Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
26/10/2017
1. Изслушване на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка със съхранението на оборудването на АЕЦ „Белене“.
2. Блиц контрол по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 26 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка със съхранението на оборудването на АЕЦ „Белене“.
2. Блиц контрол по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум, имаме двама заместник-председатели и спокойно можем да започнем заседанието.
Днешният дневен ред е:
1. Изслушване на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка със съхранението на оборудването на АЕЦ „Белене“. Въпросът е зададен от колеги от БСП.
2. Блиц контрол по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Да кажем на министър Петкова и на нейния екип: добре дошли!
Колеги, подлагам на гласуване така прочетения от мен дневен ред.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е единодушно приет.
По първа точка –
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ГОСПОЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪХРАНЕНИЕТО НА ОБОРУДВАНЕТО НА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“,
давам думата на г-жа Петкова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на първо място, бих искала да благодаря на колегите от Българската социалистическа партия, че поставят този въпрос на дневен ред, тъй като той наистина е много важен и а за българското общество е изключително важно да чуе истината такава, каквато е във връзка със съхраняването на оборудването за проекта АЕЦ „Белене“. Аз няма да се връщам много назад във времето, а ще си позволя да кажа само това, че оборудването беше платено в края на миналата година.
През месец декември 2016 г. платихме 1 млрд. 176 млн. лв. по повод решението на Международния търговски арбитраж в Женева, а съгласно това арбитражно решение ние бяхме осъдени да заплатим оборудването, което беше поръчано с допълнение № 5 от месец ноември 2008 г. Платихме оборудването, след което Националната електрическа компания стана собственик, и беше подписано споразумение на 16 януари 2017 г. Това е споразумение, което урежда реда, начина и условията, при които ще бъде доставено оборудването до територията на България до площадката на АЕЦ „Белене“. Какво се случи след тази дата? През месец март 2017 г. на територията на страната на площадката на АЕЦ „Белене“ беше доставена първата част от оборудването, което представлява 50% от произведеното оборудване за дълъг цикъл на производство.
Това, което предстои съгласно споразумението, подписано от месец октомври тази година, е до края на 2017 г. да бъде доставена и останалата част от оборудването или това са осем комплекта парогенератори и корпуси за втория реактор. Това предстои да бъде доставено, а цялата останала част от оборудването с дълъг цикъл на производство, произведена съгласно допълнение № 5, е на площадката на АЕЦ „Белене“. Както предвиждат инструкциите, свързани с доставката, съхранението, преконсервацията и консервацията на оборудването, а това са инструкциите на заводите-производители преди извършването на доставката на първата част от оборудването, тук на място беше извършена проверка и уточняване на схемата, свързана с позиционирането на всяка една част от това оборудване.
Тази проверка беше извършена съвместно от „Атомстройекспорт“, заводите-производители и Националната електрическа компания. Условията, свързани със съхранението и начина на позициониране на оборудването, са ясно посочени в инструкциите, които заводите-производители поставят.
Заводите-производители изразиха становище, че схемата, свързана с доставката и позиционирането на оборудването, е одобрена и условията са такива, каквито изискват съответно инструкциите, стандартите и тези заключения на заводите-производители, на „Атомстройекспорт“ и на НЕК, а те са обективирани в два броя протоколи: първият протокол е от 14 март 2017 г., а другият протокол е от 20 март 2017 г.
Впоследствие, съгласно същата тази инструкция на заводите-производители за доставка, съхранение, консервация, преконсервация и транспортиране на оборудването, е предвидено извършване на входящ контрол на оборудването, което се намира на площадката на АЕЦ „Белене“, а контролът се извършва от „Атомстройекспорт“, заводите-производители и Националната електрическа компания.
В хода на този входящ контрол, който приключи в края на месец септември тази година, а и срокът е шест месеца, само да кажа, че резултатите от този контрол също са обективирани в протоколи. В рамките на този входящ контрол е установено, че са налице части от оборудването, които при транспортирането са с нарушена опаковка и всичко това е ясно посочено в тези протоколи. Те са протоколи, подписани от всички страни и ангажирани в този процес, и в резултат на тези протоколи и на установеното нарушение на опаковката при доставката и при транспортирането на това оборудване, то Националната електрическа компания на 6 октомври е изпратила писмо до „Атомстройекспорт“ заедно с констатациите от протокола. Това, което предвиждат инструкциите в такива случаи, е да изчакаме решението и указанията на „Атомстройекспорт“. Това е по отношение на тази част от оборудването, която вече е на площадката на АЕЦ „Белене“.
Както предвиждат инструкциите, една част от оборудването се съхранява в закрити помещения и те се намират на площадката на АЕЦ „Белене“, и това са складовите помещения на площадката. Другата част от оборудването и по указания на заводите-производители трябва да се съхранява под навес, на открито, при условия и температура, и влажност на въздуха близки до тези на външната среда. Това е изискването, което е посочено в два броя указания или по-скоро условия: условие № 2 и условие № 5 от държавния стандарт на заводите-производители. Това е държавен стандарт 15-150, в който ясно е указано при какъв ред и при какви условия трябва да се съхранява това оборудване. Съобразявайки се с тези условия и с тези стандарти, то Националната електрическа компания – под надзора и одобрението на заводите-производители, е позиционирала оборудването и то се съхранява при тези обстоятелства, и при тези условия.
Във връзка с това, което беше констатирано в хода на входящия контрол, искам да отворя една скоба и да кажа, че в рамките на този входящ контрол и в рамките на инспекциите, които извършвахме на територията на Русия при приемането на оборудването, участваха експерти от АЕЦ „Козлодуй“, експерти от Националната електрическа компания, така че да бъде наистина гарантирана професионалната оценка и професионалната преценка по отношение на оборудването, което ние получаваме.
Във връзка с указанията, които бяха дадени и с инструкциите, които ние получихме, са предприети следните действия: част от оборудването, което беше с нарушена опаковка е преопаковано и се намира на площадката на АЕЦ „Белене“. Преопаковано е при условията и по реда, посочени в инструкцията, с полиетиленова покривка, която да гарантира неговата защита. Отделно от това са дадени указания за изграждане на навеси, но тези навеси ще бъдат изградени едва след като дойде и втората част от оборудването. Ако сега бъдат изградени тези навеси, които е препоръчано да бъдат изградени, те ще попречат, първо, на разтоварването на оборудването на площадката и след това на самото поставяне на новото оборудване, което ще дойде до края на тази година в рамките на тези навеси.
Отделно от това, имайки предвид факта, че това оборудване ще бъде съхранявано поне пет години, докато бъде изградена централата, ако се тръгне към реализация на този проект, разбира се, от страна на Националната електрическа компания беше направено предложение това да не бъдат навеси такива, каквито са били изградени при така нареченото „старо оборудване“ за този проект, а това да бъдат конструкции, които конструкции в максимална степен да гарантират защитата на оборудването и те да обхванат оборудването в неговата цялост. Това наше предложение беше прието от страна на заводите-производители и в момента е в ход обществена поръчка, свързана с изграждането на такива конструкции, с тяхното проектиране, изграждане, а и тези конструкции на практика ще бъдат положени върху оборудването след доставката и на втората партида от оборудването с дълъг цикъл на производство.
Прогнозната стойността на тази обществена поръчка е 241 хил. лв. Надяваме се всичко да бъде наред по отношение на нейното провеждане и да успеем паралелно с доставката на втората част от оборудването да можем да монтираме тези конструкции, които ще гарантират в максимална степен нейната защита.
До този период от време, до монтирането на тези постоянни конструкции, които по наше предложение са усъвършенствани, с цел да гарантират в максимална степен защитата на оборудването, ще бъде направена такава временна конструкция, която да гарантира съхранението на оборудването, с оглед влошаването на метеорологичните условия и предстоящата зима. Дотогава ние ще сме готови с тези съоръжения, но, за да можем в максимална степен да защитим оборудването, сме предвидили и изграждането на временни такива конструкции, които да гарантират неговата защита.
За да бъдем абсолютно спокойни за това, че оборудването се съхранява при условия и ред, определени в инструкциите и в стандартите, които заводите-производители изпълняват, то Националната електрическа компания е изискала проверка от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) по отношение на начина на съхраняване на оборудването. От днес всъщност имаме информация, че АЯР има готовност и стартира тази проверка. За резултатите от нея поемаме ангажимент да Ви информираме, да запознаем народните представители с резултатите от проверката на АЯР, за да можем наистина да бъдем сигурни и спокойни по отношение на това как се съхранява това оборудване.
Сигурна съм, че ще бъде поставен въпросът как ще го поддържаме оборудването, защото може би ще стои поне в следващите пет години, ако проектът тръгне да се реализира. Това наистина ще бъде един продължителен период от време, в който оборудването ще бъде на площадката, а знаете поради каква причина всъщност се стигна до тази ситуация. То е, защото оборудването беше поръчано преди да имаме сключен договор за реализацията на проекта и сега някак си целият процес върви малко в по-различна последователност. Но няма да се връщаме назад – каквото е било, било, трябва да гледаме напред и да направим наистина най-доброто за България.
По отношение на преконсервацията и на съхраняването на оборудването ще поемем ангажимента Националната електрическа компания заедно с експертите на АЕЦ „Козлодуй“ да се занимаят с преконсервацията на оборудването. Но, за да бъдем абсолютно сигурни, че то се съхранява, по начин по който ще гарантира качеството на оборудването, водим разговори с колегите от заводите-производители, като тази преконсервация да бъде извършвана под надзора на съответните заводи-производители, което ще гарантира на практика и тяхното качество. Така че, уважаеми дами и господа народни представители, това е информацията на този етап, която мога да Ви предоставя във връзка със съхранението на оборудването.
Готова съм и аз, и моите колеги да отговаряме на Вашите въпроси и всъщност да дадем ясни отговори по отношение на това как се съхранява това оборудване, а и да бъдат спокойни българските граждани, и българската общественост. Ние наистина полагаме грижата на добър стопанин, за да можем да съхраним това оборудване, което е много специално, много специфично и много скъпо. Готови сме да отговаряме на въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
За мен Вашият въпрос беше ясен и изчерпателен, но съм сигурен, че колегите ще имат въпроси. Колеги, имате думата.
Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Аз чух доста правилни неща от госпожа Петкова, но правилни неща, които трябва да се случат. Това, че АЯР ще проверява оборудването в края на краищата е повече добра воля от страна на АЯР. Аз се надявам, че те ще подходят достатъчно сериозно и също, че ще Ви дадат техните забележки. Това е следствие от това, което се случи в последните две седмици.
Аз не съм привърженик на изявления по медиите, никога не съм го правил и няма да го направя. Мисля, че няма да отречете, че съм бил максимално коректен. Това, което съм видял, съм го казал на тези, които трябва да го изпълнят, да го коригират и не съм го обсъждал с медиите. Но, така или иначе, в момента оборудването не се съхранява, както трябва и както е предписано. Аз съм сигурен, че в съпровождащите го документи се указва как трябва да се съхранява оборудването, как трябва да се поддържа консервацията, как трябва да се преконсервира, на какъв период от време и по какъв начин. Всичко това като документи го има при Вас, а също те би трябвало да са в НЕК.
Разбира се, че преконсервацията ще се извършва в присъствието на завода-производител, но тези документи са на завода и той носи отговорност за тях, като е представил как да се поддържа оборудването – ако изискванията се изпълняват по този начин, както са предписани, това оборудване няма да има проблем. Въпросът в момента е дали то се съхранява по начина, както е предписано. Чух за по-сериозни конструкции, които трябва да се направят, за да можем по-добре да го съхраняваме за по-дълъг период от време.
Важно в момента е да направим по най-бързия начин това, което е необходимо: да го скрием оборудването под навеси, със защити отстрани. Така или иначе то трябва да бъде защитено от влиянието на околната среда и да започнат след това дейности по проверка на консервацията, а там, където е необходимо и преконсервация, за да може да се работи в удобни условия.
Разбира се, тогава трябва да се появят и хора от „Козлодуй“, които са специалисти. Аз не искам да упреквам НЕК, че нямат специалисти, те нямат хора с такава специфика, такова образование, а специалистите са в „Козлодуй“. Не мога да упреквам хора, които не са длъжни да имат някаква квалификация. Но в „Козлодуй“ има такива хора колкото искате и те трябва да започнат да работят колкото се може по-бързо за изпълнението на предписанията.
Някак си не разбрах защо в момента не може да се правят навеси на оборудването, което е там, а има достатъчно площ, на която е поставено оборудването. Не е необходимо на цялата площадка да се поставят навеси и да се чудим после как да вкараме вътре осемте парогенератора и новия реактор. Просто трябва да започнем от това оборудване, което е поставено, и да изграждаме тези предпазни средства. Последно, с разчет трябва да се направят навесите там, където се сложат парогенераторите и новия реактор. Не е необходимо да чакаме всичкото оборудване да дойде и тогава да започнем, а честно казано не зная какви са процедурите. Много се притеснявам, че тези процедури, докато ги направим и някой да обжалва, то ще мине и зимата. Това нещо не трябва да се допуска, а някой трябва да поема отговорност и да започва да работи там, а не да се обясняваме.
