Състояние на свободния пазар на електроенергия и ефекта му върху цените.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 28

На 20 декември 2018 г., четвъртък, се проведе извънредно заседание на Комисията по енергетика в зала „Запад“ при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Състояние на свободния пазар на електроенергия и ефекта му върху цените.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика.



* * *


ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте, колеги! Добре дошли на всички!
Днешното заседание е по искане на членове на Енергийната комисия, които са поискали изслушване по темата: „Състояние на свободния пазар на електроенергия и ефекта му върху цените“.
Допълнително получихме второ искане, пак от народни представители от нашата комисия, в дневния ред на заседанието на Комисията по енергетика на 20 декември 2018 г., четвъртък, от 14,00 ч. да бъде включена точка: „Цени на ВиК услугите за 2019 г.“
Това са двете предложения. Второто предложение не е в дневния ред на този етап.
Имаме два варианта. Единият вариант е да включим второто предложение в дневния ред, а другият вариант, всъщност аз го правя и като процедурно предложение, тъй като то касае цени на ВиК услуги, които нямат общо с Комисията по енергетика, по-скоро имат, доколкото виждам, връзка с КЕВР, да гласуваме да не включваме тази точка в дневния ред на заседанието на Комисията по енергетика, а да я включим в заседание на Подкомисията – председателят на Подкомисията е тук – аз вече съм разговарял с него, тази Подкомисия да се проведе непосредствено след края на заседанието на Комисията по енергетика, тъй като част от Вас са дошли вероятно за ВиК сектора. Така че правя това процедурно предложение и моля да го гласуваме.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно предложението – темата за цените на ВиК услугите остава за заседанието на Подкомисията към Комисията по енергетика.
Господин Ерменков!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, понеже ще има време, докато обсъждаме проблемите на електроенергетиката и цените и започване на заседанието на Подкомисията за контрол на КЕВР, много моля да бъде извикан и представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото проблемите, които ще обсъждаме, касаят не само КЕВР, а и това министерство.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Приемам предложението на господин Ерменков. Моля секретаря на Комисията да се обади в Министерството на регионалното развитие и благоустройството да изпратят представител на подходящата позиция.
Преминаваме към гласуване на днешния дневен ред, след като вече отхвърлихме второто предложение.
Дневният ред е от една точка:
Състояние на свободния пазар на електроенергия и ефекта му върху цените.
Моля да гласуваме дневния ред.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Присъстващи:
От Министерството на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Красимир Първанов – заместник-министър, госпожа Росица Недялкова – началник на политическия кабинет;
От КЕВР – господин Иван Иванов – председател.
Виждам и други членове, които ги няма в списъка: „Добре дошли!“ и на тях;
От „Българския енергиен холдинг“ ЕАД – господин Петьо Иванов – изпълнителен директор, господин Северин Въртигов – заместник изпълнителен директор;
От НЕК ЕАД – господин Петър Илиев – изпълнителен директор;
От ЕСО ЕАД – Ангелин Цачев – изпълнителен директор;
От Българска независима енергийна борса – Константин Константинов – изпълнителен директор;
АЕЦ „Козлодуй“ – Цанко Бачийски – заместник изпълнителен директор, Мартин Тафров – ръководител на управление „Планиране и продажби“;
ТЕЦ „Марица изток 2“ – Михаил Митков – заместник изпълнителен директор;
КНСБ – Антон Иванов – съветник на президента на КНСБ, господин Божидар Митев – председател на Независима синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Владимир Никифоров – съветник на президента на КНСБ;
Представители на работодателски организации – господин Васил Велев от АИКБ, Румен Радев – АИКБ, Константин Стаменов – КРИБ, Константин Делисивков – БАФИЕК, Камен Колев – БСК, Васил Тодоров – БТПП.
Виждам и други гости, така че „Добре дошли!“ на всички!
Тъй като предложението за днешното заседание на Комисията е подписано от девет народни представители от Комисията по енергетика, давам думата на вносителите. Подписали са го господин Ерменков, Жельо Бойчев, Иван Генов, Александър Паунов, Пламен Христов, Бюрхан Абазов, Николай Пенев, Атанас Костадинов, Георги Стоилов.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми гости, членове на Комисията по енергетика! Свидетели сме, че в края на месец ноември и началото на декември се получиха аномалии на Българската електроенергийна борса с девиация на цената, която в някои случаи надхвърляше 30-40% от нормалните нива, които бяха преди това.
Сигурно проблемът нямаше да бъде толкова остро поставен и така на вниманието на обществеността, ако това не беше вторият случай в рамките на три месеца. Нека не забравяме, че в края на месец септември тази ситуация се случи за първи път и тогава по някакъв начин, поради някакви действия, които така или иначе не станаха ясни, цените се нормализираха, а Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с новите й правомощия, създадени от нас като законодател, беше сезирана от няколко браншови организации за това дали има или няма картел на цените и дали всичко на борсата функционира така, както трябва да функционира на една борса. За съжаление, и до този момент нямаме резултати от това разследване има или няма картелни или други непазарни механизми за действие на борсата и се получи, че в края на годината във връзка с повишаването на цената на електроенергията има опасност да бъдат повишени цените на доста стоки, в това число и от първа необходимост, вързани с употребата на електроенергия – говорим за хляб, говорим за месо, говорим за неща, които са стоки от първа необходимост и където компонентата в ценообразуването в електроенергията не е никак малка. Няма как да бъдем равнодушни към това нещо, още повече че в един момент се оказа, че цената на борсата и свободния пазар надхвърли тази, която е на регулирания, така наречения защитен пазар. Което е някак си нелогично.
По тази причина помолихме, господин Председател, да дойдат представители на съответните органи. Надявам се, че има и представители на борсата, за да чуем тяхното мнение, тяхното становище и тяхната оценка за развитието на нещата и след като ги чуем, да вземем отношение и да зададем допълнителните си въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Друг от вносителите желае ли да изложи мотиви? Не виждам.
Предлагам да дам думата на министър Петкова и господин Иванов.
Заповядайте!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за темата, която поставят колегите от „Българската социалистическа партия“, тя наистина е важна. В последните може би няколко седмици се получи наистина известно напрежение в тази посока и е хубаво именно в рамките на такъв един формат да можем да чуем всички гледни точки и ако има някакъв проблем, да го видим, да го намерим и съответно да търсим неговото решение.
Първо, по отношение на това каква е ролята на Българския енергиен холдинг, на Министерството на енергетиката в този процес, свързан със свободния пазар на електрическа енергия. Нашата роля – ролята на Българския енергиен холдинг и дружествата от Българския енергиен холдинг, това са трите дружества – производители на електрическа енергия: АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и Националната електрическа компания, която освен производител на електрическа енергия е и обществен доставчик по отношение нуждите на регулирания пазар.
Министерството, Българския енергиен холдинг и нашите дружества нямат пряко касателство към свободния пазар. Нашите отношение се простират до там ние да спазваме националното законодателство, да спазваме европейските правила и да предлагаме нашата електрическа енергия на Българската независима енергийна борса, така както от 1 януари 2018 г. предвижда Законът за енергетиката.
Българската независима енергийна борса беше към Българския енергиен холдинг, но миналата година, знаете, по силата на Споразумението, което подписахме през 2015 г. между Българския енергиен холдинг и Европейската комисия по антимонополното дело, което Европейската комисия водеше срещу Българския енергиен холдинг и неговите дружества, така нареченото дело „БЕХ – електричество“, ние бяхме длъжни след като създадем борсата, разработим всички нейни сегменти за търговия, да я прехвърлим, да я извадим от състава на Българския енергиен холдинг.
В изпълнение на ангажиментите, които сме поели пред Европейската комисия ние направихме това миналата година и Българската независима енергийна борса е не само извън Българския енергиен холдинг и извън Министерството, тя е собственост на Българската фондова борса, което всъщност е гаранция за това че борсата работи абсолютно независимо, прозрачно и няма опции да й се влияе по някакъв начин.
Това, което дружествата от държавната енергетика – трите компании АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК, имат към този процес, е свързан със следното. Както вече споменах, Националната електрическа компания има ангажимент, съгласно ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране да достави определени количества електрическа енергия за регулирания пазар. Те са малко над 13 тераватчаса за последния ценови период от 1 юли 2018 г. до 30 юни 2019 г.
Наред с това Националната електрическа компания, ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“ имат ангажимент по така нареченото дело „БЕХ – електричество“. Този ангажимент се свежда до това ние да осигуряваме необходимите електрическа енергия за Българската независима енергийна борса единствено и само за платформа за търговия „Ден напред“, които количества достигат към настоящия момент около 690 мегавата на час. До края на ангажимента, който приключва през 2021 г. тези количества ще нараснат и те ще достигнат до 800 мегавата на час. Това са нашите задължителни ангажименти.
Наред с това и АЕЦ „Козлодуй“, и ТЕЦ „Марица изток 2“ имат ангажимент да доставят електрическа енергия за регулирания пазар, съгласно същото ценово решение, което е Комисията за енергийно и водно регулиране е определил на определената от КЕВР регулирана цена. Цялото останало количество електрическа енергия нашите дружества продават на Българската независима енергийна борса, продават на отделните сегменти на база на двустранни договори, както вече споменах – на платформата за търговия „Ден напред“, така както предвиждат и нашите ангажименти.
Това, което са направили дружествата през 2018 г. под формата на търгове, е следното. АЕЦ „Козлодуй“ е провела от началото на 2018 г. досега 127 търга, които включват различни продукти с различна продължителност, с различни акценти по отношение на необходимостта от това да се предлагат определени продукти на Българската независима енергийна борса. От тези 127 търга 48 от тях са завършили без да е проявен интерес към обявените за продажба количества електрическа енергия. ТЕЦ „Марица изток 2“ е провела 65 търга, от тях 28 са завършили без да е налице интерес към предлаганите количества и съответно продукти, които са предложени на Българската независима енергийна борса. НЕК е провела 24 търга, от тях 4 са завършили без да са реализирани количества и съответно без да има продажба на енергия в рамките на тези търгове. Останалите 20 търга са приключили успешно и всички количества са реализирани.
Това, което ние имаме като ангажимент, съобразно закона, съобразно ангажиментите, които споменах по делото, съобразно ангажиментите към регулирания пазар, смея да твърдя, че се спазва.
Електроенергийният системен оператор, колегите от ЕСО също са тук – те могат да вземат отношение във връзка със състоянието на електроенергийната система, с износа, защото сигурна съм, че ще стане въпрос и за износа, тъй като това, което ЕСО регистрира като показатели, показва, че износът е нараснал спрямо миналата година с 40%. Това е ясен знак за определени процеси, които се развиват и протичат в българската електроенергетика.
Информацията, която ние имаме от Българската независима електроенергийна борса, показва, че средната годишна цена за 2018 г. до днес, до 20 декември, е 39,71 евро за мегаватчас и в сравнение с останалите борси в Европа – това показва анализът на Българската независима енергийна борса, тези цени са най-ниски.
