1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-19, внесен от ДЕЛЯН ДОБРЕВ, ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ и АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ на 27 март 2018 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-17, внесен от ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ и група народни представители на 08 март 2018г.

---

Комисия по енергетика ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ




П Р О Т О К О Л
№ 16

На 29 март 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-19, внесен от ДЕЛЯН ДОБРЕВ, ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ и АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ на 27 март 2018 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-17, внесен от ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ и група народни представители на 08 март 2018г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да започваме. Имаме кворум, имаме и много гости.
Днешният дневен ред е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-19, внесен от ДЕЛЯН ДОБРЕВ, ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ и АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ на 27 март 2018 г.
2. Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката № 85401-17., внесен от ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ и група народни представители на 8 март 2018г.
Моля, който е „за“ – да гласува.
За – 20, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Присъстващи от:
Министерството на енергетиката: Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, и Лучия Бакалчева –главен юрисконсулт.
Националната електрическа компания ЕАД: Марияна Метева – директор управление „Правно“.
Комисията за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател, Елена Маринова – директор дирекция „Правна“, Пламен Младеновски – директор дирекция „Ценово регулиране и лицензии“, и Евгения Харитонова.
Българският енергиен холдинг: Петьо Иванов – изпълнителен директор, Северин Въртигов – зам.-изпълнителен директор.
Фонд „Сигурност на енергийната система“: Диян Червенкондев – председател.
ЕВН България ЕАД: Калина Трифонова – зам.-председател на Съвета на директорите на ЕВН България ЕАД, и Гочо Чемширов – председател на Съвета на директорите на Електроразпределение Юг ЕАД
ЧЕЗ Разпределение България ЕАД: Петя Шикова – главен юрисконсулт, и Лидия Димитрова – главен юрисконсулт.
Асоциация на индустриалния капитал в България: Васил Велев – председател.
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Кирил Домусчиев – председател.
Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори: Константин Делисивков – изпълнителен директор, Константин Стаменов – председател на Управителния съвет, Теодора Борисова – представител на Солвей Соди в БФИЕК, и Калоян Косоров – изпълнителен секретар на БФИЕК.
Българска фотоволтанична асоциация: Меглена Русенова – председател на Управителния съвет, и Таня Точева – адвокат.
КНСБ – Божидар Митев – председател на независима синдикална федерация на енергетиците.
Федерация на потребителите: Емил Георгиев.
Добре дошли на всички гости – на тези, които изброих и на тези, които не са били в списъка ми!

По първа точка от дневния ред:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА 854-01-19 , ВНЕСЕН ОТ ДЕЛЯН ДОБРЕВ, ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ И АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ НА 27 МАРТ 2018 г.
Ще представя Законопроекта като един от вносителите. Темата се разисква в последните няколко месеца. Тя е поредната стъпка в посока либерализация на пазара на електроенергия в България.
С приемането на този законопроект свободният пазар в България, който към момента има дял около 55%, след приемането на тези текстове делът на свободния пазар в България ще нарасне до около 70%. Реципрочно делът на регулирания пазар ще намалее от около 45% до около 30%.
Предложенията, които сме внесли в Законопроекта са съобразени с препоръките на Световната банка за либерализация на пазара в България. Част от предложенията са съгласувани с част от работодателските организации, които са много активни, в последните години, в сферата на законодателните промени в посока енергетика, прозрачност в енергетиката, пазар в енергетиката, за което им благодаря от името на цялата Комисия. Законопроектът е съгласуван с организациите в сектор „Енергетика“, с браншовите организации. Провели сме много срещи – мои, на моите колеги с тези асоциации – две обществени обсъждания, едно в рамките на Световния енергиен съвет, второ в рамките на една допълнителна конференция. Всички предложения са коментирани, отново казвам, в последните няколко месеца. Основата на тези предложения са, че производители с преференциални цени, от една страна ВЕИ-производители, от друга страна високоефективно комбинирано производство Топлофикация и Когенерации, с комбинирана мощност над 4 MW, ще продават своята електроенергия на свободен пазар. Първоначално заявихме намерение за производители с инсталирана мощност над 5 MW, но тъй като анализът ни показа, че има множество производители, които с цел вероятно да избегнат лицензионната процедура в Комисията за енергийно и водно регулиране, както и да избегнат подписването на договор с Националната електрическа компания и да останат на ниво електроразпределителни дружества, са изградили, в някои случаи, по няколко проекта с инсталирана мощност малко под 5 MW. Тоест има концентрация на проекти в рамките на 4,8 – 4,9 MW инсталирана мощност. Намалихме тази граница за проекти от над 4 MW и от една страна тези производители ще продават своята енергия на свободния пазар, от друга страна те ще бъдат компенсирани с фиксирана премия, която ще бъде изчислена съобразно прогнозната пазарна цена, която определи Регулатора, и на базата на технологиите, които тези производители използват.
От една страна ще имаме точно 147 нови производителя, които ще продават своята електроенергия на борсата, което е енергия в размер на около 4 TW часа годишно. Отново имаме точна цифра в мотивите – малко над 4 TW часа, от една страна. от друга страна, пак по предложение на Световната банка идея, която се обсъжда в последните няколко години, не само електроразпределителните дружества, а и Електроенергийния системен оператор – ЕСО, ще купуват загубите от пазара. Тази консумация на загубите е от около 3,6 до 3,8 TW часа, тоест енергията която ще се купува на пазара, е сравнима с енергията, която ще излезе на свободния пазар.
Таксата „задължение към обществото“, която в момента се събираше от Националната електрическа компания, оттук нататък ще се събира от фонд „Сигурност на енергийната система“. Фондът съответно ще сключи договорите за премиите с всички тези 147 производители, за които вече стана въпрос, и ще им изплаща фиксирана премия за всеки мегават продадена енергия, разбира се, до достигане на нетното специфично производство за всеки един от производителите.
Последната част от Законопроекта е свързана с промени свързани с Регулатора, прилагане на европейски директиви, така наречените „Правила по REMIT“, с които на Регулатора се възлагат допълнителни отговорности за проследяване на прозрачността и злоупотребите, или липсата на злоупотреби на пазара на електроенергия на едро. Текстовете по отношение на REMIT са предложени от самия Комисията за енергийно и водно регулиране, съгласувани са с тях. Подробности по тези текстове, ако има нужда и народните представители желаят да разберат повече, ще помоля председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране да отговори на въпроси, ако има такива.
За първи път в Народното събрание организирахме процедура на своеобразно обществено обсъждане на този законопроект. Знаете, че народните представители имат право на законодателна инициатива. Обикновено те вкарват Законопроекта на първо четене и едва след това всички заинтересовани, и всички браншови организации имат възможност да дадат своите предложения за корекция на текстовете. Този път организирахме процедура, която не се е случвала друг път в Народното събрание. Дори и сега не създадохме практика, защото публикувахме Законопроекта за обществено обсъждане, така да се каже, на страницата на Световния енергиен съвет. Дадохме срок от една седмица, в която получихме над 100 становища – огромен брой становища, но хубавото е, че всички те, с изключение на едно, което пристигна два дни след срока, който бяхме поставили, всички тези становища по принцип подкрепят Законопроекта. Във всяко от становищата се даваха конкретни предложения. Някои от становищата са по 10 – 15 страници и дават конкретни предложения за корекция на текстовете на първо четене.
С радост Ви съобщавам, че сме се съобразили с части от всяко становище. От всяко становище има неща, които сме взели предвид, и сме отразили във внесения Законопроект на първо четене. Има, разбира се, два – три момента, които не са отразени на този етап. Две основни искания от ВЕИ-сектора: едното искане е за промяна на срока от 1 юли до дата след 1 юли, а другото искане е по отношение на договор за разлика, а не договор за премия. С това не сме се съобразили. Съобразили сме се обаче с искането при отрицателна цена на пазара. В първоначалният вариант имаше ограничение да не се плаща премия, но в окончателния вариант, които е пред Вас – това е отразено. Дори при отрицателна цена ще се плаща премия за произведената електроенергия.
Между първо и второ четене, и в момента, обмисляме идея как да направим тази промяна по-плавна, защото не е тайна, че това е голяма крачка в посока либерализация на пазара. Тя е ограничена до 147 производителя заради изискването за инсталирана мощност над 4 MW, но все пак е голяма промяна в принципите – не толкова във финансово изражение, колкото в посока продажба на енергията на свободен пазар, сключване на допълнителен договор с „Фонда за енергийна сигурност“ и така нататък. Между първо и второ четене обмисляме как от една страна реформата да заработи от 1 юли 2018 г., от друга страна да се съобразим с всички становища, затова че към 1 юли част от проектите може би няма да бъдат съгласувани с финансиращите институции. Мислим, че имаме гъвкав подход, който ще задоволи и двете страни и ще го предложим между първо и второ четене, тогава, когато концепцията ни е избистрена изцяло.
Не се сещам за друго. Вносителите сме готови да отговаряме на въпроси, ако имате такива.
Давам думата на народните представители.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще започна с това, че наистина има необходимост да продължим в посока либерализация на електроенергийния пазар. Това е част от Стратегията за развитие на сектора, но имаме сериозни забележки по това, което ни се предлага.
Първо, за да разсеем всякакви спекулации, че сме антиевропейска партия, искам да обърна внимание, че според нас предложените промени са в противоречие с принципите на европейското законодателство за предварително нотифициране.
Разбирам, че Вие като вносители смятате, че един път нотифициран Законът за енергия за възобновяеми източници от 2011 г., което и тогава беше направено със достатъчно закъснение – да напомня само. Това според нас противоречи на разпоредбата на чл. 107 от Договора за Европейския съюз, където предварителната нотификация е задължителна.
Тъй като Законопроектът предвижда съвсем нова структура на помощта, която ще бъде предоставена чрез определяне на премии за производителите на възобновяеми енергийни източници, тази нова схема, според мен, трябва да бъде нотифицирана предварително, а не след като я гласуваме, за да знаем какво е становището на Европейската комисия и по какъв начин това ще бъде реализирано.
