1. Блицконтрол с министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика



П Р О Т О К О Л
№ 29



На 31 януари 2019 г., в Народното събрание, зала „Запад“, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика, при:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Блицконтрол с министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията и на гостите, се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 14,03 ч. и се ръководеше от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте, колеги!
Имаме кворум – предлагам да започваме.
Днешният дневен ред е от две точки:
1. Блицконтрол с министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесена от Министерския съвет на 24 януари 2019 г.
3. Разни.
Министър Петкова се е обадила на секретаря на Комисията, че ще закъснее и е помолила да разменим първа и втора точка.
Формално го правя процедурното предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Гласуваме дневния ред с променената номерация на точките.
Който е „за“, моля да гласува.
За - 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Присъстващи:
- от Министерство на енергетиката: Теменужка Петкова – министър, която очакваме, господин Жечо Станков – заместник-министър;
- от БЕХ: господин Петьо Иванов – изпълнителен директор;
- от НЕК: господин Петър Илиев – изпълнителен директор;
- от ЕСО: господин Ангелин Цачев – изпълнителен директор;
- от „Булгартрансгаз“ – господин Владимир Малинов – изпълнителен директор.

Започваме с точка първа:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 Г.
Давам думата на заместник-министър Станков накратко да ни представи Годишната програма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Във връзка с Годишната програма има две основни точки, които касаят сектор „Енергетика“. Първата е „Към Енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата“, втората е „Реформа на договора за Евратом“.
Относно първата точка. Тя е свързана с Енергийния съюз. В последните четири години един от основните приоритети на Европейската комисия бе точно създаването на устойчив енергиен съюз. Именно заради това бе публикуван и един от най-големите законодателни пакети в областта на енергетиката, а именно пакетът „Чиста енергия за всички европейци“. В този пакет може да се каже, че България има съществен принос при неговото приемане като бъдещо законодателство и цели до 2030 г.
По време на нашето Председателство бяха приети три от най-важните досиета: енергийна ефективност, възобновяема енергия и управление на Енергийния съюз. Те бяха в основата и на създаването, помните Интегрирания план за климат и енергетика. След това колегите от Австрийското председателство успяха да приключат пакета и да договорят останалите четири отворени досиета.
Важно е да споменем, че Енергийният съюз се базира на пет основни принципа, а именно: интегриране на енергийните пазари, енергийна ефективност, сигурност на доставките, декарбонизация и иновации и конкурентоспособност.
Важно е да споменем, че България подкрепя поетапното изграждане на Енергийния съюз, като естествено винаги сме се концентрирали и нашата политика е била за енергийна сигурност, която разглеждаме в най-широкия й аспект.
В този контекст подкрепяме предприемането на адекватни мерки за осигуряване на високо ниво на сигурност при снабдяване с енергия на гражданите и бизнеса в Европейския съюз по ефективен начин – важно е да споменем, че е на достъпни цени и при спазване на европейските правила и законодателство.
Това е по точката „Енергиен съюз“.
В точката, свързана с „Реформата и Договора за Евратом“. Смея да твърдя, че тук предстои Еврокомисията да бъде по-детайлна в своята обосновка в реформата в Евратом. България си запазва правото да следи внимателно и да има позиция в момента, в който официално има представено съобщение от Европейската комисия. В случай че бъде засегнат въпросът за реформите в Договора за Евратом, да вземе необходимото отношение с цел защитаване на държавния интерес. Както знаете, нашата държава е с над 40 години опит в тази сфера, имаме добре подготвени експерти, така че ще вземем необходимото отношение.
На 22-ра страница са описани тези два приоритета. Ако има въпроси от колегите народни представители, на разположение съм да отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря на заместник-министъра.
На страница 22-ра кратко и ясно, бих казал и лаконично в два параграфа е изложена позицията, която ще защитаваме през 2019 г.
Колеги, ако имате ли въпроси?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър! Въпросът ми е чисто процедурен. По отношение на прекрасното записване аз съм съгласен, че конкретната позиция на страната ще бъде формулирана след официалното представяне на отношението на Европейската комисия, в случай че ще бъде засегнат въпросът за формулирането на Договора за Евратом.
Питам Ви като изпълнителна власт, а ние като законодателна, имате ли нужда от запис в този текст и след приемане на съответното решение от парламента, за да имате по-силна позиция, ако искате това, да се случи? Не настоявам върху това нещо, а просто като въпрос. Защото вземането на позиция на страната по този начин, може да включи и парламента, но може и да не го включва.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, господин Станков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви.
В зависимост от това какво е предложението на Европейската комисия, ние ще се придържаме към четириседмичния срок, след който излизаме със съответна позиция на национално равнище. Позицията също преминава на съгласуване през Съвета по европейски въпроси, който е ситуиран към Министерския съвет. В по-голямата му част участват заместник-министри.
Естествено, ако в изменението, което предлага Европейската комисия, виждаме щекотлива тематика, с удоволствие, и винаги сме се обръщали и благодарим както на Вас, така и на всички народни представители за разбирането и оперативната работа между изпълнителна и законодателна власт. Ще се обърнем към Вас, ако е необходимо за подробни и допълнителни текстове, и подкрепа от Ваша страна в по-нататъшното развитие.
Може би да добавя: през вчерашния ден имаше среща в Съвета по европейски въпроси, защото Евратом също е обвързан до голяма степен с Брекзит. Там изразихме нашето становище, че подкрепяме изменение в Евратом в тази му част, която Обединеното Кралство, дори напускайки Съюза, което не би било добре за него, да остане като такъв член, който, подкрепяйки развитието на ядрената енергетика винаги е бил градивен член и ще се радваме той да продължи комуникацията си с тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, други въпроси?
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Заместник-министър, понеже процесите, които касаят Европа и решенията, които трябва да се вземат, ни касаят вече прекалено лично – имам предвид декарбонизацията, имам предвид увеличаването на възобновяемите източници от 32%, ако не ме лъже паметта, от 2030 г., виждам, че сте качили това за обществено обсъждане – Интегрирания план. В понеделник имаше една дискусия с японското Министерство на енергетиката, общо казано, то е по-различно министерство, във връзка с новите икономии, във връзка с декарбонизацията, понеже и те зависят от Парижкото споразумение, искам да разбера: всъщност има ли някаква насока, тоест работната група, която беше създадена, има ли някаква насока и кога мислите – с приемането на Енергийната стратегия ли, когато вече ще знаем какви са параметрите и до кога? Знаем, че ние 60 години очакваме да придобиваме въглища от Маришкия басейн и искаме 60 години да го експлоатираме. Това няма как да мине без инвестиции. От тази гледна точка горе-долу да ни насочите, кога очаквате някаква ясна визия? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Заместник-министър. (Министър Теменужка Петкова влиза в залата.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви.
