1. Изслушване на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Националната агенция по приходите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ във връзка с покупко-продажбата на активите на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения


П Р О Т О К О Л
№ 14

На 1 март 2018 г., четвъртък, се проведе съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Националната агенция по приходите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ във връзка с покупко-продажбата на активите на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.

* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум.
Предлагам да започнем днешното заседание.
Добре дошли на всички гости!
Дневният ред на съвместното заседание на Комисията по енергетика и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, е следният:
1. Изслушване на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Националната агенция по приходите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ във връзка с покупко-продажбата на активите на ЧЕЗ Груп в България.
2. Разни.
Междувременно сме получили писмо от „Инерком“. Ще Ви прочета част от него, за да мотивирам едно процедурно предложение, което имам във връзка с прочетения от мен дневен ред.
„Уважаеми господин Добрев, членове на комисиите! Благодаря за любезно отправената покана за участие в съвместното заседание на парламентарните комисии, посочени по-горе. Подчертавам, че за мен като краен собственик на „Инерком“ ЕАД, така и за моите консултанти, и за всички други участници в процеса, е от изключителна важност да отговорим на обществените очаквания за прозрачност на разглежданата сделка.
Договорът съдържа изрична клауза за конфеденциалност, която създава валидно задължение на „Инерком България“ ЕАД, да пази строго конфиденциална всякаква информация, свързана с активите, обект на продажба, страните по сделката или самите уредени в договора транзакции. Ето защо настояваме достъпът до участници в тази част от заседанието, която касае сделката, да бъде ограничен до лицата, които съгласно устройствените правила на Народното събрание могат да получат такава информация при условията на служебна конфиденциалност, без възможност за присъствие на лица, които не са в положение да получават такава информация, без съответните задължения за съхранението ѝ.
В тази връзка предлагам към първа точка да прибавим втора точка „Закрито заседание“, която да последва всички изслушвания и в която евентуално да бъде споделена информация, която трябва да се съобрази с това, че е поверителна. В тази втора точка „Закрито заседание“, да изслушаме както чувствителната информация по отношение на компанията „Инерком“, така и, ако има други представители на агенции, на комисии, на държавни агенции, на разузнаване и така нататък, които счетат, че искат да предоставят на народните представители информация, която е с чувствителен характер, да го направят съответно във втората част на заседанието.
В тази връзка дневният ред да бъде:
1. Изслушване на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Националната агенция по приходите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“ във връзка с покупко-продажбата на активите на ЧЕЗ Груп в България.
2. Закрито заседание
3. Разни.
Има ли други становища?
Имате становище – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Много моля, нека да разделим нещата на две.
Ако госпожа Върбакова иска да ни каже нещо закрито, нямам нищо против това да бъде точката закрита, защото е нейно право да има нещо, което е закрито, но само това да бъде закритата част. Всичко останало според мен трябва да бъде открито, защото интересът е публичен, хората са вече запознати. Едва ли има нещо ново, което ще се чуе в цялата тази сага, която вече тече от една седмица. Поради тази причина, предлагам като втора точка „Закрито заседание“ задаване или споделяне на чувствителна информация от госпожа Върбакова – нищо повече.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно това предложих и аз, господин Ерменков, дори нещо повече, в първа част на първа точка, мисля да дам първо думата на госпожа Върбакова, така че тя да представи информацията, която не е чувствителна и едва след това, да изслушаме останалите институции.
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Аз бих искал да получа отговор на въпроса преди да гласуваме статута на заседанието. В писмото си до Вас, което прочетохте, госпожа Върбакова посочва клауза за конфиденциалност, а в същото време се твърди, че договорът е сключен в условията на чешкото национално законодателство. Ако тя се основава на чешкото законодателство, ние нямаме никакъв проблем, с всички присъстващи тук, да чуем всичко, тъй като сме български депутати, български граждани и по българското законодателство можем да го чуем.
Нека да чуем договора в условията на кое законодателство и на какво тя се позовава в случая. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги имат ли желание за отношение, предложения?
Господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз мисля, че господин Добрев направи много точно и ясно предложението за закритата част, първо, по отношение на това по кое законодателство е договорът, не мисля, че има кой знае какво значение в конкретния случай дали е чешкото, словашкото, руското, палестинското или което и да е.
След като в договора, в който участва госпожа Върбакова като страна, без значение по кое законодателство, има спрямо нея такива задължения, то тя е длъжна да изпълни тези си изисквания.
Второ, с което приключвам. Бяхте коректен като обявихте, че – да, втората част в тази част по изричното настояване на госпожа Върбакова ще гласуваме да бъде закрито и няма възражения, поне от Господин Ерменков, но, ако представителите на институциите, които са тук, след като си направят изявленията, обявят, че искат да споделят класифицирана информация, това беше условието. В тази част и само за тази информация да бъде закрито, Мисля, че това е резонно и не би трябвало някой да има против. Другият вариант е да не изслушаме всички тази информация. Нищо ненормално няма, ако обявят, че желаят да поделят такава, може и да няма такава, поради което предлагам да гласуваме Вашето предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Не виждам други колеги народни представители, които искат да вземат отношение.
Подлагам на гласуване дневния ред, с направената от мен корекция, за Комисията по енергетика.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно в Комисията по енергетика.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подлагам на гласуване, така предложения дневен ред, от Комисията за контрол на службите.
За – 5, против и въздържали се няма.
Дневния ред е приет и от нашата комисия.

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Започваме с първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, АГЕНЦИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ И ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТА НА АКТИВИТЕ НА ЧЕЗ ГРУП В БЪЛГАРИЯ.
По първа точка от дневния ред както вече заявих, ще дам думата, първо, на госпожа Върбакова, за да представи информацията, която желае и която може, защото имайте предвид, че все още сме в откритата част на заседанието.
Госпожо Върбакова, имате думата. Разбира се, ако искате част от вашия екип да допълни формацията, която Вие предоставяте, трябва само да ми дадете знак. Благодаря.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми депутати, уважаеми представители на медиите, първо, честита баба Марта! В последните седмици Вие бяхте свидетели, а ние потърпевши от безпрецедентната яростна кампания, насочена срещу една коректна и изрядна пред държавата българска компания, каквато е нашата „Инерком“. Това се случва, защото сме избрани сред множество кандидати, да сключим договор за продажба на дружествата, притежавани от ЧЕЗ АС (изговаря АЦе) в България.
Свидетели сме на един политически икономически шантаж, целящ спирането на една абсолютно законосъобразна сделка и на груба на меса в инвестиционните намерения на нашата компания.
Яростното политизиране на продажбата на дружествата, притежавани от ЧЕЗ АС (изговаря АЦе) в България, достигна до степен на сатанизиране. Различни политически сили, фактори институции, видяха в тази сделка единствено и само възможност за повишаване на политическите си рейтинги и за трупане на дивиденти, за раздухване на страхове и съмнения, за тиражиране на спекулации. Трябва да признаем, че когато преди повече от година, подготвихме документите за участието си в тази процедура, водена от най-добрите световни и европейски стандарти, сериозно подценихме ролята на политическата интрига в тази ситуация, подценихме възможността да бъдем атакувани от нашия конкуренти, които искат да провалят за сделката и да я обърнат в своя полза, но не по законов ред или чрез открито и прозрачно състезание, а чрез оказване на политически натиск в България и в Чехия. Атаките срещу нас са и заради икономически интереси на вече отпаднали от преговорите кандидати, които не искат честно състезание, конкурентни предложени и законосъобразни действия. За да получат изключат тази сделка, те искат да спечелят по служебен ред, задкулисно чрез оказване на политически натиск както върху нас, така и върху дружеството – продавач ЧЕЗ АС (изговаря АЦе), изкривявайки медийната среда, тиражирайки откровени лъжи и инсинуации.
Ние и нашата компания „Инерком“, бяхме набедени за лошите в една политическа икономическа постановка. Това е сценарий, в който категорично отказваме да участваме.
Днес сме тук, за да отговорим на въпросите Ви, които тревожат обществеността, медиите, политиците. Ще Ви разкажем кои сме ние, коя е компанията ни, и с какво се занимаваме през последните 10 години, защо именно ние сме избрани за купувач на ЧЕЗ сред останалите кандидати. Искаме да опровергаем съмненията, че нямаме професионална биография, капацитет и финансови възможности за обезпечаване на сделката, да покажем, че имаме ясни и конкретни инвестиционни намерения и подготвен екип. Държим да защитим доброто си име и ще отговорим на всички спекулации за грозните квалификации и определения, които бяха отправени към нас и нашите дружества. Преди всичко, дължим това на хората, институциите и банките, с които работим. Убедени сме, че това е наше законно право и единствено правилно и отговорно поведение в тази ситуация.
Също така, категорично искаме да заявим, че с нашите адвокати ще прегледаме всички изявления, обидни квалификации, откровени лъжи и инсинуации, които бяха тиражирани по наш адрес, включително и от най-високо политическо ниво. Ще търсим правата си и по отношение на всички последващи спекулации и лъжи. Няма да допуснем да ни превръщат в марионетка, да тиражират слухове, че сме подставени лица или че участваме в схеми за скрито придобиване. Който твърди подобни неща, ще трябва да ги докаже в съда. Подобни лъжи волно или неволно обслужват корпоративните интереси…
РЕПЛИКИ: Каква е тази наглост?
ГИНКА ВЪРБАКОВА: … на влиятелни кръгове.
РЕПЛИКИ: Наглост! Каква е тази наглост?!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, моля Ви за ред в залата.
Госпожа Върбакова е говорила 3-4 мин., да ѝ дадем поне пет минути! Благодаря Ви.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Молим уважаемите депутати… (Реплики.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Върбакова, Вие имате думата, заповядайте.
ГИНКА ВЪРБАКОВА. Благодаря Ви.
Молим уважаемите депутати и медии да потърсят с ресурсите, с които разполагат, причините, финансовите интереси и злонамерените участници в този шантаж.
Въпреки произнесените тиражирани лъжи, ние сме готови да се срещнем с президентската институция, с политическите централи, с представителите на правителството, с парламентарните комисии, с една единствена цел – да кажем истината, да оставим фактите да говорят, да успокоим обществеността, политическата и медийната среда.
Сега фактите по сделката. Предварително искам да кажа, че всеки един от кандидатите в тази процедура, има подписан договор за конфиденциалност с изключително рестриктивни и строги клаузи, които забраняват оповестяването и коментирането на детайли, свързани със сделката. Ако попитате друг участник в същата процедура каква е структурата на финансирането на неговата оферта, той няма да Ви отговори. Никой от кандидатите няма да наруши договора си за конфиденциалност. Информацията за механизма за финансиране на сделката, за банковите институции, ангажирани в нея, може да бъде предоставена единствено, когато законите изискват това. Неизпълнение на договор за конфиденциалност при сделка от подобен мащаб, може да предизвика прекратяване на договора за продажба и отправяне на претенциите за вреди към нас.
Изискването за конфиденциалност на сделката е утвърдена световна бизнес практика във всички големи международни сделки, каквато е и тази.
Участието ни в преговорите за закупуване на дружествата, притежавани от ЧЕЗ АС (изговаря АЦе) в България започна преди повече от година. Цялата процедура по сделката и всички преговори, се водиха в Чехия, съгласно чешкото законодателство, а договорът за покупко-продажба се сключи до английското право. Всички разговори са водени в централата на ЧЕЗ в Прага не по министерства, не по политически кабинети. Не сме търсили разговори и контакти с нито един български политик, нито с един представител на българското президентство. Едва тази сутрин се запознах с министър-председателя господин Бойко Борисов.
Във връзка с проведените разговори с господин Борисов и в резултат на разразилата се дискусия, искам да обявя, че ние сме съгласни да включим държавата в сделката, така, че тя да има контрол върху електроразпределителното дружество за в бъдеще, така че да има възможност и да даде възможност на крайните потребители да бъдат сигурни.
В нашия договор за покупко-продажба е поета дългосрочна забрана за промяна на собствеността и по тази причина ние ще започнем разговори веднага с продавачите относно възможността да включим държавата в тази сделка.
Наши партньори и наши консултанти по тази сделка са едни от най-авторитетните български и международни компании. Накратко за тях.
Нашият юридически консултант по договора за покупко-продажба е една от най-влиятелните и авторитетни международни компании „Allen & Overy“.
За Ваша информация за 2016 г. според „Thomson Reuters & Discovery Logic“ „Allen & Overy“ са най-голямата адвокатска кантора в света по брой сделки с 1576 транзакции, с общ размер от 1,2 трилиона долара. „Allen & Overy“ са най-голямата адвокатска кантора в света. Именно те осъществиха правната защита на интересите ни по време на преговорния процес за подготовката на договора за продажба на акции между „Инерком“ и ЧЕЗ.
От българска страна за свой юридически съветник се доверихме на една от водещите правни кантори – Адвокатско сдружение „Спасов и Братанов“. Тяхното уважавано адвокатско съдружие, с близо 20 годишен стаж на национално и международно ниво, с изключително богат опит в сферата на корпоративното право, сливанията и придобиванията, трансгранични финансирания и капиталови пазари. „Спасов и Братанов“ осъществиха правен и регулаторен дю дилиджънс, извършиха цялото правно обслужване на процеса и участват в преговорите с продавача.
Нашият финансов консултант по сделката са „Мейн кепитъл“. Това е неависима бутикова консултантска компания в сферата на инвестиционното банкиране, специализирана в стратегическо и финансово консултиране в областта на сливанията и придобиванията, и капиталови пазари.
„Мейн кепитъл“ има доказан опит с международни транзакции и глобални инвеститори и компании, работи с множество инвестиционни фондове и стратегически инвеститори.
„Делойт България“ изготвиха финансовия и данъчен дю дилиджънс. „Делойт България“ е част от една от водещите организации в страната, която предоставя професионални услуги в сферата на одита, данъчно-правни услуги, консултинга, услуги по управление на риска и консултантски услуги в областта на финансите, чрез над 230 местни и чуждестранни професионалисти. Същевременно, процесът по сключване на сделката в Чехия беше наблюдаван и продължително одитиран от няколко от най-големите международни одиторски консултантски компании. Имената и авторитетът на консултантите, с които работим, сами по себе си говорят и дават абсолютна яснота на сделката по закупуване на дружествата, притежавани от дружествата на ЧЕЗ АС (изговаря АЦе) България. Искам да изразя изключителната си благодарност и уважение към тях затова.
Кои сме ние? От лидера на една политическа партия беше зададен въпросът как Гинка от Пазарджик на 43 години може да си купи ЧЕЗ. Мога ли аз да върна въпрос със същия стил: а как може млада дама от село Крушовица на 28 години да си купи „Техноимпекс“? (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Опааа. Кирилов, какво правим сега? (Реплики: „Еееее!“.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Върбакова ….
РЕПЛИКА: Госпожо Върбакова, какво правим сега? (Единични ръкопляскания и възгласи: „Ееее!)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ:Госпожо Върбакова ….
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Ние не можем да си позволим обаче да водим… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Върбакова ….
РЕПЛИКА: Абе, излагате се бе!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги…
РЕПЛИКА: Напишете ѝ по-хубава реч бе, какво е това изявление?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Върбакова, ако може.
Колеги, моля за ред в залата, ще взема отношение, както виждате, включих микрофона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, по процедура.
Господин Добрев, Вие не сте събрали… В българския парламент сме дошли тук, депутати, хора с отговорности... Започвате с частна фирма, която в момента прави, първо, реклама кой я консултирал, кой е пращал картичка за Нова година, не е АЦе, а е АСе, не е офшорка и ошморка… Ако обича, да не обижда народни представители!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Гечев…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вземете се в ръце и водете като парламентарист, иначе ще стане страхотен скандал. Или си изпълнявайте задълженията, или няма да продължим по този начин.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Гечев, Вие не ми позволявате да си изпълня задълженията, тъй като взехте думата, без да съм Ви я дал. Ако искате някой да спазва ред в тази зала, първо го направете Вие.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами, ще си я взимам, разбира се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Върбакова, правя Ви забележка, че Ви дадох думата, за да представите дейността на Вашата компания и Ви моля да не влизате в разправии с народните представители.
По същество, ако обичате. Благодаря Ви.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Ние не можем да си позволим да водим дискусия на подобно ниво, затова ще започнем с фактите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, ако обичате.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Ние започнахме и развиваме бизнес в енергетиката повече от 10 години. Основните инвестиции на дружествата от групата на „Инерком“ са във ВЕИ мощности – производство на зелена енергия, строителство и реконструкция на енергийни обекти и инфраструктура, изграждане и реконструкция на жилищни и офис сгради, разработване и управление на енергийни проекти и решения.
За последните 10 години „Инерком“ се утвърди на българския енергиен пазар като уважавано дружество, коректен данъкоплатец и надежден партньор. Ние сме едни от най-големите български производители на енергия от слънчева енергия. Реализирали сме много проекти за изграждане, поддържане и реконструкция на енергийни съоръжения.
„Инерком“ е произвела над 150 MWh (мегаватчаса) чиста енергия, като за последните пет години оборотът на нашите дружества се е увеличил с над 300% и за последната 2017 г. надхвърля 50 милиона. Активите на компаниите ни са на стойност над 100 млн. лв.
В дейността си „Инерком“ използва модерни и конкурентни технологии.
Компаниите от групата на „Инерком“ допринасят за спестяването на 150 хил. тона вредни въглеродни емисии средно чрез проектите, които реализираме. Ние сме член на Българската фотоволтаична асоциация и Камарата на строителите в България.