Само да напомня! През 2011 г., се процедира почти по същия начин с промените в Закона за възобновяемите източници. Тогава говорихме, че трябва да има предварителна нотификация. Тази нотификация не беше направена навреме, беше направена със закъснение и доведе до всички онези проблеми, които в момента виждаме.
Според нас трябва да се направи една предварителна нотификация и едва тогава да се премине към гласуване по принцип на този законопроект. Вносителите ще решат дали ще се съобразят с това наше виждане или не. Можем да проведем обсъждане, можем да стигнем до конкретни промени, но ни се струва, че това е едно от задължителните условия – да не припомням случая с Наредбата, която трябваше да бъде нотифицирана. Помните ли колко се забави процеса за горивните инсталации и до какви загуби доведе за индустрията тогава? Казвам го съвсем принципно. Има и няколко други проблема, на които слава богу разбрах, че вносителите са обърнали внимание и на другите становища, като преди всичко това, че ако оставим срока, който е за въвеждане на всичко това, което е предвидено за 1 юли 2018 г., провеждаме реформа без преходен период и без каквато и да е подготовка на участниците в него.
Считаме, че това е прибързано, считаме, че това ще доведе до опасности за цялата енергийна система и, че е необходим един поне дванадесетмесечен период, в който, ако мога да го нарека: период на сухи тренировки, както беше при работата на независимата енергийна борса. Спомняте си – пазарните участници имаха възможност да играят на един симулиран пазар, да видят какви са реакциите, какво и как се случва. Дори след началото на работата на свободния пазар в страната, различните платформи бяха въвеждани и започваха да действат постепенно. Тест рязкото скачане от 1 юли 2018 г. в тази система, според нас, е рисково и не се знае до какво точно ще доведе.
Съгласен съм, че трябва да търсим варианти за оптимизиране на системата. Според мен начинът, по който се прави в дадения случай – чрез въвеждането на премиите като твърди премии, и начинът, по който се сключват договорите с Фонда за електроенергийна сигурност, не предвиждат достатъчно гаранции за инвеститорите и има риск да не получават онова, което е заложено в договорите, които има с тях.
Тук огромна роля има Комисията за енергийно и водно регулиране – каква методика и как ще определя цените, защото от една страна може да се получи референтната цена да е много по-ниска от тази, която заедно с премията ще бъде изплатена на инвеститорите и те няма да бъдат удовлетворени. Да не говоря какви международно правни последици за държавата може да има това нещо, или пък обратното – ако е прекалено висока референтната цена с тази премия да доведем до свръх печалба на инвеститорите. Тоест тук имаме една сложна система, която ми се струва, че би трябвало да бъде проиграна под някаква форма, а не да се впускаме веднага в експеримент, който е с известно начало, но може би с предизвестен край, че няма да имаме сигурност до системата. Нещо друго – не знам къде ни е гаранцията, че Фондът за сигурност в електроенергийната система ще има достатъчно средства да се разплати с всички участници, с които ще сключи договор, за премия. Може да се окаже, че в този фонд не са се досъбрали парите – и това го има като вариант. Трябва да се помисли, може би финансистите трябва да кажат, дали зад Фонда да не застане една държавна гаранция, която да гарантира, че във Фонда винаги ще има необходимото количество пари, независимо дали си ги е събрал или не. Инвеститорите не са виновни затова че във Фонда не са събрани парите, нали така? Те чакат и са в правото си да си получат парите. Ако ги няма парите във Фонда и не са събрани, значи отнякъде трябва да дойдат.
Има и нещо, за което предварително спорихме с колегите от ГЕРБ. Мисля, че съществуването на премии трябва да бъде не само като резултат и в този законопроект да напишем какво правим с вече съществуващите договори, а може би трябва да включим и визия какво ще правим с бъдещите такива договори. На какви условия ще се сключват договорите с бъдещите, защото за съществуващите е лесно – определяме референтна цена, разликата до фиксираната цена я даваме като премия. А как ще развиваме сектора в бъдеще, на какви ценови условия, какво правим, имаме ли тази визия, нямаме ли я, къде сме, какви са следващите стъпки?
Освен всичко друго, по примера на Полша и на Великобритания, имайки предвид, че на пазара излиза една рискова система за балансиране на пазара, считаме, че съществена част от тази реформа е свързана и с предвиждането на така наречения пазар на капацитет или на студен резерв, за да се знае каква е обвързаността и по какъв начин ще се балансират системите. Знам, че има вариант на балансиращи групи, но това според мен също е тема, която трябва да бъде засегната. И във Великобритания и в Полша и в други страни – членки на Европейския съюз, договорите за разлики или за така наречените премии, бяха въведени паралелно с пазарния капацитет. Хубаво е да помислим и върху дали не трябва да се включи такъв елемент между първо и второ четене или поне да имаме някаква визия за това.
Слава богу разбрах, че следващата забележка е отпаднала, защото разглеждах онзи законопроекта, който беше подложен на така нареченото обществено обсъждане, и в чл. 36, ал. 3, т. 2 „отказ от плащане на плащане на премии при отрицателни цени“ е отпаднало. Това беше една от основните ни забележки: не може да въвеждаш неплащане на системата, още повече че, самият начин на функциониране предполага, че може да има отрицателни цени, в това число и при закупуване на технологични загуби от ЕРП- та, търсене на ниски цени, нощните цени, високите цени на вятъра през деня, и така нататък, и така нататък, което може да доведе до проблеми. Слава богу това поне е махнато.
Имаме основна забележка по това, че трите страници оценка на въздействието на нормативния акт на една такава сериозна система, ми се струват по-скоро направени, за да драснем чавката отпред, че имаме и такъв документ по изискванията за внасянето му в Народното събрание. Предлагам да се помисли между първо и второ четене да се намери начинът, по който, тази оценка за въздействие, наистина да бъде такава, а не да е толкова повърхностна, за да може наистина между първо и второ четене да направим промените, които да доведат до либерализация на пазара, а не до риск от сриването му.
Предпоследното нещо, което ще кажа е, че 1 юли 2018 г. е нереалистично кратък срок. Нито за въвеждането, нито за изработването на съответните наредби няма как да се сключват договори за премии без да има яснота по какви наредби и по каква методика ще се определя референтната цена. Тоест много от тези неща, които трябва да бъдат направени преди да влезе системата, няма как да станат до 1 юли 2018 г. Затова настоявам пак, да има поне 12 месеца преходен период, в който да се разиграят нещата, да влязат съответните законови наредби, подзаконови актове в сила. Дано до този момент получим и нотификация от Европейската комисия, за да знаем, че вървим в правилната посока, а не както вчера или днес, излезе една статистика, че 70% от законите, които приемаме в рамките на една година търпят допълнителни промени, изменения, разширения и така нататък, което не говори добре за парламента и неговата законодателна дейност.
Последното нещо, което искам да спомена е, че, ако не се съобразим с тези забележки, има опасност да засегнем правата на инвеститорите, гарантирани от договора за Енергийната харта. Ако това се случи, знаете че инвеститорите няма да бъдат милостиво настроени към нас и ще използват всички юридически форми за въздействие върху държавата, за да си получат парите.
Много моля, това, което казвам, го приемете сериозно! Не е обструкция на Вашия Законопроект. Ние ще се въздържим при неговото гласуване с надеждата, че между първо и второ четене, ще намерим онези неща, които винаги сме търсили, за да се обединим около Законопроект, който смятаме, че ще бъде полезен за инвеститори, потребители и за индустрията в България, за да можем наистина да кажем, че като парламент сме въвели онази законова рамка, която отговаря на съвременните ни изисквания. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Ерменков.
Ще започна отзад напред. Целта на този законопроект не е да засегне интереса на инвеститорите. От тази гледна точка, сме се опитали на първо четене, а на второ четене ще предложим допълнения, с които да гарантираме, че техните интереси няма да бъдат засегнати. Дори в случай с пазарен риск, този пазарен риск за участниците е ограничен до изключително малък процент. Например, ако в методиката на Комисията за енергийно и водно регулиране се сгреши цената с пет лева на пазара, тоест окаже се, че тя е с пет лева по-ниска на свободния пазар отколкото Регулатора е калкулирал, при масовата преференциациална цена на фотоволтаиците от 485 лв. пазарния риск е в рамките на 1%. Този пазарен риск може да бъде в посока „минус“, тоест цената да се окаже 65 вместо 70, тук давам съвсем примерни числа, но в същото време може да се окаже и 75, тоест това важи и в двете посоки. Има „плюс“ „минус“ – при фотоволтаика да кажем 1 %, при вятъра и при водата ще е по-висок – при вятъра, може би 2% , а при водата 3%, но пазарният риск е в рамките на тези няколко процента.
По отношение на оценката за въздействието – в интерес на истината, ако се разровим в Деловодството на Народното събрание, вероятно ще видим, че това е най-дългата и най-подробна оценка на въздействието откакто в това Народно събрание са въведени оценки на въздействието. Това не е, за да кажа, че сме се постарали. Вносителите се постарахме, но за да допълним оценката на въздействието и да огледаме публично всички аспекти на промените и какво ще бъде тяхното въздействие върху пазара, предлагам, между първо и второ четене, да направим работна група, след като видим предложенията или дори преди да сме ги видели, между първо и второ четене, и там да разискваме по-подробно оценката за въздействието върху пазара.
По отношение на студения резерв, или пазара на капацитет, този законопроект не третира конкретно този въпрос, не е част, няма нищо общо със студения резерв на този етап, но във връзка с визията, защото тя има отношение към пазара за капацитет, и за новите ВЕИ – та, отново в Законопроекта не е разгледан този въпрос, защото според нас първо трябва да има Енергийна стратегия. След като има Енергийна стратегия, приета от Народното събрание, едва след това тя да намери място в законодателството.
Моето лично мнение, е, че по примера на останалите държави с търгове, които те провеждат за зелената енергия, може да се мисли в бъдеще за някаква такава политика за сектора. Разбира се, ние нямаме спешна работа в тази посока, защото знаете, че сме изпълнили своята цел към 2020 г.
