Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
02/06/2020
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен на 29 май 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители – за първо гласуване
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запази, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. – за първо гласуване.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 2 юни 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен на 29 май 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители – за първо гласуване
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запази, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. – за първо гласуване.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре дошли! Съжалявам, че на този важен ден за България имаме заседание, но сроковете ни притискат. Затова откривам днешното заседание с дневен ред:
1 ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 054-01-48, ВНЕСЕН НА 29 МАЙ 2020 г. ОТ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
2. ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАЗИ, № 002-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 МАЙ 2020 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
3. РАЗНИ
Имате ли предложения за нови точки в дневния ред. Не виждам. Който е „за“ моля да гласува.
Единодушно „за” – предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували всички единодушно „за“. Дневният ред се приема.
Присъстващи за днешното заседание по точка първа:
Министерството на енергетиката са госпожа Теменужка Петкова – министър, господин; Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов, председател, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“; Национална електрическа компания – господин Иван Йончев, изпълнителен директор; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – господин Деян Червенкондев, председател на Управителния съвет; Българската независима електроенергийна борса ЕАД – господин Константин Константинов, изпълнителен директор; Работодателски организация – господин Ивайло Найденов и господин Константин Стаменов; ЧЕЗ България – госпожа Зорница Генова; ЕВН България – госпожа Калина Трифонова; ЕНЕРГО-ПРО Варна – господин Пламен Стефанов; АСЕП – господин Красимир Велчев.
По точка втора: Министерство на икономиката – госпожа Лилия Иванова, заместник-министър; Агенция „Митници“ – господин Георги Александров, заместник-директор, и госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“; БПГА – господин Андрей Делчев, изпълнителен директор; господин Светлослав Бенчев – юрист; КНСБ – господин Антон Иванов – съветник; Граждански организации – господин Георги Христов, господин Огнян Винаров и господин Стефан Стойков.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1 ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 054-01-48, ВНЕСЕН НА 29 МАЙ 2020 г. ОТ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Относно точка първа аз като вносител ще Ви представя Законопроекта. Знаете, още в началото на годината направихме кръгли маси, във връзка с либерализацията на пазара на дребно. Там представихме един модел, в който присъстваха небитови потребители на 30 киловата и съответно над 50 киловата битови потребители. Поради факта, че до края на годината трябва да трансформираме Директива 944 от 2019 г. където е казано, че след 1 януари небитовите потребители трябва да излязат на пазара, а за битовите за да могат да излязат трябва съответната подготовка, тоест да имаме платформи, в които те да могат да изберат, информационни кампании. Съответно трябва така да се направи пазарът, че небитовите потребителите по-лесно да се адаптират към него, да се идентифицират енергийно бедните. Поради този факт ние прибегнахме само до небитовите потребителите да излязат на пазара и то без ограничение на мощността. Притиска ни времето поради факта, че КЕВР трябва от 1 юли да излезе с решение за следващия нов период. На това отгоре ни притиска и времето от гледна точка на това, че всички, които са общински, държавни фирми на ниско напрежение трябва да осъществяват съответно по Закона за обществените поръчки и търговете си, поради които трябва да закупят електрическа енергия за да не отиват на доставчик последна инстанция. Защо от 1 октомври е предвиден Законопроекта? Защото ако го направим, както е Директивата от 1 януари, знаете, зимните месеци е най-трудно. Трудно ще се адаптират фирмите, а там би трябвало цената на електрическата енергия, евентуално, да е най-голяма, макар че никой вече не може да предвиди. С днешната ситуацията, виждате, че цената на електрическата енергия в момента се върти между 20 и 30 евро на нашата независима борса, даже и под тези стойности. Фактически пазарът е доста непредвидим.