Екипът ни се състои от компетентни експерти и професионалисти с отлична квалификация и дългогодишен опит. Един от тях е госпожа Милена Стоева, която днес седи до мен. Тя е юрист по образование, председател е на Съвета на директорите на „Инерком България“. Има дългогодишен опит и експертиза в сферата на енергетиката и електроразпределителните дружества, като е заемала водещи позиции в дружествата на ЧЕЗ.
Подобна информация за нашия бизнес и компании можете да намерите и в папките, които ще предоставим на всички.
Сега ще дам думата на нашите консултанти от „Мейн Кепитъл“, за да могат да Ви обяснят… (Шум и реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Абе, как ще давате думата, госпожо Върбакова? Извинявам се, господин Добрев.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Извинявайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Да, извинявам се на господин Добрев. Ако госпожа Върбакова иска да стане депутат, на следващите избори… Как ще дава думата? Ето, има председател, това исках да вметна.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Извинявам се, господин Председател, за грешката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не се притеснявайте, госпожо Върбакова.
Господин Велков е прав – нито Вие, нито той има правото да дава думата, защото председателствам в момента аз.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Съжалявам.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да изслушаме институциите, все пак имаме много институции, които присъстват тук, и след това да се върнем в откритото или закритото заседание към целия екип на госпожа Върбакова, за да ни дадат повече подробности по сделката.
В тази връзка, присъстващи на днешното заседание, са:
- от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петков – министър;
- от Комисията по енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател;
- от Комисията за защита на конкуренцията: госпожа Юлияна Ненкова – председател;
- от Комисията за финансов надзор: господин Бойко Атанасов – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“; госпожа Петя Димитрова – директор дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“; госпожа Петя Хантова-Георгиева – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“;
- от Националната агенция по приходите: госпожа Галя Димитрова – изпълнителен директор;
- от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: господин Петър Петров – заместник-изпълнителен директор; господин Михаил Владов – председател на Надзорния съвет; госпожа Гергана Славова – директор на дирекция „Правна“;
- от Държавната агенция „Национална сигурност“: господин Димитър Георгиев – председател; господин Емил Захариев – директор на дирекция „Критични инфраструктури“;
- от Държавната агенция „Разузнаване“: господин Драгомир Димитров – председател;
- от Българската банка за развитие: господин Стоян Мавродиев – председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор; господин Николай Димитров – изпълнителен директор; господин Румен Митров – заместник-председател на Управителния съвет и изпълнителен директор; господин Андон Георгиев – съветник; госпожа Христина Тодорова – съветник; госпожа Надя Белчева – главен експерт; госпожа Петя Стефанова – главен експерт;
- от Посолството на Република Чехия: господин Душан Щраух – извънреден и пълномощен посланик;
- от „Инерком България“: госпожа Гинка Върбакова, която вече говори; госпожа Милена Стоева – председател на Съвета на директорите на „Инерком България“ ЕАД; господин Георги Спасов – партньор в Адвокатско съдружие „Спасов и Братанов“; господин Найден Райчинов – адвокат в Адвокатско съдружие „Спасов и Братанов“; господин Илиян Скарлатов – управляващ партньор в „Мейн Кепитъл“; господин Веселин Захариев – партньор в „Мейн Кепитъл“;
- от Администрацията на Президентството: господин Стефан Янев и госпожа Юлияна Димитрова.
Така както е обявено в дневния ред, първо, давам думата на Комисията за защита на конкуренцията, освен ако министър Петкова не желае нещо да каже.
Процедурно предложение – господин Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Добрев, уважаеми колеги! Аз предлагам все пак да сложим някаква рамка какво да кажат като минимум институциите. Това, разбира се, Вие го задайте като Председател, но примерно: от кога има информация за сделката, какви данни са събрани, просто да се върви в една матрица. Много са институциите, ако всяка започне така по-свободно да се изказва, ще стане малко сложно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Прав сте, господин Веселинов, благодаря за това предложение.
Предлагам всяка една от институциите, които ще изслушаме, в рамките на не повече от 10 минути да ни запознае с това какви са правомощията на въпросната институция, свързана със сделката, какви действия е извършила институцията до този етап и какво предстои да извърши във връзка със сделката, която коментираме в момента. Това касае всяка една от институциите, които вземат отношение.
Заповядайте, госпожо Ненкова.
ЮЛИЯНА НЕНКОВА (Комисия за защита на конкуренцията): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Това изложение няма да има за предмет това, което Комисията в бъдеще вероятно ще прави, тъй като до настоящия момент не е подадено никакво искане за концентрация по смисъла на Закона за защита на конкуренцията от фирмата „Инерком“. Това, което мога да кажа до настоящия етап – какво ще извърши Комисията евентуално, ако постъпи такова искане.
Съгласно конкурентното право на Република България всяка сделка между независими предприятия, които придобиват контрол чрез сливане или други правни способи, преминава за одобрение през Комисията за защита на конкуренцията, която осъществява контрол дали има наличие на концентрация, тоест дали контролът ще бъде променен по отношение на пазарните дялове, дали ще има някакви пречки за други конкуренти да навлизат в този пазар, както и законът предвижда, евентуални финансови прегради на тези, които подлежат на нотификация. Нотификацията се извършва след като бъдат проучени всички тези условия, които изисква законът.
Практиката на КЗК досега показва, че са извършени много, доста решения има в този смисъл по отношение на енергийния сектор. Това, което мога да кажа е, че към настоящия момент в Комисията за защита на конкуренцията не е постъпвало искане от заинтересованата страна. След като постъпи такова, същото ще бъде подложено на предварителен контрол, каквото е изискването на Закона за защита на конкуренцията, след което ще се направи обстоен преглед на всички онези изисквания, които предвижда законът и ще се произнесем в законоустановения срок дали има някаква промяна в енергийния сектор.
Тук е моментът да кажа, че преди повече от една седмица Комисията за защита на конкуренцията се самосезира в областта на енергийния сектор като изследване на цените и ценовия пазар в този сектор на българската икономика. Това, отделно от това, което в момента говорим.
Това е засега. Просто очакваме, ако действително има такива намерения, заинтересованата страна да подаде искане. Искането се подава по определен от закона ред, с определените реквизити, които са предвидени в него. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Ненкова.
Давам думата на господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (КЕВР): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията за енергийно и водно регулиране оперира с два нормативни акта, които са касателни спрямо процедурата, която днес е обект на разглеждане в това съвместно заседание. Това са Законът за енергетиката и Наредба № 3 от 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.
Веднага искам да отбележа, че обект на действие от страна на Комисията възоснова на тези два акта – Закона и Наредбата, са енергийни дружества лицензианти, които притежават лиценза за една от различните енергийни услуги, което може да бъде производство, снабдяване, разпределение с електрическа енергия и търговия с електрическа енергия, както и други дейности. В този смисъл Комисията за енергийно и водно регулиране започва дейности за контрол върху тези дружества от момента, когато те придобият лиценза и станат лицензианти. От такъв един момент се изпълняват функции, които след малко ще отбележа.
По конкретния повод, свързан с ЧЕЗ, лицензирани дружества не са нито ЧЕЗ АД, нито „ЧЕЗ България“. Лицензирани дружества, които са под контрола на Комисията са „ЧЕЗ Разпределение“, „ЧЕЗ Снабдяване“, „ЧЕЗ Трейдинг“ и още няколко по-малки дружества. Върху тях и в момента Комисията упражнява както текущ, така и последващ, а и преди това превантивен контрол.
В случая, тъй като все още нямаме финализирана сделка, която трябва да завърши с джиросване на акциите, Комисията за енергийно и водно регулиране не може да разглежда фирмата на госпожа Върбакова като лицензиант. Ние в такъв етап се произнасяме само в два изрично упоменати случая. Първият, е когато се продава обособена част от лицензирано предприятие. Случаят не е такъв. Тези дружества, които Ви изброих, и които са лицензианти, се продават в цялост.
Разбира се, има и още един – втори случай. Това е, когато Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да се произнесе относно процедурата в случая, когато се достига до разделни дейности в самото дружество. Към настоящия момент, когато казвам разделни дейности, ще конкретизирам – когато кандидатът за придобиване на дружеството желае да заложи активи на дружеството. Под активи се разбира материалните активи на дружеството, с които то осъществява лицензионната си дейност. Това е инструментът за осъществяване на лицензионна дейност.
В двата случая изрично, преди да е извършена сделката, е необходимо да постъпи искане до Комисията за разрешаване. Такова искане не е постъпило в Комисията – нито по единия, нито по втория казус.
Искам да уверя всички Вас, уважаеми госпожи и господа народни представители, че Комисията в рамките на нейните правомощия, разписани по закон, ще осъществи изцяло контрола върху лицензионната дейност на тези дружества след смяната на собственика, независимо кой е той. Към момента самата смяна на собственика на дружеството не променя лицензията, нито променя задълженията, които има дружеството за изпълняване на лицензията.
Искам да отбележа, че това не е първият случай на подобна сделка.
Преди няколко години през 2011 г., вероятно не малка част от Вас си спомнят, че Е.ОН продаде своите дружества в България, свързани с разпределение и със снабдяване, на ЕНЕРГО-ПРО. Поради това, че сделката беше извършена, без да се залагат активи, без да се обособяват части, които отделно да се продават, беше извършена продажба в цялост, Комисията за енергийно и водно регулиране просто регистрира новия собственик и продължи лицензионния контрол върху дружествата, като единствено те промениха името си и станаха „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ и „ЕНЕРГО ПРО Снабдяване“.
Само преди два месеца имаме по-пресен пример, когато ЧЕЗ продаде и ТЕЦ Варна. В случая при ТЕЦ Варна имаше единствено смяна на собственика. При това положение Комисията просто встъпи във функции след продажбата, като изиска инвестиционните намерения на собственика и за моя приятна изненада, в момента те се осъществяват и вече Шести блок на ТЕЦ Варна работи и мина 72-часовите проби при енергоносител единствено природен газ, което означава, че към енергийната система на България вече имаме и нови 210 мегавата мощности, като се очаква до 30 юни да бъдат активирани и другите два блока.
Господин Председател, готов съм да отговоря на въпроси, ако има такива от страна на народните представители.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Въпросите ще ги оставим за накрая, за след изслушванията.
Комисия за финансов надзор – господин Бойко Атанасов.
БОЙКО АТАНАСОВ (КФН): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правомощията и задълженията на Комисията за финансов надзор по отношение прехвърляне собствеността на енергийни дружества, се изразява единствено и само по отношение на „ЧЕЗ Разпределение България“ и „ЧЕЗ Електро България“ дотолкова, доколкото те са публични дружества съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Правомощията на Комисията започват от момента, в който вече е сключена сделката, и всъщност имаме ясно дефиниран нов собственик. Тоест, в момента, в който в Централния депозитар се извършат всички операции по сетълмент в четиридневен срок – четири работни дни, съответно купувачът и продавачът имат задължение да информират Комисията за финансов надзор. Оттам нататък ние сме компетентни, единствено и само да започнем действия по отношение на търговото предложение към миноритарните собственици, която вече следи самата процедура. Нямаме законови правомощия да извършваме предварителен надзор, но въпреки това в Комисията наблюдаваме и следим цялата информация, която излезе по темата. Това е, което мога да кажа по въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Национална агенция по приходите – госпожа Галя Димитрова.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА (НАП): Добър ден и от мен!
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Националната агенция за приходите извършва проверки на „Инерком България“ и на свързаните с фирмата физически и юридически лица. Тези проверки се извършват в съответствие с компетентността на Националната агенция за приходите, която, както всички знаете, е свързана с установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски. Тези проверки се извършват на база на цялата информация, с която разполагаме относно приходи, разходи, начислени и платени данъци, и други обстоятелства, които са свързани с установяването на данъците, и на осигуровките. Както знаете, приходите и разходите, и данъците за 2017 г. се декларират с годишни данъчни декларации, чиито срок е края на месец март, така че проверките продължават и към момента.
Надявам се, че никой няма очакване от мен да разкривам данъчно-осигурителна информация, но, ако има допълнителни въпроси с удоволствие ще отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – господин Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (АПСК): Уважаеми господин Председател, нека да започне председателят на Надзорния съвет.
МИХАИЛ ВЛАДОВ (Надзорен съвет): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В изпълнение на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества, одобрена през 2003 г. от Народното събрание, са осъществени приватизационните продажби на трите ЕРД-та, сега ЕРП-та, като са разделени – Западна България, Югоизточна България и Североизточна България.
Въпросното дружество ЧЕЗ попада в ЕРД – Западна България. Тогава в самата стратегия е предвидено приватизирането на 67% от капитала, с оглед повишената заинтересованост в инвеститорите и привличането на по-добри инвеститори. Приватизацията е осъществена. В самия ход на приватизация и в самата стратегия е уточнено, че не е необходимо и не е целесъобразно да се приложи контролът чрез „златна акция“. В тази връзка 67% се продават и остават 33%, които в самата стратегия е предвидено и изрично е посочено, че в средносрочен план, тоест през преходния период на реформа на електроразпределителния сектор, държавата ще запази собствеността и ще продаде тези 33%.
Следва да се отбележи фактът, че държавното участие в капитала на дружеството е само 33% и като такова, предвид липсата на специални права, уговорени в приватизационните договори или специални права, или в договорите между акционерите, българската държава като миноритарен акционер в тях не би могла да наложи приемането на важни решения относно дейността и изпълнението на сериозни инвестиционни програми. Самият факт, че първото Общо събрание, въпреки, че е предвидено в приватизационния договор да бъде раздаден дивидент, самото Общо събрание взима решение за 2004 г. и 2005 г. да не се раздава дивидент и до момента вторичната приватизация, приватизацията на остатъчния дял, не е раздаван такъв.
В задълженията на купувача по приватизационния договор, които приключват на 31 декември 2008 г., е предвидено ограничение за прехвърляне на акциите в този период. Също така са залегнали социални задължения към персонала. Задължения за съдействане при извършване на следприватизационния контрол и още едно допълнително задължение, купувачът се съгласява да не прекъсва предоставянето на услугите, които дружествата са длъжни да предоставят в съответствие с лицензиите, издадени от ДКЕВР – КЕВР сега, съгласно Закона за енергетиката.
Въз основа на получена от ДКЕВР информация, че за периода от 18 януари 2005 г. до 31 декември 2008 г. не е имало прекъсване или преустановяване на услугите, предоставени от дружествата, съгласно издадените лицензии, е констатирано изпълнение на поетото задължение.
Накратко с оглед на договора и приватизационния договор, който е подписан в края на 2004 г., възможностите за контрол и проверка на ЧЕЗ от страна на Агенцията за приватизация са се изчерпали към 31 декември 2008 г.
Готови сме да отговорим, ако има допълнителни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Държавна агенция „Национална сигурност“ – господин Димитър Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ДАНС): Уважаеми председатели на комисии, дами и господа народни представители! Държавната агенция „Национална сигурност“ в извършването на своите дейности, във връзка със Закона за ДАНС, чл. 4, където са описани нашите компетентности, по отношение на случая можем да кажем, че снабдяването и разпределението не е стратегическа дейност, която да е определена за стратегически обект по отношение на случая. Също така в Постановление 181, дружеството не е част от стратегическите обекти, които са в България. Въпреки това, ангажиментите на Агенцията са свързани с дейности, които се изпълняват по отношение на диспечерските управления и три кабелни направления, които са свързани с доставката на разпределението на съответната електроенергия.
По отношение на дейността, която сме извършили до момента, имаме кратко описание, с което няма да Ви ангажирам на това кои са дружествата в ЧЕЗ, ще мина направо по същество.
През 2014 г. периодично е получавана информация в Държавната агенция „Национална сигурност“ за намерение на ЧЕЗ АС за продажба на активите си в България. Тези действия са свързани с протести от февруари 2013 г., както и с открита от ДКЕВР през март 2014 г. процедура за отнемане на лицензиите на ЕРД-тата извършващи дейност, обществено снабдяване с електрическа енергия.
Във връзка с осъществяваната от ДАНС дейност по чл. 4 от Закона за ДАНС, са планирани и осъществени оперативни издирвателни мероприятия, и са използвани комплекс от разузнавателни способи и методи в хода, на които е придобита разнопосочна информация.
Според придобитата информация през 2014 г. от ръководството на ЧЕЗ са предприети спешни действия по сформиране на работна група от юристи, за извършване оценка на имотите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.
Целта е определяне на активите, които могат да бъдат най-бързо продадени при необходимост дружеството да се изтегли от българския пазар, но действия в тази посока не са предприети от чешкото дружество.
През 2015 г. отново е получена информация, че ЧЕЗ обмисля поетапно преустановяване на дейностите си в България, като се предвижда продажбата на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и запазване на мажоритарния дял в снабдителното предприятие „ЧЕЗ Електро България“ АД, което е основен източник на приходите на ЧЕЗ.
Стартирана е процедура по разпродаване на сгради на дружеството, намиращи се на цялата лицензионна територия, обслужвана от „ЧЕЗ Разпределение България“. Като приходи от продажбата не се превеждат по сметката на дружеството. Разпродадени са аварийна транспортна техника, а сървърите, ползвани от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, са преместени в Чехия.
През май 2015 г. в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е извършен одит от чешки експерти. Описани са активите и пасивите на дружеството, както и вариантите за по-бързо и икономически по-изгодно изтегляне на ЧЕЗ от българския пазар.
През този период като евентуални купувачи на активите на чешката компания в България са руско дружество, както и българо-австрийска компания, които не са установени към този момент. Водени са и преговори между мениджърите на ЧЕЗ АС и представителите на турския инвеститор. Обмисляни са и варианти за продажба на основния пакет акции на „ЧЕЗ Разпределение България“ през фондова борса.
