Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
29/06/2017
1. Дискусия относно Директива (ЕС) 2010/75 с участието на представители на Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите и големите горивни централи.
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№5
На 29 юни, четвъртък, 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Дискусия относно Директива (ЕС) 2010/75 с участието на представители на Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите и големите горивни централи.
2. Разни.
Списък на гостите и присъствалите членове на Комисията се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – можем да започнем днешното заседание.
Добре дошли на министър Петкова и на министър Димов! Благодаря, че се отзовахте на поканата за изслушване в нашата Комисия.
Първо, подлагам на гласуване дневния ред, който е от две точки:
1. Дискусия относно Директива на Европейския съюз 2010/75 с участието на представители на Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите и големите горивни централи.
2. Разни.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Госпожа Петкова е тук, а имаме и наболял проблем, по който е хубаво да чуем виждането на министерството по отношение на така нареченото „газово дело“ – защото времето напредва, предлагам, след като обсъдим другите проблеми, за да не свикваме допълнително извънредно заседание на Комисията, да включим като втора точка: Информация относно вижданията на Министерството на енергетиката по решаването на казуса с „Булгратрансгаз“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаме предложение за допълнителна точка в дневния ред.
Госпожо Министър, имате ли готовност, приемате ли предложението?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители!
Смятам, че това е много важна тема, която не може да влезе в точка Разни или точка втора от днешното заседание на Комисията. Предлагам, ако сте съгласни, да направим отделно заседание на Комисията по енергетиката, в което ние да докладваме. Все пак трябва да присъстват и представителите на „Булгартрансгаз“, на „Булгаргаз“, за да можем да обхванем темата във всичките й аспекти. Ако се приеме предложението ми, ще бъда благодарна.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, предлагам да гласуваме друга процедура – да направим заседание с такова разглеждане следващата седмица, четвъртък, по същото време – 14,00 ч.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, поставям въпроса, защото, знаете, колкото и парадоксално да изглежда, „Газпром“ си намери общ език с Европейската комисия, а глобата, която се опитват да ни наложат, е една десета от глобата, която налагат на „Гугъл“ – все едно, че ние сме една десета по богатство на „Гугъл“. Въпросът е изключително важен.
Госпожо Министър, много Ви моля, дано следващия четвъртък да нямате някакви ангажименти, за да се видим тук.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване следващия четвъртък от 14,00 ч. да разгледаме темата с газовото дело на закрито заседание.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма, приема се единодушно.
Гласуваме дневния ред, както го прочетох първоначално – с две точки.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма, приема се единодушно.
Присъстващите гости:
- от Министерството на енергетиката: м-р Теменужка Петкова, зам.-министър на енергетиката – Жечо Станков; зам.-министър Красимир Първанов; г-н Иван Маринов – директор Дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“;
- от Министерството на околната среда и водите: министър Нено Димов, г-жа Силвия Рангелова – директор Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“, г -н Бойко Малинов – Дирекция „Превантивна дейност“, г-жа Искра Йотова – старши експерт в Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“.
- от Български енергиен холдинг: г-н Петьо Иванов, от Мини „Марица изток“ – г-н Диан Червенкондев, председател на Съвета на директорите, г-н Димитър Чолаков – зам.-изпълнителен директор; г-н Павел Караджов – ръководител отдел „Геоложки“.
Асоциация на топлофикационните дружества в България: Кремен Георгиев – председател; ТЕЦ „Ей и ЕС“ Гълъбово – г-жа Петя Димитрова; г-жа Радостина Янакиева.
Предлагам да дадем думата на двамата министри и на техните екипи, след това на народните представители и ако има някакви становища от дружествата.
Давам думата на министъра на енергетиката госпожа Петкова или на господин Димов.
Заповядайте, господин Димов.
М-Р НЕНО ДИМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители!
Знаете, че до този разговор се стигна вследствие приемането на Директива, която поставя в трудна ситуация част от българската енергетика, по-специално тези, които използват въглищно гориво и най-вече тези в Мини „Марица изток“.
На практика това, което Министерството на околната среда и водите е направило до този момент в рамките на процедурата, която има, винаги е гласувало против, заедно с още осем държави, с които направихме коалиция. За съжаление, при това гласуване не ни стигнаха буквално 1,14% блокиращо малцинство.
Във вчерашния и днешния ден в Закопане – Полша, тече среща на Вишеградската четворка, която ще излезе с политическа декларация и към останалите държави, търсещи, следващи възможности да бъде отложено действието, тоест действието на тази Директива да бъве върнато към Комисията
Искам да подчертая, че връщането на Комисията не означава, че ще бъде преразгледано, тоест, ако се стигне до връщане, има три възможности: Комисията да разгледа и да потвърди своето решение, да разгледа и да го промени, или да разгледа и да го отмени. Нямаме основание да считаме, че решението задължително ще бъде благоприятно.
Имайки предвид, че подобно връщане по линията на Европейския съвет не означава да съберем 35%, а да съберем 55% от държавите и 65% от населението, имайки предвид, че точно това е гласувано в обратната посока, на този етап изглежда малко възможно.
Зам.-министърът на околната среда и водите госпожа Николова, която представлява България в Полша, е оторизирана да се присъедини към тази декларация, тоест България ще продължи участието си на това ниво, за да се опитаме да вървим в посоката, която всички желаем.
По процедурата ще помоля Силвия Рангелова да обясни възможностите, защото е добре на експертно ниво да бъдат ясни процедурите и сроковете, в които може да се направи и какво може да се направи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Актът към настоящия момент е приет на ниво комитет, тоест членовете на Комитета, представляващи различните 28 държави членки, са изразили своето положително становище. До финалното приемане на акта и до неговото влизане в сила остават още няколко месеца, тоест актът ще влезе в сила след неговото обнародване в официален вестник на Европейския съюз. Процедурата, която ни посочва европейското законодателство по отношение на някаква реакция, оспорване или възражение на този акт, е изключително ограничена. Това, което могат да направят държавите членки, е да възразят чрез две институции – чрез Съвета на Европейския съюз и чрез Европейския парламент. За да се направи възражение в рамките на Съвета, както министър Димов посочи, е необходимо да се събере двойното квалифицирано мнозинство – 55% от гласовете на държавите членки, които представляват 65% от населението на Европейския съюз.
При наличие на такова мнозинство е възможно Съветът да поиска от Европейската комисия да преразгледа своя акт. Възможностите са Комисията да направи такова преразглеждане като го потвърди, измени или съответно се откаже от този акт.
Другата институция, която може да направи възражение срещу вече приетия акт, е Европейският парламент. За разлика от Съвета мнозинството, с което Европейският парламент може да повдигне своите възражения, е обикновено мнозинство от присъстващите в деня на гласуването представители на парламента. Това са двете възможности, с които се изчерпват механизмите за противопоставяне на този акт.
Съществува и механизъм за обжалване пред Апелативен комитет, но в настоящата ситуация той е неизползваем, тъй като в процедурата по разглеждане и приемане на акта, не е имало момент, в който държавите с квалифицирано мнозинство да са постигнали отрицателно становище срещу акта. Поради тази причина процедурата за обжалване пред Апелативен комитет е неприложима.
Винаги съществува възможността държава членка, която има спор с някоя от институциите на Европейския съюз, да отнесе въпроса към съда на Европейския съюз, тоест в коалиция или самостоятелно всяка държава членка е възможно да повдигне своите възражения пред съда на Европейския съюз, но, за да бъде направено това, трябва да има необходимите както процесуални основания за допустимостта на иска, така и правни основания за атакуването му по същество. Това са двете възможности, които съществуват по отношение на този вече приет акт.
Към момента процедурно приключи периодът по превеждане на документа на различните езици на държавите членки. Формално, преди да бъде публикуван в официален вестник на Европейския съюз, е необходимо актът да бъде гласуван, което не се поставя на разглеждане, просто формално гласуване от Колежа на комисарите, след което се изпраща за публикуване в официален вестник. Ако през месец юли Колежът на комисарите одобри това публикуване, актът най-вероятно през месец юли ще бъде публикуван, ако не, следващото заседание на Колежа на комисарите е през месец септември. Месец август е период на ваканция за Европейската комисия, така че, ако не бъде публикуван през месец юли, най-вероятно това ще се случи през месец септември. Това е по отношение на процедурата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Ще дам думата на народните представители за въпроси.
Ще си позволя да задам първия. Като слушам, това би трябвало да е план „А“, който е с много малък шанс за успех. Предполагам, че работите и по план „Б“. Ако план „А“ се порвали – трябва да направим всичко възможно да постигнем план „А“, но ако се провали, трябва отсега да имаме представа какви действия предприемаме, за да защитим националния интерес. Това е въпросът от мен.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми министри, уважаеми гости!
Въпросът ми е следният: още през месец февруари господин Вълканов беше извикал всички заинтересовани лица, така че да се направи мощно лоби от страни, които имат същата съдба като нашата, от гледна точка на въглищни централи – Полша, Чехия и така нататък. Те бяха почти сигурни, че това няма да се приеме, но се оказа, че ще се приеме. Още тогава им казах, че трябва да вървим към план „Б“.
Въпросът ми е към въглищните централи. За да направим възможно изключението, тоест дерогацията, която е контролиращ орган на Министерството на околната среда и водите, Вие трябва да сметнете загубите, които ще се претърпят, каква полза ще има за околната среда, за да е един вид дерогация.
Вторият вид е, да покажете инвестициите, които ще направите за определен период от време, за да постигнете тези референтни стойности и да Ви дадат дерогация на база инвестициите, които ще направите.
Доколкото знам нямате данни за живака в тези въглища от референтна европейска лаборатория, а от наши лаборатории. Виждам, че серният диоксид трябва да бъде под 25 мг., до 165 мг също. Мисълта ми е следната: може ли да изпълните и с какви инвестиции, за какъв период, така че да влезете в тези референтни стойности, за да знаем заслужават ли си въобще тези инвестиции?
Ако може съвсем накратко да ни кажете: можем, за толкова пари, направили сме разчет, за какъв период от време, и как ще се отрази на цената, на която ще продавате, какъв процент? Ако може това да ни кажете, за да знаем изключението, което ще поискаме на база инвестиции – дали въобще си заслужава да се прави?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже съм един от инициаторите на срещата с Вас, искам, първо, да обърна внимание на колегите от Комисията, които не знаят дълбочината на проблема, а тя е огромна. Огромна дълбочина има този проблем, защото само в държавните предприятия – „Маришкия басейн“ и ТЕЦ-а работя някъде около десет хиляди човека. Допълнително към тях добавете още около три хиляди човека, които работят в ТЕЦ-1, ТЕЦ-3 и в Брикел. Тоест имаме около тринадесет хиляди човека, пряко заети в дейността, свързана с добива на въглища и производството на електроенергия там. Около тези огромни фирми съществуват безброй малки и средни предприятия, които се занимават, като се започне от дребни ремонти и поддръжка и се завърши с озеленяване и поддръжка на зелените площи, изхранване и така нататък.
Ако направим груба сметка, някъде около сто хиляди човека активно са заети в този ареал, като се започне от изхранването и се завърши с производството и генерирането на електроенергия. Ако стигнем до положение да затворим нашето въглищно производство, допълнително ще нанесем удар върху базовите мощности, тъй като около 40% от базовата електроенергия в България се произвежда от тези централи.
