Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
06/06/2018
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество, № 850-01-140, внесен на 5 юни 2018 от Валентин Николов и група народни представители
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ. бр. 28 от 2012 г., № 850-01-13, внесен на 1 юни 2018 г.от Корнелия Нинова и група народни представители.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 6 юни 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество, № 850-01-140, внесен на 5 юни 2018 от Валентин Николов и група народни представители
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ. бр. 28 от 2012 г., № 850-01-13, внесен на 1 юни 2018 г.от Корнелия Нинова и група народни представители.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум.
Предлагам да започнем с днешното заседание. Дневният ред е както следва:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество, № 850-01-140, внесен на 5 юни 2018 г. от Валентин Николов и група народни представители.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за отмяна на Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ. бр. 28 от 2012 г., № 850-01-13, внесен на 4 юни 2018 г. от Корнелия Нинова, Таско Ерменков и група народни представители.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
3. Разни.
Присъстващи на днешното заседание по точки 1 и 2 са госпожа Теменужка Петкова – министър, госпожа Мирослава Христова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност и административно обслужване и човешки ресурси“, по т. 3 господин Иван Маринов – директор дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризи“.
Преди да подложа на гласуване дневния ред, искам да направя едно уточнение. След заседанието миналата седмица, на което обсъждахме тази тема, са получени два проекта на решение, които ще разгледаме днес. Причината да ги разглеждаме и в Комисията по енергетика, а не направо в пленарната зала е това, че председателят на Народното събрание е преценил и разпределил тези проекти на решения, първо, на Енергийната комисия едва след това за гледане в пленарната зала, съответно с доклад за това какво е решила Комисията по енергетика по тези два проекта на решение.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми дами и господа, народни представители! Предлагам, за да бъдем по-продуктивни и да намерим по-правилните решения първа и втора точка да ги обсъждаме едновременно, като гласуването след това по първа и втора точка да бъде по реда на постъпването на решенията в Деловодството на Народното събрание. Това би било редно и отговарящо на парламентарната практика. Ако нямате нищо против, мисля, че с това няма да нарушим нито процедурата – напротив, ще спазим онова, което винаги сме вършили.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Ерменков предложи две процедурни решения. Едното е да разместим точка първа и точка втора, а второто е да направим обсъждането на точка първа и точка втора едновременно.
Предлагам да гласуваме тези предложения анблок.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Точка втора, е точка първа и ще проведем разискването по двете точки едновременно.
Ще прочета решенията преди да дам думата за изказвания и дебат, който според мен се състоя още на миналото заседание и по-скоро да обсъдим детайлите по Проекта на решение.
Решението по т. 1, предложено от Корнелия Нинова и група народни представители, е следното:
РЕШИ:
1. Отменя Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“( обн. ДВ, бр. 28, от 2012 г.)
2. Възлага на министъра на енергетика да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.
3. Възлага на министъра на енергетика да предприеме действия за разработване на процедура по избор на стратегически инвеститори да предложи възможности за структурирането на Проекта в срок до 31 октомври 2018 г.
4. Възлага на министъра на енергетиката, периодично да информира Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори.
Второто Решение, предложено от Валентин Николов и група народни представители, гласи:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на министъра на енергетиката да възобнови действия по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор на пазарен принцип, без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество.
2. Възлага на министъра на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.
3. Възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия за разработване на процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на Проекта в срок до 31 октомври 2018 г.
4. Възлага на министъра на енергетиката периодично да информира Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори.
5. Препоръчва на Министерския съвет да предприеме действия за отмяна на Решение № 250 от 29 март 2012 г. с цел провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване при определените в т. 1 условия.
Решението, което са внесли народните представители Валентин Николов и група народни представители, в голямата си част повтаря Проекта на решение, предложен от Министерския съвет, с едно-единствено допълнение – в т. 1 в скоби е пояснено какво означава „на пазарен принцип“, тоест с какво още трябва да се съобрази процедурата за избор на стратегически инвеститор.
Давам думата на народните представители за въпроси, мнения и становища.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър! Първо, искам да обърна внимание, че в предложенията за Решение, които имаме внесени от нас, и които има внесени от колегите от ГЕРБ няма кой знае каква голяма разлика, като три от тях са абсолютно еднакви. Едно нещо е лека модификация на това, какво целим и по какъв път да го постигнем – дали чрез отмяна на Решение на Министерския съвет, или чрез отмяна на Решение на Народното събрание, това е нюансът в това Решение. Още едно има: която точка при Вас е повече, при нас я няма и това са рамките, в които очертавате за работата на правителството по възобновяване на действията по търсене на възможности за реализация на АЕЦ „Белене“.
Аз имам притеснение обаче с тази точка първа, защото по този начин ми се струва, че се намесваме в работата на изпълнителната власт – как, по какъв начин, как да се структурират дейностите, какво да се прави като преговори и така нататък. Когато стигне до някакви решения, тогава да ни ги представи на нас като варианти, а иначе отсега сме казали – това е рамката, нищо повече извън нея недейте да правите. Ако в някои от своите показатели това излезе извън рамката и някой от инвеститорите дойде, или няма инвеститор, който да влезе, в цялата рамка се създава предпоставка да се събираме и пак да търсим някакви други решения чисто експертно, като подход.
Мисля, предначертавайки някаква толкова тясна рамка или толкова широка – няма значение каква, че вече сме отсели и сме предопределили изхода от разговорите, а и с такова впечатление оставам. Това е първият ми въпрос към министър Петкова: не се ли чувства по този начин ограничена като поле на действие, преговори, подбор на инвеститори и в крайна сметка за успешната реализация на Проекта?
Вторият въпрос, който искам да задам, е във връзка с това различие, което споменах в една от точките. Нашето предложение е да бъде отменено Решението на Народното събрание от 2012 г. и предложението на колегите – препоръката да отмените Вашето Решение № 250 от същата година. Имайки предвид, че в момента има действащо решение, освен че Народното събрание е одобрило това, което тогава сте внесли, има и една т. 2, в която е написано, че трябва да изграждате парогазова централа. Има една трета точка, която задължава министъра на енергетиката, независимо кой е той, да докладва периодически в Народното събрание какво е направено по т. 2. За съжаление, от приемането на това решение в Народното събрание през 2012 г. до ден-днешен, освен т. 1, нищо не е правено по т. 2 и по т. 3 и няма някакви ясно изразени позиции или някакво проучване за парогазовата централа, нито пък министър, който и да е бил той от тогава до сега, ни е информирал какво се случва на площадката.
И питам: не се ли притеснявате, госпожо Министър, че някой от противниците на Проекта, защото знаем, че такива има и днес ги видяхме, че са излезли по улиците на София, не се ли притеснявате, че те могат да Ви обвинят, първо, в това, че предприемате действия, които са в разрез с решение на Народното събрание? Второ, докато сте била министър не сте изпълнявали това решение и не е ли по-добре, за да изчистим веднъж завинаги проблема, пак Ви питам, за да чуя и Вашето мнение – добавяйки към нашата препоръка да си отмените Решение № 250, да добавим това и тази точка да прозвучи така: „Народното събрание отменя своето Решение от 2012 г. и препоръчва на Министерския съвет да отмени тяхното Решение № 250?“ Това са ми двата въпроса. Моля да получа отговор, за да знаем после как ще процедираме. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! Благодаря за въпросите, които поставяте, благодаря за стремежа да се вземе наистина едно разумно решение.
Първо, по отношение на това: дали ме притесняват тези допълнителни пояснения, които са внесени в Проекта на решение, предложени от Политическа партия ГЕРБ и от „Обединени патриоти“? Може би колегите са имали предвид това: да се разшири или да се детайлизира понятието „пазарен принцип“ и в стремежа си да се даде по-голяма детайлност, а просто и неслучайно в скоби са посочени всички тези елементи и са изброени възможните опции, които биха създали непазарен подход към едни такива действия.
Аз смятам, така го възприемам, като един вид пояснение – рамките, в които правителството получава мандат да се водят преговори, са рамки на търсене на възможност за реализацията на Проекта на пазарен принцип, който включва тези детайли, просто го приемем като едно разширение на понятието „пазарен принцип“. Не смятам, че би имало някакви фатални последици, ако остане в този вариант записано – по-детайлно и по-конкретно. Разбира се, както предвиждат и двата проекта на решение, министърът има съответно ангажименти да информира периодично Народното събрание за това на какъв етап са преговорите, как върви цялата процедура.
В рамките на тези ангажименти на министъра, разбира се, ние ще докладваме за хода на самата процедура, за това какви са исканията, които се поставят от страна на потенциалните инвеститори, така че мисля, че не би било драматично, ако решението има този си вид.
По отношение на следващия въпрос, свързан с отмяната на решението на Народното събрание. В доклада, който внесох в Министерския съвет и който беше депозиран в Народното събрание в изпълнение на Ваше решение от 2 март 2018 г., съм се опитала да формулирам тези предложения или решението на Народното събрание, което трябва да бъде взето, за да се даде възможност за опит за търсене на потенциални инвеститори или реализация на Проекта на пазарен принцип със стратегически инвеститор.
Задължителен елемент в реализацията на Проекта на този принцип или търсенето на възможност за неговата реализация е Министерския съвет, като компетентен орган, да може да отмени своето Решение от 29 март 2012 г. с цел воденето на преговори, тъй като няма как да разчитаме на това, че ще дойдат инвеститори, ще бъде заявен интерес, компаниите ще правят разходи, ако има решение, което забранява или е прекратило реализацията на Проекта, а най-малко самият министър – член на изпълнителната власт, няма да има правомощия да води такива преговори, при положение че е налице решение на Министерския съвет за спиране на действията на Проекта към онзи момент. Задължителното условие е, че тази препоръка, предвидена да бъде направена за отмяна на това решение, е достатъчна.
