Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по енергетика
19/09/2019
    1. Представяне на информация относно актуалното състояние на енергийната ефективност на Република България.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по енергетика






    П Р О Т О К О Л
    № 38



    На 19 септември 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния



    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Представяне на информация относно актуалното състояние на енергийната ефективност на Република България.

    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията господин Валентин Николов.

    * * *

    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден на всички! Нека да започнем.
    Откривам заседанието на Комисията.
    Господин Аталай входира предложение във връзка с темата „Енергийна ефективност“ в Закона за енергетиката във връзка с извеждането на малките ВЕИ. От 1 до 4 беше в Закона. Той входира и обещахме да направим такъв вид дискусия. Ето, тази дискусия вече е факт.
    Наистина има доста насъбрани проблеми. Обществото не е запознато с този проблем, но той виси и 2020 г. Може би ще усетим част от неговото действие, а след 2020 г. идва нов период, в който България ще има задължение да изпълни своите цели по „Енергийна ефективност“. Ще има пак задължени лица. Засега половината е на държавата, другата половина е на търговски субекти, които са задължени по „Енергийна ефективност“, така че темата е в ход.
    Присъстващи: от Министерство на енергетиката – господин Жечо Станков, заместник-министър; господин Николай Налбантов, директор дирекция „Енергийни политики“; Министерството на икономиката – господин Лъчезар Борисов, заместник-министър, господин Гриша Захариев, консултант; Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Весела Начева, началник кабинет; госпожа Гергана Благиева, директор дирекция „Жилищна политика“; Комисия за енергийно и водно регулиране – госпожа Евгения Харитонова, член; госпожа Елена Маринова, директор дирекция „Правна“, господин Пламен Младеновски, директор дирекция „Ценово регулиране“; Агенция за устойчиво енергийно развитие – господин Ивайло Алексиев, изпълнителен директор; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – господин Диян Червенкондев; Национална енергийна камара – госпожа Калина Трифонова, ЕВН България, господин Михаел Делмур, ЕВН България, господин Красимир Ненов – „Контур Глобал“, господин Боян Кършаков – Асоциация „Хидроенергия“; ЧЕЗ България – госпожа Зорница Генова, госпожа Петя Шикова, госпожа Мария Йовчева, госпожа Здравка Пекова, господин Владимир Дичев; „Енерго про“ – господин Пламен Стефанов, председател на Управителния съвет; Българска фотоволтаична асоциация – госпожа Меглена Русенова; АТЕБ – господин Атанас Димов, главен оперативен директор, ЧЕЗ Трейд България; господин Красимир Живачки – изпълнителен секретар АТЕБ; АСЕП – госпожа Мария Кръстева, изпълнителен директор; господин Калоян Косоров – юрисконсулт; „Конфиндустрия – България“ – господин Пламен Дилков, заместник-председател.
    Предлагам да започнем с господин Станков, който да ни въведе в темата, да видим какво е свършено към този момент, особено от държавата.
    Заповядайте, господин Станков.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
    Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа от заинтересованите страни и неправителствени организации! Изключително сме благодарни на колегите от Народното събрание за предизвикване на така важната дискусия в днешната кръгла маса, насочена в сектор „Енергетика“, а именно насочена към енергийната ефективност.
    Аз ще си позволя в първия път, в който ще взема думата, да бъда малко по-обстоятелствен, както и господин Николов пожела да направя малко разяснения по целите, които имаме поставени пред нас. Те са свързани с европейските цели, заложени в Европейското законодателство, как се движим с тяхното изпълнение и съответно диалога, който имаме със заинтересованите страни и какво виждаме в перспектива в изпълнението на тези цели.
    В сектор „Енергетика“, както споменах, енергийната ефективност е един от ключовите и важните моменти за запазване конкурентоспособността на бизнеса, така и създаване на комфортни условия на живот на гражданите.
    За това какво е състоянието на енергийната ефективност във връзка със законодателството, колегите от АУЕР (Агенция за устойчиво енергийно развитие) изготвят ежегодно своя годишен отчет за изпълнение на Националния план за действие по енергийната ефективност, но по-общо казано, този план се състои от две части. Едната е насочена отгоре надолу, а другата отдолу нагоре или в едната ползваме макроикономически данни, а в другата събираме данни от всички по веригата, като започнете от бизнеса, общините, министерствата и агрегираме тези данни.
    Имаме две основни задачи пред Европа. Те са свързани с Директивата за енергийна ефективност, която е транспонирана в нашето законодателство в Закона за енергийната ефективност и Закона за енергетиката, а именно първата цел от тях е свързана с чл. 3 от Директивата и тя е индикативна или необвързваща.
    Там съответно към момента можем да констатираме следните неща. На база макроикономическите данни, които са събрани от Евростат и от Статистическия институт виждаме и оценяваме индустрията с това, че там има настъпили структурни промени, насочени с това, че държавата нотифицира през 2015 г. държавна помощ за индустрията, която се предоставя под формата на отстъпка в такса „Задължения към обществото“ и процентът на производството на тези предприятия в общата индустрия е по-голям за този период. В тази връзка се вижда, че производството на тези предприятия, които са енергийно интензивни, е нараснало или ние сме запазили тяхната конкурентоспособност с предоставяне на тази отстъпка.
    По друг начин обаче изглеждат нещата в транспорта. В транспорта още от 2001 г. до момента забелязваме една тенденция, която не се подобрява и тя е свързана с това, че превозните средства, които се карат на територията на страната са предимно застаряващи и са не толкова енергийно ефективни.
    Също повишаването на стандарта на живот на гражданите води до това, че част от тях закупуват повече от една кола или предпочитат да се возят сами в своя автомобил, което намалява ползването на по-ефективен транспорт като жп или групов транспорт.
    Повишава се също използването и на авиотранспорта, който е реално най-неефективния, защото там нямаме и алтернативи в самия вид горива, които се предлагат.
    В сектор „Домакинство“ също се наблюдава повишаване на използването на енергия, не заради това, че новите сгради, които се строят са енергийно по-неефективни, а напротив, понеже вече един гражданин живее на по-голяма площ квадратни метри в своето жилище.
    Във връзка с необвързващата цел пред Европейската комисия към момента можем да отчетем 75% от целта, изпълнена към 2018 г. Това са данните, които са събрани, агрегирани и отчетени от колегите от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.
    На чл. 3 отделям умишлено по-малко време, защото, както Ви споменах, това е необвързващата цел, индикативната цел на страната. По-важното обаче е целта, която ни е поставена от Директивата в чл. 7, това е обвързващата цел. Съответно тази цел е разисквана и поставяна съвместно с колегите от Европейската комисия още през 2013 г. и тук смея да твърдя, че държавата още в самия ѝ зародиш се е възползвала максимално за намаляването на целта, като имаме право с всички изключения, които са дадени в Директивата, националната цел да бъде намалена с 25% и това е изпълнено.
    Начинът, по който сме подходили за изпълнението на тази цел, е така наречения смесен подход. От една страна, задължените лица. От друга страна, алтернативни мерки, които държавата само по себе си създава. Какво имам предвид? Задължените лица в нашия случай са търговците на енергия, а алтернативните мерки са всички мерки, в които държавата може да докаже, по един или по друг начин, че тя чрез законова инициатива или чрез организиране на финансиране или финансови инструменти допринася за осъществяването на тази цел.
    Съответно в тези алтернативни мерки ние сме успели да включим както Националната програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, така и целите, които общините и държавните учреждения, както и бизнеса имаше до 2016 г. да изпълнява, като с тези алтернативни мерки сме се постарали и сме успели да намалим с над 21% задължението на задължените лица, които са част от общото задължение на България.
    Към момента реално имаме изпълнение на близо 50% от националната цел, като тук въпросът, който би бил резонен от Ваша страна е: защо 50%, предвид факта, че се доближаваме до крайната дата, която е 31 декември 2020 г.? Това се дължи на простата причина, че Директивата е приета през 2012 г., като срокът за имплементиране в законодателството е бил средата на 2014 г. След като сме имплементирали в нашето законодателство Директивата, сме имали определени забележки, свързани с транспонирането и реално самата директива е била напълно транспонирана в нашето законодателство и започва да действа, за да можем с колегите, които са заинтересованите лица и задължените лица, да изпълняваме задълженията си през 2017 г. реално. Така че тези 50% от целта, които сме постигнали, са с реални действия, извършени през 2017 г. и 2018 г.
    Тук искам да благодаря на заинтересованите страни, защото за първи път в Европа тази директива постави обвързваща цел за енергийната ефективност. Заедно с тях многократно сме се срещали да търсим варианти, с които и за тях, и за нас да бъде още по успешно и възможно по-благоприятно постигането на целите.
    Набелязахме обаче и няколко неща, които ни възпрепятстваха през времето.
    Първият момент беше проблем самите заинтересовани лица да идентифицират къде точно и какво могат да постигнат, какви инструменти точно да приложат за постигането на тези цели. Естествено, регулирането на пазарите, както в сектор „Газ“, така и в сектор „Електроенергетика“ също е бариера, смятам, че и те в тяхното изказване впоследствие ще го потвърдят, е бариера за постигането на тези цели, още повече тук говорим, че са необходими определени финансови средства за постигане на тези цели, които по един или по друг начин, трябва да има механизъм по какъв начин те да бъдат събирани и в последствие реинвестирани от заинтересованите страни, особено когато говорим за реинвестиция, която да бъде възмездна, в смисъл не очакваме по никакъв начин от тях, като заинтересовани лица, те да изкарват собствени средства от джоба си, които безвъзмездно да инвестират с цел намаляване на енергийното потребление при крайните потребители. Напротив, това в момента на база и на събраната информация, която имаме, трябва да е практика, която да е възмездно предоставяне на услуги и това в никакъв случай да не е свързано с резултати под чертата, така да се каже.
    Друго важно нещо е добрата комуникация, която имаме със заинтересованите страни. Успяхме съвместно с колегите от Агенцията за устойчиво енергийно развитие да бъдат утвърдени специални методики за по-лесното постигане на целите, които към момента са 35 на брой.
    С цел намаляване на задължението на задължените лица стартирахме и още действия по признаване на две алтернативни мерки, първата от които е насочена към това, че колегите от Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“ към Министерството на икономиката стартираха една нова ос, чиято енергийна ефективност не бе отчетена досега. По най-бързия начин събрахме данни и я включихме като алтернативна мярка.