В тази връзка не ми се иска да кажа, че ще провалим, че няма да можем да защитим и изобщо, че има шанс след пет години да нямаме въглищни централи. Пет години в бранш като енергетиката са един миг, да кажем, точно утре дори бих казал – днес следобед.
В тази връзка въпросът ми е: какво е междинното между това, което Ви попита председателят на Комисията за план „Б“ и онова, което Ви зададе заместник-председателят на Комисията: когато сме се провалили, какви пари трябва да платим? Знам, че тези пари, първо, ги нямаме, второ, не съм убеден, че има технологии, с които да се улавя живакът като такъв? Какви стъпки би трябвало да се предприемат от държавата и от предприятията, за да можем наистина да си запазим въглищното производство? Отварям още една скоба: една от причините да организираме срещата е, от една страна, държавната администрация, която стои в позицията да води политическите преговори в Европейския съюз на основа приемане на директиви до отхвърлянето на референтни документи и, от друга страна, самите предприятия, които по силата на европейското законодателство трябва да се обръщат за съответното отлагане и прехвърляне във времето на задълженията, които трябва да предприемат.
Молбата ми е освен да отговорите на въпроса ми, да измислите някакъв механизъм за координиране на действията между държава и предприятия, защото сме от едната страна на масата и искаме като натиснем копчето да имаме електричество. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Първо, искам да благодаря, че българският парламент застава твърдо зад българската енергетика, както винаги е било и в рамките на предишния парламент, и в предишния управленски мандат на премиера Борисов. Сега също усещаме тази подкрепа и тази загриженост за развитието на сектора, който е изключително важен – ключов сектор от икономиката на страната.
Както вече стана дума, в този сектор са заети освен голям брой хора, това е и секторът пряко свързан с нашата национална сигурност. Отношението към проблемите в този сектор, намирането на решения трябва да бъде направено с пълен консенсус, с обединение на всички сили, на целия експертен потенциал, така че да можем да достигнем наистина да благоприятно развитие за нас.
Както колегите от Министерството на околната среда и водите споменаха, до този момент така нареченият „вариант А“ не е особено благонадежден от гледна точка на възможност за обжалване, на възможност за оспорване на този акт, който вече е факт. Дори и да са налице някакви процедурни слабости в самата процедура и да се стигне до необходимост от преразглеждане и прегласуване, едва ли Комисията ще промени по същество своето решение и едва ли ще се стигне до радикална промяна в нейната позиция. Затова трябва да мислим за План Б.
План Б преминава през много тясно сътрудничество между държавата, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда – също ще разчитаме на колегите като експерти в областта, така че, от една страна, да гарантираме спазването на европейското законодателство в областта на околната среда, от друга страна, да гарантираме енергийната сигурност на страната – нещо изключително важно и много сериозен приоритет за нас.
Както спомена господин Ерменков, въглищните централи, за които днес сме се събрали, произвеждат малко повече от 40% от електрическата енергия на страната. Това са базови мощности за българската енергетика и искам отговорно да заявя, че без тези мощности няма да имаме необходимата сигурност в нашата енергийна система.
Уважаеми колеги, трябва да се борим и да мобилизираме всички усилия, за да можем да постигнем дерогация. Въпреки наличието на този референтен документ, неговото приемане с мнозинство, ние трябва да направим всичко възможно, така че централите да получат необходимата дерогация. За да стане това нещо факт, всяка една от тези инсталации трябва да кандидатства за дерогация индивидуално. Няма как България като държава да кандидатства за дерогация ан блок. Това означава, че всяка една от инсталациите трябва да подходи много отговорно към този процес. От Министерството на енергетиката заставаме твърдо зад колегите. Ще работим заедно, за да можем да ги подпомогнем и в изготвянето на анализите, в необходимата логистика, която трябва да се проведе във връзка с този процес. Това, към което искам да призова и това, в което аз виждам решението на въпроса, е много сериозна работа от страна на централите за изготвяне на анализ, който да даде информация за разходите, които ще бъдат извършени, за да могат да бъдат имплементирани решенията, взети в рамките на този референтен документ и да докажем, че извършените разходи, в пъти ще превишават ползата за екологията.
Освен да подготвим анализ, в който да посочим стойности, в този анализ трябва да се базираме на реални процедури, които трябва да бъдат извършени, реално тяхно остойностяване, което да бъде референтно с подобни разходи в рамките на Европейския съюз. Ако направим ан блок една оценка, това няма да бъде достатъчно.
В началото на тази седмица бях на съвет в Люксембург и имах възможност да разговарям и с колегите от нашето постоянно представителство, тъй като колегите от служебното правителство бяха подготвили и са изпратили писмо до господин Каниете, в което обясняват какъв ще бъде ефектът за българската енергетика от транспонирането на тези изисквания в нашата действителност. Приложен е и анализ на разходите, които трябва да направят от нашите основни базови мощности, за да приведе в съответствие с този нов референтен документ своите сероочистващи устройства. Посочената сума от страна на Комисията е изразено в неофициално становище, тъй като официален отговор не сме получили, че тези разговори трябва да бъдат доказани по безспорен начин, тоест трябва да анализираме много добре всичко, което твърдим, че ще извършим като разходи, за да постигнем тези референтни стойности. Чака ни много сериозна работа по отношение на подготовката на този анализ, който трябва да бъде много добре обоснован и много добре мотивиран.
Въпросът с големите горивни инсталации безспорно ще намери отражение в енергийната стратегия на България, която трябва да разработим – в момента в Министерството на енергетиката работим по този толкова важен документ и за който очаквам подкрепата и участието на всички парламентарно представени сили, които да излъчат свои експерти или те лично да участват в работата на Комисията, така че да може наистина да разпишем в тази енергийна стратегия в дългосрочен план визията за развитието на сектора и да гарантираме своята енергийна сигурност. Това е, което аз лично виждам като План Б и това е, върху което екипът на министерството и на Българския енергиен холдинг работим. Пак казвам: ще окажем всякаква подкрепа на колегите от всички инсталации, защото големите горивни инсталации са мощност, без която ние не можем.
Има още едно обстоятелство, което ни кара да бъдем изключително настойчиви и това е, че „Маришкият басейн“ има запаси от лигнитни въглища, които ще ни стигнат в следващите близо 60 години. Трябва да използваме потенциала, който притежава нашата страна и това трябва да ни бъде един от другите основни мотиви, за да защитаваме своята позиция пред Европейската комисия. Работата трябва да бъде съвместна, усилията трябва да бъдат и от двете страни, за да можем да се представим по най-добрия начин и да получим дерогация. Кандидатстването ще бъде пред нашата Изпълнителна агенция по околната среда, но, за да могат колегите да преценят основателността на нашето искане, трябва да сме свършили нашата част от работата, която не е никак малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър, Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Искам само да внеса едно уточнение, за да не стават грешки. Относно живака имаме задължение само да наблюдаваме, мониторинг да извършваме. Проблемът ни е със серните оксиди. Нека да не намесваме живака в този разговор, той не е проблем. Проблемът е серните оксиди, другото е само мониторинг.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Доколкото разбрахме вариант „А“ клони към нулеви шансове, така че наистина трябва да се концентрираме върху План Б. Искам да се опитам да насоча нещата в друга посока, както господин Николов зададе въпроса: дали централите си правят сметка какви разходи трябва да направят за обезпечаване на изискванията? Доколкото си представям решаването на проблема, дерогация можем да получим, ако докажем, че разходите са в пъти по-големи от ефекта върху околната среда. Така или иначе, за да постигнем някаква дерогация, трябва да направим някакви разходи, трябва да покажем, че с нещо подобряваме все пак опазването на околната среда и работата на централите като изхвърляне в атмосферата.
В този смисъл предлагам да помислим и за анализиране на това докъде биха стигнали цените на електроенергията в Европейския съюз вследствие на ефекта на това решение? Неминуемо, който и да прави подобрение, той ще направи разходи, после ще трябва да ги калкулира в цената. Така че ние трябва да се опитаме да анализираме – или с наши специалисти, или външни, ако трябва да вземем – какъв ще бъде ефектът върху цената на електроенергията след влизането в действие на тази директива? В този случай може да се окаже, че разходите, които можем да направим за подобряване състоянието на нашите централи, могат да бъдат по-високи от това, което смятаме сега, че е просто непосилно и ще доведе централите практически до разходи, които ще ги обрекат на загуба.
Смятам, че имаме една неизвестна в посока на по-високи разходи за подобряване на централите, което може да бъде в наша полза – разходи, които да се направят и от по-високите цени след въвеждането на директивата, да е гарантирано изплащането на тези допълнителни разходи. Това също е възможност, върху която трябва да помислим и да анализираме как най-добре да я използваме. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми директори!
Съгласен съм, че процесът върви с необратима сила, тъй като се нанасят поправки в седем директиви и се консолидира от една. Комисията е дала доста съдържателно доводи за това.
В тази връзка въпросите ми са три: първият въпрос е към двете министерства.
В § 2 на Директивата, в параграфи 15, 16 и 17, смятате ли, че има достатъчно обективни възможности – ще цитирам какво имам предвид, да намерим някакво правно обвързано решение на въпроса, така че да получим дерогация. Тук не съм съгласен с госпожа Петкова – Вие сте права, че всички трябва да се обединим, но, повярвайте ми, и да застанем с високо вдигната ръка, ако съдържателно не предложим на Комисията някакви стъпки и действия, нищо няма да последва от това наше обединение. Въпросът е да вникнем в съдържанието.
С въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и принципа „предотвратяване на замърсяването“, много ясно в § 2 – въпросът е насочен към колегите от превантивна дейност най-вече – се казва, че трябва да се вземе предвид разумното управление на природните ресурси и когато това е необходимо, икономическото положение, специфичните местни особености на мястото, където се осъществява дейността на оператора. В § 2 се дава сериозен анонс, че националните държави могат да предоставят отделни решения и те да бъдат взети предвид.
Това, което искам да кажа във връзка с параграфи 15, 16 и 17, е възможността да се направи следното. Компетентният орган може да определи емисионни нива, които да бъдат по-високи. Това да даде определена дерогация и чрез мониторинга, последващ в годините, на по-високите емисионни норми, да докаже като цяло, че ненадвишава за определен период от време емисионните норми. Тук Комисията ни призовава за доста гъвкав подход и на тази база също може да се говори за подобна дерогация.
Вторият ми въпрос е: ако помните в първоначалното стартиране на пакета „климат-енергетика“ имаше една инициатива на Европейската комисия за десет пилотни проекта, свързани с големите горивни инсталации. Тогава България се опита да представи свой проект, който не се реализира или не беше оценен по достойнство от Комисията.
Разглеждали ли сте като възможен повод за искане на дерогация технологии от типа газификация на въглища, които са действащи и в рамките на Европейския съюз, и в други държави, които имат смисъл по отношение на това, че няма да се затваря производството на въглища, тоест не стои въпроса за ликвидация на мините? Става въпрос за изгарянето, така нареченият „синтетичен газ“ при газификацията на лигнитни въглища. Обследвате ли други възможности и технологии, с които поне да кажем, че правим нещо, за да поискаме такава дерогация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Няколко разяснения и ще помоля съвсем точно по процедурата за дерогация, защото може би в момента тя е най-важна – това е План Б на практика.
Първо, нека да не объркваме две неща: когато говорим за климат и енергетика, то няма място тук, тоест когато говорим за всичките тези, свързани с СО2, тоест с въглеродният окис – не са предмет на проблема, който дискутираме в момента. Затова, когато говорихме за живака, казах да се съсредоточим върху серните оксиди, където България има реален проблем към днешна дата. Другото е друга тема. Тя не е маловажна, но не е от мащаба на темата, която разглеждаме в момента. Просто да ги разделим, защото ако ги съберем, проблемът ще остане нерешим, а според нас може да се търси решение.
