1. Представяне, обсъждане на Проект на „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България“. (Съвместно с Комисията по околната среда и водите.)
2. Представяне на информация от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова относно списък на кандидатите, към които ще бъде отправена покана за подаване на обвързваща оферта за избор на стратегически инвеститор за Проекта „АЕЦ „Белене“.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






ПРОТОКОЛ
№ 43



На 19 декември 2019 г., четвъртък, се проведе съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по околната среда и водите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане на Проект на „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България“. (Съвместно с Комисията по околната среда и водите.)
2. Представяне на информация от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова относно списък на кандидатите, към които ще бъде отправена покана за подаване на обвързваща оферта за избор на стратегически инвеститор за Проекта „АЕЦ „Белене“.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.


* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден на всички!
Даваме начало на заседанието.
Заседанието е с две постоянни комисии в Народното събрание – Комисията по енергетика и Комисията по околната среда и водите. Това съвместно заседание е по искане на министър Теменужка Петкова за представяне и обсъждане на „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България“.
Междувременно изникна необходимост да обсъдим и още една точка, която трябва да разгледаме в нашата комисия, затова аз предлагам на нашата Комисия по енергетика да представя дневния ред, след това ще дам възможност и госпожа Василева да обяви дневния ред за Комисията по околната среда и водите, в който имаме обединено разглеждане на първата точка, за да се гласува дневния ред във всяка една от комисиите.
Обявявам дневния ред на Комисията по енергетика:

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане на Проект на „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България“. (Съвместно с Комисията по околната среда и водите.)
2. Представяне на информация от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова относно списък на кандидатите, към които ще бъде отправена покана за подаване на обвързваща оферта за избор на стратегически инвеститор за Проекта „АЕЦ „Белене“.
Моля колегите от Комисията по енергетика да гласуват дневния ред.
Гласували: за – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Госпожо Василева, заповядайте.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Уважаеми колеги, госпожо Министър, дами и господа заместник-министри, гости! Комисията по околната среда и водите има кворум.
Подлагам на гласуване

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане на Проект на „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България“. (Съвместно с Комисията по околната среда и водите.)

Моля, гласувайте.
Гласували: за – всички присъстващи членове на Комисията, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно. Благодаря.

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Сега имам възможност да обявя всички гости:
- Министерство на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова, министър; господин Жечо Станков, заместник-министър; Мирослава Христова, директор дирекция „Правна; Росица Недялкова, началник на политическия кабинет; Николай Налбантов, директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“; Александрина Димитрова, началник отдел; Александър Давидов, началник отдел; Валентина Илиева, държавен експерт; Михаела Христова, юрисконсулт;
- „Делойт“ (консултантът, предоставил техническата помощ): Павлин Стоянов; Аглика Георгиева; Алесия Девита; Жаклен Коен, изпълнителен директор на БЕХ ЕАД; Иван Йончев, изпълнителен директор на НЕК ЕАД; Ангелин Цачев, изпълнителен директор на ЕСО ЕАД;
- Министерството на околната среда и водите: Атанаска Николова, заместник-министър; Детелина Петрова, държавен експерт;
- Фонд „Сигурност на електроенергийната система“: Диян Червенкондев, председател на Управителния съвет;
- КТ „Подкрепа“: Владимир Топалов;
- КНСБ: Антон Иванов;
- Българска ветроенергийна асоциация: Габриела Тодорова, изпълнителен директор;
- Асоциация „Хидроенергия“: Теофана Григорова, изпълнителен директор;
- Българска фотоволтаична асоциация: Меглена Русинова, председател на Управителния съвет;
- „ЧЕЗ България“: Зорница Генова, член на Управителния съвет; Петя Шикова, юрисконсулт;
- „Шел България“: Камелия Славейкова, изпълнителен директор;
- Асоциация на работодателските организации в България: Константин Стаменов, Ивайло Найденов, Бетина Лалковска;
- „Световен фонд за природата“: Георги Стефанов;
- Екофонд „За земята“: Тодор Тодоров, Генади Кондарев.
Това е списъкът, който ми е представен. Извинявам се, ако някой не е включен и не си е чул името.
Искам да сложим някакъв регламент във връзка с разискванията.
От началото ще дадем думата на Министерството на енергетиката за представяне на Плана и съответно от другите министерства, ако имат да добавят нещо към самата презентация.
След това ще дадем думата на народните представители за евентуални въпроси. След тях ще дадем думата на всички гости, които искат да вземат отношение, като слагаме регламент изказването или задаването на въпрос да е в рамките на две минути.
Накрая ще дадем възможност да се изрази отношение, което също ще бъде в тези минути, които сме задали, за да можем да бъдем по-оперативни.

Това е регламентът по точка първа:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА „ИНТЕГРИРАН НАЦИОНАЛЕН ПЛАН В ОБЛАСТТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА И КЛИМАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“.
Някой има ли възражения? Госпожо Василева, съгласни ли сте с този регламент? Благодаря Ви.
Започваме с представянето на Плана от страна на Министерството на енергетиката.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря за това, че днес имаме възможността пред двете комисии да представим Интегрирания план „Климат – енергетика“, който документ е изключително важен. Той е в съответствие и изпълнение на Регламента за управление на Европейския съюз. Съгласно този регламент всяка една държава членка имаше ангажимент до края на 2018 г. да представи своя Проект на интегриран План „Климат – енергетика“, до средата на 2019 г. Европейската комисия върна съответно бележки от страна на Комисията за всяка една държава членка. Десет бяха бележките и препоръките, които Европейската комисия отправи по отношение на Интегрирания план „Климат – енергетика“, който ние бяхме представили.
Впоследствие с колегите от Министерството на околната среда и водите се възползвахме от възможността, която дават съответно структурните фондове и програми на Европейския съюз и се ползвахме от помощта на нашите консултанти от „Делойт“, на които искам да благодаря за това, че всяка една от тези препоръки, която Европейската комисия даде и с тяхна помощ, и с усилията на колегите от Министерството на енергетиката, на Министерството на околната среда и водите, на останалите министерства, успяхме да отразим в рамките на този Интегриран план „Климат – енергетика“, който сега ще си позволим да презентираме пред Вас.
От страна на Министерството презентацията по отношение на Интегрирания план ще направи господин Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Налбантов, заповядайте.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
В резултат на дейността на консултанта и съвместната ни дейност постигнахме определени резултати, така че да приведем Проекта за национален план в съответствие с изискванията на Комисията, съответно и с нашите заложени политики.
Най-напред виждате на слайда петте стълба на Енергийния съюз, които са заложени в Плана и така е структуриран и самият план.
На следващо място виждате основните изходни данни за прогнозата, която беше направена от консултанта, разработения модел, на база на който прогнозираме потреблението, производството на енергия и съответно емисиите парникови газове, които се отделят.
Този модел, освен за целите на сегашната разработка, ще бъде използван и по-нататък за анализиране развитието на изпълнение на целите на Плана и по-нататъшната му актуализация.
Макроикономическите показатели, които са заложени в тази разработка са различни от тези, които бяха заложени в първия проект на Плана. По време на обществените консултации ние имахме бележки от работодателски организации затова, че прогнозата за икономическото развитие е занижена. Последствие на база на нова прогноза, която беше одобрена и от Министерството на финансите, в Националния план, в този проект, в тази прогноза е заложен по-висок ръст на брутния вътрешен продукт на страната и на тази графика той е представен като процент от базовата 2005 г. Сивата линия отгоре представя развитието на брутния вътрешен продукт.
Отдолу е представена с линия една тенденция за развитието на енергийното потребление при положение, че не се провеждат политики и мерки за намаляване на енергийното потребление, а линията под нея е тенденцията за енергийното потребление, като се вижда, че въпреки растежа на брутния вътрешен продукт, благодарение на планираните политики и мерки за енергийна ефективност, енергийното потребление намалява и съответно намалява енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт, което е показано на графиката с колоните, със сините стълбове.
На следващия слайд е показана прогнозата за брутното вътрешно потребление по видове горива и енергия. Тук следва да имаме предвид, че това е общо енергийно потребление във всички сектори, независимо, че то е представено в терават часове, а не в килотон нефтен еквивалент, както сме свикнали да го виждаме. Това е общото енергийно потребление по видове горива и енергия.
Тук вече могат да се видят тенденциите за развитието на потреблението на енергия от различни горива енергия. Виждаме най-отдолу твърдите горива, тенденцията те да намаляват след 2025 г. Като говорим за твърди горива тук говорим за твърди горива, които се използват не само в електроенергетиката, а които се използват и за топлинна енергия, в отопление, при крайни потребители, в индустрията, във всякакъв вид.
Виждаме развитието на потреблението на природен газ. То се увеличава, тъй като се явява алтернативно гориво, заместващо намаляването на твърди горива.
Развитието на ядрената енергия е представено като след 2030 г. се предвижда въвеждане на нови ядрени мощности поетапно до 2040 г., тоест ръстът от двете нови мощности го виждаме в 2040 г. и след това вече в по-далечна перспектива, след 2045 г., след крайния възможен срок за експлоатация на ядрените блокове в АЕЦ „Козлодуй“ виждаме спад на потреблението на такава енергия.
Виждаме също така ръст в потреблението на енергия от възобновяеми източници, от всичките й видове и това е нормално, тъй като имаме цели, които по-нататък ще представим.
В дясната графика е показан делът на всеки един вид първичен източник в общото енергийно потребление, така че тя също илюстрира каква е тенденцията за изменение в ръста потребление от всеки един източник.
Само да обърна внимание, че в дясната графика виждаме най-отдолу представена електрическата енергия, която е със знак минус, тъй като нетния внос на електрическа енергия, това е отрицателен нетен внос или имаме нетен износ на електрическа енергия, заложен е в целия прогнозиран период, да запазим сегашния ръст на нетен износ на електрическа енергия.
На следващия слайд – по отношение на енергийната сигурност, сериозен аспект има производството на електрическа енергия. Знаем, че сигурността на електроенергийната система е нещо много важно. И в тази връзка на тази графика е показано производството на електрическа енергия, каква е тенденцията за производството на електрическа енергия по видове централи.
Тук отново виждаме развитието на производството на електрическа енергия от въглищни централи как намалява след 2025 г. и по-сериозно след 2030 г. Виждаме развитието на ядрената енергия, съответно на възобновяемата енергия по различни видове източници и виждаме и енергията от газови централи, която в един период време също вече се увеличава за това, че тя се явява алтернативна на енергията от твърди горива.
Отдясно също са представени дяловете на всеки вид централа в електропроизводството в страната.
В тази връзка на следващата графика е показано развитието на нетните инсталирани мощности за производство на електрическа енергия. Тук отново виждаме тенденциите за намаляване на мощностите от твърди горива, съответно увеличаване на мощностите от възобновяема енергия. Тук се появява, макар и малко количество геотермална. И в предната графика я имаше, но тя е незабележима.
Да, имаме, макар че не е представено отделно, но и водородни технологии.
Виждаме и развитието на инсталираните мощности от природен газ. Те също се увеличават.
Тук представяме основните цели, мерки и политики на енергийната сигурност. В сегашното й състояние, енергийната зависимост на страната, е значително по-ниска от средната за държавите – членки на Европейския съюз, но само при едно условие, че ядрената енергетика по статистика на Евростат се третира като местен ресурс. Това намалява значително енергийната ни зависимост.