Разбира се, че винаги ще има журналисти, които после ще тръгнат да ровят: „Ама, как е сключена тази процедура?“. В момента не това e най-важното, а че имаме за милиард и 200 милиона оборудване там, което трябва да предпазим, а не да се обвиняваме един друг. Каквото трябва да помагаме, ще помагаме, но трябва да го предпазим и да започне проверката на състоянието на оборудването. Това може да стане, само след като се сложат навесите, а в момента не може да стане.
Разбира се, видях и неща, които са добри: има манометри, силозите се държат под налягане, компенсаторът на обема също. Аз съм сигурен, че има и предписание какъв тип трябва да бъде качеството на азота, който се съдържа вътре и дали е 0,5 кг на ден. Дали трябва да бъде сух? Как го контролираме този азот в тези бутилки, които получаваме? Може и да няма проблем, но аз не съм сигурен. Просто някоя система за осушка, ако е необходима на азота при подпитката на това оборудване отвътре, не видях.
Има много елементарни неща, но за някой са елементарни, а други просто няма да се сетят за тях. В БЕХ има специалисти с капацитет. Това е важна задача, която трябва да се изпълни. В момента колко човека отговарят за съхраняването на оборудването в „Белене“ и въобще с каква квалификация са? Да не се окаже, че само в София има специалисти, които се грижат за това, което става в „Белене“. Аз там видях основно – надявам се, че не е било, защото отива народен представител в неделя, хора от охраната и наистина с колата на пътя към отклонението към официалния вход. Вътре ме развеждаха, камерите показаха… О’кей, но да се надяваме, че това не е само тази неделя, не само неделите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Генов! Първо, искам да Ви благодаря за конструктивния диалог, който имаме. Много се радвам за това, че мислим в една посока и това е гаранция, че ще се справим успешно с това предизвикателство в енергетиката, наречено проектът АЕЦ „Белене“. Каквото и решение да вземем, то трябва да бъде взето с широк консенсус, трябва да бъде взето на базата на един много задълбочен анализ и трябва да го вземем с ясното съзнание, че взимаме решение, което ще касае поколения напред, правителства напред. Това е решение, което не се взима за едно правителство и за един, два, три или четири мандата, а е дългосрочно решение. Аз много се радвам, че тук имаме консенсус и такова решение ще бъде взето след много сериозно обсъждане, след много сериозен анализ и се радвам, че всички проявяваме необходимата загриженост.
По отношение на оборудването аз имах възможност да спомена, че оборудването се съхранява така, както предвиждат инструкциите, които всеки един от заводите-производители, доставяйки оборудването, което той е произвел, поставя пред нас.
Две са условията: условие № 2 и условие № 5, а държавният стандарт на заводите-производители в Русия е 15-150. Между впрочем 30 човека работят по съхраняването на оборудването от страна на Националната електрическа компания, а също и служители, колеги от АЕЦ „Козлодуй“, които ние сме привлекли още от самия старт на този процес. Колегите бяха с нас и всъщност екипът беше един, който приемаше оборудването, който правеше инспекциите на територията на Руската федерация.
Сега, когато тук се прави входящия контрол на територията на България на това оборудване, което е тук на площадката, отново този контрол се извършва заедно с колегите от АЕЦ „Козлодуй“. Да, защото Вие сте прав, че експертизата е там. Ние нямаме такъв потенциал от Националната електрическа компания и това е съвсем логично. Но все пак „Българският енергиен холдинг“ е собственик и на БЕХ, и на НЕК, и на АЕЦ „Козлодуй“, така че няма никакъв проблем. Ние работим като един екип и мисля, че затова резултатите са добри.
Що се отнася до това, че трябва да бъдат изградени тези временни съоръжения, то аз споменах, че такива ще бъдат изградени. Защо сега не могат да бъдат поставени тези конструкции? Едната причина е обществената поръчка, в която трябва да спазим Закона, за да я проведем. Ние също сме мислили върху това: ако някой обжалва тази обществена поръчка, какво би се случило? Това би усложнило изключително много целия процес, би го удължило, но законодателството дава възможност за искане на предварително изпълнение каквото, разбира се, ние ще поискаме.
Аз смятам, че компетентните органи, оценявайки всички факти, всички обстоятелства и спецификата на този проект, няма да ни откажат. Смятам, че са налице и всички законови основания за това. Да, ние ще направим такова временно оборудване, временни навеси, които да гарантират защитата на оборудването до поставянето на конструкциите, а и заедно с партньорите от Ижорските заводи сме ги обсъдили.
Всъщност те приеха нашето предложение за тези конструкции – да бъдат доста по-масивни и гарантиращи сигурността на това оборудване. Те се съгласиха с нашите доводи, така че ние работим върху един такъв проект. Вие сте прав, че такова временно съоръжение ще бъде изградено.
Ако бъдат поставени тези постоянни конструкции, ще има проблем с доставката на втората част от оборудването и нейното позициониране, защото заводите-производители при схемата, която тук определиха, ясно са посочили коя част от оборудването къде трябва да бъде поставена на площадката. Вие сте видели, че всъщност има разчертани полета, в които се очаква да бъдат доставени и следващите модули от оборудването. Ако ние сега поставим такива масивни конструкции, това би затруднило процеса по доставката и поставянето на втората част от оборудването.
Да, това са причините, но Вие сте прав и ние ще предприемем такива действия. Работим по този въпрос, за да бъдат изградени тези временни съоръжения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Само да допълня, че с колегите от АЕЦ „Козлодуй“ може да се каже, че работим перфектно, а и всичките инспекции, които бяха направени в заводите-производители. Защото, за да тръгне дадена пратка за България, ние трябва да дадем разрешение, да се подпише съвместен протокол дали има разрешение за транспортиране до България и там в повечето случаи между две-трети и близо четири-пети бяха само специалистите от АЕЦ „Козлодуй“.
С Димитър Ангелов и след това с Иван Андреев работим перфектно, и той никога не ми е отказал, а даже ми е предлагал този или онзи, който е по-добър специалист по каквото ще бъде инспектирано. Въпросът се отнася до това: защо не го правим сега? Първоначално ние искахме да използваме старите площадки за съхранение с готовите навеси, но се оказа – след като беше обследвана територията на АЕЦ „Белене“, че единственото място, на което могат да бъдат монтирани тези съоръжения, е площадката на пристанището, а иначе другото не издържа на тази товароносимост.
Идваха специалисти от „Енергопроект“, съгласувахме го и беше съвместно с АСЕ, а също през цялото време сме работили с тях. На нас ни беше най-лесно да ги поставим там, защото там имаме много свободни площи.
Не забравяйте, че това е най-голямото пристанище на долната част на река Дунав и ние на практика почти сме го блокирали сега. Ако ние започнем да променяме местата за монтажа, има вероятност да заплатим близо едни допълнителни 1 млн. лв. за разтоварването, защото нещата там наистина са малко сложни.
Що се отнася до заводите-производители – вижте, Ижорските заводи бяха онзи ден в България. От тях ще вземем всичките, защото те ни препоръчаха всичките материалите, които са за консервация и които те ще ни доставят. Вчера и онзи ден на площадката бяха АСЕ, така че досега с тях работим абсолютно партньорски и нямаме никакви забележки – нито по консервацията, нито по преконсервацията, нито дори по съхранението.
Аз не съм бил на тази среща, но представител на „Росатом“ е изразил становище, че те са готови да участват в строителството и това е факт. Иначе, ако имаше такива забележки, надали щеше да каже това нещо за нас.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
Господин Генов – уточняващ въпрос.
ИВАН ГЕНОВ: Не е толкова уточняващ.
Аз зная, че консервационните материали ще ги доставят Ижорските заводи, но това трябваше да стане по-бързо. Не е необходимо Ижорските заводи да ни казват откъде ще доставяме материалите, защото те имат спецификация, която ние ще изискваме. Можем да си намерим такива консервационни материали отвсякъде и да си ги доставим, но не е това проблемът. След като казвате, че работим толкова добре с АЕЦ „Козлодуй“ и понеже аз имам контакти в централата, то не е учудващо. Със сигурност ще им обърна внимание на господата, че не може да позволят шахтите на реакторите да стоят в такова състояние за толкова време. Тоест, ако това го правите заедно с АЕЦ „Козлодуй“, значи АЕЦ „Козлодуй“ не са си свършили работата. Това е в рамките на шегата.
Това състояние, което беше на шахтите, беше недопустимо. Сега вече ги съхранихме и то не зная дали сте ме разбрали правилно. Ние ги предпазихме не толкова от околната среда, а ги предпазихме дъното на шахтите, където има 161 отвора, които нямат никакви тимовични тапи, и през тях не се знае какво е влизало.
Помислете си как да го направите, че даже и другите такива навеси да се забавят, а на двете шахти да се сложат навеси, а за тези шахти да се консултирате с Ижорските заводи и да се отворят капаците, да се провери какво е състоянието вътре, да се подсушат, да се изчистят. Сигурен съм, защото поне охраната ми каза, че от април месец са така и отдавна е изгорял този найлон, който е. Не се хващайте за главата, но явно такива са нещата, каквито са ми ги казали. Това нещо трябва да се провери.
Разбирате ли, че важното в момента е ние да сме сигурни, че шахтите са в добро състояние – хората да ги почистят отвътре, да ги изчистят със спирт и пак да ги затворят. Като са в тази найлонова опаковка вече сме спокойни, че няма откъде да се получи замърсяване. Допуснали сме нещо нередно в момента трябва да го отстраним по най-бързия начин. Това Ви го казвам съвсем колегиално и това трябва да се направи. Няма друго какво да коментирам по този въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, само внасям едно уточнение. По отношение на шахтите и тази част от оборудването, която е отразена в протоколите, които сме съставили съвместно със заводите-производители и с „Атомстройекспорт“, то имаше нарушение на целостта на опаковката, което вероятно се е получило при транспортирането.
Ние сме информирали „Атомстройекспорт“ за нарушаването на целостта на опаковката и от тук нататък очакваме техните указания, а може би ще се случи точно това, което Вие казвате – ще се направи такава проверка, която ще ни даде яснота и гаранция какво е състоянието на тези шахти. Така че, да, може би точно това ще се случи, но очакваме официални указания от „Атомстройекспорт“ и по всяка вероятност ще се върви в тази посока, ще се направи такава ревизия и ще се види за какво всъщност става въпрос, и има ли основание за известни притеснения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Внимателно слушах и експертното мнение, което господин Генов изрази по съхранението на оборудването.
Всъщност това, което той каза, сигурно не би трябвало да бъде ново за специалистите, които се занимават с тази дейност. Може би това, че в момента няма специалисти, е следствие на закриването на предприето АЕЦ „Белене“ и изгонването на около стотина специалисти, които точно това можеха да направят. Но това е тема със задна дата и не искам сега да се връщаме към нея. Нека да гледаме наистина към сегашния и към утрешния ден, макар че да намерите сто специалисти сега ще е доста трудно, които ще са необходими за работата.
Аз искам да попитам: толкова ли изненадващо дойде това оборудване, че едва сега да се прави обществена поръчка за изпълнение на съоръжение за съхраняване на оборудването? Още в края на миналата година, след като го платихме това оборудване, беше ясно, че то така или иначе ще дойде в България, и ние трябва да го съхраняваме. Това е единият въпрос.
Защо се допусна сега в момента, днес, на 26 октомври, да говорим в бъдеще време какво ще правим, а не сме го направили досега? Поне обществената поръчка да беше пусната най-малкото, ако ли не да не казвам за строителството и за другите такива дейности, които биха затруднили складирането, макар че част от навесите биха могли да бъдат направени за онези части, които могат лесно да бъдат там съхранени.
Вторият въпрос, който е по-важен, а това ме интересува и предполагам, че ни интересува всичките, е: имаме ли яснота, какво ще правим с това оборудване? Защото от яснотата какво ще правим с това оборудване зависи и начинът, по който ще го консервираме. Дали ще го консервираме за вечни времена, чакайки някой да го купи някога, някъде, ако има такъв или, както Вие говорите, ще бъде консервация за оборудването, което предстои да бъде използвано за строителството на АЕЦ-а на площадката, където се намира?
Мисля, че това трябва да бъде основният въпрос, който трябва да си зададем, когато говорим за съхранението на оборудването, а е и начинът, по който той трябва да бъде консервиран.
Нещо повече, но аз не можах да разбера, а сигурно е имало някакви причини. Тук малко ще се отклоня от съхранението, но то е свързано пак с това как ще го използваме това оборудване.
