1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен на 22 март 2019 г. от Делян Добрев и Валентин Николов.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






П Р О Т О К О Л
№ 30



На 27 март 2019 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен на 22 март 2019 г. от Делян Добрев и Валентин Николов.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден на всички! Събрахме необходимия кворум.
Откривам редовното заседание на Комисията.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-16, внесен на 22 март 2019 г. от Делян Добрев и Валентин Николов.
2. Разни.

Наши гости на днешното заседание са от: Министерството на енергетиката – господин Жечо Станков, заместник-министър; Български енергиен холдинг – господин Петьо Иванов, изпълнителен директор; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – господин Диян Червенкондев, председател; Българска независима енергийна борса – господин Константин Константинов, изпълнителен директор, както и представители на неправителствени организации.
Всички са добре дошли!
Дневният ред предварително е раздаден.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 954-01-16, ВНЕСЕН НА 22 МАРТ 2019 Г. ОТ ДЕЛЯН ДОБРЕВ И ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ.
Аз, като съвносител, ще се възползвам от правото да представя Законопроекта.
От известно време се говори, знаете, във връзка с това, че либерализацията на електроенергийния пазар трябва да продължи. Ние направихме няколко стъпки вече, които действат успешно. Виждаме, че това има благоприятно въздействие върху борсата, върху цените. Знаем, че има по-голяма увереност в това – цените, които се формират, вече са на база конкурентоспособност, затова ние продължаваме със стъпките.
Всички възобновяеми енергийни източници и когенерации равни и по-големи от 1 мегават инсталирана мощност излизат на борсата с договор за премия. Това е една от главните цели на този законопроект.
Другото е, да го кажем така, че промените ще засегнат 12 броя високоефективно комбинирано производство, централи с обща инсталирана електрическа мощност 27,6 мегавата, и 360 броя централи с възобновяеми енергийни източници с обща инсталирана мощност 723 мегавата. Годишно тези 32 броя централи произвеждат около 1,5 милиона мегаватчаса електроенергия, което ще даде още по-голяма ликвидност на борсата.
Останалите промени предвиждат в законодателството да бъде въведено конкурсно начало за предоставяне на преференциални цени или премия за новоприсъединилите се производители на електрическа енергия чрез високоефективно комбинирано производство. Тези конкурси трябва да бъдат съобразени със законодателството на Европейския съюз по отношение на предоставянето на държавна помощ.
Премахваме таксата при пренос за износ на електроенергия. Това е на база словашкото дело. Имаме достатъчно натиск от Европейската комисия да премахнем това. Вече сме закъснели и поради тази причина премахваме именно тази такса, както са изискванията на Европейската комисия.
Регламентира се редът, относно провеждането на паралелни процедури при утвърждаване на нови и при изменение на действащи цени, които ще въведе Комисията за енергийно и водно регулиране. Паралелно провеждане на процедури за изменение на цени ще има, когато една промяна води до промени в други цени или компоненти от цени.
Съвсем бегло ги маркирам, за да можем в дискусията да обсъдим всяка една точка в подробности.
Административно облекчаване на възобновяеми енергийни източници от 30 киловата инсталирана мощност – понеже се повдигна темата, че в Агенцията за устойчиво енергийно развитие тези малки източници на електрическа енергия трябва да подават постоянно данни, всеки месеца, да вземат съответно сертификатите и фактически да могат да отчитат и всеки месец 5-те процента, които сме се задължили да влизат във Фонда за енергийна сигурност. Сега ги облекчаваме, като това ще бъде за по-голям период от време, за да могат те чисто организационно, на база счетоводство и с по-малко разходи да направят абсолютно същото мероприятие.
Въвеждаме месечна разполагаемост на обществения доставчик, крайни клиенти не плащат по ЗКПО (Закона за корпоративното подоходно облагане) за доставяне на енергия по директен кабел от възобновяеми енергийни източници, въведени в експлоатация след 1 юли 2019 г.
Аз мисля, че по този начин ще дадем възможност – първо, за такива инвестиции; второ, ще дадем възможност за по-голяма ефективност на тези предприятия, изграждайки сами или с други фирми, които да им изградят такива източници, за да могат по директен достъп, без да плащат тези задължения, да доставят електрическа енергия на предприятията. По този начин аз мисля, че ще насърчим постигането на индикативните цели, които ще са необходими да достигнем след 2020 г.
Предоставяме възможност на крайни клиенти с предоставена мощност от 10 и над 10 киловата срещу заплащане да им бъде монтирана интелигентна измервателна система. Операторите на съответните мрежи в 30-дневен срок предоставят безплатно достъп до текущите и други данни от тази система.
Имаше многократно сигнали към нас, към Комисията, във връзка с това, че има забавяне на фактурите както от електроразпределителните дружества към търговците, и съответно от търговците към техните клиенти и това забавяне, до колкото разбрахме, е във връзка със забавянето на графиците на тези дружества. Поради тази причина те много трудно могат да бъдат проследявани – самите графици, и ние даваме възможност всички потребители, които сметнат, че могат да инвестират в такъв измервателен уред, да инвестират, което съответно си остава собственост на електроразпределителното дружество и да може да бъде следено онлайн, поради тази причина всички да могат по-лесно да извлекат данни и своевременно да бъдат предоставяни платежните документи до крайните клиенти.
