1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за безопасно използване на ядрена енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г. – за второ четене.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






П Р О Т О К О Л
№ 11


На 7 декември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика, при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за безопасно използване на ядрена енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г. – за второ четене.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Делян Добрев.

* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да не губим повече време и да започваме.
Днешният дневен ред е от две точки:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закон за безопасно използване на ядрена енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г. – за второ четене.
2. Разни.
Ще подложа на гласуване, първо, дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Присъстващи от: Министерството на енергетиката: госпожа Катерина Костадинова – началник на отдел „Сигурност на ядрената енергетика, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“; Министерството на здравеопазването: госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт, госпожа Полина Денчева – началник на отдел в дирекция „Административни актове и договори“, господин Илия Тасев – главен експерт в дирекция „Здравен контрол“; Министерството на околната среда и водите: господин Яни Драготинов – началник на отдел „Мониторинг на отпадъците“ в Изпълнителна агенция по околна среда и водите; Български енергиен холдинг: господин Петьо Иванов – изпълнителен директор, госпожа Вяра Маринова – юрисконсулт; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, госпожа Евгения Харитонова – член, госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Ценово регулиране“; Агенция за ядрено регулиране: господин Алекси Алексиев – заместник-председател, госпожа Юлия Димитрова – главен секретар; Българската стопанска камара: господин Камен Колев – заместник-председател; Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: господин Кирил Домусчиев – председател; Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Румен Радев – заместник-председател; господин Константин Стаменов – член; „EVN България“: госпожа Калина Трифонова – заместник-председател на Съвета на директорите на „EVN България“, господин Мартин Славов – експерт.

Предлагам да започнем с първа точка от дневния ред:
ДОКЛАД ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОН ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНА ЕНЕРГИЯ, № 702-01-43, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 2 НОЕМВРИ 2017 Г. – ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 23 НОЕМВРИ 2017 Г.

„Закон за изменение и допълнение на Закон за безопасно използване на ядрената енергия.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Колеги, предполагам, че имате доклада пред себе си.
По § 1 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 3.
Гласуваме наименованието на Закона и параграфи от 1 до 3.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Наименованието на Закона и параграфи от 1 до 3 са приети.
По § 4 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Имате пред себе си § 4 – в редакцията на Комисията.
Изказвания по § 4? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 5 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 5.
По § 6 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
По параграфи 5 и 6? Не виждам желаещи.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Параграфи 5 и 6 са приети.
По § 7 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7.
Виждате редакцията пред себе си.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 7 единодушно е приет.
По § 8 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8.
Колеги, виждате пред себе си редакцията на § 8. Вносителите са в лицето на АЯР, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите. Ако имат някакви коментари по текстовете, моля да дадат знак. Вносителите са участвали в работните групи, така че окончателните редакции на параграфите са съгласувани с тях и всъщност са по предложения, редакционни предложения на самите вносители.
Изказвания по § 8? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 9 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 9 е приет.
По § 10 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10.
По § 11 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11.
По § 12 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12.
Виждате, колеги, параграфи 10, 11 и 12 в редакцията, предложена от работната група.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 10, 11 и 12.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграфи 10, 11 и 12 са приети.
По § 13 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 13.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 13 е приет.
По § 14 има предложение на народните представители Делян Добрев, Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 14 е приет.
По § 15 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 15 е приет.
Работната група предлага да се създаде нов § 16.
„§ 16. В чл. 33 се създават ал. 6 до 9:
„(6) Разрешение по ал. 1, т. 1 е основание за издаване на разрешение за изработване на подробния устройствен план по Закона за устройство на територията.
(7) Заповедите по ал. 4 са основание за одобряване на подробния устройствен план, съответно на Техническия инвестиционен проект по Закона за устройство на територията.
(8) Разрешение по ал. 1, т. 3 е основание за издаване на разрешение за строеж по Закона за устройство на територията.
(9) Разрешение по ал. 1, т. 4 се издава след получаване на разрешение за ползване по Закона за устройство на територията.“
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
По § 16 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
По § 17 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
По § 18 – работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
Колеги, по параграфи 16, 17 и 18, които стават съответно 17, 18 и 19, изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграфи с нова номерация до 19 са приети.
По § 19 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20.
Имате текста пред себе си, колеги.
Изказвания? Не виждам.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 19, който става § 20 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 59 се създава ал. 3:
(3) При внос на закрит източник по ал. 1 лицето, за което е предназначен източника, внася във фонд „Радиоактивни отпадъци“ еднократна вноска, определена с наредбата по чл. 94, ал. 1.“
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25.
Параграфи 24, 25, 26, 27, 28 и 29 са подкрепени от работната група и стават съответно 25, 26, 27, 28, 29, 30 и 31.
Колеги, подлагам на гласуване параграфи от 21 до 29 по старата номерация с номера от 23 до 31 по новата номерация.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграфите до § 31 по новата номерация са приети.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 32:
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 32.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място, като т. 3 в § 32.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в новите параграфи 16, 20, нов 21 и като т. 3 в § 32.
Колеги, подлагам на гласуване параграфи 31, 32 и 33, които по принцип са подкрепени от работната група. Работната група предлага те да бъдат отхвърлени, тъй като вече са отразени на систематичното им място.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 33.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 34.
Който е „за“ § 35, който става § 34 в редакцията на работната група, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Делян Добрев и Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков за § 37.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 36.
