Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по енергетика
01/11/2018
    1. Изслушване на Министерството на енергетиката и „Булгартрансгаз“ ЕАД относно необходимостта от изменение на Енергийната стратегия на Република България във връзка с изпълнение на дейности от ключово значение за развитието на газопреносната инфраструктура в страната.
    2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802 01 49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и становище на Министерския съвет по Проекта на бюджета на съдебната власт за 2019 г. – за първо гласуване.
    3. Разни.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по енергетика






    П Р О Т О К О Л
    № 25


    На 1 ноември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Изслушване на Министерството на енергетиката и „Булгартрансгаз“ ЕАД относно необходимостта от изменение на Енергийната стратегия на Република България във връзка с изпълнение на дейности от ключово значение за развитието на газопреносната инфраструктура в страната.
    2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802 01 49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и становище на Министерския съвет по Проекта на бюджета на съдебната власт за 2019 г. – за първо гласуване.
    3. Разни.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика и гости се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 14.00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.

    * * *

    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание.
    Дневният ред е следният:
    1. Изслушване на Министерството на енергетиката и „Булгартрансгаз“ ЕАД относно необходимостта от изменение на Енергийната стратегия на Република България във връзка с изпълнение на дейности от ключово значение за развитието на газопреносната инфраструктура в страната.
    2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г. заедно с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и становище на Министерския съвет по Проекта на бюджета на съдебната власт за 2019 г. – за първо гласуване.
    3. Разни.
    Гости на днешното заседание са от: Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Красимир Първанов – заместник-министър, госпожа Татяна Секулова – главен секретар и експерти; експерти от Министерството на финансите; Комисия за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, виждам и членове на Комисията; Агенцията за ядрено регулиране: господин Борислав Станимиров – заместник-председател и Николай Грозев – главен секретар; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“: господин Диян Червенкондев – председател на Управителния съвет; „Булгартрансгаз“ ЕАД: господин Владимир Малинов – изпълнителен директор; и Делян Димитров – член на Управителния съвет.
    Подлагам на гласуване така прочетения дневен ред.
    За – всички, против и въздържали се – няма.
    Дневният ред е приет.

    Продължаваме с първа точка:
    ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ИЗМЕНЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИ ОТ КЛЮЧОВО ЗНАЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ГАЗОПРЕНОСНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В СТРАНАТА.
    Давам думата на министър Петкова да ни запознае с дейностите, които са от ключово значение за развитието на газопреносната инфраструктура в страната.
    Заповядайте, госпожо Министър.
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов, господин Червенкондев, колеги, господин Станимиров! На първо място, бих искала да благодаря за тази възможност за дискусия, и за това да запознаем Комисията по енергетика към Народното събрание с решенията, които бяха взети в рамките на проведения вчера Съвет за енергийна сигурност към Министерския съвет. Знаете, че този съвет има една много важна роля, много важна функция, свързана със сигурността на доставките, с развитието на енергийния сектор в страната по отношение взимането, именно на такъв тип важни решения, които са свързани и с енергийната структура, и с енергийната политика на страната.
    Това, което наложи вчерашното свикване на Съвета за енергийна сигурност към Министерския съвет, е свързано с динамиката, която съществува по отношение на големите инфраструктурни проекти, които се развиват в региона, и не само в региона, изобщо в цяла Европа, свързани с доставките на природен газ.
    Темата беше провокирана от променената среда в региона. Знаете, че на дневен ред са много сериозни проекти, които се развиват около нас. На първо място, това е Проектът „Турски поток“, който е факт в голямата си част; изграждане на Южния газов коридор; изграждането на Междусистемната връзка Гърция – България; реализацията на проектите „Ийстринг“; възможността за реализация на изграждането на „LNG-терминал“ на Александруполис и опцията за още една опция за диверсификация на източниците за доставка на природен газ. Всички тези факти, всички тези обстоятелства и това, че вероятността за промяна по отношение на тази среда от 1 януари 2020 г. е много сериозна, съвместно с колегите от „Булгартрансгаз“ направихме един анализ на ситуацията и, съответно мястото и ролята, която България би заела при една такава променена среда.
    Именно тези проекти и тяхното отражение върху България и върху развитието на доставките и преносът на природен газ през България, наложи необходимостта от това да инициираме подобна дискусия, свързана с промяна на Енергийната стратегия, която, както знаете, е със срок на действие до края на 2020 г. Имайки предвид сроковете, в които се развиват тези проекти, ние смятаме, че трябва Стратегията да бъде актуализирана по отношение на природния газ в тази си част, тъй като всички тези промени, на практика, са пряко свързани с това България да запази своята ключова роля на газовата карта на Европа и да гарантира сигурността на доставките в целия регион, съответно и за България.
    За да можем да избегнем всякакви рискове, свързани с проектите, които се развиват около нас, знаете че българското правителство, съвместно с Европейската комисия, разработи Концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Това е проект, който се ползва с безрезервната подкрепа на Европейската комисия. Получихме финансиране за извършване на предпроектно проучване. „Булгартрансгаз“ възложи такова предпроектно проучване – то вече е факт. В рамките на това предпроектно проучване са разгледани и различни варианти и възможности, свързани с това България да се превърне в такъв газоразпределителен център. За да стане това нещо факт, ние трябва да разполагаме, на първо място, с необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да доставяме природен газ от различни източници, съответно да транспортираме природен газ. Другата, изключително важна част от тази концепция е свързана с възможността за извършване на търговия с природен газ, тоест изграждане на борса за търговия с природен газ.
    В предпроектното проучване, което е предоставено на „Булгартрансгаз“, и с което Министерството на енергетиката разполага, става ясно, че потенциалните възможни източници за доставка на природен газ, в рамките на Концепцията за Хъба, включват възможност за доставка на руски природен газ, включително чрез Проекта „Турски поток“; възможност за доставка на природен газ по Южния газов коридор; възможност за доставка на природен газ от Румъния; възможност за доставка на природен газ на базата на местен добив – да се надяваме, че проучванията, които в момента се извършват в двата блока – „Хан Аспарух“ и блок „Силастар“, ще бъдат успешни и ние скоро ще имаме възможност да разчитаме на такъв тип добив, защото знаем, че местният добив, всъщност, е най-голямата гаранция за диверсификация на източниците за доставка на природен газ.
    Една от другите възможни опции за доставка на природен газ за Хъба е възможността за доставка на природен газ от терминалите за втечнен природен газ, както в Турция, Гърция, така и тези, които са в процес на изграждане или по отношение, на които предстои да бъдат взети такива решения.
    Знаете, че една от основните възможности, една от основните концепции, през които минава реализацията на Концепцията за газоразпределителен център, е възможността ние да разширим нашата газопреносна инфраструктура от българо-турската граница – вход, съответно изход – българо-сръбска граница. Това е един проект, който би оказал много решаващо значение, с оглед проектите, които се развиват в региона и по-специално Проектът „Турски поток“.
    Ще си позволя да отворя една скоба и да кажа, че „Булгартрансгаз“ реализира своите приходи от транзит, основно транзит за Турция, Гърция и Македония, като от 17 милиарда кубични метра газ годишно, които транзитира нашият оператор, 14 милиарда от тях представляват транзита за Турция, приблизително около два милиарда е транзитът за Гърция и около малко под милиард е транзитът за Македония. Тоест, основната част от приходите на „Булгартрансгаз“, свързани с транзита, идват именно от транзита за Турция.