През август 2015 г. е придобита информация, че във връзка с либерализиране на пазара на електрическата енергия в България, ръководството на ЧЕЗ търси варианти да отдели снабдителното дружество чрез „Електро България“ ЕАД от останалите дружества. Причината е очакван отлив от услугите на снабдителното предприятие, докато клиентите на разпределението „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД ще се запазят.
През октомври 2016 г. ЧЕЗ АС отправя предложение до шест чуждестранни фирми за продажба на дружеството от групата в България. Една от фирмите, с която се водят предварителни разговори, е турската „Лимак Холдинг АС“. Интерес към придобиване на мажоритарен дял от „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД и „ЧЕЗ Електро България“ АД е проявен от собствениците на „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД – Атанас Стоилов Бобоков и Пламен Стоилов Бобоков.
От началото на 2017 г. интерес към закупуване на дружеството е проявено от Николай Георгиев Вълканов, румънската компания „Електрика“; Христо Атанасов Ковачки чрез ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД; „ЕНЕРГО-ПРО Варна“ ЕАД; Фючър енерджи“ ЕООД; „Инерком груп“ ЕАД; турската компания STFA Yatirim Holding A.S.; „Елентро“, израелският холдинг, базиран във Великобритания, както и от ISA UK LTD, представлявана от чешки бизнесмен с британско гражданство, който не е допуснат до преговори.
През август 2017 г. е придобита информация, че от ръководството на ЧЕЗ АС е взето решение на 4 септември 2017 г. да се проведат преговори с одобрените кандидати, подали оферти за придобиване на активите на дружеството в България. Според данните сделката предварително е трябвало да се финализира до края на 2017 г.
Предвид факта, че преговорите по продажбата на активите на ЧЕЗ в България се реализират в Чехия, а Държавната агенция „Национална сигурност“ няма компетентности за извършване на дейности извън територията на България, през септември и октомври 2017 г. е осъществена координация с Държавната агенция „Разузнаване“ и Службата „Военна информация“. В резултат на това е предоставена информация за отказ на румънската Държавна компания „Електрика“ за закупуването на активите на ЧЕЗ в България и причините за това.
По отношение интереса на STFA Yatirim Holding A.S. е предоставена информация, че ще се участва в процедурата в консорциум с „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД. На разговори с ръководството на ЧЕЗ в Прага са поканени представителите на ТЕЦ „Бобов дол“ и „Инерком груп“ ЕАД.
Според данните, обявени от ЧЕЗ, сумата за продажбата на акционния дял на компанията в България е в размер на около 360 млн. евро.
По данни на Държавната агенция „Разузнаване“ от ТЕЦ „Бобов дол“ е подадена оферта в размер на 302 млн. евро, която впоследствие е повишена на 360 млн. евро.
Първоначално предложението на „Инерком груп“ е в размер на 290 млн. евро, което на по-късен етап е повишено на над 300 млн. евро.
Според данните двете български дружества са депозирали по сметките на ЧЕЗ суми в размер на 5 млн. евро за участие в тръжните процедури.
По данни на Службата за военна информация най-голям инвеститорски интерес към активите на „ЧЕЗ България“, са заявени от чешката „ЕНЕРГО-ПРО“.
По отношение на обявения за купувач на активите на „ЧЕЗ България“ „Инерком“ е налична следната информация. Тук имаме информация, която е за дейността на фирмата, за седалището на фирмата с представители: госпожа Върбакова, членовете на Съвета на директорите – Пенева, Малина Върбакова, едноличен собственик на капитала „Инерком България“ и „Инерком инвестмънт“ ЕАД с предмети на дейности, на които няма да се спирам. Седалището на фирмата и адресът са: „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72 – едноличен собственик на капитала е Гинка Върбакова, като размерът е 50 хил. лв. Представител на дружеството също е Гинка Върбакова.
Тук имаме информация за фирмите, които са в групата, където също не представлява голям интерес.
В периода 27 юли 2017 г. и 28 септември 2017 г. в ръководството на „Инерком груп“ са участвали чешки граждани Павлина Филипи и Магдалена Мрачкова, както и българският гражданин Боян Миланов. За Павлина Филипи е установено, че от 1 септември 2017 г. е вписана като управител съвместно с Владимир Бойчов Владимиров на „Глобал енерджи дистрибюшън“ ЕООД. Собствениците на „Глобал енерджи дистрибюшън“ ЕООД са чешката „Патронус трети“ СИЦАВ, ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД.
Във връзка с обявената продажба на активите са предприети следните действия. Координация с Министерския съвет във връзка с постъпилата информация от Чехия по отношение към сделката между ЧЕЗ и „Инерком“; координация с Прокуратурата на Република България за наличие на информация и предоставянето й, касаещи физически и юридически лица, имащи отношение към сделката между ЧЕЗ и „Инерком“. В резултат от нея е получена информация, че от извършената проверка е установено наличие на водени в Прокуратурата на Република България прокурорски преписки от 2010, 2014, 2015 и 2016 г. срещу управление на лизингово дружество, което е ощетявано с чуждо имущество, където заемополучатели са от семейство Върбакови. Четири от проверките са прекратени. По две от тях работата продължава, като до момента няма повдигнати обвинения срещу лицата. „Инерком България“ ООД – за фирмата не са установени водени преписки и дела, съобразно информацията, която е предоставена от Прокуратурата на Република България.
В координация с НАП е искано предоставяне на данъчна и финансова информация за дружествата. Ще се съобразя с казаното от госпожа Димитрова да не съобщавам данъчна информация, като по отношение на финансовото разузнаване по международен обмен, до който в момента не са установени нарушения, извършваме проверки чрез използване на специфични способи и методи от инструментариума на Държавната агенция „Национална сигурност“.
Ако има някакви въпроси съм на разположение да отговоря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Давам думата на Държавна агенция „Разузнаване“ – Драгомир Димитров, председател.
Заповядайте.
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ (ДАР): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми журналисти! Господин Георгиев облекчи моята работа, тъй като съобщи данните, които ние им предоставихме, само ще допълня някои.
Предвид приоритетите на Държавна агенция „Разузнаване“, тя работи извън територията на страната. Основен акцент по отношение на ЧЕЗ и икономическата сигурност, е поставен извън страната.
От 2010 г. разполагаме с оперативна информация и първоначални сигнали за намерение от страна на ЧЕЗ – продаване на активите в България.
Според нашите данни намеренията за продажба на ЧЕЗ АС в България датират от месец май 2010 г., като същите се обосновават с цялостна преценка на инвестиционната политика на фирмата, като се разглежда евентуално оттегляне на компанията и от други европейски пазари. От централата на компанията е взето решение за приоритетно развитие на бизнеса, респективно инвестиции с Централна Европа, с акцент върху Чехия и Словакия. Конкретно в България от ЧЕЗ са били притеснени от намеренията на българските власти за преразглеждане на отношенията си с всички ЕРП-та, функциониращи в страната.
Към този момент – говоря за 2010 г. са водени преговори с няколко компании. Най-сериозни са били с ЕНЕРГО-ПРО, но фирмата не е проявила интерес към продажба.
Според наши данни от първото полугодие на 2012 г. интерес за придобиване на ЧЕЗ АС България е имал руски холдинг и американска компания – няма да съобщавам имената на компаниите. В най-напреднала фаза са били разговорите с контролирания от руската държава и „Газпром“ руски холдинг, който се е отказал по икономически причини.
Първоначално обявената цена на ЧЕЗ е била в размер на 240 млн. евро, но според оценки на специалисти по наши данни в бранша чехите са имали готовност за отстъпка в цената до ниво 200 млн. евро или в отсрочка в плащането на част от сумите до период от две до три години.
Придобитите данни за периода 2010 – 2012 г. са предоставени на компетентните държавни институции. Това, което господин Георгиев вече каза, няма да го повтарям, и по отношение на румънската фирма, и по отношение на турския холдинг, и по отношение на кандидатите, които са поканени – двамата кандидати, които са поканени от ЧЕЗ.
Има данни, които за момента не мога да споделя по отношение на сделката. Искам да допълня, че по наши данни, според поръчано на „Кредит суис“ проучване от страна на един от участниците в търга. Активите на чешката компания в България се оценяват на около 225 млн. евро, от което може да се направи извод, че определената от ЧЕЗ продажна цена е силно завишена.
Според данните, с които разполагаме при неосъществяване на сделката – това са стари данни от миналата година, до изборите в Чехия, активите на „ЧЕЗ България“, най-вероятно щели да бъдат придобити от дружество ЕНЕРГО-ПРО – Варна АД, което е било включено като кандидат за участие в процедурата на по-късен етап, след официалния срок за подаване на документите. Последното изречение ще го спестя.
Ако има някакви въпроси – готов съм да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Димитров.
Имах писмено предложение от колегите Таско Ерменков и Жельо Бойчев или Драгомир Стойнев, не си спомням, за покана в Комисията и на Българската банка за развитие. Чух се с господин Мавродиев, той беше в чужбина, върна се предсрочно, за да може да участва на днешната Комисия. Предлагам да му дадем думата и на него, и едва след това да преминем към въпросите.
Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми журналисти и гости на днешното заседание! Въпреки, че за мен е малко странно български банки да участват в подобни изслушвания в парламента, още повече само една от цитираните многократно в медиите банки. Ние като институция, която се ръководи от принципите на прозрачност и от това, че ние сме банка, в която мажоритарен собственик е българското правителство, чрез принципала – министърът на икономиката, въпреки че тя има и друг акционер – частната банка ДСК, сме тук от уважение към българския парламент, от който и аз съм бил част, и да прекратим веднъж завинаги с грозните инсинуации и спекулации по отношение на Българската банка за развитие.
Това, което накратко ще коментирам по случващото се в последните дни и седмици, във връзка с публикации в чешкото издание „Лидове новини“, в български медии, коментари в публичното пространство, ръководството на Българската банка за развитие на два пъти излиза с публични позиции – ясни, точни и конкретни, публикувани на сайта ни и изпратени до всички медии, които съвсем недвусмислено и точно казаха няколко неща.
Българската банка за развитие не е кредитирала компанията „Инерком“, не е отпускала банкови гаранции на компанията „Инерком“ – нито за закупуване на дяловете на дружествата на ЧЕЗ, нито за рефинансиране на заеми към трети лица, включително Европейската банка за възстановяване и развитие. Нито един лев от страна на Българската банка за развитие не е ангажиран с тази сделка. Не са гледани каквито и да е документи, защото такива не са били внасяни от фирмата „Инерком“, съответно не е правен правен, финансов дю дилиджънс, не е разглеждана кореспонденция с Банката, съответно не са правени никакви финансови, кредитни, технически, регулаторни и други анализи, каквито Банката в такива случаи осъществява много прецизно и подробно. Следователно не е анализиран и източник на финансиране, и няма каквито и да е действия по разглеждане на подобна сделка.
Съответно нещата, които ние декларирахме в публични позиции, още веднъж могат да бъдат потвърдени тук пред уважаваната Комисия и пред медиите, че Българската банка за развитие не е кредитирала или издавала банкови гаранции по тази сделка – не защото би го намерила това за лошо, тъй като това е работата на българските банки – да финансират проекти на българските компании, а защото просто пред такъв казус Българската банка за развитие не е била изправена.
Много бих искал да призова и да помоля народните представители, които в последно време вероятно в желанието да бъдат активни и интересни участници в политическия дебат, отправиха квалификации как Българската банка за развитие е излъгала. Надявам се, след днешното заседание, да ревизират тази своя позиция, която вярвам, че е лична, а не партийна, защото Българската банка за развитие е важна институция и нейната репутация трябва да бъде пазена, тъй като това не е партийна институция и всяко едно българско правителство – дали настоящето, или друго българско правителство, оглавявано от друга партия в бъдеще, ще има нужда от Българската банка за развитие и нейната добра репутация.
Направи се спекулация, че Банката за развитие – зад нея стои премиерът Борисов, и ние защитаваме някакви скрити интереси. Тук искам да подчертая, че нито веднъж премиерът Борисов, нито министърът на икономиката като принципал на Банката, не са влияли в ежедневната дейност на Банката по нито една сделка. Впрочем, аз не смятам, че и ръководството на Банката е необходимо да занимава премиера Борисов или принципала с каквито и да е сделки, защото те са предмет на ежедневна и обикновена оперативна дейност на Банката, които тя извършва по свое усмотрение и спазвайки законовата и регулаторна рамка. Съответно има Надзорен съвет, назначен от принципала, който одобрява всички наши сделки над 5 млн. лв. – има такова решение на Надзорния съвет на ББР, така че нито един кредит не може да бъде одобрен без той да мине през Управителен съвет и през Надзорен съвет. Такива решения няма по тази конкретна сделка – нито в Управителен съвет, нито в Надзорен съвет не са разглеждани подобни документи, както подчертах. Следователно подобна спекулация, много бих се надявал и помолил да бъде прекратена и съответно да не истеризираме дебата и да не го профанизираме до степен, в която банковата система да бъде атакувана и подлагана на риск нейната репутация и ефективност.
Българската банка за развитие спазва всички най-добри практики в банковия сектор, както всички останали банки, и тя трябва да бъде ефективна и конкурентна. За целта обаче трябва да има добра репутация. И вярвам, че Вие всички ще помогнете за това. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Мавродиев. Предлагам да преминем към въпроси или, ако искате, да изслушаме екипа на госпожа Върбакова преди да зададем въпросите. (Шум и реплики.)
Въпроси, добре.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев за предоставената възможност.
Още един път да Ви се извиня, че неволно наруших реда, но нека да кажа следното: това е дневният ред, който приехме – изслушване на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, Агенцията по приватизацията, Държавната агенция „Национална сигурност“, Държавната агенция „Разузнаване“ във връзка с покупко-продажбата на активите на „ЧЕЗ Груп“. Никъде не виждам изслушване на госпожа Върбакова. Така че Ви моля да не се манипулира дневния ред, първо.
Второ, така или иначе тя е тук, нека да й кажа, че тя се намира тук в качеството си на човек, който трябва да отговаря на въпроси, а не да задава въпроси, и то с политически привкус.
Аз ще задам няколко въпроса. На някои може да бъде отговаряно – да и не, както господин Мавродиев каза, за да се изчистят нещата около каквито и да е спекулации.
Към господин Мавродиев въпросът ми е само един.
От чешката страна беше изнесено, че Българската банка за развитие рефинансира кредит на Европейската банка за възстановяване и развитие еди-колко си милиона евро, към „ЧЕЗ България“, който става предсрочно изискуем при смяна на собствеността на фирмата.
Моля Ви, само с „да“ или с „не“: има ли такова рефинансиране?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Маврадиев, извинявайте.
Предлагам да зададем всички въпроси, не само на господин Велков, а още на няколко народни представители и тогава да се отговаря.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Разбира се, така ще изчистим нещата.
Госпожа Върбакова, цитирам я, каза: „атакувани от нашите опоненти, за да спечеля сделката“. Ако не е толкова конфиденциално, а вероятно – не е, дали ще посочи тези опоненти, които я атакуват? Защото тук в договора, на който тя се позовава, пише, че на 23 февруари 2018 г. в Прага, Република Чехия, „Инерком“ България, като купувач – от една страна, и „ЧЕЗ Бългериан Инвестмънтс“ – тук, в България, като продавачи, сключиха еди-коя си сделка. Аз не виждам тук представители на част от собствениците, не зная по каква причина. Те си имат офис тук – на бул. „Цариградско шосе“ 159, но нещо ми се струва, че като че ли не се явиха и не зная по каква причина.
И да репликирам леко господин Иванов, дълбоко уважаван от мен. Не се продава, господин Иванов, в цялост, продават се 67%, а за другите някой да казва нещо?! На кого са? Така че тук, господин Иванов, това, което Вие цитирахте, веднага ще Ви кажа, за КЕВР: Съгласно Наредбата за лицензиране на енергетиката, в който чл. 92 е записано, че Комисията дава разрешение за извършване на следните сделки: учредяване, включително особено залог, включително ипотека. Осъществява лицензионна дейност – в случая акциите – както и сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване на сигурността вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие.
В случая 94% са заемни средства – по данни на чешката страна. Само с 6% участва „Инерком“. Нямам нищо против всичко да е… (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.)
Аз не виждам, господин Цветанов, кой би могъл да ме прекъсне. Председателят ще направи забележка.
В тази връзка продължавам с въпросите, тъй като се оказва, че една голяма част процентите са на друг собственик, не е в цялост.
Питам: при тази изразена готовност на „Инерком“ за участие на българската държава – кой в България субект може да участва в тази сделка? Ако някой тук в тази зала има да ми каже кой е, аз ще си оттегля въпроса, но понеже видях професор Тасев тук, той може да каже – има ли юридически субект в България, който да може да купи? Както се каним да го правим, ние нямаме нищо против, държавата.
Имайте предвид и нещо друго, може би не го знаете. Тези активи, които „Инерком“ иска да купи, са собственост на аналога на Българския енергиен холдинг, на БЕХ, на чешкия такъв, а не както тук всички смятат – това е на ЧЕЗ.
Благодаря на господин Георгиев, че той твърде обстойно изложи какво е работила Държавната агенция „Национална сигурност“, а също на господин Димитров, но все пак – той спомена за чешки граждани, които са работили в „Инерком“. Аз бих искал госпожа Върбакова да отговори на този въпрос: кои са тези чешки граждани, с какъв статут са и каква е връзката им с „ЧЕЗ България“ или пък с „ЧЕЗ Прага“? Защото досега беше внушавано, че не е имало никаква връзка и този въпрос не е поставян. Господин Георгиев правилно го постави.
