1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г. – второ четене.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






П Р О Т О К О Л
№ 37

На 18 септември 2019 г. се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г. – второ четене.
2. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, уважаеми гости, имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието.
Дневният ред е следният:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г. – второ четене.
2. Разни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет. (Председателят изчита списъка с гостите.)
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 19 юни 2019 г. , приет на първо гласуване на 27 юни 2019 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народните представители Валентин Николов, Димитър Петров и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция.
Предложение на народните представители Валентин Николов, Димитър Петров и Александър Ненков.
Работната група подкрепя по принцип текста на предложението.
Работната група подкрепя по принцип предложението на вносителя, но предлага § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 2 и нов § 4.
Давам думата за заглавието, за § 1 и за § 2.
Гласуваме анблок заглавието, § 1 и § 2 по вносител.
За – 17, против и въздържали се няма.
Заглавието, заедно с § 1 и § 2 по вносител са приети.
Гласуваме § 2 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 2 и нов § 4.
За – 17, против и въздържали се няма.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители за създаване на нов параграф.
Работната група подкрепя предложението по т. 1, 2 и 3 и подкрепя по принцип предложението по т. 4.
Работната група предлага да се създадат нови § 3, 4, 5 и 6:
„§ 3. В чл. 31б, ал 2 накрая се добавя „на електрическа енергия“.
§ 4. В чл. 33 се създава ал. 6:
„(6) За целите на регулирането на цените по ал 1 – 5 в състава на признатите от Комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, които се дължат от производители на електрическа енергия.“
§ 5. В чл. 35а се създава ал. 3:
„(3) Крайните клиенти и търговците не заплащат разходите по чл. 34 и 35 за количествата електрическа енергия, закупена с двустранна сделка и произведена от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, въведен в експлоатация след 1 ноември 2019 г., с изключение на електрическата енергия, произведена от енергиен обект по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Производителят прехвърля на крайните клиенти или търговците гаранциите за произход по чл. 34 от Закона за енергията от възобновяеми източници за произведената електрическа енергия.“
§ 6. В чл. 36ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 в т. 1 след думата „пазар“ се добавя „ на електрическа енергия“.
2. В ал. 3 изречение първо и второ се изменят така: „За задълженията на търговците и производителите по ал. 1 за текущия месец се предоставя обезпечение в размер на произведението между средната аритметична месечна стойност на количеството електрическа енергия, продадено от тях на крайни клиенти, за предходните 6 месеца и действащата към момента на изчислението цена и/или компонента от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17. Когато няма данни за предходните 6 месеца, при изчисляването на обезпечението се вземат предходните месеци, за които има данни, като в този случай размерът на обезпечението не може да е по-малко от 20 000 лв.“
3. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Когато задълженията по ал. се изпълняват точно за 12 поредни месеца, обезпечението за месеца, следващ този период, е в размер на 50 на сто от изчисленото обезпечение по ал. 3.“
4. В ал. 7 т. 2 се изменя така:
„2. са внесли авансово до 25-то число по банкова сметка на фонда средства в размер на произведението между средноаритметичната стойност на количеството електрическа енергия, продадено от тях на крайни клиенти, за предходните 6 месеца и цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17;“.
5. Създава се ал. 13:
„(13) Търговците и производителите нямат задължение по ал. 1 за количествата електрическа енергия по чл. 35а, ал. 3, които декларират пред фонда до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.“
Има ли желание за дискусия?
МЕГЛЕНА РУСЕНОВА: Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Българската фотоволтаична асоциация бих искала да изразя нашата подкрепа за предлаганите промени в този параграф. Считаме, че с него Вие ще поставите началото на новия подход за стимулиране на енергията от възобновяеми източници и изпълнение на целите на България до 2030 г. Ние подкрепяме преместването на стимулите за възобновяема енергия от инвеститорите към потребителите на такава енергия, защото за нас е ключово важно новият етап от инсталиране на енергийни мощности от възобновяеми източници в България да стъпи изцяло на пазарен принцип и да даде по-широки възможности от производителите да консумират възобновяема енергия.
В този смисъл имате подкрепата на Българската фотоволтаична асоциация. Ние вярваме, че още през следващите месеци тези нови разпоредби от Закона ще дадат възможност и тласък за нови инвестиции в централи от възобновяеми енергийни източници.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря за подкрепата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Мога да допълня думите на госпожа Русенова.
Вие знаете добре и го имайте предвид, че с тази промяна целта е да се отвори хоризонт не само по отношение на инвеститорите, а потенциалът, който има съвременният модерен град по отношение на либерализация и освобождаване на производството, доставката, потреблението на електроенергия на възобновяеми източници. По някои оценки е по-голям дори от инвестиционния потенциал, тоест домакинствата, блоковете, отделни предприятия или малки обекти могат да правят – промяната до голяма степен ще увеличи този потенциал. Не е само инвестиционният.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, точно така е.
Ние вече имаме цели, които са поставени. Виждаме, че в определени дни борсата има по-висока цена на електрическата енергия от съседните в различните сегменти. Виждаме, че днес е точно обратното. Мисля, че днес е 123 лв. В Румъния е 120 евро. (Реплики.)
Все пак се нуждаем от капацитет. (Реплики.) Трябва да имаме капацитет от чиста енергия, затова гледаме да насърчим възобновяемите източници и мисля, че това е един от начините, с който да се опитаме да направим възможната инвестиция да има възвръщаемост.
Други?
Заповядайте, госпожо Кръстева.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
От Асоциация „Свободен енергиен пазар“ напълно подкрепяме създаването на ал. 3 в чл. 35а. Това ще има положителни ефекти върху пазара.