По отношение на гаранциите за приходите във Фонда и дали има риск той да не събере достатъчно приходи, този модел работи в последните 2 години в същност. Фондът го има малко повече от две години и досега нямаме случай, в който във Фонда да не достигат средствата. Разбира се, прехвърляйки задължения към обществото, към Фонда от НЕК, има риск свързан с неплащане от страна на търговците на сумата „задължение към обществото“. Коментирали сме този въпрос на други комисии. Търговците събират „задължения към обществото“ от клиентите, но в същото време не го внасят в Националната електрическа компания. Имаше около 15 компании, които дължат близо 50 млн., по последната справка, на Националната електрическа компания. За да контролираме този риск, всъщност, за да премахнем този риск, в Законопроекта има текстове, които пропуснах да представя за изискване на финансова гаранция в едномесечния размер на „задължения към обществото“ за най-силния от последните 12 месеца на въпросния търговец. Сто и петдесет процента от най-високото месечно задължение към обществото на всеки един от търговците. И за да бъдем коректни към търговците, особено към тези, които са коректни към Фонда, сме предвидили механизъм, в който след като са доказали, че са редовни платци в рамките на 12 месеца, тази финансова гаранция пада на 100%, а след 24 месеца пада на 50%, с цел да минимизираме тези допълнителни разходи на търговците. Съгласен съм, че Методиката е изключително важна, затова сме я записали в Законопроекта. Не беше ясно в публикувания за обществено обсъждане Законопроект, че такава Методика ще има. Получихме множество предложения от всички заинтересовани, които настояваха такава методика да има и във внесения Законопроект има записана методика, която ще бъде част от Наредбата.
Бързам да уточня – в Законопроекта сте забелязали, че тези прогнозни пазарни цени ще се изчисляват всяка година. Тоест, ако се окаже, че Регулатора е сгрешил с Методиката в посока нагоре или надолу, дал е по-висока или по-ниска цена от пазарната, след едногодишния период ще може я да коригира за следващия едногодишен регулаторен период.
По отношение на нотификациите всъщност този модел е ясен от две години. Световната банка даде този модел. На всички ни е ясно, че този модел трябваше да заработи в България от две години. Защо няма нотификация на този модел все още, е хубав въпрос?! Този въпрос според мен не би трябвало да ни спре да подкрепим този законопроект, защото във варианта на първо четене моделът започва да работи от 1 юли 2018 г. До 1 юли има три месеца, в които могат да бъдат направени нотификациите. В окончателния му вариант, между първо и второ четене, както вече Ви казах, ние обмисляме специално за ВЕИ-производителите да има модел, с който да се отложи тази дата – 1 юли 2018 г., без да се измества регулаторния период, тоест цените ще се определят отново от 1 юли 2018 г.
Коментирали сме тази идея с Регулатора, тъй като е много нова предпочитам да не разказвам подробности, а след като избистрим идеята да я коментираме с Вас между първо и второ четене следващата седмица. С изместването на тази дата ще има още повече време за Министерството да си свърши работата по отношение на нотификацията, защото това е задължение на изпълнителната власт.
Има ли други изказвания, колеги народни представители?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Председател, мисля че за всички нас ще бъде полезно, понеже има представители на много неправителствени организации, да чуем първо тяхното становище и след това да продължим дебата като народни представители.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само една реплика може ли?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, заповядайте господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само да попитам дали правилно съм разбрал: ВЕИ-тата няма да ги вкарваме от 1 юли 2018 г.? Това ще бъде предложението – ще измислим някаква дата по-нататък, за да можем да пробваме модела? Разбрах, че няма как да преработваме оценката за въздействие, но ще свикате работна група, която все пак да оцени допълнителните варианти. Това исках да чуя дали съм разбрал правилно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, съобразих се с всички Ваши препоръки, така да се каже. Предложенията са конструктивни и между първо и второ четене ще ги разгледаме.
Гостите имат думата.
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги, ние подкрепяме внесения Законопроект. Излишно е да припомняме нашите усилия, на работодателските организации, да ускорим реформата в енергетиката по пътя на пълната либерализация. Приемаме, надявам се всички, като ценност свободната и честна конкуренция, и затова въвеждането на регламента REMIT е особено важно за нас. Ще си позволя да припомня целта му, а именно: открита и честна конкуренция на пазарите на търговия на едро с енергия в полза на крайния потребител на енергия. Такъв регламент няма в другите сфери, защото стоката енергия е особена стока, тя засега не може да се складира. Ние не отричаме правата на всички по веригата, от генерация до потребление, за своя печалба и възвръщаемост на инвестициите, но основната и крайната цел на този Регламент и на логиката е оптимизиране на тези процеси, открита и честна конкуренция в полза на крайния потребител.
Миналата година като индустрия направихме износ 52 млрд. лв. в открита и честна конкуренция на световните пазари. Не искаме много, искаме същото и в сектора на енергетиката, купувайки тази суровина, защото ние изнасяме 52 млрд. лв. навън в открита и честна конкуренция на световните пазари, нямаме преференциални цени, нямаме манипулиране на пазара, няма как да го постигнем.
По повод на бъдещи договори с преференциални цени, мисля, че е добре да препотвърдим обществения консенсус за Мораториум върху бъдещи генерации с преференциални цени.
Няколко думи за предварителната нотификация на новата схема за държавна помощ – всъщност само механизмът е нов, иначе беше казано, че това са препоръки на Световната банка, беше казано, че това са европейските практики. Тази държавна помощ не е нова, нито като размер, нито като източник, нито като платец – нов е механизмът. Наистина има и много време до 1 юли 2018 г. Нека все пак да бъдем по-амбициозни! Изоставането е огромно, за да се разтакаваме с дълги преходни периоди. Толкова повече, че предлаганите решения не са някаква българска иновация – те съществуват, широкоразпространена е практика, не откриваме топлата вода, а има и достатъчно време. Припомням, че REMIT е от 2011 г. Всъщност какво по-лошо може да стане от това, което е в момента, когато две свързани лица, две централи, продават на свободния пазар повече от 90% от енергията?! По-лошо от това може ли да стане? Аз трудно мога да си го представя.
Завършвам с това, че ние подкрепяме Законопроекта. Смятаме, че Комисията за енергийно и водно регулиране получавайки тези необходими нови правомощия, трябва да предвиди и съответно мерки за повишаване на капацитета на възможностите да прилагат тези нови правомощия. Това е една препоръка. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Велев.
Аз съм съгласен с Вашите коментари и винаги сме ги подкрепяли. Отново заявявам, че Законопроекта не касае никакви нови ВЕИ, и ако се мисли евентуално за такива процедури, то ще бъде след като имаме нови цели след 2020 г.
Стъпката, която направихме, отново по Ваше настояване в края на месец декември, затова генерациите да продават задължително свободния пазар на енергийната борса, дават резултати. Ако през месец декември имаше цени 90, дори 100 лв., на енергийната борса от началото на годината средната цена е почти на половина. Събота и неделя дори пада още повече. Разбира се, този ефект не е само от това, че енергията се продава прозрачно на енергийната борса, а и от това, че годината е добра, с много вода, и това също помага за сваляне на цените в целия регион.
По отношение на нотификацията, абсолютно сте прав, че това не е само препоръка на Световната банка, а консенсус между нас самите. Този модел е приложен във всички държави на Европейския съюз. Това няма да е нещо ново, което искаме Европейската комисия да приеме.
По отношение отлагането на срока, не искам да влизам в подробности, но пък идеята не е да продължат същите количества да се предлагат на борсата по-дълго време, а от 1 юли моделът да заработи с тези допълнителни 4 TW часа на пазар, и енергийните загуби също през свободния пазар. От друга страна пък да има един преходен период, през който ВЕИ-производителите да имат по-дълъг срок да съгласуват с финансиращите институции промяната в новите договори, които ще трябва да подпишат.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости! Аз се изкушавам да попитам нещо господин Велев и по този начин да развия част от нашите допълнителни тези.
Господин Велев, тези 52 милиарда евро или лева, казахте? Бихте ли казали какъв процент от тези 52 млрд. лв. са реализирани в следствие на сделки през борси – продажба на стоки и услуги, най-образно казано сделки? Имате ли информация какъв обем от тези 52 млрд. са резултат от борсови сделки?
Ще Ви кажа защо Ви питам, ако не може веднага да отговорите. Ако може, да, но не е фатално.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Всичките, до последната стотинка, са реализирани на пазара, на световния пазар без преференциални цени, без дългосрочни договори с преференциални цени. Металите се продават по цени на Лондонската метална борса, зърната също са борсова стока, машините и съоръженията разбирате, че не могат да се продават на борси. Те са по свободно договорени пазарни цени на световните пазари.
На първо място в българския износ са електрическите машини и апаратите. На второ място са металите. На трето място е продукцията на машиностроенето. На четвърто място са горивата. Горивата също са на борсови цени.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, благодаря Ви.
Предполагам, че обемът на борсовите сделки не е значим от тези 52 млрд. Какво е част от нашето разбиране … (Реплика.) Не, това е мое предположение. Аз ще го обследвам и ще го докладвам.
Виждам, че има малко напрежение. Каква ми е идеята, колеги? Това, което господин Ерменков цитира, е резултат от модела, който може би 10 – 12 години се прилагаше, за да се стигне през 2014 г. в реформата на пазара във Великобритания. В този смисъл там примерът за дерогациите – договорите за разлики там се въвеждаха две години. Тоест, според мен, има нужда от разумен преходен период за въвеждането на тези модели, без да се бавим, защото сме закъснели много.
Има нещо, обаче, много по-значимо от доклада на Световната банка, който, между другото, е препоръчан 90% на опита на великобританското въвеждане на тази енергийна реформа, и това е Резолюцията на Европейския парламент от 13 септември 2016 г., към Нова концепция за енергийния пазар.
Искам да обърна внимание, включително и на работодателските организации, че по силата на тази резолюция, централният, основнен ангажимент, е пазарната интеграция на различните видове производители за създаването на устойчив енергиен микс, така че не само тук всички се кълнем, че това е наш приоритет – народните представители трябва да кажат, че се грижат за крайните потребители и в името на народа го правят. Пазарната интеграция означава, че инвеститорите също, както казва Таско Ерменков, са част от тази група, в която, ако ние, уважаеми гости и колеги, дерегулираме тази пазарна интеграция в посока само на потребителите – разбирайте с ниски цени – или само в друга посока, ние няма да постигнем нужния ефект.
