Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
15/03/2018
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 15 март 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията по енергетика господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум! Днешният дневен ред е:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева,
№ 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Неприсъстващи засега, но в очакване сме на господин Красимир Живков – заместник-министър на Министерството на околната среда и водите, и господин Георги Михайлов – началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“.
Очакваме ги да дойдат за втора точка.
По първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЖРЕБИЙ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ СЪГЛАСНО § 41 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА (ОБН., ДВ, БР. 17 ОТ 2015 Г., ДОП., БР. 48 ОТ 2015 Г.), КАКТО И ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Знаете, че когато променихме Закона, с идеята регулаторът да бъде независим и да бъде избиран от Народното събрание, вкарахме регламент, съгласно който половината от състава на новоизбрания регулатор, без председателя, тоест регулаторът е девет човека – без него осем, от тези осем половината ще бъдат сменени три години след избор на първоначалния състав на Комисията.
Записано е, че те ще бъдат избрани след провеждането на жребий, тоест тези правила, които ще разгледаме като първа точка днес и които са Ви изпратени в началото на седмицата, предвиждат ред и срокове, разбира се – ред, по който да бъде проведен жребият, за да се определят позициите. Като от тези четирима комисари, които трябва да сменим, за да не се окаже, че сме сменили целия състав ВиК, или целия състав Електроенергетика и газ – за да има някаква приемственост, в Правилата са включени критерии, по които ще определим съответно групите, между които ще теглим жребий за смяна на тези членове.
Предвидени са срокове за подаване на предложения, срокове за обществено обсъждане, така да се каже, тоест възможност от седем дни. Ще преценим дали да не направим корекции за пет дни, за да оптимизираме сроковете, в които автобиографиите, кандидатурите да са публикувани на страницата на Народното събрание и да очакваме въпроси от страна на обществеността, неправителствените организации и така нататък, а, разбира се, и изслушване в нашата Комисия по енергетика – изслушване, каквото имахме при избора на състава на регулатора преди три години, и впоследствие гласуване на кандидатурите в пленарната зала. Част от колегите ми се обадиха, че имат предложения за редакции по текста.
Давам Ви думата за предложения, за редакции, евентуално на решенията, пояснения и така нататък.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам следните предложения. Първото нещо, което предлагам, е за пликовете, в които пише „мандатът се прекратява“ – да няма празно листче без текст, а едното листче да бъде „мандатът се прекратява“, а в другото – „мандатът продължава“. (Реплика от Ива Митева.)
Да, той не е „продължен“, а „продължава“. (Реплика от Ива Митева.)
Тогава да напишем „мандатът не се прекратява“, защото празно листче е празно листче. Не е сериозно. Нека да го напишем „мандатът не се прекратява“ – пишем на второто листче. По-нататък, това е в т. 4.2. думите „листчетата са празни“, пишем – на две от листчетата пише, „мандатът не се прекратява“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, съгласни сме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак ще трябва да се чете, а какво четем – четем „празно листче“. Нали като изтеглиш жребия питаме: какво? – викаме: „празно листче“, така ли, няма текст. (Реплика от Ива Митева: „Щом няма, значи остава.“)
Нека да бъдем сериозни.
Продължавам с т. 4.4. Това, което сте написали, е абсолютно правилно процедурно, но за по-голяма яснота, предлагам текстът да придобие следния вид. До „Кутиите се отварят“ – всичко е така. „Кутиите се отварят“ – точка, и тук вече следват промените: „От първата кутия се тегли един плик, пликът се отваря, изважда се, показва се листчето и се прочита високо и ясно записаното име“ – приключваме с това и пишем по-нататък: „От втората кутия се тегли един плик, пликът се отваря, показва се листчето и се прочита високо и ясно написаният текст. Процедурата се повтаря до отварянето на всички пликове за съответното теглене.“ (Реплика от Ива Митева.)
Да, за да стане ясно и да нямаме двоумение, нали. Това са моите предложения, нямам други. За да бъде ясно – отваряме плика, четем името, отваряме следващия плик, четем „мандатът се прекратява“, „мандатът не се прекратява“ и е ясно, няма двусмислие. Това са моите предложения, нямам други.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, благодаря на заместник-председателя на нашата комисия за предложенията. Аз лично ги приемам. От стенографския протокол ще ги извадим точно като изречения. Предлагам процедурно да ги гласуваме по принцип и съответно юристите в Комисията да коригират текстовете.