Това е най-накратко това, което сме предложили с колегата Делян Добрев.
Аз предлагам Министерството да изложи своите виждания във връзка с този законопроект, дали го приема и кое приема от него, ако не приема всичко.
Господин Станков, заповядайте – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, скъпи гости!
Във връзка с Вашето изложение ще мина по същия ред, по който и Вие представихте Законопроекта. Естествено, Министерството на енергетиката няма как да не подкрепи повишаване на ликвидността на Българска независима енергийна борса. Това е следващата стъпка към пълната либерализация, както и Вие споменахте.
Естествено, тук трябва да се съобразим с това, че като администратор на държавната помощ ние ще стартираме максимално бързо необходимата процедура, като ще изпратим в кратки срокове към колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране запитване за съответния бюджет на тази държавна помощ, за да може в кратки срокове да подадем необходимите апликации пред Европейската комисия.
Както знаете, това също тече като процес във връзка и с предходната промяна на Закона, когато бяха изкарани на пазара 4 и над 4-мегаватовите ВКП и ВЕИ инсталации, така че имаме вече опит с подаване на такъв вид документи към Комисията. Ще гледаме в максимално кратки срокове да стане това.
Тук ще използвам възможността и ще благодаря на колегите от КЕВР за бързото подаване на информацията, както за предходната нотификация, така и това, което се очаква съвместно сега също да подготвяме.
От гледна точка на провеждането на тръжните процедури за ВКП и ВЕИ, естествено това е нещо, което в процеса на нотификация на сега подадените държавни помощи към Комисията, многократно Комисията е споменавала, че трябва да се създаде в законодателството такава норма, която да дава шанс за нови инсталации в системата да има ясен ред, по който да се кандидатства и да има ясен ред, който да е описан в Закона. Радваме се, че законодателят е предвидил и това в Законопроекта.
Относно износната такса – отново нещо, което знаете, че Еврокомисията го следи като процес, препятстването на износ или внос на определени територии. Този законопроект също ще ни даде тази възможност, съответно подкрепяме тези текстове, свързани и в частта им за отпадане на таксата. Естествено, имаме от експертна гледна точка някои добавки, които между първо и второ четене, съвместно с Вашите експерти ще бъдат изчистени.
Отпадането на административната тежест на по-малките инсталации е също нещо, което смятаме, че ще подкрепим и е необходимо от гледна точка на факта, че точно те са толерирани и в бъдещите регламенти и директиви на Европейската комисия, които се договаряха по време на Българското председателство. Отпадане на такса задължение към обществото след 1 юли 2019 г. на инсталациите, които са изградени с директна връзка към съответно консуматорите е нещо, което според нас ще даде тласък на отпадането изцяло на бъдещи действия, свързани с преференциални цени и изцяло на пазарен принцип ще даде възможност на инвеститорите да инвестират в този тип инсталации и съответно, постигането на нашата национална цел, която сме посочили в Плана „Климат – енергетика“ да е без никаква тежест, така да се каже, върху крайния консуматор, имам предвид бизнеса, населението, а не както за предходни периоди.
Съответно, има, както споменах, в целия Законопроект на чисто експертно ниво подробности, които ще помолим с Вашите експерти да изчистим в оставащото време преди второ четене и да прецизираме определени текстове. И сме готови на второ четене да подкрепим текстовете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков.
Задължително е това, плюс това ми се обадиха от различни асоциации, които имат предложения, притеснения от някои от текстовете. При всички случаи тези неща между първо и второ четене трябва да се изчистят.
Колеги, ако искате да дам думата на всички. С господин Иванов говорихме, че той иска накрая на вземе думата, за да вземе отношение по всички възникнали въпроси или проблеми.
Господин Константинов, понеже и Вас засяга този законопроект, във връзка с Борсата, ако имате да изразите отношение към частите, които Ви касаят, заповядайте.
КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ: Благодаря, господин Николов.
Уважаеми колеги, само две думи ще кажа.
Разбира се, приветстваме възможността производителите на между 1 и 4 мегавата инсталирана мощност да се включат на борсовия пазар.
Понеже чух отправени към мен някои въпроси: дали един вид борсовият оператор ще се справи, бих искал да потвърдя, че не се очакват проблеми. Независимо от броя на участниците, функционално системите работят стабилно.
Нещо, което трябва да имаме предвид може би тук е, че тези очаквани количества електрическа енергия със средногодишна мощност малко над 170 мегавата спрямо Вашата оценка за въздействието, те не биха се продавали всичките на пазар ден напред. Предполагам, че ще се разпределят между всички пазарни сегменти, но, така или иначе, ще влияят на пазара като цяло.
В тази връзка бих искал и за в бъдеще да обръщаме внимание на политиката на държавата относно разпределението на трансграничните права за пренос, така наречените „капацитети“ двупосочно – между българските и съседните пазарни зони. И бих помолил и Вас, и колегите от БЕХ и КЕВР да следят този процес. За съжаление, тук не виждам представители на електроенергийния системен оператор, за да вземат отношение по този въпрос.