    С реализацията на Проекта „Турски поток“ на практика ние ще загубим една много съществена част от този транзит, съответно ще загубим и съществена част от приходите, които това дружество реализира.
    Приходите, които „Булгартрансгаз“ реализира, са общо около 207 млн. лв. на година при настоящата ситуация, като малко над 125 млн. лв. са именно приходите от транзит за Турция.
    Трябва да направим и този финансов анализ и този финансов разрез на това, как биха повлияли тези проекти. Ако ние не реагираме адекватно и не актуализираме своята енергийна стратегия в тази част, те биха се отразили във финансово отражение неблагоприятно и върху българския енергиен сектор, а и върху българската икономика като цяло, тъй като приходи от порядъка на близо 110 млн. долара за България, за българската икономика, са един сериозен ресурс, от който ние не бихме могли да се лишим на практика.
    Това, което „Булгартрансгаз“ направи в рамките предпроектното проучване и в рамките на анализа на ситуацията, показва че възможността за разширяване на нашата газопреносна инфраструктура, чрез изграждането на тази част от инфраструктурата, която ще бъде и много важна, основна част за газоразпределителния център на територията на България, би имала много положително въздействие върху целия енергиен сектор и върху икономиката на страната. Ако се реализира един такъв проект анализите, които „Булгартрансгаз“ е направил сочат, че приходите, които България ще получава от транспортирането на природен газ биха били приблизително около 400 милиона на година, а това на практика дава много сериозна възможност и за инвестиции в модернизация на нашата газопреносна инфраструктура, за развитието на друг тип проекти.
    За да можем да направим добре своя анализ, направихме преглед по отношение на това каква би била приблизителната стойност на една такава инвестиция, която е свързана с разширяване на газопреносната ни инфраструктура в този участък. Това, което показват анализите: тук може би господин Малинов впоследствие ще даде повече детайли по темата, е приблизително около 2 млрд. лв. би струвала една такава инвестиция (реплика), 2,8 млрд. лв. – поправя ме господин Малинов, това включва цялата налична инфраструктура плюс четири компресорни станции, което на практика ще даде възможност ние освен да реализираме тези приходи, да запазим и своето стратегическо място на газовата карта на Европа.
    Анализът показва, че по сега действащия договор, по който страна е „Булгартрансгаз“ – и съответно колегите от „Газпром“, по Договора за транзит до края на срока на Договора за транзит до 2030 г., „Булгартрансгаз“ ще получи 2,3 млрд. лв. При реализация на една такава концепция, свързана с разширяване на газопреносната инфраструктура, „Булгартрансгаз“ за следващите 20 години – от 2020 г., би получил приходи, които надхвърлят 7 млрд. лв. Тоест, икономическата обоснованост на такава една инвестиция ние считаме, че към този момент е налице и това ни даде основание да тръгнем и в посока обсъждане на възможността за изменение на Енергийната стратегия.
    Другата много важна част, която бихме желали да обсъдим и бихме желали да променим, и да актуализираме в Стратегията, е необходимостта от либерализация на пазара на природен газ. Един процес, който е изключително важен, процес, който е пряко свързан и със сигурността на доставките. Такъв един вариант ние виждаме през възможността „Булгартрансгаз“ да обособи отделна дъщерна компания, в която едноличен собственик на капитала да бъде „Булгартрансгаз“ и тази компания да развие и да създаде газова борса в България, която всъщност ще бъде част и от концепцията за газоразпределителния център.
    Всички тези действия, които трябва да бъдат предприети по отношение – ако, разбира се, се възприеме тази актуализация в Стратегията, предполага „Булгартрансгаз“ да влезе в преговори с нашите партньори от „Газпром“ и всъщност да се актуализира така наречения „исторически договор“ с „Булгартрансгаз“ по отношение на отделни параметри, които са залегнали в него.
    Другата много важна задача, която ние смятаме, че трябва да бъде изпълнена с оглед реализация на концепцията за газоразпределителен център и за диверсификацията на източниците за доставка на природен газ, е това България много ясно да вземе решение и да заяви участие в новоизграждащия се LNG-терминал терминал на Александропулис. Смятаме, че участие в този проект трябва да вземе именно българският оператор „Булгартрансгаз“, тъй като той е дружеството, което не развива мрежата, той е дружеството, което инвестира в инфраструктура. Смятаме, че участието на „Булгартрансгаз“ в такава една проекта компания би било наистина изключително удачно.
    Участието ни в изграждането на LNG-терминала на Александропулис ние виждаме като възможност за това да придобием до 25% от акционерния капитал на тази проектна компания – нещо, което ще ни отвори вратата, така да се каже, към други различни източници за доставка на природен газ, в това число природен газ от Съединените американски щати, от Катар, от Египет. Изобщо палитрата от възможности за доставка на природен газ, на втечнен природен газ ще бъде много голяма. Когато има конкуренция всички знаем, че тогава неизбежно ефектът е положителен за всички потребители. Положителен е ефектът за бизнеса, защото когато има конкурентна среда, тогава има и конкурентни цени. Това ни дава възможност да развием и своята икономика в правилна посока, и българските потребители да могат да бъдат спокойни, когато чуят решенията на регулатора по отношение на цената на природния газ. А ако ние либерализираме пазара, то това означава, че тази цена вече ще се определя на база на търсенето и предлагането, когато имаме и механизма, чрез който това ще се извърши – именно борсата за търговия с природен газ. Всичко ще бъде публично, прозрачно и ще се развива по съвсем ясни критерии и параметри.
    Това, уважаеми дами и господа народни представители, са основните аргументи, основните мотиви, които и в рамките на вчерашния ден бяха обсъдени и изложени пред Съвета за енергийна сигурност към Министерския съвет. Това са и фактите, които бих желала да споделя с Вас.
    Да чуем Вашите въпроси и Вашите коментари. Разбира се, и аз, и колегите от „Булгартрансгаз“, и колегите заместник-министри, сме на разположение да обсъдим всяко едно предложение и да отговорим на всеки един Ваш въпрос. Благодаря Ви за вниманието.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, госпожо Министър.
    Господин Малинов, желаете ли да добавите нещо.
    ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
    Дами и господа народни представители, господин Иванов, колеги! Аз мисля, че министър Петкова беше достатъчно изчерпателна по отношение на всичките аспекти, които са необходими да залегнат като актуализация на Енергийната стратегия на Република България. Действително средата, в която работим в момента, е прекалено динамична и много бързо променяща се и затова подготвихме този анализ и ако мога така да се изразя, имаме необходимост от спешни мерки.
    Готов съм да отговарям на всякакви въпроси, ако има необходимост за детайлна обосновка, съм на разположение.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Председател, благодаря Ви.
    Може би пропуснах нещо много важно. Разбира се, всичко това, което смятаме, че трябва да бъде предприето като действия – както по отношение на изграждане на липсващата инфраструктура, така и по отношение на развитие на концепцията за създаване на Борса за търговия с природен газ, разбира се, е съобразено в нашата Концепция с третия либерализационен пакет, изцяло съобразено с европейското законодателство и при стриктно спазване на националното законодателство по отношение на Закона за обществените поръчки.
