1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България, като гарант и ЕИБ като бенефициер във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между ЕИБ и БЕХ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерски съвет на 21 ноември 2019 г.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902 01 58, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2019 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






П Р О Т О К О Л
№ 42


На 28 ноември 2019 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния



ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България, като гарант и ЕИБ като бенефициер във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между ЕИБ и БЕХ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902-02-28, внесен от Министерски съвет на 21 ноември 2019 г.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902 01 58, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2019 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,08 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Откривам днешното заседание.
Дневният ред е:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Гаранционно споразумение между Република България, като гарант и ЕИБ като бенефициер във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между ЕИБ и БЕХ ЕАД за финансиране на проект „Междусистемна газова връзка Гърция – България“, № 902 02-28, внесен от Министерския съвет на 21 ноември 2019 г.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902 01 58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
Други предложения? Не виждам.
Който е съгласен за дневния ред, моля да гласува.
За - 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Присъстващи по точка първа от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество; от Министерството на финансите: госпожа Милена Благоева – началник на отдел дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, госпожа Росица Димитрова – държавен експерт; от „Български енергиен холдинг“ ЕАД – госпожа Ина Лазарова – заместник-изпълнителен директор.
По точка втора присъстват:
от Министерството на икономиката: господин Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика“, господин Гриша Захариев – консултант;
от Министерството на околната среда и водите: госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики по изменение на климата“, госпожа Светла Ангелова – главен експерт; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател;
от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“: господин Димитър Райков – главен секретар, госпожа Вяра Маринова – юрисконсулт;
от Българска асоциация на металургичната индустрия: господин Антон Петров – председател на Управителния съвет, госпожа Политими Паунова – изпълнителен директор;
от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИК): господин Константин Стаменов – председател на УС;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България: господин Румен Радев – заместник-председател.

По точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАТО ГАРАНТ И ЕИБ КАТО БЕНЕФИЦИЕР ВЪВ ВРЪЗКА С ДОГОВОР ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ 10 ОКТОМВРИ 2019 Г. МЕЖДУ ЕИБ И БЕХ ЕАД ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТ „МЕЖДУСИСТЕМНА ГАЗОВА ВРЪЗКА ГЪРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ“, № 902 02-28, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 НОЕМВРИ 2019 Г.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание представям Законопроект, свързан с ратифициране на гаранционно споразумение между българската държава и Българския енергиен холдинг – Гаранционно споразумение, което е предназначено основно да осигури финансирането за реализацията на „Междусистемна газова връзка Гърция – България“.
Знаете, това е един проект, който е от стратегическо значение за българската енергетика, изобщо за българската икономика. Така че този заем, който беше договорен с Европейската инвестиционна банка, е изключително важен елемент от успешното приключване по реализацията на целия проект. Ратификацията на това гаранционно Споразумение е и предварително условие за влизане в сила на практика на Договора и за усвояване на кредитирането. Подобно ратифициране ще бъде извършено и от страна на нашите партньори в Гърция на този документ и тогава на практика ще могат да бъдат и усвоени средствата.
Параметрите, които са договорени, са заем в размер до 109 млн. 900 хил. евро. Три години е срокът за усвояване, седем години е гратисният период по отношение на главницата и срокът за погасяване на кредита е 25 години. По отношение на лихвата –лихвеният процент се определя за всеки транш преди усвояването му, или има плаващ или фиксиран. Така че това са основните параметри и смятаме, че тези параметри, които бяха постигнати, удовлетворяват в максимална степен успешната реализация на този проект и ще бъдем благодарни, ако този законопроект бъде приет от Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Някой иска ли да вземе думата? Министерство на финансите.
ИНА ЛАЗАРОВА: Ами само да допълня, че всъщност с гарантираното Споразумение се поемат задължения за заплащане на всички задължения на заемополучателя, в случай че такива не бъдат изпълнени, и тази гаранция се активира само в случай, че възникне такова обстоятелство.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, искате ли да вземете думата?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, искам да задам един въпрос: плаващ процент – това е плаващото отношение на някаква база плюс някаква премия отгоре, предполагам? Ако може, да си изясним точно за какво става въпрос – на каква база и плюс колко? Иначе плаващ може да бъде от едно до безкрай.
Второто нещо: означава ли, че тригодишният срок за усвояване на кредита означава, че три години ще строим тази връзка и че след три години ще бъде готова?
И последният въпрос: какво досега правихме по тази връзка? Досега все говорихме, че сме я направили, че всичко е наред, диверсификацията ни е осигурена и в крайна сметка се оказа, че парите тепърва ги чакаме да дойдат. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, първо, по отношение на проекта.
Интерконекторът Гърция – България е проект, който, както споменах, е от стратегическо значение за нашата страна. Всички ние знаем откога този проект води своето начало. Смятам, че няма как да бъде отречено това, че в последните четири години се даде на практика реален стимул за реализацията на този проект. За да се стигне дотук бяха извършени поредица от действия, които изискват на първо място, да се изрази ясната воля на двата акционера в тази компания – Българският енергиен холдинг и съответно компанията Посейдон от гръцка страна. Беше налице необходимост да бъдат проведени всички необходими процедури, които изисква европейското законодателство като провеждане на пазарен тест, който да гарантира, че този проект е икономически жизнеспособен, че към него има интерес, така както изискват правилата.
Този тест беше проведен в рамките на две фази: една необвързваща и една обвързваща фаза. Впоследствие, тъй като е осигурено финансиране за този проект по европейските фондове по Механизма за свързване на Европа – 45 млн. евро, това на практика се третира като държавна помощ. От друга страна, България, българското правителство, предостави държавна гаранция за този проект в размер на 110 млн. евро, което също е държавна помощ и отделно от това предоставихме по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ допълнително финансиране в размер на 39 млн. евро. също държавна помощ. Трябваше да бъде извървян целият път по нотификация, по одобрение на тази държавна помощ. Регулаторите на България и Гърция съответно трябваше да разработят необходимите документи, мрежови кодекси, за да може проектът да бъде напълно в съответствие с всички европейски правила и всички европейски изисквания.
Бяха проведени обществени поръчки – три основни обществени поръчки за избор на доставчик на тръби, за избор на строител на проекта и за инженер-консултант. Всичко това е свързано с много работа и с доста време. Знаете какъв период от време отнема провеждането само на една такава обществена поръчка. Тук се включва и време за обжалване, знаете, че винаги почти всяка една обществена поръчка се обжалва, камо ли, когато става дума за такъв тип процедури. Така че ние извървяхме целия този път. Подписани бяха договорите с избраните изпълнители по отношение на строителство, доставка, инженер-консултант. Бяха налице всички необходими одобрения от страна на Европейската комисия, междувременно се водеха преговори с Европейската инвестиционна банка. Тук колегите от Министерството на финансите ни оказаха съществена подкрепа, затова аз ще им дам думата, за да обяснят в детайли по отношение на лихвата.
