат ограничителни мерки до 7-и или до 10 януари 2021 г., а в последните дни наблюдаваме комбинацията от карантина плюс PCR тест.
По данни към 1 декември 2020 г. на Института на световния туристически форум се очаква глобалният туристически сектор тази година да приключи със загуби на стойност три трилиона долара поради пандемията COVID-19. Прогнозите сочат, че с разпространението на ваксините и въвеждането на новите правила за пътуване, загубите могат да спаднат на един трилион долара през 2021 г., а през 2022 г. се очаква глобалният туризъм да възстанови загубите и дори да нарасне с 25% спрямо 2019 г. – в предпандемичния период.
Ще цитирам и председателя на Европейския парламент – господин Давид Сасоли, според когото туризмът е най-големият източник на доходи в Европа, представляващ 9,5% от БВП на Европейския съюз, докато 11,2% от заетостта е в туристическия сектор. Европейската комисия също признава приноса на туризма за икономическото развитие и заетостта. Според нея Европа е водеща туристическа дестинация в света, като туризмът се разглежда като център на голяма екосистема от бизнеси, които допринасят значително за просперитета и работните места във всички страни членки.
Къде е България на този фон? До тази година туризмът даваше близо 12 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, което е над 10 милиарда лева приход в държавния бюджет. За да видим къде сме в неочакваната ситуация, за първи път Министерството на туризма привлече в своя помощ академичната общност в лицето на Българската академия на науките и Университета за национално и световно стопанство, които посредством своите изследвания и анализи да дадат икономически и секторни модели, прогнози за развитие и препоръки за излизане конкретно от кризата.
Какво показаха те? Годишният темп на спад на посещенията на чужденци в България за първите 10 месеца на годината бележи понижение в размер на минус 60,6%, реализираните нощувки в местата за настаняване отчитат съществен спад спрямо съответния период на предходната година, който възлиза на минус 66,2%. Само за първите шест месеца на 2020 г. най-силно свиване на икономическата активност сред всички основни сектори в икономиката е отчетено при услугите в туристическа, агентска и операторска дейност в размер на минус 83,2%. Общо за хотелиерството и ресторантьорството понижението на активността е с минус 70,2%. Сравнително по-силно засегнат е подсекторът на хотелиерството, при който понижението на производството достига до минус 76,4% спрямо минус 38,1% в ресторантьорството.
Кризата ни разкри макроикономическата значимост на туризма и изкара на преден план необходимостта от действията на правителството и на парламента във всички нива на управление и намирането на интегрирани подходи и решения. Доставянето на добре насочени и достатъчно по размер ресурси бързо и ефективно е и остава критично важно за достигането до уязвимите бизнеси и работници по време на кризата. Важно за сектора е да не се допуска загуба на квалифицирани и придобили необходими умения кадри и хора.
Използвам повода, че днес съм поканена на изслушването, за да благодаря на народните представители за подкрепата, която оказаха на сектор „Туризъм“ с намаляването на Данъка върху добавената стойност от 20% на 9%. По признание на самия сектор, тази стъпка даде възможност на сектора да оцелее и по думите на браншовата им организация, е предпазила 70% от техните членове от фалит.
Безспорен пробив в нашите усилия има и по отношение на мораториума за кредитиране на бизнеса заради пандемията, включително в туристическия бранш. Фирмите и гражданите ще могат да разсрочат кредитите си до 31 март 2020 г., когато се надяваме заразата да е утихнала, но това не може да се гарантира. Удължаването на предходния срок – 30 септември 2020 г., стана възможно след като Европейският банков орган разреши на банките да осигурят ново разсрочване на кредитите за клиенти, пострадали от втората вълна на COVID-19. Максимално допустимото отсрочване е девет месеца, като този период включва и вече одобреното отлагане. Благодарни сме на решението на БНБ, което бе взето на база позицията на Европейския банков орган. В Министерството получихме много искания от туроператори и турагенти за така наречената кредитна ваканция – това е напълно логично, тъй като туризмът е сред трите най-пострадали отрасли от кризата.
Какво направи Министерството на туризма? Към днешна дата Министерството на туризма предприе поредица от мерки, които са в подкрепа на туристическия сектор. Ситуацията е много динамична и прогнози трудно се правят. Моята политика е била и продължава да бъде да задържим границите отворени на Балканите и те да се преминават в краен случай само с отрицателен PCR тест. Това бе доминираща тема и на посещенията ми в Турция и в Хърватия, където имах разговори с моите колеги хомолози и с туристическия бизнес. Това е неизменна тема в регулярните ми разговори с мои колеги и посланици от съседните страни на България. България продължава да е интересна като 4-сезонна дестинация за нашите съседи, въпреки пандемията, и ние трябва да задържим тяхното внимание. Тези въпроси сме обсъждали почти всяка седмица и с представителите на дипломатическите мисии от балканските страни в София. Мислим в една посока и сме готови за аналогични, реципрочни действия, стига пандемичната обстановка да ни позволи да намалим рисковете и да увеличим доверието на туристите.
От назначаването ми за министър на туризма до сега, преди пет месеца, съм провела над 100 срещи с представители на различни сегменти в сектора. Заедно с тях изработваме стъпките, които трябва да предприемем, които са най-важни за подкрепа и заетите с него. Ето и кои са те:
Министерството на туризма разработи пилотен проект за подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператори и туристически агенти, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Тази схема е за подпомагане на представителите на малкия бизнес в туризма със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. ОПИК в размер на 10 млн. лв. Бенефициент на средствата е Министерството на туризма, а с цел по-бързо достигане до крайните получатели на средствата, опростихме максимално процедурите и правилата за кандидатстване, но при спазване на всички нормативни изисквания за работа с европейските фондове. Към днешна дата допуснатите кандидати са 720 предприятия с оборот от 500 лв. до 56 млн. лв. Пропорционално разпределена върху тях помощ от 10 млн. лв. означава подкрепа от 51 милиона за тези с най-малък оборот, до 391 хил. лв. за тези с най-високи обороти. От вчера – 15 декември до утре – 17 декември, трябва да бъдат подписани договорите между Министерството на туризма и крайните бенефициенти – получатели на помощта.