Искам да обърна внимание на § 2 и § 4, в които се залага Комисия за енергийно и водно регулиране да не признава разходите за такса пренос и достъп на производителите, които доставят разполагаемо за обществена доставка за регулиран пазар. Това са производствени, оперативни разходи и когато не се заложат в цените за регулиран пазар това автоматично ще ги прехвърли към свободен пазар, което ще увеличи цената на свободния пазар, освен това е пресубсдиране, което е забранено по европейските политики и настояваме да се преразгледат тези текстове в проекта.
Има разлика в текста, който беше качен на страницата на парламента и не мога да се ориентирам. Въпросът е за параграфите, в които „...за целите на регулирането на цените по ал. 1 и 5 в състава на признатите от Комисията разходи не се включват разходи за заплащане на цени за достъп до и/или пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи“. (Реплики.) Въпросът е, че тези разходи трябва да се признаят като разходи и в регулираната цена, а не производителите да ги дължат на ЕСО, но да си ги търсят само от свободния пазар. Де факто потребителите, които са на регулирания пазар, няма да заплащат реалните разходи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, но вече е гласувано.
По параграфи 3, 4 и 5? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението по т. 1, 2 и 3 и по принцип предложенията по т. 4, които се подкрепят от работната група.
За – 17, против и въздържали се няма.
По § 3 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители – параграф 3 се изменя така.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 7:
„§7. В чл. 39, ал. 1, в т. 6 накрая се добавя „или на природен газ“.
По § 4 – предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. (Реплики.)
Значи, само § 3.
Гласуваме § 3, който се подкрепя от работната група – предложението на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Има ли желаещи да дискутират § 3? Не виждам.
Гласуваме § 3, който става § 7.
За – 17, против и въздържали се няма.
Добре, гласуваме параграфи 3, 4, 5 и 6, които са за насърчаване на възобновяемата енергия – най-общият вариант, заедно с § 3, който беше изчетен преди малко.
За – 17, против и въздържали се няма.
Параграф 4 – предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
Тоест отхвърля се § 4 по вносител и се приемат предложенията на Валентин Николов и група народни представители.
Има ли дискусия? Не виждам.
Предлагам да бъде отхвърлен § 4 по вносител и да бъде прието предложението на Валентин Николов и група народни представители.
За – 17, против и въздържали се няма.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители за създаване на нови параграфи – после ще се преномерират.
Работната група подкрепя по принцип предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи 8 и 9.
„§ 8. В чл. 64 се създава нова ал. 5.
„(5) възникнали сервитути по ал. 2, т. 2 саоснование за издаване на разрешение за строеж по чл. 148 от Закона за устройство на територията.“
§ 9. В чл. 74л, в ал. 1 след думата „енергия“ се добавя „или природен газ“.
Това е предложение на господин Цачев от Електросистемен оператор. Ние смятаме, че ще обслужва съответно и газопреносната мрежа. Този текст в подобен вид го има в Закона за устройство на територията. Ние го описваме в Закона за енергетиката, като допълнителна сигурност – ако бъде изменено в единия закон, да го имаме тук, защото това улеснява именно сервитутите при такива обекти от електроенергийната сигурност. (Реплики.)
Има ли изказвания по текстовете? Не виждам.
Моля да гласуваме.
За – 17, против и въздържали се няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 10.
§ 10. В чл. 95, ал. 1 думите „държава – членка на Европейския съюз, е“ се заменят с „държава е“. (Шум и реплики.)
Това е редакционно предложение, за да се унифицират текстовете за газ и за електро.
Моля да гласуваме предложението за създаване на нов § 10.
За – 16, против и въздържали се няма.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението по т. 2 (чл. 100, ал. 6 и 7) и по т. 3 и 4 и подкрепят/не подкрепят – тоест работната група не е взела решение по т. 3 и 4.
Работната група предлага да се създадат нови параграфи от 11 до 14.
Става дума за текстове, които предложихме след дискусия с работодателите, които търсеха вариант по две направления – първо да успеят да овладеят цените на борсата, да няма манипулации и, второ, знаем, че имаше два търга, по които възникнаха дискусии. Единият беше на Националната електрическа компания, която продаде всичкия ток на централите с един до четири мегавата възобновяеми източници, на които даваме гратисен период с голяма девиация от минус 100 до плюс 400 и породиха доста спорове. Тези текстове, които предложихме с моите колеги, бяха вариант на дискусия по точно тези теми. Знам, че не се прие от асоциациите и от Министерството на енергетиката, знам от господин Иванов, че не е постигнато споразумение да гласуват съответното становище от Комисията за енергийно и водно регулиране, но все пак предвид факта, че настъпва рецесия в много страни от Европейския съюз, ние търсим вариант без да нарушаваме регламентите и директивите на Европейския съюз да успеем да направим така, че електрическата енергия, която се продава на нашата борса или компонентите които се добавят към нея да могат да дадат конкурентен тласък на нашия бизнес във връзка с техните конкуренти както в Европа, така и извън Европа. Наистина има предел, особено някои от предприятията, които са енергоемки, а не са високотехнологични и зависят от цената на електрическата енергия и имат предел. Минат ли една цена, те вече не са конкурентноспособни, особено с техните конкуренти от Китай. Поради тази причина ние продължаваме дискусията. При всички случаи в близките месеци ще предложим други предложения. Ако искате можем да направим дискусия, но ние с моите колеги сме се съгласили да изтеглим тези наши предложения от Закона, защото самите работодатели не дадоха тласък на тези предложения, които иначе обсъждахме с тях и бяха позитивно настроени.
Ако искате вземете думата по тях, но ние ще оттеглим предложенията си.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека чуем първо аргументите на Министерството, след това на Борсата. След това да чуем и фотоволтаичната организация.
