1. Изслушване на кандидати за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на приетите на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 и Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г. – за второ четене
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика




П Р О Т О К О Л
№ 18

На 24 април 2018 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на кандидати за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на приетите на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 и Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г. – за второ четене
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.
* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да започваме. Имаме кворум.
Днешният дневен ред е:
1. Изслушване на кандидати за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на приетите на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 г. и Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г. – за второ четене.
3. Разни.
Гости по точка първа: господин Иван Иванов – председател
на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Номинациите за членове на Комисията са: господин Ремзи Осман – кандидат на парламентарната група на Политическа партия „ДПС“ за член на Комисията за енергийно и водно регулиране – с юридически стаж; господин Георги Златев – кандидат на парламентарната група на Политическа партия „Воля“ за член на Комисията на енергийно и водно регулиране в областта на енергетиката; госпожа Пенка Трендафилова – кандидат на парламентарната група на Политическа партия „Воля“, за член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на водоснабдяването и канализацията; господин Александър Йорданов – кандидат на народни представители от парламентарната група на „Обединени патриоти“, за член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на енергетиката; господин Евден Николов – кандидат на народни представители от парламентарната група „Обединени патриоти“, за член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на енергетиката.
По точка втора, очакваме от:
Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър; господин Красимир Първанов – заместник-министър; госпожа Мирослава Христова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност, административно обслужване и човешки ресурси“; господин Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“; господин Иван Маринов – директор дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“; госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт.
НЕК ЕАД: господин Петър Илиев – изпълнителен директор на НЕК ЕАД; госпожа Мариана Метева – началник управление „Правно“ в НЕК АД.
Български енергиен холдинг: господин Петьо Иванов – изпълнителен директор; госпожа Вяра Маринова – главен юрисконсулт.
Фонд „Сигурност на електроенергийната система“: господин Диан Червенкондев – председател.
ЕВН България: госпожа Калина Трифонова – заместник председател на Съвета на директорите на ЕВН „България“; господин Гочо Чемширов – заместник-председател на Съвета на директорите на Електроразпределение ЮГ ЕАД.
ЧЕЗ Разпределение: госпожа Петя Шикова – главен юрисконсулт; госпожа Лидия Димитрова – главен юрисконсулт.
Електроразпределение Север АД: господин Стефан Абаджиев – член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Енерго-Про Варна ЕАД; господин Пламен Стефанов – председател на Управителния съвет на Енерго-Про Продажби АД.
Българската фотоволтаична асоциация: госпожа Меглена Николова Русенова – председател на Управителния съвет на Българската фотоволтаична асоциация; господин Никола Николов – член на Управителния съвет; господин Петър Лазаров – член на Управителния съвет.
Асоциация „Хидроенергия“: господин Боян Кършаков – Председател на Асоциация „Хидроенергия“; адвокат Диана Колева – юрисконсулт в „Аршинкова и Колева“; и госпожа Теофана Григорова – изпълнителен директор на Асоциация „Хидроенергия“.
Българска ветрена-енергийна асоциация: госпожа Миглена Стоилова; и госпожа Габриела Тодорова.
Асоциация на индустриалния капитал – господин Васил Велев.
Моля, който е „за“ така прочетения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.

По точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ.
За по-голяма яснота по отношение на процедурата предлагам да прочета частта от процедурните правила приети с Решение на нашата комисия и на Народното събрание преди няколко седмици.
От точка V – изслушване на кандидатите:
„1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по енергетика проверява представените документи и дали всеки от тях отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност.“
Документите са проверени и всичките петима кандидати отговарят на изискванията.
„2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по енергетика, което се излъчва в реално време в интернет, чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за членове – до пет минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите за членове представят тяхната концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулаторен орган до 10 минути на кандидат.
5. Комисията по енергетика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за членове, по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат, от всички народни представители, кандидатът отговаря до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по енергетика представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор, до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси до пет минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Доклад от изслушването на кандидатите и го внася в Народното събрание. Към Доклада се прилага Проект на решение за избор на всеки от кандидатите за съответната длъжност в Комисията за енергийно и водно регулиране. Във всяко решение се обявява и името на члена на Комисията за енергийно и водно регулиране, чийто мандат се прекратява, съгласно проведения жребий по Раздел I.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на другите кандидати за съответната длъжност.
VI. Как се провежда заседанието в пленарната зала.“
Това няма отношение към днешното заседание.
По така прочетените правила започваме с точка трета – представяне от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за членове – до пет минути на кандидат.
По азбучен ред първият кандидат е господин Александър Йорданов.
Господин Ячев, заповядайте да представите кандидатурата.
БОРИС ЯЧЕВ: Уважаеми дами и господа, искам да предоставя на Вашето внимание кандидатурата на господин Александър Йорданов за член на Комисията по енергийно и водно регулиране.
Професионалната кариера на господин Йорданов започва през 2001 г. в областта на енергетиката, в „Електроразпределение Столично” АД. Първоначално като специалист в отдел „Търговия и доставки“, а впоследствие създава и оглавява отдел „Вътрешен контрол“. Като ръководител на отдела създава и цялостна методология и вътрешни актове за осъществяване на дейността по вътрешен контрол в дружеството.
В професионалната си кариера в „Електроразпределение Столично” АД господин Йорданов ръководи десетки вътрешни разследвания при и по повод тежки нарушения на трудовата дисциплина, административни нарушения извършени от служители в дружеството, и снабдяване с електрическа енергия и съпътстващите дейности. Като ръководител на отдела осъществяващ вътрешен контрол господин Александър Йорданов участва в допълнителното разработване, настройването и внедряването на вътрешната електронна система за хартиен и електронен документооборот както и хартиен електронен архив на „Електроразпределение Столично” АД като съществена част от системата за управление на дружеството.
Господин Йорданов участва и в изграждането на Система за защита на класифицираната информация и регистратурата. Господин Йорданов ръководи и дейността по вътрешен контрол на „Електроразпределение Столично” АД до 2007 г.
През 2007 г. господин Йорданов участва в създаването на частна компания за търговия с електрическа енергия като миноритарен собственик и представляващ дружеството. Компанията е лицензирана за търговия с електрическа енергия от тогавашната Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и през 2008 г. и 2009 г. осъществява успешна дейност, свързана с внос, експорт, реекспорт и вътрешна търговия на едро на територията на България, Сърбия, Македония, Словения, Румъния и Гърция.
Компанията има безупречна търговска, регулаторна, данъчна и митническа репутация за времето, в което е представлявана от господин Йорданов – до средата на 2009 г., когато напуска компанията и на практика тя преустановява дейността си. Той познава в значителна степен търговията на едро в региона на Балканите и съответното данъчно и митническо законодателство в областта.
В периода от 2009 г. до 2014 г. господин Йорданов работи като експерт и консултант в различни компании развиващи дейността си в сектора на енергетиката като се ползва с добро име и професионална репутация сред големите енергийни компании в страната и в региона.
През 2014 г. е назначен като старши инспектор-одит в „Холдинг БДЖ“ ЕАД, където работи като одитор със специална насоченост към енергийното снабдяване на БДЖ „Пътнически превози“ ЕАД и БДЖ „Товарни превози“ ЕАД, използването и отчитането на електроенергията и течните горива, ремонтните дейности и готовността за действие в кризисни ситуации.
През 2015 г. господин Александър Йорданов е избран за член на Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България. Като член на Комисията, с особен фокус в областта на природния газ, той е в основата на различни регионални и международни инициативи на Българския регулатор като подписването на споразумение за сътрудничество с регулаторите на Румъния, Гърция, Македония, Черна гора, Турция и Сърбия. Той е инициатор и на идеята за създаване на Балкански консултативен регионален форум, който има за цел синхронизиране на националните регулаторни практики в региона, в съответствие с европейските енергийни правила.
Господин Йорданов активно участва при разработването и установяването на новите правила за балансиране на газовия пазар в съответствие с действащите европейски регламенти както и при приемането и утвърждаването на входно-изходния тарифен модел прилаган от „Булгартрансгаз” ЕАД. Има активна роля при актуализирането на вътрешните регламенти на Комисията за енергийно и водно регулиране, отделните алгоритми за работа прилагани в Регулатора и по-специално в областта на контролните правомощия на Комисията, документооборота в архива, повишаване стабилността на актовете на регулатора както по отношение на подзаконовите нормативни актове от компетентността на Комисията, така и по отношение на ценовите решения. Има детайлна визия по ефективното прилагане на европейския регламент за прозрачност и интегритет на пазарите на енергия на едро. Законоустановените контролни правомощия на Комисията по отношение на конкурентната среда и нелоялните търговски практики, и взаимодействието с Комисията за защита на конкуренцията.
Автор и съавтор е на идея за подобряване на прилагането на основните методи за регулирането на цените в сектор „Електроенергетика“ и в сектор „Природен газ“, насочени към поощряването на ефективността на преносните и разпределителни мрежи, оптимизиране и изсветляване на разходите на енергийните дружества, поощряването на въвеждането на съвременни технологии при измерването и управлението на мрежите.
Господин Йорданов има изградена цялостна представа по регулаторните въпроси свързани с развитието на трансграничните енергийни инфраструктури, енергийната свързаност в региона на Балканите, прилагането на европейското законодателство и либерализирането на газовия пазар в Република България, както и при създаването на организиран пазар на едро на природен газ, и изцяло ангажиран с подкрепата на проекта за газов хъб „Балкан“, който знаем, че е приоритетен за енергийната независимост на страната ни.
С публичните си прояви като член на Комисията за енергийно и водно регулиране, при участието в различни национални и международни форуми, той утвърждава авторитета на Комисията като независим и колегиален специализиран държавен орган.
Мога да обобщя, че господин Алексанъдър Йорданов има завършено висше образование с образователна квалификационна степен „магистър“. Притежава добра професионална репутация и професионален стаж над 10 години, от които над 7 години стаж в областта на енергетиката и съответства изцяло на изискванията на чл. 12, ал. 1 от Закона за енергетиката и може да бъде избран за член на Комисията за енергийно и водно регулиране със стаж в областта на енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
По процедура следващият по азбучен ред е господин Георги Златев – предложен от Политическа партия „Воля“.
Господин Христов, заповядайте да представите кандидатурата.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми гости! Бих желал да представя на Вашето внимание кандидатурата на господин Георги Златев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Златев има дългогодишен професионален опит в енергийния сектор, който е придобил през цялата си кариера до момента. Завършил е Висшия машинно-електротехнически институт в град Варна, специалност „Електроенергетика“ с придобита квалификация „Електроинженер“ – магистър.
Професионална му кариера започва през 1978 г. като последователно преминава през длъжностите: енергетик на цех; заместник-началник цех „Електрически“; заместник-главен инженер по ремонти; заместник-изпълнителен директор; и изпълнителен директор.
Ръководител е структуроопределящи предприятия в сектор „Енергетика“, а именно: през 2012 г. господин Златев е назначен за изпълнителен директор на „Брикел“ ЕАД – град Гълъбово, а през 2014 г. за изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД – град Раднево.
Господин Златев е член на Комисията за енергийно и водно регулиране от месец април 2015 г. до момента. Участвал е в разработването на редица стратегии за развитието на топлофикационните дружества, както и в множество проекти в публичния и частни сектор допринесли за развитието на енергетиката.
С професионалното си израстване през годините като енергиен експерт господин Златев се е доказал като отличен професионалист и ръководен кадър.
Представеният от мен кандидат се ползва с добро име и репутация в обществото и в сектора. Доказал е с работата си, че не се страхува да поема отговорности и да носи такива вследствие на взетите от него решения. С изпълнението на задълженията си на различни длъжности, които е заемал, господин Златев е доказал своята компетентност и мотивация за работа.
С оглед на гореизложеното, считам, че господин Златев притежава необходимото образование, богат професионален опит, добра публична репутация и морални качества. Предлагам, господин Георги Златев да бъде избран за член на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Следващият кандидат е Евден Николов.
Господин Веселинов, заповядайте да представите кандидатурата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми кандидати и гости! Представям на Вашето внимание кандидатурата на Евден Тодоров Николов за изборен член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Николов е завършил специалност „Счетоводство и контрол“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – град Свищов, през 1997 г. с придобита следдипломна квалификация „валутен и митнически контрол“ през месец май 1999 г. Професионалният му опит започва преди повече от 18 години като данъчен ревизор в сектор „Ревизии“ в данъчна администрация – Стара Загора.
През месец август 2000 г. започва работа в „Прайтдонтрейд“ ООД, на длъжност „специалист търговски операции“, където е част от търговския екип на компанията осъществяваща дейности за обезпечаване и снабдяване на енергийни компании ползващи въглища като основен горивен компонент – ТЕЦ „Варна“, ТЕЦ „Русе“, както и котленото гориво за ТЕЦ „Марица Изток-3“.
От месец април 2001 г. работи в ТЕЦ „Марица Изток-3“ клон НЕК ЕАД, като главен счетоводител. Познава отлично производствено-отчетните процеси, оперативната работа на електроцентралата. Участва в процесите по прехвърляне на активите на НЕК ЕАД, клон ТЕЦ “Марица Изток-3“ към новосформираната съвместна компания „Марица Изток-3“ АД с международно участие на американската компания. Подпомага работата по дилиджънс на одиторската компания. Има одитирани годишни финансови отчети от международни одиторски компании. Работи в електроцентралата и в периода на започналата й рехабилитация и изграждане на сероочистващи инсталации. Натрупания опит в ТЕЦ „Марица Изток- 3“ го утвърждава като ръководител и организатор на финансово-отчетна дейност във втората по големина топлоелектрическа централа и един от водещите производители на електроенергия в България.
През 2006 г. развива дейност на собствена компания в областта на заваряването на плаване със специални метални сплави – отново свързано с дейността на енергийните дружества в България.
От 2010 г. започва работа като консултант по одит и оценка на рисковете в НЕК ЕАД – пряко одитиращ изпълнението на инвестиционни обекти по изграждането на електропровод Карлово-Пловдив – рехабилитация и разширяване на Подстанция Сервес-Бургас металургична. Организира и създава риск регистър и стратегия за управление на рисковете в НЕК ЕАД. Назначен е в последствие за ръководител отдел „Вътрешен одит и контрол“ на НЕК ЕАД. Осъществява планови и текущи отчетни ангажименти във всички структурни организационни единици на НЕК. Запознат е в детайли с рисковете в производствено-технологичните процеси и дейностите в компанията, включително и в дейностите на НЕК като обществен доставчик на електрическа енергия, производителна такава, доставчик от последна инстанция, инвеститор в АЕЦ „Белене“. Познава отлично и в цялост работата, организацията и трудностите, пред които се изправя НЕК ЕАД.
Считаме, че е овладял техниките и уменията за работа в екип. Заемал е отговорни управленски, аналитични длъжности. Доказал е коректност, лоялност и защитавал интересите на организациите, в които е работил. Считаме, че е личност с високо чувство за отговорност и професионализъм и ще бъде ценно допълнение за работата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Предлагаме да бъде избран.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Христов, заповядайте да представите кандидатурата на госпожа Пенка Трендафилова.
ПЕТЪР ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители и гости, Представям на Вашето внимание кандидатурата на госпожа Пенка Трендафилова за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Госпожа Трендафилова има две магистърски степени – икономика и организация на ВиК отрасъла в Университета за национално и световно стопанство и международни стандарти за финансово отчитане и финансов одит от „Стопанската академия Димитър Ценов“ – Свищов.
Своето професионално развитие госпожо Трендафилова започва като главен счетоводител в профилакториум на Нефтохимическия комбинат в Бургас. Същата длъжност заема и в ПФК „Нефтохимик“ АД, а от 2002 г. е ръководител направление „Финансово-икономическо“ във ВиК – Бургас.
Госпожа Трендафилова се ползва с добро име и през годините е доказала своята мотивираност и компетентност. С дългогодишния си опит в областта на водоснабдяването и канализацията госпожо Трендафилова се е утвърдила като професионалист с отлични експертни и ръководни качества, което би допринесло значително за добрата работа на Комисията за енергийно и водно регулиране.
С оглед на изложеното дотук предлагам госпожа Пенка Трендафилова да бъде избрана за член на Комисията за енергийно и водно регулиране в областта на водоснабдяването и канализацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Христов.
Последният предложен, по азбучен ред разбира се, първи по време, е господин Ремзи Осман.
Заповядайте господин Аталай да представите кандидатурата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
На основание Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за провеждане на жребий за обновяване на Комисията за енергийно и водно регулиране, съгласно § 41 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, както и за предлагането на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата по избор от Народното събрание, предлагаме за член на Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде избран господин Ремзи Дормуш Осман.
Господин Ремзи Осман притежава опит като юрист, член е на Софийската адвокатска колегия, член е на Комисията за енергийно и водно регулиране в периода от 2015 г. до момента, и е бил избиран за народен представител последователно в седем народни събрания за периода 1990 – 2013 г. Бил е член на Комисията по регионална политика, местно самоуправление и благоустройство през целия този период, в това число и председател на същата тази комисия два мандата – 2001 – 2005 г. и 2005 – 2009 г. В периода 1997 – 2001 г. е бил и заместник-председател на комисията, а паралелно с това е бил член на Комисията по правни въпроси няколко мандата.
През всичките тези години активно е участвал в подготовката и приемането на нормативните документи в областта на регионалната политика, местното самоуправление, устройството на територията, водния и енергийния сектор.
Завършил е УНСС през 1997 г., магистър е по право. В качеството си на юрист в Комисията за водно и енергийно регулиране господин Ремзи Осман е избран за член на Комисията през 2015 г. в първия мандат на новоизбраната тогава Комисия.
В продължение на три години той изпълнява своя мандат с изключителен професионализъм и допринася съществено за добрата работа и климат на Комисията за енергийно и водно регулиране.
С оглед на гореизложеното, считаме че господин Ремзи Осман притежава необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заемането на длъжността член на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Аталай.
По процедура сега давам думата на кандидатите по азбучен ред да представят тяхната концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулаторен орган в рамките на десет минути всеки.
Господин Йорданов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми председатели на парламентарните Комисия и подкомисия, уважаеми народни представители, уважаеми господин председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми членове на Комисията, кандидати, уважаеми гости! Искам да започна изказването си с благодарност към вносителите на предложението, за доверието, което ми е оказано, в това число и за представянето.
Давам си ясна сметка, че за десет минути трудно бих развил цялостна концепция, затова съм извадил онази част от концепцията си, която смятам за най-важна. Тя е посветена именно на независимостта на регулаторния орган, защото моето разбиране по въпроса за регулирането се свежда до това – регулаторният орган на практика изпълнява Закона преди всичко, а също така европейските актове, регламенти и директиви. Основната част от регламентите имат пряко и приоритетно приложение и в този смисъл Регулаторът може да изпълнява дейността си съгласно Закона обективно, единствено, ако той е независим, каквото изискване е заложено и в Закона в чл. 11, ал. 3 от Закона за енергетиката. То се потвърждава и от процеса по избор на кандидати за членове на Комисията, а всъщност този член е транспониран от двете директиви 72 и 73 на Европейската комисия и Европейския съвет.
По повод на финансовата независимост на Комисията при сега действащото конституционно устройство на действащия Закон за публичните финанси и действащите в момента разпоредби на Закона за енергетиката пълна финансова независимост на Комисията е невъзможна. Бих искал да маркирам други два аспекта свързани с това, които са важни, според мен. Единият е свързан с финансирането на Комисията в това число и от санкции – имуществени и глоби налагани на лица по Закона за енергетиката. Смятам, че това нарушава съществен принцип, а именно административния орган да няма пряк интерес от налагането на административни наказания. В тази връзка, правя този коментар, защото народните представители биха могли да го имат предвид при промяната на Закона.
Вторият аспект, който искам да засегна във връзка с финансовата независимост на Комисията към настоящия момент е администрацията, която по Закон следва да подпомага дейността на Комисията. Всъщност, административният орган по смисъла на Закона е Комисията и администрацията е в служебни правоотношения с Комисията именно по Закона за държавния служител, което, по мое мнение, препятства или поне затруднява Регулатора по отношение набирането на необходимия административен капацитет за осъществяване на дейността му.