Други предложения?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само един въпрос, господин Председател. Нали процедурата за избор по-нататък е съобразена с правилата, които бяха по предварителния избор, първият избор? В смисъл процедурата по-нататък за избор за предлагане на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране е същата, каквато беше преди – при първоначалния избор, там нямаме промени? (Шум и реплики извън микрофоните. Реплики: „Нямаме.“)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, други предложения?
Не виждам други предложения. (Шум и реплики.)
Колеги, на страница 4: „III. Публично оповестяване на документите“. Тук сме сложили срок „не по-късно от 7 дни“, обаче, съобразявайки се с парламентарната ваканция, по-добре е да го направим „5 дни“, за да имаме възможност да оптимизираме сроковете и да не загубим всичките дни от парламентарната ваканция, които в случая, знаете – спират да текат, и ще се забавим със самия процес прекалено дълго, тоест правя редакционно предложение това „7“ да е „5“.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е въпрос към администрацията на Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, но ние пишем, тоест се разбира, че най-малко седем дни ще стоят на страницата, а ние казваме да стоят пет, защото пет дни е почти същото като седем, но няма да изпуснем десет дни парламентарна ваканция. Това е третото предложение.
Други предложения? Не виждам.
Юристите тук имат един казус, който трябва да обсъдим.
Аз, доколкото го разбрах, а Ива Митева ще ни го обясни по-добре, дали да гласуваме самия жребий и членовете, на които се прекратява мандатът – дали да ги гласуваме в пленарната зала, после да мине целият процес на избор и после да гласуваме новите. Според мен е по-добре, но юристите ще го обяснят, като изберем новите да гласуваме и прекратяването на мандата, и новия мандат на новите, но, ето юристите.
ИВА МИТЕВА: Тъй като досега не сме правили такъв жребий в Народното събрание, а органите – и Конституционен съд, и СЕМ, знаете, самите органи си правят жребия и само изпращат решение на Народното събрание, с което обявяват, че от датата на жребия, който са провели и изтеглените имена, тогава им се прекратява мандатът. Народното събрание не гласува изрично решение за това и направо си преминава към избора на следващите членове да попълнят съответните места, в съответните органи.
Тук се избра да се тръгне към Комисията – Народното събрание да проведе жребият. Мисля, че е защитимо, от гледна точка, че все пак и СЕМ, и Конституционният съд са органи, които се избират, и предложенията се правят от различни органи в държавата – Президент имаме, Народно събрание. Не е както в Народното събрание и КЕВР, където всичките се избират от Народното събрание. Така че, може би заради това решението, което взимате, е изборът да се проведе в Народното събрание.
Другият момент е наистина от момента, в който изтеглите листчето „мандатът се прекратява“ или смятаме, че мандатът е прекратен, като залагаме норма, че до избирането на следващите те продължават да изпълняват своите пълномощия или, когато председателят прочете имената с членовете на Комисията, чийто мандат се прекратява, това да се случи след избора на новите членове от Народното събрание, тоест да имаме решение, в което първата точка ще се казва – обявява за прекратен мандата на лицето „х“, въз основа на проведен жребий еди-кога си, и избира лицето еди-кога си за, примерно, юрист, икономист или енергетик и така нататък. Тоест кой подход да изберем? Ако изберем първия – от момента на прекратяване на мандата, с обявяването на листчето, че му се прекратява мандатът, тогава дали трябва да имаме акт, в който да влезе в Народното събрание и чисто формално Народното събрание да вземе решение, че обявява за прекратени пълномощията и до произвеждането на избора, продължава да изпълнява правомощията си. Умувахме го днес. Като че ли първият вариант е по-добър – с едно решение да го направим, в което с единия прекратяваме и избираме другия – и така да бъдат четири решения, с първа и втора точка, а председателят да обяви имената на членовете на КЕВР, чийто мандат се прекратява, от избора на новите членове, и това да бъдат правилата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да. И аз съм на това мнение.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз също смятам, че това трябва да бъде решението – с едно решение, първа точка: освобождава, втора точка: определя. Защото в противен случай, ще трябва именно отделен акт, с който да им прекратим и да го гласуваме, а в самото решение на Народното събрание ще трябва и да впишем, че „продължава до“, с което създаваме казуси за Конституционния съд. Нека да си минем наистина с едно решение, в което казваме: т. 1 – при проведен жребий, проведен в съответствие с правилата и така нататък – освобождават се еди-кои си, на тяхно място се избират еди-кои си.
ИВА МИТЕВА: И само на още нещо, извинявам се господин Председател, да обърна внимание.