Също така бих искал да поставя и друг въпрос. Заместник-министър Станков каза за износната такса, но тя има и реципрочна такава – тези 5%, да ги наречем „вносна такса“. Може би е добре в това време – между първо и второ четене – да го изкоментираме този въпрос, за да се уточни текста, който касае тези въпросни 5%, които, както е записано в момента към Закона, търговците би трябвало да плащат към Фонда за енергията, която е внесена от някоя съседна пазарна зона, и продадена вътре в страната, защото това също е някакъв вид мито.
Тези неща бих искал да отбележа. Иначе, разбира се, че приветстваме премахването на цените за пренос и достъп върху енергията, произведена в България и изнасяна след това. Това ще ни позволи да напреднем по процесите на пазарно обединение, каквото е изискването на Европейския съюз и Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Константинов.
Господин Червенкондев, ако можете да споделите и Вие Вашето отношение предвид на това, че Вашият фонд ще играе основна роля във връзка с мощностите от 1 до 4 мегавата.
Бих искал да отбележа, че не е лошо заедно с Комисията за енергийно и водно регулиране да видите какъв ще бъде бюджетът на тези, които ще отиват към Вас и които трябва да плащате, имам предвид, във връзка с излизането на свободния пазар на тези инсталирани мощности, за да можем да помогнем на Министерството да може да нотифицира или да подаде поне заявлението, в тази връзка. Благодаря.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, гости! Това, което бих искал да кажа от името на Фонда – да, в момента Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в първия етап на либерализацията от миналата година, сключи 145 договора за компенсиране с премия, като 129 от тях са с ВЕИ производители с инсталирана мощност 4 и над 4 мегавата, и 16 производителя от високоефективно комбинирано производство от над 4 мегавата.
Това, което се очаква да се получи като ефект от настоящите промени, от обсъжданите промени е, че във Фонд „Сигурност на електроенергийната системата“ за компенсиране и сключване на договор с премия ще дойдат още около 360 договора.
От гледна точка на това, естествено е 2,5 пъти по-голям обем от работа, която ще се стовари върху администрацията на Фонда, но мисля, че с необходимата организация, с необходимите софтуерни платформи, ние ще успеем да се справим в предвидените срокове, тъй като, както се казва, в началото беше трудното, докато се направят типовите договори. Те бяха обсъждани на широко публично представяне с всички големи инвеститори в сектора, в случая с ВЕИ-тата, и за високоефективните комбинирани производства. Те като цяло няма да се отличават за по-малките производители, които ще трябва да сключат такива договори.
Мисля, че в предвидения срок с необходимата организация и административен капацитет, ние бихме се справили.
Що се отнася за бюджета – аз лично, на първи прогнози, не виждам някаква промяна, която трябва да се случи, защото, така или иначе, досега като администриране на помощта, бюджетът, който се дава на всички тези производители, той е определен от Комисията за енергийно и водно регулиране със своето ценово решение. Просто ще се промени начинът, по който той ще бъде изплащан. Дори в много отношения може би той би следвало да бъде като интензитет на помощта, дори по-малък, защото една част от енергията, примерно до прогнозната пазарна цена, тя ще бъде реализирана на свободния пазар, тоест на Българската независима енергийна борса, а Фонд „Сигурност на енергийната система“ ще компенсира само разликата.
Досега, примерно, за тези малки производители от 1 до 4 мегавата, те се изкупуват на 100% от обществения доставчик и това е Националната електрическа компания и те на 100% биват компенсирани от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който пък съответно финансира своята дейност чрез събиране на такса задължение към обществото, петте процента върху всичките производители и вносители на енергия и съответно 100% от търговията с емисии, които българската държава осъществява на европейския пазар, така че като бюджет и финансиране той е осигурен. Просто се изменя начина и става компесаторен механизъм.
Това е.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Някой от работодателските организации иска ли да вземе думата за становище?
Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Като цяло работодателските организации подкрепят Законопроекта и затова аз ще бъда по-кратък в подкрепа. Ако има пък възражения, господин Стаменов, запазваме му правото да се включи.
Ние подкрепяме Законопроекта като поредна стъпка или стъпки към пълна либерализация на пазара и постигане на по-справедливи цени.
Относно консенсуса, който от години вече е постигнат, за недопускане на нови източници, производители с преференциални цени, подкрепяме енергично въвеждания механизъм за конкурс при определяне на преференциални цени за когенерации и то в рамките на общото нотифицирано количество като държавна помощ.
Новата възможност, която е за директно присъединяване след 1 юли 2019 г. на ВЕИ-та към потребители и неплащане на задължения към обществото, отчитаме като насърчаване на въвеждането на ВЕИ-та, с което да изпълним следващите цели, но ще следим с внимание да не се злоупотреби с тази възможност, като тук за нас остава под известно съмнение дали от цялата такса трябва да се освободят или само от тази съставна част, която е за ВЕИ-та, тъй като за кафявата съставка, за когенерациите и за американските централи пък особено, няма логика да се поема от всички останали.
Използвам случая да информирам, че сме изпратили и писмо до Министерство на енергетиката с копие до КЕВР и до ЕСО (Енергийния системен оператор), с настоятелно искане България да нотифицира студения резерв. Това е вид държавна помощ и е правилно той да бъде лимитиран, нотифициран, одобрен като размер и то в дългосрочен план, за да има предсказуемост и яснота, тъй като в крайна сметка този резерв се плаща от потребителите.
Завършвам с това, че таксите, които ще отпаднат при износа, всъщност заедно с това, че продължават американските централи да не продават на борсата, водят до там, че оскъпяват сериозно добавката задължение към обществото, правят цените несравними на нашата борса и на борсите около нас.