Третата стъпка, за независимостта е третия аспект от независимостта на Комисията, всъщност е в ръцете на самата Комисия. За да бъде независима тя трябва да функционира именно като колегиален орган каквато е предвидена в Закона. Искам да благодаря на колегите си в досегашния състав – това наистина се получава!
По отношение на организацията на работа в Комисията и взаимоотношенията с администрацията в по-голяма степен е натоварен председателят, но тези функции не биха били ефективни без адекватната подкрепа на колегиалния състав. В този смисъл досега нещата се получаваха наистина добре.
Когато Комисията действа наистина като колегиален орган, който се съобразява със Закона, и съответно е арена на изразяване на различни мнения и формиране на колегиално мнение по въпроса, разбира се, преди всички с аргументи, тя е в състояние да преодолее и външния обществен натиск от различни обществени групи, който съществува, тъй като разбирате, че в енергетиката всъщност са концентрирани интересите на цялото общество. Това обаче не означава, че Комисията не трябва да осъществява дейността си прозрачно, напротив. Това означава, че трябва да се отчита всеки един групов интерес, но с приоритет на обществения и на националния интерес и съответно балансиране на интересите на всички останали заинтересовани страни.
Независимостта на Комисията от изпълнителната власт по мое мнение не означава липса на взаимодействие с компетентните държавни органи. Именно в тази връзка смятам, че е налице поле за разширяване на законоустановеното сътрудничество както с Комисията за защита на конкуренцията, с Агенцията за държавна финансова инспекция, с министъра на енергетиката в рамките на неговата компетентност по отношение на енергийната политика на страната, с комисиите в Народното събрание. Знаете, ние внасяме ежегодно доклад за дейността на Комисията и неведнъж съм настоявал, независимо от това, че Комисията няма законодателна инициатива по действащия закон, аз съм настоявал, че именно там е мястото ние да представим на народните представители един адекватен анализ за трудностите при прилагане на законовите разпоредби, именно за да могат да бъдат предприети законодателни мерки.
Завършвам с това, че независимостта на Комисията зависи в най-голяма степен и от вътрешния и международен авторитет на Регулатора. Смея да твърдя, че в последните години в Балканския регион авторитетът на Регулатора силно се повиши. Налице са множество инициативи за регионално регулаторно сътрудничество. Видно по съдебната практика актовете на Комисията стават все по-устойчиви и от правна гледна точка. Надявам се, авторитетът на Комисията в обществен и вътрешен план да расте, затова разбира се сме отговорни всички като членове на тази Комисия.
На този етап не бих искал да коментирам аспекти от ценовото регулиране, предвид наличието на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който в много голяма степен всъщност ще промени разбирането за ценово регулиране. В този смисъл, каквото и да кажа сега, то няма да е актуално.
Бих искал само да маркирам един въпрос свързан с правомощията на Комисията да издава разрешения за сделки с лицензионни активи и въобще за сделки, които биха могли да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването. Тази разпоредба е действаща в Закона, тя съществува. Комисията осъществява тези си правомощия. За жалост липсва механизъм за последващ контрол, тоест ние много рядко можем да установим дали сделките са осъществени именно в обхвата, в който ние сме разрешили. Сами разбирате, че това е от съществено значение. Може би в Закона може отново да се помисли за леко разширяване на правомощията на Комисията, само с оглед те да са ефективни разбира се, защото смятам че Комисията има своята ограничена роля и не бива да прескача в полето на други компетентни органи.
Това е, което имах към настоящия момент. Може би, ако има въпроси ще изясня и някой друг аспект от концепцията си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Йорданов.
Следващият по азбучен ред е господин Георги Златев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЗЛАТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, драги гости! Дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност, съгласно чл. 10 от Закона за енергетиката.
Ако преди няколко години, една от основните задачи, която трябваше да бъде решена, бе стабилизирането на Националната електрическа компания, то няма съмнение, че на дневен ред е вече ускоряването на либерализацията на енергийния сектор и определянето на стратегическите насоки за неговото развитие.
Ще маркирам някои от тях: участие на Комисията за енергийно и водно регулиране в изготвянето на Енергийната стратегия на Република България в частта „Регулаторна политика“; извършване на анализ за изменението на цените на енергията и на системните услуги на базата на представените от лицензиантите в годините бизнес планови заявления.
При промени в Закона за енергетиката Комисията трябва да одобри и Методика за определяне премиите за електрическа енергия, произведена от ВЕИ и от централи с високоефективно комбинирано производство. Необходимо е да се изготви и методика за определяне на прогнозната цена по групи производители в зависимост от първичния енергиен източник, както и тази за технологичните разходи на операторите на електрическите мрежи. При извършването на контрол по изпълнение на Регламент 1227 от 2011 г. на Европарламента и на Съвета, относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да взаимодейства и с други държавни институции и да си сътрудничи с националните регулаторни органи на други държави и общо с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори в Европа.
Във връзка с вменените й по Закона за енергетика контролни функции е необходимо и повишаване капацитета на Комисията. Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да разработи и приведе в съответствие с пакета „чиста енергия“ на Евросъюза поднормативните актове, които са нейна отговорност, съгласно Закона за енергетиката. Например: Наредба № 3 за присъединяване на производители и потребители към електропреносната и електроразпределителните мрежи и други.
Отчитайки неизменно балансът на интересите на всички участници уверен съм, че Комисията за енергийно и водно регулиране ще продължи в атмосфера на диалогичност и прозрачност да изпълнява основните си задължения за справедливо регулиране на обществените отношения в областта на енергетиката.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Златев.
Следващият кандидат по азбучен ред е Евден Николов.
Заповядайте.
ЕВДЕН НИКОЛОВ: Добър ден на всички!
Господин Председател, уважаема Комисия! Искам да започна с благодарност към депутатите, които ми гласуваха доверие и ме предложиха за кандидат-член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Относно концепцията и виждането ми за развитието на Комисията за енергийно и водно регулиране мисля, че от 2015 г. законодателят си върши чудесно работата с промените, които тогава бяха направени, включително и по отношение на установяване независимостта на Комисията и последните правила за избор на членове на Комисията, мандатът, който е определен. Комисията има много добре разписани правомощия в Закона за енергетиката – чл. 21. Контролните функции, които трябва да изпълнява, трябва да бъдат своевременно безпристрастни и обективни. Спазвайки и ръководейки се от принципите, заложени от законодателя в чл. 23 мисля, че Регулаторът придържайки се и спазвайки законодателството, включително и европейското, разработвайки и усъвършенствайки съществуващите правила и методики, които има отговорност да поддържа и актуализира, Регулаторът имайки тази независимост и функционирайки, както до момента, е много добре установен статутът му и правомощия.
По отношение на финансовата му независимост, в зависимост от това какви промени ще залегнат в предстоящите изменения в Закона за енергетика, до момента Регулаторът има достатъчно добри условия да функционира, каквато е идеята на Закона за енергетика.
Относно администрацията на Регулатора, ефективно изпълнение на задълженията на цялата администрация на Регулатора, като решенията, които взима трябва да бъдат предвидими и качествени, ефективно да изпълнява вменените му от Закона функции, да осигурява устойчивост и възможност за развитие и финансова стабилност на всички дружества в енергийния сектор, да осъществява своята регулация в обществени интереси, защита на крайните потребители, да насърчава откритата и честна конкуренция – все неща, които законодателят е заложил много еднозначно в Закона за енергетиката. Да бъде справедлив и адекватен арбитър при решаването на възникнали спорове, както между участници в сектора, така и между потребителите и енергийните предприятия.
Предстоят доста интересни неща, предвид работещата българска независима енергийна борса, както и от началото на тази година включените допълнителни производители с по-малки мощности от пет мегавата и над пет мегавата на борсата, както и предстоящите промени, които ще доведат до подобряване на ликвидността на борсата. Ще бъдат включени и още 147, доколкото си спомням, нови участници на борсата с мощност от четири и над четири мегавата инсталирана мощност.
Вярвам, че с моя опит и компетентност бих допринесъл за отговорната работа и функции, които има енергийният и воден регулатор в Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Николов.
Следващият е госпожа Пенка Трендафилова.
Заповядайте.
ПЕНКА ТРЕНДАФИЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за дадената ми възможност пред всички Вас, заинтересовани от подобряването в развитието в областта на публичните услуги, да представя своите виждания за ролята и дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и най вече в областта на регулиране на ВиК услугите.
Разбирам, че времето е ограничено и поводът, и мястото не предполагат задълбочен анализ. Затова ще се спра на основните предизвикателства, които, според мен, стоят пред Комисията, и с които нейните членове трябва да се справят в близко бъдеще.
Считам, че сектор „Водоснабдяване“ е недооценен по важност, както в самата Комисия, така и в останалите държавни институции имащи отношение към процеса по предоставяне на публични услуги.
Световната здравна организация определя водата за питейно битови нужди като жизнена потребност. В Закона за регулиране на ВиК услугите те са поставени като дейности от обществен интерес. Същевременно с това тези услуги на този етап се предоставят от търговски дружества, които работят в условията на пазарна икономика и гонят икономическите си интереси. Хубавото е, че с пренебрежими изключения ВиК операторите са предимно държавни, общински или смесени дружества и реализирането на печалба не е основният им приоритет. Към днешна дата голяма част от операторите имат основна грижа и цел да покрият текущите си разходи и това е проблем не от днес, и не от вчера, а проблем, който стои вече десетки години. Причините са много. Ще посоча като пример само една от тях и това е многократно подценената стойност на материалните активи, с които оперират дружествата, което води до нереално нисък дял на амортизационните отчисления и себестойността на тези услуги през годините. Едновременно с това ВиК дружествата са отговорни за обекти, част от критичната инфраструктура на страната и са означение за националната сигурност.
Едва тази година влезе в сила Наредба за определяне на изискванията и критериите за ВиК операторите, с приемането на която пред Комисията възникват нови предизвикателства. От една страна това дава гаранция, че оператори ще бъдат дружества, които ще могат да се справят със задачата да предоставят качествена услуга на социално поносима цена и същевременно с поддръжката и рехабилитацията на експлоатираните съоръжения. От друга страна изискванията на Наредбата по отношение на техническо обезпеченост, професионални и квалификационни изисквания на персонала, процедури и вътрешни правила за управление на качеството на предлаганите услуги изисква значителен финансов ресурс, който ВиК операторите не са предвидили в разработените бизнес планове и ценови модели за регулаторния период 2017 – 2021 г., и съответно не са компонент на утвърдените и предложени за утвърждаване цени на операторите. Съществува вероятност да се наложи откриване на процедура, съгласно чл. 12 от Закона за регулиране ВиК услугите за преразглеждане на цените, което ще доведе до напрежение, както в работата на Комисията, така и в настроенията на обществеността.
На второ място, с не по-малко значение, е изпълнението на Разпоредбата на Закона за водите и смяната на статута на съоръженията от частна, общинска и държавна в публична такава, извеждането им от капитал на дружествата и предаването им в собственост на общини и областни администрации. Опити да се случи този процес започнаха още през 2009 г., но реално процедурата стартира през 2016 г.
Считам, че този процес бе хаотичен, некоординиран и не сме в достатъчна комуникация между участниците в него. Това доведе и досегашната ситуация, в която Комисията за енергийно и водно регулиране все още не може да пристъпи към разглеждане и одобрение на бизнес планове и ценови модели на ВиК оператори, за които все още не са изпълнени разпоредбите на Закона за водите, като изготвяне на окончателни протоколи за разпределение на собствеността на ВиК системи и съоръжения, сключване на договори между асоциации по ВиК или общински съвети и ВиК дружества, съгласуване на бизнес планове с асоциации по ВиК или общински съвети.
Считам, че ролята на Комисията по енергийно и водно регулиране е освен да контролира, и да подпомага операторите в прилагането на регулаторната политика. До момента това не е случвало.
Напротив – чл. 10 от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги установява, че бизнес плановете трябва да се представят не по-късно от шест месеца преди изтичане на последната година на сега действащия бизнес план, тоест датата декември 2016 г.
Това предполагаше всички нормативни актове да бъдат готови в срок, тъй като се налагаше промяна в нормативната база във връзка с реформата в отрасъла.
Реално указанията към новите наредби бяха приети през месец април 2016 г. като допълнително се взимаха решения и се коригираше електронният модел на бизнес план и цени до месец юни 2016 г. Разбира се, тук се намесват и обективни причини, но по мое мнение Комисията би трябвало да намери механизъм, законови и подзаконови актове, касаещи дейността й да се приемат в срок, тъй като тя е органът, който контролира прилагането им.
Фактът, че бизнес плановете за новия регулаторен период на редица дружества, отговарящи на разпоредбите на Закона за водите бяха връщани многократно за преработка, а някой все още не са приети, е показателен, че прилагането на настоящите наредби и указания към тях прекалено се детайлизира, електронните модели не се прецизират и се получава така, че контролираните посочват пропуските на контролиращите.
Преките ми и косвени наблюдения върху служителите на дирекция ВиК, с които работим още от времето на първия регулаторен период – бизнес план с начало 2006 г., са, че тук работят квалифицирани специалисти, познаващи проблемите в сектора. Въпреки това остава впечатление, че експертният потенциал на дирекцията не е на ниво и неговата работа може да се подобри. Вероятно това се дължи на прекомерна натовареност на служителите или за недостатъчно изяснени изисквания и отговорности към тях, които трябва да поемат.
Искам да кажа и няколко думи за визията на Комисията за енергийно и водно регулиране пред обществеността в страната. Личното ми убеждение, че Комисията като държавна институция работи в интерес на хората. Общественото мнение обаче е, че това е един орган, чиято цел е единствено и само повишаването на цените. Не се възприема ролята на Регулатора като балансьор между интересите на дружествата, предлагащи публични услуги и интересите на потребителите.
Считам, че е необходимо да се работи в тази насока с цел повишаване на общественото доверие чрез максимална прозрачност в работата на Комисията и във високо качество на издаваните нормативни актове.
Друга стъпка е периодично да се информира обществеността на разбираем и достъпен език за това какво, как и с каква цел се извършва в Комисията.
До тук маркирах само някои от насоките, които считам, че трябва да следва бъдещият член на Комисията за енергийно и водно регулиране в сектор ВиК. Мисля, че ако бъда включена в състава й, ще бъда полезна със знанията и опита си досега в процеса на регулиране на ВиК услугите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, госпожо Трендафилова.
Последният кандидат, който ще изслушаме, е господин Ремзи Осман.
Заповядайте, господин Осман.
Уважаеми господин Председател, почитаеми народни представители! Редно е в началото и аз да кажа няколко изречения във връзка с независимостта, която е заложена в Закона на Комисията. Тя наистина е необходима и вече последните три години резултатът е положителен от тази независимост и от тази добра координация между Комисията и Народното събрание, и с централната изпълнителна власт. Преждеговорившите преди малко го казаха. Разбира се, възможно е да има пропуски, тъй като бях член и продължавам да бъда до този момент, съм длъжен да кажа тези неща, както и моите колеги изтъкнаха. В състава, както Законът изисква, уважаеми народни представители, Вие сте заложили като законодатели и задължително условие е присъствието на юриста като член на колективния орган.
Основополагащо начало в работата на един юрист като член на КЕВР трябва да бъде единствено юридическият прочит на всички тези документи и в предварителната фаза, и в заключителната част по време на обсъжданията. Всяко решение трябва да се основава на правото, иначе всичко останало това е смисълът на участието на един юрист между инженери, икономисти, финансисти, иначе се обезмисля неговото участие.
В това отношение, смея да кажа, че Комисията постигна тези цели за независимост. В началото, преди тригодишния мандат, длъжен съм да Ви кажа, имаше леки разминавания, имаше заповеди на министри, заместник-министри, заседания на работни групи, но това беше един остатък от миналото, преодоляхме още първите месеци с моите колеги, че както и другите регулаторни органи, КЕВР е част от изпълнителната власт, но е орган, избран от Народното събрание и е независим в изпълнение на своята дейност.
Предвид специфичния характер на регулаторните правомощия на КЕВР при произнасянето си съдът по много решения, не решава делата по същество, а връща преписките на регулатора – знаете, колеги, за ново произнасяне и при спазване на дадените съответни указания на съда.
В много от случаите, когато съдът се произнася, е наистина затруднено, вследствие на такива съдебни актове, предвид фактически е правната сложност на определени решения на тези казуси и с оглед необходимостта да се уредят обществени отношения за изминал период. Например, такива са случаите като отмяна на решение на Комисията за утвърждаване или определяне на цени, които имат предварително изпълнение по силата на Закона. В същото време евентуалната им отмяна е няколко години след самото решение.
В чл. 13, ал. 9 – там изрично е записал законодателят, че даже не се допуска да се иска от съда да се спре преизпълнението. Има едни изключения последното изречение – само за прекратяване, лицензии и така нататък, но за ценови решения почти винаги те са с няколко години назад и това още повече изисква тези документи, предварително трябва да бъдат подложени на един преглед от юристи, не само като член на Комисията, но и целия юридически екип в Комисията.
Тази внимателна преценка е необходима. Понякога това предизвиква не толкова неразбиране от поведението на юриста, който като папагал трябва да повтаря понякога процедурите, това е необходимост, за да се спази съответната процедура. Същите тези решения в своята роля юристът трябва да има предвид, че имат и финансово отражение, които с няколко години след самото решение вече влизат в сила, те могат да доведат и до промяна в размера на разплащанията между различните енергийни предприятия, така и става. Имаме такива случаи досега в Комисията.
Ако получа Вашето одобрение, то е и задължение на всеки юрист, че юристът трябва да бъде активната страна на Комисията, особено, когато се разглеждат въпроси по решения, върнати от съда за ново разглеждане. Разбира се, това не изключва другите членове на колективния орган, това е задължение на юриста. Аз, ако получа доверието Ви, ще продължа в тази посока както и досега сме работили с колегите. Разбира се, решенията на съда винаги са със съответни указания, но има понякога казуси и бих искал да дам едни примери. Когато юристът трябва да вземе едно решение, от една страна, има решение на съд. В обществото, това, което преждеговорившият каза, обществото има едно мнение – виждате ли не изпълнява КЕВР решение на съд, но има случаи, когато решението на съда е всички факти и обстоятелства да бъдат обследвани наново. След като бъдат обследвани наново, господин Председател, аз съм Ви запознавал преди, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, но от друга страна, има конкретен пример, мотивите в едно съдебно решение във връзка с решение на КЕВР по жалба на производител на електрическа енергия от възобновяем източник срещу краен снабдител, съдът приема, че са налице условия за изкупуване на електрическа енергия по преференциална цена, произведен от централа, въведена в експлоатация след 6 март 2015 г.
Аз не коментирам решението на независимия български съд, но, ако се направи правилен прочит и тук е ролята на юриста, в тази посока трябва да работи с колегите, трябва да прочета, че в § 54 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона, изрично има текст, че съгласно тази норма, преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, не се прилага за централи, произвеждащи електрическа енергия от възобновяеми източници, въведени в експлоатация след 6 март. Такива случаи, по моя неофициална информация, са около десетина случая, около 30-40 мегавата. Уважаеми народни представители, Вие знаете, че няма как да се ползва един обект, ако не е въведен в експлоатация. Съдът казва, че строежът е започнал преди този срок, има въвеждане в експлоатация на довеждаща инфраструктура и на това основание, въпреки че са отделни разрешения за ползване и за въвеждане трябва да влезе… Илюстрирах този пример, поведението на юриста е наистина понякога на преден план излиза, че той е педантичен, но педантичността е част от професията на един юрист. Разбира се, при тези случаи, заедно със своите колеги, досега сме успявали, надявам се, ако получа доверието Ви и занапред да успеем да разрешим тези случаи, да се произнасяме правилно.
