1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-27, внесен на 31.03.2020 г. от Валентин Николов - за второ гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика




ПР О Т О К О Л
№ 49



На 13 април 2020 г., понеделник, от 14,00 ч. се проведе извънредно заседание на Комисията по енергетика при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-27, внесен на 31.03.2020 г. от Валентин Николов - за второ гласуване.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.


* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Здравейте! Извинявайте за закъснението.
Откривам заседанието на Комисията.
Днес имаме следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-27, внесен на 31 март 2020 г. от Валентин Николов.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно. Благодаря.

ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 054-01-27, ВНЕСЕН НА 31 МАРТ 2020 Г. ОТ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ - ЗА ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
На заседанието днес присъстват от: Министерството на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър; Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов – председател; „Булгаргаз“ ЕАД господин Николай Павлов – изпълнителен директор, господин Петьо Иванов – член на Съвета на директорите; „Булгартрансгаз“ ЕАД господин Владимир Малинов – изпълнителен директор.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-27, внесен от Валентин Николов на 31 март 2020 г., приет на първо гласуване на 3 април 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Моля, гласувайте наименованието на Закона.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 30, ал. 1, т. 7 се създава изречение второ: „Цените се утвърждават ежемесечно и се прилагат от първо число на месеца, за който са утвърдени“.“
Хубаво е да четем текстовете, защото това е тежък закон.
Има ли изказвания?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам един въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам въпрос, господин Председател, към председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране: ще е в състояние ли да извършва това ежемесечно? Имайте предвид, че това ще означава и промяна на цената на топлинната енергия и така нататък.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Ерменков, аз в предишните заседания изказах моето становище, че това ще затрудни по начало работата на Комисията, защото ще означава вместо на три месеца, както е понастоящем, ежемесечно да се произнасяме с ценово решение за природния газ за следващия месец.
На второ място, може би си спомняте, че на 1 април, мисля, че даже беше и неделя, ние заседавахме в същия ден след обяд, само и само, за да можем да спазим изискванията такива, каквито те бяха тогава.
В редактирания текст на § 1 е записано, че „Цените се утвърждават ежемесечно и се прилагат от първо число на месеца, за който са утвърдени“. Това реално позволява на Комисията, тъй като до 24,00 ч. на последния ден от предходния месец ние няма да разполагаме с цената на природния газ за последния месец преди месеца, за който определяме цени, за да не се получава изискване да се произнесем веднага на следващия ден, за да може експертите на Комисията внимателно да отразят промените, които ще настъпят с цените, които ще им дойдат сутринта на 1-во число на следващия месец, тази редакция позволява ние да се произнасяме дори и на 2-рото число, но е записано, че се прилагат от 1-во число на месеца. Благодарение на тази редакция Комисията ще може все пак в този напрегнат график да се справи успешно.
Благодаря Ви за въпроса. Исках да направя това уточнение, за да се разбере какво е постигнато с редакцията на § 1.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други желаещи? Не виждам.
Който е съгласен с редакцията на § 1, моля да гласува.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте за наименованието на подразделението.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Параграф 2 е дълъг параграф, но е хубаво да го изчета, за да можем да вникнем в съдържанието, защото той определя намеренията, които искаме да постигнем с този закон.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. (1) Общественият доставчик на природен газ в изпълнение на Решение на Европейската комисия № С (2018) 258 от 24 май 2018 г. по дело АТ.39816 – Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа, и на сключено Допълнение № 13 от 2 март 2020 г. към Договор № 02-12-13 от 15 ноември 2012 г. между ООО „Газпром Експорт“ и „Булгаргаз“ ЕАД за доставка на природен газ, възстановява суми по договори за доставка на природен газ, както следва:
1. за периода от 5 август 2019 г. до 31 декември 2019 г. – на крайни снабдители на природен газ и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, включително на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия;
2. за периода от 1 януари 2020 г. до 31 март 2020 г. – на крайни снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
(2) В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон Комисията за енергийно и водно регулиране приема решения за утвърждаване на цените на природния газ, по които общественият доставчик продава природен газ въз основа на подадените заявления, за всеки период, както следва: от 5 август 2019 г. – 31 август 2019 г.; 1 септември – 30 септември 2019 г.; 1 октомври 2019 г. – 31 октомври 2019 г.; 1 ноември 2019 г. – 30 ноември 2019 г.; 1 декември 2019 г. – 31 декември 2019 г.; 1 януари 2020 г. – 31 януари 2020 г.; 1 февруари 2020 г. – 29 февруари 2020 г., и 1 март 2020 г. – 31 март 2020 г. В тези случаи чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14 не се прилагат.
(3) Комисията за енергийно и водно регулиране с решението за съответния период по ал. 2 изменя и цените, по които крайните снабдители на природен газ продават на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи, в съответствие с цената на обществения доставчик, по която продава природен газ, утвърдена с това решение. В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители предоставят на Комисията за енергийно и водно регулиране информация и доказателства за количествата природен газ, закупени през съответните периоди по ал. 2 с цел продажба на клиенти.
(4) Когато краен снабдител на природен газ в период по ал. 2 е закупувал природен газ не само от обществения доставчик, за този период цените, по които крайният снабдител е продавал природен газ на крайни клиенти, се изменят при отчитане единствено на закупените от обществения доставчик количества природен газ и решението за съответния период по ал. 2.
(5) Когато краен снабдител на природен газ в период по ал. 2 не е закупувал природен газ от обществения доставчик, за този период цените, по които крайният снабдител е продавал природен газ на крайни клиенти, не се изменят.
(6) За периода 1 юли 2019 г. – 31 март 2020 г., Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение за утвърждаване на цени на топлинната енергия и за определяне на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при отчитане единствено на закупените от обществения доставчик количества природен газ и решенията за съответните периоди по ал. 2. В този случай чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14 не се прилагат. В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, предоставят на Комисията за енергийно и водно регулиране информация и доказателства за количествата природен газ, закупени през съответните периоди по ал. 2.
(7) Утвърдените цени с решенията по алинеи 2 и 6 са за целите на изчисляване на сумите, които общественият доставчик на природен газ, крайните снабдители на природен газ или лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, възстановяват на клиентите за доставка на природен газ, съответно топлинна енергия.
(8) В срок до 20 дни от приемането на съответните решения по ал. 2, общественият доставчик изчислява сумите за възстановяване по договори за доставка на природен газ на лицата по ал. 1, като разлика между сумите, заплатени за доставените количества, по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени със съответните решения по ал. 2 и сключва споразумение с лицата по ал. 1 за възстановяването им. Общественият доставчик възстановява сумите на лицата по ал. 1 в 14-дневен срок от сключването на споразумението.
(9) В едномесечен срок от възстановяване на сумите по ал. 8 от обществения доставчик:
1. крайните снабдители на природен газ изчисляват разликата между сумите, заплатени и/или дължими за природен газ от крайни клиенти по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по изменените цени, утвърдени със съответното решение по ал. 2;
2. лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, изчисляват разликата между сумите, заплатени и/или дължими за топлинна енергия от клиенти на топлинна енергия в сгради, в които разпределението на топлинна енергия се извършва по реално месечно потребление въз основа на разпределението на количеството топлинна енергия, извършено от лицата по чл. 139б, ал. 1, по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени с решението по ал. 6.
(10) Получената разлика по ал. 9 се приспада от дължимите от клиентите суми за месеца, в който тя е изчислена от крайните снабдители на природен газ и от лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Приспадането се извършва от крайните снабдители на природен газ, съответно от лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, еднократно. Когато дължимата от клиенти сума е по-малка от изчислената разлика, приспадането се извършва до изчерпване на тази разлика.
(11) За приспадането по ал. 10 се издава известие към фактура, в което се посочват стойността на дължимата за съответния период сума за природен газ, съответно за топлинна енергия, размера на изчислената разлика по ал. 9 и стойността на дължимата сума от крайният клиент на природен газ или клиента на топлинна енергия след извършеното приспадане.
(12) За клиенти на топлинна енергия, при които разпределението на топлинна енергия се извършва за отчетен период от една година, лицето по чл. 139б, ал. 1 изготвя обща годишна изравнителна сметка за сградата и индивидуални изравнителни сметки на клиентите, като отразява различните ценови периоди и съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цени на топлинна енергия. В изравнителните сметки се посочва размерът на разликата между сумите за топлинна енергия по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени с решението по ал. 6.
