Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
30/01/2020
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесе на 2 септември 2019 г. – второ четене.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 44
На 30 януари, четвъртък, 2020 г. от 14,15 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесе на 2 септември 2019 г. – второ четене.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по енергетика господин Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, откривам редовното заседание на Комисията по енергетика със следния дневен ред, който Ви предлагам за гласуване:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен на 2 септември 2019 г. – второ четене.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Това е предложението за дневен ред. Ако някой има предложение за нова точка?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, бих предложил втората точка да стане първа. Поводът е, че трябва да присъствам на Комисията по околната среда и водите за изслушване на министъра. Тъй като трябва да изляза, за което се извинявам, за да не размествате точките, да кажа с едно изречение мнението ми по втора точка, ако позволите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вие сигурен ли сте, че по втора точка искате да се изкажете? Разбрах, че искате да изразите мнението си за „Преходни и заключителни разпоредби“ по първа точка?!
Колеги, да приемем, първо, дневния ред и ще Ви дам думата, господин Костадинов.
Не виждам предложения за нова точка.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – , против и въздържали се – няма.
Дневният ред е гласуван.
Заповядайте, господин Костадинов – предполагам, че става дума за „Преходни и заключителни разпоредби“ – промяна в Закона за водите.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за въвеждащите думи.
Първо, изказвам подкрепата си по отношение на внесената промяна от господин Симеонов и смятам, че сега има шанс да оправим една несправедливост по отношение на…
Това, което искам да кажа, преди да тръгна, всяко твърдение, че плановете за управление на речните басейни, могат имплицитно да забраняват или да разрешават строеж на нови ВЕЦ-ове не отговаря на логиката и на истинността – правил съм коментари с представители на Европейската комисия. Казвам това във връзка с отрицателното становище на Министерството на околната среда и водите. Плановете за управление на речните басейни са документи, които трябва да отчитат антропологичния натиск върху природата и да предписват действия и инвестиции в тази посока. България досега е взела на въоръжение абсурдната практика, че чрез плановете за управление на речните басейни се забранява от тук нататък, първо, построяването на нови, а второ, за тези, за които са построени, да им се отнема водното разрешително. Това е без аналог в европейската практика. Процедурата срещу България, и с това завършвам, е за неупражняване на мерки от държавата по отношение на НАТУРА-зоните, където има такова водовземане. Това е коренно различен въпрос. Надявам се да съм бил кратък и прецизен.
Изказвам подкрепата си за внесеното предложение от господин Симеонов. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Правим това изключение, поради факта че заминавате на другата комисия, а имате все пак добра експертиза. Искахме да я чуем, а дебата ще направим, като стигнем до съответната точка. Благодаря за Вашето становище.
Гости на заседанието от Министерството на енергетиката са: господин Жечо Станков – заместник-министър; госпожа Лучия Бакалчева – началник-отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката“; госпожа Даниела Донева – началник отдел в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“; от Министерството на околната среда и водите: госпожа Атанаска Николова – заместник-министър; госпожа Боряна Каменова – директор дирекция „Политики по изменение на климата“; госпожа Венета Борикова – държавен експерт; Агенцията за ядрено регулиране се представлява от господин Алексей Алексиев – заместник-председател; госпожа Деяна Стоянова Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“.
От АСЕП: госпожа Мария Кръстева – изпълнителен директор; господин Калоян Косоров – юрисконсулт. Асоциация „Хидроенергия“: господин Боян Кършаков – председател; господин Ивайло Йотов – член; госпожа Теофана Григорова – изпълнителен директор.
От Българска ветреноенергийна асоциация: госпожа Габриела Тодорова – изпълнителен директор.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, № 902-01-46 – второ четене.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г., приет на първо гласуване на 7 ноември 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1, като в текста преди т. 1 след думата „изменение“ се добави „допълнение“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3 – виждате го, да не го изчитам.
Изказвания имате ли? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.
По тези параграфи няма внесени предложения от народни представители и работната група дава редакциите. Поради тази причина продължавам нататък.
Ако смятате, че ще изпуснем нещо, може и параграф по параграф да ги гласуваме? Няма.
Гласуваме до § 6. Има ли изказвания до § 6? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
По § 7 работната група каза, че има известни проблеми. Има и становище от Министерството на енергетиката във връзка с § 7.
Моля да чуем заместник-министър господин Станков.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, във връзка с § 7 от предложения Законопроект искам да надградя нашето становище. След разговори с колегите от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и двете страни сме на мнение, че е хубаво точка 2 от Законопроекта да отпадне, а ако остане – да не се издава от министъра на енергетиката. В случая не би трябвало да има компетентност във връзка с друг закон – чл. 5, т. 3 от Закона за безопасност на ядрената енергетика, като се вижда, че по-скоро АЯР има компетентност. След като проведохме разговори с тях и двете страни решихме, че е по-добре да отпадне точката 2 в Законопроекта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Доколкото разбирам, двете институции са се споразумели ал. 2 от § 7 да отпадне.
Изменение в ал. 1? Няма. Остава така.
Агенцията за ядрено регулиране съгласна ли е?
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: Да, направили сме консултации и считаме, че отпадането на § 2 няма да създаде никакви проблеми впоследствие. Съгласни сме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На основание чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ал. 5, т. 2 правя предложение за отпадането на ал. 2 в чл. 44б, в § 7.
Първо, гласуваме това предложение.
За –13, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме § 7 с така предложеното и гласувано изменение.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приемаме § 7 без ал. 2 в чл.44б на § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7 по вносител, който става § 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Има ли изказвания? Няма.
Който е за така предложените § 7, § 8, и § 9 по вносител, които стават съответно параграфи 8 и 9, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
„Глава осма – Аварийно планиране и аварийна готовност“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, но на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага да се оформи в отделни параграфи: от § 10 до § 13.
Комисията предлага да се създадат нови § 10 и § 13 – виждате текста, няма да го изчитам.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.
Изказвания? Не виждам.
Който е за предложенията на работната група и по вносител до § 10, който става § 14, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
Приети са.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 7.
В такъв случай, нека да гласуваме, първо, § 11 по вносител, който става § 15.
Който е за § 11, който става § 15 по работна група, моля да гласува.
За 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място.
Изказвания? Не виждам.
Който е за отхвърлянето на § 12, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
Прието е.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 15.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме отхвърлянето на § 13, тъй като е отразен на систематичното му място в § 15.
За – 13, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 15 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението – в Преходни и заключителни разпоредби да отпадне в § 15.
Има ли изказвания?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тъй като имаме представители на Агенцията за ядрено регулиране и това касае част от техните правомощия, какво е тяхното мнение по въпроса за отпадането на това тяхно задължение? Това пише тук: „наредбите по ал. 1 чл. 36 се издават съгласувано с председателя на Агенцията за ядрено регулиране“. Предложението е това да отпадне, нали правилно съм разбрал?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Алексиев.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: По текстовете, по които имаше внесено предложение от наша страна, имаше доста дискусии и обсъждане, така че ние смятаме, че това, което е предложено от Вас, е приемливо. Нямаме повече възражения.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще бъда много кратка, за да не нарушавам ритъма на работа на Комисията. Основанието да внеса това предложение е нова промяна в Закона за здравето, в която досега не се предвиждаше Агенцията за ядрено регулиране да съгласува тези наредби. Досега в Закона за здравето, тъй като ангажимент за опазването на здравето на гражданите има основно министърът на здравеопазването, това ставаше чрез наредби, издадени от него.
Във връзка с това смятаме, че наистина е разумно всички наредби, които касаят дозиметричния контрол на работещи с източници на йонизиращи лъчения, изискванията за осигуряването на защита при работа и с такива за медицински цели, да останат в ангажиментите на Министерството на здравеопазването, защото Агенцията за ядрено регулиране съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия няма такива правомощия. Смятам, че е разумно наистина министърът на здравеопазването да отговаря за здравната част и въздействието върху хората, докато Агенцията за ядрено регулиране да отговаря за техническата част и за устройствата, ако най-общо така мога да определя ангажиментите на всяка една от действащите страни. Надявам се това да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, удовлетворен ли сте?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: След като Агенцията за ядрено регулиране няма нищо против…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Гласуваме § 15, заедно с предложението на доктор Дариткова за отпадането му, подкрепено от работната група.