Цените на съседните на нас борси – аз само ще си позволя да цитирам, това са борсите в Унгария – на Унгарската борса съответно цената е 50,68 евро, на Румънската борса е 46 евро на мегатаватчас и Гръцката борса е 60,03 евро на мегаватчас. Това е официална информация, предоставена ни от Българската независима електроенергийна борса.
Това съвсем накратко, уважаеми дами и господа, е картината, която ние можем да представим от гледна точка на Българския енергиен холдинг, на Министерството на енергетиката. Знаете, че през тази година бяха приети промени в Закона за енергетиката и всъщност беше транспониран този регламент, свързан с правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране да прави проверки, разследвания във връзка с евентуални тръжни манипулации. Така че всеки един сигнал в тази посока или всяко едно съмнение следва да се отнася към Комисията за енергийно и водно регулиране – колегите от КЕВР реагират винаги на подобни сигнали, които се получават, и съобразно нормативно определените срокове те могат да направят съответните анализи, проверки и разследвания и да излязат със заключение.
По отношение на това, което спомена господин Ерменков за това, че цените на свободния пазар са надминали цените на регулирания пазар, това е естествен процес. Просто на регулирания пазар цената е такава, каквато я е определил регулаторът. Това е цена, предназначена за населението и за малките компании, които са присъединени към мрежи „ниско напрежение“. Тоест тук регулаторът освен чисто пазарните механизми за определяне на цената има и една малко по-различна роля, свързана с поносимостта на тази цена, тъй като както вече споменах, тя касае бита и малките компании, които са присъединени към мрежи „ниско напрежение“.
Благодаря много за вниманието. И аз, и господин Иванов, колегите – директори на дружествата, са тук, ние сме готови да отговаряме на всички въпроси, които възникнат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Иванов, желаете ли да добавите нещо?
Заповядайте!
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам преди всичко да отбележа, че Комисията за енергийно и водно регулиране има съществен принос, за да функционира в момента Българската независима енергийна борса. С наши промени, направени в Правилата за търговия с електроенергия в началото на месец август 2015 г. на 19 януари 2016 г. борсата започна да функционира на първия сегмент, а именно търговия „Ден напред“. Впоследствие с по-нататъшни промени бяха създадени определени условия борсата да работи и на сегмента в рамките на деня.
Отделно от това на борсата се провеждат, разбира се, и търгове за двустранни договори за купуване на електрическа енергия.
Относно състоянието на борсата към момента, то е пряко свързано с цената на електрическа енергия и търгуваните количества електрическа енергия. Когато се говори за цени, така както Комисията за енергийно и водно регулиране има ангажимента да ги определя на прогнозна основа, въз основа на отчетните стойности, все пак ще отбележа това, което каза и министър Петкова – средната цена на Българската независима енергийна борса в сегмента „Ден напред“ това е сегментът, който Европейската комисия определя като водещ и референтен, е била 77,67 лв. за периода от 1 януари до 20 декември 2018 г.
Количествата, които се предлагат на борсата – 65% от всички количества са количества от трите дружества, които са дъщерни дружества на Българския енергиен холдинг. Специално за дългосрочните договори там процентът е по-висок – 70,3% са количествата, предложени респективно АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и, разбира се, Националната електрическа компания.
Сравнението, което трябва да се направи, защото регулаторът не взима решенията въз основа на краткосрочни данни и краткосрочни прогнози, показа, че цените на Българската независима енергийна борса, сравнени с цените на борсите в Румъния, в Турция, в Унгария и в Гърция са трайно по-ниски, изключая определени периоди, които са буквално в рамките на дни, а някой път и само на часове.
Поставя се по този повод и въпросът защо тогава нарастват цените и на регионалните борси, което, както виждате, се отразява и на българската борса. Защото 2018 г. се характеризира с рязко повишаване на цената на емисиите, които се търгуват на европейската платформа за тази цел. При това за разлика от България, където Българският енергиен холдинг подпомага финансово закупуването на емисии за ТЕЦ „Марица изток 2“, в почти всички останали страни такава процедура няма и съответните термични централи в тези страни закупуват емисиите в пълен обем и в съответната цена, която е действаща.
Това доведе до повишаване на цените на електрическата енергия в целия регион. Цените на Българската електроенергийна борса, както се видя от сравненията, които показа госпожа Теменужка Петкова, са на моменти с 20 евро, дори над 20 евро, по-ниски в сравнение със съседни борси. Очевидно при засилващата се свободна търговия с електрическа енергия в целия регион търговци, които оперират на всички тези борси – нещо повече, в България има лицензи за търговци, които оперират на 10-15 европейски борси, във всеки един момент те търсят там, където е ниска цената на електроенергията, за да търгуват и да я продават на съседни борси, където е по-висока. Това по необходимост създава известен дебаланс между търсенето, което се повишава и предлагането, което е в рамките на възможностите на българската електроенергийна система. В резултат на това и цените на Българската електроенергийна борса се повишават. Има моменти, когато основно на Турската борса Епиаш цените са по-ниски, но там има едно допълнително обстоятелство. Това е, че през изминалата 2018 г. курсът на турската лира спадна значително и това позволяваше всъщност от Турската борса да се купуват изгодно количества електричество, които се внасяха в България или се транзитираха към други страни от региона.
Каква е ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране към настоящия момент? Както беше казано от господин Ерменков, с промени в Закона за енергетиката на Комисията бяха възложени нови правомощия. По този повод, за да изпълни тези свои правомощия, благодарение и на активните действия на народните представители от всички парламентарни сили от Народното събрание и, разбира се, с подкрепата на Министерството на енергетиката бюджетът на Комисията се увеличи, но той влиза в сила след 10 дни от 1 януари. Ние сме заложили в бюджета за 2019 г. средства за пълно екипиране на сектор, който го наричаме „римит“, тоест сектор, който трябва следи за прозрачността и интегритета на търговията на едро на електрическа енергия в България, но това е действие, което ще бъде извършено.
Това, което към момента прави Комисията, е извършване на така наречения предварителен анализ. Той не изисква тази техника, този софтуер и този хардуер, който сме запланували. Предварителният анализ за момента не е завършил и по повод призива на господин Ерменков, за да се ускори, искам да отбележа, че тези анализи наистина са изключително сложни и продължителни, в резултат на диалог съответно, в случая Българската независима електроенергийна борса със събиране на информация от съседни борси, са поставени на изследване на поведението на отделните участници на борсата и в никакъв случай отговорите не могат да бъдат дадени в рамките на месец или два.
Така действаме не само ние. Така действат регулаторите и в Европейския съюз. Съвсем наскоро се получи информация от АСЕР – Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори, която ни съобщава официално, че след 5-годишно разследване френският регулатор се е произнесъл по отношение на злоупотреби на борсата в Република Франция. След 5-годишно разследване! И ще отбележа, че тези срокове са не по-малки например в Комисията за защита на конкуренцията. Впрочем когато господин Ерменков споменава за разследване на картел, картелите се разследват в Комисията за защита на конкуренцията, а не от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Разбира се, ние ще продължим нашето разследване, но резултатите в момента, когато бъдат достигнати, тогава ще получат публичност. Защото ще отбележа, че е много отговорно какво решение се взима, тъй като то подлежи на съдебна санкция и би било изключително неприятно за имиджа на Комисията за енергийно и водно регулиране, ако е взето прибързано, недостатъчно мотивирано и без доказателства решение. Впрочем, независимо че съм апелирал който има конкретни данни за евентуални нарушения, да ги предостави в Комисията, в момента няма данни с ясен доказателствен характер.
Това мога да кажа към момента и е си позволя, понеже много упорито се говори, че поради тези високи цени на енергията на свободния пазар, това ще доведе до рязко повишаване цената на енергията на регулирания пазар, ще отбележа, че благодарение на модела, разработен в 2015 г. и който вече трета година се прилага от Комисията за енергийно и водно регулиране, където има връзки, някои от тях и обратно пропорционални, то благодарение на този модел мога да Ви съобщя, че корекция на цената на енергията за регулиран пазар, като говоря цена, включваща компоненти на цената на самата електрическа енергия, стойността на мрежовите тарифи и добавката за задължение към обществото, тя няма да бъде променена по никакъв начин скокообразно. Комисията следва своята консервативна линия на поведение и тя ще бъде отстоявана и през 2019 г. Към момента това имам да кажа. Ако има въпроси, разбира се, и аз, както декларира и министър Петкова, съм готов да отговоря, както и да се включат и моите колеги. Искам да ги поздравя, защото осем от деветте комисаря на Комисията за енергийно и водно регулиране са тук, в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов, за пространното изложение, за последното, което казахте, свързано с регулирания пазар, което е много важно, дори при по-висока цена на електроенергията на свободния пазар. Моделът, който Вие следвате, се ребалансира, което от гледна точка на крайните цени не позволява някакви резки изменения, извън реалностите на пазара.
Сега давам думата на народните представители, представителите на синдикатите и работодателите. Господин Ерменков иска също и борсата да вземе отношение.
Господин Константинов.
КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Добър ден! Господин Ерменков, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Министър Петкова и доц. Иванов доста информация споделиха относно дейността на борсата, затова ще кажа само няколко изречения, за да не губя излишно време. Като представител на Борсовия оператор, бих искал да информирам и потвърдя, че всички цени, които ние публикуваме на нашата интернет страница, имам предвид цените, които се публикуват на всяка ежедневна тръжна сесия на пазарния сегмент „Ден напред“, на пазарния сегмент „В рамките на деня“, където сделки е възможно да се сключват абсолютно непрекъснато, 24 часа в денонощието, и на пазарния сегмент, на който се сключват дългосрочни сделки чрез двустранни договори, тези цени са изчислени единствено на база получените и регистрирани от нас обвързващи оферти на купувачите и продавачите на тези пазари и на търговските участници. Тоест, аз се надявам да ми позволите да не коментирам числа, понеже числата винаги са прекалено високи за купувачите и прекалено ниски за продавачите. Тези числа и цени са единствено вследствие на подадените оферти „купува“ и оферти „предлага“.
С други думи, ако имаме цена, която на някои хора се струва прекалено висока, със сигурност имаме обвързващи оферти от купувачите, че са готови да платят тази цена, тоест някой е готов да плати тази цена, за да се сключи сделка. Същото е в обратния вариант, когато цените са прекалено ниски. Аз мисля, че веднъж откакто стартирахме, както каза доц. Иванов – на 19 февруари 2016 г., веднъж в някои от нощните часове дори имахме отрицателна цена. Това означава, че някой продавач просто обвързващо е декларирал готовността си да продаде енергия дори и на тази отрицателна цена.
В тази връзка бих Ви помолил да не принуждавате Борсовия оператор да коментира цените като числа и дали те са ниски или високи. Иначе съм готов да отговоря на всички въпроси и дискусии, които биха възникнали. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Константинов.
