Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
21/11/2019
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти продукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г. – за първо гласуване
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
ПРОТОКОЛ
№ 41
На 22 ноември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти продукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г. – за първо гласуване
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,11 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имаме кворум, слагам начало на заседанието.
Дневният ред днес е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти продукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г. – за първо гласуване
2. Разни.
На база Правилника на Народно събрание и вътрешните правила, предлагам следното изменение на дневния ред: Първа точка да бъде гласуване на изменения в Подкомисията за наблюдение на КЕВР, а точка първа да стане точка втора.
Има ли някакви възражения по моето предложение? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред от три точки, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ГЛАСУВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В ПОДКОМИСИЯТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА КЕВР.
Знаете, че на досегашната комисия за наблюдение на КЕВР бях председател, а сега в момента няма как да изпълнявам и двете функции, затова предлагам господин Бойчев да бъде председател на тази комисия. Има един липсващ член от „Обединени патриоти“. Господин Славчо Атанасов да замести липсващата квота от „Обединени патриоти“. Мисля, че всички други там са налични.
Има ли някакви възражения по така предложените изменения? Не виждам.
Моля, гласувайте. Против и въздържали се няма.
Комисията за наблюдение на КЕВР е комплектована и може да заседава.
Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
Присъстващи са: госпожа Койна Харбова – началник сектор „Правно-нормативно обслужване“, господин Станимир Пеев председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. От Българската петролна и газова асоциация господин Живодар Терзиев – председател, господин Андрей Делчев – изпълнителен директор, господин Димитър Добрев – директор производство „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и господин Светослав Бенчев – юрист.
Заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Промените в Закона за задължителните запаси, които предлагаме, са мотивирани от промяната в Директивата, която поражда тези задължения в Закона. Директивата беше променена миналата година и ни е даден срок една година, в който трябва да имплементираме промените в нашето законодателство. В предложението, което ние сме направили за промени в Закона, има две различни линии. Първата е директното възпроизвеждане на промените в директивата, а другото поле е някои неща, които са свързани с облекчаване на задълженията на икономическите оператори, тъй като в дългата ни практика сме установили, че това е един закон, който носи сериозни тежести на задължените лица, и се опитваме традиционно – както винаги е било, в диалог с представителите на бранша да намираме начини, така че да облекчаваме с това, което е възможно, разбира се, в рамките на Закона и на Директивата техните задължения. Като цяло промените са няколко по отношение на Директивата.
Първото е промяна в датата, от когато започва да тече тяхното задължение. Досега беше в рамките на един месец ние издавахме заповедта, в която им представяме задължението и те в същия месец трябваше да почнат да го изпълнява, да заделят запасите. Имайки предвид, че това е сериозен процес, който отнема освен организационно време и много финанси, съобразено е, че април месец ние връчваме заповедите, а от юли месец те трябва да започнат да заделят запасите, което е положително за тях от гледна точка на по-лесното изпълнение на тези заповеди.
Също така сме въвели промените, които са написани в директивата по отношение на включване на допълнителни нефтопродукти, които до момента не присъстваха, но пък в противовес на това даваме възможност да се заменят съответно определени нефтопродукти с други, които би могло по-лесно да се съхраняват. В случая имахме дискусия с петролната и газова асоциация по отношение на битума, който е един продукт, който много широко се използва при строеж на пътища и друг вид строителни дейности, тъй като няма такива бази за съхранението му. Ние, разбира се, сме включили в закона опция да се съхранява по друг вид нефтопродукти. Нещо, което досега присъстваше примерно за газ пропан-бутан, сега го въвеждаме и за другите.
Също така даваме възможност, при изчисляване на задължението даваме три репера, три опции при приспадането на нафтата, това ще бъде трудно да го обясня на всички, но това са чисто технически изчисления, даваме три възможности, като приемаме, че резултатът ще бъде съобразен с най-благоприятната от тях и по този начин ще дадем възможно най-благоприятното за задължените лица като обем задължение.
Сериозно подобряване в посока облекчаване на техните задължения е това, което предлагаме като замени. До момента беше ограничена възможността само замени в нефт, сега даваме възможност от бензин да има замяна в дизел, от дизел в бензин и така нататък в почти всички нефтопродукти, което ще им даде на тях по-голяма възможност за гъвкавост и по-лесно да могат да изпълняват задълженията си.
Това, което сме пропуснали в Закона и от момента, в който се движим по комисии и на всяка една от комисиите го предлагаме като възможност да се включи в закона между първо и второ четене, е за случаите на форсмажорни обстоятелства. Това е един текст, който ще го оставя на председателя, за да се разгледа на Комисията, но който е обсъждан с браншовата организация и той дава възможност при форсмажорни обстоятелства, при производствени нужди да се извърши замяна, тоест същия ден да бъдем уведомени за това и впоследствие ние извършваме проверка дали е направена тази замяна и в рамките на 10 дни да се върне старото положение, но това е при форсмажорни обстоятелства – нещо, което сме пропуснали в закона, но се надявам, че може да бъде възприето, защото то ще бъде много важно за бранша. Благодаря Ви. Ако има някакви въпроси…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ Благодаря.
Колеги? Аз искам да задам един въпрос. Господин Пеев, само да ни разясните реално погледнато субектите, които внасят или търгуват с нефтопродукти на Република България, могат ли да съхраняват тези задължителни запаси на територията на Европейския съюз другаде?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Има такава възможност. И към момента Законът го позволява – до 30% от запасите могат да се съхраняват извън територията на страната и почти всички се възползват от тази опция.
Още един въпрос: този регламент според Вас облекчава, доколкото чувам, повечето административно и с възможността за замени, задължените лица или част от него ги обременява с по-големи?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Единственото нещо, което е в посока утежняване, това е, че трябва да въведем по-широка номенклатура от нефтопродукти, които влизат в изчисляването на тези запаси, но пък ние това го компенсираме с възможността да се извършват замени, тоест ние се опитваме да балансираме между това, което Директивата ни казва, и това, което обсъждаме с Петролната и газова асоциация. Опитваме се да бъдем чувствителни към техните проблеми и каквото зависи от нас, сме готови да го направим. Вие като законодатели ако откриете друга възможност по-пълно да отговорим на техните нужди, от наша страна няма проблем като агенция. Благодаря.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, въпросът ми е свързан с разширението на обхвата и включване на нови продукти. Виждам, че в Асоциацията е тук и предполагам, че те ще си изкажат тяхното мнение и становище, но въпросът ми е следният. Тук виждам, че в тяхното становище е посочено, че има изключения. Каква е практиката в другите европейски държави, защото конкретно за тези – разширението на обхвата и включването конкретно на битума, тук са се позовали, че в примерно в Германия има изключения? Каква е практиката в другите европейски държави с тези разширения, които сега вкарваме като изисквания? Благодаря Ви.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Този въпрос ние сме го обсъждали, но аз не мисля, че Агенцията може да вземе решение за такива изключения. Вие сте всъщност законодателят, който би могъл да вземе подобно решение. На Комисията, която оглавява Емил Димитров, те пък изказаха мнение за някакво изключение, примерно за Министерството на отбраната да важи. Това пак е нещо, по което ние като агенция не можем да вземе решение. Всеки един законодател в съответната страна взима решенията си на база обстановката там. За мен е важно дотолкова доколкото позволява моята позиция, да се опитам да направя някакъв приемлив баланс между това, по което от Европейския съюз след това ще проверяват страната и това, което са нуждите на хората от бранша тук.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Петролната и газова асоциация?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Не ни стана ясно, поне на мен, ако може да разширите още малко, нали Вие сте вносителите на законопроекта, минал е през Министерския съвет? Сигурно и там министрите са обърнали толкова сериозно внимание, колкото обръщаме и ние в момента. Имам чувството, че освен Вас друг не е прегледал Законопроекта.
По замяната, за която Вие говорите, от Вашето изложение излиза, че по закон ние трябва да имаме 90 дни запаси по определени пера, по определени горива, които би трябвало да има. Примерно, ако кажем по 10 тона нафта, 10 тона бензин, 10 тона керосин и така 90 дни тези запаси би трябвало да ги има. Вие сега казвате, че затова, че икономическите елементи, разбирайте тези, които съхраняват горивата, по някакъв начин сме ги прекарали в сериозни разходи и искам и в момента да им помогнем да не правят тези разходи. Така ли е? Да се намалят разходите. Добре. Значи балансиране на отношенията между бизнеса и обществото е добре, но как със замяната Вие ще си намалите, нали същите количества в същите съдове ще ги държите, обаче ако замените 10-те тона бензин с 10 тона нафта и когато е необходимо на страната 10 тона бензин, Вие ще имате само дизел. Тогава какво правим?
И другият ми въпрос е: до 30% имат възможност да задържат запасите си в други страни. Колко от други европейски държави държат запаси в България, има ли от други европейски държави, които да са дошли и да искат да държат резерва си в България, за да можем да си направим някои други изводи защо икономическите субекти искат облекчение и така нататък. Нека да ни се изяснят тези въпроси и тогава ще…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИНКОЛОВ: Заповядайте, господин Пеев.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря за въпросите. Очевидно сте се задълбочили в нещата.
По отношение на констатацията Ви, че ако заменим дизела с бензин, ще се окаже, че няма да имаме дизел в държавата, това винаги е бил наш аргумент и именно заради това сме наложили ограничение до 50% да се извършват тези замени. Тоест ако приемаме, че това е един възможен случай като опция, тази замяна, не всички се възползват от нея, все пак ние сме го ограничили до 50%, водени точно от това разсъждение, че не можем изцяло да заменяме един с друг продукт, трябва да имаме поне 50% от едното и от другото.