За –13, против и въздържали се – няма.
Параграфи 16 и17 касаят Закона за водите.
По § 16 и § 17 има предложение от народния представител Валери Симеонов – да се създадат § 16 и § 17.
„§ 16. В Преходни и заключителни разпоредби на Закона за концесиите в § 10 се създава изречение второ „разпоредбите на чл. 18ж, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за водите не се прилагат за водовземане, за което към 9 август 2010 г. е издадено съответно разрешително при условията и по реда на Закона за водите.“
„§ 17. Параграф 16 влиза в сила от 1 януари 2018 г.“
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предложението е подготвено по настояване на Сдружение „Хидроенергия“, което представлява интересите на малки ВЕЦ-ове, които реално са реализирани, построени, действат и единственият им грях е това, че се намират в защитени зони и че са въведени в експлоатация след датата 9 август 2010 г.
Става въпрос за 47 обекта, поне 47 обекта по информация от Министерството на околната среда и водите, на които трябва да бъде прекратено разрешението за работа – за водовземане. Това не само е в нарушение на най-елементарната бизнес логика, но и противоречи на здравия разум въобще. Мисля, че всички тези обекти са с правото си да действат, съответно да произвеждат и да реализират дейността, за която са построени, тъй като те са получили съответните разрешителни, но Законът ги е заварил в едно, така да се каже, условно казано, разкрачено положение.
Ако не възразявате, господин Председател, да дадем думата на господин Боян Кършаков, председател на Сдружението, да внесе допълнителна яснота.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбира се. Само искам да попитам във връзка с § 17, което е предложил господин Симеонов. Дали това ни дава основание евентуално да осъдите за пропуснати ползи държавата? Да споменете също, ако има такава възможност.
БОЯН КЪРШАКОВ: Благодаря за думата и за поканата.
Благодаря и на Комисията, че ни дава възможност да поставим този проблем в Народното събрание.
Благодаря и на господин Симеонов, че вникна в проблема, разбра абсурдната ситуация, в която се намираме, и ни подаде ръка, внасяйки според нас добре подготвен текст, който би решил проблема.
Накратко казано, това е проблем, който започва през 2010 г., когато се изменя Законът за водите и се казва, че след тази промяна повече не може да се разрешава водовземане за ВЕЦ от защитени зони по Закона за водите. Текстът обаче не е направен прецизно, не отчита колко са вече построените централи, не отчита, че, както господин Симеонов каза, определена бройка централи са в разкрачено положение – вече с издадени документи, стартирали строежи. Имайте предвид, че водна централа се строи поне за три години с оглед на всички разрешителни, които трябва да се вземат от всички институции в България.
В резултат на тези текстове към днешна дата се намираме в ситуация, където над 40 водни централи, построени и работещи, са пред това да получат отказ да им бъде продължено разрешителното.
Над 40 ВЕЦ, по наши калкулации са около 150 хиляди мегаватчаса възобновяема енергия годишно от готови, построени централи в България при най-ниската цена на обществото за възобновяема енергия за страната. ВЕЦ-овете са най-евтиния източник на възобновяема енергия в България и не само. Милиони инвестиции, които са вече реализирани и приключени, и всичко това само защото не е премислено една дата как да бъде приложена в закон, за да не се получава това положение. Пред България като член на Европейския съюз стоят, както знаете, цели за изпълняване за дял на възобновяемата енергия, които ще бъдат по-амбициозни от тук нататък. За нас е абсолютно недопустимо да затворим вече съществуващи мощности, които са вече изградени.
Другото, което ще кажа, че ако ние оставим тези над 40 централи без разрешения за водовземане, те няма да си тръгнат от там. Ще се останат с едни фалирали дружества, които няма да могат нито да ги поддържат, нито да ги експлоатират от тук нататък. Не мисля, че с това ще създадем нещо добро за екологията в България, за опазване на околната среда, защото тези централи ще трябва да се разрушават, отделно, че всички тези инвеститори ще търсят правата си срещу българската държава за компенсации, заради това че заради не добре написани закони, е допуснала да си загубят инвестициите.
От една страна, стои екологичното въздействие на ВЕЦ-овете, но срещу него стои екологичната полза от ВЕЦ-овете. За всеки мегаватчас, произведен от ВЕЦ, стои един непроизведен мегаватчас от лигнитни централи и други, замърсяващи технологии. В България, предполагам в Комисията по енергетика това добре се знае, гръбнакът на възобновяемата енергия в страната се изнася от водните централи. Това е истината. Затова ние молим този въпрос да бъде решен, да подкрепите текста.
Не считам, че с тази дата в § 17 може де се рискуват някакви срещу страната…. Това вече е дата, след която не се счита, че има разкрачени ВЕЦ-ове. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не можах да разбера във връзка с § 17, който господин Симеонов е сложил във връзка с влизането на § 16 със задна дата, дава ли възможност да осъдите – не дали ще я съдите, дали Ви дава възможност да осъдите държавата за пропуснати ползи, поради факта че досега не сте имали…
БОЯН КЪРШАКОВ: Нито една от тези централи не е имала документи, издавани по-късно от тази дата. Нито една от тези централи въобще не може да бъде засегната от датата, за която говорим. Не.
Както текстът е направен, това са централи, които са имали документи към месец август 2010 г., когато е изменен Законът. Ние не говорим да се строят нови централи и да се защитават инвестиционни предложения след тази дата. Говорим за проекти, с които са били създадени водни права към 2010 г. Само за тях става дума. Просто са имали лошия късмет да бъдат пуснати в експлоатация след 2010 г. Това е.
ПРЕД. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да попитам във връзка с тази дата – §17 – какво налага влизането в сила от 1 януари 2018 г.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента в Закона съществува текст, с който народен представител в един по-ранен етап е определил след тази дата, тъй като тогава са започнали да изтичат първите разрешителни, тези работещи централи, които са били въведени в експлоатация и са работили към 9 август, да могат да си удължат и да работят, въпреки че са в защитени територии, или с този текст фактически се закачаме за съществуващия текст.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам въпрос и после ще взема отношение.
Въпросът ми е: всички ли централи, за които става въпрос, в момента функционират? В смисъл няма да се правят довършителни работи, тепърва да ги… Всичките са в момента в експлоатация?
БОЯН КЪРШАКОВ: Да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, тогава, за да сме изчистили всичко, което притеснява според мен колегите, бихме могли да добавим, правя го малко адхок, после ще го консултираме с правния отдел, да добавим: след като е написано „се създава изречение второ – разпоредбите на чл. 18ж, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за водите не се прилагат за водовземане, за което към 9 август 2010 г. е издадено съответното разрешително при условията и по реда на Закона за водите, и които в момента функционират, или които в момента са въведени в експлоатация…“, за да стане ясно, че е ограничен кръгът и не става въпрос за нови, които още не са довършени, тепърва ще ги довършваме и така нататък, и така нататък.
БОЯН КЪРШАКОВ: Нашето желание е да спасим реализираните проекти.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може да има някой, който е получил разрешение за водоползване, но не си е достроил, за това става въпрос.
БОЯН КЪРШАКОВ: Аз не мога да говоря от името на всички колективи, защото все пак сме Асоциация, но това, което мога да кажа, е, че целта е да се спасят вече реализираните инвестиции. Ако има някой, който е построил, е възможно той да търси някакви компенсации, защото вече е направил инвестицията и не може да довърши, но това е много теоретично.
Считаме, че текстът, както е направен, достатъчно защитава държавата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз разбирам господин Ерменков, но оставям на всички колеги да гласуват, имайки предвид и следното. Има и такива, които са инвестирали в построяването, но не са ги пуснали точно по причина че са изчаквали Законът да им даде право да работят. Нямам представа точно колко са, знам за няколко случая. Това ще бъде несправедливо спрямо тях.