В такъв случай не е ли по-добре, с оглед публичността – докладът на Комисията от жребия ще се обяви на тематичния сайт на Народното събрание, но не е ли по-добре тогава жребият да го проведете на 4-ти, за да може на 5-ти, който Ви е последният пленарен ден, сутринта председателят на Народното събрание да обяви, че е проведен жребий и че вече може да започне процедурата по избора. Просто да е ясно кои имена са – за Вас, за народните представители, за парламентарните групи, както се обявяват законопроекти, както се обявяват, знаете, много решения в Народното събрание – да обяви, и Вие да знаете, че от тук нататък вече жребият е проведен от Комисията, избрани са… (Реплика извън микрофоните.)
Така ми се струва, че е по-добре. Това ще го уточним: дали, ако го проведете на 4-и, не е добре наистина председателят на 5-и сутринта да обяви, че Вие сте провели жребий, изтеглили сте имената и започвате другата процедура.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, това последното е технически въпрос, не е част от Правилата. (Реплики извън микрофоните.)
Точно затова не се пише тук – нито се пише 4-и, нито се пише процедура, по която председателят да прочете. (Реплика на Рамадан Аталай извън микрофоните.)
Подлагам на гласуване, отзад напред, техническите детайли.
Подлагам на гласуване предложението – прекратяването на мандата и избора на нов мандат, да е с едно решение на пленарната зала.
Който е съгласен, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема това предложение.
Съответно експертите ще направят промените в текста, който това касае.
След това подлагам на гласуване предложението на господин Ерменков по т. 4.2., от I, което по същество беше – освен листчетата „мандатът се прекратява“, да няма празни листчета, а да има листчета, на които пише „мандатът не се прекратява“.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Подлагам на гласуване редакционните поправки и по същество по т. 4.4. – имаме ги записани в стенограмата, и листче, дадено на юриста в Комисията, за конкретната редакция по т. 4.4.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
И в „III. Публично оповестяване на документите“, т. 1, срокът от „7 дни“ да се замени с „5 дни“.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се – няма.
Редакционните поправки са приети единодушно.
Сега подлагам на гласуване цялото решение по точка първа, с направените редакционни поправки по принцип.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се – няма.
Комисията по енергетика единодушно прие Процедурните правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПРОТОКОЛА ОТ 1999 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО, ЕУТРОФИКАЦИЯТА И ТРОПОСФЕРНИЯ ОЗОН (ГЬОТЕБОРСКИ ПРОТОКОЛ) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 Г. ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ, ПРИЕТИ НА ТРИДЕСЕТАТА СЕСИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ОРГАН НА КОНВЕНЦИЯТА НА 4 МАЙ 2012 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 ФЕВРУАРИ 2018 Г.
Вносителите, ако може, в рамките на две минути само да ни представите Протокола от 1999 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Говорим за Решението на Министерския съвет от 19 февруари – Решение № 102, за ратификацията на Протокола към конвенцията от 1979 г.
Към днешна дата Конвенцията е разширявана няколко пъти, като Гьотеборският протокол е разширен през 2005 г. Общо взето изменението от Гьотеборския протокол определя нови норми, допустими емисии на редица замърсители, които отговарят в сега действащото законодателство на Европейския съюз и на законодателството на Република България.
С измененията на Гьотеборския протокол се намаляват емисиите на сажди, а саждите са компонент на праховите частици. Изменението определя също национални тавани за след 2020 г. за страните по него за сяра – главно серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметални и летливи органични съединения и фини прахови частици. Таваните за общите замърсители са определени в България, в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия. Те отговарят на възможностите на България.
Какви са очакваните резултати? На първо място, намаляване на вредните емисии на атмосферния въздух, тоест това е и целта – подобряване качеството на атмосферния въздух, намаляване на превишените критични натоварвания, на подкиселяването и на биогенен азот, а така също намаляване на критичните нива на озон, а съответно и влиянието върху растителността и човешкото здраве.