Ще помоля Бойко Малинов – директор на Дирекцията по превантивната дейност, да разкаже точно за дерогациите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Малинов.
БОЙКО МАЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Конкретно по първия въпрос, зададен от господин Костадинов по отношение на географското положение и ползването на природните ресурси. Да, дерогациите се дават, когато са налице следните обстоятелства: разходите за постигането на съответното ниво са несъразмерно високи по отношение на ползата за околната среда поради три елемента.
Първият елемент е техническите характеристики на инсталацията.
Вторият елемент е географското разполагане на инсталацията и третият елемент – поради особеностите на околната среда в района на площадката. Това, което господин Костадинов цитира, директно попада във втория елемент, тоест географското положение на инсталацията и това се отчита при определянето на разходите, включително и ползването на природен ресурс, който е характерен и незаменим поради това къде се намира тази инсталация. Накратко това е отговорът ми по този въпрос. Надявам се, че операторите съзнателно ще оползотворят този елемент, когато правят анализа, както спомена госпожа Петкова – инсталация по инсталация.
Вторият въпрос е за емисионните норми, които могат усреднено да се прилагат. Норми, които не са буквално извлечени като стойности от заключенията за най-добрите налични техники, но когато се приведат към условията, които са споменати за заключенията за най-добри налични техники и се усреднят, отново се получава, че операторът спазва тези емисионни норми. Така че това е приложимо, но моето лично мнение е, че в случая то няма да ни доведе до резултата, който търсим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Димов, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да го преведа на малко по-експертен език. Техническото състояние означава, че централите, които имаме, не могат да горят други въглища, освен тези, които са в района. Няма с нов внос да решим проблема.
Географското положение в случая означава, че въглищата, които имаме там, са тези, които трябва да горим, грубо казано. С тези два пункта нямаме проблеми, имаме проблем с третия критерии – състоянието на околната среда в района. България е единствената държава, която има към днешна дата превишаване на нивата на серни оксиди в района на „Марица изток“, на басейна. Имаме право да ги превишаваме 24 пъти в годината, общо взето ги превишаваме над сто средно годишно. Мисля, че към днешна дата са 47.
Третият елемент, между другото, много вероятно е от месец септември да влезе в съдебна процедура, което да бъде успоредно с процедурата за издаване на дерогации и директно да не ни даде възможност за дерогации. Това директно означава, че третият критерии не е изпълнен, тоест ние трябва да решим този проблем, преди да започне другата процедура, тоест трябва да избегнем по всякакъв начин влизането в съдебна процедура.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Министър, от последното, което казахте, изглежда че има голям риск да се провали и План Б.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Това че в момента надвишаваме, не означава, че няма решение. Естествено, има. Тези решения са болезнени и Ви ги казах, защото ще трябва да ги търсим заедно. Вчера говорихме с министър Петкова, но това е фактическото състояние. Вие искате информация, длъжен съм да Ви дам тази информация. Ние не бихме си позволили да започнем процедура по дерогация, защото ако в това състояние дадем, ще бъдем допълнително осъдени, което няма никакъв смисъл да си причиняваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Все пак, тъй като има определен риск за План Б, в План В или План С би трябвало да имаме оценка на инвестициите, които следва да направят централите, за да отговорят на изискванията, при условие че План Б, който включва дерогация, също се провали.
Министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Много се надявам План Б да не се провали. Както и министър Димов спомена, това че съществуват такива рискове, не означава, че непременно ще настъпят. Има други мерки, други действия, които биха могли да бъдат обсъдени, биха могли да бъдат предприети, така че да не се стигне до този финал.
За да говорим за третия възможен вариант, тоест да се направи анализ на разходите, пак трябва да се върнем на работата на всяка една инсталация, всяка една инсталация индивидуално трябва да направи този разчет по отношение на разходите, които трябва да извърши.
Искам да отворя само една скоба и да кажа, че държавната ТЕЦ-2 е инвестирала до този момент много сериозен ресурс именно в такива сероочистващи инсталации и смея да твърдя, че тази централа е в много добро състояние от гледна точка опазване на околната среда.
По отношение на двете американски централи също имаме известен поглед, имайки предвид че Националната електрическа компания покрива всички разходи за инвестиции. Ние виждаме какви разходи правят колегите в тази посока. Всяка една от тези централи обаче трябва да каже какво допълнително трябва да направи, за да покрие стойностите, посочени в референтния документ. Всички колеги от останалите инсталации също трябва да анализират необходимите им разходи. Много се надявам, че ние няма да изчакаме този шестмесечен срок, в който ще имаме възможност да реагираме и който, както стана ясно, настъпва от датата на публикуване на решението на документа в официален вестник на Европейския съюз. От тази дата текат шест месеца, за да можем да реагираме и да направим този анализ.
Предлагам да не чакаме да изтече срокът и в последния момент да се ангажираме с този процес. Може би е хубаво, след като всички сме тук, да си дадем обозрим период може би до средата или в края на месец септември всяка една от тези централи да е готова с такъв анализ, да сме направили опит да видим какво би ни струвало, какво трябва да се предприеме като действие, за да можем да сме сигурни в успеха на дерогацията и да вървим напред.
От страна на Министерството на енергетиката, от страна на БЕК ще бъде оказана помощ по всякакъв начин, защото главната ни цел – в този случай не разглеждаме централите дали са частни, или държавни, тук става въпрос за сигурността на енергийната ни система и когато става въпрос за тази сигурност, трябва да работим като екип, както винаги досега е било. Всяка една от централите трябва да си анализира разходите, да ги назове по съответни параметри, стойности, за да имаме яснота и за инвестициите, които трябва да се направят. Във връзка с това искам частично да отговоря и на господин Генов: да, ако трябва да се направят подобни разходи, безспорно те ще влязат в цената. Тези разходи ще бъдат доста сериозни като ресурс, което означава, че цената на енергията, която произвеждат тези инсталации, на практика ще стане непродаваема и тези централи ще бъдат неконкурентоспособни. Искаме да избегнем тази възможност, доказвайки, че разходите, които ще извършат, ще бъдат пъти по-големи от ползите за екологията.
ИВАН ГЕНОВ: Имах предвид, че и други централи в региона, и в Европа правят същото, просто цената на електроенергията се качи може би и неразумни разходи могат да доведат до промяна, няма да бъдат толкова високи.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Както казах и до този момент сме инвестирали един много сериозен ресурс в ТЕЦ 2, говоря конкретно, в такива сероочистващи устройства – много сериозен ресурс.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димчев, тъй като сте тук и сте директор на най-големия ТЕЦ в България, имате ли представа колко ще струват допълнителните разходи, ако План А и План Б се провалят?
ТОДОР ДИМЧЕВ: Само да допълня госпожа Петкова – над милиард и сто милиона от 2000 г. до момента е дала ТЕЦ 2 за екология.
Що се отнася до разходите, имайки предвид серните и азотните диоксиди, имаме някаква яснота и ако гоним новите норми на документа, може би двете сероочистки – първите, на седми и осми блок, трябва да се построят наново. Първоначално нормата им беше 90% очистка. От 2000 г. досега отидохме до 92, после 94 – към момента. Колегите от МОСВ знаят, поради това че България работи с лигнитни въглища с голямо сярно съдържание, имаме някаква форма на дерогация – 96% да очистват нашите сероочистки.
Новите норми са убийствени – говоря само за серните емисии – не трябва да превишава ежеминутно 320 милиграма. Към момента на входа, когато въглищата с по-голямо количество сяра на централата имаме между 20 и 22 хиляди. От това тръгваме да чистим. При нас всеки процент, близък до стоте, хвърля неизмерими разходи. Не знам дали има технологична възможност, но принципно седми и осми блок трябва наново да се построят, докато от едно до шест биха могли и с реконструкция. Разходите са прогнозируеми, не са малки и може да се направи сметка.
Що се отнася за азотните окиси, там мисля, че с много по-малко разходи ще си изпълним ангажимента, защото температурата в нашите пещи не е толкова висока, не е както въглищата с високи килокалории.
Не знам защо отхвърляме живака. Да, до момента живакът е на мониторинг, но с новия документ той е с норма и тази норма трябва да я постигаме, а нямаме опит в измерването му, още повече не знаем –сега мерим веднъж в годината, идва оторизирана лаборатория, мери ни живака и представяме резултатите на РИОС. От тук нататък може би всички централи трябва да си наемем оторизирана фирма да дойде да ни направи мониторинг, за да видим този живак как влияе. Успоредно с това дали само димният газ трябва да се измерва, защото той отива и в пепелта, и в шлака, и оттам се надявам екологията да ни помогне за нормите, за начина на измерването, дали да направим програма кое и как влияе на живака при изгарянето в пещите. Успоредно с това в зависимост от нормите живак, които имаме към момента, смятаме, че не са големи и сме в тях.
Чух, че няма съоръжения за очистване. Не е така. Има съоръжения за очистване на живак, има рамки за средства, но много трудно ще кажем колко ще ни струва инвестицията. Първо, трябва да обследваме проблема, технологично да видим този проблем с какви средства, по кой начин би се очиствал и тогава да кажем колко ще ни струва.
Кандидатствайки за План Б, защото смятам, че там трябва да се вкопчим, това за нас е животоспасяващо. Иска ми се заедно с МОСВ да работим и върху ситуацията за екологичната оценка на ефекта. Може би трябва да намерим европейска фирма, която да ни подскаже пътя, по който да оценим ефекта от екологията, което да бъде прието и от Изпълнителната агенция, и да се защити в Европа, ако се наложи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Мисля, че всички стигаме до заключението, че План Б е единственият план, тоест нямаме нито план А, нито план С, нямаме и План Б, имаме план – един-единствен, друг няма. Затова трябва да видим как да реализираме този план. Видимо писмото за обжалване на решението по План А няма как да мине – това го разбрахме, не искам да се връщам към стари теми.
Във връзка с това предлагам под някаква форма да координираме всички действия, които са необходими, за да се свърши тази дейност, а не да караме по български. В Европа като изгори една лампа, човек я сменя, в България чакаме да изгорят всички лампи и тогава в тъмното да сменяме.
Нека Изпълнителната агенция, която е националният орган по дерогацията, в обозримо бъдеще – не знам колко време, да изготви методология, по която да бъдат подготвени материалите. Знам, че създавам работа на администрацията, но някой трябва да свърши тази работа, защото документацията, която трябва да бъде представена, трябва да отговаря на изискванията, които има националният орган. Не съм убеден, че колегите от горивните инсталации знаят какво трябва да напишат вътре. Молбата ми е да се направи това или най-малкото да има контактно звено в Агенцията, към което тези хора да се обръщат, за да знаят какво да пишат и как да го пишат, иначе има опасност всеки да тръгне по свой път и накрая да се получи хаос и да нямаме еднаквост в подхода към решаване на проблема.
Господин Министър, много Ви моля, организирайте някаква работна група или друг координиращ орган, но да се знае към кого тези хора да се обръщат, когато започнат да изготвят документите, разбира се, да не е в обозримото бъдеще, а колкото се може по-бързо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, само да обърна внимание, че енергетиката напредна – крушките са вече лед, не горят изведнъж, а диод по диод, тоест с възможност да се сменят. (Оживление.)