Като се има предвид, че енергийният отрасъл, уважаеми колеги, уважаеми народни представители, много бързо се развива и много динамично, от друга страна, всички Вие знаете, че енергийното право като отрасъл се развива последните 20-30 години. Това е истината и всеки документ, всяко решение на Комисии, източник зад това право, за разлика от други отрасли в правото, виждаме го и в законодателния процес и Вие най-добре като народни представители го усещате на гърба си, постоянно се налагат изменения в Закона за енергетиката и другите закони.
В това отношение, след очакваните тези промени, ще има доста работа, включително и за юристите в Комисията. Трябва да има един много интензивен преглед на цялата нормативна база, подзаконовите нормативни документи, които ще бъдат необходими, бяха изтъкнати от преждеговорившите.
Бих искал да посоча, че в това отношение, уважаеми колеги, последните три години КЕВР няма отменен нормативен акт. Искам да изтъкна, да подчертая, че КЕВР в този мандат няма отменен нормативен акт, това е заслуга на целия колектив. Тук, разбира се, и на юристите това е задължението. Взаимно, получихме съгласието на колегите и един добър успех.
Ако бъда избран като член на КЕВР, разбира се, другата дейност на юриста е координацията на процесуалното представителство на Комисията. През 2017 г. КЕВР има 778 съдебни заседания за 750 дела. През 2016 г. има 2174 заседания с участие на представители на юристи на КЕВР. Тази координация на този етап, начело, разбира се, с председателя на Комисията, който в края на краищата организира тази дейност, съвместно с колективния орган, едно от основните начала, подходящите експерти да бъдат професионални представители на Комисията за съответното дело.
Бих искал да кажа и няколко изречения за ВиК сектора и ролята на юриста и там. С риск да Ви отегча, знаете, колеги, регионалните асоциации за ВиК – 65% са на местните власти, 35% са на държавата. Няма как общините да вземат самостоятелно решение или представител на държавата в лицето на областния управител да вземе решение. Решенията се взимат с 67%.
Беше изтъкната преди малко процедурата за разглеждане на бизнес планове. Този път беше извървян. Тук големият въпрос е, че наистина трябва да се спазва не само философията, но и духа на Закона, и буквата на Закона. Не съм съгласен с преждеговорившия, че има бизнес планове, които са върнати, когато отговарят на разпоредбите на Закона. Няма един бизнес план на ВиК дружество от КЕВР, който да е върнат, когато е отговарял на разпоредби на Закон. Пример за това е – има 16 протеста на Прокуратурата за годишните изменения на цените, от тях първите четири паднаха на първа инстанция, тоест заради процедурата. Задължението на юриста трябва да бъде и занапред процедурата трябва да бъде спазена такава, както и цитирана в законите и в двете наредби. Разбира се, има какво да се желае, но е факт.
Съгласен съм, че в публичното пространство се създава впечатлението, че КЕВР взима едно решение, но никой не казва, че това предложение за бизнес плана идва от самите общини. Те предлагат, асоциацията, ако не е съгласувала по съответния регион бизнес плана, КЕВР няма как да промени тази цена, ще има една служебна цена. Има и нещо друго, че има една единна цена, заложена в Закона, приета от Народното събрание от 2015 г., продкрепена е, като погледнем в стенограмите, от всички парламентарни групи тогава, единната цена в една обособена територия. Няма как в бизнес плана да има помпена и гравитачна вода, тази цена вече е единна.
Към края, господин Председател, разбира се, трябва да се кажат и две изречения – има една концесия, това е „Софийска вода“. Беше предизвикателство за юристите, скоро стартира до колкото знам, изменение на договора за концесионния договор, длъжен съм да го кажа като юрист, защото те поискаха нашето становище във връзка с измененията на концесионния договор. Ние изразихме като решение на Комисията и ще продължим, ако получим Вашата подкрепа, в същата посока, имаше резерви, изразени от Комисията в тази посока, но това е концесионен договор, подписан между общината и съответното предприятие.
Тук приключвам, ако има въпроси, ще отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Осман.
Приключихме с т. 4 от Правилата – изслушахме всички кандидати по азбучен ред.
5. Комисията по енергетика провежда разисквания по направените предложения народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за членове по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря в рамките на десет минути.
Първи по азбучен ред е отново господин Александър Йорданов.
Моля народните представители, които имат въпроси към господин Александър Йорданов, да ги поставят. Няма въпроси към господин Йорданов.
Втори по азбучен ред е господин Георги Златев.
Има ли въпроси към господин Георги Златев? Няма въпроси.
Има ли въпроси към господин Евден Николов? Няма въпроси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Попитайте направо дали има въпроси към кандидатите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Следваме правилата, господин Аталай.
Има ли въпроси към госпожа Пенка Трендафилова? Няма въпроси.
Има ли въпроси към господин Ремзи Осман? Няма въпроси.
Преминаваме към т. 6 от Правилата.
6. Председателят на Комисията по енергетика представя в резюме становища и въпроси на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
За съжаление, нямаме никакви въпроси този път. Предходната процедура имаше въпроси, при предходния избор, които аз зададох и получихме обобщени отговори.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси. Няма въпроси, няма как да има отговори.
8. Може да изисква допълнителна информация. Като Комисия можем да изискаме, ако имате предложения за изискване на допълнителна информация. Не виждам.
С това процедурата по изслушването приключи. Предстои да се изготви пълен стенографски протокол, който да бъде внесен в Народното събрание. Надявам се това да бъде втора точка в четвъртък – самото гласуване в пленарната зала.
Благодаря Ви, колеги. Приключихме с точка първа от дневния ред.
Предлагам 15 мин. почивка, защото чакаме други гости, имаме гости, които нямат отношение към т. 2.
Давам 15 мин. почивка.

(След почивката.)

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да започваме с втора точка.

Втора точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 854-01-19, ВНЕСЕН ОТ ДЕЛЯН ДОБРЕВ, ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ И АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ, НА 27 МАРТ 2018 Г., И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 854-01-17, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, НА 8 МАРТ 2018 Г. – за второ четене.
„Доклад относно общ Законопроект на приетите на първо гласуване на 4 април 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, на 27 март 2018 г. и Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, на 8 март 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли, господин председател, една процедура?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Рамадан, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, искрено съжалявам, че ще предложа да не разгледаме днес доклада, поради няколко причини.
Първата причина е да избягваме, да не казваме, че нямаме 24 часа от получаване на доклада. Всички сме сериозни хора. Наистина виждаме, че до 1 юли трябва да минат всички закони, чрез които трябва да се уеднаквят параграфи, и принципи, и начин на работа, но нарушаването и тези предложения, които Вие сте направили – допълнителни и извън предложените за изменение и допълнение на Закона, което е гледано на първо четене, сериозно ни дават основание да се притесняваме и ако не сме запознати детайлно във всички тези предложения – Вашите, които ги правите, особено в параграфа за преминаване на служителите в трудовоправни отношения, включително и тези наши предложения, които по принцип сте ги отхвърлили, след това задължително сте ги включили във Ваши предложения, според мен няма да е много сериозно днес да разглеждаме този доклад.
Предлагам да дадете време на народните представители да се запознаят с всички допълнителни предложения, които са направени извън онези, които сме ги гледали на първо четене. Не искам да говоря, че е противозаконно, нормативно и така нататък. Това е моето предложение. Колегите, ако приемат, аз ще се съглася и ще го оставя да го разгледате. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, ще подложа Вашето процедурно предложение на гласуване. Преди това искам да уточня като председател на Комисията все пак, че включително и по време на ваканцията, проведохме четири – пет работни групи, касаещи предложенията между първо и второ четене. В последствие, вчера, отново в 11,00 ч. сутринта имаше работна група. Докладът е изпратен вчера. Формално наистина не е спазен 24-часовият срок с няколко часа примерно, защото сте го получили късно снощи, но аз от своя страна Ви предлагам, тъй като опасенията Ви са свързани със самостоятелния бюджет на КЕВР, доколкото чух, и с това дали служителите в КЕВР да бъдат държавни служители и да бъдат по трудовоправни отношения, когато дойде въпросният текст да си кажете съображенията и да преценим всички съвместно, заедно дали това е по-добрият подход или не, да чуем все пак и председателят на Регулатора.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Рамадан Аталай Законопроектът да се отложи.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – 9, въздържали се – 3.
Продължаваме с гледането на Законопроекта.
Прочетох заглавието „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Заглавието на Закона, е прието.
Има предложение на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Работната група подкрепя предложението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението на господата Таско Ерменков и Жельо Бойчев, е прието.
Работната група предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „Енергийна стратегия на Република България“ се заменят със „Стратегия за устойчиво и енергийно развитие на Република България“.
2. В ал. 3 думата „Енергийна“ се заличава.“
Това е по същество предложението на колегите, но все пак не прочетох редакцията, така че – да гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 1 е приет.
Има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Таско Ерменков и Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди.
Работната група не подкрепя предложението.
„Създава се нов § 1:
„§ 1. В чл. 4, ал. 2, т. 7 се изменя така:
„7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката и поддържа актуална информация за обявени намерения за продажби, преобразувания или сливания на дружества, които са част от критичната енергийна инфраструктура;“
Има предложение на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
a) в т. 1 думите „Енергийна стратегия“ се заменят със „Стратегия за устойчиво енергийно развитие“;
б) т. 14 се изменя така:
„14. е администратор на държавни помощи и минимални помощи в областта на енергетиката;“
в) в т. 21 след думата „източници“ се добавя „и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия“.
2. В ал. 3 думата „Енергийна“ се заличава.“
Първо, подлагам на гласуване неподкрепената част на колегите Искрен Веселинов и Александър Сиди.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Подлагам на гласуване прочетената от мен редакция на работната група за създаване на нов § 2.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 2 е приет.
Има предложение на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 5, ал. 1 след думите „значение в енергетиката“ се добавя „и хидроенергийните системи с актуална оценка на състоянието и рисковете, свързани с икономическото им състояние и сигурността на експлоатация“.
По § 3, в редакцията на работната група, който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 3 е приет.
Има предложение на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Енергийна стратегия“ се заменят със „Стратегия за устойчиво енергийно развитие“.
2. В ал. 5 думите „Енергийна стратегия“ се заменят със „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
Има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 и 4 се изменят така:
(3) дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на Комисията се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.
(4) Служител на Комисията не може да е лице, което:
1. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
2. би се оказало в йерархическа зависимост на ръководство и контрол със съпруг или съпруга с лице, което е във фактическо съжителство с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватство до четвърта степен включително;
3. е едноличен търговец неограничено отговорен съдружник в търговско дружество. Управител търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
4. е народен представител;
5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия;
6. упражнява контрол върху енергийно предприятие и/или ВиК оператор или притежава пряко или чрез свързани лица над пет на сто от правата на глас в общо събрание или от капитала на енергийното предприятие и/или ВиК оператора;
7. е член на управителни контролни органи на енергийно предприятие и/или ВиК оператор или е оправомощен да управлява или да представлява енергийно предприятие и/или ВиК оператор без да е член на неговите управителни или контролни органи;
8. работи по трудово или гражданско правоотношение за енергийно предприятие и/или ВиК оператор.“
2. Създават се алинеи от 5 до 8.
(5) При сключването на трудовия договор, служителите на Комисията са длъжни да декларират своето имотно състояние пред председателя на Комисията.
(6) Всяка година до 30 април служителите на Комисията са длъжни да декларират пред председателя на Комисията своето имотно състояние, както и получените от предходната календарна година доходи от договори за допълнителен труд по чл. 111 от Кодекса на труда, доходи от възнаграждение, по извънтрудови правоотношения както и работодателят, възложителят, който ги е изплатил и е основание за тяхното получаване. Имуществото, предмет на деклариране, редът за деклариране, съхраняването и достъпът до информацията, съдържаща се в декларациите, се определя с Правилника за устройството и дейността на Комисията.
(7) Служителите, които заемат ръководна длъжност трябва да имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, правото, математиката, информатиката и друга подходяща, с оглед регулаторните функции на Комисията, специалност и професионален опит по специалността не по-малко от три години.
(8) При настъпване на промени в обстоятелствата по ал. 4, лицата уведомяват писмено в 7-дневен срок председателя на Комисията, който е длъжен да предприеме действия в съответствие със законовите му правомощия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, мисля, че за този текст говорихте, ако желаете да вземете отношение?
Заповядайте.
РАДАМАН АТАЛАЙ: Очаквам да ни мотивирате. Защо така предлагате, за да вземем отношение? Какво в момента на една държавна комисия, независима комисия с държавни служители, които се явяват там на конкурсни начала, Вие искате да свалите нивото на тази институция, на тази комисия и да я оставите в ръцете на един човек да решава по трудово-правни отношения кой ще бъде освободен, кой ще бъде назначен. Сваляте нивото! Част от нещата – да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, ще Ви обясня.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да чуя.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По-нататък в Законопроекта ще видите, че както всички ние в Народното събрание в последните три години сме били радетели за финансова независимост на регулатора, така използвахме тази възможност в този закон да предложим Регулаторът да определя сам своя бюджет. Включително сме дали разпоредба, ако по този бюджет има излишък, какво се случи със средствата, така че те да остават в енергетиката. Целта от самото начало на тези разговори отпреди три години, е била, от една страна, да подкрепим независимостта на регулатора, от друга страна, да изградим по-добре неговия административен капацитет. Този административен капацитет по мое мнение с ограниченията, които са в Закона за държавния служител максимални заплати, знаете има по всяка една от длъжностите по Кодекса на държавния служител, не позволяват да се платят нормалните заплати за сектора. Това обаче не е ограничение, ако тези служители са назначени по трудово-правно отношение.
В този смисъл промяната от държавен служител към трудово-правни правоотношения ще позволи на Регулатора да определи достойни за сектора заплати.
Знаете, че в сектор „Енергетика“ средната работна заплата, за хубаво или за лошо, да кажем в случая за хубаво при 20 хил. души, заети в държавната енергетика, е над 3500 – 3600 лв. Тези заплати не могат да се получат по Закона за държавния служител. Това са били мотивите за моето предложение. Ще дам думата и на председателя на Регулатора, за да изрази своето становище по този въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах Ви, господин Председател.
Следващия път предложете изобщо в България да махнем държавните служители, да няма държавни служители и по този начин да преминем към регулиране на плащанията на всички, които работят в ….
Пак Ви казвам, тъй като ни предлагате, а и сега за първи път го виждаме, затова предложих още в началото да седнем малко да осмислим какво искате да направите. На първи прочит се вижда, че днес председател е господин Иванов, утре не дай си, Боже, нещо да го сменим и да дойде друг и той ще смени тези служители, които са назначени в Комисията. По този начин ще видите, че едно текучество ще стане там и всичко това, което сме приели, ще бъде безпринципно. Аз Ви го казвам.
Доколкото това за тяхното заплащане сигурен съм, че има начини как и по друг ред да регулират тези взаимоотношения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, разбирам мотивите. Все пак аз поддържам своето предложение, Регулаторът го избираме с ясен професионален мандат, без нито една от партиите в Народното събрание, без значение какво мнозинство се сформира за съставяне на кабинет, да има решаваща или определяща квота в регулатора. Този принцип виждате, че се спазва и в момента – ГЕРБ не предложи комисари с цел да не получим заедно с „Обединените патриоти“ мнозинство в Комисията.
Комисарите, които ще изберем да заменят изтичащия мандат на четиримата комисари, които ще изберем в четвъртък, ще имат мандат от пет години. Има ясна разпоредба в Закона, че този мандат може да се прекратява само при смърт, повдигнато обвинение и така нататък.
Надявам се това да остане така, така че ние да имаме една институционална сигурност в Регулатора. От тази гледна точка подкрепям своето предложение и мисля, че е достатъчно ясно.
Господин Иванов, желаете ли да вземете отношение по този въпрос или не?
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, ще бъда доста кратък.
Искам да обявя, както пред Вас в Комисията, пред министър Петкова, разбира се, и пред Вас, господин Аталай, че по отношение управлението на Комисията, независимо дали ще се извършва в режим по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда няма да настъпи никаква промяна. По никакъв начин служителите не трябва да се опасяват, че това, което предлагат вносителите на предложенията за промени в Закона, може да накърни правата и защитата на тези, които работят в Регулатора.
На следващо място, ще отбележа, че за разлика от други органи, които преминаха по Кодекса на труда в Комисията за енергийно и водно регулиране, заплатата, както на председателя така и на членовете на Комисията няма да се промени, защото тя е разписана по изрични текстове на Закона, които остават в сила.
Това, което би трябвало да се приеме като положително, е, че след като в продължение на три години, Комисията по енергетика към Народното събрание настояваше за едно адекватно финансиране на Комисията за енергийно и водно регулиране, за да изпълнява своите функции след като сега се възлагат нови правомощия с целия пакет на правила по лимит, което включва и разследване, и санкции, и други функции, това значи, че Комисията трябва да получи сериозно допълнително финансиране.
Вносителите на промените, така както каза и господин Добрев, считат, че най-добрият начин това да стане, е с тази промяна.
Аз от своя страна, отново повтарям, че по никакъв начин това няма да засегне моите отговорности и моите задължения, които имам като председател. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Иванов.
Да обобщя това, което каза господин Иванов е, че тази промяна няма да доведе до увеличаване на възнаграждението на председателя и на членовете, защото техните възнаграждения остават същите, те са записани в Закона и там промяна в текстовете няма.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Иванов, аз нямам никакви претенции към Вас, разбира се, и още повече ГЕРБ преди малко казаха, че Вие сте добре там, не сте оцветен с цвета на ГЕРБ и могат да си правят каквото искат с Вас. Това е отделен въпрос, защото така изведнъж да излезеш да кажеш, че ГЕРБ нямат предложения, ГЕРБ нищо, че нямат предложение носят същата отговорност, колкото всички други политически сили в момента предлагат или не предлагат кандидати.
Доколкото до правомощията Ви, спомнете си само преди три години моето предложение как и по какъв начин да увеличим броя на комисарите, за да може ежемесечно Вие да направите одит на всяко едно предприятие от производството до разпределението. Тогава не го приехте и ГЕРБ не го приеха, и в последствие сега в момента си задаваме въпроса: как и по какъв начин да намерим информация и за продажбата на ЧЕЗ, и за всички онези примерно да предприемем неизпълнени инвестиции през периода – този период, до който те са били там?!
Неглижирането на определени предложения и в последствие, след като се стигне до извода, че са били прави, също да не ги приемеш и да преминеш на съвсем друг начин на оформяне на заплащането на служителите, без пак да Ви казвам да бъде оптимизиран броят на комисарите с възможността за контролиране, регулиране на всички дейности по тези предприятия, ние нищо няма да постигнем пак.
Вие, ако няма да освободите и няма да назначите, не се знае следващият какво ще прави и Законът не се прави, заради този председател, който е в момента там. Законът се прави за дейността на Комисията и затова аз смятам, че… Ще се запозная, разбира се, по-подробно, но това, което Ви говоря в момента е на прима виста, на първо четене на това, което са предложили. Аз няма да подкрепя по този начин предложението, не че няма смисъл в това нещо, но според мен би трябвало да се започне от комисарите, докато се стигне до служителите, а Вие започвате отдолу. Започвате с разчистването на служителите, с претекста, че ще им осигурите заплащането, а проблемът в момента в енергетиката и в контрола от Ваша страна нито е в начина на назначаване на служителите, а точно обратното, в невъзможността Ви Вие да си свършите работата – от служителите до комисарите. За това става въпрос и Ви благодаря, разбира се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Аталай.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да припомня, че многократно ние като представители на БСП сме правили предложения при приемането и обсъждането на Държавния бюджет в посока усилване административния капацитет на Комисията. Аз приветствам това, Вие да направите такъв тип предложение в този закон. Смущаващо наистина е, че това идва в последния момент и ми се иска да изчистим всички въпроси и въпросителни, които възникват, така че наистина да направим един работещ текст, в който Комисията да се ползва. За мен няма никакво съмнение, че административният капацитет на Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да бъде повишен. Многократно сме го коментирали няма нужда да се дават аргументи за това и последната сделка, която разглеждахме с ЧЕЗ и въобще дейността на Комисията, която пряко се отнася и към качеството на услугата, която получават потребителите и цената.