Към 9 август 2010 г. са имали разрешителните. Поради една или друга причина, поради недостиг на инвестиции – единият от случаите е такъв, са го строили на няколко етапа, приключили са го, излезли са от тези срокове и не са ги пуснали. Какво става сега? На тези, които са работили, ще им дадем разрешение, на този, който го е построил, но не го е пуснал все още – няма да му дадем. Не мога да го разбера това!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Симеонов, ако сте прав, реално погледнато разрешителните за строеж би трябвало да са изтекли.
Други колеги? Искате ли да кажете нещо? Не виждам.
Министерството на околната среда и водите има отрицателно становище. От Министерството има ли някого? Няма.
Министерството на енергетиката – господин Станков, искате ли да вземете отношение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Честно казано, първо, съм изненадан, че ми давате думата да взема отношение, тъй като законодателството в случая не ни касае. Реално погледнато, и към момента не сме изпратили становище, защото, говорейки с колегите от администрацията, не се разпознаваме в този закон. Може би трябва да се запознаем по-обстойно, доколкото разбрах, със становището на Министерството на околната среда и водите и да преценим това какво влияние има.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Агенцията за ядрено регулиране иска ли да вземе отношение? Не.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, което ме притеснява наистина, е, че с всяко изменение на закон и прекратяване на инвестиционен процес, който е започнал законно, създаваме не добро впечатление за инвестиционния климат в България. Да не се учудваме, че чуждестранните инвестиции в момента се изразяват основно в приходи от българи, живеещи зад граница, хранещи роднините си в България. Аз лично бих подкрепил едно такова решение, но това, което наистина ме притеснява, е да не се окаже, че след като приемем това решение, ще се появят четири или пет дори една централа да се появи, която да каже: „Вие ме лишихте от правото да работя, поради което ще Ви съдя за пропуснати ползи“. Това наистина ме притеснява, защото в крайна сметка това е нещо, което не би трябвало да се случва, имайки предвид влизането на този параграф в сила от 1 януари 2018 г.
Вторият въпрос, който ме интересува, е следният: примерно, ако не отпадне § 17 и оставим без срок – че влиза в сила от момента на приемането на решението, какво ще се случи? Няма да Ви дадат разрешителни или как? Питам: ако в това изменение влезе само § 16, а отпадне § 17, това какво влияние ще има върху Вас.
БОЯН КЪРШАКОВ: Върху построените и работещи централи няма да има никакво влияние. Ще ги спасим. От информацията на Министерството на околната среда и водите, доколкото я прочетох, не става ясно – понеже говорим за разрешителни, за водовземане, ако има такива, които нямат проекти, а имат само разрешителни, спасявайки ги и тях, дали могат да искат да строят централи и да се увеличи мощността. Не мисля, че това е лошо за България, но това може да бъде последица.
На първия коментар, който направихте, ще кажа само, че сега рискът е над 40 инвеститори да съдят България. Тоест при всички положения, каквото и да се предприеме, считам, че ще намалим риска от бройката желаещи да си търсят правата, ако поне спасим тези, които работят. Напълно подкрепям това, което господин Симеонов каза, че е редно тези, които вече са си направили инвестицията, също да не си изгубят парите, но затова е достатъчно просто да не променяте текста.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Народното събрание винаги се притеснява, когато става дума за нещо със задна дата, да става ретроспективно. Мисля, че този случай не нарушава Конституцията, но е притеснително и трудно се обяснява в залата.
Реално погледнато ние сме Комисия по енергетика – не че не ни интересува отношението към околната среда и водите, но приоритетно ние гледаме дали има енергийни мощности и те да са колкото може повече.
Въпросът е такъв: предишния път казах, че от тази гледна точка би било редно да го подкрепим. Отрицателното становище обаче на Министерството на околната среда и водите ни изправя – говоря за нашата парламентарна група – поставя ни в колебание. Тоест нямаме единно решение и най-вероятно ще гласуваме по разнороден начин.
Въпросът е: дали накрая да ни обвинят, че изтрепахме рибата, особено в реките по НАТУРА 2000? – риторичен въпрос, ясно е, че ще кажете – не е. Така или иначе държавата Ви е разрешила, одобрила и най-вероятно би трябвало всички изисквания към Вас да не нарушавате природата, би трябвало да са съблюдавани в това, че Ви е издадено правото на ползване. Реално погледнато е така. И ако вярваме на държавата си, би трябвало да вярваме, че Вие давате това разрешително.
От тази гледна точка, това исках да заявя от нашата парламентарна група, нямаме единно решение в тази връзка. Някои ще подкрепят повечето мощности, някои ще ги отхвърлят – загрижени по принцип за становището на Министерството на околната среда и водите.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Понеже възникна въпрос с § 16 и § 17 предлагам те да се гласуват поотделно, нормално е да ги гласуваме поотделно.
Господин Симеонов заявява, че оттегля § 17, остава § 16.
Който е за § 16, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, № 902-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Кой ще ни запознае със Закона?
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата е приет с Решение № 741 на Министерския съвет от 12 декември 2019 г.
Основната причина за предлагания Законопроект за изменение и допълнение са интензивните международни преговори в областта на климата след 2015 г., след подписването на Споразумението от Париж, както и промените в европейското законодателство в сферата на климата.
Посредством Закона за изменение и допълнение са въведени нови положения, свързани предимно с транспонирането на Директива ЕС 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета на Европа, с цел засилване на разходоефективни намаления на емисии и нисковъглеродни инвестиции, като основната цел е посредством транспониране на промените в европейското законодателство да се въведат правилата на четвъртата фаза на Европейската схема за търговия с емисии, валидна за периода 2021 – 2030 г.
Със Законопроекта се въвеждат изменения, свързани предимно с процедурата и начина на определяне на безплатни квоти за емисии на парникови газове от операторите на инсталации в Европейската схема за търговия с емисии така, че да се постигне крайната цел, която си поставя Европейския съюз, а именно намаление с 43% на емисиите парникови газове до 2030 г. в сравнение с базовата 2005 г.
Безплатното разпределение на квоти за индустрията се запазва, въпреки че трите основни аспекта, предопределящи го – показателите за специфични емисии, класификацията на секторите и нивата за активност, се ревизират. Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на активност на инсталациите, което всъщност гарантира, че подкрепа ще се оказва на предприятията и секторите, в които се реализира реален растеж. Също така посредством измененията се постига и редуциране на секторите, които са под заплаха от изтичане на въглерод, като за най-застрашените сектори се запазват 100% безплатни квоти, а за тези, които са по-слабо застрашени или имат възможност да прехвърлят значителна част от разходите за квоти в цената на продукта, процентът се намалява до 30. Предвижда се резерв за нови участници в Европейската схема за търговия с емисии, както и значителен ресурс за секторите, които повишават интензитета на производството си.
За енергийния сектор продължава действието на така наречената дерогация за електропроизводители в България, така че те ще продължат да получават безплатни квоти и за новата четвърта фаза на Схемата до 2030 г. Намалява се административната тежест за операторите на инсталациите, като се отделят тези, които емитират до 2500 тона еквивалент въглероден диоксид, има възможност да излязат от Схемата за търговия с емисиите.
Също така е дадена възможност на доставчиците на течни горива и енергия в транспорта да могат да изпълняват задълженията си за спестяване на емисии, както е терминът „нагоре по веригата“, тоест на местата за добив на нефт и газ.