На БАН беше възложен един доклад за целесъобразността от АЕЦ „Белене“, когато на всички ни е ясно, че БАН би могъл да ни даде становище относно техническото състояние, технологии, безопасност и всичко, което е свързано с инженерната част на оборудването, ако мога така да се изразя, но решението какво ще правим с него е политическо. Едва ли БАН е в състояние да дава политически решения, освен ако не сме решили да заменим Министерството на енергетиката с БАН, което може би дава и някакви основания защо БАН ни изработва енергийната стратегия – също политически документ.
Това са въпросите, които силно ме притесняват и бих желал наистина, без да го коментираме, да се отнесем вече по-сериозно към съхранението на това оборудване. Защото 1 млрд. 200 млн. лв., които платихме за това оборудване, ги платихме всички ние. Те не бяха някаква корпоративна печалба от дружествата в областта на енергетиката, а бяха платени с държавните пари на данъкоплатците, които сме всички тук.
Хубаво е да се отнасяме към оборудването с едно отношение на добър стопанин и с едно предвиждане на нещата, защото, пак казвам, една година по-късно да говорим в бъдеще време – „ще“ и „как ще“ го направим, „какво ще“ предприемем, за да можем да съхраним оборудването, е леко закъсняла реакция.
Госпожо Министър, разберете, искахме да Ви изслушаме не, за да правим политически фойерверки от това изслушване, а наистина да си изясним нещата как са. Аз даже ще предложа – не знам доколко това ще бъде приемливо, но на един следващ етап и в удобно време, когато председателят на Комисията реши, да направим едно изнесено заседание там и да видим с очите си как изглеждат нещата в „Белене“. Всички ние сме заинтересовани оборудването да бъде съхранено, да не бъде компрометирано и в крайна сметка да бъде използвано за това, за което е купено, а именно за изграждането на една ядрена централа. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, благодаря Ви за въпросите, които поставяте – отново важни и актуални въпроси.
Първо, по отношение на това защо сега се провежда обществената поръчка и защо е в ход, то аз поясних, че съгласно инструкциите е предвидено да бъде извършен входящ контрол. Този входящ контрол се извършва съвместно от заводите-производители, НЕК и АСЕ. Срокът за неговото извършване е 6 месеца, съгласно инструкциите и стандартите на държавата производител на това оборудване.
На 30-ти септември приключи този входящ контрол, така че едва след входящия контрол ние можехме да разполагаме с окончателните данни и препоръки на заводите-производители по отношение на съхранението на оборудването, и по отношение на позиционирането, за да можем да имаме реална представа за какво точно става въпрос и каква техническа спецификация трябва да изготвим, защото, така или иначе, трябва да спазим законодателството в областта на обществените поръчки.
Като стойност предметът на тази обществена поръчка предполага провеждането ѝ съгласно националното законодателство. Прогнозната й стойност е малко над 241 хил. лв. и това е причината тази обществена поръчка в момента да е в ход. Но аз още веднъж ще си позволя да повторя, че ние ще предприемем мерки за временна такава конструкция, която наистина да гарантира на всички нас, че оборудването се съхранява по най-добрия начин.
Що не отнася до това какво ще правим с оборудването за проекта АЕЦ „Белене“, то аз вече го споменах и смятам, че това е едно решение, което трябва да вземем всички заедно. Аз също не искам да се връщам назад във времето, не искам да се връщам дори в 1988 г., когато този проект е спрян с едно решение на Министерския съвет, като причина за спирането му е липсата на финансиране.
Само да кажем, че тази причина е изтъкната в момент, в който площадката е построена, изградено е всичко необходимо, оборудването е платено, произведено, доставено и стои на площадката на „Белене“. Взима се това решение и първият проект „Белене“ е спрян по този начин, а след това знаем какво се случи с така нареченото „старо оборудване“. След като престоя близо 20 г. на площадката, то беше продадено обратно на завода-производител за една символична сума, така че аз не искам ние да повтаряме подобни грешки. Всички ние трябва да се учим от тези грешки и заедно с общи усилия да намерим най-добрия вариант, а не бива да повтаряме тези грешки. Затова смятам, че сега нямаме право на грешка и трябва наистина да си обединим силите, да обединим професионалните си знания, умения и да намерим най-доброто решение.
Докладът на Българската академия на науките е този доклад, с който Българският енергиен холдинг възложи на БАН да направи такъв анализ, който дори не включва такава техническа част по отношение на проекта. По-скоро там са ангажирани икономическият институт на БАН, правният институт на БАН и по-скоро се прави един анализ, една прогноза по отношение на потреблението, на производството, на мощностите, които ще бъдат необходими.
Това в най-общи линии представлява доклада на Българската академия на науките, за който ние имаме междинен доклад, а очакваме до края на месеца да бъде изготвен и окончателният доклад на БАН, с който, разбира се, веднага ще Ви запознаем – с техните изводи, препоръки, различни сценарии. Аз смятам, че този доклад ще ни бъде полезен и ще ни послужи като една база да вземем наистина икономически обосновано решение, и да преценим прави ли смисъл такъв един проект, не прави ли, при какви варианти, при какви сценарии и тогава да вземем с консенсус едно решение, което наистина да бъде най-доброто за България.
Що се отнася отново до Българската академия на науките и до нейното участие в подготовката на енергийната стратегия на страната – да, разбира се, енергийната стратегия е документ, който определя визията, политиката в сектора в дългосрочен план – хоризонт 2030 – 2050 г., то няма как БАН да изработи тази стратегия.
Вие знаете, че в Министерството има създадена такава работна група. Всички колеги от БЕХ са включени в нея, синдикатите, всички парламентарно представени политически сили са излъчили свои представители. Аз мисля, че докладът на БАН в тази си част ще ни бъде полезен при разработването на стратегията. Ние можем да тръгнем оттам като някакви изходни данни, като някаква база, която да ползваме, за да направим наистина една устойчива стратегия за развитието на българската енергетика, която пак заедно трябва да напишем, а тя наистина е политическо решение и тя е дългосрочна визия за развитието на сектора.
Аз не смятам, че има проблем научната мисъл на България да каже своето мнение. Не смятам, че това би било проблем. Смятам, че бихме имали полза от това да чуем и едно друго мнение. Благодаря Ви.
Искам да допълня за изнесеното заседание, господин Председател, ако позволите. Смятам, че предложението на господин Ерменков е много добро и след като дойде втората част от оборудването, а това ще бъде до края на годината, наистина мисля – ако не възразявате, че ще е добре да отидем там и да направим едно изнесено заседание, и всички да видим всъщност за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ще бъдем Ваши гости в такъв случай.
Господин Ерменков, уточняващ въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Сега за нещо, което е свързано с доклада на БАН. Аз съм убеден, че ако не е съвсем точно числото, което ще Ви кажа, а това число ще бъде записано в доклада на БАН като недостиг на електроенергия през 2025 – 2030 г., то числото е някъде около 15 млрд. квтч.
Казвам Ви го, за да го видите, пък после Вие ще ми кажете с колко процента съм сбъркал. Горе-долу знам защо го казвам това нещо и знам какви са данните, знам каква е статистиката, знам какви методи използват не само те, използва ги и Европейския съюз, има вече един път поръчано такова нещо, така че това ще бъде част от доклада.(Реплика.) Не претендирам за хонорара на доклада на БАН, а го казвам между другото.
Затова си мисля, че този доклад може да е важен, но ние трябва да продължим да си говорим за това какво ще правим, но не само да си говорим, а и да вършим нещата. Иначе ще се получи нещо, което мен силно ме притеснява, а тези съоръжения, които искате да ги правите допълнително за по-добро съхраняване и тук споделихме мисли, да не се превърнат в саркофаг на ядрено оборудване или в пазар на продажба на реактори на дребно. Да, така че много важен въпрос стои пред нас.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Петър Илиев.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Само едно допълнение да допълня за поръчката. На 13 октомври приключи инспекцията на останалата част от оборудването в Русия, а допълнение към споразумението за доставка беше подписано на 19 октомври. Ние преди това общо-взето не знаехме кога въобще ще пристигне, така че мисля, че въобще не сме се забавили за обявяването, защото на 19 октомври подписахме окончателното споразумение за доставка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Илиев.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, не към Вас е въпросът ми, а предполагам към господин Илиев.
През 2014 г. беше прекратен договорът на архитект-инженера, а архитект-инженерът има голяма роля и в приемането на оборудването, и в процесите, когато то е произвеждано и на различните етапи. Той е част от инспекциите, които би трябвало да проследява самото производство, и дали отговаря на съответните документи, които са подписали договора, който е подписан заедно с „Атомстройекспорт“.
Понеже наистина АЕЦ „Козлодуй“ е много важна част в това, но не знам дали може да се замести изцяло архитект-инженерът, защото в крайна сметка това е негова работа. От 2014 г. беше прекратен договорът, бяхме лишени от един важен свидетел в арбитражното дело, както съответно и за актуването на площадката на „Белене“, както сега и за приемането, и за съхранението на оборудването.
Та питам: след като бяха прекратени тези инспекции при производството на самото оборудване, то в крайна сметка всъщност се прави една цялостна инспекция вече на готовото оборудване в Ижорските заводи и дали юридически липсата на архитект-инженера е повлияло върху приемането на оборудването – и технически, и юридически?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може да допълним въпроса, господин Илиев.
През 2014 г. при едностранното прекратяване на договора с архитект-инженера, но не по споразумение, каквито бяха плановете преди това, то самият архитект-инженер, освен че го загубихме в арбитражното дело, заведе арбитражен иск за една огромна сума срещу Националната електрическа компания.
Ако може да ни кажете, докъде е стигнал този иск? Благодаря.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз този процес го заварих, но за мое съжаление с архитект-инженера вече беше прекъснат договора. Аз за първи път виждам такъв договор честно да Ви кажа – договорът няма клауза за прекратяване. Беше хубаво да присъства още една страна от наша страна при инспекциите, тоест входящите инспекции в Русия, но няма никакви пречки – юридически или някакви други технически.
Смятам, че колегите, които са в НЕК и са специалистите по ядрена енергетика, както и колегите в АЕЦ „Козлодуй“, се справиха доста успешно и общо-взето изненадахме колегите в Русия, защото гледаха общо взето под лупа нещата при проверката и затова втората проверка на останалата част от оборудването продължи толкова дълго, а и Ви казах, че тя приключи през месец октомври.
Ние гледахме наистина под лупа всичките проекти, абсолютно всичко, но това бяха хора, които са участвали още първоначално при инспекциите, а и защото ние използвахме една част от колегите, които бяха на работа в един клон към НЕК, който беше към АЕЦ „Белене“, отидоха на работа в Козлодуй. Те също участваха, преместиха се, но не, че сме ги загубили, просто се преместиха на работа в АЕЦ „Козлодуй“.
А колкото до делото, то претенциите на „Уорлик парсънс“ са доста сериозни настина и арбитражното дело продължава, а скоро получихме от Арбитражния съд уведомление, че няма да приключи до 29 декември.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За каква сума става въпрос?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: По памет казвам, но четиридесет и няколко милиона евро са санкцията за прекратяване. (Реплика.) Само евро, а там не говорим за лева.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги, народни представители? Не виждам.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
Колеги, ако имате други въпроси, то използваме възможността, че имахме изслушване на министър Петкова, за да включим и тази точка, тъй като знаете, че по Правилник я имаме. Не виждам други въпроси.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов е първи.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър!
Във връзка с усилията, които се полагат по отношение на дерогацията, която България ще представи и е важен въпрос, но и проблем за всички нас, по-скоро тя отразява преодоляването на един така моментен казус сега, но в средносрочен и в дългосрочен план – стратегически, трябва да се върви в посока, която да е по-устойчива.
В този смисъл Ви задавам следният въпрос: обследвали ли сте възможността, запознавали ли сте с опциите за използване в нашата енергетика на така наречените „чисти въглищни технологии“? Нямам предвид „банкер сторидж“ технологията, а по-скоро „клин кол газификейшън“. Съжалявам, че го казвам така, но не знам кое е оторизираното, релевантното за България име, а „чистите въглищни технологии“ вече имат сериозно приложение.
Не искам да цитирам компании, които притежават такива патенти, както и държави, които ги използват. Само ще кажа, че в една от държавите се поставя за цел до 2025 г. голяма част от собствените им нужди за електроенергия да бъдат добити чрез такива „чисти въглищни технологии“.
Аз Ви задавам този въпрос по две причини: първо, защото в качеството ми на заместник-министър в периода 2005 – 2009 г. за служебно ползване ми беше предоставена презентация на такава технология, която аз надлежно предадох по веригата и по надлежния ред, за да се запознае всеки един член на правителството от водещите компании. От друга страна, ми се струва, използвайки въглищата и продължавайки използването и добива на въглища, че ще решим и социалния въпрос от затварянето на мините. Тоест, в резюме: разглеждате ли възможността за използване на „чисти въглищни технологии“ като средносрочна и дългосрочна перспектива за по-устойчиво развитие, независимо от резултата от дерогацията?