А по отношение на това как ги облекчават тези замени, трябва да се познава по- в дълбочина този бизнес, за да се има предвид, че всъщност всичко зависи от нуждите на икономиката. Ако в определен сезон, да речем, повече се харчи бензин, в друг сезон повече се харчи тежко гориво и така нататък, всеки един търговец на едро или производител си има някаква производствена схема, в която определя в зависимост от пазара и от сезона какво в момента ще внася, какво ще произвежда, какво ще продава и всичкото това им дава възможност за по-голяма гъвкавост. Тоест този въпрос по-скоро би трябвало да бъде зададен към икономическите субекти и те по-точно биха могли да го обяснят, но това е нещо, което е желано от тях и не представлява по някакъв начин проблем за органа, който контролира всички тези процеси.
По втория Ви въпрос – за съжаление няма да мога да Ви изненадам с новината, че немците държат в България горивата си. Причината да определим 30% само от горивата да се съхраняват навън е именно това, че нашата икономика има нужда от тези запаси и затова сме определили, че спазвайки директивата, до 30% само може да се изнасят навън. А причината да не се съхраняват в България чужди запаси е най-вече икономическа, защото построяването на една такава база за съхранение изисква изключително много финансови средства, също така много административни усилия и най-вече може би все пак всеки може да си осигури финансиране, ако има добра идея, но най-вече е зависима от това каква е конюнктурата, дали една база, в която се инвестират милиарди, след това може да функционира и икономически дали това нещо издържано. И на практика това, което ние виждаме в годините, е, че все по-малко са фирмите, които продължават да внасят горива. Повечето предпочитат да купуват тук, защото именно този закон им създава тежести, трябва да се строят нови бази, в които да се съхраняват, а това очевидно е икономически неизгодно. Аз съм силен привърженик на пазарната икономика и мисля, че на този пазарен принцип нещата най-добре се регулират. Така че според мен това е причината за да не се разширява този тип съхранители в България, но по това отново биха могли от бранша да кажат тяхното мнение по въпроса.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Едно доуточнение. Нали Вие плащате съдовете, където се държат горивата, държавата им плаща съответния наем?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Не по този закон.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По който и закон да е, става въпрос за пазарната част, на която той е привърженик и ние тук не сме против пазарния дял, но основната идея на резерва е той да бъде в страната и наистина в такива екстремни, извънредни ситуации, държавата затова отделя тези средства, плаща съответния наем, за да може да се ползват. Все пак исках да си изясня къде е проблемът при икономическите субекти, кое име е скъпото, защото не искат да държат поотделно тези резерви, които са необходими за нашата икономика? Примерно аз ако мога да взема, ноември и декември месец ще е необходимо и от тежкия дизел, и от лекия, включително и бензин. Ако е заредено само с тежкия, заменено, какво правим тогава? Има много тънкости, които не са ни ясни, не са ни изяснени. Нали разбирате, че не сме против директивата, което би трябвало да са транспонира. Но имам чувството, че между редовете на тази директива са записани някои неща, по наш език казано, май, че сме ги побългарили. Ако е така, ни кажете, за да знаем какво ще гласуваме. Ако не е така ни убедете, че това е най-правилното нещо, което е необходимо за българската икономика и ние ще вземем съответното решение.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Уважаеми господин Аталай, в процеса на работата си човек винаги може нещо да сгреши, нещо да не догледа, да забрави и така нататък, но това, в което съм сигурен, не можем да приемем упрек в това отношение, е, че не сме се вслушали в това, което хората, които са задължени като икономически оператори, имат към нас, като поставят своите трудности и ние да трябва да ги разрешим. В това отношение сме направили максималното. Но то в никакъв случай не е било за сметка на директивата, сиреч за сметка на интересите на Европейския съюз и на държавата, защото трябва да се знае, че тези запаси всъщност са общоевропейски запаси, тоест в ситуация, в която има някакъв недостиг, запаси могат да се пренасят от държава в държава, и именно запазвайки интереса на България ние сме направили минимума, който е 30% от запасите да се съхраняват там.
А по отношение на това, че може да се случи във връзка с тази опция за замени, да липсва някакъв вид гориво, пак казвам имаме стратегия в това отношение, именно затова сме го ограничили до 50% да може да се прави тази замяна, тоест практически не е възможно да има липса на горива. Имали сме случаи до момента, доколкото си спомням само веднъж, когато имаше подобна кризисна ситуация и тогава в рамките на един ден беше отпуснат Джет и самолетите спокойно си летяха. Доказано е, че този закон действа, и че е изключително полезен за нашата икономика, самата философия на закона е точно това – да бъдем подготвени за ситуации, в които няма да може да бързо да се реагира и ние трябва да бъдем подготвени. Ние не сме страна, в която се добиват нефт и някакви други такива подземни изкопаеми. Затова нашата енергетика е изключително зависима, и като цяло икономиката, от това, което внасяме, и затова ние много държим на изпълнението на този закон и 70% от запасите да остават тук.
А иначе по отношение на другия Ви въпрос за заплащането, заплаща се съхранението на горива в база, когато тя е различна, тоест имаме случаи, в които определени оператори са внасяли горива, това е породило към тях задължение да съхраняват резерви, обаче самите те нямат бази. Тогава те намират съхранители от други компании, фирми, съответно си плащат съхранението там и за тяхна сметка всъщност друг съхранител съхранява това гориво, което Законът позволява.
Но другото, което трябва да се знае, че всъщност тези 90 дни са разпределени съответно от нашия закон на 30 дни, които държавата съхранява, и 60 дни, които задължават задължените лица. Така че за тези 60 дни изцяло върху тях пада финансовата тежест. А за държавата е 30%. Това е решил нашият законодател. В други държави има различни опции – в Чехия 100% държавата съхранява запаси, в Ирландия, доколкото си спомням, доскоро беше частна компания, която съхранява всички тези запаси. Всичко е въпрос на решение доколко икономически издържана е един или друг вид стратегия. Към този момент това е решението, което е взето 2003 г. Тогава е взето решението 30 за държавата, 60 дни за икономическите оператори.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Пеев.
Други колеги?
ЖИВОДАР ТЕРЗИЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Уважаеми господа народни представители, успоредно със Закона за акцизите и данъчните складове в Закона за данък добавена стойност настоящият закон, по който Вие разглеждате законопроект, е един от най-сериозните както като отговорности за нас, операторите с нефт и нефтопродукти, така и като финансови средства, които ангажираме. Тъй като с мен съм довел още няколко колеги, които са специалисти във всеки един от проблемите, аз ще спомена само три точки, които наистина са важни, и които с Ваша помощ, тъй като ние сме ги обсъждали с господин Пеев, намерихме големи разбирания там, но има някои неща, които трябва да бъдат решени при Вас, бихме желали да получим помощта, така щото Законът за запасите от нефт и нефтопродукти наистина да оправя ситуацията в извънредни ситуации, а не да създава извънредни ситуации. Това е много важно да бъде разбрано.
Първото нещо, на което искам да обърна внимание, това е наистина обхватът, в който по директивата трябва да бъде включено всичко що произлиза от нефта, било то продукт или отпадък, да бъде заделено в следващата година в 90-дневни запаси – 30 на 60, както стана ясно. Но разберете, че има някои продукти, които наистина не могат да бъдат съхранявани или не могат да бъдат девизни толкова бързо пуснати на пазара в извънредни ситуации, и основен пример за това е не само пътният битум, това са парафините, това е сярата.
Има специализирана асоциация, която се занимава само с внос и търговци на пътен битум, но искам да Ви кажа само едно. В следващите няколко месеца банките е твърде вероятно да оттеглят подкрепата си за съхранение на обеми от задължителни запаси, а както стана ясно от въпроса на господин Аталай и отговора на господин Пеев, операторите изцяло сами финансират съхранението и стоката. Говорим за поне милиард или няколкостотин милиона ангажирани средства в задължителни запаси.
Та за битума. Много е неприятна ситуацията, когато един строителен материал, подобно на камъните и подобно на пясъка е търгуван цяла година, говоря за 2019, и по логиката на Закона, по новия текст на закона, до април 2020 трябва да кажем колко битум сме внесли или произвели и да заделим 90-дневния запас през следващата година. С други думи ние това не сме го бюджетирали в никакъв случай и не сме събрали пари от потребителите, пътните строители, които пък съответно да го калкулират на АПИ за ремонти на пътищата и строежа на магистралите. Ако ще заделяме пътен битум за извънредни ситуации, то е редно да помислите това да стане от годината, следваща годината, в която Вие ще приемете закона, за да може ние да финансираме с цена последващото съхранение.
Господин Пеев Ви обърна внимание, че в някои страни заделянето е изцяло за сметка на държавата. Българската петролна и газова асоциация поне четири пъти се опитва да направи промяна в логиката на съхранение на запасите, така щото операторите да си плащат такса, подобна на косвен данък и държавният резерв и военновременни запаси да организират в избрани от тях оператори точни количества нужни за страната и без изключение това да бъде заделено. Но това е тема на отделен законопроект.
Нашата идея за пътния битум е следната. Не пречи нищо да го отложим с една година, нека да влезе в хипотезата на закона, щом е толкова необходимо, ние сме против защото това би натоварило допълнително пътните строители, но да стане за годината, следваща годината, в която се приеме Законът и да намерим начин държавата да го организира това, защото в момента е предвидено да заделяме мазут – котелно гориво, за сметка на пътния битум, пътен битум няма как да заделим, или да бъде заделен газьол. Ще Ви кажа, че газьолът е два пъти по-скъп от котелното гориво, с други думи ще трябва да ангажираме двойно повече пари, с други думи ще оскъпим още повече продукта, а за Ваша информация котелно гориво в тази страна се потребява от толкова ограничен брой, това е мазут – за тези, които не знаят за котелното гориво, в толкова ограничен брой потребители, че това не е девизна стока за мен. След като имаш ограничен брой купувачи, той не може да бъде лесно опресняван и лесно съхраняван.
Конкретният ни текст и предложение ще ги внесем допълнително. Те касаят това, че поне да бъде в гориво за дизелови двигатели, което може да бъде заменка на газьол, с други думи двата продукта са близки, и това наистина донякъде би облекчило поне местата, където се съхраняват тези продукти. За Ваша информация котелно гориво в частни оператори, лицензирани складове в държавния резерв почти няма, да не кажа няма, но почти няма. А и няма кой да го купува това котелно гориво.