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, Ви господин Добрев.
Уважаеми колеги, План Б е да се искат дерогации, нали така? Скептично съм настроен, макар че твърдо подкрепям този план. Дано да успеете! Само че трябва да има ясни отговорности кой за какво отговаря, защото Министерството на околната среда и водите в този случай е водещото.
Сега ако си говорим за инвестиции, нека да си кажем истината. Колеги, това са много пари. Няма как да се случи. Просто Ви. казвам това. Ако тръгнем да отговаряме на тези критерии, трябва да си признаем, събрали сме се да си говорим откровено. Наистина няма как да се случи, за да отговорим на тези изисквания.
Друг е въпросът какво се е случило през годините и защо нашият представител – кой е представител в работната група, на която се обсъжда този документ? Тук ли е, от Министерството на околната среда и водите? Вие трябва да имате представа. Предполагам, че той е информиран, активен е, защитава нашата позиция. Казвам го, защото наистина имахме такива съмнения. Според мен трябва да има и План С – този референтен документ да отговаря единствено и само за нови мощности, тоест да се гледа напред за бъдещите мощности, които да отговарят на тези инвестиции. Със сега действащите, които имаме, да правим инвестиции, това просто няма как да се случи.
Вярно е, че правителството, като гледам колко сте активни – било в ядрената енергетика, нямате желание за инвестиции, на този етап аз поне не съм чул. Дано да има, защото аз съм привърженик на инвестициите. Примерно този референтен документ да има голямо политическо лоби в Европейския съюз, да отговаря единствено и само за нови мощности, които тепърва ще се изграждат. Единствено и само тогава ние можем да подкрепим. Разбира се, това означава, че ако, дай Боже, да инвестираме в бъдеще, трябва наистина да имаме предвидимост, да калкулираме в цената за тези изисквания. Но да се връща Европейската комисия назад, да гледа вече съществуващи мощности и да изисква от нас пълна инвестиция, колеги?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, съгласни сме. Вие предлагате нюанс на План А понеже ги систематизираме.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не знам кой е План А. Тоест или се обединяваме ние да бъдем, защото такава позиция никой не е изказал, нито нашите евродепутати. Те трябва да бъдат ключовите, да бъдат моторът на това предложение, да важи само за нови мощности.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже закъсняхте ще преразкажа съвсем накратко: въпросният текст вече е приет. Сега се борим да го върнем, което отново трудно ще стане, много трудно ще съберем 65% от населението на Европа и 55% от държавите, за да наложим промяна, която Вие предлагате – преразглеждане и промяна в посока изискванията да важат само за нови централи, тоест това беше предложено от министрите, работи се и в тази посока. Ще дам възможност на госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа министри, колеги!
Взимам думата като председател на Комисията по околна среда и водите. Благодаря за възможността да присъствам на тази среща, както и в качеството си на министър по времето, когато също са дискутирани тези въпроси.
Както и министър Димов спомена, винаги в годините от 2011 г. досега Министерството на околната среда и водите, държавата на всякакви форуми е защитавала тезата и позицията заедно с още осем държави членки, че нормите, които се залагат в така наречения „breff документ“ са неблагоприятни за държавите и че биха донесли сериозни последици и заплахи за енергетиката на държавите. В този смисъл има консолидация на мнение и следвайки вариантите, които Вие описахте – План А, бих го разделила на няколко възможни хипотези или начини на действие: решение на Съвета – първа подхипотеза, втора подхипотеза – решение на Европейския парламент с връщане на акта и, разбира се, промяната му – това, което и господин Стойнев упомена като възможен вариант. Трета хипотеза – сезиране на Европейския съд с обжалване.
Предвид че всички три подварианта на План А, ако бъдат приведени в действие, така или иначе няма да спрат прилагането, докато не намерят своето крайно решение.
Считаме, че План Б е планът, който трябва да бъде приведен в действие максимално скоро.
В този смисъл бихте ли казали какви са стъпките и действията може би някакъв съвместен план, който е разработен във времето, защото беше споменато, че Колежът на комисарите може да вземе решение още през месец юли. Доколкото знам на 28 юли има заседание на Колежа на комисарите. Националното законодателство предвижда в рамките на шест месеца да се пристъпи към процедурата по дерогация; координационен механизъм, който да бъде задействан и някакъв план график за стъпките, които да бъдат предприети. Разбира се, мобилизиране за пореден път на всички усилия останалите държави членки да бъдат привлечени към тази коалиция и то не само 8-те, които формираха 34,86% от гласовете, разбира се, и българските евродепутати, които могат да окажат своето влияние и в рамките на Европейския парламент. Понеже стана въпрос за прилагането на План Б и необходимостта от това всяка една от индивидуалните инсталации да направи собствен анализ и да стартира процедурата за актуализиране на комплексното разрешително иницииране на дерогацията. Мисля, че в контекста на притеснението за състоянието на околната среда може би е хубаво да се използва този координационен механизъм, който беше въведен от централите съвместно с Министерството на околната среда и водите, Регионалната инспекция по околната среда и водите и Българската академия на науките за предприемане на действия за намаляване на замърсяването в региона на Гълъбово. Мисля, че вече има стъпки за подобряване на състоянието, наличие на система за ранно предупреждение в случаите, когато климатичните условия не са подходящи и има риск за замърсяване региона на Гълъбово със серни оксиди.
Обсъдили ли сте тези стъпки и във времето коя от тях ще бъде предприета? Ако може да ни осведомите за плановете и начина, по който ще се координират действията? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Василева, темата, която поставяте, е много важна. Ние сме мислили върху този въпрос. Дебатът по тази тема го започнаха още колегите от служебното правителство. Тогава в един по-широк кръг е направена дискусия с всички заинтересовани страни. Ние продължихме тази практика и също проведохме поредица от срещи в последния месец с колегите от всички централи, със синдикатите, с колегите от Министерството на околната среда и водите, така че да можем да стиковаме своите действия от тук нататък и да работим в екип по този токова важен въпрос.
При нас е създадено специално координационно звено по тази тема. Заместник-министър Първанов отговаря конкретно всички тези процеси да протичат в рамките на сроковете, които сме си разписали. Ако предположим, че в края на месец юли ще излезе това решение и ще бъде публикувано в официален вестник на Европейския съюз според нас до края на месец септември ние трябва да имаме готовност и вече да знаем какво всъщност ще предлагаме. Да не чакаме крайния шестмесечен срок, който – ако това решение бъде прието през месец юли, може би началото на 2018 г. ще изтече шестмесечният срок – ние в никакъв случай не трябва да изчакваме този последен срок и последна възможност. Това, което предвиждаме е, до края на месец септември всяка една от инсталациите да е подготвила необходимата информация, като междувременно работим и активно с колегите от Министерството на околната среда и водите. В непрекъсната комуникация сме и с министър Димов и екипите на двете министерства също непрекъснато комуникират, така че да можем да постигнем с общи усилия наистина добър краен резултат. Колегите от МОСВ, министър Димов може би ще спомене, но вчера имахме среща и там стана дума, че очакваме съдействие от тях по отношение на тези референтни стойности и действия, които трябва да бъдат предприети, така че централите да могат да се съобразят с тях и да могат да представят информацията както трябва, максимално коректно, максимално точно и да не се налага губене на време и бавене в неточна информация, която в крайна сметка ще ни забави. До края на месец септември ние трябва да имаме финални анализи и финални документи на това какво сме подготвили като информация. От наша страна – господин Първанов и нашият екип ще се занимава с тази тема, колегите от МОСВ също са на разположение по всяко време. От тях очакваме тези референтни стойности и вървим напред. Ще Ви информираме, разбира се, по всяко време, което счетете за необходимо. Аз и екипът сме на разположение да Ви докладваме докъде сме стигнали по изпълнението на този план.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам и друг въпрос, който сигурно интересува тези, които в момента са потенциално засегнати. Дерогация означава отлагане, да използваме българската дума, отлагане във времето на нещо, грубо казано.
Хората се интересуват тази дерогация има ли максимален срок, за който може да бъде искана, примерно от 5-10 години или може да бъде безкрайна? За да знаят хората, че ако вземем решение и успеем да реализираме План Б, той ще е валиден за пет, за десет години? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Дерогация означава „отклонение“, не отлагане. От тази гледна точка отклонението е от нормата, така че ние се отклоняваме от нормата и това може да бъде безсрочно, което означава, че през определен период от време, тъй като се променят обстоятелствата, ще трябва да се преразглежда. Конкретният отговор е, че отклонението може да бъде безсрочно – считаме животът на централите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов и предлагам да се ориентираме към последни въпроси. Разнищена е темата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Очевидно имаме телепатична връзка, защото моят въпрос е аналогичен, но малко по-прецизиран. Исках да кажа на госпожа Василева, че не сте сами в усилията си. От 2011 г. се полагат тези усилия. Уверявам Ви, че от тази знаменателна дата, когато България влезе в Европейския съюз, с договора за присъединяване и в анекс 20 са полагани същите усилия, така че никой не трябва да има съмнения, че по посока на националните приоритети в индустрията се работи и от 2007 г., но това е за Комисията.
Конкретният ми въпрос е свързан с § 22 в Директивата: когато в конкретни случаи на преразглеждане или актуализиране на разрешително се окаже, че за постигане на най-добрите налични техники, необходим период за въвеждане повече от четири години, компетентният орган може да прецени съобразно изискванията на Директивата колко да бъде това във времето. Тоест и тук имаме сламка, че това е възможно.
Конкретният ми въпрос, който зададе и господин Ерменков: кой е този период, в който, ако не отхвърлим четири години, докъде можем да стигнем? Защо? Защото всички говорят за огромни инвестиции, но, ако кажем точно на операторите в какъв финансов план в годините могат да разположат инвестицията си, ако се предвиди и се направи анализ на риска на бъдещия пазар на цената на електричеството, защото и околните централи ще въвежда това, тогава може да се направи много добър анализ в проектно проучване, разположена във времето инвестиция, тази инвестиция какво означава за цената на тока?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Напълно сте прав, но целта, която трябва да си поставим, не е да отлагаме във времето, а да отклоняваме от нормата, защото отлагайки във времето, макар да нямаме ясен срок, тоест да може да бъде достатъчно дълго, това достатъчно дълго е относително и в някакъв момент може да ни изправи пред проблем. Докато отклонението от нормата, което според нас е правилната посока на План Б, е безсрочна с изключение на това преразглеждане, за което казах в отговора към господин Ерменков. За нас План Б, който е с добра степен на вероятност, трябва да е в тази посока.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на министрите и на останалите колеги от техните екипи.
Не виждам други въпроси.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ
Господин Ерменков има предложение и по точка Разни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам предложение по точка Разни. Тъй като през месец септември е една от ключовите дати за организиране на този процес, да организираме изнесено заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по енергетика в района на Стара Загора, за да можем освен да си говорим теоретично, да отидем да видим за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, приемаме предложението.
Господин Червенкондев по точка Разни.
ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Добре дошли сте в района на Марица изток и в Мини Марица изток, защото тук се говореше единствено и само в момента и такава беше темата за проблемите на големите горивни инсталации в комплекса. Ще се запознаете и с проблемите на Мини Марица изток. Имаме база да посрещнем двете комисии.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, колеги.
Приключихме с дневния ред.
Закривам заседанието.
Закрито в 15,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№5
На 29 юни, четвъртък, 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния:
ДНЕВЕН РЕД:
1. Дискусия относно Директива (ЕС) 2010/75 с участието на представители на Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите и големите горивни централи.