Основните цели, мерки и политики: увеличаване на диверсификацията на енергийните източници. В тази връзка разчитаме на проучванията за местен добив на природен газ. Друга политика е оползотворяване на потенциала на възобновяеми енергийни източници, които също са местен ресурс.
По отношение повишаване гъвкавостта на националната енергийна система сериозен приоритет е запазването на ключовата роля на въглищата като местен енергиен ресурс. Въглищните централи освен, че произвеждат значителен дял от базовата електрическа енергия, имат и своята роля при осигуряване на мощностния баланс и управление на електроенергийната система. В същото време се запазва ролята на ядрената енергетика като базова енергия и като беземисионна енергия.
Поддържка и развитие на електрическата и газова инфраструктура – това е много важно за енергийната сигурност. В Плана са заложени всички проекти, свързани с развитието на електрическата и газовата инфраструктура, както вътрешна, така и междусистемни връзки.
Друга важна мярка е увеличаване на капацитета на съхранение на електрическа енергия и природен газ. Тук също са заложени проектите за увеличаване капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“ и на газовото хранилище в Чирен.
Подобряване на устойчивостта на националната и регионалните енергийни системи. Това е във връзка с тези инвестиционни проекти, които споменах.
Другата цел е сигурност на доставките. В Плана е заложена и киберсигурността във връзка с управлението на енергийните системи.
Доставките на природен газ в измерение „Енергийна сигурност“ – тук имаме един коментар на Европейската комисия, да представил в Плана по-надеждна стратегия за разнообразяване доставките на газ и времеви план за изпълнение. Това е въпрос предимно на енергийната сигурност, но той има отношение към политиката за либерализация на газовия пазар.
Какво е извършено в тази връзка? Вече газовата връзка България – Румъния е реализирана, от терминал за втечнен природен газ в Ревитуса вече се извършват сделки за доставка в България на втечнен природен газ.
Какво предстои от тук нататък? Изграждането и въвеждането в експлоатация на газовата връзка България – Гърция, което трябва да се случи през следващата година; газовата връзка със Сърбия, която се предвижда да влезе в експлоатация от средата на 2022 г.; изграждане на терминал за втечнен природен газ до Александруполис, като търговските операции от този терминал да започнат от 2022 г.; разширение на газовото хранилище в Чирен, което да завърши до 2025 г.
Други важни мерки: рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопреносна система – въвеждане в експлоатация през 2022 г.; международните проекти Eastring и BRUA; газоразпределителния център „Балкан“.
Това са проекти, които са заложени в Плана и които са свързани с осигуряване диверсификация на доставки на природен газ от източници, като Каспийския регион, втечнен природен газ от различни източници. Това е не само във връзка с разширението на газопреносната инфраструктура. Тази диверсификация, освен за България, е и за останалите страни от региона, а също така има отношение и към процеса на либерализация на пазара на природен газ.
Друг коментар на Европейската комисия във връзка с енергийната сигурност е затова каква е стратегията за дългосрочни доставки на ядрени материали и гориво и съответно диверсификация на тези доставки.
В Националния план „Енергетика и климат“ е заложено следване политиката на Евратом за диверсификация на доставките на ядрено гориво.
Какви политики и мерки са заложени в Плана? Диверсификацията на производителите на ядрено гориво, поддържане на достатъчен резерв от гориво на площадките на АЕЦ.
На 30 ноември 2019 г. Европейската агенция по доставките съгласува Договор за доставки на свежо ядрено гориво и прие пътна карта за диверсификация на доставките, съгласно която процесът по лицензиране на доставчик на свежо ядрено гориво трябва да приключи до юли 2024 г., след което следва да се провеждат конкурентни процедури при избор на доставчик чрез обявяване на търгове за доставка на лицензирано гориво от Агенцията за ядрено регулиране.
На тази графика виждаме каква е тенденцията за зависимостта от внос на горива и енергия. Тенденцията е тя да намалява във връзка с увеличаване на дела на местните ресурси.
След 2025 г. имаме една тенденция за увеличаване спрямо нивото от 2025 г., което е свързано с увеличаване дела на природен газ, като преходно гориво. Сега вече се прогнозира и внос на биомаса.
На следващата графика виждаме вноса на различни видове ресурси и съответно какъв е делът от общия внос на всеки един. Отдолу отново виждаме 8 терават/часа или 8000 гигават/часа нетен износ на електрическа енергия.
В измерението „Вътрешен енергиен пазар – основни цели, мерки и политики“, целите са: повишаване на електроенергийната междусистемна свързаност; развитие на пазара на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите на доставките на газ и създаване на функционираща и ликвидна газова борса; пълна либерализация на електроенергийния пазар.
Мерки и политики: междусистемната електроенергийна свързаност трябва да бъде поне 15%. За развитието на електроенергийната междусистемна свързаност се предвижда изграждане на нови междусистемни електропроводи и вътрешни електропроводи, с което да се увеличи капацитетът за междусистемен пренос на електрическа енергия, а също така и модернизация на електропреносната мрежа, което е в тази връзка.
Напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар – тук вече имаме заложени цели за междупазарна свързаност посредством разширяване и модернизация на съществуващите и на нови междусистемни връзки, тоест развитието на междусистемната свързаност е много важна за обединението на пазарите не електрическа енергия. В тази връзка имаме също списък от проекти, който се обновява. Това са проектите, свързани със съседни пазари.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Налбантов, аз се извинявам, но понеже виждам, че има още доста от презентацията, а губим аудиторията. Предполагам, че тя е запозната доста с темата. Ако можете накратко да ни кажете още нещо по темата, а ние с въпросите ще уточним после детайлите.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: На следващия слайд са коментарите на Комисията по отношение на междусистемната свързаност България да потвърди своята цел. Тук виждаме, че ние 15% свързаност по отношение на износа вече имаме. Със заложените проекти за разширяване на междусистемния капацитет предвиждаме да достигнем в 2030 г. 22% междусистемна свързаност.
По отношение на интегриране на пазарите – това са конкретни цели за обединение на пазарите. Тук вече трябва да отбележим, че със законодателно изменение от тази година бяха премахнати цените за достъп и пренос при износ на електрическа енергия, което е много важно условие за обединение на пазарите.
По отношение на диверсификацията на източниците и маршрутите, както за енергийната сигурност, така и за либерализацията на пазара, тук са всички проекти за междусистемни газови връзки, LNG терминалът и проектите за проучване за добив на нефт и природен газ.
Тук виждаме целите за възобновяема енергия: обща европейска цел – над 32%, препоръките към България бяха да се повиши заложената цел от 25% на минимум 27% и в този модел, в този план вече е заложена такава цел. Става въпрос за 27% потребление на енергия от ВЕИ в общото енергийно потребление.
На графиката тук виждаме как се развива във времето изпълнението на тази цел, като през 2030 г. да достигне 27%. Ние в момента даже сме на по-висока цел от тази 19,56%. За 2018 г. имаме по-високо изпълнение. Това ще се види в доклада, който ще изпратим в Европейската комисия и ще публикуваме до края на тази година.
На следващия слайд са представени секторни цели. Както казахме, тези са за общото енергийно потребление, а тук вече са показани по сектори: сектор „Отопление и охлаждане“, където предвиждаме най-сериозно увеличение на дела; в сектор „Електрическа енергия“ пък виждаме един по-плавен ръст до 2025 г. и малко по-значителен ръст в периода 2025 – 2030 г.; най-отдолу виждаме дела на възобновяемата енергия в транспорта. Там имаме задължителна цел от 14%, която предвиждаме да постигнем, както се вижда.
На този слайд са показани основните мерки и политики за постигане на тези цели в отделните сектори. Няма да Ви ги чета, всички ги виждате.
На следващия виждате оценката на необходимите инвестиции. Това ни липсваше в първоначалния проект. В този проект вече имаме оценка на необходимите инвестиции. Това са необходими инвестиции за възобновяема енергия в сектор „Електрическа енергия“ и сектор „Отопление и охлаждане“, съответно източниците, от които тези инвестиции ще бъдат финансирани.
По отношение на енергийната ефективност, общата цел на Европейския съюз е 32,5%, нашата цел е над минимум 27% в първичното или крайното потребление и в нашия модел имаме заложено 27,36% в първичното енергийно потребление. Това е прогноза.
На тази графика виждаме как ще се постига тази цел във времето.
На следващия слайд виждаме какви са заложените годишни спестявания по чл. 7, ал. 1 от Директивата за енергийна ефективност, които трябва да бъдат минимум 0,8% годишно от базовото потребление, средногодишното за трите години – 2016, 2017 и 2018.
Както виждате, 0,8% е средногодишното количество, ние сме заложили изместване на тежестта във втората половина на периода. Показано е и кумулативно колко ще бъдат реализираните спестявания.
Виждате посочени основните политики и мерки за енергийна ефективност, няма смисъл да ги чета.
Има и оценка на инвестициите за енергийна ефективност, за изпълнение на целите по чл. 7, тоест за постигане на онези спестявания, които видяхме, са необходими над 5 млрд. евро, а за енергийната ефективност в сградите, те са част от тези спестявания разбира се, са над 4 млрд. евро. Там е най-големият потенциал за енергийни спестявания.
Посочени са източниците на финансиране за изпълнение на тези цели.
По следващото измерение: „Научни изследвания, иновации, конкурентоспособност“ бележките бяха да се уточнят допълни общи и конкретни цели за финансиране, посочени са в Плана. Залага се по-голям дял за финансиране на научни изследвания и иновации и съответно възможните източници за тези финансирания.
Друга препоръка по отношение на тези цели е да се отнасят до постигане цели в други измерения. Това се постига посредством финансовите източници за финансиране на тези цели.
В регионалното сътрудничество също имахме бележка да заложим научни изследвания, разработки с други държави членки. Показали сме тук съвместно със съседни държави какво можем да направим.
Тук са показани необходимите разходи за енергия при постигане на целите в отделните сектори, като тук трябва да имаме предвид, че това не са само разходи за енергия, а и за инвестиции, оборудване във връзка с енергийното потребление.
Тук са посочени източниците на финансиране за допълнителните мерки в Националния план „Енергетика – климат“, който каквито нямахме в първоначалния проект.
В следващите три слайда се виждат прогнозираните цели за намаляване на емисиите на парникови газове. Аз признавам, че не съм експерт по тази тема, но общо взето изпълняваме целите, които поставя Европейския съюз. Това се вижда на слайдовете и графиките.
Това е от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Налбантов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, ако позволите само съвсем кратко ще направя едно обобщение, защото информацията наистина е голяма като обем. Тя е събирана и е предоставена от всички компетентни институции, министерства.
Това, което като цяло може да се каже, е, че Европейската комисия отправя препоръки към всяка една държава членка, и към България. Тези препоръки, които Комисията отправи към нас, ние всичките сме ги изпълнили и така сме моделирали нашия интегриран план „Климат – енергетика“, че да отговорим на препоръките на Европейската комисия по отношение на повишаване на амбицията по отношение на възобновяемите енергийни източници в крайното брутно потребление.
Целта, която ние бяхме заложили, беше 25%. Комисията предложи, препоръча да бъдат 27%. Ние сме се съобразили изцяло с тази препоръка.
По отношение на енергийната ефективност също при 32,5% обща цел за Европейския съюз, нашата цел е 27,36%, минимална цел – нещо, с което ние сме се съгласили и съответно сме откоригирали в модела на Интегрирания план „Климат – енергетика“.
Другите препоръки бяха свързани с диверсификацията, с фиксиране на срокове за реализация на проектите в областта на природния газ, с интегрирането на пазара, с постигането на междусистемна свързаност – нещо, което ние много ясно сме посочили.