Това, което всъщност се случи през месец май, е на практика финализирането на целия този процес и даването на реален старт на започването на строителството, а сега, на 22 октомври отидохме, за да видим всъщност какъв напредък е отбелязан на този етап. Така че над проекта се работи, има сключен договор, всичко това, което се извършва е в рамките на договорените условия, които са били и предмет на обществената поръчка.
Към настоящия момент има трасе, което е веднага след археологията – близо четири километра, то е разчистено, очертана е полосата, изкопани са траншеите за два километра от това трасе, съответно в момента се изчаква доставката на тръби за всички тези километри, тъй като самото строителство предполага определена технология, която трябва да се спази. Тук въпросът не е да се изкопаят траншеите, въпросът е да се следва последователността на всяка една от операциите, които са свързани с реализирането на проекта.
В момента се изграждат – и на територията на Гърция, и на територията на България се обособяват площадки за съхранението на тръбите, четири са лагерите, които ще се изградят по цялото трасе на газопровода и на гръцка територия, и на българска територия, където ще бъдат локализирани основната техника, основната част от екипите, които ще работят по отделните участъци, така че се работи по трасето и няма причина за притеснение. Но всичко, разбира се, трябва да се съобрази и със самата технология на строителството.
Аз и пред Вас заявявам, че всичко това, което е поето като ангажимент, то ще бъде изпълнено, защото реализацията на проекта е свързана и с други наши ангажименти, които пък другото държавно дружество „Булгаргаз“ има по договора със Сукар. Тоест ние трябва да сме готови, така че до края на 2020 г. да можем да поемем този един милиард кубични метра газ, който ще дойде от Каспийския регион, за да може проектът да заработи и ако тази инфраструктура не е налице, това, разбира се, ще създаде проблем. Ние сме мобилизирали усилията си, изпълнителите знаят за тези наши изисквания и съответно минимизиране на срокове, така че ще работим в тази посока проектът да бъде завършен паралелно с проекта ТАП и с удовлетворяване на ангажиментите, които „Булгаргаз“ има към доставчика на природен газ – в конкретния случай Сукар.
Сега ще дам думата на колегите, ако господин Председател, не възразявате, само за да внесат пояснения по отношение на лихвата, тъй като вносители на този законопроект сме и Министерството на финансите, и Министерството на енергетиката. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ИНА ЛАЗАРОВА: По отношение на лихвата във финансовия договор е заложено условие траншовете, които ще се усвояват, могат да бъдат избирани съответно от БЕХ дали да бъде в плаващ или фиксиран лихвен процент. Принципно фиксираният лихвен процент е по-лесен за планиране и за прогнозиране, така че принципно на практика по други заеми Министерството на финансите принципно избира фиксирания лихвен процент. Но това е въпрос на избор на БЕХ след анализ на пазарните условия и в момента лихвените условия.
Понастоящем лихвите са с тенденция на намаляване. Пример ще Ви дам по други заеми. В момента лихвите са под 1% – между 0,55 и 0,68 – това са лихвени проценти по последни траншове, които сме теглили по други заеми. Тази година и преди година-две плаващият лихвен процент е принципно плаващ с надбавка, който се определя от банката към датата на транша в зависимост от съответно пазарните условия в момента на лихвите, като се базира на „Euribor“ – дали ще бъде тримесечен, шестмесечен или годишен, тук вече банката определя тези неща и ги предоставя. Процедурата обикновено е, когато се стартира искане за транш, самата БЕХ си казва каква лихва предпочита, каква сума иска да тегли, при каква лихва иска да я тегли и банката съответно вече определя на базата на датата, която е заявена за получаване, определя съответната лихва, което минава на съгласуване, след което се прави преводът.
Към момента не може да бъде казана каква ще бъде лихвата, но тя се базира – принципно тенденциите са за намаляване към нулеви лихви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, уточняващ въпрос?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Доколкото разбрах, интерконектор ще имаме 2020 г. към края. Така го разбрах, нали? Сега в момента го нямаме, ще го имаме 2020.
Второто нещо, което обаче не можах да разбера е, че след като ще го имаме след една година и работите по строителството му ще завършат след една година, защо заемът е сключен за усвояване три години? Може би има някаква причина, ако може да ми обясните.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Тригодишен е срокът за усвояване на заема, но това е като една възможност, като една хипотеза. Защото преговорите по отношение на това Споразумение на практика се водят от много по-дълъг период от време. Никой няма намерение да строи в следващите три години.
Това е като една възможност, като една опция, свързана и с фактурирането, с разплащанията, които ще се извършат. Тоест, в тези три години, които са някакъв максимален период, аз съм сигурна, че всички разплащания ще бъдат направени в рамките на срока на изпълнение на самото строителство. Но това е дадено като една опция. Приемете го като една възможност, защото това е все пак един строителен процес, всичко се случва. Има и дейности, които трябва да се извършат по самото въвеждане в експлоатация, които са един по-следващ период след строителството. Ще се задържат определени плащания, за да можем да видим как работи инфраструктурата и тогава ще се извърши плащането. Това е оставено като една опция, но самото строителство ще бъде готово в рамките на сроковете, които сме поели като ангажимент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други колеги? Не виждам.
Може ли аз да задам два въпроса?
Госпожо Министър, виждам, че БЕХ е бенефициера на получаване на средствата от Европейската инвестиционна банка. Те фактически са в съдружие с още две – италиански и гръцки собственик в тази фирма IGB. Тоест, тези пари, които БЕХ ги получи, като как ще ги вкара – като вдигане на капитал, като заем на тази компания? Как е предвидено да вкара тези пари?
Второ, към Министерството на финансите, искам да попитам следното нещо: понеже в 5.1 Раздел пише, че е определена лихвата, тоест, не е определена, но пиша как се определя, при всички случаи е логично банката да защити своя интерес и всеки път да се съобразява с рейтинга на бенефициера, тоест, по този начин да определя и маржа, и разликата, който ще формира бъдещата лихва на следващия транш.
Искам да попитам към настоящия момент според Вас каква е разликата между риска, който държавата поражда на международните пазари, и холдинга, защото знаем, че холдингът не може да надскочи кредитния рейтинг на държавата, но при всички случаи е по-нисък, поради редица фактори? Но според Вас как оценявате разликата между рисковете и на двете?