Това беше важно уточнение. Всъщност накратко борсата каза, и това е съвсем правилно, че борсата е една платформа, един софтуер, тя регистрира сделките, които се случват на пазара. Тя по никакъв начин не може да влияе на цени нагоре или надолу, тя просто среща купувачи и продавачи. Цените, които публикува и е хубаво, че ги публикува всеки ден, всеки час дори за пазара в рамките на деня, са единствено с цел прозрачност и по-добра статистика.
С това уточнение давам думата на господин Велев, който първи изрази желание.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря на инициаторите и на ръководството на Комисията за това обсъждане и затова че ни поканихте. Поисках думата – с извинение, преди народните представители, защото от това, което чухме, излиза, че всичко е наред и ако някъде нещо не е наред, то нищо не може да се направи – то няма нужда от обсъждане, и защо тогава ние се оплакваме!?
Каква е ситуацията? Всъщност казаха се референтните цени, закръглявам, за регулирания пазар, за свободния пазар – на 77 лв., а всъщност минаха 200 лв. Това направи впечатление на такива специализирани агенции за икономическа информация като „Ройтерс“ и „Блумбърг“, които отбелязаха, че на българската борса цените на тока са най-високи.
Колегите направиха бързо изчисление за средно претеглената цена за месец декември 2017 г. – по това време, защото може да кажете, че има сезонност, извънредни ситуации, е била 88 лв., тази година месец декември – 133 лв. това е 51% ръст. Ситуацията не е нормална!
Когато се прави сравнение с другите борси, нека да бъдем коректни. Не е коректно да се сравняваме с другите борси без да казваме, че те към цената на борсата не добавят американски централи, защото нямат такива. Ние чрез задължение към обществото към цената, която е на борсата, добавяме още 20 евро! Нека да кажем и това, че емисиите, които се плащат от българските потребители най-накрая в крайна сметка, субсидират износа и българската индустрия всъщност до тук, отново по сметки на колегите, е субсидирала с 260 милиона от задължения към обществото и със 130 милиона – от емисии, износа. Ние плащаме за това да се изнася евтино ток, който потребяват нашите преки конкуренти. Извинявайте, това е абсолютно ненормална ситуация!
Какви са последиците? Последиците са ясни – там, където има монопол и може да се увеличи цената, тя веднага се пренася. Ще Ви дам прост пример, не защото е много важен и много хора ще бъдат засегнати от него, а защото лесно се разбира. Цената на еднодневна карта еди-къде си е увеличена с 12 лв., защото на този лифт не може, няма конкурентен друг лифт, няма конкуренция и веднага е прехвърлена цената на тока върху еднодневната карта. Навсякъде, където може да се увеличи цената, защото няма конкуренция, това се прави и инфлацията хвърчи! Там, където не може да се прехвърли върху продукта, се ограничава производството, спира се производството, ограничава се ръстът на доходите, който всички ние дружно обещахме за следващата година. Забавя се икономиката! Това е безспорно! За нас не е много ясно как няма да скочи цената от 1 юли за бита. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране всъщност не каза, че няма да се повиши, но няма да скочи, а кое е „скок“ е въпрос на тълкуване. Но за да не скочи, трябва да се вземат отнякъде тези пари, тоест някъде да се натрупа дефицит или едни пари, които могат да се изразходват за полезни неща, да запушат дупката. Нека да е ясно какви са причините на тази ситуация и изобщо къде да търсим решение.
Каза се „ние сме пазар, от нас нищо не зависи – там се срещат купувачи и продавачи“. Ами, дайте да видим продавачите, купувачите и пазара. Кои са продавачите? Държавната енергетика, БЕХ – монополист с трите си дружества. Имаме де факто един продавач и от това как той продава всъщност се формира пазарът. Кои са купувачите? Ние идентифицирахме две групи незаинтересовани купувачи. Две групи! Такива купувачи, на които им е все едно на колко ще купят, защото са прехвърлили тежестта върху някой друг. Едните са търговци, сключили договор с предприятия, че цената им е плаваща – такава, каквато е на борсата, плюс 8 лв. примерно, и на него му е все едно на колко ще купи, защото накрая плаща предприятието, а той неговите 8 лв. разлика си ги взима. И други незаинтересовани купувачи, които пък смятат, че ще прехвърлят тази горница – над референтните цени, върху цените от 1 юли за разпределение на технологичните загуби, които ще плаща битът, а и всички други. Тоест, имаме недобре функциониращ пазар от гледна точка на това, че той не предлага типови продукти, тоест това е работа на борсата – да предложи типови продукти, и продавачи и купувачи да се срещнат само да оферират тези продукти като сменят само цената и timing-а – времето, месеците. А такива типове продукти нашата борса няма, няма и достатъчно прозрачност, което също би следвало да се промени.
И завършвам с това, тоест ние имаме една ненормална ситуация, в която цените на електроенергията са ненормално високи спрямо конкуренцията, а в същото време Европа за политиките, които водят до оскъпяването на еленергията – имам предвид ВЕИ-тата и когенерациите, е предвидила други политики пък, които да компенсират енергоинтензивния бизнес, за да не загуби конкуренция. Ние в тези „други политики“ също изоставаме. Като резултат се получава странната картина при твърдение, че в България цената е най-евтина всъщност стомана в България – Перник, плаща по-скъп ток, отколкото в Гърция, където според данните, на борсата цената е с 50% по-висока. Това е лесен пример за разбиране – ето го тук един от директорите, и може да Ви даде данни ден по ден. Тоест, има проблем – не всичко е цветя и рози. Проблемите са управляаеми. Дали те са реализирани и създадени в резултат на зловредно управление, преднамерено или са в резултат на липсата на опит, ние не знаем. Но проблеми има и те трябва да бъдат решени. Още веднъж благодаря за възможността да участвам. Моите колеги ще бъдат много по-конкретни и детайлни, защото са експерти, аз само очертах проблема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Стаменов!
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми доц. Иванов, господа народни представители! Ситуацията в нас с пазара на електроенергия става все по-изкривена, за съжаление – виждате проблемите, а може и да не ги виждате. Предприятия купуват скъп ток и няма как те да прехвърлят това поскъпване в цената на тяхната продукция. До нас е една могъща икономика, каквато е турската икономика и ние се конкурираме и с Турция, забележете! Това означава, че при едно поскъпване на електроенергията трябва или да затваряме, или да уволняваме. Просто наистина е много драматична ситуацията.
Ще Ви дам пример. Какво визирам с „изкривяваме“? Имате в момента цена на електроенергията на едро, изравнена с цената на електроенергията на дребно. Няма такава страна в Европейския съюз, където цената на едро да е равна на цената на дребно, говоря за крайната цена. Съотношението в повечето европейски страни е 1:2 до 1:4, тоест битът плаща 4 пъти по-висока електроенергия, отколкото индустрията. В Германия това съотношение е 1:6.
Аз съм далече от мисълта, че това поскъпване просто трябва да го запишем на битовите потребителите. Не казвам това. Казвам, че индустрията в нас не заплаща евтин ток.
Ще допълня и това, което каза господин Васил Велев. Ние изнасяме електроенергия и се гордеем, че сме изнесли 7 млрд.киловатчаса, но на тези 7 милиарда емисиите не са платени, тоест ние само си мислим, че изнасяме евтина електроенергия, по-простичко казано от това, което Ви каза той с тези милиони. Тоест, при нас се произвежда скъп ток, ние сме на кръстопът как да решим проблема с ТЕЦ „Марица изток 2“, което е голяма въпросителна и за нас самите как ще оцелеем без ТЕЦ „Марица изток 2“, и в същото време изнасяме смело електроенергия – да, днес ще закупим емисиите, но утре какво ще правим? Това са емисиите за 2018 г.! Никой не казва какво ще се случи. Повечето прогнози са, че догодина емисиите ще са още по-скъпи. Затова колегата Велев каза, че има директива. В много държави от Европейския съюз – над десет, компенсацията за индиректното поскъпване на електроенергията в резултат на въглеродните емисии схемите работят от 2012 г., а сега сме 2018 г. Хайде, да приемем, че България сега трябва да ги въведе, нали – проспали сме това.
В никакъв случай не съм съгласен с твърдението, че не заплащаме емисии. Индустрията заплаща емисии през цената за задължение към обществото. Много добре знаете! Ние компенсираме американските централи, така наречените американски централи, за закупуваните от тях емисии или остават като негатив в Националната електрическа компания, което в крайна сметка дали ще остане като негатив в енергетиката, ще се извадят някакви пари от печелившите дружества в енергетиката и ще се закупят едни емисии, в крайна сметка отслабвайки енергетиката, ние отслабваме и икономиката. Това е. Мисля, че мога да говоря много по темата. Наистина много болка има в нас!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Стаменов.
Заповядайте, господин Колев.
КАМЕН КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, очевидно е, че цената на въглеродните емисии се отразяват върху крайната цена на електроенергията като е ясно, че тази тежест ще бъде поета и трябва да бъде поета, но както от стопанските, така и от битовите потребители.
Общото производство обаче на електроенергия, да кажем от въглищните централи, е около 20 тераватчаса, само 2 тераватчаса приблизително са за регулирания пазар, за които не се заплащат въглеродни емисии. В тази връзка не е ли възможно това количество да се увеличи от 2 тераватчаса на повече тераватчаса за регулирания пазар, което ще намали общите разходи за въглеродни емисии? Тоест, тук е проблемът с Европейската комисия дали може това нещо да се получи.
Другото, което прави впечатление, на Българската независима електроенергийна борса. Съществуващият според нас механизъм за доплащане над референтната цена води до увеличаване на разходите за останалите стопански потребители. Примерно ако референтната цена е 77, продажната цена, да кажем, е 97, доплащането до преференциалната цена надхвърля това, което би следвало да се доплати. Тоест, доплаща се разликата от референтната до преференциалната цена, а не от пазарната до преференциалната цена. Тоест, този начин на компенсация става за сметка на другите стопански потребители, откъдето идва и повишаването на тока за тях.
И накрая, мисля, че е абсолютно необходимо – присъединявам се към казаното от колегите, да се въведе компенсация за непреките разходи за цел 2. Тук изоставаме, нашата, особено базовата, индустрия губи конкурентоспособност, а тя е на международните пазари, където е въведен този механизъм. Въпреки че по принцип тези мерки са коригиращи на едни коригиращи действия и така нататък, но в крайна сметка са необходими.
И накрая, предлагаме да се направи един обстоен финансов анализ в електроенергетиката по цялата верига производство-пренос-разпределение-доставка на електроенергия. Разбира се, тук ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране също е важна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз после ще се изкажа, но според мен една от причините да поискаме това събиране беше да установим какво е състоянието на пазара в момента. Молбата ми е към всички гости и представители на браншови организации е да бъдат, така както господин Велев даде примери според мен има едно неразбиране, поне в част от хората, какво се случва в момента на борсата и как и по какъв начин това в крайна сметка ще рефлектира върху бизнеса, върху конкурентоспособността на българската икономика, а от там и върху крайната цена на продукта или услугата, която Вие давате. Защото ние започнахме едва ли не, че тук всичко е наред и гледаме едни средно претеглени цени за годината.