Ето, например, за утре цените са, като тръгнем от Франция – 4,48, и стигнем до Унгария – 47,13 евро за мегават, на този фон ние сме с 40,71, тоест стоим като че ли добре в долната граница, но като добавим оскъпяването за сметка на американските централи, което по никакъв начин не се компенсира, от порядъка на 9 евро за мегават, и ние отново сме с най-скъпата енергия. И премахването на тези такси и то веднага – от 1 юли, без да сме решили проблема с американските централи, допълнително ще ни направи неконкурентноспособни, като страната с най-скъп индустриален ток в Европа, което, сравнявайки борсите, без да правим тези преизчисления, не се вижда.
Затова ние, понеже не често общуваме с Комисията по енергетика, предлагаме, тъй като е вече в ход бюджетната процедура, ако нямаме силата да развалим договорите с американските централи, то тогава добавката задължение към обществото да се поеме от бюджета и централите да излязат на борсата и да продават на пазара, както ВЕИ-тата с доплащане на премия, която да се плаща от бюджета. Тогава ще има съпоставимост на цените между нашата борса и останалите борси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Велев.
От Асоциацията на ВЕИ-тата – госпожа Русинова, може би?
Заповядайте.
МЕГЛЕНА РУСИНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, дами и господа!
Бих искала от името на Българската фотоволтаична асоциация да заявя нашата принципна подкрепа и по същество на предложените изменения и допълнения в Закона за енергетиката и в ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници).
Както още през миналата година заявихме, ние подкрепяме процеса за либерализация на електроенергийния пазар и в това число – преминаване на производителите от възобновяеми източници от дългосрочни договори за изкупуване по преференциални цени, към договори за компенсиране с премии.
Предложените изменения и допълнения в Закона предвиждат разширяване на обхвата на производителите над 1 мегават инсталирана мощност. Това за нас е важно с оглед изпълнение и на европейската регулация и виталността, способността на нашия сектор да отправи поглед напред към изпълнение на следващите цели след 2020 г. с хоризонт 2030 г.! Ние виждаме възможност за развитие на нови инвестиции във фотоволтаични централи без вече преференциални цени, изцяло на свободен пазар, но при условията на вече един развит пазар с действащи силни механизми на търсенето и предлагането.
В този смисъл ние подкрепяме преминаването към договори за премия от 1 юли 2019 г. на производителите на над 1 мегават.
Също така се надяваме вниманието на българските законодатели да се насочи по същия начин и към развитието на прозрачността в балансиращия пазар, където считаме, че би могло да има допълнителни насърчения, свързани най-вече с прозрачност при формирането на разходите. Това за нас вече е съществено важно от гледна точка на това, че приходите ни се формират като приходи от продажба на свободен пазар, премия и разхода за балансиране.
Ще подкрепим и създаването на платформа за балансиращи услуги на Българската независима енергийна борса.
Втората част от промените, която ние виждаме, много ни удовлетворява. Тя е свързана изцяло с поглед към Четвъртия енергиен пакет, поне ние така я разчитаме, а именно – на първо място, отпадане на административната тежест за производителите до 30 киловата, която ние приветстваме, също така възможността за ВЕИ, присъединени след 1 юли тази година, краен клиент, който ползва тяхната енергия, да бъде освободен от заплащане на цена задължение към обществото.
Според нас това е правилна стъпка, чрез която виждаме, че Вие като законодатели обръщате насърченията. Те вече преминават от насърчения към инвеститора към насърчения за потребителите на енергия от възобновяеми източници и според нас това е пътят, който ще отвори възможността България да се възползва и от новата директива за възобновяемите източници до 2010 г., ще отвори възможността за енергийни кооперативи, смарт-мрежи, въобще за всичко ново, което българската енергетика има нужда да развие и най-вече българските потребители.
В този смисъл виждаме резултатите от нашето участие на Българската независима енергийна борса. Те са видими и за нас, като производители, и за потребителите. Очакваме, че моделът, който беше въведен с измененията от месец май 2018 г. ще продължи успешно да се реализира и с новите изменения. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Русинова.
От електроразпределителните дружества? Не виждам заявка за изказване, добре.
Госпожа Тодорова искаше думата.
Аз мисля, че е хубаво в дискусията може би да продължим темата, защото трябва да чуем и колегите.
ГАБРИЕЛА ТОДОРОВА: Благодаря Ви.
Българска ветроенергийна асоциация, както и при предходните промени, подкрепя всички процеси към пълна либерализация на пазара в електроенергийния сектор, но както и при последните промени, както казах, бихме искали да изтъкнем, че всички промени в Закона трябва да следват и да бъдат в унисон и при съблюдаване на принципа на защита на интересите на вече направените инвестиции в сектора.
Считаме, че всички нови промени не трябва да водят до допълнителни рискове и допълнителни разходи за производителите.
На първо място бих искала само накратко да обърна внимание, че малките вятърни производители, именно тези, които сега с посочения законопроект излизат на свободен пазар, на борсов пазар, а именно тези над 1 мегават, между 1 и 4 мегавата, биха срещнали съществени трудности при участието си на свободен пазар, а именно административни и финансови – административните, от гледна точка на това, че търгуването на платформите на Българска независима електроенергийна борса би изисквала специфична компетентност и допълнителен ресурс, съответно и финансови, разбира се, свързани с таксите за участие на организиран борсов пазар.