Знаете, че Комисията събира около 11-12 милиона приходи от разрешителните такси, които издава. Бюджетът е някъде около четири-пет милиона. Вие искате и сте намерили решението като сменим правоотношенията им – станат трудови правоотношения. След това има един член, в който ще им дадем възможност да си събират бюджета. Направихме подобно нещо с Комисията за финансов надзор и, аз затова исках да видя и Вие като вносители да отговорите, тъй като господин Иванов виждам, че и с гласа е малко затруднен, разгледали ли сте всичките варианти, в крайна сметка това съотносимо към досегашната дейност на Комисията как ще се промени, защото всякакви рискове относно това, че може да застрашим правата на служителите вътре, променяйки им правоотношенията трябва да бъдат преодолени.
Аз не знам, господин Председател, дали да не допълним с тези правила, които господин Иванов, като председател на КЕВР трябва да приеме за организация и дейността на работата на Комисията относно трудовите правоотношения.
Относно материалното стимулиране, аз не знам дали да не бъдат и обект на разглеждане поне са Комисията, Парламентът не може да ги взема, но да бъдат представени пред Комисията, с оглед гарантиране сигурността и спокойствието на работа на служителите там.
Пак казвам, Вие знаете, че ние винаги сме подкрепяли това, че хората, които работят там, трябва да получават адекватни трудови възнаграждения, спрямо сектора и интересите, които защитават, защото срещу себе си знаете какви интереси имат. Това няма спор. Въпросът е, че исках още малко аргументи и информация дали това е най-удачната формула и дали разписваме така наистина едни устойчиви правила за работа на Комисията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев за въпросите.
Ако днес не приемем този текст, а приемем текста за финансовата независимост на Регулатора, тоест тези 11 милиона, които Вие споменахте, да кажем, че са същите през тази година като приходна част, са бюджет, с който господин Иванов може да разполага. Реално разходната му част отново ще бъде четири-пет милиона или поне частта, която е за Фонд „Работни заплати“ ще остане толкова. Това няма да доведе до повишение на заплатите на служителите.
Предлагам Ви, ако искате да приемем текста, като господин Иванов винаги се е отзовавал на нашите покани, на заседанията, в едно от следващите заседанията в Комисията по енергетика, той да представи вътрешните правила, с които ще бъдат защитени правата на служителите при промяната им на правоотношенията, както и какви ще бъдат заплатите в сектора и така нататък.
Освен че тези 11 милиона ще остават с част от следващите разпоредби на разположение на Регулатора е записан текст, че ако бюджетът на Регулатора, защото целта не е Регулаторът, поне за мен, да изхарчи всичките тези пари, а да има по-голяма финансова независимост да увеличи заплатите на отново казвам на служителите само.
Има много голяма разлика между промяната в Закона за Комисията по финансов надзор и промяната, която ние правим, защото с нашата промяна има други текстове в Закона за енергетиката, които фиксират възнагражденията на председателя и на членовете на Комисията. Тоест тази промяна няма да доведе до увеличаване на заплатите на председателя и на членовете на Комисията. Ще доведе единствено до по-високи възнаграждения несъобразени с лимитите по Закона за държавните служители на административния персонал на Комисията по енергийно и водно регулиране.
Предлагам Ви да приемем текста и след това да поканим на едно от следващите заседания, господин Иванов, който да ни запознае с идеите му за вътрешни правила.
Освен това, господин Бойчев, за да не се притеснявате, че нещо междувременно може да се случи и Комисията да не бъде уведомена, ние да не сме съгласни, да се злоупотреби с този текст, той влиза в сила от 1 януари следващата година, тоест до тогава имаме време да изчистим всичко по отношение на вътрешните правила и за възнагражденията, както и за защитата на служителите в Комисията.
Предлагам да гласуваме.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Или да махнем след това…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, господин Рамадан Аталай, до тогава има време и да предложите отпадане на текста в някой друг закон, ако ни убедите и Комисията го приеме.
Юристите на Комисията ми казват, че в 5-та и 6-та чисто правно редакционно ще се наложи да се съобрази със законодателството, така че предлагам са гласуваме предложението на работната група с уговорката, че в ал. 5 и 6 може да има правно-редакционни промени.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 1.
Преминаваме към следващото предложение.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. Създава се чл. 16а.
Чл. 16а, ал. 1:
Основните месечни възнаграждения на служителите на Комисията се определят от председателя, съгласно вътрешни правила за работната заплата, приети от Комисията и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година.
(2) Служителите на Комисията могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, определени по реда и по начин, установени с вътрешните правила за работната заплата.
(3) Когато длъжност в администрацията на Комисията се заема от служител с висше юридическо образование, придобитият трудов или служебен стаж се признава за стаж по специалност „право“.
(4) Членовете на Комисията и служителите имат право ежегодно на представително облекло на стойност до три минимални работни заплати като средствата се осигуряват от нейния бюджет. Индивидуалният размер на средствата се определя от председателя на Комисията.
(5) Служителите на Комисията могат да бъдат награждавани с отличие или с предметни или парични награди до размера на основната месечна заплата за изпълнение на определени задачи в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година по ред и по начин, установени с вътрешните правила за работната заплата.
(6) Членовете и администрацията на Комисията се застраховат задължително със застраховките „живот“ и „злополука“ за сметка на бюджета на Комисията.
(7) Служителите на Комисията подлежат ежегодно на оценяване на трудовото изпълнение по ред и по начин, установени с вътрешните правила. Трудовото правоотношение на служител може да бъде прекратено без предизвестие, когато е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаването на окончателната оценка.“
Господин Бойчев, преди да гласуваме текста, искам да Ви обърна внимание, че всъщност защитата на служителите по реда на държавния служител е разписана, въпреки трудово-правните отношения в Закона. Тоест, това, което те ползват в момента като защита, го има в този параграф, който сега ще гласуваме.
Подлагам на гласуване прочетения от мен параграф.
За – 16, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
По § 1 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди.
Работната група подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „а“ и не подкрепя предложението по т . 1, буква „б“ и по т. 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 7:
„§ 7. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се т. 8б и 8в:
„8б. определя ежегодно в срок до 30 юни приеми за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност четири мегавата и над четири мегавата.
8в. за целите на ценообразуването определя ежегодно в срок до 30 юни прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносните мрежи на операторите на електроразпределителните мрежи.“
2. В т. 9 думата „приема“ се заменя с „или по своя инициатива приема или изменя“.
3. В т. 17 след думата „предприятия“ се добавя „и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а думите „невъзстановяеми произтичащи от наложените им задължения към обществото“ се заличават.
4. Създава се т. 22а:
„22а. изисква от титулярите на лицензии по този закон в рамките на ежегодните отчети по изпълнение на лицензиите да декларират наличието на намерения за разделяне, отделяне, сливане, разпореждане с дялове или акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала или продажби на части или всички активи на енергийното дружество.“
5. Създават се т. 41а и 41б:
„41а. извършва контрол по изпълнение на Регламент ЕС № 1227/ 2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, наричан по-нататък Регламент на Европейския съюз № 1227/ 2011.
41б. взаимодейства с държавния орган и си сътрудничи с регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз и АСРЕ като сключва споразумения за обмен на информация и установява механизми по реда на Регламент ЕС № 1227/ 2011.“
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕВ ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Възразявам против отпадането на чл. 21, т. 23. Става дума за правомощието, което, с едно абсолютно мнозинство само ДПС тогава се противопоставиха в залата, Народното събрание предвижда да даде на КЕВР по отношение на разпореждане с дялови акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества – такива, които, разбира се, осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа и прочие енергия.
За нас този текст е основен в настоящия законопроект и анонимната преработка на работната група е неудачна, тъй като всъщност това беше гръбнакът на един от двата законопроекта, които бяха приети.
В това отношение аз искам да бъде подложен отново на гласуване в Комисията и да стане част от доклада този текст, тъй като той създава правила, създава една прозрачност, от която в края на краищата обществото има изключителна нужда, а не държавата да се тресе по шест месеца от един скандал подобен на този като с приватизацията на ЧЕЗ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Рамадан Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, че приемате и подкрепяте моето предложение, но пак се обосновавам на мнението на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, когато разглеждахме този текст и в залата на първо четене, а той е, че Комисията няма право да се намесва между взаимоотношенията на две частни дружества. Предлагам и още нещо: в текста на работната група в т. 4 – „създава се т. 22а“ да отпадне „акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала“, защото по този начин Вие всъщност им приемате тяхното предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрах редакционното предложение.
Не мисля, че става това, господин Аталай, става нещо средно, така да се каже.
Господин Жельо Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Става точно нищо, господин Председател. Според мен опитът иновативно да имплантирате предложенията на колегата Веселинов в т. 4 – 22а, за мен е безсмислен този текст. Аз питам: какво ще стане, ако лицензиантът не го изпълни? Върху това искам да декларирам нашата позиция така, както гласувахме на първо четене и подкрепихме предложението Регулаторът да има и такъв тип функции и отговорности по произнасянето на такъв тип сделки.
Категорично възразявам против това да продължаваме да твърдим, че сделките с енергийни предприятия са обикновени търговски сделки в регулиран сектор в дейност, която Регулаторът издава лицензия за нея.
Колеги, много добре знаете, че няма европейска страна, в която може да отидете и да си купите такъв тип предприятие по начина, по който това ще се случи, или има вероятност да се случи в България. Затова аз подкрепям предложението на колегата Веселинов да се върнете и да предложим първоначалния вариант, в който даваме правомощия на Регулатора по произнасяне на такъв тип сделки. Не казвам, че е най-чистият вариант, но със сигурност Регулаторът не може да гледа безучастно протичането на такъв тип сделки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз, господин Председател, се извинявам, но ще си позволя да попитам: дали е възможно само да се върнем към един от първите текстове, който вече мина, но така или иначе касае Министерството на енергетиката и бих желала да внеса определено пояснение? Става въпрос по отношение на предложението на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди за изготвяне на този списък, който е свързан със стратегическите национални обекти в областта на енергетиката и за който е направено предложение да се представя такъв списък, който да съдържа актуална оценка на състоянието и рисковете, свързани с икономическото им състояние и сигурността на експлоатация, включително и на хидроенергийните системи.
Искам само да добавя, че много трудно Министерството на енергетиката би могло да се произнесе по отношение на икономическото състояние, тъй като тук става въпрос за дружества, които са частна собственост, и Министерството, респективно държавата, няма тези компетентности да се намесва по отношение на това да прави анализи на тяхното икономическо състояние. А що се отнася до хидроенергийните системи и обекти, знаете, че има компетентен орган, това е Държавната агенция за метрологичен и технически контрол, които имат точно тази задача – да извършват този тип дейност.
Министерството би могло да предостави такава информация по отношение на дружествата, които са част от държавната енергетика и в които така или иначе се извършва такъв мониторинг. Имаме възможност и за такава информация, свързана с икономическото им състояние. Но моята молба, за да има все пак някакъв работещ текст, да се прецизира от гледна точка на това, което обхващат правомощията на Министерството.
Съжалявам, че се намесвам по-късно, но просто очаквах да има дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нищо, госпожо Министър. Вие имате право да се намесвате, когато прецените.
По отношение на § 3, който ние гласувахме, първо, искам да отбележа, че в съществуващия текст на Закона има такъв списък, тоест Вие така или иначе изготвяте списък. А по отношение на свързаното с икономическото им състояние, което Ви притеснява, то икономическото състояние всъщност за хидроенергийните обекти, които ще попаднат в списъка, го има в Националната електрическа компания, а за останалите – в Комисията за енергийно и водно регулиране според мен.
Тук ще помоля и вносителя господин Искрен Веселинов да ни даде повече разяснения. Ние по принцип, аз не виждам проблеми, подкрепяме този текст, но Ви моля да ни дадете становище. Тъй като коментираният в момента текст е 23а по вносител, Ви моля да дадете становище и по този член – дали Министерството подкрепя предложението на колегата Искрен Веселинов, или не го подкрепя, за да може да вземем решение и по този текст.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Действително и по настоящия Закон за енергетиката Министерството на енергетиката е длъжно да представя такъв списък, и ние го представяме. Но това, което смятам, че не би било работещо като вариант и като възможност, е ние да предоставяме информация за тези предприятия по отношение на тяхното икономическо състояние.
По отношение на хидроенергийните системи, Вие знаете, че НЕК управлява около 30 язовира, които са най-големите и значими язовири, но по отношение на останалата част от язовирите в НЕК няма такава информация и не бихме могли да предоставим подобна актуална информация. Притеснявам се, че ако такъв текст бъде приет, рискуваме по някакъв начин да подведем съответно и Министерския съвет, и народните представители. Затова се опасявам, че не бихме могли да изпълним ефективно такава една разпоредба.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А по отношение на 23а? 23а разказвателно дава правомощия на регулатора да спира сделки, като сделката на ЧЕЗ, или по-точно да се произнася преди извършването на сделката.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател, за напомнянето.
Министерството на енергетиката е запознато с предложението на народния представител Искрен Веселинов. Ние сме подкрепили принципно това предложение. Но смятаме, че е редно да се въведе лимит по отношение на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране единствено и само в рамките на нейната компетентност. Според мен регулаторът не бива да бъде натоварен с функции, които не са му присъщи. Смятам, че няма как КЕВР да се произнесе по отношение на това налично ли е финансиране, застрашава ли се националната сигурност. Според мен това са дейности, които не са присъщи за регулатора. Регулаторът би могъл да се произнесе единствено и само по отношение на това дали активи, които са част от лицензията, от осъществяване на лицензионната дейност, са заложени и са под някакъв риск в определена степен. Това Комисията би могла да каже, но по отношение на други правомощия КЕВР не трябва да се товари излишно с такъв тип ангажименти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това, което Вие предлагате, е съществуващ текст по отношение на активите – и сега го има в Закона, тоест Министерството казва, че по-скоро не подкрепя 23а в този си вид.
Понеже коментираме няколко теми едновременно, първо, предлагам да решим… (Реплика от народния представител Искрен Веселинов.)
Приемам Вашето предложение, господин Веселинов.
Предлагам да изгласуваме § 7. Съобразявам се с Вашето желание да подложа на отделно гласуване отново по същество редакцията, която Вие сте предложили на § 23а и която всъщност не толкова отпада, колкото се видоизменя.
За да го направи това коректно според правилата, ще Ви обърна внимание, че работната група подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „а“ и не подкрепя предложението по т. 1, буква „б“ и по т. 2.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, оттеглям неподкрепената част от предложението. Само да кажа, че новият 22а по никакъв начин не е идеята да замести 23а, а да създаде една прогнозируемост и дисциплина у дружествата, когато предвиждат отчуждаване на дялове или акции съответно, предварително да го залагат в перспектива. Не държавата да е изненадана от подобен тип сделки.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За по-голяма яснота, редакцията на 22а изисква от титулярите на лицензии по този закон да декларират пред регулатора намерения за разпореждане с дялове на повече от 20%. Тоест не правомощие на регулатора да се произнася „за“ или „против“ сделка, а по-скоро на всеки един от тези лицензианти да декларира предварително, че има намерение да продава, да купува и така нататък дялове над 20% в такива предприятия. Това е в отговор на коментар на господин Жельо Бойчев, че текстът донякъде е безсмислен.
Според мен има смисъл, господин Бойчев, защото ако този текст съществуваше в Закона, в момента, в който ЧЕЗ бе взел решение да продава дружеството, той щеше да е длъжен в края на годината да декларира пред регулатора, че е стартирал процедура и да даде подробности по отношение на тази процедура. Тоест това е междинен вариант между това да дадем правомощия на регулатора да спира чисто частни сделки и в същото време защита в определен смисъл на държавния интерес, че тази информация е важна за обществото и чрез регулатора и обществото трябва да има информация за подобни предстоящи сделки.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Освен мотива, който Вие споделихте, този текст би действал в комбинация с 23а в посока на това да не се допусне приватизиране на малки дялове в рамките на една година. В смисъл не четири пъти по 5% да пуснат. На практика задължението да се декларира намерение ще предотврати възможността да се заобиколи 23а и правомощието на КЕВР да разреши съответно или да не разреши подобна сделка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм с Вас, господин Веселинов, но тъй като става въпрос за годишно деклариране, то ако намерението е на три пъти по 5%, в края на следващата година ще са се натрупали тези 20% и ще трябва да бъдат декларирани предварително.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: За да се разбере напълно смисълът на тази поправка, Вие казвате и давате пример с реалността днес. Казвате, че ако съществуваше чл. 22а, титулярите на лицензиите искат ежегодно деклариране на намерение, примерно тази сделка с ЧЕЗ щеше да попадне в този обхват. Но така както е записано, ми се струва, че не е така, защото господин Иванов пак щеше да ми отговори, че не „ЧЕЗ Разпределение“, а „ЧЕЗ Електро“ извършват разпоредителните сделки, а собствениците, които по смисъла на Закона не са енергийно предприятие и не са в обхвата на Комисията. Затова искам да изчистим точно този запис и приложението му към нашата действителност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно за нашата действителност става въпрос, господин Бойчев. Знаете, че се продават 67% от три от дружествата на ЧЕЗ, нали така, плюс още четири други дружества на 100%. Титулярът сам по себе си няма как да се разпореди с имуществото, нали? Само собственикът може да се разпорежда с имуществото. Логиката е, че собственикът, който се разпорежда с имущество, чийто титуляр притежава тези проценти, ще трябва да декларира, тоест говорим за действителността.
Предлагам да гласуваме поотделно, тъй като има постъпило предложение от господин Искрен Веселинов – чл. 23а в оригиналния му вариант по вносител, ако се приеме, да влезе в редакцията.
Моля, гласувайте.
За – 6, против – 2, въздържали се – 9.
Текстът на чл. 23а не е приет.
Колегата Искрен Веселинов оттегли новото му предложение, тоест преминаваме към гласуване на редакцията на Комисията, така както я изчетох, и с чл. 22а, който беше коментиран до момента, чиято цел е донякъде да замести чл. 23а.
Анулирам гласуването.
Първо подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Рамадан Аталай за отпадане на чл. 22а. (Народният представител Рамадан Аталай говори при изключени микрофони.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Кажете ми защо 20 на сто?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Защото в правната теория съществува тезата, че 20 на сто е съществено участие – дял, който позволява на собственика на този дял, да осъществява някакво влияние върху органите на дружеството. Затова е 20 на сто.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, колеги.
Не бих искал да водим философски спорове тук.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ще помоля, ако е възможно, да ме извините. Само за кратко ще напусна заседанието, защото има протест пред Министерството на миньорите, след което ще се върна обратно. Заместник-министър Първанов ще е тук, заедно с колегите. Надявам се по най-бързия начин да се завърна. Извинявайте!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Надявам се да не дойдете после заедно с миньорите. (Смях и оживление.)
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ще гледам да ги удържа пред Министерството.
Благодаря за разбирането, господин Председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Рамадан Аталай да отпадне текста „повече от 20 на сто“.