Разбира се, това е друг въпрос, но имаме доста плюсове и минуси, както при всяка една технология, а това определено е една възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми господин Костадинов!
Темата наистина е много важна и въпросът, който поставяте, вълнува всички нас. Вълнува ни, защото тези въглищни централи произвеждат 41% от електрическата енергия, която е необходима на България и няма как да не сме загрижени, да не се чувстваме притеснени от това каква ще бъде съдбата на тези големи горивни инсталации.
Безспорно този референтен документ, който беше приет през месец април тази година в рамките на Европейската комисия, ни поставя пред много сериозно предизвикателство. Не само България, разбира се, но още седем държави членки на Европейския съюз не подкрепихме този референтен документ, но, за съжаление, не можахме да съберем такова мнозинство, което да ни даде възможност той да не бъде приет.
Това, върху което ние работим в момента и полагаме много сериозни усилия, е да можем да създадем максимално добри условия големите горивни инсталации да кандидатстват и да получат дерогация. Това е нашият приоритет на този етап.
Разбира се, това, за което говорите, е един вариант за тяхното съхранение в дългосрочен план и това наистина е много важно като тема. Но тук трябва да е ясно едно: всяка една от тези централи сама за себе си трябва да вземе своето решение – дали ще върви в тази посока, дали ще работи при тези условия, дали ще търси друга възможност. Няма как ние да имаме една обща генерална линия за това и да я наложим на всяка една от тези централи, а просто, защото само една е държавната въглищна централа и това е ТЕЦ „Марица – Изток 2“.
По отношение на останалите въглищни централи собствениците са други и решенията се взимат на други нива. Понеже поставихте темата, аз само искам да вметна нещо и да кажа, че на 30 юни българският парламент прие решение, с което задължи министъра на енергетиката да внесе доклад, свързан с предприетите мерки на правителството във връзка с големите горивни инсталации. Днес трябва да е кодиран в Народното събрание този доклад, така че Вие ще разполагате с него може би още в рамките на утрешния ден и ще се запознаете конкретно с мерките, които до този момент сме предприели и основните изводи, които сме направили в резултат на работата, извършена съвместно с големите горивни инсталации.
В Министерството има създадено координационно звено, което се занимава изключително с този процес. Така че ще се борим на този етап да получим дерогация, а вече след това ще мислим и в посоката, която Вие зададохте. Благодаря Ви.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Отново, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Е, това е друга тема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Друга точка – заповядайте.
ИВАН ГЕНОВ: Аз искам да задам два въпроса, за да не разсъждаваме по слухове. Все пак не са необходими дълги отговори, а можете само да кажете, че е вярно или не е вярно това, което чуваме.
Вярно ли е, че с Министерството на енергетиката на Русия са водени разговори за създаване на съвместен екип за модернизация на блоковете в Маришкия басейн и за преминаването на газ, и с газови котли да работят? Информацията ми е от представители на Министерството. Често казано аз се съмнявам, че това е вярно, но затова Ви питам, защото икономически, ако се направи сметка, не мога да си представя, че ще има някаква полза от това.
И още един въпрос, който върви като слух: имало ли е разговори между българското правителство и Министерството на енергетика на Турция за продажбата на оборудване в Турция, като ще се изплаща с внос на електроенергия от централата, която ще започне да произвежда с това оборудване? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, много бяха интересни слуховете. Аз не съм ги чувал. (Шум и реплики.)
ИВАН ГЕНОВ: Нека да се окажат слухове, но аз искам да чуя отговори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, разбира се. Просто ме изненада и мен, господин Генов.
Заповядайте за отговор, г-жо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател, ще призная, че и аз съм изненадана.
Господин Генов, кратките отговори на двата въпроса са „не“. Ние с колегите от руското министерство на енергетиката имаме много добри колегиални, партньорски взаимоотношения, а аз като председател на междуправителствената комисия с Русия имам възможност да комуникирам често и с колегата Новак, но тази тема не сме я обсъждали.
По отношение на втория въпрос, то отговорът също е „не“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Всички въпроси бяха зададени, не виждам други въпроси. Благодаря Ви, госпожо Министър. А, господин Председател, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, тук ще Ви задам въпроса, който сме коментирали в личен разговор, но бих желал да бъде чут от Комисията. Неотдавна в някои от българските сайтове излезе информация за предстоящата продажба на ТЕЦ Варна от страна на ЧЕЗ дружеството, което е собственост на ТЕЦ Варна.
Особено смущаващ за мен беше коментарът от източник, вътрешен за ЧЕЗ, че за инвеститора очевидно по-важна роля има не толкова самата електроцентрала, която има по-голям потенциал като скрап, а нейните качества да бъдат преобразувани в пристанище.
Тъй като това е една от базисните мощности в България, бих искал да чуя становището на министерството. Смятате ли, че тя е загубила това си качество? Представлява ли елемент от сигурността на енергийната система съществуването на ТЕЦ Варна? Какво е Вашето становище по евентуалното й унищожаване и превръщането й в скраб?
Само да добавя, че ние отново сме сезирали КЕВР за отнемане на лиценза и за задействане на тази процедура, при която да бъде гарантирано бъдещето й.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Веселинов.
Въпросът Ви е много актуален и много болезнен. ТЕЦ Варна е бил може би един от най-хубавите тецове в страната и бил е част от критичната инфраструктура на страната. Но, за съжаление, при приватизацията на ЧЕЗ не са изпълнени определени ангажименти по отношение на спазване на екологичното законодателство в ТЕЦ Варна и, по една или друга причина, през 2014 г. всъщност изпада в невъзможност да произвежда електрическа енергия, а именно поради неспазване на изискванията за опазване на околната среда.
Това, което ЧЕЗ възнамерява да направи като сделка по отношение на този обект, е изцяло в неговата компетентност. За съжаление, нямаме опцията да въздействаме на този процес.
Аз между другото си направих труда да погледна приватизационния договор на ТЕЦ Варна и знаете ли какво ме впечатли? Впечатли ме, че няма предвидена клауза, че ако не се спазват условията, то няма санкция за този, който не изпълни условията по приватизационния договор. Има предвидена една обща неустойка, която не може да надхвърля една определена сума, така че нещата мисля, че са поставени на тази плоскост още в далечната 2006 г., когото се е случил този процес – по памет просто цитирам.
За Министерството на енергетиката е важно да се гарантира енергийната сигурност, но, така или иначе, ТЕЦ Варна и ние на този етап не можем да се базираме на това, че той отново може да бъде онази базова мощност, която е бил в миналото. Но това е единствено и само решение на собственика, а собственикът не е българската държава.
Вие сте депозирали искане до Комисията за енергийно и водно регулиране, като това е правилният подход и това всъщност трябва да се направи. На КЕВР е компетентността да се прецени как трябва да се процедира от тук нататък по отношение на лицензията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Г-жо Министър, вярно е, аз също съм чел приватизационния договор при разговор с тогавашния председател на Агенцията по приватизация, който сега е министър.
Той тогава заяви мнение, че ако има изменения в Закона за приватизационен и следприватизационен контрол, държавата може да предяви искане, нищо че не съществуват такива клаузи, които да задължават или накажат съответно контрагента. Ако се помисли, то държавата и при една добра юридическа помощ, може да предяви претенции при всички случаи. Знам, че процедурата продължава и има оферти, има заявен интерес да стане пристанище.
Въпросът е: ние какво искаме като държава? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, г-н Председател.
Аз не знам дали има такава процедура, но в интерес на дискусията просто да кажа моята гледна точка и да поясня за добрата инициатива на нашия колега. На мен казусът с ТЕЦ Варна ми изглежда финално, като че ли окончателно негативно решен.
В договорът за присъединяване в анекс № 20 България беше обещала специално за ТЕЦ Варна да изгради суха сероочистка, като условие за това да продължи. Тоест, очистването на димните газове трябваше да бъде суха сероочистка, като аз не съм професионалист в сектора, но инвестицията не беше от най-значимите. Собствениците на ТЕЦ Варна очевидно са разчели, че неизграждането на сероочистка и лимитът на живот във времето, в което ще дойде до деня, когато те могат да работят без такава, е достатъчен и те нямат интерес към този актив.
Трябва да е ясно, че стартирайки отново тази процедура и без това, което сме обещали в анекс № 20 към договора за присъединяване към Европейския съюз, то той няма да може да бъде витален, така че като се прави тази оценка, преценката е, че трябва да се види дали все още имат такъв резон. Възможно е това да е така, но това са обстоятелства, които са доста тежки и са налице. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, г-н Председател.
Аз мисля, че си заслужава да се направи подобна проверка и това са действия, които според мен са изцяло в правомощията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като тя представлява държавата в този процес и това е добра идея, инициатива. Ако има възможност по някакъв начин да се въздейства върху този процес от страна на държавата, ние трябва да не пропускаме този шанс, така че Ви благодаря за това предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В нашата Комисия председателят е много демократичен и дава всякакъв вид изказвания и процедури.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Аз не мислех да правя такова изказване, но според мен всъщност са две темите. Едната е приватизационният договор и това, че държавата се е разделила с една собственост, а втората част е една критична за енергетиката структура и там е разписана процедура, макар и доста бегло, в Закона за енергетиката и какво се случва при отнемане на лиценза.
КЕВР има право на практика да задължи собственика да продаде тази инфраструктура, този ТЕЦ на друг лицензиран, който може да осъществи производството на електрическа енергия. В този смисъл не смятам, че ТЕЦ Варна е зачеркнат за енергийната система, още повече че това са 5-6% от нашия потенциал. Когато говорим за десетки милиарди инвестиции в други мощности, защо да забравяме тези, които реално могат да функционират.
Аз лично се надявам, че становището, което Министерството на енергетиката е пратило към КЕВР, е, че тази мощност е важна и трябва да бъде съхранена, а от там насетне КЕВР, като независим орган, може да пристъпи към една или друга процедура. Бъдещето на ТЕЦ-а – като скраб или като нещо друго, за мен ще бъде един символ на разрушението в държавата, което в последните десетилетия, за съжаление, е факт.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, г-н Веселинов. Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕКОВА: Министерството на енергетиката ще е последната институция, която ще иска да види ТЕЦ Варна на скраб. В това не бива да се съмнявате нито за секунда. Това, което трябва да се знае, е, че за да тръгне да произвежда електрическа енергия, то трябва да бъдат направени определени инвестиции, а по информацията, с която аз разполагам, те не са много големи, но са все пак са около 200 милиона.
С тази информация разполагаме от края на 2014 г., когато направихме опит пред Европейската комисия във връзка с ниските температури да поискаме някаква дерогация за този период от време, която да даде възможност на ТЕЦ Варна да работи, с цел гарантиране на енергийната сигурност. Тогава от Европейската комисията ни отказаха с мотив, че не са изпълнени изискванията на екологичното законодателство и, за да може тя да влезе в действие и да работи, трябва да бъдат изпълнени тези изисквания. Така че без инвестиции, без съответните действия, няма как да се върви към производството на електрическа енергия от тази централа към този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, цялата дискусия стана свободна.
Аз също считам, че въпросът на колегата Веселинов е резонен и никой не подлага на съмнение значимостта ТЕЦ Варна за нашата електропреносна система. Поне за съвестта ни трябва да сме сигурни, че сме направили всичко възможно.
Аз предлагам, г-н Председател, ако искате, да извикаме Агенцията по приватизация, като преди това ги помолите да се подготвят какви са вариантите и, ако трябва да извикаме г-н Иванов от КЕВР. Разбирам, че не е лесно да се вземат такъв тип решения, затова парламентарната подкрепа и дискусия би помогнала, но да знаем, че сме направили всичко възможно и като варианти да бъде съхранена тази производствена, базова мощност за нашата енергетика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, разбрах предложението, господин Бойчев.
Аз Ви предлагам нещо друго, тъй като имаше изслушване на Агенцията по приватизация точно по тази тема в миналото и в това Народно събрание, но в друга Комисия, а не в нашата Комисия. Предлагам да възложим на експертите в Комисията да извадят стенограмата от тези заседания и да се запознаем с това, което са казали тогава от Агенцията по приватизация, и ако се налага с доуточняващи въпроси, едва тогава можем да ги поканим.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да уточня нещо. С г-н Иванов се разбрахме другата седмица в подкомисията да повдигнем въпроса и в тази връзка ще пратим писмено да се подготвят.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
Колеги, други въпроси, предложения, уточнения по протокола или извън протокола? Не виждам.
Закривам заседанието на Комисията. Благодаря на всички.
(Закрито в 15,14 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев
Стенограф:
Мария Петрова
2. Блиц контрол по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 8
На 26 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка със съхранението на оборудването на АЕЦ „Белене“.