Изказвания? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 37, който става § 36 в редакцията на работната група, е приет.
Предложение от народните представители Атанас Славчев Стоянов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 37.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Новият параграф 37 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков. Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 38.
Причината да имаме толкова много гости днес е точно този параграф. Искам да представя част от мотивите за този параграф, тъй като съм един от вносителите. Знаете, че през годините са се променяли правилата за търговията на електроенергия на свободния пазар – от липса на правила преди доста години до различни търгове и различни платформи на самите производители през последните години, които често са ставали обект на съмнения за нелоялни практики и липса на прозрачност и така нататък при търговията на електроенергия на пазара. Това е изключително важно, тъй като делът на свободния пазар на електроенергия в България в момента е над 50%, тоест над половината от електроенергията, която се консумира в страната, се продава на свободния пазар.
Ние трябва да направим всичко възможно, за да избегнем каквито и да са съмнения в непрозрачност, нелоялна конкуренция, уговорени сделки или каквито и да са други съмнения, които сме чували през годините.
В тази връзка аз и колегите сме предложили в чл. 100, б. „а“ да се създадат нови алинеи 3 и 4.
„ал. 3: Сделките по ал. 1, които се сключват от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 мегавата, включително производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници с обща инсталирана мощност над 5 мегавата, както и сделките по ал. 2, се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия.
ал. 4: Алинея 3 не се прилага за сделки с електрическа енергия, които се сключват при условията и по реда на чл. 119, ал. 1 и 2.“
Смисълът на този текст, който прочетох, е, че предлагаме от тук нататък търговията с електроенергия за свободния пазар, за която сделки в момента се сключват на собствени платформи на производителите на електроенергия, да се случват по прозрачен начин на българската независима енергийна борса.
Давам думата за коментари по темата.
Заповядайте.
Моля само да се представяте за протокола.
КАЛИНА ТРИФОНОВА (EVN БЪЛГАРИЯ): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, мисля че предложението идва много навреме, а тъй като точно в момента имаме пример как свободния пазар страда точно поради липса на прозрачност, поради липса на ликвидност и съответно стабилността в момента е застрашена. Имаме пресен пример как изведнъж 5 хил. клиента трябва да отидат на доставчик от последна инстанция, поради неочаквано отпадане на доставчици на даден търговец.
Смятам, че наистина пазарът в България съществува от 10 години, но и досега през тези 10 години не сме постигнали тази необходима прозрачност и това доверие, което всички потребители искат - една предсказуемост, за да могат предприятията да си планират, да кажат какъв ще е разходът за електроенергия, за да могат наистина да си направят плановете, програмите и наистина да бъдат конкурентоспособни.
Днес си направих труда да кликна на борсата в Унгария, за да видя, че там има цени за пикова енергия, има цени за база – не само за всеки час, не само за всеки ден, за следващите седмици до края на годината, за тримесечие, за месеци, а там има продукти включително до 2020 г.
След като имам такава прозрачност, аз нямам сътресението и нямам притеснението, че някой търговец ще дойде при мен и ще ми каже: купувай при мен на тази цена, защото цените ще скочат! Наистина имаме нужда от прозрачност! Наистина имаме нужда от място, където сделките да се сключват по начина да има продукти, да има възможност за двустранни договори, да има така наречените „форуърди“, за да може наистина да се изгражда едно портфолио, да имаш възможност за 24 месеца, за 12 месеца, за 6 месеца, за 3 месеца. Няма да измисляме топлата вода. Но наистина на този пазар, за да върнем доверието обратно на потребителите, имаме нужда от една прозрачност, една устойчивост, една конкурентоспособност между търговци и между производители.
В никакъв случай не смятам, че така ще се застраши интересът на държавните производители, които осигуряват над 90% от енергията на свободния пазар. Защото чухме и такива аргументи – че застрашаваме интереса, че те ще продават под цената. Това нещо няма как да се случи! Когато си направят планирането, когато си предложат продуктите, няма как по този начин – когато създаваш конкуренция и търсене, да продаваш под себестойност. Всичко останало става съмнение, че се търгува по непрозрачен начин и че наистина се нарушава държавният интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Тоест подкрепяте предложението?
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Стаменов?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Аз представлявам едно от дружествата на най-големите консуматори на електроенергия в България.
Ние сме на свободния пазар от 2004 г. и сме едно от първите предприятия на този свободен пазар. Категорично подкрепям предложението и да не повтарям това, което каза досега Калина за нас, но категорично няма прозрачност. Ето и в момента ме питат какъв бюджет да заложим догодина за електроенергия, което е второто ни по големина перо в нашата себестойност. Месечно ние плащаме милиони левове и не знаем какво да отговорим, а аз не съм от вчера на този пазар!
Категорично трябва да има прозрачност, трябва да се възстанови доверието, докато се развие конкуренция на свободния пазар от страна на генерацията.
Искам нещо да допълня. Аз не мога да разбера – ето имаше търг за студен резерв, а в момента от всичките блокове на Марицата има два блока, които не работят. Защо не се реорганизира този студен резерв, при положение че цените са толкова високи на пазара – както на пазара на дългосрочните договори, така и на пазара “ден напред” цените са страшно атрактивни? Как може един блок да седи и да спи, да му плащат 10 лв. и това да го устройва, и всички участници във веригата да смятат, че това е редно? Категорично има така наречен „топъл резерв“, а няма какво да се чака да дойде студена зима и да си скубем косите или каквото и да било. Просто трябва малко организация на пазара, за да се подобри, а в момента категорично има недостиг на мегавати за дългосрочни договори.