2. Разни.
Списък на гостите и присъствалите членове на Комисията се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – можем да започнем днешното заседание.
Добре дошли на министър Петкова и на министър Димов! Благодаря, че се отзовахте на поканата за изслушване в нашата Комисия.
Първо, подлагам на гласуване дневния ред, който е от две точки:
1. Дискусия относно Директива на Европейския съюз 2010/75 с участието на представители на Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите и големите горивни централи.
2. Разни.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Госпожа Петкова е тук, а имаме и наболял проблем, по който е хубаво да чуем виждането на министерството по отношение на така нареченото „газово дело“ – защото времето напредва, предлагам, след като обсъдим другите проблеми, за да не свикваме допълнително извънредно заседание на Комисията, да включим като втора точка: Информация относно вижданията на Министерството на енергетиката по решаването на казуса с „Булгратрансгаз“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Имаме предложение за допълнителна точка в дневния ред.
Госпожо Министър, имате ли готовност, приемате ли предложението?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители!
Смятам, че това е много важна тема, която не може да влезе в точка Разни или точка втора от днешното заседание на Комисията. Предлагам, ако сте съгласни, да направим отделно заседание на Комисията по енергетиката, в което ние да докладваме. Все пак трябва да присъстват и представителите на „Булгартрансгаз“, на „Булгаргаз“, за да можем да обхванем темата във всичките й аспекти. Ако се приеме предложението ми, ще бъда благодарна.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, предлагам да гласуваме друга процедура – да направим заседание с такова разглеждане следващата седмица, четвъртък, по същото време – 14,00 ч.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, поставям въпроса, защото, знаете, колкото и парадоксално да изглежда, „Газпром“ си намери общ език с Европейската комисия, а глобата, която се опитват да ни наложат, е една десета от глобата, която налагат на „Гугъл“ – все едно, че ние сме една десета по богатство на „Гугъл“. Въпросът е изключително важен.
Госпожо Министър, много Ви моля, дано следващия четвъртък да нямате някакви ангажименти, за да се видим тук.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване следващия четвъртък от 14,00 ч. да разгледаме темата с газовото дело на закрито заседание.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма, приема се единодушно.
Гласуваме дневния ред, както го прочетох първоначално – с две точки.
Който е за, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма, приема се единодушно.
Присъстващите гости:
- от Министерството на енергетиката: м-р Теменужка Петкова, зам.-министър на енергетиката – Жечо Станков; зам.-министър Красимир Първанов; г-н Иван Маринов – директор Дирекция „Сигурност на електроснабдяването и управление при кризисни ситуации“;
- от Министерството на околната среда и водите: министър Нено Димов, г-жа Силвия Рангелова – директор Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество“, г -н Бойко Малинов – Дирекция „Превантивна дейност“, г-жа Искра Йотова – старши експерт в Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“.
- от Български енергиен холдинг: г-н Петьо Иванов, от Мини „Марица изток“ – г-н Диан Червенкондев, председател на Съвета на директорите, г-н Димитър Чолаков – зам.-изпълнителен директор; г-н Павел Караджов – ръководител отдел „Геоложки“.
Асоциация на топлофикационните дружества в България: Кремен Георгиев – председател; ТЕЦ „Ей и ЕС“ Гълъбово – г-жа Петя Димитрова; г-жа Радостина Янакиева.
Предлагам да дадем думата на двамата министри и на техните екипи, след това на народните представители и ако има някакви становища от дружествата.
Давам думата на министъра на енергетиката госпожа Петкова или на господин Димов.
Заповядайте, господин Димов.
М-Р НЕНО ДИМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители!
Знаете, че до този разговор се стигна вследствие приемането на Директива, която поставя в трудна ситуация част от българската енергетика, по-специално тези, които използват въглищно гориво и най-вече тези в Мини „Марица изток“.
На практика това, което Министерството на околната среда и водите е направило до този момент в рамките на процедурата, която има, винаги е гласувало против, заедно с още осем държави, с които направихме коалиция. За съжаление, при това гласуване не ни стигнаха буквално 1,14% блокиращо малцинство.
Във вчерашния и днешния ден в Закопане – Полша, тече среща на Вишеградската четворка, която ще излезе с политическа декларация и към останалите държави, търсещи, следващи възможности да бъде отложено действието, тоест действието на тази Директива да бъве върнато към Комисията
Искам да подчертая, че връщането на Комисията не означава, че ще бъде преразгледано, тоест, ако се стигне до връщане, има три възможности: Комисията да разгледа и да потвърди своето решение, да разгледа и да го промени, или да разгледа и да го отмени. Нямаме основание да считаме, че решението задължително ще бъде благоприятно.
Имайки предвид, че подобно връщане по линията на Европейския съвет не означава да съберем 35%, а да съберем 55% от държавите и 65% от населението, имайки предвид, че точно това е гласувано в обратната посока, на този етап изглежда малко възможно.
Зам.-министърът на околната среда и водите госпожа Николова, която представлява България в Полша, е оторизирана да се присъедини към тази декларация, тоест България ще продължи участието си на това ниво, за да се опитаме да вървим в посоката, която всички желаем.
По процедурата ще помоля Силвия Рангелова да обясни възможностите, защото е добре на експертно ниво да бъдат ясни процедурите и сроковете, в които може да се направи и какво може да се направи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Рангелова.
СИЛВИЯ РАНГЕЛОВА: Актът към настоящия момент е приет на ниво комитет, тоест членовете на Комитета, представляващи различните 28 държави членки, са изразили своето положително становище. До финалното приемане на акта и до неговото влизане в сила остават още няколко месеца, тоест актът ще влезе в сила след неговото обнародване в официален вестник на Европейския съюз. Процедурата, която ни посочва европейското законодателство по отношение на някаква реакция, оспорване или възражение на този акт, е изключително ограничена. Това, което могат да направят държавите членки, е да възразят чрез две институции – чрез Съвета на Европейския съюз и чрез Европейския парламент. За да се направи възражение в рамките на Съвета, както министър Димов посочи, е необходимо да се събере двойното квалифицирано мнозинство – 55% от гласовете на държавите членки, които представляват 65% от населението на Европейския съюз.
При наличие на такова мнозинство е възможно Съветът да поиска от Европейската комисия да преразгледа своя акт. Възможностите са Комисията да направи такова преразглеждане като го потвърди, измени или съответно се откаже от този акт.
Другата институция, която може да направи възражение срещу вече приетия акт, е Европейският парламент. За разлика от Съвета мнозинството, с което Европейският парламент може да повдигне своите възражения, е обикновено мнозинство от присъстващите в деня на гласуването представители на парламента. Това са двете възможности, с които се изчерпват механизмите за противопоставяне на този акт.
Съществува и механизъм за обжалване пред Апелативен комитет, но в настоящата ситуация той е неизползваем, тъй като в процедурата по разглеждане и приемане на акта, не е имало момент, в който държавите с квалифицирано мнозинство да са постигнали отрицателно становище срещу акта. Поради тази причина процедурата за обжалване пред Апелативен комитет е неприложима.
Винаги съществува възможността държава членка, която има спор с някоя от институциите на Европейския съюз, да отнесе въпроса към съда на Европейския съюз, тоест в коалиция или самостоятелно всяка държава членка е възможно да повдигне своите възражения пред съда на Европейския съюз, но, за да бъде направено това, трябва да има необходимите както процесуални основания за допустимостта на иска, така и правни основания за атакуването му по същество. Това са двете възможности, които съществуват по отношение на този вече приет акт.
Към момента процедурно приключи периодът по превеждане на документа на различните езици на държавите членки. Формално, преди да бъде публикуван в официален вестник на Европейския съюз, е необходимо актът да бъде гласуван, което не се поставя на разглеждане, просто формално гласуване от Колежа на комисарите, след което се изпраща за публикуване в официален вестник. Ако през месец юли Колежът на комисарите одобри това публикуване, актът най-вероятно през месец юли ще бъде публикуван, ако не, следващото заседание на Колежа на комисарите е през месец септември. Месец август е период на ваканция за Европейската комисия, така че, ако не бъде публикуван през месец юли, най-вероятно това ще се случи през месец септември. Това е по отношение на процедурата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Ще дам думата на народните представители за въпроси.
Ще си позволя да задам първия. Като слушам, това би трябвало да е план „А“, който е с много малък шанс за успех. Предполагам, че работите и по план „Б“. Ако план „А“ се порвали – трябва да направим всичко възможно да постигнем план „А“, но ако се провали, трябва отсега да имаме представа какви действия предприемаме, за да защитим националния интерес. Това е въпросът от мен.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми министри, уважаеми гости!
Въпросът ми е следният: още през месец февруари господин Вълканов беше извикал всички заинтересовани лица, така че да се направи мощно лоби от страни, които имат същата съдба като нашата, от гледна точка на въглищни централи – Полша, Чехия и така нататък. Те бяха почти сигурни, че това няма да се приеме, но се оказа, че ще се приеме. Още тогава им казах, че трябва да вървим към план „Б“.
Въпросът ми е към въглищните централи. За да направим възможно изключението, тоест дерогацията, която е контролиращ орган на Министерството на околната среда и водите, Вие трябва да сметнете загубите, които ще се претърпят, каква полза ще има за околната среда, за да е един вид дерогация.
Вторият вид е, да покажете инвестициите, които ще направите за определен период от време, за да постигнете тези референтни стойности и да Ви дадат дерогация на база инвестициите, които ще направите.
Доколкото знам нямате данни за живака в тези въглища от референтна европейска лаборатория, а от наши лаборатории. Виждам, че серният диоксид трябва да бъде под 25 мг., до 165 мг също. Мисълта ми е следната: може ли да изпълните и с какви инвестиции, за какъв период, така че да влезете в тези референтни стойности, за да знаем заслужават ли си въобще тези инвестиции?
Ако може съвсем накратко да ни кажете: можем, за толкова пари, направили сме разчет, за какъв период от време, и как ще се отрази на цената, на която ще продавате, какъв процент? Ако може това да ни кажете, за да знаем изключението, което ще поискаме на база инвестиции – дали въобще си заслужава да се прави?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже съм един от инициаторите на срещата с Вас, искам, първо, да обърна внимание на колегите от Комисията, които не знаят дълбочината на проблема, а тя е огромна. Огромна дълбочина има този проблем, защото само в държавните предприятия – „Маришкия басейн“ и ТЕЦ-а работя някъде около десет хиляди човека. Допълнително към тях добавете още около три хиляди човека, които работят в ТЕЦ-1, ТЕЦ-3 и в Брикел. Тоест имаме около тринадесет хиляди човека, пряко заети в дейността, свързана с добива на въглища и производството на електроенергия там. Около тези огромни фирми съществуват безброй малки и средни предприятия, които се занимават, като се започне от дребни ремонти и поддръжка и се завърши с озеленяване и поддръжка на зелените площи, изхранване и така нататък.
Ако направим груба сметка, някъде около сто хиляди човека активно са заети в този ареал, като се започне от изхранването и се завърши с производството и генерирането на електроенергия. Ако стигнем до положение да затворим нашето въглищно производство, допълнително ще нанесем удар върху базовите мощности, тъй като около 40% от базовата електроенергия в България се произвежда от тези централи.
В тази връзка не ми се иска да кажа, че ще провалим, че няма да можем да защитим и изобщо, че има шанс след пет години да нямаме въглищни централи. Пет години в бранш като енергетиката са един миг, да кажем, точно утре дори бих казал – днес следобед.