2. Блиц контрол по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум, имаме двама заместник-председатели и спокойно можем да започнем заседанието.
Днешният дневен ред е:
1. Изслушване на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка със съхранението на оборудването на АЕЦ „Белене“. Въпросът е зададен от колеги от БСП.
2. Блиц контрол по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Да кажем на министър Петкова и на нейния екип: добре дошли!
Колеги, подлагам на гласуване така прочетения от мен дневен ред.
Гласували 16 народни представители: за – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е единодушно приет.
По първа точка –
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ГОСПОЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СЪХРАНЕНИЕТО НА ОБОРУДВАНЕТО НА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“,
давам думата на г-жа Петкова. Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на първо място, бих искала да благодаря на колегите от Българската социалистическа партия, че поставят този въпрос на дневен ред, тъй като той наистина е много важен и а за българското общество е изключително важно да чуе истината такава, каквато е във връзка със съхраняването на оборудването за проекта АЕЦ „Белене“. Аз няма да се връщам много назад във времето, а ще си позволя да кажа само това, че оборудването беше платено в края на миналата година.
През месец декември 2016 г. платихме 1 млрд. 176 млн. лв. по повод решението на Международния търговски арбитраж в Женева, а съгласно това арбитражно решение ние бяхме осъдени да заплатим оборудването, което беше поръчано с допълнение № 5 от месец ноември 2008 г. Платихме оборудването, след което Националната електрическа компания стана собственик, и беше подписано споразумение на 16 януари 2017 г. Това е споразумение, което урежда реда, начина и условията, при които ще бъде доставено оборудването до територията на България до площадката на АЕЦ „Белене“. Какво се случи след тази дата? През месец март 2017 г. на територията на страната на площадката на АЕЦ „Белене“ беше доставена първата част от оборудването, което представлява 50% от произведеното оборудване за дълъг цикъл на производство.
Това, което предстои съгласно споразумението, подписано от месец октомври тази година, е до края на 2017 г. да бъде доставена и останалата част от оборудването или това са осем комплекта парогенератори и корпуси за втория реактор. Това предстои да бъде доставено, а цялата останала част от оборудването с дълъг цикъл на производство, произведена съгласно допълнение № 5, е на площадката на АЕЦ „Белене“. Както предвиждат инструкциите, свързани с доставката, съхранението, преконсервацията и консервацията на оборудването, а това са инструкциите на заводите-производители преди извършването на доставката на първата част от оборудването, тук на място беше извършена проверка и уточняване на схемата, свързана с позиционирането на всяка една част от това оборудване.
Тази проверка беше извършена съвместно от „Атомстройекспорт“, заводите-производители и Националната електрическа компания. Условията, свързани със съхранението и начина на позициониране на оборудването, са ясно посочени в инструкциите, които заводите-производители поставят.
Заводите-производители изразиха становище, че схемата, свързана с доставката и позиционирането на оборудването, е одобрена и условията са такива, каквито изискват съответно инструкциите, стандартите и тези заключения на заводите-производители, на „Атомстройекспорт“ и на НЕК, а те са обективирани в два броя протоколи: първият протокол е от 14 март 2017 г., а другият протокол е от 20 март 2017 г.
Впоследствие, съгласно същата тази инструкция на заводите-производители за доставка, съхранение, консервация, преконсервация и транспортиране на оборудването, е предвидено извършване на входящ контрол на оборудването, което се намира на площадката на АЕЦ „Белене“, а контролът се извършва от „Атомстройекспорт“, заводите-производители и Националната електрическа компания.
В хода на този входящ контрол, който приключи в края на месец септември тази година, а и срокът е шест месеца, само да кажа, че резултатите от този контрол също са обективирани в протоколи. В рамките на този входящ контрол е установено, че са налице части от оборудването, които при транспортирането са с нарушена опаковка и всичко това е ясно посочено в тези протоколи. Те са протоколи, подписани от всички страни и ангажирани в този процес, и в резултат на тези протоколи и на установеното нарушение на опаковката при доставката и при транспортирането на това оборудване, то Националната електрическа компания на 6 октомври е изпратила писмо до „Атомстройекспорт“ заедно с констатациите от протокола. Това, което предвиждат инструкциите в такива случаи, е да изчакаме решението и указанията на „Атомстройекспорт“. Това е по отношение на тази част от оборудването, която вече е на площадката на АЕЦ „Белене“.
Както предвиждат инструкциите, една част от оборудването се съхранява в закрити помещения и те се намират на площадката на АЕЦ „Белене“, и това са складовите помещения на площадката. Другата част от оборудването и по указания на заводите-производители трябва да се съхранява под навес, на открито, при условия и температура, и влажност на въздуха близки до тези на външната среда. Това е изискването, което е посочено в два броя указания или по-скоро условия: условие № 2 и условие № 5 от държавния стандарт на заводите-производители. Това е държавен стандарт 15-150, в който ясно е указано при какъв ред и при какви условия трябва да се съхранява това оборудване. Съобразявайки се с тези условия и с тези стандарти, то Националната електрическа компания – под надзора и одобрението на заводите-производители, е позиционирала оборудването и то се съхранява при тези обстоятелства, и при тези условия.
Във връзка с това, което беше констатирано в хода на входящия контрол, искам да отворя една скоба и да кажа, че в рамките на този входящ контрол и в рамките на инспекциите, които извършвахме на територията на Русия при приемането на оборудването, участваха експерти от АЕЦ „Козлодуй“, експерти от Националната електрическа компания, така че да бъде наистина гарантирана професионалната оценка и професионалната преценка по отношение на оборудването, което ние получаваме.
Във връзка с указанията, които бяха дадени и с инструкциите, които ние получихме, са предприети следните действия: част от оборудването, което беше с нарушена опаковка е преопаковано и се намира на площадката на АЕЦ „Белене“. Преопаковано е при условията и по реда, посочени в инструкцията, с полиетиленова покривка, която да гарантира неговата защита. Отделно от това са дадени указания за изграждане на навеси, но тези навеси ще бъдат изградени едва след като дойде и втората част от оборудването. Ако сега бъдат изградени тези навеси, които е препоръчано да бъдат изградени, те ще попречат, първо, на разтоварването на оборудването на площадката и след това на самото поставяне на новото оборудване, което ще дойде до края на тази година в рамките на тези навеси.
Отделно от това, имайки предвид факта, че това оборудване ще бъде съхранявано поне пет години, докато бъде изградена централата, ако се тръгне към реализация на този проект, разбира се, от страна на Националната електрическа компания беше направено предложение това да не бъдат навеси такива, каквито са били изградени при така нареченото „старо оборудване“ за този проект, а това да бъдат конструкции, които конструкции в максимална степен да гарантират защитата на оборудването и те да обхванат оборудването в неговата цялост. Това наше предложение беше прието от страна на заводите-производители и в момента е в ход обществена поръчка, свързана с изграждането на такива конструкции, с тяхното проектиране, изграждане, а и тези конструкции на практика ще бъдат положени върху оборудването след доставката и на втората партида от оборудването с дълъг цикъл на производство.
Прогнозната стойността на тази обществена поръчка е 241 хил. лв. Надяваме се всичко да бъде наред по отношение на нейното провеждане и да успеем паралелно с доставката на втората част от оборудването да можем да монтираме тези конструкции, които ще гарантират в максимална степен нейната защита.
До този период от време, до монтирането на тези постоянни конструкции, които по наше предложение са усъвършенствани, с цел да гарантират в максимална степен защитата на оборудването, ще бъде направена такава временна конструкция, която да гарантира съхранението на оборудването, с оглед влошаването на метеорологичните условия и предстоящата зима. Дотогава ние ще сме готови с тези съоръжения, но, за да можем в максимална степен да защитим оборудването, сме предвидили и изграждането на временни такива конструкции, които да гарантират неговата защита.
За да бъдем абсолютно спокойни за това, че оборудването се съхранява при условия и ред, определени в инструкциите и в стандартите, които заводите-производители изпълняват, то Националната електрическа компания е изискала проверка от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) по отношение на начина на съхраняване на оборудването. От днес всъщност имаме информация, че АЯР има готовност и стартира тази проверка. За резултатите от нея поемаме ангажимент да Ви информираме, да запознаем народните представители с резултатите от проверката на АЯР, за да можем наистина да бъдем сигурни и спокойни по отношение на това как се съхранява това оборудване.
Сигурна съм, че ще бъде поставен въпросът как ще го поддържаме оборудването, защото може би ще стои поне в следващите пет години, ако проектът тръгне да се реализира. Това наистина ще бъде един продължителен период от време, в който оборудването ще бъде на площадката, а знаете поради каква причина всъщност се стигна до тази ситуация. То е, защото оборудването беше поръчано преди да имаме сключен договор за реализацията на проекта и сега някак си целият процес върви малко в по-различна последователност. Но няма да се връщаме назад – каквото е било, било, трябва да гледаме напред и да направим наистина най-доброто за България.
По отношение на преконсервацията и на съхраняването на оборудването ще поемем ангажимента Националната електрическа компания заедно с експертите на АЕЦ „Козлодуй“ да се занимаят с преконсервацията на оборудването. Но, за да бъдем абсолютно сигурни, че то се съхранява, по начин по който ще гарантира качеството на оборудването, водим разговори с колегите от заводите-производители, като тази преконсервация да бъде извършвана под надзора на съответните заводи-производители, което ще гарантира на практика и тяхното качество. Така че, уважаеми дами и господа народни представители, това е информацията на този етап, която мога да Ви предоставя във връзка със съхранението на оборудването.
Готова съм и аз, и моите колеги да отговаряме на Вашите въпроси и всъщност да дадем ясни отговори по отношение на това как се съхранява това оборудване, а и да бъдат спокойни българските граждани, и българската общественост. Ние наистина полагаме грижата на добър стопанин, за да можем да съхраним това оборудване, което е много специално, много специфично и много скъпо. Готови сме да отговаряме на въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
За мен Вашият въпрос беше ясен и изчерпателен, но съм сигурен, че колегите ще имат въпроси. Колеги, имате думата.
Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Аз чух доста правилни неща от госпожа Петкова, но правилни неща, които трябва да се случат. Това, че АЯР ще проверява оборудването в края на краищата е повече добра воля от страна на АЯР. Аз се надявам, че те ще подходят достатъчно сериозно и също, че ще Ви дадат техните забележки. Това е следствие от това, което се случи в последните две седмици.
Аз не съм привърженик на изявления по медиите, никога не съм го правил и няма да го направя. Мисля, че няма да отречете, че съм бил максимално коректен. Това, което съм видял, съм го казал на тези, които трябва да го изпълнят, да го коригират и не съм го обсъждал с медиите. Но, така или иначе, в момента оборудването не се съхранява, както трябва и както е предписано. Аз съм сигурен, че в съпровождащите го документи се указва как трябва да се съхранява оборудването, как трябва да се поддържа консервацията, как трябва да се преконсервира, на какъв период от време и по какъв начин. Всичко това като документи го има при Вас, а също те би трябвало да са в НЕК.
Разбира се, че преконсервацията ще се извършва в присъствието на завода-производител, но тези документи са на завода и той носи отговорност за тях, като е представил как да се поддържа оборудването – ако изискванията се изпълняват по този начин, както са предписани, това оборудване няма да има проблем. Въпросът в момента е дали то се съхранява по начина, както е предписано. Чух за по-сериозни конструкции, които трябва да се направят, за да можем по-добре да го съхраняваме за по-дълъг период от време.
Важно в момента е да направим по най-бързия начин това, което е необходимо: да го скрием оборудването под навеси, със защити отстрани. Така или иначе то трябва да бъде защитено от влиянието на околната среда и да започнат след това дейности по проверка на консервацията, а там, където е необходимо и преконсервация, за да може да се работи в удобни условия.
Разбира се, тогава трябва да се появят и хора от „Козлодуй“, които са специалисти. Аз не искам да упреквам НЕК, че нямат специалисти, те нямат хора с такава специфика, такова образование, а специалистите са в „Козлодуй“. Не мога да упреквам хора, които не са длъжни да имат някаква квалификация. Но в „Козлодуй“ има такива хора колкото искате и те трябва да започнат да работят колкото се може по-бързо за изпълнението на предписанията.
Някак си не разбрах защо в момента не може да се правят навеси на оборудването, което е там, а има достатъчно площ, на която е поставено оборудването. Не е необходимо на цялата площадка да се поставят навеси и да се чудим после как да вкараме вътре осемте парогенератора и новия реактор. Просто трябва да започнем от това оборудване, което е поставено, и да изграждаме тези предпазни средства. Последно, с разчет трябва да се направят навесите там, където се сложат парогенераторите и новия реактор. Не е необходимо да чакаме всичкото оборудване да дойде и тогава да започнем, а честно казано не зная какви са процедурите. Много се притеснявам, че тези процедури, докато ги направим и някой да обжалва, то ще мине и зимата. Това нещо не трябва да се допуска, а някой трябва да поема отговорност и да започва да работи там, а не да се обясняваме.