За мен идеята е работеща и дава ликвидност на Борсата, а изведнъж да сте се обединили и работодателите, и Министерството, и фотоволтаичната организация – всява сериозен смут в обществото. Затова нека да чуем Вашите предложения, аргументите Ви, господин Председател, защо оттегляте тези предложения.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да кажа, че в Комисията досега е постъпило положително становище от един електроенергиен системен оператор, от никой друг.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защото той най-много страда от безобразията. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
На първо място искам да се извиня, че не успяхме в срок да входираме съответното становище към Вас. Както споменахте, становището на Електроенергийния системен оператор беше единственото положително. Събрахме становища съответно от всички дружества, но по-скоро искам да взема думата в касателство с това, което каза господин Аталай. Ние като изпълнителна власт винаги сме приветствали законопроектите да са балансирани, да отговарят на интересите на всички страни на пазара. Една продължителна дискусия по този въпрос предполагам, че не се оттегля дългосрочно, а напротив – да се намери компромисният вариант, в който да съществува ликвидност на пазара, тя да е гарантирана, но това да не е в разрез с европейски директиви и регламенти или в ущърб на пазарните участници от всички страни.
Приветстваме дискусията днес и за нас ще бъде от голямо значение да чуем всички заинтересовани страни.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков.
Друг иска ли да вземе думата?
Да чуем ЧЕЗ Трейд какво мисли.
ВЛАДИМИР ДИЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се изкажа като търговец или част от асоциацията на търговците в България. Тук е и председателят господин Георгиев.
Считам, че дискусията трябва да се води съвсем в друга посока. Това, което беше написано като проект, са някакви частични казуси за балансиране и за продажба на пазара. На база на нашия опит в последните 15 години и на доста по-развити пазари в Централна Европа мога да споделя, че с цел гарантиране на дългосрочна сигурност и стабилност, пазарите се развиват откъм дългосрочно предлагане. Трябва да се мисли в тази посока – дълги търгове за три години, за две години, за една година.
Абсолютно подкрепям, че индустрията има нужда от предвидимост на цените. Също така е много важно за индустрията да са конкурентоспособни, както споменахме, но механизмите за насърчаване на това нещо са съвсем други. Те минават през мрежови такси и отстъпка от задължения за обществото или някакви други форми на одобрени от Европейския съюз помощи.
Това тук е много специфична материя и едва ли Законът трябва да влиза на такива детайли, защото ако зададем въпроса какво е „.....“ има плюс и енергиен излишък или недостиг, малко хора може би в залата биха отговорили, без това да прозвучи непрофесионално.
Най-добрият регулатор е пазарът. Ние трябва да оставим пазара да се саморегулира. Това е принципна позиция на търговците, а мисля, че и на голяма част от индустрията. Ще видите, че в следващите няколко месеца пазарът се нагажда към регионалния пазар. Може би след една година ще е много скучно на Енергийната комисия, защото няма да си говорим за цените. Натам отиват нещата (реплики) и ще си говорим за дългосрочна сигурност и предвидимост. (Реплики.)
Ще Ви кажа какъв е ефектът от балансиращите групи. Благодарение на тях се стимулира конкуренцията, намаляват разходите, особено във волатилен пазар, където участват все повече и възобновяеми източници, балансиращите групи се явяват буфер, който да тушира тези разлики. Благодарение на тях се появяват малки и средни играчи, които развиват конкуренцията. Ако ние ги ограничаваме в закон, ще постигнем обратния ефект. Тоест законът трябва да либерализира, а не да ограничава и в тази връзка искам да Ви благодаря, че сте взели предвид нашето становище. Изцяло подкрепяме усилията в последните няколко години в областта на развития енергиен пазар.
Вижда се, че вече сме част от европейския пазар. Трябва да мислим за дългосрочни търгове и за сигурност. Според мен не е въпрос колко е цената на тока, а до каква степен е гарантирана дългосрочно във времето. Излизането на ВЕИ-тата адски много помага, тъй като чрез такса обира голяма част от пиковия товар на крайните клиенти и могат да се гарантират да кажем по-фиксирани, по-стабилни условия. Ако възобновяемите източници продават само ден напред, ние минаваме на краткосрочно планиране, ще ни е все по-трудно да знаем каква е цената и всеки ден ще цъкаме на телефоните. Не ни е това работата, ние трябва да гледаме инвестициите и дългосрочната сигурност.
Така работят западните пазари, споделям от практически опит – ние оставаме на разположение на експертна основа да говорим и да търсим по-пазарни механизми. Благодаря и можете да разчитате на нас.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз бих казал, че истинският пазар е „ден напред“. Там е пазарната цена, но единствено ме спря, поради факта, че имаме монополен пазар, където всички трябва да си предоставят енергията на него. Иначе по принцип такива платформи обикновено са с ден напред. Там практически се определя пазарната цена. Това е за всички участници, не само за ВЕИ-тата.
Това е друг въпрос, но това е въпрос на дискусия.
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има две предложения, които целят намаляване цената на електроенергията в България – нали за това говорим?
Първото предложение е да се продава енергията от производителите на ВЕИ и когенерации и други, които са на договори да се продават на „ден напред“. Те в момента са принудени да продават на борса по силата на едно задължение, създадено преди това в Закона, което ние не оспорвахме доколко то е адекватно спрямо европейските регулации и колко не е. Ако сега сме принудени да продаваме само на един сегмент от борсата, безспорно това ще го направим.
Но все пак да видим каква е неговата целесъобразност. Идеята, че дългосрочните договори, които са сключени на платформа на борсата по някаква причина са довели до по-малка ликвидност на „ден напред“, респективно до по-високи цени, е дълбоко погрешна. Ако преместим – всички сме наясно, че дългосрочните договори са първо са с по-ниски цени, с гарантирана доставка и за дълъг срок, това за бизнеса е изключително положително. Ако нямаме възможност да продаваме на дългосрочни договори, респективно преместваме, не предлагане, преместваме търсене, което сега е задоволено на „ден напред“, а всеки, който познава икономическите механизми, знае, че това търсене, в тази ситуация именно, единственото, което ще предизвика, е вдигане на цени. Повярвайте, това би било много, много погрешно решение.
