1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници,
№ 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. – за второ четене.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика



П Р О Т О К О Л
№ 24

На 11 октомври 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния


Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници,
№ 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. – за второ четене.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на комисията по енергетика господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум!
Предлагам Ви да започваме.
Дневният ред за днес е:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници,
№ 802-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2018 г. – за второ четене.
Присъстващи имаме от Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, от Фонд „Сигурност на електроенерийната система“, Асоциация „Хидроенергия“ и Българската петролна и газова асоциация.
Преди да подложа на гласуване дневния ред, искам да Ви запозная с една грамота, която нашата комисия получи преди около месец от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Всеки един от членовете на Комисията ще получат такъв екземпляр. В национален конкурс за награди „Икономика на светло“ за 2017 г. Комисията по енергетика е отличена за нормативен акт, който води до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата. Конкретният текст, за който ни награждават, е приетата от нас норма през декември месец, миналата година, електроенергията да се продава на енергийната борса.
Между другото, аз присъствах на награждаването и получих от името на Комисията тази награда. От Асоциацията споделиха с мен, че още отсега ни номинират и за следващата година, като казаха, че следващата година, дори и на този етап считат, че заслужаваме още по-голяма награда заради промените в средата на тази година, с които фактически либерализирахме пазара на електроенергия в България на 75% – всъщност новият модел, включващ либерализация на пазара е също така забелязан, оценен високо и отсега сме номинирани за следващата година. Надявам се и тогава да получим подобна награда.
Сега подлагам на гласуване дневния ред, имаме кворум.
Който е „за“, моля да гласува:
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има ли желаещи колеги народни представители от ГЕРБ да зададат въпрос? Не виждам.
Давам думата на БСП.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, хубаво е, че получихме грамота от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Ще се радвам и ще бъдем наистина пълноценна Комисия, ако получим в скоро време грамота и от Комисията за защита на потребителите, така че да сме балансирали и от едната, и от другата страна цените, но това, между другото.
Госпожо Министър, този въпрос, който ще Ви задам, е мотивиран от последните тенденции в цената на газа и последващото поскъпване на почти всичко след това, което, естествено, е вследствие на поскъпването на цената на газа. Мисля, че от присъстващите тук няма кой да спори, че най-сигурният начин за гарантиране на устойчивост, в това число и на цените, това е да имаме собствено производство на газ или дългосрочни договори, които да ни гарантират цени. Тук искам да обърна внимание на два факта, които са тревожни.
Първият факт, това е забавянето на процедурите за проучване на потенциални газови и нефтени находища. Ще Ви дам конкретен пример: Враца, американската Си Ес Ем – две години забавяне; продължаването на срока за проучване на „Тотал“, които Ви бяха пуснали документи, три месеца забавяне; с „Петрокелтик“ въобще не искате да се виждате, отказвате им продължаване на разрешението за добив; площадката „Терес“, която вече е „Тервел“ и която стои на първо място в предизборната платформа на ГЕРБ, юли месец приключили съгласувателни процедури, в средата на месец октомври още не е пуснат конкурсът. Ще ме извините, може би не съм прав, но се създава впечатление, че имаме проблем с капацитета на Министерството или че определени нива в администрацията чакат някакво допълнително стимулиране, за да си вършат работата в срок.
Второто притеснение, което имаме, това са преговорите с „Газпром“, които се водят в момента. Имаме и немалко притеснение, имайки предвид, че през 2019 г. приключват договорите за транзит през Украйна. Не се знае какво става след това. За първи път в съвременната история на българската енергетика преговорите с „Газпром“ не се водят от министър, а се водят от изпълнителния директор на „Булгаргаз“. Аз не се съмнявам в качествата на господин Павлов, убеден съм, че може да води преговори, но имайки предвид, че делът на България в общоевропейската търговия на „Газпром“ е 2%, силно се притеснявам, че тежестта на господин Павлов пред руските партньори не е достатъчно с тези 2%, за да можем да водим едни нормални, силни, сериозни разговори. И нещо, което обикновено се правеше досега, винаги е било от министър – като започнем от правителството на Костов, на Станишев, след това и на Сакскобурготски, преди това при първото и второто правителство на господин Борисов.
Другото, което ни притеснява в тази връзка, е, че темата „Турски поток“, „Балкански поток“, газов хъб, някак си в последно време спихна. Нямаме информация какво се случва. Създава се впечатление, че тези, които се занимават със стратегическото управление на политиките в областта на газа, някак си не сме наясно къде искаме да отидем и какво искаме да постигнем.
Госпожо Министър, във връзка с това въпросът е: какви действия смятате да предприемете, за да стане ясно какво очакваме и как ще постигнем така нареченото гарантиране на сигурността на газовите доставки? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, благодаря за въпроса, който поставяте. Той е много важен като тема. Всички ние знаем, че сигурността на доставките на енергийни ресурси е ключов въпрос в областта на енергетиката, а и не само в областта на енергетиката – в областта на икономиката на страната, в областта на националната ни сигурност.
Ще се опитам да дам отговор на Вашия въпрос като започна от последната тема, която Вие поставихте на дневен ред. Това са именно преговорите между „Булгаргаз“ и „Газпром“. Бих искала да направя едно пояснение и да кажем следното, че това, което предстои да се случи или се случва във взаимоотношенията между „Газпром“ и „Булгаргаз“ не са традиционните преговори, които могат да се водят, както до настоящия момент на базата на договор – на всеки четири години имаме право да водим преговори или да предоговаряме, ако са налице основания за това, цената.