Преди броени дни подписах и анекс за получаване на нови 3 млн. 129 хил. 600 лв. за подпомагане на специфичните професии в туристическия сектор, пострадали от кризата COVID-19. Те са в допълнение на предходния проект по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ Решението за откриване на мярката „Подпомагане създаването и функционирането на организациите за управление в туристическите райони за наемане на външни експерти“ беше одобрена от Комитета за наблюдение на ОПИК на 1 декември 2020 г. Бенефициентите по тази помощ са близо 1500 екскурзоводи и планински водачи, които от началото на пандемията са без доходи.
Благодаря на колегите от Министерството на икономиката, на управляващите органи на ОПИК, както и на Министерството на финансите за съвместните ни усилия да ни подкрепят в този пилотен проект. Тази подкрепа е в отговор на множество отворени писма, които Министерството е получавало и продължава да получава от експерти, упражняващи тези професии, в които същите доброволно заявяват желанието си да работят, за да подпомагат популяризирането на обекти и дестинации в страната, като за целта получат съответното възнаграждение за свършената работа. Подходът е възприет за приемлив и от страна на туристическите сдружения, представляващи тези професии в сферата на туризма. Предстои допълнително да бъде публикувана информация с детайлите за начина, сроковете и документите за кандидатстване.
Друга мярка, която Министерството на туризма успя да договори с Министерство на финансите е в размер на 51 млн. лв. за помощ на туроператори и туристически агенти. Средствата са в допълнение на вече осигурената субсидия от 10 млн. лв. по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и те също ще бъдат предоставени на Министерството на туризма. Държавната помощ е предвидена за туроператорите и туристическите агенти под формата на безвъзмездни средства в размер на четири на сто от техния оборот без ДДС през 2019 г. Тези ресурси трябва да се използват приоритетно за компенсиране на загуби в период 1 март 2020 – 31 декември 2020 г., произтичащи от отказали се от ваучери клиенти, както и суми удържани от доставчици на услуги.
Днес финансовата помощ получи зелена светлина на заседанието на Министерския съвет. Редът, по който ще се кандидатства за този ресурс е описан в проект на наредба на министъра на туризма и ще е при спазване на правилата за държавните помощи. В тази връзка проектът на наредба е изпратен на Европейската комисия, като следва да се има предвид, че помощта се отпуска и изплаща след нотификация на Европейската комисия.
Друга схема за преодоляване на последиците от пандемията е осигурената от правителството държавна помощ, която е в размер на 35 евро за седалка в чартърните полети. Тя е за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм. Правителството осигури 55 милиона за настоящата и следващата година. Мярката е разчетена за около 400 хил. туристи за двете години и вярвам, че при благоприятни епидемични условия тези пътувания ще бъдат осъществени. Към този момент са постъпили 32 заявления за подкрепа, които в момента се разглеждат. В близките дни предстои да обявим резултатите колко от тях са одобрени, за колко пътници става въпрос и в какви суми.
Днес правителството отпусна и допълнително 4 млн. 999 хил. 723 лв. за 2020 г. на Министерството на туризма за преодоляване на последиците от пандемията. С тези средства се предвижда две години след отмяна на извънредното положение Министерството на туризма да предоставя на туроператорите, които използват въздушни превозвачи с валиден лиценз за изпълнение на чартърни полети до България с цел туризъм, държавна субсидия в размер на 35 евро на седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет. Субсидията се отпуска за всяка седалка, заета от лице, ползващо туристическата услуга в Република България само за полети с капацитет не по-малко от 100 места.
Мярката 60/40, която за нашия сектор „Туризъм“ е 80/20, отчита незапазването на близо 24 хил. 575 работни места в секторите „Туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и транспорт“. Има близо 25 хил. семейства, които ще имат гарантиран доход в идните месеци. Програмата е насочена и към самоосигуряващите се лица, като до момента общо 1700 фирми и самонаети лица са се възползвали от нея. Платените средства са 20 млн. 700 хил. лв. По схемите на Министерството на икономиката предприятията от секторите „Ресторантьорство“ и „Хотелиерство“ до този момент са кандидатствали и са получили 23 млн. лв. Дневната помощ от по 24 лв. за хора в неплатен отпуск заради кризата ще бъдат получени директно в рамките до десет дни.
Съществува и мярка за краткосрочна заетост, която също се отнася до самонаетите лица. Обезщетенията за тях, знаете, те са в размер на 290 лв. и по този начин мярката 60/40 става за нас 80/20 в сектор „Туризъм“.
Ще припомня, че като председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество и по инициатива на социалните партньори още в началото на обявяването на извънредното положение обсъдихме предложения за социални и икономически мерки за преодоляване на последиците от разпространението на COVID-19. Постигнахме съгласие по пакет от 54 антикризисни мерки, които бяха изпратени на ресорните министерства за предприемане на конкретни действия по тяхното изпълнение. Общият размер на сумата, осигурена от правителството за подпомагане на бизнеса и на хората в страната заради COVID кризата надхвърля 2 млрд. лв., като милиард и 200 милиона вече са достигнали, по мерките са предвидени и вече имаме кандидатстване и заявления по тях.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това са част от усилията, които са в помощ за сектор „Туризъм“ конкретно и мерки, които са свързани със социално-икономическата политика на правителството. Това е политика, която българското правителство реализира съвместно с Вашата съществена помощ, за което искам да благодаря. Всеки от нас има засегнат роднина, приятел или познат от кризата. Всички знаем колко е тежко, но никой не може да се справи сам, но работихме и продължаваме да работим за защита на нашия бизнес и на нашите съграждани, като целта за подпомагане във възможно най-висока степен е за всеки наш сънародник.