Разбира се, че винаги ще има журналисти, които после ще тръгнат да ровят: „Ама, как е сключена тази процедура?“. В момента не това e най-важното, а че имаме за милиард и 200 милиона оборудване там, което трябва да предпазим, а не да се обвиняваме един друг. Каквото трябва да помагаме, ще помагаме, но трябва да го предпазим и да започне проверката на състоянието на оборудването. Това може да стане, само след като се сложат навесите, а в момента не може да стане.
Разбира се, видях и неща, които са добри: има манометри, силозите се държат под налягане, компенсаторът на обема също. Аз съм сигурен, че има и предписание какъв тип трябва да бъде качеството на азота, който се съдържа вътре и дали е 0,5 кг на ден. Дали трябва да бъде сух? Как го контролираме този азот в тези бутилки, които получаваме? Може и да няма проблем, но аз не съм сигурен. Просто някоя система за осушка, ако е необходима на азота при подпитката на това оборудване отвътре, не видях.
Има много елементарни неща, но за някой са елементарни, а други просто няма да се сетят за тях. В БЕХ има специалисти с капацитет. Това е важна задача, която трябва да се изпълни. В момента колко човека отговарят за съхраняването на оборудването в „Белене“ и въобще с каква квалификация са? Да не се окаже, че само в София има специалисти, които се грижат за това, което става в „Белене“. Аз там видях основно – надявам се, че не е било, защото отива народен представител в неделя, хора от охраната и наистина с колата на пътя към отклонението към официалния вход. Вътре ме развеждаха, камерите показаха… О’кей, но да се надяваме, че това не е само тази неделя, не само неделите. (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Генов! Първо, искам да Ви благодаря за конструктивния диалог, който имаме. Много се радвам за това, че мислим в една посока и това е гаранция, че ще се справим успешно с това предизвикателство в енергетиката, наречено проектът АЕЦ „Белене“. Каквото и решение да вземем, то трябва да бъде взето с широк консенсус, трябва да бъде взето на базата на един много задълбочен анализ и трябва да го вземем с ясното съзнание, че взимаме решение, което ще касае поколения напред, правителства напред. Това е решение, което не се взима за едно правителство и за един, два, три или четири мандата, а е дългосрочно решение. Аз много се радвам, че тук имаме консенсус и такова решение ще бъде взето след много сериозно обсъждане, след много сериозен анализ и се радвам, че всички проявяваме необходимата загриженост.
По отношение на оборудването аз имах възможност да спомена, че оборудването се съхранява така, както предвиждат инструкциите, които всеки един от заводите-производители, доставяйки оборудването, което той е произвел, поставя пред нас.
Две са условията: условие № 2 и условие № 5, а държавният стандарт на заводите-производители в Русия е 15-150. Между впрочем 30 човека работят по съхраняването на оборудването от страна на Националната електрическа компания, а също и служители, колеги от АЕЦ „Козлодуй“, които ние сме привлекли още от самия старт на този процес. Колегите бяха с нас и всъщност екипът беше един, който приемаше оборудването, който правеше инспекциите на територията на Руската федерация.
Сега, когато тук се прави входящия контрол на територията на България на това оборудване, което е тук на площадката, отново този контрол се извършва заедно с колегите от АЕЦ „Козлодуй“. Да, защото Вие сте прав, че експертизата е там. Ние нямаме такъв потенциал от Националната електрическа компания и това е съвсем логично. Но все пак „Българският енергиен холдинг“ е собственик и на БЕХ, и на НЕК, и на АЕЦ „Козлодуй“, така че няма никакъв проблем. Ние работим като един екип и мисля, че затова резултатите са добри.
Що се отнася до това, че трябва да бъдат изградени тези временни съоръжения, то аз споменах, че такива ще бъдат изградени. Защо сега не могат да бъдат поставени тези конструкции? Едната причина е обществената поръчка, в която трябва да спазим Закона, за да я проведем. Ние също сме мислили върху това: ако някой обжалва тази обществена поръчка, какво би се случило? Това би усложнило изключително много целия процес, би го удължило, но законодателството дава възможност за искане на предварително изпълнение каквото, разбира се, ние ще поискаме.
Аз смятам, че компетентните органи, оценявайки всички факти, всички обстоятелства и спецификата на този проект, няма да ни откажат. Смятам, че са налице и всички законови основания за това. Да, ние ще направим такова временно оборудване, временни навеси, които да гарантират защитата на оборудването до поставянето на конструкциите, а и заедно с партньорите от Ижорските заводи сме ги обсъдили.
Всъщност те приеха нашето предложение за тези конструкции – да бъдат доста по-масивни и гарантиращи сигурността на това оборудване. Те се съгласиха с нашите доводи, така че ние работим върху един такъв проект. Вие сте прав, че такова временно съоръжение ще бъде изградено.
Ако бъдат поставени тези постоянни конструкции, ще има проблем с доставката на втората част от оборудването и нейното позициониране, защото заводите-производители при схемата, която тук определиха, ясно са посочили коя част от оборудването къде трябва да бъде поставена на площадката. Вие сте видели, че всъщност има разчертани полета, в които се очаква да бъдат доставени и следващите модули от оборудването. Ако ние сега поставим такива масивни конструкции, това би затруднило процеса по доставката и поставянето на втората част от оборудването.
Да, това са причините, но Вие сте прав и ние ще предприемем такива действия. Работим по този въпрос, за да бъдат изградени тези временни съоръжения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Само да допълня, че с колегите от АЕЦ „Козлодуй“ може да се каже, че работим перфектно, а и всичките инспекции, които бяха направени в заводите-производители. Защото, за да тръгне дадена пратка за България, ние трябва да дадем разрешение, да се подпише съвместен протокол дали има разрешение за транспортиране до България и там в повечето случаи между две-трети и близо четири-пети бяха само специалистите от АЕЦ „Козлодуй“.
С Димитър Ангелов и след това с Иван Андреев работим перфектно, и той никога не ми е отказал, а даже ми е предлагал този или онзи, който е по-добър специалист по каквото ще бъде инспектирано. Въпросът се отнася до това: защо не го правим сега? Първоначално ние искахме да използваме старите площадки за съхранение с готовите навеси, но се оказа – след като беше обследвана територията на АЕЦ „Белене“, че единственото място, на което могат да бъдат монтирани тези съоръжения, е площадката на пристанището, а иначе другото не издържа на тази товароносимост.
Идваха специалисти от „Енергопроект“, съгласувахме го и беше съвместно с АСЕ, а също през цялото време сме работили с тях. На нас ни беше най-лесно да ги поставим там, защото там имаме много свободни площи.
Не забравяйте, че това е най-голямото пристанище на долната част на река Дунав и ние на практика почти сме го блокирали сега. Ако ние започнем да променяме местата за монтажа, има вероятност да заплатим близо едни допълнителни 1 млн. лв. за разтоварването, защото нещата там наистина са малко сложни.
Що се отнася до заводите-производители – вижте, Ижорските заводи бяха онзи ден в България. От тях ще вземем всичките, защото те ни препоръчаха всичките материалите, които са за консервация и които те ще ни доставят. Вчера и онзи ден на площадката бяха АСЕ, така че досега с тях работим абсолютно партньорски и нямаме никакви забележки – нито по консервацията, нито по преконсервацията, нито дори по съхранението.
Аз не съм бил на тази среща, но представител на „Росатом“ е изразил становище, че те са готови да участват в строителството и това е факт. Иначе, ако имаше такива забележки, надали щеше да каже това нещо за нас.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
Господин Генов – уточняващ въпрос.
ИВАН ГЕНОВ: Не е толкова уточняващ.
Аз зная, че консервационните материали ще ги доставят Ижорските заводи, но това трябваше да стане по-бързо. Не е необходимо Ижорските заводи да ни казват откъде ще доставяме материалите, защото те имат спецификация, която ние ще изискваме. Можем да си намерим такива консервационни материали отвсякъде и да си ги доставим, но не е това проблемът. След като казвате, че работим толкова добре с АЕЦ „Козлодуй“ и понеже аз имам контакти в централата, то не е учудващо. Със сигурност ще им обърна внимание на господата, че не може да позволят шахтите на реакторите да стоят в такова състояние за толкова време. Тоест, ако това го правите заедно с АЕЦ „Козлодуй“, значи АЕЦ „Козлодуй“ не са си свършили работата. Това е в рамките на шегата.
Това състояние, което беше на шахтите, беше недопустимо. Сега вече ги съхранихме и то не зная дали сте ме разбрали правилно. Ние ги предпазихме не толкова от околната среда, а ги предпазихме дъното на шахтите, където има 161 отвора, които нямат никакви тимовични тапи, и през тях не се знае какво е влизало.
Помислете си как да го направите, че даже и другите такива навеси да се забавят, а на двете шахти да се сложат навеси, а за тези шахти да се консултирате с Ижорските заводи и да се отворят капаците, да се провери какво е състоянието вътре, да се подсушат, да се изчистят. Сигурен съм, защото поне охраната ми каза, че от април месец са така и отдавна е изгорял този найлон, който е. Не се хващайте за главата, но явно такива са нещата, каквито са ми ги казали. Това нещо трябва да се провери.
Разбирате ли, че важното в момента е ние да сме сигурни, че шахтите са в добро състояние – хората да ги почистят отвътре, да ги изчистят със спирт и пак да ги затворят. Като са в тази найлонова опаковка вече сме спокойни, че няма откъде да се получи замърсяване. Допуснали сме нещо нередно в момента трябва да го отстраним по най-бързия начин. Това Ви го казвам съвсем колегиално и това трябва да се направи. Няма друго какво да коментирам по този въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, само внасям едно уточнение. По отношение на шахтите и тази част от оборудването, която е отразена в протоколите, които сме съставили съвместно със заводите-производители и с „Атомстройекспорт“, то имаше нарушение на целостта на опаковката, което вероятно се е получило при транспортирането.
Ние сме информирали „Атомстройекспорт“ за нарушаването на целостта на опаковката и от тук нататък очакваме техните указания, а може би ще се случи точно това, което Вие казвате – ще се направи такава проверка, която ще ни даде яснота и гаранция какво е състоянието на тези шахти. Така че, да, може би точно това ще се случи, но очакваме официални указания от „Атомстройекспорт“ и по всяка вероятност ще се върви в тази посока, ще се направи такава ревизия и ще се види за какво всъщност става въпрос, и има ли основание за известни притеснения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Внимателно слушах и експертното мнение, което господин Генов изрази по съхранението на оборудването.
Всъщност това, което той каза, сигурно не би трябвало да бъде ново за специалистите, които се занимават с тази дейност. Може би това, че в момента няма специалисти, е следствие на закриването на предприето АЕЦ „Белене“ и изгонването на около стотина специалисти, които точно това можеха да направят. Но това е тема със задна дата и не искам сега да се връщаме към нея. Нека да гледаме наистина към сегашния и към утрешния ден, макар че да намерите сто специалисти сега ще е доста трудно, които ще са необходими за работата.
Аз искам да попитам: толкова ли изненадващо дойде това оборудване, че едва сега да се прави обществена поръчка за изпълнение на съоръжение за съхраняване на оборудването? Още в края на миналата година, след като го платихме това оборудване, беше ясно, че то така или иначе ще дойде в България, и ние трябва да го съхраняваме. Това е единият въпрос.
Защо се допусна сега в момента, днес, на 26 октомври, да говорим в бъдеще време какво ще правим, а не сме го направили досега? Поне обществената поръчка да беше пусната най-малкото, ако ли не да не казвам за строителството и за другите такива дейности, които биха затруднили складирането, макар че част от навесите биха могли да бъдат направени за онези части, които могат лесно да бъдат там съхранени.
Вторият въпрос, който е по-важен, а това ме интересува и предполагам, че ни интересува всичките, е: имаме ли яснота, какво ще правим с това оборудване? Защото от яснотата какво ще правим с това оборудване зависи и начинът, по който ще го консервираме. Дали ще го консервираме за вечни времена, чакайки някой да го купи някога, някъде, ако има такъв или, както Вие говорите, ще бъде консервация за оборудването, което предстои да бъде използвано за строителството на АЕЦ-а на площадката, където се намира?
Мисля, че това трябва да бъде основният въпрос, който трябва да си зададем, когато говорим за съхранението на оборудването, а е и начинът, по който той трябва да бъде консервиран.
Нещо повече, но аз не можах да разбера, а сигурно е имало някакви причини. Тук малко ще се отклоня от съхранението, но то е свързано пак с това как ще го използваме това оборудване.