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Договорът за заем, който е сключен между Европейската инвестиционна банка и Българския енергиен холдинг, съответно гарантиран от българската държава с държавната гаранция, ще бъде предоставен като заем на другото търговско дружество ICGB, което всъщност реализира проекта. В това съвместно дружество акционери са Българският енергиен холдинг и компанията „Посейдон“. Българският енергиен холдинг ще предостави заема на ICGB при условията, при които е получил заема от Европейската инвестиционна банка както като условия по отношение на изпълнението на този договор, така и по отношение на всички плащания, лихвени нива, така че заемът ще бъде предоставен при същите финансови параметри, при които е получен. Това е смисълът на това, което сме направили. Тук не се касае за увеличаване на капитал, а по-скоро става дума за заем, който ще бъде предоставен на съответните лица.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Всъщност се очаква по „Конкурентоспособност“, след приключване на проекта, да се покрият сумите, които дава Европейската инвестиционна банка. Поради тази причина се дава като заем, за да може да се гарантира.
Заповядайте, Министерството.
ИНА ЛАЗАРОВА: По отношение на рейтинга.
Принципно рейтингът е само една част от условията, които се гледат при определянето на лихвата. Гледа се също така и кредитният профил на самия Проект, който се оценява. Самата банка си има насоки за определяне на кредитния риск. Да, по-нисък е кредитният рейтинг на БЕХ в сравнение с държавата, наистина, но самият факт, че се предоставя държавна гаранция повишава сигурността за Банката и по този начин благодарение на тази гаранция се гарантира предоставянето на финансиране при по-ниски лихви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли други въпроси? Не виждам.
В този случай закривам разискванията и подлагам на гласуване Гаранционното споразумение между Република България, като гарант и Европейската инвестиционна банка, като бенефициер, във връзка с Договор за финансиране от 10 октомври 2019 г. между Европейската инвестиционна банка и „Български енергиен холдинг“ ЕАД.
За – 13, против и въздържали се няма.
Трябва да дойдат и от Министерството на икономиката, затова ще задържим малко втора точка.
Пет минути почивка.

(След почивката.)

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ:
Колеги, преминаваме на втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, № 902-01-58.
Внесен е от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
Господин Ерменков, има въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам един въпрос към представителите на Министерството на икономиката. Знам, че не можете да ми отговорите, но все пак, има Решение на Министерския съвет от 5 ноември, което завършва с точка трета: „Министърът на икономиката да представи Законопроекта по точка първа в Народното събрание.“
Хайде, поне от уважение да беше заместник министър! Не че омаловажавам Вашата роля на директор дирекция, но става въпрос за Законопроект и Решение на Министерския съвет най-малкото.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков. Предвид това, че имаме представител на Министерството на икономиката. Вие ли ще представите Законопроекта – заповядайте.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Да, благодаря. Приемам забележката. Министърът е в смесена комисия, заместник-министърът също си има ангажимент. Извинявам се от тяхно име, че не могат да представят лично Законопроекта. С тази задача ще се наема аз.
Казвам се Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика“ в Министерството на икономиката.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господа народни представители! Европейската схема за търговия с квоти за емисии за парникови газове е основен инструмент за постигане на целите в областта на климата.
На 14 март 2018 г. бе приета Директива на ЕС 2018/410 за изменение на Директива 2003/87 на общността с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение 2015/1814. С това изменение бе изменен чл. 10а, § 6 на Директива 2003/87, с което е определено, че държавите членки следва да приемат финансови мерки в съответствие с ал. 2 и ал. 4 в полза на отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии, поради значителни непреки разходи действително възникващи при прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електрическата енергия.
Понастоящем у нас няма разработен механизъм за компенсиране на тези предприятия, поради което те се намират в неравностойно положение спрямо техните конкуренти в трети страни, но това се отнася и за техните конкуренти от страните от Европейския съюз, където вече има въведени такива схеми, които са всъщност повечето страни от ЕС.
Предвид значението на тези засегнати предприятия за икономиката на страната, а това са големи износители, големи работодатели и големи данъкоплатци, въпросът беше повдигнат от бизнеса и бе разгледан на заседание на Националния икономически съвет към министъра на икономиката през януари 2019 г.
В тази връзка министърът създаде работна група, която да разгледа възможностите за разработване на такъв механизъм, за компенсиране на индиректните разходи.
В тази работна група взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на финансите, на Министерството на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране.
Разбира се, бяха включени всички национално представени работодателски организации.
Във връзка с горното – изискването на Директива 2018/410 за предприемане на финансови мерки в полза на отраслите и подотраслите, изложени на риск от изтичане на въглерод, бе разработен Законопроект за изменение на Закона за ограничаване на изменението на климата, като паралелно с разработването на ЗИД-а се работи и по разработване на наредба, с която да се определят редът и условията в цитирания Законопроект. Наредбата се разработва в съответствие с насоките, определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2012 г. С насоките са определени поименно отраслите и подотраслите, които са изложени на реален риск от изтичане на въглерод.
Предвид обстоятелството, че приходите от продажба на квоти за инсталации постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и тяхното предназначение е регламентирано в Закона за енергетиката в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предвидени изменения на чл. 36б, ал. 1 и чл. 36д, ал. 1 от Закона за енергетиката. Същото така с оглед осигуряване на взаимодействие с КЕВР за целите въвежданата схема и нейното докладване пред Европейската комисия се предвижда и допълване на чл. 21, ал. 1 и чл. 36г, ал. 5 от Закона за енергетиката.
Финансирането на схемата за държавна помощ ще се осъществи чрез приходите, генерирани от продажба на търг на квоти за инсталации. Годишният размер ще възлиза приблизително на около 33 млн. лв. или 4,5% от постъпилите приходи. Това е значително под препоръчания по Директивата горен праг, който може да бъде използван.
В съответствие с насоките за Фаза 3 на европейската схема за търговия с емисии, схемата ще се прилага за периода 1 юли 2019 г. до края на 2020 г.
Законопроектът и механизмът за компенсиране на индиректните разходи са разработени при пълна координация със заинтересованите ведомства и работодателските организации. Механизъм ще се прилага и помощта ще се предоставя след произнасяне на положително решение от страна на Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Министерството на енергетиката – разбрах, че е съгласно. Само с процента…
АЛЕКСАНДЪР ДАВИДОВ: Благодаря, господин Николов.
Министерството на енергетиката подкрепя Проекта. Участвахме в работната група по създаване на Законопроекта. Единствено нашето опасение е да не надвишава 5% от приходите, които са от квоти. Тъй като и по-голямата част дружества, които ще ползват тази схема за държавна помощ, същевременно ползват още една схема за държавна помощ. Опасяваме се да няма проблеми със състоянието на Фонда за сигурност на енергийната система, защото от едното се намалява, от другото се намалява и...