Господин Пеев Ви спомена за втория въпрос, доколкото разбирам той е решен, защото нашите членове се оплакват, и ние го виждаме, от много бавния процес по извършване на заменки между един вид военновременен запас и друг. Коментирахме в кулоарите с господин Пеев, че това е променено, което нас ни удовлетворява, но ще дам след малко думата на колегите от „Нефтохим“ да кажат нещо много специфично от гледна точка на преместването на продуктите.
И накрая: има един цял пасаж от Закона, който първоначално беше обсъждан и тук в момента аз не го виждам. Пасажът с глобите и пасажа с неустойките, които Държавната агенция налага, и принудителните мерки на Държавната агенция, които налага към бизнеса, така щото наистина държавата да е сигурна и да бъде обективно убедена, че в извънредни ситуации различните видове горива – наистина много на брой вече, ще бъдат осигурени на българския пазар. Това е конфиденциална и класифицирана информация и аз няма да си позволя да я коментирам, защото не я знам, но имам чувството, че поне една четвърт от запасите за извънредни ситуации в страната към днешна дата не са или поне са условно заделени. Търсихме начин да намерим наказателен текст и бързо производство императивно, без условности, при констатация на Резерва по този въпрос това да бъде инкриминирано веднъж, и втори път, да получи принудителна мярка това да бъде незабавно извършено. Считам, че е важно, особено за девизните горива – автомобилен бензин и дизелово гориво.
Такава е голяма тежестта на икономическите оператори в себестойността на стоката на количествата за извънредни ситуации, че онзи, който успее да не ги задели, получава икономическо преимущество в особено големи размери, не като печалба, а като икономия от инвестирани пари, споменах Ви, близо милиард са количествата, заделени във военновременни запаси.
И накрая ще спомена още един проблем, който желая да го разгледате и с господин Пеев смятам, че ще сме на едно мнение. Желая в Закона понятието „действителен тонаж“, защото ние заделяме в тонове количествата за държавния резерв, да бъде точно и ясно формулирано какво означава, като ще споделя само следното. Един тон във въздух и един тон във вакуум са две различни мерни единици и създават проблеми на операторите при проверки на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Може би колегата от „Нефтохим“ да продължи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз нещо не мога да разбера. Всички тези проблеми не са ли ги знаели в Министерския съвет като са съгласували закона? Били ли са предложени тези проблеми, министерствата знаели ли са ги? Защото имам чувството, че сега тук, в Народното събрание, трябва да оправяме всичките тези въпроси, които възникват. Не съм сигурен, че е най-добрия вариант.
СТАНИМИР ПЕЕВ: По принцип материята е сложна и е нормално да има такива спорове. Аз си спомням закони, които са гласувани и после са спирани така нататък. Дискусията е това, което може да реши всички тия въпроси. Няма някаква рецепта за бързо решение на този проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Де факто господин Каракачанов е отговорен за Вашата агенция, нали така, и за този вид закони? Той ли го е внесъл в Министерския съвет?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Той е ресорният вицепремиер. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Агенцията е директно подчинена на вицепремиера. Нали така?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Не. Ние сме държавна агенция, първостепенен разпоредител и не сме подчинени директно, но просто имаме ресорен вицепремиер, който е господин Каракачанов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, проблемът с държавния резерв е много дълбок. Колегите от „Лукойл“ и от Газовата асоциация се опитват да навлизат в една тема, която, ако почнем да я разискваме, ние – опозицията, ще трябва да вдигаме знамето и да викаме „Ура“, няма да Ви трябва опозиция.
В точното определяне на онези пера, количества и видове горива е проблемът, който в момента се опитвате чрез заменки да решите. Котелно гориво отдавна не ползват в България, всеки един го знае. Котелното гориво се ползваше в онези малки топлофикационни централи, а то за екологията е с такова количество сяра и плюс още тежки елементи в него. То отдавна е приключило, а ние говорим още, че трябва да правим запас от котелно гориво. Тук въпросът е Агенцията, но не самата Агенция, а трябва в цялостната ни икономика веднъж да се направи един цялостен преглед и да се каже точно от какви горива има необходимост нашата икономика. След като се направи това нещо смятам, че спорът абсолютно ще остане само с онези парични потоци, които съхранителите в момента претендират защо държавата не им плаща, а тежи върху тях.
Предлагам да гласуваме законопроекта, така както е, че иначе имам чувството, че ще отпадне и няма да влезе. А това, което четох, според директивата пък октомври месец би трябвало да го узаконим и ще ни идват още повече тежести. Влезли сме в сферата, въртим се в магията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако може накратко, слушам Ви.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Само накратко ли, не разбрах?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Накратко, да, ако може.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ (Директор „Производство“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД): Тогава по-добре да не вземам думата, господин Николов. Въпросът е много сериозен, изключително важен, затова съм тук.
Аз наистина се извинявам, но искам поне 10 минути, за да внеса яснота, защото въпросът е изключително важен.
Първо, господин Николов, зададохте изключително точен въпрос. Прозвуча защо действително сега този закон има сериозни проблеми в него, а той се влачи. Има сериозни проблеми, защото експертите в Държавната агенция не разполагат с необходимия капацитет, за да напишат един грамотен закон, който да удовлетворява нуждите на господин Аталай, обаче, при цялото ми уважение, разсъждавате абсолютно логично, господин Аталай, но не е вярно това нещо. Не е вярно, че Законът и Директивата с разписани, за да осигурят на която и да е държава членка в Европейския съюз необходимите горива, които са ѝ необходими, въпреки, че е логично да е така, но това не е вярно.
Една хипотетична ситуация: ако в България няма внос на горива, само като пример, за да стане ясно, да допуснем, че няма внос на горива, и всичките горива ги обезпечава „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, а ние вкарваме нефт за целта, съгласно тази директива България трябва да съхранява 100% нефт, правилно ме чухте, 100%. Никой не го интересува дали и колко коли дизелови имаме, колко бензинови. Това е и директивата и тя задължава да съхраняваме това, което внасяме. Поради тази причина „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД съхранява, получава за съхранение за тази година 420 000 тона нефт. Нефт не върви ни в дизелова кола, не в бензинова, ни в самолет, никъде не върви. И ако „Лукойл Нефтохим Бургас“ имаше нефтени резервоари, аз щях да съхранявам само 420 000 тона нефт, изпълнявайки абсолютно Директивата и въобще, грозно казано, но не ме интересува в една форсмажорна ситуация какво става. За да се получат горива, ние трябва да го преработим този нефт.
Влизам в следващия въпрос – със заменките и въпроса с 30%. Тъй като „Лукойл Нефтохим Бургас“ няма възможност съхранява нефт, а ние половината от тези квоти ги съхраняваме в светли горива, сами разбирате, че 420 000 тона нефт са около 420 милиона лева. Нямаме никакви претенции, блокирали сме ги тези пари вече толкова години, никакъв проблем. Нещо повече, вместо за 420 милиона, тъй като половината го обръщам в бензин и дизел, който е с 250 до 300 долара спред, вкарвам още едни 60-70 милиона допълнително, блокирам, за да съхранявам, от което държавата има невероятна полза, тъй като действително, не дай боже, при форсмажор веднага ще може да ги изтегли, както господин Пеев даде хубавия пример с Джет, ама Джет кога щяхте да вземете, ако аз бях държал всичко под нефт? Нищо нямаше да вземете. Тоест благодарение на това, че ние допълнително си натоварваме нашата икономика, нашата разходна част, с още едни почти 100 милиона, ние осигуряваме на България бонус с бензин и дизел, които ние не сме задължени да съхраняваме. Това е втори опит да отговоря на господин Аталай, който се притесняваше при тези заменки какво ще стане. Не, България стартира с едни 200 хиляди тона, които „Лукойл Нефтохим Бургас“ безвъзмездно, иначе казано, все едно подарява вместо да е нефт. Дотук със заменките, защото това е най-съществената част по замяната.
При замяната изобщо не се прави опит за някакво шикалкавене, за някакво избягване на закона. Тук става въпрос за нещо друго. Разберете, ние сме обърнали 200 хиляди тона нефт в бензин и дизел, в следващия момент от Новоросийск ми звънят и казват: пристанището е затворено, 5, 6, 8 дни. Тази година април го затвориха за 12 дни! Няма нефт от Новоросийск, най-тежкото и най-голямото пристанище в Черно море, ветрове до 110 км, не Ви е работа да доставите нефт. От другата страна са проливите – Дарданелите и Босфора. Едно на ръка, че 160 танкера минават всеки ден от там, ограничени, без двигател работят, само на буксир са, тоест преминаването на проливите миналия ноември и декември отиде на 15 дни. Ние, за да не спрем рафинерията, действително резервираме и по няколко танкера стоят на пирсовете, стоят там и се гледат от морския бряг, но, така или иначе ние трябва да спрем, просто трябва да разтоварим рафинерията като в същия този момент аз държа 200 хиляди тона нефт, 200 хиляди тона бензин и дизел. Танкерите стоят, обаче бургаското пристанище е затворено, има мъгла и аз спирам рафинерията, защото трябва да напиша едно писмо, само че днес е петък или четвъртък, като го напиша сега това писмо, ако имам този късмет да четвъртък или понеделник, но ако е петък, в събота оставам без нефт, отговорът ще ми се върне от господин Пеев в понеделник, и аз спирам рафинерията с 200 хиляди тона нефт, тъй като просто не мога да взема 20-30-40 хиляди тона нефт, които ще възстановя в понеделник. За такива замени идва реч. Нещо повече, аз даже блокирам дизелово гориво, за да взема нефт, допълнително вместо 200 хиляди тона, които веднъж съм обърнал в светли горива, предлагам да дам още 50 хиляди тона дизел, готов дизел за експлоатация – евро 5, но да ми дадете нефта, за да не трябва да спирам целия завод. За такива замени иде реч.