Второто предложение също е обвързано с цени. Второто предложение е за това балансиращите групи да нямат общ финансов сетълмент. Чувам, че го подкрепя ЕСО. (Реплики.) И за кои групи тогава Вие предлагате да няма общ финансов сетълмент? За виртуалната група на НЕК, на НКЖИ, на кредит снабдители с електропреносните дружества – техните ли предлагате да няма? (Реплики.) Ако там няма общ финансов сетълмент, разходите за балансиране, включително и на регулирания пазар, ще бъдат значително по-високи, ама значително, значително!
Не знам, може би трябваше преди това да се проведе някаква дискусия по балансиращите групи, защото вече има натрупан значителен опит – ние знаем как се управлява една балансираща група. Има пазарни обединения, които рязко допринасят за това да се намалят разходите за балансиране и понеже те възникват по силата на уговорка между големи и малки, справедливо разпределят разходите за балансиране, така че те са еднакви и за големите участници, и за малките участници. Благодарение на това имаме голяма брой участници на нашия пазар.
Не вярвам, че Вие ще гласувате нещо, което да финишира либерализацията на пазара и да останат четири, гарантирам Ви, ще останат четири търговеца накрая. Ако това се приеме, след не повече от три до шест месеца остават четири търговеца.
Затова приветствам решението Ви наистина да се проведе сериозна дискусия по този въпрос, който очевидно е важен, и да се намери правилното решение. Правилното решение ние виждаме в пазарни стимули към потребителите на зелена енергия, виждаме пазарни стимули за – разбира се одобрени от Европейската комисия – големите индустриални и интензивни потребители на електроенергия, производители български, които наистина са заплашени от по-високите цени.
Но искам да Ви припомня, че лесно възприеха същите тези големи потребители отпадането на експортната такса, която още тогава, повечето от Вас са свидетели на тази дискусия, стана ясно, че ние ще се залепим за румънската борса 100%. Няма никакво съмнение какво ще се случи. Днес посочихте един пример, много хубаво, утре ще видим какво се е случило точно.
Така че търсенето на варианти, в които да има по-голямо предлагане в България, което да намали цените, не ми се вижда смислено, тъй като румънската борса е много, много по-голяма, респективно търсенето там е много по-голямо и предлагането, разбира се. Разлика от едно евро е съвсем приемлива за всички големи, които участват на този пазар. Така че трябва да се оглеждаме какво се случва на румънската борса, за да знаем какви ще бъдат цените тук. Благодаря
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Николов. (Реплики.)
Господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Уважаеми господа депутати, благодаря Ви за думата.
Това, което ние за съжаление констатираме, е, че все още има много дни, в които ликвидността е много ниска – цените отиват страшно високо. Най-страшното е, че, за съжаление, ние ставаме един от най-скъпите пазари – сигурно съм го казвал сто пъти, но през тази година категорично сме едни от най-скъпите пазари, просто защото към цените на електроенергията трябва да добавим и добавките, които ние плащаме за американските централи, които никой в Европа не плаща.
Преди месец получихме един доклад – мога да го дам на всеки, който прояви интерес, 155 страници е. Белгийското Министерство на енергетиката е поръчало изследване на техния енергиен регулатор за цените на електроенергията в съседните им държави – Германия, Холандия, Франция и Обединеното кралство, сравнено с цените в Белгия. Анализът е много подробен и детайлен – вземат няколко профила, тоест взимат както по-енергоинтензивни предприятия, така и по-малко енергоинтензивни предприятия. Има изследване както за цените на природния газ, така и за цените на електроенергията.
По цени на електроенергията България е много далеч от истината. Тук крайната цена, която ние плащаме и то най-енергоинтензивните, които ползваме, знаете, и някаква отстъпка от зелената компонента, е от порядъка на 65 евро. Говоря без балансиране, само с такси и така нататък, само с мрежови такси и със задължения към обществото. Докато в Германия, Франция цените са от порядъка на 45 до 50 евро – говоря пак за предприятията, които ползват някакви отстъпки, а там отстъпки има по много компоненти. Там отстъпки има, както за въглеродните емисии за поскъпването на електроенергията в резултат на въглеродните емисии, така има и отстъпки.
И това е въпрос, който касае българската индустрия, тоест ще я има ли българска индустрия или полека-лека тя ще изчезне. Защото свестните индустриални предприятия те трябва да инвестират. Не говоря за онези, които са дошли тук да източат каквото могат и да станат и да си заминат. Тоест, ние в момента сме ужасно неконкурентни. Да не говорим, че в момента Германия обяви рецесия на нашите основни пазари – говоря за индустрията, която изнася продукция за страните в Европейския съюз. Тоест ние трябва да мислим, ако искаме да имаме индустрия, до 1 януари какво може да се направи, за да може индустрията да получи конкурентна цена. И тук не говорим за някакви подаяния, говорим за конкурентоспособност. Ако искаме да имаме индустрия, тя трябва да плаща цените, каквито плащат в Германия, в Италия, в Гърция. (Шум и реплики.)
Конкретно по темата. Нашето предложение конкретно е да има на борсата три продукта: пик, оф пик и база продукт. Това го няма, това го говорим от години и това го искат и търговците. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Стаменов.
Имате предвид да бъдат стандартизирани продукти, които се предлагат на борсата, а иначе ние сме насреща. Явно, че един от начините за стимулиране на нашата икономика е чрез намаляване на допълнителните такси и компоненти, които се слагат върху това, така че ние сме отворени да работим по тази тема.