В Законопроекта е заложена дата от 1 юли 2019 г., когато реално стартира новия режим за ВЕИ-производителите на над 1 мегават. Ние обаче считаме, че тази стартова дата следва да бъде отложена. Всички ВЕИ-производители, както малките, така и големите – над 4 мегавата, при предходните промени имат нужда от съответния транзишънъл, има преходен период или техническо време, в което да проведат вътрешни процедури по одобрение, по анализ и финансова оценка, съответно.
Това е процес, който отнема определено време. В повечето случаи при нормална обстановка отнема дори няколко календарни месеца. Трябва да се вземе предвид и факта, че при промяната на балансиращата група, това също е един процес, процедура, която изисква определено време. Ето защо това са и нашите аргументи да поискаме отлагане на стартовата дата. Смятаме, че с оглед на това преходът да бъде плавен за малките ВЕИ-производители, реално постижима стартова дата може да бъде 1 януари 2020 г., като разбира се, ще внесем съответното си становище в установения срок. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Славчо Нейков, заповядайте – последно. След това ще дам думата на колегите за дискусия.
СЛАВЧО НЕЙКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз бих искал да представя нашето виждане конкретно по § 15, свързан с чл. 120 от Закона за енергетиката, относно измерването на доставената електрическа енергия.
Първо искам да кажа, че ние ще Ви представим до края на седмицата детайлно писмено становище, така че сега само ще маркирам няколко основни момента.
Според нас предложените текстове трябва да бъдат изцяло преоценени, преосмислени, защото според нас във вида, в който са, те са неработещи и неизпълними.
От една страна смятаме, че има понятийни неясноти, например от термина „измервателен уред с интелигентна измервателна система“, човек остава с впечатлението, че става дума за един електромер, който има някаква система. Предполагам, че това е била визията на авторите, а всъщност електромера е една от частите на тази интелигентна измервателна система.
Не е ясно какво означава също така „в реално време“ и така нататък. Искам да припомня в тази връзка, че регулаторът има решение от 2013 г., където много детайлно се е спрял, включително и на съдържанието на понятието, което не намира отражение в предложения текст. Визирам Решение № ИС-1 от 31 юли 2013 г. и ми позволете да прочета само заключението на това решение, което е от две точки:
„От извършения анализ въз основа на предоставената информация от операторите на мрежи не може да бъде направена категорична оценка по отношение на икономическата целесъобразност за въвеждане на интелигентни системи за измерване на електрическа енергия“.
В тази връзка бих искал да посоча, че Законопроектът в неговата част „Предварителна оценка на въздействие“ е, меко казано, скромен, да не кажа постен. Мисля, че е необходим много по-детайлен анализ за техническите и финансови условия за изпълнение на едни такива задължения, а също така и отражението им в организационен план.
Вторият пункт, на който бих искал да се спра, е препратката към Закона за енергийната ефективност. Ние не разбираме в какъв контекст е тази препратка, защото посочените дружества в ал. 5 не са задължени лица по този закон.
И последното нещо, което бих искал да кажа – не трябва да забравяме, че съгласно едно от повечето 50 изменения в Закона за енергетиката, откакто той е приет, бяха предвидени изключителни тежки санкции за неизпълнение на общо основание. Да припомня, че минималната сума за неизпълнение на лицензите е 20 хил. лв. и при няколко милиона електромера, можете да си представите за какво може да стане дума, ако се създаде един неработещ текст.
Ето защо това, което предлагам извън това, което вече споменах, че ще Ви представим в по-детайлно писмено становище, може би ще е добре преди да вземете съответно решение, процедурно, с оглед на Вашата компетентност да проведете някакви допълнителни консултации с експерти в техническата част на тази проблематика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Нейков.
Аз с радост ще приема предложения и от Вашите експерти, и от Вашата асоциация. Хубаво е да се прецизират нещата, абсолютно съм съгласен с Вас.
Колеги, имате думата.
Заповядайте за становища или за въпроси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, аз внимателно изслушах и производителите на зелена енергия, от Фотоволтаичната асоциация, които са тук. Внимателно изслушах и представителите на Борсата и работодателската организация, които са радост приемат измененията и допълненията в този законопроект.
На мен ми прави впечатление, че някак си събираме определени средства от търговците, от производителите, за да облекчим дейността на работодателите, а отгоре на това има предложение и да се прехвърли дори част от задължението и към бюджета и цялото общество още веднъж да прехвърли средства по някакъв начин, за да бъдат подпомогнати големите индустриалци.
Разбира се, че ще се запозная подробно с предложенията, но това, което пише в § 15 – там има много интересни неща. Ще седнем и поетапно ги погледнем, ще ги анализираме, разбира се, между първо и второ четене. Общо взето идеята е добра, но имам чувството, че като че ли залитаме в другата крайност. Залитаме в една крайност, като не се балансира енергийната ни система, колеги.
Това исках да кажа на първо четене. Не искам повече да говоря, но ще помоля енергийните експерти, свързани с медиите, свързани с енергийната ефективност, особено господин Иван Иванов сериозно да се съобрази и да види във връзка с определянето и наново и на компонентата на високо комбинираната енергийна ефективност, за да се изясни как ще стане тази система, която я предлагате – на конкурсно начало при определяне на преференциални цени на високо ефективната енергия.