Що се отнася до решението на Народното събрание, сред колегите има много добри юристи, които могат да направят едно такова тълкуване. Първо, това решение, което е взето през 2012 г., се е отнасяло за една конкретна ситуация, в един конкретен момент, а с това решение, което ще бъде взето сега, на практика се дава възможност и се отваря вратата да се даде възможност за реализация на Проекта при тези условия, по които парламентът е лимитирал в своето решение. Така че за мен задължителното условие е: да бъде направена препоръка Министерският съвет да отмени своето решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
Други колеги?
Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че все пак като Комисия, която винаги се е стремила да стига до консенсус в интерес на българската енергетика в момента просто се чудим как да си измислим един проблем. За нас като държава, вече го казах, най-важното е за инвеститорите като сигнал това, че правителството на България, Народното събрание и водещите политически сили, които потенциално могат да управляват държавата през следващите 10 години, тоест времето, през което ще се реализира Проектът, са на едно мнение. Това е единственият сигнал, който ще успокои инвеститорите и ще ги има.
В момента ние се отказваме, отменяме решение на Народното събрание, което е решение в подкрепа на едно решение на правителството и искаме правителството да си отмени това решение. Ако ние вземем решение, като Комисия и парламент, обединявайки всички нещата, които господин Ерменков ги каза, някои са проблемни, но те във времето ще излязат, рано или късно пак ще излизат, ако се окаже, че сме сложили ограничения, които оскъпяват или ако ги няма тези ограничения, то Проектът ще бъде поне с един – два милиарда по-евтин само заради лихвите, които ще трябва да се плащат, пак ще седнем да мислим какво да правим.
Така или иначе за мен това не е проблем. За мен важното е ние да излезем с позиция – парламент, правителство, и зад тази позиция да станат водещи политически сили, че ние стоим зад този проект и ще стоим зад него поне още минимум 10 години, докато той се реализира и стане необратим. Това ще успокои инвеститорите и ще ги доведе в България. Инвеститори ще има, но трябва да имаме такива решения.
И моето предложение е: предложението на ГЕРБ, с добавянето на точката няма нищо ненормално в тази точка - ние да я отменим, да отменим решението на Народното събрание от 2012 г., правителството да си отмени решението от 2012 г. и да дадем сигнал, че ние мислим по един и същи начин. Така според мен това е най-логичното, по този начин да се разберем, за да демонстрираме наистина отговорно желание за реализацията на този проект с всичките тези изисквания, които са поставени във Вашето предложение. Нека да бъдат такива, във времето ще видим дали ще се наложи някои да се доизчистват, да се събираме пак, да гласуваме пак. В края на краищата, днес не взимаме крайно решение, а става въпрос за един Проект, с който държава ще се ползва от него 100 години напред. Не трябва да гледаме от днес за утре, а да си стиснем ръцете според мен в полза на българската енергия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! „Обединени патриоти“ твърдо подкрепят развитието на ядрената енергетика в България. Партиите, които тогава съществуваха, макар и поотделно, „Атака“ и ВМРО бяха част от референдума, който целеше да подкрепи изграждането на АЕЦ „Белене“.
Трябва да сме наясно, че ситуацията е доста различна и не трябва да се подхожда по Стахановски към нея. Към 2006 г. имаме решение на Народното събрание за изграждане на АЕЦ „Белене“, следва решението от 2012 г. – за прекратяване, спиране на Проекта. Ако отменим решението от 2012 г., какво става с решението за изграждане, което е с конкретни параметри и с конкретни интереси като инвеститори и прочие. Според нас това не е добрият подход, и не защото не искаме АЕЦ „Белене“ да бъде изградена, а защото административно и нормативно не се прави така. Ние трябва да имаме яснота какво се случва с Проекта, какви инвеститори има, какви предложения има и Народното събрание да вземе ново решение със съответните параметри, които сегашната ситуация изисква. В това отношение мисля, че и двата проекта дават доста категорична подкрепа за Проекта „Белене“.
В нашия проект, с колегите от ГЕРБ, имаме едно допълнително условие и това е, че ние искаме изграждане на пазарен принцип, тоест искаме да не натоварваме за в бъдеще българския потребител с някакви фиксирани цени, както например „Мариците“. Да, ако направим една сериозна цена, фиксирана за бъдещ период, със сигурност може да не излезе нито един милиард, а може без пари да ни излезе, както се казва, а „Белене“ ще го плати потребителят след 10 – 20 г. и така нататък. Нали това е целта на всички нас? (Реплика.)
Ами, тези всички ограничения са в тази посока, да защитим държавния интерес. В това отношение аз не виждам защо трябва да има някакво колебание? Аз не смятам, че принципно някой от Вас е против тези неща, които сме изброили? Ние търсим пазарен принцип на изграждане. Нека да се проведе прозрачна процедура и на база резултатите от тази прозрачна процедура да вземем решение какво е бъдещето на Проекта. Това за мен е логическата последователност на нещата и, мисля че, сигналът ще бъде достатъчно силен и няма да изгони нито един инвеститор, тъкмо напротив.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Добрев, и тъй като обсъждаме детайлите около двата проекта за решение, аз ще обоснова защо не сме толкова склонни именно за този вариант, който и господин Ерменков каза, имаше своите основания и притеснения, господин Генов, за изцяло отменение на решението от 2012 г.
Първият аргумент е, че доколкото виждате самият министър казва, че това е предостатъчно нашето решение, за да може да се проведат едни потенциални преговори с инвеститори, които имат интерес да изградят една такава централа и то на чисто пазарен принцип, в които много точно е определено в нашето решение какви трябва да бъдат те или по-скоро какви условия не могат да бъдат поставяни от страна на инвеститора.
Второ, тъй като Проектът „Белене“ има своята предистория, но тя сега не е тема на разговор, имаме фактическата ситуация, в която имаме решение на Международния арбитражен съд, имаме платено оборудване на площадката на АЕЦ „Белене“ и ние трябва да намерим най-оптималния вариант по какъв начин и как може то да бъде реализирано, така че да не бъде за сметка на потребителите, за сметка на това да загробим бъдещите потребители с едни сметки, които ще бъдат абсолютно непосилни.
Точно тук е нашият мотив да не отключваме тази врата и да отменим решението от 2012 г. докато, разбира се, няма инвеститор, който да отговаря на съответните условия, именно защото сме много по-предпазливи, а и трябва да бъдем предпазливи, тъй като предвид историята и на Проекта и двоякото мнение на хората и обществото, и на експертите, първо трябва да се намери инвеститор, който да отговаря на условията и след това парламентът в абсолютно прозрачен и консенсусно решение и по предложение на Министерския съвет, да отмени своето решение от 2012 г., но дотогава ние трябва да сме много предпазливи. Това е нашето виждане. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Само една реплика.
Колеги, ние искаме Министерския съвет да си отмени решението от 2012 г. Така ли е? Ако Министерският съвет след 20 дни отмени това решение от 2012 г., какво правим с нашето решение, че одобряваме решението на парламента от 2012 г., и че одобрява решението на Министерския съвет? Не че се спира Проектът, не че решава да се спре Проектът „Белене“, а одобрява решението на Министерския съвет.
Сега, след 20 дни, предлагаме на Министерския съвет да се отмени решението и след 20 дни какво правим? Трябва ли тогава пак да събираме Народното събрание и да гласуваме, че одобряваме новото решение на Министерския съвет?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов. Разбрахме въпроса. Госпожо Министър, може ли да отговорите, за да не се създава впечатление, че нещо е недогледано?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Може би е добре да внесем малко яснота по отношение на решенията, които Народното събрание е взело във връзка с този проект.
На първо място, нито реализацията на нова ядрена мощност, нейният начин, по който тя ще се изгражда, не са в компетентността на Народното събрание. Това са решения, които по закон се взимат от изпълнителната власт при наличие на изпълнени, съответно хипотези от Закона. Тоест, Народното събрание по отношение на Проекта „Белене“ и по отношение на който и да е друг енергиен проект, има отношение само в 2012 г. и в 2013 г. тези решения, с които са подкрепени съответно действия на правителството – едното решение от 2012 г. и другото решение от 2013 г., което е по силата на специален закон свързан с проведения референдум.
Решението на Народното събрание не е задължително условия, за да се изпълни едно или друго действие на правителството по отношение изграждането на нова мощност в областта на енергетиката, каквато и да е било тя. Още повече, решението от 2012 г. на Народното събрание е за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадката на АЕЦ „Белене“, а решението, което се предлага съответно от Политическа партия ГЕРБ и от колегите от „Обединени патриоти“, е за възобновяване на действията, тоест онова решение в 2012 г. само по себе си е изиграло своята роля за тази ситуация. С решението от 2018 г., ако се възприеме този подход, то ще бъде за възобновяване на действията, тоест не би имало никакъв проблем решението да съдържа задължителна препоръка, свързана с това Министерският съвет да си отмени своето решение. Това е задължителното условие, на базата на което ние можем да вървим към търсене на възможност за реализация на Проекта.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Министър, за ясните уточнения.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Малко ще се размина от този тон, който цари до момента, защото извън добрите намерения, които се декларират, добре е да се четат и документите. Аз имам няколко въпроса към министър Петкова и към вносителите на първият Проект за решение.
Първо, госпожо Министър, да Ви кажа как аз чета Проекта за решение внесен от Вашите колегите, които са подкрепили избирането, включително и за министър в това правителство. Чета го като липса на доверие, за да не казвам другата дума, че по-скоро Вие сте била саботирана в желанието си и в намеренията си.