Самият факт, че АЕЦ „Козлудуй“ е предоставил на фючърсния сегмент електрическа енергия и никой не се е явил – това показва, че всички участници не искат да рискуват и не знаят фактически какво ще се случи с цената на електрическата енергия. Това пък, от друга страна, дава възможност на всички, които ще излезат на свободния пазар при тези ниски цени, много по-ниски, които КЕВР, е предвидил имам предвид в ценовото си решение до 1 юли тази година показа, че фирмите доста по-бързо ще се адаптират, на това отгоре и би трябвало и да спечелят ако излязат на свободния пазар, макар че Комисията за енергийно и водно регулиране определи много успешно цената преди една година средностатически фактически цената я уцели с почти абсолютна точност, както го казах и в Доклада на КЕВР. Така че това е първата цел, втората цел е, разбира се, доста по-голямата предвидимост, която ще има Комисията, защото знаете свободното движение на фирми от регулиран към свободен и от свободен към регулиран пазар, което създаде риск пред системата в един момент, защото квотите бяха изчерпани и трябваше да се пуска заповед на министъра в тази извънредна ситуация, за да може да се задоволи регулираният пазар. Така вече ще има много по-голяма предвидимост на регулирания пазар, който ще бъде около малко над 10 тераватчаса, всъщност изкарваме около 300 хиляди субекта с обща мощност около 4,5 до 5 тераватчаса, по-скоро 4,5 към чисто статистическите към този момент.
Това е накратко. Разбира се, между първо и второ четене сме предвидили, някои неща, които ще вкараме за по-голяма сигурност. При всички случаи работим по въпроса с платформата, която трябва да въведем. Ще мислим дали да вкараме сега или по-късно за енергийно бедните да бъдат идентифицирани евентуални, но ще помислим, тоест предстоят и промени, ще чуем, разбира се, мненията. При всички случаи ще направим една работна група, която трябва да направи по-успешен този преход към чисто пазарна среда.
Аз мога да Ви кажа, че част от фирмите, особено по-големите, са се сблъскали със свободния пазар. Някои от тях минаха съответно регулиран, а сега от регулиран минаха към свободен, защото цената на електрическата енергия го позволява. Но този лукс не е добър за системата, защото се получава едно кросубсидиране. Това е накратко – нашите мотиви, така че госпожо Министър, давам думата на Вас. Знаете, че заедно сме работили по този закон, затова заповядайте да кажете Вашето мнение.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Министерството на енергетиката изцяло подкрепя предложените промени в Закона за енергетиката. Ние считаме, че те са изключително навременни, както и Вие, господин Председател, отбелязахте на практика с тази промяна ние ще транспонираме в нашето национално законодателство изискването на Директива 2019/944, която задължава от 1 януари 2021 г. всички стопански субекти, които са на регулиран пазар да преминат на свободен пазар, всъщност на регулирания пазар да останат единствено и само битовите потребители, като това Европейската комисия и съответно европейските регламенти разглеждат като един преходен период, до който всъщност ще излязат на свободния пазар и всички битови потребители.
Смятаме, че е много удачен и моментът, в който извършва това. Както отбелязахте от 1 януари 2021 г. това трябва да бъде факт, но ние считаме, че е много по-добре това да се случи от 1 октомври – момент, в който на фирмите, първо, ще имат възможност да са се подготвили, да са се запознали със средата, ще имат възможност да проведат обществени поръчки тези субекти, които са възложители на обществени поръчки по смисъла на ЗОП и трябва да изберат своя доставчик по реда на този закон. Така че те ще имат време затова. Всички останали клиенти ще имат време да направят своите анализи, проучвания за да могат да изберат наистина най-добрите оферти за тях. Моментът е благоприятен и отчитайки нивото на цените на електрическата енергия на свободния пазар, свидетели сме на това, че нивото на цените на електрическата енергия на свободния пазар са много благоприятни и подходящи за такава една промяна. Затова смятаме, че от тази гледна точка това наистина е едно добро решение и Министерството на енергетиката изцяло го подкрепя.