(13) Крайните снабдители на природен газ, съответно лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, възстановяват разликата по ал. 9 под формата на парична сума на лице, което е загубило качеството на клиент и не дължи суми за природен газ или топлинна енергия въз основа на писмено заявление, в което се посочва банкова сметка, по която се превежда сумата.
(14) В 14-дневен срок от възстановяване от обществения доставчик на сумите по ал. 8, клиентите на обществения доставчик, присъединени към газопреносната мрежа, които снабдяват с природен газ крайни снабдители на природен газ, неприсъединени към газопреносната мрежа, възстановяват на крайните снабдители разликата между сумите, заплатени за доставени количества природен газ, по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени със съответните решения по ал. 2. В едномесечен срок след възстановяване на разликата между сумите крайните снабдители на природен газ изчисляват и възстановяват разликата между сумите на крайни клиенти по реда на ал. 9, т. 1 и ал. 10.
(15) В 14-дневен срок от приемането на решението по ал. 6 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ изчислява разликата между размера на премиите за електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, определени с решението на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и с решението по ал. 6.
(16) Разликата по ал. 15 се прихваща от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от дължимите премии на производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда. В този случай тази разлика се смята за задължения по смисъла на чл. 36и, ал. 2.
(17) Комисията за енергийно и водно регулиране с решението за съответния период по ал. 2 указва на оператора на газопреносната мрежа за същия период да измени цените на природния газ за балансиране, определени по реда на Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране (ДВ, бр. 57 от 2019 г.)“.
Колеги, заповядайте за въпроси и изказване.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Първо, искам по § 2, ал. 1 да изкажа едно съображение. Според мен включването и „на сключено Допълнение № 13 от 2 март 2020 г. към Договор № 02-12-13 от 15 ноември 2012 г. между ООО „Газпром Експорт“ и „Булгаргаз“ ЕАД за доставка на природен газ“ е някак си не на място – в един нормативен акт да вкарваме търговски споразумения.
Мисля, че ще бъде достатъчно, чисто редакционно го казвам, да напишем „Общественият доставчик на природен газ в изпълнение на Решение на Европейската комисия № С (2018) 258 от 24 май 2018 г. по дело АТ.39816 – Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа“, имайки предвид, че решенията на Европейската комисия са задължителни, „възстановява суми по договори за доставка на природен газ“.
Чисто редакционно го казвам – не е красиво в един нормативен акт да вкарваме, да цитираме търговско споразумение, все едно, че то се явява причина за закон. Това е чисто редакционна промяна, която предлагам.
По алинеи 4 и 5, първо, декларирам конфликт на интереси, защото съм един от газифицираните в София (оживление), и съм длъжен да го направя. Няма как да го решим този проблем, за съжаление, защото никой не може да докаже този, който е докарал до крайни клиенти газ, на каква цена го е купувал и го продал на регулирана цена, според мен. Тук го казвам, за да стане ясно на всеки един от живеещите в големите общински центрове, че там, където газопреносното дружество не е купувало, а в повечето случаи е така, газ от обществения доставчик, да не чакат намаление на цената. Това го казвам, за да бъдат хората наясно.
Примерно, София – „София газ“ знаете, че купува газ от някъде другаде, но не от обществения доставчик в голямата си част и по тази причина Ви казвам, че най-вероятно намаление на цената там няма да има, защото не е купуван газ от обществения доставчик. Просто хората да знаят и да не чакат намаление на цената, да сме наясно!
Имам обаче един въпрос към изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ господин Малинов: господин Малинов, текстът, който е записан тук, дали Ви удовлетворява?
Аз ще се аргументирам защо го задавам този въпрос и защо считам, че е важен. По съществуващите в момента правила за търговия на Българската газова борса може да се случи следният казус – търговец Х купува виртуално един газовоз с газ, пуска го на борсата, в резултат на съответната процедура не го продава, след което „Булгартрансгаз“ е задължен да изкупи това количество, което не е продадено на борсата, което е значително, на цена регулирана, минус 8%, ако не се лъжа, или нещо подобно беше.
С този текст, който тук записваме, регулираме ли Вашите взаимоотношения в такива случаи? Удовлетворява ли Ви текстът? Имате ли някакви предложения към него?
Това беше, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е ал. 17…
Заповядайте, господин Малинов.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, господин Иванов, дами и господа народни представители! Аз дори бих предпочел преди аз да се изкажа, да чуем мнението и на уважавания от мен господин Иванов в качеството му на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, но тъй като въпросът беше отправен директно към мен, аз ще си позволя с няколко думи да опиша какво представлява балансирането като принцип.
Системата на „Булгартрансгаз“ е изградена от над 2800 км линейни тръби и в тези тръби се съдържа определено количество природен газ. Балансирането има за цел да предпази тази система от свръхколичества, които да се натрупат в нея или да има недостиг на природен газ, което е така наречения „уайнпек“.
Правилата за балансиране са одобрени от регулатора, както и Методиката за балансиране. На база на тези два нормативни акта при наличието, както господин Ерменков правилно отбеляза, на положителен дисбаланс в системата за определен клиент, тъй като и тези дисбаланси – отварям една скоба – следва да се изчистват на дневна база Д-нулево, Д+1, при наличието на положителен дисбаланс, което означава, че определен ползвател на системата на „Булгартрансгаз“ е вкарал на входни точки на тази система количество, което е по-голямо от това, което е извадил и заявил на изходни точки, той е акумулирал в този „уайнпек“ определено количество, което е в повече.
В този случай, съгласно Методиката и правилата за балансиране, се ползва одобрената от Комисията за енергийно и водно регулиране цена и малката стъпка, която по наредба е между 3 и 10%, в конкретния случай е одобрена на 8% и в този случай „Булгартрансгаз“ е задължен да изкупи този положителен дисбаланс на тази цена.
Същото е и в обратния механизъм, когато на входни точки определен ползвател е вкарал в системата по-малко количество от това, което е продал на изходни точки на негови клиенти, тогава ние трябва като оператор да възстановим това количество и да го осигурим на клиента. В този случай отново цената, която се реферира, е одобрената цена на обществения доставчик от Комисията за енергийно и водно регулиране с надбавка от 8%.
За да продължа и да Ви дам малко по-обстойна картина, в рамките на този период, който визирам, а именно от 5 август 2019 г. до 31 март 2020 г., действително „Булгартрансгаз“ е изпълнявал своите лицензионни задължения и разликата за акумулирани положителни дисбаланси за целия този период е около 440 хил. мегаватчаса. Във финансово изражение това представлява, че „Булгартрансгаз“ е заплатил положителен дисбаланс по тези цени в размер на 17 млн. 504 хил. лв., а е закупил газ в обратната посока, за 6 млн. 609 хил. лв.
Безспорно, тъй като има и друг механизъм, който е предвиден и в европейския регламент, и в нашето законодателство, и в подзаконовите нормативни актове, за периода от 1 януари се прилага и има друг механизъм, по който може да се определи цената за балансиране. Това е цената, която би била постигната на газов хъб „Балкан“ или на Българската газова борса, само че там имаме две условия, че трябва да бъдат сключени минимум три сделки и минималното количество, което трябва да бъде изтъргувано на дневна база е 3 хил. мегаватчаса.
В този период от 1 януари до 31 март 2020 г., ние имахме само един единствен ден, в който можехме да ползваме тази, като референтна борсова цена. Във всички останали дни сме ползвали механизма, който се опитах да обясня – одобрената цена на обществения доставчик от Комисията за енергийно и водно регулиране, със съответно малката стъпка в положителна или отрицателна посока.
Считам, че така както е предложен текстът от работната група дава пълното право на регулатора, който е органът, който е одобрил и правилата за балансиране, и Методиката за балансиране със съответното решение по ал. 2, да имени и цената за балансиране.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, моля.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще си позволя да взема отношение и по други забележки на господин Таско Ерменков, като, разбира се, ще се спра и на ал. 17.
Преди всичко това, че наистина е тежък текстът на ал. 1 на § 2, се дължи в известна степен на обстоятелството, че се касае само за преходна разпоредба, която важи за един съвсем конкретен случай и в такъв момент трябва да се запише ясно какво е решението и какво е включено в Допълнение № 13, защото това дава яснота на всеки, който трябва да ползва първоизточниците, наложили тази преходна разпоредба с всичките й по-долу алинеи. Затова е записано по този начин и лично аз не знам как бихме могли да го запишем по-кратко и в същото време да отбележим съвсем ясно двата факта: Решението на Европейската комисия и Допълнение № 13.