Искам да питам и Драгомир Димитров и Димитър Георгиев. След като съответните служби – тогава беше Национална разузнавателна служба – ДАНС, си е ДАНС, са имали толкова информация, колко на брой информационни материала за външни потребители са изготвили в случая и за кого са предназначени те? Не искам да знам какво пише в материалите, примерно: за прокуратура, за Министерски съвет, за Президент, за Народно събрание, за Комисията по енергетика в Народното събрание – и да проверим дали ги има тук, или ги няма. Тоест, излиза, че службите са работили по случая, знаели са за тези намерения, а сега цялата държава не знае.
Ето Ви въпрос: първоначално „Инерком“ заявяват 290 милиона, чухме го тук от представител на Държавна агенция „Разузнаване“, след това променя офертата си за над 300 милиона. Откъде би могъл той да има информация как се движат цените на активите? И пак ще питам: кой от страна на държавата може да я купи?
Вярно е, господин Георгиев, вярно е господин Георгиев, че съгласно Наредба № 181 от 2009 г., обновявана до 2017 г. – 12 пъти, към Списъка на стратегическите дейности, обекти в сектор „Енергетика“, в обектите въпросната ЧЕЗ я няма, но в дейностите по електропреносната мрежа по електроразпределението го има като дейност. Така че ние не може с това да кажем, че, вижте, това не е наш обект.
Така че, ето това бих искал да получа като отговор на въпроси. Още повече да кажа, и с това приключвам, от писмото на госпожа Върбакова „Инерком“ България, заявяват своята готовност да сътрудничи с Народното събрание и с всички останали регулатори и държавни институции, които имат компетентност да проверяват сделката, но само доколкото това не накърнява законните права – нашите законови права и интереси, един от които е да спазваме условията на нашия договор с ЧЕЗ и „ЧЕЗ Бългериан инвестмънтс“. Къде са Вашите партньори от „ЧЕЗ България“? Те са тук. В момента имам информация, че са се завърнали от Прага. Те в петък, разбира се, ходят, това е тяхно право, и се връщат, но ние не ги виждаме тук. (Реплики.)
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Виждам, че има забележки тук-там. Дано да не стане, доктор Иванов, като с професор Плочев. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Велков.
ЧЕЗ ги няма, защото не са поканени. Госпожа Върбакова и компаниите, които представлява, бяха поканени и за това са тук, затова им даваме и думата.
Други колеги народни представители?
Госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми народни представители, уважаеми гости от институциите и уважаеми журналисти! За нас в този казус е най-важно да защитим правата на три милиона потребители, държавни интереси и националната сигурност.
Смятаме, че в основата на тази сделка от началото до край стои правителството на Бойко Борисов. Господин Борисов само в последната седмица няколко пъти, очевидно от изслушването днес, е излъгал българския народ.
Първа въжа.
РЕПЛИКА ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това въпроси ли са?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Аз имам право и на изказване, а не само на въпроси. (Силен шум и реплики.)
Първо, господин Борисов твърдеше, че правителството няма нищо общо, нищо не знае и едва сега научава за това, което се е случило. Току-що шефовете на ДАНС, на „Разузнаването“ и на „Военна информация“ информираха българския парламент, че имат пълната информация по движението на продажбата на ЧЕЗ от 2010 г. до днес и няколко пъти беше споменато – „Предадени са на компетентните институции“. Тези компетентни институции е Министерският съвет.
Първи въпрос към тях: кога информирахте правителството и по какъв начин предадохте събраната от Вас информация по сделката?
Второ, господин Борисов излъга, че е възложил проверки и те веднага са започнали от: КЕВР, Комисия за финансов надзор, НАП и така нататък – да не ги изреждам всички. Току-що разбрахме от шефовете на тези български институции и органи, че не са започнали такива проверки и нямат никакво намерение да ги започват, защото законът не им дава правомощия, докато сделката не се финализира.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Нинова, спекулирате. Моля Ви, въпросите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Те не могат да започнат такива проверки, тъй като по закон ще ги започнат едва след джиросване на акциите или пък сезиране от страна на двете страни.
Втора лъжа на Борисов, че всички институции проверяват сделката. Никой не я проверява, защото не могат все още. Тоест българските институции към момента са безсилни да направят каквото и да е.
И, трето, Банката за развитие. Господин Мавродиев, суперинтелигентен човек като Вас, бивш депутат, да говорите такива нелепости в българския парламент, е недопустимо. Казвате, че сте дошли тук само от уважение към парламента и че не би трябвало Банката да е тук за изслушване.
Вие Законът за Българската банка за развитие, чели ли сте го? Там пише и обяснява защо сте тук – не само от добра воля, по задължение трябва да сте тук. Защото в чл. 4 пише, че „Банката съобразява дейността си с политиката на правителството на Република България“. (Реплики.)
Да, не се чудете!
Дейност на Банката – приоритетите в дейността на Банката се съобразяват с политиката на правителството на Република България. Затова сте тук. Защото сте единствената държавна банка, която изпълнява политиката на правителството и не е вярно, че не сте длъжни да информирате принципала и правителството за дейностите си, ако изпълнявате закона, както трябва. Първо, това.
Второ, ако твърдите, че нямате никакво отношение към сделката като държавна Банка, значи чешката компания ЧЕЗ чрез своя говорител – да не цитирам изказването му – лъже. Един от двамата лъже! Защото ЧЕЗ казва: „Разполагаме с писмо от Българска банка за развитие, в което Банката декларира интерес на „Инерком“ за рефинансиране на заема от Европейската банка за възстановяване и развитие“.
Да приемем, че говорителят на ЧЕЗ лъже. Господин Мавродиев, Вие имате ли достъп до класифицирана информация? Сигурно имате. Съветвам Ви горещо да отидете в Секретно деловодство на Народното събрание, където има един единствен хвърчащ лист, предоставен от министър-председателя на Република България Бойко Борисов и да се запознаете какво пише там за Вашата Банка за развитие. Не чешкият говорител, българският премиер Бойко Борисов ангажира чрез този документ, който лично внесе в Народното събрание, Българската банка за развитие, държавната банка. Така че този път ще избера да повярвам на господин Борисов, че Банката е ангажирана, а не на Вас, като твърдите, че не е ангажирана.
Изводът ни от всичко това: правителството е знаело. Нещо повече – държавата се е ангажирала по тази сделка чрез държавната банка Българска банка за развитие. Службите са информирали навреме какво се случва. Сега институциите, които трябва да проверяват сделката, са с вързани ръце, тъй като нямат такива правомощия. Тоест държавата, националната сигурност и три милиона български граждани, трябва да стоим и да чакаме благоволението на госпожа Гинка Върбакова, да се поддаде ли на шантажа на премиера да си прехвърли акциите, както тя сама се изрази, че е подложена на политически шантаж, или да не се поддаде и три милиона българи да станат заложници на Гинка Върбакова от Пазарджик. Благодаря Ви, че ме изслушахте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Нинова, мисля, че не зададохте въпрос. Ще го приема като изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Зададох няколко въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И въпроси, и изказване – политическо изказване.
Други колеги народни представители?
Заповядайте.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Добрев, не знам дали не е коректно колеги от други политически сили, ако имат въпроси, защото нашите се натрупаха доста, но след като сте ми дали думата, приемам, че Вие сте преценели какво да правите като ръководещ това заседание.
Аз имам въпрос към госпожа Върбакова, към представителите на ДАР и на ДАНС и един коментар на думите на господин Мавродиев.
В самото начало, тъй като изключително неприятно впечатление ми направи, бих препоръчал съвсем горещо – частните дружества да полагат акцент върху тяхната работа, дейност като такива, и да не правят политически класификации. Същото според мен се отнася и за Българската банка за развитие. Те имат достатъчно много работа, защото импликациите, които усетих в говоренето на господин Мавродиев, говорят за реминисценция на политически неща. Това е просто пожелание. Аз не мога да давам съвети на никого.
Госпожо Върбакова, от Вашия отговор с „да“ или „не“ зависи как да си конструирам въпроса към Вас.
Вие притежавате ли офшорно дружество? То не е укоримо, не е противозаконно – може и да не ми отговорите, но Ви благодаря, че ми отговаряте – Вие не притежавате. (Реплика от Гинка Върбакова. Шум и реплики.)
Вие не притежавате, госпожо Върбакова, офшорно дружество. Правя една декларация. Аз не разполагам с чувствителна, в смисъла на класифицирана информация. Моите източници – казвам го и за председателя, казвам го и за ДАНС, защото вторият ми въпрос е към тях, и ДАР. Аз ползвам – ще Ви изпратя и линкове, ако мога да Ви бъда полезен: „Форбс“, „Блумбърг“, „Ройтерс“ и чешката преса.
Вие, госпожо Върбакова, приемете, че аз съм Ваш критично настроен доброжелател. Това, което ще Ви кажа, може да го коментирате, може да го отречете, а може да отговорите във втората част на заседанието.
Вие не притежавате офшорно дружество, но от съвкупното необходимо финансиране от 512 млн. евро, както аз го смятам на базата на тези сайтове, за които казах, Вие сте заявили собствени по-малко от 4%. Вие не притежавате офшорно дружество – това е за информация и ако мога да бъда полезен от сайтовете към службите, има две офшорни дружества, свързани с трето, които са част от международното разследване „Парадайс партнърс“.
Моят въпрос към Вас е следният: след като Вие не притежавате офшорно дружество, а в сумата на активирания капитал, в който Вие имате участие 3 – 4%, има такива субекти, след малко ще дам информация на ДАНС за банките, които са потвърдили това нещо… (Реплики. Възгласи: „Ееее!“)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Лазаров, колеги, аз давам думата, ако обичате! (Реплики. Шум.)
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Извинявайте, аз съм народен представител и си отговарям за думите и мога да предоставя на всеки линковете от „Ройтерс“, от „Блумбърг“, за които говоря и да бъда полезен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако може да преминете към въпроса, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Ако не ме прекъсвате, разбира се.
Инвестиционните разходи, госпожо Върбакова, са ясни. Имате ли представа, защо тези 67% са обвързани с инвестиционни разходи, тоест с експлоатационни разходи по придобиването на едни активи в сделката и последващо развитие на дружеството как ще бъдат осигурени, защото ние не ги виждаме никъде?
Едно е Вие да купите дружеството, в известен смисъл аз Ви го пожелавам, ако всичко е чисто, но това, което следва, което е три пъти по-голямо като експлоатационни разходи, обвързани с придобиване на едни определени съоръжения на това ЧЕЗ АС, откъде ще бъдат осигурени?
Конкретният ми въпросът ми към представителите на ДАНС и ДАР. Нямам представа дали сте правили доклад до министъра-председателя, нямам представа дали Вие сте се запознали с обстоятелствата по акционерния капитал, който е привлечен, освен този на „Инерком“ – аз не обсъждам „Инерком“, „Инерком“ е българско дружество, искам да Ви заявя следното и ще Ви изпратя линковете, че освен тези две плюс едно, три офшорни дружества, които се цитират в тези три медии, има още три банки – две в Европейски съюз – небългарски, за българските не говоря, които се цитират в медиите, не казвам чувствителна информация, и една банка извън рамките на Европейския съюз. (Реплики.)
Не, Вие го казахте. (Реплики.)
Не знам кой го каза това.
Добре, не е швейцарска третата. (Реплики.)
Няма такова нещо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, за последен път Ви моля да не говорите един през друг.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Важен ми е въпросът, защото искам да направя и да дам един извод.
Господин Георгиев, първата банка „х“ за последните три години е глобена и е загубила дела в няколко американски съдилища. Глобена с над 700 млн. долара, като основните обвинения са заобикаляне на данъчното законодателство, заобикаляне на законите на Съединените американски щати и подбуждане на американските граждани към укриване на данъци.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов, извинявайте, че Ви прекъсвам.
За да не говорим с „х“ и с „у“ – предлагам чувствителната информация да оставим за закритото заседание след това.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това не е чувствителна информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въпросът го зададохте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Извинявайте, аз ще ги кажа после. Съжалявам, аз избирам какво да говоря. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Господин Георгиев, тази банка, която е потвърдили гаранциите по привлеченото финансиране в сделката за ЧЕЗ е и в един от най-големите скандали за ФИФА за раздаване на подкупи, както и другата банка, която е обвинявана от германските и испански власти за ощетяване на техните национални бюджети.
Е, сега, госпожо Върбакова, господин Георгиев, ако Вие имате информация за това и не сте подали доклад, това е Ваша работа, не съм човекът, който да Ви съди – може ли сериозно да разглеждаме предложението на госпожа Върбакова, българската държава по нейно благоволение да бъде забъркана и да бъда част от заподозрените в такава конструкция на сглобено синдикирано финансиране? Според мен това е скандално.
Аз пожелавам успех на госпожа Върбакова и на „Инерком“. Аз лично се радвам, ако има български фирми, които да правят това. Но с това, с което аз се запознавам от медиите, извинявайте, това не е скандално – ние сме на върха на международния скандал по субектите, които аз чета в медиите! В закритото заседание ще Ви ги кажа.
Последният ми въпрос е към господин Мавродиев: знаете ли, кой е Ладислав Кржиж, господин Мавродиев? (Шум и реплики.)
Извинявайте, това е говорителят на ЧЕЗ и нека да не се правим на деца. Никой не пита дали сте дали финансиране, дали е излязъл един български лев. Изпратили сте писмо, господин Мавродиев, това е моето твърдение. Писмо! На чешкия допис. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Не мисля, че можем да държим отговорни или „Инерком“, или българските служби за проблеми на чужди банки, които те имат със закона, и евентуални проблеми, и още повече банките „х“ и „у“.
Господин Кирилов искаше процедура.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Отдавна исках процедура, за да уточним всъщност какво правим. Преди две изказвания Вие казахте – задаваме въпроси, но можем да правим и изказвания.
Аз моля ясно да разграничим какво правим като предпочитам и предлагам да останем на нивото на задаване на въпроси. Поискали сме изслушване, важно ни е да съберем фактите и обстоятелствата.
Разностилови изказвания, въпроси с риторични въпроси, с уж обосновки, но всъщност обобщения, мисля че изкривяват дебата и не можем да се възползваме пълноценно от участието на всички гости. Ако трябва да отделим трета фаза, която да е всъщност обобщение и политически изказвания, но нека се концентрираме върху това да задаваме ясни и точни въпроси без мъгляви препратки, без внушения, без опити за предпоставяне на изводи и точно адресирани. Моля въпросите да бъдат точно и конкретно адресирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков – процедура, след това господин Сидеров и господин Николов въпроси и ще дам възможност за отговори.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз също имам една процедура, господин Председател.
Изслушването не означава: зададохме въпрос, чухме отговор и млъкнахме. Чухме изслушвания и, между другото, ако трябва да бъдем точни, някак си ми се струва, че колегите, които в момента протестират срещу изявленията и обобщенията, които правим – трябваше леко да протестират, когато бяха обидени като институция от самото начало в един изказ, който ни направи шантажисти, политически интриганти и не знам още какво беше като внушение в изказа.
Вместо да чуем в самото начало фактите около фирмата, фактите около това какво се върши, даваха ни се тук характеристики какви сме ние, какво сме правили и на какъв шантаж е била подложена съответната фирма. Затова нека да не нарушаваме свободата на народните представители да изказват мнение, становище и задават въпроси, защото сме се събрали тук не само да чуем отговорите, а да си кажем и нашето мнение по тези въпроси и по тези отговори.
Категорично възразявам срещу въвеждането на каквато и да е била цензура в момента по изказванията на народните представители.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков и ти си прав, както се казваше в един виц, но да уточня парламентарната практика.
Парламентарната практика е да зададем въпросите, да чуем отговора и едва след това да изкажем становища. Така че фазата на въпросите е съвсем ясно отделена от парламентарната практика, от изказването на становища, които обикновено са накрая.
Давам думата на господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Господин Ерменков, абсолютно съм съгласен за свободата на народните представители. Вие ми я нарушихте вече, но няма да се връщам, не съм злопаметен.
Аз ще направя не политическо, а аритметическо изказване, тъй като съм един от по-опитните стари парламентаристи сред Вас.
Въпросът с българската енергетика, продажбата на ЕРП-тата, уважаеми дами и господа, скъпи колеги. Госпожа Нинова не беше тогава в парламента, когато аз съм защитавал правата – как се изрази тя „правата на три милиона потребители и националната сигурност“. Това става от 2005 г. – аз съм от 2005 г. в Народното събрание, и от този момент, в който съм в Народното събрание, съм започнал да защитавам правата на българските потребители и националната сигурност. Как? Внасяйки непрекъснато едно след друго искания да се отнемат лицензите на трите дружества – не говорим само за ЧЕЗ – „Енерго про“ и EVN, преди това E.ON. На няколко пъти съм внасял това искане.
Eдин от случаите само ще Ви приведа като пример. Става дума за 6 март 2013 г.
Ще ми позволите, господин Председател, да прочета мотивите, защото иначе няма как да стане ясно за какво говорим, за каква сделка.
През 2004 г. правителството на Сакскобургготски извърши престъпна приватизация – извинявайте за израза, но така съм написал в мотивите, за жълти стотинки на цената на кабелите по отношение на собствеността на три електроснабдителни дружества в България. За две от тях ЧЕЗ и EVN не се касаеше дори за приватизация, тъй като техните купувачи бяха Чехословакия – като държава, и общината на град Виена. Това по един перверзен начин се наричаше „приватизация“ години наред.
Новите собственици не спазиха основните и най-важни параметри от приватизационните договори – договорени работни места за работници, не се вложиха уговорените инвестиции за комуникация, кабелна мрежа и съоръжения, беше влошено и качеството на услугата. Вместо договорите да бъдат прекратени и лицензионните договори отнети, тъй като бяха налице всички условия за това, правителството въпреки липса на съгласие между основните политически сили прехвърли и на трите дружества миноритарните и така, така.