Ние имаме много голяма задача в следствие на тези промени. За пет години 19 пъти променяме Закона. Няма да говоря за липсата все още, както каза и колегата Добрев, на енергийна стратегия и план за развитие на сектор „Енергетика“.
Ще се опитам да кажа малко по-кратко: много по-добре Вие работодателите, можете да ни научите на пазар. Четири TW по предварителни изследвания на предпроектното проучване, очакваме на базата на 135 производителя да влязат на енергийната борса. Това по отношение на предлагането, е много добре. Само че пазарът, колеги, по-добре от нас знаете, че е равновесие между търсене и предлагане. Ако този законопроект не поглежда, и не регулира, и не коментира, и не гледа по отношение и на търсенето, а не само на предлагането, ние ще стигнем вероятно до казуса на Германия от декември 2017 г., където заради обилните валежи и заради изключително голямото предлагане – имаше отрицателни цени на борсата. Какво искам да кажа? Особено за ВЕИ сектора, там където специфичното производство е такова – аз се радвам, че има разбиране чл. 36, ал. 3, т. 2 да отпадне в сегашния му вид, защото имайте предвид, че едно глобално предлагане без подсигуряване от страна на държавната регулация или регулацията на Комисията за енергийно и водно регулиране, на търсене, ще наруши изключително много интересите на инвеститорите, на производители, и на финансиращите организации. Затова нашата задача е по-голяма и не искаме да поставяме знак на равенство между българската енергийна свободна борса и свободния пазар.
Ето, мога да Ви дам един пример: свободният пазар е нещо по-голямо от една борса. Вижте какъв е парадоксът – задължителното участие единствено и само на борсата би ограничило производителите на свободен принцип да намерят своя партньор и да продадат на него. За мен свободният пазар е много по-голяма ценност от това задължително да участваме само на борсата. Ние започваме либерализирайки, да регулираме процеса.
Така че изказването ми е в тази посока. Господин Добрев можем да мислим поетапно, да кажем, да пуснем ВЕИ-тата на свободния пазар, енергийната борса да бъде основният мотор на това нещо, но разберете, регулация трябва да има, за да защитим интереса и на инвеститорите, и на потребителите. Ако има свръхпредлагане, а не мислим как да регулираме или да наблюдаваме търсенето, ще поставим инвеститорите в драматична ситуация.
Така че, благодаря Ви. Ние ще гласуваме „въздържали се“ не защото сме против този законопроект, а защото искаме тези фини настройки, за които Ви говоря да бъдат направени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Костадинов.
По отношение на търсенето и предлагането, може би е моя вината. Не съм бил достатъчно ясен, но тези 4 TW часа, които ще излязат на свободния пазар от ВЕИ-производителите в частта на предлагането, от другата страна се сравняват с 3,6 до 3,8 TW часа от загубите. Тоест има повече предлагане, но от другата страна осигуряване на този пазар и повече търсене. Това е единият ми аргумент срещу това, което казахте.
Вторият ми аргумент е, че в крайна сметка пазарът е отворен. Тази енергия и сега – една голяма част от нея – се изнася. И сега около 1000 MW товар в зимните месеци и над 1000 MW товар се изнася. Нашият пазар е отворен. Ако не се купи в страната, ще се купи в чужбина и цената, която формира българската борса в последните, всъщност от момента на нейното съществуване, се движи в паралел с цените на съседните борси, което доказва, че пазарът се интегрира.
А по отношение на това дали да се продава само на борсата, защото засегнахте и този въпрос, всъщност според мен това е един голям успех от промените в Закона през декември, защото пресякохме практиката, която всички сме чували, през последните близо 30 години, за продажба на ток по телефона. И не само това – това гарантира интересите на фонда за сигурност на енергийната система, защото, ако ние нямаме пазар, на който прозрачно да видим, че това е пазарната цена на електроенергията, какво пречи на участници на този свободен пазар да продават ток помежду си на 20 лв., който да бъде обложен в последствие с 5% вноска. Вместо да обложим с 5% пазарната цена от 70 лв. и във Фонда да влязат 3,50 лв., ще влязат 5% от 20 лв., или един лев. Тоест, ние чрез тази платформа, а тя не е една – те са три различни платформи, всеки производител може да продава на която си иска платформа по двустранни договори за различен период от време – седмица, две седмици, два месеца, 12 месеца, и на пазара ден напред, тоест за всеки следващ ден. Доколкото разбрах от съобщението на борсата, от 11 април ще може да продава и в рамките на деня, тоест от сега за след няколко часа.
Останалите аргументи ги споделям и вече ги коментирах, така че съгласен съм с Вашите коментари за по-големия преходен период и за своеобразен тест на пазара, ако можем да направим такъв, без разбира се, да отлагаме във времето датата за стартиране на модела от 1 юли.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Като вносител във връзка с това, само да добавя – тези 4 TW часа де факто се произвеждат и сега, само че ги купува НЕК и НЕК ги продава преди това на собствената си платформа, а сега на борсата. Тоест, няма кой знай каква разлика в производството – те се продават, само че, чрез друг участник на борсата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И за да допълним цялата картина с още малко цифри: годишното производство е около 43 тереватчаса, тоест тези 4 TW часа са по-малко от 10%, а в същото време регулираният пазар към момента е около 17, 18 TW часа, а след промените ще стане 13. Тоест, 30 TW часа е търсенето и предлагането на свободния пазар след промените. Някой може да каже: „Добре, ама 4 излизат, но от другата страна са 3,6 или 3,8“, за да сравним с тези, защото 0,2, 0,4 като процент от 30 TW часа, които се продават на свободния пазар, разликата е нищожна.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Ние ще подкрепим така предложения Законопроект. Разбира се, че сме „за“ либерализация в сектора с уговорката, че доста от текстовете се нуждаят от прецизиране така както прецизиране на самите членове, които се предлагат, така и на сроковете, които са залегнали в Законопроекта. За някои от тях колегата Ерменков вече спомена. Така че с уговорката, че между първо и второ четене ние активно ще участваме с наши предложения в работната група по прецизиране на текстовете, подкрепяме философията и идеята, която е заложена в Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Налбантов от Министерство на енергетиката искаше думата.
Господин Налбантов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Искам да взема думата, тъй като тук беше засегнат въпросът за държавните помощи и искам да внеса някои пояснения.
Действително, схемата за държавна помощ съгласно европейското законодателство, правилата за държавни помощи, преди да се прилага трябва да бъде не само нотифицирана, а и одобрена с решение на Комисията. На база на нотификацията и изследване, което прави Комисията, за това дали помощта е съвместима с правилата за държавни помощи.
В момента схемите, които са заложени, са съобразени с насоките за държавни помощи на Европейската комисия по отношение на околна среда и енергетика, за периода 2014 – 2020 г., като е възприет вариантът подпомагане чрез премия върху пазарна цена. Затова не говорим за разлики, а за премии, друг е въпросът, че премията се формира като разлика.
По отношение на това защо не сме модифицирали моделът на Световната банка, ами то нямаше какво да се модифицира, защото в този модел нямаше реално схема за държавна помощ в съответствие с европейските правила.
Що се отнася до това, което господин Велев подчерта, да, схемата за възобновяемите източници тя е, макар и със закъснение, нотифицирана, одобрена, но тъй като тя се изменя, ще трябва също да бъде нотифицирана и да бъде одобрена. При една нотификация Комисията иска да направи оценка на размера на помощта, на нейната интензивност. Тя прави изследване на бенефициерите дали те отговарят на допустимостта, дали са допустими за тази помощ и при нотификация, трябва да се дадат параметри като очакван размер на помощта, срока на предоставяне на помощта също трябва да бъде определен – това с което Министерството не разполага. Министерството не определя размера на премията.
По-проблемен е въпросът с помощите за комбинираното производство на електрическа енергия – високоефективно, тъй като тази схема не е одобрявана и в момента има процедура за разследване на неправомерно предоставена помощ за тези централи. Особеното при тези централи е, че помощта се оценява за всяка една отделна инсталация. Това, на което искаме да обърнем внимание от Министерството е, че въпросът за държавните помощи е много сериозен. Вече сме имали опита да се занимаваме с процедура за разследване от Комисията, знаем каква информация иска, колко са стриктни, и проверяват детайлно всичко, което се предоставя. Ние не само, че подкрепяме Законопроекта като крайно необходим за процеса на либерализация на пазара, но имаме и своя принос в разработването на този законопроект.
Предлагам, колегите юристи от Министерството и от НЕК, също да изложат някои аргументи, чисто юридически, от гледна точка на нашите притеснения. Тези притеснения са основно за проблеми, които биха възникнали за държавата и за държавните институции при прилагане на тези схеми за държавна помощ и преуреждането на договорните отношения…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Налбантов, няма да дам думата на Вашите експерти. Имам въпрос към Вас конкретно: Вие започнахте ли нотификацията? От три месеца говорим за тези промени, от две години Ви е ясен моделът на Световната банка, той не променя крайния резултат на нотифицираната от Вас помощ за зелена енергия, защото не се дават повече пари на производителите и не се променят техните финансови условия, променя се единствено начинът на плащане.
И вторият ми въпрос е: по отношение на кафявата енергия не може да твърдите пред цялата Комисия, че Ви трябва време за нотификация, защото, ако не се лъжа, Вие всъщност имахте 11 години? От 2007 г. стои задължението да се нотифицира тази държавна помощ. В интерес на истината във времето, когато аз бях министър, не съм знаел, наскоро разбрах, че трябва да бъде нотифицирана тази държавна помощ за кафява енергия, но това е задължение от 11 години. Така че изобщо не съм съгласен да се съобразя с Вашите претенции за повече време, защото сте имали достатъчно време, от три месеца говорим за тези законодателни промени, можеше да започнете процеса на нотификация с Евроопейската комисия, да не говоря, че той вече можеше да е в напреднала фаза.