Законопроектът цели, както вече споменах, преди всичко изпълнение на ангажиментите на България към Парижкото споразумение, също така транспонира изцяло промените в Европейската директива, оптимизира постигането на така нареченото разходоефективно намаляване на емисиите на парникови газове, насърчава инвестициите в така наречените зелени инвестиции, нисковъглеродни инвестиции и намалява административната тежест към операторите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Колеги, отношение?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие твърдите, че това няма да се отрази по отношение на въглищните ни централи – емисиите, тъй като те ще продължават да получават своите квоти, както е договорено – до 2030 г. Така да разбирам? Или все пак не е така? Политиката в Европейския съюз и в нашето законодателство обикновено следват една и съща логика. Като имаме предвид така наречената „зелена сделка“, ако мога така да се изразя, и другите политики, които са свързани в областта на въглероднонеутрална енергетика, някак си ми изглежда – това, което казвате, че приемането на този закон няма да има влияние върху нашата енергетика – не ми се вижда в контекста на общата политика, която се провежда.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, не съм казала, че промените в Закона не се отразяват на енергетиката. Казах, че се запазва възможността нашите електроцентрали да продължат да получават безплатни квоти и през новия период – през четвъртия период на прилагане на Европейската схема за търговия с емисии. Понеже реферирахте във въпроса към така наречената зелена сделка, преди да дам думата, ако ми разрешите, и на експертите за по-голяма конкретика по предложения Законопроект, искам само да реферирам към зелената сделка. Това е една визия, която определя политиката на Европейския съюз за следващия период с хоризонт 2050 г. В момента ние представяме на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, чиято основна цел, както казах, е да хармонизира последните промени в европейското законодателство, а именно приетата Директива през 2018 г. Ако си спомняте, по време на Българското председателство бяха направени тези промени в Европейското законодателство.
Ако ми разрешите, ще дам думата на Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики по изменение на климата“, която да се спре точно на новите правила за дерогация и съответно за подпомагане на енергийния сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! В настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение на климата има една-единствена разпоредба, която касае безплатното разпределение на квоти за електроцентралите и тя е, че то продължава и през следващия период – до 2030 г.
Разпоредбите на Директивата са такива, че се променят правилата, по които ще става това и тези правила са отразени в документ, издаден от Министерството на енергетиката, и точно така се казват: „Правила за дерогацията“ – чл. 10в на тази директива.
Там се предвиждат нови процедури – за да получават безплатни квоти, на които биха имали право инсталациите, ще трябва да кандидатстват с проекти. Ако са до 12,5 млн. евро тези проекти, процедурата е по-облекчена, ако са над тази сума – проектът има тръжна процедура. Както казах, тези правила са разработени от Министерството на енергетиката, представени са пред Европейската комисия. Към момента все още нямаме някакви конкретни забележки по тях, в смисъл, не съм в състояние да дам повече подробности, защото все още не са окончателно одобрени, не е финализирана процедурата с Европейската комисия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да се включа и аз. Пленени от електронните медии ние търсим негативното. Гледам оценката на Закона в т. 5 „негативни действия“. Освен икономическите, пише и социални негативни действия, загуба на голям брой работни места поради фалит на предприятия заради неизползвана възможност за разпределение безплатни квоти и регламентирана държавна помощ.
Може ли да дадете малко повече разяснение откъде идва този риск?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Рискът идват от там, че имаше, както и заместник-министър Николова каза, известна промяна в правилата за разпределение на безплатните квоти за инсталациите. Става въпрос за промишлените предприятия извън енергетиката, които са в Европейската схема за търговия с емисии.
Имаше намаление за някои сектори – не да получават 100% безплатни квоти, а само 30%. Това са основно керамики, като за България това не е толкова фатално, но все пак бяхме длъжни да го посочим като риск. Поради увеличаване цената на квотите през годините малки керамики са затруднени, имат сезонна работа, тоест през лятото правят тухли и други продукти. Имаме няколко керамики, които, още преди да приложим тези нови правила просто са в несъстоятелност.
Опитваме се да подпомогнем тези малки инсталации с една дерогация, за която госпожа Николова също спомена: тези, които емитират под 2500 тона въглероден диоксид годишно, имаха право да бъдат изключени от Европейската схема за търговия с емисии. За България те бяха 18. Ние се свързахме с всяка една от тези инсталации, само 8 от тях пожелаха да бъдат изключени от Схемата, тоест да не купуват тези квоти, да продължават да си работят, като се предвиждаше само да имат един годишен доклад като задължение. По неизвестни за нас причини, въпреки че проведохме доста разговори със собствениците, десет не пожелаха да бъдат изключени. Както казах, чрез тази дерогация ние се постарахме да смекчим този ефект, но собствениците прецениха, че ще останат в Схемата.
Между другото, с тази дерогация изключваме АЕЦ „Козлодуй“, защото и те купуваха по-малко квоти, една станция на „Булгартрансгаз“, имаше и още няколко. Не знам поради някакво неразбиране ли, поради какво, но в крайна сметка това са си частни производства, които сами си преценяват каква да им е политиката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков помоли да попитам и е прав: тези 10, които не са пожелали, дали не влизат в друг списък, в друга дерогация, за държавна помощ?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Не, те са малки инсталации, които не влизат в другия списък. В другия списък са големите. Тези са малки.
Имаме писмен отказ на всяка една от тях, които не са пожелали да бъдат изключени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други колеги, които искат да вземат отношение?
Да кажете какви са нагласите в Европа, тъй като във връзка със зелената сделка има намерение да падат емитентите на въглероден окис, които произвеждат, дори до бита, така че да ги насърчат да минават към по-зелени технологии вместо да горят примерно газ, въглища и така нататък.
Вие усещате ли, че ще се стигне дотам?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Аз мога да изразя личното си мнение, тъй като нямаме още национална позиция по този въпрос. Специално индустрията ще бъде доста затруднена да постигне тези цели, защото в България едрата индустрия, големите предприятия са вече на газ, включително и – Вие знаете, голяма част от топлофикациите също са на газ. За доста от тях няма технологии, които да са на етап, че в скоро време да могат да бъдат приложени, които да им позволят да си намалят емисиите толкова драстично.
Също така енергоинтензивните индустрии примерно производство на цветни метали, там са на електропещи, там изцяло зависи от вида на електроенергията, която се произвежда – от какво е. Там също не е известна поне към момента, поне в пилотна фаза някаква технология, която в близко бъдеще да им позволи значително намаление на емисиите.
По отношение на европейската зелена сделка и въобще политиката на Европейския съюз по тези въпроси – те залагат изключително много на улавяне и съхранение на въглерод, напоследък улавяне и оползотворяване на въглерод.
Има пилотен проект, мисля, че беше в Исландия, произвеждат камък от въглероден диоксид – не знам по каква технология, но там е пилотен проект, който вече дава обещаващи резултати, въобще се работи в тази посока. В България улавяне и съхранение на въглерод не е популярна тема.
Има силна съпротива в обществеността, да не говорим, че доколкото аз съм запозната, подходящи места би имало в Северна България, пък цялата индустрия и енергетика е в Южна България. Освен това сме и малка държава, мащабите ни са малки в сравнение с големите европейски страни и трудно бихме си позволили такова скъпо начинание. Това е предизвикателство според мен.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Само да добавя: действително така обявената от Европейската комисия нова европейска сделка е изключително амбициозна и ще бъде предизвикателство не само за България, а и за всички държави. Вече и колегите от много по-развитите и „зелени“ държави изявиха своите притеснения във връзка с постигането на тези амбиции, въпреки че политиката им е много амбициозна.
Исках да кажа и няколко думи по отношение – чисто политически, как страната разглежда. Вече е сформиран Координационен механизъм под ръководството на вицепремиер Дончев, който да разглежда различните аспекти на предлаганата визия, защото това е визия за зелената сделка, включваща представители както от енергетика, околна среда, икономика, наука и образование, защото всичко това, както и колегата Каменова спомена, е свързано и с иновации и развитие на нови технологии.
Социалното министерство участва активно, защото този преход при всички случаи е свързан и със сериозна подкрепа, която трябва да бъде оказана на засегнатите страни и се работи по формиране на национална позиция по темата.
Разбира се, на този етап е много трудно, защото в програмата, която съпътства обявената визия, Вие виждате, че тепърва ще бъдат предложени за обсъждане както законодателни документи, така и информации, и съобщения, какъвто е езикът на Комисията.