    Както и по време на 2018 г. Министерството на енергетиката успя да договори нови средства в размер на 2,5 от средствата от предходния програмен период на Норвежката програма или в размер на близо 33 млн. евро, които изцяло иновативно да бъдат насочени към сгради, близки до нулевото потребление, геотермална енергия, подмяна на улично осветление, действително мерки за енергийна ефективност, която също беше отчетено като алтернативна мярка.
    С всички тези действия успяхме към днешна дата да постигнем един резултат от намаляване на 30% от първоначалното задължение на задължените лица, но по никакъв начин не можем да спрем дотук.
    Нещата, които продължаваме да дискутираме със заинтересованите лица и в определен момент ще ни е необходима във всички случаи и благословията на законодателя, и помощта, са именно, че от една страна, към Еврокомисията в момента сме подали необходимата документация и сме в постоянна кореспонденция, включително извършиха се срещи в София с колеги от Еврокомисията. Предстоят такива следващия месец – в първата половина, и в Брюксел, насочени към това да може да ползваме дерогация, която е описана в Директивата, и е насочена към това, че ние имаме схема за задължените лица още преди въвеждането реално на Директивата. Това ни дава шанс, фактически да отчетем до 2018 г., господин Алексиев да ме поправи, ако бъркам, допълнителни приноси, които имаме и да намалим още със значителен процент задължението, както на страната, така и на заинтересованите лица.
    В процес на преговори сме също с индустрията. Именно енергийно интензивната индустрия, на която предоставяме държавната помощ, която споменах и преди това, свързана със задължения към обществото, а именно тези на доброволен принцип. Тази част от индустрията, която не може да реализира на пазара своите енергийни спестявания и удостоверения за енергийни спестявания, те да не изгорят, казано в прав текст, да могат да се ползват от страната, да бъдат отчетени към 31 декември 2020 г.
    В България по време на изграждането на начина си на работа, насочена към енергийната ефективност, сме се постарали да бъдем максимално широко скроени и да дадем шанс на заинтересованите страни да използват широк набор от инструменти, за да могат те да постигнат също индивидуално поставените им цели, както чрез собственото финансиране, така и чрез посредници.
    Имахме шанс, за което сме им благодарни, че беше възприет и подходът за коопериране с определени индустрии и търговски вериги в насоченост на това, когато бъде продаден един уред или една услуга, която е високо енергийно ефективна, това да се случва с енергия, със задължените лица. Тази енергийно ефективна услуга или продукт също да не изгаря, а да бъде отчитана в целта, както на задължените лица, така и в националната цел.
    Това е с няколко думи моментното състояние. Във всички случаи, повтарям, няма да е първо взимане на отношение от страна на Министерството. Тук днес с мен са изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво и енергийно развитие господин Алексиев, така и директорът на ресорната дирекция „ВЕИ и енергийна ефективност“ господин Налбантов. На Ваше разположение сме за градивен диалог.
    Със сигурност от наша страна бихме желали в някакъв момент в дискусията да засегнем и бъдещия период 2021 – 2030 г., и бъдещите ни цели, които именно в този състав, който виждате пред Вас от страна на Министерството на енергетиката имахме възможност лично да договаряме по време на Българското председателство. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков.
    Разбирам че, на Министерството на регионалното развитие, благодаря, че откликнахте, госпожо Начева, нямате много време, така че ако искате, вземете думата в тази връзка.
    ГЕРГАНА БЛАГИЕВА: Добър ден! Аз съм Гергана Благиева и съм директор дирекция „Жилищна политика“. Това е дирекцията, която е ангажирана с проблемите за енергийна ефективност в жилищния сграден фонд.
    Ще представя съвсем накратко, в резюме, информацията, която изпратихте предварително вчера, където е подробно описано какви са ангажиментите на нашето Министерство и какво докладваме.
    Съгласно чл. 6 на Закона за енергийната ефективност, ангажиментите на Министерството са в две посоки. Това е разработване на правила и норми за енергийна ефективност на сградите.
    Втората посока е изпълнение на проектите и програмите за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд.
    Това, което към момента може да отчетем, е, че в т. 9 на Закона за енергийната ефективност подробно са разписани компетенциите на министъра на регионалното развитие. Ще ги спомена една по една, както следва: съгласно т. 2 от Закона, министърът докладва ежегодно до 1 март на текущата година за предходната година и подава информация, която се включва в Отчета за изпълнение на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014 – 2020 г.
    Съгласно т. 3 от чл. 9 министърът разработва и актуализира съвместно с министъра на енергетиката и внася за приемане в Министерския съвет Националния план за сгради с близко до нулевото потребление на енергия. Този план беше разработен и приет през 2015 г., като заедно с него бяха разработени и нормите за сгради с близко до нулевото потребление на енергия за 10 категории сгради, както и беше формулирана дефиниция за сградите с близко до нулевото потребление на енергия.
    През месец септември 2019 г. със заповед на министъра на регионалното развитие се създаде Национален експертен съвет за координиране изпълнението на този план. Съветът има експертни, консултативни и координационни функции. Той обсъжда и дава предложение, препоръки и становище на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на енергетиката по отношение на подобряване на политиката за сградите за много добри енергийни характеристики, каквито са нулево енергийните сгради.
    Съветът работи на обществени начала, като консултативен експертен орган на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Той е форма на партньорство между централната държавна власт, органите на местно самоуправление, партньорските институции, браншовите и научни организации. Дейността му се състои в периодичен преглед и оценка на мерките, заложени в Плана за нулевите сгради по отношение на тяхната актуалност и приложимост и ще подпомага експертно изпълнението на други съществуващи и бъдещи национални стратегически документи, към които реферира изпълнението на националния план за нулевите сгради.
    За популяризиране на реализацията на мерки за възобновяема енергия в жилищните сгради, частичен принос има Националната програма за енергийна ефективност с въвеждането в експлоатация на 18 сгради с извършените ВЕИ мерки на обща стойност 28 млн. лв., Информация, която свързваме с изпълнението на задълженията по чл. 9, т. 4 от Закона за енергийната ефективност.
    Министерството е възложител на Проект, става дума за подобряване на енергийната характеристика на сградите, които се ползват от публичните органи, Министерството е възложител по Проект и изпълнява този проект, разбира се, с предмет „Енергийна ефективност на обществени сгради“ с обект „Централна и административна сграда на МРРБ“, финансиран по Международен фонд „Козлодуй“.
    Към настоящия момент Проектът се намира в процес на 5-годишен мониторинг. За изтеклия 3-годишен период на мониторинг се потвърждава енергоспестяващия ефект от изпълнените мерки.
    В изпълнение на чл. 9, т. 5 от Закона за енергийната ефективност, Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработи и изпълнява в частта „Контрол и мониторинг“, приетата през 2015 г. от Министерския съвет Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
    Програмата е разработена и се реализира в изпълнението на правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в чл. 6, т. 3 от Закона за енергийната ефективност. Това е най-мащабната програма, която се изпълнява досега в областта на енергийната ефективност, защото финансира не само енергийно спестяващи мерки, а и дейности по консултативно укрепване на сградата. Програмата е напълно децентрализирана. Тя се изпълнява от общините в качеството им на възложители в тази програма.
    Финансовата помощ от Програмата се предоставя от МРРБ на сдруженията на собствениците чрез Българската банка за развитие, а местната администрация осъществява необходимите действия в ролята на възложител по смисъла на Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки.
    Към 19 септември 2019 г. са стартирали дейностите за 1999 сгради от общо 2022 с подписани договора за финансиране, като са въведени в експлоатация 1764 сгради. Най-много сгради са въведени в Бургас, Благоевград, Хасково, Пловдив и Стара Загора. Най-малък брой сгради са въведени в областите Силистра и Монтана. В областите Благоевград, Враца, Габрово, Кърджали, Пазарджик и Смолян Програмата е приключила, тоест всички сгради, за които има сключени договори за финансиране, са изпълнени. Сградите, които са в СМР (строително-монтажни работи) в момента са 109. Жилищата, които в тях ще бъдат обновени, са повече от 7000.
    Икономическият напредък на Програмата, какъв е? Към момента в отделните дейности в Програмата са ангажирани много фирми. Ще Ви прочета в отделните дейности какъв е броят на фирмите. За техническо обследване работят 194 фирми, за енергийно обследване са 192, за проектиране – 1009 фирми, за СМР – 1049 фирми, за строителен надзор – 292 фирми, за оценка на съответствието на инвестиционните проекти – 266, за извършване на инвеститорския контрол – 260 фирми. Общо броят на заетите лица във фирмите, които изпълняват дейности по Програмата е повече от 70 хиляди.
    Разбира се, постъпват и сигнали за некачествено изпълнение на дейностите по сградите и в тази връзка тези сигнали се препращат веднага към общинските администрации, в качеството им на възложители, да направят проверки на място и документално да установят нарушенията и да бъдат преработени съответните участъци. До момента от страна на Министерството за периода 2015 – 2019 г. са направени 2049 проверки.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
    Има ли още много? Ние, искаме да видим къде има проблем. Това е много хубаво, което правите.
    ГЕРГАНА БЛАГИЕВА: Ще прочета за Оперативно програма „Райони в растеж“. Ще кажа за техническите правила и норми.
    Оперативна програма „Райони в растеж“ по приоритетна Ос 1 „Устойчиво интегрирано градско развитие“ са сключени 305 договора на обща стойност 13,9 млн. лв. В проектите са включени на общо 147 сгради, от които 120 жилищни и 27 обществени. Предстоят да бъдат сключени още пет договора на обща стойност 9,8 млн. лв. Това е за 42 сгради, за които 40 са жилищни и две обществени.
    По приоритетна Ос 2 са сключени 202 договора на обща стойност 208,4 млн. лв., от които 92 договора са приключени. В проектите са включени общо 683 сгради, от които 482 жилищни и 201 обществени.
    Ще Ви предоставя информация за нормативната база, която е разработена в Министерството.
    Обнародвани са следните наредби към 2019 г.: Наредба за техническите изисквания към сградите за защита от радон, Наредба за обстоятелствата подлежащи на вписване в регистрите по Закона за енергийна ефективност (това е съвместна Наредба между министрите на енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството), Наредба за условията и реда за извършване на проверките на енергийна ефективност на отоплителните инсталации с водогрейните котли, пак съвместна Наредба между двете министерства.