Имам чувството, че КЕВР ще бъде натоварена с една задача, която при определяне промяна цената на газа, и след определяне на цената, неминуемо да преминете и да определяте и да изменяте цената на електроенергията и на другата енергия, която в момента не Ви задължава това.
Мисля, че има добра идея, но предварителното задоволство изведнъж на всички ме притесни и мисля, че ако не съм прав и някой може да ме опровергае, аз ще се съглася. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Колеги, заповядайте.
Аз бих искал, защото пропуснах, да поканя търговците на електрическа енергия, ако има някой от Асоциацията тук, могат да вземат думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявайте, но търговците отново ще плащат 5%, ще освободим износа от определени такси за Борсата, ще освободим част от работодателите за това, че ще закупят чиста енергия от задължения към обществото, ще включим фотоволтаиците с над 1 мегават, за да си създадат ред, финансово-счетоводни и други структури вътре, за да могат да комуникират с Борсата и другите, и в края на краищата ще натоварим и бюджета, за да можем да регулираме цената на електроенергията в България само с една идея.
Аз не знам, господин Николов, защо днес тук не са и производителите от базовите мощности, къде са от ТЕЦ-2? Къде са от АЕЦ? Къде са представителите на базовите мощности, за да ги чуем и тях?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От Българския енергиен холдинг са тук. Ще дам думата на господин Иванов. Той всъщност е принципал.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, вземайте, но сте закъснели като че ли за някои неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Заповядайте, госпожо Кръстева.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Ние по същество от Асоциация „Свободен енергиен пазар“ подкрепяме промените. Голяма част от тях са абсолютно задължителни, за да може изобщо либерализацията в България, доста закъсняла, да се случи.
Имаме три сравнително малки притеснения, първото от които е относно § 15 за въвеждане на задължения на електро-разпределителните предприятия да монтират уреди с почасово мерене. Тъй като те ще се заплащат изцяло от крайните клиенти е интересен казусът, защото по действащата нормативна рамка след това, по наше тълкуване, те ще бъдат признати от регулатора за база на активите на ЕРП-тата, върху която се начислява норма на възвращаемост на капитала, което според нас малко създава един парадокс – инвестиция, която се плаща изцяло от крайни клиенти, след това собствеността по задължение се прехвърля на ЕРП-тата, от което регулаторът трябва да начислява доходност на база на активите.
Разбираме, че тук доста сериозен е процесът с планирането на инвестициите от ЕРП-тата и предполагаме, това е основният мотив за това решение, но смятаме, че под някаква форма трябва да се компенсира тази инвестиция на крайните клиент в бъдещ период, например да се приспада от дължимата такса, която е за достъп, от сметките за електроенергия.
Някаква форма за компенсация, според нас, трябва да се измисли, за да има и стимул все пак и крайните клиенти да подменят своите измервателни уреди.
Другото, което вече и господин Константинов го спомена, е за така наречената „вносна такса“. Тя е реципрочна на износната такса, която се премахва със Законопроекта и смятаме, че при премахването на едната тежест, трябва да се премахне задължително и другата тежест. Тя е също в противоречие на европейското право. Отделно все пак това ще облекчи и цените в България, заради разликите със съседни борсови пазари.
Третото нещо, което ни притеснява, то е относно сроковете, които са за подписване на новите договори за производителите между 1 и 4 мегавата. В Законопроекта е посочен 30 юни тази година, а в същото време срокът за излизане на ценовото решение от регулатора е 30 юни и смятаме, че подписването на договорите преди излизане на ценовото решение ще е правна пречка, защото няма да има правните параметри като премия, какъв ще бъде размерът на премията, а в същото време, ототдавна това е нашата позиция, че ценовото решение смятаме, че трябва да излезе в някакъв период преди влизането му в сила. В момента е до 30 юни, а пък то влиза от 1 юли, няма време за подготовка на пазарните участници и затова нашето предложение е да се измести срокът за ценовите решения на регулатора до 15 юни и вече да остане – до 30 юни за сключване на договорите с Фонда. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз благодаря.
Господин Иванов, ако искате да вземете отношение във връзка с поставения въпрос.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Като цяло Българският енергиен холдинг подкрепя предложените промени в Закона за енергетиката.
Понеже господин Аталай попита къде са представителите на базовите централи – ние всъщност искаме да коментираме две от предложените поправки в Закона.
Първата е по отношение на предложението всички ВЕИ-та, които са между 1 и 4 мегавата, да излязат на свободния пазар. Ние подкрепяме тази промяна, но все пак трябва да имаме предвид, че това е енергия в размер 1,5 милиона мегаватчаса, която ще излезе от портфолиото на обществения доставчик, следователно тук КЕВР може би трябва да помисли как ще компенсира тази липса в обществения доставчик, първо.
И, второ, дали въведената миналата година чрез промяна в Закона за енергетиката праг от 10% над прогнозната пазарна цена, определена от КЕВР би следвало да остане в същия размер или не може ли да се увеличи малко, така че да се освободи по-голямо предлагане на енергия, по-голям брой производители, които биха могли да запълнят тази дупка от 1,5 милиона? В противен случай най-лесното решение би било просто да се натовари АЕЦ „Козлодуй“ с по-голяма квота, което надали е най-доброто от гледна точка на Българския енергиен холдинг. Това ми е по-скоро като пожелание – да се помисли в такава посока.