Заповядайте.
Моля, представете се за протокола.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Извинявам се. Само да уточня: аз говорих от името на работодателските организации.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ Господин Цачев иска думата.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Приветствам позицията, която беше изразена от господин Николов за продължаване на дискусията по тези два определено важни въпроси.
Искам само с няколко думи да кажа защо ние подкрепяме и двете предложения. Първо, подкрепяме предложението за премахването на подкоординаторите в балансиращите групи, защото те са едно излишно паразитно звено, което до голяма степен намалява приходите, които биха получили точно потребителите и индустриалците от това да бъдат в директна балансираща група. Това е един от основните аргументи, които имаме и смятаме, че това е съвсем резонно в контекста на думите, които каза и господин Стаменов в момента с цел наистина по цената за индустрията да се търсят максимално варианти да бъдат облекчени, за да бъде тя конкурентоспособна на европейските пазари.
Тук колегите ми от пазара направиха няколко изчисления. Искам само да кажа, че през зимните месеци цената на балансиращата енергия с подкоординатори в балансиращите групи и без тях, разликата е около 15%. Естествено, че през летните месеци ние не сме правили такъв анализ, вероятно там нещата стоят малко по и процентите ще бъдат малко по-ниски, тъй като разходите за балансиране през летните месеци са доста по-малки. Но в зимните, тежките месеци цената на балансиращата енергия, повтарям, достига до 15% по-висока цена.
Ако ние и работодателите са склонни да продължават да я плащат тази цена, нещата могат да останат по този начин.
ПРЕДС ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само секунда. Идеята беше всеки да си каже позицията, а не да влизаме в диалог, няма смисъл. Така или иначе вече е решено от наша страна на оттеглим предложенята.
Затова просто искам всеки да каже позицията си и дотам. Просто искам да кажа, че не е необходимо всичко да минава през закона. В крайна сметка ние говорихме с господин Борхард – той каза „не натоварвайте закона с прекалено много ограничения“. Наистина абсолютно е правилно. Трябва да се даде повече свобода на пазара, така че той да се саморегулира. Но в крайна сметка имаме правила, които вече ще бъдат одобрени от КЕВР. Така че в крайна сметка ще има и надзор върху тези правила, както ще бъде на газовата, така и на електрическата борса. Тоест и оттам може да се слагат конкретни правила, ако се сметне, че това е положително за борсата.
Така че исках само да се чуят мнения, а не да се влиза в конкретни диалози. Благодаря.
Виждам тук господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Съвсем накратко. Защото наистина, след като сте си оттеглили предложението, господин Николов, няма какво да обсъждаме и да гласуваме.
Но първо искам да обърна внимание защо ние нямаше да подкрепим Вашите предложения. Първо защото начина, по който искаме балансиращите групи да не могат да се обединяват, ще доведе в бъдеще няма да са четири, а ще са шест максимум. Но проблемът е, че вместо да укрепим балансиращите групи ще докараме до това някой от тях, както имаме вече случай на фалиране, и не виждам с това как ще постигнем намаляване на цената.
Нещо повече, ще картелизираме още повече пазара и от това няма как цените да не се вдигнат. Тоест имаме тема за дискусия тук голяма.
И второто нещо – няма как да говорите, аз даже се учудвам, че говорим за либерализиран пазар, а искаме да ограничаваме производителите само от онези сегменти, които на нас като законодатели ни харесват. Мисля, че това не е правилният подход. Има други начини по които да се осигурява ликвидността на пазара и ние ще трябва да търсим точно тези начини плюс нови производства и така нататък.
Използвам случая да поздравя господин Малинов с подписания днес договор за нека да използваме „Българския поток“. Даже не искам да го наричам и Балкански.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Аталай, ще вземете ли думата?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря.
Чух становищата. Учудвам се защо досега КЕВР и работодателите, като са намерили решение, не са го предложили, а отлагаме още във времето и работодателите да плащате повече от това, което не искате да платите, да тормозим ЕСО, същевременно да плюем през цялото време и Борсата?!
Според мен предложението решаваше донякъде нещата, но развитието, допълването му – преди малко чух за подобряването с пиковите, които ще се предлагат. Защо не го предложите сега да го приемем и да продължим? Това е интересното.
Ще видим. Нека да има диалог. Според мен, трябваше да се приеме текстът и тогава щяхте да видите кой от къде и по какъв начин как щеше да изскочи. Нещата щяха да си улегнат и щяха да дойдат на мястото си. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Виждам, че господин Малинов вече ревнува и се надява такива дискусии да няма после за Газовата борса. Защото все пак Закона е за газа.
Предлагам да преминаваме напред. Чухме достатъчно „за“ и „против“. (Реплики.)
За газа искате да кажете, за члена, който приехме вече, защото, Вас, Ви нямаше.
Понеже Ви нямаше, господин Стаменов, заповядайте.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Много, благодаря.
За газа това, което нас ни притеснява, е премахването на регулираните цени за индустрията с текстовете. (Реплики.)
Извинявам се, тогава после ще взема думата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Тъй като дискусията е важна, въпреки че решението да я отложите във времето, но е важно да се чуят точно всичките мнения. От СЕПИ изцяло сме против ограничението за отпадане на общия финансов сетълмент, защото това ще увеличи разходите за балансиране на крайните потребители. Освен това ще намали конкуренцията при координаторите. Малките координатори няма как да предложат конкурентни условия. Тоест те ще напуснат пазара.
Предлагаме това да отпадне. Освен това то винаги досега е било обект на правилата. Не считаме, че трябва да влиза и в Закона.
По чл. 100 имаме едно малко особено мнение. От една страна сме съгласни, че с това се въвежда ограничение за производителите в търгуването. От друга, така нереченият сегмент за двустранна търговия на Борсата, считаме, че там има много проблеми, които не позволяват конкурентно търгуване. За момента, ние не можем да го наречем „Борсов пазар“.