Ратифицирането на Гьотеборския протокол общо взето изпълнява политиката на Европейския съюз. Изменението е прието през 2017 г. с Решение № 17-57 на Европейската комисия. Самото изменение на Гьотеборския протокол няма да доведе до някакви последствия на държавния бюджет. То е съгласувано с всички институции и няма предложения, забележки или някакви други предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
За първи път в нашата комисия двете минути, наистина са две минути, за което сърдечно благодаря.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, тази ратификация, която в момента гледам, че цялата Комисия сме готови единодушно да я приемем, до какви последствия ще доведе – ще има ли изисквания, които определени предприятия, а като Ви чувам и за саждите, а и домашните печки, които се ползват, също отделят сажди – към тях ще има ли определени санкции, или изисквания? Защото сега като гласуваме, се сетих преди малко за изказването на Шевчович, който каза, че България след 1990 г. – рязко, с 42%, спадна замърсяването на околната среда, оставаше само да каже, че закрихме всички производствени предприятия в България и затова рязко спадна. Ако с тези сажди сега в момента ще закриваме всички печки, с които ще се отопляваме, или пък да наложим още санкции на предприятията, които работят – разяснете ни, за да знаем, защото на мен не ми е ясно и затова задавам въпроса като лаик? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги! Уважаеми господин Живков, как да се изразя по-елегантно, то е свирено положението, в смисъл такъв, че още през 2013 г. в края има един документ, аз му забравих името – значи, колегиумът на комисарите на Европейския съюз приема съобщения и пакет от мерки. Впоследствие това съобщение и пакет от мерки – две нови директиви, които изменят стари – 2035, и другата е 2015/2193, въвеждат нови норми в серния диоксид, амониевите, нитратните, фините прахови частици.
Този Гьотеборски протокол е един от осемте протокола, които дописват Конвенцията за трансгранично замърсяване на далечни разстояния. Сега с това приемане, с тази ратификация, се въвеждат вече и нива за ФПЧ – 2,5, досега беше ФПЧ – 10.
Значи, хубаво казваме, че няма да има значими икономически или – не знам какви за бюджета, но имайте предвид, че ние не сме се справили с ФПЧ – 10, там драмата е голяма, а въвеждането и на това ФПЧ – мерките трябва да бъдат обвързани с някакви средства, но ние в същото време не може да не вървим към такава ратификация.
В доводите, които са казани, на Министерския съвет вече има последващи действия – има две директиви, които са влезли в сила и мярката е изпълнена. Така че аз не знам, просто коментирам въпроса. Колегата от „Опазване чистотата на въздуха“ е дългогодишен експерт, той може да ни осветли доста.
Имаме малко парадни функции в момента, защото, аз не виждам какво друго решение можем да вземем, но въпросът, който господин Аталай постави, е изключително сериозен. Говори се и за нови нива по отношение на досега приетите, очевидно ще има такива ограничения.
Аз ли бъркам, или освен големите горивни инсталации, които са по друга директива, това касае средните горивни инсталации и емисиите от промишлеността, тоест обхватът на тези нови промени е колосален. Да, прав е господин Аталай. Аз не виждам ние каква друга реакция можем да имаме като Народно събрание и като държава, освен да я подкрепим. Така че наистина, ако може малко повече пояснения. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Два от трите въпроса, които исках да задам, ги зададоха господин Аталай и господин Костадинов. Имам още един въпрос.
Това, което е записано в Гьотеборския протокол – има ли там конкретни ограничения, които са записани като нива, към които трябва да се стремим? Ако има такива ограничени нива, към които да се стремим, те същите ли са като в Директива 2015/2193, за да знаем дали Директивата е по-строга, или Протоколът е по-строг, или са еднакви? Това ме интересува, за да си направим все пак изводите. Защото, ако нещата са като в Директивата, мачът е свирен, за съжаление, ние така или иначе трябва да се съобразяваме с тази директива.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Аз ще се опитам да бъда кратък, а ако се наложи и господин Михайлов, който е началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“, в дирекция „Чистота на въздуха и предотвратяване на замърсяванията“.
Господин Костадинов, като бивш заместник-министър, отговори на част от въпроса. Говорим за промишленост, говорим за норми, които съвпадат с директивите, тоест Протоколът е съгласуван с всички ведомства, нормите са ясни – не само фини прахови частици, а тук говорим за електрификация и за още ред мерки на основните замърсители. Така че няма никакво разминаване с нормите, които са в Директивата, тоест законодателно няма никакъв проблем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приемаме Конвенцията по т. 2. Благодаря Ви.
По точка трета:
РАЗНИ.
Не виждам желание. Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ
Стенограф:
Красимира Коева
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 15
На 15 март 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева, № 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на комисията по енергетика господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум! Днешният дневен ред е:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на процедурни правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно § 41 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
2. Представяне, обсъждане и приемане на законопроект за ратифициране на Измененията на Протокола от 1999 г. за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон (Гьотеборски протокол) към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, приети на Тридесетата сесия на Изпълнителния орган на Конвенцията на 4 май 2012 г. в Женева,
№ 802-02-7, внесен от Министерски съвет на 19 февруари 2018 г.