Един друг важен момент, който бих желала да споделя с Вас и уважаемите народни представители и той е свързан с комуникацията и нотификацията, която ние направихме миналата година по отношение на механизма за капацитет. В момента с в ход преговори с Европейската комисия, които се водят с екип на Комисията, съставен от дирекция „Конкуренция“, дирекция „Енергетика“ и съответно от наша страна има представители на Министерството, на Електроенергия системен оператор, на БЕХ и едно от основните условия, които Европейската комисия поставя като условие за предоставяне на механизма за капацитет е именно крайния срок за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, както на едро така и на дребно. Затова аз смятам, че това бъде един много добър сигнал и към Европейската комисия, така че да можем на практика да покажем, че България твърдо върви към изпълнение на своя ангажимент, който само да припомня, трябваше да бъде изпълнен много така назад във времето, а именно да либерализира напълно своя електроенергиен пазар. Ние сме останали една от последните държави – членки на Европейския съюз, която не е направила това. Смятам, че това е един много добър сигнал, така както през последните няколко години парламентът и правителството предприеха съответните мерки и бяха направени много сериозни стъпки в тази посока. Затова ние подкрепяме и ще направим всичко необходимо, за да може промяна наистина да даде желаните резултати. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Благодаря, че припомнихте за този механизъм за капацитет, който забравих да кажа като мотив.
Господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, много харесах Вашето становище – дълбоко, изчерпателно, но много точно. Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност процесът по излизане на тези потребители, които са на регулиран пазар би трябвало да стартира значително по-рано. В крайна сметка Вие си спомняте, защото бяхте активен участник – в последната година се обсъждаха различни варианти, които постепенно на етапи можеше да излезат тези потребители от регулирания пазар. Всъщност, както отбеляза министър Петкова, с приемането на Директива 944 от 2019 г. изрично се фиксират срокове, в които страните-членки на Европейския съюз трябва да останат на регулирания пазар само битовите потребители. Това е 1 юли 2020 г. В това отношение ние имахме по принцип възможност съвсем дребни небитови потребители, така наречените микропредприятия, евентуално да останат на регулиран пазар, заедно с битовите потребители, но това щеше да създаде много големи и организационни, и чисто изпълнителски трудности за реализиране. По тази причина Комисията за енергийно и водно регулиране счита, че приемането на този закон и именно сега още в този месец, първо, ще позволи до влизането в сила на разпоредбите от 1 октомври, както беше подчертано, да се даде възможност съответните небитови потребители – всички те, които излизат от регулиран на свободен пазар да изминат цялата процедура за избор на доставчик на електрическа енергия. От друга страна България с този акт, показва, че действително макар и закъсняла във времето изпълнява ангажиментите, които са поети и, които ще позволят да се стигне постепенно до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия, в случая на пазара на дребно, пазарът на едро ще бъде обект на други действия. В това отношение ние наистина подкрепяме и на тази база ще съобразим нашето годишно ценово решение с разпоредбите на Закона, ако той бъде приет в този вид. Това означава, че за битовите потребители годишното ценово решение ще важи от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г. докато за небитовите потребители този срок ще бъде само тримесечен – от 1 юли до 30 септември, след което от 1 октомври те вече няма да присъстват на регулирания пазар.
Няма смисъл друго да добавя. Ако има въпроси ще отговорим на всички, така да се каже които касаят тази тема, но отново повтарям изцяло подкрепяме смисъла и конкретните разпоредби на Закона за изменение на Закона за енергетиката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Искам да попитам електроразпределителните дружества и като крайни снабдители, и като разпредели фактически Вашето мнение за Закона. Знам, че е трудно 300 хиляди човека да бъдат известени, но да видим мнението Ви.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, дами и господа! Ние от ЧЕЗ подкрепяме изцяло либерализацията и предложенията за изменение в Закона за енергетиката, но бихме искали няколко практични аспекта да отбележим.
Първо, смятаме, че е добре и разумно да има яснота какво ще се случи с тези клиенти, които в рамките на трите месеца не са си избрали друг доставчик. Това ще има важно практическо значение върху дейността на стопанските субекти.