Аз не мога да кажа къде са тези мегавати и какво се случва, защото няма доверие и не знаем какво се е продало, какво не се е продало, а в никакъв случай не е в интерес само на потребителите, а е в интерес и на производителите на електроенергия. Защото, нали разбирате, че няма нормален производител, който да се надява, че на пазара “ден напред” ще си продава спокойно мегаватите и ще е щастлив? Може да си остави всеки 5 – 10% от портфолиото за “ден напред”, но не е в негов интерес, както и не е в наш интерес.
Може ли да си представите, че нашата сметка е за милиони левове и ние ще чакаме да си купим от пазара “ден напред”?! Да – може, само ако е много развит пазара. Да, ама при нас не е такъв случая. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Славчо Нейков.
СЛАВЧО НЕЙКОВ (ИНСТИТУТ ЗА ЕНЕРГИЕН МЕНИДЖМЪНТ): Благодаря, господин Председател.
Вчера ние имахме възможност, включително и пред медиите, да изразим нашето виждане по повод конкретната ситуация с „Фючър Ер Ар Джи“ и това, което виждаме в Законопроекта, напълно съответства на нашите разбирания за реформи.
В допълнение към вече казаното бих искал да кажа, че една такава стъпка според нас е ход в правилната посока не само от гледна точка на възстановяване на доверието на потребителите и на производителите, но въобще на целия процес по либерализация, който тепърва ще набира скорост.
В това отношение искам да поздравя и парламента за тази стъпка, защото ние сме в ситуация, бих казал, в която наблюдаваме национален консенсус – и в правителствената програма, и в позицията на регулатора, и сега в парламента се вижда в една посока, която мисля, че е чудесна. Този тип реформи са неизбежни и предложението, което сте направили, е точно в това отношение.
Чисто редакционно, ако не възразявате, предлагам да добавите думата „от“ в ал. 3: „Сделките по ал. 1, които се сключват от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 мегавата, включително от производители…“ Мисля, че ще стане по-добре редакционно, ако добавите това. Но иначе изцяло подкрепям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Записах редакционното предложение и го правя, като мое. Ще го подложим на гласуване преди господин Домусчиев. След това господин Руслан Стефанов.
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ: От името на КРИБ искам да заявя, че ние подкрепяме изцяло така направеното предложение.
Искаме да благодарим предварително на всички депутати, които ще го подкрепят, на всички народни представители, защото това е поредната стъпка към така наречената „либерализация и прозрачност“, към която всички ние се борим и не познавам народен представител, който да не се е изказал в подкрепа на либерализацията и прозрачността.
Трябва да има конкуренция в сектор „Електроенергетика“, както и в индустрията. Аз говоря от името на индустрията в момента, като индустрията работи на свободните пазари при нас. Конкуренцията е основното правило и ние постоянно се изправяме пред конкуренцията и пред изискванията на пазарната икономика, и очакваме да има една конкуренция в сектор „Електроенергетика“.
Радостното тук е, че говорим не само за държавните предприятия, но и за частните такива. Защото наистина всички трябва да бъдат поставени под един знаменател и не трябва по никакъв начин някой да се чувства засегнат и наказан за сметка на другия. Но наистина тези договорени по телефона мегавати, анекси по стари договори, без да минават през каквато и да е интернет платформа, върнати мегавати – знаете за многото случаи, когато търговци си купуват при определена цена и после се договарят, и ги връщат без неустойки, което си е чиста форма на злоупотреба.
Сделките по втория начин, липсата на прозрачност и невъзможност на индустрията, включително гражданите по какъвто и да било начин да прогнозират каква би била цената, това е нещо, което с тази поправка, надявам се, на 90% ще бъде спряно.
Трябва да се помисли много сериозно, като препоръка към Енергийната комисия, относно фалита на търговците и да се създаде някакъв сериозен механизъм за контрол при манипулации и строги санкции от страна на КЕВР, тъй като в момента – говорили сме го друг път с Вас и с Вашите колеги – този контрол изостава. Факт е, че много търговци в момента дължат немалко средства на НЕК, които в един момент с един такъв фалит стават ангажимент на индустрията и стават ангажимент на обществото. Така че при такава пълна либерализация контролът е много важен, който ще се осъществи, а също да нямат възможност различните енергийни дружества да договарят помежду си цени и да спекулират на пазара. Това нещо и в момента се случва, и борсата беше един много удобен инструмент, и всички го знаем – определени количества се пускат през борсата на минимални, а цената върви нагоре и впоследствие през различни платформи се продават на завишени цени.
Не трябва да разчитаме само на Комисията за защита на конкуренцията, но смятам, че трябва да има някакъв по-строг контрол – и от КЕВР, и от Комисията за финансов надзор, и най-важното е да има много жестоки мерки срещу нарушителите. Това е от наша страна. Абсолютно подкрепяме поправките. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря за позицията.
Господин Руслан Стефанов, а след това господин Колев.
РУСЛАН СТЕФАНОВ: Благодаря Ви.