Ние лично, с голям интерес очакваме обявения през месец март от страна на Комисията нов европейски закон по климата – нещо, което до този момент ние нямаме. С интерес очакваме законодателните инициативи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Извинявам се за отклонението, което направих.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Приет е Законът.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15, 20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРОТОКОЛ
№ 44
На 30 януари, четвъртък, 2020 г. от 14,15 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесе на 2 септември 2019 г. – второ четене.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по енергетика господин Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, откривам редовното заседание на Комисията по енергетика със следния дневен ред, който Ви предлагам за гласуване:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен на 2 септември 2019 г. – второ четене.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Това е предложението за дневен ред. Ако някой има предложение за нова точка?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, бих предложил втората точка да стане първа. Поводът е, че трябва да присъствам на Комисията по околната среда и водите за изслушване на министъра. Тъй като трябва да изляза, за което се извинявам, за да не размествате точките, да кажа с едно изречение мнението ми по втора точка, ако позволите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вие сигурен ли сте, че по втора точка искате да се изкажете? Разбрах, че искате да изразите мнението си за „Преходни и заключителни разпоредби“ по първа точка?!
Колеги, да приемем, първо, дневния ред и ще Ви дам думата, господин Костадинов.
Не виждам предложения за нова точка.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – , против и въздържали се – няма.
Дневният ред е гласуван.
Заповядайте, господин Костадинов – предполагам, че става дума за „Преходни и заключителни разпоредби“ – промяна в Закона за водите.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за въвеждащите думи.
Първо, изказвам подкрепата си по отношение на внесената промяна от господин Симеонов и смятам, че сега има шанс да оправим една несправедливост по отношение на…
Това, което искам да кажа, преди да тръгна, всяко твърдение, че плановете за управление на речните басейни, могат имплицитно да забраняват или да разрешават строеж на нови ВЕЦ-ове не отговаря на логиката и на истинността – правил съм коментари с представители на Европейската комисия. Казвам това във връзка с отрицателното становище на Министерството на околната среда и водите. Плановете за управление на речните басейни са документи, които трябва да отчитат антропологичния натиск върху природата и да предписват действия и инвестиции в тази посока. България досега е взела на въоръжение абсурдната практика, че чрез плановете за управление на речните басейни се забранява от тук нататък, първо, построяването на нови, а второ, за тези, за които са построени, да им се отнема водното разрешително. Това е без аналог в европейската практика. Процедурата срещу България, и с това завършвам, е за неупражняване на мерки от държавата по отношение на НАТУРА-зоните, където има такова водовземане. Това е коренно различен въпрос. Надявам се да съм бил кратък и прецизен.
Изказвам подкрепата си за внесеното предложение от господин Симеонов. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Правим това изключение, поради факта че заминавате на другата комисия, а имате все пак добра експертиза. Искахме да я чуем, а дебата ще направим, като стигнем до съответната точка. Благодаря за Вашето становище.
Гости на заседанието от Министерството на енергетиката са: господин Жечо Станков – заместник-министър; госпожа Лучия Бакалчева – началник-отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката“; госпожа Даниела Донева – началник отдел в дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“; от Министерството на околната среда и водите: госпожа Атанаска Николова – заместник-министър; госпожа Боряна Каменова – директор дирекция „Политики по изменение на климата“; госпожа Венета Борикова – държавен експерт; Агенцията за ядрено регулиране се представлява от господин Алексей Алексиев – заместник-председател; госпожа Деяна Стоянова Досиева – директор на дирекция „Радиационна защита“.
От АСЕП: госпожа Мария Кръстева – изпълнителен директор; господин Калоян Косоров – юрисконсулт. Асоциация „Хидроенергия“: господин Боян Кършаков – председател; господин Ивайло Йотов – член; госпожа Теофана Григорова – изпълнителен директор.
От Българска ветреноенергийна асоциация: госпожа Габриела Тодорова – изпълнителен директор.
Започваме с първа точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ, № 902-01-46 – второ четене.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 902-01-46, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2019 г., приет на първо гласуване на 7 ноември 2019 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1, като в текста преди т. 1 след думата „изменение“ се добави „допълнение“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3 – виждате го, да не го изчитам.
Изказвания имате ли? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.
По тези параграфи няма внесени предложения от народни представители и работната група дава редакциите. Поради тази причина продължавам нататък.
Ако смятате, че ще изпуснем нещо, може и параграф по параграф да ги гласуваме? Няма.
Гласуваме до § 6. Има ли изказвания до § 6? Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
По § 7 работната група каза, че има известни проблеми. Има и становище от Министерството на енергетиката във връзка с § 7.
Моля да чуем заместник-министър господин Станков.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, във връзка с § 7 от предложения Законопроект искам да надградя нашето становище. След разговори с колегите от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и двете страни сме на мнение, че е хубаво точка 2 от Законопроекта да отпадне, а ако остане – да не се издава от министъра на енергетиката. В случая не би трябвало да има компетентност във връзка с друг закон – чл. 5, т. 3 от Закона за безопасност на ядрената енергетика, като се вижда, че по-скоро АЯР има компетентност. След като проведохме разговори с тях и двете страни решихме, че е по-добре да отпадне точката 2 в Законопроекта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Доколкото разбирам, двете институции са се споразумели ал. 2 от § 7 да отпадне.
Изменение в ал. 1? Няма. Остава така.
Агенцията за ядрено регулиране съгласна ли е?
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: Да, направили сме консултации и считаме, че отпадането на § 2 няма да създаде никакви проблеми впоследствие. Съгласни сме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: На основание чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ал. 5, т. 2 правя предложение за отпадането на ал. 2 в чл. 44б, в § 7.
Първо, гласуваме това предложение.
За –13, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме § 7 с така предложеното и гласувано изменение.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Приемаме § 7 без ал. 2 в чл.44б на § 7.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 7 по вносител, който става § 8.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Има ли изказвания? Няма.
Който е за така предложените § 7, § 8, и § 9 по вносител, които стават съответно параграфи 8 и 9, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
„Глава осма – Аварийно планиране и аварийна готовност“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, но на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага да се оформи в отделни параграфи: от § 10 до § 13.
Комисията предлага да се създадат нови § 10 и § 13 – виждате текста, няма да го изчитам.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 14.
Изказвания? Не виждам.
Който е за предложенията на работната група и по вносител до § 10, който става § 14, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
Приети са.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 15.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 7.
В такъв случай, нека да гласуваме, първо, § 11 по вносител, който става § 15.
Който е за § 11, който става § 15 по работна група, моля да гласува.
За 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 12, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място.
Изказвания? Не виждам.
Който е за отхвърлянето на § 12, моля да гласува.
За –13, против и въздържали се – няма.
Прието е.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 15.
Изказвания? Не виждам.
Гласуваме отхвърлянето на § 13, тъй като е отразен на систематичното му място в § 15.
За – 13, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16.
Изказвания? Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
По § 15 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението – в Преходни и заключителни разпоредби да отпадне в § 15.
Има ли изказвания?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тъй като имаме представители на Агенцията за ядрено регулиране и това касае част от техните правомощия, какво е тяхното мнение по въпроса за отпадането на това тяхно задължение? Това пише тук: „наредбите по ал. 1 чл. 36 се издават съгласувано с председателя на Агенцията за ядрено регулиране“. Предложението е това да отпадне, нали правилно съм разбрал?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Алексиев.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСИЕВ: По текстовете, по които имаше внесено предложение от наша страна, имаше доста дискусии и обсъждане, така че ние смятаме, че това, което е предложено от Вас, е приемливо. Нямаме повече възражения.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще бъда много кратка, за да не нарушавам ритъма на работа на Комисията. Основанието да внеса това предложение е нова промяна в Закона за здравето, в която досега не се предвиждаше Агенцията за ядрено регулиране да съгласува тези наредби. Досега в Закона за здравето, тъй като ангажимент за опазването на здравето на гражданите има основно министърът на здравеопазването, това ставаше чрез наредби, издадени от него.
Във връзка с това смятаме, че наистина е разумно всички наредби, които касаят дозиметричния контрол на работещи с източници на йонизиращи лъчения, изискванията за осигуряването на защита при работа и с такива за медицински цели, да останат в ангажиментите на Министерството на здравеопазването, защото Агенцията за ядрено регулиране съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия няма такива правомощия. Смятам, че е разумно наистина министърът на здравеопазването да отговаря за здравната част и въздействието върху хората, докато Агенцията за ядрено регулиране да отговаря за техническата част и за устройствата, ако най-общо така мога да определя ангажиментите на всяка една от действащите страни. Надявам се това да бъде подкрепено.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, удовлетворен ли сте?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: След като Агенцията за ядрено регулиране няма нищо против…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Гласуваме § 15, заедно с предложението на доктор Дариткова за отпадането му, подкрепено от работната група.