Ние поискахме това изслушване, защото виждаме какво се случва на борсата в последните един-два месеца и тази тенденция, ако не се промени, хайде да не казвам сега какви последици от тук нататък и молбата ми към представителите, с част от които сме имали разговори, да дадат примери, за да стане ясно колко е голям проблемът и какви ще бъдат последиците от това от тук нататък за всички. Защото това крайно не е вярно – да успокояваме хората, че, видите ли, има механизми да ребалансираме това и то нямало да се прехвърли върху цената на бита. Добре, няма да се прехвърли върху цената на бита по такъв начин, но питам: какво ще стане с цената на продуктите и услугите, които дава бизнесът в момента? Колко време може да държи той на тази цена да заплаща? Увеличение от 50% на цената за декември!? Молбата ми е, пак казвам, да има конкретно състоянието на пазара, защото след това ми се струва, че ние трябва да направим следващите стъпки. Какви са причините за това и да видим какво правим от тук нататък? Защото идеята, нали, е да сме полезни с тази дискусия, а не да си говорим. Затова молбата ми е: бъдете съвсем конкретни и така поставяйте въпросите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Бойчев, само един коментар. Не става въпрос само за бита, става въпрос и за свободния пазар. Защото задължението към обществото е едно и също както за бита, така и за свободния пазар. Тоест, ребалансирането на пазарните цени и задължение към обществото има еднакъв ефект и върху двата пазара, тоест аз ще взема отношение накрая, за да обясня по-подробно това, което имам предвид. Не говорим само за регулиран пазар, а говорим и за свободен пазар. (Реплики.) Точно за това става въпрос и техните цени и услуги се формират на базата на крайната цена на електроенергията на свободния пазар, която не би трябвало да има друга съдба от тази, която ще има регулирания пазар.
Господин Генов поиска думата.
ИВАН ГЕНОВ: Аз просто искам да задам засега един уточняващ въпрос към бизнеса на базата на това, което каза господин Велев – да вземем за пример „Стомана – Перник“. На мен не ми е ясно „Стомана – Перник“ може ли да участва директно на борсата, а да не чака да сключва договори с търговци?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Да, може да участваме, но знаете ли какво се получава? Ще отговоря малко по-дългичко, но не много дълго, но все пак да поясня.
ИВАН ГЕНОВ: Не, все пак, за да довърша въпроса, а Вие ще си довършите.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Може да участва и участваме.
ИВАН ГЕНОВ: Защото ако бизнесът участва, използвайки възможностите на борсата, участва директно в закупуването на електроенергия не за ден напред, а за по-дълъг период – за три, за шест месеца, за година, при условие че се провеждат търгове, които аз, доколкото разбрах, има търгове, които се провеждат и да кажат, че за 30 – 40% от тези търгове няма интерес за закупуване, това би облекчило бизнеса при директното закупуване от борсата. През търговците винаги ще има… Разбрахте!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов, за въпроса. Това е много важен въпрос, мисля, че има и ясен отговор.
Господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Ние участваме и има индустриални потребители, които директно участват на пазара. Обаче какво се получава? Търговци, които имат желание да изнасят електроенергия, няма как – ние сме равнопоставени, дали си търговец или индустриален, ние участваме при равни условия.
Търговците, които могат да изнасят електроенергия, в момента за тях е изгодно да я закупуват и я купуват и буквално я изкупуват. Български търговци пък дават по-висока цена, защото веднага пращат писма на техните клиенти, че цената се е вдигнала и прекратяват текущи договори за доставка и трябва от следващия месец цената да им е друга. Ако не са съгласни, да си намерят друг доставчик. Това, разбирате сами, няма как да е нормална практика. В същото време сегментът на търговците е много важен, защото от 15 години в България се продава предимно базов товар. Е, сега от 1 януари вече има сделки за възобновяеми източници с някакви модулации, тоест сегментът на търговците е полезен, но в същото време те злоупотребяват, меко казано, защото извиват ръцете на клиентите, казват: „Вдигна се цената“. И какво се получава? Взимат на 99 лв., а ние сме готови да платим на 75 лв. или на 80 лв., каквото искате число под 99 лв. Защото ние знаем, че за нашата продукция няма как да кажем на нашите клиенти Германия: „Вдигна ни се цената на тока с 20%, дайте ни 10% по-висока цена на металите“, защото там, в Европейския съюз, се внасят метали отвсякъде. И не само металите! Масово няма как един икономически субект, който се конкурира, да си пренесе поскъпването на електроенергията в цената на неговата стока с изключение на някои по-малки – в случая Васил Велев Ви даде пример с лифта на Банско. Има и такива браншове, които ще успеят да се синхронизират и да си вдигнат цената на стоките и съответно това да се плати от битовите потребители – било то хляб, мляко. Възможно е те да успеят да си вдигнат цените на техните стоки, но тези, които продават на международните пазари, просто забравете – няма как да стане това, просто няма как да стане.
Другото, което правят търговците, сключват така наречените договори за динамични цени. Какво означава това? Клиент, който ще да е, подписва договор, че ще си получи тока на цената на борсата плюс 2 лв. надценка. Оттам нататък затова се получава „Ден напред“ цена 138 лв., защото търговецът казва: „Аз съм готов на всяка цена да взема ток, за да удовлетворя моя клиент. Рискът не е при мен, рискът е при клиента“, и той си получава комисионната от 2 лв. и не го интересува на каква цена. Да, но ние сме на същата тази борса и не можем да си позволим да купим на 138 лв. и оставаме без ток. И така по следващите...
И другото, което се получава, това, разбира се, да го потвърдят ЕРП-та и господин Иванов – извинявам се, ако позволите, Румен Радев иска да допълни някои неща.
РУМЕН РАДЕВ: От Асоциацията на индустриалния капитал съм, но съм и икономически директор на Холдинг „Загора“, на Борда в „Асарел – Медет“ и така нататък. Както и да е, абстрахираме се от това. Големи индустриални потребители сме, за това става дума.
Когато алармирахме за проблема в началото на месец декември, който отлично си спомням, че възникна след един петък. Първите драматични цени бяха за доставки събота и неделя. Решихме да преспим, да си посипем главата с лед, защото така не може да се работи и дано в понеделник да е нещо нормално. Решихме, че заради големите студове нещата се сринаха. А след малко ще обясня и защо се сринаха – заради студове! Да, ама не! В неделя, след 14,00 ч. българско време, ние вече бяхме шокирани и до вечерта всъщност започнахме да предприемаме мерки за поетапно спиране на мощности, защото цените, които бяха за понеделник, вече бяха драматично високи. Това са първите сигнали, които чухте, по медии с въпросните 350%.
За какво става дума? Сега малко по-подробно да Ви обясня. Да, у нас имаме, разбира се, трите сегмента в рамките на функциониращата независима енергийна борса – дотолкова независима, доколкото нищо не зависи от нея, както вероятно обичат да се изразяват по-евфемистично директорът й.
Първият сегмент, разбира се, е сегментът на двустранните договори, където би трябвало да се търгуват дългите договори, за които Вие говорите. Тоест, това са отношенията където срещаме предлагане със закупуване, където би трябвало да са активни индустриалните потребители. Имам огромна критика и към себе си, и към нас като индустриални потребители. Не сме били достатъчно активни във времето. Това е факт. Някак си позволихме там да участват предимно големите, едрите търговци, в което няма лошо. Искам да внеса важно уточнение. Не искам да се стига до противоречие между гилдии, защото това е нелепо. Търговци има и трябва да има. Всеки има своето място и важен дял в това да работи на система функционално правилна. Само че там е цялата работа в двустранните договори, че съществената част от нашите индустриални потребители бяха докарани до ситуацията да имат изтичащи договори за банд, тоест за равномерната енергия, на годишна база към 31 декември 2018 г.
Естествено, има изключения, ние сме частично и сред такива изключения – имаме договори за доставка края на месец юни 2019 г., което е по-правилният подход за индустриалните потребители, за да може да се прехвърлят тези проблемни месеци.
Колеги, това е феномен в цяла Европа. В интерес на истината неграмотното планиране на всякакви хора – и на икономически субекти, и на производители, понякога го има и в другите страни. Ние не откриваме топлата вода в тази част. Значи, паниката и там си настъпва.
Но извън този пазар, който, подчертавам, за съжаление, не подсигуряваше нещата като матуритет след 31 декември 2018 г., в преобладаващата си част. Освен това той е доволно тънък. Колко тънък, би попитал някой? От порядъка на около 1200 мегавата, в които включвам примерно за месеците януари, март на ден или на час, оттам нататък си го представяйте в мощности, които включват: АЕЦ „Козлодуй“, включват ТЕЦ „Марица изток 2“, включват и Националната електрическа компания, когато се покачи на пазара. Специално наблюдавахме държавното предлагане.
Как стоят нещата с другия сегмент „Ден напред“? В преобладаващата част от случаите сделките се конфигурират в количества между 800, 750 понякога, стигат и 1000, стигали са и 1100 мегавата в рамките на часа. Забележете, важно уточнение, защото понякога се говори: „Ама, той е само така комплементарен“. Колеги, те са съпоставими. Това е реалността от гледна точка на нас като индустриални потребители. Тоест, не е без значение какво се случва на пазар „Ден напред“, а още повече докато на двустранни договори ние осигуряваме бандове и всъщност работим с тях, цялото допълнително профилиране и модулация, която вършим в предприятията, се случва през пазара „Ден напред“. Ние не сме до тази степен приемащи риск, че да се съгласим да участваме в третия сегмент, за който въобще не се каза, който е в рамките на деня. Ние работим повече в тези два – в двустранни договори, и в „Ден напред“.
При модулацията, която правим през „Ден напред“ според производствата – колкото по-машиностроително и по-високо е във веригата над металургично предприятие е едно предприятие, толкова обичайно е с по-къдрав профил, простичко казано. В някои случаи съотношението може да надхвърли три пъти. Тоест, модулацията, която е през дневната, в пиковите часове енергията е толкова важна, че когато отива в крайното ценообразуване в такова предприятия, е бивало с преобладаващ процент. Именно оттам започнаха проблемите. Ние видяхме много високи цени в пазар „Ден напред“ и оттам започнаха всъщност сигналите, които произвеждаме.
Един феномен, който го има у нас и го няма на другите места. Пазарът „Ден напред“ е много тънък дори и да допуснем, че имаме сключени сделки от 1000 мегавата. Нека да са така, по час. ЕРП-та, и не ги обвинявам за това – това е нормално поведение, може би едно от тях има частично базов товар, наистина подсигурен по-отрано. Съдим по това според сделка, която виждаме с неговия търговец, който прехвърли такъв обем, но доминиращо те купуват на пазар „Ден напред“ това, което им е нужно за технологични нужди. Всъщност така го заложихме и със законодателната промяна – на пазарна цена и така нататък.