Може ла да ми обясните защо е необходима първа точка в Проекта за решение, който ни се предлага, като в първа точка чета: „Възлага на министъра да възобнови търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“? Тогава защо е втора точка? Възлага на министъра на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори. Вие искате…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, извинете че Ви прекъсвам.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз имам много въпроси към Вас, господин Добрев. Вие обяснявате, че сте за Проекта „Белене“ и още в първа точка връзвате ръцете на министъра. Още в първата точка връзвате ръцете на министъра! Защото какво означава да изредим всичките? Вие нямате доверие на министъра да води преговори? За да изредим всички неща, видите ли, да ги изредим и без корпоративни гаранции.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, спекулирате.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Какво означава „без корпоративни гаранции“?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Спекулирате.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Е, какво означава „корпоративна гаранция“, че го пишете? Това първо. Разбирам Вашето старание, госпожо Министър, да извадите от ситуацията в момента аргументи, но без да съм юрист, без да отменим решението от март месец 2012 г., аз Ви питам: на какво основание Вие ще водите преговори?
Но Решението от 2012 г. спира Проекта и възлага на министъра да води разговори и да прави парогазова централа в момента, и тогава може да има други. Вие тук възлагате да се отмени Решението само на Министерския съвет, а с онова Решение на парламента сме подкрепили Решението на Министерския съвет за спирането. Защо трябва да го правим?! Кажете ми един разумен аргумент – защо трябва да го правим това?! От какво Ви е страх да отменим Решението на парламента, като знак към инвеститорите, с които ще искате да се водят преговори? В правния мир онова Решение продължава да си стои в парламента. Аз се съмнявам, че тук се водят друг тип действия, които са всичко друго, но не и желание и подкрепа да се търси вариант за реализация на този Проект, а той се спъва още от самото начало. Съжалявам, казвам го тук, в Комисията, за да стане ясно това.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Благодаря, господин Бойчев.
Първо, исках да уточня, че първата част от това, което казахте, е спекулация, защото първа точка е по предложение на Министерския съвет. Ако прочетете доклада, и Ви моля да го прочетете, за да не правите друг път такива спекулации. Първа точка е предложение на Министерския съвет, в което колегите са допълнили в скоби пет-шест думи, които поясняват смисъла, който е вложил Министерският съвет, и не само, че не се бламира министъра, точно обратното – колегите са дали предложение, което напълно подкрепя Решението, предложено от Министерския съвет дословно с изключение на няколко добавени думи. А по отношение отново на темата за Решението от 2012 г. и 2013 г., министър Петкова достатъчно ясно за всички разясни, че това, което Вие предлагате, не е необходимо.
Ще дам думата и на колегата Ненков, тъй като изяви желание и на министър Петкова, ако желае да добави още нещо. Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Тонът на господин Бойчев не отговаря на важността на събитието и на темата, която днес сме се събрали да обсъждаме. Ако някога някой е спънал този Проект, е спънат от преди години. Но да не се връщаме пак в историческия преглед на този Проект и това обуславя защо всъщност ние сме толкова внимателни.
Министър Петкова много ясно каза, че всъщност тези решения не представляват проблем на Министерството, а това е политика и преговори, които са изцяло в прерогативите на Министерския съвет, на министъра на енергетиката и на Народното събрание, както и 2012 г. няма толкова юридическа правна стойност, колкото политическа подкрепа за това дали да бъде спрян, или не Проектът. Неслучайно и Министерският съвет, и министърът искат да има санкция и на Народното събрание, като народни представители, като управляващо мнозинство, като политически формации,заради това ние сме толкова внимателни.
Няма нищо лошо, ние сме дали срок от пет месеца, в който министърът ще трябва да проведе преговори, в които, аз съм убеден, че, ако има реален инвеститорски интерес, ако централата е жизнено способна, ако наистина има бъдеще, то ще се намерят, а и виждам, че има немалко желаещи, които биха проявили интерес да изградят тази централа именно при тези условия. Става въпрос за следващите пет месеца. И ако има наистина такъв инвеститорски интерес, няма нищо лошо тогава наистина правителството да отмени своето Решение от 2012 г., а санкцията на парламента е, за да има прозрачност този Проект, да не се стига до тази задънена улица, в която бяхме попаднали преди няколко години.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, желаете ли да добавите нещо?
Първо, реплика – господин Искрен Веселинов. След това поиска реплика господин Бойчев, да довършим темата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: На първо място, аз искам да кажа, че Решението, което е взето в Народното събрание се отнася, подчертавам – за конкретен проект. Онзи Проект, който е подписан тогава, с определени обстоятелства, имало е договор по него и прочие. Ние в момента имаме Проект, като строителна площадка, но ние нямаме материализираност на този процес като страни и като инвеститори. В този дух ние дали ще отменим това решение или не, дори не е толкова важно, а важното е, че на един следващ етап можем да вземем решение, в което казваме: стартираме Проект с еди-какви си параметри и тогава всичко ще е ясно.
И тук не знам защо е тази политическа война около отмяната на едно решение, което в онзи период си е изиграло ролята, независимо дали тя е положителна или отрицателна и не мога да разбера, защо сега колегите от БСП искат да има преференциални цени за този Проект? Искат да има някакви договори, които допълнително да натоварят потребителя. Не мога да разбера това ли е целта на разговора?
Ясно е, че инвестицията, ако е гарантирана от държавата, като говорим за корпоративни гаранции говорим за това държавата да гарантира на бъдещия инвеститор някакви приходи. И ако не се случат тези приходи, тя да плати. Това е смисълът на този термин, нали така? Искате да има такива гаранции ли? Ясно е, че всичко това може да поевтини проекта, но обаче накрая някой го плаща. И нека, като ще се състезават някакви инвеститори да се състезават при едни прозрачни, честни правила, които са ясни от самото начало. Ако не се появи нито един кандидат при тези условия – добре, да седнем да мислим за нещо друго.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, значи всички говорите едно и също, да не продължаваме този спор.
ИВАН ГЕНОВ: Въпросът беше съвсем в друго – защо сме се хванали. Ами няма отмяна на Решение на Министерския съвет, няма отмяна на Решение на одобрението на парламента и ги пускаме да се договарят. Инвеститорите искат да има ясна позиция, политическа позиция, че този Проект ще тръгне.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, Вие говорили ли сте с инвеститорите? Аз не съм и Вие предполагам не сте. Министър Петкова е говорила…
ИВАН ГЕНОВ: Не аз съм говорил.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И министър Петкова заяви, че Решението, във вида в който го е предложил Министерският съвет, е напълно достатъчно. Обясни Ви какво представляват решенията от 2012 – 2013 г., не знам защо повтаряте три пъти едно и също нещо при положение, че ние получаваме отговори.
Госпожо Министър, не все пак за още по-голяма яснота. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще си позволя пак да се върна на Решението от 2012 г. и 2013 г. Решението от 2012 г., Вие всички разполагате с него, то формулира своето действие като подкрепа – Народното събрание подкрепя действията на Министерския съвет. Народното събрание по закон няма функция, няма компетентност да се произнася по въпроси свързани с необходимостта от изграждане на нови мощности в енергетиката.
Що се отнася до така идентифицирания проблем с парогазовата централа трябва да бъдем коректни и да кажем, че в точка втора от това Решение е записано, че се препоръчва – Народното събрание препоръчва да се проучи възможността. Тоест, няма никаква императивност, то не разпорежда някакви конкретни действия. Така че според мен много добре би било и би било много добър знак към инвеститорите, ако се обединим около едно решение, което решение да даде яснота по отношение на това, че се възобновяват действията, препоръчва се на правителството, което е компетентно, да вземе съответните решения, да отмени своето Решение от 2012 г., за да може да се тръгне напред. Това е според мен вариантът, който би бил удачен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, последно и предлагам да гласуваме след това.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Чакай, не бързай още за гласуване. Господин Председател, госпожо Министър, вече близо половин час се опитваме да влезем по същество какво правим като Комисия по енергетика днес на това заседание. Колкото повече се задълбочаваме и в текста на Решението от 29 март 2012 г., и в текста, който ни предлагат и БСП, и ГЕРБ, достигаме до извода след изказванията на господин Веселинов, че ние днес правим нещо и абсолютно нищо не зависи от това решение, което ще вземем ние днес, а той да Ви каже, че е напълно прав. Защо е напълно прав?
Защото, първо, ние както на 29 март 2013 г., ГЕРБ ни вкарахте като защитници, като параван да подкрепим премиера Бойко Борисов в Министерския съвет, че са взели едно решение – едно неправилно решение, трябваше парламента да обере негативите след това. И сега, за да вземе Министерският съвет, разбирайте премиерът, едно решение, искате Народното събрание наново да бъде пак онзи параван, който по някакъв начин политически да размие решенията, но, дайте, днес вече да се разграничим и да се разберем какво правим. Ако почнем да четем онова Решение, госпожо Министър, не искам да чета, но Вие влязохте в този текст, ще трябва да се върнете и на преамбюла.
Ако прочетете преамбюла, тогава всички от ГЕРБ трябва да гласувате против всякакво решение, което сте дали тук, защото преамбюлът казва така: „Като споделя опасението от сеизмичен риск на площадката“ – Вие сте за това. (Реплики извън микрофона.)
По същия начин не можете да го отмените – или е било сеизмично, или не е било, но само един аргумент – малко бременна няма. Спирам дотук, защото вижте, аз съм убеден, че енергетиката е в насипно състояние. Опитите да подредим енергетиката ни след като всички тези решения със спиране на големите проекти на България беше създадена тази каша, мисля да не сме хората – от „Движението за права и свободи“, които да попречим, но, ако продължавате да разбърквате още повече чекмеджето, трябва да знаете, че ще страда държавата още толкова дълго време. Приключвам и се връщам на решенията. Абсолютно нямате никаква разлика в решението, което предлагат и БСП, и ГЕРБ – те са палеативни.