Да Ви го обясня, защото не сте длъжни всички да знаете тези неща. Замяна е когато замениш един флуид с друг, но същата е ситуацията и при така наречените по закона премествания. Това не е преместване. Преместване е когато има в 17-и резервоар 50 000 тона нефт, обаче той „Ребко“, стои си, нормален нефт, в другия имам „Басра“ – близкоизточен нефт, който ми трябва в момента, тъй като спряха доставките от Саудитска Арабия преди 2-3 месеца, като взривиха рафинерията. Аз нямам „Басра“ – вид нефт високо сернист. „Басра“-та ми стои в 18-и резервоар, на мен ми трябва, но аз не мога да я взема, защото тя ми е блокирана по резерва, а имам още и излишни 150 хиляди тона „Ребко“, които обаче не мога да ги разменя за „Басра“-та, трябва да пиша на арменския поп и да чакам благословиите на някой, защото ще го премествам. Къде ще го местя, бе, няма да го местя, той е там?! Разбирате ли? Това е такава тежка машина, че…
От друга страна, завършвам може би, въпреки че много неща трябва да се кажат, ето го, виждате „Лукойл Нефтохим Бургас“, резервоара онлайн. Господин Симеонов знае, той го е виждал по друг повод. Инвестирахме 50 милиона долара и „Лукойл Нефтохим Бургас“ и не само той, но ние сме абсолютно онлайн свързани с митниците. Във всеки един миг всеки един чиновник, включително господин Пеев, всеки един, може да получи тази информация, да види къде са.
Уважаеми народни представители, в „Лукойл Нефтохим Бургас“ от 15 години съм директор по производство, никога не е имало нефт и нефтопродукти по-малко от 700 хиляди тона! 700 000 тона! Нашето задължение е 400. Ние винаги имаме два пъти повече и на едно копче разстояние, но трябва да докладваме, да пишем, да чакаме по пет-шест дни, по седем дни, да спирам рафинерията като малоумен и такива истории от такъв лошо написан закон.
Затова настояваме при замяна, при премествания за производители, защото тук говорим за най-голямото предприятие, хубаво или лошо, но това е факт, това просто е факт, не говорим за някакъв склад. Ние не сме склад. И аз в момента, докато бърборя 15 минути, ние сме изработили поне около 1500 тона нефт. Ние не искаме нищо, искаме просто един нормален закон, който, когато всичко е видно и го има в онлайн, в реално време, да чакаме по седмици разрешение за замяна, при условие, пак връщам, да Ви припомня, че ние сме ги дали, безвъзмездно сме блокирали много повече милиони, за да блокираме за България бензин и дизел, без да сме задължени. Ние сме задълженията нефта да съхраняваме. И после в деня Х аз не мога да…
За 30-те процента още нещо – не е така. Това е минималният процент в Европа. Европейската комисия задължава всички европейски членки, до първи януари 2017 този процент беше 10, и господин Пеев, нашата агенция и да иска по-малко да разреши за делегиране, няма право. И нашият законодателен орган също няма право по-малко от 10%. От първи януари 2017 промениха този процент на 30. Минималният процент е 30. Тоест ние, Вие, всички сме задължени да дадем за всички оператори повече или от 30%. Нашата агенция дава 30, берекет версин, много по-лесно ще е ако действително този процент е по-висок, защото това е идеята на Директивата, но просто като коментар: аз бих вдигнал този процент и бих облекчил изключително много бизнеса, защото се задъхваме с резервоари.
Въпросът с битума е много елементарен е много смешен, но той… (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбираме, че от всичко това, което казвате, че Законът Ви притеснява, а ние още два пъти сме притеснени. Виждаме, че пък от друга страна сме притиснати от това, че ако не вкараме регламента в сила, макар че той би трябвало да си влиза в сила без да го приемем, реално ще наложат глоби на България. Тоест един от вариантите, ако колегите там, разбира се, го гласуват и го приемем, ще дадем максималния срок, за да можем да видим какво можем ние да направим заедно с експертите, с Вас и всички заинтересувани лица. Това единият вариант. Вторият вариант е ако по някакъв начин тръгнем да го връщаме в Министерския съвет на ново гласуване, от което аз не виждам кой знае какво ще се подобри, освен забавянето и вкарването следваща година, това при всички случаи според мен ще утежни закона.
Господин Пеев, само с две думи.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Имам само някои малки уточнения. Не се обиждам на господин Добрев, но не е вярно, че служителите ни нямат капацитет и не са подготвени да напишат нормален закон, и Законът е повече от нормален. Това е една поредна смяна на закона. Спомняте ли си времената, в които не можеше да се залагат запаси? Ние направихме да може да се залагат, за да може банките да отпускат кредити. Сега всичко, което тук е написано в този закон, е в посока облекчение задълженията на операторите. Естествено, че има и други неща, които биха могли да се направят, но основното, за което говори господин Добрев – за форсмажорните обстоятелства, са именно ето тези четири кратки текстчета, които ние сме приели и смятаме, че не е проблем. Но не е хубаво да се обобщава, защото няма закон, който да е съвършен. Тук сме се опитали да намерим някакъв баланс, ако със сигурност Вашият капацитет е по-голям, бихте могли да подобрите нещата, но това специално, за което най-много се говори, е именно тези текстове, които ще Ви ги оставим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Капацитетът ни едва ли е по-голям, просто правомощията ни са ни в повече, но…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, кажете, господин Аталай.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Има още една асоциация тука, прощавайте!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако ще и сто асоциации да слушаме, нито Министерският съвет, нито Агенцията са си свършили работата. Това е точно и ясно. Защото за това, за което говорят и от Асоциацията, и от „Лукойл“, абсолютно се опитваме през този закон да решаваме изобщо в Закона за горивата, за тяхното производство, за тяхното съхранение, защото корабите, които са стояли в Дарданелите, изведнъж се оказа, че не са необходими, защото те държат 760 тона – много повече, отколкото 420 000 тона. Аз Ви слушах много добре с цифрите. (Реплики.)
Но ще Ви помоля, за да сме сериозен парламент, да приемем този закон, макар че моето мнение е, че абсолютно не му е мястото, и ако взема думата, сигурно ще намеря много политически аргументи, с които ще си изкарам дивидент. Да приемем така: да направим между първо и второ четене нормално време, да седнете заедно с Агенцията и включително и онези, както и малките, които по една друга или причина имат определени претенции, да обърнете и на тяхното становище определено внимание, за да може да излезем от тази създала са ситуация, че иначе аз не виждам какво може да направим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай. От другата асоциация пък ни убеждават, че не трябва да го правим.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Затова предлагам да прекратим разискванията, да приемем с един дълъг срок и тази асоциация тогава да…
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Все пак сме пътували от Бургас…
ПРЕД. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, заповядайте, кажете, но накратко.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Тук сме от Асоциация „Търговци на битум и битумни продукти“ – Стефан Джамбазов, Иван Давидков и Емилия Величкова.
Връщаме се към битума отново по много прости и елементарни причини. Първо, тук се жонглира с директива и с регламент, това нещо е директива, а не е регламент. Има много голяма разлика между двете –едното е благо пожелание, другото е задължение. Така че това е директива и няма никакви задължения тук. Това е една посока, в която трябва да се върви в съответната държава. В тази връзка и в директивата са предвидени съответните изключения, за които ние държахме битумът да бъде изключен, за което Ви изпратихме становище предварително, както е в почти всички държави, аз дори не знам такава държава, в която битумът да е включен. Оттам нататък този битум, който се използва, на практика е строителен материал и се използва над 99% за строеж на пътища. Ако ние държим котелно и дизелово гориво и утре стане извънредна ситуация и освободим този резерв, как ще произведем асфалтова смес от това нещо? Това е невъзможно, тоест няма никакъв смисъл от това. Това обезсмисля закона в този му вид. Това нещо многократно би оскъпило цената на битума, защото стойността на подобни запаси в България е много висока, много по-висока от произволна държава в Европейския съюз заради начина, по който е написан Законът, това всички го знаем. И това всичко ще се покрива от държавния бюджет, защото този битум влиза в пътищата и оттам нататък се плаща от бюджета. Няма кой друг да го плати. Поддържането на такива запаси от котелно, вече споменах, колегите, извинявайте влиза Регламент 1-2020, котелно гориво в целият свят няма се използва, просто няма къде да го денем, в България не се използва за корабите, не могат да го горят, изчезва. Това е ясно, просто не виждам за какво да държите в престой до 100 градуса котелно гориво на резерв, безсмислено е, два пъти по-скъпо струва да държим дизел.
Да не говорим, че като сложим тези запаси, конкуренцията рязко ще падне, защото при горивата видяхме какво стана – държи резерв този, който има пари. За всички останали държави резервът се пази от държавата, а пък всички си плащат такса, билетче си купуват, за да си внесат продукта. И тогава има равнопоставеност. И в България над 50% от битума е внос, всички рафинерии излизат от битума и цялата амбициозна програма на нашето правителство да строи пътища ще пропадне, защото няма откъде да дойде този битум.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е въпрос, който трябва се разисква между първо и второ четене, защото сега няма как да го изменим. Единственият начин да се измени е да не се приема, а не се ли приеме, може би ще има проблем.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Най-важното е все пак да не отпадне ангажиментът за 2019 г.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, ще Ви поканим между първо и второ да бъдете активни и да търсете варианти.
Разбрахме се, че горе-долу ситуацията е ясна. Ще имаме големи проблеми между първо и второ четене всички, така че каня всички да работят заедно, ако го приемем, разбира се.
Моля, гласувайте. Благодаря, Законът е приет.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов
Стенограф:
Антон Лазаров
2. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
ПРОТОКОЛ
№ 41
На 22 ноември 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти продукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г. – за първо гласуване
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,11 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Имаме кворум, слагам начало на заседанието.