Благодаря за вниманието и съм готова да отговоря на Вашите въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата.
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Както казахте и във Вашето изложение вече 10 месеца сме в една безпрецедентна криза, която оказва сериозно влияние и върху икономическия и социален живот не само на нашето общество, ами на всички страни на тази планета.
Вие сте отскоро министър на туризма, като цяло нямате вина за грешки, за пропуснатото време от предишната администрация на Министерството на туризма, но според мен още, когато сте се съгласила да станете министър на туризма, е трябвало да знаете, че ще трябва да наваксвате и то с голяма скорост недъзите на предишното ръководство на Министерството.
Какво имам предвид? Сектор „Туризъм“ е един от секторите, които беше най-тежко ударен от COVID кризата и то още преди 13 март, когато беше в България обявено извънредното положение, тъй като границите бяха започнали да се затварят още преди това. Вие сега изредихте редица мерки, които сте предприели. Може да се говори и по тяхното качество, но по-важното е при една мярка, включително, когато тя не е и перфектна, времето, за което тя ще бъде изпълнена. Тоест вече десет месеца субектите от туристическия бранш, подкрепата, която се оказва, е недостатъчна и в повечето случаи е забавена.
Какво имам предвид? Както сама казахте по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ през Министерството на икономиката бяха отпуснати към Вашето Министерство 10 млн. лв. за туроператори и туристическите агенции. Вие казахте, че са одобрени 720 проекта. Тази помощ беше коментирана още в началото на август месец, вече сме средата към края отиваме, празници идват на декември месец. Както разбрах от изложението Ви, още няма нито един подписан, предстои подписване на тези споразумения. Това значи, че сега от 15-ти до 17-ти като подпишете Вие споразуменията, докато се преведат парите, ще мине още някакъв период от време, а самият бранш вече десет месеца кара на мускули и започва да изнемогва и не е ясно след като преведете парите каква част от кандидатствалите ще са оцелели.
Втората линия, която искам да коментирам, е пак през Министерството на икономиката – трите милиона лева, които са за екскурзоводи и планински водачи. От изложението Ви аз разбрах, че там даже още не се е стигнало и до момента, в който се е стигнало и с туроператорите. Тоест тези хора вече от десет месеца чакат помощ от държавата, още не е ясно кога ще пристигне тази помощ при тях.
Аз бях решил да Ви задам въпроса на колко вече сте помогнали, но Вие някак си ме изпреварихте с Вашето изложение – явно не сте помогнали на никой. Ако може да ми дадете малко по-точна информация на тези екскурзоводи и планински водачи кога мислите, че ще свърши целият цикъл за тяхното подпомагане. Тъй като по информация от Вашето министерство беше излязло, че проектите са за над 60 милиона, ако не се лъжа, или около 60 милиона, които са при Вас, Вие имате 10 милиона. Как въобще мислите да ги разделите, как мислите да компенсирате този огромен недостиг, защото това са около 20% от нужните средства за оцеляване в този бранш.
Това са моите въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Благодаря за отправените въпроси.
Конкретно ще посоча по отношение на стойностите. Знаете, както Вие самият заявихте, че аз съм министър на туризма от 24 юли. Оттогава веднага предприех мерки и направих по модела, който е de minimis тази помощ, която е допълнителната от 10 милиона. Искам да кажа, че забавянето идва дотолкова, доколкото, че тази помощ се съгласува с управляващ орган. Много ясно искам да заявя, че Министерството на туризма няма управляваща програма и всяко едно действие се съгласува с управляващия орган, поради което се допусна това забавяне със самата процедура. Както казах, в тези дни предстои ние да подпишем и договорите, като съответно по изричен регламент се получават и помощите.
Питахте ме и как ще стигнат парите за това, че все пак те са кандидатствали за около 61 милиона. Днес на правителственото заседание бяха отпуснати още допълнителни 51 млн. лв., като те са с национално доплащане, така че там ще бъде допълнена тази възможност за бранша и те ще имат възможност да кандидатстват, като в момента казах, че ние сме пуснали нотификация в Брюксел – наредбата, която Министерството подготви.
По отношение на помощта за екскурзоводите и планинските водачи в резултат от непрестанните усилия на Министерството за осигуряване на тази финансова помощ за екскурзоводи и планински водачи, беше приет един специализиран механизъм, който е приложим за подпомагане на заетите, останали извън обхвата на другите мерки.
Решението е от 1 декември 2020 г. Отново стигаме до ОПИК, защото Комитетът за наблюдение по Оперативната програма е този, който дава възможност на Министерството да процедира действия по финансиране на екскурзоводите и планинските водачи в рамките на Програмата. Идеята е отново на Министерството. Ние сме я разработили, но отново ние сме в процедура на съгласуване с ОПИК.
На практика чрез това решение, което се прие, се дава възможност сумата в размер на 3 млн. лв. да бъде изразходвана в рамките на дейност за подпомагане създаването и функционирането на тези екскурзоводи, като се наемат външни експерти съответно по проект на Министерството на туризма, който ще бъде насочен за повишаване на капацитета на малки и средни предприятия в сектор „Туризъм“ посредством оказване на подкрепа за създаване и функциониране на организациите за управление на туристическите райони, - така наречените ОУТР-та и изпълняван по ОПИК. Това беше изключително сложно. Това забави процедурата, защото знаете, че екскурзоводите са недопустими, те са физически лица, а знаете, че по ОПИК в крайна сметка трябва да бъдат предприятия. Това наложи това забавяне. В рамките на тази дейност по Проекта се предвиждат да бъдат наети голям брой експерти с определена квалификация, в това число екскурзоводи и планински водачи, които да изпълнят тези дейности по организиране на онлайн презентации и турове. За целта тези експерти ще получат възнаграждение на база свършена работа. Големият обем от изпълнението на тези дейности ще бъде възлаган по реда на Закона за обществените поръчки.