Тези преговори, или тези нови взаимоотношения, са резултат от споразумението, което Европейската комисия постигна с „Газпром“ по така нареченото антимонополно дело, което Европейската комисия водеше срещу „Газпром“. Всички знаем, че това антимонополно дело приключи със споразумение – споразумение между „Газпром“ и Комисията, на базата на което „Газпром“ пое определени ангажименти, които са правнообвързващи и тези ангажименти са обективирани в съответни документи – допълнение към договорите, които „Газпром“ трябва да предложи на всяка една от държавите, с които имат такъв тип договор. Тези ангажименти са задължителни за изпълнени от страна на „Газпром“ и за тази цел има назначен контролиращ управител от страна на Европейската комисия, който трябва да проследи целия този процес. Целият този процес се развива по строго определен механизъм, който „Газпром“ и съответно държавите, с които той има договор, следват. В тази връзка, съгласно подписаното споразумение между „Газпром“ и Европейската комисия, на 6 август тази година от страна на „Газпром експорт“ е изпратено писмо до „Булгаргаз“, в което много ясно се посочва на какво основание се изпраща това писмо и на какво основание към това писмо са предложени две допълнения – Допълнение № 10 и Допълнение № 11. Едното допълнение към договора касае възможностите за смяна на механизма за предоговаряне на цената, другото допълнение касае възможностите за смяна на входната точка на доставка.
Тъй като стана въпрос за цената на природния газ, какво се предвижда в този нов механизъм за предоговаряне на цената? Както вече споменах, до настоящия момент на „Булгаргаз“ имаше право да постави въпроса, свързан с цената на всеки четири години, като отваряйки тази клауза за предоговаряне на цената, съответно съществува възможност и от другата страна да бъдат изложени други аргументи. Така че това е наистина един сложен, деликатен въпрос, който изисква много добра подготовка, много добър анализ, когато се тръгва в тази посока.
Какво успя да постигне Европейската комисия? Европейската комисия постигна възможности за съответните на държави-членки, които имат договори с „Газпром“, да могат да провеждат такъв тип преговори на всеки две години и веднъж на пет години извънредно може да се отваря опцията за предоговаряне на цената. Но това няма как да стане просто по инициатива на държавата, защото тя смята, че нейната цена е, да речем, прекалено висока. В това допълнително споразумение, което „Газпром експорт“ е изпратило на всяка една от държавите, в конкретния случай и на нашия доставчик, на „Булгаргаз“, става ясно, съобразно ангажиментите на „Газпром експорт“ какво трябва да е налице, за да се върви в посока предоговаряне на цената. Първото и задължително условие, което е посочено в това допълнително споразумение, е свързано с цените на природния газ на границите на Германия, Франция, Италия, както и на газовите хъбове в континентална Европа.
В допълнението ясно е записано какъв е редът за водене на такъв тип преговори и съответно за предявяване на такъв тип инициатива от наша страна. Това трябва да се случи на базата на писмен документ, писмено заявление от страна на „Булгаргаз“, в което „Булгаргаз“ трябва да мотивира, че е направил такъв анализ. Този анализ показва, че цените, на които ние доставяме природния газ към даден момент, са по-високи от тези цени на границата на Германия, Франция и Италия и на хъбовете в континентална Европа. За тази цел се изискват доказателства – така са се уточнили Европейската комисия и „Газпром“, това е част от споразумението. На базата на този документ 120 дни от датата на заявяване на това писмено искане от страна на съответния клиент започва да тече 120 дневен срок, в рамките на които се водят преговори между двете страни. Ако в рамките на тези 120 дни не бъде постигната договореност, то тогава има възможност тази претенция на едната или на другата страна да бъде представена пред арбитраж, който арбитраж по силата на споразумението между Европейската комисия и „Газпром“, трябва да бъде задължително в държава – членка на Европейския съюз. Тогава арбитражът ще се произнесе по мотивите на едната и съответно на другата страна. Ако арбитражът счете, че аргументите на едната страна са съответно валидни, то тогава цената започва да се прилага – тази цена, която съответният клиенти е предявил, започва да се прилага от датата на подаденото заявление от страна на съответния контрагент на „Газпром“. Това е механизмът за водене на преговори съобразно споразумението, което беше постигнато между Европейската комисия и „Газпром“. Това са ясно установени правила, които ние трябва да следваме.
Аз, разбира се, не бягам от тази своя отговорност. Знам за какво става въпрос и, повярвайте ми, ще направя всичко възможно – и аз, и моят екип, да се намесим в момента, в който това ще бъде най-удачно, така че да можем наистина да направим всичко възможно да постигнем максимално добри цени за българския пазар на природен газ.
По отношение на търсенето, проучването и на процедурите, свързани с търсенето и проучването в дълбоко Черно море и на сушата по отношение на потенциални находища на природен газ. Както и Вие споменахте, това е основен приоритет на правителството в част „Енергетика“, така че ние следваме този свой приоритет и то много последователно.
Тъй като споменахте за търсенето и проучването в блок „Терес“, искам само да Ви кажа, че такава съгласувателна процедура не е минала. В момента се подготвят документите, свързани с процедурата за търсене и проучване. Това е един дълъг процес. В момента, в който ние станем готови – предполагам, че до края на годината ще можем да обявим процедурата, така че аз ще имам ангажимента да Ви докладвам периодично на какъв етап се намира подготовката за тази процедура.
Що се отнася до търсенето и проучването по отношение на блок „Хан Аспарух“ и проучванията, които се правят в блок „Силистар“ от страна на Shell, всичко онова, което трябва да бъде направено от наша страна – като искания за удължаване на сроковете, като възможност за извършване на още един сондаж от страна на „Тотал“, е направено. Тези договори са факт, подписани са и на практика нашите партньори продължават да работят в тази посока.
По отношение на Варна – Запад. Там също процедурата е в ход, движи се и съвсем скоро ще бъде факт. Все пак трябва да бъде внесена на Министерски съвет. Знаете, самата съгласувателна процедура е важен процес, така че всичко онова, което се изисква от администрацията на Министерството на енергетиката, мога да Ви уверя, че се прави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Ерменков – допълнителен въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първото нещо, госпожо Министър, добре, че ми отговорихте, че ще участвате все пак в някакви преговори, защото щях да попитам, защо се водят преговори, при условие че има вече конкретизирани решения между Европейската комисия и „Газпром“, а не си ги подпишем просто и да си вървим по пътя, което не е сериозно, разбира се. Затова очакваме Вашето участие, защото въпросите се решават на държавно и политическо ниво, другото е техника.