Действително един от ключовите документи, който се базира на европейското законодателство, е именно Управление на Енергийния съюз – документ, договорен по време на Българското председателство, а именно Интегрираният план в темата „Енергетика”. Той бе публикуван буквално преди броени дни на страницата на Министерството, съответно е изпратен до Европейската комисия. Важно е да споменем, че това е първичният драфт, първичният документ, който се очаква. След публикуването му сме дали достатъчно дълъг срок в рамките на четири месеца, в който заинтересованите страни да кажат своите бележки. След като те изпратят своите бележки, в края на 6-месечието очакваме и бележките на Европейската комисия и започваме, както е описано и по Регламент, широките обществени обсъждания и кръгли маси за финализиране и предаване на финалния План в края на тази година. Той ще бъде обсъден с всички заинтересовани страни както със законодателя, така и с неправителствени, браншови организации. Както споменахте и Вие, да има поставени цели в стратегическите директиви на Европейския съюз. Ние сме избрали амбициозен, балансиран подход за всяка една от тях и сме сигурни, че след тези обсъждания, които ще бъдат проведени, ще достигнем до максимално балансирания документ, който да отговаря на изискванията на всеки един участник на пазара. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Преминаваме към гласуването по точка първа относно Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Годишната програма е приета единодушно от Комисията по енергетика.

Преминаваме към точка втора:
БЛИЦКОНТРОЛ С МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ГОСПОЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, аз ще си позволя пръв да задам въпрос. Тъй като господин Петър Илиев е тук, той ще бъде към него, съответно Министърът може да вземе отношение по темата, която смятам да дискутираме, защото това е нещо, което дъвчем – грубо казано, вече няколко години и продължаваме да имаме проблеми с него. Касае се за това: как се управлява от страна на Националната електрическа компания енергията за регулиран пазар.
В днешния ден имаме фрапантен случай, в който американските централи работят на половин мощност, на половин мощност по средата на зимата и в същото време се харчи ценна вода вместо да се продава тази вода на борсата. Това сме го повдигали вече не само в тази комисия, и в Министерския съвет на среща с работодателите, и на други събития. Ще дам пояснение.
За миналата година американските централи са работили със 660 хил. мегаватчаса по-малко, отколкото през 2017 г. За тези часове, за които работят по-малко американските централи, ние плащаме разполагаемост, тоест, когато те не работят, ние плащаме повече, отколкото когато те работят. Колкото повече работят американските централи, толкова по-ниска е средната цена на енергията, която плащаме от тези централи. Политиката ни винаги трябва да бъде тези централи да са максимално натоварени, защото така НЕК плаща най-малко за получената енергия. Да довърша темата с тези 660 хил. мегаватчаса. Към края на годината са малко по-малко от 600 хиляди, но все пак са 600 хиляди мегаватчаса.
Какво виждаме? Ако бяха работили миналата година американските централи, а за сметка на това беше спестена вода в язовирите на НЕК, за същите 660 хил. мегаватчаса или 600 хиляди ги смятам, по 150 лв. да бяха продадени в началото на годината, при положение че ние имаме цени по 200, по 300 лв. на „Ден напред“, това означава, че тези 600 хил. мегаватчаса по 150 лв. – 90 милиона приход на НЕК и спестен разход от това, че не се плаща разполагаемост.
Разбира се, за да е точна сметката, трябва да извадим цената, на която НЕК е продала тази енергия – същите тези 600 хил. мегаватчаса през миналата година през лятото, на цени далеч по-ниски от тези 150 лв., които можеше да получи НЕК тогава. Считахме, че сме изяснили темата, затова че американските централи трябва да работят на 100%. НЕК да продава своята енергия от ВЕЦ само като пикова енергия, защото винаги може да определи в кой час да пусне и в кой час да не пусне електроенергия. Най-високата цена на електроенергията е по време на пика – сутрешен пик, вечерен пик или дневен пик, когато няма слънце и цената е достатъчно висока.
Да се върна към днешния ден. Днес се намираме в ситуация, в която ВЕЦ-овете работят – в момента са с над 300 мегаватчаса. За да не се оправдаете с борсата, съм извадил справка точно колко енергия продавате на борсата днес за „Ден напред“. Тази енергия е 200 мегаватчаса, за 203 мегаватчаса за два часа. Тоест има енергия от ВЕЦ – почти половината, която се ползва за регулиран пазар вместо да работят американските централи.
За мен, меко казано, това е безобразие. Това е лошо управление на системата, че американските централи не произвеждат енергия и в същото време като се използва енергия от ВЕЦ, увеличава цената на електроенергията в България. Увеличава я значително! Защото малки допълнителни количества на борсата, както се случва няколко пъти през този месец, имат огромно влияние върху цената. Само като изгрее слънце, заради либерализирания пазар и цената на енергията в България пада от 150 лв. на 80 лв.
Тоест днешната цена нямаше да е 101 лв., а вероятно щеше да е 80 лв., дори и по-ниска, ако Вие бяхте продали тази енергия на пазара „Ден напред“, а не бяхте ограничавали американските централи. Не говоря за парите, които щяхте да си спестите от намалената разполагаемост. Само в днешния ден, и за да не говорим празни приказки, като свърши той в 24,00 ч. моите експерти ще вземат всичките данни – колко енергия е продадена на свободния пазар; колко енергия е влязла в регулирания пазар и по каква цена; каква е разликата в цената между борсата и регулирания пазар; каква е върху тази същата енергия; колко разполагаемост сме платили? Вероятно ще установим, че само от днешния ден загубите, които са се натрупали в НЕК, са в размер на няколко стотици хиляди. Утре ще мога да Ви кажа точната цифра.
Задавам този въпрос, за да уточним тук пред всички колеги и народни представители, включително днес има и медии, че това е недопустимо и не трябва да се повтаря. Водата, която Вие имате във ВЕЦ-овете, трябва да направите всичко възможно да я продадете на свободния пазар. За днес сте дали цена 170 лв. В случая говорите вероятно, че сте я предложили и са я купили. Вие сте я предложили по 170 лв. при средна цена за региона – около 70 лв. В различни часове – между нула и четири часа, дори под 70 лв. Как очаквате да продадете тази енергия на цена от 170 лв., като тези 170 лв. ние не сме ги виждали на борсата поне от 10 дни, да не кажа 15 дни? В нито един ден на миналия месец януари не е имало такава цена от 170 лв.
Това е моят въпрос. Надявам се да ми отговорите. Надявам се дни като днешния да не се повтарят. Утре ще направим точна калкулация за това какво се е случило в днешния ден, колко повече средства са платени заради разполагаемост на американските централи, каква е загубата от тази енергия, която се използва на регулиран пазар вместо да бъде продадена на свободния пазар. Благодаря.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ще отговоря на този и на всички останали въпроси. Искам да започна малко по-отрано, защото тази година може би е разделена на два периода, за да стане ясно на всички: първият период е до месец юли и вторият период е след месец юли.Това се характеризира с отпадането на задължението на НЕК да изкупува ВЕИ-тата четири и над четири мегавата, както и топлофикационните и заводските централи.
Сега мога да кажа нещо, което…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев, извинявайте, че Ви прекъсвам. Тези законови промени сме ги правили ние и няма нужда да ни ги разказвате. Ние знаем как работи моделът.
Искам да ми отговорите конкретно: защо днес ВЕЦ-овете работят на 300 и 400 мегавата, като 200 мегавата продавате на свободния пазар, а другите 200 вкарвате в квота? В същото време с 200 мегавата по-малко поне…. Пропуснах един много съществен момент: Вие през деня ползвате енергия, за да помпите вода в помпите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще Ви обясня и това, да. Искам само да кажа: защото, ако не беше…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз разбирам, че имате излишна енергия, защо не я продадохте на борсата тази енергия? Така всички щяха да са доволни. Бизнесът и населението – хайде, населението много малка част от него, която е на либерализиран пазар, но бизнесът щеше да има по-ниска цена на електроенергията. В същото време Вие щяхте да си спестите разходи, защото американските централи, работейки повече, плащаме по-малко. А ние помпим вода! Помпите върхова вода. Тази вода вероятно в два часа днес е 120 – 130 лв. Тридесет процента ефективност губите. Като помпите тези 50 мегавата – погледнах одеве, че бяха, тези 50 мегавата на 120 лв. Ви се качват нагоре, после губите 30% ефективност и те се връщат на 156. Тоест, себестойността на тази енергия е станала 160 лв. Кой ще продаде на 160 лв. тази енергия?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, аз започнах с това, защото ако не беше направена тази промяна в закона, сега щеше да бъде още по-зле. Само това искам да кажа. Преди промяната в закона заявките за регулирания пазар идваха с един час след като е приключила работата на борсата и на практика НЕК затова нямаше възможност тази енергия, която е излишна от регулирания пазар, да я предлага на борсата.