За –13, против и въздържали се – няма.
Параграфи 16 и17 касаят Закона за водите.
По § 16 и § 17 има предложение от народния представител Валери Симеонов – да се създадат § 16 и § 17.
„§ 16. В Преходни и заключителни разпоредби на Закона за концесиите в § 10 се създава изречение второ „разпоредбите на чл. 18ж, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за водите не се прилагат за водовземане, за което към 9 август 2010 г. е издадено съответно разрешително при условията и по реда на Закона за водите.“
„§ 17. Параграф 16 влиза в сила от 1 януари 2018 г.“
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предложението е подготвено по настояване на Сдружение „Хидроенергия“, което представлява интересите на малки ВЕЦ-ове, които реално са реализирани, построени, действат и единственият им грях е това, че се намират в защитени зони и че са въведени в експлоатация след датата 9 август 2010 г.
Става въпрос за 47 обекта, поне 47 обекта по информация от Министерството на околната среда и водите, на които трябва да бъде прекратено разрешението за работа – за водовземане. Това не само е в нарушение на най-елементарната бизнес логика, но и противоречи на здравия разум въобще. Мисля, че всички тези обекти са с правото си да действат, съответно да произвеждат и да реализират дейността, за която са построени, тъй като те са получили съответните разрешителни, но Законът ги е заварил в едно, така да се каже, условно казано, разкрачено положение.
Ако не възразявате, господин Председател, да дадем думата на господин Боян Кършаков, председател на Сдружението, да внесе допълнителна яснота.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбира се. Само искам да попитам във връзка с § 17, което е предложил господин Симеонов. Дали това ни дава основание евентуално да осъдите за пропуснати ползи държавата? Да споменете също, ако има такава възможност.
БОЯН КЪРШАКОВ: Благодаря за думата и за поканата.
Благодаря и на Комисията, че ни дава възможност да поставим този проблем в Народното събрание.
Благодаря и на господин Симеонов, че вникна в проблема, разбра абсурдната ситуация, в която се намираме, и ни подаде ръка, внасяйки според нас добре подготвен текст, който би решил проблема.
Накратко казано, това е проблем, който започва през 2010 г., когато се изменя Законът за водите и се казва, че след тази промяна повече не може да се разрешава водовземане за ВЕЦ от защитени зони по Закона за водите. Текстът обаче не е направен прецизно, не отчита колко са вече построените централи, не отчита, че, както господин Симеонов каза, определена бройка централи са в разкрачено положение – вече с издадени документи, стартирали строежи. Имайте предвид, че водна централа се строи поне за три години с оглед на всички разрешителни, които трябва да се вземат от всички институции в България.
В резултат на тези текстове към днешна дата се намираме в ситуация, където над 40 водни централи, построени и работещи, са пред това да получат отказ да им бъде продължено разрешителното.
Над 40 ВЕЦ, по наши калкулации са около 150 хиляди мегаватчаса възобновяема енергия годишно от готови, построени централи в България при най-ниската цена на обществото за възобновяема енергия за страната. ВЕЦ-овете са най-евтиния източник на възобновяема енергия в България и не само. Милиони инвестиции, които са вече реализирани и приключени, и всичко това само защото не е премислено една дата как да бъде приложена в закон, за да не се получава това положение. Пред България като член на Европейския съюз стоят, както знаете, цели за изпълняване за дял на възобновяемата енергия, които ще бъдат по-амбициозни от тук нататък. За нас е абсолютно недопустимо да затворим вече съществуващи мощности, които са вече изградени.
Другото, което ще кажа, че ако ние оставим тези над 40 централи без разрешения за водовземане, те няма да си тръгнат от там. Ще се останат с едни фалирали дружества, които няма да могат нито да ги поддържат, нито да ги експлоатират от тук нататък. Не мисля, че с това ще създадем нещо добро за екологията в България, за опазване на околната среда, защото тези централи ще трябва да се разрушават, отделно, че всички тези инвеститори ще търсят правата си срещу българската държава за компенсации, заради това че заради не добре написани закони, е допуснала да си загубят инвестициите.
От една страна, стои екологичното въздействие на ВЕЦ-овете, но срещу него стои екологичната полза от ВЕЦ-овете. За всеки мегаватчас, произведен от ВЕЦ, стои един непроизведен мегаватчас от лигнитни централи и други, замърсяващи технологии. В България, предполагам в Комисията по енергетика това добре се знае, гръбнакът на възобновяемата енергия в страната се изнася от водните централи. Това е истината. Затова ние молим този въпрос да бъде решен, да подкрепите текста.
Не считам, че с тази дата в § 17 може де се рискуват някакви срещу страната…. Това вече е дата, след която не се счита, че има разкрачени ВЕЦ-ове. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не можах да разбера във връзка с § 17, който господин Симеонов е сложил във връзка с влизането на § 16 със задна дата, дава ли възможност да осъдите – не дали ще я съдите, дали Ви дава възможност да осъдите държавата за пропуснати ползи, поради факта че досега не сте имали…
БОЯН КЪРШАКОВ: Нито една от тези централи не е имала документи, издавани по-късно от тази дата. Нито една от тези централи въобще не може да бъде засегната от датата, за която говорим. Не.
Както текстът е направен, това са централи, които са имали документи към месец август 2010 г., когато е изменен Законът. Ние не говорим да се строят нови централи и да се защитават инвестиционни предложения след тази дата. Говорим за проекти, с които са били създадени водни права към 2010 г. Само за тях става дума. Просто са имали лошия късмет да бъдат пуснати в експлоатация след 2010 г. Това е.
ПРЕД. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да попитам във връзка с тази дата – §17 – какво налага влизането в сила от 1 януари 2018 г.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента в Закона съществува текст, с който народен представител в един по-ранен етап е определил след тази дата, тъй като тогава са започнали да изтичат първите разрешителни, тези работещи централи, които са били въведени в експлоатация и са работили към 9 август, да могат да си удължат и да работят, въпреки че са в защитени територии, или с този текст фактически се закачаме за съществуващия текст.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Имам въпрос и после ще взема отношение.
Въпросът ми е: всички ли централи, за които става въпрос, в момента функционират? В смисъл няма да се правят довършителни работи, тепърва да ги… Всичките са в момента в експлоатация?
БОЯН КЪРШАКОВ: Да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, тогава, за да сме изчистили всичко, което притеснява според мен колегите, бихме могли да добавим, правя го малко адхок, после ще го консултираме с правния отдел, да добавим: след като е написано „се създава изречение второ – разпоредбите на чл. 18ж, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за водите не се прилагат за водовземане, за което към 9 август 2010 г. е издадено съответното разрешително при условията и по реда на Закона за водите, и които в момента функционират, или които в момента са въведени в експлоатация…“, за да стане ясно, че е ограничен кръгът и не става въпрос за нови, които още не са довършени, тепърва ще ги довършваме и така нататък, и така нататък.
БОЯН КЪРШАКОВ: Нашето желание е да спасим реализираните проекти.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може да има някой, който е получил разрешение за водоползване, но не си е достроил, за това става въпрос.
БОЯН КЪРШАКОВ: Аз не мога да говоря от името на всички колективи, защото все пак сме Асоциация, но това, което мога да кажа, е, че целта е да се спасят вече реализираните инвестиции. Ако има някой, който е построил, е възможно той да търси някакви компенсации, защото вече е направил инвестицията и не може да довърши, но това е много теоретично.
Считаме, че текстът, както е направен, достатъчно защитава държавата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз разбирам господин Ерменков, но оставям на всички колеги да гласуват, имайки предвид и следното. Има и такива, които са инвестирали в построяването, но не са ги пуснали точно по причина че са изчаквали Законът да им даде право да работят. Нямам представа точно колко са, знам за няколко случая. Това ще бъде несправедливо спрямо тях.