Връщам се на Решението, за което толкова много спорят и БСП, и Вие, а вътре в скобите без договори за задължително изкупуване на енергията. Аз съм убеден, че енергетиката е в насипно състояние. Опитите да подредим енергетиката, след като беше създадена тази каша, мисля, че от Движението за права и свободи няма да попречим. Но ако продължавате да разбърквате още повече чекмеджето, трябва да знаете, че държавата ще страда още дълго време.
Връщам се на решенията. Абсолютно нямате никаква разлика в решенията, които предлагате – БСП и ГЕРБ. Те са палеативни, без договор за задължително изкупуване на енергията. Ние имаме Закон, който забранява задължителното изкупуване на енергията. Преди два месеца приехме в закона, че повече преференциални цени няма да има. За какво го пишем? Без договори за разлика, без да продължавам ред неща, които сте се опитали да напишете.
Колеги, ние имаме закони, но Вие искате решението да бъде по-разтегливо, за да може по-дълго време БСП да се хванат на тези Ваши дребнотемия, от които да направите голямата политика. След скобите, господин Добрев, да го прочете. Няма да предоставяте държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите в АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Същото е и предложението на БСП, а в това е разковничето. В този Проект с отделянето на активите и може ли държавата да вземе участие, не става ясно, господа от ГЕРБ.
Господин Веселинов преди малко каза, че почваме нов проект със стари кърпежи, неяснота и затова ние от ДПС няма как да го подкрепим, защото няма да види бял свят проектът. Няма да се осъществи проектът, защото не сте готови, а отделно има нови енергии, иновативни енергии, нови системи, ядрена енергетика и спирам до тук, за да не обяснявам кой какво прави в света.
Решението, което ще вземем днес е абсолютно без всякакво значение. Както искате, така гласувайте, но е въпросът е да стане ясно на журналистите, за да не четем утре или вдругиден заглавията на вестниците, че ГЕРБ възвърнаха онези големи проекти, които ги закриха. Ако премиерът Борисов беше дошъл в Парламента и беше обяснил след срещата в Москва с президента Путин какви решения са взети, какво се случва с енергетиката, какво става с диверсификацията, какво се е променило с европейските изисквания на законите –кога, къде и по какъв начин ще влязат газопроводите на българска територия със спазване на евродирективите? Ако ние купим турски газ, защото ще бъде с цената на турския, ако беше дошъл да затвори онези въпроси, на които обществото все още няма отговори, може би днес щяхме да вземем по-приемливо решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние от „Воля“ при всички случаи ще подкрепим изграждането на АЕЦ „Белене“. Колкото този въпрос да е политически и да е зависим от политическата воля на управляващите, на опозицията и на всички нас, все пак той ще стъпи на едни основни търговски принципи. Основните търговски принципи не са подчинени на политика, не са създадени благодарение на политиците, а ние имаме един продукт, който се нарича АЕЦ „Белене“.
Видяхме, че още в самото начало и благодарение на медиите се заговори за размразяването на този проект, а ние получихме четири заявени желания. Всеки нормално мислещ търговец, при положение че има заявен интерес, преди да започне да определя условията по сделката, ще чуе какво му предлагат. Сега ние се опитваме да бягаме пред вятъра и да сложим параметри, а в същото време заинтересованите от Проекта може да ни дадат по-добри условия от тези, които сами си слагаме. В тази връзка си мисля, че няма нужда с едно или друго решение да го направим идеално и то да бъде окончателно за дълъг период от време.
Моето мнение е, че предложението на колегите от ГЕРБ е по-предпазливото и лесно може да бъде ревизирано на един по-късен етап, така че като първа стъпка ние можем да изслушаме какво ни се предлага. Ако това, което ни се предлага, е по-малко от това, което сме очаквали, тогава можем да минем и на предложението на колегите от БСП, и ако са необходими повече гаранции за този бъдещ изпълнител на Проекта, отново да се съберем и да кажем: да, това, което се предлага, не е достатъчно за нас. Нека да имаме няколко етапа, в които да получаваме оферти, за да получим най-добрата. Предложеният вариант на колегите от ГЕРБ е по-приемлив и специално аз бих го подкрепил.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не виждам други колеги.
Подлагам на гласуване първото решение, което съгласно променения дневен ред и одобрено от Комисията, е решението на Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 8, против – 2, въздържали се – 11.
Не се приема предложението на групата на БСП.
Подлагам на гласуване второто решение, предложено от Валентин Николов и група народни представители.
За – 14, против – 2, въздържали се – няма.
Решението е прието.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, само да Ви информирам, че подкрепихме Вашето предложение и това е израз на желанието на БСП да не пречи, а да създава всички предпоставки за решаването на проблема с АЕЦ „Белене“. Идвам с поръчение от „Булатом“, където 300 човека се бяха събрали и чакаха от нас решение да отпушим процеса. Тава беше мотивът да гласуваме „за“ и в залата също ще гласуваме „за“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на министър Петкова за участието й в днешната комисия.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 854-01-7. Внесен е от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
Ще дам думата на господин Искрен Веселинов и в рамките на няколко минути да ни запознаете с мотивите.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ща бъда много кратък. В рамките на миналото Народно събрание и като председател на Комисията, която наблюдаваше дейността на КЕВР, се сблъсках с проблема за изключително мудната система за присъединяване на нови потребители към ЕРП-та. Това ме накара в сегашния мандат да започна консултации с експерти и със съдействието им да подготвим настоящия законопроект. Той предвижда всички комунални дружества да бъдат задължени да действат в определени срокове чрез посредничеството на общината, които ще бъдат в пъти по-кратки.
Ще се избегне плащането на прекомерните такси за проучване, които в момента съществуват, и като цяло ще се разтовари и бизнесът, и гражданите, които инвестират в строителство от една много сериозна бумащина и ходене по инстанции. Имаме становище от МРРБ, а те имат някои забележи, за които имаме уговорка да ги оправим между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Ще дам думата на зам.-министър Йовев. Ако може само с 1 - 2 изречения, да ни кажете дали подкрепяте концепцията на първо четене. Разбрахме, че ще дадете предложения на второ четене.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Както разбрахте, МРРБ подкрепя принципно направените предложения, като ги счита за съвсем правилни и навременни.
Надяваме се между първо и второ четене не да допълваме, а да доизгладим някои текстове, за да може този механизъм, който се предлага – общините да съгласуват проектите вместо инвеститора, да заработи в крайна сметка. Ако остане само на хартия, няма да има полза от цялото упражнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Маринов – Министерство на енергетиката.
ИВАН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представител, във връзка с предложения Законопроект изискахме становище от всички заинтересовани дружества и най-вече от електроразпределителната мрежа, операторите на топлопреносни мрежи и газови мрежи, а това са дружествата, които ще бъдат най-засегнати от текстовете на предложените изменения.
В настоящия момент, съгласно Закона за енергетиката, условията и реда за присъединяване към разпределителната мрежа се осъществяват по реда на наредби, които са приети от КЕВР. Всички електроразпределителни дружества изразиха отрицателно становище по отношение служебното предаване на информация, което да бъде безвъзмездно, тъй като при тях това нещо калкулира разходи. Досега принципът за компенсиране на тези разходи е бил от търговската дейност на дружествата. Ако стане безвъзмездно, явно е, че ще трябва да се покрият по някакъв друг начин и най-вероятно в цената на енергията. Всички оператори на електроразпределителни мрежи са против приемането на тези текстове за безвъзмездност, като тяхното виждане е, че е добре да се поемат от този, който ги предизвиква, а не да бъдат включени в цената към всички оператори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Маринов, Министерството на енергетиката повече от 8 месеца готви промените в ЗУТ. Един Законопроект по отношение на сервитутите го въртите една година на обществени обсъждания и не стигна дотук. Господин Веселинов го бавеше, не го разглеждахме – вече 4 месеца, за да изчакаме Вашия законопроект да дойде в Народното събрание. Кога според Вас ще се окаже в Народното събрание? Има решение на Министерския съвет, но може след 3 месеца да го внесем в Народното събрание. Това е въпросът ми, за да знаем дали между първо и второ четене да дадем максималния възможен срок и да обединим двата законопроекта, а не всеки месец да сменяме ЗУТ.
Вторият ми въпрос е за информацията, която се предоставя по служебен път, налична е и вероятно няма никакви разходи. Много ми е любопитно: кои са тези дружества, които са Ви казали, че тази информация трябва да се плаща? Това ЕРП-та ли са? Какво отговориха държавните дружества?
ИВАН МАРИНОВ: Преносната мрежа е тази, която е държавна.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да дам илюстрация, защо ЕРП-та не са съгласни. За да проучат възможността за присъединяване, те вземат 500 лв. такса. Това се случва в офиса на съответното ЕРП, но в краен случай един техник отива до трафопост и казва: „Тук можем да ви закачим, тук не можем“ и това струва 500 лв. Таксите са голям приходоизточник на ЕРП-та, който е абсолютно необоснован откъм разходи. Аз смятам, че като народни представители ние категорично трябва да отрежем този начин за незаконно обогатяване.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Напълно съм съгласен с Вас. Препоръката ми към Министерството на енергетиката е да изследвате колко са разходите за една такава дейност, защото проверката на ситуацията със сигурност не струва някакви такива суми. Заплатата на всеки техник също е включена в разходите, които КЕВР вече е одобрил, но въпреки това, че си плаща човекът, се начислява втора такса.
Някак си не разбрахме мотивите и забележките Ви към Законопроекта, а виждам от коментарите на колегите, че всички са на мнение, че Законопроектът на господин Искрен Веселинов е в правилната посока. Предлагам да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно.