В тази връзка въпросът ми е: какво е междинното между това, което Ви попита председателят на Комисията за план „Б“ и онова, което Ви зададе заместник-председателят на Комисията: когато сме се провалили, какви пари трябва да платим? Знам, че тези пари, първо, ги нямаме, второ, не съм убеден, че има технологии, с които да се улавя живакът като такъв? Какви стъпки би трябвало да се предприемат от държавата и от предприятията, за да можем наистина да си запазим въглищното производство? Отварям още една скоба: една от причините да организираме срещата е, от една страна, държавната администрация, която стои в позицията да води политическите преговори в Европейския съюз на основа приемане на директиви до отхвърлянето на референтни документи и, от друга страна, самите предприятия, които по силата на европейското законодателство трябва да се обръщат за съответното отлагане и прехвърляне във времето на задълженията, които трябва да предприемат.
Молбата ми е освен да отговорите на въпроса ми, да измислите някакъв механизъм за координиране на действията между държава и предприятия, защото сме от едната страна на масата и искаме като натиснем копчето да имаме електричество. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, колеги!
Първо, искам да благодаря, че българският парламент застава твърдо зад българската енергетика, както винаги е било и в рамките на предишния парламент, и в предишния управленски мандат на премиера Борисов. Сега също усещаме тази подкрепа и тази загриженост за развитието на сектора, който е изключително важен – ключов сектор от икономиката на страната.
Както вече стана дума, в този сектор са заети освен голям брой хора, това е и секторът пряко свързан с нашата национална сигурност. Отношението към проблемите в този сектор, намирането на решения трябва да бъде направено с пълен консенсус, с обединение на всички сили, на целия експертен потенциал, така че да можем да достигнем наистина да благоприятно развитие за нас.
Както колегите от Министерството на околната среда и водите споменаха, до този момент така нареченият „вариант А“ не е особено благонадежден от гледна точка на възможност за обжалване, на възможност за оспорване на този акт, който вече е факт. Дори и да са налице някакви процедурни слабости в самата процедура и да се стигне до необходимост от преразглеждане и прегласуване, едва ли Комисията ще промени по същество своето решение и едва ли ще се стигне до радикална промяна в нейната позиция. Затова трябва да мислим за План Б.
План Б преминава през много тясно сътрудничество между държавата, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда – също ще разчитаме на колегите като експерти в областта, така че, от една страна, да гарантираме спазването на европейското законодателство в областта на околната среда, от друга страна, да гарантираме енергийната сигурност на страната – нещо изключително важно и много сериозен приоритет за нас.
Както спомена господин Ерменков, въглищните централи, за които днес сме се събрали, произвеждат малко повече от 40% от електрическата енергия на страната. Това са базови мощности за българската енергетика и искам отговорно да заявя, че без тези мощности няма да имаме необходимата сигурност в нашата енергийна система.
Уважаеми колеги, трябва да се борим и да мобилизираме всички усилия, за да можем да постигнем дерогация. Въпреки наличието на този референтен документ, неговото приемане с мнозинство, ние трябва да направим всичко възможно, така че централите да получат необходимата дерогация. За да стане това нещо факт, всяка една от тези инсталации трябва да кандидатства за дерогация индивидуално. Няма как България като държава да кандидатства за дерогация ан блок. Това означава, че всяка една от инсталациите трябва да подходи много отговорно към този процес. От Министерството на енергетиката заставаме твърдо зад колегите. Ще работим заедно, за да можем да ги подпомогнем и в изготвянето на анализите, в необходимата логистика, която трябва да се проведе във връзка с този процес. Това, към което искам да призова и това, в което аз виждам решението на въпроса, е много сериозна работа от страна на централите за изготвяне на анализ, който да даде информация за разходите, които ще бъдат извършени, за да могат да бъдат имплементирани решенията, взети в рамките на този референтен документ и да докажем, че извършените разходи, в пъти ще превишават ползата за екологията.
Освен да подготвим анализ, в който да посочим стойности, в този анализ трябва да се базираме на реални процедури, които трябва да бъдат извършени, реално тяхно остойностяване, което да бъде референтно с подобни разходи в рамките на Европейския съюз. Ако направим ан блок една оценка, това няма да бъде достатъчно.
В началото на тази седмица бях на съвет в Люксембург и имах възможност да разговарям и с колегите от нашето постоянно представителство, тъй като колегите от служебното правителство бяха подготвили и са изпратили писмо до господин Каниете, в което обясняват какъв ще бъде ефектът за българската енергетика от транспонирането на тези изисквания в нашата действителност. Приложен е и анализ на разходите, които трябва да направят от нашите основни базови мощности, за да приведе в съответствие с този нов референтен документ своите сероочистващи устройства. Посочената сума от страна на Комисията е изразено в неофициално становище, тъй като официален отговор не сме получили, че тези разговори трябва да бъдат доказани по безспорен начин, тоест трябва да анализираме много добре всичко, което твърдим, че ще извършим като разходи, за да постигнем тези референтни стойности. Чака ни много сериозна работа по отношение на подготовката на този анализ, който трябва да бъде много добре обоснован и много добре мотивиран.
Въпросът с големите горивни инсталации безспорно ще намери отражение в енергийната стратегия на България, която трябва да разработим – в момента в Министерството на енергетиката работим по този толкова важен документ и за който очаквам подкрепата и участието на всички парламентарно представени сили, които да излъчат свои експерти или те лично да участват в работата на Комисията, така че да може наистина да разпишем в тази енергийна стратегия в дългосрочен план визията за развитието на сектора и да гарантираме своята енергийна сигурност. Това е, което аз лично виждам като План Б и това е, върху което екипът на министерството и на Българския енергиен холдинг работим. Пак казвам: ще окажем всякаква подкрепа на колегите от всички инсталации, защото големите горивни инсталации са мощност, без която ние не можем.
Има още едно обстоятелство, което ни кара да бъдем изключително настойчиви и това е, че „Маришкият басейн“ има запаси от лигнитни въглища, които ще ни стигнат в следващите близо 60 години. Трябва да използваме потенциала, който притежава нашата страна и това трябва да ни бъде един от другите основни мотиви, за да защитаваме своята позиция пред Европейската комисия. Работата трябва да бъде съвместна, усилията трябва да бъдат и от двете страни, за да можем да се представим по най-добрия начин и да получим дерогация. Кандидатстването ще бъде пред нашата Изпълнителна агенция по околната среда, но, за да могат колегите да преценят основателността на нашето искане, трябва да сме свършили нашата част от работата, която не е никак малко. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър, Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Искам само да внеса едно уточнение, за да не стават грешки. Относно живака имаме задължение само да наблюдаваме, мониторинг да извършваме. Проблемът ни е със серните оксиди. Нека да не намесваме живака в този разговор, той не е проблем. Проблемът е серните оксиди, другото е само мониторинг.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Доколкото разбрахме вариант „А“ клони към нулеви шансове, така че наистина трябва да се концентрираме върху План Б. Искам да се опитам да насоча нещата в друга посока, както господин Николов зададе въпроса: дали централите си правят сметка какви разходи трябва да направят за обезпечаване на изискванията? Доколкото си представям решаването на проблема, дерогация можем да получим, ако докажем, че разходите са в пъти по-големи от ефекта върху околната среда. Така или иначе, за да постигнем някаква дерогация, трябва да направим някакви разходи, трябва да покажем, че с нещо подобряваме все пак опазването на околната среда и работата на централите като изхвърляне в атмосферата.
В този смисъл предлагам да помислим и за анализиране на това докъде биха стигнали цените на електроенергията в Европейския съюз вследствие на ефекта на това решение? Неминуемо, който и да прави подобрение, той ще направи разходи, после ще трябва да ги калкулира в цената. Така че ние трябва да се опитаме да анализираме – или с наши специалисти, или външни, ако трябва да вземем – какъв ще бъде ефектът върху цената на електроенергията след влизането в действие на тази директива? В този случай може да се окаже, че разходите, които можем да направим за подобряване състоянието на нашите централи, могат да бъдат по-високи от това, което смятаме сега, че е просто непосилно и ще доведе централите практически до разходи, които ще ги обрекат на загуба.
Смятам, че имаме една неизвестна в посока на по-високи разходи за подобряване на централите, което може да бъде в наша полза – разходи, които да се направят и от по-високите цени след въвеждането на директивата, да е гарантирано изплащането на тези допълнителни разходи. Това също е възможност, върху която трябва да помислим и да анализираме как най-добре да я използваме. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, уважаеми директори!
Съгласен съм, че процесът върви с необратима сила, тъй като се нанасят поправки в седем директиви и се консолидира от една. Комисията е дала доста съдържателно доводи за това.
В тази връзка въпросите ми са три: първият въпрос е към двете министерства.
В § 2 на Директивата, в параграфи 15, 16 и 17, смятате ли, че има достатъчно обективни възможности – ще цитирам какво имам предвид, да намерим някакво правно обвързано решение на въпроса, така че да получим дерогация. Тук не съм съгласен с госпожа Петкова – Вие сте права, че всички трябва да се обединим, но, повярвайте ми, и да застанем с високо вдигната ръка, ако съдържателно не предложим на Комисията някакви стъпки и действия, нищо няма да последва от това наше обединение. Въпросът е да вникнем в съдържанието.
С въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и принципа „предотвратяване на замърсяването“, много ясно в § 2 – въпросът е насочен към колегите от превантивна дейност най-вече – се казва, че трябва да се вземе предвид разумното управление на природните ресурси и когато това е необходимо, икономическото положение, специфичните местни особености на мястото, където се осъществява дейността на оператора. В § 2 се дава сериозен анонс, че националните държави могат да предоставят отделни решения и те да бъдат взети предвид.
Това, което искам да кажа във връзка с параграфи 15, 16 и 17, е възможността да се направи следното. Компетентният орган може да определи емисионни нива, които да бъдат по-високи. Това да даде определена дерогация и чрез мониторинга, последващ в годините, на по-високите емисионни норми, да докаже като цяло, че ненадвишава за определен период от време емисионните норми. Тук Комисията ни призовава за доста гъвкав подход и на тази база също може да се говори за подобна дерогация.
Вторият ми въпрос е: ако помните в първоначалното стартиране на пакета „климат-енергетика“ имаше една инициатива на Европейската комисия за десет пилотни проекта, свързани с големите горивни инсталации. Тогава България се опита да представи свой проект, който не се реализира или не беше оценен по достойнство от Комисията.
Разглеждали ли сте като възможен повод за искане на дерогация технологии от типа газификация на въглища, които са действащи и в рамките на Европейския съюз, и в други държави, които имат смисъл по отношение на това, че няма да се затваря производството на въглища, тоест не стои въпроса за ликвидация на мините? Става въпрос за изгарянето, така нареченият „синтетичен газ“ при газификацията на лигнитни въглища. Обследвате ли други възможности и технологии, с които поне да кажем, че правим нещо, за да поискаме такава дерогация? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Няколко разяснения и ще помоля съвсем точно по процедурата за дерогация, защото може би в момента тя е най-важна – това е План Б на практика.
Първо, нека да не объркваме две неща: когато говорим за климат и енергетика, то няма място тук, тоест когато говорим за всичките тези, свързани с СО2, тоест с въглеродният окис – не са предмет на проблема, който дискутираме в момента. Затова, когато говорихме за живака, казах да се съсредоточим върху серните оксиди, където България има реален проблем към днешна дата. Другото е друга тема. Тя не е маловажна, но не е от мащаба на темата, която разглеждаме в момента. Просто да ги разделим, защото ако ги съберем, проблемът ще остане нерешим, а според нас може да се търси решение.