Другата много важна тема, която Европейската комисия постави като препоръка, беше свързана с диверсификацията на свежото ядрено гориво. С радост можем да кажем, че тази препоръка е изцяло изпълнена и към настоящия момент е налице одобрен от Агенцията по доставките към Европейския съюз Договор за доставка на свежо ядрено гориво, който договор дава възможност и отваря вратите за процеса по диверсификация на тези доставки, който процес, съгласно пътната карта, която разработихме заедно с Агенцията по доставките, трябва да приключи до края на юли 2024 г., така че сме изпълнили всяка една от тези препоръки, които Европейската комисия постави пред нас.
Това е най-важният извод. И на база на всички тези мерки и политики, които сме заложили, на практика България изпълнява изцяло, покрива изцяло изискванията, които се определят в рамките на Европейския съюз по отношение и на прехода към нисковъглеродна икономика и на постигане на целите по отношение на възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
Като цяло това можем да обобщим и да благодарим на колегите, които се включиха в реализацията на този Интегриран план, защото това е труд и информация от абсолютно всички компетентни институции в съответната област. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Аз предлагам по следния начин да продължим заседанието.
Поради привилегиите, които имаме с госпожа председателя на Комисията за околна среда и водите, ще дам възможност на нас двамата първо да се изкажем, след това на колегите и накрая Вие да завършите този етап от разискванията с отговори.
След това ще дам възможност на гостите да вземат думата, съответно да се натрупат критична маса въпроси. След това пак ще дам възможността да отговорите и да вземете отношение.
Така че, госпожо Василева, заповядайте.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, господин Николов, и за специалната привилегия.
Госпожо Министър, аз благодаря за Вашето обобщение. Мисля, че беше много полезно. Благодаря и за информацията, която ни изпратихте предварително по мейла, защото в общи линии ние се запознахме с презентацията. Може би би могло да се съкрати първоначалното й представяне в този й вид. Разбира се, най-добре би било да можем да се запознаем с цялостния документ, който разбирам, че все още се финализира. Надявам се и ние с нашите препоръки и коментари да допринесем за това да бъде един добър, усъвършенстван и подкрепен и от Комисията документ.
Аз знам, че това е дело, че е един голям труд на много хора, както на екипа на Министерството на енергетиката, така и на останалите ведомства, които са се включили в работната група по разработването на Плана и консултантският екип от „Делойт“, който подпомага разработването на модела и екипа на Министерство на енергетиката.
Разбира се, Интегрираният план е много важен елемент, който начертава стъпките напред за справедлив преход към нисковъглеродна икономика и обхващайки секторите не само енергетика, а и транспорт, селско стопанство, гори, енергийна ефективност на сгради, наистина е много мащабен труд.
Факт е, че над 70% от емисиите се генерират от енергетиката, но, така или иначе, има и други сектори, които имат отношение към тази политика и за нас е важно да видим в перспектива какви са стъпките, които ще бъдат предприети.
В нашата Комисия неведнъж сме разглеждали и стратегическите документи, и въпроси, касаещи изменението на климата. Още в началото на тази година беше представен Проект на Стратегията за адаптация към изменението на климата, впоследствие Стратегията беше приета от Министерски съвет.
През месец септември четири постоянни комисии от Народното събрание имахме среща с господин Петричоне – директор на дирекция „Климат“ към Европейската комисия. Знаем, че климатът е много високо в дневния ред на настоящата Европейска комисия. Само преди няколко дни беше обявен и така наречения „Зелен пакт“.
В този смисъл ние трябва да сме наясно с предизвикателствата, които стоят пред нас. Те не са малко, имайки предвид усилията, които трябва да бъдат положени, от една страна за провеждането на една политика, която да гарантира прехода към щадяща икономика и енергетика, от друга страна, да обезпечим въпроси, касаещи и гарантирането на мерки за социална справедливост, солидарност, отчитане на националните специфики в този процес и защита на енергийно бедните. Надявам се, че тези въпроси са разгледани и в Интегрирания план и ако – да, аз бих желала да получим малко повече информация, защото факт е, че всички ние народните представители сме обединени около тезата, че България трябва да защитава позицията си на държава, която трябва да ползва подкрепа от страна на Европейския съюз и европейските фондове за осъществяването на справедлив преход.
В този смисъл финансова подкрепа се осигурява и по линия на Фонда за модернизация и по линия на така наречения Механизъм за справедлив преход, който беше оповестен от Европейската комисия, и по линия може би на включването към платформата за въглищните региони. Бих искала да чуя и Вашето мнение относно тази стъпка – дали и кога ще бъде предприета от България.
Благодаря още веднъж за възможността да се запознаем. Аз съм убедена, че в резултат на работата, която Вие, заедно с екипите и от останалите ведомства, и с Комисията сте извършили за това да се отразят коментарите, ние наистина ще имаме един документ, който ще набележи стъпките напред в дългосрочен план и доколкото разбирам, тъй както се изисква и по регламента, документът ще бъде представен в Комисията, до края на тази година ще бъде приет и в този смисъл ще даде яснота и на политиците, и на цялото общество за това какво предстои напред. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Аз също искам да се присъединя към възможността да Ви поздравя за този документ. Наистина това е резултат от работата на много хора, на усилията на много хора. Ние, разбира се, не сме го видели като цялостно завършен документ, затова евентуално, ако се усетят критики, това не са критики, а безпокойства по-скоро, и може би са залегнали в големия стратегически документ, но все пак искам да обърна внимание на няколко неща.
Реално погледнато моделът най-вероятно ще бъде заложен и в Енергийната стратегия, която трябва да бъде приета до края на следващата година, която ще бъде с кръгозор 2030 г., но Дългосрочния план ще бъде до 2050 г., където виждам политическата воля на Европа да бъде декарбонизирана дотогава и нулеви въглеродни емисии.
Тоест, виждам, че ние сме взели най-долната възможна граница, която Европейската комисия ни е препоръчала до 2030 г., но това значи, че ние трябва да забързаме след това амбициите си до 2050 г., за да можем да изпълним целите за пълна декарбонизация. При всички случаи, зададем ли си по-ниски цели, това значи, че целите след това ще бъдат много по-високи и ще трябва да тичаме с много по-голяма скорост, ако я приемем за една права. Това ми е едно от първите безпокойства, че ще има неравноделен танц по пътя за изпълнение на тези цели.
Второ, не знам, аз лично си мисля, че тези инвестиции, които са заложени, са твърде неамбициозни от гледна точка на процент от брутния вътрешен продукт на страната, което ще изпълним до 2030 г. Ако сложим средно 120, дори да няма никакво увеличение на брутния вътрешен продукт, а то трябва да има такова, защото знаем и плановете на Министерство на финансите, с около 3% и над 3% увеличение на брутния вътрешен продукт, но да сметнем, че 120 милиарда правим на година, то при всички случаи това са десет пъти повече за тези десет години и тези инвестиции ми се струват твърде малко като процент от този брутен вътрешен продукт.
Какво имам предвид? Имам предвид примерно целите, които сме си заложили до 2020 г. за енергийна ефективност. Ние сме дали модела, но не сме дали възможността по какъв начин да бъде осъществен. Тук по същия начин са зададени крайните цели, които трябва да постигнем, посочени са фондовете, които евентуално да бъдат използвани, разбира се, европейските фондове и националните фондове. Но аз съм сигурен, че не сложим ли амбициозни цели от гледна точка на съпричастността на обществото за изпълнението на тези цели, дори като повишаване на някои от добавките – примерно, при консумацията на енергия за транспорта, при консумацията на енергията за домакинствата, то при всички случаи ние пак ще сме тези, които няма да можем да изпълним тези цели, поради факта, че няма да има достатъчно средства, няма да има достатъчно национални програми, не европейски, а национални. И си мисля, че ние още повече ще забавим амбицията да изпълним тези цели до 2030 г., ако ние не ги заложим отсега и честно да говорим с обществото как да ги постигнем и какво обществото е готово да жертва, за да можем да направим инвестиции.
Да не забравя, че една от най-големите цели, освен декарбонизацията и запазването на околната среда, е да може да се осъществят голям брой инвестиции, така че да се подпомогне икономиката на Европа, за да има по-голям растеж на брутен вътрешен продукт.
Факт е, че примерно за зелена енергия, за която Европа внесе от брутния вътрешен продукт на Европейския континент, растеше с процент – процент и половина, именно поради инвестициите във възобновяеми източници. Тоест, при всички случаи тези инвестиции, освен целите за декарбонизация, постигат и целите за нарастване на брутния вътрешен продукт и за намаляване зависимостта на Европа от доставка на енергия от трети страни.
Виждам, че България към настоящия момент е една от страните, която е по-независима и е под средното ниво за Европа от такива източници, поради факта, че имаме въглищни централи, поради факта, че атомната енергетика се води като независим източник на добиване на енергия.
Да, но към 2030 г., поради Плана, в който виждам рязко намаляване на енергията от въглища, то при всички случаи предполагам, че тази зависимост при нас трябва да се вдигне, но нещо не го видях в тези графики. Тоест, ще се вдигне ли нашата зависимост или няма да се вдигне, поради факта на намаляването на въглищните централи?
От друга страна виждам, че ще бъдем пак нечий износител на електрическа енергия от 8 терават/часа, а от друга страна виждам и намаляване на мощности. Ние знаем, че изнасяме основно базова енергия, тоест, поради факта, че дори да увеличим дела на възобновяемите източници на 27%, аз не съм сигурен, че те ще отиват за износ. Така че не съм сигурен, че разбирам точно тази графика във връзка със зависимостта на нашата страна от трети страни за внос на енергийни източници.
Това са ми част от опасенията. Разбира се, имам и други, но да не обземам това. Това е от моята страна.
Колеги, заповядайте, ако искате да зададете въпрос или някакъв вид отношение да проявите.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър, господин Заместник-министър! Аз от самото начало съжалявам, но искам да призова Министерството на енергетиката за по-амбициозно презентационно поведение, защото смятам, че можете много повече. Първите 15 минути не чувахме нищо, следващите 15 само слушахме това, което виждаме и сами. Така че съвсем приятелски мисля, че качеството може да е доста по-високо.
Имам два въпроса, две констатации и едно заключение в рамките на разумно време, разбира се.
Уважаеми господин Налбантов, госпожо Министър, господин Заместник-министър! Редуцирането на енергийната интензивност и брутното вътрешно потребление на енергия в дългосрочен план до каква степен се дължи на закриването на производства или неразкриването на нови в линейния график и до каква степен се дължи на прилагането на високоефективни нискоразходни производствени технологии, които Вие прогнозирате, че българската икономика ще въведе? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е по отношение на газта. Вие по-добре от мен знаете, че България все още се движи на около 3%, да не кажа, че са по-малко, и това е от години, говорили сме го с Вас, на достъп до газова инфраструктура на населението. От „Български поток“, „Газов хъб“, разширение на Чирен, интерконекторите, които всички, дай Боже, да бъдат изградени през вноса на LNG и участието ни в Александруполис – никъде не видях в Националния план за енергетика и климат разширението и достъпа на газовата инфраструктура до населението. Имайте предвид, а знаете добре, ако се сравним с Унгария, с Полша, с Германия, с Италия, със средноевропейски или със средноевропейското проникване на газовата инфраструктура, България е под 3%. За мен е странно, че не само в секторните цели, но и в политиките и мерките няма нито една дума за разширение на газовата инфраструктура и достъпа до населението.