Колегите от Регулатора ще кажат по-подробно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Забравих да вметна – понеже господин Ерменков направи забележка във връзка с Правилника – там пише министри и заместник-министри да присъстват, понеже господин Лъчо Борисов е приятел и бизнесът чака този закон, затова ще го подминем, но другия път да знаете, че няма да правим изключения. Благодаря.
КЕВР да се произнесе.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Комисията за енергийно и водно регулиране състави становище по предложението за изменение и по-скоро за допълнение на Закона за ограничаване измененията на климата. Ние в нашето становище сме на мнение, че трябва три елемента да бъдат променени в така предложените текстове.
Първото е, че в чл. 10а от Закона, ал. 4 е записано, че размерът на годишната помощ, трябва да се определи в рамките на регулаторната процедура за ценообразуване в електроенергетиката. Това е един абсолютно неясен обтекаем израз. Вместо това, Комисията за енергийно и водно регулиране настоява съвсем ясно да бъде записано, че до 1 май на съответната година трябва да бъде определен този размер, тъй като Комисията за енергийно и водно регулиране разглежда предложенията за годишните си ценови решения от 1 април до 30 юни. На 1 май е последният срок, в който може да ни бъде предоставено това изчисление.
Второто, което за мен е особено важно, е, че в същия чл. 10а, никъде не е записано какъв ще бъде размерът, до който ще бъдат подпомогнати тези енергоемки производства. Те са предприятия, които се занимават с енергоемко производство.
В тази насока искам да отбележа, че Директивата предвижда това да стане в размер до 25%. В Комисията беше изчислено, че ако 25% от приходите, които постъпват от продажба на въглеродни емисии в Република България на Европейската платформа за търговия на емисии бъдат отделени отделяни от Фонда и насочени за подпомагане на тези енергоемки предприятия, това ще означава 220 млн. лв. да бъдат насочени в тази посока, което ще доведе до повишаване на цената-задължение към обществото с близо 7 лв. на мегават част, който е 33% върху сегашната цена. Говоря в ситуацията към сегашни цени и към сегашни цени на квотите на Европейската платформа.
Това от своя страна ще доведе до повишаване на цената за крайните потребители между 6 и 7%. По този повод Комисията за енергийно и водно регулиране в своето становище, предлага и настоява да бъде записано в Закона изрично, че помощта ще бъде в размер до 5% от постъпленията от търговия с квоти на Европейската платформа. Това фактически петкратно ще намали помощта – вместо 220 милиона ще бъде 44 милиона, което само по себе си не е малка сума, но тогава повишението на цената за крайните потребители ще бъде от порядъка на 1,2 – 1,3%, което може да се каже, че е приемливо.
В Преходните и заключителните разпоредби, където се записва допълнителния ангажимент на Комисията за енергийно и водно регулиране, предлагаме там, където е казано, че се създава нова т. 44 от правомощията на КЕВР и отново има един неясен текст, предлагаме изрично да се запише текстът: „Годишният размер на помощта“. Мога дори да прочета. Точка 44 е казано, че „Комисията взаимодейства с министъра на икономиката при определяне интензитета на помощ”. Нито в определенията в Закона интензитетът на помощ е дефиниран, нито изобщо ние можем да го дефинираме.
Вместо интензитета на помощта, ние предлагаме да се запише „Годишният размер на помощта”, което е съвсем ясно и определимо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Фонда няма да ги закачаме, защото те изпълняват Закона и каквото и каже КЕВР, така че не зависи от тях. (Реплики.)
Мога ли аз да задам един въпрос?
Понеже в Законът за енергетиката е съществуващ към момента, колкото и пъти да е променян, често, тоест там са вписани и вменени на Фонда за сигурност на електроенергийната система задължения, които задължения той трябва да изпълнява на база приходите, които получава, тоест включително въглеродните емисии, които, доколкото знам, към момента изпреварват и задължения към обществото, които формират приходите към този фонд.
Понеже Вие сте предложили, сега четох Директивата, там не е определено 25% като праг, а пише, че ако над 25% възлизат разходите, трябва да се обосноват пред Европейската комисия. Предполагам, че заради това сте взели тези 25% като някакъв вид праг. Добре.
Въпросът е такъв: правили ли сте някакви разчети в крайна сметка колко пари, трябва да отидат към бизнеса, колко ще натоварят Фонда? Фондът ще може ли да изпълнява на съществуващия вече Закон тези вменени задължения, които са в Закона за енергетиката? Тоест в този закон трябва да има ясен регламент. Разбира се, правилно, отивайки пари към бизнеса, за да може да бъде конкурентно способен на европейската сцена, това да не нарушава вменените в Закона на Фонда задължения за плащания на съответните лица. Правили ли сте такива разчети, или сте взели просто 25% от Директивата, които не са посочени?
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Ще дам думата на нашия водещ експерт господин Захариев.
ГРИША ЗАХАРИЕВ: Уважаеми господин Председател, позволете ми, отговаряйки на Вас, задочно да отговоря и на господин Иванов.
Естествено, такива разчети са правени съвместно с хората от Фонда и бизнеса. Мисля, че всички, ако имахме по-далечен хоризонт на прилагане на този механизъм след 2020 г., може би опасенията на господин Иванов щяха да бъдат основателни. В случая всичко е предопределено. Става дума за един къс хоризонт – край срок 31 декември 2020 г., и параметрите на дейността за този период до 2020 г. са съгласувани.
Както вече господин Енев спомена, са 4,5%, тоест 5%, които предлага господин Иванов, и няма да бъдат отхвърлени.
Вече за фаза 4 на Европейската схема за търговия с индукционни квоти след 31 декември 2020 г., тогава може да мислим за евентуално прецизиране относно поставените тук опасения. На този етап Ви уверявам, че няма никакви проблеми.
Тези прословути 25% в Директивата са изказани като препоръчвани от Комисията по Директивата – горен праг на разходите, които могат да се използват за целта, а над 25% – някои страни са се възползвали от това си право, то вече подлежи на допълнителна обосновка за необходимост, целесъобразност и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Преди да дам думата на господин Аталай, господин Стаменов да каже гледната точка на бизнеса.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Стаменов малко ще чака.