3. Разни.
Неприсъстващи засега, но в очакване сме на господин Красимир Живков – заместник-министър на Министерството на околната среда и водите, и господин Георги Михайлов – началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“.
Очакваме ги да дойдат за втора точка.
По първа точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЖРЕБИЙ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ СЪГЛАСНО § 41 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА (ОБН., ДВ, БР. 17 ОТ 2015 Г., ДОП., БР. 48 ОТ 2015 Г.), КАКТО И ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Знаете, че когато променихме Закона, с идеята регулаторът да бъде независим и да бъде избиран от Народното събрание, вкарахме регламент, съгласно който половината от състава на новоизбрания регулатор, без председателя, тоест регулаторът е девет човека – без него осем, от тези осем половината ще бъдат сменени три години след избор на първоначалния състав на Комисията.
Записано е, че те ще бъдат избрани след провеждането на жребий, тоест тези правила, които ще разгледаме като първа точка днес и които са Ви изпратени в началото на седмицата, предвиждат ред и срокове, разбира се – ред, по който да бъде проведен жребият, за да се определят позициите. Като от тези четирима комисари, които трябва да сменим, за да не се окаже, че сме сменили целия състав ВиК, или целия състав Електроенергетика и газ – за да има някаква приемственост, в Правилата са включени критерии, по които ще определим съответно групите, между които ще теглим жребий за смяна на тези членове.
Предвидени са срокове за подаване на предложения, срокове за обществено обсъждане, така да се каже, тоест възможност от седем дни. Ще преценим дали да не направим корекции за пет дни, за да оптимизираме сроковете, в които автобиографиите, кандидатурите да са публикувани на страницата на Народното събрание и да очакваме въпроси от страна на обществеността, неправителствените организации и така нататък, а, разбира се, и изслушване в нашата Комисия по енергетика – изслушване, каквото имахме при избора на състава на регулатора преди три години, и впоследствие гласуване на кандидатурите в пленарната зала. Част от колегите ми се обадиха, че имат предложения за редакции по текста.
Давам Ви думата за предложения, за редакции, евентуално на решенията, пояснения и така нататък.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам следните предложения. Първото нещо, което предлагам, е за пликовете, в които пише „мандатът се прекратява“ – да няма празно листче без текст, а едното листче да бъде „мандатът се прекратява“, а в другото – „мандатът продължава“. (Реплика от Ива Митева.)
Да, той не е „продължен“, а „продължава“. (Реплика от Ива Митева.)
Тогава да напишем „мандатът не се прекратява“, защото празно листче е празно листче. Не е сериозно. Нека да го напишем „мандатът не се прекратява“ – пишем на второто листче. По-нататък, това е в т. 4.2. думите „листчетата са празни“, пишем – на две от листчетата пише, „мандатът не се прекратява“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, съгласни сме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак ще трябва да се чете, а какво четем – четем „празно листче“. Нали като изтеглиш жребия питаме: какво? – викаме: „празно листче“, така ли, няма текст. (Реплика от Ива Митева: „Щом няма, значи остава.“)
Нека да бъдем сериозни.
Продължавам с т. 4.4. Това, което сте написали, е абсолютно правилно процедурно, но за по-голяма яснота, предлагам текстът да придобие следния вид. До „Кутиите се отварят“ – всичко е така. „Кутиите се отварят“ – точка, и тук вече следват промените: „От първата кутия се тегли един плик, пликът се отваря, изважда се, показва се листчето и се прочита високо и ясно записаното име“ – приключваме с това и пишем по-нататък: „От втората кутия се тегли един плик, пликът се отваря, показва се листчето и се прочита високо и ясно написаният текст. Процедурата се повтаря до отварянето на всички пликове за съответното теглене.“ (Реплика от Ива Митева.)
Да, за да стане ясно и да нямаме двоумение, нали. Това са моите предложения, нямам други. За да бъде ясно – отваряме плика, четем името, отваряме следващия плик, четем „мандатът се прекратява“, „мандатът не се прекратява“ и е ясно, няма двусмислие. Това са моите предложения, нямам други.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, благодаря на заместник-председателя на нашата комисия за предложенията. Аз лично ги приемам. От стенографския протокол ще ги извадим точно като изречения. Предлагам процедурно да ги гласуваме по принцип и съответно юристите в Комисията да коригират текстовете.