    В изпълнение на Националната рамка за разгръщане на пазара на алтернативните горива е разработен за първи път Проект на наредба за условията и реда за проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация и контрол на станции за зареждане на автомобили задвижвани с гориво и водород. Това е накратко.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Какъв еквивалент е всичко свършено до тук, което казахте?
    ГЕРГАНА БЛАГИЕВА: Мога да Ви давам подробна информация – програма по програма, ако искате?
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото, доколкото знам нефтения еквивалент, трябва да отчитате. Нали, така, господин Станков?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Точно така. Само да споменем, че относно споделените програми, те са отчетени към момента. Националната цел, която е 1951 килотона нефтен еквивалент, от която сме използвали, както казвам всички изключения, за да стигнем до нея, защото тя е била с 25% по-висока, като алтернативни мерки са вкарани Националната програма за саниране, а по Националната програма за саниране на жилищните сгради имаме 230,76 кумулативно от 2016 г. до 2020 г. килотона нефтен еквивалент.
    По Оперативна програма „Конкурентна способност и иновации“, по оста, която е новоотворената, кумулативно имаме 34,47. По голямата Оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“, тя е използвана преди това, просто само за тази ос Ви казвам.
    Като допълнение по Норвежката програма са 21 единици килотона нефтен еквивалент. Съответно заради забавянето за стартирането на задълженията към задължените лица от 1951 килотона нефтен еквивалент слизаме до около 500 единици килотона нефтен еквивалент.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
    Благодаря, госпожо Благиева, за подробния Доклад.
    Искам да чуем Комисията за енергийно и водно регулиране, ако иска да вземе думата и да каже по какъв начин отчита или вкарва в задължения към обществото, къде, евентуално от задължените лица, изплащането на тези инвестиции.
    РЕПЛИКА: Господин Николов, КЕВР предпочита първо да чуете изказванията на електроразпределителните предприятия.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест да чуете задължените лица и тогава. Добре.
    Не видях господин Борисов, от Министерството на икономиката има ли някой?
    Вие искате ли да вземете отношение по въпроса, или ще изчакате?
    РЕПЛИКА: Ами, както Вие прецените. Аз бих могъл да дам допълнителни данни във връзка с поднесената информация, но да дадем думата, както госпожата предложи.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, обединяваме се всички, освен ако господин Алексиев нещо не ще да добави в тази връзка, в която господин Станков каза, или накрая, ако искате да отговаряте на въпроси, да кажете.
    ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Задължително ще отговарям на въпроси, сега само с няколко изречения.
    Говорейки за енергийната ефективност аз трудно ще допълня господин Станков. Той обхвана темата по отношение на целите.
    Просто искам да отбележа, че това в крайна сметка е хоризонтална политика, която обхваща всички икономически сфери на нашия живот и е разпределена в много ресори. Там много важна роля играят както Министерството на регионалното развитие, така и Министерството на икономиката, така и Министерство на транспорта, като е водещо Министерство на енергетиката.
    Агенцията отговаря за въвеждането, мониторинга и отчитането на резултатите от всички видове политики и в крайна сметка, въпреки че някои от резултатите може да се считат за скромни, те в крайна сметка са резултат от много действия, проведени през периода, даже и преди приемането на схемата за задълженията, тъй като държавата не е спряла в крайна сметка да действа в посока на енергийната ефективност.
    Само няколко неща искам да отбележа.
    Благодаря на колегите за чудесното сътрудничество. Ние в крайна сметка работим по много въпроси заедно. Успяхме последователно, гледайки развитието на процеса за енергийна ефективност, да направим наръчник за управление на енергийната ефективност в предприятията. По този наръчник бяха обучени енергийни мениджъри на предприятията, в момента върви такова обучение и мислим да го продължим и догодина.
    Разработен е наръчник за обследване за енергийна ефективност, целево насочен към малките и средни предприятия, които не са задължени по Закона за енергийна ефективност. Разработени са типови ЕСКО договори, насочени също към предприятията за реализиране на действия за енергийна ефективност на пазарен принцип. Проведени са обучения по въпросните методики на одиторите за енергийна ефективност. Всички наши услуги, справки и форми са онлайн достъпни и повечето от нашите услуги са електронни услуги. Надявам се до края на следващата година 100% всички да бъдат такива.
    И освен това продължаваме да работим активно с колегите от Министерството за идентифициране на всички възможни допълнителни мерки, които биха се счели за алтернативни до края на периода, така щото да наваксаме максимално изоставането, което имаме. Благодаря.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много, господин Алексиев.
    Тук не виждам проблем. Сега да видим има ли проблем.
    Давам думата на задължените лица, за да може да чуем има ли наистина проблем, защото аз, доколкото разбирам, има две неща – взаимодействието с държавата, тоест по някакъв начин да се оценят усилията на задължените лица и това да премине в отчет на свършена работа и второто – кой го плаща в крайна сметка това всичко нещо. Така ги виждам аз двата проблема.
    Да чуем задължените лица.
    Заповядайте, госпожо Генова, от „ЧЕЗ – България“.
    ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Здравейте.
    Ще се изкажа от името на две задължени лица, които са от групата на ЧЕЗ – крайният снабдител и търговеца.
    Нашето мнение е, че съществуващото съчетание на алтернативни мерки и схема за задължения просто не съответства на спецификата на енергийния пазар в страната. Крайният снабдител и търговеца с така определените им цели са двете лица с най-високи цели. За крайния снабдител за периода 2017 г. – 2019 г. са 350 гигаватчаса спестена енергия, за търговеца са 105 гигаватчаса.
    Двете лица започнаха да предприемат мерки с цел изпълнение на целите и постигането им. Така крайният снабдител, след като направи оценка на съществуващите варианти, извърши действия в три основни направления.
    Първото беше да се регистрират енергийни спестявания, които са извършени от други дружества в групата на ЧЕЗ – подмяна на електромери, подмяна на осветление, на компютърна техника. Това са неща, за които има изградени методики, съставиха се доклади и се претендираха енергийни спестявания. Агенцията за устойчиво енергийно развитие издаде сертификати.
    Второто направление беше – крайният снабдител реализира нови проекти за енергийна ефективност, ЕСКО проекти, отделно от това и собствени инициативи, примерно закупуване на енергоспестяващи крушки. За тях също бяха издадени сертификати за постигнати енергийни спестявания.
    И третото направление беше да се закупят сертификати от незадължени лица, за което се направи тръжна процедура и се закупиха сертификати от община. За това също сертификатите бяха прехвърлени на ЧЕЗ „Електро“ и бяха извършени разходи. В своето ценово заявление дружеството, което е изцяло регулирано – приходите и разходите му са регулирани от Комисията за енергийно и водно регулиране, претендира тези разходи да бъдат възстановени.
    Комисията в своето решение изцяло отхвърли и отказа да възстанови такива разходи, има мотиви за това. От една страна казват, че липсва нормативно основание за признаване на тези разходи, от друга страна се поставят и условия – всеки може да се запознае с решението и с мотивите към него. В крайна сметка разходите на крайния снабдител останаха абсолютно невъзстановени, останаха за сметка на това дружество.
    Идеята е, че в условията на регулирани цени не са конкурентни дружествата и те не могат да извършат каквито и да е действия и мерки, които впоследствие да бъдат и възстановени, ако те не бъдат възстановявани през цените на електрическата енергия. Наличните финансови механизми за отпускане на безвъзмездни средства в областта са насочени към крайни потребители, в това число държавни и общински органи и предприятия и битовите потребители. Допълнително отбелязваме, че съществуващата система не е цялостна, защото в момента никой не изследва каква част от произхода на средствата, с които е финансирана конкретна мярка, всъщност е публична и каква част е абсолютно частна.
    В тази връзка нашето предложение е: да се преразгледа механизмът и съществуващите вече извършени действия да бъдат признати като алтернативни мерки. Тук могат да бъдат обхванати и дейности, извършени от държавни и общински предприятия, примерно подмяната на светофарните уредби с лед-осветителни тела, уличното осветление на част от общините, които, така или иначе, са финансирани по определени европейски програми или грантове.
    Също така считаме, че е разумно да се разшири кръгът на задължените лица, като например собствениците на големи сгради. В предишния Закон за енергийна ефективност имаше такива субекти – собствениците на сгради с разгърната застроена площ над 1000 кв. м също са задължени лица, защото за тях съществува стимул да повишат ефективността на сградите си – дали ще подменят дограма, дали ще изолират, дали ще измислят нов начин за отопление.
    И, разбира се, апелираме за основна законодателна промяна, която да позволи да се въведе механизъм за възвращаемост на разходите чрез цена „задължение към обществото“ и съществуващия Фонд за сигурност на електроенергийната система, като по този начин считаме, че няма да бъде застрашен общественият интерес, ще има разписани строги правила и контрол, както върху разходването на средствата, така и върху възстановяването им.
    И още веднъж заявяваме готовност, наистина благодарим за възможността да участваме в диалог и с Министерството, и с Агенцията, и заявяваме нашата готовност да продължим в оперативен порядък, включително при разработването на нормативни промени. Благодаря.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много.
    Други от задължените лица?
    Госпожа Трифонова.
    КАЛИНА ТРИФОНОВА: Добър ден и от мен. Аз няма да повтарям, това което госпожа Генова каза. Искам само да допълня.
    Наистина крайните снабдители са едни от основните задължени лица, тъй като съгласно нормативната уредба целта е разпределение на база продажбите. На крайните снабдители основната им дейност е регулирана в Закона за енергетиката. Те са лицензианти и регулатора е този, който определя техните цени.
    Основният проблем пред тези задължени лица е наистина липсата на механизъм за финансиране на схемите за задължени лица по енергийна ефективност.
    В един документ, възложен от Европейската комисия, чиято основна цел е да направи преглед по прилагането на чл. 7 в различните държави членки, наречен „Обзор на политиките, механизми за възстановяване на разходите по схемите за задължения за енергийна ефективност“ още от юли 2016 г. е направен такъв преглед. Това, което прави впечатление е, че държавите, които са решили да използват такива схеми за задължение за енергийна ефективност могат да се разделят на две групи. Едната група държави са работещи при изцяло либерализирани условия, при изцяло либерализиран пазар, където в този документ се отчита, че задължените лица имат възможност през пазара и през цените към крайните клиенти механизмът да бъде възстановен и средствата да бъдат осигурени.
    Другата група държави, в които все още има регулирани цени за доставка на електрическа енергия по подобие на България в прегледа на този документ изрично е отбелязано, че механизмът за възстановяване на разходите е през ценовото регулиране. Такъв пример е Франция.