Дотук добре, само че там е цялата работа – те имат една референтна стойност (в ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране може да я намерите), там е със включено задължение към обществото, но ако го изключим, е малко над 72 лв. Докато те са в един тесен диапазон над 72 лв. – прогнозата на Комисията за енергийно и водно регулиране беше до към 75 лв. forwаrd до края на ценовия период, тоест до месец юни 2019 г., когато това нещо излезе извън контрол, излезе като пазар, като цена много над 75 лв., да отидем като ниво вече на 80 плюс, за да са гарантирани, че ще купят енергия за технологични нужди, за тях става удобно да пускат така наречените „безлимитни поръчки“, безлимитни bid-ове. „Безлимитно“ означава: „Трябва ни количество – на каквото цена се случи нататък“. От този момент нататък, при толкова тънък пазар, какво се случва? Когато е много студено, те стигат до 500 – 600 мегавата часова нужда, която трябва да осигурят от пазара. Не е сложна сметка. Дори вземете само ценовото решение – признавате им средно, да кажем, 9% за технологични разходи от това, което преминава през тях. Наложете към тях в много студено, при обледеняване, около 40-тина процента нарастване, значи отива на около 12 – 13%. Ето откъде идват тези над 600 мегавата. При предлагане 1000 мегавата и по-малко, какво остава за всички нас, другите? Под половината от това, което минава през ЕРП-та, колеги! Ето Ви обяснение: пазар – търсене – предлагане. Ако на този фон добавите и търговци, които, както се каза, имат и реферират към договори – дори има някои от тях с почасова цена, не е, която да е base – за „Ден напред“, ами почасова цена с делта (надценка от примерно 8,00 – 8,50 лв.) Повечето сделки, които виждам, особено на малките потребители, е с надценка 8 – 8,50 лв. При това с витиеватото обяснение, че там включвали и баланс. Безобразни неща! Та такива търговци също са заинтересовани да пуснат безлимитните. Това не е укор към търговците. Ние допуснахме тази практика, защото, господин Иванов, не се съгласихте да обсъдим добри практики и слагане на типови договори, около които да се работи. Вероятно не пропагандираме достатъчно добре и как. Трябва да се ограмотят колегите в частния сектор като потребители, особено по-малките. Факт е обаче, че тези търговци също пускат безлимитни поръчки. Когато са още толкова много безлимитни поръчки и при една по-специфична – няма да коментирам в детайли, защото означава още повече да обяснявам на някои хора какви зулуми могат да вършат на предлагане, особено в количествено отношение, еuphemia-та като алгоритъм и методология, която иначе е чудесна методология, а да призная, че ние сме един малък остров, сбутан встрани към момента – член сме на едната организация, на другата – не, а сме само със статут на наблюдател, в този случай изпада в паника и казва: „В този малък регион има енергиен дефицит“, и започва да прави класацията по количества, а не по цена. И оттам цената над 200 и 200 плюс като левове. (Понеже преди малко се подаде топката – какви са конкретни и допълнително като цени.) Извинявам се, че толкова дълго говоря, но, предполагам, че това искате – в крайна сметка да се разбере, че проблем наистина има.
Всъщност не е вярно, че металургично предприятие се изравни на цена с цената на бита. Не, металургичното предприятия, в момента плащаме по-висока цена, отколкото е цената на бита. И това се случи.
Дори и да забравим за момента в рамките на този феномен, да се върна малко по-назад, когато бяха цените. При крайна цена, няма да казвам наименованието на металургичното предприятие, 104 лв. с всичко това не означава 10-те лв. за достъп и пренос на мрежа „високо напрежение“ и с 35 и 77 лв. задължение към обществото, но и с компенсация, която получава предприятието. Тоест, този случай го докарахме до 104 лв. Тези 104 лв. го правят лидер на европейския пазар на металургични предприятия по отношение на цена на електроенергия. Голям срам! Всички останали конкуренти плащат по-ниска цена. Пак да подчертая, лидер в цената, която трябва да плати за тока, при положение че получава компенсация по Наредбата за компенсиране на енергоинтензивната индустрия. Тоест, това е достатъчно голямо предприятие, което влиза в нулева ценова надбавка за зелената енергия.
Много трудно е да обясним това на тези колеги, немалка част от нас сигурно две седмици имаме почти неспане – кое и как да се случи, при това всякакви хора те упрекват: „Вие сигурно и търгове манипулирате“, и не знам си какво, за да стигнем до някакъв индустриален ток, за да можем поне да закрепим тази база като гръбнак на индустрия, че да може да превъртим някак си тези загубени два, три месеца. Ето това са част от деформациите на пазара.
Иначе, допълнителните числа, за които се каза и които господин Велев каза – ние и коментирахме заедно, да, базата средно на практика поскъпна с над 36%, базата на пазар „Ден напред“ поскъпна с над 51%, пикът – с около 32%, ако сравняваме за същия период от време. Ефектът не е само в CO₂-емисиите.
Какво може да се направи? Много неща могат да се направят. В това число за КЕВР нека да се разработи контролен софтуер. Една част от структурата, която в момента се позволява на bid-ове и на ask-ове от страна на производителите, би трябвало внимателно да се наблюдава.
Имайте предвид, че не е нужно да се купуват за милиони с лицензии годишно софтуери. Могат да се обвържат системите, които имат като подаване на информация колегите от ЕСО, колегите откъм НЕК. Това да се обобщи, нека да е с лаг ден-два назад, за да не влияем на пазара напред. В момента така работи австрийският регулатор. При австрийският регулатор има такъв софтуер, който си е разработен при тях, и който позволява на тази база техният регулатор да прогнозира каква е бива цената на следващия ден. Ако види девиации над някакъв праг – изберете 20%, 30%, какъвто искат те да определят, тогава обаче започва проучване на пазара защо се получава тази деформация. Това, едно.
Второ, нека да се преразгледа решението за приемане и утвърждаване на всякаква цена на електроенергията за технологични разходи. Нека да има лимитирана цена. В този случай ЕРП-та няма да слагат безлимитни поръчки, няма да изхвърчим в ценообразуването за сметка на количества при нереално високи цени. А оттам ще бъде през криви на търсене и предлагане и цените там. В детайли познавам начина, по който работи Еuphemia. Математически това автоматично означава над 45 лв. надолу като цена. Защото реално, тук се правеха сравнени – за този период ние имаме по-високи цени, отколкото пазарът в Румъния и отколкото пазарът в Унгария. В някои дни, да, по-ниско е, само че разликата дори средната цена, за която говореше представителят на борсата, да Ви припомня – 46 евро, в случая с Румъния – 39,71 евро при нас, тоест разлика от 6,29 евро или 12,30 лв. Хора, идва ми да се смея. Само „задължение към обществото“ при нас, което е важното – крайната цена, не е важно само колко е активната енергия, ама то накрая я плащате, е три пъти по-високо – 35,77 лв. Дори със 16-те лева компенсации – за големите, пак ще Ви остане да плащате 20 лв. „задължение към обществото“. Почти два пъти по-голямо, отколкото се казва тук, че е пазарна цена. В Румъния е по-висока. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков желае думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз също имам въпроси, тъй като стана ясно, че това, което ни беше предложено като експозе за всичко прекрасно и нищо лошо, някак си се сблъска с реалностите на бизнеса в България.
Само да направя малка корекция. Много коректно споменахте, че до 1 декември цени на борсата, средната в България са около 40 евро, само че между 1 и 14 декември цената на българската борса превишава с 30% тези на съседните борси. Така че явно нещата не са точно така, както ни се казаха.
В тази връзка няколко интересни числа, които казахте. На базата на това имам и въпроси. От проведените търгове между АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК. Интересното е – 38% без интерес при АЕЦ, 42% – естествено, при ТЕЦ „Марица изток 2“, и само 17% – без интерес от НЕК. Може би това са онези проценти, от които НЕК е изкарал излишъка на американските централи на пазара и затова е нямало кой да го купи.
Въпросът, който ясно възниква, е, че цените на борсата до голяма степен се влияят и от вида електроенергия, която се произвежда, тоест колкото повече електроенергия, произведена от ВЕЦ, излезе на пазара, толкова по-ниски са цените. Нормално.
Само че, питам аз, след като ние говорихме, че 1000 мегавата е ликвидността, грубо казано – толкова е тънък пазарът в момента, защо сега, зимата – това е въпрос на управление на системата и дали това не влияе пак върху цените – имаме извадени 330 мегавата от голямата каскада „Белмекен“ за рехабилитация – мога да Ви ги дам: два по 75 мегавата на „Белмекен“, 1 по 120 мегавата на „Сестримо“, 1 по 60 мегавата – на „Момина клисура“. Заради продажбата на електроенергия от ВЕЦ-ове през лятото, в момента водата на язовирите е толкова ниска, че централите, които работят там, работят с 200 мегавата по-малко капацитет. Имаме едни 530 мегавата по-малко предлагане в момента от това, което бихме могли да имаме.
Питам след това: защо до днешния ден 100 мегавата НЕК беше казал на АЕЦ да не продава? Още 100 мегавата, които бяха резервирани от НЕК, за да покриват – само не ми казвайте, че го няма това нещо, защото ще докарам и хора да Ви го докажат – за да покриват евентуално недостиг на електроенергия. Тоест, ние имаме извадени от пазара 630 мегавата мощности. Питам: това влияеше и ще влияе ли върху цената на електроенергията при толкова тънък пазар „Ден напред“?
Напълно съм съгласен с това, че и при Вас има пропуски за това, че не си сключихте договорите навремето – по-дългосрочните договори, и при нас има пропуски, че въведохме толкова бързо борсата без да направим необходимата подготовка на потребителите, защото борсовата игра не е игра на тото, а е наука да се прави това нещо. Но мен ме интересуват точно числата, които току-що споменах като състояние. Ако наистина липсата на мощности, тоест липсата на количества енергии в размерите, които Ви казах, влияят върху цените и това е една от причините за високите цени, искам да попитам: дали и по какъв начин ще бъде отразено това в бъдещото, надявам се, по-професионално управление на електроенергийната система?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, чувствайте се свобода да дадете знак, когато желаете да отговорите на някои от поставените въпроси.
Сега виждам господин Николов, след това господин Генов.