За – 2, против – няма, въздържали се – всички останали.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията, изчетена от мен.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 7 е приет.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Консултирах се и с експертите на Комисията. Струва ми се, че в чл. 22а, т. 4 по-коректната дума е „собствениците“ вместо „титулярите“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Собствениците на лицензионните дружества – добре.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз считам, че текста, който току-що гласува Комисията, е правилният, защото Комисията може да има правомощие само по отношение на дружествата, на който е издала лицензия. В този смисъл Комисията може да изисква именно от титулярите на лицензиите. Дори и към момента за част от дружествата нито знаем кои са собствениците, нито имаме взаимоотношения с тях. Нас ни интересува работата на лицензионните дружества и този текст е напълно приложим в този аспект, който гласувахте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, аз разбирам Вашите мотиви и въпреки всичко съм склонен тук да се съглася с предложението на господин Жельо Бойчев, защото искаме да сме сигурни, че не говорим за титулярите, а за собствениците на титулярите на лицензии, защото ако те имат холдингова структура с дъщерно дружество и имат лицензия, този текст ще важи. Обаче може би няма да важи, или някой може да го изтълкува по този начин за собствениците на дружества, така че ще помоля господин Бойчев още веднъж да формулира предложението си.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Щом почнахме предложения, да предложа. Тук с професора говорим – най-добре тогава би било „изисква от лицензианта по този закон“, и приключваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, приемате ли тази редакция?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: „Лицензиантът“ е ситуацията, която, господин Аталай, се намираме в момента. Да дам примера ЧЕЗ: „Разпределение ЧЕЗ“ и „Електро“ в момента не се продават. Комисията на наше запитване пак ще отговори, че не се продава. След като няма воля в мнозинството да подкрепи предложението на патриотите, което ние подкрепяме – регулаторът да има съществена роля и възможност да спира и одобрява такъв тип придобивания и сливания на пазара, мисля, че този текст все пак е стъпка в добра посока, в която поне регулаторът ще бъде информиран за това, че предстои разпореждане с такива активи. Мисля, че това по никакъв начин не пречи на свободата на икономическите отношения в страната, но в момента всички знаят, че се извършва сделка с активите на ЧЕЗ, с изключение на регулатора, защото регулаторът продължава да няма уведомление, че се извършва такъв тип сделка. Така ли е в момента, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: Точно така.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: И той ще разбере когато се джиросат и прехвърлят акциите. Мисля, че това е крайно неприемливо, а този текст в момента поне дава възможност регулаторният орган да бъде информиран за започване на такъв тип процедура. Забележете, той няма никакви други отговорности по така предложения текст.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Бойчев, само реплика. Вие подкрепяте в момента това предложение на господин Искрен Веселинов с ясното съзнание, че нарушавате и европейски принципи, и законите на България, но въпреки това го правите. Спираме до тук, да не спорим по този въпрос
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ще споря с Вас много.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Знаете, че ще нарушите, като се почне от европейските правила до тук.
И второто, каква е разликата от титулярите и собственика, като се изисква и се казва, че и собственикът, и титулярът е носителят на лицензията? Този е лицензиатът, но както искате, така пишете. В законите, които сме приели до тук, толкова безсмислици има, че още един път ще напишете и собственика.
Имах един професор, решава задачата на дъската, пита студентите: „Разбрахте ли, разбрахте ли?“ Мълчим всички и като каза още веднъж „Разбрахте ли?“, всички казват: „Да, разбрахме!“ Той казва: „Аз 17 години преподавам, не разбрах. Вие как разбрахте сега?!“ Та затова става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, да се върнем по същество.
Господин Бойчев, ще се опитам да формулирам Вашето предложение, съгласувано с юристите на Комисията. Вие предлагате: думите „титулярите на лицензии“ да отпаднат и да бъдат заменени със „собствениците на лицензионни дружества“
Коректно ли съм разбрал Вашето предложение?
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Бойчев – думите „титулярите на лицензии“ да се заменят със „собствениците на лицензионни дружества“
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
След като направихме редакционна поправка в § 7, предлагам да гласуваме целия параграф.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Параграф 7 е приет.
По предложение и по молба на министъра предлагам да се върнем на § 3.
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Замисълът на този текст е хидроенергийните системи да бъдат с особено внимание, да го кажем, по отношение на този отчет и съответно на това правомощие на Министерството на енергетиката. В този дух аз приемам, че има такива малки обекти, които са частни, които няма причина да са ангажимент на Министерството на енергетиката. Всъщност говорим именно за стратегическите обекти от национално значение. Тоест евентуално ако Министерството са съгласни, бихме могли текста да го променим примерно във вида: „и хидроенергийните системи – част от тях, с актуална оценка на състоянието и рисковете, свързани с икономическото им състояние и сигурността на експлоатация“. Тоест за тези хидроенергийни системи, които са част от първата група, искаме една по-подробна информация.
Съгласен ли сте, господин Първанов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Господин Първанов е съгласен. Тоест отпада необходимостта от прегласуване на § 3.
Продължаваме нататък.
Господин Веселинов, ако може, още веднъж да ни кажете редакцията.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …„и хидроенергийните системи, които са част от тях, с актуална оценка на състоянието и рисковете, и прочие“. Тоест имаме списъка, от една страна. Специално за хидроенергийни системи имаме допълнителни изисквания да извършват.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Юристите в Комисията приемат редакцията.
Подлагам на гласуване текста, който допълни господин Веселинов – „и хидроенергийните системи“ добавката е: „които са част от тях“.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приет е текстът.
Параграф 3 с промяната.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Колеги, няма да се връщаме повече към параграфи и Ви моля, текстовете са огледани от юристите в Комисията, да сведем редакционните поправки до минимум, за да не объркаме нещо.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 26 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Бюджетът на комисията е част от държавния бюджет и се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за публичните финанси.
(4) Бюджетът на комисията включва всички приходи и средства по чл. 27, ал. 1.“
Коментари не виждам. Това е текстът, касаещ формирането на самостоятелен бюджет на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 8 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „По бюджета на комисията постъпват приходите и средствата от:“;
б) в т. 2 думите „тридесет на сто“ се заличават;
в) създава се точка 4:
„4. субсидия от централния бюджет.“
2. Ал. 4 се изменя така:
„(4) По бюджета на комисията не може да се предвижда финансиране на разходи и предоставяне на трансфери за сметка на приходи по ал. 1, т. 2, които се отчитат като вноска в централния бюджет.“
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) При преизпълнение на приходи по ал. 1, т. 1 и 3, както и при неусвоени суми на разходи и трансфери за предоставяне за съответната бюджетна година могат да се одобряват допълнителни разходи и плащания за трансфери по бюджета на комисията за следващата година при условията и по реда на Закона за публичните финанси.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
5. Създава се ал. 7:
„(7) В края на текущата година неизползваните наличности по бюджета се прехвърлят като приход на фонда по чл. 36б.“
Тук правя уточнението, че въпросните 11 милиона, за които говорихме, господин Бойчев, ако бюджетът на Комисията е в рамките на 7, останалите 4 милиона ще отидат във Фонда за енергийна сигурност. Тоест те ще подкрепят отново енергетиката, а няма да отидат в държавния бюджет, както беше досега.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 9 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 10.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 2 е приет.
По § 3 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 11.
Предложението на колегите Аталай и Абазов е следното: „В § 3…“.
Да го чета ли, колеги? (Реплика от народния представител Рамадан Аталай.)
Господин Аталай, оттегля предложението. Моля да се запише за доклада.
Подлагам на гласуване подкрепения от работната група текст на вносителя за § 3, който става § 11.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 3, който става § 11, е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В чл. 31а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Комисията има право при необходимост да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца при условие, че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода, на организиран борсов пазар.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Новият § 12 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 13.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 е приет.
По § 5 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 14.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 5, който става § 14, е приет.
По § 6 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 15.
Неподкрепената част от предложението:
„В § 6, чл. 31, т. 2 от Законопроекта се изменя както следва:
„(1) Енергийните предприятия имат право да предявят искане към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за компенсиране на разходи по ал. 2, т. 3 и 3a. Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ предявява искане за разходите по ал. 2, т. 3 и 3а.“.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от работната група на предложението на господин Рамадан Аталай.
За – 1, против – няма, въздържали се – 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 15.
Подлагам на гласуване § 6, който става § 15.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 15 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 16.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 16 е приет.
По § 8 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 17.
Подлагам на гласуване, подкрепения § 8, който става § 17.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 18.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 18 е приет.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В чл. 36в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „определят“ се добавя „за срок 5 години“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) След изтичането на срока по ал. 2 членовете на управителния съвет на фонда може да бъдат определени отново за членове само за срок от още 5 години.“
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават ал. 4 и 5.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) Председателят на УС:
1. организира изпълнението на решенията на УС;
2. организира и ръководи дейността на администрацията на фонда;
3. насрочва и ръководи заседанията на УС ;
4. представлява фонда във взаимоотношенията му с трети лица.
5. назначава и освобождава служителите от администрацията.“
5. Досегашната ал. 5 става ал. 7.
6. Създават се ал. 8 – 10:
„(8) Пълномощията на член на управителния съвет на фонда се прекратяват предсрочно:
1. по негово искане;
2. при несъвместимост;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
4. когато e осъден за престъпление от общ характер с влязъл в сила акт;
5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;
6. при смърт.
(9) В случаите на предсрочно прекратяване на пълномощията на член на управителния съвет на фонда нов член се определя в двумесечен срок от прекратяването. Новоизбраният член довършва мандата на лицето, на чието място е избран.
(10) Възнагражденията на членовете на управителния съвет на фонда се определят, както следва:
1. на председателя – 93 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в сектора „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ съобразно данни на Националния статистически институт;
2. на останалите членове – една трета от възнаграждението на председателя по т. 1.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Текстът на § 19 е приет.
Работната група предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. В чл. 36г се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Управителният съвет управлява фонда, като се ръководи от следните принципи:
1. независимост;
2. прозрачност при управлението на средствата;
3. проследимост и отчетност на всички приходи и разходи;
4. обективност при вземането на решения.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 20 е приет.
Заповядайте, господин Първанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Извинявайте, само да взема отношение. Каква е идеята мандатността да бъде 5 години, а не 4 години, както на изпълнителната власт,?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Първанов.
Първо, логиката за това предложение е, че Фондът има значително по-големи отговорности оттук нататък. Всъщност той ще замести голяма част от функциите на Националната електрическа компания и ние искаме да гарантираме неговата устойчивост.
Второ, няма общо с 4-годишния правителствен мандат, защото логиката е, че председателите на органи като КЕВР, на органите като Фонда не би трябвало да се сменят със смяната на всяко едно правителство. Тоест, така да се каже, умишлено е заимствана продължителността на мандата на КЕВР, за да дадем същата продължителност на мандата на Фонда.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Към този момент конституирането на Фонда беше като орган на изпълнителната власт.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно така. И ние не искаме във Фонда, тъй като той ще отговаря за разплащания, с тези предложения в Закона, за 150 лицензианта. Ще има огромни правомощия и най-вече огромни отговорности. Ние не искаме със смяната на всяко едно правителство, което може да се случва и много често, или просто със заповед на министъра да се нарушава тази устойчивост във Фонда, който поема голяма част от отговорностите на Националната електрическа компания.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Още нещо, ако позволите? Възнагражденията на членовете на управителния съвет на Фонда бяха актуализирани 2018 г. и влязоха в сила от същата дата. Датата е 9 януари 2018 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Първанов, тези текстове, доколкото аз знам, са съгласувани с Министерството, с едно единствено изключение, до което не сме стигнали. Там ще се съобразим с Вашите предложения. Възнагражденията не знам кога са определяни и как, но за нас принципът, по който е сформиран регулаторът и който се доказа за правилен в последните три години, трябва да бъда приложен във Фонда. Това е била логиката. Ако е по-висока заплатата от записаното в този закон, ще се намали. Ако е по-ниска, ще се увеличи.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 10 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 21:
„§ 21. В чл. 36д се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
„6. приходи по чл. 27, ал. 7.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Средствата по ал. 1 се разходват за издръжка, свързана с дейността на фонда, и за покриване на разходите по чл. 36б, ал. 1.“
3. Създава ал. 3:
„(3) Средствата за издръжка, свързани с дейността на Фонда, са в размер едно на сто от събраните средства по ал. 1, т. 1 и 3.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 21 е приет.
По § 11 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 22:
„§ 22. В чл. 36е се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в т. 1 накрая се добавя „а за тези, които получават премия по чл. 162а и по Закона за енергията от възобновяемите източници и от приходите от нея без ДДС“.
2. В ал. 2 думата „информация“ се заменя с „декларация“.
3. Алинеи 5, 6 и 7 се отменят.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 22 е приет.
По § 12 има предложение на народните представители Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 23.
Тук мисля, че беше Вашата забележка, господин Първанов.
Господин Червенкондев иска думата.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Във връзка с предложението на работната група за по-добрата административна устойчивост на Фонда, във връзка с неговите съществено по-големи задължения и ангажименти, които ще бъдат в процеса на либерализация на пазара, е предложено служителите на Фонда да бъдат на аналогичен принцип с Комисията за енергийно и водно регулиране. Но самият Фонд е много по-малък от Комисията за енергийно и водно регулиране, с много по-малко служители и така ще бъде и за следващия период. Начинът, по който се организира дейността във Фонда, е строго регламентиран и си има добра наредба, която е приета от Министерския съвет за неговата регулация и структуриране. Затова, ако не възразявате, предлагам Ви чл. 36к, където са разписани правата или начинът, по който ще бъдат назначавани служители на Фонда, да не бъде разглеждано и да бъде оттеглено от работната група.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да не бъде предмет на този законопроект.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Червенкондев, Вие формално не може да правите такова предложение, така че аз припознавам предложението като свое – чл. 36к да отпадне, защото няма нужда той да бъде в Закона.
Подлагам на гласуване, първо, отпадането на чл. 36к.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Член 36к отпада.
Предлагам текста на работната група за § 12, който става § 23 в останалата му част.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 23 е приет.
Параграф 13.
Тъй като чл. 36к отпадна, господин Аталай, ще оттеглите ли предложението си? То касае чл. 36к, който вече отпадна.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложението е оттеглено за по-голяма яснота.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защото и тук това, което направихте в момента, не съм го видял. (Оживление.) Писмото за парите, където си ми изпратил – казва бащата на студента – не съм го получил, та и аз не чета повече.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще ни разкажете после тази история, господин Аталай.
Параграф 13 е оттеглен.
„§ 24. Досегашният чл. 36ж става чл. 36л.“
Колеги, предлагам да гласуваме по принцип съгласие и юристите при изготвянето на доклада да направят преномерациите и правно-техническите действия евентуално за разделяне на параграфи, които е необходимо, без, разбира се, да променят смисъла на гласуваното от нас.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. В чл. 40, ал. 1, т. 2 думите „т. 5, 6, 7, 10 и 13“ се заменят с „т. 4, 5, 6, 7, 10 и 13“.“
Тъй като текстът е изключително ясен, господин Бойчев, желаете ли да разясните за какво става въпрос, преди да гласуваме? Ако искате, аз мога да Ви помогна.
Това предложение касае промяна в Закона, която ще позволи корекция. Всъщност ще даде възможност при вещни права, ако някой притежава вещни права, той да може да изгради инфраструктура, базирана в енергетиката, базирана на базата на тези вещни права. И за да е съвсем ясно, касае „Галата“. „Галата“ има един оплетен казус към момента, в който хранилище в „Галата“ не може да стане, защото няма законовия текст, на който притежателят на вещните права да инвестира в създаването на това газохранилище.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Господин Бойчев казва, че го прави заради хъба това предложение.
По § 14 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.
Моля, гласувайте отпадането на § 14.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16.
Извинявайте, § 26, с уговорката, че вероятно тази номерация не е коректна, тъй като отпаднаха параграфи. Затова гласувахме правото на юристите в Народното събрание да направят необходимата преномерация в доклада.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 26 е приет.
По § 16 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, касаещо чл. 74н, ал. 2.
Работната група подкрепя предложението.
Колеги, тъй като текстът е пет страници и половина, за да не го чета целия, ще прочета само редакцията в чл. 74н, а Вие имате текста пред себе си:
„Чл. 74н. (2) Решението се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването спира изпълнението освен в частта на решението, с което е наложена мярка по чл. 74л.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
За по-голяма яснота, ще предложа гласуването и на целия § 16 с тази редакция.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 17 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 28:
„§ 28. В чл. 83, ал. 1, т. 6 думите „за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване“ се заменят с „редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, редът и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 28 е приет.
По § 18 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 29.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 30.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 31.
Колеги, подлагам на гласуване параграфи 19 и 20, които са 30 и 31, с уговорката, че може да имат и различна номерация.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 21 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 21 отпада.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 32.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 22 е приет.
По § 23 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Атанас Костадинов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 33:
„§ 33. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и крайните клиенти“ се заменят с „координатори на балансиращи групи, крайните клиенти и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение“.
2.Създава се нова ал. 3:
„(3) Общественият доставчик може да купува електрическа енергия по свободно договорени цени в случай на недостиг на количества електрическа енергия, в съответствие с които общественият доставчик сключва сделки с крайните снабдители.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „над 5 MW, включително от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност над 5 MW“ се заменят с „4 MW и над 4 MW, от операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение“, а след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“.“
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.
5. Досегашните ал. 5 и 6 стават ал. 6 и 7 и се изменят така:
„(6) Производители по чл. 162а и производители с обект с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяемите източници може да продават цялата или част от произведената от тях електрическа енергия на координатор на балансираща група. В този случай координаторът регистрира при независимия преносен оператор производителите като подгрупа в балансиращата група и задължително продава закупената от тях електрическа енергия, чрез отделна регистрация на организиран борсов пазар.
(7) Координаторът по ал. 6 изготвя месечна справка за продадената електрическа енергия на организиран борсов пазар по производители, която предоставя на комисията и фонда до 10-число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.“
Първо ще предложа на гласуване неподкрепеното предложение на господин Атанас Костадинов. Става въпрос за предложение да се продава извън борсата, тоест да се върнем към режима преди 1 януари и централите да продават по собствени правила.
Работната група не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
За – няма, против – 10, въздържали се – 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 23, който става § 33, и прочетен от мен.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков – създава се § 23а.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 34:
„§ 34. В чл. 123 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „снабдители“ се добавя „производителите“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) След смяна на доставчик, ако крайният клиент не е изпълнил задълженията по договор за продажба на електрическа енергия към предходния си доставчик, последният има право да преустанови временно снабдяването му с електрическа енергия по ред, определен в правилата по чл. 91, ал. 2.“.
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 и 3“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
6. Досегашната ал. 6 става ал. 7.“
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Новият § 34 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 35.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 36.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 37.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 38.
Колеги, по параграфи 25, 26, 27 и 28 нямаме предложения между първо и второ четене, тоест ще ги подложа на гласуване анблок.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 39.
Подлагам на гласуване параграфи 24, 25, 26, 27 и 28, които стават 35, 36, 37, 38 и 39.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 29 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 40.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов, което не е подкрепено от работната група.
За – 1, против – няма, въздържали се – 15.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 40.
Колеги, тук правя уговорката, че правно-технически всички тези членове ще бъдат отделени в отделни параграфи в окончателния доклад, който ще се гласува в пленарната зала.
С така направеното уточнение, който подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 40, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 30 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 41.
Подлагам на гласуване предложението на господин Аталай и господин Абазов, което не е подкрепено от Комисията.
За – 1, против – няма, въздържали се – 15.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30, който става § 41.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 31 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 42.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Аталай и господин Абазов.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Предложението не се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31, който става § 42.
Моля, гласувайте.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната група не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
За – 3, против – няма, въздържали се – 13.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 43.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 44.
Подлагам на гласуване параграфи 32 и 33, които стават параграфи 43 и 44.
За – 16, против и въздържали се – няма.
По § 34 – предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Работната не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 45:
„§ 45. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1а думите „търговци на електрическа енергия, ползватели или собственици на мрежите, организирана“ се заменят с „търговски участници“.
2. Създава се т. 1б:
„1б. „Базов товар“ е производство с постоянна мощност на електрическа енергия и нейното потребление за определен период от време.“
3. Създава се нова т. 42:
„42. „Прогнозна пазарна цена по групи производители в зависимост от първичния енергиен източник“ е среднопретеглената годишна цена, определена от Комисията по енергийно и водно регулиране по методика за електрическа енергия, произведена от слънчева енергия, вятърна енергия, водноелектрически централи, с инсталирана мощност до 10 MW, от биомаса, други видове възобновяеми източници и за електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, произведена от природен газ и въглища.“
4. В т. 61 думите „агрегати, които не е предвидено да работят в даден период от време и“ се заменят с „мощности за производство и/или потребление“.“
ИВАН ИВАНОВ: Може ли от името на КЕВР едно предложение по § 34?