    Също така в този доклад са разгледани някои други държави, които не са и в Европейския съюз. Общото в този обзор е, че навсякъде политиките по насърчаване на енергийната ефективност и на мерките под една или друга форма минават през механизъм за възстановяване на разходите от крайните потребители.
    На задължените лица в България това е основната пречка, поради която не могат да си изпълнят задълженията. Има едно малко изключение и това са газоразпределителните компании, които имат методика. При тях всеки един нов клиент, благодарение на тази методика, може да се отчете и да се признае за енергийна ефективност. За съжаление на топлофикационните дружества – може би тук е моментът и с Министерство на енергетиката, поради една явна фактическа грешка при референтните стойности на замяна на горивата, там всеки един нов клиент на топлофикационното дружество се получава, че има отрицателна енергийна ефективност. Тоест по-добре да стои на електричество и да се отоплява с електричество или дърва, отколкото да премине на централно отопление.
    Мисля, че това може също лесно да се поправи и тогава и топлофикационните дружества също ще могат да използват ефективно методиката. Всички останали обаче задължени лица не могат и нямат възможност да използват одобрените към настоящия момент методики. Това е от мен. Благодаря.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на госпожа Трифонова.
    Господин Алексиев иска думата виждам.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: По отношение на методиката, светкавично ще се заема, за пръв път чувам за проблема просто, за съжаление.
    Става въпрос за една техническа греша с едни запетайки, явно фактическа грешка. Ще го изчистим, за да може да си го отчетете, така че действаме по въпроса, установили сме го благодарение и на Вашето алармиране, така че действат колегите, ще бъде отстранен в максимално кратки срокове.
    И бяхте изцяло права за газовия сектор, в който всеки един нов клиент реално води до енергийна ефективност и реално, ако трябва да идентифицираме къде ни е проблема в момента на действащата схема, крайните снабдители, които са и най-големите търговци, трудно заради регулираната дейност могат да постигнат това, което искаме от тях.
    Газовите дружества, предвид факта, че чрез, ако щете, Програма „Дезире“, която е от Министерство на енергетиката, която ние отчитаме отделно като алтернативна мярка, тя реално помага на задължените лица да постигнат собствените цели, но там и свободният пазар е много по-голям, защото малък е процентът на газифицираните битови потребители, той постепенно расте. Буквално, само заради Програма „Дезире“ имаме още 10 хиляди нови домакинства в продължение на година и половина, които се газифицираха и там сме намерили, така да се каже, ключето. Просто трябва да намерим и правилния механизъм, с който да можем да завършим или достатъчно много да свалим целите на останалите задължени лица, за да са те постижими за тях.
    ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Да допълня само.
    Ние много пъти сме разговаряли и с крайните снабдители, и с различни търговци. Убедени сме, че това са им проблемите. Някои от тях са обективни и наистина трябва съдействие, включително и на парламента, за да бъдат решени, но само да спомена за алтернативните мерки.
    Ние сме поели ангажимента и ги търсим много внимателно. Въпросът е, че самите алтернативни мерки, към тях има същите изисквания за мониторинг и доказване, както и към действията на търговците с енергия. Ние всяко действие, което привидно носи енергийна ефективност може да бъде класифицирано като алтернативна мярка и възприето като такова. Но продължаваме да работим и каквото намерим, ще го добавим.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Сигурен съм, че всички колеги в Комисията по енергетика знаем факта, че всеки един лев, вложен в енергийна ефективност, е най-бързо възвръщаемата инвестиция, така че при всички случаи ще съдействаме. Но, тук освен проблеми виждам и голям бизнес, който може да се развива от 2020 г. нагоре, защото вече няма време за тук, но при всички случаи, доколкото чувам и Фонда за енергийна сигурност вече има апел да се намесва по някакъв начин. Но, така или иначе, със задължените лица продължаваме.
    Кой ще вземе думата?
    Господин Стефанов, заповядайте.
    ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Благодаря.
    Действително мога да потвърдя и да благодаря, че в последно време има наистина нарастване на дискусиите и взаимодействието с институциите по отношение на търсенето на решения за проблемите, но все още постигането на целите от задължените лица и при така идентифицираните решения, остава непреодолимо препятствие. Наистина искам да се върна към двете теми, от които започна дискусията и всъщност, където са двата основни проблема.
    Единият е именно липсата на ясно осигурен механизъм за финансиране на тези мерки. Както стана ясно по време на дискусията, реализирането на мерките в момента е оставено за реализиране на индивидуални проекти от страна на задължените лица.
    Но, ние сме всеки ден на пазара, при клиентите, реализираме индивидуални мерки, но при текущите цени на енергията все още интересът, като изключим осветлението, където срокът на изплащане на инвестицията е от една до две години, при всички останали мерки все още срокът на отплащане на инвестицията е доста по-дълъг и все още липсва мащабен интерес от страна на клиентите, за да тръгнат те да проявят именно на този възмездиен принцип, който каза и господин Станков, да проявят интерес към тези проекти.
    Неслучайно голяма част от тези спестявания, които са реализирани, са именно там, където е имало и някаква грантова схема, тоест където е имало допълнително подпомагане, така че срокът на изплащане на инвестицията от страна на клиента да предизвика интерес от него в рамките на една, две, три години да си изплати инвестицията.
    Именно затова е необходимо да се намери по-решително решение откъде да дойдат, как да се акумулират тези допълнителни средства, тъй като целите на национално ниво са около над 400 хиляди мегаватчаса годишно по Проект на методика от Агенцията за устойчиво развитие, за да се реализира един мегаватчас спестяване трябва да се инвестират 1000 лв. Това означава над 400 млн. лв. ресурс, който трябва да се акумулира, което на базата на единични проекти, оставени сами задължените лица да се оправят, трудно може да бъде реализирано и затова трябва да се намери ясен отговор на въпроса: откъде ще дойде това допълнително финансиране, което по подобие на други национални програми, именно да активира този по-мащабен интерес от страна на клиентите? Дали ще бъде покриване на пререгулираните цени, покриване на допълнителни разходи, които да бъдат влети именно, за да активират този интерес, дали ще бъде компонента „задължение“ по подобие на задължение към обществото, включително и на свободния пазар да подпомогне търговците, които да активират този интерес.
    Вторият проблем, който споменахте и в началото, е именно начинът на отчитане на целите. Действително в момента така е конструирана схемата, че за да се отчетат спестяванията, е необходимо да се докаже документално приносът на всеки един търговец, че той е помогнал. Дори при една продажба на хладилник трябва да има документ, фактура, нещо написано, че конкретно от „Енерго-Про“, или ЧЕЗ или ЕVN нещо е направено и е подпомогнало, дало е отстъпка, клиентът да си купи този енергоефективен хладилник.
    По този начин, тъй като действително има доста документация, която трябва да се свърши, в момента остава една немалка част неотчетени спестявания, реално те са реализирани. Така че тук съвместно с колегите, наистина е необходимо да се помисли, тъй като ги има реализирани на практика тези спестявания, просто трябва да ги отчетем, трябва да намерим начина, по който това да се случи. Благодаря.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Стефанов.
    От бизнеса искаха думата, заповядайте.
    ПЛАМЕН ДИЛКОВ: От „Конфиндустрия България“ – асоциация на италианската индустрия в България.
    От името на своите повече от 300 члена ние приветстваме политиката на българската администрация, свързана с енергийната ефективност. Между другото, на базата на европейския ни опит смятаме, че е напълно отговаряща на европейската политика, предмет на многогодишни информационни кампании, успешно прилагана.
    Също така приветстваме, предвид че тук са и представители на Комисията за енергийно и водно регулиране, едно отваряне, което виждаме в т. Ц и това върви и в решение Ц.19, последното решение за цените на Комисията. Чета дословно, то е накратко: „разходите на енергийните предприятие за постигане на индивидуални им цели за енергийни спестявания могат да бъдат признати само при кумулативното наличие на следните предпоставки: срещу направените разходи за постигане на индивидуалните цели енергийното предприятие да не е получило допълнителни приходи от крайни клиенти, извън регулираните цени и чрез други механизми, и направените разходи във връзка с изпълнението на индивидуалните цели да бъдат доказани пред КЕВР, като икономически обосновани“.
    Тук ще ни е много интересно, естествено да чуем после мнението на КЕВР защо последният разход, който беше споменат от ЧЕЗ, за придобиване на удостоверение от община, която не е свързана, за предните разбирам, може да се мисли, че са свързани в групата двойно субсидиране, но общината със сигурност не е на ЧЕЗ, защо не е призната?
    Но ние сме тук, тъй като индустрията смята, че енергийната ефективност е една възможност. Ние през цялото време говорим за разходи, имайте предвид, че енергийната ефективност е инвестиции. Инвестициите изобщо не са разходи, те са една възможност, която води до приходи, даже до печалба.
    В цяла Европа политиката, включително на част от представителите преди мен, които говореха, защото те имат дейности и в Европа, са много активни в енергийно-ефективния сектор, както индустрията. Естествено има този проблем за отчитане на регулирания пазар, който абсолютно трябва да бъде решен и Комисията виждаме, че отварят.
    Къде виждаме ние един проблем? Индустрията в България е генерирала, както заместник-министър Станков каза: ние имаме две основни оси в смесения подход и единият е свързан с индивидуални цели. За успешното изпълнение на механизма на задълженията по чл. 14, ал. 4 се изисква и компетентните институции да упражняват своевременен контрол и да прилагат предвидените в Закона санкции, спрямо лицата, които не изпълняват своите индивидуални цели. Никъде в света не съществува някаква норматива, която не бива контролирана след това.
    Естествено това е една крайна мярка, с която да се активира, защото, аз съм съгласен със заместник-министър Станков, че на 50% е изпълнена общата национална цел, но по същия начин, ако видим едната от двете оси, тази която трябва да правят задължените лица, тези които имат индивидуални цели по междинните доклади, които са публикувани и одобрени от Министерски съвет към 2017 г. имаме 94% неизпълнения на индивидуалните цели на тази компонента и 2018 г., втората година от регулаторния период от четири години, сме на 90% неизпълнение, тоест вече се е акумулирало едно огромно неизпълнение.
    Срещу това неизпълнение индустриите в България са генерирали към 2017 г. над 900 хиляди мегаватчаса, тоест повече удостоверения, съответната компонента на задължените лица за 2017 г., и за 2018 г., ако кумулативно сложим тези, които са останали от 2017 г. и ги съберем към 2018 г., естествено господин Алексиев най-точно може да ме коригира после, ако нещо казвам неправилно, пак могат да се покрият и за 2018 г.