Одобрената от Комитета промяна в Проекта, своевременно е отразена в проектната документация и на 11 декември 2020 г. е сключен с Министерството на икономиката анекс към договора за неговото финансиране. След проведени консултации в сектора подходът е възприет от бранша за приемлив и от страна на туристическите сдружения, които представляват професиите в тази сфера на туризма.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Сега тук дискусията отива на: „Зайо защо скачаш, Зайо защо не скачаш?“ Ако има определени някакви пари – защо са забавени, защо не са повече? Те парите се разпределят в зависимост от възможностите, които има държавата и държавния бюджет. Сега да отделяме тук някакво време на планинските водачи... Аз не съм виждал планински водачи. Вие, колко планински водачи сте виждали, че сте се притеснили за тях? Аз съм планинар. (Реплика: Триста и единадесет.) Триста и единадесет на хартия. Къде? Кажете ми в кой курорт, някой планински водач Ви е поел и Ви е закарал някъде? Хайде екскурзоводи иди-дойди. Дайте да не го политизираме този разговор.
Освен това не чух в Доклада, госпожо Николова, най-важните мерки. Вие всички гласувахте 9% процента. Забравихме ли ги? (Реплика: Аз започнах изложението си с тях.) Казахте ли го? Значи в началото не съм слушал внимателно, защото нещо друго съм... Кой друг бранш е получил 9%? Тези 9% дойдоха много навреме за летния сезон. Хората успяха да икономисат някой лев. Нали така?
Например за туроператорите – да, разбирам, че има някакво забавяне. В края на краищата всяка администрация може да бъде упрекната в забавяне и основателно – не ги оправдавам, но в края на краищата пък ние взехме едни решения, които много облекчиха тяхното финансово състояние. Ние отложихме връщането на парите. Туроператорските фирми по принцип не са с някакъв голям персонал. Те са по един, два офиса или в зависимост в колко градове...
Най-тежкото беше това – да не връщат веднага парите. Ние направихме едно разсрочване, което другите държави мисля, че почти няма такива държави, които да са го направили – една година го направихме. (Реплики.) Да, може би ще има промяна. В края на краищата по отношение на тези браншове… (Реплики.)
Добре де, хубаво, ясно. То всяко нещо си има две страни – и добра, и лоша. Ние там също направихме много сериозен жест към тези хора, да им помогнем. С плажните принадлежности, със свалянето на цената успяхме пък да завъртим туризма в България.
Вече ще мина към въпросите. Извинявайте, това малко като реплика го казах, но в края на краищата – това може, това се дава. Може би още трябва да се дава, но пък няма как да отворим туризма, при положение че тази пандемия се разраства, тя не намалява. Как да го отворим? Сега тук занапред при мерките, например за около Нова година може би ще трябва, но това не е наш разговор – трябва да се обсъди, тъй като хотелите са отворени, да се поговори малко с Щаба поне на групи да могат да празнуват по 10 човека.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Господин Симеонов, беше направен такъв разговор по мое предложение до министъра на здравеопазването, се възприе подходът да бъдат допуснати гостите на хотела за изхранване в заведенията на хотелите, но само за гости на хотела като конкретиката е до 22,00 ч. да поставим вечерен час и да бъде спазван 50% от капацитета на заведението. Това е моето предложение, което беше възприето като подход.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това също е много сериозна помощ.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Благодарна съм на Щаба, че го възприе. Включително предложих в писмо до министъра на здравеопазването – това беше предложено преди около две седмици, дори да има конкретен сменен режим. Ние ще регулираме часовите ставки, за да може самото изхранване да се осъществявана. Лично аз съм се ангажирала за конкретни проверки, включително и по курортите, защото наистина е нецелесъобразно СПА центровете да работят, хотелите да работят, а хората да се изхранват по стаите. Не считам, че е рисково в заведенията, специално ресторантите в хотелите, ако се спазва необходимата дистанция, ако има 50% заетост на капацитета на заведението и ако наистина има такъв сменен режим предварително заявен, че ние ще допуснем някакви рискове. Така че това също днес беше възприето като подход. Като юрист знаете, че обичам да се изразявам – очаквам акт на министъра, за да го видим облечено в съответната правна рамка.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ето това също е една сериозна помощ. Много сериозна помощ, която към други браншове не може да се насочи. В момента, какво е положението? Хотелите са направили резервации за Нова година. Кой ще отиде на хотел като не му е осигурено изхранването? Ще си носиш там тиганите и тенджерите и така нататък.
В общи линии не малко е направено. Може би това е браншът към който е обърнато най-сериозно внимание. Естествено той пак си остава най-засегнатия. Какво да правим сега? Това е положението – пандемия. Никой не го е искал. В края на краищата пък, ако трябва се затваря всичко. Няма как. Какво искаме? Да изтрепем хората, за да може да гарантираме някакви печалби и то някакви смешни печалби.
Искам да задам един въпрос. Доколко са верни тези цифри по отношение на приходите в туризма? Седемдесет и няколко процента е паднал доколкото разбрах. Чисти приходи ли са това? На база внесени данъци ли са? (Реплика: На база – внесени данъци.) Ако са база внесени данъци, отчетени ли са пак тези 9%? Бяха миналата година 20%.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Ние в момента очакваме окончателен анализ на данни. Ще дам допълнителна информация, защото в крайна сметка, ние тепърва чакаме допълнителна статистика по въпроса.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Просто искам да Ви кажа, че моето лично мнение, впечатление. Не знам колегите също ходят, но почти цялото лято съм бил на Черноморието, курортите с изключение на няколко големи хотела в Слънчев бряг и самият Слънчев бряг и Златни пясъци, се пукаха по шевовете. Някак си не мога да приема, че 70… (Реплики.)