Господин Ерменков искаше думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже тук стана няколко пъти да си говорим за това, че визията за развитието, в това число и борса, и бъдещи инвестиции, и така нататък, са свързани със Стратегията, ще използвам случая, макар и малко, но много важно, свързано с това, което говорим, защото оттук зависи и в бъдеще как ще са ни отношенията. Какво става с тази Стратегия? Питам: какво става със Стратегията? Разбрахме, че първо имаше работна група, в която бях включен и аз, да приемем стратегия, после решихме, че работната група е недостатъчно компетентна да направи тази стратегия и я възложихме да я прави БАН. Разбрахме, че БАН направи и един друг доклад за АЕЦ-а, който вече мина, и още тогава Ви зададох въпроса: ако БАН ще управлява енергетиката, дайте поне да го направим управляващ орган към Министерския съвет и да освободим Министерството на енергетиката от тези задължения?! Съвсем сериозно поставям въпроса, не може една година да говорим за стратегия и да нямаме стратегия, и ей така на парче да работим. Защото, извинявайте господин Председател, но и това е част от работата на парче, което правим, защото нямаме обща стратегия и визия, накъде вървим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, въпросът не е по темата, но сте заместник-председател на нашата комисия. Господин Налбантов, моля да отговорите за Стратегията.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Както каза господин Ерменков, действително има работна група в Министерството, тя работи, има вече концепция, има вариант и той скоро ще бъде представен. Това е по въпроса за Стратегията.
По въпроса за БАН, нека да отговоря, господин Председател. Аз не знам на БАН да е възлагано да прави Енергийна стратегия по смисъла на стратегия, съгласно Закона. Това, което е направила БАН, за мен не е Енергийна стратегия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Налбантов.
Колеги, предлагам по темата по Законопроекта, ако има други желаещи?
Заповядайте.
ИЛИЯ ГРОЗДАНОВ: Имам само два коментара по Законопроекта. На първо място бих искал да Ви поздравя за подхода при приемането на този законопроект. Мисля, че този прецедент с осигуряване на предварителни дискусии със засегнатите лица е добра практика, която се надяваме да продължи напред.
По Законопроекта. Тъй като господин Ерменков е прав, сроковете са кратки, мисля че никой в тази зала не го отрича, от друга страна представителите на потребителите чакат от 14 години да се случи това нещо, имаме конфликт на два верни факта. Мисля че вариантът, в който да се приемат нещата да започнат да работят от 1 юли и все пак инвеститорите да бъдат подсигурени е да се осигури един компенсаторен механизъм. На всички е ясно, че ако приемем нещата на 1 юли, то със сигурност, поне първата или втората година от функционирането на тези нови правила, ще има сериозни проблеми на пазара, най-вече за инвеститорите. Мисля че е разумно поне за някакъв първоначален период от две-три години след приемането им да се предвиди компенсаторен механизъм в края на регулаторния период, да се види какви са били реалните пари, пазарни цени, колко са били те в отклонение от прогнозната цена и за следващия регулаторен период инвеститорите да бъдат компенсирани, като това нещо може да бъде ограничено в първите две-три години, докато пазарът се успокои и нещата си дойдат на мястото.
По отношение на Законопроекта имам само един коментар по § 12 със завеждането на новия чл. 36 и ал. 2, където се казва, че „Фондът заплаща премия само, ако съответният получател на премията няма задължения към Фонда“. Смятам, че този текст би трябвало да бъде коригиран и прецизиран от гледна точка на факта, че ако остане в този вариант, това означава, че ако един производител има 200 лв. задължение към Фонда, няма да получи премия от 20 хиляди или колкото. Мисля че по-коректно би било да се каже, че ако производителят има задължения към Фонда, премията ще бъде изплатена, след като задълженията бъдат изплатени.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви. Второто предложение е конструктивно и не виждам, поне на този етап проблем да го приемем. Ще изчистим този текст в Комисията.
По отношение на компенсаторния механизъм, всъщност Вие се спряхте на единствената голяма тема, по която не сме се съобразили с предложенията на асоциациите. Причината да не се съобразим е, че всъщност така ще поставим под риск приходите във Фонда, ще разрушим в известна степен пазара, защото тези производители няма да бъдат мотивирани да постигнат най-добрата възможна цена за електроенергията, която продават. Ако се компенсира цялата разлика, тези инвеститори ще са готови да продадат електроенергията и на нула лева или на минус 50 лв., защото ще знаят, че цялата разлика се компенсира от Фонда. От друга страна Фондът няма да може да събере необходимите приходи да компенсира тази голяма разлика и, в крайна сметка, във времето ще бъде по-зле дори и за тези, които към момента предлагат. Вие нали, организациите, които Ви предлагат, и проектите, може би, които представлявате, конкретна мярка.
Отново искам да спомена, че дори и да допуснем грешна прогноза за пазарната цена от страна на Регулатора, тя няма да бъде в кой знае какво отклонение с пазара, надяваме се, защото сме се съобразили с Вашите предложения и сме заложили методика, по която да се определя тази цена. Дори грешката да е 10-процентна грешка при Регулатора, тоест вместо 70 лв. да се окажат 63 лв., отново крайният ефект върху проектите в посока плюс и в посока минус са в рамките на тези 1 до 3%, за които вече споменах. В същото време този пазарен риск от 1 до 3%, който евентуално ще понесат производителите и то, пак повтарям, те могат да са 3% по-малко приходи, могат да са и 3% повече, които 3% повече Регулаторът няма да търси от производителите, но тези от 1 до 3% ще гарантират сигурността на Фонда и гаранцията, за това че всички проекти ще си получават плащанията навреме, няма да се върнем в ситуацията отпреди три години преди реформата в сектора, когато имаше забавяне от пет-шест-осем месеца и така нататък, знаете по-добре и от мен.
Заповядайте, господин Домусчиев.
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ: Дами и господа народни представители! От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България бих искал да изкажа нашата пълна подкрепа на предложените промени в Закона за енергетиката. Естествено ние се радваме, че има много експертност и се даде възможност да се обсъдят направените предложение и да се вкарат допълнителни уточнения, поправки, които биха направили този закон работещ, и се надявам, че няма да се налага да бъде поправян за в бъдеще.
Нашето желание е тези промени да се случат час по-скоро, защото българската индустрия и не само индустрия, но и българският гражданин е заложник на липсата на реформи в енергетиката.
Първо, искам да благодаря. Тук има народни представители, които бяха и през 2015 г. и след протестите на индустрията помогнаха, подкрепиха такива промени и внесоха такива промени, включително и господин Ерменков беше от хората, които активно подкрепиха нашите предложения и беше също от съвносителите.
Това, което направихме през 2015 г. беше една много добра стъпка и стабилизирахме системата, мисля че господин Иванов ще ме подкрепи в това изказване, но след това нищо повече не се случи.
За съжаление, подкрепям Вашето мнение, господа народни представители, че от Министерство на енергетиката не дойде никаква инициатива. Всяко едно наше предложение, всяко едно наше искане беше с обясненията: но трябва нотификация, ама трябва това, ама трябва онова и накрая нищо не се случва. Само ни се обяснява как няма да стане работата. Факт е, че даже и Наредбата, която подпомага големите енергийни потребители я написахме ние, защото в Министерство на енергетиката нямаше кой да я напише.
Разчитаме много на Вас, народните представители, и на всички тук присъстващи експерти в залата да придвижим част по-скоро тези промени и максимално да подпомогнем либерализацията на енергетиката и да създадем такава среда, че нашата икономика да може да се развива и да стъпва на една пазарна основа.
Имаме доклад на Световната банка. Не виждам какво повече трябва да чакаме – пак доклад на БАН ли, на не знам ли какво. Нещата са прости и ясни и тази схема съществува във всички останали държави в Европейския съюз. Не виждам какво повече трябва да чакаме. Аз също преговарям с банки и на мен не ми е проблем да си анексирам един договор в рамките на три месеца. Извинявайте, ние не за първи път чуваме как се работи с банка – не! Аз работя поне с 30 банки. Колегите тук казват същото. Нямам проблем в рамките на три месеца не да взема нов кредит, а да си анексирам даден договор във връзка с някакви законодателни промени. В случая едва ли банките ще тръгнат да си съсипват клиентите. Поемам ангажимент да говоря и с Асоциацията на банките, те са също наш член, за да може да има някаква ангажираност и от тяхна страна. Но аз не виждам причина тези срокове да се отлагат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Домусчиев.
Господин Налбантов – съвсем кратка реплика.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Аз искам да изразя несъгласие с това, което каза господин Домусчиев. Да, в изготвянето на Наредбата участваха активно представители на бизнеса, но да кажа, че експерти от Министерството не са участвали, това просто не е вярно и мисля, че господин Стаменов може да го потвърди. Освен това не е въпрос само в написване на Наредбата, а в администриране на процеса на предоставяне на помощи. Тези помощи бяха предоставени със задна дата за цял изминал ценови период, така че не мисля, че е коректно да се обвиняват служители на Министерството на енергетиката, че не са допринесли за разработване и предоставяне на тази държавна помощ. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, да се върнем на темата.
Заповядайте, господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Ако може само една дума понеже беше споменато моето име, извинявам се. Наистина първият текст на Наредбата беше написан от нас. После съвместно с Министерство на енергетиката довършихме текстовете, но така или иначе нашият упрек към Министерството е, че е много пасивно. И в никакъв случай – извинявам се на всички, не искам тук да разпъвам Министерството, защото разчитаме на Вас за конструктивен диалог. Имаме много теми, теми и по газа, но да не излизаме извън формата. Тази промяна в момента е изключително важна и тези нотификации – аз съм участвал в нотификацията на нашата наредба, която зависеше от нотификацията на ВЕИ-тата. Ходили сме на срещи в Брюксел съвместно с предишния заместник-министър в енергетиката – пренотификация не отнема толкова време, колкото една нова нотификация. Смятам, че за ВЕИ-тата пренотификацията няма да отнеме много време, защото наистина не е някаква голяма промяна – общата сума пари не се променя. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Представител на Асоциация свободен енергиен пазар. Здравейте! Във връзка със задължението за изискване на банкови гаранции от страна от търговците на електроенергия за задължения към обществото ние искаме да се подсигурят някакви способи, които да подсигуряват вземанията на търговците от крайните клиенти, които са и платците на самата цена „задължение към обществото“. Това е възможно с две много малки поправки в два члена – единият е чл. 123, в който изрично да се упомене, че предходния доставчик може да изисква спиране на електрозахранването при наличие на задължения.