Все още не можем да влезем в подтекста, какво искате да правите. Затова ще задам някои въпроси, за да ми се изясни, какво милите да правите, защото с последния отговор, който Вие дадохте, господин Захариев, мисля, че разбрах, че има определени средства, събрани една купчина пари на едно място и Вие в момента сте се сетили как и по какъв начин от тези пари да вземете и да облагодетелствате бизнеса. Така разбрах аз. И ще Ви кажа – добре, че така отговорихте. Иначе следващият ми въпрос беше: ами, господин Иванов, ако е 25% – 220 милиона, с колко щяхте да вдигнете цената на крайния потребител? При 33 милиона с колко ще вдигнете цената на крайния потребител? (Шум и реплики.) При 33 милиона няма да вдигнете… (Шум и реплики.)
При 33 милиона няма да вдигнете, защото във Фонда ги има тези пари и те трябва да ги вземат. Нали така? (Реплика: Те се изразходват всяка година.) Те се изразходват всяка година, но от тази година искате да вземете и да отделите едни средства за бизнеса, добре че сте се съгласили до 33%, до 33 милиона.
Колеги, след 2020 г. – сега ще направим един закон, който ще действа 2020 г. и след 2020 г. ще прецизираме този закон. (Реплика.)
Ами, аз Ви предлагам да не приемаме нищо сега, колеги, да си изчакаме 2020 г. съобразно механизма и да не бутаме парите, които са във фонда, защото към този фонд така са се вторачили всички, имам чувството, че господин Червенкондев ще стане Бялкондев вече. (Смях.)
Говоря Ви го много сериозно. Много сериозно Ви го говоря!
Това, което чух дотук, аргументите Ви не можаха да ме убедят, че Народното събрание трябва да влезе в тази атракция. Ако ни убедите, нека още малко да чуя и другите колеги, какво са разбрали, но аз бих Ви помолил да не подкрепим един такъв Законопроект засега. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Господин Стаменов, ще вземете ли отношение?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Ако позволите, малко пояснение с цифри, първо. Нека най-напред да започна – в насоките на Европейската комисия за тези вид помощи пише, че държавите членки, преди пишеше „може да приложат“, сега пише „следва да приложат“ – първо.
Второ. Разберете, че бизнесът в България, енергоинтензивната индустрия работи в жестока конкуренция и не го казвам просто тук, за да се оплакваме, и след като водещи икономики – Франция, Германия и който се сетите са въвели такъв механизъм преди 10 години, ние тръгваме да го въвеждаме 2019 г. – направете си сметка колко години ние сме карали без да претендираме за тези помощи.
Другото, което искам да кажа са малко цифри.
Зелената електроенергия, отстъпката за зелената електроенергия, беше в размер на 100 милиона годишно. С намалението на задължение към обществото от 1 юли 2019 г. тази помощ се намали до 25 милиона годишно. Сега дори и да стане 44 милиона компенсацията за цел две, сте стигнем 67 милиона – нали така? Тоест далеч сме от цифрата 100 милиона, която до миналата година се даваше като субсидия за енергоинтензивната индустрия.
В същото време отраслите, които ще ползват тази субсидия, са горе-долу се препокриват с тези, които ползваха зелената отстъпка, но са редуцирани и в момента се прави ревизия за тези отрасли, които да бъдат допустими за такъв вид помощи и догодина Комисията ще излезе с нови насоки.
Разберете обаче, че когато в едни държави, с които ние сме в пряка конкуренция, защото индустрията в България произвежда стоки, от които 80% се изнасят в европейските пазари, и след като ние се конкурираме с тях, е редно да имаме същите условия, каквито имат и тези водещи предприятия. В противен случай ние, да не чертая черни картини, но ние ще си затрием индустрията полека-лека, след като нямаме пари да инвестираме тук в България.
Това е смисълът на тези насоки. Тези насоки, знаете, са въведени заради така нареченото „въглеродно изтичане” и затова Европейската комисия казва: „следва да се въведе такъв механизъм“.
Това е съвсем накратко. Понеже съм много навътре в темата, мога много дълго да говоря, но предпочитам, ако има конкретни въпроси, да отговоря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Стаменов.
Вие съгласни ли сте на 5%, където каза КЕВР, да минем на пазара?
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Ние не сме съгласни, но така сме се разбрали бизнес организациите, за да не се натоварват останалите потребители.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, вече имаме единодушие, макар несъгласни.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Значи тръгваме на пазарлък.
Тогава аз бих Ви задал такъв въпрос: евентуално, ако няма пазар на въглеродни емисии – преценете, че от 2020 г. само чиста енергия произвеждаме – откъде ще вземете парите тогава?
Много е несериозно по този начин да се…
Аз разбирам енергоемките производства, разбирам че е тежко положението, разбирам че цената на електроенергията, която в момента е на свободния пазар на България не Ви устройва – ами, не сключихте дългосрочни договори, не излязохте на пазарите наоколо в Румъния или Унгария, на свободния пазар също, и постоянно ровите, как и по какъв начин да облекчите енергоемките производства, но не казвате на господин Иванов директно да вдигне цената на електроенергията на обществото.
Господин Бойко Борисов ще се обърне на обратно. Министърът ще излезе три пъти от тук, ако увеличим цената на населението. Ако бяхме увеличили цената на населението през тези 10 години по половин процент, сега нямаше да има и тази тежест. Тя е една стратегия, която – Вие, работодателите, винаги дърпате чергата към Вас без да погледнете общата ситуация на страната. Енергетиката е в това състояние. Това е положението. Толкова са и емисиите днес. Ами утре, другиден ще минем при всички случаи на парогазови централи, Мариците, след 2025 г. – нали знаете, че след 2025 г. вече карбоните, емисиите няма да ги има. Тогава откъде ще вземат енергоемките производства тези 5 или 25% от емисиите?
Господин Иванов, кажете при 33 милиона, с колко ще увеличите цената към населението или има още при Червенкондев, което не е взето?
ИВАН ИВАНОВ: Веднага мога да Ви кажа, че тъй като при 44 милиона ние сме изчислили, че цената ще се увеличи с порядъка на 1,2 и 1,3%, при 33 милиона това ще бъде малко под 1%...
РАМАДАН АТАЛАЙ: Малко под 1% ще увеличим цената…
ИВАН ИВАНОВ: …по тази причина, нали така?
РАМАДАН АТАЛАЙ: … за да може да се опитаме да достигнем онези 100 милиона, от които Вие ще вземете 67 милиона с енергоемките производства.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Виждам, че нямате нужда от мен (смях).
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз, господин Николов, не се извинявам, защото Вие веднага се съгласихте на петте процента. Поне малко от кумова срама…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, нищо не съм се съгласявал, аз попитах бизнесът дали ще се съгласи на 5%.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Бизнесът как ще се съгласи? Те искат 25%.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Казаха, че не са много съгласни, но са се разбрали за 5%.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, Тодор Живково време – с 10 стотинки ще вдигнем цената, накрая айде пет стотинки, всички съгласни.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Опитваме се да бъдем по весели, но господин Аталай, не вкарвайте в заблуждение хората – добре че няма много журналисти тук, имам предвид тези с камерите, защото след 2025 г. няма да работят тези, които замърсяват над 500 милиграма на 1000 кубически метър, така че другите ще работят, недейте казва, че няма да работят.