Второ, предвид масовостта на процеса – 300 хиляди клиента, съгласно нормативноустановените правила всеки клиент трябва да има индивидуален договор за достъп на пренос и индивидуален договор на доставчик от последна инстанция. Това е много хартия, много бюрокрация и в тази връзка апелираме, евентуално, Комисията за енергийно и водно регулиране да приеме общи условия, който макар и да са много общи, все пак да създадат условия клиентите да не трябва да подписват индивидуални договори. Ще бъде изключително трудно, както за разпределителните дружества така и за търговците да администрират поне 600 хиляди договора, защото единият договор е с разпределителните дружества, другият е с доставчика за последна инстанция и настина изразяваме притеснения, че може ще има трудности, не може би, а ще има трудности при обработката на заявленията, защото са много. В момента, поне при нас, обработваме между 2 и 3 хиляди заявления, толкова се подават на месец. Ако разделим на нашата територия са 110 хиляди на три месеца това означава, сами виждате, 40 хиляди горе-долу заявления и то, при положение че от другия месец по-скоро от този започва подаването на заявления. Ние ще се ангажираме с разяснителни кампании, както от името на разпределителното дружество така и от името на търговците ни, но всички трябва да бъдем изключително активни, за да може да се създаде знание в обществото и всички да се подготвят адекватно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, дами и господа! Ние също подкрепяме законовите промени – либерализацията. Смятаме, че критериите са ясни, но действително за да протече безпроблемно процесът по прехвърляне на клиентите на свободния пазар считаме, че в окончателната версия на Закона следва да намерят отговори два въпроса.
Единият е кой ще снабдява тези клиенти и при какви условия, които не са избрали доставчик до 1 октомври и второто, същото е нашето становище като на колегите по отношение на договорената основа, на която да бъдат снабдявани тези клиенти. Ние считаме, че там трябва да се търси наистина вариант с общи условия, за да се избегне подписването на хиляди индивидуални договори.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Покрива се Вашето становище.
От ЕВН – заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Ние също подкрепяме становищата на другите две дружества и в допълнение само може би наистина още отсега трябва да се започне работа и на всички, които са задължени да спазват разпоредбите на ЗОП, защото нашата практика показва, че много често три месеца не са достатъчни, за да се проведе и сключи до подписване на договор една процедура, тъй като тя много често се обжалва.
В допълнение поради разликите в цената на електрическата енергия и на борсата, ниските цени, които паднаха все още няма още дългосрочен продукт, който пък обикновено търсят всички, които са на бюджетна издръжка. Те търсят фиксирана цена. За момента такъв продукт търговците трудно могат да предложат, така че това също може би трябва да се има предвид по отношение на бюджетните.-
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много благодаря.
Работодателите? Господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати, дами и господа! Ние също подкрепяме либерализацията. Знаете, че от доста години настояваме да се приключи с нея. Това, което бихме препоръчали е да се помисли за доставчик от последна инстанция да бъде с по-конкурентна цена, така че тези, които не успеят да си изберат доставчик в тези сравнително къси срокове да имат една сигурност и спокойна среда докато си изберат доставчик. Второто, което много ни се иска да се запишат текстове за тази така прословута пътна кърта с някакви ориентировъчни срокове, така че и електроразпределителните предприятия да могат да се подготвят със следващите стъпки на либерализацията, защото все пак при тях може би консумацията не е чак толкова решаваща по индивидуалните сметки, но количеството потребители, които трябва да излезат на пазара е значително и трябва да има по-добра организация и планиране. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Стаменов.
Само искам да Ви уверя, съжалявам, че от името на министъра го казвам, но има работна група в министерството, която е създадено точно затова. Надявам се до няколко месеца, още по-скоро ако може, да има текстове. Работи се по този въпрос – да има текстове. Няма да бъдат с този ЗИД.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Пропуснах да кажа и да се помисли за тези дългосрочни договори, защото и те трябва да минат на пазара, за да има повече предлагане.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже господин Стаменов от името на всички работодателски организации взе думата. После ще Ви дама думата. Засега думата имат народните представители. Знаете как върви, няма да Ви забравя, ще Ви дам думата, няма да Ви забравя.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Чухме абсолютната подкрепа за Законопроекта обаче ми струва, че така малко го караме без да влизаме в подробностите на нещата и особено от гледна точка на онези, които ще излязат на пазара. Ясно е, че либерализация на пазара трябва да има, защото няма да се случва онази нотификация, за която се борим толкова и за която и ние говорихме, за да могат ТЕЦ-овете и най-вече „ТЕЦ – Марица изток 2“ да работи.
Тук няма да се спирам защо Европейската комисия обвърза тази нотификация с либерализацията и дали правителство има вина затова нещо. Тази тема не е тема на дискусията днес.