Казвам Ви го това нещо. Не се отвориха хотели в Слънчев бряг, Златни пясъци и в Албена имаше хотели, които... По Южното Черноморие, по Северното обикалях, честно Ви казвам, моето виждане е, че тези 70% много ми се виждат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: 4 милиона и 200 хиляди са туристите като мога да кажа, че това което подчерта господин Симеонов и масираната реклама за вътрешен туризъм допринесе, но вътрешният туризъм доста допринесе и нашите сънародници по статистика са посетили курортите и вътрешността на страната. Не говоря само за курортите, а и вътрешността на страната и те са 3 милиона души от 4 милиона и 200. Милион и 200 имаме чужди туристи и 3 милиона имаме наши сънародници, което хич не е малко. Отчетохме значителен ръст в малките курорти като Приморско, Китен, Созопол, където дори имаме 20% ръст отгоре.
Искам само да подчертая това, което каза господин Симеонов по отношение на администрацията – пак искам да Ви уверя, уважаеми народни представители, че тук не говорим за забавяне от страна на администрацията, а говорим за процедури и правила, когато става въпрос за европейски средства, знаете, че там регулацията е много рестриктивна. Изключително държа, специално за нашия сектор, всичко да е спазено, за да нямаме реимбурсация на средства към националния бюджет впоследствие. Затова предпочитам всичко да ни е регулярно. Там имаше обаче забавяне в Оперативната програма. Просто по-бавно станаха нещата. Ако ние имахме Оперативна програма, аз мога да отговарям за нея. Аз съм зависима от това, какво ще ми оторизира и какво ще ми регламентира управляващият орган, а той работи с конкретни правила, които се регулират от ОПИК.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Искам да Ви поздравя за усилията, които правите – за мерките за подпомагане на туристическия бизнес, защото наистина този бизнес е най-потърпевшият. За съжаление, ние не разпределяме много голям процент от брутния вътрешен продукт. Имам предвид през държавната система, през бюджета.
Друго съжаление е, че винаги, каквито и мерки, колкото и пари да се дадат в помощ на бизнеса, те винаги не стигат и винаги са малко. Мерките според мен и с тези нови 50 милиона, където днес са гласувани в Министерския съвет за подпомагане на туроператорите, е адекватна мярка. Наистина желанието е може би да има малко по-бързо администриране, за да стигат парите по-бързо до бизнеса, защото те са нужни сега.
Моят въпрос е свързан – в анализа на Световната организация разбирам, че има голяма надежда, догодина доста голям процент от туризма да се възстанови. Дай боже, да е така. Има някаква надежда и с ваксинирането.
Моят въпрос е следният: зимният сезон е вече е такъв, какъвто ще бъде, но евентуално за предстоящия летен сезон предвиждате ли нещо по-специфично на анализа на изминалия и с отлива на традиционни пазари, където имаме, които са ни основни пазари – и английски, и немски, и руски пазар – имате ли предвид нещо по-специфично въз основа на този анализ да наваксаме от някой други пазари? Говорим за предстоящия летен туристически сезон, за да може все пак да компенсираме и да имаме по-голяма надежда предвид ситуацията. Говорим дано всичко да е положително и ситуацията да се подобри в световен мащаб, и туризмът да тръгне.
Но все пак, ако ситуацията остане такава – имаме ли някаква визия да компенсираме някъде, да се насочим евентуално към други пазари, които могат да компенсират не на 100%, но някакъв процент? И имате малко повече пари, в смисъл те не са малко, доста повече пари за реклама. Освен традиционната реклама, която така или иначе си я правите и интернет – имате ли визия за някаква по специфична реклама? Пак казвам, предвид на ситуацията и на анализа, който евентуално е направен от изминалия летен сезон, съответно и зимния, да насочите по-специфично някъде рекламна кампания, пак с надежда да компенсираме донякъде.
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Благодаря за въпроса.
Аз само искам да започна, защото Вие споменахте зимния сезон, а не казах нищо на народните представители за готовността на националните курорти за стартиране на зимния сезон. После ще отговоря на тези въпроси. Още на 21 октомври с моя заповед бяха въведени единни правила за противоепидемични санитарни мерки в курортите през Зимен сезон 2020 – 2021. Това може би даде и мотива да може правителството днес с консултации с Щаба, защото знаете, че здравните власти са тези, които определят положението, да се вземе и това допълнително решение за възможността хората да се изхранват, защото в крайна сметка ние разчитаме на вътрешния туризъм, на резервациите.
И по отношение на зимния сезон, вътрешните, зелените коридори, които имаме с балканските държави, интересът е голям към нас от нашите съседи. Те разчитат, поради факта на ограничението на пътуване и канселацията на полетите, че ще дойдат в нашите курорти с коли, за да практикуват белите спортове. Така че от тази гледна точка, целта е всички туристически места да имат еднакви практики, с които да се гарантира безопасността и здравето на туристите в България и да защити статута си на здравословна и сигурна дестинация, защото ние получихме такъв печат от Световния съвет по туризъм.
По отношение на летния сезон, мога да кажа, че чартърната програма, която е за 35 евро на седалка, значително ни дава надежда и особено с това, ако сработи ваксината и ако наистина анализите покажат това, което показват на световно ниво, защото там планировката е за около 200 хил. туристи, които биха могли да посетят България с конкретните чартърни програми. Направих миналата седмица, защото знаете, че пазар Германия е много важен за нас, изключително важен. Аз съм се срещнала с ръководството на най-големите туристически оператори, те изключително разчитат на това и вярват, и са уверени, включително за ваксинацията, която планира Германия да подходи мащабно, за да може ние да стартираме. Турците също планират такъв подход в момента. Така че на този анализ, може би надеждата за така нареченото ново нормално, което се стартира и се комуникира на световно ниво за туризма, най-голямата надежда е ваксината и в крайна сметка ние трябва да възстановим всички пазари, които имаме.
С руския пазар също, знаете, че руснаците са доста значителен пазар за нас и аз очаквам с госпожа Догузова до края на годината ние да имаме отново разговор в тази посока, тъй като заявката за руския пазар е много значителна, руснаците искат да дойдат. Ние имаме голям брой, освен собственици на имоти – около 950 хиляди са общо, имаме и туристи, които ежегодно предпочитат България като туристическа дестинация.