Иска ли някой да вземе думата?
Заповядайте.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Представлявам металургичната индустрия.
Искам да обърна внимание на списъка, който е по тази директива. Това са най-ергоемките индустрии, това са около 30 предприятия в България.
Господин Аталай, Вие знаете, че това са най-големите износители в България – черните, цветните метали и тежката химия. (Реплика от народния представител Рамадан Аталан.)
Да, и точно затова се обръщам към Вас.
Тук не става въпрос за влизане в енергетиката и присвояване на някакви пари. Това е държавна помощ, която Ви уведомявам – след 2020 г. Европейската комисия отново ще я утвърди. Ние имаме достатъчни разговори с тях. Единствената схема, която е сигурна, дори ще се редуцира в някои – в момента е така, лобитата разбират, че са големи за разширяване на списъка, Европейската комисия предлага сега много по-редуциран списък – но тези, които са при нас, основните износители, това е най-добре работещата индустрия в България и тя работи не за вътрешния пазар, основно за външния пазар.
Абстрахирам се от цената на нашия ток. Защо не беше вкарана тази помощ 2013 г.? Уверявам Ви, че ние, металургията, много се борихме да бъде своевременно, да не сме пак на опашката на европейските страни, но не стана, защото тогава трябваше да се даде от бюджета – това е изключено в нашата страна. Когато влезе промяната с възможности за ползване на този фонд от продажбата на квоти, стигнахме до някакво решение и аз, много моля, да се наредим в страните, които работят за своята индустрия – за запазване и развитие, така че да приемете тази директива. Не знам как ще бъде решено след 2020 г., защото, ако няма продажба, ако няма такива фондове, Европейската комисия ще намери други решения, то касае всички останали страни, не само нашата. Затова мисля, че и след 2020 г. може би, живот и здраве, ще възникне този въпрос и ще се търсят законодателни решения в съответствие с актуализираната директива. Много активно в момента работят. И пак казвам, тази помощ ще остане за запазване на европейските базови индустрии.
Само да вметна – 25% тези предприятия дават от износа на стоки в страната, от стойността на износа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Аз искам само да поправя моя лапсус – на един мегават часа имах предвид за 500 милиграма. Извинявайте. Направих лапсус – понеже се пише в протокола.
Заповядайте.
ЖЕЛЯЗ ЕНЕВ: Искам да подкрепя бизнеса и ще допълня, че това са структуроопределящи предприятия, те не само са най-големите износители, те са и големи работодатели, те са и големи данъкоплатци. Поставянето и в риск да изпаднат в сериозно затруднение, да загубят конкурентно предимство не само към трети страни, но и спрямо страните в Европейския съюз, ще предизвика освен всичко останало и регионални проблеми. Някои от тези предприятия са основните предприятия в даден район – следва да се грижим за тях.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинявайте, господин Аталай, понеже господин Костадинов преди Вас беше поискал думата.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Смятам, че не е много целесъобразно да говорим на тема – какво Европейската комисия ще одобри след 2020 г. и кой механизъм ще остане витален, каква ще бъде цената на квотите, как ще се развие пазарът и така нататък, и така нататък. Трябва да се подходи според мен малко по-сериозно. Разговори се водят всякакви с Европейската комисия, материята е много динамична.
Аз имам един въпрос към представителите на тези индустрии.
Тъй като европейският законодател и някои водещи европейски държави по друг начин разбират този механизъм с квотите – от тези 100 милиона, тези 67 или 70, няма значение колко са, Вие ги искате за пряко дотиране на по-голям енергиен разход, който да свали себестойността на цената на продукцията.
Според мен, точно обратен е замисълът на европейския законодател и водеща в тази политика според мен е Германия. Ако ги използвате за инвестиции за ниско енергийно ефективни технологии, нови производства и развиване в това, което Германия очерта преди 15 години като нова индустриална политика, е едно, а докъде ще стигнем, ако просто година за година ние отпускаме едни суми, на технологично ниво не се случва абсолютно нищо… Замисълът по целия пакет по климата изобщо не е да се получават в кавички социални помощи за – казано в кавички, защото са за бизнеса – да дотират нещо, което да бъде – то тогава излизаше извън пазарните механизми. Така че, ако има ясна рамка в смисъла на европейския законодател, в която компаниите да обновяват с ниско енергийно ефективни производства своите производства с технологии, с разработки, които водят към редуциране на издаването на емисии, тук няма да срещнете никой от нас, който да бъде против. Това обаче, което се предлага, ми звучи малко странно, в смисъл продължаваме да го обсъждаме, но за мен замисълът е друг. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз съм от Министерството на околната среда и водите – директор на дирекция „Политика по изменение на климата”. Във връзка с изказването на господин Костадинов искам да вметна, че едрият български бизнес, част от който са енергоинтензивните индустрии, е сред десетте процента най-високо ефективен бизнес в Европейския съюз. Тъй като в момента определяме, и предишния период определяхме безплатните квоти, които имат право да получават тези индустрии, дори имахме специални проверки от Европейската комисия, защото те също в началото изразиха съмнения, че нещо ги мамим. Това действително е така. Едрият български бизнес е вложил изключително много средства в енергоинтензивни технологии, някои от тях са от най-модерните технологии въобще в Европейския съюз – съвсем отговорно мога да заявя това.Така че специално от наша гледна точка действително се влагат средства непрекъснато в енергийна ефективност.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А смятате ли, че трябва да бъде обвързано това в Закона или чакаме на добрата воля на бизнеса? Както каза господин Костадинов, тоест тези пари да отиват в усъвършенстване на производството и намаляване на енергоинтензитета или – как смятате?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Те са принудени да го правят от обстоятелствата, защото и за тях цените на квотите, тези, които получават безплатно, са им абсолютно недостатъчни. Те трябва да си купуват квоти. Те са принудени да го правят и целият смисъл на европейската схема за търговия с емисия е такъв да принуждава индустрията и енергетиката към енергийна ефективности и намаляване потреблението на енергия и интензитет, така че те са принудени от обстоятелствата да го правят.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да разбирам ли, че, давайки тези пари – и те ще направят по-енергоефективни производствата си с тях, ще бъдат отчетени в обща енергийна ефективност на задължените лица, които има? Не, нали? (Шум и реплики.) Тоест няма насърчаване от държавата за енергийна ефективност.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Аз държа да заявя – вижте, трябва да разберете, че българската индустрия, за да изнася 80% от своята продукция, значи е конкурентоспособна. Ние харчим електроенергия на тон продукция, точно толкова, колкото и в Германия, и в Италия, иначе просто няма изнасяне – разберете го това! Само че има една разлика. В Германия на тази индустрия по размер плащат 30 евро крайна цена, ние плащаме тук 55 – 60 и нагоре евро на мегават час. Тук не става дума изобщо за субсидии, социални помощи, тук става дума за конкурентоспособност. Разберете го това!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ПОЛИТИМИ ПАУНОВА: Благодаря. Да допълня.