    Всъщност това е гаранцията за това, че действията, които ще бъдат предприети от страна на изпълнителната власт, от страна на търговските дружества в рамките на БЕХ, ще съответстват изцяло на европейското законодателство и на нашето национално законодателство. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
    Колеги, преди да дам думата за въпроси, ще направя едно уточнение.
    Днешното изслушване е след заседание на Съвета за енергийна сигурност вчера и намерения на Министерство на енергетиката да внесе в Министерския съвет промяна на Стратегията за устойчиво енергийно развитие, както тя се нарича всъщност – новата ще бъде Устойчиво енергийно развитие, засега имаме само Стратегия за енергетиката.
    Ние днес нищо няма да гласуваме. Единствено ще изслушваме министъра и ще задаваме въпроси, ако имаме. След като промените в документа бъдат одобрени от Министерския съвет, едва след това ще бъдат внесени в нашата Комисия. Ще се запознаем текст по текст и дума по дума с тях и едва тогава ще ги гласуваме.
    С това уточнение давам думата за въпроси.
    Господин Костадинов.
    АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Уважаеми колеги, госпожо Министър, господин Заместник-министър, уважаеми господин Иванов! Аз имам два въпроса.
    Първо, благодаря за това, че така представяте информацията, макар и в сбит вид, тоест държите на народното представителство, информирано по ключови въпроси.
    Това, което искам да задам като въпрос е следното: разбира се, без да се запознаем с пълния текст на това физабилити стъди трудно може да се мотивираме само от това, което Вие в резюме представихте. Ще помоля да имаме възможност да се запознаем като Комисия с това предпроектно проучване.
    Виждам, че Вие сте една крачка напред. След вчерашния Съвет, вече имате конкретен план за действие за промяна на един ключов документ – стратегически, който доста хора може би и подценяват. По редица причини – сега не искам да отварям тази тема, но България изпусна питомното, сега ще гони дивото, след като не може да се ползва от възможността на „Южен поток“.
    Смисълът на газовия хъб е да направи такъв енергиен микс – не енергиен, а газов микс, който да бъде конкурентен и да отстои конкурентното предимство на България по отношението на това да бъде транзитна държава. Всички тези неща, които са като резултат от предпроектното проучване за инвестиция от 2,8 милиарда и потенциална хипотеза за около 6-7 милиарда в един обозрим период са хубави, но те ще се развиват в някаква пазарна среда. Затова ние искаме да видим малко по-детайлно какви са рисковете и това как ще реагира пазарът, защото надявам се предпроектното проучване е съобразено и с това какво се случва като газова преносна инфраструктура извън страната ни. Тоест много близко знаете за южната посока, в която се развива активният транзит към Европа, северната и така нататък.
    Ние наистина няма да гласуваме.
    Въпросът ми е следният: пряко следват ли изводите за категорична промяна на стратегията и категорично инвестиране в газовия хъб като изводи от предпроектното проучване? Защото пак казвам, то вероятно е добро, то е на хартия, но обуславят ли пряко категоричното ни становище за тази инвестиция? Защото, спирайки се на LNG пазара изграждането на най-скъпи съоръжения, подкрепям участието на България и всякакви такива участия, процентно участие в LNG терминала в Александруполис. Скъпата инвестиция дали е обоснована и дали е нискорискова, защото не е малка – това е първият ми въпрос?
    Вторият, е по-скоро мост към втората точка. Дълги години България наистина се възприема като транзитна държава, тя е такава. Говоря за макрорамката и за преноса, и приходите от преноса, но продължавам да казвам, вероятно и от КЕВР ще ме поправят, но предполагам, че процентът на достъп на газификация до населението не е мръднал повече от 3,5%. Имайте предвид, че България губи изключително много като кумулативен ефект към икономиката от несвързването и този процент на пенетрация, че е малък; второ, щетите за околната среда са огромни; и трето, аз не виждам за пореден път, вероятно това ще го видим в стратегията или, ако го няма, моля заложете го – активни мерки на базата на приходите, дай Боже от газовия хъб, ние да достигнем едни нива на средноевропейска държава. Като Унгария е много – там е над 30 35%, но имайте предвид, че това не ми харесва – ние да се възприемаме като едни европейски газови играчи, а да газим вода и да ходим жадни. Този процент на пенетрация е скандално нисък и според мен, ако подкрепим газовия хъб, трябва да мислим не само за транзита, а какво ще правим и с приходите от транзита и това е въпрос на стратегия, то там му е мястото. Ние ще погледнем после в бюджета дали има такива мерки. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги народни представители?
    Господин Ерменков.
    ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Министър, аз не знам, защото по принцип, може би, така е в правилника на Съвета за енергийна сигурност, да е при закрити врати, но публичното пространство има две заседания – на 1 юли 2015 г., когато е учреден, и от вчера.
    Има го още, но не знам какъв е резултатът от тях. (Реплики.) Чудесно, няма значение де…
    Говорим си ей така, не за друго, а защото все пак сме уж Комисия по енергетика, някак си на тези заседания бихме могли най-малкото да знаем за какво става въпрос на тях. А не, когато дойде време за яйцето да започнем – грубо казано, знаете какво кокошката като дойде да снася яйце.
    Правя Ви малко забележка за повече уважение към парламента и парламентарността на управлението на държавата.
    По същество. Промяната в Стратегията, която Вие искате. Първо, за да има такава промяна трябва да има аргументирано защо сегашната стратегия в частта си „Газ“ и с какво Ви пречи, за да реализирате новите си виждания. Има ли нещо, в което там Ви ограничава, за да можем това, което Ви ограничава да го премахнем.
    Аз лично като погледнах и сега си опресних нещата освен липсата на газова борса, друго не видях, което би могло да Ви пречи на Вас да си вършите работата и в този ѝ вид.
    Второто нещо, което искам да попитам е ние сега ще променяме и ще искате промяна в частта „Газова част“, защото сте напреднали сигурно в някакви преговори, които изискват такава промяна, за да сте адекватни на международната ситуация. Да не влизам в повече подробности. Надявам се Вие ще влезете, ако това е допустимо.
    Може би, в скоро време сега във връзка с международната ситуация ще трябва да променим и стратегията в областта на електроенергетиката, за да видим какво правим с електромощности, въглища, централи, нови строителства. Предполагам, че ще имате такова заседание, сигурно и скоро ще ни предложите и тези промени.
    Най-вероятно сигурно ще трябва да питаме и какво правим и с топлоенергетиката, след това в Стратегията, имайки предвид БЕХ колко пари вече разхвърли по топлоснабдяването. Само да Ви напомня 2015 г. – 503 милиона, от които 30 милиона върнати до момента. Тази година още 100 милиона за Топлофикация – София. С какви пари и от къде ще инвестирате при това обезкървяване на БЕХ от покриването на топлофикациите? Това са общите забележки.