    Тоест този механизъм, който не е сработил и не е позволил за 2017 г. и 2018 г. на търговците на енергия да реализират мерки, защото не са видели към този момент икономическа възможност за инвестиции, им позволява те да придобият от индустриите съответните удостоверения за енергийни спестявания и по този начин България пак ще отчете и може да отчете спокойно 100-процентно изпълнение на индивидуалните цели.
    Много често се говори и това притеснява със сигурност КЕВР, че това може да доведе до много увеличение на цената. Давам пак няколко числа, предвид че индивидуалната цел варира между 1 и 1,5%, сега вече то е много сложно преразпределение, от крайната доставка при сегашните, които са се чували на пазара, най-високите цени някога чути на пазара са 30 лв. на мегаватчас спестяване за удостоверение за енергийно спестяване, със сигурност щом това са най-високи, значи могат да бъдат най-ниски. Дори при това говорим за 75 стотинки в крайната компонента, защото четиригодишен период, средната тежест кумулативна е две години, между 1 и 1,5% , средното 1,25, като се умножи 1,25% по две години по това количество означава, че спрямо крайната енергия, тоест има работещи механизми на пазара, има европейска директива, която е транспонирана и която би позволила на търговците на енергия да изчистят с много малко разходи. Между другото разходи, защото тук вече говорим за минало време, за минало няма как да си направил инвестиции, като не си ги направил, то е свършило. За бъдеще да направят инвестиции, но за миналото да се възползват от инвестициите, направени от индустриите, да могат да се отчетат тези инвестиции.
    На регулирания пазар, говорим за една компонента в най-лошия случай 0,75 лв., но естествено това е в най-лошия случай. Предполагам, че регулаторът не би приел най-високата, ще приеме нещо междинно. Но говорим за съвсем разумни механизми за миналото, за да си изчисти България, да няма риска да отчете едно доста сериозно неизпълнение, защото 50% на изпълнение на националната цел, от другата страна е нали 50% неизпълнение на националната цел. То е едно и също нещо.
    Това неизпълнение, което идва, пак повтарям, идва от индивидуалните цели, не от политиката на държавата. Тя, политиката на държавата, много добре си е изпълнена. Има преизпълнение даже в някои сектори относно политиката на държавата.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
    ГЕРГАНА БЛАГИЕВА: Само още едно уточнение.
    Аз пак казах при нас и в този доклад, който е наистина много систематизиран и мога да Ви зачета само няколко страни. Цитирам : Австрия – либерализиран енергиен пазар като доставчиците могат да възстановят разходите си чрез увеличаване на цените на енергията; България – все още не е определено, което вероятно е една от основните причини за ниски те постижения досега, за изпълнение на схемата за енергийна ефективност.
    Във всички останали държави по същия начин е записано – има механизъм за възстановяване и финансиране на тези схеми. Това е основната ни…
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Станков, заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
    Честно казано, точно от това се притеснявах, че ще изпаднем в една дискусия, насочена към удостоверенията за енергийни спестявания.
    Идеята на Министерството на енергетиката и въобще на законодателя в един момент е била това да бъде един механизъм, с който, ако нещо мъничко не стига, да може някой да се възползва – да си купи, да прехвърли. Да го кажем в прав текст – това е най-последната спирка, която се очаква и по практиката, която се вижда в Евросъюза да използват.
    Вие, бяхте прав обаче за нещо друго, че енергийната ефективност пред себе си има възможността за създаване на големи пазара. Това го виждаме и в Италия, и в други големи държави. Важното, което трябва да споменем тук, е, че понеже за този период е трудно да променяме правилата в последния момент, то по-скоро трябва да засегнем какво ни предстои от 2021 г. до 2030 г. и тези правила трябва да бъдат предначертани най-късно до края на следващата година, за да може да започне едно реално изпълнение навреме.
    Ще дам едно сравнение в държави, в които е създаден такъв тип предпоставка за бизнес. Стига се до възможност за преизпълнение даже на 400% от поставените цели. Това са държави като: Словения, Австрия и така нататък. Със сигурност колегите, които са задължени лица, са изследвали също много други пазари. Бяха споменати и регулирани пазари като Франция. Аз бих допълнил и Дания – мисля, че бяха също такъв пример. Имаме много примери и моята молба е да не изпадаме в диалог по време на тази кръгла маса, напротив, да търсим това нещо, което не ни достига, за да можем да приключим и да изпълним целта си. А пазарът ще определи вече каква е цената, както на енергийните спестявания, така и колко от задължените лица от какъв размер енергийни спестявания ще се възползват, защото би било крайно нелепо и не е необходимо държавата в лицето дали на законодателя или в лицето на Министерството да заема позиция по този въпрос – кой от кого какви сертификати на каква цена трябва да купи. Самият пазар би го определил, ако има създавана такава търговия.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков.
    От задължените лица има ли още някой да каже нещо различно?
    Идеята тук фактически ние като законодатели да помогнем, ако трябва да сложим конкретни рамки или ако е необходим фонд, защото аз мисля, че там най-бързо и най-видно се виждат резултатите, когато един фонд инвестира, след това се възвръщат парите – тоест да подкрепи идеята за бизнес, да го кажем така, за да се изпълнят целите, но това е начало на дискусията, която ние трябва да приключим с конкретни решения до края на следващата година, така че от 2021 г. ние вече да имаме работещ механизъм, а не да чакаме последния срок, кумулативните цели накрая да не можем да ги изпълним.
    Господин Ерменков иска думата.
    ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам само да обърна внимание първо на това, че ние от 2007 г., 2008 г. си говорим за това че търговците на енергия трябва да станат търговци на енергийни услуги. Разликата, предполагам, я знаете каква е – едното, продаваш чиста енергия, другото е, продаваш енергия, което съчетано с мерки, които довеждат до нейното рационално използване – да използвам тази дума.
    И продължаваме да се говорим това нещо. И може би една от причините да си го правим това, е, че не на всички, аз не казвам, че сега ще открия Америка, но не на всички им е ясно каква е разликата между една обикновена инвестиция и финансирането на мерки по енергийна ефективност.
    Най-лесно е да кажем – да, ние ще дадем едни пари на някой, за да си оправи енергийната ефективност и после ще ги включим в цената на електроенергията или на каквато ѝ да е друга енергия. Това не може да бъде пътят, защото това в крайна сметка не са мерки по енергийна ефективност, това си е увеличаване на цените на енергията. В крайна сметка ако тръгнем да увеличаваме цените на енергията тези, които я потребяват сами ще престанат да я потребяват, защото няма да могат да си я позволяват. Също е път за намаляване на енергийната интензивност, но дали това е правилният път, е вече друга тема.
    Искам само да Ви напомня, че, за да говорим за мярка за енергийна ефективност, тази мярка трябва да отговаря едновременно на четири условия – иначе не е мярка за енергийна ефективност, иначе си е чиста инвестиция или разход.
    Първото е, и това е основното, разбира се, това е, че трябва да се намали енергийната интензивност – дали ще бъде на продукт, дали ще бъде на квадратен метър, дали ще бъде на нещо друго, каквото ѝ да е било, при крайния потребител.
    Второто е, това намаляване трябва да доведе до запазване или подобряване на енергийния комфорт или производителността, зависи дали става въпрос за производство и така нататък – те вървят заедно.
    Третото е, и това е много важно, че тази възвръщаемост трябва да бъде направена от икономиите, които се реализират с тази мярка, а не от цената – отгоре да сложим върху цената разхода на електроенергия.
    Четвъртото условие, което е – понеже говорим все пак за разход, че срокът на възвръщаемост на тази мярка не трябва да надхвърля срока на живучест на самата мярка. Когато на нас ни стане ясно за какво става въпрос и какво финансираме, мисля, че оттук нататък наистина може да се намери онзи бизнес, който да бъде бизнес на онези търговци на енергия, които да станат търговци на енергийни услуги, за да се разбере, че се печели не само от директната продажба на енергия, може да се печели и от мерките за енергийна ефективност.
    Няма да влизам в подробностите, че тези икономии после могат да бъдат споделяни и част от това да отива за инвестиция, а другата – при потребителя, за да усети и той някаква полза, това са А и Z на политиката по енергийна ефективност.
    Струва ми се, че все пак да търси най-лесния начин колко пари ще сложим върху цената на енергията, за да си покрием разходите по задълженията, които имаме като задължени лица, не е правилния път и тук съм напълно съгласен и с господин Николов. Ако сметнете, че някъде в Закона нещо куца, нещо не Ви е ясно, нещо пречи на развитието именно на тази политика, сте добре дошли да ни направите съответните предложения, но недейте да ги правите, пак казвам, на плоскостта – вдигаме цената и всичко се урежда, покриваме си разходите. Това не е политика по енергийна ефективност. Това исках да кажа.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков за точните формулировки.
    Господин Станков ли иска думата?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Да. Аз съм изключително удовлетворен, между другото, от днешната дискусия – без да искам да адвокатствам на задължените лица.
    Когато първоначално започнахме да водим този разговор не се виждаха кой знае какви сериозни усилия. В момента на база на действията, ако искате, виждаме колегите от „Енерго-Про“, колегите от ЧЕЗ с ЕСКО договорите, колегите от EVN, колегите от „Веолия“, ако не се лъжа, които започнаха да променят вертикални щрангове, започна да се заимства практиката от Европа и така започна един добър тренд в изпълнението на целите, но винаги има още нещо, от страна на Министерството, което ще трябва да направим.
    Ние сме готови да го правим това нещо, така че сме насреща и отново казвам, ако имаме и ние необходимост да се обръщаме към законодателя ще го направим, за да можем да въведем така необходимите, да ги наречем стимули, за да може да се постигне крайната цел.
    ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това мое изказване не го разбирайте като атака срещу задължените лица, търговци на енергия – беше само уточнение на нещата. Знам, че те полагат някакви усилия, но пак казвам да не се хлъзгат по онази плоскост, която е най-лесната – вдигаме цената и решаваме проблема.
    Още повече, че и сега има възможност да се правят отчисления във Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. (Реплики.)
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Ерменков, само едно не можах да разбера: откъде ще дойде барута, където казва човекът – с какво ще гръмне топа. (Реплики. Оживление.)