(Закрито в 17,12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ
Стенограф:
Мария Петрова
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ. бр. 28 от 2012 г., № 850-01-13, внесен на 1 юни 2018 г.от Корнелия Нинова и група народни представители.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 20
На 6 юни 2018 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество, № 850-01-140, внесен на 5 юни 2018 от Валентин Николов и група народни представители
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ. бр. 28 от 2012 г., № 850-01-13, внесен на 1 юни 2018 г.от Корнелия Нинова и група народни представители.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.
* * *
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имаме кворум.
Предлагам да започнем с днешното заседание. Дневният ред е както следва:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество, № 850-01-140, внесен на 5 юни 2018 г. от Валентин Николов и група народни представители.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект на решение за отмяна на Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“, обн., ДВ. бр. 28 от 2012 г., № 850-01-13, внесен на 4 юни 2018 г. от Корнелия Нинова, Таско Ерменков и група народни представители.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 854-01-7, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
3. Разни.
Присъстващи на днешното заседание по точки 1 и 2 са госпожа Теменужка Петкова – министър, госпожа Мирослава Христова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност и административно обслужване и човешки ресурси“, по т. 3 господин Иван Маринов – директор дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризи“.
Преди да подложа на гласуване дневния ред, искам да направя едно уточнение. След заседанието миналата седмица, на което обсъждахме тази тема, са получени два проекта на решение, които ще разгледаме днес. Причината да ги разглеждаме и в Комисията по енергетика, а не направо в пленарната зала е това, че председателят на Народното събрание е преценил и разпределил тези проекти на решения, първо, на Енергийната комисия едва след това за гледане в пленарната зала, съответно с доклад за това какво е решила Комисията по енергетика по тези два проекта на решение.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми дами и господа, народни представители! Предлагам, за да бъдем по-продуктивни и да намерим по-правилните решения първа и втора точка да ги обсъждаме едновременно, като гласуването след това по първа и втора точка да бъде по реда на постъпването на решенията в Деловодството на Народното събрание. Това би било редно и отговарящо на парламентарната практика. Ако нямате нищо против, мисля, че с това няма да нарушим нито процедурата – напротив, ще спазим онова, което винаги сме вършили.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Ерменков предложи две процедурни решения. Едното е да разместим точка първа и точка втора, а второто е да направим обсъждането на точка първа и точка втора едновременно.
Предлагам да гласуваме тези предложения анблок.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Точка втора, е точка първа и ще проведем разискването по двете точки едновременно.
Ще прочета решенията преди да дам думата за изказвания и дебат, който според мен се състоя още на миналото заседание и по-скоро да обсъдим детайлите по Проекта на решение.
Решението по т. 1, предложено от Корнелия Нинова и група народни представители, е следното:
РЕШИ:
1. Отменя Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“( обн. ДВ, бр. 28, от 2012 г.)
2. Възлага на министъра на енергетика да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.
3. Възлага на министъра на енергетика да предприеме действия за разработване на процедура по избор на стратегически инвеститори да предложи възможности за структурирането на Проекта в срок до 31 октомври 2018 г.
4. Възлага на министъра на енергетиката, периодично да информира Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори.
Второто Решение, предложено от Валентин Николов и група народни представители, гласи:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на министъра на енергетиката да възобнови действия по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор на пазарен принцип, без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията и без предоставяне на държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите за Проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество.
2. Възлага на министъра на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване.
3. Възлага на министъра на енергетиката да предприеме действия за разработване на процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на Проекта в срок до 31 октомври 2018 г.
4. Възлага на министъра на енергетиката периодично да информира Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от водените преговори.
5. Препоръчва на Министерския съвет да предприеме действия за отмяна на Решение № 250 от 29 март 2012 г. с цел провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване при определените в т. 1 условия.
Решението, което са внесли народните представители Валентин Николов и група народни представители, в голямата си част повтаря Проекта на решение, предложен от Министерския съвет, с едно-единствено допълнение – в т. 1 в скоби е пояснено какво означава „на пазарен принцип“, тоест с какво още трябва да се съобрази процедурата за избор на стратегически инвеститор.
Давам думата на народните представители за въпроси, мнения и становища.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър! Първо, искам да обърна внимание, че в предложенията за Решение, които имаме внесени от нас, и които има внесени от колегите от ГЕРБ няма кой знае каква голяма разлика, като три от тях са абсолютно еднакви. Едно нещо е лека модификация на това, какво целим и по какъв път да го постигнем – дали чрез отмяна на Решение на Министерския съвет, или чрез отмяна на Решение на Народното събрание, това е нюансът в това Решение. Още едно има: която точка при Вас е повече, при нас я няма и това са рамките, в които очертавате за работата на правителството по възобновяване на действията по търсене на възможности за реализация на АЕЦ „Белене“.
Аз имам притеснение обаче с тази точка първа, защото по този начин ми се струва, че се намесваме в работата на изпълнителната власт – как, по какъв начин, как да се структурират дейностите, какво да се прави като преговори и така нататък. Когато стигне до някакви решения, тогава да ни ги представи на нас като варианти, а иначе отсега сме казали – това е рамката, нищо повече извън нея недейте да правите. Ако в някои от своите показатели това излезе извън рамката и някой от инвеститорите дойде, или няма инвеститор, който да влезе, в цялата рамка се създава предпоставка да се събираме и пак да търсим някакви други решения чисто експертно, като подход.
Мисля, предначертавайки някаква толкова тясна рамка или толкова широка – няма значение каква, че вече сме отсели и сме предопределили изхода от разговорите, а и с такова впечатление оставам. Това е първият ми въпрос към министър Петкова: не се ли чувства по този начин ограничена като поле на действие, преговори, подбор на инвеститори и в крайна сметка за успешната реализация на Проекта?
Вторият въпрос, който искам да задам, е във връзка с това различие, което споменах в една от точките. Нашето предложение е да бъде отменено Решението на Народното събрание от 2012 г. и предложението на колегите – препоръката да отмените Вашето Решение № 250 от същата година. Имайки предвид, че в момента има действащо решение, освен че Народното събрание е одобрило това, което тогава сте внесли, има и една т. 2, в която е написано, че трябва да изграждате парогазова централа. Има една трета точка, която задължава министъра на енергетиката, независимо кой е той, да докладва периодически в Народното събрание какво е направено по т. 2. За съжаление, от приемането на това решение в Народното събрание през 2012 г. до ден-днешен, освен т. 1, нищо не е правено по т. 2 и по т. 3 и няма някакви ясно изразени позиции или някакво проучване за парогазовата централа, нито пък министър, който и да е бил той от тогава до сега, ни е информирал какво се случва на площадката.
И питам: не се ли притеснявате, госпожо Министър, че някой от противниците на Проекта, защото знаем, че такива има и днес ги видяхме, че са излезли по улиците на София, не се ли притеснявате, че те могат да Ви обвинят, първо, в това, че предприемате действия, които са в разрез с решение на Народното събрание? Второ, докато сте била министър не сте изпълнявали това решение и не е ли по-добре, за да изчистим веднъж завинаги проблема, пак Ви питам, за да чуя и Вашето мнение – добавяйки към нашата препоръка да си отмените Решение № 250, да добавим това и тази точка да прозвучи така: „Народното събрание отменя своето Решение от 2012 г. и препоръчва на Министерския съвет да отмени тяхното Решение № 250?“ Това са ми двата въпроса. Моля да получа отговор, за да знаем после как ще процедираме. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков! Благодаря за въпросите, които поставяте, благодаря за стремежа да се вземе наистина едно разумно решение.
Първо, по отношение на това: дали ме притесняват тези допълнителни пояснения, които са внесени в Проекта на решение, предложени от Политическа партия ГЕРБ и от „Обединени патриоти“? Може би колегите са имали предвид това: да се разшири или да се детайлизира понятието „пазарен принцип“ и в стремежа си да се даде по-голяма детайлност, а просто и неслучайно в скоби са посочени всички тези елементи и са изброени възможните опции, които биха създали непазарен подход към едни такива действия.
Аз смятам, така го възприемам, като един вид пояснение – рамките, в които правителството получава мандат да се водят преговори, са рамки на търсене на възможност за реализацията на Проекта на пазарен принцип, който включва тези детайли, просто го приемем като едно разширение на понятието „пазарен принцип“. Не смятам, че би имало някакви фатални последици, ако остане в този вариант записано – по-детайлно и по-конкретно. Разбира се, както предвиждат и двата проекта на решение, министърът има съответно ангажименти да информира периодично Народното събрание за това на какъв етап са преговорите, как върви цялата процедура.
В рамките на тези ангажименти на министъра, разбира се, ние ще докладваме за хода на самата процедура, за това какви са исканията, които се поставят от страна на потенциалните инвеститори, така че мисля, че не би било драматично, ако решението има този си вид.
По отношение на следващия въпрос, свързан с отмяната на решението на Народното събрание. В доклада, който внесох в Министерския съвет и който беше депозиран в Народното събрание в изпълнение на Ваше решение от 2 март 2018 г., съм се опитала да формулирам тези предложения или решението на Народното събрание, което трябва да бъде взето, за да се даде възможност за опит за търсене на потенциални инвеститори или реализация на Проекта на пазарен принцип със стратегически инвеститор.
Задължителен елемент в реализацията на Проекта на този принцип или търсенето на възможност за неговата реализация е Министерския съвет, като компетентен орган, да може да отмени своето Решение от 29 март 2012 г. с цел воденето на преговори, тъй като няма как да разчитаме на това, че ще дойдат инвеститори, ще бъде заявен интерес, компаниите ще правят разходи, ако има решение, което забранява или е прекратило реализацията на Проекта, а най-малко самият министър – член на изпълнителната власт, няма да има правомощия да води такива преговори, при положение че е налице решение на Министерския съвет за спиране на действията на Проекта към онзи момент. Задължителното условие е, че тази препоръка, предвидена да бъде направена за отмяна на това решение, е достатъчна.