Също така анализа, който чакаме в момента по отношение на облекченията свързани с наемите и концесиите на морските плажове за Летен сезон 2020 – 2021, следва да се има предвид, че още сме в процес на приключване на мерките, които са предвидени с Преходни и заключителни разпореди на Закона за здравето за 2020 г. След анализиране за тяхната ефективност, ние ще можем да предложим и нови конкретни мерки, които да стимулират и да подпомагат бизнеса, както и господин Симеонов спомена, виждате, че тези облекчения, включително плажните принадлежности и таксите спомогнаха и затова аз считам, че ние имахме засилен интерес. Да, нямаха възможност туристите да дойдат, но пък и нашите сънародници успяха да опознаят нашето Черноморие, което даде възможност за глътка въздух в бранша.
По отношение на маркетинговата активност и рекламата, поради въведените рестрикции за пътуване и противоепидемичните мерки, в повечето страни се наблюдава изключително негативна тенденция за туристическите пътувания. Нашата туристическа дестинация България, респективно туристическият маркетинг също се намират в една динамична и неблагоприятна среда, отчитайки кризата и несравнимо високите маркетингови бюджети на преките конкуренти.
Въпреки ограничения бюджет на националната туристическа реклама, Министерството на туризма организира провеждането на редица рекламни кампании, които стартираха своевременно, за да се насърчи както вътрешния туризъм, така и да промотираме България на целеви и перспективни пазари като сигурна и отново подчертавам спокойна туристическа дестинация на четирите сезона. Усилията са насочени към привличането основно на туристи от съседни пазари с оглед по-лесната достъпност до българските курорти и разбира се, към насърчаване на вътрешния туризъм и привличането на повечето български туристи. Несъмнено засилена рекламна активност е насочена и към страните от Европа.
Предвид текущата ситуация, редица комуникационни канали свързани с офлайн реклама стават трудно приложими. Това направи онлайн комуникацията един от най-подходящите инструменти за реклама. С оглед тенденциите, нагласите, промотирането на дестинация България в онлайн канали заема водещо място в маркетинг стратегията на Министерството на туризма, като дигиталната реклама съпътства всяка рекламна кампания на национално и международно ниво. Социалните мрежи като част от този вид реклама са важен канал и аз, и като вицепремиер, който е по дигитализацията, много държа на този пряк достъп, защото той дава значителен ефект. Да не говорим, че голяма част от туристите, защото традиционното понятие „турист“ изцяло се промени, голяма част от туристите предпочитат индивидуалната резервация, така наречената самостоятелна резервация и дори ние наблюдаваме постване в мрежите, примерно кой къде е бил, какви впечатления е оставил и какво мнение дава, това също помага. Предвид голямата концентрация на потребители там, особено в периода на изолация, хората са изключително активни в комуникационните и социалните канали.
Кампания в социалните мрежи за насърчаване на вътрешния туризъм „Преоткрий България“, това е многопластова кампания, тя включва редица маркетингови активности и инициативи. Вследствие на постигнатия успех в социалните медии тя бъде разгъната във водещи български телевизионни и радио медии, и техните дигитални платформи. Имаме и извънредна и комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм.
През месец септември ние стартирахме, както знаете, извънредната комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм, която беше разработена съвместно с Асоциацията на екскурзоводите в България. Целите на кампанията бяха да популяризира по-малко известни местности и туристически обекти, както и да насърчи работата и търсенето на местни екскурзоводи, които представляват една от най-тежко засегнатите професии в сектора заради пандемията. Създадени бяха поредица от 21 видеа. Тази кампания беше разгърната в социалните медии във водещи български радиа, телевизионни онлайн канали, посредством рекламните клипове, радио спотове и дигиталните формати. Дигиталните формати се разпространяват и в онлайн канали на целеви и перспективни пазари за България.
Предвид постигнатия успех, съвместната инициатива с българските екскурзоводи ще бъде продължена и надградена. Мога да Ви кажа, че ние включително изпратихме на всички дипломатически мисии нашите видеа, за да може те съответно да ги разпространят.
Интегрирани комуникационни кампании на 18 приоритетни пазара. През лятото на 2020 г. ние стартирахме редица кампании на чуждите пазари: Гърция, Сърбия, Северна Македония, Румъния, Турция, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Русия, Украйна, Молдова, Дания, Норвегия, Финландия, Швеция, Израел и Германия. Стартът на рекламата на всеки пазар беше съобразен с рестрикциите за пътуване и противоепидемичните мерки, които всяка една конкретна държава предприе. Маркетинговият микс включва разнообразни комуникационни канали, като радио, преса, пиар, външна транспортна реклама и провеждане на журналистически и опознавателни турове в България, включително ползването на инфлуенсъри. Това беше много добре познато и ние имахме такива срещи и с немски инфлуенсъри, защото знаете, че те имат много последователи в мрежите и постват, и лайкват такъв тип впечатления.
Задължителните канали от медийният микс са дигиталната реклама и социалните медии, както Ви споменах. Рекламните кампании на 18-те пазара, които цитирах, ще продължат с хоризонт до средата на 2021 г. През следващата година ще бъдат активно реализирани и допълнителни кампании, защото ме попитахте – на тези и на други целеви пазари, например Великобритания, Франция и други.
Имаме конкретна кампания, както споменах, насочена с фокус здравния туризъм в Германия. На пазар Германия сме провели специална кампания с фокус върху здравния и други специализирани форми на туризъм, които са свързани със здравето и имунната система на населението. България е включена към списъка на одобрените страни, в които амбулаторната превантивна помощ са законово осигурените лица в Германия и тя може да бъде поета от здравноосигурителните каси. Деветдесет процента от германците имат здравна осигуровка посредством застрахователна каса, а над 2 млн. души ползват годишно амбулаторна грижа.