За конкретния ден, за днес, за използваемостта на американските централи. Вие хващате цялата година. Използваемостта на американските централи през второто полугодие, е над 80%. Тя можеше да бъде и 100% - имам го и по месеци, като за месец декември е над 90%. Използваемостта на американските централи не може да бъде 100%, тъй като ние пазим един диапазон, който се ползва от ЦДУ за регулиране на енергийната система. Това е законово наше задължение. Дали ни е изгодно или не, тук не го поставям, но ние пазим този диапазон и не можем никога да имаме…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев, Това са 60 – 70 мегавата.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не са. Над 200 мегавата са.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А днес имате ...
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще кажа и за днес.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А днес тези централи не работят и наполовина. Това означава, че едната централа е 700 мегавата, другата централа е 880. Нали е така? От 1500 – 700 работят. Тоест, 700 не работят. Да изключим тези 200, 500 не работят.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще кажа и за тях.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, само една процедура.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да чуем. Не го прекъсвайте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев, няма да Ви прекъсвам, но ми отговорете конкретно на въпроса.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако не получим точен и ясен отговор, ще се създаде съмнение, че имате противоречие помежду си.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не. Не получаваме отговорите. Затова искам конкретно на въпроса да се отговори.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ще кажа и за днес. От неделя имаме обявена висока вълна в каскада „Арда” и от снощи по разпореждане на ЦДУ централите от каскада „Арда” работят на 24-часов режим. Там има- няма, изгода-неизгода, те работят. Поради тази причина са намалени американските централи.
Ще обясня и за борсата. Цялата енергия е пусната на борсата. Имаме в определени часове над 500 мегавата допълнителни количества, които са пуснати на борсата. Много голяма част от тези количества са продадени, но не всичките, не всичките. Цената, която пускаме на борсата е 90 лв. Не е 170 или нещо друго. Има наистина и по 170, но тя е енергия, която… Ако искате мога да Ви дам точни данни.
За помпите днес. Тъй като имаме много голямо производство от ВЕИ-тата – има над 800 мегавата. Тъй като чисто, за да можем да облекчим енергийната система, с колегите от ЦДУ, и от Електронергийния оператор сме се разбрали – мога да кажа, че работим не само колегиално, но и доста приятелски, те управляват всички водни ресурси. Нашите препоръки, които ги даваме, са само препоръчителни, а ЦДУ има право да спира и да пуска.
Днес помпите, които бяха пуснати, на Белмекен, бяха пуснати по разпореждане на ЦДУ, защото имаше огромно количество ВЕИ и беше свален и товарът на американските централи. Това е в рамките на деня. Аз имам данните и в момента, след малко ще ги имам и за утре.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въпросът беше: защо допуснахте този излишък, а не продадохте енергията на борсата?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Пуснали сме енергията. Вижте, само от началото на…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На 170 лв.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не е на 170 лв. От 90 лв. започваме да продаваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И стигате до 170 лв., тоест няма как на 170 лв. …
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Ако има търсене. Първо, ние го продаваме на 90. Ние не можем да губим, тъй като от американските централи трябва да се покрият. Там също плащаме емисии. На мен ще ми бъде много лесно да я пусна по 70, после да източа и фонда. Целта никога такава не ни е била от американските централи. Само ще Ви кажа две цифри: от началото на годината НЕК е предложил на борсата 17 хил. мегаватчаса, което му е по ангажимента и което е над ангажимента – 31 хил. мегаватчаса. НЕК е предложил 48, от тях са продадени само 28.
Цялото количество, както поехме ангажимент, цялото количество, което е излишно го продаваме на „Ден напред”. Това е предложил НЕК от началото на месец януари. Да, само „Ден напред”. Не говоря за дългосрочни. По принцип от месец януари НЕК не търгува по никакъв друг начин на свободния пазар, а само „Ден напред”. Стараем се максимално да натоварваме американските централи. За месец декември имаме над 90% използваемост на американските централи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Илиев, Вие не ми отговорихте на въпроса.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Тук е колегата от ЕСО и той ще Ви каже.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие не ми отговорихте на въпроса. Вие ми обяснявате принципни положения. С част от тях аз не съм съгласен. Вас квотите на американските централи въобще не Ви вълнуват, защото тези квоти…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Как да не ни вълнуват?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не Ви вълнуват, защото тези квоти Ви се дават от фонда. Те Ви се плащат от фонда тези квоти. Тоест разходът Ви за квоти не влиза в уравнението. Не влиза в уравнението! Защото на НЕК квотите са емисии. За едно и също нещо говорите.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Има и друго, и енергия има, и емисии…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Енергията Ви е колкото повече работят…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Емисиите ни се покриват на 8 евро.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Те Ви се покриват на 8 евро, но това, което не сте си взели, регулаторът ще Ви го даде с регулаторното решение от 1 юли. Винаги е било така, и Вие го знаете това – че имате недовзет приход, който ще вземете. Тоест американските централи трябва да работят на максимална мощност колкото се може повече.
Аз разбирам, че тях трябва да ги намаляваме, те да не са на 350, а да са: първо, за системата, второ – заради това, че може да нямат по-голямо потребление. Обаче когато има потребление по средата на зимата и Вие пускате вода – вярно, аварийно е, за да изпразните язовирите, за да не дойде голяма вълна, тази вода, тази допълнителна енергия трябва да я продадете на борсата, защото в противен случай Вие трупате огромни загуби. Това се опитваме да ви обясним.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Продаваме я. Ето, вижте колко сме продали!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз Ви казвам в момента – от два до три часа енергията, която продавате на борсата е 203 мегавата. Сега, точно в този момент, по справката на ЕСО Вие произвеждате 306. Къде отиват тези 103 мегавата? Те отиват в квота, в помпи или в нещо друго. Имате интрадей, тоест, ако не сте очаквали нещо вчера, навреме не сте реагирали, късно Ви е дошло разпореждането от Министерството на околната среда, Вие тези 103 мегавата вместо да помпите помпи, да губите 30% само от това, че ефективно помпите помпат, можете да ги продадете в рамките на деня.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Продаваме.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: На каквато и да е цена да ги продадете, пак ще сте по-добре, отколкото да помпите помпи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Продаваме. Основният продавач в рамките на деня, също…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добре. На мен не ми отговорихте на въпроса. Аз не получих задоволително обяснение по този въпрос.