Другото е по отношение на отпадане на експортната такса – изцяло приветстваме това решение, още повече, че то, така или иначе, стана един вид задължително след решението на Европейския съд по делото срещу Словакия от декември миналата година, но тук отново трябва да се намери едно балансирано решение, което да предвиди по какъв начин необходимите приходи към енергийния системен оператор ще бъдат компенсирани, така че в крайна сметка да не се налага да има ощетени страни.
Иначе всички други промени считаме, че са отново една много добра крачка напред в процеса на либерализиране на пазара на електроенергия и изцяло ги подкрепяме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Аз и в тази връзка, понеже се повдигна въпросът с измервателните уреди, и поради що предлагаме такива промени, господин Добрев каза, че при него е достигнал такъв случай, просто го давам като пример: дискотека, която логично работи вечерно време, има график във върховата част на деня, тоест върхова енергия потребява и поради тази причина плащат всъщност много повече за електрическа енергия, отколкото ако е нощна. Поради тази причина е хубаво те да знаят и може би да инвестират в такъв измервателен уред, по който те действително да заплащат това, което потребяват.
Това е нагледен пример, поради което предлагаме тази промяна.
Господин Стаменов искаше думата.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги!
Няколко коментара.
Първо ще започна, така както си и записах, за 5-те процента при внос на електроенергия. Тези 5% не са реципрочни на износната такса, те бяха въведени, за да има изравняване на конкурентоспособността между нашите производители и внесената отвън електроенергия, така че тези 5% според нас трябва да останат. В никакъв случай, ако се замислите, те не са в наш интерес, има предвид на потребителите, но за да има изравняване, смятам, че трябва да останат.
По отношение на коментарите на Вятърната асоциация, не сме съгласни, защото от миналата година започна този процес. За големите ВЕИ-та имаше достатъчен период и те да се подготвят. Сега все още сме месец март, имат три месеца до 1 юли и спокойно могат да се приготвят и да си променят и договори, и да си намалят персонала, ако е необходимо, да си сменят балансиращите групи, договорите са стандартни, типови. Би трябвало да са се запознали с тях, така че не виждаме логика за отлагане.
Ще си позволя, господин Аталай, да коментирам Вашето изказване. Тези промени в Закона ние не ги четем, като в интерес на индустриалците. Има насоки на Европейската комисия за околната среда и енергията, има директиви за либерализация и това, че ние сме закъснели и не сме либерализирали пазара по никакъв начин не е в наш интерес, напротив. Ние смеем да кажем, че като нелиберализиран пазар, знаете че има регулиран сегмент, тоест близо половината от електроенергията се продава по непазарни цени и ние компенсираме тази непазарна компонента.
Единственото, което господин Велев предложи тук като коментар, беше, че бихме искали онази част от задълженията към обществото, която покрива американските централи, тази компонента да бъде изнесена в бюджета. Не е ставало дума, че искаме нещо непазарно. Онова, което е непазарно и дълги години настояваме да стане пазарно, предлагаме да се поема от бюджета и бюджетът знаете, че се плаща от данъците и ще бъде разпределено между всички.
Задължение към обществото, в продължение на това, което казвам, се плаща не само от големите индустриалци. Задължение към обществото се плаща от всички потребители в България.
Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Стаменов.
Мисля, че е Ваш ред, господин Иванов. Заповядайте!
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Комисията за енергийно и водно регулиране се запозна с предложенията, които двамата народни представители Делян Добрев и Валентин Николов внасят.
Ние подкрепяме предложенията за изменение в Закона за енергетиката.
Искам да отбележа, че в продължение на четири години промените, които се инициират и се провеждат чрез Закона за енергетиката и последващите ценови решения и подзаконови нормативни актове на Комисията за енергийно и водно регулиране, се правят единствено и само в посока либерализиране на енергийния пазар на страната при запазване на баланс в интересите на всички участници на този пазар.
В това отношение предложените промени са поредната стъпка и аз ще отбележа само някои от тях, за да не повтарям това, което казаха някои от участниците в днешното заседание преди мен.
Преди всичко излизането на организирания борсов пазар на производителите на електрическа енергия с инсталирана мощност между 1 и 4 мегавата цели именно увеличаване ликвидността на българската борса. Важният елемент за увеличаване на ликвидността е повишаване на предлаганите количества.
Аз чух това, което каза господин Петьо Иванов. Да, ние имахме дори намерение едновременно с излизането на тези количества на Борсата, да се изведат на Борсата и нестопанските производители, които в момента са на регулиран пазар. Нека това да стане на малко по-късен етап, за да видим как ще се отразят върху Борсата тези допълнителни количества, които в момента трябва да бъдат предложени там.
Ако, разбира се, от регулирания пазар бъдат изведени небитовите потребители, тоест това са стопанските потребители, това опасение на господин Петьо Иванов ще бъде изцяло туширано, макар че се счита, че общественият доставчик разполага с възможност при добро управление на предлаганите количества за задоволяване на потребителите на регулиран пазар, да се справи с тази ситуация.