Що се отнася до решението на Народното събрание, сред колегите има много добри юристи, които могат да направят едно такова тълкуване. Първо, това решение, което е взето през 2012 г., се е отнасяло за една конкретна ситуация, в един конкретен момент, а с това решение, което ще бъде взето сега, на практика се дава възможност и се отваря вратата да се даде възможност за реализация на Проекта при тези условия, по които парламентът е лимитирал в своето решение. Така че за мен задължителното условие е: да бъде направена препоръка Министерският съвет да отмени своето решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
Други колеги?
Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Уважаеми колеги, аз мисля, че все пак като Комисия, която винаги се е стремила да стига до консенсус в интерес на българската енергетика в момента просто се чудим как да си измислим един проблем. За нас като държава, вече го казах, най-важното е за инвеститорите като сигнал това, че правителството на България, Народното събрание и водещите политически сили, които потенциално могат да управляват държавата през следващите 10 години, тоест времето, през което ще се реализира Проектът, са на едно мнение. Това е единственият сигнал, който ще успокои инвеститорите и ще ги има.
В момента ние се отказваме, отменяме решение на Народното събрание, което е решение в подкрепа на едно решение на правителството и искаме правителството да си отмени това решение. Ако ние вземем решение, като Комисия и парламент, обединявайки всички нещата, които господин Ерменков ги каза, някои са проблемни, но те във времето ще излязат, рано или късно пак ще излизат, ако се окаже, че сме сложили ограничения, които оскъпяват или ако ги няма тези ограничения, то Проектът ще бъде поне с един – два милиарда по-евтин само заради лихвите, които ще трябва да се плащат, пак ще седнем да мислим какво да правим.
Така или иначе за мен това не е проблем. За мен важното е ние да излезем с позиция – парламент, правителство, и зад тази позиция да станат водещи политически сили, че ние стоим зад този проект и ще стоим зад него поне още минимум 10 години, докато той се реализира и стане необратим. Това ще успокои инвеститорите и ще ги доведе в България. Инвеститори ще има, но трябва да имаме такива решения.
И моето предложение е: предложението на ГЕРБ, с добавянето на точката няма нищо ненормално в тази точка - ние да я отменим, да отменим решението на Народното събрание от 2012 г., правителството да си отмени решението от 2012 г. и да дадем сигнал, че ние мислим по един и същи начин. Така според мен това е най-логичното, по този начин да се разберем, за да демонстрираме наистина отговорно желание за реализацията на този проект с всичките тези изисквания, които са поставени във Вашето предложение. Нека да бъдат такива, във времето ще видим дали ще се наложи някои да се доизчистват, да се събираме пак, да гласуваме пак. В края на краищата, днес не взимаме крайно решение, а става въпрос за един Проект, с който държава ще се ползва от него 100 години напред. Не трябва да гледаме от днес за утре, а да си стиснем ръцете според мен в полза на българската енергия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! „Обединени патриоти“ твърдо подкрепят развитието на ядрената енергетика в България. Партиите, които тогава съществуваха, макар и поотделно, „Атака“ и ВМРО бяха част от референдума, който целеше да подкрепи изграждането на АЕЦ „Белене“.
Трябва да сме наясно, че ситуацията е доста различна и не трябва да се подхожда по Стахановски към нея. Към 2006 г. имаме решение на Народното събрание за изграждане на АЕЦ „Белене“, следва решението от 2012 г. – за прекратяване, спиране на Проекта. Ако отменим решението от 2012 г., какво става с решението за изграждане, което е с конкретни параметри и с конкретни интереси като инвеститори и прочие. Според нас това не е добрият подход, и не защото не искаме АЕЦ „Белене“ да бъде изградена, а защото административно и нормативно не се прави така. Ние трябва да имаме яснота какво се случва с Проекта, какви инвеститори има, какви предложения има и Народното събрание да вземе ново решение със съответните параметри, които сегашната ситуация изисква. В това отношение мисля, че и двата проекта дават доста категорична подкрепа за Проекта „Белене“.
В нашия проект, с колегите от ГЕРБ, имаме едно допълнително условие и това е, че ние искаме изграждане на пазарен принцип, тоест искаме да не натоварваме за в бъдеще българския потребител с някакви фиксирани цени, както например „Мариците“. Да, ако направим една сериозна цена, фиксирана за бъдещ период, със сигурност може да не излезе нито един милиард, а може без пари да ни излезе, както се казва, а „Белене“ ще го плати потребителят след 10 – 20 г. и така нататък. Нали това е целта на всички нас? (Реплика.)
Ами, тези всички ограничения са в тази посока, да защитим държавния интерес. В това отношение аз не виждам защо трябва да има някакво колебание? Аз не смятам, че принципно някой от Вас е против тези неща, които сме изброили? Ние търсим пазарен принцип на изграждане. Нека да се проведе прозрачна процедура и на база резултатите от тази прозрачна процедура да вземем решение какво е бъдещето на Проекта. Това за мен е логическата последователност на нещата и, мисля че, сигналът ще бъде достатъчно силен и няма да изгони нито един инвеститор, тъкмо напротив.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Добрев, и тъй като обсъждаме детайлите около двата проекта за решение, аз ще обоснова защо не сме толкова склонни именно за този вариант, който и господин Ерменков каза, имаше своите основания и притеснения, господин Генов, за изцяло отменение на решението от 2012 г.
Първият аргумент е, че доколкото виждате самият министър казва, че това е предостатъчно нашето решение, за да може да се проведат едни потенциални преговори с инвеститори, които имат интерес да изградят една такава централа и то на чисто пазарен принцип, в които много точно е определено в нашето решение какви трябва да бъдат те или по-скоро какви условия не могат да бъдат поставяни от страна на инвеститора.
Второ, тъй като Проектът „Белене“ има своята предистория, но тя сега не е тема на разговор, имаме фактическата ситуация, в която имаме решение на Международния арбитражен съд, имаме платено оборудване на площадката на АЕЦ „Белене“ и ние трябва да намерим най-оптималния вариант по какъв начин и как може то да бъде реализирано, така че да не бъде за сметка на потребителите, за сметка на това да загробим бъдещите потребители с едни сметки, които ще бъдат абсолютно непосилни.
Точно тук е нашият мотив да не отключваме тази врата и да отменим решението от 2012 г. докато, разбира се, няма инвеститор, който да отговаря на съответните условия, именно защото сме много по-предпазливи, а и трябва да бъдем предпазливи, тъй като предвид историята и на Проекта и двоякото мнение на хората и обществото, и на експертите, първо трябва да се намери инвеститор, който да отговаря на условията и след това парламентът в абсолютно прозрачен и консенсусно решение и по предложение на Министерския съвет, да отмени своето решение от 2012 г., но дотогава ние трябва да сме много предпазливи. Това е нашето виждане. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ненков.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Само една реплика.
Колеги, ние искаме Министерския съвет да си отмени решението от 2012 г. Така ли е? Ако Министерският съвет след 20 дни отмени това решение от 2012 г., какво правим с нашето решение, че одобряваме решението на парламента от 2012 г., и че одобрява решението на Министерския съвет? Не че се спира Проектът, не че решава да се спре Проектът „Белене“, а одобрява решението на Министерския съвет.
Сега, след 20 дни, предлагаме на Министерския съвет да се отмени решението и след 20 дни какво правим? Трябва ли тогава пак да събираме Народното събрание и да гласуваме, че одобряваме новото решение на Министерския съвет?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов. Разбрахме въпроса. Госпожо Министър, може ли да отговорите, за да не се създава впечатление, че нещо е недогледано?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Може би е добре да внесем малко яснота по отношение на решенията, които Народното събрание е взело във връзка с този проект.
На първо място, нито реализацията на нова ядрена мощност, нейният начин, по който тя ще се изгражда, не са в компетентността на Народното събрание. Това са решения, които по закон се взимат от изпълнителната власт при наличие на изпълнени, съответно хипотези от Закона. Тоест, Народното събрание по отношение на Проекта „Белене“ и по отношение на който и да е друг енергиен проект, има отношение само в 2012 г. и в 2013 г. тези решения, с които са подкрепени съответно действия на правителството – едното решение от 2012 г. и другото решение от 2013 г., което е по силата на специален закон свързан с проведения референдум.
Решението на Народното събрание не е задължително условия, за да се изпълни едно или друго действие на правителството по отношение изграждането на нова мощност в областта на енергетиката, каквато и да е било тя. Още повече, решението от 2012 г. на Народното събрание е за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадката на АЕЦ „Белене“, а решението, което се предлага съответно от Политическа партия ГЕРБ и от колегите от „Обединени патриоти“, е за възобновяване на действията, тоест онова решение в 2012 г. само по себе си е изиграло своята роля за тази ситуация. С решението от 2018 г., ако се възприеме този подход, то ще бъде за възобновяване на действията, тоест не би имало никакъв проблем решението да съдържа задължителна препоръка, свързана с това Министерският съвет да си отмени своето решение. Това е задължителното условие, на базата на което ние можем да вървим към търсене на възможност за реализация на Проекта.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Министър, за ясните уточнения.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Малко ще се размина от този тон, който цари до момента, защото извън добрите намерения, които се декларират, добре е да се четат и документите. Аз имам няколко въпроса към министър Петкова и към вносителите на първият Проект за решение.
Първо, госпожо Министър, да Ви кажа как аз чета Проекта за решение внесен от Вашите колегите, които са подкрепили избирането, включително и за министър в това правителство. Чета го като липса на доверие, за да не казвам другата дума, че по-скоро Вие сте била саботирана в желанието си и в намеренията си.