Оттук нататък, казвам го на цялата Комисия, възлагам на експертите в Комисията всеки ден да следят каква енергия е произведена от ВЕЦ, колко от тази енергия е отишла на борсата, продадена е, колко от тази енергия е влязла в квота за сметка на американските централи, при положение че американските централи не са натоварени напълно? Няма спор, ако американските централи са натоварени на 100%, нямате енергия, трябва Ви за регулиран пазара, Вие ще пуснете ВЕЦ. Обаче, при положение че имате разполагаемост в американските централи, да ги намалявате, да ползвате вода за регулиран пазар, разбирате какви загуби се трупат. Утре ще Ви кажа каква загуба се е натрупала конкретно за днешния ден.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Вижте, няма такова нещо. От началото на годината аз мога тук пред всички да го кажа, утре заповядайте при мен да Ви покажа данните: не сме продали нито литър вода преди да се натоварят американските централи. Даже сме имали уговорка в дните… Днес имаме висока вълна и не мога да не пусна – 250 мегавата има нужда, няма нужда, те трябва да вървят, защото иначе язовирите ще прелеят.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Защо пускате през нощта пускате вода? Това е другият въпрос. Защо през нощта пускате вода? Водата…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Висока вълна.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: …Водата трябва да се харчи само за пикова електроенергия. Продайте 500 мегавата през деня, не продавайте нищо през нощта.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Вчера през нощта сме пуснали само 9 мегавата вода. Имаме вчера, онзи ден, от началото на годината…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А защо тогава се оправдавате с това, че е ниска цената през нощта, ако са 9 мегавата?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не продаваме вода.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Молбата ми е…
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Вижте, заповядайте…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: За принципите сме съгласни, че. американските централи трябва да работят.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: …тук мога да Ви прочета данните, конкретни данни.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз ги имам данните. За днес Ви питам. Сега да се обясняваме за миналата година, забравихме тази тема. За мен е голяма грешка това, което миналата година се е случило. Забравяме я тази тема.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Защо миналата година? Ние сме на печалба оттам.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Искам оттук нататък да знаем, че американските централи се натоварват максимално, от ВЕЦ-овете ще се продава на борсата като пикова електроенергия, за да има най-добрия резултат Националната електрическа компания, за да си спести пари от разполагаемост, която ще плаща излишно, ако ги натовари, както трябва, и за да получи най-добрата възможна цена за водните ресурси, които има във ВЕЦ-овете, и да се нормализира цената на пазара на електроенергия в България.
Колеги, аз нямам други въпроси.
Ако желае, Министърът може да вземе отношение също.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Илиев, след всичко това, което чухме аз мисля, че господин Добрев е прав в логиката, която представи пред всички. Само че от Вашия отговор искаме да ни стане ясно и ако е възможно, разбира се, господин Председател, на следващото заседание да ни дадете един кратък анализ за последните 6 месеца с натовареността на американските централи.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз и сега мога да Ви го кажа.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дайте ни натовареността на американските централи, дайте ни работата и на водата в един график. Мисля, че народните представители може да четем и ще разберем кога и колко са били натоварени американските централи, колко са работили в пик ВЕЦ-овете, които ги имате и кога са пуснати по разпореждане, че има висока вълна.
Според мен ЦДУ е институцията, която Ви разпорежда как и по какъв начин да действате и с балансиращата енергия, и с другата енергия, която е необходимо да се произвежда през деня за стабилна електроенергийна система. Нали е така?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Да.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре. Господин Председател, нека да ни дадат един график с натовареността на централите, на водите, да имаме тук черно на бяло и да седнем да се разберем какво ще се прави по-нататък.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, приемам предложението на господин Аталай. Ще помоля специално за днешния ден, и за последните 6 месеца да получим такава справка.
Тъй като питахте и господин Цачев от ЕСО дали той разпорежда какво да работи и какво да не работи, ЦДУ разпореждаше какво да работи и какво да не работи преди 10 години. От началото на либерализацията на пазара през 2007 г. до преди време в по-малка степен, в момента почти изцяло като изключим американските централи, всъщност и за американските централи, защото те на регулиран пазар пак ги управлява НЕК, енергията се управлява и продажбите на тези електроенергия се управлява от самите производители. ЦДУ се намесва тогава, когато има излишък на енергия в системата и разпорежда включване на помпите.
Обаче за да се стигне до излишък на енергия в системата, това означава, че някой не е продал тази енергия. Защото тази енергия, ако беше пусната на нормална цена, а не на 170 лв. вчера на борсата „Ден напред”, първо, щеше да е по-ниска средната цена, второ, щеше да е продадена, а нямаше да е излишък и тогава нямаше ЦДУ-то да разпореди да работят помпи, за да се направи нещо тази електроенергия. Ние днес се чудим какво да правим този ток, който вчера не е продаден.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Добрев, аз мисля, че Ви изслушах много точно и ясно и не съм пропуснал нито едно изречение. Казах, че ЦДУ управлява за стабилността и сигурността, която е необходимо за електроенергийната система. А другото – за пазара, то вече е ясно, но няма как ЦДУ да не се намесва, когато вижда, че системата не е балансирана, няма да действа. Когато ни дадат графика, когато имаме тези данни пред нас, като ги прочетем ще ни светне лампата. Дано да е червената.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нямаме претенции към ЦДУ. В ЦДУ, в диспечерското управление работят хора, които имат дългогодишен опит. Там те знаят как системата да е стабилна. Ние не казваме, че не е трябвало да пускат помпи, защото няма какво да правят енергията. Те трябва да разпоредят пускане на помпи. Въпросът е: защо се е стигнало допускане на помпи и днес през деня?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Аз само ще направя малко лирично отклонение преди да си задам въпроса, но ми се струва, че днес продължаваме парламентарния контрол от петък. Същите въпроси Ви поставихме, с почти същите числа, с почти същите изводи. Видимо и без да имаме договорката, надявам се, че не смятате, че сме се договаряли управляващи и опозиция по тази тема, данните, с които разполагаме, са публични. Има проблем. Просто Ви обръщаме внимание. Аз тогава Ви обърнах внимание. Обърнете и Вие внимание върху системата, върху загубите, защото това може да доведе и до други проверки, а не само до нарушаване на системата. Предупредих Ви приятелски по темата, която имаме на коректното партньорско говорене между Комисия и управляващи.
Ще мина към моя въпрос и той касае „ТЕЦ Марица изток 2”: ние всички сме наясно, че „ТЕЦ Марица изток 2” е мощност, която е задължителна за електроенергийната сигурност на държавата и без нея не може. Всички сме наясно, че освен като гаранция за електроенергийната сигурност на държавата, „ТЕЦ Марица изток 2” е един от потребителите на въглища от басейна на „ТЕЦ Марица изток” и по този начин е един от тези, които гарантира и някаква социална политика. Свързани са и двете неща, което на практика означава, че ние трябва да полагаме всякакви усилия тази топлоелектрическа централа да работи.
Поздравявам правителството затова, че положиха усилия по отношение на дерогацията и ТЕЦ-ът вече има безсрочно разрешително за работа, което е хубаво. От екологична гледна точка засега няма опасност да го затвори.
Поздравявам Ви затова, че някак си успяхте миналата година със събиране на пари от печелившите предприятия на БЕХ да купите емисиите за този ТЕЦ. Обаче на всички ни е ясно, че той няма как да продължава в бъдеще, и че ако това продължава в бъдеще по същия начин, има голямата опасност ТЕЦ-ът да може екологично да работи, но икономически да сме го приключили.