Други предложения?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само един въпрос, господин Председател. Нали процедурата за избор по-нататък е съобразена с правилата, които бяха по предварителния избор, първият избор? В смисъл процедурата по-нататък за избор за предлагане на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране е същата, каквато беше преди – при първоначалния избор, там нямаме промени? (Шум и реплики извън микрофоните. Реплики: „Нямаме.“)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, други предложения?
Не виждам други предложения. (Шум и реплики.)
Колеги, на страница 4: „III. Публично оповестяване на документите“. Тук сме сложили срок „не по-късно от 7 дни“, обаче, съобразявайки се с парламентарната ваканция, по-добре е да го направим „5 дни“, за да имаме възможност да оптимизираме сроковете и да не загубим всичките дни от парламентарната ваканция, които в случая, знаете – спират да текат, и ще се забавим със самия процес прекалено дълго, тоест правя редакционно предложение това „7“ да е „5“.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е въпрос към администрацията на Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, но ние пишем, тоест се разбира, че най-малко седем дни ще стоят на страницата, а ние казваме да стоят пет, защото пет дни е почти същото като седем, но няма да изпуснем десет дни парламентарна ваканция. Това е третото предложение.
Други предложения? Не виждам.
Юристите тук имат един казус, който трябва да обсъдим.
Аз, доколкото го разбрах, а Ива Митева ще ни го обясни по-добре, дали да гласуваме самия жребий и членовете, на които се прекратява мандатът – дали да ги гласуваме в пленарната зала, после да мине целият процес на избор и после да гласуваме новите. Според мен е по-добре, но юристите ще го обяснят, като изберем новите да гласуваме и прекратяването на мандата, и новия мандат на новите, но, ето юристите.
ИВА МИТЕВА: Тъй като досега не сме правили такъв жребий в Народното събрание, а органите – и Конституционен съд, и СЕМ, знаете, самите органи си правят жребия и само изпращат решение на Народното събрание, с което обявяват, че от датата на жребия, който са провели и изтеглените имена, тогава им се прекратява мандатът. Народното събрание не гласува изрично решение за това и направо си преминава към избора на следващите членове да попълнят съответните места, в съответните органи.
Тук се избра да се тръгне към Комисията – Народното събрание да проведе жребият. Мисля, че е защитимо, от гледна точка, че все пак и СЕМ, и Конституционният съд са органи, които се избират, и предложенията се правят от различни органи в държавата – Президент имаме, Народно събрание. Не е както в Народното събрание и КЕВР, където всичките се избират от Народното събрание. Така че, може би заради това решението, което взимате, е изборът да се проведе в Народното събрание.
Другият момент е наистина от момента, в който изтеглите листчето „мандатът се прекратява“ или смятаме, че мандатът е прекратен, като залагаме норма, че до избирането на следващите те продължават да изпълняват своите пълномощия или, когато председателят прочете имената с членовете на Комисията, чийто мандат се прекратява, това да се случи след избора на новите членове от Народното събрание, тоест да имаме решение, в което първата точка ще се казва – обявява за прекратен мандата на лицето „х“, въз основа на проведен жребий еди-кога си, и избира лицето еди-кога си за, примерно, юрист, икономист или енергетик и така нататък. Тоест кой подход да изберем? Ако изберем първия – от момента на прекратяване на мандата, с обявяването на листчето, че му се прекратява мандатът, тогава дали трябва да имаме акт, в който да влезе в Народното събрание и чисто формално Народното събрание да вземе решение, че обявява за прекратени пълномощията и до произвеждането на избора, продължава да изпълнява правомощията си. Умувахме го днес. Като че ли първият вариант е по-добър – с едно решение да го направим, в което с единия прекратяваме и избираме другия – и така да бъдат четири решения, с първа и втора точка, а председателят да обяви имената на членовете на КЕВР, чийто мандат се прекратява, от избора на новите членове, и това да бъдат правилата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да. И аз съм на това мнение.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз също смятам, че това трябва да бъде решението – с едно решение, първа точка: освобождава, втора точка: определя. Защото в противен случай, ще трябва именно отделен акт, с който да им прекратим и да го гласуваме, а в самото решение на Народното събрание ще трябва и да впишем, че „продължава до“, с което създаваме казуси за Конституционния съд. Нека да си минем наистина с едно решение, в което казваме: т. 1 – при проведен жребий, проведен в съответствие с правилата и така нататък – освобождават се еди-кои си, на тяхно място се избират еди-кои си.
ИВА МИТЕВА: И само на още нещо, извинявам се господин Председател, да обърна внимание.