Затова, донякъде сме съгласни с това предложение, защото считаме, че ще има ползи за пазара. Освен това, ако се приеме, трябва да се обърне внимание, тъй като голяма част от тази електроенергия на производителите, не се продава от тях, както е заложено в члена, тя се продава от координаторите. Затова същото задължение, трябва да се заложи задължително и в ал. 6 на чл. 100, където производителите могат да продават чрез координаторите на балансиращата група, за да има ефект. Най-вече за високо ефективното комбинирано производство.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Ние като вносители оттегляме предложението ни. Понеже не са номерирани параграфите, тепърва ще бъдат номерирани. В т. 1, където има чл. 96а, ал. 2 и в т. 2 в чл. 100 същото го оттегляме. Остават по-нататък точки 2, 3 и 4. (Реплики.)
Тоест, оттегляме във връзка с обединяването на финансовия сетълмент и в чл. 100, т. 1 се оттегля.
За останалите, моля да гласувате.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 5 работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 15 – всъщност ще се преномерират тепърва в нов параграф.
По § 6 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 16:
„§ 16 В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в изречение първо след думата „договори“ се добавя „и/или на организиран борсов пазар на природен газ“.
2. Създава се нова ал. 2:
„Ал. 2 Сделките с природен газ на организиран борсов пазар на природен газ се извършват и при спазване на правилата за работа на организиран борсов пазар на природен газ, приети от Комисията. Правилата се публикуват от оператора на организирания борсов пазар на природен газ на неговата интернет страница.“
3. Досегашните ал.2, става ал. 3. В нея думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 1 и 2“, а думите „сделките“ се заменят със „съответните сделки“.“
Има ли някой, който да вземе думата? Не виждам.
Предлагам да се гласува § 6, който ще стане друг номер в окончателния доклад и съответно § 6, който става § 16 в този доклад, но който ще придобие нов номер.
За –17 , против и въздържали се – няма.
По § 7 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 17:
„§ 17 В чл. 174 накрая се добавя „както и сделки по прехвърляне на собствеността на природен газ с цел балансиране и търговия на физическа точка или виртуална търговска точка на газопреносни мрежи“.
Някой ще вземе ли думата? Не виждам.
Който е „за“ § 17 в този доклад, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 8 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 18:
„§ 18 В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) т. 5 се изменя така:
„т. 5 – оператори на газопреносни мрежи“;
б) създава се нова т. 9:
„т. 9 – участник, информиращ пазара“;
в) създава се нова т. 11:
„т. 11 – доставчици-ликвидност“;
2. Създава се ал. 2:
„Ал. 2 – операторът на организиран борсов пазар на природен газ осигурява платформа за търговия на сделките с природен газ между страните по ал. 1. Операторът може да е страна по сделки с природен газ“.
По § 8 има изказващи се? Давам думата. Не виждам.
Който е „за“ § 8, заедно с предложенията на народния представител Валентин Николов и група народни представители, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 9 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 19:
„§ 19 В чл. 176 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 до 3 се изменят така:
„(1)Добивните предприятия, търговците на природен газ, крайните снабдители с природен газ, операторите на газопреносни мрежи, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ, операторите на съоръжения за втечнен природен газ, клиент, присъединени към газопреносната мрежа, участниците, формиращи пазара и доставчици на ликвидност сключват сделки с природен газ при свободно договорени цени.
(2) Общественият доставчик сключва сделки с природен газ по свободно договорени цени в качеството на доставчик на ликвидност, търговец на природен газ и участник, формиращ пазара.
(3) Сделките по ал. 1 и 2 с краткосрочни стандартизирани продукти и с продукти с период на доставка, по малък или равен на една година се сключват на организиран борсов пазар на природен газ. Добивните предприятия предлагат не по-малко от петнадесет на сто от добития от тях природен газ в страната на организирания борсов пазар на природен газ.
От 1 януари 2025 г. сделките с продукти по изречение първо и второ, с изключение на краткосрочните стандартизирани продукти, може да се вършат и извън организиран борсов пазар на природен газ.“
2. Ал. 5 се изменя така:
„(5) Операторите в газопреносна мрежа и операторите на съоръжения за съхранение на природен газ закупуват природен газ за собствени нужди, включително за технологични нужди и за балансиране на организиран борсов пазар на природен газ.“
Иска ли някой да се изкаже? Не виждам.
Който е за § 19 в този доклад, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 10 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 20:
„§ 20. В чл. 176а се изменя така:
„Чл. 176а. (1)Общественият доставчик предлага за продажба на организиран борсов пазар на природен газ не по-малко следните количества природен газ:
1. 2220 гигаватчаса през 2020 г.
2. 4281 гигаватчаса през 2021 г.
3. 6342 гигаватчаса през 2022 г.
4. 8720 гигаватчаса през 2023 г.
5. 11 099 гигаватчаса през 2024 г.
(2) Количества по ал. 1 се предлагат за продажба при условията и по реда на одобреното от Комисията споразумение за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ, сключването между оператора на организирания борсов пазар на природен газ и обществения доставчик. Със споразумението се определя и редът за провеждане на търговците за освобождаване на ценовите механизми, включително за началната цена на търга, срокът на действие на споразумението, видовете предлагани продукти и периодите на тяхното предлагане.
(3) Количествата по ал. 1 се освобождават, съгласно споразумението по ал. 2 и при спазване на следните условия:
1. Провеждане на два търга за освобождаване на количества по ал. 1, с цел гарантиране сигурността на доставките на страната, като количествата са предназначени за крайни снабдители или клиенти, присъединени към газопреносната система на Република България.