Нещо повече, на стр. 17 в Основните мерки и политики по отношение на топлинна енергия и енергия за охлаждане насърчаваме използването на биомаса в домакинствата, собственото потребление, геотермална и слънчева енергия, високоефективни термо-помпени инсталации и отпадналата енергия от топлина и студ. А при положение, че България с газовия си хъб „Балкан“ ще бъде може би сърцето на газопреносната инфраструктура, да разбирам ли, че ние ще насърчаваме използване на енергията от биомаса в битовите домакинства – забележете, Национален план за енергия от горска биомаса и в сектор „Електрическа енергия“, а няма да мислим за газта, защото малко по-надолу давате приоритет и на водородната енергия? Тоест, бидейки най-силно транзитното присъствие на газ в нашата страна, ние ще прескочим от биомаса на водород един ден и какво е това конкурентно предимство, което го губим и защо го губим и това ли е политиката, която е заложена?
Категорично подкрепям изказването на колегата Николов по отношение на целите за енергийна ефективност. Болно ни беше на всички за първоначалното становище към България по отношение на представения План „Климат и енергетика“.
Няма защо да го повтаряме, преди Коледа да си създаваме тежко чувство, но Комисията отправи препоръки – абсолютно недостатъчно според мен, както каза господин Николов, ние просто да изпълним целите и понеже сме заявили 25% с 27% да смятаме, че България е постигнала нещо.
Аналогичен е подходът – тези два милиарда евро аз мисля, че не са достатъчни, но трябва да направите нова оценка, абсурд е два милиарда евро да бъде инвестиционната необходимост за постигането на тези цели.
А 27 са процентите, с малко отклонение, и по отношение на следващата мярка, с която нали разбирате в каква ситуация попадаме? България просто докладва, както каза господин Налбантов накрая: в общи линии България си изпълнява целите. Не е задачата България да си изпълни целите, които са и под средните от 32% на Европейската комисия. Задачата е да има облик и профил българската енергетика и Плана за действие за климата, да има някакви акценти.
Ако трябва да Ви илюстрирам, и с това завършвам, по аналогия да Ви дам пример: няколко пъти вече България по отношение на Споразумението за партньорство, което има пет или седем основни цели за програмния период, държавите трябва да изберат две или три. България винаги казва: ние избираме и седемте. Отговорът на Комисията е: да, такъв подход е възможен, обаче няма да има облик, няма да има очертаемост, в глобалната и регионалната конкуренция България няма да предложи някакво конкурентно предимство. Така че, само изпълнявайки целите, и с това завършвам, няма да има образ българската енергетика и конкурентни предимства българската икономика, ако не очертаем – ВЕИ-та ли ще бъдат, биомаса ли ще е, газова инфраструктура ли ще е, енергийна ефективност ли ще бъде.
И завършвам с призива на колегата Николов: много по-ярко България трябва да очертае амбициозно целите си, най-малкото, за да покаже политически в каква посока ще се развие конкурентно. Иначе, това е доклад на експерти, които и аз ги поздравявам, че са работили много, обаче нашата задача е друга: да дадем конкурентните предимства и да кажем България какъв тип енергетика и ефективност ще развива. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костадинов.
В настоящия момент предлагам да обобщите или нещо да кажете по въпроса и след това да давам думата на гостите.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз много благодаря за коментарите, благодаря за бележките, които правите. Всичко това, което казвате е много важно за нас, защото по този начин ние можем да чуем как всъщност това, което сме направили като общ труд и общи усилия по отношение на този Интегриран план, се разбира от заинтересованите страни, така да кажа.
Съгласна съм с всичко това, което казахте, че ние трябва да бъдем максимално амбициозни, че ние трябва да остойностим и може би тези разходи трябва да бъдат много по-големи, за да постигнем такъв тип цели, но преди всичко според мен трябва да тръгнем от първи, най-важен приоритет на Европейския съюз, и той е сигурност на доставките. И когато изясним темата, свързана със сигурността, може би тогава ще си дадем отговор и на всички останали въпроси.
Към настоящия момент ние правим един преглед на състоянието на мощностите не само в България, но и в целия регион, и правим един анализ по отношение на държавите членки, с които ние граничим и за които тези по-високи амбиции, които новата Европейска комисия залага, ще станат задължителни и за нас, и за съответно нашите съседи – за Румъния и за Гърция.
Прегледът, който сме направили към настоящия момент, показва следното: нашият регион ще бъде може би един от най-засегнатите по отношение така наречената „Зелена сделка“ и ускоряването на процеса по декарбонизация и поетапното извеждане от експлоатация на съответни централи, които работят на въглища. Над 20 473 мегавата са мощностите от въглищни централи, които работят и са инсталирани на територията на България, Румъния и Гърция. Тези 20 473 мегавата мощности, за базови говорим, защото всичко останало са мощности, които не са базови и те не могат да осигурят това производство на електрическа енергия, което да задоволи потреблението на съответните консуматори и да гарантира енергийната сигурност, така че, ако тези базови мощности изчезнат или намалеят драстично, така както предвиждат съответно европейските цели, които ние, разбира се, подкрепяме, то това означава, че ние тук в региона трябва да помислим и то много сериозно как и откъде ние ще осигурим тази базова енергия, която ще гарантира сигурността на доставките.
В тази връзка нашата визия е, че този преход трябва да бъде плавен, той трябва да бъде съобразен със спецификите на всяка една държава – с нейните природни дадености, като ресурси, и от друга страна, с нейния икономически потенциал.
Това, което е важно да знаем и да уточним, е, че всъщност тези много по-високи цели, които новата Европейска комисия поставя, те ще бъдат, разбира се, обект на сериозен анализ от тук нататък. Това, което имаме като информация към настоящия момент е, че в рамките на 100 дни, тоест до края на месец март, Европейската комисия ще предложи закон, който ще даде общата рамка по отношение на тази по-висока амбиция, след което неизбежно ще трябва да бъде направена промяна в съответните директиви, които уреждат всички тези по-високи цели и амбиции, за да могат те да станат задължителни за държавите членки. Тоест, предвижда се актуализация и промяна в Директивата за възобновяемите енергийни източници, Директивата за енергийната ефективност, по всяка вероятност и в Регламента за управление, така че всичко това, което се залага като по-високи цели трябва да намери своето отражение в съответно европейската нормативна уредба и респективно тя да бъде транспонирана в националното законодателство на всяка една държава членка.
Това, което Вие виждате като рамка в този Интегриран план „Климат и енергетика“ е разработено на база на приетите миналата година промени в Директивата за енергийната ефективност и Директивата за възобновяемите енергийни източници и целия законодателен пакет „Чиста енергия за всички европейци“. Само преди даже по-малко от година приключи финализирането на тези законодателни актове на Европейската комисия.
След като бъдат направени промени – това ще стане по всяка вероятност до края на 2021 г., то тогава ще настъпи моментът, в който държавите членки ще трябва да транспонират тези промени в своето национално законодателство. Поради тази причина Европейската комисия предвижда през 2023 г. или малко след 2023 г. да направи преглед на всички интегрирани планове „Климат и енергетика“, които всяка една държава членка ще представи сега в Европейската комисия до края на тази година, които, пак казвам, това са планове, които са разработени на база на сегашната законова рамка.
Аз съм съгласна, че амбицията трябва да бъде по-висока, но нека да направим оценка как ще се отрази такава една по-висока амбиция и да отворим една скоба и да кажем, че когато става въпрос за амбиция и за постигане на цели, ние не трябва да страдаме от липса на самочувствие, защото България е една от малкото държави – членки в Европейския съюз, която е преизпълнила своята цел за енергия от възобновяеми енергийни източници в крайното брутно потребление.
И когато говорим за възобновяеми енергийни източници трябва да знаем, че не става дума само за електропроизводство, тук става дума за още много важни отрасли от икономиката. Тук става дума за отрасъл „Транспорт“, където целите, между другото, са най-високи – 14% е заложената цел за възобновяема енергия в сектор „Транспорт. В сектор „Отопление и охлаждане“ по същия начин стоят нещата. Така че, ние не страдаме от липса на амбиция. Напротив, това, което сме заложили като цел до 2020 г., нашата цел беше 16% в крайното брутно потребление дял на възобновяеми енергийни източници. Ами, към настоящия момент тази цел е преизпълнена, не е дошъл края на 2020 г. и тя е 20,4%. И поради тази причина Европейската комисия възприе нашия подход да не бъдем дотолкова амбициозни, защото има държави, които не са си изпълнили целта и те са също консервативни в своята амбиция. Защото всичко това, тази амбиция, трябва да бъде по някакъв начин олицетворена със съответния ресурс и трябва да се каже колко ще струва този преход.
Това е едната страна на въпроса – от една страна, трябва да бъде гарантирана сигурността на доставките, от друга страна, трябва да видим как стоим ние спрямо останалите държави членки и съответно да преценим в кой момент трябва тази амбиция да бъде повишена. Този момент неизбежно ще дойде, но нека да изчакаме все пак Европейската комисия да направи всички тези обсъждания. Ние и там ще имаме възможност да дадем своя принос в дискусиите и вече да преценим как, по какъв път ще се върви напред към декарбонизация на икономиката и съответно към постигане и залагане на по-високи цели, защото всички знаем какъв е основният смисъл на прехода към нисковъглеродна икономика и на въвеждането на ползване на енергия от възобновяеми източници.
Целта е именно такава: да се даде възможност на държавите да намалят своята зависимост от внос на ресурси. Това е основният смисъл, когато говорим за възобновяеми енергийни източници. Целта е да се избегне тази зависимост, но в същото време трябва да се мисли и за сигурността на доставките. Затова ние работим и по този механизъм за капацитет, както са направили и както правят в момента много други държави – членки на Европейския съюз. Не трябва с лека ръка, без да сме направили всички усилия и да сме направили всички анализи, да вървим така рязко напред.
Използваме възможността, която дава европейското законодателство, нотифицирали сме Европейската комисия с механизма за капацитет, който сме разработили заедно с нашите консултанти. Този механизъм за капацитет вече е в Брюксел и в началото на януари предстои първата среща с Комисията, в която ще проведем дискусия за въвеждането на този механизъм за капацитет.
Така както са направили останалите държави членки, ние по същия начин трябва да вървим плавно напред и преходът, който ще осъществим неизбежно, трябва да бъде справедлив и по никакъв начин да не води до някакви заплахи, свързани със сигурността на доставките. Това е по отношение на амбицията и по отношение съответно на сумите, които са заложени като разходи, които трябва да бъдат извършени, за да постигнем тази цел.
Що се отнася до газификацията – господин Костадинов постави този въпрос. Както и Вие споменахте, уважаеми господин Костадинов, по тази тема ние и друг път сме имали възможност да водим дискусия. Това безспорно е една много важна тема, която ще даде възможност да решим и други важни проблеми, свързани с екологията. Този проблем, който има с фините прахови частици и който знаем колко сериозни последствия води след себе си.
Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че на практика, така както предвижда нашето национално законодателство, газификацията на съответните райони попада, така да кажем, във възможностите на съответните лицензианти, които на базата на конкурс са лицензианти за съответната територия. България е разделена на определени области и за всяка една от тези области има лицензиант, на който това му е стратегията и визията – да развива газифицирането в съответната област.
Това, което държавата трябва да направи е да осигури максимална възможност за конкурентни цени, а, за да има такива конкурентни цени, трябва да имаме различни източници за доставка на природен газ. Тоест, тук ролята на държавата е именно в това – да изгради инфраструктура, да създаде условия, да има доставки на природен газ от различни източници, по различни маршрути, да има конкуренция, конкурентни цени и това да даде стимул на по-голяма част от хората да искат да се присъединят към газопреносната мрежа на страната.