    Сега конкретно по това, което ни предлагате. Силно съм притеснен от последното, което мина мимоходом и което казахте и не знам как, и какво означава това и докато не го разберем няма да имате нашата подкрепа за промяна на стратегията. Какво означава „предоговаряне на доставките с „Газпром“? Това Ви го казвам най сериозно. Това е сериозна стъпка и така с едно изречение спомената, без знаейки какви са параметрите, докъде ще доведе това и как ще се отрази върху постъпленията, цената на газа и плащанията, които има по транзита, няма как да Ви подкрепим, защото това всъщност е основата според мен, за да има другите три точки. Това еманацията. Причината, за да ги има другите три точки е това, което току-що го казах и е хубаво да знаем за какво става въпрос.
    Вие говорите за промяна в стратегията с възможно участие в строителството на терминал за LNG в Александруполис. Добре, но аз, първо, имам един въпрос, той е малко от теорията на конспирацията. Има ли някакъв натиск за участието ни в такъв проект за LNG терминал с финансирането на „Балкан“? Това е извън общия контекст, но може би има някъде – да не казвам натиск, но дали няма и някакви намеци, че хубаво би било да участваме там, ако искаме да имаме „Балкан“.
    Все пак един такъв хъб или газоразпределител, или както искате го наречете, има определен капацитет, той се проектира с определен капацитет. Питам Ви: няма ли противоречия между дали ще го наречем Турски поток, Балкански поток или, какъвто щете поток, доставките на втечнен газ от Александруполис и очакваното собствено производство кой ще успее да ни каже какъв е капацитета на хъб „Балкан“, изведнъж да не се окаже, че имаме повече газ, отколкото може да транзитираме?! Дай Боже, но все пак това трябва да се има предвид. Една инвестиция от 22% в терминал за втечнен газ, без да знаем и какви са икономическите параметри, оттам по нататък за втечнения газ, който ще влиза в България – цена и прочее, и прочее, ми се струва леко прибързана. Казвам го чисто икономически без да влизам в другите подробности. Затова Ви попитах дали няма някаква връзка между Александруполис и „Балкан“ ?
    Последното, на което искам да обърна внимание, е – хъб „Балкан“ някак си може да го преглътна като географско положение спрямо Турски поток и газ от Турция. Караме от Турция към Варна, после го пращаме в Сърбия, но пък и от Гърция да го докараме до Варна и после да го пратим към Сърбия ми се струва леко екстравагантно като транспорта схема. Това е все едно да тръгнем за Горна баня през Ихтиман. Така ми изглежда географски погледнато. Темата, която повдигате, е важна, но ми се струва, че по-важно би било вече малко по-концептуално да поглеждаме на нещата. Вярно, че имате година и половина за разработването на стратегията. Отпуснахме новата стратегия за устойчиво енергийно развитие, ако побързате и се справите малко по-бързо от това, което сме Ви положили, няма да има нужда да правим поправки на парче на енергийна стратегия, при което Вие знаете, че няма как една част да я погледнем без тя да окаже влияние върху другата част.
    Използвам случая, че съм взел думата, да Ви напомня нещо, което разбрах от пресата, че вчера на Съвета за енергийна сигурност също сте обсъждали. Днес е 1-ви ноември. Ако не се лъжа, с Решение на Народното събрание на 31 октомври трябваше да внесете Вашите виждания по реализацията на Проекта АЕЦ „Белене“. Ще Ви помоля да вземете отношение и по този въпрос, за да спазваме сроковете и решенията на парламента, които сме вземали, за да се докажем като една нормална парламентарна държава, с което започнах, с това завършвам.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има ли други колеги народни представители?
    Господин Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Госпожо Министър, аз благодаря за информацията, която ни представихте. Впоследствие от допълнението на председателя, разбрах, че ще получим и в писмен вид, защото едно преразказване на цялостна Стратегия за изменение на Стратегията на енергетиката за 15 минути, Вие, сама разбирате, че не е никак сериозно действие.
    Според мен не е сериозно и това, което все пак сте решили да да ни представите това, поради следния факт.
    Първото, което е – на нас, народните представители – не знам дали Вие участвате в този Съвет по енергийна сигурност – някой от народните представители знае ли какъв е този Съвет по енергийна сигурност и кои са там? Кой участва? Кой управлява? Вие, участвате ли в този Съвет?
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, участвам.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, добре, че поне Вие участвате.
    Ако този Съвет по енергийна сигурност е толкова голям съвет, който може да взема решения, защо не ги оформите като решения на Министерския съвет и да минат като решения на Министерския съвет и да дойдат в Народното събрание – ако прецените, а сте тръгнали по този път – „ние ще вземем решенията, но отговорността да носи Народното събрание“.
    Ние решаваме, че ще развалим договора с Русия за 2030 г., ще искаме вече да се присъединим към някакъв поток, който не се знае дали няма да нарушим европейските изисквания като „Южен поток“. Ще искаме да строим един тръбопровод от Варна до Сърбия и преди малко на шега си казахте: „За 20 г. – 7 милиарда приход, а представяте ли си за 60 г. колко приход ще има от тази тръба?“ Някак си несериозна е цялата тази дейност. Даже, ако не беше така тъжно, може би щеше да звучи и смешно.
    Ще строим нова тръба, ще очакваме приходи от там, ще затваряме една тръба, от която в момента получаваме приходи. Ще ни представите ли един анализ – защо все пак се е случило това нещо? Каква е причината?
    Следващо нещо, което ни представяте тук, за строителството на тръбата. Там как ще бъде, какво ще бъде – моята молба е, да не го включваме в Стратегията. В една Стратегия имате, че в „Белене“ ще имате газов парен генератор – два блока ли, три блока ли беше – включихте го в Стратегията.
    Стратегията е много сериозен документ, госпожо Министър. Стратегията е нещо, което ангажира и обществеността, ангажира визията на развитието на държавата, а едно Решение на Министерския съвет, което Вие можете да вземете и след това политически можем да Ви оплюем, че няма да я свършите, защото това, което пишете тук, аз не вярвам как ще се свърши. Не знам кой е взел решението, аз не ги познавам тези от този Съвет за енергийна сигурност, но всичко, което са правили тук, не е за сигурността на енергетиката.
    Дъщерната фирма за газовия пазар, което казахте – това е полезно. Нека да има такъв пазар, но впоследствие не разбрах какво ще прави тази дъщерна фирма. Тя ще се управлява от основната фирма „Булгартрансгаз“ и ще направим газов пазар – полезно е, добре, но това също е през едно решение. Не е необходимо пак да разбутваме онзи основен цялостен документ.
    За втечнения газ, за участието – разбрах, че от Америка ще получаваме втечнен газ. Даже господин Ерменков, по едно време беше тръгнал да „сънува“, че ще имаме повече газ от добива от Черно море и няма да стигне хъб „Балкан“. (Реплики.)
    Ще участват „Булгартрансгаз“ в строителството на терминала в Солун – така ли? (Реплика.) Не разбрах? В Александрупулис – да. Пак е една хубава мечта, пак едно хубаво решение, но не е свързано със Стратегията.