    Няма да вдигаме цената на тока, ще правим инвестиции и след това тези инвестиции, този който ги е вложил, откъде ще върне парите – ако можеш да ми кажеш… (Шум и реплики.)
    ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Аталай, аз само ще дам един пример: когато се търгува с енергия, те купуват първо енергията, после я продават.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Извинявам се, че взех думата така…
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Виждам, че нямате нужда от председател. (Весело оживление.)
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Изслушахме те, чухме и Министерството, и само се опасявам, днес да не излезем като отличници от тук всички, защото проблемът е много сериозен и все още не сме поставили на масата истината и сериозността. Чудя Ви се какво чакате още. Защо обикаляме още? Кажете за какво сме се събрали и да вземем решение и да тръгнем.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Нейков искаше преди това думата.
    Доколкото разбирам господин Аталай иска да каже откъде ще дойдат парите, защото от всичко това е най-главният въпрос. (Реплики.)
    СЛАВЧО НЕЙКОВ: Благодаря, господин Председател.
    Славчо Нейков – Институт за енергиен мениджмънт.
    Едно от нещата, които винаги са ми харесвали в работата на тази комисия и на Министерството на енергетиката, е реализмът. На фона на реализма и на това което чухме, включително и за възможността за правене на пари и това което се чу като коментар, искам да се опитам да обобщя това което аз чух.
    Първото нещо, което е – имаме закон на база на директива, имаме цели, но няма ефективен механизъм по отношение на това как ще се постигат тези цели и това искам да подчертая – механизъм, който е адекватен за условията в България.
    Дружествата споменаха за състоянието на пазара. Това трябва да се отчете – има европейски опит, така че трябва да се стъпи на европейския опит, но трябва да се отчетат реалностите в България.
    Второто нещо, което е – стана ясно, че разходите на задължените лица не се признават, не влизат в цената, респективно на крайните клиенти. Оттук излиза следната схема – Законът задължава задължените лица, те нямат ефективен механизъм, имат някакви разходи и няма схема, по която тези разходи се възстановят. Всъщност оттук става ясно, че този механизъм, който е наличен в законодателството, не води до реални условия за постигане на заложените цели.
    В началото, честно казано, малко не приех подхода да чуем КЕВР последен, но мисля, че сега стана добре в това отношение. Дано да имат някакъв реалистичен коментар, подчертавам, отново съответстващ на българските условия.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Дичев искаше думата.
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Само като реплика, защото излезе, че единствено държавната помощ, която е дадена към предприятията и от тези предприятия са направили съответното – повишили си производството, от което очакваме енергийната ефективност и сме постигнали 50%, онази цел, която пък Вие, господине, не знам защо казахте на ЕРП-тата да ги изкупят оттам, и всичките да се … (Весело оживление.) Това е несериозно. Разговорът дотук за мен е несериозен. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Виждам, че усилията ни отидоха напразно, щом не е сериозен разговорът. Очакваме, малко по-сериозни тогава да бъдете.
    Господин Станков.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Понеже се споменаваше, че колегите от КЕВР ще им се даде думата, просто във връзка с последното изказване на господин Аталай – напротив, това, с което държавата към момента е помогнала на индустрията, то въобще не е отчетено. Това искахме да кажем.
    Това че има промяна в структурата на индустрията и тя потребява повече енергия означава, че индустриално, енергоемките предприятия са запазили своята конкурентоспособност и са заели по-голяма част от индустрията. Въобще не говорим за енергийната ефективност, просто изследвахме различни сектори, минавайки през транспорт, индустрия, домакинство. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай на изключени микрофони.)
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля, че в диалог после може да се изясните, ако искате. Благодаря.
    Господин Дичев искаше думата. Продължава ли да я иска?
    ВЛАДИМИР ДИЧЕВ: Да.
    Само да кажа няколко думи от името на Асоциацията на търговците.
    Само преди пет-шест години ние сме писали писма и становища до отговорните институции относно енергийната ефективност. Като търговци подкрепяме изцяло идеята, но няколко пъти сме подчертавали какво всъщност представляват търговците. В Асоциацията има големи, средни и малки търговци – нека така да ги разделим. Има търговци без активи и търговци с активи. В много от развитите пазари ролята на търговците се свежда до информационно обслужване на пазара на този тип услуги, тъй като те не разполагат нито с персонал, нито с финансови средства, нито с ноу-хау да инвестират в такива проекти.
    От друга страна, българският пазар е силно регулиран. Той работи с дължина максимум една година, тъй като Комисията определя квоти за една година. Тези проекти са със срок на изкупуване пет, седем, до десет години стигат някои. В някои по-редки случаи, да кажем, до три, когато се сменя осветление.
    Специално ние от две години формирахме много силен екип от инженери, включително и подкрепа на финансов фонд на компанията-майка. Ние работим изцяло на пазарен принцип.
    Проведохме 500 срещи, изпратили сме 300 оферти. Процентът на успеваемост е под 5, предполагам – не защото сме слаби търговци. Точно обратното, тъй като сега този пазар започва да се развива, влизането на българския електроенергиен пазар в региона привлече и вниманието на големи западни компании и големи консуматори относно това какво се случва.
    Раздвижването на цените, особено в пиковите часове, провокира интерес на консуматорите да инвестират все повече във фотоволтаични панели. Наскоро гледах дори в социалните мрежи реклами на част от колегите, да не казвам имена, относно въведени инсталации. Ние въведохме една от 70 киловата, но проблемът е, че имаме разминаване в концепция и разминаване във време. Това са двата основни проблема – изоставаме във времето, в концепцията, имаме нужда да я приспособим.
    Ще се случат нещата, но на пазарен принцип. Едно от предложенията, които търговците сме направили, е схемата за мотивация да минава на принципа на задължения за обществото. Не казвам, че трябва да се натоварва цената. Напротив, мотивацията следва да следва актива, и финансирането следва да следва актива, а търговецът ще бъде по средата като свързващо звено, информационно звено. Ако търговецът желае да се преобразува и да стане, освен „прост търговец“ и инвеститор, той може да го направи – да направи нова компания, да направи фонд, да си разшири съществуващата компания. Голяма част от колегите точно това правят.
    Още веднъж да кажа, че ние заставаме изцяло зад идеята и на експертна основа да подкрепяме проекта. Аз мисля, че нещата се случват. Вие ще видите все повече инсталации във ВЕИ, фотоволтаични инсталации за собствена консумация, които намаляват консумацията на клиента. Това се отчита директно при господин Алексиев като спестявания и ефектът е много голям.
    Просто имаме разминаване във времето.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да питам: изграждането на фотоволтаични инсталации коя от целите изпълнява или и двете?
    РЕПЛИКА: Той ще Ви каже. Той издава хартиите… (Оживление.)
    ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Енергийната ефективност е пресечна точка и на политиките, свързани с възобновяема енергия. Възобновяемата енергия има двуяка роля, ако е на място и се използва само за собствено потребление, тоест предотвратява доставката отвън на друга допълнителна енергия, това е мярка за енергийна ефективност. Ако е вързано в мрежата, това вече е възобновяем източник на енергия. Най-чистият пример е: панел за топла вода, защото системите за топла вода никъде не са вързани в мрежа, тоест ти си правиш от слънцето топла вода и я потребяваш вкъщи. (Шум и реплики.)
    РЕПЛИКА: Веднага правя предложение да изчистим смесените видове, когато примерно инсталацията произвежда повече отколкото клиентът може да консумира в даден часови диапазон. Това нещо да се изчисти, за да може да се третира остатъчната енергия като намаляване собствената консумация, още повече ще засили…
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбирам, че законодателно да го изчистим, защото видях, че сочите към нас. Добре.
    Други иска ли да вземе думата?
    Заповядайте.
    СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ: Представител съм на индустрията – „Девня цимент“, част от групата на „Хайделберг цимент“. Номер две сме в света по производство на цимент.
    Нашата индустрия по необходимост потребява много енергия. Направихме усилия за инвестиции в подобряване на нашата енергийна ефективност, сменихме цели линии в производството. Това, естествено не го направихме, за да получим енергийни спестявания, а за да намалим нашите разходи.
    Същевременно, когато правехме тази инвестиция, знаехме за законодателството в България и също така предприехме необходимите мерки, за да получим съответните удостоверения за енергийни спестявания.
    Искам да взема думата, само за да обясня как работи тази схема в очите на едно предприятие, което инвестира собствените си пари и очаква съответна възвръщаемост.
    Получихме сертификат за енергийна ефективност с ясното съзнание, че тези сертификати ще ни послужат за нещо. Когато един инвеститор харчи парите си и когато прави някакви административни (в случая) усилия да получи, да рапортува, да ги отчита тези спестявания, то очаква да получи някаква полза. Това, вярвам, е с почти всички индустриални предприятия в България. Няма човек, който да направи някакви усилия ей така за благото на обществото, особено когато извършва търговска дейност.
    В този смисъл ние разчитаме на тази схема и на съществуващото законодателство, когато сме ги полагали тези усилия и сме очаквали да получим някаква полза и възвръщаемост на тези усилия.
    Това, вярвам и пак казвам, представлява позицията и ситуацията в много енергийни предприятия. България увеличава своя износ и към Европейския съюз, и в глобален мащаб всяка година. Потреблението на електрическо не се увеличава в последните пет години. Това означава, че индустрията става все по-конкурентна и по-конкурентна и инвестира тези пари.
    Как обаче да се отчетат тези спестявания, е въпросът. И тук мисля, че законодателството в България е достатъчно адекватно. То повтаря утвърдени схеми, както в Италия, така и в други европейски държави: когато правиш една инвестиция, да – инвестираш, за да получиш икономическа полза, но същевременно държавата, чрез издаването на тези сертификати за енергийни спестявания, те стимулира затова, че си я направил, а конкурентът ти не го е направил, защото има много други предприятия, които разчитат на съществуващите съоръжения и нямат икономическа изгода или са решили да не вкарват допълнителен капитал.
    Мисля, че енергийните спестявания идват точно в този момент – да стимулират инвеститорите да направят стъпката в подобряването на своята енергийна ефективност. Да, може би, когато енергийните дружества придобият тези спестявания от индустрията, те трябва да натоварят в някаква степен цената на електричеството, но пък индустриите, които инвестират ще получат някаква възвращаемост от тези енергийни сертификати.
    И, точно обратното – индустриите, които са решили да не инвестират, защото цената на електрическото им се струва ниска в България, какъвто е фактът доскоро, те ще се налага да плащат тази леко повишена цена и няма да получат пари, заради инвестициите, които не са направили. Това е случаят дори на битово ниво. Никой не рапортува смяната на пералнята си, на телевизора или хладилника, просто защото – защо да го прави?