И сега. През всички тези години – изброявам аз тогава, тези дружества системно нарушаваха българските закони – надписваха сметката за потребителите, подаваха ток с влошени параметри, влошаваше услугата и вдигаше цената на тока.
Само че не виждам госпожа Нинова – излезе. Не я виждах тогава да протестира, когато ние излизахме на улицата – нямаше я там.
Тези дружества – аз предлагам на 6 март 2013 г. – ето какво предлагам:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86 от Конституцията внасяме проект за решение и възлагане в едномесечен срок правителството на Република България да осъществи необходимите действия за отнемане лицензите на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, EVN и „Енерго про“, прекратяване на приватизационните договори с тях и връщане на имуществото им в активите на държавата.“
Уважаеми колеги от БСП, нали аз последните седмици чувам това, че искате да върнете в активите на държавата. Само че как сте гласували тогава на 6 март – от 48 човека в групата Ви, 46 не сте присъствали. Ако бяхте присъствали, заедно с нашите гласове на „Атака“ тогава, може би щяхме да обърнем нещата. Защо Ви нямаше: 46 от 48 души? Госпожо Нинова, питайте Вашите колеги: защо тогава отсъстваха от залата, когато можехме да върнем в активите на държавата тези електроразпределителни дружества и сега да не се занимаваме със сделки, по които даже тука виждам елементи на другарски съд? Защо тогава не присъствахте и защо не подкрепихте „Атака“ да си върнем електроразпределителните дружества в патримониума на държавата, както казва моят колега Шопов много често?
Това беше решението, което щеше да ликвидира проблемите с всички влошавания на услугите, да защити правата на три милиона потребители и да осигури националната сигурност. Ето това е моят въпрос към групата на БСП.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Сидеров.
Господин Николов.
След това давам думата за отговор.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Част от въпросите, които исках да задам, бяха зададени от моите колеги, дори от опозицията, които бяха досега, но аз имам един въпрос към господин Иванов специално и да го приеме даже като сезиране.
По принцип има петгодишни планове за инвестиции на дружествата, които са компонент от цената. Понеже чуваме от ДАНС, че има изтичане на капитали, продаване на активи и така нататък, които могат, разбира се, знаем, че тези дружества във връзка с петгодишния план защитават някаква инвестиционна дейност и започват да събират тези пари и ги завършват обикновено накрая на петгодишния период. Тоест има някакви събрани пари, които би трябвало да бъдат инвестирани.
Мисълта ми е следната. В тази сделка, в един момент да не се окаже, че парите, които са за инвестиции, събрани от всички нас като потребители, да не отидат в „ЧЕЗ Груп“, или като част от системата за плащания между купувач и продавач, а няма да отидат по предназначението. Тоест да видите дали тези пари ще отидат именно по предназначение, именно за инвестиции в мрежата, защото ние в крайна сметка плащаме тези инвестиции и то предварително, за съжаление. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Събраха се въпроси.
Давам думата за отговори. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаше изказвания от едната и от другата страна… (Шум и реплики.)
Реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Тъй като имаше въпрос към групата на БСП.
Първо, господин Сидеров, мисля, че проблемът Ви в момента не е групата на БСП. Проблемът е там – в онази част на залата, и не е тук, но няма значение. Аз искам да Ви попитам: Вие защо не попитахте Вашия коалиционен партньор господин Борисов защо продаде 33-те процента акции? Защо не го попитахте? Защото, ако не ги беше продал, сега всички щяхме да знаем какво се случва в държавата. Много е удобно според случая в каква конфигурация се намираме, да си задаваме въпросите. Само че аз 2013 г. не съм бил депутат, а Вие бяхте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Свиленски, да не влизаме…
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Вашите колеги не бяха в залата, това е истината.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Сидеров, хайде да довършим темата. Вие обещахте и 300 лв. пенсия, нали? Защо не си я поддържате сега?!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Свиленски, господин Свиленски! Има дуплика. (Шум и реплики.)
Давам думата за отговори.
Колеги, ако може малко по тихо!
Въпроси имаше към господин Мавродиев, госпожа Върбакова, господин Иван Иванов, господин Георгиев и господин Димитров.
Предлагам в този ред да отговорим на въпросите.
Господин Мавродиев, заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще започна от въпроса на госпожа Корнелия Нинова, ако ми позволите. Госпожо Нинова, аз безкрайно много уважавам както Вас, като сериозен политик и професионалист, така и Българската социалистическа партия. Затова съжалявам, ако съм бил разбран погрешно или като израз на неуважение, казаното от мен, че сме тук в парламента, без да има причина да бъдем тук. Казах, че уважавам българския парламент, бил съм част от него и уважавам институциите.
В дух на аналитичност, Българската банка за развитие е акционерно дружество, собственост на правителството, чрез министърът на икономиката, с двустепенна система на управление. За нашата дейност ние се отчитаме пред Надзорния съвет. Съответно, разбира се, Вие като сериозна политическа партия можете да викате на изслушвания министъра на икономиката, който е принципал, но ние работим в едно търговско дружество, което спазва като всички останали банки, бъдейки нормална търговска банка, банковото законодателство и се отчитаме пред органите на управление на дружеството. Това имах предвид, когато казах, че сме тук само от уважение към парламента. Виждате, че другите цитирани банки не са тук.
По отношение на секретното „Деловодство“. Аз не знам какво е внесъл министър-председателят там, тъй като не народен представител – небидейки част от парламента, аз предполагам, че нямам право да чета във Вашето секретно „Деловодство“ какво е внесено. Така че няма как да го знам. Вие предполагам сте запознати, разбира се, с това, което е внесено. Така че не искам да влизам в спор.
Беше зададен въпрос по отношение на говорителя на ЧЕЗ – господин Ладислав Кржиж, който е направил изказване, че има писмо, което е адресирано до тях, с което ние заявяваме, че ще подкрепим и ще финансираме тази компания по сделката – компанията „Инерком“. Ако това е казано – аз не знам как се преразказват медии, но тук го казвам и пред Негово Превъзходителство посланика на Чехия с молба да го комуникира с властите в Чехия и с министър-председателя, и с министъра на финансите, който е принципал, че това изказване не отговаря на истината. Просто е лъжа в частта, че Българската банка за развитие не е кореспондирала по никакъв начин с компанията ЧЕЗ. Не сме издавали каквото и да е писмо адресирано до ЧЕЗ. (Реплики.)
Сега ще довърша. Ще обясня подробно това, което ме попитахте.
Не сме издавали каквито и да е писма и кореспонденции с компанията ЧЕЗ, с която впрочем сме в контакти от дълги години – Банката, и те многократно са се обръщали към нас по различни теми, включително с искания за финансиране. Тук имам цяла папка с писма за интерес, които Българската банка за развитие през годините в различни ръководства е давала на компанията ЧЕЗ. Нормална търговска практика – аз от доста години работя по-големи сделки, преди да стана народен представител, тоест от 25 години се занимавам със сделки по сливания и придобиване на компании, и искам да подчертая това, че нормална практика е, когато една компания купува един актив, компанията – продавач да обследва, първо, финансовата стабилност на тази компания.
На второ място, има ли тя налични средства.
На трето място, ако тя няма налични средства, които се намират някъде по сметки в тяхна обслужваща банка, за което тя трябва да вземе доказателство, чрез ясно писмо от тази банка, да поиска съответно от потенциалната финансираща банка или банкова гаранция, или недвусмислено писмо, изразяващо ангажимент, подкрепа и съответно представляващо правно валидно обвързване на тази банка. Такова нещо Българската банка за развитие не е издавала и не е била в контакт с компанията ЧЕЗ.
Съответно единствените контакти по тази сделка, които ние сме имали, са: има едно запитване от компанията „Инерком“ към Българската банка за развитие, което запитване е озаглавено: „Молба за разглеждане – забележете – на възможността за рефинансиране на отпуснатия заем от Европейската банка за възстановяване на развитие на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, във връзка с намеренията на „Инерком“ да придобие българския бизнес на „ЧЕЗ България“. Тоест ние сме имали само кореспонденция с компанията „Инерком“, изразена в това писмо и в още едно писмо – наш отговор към тях. Което отговаря, че ББР заявява интерес от разглеждане на възможността за рефинансиране, но категорично подчертава, че това писмо не представлява правно обвързващ ангажимент от страна на Българската банка за развитие, както и че решение за предоставяне на евентуално финансиране би могло да бъде взето от компетентните органи на Банката, само след подробен анализ и оценка на конкретното искане за финансиране, тоест дю дилиджънс, финансов, кредитен, технически, регулаторен анализ на източниците на финансиране. Няма внесен нито една страничка документ при нас от страна на „Инерком“ с искане за финансиране. Съответно няма разглеждане на такава сделка, няма финансиране, няма издадена банкова гаранция и няма каквито и да е действия по отношение на подкрепа на тази сделка.
Това, което се случва за мен, е доста, да Ви кажа честно, аз съм неприятно изненадан от пълния непрофесионализъм на борда на ЧЕЗ, който разглежда подобна сделка и взема решения за одобряване на един купувач, без да се е убедил в две неща.
Първо, че компанията има наличен ресурс със съответното писмо от банка, че тези пари са по сметка. Второ, с това да установи дали тази компания има осигурено финансиране. Трето, да поиска неотменима банкова гаранция или друг солиден финансов инструмент, с който да се обезпечи плащането на тази цена.
Уважавания от мен професор Гечев е до Вас, мисля, че той може много добре да обясни, защото това преподава на студентите по икономика и финанси, че подобна кореспонденция между банка и компания не е ангажираща, заявяваща само интерес и изрично подчертаваща, че банката няма правнообвързващ ангажимент и съответно по-никакъв начин не издава решение за финансиране, това нещо е стандартна банкова процедура. Ние имаме такива стотици и хиляди писма в практика си. Тук имам цяла папка от тях, ще Ви ги покажа след заседанието, ако желаете, госпожо Нинова.
Така че за мен е потресаваща тази манипулация, която се извършва от Борда на ЧЕЗ, с която те манипулират и чешкия премиер. Мисля, че тук е добре господин посланикът да провери това нещо и да си направят съответната проверка относно добросъвестността на информацията, която се представя.
Ако и останалите две цитирани банки, за което аз между другото съм убеден, са били в кореспонденция с компанията „Инерком“, казвайки, че – да, една сделка представлява потенциален интерес, но – не, това не е ангажимент за финансиране или подкрепа, защото има много процедури да бъдат извървени, като дю дилиджънс проверки и анализи и нищо след това не е постъпило, защото компанията не е внесла искания за финансиране или за издаване на банкови гаранция, това е едно голямо правно нищо.
Всеки един солиден юрист, а тук в залата има много такива – и финансист, и професор като господин Гечев, може да обясни това. Така че с това потвърждавам нашата публична позиция, казана два пъти пред медиите, че Българската банка за развитие не участва във финансиране, не е поемала ангажименти за финансиране на „Инерком“ или на свързани лица, не е поемала и ангажименти за рефинансиране на задължения на ЧЕЗ пред EBRD.
Съответно ЧЕЗ не си е направила труда като твърди, че има едва ли не ангажименти от банки, да попита тези банки, с които тя очевидно е в контакт и да каже: уважаеми господа, Вие подкрепяте ли тази сделка, финансирате ли компанията – купувач, издали ли сте банкова гаранция, има ли финансиране? Има стандартни процедури затова. Такива не са правени, което за мен е силно изненадващо и много съмнително като начин на комуникация и като професионално действие по една такава сериозна сделка от решаващия орган – Борда на ЧЕЗ. Това е моят отговор, съвсем директен, конкретен и пунктуален. Надявам се, че с това изчерпваме съмненията, че Българската банка за развитие, не участва във финансиране и не поема ангажименти по финансиране на „Инерком“, защото такава сделка при нас няма нито лист хартия, нито решение на компетентните органи на Банката. Надявам се това да изчерпва темата.
Ако ми позволите само още едно уточнение и допълнение.
Вчера ние получихме писмо от БНБ – от господин Калин Христов, който замества очевидно подуправителя на Банков надзор, което е изпратено до всички банки. В нашия отговор, официално до нашия регулатор, който проверява банката, е написано следното – ще Ви го прочета, тъй като не е класифицирана информация и не представлява тайна, ние сме прозрачна институция:
Уважаеми господин Христов, с настоящото Ви уведомяваме, че „Българска банка за развитие“ АД не е участвала във финансиране, съответно не е поемала ангажименти за финансиране, независимо от инструмента на „Инерком България“ ЕАД или на свързани с него лица за придобиване на българските активи на „ЧЕЗ Груп“, „ЧЕЗ България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Разпределение България“, „ЧЕЗ Трейд България“, „ЧЕЗ Информационни и комуникационни технологии“, „Фри Енерджи Проджект“ – Орешец, и „Бара Груп“. В допълнение на горепосоченото, Българската банка за развитие не е поемала ангажименти за рефинансиране на съществуващо задължение на „ЧЕЗ Груп“ чрез потенциално придобиване на българските активи от „Инерком“ ЕАД.
В отговор на молба от „Инерком“ ЕАД за разглеждане на възможността за рефинансиране на отпуснатия от Европейската банка за възстановяване и развитие банков кредит на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, във връзка с намерението на дружеството за придобиване на българския бизнес на ЧЕЗ, Българската банка за развитие е заявила недвусмислено, че интересът на банката относно възможността за рефинансиране на задълженията към партньорската – на ББР банка, Европейска банка за възстановяване и развитие – защото тя е наш партньор, сериозен – не представлява правнообвързващ ангажимент – изрично подчертано в писмото до компанията, както и че решение за предоставяне на евентуално финансиране би могло да бъде взето от компетентните органи на банката едва след подробен анализ и оценка на конкретно искане за финансиране – дю дилиджънс. Последваща кореспонденция с „Инерком“ не е осъществявана и в Българска банка за развитие не са постъпвали документи за разглеждане, съответно не е извършван финансов и правен анализ на подобно възможно потенциално финансиране, както и във връзка с това не са вземани решения от компетентните органи на банката.
Това, мисля, че ясно отговаря на въпроса, след като ние в банките, в крайна сметки като всички сериозни институции, работим с документи. Това са всички документи по темата. Представени са на регулатора. Сега Ви прочетох в пълнота този документ. Може да поискате от господин Христов и от БНБ, ако желаете, допълнителна информация.
Така че това е всичко по темата и Българската банка за развитие, повтарям, няма никакъв ангажимент към тази сделка, не участва във финансиране и не е поемала ангажименти за финансиране. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Гечев, държите ли за уточняващ въпрос.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Нямаме време да коментираме, но първия въпрос е следният.
Уважаеми колега, това писмо, което Вие сте дали, тъй като разбираме, че все пак писмо има, ясно е, че не сте взели решение да финансирате, ние не сме си и представяли, че има такова решение, тъй като си има законни процедури, които не са осъществени. Но, кой е подписал писмото? Ако Вие сте подписал писмото, кого информирахте? Информирахте ли Управителния съвет, Надзорния съвет, информирахте ли принципала? Тъй като е логично да предположим, че ако си изпълнителен директор на една банка и подписваш такова писмо за намерение само, за сделка, касаеща националната сигурност на държавата, на Ваше място аз бих информирал колегите си в Управителния съвет, Надзорния, и най-малкото – принципалът.
Въпросът ми е: кой е подписал писмото и кой е информиран за това писмо? Защото, втори уточняващ въпрос ще бъде, вижте в правилника за работата на банката, в нейния устав пише, че тя работи за малки и средни фирми. Ние се срещахме в Комисията по икономическа политика и се разбрахме, че тази Банка за развитие не би следвало да се използва за рефинансиране на такъв род сделки, а трябва да стимулира развитието на малки и средни фирми. Това не е забранено от законите за дейността на банката, но затова е създадена тази банка – не да е касичка на този или онзи, който прави някакви сделки. (Реплики.)
То си пише, чл. 4, те много добре знаят колегите.
В тази връзка да уточня.
Първият въпрос е: кой е подписал, кого сте информирали? Искаме ясен отговор.
Вторият въпрос е: ако Вие така лесно издавате такива писма – ние разбира се ще искаме писмото, което сте издали, да видим точно какво пише в него – вторият уточняващ въпрос, е: колко такива писма сте издали през 2017 г.? Много ми е интересно. Това е единствено – дали са сто, колко такива писма са издадени?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Гечев.
Аз ще допълня въпроса на господин Генчев към господин Мавродиев.
Доколкото аз разбирам, Вие сте получили писмо от една фирма, която пита: „Давате ли кредит?“, и Вие сте отговори: „По принцип даваме кредити“ и нищо повече. (Силен смях: „Ееее!“)
Заповядайте. (Силен шум и реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не. Ние сме банка – са отговорили те – и от време на време даваме. (Смях и шум.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Мавродиев.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Гечев, отново ще поясня, че няма необходимост ние да информираме премиер или принципал за рутинни и ежедневни действия на банката. Банката си има устав и органи за управление, които са Управителният и Надзорният съвет, които взимат решения при спазване на закона и банковите регулации. Нали не си представяте, че е нормално премиерът да се занимава с ежедневната и рутинна дейност на банката. (Шум и реплики.)
На въпроса Ви, отговорът е: не, не е информиран премиерът, не е информиран принципалът. Надзорният съвет е запознат с тази тема, защото тя се дискутира от медиите и не вижда проблем с извършеното от Управителния съвет, но може да попитате за това Надзорния съвет, аз не съм им говорител.
Управителният съвет, разбира се, в лицето на мен, колегата и на другия ни колега – господин Митров, сме запознати с всяко едно действие на оперативно ниво в банката. Естествено, че това писмо е подписано от изпълнителните директори, включително от мен и от колегата до мен, така че ние легитимно издаваме такива писма, пак казвам, десети, стотици в рутинната дейност на банката.