Моля да го прочете господин Младенов.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по енергетика! Искам да изразя опасенията на КЕВР относно отпадането на текста на вносителя, който отменяше дефинициите на балансиращите групи, тъй като към момента тези дефиниции не отговарят на последните промени в Закона от 2015 г. до момента, те са стари, не отговарят на практиката и ще създадат проблеми при изготвянето на правилата за търговия с електрическа енергия. Алтернативно сме подготвили нови дефиниции, които да отговарят на фактическото положение в момента. Ако господата народни представители желаят, мога да ги прочета. Ако не, в текста на вносителя беше предвидено тези дефиниции да отпаднат, тъй като те не се срещат почти никъде, например комбинирана балансираща група, стандартна балансираща група. Подобни понятия не се срещат в самия закон. Няма необходимост отдолу да бъдат дефинирани.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Младеновски, благодаря Ви. Този дебат за балансиращите групи го водим повече от един месец. Не можахме да се обединим около предложения. При последната редакция счетохме, че промените са достатъчно съществени, за да не разбъркаме и направим каша с балансиращите групи. Оттеглянето на тези две точки втора и четвърта от Законопроекта оставя положението или ситуацията с балансиращите групи такава, каквато е. Една такава промяна много трудно би се възприела едновременно с реформата, която извършваме към момента. Знаем за Вашите предложения. Ако някой народен представител пожелае да ги припознае, бих ги подложил на гласуване. Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепената част от предложението на господин Аталай и господин Абазов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не можах да проследя дефиницията за премия. Да не се окаже след това, че и в Допълнителните разпоредби няма дефиницията за премия. Ако я има, ще си оттегля предложението. Това е, за да знаем какво ще определи, какво ще прави КЕВР.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, това определение го направихме още в началото. Колегите ще намерят в точно кой параграф е, ще го покажат, за да го видим всичките.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие там казвате, че ще ползваме, ще има премия, но какво е премията? Би трябвало да има в Допълнителните разпоредба дефиниция точно какво е премията. Затова съм го предложил. Ако има яснота по този текст…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, разбирам предложението Ви. Прочетете ал. 2 на § 5. Всъщност определението за премия се съдържа в този текст, а не, както обикновено, в Преходни и заключителни разпоредби, с речник какво е това „премия“. Алинея 2 казва:
„Премиите се определят ежегодно в срок до 30 юни“ – до тук сте прав, но продължаваме с определението: „като разлика между преференциалните цени на производителите и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин.“
Определението, което Вие търсите, се съдържа в основния текст на Закона, а не като определение в ПЗР.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не знам, според мен трябва да има в ПЗР. Нека юристите да кажат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако има в ПЗР, юристите ще повторят същото. Юристите са го гледали и не са преценили, че не трябва да го има отново, защото ще повторим същия текст: „Премия“ е разликата между преференциалните цени на производителите и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин“ и т.н.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вярвам Ви, но няма да го оттегля.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Рамадан Аталай.
За – 1, против – няма, въздържали се – 15.
Не се приема.
Господин Първанов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: По молба на министър Петкова, тъй като предстоят два параграфа за енергийна стратегия, за държавни помощи, молбата ни е да разрешите 15 минути почивка.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, но ще гласуваме § 34 докрай, за да не оставаме негласуван параграф. След това ще прекъснем, ако колегите народни представители са съгласни. (Шум и реплики.)
Първо, гласуваме § 34, който става § 45.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Първанов, по кои точно параграфи искате да изчакаме министър Петкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ПЪРВАНОВ: Искаме да коментираме в нейно присъствие § 40, § 40а и § 41 – последните три.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Като стигнем до тях, ще ми дадете знак и ще ги отложим за края на заседанието. Ще гласуваме параграфите извън тези двата. Те ще чакат министър Петкова.
Предложение на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди:
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. В §4 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 4а:
„(4а) В случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от Комисията в зависимост от типа и мощността на съоръжението.“
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се § 46.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 47.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 48.
Колеги, подлагам на гласуване наименованието на подразделението, § 35 и 36, които стават § 47 и 48.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 49:
„§ 49. В Закона за държавния служител (обн., ДВ. бр…), в чл. 29 думите „30 април“ се заменят с „15 май“.“
(Шум и реплики.)
Предложението няма общо с нашия Законопроект, използва се възможността между първо и второ четене да се предлагат промени в друг Законопроект. В конкретния случай то касае срока до 30 април да се внесат декларациите за конфликт на интереси в новия антикорупционен орган. Има декларации в Сметната палата, в новия антикорупционен орган, законите си противоречат, не са изготвени формулярите за подаването на тези декларации, удължаваме срока от 30 април до 15 май.
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Предложението на Данаил Кирилов е прието.
По § 37 – предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следата редакция на § 37, който става § 50. Колеги, всички виждате предложението.
Господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин председателю, с цялото уважение към работната група, защото тя е свършила доста работа по подготовка на Закона, но ние от „Обединени патриоти“, въпреки че работната група не подкрепя предложението на господин Ерменков и Жельо Бойчев, ще подкрепим тяхното предложение.
Моля, господин Председател, гласът на Искрен Веселинов също да се счита в подкрепа на предложението на господин Таско Ерменков и господин Жельо Бойчев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Малко адхок и малко импровизирано, защото закъснях, но ще се опитам да дам малко яснота.
Благодарим за подкрепата, но ще се опитаме да го направим по малко по-друг начин.
Първо, оттегляме нашето предложение § 18 да отпадне, а вместо него ще предложим редакционна промяна на § 18, в който да бъде записана следната алинея:
„От влизане в сила на този закон за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и чрез енергийни обекти по § 18, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за енергетика, се прилагат цените, действащи към датата на първото решение на КЕВВР за определяне на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници.“
Връщаме положението каквото беше преди. Спомняте си, че поради причини, свързани с недеклариране на съответна помощ, бяха надплатени суми за произведена електроенергия повече, отколкото беше регламентирано, ние през 2015 г. въведохме рестрикция, нека го наречем санкционно решение, в което определихме, първо, че се плаща само онази енергия, която е произведена от ВЕИ, но в частта собствено финансиране; а частта от енергията, произведена с привлечено финансиране, тоест през европейски програми и други такива, не се плащаше.
Въведохме и нещо изключително рестриктивно: една нова цена, която всъщност доведе до това тези дружества да бъдат изправени в момента пред фалит.
Идеята е следната. Запазваме правото да се плаща само тази енергия, която е свързана със собственото финансиране, и не се плаща онази част от енергията, която е произведена чрез европейски програми и получено финансиране, но се прилага онова решение към тези производители, което е било към момента на въвеждането им в експлоатация. Такъв е смисълът на тази промяна.
Надявам се, че ще я приемете, уважаеми дами и господа народни представители. Бидейки санкциониращи, наказващи, получили вече съответната поука, платили си вече това, което са надвзели, нека да не се превръщаме в палачи на 300 малки ВЕИ. Затова молим: подкрепете това наше предложение. Ще възтържествува справедливостта, от една страна. От друга страна, мисля, че ще успеем да спасим и 300 малки предприятия, които дават хляб на доста хора – семейни и привлечени като техни работници.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Сумирам: господин Ерменков и господин Бойчев оттеглят предложението си за отпадане на § 18.
В същото време се възползват от правото си по време на Комисия да предложат заместващ текст, който ще прочета. Той гласи:
„От влизане в сила на този закон за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и чрез енергийни обекти по § 18, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на Закона за енергетиката, се прилагат цените, действащи към датата на първоначалното решение на КЕВВР за определяне на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници.“
Ще подложа на гласуване така направеното предложение.
Ще предложа на вносителите на предложението то да се гласува по принцип, за да може да се изчисти редакционно, ако е необходимо.
За – 9, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението е прието. Следва да бъде отразено в доклада, в окончателния текст като нов параграф, след като бъде изчистено правно.
Минаваме към § 37. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 50. Виждате параграфа, да не го чета.
В резюме, тези предложения дават възможност за реконструкция и модернизация на енергийни обекти, каквато до момента не съществуваше, с оглед на това, че нямаше ограничения за нетното специфично производство. Вече има ограничения за нетното специфично производство. Всяка допълнително произведена енергия ще се продава на свободния пазар, тоест това не натоварва енергийната система, обратно – увеличава инсталираната мощност.
Другите предложения са свързани с гаранциите за произход.
След нетното специфично производство тези гаранции да могат да бъдат прехвърлени от производителите или производители, които нямат преференциални цени, на крайни клиенти. Описан е редът.
Подлагам на гласуване редакцията, която виждате пред Вас.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 37, който става § 50, е приет.
Предложение от народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Оттегляме това предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно така, той се прие в друг вариант.
Благодаря. В такъв случай няма да го подлагам на гласуване.
Следва предложение отново от народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев, което работната група подкрепя.
Работната група предлага де се създаде § 51.
Подлагам на гласуване § 51.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 52.
Отново става дума за промени, които нямат отношение към Енергийния закон, но се ползва разрешена в парламента техника.
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 52 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 53.
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се.
По § 39 – предложение от народните представители Таско Ерменков и Делян Добрев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 54.
Колеги, тъй като това е един от най-важните текстове в Закона, ще го изчета:
„§ 54. (1) В срок до 31 октомври 2018 г. производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 МW на енергийни обекти сключват с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ договор за компенсиране с премия за произведените от тях количества електрическа енергия до размера на определеното им нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциалната им цена. Договорите за компенсиране с премия влизат в сила не по-късно от 1 януари 2019 г.
(2) Премията се определя ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране в срок до 30 юни, като разлика между определената до влизането в сила на този закон преференциална цена, съответно актуализираната преференциална цена на обекта и определената за този период прогнозна пазарна цена за електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници в зависимост от първичния енергиен източник.
(3) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ уведомява своевременно обществения доставчик за датата, от която влиза в сила договорът за компенсиране с премия, сключен със съответния производител.
(4) Премията се предоставя до изтичане на срока, по съответния договор за дългосрочно изкупуване или договор по § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, сключени до влизането в сила на този закон.
(5) При реконструкция и модернизация на енергиен обект, които изискват въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията, предоставянето на премия се запазва, като се прилагат ал. 2 и 3.
(6) За произведената електрическа енергия производителите по ал. 1 заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
(7) Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ след изплащане на премия прехвърля на лицата по чл. 36ж, ал. 1, т. 1 гаранции за произход за съответния месец пропорционално на размера на дължимите от тези лица за същия месец средства от цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17.“
(8) От датата на влизането в сила на договора по ал. 1, договорът за изкупуване на съответния производител по ал. 1, сключен до влизане в сила на този закон се смята за прекратен и общественият доставчик, съответно крайните снабдители не изкупуват по преференциална цена произведената от този производител електрическа енергия.
(9) От 1 юли 2018 г. до влизането в сила на договор по ал. 1 общественият доставчик изкупува електрическа енергия по преференциални цени от производителите по ал. 1, присъединени към електропреносната мрежа.
(10) От 1 юли 2018 г. до влизането в сила на договора по ал. 1 крайният снабдител изкупува електрическа енергия по преференциални цени от производители по ал. 1, присъединени към електроразпределителната мрежа. Общественият доставчик уведомява своевременно крайния снабдител за датата, от която влиза в сила договорът за компенсиране с премия, сключен със съответния производител, съгласно полученото уведомление от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
(11) Крайните снабдители продават на обществения доставчик количествата електрическа енергия по ал. 10 по цената, по която са я изкупили.
(12) Общественият доставчик продава на борсов пазар изкупената от него електрическа енергия по ал. 9 и 11.
(13) За изкупеното количество електрическа енергия от всеки производител общественият доставчик получава компенсация от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в размер на стойността на премията за този производител.“
Колеги, подлагам на гласуване…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз разбирам идеята на Закона, която е много хубава – да се премине постепенно към либерализиран пазар и да излезе доста голямо количество на свободния пазар, с цел, първо, задоволяване нуждите на бизнеса, а и сваляне на цената. Всичко това е идеално, ако нямаше едно „но“. За периода юни-юли догодина количеството, което ще излезе допълнително на пазара, е 9 милиона мегаватчаса, а технологичните загуби са 3,7. Получава се един огромен излишък на енергия, който не знам дали…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев, ще Ви прекъсна. Никъде не съществуват тези цифри, които Вие четете. Предлагам повече да не ги цитирате, защото те са крайно неверни.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Верни са.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Крайно неверни са тези цифри.
Първо, Вие четете цифри за цяла година. Тук става дума за шестмесечния период. (Реплики от Петър Илиев.)
Второ, господин Илиев, за периода от 1 юли до момента, в който на всички тези производители ще им изтече нетното специфично, това много лесно се проверява – има 880 хил. мегаватчаса. Говорим за тези 880 хил. мегаватчаса, които Вие ще продавате на свободния пазар. Освен всичко, Вие и към момента правите това, Вие и към момента имате референтна цена, дадена от регулатора. За Вас нищо няма да се промени, всъщност ще се промени, но след 1 юли. Вие ще продължите да изкупувате до края на годината, вместо да продължите да изкупувате тази енергия до 2025, 2028, 2035 г. и т.н. (Реплики от Петър Илиев: „Не е така“.) Следователно за Вас се запазва съществуващото положение до края на годината. Няма 9 тераватчаса, за които Вие говорите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, аз не съм казал…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има 4 тераватчаса, които излизат на пазара и в същото време излизат технологични загуби в същия размер. Това е коментирано с цялата тази аудитория и всички, освен Вас, считаме, че това е така.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, вижте, аз ще Ви кажа откъде се получават тези цифри.
4,5 тераватчаса са заявката, разликата между заявката на крайните снабдители и производителите на електрическа енергия под 4 мегаватчаса. Това е излишъкът на НЕК, който е хубаво да излезе пак на пазара и това беше идеята. 4,5 е енергията, която е от ВЕИ-тата над 4 и под 4 и ВКП-тата…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законът не касае произведената енергия под 4 мегавата. Говорим само за тази над 4 мегавата. Защо тази енергия ще я изваждате на пазара, след като не това е смисълът на Закона? (Реплики от Петър Илиев: „Не, тази, която е излишната на НЕК.“.) Коя е тая, излишната над 4,5 мегавата, излизат 4,5 терават часа и в същото време 4 тераватчаса се купуват от технологичните загуби?
Госпожо министър?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Илиев, ще продължите ли?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, аз исках само да допълня.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, моля, въведете някакъв ред. Тук всеки си взема думата, започва да се изказва. Дадохте думата на министъра, нека да се изкаже.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представител, уважаеми колеги! Аз се извинявам за временното отсъствие. Разбирам, че през това време е приет § 18. Знам, че това е тема, която много отдавна върви в публичното пространство: да може да се дадат по-високи цени на производителите от невъзобновяеми енергийни източници, които се ползвали държавна помощ по Фонд „Земеделие“.
Искам само да Ви информирам, че по този въпрос е налице Решение на Конституционния съд. Нотифицирана е държавната помощ в рамките на тези параметри. С това решение на практика не знам доколко се възстановява някаква справедливост или не знам точно какъв е стремежът, но Ви казвам, че това решение премина през всички възможни опции по отношение на Конституционен съд. Има решение и моля, апелирам за това, да се преосмисли такова едно решение.
Що се отнася до това, което господин Илиев поставя като тема, ако позволите, Господин Председател, искам да взема отношение по съществото на тази промяна. Разбира се, ние подкрепяме напълно либерализацията. Знаете, че има и представители от Министерството на енергетика в тази работна група. Ще подкрепим и подкрепяме всяка една такава стъпка, защото това е бъдещето и това е нормалният път за развитие на енергийни сектор.
Това, което ме притеснява в тази ситуация, е този междинен момент, в който разбираме, че Националната електрическа компания ще трябва да изкупува електрическата енергия от производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници по преференциална цена, да я продава на свободния пазар по цена, такава, каквато е борсовата цена и да получава премия за разликата между преференциалната цена и цената, която е определена като референтна пазарна цена от страна на КЕВР.
Това, което ме притеснява, е, че цялата схема на досегашния модел по някакъв начин търпи много съществена промяна. Националната електрическа компания като обществен доставчик и единствен купувач до момента по закон, сега трябва да се превърне, доколкото разбирам, и в единствен продавач на тази енергия. Това по някакъв начин променя целия модел.
Националната електрическа компания досега трябваше да изкупува тази енергия, да я използва за регулиран пазар. Това, което остане като нереализирани количества, съответно да продаде на свободния пазар. Сега се обръща пирамидата и НЕК всъщност трябва да изкупи тази енергия, а след това да я продаде, да се ангажира с целия пазарен риск на този процес.
Това, което ме притеснява и моля да ме разберете правилно, е да не се стигне до някаква ситуация, в която Националната електрическа компания да се върне в изходна позиция от края на 2014 г., когато имаше огромен брой неразплатени задължения и системата и НЕК специално беше във финансов колапс и със страхотен дефицит. Вие, господин Председател, знаете това отлично. Това е моето притеснение.
Другото ми притеснение е свързано с това: съществува ли риск при така разписаните текстове в Закона, някой от производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници да не подпише договор за премия? Ако такъв договор за премия не бъде подписан, какво се случва? Националната електрическа компания има договори, които са дългосрочни и са за преференциална цена, която гарантира определена възвръщаемост на инвестицията. Ако някой поради някаква причина не подпише тези договори за премия до този финален срок, който законодателят ще определи, какво се случва с НЕК, какво трябва да прави НЕК оттук нататък? Виждам, че има клауза, която казва, че тези договори се считат за прекратени, но съществува ли риск и как бихме могли да го минимизираме в този преходен период? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, госпожо Министър.
Първо, наистина се променя моделът, защото това означава либерализация на пазара – да променим модела.
Второ, има съвсем ясни текстове, които казват какво се случва, ако някой не подпише договор. Тази норма бе въведена между първо и второ четене в рамките на работната група и по настояване на НЕК.
Трето, този пазарен риск, както Вие го определихте, и към момента го носи Националната електрическа компания, защото тя плаща по преференциални цени, а й се признава разлика от прогнозна цена, която така или иначе регулаторът в момента дава. Тоест за НЕК нищо не се променя в следващите шест месеца. Променя се за периода след 1 януари до края на всеки един преференциален договор, защото НЕК няма да има задължения повече да изкупува тази енергия и не само това, няма да носи пазарен риск от тази електроенергия. Тази електроенергия и към момента на НЕК й е излишна или поне част от нея и я продава на пазара и носи пазарния риск така или иначе.
Четвърто, размерът на тази енергия за периода от 1 юли до края на нетното специфично производство. Записали сме 31 октомври, защото започват да продават от 1 януари, обаче вецовете ще Ви кажат, че още юни, юли месец ще си стигнат нетното специфично производство и няма да продават нито един мегават повече на НЕК. Фотоволтаиците ще Ви кажат, че септември, до края на октомври ще си стигнат нетното специфично производство и пак няма да продават на НЕК. Тоест останалото количество електроенергия, което НЕК ще купи от тези възобновяеми източници, вземайки предвид нетното специфично производство, е 880 хил. мегават часа. Тези 880 хил. мегават часа са, за да измерим риска, тъй като Вие цитирахте връщане 2015 г. През 2015 г. имаме 800 млн. лв. тарифен дефицит. Грешка на регулатора в размер на 2 лева в прогнозната пазарна цена в ущърб на всички участници, защото не става въпрос само за НЕК, става въпрос и за всички производители от ВЕИ-тата, 880 хил. мегават часа по 2 лева прави 1,7 млн. лв., по-малко от 2 млн. лв. Много моля да не се сравнява с риск от 500 или 800 милиона – 800 милиона да бъдем най-точно, които имахме 2015 г.