Относно ал. 4: „Когато краен снабдител на природен газ в период по ал. 2 е закупувал природен газ не само от обществения доставчик, за този период цените, по които крайният снабдител е продавал природен газ на крайни клиенти, се изменят при отчитане единствено на закупените от обществения доставчик количества природен газ“, по принцип това не би трябвало да създаде проблем, защото всеки краен снабдител в своите не само годишни отчети, но по искане от нас в момента данни за закупените количества природен газ и респективно от какви доставчици, може да се види какви са количествата природен газ, закупени от „Булгаргаз“.
В съответствие с нашите ценови решения, с които ние ще се произнесем след приемането на Закона ще може да се изчисли тази разлика, която умножена по съответното количество закупено, отново повтарям, единствено от „Булгаргаз“ ще даде всъщност сумата, която „Булгаргаз“ трябва да възстанови на този краен снабдител. Това е смисълът на ал. 4.
Относно ал. 17 господин Малинов любезно каза, че иска да чуе първо моя коментар. Най-напред искам съвсем ясно да кажа пред Комисията, че Комисията за енергийно и водно регулиране не определя цените за балансиране. Цените на природния газ за балансиране, да бъда съвсем точен, се определят в съответствие именно с тази Методика, която е приета в 2019 г. Тя служи за определяне на дневната такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансирането.
Фактически ясно каза господин Малинов – от 1 януари 2020 г., откакто функционира платформата за търговия с газ за балансиране на газовия хъб „Балкан“, във всички дни, когато са реализирани поне три сделки и общата сума на изтъргувания природен газ за балансиране е над 3 хил. мегаватчаса, цената, по която се реализирани сделките е пазарна цена и в този случай няма да има никаква промяна, защото сделките са реализирани при пазарни цени.
Второто, което също беше казано – до 31 декември, когато не функционираше такава платформа, но е дадена подобна опция за този период, но там основно, ако няма наличие на такива сделки и ако те не са с минимална енергия от 3 хил. мегаватчаса, в такъв случай цената на природния газ за балансиране се формира въз основа на цената на природния газ от обществения доставчик плюс-минус малката корекция, която беше 10%, сега е 8%.
В този именно случай ал. 17 засяга Комисията за енергийно и водно регулиране. В нашите ценови решения месец по месец от август миналата година до края на март тази година, ние с изричен текст ще оказваме, ще даваме всъщност задължения на „Булгартрансгаз“ за този период да измени цената на природния газ за балансиране, който до тогава е определен на базата на предишната цена на обществения доставчик по причина, че във всеки един от тези месеци цената на природния газ от обществения доставчик ще бъде променена, но ние самите не определяме цената на природния газ за балансиране. Това е съгласно нормативните документи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само два уточняващи въпроса имам, за да стане на всички ясно какво правим, не за друго, а и да вземем информирано решение.
Първо, аз по алинеи 4 и 5 точно това казах и аз, че става въпрос само за газ, който е купен от обществения доставчик. Там, където не е купен от обществения доставчик, което е в повечето случаи в големите общинските градове, няма да има намаление на цените. Само това исках да предупредя хората – да не чакат намаление на цените и после да не ни питат защо не сме ги намалили. Отговарям на това.
По ал. 17 обаче имам допълнителен въпрос.
Първо, въпросът ми е към господин Малинов: има ли яснота, господин Малинов, какви са били сумите до 31 декември и след 1 януари до 30 март, като ме интересува дали има някаква принципна разлика между двата периода, за да приема това, което каза господин Иванов и че е на 100% така.
И въпрос към господин Иванов, който ми е по-важен. Нека да приемем, че Вашият ангажимент е само между август и края на годината по отношение на методиките и така нататък, и решенията, които трябва да вземете, регулиране с решение за съответния период и указвате на оператор на газопреносната мрежа да измени цените на природни газ. Интересува ме в резултат на това, че господин Малинов ще измени цените въз основа на Вашите решения, по какъв начин той ще бъде задължен да върне парите, които е взел, ако е взел над пари или да си получи парите, които е дал без да има основание? Това ме интересува – просто механизмът, по който това ще стане и въобще дали това нещо ще стане? Става въпрос за едни 10, почти 11 милиона, за които „Булгартрансгаз“ – държавно предприятие, собственост на българската държава, е платило, така да го наречем „един обществен ресурс“ и този ресурс по какъв начин ще бъде и може ли да бъде възстановен пак на държавата?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз, ако мога да допълня или да се опитам да разясня, господин Ерменков, какво има предвид без да го казва той с точни думи, така си мисля, че съм го разтълкувал… (Оживление.)
Има търговци, които са се възползвали от високата цена на обществения доставчик с цел да могат да спекулират от гледна точка на балансиране, като внасят една единица, уж договорени четири, а една единица газ я продават на определена цена на клиент и другите три казват, че не могат да ги реализират и всъщност принуждават „Булгартрансгаз“ чрез балансирането да ги изкупи с процент 8, малката корекция, по-ниска от цената на обществен доставчик, макар уж пазарна цена, но ако нямало тогаз пазарна цена, се съблюдава цената на обществен доставчик.
Идеята е дали разликите в сумите, тоест не определя именно такива спекулации, които са се възползвали от слабостите на пазара към, неликвидния пазар към този момент и, второ, господин Иванов, не е ли хубаво да се замислим в бъдеще евентуално да направим тази малка корекция доста по-различна от тези 8%, за да няма такива спекулации, макар че би трябвало сега цената на „Булгаргаз“ да е доста близка до пазарната, но все пак…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря, господин Николов. Точно това имах предвид.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Малинов, заповядайте все пак…
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
В действителност много правилно сте схванали каква беше пазарната конюнктура в тези месеци. Имаше пазарни условия, в които на един съседен на нас пазар – гръцкия, имаше количества, които бяха изкупувани на много ниски цени, тъй като ликвидността на гръцкия пазар позволяваше положителни дисбаланси в гръцката система да бъдат купувани на много ниски цени и да бъдат вкарвани в системата на „Булгартрансгаз“, без на тези количества изобщо да им бъде търсен краен клиент, който да ги закупи. И поради този действащ механизъм, че цената за балансиране реферираше към регулираната цена към онзи период на обществения доставчик, се получиха тези големи положителни дисбаланси в системата на „Булгартрансгаз“, които ние включително се принудихме тези количества виртуално да ги нагнетяваме в Чирен, тъй като уайнпека има определен физически лимит, обем, който може да поеме самата тръба и затова ние трябваше да нагнетяваме в Чирен, включително по този начин да намалим и свободния търговски обем за хранилището в Чирен и в крайна сметка да се окаже, че операторът купуваше природен газ на една значително непазарна цена.
Има друг механизъм, който е предвиден в правилата за балансиране и в Методиката, това е така наречената такса неутралност. Това е един от способите, защото такса неутралност представлява акумулирания финансов ресурс, който „Булгартрансгаз“ натрупва от положителни и отрицателни дисбаланси и в случая, че в този пул са събрани повече средства, се намалява съответно таксата неутралност, защото операторът е несвойствен, а неговата функция да печели от положителни или отрицателни дисбаланси.
Потенциално е възможно и през таксата неутралност това финансово изкривяване на положението на „Булгартрансгаз“ да бъде коригирано, но това ще доведе до едно друго, според мен, изкривяване на пазара, което ще доведе до това, че тези ползватели, защото такса неутралност се дължи от всички ползватели на мрежата на „Булгартрансгаз“, тези, които са били коректни и по договорите си за балансиране, които имат сключени с „Булгартрансгаз“ са изпълнявали коректно своите задължения да поддържат балансовото си портфолио близко до нулата, те също ще бъдат натоварени с тази такса неутралност за сметка на тези, които не са били коректни и са извършвали тези спекулативни сделки.
Напълно подкрепям и това предложение, което разбира се трябва да срещне широка подкрепа, за малката корекция, защото нашият пазар все още продължава да бъде неликвиден. Аз не случайно обърнах внимание, че в период от три месеца имахме само един единствен календарен ден, в който постигнахме това, което и господин Иванов спомена – минимум три сделки, което означава, че трябва да имаме четири, и 3 хил. мегавата изтъргувана енергия на газов хъб „Балкан“.
В случай, че малките корекции или след непродаването се въведе стъпаловидно увеличаване на корекцията, това би довело до дисциплинирането на ползвателите на мрежата и на всички пазарни участници.
А иначе, само за да допълня, цените за таксите за балансиране за съответните периоди са публикувани на интернет страницата на „Булгартрансгаз“ и оттам се вижда, че те стриктно следват регулираната цена. Аз ще Ви предоставя и линк, към който директно да ги видите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на коментара на господин Ерменков относно ал. 4 и 5. Аз мисля, че това означава справедливост на решението, което трябва да вземем. Няма откъде „Булгаргаз“ да вземе средства, за да ги възстанови на тези, които не са купили от него. Логиката на целия този процес изисква възстановяване на взетите суми на всички клиенти на Булгаргаз и оттам на всички крайни потребители, които са получили…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Никой не спори с Вас за това нещо!