Ще помоля Бойко Малинов – директор на Дирекцията по превантивната дейност, да разкаже точно за дерогациите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Малинов.
БОЙКО МАЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Конкретно по първия въпрос, зададен от господин Костадинов по отношение на географското положение и ползването на природните ресурси. Да, дерогациите се дават, когато са налице следните обстоятелства: разходите за постигането на съответното ниво са несъразмерно високи по отношение на ползата за околната среда поради три елемента.
Първият елемент е техническите характеристики на инсталацията.
Вторият елемент е географското разполагане на инсталацията и третият елемент – поради особеностите на околната среда в района на площадката. Това, което господин Костадинов цитира, директно попада във втория елемент, тоест географското положение на инсталацията и това се отчита при определянето на разходите, включително и ползването на природен ресурс, който е характерен и незаменим поради това къде се намира тази инсталация. Накратко това е отговорът ми по този въпрос. Надявам се, че операторите съзнателно ще оползотворят този елемент, когато правят анализа, както спомена госпожа Петкова – инсталация по инсталация.
Вторият въпрос е за емисионните норми, които могат усреднено да се прилагат. Норми, които не са буквално извлечени като стойности от заключенията за най-добрите налични техники, но когато се приведат към условията, които са споменати за заключенията за най-добри налични техники и се усреднят, отново се получава, че операторът спазва тези емисионни норми. Така че това е приложимо, но моето лично мнение е, че в случая то няма да ни доведе до резултата, който търсим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Димов, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да го преведа на малко по-експертен език. Техническото състояние означава, че централите, които имаме, не могат да горят други въглища, освен тези, които са в района. Няма с нов внос да решим проблема.
Географското положение в случая означава, че въглищата, които имаме там, са тези, които трябва да горим, грубо казано. С тези два пункта нямаме проблеми, имаме проблем с третия критерии – състоянието на околната среда в района. България е единствената държава, която има към днешна дата превишаване на нивата на серни оксиди в района на „Марица изток“, на басейна. Имаме право да ги превишаваме 24 пъти в годината, общо взето ги превишаваме над сто средно годишно. Мисля, че към днешна дата са 47.
Третият елемент, между другото, много вероятно е от месец септември да влезе в съдебна процедура, което да бъде успоредно с процедурата за издаване на дерогации и директно да не ни даде възможност за дерогации. Това директно означава, че третият критерии не е изпълнен, тоест ние трябва да решим този проблем, преди да започне другата процедура, тоест трябва да избегнем по всякакъв начин влизането в съдебна процедура.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Министър, от последното, което казахте, изглежда че има голям риск да се провали и План Б.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Това че в момента надвишаваме, не означава, че няма решение. Естествено, има. Тези решения са болезнени и Ви ги казах, защото ще трябва да ги търсим заедно. Вчера говорихме с министър Петкова, но това е фактическото състояние. Вие искате информация, длъжен съм да Ви дам тази информация. Ние не бихме си позволили да започнем процедура по дерогация, защото ако в това състояние дадем, ще бъдем допълнително осъдени, което няма никакъв смисъл да си причиняваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Все пак, тъй като има определен риск за План Б, в План В или План С би трябвало да имаме оценка на инвестициите, които следва да направят централите, за да отговорят на изискванията, при условие че План Б, който включва дерогация, също се провали.
Министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Много се надявам План Б да не се провали. Както и министър Димов спомена, това че съществуват такива рискове, не означава, че непременно ще настъпят. Има други мерки, други действия, които биха могли да бъдат обсъдени, биха могли да бъдат предприети, така че да не се стигне до този финал.
За да говорим за третия възможен вариант, тоест да се направи анализ на разходите, пак трябва да се върнем на работата на всяка една инсталация, всяка една инсталация индивидуално трябва да направи този разчет по отношение на разходите, които трябва да извърши.
Искам да отворя само една скоба и да кажа, че държавната ТЕЦ-2 е инвестирала до този момент много сериозен ресурс именно в такива сероочистващи инсталации и смея да твърдя, че тази централа е в много добро състояние от гледна точка опазване на околната среда.
По отношение на двете американски централи също имаме известен поглед, имайки предвид че Националната електрическа компания покрива всички разходи за инвестиции. Ние виждаме какви разходи правят колегите в тази посока. Всяка една от тези централи обаче трябва да каже какво допълнително трябва да направи, за да покрие стойностите, посочени в референтния документ. Всички колеги от останалите инсталации също трябва да анализират необходимите им разходи. Много се надявам, че ние няма да изчакаме този шестмесечен срок, в който ще имаме възможност да реагираме и който, както стана ясно, настъпва от датата на публикуване на решението на документа в официален вестник на Европейския съюз. От тази дата текат шест месеца, за да можем да реагираме и да направим този анализ.
Предлагам да не чакаме да изтече срокът и в последния момент да се ангажираме с този процес. Може би е хубаво, след като всички сме тук, да си дадем обозрим период може би до средата или в края на месец септември всяка една от тези централи да е готова с такъв анализ, да сме направили опит да видим какво би ни струвало, какво трябва да се предприеме като действие, за да можем да сме сигурни в успеха на дерогацията и да вървим напред.
От страна на Министерството на енергетиката, от страна на БЕК ще бъде оказана помощ по всякакъв начин, защото главната ни цел – в този случай не разглеждаме централите дали са частни, или държавни, тук става въпрос за сигурността на енергийната ни система и когато става въпрос за тази сигурност, трябва да работим като екип, както винаги досега е било. Всяка една от централите трябва да си анализира разходите, да ги назове по съответни параметри, стойности, за да имаме яснота и за инвестициите, които трябва да се направят. Във връзка с това искам частично да отговоря и на господин Генов: да, ако трябва да се направят подобни разходи, безспорно те ще влязат в цената. Тези разходи ще бъдат доста сериозни като ресурс, което означава, че цената на енергията, която произвеждат тези инсталации, на практика ще стане непродаваема и тези централи ще бъдат неконкурентоспособни. Искаме да избегнем тази възможност, доказвайки, че разходите, които ще извършат, ще бъдат пъти по-големи от ползите за екологията.
ИВАН ГЕНОВ: Имах предвид, че и други централи в региона, и в Европа правят същото, просто цената на електроенергията се качи може би и неразумни разходи могат да доведат до промяна, няма да бъдат толкова високи.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Както казах и до този момент сме инвестирали един много сериозен ресурс в ТЕЦ 2, говоря конкретно, в такива сероочистващи устройства – много сериозен ресурс.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Димчев, тъй като сте тук и сте директор на най-големия ТЕЦ в България, имате ли представа колко ще струват допълнителните разходи, ако План А и План Б се провалят?
ТОДОР ДИМЧЕВ: Само да допълня госпожа Петкова – над милиард и сто милиона от 2000 г. до момента е дала ТЕЦ 2 за екология.
Що се отнася до разходите, имайки предвид серните и азотните диоксиди, имаме някаква яснота и ако гоним новите норми на документа, може би двете сероочистки – първите, на седми и осми блок, трябва да се построят наново. Първоначално нормата им беше 90% очистка. От 2000 г. досега отидохме до 92, после 94 – към момента. Колегите от МОСВ знаят, поради това че България работи с лигнитни въглища с голямо сярно съдържание, имаме някаква форма на дерогация – 96% да очистват нашите сероочистки.
Новите норми са убийствени – говоря само за серните емисии – не трябва да превишава ежеминутно 320 милиграма. Към момента на входа, когато въглищата с по-голямо количество сяра на централата имаме между 20 и 22 хиляди. От това тръгваме да чистим. При нас всеки процент, близък до стоте, хвърля неизмерими разходи. Не знам дали има технологична възможност, но принципно седми и осми блок трябва наново да се построят, докато от едно до шест биха могли и с реконструкция. Разходите са прогнозируеми, не са малки и може да се направи сметка.
Що се отнася за азотните окиси, там мисля, че с много по-малко разходи ще си изпълним ангажимента, защото температурата в нашите пещи не е толкова висока, не е както въглищата с високи килокалории.
Не знам защо отхвърляме живака. Да, до момента живакът е на мониторинг, но с новия документ той е с норма и тази норма трябва да я постигаме, а нямаме опит в измерването му, още повече не знаем –сега мерим веднъж в годината, идва оторизирана лаборатория, мери ни живака и представяме резултатите на РИОС. От тук нататък може би всички централи трябва да си наемем оторизирана фирма да дойде да ни направи мониторинг, за да видим този живак как влияе. Успоредно с това дали само димният газ трябва да се измерва, защото той отива и в пепелта, и в шлака, и оттам се надявам екологията да ни помогне за нормите, за начина на измерването, дали да направим програма кое и как влияе на живака при изгарянето в пещите. Успоредно с това в зависимост от нормите живак, които имаме към момента, смятаме, че не са големи и сме в тях.
Чух, че няма съоръжения за очистване. Не е така. Има съоръжения за очистване на живак, има рамки за средства, но много трудно ще кажем колко ще ни струва инвестицията. Първо, трябва да обследваме проблема, технологично да видим този проблем с какви средства, по кой начин би се очиствал и тогава да кажем колко ще ни струва.
Кандидатствайки за План Б, защото смятам, че там трябва да се вкопчим, това за нас е животоспасяващо. Иска ми се заедно с МОСВ да работим и върху ситуацията за екологичната оценка на ефекта. Може би трябва да намерим европейска фирма, която да ни подскаже пътя, по който да оценим ефекта от екологията, което да бъде прието и от Изпълнителната агенция, и да се защити в Европа, ако се наложи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Мисля, че всички стигаме до заключението, че План Б е единственият план, тоест нямаме нито план А, нито план С, нямаме и План Б, имаме план – един-единствен, друг няма. Затова трябва да видим как да реализираме този план. Видимо писмото за обжалване на решението по План А няма как да мине – това го разбрахме, не искам да се връщам към стари теми.
Във връзка с това предлагам под някаква форма да координираме всички действия, които са необходими, за да се свърши тази дейност, а не да караме по български. В Европа като изгори една лампа, човек я сменя, в България чакаме да изгорят всички лампи и тогава в тъмното да сменяме.
Нека Изпълнителната агенция, която е националният орган по дерогацията, в обозримо бъдеще – не знам колко време, да изготви методология, по която да бъдат подготвени материалите. Знам, че създавам работа на администрацията, но някой трябва да свърши тази работа, защото документацията, която трябва да бъде представена, трябва да отговаря на изискванията, които има националният орган. Не съм убеден, че колегите от горивните инсталации знаят какво трябва да напишат вътре. Молбата ми е да се направи това или най-малкото да има контактно звено в Агенцията, към което тези хора да се обръщат, за да знаят какво да пишат и как да го пишат, иначе има опасност всеки да тръгне по свой път и накрая да се получи хаос и да нямаме еднаквост в подхода към решаване на проблема.
Господин Министър, много Ви моля, организирайте някаква работна група или друг координиращ орган, но да се знае към кого тези хора да се обръщат, когато започнат да изготвят документите, разбира се, да не е в обозримото бъдеще, а колкото се може по-бързо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, само да обърна внимание, че енергетиката напредна – крушките са вече лед, не горят изведнъж, а диод по диод, тоест с възможност да се сменят. (Оживление.)