    И аз вярвам, че ако Комисията за водно и енергийно регулиране се отвори в посока разпознаването на тези разходи на енергийните търговци, това ще даде силен сигнал както към търговците, така и към индустрията, че тази схема работи. И тогава ще видим не само нови инвестиции в енергийни спестявания, но ще видим и рапортуване на вече направени инвестиции, защото, повярвайте ми, много от дружествата, които са големи енергийни консуматори като нас, те просто не се интересуват от цялото това нещо, защото – защо да го правят? Защо да дадат пари за енергиен одит преди и след инвестицията? Защо да минат през административното усилие да си получат удостоверения, енергийни сертификати? Към този момент няма отговор на този въпрос.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест, искате тези сертификати да бъдат търгувани по някакъв начин.
    СТАНИСЛАВ ТОДОРОВ: Те са, в интерес на истината, по съществуващото законодателство. Ние сме направили вече сделки с такива сертификати от дружества, които са искали да покрият своите задължения.
    Това, което е непреодолимата бариера, е, че виждаме крайните снабдители на електрическа енергия да правят такива усилия, но тези усилия не са компенсирани. И аз ги разбирам много добре, защото техният капитал не е достатъчен, за да покрият с тежестта на собствения си капитал и печалбата, която генерират при тези маржове на електрическа енергия, да покрият разходите затова.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
    Преди да дам думата на КЕВР, защото явно трябва да вземат думата, само искам да изясним следния фактор, защото говорихме с господин Бойчев, реално погледнато подмяната на електрическите уреди не може да бъде отчетена поради факта, че тя не е провокирана във връзка с някакъв вид насърчаване или задължение по някое от задължените дружества. Нали така, господин Алексиев?
    ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Да, аз затова казах още веднъж – алтернативните мерки трябва да отговарят на определени условия. Това, че ти е изгорял хладилника в къщи, отиваш в магазина и вече няма „Мраз“ от 1990 г., а има по-съвременен, това не са усилия за енергийна ефективност. Някой трябва да има реален принос – или държавата, или задълженото лице за случващото се, тоест без да ти е изгорял хладилникът, търговецът или държавата да те поощри да си купиш високоефективен уред по някакъв начин. Грубо казано.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожа Асизи.
    … АСИЗИ: Добър ден!
    Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати, уважаеми господа! Понеже не разбирам диалога, който водите, а мисля, че енергийната ефективност е много важна за крайния клиент, потребителя, ще изляза от моята камбанария.
    Сменила съм лед-осветление, паднала ми е електроенергията наполовина, от което съм доволна. Хладилник „Мраз“ не съм имала, но го замених с хубав хладилник, който го ползвам, за Ваша информация, за отопление зимата, защото е двуврат и лятото е сауна в трапезарията, а зимата не пускам парно.
    Аз питам: какво значи енергийна ефективност? Намаляване на разходите, което де факто човек, уважаващ себе си, спестява разходи и средства.
    Тази дограма, това саниране, което са направили гражданите не по програми, кой ще им възстанови, на крайния клиент парите? Санираме вход, дали сме по 800 лв. от всеки апартамент, скандали, разправии, врати, стълбище, всичко. Това е…
    Вие клатите глава, но знаете ли какво е 20 апартамента? Сто мнения! Знаете, но сме стигнали дотам. Държавата не ни е дала. Намалили сме парното, но сградната инсталация, господин Николов, отново я плащаме тройно.
    Питам: как да стимулирате гражданите, мисля, че и господин Станков много добре знае колко борби водим, за да правим икономии, топлофикациите да намалят разходите си, но никой не говори за това и никой не иска да чуе гражданите? Как да вземат търговците парите?
    Аз съм потресена, когато четох за Твърдица и къде ли не, колко струва един квадратен метър изолация, саниране и така нататък. Аз съм санирала с 10 см по европейските стандарти. Много съм доволна, направих икономии, но в джоба си не го усетих това.
    Говорим за Директива 2018/2002. Петицията ни е точно по тази директива – бившата 2012/27. Регламент излезе 2018/1999 по този повод. Не го спазваме. За съжаление, гражданите го знаем, останалите фирми са консуматори. Кажете ми как да бъде доволен гражданинът, да не се възмущава, като всички търсят пари откъде да дойдат, а тези, които сме вложили лични пари, кой ще ни ги възстанови? Ние сме направили нещо, с което сме спомогнали за това глобално затопляне. Съгласни сме, че трябва да има – това не е икономия, това е пестеливост, да не харчим излишно и в крайна сметка сте се събрали и всеки да казва откъде да вземе пари, нямаме програма. Е, не съм съгласна с Вас!
    Решенията се вземат не да има далавера и да се търси от всичко келепир и един квадратен метър да бъде толкова! Не сме толкова елементарни! И ние сме учили в едни университети, където и Вие сте учили! Математиката е една, но никой не пита гражданите. Не са поканени на тази кръгла маса хората, които могат да Ви кажат недостатъците.
    Виждате колко много рекламации има за новите санирани блокове, колко протекоха от тях, кой ги контролира? Аз питам: къде е статистиката за характеристиките на сградите, при които има енергийна ефективност? Не ги намерих. Дори в петицията, която съм писала до Вас го пише: къде са тези характеристики? Да ги прочетем. Няма програма, няма методика, парите се усвояват. Мисля, че не е красиво!
    Ако искате гражданите да Ви уважават и да не гледат на Вас като хора, които ще ни изнудвате или ще ни лъжете, мисля че е достойно да се дадат нормални цени, да бъдат публикувани, да се знае кой ще бъде стимулиран. Нас никой не ни е стимулирал. Ние сме си изхарчили парите, но плащаме по-скъп ток, по-скъпа вода и по-скъпо парно. Благодаря Ви за вниманието.
    Ако съм Ви разочаровала, извинете ме, но …
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не сте ни разочаровали, но мисля, че не беше съвсем по темата, но както и да е… (Реплики.)
    От Комисията за енергийно и водно регулиране.
    ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, колеги! Много чухме за енергийната ефективност, КЕВР е виновен основно за регулираните дружества, но ако трябва да равнопоставим регулираните дружества и търговците, виждаме че търговците, и господин Гичев каза, и господин Стефанов, напоследък са предприели инициативи, които както… То, половината от моето изказване го каза, между другото, господин Ерменков преди това, но енергийната ефективност е бизнес.
    Ще отговоря пряко на ЧЕЗ, тъй като те казаха: защо не сме признавали разходи за енергийна ефективност? Ще се върна малко назад. До момента никога, нито едно от дружествата, не беше правило разходи за енергийна ефективност.
    В последната година ЧЕЗ явно под натиск на чешките собственици решиха да пробват Комисията, като направиха някакви инициативи, така да се каже. Едната беше ЕСКО услуги, но тази ЕСКО услуга, тя би следвало да носи възвращаемост и това би следвало да е бизнес и след като прави нещо такова, ЧЕЗ би следвало да си калкулира възвращаемост, а не да се покрива от крайните цени.
    Втората, бяха прехвърлени някакви сертификати от разпределението, които отразяваха енергийни спестявания в резултат на подмяна на трафопостове, смяна на автомобилен парк и така нататък – все дейности, които бяха покрити от регулираната цена на мрежовата компания. И не смятам, че би следвало подобни сертификати да се признават наново в цените на битовите потребители, като това би било двойно субсидиране.
    Третото нещо, закупени някакви сертификати, мисля че от община Павликени, за енергийни спестявания. Тук пак имаме същото – ще товарим цените на битовите потребители със сертификати, действително издадени от Агенцията за устойчиво енергийно развитие въз основа на енергийни спестявания, реализирани и финансирани по европейска програма с грантови схеми.
    Същото нещо – не мисля, че трябва да купуват битовите потребители, да финансират инвестициите на „Девня цимент“ и на който и да е друг бизнес през увеличението на цените. Още повече, че и самата програма, тук имаме различни енергийни спестявания, реализирани в сектор електроенергетика, топлоенергетика, течни горива, твърди горива, природен газ и така нататък. Всички тези сертификати са търгуеми и не мисля, че през цените на тока и битовите абонати чрез своите сметки, би следвало да финансират едни такива инвестиции в енергийна ефективност.
    Да, господинът от „Девня цимент“ каза: „Държавата би следвало да подпомага инвеститорите“, но не мисля, че тази помощ би следвало да се осъществява през цените на електрическата енергия за битовия клиент, каквито реално основните доставчици са крайните снабдители.
    Още повече, когато се финансират мерки, изпълнени по вече веднъж финансирани с европейски грантови схеми, така че би следвало и крайните снабдители – не казвам, че не трябва да се признават никакви разходи, но това, което представиха въобще не смятам, че би следвало да се признава. Останалите крайни снабдители не са инвестирали една стотинка в енергийна ефективност.
    Това е положението! И не смятам, че регулаторът трябва да бъде обвиняван, че едва ли не, задължените лица не си постигали спестяванията.
    По отношение на предложението, че Фондът би следвало да инвестира нещо през добавка задължения към обществото – абсолютно същото е. Инвестициите в енергийна ефективност би следвало да са някакъв бизнес, който да носи възвращаемост. И не мисля, че всички клиенти – давам най-обикновен пример, ето тук някои от Вас е инвестирал в жилището си за енергийна ефективност, но защо ще плаща по-високи сметки за ток? За какво ще се изразходват тези пари, никой не знае още. На някой друг ще му се купи хладилник, аз съм си купил по-енергоефективен хладилник и плащам същата сметка, за да купя на друг човек хладилник ли?
    Няма никаква прозрачност, няма въобще никаква идея за какво се инвестират тези пари. Просто се казва: дайте едни пари, пък ние ще видим за какво да ги дадем.
    Има и още едно нещо – още повече, че дори и КЕВР да признае на крайните снабдители, механизмът, който е описан в закона, е, че това се признава през цената задължения към обществото, която се заплаща от всички крайни клиенти.
    Тук имаме пропуск в Закона, тъй като цената задължения към обществото се събира от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, няма разписан механизъм, по който Фондът може да харчи пари, различни освен за премии на производителите и за компенсиране на обществения доставчик. (Реплики.)
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той, щото да не вземе да ги изхарчи пък тогава, затова… (Весело оживление.)