Колкото до сроковете, аз имам един въпрос към Вас. В нашето законодателство в момента имаме определени фиксирани срокове, за които фирма, на която е дадена възможност да прави проучванията, трябва да се справи в тези срокове – да извърши самото проучване, плюс възможности за продължаване, но те са ограничени.
Имайки предвид сложността на някой от проучванията, които са в дълбоко Черно море, с дълбочина надолу по-голяма, отколкото се очаква, смятате ли, че е необходимо – питам Ви, за да ни отговорите чисто политически, да се направят съответните законодателни промени с удължаването на възможността за поръчване в такива тежки условия, а не да ги караме, както все едно, че имаме поръчване по сушата? Разбирате ме за какво говоря, нали? Това е допълнителния въпрос.
Вторият въпрос е: не чух докъде стигнаха нещата с Турски, Балкански поток и хъба? Ще помоля да ми отговорите и на двата въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, по отношение на необходимостта от промяна в законодателството, свързана с търсенето и проучването в дълбоко Черно море специално, мога да кажа, че такава възможност за удължаване на този период за търсене и проучване на практика съществува и към настоящия момент, така че ние сме се възползвали и съответно нашите партньори от тези компании предявяват такива искания и ние сме удължили този срок. Аз мисля, че тук няма проблем. Ако наистина има такъв правен проблем, аз благодаря за тази готовност да можем да променим законодателството, така че да сме максимално полезни на нашите партньори и да работим, както се казва, за постигане на основната цел на правителството и на държавата въобще в областта на енергетиката, именно ако съумеем да открием и да видим, че има местен добив в България. Това е най-голямата диверсификация и най-голямата гаранция за сигурност на доставките, така че аз благодаря за тази готовност.
Що се отнася до темата, свързана с Турски поток, аз и друг път съм имала възможност да споделя с Вас, че за нас, за правителството, най-важният момент, най-важният елемент от нашата политика в тази област е свързан с това ние да гарантираме сигурността на доставките и да гарантираме това България да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа.
Знаете, че през месец юни миналата година ние подписахме пътна карта с колегите от „Газпром”. На базата на тази пътна карта ние правим анализи, свързани с възможността за разширяване на нашата газопреносна инфраструктура, така че да можем да бъдем адекватни на това, което се случва около нас, имам предвид големите проекти. В същото време трябва да бъдем изключително внимателни, изключително прецизни по отношение на спазването на европейското законодателство и европейските регламенти, свързани с реализацията на такъв тип проекти.
По отношение на газоразпределителния център на територията на България. Може би напоследък не сме имали възможност и не сме имали повод да дадем по-голяма гласност на това, което се случва там, защото все още не са готови окончателните резултати от предпроектното проучване. През месец януари 2019 г. предвиждаме да проведем конференция, на която да бъдат представени резултатите от предпроектното проучване, свързани с газоразпределителния център. Надяваме се да присъстват и потенциални инвеститори в този проект, но ние не сме спрели да водим разговори и с потенциални участници в този проект, не сме спрели да водим разговори с Европейската комисия. Знаете, че тя твърдо стои зад този проект, подкрепя го. Предоставено ни беше и безвъзмездно финансиране за предпроектното проучване, така че аз мисля, че там предстои да станат факт едни добри новини във връзка с възможността за реализация на този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Минаваме към следващата парламентарна група.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател! Моят въпрос ще бъде по-кратък. Става дума за намерението, което беше заявено преди месец от страна на Министерството на енергетиката за промени в Закона за енергетиката, в частта „Централизирано топлоснабдяване“. Знам, че имаше работна група в Министерството. На фона на нарастващите цени, спонтанни недоволства и така нататък имаме решение на КЗК по отношение „Топлофикация София“. Как върви този процес, възнамерява ли Министерството, и в каква посока, да търси изменение на Закона?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Веселинов! Да, темата наистина е много актуална, много важна за всички ползватели на този тип услуга. В Министерството на енергетиката има създадена такава работна група, тя все още не е приключила своята работа. Тази работна група включва много широк спектър от представители – от Министерството на енергетиката, на Топлофикация „София“, на всички потребителски организации, включени са колеги от Техническия университет, които са специалисти в тази област, така че ние се стремим да постигнем наистина баланс и такова решение, което да бъде в интерес на българските потребители.
Що се отнася до Решението на ВАС във връзка с Наредбата за топлоснабдяването. Само ще си позволя да отворя една скоба, че Върховният административен съд отменя тази част от Наредбата по чисто процесуални причини, свързани с това, че Наредбата през 2013 г., или края на 2013 г. – не е преминал целият съгласувателен процес във връзка с приемането на тази наредба. Това е аргументът.
Що се отнася до основната тема на дискусията в рамките на тази работна група, свързана с така наречената такса „сградна инсталация“, там дебатът все още продължава и ние продължаваме да търсим експертни мнения и становища, за да стигнем наистина до едно добро решение. В момента, в който има резултат, надявам се, това ще стане скоро, ще имам ангажимента да Ви докладвам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само една дума да кажа. Аз също се надявам да е скоро, но е хубаво да има някак си по-ясни срокове в работата на Министерството и това е моята препоръка. Като институцията, която се назначи от тази работна група, хубаво е да даде едни ясни срокове, от които нататък и ние да сме наясно поне с основните идеи – Министерството и обществото, разбира се.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, желаете ли?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Веселинов, наистина всички искаме това да се случи час по-скоро, но в заповедта, с която е създадена тази работна група, разбира се, че има срок, но експертите периодично докладват за това, което са постигнали – за напредъка или за проблемите, които имат. На база на тези доклади, които аз получавам и съответно колегите ресорни заместник-министри, взето е решение за удължаване срока на работата на тази работна група, защото сами разбирате, че в крайна сметна освен това да бъде взето решението в кратки срокове, важно е това решение да бъде наистина разумно, което да удовлетворява всички засегнати страни.