Дневният ред днес е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти продукти, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019г. – за първо гласуване
2. Разни.
На база Правилника на Народно събрание и вътрешните правила, предлагам следното изменение на дневния ред: Първа точка да бъде гласуване на изменения в Подкомисията за наблюдение на КЕВР, а точка първа да стане точка втора.
Има ли някакви възражения по моето предложение? Не виждам. Който е съгласен с така предложения дневен ред от три точки, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ГЛАСУВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯ В ПОДКОМИСИЯТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА КЕВР.
Знаете, че на досегашната комисия за наблюдение на КЕВР бях председател, а сега в момента няма как да изпълнявам и двете функции, затова предлагам господин Бойчев да бъде председател на тази комисия. Има един липсващ член от „Обединени патриоти“. Господин Славчо Атанасов да замести липсващата квота от „Обединени патриоти“. Мисля, че всички други там са налични.
Има ли някакви възражения по така предложените изменения? Не виждам.
Моля, гласувайте. Против и въздържали се няма.
Комисията за наблюдение на КЕВР е комплектована и може да заседава.
Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ, № 902-01-53, внесен от Министерския съвет на 15 октомври 2019 г.
Присъстващи са: госпожа Койна Харбова – началник сектор „Правно-нормативно обслужване“, господин Станимир Пеев председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. От Българската петролна и газова асоциация господин Живодар Терзиев – председател, господин Андрей Делчев – изпълнителен директор, господин Димитър Добрев – директор производство „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и господин Светослав Бенчев – юрист.
Заповядайте.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Промените в Закона за задължителните запаси, които предлагаме, са мотивирани от промяната в Директивата, която поражда тези задължения в Закона. Директивата беше променена миналата година и ни е даден срок една година, в който трябва да имплементираме промените в нашето законодателство. В предложението, което ние сме направили за промени в Закона, има две различни линии. Първата е директното възпроизвеждане на промените в директивата, а другото поле е някои неща, които са свързани с облекчаване на задълженията на икономическите оператори, тъй като в дългата ни практика сме установили, че това е един закон, който носи сериозни тежести на задължените лица, и се опитваме традиционно – както винаги е било, в диалог с представителите на бранша да намираме начини, така че да облекчаваме с това, което е възможно, разбира се, в рамките на Закона и на Директивата техните задължения. Като цяло промените са няколко по отношение на Директивата.
Първото е промяна в датата, от когато започва да тече тяхното задължение. Досега беше в рамките на един месец ние издавахме заповедта, в която им представяме задължението и те в същия месец трябваше да почнат да го изпълнява, да заделят запасите. Имайки предвид, че това е сериозен процес, който отнема освен организационно време и много финанси, съобразено е, че април месец ние връчваме заповедите, а от юли месец те трябва да започнат да заделят запасите, което е положително за тях от гледна точка на по-лесното изпълнение на тези заповеди.
Също така сме въвели промените, които са написани в директивата по отношение на включване на допълнителни нефтопродукти, които до момента не присъстваха, но пък в противовес на това даваме възможност да се заменят съответно определени нефтопродукти с други, които би могло по-лесно да се съхраняват. В случая имахме дискусия с петролната и газова асоциация по отношение на битума, който е един продукт, който много широко се използва при строеж на пътища и друг вид строителни дейности, тъй като няма такива бази за съхранението му. Ние, разбира се, сме включили в закона опция да се съхранява по друг вид нефтопродукти. Нещо, което досега присъстваше примерно за газ пропан-бутан, сега го въвеждаме и за другите.
Също така даваме възможност, при изчисляване на задължението даваме три репера, три опции при приспадането на нафтата, това ще бъде трудно да го обясня на всички, но това са чисто технически изчисления, даваме три възможности, като приемаме, че резултатът ще бъде съобразен с най-благоприятната от тях и по този начин ще дадем възможно най-благоприятното за задължените лица като обем задължение.
Сериозно подобряване в посока облекчаване на техните задължения е това, което предлагаме като замени. До момента беше ограничена възможността само замени в нефт, сега даваме възможност от бензин да има замяна в дизел, от дизел в бензин и така нататък в почти всички нефтопродукти, което ще им даде на тях по-голяма възможност за гъвкавост и по-лесно да могат да изпълняват задълженията си.
Това, което сме пропуснали в Закона и от момента, в който се движим по комисии и на всяка една от комисиите го предлагаме като възможност да се включи в закона между първо и второ четене, е за случаите на форсмажорни обстоятелства. Това е един текст, който ще го оставя на председателя, за да се разгледа на Комисията, но който е обсъждан с браншовата организация и той дава възможност при форсмажорни обстоятелства, при производствени нужди да се извърши замяна, тоест същия ден да бъдем уведомени за това и впоследствие ние извършваме проверка дали е направена тази замяна и в рамките на 10 дни да се върне старото положение, но това е при форсмажорни обстоятелства – нещо, което сме пропуснали в закона, но се надявам, че може да бъде възприето, защото то ще бъде много важно за бранша. Благодаря Ви. Ако има някакви въпроси…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ Благодаря.
Колеги? Аз искам да задам един въпрос. Господин Пеев, само да ни разясните реално погледнато субектите, които внасят или търгуват с нефтопродукти на Република България, могат ли да съхраняват тези задължителни запаси на територията на Европейския съюз другаде?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Има такава възможност. И към момента Законът го позволява – до 30% от запасите могат да се съхраняват извън територията на страната и почти всички се възползват от тази опция.
Още един въпрос: този регламент според Вас облекчава, доколкото чувам, повечето административно и с възможността за замени, задължените лица или част от него ги обременява с по-големи?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Единственото нещо, което е в посока утежняване, това е, че трябва да въведем по-широка номенклатура от нефтопродукти, които влизат в изчисляването на тези запаси, но пък ние това го компенсираме с възможността да се извършват замени, тоест ние се опитваме да балансираме между това, което Директивата ни казва, и това, което обсъждаме с Петролната и газова асоциация. Опитваме се да бъдем чувствителни към техните проблеми и каквото зависи от нас, сме готови да го направим. Вие като законодатели ако откриете друга възможност по-пълно да отговорим на техните нужди, от наша страна няма проблем като агенция. Благодаря.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, въпросът ми е свързан с разширението на обхвата и включване на нови продукти. Виждам, че в Асоциацията е тук и предполагам, че те ще си изкажат тяхното мнение и становище, но въпросът ми е следният. Тук виждам, че в тяхното становище е посочено, че има изключения. Каква е практиката в другите европейски държави, защото конкретно за тези – разширението на обхвата и включването конкретно на битума, тук са се позовали, че в примерно в Германия има изключения? Каква е практиката в другите европейски държави с тези разширения, които сега вкарваме като изисквания? Благодаря Ви.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Този въпрос ние сме го обсъждали, но аз не мисля, че Агенцията може да вземе решение за такива изключения. Вие сте всъщност законодателят, който би могъл да вземе подобно решение. На Комисията, която оглавява Емил Димитров, те пък изказаха мнение за някакво изключение, примерно за Министерството на отбраната да важи. Това пак е нещо, по което ние като агенция не можем да вземе решение. Всеки един законодател в съответната страна взима решенията си на база обстановката там. За мен е важно дотолкова доколкото позволява моята позиция, да се опитам да направя някакъв приемлив баланс между това, по което от Европейския съюз след това ще проверяват страната и това, което са нуждите на хората от бранша тук.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Петролната и газова асоциация?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Не ни стана ясно, поне на мен, ако може да разширите още малко, нали Вие сте вносителите на законопроекта, минал е през Министерския съвет? Сигурно и там министрите са обърнали толкова сериозно внимание, колкото обръщаме и ние в момента. Имам чувството, че освен Вас друг не е прегледал Законопроекта.
По замяната, за която Вие говорите, от Вашето изложение излиза, че по закон ние трябва да имаме 90 дни запаси по определени пера, по определени горива, които би трябвало да има. Примерно, ако кажем по 10 тона нафта, 10 тона бензин, 10 тона керосин и така 90 дни тези запаси би трябвало да ги има. Вие сега казвате, че затова, че икономическите елементи, разбирайте тези, които съхраняват горивата, по някакъв начин сме ги прекарали в сериозни разходи и искам и в момента да им помогнем да не правят тези разходи. Така ли е? Да се намалят разходите. Добре. Значи балансиране на отношенията между бизнеса и обществото е добре, но как със замяната Вие ще си намалите, нали същите количества в същите съдове ще ги държите, обаче ако замените 10-те тона бензин с 10 тона нафта и когато е необходимо на страната 10 тона бензин, Вие ще имате само дизел. Тогава какво правим?
И другият ми въпрос е: до 30% имат възможност да задържат запасите си в други страни. Колко от други европейски държави държат запаси в България, има ли от други европейски държави, които да са дошли и да искат да държат резерва си в България, за да можем да си направим някои други изводи защо икономическите субекти искат облекчение и така нататък. Нека да ни се изяснят тези въпроси и тогава ще…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИНКОЛОВ: Заповядайте, господин Пеев.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Благодаря за въпросите. Очевидно сте се задълбочили в нещата.
По отношение на констатацията Ви, че ако заменим дизела с бензин, ще се окаже, че няма да имаме дизел в държавата, това винаги е бил наш аргумент и именно заради това сме наложили ограничение до 50% да се извършват тези замени. Тоест ако приемаме, че това е един възможен случай като опция, тази замяна, не всички се възползват от нея, все пак ние сме го ограничили до 50%, водени точно от това разсъждение, че не можем изцяло да заменяме един с друг продукт, трябва да имаме поне 50% от едното и от другото.