Имаме също така рекламна кампания в телевизионните и дигиталните канали на CNN, BBC и Евронюз, като там Министерството на туризма позиционира успешно бранд България в телевизионните и дигиталните канали на CNN, BBC и Евронюз. Рекламата в последната медия е договорена без финансов ресурс в CNBC. Тя се проведе в рамките на месец юли – октомври 2020 г. и обхвана пазарите от регионите Европа, сред които Сърбия, Германия, Гърция, Турция, Северна Македония, Великобритания, Франция, Полша, Чехия, Хърватска, Бенелюкс, скандинавските страни, Финландия, Израел, Русия, Украйна…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Министър, искате ли да Ви предложа нещо?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Да.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това може ли да ни го дадете писмено, изпратете го на всеки един от нас, ще ни бъде интересно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Да, аз искам да кажа, защото специално за рекламата има много въпроси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Защото информацията е страшно много. Вие набързо ни го изсипвате като информация – няма да го запомним.
Молбата ми е тази – кратки отговори на кратки въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: О`кей, добре.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Петър Петров има думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Госпожо Вицепремиер, искам да отправя хем въпрос, хем някакво подсказване, ако го приемете. То е затова, като че ли се пренебрегва един доста сериозен сегмент от българския туризъм, имам предвид селския туризъм, в смисъл не, че се пренебрегва, а че той е най-безопасен в условията на пандемия и сега е моментът той да бъде наложен на вътрешния пазар с оглед на извънредните обстоятелства.
В тази връзка искам да Ви кажа, че по Мярка 6.4. на Програмата за развитието на селските райони, има едно специално направление за селския туризъм, по което не е изразходено нито едно евро през изтеклите седем години и това е един сериозен резерв, който може да се преобърне. Това са милиони евро, които могат да бъдат насочени към рекламата сега и за подпомагане на селския туризъм.
Второто нещо, което бих желал да Ви кажа, е дали Вашето министерство е изготвило вече своя план, защото и това трябва да сте го направили, План за спасителната програма на Европейския съюз – „Next generation“, която ще започне да работи от месец април нататък, ще се приемат проекти и съответно програми за помощи. Ако Вие обърнете внимание и на това всъщност това ще е в следващата година, което реално може да бъде използвано, тъй като от оперативните програми, те непрекъснато, че дърпат парите за себе си и за Вас няма да остане нищо. По-скоро мисля, че там е реалното, да може да се възползвате от тези средства.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има ли други въпроси, защото ако има да ги обединим?
Дайте и Вие да може да се отговори по-накратко след това.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Имам апел да се промени администрирането на помощите, които се дават, за да се ускори, първо, процеса по стигането на тези средства до нуждаещите се от тях фирми от туристическия бранш. Второ, за да се избегнат неловки ситуации.
Обръщам се към Вас, госпожо Министър, и в качеството Ви на вицепремиер, отговорен за електронното управление. Моят въпрос е свързан с това: как се стигна до тази ситуация, в която по Мярката за подпомагане на туроператорите и туристическите агенти, документи, които вече са подадени по електронен път, така както между другото и насърчава и Държавната агенция за електронно управление почти всяка вечер по телевизията от реклами виждаме, да подаваме и да комуникираме с администрацията по електронен път, да се налага да се подават сега, в XXI век в пандемична ситуация, на хартиен носител?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми народни представители, веднага отговарям – първо, на въпроса на господин Петров, като дългогодишен специалист в сектор „Земеделие“ мога да Ви информирам, че „Програма за развитие на селските райони“ се менажира и оперира от управляващия орган и той единствено и досежно само в Министерството на земеделието.
По отношение на селския туризъм, Министерството направи значителна промоция на различните ниши на туризма, включително винения туризъм, включително секторите, които са парцелирани по отношение на това, а именно къщите за гости да имат достатъчен достъп и в крайна сметка, те имат огромна заетост, да не кажа на 100%, включително и в момента е така – те отчетоха значителен ръст и това беше и възможността, която Министерството направи със засилването на рекламата във вътрешния туризъм и с това в крайна сметка самите хора да предпочитат да бъдат настанявани в по-малки места за настаняване.
По отношение на „Next generation – EU“, аз мога да кажа, че ние в момента за дигитализацията имаме изготвена заповед с конкретна работна група, която ще предложи конкретни насоки, така че, да – ние имаме готовност и работим по този въпрос.
По отношение на Вашия въпрос мога да допълня също така, че в крайна сметка тези документи, които ние изискваме не са документи, които зависят от това и са свързани с електронния подпис, те всъщност не могат да бъдат подписани с електронен подпис и затова само на тези лица, които не са подписали документите си с електронен подпис, бяха изискани такива допълнителни документи и документи, които не са публични и администрацията не може да се снабди с тях. Така че категорично няма административна тежест в тази посока.
А по отношение на това, напълно подкрепям, което казахте, че административните правила и процедури трябва да бъдат облекчени, аз ясно заявих, че няма да допусна по нашата програма да се ползват консултанти, включително да бъдат утежнени процедурите. Единствено отново подчертавам, че забавянето беше по отношение на съгласувателните процедури с управляващите органи.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последен въпрос – кратък въпрос и кратък отговор.
Христо Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, но няма да съм кратък.
Аз нямаше да взимам думата, но тук господин Симеонов ме провокира, защото се опитва да ни наставлява най-вероятно какво да питаме. Да се опитам да му отговоря първо на него и после ще задам на Вас няколко въпроса, госпожо Министър. (Реплики.) Да обясня най-добронамерено, за да може по-бързо да стават за в бъдеще нещата.