ИВАН ИВАНОВ: Да, добре. Вие искахте яснота. Яснотата е заложена в самия текст на Закона, както сме го записали.
Относно § 17. Имаше момент, в който ние считахме, изобщо не се записа никакъв текст за балансиране, свързан с природния газ. Текстът, който в крайна сметка е записан, следва логиката на предшестващите алинеи, че както ние се произнасяме с промяна на цената на природния газ на „Булгаргаз“ месец по месец, по същия начин ние заявяваме и на „Булгартрансгаз“ – това е оператор на газопреносната мрежа, как да бъдат изменени цените на природния газ за балансиране в този изминал период.
Същественото е, че ако се развие борсата на платформата на газов хъб „Балкан“, ще отпадне всякаква референция по отношение на обществения доставчик. Когато обаче беше гласувана тази методика – тя беше одобрена от нас, но беше представена от „Булгартрансгаз“, бяхме далеч от тази ситуация, затова има и тази втора опция, която се надявам да изчезне.
ПРЕДС. ВЕЛИНТИН НИКОЛОВ: Господин Малинов.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Само ако ми позволите, да допълня конкретно въпроса на господин Ерменков. Всеки ползвател на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ освен договор за достъп и пренос, има и сключен отделен договор за балансиране. Съгласно този договор, на който условията са одобрени от „Булгартрансгаз“, те трябва да предоставят определен финансов ресурс като гаранция за изпълнение на техните задължения.
Конкретно на въпроса Ви: риск съществува действително, тъй като има ползватели – не бих си позволил да разкривам търговска тайна за конкретни ползватели на газопреносната мрежа – които за периода от 5 август до 31 март имат създадени доста по-големи положителни дисбаланси, които минималният депозит, който сме изисквали, е в пъти недостатъчен. Потенциално е възможно. След като получим указанията от Комисията за енергийно и водно регулиране вследствие на изменение на цената за периодите, посочени в ал. 1 и ал. 2, ние ще поискаме възстановяването на тези средства, но не мога да гарантирам дали ще възстановим изцяло финансовия ресурс.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам само да благодаря за информацията, благодаря и на господин Иванов. Разбрах за какво става въпрос.
Господин Малинов, може да бъдете сигурен, че ако се наложи и законодателни мерки ще вземем, за да може справедливостта на пазара и прекратяването на всякакъв опит за спекулативни сделки да може да бъде постигнато. Бъдете сигурни в това нещо! Мисля, че няма никой от колегите, който да се противопостави на въвеждане на справедливи цени без спекулативни практики в пазар, който е обществено важен.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря на Комисията по енергетика.
Ще си позволя, след като задвижим цялата процедура, по Ваше искане да Ви информирам как се развиват отношенията по балансирането.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Малко да поразсъждавам по въпроса, който повдигна господин Ерменков. Понеже ни е страх, че Европейската комисия може да види в това намесване на свободния пазар, иначе щяхме да го напишем „задължително“ в Закона. Мисля, че няма никой тук, който да оспори, че трябва да бъдат възстановени парите и че има спекулации, които съзираме.
От друга страна, в мен се поражда следният въпрос: знаете, когато правихме изменение на Закона за енергетиката във връзка със създаването на газов пазара в България, имаше доста полемика, особено между нас, които често се виждахме в работна група, дали да бъде лицензиран всеки един участник, или не. Именно сега с този форсмажор искам да попитам и четиримата: не е ли добър вариант да създадем лицензии на участниците по подобие на електроенергийния пазар?
Да започнем с господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, много добре си спомням тази дискусия. Тогава имаше, включително предложение да се премине към режим на лицензиране на участниците и на борсата на природен газ.
Възраженията, които бяха изказани от участниците в тогавашното заседание, бяха, че пазарът още дори не е стартирал и изведнъж да бъдат натоварени с процедура по лицензиране би било прекалено тежко и в определена степен скъпо, защото трябва определен финансов ресурс. Считам обаче, че така както ние постъпваме на електроенергийната борса и с търговците на електроенергия, би могло – явно не сега с тези промени в Закона, но да се помисли и в един обозрим период да се премине също към лицензионния режим. Тоест да се изравнят условията, които съществуват в двата сектора – природен газ и електроенергия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Напълно споделям позицията на господин Иванов. Аз също си спомням дискусията, която водихме тогава и тези аргументи звучаха релевантно на ситуацията, имайки предвид това, че борсата за търговия с природен газ в България наистина тепърва прохожда, така да се каже. Аз също смятам, че по аналог на борсата за търговия с електрическа енергия е добре да помислим върху възможността подобен тип търговци наистина да бъдат лицензирани. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛИНТЕН НИКОЛОВ: Господин Малинов.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Ще си позволя да допълня господин Иванов и госпожа Петкова с малко фактология. В действителност е така, но към днешна дата газов хъб „Балкан“ има над 30 регистрирани ползватели на платформата за търговия с природен газ. „Булгартрансгаз“ има сключени договори за достъп при пренос и съответно договори за балансиране с над 60 юридически лица, което показва вече достатъчна ликвидност на пазара и достатъчно играчи на този пазар. От тези 60, които са ползватели на мрежата на „Булгартрансгаз“ – само преди три дни съм пуснал над 25фактури за предходния месец, което означава, че пазарът вече е събуден, пазарът е активен и лицензионният режим би бил полезен, тъй като в момента юридически лица с минималния допустим капитал по Търговския закон могат да осъществяват дейността по търговия с природен газ и депозитите, които ние изискваме за участие на борсата, за участие на балансиращия пазар или за ползване на системата на „Булгартрансгаз“ са незначителни спрямо изтъргуваните обеми и финансовите потоци.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители!
Булгаргаз от самото начало е настоявал за лицензионен режим на всички търговци и се радвам, че в крайна сметка всички стигаме до извода, че трябва да бъдат лицензирани, защото зад тази лицензия стои и финансовата обезпеченост на самия търговец. Най-малкото, съседните държави също имат въведен такъв лицензионен режим. Почти една година отне време Булгаргаз да получи лицензия за мрежата, като мрежови ползвател на гръцката газопреносна мрежа и за ползване на ревитуса. Поради една или друга причина беше забавен този процес. Мисля, че всички участници на пазара трябва да бъдат поставени на равна основа – говоря не само в България, но и в съседните държави.
Доста упреци имаше към Булгаргаз по отношение на това, че ние не доставяме на ревитуса. Ами няма как да доставяш, когато нямаш лицензия и когато всеки месец искат допълнителна информация и всяка седмица преразглеждане и така нататък. Това беше в ущърб на всички.
Виждаме, както каза господин Малинов, компании с изключително малък акционерен капитал как могат да оперират на пазара и същевременно пък зад тези компании я няма отговорността, която се изисква за такъв участник на пазара. Благодаря Ви. Ние подкрепяме такова предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Дори си мисля, че голяма част от тежестта, която падна с този закон, можеше да си я спестим, ако имаше лиценз, но това е друг въпрос. Както се казва, човек трябва да се поучи от грешките си.
Други колеги да се изкажат или да зададат въпроси? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване § 2.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 2 е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Подадените до влизането в сила на този закон заявления от обществения доставчик за утвърждаване на цени на природния газ за периодите по § 2, ал. 2 се разглеждат при условията и по реда на § 2.“
Въпроси? Това е редакционно.
Подлагам на гласуване § 3.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се § 3.
Следващият параграф е най-тежкият параграф, за който досега не съм намерил лично за себе си решение. Предполагам, че е най-тежкият и за Министерството на енергетиката, пък и за Комисията.
Призовавам Ви към по-голяма дискусия за § 4, за да намерим решение. Параграфът е много тежък:
Работната група предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. Параграф2 не се прилага за сделки с природен газ, сключени от участници на пазара по свободно договорени цени и/или на организиран борсов пазар“.
Искам да призова господин Павлов за коментар на този параграф, нека да се мотивира – знам, че не е съгласен с този параграф.
Заповядайте, господин Павлов.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Петкова! Уважаеми господин Иванов, дами и господа народни представители! Целта на настоящата законодателна промяна е да се даде възможност на Булгаргаз да възстанови суми на свои клиенти, закупували природен газ за периода 5 август 2019 г. – 31 март 2020 г., като тези суми предварително са били възстановени от „Газпром“ на „Булгаргаз“.