А по отношение на това как ги облекчават тези замени, трябва да се познава по- в дълбочина този бизнес, за да се има предвид, че всъщност всичко зависи от нуждите на икономиката. Ако в определен сезон, да речем, повече се харчи бензин, в друг сезон повече се харчи тежко гориво и така нататък, всеки един търговец на едро или производител си има някаква производствена схема, в която определя в зависимост от пазара и от сезона какво в момента ще внася, какво ще произвежда, какво ще продава и всичкото това им дава възможност за по-голяма гъвкавост. Тоест този въпрос по-скоро би трябвало да бъде зададен към икономическите субекти и те по-точно биха могли да го обяснят, но това е нещо, което е желано от тях и не представлява по някакъв начин проблем за органа, който контролира всички тези процеси.
По втория Ви въпрос – за съжаление няма да мога да Ви изненадам с новината, че немците държат в България горивата си. Причината да определим 30% само от горивата да се съхраняват навън е именно това, че нашата икономика има нужда от тези запаси и затова сме определили, че спазвайки директивата, до 30% само може да се изнасят навън. А причината да не се съхраняват в България чужди запаси е най-вече икономическа, защото построяването на една такава база за съхранение изисква изключително много финансови средства, също така много административни усилия и най-вече може би все пак всеки може да си осигури финансиране, ако има добра идея, но най-вече е зависима от това каква е конюнктурата, дали една база, в която се инвестират милиарди, след това може да функционира и икономически дали това нещо издържано. И на практика това, което ние виждаме в годините, е, че все по-малко са фирмите, които продължават да внасят горива. Повечето предпочитат да купуват тук, защото именно този закон им създава тежести, трябва да се строят нови бази, в които да се съхраняват, а това очевидно е икономически неизгодно. Аз съм силен привърженик на пазарната икономика и мисля, че на този пазарен принцип нещата най-добре се регулират. Така че според мен това е причината за да не се разширява този тип съхранители в България, но по това отново биха могли от бранша да кажат тяхното мнение по въпроса.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Едно доуточнение. Нали Вие плащате съдовете, където се държат горивата, държавата им плаща съответния наем?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Не по този закон.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По който и закон да е, става въпрос за пазарната част, на която той е привърженик и ние тук не сме против пазарния дял, но основната идея на резерва е той да бъде в страната и наистина в такива екстремни, извънредни ситуации, държавата затова отделя тези средства, плаща съответния наем, за да може да се ползват. Все пак исках да си изясня къде е проблемът при икономическите субекти, кое име е скъпото, защото не искат да държат поотделно тези резерви, които са необходими за нашата икономика? Примерно аз ако мога да взема, ноември и декември месец ще е необходимо и от тежкия дизел, и от лекия, включително и бензин. Ако е заредено само с тежкия, заменено, какво правим тогава? Има много тънкости, които не са ни ясни, не са ни изяснени. Нали разбирате, че не сме против директивата, което би трябвало да са транспонира. Но имам чувството, че между редовете на тази директива са записани някои неща, по наш език казано, май, че сме ги побългарили. Ако е така, ни кажете, за да знаем какво ще гласуваме. Ако не е така ни убедете, че това е най-правилното нещо, което е необходимо за българската икономика и ние ще вземем съответното решение.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Уважаеми господин Аталай, в процеса на работата си човек винаги може нещо да сгреши, нещо да не догледа, да забрави и така нататък, но това, в което съм сигурен, не можем да приемем упрек в това отношение, е, че не сме се вслушали в това, което хората, които са задължени като икономически оператори, имат към нас, като поставят своите трудности и ние да трябва да ги разрешим. В това отношение сме направили максималното. Но то в никакъв случай не е било за сметка на директивата, сиреч за сметка на интересите на Европейския съюз и на държавата, защото трябва да се знае, че тези запаси всъщност са общоевропейски запаси, тоест в ситуация, в която има някакъв недостиг, запаси могат да се пренасят от държава в държава, и именно запазвайки интереса на България ние сме направили минимума, който е 30% от запасите да се съхраняват там.
А по отношение на това, че може да се случи във връзка с тази опция за замени, да липсва някакъв вид гориво, пак казвам имаме стратегия в това отношение, именно затова сме го ограничили до 50% да може да се прави тази замяна, тоест практически не е възможно да има липса на горива. Имали сме случаи до момента, доколкото си спомням само веднъж, когато имаше подобна кризисна ситуация и тогава в рамките на един ден беше отпуснат Джет и самолетите спокойно си летяха. Доказано е, че този закон действа, и че е изключително полезен за нашата икономика, самата философия на закона е точно това – да бъдем подготвени за ситуации, в които няма да може да бързо да се реагира и ние трябва да бъдем подготвени. Ние не сме страна, в която се добиват нефт и някакви други такива подземни изкопаеми. Затова нашата енергетика е изключително зависима, и като цяло икономиката, от това, което внасяме, и затова ние много държим на изпълнението на този закон и 70% от запасите да остават тук.
А иначе по отношение на другия Ви въпрос за заплащането, заплаща се съхранението на горива в база, когато тя е различна, тоест имаме случаи, в които определени оператори са внасяли горива, това е породило към тях задължение да съхраняват резерви, обаче самите те нямат бази. Тогава те намират съхранители от други компании, фирми, съответно си плащат съхранението там и за тяхна сметка всъщност друг съхранител съхранява това гориво, което Законът позволява.
Но другото, което трябва да се знае, че всъщност тези 90 дни са разпределени съответно от нашия закон на 30 дни, които държавата съхранява, и 60 дни, които задължават задължените лица. Така че за тези 60 дни изцяло върху тях пада финансовата тежест. А за държавата е 30%. Това е решил нашият законодател. В други държави има различни опции – в Чехия 100% държавата съхранява запаси, в Ирландия, доколкото си спомням, доскоро беше частна компания, която съхранява всички тези запаси. Всичко е въпрос на решение доколко икономически издържана е един или друг вид стратегия. Към този момент това е решението, което е взето 2003 г. Тогава е взето решението 30 за държавата, 60 дни за икономическите оператори.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Пеев.
Други колеги?
ЖИВОДАР ТЕРЗИЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Уважаеми господа народни представители, успоредно със Закона за акцизите и данъчните складове в Закона за данък добавена стойност настоящият закон, по който Вие разглеждате законопроект, е един от най-сериозните както като отговорности за нас, операторите с нефт и нефтопродукти, така и като финансови средства, които ангажираме. Тъй като с мен съм довел още няколко колеги, които са специалисти във всеки един от проблемите, аз ще спомена само три точки, които наистина са важни, и които с Ваша помощ, тъй като ние сме ги обсъждали с господин Пеев, намерихме големи разбирания там, но има някои неща, които трябва да бъдат решени при Вас, бихме желали да получим помощта, така щото Законът за запасите от нефт и нефтопродукти наистина да оправя ситуацията в извънредни ситуации, а не да създава извънредни ситуации. Това е много важно да бъде разбрано.
Първото нещо, на което искам да обърна внимание, това е наистина обхватът, в който по директивата трябва да бъде включено всичко що произлиза от нефта, било то продукт или отпадък, да бъде заделено в следващата година в 90-дневни запаси – 30 на 60, както стана ясно. Но разберете, че има някои продукти, които наистина не могат да бъдат съхранявани или не могат да бъдат девизни толкова бързо пуснати на пазара в извънредни ситуации, и основен пример за това е не само пътният битум, това са парафините, това е сярата.
Има специализирана асоциация, която се занимава само с внос и търговци на пътен битум, но искам да Ви кажа само едно. В следващите няколко месеца банките е твърде вероятно да оттеглят подкрепата си за съхранение на обеми от задължителни запаси, а както стана ясно от въпроса на господин Аталай и отговора на господин Пеев, операторите изцяло сами финансират съхранението и стоката. Говорим за поне милиард или няколкостотин милиона ангажирани средства в задължителни запаси.
Та за битума. Много е неприятна ситуацията, когато един строителен материал, подобно на камъните и подобно на пясъка е търгуван цяла година, говоря за 2019, и по логиката на Закона, по новия текст на закона, до април 2020 трябва да кажем колко битум сме внесли или произвели и да заделим 90-дневния запас през следващата година. С други думи ние това не сме го бюджетирали в никакъв случай и не сме събрали пари от потребителите, пътните строители, които пък съответно да го калкулират на АПИ за ремонти на пътищата и строежа на магистралите. Ако ще заделяме пътен битум за извънредни ситуации, то е редно да помислите това да стане от годината, следваща годината, в която Вие ще приемете закона, за да може ние да финансираме с цена последващото съхранение.
Господин Пеев Ви обърна внимание, че в някои страни заделянето е изцяло за сметка на държавата. Българската петролна и газова асоциация поне четири пъти се опитва да направи промяна в логиката на съхранение на запасите, така щото операторите да си плащат такса, подобна на косвен данък и държавният резерв и военновременни запаси да организират в избрани от тях оператори точни количества нужни за страната и без изключение това да бъде заделено. Но това е тема на отделен законопроект.
Нашата идея за пътния битум е следната. Не пречи нищо да го отложим с една година, нека да влезе в хипотезата на закона, щом е толкова необходимо, ние сме против защото това би натоварило допълнително пътните строители, но да стане за годината, следваща годината, в която се приеме Законът и да намерим начин държавата да го организира това, защото в момента е предвидено да заделяме мазут – котелно гориво, за сметка на пътния битум, пътен битум няма как да заделим, или да бъде заделен газьол. Ще Ви кажа, че газьолът е два пъти по-скъп от котелното гориво, с други думи ще трябва да ангажираме двойно повече пари, с други думи ще оскъпим още повече продукта, а за Ваша информация котелно гориво в тази страна се потребява от толкова ограничен брой, това е мазут – за тези, които не знаят за котелното гориво, в толкова ограничен брой потребители, че това не е девизна стока за мен. След като имаш ограничен брой купувачи, той не може да бъде лесно опресняван и лесно съхраняван.
Конкретният ни текст и предложение ще ги внесем допълнително. Те касаят това, че поне да бъде в гориво за дизелови двигатели, което може да бъде заменка на газьол, с други думи двата продукта са близки, и това наистина донякъде би облекчило поне местата, където се съхраняват тези продукти. За Ваша информация котелно гориво в частни оператори, лицензирани складове в държавния резерв почти няма, да не кажа няма, но почти няма. А и няма кой да го купува това котелно гориво.