Към 9 август 2010 г. са имали разрешителните. Поради една или друга причина, поради недостиг на инвестиции – единият от случаите е такъв, са го строили на няколко етапа, приключили са го, излезли са от тези срокове и не са ги пуснали. Какво става сега? На тези, които са работили, ще им дадем разрешение, на този, който го е построил, но не го е пуснал все още – няма да му дадем. Не мога да го разбера това!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Симеонов, ако сте прав, реално погледнато разрешителните за строеж би трябвало да са изтекли.
Други колеги? Искате ли да кажете нещо? Не виждам.
Министерството на околната среда и водите има отрицателно становище. От Министерството има ли някого? Няма.
Министерството на енергетиката – господин Станков, искате ли да вземете отношение?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Честно казано, първо, съм изненадан, че ми давате думата да взема отношение, тъй като законодателството в случая не ни касае. Реално погледнато, и към момента не сме изпратили становище, защото, говорейки с колегите от администрацията, не се разпознаваме в този закон. Може би трябва да се запознаем по-обстойно, доколкото разбрах, със становището на Министерството на околната среда и водите и да преценим това какво влияние има.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Агенцията за ядрено регулиране иска ли да вземе отношение? Не.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, което ме притеснява наистина, е, че с всяко изменение на закон и прекратяване на инвестиционен процес, който е започнал законно, създаваме не добро впечатление за инвестиционния климат в България. Да не се учудваме, че чуждестранните инвестиции в момента се изразяват основно в приходи от българи, живеещи зад граница, хранещи роднините си в България. Аз лично бих подкрепил едно такова решение, но това, което наистина ме притеснява, е да не се окаже, че след като приемем това решение, ще се появят четири или пет дори една централа да се появи, която да каже: „Вие ме лишихте от правото да работя, поради което ще Ви съдя за пропуснати ползи“. Това наистина ме притеснява, защото в крайна сметка това е нещо, което не би трябвало да се случва, имайки предвид влизането на този параграф в сила от 1 януари 2018 г.
Вторият въпрос, който ме интересува, е следният: примерно, ако не отпадне § 17 и оставим без срок – че влиза в сила от момента на приемането на решението, какво ще се случи? Няма да Ви дадат разрешителни или как? Питам: ако в това изменение влезе само § 16, а отпадне § 17, това какво влияние ще има върху Вас.
БОЯН КЪРШАКОВ: Върху построените и работещи централи няма да има никакво влияние. Ще ги спасим. От информацията на Министерството на околната среда и водите, доколкото я прочетох, не става ясно – понеже говорим за разрешителни, за водовземане, ако има такива, които нямат проекти, а имат само разрешителни, спасявайки ги и тях, дали могат да искат да строят централи и да се увеличи мощността. Не мисля, че това е лошо за България, но това може да бъде последица.
На първия коментар, който направихте, ще кажа само, че сега рискът е над 40 инвеститори да съдят България. Тоест при всички положения, каквото и да се предприеме, считам, че ще намалим риска от бройката желаещи да си търсят правата, ако поне спасим тези, които работят. Напълно подкрепям това, което господин Симеонов каза, че е редно тези, които вече са си направили инвестицията, също да не си изгубят парите, но затова е достатъчно просто да не променяте текста.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Народното събрание винаги се притеснява, когато става дума за нещо със задна дата, да става ретроспективно. Мисля, че този случай не нарушава Конституцията, но е притеснително и трудно се обяснява в залата.
Реално погледнато ние сме Комисия по енергетика – не че не ни интересува отношението към околната среда и водите, но приоритетно ние гледаме дали има енергийни мощности и те да са колкото може повече.
Въпросът е такъв: предишния път казах, че от тази гледна точка би било редно да го подкрепим. Отрицателното становище обаче на Министерството на околната среда и водите ни изправя – говоря за нашата парламентарна група – поставя ни в колебание. Тоест нямаме единно решение и най-вероятно ще гласуваме по разнороден начин.
Въпросът е: дали накрая да ни обвинят, че изтрепахме рибата, особено в реките по НАТУРА 2000? – риторичен въпрос, ясно е, че ще кажете – не е. Така или иначе държавата Ви е разрешила, одобрила и най-вероятно би трябвало всички изисквания към Вас да не нарушавате природата, би трябвало да са съблюдавани в това, че Ви е издадено правото на ползване. Реално погледнато е така. И ако вярваме на държавата си, би трябвало да вярваме, че Вие давате това разрешително.
От тази гледна точка, това исках да заявя от нашата парламентарна група, нямаме единно решение в тази връзка. Някои ще подкрепят повечето мощности, някои ще ги отхвърлят – загрижени по принцип за становището на Министерството на околната среда и водите.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Понеже възникна въпрос с § 16 и § 17 предлагам те да се гласуват поотделно, нормално е да ги гласуваме поотделно.
Господин Симеонов заявява, че оттегля § 17, остава § 16.
Който е за § 16, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА, № 902-01-69, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 12 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Кой ще ни запознае със Закона?
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата е приет с Решение № 741 на Министерския съвет от 12 декември 2019 г.
Основната причина за предлагания Законопроект за изменение и допълнение са интензивните международни преговори в областта на климата след 2015 г., след подписването на Споразумението от Париж, както и промените в европейското законодателство в сферата на климата.
Посредством Закона за изменение и допълнение са въведени нови положения, свързани предимно с транспонирането на Директива ЕС 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета на Европа, с цел засилване на разходоефективни намаления на емисии и нисковъглеродни инвестиции, като основната цел е посредством транспониране на промените в европейското законодателство да се въведат правилата на четвъртата фаза на Европейската схема за търговия с емисии, валидна за периода 2021 – 2030 г.
Със Законопроекта се въвеждат изменения, свързани предимно с процедурата и начина на определяне на безплатни квоти за емисии на парникови газове от операторите на инсталации в Европейската схема за търговия с емисии така, че да се постигне крайната цел, която си поставя Европейския съюз, а именно намаление с 43% на емисиите парникови газове до 2030 г. в сравнение с базовата 2005 г.
Безплатното разпределение на квоти за индустрията се запазва, въпреки че трите основни аспекта, предопределящи го – показателите за специфични емисии, класификацията на секторите и нивата за активност, се ревизират. Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на активност на инсталациите, което всъщност гарантира, че подкрепа ще се оказва на предприятията и секторите, в които се реализира реален растеж. Също така посредством измененията се постига и редуциране на секторите, които са под заплаха от изтичане на въглерод, като за най-застрашените сектори се запазват 100% безплатни квоти, а за тези, които са по-слабо застрашени или имат възможност да прехвърлят значителна част от разходите за квоти в цената на продукта, процентът се намалява до 30. Предвижда се резерв за нови участници в Европейската схема за търговия с емисии, както и значителен ресурс за секторите, които повишават интензитета на производството си.
За енергийния сектор продължава действието на така наречената дерогация за електропроизводители в България, така че те ще продължат да получават безплатни квоти и за новата четвърта фаза на Схемата до 2030 г. Намалява се административната тежест за операторите на инсталациите, като се отделят тези, които емитират до 2500 тона еквивалент въглероден диоксид, има възможност да излязат от Схемата за търговия с емисиите.
Също така е дадена възможност на доставчиците на течни горива и енергия в транспорта да могат да изпълняват задълженията си за спестяване на емисии, както е терминът „нагоре по веригата“, тоест на местата за добив на нефт и газ.
Законопроектът цели, както вече споменах, преди всичко изпълнение на ангажиментите на България към Парижкото споразумение, също така транспонира изцяло промените в Европейската директива, оптимизира постигането на така нареченото разходоефективно намаляване на емисиите на парникови газове, насърчава инвестициите в така наречените зелени инвестиции, нисковъглеродни инвестиции и намалява административната тежест към операторите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Николова.