Така че, аз тук виждам ролята и партньорството на всяко едно от тези дружества лицензианти в България, които отговарят за съответната територия.
Ние работим и по Програмата DESIREE, която е смея да твърдя, че е една много успешна програма за газификация на районите. На базата на тази програма сега съвсем скоро успяхме да увеличим ресурса, който можем да ползваме по тази програма. Поемат се всички разходи на домакинствата, които желаят да се присъединят към газопреносната мрежа на страната за инсталиране от съответното оборудване, което да даде възможност за присъединяването им към газопреносната мрежа.
Около 1200 евро мисля, че беше, нали господин Станков, 1200 евро е максималният грант, който всяко едно българско домакинство може да получи, за да можем да газифицираме повече български домове и български учреждения и административни сгради. Така че, по темата за газификацията това е моят коментар.
Що се отнася до въпроса, свързан с въглищните региони в преход – това, което, уважаема госпожо Председател, Вие поставихте като въпрос. Безспорно това е много важна тема. Тя е пак пряко свързана и със сигурността на доставките, и с развитието на регионите.
Присъединяването към тази платформа, попадайки в тази платформа на практика България ще има възможност да се възползва от европейската солидарност да бъдат направени проучвания, да бъдат направени анализи със съответния регион и да бъдат дадени предложения как този преход към нисковъглеродна икономика, когато и да настъпи той чисто времево, може да се случи по най-добрия, най-плавния начин и най-безболезнения за всяка една държава членка.
Ние работим и сме в много сериозен диалог с колегите от синдикатите, водим дискусия с тях. Непосредствено след празниците, в началото на месец януари, предстои да проведем браншови съвет. В рамките на този браншови съвет ние ще обсъдим този въпрос и това, което смятам, че трябва да направим, е, че такова едно решение трябва да бъде взето информирано, трябва да бъде взето със съгласието на всички заинтересовани страни, за да можем наистина да вървим спокойно напред. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Някой от Министерството иска ли да допълни нещо?
Заповядайте, господин Станков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Може би във връзка с редуцирането на енергийната интензивност и зададения въпрос, свързан конкретно с нея, ще те помоля, да покажем слайд три, четири и пет.
Както се вижда оттук, интензивността се отнася спрямо брутния вътрешен продукт като го разделим на брутното потребление. Реално тази оранжевата линия е пренесена ето тук горе. В смисъл, че това е цялото енергийно потребление, но не електроенергийно потребление, това е цялото енергийно потребление в транспорта, за всичко в бита, каквото си представяте във всички видове – от дърва през електричество, през бензин и така нататък.
В следващия слайд ясно се вижда, че ние нямаме намаление на потреблението на електроенергия. Благодарение на това и мерките, които сме заложили, заради икономическия ръст по-големите инвестиции, директно се вижда, че между 2020 г. и 2030 г. имаме увеличение от 12% на консумацията на електроенергия, която реално се носи от новите инвестиции, които ще бъдат на база икономическия ръст в страната. Не трябва да бъркаме енергийната интензивност с електроенергийното потребление в индустрията и, ако щете, в бита. Може би различните графики подвеждат в първия момент, но говорим за различен подход.
Реално 12% е разликата между това, което произвеждаме като енергия и потребяваме 2020 г. и по-голямото потребление в 2030 г. Ръстът се вижда тук и той, виждате, че се запазва като тренд точно на база на икономическото развитие на растящия брутен вътрешен продукт. Въпреки всички мерки за енергийна ефективност, той не може да бъде обуздан и намален, защото ръстът е прекалено висок.
Относно биомасата и газа и това, което се постави като един вид противопоставяне, може би също нещо изключително важно – когато говорим за биомаса и нейното включване, ако щете, в енергийното потребление, както в брутното, така и в електроенергийното, виждаме потенциал и той и към момента, тук колегите от дирекцията ще ме поправят, ако бъркам, е около 200 мегавата инсталирана мощност, която произвежда електроенергия вече ползва биомаса, така че потенциалът на биомасата и реално това, което виждаме не само като дървесна биомаса, а и като отпадък от земеделието, чисто на европейско ниво и с всичките стратегии, които вече пишат в сектор „Земеделие“ показват, че там също има голям потенциал това да се използва.
Естествено, базирайки се на това, че се противопоставя газа с биомасата – газът възприемам по-скоро като гориво на прехода, дава също шанс да бъде използван, от една страна, директно в електроенергийното производство с централите, които, обвързвайки го с въпроса и на господин Николов за нашата зависимост, повишаването към края на 2030 г. на зависимостта е точно това, че преходното гориво газ с модерните централи – Си Си Джи Ти, пикови централи и така нататък, измества друг вид централи и затова повишаваме, защото газът чисто статистически Евростат го разглежда като вносна суровина.
Като цяло газът за битово потребление и във връзка с всичките цели, които са поставени с околната среда, ще повишава своя дял, както в бита, както спомена госпожа Петкова вече имаме над 11 500 домакинства, които преминаха на газ. Благодарение на Програма DESIREE само до 2023 г., в околната среда залагат близо 200 милиона, които да насочени за подмяна на горивни системи в домовете, които да преминат от въглища на палети, от въглища на природен газ и така нататък. Така че, тази тенденция, има търсене на гражданите, продължаваме да я поддържаме и ще продължим в тази посока.
От гледна точка на развитие на мрежата на „Булгартрансгаз“ средствата, които получаваме от Фонд „Козлодуй“ бяха още веднъж потвърдени в петък от Европейската комисия и от Европейската банка за възстановяване и развитие, че газопроводите до Свищов, Банско, Разлог, Пирдоп и Панагюрище, като ги съберете трите района със сигурност близо 10% от брутния вътрешен продукт се генерира в тези региони, ще има нова инфраструктура и до там, за да се присъединят и нови региони.
А във връзка с енергийната ефективност, господин Николов е безспорно прав, че всеки трябва да бъде въвлечен в постигане на целите. На стр. 21, ако може да отворите, се вижда, че имаме цел от над четири хиляди килотона нефтен еквивалент. Ако я сравним с тази, която имахме към момента, която беше 1950 приблизително, имаме двойно увеличение на целта, която Европа си поставя. Това фактически е следствие от факта, че транспортът също вече се включва в тази цел. С други думи, транспортът и горивата също трябва да участват в постигане на новите цели, които са вече по-високи.
Средствата, които също се залагат, са умерени и достатъчно добри. Те са консултирани и със самите браншови организации. Само между 2010 г. и 2012 г. бяха инвестирани 2 млрд. евро, ако не се лъжа във ВЕИ в България, но цената на технологиите продължава да поевтинява и към момента, обобщавайки само за вятър и за слънце от графиката, която се вижда и към 2025 и към 2030 г. новите мощности в перспектива – 500 до 2100 мегавата, които ще бъдат инсталирани, тези средства от 2 млрд. евро, само половината от тях отиват за тези директните инвестиции в новите мощности и те се очакват да дойдат от бизнеса на пазарен принцип, без по някакъв начин да задължаваме обществото. Останалата част от средствата до 2 млрд. евро, допълнително още 1 млрд. евро, вече е като възможности за инвестиции в нови мощности за биомаса и всичко друго, каквото можете да си представите.
От тази гледна точка сме гледали действително. Всички Ваши бележки в момента са много резонни, но те са отразени по такъв начин, който съпоставя цените на технологиите една между друга. Преди всичко казах, пазим конкурентоспособността на нашата икономика, достъпни цени от енергия, които да помагат за запазването на конкурентоспособността. Това е с няколко думи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков.
Заповядайте, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Аз първо ще взема отношение по коментара на господин Костадинов.
За развитие на битовата газификация независимо, че в тази презентация не е показано нищо, в проекта на план са заложени такива цели и мерки в измерения „Декарбонизация“ във връзка с това, че природният газ е чисто гориво и е високоефективно потреблението по отношение на първичния ресурс. Само че, няма място той в тези цели и мерки, нямат място в слайда на стр. 17, тъй като той показва по какъв начин ще се постигнат целите за възобновяема енергия, а не показва развитие на битовото отопление въобще.
Що се отнася до ниския процент битова газификация, той до голяма степен се дължи на ниския процент свързаност и развитие, както на газоразпределителните мрежи, така и в някои региони на газопреносните. Но там сериозен проблем е липсата на мотивация за използване на този вид ресурс от гледна точка на пазарната конюнктура, цени и така нататък, и това е до голяма степен свързано и с процесите на либерализация на пазарите.
Господин Николов, прав сте. Тези средства за енергийна ефективност са малко, но това са средствата само необходими за постигане на спестяванията по чл. 7. Това не са всички средства за намаляване на енергийното потребление. Наистина ще бъдат необходими много усилия за мобилизиране на обществените усилия за финансово осигуряване на тези инвестиции. Това трябва наистина да бъде предмет на развитие на националното законодателство във връзка с предстоящото транспониране на директивите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз видях, че по чл. 7. Не разбрах има ли стойност? Всичките тези усилия за постигането в каква стойност се изразяват. Стойността им?
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Със задължителни спестявания, които ние трябва да постигнем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз само за критичната инфраструктура, за която господин Костадинов каза, според мен няма да стигнат. За да стигнем, примерно, 30% от потреблението да е на газ – на битовите потребители. Говоря за газоснабдяването към домакинствата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Още веднъж, не трябва да бъркаме задълженията от 27 и малко над процента, които са свързани с чл. 3 от Директивата, който ни казва, че това е индикативна цел. Това Европа не ни го търси, това е за намаляване на потреблението. Ние търсим 0,8% на годишна база всяка следваща година енергийни спестявания в определени сектори, вече и в транспорта. На база на тях е направена следната калкулация: за един мегават средната стойност, която се допуска, за да се спести, е около 1050 лв. Ние сме останали по-консервативни и сме казали залагаме стойност от 1120 лв.
Моля да отворите още веднъж слайд 21.
Фактически тук реално се вижда по години в килотона нефтен еквивалент, който може да бъде обърнато в мегавата, какво се очаква да спестим. Обърнато в мегавати, умножено по тази стойност, за която говорим – 1120 лв., дава очакваната стойност, но тя е като абсолютна стойност, защото в тази стойност ще има също капитали, които са финансови инструменти.
Тук Вие бяхте прав, че въвличайки, ще го направим в този период, взимайки опита от предходния, разделяйки отново целта на алтернативни мерки, които ще постигнем с оперативните програми. Има работна група и всяка оперативна програма се съобразява с целите в енергетиката, за да може така да програмира средствата, че да заложи цели за енергийна ефективност.
С тези средства от оперативните програми, плюс финансовите инструменти, които Европейска инвестиционна банка (IBRD) и така нататък предоставят, ще бъдат направени също постижими цели за задължените лица и ще им дадем и финансови механизми, с които да ги постигнат. С въвличането и на населението в тях, от гледна точка на образование в насока поведението им и така нататък, също ще бъде постигната целта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, гостите, а и от колегите някой, ако се е сетил нещо.
Господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няколко бързи въпроса.
Първо, от гледна точка на перспективите в енергетиката. Виждам, че залагате 60% производство на електроенергия от ядрени източници. Това чудо как се балансира, не ми е много ясно?
Не виждам нещо по-стратегическо по отношение на водните източници, с които евентуално може да се извършва балансиране. Нищо не видях за ПАВЕЦ „Чаира“, за Горна Арда, нещо за примерно хидропотенциала на река Дунав. Нали за Стратегия говорим? Това са, според мен, едни от най-сериозните мерки за декарбонизация като цяло.