Всъщност преди около 20-на дни в хотел „Балкан“ ние имахме възможност да представим пътната карта за реформа на електроенергийния сектор в България до 2050 г., всъщност за цяла Югоизточна Европа. Един от основните аргументи там и специфично за нас беше необходимостта България да прави непрекъснати постъпателни стъпки, за да изпълни ангажиментите, под които се е подписала в енергийните пакети на Европейския съюз.
От тази гледна точка една от основните стъпки, които бяха отбелязани от хората, правещи моделите в тази посока, е именно необходимостта от въвеждането на една по-голяма прозрачност в българския електроенергиен сектор и въвеждането на по-обективни реферни цени. От тази гледна точка смятаме, че предложението е стъпка в правилната посока, а именно към либерализация на пазара. Но и по-важно е към осигуряване на такива по-прозрачни реферни цени, които да дадат възможност нашите анализи – на българското правителство, на индустрията, на всички анализи, да бъдат базирани на по-обективни цени, а в същото време, разбира се, всички решения по отношение на осигуряване на държавни помощи и регулиране на дългосрочни договори, вече сключени примерно, ако се наложи да бъдат разтрогвани, точно какви трябва да са обезщетенията, които се плащат и биха намерили доста по-добър отговор, ако имаме въведено такова правило.
Бих искал да кажа, че това не е елегантно решение, не е идеално решение, но определено е стъпка в правилната посока по отношение на либерализацията на пазара и по въвеждане на една по-голяма прозрачност – нещо, което ние от много години настояваме да се случи.
Мисля, че в това отношение е абсолютен консенсус, както от страна на Европейската комисия… Между другото, даже мисля, че България е поела ангажимент в тази насока, тоест експертната общност някак си има сравнително ясна перспектива и ние очаквахме това да се случи доста по-рано. Смятаме, разбира се, че тази стъпка трябва да бъде последвана от допълнителни гаранции за липсата на манипулации и на борсовата търговия. Знаете, че всеки пазар изисква своята необходима сериозна регулация, но определено това е доста по-добре, отколкото съществуващата в момента ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Колев.
КАМЕН КОЛЕВ (Българска стопанска камара): Благодаря Ви, господин Председател, дами и господа!
От името на Българска стопанска камара подкрепяме предложението с така изложените мотиви. И с досегашния начин на платформите се декларира прозрачност, но единствено тук ще подчертая, че гаранции за такава прозрачност може да даде Борсата, независимата борса. Разбира се, не без значение е ликвидността, която се осигурява. Има всички предпоставки за това – технически и организационни.
Считам, че при това състояние на пазара е правилното решение, въпреки че може да изглежда административно. От името на Стопанска камара смятаме, че това е точното решение и го подкрепяме.
Извинявайте, господин Председател, има и декларация от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели, където са четирите работодателски признати организации, които също в общ документ подкрепят този подход.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Румен Радев.
РУМЕН РАДЕВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): Естествено, от името на Асоциация на индустриалния капитал се ангажираме също с тази принципна подкрепа. Искам все пак само да направя някои съществени уточнения.
Естествено, че никой от нас не цели по някакъв начин да провокира затруднения във функционирането – чисто функционално говоря, на централите. Ясно е, че най-засегнати ще бъдат двете големи централи: АЕЦ и ТЕЦ – 2. Няма съмнение в това.
Но при всички положения, ако искаме да вървим в посока към постигане на максимална прозрачност и на коректни референтни цени, това е една добра стъпка. Опасявам се, че тя няма да е достатъчна. Тя, разбира се, трябва да се придружи със съществена промяна и изграждане в това число и на капацитет в Комисията за енергийно и водно регулиране, за да успяват да се осъществяват подходящи надзорни функции. Това трябва да доведе и до промени в начина на работа на борсовия пазар.
Самата борса като организация всъщност трябва да се постарае да организира процедури, които да позволят предлагането на подходящи пакети. Предлагането на продукти, които да са адекватни, в крайна сметка, на нуждите ни. Нали разбирате, че особено за по-големите енергийни консуматори не ни е въобще безразлично дали ще им предлагат лотове от на по 20 мегавата, например?
Аз няма как да направя една добра, дългосрочна стратегия. Примерно, това са част от страховете ни, а от друга страна – при нас, като потребители. Тоест има какво да се работи немалко в посока да се направи реално функциониращ пазар, но посоката е правилна. Това е добрата стъпка. Със сигурност някой от нас, някой може да е спечелил в един краткосрочен период от време с подходящ дискаунт от близкия му търговец, но да бъдем откровени – в един по-дългосрочен план в следващата спирала сме били пък в минус. Така че това не поражда стабилност, а това по-скоро поражда опит да установиш контакти и да правиш някакви практики, които не винаги са най-добрите. Ако искаме да вървим към добри практики, към добро, коректно договаряне, това е добрата посока.
Апелът, който имаме и на който държим, разбира се, да бъде придружен със сериозна инициатива и към споменатите други допълнителни промени.
И по отношение на КЕВР – ако се върви в посока на допълнителна регулация от страна на КФН, това е добре. Имайте предвид, разбира се, че там тотално липсва, какъвто и да е административен капацитет. Ние протягаме ръка и сме готови да помагаме на всякакво ниво, на експертно ниво. Заинтересовани сме това да става по начин, който, държа да подчертая, ще обезпечи добрата работа и за споменатите две централи. (Реплика.) Разбира се, по линия на ВЕЦ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за становището.