На пето място, ако НЕК управлява правилно системата, той има най-добрите възможности от целия сектор в енергетиката да продаде такъв профил, че да не загуби 2 милиона, а да спечели 2, 3 или 5. Това означава НЕК да работи – извинявайте, но ще го кажа пред всички, но да работи повече. Не може, господин Илиев, в пазарен ден напред, в интердей пазара да имате наредени поръчки за 24 часа, и в 17,00 ч. като Ви свърши работното време служителят, който отговаря за тази работа, да свали всички поръчки, защото ще си тръгва. Извинявайте, това е изключително несериозно! Вие давате поръчки само в работно време, а пазарът работи 24 часа в денонощието.
Националната електрическа компания има 1500 – 2000 служители. Може ли от тези 2000 служители да не може да намерите дежурни? Вие си имате дежурни, много от Вашите предприятия работят денонощно. Имате един или двама човека, които правят графици и тези графици са определящи за финансовото Ви състояние. Вие можете да спечелите милиони, много милиони, ако си управлявате товара, както трябва.
Госпожо Министър, тази промяна и този преходен период е по-скоро възможност на НЕК да спечели повече. А колкото и лошо да се справи, колкото и лошо да се справи и по най-безобразния начин да управлява тази енергия и да продава на пазара, ще намали цената, защото е възможно при манипулиране на пазара да намали цената, затова пък КЕВР има правомощия да предприеме действия, ако това се случи. Евентуалните загуби, колкото и лошо да се управлява системата, ще са в рамките на няколко милиона.
Да се надяваме, че и с това, което казах в момента, НЕК ще започне да управлява по-добре системата и ще спечели от тази възможност, която й се дава.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, Вие бъркате с пръст в раната. Тук, проблемът, който съществува при НЕК, е как ще управлява. Досега нямаше интерес как да управлява, досега нещата си вървяха по начина, по който са – трафаретно, едно, две, три, четири, пет – няма риск, няма управление, няма решение, няма и допълнителна печалба. Това е едното нещо, което Вие казахте.
Аз искам да се върна на § 18.
Първото нещо, което искам да кажа, е: ние не променяме схемата за държавна помощ – 50% от … Не, не променяме схемата, променяме цената, което не е част от държавната помощ.
Много моля, схемата, която е, я запазваме – 50% от това, тоест финансирането, което те са получили като държавна помощ, не влиза в преференциалната цена след това. Това го запазваме и няма никакъв проблем. Министерството ако смята, че 300 фирми са му излишни и могат да му бъдат нещо като принадени сирачета, може пак да апелира да ги унищожим, но мисля, че ние като народни представители изразихме нашето мнение по въпроса.
Госпожо Министър, само ще Ви помоля, след като свърши тази комисия, помолете колегите от малките ВЕИ-та да Ви дадат информацията колко са на фалита, колко вече са фалирали и колко ще фалират, ако продължаваме така? Ще Ви я дадат – аз съм се запознал с тази информация.
Много Ви моля, нека да не се връщаме към един път гласувани неща. Ако има някакви проблеми, Вие имате възможност чрез правителството, чрез парламентарната група на управляващото мнозинство и коалиция – ако успеете да ги убедите, че Вие сте правите, да унищожим тези предприятия, може да го направите, преди да влезем в залата. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Ерменков, аз ще си позволя да не се съглася с Вас. Тук, са колегите от бизнеса – нека да кажат дали искат да плащаме допълнително 15 или 13 милиона ли са, господин Илиев, колко струваха колегите от ВЕИ-тата?
Имайте предвид, господин Ерменков, че тази промяна в Закона от 2015 г. тръгна във връзка с един доклад на Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ по отношение точно на този тип производители. Нищо лично към колегите, ние сме се виждали много пъти с тях – аз ги разбирам и наистина смятам, че трябва да се направи нещо за тях, но това не е пътят. Не бива по този начин.
И не може да кажем: Министерството до тези пари ли опря? Виждате, че става въпрос за всяка стотинка. Тринадесет или 15 милиона не са малко пари. Не виждам защо трябва да правим такъв аналог. Никой не иска да убива никого, но все пак всеки, когато е поел някакъв инвестиционен риск, знае и си е направил сметката. Още повече колегите са ползвали държавна помощ, ползвали са финансиране от Държавен фонд „Земеделие“, за да изградят тези свои централи. Нищо лично към колегите, никой не иска да убива бизнеса, но такива са фактите.
Господин Председател, аз Ви благодаря за пояснението, което направихте. Тоест да смятаме, че до края на 2018 г. всички производители на енергия от възобновяеми енергийни източници ще са си преподписали договорите с Фонда. Този междинен период, в който НЕК ще трябва да купува, освен да купува и да продава на борсата тази енергия, всъщност ще бъде лимитиран до края на 2018 г. Рисковете, така да се каже, са премерени. Аз разчитам на колегите от НЕК и БЕХ да са направили този анализ, за да можем да сме абсолютно сигурни в това. Наистина няма нищо по-добро от това, НЕК да е в стабилно състояние, тъй като, както знаете, е разковничето на плащанията в енергетиката. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, госпожо Министър, срокът е 31 октомври тази година за подписване на договори, които ще влизат в сила от 1 януари. В теста е предвидено и вече имаме заявени такива намерения в част от ВЕИ производителите да не чакат срока 31 октомври, а да подпишат веднага договора и да започнат още от 1 юли да си търгуват сами енергията. Включително има желание, дойде в последния момент, на малка част от производителите, но все пак има такива производители, които са под 4 мегавата и също желаят да минат по новия модел – ВЕЦ-ове с общо мерене. Ще Ви кажа конкретния казус – не успяхме да направим този текст, но в едно следващо изменение ще дадем възможност и на тези производители, които са под 4 мегавата и искат да излязат на пазара, да го направят.
Давам думата на господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Поисках думата, за да подкрепя министър Петкова по първия въпрос – за § 18, и да възразя по втория – за опасностите пред НЕК.
По отношение на ВЕИ-тата, става дума за 12 млн. лв., които ще увеличат задължението към обществото. Този въпрос е разглеждан, каза се, в Конституционния съд, във вида, който е действащ в момента, е нотифицирана помощта от ВЕИ-тата. На тази база е нотифицирана и Наредбата за компенсиране на електроинтензивните индустрии. Всичко това с това гласуване, което се направи, ако се гласува и в зала на второ четене, се променя, и то за субекти, които са си послужили с измама, обръщам внимание – ползвали са недопустимо два пъти, двойна държавна помощ.
Относно опасностите пред НЕК, споделяме мнението, че това са възможности, а не опасности и ако НЕК можеше да аутсорсне тази дейност, щеше да има дълга опашка от търговци, които биха я взели и носели целия риск, защото това е една възможност да се спечелят пари, а не да се изгубят, трябва да се работи за целта. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Велев.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо искам да кажа, че този инвестиционен риск, когато е бил поеман, е бил поеман при цени, които са били определяни от КЕВР, а не от инвеститорите. Това, че те не са навреме декларирали, когато трябваше това да бъде направено и са получавали повече пари, отколкото трябва да получат, те си ги изплатиха с ниските цени, които им определихме през 2015 г. В момента всичко това е изплатено. Може да го погледнете като сметки. Към бизнеса, извинявайте, но ако Ви откраднат от Вашата инвестиция, Вие ще сте доволни ли?
Ааз Ви предлагам, господин Председател, ако искате, да не влизаме повече в тези диалози…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, не бих желал тук да влизаме в такива пререкания. Единственото, което мога да направя, аз се солидаризирам лично, и като група, с мнението на господин Велев и с министър Петкова.
Това, което мога да направя като Председател, е да подложа отново на гласуване текста, който Вие предложихте. Прочетох го одеве: текстът заменя § 18, всъщност, § 18 остава, към него обаче има допълнителен текст, който се разбрахме да бъде прецизиран от юристите, ако отново бъде приет – правя тази уговорка.
Който е „за“, предложението, което даде господин Ерменков, моля да гласува. (Шум и реплики.)
За – 9, против – 5, въздържали се – няма.
Предложението е прието – да бъде отразено в доклада.
Подлагам на гласуване § 39, който става § 54.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 39, който става § 54, е приет.
Процедура, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Оттеглям си тогава предложението по § 34 – за премията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай оттегля предложението по § 34.
Следващо предложение е на народните представители Таско Ерменков и Делян Добрев.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 55:
„§ 55. Министърът на енергетиката нотифицира схемите за държавна помощ в областта на енергетиката за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия в срок до 30 юни 2018 г.“
Госпожо Министър?
МИНИСТЪР ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Този текст касае пряко Министерство на енергетиката и ангажимента за нотификация на всички държавни помощи в областта на енергетиката. Бих искала да поясня само следното. Законът за държавните помощи много ясно казва кой би могъл да бъде администратор на държавна помощ. В текста, който в самото начало беше приет като промяна в Закона, се определи, че този администратор е министърът на енергетиката. Законът за държавните помощи допуска, когато изрично е посочен в съответен нормативен акт, кой ще бъде нотификаторът – това да бъде лицето, което законодателят е определил. Тук обаче има един въпрос, който искам да изясним.
Първо, по отношение на администратора, той освен ангажимент да администрира държавната помощ, има и определени отговорности. Администратор и нотификатор на държавна помощ са две различни неща. Администраторът на държавна помощ трябва да е лице, което участва в разработването, предоставянето или контрола на даден вид държавна помощ. И понеже в предложения законопроект не виждам възможност, която да се дава на администратора на практика да изпълни своите правомощия като администратор на тази помощ, ще помоля просто да се обмисли възможността за включване на такива текстове, които да дават тази възможност. Защото какво се получава при нас? На практика Комисията за енергийно и водно регулиране, или бившата ДКЕВР някога, е определила преференциалните цени. Те са определени без участието на тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Впоследствие ще има референтна пазарна цена, която също ще се определя от регулатора, след което ще има изплащане, предоставяне на помощ, която ще се предоставя от Фонда. Тук админинистраторът трябва някъде да намери своето място, така че да може да упражни своите на практика функции, защото той освен правото да администрира, има и много задължения, много ангажименти и отговорности. Той носи отговорност, ако тази помощ е предоставена на бенифициент, който е неправилно определен, или помощта е предоставена неоснователно и тя е негламентирана по своята същност. Тогава администраторът ще носи отговорност. Той няма как да носи отговорност, ако няма възможност на практика поне да наблюдава или да има информация за това как и в какви размери и как се разработва тази държавна помощ. Затова моето предложение, ако, разбира се, сте склонни да го приемете и да обсъдите, е да се помисли за такава възможност.
След това, по отношение на така записания текст, под „нотификация“ се разбира единствено уведомление. Тоест, ако се дава срок на министъра да направи уведомление, мисля, че до 30 юни ще се справим с тази ситуация, въпреки че тук трябва да е ясно, че когато се прави уведомление, се попълва формуляр, който съдържа конкретните параметри на държавната помощ. Следователно трябва да имаме информация за референтните пазарни цени по всеки един вид производител, след това трябва да имаме информация за премията, която ще получава всеки един от тези производители, и да знаем какъв е размерът на тази помощ.
Ако говорим за одобрение на тази помощ от страна на Европейската комисия, това е един друг процес, който е много по-дълъг и не зависи нито от министъра, нито от който и да било друг администратор. Ако под този срок, който е определен – 30 юни, се има предвид нотификация за тази държавна помощ, мисля, че в този срок можем да се справим да уведомим Комисията, но оттам нататък целият процес по одобрението на помощта, по защитата на тази помощ, е един дълъг процес.
С колегите от ВЕИ сектора изминахме този път и той беше в рамките на година, така че имайте предвид това нещо, когато се предлага този текст и тази редакция на текста. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, това е тема, която ние отново дебатирахме в работните групи в последните два месеца. Представителите на Министерство на енергетиката предлагаха администратор на държавната помощ да бъде Комисията за енергийно и водно регулиране или администратор на държавната помощ да бъде Фондът за електроенергийна сигурност, което по общото мнение на народните представители не са добри предложения, защото тези институции – Фондът, от една страна, има трима служители и няма как да направи тази нотификация за държавна помощ, от друга страна – КЕВР не му влиза във функциите. Аз не съм чул никъде регулаторът да нотифицира държавна помощ.
Разбирам Вашите опасения, че Вие не разполагате с цялата информация, която Ви е необходима. Част от информацията трябва да се вземе от КЕВР, да кажем по отношение на цени, друга част от информацията може би трябва да се вземе от Фонда. Не виждам обаче как ще променим текста, така че Фондът или КЕВР да отговарят за държавната помощ.
По-скоро, ако това Ви устройва или ако мислите, че ще помогне, въпреки че според мен е доста глупаво да запишем такъв текст в Закона, но все пак юристите на базата на Вашите опасения ми дадоха текст, можем да запишем нова алинея в чл. 4, която да казва, че: „Държавните органи в областта на енергетиката съдействат на министъра с оглед функциите му на администратор на държавната помощ“. Такъв изричен запис можем да запишем, въпреки че излиза, че те не Ви съдействат и Вие имате проблем в комуникацията с тези органи и затова трябва изрично със Закон ние да задължим КЕВР и Фондът да Ви съдействат.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз съм далеч от мисълта, че ние с колегите не си съдействаме, напротив, имаме прекрасна комуникация и работим много добре. Трябва да разберем, че тук става въпрос за период назад във времето, в който период ние – и господин Иванов, и колегите от настоящата Комисия, и ние в Министерството – нямаме конкретни данни, конкретна информация как точно е определена тази надбавка по отношение на когенерациите, как е определена преференциалната цена, защото, когато ние искаме одобрение от страна на Европейската комисия, от нас се иска подробна информация за методиката, на базата на която е определена всяка една от тези цени.
Според мен текст за съдействие – по-скоро не. Аз благодаря наистина за това, което предлагате като вариант и мисля, че той е работещ, но по-скоро текстът трябва да бъде, че: „Компетентните органи предоставят необходимата информация във връзка с изпълнение на функцията на администратора“. Да не е „съдействат“, а „предоставят необходимата информация“. Защото, когато ние предявим искане за одобряване на помощта, трябва всъщност да разполагаме с цялата база данни и да имаме такава конкретна информация.
И другият въпрос, господин Председател, е по повод на този срок, дали се разбрахме правилно, че този срок е само и единствено уведомяване на Комисията, но не и одобряване на помощта. Ако имате предвид под срок до 30 юни да получим одобрение на помощта, отсега казвам пред всички, че това няма как да се случи, то не е възможно просто, но ако става въпрос за уведомление, а не за одобрение от Комисията, то тогава нещата стоят по малко по-различен начин.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, първо, аз припознавам Вашето предложение като свое, за да можем по правилата на Народното събрание да го предложа за гласуване. Юристите го записаха и след малко ще го предложа като нова алинея, която да Ви помогне в изпълнение на Вашите функции.
Второ, много срокове сме записвали, за съжаление, повечето от които не се спазват, така че не мисля, че е някаква драма, но все пак е хубаво да имаме срок, в който това да се свърши, защото за съжаление и аз съм бил министър, в интерес на истината не съм знаел, когенерацията е трябвало да бъде нотифицирана преди 11 години, тоест няма как да оставим този текст без срок, защото рискуваме да се случи същото.
Господин Ерменков искаше думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, по повод на това, което госпожа Министърката каза съответните компетентни институции да ги задължим да си дават мнението, аз не възразявам то да влезе като изречение. Според мен обаче, пишейки един текст в Закона, той създава правомощия – както права, така и задължения. Ще имате право да изисквате тази информация и никой няма право да Ви я отказва. Но ако толкова много желаете, нека да го запишем и допълнително, макар че по този начин пълним Закона с безсмислени фрази, поне според мен.
Колкото до срока, считам, че на всички ни е ясно, че Вие трябва да подадете тези документи. Дали и в какъв срок Комисията ще го направи, нито от Вас, нито от нас, нито от никой друг зависи, така че мисля, че е безсмислено да го поставяме като въпрос това тук.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, и преминаваме към гласуване.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, за проявеното разбиране и за това, че припознахте нашето предложение, благодаря! Това наистина мисля, че ще улесни работата ни във връзка с нотификацията и с последващото одобряване на държавната помощ от страна на Европейската комисия.
Разбирам, че този срок – 30 юни, е свързан само с ангажимента да уведомим Комисията, това е нотификацията, а след това самото одобрение е процес, който – разбираме се – не зависи от никой от нас тук. И другото, което трябва да знаем е, че такава помощ, която е предоставена, без да е одобрена, се третира като нерегламентирана държавна помощ от страна на Комисията. Това също трябва винаги да го знаем.
Знам, че през годините имаме, как да кажа, такава традиция с държавните помощи, но тя не е добра традиция. Трябва да я променим, защото Комисията веднъж ни направи компромис, когато нотифицирахме помощта за ВЕИ-тата. Надявам се, не знам дали и сега ще бъдат склонни колегите от Комисията да действат по този начин, но това, което зависи от нас, ще бъде направено. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, аз не считам, че ако срокът 30 юни е достатъчен за нещо повече от уведомление, ние трябва да чакаме срока, за да уведомим.
И тук искам да се обърна към служителите на Министерството, а не толкова към Вас, защото докладът на Световната банка е от преди две години, нали така? Той говори за същия модел. През тези две години защо ние не стартирахме процедурата, и то по отношение на зелената енергия? става въпрос само за пренотификация? Защото схемата като цяло веднъж е нотифицирана и би следвало процедурата сега да е облекчена и в рамките на един месец ние да получим всички необходими одобрения по отношение на зелената енергия, говоря само за зелената. Аз не виждам пречка до 30 юни темата със зелената енергия да бъде затворена, а реално новият модел ще стартира от 1 януари.
А по отношение на когенерацията, според мен трябва да се положат всички усилия, за да може да напреднем колкото се може повече до срока от 30 юни, като и ние разбираме, че този срок може да е недостатъчен, но в крайна сметка тук всички сме се обединили около това, че моделът трябва да заработи на 1 юли и сме направили всичко възможно моделът да заработи от 1 юли.
Отново се обръщам към администрацията на Министерството, а не към Вас, защото и аз съм бил министър и аз не съм го направил – защо 11 години не е нотифицирана кафявата енергия, 11 години? По мое време, и по Ваше време това няма как един министър да знае всяка една схема, която трябва да бъде нотифицирана.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, за да укротим топката, виждам, че като че ли от дълго време управляващите не сте се срещали, така се държите. Може би бизнесът може да Ви обясни още някои неща, но нека да влезем в работата си.
Аз не разбрах сега кой ще създаде от тук нататък правилата по § 55, кой ще е органът за нотифицирането?
РЕПЛИКА: Министърът.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Министърът ще бъде, обаче…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, предложението на министъра е да направи конкретното предложение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, само малко. Виждам, че се уморихме всички. Да направим Закона така по § 55 и да вменим на изпълнителната власт възможност колкото се може по-бързо да приключат с нотификацията, във възможните срокове. Иначе на нас ни е ясно, че ако продължаваме по този начин, няма да успеем. Министърката е права за всички неща, които тя иска от законодателната власт, и ние сме длъжни да го подредим. Ако трябва, да направим така – да не оставим нещата в наредба, защото ако влезем и в наредба, ще отидат още няколко месеца, с които вече ще сме по-далеч от реалността. Трябва да направим рамката как и по какъв начин да излезем от тази ситуация. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм с Вас, господин Аталай, и с това, което предложи министър Петкова.
Затова, преди да гласуваме § 55, предлагам Ви да се върнем на § 2 и да създадем т. 3, която гласи:
„3. Създава се ал. 4:
(4) Компетентните органи предоставят необходимата информация на министъра с оглед на функциите му на администратор на държавната помощ.“
РАМАДАН АТАЛАЙ: Къде я определяме тогава нея като администратор, не виждам?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: В § 55, който още не сме гласували.
Точка 14 в чл. 4 е допълнителното правомощие на министъра да е администратор на държавни помощи и минимални помощи в областта на енергетиката. Това го гласувахме няколко пъти.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да не пропуснем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, тоест сега гласуваме т. 3.
Отново я прочитам:
„3. Създава се ал. 4:
(4) Компетентните органи предоставят необходимата информация на министъра с оглед функциите му на администратор на държавната помощ.“
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към гласуване на § 55.
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 55 е приет.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 56.