На БАН беше възложен един доклад за целесъобразността от АЕЦ „Белене“, когато на всички ни е ясно, че БАН би могъл да ни даде становище относно техническото състояние, технологии, безопасност и всичко, което е свързано с инженерната част на оборудването, ако мога така да се изразя, но решението какво ще правим с него е политическо. Едва ли БАН е в състояние да дава политически решения, освен ако не сме решили да заменим Министерството на енергетиката с БАН, което може би дава и някакви основания защо БАН ни изработва енергийната стратегия – също политически документ.
Това са въпросите, които силно ме притесняват и бих желал наистина, без да го коментираме, да се отнесем вече по-сериозно към съхранението на това оборудване. Защото 1 млрд. 200 млн. лв., които платихме за това оборудване, ги платихме всички ние. Те не бяха някаква корпоративна печалба от дружествата в областта на енергетиката, а бяха платени с държавните пари на данъкоплатците, които сме всички тук.
Хубаво е да се отнасяме към оборудването с едно отношение на добър стопанин и с едно предвиждане на нещата, защото, пак казвам, една година по-късно да говорим в бъдеще време – „ще“ и „как ще“ го направим, „какво ще“ предприемем, за да можем да съхраним оборудването, е леко закъсняла реакция.
Госпожо Министър, разберете, искахме да Ви изслушаме не, за да правим политически фойерверки от това изслушване, а наистина да си изясним нещата как са. Аз даже ще предложа – не знам доколко това ще бъде приемливо, но на един следващ етап и в удобно време, когато председателят на Комисията реши, да направим едно изнесено заседание там и да видим с очите си как изглеждат нещата в „Белене“. Всички ние сме заинтересовани оборудването да бъде съхранено, да не бъде компрометирано и в крайна сметка да бъде използвано за това, за което е купено, а именно за изграждането на една ядрена централа. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, благодаря Ви за въпросите, които поставяте – отново важни и актуални въпроси.
Първо, по отношение на това защо сега се провежда обществената поръчка и защо е в ход, то аз поясних, че съгласно инструкциите е предвидено да бъде извършен входящ контрол. Този входящ контрол се извършва съвместно от заводите-производители, НЕК и АСЕ. Срокът за неговото извършване е 6 месеца, съгласно инструкциите и стандартите на държавата производител на това оборудване.
На 30-ти септември приключи този входящ контрол, така че едва след входящия контрол ние можехме да разполагаме с окончателните данни и препоръки на заводите-производители по отношение на съхранението на оборудването, и по отношение на позиционирането, за да можем да имаме реална представа за какво точно става въпрос и каква техническа спецификация трябва да изготвим, защото, така или иначе, трябва да спазим законодателството в областта на обществените поръчки.
Като стойност предметът на тази обществена поръчка предполага провеждането ѝ съгласно националното законодателство. Прогнозната й стойност е малко над 241 хил. лв. и това е причината тази обществена поръчка в момента да е в ход. Но аз още веднъж ще си позволя да повторя, че ние ще предприемем мерки за временна такава конструкция, която наистина да гарантира на всички нас, че оборудването се съхранява по най-добрия начин.
Що не отнася до това какво ще правим с оборудването за проекта АЕЦ „Белене“, то аз вече го споменах и смятам, че това е едно решение, което трябва да вземем всички заедно. Аз също не искам да се връщам назад във времето, не искам да се връщам дори в 1988 г., когато този проект е спрян с едно решение на Министерския съвет, като причина за спирането му е липсата на финансиране.
Само да кажем, че тази причина е изтъкната в момент, в който площадката е построена, изградено е всичко необходимо, оборудването е платено, произведено, доставено и стои на площадката на „Белене“. Взима се това решение и първият проект „Белене“ е спрян по този начин, а след това знаем какво се случи с така нареченото „старо оборудване“. След като престоя близо 20 г. на площадката, то беше продадено обратно на завода-производител за една символична сума, така че аз не искам ние да повтаряме подобни грешки. Всички ние трябва да се учим от тези грешки и заедно с общи усилия да намерим най-добрия вариант, а не бива да повтаряме тези грешки. Затова смятам, че сега нямаме право на грешка и трябва наистина да си обединим силите, да обединим професионалните си знания, умения и да намерим най-доброто решение.
Докладът на Българската академия на науките е този доклад, с който Българският енергиен холдинг възложи на БАН да направи такъв анализ, който дори не включва такава техническа част по отношение на проекта. По-скоро там са ангажирани икономическият институт на БАН, правният институт на БАН и по-скоро се прави един анализ, една прогноза по отношение на потреблението, на производството, на мощностите, които ще бъдат необходими.
Това в най-общи линии представлява доклада на Българската академия на науките, за който ние имаме междинен доклад, а очакваме до края на месеца да бъде изготвен и окончателният доклад на БАН, с който, разбира се, веднага ще Ви запознаем – с техните изводи, препоръки, различни сценарии. Аз смятам, че този доклад ще ни бъде полезен и ще ни послужи като една база да вземем наистина икономически обосновано решение, и да преценим прави ли смисъл такъв един проект, не прави ли, при какви варианти, при какви сценарии и тогава да вземем с консенсус едно решение, което наистина да бъде най-доброто за България.
Що се отнася отново до Българската академия на науките и до нейното участие в подготовката на енергийната стратегия на страната – да, разбира се, енергийната стратегия е документ, който определя визията, политиката в сектора в дългосрочен план – хоризонт 2030 – 2050 г., то няма как БАН да изработи тази стратегия.
Вие знаете, че в Министерството има създадена такава работна група. Всички колеги от БЕХ са включени в нея, синдикатите, всички парламентарно представени политически сили са излъчили свои представители. Аз мисля, че докладът на БАН в тази си част ще ни бъде полезен при разработването на стратегията. Ние можем да тръгнем оттам като някакви изходни данни, като някаква база, която да ползваме, за да направим наистина една устойчива стратегия за развитието на българската енергетика, която пак заедно трябва да напишем, а тя наистина е политическо решение и тя е дългосрочна визия за развитието на сектора.
Аз не смятам, че има проблем научната мисъл на България да каже своето мнение. Не смятам, че това би било проблем. Смятам, че бихме имали полза от това да чуем и едно друго мнение. Благодаря Ви.
Искам да допълня за изнесеното заседание, господин Председател, ако позволите. Смятам, че предложението на господин Ерменков е много добро и след като дойде втората част от оборудването, а това ще бъде до края на годината, наистина мисля – ако не възразявате, че ще е добре да отидем там и да направим едно изнесено заседание, и всички да видим всъщност за какво става въпрос.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ще бъдем Ваши гости в такъв случай.
Господин Ерменков, уточняващ въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Сега за нещо, което е свързано с доклада на БАН. Аз съм убеден, че ако не е съвсем точно числото, което ще Ви кажа, а това число ще бъде записано в доклада на БАН като недостиг на електроенергия през 2025 – 2030 г., то числото е някъде около 15 млрд. квтч.
Казвам Ви го, за да го видите, пък после Вие ще ми кажете с колко процента съм сбъркал. Горе-долу знам защо го казвам това нещо и знам какви са данните, знам каква е статистиката, знам какви методи използват не само те, използва ги и Европейския съюз, има вече един път поръчано такова нещо, така че това ще бъде част от доклада.(Реплика.) Не претендирам за хонорара на доклада на БАН, а го казвам между другото.
Затова си мисля, че този доклад може да е важен, но ние трябва да продължим да си говорим за това какво ще правим, но не само да си говорим, а и да вършим нещата. Иначе ще се получи нещо, което мен силно ме притеснява, а тези съоръжения, които искате да ги правите допълнително за по-добро съхраняване и тук споделихме мисли, да не се превърнат в саркофаг на ядрено оборудване или в пазар на продажба на реактори на дребно. Да, така че много важен въпрос стои пред нас.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Петър Илиев.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Само едно допълнение да допълня за поръчката. На 13 октомври приключи инспекцията на останалата част от оборудването в Русия, а допълнение към споразумението за доставка беше подписано на 19 октомври. Ние преди това общо-взето не знаехме кога въобще ще пристигне, така че мисля, че въобще не сме се забавили за обявяването, защото на 19 октомври подписахме окончателното споразумение за доставка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Илиев.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, не към Вас е въпросът ми, а предполагам към господин Илиев.
През 2014 г. беше прекратен договорът на архитект-инженера, а архитект-инженерът има голяма роля и в приемането на оборудването, и в процесите, когато то е произвеждано и на различните етапи. Той е част от инспекциите, които би трябвало да проследява самото производство, и дали отговаря на съответните документи, които са подписали договора, който е подписан заедно с „Атомстройекспорт“.
Понеже наистина АЕЦ „Козлодуй“ е много важна част в това, но не знам дали може да се замести изцяло архитект-инженерът, защото в крайна сметка това е негова работа. От 2014 г. беше прекратен договорът, бяхме лишени от един важен свидетел в арбитражното дело, както съответно и за актуването на площадката на „Белене“, както сега и за приемането, и за съхранението на оборудването.
Та питам: след като бяха прекратени тези инспекции при производството на самото оборудване, то в крайна сметка всъщност се прави една цялостна инспекция вече на готовото оборудване в Ижорските заводи и дали юридически липсата на архитект-инженера е повлияло върху приемането на оборудването – и технически, и юридически?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Може да допълним въпроса, господин Илиев.
През 2014 г. при едностранното прекратяване на договора с архитект-инженера, но не по споразумение, каквито бяха плановете преди това, то самият архитект-инженер, освен че го загубихме в арбитражното дело, заведе арбитражен иск за една огромна сума срещу Националната електрическа компания.
Ако може да ни кажете, докъде е стигнал този иск? Благодаря.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз този процес го заварих, но за мое съжаление с архитект-инженера вече беше прекъснат договора. Аз за първи път виждам такъв договор честно да Ви кажа – договорът няма клауза за прекратяване. Беше хубаво да присъства още една страна от наша страна при инспекциите, тоест входящите инспекции в Русия, но няма никакви пречки – юридически или някакви други технически.
Смятам, че колегите, които са в НЕК и са специалистите по ядрена енергетика, както и колегите в АЕЦ „Козлодуй“, се справиха доста успешно и общо-взето изненадахме колегите в Русия, защото гледаха общо взето под лупа нещата при проверката и затова втората проверка на останалата част от оборудването продължи толкова дълго, а и Ви казах, че тя приключи през месец октомври.
Ние гледахме наистина под лупа всичките проекти, абсолютно всичко, но това бяха хора, които са участвали още първоначално при инспекциите, а и защото ние използвахме една част от колегите, които бяха на работа в един клон към НЕК, който беше към АЕЦ „Белене“, отидоха на работа в Козлодуй. Те също участваха, преместиха се, но не, че сме ги загубили, просто се преместиха на работа в АЕЦ „Козлодуй“.
А колкото до делото, то претенциите на „Уорлик парсънс“ са доста сериозни настина и арбитражното дело продължава, а скоро получихме от Арбитражния съд уведомление, че няма да приключи до 29 декември.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За каква сума става въпрос?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: По памет казвам, но четиридесет и няколко милиона евро са санкцията за прекратяване. (Реплика.) Само евро, а там не говорим за лева.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги, народни представители? Не виждам.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
БЛИЦ КОНТРОЛ.
Колеги, ако имате други въпроси, то използваме възможността, че имахме изслушване на министър Петкова, за да включим и тази точка, тъй като знаете, че по Правилник я имаме. Не виждам други въпроси.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов е първи.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър!
Във връзка с усилията, които се полагат по отношение на дерогацията, която България ще представи и е важен въпрос, но и проблем за всички нас, по-скоро тя отразява преодоляването на един така моментен казус сега, но в средносрочен и в дългосрочен план – стратегически, трябва да се върви в посока, която да е по-устойчива.
В този смисъл Ви задавам следният въпрос: обследвали ли сте възможността, запознавали ли сте с опциите за използване в нашата енергетика на така наречените „чисти въглищни технологии“? Нямам предвид „банкер сторидж“ технологията, а по-скоро „клин кол газификейшън“. Съжалявам, че го казвам така, но не знам кое е оторизираното, релевантното за България име, а „чистите въглищни технологии“ вече имат сериозно приложение.
Не искам да цитирам компании, които притежават такива патенти, както и държави, които ги използват. Само ще кажа, че в една от държавите се поставя за цел до 2025 г. голяма част от собствените им нужди за електроенергия да бъдат добити чрез такива „чисти въглищни технологии“.
Аз Ви задавам този въпрос по две причини: първо, защото в качеството ми на заместник-министър в периода 2005 – 2009 г. за служебно ползване ми беше предоставена презентация на такава технология, която аз надлежно предадох по веригата и по надлежния ред, за да се запознае всеки един член на правителството от водещите компании. От друга страна, ми се струва, използвайки въглищата и продължавайки използването и добива на въглища, че ще решим и социалния въпрос от затварянето на мините. Тоест, в резюме: разглеждате ли възможността за използване на „чисти въглищни технологии“ като средносрочна и дългосрочна перспектива за по-устойчиво развитие, независимо от резултата от дерогацията?