Тук е председателят на регулатора, господин Иван Иванов. Тъй като няколко от Вас го споменаха, ще му дам възможност да изкаже становище и да отговори на част от зададените въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, българският енергиен и воден регулатор категорично подкрепя тази промяна, която трябва да бъде направена в Закона за енергетиката.
Аз ще се спра върху два аспекта, като първият не беше широко застъпен до момента, а това е състоянието и бъдещето на Българската енергийна независима борса. Вие знаете, че Борсата стартира на 19 януари 2016 г., след продължителни преговори, които бяха водени от БЕХ с Европейската комисия. Беше договорено стартът да обезпечи 300 Мегавата енергия, която се предлага на Борсата в сегмента „ден напред“, приблизително по 100 Мегавата от трите големи енергопроизводителени дружества на БЕХ, а именно „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК. Очакванията бяха, че Борсата бързо ще увеличи своята ликвидност, а това, за съжаление, не се случва.
В момента през Борсата се търгуват дори по-малко от 10% от производствените мощности в страната, които са действащи. В същото време, само преди месец, на среща с турския регулатор бяхме информирани, че в съседна Турция над 30% от енергията се търгува през Борсата. Това, че няма достатъчно ликвидност на Българската енергийна борса, води след себе си други недостатъци.
На първо място, настоява се регулаторът да определи, че трите електроразпределителни дружества, електроенергийните системи на оператора да купуват своите технологични загуби на Борсата. Когато няма достатъчно количество на Борсата, ние не можем да предприемем тази важна стъпка, която е по посока на либерализацията на пазара, а не да бъдем непрекъснато упреквани, че ние определяме някаква цена на ЕРП-та за технологични загуби. Трябва да се купуват на Борсата, но, за да се случи това, трябва да има съответната ликвидност на Борсата.
На второ място, когато количеството предлагана електроенергия на Борсата е малко, това води след себе си висок риск за манипулиране на Борсата, чрез вътрешна информация или директно манипулиране от търговците – участници на Борсата. Този риск значително намалява, ако количеството електроенергия предлагано на Борсата е значително по-голямо.
На следващо място, ако има достатъчно голямо количество електроенергия предлагана на Борсата, това ще ни позволи в следващия етап, който трябва да се реализира след промените в Закона за енергетиката, регулаторът да определи една справедлива и достоверна осреднена цена, която трябва да бъде референтна цена за договорите, за разлика, които ще влезнат в действие с либерализацията на пазара. Когато е малко количеството на Борсата, до голяма степен това ще повлияе в негативен смисъл на определянето на тази цена, която няма да има достатъчно достоверност.
Това е първият аспект и той фактически императивно предпоставя, че предлагането на Борсата на всички тези количества електроенергия – произвеждано, лицензираните производители на електрическа енергия, тоест производители с инсталирана обща мощност над 5 мегавата извън квотите, които те трябва да изпълнят съгласно нашите решения към регулиран пазар, то предоставянето му на Борсата има само положителен ефект. Към това трябва да добавя, че дори ще даде и добър финансов резултат на търговците на електроенергия, които иначе трябва на различните платформи да поддържат обезателно гаранционни обезпечения.
На следващо място, към момента Борсата функционира в два сегмента – „ден напред“ и двустранни договори, както като „континиус стрейдинг, така и като „оукшън“. След промяна в правилата за търговия с електрическа енергия, които утре Комисията трябва окончателно да приеме, ще се даде старт в началото на следващата година и на сегмента в рамките на деня.
Госпожа Калина Трифонова спомена какви разнообразни пакети продукти предлагат борсите в Европа и всичко това постепенно ще навлезе.
И не последно място, на което се спряхме почти всички досегашни участници в дискусията, минаването на енергията през Борсата обезпечава, осигурява прозрачност, конкретност в средата на енергийния пазар и до голяма степен също и равнопоставеност.
Самата Комисия за енергийно и водно регулиране има инструмент да осъществява надзор над борсовата търговия. И този инструмент ще бъде развит благодарение на правилата на РЕМИТ. Това е Регламент 12/27 на Европейския съюз на Съвета на Европа и по причина, че там ясно се разписват ангажименти, които може регулаторът да придобие, за да контролира тази търговия на Борсата. Ние нямаме никакви инструменти да контролираме търговията, включително злоупотребите в търговията с енергия, на платформите на отделните енергийни дружества.
По тази причина, господин Председател, може и още да се говори. Разбира се, ние дадохме своя принос като дадохме и предложение как да бъде формулирана самата разпоредба, и благодаря на всички участници до тук, които изразиха мнението на българския бизнес, който всъщност е най-големият потребител на електроенергия в страната. Аз повтарям, че приемането на тази разпоредба ще бъде една важна крачка напред към либерализацията на електроенергийният пазар в страната. Надявам се да бъде подкрепен от народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други? (Реплика.)
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Няма как да бъдеш против правилата и прозрачност каквато се въвежда с борсовата търговия на електрическа енергия. По-скоро само ще обърна внимание господин Председател, че следим каква ще бъде съдбата на Енергийната борса.
Все пак в Комисията трябва да погледнем – дай Боже, да стартира този механизъм на работа, правилата на Борсата до каква степен ще отговорят на това предизвикателство.