Не чух и не видях нищо по отношение на очаквания, примерно за собствен добив на газ от Черно море. Нямате ли информация? Някакви очаквания? Имаше обнадеждаващи информации от проучвателните фирми, но малко ме притеснява: хидроенергетиката на същото ниво остава, ядрената енергетика и в един момент поема 60%, тя е инертна като цяло, трудно се управлява, как се балансира не ми е много ясно, особено през лятото, когато консумацията пада чувствително. А, от друга страна, едни нови ядрени източници задължително трябва да работят на пълно натоварване, защото иначе не знам как ще се изплатят чисто икономически? Ако бъркам нещо ме поправете. Аз мисля, че това са едни сериозни противопоставящи се обстоятелства и не ги виждам в Стратегията тези неща.
Друго, което давате: един ръст на потреблението на електроенергията, докато точно обратната е тенденцията, за намаляване. За миналата 2018 г. е било с 4% по-малко. Като цяло тенденциите са за намаляване потреблението на електроенергия. Ако мога да получа някакви отговори на тези въпроси. Най-интересните са естествено с хидроенергетиката и с добива от собствени източници на газ. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, заместник-министри! Аз също имам един кратък въпрос, може би допълнение към въпроса на господин Симеонов: докъде стигнахме с LNG терминала? Виждам го, че е заложен в политики и мерки. Там имахме амбиция да се включим, да имаме участие в Александруполис. Докъде са преговорите и колко процента евентуално имаме визия да придобием в този бъдещ терминал, защото това е една от мерките за диверсификация на газовите доставки? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Богданов искаше. Заповядайте.
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Един кратък въпрос.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е свързан, като представител от Северозападния регион, разбира се и от Врачанска област, със съдбата на новите мощности на АЕЦ „Козлодуй“. Тъй като тук не са посочени конкретните параметри на разширяване на ядрената енергетика в България. Предвижда ли Националният план за енергетика и климат изграждане на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и ако не предвижда, каква ще бъде тогава съдбата на държавни предприятия и звена, които са оторизирани за осъществяване на такава дейност в бъдеще? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Василева, заповядайте.
ПРЕДС. ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Един кратък въпрос. Съжалявам, че за втори път взимам думата.
Може ли да ни информирате обобщено каква ще бъде цената за постигане на целите? Като казвам цената, имам предвид направена ли е оценка на необходимите инвестиции за постигане на целите плюс социалната цена? Имайте предвид, че все пак преходът към нисковъглеродна икономика в по-дългосрочен план и по-амбициозни цели, ще изисква, от една страна, както стана ясно, някакви механизми за защита на енергийно бедните, от друга страна, и социални мерки за хората в засегнатите региони.
Има ли оценка на нуждите, да го кажем, или цена на прехода? Респективно, може би това ще бъде отправната точка, от гледна точка на преговорите с Комисията, когато се предвиждат финансови инструменти и финансова подкрепа чрез структурните инвестиционни фондове и други механизми за подпомагане на държавите. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за въпросите.
По отношение на поставения от господин Симеонов въпрос, свързан с развитието на хидроенергетиката. На нас много би ни се искало да можем да поемем някакви ангажименти за развитието на тази част от енергийния сектор на страната, но, за съжаление, водните ресурси са такъв тип ресурс, който е изчерпаем и ние не бихме могли да бъдем оптимисти и да кажем, че ще се появят нови водни ресурси, които ще ни дадат възможност да ги използваме максимално добре. Така че, наистина това е такъв енергиен ресурс, такъв енергиен източник, който е предназначен да задоволява пиковите потребности от енергия. Той в никакъв случай не може да бъде базова мощност – хидроресурсите. Поради тази причина не бихме могли да се ангажираме с подобни прогнози или да бъде заложено нещо конкретно в Интегрирания план „Климат – енергетика“, а да не коментираме и това, че всъщност в интегрирания план няма как да бъде заложено изграждането на нови мощности. Това е въпрос на стратегия.
Стратегията ние съвсем скоро отново ще я разгледаме в този формат – Проекта на Енергийна стратегия на България, така че там може би ще видите с по-големи детайли всичко онова, което се предвижда в сектор „Елекроенергетика“, природен газ.
Що се отнася до процедурите по търсене и проучване, свързани с търсенето и проучването в дълбоко Черно море. Ние разполагаме с информация, която титулярите на тези разрешения за търсене и проучване ни предоставят, но конкретни данни по отношение на това какво всъщност се случва към настоящия момент могат да дадат самите компании, които са титуляри на разрешението за търсене и проучване.
Когато има някаква конкретна информация, ние ще бъдем първите, които ще я споделим именно с Вас. Така че това мога да кажа по този въпрос. Залагаме големи надежди на търсенето и проучването в дълбоко Черно море, но това е също въпрос, който някак си е извън нашето управление. Ние можем да управляваме процеса по това да се ускори процедурата по даване на тези разрешения за търсене и проучване, да обявим търговете. Знаете, че те се обявяват в „Официален вестник“ на Европейския съюз, да привлечем най-добрите, най-големите компании в този бранш, но това какво всъщност ще покажат резултатите конкретна информация могат да дадат колегите, които търсят и проучват дълбоко Черно море. Надяваме се на добри новини.
По отношение на въпроса на господин Бойчев за изграждането на LNG терминала на Александруполис. Както и Вие, господин Бойчев, споменахте, България ще участва в този проект, защото той е много важен за нас и с интерконектора с Гърция тези два проекта стават като едно цяло за диверсификацията не само на източниците за доставка на природен газ в България, но и за целия регион. Това, което ние предвиждаме, и това, за което направихме актуализация в Енергийната стратегия в края на 2018 г. ясно казва, че България ще участва като акционер в този проект.
Това, което в момента се случва – в ход са преговори между „Булгартрансгаз“ и собствениците на капитала на компанията „Газтрейд“, и вървят преговори по отношение дела, който бихме желали да закупим. Този дял е 20% от капитала на компанията. Отделно от това предстои да бъде проведена втората фаза на пазарния тест за реализация на проекта и там нашия доставчик – „Булгаргаз“, също ще участва със заявяване на определени количества. Колегите в момента правят анализ по отношение на това какво количество, при какви цени, при какви условия в наша полза би било изгодно за българското общество.
По отношение на въпроса, свързан с АЕЦ „Козлодуй“ от господин Богданов. Атомната електроцентрала в Козлодуй е основен стожер на енергийната сигурност на страната. Това е дружеството, което към настоящия момент е и, така да се каже, финансов стожер в рамките на групата на БЕХ. Компанията за наша радост работи изключително добре. Реализира се, може би тази година ще има рекордна печалба АЕЦ „Козлодуй“ – приблизително над 300 милиона очакваме да бъде печалбата на Централата. Работи при спазване на най-високите изисквания за безопасност, за сигурност. Знаете, че периодично се извършват такива мисии и те показват, че Централата наистина се управлява и работи при най-високите критерии за безопасност.
Ние и в бъдеще ще продължим да разчитаме на тази мощност. Знаете, че беше удължен живота на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ и това беше един от основните приоритети на нашето правителство. За радост на всички успяхме да го реализираме този приоритет. През 2017 г., беше удължена лицензията на V блок на АЕЦ „Козлодуй“. През месец октомври сега беше продължена лицензията и на VI блок на АЕЦ „Козлодуй“, така както предвижда Закона с още 10 години. Като опцията е за още два пъти по десет, тоест с 30 години удължен живота на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.
За да говорим за нови мощности, това означава, че ние трябва да сме наясно с енергийния баланс на страната. Виждате, че и европейското законодателство е много динамично в тази посока. Скоро гледахме една карта на зелените държави тук с колегите от електроенергийния системен оператор, правейки анализ на сектора, на останалите държави членки. Като зелена държава на картата стои и Франция. Тази зелена държава е зелена, затова защото има изключително много ядрени мощности, така че безспорно развитието на ядрената енергетика ще бъде един от пътищата за търсене на възможност за декарбонизацията на икономиката, но такъв тип стратегически проекти са въпрос на определени решения, които трябва да бъдат взети. Те са съгласно Евратом, всичко трябва да бъде съобразено съгласно нашето национално законодателство и Закона за безопасното използване на ядрената енергия. Това е един дълъг процес, но на този етап ние можем да кажем, че сме удължили живота на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ и това е един от стожерите в българската електроенергийна система и ще работим за развитието на този тип ядрена енергетика.
По отношение на въпроса, който госпожа Василева постави, свързан с това каква ще бъде цената на прехода.
Това е един много важен въпрос, който вълнува абсолютно всички. Това, което ние смятаме, че трябва да се случи, безспорно прехода към ниско въглеродна икономика е необратим процес, е, че този процес, трябва да се реализира плавно и да бъде съобразен със спецификите на всяка една държава като природни ресурси, така и от гледна точка на икономическата даденост в съответната страна и социалния аспект.
Това, което се очаква в резултат на така наречената зелена сделка през 2021 г., е да бъде направена актуализация на съответните документи. Това е Директивата за енергийната ефективност, Директивата за възобновяване енергийни източници, може би и Регламентът за управление. След което на база на тези промени вече държавите ще бъдат поставени пред една възможност да актуализират своите интегрирани планове „Климат – енергетика“. Комисията планира да направи ревизия през 2023 г. Едва тогава може би ще можем да седнем и да водим наистина едни партньорски разговори с Европейската комисия по отношение на прехода, неговата цена и това какво всъщност трябва да направим, за да бъде той наистина плавен и да бъде справедлив. Така че този разговор безспорно предстои. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз някак не останах много удовлетворен от отговора на въпросите, защото, вярно е, че става въпрос за Националния план за енергетика и климат, обаче от друга страна това пряко е вързано със Стратегията. Все пак то трябва да кореспондира със Стратегията. Стигам до извода, че по отношение на хидроенергетиката абсолютно нищо не се предвижда. Най-малко, някакви ремонти на ПАВЕЦ „Чаира“, разширяване на долното ниво и така нататък. Всички тези неща ги няма.
По отношение на евтината енергия – водната енергия от Дунава, от голямата река, също няма нищо в Стратегията явноь след като не се залага.
Третото, с което не мога да се съглася, госпожо Министър, че няма да изнесете тук пред всички нас и пред медиите поне частично някаква информация, свързана с проучванията в Черно море. Какво означава това, че информация имат само фирмите? Някой проявява ли интерес, някакъв не контрол, просто да се следи, какво става там? Има ли някакво движение? Няма ли? В 2017 г. за шест спряха да работят, спряха да проучват, заради цената на нефта, доколкото си спомням. Имаше някакъв такъв период. Сега какво става? Имаше една оптимистична информация. Тя кога излезе? Мисля, че в началото на годината ли излезе или в края на миналата година ли излезе, че има вече сериозни резултати по отношение на проучванията и че трябваше да се направят още няколко сондажа, мисля, че два сондажа трябваше да се направят, за да се докаже. Ние чакаме да получим някаква информация. Да не говорим за медиите. Те за това са настръхнали тук и чакат да чуят нещо.
Ако имате, някаква информация, добре би било да кажете, защото, ако говорим за енергетика, която не влияе върху климата, естествено, че тази, която е базирана върху природен газ, е най-екологична. Много е важно да знаем, очакваме ли, не очакваме ли, има ли нещо ново там?