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, Ви господин Добрев.
Уважаеми колеги, План Б е да се искат дерогации, нали така? Скептично съм настроен, макар че твърдо подкрепям този план. Дано да успеете! Само че трябва да има ясни отговорности кой за какво отговаря, защото Министерството на околната среда и водите в този случай е водещото.
Сега ако си говорим за инвестиции, нека да си кажем истината. Колеги, това са много пари. Няма как да се случи. Просто Ви. казвам това. Ако тръгнем да отговаряме на тези критерии, трябва да си признаем, събрали сме се да си говорим откровено. Наистина няма как да се случи, за да отговорим на тези изисквания.
Друг е въпросът какво се е случило през годините и защо нашият представител – кой е представител в работната група, на която се обсъжда този документ? Тук ли е, от Министерството на околната среда и водите? Вие трябва да имате представа. Предполагам, че той е информиран, активен е, защитава нашата позиция. Казвам го, защото наистина имахме такива съмнения. Според мен трябва да има и План С – този референтен документ да отговаря единствено и само за нови мощности, тоест да се гледа напред за бъдещите мощности, които да отговарят на тези инвестиции. Със сега действащите, които имаме, да правим инвестиции, това просто няма как да се случи.
Вярно е, че правителството, като гледам колко сте активни – било в ядрената енергетика, нямате желание за инвестиции, на този етап аз поне не съм чул. Дано да има, защото аз съм привърженик на инвестициите. Примерно този референтен документ да има голямо политическо лоби в Европейския съюз, да отговаря единствено и само за нови мощности, които тепърва ще се изграждат. Единствено и само тогава ние можем да подкрепим. Разбира се, това означава, че ако, дай Боже, да инвестираме в бъдеще, трябва наистина да имаме предвидимост, да калкулираме в цената за тези изисквания. Но да се връща Европейската комисия назад, да гледа вече съществуващи мощности и да изисква от нас пълна инвестиция, колеги?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стойнев, съгласни сме. Вие предлагате нюанс на План А понеже ги систематизираме.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не знам кой е План А. Тоест или се обединяваме ние да бъдем, защото такава позиция никой не е изказал, нито нашите евродепутати. Те трябва да бъдат ключовите, да бъдат моторът на това предложение, да важи само за нови мощности.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Понеже закъсняхте ще преразкажа съвсем накратко: въпросният текст вече е приет. Сега се борим да го върнем, което отново трудно ще стане, много трудно ще съберем 65% от населението на Европа и 55% от държавите, за да наложим промяна, която Вие предлагате – преразглеждане и промяна в посока изискванията да важат само за нови централи, тоест това беше предложено от министрите, работи се и в тази посока. Ще дам възможност на госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми дами и господа министри, колеги!
Взимам думата като председател на Комисията по околна среда и водите. Благодаря за възможността да присъствам на тази среща, както и в качеството си на министър по времето, когато също са дискутирани тези въпроси.
Както и министър Димов спомена, винаги в годините от 2011 г. досега Министерството на околната среда и водите, държавата на всякакви форуми е защитавала тезата и позицията заедно с още осем държави членки, че нормите, които се залагат в така наречения „breff документ“ са неблагоприятни за държавите и че биха донесли сериозни последици и заплахи за енергетиката на държавите. В този смисъл има консолидация на мнение и следвайки вариантите, които Вие описахте – План А, бих го разделила на няколко възможни хипотези или начини на действие: решение на Съвета – първа подхипотеза, втора подхипотеза – решение на Европейския парламент с връщане на акта и, разбира се, промяната му – това, което и господин Стойнев упомена като възможен вариант. Трета хипотеза – сезиране на Европейския съд с обжалване.
Предвид че всички три подварианта на План А, ако бъдат приведени в действие, така или иначе няма да спрат прилагането, докато не намерят своето крайно решение.
Считаме, че План Б е планът, който трябва да бъде приведен в действие максимално скоро.
В този смисъл бихте ли казали какви са стъпките и действията може би някакъв съвместен план, който е разработен във времето, защото беше споменато, че Колежът на комисарите може да вземе решение още през месец юли. Доколкото знам на 28 юли има заседание на Колежа на комисарите. Националното законодателство предвижда в рамките на шест месеца да се пристъпи към процедурата по дерогация; координационен механизъм, който да бъде задействан и някакъв план график за стъпките, които да бъдат предприети. Разбира се, мобилизиране за пореден път на всички усилия останалите държави членки да бъдат привлечени към тази коалиция и то не само 8-те, които формираха 34,86% от гласовете, разбира се, и българските евродепутати, които могат да окажат своето влияние и в рамките на Европейския парламент. Понеже стана въпрос за прилагането на План Б и необходимостта от това всяка една от индивидуалните инсталации да направи собствен анализ и да стартира процедурата за актуализиране на комплексното разрешително иницииране на дерогацията. Мисля, че в контекста на притеснението за състоянието на околната среда може би е хубаво да се използва този координационен механизъм, който беше въведен от централите съвместно с Министерството на околната среда и водите, Регионалната инспекция по околната среда и водите и Българската академия на науките за предприемане на действия за намаляване на замърсяването в региона на Гълъбово. Мисля, че вече има стъпки за подобряване на състоянието, наличие на система за ранно предупреждение в случаите, когато климатичните условия не са подходящи и има риск за замърсяване региона на Гълъбово със серни оксиди.
Обсъдили ли сте тези стъпки и във времето коя от тях ще бъде предприета? Ако може да ни осведомите за плановете и начина, по който ще се координират действията? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо Василева, темата, която поставяте, е много важна. Ние сме мислили върху този въпрос. Дебатът по тази тема го започнаха още колегите от служебното правителство. Тогава в един по-широк кръг е направена дискусия с всички заинтересовани страни. Ние продължихме тази практика и също проведохме поредица от срещи в последния месец с колегите от всички централи, със синдикатите, с колегите от Министерството на околната среда и водите, така че да можем да стиковаме своите действия от тук нататък и да работим в екип по този токова важен въпрос.
При нас е създадено специално координационно звено по тази тема. Заместник-министър Първанов отговаря конкретно всички тези процеси да протичат в рамките на сроковете, които сме си разписали. Ако предположим, че в края на месец юли ще излезе това решение и ще бъде публикувано в официален вестник на Европейския съюз според нас до края на месец септември ние трябва да имаме готовност и вече да знаем какво всъщност ще предлагаме. Да не чакаме крайния шестмесечен срок, който – ако това решение бъде прието през месец юли, може би началото на 2018 г. ще изтече шестмесечният срок – ние в никакъв случай не трябва да изчакваме този последен срок и последна възможност. Това, което предвиждаме е, до края на месец септември всяка една от инсталациите да е подготвила необходимата информация, като междувременно работим и активно с колегите от Министерството на околната среда и водите. В непрекъсната комуникация сме и с министър Димов и екипите на двете министерства също непрекъснато комуникират, така че да можем да постигнем с общи усилия наистина добър краен резултат. Колегите от МОСВ, министър Димов може би ще спомене, но вчера имахме среща и там стана дума, че очакваме съдействие от тях по отношение на тези референтни стойности и действия, които трябва да бъдат предприети, така че централите да могат да се съобразят с тях и да могат да представят информацията както трябва, максимално коректно, максимално точно и да не се налага губене на време и бавене в неточна информация, която в крайна сметка ще ни забави. До края на месец септември ние трябва да имаме финални анализи и финални документи на това какво сме подготвили като информация. От наша страна – господин Първанов и нашият екип ще се занимава с тази тема, колегите от МОСВ също са на разположение по всяко време. От тях очакваме тези референтни стойности и вървим напред. Ще Ви информираме, разбира се, по всяко време, което счетете за необходимо. Аз и екипът сме на разположение да Ви докладваме докъде сме стигнали по изпълнението на този план.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам и друг въпрос, който сигурно интересува тези, които в момента са потенциално засегнати. Дерогация означава отлагане, да използваме българската дума, отлагане във времето на нещо, грубо казано.
Хората се интересуват тази дерогация има ли максимален срок, за който може да бъде искана, примерно от 5-10 години или може да бъде безкрайна? За да знаят хората, че ако вземем решение и успеем да реализираме План Б, той ще е валиден за пет, за десет години? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Дерогация означава „отклонение“, не отлагане. От тази гледна точка отклонението е от нормата, така че ние се отклоняваме от нормата и това може да бъде безсрочно, което означава, че през определен период от време, тъй като се променят обстоятелствата, ще трябва да се преразглежда. Конкретният отговор е, че отклонението може да бъде безсрочно – считаме животът на централите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов и предлагам да се ориентираме към последни въпроси. Разнищена е темата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Очевидно имаме телепатична връзка, защото моят въпрос е аналогичен, но малко по-прецизиран. Исках да кажа на госпожа Василева, че не сте сами в усилията си. От 2011 г. се полагат тези усилия. Уверявам Ви, че от тази знаменателна дата, когато България влезе в Европейския съюз, с договора за присъединяване и в анекс 20 са полагани същите усилия, така че никой не трябва да има съмнения, че по посока на националните приоритети в индустрията се работи и от 2007 г., но това е за Комисията.
Конкретният ми въпрос е свързан с § 22 в Директивата: когато в конкретни случаи на преразглеждане или актуализиране на разрешително се окаже, че за постигане на най-добрите налични техники, необходим период за въвеждане повече от четири години, компетентният орган може да прецени съобразно изискванията на Директивата колко да бъде това във времето. Тоест и тук имаме сламка, че това е възможно.
Конкретният ми въпрос, който зададе и господин Ерменков: кой е този период, в който, ако не отхвърлим четири години, докъде можем да стигнем? Защо? Защото всички говорят за огромни инвестиции, но, ако кажем точно на операторите в какъв финансов план в годините могат да разположат инвестицията си, ако се предвиди и се направи анализ на риска на бъдещия пазар на цената на електричеството, защото и околните централи ще въвежда това, тогава може да се направи много добър анализ в проектно проучване, разположена във времето инвестиция, тази инвестиция какво означава за цената на тока?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Напълно сте прав, но целта, която трябва да си поставим, не е да отлагаме във времето, а да отклоняваме от нормата, защото отлагайки във времето, макар да нямаме ясен срок, тоест да може да бъде достатъчно дълго, това достатъчно дълго е относително и в някакъв момент може да ни изправи пред проблем. Докато отклонението от нормата, което според нас е правилната посока на План Б, е безсрочна с изключение на това преразглеждане, за което казах в отговора към господин Ерменков. За нас План Б, който е с добра степен на вероятност, трябва да е в тази посока.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на министрите и на останалите колеги от техните екипи.
Не виждам други въпроси.
Преминаваме към точка втора:
РАЗНИ
Господин Ерменков има предложение и по точка Разни.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам предложение по точка Разни. Тъй като през месец септември е една от ключовите дати за организиране на този процес, да организираме изнесено заседание на Комисията по околната среда и водите и Комисията по енергетика в района на Стара Загора, за да можем освен да си говорим теоретично, да отидем да видим за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, приемаме предложението.
Господин Червенкондев по точка Разни.
ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Добре дошли сте в района на Марица изток и в Мини Марица изток, защото тук се говореше единствено и само в момента и такава беше темата за проблемите на големите горивни инсталации в комплекса. Ще се запознаете и с проблемите на Мини Марица изток. Имаме база да посрещнем двете комисии.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, колеги.
Приключихме с дневния ред.
Закривам заседанието.
Закрито в 15,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