В тази връзка въпросът ми, госпожо Министър, е: какво смятате да предприемете, за да може „ТЕЦ Марица изток 2” освен да има възможност да работи по правилата на екологията, да не се наложи да го затваряме по икономически причини? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, въпросът е много важен и много актуален. Вие сам казахте какви действия предприе правителството в последната година, може би година и половина и без тези две стъпки, които и Вие отбелязахте, на първо място, работата по получаване на дерогация от страна на „ТЕЦ Марица изток 2”, а и не само на „ТЕЦ Марица изток 2”, а на всички останали централи, които работят на въглища, защото те наистина са гръбнакът на електроенергийната система и без тях нашата електроенергийна система трудно би могла да се справи, но едната стъпка е тази, свързана с дерогацията, а втората много важна стъпка и условие, за да работи „ТЕЦ Марица изток 2”, беше да бъдат закупени емисиите за 2018 г.
Това, което ние успяхме да предприемем като действия, даде възможност да гарантираме и енергийната сигурност на страната, да се гарантират и работните места на колегите, които работят в Маришкия басейн, но оттук нататък предстоят още няколко много важни стъпки, които ние трябва да извървим – надявам се заедно, надявам се с подкрепата и на българския парламент, защото това наистина са важни решения, за които аз разчитам, както винаги между другото е било, на подкрепата на всички парламентарно представени политически партии.
Какво ни предстои оттук нататък? Както Вие споменахте, в продължение на три години Българският енергиен холдинг на практика финансира закупуването на емисиите, необходими за работата на „ТЕЦ Марица изток 2”, но никой не бива да се заблуждава, че това се случва безвъзмездно. Финансирайки закупуването на емисиите, „ТЕЦ Марица изток 2” увеличава своя дълг към Българския енергиен холдинг. Към настоящия момент в резултат на това закупуване на емисиите, дългът на „ТЕЦ Марица изток 2” към Българския енергиен холдинг вече доближава около 900 милиона, близо милиард. Активите на дружеството са малко над милиард 200 милиона. Тоест още няколко крачки в тази посока и ние рискуваме „ТЕЦ Марица изток 2” – най-голямата централа на Балканския полуостров, най-голямата въглищна централа у нас всъщност да бъде изправена пред заплахата за декапитализация.
Затова, това, което ние предприехме и като правителство, и колегите от Българския енергиен холдинг заедно с ръководството на „ТЕЦ Марица изток 2”, направихме един анализ по отношение на възможностите за финансово стабилизиране на централата. Първата и задължителна стъпка преминава към възможността за капитализиране на централата. Тоест – да успеем да капитализираме част от дълга на „ТЕЦ Марица изток 2” към БЕХ и съответно да увеличим капитала, така че да предотвратим евентуални рискове от декапитализация на дружеството.
Миналата седмица изпълнителният директор на БЕХ, изпълнителният директор на „ТЕЦ Марица изток 2” заедно с други колеги от дружествата бяха в Европейската комисия. Там имаха среща с Главна дирекция „Конкуренция”, защото сами знаете, че увеличаването на капитала в подобно дъщерно дружество се третира като държавна помощ от страна на Европейската комисия. Така че всяка една такава стъпка в тази посока, трябва да бъде разглеждана и от гледна точка на спазването на правилата в областта на държавните помощи.
Ние решихме да нарушим традицията до момента, която се следва в българската енергетика – да направим нещо и след това да питаме Европейската комисия. Затова, първо, решихме да направим своето допитване до Главна дирекция „Конкуренция”, да представим нашите виждания за стъпките, които трябва да предприемем и тогава да вървим към тяхното реализиране.
В рамките на тази среща с Главна дирекция „Конкуренция” ние поставихме въпроса в неговата сериозност, в неговата важност за българската електроенергийна система, обяснихме какви са нашите основни мотиви и на този етап имаме подкрепата на Европейската комисия, че това е правилната посока, в която трябва да се върви.
Но за да вървим в тази посока, на първо място, трябва държавата да постави този въпрос от свое име. Тук, пак казвам, разчитам изключително много и на Вашата подкрепа, за да можем да получим разрешение за този тип държавна помощ и тя да бъде третирана като допустима по отношение на увеличаването на капитала.
След това европейските механизми по отношение на такъв тип централи предвиждат различни мерки, които биха могли да бъдат предприети. Тук говорим и за механизъм за стратегически капацитет като възможност, като опция, услуга от общ икономически интерес. Разбира се, това са стъпки, които могат да бъдат предприети едва след като ние увеличим капитала на „ТЕЦ Марица изток 2” и изключим всякакви рискове дружеството да бъде декапитализирано. Защото ако то изпадне в затруднено положение, това означава, че то не може да кандидатства за нито един от механизмите, разписани от Европейската комисия.
Използвам случая да уверя и Вас, и колегите, че това, което е необходимо да се направи от страна на правителството, от страна на Българския енергиен холдинг, се прави и ние работим в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Допълнителен въпрос – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, аз имам въпрос във връзка с практиката на Европейската комисия по отношение на дружествата и държавната помощ. Притеснен съм, че може би, ако те приложат практика, че такава помощ би могла под каквато и да е форма да се окаже към дружества, които са с печалба през годината, ние ще имаме проблем. Може би е хубаво освен стъпките, които Вие предприемате по отношение на Европейската комисия, и по отношение на управлението на капитала чрез допълнителна капитализация, да се постараем да имаме и малко повече управление по отношение на функционирането на централата, малко повече усилия да бъдат положени там, което означава да се увеличи обемът на нейната работа в периодите, в които има висока цена и висока конюнктура на пазара и да се намали тази работа, когато такава няма. А не както беше в началото на годината – бяха спрени два блока, когато можеха да работят на малко по-висока цена. Проверете го, да не влизаме сега в спорове.
От тази гледна точка също се надявам, че ще предприемете необходимите мерки като принципал на БЕХ да бъде приложена тази политика за оптимизиране на разходите и на производството на тази централа. Едва тогава можем вече да говорим и за капитализация. Благодаря Ви
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Да отговоря на допълнителния въпрос на господин Ерменков. Съгласна съм с Вас, господин Ерменков, че трябва да се работи в тази посока. Работата в тази посока преминава към това „ТЕЦ Марица изток 2” да реализира положителен финансов резултат, тоест, за да получим ние разрешение от Европейската комисия, трябва да покажем, че централата не работи на загуба. Това означава, че трябва да продава енергията на такива цени, които да включват нейните реални разходи, нейната реална себестойност, а не да работи под себестойност. Така че това, което трябва да правим, е да следваме пазарните механизми, да следваме нормалната икономическа логика и да създаваме практика себестойността на енергията, произведена от „ТЕЦ Марица изток 2” да бъде включвана в цената на съответната продукция, която тя произвежда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Давам думата на господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Петкова, при извеждането на блокове от едно до четири от АЕЦ „Козлодуй”, оборудването отива за нарязване на скрап. Това, което ме интересува, е: каква е периодичността на търговете и има ли вече офрмен някакъв купувач? Естествено, ако сте подготвена да ми отговорите на този въпрос, защото бих желал и аз да се включа в тези търгове. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Симеонов, за съжаление не съм подготвена сега с отговор на този въпрос, свързан с броя на търговете и тяхната периодичност, но предполагам, че Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” провеждат необходимите законови процедури затова.