Нека сега да дам думата на господин Николов, след това господин Генов – че от БСП превзеха нещо целия дебат.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, господин Председател на НЕК, БЕХ и всички гости! Искам да задам един въпрос и да подходя към него с лек анализ. Принципно, учили сме в икономиката, в идеалния вариант, цената се определя от търсене и от предлагане. В идеалния вариант. В българските условия, когато имаме повишено търсене, тоест реално цената е отишла нагоре, виждат се процентите – те са реални, единственият вариант да се реагира в краткосрочен и средносрочен план е да се освободят някакви мощности, защото нови мощности не се предвиждат поне в близките три, четири, пет години. А как трябва да се освободят мощности? Според мен единственият вариант е, когато битовото потребление, което взема голям връх през зимата, и затова има голяма амплитуда, тоест голяма разлика между летните и зимните месеци на потребление, е, че битовото потребление трябва да става на ток, защото реално е доста по-евтино от другите носители. Има два варианта. Единият вариант е поощрение, тоест да се търсят фондове или начини да се поощрят да се отопляват по друг начин, а не с електрическа енергия. Вторият вариант е, ако господин Иванов по някакъв начин спира цената на тока, то ще накара битовото потребление да консумира още повече ток в регулирания пазар. Тоест трябва да се търси някакъв баланс. Търси ли се такъв баланс? Има ли някакъв план от Министерството на енергетиката? То не касае само Министерството на енергетиката обаче, но имам предвид, че все пак трябва да има някакъв такъв план, за да може бизнесът все пак да има възможност да му се осигурят нужните количества електрическа енергия.
Понеже регулираният пазар е на ниско напрежение доста от субектите – говоря за тези, които произвеждат, а не битовите, бяха отишли на свободния пазар. Сега обаче се върнаха в регулирания пазар.
Искам да питам: предвиждате ли, че регулираният пазар, който е предвиден от Комисията за енергийно и водно регулиране, няма да бъдат надвишени прогнозните количества и ще трябва да се търсят със заповед на министъра нови количества, които да се осигурят за регулирания пазар? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Изслушах внимателно всички тѐзи. Разбира се, това са неща, които ние редовно коментираме с колегите и от бизнеса. Съвсем скоро имахме среща по повод възможността да се транспонира Директивата, която Европейският съюз прие по отношение намаляване на тежестта върху бизнеса във връзка с покачване на цените на емисиите. Ние сме казали какво е нашето мнение. Политиката на правителството е много ясна в тази посока. Нашата цел е да се стимулира бизнеса, да бъде конкурентоспособен. Знаем, че бизнесът е в основата и на икономическия растеж и на заетостта, така че нашата цел е да създаваме добри условия бизнесът да се развива нормално и да бъде конкурентоспособен.
Разбира се, за да се пристъпи към тази крачка, свързана с намаляване на тежестта върху индустрията по отношение на въглеродните емисии, споделих това и с колегите, трябва да се направи един много сериозен анализ по отношение на това каква част всъщност от емисиите на практика влиза в цената, която бизнесът заплаща. Вие знаете, че у нас на регулирания пазар работят двете американски централи, тоест тази енергия не стига на практика до свободния пазар. ТЕЦ „Марица изток 2“ е централата, която произвежда за свободния пазар и всъщност там трябва да се прецизират нещата, за да видим с какъв процент от тези емисии по някакъв начин да бъде компенсиран бизнесът. Тук, разбира се, ще разчитаме изключително много и на Министерството на икономиката, защото това е мярка, свързана и с конкурентоспособността, на Министерството на околната среда и водите, които всъщност трябва да транспонират тази директива, на Комисията за енергийно и водно регулиране. Всички заедно, разбира се, и българският бизнес трябва да седнем и да обмислим този вариант. Това е по отношение на поставения въпрос от колегите във връзка с Директивата, защото знам, че това е тема, която вълнува бизнесът и е важна за всички нас.
По отношение на това, което господин Велев спомена във връзка с БЕХ и това, че има монопол по отношение на производството на електрическа енергия от дружествата от държавната енергетика, това, което и господин Константинов спомена, и господин Иванов в своето експозе, е, че всъщност БЕХ и трите дружества – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК – на практика осигуряват приблизително около 72% от енергията на свободния пазар. Това е така, защото това всъщност са основните базови мощности, които ние притежаваме. Това, което ни задължава законът, ние го правим. Длъжни сме да продаваме цялата енергия на борсата и я продаваме. Длъжни сме да си изпълним ангажимента към регулирания пазар – изпълняваме го. Длъжни сме да покрием ангажимента по делото – изпълняваме го. Това са даденостите и ние работим в тази посока.
Останалите 30% се осигуряват от друг тип производители на електрическа енергия и те фигурират в официален списък, който е на сайта на Българската независима енергийна борса. Ако не ме лъже паметта, те са 16 производителя. Отделно от това към тези 16 производителя ние трябва да добавим и тези координатори на балансиращи групи, зад които на практика стоят производители на енергия от възобновяеми енергийни източници, които са стотици.
Така че пазарът не е само БЕХ и трите дружества на БЕХ, но така или иначе нашата енергийна система е ситуирана така, че това са основните базови мощности. Те се намират в държавно управление, те се намират в Българския енергиен холдинг. Оттам произтичат нещата.
Но виждате, че ние се стараем по всякакъв начин, спазваме и европейските правила. Знаете, че делото „БЕХ – електричество“ беше много показателно за нас за пропуски, които са допускани в миналото. Това е бил преходен период, непосредствено след членството на България в Европейския съюз, но това вече са неща, които са назад във времето и ние трябва да следваме стриктно това, което казва европейското законодателство в тази посока. Уверявам Ви, че и БЕХ като финансов холдинг, и дружествата стриктно спазваме всички тези изисквания.
Това е по отношение на монополното положение на БЕХ. Аз не виждам да има такова монополно положение, просто защото даденостите са такива – и законовите, и регулаторните. Ние просто трябва да ги следваме.
По отношение на темите, които господин Радев засегна. Стана ясно от цялата картина, че може би някъде се пропуква системата и по отношение на организацията на бизнеса във връзка с планирането на разходите за енергия, във връзка със закупуването на определени продукти. Може би трябва да се работи и в тази посока и може би трябва да се говори повече и сред бизнеса, и сред останалите потребители, които желаят да излязат на свободния пазар. Може би господин Ерменков е прав донякъде, като казва – избързахме, но в същото време не избързахме, а доста закъсняхме, защото България беше последната страна – членка на Европейския съюз, която не беше създала и не беше развила своята електроенергийна борса. Това е по отношение на тези въпроси.
По отношение на това, което господин Николов постави като тема, тя е много важна, фундаментална като база за анализ и това наистина е така. Просто цената на електрическата енергия, колкото е по-ниска в сравнение с тази в региона, защото мисля, че всички се убедихме в това и фактите говорят за това каква е цената на енергията в България и каква е цената на електрическата енергия в съседни на нас най-близки страни, това стимулира хората да се отопляват на практика на ток.
Това, което Министерството на енергетиката има като политика и правим, е свързано, на първо място, с мерки за енергийна ефективност, защото това е част от решението на проблема и по отношение на използването на електрическа енергия и на други енергийни ресурси. Това е мярка, която всички знаем, че е изключително сериозна мярка. Тя ще бъде и основна мярка в борбата с енергийната бедност, с пълната либерализация на електроенергийния пазар – нещо, което задължително ще настъпи и ще се случи. Ние вървим в тази посока.
Друга мярка, която сме предприели, е свързана с това да кандидатстваме и получихме финансиране по програмата „Дезире“, свързана с ускорената газификация. Приблизително 30 млн. лв. е финансирането, което ползваме по тази програма. От това финансиране могат да се възползват газоразпределителни дружества, на които на практика се дава възможност да развиват газопреносната мрежа в отделни райони, а на съответните граждани, желаещи да се присъединят към газопреносната инфраструктура, се дава възможност разходите за присъединяване и за изграждане на съответната техническа структура, която трябва да се изгради, да бъде за сметка на тази програма. Смятам, че това е един сериозен стимул. Ние сме сключили няколко договора с газоразпределителни дружества, които са кандидатствали по тази програма и смятам, че това е пътят да се върви в тази посока и да се върви към това потреблението на електрическа енергия за отопление наистина да се минимизира. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Доколкото слушах внимателно бизнеса, всички други неща, които изприказвахме, не са толкова важни за решаването на проблема. Кучето е заровено в търговците. Колкото и да се стремите да не ги засягате, защото купувате от тях, реално това е проблемът. И, господин Велев, излиза, че няма монопол на производителите на електроенергия, има монопол на търговците.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: 72%.
ИВАН ГЕНОВ: Има монопол на търговците! (Реплика на Васил Велев.) По цифрите, които Вие давате, търговците имат възможност да предлагат високи цени. Никой производител няма да се откаже от високата цена, която му предлагат.
Защо търговците могат да предлагат високи цени? Ние затова трябва да мислим, госпожо Министър, защото това, че търговците могат да изнасят електроенергия от България, без да плащат задължение към обществото, прави тези цени конкурентни на регионалния пазар. Те са непосилни за нашия бизнес, защото той, като включи към тази цена и задължение към обществото, тяхната цена става много висока. Търговците могат да си го позволят и да правят дъмпингово високи цени, защото могат да ги реализират на регионалния пазар, нашият бизнес страда. Така че ние трябва да мислим най-вече и в Комисията, да говорим и с бизнеса, и да търсим начин да решим този проблем – този проблем да отпадне, защото, ако има такава възможност, монопол на търговците ще има. И монополът на търговците създава проблем на бизнеса, а не монополът на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“.
По отношение на задълженията към обществото, извинявайте, в момента плащаме половината от задълженията към обществото. Тази година започнахме, надявам се това да е първи и последен път, БЕХ да поема и втората част, което не влиза като задължение към обществото, но да помага на ТЕЦ „Марица изток 2“ с емисиите и, реално погледнато, ТЕЦ „Марица изток 2“ да продава електроенергията си под себестойност. Ако този въпрос не може да продължи вечно така да се решава, цената неминуемо ще се качи.
Другият проблем, а аз смятам, че е проблем – разликата в цените на борсите в региона и при нас. Това дава възможност на нашите търговци, имайки предвид неплащането на задължение към обществото, да излизат, да купуват от тук висока цена на електроенергията и да я продават в региона. Това са неща, които трябва заедно с бизнеса да си мисли как да ги решим, така че да няма такава спекулация. Това е важният въпрос. Другото – дали някои се отопляват на ток, или кюмюр, това са дребни неща.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Генов.
Представителят на търговците е точно навреме. Представете се за протокола.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
От Асоциация „Свободен енергиен пазар“ съм. Представляваме търговци на електроенергия. С малко разочарование отчитам, че за пореден път търговците се изкарват виновни, които нямат отношение, в смисъл на борсата има три основни групи заинтересовани лица – производители, които продават енергия, търговци на електроенергия, които купуват и след това препродават тази енергия, и, разбира се, индустриални потребители. Изключва се фактът, че голяма част от големите индустриални потребители имат в холдинговата структура собствени компании, които имат лицензии за търговия с електроенергия, така че не знам защо се прехвърля топката постоянно.
Смея да твърдя, че в голяма част от нашите позиции, заедно с индустриалните потребители, ние сме напълно обединени. Едната от тях е за положението на Българския енергиен холдинг, точно за тези 72%, защото цената е функция на търсене и предлагане. Тук се говори единствено за повишено търсене, а никой не търси причините в предлагането. Защото, няма как на търгове в последните няколко дни да се предлага базова електроенергия, огромни количества за цялата 2019 г., това е абсурдно, защото както търговците, така и потребителите няма как да прогнозират по никакъв начин техните разходи.