Както и пак остава висящ въпросът с такъв един голям процент на електроенергия от ядрени централи, как ще се извършва балансирането, защото, пак повтарям, тя, истината, от една страна, евентуалните бъдещи производители на ядрена енергия ще искат техните съоръжения да бъдат максимално натоварени от гледна точка на изплащането, на възвръщането на инвестициите. От друга страна, как се балансира тази система? Как се управлява? На това, ако може допълнително да ми отговорите, ще Ви бъда благодарен.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Госпожо Министър, желаете ли думата?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Симеонов, що се отнася до разходите за инвестиции в хидроенергетиката, няма как тази информация да намери място в този интегриран план. Това, което мога да кажа, е, че са заложени и в момента се извършва рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“. В Инвестиционната програма са заложени 20 млн. лв. Това е абсолютно конкретна информация. Даже в момента върви рехабилитацията на Въча. Нали, господин Йончев? Да. Целият хидрокомплекс се рехабилитира в момента. Стойността на тази рехабилитация за ПАВЕЦ „Чаира“ е за 50 млн. лв. (Реплики.)
Петдесет, а 20 е само за Чаира, общо, нали 50 млн. лв., е за цялата рехабилитация.
Що се отнася до повече информация за търсенето и проучването в дълбоко Черно море. Знаете, че има договор в резултат на проведения конкурс за търсене и проучване. Има сключен договор с държавата, със съответния титуляр на разрешението за търсене и проучване. В договора е описан ясно редът, по който се предоставя информацията. Компаниите, които търсят и проучват дълбоко Черно море, всеки месец, ежемесечно представят работни отчети в Министерството на енергетиката. В рамките на тези отчети няма информация, която да ни даде възможност ние да кажем дали има някакви по-конкретни данни за залежи, за нещо, което да е установено и открито.
Наред с това в договора е оказано и как става предоставянето на такъв тип информация. Просто в момента, в който има такава информация, ние веднага ще я предоставим и ще запознаем обществеността, разбира се, на първо място на парламента. Дано да има такава информация. Всички се надяваме на това.
Що се отнася до балансирането на ядрените мощности, това също е един много важен въпрос. Неслучайно енергийният микс на всяка една държава и конкретно енергийният микс на България е толкова пъстър. Всяка една мощност има своето място, обособено място в енергийната система на страната.
Атомната електроцентрала произвежда базова енергия, въглищните централи са чудесен балансьор на енергията. Така че, ако търсим вариант затова кой ще балансира системата, ако се увеличи делът на ядрената енергия, то тогава ние бихме могли спокойно да разчитаме на инвестиции по отношение на изграждане на парогазови централи, които също биха могли да бъдат един много добър балансьор в системата. Все пак трябва да знаем, че природният газ е също изкопаемо гориво и той генерира емисии. Те са много по-малки от тези емисии, които генерират въглищните централи. Така че и в тази посока мислим. Това е заложено и в Интегрирания план „Климат – енергетика“. След това ще го видите и в Стратегията за развитие на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.
Всяка една мощност в електроенергийната система има своето систематично място и то не е случайно. Хидроцентралите са предназначени също да дават пикова енергия, да балансират системата. Това са централите и мощностите, които могат да бъдат включени най-бързо в системата, тогава, когато е необходимо и съответно да бъдат изведени тогава, когато не е необходимо. Така че това е моят отговор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Давидов.
АЛЕКСАНДЪР ДАВИДОВ: Само да добавя. Още в драфта на Плана, язовир „Яденица“ е упоменат като за изграждане. Той е приет от общ интерес в една страна от Европейския съюз. С него ще се осъществи капацитетът и маневреността на Помпено-акумулираща станция „Чаира“. Просто язовирът ще увеличи водния обем, който може да се качва. Точно това ще спомогне балансирането и на системата. Вместо 12 часа ще може да работи 24 часа на 800 мегавата мощност на ПАВЕЦ „Чаира“. Това е упоменато, но няма как да го сложим, защото 215 страници е самият план. Може би сега с новите добавки може и до 300 да стане. Така че гледахме минимално да изложим и то са пак 37 страници.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Така или иначе, Вие ще го заложите като модел вътре в Енергийната стратегия. Там вече по-подробно ще разгледаме всички тези неща. Пак да се върнем към темата „Енергетика“.
Искам само да обърна внимание върху дебатите, които и в Загреб бяха във връзка с Европейската народна партия. Тяхното мнение за „Зелената сделка“, така наречена, която ще се разисква януари месец в Европейския парламент, госпожа Мейдел е пратила писмо към нашата Комисия, което казва какви цели защитава тя във връзка с „Климат – енергетика“, и фактически Зелената сделка, която ще разискват.
Много се радвам, че ядрената енергетика, в крайна сметка в краткосрочен план, единствено тя в момента може да замества част от базовите мощности, които имаме, защото други нямаме и не сме и предвидили. Пък и финансова възможност нямаме към настоящия момент, така че това е важно за нас.
От друга страна, разискванията как Зелената сделка ще въздейства на отделните сектори, е важно, не знам, дали е заложено в Обширния план, но това е хубаво да се знае и то ще бъде разисквано януари месец, хубаво е да го вземем примерно оттам, за да знаем тази Зелена сделка за всеки един сектор какво въздействие ще има върху него, колко пари ще струва това във всеки един сектор, говоря пари – национални, не само европейски.
Второто – енергийната бедност. Как Зелената сделка ще въздейства върху всеки един човек, особено енергийно беден? Ако е идентифициран такъв, не само като цена на електрическата енергия, която е възможно да бъде вдигната, но и като въздействие от гледна точка на замърсяваща околна среда, която може да въздейства върху енергийно бедния човек, който не може да вземе съответните мерки, за да се предпази.
Така че това е хубаво да бъде изведено също в нашата „Климат – енергетика“, ако не е изпълнено.
Колеги?
Предполагам, а и виждам, че всички неправителствени организации са доволни или не искат да повтарят нашите въпроси, предполагам. Добре. (Реплики.)
Заповядайте.
ГЕОРГИ СТЕФАНОВ: Здравейте! От Световен фонд за дивата природа.
Аз имам бая въпроси. Първо, ще имаме ли възможността да прегледаме окончателния вариант на плана, преди той да бъде входиран към Комисията? Ще подлежи ли все пак на някакви финални корекции?
Вторият ми е въпросът ми към госпожа Петкова, относно нотификацията за механизма на капацитет, който казахте, че е внесен вече към Европейската комисия. Можем ли да я видим тази нотификация? Тя публична ли е? Всъщност, параметрите в нея. Защото няма много информация.
Третия ми въпрос е във връзка с необходимостта за извършване на стратегическа и екологична оценка на Националния план „Енергетика и климат“. Въпросът ми е кога ще стартира тази процедура? Както и тогава ще имаме ли пълна яснота всеки един посочен ресурс от къде и как ще бъде добит? Например, за биомасите или за газта, защото това подлежи на оценка в този стратегически елемент.
Също така не си спомням да имаше детайлна разбивка за геотермалните ресурси или за потенциала на биогаз. Къде те попадат в този обхват – следващото десетилетие? В крайна сметка, имаме ли план Б?
Знам, че България не подкрепя по-високи амбиции за 2030 г. Това се заявява многократно в рамките на Съвета. Имаме ли план Б, все пак, ако нашите цели се увеличат или отново след две години тук в тази зала ще говорим какво правим и как го правим?
Не на последно място, как се справяме с енергийната бедност и енергийната интензивност на нашата страна? Два ключови въпроса, по които не трябва да сме горди.
Последният ми въпрос е: кога ще видим първия драфт на така наречената Национална дългосрочна стратегия или План за декарбонизация за 2050 г., който по същия регламент, трябва до януари месец догодина да внесем към Европейската комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За последен път давам думата. Ако някой иска, преди да дам окончателно думата на министерствата, евентуално?
Госпожо Русинова.
МЕГЛЕНА РУСИНОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Николов, уважаеми госпожо Василева, госпожо Петкова, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да Ви благодаря, че ние имаме възможност днес в сградата на парламента да водим дискусия по Националния план за климат и енергетика.
Ще направя кратък коментар само и може би два въпроса.
За нас е важно тази дискусия да продължи. Разбира се, като Браншова организация на фотоволтаичната индустрия в България, изцяло частни инвеститори, нас ни интересува предвидимостта и стабилността на средата за инвестиции. За нас е важна целта, каквато и да бъде поставена. Разбира се, ние подкрепяме по-амбициозни и по-високи цели за дял на възобновяемата енергия в енергийния микс. За нас е важна, каквато и да бъде поставената цел окончателно в Плана за климат и енергетика, тя да бъде осигурена с необходимия ресурс. Какво имам предвид?
За нас като инвеститори е важна предвидимостта на средата от гледна точка на регулация. Ние видяхме, че парламентът направи първи стъпки, интегрирайки част от възможностите в новата Директива от възобновяеми източници чрез насърчаване на инвестиции в нови възобновяеми източници от страна на потребители или ние подкрепяме преместването чрез пазарните стимули за нови ВЕИ инвестиции към потребителите.
Важно е обаче да се продължи. Може би ние това ще го видим в подробностите на самия текст на Плана и новите инвестиции, тъй като те изцяло ще стъпят на частната инициатива, така разбирам и е логично това да се случи, ще бъдат изцяло на пазарен принцип, новите инвестиции да бъдат освободени от всякакви тежести – такси и други неприсъщи за пазара мерки, облагания, които натоварват инвестициите.
Мога да Ви кажа, че финансовите институции вследствие на промените от 2015 г. и значителното успокояване на регулаторната среда вече започват да разглеждат проекти във възобновяеми източници, които стъпват изцяло на пазарен принцип.
Например 5-процентната такса, например допълнителната цена за достъп, която стои върху централите, произвеждащи електроенергия от вятърна и слънчева енергия, това са допълнителни тежести. Давам ги като конкретен пример върху които мисля, че в диалог с властите, ние бихме могли да постигнем едно съгласие за новите инвестиции да бъдат преразгледани тези тежести, защото, ние като инвеститори, разбира се, ще трябва да получим подкрепата на финансовите институции.
Мисля, че в бележките, които ние ще направим към вече предложения План за климат и енергетика, ще бъдем още по-конкретни, но за нас е важно посланието за повече амбиция, защото Четвърти енергиен пакет на Европейския съюз най-вече е план за икономически растеж. И аз мисля, че ние като българско общество, не само като народни представители, като бизнес, като институции, но ние всички практически сега водим разговор за това какво нашето поколение е готово не само да жертва, но какво е готово да инвестира за следващото поколение. Всъщност, това е разговорът днес.
Може би трябва да се погледне малко напред в бъдещото сега, назад как ще изглеждаме. Сигурна съм, че основен инструмент за постигане на целите е пълната либерализация на пазара. Тук виждаме датата 1 януари 2025 г. Посочена е тази дата вече като година, в която трябва да има пълна либерализация.
Четвърти енергиен пакет, всичките му мерки така са ориентирани и проектирани от Европейската комисия, че те трябва да бъдат изпълнени в рамките на вече либерализиран пазар или ние вече днес сме малко, по-обективни причини от различно естество, сме назад. Ние не можем да се възползваме в пълнота. Мислите ли, че можем това да го ускорим?
Тук ключов момент е подкрепата за енергийно бедните. Това и със Световната банка беше коментирано. Според мен е много важна позицията на Министерството на труда и социалната политика. То е ключово име именно при реализиране на политиките към енергийно бедните домакинства. Без това ние не можем да преминем към либерализиран пазар. Без напълно функциониращ либерализиран пазар ние не можем да убедим финансовите институции и инвеститорите не можем да се убедим в това, че можем да инвестираме в рамките на пазарния риск, да носим само пазарния риск, изключвайки всичко останали обстоятелства.