Ако Вие, господин Гечев, дойдете утре с един проект и кажете: „Уважаеми господин Мавродиев, предстои да участвам в еди-какъв си проект, който е важен, сериозен и така нататък, дали има възможността да дойда и да обсъдя възможност за потенциално финансиране, ако проектът ми бъде финализиран“ – ние и на Вас ще издадем такова писмо, господин Гечев, и всяка друга банка ще го направи. Това е рутинна практика. (Народният представител Румен Гечев извън микрофона: „Колко писма са…?“.)
Аз сега не съм подготвен с отговор за такава статистика, но казах, че десетки писма се издават. Да, абсолютно. Имам тук в папката поне още десет писма, които са издавани и включително до компанията ЧЕЗ по техни запитвания. Така че това е добрата практика в банковата сфера, това не е лоша практика и Вие много добре го знаете като професор по икономика.
И какво представлява писмо за интерес? Това не е нито ангажимент, нито подкрепа, нито банкова гаранция. Има нула процента, казах, правна валидност това нещо да бъде счетено като ангажимент на банка по такава сериозна сделка. Небрежността на борда на ЧЕЗ да не обследва това нещо, да не попита банките, които са подписали подобни писма за интерес, за мен е много странна, но няма как аз да отговарям за действията на трети лица.
Мисля, че този проблем и този дебат не е в България и за българските банки, и финансови институции, които работят по правилата и спазват регулациите, въпросът е към собственика на тази компания – как и по какъв начин избира потенциален купувач, какви документи са му представени? Може да има други сериозни документи за финансиране, може да има други неотменими банкови гаранции от други банки. Но аз категорично възразявам срещу това да бъдат ползвани за параван български банки, които не са нарушили закона, не са направили нещо извън рамките на добрата практика и изрично са подчертали в писмата си, каквито, подчертавам, издават всеки божи ден стотици и хиляди всички български банки, че това писмо не представлява правно обвързващ ангажимент. Ако някой, който продава актив, с такова писмо, казващо, че не представлява правно обвързващ ангажимент, взема решение за подписване на сделка, съжалявам, но коментарът ми не е позитивен. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Процедура от господин Искрен Веселинов. След това господин Костадинов – много кратко, ако може, нещо уточняващо, и минаваме към отговорите на другите въпроси.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, понеже горе-долу едно и също се върти тук от доста време, предлагам да свършим с този тур на отговорите, тъй като не сме чули другите институции и да минем към закрита част на заседанието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, ще се съобразя, господин Веселинов.
Господин Костадинов, съвсем накратко минаваме към следващите отговори, а след това ще направим още един тур въпроси в откритата час и тогава ще преминем към закрито заседание.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Понеже разбрах, че посланикът на Чехия присъства тук, аз бих искал да коментирам отговора на господин Мавродиев по отношение на въпроса, който зададох.
Господин Мавродиев, бих Ви призовал да оттеглите, така да се каже, тежките си думи към професионализма и ръководството на ЧЕЗ, които казахте. Ще Ви кажа защо. Защото ще Ви цитирам точно думите, ако ползвате английски език, на Ладислав Кржиж. От тях ще стане ясно, че много коректна е била пресъздадена ситуацията.
Казвам Ви, господин Мавродиев, следното: вместо да си бяхме играли на котка и мишка, всички знаем, че това не е правно обвързващ документ и вместо да си бяхме играли на котка и мишка две седмици, трябваше просто да кажете: питаха ни, дадохме им едно потвърждение, че бихме могли, то не ангажира никой. Трябваше да дойдете в залата, да си хабим нервите и времето десет дни, за да го кажете. Всички знаем, че е така.
Значи, господин Посланик, аз мисля, че Ви разпознавам.
„We have a letter from data from the Bulgarian Development Bank, where they declare the interest of Inercom to refinance the EBRD loan. In the pre-signing phase, it is not possible to obtain a serious bank statement about the commitment to finance. Banks for this approval need a signed contract“ – this happened on Friday.
Това се случи в петък. Точка по въпроса. Трябваше да кажете една дума, а не десет дни да правим глупости.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов, благодаря Ви.
Не мисля, че това добавя нещо към отговора, но, господин Мавродиева, заповядайте.
СТОЯН МАВРОДИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нека да уточня още веднъж. Аз стоя зад всяка твоя дума, която казвам, включително казаното преди малко, по отношение на тези странни действия от чашка страна. Защото, когато ти получаваш едно писмо, неангажиращо от банка, в което изрично се подчертава, че не представлява правно необвързващ ангажимент и че не представлява финансиране или ангажимент за финансиране, най-малкото, което би следвало да направи този решаващ орган – борд или надзорен съвет, е да се обърне към тези банки, които смята, че представляват финансиращи институции и да ги попита: „Вие ще финансирате ли това; имате ли наличен ресурс на този клиент; отпуснали ли сте кредит или финансиране и ще издадете ли неотменима банкова гаранция“. Така се прави стандартно и това е добрата банкова практика. Убеден съм, че борда на ЧЕЗ го знае това нещо, без да оправям обвинения, и това да ползват тези български банки – трите, отново казах, за параван, затова, че са си свършили работата, аз не смятам, че е коректно към тези български банки, които са вършили професионално своята дейност – както ние, така и колегите. И това нещо, което сме подчертали е, че не финансираме нищо и не представлява правно обвързващ ангажимент.
ЧЕЗ имат контакти с Българската банка за развитие от много години. Биха могли да ни попитат, ние щяхме да им отговорим. Това не значи нищо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Мавродиев, мисля, че стана ясно.
Колеги, преминаваме към отговорите на останалите въпроси.
Процедура, заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Понеже вече два часа и двадесет минути сме тук, а сме чули отговор само на един въпрос, моето предложение е, ако е възможно, да дадем някакво време за задаване на въпроси и за отговор, за да можем все пак да чуем повече отговори, защото чухме политически изказвания, които много малко от българския народ ги интересува, а гостите, които са така важни за всички, ще си тръгнат и просто няма да можем да си зададем въпросите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Напълно съм съгласен с Вас, господин Христов. Надявам се гостите да не си тръгнат, все пак е интересно и за тях нашето заседание.
Ще дам думата по реда, по който предварително обявих, на хората към които бяха зададени въпроси. След това ще направим втори кръг с въпроси и после ще преминем към закрито заседание. Няма да позволявам прекъсвания за допълнителни и уточняващи въпроси, защото това накъсва отговорите.
Сега давам думата на госпожа Върбакова във връзка с писмото, което сме получили. Още веднъж обръщам внимание, че все още сме в явната част на заседанието. Може да спестите отговори, които искате да дадете, в закритата част на заседанието, като имате възможност да отговорите в момента Вие или част от Вашия екип. Благодаря Ви.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Благодаря, господин Председател.
По първия въпрос: дали имам офшорни компании? Нямам – мисля, че стана ясно.
По въпрос номер две: дали познавам господин Бойко Борисов? Тази сутрин се запознах с него.
По въпрос номер три, който ми зададохте, относно чешките граждани. Те не са скрити, те са в търговския регистър и към момента нямам отношения и интереси с тях.
По следващия въпрос: затова, че сме си подобрили офертата. Това е нормална бизнес практика. Така че не мога да отговоря повече нищо на този въпрос, че съм си повишила офертата. Аз съм дала една оферта, след това съм подобрила офертата втори път. Мисля, че това е нормална бизнес практика.
Друг въпрос, който в коментирахме, относно финансирането. Направих грешка одеве, но исках да дам думата на нашите консултанти, които да обяснят тази част, която не е конфиденциална, за да може да стане ясно за всички.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, тъй като имаше много въпроси, свързани с финансирането – кой участва, кой не участва, с кредити ли е, или не е, а и е важно за всички нас да разберем, предлагам да дадем думата на консултантите.
Заповядайте, давам Ви думата.
ВЕСЕЛИН ЗАХАРИЕВ: Здравейте, казвам се Веселин Захариев и съм партньор в „Мейн кепитал“ – финансови консултанти по сделката. Наистина финансирането е една от най-важните части във всяка една сделка. Както коментираха вече някой господа тук, във всяка една голяма международна сделка финансирането се случва горе-долу по един и същ начин. Част от финансирането по тази сделка се предоставя от купувача под формата на собствен капитал или както се нарича „самоучастие“ и част от това бива предоставено от една или множество банки, които предоставят дългово финансиране. Това е стандартният начин, по който се случва една сделка и най-вероятно 99% от сделките в целия свят се случват точно по тази форма.
Конкретно за нашата сделка мога да дам някои данни, като при закритото заседание ще можем да влезем в малко повече детайл, извинявам се, за което.
Самата сделка е по английското право и съответно ние спазваме някои регламентации, които са във връзка с това нещо. Самото финансиране е, както казах, отново стандартно. Ние сме подходили, че част от финансирането ще бъде предоставено под формата на собствен капитал, част ще бъде предоставено под формата на банково финансиране. Стандартно за такъв тип сделки собственият капитал обикновено варира между 20 – 30%. Това зависи изключително от преговорите със самите банки, тоест банките преценяват колко точно собствен капитал биха поискали от купувача за такъв тип сделка, предвид рисковете и самата сделка. Съответно, ако банката смята, че иска 30%, това означава, че банката ще предостави останалите 70% по сделката.
Второ нещо. Самото финансиране – както собственият капитал, така и банковото финансиране, искам изключително ясно го кажа, няма да бъде обезпечавано, нито ще бъде случвано на нивото на дружествата на „ЧЕЗ България“, които, както някой казаха, са стратегически.
Практиката за такова нещо е, че финансирането се набира на ниво закупуваща компания и съответно при сключване на сделката тези пари се плащат и отиват към продавача, който в случая е ЧЕЗ АС.
Конкретно за тази сделка мога да кажа, това не е част конфиденциалността, обезпечение по сделката няма да бъдат активи на нито едно от придобиваните дружества. Както знаете, това е изрично забранено в закона, няма как това да се случи. Това е чл. 187е, ал. 3 от Търговския закон и това не е разрешено от българското законодателство.
На второ място, както спомена уважаемият председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, стратегически активи от ранга на ЧЕЗ Разпределение мрежата, ако искат да бъдат предоставени като обезпечение по сделката, трябва да има изрично разрешение от КЕВР, което няма да бъде искано и няма най-вероятно да бъде дадено. Така че отново искам да Ви уверя, че активите на дружествата на ЧЕЗ България не се предвижда да бъдат използвани като обезпечение за тази сделка. Отново казвам, цялото финансиране ще стане на ниво „Инерком“ – България, което е придобиващото дружество.
Обект на придобиване, както добре знаете и както се спомена вече са седем дружества на ЧЕЗ в България, всички оставащи дружества на ЧЕЗ в България. Това са „ЧЕЗ Разпределение България“, „ЧЕЗ Електро България“, които са публично търгувани на Българската фондова борса. Миноритарни акционери в размер на 33% са множество различни акционери, като основни от тях са големите български пенсионни дружества. Те са миноритарни акционери и съответно те могат да упражняват своите права по всеки един начин.
Отделно има компаниите ЧЕЗ Трейд България, ЧЕЗ България, ЧЕЗ Комуникационни и информационни технологии, „Фри Енерджи Проджект“ – Орешец, и Бара груп. Това са всичките седем компании, които са собственост на ЧЕЗ АС и на някои техни дъщери дружества и са предмет на сделката.
Както коментира госпожа Върбакова, придобиващо дружество е „Инерком“ България, което е част от групата дружества на „Инерком“, които са едни от основните производители на фотоволтаична енергия в България и имат приходи над 50 милиона лева за последната финансова година. Произвели са за последните години над 150 000 мегаватчаса чиста енергия и имат активи за над 100 милиона лева. Като цяло става дума за едно сравнително сериозно българско предприятие, което има един много чист бизнес. Става дума за производство на електроенергия. Това са регулирани дружества. Има си съответните регулатори и така нататък. Като цяло това е един изключително чист бизнес, в който няма какво да се крие.
Става дума за една компания в сектора на електроенергията, които имат определено опит, определен екип и което е важно определение – амбиции да придобият дружеството на ЧЕЗ.
Както споменахме многократно, водили сме много продължителни преговори с ЧЕЗ както ние, така и други кандидати. ЧЕЗ и техния професионален екип, което мога да потвърдя от лично лице, разглеждаха множество критерии, множество фактори, водиха дълги преговори не само с нас, а с всички останали кандидати. Както виждате, резултатът е, че очевидно сме убедили че, от една страна, разполагаме или можем да разполагаме с финансиране и да затворим сделката, от друга страна, че имаме квалифициран екип, който, първо, да затвори сделката и след това да управлява този наистина стратегически за България актив. Тъй като може да си представите, че за ЧЕЗ АС освен чисто и просто търговската сделка, тоест да продадат един актив, който те притежават и да получат определени пари, за тях е изключително важно като публично търгувана компания и компания, чийто мажоритарен собственик е чешката държава, за тях репутационният елемент е изключително важен.
Така че можете да си представите, че екипът на ЧЕЗ, който е доста голям и много сериозен, е взел предвид всички тези неща. Така че аз лично смятам, че може да се доверите на тях в това отношение. Съответно, разбира се, Вие може да задавате въпроси по отношение на интересите на България и на българския народ.
Самата структура по отношение на собствения капитал. „Инерком“ смята да използва собствен капитал от собствените си средства, генерирани през годините от собствения бизнес, така и, ако се наложи, да поиска заем, обезпечение по който ще бъдат паричните потоци на дружествата на „Инерком“ и активите на „Инерком“. Този заем би бил издаден на ниво на групата на „Инерком“ и няма да бъде обвързан под какъвто и да е начин със седемте придобивани дружества. Това означава, че към момента на затваряне на сделката, тези пари ще влезнат в „Инерком“ България, дружеството, което придобива, и ще бъдат платени на ЧЕЗ АС.
Отделно от този собствен капитал, както коментирах, в момента не можем да кажем точна цифра, от една страна, по отношение на договора за конфиденциалност, който сме разписали с ЧЕЗ за всеки един детайл по сделката, включително цената и нейните елементи и, на второ място, че в момента се водят преговори с международните банки по отношение на това финансиране и точната сума е въпрос на резултата от тези преговори.
По отношение на банковото финансиране. Водят се преговори с международни, изключително големи и известни международни банки, за предоставяне на самото банково финансиране. Отново коментирах – да, това представлява голяма част от финансирането по сделката и е функция на преговорите между „Инерком“ и банките – колко точно е неговият размер. Имайте предвид, че нито една банка, независимо дали е българска банка, или международна банка, няма да финансира сделка, по която тя не се чувства комфортно, че на първо място, придобиващата страна, тоест техният клиент е поставил своя риск, тоест собствен капитал, който пръв ще изгори, ако има някакъв проблем и чак тогава банката – ще бъде поставен нейният ресурс и капитал под риск.
Имайте предвид, че банките нито са глупави, нито са наивни. Те имат много сериозни екипи, имат си съответните управителни и надзорни органи – както български, така и международни банки. Те следват своите процедури. Ако в един момент решат, че нещо не е както трябва, те няма да предоставят тези пари. Тоест, единственият начин да се случи сделка е съответно тази международна банка да вземе решение, че сделката е прозрачна и нормална между две нормални и чисти страни. Имайте предвид, че банките правят изключително обстоен, така наречената KWS no your klain процедура. Това е процедура за проверяване кой е клиентът, откъде идват парите, проследяват го до крайния собственик и всичко останало, включително и процедури за пране на пари. Това нещо е правено и от екипа на ЧЕЗ. Прави се и от банките, които обмислят финансиране на сделката. Така че това е един допълнителен, как да го кажа, допълнителна сигурност, че една такава сделка не може да се случи по случаен или непрозрачен начин.
Като цяло това е, което мога да кажа за финансирането. По-късно в закритата сесия може би ще може да влезем в някои по-големи детайли, но смятам, че като цяло става дума за една абсолютно класическа структура за финансиране на подобна сделка. Ако разгледате сделки в последните десет години в целия Европейски съюз на подобни сделки, почти всички са финансирани под абсолютно идентична структура. Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. И аз благодаря за сравнително подробния отговор.
Заповядайте.
ИЛИЯН СКАРЛАТОВ: Здравейте, Илиян Скарлатов.
Искам да допълня само нещо, то няма какво повече да се каже по сделката, но не искам да се спекулира с каква част е капиталът, защото самите ние още не знаем каква ще бъдем, така че няма как Вие да знаете.
Второто, което е, ние не знаем още какъв ще е синдикатът от финансиращи институции. След като ние не го знаем, няма Вие как да го знаете. Така че това е още в сферата на хипотезите. За да се да се стигне до някаква финална структура, трябваше да имаме SPА, така нареченият „share purchase agreement“ или договор за придобиване, който ние имаме от петък. Така че няма как да се разхвърлят разни имена хикс, игрек, зет или а, b, c, просто защото те още не са ясни, както и самоучастието още не е ясно, но то ще е от порядъка на 20 до 30 процента. Това исках да добавя, за да не се въртим в кръг с разни имена – тази банка, онази банка. Още не са ясни тези параметри. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах Ви.
Давам думата на господин Иван Иванов. Той беше следващият със зададени въпроси.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Към мен бяха отправени четири въпроса. Ще отговоря последователно на всеки един от тях. Първите два въпроса бяха зададени от уважавания от мен народен представител господин Славчо Велков.