В такъв случай не е ли по-добре, с оглед публичността – докладът на Комисията от жребия ще се обяви на тематичния сайт на Народното събрание, но не е ли по-добре тогава жребият да го проведете на 4-ти, за да може на 5-ти, който Ви е последният пленарен ден, сутринта председателят на Народното събрание да обяви, че е проведен жребий и че вече може да започне процедурата по избора. Просто да е ясно кои имена са – за Вас, за народните представители, за парламентарните групи, както се обявяват законопроекти, както се обявяват, знаете, много решения в Народното събрание – да обяви, и Вие да знаете, че от тук нататък вече жребият е проведен от Комисията, избрани са… (Реплика извън микрофоните.)
Така ми се струва, че е по-добре. Това ще го уточним: дали, ако го проведете на 4-и, не е добре наистина председателят на 5-и сутринта да обяви, че Вие сте провели жребий, изтеглили сте имената и започвате другата процедура.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, това последното е технически въпрос, не е част от Правилата. (Реплики извън микрофоните.)
Точно затова не се пише тук – нито се пише 4-и, нито се пише процедура, по която председателят да прочете. (Реплика на Рамадан Аталай извън микрофоните.)
Подлагам на гласуване, отзад напред, техническите детайли.
Подлагам на гласуване предложението – прекратяването на мандата и избора на нов мандат, да е с едно решение на пленарната зала.
Който е съгласен, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема това предложение.
Съответно експертите ще направят промените в текста, който това касае.
След това подлагам на гласуване предложението на господин Ерменков по т. 4.2., от I, което по същество беше – освен листчетата „мандатът се прекратява“, да няма празни листчета, а да има листчета, на които пише „мандатът не се прекратява“.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Подлагам на гласуване редакционните поправки и по същество по т. 4.4. – имаме ги записани в стенограмата, и листче, дадено на юриста в Комисията, за конкретната редакция по т. 4.4.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
И в „III. Публично оповестяване на документите“, т. 1, срокът от „7 дни“ да се замени с „5 дни“.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се – няма.
Редакционните поправки са приети единодушно.
Сега подлагам на гласуване цялото решение по точка първа, с направените редакционни поправки по принцип.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 18, против и въздържали се – няма.
Комисията по енергетика единодушно прие Процедурните правила за провеждането на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ПРОТОКОЛА ОТ 1999 Г. ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ПОДКИСЕЛЯВАНЕТО, ЕУТРОФИКАЦИЯТА И ТРОПОСФЕРНИЯ ОЗОН (ГЬОТЕБОРСКИ ПРОТОКОЛ) КЪМ КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1979 Г. ЗА ТРАНСГРАНИЧНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА НА ДАЛЕЧНИ РАЗСТОЯНИЯ, ПРИЕТИ НА ТРИДЕСЕТАТА СЕСИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ОРГАН НА КОНВЕНЦИЯТА НА 4 МАЙ 2012 Г. В ЖЕНЕВА, № 802-02-7, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 19 ФЕВРУАРИ 2018 Г.
Вносителите, ако може, в рамките на две минути само да ни представите Протокола от 1999 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Говорим за Решението на Министерския съвет от 19 февруари – Решение № 102, за ратификацията на Протокола към конвенцията от 1979 г.
Към днешна дата Конвенцията е разширявана няколко пъти, като Гьотеборският протокол е разширен през 2005 г. Общо взето изменението от Гьотеборския протокол определя нови норми, допустими емисии на редица замърсители, които отговарят в сега действащото законодателство на Европейския съюз и на законодателството на Република България.
С измененията на Гьотеборския протокол се намаляват емисиите на сажди, а саждите са компонент на праховите частици. Изменението определя също национални тавани за след 2020 г. за страните по него за сяра – главно серен диоксид, азотни оксиди, амоняк, неметални и летливи органични съединения и фини прахови частици. Таваните за общите замърсители са определени в България, в резултат на интензивни преговори с Европейската комисия. Те отговарят на възможностите на България.
Какви са очакваните резултати? На първо място, намаляване на вредните емисии на атмосферния въздух, тоест това е и целта – подобряване качеството на атмосферния въздух, намаляване на превишените критични натоварвания, на подкиселяването и на биогенен азот, а така също намаляване на критичните нива на озон, а съответно и влиянието върху растителността и човешкото здраве.