Вие знаете, че такъв вид процедури за продажба на скрап, преминават през изискванията на закона. Така че много се надявам, че Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” следва тази законова процедура. Вие знаете, че предприятието подлежи на финансов контрол от страна на съответните компетентни органи, но ще проверя, ще събера необходимата информация и се ангажирам да Ви я предоставя по отношение на проведените търгове и резултатите от тях. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър, миналата година приехме промени в Стратегията на Република България за 2020 г., накратко казано, във връзка с „Турски поток“ и нашето участие в газопровода „Александруполис”. Понеже очакваме с нетърпение търговете по Фаза 3 на „Open Season” – единият, доколкото знаем, е приключил благополучно, днес и другият: бихте ли ни информирали какво се случва? Знаем, че на база на този търг вече ще е бъдещето на тръбата, която евентуално ще се изгради по трасето „Южен поток”. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Малинов.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Към Министъра е.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Въпросът беше към министър Петкова – заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Благодаря, уважаеми господин Николов, да, наистина 31 януари беше крайният срок, в който трябваше да приключи Фаза 3 на пазарния тест, свързана с възможността за изпълнение на Проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от турско-българската граница до българо-сръбската граница“.
Това, което мога да споделя в аван, колегите от „Булгартрансгаз” могат да влязат и в детайли – господин Малинов, но имаме добра новина и тя е, че Фаза 3 ня пазарния тест вчера, в рамките на вчерашния ден, приключи и приключи успешно. На 100% беше реализиран капацитетът, който беше обявен на вход от турско-българска граница, съответно на 100% беше реализиран капацитетът на българо-сръбска граница.
Процедурата приключи успешно. В резултат на нея са налице 10% от техническия капацитет, който е на вход от Турция, който капацитет ще бъде поставен, така както предвиждат европейските правила, за разпределение от платформата на капацитет, съответно малко над 20% от капацитета в посока Сърбия също ще бъде разпределен, така както предвиждат европейските правила, за разпределение от платформата на капацитет.
Процедурата беше проведена по всичките изисквания на европейските правила, на нашето национално законодателство и наличието на този свободен капацитет означава, че ние ще имаме възможност да реализираме допълнителни приходи извън резервирания капацитет в рамките на Фаза 3 на пазарния тест и отделно от това се гарантира по безспорен начин изискването на европейското законодателство за свободен достъп на всички търговци, на всички желаещи да имат достъп до тази инфраструктура.
Приходите, които ще бъдат реализирани също са, така както бяха предвидени в разчетите, които „Булгартрансгаз” направи съгласно процедурата, която одобри Комисията за енергийно и водно регулиране и те ще бъдат малко над 360 милиона на година. За целия период на експлоатацията се очаква да са малко над 7 млрд. лв.
Добрата новина е, че процедурата е успешна. На база на тази успешна процедура „Булгартрансгаз” ще вземе финалното икономическо инвестиционно решение и би трябвало да пристъпи към подписване на договорите, ангажиращите договори за капацитет с компаниите, които участваха там.
Може би е важно да кажа, че участваха три компании във Фаза 3 на пазарния тест. Тези три компании, които са преценили, са резервирали определен капацитет и с тях ще бъде подписан съответно договор, който е правно обвързващ. Мисля, че това е една добра новина за всички. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Други въпроси?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, аз очаквах в крайно време да чуем някаква стратегия за развитие, особено на Маришкия басейн. Аз не чух дали господин Валери Симеонов ще участва за скрапа в АЕЦ-а, дали няма да участва, това вече ще го кажете в последствие, но искам да продължа тезата на господин Ерменков.
Точно и ясно Ви казвам, че според мен не съм съгласен с капитализацията, която ще направите с „ТЕЦ 2”. Това не е стратегия за развитие на ТЕЦ-а. Догодина, след като изкупите за 2019 г. емисиите, тогава какво ще правим? Или чакате на изборите да загубите, да дойдат други и да му мислят какво да правят за ТЕЦ-а? Директният въпрос, който господин Ерменков и господин Добрев не смеят да Ви зададат: с колко ще оптимизирате – казва той – аз директно Ви задавам, колко работещи от „ТЕЦ 2”ще съкратите, като тук включвам и от рудника? Вие знаете, че такива ТЕЦ-ове с 1800 мегавата мощност в Гърция работят със 650 човека, а колко са в „ТЕЦ 2” – не знам. За рудника производителността е три към едно в сравнение с Германия. Тук трима човека произвеждат, колкото един в Германия! Продължавам въпроса на господин Таско Ерменков: с колко човека ще съкратите работниците от рудника?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз не питам такова нещо.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не смееш да го зададеш, защото и Вие чакате изборите да дойдат, а аз го задавам със загриженост към енергетиката на България, госпожо Министър.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков каза, че той не пита такова нещо, и аз не питам такова нещо, но сега чакаме да ни отговорите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да питате, защото госпожа Корнелия Нинова е близко до Бойко Борисов.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това са ми въпросите и Ви благодаря.
Разбрах, че господин Валери Симеонов е удовлетворен за скрапа и излезе. Чух отговора за там. Дайте за тези два въпроса да чуем, пък после ще видим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Господин Аталай, темата наистина е изключително важна и много болезнена. Разбирам, че Вие не смятате, че това е решение на въпроса, ако ние увеличим капитала на „ТЕЦ Марица изток 2”, но това е условието, без което ние не можем да вървим напред и не можем да предприемем каквито и да е било други стъпки.
В отговор на въпрос на господин Ерменков имах възможност да споделя, че всъщност с тези задължения, които „ТЕЦ Марица изток 2” трупа към Българския енергиен холдинг в резултат на това, че за трета поредна година БЕХ финансира закупуването на емисиите – знаете, че тази година платихме близо 360 млн. за емисии, да, към близо 380, предишните години тези разходи са приблизително със същите стойности. Тоест дългът, който „ТЕЦ Марица изток 2” е натрупал към Българския енергиен холдинг, е вече близо милиард само от тези разходи за емисии, а активите му са за 1 милиард 200 милиона. Тоест ние сме на едни 200 милиона от декапитализацията на дружеството. Трябва да бъдат предприети спешни действия, да бъдат направени всички постъпки, за да увеличим капитала на дружеството и да намалим риска от неговата декапитализация. Защото дружеството, ако бъде декапитализирано, това означава, че то на практика няма да може да изпълнява своите задължения, своите ангажименти.
Що се отнася до това как трябва да се продължи напред, аз вече споменах: трябва да се следват пазарните принципи и нормалната икономическа логика. Тоест „ТЕЦ Марица изток 2” трябва да произвежда електрическата енергия и да я реализира по цени, които съответстват на разходите, които дружеството извършва – това, което влиза в неговата себестойност, трябва да бъде пренесено и в рамките на цената, на която то продава своята продукция.
По отношение на това колко служители ще бъдат съкратени? Аз категорично искам да заявя, че никой не разсъждава в тази посока, защото и „ТЕЦ Марица изток 2”, и Мини „Марица” са гръбнакът на българската енергетика. Тази численост на персонала, който е и в двете дружества, има своето обяснение, има съответните машини, има съответните дейности, които трябва да бъдат извършени. И тези дейности, и тази 24-часова непрекъсната работа на Мини „Марица изток” изисква и необходимостта от съответната работна ръка, съответните квалифицирани служители, които да работят и да изпълняват своите задължения.
Правителството ще направи всичко необходимо „ТЕЦ Марица изток 2”, Мини „Марица изток”, централите в Маришкия басейн да работят нормално и да можем да гарантираме енергийната сигурност на страната. Благодаря Ви.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо Министър.