До индексирани договори от търговци към потребители на електроенергия се стигна откакто борсовите цени започнаха да имат много голяма флуктуация, никаква прогнозируемост. Тогава просто нямаше как да стане по друг начин, освен търговците да прехвърлят този риск върху потребителите на електроенергия.
Другото, на което искам да обърна внимание – ние многократно пишем писма и до Комисия, и до КЕВР, и до Министерството, за съжаление, те остават без отговор. Де факто основният проблем – освен цените, трябва да се разгледа начинът, по който се осъществява търговията на едро в България. Тя в момента, според чл. 100, който беше променен от месец декември миналата година, се извършва на Българската независима енергийна борса, която по друг член от Закона за енергетиката е единствена платформа за търговия на електроенергия. Към момента не се осъществява контрол върху правилата за търговия, тоест както КЕВР регулира монополни дружества в България, така е редно да регулира дейността на борсата, защото сме свидетели, за съжаление, на много големи проблеми, които се случват там и никой не обръща внимание. Това е случаят с GEN-I, който беше преди повече от месец, когато с една техническа грешка цената стигна до 5000 лв. Окей, направиха се поредица от действия, които нормализираха цената, но те не бяха изобщо по правилата на борсата. Потребителите не платиха тези 5000 лв., които бяха за определени часове, но търговците понесоха големи загуби. Това беше заради внос, който беше активиран, заради небаланс. Има може би вече не повече от 20 до 30 търговци, и тъй като са малко на брой компании, никой не обръща внимание на тези проблем.
Друг проблем са дългосрочните договори – можете да ги разгледате на борсата. Това са сделки, които изцяло са сключени по правилата на борсата. Те по никакъв начин не противоречат, но ние не смятаме, че това са извършени конкурентни сделки и че са в изпълнение на чл. 100 и духа на Закона, който беше с промяната. Вижте сделки, които са при търгове. В момента се позволява инициираща страна да бъде купувач, тоест конкуренцията отива само при продавача, а когато се говори за много големи количества – около 100 мегавата базова енергия, няма конкуренция, защото в този тип търгове няма как да има конкуренция между купувачите, тоест един купувач купува цялата енергия без никаква конкуренция. Това е абсолютна неравнопоставеност и ние постоянно пишем писма, че това трябва да се промени, че трябва КЕВР да упражнява своите функции, включително да се осъществява контрол на дейността на поведението на всеки индивидуален играч, който е на борсата – дали ще бъде производител, дали ще бъде търговец, дали ще бъде потребител.
Отделно по повод на колегите за техните аргументи, че търговците завишават много максималната цена на bid-ове – това е търговска тайна, принципно никой няма тези данни, освен борсата. Така че никой не може да бъде сигурен, че това го правят търговците или индустриалните потребители. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Жельо Бойчев искаше думата, господин Аталай също иска да вземе отношение. След това и господин Иванов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Процедурно, господин Председател.
Според мен нещата се изясниха, да преминем към приключване. Колкото и да повтаряме, те са ясни. Мисля, че няма човек в залата, който да не е разбрал откъде идват проблемите. Да приключваме, защото ако всеки започне да си казва и номера на обувките и каква шапка носи, няма да стигнем…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Преди да приключим, ще дам думата за становище на всички, освен ако господин Бойчев няма въпроси. В такъв случай ще позволя въпроси.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз по-скоро също искам да очертая някакъв финал на тази дискусия. Това исках да предложа също.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте за становищe.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз се радвам, че успяхме да очертаем какво е реалното състояние на пазара. От изнесената информация виждаме, че имаме проблем – български предприятия ще загубят своята конкурентна позиция в Европа, което според мен ще доведе до загуба на работни места и до невъзможност да поддържаме експортния потенциал на страната. Ако тази тенденция от месец декември, която виждаме от данните според сегментите на пазара – от 30 до 50% увеличение на цената на електроенергията, ако това не овладеем в момента, то неминуемо ще бъде калкулирано от тези производители върху крайния продукт, който дават, или услугата, която дават. И това ще бъде ефектът върху всички български граждани.
Големият въпрос, който трябваше да изясним в тази дискусия, е какви са причините. Радвам се, че различни представители взеха отношение. От това, което разбирам, бих ги определил основно на две неща.
Едното е управлението на сектора, въпреки твърдението на министъра, че това е даденост, 70 – 80% от продавана електроенергия се предлага от държавни структури. На мен ми се струва, госпожо Министър, че там имаме редица резерви, по които това може да бъде оптимизирано.
Втората причина за мен е правилата на борсата, защото категорично не приемам това, което беше казано в началото, че, видите ли, борсата не може да влияе, тя е само една платформа, върху която се сключват сделките. Категорично не съм съгласен с това нещо! Тук е законодателният орган, тук е представителят на Комисията за енергийно и водно регулиране, който на база промените, които направихме, разработихте и наредбата, имате и правомощията да следите по това нещо. Виждаме, че имаме проблем с правилата на работа на борсата като започнете от предлагането – това, което казвате, и от купуването.
Моята молба, господин Председател, в момента не мога съвсем точно да формулирам решение, но, за да има смисъл тази дискусия, ние трябва да възложим по някакъв начин да бъдат направени предложения и да искаме промяна върху правилата, по които функционира борсата, така както ние я създадохме, както години наред тази Комисия подкрепяше всички стъпки, които бяха за либерализиране на пазара и въвеждане на борсата, и винаги беше обяснявано, че тя ще бъде мястото, където конкуренцията ще реши този проблем и това е най-доброто решение. Видяхме, че без добри правила и регулация ефектът не е този, който очакваме.
Виждам, че представителите на браншовите организации са следили и взели добри практики как функционира този пазар в Европейския съюз, в други държави. Мисля, че има неща, които могат да бъдат оптимизирани, но ние много бързо трябва да направим промяна върху това. Няма да казвам всички спекулации, които чувам, че се случват на борсата. Кой има информация, сигурност, прогнозируемост какво се продава на борсата, какви обеми ще бъдат продавани на борсата? Питам: може ли да се спекулира с тази информация за определен кръг търговци? Може! Защото продуктът и начинът на функциониране в момента го позволява. Ако не направим това, рискуваме да нанесем много тежки щети и на българските потребители, и на българската индустрия в момента.
Господин Председател, моята молба е да възложим и на министъра на енергетиката, и на Комисията за енергийно и водно регулиране, която вече прави такъв анализ, час по-скоро да предложи съответните законодателни или нормативни промени, така че да има реален ефект и резултат от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
За отношение други колеги народни представители?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Мисля, че ненапразно свикахме това извънредно заседание на Комисията по енергетика, защото се разбра, че имаме различия в оценката на обстановката.
Имаме, от една страна, оценка, че всичко на борсата и на свободния пазар е прекрасно, розово, чудесно, всичко работи по правила и няма никакви проблеми – може би някакви малки технологични такива и, от друга страна, тези, които основно купуват електроенергията ни казаха, в това число търговци и индустриалци, че има големи проблеми. Истината сигурно е на страната на тези, които потребяват, защото на техен гръб се пише всичко и те плащат цената за всичко, което се случва.
Аз продължавам да твърдя, че част от проблемите, които се случиха, са свързани, бих казал, с нашата убеденост – Вие като управляващи и ние като хора, които се опитваме да въведем някакви правила, че пазарът ще реши проблемите. Тук всички говорихме, помните – пазарът, най-справедливите цени, чудесно, всяко нещо ще си дойде на мястото, обаче се оказа, че пазарът, ако няма правила, ако е без правила и е произволен, се получава хаос в цените, независимо дали са през борсата, или по някакъв друг начин. Това е неминуемо и затова това е една от причините, че ние издигнаха пазара в мантра, без да се опитваме да въведем правилата на този пазар. Това че Фондовата борса функционира и че нашата свободна, независима електроенергийна борса е към Фондовата борса – това са абсолютно различни неща, едно е да търгуваш с ценни книжа, а друго е да търгуваш с електроенергия.
Според мен Комисията за енергийно и водно регулиране също е длъжник. Пак ще кажа какво впечатление се създава. Господин Иванов, Вие сте педантично точни в сроковете, в които трябва да се ценообразува енергията. Нямате никакъв проблем, никой не може да Ви обвини в това, че проваляте, протакате, обществени обсъждания – на деня, вземане на решения – на деня, и всичко, което Ви е свързано с ценообразуването, го правите прекрасно. Но се оказа, че са Ви недостатъчни три месеца, за да оцените… (Реплики.)
Да, да, аз разбирам. Ще ми кажете: липса на потенциал. Къде бяхте навремето, за да ни кажете, че имате липса на потенциал, а чакате да се случат така нещата?
По-нататък, управлението на производствените процеси в електроенергията. Аз казах няколко числа – не чух коментар по тях, сигурно защото съм бил прав. Не може да се правят експерименти с производство на електроенергия. Не може примерно цяло лято Тройката да не работи под предлог, че цената на електроенергията е много висока и отнякъде количествата електроенергия, които са необходими за регулирания пазар да се вземат, с което се намаляват количествата електроенергия за свободния пазар. Не може в тези дни, които говорим за висока цена на борсата, ТЕЦ „Марица изток 2“, седми и осми блок да бъдат спирани – това са още 200 мегавата. Не може, аз днес ще попитам ЕСО – не искам да ги питам сега, за да не губим време, да ми дадат графика на аварийност на Тройката – колко пъти е аварирала и колко пъти си е изпълнявала задълженията, и откъде са покривани тези задължения? Нали пак се вземат количества от свободния пазар, за да се покрива защитения пазар?
Ето това са проблемите на управлението на системата и според мен те са в основата на това, което се случва. Освен онова, за което си говорехме примерно, че в 9,00 ч. сутринта се пускат 100 мегавата с опция до 9,30 ч. да бъдат купени. Познайте колко човека ще отидат и дали те случайно са го прочели някъде това и са отишли с готовите пари да купят тази електроенергия? Това са част от правилата.
Аз затова предлагам, господин Председател, понеже има наистина сериозни проблеми – тези проблеми касаят не само индустрията, не само работните места, не само функционирането на търговията, те касаят всеки един от нас, в това число и през стоките от жизнена необходимост хляб, месо и други такива, на които се очаква сигурно повишение на цената, ако продължаваме така – да създадем една работна група. Знам, че думата „работна група“ е може би доста компрометирана, но да създадем една работна група, в която да седнем и в максимално бързи срокове да въведем онези изменения, които са необходими, в която да участват представители на борсата, на КЕВР, на Министерството, на работодателите, индустриалците, на малките сдружения, които са на месо, хляб, на търговците, за да можем да видим какви са проблемите, да ги идентифицираме и много бързо да направим онези промени, за да не се получава така, че компрометираме нещо, което е световно доказано, че пазарът наистина трябва да регулира цените. Но, пак повтарям, пазар с правила. Предлагам тази работна група да измисли и да приложи правилата, за да има наистина справедливост в сектора. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Първо, такива законодателни промени обикновено е по-добре да се инициират от Министерството, а не от Народното събрание. Народното събрание, знаете, прави промени между първо и второ четене на текстове, които не са изцяло коректни.