Второто, което бих желал да отбележа специално, е сериозната промяна, която се прави при необходимост от въвеждане на нови когенеративни мощности. В това отношение изцяло промените в Закона се подчиняват на насоките на Европейския съюз относно държавната помощ за опазване на околната среда и на енергетиката, където изрично е записано, че от 1 януари 2017 г. се прилагат следните изисквания. Аз ще прочета първото от тях, а именно: помощта се предоставя след провеждане на конкурсна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии, което означава, че всяка такава мощност може да бъде построена само в случай, че не се увеличава държавната помощ, което ще означава излизане от строя на определена действаща износена когенеративна мощност.
Третото, което искам изрично да го подчертая е, че в крайна сметка най-после в нашето законодателство ще бъде премахнато събирането на таксите за достъп и пренос през националната електропреносна мрежа на количествата електроенергия, които са предназначени за износ.
Ние сме може би последната страна в Европа, в която все още такива средства се събират – за достъп и пренос при износ на електроенергия. Имайте предвид, че това продължава и, слава Богу, ще бъде сега премахнато. Това е иначе пречка при организиране на свързания пазар на електроенергия.
Вече в напреднала фаза са преговорите, които се водят, и действията, които се предприемат, както операторите на Борсата, така и операторите на електропреносните мрежи и, разбира се, регулаторите в Балканския регион, с активно участие на тези участници от България. Постигането на свързани пазари ще стабилизира както пазара на електроенергия в България, така и цените, които се предлагат.
Ще се спра на § 15. Той беше засегнат както от господин Славчо Нейков, така и от други участници.
Преди всичко това, което цитира господин Нейков като становище на Комисията още от 1 юли 2013 г. е оценка в случая, че задължително бъдат въведени интелигентни измервателни системи и се заключава, че задължителното въвеждане чрез електроснабдителните дружества ще доведе до необходимост от сериозно увеличаване цената на електрическата енергия, която се заплаща от потребителите. Ние не сме в тази хипотеза.
В § 15 изрично се заявява и то е записано, че клиент може да поиска от оператора именно да се въведе интелигентна измервателна система, като е записано: след заплащане от клиента на всички разходи по подмяната и при спазване на изискванията на Закона, което значи, че както стойността на самата интелигентна измервателна система, така и разходите, свързани с монтирането, се поемат от клиента. Няма да бъдат натоварени самите дружества, оттам няма да бъде оказано влияние върху цената на електроенергията, която се определя с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Защо § 15 е важен? Защото това ще позволи на определени, особено големи стопански потребители да контролират потребяваната електрическа енергия, да я управляват, да извършват мениджмънт на потреблението по такъв начин, че да намалят разходите за балансиране, а намаляването на тези разходи увеличава ефективността на системата.
Отделно от това мога да отбележа, че се въвежда понятието „прогнозна месечна разполагаемост“ – това, което се искаше от немалко потребители, което ще позволи всъщност много по-точно планиране и от страна на производителите на количествата, които могат в съответните месеци да предложат на организирания борсов пазар, а в същото време няма да се допуска прехвърляне на големи количества от едни месеци към други, така както е в момента, когато се дава обща годишна разполагаемост.
Намалява се административната тежест – нещо, което се искаше от немалко потребители на електрическа енергия, и производители на електрическа енергия най-вече от възобновяеми източници, като им се фиксира един път в годината да си представят съответното производство и да си платят съответните дължими суми, вместо това да се прави на 3 месеца, както е в момента.
Считам, че с това, според мен, отговорих на всички поставени въпроси, като Комисията за енергийно и водно регулиране ще изпълни своите ангажименти, за да приложи промените. Мисля, че още до края на април те ще бъдат факт. Ще ги приложи към новото ценово решение.
Искам да подкрепя становището, което е изразено в промените, че те могат да влязат в сила до 30 юни. Опитът, който имаме от миналата година, когато производители с инсталирана мощност от 4 и над 4 мегавата излязоха с един 6-месечен, бих казал, преходен период показват, че за по-малките производители при натрупания опит, три месеца са за мен напълно достатъчни, защото иначе това ще изисква по междинно в новия ценови период ние да променяме някои параметри. Това не е необходимо и не е добро и като решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Понеже много колеги са и в други комисии, накрая няма да има кой да гласува. (Оживление.)
Затова ще подложа на гласуване, а всеки има възможност да даде предложения. Ние на първо четене в зала ще го приемем следващата седмица, след това ще има период между първо и второ четене. (Шум и реплики.)
Господин Винаров, след гласуването мога да Ви дам думата, искаха и други думата, но няма как да я дам. Мисля, че стана ясно в основни линии за какво става дума. Става дума все пак за първо четене на законопроект.
Стана ясно къде са притесненията, така че предлагайте варианти на промени.
Подлагам Законопроекта на гласуване.
Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Очаквам всички, които имат някакви становище, да ги изпратят. На второ четене те ще бъдат обсъдени и ще Ви дам думата. Благодаря.

В точка
РАЗНИ,
заповядайте.
На гостите по точка първа благодаря за участието.
(Господин Огнян Винаров представя тяхно изследване за интелигентните измервателни системи и предоставя писмен материал на ръководството на Комисията.)
Благодаря, господин Винаров. Стана ясно вече.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.



Закривам заседанието.

(Закрито в 15,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕЛЯН ДОБРЕВ


Стенограф:
Вася ЙОРДАНОВА