Може ла да ми обясните защо е необходима първа точка в Проекта за решение, който ни се предлага, като в първа точка чета: „Възлага на министъра да възобнови търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“? Тогава защо е втора точка? Възлага на министъра на енергетиката да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори. Вие искате…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, извинете че Ви прекъсвам.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз имам много въпроси към Вас, господин Добрев. Вие обяснявате, че сте за Проекта „Белене“ и още в първа точка връзвате ръцете на министъра. Още в първата точка връзвате ръцете на министъра! Защото какво означава да изредим всичките? Вие нямате доверие на министъра да води преговори? За да изредим всички неща, видите ли, да ги изредим и без корпоративни гаранции.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, спекулирате.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Какво означава „без корпоративни гаранции“?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Спекулирате.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Е, какво означава „корпоративна гаранция“, че го пишете? Това първо. Разбирам Вашето старание, госпожо Министър, да извадите от ситуацията в момента аргументи, но без да съм юрист, без да отменим решението от март месец 2012 г., аз Ви питам: на какво основание Вие ще водите преговори?
Но Решението от 2012 г. спира Проекта и възлага на министъра да води разговори и да прави парогазова централа в момента, и тогава може да има други. Вие тук възлагате да се отмени Решението само на Министерския съвет, а с онова Решение на парламента сме подкрепили Решението на Министерския съвет за спирането. Защо трябва да го правим?! Кажете ми един разумен аргумент – защо трябва да го правим това?! От какво Ви е страх да отменим Решението на парламента, като знак към инвеститорите, с които ще искате да се водят преговори? В правния мир онова Решение продължава да си стои в парламента. Аз се съмнявам, че тук се водят друг тип действия, които са всичко друго, но не и желание и подкрепа да се търси вариант за реализация на този Проект, а той се спъва още от самото начало. Съжалявам, казвам го тук, в Комисията, за да стане ясно това.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. Благодаря, господин Бойчев.
Първо, исках да уточня, че първата част от това, което казахте, е спекулация, защото първа точка е по предложение на Министерския съвет. Ако прочетете доклада, и Ви моля да го прочетете, за да не правите друг път такива спекулации. Първа точка е предложение на Министерския съвет, в което колегите са допълнили в скоби пет-шест думи, които поясняват смисъла, който е вложил Министерският съвет, и не само, че не се бламира министъра, точно обратното – колегите са дали предложение, което напълно подкрепя Решението, предложено от Министерския съвет дословно с изключение на няколко добавени думи. А по отношение отново на темата за Решението от 2012 г. и 2013 г., министър Петкова достатъчно ясно за всички разясни, че това, което Вие предлагате, не е необходимо.
Ще дам думата и на колегата Ненков, тъй като изяви желание и на министър Петкова, ако желае да добави още нещо. Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Тонът на господин Бойчев не отговаря на важността на събитието и на темата, която днес сме се събрали да обсъждаме. Ако някога някой е спънал този Проект, е спънат от преди години. Но да не се връщаме пак в историческия преглед на този Проект и това обуславя защо всъщност ние сме толкова внимателни.
Министър Петкова много ясно каза, че всъщност тези решения не представляват проблем на Министерството, а това е политика и преговори, които са изцяло в прерогативите на Министерския съвет, на министъра на енергетиката и на Народното събрание, както и 2012 г. няма толкова юридическа правна стойност, колкото политическа подкрепа за това дали да бъде спрян, или не Проектът. Неслучайно и Министерският съвет, и министърът искат да има санкция и на Народното събрание, като народни представители, като управляващо мнозинство, като политически формации,заради това ние сме толкова внимателни.
Няма нищо лошо, ние сме дали срок от пет месеца, в който министърът ще трябва да проведе преговори, в които, аз съм убеден, че, ако има реален инвеститорски интерес, ако централата е жизнено способна, ако наистина има бъдеще, то ще се намерят, а и виждам, че има немалко желаещи, които биха проявили интерес да изградят тази централа именно при тези условия. Става въпрос за следващите пет месеца. И ако има наистина такъв инвеститорски интерес, няма нищо лошо тогава наистина правителството да отмени своето Решение от 2012 г., а санкцията на парламента е, за да има прозрачност този Проект, да не се стига до тази задънена улица, в която бяхме попаднали преди няколко години.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, желаете ли да добавите нещо?
Първо, реплика – господин Искрен Веселинов. След това поиска реплика господин Бойчев, да довършим темата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: На първо място, аз искам да кажа, че Решението, което е взето в Народното събрание се отнася, подчертавам – за конкретен проект. Онзи Проект, който е подписан тогава, с определени обстоятелства, имало е договор по него и прочие. Ние в момента имаме Проект, като строителна площадка, но ние нямаме материализираност на този процес като страни и като инвеститори. В този дух ние дали ще отменим това решение или не, дори не е толкова важно, а важното е, че на един следващ етап можем да вземем решение, в което казваме: стартираме Проект с еди-какви си параметри и тогава всичко ще е ясно.
И тук не знам защо е тази политическа война около отмяната на едно решение, което в онзи период си е изиграло ролята, независимо дали тя е положителна или отрицателна и не мога да разбера, защо сега колегите от БСП искат да има преференциални цени за този Проект? Искат да има някакви договори, които допълнително да натоварят потребителя. Не мога да разбера това ли е целта на разговора?
Ясно е, че инвестицията, ако е гарантирана от държавата, като говорим за корпоративни гаранции говорим за това държавата да гарантира на бъдещия инвеститор някакви приходи. И ако не се случат тези приходи, тя да плати. Това е смисълът на този термин, нали така? Искате да има такива гаранции ли? Ясно е, че всичко това може да поевтини проекта, но обаче накрая някой го плаща. И нека, като ще се състезават някакви инвеститори да се състезават при едни прозрачни, честни правила, които са ясни от самото начало. Ако не се появи нито един кандидат при тези условия – добре, да седнем да мислим за нещо друго.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, значи всички говорите едно и също, да не продължаваме този спор.
ИВАН ГЕНОВ: Въпросът беше съвсем в друго – защо сме се хванали. Ами няма отмяна на Решение на Министерския съвет, няма отмяна на Решение на одобрението на парламента и ги пускаме да се договарят. Инвеститорите искат да има ясна позиция, политическа позиция, че този Проект ще тръгне.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, Вие говорили ли сте с инвеститорите? Аз не съм и Вие предполагам не сте. Министър Петкова е говорила…
ИВАН ГЕНОВ: Не аз съм говорил.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И министър Петкова заяви, че Решението, във вида в който го е предложил Министерският съвет, е напълно достатъчно. Обясни Ви какво представляват решенията от 2012 – 2013 г., не знам защо повтаряте три пъти едно и също нещо при положение, че ние получаваме отговори.
Госпожо Министър, не все пак за още по-голяма яснота. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз ще си позволя пак да се върна на Решението от 2012 г. и 2013 г. Решението от 2012 г., Вие всички разполагате с него, то формулира своето действие като подкрепа – Народното събрание подкрепя действията на Министерския съвет. Народното събрание по закон няма функция, няма компетентност да се произнася по въпроси свързани с необходимостта от изграждане на нови мощности в енергетиката.
Що се отнася до така идентифицирания проблем с парогазовата централа трябва да бъдем коректни и да кажем, че в точка втора от това Решение е записано, че се препоръчва – Народното събрание препоръчва да се проучи възможността. Тоест, няма никаква императивност, то не разпорежда някакви конкретни действия. Така че според мен много добре би било и би било много добър знак към инвеститорите, ако се обединим около едно решение, което решение да даде яснота по отношение на това, че се възобновяват действията, препоръчва се на правителството, което е компетентно, да вземе съответните решения, да отмени своето Решение от 2012 г., за да може да се тръгне напред. Това е според мен вариантът, който би бил удачен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, последно и предлагам да гласуваме след това.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Чакай, не бързай още за гласуване. Господин Председател, госпожо Министър, вече близо половин час се опитваме да влезем по същество какво правим като Комисия по енергетика днес на това заседание. Колкото повече се задълбочаваме и в текста на Решението от 29 март 2012 г., и в текста, който ни предлагат и БСП, и ГЕРБ, достигаме до извода след изказванията на господин Веселинов, че ние днес правим нещо и абсолютно нищо не зависи от това решение, което ще вземем ние днес, а той да Ви каже, че е напълно прав. Защо е напълно прав?
Защото, първо, ние както на 29 март 2013 г., ГЕРБ ни вкарахте като защитници, като параван да подкрепим премиера Бойко Борисов в Министерския съвет, че са взели едно решение – едно неправилно решение, трябваше парламента да обере негативите след това. И сега, за да вземе Министерският съвет, разбирайте премиерът, едно решение, искате Народното събрание наново да бъде пак онзи параван, който по някакъв начин политически да размие решенията, но, дайте, днес вече да се разграничим и да се разберем какво правим. Ако почнем да четем онова Решение, госпожо Министър, не искам да чета, но Вие влязохте в този текст, ще трябва да се върнете и на преамбюла.
Ако прочетете преамбюла, тогава всички от ГЕРБ трябва да гласувате против всякакво решение, което сте дали тук, защото преамбюлът казва така: „Като споделя опасението от сеизмичен риск на площадката“ – Вие сте за това. (Реплики извън микрофона.)
По същия начин не можете да го отмените – или е било сеизмично, или не е било, но само един аргумент – малко бременна няма. Спирам дотук, защото вижте, аз съм убеден, че енергетиката е в насипно състояние. Опитите да подредим енергетиката ни след като всички тези решения със спиране на големите проекти на България беше създадена тази каша, мисля да не сме хората – от „Движението за права и свободи“, които да попречим, но, ако продължавате да разбърквате още повече чекмеджето, трябва да знаете, че ще страда държавата още толкова дълго време. Приключвам и се връщам на решенията. Абсолютно нямате никаква разлика в решението, което предлагат и БСП, и ГЕРБ – те са палеативни.