2. При определение на началната цена на търга се включват всички разходи за осигуряване на природния газ до виртуална търговска точка.
3. Освободените количества се закупуват от крайния снабдител или клиенти, присъединени към газопреносната система на Република България директно или чрез търговец на природен газ.
(4) За освободените и незакупени по ал. 3 количества да се провеждат последващи търгове с покачване на цената, съгласно условията и ценовите механизми по споразумението по ал. 2. Количествата са предназначени за клиенти в и/или извън страната. Общественият доставчик се разпорежда с неизкупуваните след последния проведен търг количества.
(5) В търговете по ал. 3 и ал. 4 не може да участват свързани с обществения доставчик лица, по смисъла на § 1 от „Допълнителните разпоредби“ на Търговския закон.
(6) Количествата по ал. 1 не се смятат за доставка по чл. 178б.
(7) Условията за изпълнение на споразумението по ал. 2 се преразглеждат на всеки две години от Комисията. При необходимост Комисията дава указания за изменения на условията, като се отчита достигнатото ниво на ликвидност на пазара на природен газ.“
Иска ли някой думата?
Господин Стаменов, заповядайте.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Извинявам се, сега се ориентирах в текстовете.
В § 2 се заменя, че индустриалните потребители от догодина няма да закупуват природния газ по регулирани цени.
Да обясня нашата гледна точка по тази тема. Тук текстът е, че по регулирани цени купуват лицензианти – дружества, които са им издадени лицензии за пренос или за производство, което значи автоматично, че ние отпадаме.
Ние месец юни си подадохме заявките към „Булгаргаз“, тоест ние сме стъпили на едни количества към „Булгаргаз“, които не знаем на каква цена ще бъдат. Колкото и да, е регулираната цена е била някакъв защитен механизъм за нас.
Тази година цените на спот пазара са далеч по-ниски от регулираните цени и ясно е интересно е да си купиш от спот. Да, но от догодина никой не знае какви ще са цените, нали така? Може да са високи, може да са ниски?! В същото време догодина ние няма да имаме кой знае какъв алтернативен газ. Говоря за Азербайджански газ по интерконектора България – Гърция.
Да, има излишък от газ в региона, но никой не знае каква ще е ситуацията. Затова ми се струва, че това нещо за премахване на регулираните цени като стъпка към либерализацията, което е логично и отдавна чакано от нас, трябва да не стане сега от 1 януари, защото ние вече си заявихме големите количества към „Булгаргаз“ и в момента разбирате ли – ние ще стоим срещу „Булгаргаз“ и ще правим свободно договаряне, но той ще има предимно един- единствен газ и в момента цената му е 22 евро на тръбния газ на мегаватчаса. Аз не виждам какво му пречи на „Булгаргаз“ да ни каже: дайте ни 30 евро?
Затова молбата ми е този текст, ние между другото внесохме и писмено становище по тази тема – трябва да се премисли. Да, съгласни сме, така трябва да стане, трябва да има либерализация, трябва да се премахнат регулираните цени, но това трябва да стане в момент, когато знаем със сигурност, че ще има поне 50% алтернативни доставки. Това е молбата ми и логиката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Стаменов.
Знаем Вашето становище. Ние даже го дискутирахме по принцип. Реално погледнато обвързаността Ви ще отпадне с влизането на Закона в сила, който се надявам да влезе през месец октомври. Така че, реално погледнато тази Ви обвързаност с „Булгаргаз“ ще отпадне.
Ние мисля, че сме направили достатъчно защитни механизми. По-нататък, даже и тук виждате, че на два търга – фактически на първия търг трябва да се реализират количества в страната за вътрешния пазар. (Реплики.) Да, тоест да няма друг участник, който да изкупи тази газ и да вдигне цената на природния газ и да спекулира с нея. Все пак да дам думата – ако иска господин Малинов или регулаторът да вземат отношение.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Колеги, тъй като всички сме от бранша, накрая ще завърша моето изказване с една смешка, малко да разведря обстановката. С господин Николов и с председателя на регулатора заедно сме свидетели каква битка водихме заедно срещу Европейската комисия, за да предвидим тези механизми, които по принцип Европейската комисия счита за рестриктивни. И мисля, че в крайна сметка бяхме достатъчно убедителни, че на първо място трябва да защитим след предприетите мерки за либерализацията на пазара да защитим местното производство и именно големите работодатели, които са консуматори на природен газ.
Именно затова подкрепям господин Николов количествата, които ще бъдат предложени от Програмата за освобождаване на така наречената „Газ релийз програм“, предвижда тези два търга – искам да обърна внимание на следващата разпоредба, която ще бъде в правомощията на регулатора. Цената по какъв начин се определя за тези два търга? Така че аз не виждам да има съществена разлика върху тези количества именно за този период, за който Вие говорите.
Разбирам Вашето раздвоение и затова си позволих да кажа – отдавна продължават опитите за кръстоска между прасе и стоножка, но не са се получили още, така че надявам се бизнесът да подкрепи този преходен период. Всеки преход е труден, но мисля, че с помощта на народните представители и на регулатора – има механизъм, който да защити в максимална степен бизнеса именно в този преходен период. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Малинов.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Ще бъда сравнително кратък, разбира се. Считам, че тази първа стъпка към либерализация на пазара на природен газ е абсолютно необходима. При цялото ми уважение към работодателските организации и, разбира се, към господин Стаменов не считам за подходящо да се отложи с още една година започналата обществена либерализация. Предвидените в Закона правомощия на Комисията са разписани първо в ал. 2 на чл. 176а, а именно: като количествата се предлагат за продажба при условия и по ред, одобрено от Комисията Споразумение за изпълнение на Програмата за освобождаване. Алинея 7 предвижда, че на всеки две години Комисията преразглежда тези условия и при необходимост дава указания за изменение на условията. Тоест това не е нещо, което е закрепено, и при всяко отклонение, което може да засегне българските потребители на природен газ, Комисията ще реагира.