Първият въпрос беше относно продажбата, като господин Велков заяви, че всъщност аз съм казал, че се извършва в цялост, а всъщност 67% се притежават от ЧЕЗ. Комисията за енергийно и водно регулиране няма отношение към финансовите инструменти, тоест към акциите на съответната компания и това, че всъщност тя причинява 67%, а другите 33% се притежават от други юридически и физически лица. Това, което интересува Комисията е инструментът, с който се гарантира сигурността на доставките и качеството на енергийната услуга, а това е именно имуществото, материалните активи, с които се извършва тази дейност. Те остават в цялост, което за нас е именно гаранцията, че няма да се нарушат принципите на снабдяване и предоставяне на услуга.
Искам да отбележа, че много големи компании, както в България, така и в чужбина, акциите им се притежават от десетки, а някъде и от стотици юридически и физически лица, но техните материални активи остават в цялост и те си осъществяват дейността без никакви проблеми. Отговорът е, че остава на 100% в цялост материалните активи и имуществото, което притежава ЧЕЗ в България, заедно с тези, бих казал, 33%, които са проценти от акциите на дружествата.
Относно втория въпрос – прилагането на чл. 92. Аз очаквах този въпрос, още повече че само преди няколко дни един бивш министър на енергетиката и бивш заместник-председател на Комисията за енергийно и водно регулиране гръмко заявиха, че КЕВР може в рамките на два дни да прекрати процедурата по сделката. Това е едно грозно изказване, което внушава неверни твърдения на българските граждани, защото чл. 92, ако ми позволите, мога да прочета поне част от него, началото, е записано така, че Комисията дава разрешение за извършване на следните сделки – и се казва, учредяване на залог, включително особен залог или ипотека върху имуществото, с което се осъществява лицензионна дейност. Веднага минавам към ал. 2, че процедурата за даване на разрешение се открива по писмено заявление на лицензианта. В момента нито едно от лицензираните дружества на ЧЕЗ – нито „ЧЕЗ Разпределение“, нито „ЧЕЗ Снабдяване“, нито „ЧЕЗ Трейдинг“ и останалите са подавали при нас заявление, което автоматично означава, че Комисията не дава никакво разрешение, но то не е и поискано, за учредяване на особен залог или ипотека.
В това отношение искам да допълня, защото това има в крайна сметка връзка с въпроса на господин Велков, че след като бъдат джиросани акциите, Комисията, както вече казах, ще осъществи много строг контрол върху спазването на лицензите и условията за осъществяване на лицензионна дейност. Ако има дори и неголямо отклонение от лицензията, ние разполагаме с цял набор, първо, на административнонаказателни разпоредби, които налагат финансова глоба, тоест финансова санкция, която е с лимит до три милиона лева, след това имаме санкции 10% от оборота на дружеството от предшестващата последна отчетна финансова година, след това имаме най-тежката санкция, която може да се наложи, процедура по отнемане на лицензията. Всички тези инструменти ние разполагаме с тях и можем да ги приложим спрямо лицензираните енергийни дружества.
В момента никое от тези дружества на ЧЕЗ не е в ситуация, при която трябва да се предлагат такива танци. Нещо повече, дори и за 2017 г. финансовото състояние на тези дружества е много стабилно.
Понеже госпожа Нинова зададе въпрос относно това: регулаторите извършили ли са съответни проверки? Да, госпожо Нинова, именно извършихме проверка дали дружествата на ЧЕЗ в този период на процедура по смяна на собственика са подавали който и да е от тези искания за разпоредителни сделки с имущество. Няма такива.
Господин Николов зададе въпрос, свързан с инвестиционната отчетност и инвестиционната дейност на дружеството. Господин Николов, това, което направи сегашният състав на Комисията за енергийно и водно регулиране, което преди това не беше осъществявано, е, че в рамките на тригодишния четвърти регулаторен период, както винаги, прогнозно се залагат инвестиционните разходи на дружеството, но тъй като те са прогнозни, ние ги залагаме, естествено, в тарифите за пренос и за достъп, които дружествата събират.
Това, което ние осъществихме в края на втората година – направихме проверка на дружествата, включително и на „ЧЕЗ Разпределение“, установихме, че инвестиционните намерения се осъществяват само на 65 – 70%, и разликата до заявените инвестиционни прогнозни разходи – с тях ние намалихме именно в следващата година заложените от компанията прогнозни разходи за инвестиции.
Тази мярка се оказва изключително важна, защото това позволява, ние го констатираме вече тази година, и за следващият пети тригодишен регулаторен период, се залагат инвестиции в размер само толкова, колкото могат да бъдат осъществени. Те знаят, че това, което не осъществят, ще бъдат незабавно санкционирани от регулатора. Това правило ние ще го приложим към лицензираните дружества на ЧЕЗ, независимо кой е собственикът – дали е ЧЕЗ АД, дали е дружеството на госпожа Гинка Върбакова, или на който и да е друг. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Давам думата на господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на поставените от мен въпроси, първият, на господин Велков, мога да уточня само, че както господин Иванов каза – лицензиите на това дружество са по снабдяване и разпределяне, а стратегически обект съгласно Постановление № 181 е, когато има пренос. Единствено частта, която касае пренос, са кабелните линии на 110 киловолта в района на „Левски“, „Дондуков“ и на „Руски“. Това е частта, която уточнявам.
Във връзка с въпроса, поставен от госпожа Нинова, имаме около четири информационни материала, които са направени. Имаме материали, които са представени на вниманието на секретаря на Съвета за сигурност, имаме към Министерството на енергетиката. Това, което мога да кажа, е, че информацията, която чухте в момента, премиерът не я знае, защото още не сме му я докладвали, макар че той разпореди проверката в края на миналата седмица. В рамките на тази проверка имаме запитване и от Президенството, така че предстои предоставяне на информация по темата от Държавна агенция „Национална сигурност“, която извършва проверка, и към министър-председателя, и към президента.
По отношение въпроса на господин Костадинов, най-сигурният начин, по който ще можем да уточним самото финансиране като банки, които участват и ще бъде крайно финализирана, когато стане вписването в Централния депозитар, тогава всичко ще стане съвсем ясно. В момента можем само да предполагаме, да работим с информации от различни източници, но както сами се убеждаваме, дори споделеното от потенциалния купувач не е много ясно какво ще стане и как ще се извърши във финансовата част. Ние все пак сме и вътрешна служба като Държавна агенция „Национална сигурност“. Разчитаме и на информацията, която могат да ни подадат колегите, както сме ги запитали, от Държавна агенция „Разузнаване“ и от служба „Военна информация“. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Димитров.
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ: Ще бъда съвсем кратък. Искам да отговоря на въпросите на госпожа Корнелия Нинова и на господин Славчо Велков.
Нямам статистика към момента, не съм готов по отношение на информациите, засягащи ЧЕЗ в периода 2010 – 2012 г. Мога да я изготвя още утре и да представя в комисиите до кого са изпращани информационните материали и кратка анотация.
Последните материали, втората част от отговора, госпожо Нинова, са изпратени – подробната информация, с която господин Георгиев запозна тук присъстващите, на 11 октомври 2017 г. Предшестващата информация, която касае чуждите холдинги – румънския, турския и други данни по темата ЧЕЗ, е изпратена на 15 септември 2017 г. Изпратена е единствено до Държавна агенция „Национална сигурност“. По темата има изпратен и един материал и до вицепремиера.
По отношение на поставения от господин Костадинов въпрос – да, господин Костадинов, ние сме запознати с тези публикации. Те са от явни източници, познати са и на медиите, но ние нямаме разследващи и дознателски функции. Нашата роля е информационна според Закона за ДАР. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Преминаваме към втори кръг въпроси.
Първият въпрос е за господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на всички институции, Ваше превъзходителство и купувачите с техните консултанти, които са днес тук! Благодаря, първо, за инициативата на двете комисии за провеждането на това заседание, за да могат да бъдат чути абсолютно всички страни и да бъдат чути българските институции.
Както се очакваше и това, което виждаме днес – институциите отговориха отговорно, съгласно техните компетенции. Но това, което чухме от политиците, е както винаги да изместим темата и от една чисто търговска сделка, която все още не е приключила, доколкото разбирам, ние превърнахме я в един политически проблем.
В тази връзка, понеже сме в парламента и понеже сме политици, и понеже може би не можем да влезем в конкретиката, аз също ще направя малко повече политически акценти, защото никой днес не си даде отговор защо водим този дебат? Защото този дебат нямаше да го водим днес, ако 2002 – 2004 г., когато са се провеждали съответните разговори и са се взимали съответните политически решения – БСП са участвали активно във взимането на тези политически решения и не са се противопоставяли. (Реплики от народните представители от „БСП за България“.) Защото 2004 г., когато е извършена приватизацията, никой не си зададе… (Шум и реплики.)
Господин Председател, моля Ви. Както имахме възможност да изслушаме всички…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, моля за ред в залата. Никой не Ви прекъсваше Вас. И Вие няколко пъти казахте, че премиерът Борисов… Не Ви прекъснах.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз ще говоря също с факти, защото в 2004 г., когато се взима решението за приватизация на тези седем дружества, всички Вие знаете, че се приватизират 67%. Оставането на тези 33% – някой би ли казал в тази зала каква е корпоративната отговорност и каква е защитата на държавата? Умишлено бездействие или умисъл в това да загубим националния си интерес. Защото днес, когато говорим, че всъщност искаме да откупим тези дружества или искаме да ги направим отново държавни, да вървим към национализация, аз само ще кажа какво е становището на БСП в 2010 г. и то от ръководител на БСП, който сега е депутат в сегашния парламент.
И понеже искам да бъда конкретен: „От БСП заявиха и потвърждават, че приватизацията на ЕРП-тата е била груба грешка, но евентуалното разваляне на приватизационните договори ще създаде проблеми за България. Обратното изкупуване на тези дружества от държавата е било обсъждано от предишното правителство, но е нямало ресурси за това. Само първоначалните инвестиции за трите дружества са били за стойност над 2 млрд. лв.“
Уважаеми представители от БСП, защо не защитихте националния интерес, когато имахте тази възможност? И защо днес една търговска сделка, която се осъществява в Чехия, по английското законодателство, Вие в момента искате да превърнете това в политически проблем?
И тук искам да задам конкретния въпрос към представителите на службите, защото това, което беше споменато от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, че е имало информация за няколко фирми или представители, които искат да закупят това, което е като намерение на ЧЕЗ – има ли информация от всички тези изброени субекти, за които Вие казахте, господин Георгиев, които, ако придобият собствеността на ЧЕЗ, биха застрашили националната сигурност? Защото смятам, че точно това е изпреварващата информация, която е трябвало да постъпи в държавното управление – да се обсъжда пред народните представители, за да можем да неутрализираме възможността на кандидати купувачи да участват в този процес или да информираме чешката страна. В противен случай, това, което водим днес като политически дебат, можем да си зададем въпроса: дали днес опозицията не обслужва някой от всички тези кандидати, които са участвали в това съревнование? (Реплики от народните представители на „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, за тази сделка всички ние станахме свидетели и от информацията, която беше изнесена, че се говори от една година. За тази една година къде бяхте, уважаеми колеги от БСП?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: А Вие къде бяхте като управляващи?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние искаме да вземем отношение. (Реплики.)
Господин Председател, моля Ви, въдворете ред!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги!
Господин Цветанов, секунда, за да се успокои залата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Цветанов само обвинения сипе, това не може да остане така.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, позволете ми аз да давам думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това не е трибунал, господин Цветанов. Нашата държава още не е станала трибунал.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз говоря с факти.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Кои са фактите?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: За политическите решения, които сте взели. Когато се говори истината и…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Коя е истината?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моля за ред в залата! Ще дам почивка.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Истината е политическото решение за приватизацията.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Цветанов, веднага кажете коя е истината? Кой купувач защитава БСП?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Нинова, не съм Ви дал думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Веднага и поименно.
Тези обвинения, които ръсите постоянно от трибуната на българския парламент, отново ще Ви заведат в Страсбург, където ще Ви осъдим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Нинова, не съм Ви дал думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искаме поименно кого защитава БСП? Чий интерес? На какъв купувач? Поименно. Другото е трибунал.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Нинова, спазвайте реда в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Искаме поименно кои са гадовете, които искат да свалят правителството.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има ли квестори в залата?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Иначе няма да останем повече в тази зала.
Когато в българския парламент се произнасят присъди от български политици без съд, няма да останем повече в тази зала.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, положението става нетърпимо.
Госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма да носим отговорност за Вашите грешки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Нинова, ще прекратя заседанието.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма да търпим да произнасяме присъди. Напускаме залата! (Народните представители от „БСП за България“ напускат залата.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател, бих искал след като приключи заседанието, да дадете стенограмата на госпожа Нинова, защото никъде не съм отправил обвинения. Казах, че остават съмнения за евентуална подкрепа за някои други участници в този конкурс.
Това, което исках да задам като въпрос, и това, което смятам, че е важно, е да попитам представителите на службите конкретно въпроса, който днес е пуснат в публичното пространство и е зададен от президента на страната: за кого работят службите на държавата, или за комфорта на управляващите? И Ви питаме: за кого работят службите – за България, за управляващите, за комфорта или всичко това, което в момента е много ясно, че е координирано, за да се създаде политически хаос, да се създаде обществено недоверие към българските институции? И всеки един, който участва активно и представлява дадени други национални институции, да се разграничава от тях и да уронва престижа ежедневно.
Аз като народен представител в българския парламент ще работя за авторитета на българските институции и те ще получават политическата подкрепа, защото, докато не осигурим спокойствие и възможност службите да работят и институциите да работят, повярвайте, че всичко това означава политически хаос и политически цирк. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Цветанов.
Следващ заявил се е господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър в оставка, уважаеми ръководители на съответните ведомства, уважаеми купувачи, представители на купувачите!
Аз ще започна, първо, с нещо, което искам дебело да подчертая, защото, когато се говорят неистини от този микрофон, особено където е ръководството на комисиите, няма как да не се вземе отношение по тях.
Дебело подчертавам: 2004 г., когато се приватизират 67% от трите ЕРП-та, правителство, в което господин Борисов е главен секретар на МВР и отговаря за националната сигурност и не сме чули от него да протестира срещу това нещо… (Смях от народните представители на ГЕРБ.) Много моля! Не съм прекъсвал никого.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, няма общо главният секретар.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Българската социалистическа партия е единствената партия, която гласува и се изказва против това раздържавяване и твърди, че това трябва да остане държавно. Същото нещо го повтаряме в 2013 г. Така че много моля, когато Вие нещо сте си направили, си носете отговорностите. Ние имаме може би други отговорности, но за ЕРП-тата не може да ни ги прехвърлите на нас.
Започвам с едно извинение към господин Мавродиев. Господин Мавродиев, поканен сте с писмо с моя подпис. Извинявам Ви се, но вината не е наша. Ако този материал, който е написан в „Капитал“, че е секретният материал, който е внесен в Деловодството: казвам ако това е вярно, ще се сърдите на премиера, който е внесъл този материал и Ви е споменал вътре. Не ние, а той!
Извинявайте от наше име, че сме Ви поканили, но обидата не трябва да бъде към нас.
Започвам с едно малко обяснение към господа купувачите, защото искам да им обясня нещо, което те явно не са разбрали, и ще задам въпрос в тази връзка.
Уважаеми господа, няма атака срещу фирмата. Никой не Ви атакува като фирма. Атакуваме една сделка с огромни неясноти по нея и с всеки един отговор, който получаваме, тези неясноти се задълбават. И аз ще задам въпроси, които може би ще дадат някаква възможност да отговорите на тях. Ще помоля колегите от ДАНС, нищо че въпросите са към купувачите, да слушат, защото сигурно ще чуят нещо интересно като въпроси.
Първият въпрос е: по думите на представителите на „Инерком“ преговорите, които водите, са от година и половина. ДАНС идентифицира Вашето участие в тези преговори от четири-пет месеца. Къде се губи една година в цялата тази работа? Или някой не си е свършил работата, или има нещо, което не е наред?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нали не обвиняваш фирмата?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не. Питам само къде се губи година и половина? Може би са сбъркали годината и половина, може би друг е начинът на водене на преговори? Задавам въпрос и искам отговор. Не съм казвал кой е виновен и кой не е виновен, не раздавам присъди. Питам.
Втори въпрос във връзка с лекцията, която ни прочетохте, по банково кредитиране. Пак е към купувачите. 20% от 350 милиона са 70 милиона евро, което прави 140 млн. лв. самоучастие, което се полага като пари, които се внасят. Не активи. Активите служат за обезпечение на банковите кредити.
И задавам въпроса чисто математически, понеже господин Сидеров също използваше математиката. При 23 мегавата в ТЕЦ, фотоволтаични електроцентрали, максималният годишен приход по цените в момента е около 15 млн. лв. За приход говоря, не говоря за печалба. Печалбата Ви, която сте отчели за последната година, е около милион и нещо.
Питам: откъде и по какъв начин ще са се събрали тези 140 млн. лв., които трябва да бъдат внесени, защото от 350 млн. евро 20% са 70 млн. евро? Въпрос: паричните потоци откъде ще дойдат?
Трети въпрос, който касае може би бъдещата дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране. Предстои и има за изкупуване съоръжения за милиард и 200 млн. лв. от ЧЕЗ, които не са изкупени. С какви пари смятате да изкупите тези съоръжения, защото, доколкото разбирам, този милиард и 200 млн. лв. ще дойдат отгоре върху цената, която трябва да платите на ЧЕЗ? Откъде ще дойдат тези пари?