Господин Симеонов, господин Мирчев каза, че помощта, ако е навременна, е по-добре, колкото повече се бави, толкова повече е безсмислена. В тази връзка тези 10 милиона, които бяха за туроператорите не беше необходимо да се прехвърлят от Министерството на икономиката към Министерството на туризма, оказа се, че Министерството на туризма няма необходимия капацитет да оцени проектите, та конкурс, някакви фирми – 3 – 4 фирми подадоха документи. Едната беше класирана, платихме 85 хил. лв. или не знам дали сте ги платили. Всичко това беше забавяне. Първо, имаше едни средства, които беше излишно да се плащат, защото можеше и Икономиката да си оцени всичките тези проекти, защото има административен капацитет и на същите тези туроператори да бъдат платени (Реплики), досега щяха да бъдат платени. Защото сега реално не са платени към момента.
Трите милиона няма да ги коментирам. Миналата година приехме в бюджета допълнително ваучери по 210 лв. за седем нощувки. Това беше предложение на Патриотите, господин Симеонов, ние Ви подкрепихме в това предложение. Нали разбрахте преди няколко седмици, като обсъждаме бюджета от заместник-министъра на финансите, че няма почти никакви усвоени средства от тези ваучери. Тридесетте и пет евро на седалка бяхме заложили 50 милиона. Пак беше Ваше предложение, пак ние го подкрепихме. Досега има ли изплатени някакви пари!? Няма никакви! Ние това всеки момент го слушаме от доста време. Имаше 26 – 27 предложения, досега няма изплатени. Това всеки момент го слушаме от доста време. Ние затова питаме, ако имате нужда дори от съвети да помагаме, за да се случват нещата, защото иначе остават само като обещания. Това ми беше да отговоря каква е нашата идея във връзка с тези въпроси.
Госпожо Министър, сега към Вас, казахте тези 50 милиона – 4% от оборота. (Реплика от Министъра на туризма: 51 милиона, да.) 51 милиона. Аз чувам, че имаме проблем във връзка с това, че променихме Закона миналата година. Тези 14 дни, за които трябваше да бъдат върнати парите ние в следствие на извънредната... удължихме срока и сега чувам, че имаме някакъв проблем. Наказателна процедура. (Реплика от Министъра на туризма: Ние вече сме изразили позицията си.) Да... (Реплика от Министъра на туризма: Пред Министерството...) О`кей.
Добре, тук трябва да се реагира по някакъв начин, ако може да се спаси. Всичко това са наши предложения абсолютно добронамерени. Друго, което разбирам, че има като проблем във връзка с тези 4% от оборотите, то е преди всичко при турагентите, тези които продават чужди екскурзии. (Реплика от Министъра на туризма: Изходящият туризъм.) Не. Едните ги организират и ги продават, другите само ги продават. Тези, които препродават екскурзиите, те са отчитали само маржа на това и там има разлика в оборотите. Там също има някакъв проблем. Изяснихте ли го това и как ще се справите с това, защото това е сериозен проблем наистина? Така че се оказва, че някои фирми с много по-малък оборот, ще вземат много повече помощи.
Другото, което исках да Ви питам, най-вероятно след 21 декември, така както вървят нещата, няма да се отворят и хотели и заведения. Поне анонсите от правителството са такива. Въпросът ми кратко към Вас е: имате ли някаква готовност за конкретна помощ и обезщетение? Примерно казвате, че на хотелиерите нищо не е помогнато досега, а реално хотелите са им празни. Те сега се надяват Коледа, Нова година и така нататък. Вие сте представители на правителството, Вие решавате – отваряте, затваряте, но ако решите да затворите, всъщност да не отворите, имате ли някакъв подготвен план, конкретна програма към ресторантьори, към хотелиери с какво ще им помогнете, ще ги обезщетите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Господин Проданов, наистина...
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Накратко нали ми обещавате? Последен въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА МАРИЯНА НИКОЛОВА: Да, накратко.
Наистина много конструктивни предложения даде господин Проданов, включително и по отношение ще го информирам и допълнително ще му се обадя да му кажа, ние в СЕФ дадохме позиция по отношение на infringement-а, който се очаква. По тази процедура ние реално имаме регулация на законодателството, което се счита за неправомерно в момента и тук със сигурност ще имаме санкции затова Министерството е взело позиция. Предприели сме вече такива действия.
По отношение на хотелите. Хотелите, искам да подчертая, че не са затваряни, те работят, включително и SPA центровете. Допълнителното, което днес беше обсъдено, да могат да работят точно в тази връзка и заведенията в хотелите, но, разбира се, само и единствено за гости на хотела, за да може все пак да има някаква глътка въздух за бизнеса и тези резервации да не пропаднат, реално да има някаква активност по хотелите.
По отношение на помощта, която казахте Вие за 35 евро –крайният срок за кандидатстване е 24 декември и там за последните пет дни имаме още допълнително постъпили шест заявления. Разбира се, за бранша в сектор „Малки и средни предприятия“, министър Лъчезар Борисов, мисля, че вече го обяви какви са допълнителните мерки, които правителството дава. Там, аз неслучайно подчертах, че в нашия бранш около 23 милиона са допълнителните средства, които са получени по мерките на Министерството на икономиката.
Също така не е без значение обстоятелството за удължаването на мораториума, защото хотелиерите най-вече ги интересува това да могат да си предоговорят кредитите. За тях това е от ключово значение и БХРА всъщност и Националният борд по туризъм, като бяха при мен на срещата, това беше основният им мотив и молба за предприемане на спешни мерки в тази посока. Аз още веднъж мога да изразя нашето задоволство от това, че в крайна сметка този мораториум беше удължен и ще има възможност търговските банки да предоговарят условията по кредитите, защото хотелиерите разчитат на тези кредити, а в крайна сметка браншът отново ще тръгне. В даден момент туризмът отново ще тръгне и те трябва да предоговорят тези свои условия, защото Вие знаете, че повечето от хотелиерите имат такива кредити.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, благодаря Ви за участието.
За тази година толкова.
Очертава се точно след месец да се видим пак тук.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15.35 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев




Стенограф:
Галина Мартинова