Господин Пеев Ви спомена за втория въпрос, доколкото разбирам той е решен, защото нашите членове се оплакват, и ние го виждаме, от много бавния процес по извършване на заменки между един вид военновременен запас и друг. Коментирахме в кулоарите с господин Пеев, че това е променено, което нас ни удовлетворява, но ще дам след малко думата на колегите от „Нефтохим“ да кажат нещо много специфично от гледна точка на преместването на продуктите.
И накрая: има един цял пасаж от Закона, който първоначално беше обсъждан и тук в момента аз не го виждам. Пасажът с глобите и пасажа с неустойките, които Държавната агенция налага, и принудителните мерки на Държавната агенция, които налага към бизнеса, така щото наистина държавата да е сигурна и да бъде обективно убедена, че в извънредни ситуации различните видове горива – наистина много на брой вече, ще бъдат осигурени на българския пазар. Това е конфиденциална и класифицирана информация и аз няма да си позволя да я коментирам, защото не я знам, но имам чувството, че поне една четвърт от запасите за извънредни ситуации в страната към днешна дата не са или поне са условно заделени. Търсихме начин да намерим наказателен текст и бързо производство императивно, без условности, при констатация на Резерва по този въпрос това да бъде инкриминирано веднъж, и втори път, да получи принудителна мярка това да бъде незабавно извършено. Считам, че е важно, особено за девизните горива – автомобилен бензин и дизелово гориво.
Такава е голяма тежестта на икономическите оператори в себестойността на стоката на количествата за извънредни ситуации, че онзи, който успее да не ги задели, получава икономическо преимущество в особено големи размери, не като печалба, а като икономия от инвестирани пари, споменах Ви, близо милиард са количествата, заделени във военновременни запаси.
И накрая ще спомена още един проблем, който желая да го разгледате и с господин Пеев смятам, че ще сме на едно мнение. Желая в Закона понятието „действителен тонаж“, защото ние заделяме в тонове количествата за държавния резерв, да бъде точно и ясно формулирано какво означава, като ще споделя само следното. Един тон във въздух и един тон във вакуум са две различни мерни единици и създават проблеми на операторите при проверки на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Може би колегата от „Нефтохим“ да продължи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз нещо не мога да разбера. Всички тези проблеми не са ли ги знаели в Министерския съвет като са съгласували закона? Били ли са предложени тези проблеми, министерствата знаели ли са ги? Защото имам чувството, че сега тук, в Народното събрание, трябва да оправяме всичките тези въпроси, които възникват. Не съм сигурен, че е най-добрия вариант.
СТАНИМИР ПЕЕВ: По принцип материята е сложна и е нормално да има такива спорове. Аз си спомням закони, които са гласувани и после са спирани така нататък. Дискусията е това, което може да реши всички тия въпроси. Няма някаква рецепта за бързо решение на този проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Де факто господин Каракачанов е отговорен за Вашата агенция, нали така, и за този вид закони? Той ли го е внесъл в Министерския съвет?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Той е ресорният вицепремиер. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Агенцията е директно подчинена на вицепремиера. Нали така?
СТАНИМИР ПЕЕВ: Не. Ние сме държавна агенция, първостепенен разпоредител и не сме подчинени директно, но просто имаме ресорен вицепремиер, който е господин Каракачанов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, проблемът с държавния резерв е много дълбок. Колегите от „Лукойл“ и от Газовата асоциация се опитват да навлизат в една тема, която, ако почнем да я разискваме, ние – опозицията, ще трябва да вдигаме знамето и да викаме „Ура“, няма да Ви трябва опозиция.
В точното определяне на онези пера, количества и видове горива е проблемът, който в момента се опитвате чрез заменки да решите. Котелно гориво отдавна не ползват в България, всеки един го знае. Котелното гориво се ползваше в онези малки топлофикационни централи, а то за екологията е с такова количество сяра и плюс още тежки елементи в него. То отдавна е приключило, а ние говорим още, че трябва да правим запас от котелно гориво. Тук въпросът е Агенцията, но не самата Агенция, а трябва в цялостната ни икономика веднъж да се направи един цялостен преглед и да се каже точно от какви горива има необходимост нашата икономика. След като се направи това нещо смятам, че спорът абсолютно ще остане само с онези парични потоци, които съхранителите в момента претендират защо държавата не им плаща, а тежи върху тях.
Предлагам да гласуваме законопроекта, така както е, че иначе имам чувството, че ще отпадне и няма да влезе. А това, което четох, според директивата пък октомври месец би трябвало да го узаконим и ще ни идват още повече тежести. Влезли сме в сферата, въртим се в магията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако може накратко, слушам Ви.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ: Само накратко ли, не разбрах?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Накратко, да, ако може.
ДИМИТЪР ДОБРЕВ (Директор „Производство“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД): Тогава по-добре да не вземам думата, господин Николов. Въпросът е много сериозен, изключително важен, затова съм тук.
Аз наистина се извинявам, но искам поне 10 минути, за да внеса яснота, защото въпросът е изключително важен.
Първо, господин Николов, зададохте изключително точен въпрос. Прозвуча защо действително сега този закон има сериозни проблеми в него, а той се влачи. Има сериозни проблеми, защото експертите в Държавната агенция не разполагат с необходимия капацитет, за да напишат един грамотен закон, който да удовлетворява нуждите на господин Аталай, обаче, при цялото ми уважение, разсъждавате абсолютно логично, господин Аталай, но не е вярно това нещо. Не е вярно, че Законът и Директивата с разписани, за да осигурят на която и да е държава членка в Европейския съюз необходимите горива, които са ѝ необходими, въпреки, че е логично да е така, но това не е вярно.
Една хипотетична ситуация: ако в България няма внос на горива, само като пример, за да стане ясно, да допуснем, че няма внос на горива, и всичките горива ги обезпечава „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, а ние вкарваме нефт за целта, съгласно тази директива България трябва да съхранява 100% нефт, правилно ме чухте, 100%. Никой не го интересува дали и колко коли дизелови имаме, колко бензинови. Това е и директивата и тя задължава да съхраняваме това, което внасяме. Поради тази причина „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД съхранява, получава за съхранение за тази година 420 000 тона нефт. Нефт не върви ни в дизелова кола, не в бензинова, ни в самолет, никъде не върви. И ако „Лукойл Нефтохим Бургас“ имаше нефтени резервоари, аз щях да съхранявам само 420 000 тона нефт, изпълнявайки абсолютно Директивата и въобще, грозно казано, но не ме интересува в една форсмажорна ситуация какво става. За да се получат горива, ние трябва да го преработим този нефт.
Влизам в следващия въпрос – със заменките и въпроса с 30%. Тъй като „Лукойл Нефтохим Бургас“ няма възможност съхранява нефт, а ние половината от тези квоти ги съхраняваме в светли горива, сами разбирате, че 420 000 тона нефт са около 420 милиона лева. Нямаме никакви претенции, блокирали сме ги тези пари вече толкова години, никакъв проблем. Нещо повече, вместо за 420 милиона, тъй като половината го обръщам в бензин и дизел, който е с 250 до 300 долара спред, вкарвам още едни 60-70 милиона допълнително, блокирам, за да съхранявам, от което държавата има невероятна полза, тъй като действително, не дай боже, при форсмажор веднага ще може да ги изтегли, както господин Пеев даде хубавия пример с Джет, ама Джет кога щяхте да вземете, ако аз бях държал всичко под нефт? Нищо нямаше да вземете. Тоест благодарение на това, че ние допълнително си натоварваме нашата икономика, нашата разходна част, с още едни почти 100 милиона, ние осигуряваме на България бонус с бензин и дизел, които ние не сме задължени да съхраняваме. Това е втори опит да отговоря на господин Аталай, който се притесняваше при тези заменки какво ще стане. Не, България стартира с едни 200 хиляди тона, които „Лукойл Нефтохим Бургас“ безвъзмездно, иначе казано, все едно подарява вместо да е нефт. Дотук със заменките, защото това е най-съществената част по замяната.
При замяната изобщо не се прави опит за някакво шикалкавене, за някакво избягване на закона. Тук става въпрос за нещо друго. Разберете, ние сме обърнали 200 хиляди тона нефт в бензин и дизел, в следващия момент от Новоросийск ми звънят и казват: пристанището е затворено, 5, 6, 8 дни. Тази година април го затвориха за 12 дни! Няма нефт от Новоросийск, най-тежкото и най-голямото пристанище в Черно море, ветрове до 110 км, не Ви е работа да доставите нефт. От другата страна са проливите – Дарданелите и Босфора. Едно на ръка, че 160 танкера минават всеки ден от там, ограничени, без двигател работят, само на буксир са, тоест преминаването на проливите миналия ноември и декември отиде на 15 дни. Ние, за да не спрем рафинерията, действително резервираме и по няколко танкера стоят на пирсовете, стоят там и се гледат от морския бряг, но, така или иначе ние трябва да спрем, просто трябва да разтоварим рафинерията като в същия този момент аз държа 200 хиляди тона нефт, 200 хиляди тона бензин и дизел. Танкерите стоят, обаче бургаското пристанище е затворено, има мъгла и аз спирам рафинерията, защото трябва да напиша едно писмо, само че днес е петък или четвъртък, като го напиша сега това писмо, ако имам този късмет да четвъртък или понеделник, но ако е петък, в събота оставам без нефт, отговорът ще ми се върне от господин Пеев в понеделник, и аз спирам рафинерията с 200 хиляди тона нефт, тъй като просто не мога да взема 20-30-40 хиляди тона нефт, които ще възстановя в понеделник. За такива замени идва реч. Нещо повече, аз даже блокирам дизелово гориво, за да взема нефт, допълнително вместо 200 хиляди тона, които веднъж съм обърнал в светли горива, предлагам да дам още 50 хиляди тона дизел, готов дизел за експлоатация – евро 5, но да ми дадете нефта, за да не трябва да спирам целия завод. За такива замени иде реч.