По-добра система, на която да срещнеш продавач и купувач, от Борсата няма, но все пак различни правила за функционирането на Борсата ще направят това. Аз се радвам, че и бизнесът споделя това мнение, защото се вижда, че една или друга близост с властта е моментно състояние, а правилата и редът общо взето са най-доброто решение за една устойчива и конкурентна среда.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само да продължа мисълта на господин Бойчев. Имаме лошия пример с токовата борса в България и затова нека да не смятаме, че като приемем това сме решели всички проблеми. Напротив, отговорността на Комисията се повишава страшно много, за да можем наистина, като говорим за прозрачност, там да има прозрачност, а не да се получава легализиран начин на търговия под масата, грубо казано.
Ние ще го подкрепим това предложение, но също внимателно ще следим какво става с Борсата. Ще следим и начина на нейното бъдеще, като място в цялата държавна структура – къде ще бъде, към кого ще се прикачи. До голяма степен това не зависи само от нас, това зависи и от Комисията, това зависи и от разговорите с Европейската комисия, по начина по който това ще се формулира. При всички положения ще бъдем много стриктни, за да не се получи по нашенски: опитваме се да го направим по-добре, а става както винаги.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: В интерес на истината аз смятам, че това определено е добро предложение, в правилната посока, въпреки че винаги съм бил от страната на тези, които продават електроенергия и много пъти съм бил обвиняван, че продавам нечестно и под масата, което никога не е било вярно, но АЕЦ „Козлодуй“ няма да има проблеми с предложенията на Борсата.
Само трябва да се има предвид, че такива големи количества като се пуснат на нашата Борса, те ще окажат влияние на цените в целия регион. Ние сме имали случаи, пускаме търг за шест месеца 500 мегавата от „Козлодуй“ и на Борсата в Унгария цената пада с 2-3 евро. Това неминуемо ще окаже влияние. Все пак аз не зная, производителите ги няма да се защитават, може би шефът на БЕХ трябва да каже нещо. Определено смятам, че може да има проблем от тази промяна в Закона – с „Марица Изток 2“. АЕЦ „Козлодуй“ няма проблеми, защото по принцип себестойността на електроенергията от „Козлодуй“ е ниска и цените, каквито и да са, то централата винаги работи на печалба.
В случая може би КЕВР трябва да помисли за квотите от „Марица Изток 2“ за регулирания пазар, защото все пак те не могат да работят на загуба. Ако работят на загуба, държавното предприятие не фалира, но дълговете се увеличават – просто не е нормално. Така че там може да има проблем – при гарантирано изкупуване за регулирания пазар от „Марица Изток 2“, и да останат по-малки количества за продажба на Борсата нещата няма да бъдат…, не трябва да има отрицателен ефект от това.
Но и подкрепям колегите, които казаха, много е важно, добре, решаваме прозрачно през Борсата, много е важно да има и контрол в залата на Борсата, дали търговията през Борсата е прозрачна, а не е търговия под масата, защото там също може да има такива възможности.
По всяка вероятност ще има и за в бъдеще, а въпросът е да има такъв контрол, че тези шансове да намаляват. Това е.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов. Господин Иванов.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на производителите от тази група, аз, първо, ще кажа какво е тяхното мнение. По принцип те не са непременно „против“ тези нови правила, които може би ще бъдат приети, но тяхното настояване е, ако може, да бъдат приети в един по-пълен пакет по отношение на либерализацията.
От страна на БЕХ вече мога да говоря лично в качеството на изпълнителен директор на БЕХ, аз приветствам възможността тези правила да влязат възможно по-бързо в сила, защото мисля, че е крайно време ние да адресираме съмненията на бизнеса, съмненията на големите потребители, съмненията на част от търговците – по какъв начин се извършва продажбата на електроенергия и, ако смятаме, че организираният борсов пазар е мястото на това, което трябва да се случва и се случва по прозрачен начин, естествено е, че ние го подкрепяме.
От друга страна, както беше заявено, ние вярваме – чрез увеличаване ликвидността на Борсата, че ще имаме действително една честна обективна цена, която да бъде рефер в бъдещият процес на либерализация. По този начин ние наистина мислим, че цената, която ще се определя на платформите на Българска независима електроенергийна Борса ще бъде достатъчно адекватна и ще може да служи за определяне в бъдеще за разлики, които трябва да се доплащат, ако се приеме моделът за договори за разлика или какъвто и да е тип компенсации в бъдещия модел на либерализацията.
Също така, понеже беше отбелязано от господин Генов, възможността ТЕЦ „Марица Изток 2“ да изпадне в затруднение, нека да не забравяме, че включително от 1 юли тази година регулаторът успя да увеличи квотата за регулиран пазар на близо 300 хиляди мегаватчаса, а предходното решение беше за около 100 хиляди за предния регулаторен период, ако се не лъжа.
Отделно от това ТЕЦ „Марица Изток 2“ в последните години изцяло реализира продукцията си на свободния пазар. Цените се променят всяка година и е трудно да бъде предвиден в каква посока ще тръгне пазарът. И действително те са изложени на пазарния риск в много по-голяма степен в сравнение с други производители, с други топлоцентрали, които имат дългосрочни договори за изкупуване, но мисля, че поне част от тези опасения са адресирани от регулатора в текущото решение.
Аз се надявам, че и в бъдеще регулаторни решения по отношение определяне на квотата за обществения доставчик, то ТЕЦ „Марица Изток 2“ ще получи адекватна част от количества, които произвеждат на годишна база.