Повярвайте, това не лесно. Затова ми се иска да анализираме въпроса от всички страни, от всички гледни точки, за да не се получат впоследствие пак подобни решения – и на съда, и на други компетентни органи, и такъв един документ, който наистина е важен за българските потребители, да бъде обект на обжалвания. Това е целта ни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: ДПС?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, аз се чудя дали да Ви задам един въпрос, но сигурно ще ми отговорите, че нямате такива данни, въпреки че тук във вторник, доколкото разбрах, сте били по телевизията и оттам вече загрижеността, която има ДПС основно към финансовите показатели към ТЕЦ-2, във връзка с емисиите. Онези идеи, които бяха пуснати в публичното пространство, за начини как да се излезе от създалата се ситуация – едното предложение беше от председателя на Комисията да обединим АЕЦ-а и ТЕЦ. Вие имахте друга позиция.
За да сме наясно, господин Председател, бих предложил на следващо заседание да разгледаме финансово-икономическото състояние на БЕХ, дъщерните фирми, за да може все пак онова решение, което трябва да създадем за бъдещето развитие на енергетиката, да бъде ясно на народните представители и тогава да водим този дебат, който обществото очаква. Ако тези показатели се окажат добри, какво очаква хората, включително и заедно с финансовите показатели да разгледаме и да видим подготовката за есенно-зимния сезон на енергетиката, разбира се, по всички предприятия. Притеснени сме от декапитализацията на ТЕЦ-а, притеснени сме от всичко това, което се случва около БЕХ. Мисля, че е узряло времето, за да седнем на масата и да започнем да водим разговори как ще излезем от тази ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Аталай, въпросът е много актуален, както се казва въпрос в десятката. Това е може би една от най-важните теми, пред които е изправена българската енергетика към настоящия момент. Обсъждаме различни варианти. Не изключваме нито един вариант, просто се опитваме да дадем ясна и точна информация за плюсовете и минусите във всеки един вариант, който обсъждаме.
Това, което се случва с ТЕЦ „Марица изток 2“, и не само с него, това се случва с всички въглищни централи в Европа. Аз онзи ден имах разговор с полския министър на енергетиката. Той поиска този разговор във връзка с резкия скок на цените на емисиите. Знаете, че те достигнаха нива от 25 евро на тон. Нещо, което е убийствено за този тип производители на електрическа енергия. Това, което полският колега предложи, всъщност е всички държави, които са засегнати от такъв един процес, да имаме общ подход, да обединим усилията си и всъщност да намерим решение на този въпрос. Защото истината е, че българската електроенергийна система не е подготвена и тя не би могла да издържи без тези въглищни централи. Те са 3974 мегавата като мощност. Българската електроенергийна система няма как да се справи без този тип мощности. Така че ние трябва наистина да обединим усилията – аз Ви благодаря за тази готовност, и да намерим най-доброто решение за този тип централи у нас, защото те са пряко свързани с енергийната сигурност на страната и съответно с националната ни сигурност.
Разработваме различни варианти. Разгледахме и разглеждаме варианта, свързан с възможност за обединяване на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“. Знам, че този вариант предизвика доста дебати в обществото и то с основание ги предизвика, защото наистина това е една непопулярна мярка, но пак казвам, когато сме в такава ситуация, се обсъждат всички възможни варианти. Важно е да видим какви са плюсовете и какви са минусите от всеки един от тях. В момента работим по няколко опции за решаване на този проблем.
На първо място, трябва да намерим краткосрочна мярка, която да ни даде възможност до края на месец март 2019 г. да направим така, че да бъдат закупени емисиите за ТЕЦ „Марица изток 2“. Знаете, че емисиите, които останалите две въглищни централи от Маришкия басейн – двете американски централи плащат, те на практика влизат в цената, която обществения доставчик им плаща и те са в малко по-друга ситуация. Такива краткосрочни мерки ще бъдат жизненоважни, за да можем да преодолеем този проблем със закупуването на емисиите. До март 2019 г. те трябва да се закупени.
От друга страна, разглеждаме няколко варианта свързани с дългосрочна мярка за решаване на този въпрос. Надявам се съвсем скоро – може би в рамките на другата седмица, до края на другата седмица – ще имаме вече готов вариант с предложения, който ще бъда готова да представя и пред Комисията по енергетика. Ще се радвам много заедно да обединим усилия и да намерим решение за този толкова важен въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря.
Госпожо Министър, Вие знаете, че имаме един оптимистичен и един песимистичен вариант за развитие на енергетиката, особено на въглищните централи, още повече за ТЕЦ-2. На Вас Ви е известно, че ако продължава така да расте цената на емисиите, ние вече ще сме изплатили средства за една нова мощност само за закупуване на емисии. Проблемът с дерогациите до 2020 г. вече не стои на масата, стои на масата проблемът как и какво трябва да направим – дали да искаме построяване на нови ТЕЦ-ове с друг коефициент на отделяне на емисиите, изобщо темата за мощностния баланс е много сериозен.
Господин Председател, да поканим и КЕВР, защото това, което направи КЕВР при определяне на цената на електроенергията, закупена от ТЕЦ-2, още тогава ни беше ясно, че няма как да влязат в тези рамки. Колеги, енергетиката не е само на управляващите, енергетиката е на всички ни. И нека това заседание да направим колкото се може по-бързо, за да имаме яснота какво трябва да направим заедно и поотделно с европейските държави, защото и Полша ще остане в тази ситуация, която сме ние в момента, но при нас пускането в общественото пространство на обединение, на кросубсидиране от АЕЦ-а към ТЕЦ-а е толкова вредно, че даже не ми се мисли, че някой може да го пусне в общественото пространство така.
Това е предложението ми, господин Председател, и Ви благодаря за отговора.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, ще направим заседание в момента, в който Министерството на енергетиката има концепция за това какво трябва да се направи. Ние като Енергийна комисия винаги сме вземали единодушно решенията си след като ги обсъдим и поспорим по тях. Така че съм сигурен, че след като имаме вариантите, които предлага Министерството или варианта, който предлага, всъщност решението, което предлагат, ще го подкрепим.