Връщам се на Решението, за което толкова много спорят и БСП, и Вие, а вътре в скобите без договори за задължително изкупуване на енергията. Аз съм убеден, че енергетиката е в насипно състояние. Опитите да подредим енергетиката, след като беше създадена тази каша, мисля, че от Движението за права и свободи няма да попречим. Но ако продължавате да разбърквате още повече чекмеджето, трябва да знаете, че държавата ще страда още дълго време.
Връщам се на решенията. Абсолютно нямате никаква разлика в решенията, които предлагате – БСП и ГЕРБ. Те са палеативни, без договор за задължително изкупуване на енергията. Ние имаме Закон, който забранява задължителното изкупуване на енергията. Преди два месеца приехме в закона, че повече преференциални цени няма да има. За какво го пишем? Без договори за разлика, без да продължавам ред неща, които сте се опитали да напишете.
Колеги, ние имаме закони, но Вие искате решението да бъде по-разтегливо, за да може по-дълго време БСП да се хванат на тези Ваши дребнотемия, от които да направите голямата политика. След скобите, господин Добрев, да го прочете. Няма да предоставяте държавна гаранция чрез отделяне на активите и пасивите в АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество. Същото е и предложението на БСП, а в това е разковничето. В този Проект с отделянето на активите и може ли държавата да вземе участие, не става ясно, господа от ГЕРБ.
Господин Веселинов преди малко каза, че почваме нов проект със стари кърпежи, неяснота и затова ние от ДПС няма как да го подкрепим, защото няма да види бял свят проектът. Няма да се осъществи проектът, защото не сте готови, а отделно има нови енергии, иновативни енергии, нови системи, ядрена енергетика и спирам до тук, за да не обяснявам кой какво прави в света.
Решението, което ще вземем днес е абсолютно без всякакво значение. Както искате, така гласувайте, но е въпросът е да стане ясно на журналистите, за да не четем утре или вдругиден заглавията на вестниците, че ГЕРБ възвърнаха онези големи проекти, които ги закриха. Ако премиерът Борисов беше дошъл в Парламента и беше обяснил след срещата в Москва с президента Путин какви решения са взети, какво се случва с енергетиката, какво става с диверсификацията, какво се е променило с европейските изисквания на законите –кога, къде и по какъв начин ще влязат газопроводите на българска територия със спазване на евродирективите? Ако ние купим турски газ, защото ще бъде с цената на турския, ако беше дошъл да затвори онези въпроси, на които обществото все още няма отговори, може би днес щяхме да вземем по-приемливо решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ние от „Воля“ при всички случаи ще подкрепим изграждането на АЕЦ „Белене“. Колкото този въпрос да е политически и да е зависим от политическата воля на управляващите, на опозицията и на всички нас, все пак той ще стъпи на едни основни търговски принципи. Основните търговски принципи не са подчинени на политика, не са създадени благодарение на политиците, а ние имаме един продукт, който се нарича АЕЦ „Белене“.
Видяхме, че още в самото начало и благодарение на медиите се заговори за размразяването на този проект, а ние получихме четири заявени желания. Всеки нормално мислещ търговец, при положение че има заявен интерес, преди да започне да определя условията по сделката, ще чуе какво му предлагат. Сега ние се опитваме да бягаме пред вятъра и да сложим параметри, а в същото време заинтересованите от Проекта може да ни дадат по-добри условия от тези, които сами си слагаме. В тази връзка си мисля, че няма нужда с едно или друго решение да го направим идеално и то да бъде окончателно за дълъг период от време.
Моето мнение е, че предложението на колегите от ГЕРБ е по-предпазливото и лесно може да бъде ревизирано на един по-късен етап, така че като първа стъпка ние можем да изслушаме какво ни се предлага. Ако това, което ни се предлага, е по-малко от това, което сме очаквали, тогава можем да минем и на предложението на колегите от БСП, и ако са необходими повече гаранции за този бъдещ изпълнител на Проекта, отново да се съберем и да кажем: да, това, което се предлага, не е достатъчно за нас. Нека да имаме няколко етапа, в които да получаваме оферти, за да получим най-добрата. Предложеният вариант на колегите от ГЕРБ е по-приемлив и специално аз бих го подкрепил.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не виждам други колеги.
Подлагам на гласуване първото решение, което съгласно променения дневен ред и одобрено от Комисията, е решението на Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 8, против – 2, въздържали се – 11.
Не се приема предложението на групата на БСП.
Подлагам на гласуване второто решение, предложено от Валентин Николов и група народни представители.
За – 14, против – 2, въздържали се – няма.
Решението е прието.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, само да Ви информирам, че подкрепихме Вашето предложение и това е израз на желанието на БСП да не пречи, а да създава всички предпоставки за решаването на проблема с АЕЦ „Белене“. Идвам с поръчение от „Булатом“, където 300 човека се бяха събрали и чакаха от нас решение да отпушим процеса. Тава беше мотивът да гласуваме „за“ и в залата също ще гласуваме „за“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на министър Петкова за участието й в днешната комисия.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 854-01-7. Внесен е от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 15 февруари 2018 г.
Ще дам думата на господин Искрен Веселинов и в рамките на няколко минути да ни запознаете с мотивите.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ща бъда много кратък. В рамките на миналото Народно събрание и като председател на Комисията, която наблюдаваше дейността на КЕВР, се сблъсках с проблема за изключително мудната система за присъединяване на нови потребители към ЕРП-та. Това ме накара в сегашния мандат да започна консултации с експерти и със съдействието им да подготвим настоящия законопроект. Той предвижда всички комунални дружества да бъдат задължени да действат в определени срокове чрез посредничеството на общината, които ще бъдат в пъти по-кратки.
Ще се избегне плащането на прекомерните такси за проучване, които в момента съществуват, и като цяло ще се разтовари и бизнесът, и гражданите, които инвестират в строителство от една много сериозна бумащина и ходене по инстанции. Имаме становище от МРРБ, а те имат някои забележи, за които имаме уговорка да ги оправим между първо и второ четене.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Ще дам думата на зам.-министър Йовев. Ако може само с 1 - 2 изречения, да ни кажете дали подкрепяте концепцията на първо четене. Разбрахме, че ще дадете предложения на второ четене.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Както разбрахте, МРРБ подкрепя принципно направените предложения, като ги счита за съвсем правилни и навременни.
Надяваме се между първо и второ четене не да допълваме, а да доизгладим някои текстове, за да може този механизъм, който се предлага – общините да съгласуват проектите вместо инвеститора, да заработи в крайна сметка. Ако остане само на хартия, няма да има полза от цялото упражнение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Маринов – Министерство на енергетиката.
ИВАН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представител, във връзка с предложения Законопроект изискахме становище от всички заинтересовани дружества и най-вече от електроразпределителната мрежа, операторите на топлопреносни мрежи и газови мрежи, а това са дружествата, които ще бъдат най-засегнати от текстовете на предложените изменения.
В настоящия момент, съгласно Закона за енергетиката, условията и реда за присъединяване към разпределителната мрежа се осъществяват по реда на наредби, които са приети от КЕВР. Всички електроразпределителни дружества изразиха отрицателно становище по отношение служебното предаване на информация, което да бъде безвъзмездно, тъй като при тях това нещо калкулира разходи. Досега принципът за компенсиране на тези разходи е бил от търговската дейност на дружествата. Ако стане безвъзмездно, явно е, че ще трябва да се покрият по някакъв друг начин и най-вероятно в цената на енергията. Всички оператори на електроразпределителни мрежи са против приемането на тези текстове за безвъзмездност, като тяхното виждане е, че е добре да се поемат от този, който ги предизвиква, а не да бъдат включени в цената към всички оператори.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Маринов, Министерството на енергетиката повече от 8 месеца готви промените в ЗУТ. Един Законопроект по отношение на сервитутите го въртите една година на обществени обсъждания и не стигна дотук. Господин Веселинов го бавеше, не го разглеждахме – вече 4 месеца, за да изчакаме Вашия законопроект да дойде в Народното събрание. Кога според Вас ще се окаже в Народното събрание? Има решение на Министерския съвет, но може след 3 месеца да го внесем в Народното събрание. Това е въпросът ми, за да знаем дали между първо и второ четене да дадем максималния възможен срок и да обединим двата законопроекта, а не всеки месец да сменяме ЗУТ.
Вторият ми въпрос е за информацията, която се предоставя по служебен път, налична е и вероятно няма никакви разходи. Много ми е любопитно: кои са тези дружества, които са Ви казали, че тази информация трябва да се плаща? Това ЕРП-та ли са? Какво отговориха държавните дружества?
ИВАН МАРИНОВ: Преносната мрежа е тази, която е държавна.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да дам илюстрация, защо ЕРП-та не са съгласни. За да проучат възможността за присъединяване, те вземат 500 лв. такса. Това се случва в офиса на съответното ЕРП, но в краен случай един техник отива до трафопост и казва: „Тук можем да ви закачим, тук не можем“ и това струва 500 лв. Таксите са голям приходоизточник на ЕРП-та, който е абсолютно необоснован откъм разходи. Аз смятам, че като народни представители ние категорично трябва да отрежем този начин за незаконно обогатяване.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Напълно съм съгласен с Вас. Препоръката ми към Министерството на енергетиката е да изследвате колко са разходите за една такава дейност, защото проверката на ситуацията със сигурност не струва някакви такива суми. Заплатата на всеки техник също е включена в разходите, които КЕВР вече е одобрил, но въпреки това, че си плаща човекът, се начислява втора такса.
Някак си не разбрахме мотивите и забележките Ви към Законопроекта, а виждам от коментарите на колегите, че всички са на мнение, че Законопроектът на господин Искрен Веселинов е в правилната посока. Предлагам да гласуваме.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е подкрепен единодушно.
(Закрито в 17,12 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ
Стенограф:
Мария Петрова