Във формулата, по която се изчислява помощта, не влиза разходът на предприятието, да речем, че в този списък има и предприятия, които не са върхови тактически технологии или не, а на база десетте най-добри предприятия средно в Европейския съюз. Така че няма да им се дадат пари за разхода на електроенергия, което те правят, а това, което е най-доброто ниво в Европейския съюз. Но пак казвам, тук са предимно големите предприятия, които са направили стотици милиони, казвам отговорно – стотици в технологии, и ако някой от Вас не е посетил такива предприятия, добре дошли са, заповядайте.
Те са най-добри и на европейско ниво. За да станат обаче конкурентоспособни, след като същият разход на електроенергия е, и плащат по-голяма цена за електроенергията – между другото Германия е дала 400 милиона по тази директива за две години досега. (Шум и реплики.) Разбира се, че евро. Така че те трябва от друго място да…
Може би не е мястото тук да кажа, но казваме: „Трябва да увеличим заплатите”. Е, като плащаме електроенергия и нямаме никакъв разход, това всичко остава един резерв, който работодателите могат да използват за други цели и отново да са на пазара на Европа и света.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожа Паунова.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да направя едно уточнение.
Госпожа Паунова каза, че 30 са предприятията. Анализът, който е направен от Министерството на икономиката и е в мотивите към предложенията за допълнение на Закона, се говори за 130 предприятия. Това, първо. (Шум и реплики.)
Още нещо да кажа.
Все пак връщам се към това, което ще бъде и социална цена за българските граждани, защото регулаторът държи сметка и за това, а то е повишение на цената на крайните потребители с 6 – 7 процента. Това повишение ще се добави например към инфлацията, която трябва да бъде отразена по определен начин в цената на електроенергията и всъщност нека се поеме тази отговорност, ако се заложат тези 25% от приходите и да отидат в тези 130 предприятия, това ще доведе до около 10% повишение на цената на електроенергията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да разбирам, че съобразно Доклада има 190 върхови технологични предприятия в България…(Шум и реплики.) Аз чета 190 в Доклада. Това е от Наредбата – върхови технологични предприятия, които са образец и стандарт за европейска нискоенергиен разход на енергия. С цялото ми уважение?! Ако са 10 или 19, или 20 – подписвам се, но 190 – нали разбирате, ние тук гледаме къде е съсредоточен, както каза и господин Иванов, публичният интерес. От всяко наше действие публичният интерес трябва да е ясно къде е защитен – да помагаме и на бизнеса, и на населението и да има някаква устойчивост. Така че, извинявайте, 190 върхови технологични образец европейски предприятия като технологии?!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Според мен – правя хипотеза, че те са го взели от Наредбата за компенсацията на зелената добавка, която получаваха предприятията. Малко не са задълбочили, за да ги диференцират.
АЛЕКСАНДЪР ДАВИДОВ: Благодаря за думата.
Тъй като основно аз се занимавам с прилагане на тази Наредба за облекчение на бизнеса за зелената добавка, там критериите са други и списъкът е много по-голям. Основният списък е по код на дейност по Националния институт по стандартизация (НИС), има един основен списък, от там по преценка на държавата, може да се добавят и други извън този списък и затова сега там списъкът е много по-голям, тъй като имаме и добавени дружества извън този списък, който трябва да има над 20% енергийна интензивност и поради тази причина, наистина има и много малки предприятия, които ползват, но критериите са други за ползване на тази държавна помощ.
Искам да добавя, че с тази наредба ние сме задължили всички кандидати, които участват да ползват тази държавна помощ всяка година им изискваме докладите за направени инвестиции в енергийна ефективност и проверяваме през Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Тя ни дава всяка година дали имат доклад, дали прилагат схема там в зависимост от Закона за енергийна ефективност. Дори предприятия, които не бяха задължени по Закона за енергийна ефективност, чрез тази наредба са задължени да правят протоколно изследване и да предприемат такива мерки.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, но изменяме темата.
Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колкото повече слушам изказваният, затова чаках досега, толкова повече се убеждавам, че няма как да подкрепим този закон. Просто със всяко следващо изказване се доказва абсурдността на един такъв закон, който да бъде приет, първо, с хоризонт края на 2020 г., и начало на прилагането му 1 юли 2020 г. най-рано, да не говорим, че може въобще да не се приложи, защото не се знае, имайки горчивия опит колко време трябва за нотификация на една наредба – тази за зелената беше почти две години, може да се окаже, че приемаме един закон, който само ще бъде записан и ще създаде излишен шум в системата. Това, първо. Говоря за хоризонта и за това, че може никога да не влезе в сила, при условие че наредбата трябва да влезе след нотификация.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че струва ми се странно да въвеждаме един закон, който, ако разделим сумата от икономии – даже да кажем, че ще бъде 44 милиона лева, и ги разделим на 190 предприятия, става въпрос за 118 хиляди евро средно на предприятие. Приемаме цял закон за страшна помощ, която ще окажем на всяко предприятия или бизнес. И ми се струва, че Министерството на икономиката не си е свършило работата. Аз заради това исках министър или заместник-министър да бъде тук, защото няма как да ни се предлагат 190 предприятия без да знаем защо са точно тези, какви са критериите, колко е разходът, какво е направено там и още повече, моето лично мнение, а и мисля, че мнението на всеки нормален юрист в България е, че една система преди да заработи, първо, се нотифицира в Европейския съюз, нищо че има възможност и за след това. И след като се нотифицира, след като се получат съответните разрешения, тогава се правят промените, за да не приемаме закони, които после има риска да не бъдат одобрени от Комисията.
Последното нещо, което искам да Ви кажа, е, извинявайте, ама много чувствителни сме станали към големите работодатели за всяко нещо, което искат, независимо от това колко им се вдига цената на елекроенергията. В същото време забравяме, че имаме едни малки производители на зелена енергия, които ги фалирахме, а там става въпрос само за 18 милиона, не за 33, става въпрос за увеличение на цената за крайния потребител с 0,001 стотинка, една хилядна от лева, но едрият бизнес е срещу това, няколко пъти се изказа срещу това, и в същото време иска да даваме субсидии, с които да вдигаме цената на крайния потребител. Някак си ни се струва несъизмеримо и неколегиално такова отношение.