Втори тур за задаване на въпроси.
От ГЕРБ не виждам.
БСП – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще продължа това, което каза господин Аталай, а предполагам, че по-късно под формата на реплика и господин Генов ще се включи.
Въпросът не е само в „Марица изток 2“. Наистина „Марица изток 2“ е най-острият проблем, който в момента съществува, защото те продължават да трупат загуба и колкото повече работят, толкова повече затъват, вместо да е обратното – колкото повече работят, да се измъкват.
Тук проблемът е с емисиите. Вие сама споменахте ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3. На ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3, освен че са им безплатни емисиите – специално за тях има предвид, тъй като ги плаща НЕК, и премията им е отгоре, така идва в тяхната цена. Всъщност те натоварват задължение към обществото двойно – и с премията, която трябва да се плаща, и с емисиите, които им купуваме. Струва ми се, че е крайно време проблемът с ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3 да бъде решен държавнически със съответните процедури по финализиране на преговорите там. Първоначалните искания за цени, които има ТЕЦ-а, е въпрос на сядане на масата. Убеден съм, че най-малкото ще бъдат два пъти надолу от това, което искат и биха могли да бъдат постигнати като разговори със съответните собственици. Иначе няма да решим проблема. Проблемът пак ще го решим на основата на цената на тока, върху гърба на всички.
Имаме проблеми с цесиранията, които БЕХ продължава да прави, примерно на вземания на „Булгаргаз“. Тези цесирания, даже последното вече е и при неизяснени условия и параметри. В смисъл, имаме договор, който сме го одобрили. Даже Вие сте го одобрили, госпожо Министър, но не знаем точно какви са параметрите, как ще го връщаме, кога ще го връщаме, по какъв начин ще го връщаме, каква е цесията там, какви са процентите, но това е също проблем. Всъщност в момента така наречената „финансова стабилност“ на енергийната система е като приказката за късото чердже – завиваме главата, откриваме краката и обратно.
Напълно се присъединявам към това, което господин Аталай каза, че е крайно време да седнем и да си поговорим какво правим с финансирането на системата. Има и фирми, които дължат десетки милиони на Фонда за гарантиране на електроенергийната сигурност. Дай боже, с възможността за прихващане и така нататък, да го регулираме този проблем, но това също е един от елементите на дефицитите в системата.
Всъщност ние в тази система имаме само дефицит, за съжаление. На гърба на единственото печелившо предприятие няма как да решим проблемите на енергетиката, още повече че това е форма на дежавю. Ние сме го обсъждали навремето. Ако не се лъжа, преди 10 – 15 години се обсъждаше един път възможността за обединяване на АЕЦ в единно предприятие да се направят енергогенериращите мощности. Това не е нещо ново, нека си се въртим в кръг.
Госпожо Министър, хубаво е да седнете, да помислите добре и на едно следващо заседание да обсъдим проблемите, които съществуват, защото има опасност системата да не издържи на финансовото напрежение, на което е подложена.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Аз съм удивен, че на масата на вариантите, които обсъждате, може да има такъв абсурд като обединението на АЕЦ „Козлодуй“ и „Марица изток 2“. Това ще бъде последният пирон в ковчега на българската енергетика. Ние няма да спасим по никакъв начин „Марица изток 2“, а ще загробим АЕЦ „Козлодуй“. Който го предлага това, ни връща в миналото хилядолетие, ние този мач сме го играли.
Тук има хора, които са се занимавали с енергетика и по-рано. В края на миналото хилядолетие ние ликвидирахме въпроса с тези, всички събрани накуп, под шапката на НЕК, дружества и ние си получавахме заплатите в края на месеца, без значение дали АЕЦ „Козлодуй“ работи или не. Получавахме от София заплати, а всичко друго беше в НЕК. Това е абсурд. Правилното решение, още Шеляшки – без да имам високо мнение за него, по негово време стана разделянето на дружества – да се знае кой какви разходи има, всеки да си има сметката. Сега тръгваме 18 – 19 години по-късно да слагаме на масата нещо абсурдно. След като на американските централи плащаме разходите за емисии, а сме оставили „Марица изток 2“ кучетата да го ядът, ние за каква енергетиката говорим?! (Шум и реплики извън микрофоните.)
Ние не можем да си крием главата в пясъка като щрауса. „Марица изток 2“ има цена на електроенергията и не може да се продава на регулирания пазар част от тази цена, а другото – „Марица изток 2“ да се оправя. И понеже АЕЦ „Козлодуй“ е на печалба и тя няма как да не бъде на печалба, защото атомните централи са обречени да бъдат на печалба, дай да вземем печалбата от АЕЦ „Козлодуй“, да я хвърлим в тази яма и да останем без дружество, което може нормално да съществува.
Аз Ви връщам към едно мое предложение. Нека да говорим по него. Изкарайте АЕЦ „Козлодуй“ от БЕХ, направете ядрен холдинг, ще освободите и НЕК от излишните му разходи и по оборудване. Това ще се върне, при всяко положение ще се върне, но не загробвайте атомната енергетика на България. Това ще загроби въобще българската енергетика. Няма да говорим за енергетика, ако тази глупост се осъществи. Аз, честно казано, се надявах Вие да кажете Вашето отношение към това предложение. Ако въобще някой е давал такова предложение, махайте го от масата. Не може това предложение да бъде на тази маса, на която се решава бъдещето на българската енергетика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов.
Няма вина министърът.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Реплика само.