Второ, предлагам да не е работна група. Все пак възприемам предложението, предлагам обаче да не е работна група, а да коментираме различни предложения – всички се срещаме със сектора, всички знаем какви са техните предложения и да не правим големи събирания, на които да се разводнява темата.
За едно нещо, което казахте последно, сте прав. Аз също проверих тези данни. ТЕЦ – 1 и 3 до днешния ден, в сравнение с миналата година за същия период, са произвели 660 хил. мегаватчаса по-малко електроенергия. Или, ако използвам киловатчаса, както господин Стаменов, са 660 млн. киловатчаса. Тоест там наистина, незнайно защо, единицата и тройката не са работили толкова, колкото миналата година, което е свило предлагането и вероятно се е отразило негативно върху цената на електроенергията.
След малко ще взема отношение и по други теми.
Някой друг има ли желание за отношение?
Господин Илиев.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз ще се опитам, защото бяха поставени няколко въпроса, да отговоря и да кажа според мен какви са причините – не най-важното са причините, а какво трябва да се направи, за да се подобри проблемът.
Първо, господин Таско Ерменков постави един въпрос: защо каскадата „Белмекен – Сестримо“ произвежда по-малко? Каскадата „Белмекен – Сестримо“ е в рехабилитация, която ще продължи близо четири години. Тя е по линията на Фонд „Козлодуй“, където е grant много голяма част, така че как да направим рехабилитация? Това е последната каскада, която не е рехабилитирана. Там са най-старите машини, не са рехабилитирани. Това по никакъв начин, мога да кажа, че не пречи на пазара на електрическа енергия.
Другото, което не разбрах, какво НЕК е направил на „Козлодуй“, за да не…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: БЕХ беше. Извинявайте, грешка беше. Става въпрос за БЕХ.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев, ако може накратичко. Конкретните предложения ще ги дадете на всеки един от нас.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не знам и БЕХ какво е направил, както и да е.
Другото, за „Марица изток – 1 и 3“. „Марица изток – 1 и 3“ след приемането на Закона – говоря от 1 юли досега, на практика работят на абсолютно пълна разполагаемост. Каквото е възможно да произвежда и се произвежда… (Реплики.)
Не, това 600 хиляди, което го казвате, това се дължи, първо, на доста ремонти, които се правят в тези централи, но тези ремонти бяха през лятото. Вие казахте и за високата аварийност на „Марица изток – 3“, която все още продължава и която все още пречи.
Нещото, което не ми е ясно, НЕК специално има няколко ограничения. Едното е Законът, другото е решението на КЕВР, другото е задължението по делото БЕХ, другото е ограничението, което има от МОСВ. Не знам как ние можем да влияем до такава степен на борсата, след като предлагаме с начална цена 44 лв.? Това е, всеки час се предлагат 600 – 700 мегавата по 44 лв. От другата страна седи вече, който го търси. Но това е.
За да не съм подробен, ще кажа каква е причината сега за вдигане на цените според мен. През лятото, след приемането на Закона – знаете, че Законът задължава НЕК да изкупи цялата енергия от ВЕИ-тата над…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев, прекъсвам Ви, защото това не е по темата, първо.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще Ви кажа защо сега са по-високи цените.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Второ, Вие самия казвате, че не разбирате. Нека да коментираме в рамките на работната група това, което казвате в момента.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Добре.
Искам да Ви кажа как могат да се увеличат тези количества…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е сега мястото. Фактът, че 660 хил. мегаватчаса по-малко е произведената електроенергия от единицата и тройката и това не може да се дължи единствено на аварийност. Не се дължи на Закона.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не на аварийност.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не се дължи и на Закона.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не се дължи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Защото Законът по отношение на единицата и тройката не е направил никакви промени в средата на годината, за да твърдите – след новите промени в Закона и така нататък.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, от 1 юли е съвсем различно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Законът няма никакво отношение. Отношение имат квотите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Законът помогна. Това искам да кажа, че Законът помогна и затова този месец НЕК заради…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Изкушен съм да се съглася с Вас, че Законът е помогнал, но наистина тук Законът няма отношение във въпроса, който ние задаваме.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, не, нещата бяха други. Отпадането на ВЕИ-та. Да, това е друга тема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Всъщност има увеличение на цените на електроенергията не само в България, а в цяла Европа, особено в Източна Европа. Основната причина за това са по-високите квоти за въглеродни емисии, както съвсем правилно каза господин Иван Иванов. Защото ако през миналата година квотите за въглеродни емисии бяха 4 – 5 евро на мегават, те в рамките на 12 месеца поскъпнаха с 400%. В момента се продават на 24 евро и над 24 евро, преди два месеца бяха пак около 25 евро. Тоест, имаме увеличение 500 пъти – от 5 евро на 25 евро. Тези квоти влизат директно като разход на централите, които използват въглища, но не само на централите, които използват въглища, а и на централите, които използват газ. Защото централите, които използват газ, плащат по малко – купуват по-малко квоти за въглеродни емисии, но все пак купуват.
За да разсеем спекулациите, че на нашия пазар се случва нещо различно от това, което се случва на околните пазари, съм извадил справка за пазар „Ден напред“ за последните две седмици. За периода от 8 до 14 декември средната цена на пазар „Ден напред“ в България е 59,60 евро, в Румъния е 68,22 евро, в Унгария е 67,30 евро, в Словакия 59,23 евро, в Чехия 55,65 евро. В последната седмица – от 15 до 21 декември, тоест с цената и за утре, която беше определена днес на пазар „Ден напред“, в България средната цена е 59,17 евро, в Румъния е 67,82 евро, в Унгария е 69,35 евро, в Словакия е 63,90 евро и в Чехия 59,91 евро. Тоест, виждате, че нашата цена е съобразно цените в региона. По-важното е до какво ще доведе това и имаме ли причини за паника, така както ми се струва, че се случи в някои от изказванията. Според мен причини за паника няма, защото по-високата пазарна цена на електроенергията, както наблюдаваме в момента, означава, че ние ще доплащаме по-малко на всички производители с преференциални цени. Тоест, ако досега прогнозната пазарна цена на Комисията за енергийно и водно регулиране е седемдесет и няколко лева, а от 1 юли 2019 г. Комисията за енергийно и водно регулиране прецени, че прогнозната пазарна цена ще е 95 лв. или 100 лв., или 90 лв., или колкото прецени Регулаторът, то тогава ние ще доплащаме от съответната пазарна цена 100 лв. до преференциалната цена на всеки производител.
Ще Ви дам пример малките ВЕЦ-ове, голяма част от тях, са на преференциална цена 110 лв. На тях в момента им доплащаме 40 лв., а след 1 юли 2019 г. ще им доплащаме 10 лв. Американските централи са на деветдесет и няколко лева – Тройката, което е най-ниската цена при максимална натовареност на централата. Затова, господин Илиев, посочваме тези 660 хил. мегаватчаса, защото тези централи, колкото повече работят, толкова по-ниска е средната цена на електроенергията. Те трябва да работят непрекъснато, с изключение на моментите, в които са аварирали, разбира се. Тоест, при деветдесет и няколко лева средна цена на ТЕЦ – 3 и при 100 лв. пазарна цена ние на ТЕЦ – 3 няма да му доплащаме, грубо казано, а ще му плащаме само в емисиите, които са без отношение към единицата и тройката, защото колкото са емисиите, ако те са по-скъпи, приходите във Фонда са по-големи и всъщност НЕК само трансферира тези средства.
По отношение на единицата, която е около 130 лв., например ще доплащаме не 60 лв., колкото доплащаме при 70 лв. пазарна цена, а ще доплащаме само 30 лв.
До какво ще доведат тези по-малки доплащания? Всъщност как се компенсират тези доплащания? Те се компенсират от компонентата „задължение към обществото“. Тоест това задължение към обществото, което в момента в България е 37 лв. при по-малките, при значително по-малките доплащания при по-висока пазарна цена на електроенергията ще доведат до значително намаляване на компонентата „задължение към обществото“. Това е моделът. Това е моделът от 2015 г., тоест ние сега няма да правим нищо по-различно. Какво означава това? Това означава, че при по-висока пазарна цена, първо, тази пазарна цена ще е сравнима с пазарната цена в региона, тоест няма да има натиск от страна на търговци, износители и така нататък да вдигат цената на електроенергията в нашия пазар.
Второ, задължението към обществото ще бъде по-малко като компонента и вероятно, ако не на 100%, то на 80 – 90% ще компенсира тази по-висока пазарна цена на електроенергията. Тоест, крайната цена, която знаете, е сбор от пазарната цена на електроенергията, мрежови услуги и задължение към обществото, както за регулирания пазар, така и за свободния пазар, вероятно няма да се измени кой знае колко. Няма да се измени драстично. Това не може да го кажем сега и не е наша работа, затова сме избрали независим регулатор, включително и финансово независим, който, когато дойде моментът, ще направи тази калкулация и ще ни каже каква е крайната сметка.
Според мен няма причини за паника. Този модел ще регулира отношението между пазарната цена и задължение към обществото и към 1 юли 2019 г., когато е краят, всъщност 30 юни – 1 юли, когато е краят на стария регулаторен период и началото на новия регулаторен период, тези сметки ще бъдат направени и ще видим вероятно една със сигурност недрастична промяна на цената, в която и да е посока.
Това не изключва предложението на колегите, което всички чухме, предложението на работодателите да обмислим допълнителни промени, свързани например с цените, по които ЕРП-та купуват на борсата технологичните загуби – дали те трябва да бъдат ограничени в някакъв диапазон, включват според мен задължение на Регулатора да определя месечни квоти за обществения доставчик на НЕК, така че да сме сигурни, че американските централи, за които говорим, са натоварени през цялото време, така че тяхната средна цена на електроенергията да е възможно най-добра, както и други промени, които можем да обсъдим и направим през месец януари, включително и по отношение на контрола на КЕВР върху борсата. Само че това ние вече го направихме още през месец юни, ако си спомняте, въвеждайки REMIT в българското законодателство. Причината все още да не работи тази структура е, че Регулаторът е финансово независим от 1 януари 2019 г., тоест след 1 януари Регулаторът вече заяви, че ще назначи екип, ще създаде софтуер, ако е необходимо, както беше предложено от работодателите, който да следи за евентуални пазарни манипулации. Благодаря Ви за участието в днешната Комисия.
Моля колегите от Подкомисията, които ще разискват темата с ВИК сектора, да останат в залата. Благодаря.
Закривам заседанието на Комисията по енергетика.

(Закрито в 16,07 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ

Стенограф:
Катя Бешева