С предложението в § 4 се урежда изключение от приложното правило на компенсаторния механизъм, който е регламентиран в § 2. Тази редакция, честно казано, според Булгаргаз препятства възстановяването на суми от „Булгаргаз“ на свои клиенти, които са закупували природния газ на цени, формирани с референция към регулираната цена за периода 1 януари 2020 г. – 31 март 2020 г. Така предложеното законодателно решение изключва равнопоставеност между всички клиенти на обществения доставчик, които са купували природен газ за периода, който споменах, на непазарни и високи цени от „Газпром“.
С цел да не се ограничи законово „Булгаргаз“ да възстанови тези надплатени суми ние бихме предложили една редакция на това предложение, която гласи следното:
„(1). Възстановяването на суми от обществения доставчик по договори, сключени по свободно договорени цени и/или на организирания борсов пазар, се извършва по взаимно договаряне.
(2). С този закон не се засягат сделки с природен газ, сключени по свободно договорени цени и/или на организиран борсов пазар, по които доставчик на природен газ е лице, различно от обществения доставчик.“
С това наше предложение текстът не води нито до изкривяване на пазара, нито вреди на останалите участници на пазара, а същевременно осигурява равнопоставеност на всички клиенти на Булгаргаз, които са закупили през този период газ от обществения доставчик на непазарните високи цени на руския газ. От друга страна, дава възможност на „Булгаргаз“ да възстанови всички тези надплатени суми на своите клиенти.
На миналото заседание имаше въпрос към Булгаргаз от господин Бойчев: какво ни пречи да възстановим по договорите свободно договорените цени? Тук е мястото да кажа, въпреки че Булгаргаз е търговско дружество, то е със 100% държавно участие, с краен собственик – държавата. В крайна сметка по какъв начин ще бъдат възстановени средства и колко, това решение трябва да се вземе от държавата. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Павлов.
Колеги, само искам да уточня откъде идва проблемът и защо се налага да има § 4. Аз лично не харесвам този параграф и предпочитам да го няма. Понеже има притеснения, че Европейската комисия може да разчете, че този закон се намесва в свободния пазар, поради тази причина и на база разговорите, които е имала министър Петкова и господин Иванов с дирекция „Енергетика“, и там са изразили своите притеснения, са уточнили, че това е един от възможните варианти, като го вкараме в Закона, да уточним, че този Закон се отнася единствено и само за организиран пазар.
От друга страна, експертите от „Булгаргаз“ смятат, че ако вкараме този текст, той не само уточнява, че този закон е само за регулиран пазар, но възпрепятства тамошното връщане – фактически два търговски субекта да уредят помежду си отношенията. Именно с него забраняваме да уредят своите взаимоотношения дори да има волята и на двете страни.
Искам да изразя мнение, че никой не иска да забрани връщането на парите на „Булгаргаз“ на своите клиенти. Въпросът обаче е да намерим такъв баланс, че хем да не предизвикаме Европейската комисия, че този закон се намесва и в свободния пазар, хем да не забраним на „Булгаргаз“ да се договори със своите клиенти да възстанови сумите, които има.
Това е казусът, затова казвам, че § 4 е доста проблемен.
Госпожо Петкова, искате ли да вземете отношение?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина този параграф предизвика много сериозни дискусии в нашите среди. Тези дни не сме спирали да говорим и с колегите, и с колегите от Комисията по енергетика, защото наистина въпросът е много важен.
От една страна, България като държава – членка на Европейския съюз, трябва стриктно да спазва европейските правила. Има писмо от Главна дирекция „Енергетика“, в което ясно е казано какво се разбира под действията, които ние предприемаме и също така е казано, че това са действия, които се отнасят единствено и само за регулиран пазар. От друга страна, за всички е ясно, че тези пари, които на практика се получиха като разлика между предишната цена и новата цена в резултат на предоговарянето, няма как да останат и в „Булгаргаз“, тъй като на практика това би представлявало някаква свръхпечалба за „Булгаргаз“, и това също не е в съответствие с антимонополното европейско законодателство. Поради тази причина ние сме изправени пред необходимостта да вземем правилно, разумно решение, което да е в интерес на всички – и в интерес на индустрията, да уточним, че става дума за период от три месеца, преди това няма никакъв проблем. Тук основният проблем идва от законодателството, от промяната в Закона за енергетиката, която беше извършена – от 1 януари 2020 г., и която разделя лицата, на които „Булгаргаз“ може да продава по регулирани цени и за всички останали по свободно договорени цени.
Във всички случаи трябва да бъдат предприети мерки и трябва да бъде направено необходимото, така че „Булгаргаз“ да може да възстанови и за този период от време средствата, които има със своите клиенти по свободно договорени цени, които на практика са регулираните от Комисията за енергийно и водно регулиране цени, и колегите са убедени в това.
Това, което сме коментирали до този момент, е, че това може да се случи на базата на анекси към техните търговски договори и в рамките на тези анекси да бъдат предоговорени условията, както с всеки един от останалите клиенти на „Булгаргаз“, с които ще бъде подписано споразумение, каквото предвижда Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Разбирам и притеснението на колегите. По-скоро бих си позволила да предложа някакъв вариант, ако това, разбира се, ще бъде възприето или по-скоро някаква дискусия да се оформи по този въпрос. Тъй като тук става въпрос за договори за тези три месеца – от началото на 2020 г., които са сключени в края на 2019 г., преди влизането в сила на промените в Закона, мисля, че е добре да се опитаме да формулираме текст в предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който да оказва какъв е статутът на това заварено положение на договорите, сключени преди 31 декември 2019 г. и всъщност по отношение на тях да се даде възможност, да се каже ясно „Булгаргаз“ да предприеме действия за подписване на споразумение, както ще направи с всички останали свои клиенти – да не му се дава, разбира се, свободата да предоговаря условия, които биха могли по някакъв начин да излязат извън пределите на този Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, но да се даде правна възможност за водене на преговори и да се подпише споразумение, като параметрите ще бъдат същите като разлика в цените, които ще използват и за преговорите с всички останали свои клиенти. Разбира се, да остане параграфът, който указва, че § 2, извън случая с „Булгаргаз“, не се отнася за всички останали сделки по свободно договорени цени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Няма да правя специално предложение, господин Председател. Искам само да отбележа, че всички текстове на Закона – под Закон разбирам Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, реферират единствено към обществения доставчик „Булгаргаз“ и към сегментите от клиенти, които трябва да бъдат снабдени по регулирана цена, и това е още в § 2, ал. 1 е казано: „…общественият доставчик на природен газ – в изпълнение на всички решения – възстановява суми по договори за доставка на природен газ, сключени с…“. В първа и във втора точка е указано, че това се прави за крайните снабдители на природен газ и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа до 31 декември 2019 г., включително лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
Във втората точка – периодът, който се обсъжда – е казано, че всъщност Законът задължава „Булгаргаз“ да възстанови надзетите суми за периода от 1 януари 2020 г. до 31 март 2020 г. на, запомнете, крайните снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия.
Няма никаква опция за договори, които са по свободни цени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да махнем § 4 тогава?! Тогава е ненужен.
ИВАН ИВАНОВ: Не! Ще Ви кажа защо: разговорите, които водихме с представителите на Европейската комисия, въпреки нашите обяснения, винаги остава някакво съмнение, че някъде, в останалите алинеи се дава някаква такава възможност. Директорът на Главна дирекция „Енергетика“, когато обсъждахме един такъв текст, каза: „Ако такъв текст бъде приет, напълно удовлетворява нашите изисквания, защото той ясно заявява, че не се прилага за сделки с природен газ, сключени от участие на пазара по свободно договорени цени или на организиран борсов пазар“. Аз поддържам становището на министър Петкова, че сегашният текст на § 4 трябва задължително да остане, защото това е нашата легитимация, че няма никаква намеса на свободния пазар чрез тези Преходни разпоредби, които въвеждаме сега.
Това е, така да се каже, напълно изясняване на приложното поле на промените в Закона. Оттам насетне, не съм участвал и в момента не мога да взема отношение дали трябва да се добави с някакъв следващ параграф текстът, но изискването на Европейската комисия е, което аз, между другото, споделям, че в Закона трябва да се уредят само задълженията на държавата към потребителите, които са на регулиран пазар, за които „Булгаргаз“ е единствен обществен доставчик, а клиенти на „Булгаргаз“, за които той е търговец на природен газ.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Съгласен съм с Вас и сте абсолютно прав! Нека малко да поразсъждаваме. Ние по никакъв начин не искаме да възпрепятстваме „Булгаргаз“, ако има желание да върне на другите си клиенти от 1 януари…
ИВАН ИВАНОВ: Той дори е задължен.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Дори е задължен, точно така. Въпросът е да не го ограничим с този текст.