Вие, разбира се, друг отговор не може да ми дадете, няма и как да дадете. Тогава Ви пожелавам и в следващия мандат да сте министър – дали ще сте от същата политическа формация, за да видим как ще се справите със себестойността, която трябва да произведат тези хора, без да вдигнете производителността нито на рудника, нито в ТЕЦ-а – тази ангажираност отнесена към производството на един мегават. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Аталай.
Ако ми позволите, по тази тема и аз да взема отношение.
Господин Аталай е прав затова, че увеличението на капитала на „ТЕЦ 2” дори и то да се случи, ще отложи за известно време неизбежното, ако не се предприемат и други действия.
Вие сте права затова, че за да не трупа повече загуби, да не се декапитализира дружеството, то това дружество трябва да продава енергията поне на себестойност.
За съжаление обаче, с високата цена на квотите, себестойността на електроенергията на „ТЕЦ 2” е около 130 лв. Такава цена има 10 дни в годината. През останалото време, особено на пролет и лято, цената вероятно ще бъде около 70 лв., под 70 лв., така както е било всяка година.
От тази гледна точка, ако не се вземат мерки за съкращаване на разходите и в ТЕЦ-а, и в мините, най-добрият резултат ще бъде да се отложи неизбежното с една или две години при увеличение на капитала на дружеството, което е под голяма въпросителна, защото аз самият не виждам как при минус 300 милиона за миналата година, тоест вероятно при загуба над 300 милиона за миналата година, резултатът изведнъж ще стане положителен. Тоест отнякъде ще влязат и то като приходи, а не като заем тези 300 милиона, за да се увеличи капиталът.
За съжаление, не искам да съм лош пророк, аз това го казах още в началото на миналата година, че капиталът няма да може да бъде увеличен, ако не се направят реформи за съкращаване на разходите. Това означава, че животът на „ТЕЦ 2” много бързо ще свърши, за съжаление. За да отложим обаче този момент, то и там, подобно на НЕК, трябва да се изгради стратегия за по-доброто управление на това дружество.
Какво имам предвид? Виждате, че на свободния пазар цената на енергията е най-висока през зимата, тоест за месеците октомври, ноември, декември, януари, февруари – имаме цена средно около 100 лв. При тази цена „ТЕЦ 2” ще губи 40 лв. нагоре. Април, май, юни, септември, октомври – имаме цена от 60 – 70 лв. При тази цена ТЕЦ-ът ще губи 80 лв.
Тоест това, което може да се направи, за да се оптимизират все пак приходите, да се минимизират разходите, без реформи в самите дружества, без това, което господин Аталай предлага – да се съкращават хора, е да се направи така, че през тези зимни месеци централата да работи на максимална мощност, тоест да работи с осем блока, да се поеме изцяло ангажиментът към Европейската комисия за продажби на пазара „Ден напред” през зимата от „ТЕЦ 2”, защото „ТЕЦ 2” е дружеството, което има най-голяма нужда да работи в месеците, когато е най-висока цената. Съответно пролетта и есента, когато е най-ниска цената, трябва да се изработва това време, за да се правят планови ремонти, поддръжка на съоръженията и така нататък. Най-малката загуба, ако се опитваме да минимизираме загубата, защото аз не виждам как „ТЕЦ 2” изобщо някога ще излезе на печалба, освен ако не се направят драстични съкращения на разходите и в „ТЕЗ 2”, и в „Мини Марица изток”, поне ще се минимизира загубата до някакви по-нормални равнища.
Оптимизирайки работата на централата, да работи на пълна мощност през зиманата, когато е висока цената, съответно, за да се генерират достатъчно приходи да се плащат заплатите, да се генерират приходи и за мините. Тъй като, ако централата „ТЕЦ 2” не работи, съответно ще намалеят драстично и приходите за мините. Зимата да работи на максимална мощност централата, пролетта и есента да се планират годишните ремонти, лятото да работи според цената. Ако лятото е висока цената – може да работи повече, ако е по-ниска цената – да работи по-малко.
Господин Ерменков – първо, лично обяснение, след това господин Генов.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Понеже господин Аталай ме спомена, че съм от тези, които са „за” съкращаване на работниците в мините и в централата, ако извадите от стенограмата това, което казах, аз само ще го повторя. То звучеше така: да се оптимизира управлението на „ТЕЦ Марица изток 2”. Това, което след това и госпожа Министърката каза, което и господин Добрев след това каза, аз ще допълня, че когато се управлява според пазара, и според себестойност се търси продажба на продукцията, когато имащ най-висока конюнктура и това го има в стенограмата отпреди малко. Така че да се спекулира с това, което казах, е за съкращаване на персонал, най-малкото е некоректно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Чухме личното обяснение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И аз искам лично обяснение.
Колеги, мисля, че ако сме започнали предизборната кампания и се изпращат послания оттук, дайте да се разберем. Ние говорим за енергетика.
Това, което господин Добрев преди малко каза за натовареността на ТЕЦ-овете през зимния период и лятото да не работят, нека да вземем производителността на рудника. Имаме ли общото количество въглища, което трябва да се произведе? Какво ще правят толкова миньори там? Колко време ще ремонтираме ТЕЦ-овете? Всичко изисква управление, колеги, а не да изпращате грешни послания: „Аз не казах, че ще бъдете съкратени. Защи? Да Ви платим заплати, защото идва май месец, след това предсрочни избори, да гласувате за нас”. Не става така, колеги, не говорим. Ако трябва да приемем предизборен закон, да вземем думата. Мога да говоря до утре. Не се притеснявайте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, благодаря. Има и други желаещи.
Госпожо Министър?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз искам да взема отношение по повод на това, което и Вие споменахте, и господин Аталай, и господин Ерменков. Това, което трябва да се знае, е, че „ТЕЦ Марица изток 2” и така наречената „държавна енергетика” не се управлява хаотично. Искам да разсея всякакви такива съмнения. До мен е изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг, господин Илиев – председател на Съвета на директорите на БЕХ. Всички колеги полагаме усилия държавната енергетика наистина да работи нормално. Знаете, че всъщност дружествата от държавната енергетика са тези дружества, без които електроенергийната система на страната няма как да работи нормално.
По отношение на „ТЕЦ Марица изток 2”. Както споменах и одеве, това наистина е сложна тема, болезнена тема за всички нас, но „ТЕЦ Марица изток 2” работи и към настоящия момент на пълна мощност. Искам само да Ви кажа няколко числа, които ясно говорят за това: за месец януари, който е възможно най-студеният месец, предложените количества от „ТЕЦ Марица изток 2” на борсата, съответно на свободен пазар – това е само за двустранните договори, са 447 100 мегаватчаса, тоест с 8% повече спрямо месец януари 2018 г.; реализираните количества са 225 895 мегаватчаса. Или нереализираните количества, непродадени, непотърсени са 221 205 мегаватсача. За „Ден напред”: 242 400 мегаватчаса по ангажимента плюс допълнително 33 050 мегаватчаса над ангажимента, или всичко: 275 450 мегаватчаса. Реализирани са на пазар „Ден напред” 251 827 и не са реализирани, няма интерес към 23 623 мегаватчаса енергия.
За всички е ясно, че най-нормалното нещо е централата да работи в студените дни, когато търсенето е най-голямо и когато цената би могла да бъде оптимална. Защото всяко едно производство на енергия трупа допълнителни разходи за „ТЕЦ 2“ по отношение на емисиите. На всеки мегаватчас „ТЕЦ 2“ трябва да генерира огромни загуби, защото не може да си покрие себестойността. Това е ясно за всички. Но виждате – в месец януари това е картината: „ТЕЦ 2” работи на пълна мощност, това са количествата, които са предложени, има нереализирани количества, които са в сериозни размери. Приемам всичко това, което Вие казвате, оценявам загрижеността на всички и, пак казвам, надявам се заедно да намерим правилния път. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Извинявам се, но преди да задам въпроса си и аз ще продължа като Мирча Кришан – малко по въпроса за краставицата.