Разбира се, това е друг въпрос, но имаме доста плюсове и минуси, както при всяка една технология, а това определено е една възможност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми господин Костадинов!
Темата наистина е много важна и въпросът, който поставяте, вълнува всички нас. Вълнува ни, защото тези въглищни централи произвеждат 41% от електрическата енергия, която е необходима на България и няма как да не сме загрижени, да не се чувстваме притеснени от това каква ще бъде съдбата на тези големи горивни инсталации.
Безспорно този референтен документ, който беше приет през месец април тази година в рамките на Европейската комисия, ни поставя пред много сериозно предизвикателство. Не само България, разбира се, но още седем държави членки на Европейския съюз не подкрепихме този референтен документ, но, за съжаление, не можахме да съберем такова мнозинство, което да ни даде възможност той да не бъде приет.
Това, върху което ние работим в момента и полагаме много сериозни усилия, е да можем да създадем максимално добри условия големите горивни инсталации да кандидатстват и да получат дерогация. Това е нашият приоритет на този етап.
Разбира се, това, за което говорите, е един вариант за тяхното съхранение в дългосрочен план и това наистина е много важно като тема. Но тук трябва да е ясно едно: всяка една от тези централи сама за себе си трябва да вземе своето решение – дали ще върви в тази посока, дали ще работи при тези условия, дали ще търси друга възможност. Няма как ние да имаме една обща генерална линия за това и да я наложим на всяка една от тези централи, а просто, защото само една е държавната въглищна централа и това е ТЕЦ „Марица – Изток 2“.
По отношение на останалите въглищни централи собствениците са други и решенията се взимат на други нива. Понеже поставихте темата, аз само искам да вметна нещо и да кажа, че на 30 юни българският парламент прие решение, с което задължи министъра на енергетиката да внесе доклад, свързан с предприетите мерки на правителството във връзка с големите горивни инсталации. Днес трябва да е кодиран в Народното събрание този доклад, така че Вие ще разполагате с него може би още в рамките на утрешния ден и ще се запознаете конкретно с мерките, които до този момент сме предприели и основните изводи, които сме направили в резултат на работата, извършена съвместно с големите горивни инсталации.
В Министерството има създадено координационно звено, което се занимава изключително с този процес. Така че ще се борим на този етап да получим дерогация, а вече след това ще мислим и в посоката, която Вие зададохте. Благодаря Ви.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви и аз.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Отново, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Е, това е друга тема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Друга точка – заповядайте.
ИВАН ГЕНОВ: Аз искам да задам два въпроса, за да не разсъждаваме по слухове. Все пак не са необходими дълги отговори, а можете само да кажете, че е вярно или не е вярно това, което чуваме.
Вярно ли е, че с Министерството на енергетиката на Русия са водени разговори за създаване на съвместен екип за модернизация на блоковете в Маришкия басейн и за преминаването на газ, и с газови котли да работят? Информацията ми е от представители на Министерството. Често казано аз се съмнявам, че това е вярно, но затова Ви питам, защото икономически, ако се направи сметка, не мога да си представя, че ще има някаква полза от това.
И още един въпрос, който върви като слух: имало ли е разговори между българското правителство и Министерството на енергетика на Турция за продажбата на оборудване в Турция, като ще се изплаща с внос на електроенергия от централата, която ще започне да произвежда с това оборудване? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, много бяха интересни слуховете. Аз не съм ги чувал. (Шум и реплики.)
ИВАН ГЕНОВ: Нека да се окажат слухове, но аз искам да чуя отговори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, разбира се. Просто ме изненада и мен, господин Генов.
Заповядайте за отговор, г-жо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател, ще призная, че и аз съм изненадана.
Господин Генов, кратките отговори на двата въпроса са „не“. Ние с колегите от руското министерство на енергетиката имаме много добри колегиални, партньорски взаимоотношения, а аз като председател на междуправителствената комисия с Русия имам възможност да комуникирам често и с колегата Новак, но тази тема не сме я обсъждали.
По отношение на втория въпрос, то отговорът също е „не“.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Всички въпроси бяха зададени, не виждам други въпроси. Благодаря Ви, госпожо Министър. А, господин Председател, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, тук ще Ви задам въпроса, който сме коментирали в личен разговор, но бих желал да бъде чут от Комисията. Неотдавна в някои от българските сайтове излезе информация за предстоящата продажба на ТЕЦ Варна от страна на ЧЕЗ дружеството, което е собственост на ТЕЦ Варна.
Особено смущаващ за мен беше коментарът от източник, вътрешен за ЧЕЗ, че за инвеститора очевидно по-важна роля има не толкова самата електроцентрала, която има по-голям потенциал като скрап, а нейните качества да бъдат преобразувани в пристанище.
Тъй като това е една от базисните мощности в България, бих искал да чуя становището на министерството. Смятате ли, че тя е загубила това си качество? Представлява ли елемент от сигурността на енергийната система съществуването на ТЕЦ Варна? Какво е Вашето становище по евентуалното й унищожаване и превръщането й в скраб?
Само да добавя, че ние отново сме сезирали КЕВР за отнемане на лиценза и за задействане на тази процедура, при която да бъде гарантирано бъдещето й.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Веселинов.
Въпросът Ви е много актуален и много болезнен. ТЕЦ Варна е бил може би един от най-хубавите тецове в страната и бил е част от критичната инфраструктура на страната. Но, за съжаление, при приватизацията на ЧЕЗ не са изпълнени определени ангажименти по отношение на спазване на екологичното законодателство в ТЕЦ Варна и, по една или друга причина, през 2014 г. всъщност изпада в невъзможност да произвежда електрическа енергия, а именно поради неспазване на изискванията за опазване на околната среда.
Това, което ЧЕЗ възнамерява да направи като сделка по отношение на този обект, е изцяло в неговата компетентност. За съжаление, нямаме опцията да въздействаме на този процес.
Аз между другото си направих труда да погледна приватизационния договор на ТЕЦ Варна и знаете ли какво ме впечатли? Впечатли ме, че няма предвидена клауза, че ако не се спазват условията, то няма санкция за този, който не изпълни условията по приватизационния договор. Има предвидена една обща неустойка, която не може да надхвърля една определена сума, така че нещата мисля, че са поставени на тази плоскост още в далечната 2006 г., когото се е случил този процес – по памет просто цитирам.
За Министерството на енергетиката е важно да се гарантира енергийната сигурност, но, така или иначе, ТЕЦ Варна и ние на този етап не можем да се базираме на това, че той отново може да бъде онази базова мощност, която е бил в миналото. Но това е единствено и само решение на собственика, а собственикът не е българската държава.
Вие сте депозирали искане до Комисията за енергийно и водно регулиране, като това е правилният подход и това всъщност трябва да се направи. На КЕВР е компетентността да се прецени как трябва да се процедира от тук нататък по отношение на лицензията. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Г-жо Министър, вярно е, аз също съм чел приватизационния договор при разговор с тогавашния председател на Агенцията по приватизация, който сега е министър.
Той тогава заяви мнение, че ако има изменения в Закона за приватизационен и следприватизационен контрол, държавата може да предяви искане, нищо че не съществуват такива клаузи, които да задължават или накажат съответно контрагента. Ако се помисли, то държавата и при една добра юридическа помощ, може да предяви претенции при всички случаи. Знам, че процедурата продължава и има оферти, има заявен интерес да стане пристанище.
Въпросът е: ние какво искаме като държава? Благодаря ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, г-н Председател.
Аз не знам дали има такава процедура, но в интерес на дискусията просто да кажа моята гледна точка и да поясня за добрата инициатива на нашия колега. На мен казусът с ТЕЦ Варна ми изглежда финално, като че ли окончателно негативно решен.
В договорът за присъединяване в анекс № 20 България беше обещала специално за ТЕЦ Варна да изгради суха сероочистка, като условие за това да продължи. Тоест, очистването на димните газове трябваше да бъде суха сероочистка, като аз не съм професионалист в сектора, но инвестицията не беше от най-значимите. Собствениците на ТЕЦ Варна очевидно са разчели, че неизграждането на сероочистка и лимитът на живот във времето, в което ще дойде до деня, когато те могат да работят без такава, е достатъчен и те нямат интерес към този актив.
Трябва да е ясно, че стартирайки отново тази процедура и без това, което сме обещали в анекс № 20 към договора за присъединяване към Европейския съюз, то той няма да може да бъде витален, така че като се прави тази оценка, преценката е, че трябва да се види дали все още имат такъв резон. Възможно е това да е така, но това са обстоятелства, които са доста тежки и са налице. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, г-н Председател.
Аз мисля, че си заслужава да се направи подобна проверка и това са действия, които според мен са изцяло в правомощията на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, тъй като тя представлява държавата в този процес и това е добра идея, инициатива. Ако има възможност по някакъв начин да се въздейства върху този процес от страна на държавата, ние трябва да не пропускаме този шанс, така че Ви благодаря за това предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В нашата Комисия председателят е много демократичен и дава всякакъв вид изказвания и процедури.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Аз не мислех да правя такова изказване, но според мен всъщност са две темите. Едната е приватизационният договор и това, че държавата се е разделила с една собственост, а втората част е една критична за енергетиката структура и там е разписана процедура, макар и доста бегло, в Закона за енергетиката и какво се случва при отнемане на лиценза.
КЕВР има право на практика да задължи собственика да продаде тази инфраструктура, този ТЕЦ на друг лицензиран, който може да осъществи производството на електрическа енергия. В този смисъл не смятам, че ТЕЦ Варна е зачеркнат за енергийната система, още повече че това са 5-6% от нашия потенциал. Когато говорим за десетки милиарди инвестиции в други мощности, защо да забравяме тези, които реално могат да функционират.
Аз лично се надявам, че становището, което Министерството на енергетиката е пратило към КЕВР, е, че тази мощност е важна и трябва да бъде съхранена, а от там насетне КЕВР, като независим орган, може да пристъпи към една или друга процедура. Бъдещето на ТЕЦ-а – като скраб или като нещо друго, за мен ще бъде един символ на разрушението в държавата, което в последните десетилетия, за съжаление, е факт.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, г-н Веселинов. Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕКОВА: Министерството на енергетиката ще е последната институция, която ще иска да види ТЕЦ Варна на скраб. В това не бива да се съмнявате нито за секунда. Това, което трябва да се знае, е, че за да тръгне да произвежда електрическа енергия, то трябва да бъдат направени определени инвестиции, а по информацията, с която аз разполагам, те не са много големи, но са все пак са около 200 милиона.
С тази информация разполагаме от края на 2014 г., когато направихме опит пред Европейската комисия във връзка с ниските температури да поискаме някаква дерогация за този период от време, която да даде възможност на ТЕЦ Варна да работи, с цел гарантиране на енергийната сигурност. Тогава от Европейската комисията ни отказаха с мотив, че не са изпълнени изискванията на екологичното законодателство и, за да може тя да влезе в действие и да работи, трябва да бъдат изпълнени тези изисквания. Така че без инвестиции, без съответните действия, няма как да се върви към производството на електрическа енергия от тази централа към този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, цялата дискусия стана свободна.
Аз също считам, че въпросът на колегата Веселинов е резонен и никой не подлага на съмнение значимостта ТЕЦ Варна за нашата електропреносна система. Поне за съвестта ни трябва да сме сигурни, че сме направили всичко възможно.
Аз предлагам, г-н Председател, ако искате, да извикаме Агенцията по приватизация, като преди това ги помолите да се подготвят какви са вариантите и, ако трябва да извикаме г-н Иванов от КЕВР. Разбирам, че не е лесно да се вземат такъв тип решения, затова парламентарната подкрепа и дискусия би помогнала, но да знаем, че сме направили всичко възможно и като варианти да бъде съхранена тази производствена, базова мощност за нашата енергетика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, разбрах предложението, господин Бойчев.
Аз Ви предлагам нещо друго, тъй като имаше изслушване на Агенцията по приватизация точно по тази тема в миналото и в това Народно събрание, но в друга Комисия, а не в нашата Комисия. Предлагам да възложим на експертите в Комисията да извадят стенограмата от тези заседания и да се запознаем с това, което са казали тогава от Агенцията по приватизация, и ако се налага с доуточняващи въпроси, едва тогава можем да ги поканим.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да уточня нещо. С г-н Иванов се разбрахме другата седмица в подкомисията да повдигнем въпроса и в тази връзка ще пратим писмено да се подготвят.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
Колеги, други въпроси, предложения, уточнения по протокола или извън протокола? Не виждам.
Закривам заседанието на Комисията. Благодаря на всички.
(Закрито в 15,14 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев
Стенограф:
Мария Петрова