Идеята е следната. Доколкото си спомням, господин Павлов, Вие имате договори, разбира се, те са конфиденциални, които са сключени преди 1 януари 2020 г., и които имат анекси към края на 2019 г. и реално погледнато реферират към регулираните цени. Понеже КЕВР ще излезе с решение за всеки един месец от 5 август 2019 г., а Вие в тези споразумения ще искате все пак по някакъв начин да изчислите разликите за връщането на своите клиенти – говорим за клиенти, извън този закон, то в този случай това, което пишем, че не се отнася за тях, дали няма да възпрепятства изчисляването на сумите, които трябва да върнете на другите си клиенти? Това е моето притеснение. Тоест § 4, с който ограничаваме § 2, че се отнася единствено и само за регулиран пазар, няма да възпрепятства Вашето изчисляване на разликата за нерегулирания пазар? Това имах предвид.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, така написан § 4 с нищо не ни спира да направим изчисленията. Но той ни ограничава, възпрепятства ни да върнем парите, разбирате ли? Ние можем да си правим всякакви видове изчисления.
Само да информирам уважаемите народни представители, че с всички тези индустриални предприятия имахме сключени договори за цялата 2020 г. на регулирана цена. В резултат на новите промени в Закона за енергетиката ние бяхме принудени да преуредим тези отношения, като цената, която предложихме, беше предложената за утвърждаване от КЕВР цена, тоест калкулациите, които „Булгаргаз“ прави за целия регулиран пазар. Реално погледнато, цената, по която ние продаваме, е отново регулираната цена. Така записан текстът всъщност не ни дава възможност да възстановим, тоест „Булгаргаз“ да предприеме действия за възстановяване на сумите на тези индустриални предприятия. Затова ние предложихме и компромисните текстове… (Реплики.) „Не се прилага за сделки с природен газ, сключени от участници на пазара по свободно договорени цени, и/или на организиран борсов пазар“.
ИВАН ИВАНОВ: Касае се за § 2?
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Именно за § 2, да. И нашето предложение е или да не се приема § 4, или да придобие следното изменение:
„(1). С този закон не се засягат сделки с природен газ, сключени по свободно договорени цени и/или на организиран борсов пазар, по които доставчик на природен газ е лице, различно от обществения доставчик.“ Тоест ние отговаряме на всички опасения на Европейската комисия, ако има такива.
Също така добавяме алинея, с която се дава възможност възстановяването на суми от обществения доставчик по договори, сключени по свободно договорени цени и/или на организиран борсов пазар, да се извършва по взаимно договаряне.
Ние вече имаме калкулациите, които са същите, които сме предоставили на КЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
От цялата дискусия според мен става ясно, че тук се опитваме да намерим решение. Няма нужда да повтаряме логиката на едно или друго предложение и на поведението на всеки един от представителите на институциите, които са тук. Аз не виждам никакъв спор.
Идеята е как да го направим така, че, госпожо Министър, Вие и ние като държава да не попаднем в наказателна процедура и санкции от Европейската комисия и също така да възстановим справедливостта за всички участници, като считаме, че с крайните потребители решаваме въпроса в предходните алинеи.
Господин Председател, тъй като само при Вас е текстът, който директорът на „Булгаргаз“ изчете, няма го пред нас, а той е много деликатен – тук буквално запетайките са важни. Струва ми се, че така, както го е написал, към ал. 2 може би трябва да се допълни – това, което и министърът иска – да цитираме, че са договори, сключени при други условия. Истината е, че и ние като законодател сме малко виновни, за да се стигне до тази ситуация на пазара вследствие на нашето законодателно решение. Затова исках думата, за да попитам и Вас, и законодателните ни референти, които разполагат с текста, да кажат мнение, защото няма как да водим дискусията, докато го нямаме пред нас това нещо. Според мен волята и намерението на всички ни е да намерим точно този баланс. Няма смисъл да се убеждаваме, че трябва да го намерим, просто да минем към технологията на изписване на самите текстове.
Разбирам, че газовото дружество се притеснява да върне тези пари, аз също мисля, че те са договорни отношения и имат такова право, но знаем какви са действителностите. Едва ли някой директор ще разпише да върне средства за милиони, воден от справедливост и от правна възможност на това, без да получи тази санкция.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложението на „Булгаргаз“ се състои от две алинеи, като втората почти повтаря това, което имате пред себе си. Само първата алинея, която те са сложили е: „възстановяването на суми на обществен доставчик по договори, сключени по свободно договорени цени и/или на организиран борсов пазар – тоест това, което забранява § 2 от Закона – се извършват по взаимно договаряне“. Тоест всички други участници, извън този закон, който третира § 2, извършват по взаимно договаряне. Това е предложението на „Булгаргаз“.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: С предложението ние даваме решение, което няма да увреди пазара и участниците в него, и същевременно ще постави на равна основа абсолютно всички клиенти, които са закупили природен газ от „Булгаргаз“ за този период.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да обърна внимание на § 2, ал. 1 – общата алинея, в т. 1 и т. 2 единствената разлика, която има, е, че в т. 2 липсват „клиенти, присъединени към газопреносната мрежа“. Така ли е? В момента се опитваме да уредим въпроса за клиенти, свързани към газопреносната мрежа – дали може и по какъв начин да им бъдат върнати парите? Нали това се опитваме да направим в момента? Ако там беше включено „и клиенти, които са свързани към газопреносната мрежа“, нямаше да има никакъв проблем. Така ли е? Питам: така ли е, правилно ли съм разбрал?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така. Затова Ви предлагам следната редакция, с която се има предвид и предложението на „Булгаргаз“.
Точка втора да звучи така:
„За периода от 1 януари 2020 г. до 31 март 2020 г. на крайни снабдители на природен газ, на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия и по взаимно договаряне с клиенти, присъединени към газопреносната мрежа.“ (Реплики.)
Тогава Ви предлагам, единственият вариант, нали знаете, е нещо, което ти пречи, го махаш. Има и други закони освен този закон, който може да реши проблемите, и не е необходимо да влезе в този закон. Иначе си създаваме допълнителни проблеми.
Нещо повече, Европейската комисия с последната си политика по повод пандемията и така нататък, сте забелязали, че доста по-хлабаво гледа на държавна помощ и други подобни неща, затова Ви предлагам да отпадне § 4, и ако възникнат допълнителни проблеми, тогава да мислим как да ги решаваме. Според мен няма да има такива. Казвам го съвсем отговорно. Така написан, § 4 наистина ограничава възможността на „Булгаргаз“ да върне едни 45 милиона, които би трябвало да върне, като напишем, че § 2 не се прилага и за сделки с природен газ, сключени с участници на пазара по свободно договорени цени. Тук включваме и баланса и всички други неща, които вече сме приели.
Предлагам да отпадне § 4.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Харесвам Вашето предложение! Единственият проблем е Европейската комисия…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Европейската комисия в момента гледа съвсем по друг начин на държавната помощ.
Заповядайте, господин Иванов.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители!
Мисля, че основната идея е – това, което е коментирано между представителите на Министерството и Европейската комисия, регулаторът да намери въплъщение в § 4. От една страна, имаме опасенията на другите участници на така наречения свободен пазар, че с приемането на Закона за изменение и допълнение биха могли да се увредят техните интереси по сделки, сключени по времето, което се визира в самия закон, 5 август 2019 г. до 31 март 2020 г. От друга страна, притесненията ни като представители на ръководството на „Булгаргаз“, са, че § 4 би могъл да доведе до ограничаване на възможността на „Булгаргаз“ да възстанови сумите на бизнеса за периода от 1 януари до 31 март 2020 г. За нас радостното е, че всички сме обединени, че тези пари принципно трябва да отидат при бизнеса и търсим подходяща формула, по която това да се случи. От тази гледна точка колегите са разработили вариант, който считаме за най-щадящ и, от една страна, дава необходимата правна сигурност на другите участници на пазара, от друга страна, дава уверение и на „Булгаргаз“ като дружество, че може да продължи с възстановяването на тези суми към бизнеса за периода от 1 януари до 31 март 2020 г., като не би трябвало да има никакви пречки. Тоест ние търсим една по-голяма яснота в записа и считаме, че с текста, който предлагаме, постигаме желания резултат. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Знам, господин Иванов. Лично моето усещане е, че ако го няма § 4, ще е по-добре, отколкото да създадем ал. 1.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И аз така мисля.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По повод предложението на господин Ерменков. Ние също дълго анализирахме такъв вариант, но проблемът за това разделяне на практика идва от сега действащия Закон, който ясно е указал двете категории лица, на които „Булгаргаз“ продава природен газ при едните – по регулирани, при другите – по свободно договорени цени. И ако ние направим такава редакция в Закона за изменение и допълнение, това означава да влезем в противоречие с друга действаща разпоредба от Закона.