Също така смея да твърдя, че в момента пазарната конюнктура е благоприятна за производителите, понеже цените на свободния пазар са доста атрактивни и са в полза на тези, които произвеждат енергия. Дори смея да твърдя, че цената, която е определена в частност за ТЕЦ „Марица Изток 2“, мисля, че беше около 76 лв. за мегаватчас. В момента на дългосрочна база може да бъде постигната доста по-висока. Ако се не лъжа, днес дори трябва да има организирани от тях търгове на платформите на Българската независима електроенергийна борса с начална цена 79 –80 лв. за базов продукт. (Реплики.)
Да, в момента сме декември, но аз говоря за шестмесечна и за годишна база.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За 2018.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Да, за 2018 г. Отделно от това аз вярвам, че, ако енергията е на борсата производител с гъвкавостта на ТЕЦ „Марица Изток 2“ би могъл, за разлика от АЕЦ „Козлодуй“ да предложи и друг продукт, който е атрактивен за търговците и купувачите – тъй наречения „пиков продукт“, който, както бе отбелязано от госпожа Трифонова, за момента липсва от платформите. Това естествено означава, че и самата Борса в допълнение трябва да развие част от платформите, или част от продуктите, които да се предлагат на пазара, организиран от самата нея. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Господин Ерменков има редакционно предложение. Не виждам други колеги.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз искам да обърна внимание на същият този § 38, т. 3, която гласи: „В чл. 206, ал. 1 цифрата „200 000“ се заменя с „20 000“.“
Колеги, говорим за повишаване на прозрачността и всички сме за това, че трябва да се повишава контрола, да се дисциплинират всички тези, които участват в търговията с електроенергия, и изобщо изпълняват лицензионна дейност, и изведнъж им намаляваме долната граница на санкциите. Струва ми се, че няма логика между 20 000 и един милион да бъде тази ножица, защото, първо, създава условия или най-малкото намеци за субективизъм, когато определяш какво ще бъде наказанието – на едни 20 000, а на други един милион.
И второ, струва ми се, че в цялото това предложение най малкото, което трябва да се направи, ако наистина е задължително да се направи, това да не се прави сега, а да отпадне от този текст и регулаторът да ни информира какви са точно мотивите, какво е точно въздействието, което това ще окаже върху бъдещата дейност, и по какъв начин ще се отрази на дисциплината на предприятията, защото така написано тук някак си виси във въздуха.
Не за нещо друго, но пак казвам, че имаме вече един опит от 2014 г. от един председател на регулаторен орган, когато едни актове бяха писани в една сума, а наказателните постановления бяха сложени по минимума след това и знаете какво се случи.
И вторият въпрос, който силно ме притеснява, е, че ако всички приходи, които реализираше КЕВР, влизаха в неговия бюджет, а не отиваха в държавния бюджет, нямаше да имаме такова предложение. Нали така, господин Иванов? Нали? (Реплика.)
Така че предлагам точка 3 да отпадне до момента, в който Комисията, ръководството или господин Иванов, лично не ни информират в един достатъчно подробен материал какво се е случило досега, каква е практиката и защо се налага това да се случи по този начин сега.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, ще Ви дам думата сега.
Аз, като един от вносителите, мога да поясня, че намаляването на минималния размер на санкцията бе по предложение на регулатора. Обсъдихме това предложение с колегите народни представители, а на този етап не успяхме да постигнем консенсус за разлика от всички останали текстове, за които се обединихме до голяма степен.
Така че ще Ви помоля да ни дадете повече аргументи и също така да отговорите на въпроса: настоявате ли точно в този момент, или е възможно в някои от следващите промени да бъдат намалени тези санкции, ако смятате, че това е правилно?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще апелирам господин Ерменков да оттегли предложението си за отлагане на точка трета и ще кажа конкретно какви са нашите съображения, поради което ние предложихме да се включи тази поправка. Ще отбележа, че този праг – 200 хиляди, беше гласуван от Народното събрание в началото на 2015 г., когато имаше сериозно нарушение с много голям обществен ефект от „Енергопро“ по отношение на сроковете, в които те трябва да представят фактури и така нататък.
Един такъв праг от 200 хиляди е напълно разбираем за трите големи дружества. Имам предвид ЧЕЗ, „Енергопро“ и EVN. Но в същото време регулаторът наблюдава, контролира и санкционира работата на една голяма група енергийни дружества. Има например съвсем дребни газоразпределителни дружества, които извършват газоразпределение само в една община. Активите на такива дружества са в пъти – да не кажа 10 пъти, по-малки от тези 200 хиляди и става така, че ние се лишаваме от инструмент да санкционираме тези малки дружества.
В същото време промяната от 200 хиляди на 20 хиляди по никакъв начин не намалява възможността големите енергийни дружества и въз основа на техните приходи Комисията да изчислява пропорционално – примерно 10% от тези приходи – и да ги санкционира със същата санкция от 200 хиляди. Но Ви моля да ни дадете инструмента да санкционираме малките дружества, защото в момента ние сме направо в невъзможност, ако съвсем дребно дружество да го санкционираме с глоба от 200 хиляди. Това означава да фалира и да спре подаването на природен газ в съответната община, след което хората ще излязат и ще застанат срещу КЕВР. Защо ние сме наложили такава глоба? Уверявам Ви, че това не е с цел намаляване на нашата строгост по отношение на извършено нарушение в целия спектър на енергетиката.