Следващият въпрос: паричните потоци, които са необходими за покриване на Вашите разходи, които са свързани с обслужване на банковите кредити, оперативната дейност, в това число и средствата за изкупуване на тези съоръжения, ще бъдат от парични потоци, които ще реализират тези дружества. Тоест простичкият въпрос е: ще учредявате ли особен залог върху тези приходи, защото иначе не виждам откъде ще дойдат тези пари? Този особен залог под каква форма ще бъде направен и дали ще бъде регламентиран от съответните органи, които би трябвало да се заемат с това нещо?
Последният въпрос, който задавам, пак е във връзка с Вашите отговори. Казахте, че все още не сте наясно с това кой ще Ви финансира. Нямате имената, нямате банките, водите преговори и така нататък. Може би Вие няма да можете да ми отговорите, но това е въпрос, ако някой знае отговора: кой гарантира пред ЧЕЗ, че ангажиментите, които Вие сте поели, кой Ви даде гаранция, че ще имате необходимия капитал, че вече 5 млн. лв. сте инвестирали като гаранция за участие в тази тръжна процедура и че няма да ги загубите, така че ЧЕЗ да подпишат финален договор при неясни условия, без ясни източници на финансиране? Най-вероятно с някаква гаранция и затова Ви питам каква е тази гаранция?
Тук се солидаризирам с господин Мавродиев по повод непрофесионалното отношение на ЧЕЗ, ако това наистина е така. Господин Мавродиев, може би има някой друг, който е гарантирал за сделката и ние не знаем кой е.
Това са въпросите, които ни вълнуват, не нещо друго. Не Вие, не защото някой е излязъл и е купил нещо, което е в България. Интересува ни, защото върху тези въпроси ние нямаме ясен отговор, а и едва ли Вие ще можете да ни дадете такъв. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Следващият в списъка е господин Жельо Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Тази комисия имаше голямо очакване да отговори на редица въпроси относно тази сделка. Ще се опитам конкретно да поставя част от тях.
Каква е ролята на българското правителство в тази сделка? – Един от най-често задаваните въпроси.
Госпожо Министър, първият ми въпрос е към Вас. Искам да припомня последното събиране и заседание на Комисията по енергетика, когато все още не беше ясно решението на Надзорния съвет за финализиране на сделката. Тогава отправих към Вас въпрос: на какъв етап е тази сделка и каква информация има българското правителство? Доста бях разочарован от отговора, който дадохте и твърдя, че беше изключително неуважителен и към българското Народно събрание, и към Комисията. След това отправих към Вас допълващ въпрос: стояла ли е на дневен ред темата българската държава да придобие и да участва с интерес за придобиване акциите на ЧЕЗ, които са обявени за продажба?
Тогава Вие казахте, че тази тема не стои пред българската държава, дори съм извадил стенограмата, за да цитирам: „Тази тема не е стояла на дневен ред. Ако е била повдигана, аз и колегите ми щяхме да инициираме да бъде информирана Комисията по енергетика.
В момента заседава и Комисията по енергетика затова, госпожо Министър, моля да ми отговорите предвид позицията на премиера от тази сутрин, кое наложи и каква е причината да бъде променена позицията на българското правителство, тъй като аз съм считал, че Вие като министър на енергетиката би трябвало да представлявате и да формирате политиката на правителството в този сектор.
Тъй като днес станахме свидетели и на заявления за интерес на държавата в тази сделка, може ли някой официално, аз не искам да коментирам медийни публикации, но като министър в българското правителство официално да заявите какво представлява това участие на българската държава в тази сделка? И какво е наложило промяната на тази позиция – Вие дотук твърдяхте, че това е частна сделка, която се извършва в чешката държава и българското правителство няма никакви механизми да въздейства върху нея. Е, оказа се, че има.
Задавам този въпрос с много неприятно отношение, защото чувството, че през цялото време, откакто се разиграва тази сага, на нас ни се отрежда ролята на глупаци – на нас и в частност на българския народ, не ме напуска, слушайки всичките тези обяснения.
Също бих искал да задам въпроси към госпожа Върбакова и към нейния екип, който е тук. Някой Ви е посъветвал да имате определено поведение от обявяването на сделката, включително и тук, в залата. Това си е Ваша преценка. Приятелският ми съвет е да преразгледате хората, които Ви дават тези съвети, защото виждате, че Ви вкараха в сериозен публичен казус. Когато няма информация за едно нещо, отваряш вратата и даваш възможности само за спекулации. Това го знае всеки. Затова молбата ми е след това в закритото заседание, бяхте започнали да изяснявате финансирането на тази сделка, ще помоля достатъчно ясно то да бъде представено. Но това за мен означава не само финансиране на придобиването на ЧЕЗ като дружество, това означава да разгърнете малко повече Вашите намерения и Вашите източници за финансиране, включително и за рефинансиране на заема, който евентуално ще бъде изискуем от Европейката банка за развитие, за финансиране на миноритарните пакети и дялове в дружествата, които придобивате, и след това за необходимото финансиране за обезпечаване текущата дейност на дружеството, което също никак не е малко. Това са големи въпроси, които стоят в българското общество – дали Вие имате като дружество тази финансова възможност и необходимо финансиране, придобиване, последващо плащане и обезпечаване дейността на дружеството.
Бих искал да чуя и представата Ви за екип, за ръководство на това дружество, защото другият голям въпрос, който стои в публичното пространство, е в крайна сметка какъв е опитът и кои ще бъдат хората, които биха носили отговорност за управляването на една никак нелека дейност.
Имам още един въпрос към Вас. Виждам, че сте дошли с екипа хора, които са работили с Вас по тази сделка. От Вашето професионално представяне става ясно, че имате 10-годишен опит в производството на енергия от възобновяеми източници. През този период, госпожо Върбакова, Вие сте се сблъсквали с неустойчивата нормативна среда, казвам го така, да не кажа нещо друго, особено във Вашия сектор – ВЕИ-тата, защото виждам, че сте активна и в съответната асоциация. И сте много наясно, че тази нормативна и правна регулаторна среда може да съсипе един бизнес в този сектор, да унищожи и най-добрите бизнес-планове и прогнози, които имате, защото българският парламент за тези години в рамките на няколко месеца приемаше решения.
Затова въпросът ми към Вас е: тъй като казахте, че не сте правили срещи с български представители на изпълнителната власт, с български политици, бих искал да чуя това ноу-хау, което сте развили Вие и Вашият екип, как и по какъв начин сте определили, поне предполагам сте направили прогноза в средносрочен план, за нормативната среда, регулаторната среда в България и политическата среда? Предполагам, че не изглеждаме като наивници, за да приемете, че някой ще инвестира няколкостотин милиона лева и няма да е наясно с регулаторната и политическата среда, в която работи. Бих искал да чуя как и по какъв начин сте го направили.
И накрая, тай като стана практика да си задаваме въпроси една политическа група към друга, последният въпрос ще бъде към господин Цветанов, тъй като виждам, че той претендира да се придържа към фактите и към истината.
Господин Цветанов, тези 33%, които останаха в българската държава, дадоха възможност българската държава да назначи свой представител в ръководството на ЧЕЗ и да осъществява контрол там.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Пряк.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Добре е да се придържате към тези факти и да кажете кой е бил този представител и какъв е бил резултатът от неговата дейност, а не само да слагате обвинения в една или в друга посока.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ако ми кажете господин Кутев как е осъществявал и защитавал интереса на държавата, ще Ви благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, разбрахме въпросите Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Извинявайте, прекъснахте ме. Имам въпрос за закритото заседание.
Бих искал да информирате в договора, който сте подписали с ЧЕЗ, какво е бъдещето на арбитражите, които се водят в момента?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, тези въпроси ще зададем в закритото заседание.
Правя само коментар, че не се изказахте много ласкаво за законодателя, защото непрекъснато сменял някакви закони, но се надявам, че не мислите точно така.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това, което исках да попитам, господин Ерменков донякъде го формулира. В закритото заседание ще взема отношение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожа Йончева.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Госпожо Върбакова, преди малко Вие дадохте отговор на един въпрос, който не е поставян в тази зала, а именно дали се познавате с господин Бойко Борисов. Вие отговорихте, за което Ви благодаря, че внесохте яснота по тази толкова важна тема.
Моят въпрос е: Вашият съпруг Славчо Върбаков срещал ли се е с господин Борисов извън сградата на Министерския съвет и кога е била последната среща? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Тодор Байчев се е записал, но колегата излезе, няма го.
Други въпроси има ли, колеги?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, провокиран от последния въпрос и аз искам да задам такъв въпрос към госпожа Върбакова: Вие, госпожо Върбакова, срещали ли сте се с Георги Георгиев от КТБ и респективно с офшорни компании?
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Разбирам, че госпожа Върбакова има свой говорител във Ваше лице. Благодаря Ви за този отговор.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Йончева, не съм Ви дал думата.
Считам, че няма повече въпроси.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но прекрасно разпознахте Георги Георгиев, нали? (Смях и ръкопляскания от народните представители на ГЕРБ.)
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Не познавам това лице.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, давам думата първо на министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, спомням си добре последния блицконтрол в Комисията по енергетика. Нямам причина да се срамувам от отговорите, които съм дала, или да се отрека от тях. Няма да мога да Ви предоставя някаква допълнителна информация.
По отношение на първия въпрос: „Каква е ролята на българското правителство в тази сделка?“, и тогава споменах, сега ще потвърдя отново, от това, което колегите от отделните институции споменаха, стана ясно, че българското правителство в общи линии няма никаква опция за участие в тази сделка и това смятам, че се доказа по безспорен начин. Това не е случайно.
Ако през 2003 г. българското правителство и българският парламент не бяха приели специална Стратегия за приватизация на електроразпределителните предприятия, днес може би нямаше да водим този разговор. И съответно през 2004 г. с решение на Министерския съвет са одобрени тези сделки.
Понеже аз съм свикнала да работя с документи, мога да Ви предоставя доклада, който е свързан с приватизацията на електроразпределителните дружества, мотивите за тази приватизация и съответно стратегията, която е повече от 200 страници и няма как да бъде представена в рамките на тази комисия. Всеки, който се интересува, може да се запознае с нея.
Знаете ли какво пише в тази стратегия? В тази стратегия пише, най-общо казано, че държавата не е добър стопанин и че ако държавата продължава да бъде собственик в електроразпределителните предприятия, това означава, че те няма да могат да привличат финансиране. Това означава – пише в Стратегията и съответно в мотивите – че процесът по либерализация на пазара ще изостане драстично. Наред с това е отбелязано, че качеството на услугите ще се повиши драстично, ако се приватизират тези седем тогава електроразпределителни предприятия.
Така че, уважаеми господин Бойчев, ако това решение не беше взето тогава и от българското правителство, и от българския парламент, специална стратегия, забележете, на електроразпределителните предприятия, Приоритет № 1 на правителството в енергетиката е именно приоритетът, свързан с приватизацията на електроразпределителните дружества. Това ясно е записано и мотивирано.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но през далечната вече 2004 г. Политическа партия ГЕРБ изобщо не е съществувала. Така че аз лично моля от името на правителството да не ни карате да се чувстваме виновни за тези неща и да даваме отговори, които самите Вие много добре знаете.
По отношение на това какво съм отговорила на този блицконтрол и Вие сте се почувствали не особено добре, съжалявам за това, че сте се почувствали по този начин, но съм била откровена в отговорите, които давам, както винаги е било. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че никой от българското правителство не знаеше какъв ще бъде изходът на тази сделка. Това, което се чуваше, и това, което медиите отразяваха, беше публичната информация, с която ние разполагахме. Господин Георгиев представи в подробности каква информация е предоставена на съответните институции по този въпрос. В информацията, с която сме запознати чрез тези институции, от никъде не става ясно какво ще бъде решението на Надзорния съвет на чешката компания, съответно какво ще реши чешката държава за продажбата на един свой актив в България. Нека да изясним тази червена линия, която мисля, че не е добре да се прекрачва.
Ние не продаваме нищо, уважаеми дами и господа. Продава чешката държава. Вярно, че продава активи, които са на територията на България. Вярно, че това са стратегически активи, част от стратегическата инфраструктура на страната, но ако не се беше случило всичко това през 2003 г., ако не бяха тези решения, този разговор днес нямаше да го водим.
За съжаление, българското правителство не е могло да има никаква роля в тази сделка. Защо казвам „за съжаление“? Защото тази сделка стана причина да ескалира едно невероятно напрежение, което смятам, че е силно преувеличено. Не биваше по този начин да се поставя и правителството в тази ситуация на извиване на ръце и призиви за национализация, за това да се промени законът, да имаме съответно блокираща квота във всичките електроразпределителни предприятия. За хората, които гледат отстрани, това направо звучи страшно. През 2004 г. ние имаме стратегия, приета от българския парламент и от българското правителство. Тя е приета през 2003 г., през 2004 г. са станали факт тези сделки. И изведнъж ние излизаме и казваме: „Не, това, което се е случило тогава, което е било приоритет, днес не е така“. Нали разбирате как изглеждаме в очите на околните?
За да се потуши това напрежение, защото ме попитахте какво наложи обрата в позицията на премиера Борисов, на правителството, напрежението, което ескалира, добива застрашителни размери. И аз смятам, че отговорен държавник, какъвто е премиерът Борисов, нямаше друг полезен ход, освен да се опита да създаде условия, да проведе разговори за това да се обсъди възможността българската държава да има контролно участие по отношение на тази сделка и по отношение на активите, вързани с „ЧЕЗ Разпределение“ на територията на България. Това наложи промяната в позицията – ескалацията на едно напрежение, изкуствено акумулирано. Можехме да се съберем в този състав, можеше да се направи изслушване, да се чуят всички и тогава да се изричат присъди.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но така стоят нещата. Благодаря Ви.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Длъжен съм да направя реплика, господин Председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Първо, това напрежение, госпожо Министър, според мен ескалира, защото в момента, в който беше обявена тази сделка, Вие си подадохте оставката. Нямам спомен дори ние да сме Ви я искали, първо.
И второ, ако имате да казвате нещо, никой не Ви е спирал, имате и председател на Комисията, добре дошли сте да го кажете тук. Но аз говоря в момента за тези хаотични действия от страна на българското правителство и тези изключително объркани обяснения на цялото поведение. И по никакъв начин няма да приема, че моята страна може да има правителство, може да има институции и те официално да заявяват, че не знаят и нямат никаква информация за сключването на такъв тип сделки. Това е крайно несериозно. Крайно несериозно е това твърдение.
И тогава питам: след като нямате никакво отношение, защо подадохте оставка? Защо подадохте оставка тогава?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Заповядайте, госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, аз смея да твърдя, че съм почтен човек. През целия си живот съм работила единствено и само в интерес на държавата. Работила съм за това да се спазват законите и съм контролирала дали те се спазват и дали по някакъв начин не е ощетен интересът на българската държава.
Аз имах доблестта и чувствах свой дълг да заявя, че в момента, в който стана ясно, че съответната компания е избрана за купувач по тази сделка, беше мое задължение да кажа, че познавам тези хора. Мисля, че за всички стана ясно каква е причината да подам своята оставка. Това е причината. Аз съм депозирала своята оставка. Тъй като сега предстоят процедури за одобрение в България, знаете, че Комисията за защита на конкуренцията трябва да се произнесе, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор, аз си представям какъв щеше да бъде потокът от упреци към мен, към правителството, че някой се опитва да оказва някакво въздействие.
Затова смятам, че тези отношения трябва да бъдат изчистени, това е пътят и това е достойната позиция. Аз съм депозирала своята оставка. От тук нататък въпрос на решение от страна на премиера е и въпрос на решение от нашите партньори е какво ще се случи от тук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Госпожо Върбакова, имаме напредък – вече сте „госпожо Върбакова“. Всички вече към Вас се обръщат по този начин. До вчера беше друго. Заповядайте.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Благодаря, господин Председател.
По първия въпрос на госпожа Йончева, на мен не ми е известно съпругът ми да познава Бойко Борисов и да се е срещал с него. Мисля, че с това отговарям напълно на Вашия въпрос за господин Бойко Борисов – премиер на Република България.
По въпросите на господин Жельо Бойчев. Нали, господин Бойчев, Вие не ме карате да имам отношения с политици, извън официалната част, които да могат да защитават моя бизнес? Искам да кажа, че бизнесът и политиката са две различни сфери. Вашата сфера, на политиците, е да създавате законите, а в нашата сфера – на бизнеса, ние трябва да ги спазваме и да се съобразяваме с тях. Така че аз не съм искала и не искам да познавам политици извън официалната част. По този въпрос не мога да кажа нищо повече. Затова не ме познавате, затова никой не е знаел за мен до този момент.
Друг въпрос, на който имаме да отговорим, е на господин Таско Ерменков, че преговорите продължават от година и половина. Преговорите продължават повече от година и през този етап всички преговори и срещи са били официални. Всеки един документ, който е внесен, е бил официален и е бил известен на двете компании.
Моят екип също може да се включи в отговарянето на някои от въпросите, ако съм пропуснала нещо.
Относно арбитража искам да кажа, че ние купуваме български компании и както Ви е известно български компании не могат да съдят българската държава в арбитраж. Мисля, че Ви отговарям по този начин на въпроса.
Други въпроси? Ако сме пропуснали нещо?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: За Георги Георгиев.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Не го познавам този човек. Съжалявам много.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ако го познавахте, вероятно щяхте да имате кредит от 52 милиона от КТБ.
ГИНКА ВЪРБАКОВА: Не, не съм работила с тази банка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Върбакова.
Колеги, изчерпахме този ред.
Ще минем към закритата част, за което ще ни бъдат необходими 20 минути.
Двадесет минути почивка, за да може да се изнесат камерите и да се предприеме необходимото за закритата част.

(Закрито в 17,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Делян Добрев

Димитър Лазаров


Стенографи:
Галина Мартинова

Красимира Коева

Нина Иванова