Това е по-скоро коментар и въпроси. Ние предложихме целта на България да бъде възможно най-амбициозната – 32%. Надяваме се, че през март, когато ще има ново преразглеждане, разбирам, на политиките на Съюза, ще можем най-късно тогава отново да дискутираме. Убедени сме, че всъщност България доста ще надхвърли целите, които си е поставила. Още повече, че фотоволтаичната технология, имайки неизчерпаем ресурс и заради климатичните дадености на България, до голяма степен отговаря изцяло и на кривата на потреблението в страната, така че ние като технология ще успеем да се интегрираме в максимална степен и при домакинствата, и при по-големите инвестиции.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Русинова.
Понеже надхвърлихте регламента. Това бяха и въпроси, и констатации, затова Ви дадох възможност за повече време.
Иска ли някой друг да вземе отношение? Не виждам.
Добре, окончателно, госпожо Министър, искате ли да вземете думата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Председател, благодаря Ви.
Само да отговаря на поставените въпроси. Наистина съвсем накратко, за да не губим от ценното време на всички.
Първо, по отношение на Интегрирания план „Климат – енергетика“, разбира се, че ще бъде направена оценка на въздействието върху околната среда. Интегрираният план ще бъде качен на сайта на Министерството на енергетиката, така че всички ще могат да се запознаят в детайли с него.
Отделно от това, господинът постави няколко въпроса. Те всичките са много важни. Няма как да бъдат изчерпани като отговори в рамките на две минути.
По отношение на енергийната бедност, и по отношение на защитата на уязвимите потребители, това са все въпроси, които и госпожа Русинова в своя въпрос постави.
На първо място, това което, трябва да направим, за да вървим към либерализация на пазара, е да помислим и да се вземат конкретни мерки за уязвимите потребители. Без тази много важна стъпка няма как да отпушим всички следващи процеси, които трябва да извървим.
В активен диалог сме с Министерството на труда и социалната политика, защото тук става дума за такъв тип дейност, която попада в социалната сфера. Ние от наша страна сме се опитали да подготвим едни разработки, които включат на първо място дефиницията за това що е уязвим потребител. След това сме се опитали да направим критерии на база, на които ще бъдат определени тази категория лица, които са уязвими потребители.
Разработили сме и Проект на мерки за защита на тези потребители. Съгласно европейските стандарти, такъв тип мерки могат да бъдат финансови и не финансови. Разработили сме и такива, които имат финансово изражение, и такива, които са нефинансови, свързани със защита на определена категория лица, които имат и здравословен проблем, и които се нуждаят от такава подкрепа.
Така че, ние работим в тази посока. Наистина най-важното е да намерим решение на въпроса с мерките за защита на уязвимите потребители. Мисля, че сме много близо до решението на този въпрос, който ще ни даде възможност да вървим и нататък към палната либерализация на пазара – процес, който е неизбежен и необратим. За съжаление, ние сме една от последните държави – членки в Европейския съюз, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар. Това е мярка, която трябваше да бъде факт още 2007 г. За съжаление, тези процеси малко по-бавно протичат при нас.
Надявам се, ако можем да извлечем някакъв позитив от това, че сме закъснели, да видим какви са грешките на другите и да не ги допускаме. Вървим в тази посока. Това е нашата амбиция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Закривам разискванията по т. 1. Искам да Ви уверя, че ако имате нужда, защото не касае само Министерството на енергетиката, Министерството на транспорта, Социалното министерство, въобще общо взето всички министерства, ако е необходимо да направим дискусия, да ги викаме, сме насреща. Благодаря.
Ние, като Комисия по енергетика, ще продължим заседанието си с точка втора от нашия дневен ред.
Благодаря, колеги.

По точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ГОСПОЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ОТНОСНО СПИСЪК НА КАНДИДАТИТЕ, КЪМ КОИТО ЩЕ БЪДЕ ОТПРАВЕНА ПОКАНА ЗА ПОДАВАНЕ НА ОБВЪРЗВАЩА ОФЕРТА ЗА ИЗБОР НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНВЕСТИТОР ЗА ПРОЕКТА „АЕЦ „БЕЛЕНЕ“.
Който иска и има желание да остане, заповядайте, няма смисъл да си тръгвате, тя също е важна.
Заповядайте, госпожо Министър, по точка втора да ни кажете за така наречената шорт-листа за Проекта АЕЦ „Белене“.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Както знаете през месец юни 2018 г., Народното събрание взе Решение на база на което се възложи съответно на правителството да възобнови действията по търсене на възможност за реализация на Проекта АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип, при ясно определени критерии, без предоставяне на държавна гаранция, без предоставяне на корпоративна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.
Разработена беше процедура за избор на стратегически инвеститор, която процедура дава възможност в нея да бъдат включени и такива кандидати, и такива инвеститори, които биха желали да придобият миноритарен дял в бъдещата проектна компания или съответно да сключат договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия, произведена от тази централа.
Процедурата беше публикувана в „Официален вестник“ на Европейския съюз през месец май 2019 г. До 19 август 2019 г. беше срокът за подаване на заявления за участие в тази процедура. В рамките на определени срок постъпиха 13 заявления – 7 от тези заявления съдържат искане от страна на заявителите да участват в процедурата като стратегически инвеститори във връзка с реализацията на този проект, 4 от заявленията съдържат искане за придобиване на миноритарен дял в Компанията и съответно сключване на договори за изкупуване на електрическа енергия и 2 заявления постъпиха, които заявления показват интереса на компаниите да участват в Проекта, като заедно със своето участие в Проекта, те се ангажират да доставят определено оборудване, като затова осигурят съответно и финансирането във връзка с оборудването, което те ще произведат и съответно ще доставят.
Във връзка с постъпилите заявления беше назначена комисия, която трябваше да извърши преглед на подадените заявления и да определи така наречената кратка листа на компаниите, с които ние бихме желали да водим преговори във връзка с търсенето на възможност за реализацията на Проекта АЕЦ „Белене“, така както е определил парламентът като параметри на съответно тази процедура.
Ще припомня само компаниите, които подадоха заявление за участие в тази процедура като стратегически инвеститори, съответно като компании, които желаят да придобият миноритарен дял. Седемте заявления за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор бяха на компаниите: ИПК ЕООД – град Козлодуй; Корейска хидроатомна и ядрена корпорация; „Росатом“ чрез „Атоменергопром“; „Бектрон-Лиаз-Техническо инженерство“ – Германия, Консорциум „Атомна електроцентрала – Белене 2019 г.“; CNNC – китайската компания; и Консорциум „АЕЦ „Белене“, който е със седалище Република България.
Четири заявления за придобиване на миноритарно участие и съответно изкупуване на електрическа енергия: „Юропиан трейд оф енерджи“ в България, „Гранд енерджи дистрибюшън“, „Атоменергоремонт“ и АД „Електрани“ – Република Северна Македония.
Постъпиха и две заявления за участие в Проекта чрез доставка на оборудване и осигуряване на финансиране. Това бяха компаниите „Фраматом“ – Франция, и „Дженерал електрик“ от Съединените американски щати.
На база на анализа, който беше извършен от Комисията, прегледа на подадените заявления, Комисията докладва в рамките на вчерашния ден и предложението за компаниите, които ще бъдат включени в кратката листа и с които ние желаем да водим преговори са общо пет. Това са: „Росатом – Атоменергопром“ – Руска федерация, CNNC, Корейската хидроатомна ядрена корпорация, „Фраматом“ и „Дженерал електрик“.
Това са петте компании, към които ние ще отправим покана за предоставяне на обвързваща оферта и желаем да водим преговори с тях. Компаниите „Фраматом“ и „Дженерал електрик“ са включени в този списък на компаниите, с които желаем да водим преговори, тъй като те заявиха желания в участие в Проекта. Заявиха желание да доставят оборудване. Съответно „Фраматом“ заявява желание да достави системите за сигурност за Проекта и съответно да финансира този дял от неговото участие.
„Дженерал електрик“ заявява желание да участва в Проекта с производство на турбини и друго оборудване, като също заявява желание да осигури финансирането за тази част от Проекта.
Това е кратката листа, която колегите успяха да предложат в рамките на вчерашния ден, да мотивират. Основният ни аргумент, за да се спрем на тези пет компании, са на първо място техният опит в изграждането на атомни електроцентрали.
На второ място това е тяхната финансова стабилност и високия кредитен рейтинг, който тези компании имат. Безспорно това са компании, които са сред световните лидери в областта на ядрената енергетика.
Това, което предстои от тук нататък – до края на месец януари ще бъде изпратена съответно покана до всяка една от тези компании за сключване на споразумение за конфиденциалност. След подписването на споразумението за конфиденциалност ще им бъде връчен информационният меморандум за Проекта. Ще бъде предоставен достъп до информационната стая в Националната електрическа компания. Тази информационна стая съдържа цялата информация относима, необходима за Проекта.
Отделно от това ще бъде отправена съответно и поканата за подаване на обвързваща оферта. Всички тези компании, които са заявили желание за придобиване на миноритарен дял и за изкупуване на електрическа енергия, тези четири компании, които изброих, сред тях е и компанията от Република Северна Македония, което на практика дава възможност Проектът АЕЦ „Белене“, ако бъде реализиран в рамките на тези параметри, наистина да се превърне в един регионален проект, ще бъдат предоставени на потенциалните стратегически инвеститори, ще им бъде дадена възможност те самите да водят преговори с тях, и ако постигнат съгласие, да се продължи напред.
Процедурата е, както знаете, максимално отворена. Тя дава възможност за различни преговори в рамките на процедурата за формиране на различни възможности за консорциуми или за друг тип обединения, които да дадат възможност да се реализира успешно Проекта.
Така както предвижда Решението на Народното събрание, на всеки един етап от преговорите, министърът на енергетиката е длъжен да докладва пред парламента за хода на преговорите, така че аз ще Ви информирам на всеки един етап от преговорите за това как вървят те, какви са предложенията на съответните участници. Решението в крайна сметка ще бъде взето от всички Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Благодаря за коректността при изпълнение на Решението на Народното събрание във връзка с уведомяването на различните етапи на процедурата.
Искам да кажа, че процедурата все още е отворена. Тоест, това не е на етап „Разискване, въпроси, отговори“ и така нататък. Това е уведомителен режим, за който благодаря на госпожа Министъра.
Само един въпрос, госпожо Министър, защото знам, че журналистите постоянно го задават: към настоящия момент няма нито входиране, нито искане, нито каквото и да е във връзка с изменение Решението на Народното събрание за обвързаността от гледна точка на правителството с държавни гаранции и така нататък, тоест Решението си стои. Не искате изменението, нали така?
Просто искам само за пред медиите да го потвърдим, че към настоящия момент няма такива искания, тоест процедурата си върви на база Решението на Народното събрание, което досега се изпълнява.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Подобно искане няма и няма как да има.
Аз вече споменах, процедурата е разработена изцяло в рамките на параметрите, които българският парламент със свое решение определи.
В хода на преговорите със съответните потенциални и стратегически инвеститори или участници в този проект, аз ще Ви информирам на всеки един етап от преговорите, така че Вие ще знаете как вървят преговорите, какво се предлага от другата страна, каква позиция защитаваме ние, но позицията на България не може да бъде друга, различна от тази, която българският парламент ни е дал като мандат. Благодаря Ви.


ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ



СТЕНОГРАФ:

Вася ЙОРДАНОВА