И понеже съм взел думата, само да отбележа по повод на изказването на господин Генов – и не само неговото. Ако се приеме промяната – не говоря вече само за тези тук 220 хиляди, а промяната в основния текст на този параграф, Комисията за енергийно и водно регулиране действително ще има много по-големи отговорности в предстоящите промени в Закона за енергетиката, които подготвя Министерство на енергетиката. Ще има цял пакет от мерки, свързани с нашите правомощия, като ще се разширят разследващи функции, които ние в момента нямаме. Ще има разследващи функции при манипулация на борсата и при изтичане на вътрешна информация, за злоупотреби на борсата, както и пакет от строго разписани наказателни разпоредби, за да можем действително да осъществим този контрол върху борсата, който е много необходим, при положение че през него вече се търгува такова голямо количество електроенергия и да не допуснем пък на борсата да се случи това. Имало е злоупотреби, но ние нямахме никакви правомощия да разследваме тези злоупотреби до момента. Затова такива промени трябва да бъдат направени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Славчо Ненков поиска думата и след това пак господин Ерменков.
СЛАВЧО НЕНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз във връзка с коментара на господин Ерменков. Той е човек с когото сме работили, аз много трудно намирам аргументи да му опонирам, но в случая, мисля, че имам.
Първото нещо, което е – чл. 206, е общият текст, свързан със санкциите.
По този текст, условно казано, дори и големи дружества могат да бъдат фалирани, защото такава санкция може да бъде наложена, например, за несвоевременно отчитане на електромер. Като има 10 несвоевременно неотчетени електромера, ето ги два милиона, които идват автоматически, защото регулаторът няма право да слезе под тази граница, тъй като тя е фиксирана в Закона. Така че действително трябва да бъде преоценена минималната граница.
Вторият ми аргумент е свързан с това, че господин Иванов съвсем правилно акцентира, че промените, които Вие предлагате са свързани с търговията с либерализацията. В това отношение, когато се правят промени по отношение и на РЕМИТ, там могат да бъдат предвидени по сериозни санкции във връзка с манипулацията на пазара.
По стечение на обстоятелствата се занимавах със сравнително законодателство и в това отношение искам да Ви кажа, че в десетината страни – членки на Европейския съюз, на които съм разглеждал проблема със санкциите, България е водеща по отношение на минимална граница. Дори в страни като Австрия, такъв тип минимални санкции няма, дори по отношение на РЕМИТ. А в случая, пак казвам…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря господин Ненков.
Успяхте да убедите господин Ерменков, чух го тук покрай мен, че се съгласи с Вас.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз разбирам, господин Иванов, Вашите притеснения, които са, но пак казвам, някак си, може би в името на консенсуса – за да не влизаме в дреболии по числата, ще си оттегля предложението.
Но този път Ви предупреждавам, че ще следим много внимателно как се отнасяте с тази долна граница, а не за друго, защото, пак казвам, един път набеден, че е извършено нещо, което не е както трябва, за цял живот ще си носи срама.
Извинявайте, че Ви го казвам, но Вие ме разбирате за кой случай и какво говоря – за 2014 г., да не влизаме поименно, и в тази връзка наистина си оттеглям предложението това да отпадне. Но мисля, че колегите също ще подкрепят това, което казвам – говоря Ви като член на Подкомисията за наблюдение на дейността на КЕВР, то този път ще бъдете под много строго наблюдение в това отношение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ерменков.
Присъединявам се към казаното от господин Ерменков и обръщам внимание, че санкциите преди няколко години и само в рамките на едно заседание ги вдигнахме 10 пъти. И, ако видим опасност да бъде ощетен интересът на потребителите, със същата скорост ще ги вдигнем отново 10 пъти. Така че се обединяваме около това, че ще приемем засега намалението на минималната санкция.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Във ВиК сектора санкцията започна от 20 хиляди. За нас като регулатор не е и приемливо 10 пъти да е по-ниска долната граница във ВиК сектора, с които санкционираме ВиК операторите, а в енергетиката да е 200 хиляди,…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Убедихте...
ИВАН ИВАНОВ: … но заедно с това Ви уверявам, че ние по никакъв начин няма да намалим и нашите изисквания.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Убедихте ни. Благодаря.
Предлагам да преминем към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване редакционната поправка предложена от господин Ненков, формално от мен, защото само народни представители могат да правят такива предложения: в ал. 3 думата „включително“ и преди думата „производители“ да има „от“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Редакционната поправка е приета.
Сега подлагам на гласуване създаването на нов § 38 подкрепен от Комисията по предложение на народните представители Делян Добрев, Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Текстът единодушно е приет.
По параграф 38 има Предложение от народните представители Делян Добрев Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 39.
Изказвания? Няма.
Който е „за“, колеги, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Законопроектът заедно с последния § 39 в новата номерация е приет.
Благодаря на всички за участието в заседанието. Получихме широка подкрепа по отношение на основните текстове, свързани със Закона за енергетиката, за което благодаря. Надявам се тези текстове да доведат до, наистина, много по-висока прозрачност на пазара на електроенергия в България. Благодаря Ви.

(Закрито в 15,14 ч.)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев




Стенограф:
Мария Петрова