Вторият член, който може да подсигури тези вземания на търговците това е чл. 38а, ал. 5, според който крайният клиент не дължи никакви неустойки при прекратяване на договор. Ние искаме да дължи всъщност всички задължения, които са за активна електроенергия, за такси, до напускането на групата, балансиращата група.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
В интерес на истината прочетохме внимателно Вашите предложения. Нямахме достатъчно време да ги обмислим и да ги включим на първо четене. Звучат логично. Ще Ви помоля да ги внесете в по-голяма конкретика, за да ги разгледаме между първо и второ четене. Не сме против.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря Ви много. Разбира се!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте.
ГАБРИЕЛА ТОДОРОВА: Здравейте, представител съм на Българска ветроенергийна асоциация. Ние като заинтересована страна, обединяваща мнозинството от производителите на вятърна енергия в страната, бихме искали също да коментираме. Естествено нашата Асоциация е наясно с необходимостта от либерализация на пазара на електрическа енергия, но считаме, че това трябва да стане при съблюдаване на принципа за защита на интересите на сега съществуващите инвестиции.
В този смисъл, днес входирахме в Деловодството на Народното събрание поредно становище, адресирано до Комисията по енергетика и до Комисията по правни въпроси, в което изразяваме редица наши предложения по Законопроекта. Основното е дискутираният компесаторен механизъм за въвеждане на такъв механизъм при отклонения от прогнозната пазарна цена и реалната такава. Надяваме се и настояваме предложенията ни да бъдат разгледани и надяваме се да бъдат взети предвид. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще разгледаме Вашите предложения. Само да отговоря: знаете, че в Германия, където има отрицателни страни има стартирала наказателна процедура от страна на Европейската комисия. Причината за тази наказателна процедура е, че техните договори за разлика, всъщност покривайки, компенсирайки цялата сума, стимулират производителите към продажба на електроенергия на нулеви или на отрицателни цени. От тази гледна точка няма как да има едновременно компенсиране, включително при отрицателни цени, и цялостно компенсиране на разликата, защото по препоръките на Европейската комисия законодателят или правилата трябва да бъдат съобразени с това да не се разрушава пазарната среда.
Ще коментираме по-подробно, ако искате на работна група и ще разгледаме още веднъж Вашите предложения. Пак казвам: това е единственото нещо, по което имаме принципни различия не за друго, а защото считаме, че от една страна ще разруши пазарната цена, от друга страна представлява неконтролируем риск за Фонда за енергийна сигурност.
Заповядайте.
МЕГЛЕНА РУСЕНОВА: Председател съм на Българската фотоволтаична асоциация:
Господин Председател, на първо място бих искала да благодаря за възможността в рамките на обсъждането на либерализацията на пазара и конкретно извеждането за първи път на ВЕИ-производителите на либерализиран пазар, за възможността да участваме във всички дискусии, и също така за предварителното обявяване на намеренията за внесения Законопроект за изменение на Закона за енергетиката.
Ние принципно подкрепяме направените предложения и подкрепяме това, че процеса на либерализация следва да се реализира по начин, по който защитава легитимните ни интереси като инвеститори. В този смисъл принципно приемаме предложения модел като сме направили своите предложения и очакваме те да бъдат разгледани и предложени на второ четене, защото не ги виждаме отразени в настоящия Законопроект.
Българската фотоволтаична асоциация от 2015 г., когато бяха направени тогавашните промени в законодателството заявяваме своята готовност за излизане на либерализиран пазар – отново подчертавам при условията на защита на нашите легитимни интереси като инвеститори. Смятаме, че с направените промени до голяма степен се защитава финансовата стабилност на Фонд „Сигурност“ на електроенергийната система, който ще бъде новата страна по нашите договори, и практически ще изплаща по-голямата част, фиксираната част от приходите ни, които ние ще получаваме вече при новия модел.
Подкрепихме модел, при който пазарния риск остава при нас като производители именно с идеята, че ние активно управлявайки своите проекти, разбира се, разчитайки на една методика, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране, която тепърва ще се обсъжда и която ще отчита всички пазарни рискове, ще успяваме да управляваме продажбите на енергия по начин, по който да се справяме с пазарните предизвикателства.
По тази причина за нас беше важно и затова подкрепяме модел, при който Фонда е абсолютно гарантиран. Механизмите, които виждаме, че са заложени в Закона за нас е много важно да бъдат запазени с оглед фиксираната част от нашия бъдещ приход, а именно да бъде абсолютно гарантирано, че премията ще ни бъде изплатена.
Тук е важно да отбележим, относно плаващата вече част от нашите приходи, а именно: цената, която ние ще постигаме при продажба на борсата. Това за нас наистина ще бъде предизвикателство. Още повече, че като ВЕИ-производители трудността да продаваме на борсов пазара е още по-голяма в сравнение с конвенционалните. Това го разбираме и очакваме, че при следващата стъпка при либерализиране на пазара ще ни се даде и свободата да участваме на свободния пазар изцяло и пълноценно.
Според нас е важно да се запази организационната структура на ВЕИ-производителите, която работи от 2014 – 2015 г. относно балансиращия пазар. Направили сме предложение, което се надяваме да видим в текстовете на второ четене, защото за нас това е много важно и ще ни помогне по-лесно да се справим с бързото извеждане на пазара. В противен случай ще имаме проблеми – организационни и административни. Дали сме своите мотиви. Не считаме, че би следвало да се създават допълнителни усложнения за нас като производители. Ще направим и ще внесем наше становище между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Във Вашето становище всъщност сме отразили, както и в становището на част от останалите присъстващи, желанието енергията да може да се продава от страна на координатор на балансираща група, за да може да са Ви по-малки небалансите.
Това е съвсем резонно предложение, намерило отражение в Законопроекта на първо четене. Какъв ще е съставът на балансиращите групи, все още е въпрос, който се дискутираше между нас колегите до момента, но между първо и второ четене ще се спрем по-подробно на това. Благодаря.
Заповядайте.
ДИАНА КОЛЕВА: Представител съм на Асоциация „Хидроенергия“: Благодаря за възможността да изкажем становищата си.
Основните проблеми, които стоят пред водните централи във връзка с този проект, те бяха очертани от всички до този момент – началният срок на прилагане на новия механизъм.
Второ, въвеждане на компесаторен механизъм. Ние считаме, че има вероятност такъв компесаторен механизъм да бъде въведен и никой не казва, че той не трябва да е в плюс или в минус, което няма да застраши по никакъв начин финансовата сигурност на електроенергийната система.
В тази връзка приветстваме да се направят по-широки разговори между първо и второ четене, с цел да изясним наистина защо се иска този компесаторен механизъм.
Господин Добрев, Вие сам казахте, че би могло в методиката да се въведе някаква компенсация. Аз съм юрист и от правна гледна точка считам, че това трябва да бъде обаче фиксирано в Закона. В противен случай ще нарушим някои основни правни принципи. Регулаторът може да действа само и единствено в рамките на Закона. Ако ние наистина имаме намерението, те да могат да правят някаква компенсация, това трябва да бъде отразено в Закона.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви за становището, за да изясним до края въпроса с компенсациите. Всъщност компесаторен механизъм в Законопроекта има, само че той действа занапред. Защото, ако е сгрешена с пет лева цената за този регулаторен период, в края на регулаторния период Регулатора отново определя прогнозна цена за следващия регулаторен период, където с методиката ще вземе под внимание грешката, която да допуснем, че е направил в предходния регулаторен период. Знам каква е и другата Ви идея. Не бягаме от дебат, точно обратното. Виждате, че се опитваме да проведем колкото се може по-задълбочен и смислен дебат. Ще го направим между първо и второ четене.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН ДЕЛИСИВКОВ: Благодаря, господин Председател. Изпълнителен директор и член на Управителния съвет съм на българската федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Ние изпратихме нашето становище по Законопроекта със сигнатура – 854-01-19 от 27 март.
Накратко искам да изложа, тъй като представлява много специфичен интерес на пазара на електроенергия, а именно този на енергоемките индустрии, които са представени в БФИЕК. Нашият интерес е по-специфичен. Ние сме от самото начало на свободен пазар от 2004 г. и през цялото това време сме били един от двигателите на процеса за либерализация на пазара.
В тази връзка искам да кажа, че предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е голяма крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производители. Знаете, че доскоро само няколко централи бяха активни на този пазар. Сега ще видим много повече производители и конкуренция между тях. Желание, ние го оценяваме високо, за оптимизация на технологичните разходи и пазарни стимули там. Повече предлагане на продукти и количества, и не на последно място – пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.
Днес тук, в тази зала, трябва да си кажем, че нашата крайна цена се формира от две компоненти. Едната ще е изцяло либерализирана – цената на електроенергията, където вървим към все по-голяма конкуренция. Другата голяма компонента в нашата крайна цена, която е фактор за нашата конкурентоспособност и повлиява на енергоинтензивните индустрии е именно темата с държавните помощи в сектор „Енергетика“. Тя беше засегната тук и от преждеговорившите колеги. Аз искам да Ви дам перспективата на индустриалните енергийни консуматори.
Категорично заявяваме, че всякаква пазарна интервенция, каквито са държавните помощи към производители на електроенергия трябва да бъде поетапно прекратена или да бъде адресирана от държавния бюджет, тъй като цветните добавки в крайната цена имат формата на косвен данък. Ако те не бъдат адресирани от държавния бюджет трябва да върви паралелно нотификация на механизма за компенсация на енергоемките индустрии. Нашето предложение е към второ четене и ще настояваме в нашето писмено становище, че така наречената наредба за намаляване на тежестта на ВЕИ-та да бъде разширена, като бъдат включени всички държавни помощи към сектор „Енергетика“.
Наредбата в Закона за енергетиката да стане наредба за намаляване на тежестта на зелената енергия, кафявата енергия, невъзстановяемите разходи, индиректните разходи за емисии и всякакви плащания за капацитет и сигурност на системата. Индустриалните енергийни консуматори очакват да имаме визия до и след 2020 г. по тези теми, тъй като държавните помощи ще продължат и след 2020 г. Всички знаем в тази зала, че Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ-та към енергоинтензивните индустрии изтича в края на 2020 г.