Според мен, съжалявам, но просто видях предложението на колегите буквално преди да вляза в залата и не съм имала време да го анализирам, но това, което виждам, смятам, че текстът би трябвало да звучи по малко по-различен начин.
Смятам за разумно тяхното предложение § 4 да има две алинеи, но по отношение на самия текст, който касае връщането на парите на индустрията, предлагам да се направи следната редакция: „За договорите, сключени от обществения доставчик по свободно договорени цени, сключени преди 31 декември 2019 г., надзетата разлика по § 2 се възстановява на базата на сключени споразумения“.
Сключени споразумения ще има „Булгаргаз“ с всички останали свои клиенти, тоест няма да има разлика. Разликата в цената ще се определя по същия начин, който е разписан тук, и след това да си остане като ал. 2, разпоредбата на сега направеното предложение на § 4.
Текстът в ал. 2: „…с този закон не се засягат сделки с природен газ, сключени по свободно договорени цени…“ смятам, че трябва да бъде променен и трябва да бъде казано „разпоредбата на § 2 не се прилага“. Защото със Закона за енергетиката по принцип се засягат сделки с природен газ по свободно договорени цени. Това е моето предложение и мисля, че по този начин ще имат свобода и колегите от „Булгаргаз“ да пристъпят към предоговаряне и ще удовлетворим искането на Европейската комисия да съществува разпоредба, която да прави това разграничение. Тук можем да го мотивираме и с факта, че това е един единствен случай, в който „Булгаргаз“ в качеството си на обществен доставчик е договорил тези условия и се случва веднъж. Този един-единствен случай ще го уредим в този параграф. Така според мен е най-щадящо.
ИВАН ИВАНОВ: Аз съм съгласен с предложението, което прави министър Петкова, но считам, че двата параграфа трябва да бъдат разменени. Ние с § 4 приключваме § 2, като казваме, че не се прилага за сделки с природен газ, сключени от участници на пазара по свободно договорени цени и/или на организиран борсов пазар, а втората алинея третира техния случай.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Разбирам желанието да постигнем нещо, но ми се струва, че колкото повече разсъждаваме, толкова повече навлизаме точно в обратната посока. Сега със закон ще задължим два търговски субекта да се разберат единият да даде пари на другия. Според мен това противоречи на всякакви закони, които имат по-общ характер.
Вижте, ние така или иначе в т. 2 третираме задължения на „Булгаргаз“ към определени групи клиенти. Тези задължения са ясни! Така написани в Закона, без да даваме допълнителни обяснения, е ясно, че става въпрос само за онези, които са на регулирания пазар. Няма нищо в текста до тук, което да е извън регулирания пазар. Поради тази причина Ви предлагам да отхвърлим § 4 и си продължаваме по пътя.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, ако обърнем текста на § 4: „§ 2 се отнася само и единствено за регулирания пазар“?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма смисъл! Това е… (Реплики.) Няма смисъл! Казах Ви: колкото по-навътре влизаме, толкова повече объркваме нещата.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, искам да внеса едно уточнение: възстановените суми от „Булгаргаз“ подлежат на възстановяване на клиентите. Трябва ясно да кажем, че тези 40 или 45 млн. лв., за които говорим, не са за подпомагане на бизнеса, тоест това са пари, които са си техни – първото уточнение.
Второто е, че ние забравяме и за борсовия пазар, на който „Булгаргаз“ също е продавал по цени, като началната цена съответства на Наредба № 2. Ние също считаме, че и тези суми следва да бъдат възстановени, затова сме казали „на организиран борсов пазар“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Идеята е да не въвличате законодателя във Вашите решения на кого трябва да върнете парите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Затова е по-добре § 4 да отпадне!
Да гласуваме това предложение и да продължаваме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други мнения?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, господин Иванов! Мисля, че ако се освободим от § 4, може би е най-елегантното решение. Остава, разбира се, диалога с Комисията. (Реплика от министър Теменужка Петкова.) Мислите, че няма да има изобщо диалог?!
Другият вариант е в самия § 2 да заложим текст, който еднозначно да показва, че се отнася за регулирания пазар, пък всичко останало да си остане в елементите на търговското право.
На мен специално ми се струва много противоестествено да задължаваме със закон дружеството да си урежда търговски отношения с други търговски субекти.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Въпросът е да не се налагат ограничения, защото по този начин обратното тълкуване е релевантно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, дайте да говорим за конкретен текст, защото сега ние нямаме нищо пред себе си. Дайте да размножим Вашия текст и да го видим.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Не можах да разбера какъв е проблемът с редакцията, която колегите от „Булгаргаз“ предлагат – това, което с господин Иванов предлагаме като допълнение. Какъв е проблемът всъщност?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Текстът, който предложихте, не е пред мен, но доколкото разбрах, Вие казвате, че „Булгаргаз“, тоест общественият доставчик трябва да върне парите.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Тогава ще сложим „може“ или „следва“.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Управлението на търговските дружества е приоритет на Министерския съвет, съответно на ресорните министри. Не можем ние да ги задължим. Това ме притеснява.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Разпоредбата на колегите е императивна: възстановяването на суми от обществения доставчик по договори, сключени по свободно договорени цени и/или на организиран борсов пазар, се извършва по взаимно договаряне.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това го има в Търговския закон. За какво е необходимо да го вкарваме в днешния закон? (Дискусия встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Страхувам се, че Европейската комисия ще хареса ал. 2 на § 4, но ал. 1 пак ще е проблемна.
Според мен алтернативите са две: едната е да рискуваме, тоест да не приемем § 4, но да сме в готовност да го приемем, ако се наложи. Вторият вариант е да приемем нещо, за което ще си носим отговорността, но мисля, че е почти сигурно, че ще навредим на едната или другата страна.
Проблемът е, че не може експертите да го решат, защото досега експертите мислиха по всякакъв начин и виждате, че няма пълна удовлетвореност за всички.
Господин Малинов, Вие да кажете нещо за § 4?
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Разбира се, че вреди. Ще си позволя да изкажа мнение не от гледна точка на изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на „Булгартрансгаз“, а от гледна точка на председател на Съвета на директорите на газов хъб „Балкан“ и все пак като юрист.
От името на газов хъб „Балкан“ бяхме предложили текстове, тъй като те са осъществявали сделки на борсата, които са в изпълнение на Програмата за освобождаване на природния газ. Ние предложихме текст, свързан с функцията на Комисията за енергийно и водно регулиране – да следи за изпълнението на Програмата и да се следят ценообразуващите фактори, по които „Булгаргаз“ продава, дали съответстват на разходите му за придобиване на този газ. Този текст не получи широка подкрепа и аз считам, че и към момента Законът за енергетиката и сключеното Споразумение между газов хъб „Балкан“ и „Булгаргаз“ дава възможност и на регулатора да осъществи контрол, и тези сделки да бъдат коригирани. Не е необходимо да има законова промяна, макар че ми се искаше да има конкретен законов текст, който да развърже ръцете на всички страни – газов хъб „Балкан“, „Булгаргаз“ и на регулатора. Считам, че и към момента има правна възможност това да се случи.
Личното ми мнение, е че § 2 е изключително ясен, че касае само и изключително регулиран пазар. Само регулиран пазар. Там са определени двете страни: от една страна, функцията на обществен доставчик, която е спомената, а от друга страна, и клиентите, които са на регулирана цена. Това е категоричен текст. Може би ще бъде необходимо едно допълнително обяснение към Главна дирекция „Енергетика“, че този закон регулира само отношенията, които са сключени на регулиран пазар. Това ми е личното мнение.