Последно, всяко вдигане на цената в момента дори с един процент да бъде, имайки предвид това, че ние сме задължени, ако искаме ТЕЦ-те да ни работят и след 2025 г., сме задължени да си либерализираме пазара. Либерализацията на пазара означава неминуемо нарастване на цената за крайния потребител, няма как да не нарасне, процентът КЕВР ще го каже колко е, но няма как да не нарасне, след като ще влиза пазарен механизъм вътре. Между другото, в бюджета, който ние сега гледаме и който не се знае как ще бъде, няма нито един лев предвиден за така наречените социално бедни, които ще се появят и които трябва да компенсираме, при условия че ще либерализираме пазара.
Нека да не дърпаме допълнително ценовите нива в системата, която имаме, заради това че ще икономисаме 118 хиляди евро на предприятие средно аритметично.
Ние няма да подкрепим този закон.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Едва ли има човек тук, в тази зала, член на Комисията, който не би подкрепил българската икономика и съхраняване на нейните конкурентни предимства. Правили сме го и когато обсъждаме наредбата. Съгласете се обаче, че няма как да се приемат законодателни решения, когато има доста дефицит на информация. Моята молба е – аз не можах да видя като становище това, което господин Иванов каза, но дали можем да го помолим да го изпратите писмено, защото ми се струва, че предложенията, които направи той, са основателни, и разчета, с който Вие работите, за да сме наясно какви последици има това решение.
Тъй като искам да ме разберат и представителите на индустрията, за съжаление, енергетиката натрупа доста дефицити, поредица от управленски грешки, и ние трябва да си даваме сметка за всяко едно решение за неговото въздействие във всичките посоки. Стремежът на колегите, доколкото виждам от изказването, пък и моят е, да търсим устойчиви решения, а не такъв тип решения, които невинаги дават убеждението, че са най-коректните.
Иска ми се да изчистим и списъка на предприятията. Защото в мотивите наистина пише едно, явно, те са взети от тази наредба, там са други критериите, но нека да сме наясно и няма лошо в това да се предостави списък с обхвата на ползващите тази компенсация на тези индиректни разходи за енергетиката. Мисля, че и това също не е проблем да го има господин Председателят за дебата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние все пак ще наблюдаваме, защото касае Фонда, ще го наблюдаваме при всички случаи.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да обобщя моето становище.
Най-малко аз съм човекът, който би трябвало да убеждават колегите от икономиката, да защитя тежката металургия или индустриалните предприятия, защото това време, когато бяха необходими по 10 долара на „Кремиковци” по този начин, ако ги бяхме отделили, сега „Кремиковци” щеше да работи. Нали казахме обаче, че този начин на социалистическо разпределение да кипи безсмислен социалистически труд, ще приключи. Вие защо искате да се върнете пак на това положение? За какво става въпрос?
И след това, господин Председател, аз не мога да разбера – става въпрос за един фонд, който ние сме определили, парите от него ще бъдат разпределени, пък ще ги разпределя господин Петър Кънев?! Защо е като водеща? И обърнете внимание на госпожа Караянчева – не, министърът на икономиката изисква тези неща и той е прав, и Министерството са прави, че по някакъв начин търсят да вдигнат икономиката, но защо тези от тежките индустриални предприятия не възприемат, че енергетиката също е в икономиката, че енергетиката също е онова предприятие, на което са му необходими тези средства? Значи, ние се чудим по какъв начин да закърпим дупката в НЕК, индустриалците викат: от НЕК се краде, и продължават да искат от НЕК парите?!
За какво говорим? Няма да мога да се съглася – грабнали сте съзнанието, едва ли не сте първите защитници на енергоемките или тежката металургия в държавата, а тук народните представители, едва ли не сме хората, които не искаме да Ви подкрепим.
Предлагам за Законопроекта наистина много сериозно да се обърне внимание, първо, на председателя на Народното събрание за неправилното разпределение. Второ, да поставим директно въпроса на Министерския съвет, да намерите, господин Председател, време този законопроект да бъде разгледан отново в Министерския съвет. Ако политиката на ГЕРБ е за това, вкарайте си го и си гласувайте. Нямам нищо против, но ние засега, за да запазим, първо, сериозността и системата на енергетиката, второ, за да можем да запазим всички онези предприятия, които са 190 и ще бъдат разпределени тези средства, които ще отидат само в 30, а са описани като 190, и наистина с бизнеса да седнем и да осъзнаете, че не може така безразборно да искате повишаване цената на електроенергията, за да може да работите с тежките енергоемки, модерни производства с аргумента, че в Германия са 30 евро, защото 22 евроцента е цената на електроенергията към населението в Германия. (Шум и реплики.) Значи, металургията или производството там ги ползват за 30 – да не би да са по-малко, а при нас колко е? Имате свободен пазар. Не е необходим много да спорим, не е необходимо. Според мен има нещо грешно във философията и в логиката на предлагания Законопроект. Да намерим баланса и да подкрепим, за да са доволни и производителите, но и обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Мисля, че вече позициите са ясни.
Заповядайте.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Извинявам се, само една дума.
Тази година със заповед на министър Петкова в задължение към обществото са дописани 66 милиона за ТЕЦ „Марица-изток 2”. Те се заплащат от крайните потребите и индустрията, защото през миналата зима определената електроенергия за регулирания пазар се оказа недостатъчна. Така че изобщо не съм съгласен, че бизнесът по никакъв начин…
И още една дума. В България цените на едро сравнени с цените на дребно са равни 1:1. В Германия съотношението е 1:6 – шест пъти по-скъпа електроенергия плащат битовите потребите в Германия, сравнено с България. (Шум и реплики.) Средно за Европа това съотношение е 1:2 – 1:3. България е единствената държава, където индустрията заплаща толкова, колкото – сами си давате сметка, че едно предприятие, което харчи милиони левове на месец за електроенергия, няма как да е конкурентоспособна, ако не заплаща конкурентни цени на електроенерията. Броят на предприятията не е 190. Това е цифра, взета от зелената компонента. Няма нищо общо. Предприятията са около 30 – 40.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Вече станаха ясни тезите и заключенията на други парламентарни групи, затова подлагам на гласуване:
Обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-58, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2019 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – 7, въздържал се – 1.
Законът е приет.
Благодаря за участието, колеги.
Закривам заседанието.


(закрито в 15,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ


Стенограф:

Маргарита Крачунова