    Благодаря Ви, че ни информирахте, че сте се събрали в този съвет – сигурно са Ви почерпили по едно кафе и по една вода, но тези решения не са за Стратегията на България. Тези решения като информация в публичното пространство към медиите е добро. Нека да опишат и да пуснат, но ако искате сериозно да решаваме – дайте ни решения, взети от съответната институция, наречена Министерски съвет. Представете ни тук в Народното събрание като съответен документ въз основа, на който ние можем да обсъдим и да си дадем нашето становище. Да не продължавам по-нататък, че изведнъж ще разберете, че не подкрепям това, което представяте днес. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги не виждам.
    Давам думата на министър Петкова.
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на всички Вас, за това, че взехме отношение по това, което споделих. Искам да направя едно уточнение, както и господин Добрев спомена, а всъщност поканата за днешната среща към мен, към господин Малинов като изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, е продиктувана от вчерашното заседание на Съвета за енергийна сигурност. Разбира се, че ние ще спазим целия процедурен нормативен ред, за да можем да внесем този документ за обсъждане, за дискусия на Вашето внимание така, както предвижда процедурата за това. Такива решения преминават през Решение на Министерския съвет, мотиви за това, обосновка. Цялата тази информация, за да дойде до Народното събрание, разбира се, ще премине през всички тези етапи и ние ще предоставим на Вашето внимание цялата тази информация, която аз съвсем накратко се опитах да представя пред Вас.
    Представих това, което вчера беше обсъждано в рамките на този съвет. Тъй като няколко пъти стана дума за този съвет, това е Съвет е за енергийна сигурност в рамките на изпълнителната власт, като в него участват представители на всички министерства, на други отговорни институции, президентската институция също участва в рамките на този съвет, така че вчера беше свикан този съвет и там обсъдихме всички тези въпроси, за да можем да преценим дали сме готови да вървим в посока Решение на Министерския съвет, съгласуване първо през всички министерства и едва тогава представяне пред Народното събрание на един завършен документ с необходимите анализи, с необходимата информация, на база на която Вие да можете да прецените доколко основателни са нашите предложения. Това, което Вие решите, разбира се, ще се случи.
    По отношение на въпроса на господин Костадинов, на господин Ерменков и господин Аталай засегна този въпрос, свързан със Стратегията.
    Аз искам да направя следното уточнение: споменахме и аз, и господин Малинов, че развитието на енергийния сектор е много динамично като развитие и неслучайно в Енергийната стратегия, която е приета с Решение на Народното събрание от 2011 г. има специален раздел, който се казва „Осъвременяване на Стратегията“. Там е предвиден специален ред, който указва, че при настъпване на определени обстоятелства, които водят до промяна в средата, такъв тип актуализация, такъв тип промяна се прави.
    На тази база се подготвят съответните доклад, съответните анализи, които служат като основание да се тръгне към актуализация на Стратегията. Това не е нещо извънредно, което ние предлагаме и, което желаем да бъде предмет на обсъждане – това е една съвсем обичайна практика.
    Не бива да забравяме, че този тип стратегии се правят с един хоризонт от 10 години. За тези 10 години настъпват доста промени в средата, особено, когато става дума за енергийните проекти.
    Сега по отношение на въпроса на господин Костадинов за възможността за предоставяне на предпроектното проучване. Разбира се, че то ще бъде предоставено в рамките на целия пакет документи, които ще бъдат внесени с предложението за актуализация на Стратегията. И аз, и колегите от „Булгартрасгаз“ сме готови да предоставим и всяка друга информация, която смятате, че ще е важна за Вас, за да можете да добиете представа за това, което направено като анализ и съответно да вземете Вашето информирано решение.
    По отношение на газификацията на страната, пречупена през призмата на изграждане на газоразпределителен център на територията на България, аз мисля, уважаеми господин Костадинов, че когато стане факт диверсификацията и възможността ние да доставяме природен газ от различни източници и когато цената на тази суровина стане конкурентоспособна, тогава и много по-голям ще бъде броят на битовите потребители, които ще проявят интерес към това да бъдат газифицирани техните домове и цели райони.
    България е с изключително нисък процент на газифицирани битови потребители. Тава са приблизително около 3%. Господин Иванов ще ни поправи, ако това не е така, но няма данни този процент да се е повишил, като според мен основната причина за това е цената на тази суровина.
    Според мен закономерно ще се стигне до това и хората ще бъдат стимулирани да вървят към газифициране на своите домове, защото освен, че това е възможност за отопление с едно чисто гориво, това е и друг много важен шанс за нас да решим проблема със замърсяването на въздуха.
    По отношение на въпроса на господин Ерменков за това, какво налага промяната в Стратегията, аз мисля, че отговорих частично, господин Ерменков, по отношение на това, че в Самата стратегия е заложена такава опция и такава възможност, и тя е мотивирана именно с динамиката на средата и с настъпването на определени промени в нея и необходимостта от взимане на съответни политически, респективно впоследствие икономически решения, когато това се налага.
    Със сигурност има много неща, които могат да се променят в енергийната стратегия и както Вие споменахте, утре можем да решим, че трябва да говорим по темата за въглищни централи, защото това е също една важна, наболяла тема. След това можем да говорим за електроенергетика, можем да говорим за пазара на електрическа енергия. Динамична е средата и по всеки един от тези подотрасли има база за това те да бъдат отново предмет на някакво искане за актуализация в Стратегията. Според мен тук основният въпрос е с какво време разполагаме за това, за да преценим кой от всички тези важни приоритети или въпроси, които ще възникнат, търпи отлагане и такъв, който не бихме могли да отлагаме дълго.
    Защо се налага да направим тази актуализация на Стратегията до изтичането на настоящата стратегия? Защото от 1 януари 2020 г. средата ще бъде много променена. Това, което споменах и в изложението си преди малко, има официална информация, която е получена в „Булгартрансгаз“. На базата на тази информация става ясно, че съществува много голяма вероятност трансбалканския маршрут от 1 януари 2020 г. да не бъде използван. Ако ние оставим нещата така и чакаме да дойде краят на 2019 г. и се явим пред Вас и кажем: „От утре нещата са променени“, ние просто няма да имаме никакво време за реакция. Затова аз и моите колеги смятаме, че е важно да информираме и Вас, и всички заедно да вземем решение в каква посока ще вървим. Да, ние имаме избор, имаме избор да кажем на 1 януари 2020 г.: „България спира да транзитира природен газ за Турция.“ Аз вече споменах от 17 милиарда, 14 е транзитът за Турция. С реализацията на проекта „Турски поток“, България на практика губи транзита. Искаме ли ние да продължим да бъдем фактор на газовата карта на Европа или ще се задоволим с това да получаваме нашите 3 милиарда кубични метра газ годишно, само за нашето вътрешно потребление и съответно да останат количества които да транзитираме, минимални – към Гърция и към Македония. Това е въпросът и затова смятам, че е важно сега, в този момент, да обсъдим всички заедно това – необходимо ли е да направим актуализация в тази част на Стратегията, просто защото действащата Стратегия, разбира се, че не ни пречи, но тя не отразява новата променена среда. В нея няма тези индикатори, че от 1 януари 2020 г. тази среда ще бъде променена. Затова се налага да побързаме с взимането на решения в тази посока.