По отношение възможността „Булгаргаз“ да възстанови финансовите средства на индустрията и на бизнеса, това са отношения между два търговски субекта. И на предишни дискусии това беше повдигнато и беше подкрепено, че с решение на съответните корпоративни органи за управление това може да стане и може да бъде обосновано.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател, Вие отложихте тази комисия. Виждам, че имаше казус. Идеята беше да влезем на Комисията по-подготвени и с някакво що-годе становище, което е единно. В момента тук са и двете газови дружества. Представям си, че зад тях има доста експертиза, правни дирекции, и двете са били в наказателни процедури в тази комисия, и вярвам на експертите там, които дават някакво становище. Имаме Министерството със съответната правна дирекция, имаме КЕВР, който е органът, на който в крайна сметка сме му вменили доста пълномощия. Проблемът е, извинявам се, че го казвам, виждам, че тук не си говорят. В момента се изненадваха с предложения. Комисията много трудно може да бъде арбитър. Аз не мисля, че ще обидя някого от колегите, ако кажа, че няма как да имаме капацитета да се произнасяме по такъв тип специфично законодателство и нормативни процедури.
Най-лесно е в момента да подложим нещо на гласуване и утре да вкараме държавата в казус и пак да се събираме и да променяме Закона за пореден път. Не знам какво да направим? Да направим почивка или утре да го довършим, ако имате виждане, че може да се предложи някакъв по-изчистен текст или вариант.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно сте прав, господин Бойчев. До тук бяхме единни в компромисите и в оглеждане на текстовете. Както виждате, тези текстове според мен са най-доброто, до момента, когато се разговориха с Европейската комисия. Фактически със съмненията да не би да влияе на пазара е предложен текст, с който да се отсече. Оттук възникнаха проблемите.
Понеже виждам, че досега експерти и юристи не можаха да предложат компромисно решение, виждам, че няма и да стане, в крайна сметка, за съжаление, трябва ние да решим. Аз лично, честно казано, съм склонен да отхвърлим § 4. Това е лично мое мнение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Николов, ако Ви е неудобно да направите това предложение, мога аз да го направя.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Председател, аз подкрепям господин Бойчев във всичките му разсъждения. Предлагам да гласуваме текста с редакцията, която е предложена от министър Петкова, като до утре ще имаме време за консултации и в залата да го приемем или да не го приемем. (Дискусия встрани от микрофоните.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така написан § 4 изкарва баланса от сделката. Редакцията на Булгаргаз „с този закон не се засягат сделки с природен газ, сключени по свободно договорени цени, различни от обществения доставчик…“ изключва баланса. Официално Ви предлагам да подложим на гласуване.моето предложение: § 4 – нов, да отпадне.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ерменков, вътрешното ми убеждение е като Вашето, но предлагам § 4 да остане до залата, за да дадем шанс в залата да се реши.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател, мога ли да доразвия предложението на господин Веселинов.
Принципно съм съгласен с това, което казва господин Ерменков. Но тъй като ние сме в едни нови правила на работа на Народното събрание – обсъждаме един законопроект, след това се обсъждат другите законопроекти и отиваме на гласуване, което най-вероятно утре ще стане в 18,00 ч. Дотогава ще имаме опцията, защото ще приключи представянето на Законопроекта, гласуването ще е по-късно, предложението ми е да отпадне § 4, което направи господин Ерменков, но нека и предложението с редакцията по някакъв начин да го вкараме в Доклада за залата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Трябва да го приемем сега, иначе няма как. Като редакция в залата не може да го направим.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: За да имате възможност утре да направите тези разговори, защото ние ще гласуваме чак в края на деня. Да видим кое от двете да стане.
ИВАН ИВАНОВ: Внимателно изслушах цялата дискусия и в крайна сметка, считам, че може би разумният компромис, за да не повдигаме допълнителни въпроси, които ще възникнат, е отпадането на § 4. Но не заместването с друг параграф, с две алинеи. Някой ще предложи и трета алинея и така нататък. Законът чрез своя текст трябва да определя своето приложно поле.
РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
Трябва да вземем изключително важно решение. Всичко е хубаво, само че трима човека имат текст. Никой от нас не знае за какво става въпрос, Вие взимате решение и се опитвате да ни убедите в нещо, което ние не сме разбрали.
Госпожо Министър, ако отпадне § 4, ще има ли наказателна процедура срещу България, или не? Ако всички неща, които казахте – предложението на „Булгаргаз“, редакцията на господин Иванов, която е само пред Вас, можем ли реално утре ние да имаме информация за това какво ще се случи и какво няма да се случи?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Много труден въпрос. Мисля, че никой в тази зала не може да се ангажира с категоричен отговор какво ще последва, ако не бъде приет § 4? Това, което целеше § 4, е да се изпълни препоръката на Европейската комисия с писмо от миналия петък, в което имаше опасения по отношение на това, че се смесват двата пазара. Това беше единствената цел на тази разпоредба.
Какво ще се случи, ако тази разпоредба не влезе в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, на мен лично ми е трудно да прогнозирам. Така или иначе с този текст се опитахме да транспонираме това, което Европейската комисия отправи като опасение и като искане, и да се застраховаме един вид.
От друга страна, колегите имат притеснения как ще възстановят тази сума на индустрията за периода, пак казвам, единствено и само от 1 януари до 31 март и целта е да намерим компромисно решение, което да даде възможност, от една страна, да спазим правилата, от друга страна, да бъдат възстановени парите на българската индустрия.
По този повод и във връзка с предложението, което колегите от „Булгаргаз“ направиха на § 4 с две алинеи, аз просто си позволих да предложа редакция, която смятам за удачна, ако се възприеме този подход. Ако този подход обаче не се възприеме – разбира се, това е изцяло в правомощията на народните представители, и § 4 отпадне, тогава нещата ще видим как ще се развият. Важното е да можем да се аргументираме пред Европейската комисия, че този закон гарантира, че не се смесват двата пазара и да гарантираме на индустрията, че ще си получи сумата, която „Булгаргаз“ е надзел за този период. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Горе-долу вече е ясно за какво става дума. Понеже става дума за 22 милиона евро, не знам Европейската комисия именно в такава извънредна ситуация дали точно 22 милиона евро ще го отчете за намеса на пазара. Мисля, че е достатъчно ясно в § 2 за кой се отнася.
Аз лично се наемам, ако има компромисен вариант, тоест ако не се приеме § 4, ако до утре има компромисен текст, с който всички да се обединим, лично аз ще го предложа от залата, така че да влезе в Закона.
Решението на господин Веселинов е много практично, господин Ерменков също е прав, но в крайна сметка да не се объркаме, че всеки гласува различно.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Председател, не може да правим редакционни промени на неприети текстове от Комисията. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предлагам да гласуваме § 4.
Който е за § 4, моля да гласува.
За – , против – 5, въздържали се – 11.
Предложението не се приема.
Оставяме отворени за предложение, което да удовлетворява всички.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Преди последния параграф, имам предложение за нов параграф.
Понеже все пак става въпрос за връщане на пари, става въпрос за обществен ресурс и в Закона никъде не е предвиден контрол и отчетност по тази процедура, затова предлагам да се създаде нов параграф, който да бъде непосредствено преди последния параграф на Закона и да гласи: „в срок до 30 юни 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране изпраща в Народното събрание отчет за извършените прихващания и върнати суми по силата на настоящия закон“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е добро предложение, но искам да обърна внимание на следния казус, господин Ерменков, да го имате предвид. Топлофикациите, най-вече „Топлофикация“ – София по принцип всеки месец прави сметка на база топлинните уреди за дялово разпределение и смята на база миналогодишната сметка – месечно, съотносим с процента, който е измерен от топлинна енергия, тоест ще имаме изравнителни сметки, които най-вероятно „Топлофикация“ – София, трябва да връща на своите клиенти.
В един момент ще имаме само сметки за топла вода – месеците юли и август, тоест най-вероятно първите сметки, които ще бъдат прихванати с парите, които ще бъдат изчислени, ще бъдат може би най-вероятно месеците септември, октомври. Не съм сигурен, че ще имате някакви данни.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Като председател на Комисията, естествено, не само нямам нищо против, но, за да се подкрепи прозрачността на цялата процедура и нейният завършек, ние ще изпратим такъв отчет. Единственото, което е, че не съм сигурен дали до 30 юни ще бъдат при нас вече всичките отчетни документи, които трябва да ни представят.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може и до 31 октомври.
ИВАН ИВАНОВ: Напълно! Те трябва да завършат не по-късно до 1 септември с всичките изравнителни сметки. Така че 31 октомври.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Нека юристите да подготвят текста в смисъла, който господин Ерменков предлага. Нека датата да бъде 31 октомври, но ако имате предварително данни, ще Ви извикаме специално.
Добре, да го гласуваме като философия – предложение на народен представител, а юристите ще предложат конкретен текст.
Който е за, моля да гласува.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Последен параграф.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5:
„Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,50 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов




Стенографи:
Вася Йорданова

Стефка Аличкова