Да Ви го обясня, защото не сте длъжни всички да знаете тези неща. Замяна е когато замениш един флуид с друг, но същата е ситуацията и при така наречените по закона премествания. Това не е преместване. Преместване е когато има в 17-и резервоар 50 000 тона нефт, обаче той „Ребко“, стои си, нормален нефт, в другия имам „Басра“ – близкоизточен нефт, който ми трябва в момента, тъй като спряха доставките от Саудитска Арабия преди 2-3 месеца, като взривиха рафинерията. Аз нямам „Басра“ – вид нефт високо сернист. „Басра“-та ми стои в 18-и резервоар, на мен ми трябва, но аз не мога да я взема, защото тя ми е блокирана по резерва, а имам още и излишни 150 хиляди тона „Ребко“, които обаче не мога да ги разменя за „Басра“-та, трябва да пиша на арменския поп и да чакам благословиите на някой, защото ще го премествам. Къде ще го местя, бе, няма да го местя, той е там?! Разбирате ли? Това е такава тежка машина, че…
От друга страна, завършвам може би, въпреки че много неща трябва да се кажат, ето го, виждате „Лукойл Нефтохим Бургас“, резервоара онлайн. Господин Симеонов знае, той го е виждал по друг повод. Инвестирахме 50 милиона долара и „Лукойл Нефтохим Бургас“ и не само той, но ние сме абсолютно онлайн свързани с митниците. Във всеки един миг всеки един чиновник, включително господин Пеев, всеки един, може да получи тази информация, да види къде са.
Уважаеми народни представители, в „Лукойл Нефтохим Бургас“ от 15 години съм директор по производство, никога не е имало нефт и нефтопродукти по-малко от 700 хиляди тона! 700 000 тона! Нашето задължение е 400. Ние винаги имаме два пъти повече и на едно копче разстояние, но трябва да докладваме, да пишем, да чакаме по пет-шест дни, по седем дни, да спирам рафинерията като малоумен и такива истории от такъв лошо написан закон.
Затова настояваме при замяна, при премествания за производители, защото тук говорим за най-голямото предприятие, хубаво или лошо, но това е факт, това просто е факт, не говорим за някакъв склад. Ние не сме склад. И аз в момента, докато бърборя 15 минути, ние сме изработили поне около 1500 тона нефт. Ние не искаме нищо, искаме просто един нормален закон, който, когато всичко е видно и го има в онлайн, в реално време, да чакаме по седмици разрешение за замяна, при условие, пак връщам, да Ви припомня, че ние сме ги дали, безвъзмездно сме блокирали много повече милиони, за да блокираме за България бензин и дизел, без да сме задължени. Ние сме задълженията нефта да съхраняваме. И после в деня Х аз не мога да…
За 30-те процента още нещо – не е така. Това е минималният процент в Европа. Европейската комисия задължава всички европейски членки, до първи януари 2017 този процент беше 10, и господин Пеев, нашата агенция и да иска по-малко да разреши за делегиране, няма право. И нашият законодателен орган също няма право по-малко от 10%. От първи януари 2017 промениха този процент на 30. Минималният процент е 30. Тоест ние, Вие, всички сме задължени да дадем за всички оператори повече или от 30%. Нашата агенция дава 30, берекет версин, много по-лесно ще е ако действително този процент е по-висок, защото това е идеята на Директивата, но просто като коментар: аз бих вдигнал този процент и бих облекчил изключително много бизнеса, защото се задъхваме с резервоари.
Въпросът с битума е много елементарен е много смешен, но той… (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбираме, че от всичко това, което казвате, че Законът Ви притеснява, а ние още два пъти сме притеснени. Виждаме, че пък от друга страна сме притиснати от това, че ако не вкараме регламента в сила, макар че той би трябвало да си влиза в сила без да го приемем, реално ще наложат глоби на България. Тоест един от вариантите, ако колегите там, разбира се, го гласуват и го приемем, ще дадем максималния срок, за да можем да видим какво можем ние да направим заедно с експертите, с Вас и всички заинтересувани лица. Това единият вариант. Вторият вариант е ако по някакъв начин тръгнем да го връщаме в Министерския съвет на ново гласуване, от което аз не виждам кой знае какво ще се подобри, освен забавянето и вкарването следваща година, това при всички случаи според мен ще утежни закона.
Господин Пеев, само с две думи.
СТАНИМИР ПЕЕВ: Имам само някои малки уточнения. Не се обиждам на господин Добрев, но не е вярно, че служителите ни нямат капацитет и не са подготвени да напишат нормален закон, и Законът е повече от нормален. Това е една поредна смяна на закона. Спомняте ли си времената, в които не можеше да се залагат запаси? Ние направихме да може да се залагат, за да може банките да отпускат кредити. Сега всичко, което тук е написано в този закон, е в посока облекчение задълженията на операторите. Естествено, че има и други неща, които биха могли да се направят, но основното, за което говори господин Добрев – за форсмажорните обстоятелства, са именно ето тези четири кратки текстчета, които ние сме приели и смятаме, че не е проблем. Но не е хубаво да се обобщава, защото няма закон, който да е съвършен. Тук сме се опитали да намерим някакъв баланс, ако със сигурност Вашият капацитет е по-голям, бихте могли да подобрите нещата, но това специално, за което най-много се говори, е именно тези текстове, които ще Ви ги оставим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Капацитетът ни едва ли е по-голям, просто правомощията ни са ни в повече, но…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, кажете, господин Аталай.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Има още една асоциация тука, прощавайте!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако ще и сто асоциации да слушаме, нито Министерският съвет, нито Агенцията са си свършили работата. Това е точно и ясно. Защото за това, за което говорят и от Асоциацията, и от „Лукойл“, абсолютно се опитваме през този закон да решаваме изобщо в Закона за горивата, за тяхното производство, за тяхното съхранение, защото корабите, които са стояли в Дарданелите, изведнъж се оказа, че не са необходими, защото те държат 760 тона – много повече, отколкото 420 000 тона. Аз Ви слушах много добре с цифрите. (Реплики.)
Но ще Ви помоля, за да сме сериозен парламент, да приемем този закон, макар че моето мнение е, че абсолютно не му е мястото, и ако взема думата, сигурно ще намеря много политически аргументи, с които ще си изкарам дивидент. Да приемем така: да направим между първо и второ четене нормално време, да седнете заедно с Агенцията и включително и онези, както и малките, които по една друга или причина имат определени претенции, да обърнете и на тяхното становище определено внимание, за да може да излезем от тази създала са ситуация, че иначе аз не виждам какво може да направим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай. От другата асоциация пък ни убеждават, че не трябва да го правим.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Затова предлагам да прекратим разискванията, да приемем с един дълъг срок и тази асоциация тогава да…
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Все пак сме пътували от Бургас…
ПРЕД. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, заповядайте, кажете, но накратко.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Тук сме от Асоциация „Търговци на битум и битумни продукти“ – Стефан Джамбазов, Иван Давидков и Емилия Величкова.
Връщаме се към битума отново по много прости и елементарни причини. Първо, тук се жонглира с директива и с регламент, това нещо е директива, а не е регламент. Има много голяма разлика между двете –едното е благо пожелание, другото е задължение. Така че това е директива и няма никакви задължения тук. Това е една посока, в която трябва да се върви в съответната държава. В тази връзка и в директивата са предвидени съответните изключения, за които ние държахме битумът да бъде изключен, за което Ви изпратихме становище предварително, както е в почти всички държави, аз дори не знам такава държава, в която битумът да е включен. Оттам нататък този битум, който се използва, на практика е строителен материал и се използва над 99% за строеж на пътища. Ако ние държим котелно и дизелово гориво и утре стане извънредна ситуация и освободим този резерв, как ще произведем асфалтова смес от това нещо? Това е невъзможно, тоест няма никакъв смисъл от това. Това обезсмисля закона в този му вид. Това нещо многократно би оскъпило цената на битума, защото стойността на подобни запаси в България е много висока, много по-висока от произволна държава в Европейския съюз заради начина, по който е написан Законът, това всички го знаем. И това всичко ще се покрива от държавния бюджет, защото този битум влиза в пътищата и оттам нататък се плаща от бюджета. Няма кой друг да го плати. Поддържането на такива запаси от котелно, вече споменах, колегите, извинявайте влиза Регламент 1-2020, котелно гориво в целият свят няма се използва, просто няма къде да го денем, в България не се използва за корабите, не могат да го горят, изчезва. Това е ясно, просто не виждам за какво да държите в престой до 100 градуса котелно гориво на резерв, безсмислено е, два пъти по-скъпо струва да държим дизел.
Да не говорим, че като сложим тези запаси, конкуренцията рязко ще падне, защото при горивата видяхме какво стана – държи резерв този, който има пари. За всички останали държави резервът се пази от държавата, а пък всички си плащат такса, билетче си купуват, за да си внесат продукта. И тогава има равнопоставеност. И в България над 50% от битума е внос, всички рафинерии излизат от битума и цялата амбициозна програма на нашето правителство да строи пътища ще пропадне, защото няма откъде да дойде този битум.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е въпрос, който трябва се разисква между първо и второ четене, защото сега няма как да го изменим. Единственият начин да се измени е да не се приема, а не се ли приеме, може би ще има проблем.
СТЕФАН ДЖАМБАЗОВ: Най-важното е все пак да не отпадне ангажиментът за 2019 г.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, ще Ви поканим между първо и второ да бъдете активни и да търсете варианти.
Разбрахме се, че горе-долу ситуацията е ясна. Ще имаме големи проблеми между първо и второ четене всички, така че каня всички да работят заедно, ако го приемем, разбира се.
Моля, гласувайте. Благодаря, Законът е приет.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,08 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов
Стенограф:
Антон Лазаров