Моля да гласуваме.
За – 16, против и въздържали се няма.
Параграф 56 е приет.
Предложение на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 57:
„§ 57. Министърът на енергетиката разработва и внася за одобряване от Министерския съвет Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.“
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на енергетиката изразява принципно съгласие по отношение наименованието на този изключително важен стратегически документ за енергетиката, който да носи наименованието „Стратегически документ за устойчиво и енергийно развитие“, но това, което ме притеснява в този текст, и по което бих желала да внеса някакво пояснение, е свързано със срока –6 месеца от датата на влизане на този закон в сила този документ трябва да бъде приет. Това означава ли, че Енергийната стратегия на България, която е приета през 2011 г. и е в сила до края на 2020 г., просто пренастройваме цялата система и тази стратегия, която е приета от парламента, казваме, че нейният срок ще бъде по-кратък с две години и до шест месеца трябва да се подготви нова стратегия за устойчиво енергийно развитие?
Ако това е така, има няколко нюанса, които бих желала да споделя с Вас.
Първият е свързан с въпроса за самия документ. Сами разбирате, че в рамките на шест месеца няма как да се разработи такъв документ. Ние трябва да имаме яснота за това какво ще приеме Европейската комисия и то до края на тази година като законодателство, като обща рамка по отношение на Европейския съюз в сектор „Енергетика“. За да се изработи такава стратегия, ние в момента работим, готови сме да Ви представим определен вариант на проект на стратегия, много начален, разбира се. Ако се има предвид да се разработи нова стратегия в срок до шест месеца, мисля, че няма как да се случи и това ще бъдат текстове, които няма да работят.
Отделно от това разработването на такъв документ изисква извършването и на съответна екологична оценка. Сами знаете, че такъв процес продължава малко повече от година, така че няма как в рамките на този шестмесечен срок да имаме подобен документ, който да е съобразен с всички изисквания на Европейския съюз, да е преминал през екологична оценка и ние да го предоставим.
Затова Ви моля ако е възможно и ако прецените да преразгледате този текст и въобще необходимостта от срокове в него, защото ние имаме действаща стратегия до 2020 г.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, госпожо Министър.
Господин Ерменков, и аз имам един концептуален въпрос. Стратегията за устойчиво енергийно развитие е друг начин да се кръсти енергийната стратегия, или е документ, който обединява Енергийната стратегия със Стратегията за енергийна ефективност? Първо това да уточним – става въпрос за Енергийната стратегия, или става въпрос за двете заедно в един документ?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос, че момента, когато разработваме Енергийна стратегия, все още макар от Закона за енергийна ефективност да имаме задължение за изработване на енергийна ефективност, а още няма такава, ние имаме разделяне на един единен процес на две изкуствени части – от една страна, разработваме стратегия, която се нарича Енергийна, с по-голямо внимание върху генериращите мощности; от друга страна, нямаме стратегия по енергийна ефективност, която да дефинира какво ще е потреблението на енергия и каква е тенденцията в бъдеще.
Когато говорим за стратегия за устойчиво енергийно развитие включваме именно този момент – така наречения димант принцип, тоест да определим какви ще са потребностите на държавата във връзка с целия потенциал от зелена енергия в това число като развитие и икономически възможности, енергийна ефективност като рационално използване на енергетиката, за да знаем, че реалното използване или реалните икономии, които могат да бъдат осъществени в следващия период, така и необходимостта от енергия ще бъде еди-каква си. И чак след като определим необходимостта от енергията и микса да започваме да определяме и генериращите мощности. Тоест говорим за обединяваща двете стратегии – Стратегията за енергийна ефективност и Енергийната стратегия. Мисля, че самото наименование „Устойчиво енергийно развитие“ включва и трите елемента – и потребление, и социален елемент, и екологичен елемент, и икономика.
Говорим не за прекръстване, господин Председател, а говорим за напълно концептуално приемане на нов документ, който да обедини двата и да ги взаимообвърже.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, господин Ерменков, това беше важно уточнение. С това уточнение обаче аргументите на министъра стават още по-валидни, защото за 6-месечния срок е много трудно да бъде направена такава обща стратегия, която обхваща и стратегията за енергетиката, и стратегията за енергийна ефективност. В този смисъл предлагам да дадем два пъти по-дълъг срок, тоест правя процедурно предложение – в срок от 12 месеца от влизането в сила на този закон, и ще го подложа на гласуване, ако, госпожо Министър, и Вие подкрепяте такова предложение.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, аз съм напълно съгласна с това, което Вие казвате, и наистина има смисъл в едно такова предложение. Факт е, че тези два стратегически документа и по отношение на енергийната ефективност, и по отношение на енергийната стратегия на страната, могат да бъдат обединени, има много широко поле за това. Това е едно предложение, което ние от Министерството на енергетиката приветстваме.
Единственото ми опасение, уважаеми господин Председател, е свързано със срока. Може би този срок от 12 месеца е добре да бъде формулиран като такъв, който да ни задължи да представим този документ, който трябва да бъде много всеобхватен, който трябва да обобщи тези изключително важни елемента от развитието на Енергийната стратегия на страната и нейното устойчиво енергийно развитие. Ако не възразявате и ако е възможно да бъде един такъв текст, който да ни даде възможност в рамките на следващите 12 месеца да се разработи този документ, след което да премине и своята екологична оценка, и съответно да бъде представен в рамките на срока, в който изтича и действащата в момента стратегия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз съм напълно съгласен с предложението за удължаване на срока, имайки предвид, че ни очаква ново европейско законодателство до края на годината. Да пишем нещо, а после да го преписваме – няма смисъл. Дванадесет месеца е нормално.
Госпожо Министър, ако внимателно прочетете текста, там не пише, че разработвате, приемате и така нататък. Там пише, че разработвате и внасяте за одобрение в Министерския съвет. Не пише, че трябва да бъде одобрена в 12-месечен срок тази стратегия. Тоест Вие трябва да сте я разработили и да сте я внесли за одобрение. От там нататък тръгва процедурата за съгласуване и така нататък, и така нататък. Казваме какво се има предвид. Това е идеята – Вие на дванадесетия месец да имате стратегия, която да сте разработили и която да бъде подложена на процедурата за приемане, съгласуване и така нататък.
Сега ще ми кажете, че това се върши предварително преди да се внесе в Министерския съвет, нали? Добре, нека да го напишем тогава „за съгласуване“, да не е „за одобрение“, ако това Ви успокоява. Да напишем „внася за съгласуване“, ако това Ви удовлетворява, за да сме наясно какво искаме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми гости, принципно съм радетел на това, че трябва да имаме стратегия, предвид предизвикателството, което имаме във връзка с проекта „Белене“, за който така или иначе Ви задължихме да внесете в Народното събрание решение за оборудването, предвид либерализирането на пазара, което в момента правим, и така нататък. За съжаление тези неща ще бъдат приети преди новата стратегия и аз вече не виждам смисъл толкова да бързаме, след като имаме такава до 2020 г. Честно казано мисля, че ще притискаме министъра повече да направи такава стратегия. Нека да имаме повече данни. Така или иначе тази стратегия действа, а преди това ще имаме готови решения във връзка евентуално с оборудването в „Белене“ и във връзка с либерализацията, след още една-две поправки може би ще направим напълно либерализиран пазар, което ще бъде част от бъдещата стратегия, но такива са нещата.
Според мен този текст вече е излишен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Мисля, че ако запишем текст, който да ни даде възможност в тези 12 месеца да разработим и да подготвим за обсъждане, за предприемане на нормативно установените действия по съгласуване на този документ, това би било добре и би имало смисъл. Разбира се, ако сте съгласни с такова предложение. Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тогава пак търсим общото. Идеята не е да Ви товарим с работа или нещо да пишем, защото звучи красиво. Дванадесетмесечен срок, за да разработи и внесе за съгласуване от Министерския съвет – устройва ли Ви?
Добре, кажете текста.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, за да стигнем до етапа на внасяне на този документ в Министерския съвет, ние трябва да сме извървели пътя на съгласуване преди това, тоест в рамките на тези 12 месеца считам, че е съвсем нормално да подготвим този документ и да сме дали старт на съгласувателната процедура. И от тук нататък да стартира този процес. А след като премине тази процедура по екологична оценка, която е наистина много продължителна, тогава вече следва внасянето в Министерския съвет, което е пък стъпката преди това да депозираме този документ в парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, тъй като нямаме готовност да дадем текст, който хем има стратегия, хем няма, и имаме 12-месечен срок, аз си оттеглям предишното предложение и предлагам да увеличим три пъти срока – да го направим 18 месеца, но текстът да остане в този си вид. Тоест след 18 месеца да имаме внесена за одобрение от Министерския съвет процедура със стратегия, каквато предлага господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване, първо, редакционната поправка за 18 месеца.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Редакционната поправка е приета.
Сега подлагам на гласуване § 57 с редакционната поправка.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 57 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 58:
„§ 58. Срокът по чл. 36в, ал. 2 се прилага за членовете на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, определени до влизането в сила на този закон, като мандатът им започва да тече от деня на влизането му в сила.“
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 58 е приет.
Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 59. Виждате текста.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 59 е приет.
По § 41 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Работната група подкрепя предложението.
Има и предложение от народния представител Атанас Костадинов.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 55.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 41, който става § 60. Тук говорим за влизане в сила на различните разпоредби в закона.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Параграф 60 в редакцията, която виждате, е приет с уговорката, че вероятно ще има преномериране.
Колеги, искам да предложа на Вашето внимание един текст, който аз предлагам като вносител, възползвайки се от Правилника да правя такива предложения. Текстът касае следното:
В чл. 21, ал. 1, т. 21 се създава изречение второ: „Комисията не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозната пазарна цена за регулаторния период, с изключение на тези по чл. 93а и чл. 94.“
В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „т. 10, 21“ се заменят с „т. 10“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) При изпълнение на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 21 Комисията прилага критериите по-ниска цена, сезонност и покриване на върхови товари.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
В чл. 96 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
Мотивите да внеса това предложение са, че в Регулатора са постъпили заявления от производители на електрическа енергия, които до момента не са били в регулираната квота на пазара да получат квота. Регулаторът е затруднен в своето решение, тъй като съществуващият текст в Закона за енергетиката е двусмислен. Има решение на върховния административен съд, което определя, че всеки заявител, който подаде заявление да влезе в квота за регулиран пазар, трябва да бъде допуснат с определена квота в регулирания пазар. Това дава възможност на производители, които са със значително по-скъпа от пазарната цена на електроенергията, да кандидатстват за включване в квота, което неминуемо с тези текстове на Закона ще задължи Регулатора да приеме тяхната квота и реално ще рефлектира в увеличение на цената на електроенергията на регулирания пазар, което няма нищо общо с пазарната цена на енергията и моделът за либерализация, който ние следваме.
За да стане съвсем ясно, има внесени заявления от ТЕЦ „Бобов дол“, от „Марица 3“ – Димитровград, и от ТЕЦ „Варна“ за квоти за допускане на регулиран пазар на цени, които са по-високи от пазарните. За да може все пак да дадем възможност на Регулатора да включва в регулирания пазар производители, които произвеждат енергия, справедлива за свободния пазар, даваме възможност или всъщност го задължаваме да не включва в регулирания пазар производители, които произвеждат енергия на цена повече от 10% по-висока от прогнозната пазарна цена.
Регулаторът какво казва? – пита господин Бойчев.
ИВАН ИВАНОВ: До миналата година, когато определихме цената за регулиран пазар за периода от 1 юли 2017 г. до 30 юни 2018 г., трима производители, три мощности бяха включвани към цената на регулирания пазар. Това бяха АЕЦ „Козлодуй“, ВЕЦ-овете на НЕК и ТЕЦ „Марица изток 2“. Не говоря за тези централи, чиято ел.енергия се изкупува заради преференциалния им режим и преференциалните цени. Тази година вместо да са три, производителите, за които говоря, станаха шест.
Веднага искам да отбележа какво се иска от всеки един от шестте производители. АЕЦ „Козлодуй“ са най-умерени като искат само повишение с 3%. ВЕЦ-овете на НЕК искат повишение с 18%. ТЕЦ „Марица изток 2“ иска повишение с 32%.
Все пак да отбележа и самите цени като стойност. При АЕЦ „Козлодуй“ поискано е 56,43 лв. на мегаватчас. При ВЕЦ-овете на НЕК – 82,62 лв. И при ТЕЦ „Марица изток 2“ – 98,75 лв.
Трите нови централи, които са подали заявление за цени за участие с квота на регулиран пазар, са както следва: ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД – цена 120,98 лв. Припомням, че на ТЕЦ „Марица изток 2“, която е с най-високата цена по досега определяните ценови решения, е 98,75 лв.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, извинявайте, че Ви прекъсвам. Ако може просто да кажете подкрепяте или не подкрепяте промяната?
ИВАН ИВАНОВ: Подкрепям тази промяна, защото ако тя не бъде гласувана, след като и по § 18 над 10 млн. лв. трябва да отчетем и тук, милионите са много повече, Регулаторът няма да може да осъществи своята политика на балансирано решение в енергетиката на България.
Това е най-общо казано.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, изслушах господин Иванов и се чудя защо предлагате това така – по терлички. Сигурно имате основание.
Не знам господин Иванов какво има предвид. Ако по този начин – чрез закон ще регулираме цената на енергията, то тогава няма нужда от Вас. Какво да прави Министерството на енергетиката с миньорите, които току-що искат увеличаване цената на въглищата? Те не са ли в България? За да се увеличи цената на въглищата, ТЕЦ – 2 откъде да вземе пари? Влизаме във въртящ се кръг, уважаеми колеги. Не знам как ще излезете.
Кой е посетил в близко време рудник „Марица“ да видите доколко са направили откривката и докъде са стигнали взимането на въглищата. Много е лесно по терлици да кажете 10%. Дайте да определим колко процента ще бъде цената на електроенергията и да приключим. Не сте прави, колеги! Бизнесът и управлението на тази държава трябва да мисли и за въглищните рудници, и за бизнеса с производство на лекарства и кораби. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
С внесените искания, ако те бъдат удовлетворени, нашите експерти смятаха, че цената за бита трябва да се увеличи с 16% само на активната енергия, без да отчитаме никакви други увеличения, без тези 10 милиона. Става дума за 250 милиона над пазара изземване на доходи. Това, което имаме с американските централи по дългосрочни договори да го повторим още веднъж с тези три ТЕЦ-а. Това е абсолютно недопустимо. Нещо повече – това е нова ненотифицирана държавна помощ. Това е скъпа енергия, от която нямаме нужда, нямаме дефицит, за да сме принудени да купуваме скъпа енергия, с която да вдигаме цената на тока. Ние обсъждаме вариант, ако това се случи, да сезираме Европейската комисия за такава недопустима неправомерна държавна помощ. Всъщност пазарът определя цената,а не законът. И тук е казано за някакви допустими отклонения, които според нас даже са много големи. В случая КЕВР, взимайки правилни решения и подреждайки до цена до количествата, които са нужни. Очевидно поради непълнота в законодателството или по някаква друга причина неговите решения падат на втора инстанция, макар и потвърдени на първа.
Тази поправка е абсолютно наложителна. Без нея абсолютно ненужно, безсмислено ще се увеличи цената на ел.енергията за бита.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми народни представители, госпожо Министър! Аз си бях подготвил едно кратко и много благодарствено изказване за накрая, да благодаря на всички в тази зала. Те са същите обичайни заподозряни, които от месец март 2015 г. до ден-днешен нормализират системата, изпращат в края на 2017 г. онези стряскащи цифри 800 милиона дефицит в историята. Движението беше непрекъснато, постъпателно напред.
Днес обаче сме свидетели на опит за мощно връщане назад.За съжаление ще кажа, че не са в историята тези 800 милиона. Ако тези три централи започнат да работят в режим включване в системата, 330 милиона трябва да извадим допълнително, за да осигурим субсидиите за техните действия. Това за мен е абсурд.
Затова бих искал да апелирам към колективния разум на всички Вас да се върнем към онези постъпателни движения, да не допуснем това да се случи. Дори с държавната помощ започваме да се оправяме, почти нямаме проблеми. И сега да се мъчим да се върнем обратно в блатото на неизяснените отношения държава – субсидии, ненужни включвания на централи, от които действително в момента системата няма нужда.
Затова ще завърша с апел: нека да направим това, което правим от месец март до днес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, откъде са тези данни, че 330 млн. лв. ще има надвземане от това? Вашата комисия ще определи какво количество и на кой колко ще даде, а господата от бизнеса откъде знаят какво количество ще определите за ТЕЦ – 2?
Вижте, колеги, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е онзи орган, който безпристрастно ще определи кое предприятие и кой ще влезе в регулирания пазар, и кой ще излезе от регулирания пазар, не е бизнеса. Много е лесно да кажеш: Сега нямаме дефицит и затваряме ТЕЦ – 2. А когато имаме дефицит как ще пуснем ТЕЦ – 2? Тогава какво правим?
Никой не е казал, че ТЕЦ – 2 трябва да влезе в регулирания пазар с максималното, което има в момента, но тези предприятия трябва да се поддържат. Това са базови мощности, които са необходими на България, особено ако онази сутрин, когато сте дошли тук, не знам дали чухте, ВЕИ-тата до 2030 г. трябва да стигнем 27%. С какво ще покриваме впоследствие с 27% ВЕИ-та от базови мощности? Това трябва да имате предвид, господин Иванов. Вие, ако искате, ще им дадете по този закон, който има. Но определянето на „до 10%“ от пазара, за мен е намеса в работата на Регулатора, което не бих приел, колеги, пък Вие си решете.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, тези 10% не пречат на ТЕЦ – 2. Само това да уточним. Десетте процента затова са сложени, защото те не са проблем за ТЕЦ – 2.
Другото, което казахте – да, възможност за Регулатора. Не е възможност, съдът е задължил Регулатора да включва всеки, който поиска. Може и на 1000 лв. да произвежда ток. И Регулаторът е длъжен да му даде квота.
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че всъщност Вие до голяма степен ми взехте изказването, тъй като и аз исках да кажа това. Господин Аталай говори за ТЕЦ – 2, но всъщност всички знаем, че не става дума за ТЕЦ 2.
Като цяло категорично подкрепяме предложението. Не може влизането в регулирания пазар да е без контрол и въпрос на желание от страна на фирмите да продават на регулирания пазар. В това отношение това е дисциплинираща мярка и към самите фирми, които ще си намерят необходимите вътрешни резерви, за да предлагат цени, които са адекватни по принцип на пазарната ситуация.
Обединени патриоти категорично подкрепяме текста.
Критика може би към вносителите, че не трябваше да бъде раздаван в последния момент, а трябваше да бъде раздаден поне в началото на заседанието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване.
Който е за предложените текстове, които, ако бъдат одобрени, ще намерят своето място в отделни параграфи в доклада за второ четене за пленарна зала, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържал се – 1.
Предложенията са прието.
Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към точка – РАЗНИ.
Заповядайте.
ИНЖ. ВИНАРОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! В тази част на промените в Закона за енергетиката касаеше всичко по отношение на електричеството и атомната енергия. Що се отнася до топлофикациите, възникнаха два тежки проблема. Единият е, че съдът отмени формулата за определяне на сградна инсталация. И вторият е, че „Топлофикация София“ наду със сто процента отгоре цените за месец март. Ние сме внесли законопроект, който съвпада с този на Софийска община, който е от преди пет години. Подкрепя се от господин Аталай, той беше тогава председател на Комисията, подкрепя се от Искрен Веселинов, подкрепя се от господин Делян Добрев и Валентин Николов, който има приложена цяла статия.
Много Ви моля, господин Председател, много моля ръководството на Министерството на енергетиката да разгледате този добре разработен закон, който е на принципа не на формула, а на измервания. Не зная кога това ще се реши. Протака се вече пета година.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Делян Добрев


Стенографи:
Катя Данчева

Галина Мартинова

Валентина Меченова

Вержиния Петрова

Нина Иванова