Принципно подкрепяме Законопроекта. Смятаме, че ще повлияе положително на пазара. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Делисивков.
Ще разгледаме и Вашето становище след като го получим. Хареса ми израза цветните добавки в крайната цена. Мисля, че е патентовано за Вас – друг път не го бях чувал, цветните добавки в крайната цена. Не виждам други желаещи.
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изразявам становището на народните представители от групата на „Обединени патриоти“ в подкрепа на Законопроекта. Според нас Законопроекта уцелва основни слаби места на системата в момента и решава основни проблеми. Път, по който тръгнахме още през есента.
Разбира се, винаги може да се усъвършенства един Законопроект между първо и второ четене, но като цяло генералната посока е изцяло споделена от нас и ще гласуваме безрезервно със „за“ за този законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов, за подкрепата.
Колеги, предлагам на гласуваме на първо четене първа точка от дневния ред.
Господин Иванов, заповядайте, винаги за Вас.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господен Председател.
Българският енергиен и воден регулатор изразява подкрепа към направените предложения за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Нещо повече – ние активно участвахме в обсъжданията, които предшестваха внасянето на Законопроекта в Народното събрание.
Аз искам да се спра само върху един момент, който наистина е ключов за Регулатора. Беше поставен въпроса – защо е необходимо изцяло търговията да бъде провеждана чрез Българската енергийна борса като организиран борсов пазар. Същественото предимство на това решение е, че ще бъдат изсветлени договорите, които се сключват, защото те ще минават през Националната борса. Освен това, самата борса е независима по своя характер. Заедно с това, когато търговията се осъществява през Българската енергийна независима борса, възможностите за контрол върху дейността на борсата и провежданите борсови операции са много по-голями. Ще отбележа, че няма никакви механизми за контрол от страна на Регулатора на платформите на отделни дружества, така както са трите платформи на дружествата от Българския енергиен холдинг. Говоря за НЕК, за ТЕЦ „Марица изток 2“ и за АЕЦ „Козлодуй“. Обратно, регулаторът при приемане на промените, които се предлагат и при изпълнение на изискванията на Регламент № 1227 по REMIT, които са заложени в промените, които ще предстои да гласуват уважаемите народни представители – това ще даде възможност на Регулатора, от една страна, да има правомощия за разследване в строго съответствие с националното законодателство. В определени случаи, когато може да е самостоятелно, в други случаи, когато въздейства с други държавни органи, които имат отношение към тази материя.
На второ място, промените предвиждат и санкции – наказателни разпоредби в случаите, когато се установи, че на борсата има извършени нарушения и злоупотреби, които са концентрирани главно в два аспекта.
Първо, когато има търговия с вътрешна информация, което е абсолютно недопустимо.
Второ, когато има манипулиране на борсовата търговия, било от производители било от търговци.
Комисията твърдо ще отстоява изпълнението на тези разпоредби на REMIT. Разбира се, за да можем да осъществим своите функции, това което беше казано и от представители на Асоциацията на работодателите в България, е от съществено значение: ние да имаме възможността материално и кадрово да обезпечим изпълнението на тези функции.
Надявам се, че между първо и второ четене ще могат да бъдат въведени промени в Закона, които да бъдат гласувани и, които да ни дадат тази възможност, за което естествено се изисква допълнително финансиране. В противен случай ако само бъдат разписани тези текстове ние няма да можем да ги приложим, защото сегашният капацитет на Регулатора не дава такава възможност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Вашето предложение дори сме го включили в оценката за въздействие и то не само сме калкулирали колко допълнителни средства Ви трябват. Темата Ви е в радара, така да се каже, но Ви благодаря за подкрепата и не само за подкрепата, благодаря Ви, и за добрите идеи и участието в подготвянето на този законопроект. За информация на всички присъстващи – Регулаторът имаше съществена роля при подготовката на предложенията.
Предлагам да гласуваме. Няма да давам повече думата.
Гласуваме първа точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 г.
За – 13, против – няма, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 854-30-17.
Внесен е от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г.
Ще дам думата на вносителя господин Искрен Веселинов да ни представи накратко Законопроектът.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости на заседанието! Целта на предложеното от нас допълнение в Закона за енергетиката е да реши един съществуващ правен вакуум, който случаят с препродажбата, всъщност на ЧЕЗ България, извади наяве. Оказа се, че всъщност българският Закон по никакъв начин не дава възможност за регулация на сделки, които са от изключително значение, както за защитата на правата на потребителите, така и с оглед на гарантиране на сигурността не само на доставките, но и на националната сигурност като цяло.
Всички Вие, сте свидетели на един доста бурен политически дебат от момента, в който започна обсъждането по този казус. Дебат, който би бил невъзможен, ако всъщност имаше оторизиран държавен орган, който да може безпристрастно, без желание за политическа употреба да обследва случая и да даде гаранция, че обществения интерес при такава сделка би бил защитен.
Запознах се със становищата на Министерството на енергетиката и с Комисията за енергийно и водно регулиране. Не знам дали да ги коментирам сега или те искат да ги изложат, след което да ги коментираме. Това, което предлагаме, всъщност е разпоредителни действия над 20% от капитала на търговските дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или газ, Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнася, тоест да дава разрешения за такива сделки, с оглед гарантиране сигурността на доставките, защита на националната сигурност и обществения ред. Санкцията, която предвиждаме при неизпълнение на такива сделки е препращането към чл. 55, ал. 2, където при случаите за отнемане на лиценз, добавяме и този при разпореждането, при такива разпореждания.
Защо 20%? Знаем, че дружествата са публични. Около 30% са в свободно движение, както се казва. Затова сложихме и някаква горна граница на тези проценти, тъй като смятахме, че не е рационално за всяка една акция да се иска разрешение.
Същевременно мога да кажа, че всъщност текстът, който предлагаме е взет, на практика е заимстван от чл. 56, ал. 3, ако не ме лъже паметта от Закона. Действително той не е детайлно разписан. Няма процедура. Същата липса на процедура имаме при отнемането на лиценза. Тоест, ако имаме проблем, аз съм склонен да говорим за доработване на Законопроекта между първо и второ четене. Във всеки случай ние трябва да решим двата проблема комплексно, тъй като на практика имаме една заемка на законодателна формула, от едното място на другото.
Първо, мисля, че предложението ще даде спокойствие в обществото.
Второ, ще гарантира една устойчивост на нашите електроразпределителни дружества.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Давам думата на народните представители, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Преди да кажа няколко думи за предлаганите промени в Законопроекта, ще Ви обърна внимание като председател на Комисията – мисля, че е неуважително да се гледат толкова важни поправки в Закона за енергетиката и да няма съответното политическо ниво на присъствие от страна на Министерството на енергетиката. Аз имах въпроси, следейки внимателно становището на Министерството на енергетиката по този Законопроект, но в момента няма и към кого да ги отправим. Така както господин Иван Иванов е тук и присъства на това, така според мен е редно и ръководството на Министерството да присъства. Има практика в други комисии, ако те не присъстват, не гледаме и законопроектите.
Относно този важен въпрос, който поставят колегите, искам да заявя намерението и позицията на нашата парламентарна група, че ние на първо четене ще подкрепим този законопроект, с пълното разбиране, че така предложените промени в регулацията и в дейността и отговорностите на Регулатора не изчерпват в голяма степен въпросите, които възникнаха предвид евентуалната сделка с придобиване на активите на ЧЕЗ.
Виждам, че самото Министерство на енергетиката е отишло дори по-нататък в своето становище. То, не възразява Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде органът, който да упражнява своите правомощия във всички случаи на разпореждане с дялове и акции на търговските дружества. Предстои да видим ролята на Регулатора и във Временната комисия, която създадохме в парламента. Разбирането на нашата парламентарна група е за една наистина значима и особена роля на държавата, в това число и на регулаторите в този сектор. Такъв тип предложения ще срещат нашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Бойчев.
Представителите на Министерството на енергетиката се върнаха в Комисията. Съгласен съм с Вас, господин Бойчев.
Господин Налбантов, моля, да предадете на политическото ръководство на Министерството на енергетиката, че днес в Комисията се разглеждат два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Първият Законопроект, няма дори ниво заместник-министър –имаме директор на дирекция.
По вторият Законопроект, Вие си тръгнахте. Добре, че стана въпрос и се върнахте.
С тази забележка и с молба да предадете на политическото ръководство, че това е неуважително към Комисията по енергетика, давам думата на други народни представители, които искат да вземат отношение.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Присъединявам се към Вашия апел. Това е дългогодишна практика в Народното събрание.
Искам да кажа във връзка със Закона за безопасно използване на ядрената енергетика, в чл. 21а е описан подобен вариант, в случай на сливане, придобиване, отделяне на еднолични търговци, дружества и така нататък, тоест всичките възможни варианти са разгледани, така че това да стане след уведомяването на Регулатора и той да има последващ контрол върху тези искания на съответния лицензиант. Мисля, предвид и случая, че е добра инициатива. Хубаво е да го огледаме между първо и второ четене, за да можем да направим едно сравнение с тези текстове и да ги направим по-съвършени. Така че, мисля, че е една добра практиката да го подкрепим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Според мен доста им стана днес на Министерството на енергетиката. Искам да кажа и няколко хубави думи за тях, защото от самото начало съвсем справедливо, разбира се, господин Председател, Вие забелязвате някои пропуски в чисто политико-административен аспект, но все пак да върнем по-позитивен тон.