Колеги, отношение?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие твърдите, че това няма да се отрази по отношение на въглищните ни централи – емисиите, тъй като те ще продължават да получават своите квоти, както е договорено – до 2030 г. Така да разбирам? Или все пак не е така? Политиката в Европейския съюз и в нашето законодателство обикновено следват една и съща логика. Като имаме предвид така наречената „зелена сделка“, ако мога така да се изразя, и другите политики, които са свързани в областта на въглероднонеутрална енергетика, някак си ми изглежда – това, което казвате, че приемането на този закон няма да има влияние върху нашата енергетика – не ми се вижда в контекста на общата политика, която се провежда.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, не съм казала, че промените в Закона не се отразяват на енергетиката. Казах, че се запазва възможността нашите електроцентрали да продължат да получават безплатни квоти и през новия период – през четвъртия период на прилагане на Европейската схема за търговия с емисии. Понеже реферирахте във въпроса към така наречената зелена сделка, преди да дам думата, ако ми разрешите, и на експертите за по-голяма конкретика по предложения Законопроект, искам само да реферирам към зелената сделка. Това е една визия, която определя политиката на Европейския съюз за следващия период с хоризонт 2050 г. В момента ние представяме на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, чиято основна цел, както казах, е да хармонизира последните промени в европейското законодателство, а именно приетата Директива през 2018 г. Ако си спомняте, по време на Българското председателство бяха направени тези промени в Европейското законодателство.
Ако ми разрешите, ще дам думата на Боряна Каменова – директор на дирекция „Политики по изменение на климата“, която да се спре точно на новите правила за дерогация и съответно за подпомагане на енергийния сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
БОРЯНА КАМЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! В настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изменение на климата има една-единствена разпоредба, която касае безплатното разпределение на квоти за електроцентралите и тя е, че то продължава и през следващия период – до 2030 г.
Разпоредбите на Директивата са такива, че се променят правилата, по които ще става това и тези правила са отразени в документ, издаден от Министерството на енергетиката, и точно така се казват: „Правила за дерогацията“ – чл. 10в на тази директива.
Там се предвиждат нови процедури – за да получават безплатни квоти, на които биха имали право инсталациите, ще трябва да кандидатстват с проекти. Ако са до 12,5 млн. евро тези проекти, процедурата е по-облекчена, ако са над тази сума – проектът има тръжна процедура. Както казах, тези правила са разработени от Министерството на енергетиката, представени са пред Европейската комисия. Към момента все още нямаме някакви конкретни забележки по тях, в смисъл, не съм в състояние да дам повече подробности, защото все още не са окончателно одобрени, не е финализирана процедурата с Европейската комисия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да се включа и аз. Пленени от електронните медии ние търсим негативното. Гледам оценката на Закона в т. 5 „негативни действия“. Освен икономическите, пише и социални негативни действия, загуба на голям брой работни места поради фалит на предприятия заради неизползвана възможност за разпределение безплатни квоти и регламентирана държавна помощ.
Може ли да дадете малко повече разяснение откъде идва този риск?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Рискът идват от там, че имаше, както и заместник-министър Николова каза, известна промяна в правилата за разпределение на безплатните квоти за инсталациите. Става въпрос за промишлените предприятия извън енергетиката, които са в Европейската схема за търговия с емисии.
Имаше намаление за някои сектори – не да получават 100% безплатни квоти, а само 30%. Това са основно керамики, като за България това не е толкова фатално, но все пак бяхме длъжни да го посочим като риск. Поради увеличаване цената на квотите през годините малки керамики са затруднени, имат сезонна работа, тоест през лятото правят тухли и други продукти. Имаме няколко керамики, които, още преди да приложим тези нови правила просто са в несъстоятелност.
Опитваме се да подпомогнем тези малки инсталации с една дерогация, за която госпожа Николова също спомена: тези, които емитират под 2500 тона въглероден диоксид годишно, имаха право да бъдат изключени от Европейската схема за търговия с емисии. За България те бяха 18. Ние се свързахме с всяка една от тези инсталации, само 8 от тях пожелаха да бъдат изключени от Схемата, тоест да не купуват тези квоти, да продължават да си работят, като се предвиждаше само да имат един годишен доклад като задължение. По неизвестни за нас причини, въпреки че проведохме доста разговори със собствениците, десет не пожелаха да бъдат изключени. Както казах, чрез тази дерогация ние се постарахме да смекчим този ефект, но собствениците прецениха, че ще останат в Схемата.
Между другото, с тази дерогация изключваме АЕЦ „Козлодуй“, защото и те купуваха по-малко квоти, една станция на „Булгартрансгаз“, имаше и още няколко. Не знам поради някакво неразбиране ли, поради какво, но в крайна сметка това са си частни производства, които сами си преценяват каква да им е политиката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков помоли да попитам и е прав: тези 10, които не са пожелали, дали не влизат в друг списък, в друга дерогация, за държавна помощ?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Не, те са малки инсталации, които не влизат в другия списък. В другия списък са големите. Тези са малки.
Имаме писмен отказ на всяка една от тях, които не са пожелали да бъдат изключени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други колеги, които искат да вземат отношение?
Да кажете какви са нагласите в Европа, тъй като във връзка със зелената сделка има намерение да падат емитентите на въглероден окис, които произвеждат, дори до бита, така че да ги насърчат да минават към по-зелени технологии вместо да горят примерно газ, въглища и така нататък.
Вие усещате ли, че ще се стигне дотам?
БОРЯНА КАМЕНОВА: Аз мога да изразя личното си мнение, тъй като нямаме още национална позиция по този въпрос. Специално индустрията ще бъде доста затруднена да постигне тези цели, защото в България едрата индустрия, големите предприятия са вече на газ, включително и – Вие знаете, голяма част от топлофикациите също са на газ. За доста от тях няма технологии, които да са на етап, че в скоро време да могат да бъдат приложени, които да им позволят да си намалят емисиите толкова драстично.
Също така енергоинтензивните индустрии примерно производство на цветни метали, там са на електропещи, там изцяло зависи от вида на електроенергията, която се произвежда – от какво е. Там също не е известна поне към момента, поне в пилотна фаза някаква технология, която в близко бъдеще да им позволи значително намаление на емисиите.
По отношение на европейската зелена сделка и въобще политиката на Европейския съюз по тези въпроси – те залагат изключително много на улавяне и съхранение на въглерод, напоследък улавяне и оползотворяване на въглерод.
Има пилотен проект, мисля, че беше в Исландия, произвеждат камък от въглероден диоксид – не знам по каква технология, но там е пилотен проект, който вече дава обещаващи резултати, въобще се работи в тази посока. В България улавяне и съхранение на въглерод не е популярна тема.
Има силна съпротива в обществеността, да не говорим, че доколкото аз съм запозната, подходящи места би имало в Северна България, пък цялата индустрия и енергетика е в Южна България. Освен това сме и малка държава, мащабите ни са малки в сравнение с големите европейски страни и трудно бихме си позволили такова скъпо начинание. Това е предизвикателство според мен.
ЗАМ.-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Само да добавя: действително така обявената от Европейската комисия нова европейска сделка е изключително амбициозна и ще бъде предизвикателство не само за България, а и за всички държави. Вече и колегите от много по-развитите и „зелени“ държави изявиха своите притеснения във връзка с постигането на тези амбиции, въпреки че политиката им е много амбициозна.
Исках да кажа и няколко думи по отношение – чисто политически, как страната разглежда. Вече е сформиран Координационен механизъм под ръководството на вицепремиер Дончев, който да разглежда различните аспекти на предлаганата визия, защото това е визия за зелената сделка, включваща представители както от енергетика, околна среда, икономика, наука и образование, защото всичко това, както и колегата Каменова спомена, е свързано и с иновации и развитие на нови технологии.
Социалното министерство участва активно, защото този преход при всички случаи е свързан и със сериозна подкрепа, която трябва да бъде оказана на засегнатите страни и се работи по формиране на национална позиция по темата.
Разбира се, на този етап е много трудно, защото в програмата, която съпътства обявената визия, Вие виждате, че тепърва ще бъдат предложени за обсъждане както законодателни документи, така и информации, и съобщения, какъвто е езикът на Комисията.
Ние лично, с голям интерес очакваме обявения през месец март от страна на Комисията нов европейски закон по климата – нещо, което до този момент ние нямаме. С интерес очакваме законодателните инициативи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Извинявам се за отклонението, което направих.
Колеги, други мнения? Не виждам.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Приет е Законът.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15, 20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