    Само пред ида дам думата на госпожа Трифонова искам да кажа, че ние вече трябва да отиваме към приключване. Това е началото, а иначе Ви обещавам, че с по-смели стъпки ще дадем предложение за либерализиране на пазара, ако това поне помогне.
    КАЛИНА ТРИФОНОВА: Стигаме всъщност до политиката на държавата за изпълнение на целта за енергийна ефективност.
    Аз пак казвам: вариантите са, и господин Алексиев го потвърди, алтернативни мерки или схема за задължения за енергийна ефективност.
    Навсякъде в Европейския съюз и не само в Европейския съюз, ако държава избере да изпълнява политиката за енергийна ефективност чрез схема за задължения за енергийна ефективност, средствата минават през събиране от крайния потребител – дали през данъци или през цената на енергията. Много държави поради тази причина не са избрали да изпълняват целта си чрез схема за задължения за енергийна ефективност, а изключително и само чрез алтернативни мерки.
    Ако приемем, че алтернативните мерки са начина, по който България ще постигне целите си, можем наистина да говорим, но когато крайният снабдител или търговецът е задължено лице, държавата му е казала: ти си задължено лице, аз съм търговец или краен снабдител с определени по закон лицензи, права, задължения и цена, аз не мога да се превърна от търговец на енергия, да си правя бизнес модел и ставам ЕСКО дружество. Моята функция е друга. Ако съм ЕСКО, тогава е алтернативна мярка.
    Това е политиката на държавата, но ако държавата е приела, че трябва да бъде схема задължени лица, трябва да има механизъм за финансиране. Съжалявам, няма друг избор. Никоя държава не го е измислила или това означава, че ЧЕЗ, ЕВН, „Енерго про“, като най-големи задължени лица трябва да извадят по 190 милиона от джоба, за да изпълнят кумулативната цел. Това е.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
    Господин Аталай сигурно е удовлетворен?
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Не, накрая най-после Трифонова каза за какво сме се събрали. Така завършихме предишното заседание, когато казахме: да видим политиката на държавата, защото, колеги, с този закон, който от преди години беше направен, тогава нямаше този Фонд за енергийна сигурност и тогава политиката, която прие държавата беше в текстовете на членовете, които записахме, точно така: търговците и крайните снабдители, задължени лица, да изпълняват индикативните цели. Това беше Законът.
    И си задавам въпроса: те досега не са изпълнили 50% или колко? Утре – другиден, аз не съм далеч от мисълта, не искам и да подсказвам, сигурно ще ни търсят и от Европейската комисия и определени въпроси ще ни задават, на които няма да имаме отговор.
    Ако ще минаваме на инвестиция и след това – възвращаемост, си задам въпроса: двата милиарда, които ги дадохме за стереопора по блоковете, Пламене, кой ще ги възвърне? Какво правим? И затова сме седнали – да обсъдим и да се разберем.
    Ако търговците ще станат ЕСКО дружества, ще минават към алтернативната енергия, да си кажат тук. Ако ще създаваме фирми с ЕСКО дружества, също така да видим те откъде ще вземат парите. Те ще ги вземат през едни банки, ще отидат да правят инвестициите в определени жилищни сгради или предприятия. Възвръщането на тези пари един път ще се плащат лихви, след това ще се плащат печалби на тази фирма и те сигурно би трябвало да си съберат парите пак през данъци или през цената на електроенергията.
    Накъдето и да се завъртим, и двата метода, които трябва да сме заложили в стария закон, трябва се изпълняват, колеги, колкото и да е болезнено. Най-малкото, което усетих днес, е, че поне институциите не сте седнали да търсите оправдание защо не са изпълнени индикативните цели. Това е добре. Няма нито една институция, която да каже: ние сме си изпълнили нашите задължения, ние сме ок, макар от една такава идея тръгнахме.
    След това заседание, господин Председател, Министерският съвет и Вашето правителство да седнат – че стратегия нямате, нямате – поне да определите тази политика, за да изясним оттук нататък какво ще правим с нашата енергийна ефективност, защото аз ще предложа на следващото заседание, на следващия законопроект да тръгнем да санираме всяко еднофамилно жилище, къщите. Не са прости хората по селата, за да дадете два милиарда на хората в центъра на София, а да не дадем 5 – 6 или 7 хил. лв. на човека да си санира къщата, да си смени покрива, да си смени дограмата, да му създадем комфортните условия и да му създадем енергийната ефективност, но ние като че ли все още за енергийната ефективност като говорим, някак си ни се струва, че е нещо далечно и ще се наведем, както казваше Тодор Живков, ще мине покрай нас и ще премине. Няма да стане така! Няма да стане така!
    Аз все пак съм удовлетворен, че накрая се изказаха всички неща, които спъват прилагането и развитието на енергийната ефективност. Разбира се, има определени неща, които ги каза господин Алексиев. Даже там разбрах, че има определено кръстосване – ако си затоплям от слънцето водата, ще ми го признаят, ако пък си направя 5 киловата и ползвам 3 киловата за къщата, останалите 2 киловата няма да ми ги признаят… То и без това нито ЧЕЗ, нито ЕВН ги присъединяват… (Оживление.) И пак отиваме на една дълга и широка работа… (Реплики. Смях.)
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
    Госпожа Благиева мисля, че каза какви мерки идват за саниране, така че новите програми…
    Господин Червенкондев, Вие готов ли сте да управлявате пари и да финансирате енергийна ефективност?
    РАМАДАН АТАЛАЙ: Откъде ще дойдат парите, да каже Иван Иванов първо…
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не само господин Иванов. Нали знаете, че в транспорта трябва да идват и от разходи за бензин и дизел…
    ДИЯН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, господин Председател.
    Уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Да, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е създаден след конкретните промени в Закона за енергийната ефективност и от една година насам събира 100% такса задължение към обществото от всички задължени лица.
    Смея да твърдя, че се справя успешно и таксата задължение към обществото се събира своевременно от всичко.
    Това, което, ако се промени в законодателството и се дадат такива права, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ може да партнира за алтернативни схеми, може би, за енергийна ефективност. Такива партньорства могат да бъдат създадени заедно и с търговските банки, заедно с ЕСКО дружества, които да инвестират в енергийно-ефективни мерки, основно, както каза и господин Ерменков, в такива инвестиции, които сами се възвръщат, тоест от самата икономия, самата енергийна ефективност и намалението в разходите, трябва сама да си изплати своята стойност.
    Може да се помисли и като една алтернатива, примерно финансовите разходи по една такава инвестиция, съвместно с конкретни търговски банки, само лихвените плащания да бъдат плащани от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Естествено, източник трябва да бъде част от таксата задължение обществото или друга такава такса, но само лихвената част е много по-малко от цялата инвестиция, така че може и да се помисли и по този начин да се вкара един сериозен финансов ресурс в ЕСКО бизнеса, в енергийната ефективност и съответно той да бъде безлихвен към крайните потребители или съответно задължените лица, или някакви други такива варианти или комбинирани схеми, които биха се родили на такива кръгли маси, или предложения от задължени лица, или други заинтересовани страни.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
    Преди да дам край на заседанието, господин Алексиев поиска думата.
    Само искам да кажа, че ние сме отворени да разискваме, да предложим промени в Закона. Ето, господин Аталай каза – да подпомогнем този процес, ако смятате, че това ще доведе до по-добро изпълнение. Насреща сме и бих казал, че трябва да направим още една кръгла маса, може би – да отчетем има ли напредък, има ли нови предложения, защото виждам, че си говорите ама нещо май не се разбирате ли, не знам точно какъв е проблемът. (Весело оживление.)
    Ако трябва да помогнем ние, за да се разберете, говоря за институции и задължени лица, така че може би в началото на следващата година задължително да направим още един преглед.
    До тук разбрах, че Министерството пое ангажимента, обеща, че ще промени наредбата в тази връзка. Поне това разбрахме, че е обещано. Друго обещано не чух.
    Господин Алексиев, заповядайте.
    ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Само с няколко думи, защото господин Аталай беше прав. Адресирането на нещата – ние не тръгнахме да обясняваме проблемите, защото знаехме кой ще ги спомене, но те могат да бъдат обобщени и да бъдат коментирани.
    Липсата на търсене за услуги за енергийна ефективност наистина е проблем за тези, които са на свободен пазар. Наистина тези, които са на регулиран пазар имат обективни проблеми, които трябва да бъдат добре адресирани и разгледани и не става въпрос да им се възстановява инвестицията, а да им се възстановяват първоначалните разходи за стартирането на това инвестиране.
    Трябва да се разгледа въпроса за ВЕИ-тата – тези, които са хем присъединени, хем се потребяват на място, защото там също трябва да се пипа норматив.
    Прехвърлянето на сертификатите също е проблем, защото свързаните дружества НАП ги третира като сделка, която трябва да бъде остойностена, да се платят данъци и така нататък, а това е просто – ако трябва да премахнем документа, с удостоверения да се прехвърлят количества енергия, това е глупаво по принцип.
    Различните дружества са различни и ние тук пропускаме доста голяма група дружества. Тук трябва да са и топлофикациите, тук трябва да са и газовите дружества, тук евентуално, с поглед в бъдещето, трябва да са и дружествата, които търгуват с течни горива. (Реплики.)
    Не на последно място искам да отбележа, че говорейки за алтернативни мерки или за усилия на търговците, винаги става въпрос за пари. Въпросът е, че грантовите схеми са еднократни и ограничени във времето, в парите и в усилията. Трябва да се търсят наистина, както господин Червенкондев спомена, начини как държавата може с малко да привлече много голям допълнителен капитал, защото и в предния период, въпреки по-малките цели, бяха оценени всички възможности, които ще ни донесат оперативните програми, тоест пари, които ще дойдат отвън, а не от бюджета и се оказа, че те са крайно недостатъчни, за да покрият целта.
    Новата ни цел е доста по-амбициозна. Програмите не са договорени, нямам идея какви средства ще бъдат насочени към енергийната ефективност, но съм сигурен, че те ще бъдат крайно недостатъчни, за покриване на инвестициите, необходими за постигане на целите, тоест трябва да се търси допълнително привличане на средства, на частни средства на пазарен принцип. Дали ще са търговци, финансови институции, вече трябва да се умува за механизма. Благодаря.
    ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
    Следващият път, когато се съберем ще очаквам предложения, а не да си говорим пак, надявам се, за да можем да сме по-ефективни.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 15,50 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ


    Стенограф:
    Вася ЙОРДАНОВА
    Форма за търсене
    Ключова дума