Аз уважавам емоцията на колегата, защото той дълго време е работил в ядрената енергетика, но и ТЕЦ-овете са така като ядрената енергетика – обречени да работят на печалба, когато се управляват, както трябва. Нека да знаем, че ТЕЦ-овете не са онези, които да работят само на загуба, нали?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, този дебат можем да го водим и без присъствието на министъра, в смисъл, между нас имам предвид. Министърът няма вина. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Стана говорилня. Ако обичате…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Мисля, че е много съществен дебат. Вземаме решение какво да правим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, на днешното заседание не вземаме никакво решение. Днес не вземаме никакво решение по никакви варианти. Намираме се в процедура на блицконтрол, задаваме въпроси към министъра. Министърът няма вина, че когато има проблем, се обсъждат различни варианти. Аз първи хипотетично коментирах по радиото този вариант. Той има определени плюсове, има и много минуси. Правилното решение наистина е всяка централа да си свие по такъв начин разходите, че да работи на печалба. Това е единственият правилен, всички други варианти са грешни. Защото, когато имаш една неефективно работеща система, трябва да я направиш ефективно работеща, намалявайки разходите, а не автоматично увеличавайки цената, за да плати пак някой друг за определена неефективност в системата.
Така че тук съм съгласен с господин Генов, но пак искам да подчертая, че, първо, министърът няма вина. Различни варианти се предлагат, обсъждат. За да се намери най-правилното решение, трябва да се обсъждат различни варианти. И аз първи хипотетично коментирах едно такова обединение, защото, то без да прехвърля печалби за сметка на загуби, най-малкото, което ще направи, е ще капитализира ТЕЦ-2, защото проблемът на ТЕЦ-2 не е толкова в това, че той регистрира огромни загуби, а по-скоро в това, че тези загуби водят до декапитализация на дружеството и в един момент ще стигнат до ситуация, от което дружеството е дотолкова декапитализирано, че ако трябва директорът да спази Закона, той трябва да го обяви в несъстоятелност. В обединението основният ефект, който ще постигне, е не да прехвърля финансови резултати или парични потоци, а по-скоро чисто от счетоводна гледна точка да капитализира ТЕЦ-2. Но, пак казвам, това не е някакво решение. Ние не сме се събрали днес да вземаме решение за едно или за друго.
Мисля, че министърът много ясно чу каква е Вашата позиция по тези различни предложения. Аз нямам нищо против и да направим Комисия. Казах вече, когато е готово министерството, да дойде при нас и каже, че се е спряло на някакъв вариант, ние да го обсъдим и да го подкрепим, или да не го подкрепим.
Давам думата на министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Понеже знам, че темата, свързана с обединението на АЕЦ и ТЕЦ, е наистина болезнена и предизвика много широк отзвук с основание, пак казвам, защото е нещо нетрадиционно. Но, както и господин Добрев спомена, когато се правят подобни предложения, те се правят с цел да се оцени – доколко едно предложение е удачно, да се приложи в този случай и доколко не е. Това, което ние до този момент сме направили като оценка на един такъв вариант – аз ще кажа и моето мнение по този въпрос – показват следното, че такова едно обединение по-скоро би създало повече проблеми, отколкото би дало решение. Защо? Какво показва анализът до момента, който ние правим в рамките на работната група?
На първо място, АЕЦ „Козлодуй“ е подписал конвенция, свързана с неговата финансова стабилност. Вие знаете, господин Генов, работил сте дълги години там, знаете за какво става въпрос. Няма как една атомна електроцентрала да бъде подложена на финансов риск.
На второ място, има сключено споразумение с ЕВРАТОМ. По силата на това споразумение има определени клаузи. Тези клаузи трябва да бъдат спазени, трябва да бъдат приложени. Ако някоя от тези опции бъде нарушена или не бъде приложена в нейната цялост, то това създава риск от предсрочна изискуемост на този заем, който през 2000-та година е предоставен на АЕЦ „Козлодуй“ и той е 215 милиона долара, и този заем всъщност може да стане предсрочно изискуем. Между другото, АЕЦ „Козлодуй“ успешно си е погасил заема дотук, няма никакви просрочия, просто остават още две или три години, но това не означава, че няма да е налице риск от подобна предсрочна изискуемост.
На трето място, тук става въпрос за обединение на двете най-големи производствени мощности на електрическа енергия, тоест тук стои въпросът за така наречената концентрация – дали това обединение би повлияло по някакъв начин на пазара.
На четвърто място, става въпрос за кросубсидиране, което Европейската комисия следи много стриктно и това е наистина един много сериозен проблем.
Отделно от това на АЕЦ „Козлодуй“ са му необходими средства за удължаване на живота на шести блок. Знаем, че там има още доста неща, които трябва да бъдат направени. Също така не трябва да се подценява и ангажимента, който има АЕЦ „Козлодуй“ във връзка с вноските, които прави във Фонд „Извеждане от експлоатация и радиоактивни отпадъци“. Те са на база приходите от енергията, която е произведена и съответно продадена. Обединявайки тези две големи мощности, на практика ще се получи така, че АЕЦ „Козлодуй“ ще трябва да плаща десетпроцентна вноска върху цялата енергия на двете мощности и това ще създаде допълнителен финансов дисбаланс в системата.
Ако такова едно обединение бъде направено, то на практика няма да решим проблема изцяло, защото, ако ТЕЦ-2 ще намали своята работа, за да може да генерира по-малко емисии, всъщност да бъде приемливо неговото съществуване и обединяване с АЕЦ „Козлодуй“, то тогава възниква въпроса – как ние ще планираме работата на мините, как те ще знаят какъв добив да предвидят за следващата година, ако ТЕЦ-2 играе такава роля да работи само в определени ситуации, в определени моменти.
Така че много са въпросите. Казвам това, за да Ви убедя и да сте сигурен, че ние анализираме много сериозно всеки един такъв вариант. Няма да направим нищо, което да застраши по някакъв начин енергийната сигурност или стабилността на всяко едно от дружествата в българската енергетика. Това искам да Ви уверя, но длъжни сме да обсъдим всеки един вариант, който се предлага, защото такова предложение наистина има, то е обсъждано, говорим по него, но използвам случая, за да уверя Вас и колегите, че никой няма да вземе решение, което противоречи на нашите интереси или ще застраши по някакъв начин сигурността на някое от дружествата.
Много се радвам за това, че подкрепяте тази идея и възможност след като бъдем готови с доклада – и аз, и изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг, на ТЕЦ „Марица изток 2“, ще дойдем тук пред Вас, ще представим вариантите, които сме разработили. Надявам се заедно да вземем едно добро разумно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Генов, две думи.