На следващо място, то беше отбелязано и от господин Малинов, преди две седмици ние проведохме разговор с Кол Зитер Борхард – директор в Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. По принцип той каза, че разписани тези текстове, че два търга са изцяло насочени към задоволяване на потреблението на вътрешните потребители на природен газ по определен начин не хармонизира с европейските правила, но отчитайки, че все още няма необходимата ликвидност на Българската борса на природен газ, Европейската комисия не се противопоставя на този механизъм, който трябва да гарантира нормалното функциониране на българската индустрия, използваща природен газ. Едва когато има достатъчна ликвидност и няма опасност, както се казва да бъдат засегнати интересите на българските индустриални потребители, тогава вече този текст може да бъде модифициран.
Считам, че създаваме достатъчно защитни механизми, за да се защитят интересите на българските потребители. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Някой друг иска ли да вземе думата? Не виждам.
Да, наистина имаше доста дискусии. Успяхме да убедим, слаба Богу, Европейската комисия. Ние всъщност намалихме броя на търговете на два по искане на Европейската комисия, така че в крайна сметка балансирахме, но мисля, че защитихме и националния интерес от гледна точка на нашите производители.
Колеги, само ще обърна внимание, че по-нататък мисля да не изчитам – всеки има текста пред себе си, за да може да вървим по-оперативно.
Ако някой вземе думата, разбира се, ще дискутираме.
Който е „за“ § 10, който става § 20, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Това е един от най-важните всъщност параграфи в Закон, който се изменя – за газа.
По § 11 – предложение на Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
Няма да го изчитам.
След това има § 12. По § 12 – има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението. Няма да го изчитам.
По § 13 – предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението.
По § 14 – предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Имаме и предложение за създаване на нов параграф – § 23.
Работната група подкрепя създаването на новия § 23.
Който иска думата, моля да заповяда. Не виждам.
Подлагам на гласуване: от § 11, който става § 21 в този доклад, пак повтарям; след това § 12, който става § 22; след това създаването на нов § 23; след това § 13, който става § 24.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
По § 14 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
По § 15 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Има ли някой, който иска да се изкаже? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 14 по този доклад и § 15 по този доклад.
За – 17, против и въздържали се няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 27.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създадат § 28, § 29, § 30, § 31 и § 32.
Който иска да се изкаже, моля да заяви. Не виждам.
Подлагам на гласуване заглавието „Преходни и заключителни разпоредби“, заедно с § 16, който става § 27, и създаването на нови § 28, § 29, § 30, § 31 и § 32.
За – 17, против и въздържали се няма.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Председател, оттеглям това предложение, тъй като има недобре формулирани текстове, въпреки че идеята е ясна и срещна разбиране. На един по-късен етап ще предложим по-коректни текстове. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Симеонов.
Аз само искам да обърна внимание на всички Вас и на хората, които гостуват тук, че след дебат с Министерството на околната среда и водите и нашето настояване да присъства някой от тях, не пратиха представител. Оттук нататък смятам да призова наши колеги, ако има предложение, което е право на народния представител в други закони да влизат такива предложения на Преходни и заключителни разпоредби, независимо от тяхното становище, ние ще го вземем само за сведение, но ще се водим само от интересите на Комисията по енергетика. Какво имам предвид – тук става дума за хидроенергия, която всъщност е мощност, от която ние се нуждаем, и бихме подкрепили тяхната работа. И ако няма аргументи, които да защитят тук от Министерството, бих призовал да бъде подкрепено, независимо от тяхното становище, защото не виждаме техните аргументи, освен в тяхното становище. От тук нататък няма да се съобразяваме с тяхното становище, ако не присъства представител на Министерството. Благодаря. Това е само за сведение.
Да, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Може би така трябва да звучи един председател на комисия, това е хубаво. Разбира се, ние в работата си ще продължим да се съобразяваме по устойчив начин да разглеждаме въпросите, които касаят и енергетиката, и околната среда. Казвам го като член на Комисията по околна среда. Но, колеги, имайте предвид, и се надявам вносителите да имат точно това предвид, аз бих подкрепил това оттегляне единствено и само, ако се прецизира в посока на това да го приемем след това, защото искам да свикваме със следната мисъл. Знам какво означават тези думи за някои радикални защитници на околната среда, но чрез плановете за управление на речните басейни са въведени такива забрани – изрични, за изграждане на нови ВЕЦ-ове, които Европейската комисия не познава. Така че, пак в устойчив порядък, прецизирайки текстовете, ние сме длъжни да внесем справедливост в тези текстове и такива изрични забрани по принцип, които са в противовес и на европейското законодателство, не смятам, че правят чест на български закон.
Приемам и ще подкрепя оттеглянето, само ако се обединим, за да завършим след това този процес, който е несправедлив. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други? Не виждам.
Оттеглено е предложението, така че не се подлага на гласуване.
По § 17 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Имате го предложението.
Има ли изказвания в тази връзка? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Искам да се гласува позволение на работната група да преномерира съответно параграфите в зависимост от предложенията и от новите обстоятелства, които изчетохме.
Моля да се гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Честито! Аз мисля, че това е положително за газовия пазар, за всички и разбрах, че Закона за енергетиката вече не се издава, защото чакат новото изменение, така че благодаря. Всичко хубаво.
Искам да съобщя, че утре имаме дискусия, кръгла маса в зала „Запад“ на Народното събрание във връзка с енергийната ефективност. Който е заинтересован, мисля, че ще се получи добра дискусия, заповядайте. От 14,00 ч. утре в зала „Запад“.


(Закрито в 15,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов

Стенограф:
Емилия Огнянова