    По отношение на LNG терминала на Александруполис и това има ли натиск? Няма никакъв натиск. Това е просто нормалният ход на нещата. Ако ние наистина искаме да диверсифицираме своите източници за доставка на природен газ, маршрутите за доставка на природен газ, трябва да се съобразим с това, което показва икономическата реалност, това, което показват всички тенденции по отношение на сигурност на доставките. Те показват следното: колкото по-голяма е възможността ние да доставяме природен газ от различни източници, толкова по-сигурни ще бъдат нашите доставки и толкова по-конкурентоспособни ще бъдат цените, на които ние получаваме тази суровина и съответно нашата икономика.
    Никой не ни е оказвал никакъв натиск. Това е визия на българското правителство, това е основен приоритет, който е залегнал и в нашата управленска програма и ние следваме тази управленска програма. Просто към настоящия момент съществува възможност да успеем да реализираме тази синергия между интерконектора Гърция – България, който също ще бъде факт до 2020 г. и възможността да участваме в изграждането на LNG терминала на Александруполис и всъщност да имаме и опция за доставки на втечнен природен газ. Това е просто една възможност.
    Тези факти не са били известни 2011 г., но те ще настъпят преди края на нашата настояща стратегия, затова е важно да ги отразим сега.
    Това са причините, поради които вървим в тази посока.
    Що се отнася за това този хъб какви количества би могъл да поеме като възможност, пак ще си позволя да акцентирам върху това, че това не е някакво хранилище за съхраняване на природен газ, представете си го като инфраструктура, като възможности за това да има доставки на природен газ от различни източници, които да могат да се търгуват тук, на нашата борса. Това представлява хъбът. Така си го представете.
    За да имаме тази опция, ние трябва да изградим липсващата инфраструктура, която да ни даде възможност да се превърнем в такъв хъб. Ако имаме един-единствен източник, за какъв хъб говорим и за каква конкуренция.
    По темата за това природният газ как ще върви. Веднъж да го вземем от Гърция и да отиде за Сърбия. Само искам да отворя една скоба и да кажа: природният газ от да речем LNG терминала на Александруполис не е задължително да отива в Сърбия. Ние трябва да диверсифицираме и нашия пазар.
    Да не забравяме, че от 2020 г. ние вече имаме сключен договор за 1 милиард кубични метра газ с Окар. Така че, това са опции. Не е казано, че тази газ ще трябва да бъде транспортирана. Може би нашият пазар ще има необходимост от нея. Тенденцията е да се увеличава потреблението на природен газ и това са съвсем закономерни неща.
    По отношение на ангажимента за проекта АЕЦ „Белене“ и разработването на процедурата за избор на стратегически инвеститор. Господин Добрев, в рамките на днешния ден аз съм информирала госпожа Караянчева – председателя на Народното събрание, че процедурата е разработена, срокът за разработване на тази процедура беше до вчера включително. Процедурата за избор на стратегически инвеститор е разработена и, надявам се в рамките на следващата седмица да може да представя, първо, процедурата пред Министерския съвет, знаете, че той също има решение, и съм на разположение, когато ме повикате, просто ще дойда и ще представя пред Вас Проекта на процедура. Разбира се, ще се съобразим с всичко това, което Вие смятате, че трябва да бъде коригирано в рамките на процедурата, която е разработена. Тя все пак е само един проект и ако няма някакви сериозни коментари по нея или някакви сериозни корекции, които смятате, че се налагат, аз мисля, че няма пречка и до края на годината или началото на следващата година процедурата да бъде обявена, за да стане възможно час по-скоро да разберем каква би била съдбата на един такъв проект.
    Ангажиментът е изпълнен, процедурата е разработена и съм на Ваше разположение, когато прецените да бъде докладвана.
    По отношение на въпросите, които господин Аталай засегна. Те наистина са много важни въпроси. Въпросът: защо се налага да бъде развален договорът с Русия? Първо, само едно уточнение – няма да бъде развалян нито един договор. Просто е настъпила отново промяна в средата. Вие знаете, че Европейската комисия и „Газпром“ постигнаха споразумение по отношение на антимонополното дело, което Европейската комисия водеше срещу „Газпром“.
    В рамките на това споразумение бяха постигнати две основни договорености, те са редица договорености, но две от тях касаят всяка една държава, включително и България. Касае се за механизма по отношение на предоговаряне на цената между „Газпром“ и всяка една от държавите, за които те доставят съответно природен газ.
    Втората тема е свързана с възможността за промяна на входната точка на доставката. Това са опции, с които Европейската комисия и „Газпром“ са се съгласили и са се споразумели. Съответно „Булгаргаз“ беше поканен, подписа тези две допълнения, които са в резултат на споразумението с Европейската комисия.
    Що се отнася до договореността по отношение на цената, механизмът, който Европейската комисия и „Газпром“ са договорили е изцяло пазарен. Той предвижда възможност и за едната и за друга страна да иска промяна на цената в случай, че са налице определени обстоятелства затова. Разписана е и хипотезата, ако тези страни не се споразумеят и се стигне до арбитраж, къде се провежда той, колко дни продължават преговорите? Всичко това е поставено вече в една много ясна рамка.
    Второто много важно споразумение, което всяка една държава съответно ще подпише с „Газпром“, всяка една държава, която получава газ от „Газпром“, то е свързано с промяната на входната точка на доставка. Именно тази промяна на входната точка на доставка, изисква и преразглеждане, както на договора за доставка, така и на договора за транзит. Тук не говорим за прекратяване на нито един договор, а просто промяна в средата, промяна в ситуацията, която налага и този тип отношения да бъдат преструктурирани в рамките на съществуващите договори, но за прекратяване на договор не става дума.
    Защо ще изграждаме нова тръба? Вече споменах, уважаеми господин Аталай, че всъщност тук нещата излизат извън нашия контрол. Тук става въпрос за решение на съответния доставчик на природен газ, който взима решение, че ще изгради друга инфраструктура и ще доставя тази суровина по съответната инфраструктура. Ние така или иначе трябва по някакъв начин да се опитаме да се адаптираме към тази нова среда и тези решения, които са извън нас, на практика.
    Това е накратко. Ако има други въпроси, господин Председател, готова съм да отговоря.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Министър, за информацията.
    Господин Ерменков.
    ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само един коментар.
    Госпожо Министър, Вие казвате, че не прекратяваме никакви договори, а само ги видоизменяме точката. Откъде ще влезе газ в България? Какво става с транзита, който ни се плаща до 2030 г., ако не успеем? Убеден, че стане много трудно до 1 януари 2020 г. да построим газопровод от Варна до Сърбия. Какво става с този транзит, който би трябвало да не се плаща по съществуващите договори? Това исках да попитам аз, от самото начало.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Както всички знаем договорът има силата на Закон за страните, които са го сключили. Тези хипотези, за които Вие говорите са разписани, намерили са отражение в договора, който е сключен между „Булгартрансгаз“ и „Газпром Експорт“. Разбира се, ние като страна по този договор ще търсим своето право и ще го отстояваме до последно.
    Въпросът е, ако ние получаваме определени такси без да транзитираме нищо, без нашата инфраструктура на практика да остане празна – какво предвиждаме от тук нататък? Как ще се развият нещата в един момент, в който ще изтече договорът? Ние, какво правим? Това е тук големият въпрос.
    Да, ние ще се борим за тези клаузи. Ще си търсим правата до последно. Въпросът е по-дългосрочен. Какво правим оттук нататък?