ИВАН ГЕНОВ: Все пак моето емоционално изказване е за обединението на АЕЦ „Козлодуй“ и „Марица изток 2“, а това, че „Марица изток 2“ е в трудно положение и ние трябва да търсим решение на проблемите на „Марица-изток 2“, аз съм с двете ръце „за“ и трябва да ги търсим, но не с унищожаването на работещото дружество.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, няма спор по тази тема, на едно мнение сме.

Предлагам да преминем към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ, № 802-01-22, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 19 ЮНИ 2018 Г. – ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Искам да помоля министъра, ако може да остане поне за началото, защото има колега от нашите народни представители, който иска да внесе предложения по време на Комисията, които не са обсъдени в работна група. Ние, народните представители също не сме добре запознати с тях и ни трябва Вашата позиция, тоест по тези предложения – дали ги подкрепяте или не. Ако ги подкрепяте, ще ги приемем, ако не ги подкрепяте, ще се въздържим.
Ако бързате, можем да започнем направо с предложенията, за да може след това да гледаме основната тема.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Ще бъда благодарна, господин Председател, ако започнем с предложенията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, имате предложенията пред Вас.
Колегата Мартин Тинчев ги дава тези предложения.
Господин Тинчев, заповядайте за Вашите предложения. Нека да обсъдим първо тях, защото след това министърката има други срещи, за да ги гласуваме. След това ще остане заместник-министъра, но поне по тези предложения да чуем мнението, че не можем да се ориентираме. Благодаря.
МАРТИН ТИНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това са предложения, направени са от Българската петролна и газова асоциация. Министерството, доколкото разбрах, са запознати и приемат предложените текстове. Смятам, че има основание Комисията да обърне внимание. Текстовете, на пръв поглед, поне за мен не са спорни и може да ги разгледаме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Тинчев, направо ги предлагайте ред по ред.
Първо римско, както виждам, аз при мен – предлагате промяна в § 10? Обяснете промяната. Ще питаме за становище Министерството и ще гласуваме.
МАРТИН ТИНЧЕВ: „В § 10 се правят следните промени:
„В чл. 44 се създава нова ал. 5 със следния текст:
„(5) Министърът на околната среда и водите създава и поддържа електронен регистър, позволяващ навременен контрол по отношение на верността на използваните сертификати за устойчивост на биогоривата, смесвани с конвенционални горива.“
Тоест, мисля, че на всички става ясно – да се създаде такъв електронен регистър, с който да бъде контролирано това смесване на горива с биогорива.
РЕПЛИКА: Колко човека ще бъдат назначени…?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колко човека ще бъдат назначени, пита господин Аталай? (Реплика на изключени микрофони от народния представител Рамадан Аталай.)
Добре, господин Аталай, не Ви е включен микрофонът, обаче разбрахме каква е репликата Ви.
Тук е Министерството на околната среда и водите…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Но престанете да раздувате администрацията, изборите са далече още.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз съм първият, който ще е против раздуване на администрацията или раздуване на персонала в държавните дружества, ако този текст ще доведе до това.
Министерството на околната среда и водите тук ли са?
Заповядайте, госпожо Каменова.
БОРЯНА КАМЕНОВА (Директор на дирекция „Политика по изменение на климата“): Съжалявам, но ние не сме съгласни с така направеното предложение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, благодаря Ви.
Министерство на енергетиката?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние сме направили преглед на направените предложения и нямаме някакви възражения по същество. Ако колегите от Министерството на околната среда и водите, тъй като виждаме, че там се вменяват нови функции, може би тяхното мнение трябва да чуем, но Министерство на енергетиката не възразява по направените предложения по същество.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
Колеги, предлагам да гласуваме. Имаме неутрално Министерство на енергетиката и „против“ Министерството на околната среда и водите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз предлагам да обсъдим въпроса. Господин Председател, сигурно има нещо хубаво в това предложение. Нека вносителите да ни разяснят какво искат да кажа с верността на използваните сертификати. Ако не е Министерството на околната среда и водите, има ли такава институция в България, която може да я свърши тази работа? Ако не са верни тези сертификати, какво може да се случи? Дайте да разискваме, да видим за какво предлагат, или да са ни го предложили между първо и второ четене реално и да го видим. Това ми беше мисълта, мисля, че ме разбрахте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно така. Това е проблемът да се предлагат текстове по време на Комисия, защото народните представители не са запознати с тях, не са ги обмислили и тази процедура се ползва изключително рядко и то само за технически корекции. Все пак ще дам думата и на Българската петролна и газова асоциация, за да си кажат и те мнението.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложихме този тест, тъй като считаме, че е необходимо да има някаква институция, която да контролира тези сертификати за устойчивост. Благодарение на тях ние ще трябва да изпълним целите си за 10% ВЕИ в транспорта.
Само горивата, които са биогоривата, които са с тези сертификати, могат да бъдат използвани за тази цел. Ако няма институция, която да ги контролира, изпадаме в ситуацията, в която тези сертификати – едни хартии, ще се движат без те реално да имат някаква стойност. Те може и да имат, но ако няма кой да ги контролира, няма никакъв ефект от това.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, процедурно предложение от заместник-председателя.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, тук става въпрос за сериозни допълнения, това не са чисто редакционни. Тук става въпрос за философски промени в Закона – като размери, като нови институции, като нови регистри и така нататък.