Лично бих подкрепил и някои предложения в становището на Министерството, защото това, което постави господин Веселинов като въпрос, смятам, че е редно, много бързо да се обединим около него, да го изчистим, да го допълним, включително с предложения от Министерството, които са съдържателни и да дадем дан на нужната справедливост, която всички очакват от нас. Ще Ви припомня думите на члена на Консултативния правен съвет на Народното събрание, даже предлагам, господин Председател и него да ползваме, професор Валери Димитров, който казва, че за разлика от Закона за кредитните институции и Кодекса за социално осигуряване, където на всички лицензиращи, господин Иванов, органи са дадени дискреционни права, тоест да се произнасят предварително по отношение пригодността на участниците в дадена сделка и придобиване, сливане и така нататък, единствено Комисията за енергийно и водно регулиране, като регулиращ орган няма тези правомощия. Така че смятам, че няма да направим някакъв прецедент. Подкрепям това, което каза той е наше официално становище, че ще подкрепим на първо четене предложението на „Обединените патриоти“ и заедно се надявам след това да направим нещо добро като запис. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
В тази връзка, аз също четох изказванията на професор Валери Димитров. Личната ми позиция, обаче малко се разминава с това, което той твърди в интервютата, които е дал, защото има съществена разлика между дружествата в сектор „Енергетика“ и в секторите, които контролират – Българската народна банка и Комисията по финансов надзор.
В единият случай Българска народна банка, контролира банки, в които всички ние имаме спестявания. Тоест държавата трябва да се увери, че собственика на юридическото лице, което държите тези спестявания, трябва да е надежден.
В другия случай с Комисията по финансов надзор – имаме пенсионни фондове, в които пенсионни фондове има натрупани вече близо 13 млрд. лв. Има здравно-осигурителни дружества, в които също всички ние имаме индивидуални партиди, пари и така нататък, които ние сме дали и стоят в тези институции. Тоест в този случай, също има логика регулаторния орган да има по-големи правомощия, за да се погрижи за сигурността на нашите средства, вложени в тези видове институции.
В случая с електроразпределителните дружества, първо, ние нямаме депозити там – населението и бизнеса нямат вложени пари в тези дружества.
Второ – те извършват услуга. На всичко отгоре тази услуга те не определят сами цената за нея, а тя се определя от страна на Регулатора. Тоест, дори и да решат да повишат двойно цената няма как да се получи, защото Регулатора определя нейната цена.
От друга страна, още повече, по отношение на сигурността на електроснабдяването регулаторът има огромни правомощия без значение кой е собственика на тези дружества. Мисля, че това е единствения Закон, в който регулаторен орган има дадени такива широки правомощия да отстрани управителите, собствениците, мениджърите на дружеството и да назначи особен управител, който от името на държавата в лицето на Регулатора да управлява тези дружества, за да осигури сигурността на снабдяването. Това е само като личен коментар от моя страна.
Позицията ни обаче, и приветствам колегата Искрен Веселинов за тази инициатива, общата ни позиция на парламентарната група е, че ще подкрепим Законопроекта, защото той адресира едно притеснение в обществото, като между първо и второ четене ще се опитаме да намерим баланс на интересите, така че държавата да не прекали с регулацията в секторите.
Отново повтарям: да има логика за някои институции да има такава по голяма регулация, така че с уговорката, че между първо и второ четене ние също ще предложим корекции, нашата група също ще подкрепи предложението на колегата Искрен Веселинов.
Други народни представители? Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. За да нямам угризения, че съм утаил информация, малко данни: АИКБ е член на CEEP – това е европейската работодателска организация, в която членуват ютилити компаниите, доставчици на услуги от общ интерес, в това число и енергетиката.
Това ни накара да се обърнем с молба към СЕЕР да коментират нашия казус с ЧЕЗ. Колегите проучиха законодателство, опит на свои членове много добросъвестно и всъщност казаха това, което и очаквахме, че такъв случай няма. То е ясно – муха да глътне слон – няма как да има такъв случай.
Но в същото време и казаха, че няма и такава практика за предварително произнасяне при прехвърляне на собственост. Аз не крия личните си симпатии към такива правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране, даже съм ги изразявал публично, но не можахме да намерим много такива решения в Европейския съюз, което не значи, че при нас не трябва да има, защото всъщност разпределителните дружества в повечето страни са публична собственост – те са или изцяло държавни, или са листвани на борсата, но държавата има контрол – пълен контрол над тях. И просто може би този казус не е възниквал в другите страни, за да породи такова законодателство.
А що се отнася до правата на Комисията за енергийно и водно регулиране да отстрани управителите, органите за управление на такива дружества, всъщност припомням, че такива права има и БНБ, КФН за поднадзорните си лица. Те също могат – могат да ме отстранят като управител на холдинг, който се търгува на борсата, ако имат тези права в определена ситуация.
Същото е и за банкерите. Същото е и за пенсионните фондове. Но освен това се произнасят за банките и при прехвърляне, на даже мисля, че там е 10% от собствеността.
А тук ние можем да избираме в коя банка да си държим парите, но не можем да избираме по коя жица да ни доставят ток, защото цялата Западна България получава от това ЕРП ток. Тоест, като че ли има много повече причини за такова решение. Просто като информация без да давам акъл. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Велев. Впечатлен съм, че сте попитали дори организациите, в които членувате в Европейския съюз за тяхната практика. Ако пък имате конкретни предложения от тях за различен вид регулация ще Ви помоля да ги внесете в Комисията по енергетика, за да ги разгледаме между първо и второ четене.
Господин Абазов изрази желание.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря.
Господин Председател, преди да кажа каквото и да е по предложените текстове ще взема отношение по начина на предлагане на този законопроект. Така, както вносителите на първия законопроект, който разглеждахме в днешното заседание получиха адмирации и благодарности за начина на внасяне и начина на обсъждане на целия законопроект, същото, за съжаление, не мога да кажа за този законопроект, който е също толкова важен, колкото и първият. Мисля, че освен вносителите никой друг в българското общество не разбра за предлаганите текстове, а мисля, че е важно и съм все още убеден, че трябваше да мине същия цикъл на обсъждане както мина първият законопроект, който разглеждахме днес.
По така предложения Законопроект нашата група няма да подкрепи този Законопроект. Изрично искам да подчертая, и моля да бъда правилно разбран, не че имаме нещо против идеята на Законопроекта, напротив, нашата група е да има такова законодателство, което да парира това, което се случи с ЧЕЗ, да се покрие този правен вакуум, който е налице и да се разпише един механизъм, който да не довежда до там тази история да се повтаря още веднъж. Категорично подчертавам, че ние сме „за“ да има такъв механизъм и такива правила.
Притесненията ни са, че органа, на който се възлагат тези правомощия, в случая Комисията за енергийно и водно регулиране не мислим, че ще се справят с тази задача, защото нито имат капацитета, нито опита.
Така че има правен вакуум, липса на законодателство в сектора, което довежда до тези катаклизми. Ние сме „за“ да има такива правила, но в конкретния законопроект мислим, че органа, който се предлага да осъществява това, няма да се справи.
В предложения Законопроект единствено верният тест е, че Комисията предприема действия по отнемане на лиценза. Да, това е типично в правомощията на Комисията. Но изречение от рода на: „Комисията да има правомощията да разрешава сделка при продажба на съответните дружества, да разрешава сделка при продажба на две частни дружества“ – нашата Комисия за енергийно и водно регулиране, мисля че не е най-подходящия вариант.
Така че по принцип сме „за“ да има такова законодателство и да има такъв орган, но в конкретния случай, в който се предлага, този орган да е Комисията за енергийно и водно регулиране, мисля, че няма да допринесе към това ниво, към което се стремим. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Абазов.
Други желаещи? Заповядайте, кратичко само, ако може.
ВЕНЦИСЛАВ МИТОВСКИ: Благодаря Ви, господин Добрев. Работя 40 години в енергетиката и при държавното, и при частното, и съм жив свидетел на приватизацията на електроразпределителните дружества 2004 г. Каква е разликата сега? Тогава трябваше да бъде изготвена Енергийна стратегия за цялата енергетика, но не беше направена такава. След това беше изготвена Енергийна стратегия за приватизация само на електроразпределителните дружества и резултатите от този пропуск да имаме Енергийна стратегия за цялата енергетика ни доведе до тук – да продаваме на парче. И всеки път да правим нещо.
Сега, в тази Електроенергийна стратегия беше подробно описано, че не може всеки да дойде и да купи. Там бяха дошли фирми, които са известни и големи в Европа – не може всеки. Не може всеки, който няма капитал да каже: „Аз ще си изтегля и, ако го върна – върна, ако не ще ме изгонят.“
Това сега е един голям вакуум в нашето законодателство и напълно подкрепям Проектозакона. Вярно, трябва да се добавя някои неща, експертите ще го направят. Струва ми се, че някои народни представители бъркат частните дружества. Нека не забравяме, че единственото предприятие, което е на територията на цялата страна, това са електроразпределителните дружества. Няма такова предприятие. Така че да говорим за частни дружества, да ги сравняваме с телевизии, не знам какво, просто е неуместно.
Напълно подкрепям този Закон и дори мисля, че Министерството на енергетиката трябва също да има някои, дори функции да излага становище, дори да не спира, защото в първите членове на Закона за енергетиката пише, че министърът отговаря за сигурността на електроенергийната система и така нататък, и то технически и финансово. Така че, ако едно дружество има някакъв капацитет, но няма финанси – то е същото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря. Предлагам да преминем към гласуване. Само съвсем кратичко, ако може – една минута.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Представител съм на „Движение в защита на гражданите и държавата“. Да, кратък въпрос. Господин Добрев, 2013 г. Вие внасяте до главния прокурор сигнал относно тъй наречените американски централи, при които има особен залог. Особеният залог са бъдещите приходи и вземания от цените на електроенергията.
Моят въпрос към Вас е: има ли някакъв резултат? Има ли отговор на подадения от Вас сигнал? Затова, защото имаме в момента идентичен случай: допускаме по сделката – ЧЕЗ – госпожа Върбакова.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нямам информация какво е движението по този мой сигнал. Наистина внесох такъв сигнал в прокуратурата, докато бях министър за особените залози, с които се залагат вземания на трето юридическо лице. Но не знам какво е движението.
Предлагам да гласуваме.
За – 18, против – 2, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Колеги, правилата на Народното събрание са: когато имаме един и същ законопроект, всъщност два различни законопроекта, изменящи един и същ закон, те да бъдат обединени на второ четене. Между първо и второ четене ще обединим тези два законопроекта за гледане в един Законопроект на второ четене – информация за протокола. Благодаря на всички участващи в днешното заседание.
Благодаря на всички участващи в днешното заседание.


(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕЛЯН ДОБРЕВ

Стенограф:

Катя Данчева