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
    Господин Аталай.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Министър, разбрахме, че до 2030 г. сме останали от женската страна. Ще плачем! Ако някой си мисли за нещо друго, не е така.
    Въпросът ми е и Вие се опитвате, и съм убеден, че ще го включите този газов хъб, както сте тръгнали като термин, като обект, като каквото и да е. Виждам, че сте тръгнали и се опитвате да го включите и в този голям документ наречен „Стратегия“.
    Вие самата казахте, че там хранилище нямаме. Макар, че там имаме хранилище, което може да се ползва. Минаваме на виртуалното – на тръби и няколко крана или един по-мощен компресор, който може да работи на различни степени. За да построим ние този обект, за да го включите в този документ, в тази стратегия, би трябвало да имаме поне предварителни проучвания, от къде ще дойде газът. За да има четири крана, поне два входа на тази тръба, която ще влезе, ще има ли? Защото дотук освен турски поток, друга тръба аз не виждам в територията нито на Турция, нито на Гърция. Тези 1 млрд. кубика от Азербайджан да ги забравим, че ни поникна на главата. Един милиард кубика, 1 млрд. кубика – да, започнахме ги от президента Първанов, мина Плевнелиев, вече следващ президент има. Ако това е газът, който ще дойде от Азербайджан и всъщност, и руският газ, и ще построим един, не знам, как го наричате това – хъб, аз и така не можах да разбера какво е хъб, в края на краищата. Няма да има хранилище, няма да има свърталище, няма да има тръби, няма да има нищо, но ще правим хъб. (Реплики.)
    Виждате, че от Катар ние не можем да получаваме газ. От Иран – докато Америка съвсем сериозно ни слагат … от ембаргото, ние оттам газ също няма да получим. Е, за какво ще научим тези жабета, защото само господин Юнкер потупа премиера ни по рамото и каза: „Ще строи хъб“. Не знам сутрин ли беше, вечер ли беше, за да можем да разберем, дали е казал истината. Някак си вече почваме да звучим не сериозно с този хъб. (Реплики.)
    Не го включвайте в стратегията си! Господин Председател, не предлагайте да включим такова съоръжение в енергийна стратегия, защото на този съвет за енергийна сигурност ще му падне авторитетът.
    Ако Вие днес сте готова да ни кажете на всички от три места или от четири места, откъдето ще се включи газът в това съоръжение, да сядаме да говорим сериозно. Ако Вие сте готови да ни кажете кой, по какъв начин, как ще финансира новата тръба без да сме уточнили – Вие, ако сте уточнили кажете? Ако сте уточнили откъде точно ще е отклонението за турски поток към България и кога ще получим отклонението оттам насам и преодолени ли са всички законови и финансови препятствия, да говорим и за тази тръба. Вие затова в този съвет взимате да прехвърлите всичкото това нещо върху Народното събрание, за да Ви отпадне тази отговорност.
    Казах Ви преди и сега Ви казвам: енергетиката не е само на този съвет, не е само на това управление. Енергетиката е на България. Седнете сериозно, помислете и представете реални факти, документирани със сключени договори, споразумения, на кого ще транзитираме, от кого ще вземаме и къде ще застанем на крана. То е много ясно да застанеш на гърлото, и на мен ми се иска това да се случи.
    Извинявам се, че толкова обширно представих нещата, но днес виждам, че разглеждаме много сериозни неща. Много сериозни неща разглеждаме с несериозно отношение, господин Председател. Защото не ми се задава въпросът пак: включихте в Стратегията парогазов генератор? Сега правите предложения на госпожа Караянчева – тя и да ги прочете, няма да разбере. По- добре на господин Добрев да ги бяхте дали за процедурите за провеждане на стратегическия инвеститор за избор на АЕЦ.
    Днес исках да чуя също така в този съвет дали сте разгледали какво ще правим с въглищните централи, какво ще правим с емисиите. Четиристотин и колко милиона станаха задълженията на ТЕЦ 2. Какво ще правим с това?
    Гледам, че и господин Иванов е дошъл тук. Даде им 77 лв., когато му говорих: „Иване, сега в момента 98 лв. е себестойността, ти им даде 77 лв., а сега е 138 лв.“ Ако ще си говорим така, само защото сме се събрали и сме комисия, не е толкова сериозно. Нямате решение за въглищните централи? В този съвет, дано да сте го разгледали. Ако не сте го разгледали, следващия път го направете това нещо, защото, господин Председател, още веднъж Ви обръщам сериозно внимание на моята молба. Дойде зимата. На предишното заседание Ви предложих да направим заседание, да поканим всички генериращи мощности, разпределенията, да видим финансовите показатели, да видим есенно-зимната подготовка, да видим какво правят „Инерком“, да видим какво правят Енергопро, защото сега като гледам навън вече е студено катаджиите мерят гумите за снега, а ние не сме наясно за състоянието на енергетиката на държавата. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
    Госпожо Министър, това беше отношение доколкото разбрах от господин Аталай, ако желаете думата?
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Не.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да преминаваме ли към точка втора?
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да.

    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преминаваме към точка втора, колеги:
    ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г., № 802 01 49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 Г. ЗАЕДНО С АКТУАЛИЗИРАНАТА СРЕДНОСРОЧНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА ПЕРИОДА 2019 – 2021 Г., ПРЕДСТАВЛЯВАЩА МОТИВИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА, И СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПРОЕКТА НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2019 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
    Всички сте разгледали бюджета. Предполагам, че всички присъстващи тук са доволни – повече пари има и за Комисията за енергийно и водно регулиране, разбира се, благодарение на промяна в Закона, с която Народното събрание разреши на Комисията да формира сама бюджета си. Две такива институции има в държавата – едната е КФН, другата е КЕВР. Те са си определили толкова средства, колкото им трябват. За Агенцията за ядрена безопасност – виждам, че има милион и повече отгоре – би трябвало и те да са доволни.
    Ако всички са доволни, предлагам да гласуваме.
    БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: По отношение на показателите, безспорно, те са по-добри от миналогодишните, без да коментирам, дали ни извежда от ситуацията, която всяка година ние поставяме за попълване на нашата експертиза като ядрен регулатор.
    Тук искам да обърна внимание на § 17, ал. 2 в този закон, който за нас, внася съществена промяна в наемането на кадри. Този § 17 засяга въпросите, свързани със служителите, които са ползвали правото на пенсия. Ако той остане така в проектозакона, ние ще получим сериозно затруднение с изпълнение на нашите служебни задължения ще загубим някъде около 30 % от инспекторския си състав.
    Всяка година опитваме да попълваме щатната си бройка с подходящ персонал, но поради все още ниското възнаграждение, което предлагаме и липсата на желание на младите хора да учат технически специалности, това не се получава.
    При условие, че остане този § 17, ние трябва да освободим на 100 % регионалната си структура, която се намира на площадката на Козлодуй. Това вече ще допринесе съществен проблем за нас.