Предлагам, ако, разбира се, вносителят го направи сам е по-добре, но предлагам тези предложения в момента да не ги разглеждаме, тъй като нямаме нито експертизата, нито възможността да попитаме експерти. Аз нямам експертизата да оценя и нямам възможност да попитам експертите какво мислят по въпроса. В една следваща промяна на Закона, която винаги можем да направим, не е никакъв проблем това нещо – виждате колко пъти правим промени, да седнем, да ги обсъдим с работна група, както си е реда на първо и второ четене и да си върви по реда. Иначе, ще изпаднем в едно решение, което – не казвам дали трябва „за“ или „против“, но което и да е от двете решения, крие риск да не е правилното. Така че предлагам това да не се разглежда сега, да си вървим по текста на работната група. Няма нищо пречещо още утре да се внесат тези предложения за първо четене и тогава да вървим по реда. Това ми е предложението.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, има направена процедура.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Само едно уточнение. Аз си спомням, когато разисквахме на първо четене. Тогава Българската петролната и газова асоциация всъщност гледаме, че има доста добри предложения, защото става дума за качество на горивата – кой носи отговорността във връзка с това дали производителят, дали тези, които смесват в акцизния склад, дали тези, които ги продават и така нататък, тоест внася се един ред, който смятам, че е съществен и съм изненадан, че Асоциацията не е в работната група – не е била поканена ли, не е внесла предложение, тоест сега е видяла, не знам?
Наистина не е добър вариант това, което правим в момента. Аз донякъде съм съгласен с господин Ерменков, но смятам, че това са наистина важни предложения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има направено процедурно предложение – да гласуваме единствено предложенията, които са гледани от работната група и да оставим тези предложения – хубави, според колегите, за внасяне в друг закон или на първо четене самостоятелно в законопроект.
Който е „за“ неразглеждане, така да се каже, на тези текстове, моля да гласува:
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Преминаваме към основния текст на Законопроекта.
Госпожо Министър, благодаря. Мисля, че и заместник-министърът е достатъчно подготвен да ни помогне за втора точка. Благодаря Ви.
„Доклад за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Който е „за“, моля да гласува, колеги.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
Виждате редакцията на § 1.
Не виждам коментари.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 2.
Виждате редакцията на работната група. Тя подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция.
Не виждам изказвания.
Който е „за“ моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 3 в редакцията на работната група.
Не виждам изказвания.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 5, отново в редакция.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 6, § 7, § 8, § 9, § 10.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 9, като в т. 4 думите „полага усилия за засилване на сътрудничество“ се заменят със „си сътрудничи“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Текстовете се приемат.
Параграф 11 – отново редакция на работната група.
Няма изказвания.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Ако някое министерство желае да вземе отношение, да не се притеснява да вдигне ръка.
Параграф 12. Редакция на работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 13, гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 14.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.
Който е „за“ предложението на работната група, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 15, § 16 и § 17.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
По § 18 имаме редакция на работната група.
Съответно § 18, става § 17. Виждате редакцията пред себе си.
Господин Станков, вдига високо ръка.
Заповядайте.
СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това, за което вдигам ръка, е по-скоро нещо свързано с директното транспониране на Директивата. В § 17, т. 3, буква „г“ се говори за „хранителната верига или фуражите“, а в Директивата се говори за „веригата на хранителните продукти или фуражите“.
Моля да бъде взето под внимание формулировката „веригата на хранителните продукти или фуражите“ и да бъде заменен теста в „хранителната верига или фуражите“ – липсва „веригата на фуражите“, която…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Разбрахме и за „фуражите“ и за „веригите“.
Колеги, предлагам да гласуваме, първо, редакционната поправка, предложена от Министерството на енергетиката.
Всъщност Министерството не може да прави, аз правя тази редакция. Припознавам я.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Предлагам текста на § 18, който става § 17, с редакционната поправка.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
„Допълнителна разпоредба“.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 19 в редакция на Комисията – виждате го, колеги.
Не виждам изказвания.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
„Заключителни разпоредби“.
Който е „за“ заглавието, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 20, който става § 19, в редакция на Комисията.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 21 – отново в редакция на Комисията.
Никое министерство не вдига ръка.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 22.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 21.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 23. В този параграф има предложение от народните представители Делян Добрев и Валентин Николов.
Желаете ли, колеги, да Ви запознаем с предложението или сте се запознали?
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Направеното от Вас предложение се приема от страна на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Бих искал една редакционна корекция, която да се уточни. Необходимите депозити, които трябва да се внасят в полза на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за обезпечаване на задълженията на търговците и всички лица, които са длъжни да внасят такса „задължение към обществото“, че трябва да бъде внесен до 25-то число на месеца.
В ал. 3 на чл. 36ж, в изречение три да се допълни, че „обезпечението се предоставя до 25-то число на текущия месец в една от следните форми“, ако прецените.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Червенкондев, Вие участвате ли като Фонд в работната група?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Участвах, да.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Много е изнервящо според мен и за цялата Комисия, когато по време на заседанието се налага да правим корекции. Казвам го, защото и експертите от работната група ми предлагат технически редакции в ал. 6 и ал. 7. Ще ги прочета и тях, но от името на всички колеги според мен, казвам, че за последен път правим такива редакции на текстове, които уж са гледани веднъж в работната група и всички сме се съгласили, без да отправям никаква критика към господин Червенкондев, разбира се, а по-скоро към експертите в Комисията.
Вашето предложение беше по коя алинея, конкретно?
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: За ал. 3, изречение трето – там, където Вие също правите предложение за добавяне като обезпечение, форма застраховка за финансов риск, трябва да се уточни, че всичките тези обезпечения, независимо в коя форма, трябва да се предоставят във Фонда до 25-то число на текущия месец.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре, разбрах.
Това е едното предложение, което аз го приемам. Правя го като правоимащ в случая.
Останалите две корекции са в ал. 6, колеги, на втори ред „заплащат цената или“. Виждате ли, края на втори ред?
Да се допълни „частта от“, тоест да стане „заплащат частта от цената или“ – съответно нататък текста си остава непроменен. Пред „цената“ пишем „частта от“.
В ал. 7, пак втори ред и началото на трети ред, текстът „цената или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17“ да се замени с „разходите по ал. 6“.
Това са трите редакционни поправки.
Подлагам на гласуване, първо, трите редакционни поправки.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Редакциите са приети.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията с направените редакционни поправки.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е единодушно приет във всички свои параграфи.
Благодаря Ви, колеги.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 15,14 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕЛЯН ДОБРЕВ







Стенограф:
Красимира Коева