Ратифицирането на Гьотеборския протокол общо взето изпълнява политиката на Европейския съюз. Изменението е прието през 2017 г. с Решение № 17-57 на Европейската комисия. Самото изменение на Гьотеборския протокол няма да доведе до някакви последствия на държавния бюджет. То е съгласувано с всички институции и няма предложения, забележки или някакви други предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
За първи път в нашата комисия двете минути, наистина са две минути, за което сърдечно благодаря.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, тази ратификация, която в момента гледам, че цялата Комисия сме готови единодушно да я приемем, до какви последствия ще доведе – ще има ли изисквания, които определени предприятия, а като Ви чувам и за саждите, а и домашните печки, които се ползват, също отделят сажди – към тях ще има ли определени санкции, или изисквания? Защото сега като гласуваме, се сетих преди малко за изказването на Шевчович, който каза, че България след 1990 г. – рязко, с 42%, спадна замърсяването на околната среда, оставаше само да каже, че закрихме всички производствени предприятия в България и затова рязко спадна. Ако с тези сажди сега в момента ще закриваме всички печки, с които ще се отопляваме, или пък да наложим още санкции на предприятията, които работят – разяснете ни, за да знаем, защото на мен не ми е ясно и затова задавам въпроса като лаик? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги! Уважаеми господин Живков, как да се изразя по-елегантно, то е свирено положението, в смисъл такъв, че още през 2013 г. в края има един документ, аз му забравих името – значи, колегиумът на комисарите на Европейския съюз приема съобщения и пакет от мерки. Впоследствие това съобщение и пакет от мерки – две нови директиви, които изменят стари – 2035, и другата е 2015/2193, въвеждат нови норми в серния диоксид, амониевите, нитратните, фините прахови частици.
Този Гьотеборски протокол е един от осемте протокола, които дописват Конвенцията за трансгранично замърсяване на далечни разстояния. Сега с това приемане, с тази ратификация, се въвеждат вече и нива за ФПЧ – 2,5, досега беше ФПЧ – 10.
Значи, хубаво казваме, че няма да има значими икономически или – не знам какви за бюджета, но имайте предвид, че ние не сме се справили с ФПЧ – 10, там драмата е голяма, а въвеждането и на това ФПЧ – мерките трябва да бъдат обвързани с някакви средства, но ние в същото време не може да не вървим към такава ратификация.
В доводите, които са казани, на Министерския съвет вече има последващи действия – има две директиви, които са влезли в сила и мярката е изпълнена. Така че аз не знам, просто коментирам въпроса. Колегата от „Опазване чистотата на въздуха“ е дългогодишен експерт, той може да ни осветли доста.
Имаме малко парадни функции в момента, защото, аз не виждам какво друго решение можем да вземем, но въпросът, който господин Аталай постави, е изключително сериозен. Говори се и за нови нива по отношение на досега приетите, очевидно ще има такива ограничения.
Аз ли бъркам, или освен големите горивни инсталации, които са по друга директива, това касае средните горивни инсталации и емисиите от промишлеността, тоест обхватът на тези нови промени е колосален. Да, прав е господин Аталай. Аз не виждам ние каква друга реакция можем да имаме като Народно събрание и като държава, освен да я подкрепим. Така че наистина, ако може малко повече пояснения. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Два от трите въпроса, които исках да задам, ги зададоха господин Аталай и господин Костадинов. Имам още един въпрос.
Това, което е записано в Гьотеборския протокол – има ли там конкретни ограничения, които са записани като нива, към които трябва да се стремим? Ако има такива ограничени нива, към които да се стремим, те същите ли са като в Директива 2015/2193, за да знаем дали Директивата е по-строга, или Протоколът е по-строг, или са еднакви? Това ме интересува, за да си направим все пак изводите. Защото, ако нещата са като в Директивата, мачът е свирен, за съжаление, ние така или иначе трябва да се съобразяваме с тази директива.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЖИВКОВ: Аз ще се опитам да бъда кратък, а ако се наложи и господин Михайлов, който е началник отдел „Опазване чистотата на въздуха“, в дирекция „Чистота на въздуха и предотвратяване на замърсяванията“.
Господин Костадинов, като бивш заместник-министър, отговори на част от въпроса. Говорим за промишленост, говорим за норми, които съвпадат с директивите, тоест Протоколът е съгласуван с всички ведомства, нормите са ясни – не само фини прахови частици, а тук говорим за електрификация и за още ред мерки на основните замърсители. Така че няма никакво разминаване с нормите, които са в Директивата, тоест законодателно няма никакъв проблем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, други въпроси? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Приемаме Конвенцията по т. 2. Благодаря Ви.
По точка трета:
РАЗНИ.
Не виждам желание. Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ
Стенограф:
Красимира Коева