Всички говориха колко е сложно положението, как трябва да спасяваме „ТЕЦ Марица изток 2”, как да се реконструира дейността. Въпросът беше така поставен, поне аз останах с надеждата, че да чуем отговори какво прави вълшебникът БЕХ оттук нататък. Защото БЕХ не ги е произвел, той ги е взел откъдето има, 480 милиона за миналата година. Следващата година ще бъдат повече. По-следващата година ще бъдат повече, но няма да има откъде да се вземат. Защото с капитализацията за мен не означава, че „ТЕЦ Марица изток 2” ще стане ефективно предприятие, а както Ви разбирам, ще означава, че ще може да взима още пари като задължение, без да се декапитализира. Ама няма откъде да се вземат! Тази година взехме, догодина ще вземем, ще останем без енергетика, която да дава на „ТЕЦ Марица изток 2” и ще имаме „ТЕЦ Марица изток 2” като възможност за работа с дерогации, но няма да има кой да дава парите за квотите. Така че това беше основният въпрос, а аз не чух нищо по него. Тази временна мярка продължава ли да бъде временна и през 2019 г., и 2020 г., и 2021 г., докато приключим с нашата енергетика, или спираме дотук?
Все пак да сменим темата: приехме някакъв план, стратегия за търсене на стратегически инвеститор за изграждането на „Белене”. Там имаше доста точки. Моят въпрос към Вас е: как върви процесът на изпълнението на тази стратегическа програма? Има ли изпълнени точки, има ли светлина в тунела – дано не е, както е във вица, от идващия влак? Въобще, какво правим по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Госпожо Министър?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, на първата част от въпроса вече казах и да не се повтарям. Правилният път е да вървим в рамките на едно пазарно поведение и на „ТЕЦ Марица изток 2”, и да следваме нормалните технически закони. Това, което Вие казахте, няма как да продължи до безкрайност.
Българският енергиен холдинг е финансов холдинг. Неговата основна цел и неговата грижа е да управлява дружествата така, че те да не изпитват финансови затруднения и мисля, че на този етап БЕХ го прави успешно това. Но Вие сте прав, че няма как да продължи до безкрайност. Ако централата работи в месеците, в които това е най-полезно за нея и цената е най-приемлива за нейната работа, сами разбирате, че няма да се генерира нито такъв размер на загубите и ТЕЦ-ът ще може да се справи с тези ситуации. Без да се увеличи размерът на капитала, ние не можем да продължим напред. Затова казвам, че това е задължителната стъпка, за да можем да направим всички следващи крачки натам.
По отношение на АЕЦ „Белене” и на процедурата за избор на стратегически инвеститор. Приехме и Вие одобрихте процедурата за избор на стратегически инвеститор. Тази процедура предвижда определени стъпки, които трябва да бъдат предприети.
Първата стъпка е свързана с изпращане на покана до съответните потенциални инвеститори. Тази покана ще бъде обнародвана в официален вестник на Европейския съюз и публикувана в два местни ежедневника. През месец февруари поканата ще бъде публикувана.
Това, което не съм имала възможност да споделя с Вас, е, че в края на месец декември миналата година в Министерството на енергетиката постъпи писмо от „Дженерал Електрик”, знаете, това е американската компания, която е изключително сериозна. „Дженерал Електрик” проявява интерес за участие или към реализацията на проекта, като заявката, която той прави, е да участва като инженер по Проекта и съответно да бъде доставчик по отношение на турбините. В своето писмо „Дженерал Електрик” са отбелязали, че те желаят това писмо да бъде прието като писмо за намерение.
Тук повтарям: „Дженерал Електрик” желае да участва в Проекта като инженер и като възможен доставчик на турбини, на определени модули от централата.
По отношение на останалите компании, които са заявили интерес да участват в този проект, ние ще изпратим нарочна покана до всеки един от тях, който до този момент писмено е заявил интерес, така че през месец февруари ще бъде даден старт на процедурата за избор на стратегически инвеститор. Работим и към настоящия момент се готвим за самата покана, която трябва да бъде публикувана наред с други документи към нея, които да дават информация за самия проект.
ИВАН ГЕНОВ: Какво е усещането?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Усещането ще видим на финала. Нали затова се прави процедурата. Нека да проверим доколко реален е този интерес и доколко възможността да се реализира проектът при тези условия и тези параметри, които сме заложили, са наистина реални.
На този етап съм оптимист по отношение на Проекта. Черна гора също заявява интерес за участие в Проекта. От страна на Македония има интерес. Разбира се, всичко това е в сферата на предположенията. За мен нещата ще бъдат ясни тогава, когато видим официалната заявка на всеки един от тези потенциални участници под една или друга форма в Проекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги народни представители?
Допълнителен въпрос – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, аз разбрах отговора и продължавам да се притеснявам. Това, което Ви казах по време на приемането на Стратегията, че е много оптимистично в края на годината да сменим един инвеститор с темповете, с които се движим, но нека да бъда грешен в тези изводи.
Все пак ще Ви помоля, както колегата Господинов се изрази за 9-степенното меню на изграждането на АЕЦ „Белене”, да вкарате една междинна точка: след като получите всички предложения, които ще имате от потенциални инвеститори – дай боже да са повече, и видите, че има непреодолими проблеми, които изискват намесата на парламента за смяна на решението, което вече имаме, да бъдете така добри да ни информирате своевременно със съответните варианти за действие. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов има въпрос към господин Малинов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Малинов, извинявайте. Имам два уточняващи въпроса. Аз благодаря на госпожа Министъра, че ни информира за днес – оптимистични са данните. Искам да попитам: имаше ли намаляване на възвръщаемостта, на какво число беше намалена евентуално, кога пускате търга и кога очаквате да приключи построяването, какви срокове ще дадете? Пишете го в Стратегията, но все пак да го уточните за нас. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Малинов.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господа народни представители, госпожо Министър, колеги! Необходимите приходи от реализацията на разширението на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз” не са намалявани изобщо. Необходимият приход е останал същият – този, който сме внесли за одобрение както в Комисията за енергийно и водно регулиране, така и към мотивите за изменението и допълнението на Енергийната стратегия на Република България. Това е по отношение на първия въпрос.
По отношение на втория въпрос. Ще си позволя да припомня, че обществената поръчка за строителството на основната част от разширението на нашата газопреносна мрежа, беше обявена на 21 декември миналата година. В момента все още тече срокът за подаване на оферти. Крайният срок е 15 февруари. Ще си позволя да припомня също, че обществената поръчка или сключването на договора в следствие на тази обществена поръчка, беше поставено под условие. Това, което е новината от днес, че това условие се е сбъднало, че Фаза 3 на процедурата „Открит сезон” е успешна и на база на резултатите, които получихме и договорите, които днес ще бъдат сключени с участниците, които са заявили капацитет, на тази база органите на управление на „Булгартрансгаз” взеха окончателно инвестиционно решение за реализация на Проекта.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Това е новина!
Други колеги народни представители? Не виждам други желаещи.
Благодаря на всички участници.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,24 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев


Стенограф:
Янка Иванова