    Наемането на кадри, които са ползвали ранно пенсиониране от страна на „Козлодуй“, е практика вече дълги години от нас, а и между другото това се счита за добра практика в ядрения бизнес и ако сега се лишим от възможността да наемаме такива хора и да освободим наличните, които са в „Козлодуй“…
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
    Аз и с колегите коментирах това Ваше притеснение, още преди Комисията. Разбираме Ви, съмнявам се, че може да има промяна между първо и второ четене, така че само Вие да останете изключение извън това правило.
    От друга страна, „Белене“ по проект знаете, че трябваше да е с 800 души, а в АЕЦ „Козлодуй“ работят над 2000, така че предлагам, че едно оптимизиране на състава там с 20-30 човека, спокойно могат да бъдат прехвърлени в Агенцията за ядрено регулиране.
    ИВАН ИВАНОВ: Това е доста трудно.

    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това не би било проблем нито за АЕЦ, нито за Агенцията за ядрено регулиране.
    БОРИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Бях длъжен да Ви съобщя това като сведение, ако …
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Какво предлагате?
    БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Предлагаме да направите предложение за промяна за допускане на изключение по отношение на държавните служители, работещи в областта на ядрената енергетика или поне за регионалната структура.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
    ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз съм напълно съгласен, че обикновено тези специалисти, които могат да работят в АЕР, обикновено работят в АЕЦ „Козлодуй“ на много високи заплати, няма да отидат в Агенцията за ядрено регулиране, те отиват като пенсионери вече, когато напуснат.
    Аз мисля, че в промяната, която се залага за държавния служител, там след конкурса, ако никой не се яви, тогава може да се назначи пенсионер. Мисля, че там можете без никакъв …
    БОРИСЛАВ СТАНИМИРОВ: Не, не го предвижда това параграфът.
    Параграфът предвижда, че те могат да бъдат наемани по трудово правоотношение, но не могат да бъдат инспектори.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре.
    Между първо и второ четене е времето за такива предложения. Можете да изпратите официално писмо с мотиви до народните представители от Комисията по енергетика. Вероятно ще има колеги, които ще припознаят това Ваше предложение и ще го разгледаме между първо и второ четене.
    Господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Ще направя изказване, разбира се, по бюджета.
    Преди това, тъй като господин Аталай засегна ценовите решения на Комисията. (Реплики.) Момент. Исках да кажа, че аз няма да отговарям, но нямам нищо против в едно от следващите заседания на Комисията по енергетика реши ние да представим принципите на нашите ценови решения и да защитим решенията такива, каквито сме взимали към момента. Имаме достатъчно ясни аргументи.
    Относно бюджета. Ние напълно приемаме бюджета, който е предоставен на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г. в Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., чл. 37, ал. 1.
    Няма да се спирам на конкретните стойности, но, макар че в България това не винаги се прави, аз искам изрично да се обърна към Комисията по енергетиката и да благодаря, че в продължение на три години усилията, които членовете на Комисията от всички политически парламентарни групи направиха, Комисията получи своята финансова независимост, след като от 2015 г. чрез Закона, беше гарантирана политическата и корпоративна независимост на Комисията.
    Промените, които бяха направени през месец май в Закона за енергетиката, дават възможност на Комисията да съставя своя самостоятелен бюджет, разбира се, въз основа на приходите, които получава и това от друга страна отваря възможността Комисията да може след 1 януари да изпълнява пълноценно новите си ангажименти и правомощия, които получава съгласно Регламент 1227 – Регламентът за лимит, който изисква сериозно техническо оборудване на Комисията със софтуер и други средства за разследване съгласно правилата на лимит. Едновременно с това, искам да отбележа, че Комисията в своята дейност ще се постарае да оцени работата на експертите, за да не бъдем ние развъдник на кадри за енергетиката в частния бизнес, тоест да можем да задържим качествените експерти в Комисията като им дадем справедливо възнаграждение. Оттук насетне, ние ще се постараем да търсим, разбира се, че ще разчитаме на съдействието на Министерския съвет, на подходяща сграда, защото новите правомощия изискват допълнителни назначения по лимити в някои от дирекциите. Надявам се да намерим подходяща сграда, в която да се установи Комисията, тъй като тази е недостатъчна.
    Обръщам се с благодарност и към представителите на Министерството на финансите – незнам дали има такива на заседанието, но те без корекции одобриха бюджета, който ние представихме. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
    Преминаваме към гласуване, който е „за“ бюджета, моля да гласува.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма ли да обсъждаме бюджета?
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Бюджета го обсъдихме.
    Господин Аталай, желатете ли нещо по бюджета да кажете?
    Заповядайте.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз искам много сериозно да поставя въпроса за това, което променихме в Закона, това, което дадохте като възможност на господин Иванов – дано да е във Ваша полза. Аз тогава изразих противно отношение и още държа на това, което Ви казах, дано да не съм бил прав там.
    Ако бюджетът е толкова добър и събирате такива средства, Вие от тези средства няма да можете да отделите пари за оборудване на целия екип – това което искате като софтуер, като компютър…
    Още нещо, постави много сериозен въпрос пред народните представители – за една сграда. Няма как, колеги, една Комисия, досега поне беше независима, да бъде на един етаж и половина и няма как да не сгрешат, като сърдели да се събрали и да ни дават 77 лв. цена на електроенергията. Дайте да им помогнем, да намерим една хубава сграда, да се разположат… (Оживление. Смях.)
    Аз не можах да разбера кое е смешното в това нещо?! Седемдесет и седем лева не е ли? Да им помогнем като народни представители, Министерският съвет да им дадат една сграда, където да се разположат, за да могат да вземат сериозните решения. Това е много сериозно нещо.
    Не можах да разбера за оборудването – ако не Ви стигат средствата, как и по какъв начин – господин Добрев ли ще го предложи наново в бюджета, кой ще го предложи, за да може да се осигурят?
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов.
    ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, бюджетът на Комисията, не е свързан с ценообразуването, по което ние сме компетентни. Бюджетът на Комисията се формира от лицензионни такси и други съпътстващи такси, които се събират по нормативите и нормативната база за такава дейност.
    Искам единствено да добавя, господин Председател, че Комисията направи наистина един реалистичен бюджет и съгласно Закона, остатъкът между събраните приходи от Комисията и бюджета на Комисията, замисълът беше да бъде предоставен на фонда „Сигурност на електроенергийната система“.
    Когато защитавахме бюджета, такъв какъвто беше приет от Министерството на финансите, от Министерството на финансите, ни съобщиха, че те считат, че такъв трансфер не може да се осъществи и казаха, че при разглеждане на Закона за бюджета на Република България ще предложат промяна, остатъкът над нашия бюджет от събраните такси да бъде преведен на Републиканския бюджет. Искам да съобщя на народните представители това, защото това е промяна…
    ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има я тази промяна, оказа се, че не сме били прави предния път като сме гласували този резерв да отиде във Фонда.
    Колеги, първо, гласуваме Проекта на бюджет на Висшия съдебен съвет.
    За – няма, против – няма, въздържали се – 21.
    Всички са „въздържали се“.
    Сега гласуваме Проекта на бюджет на Министерския съвет.
    За – 12, против – 9, въздържали се – няма.
    Бюджетът се приема.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 15,20 ч.)


    Председател:
    Делян Добрев

    Стенограф:
    Галина Мартинова
    Форма за търсене
    Ключова дума