Първо, което искам да кажа тук всички говорим за пълна либерализация догодина, в това число и на битовите потребители, и говорим за либерализация от не знам колко време и правим нещо в тази област, но забравяме, че освен всички препоръки за либерализация от страна на Световната банка имахме и едни препоръки за така наречените енергийно зависими хора, не само бедните, които не могат да си платят електроенергията на пазарните цени, а става въпрос за всички онези, които без електроенергия не могат да живеят. Това са болни, някои които са на рехабилитация и така нататък, и така нататък. Не чувам нищо в това отношение какво се прави, докъде се прави и как ще го посрещнем това нещо, което пак не е тема на този разговор, но понеже само говорим за либерализация, искам да обърна внимание и на този проблем.
Крайно време е вече наистина да седнем и когато говорим за либерализация половината време да го отделяме на енергийнозависимите, иначе се получава едностранно, така че някак си търсим да либерализираме без да проявяваме грижа към едно огромно количество хора, които са зависими и трябва да им бъдат решени проблемите, които са и социални. Колкото до Законопроекта ще се спра на три проблема, които според мен съществуват.
Първият проблем, който съществува това е увеличаването на потребителите на свободния пазар. В момента, когато сме в криза не би било голям проблем, защото така или иначе потреблението е спаднало. Но в момента, в който тръгне да се развива икономиката на държавата при увеличаване на броя на потребителите на електроенергийната борса и без да се вземат мерки за повишаване на нейната ликвидност ми струва, че ще скочи цената – нормално е, потреблението повишава, ликвидност няма, скача цената, и може да се получат и онези неща, за които говориха и работодателите преди около половин година, за манипулации на борсата, във връзка с нейната ниска ликвидност. Така че тук трябва да се вземат някакви мерки, в това число тази ликвидност, да бъде гарантирана.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание е, че не битови потребители, ако мога така да се изразя с тяхното непрогнозируемо потребление на енергия, което не се знае кога и колко ще потребяват, в това число тук председателят на Комисията много често дава примера с фризьорските салони. Такива потребители не представляват интерес за търговците на енергия, даже им създават проблеми, защото се увеличава опасността от небалансиране и тези, които са координаторите на балансиращите групи изпадат в приключение. Цената съответно трябва да се плаща и поради тази причина има голям риск такива микропотребители небитови да не си намерят търговец на енергия, и тогава естествено какво следва – отиват на доставчик последна инстанция, с цена, която всички я знаете каква е, която в никакъв случай не може да се нарече конкурентна.
Това означава да се вдигне цената на услугите и това означава да ги фалираме тези микропредприятия, защото няма да могат да си продават и да си пласират и услуги, и стоки. И този проблем трябва някак да бъде решен, в противен случай пак Ви казвам ще имаме едни добри намерения, но те няма да могат да бъдат осъществени по начина, по който искаме да ги осъществим.
Третият проблем, който съществува това е проблемът с регулирания пазар. Излизането на голям брой потребители от регулирания пазар, създава риск за повишаване на цената на регулирания пазар – и Вие знаете защо. Тук само думата кроссубсидиране ще използвам, няма да влизам в по-дълбоки анализи.
Поради тези причини, имайки предвид че това са неясноти, които трябва да бъдат изчистени между първо и второ четене, но осъзнавайки необходимостта от приемането на този законопроект, във връзка обвързването му с функционирането на топлоелектрическите ни централи – въглищните ни централи, ние от „БСП за България“ ще се „въздържим“ на този етап и се надявам между първо и второ четене, в това число и с наша помощ да намерим решение на проблемите, които повдигнах. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Колеги? Не виждам някой да иска да вземе думата.
Да видя само от народните представители. Не виждам, добре.
Първи поиска думата господин Винаров.
Ще помоля само кратко, господин Винаров във връзка със Законопроекта.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Като пълномощник на Търговско-промишлената палата напълно подкрепяме внесения законопроект. Имаме три препоръки.
Първата е, уважаеми господин Председател, да прикрепите като приложение въпросната Директива № 2019/944 от 5 юни 2019 г. на Европейския парламент и Европейския съюз най-вече, защото в нея е приложен индивидуален договор – образец със защитени клаузи за неправомерност, което трябваше да мине тук през Комисията за защита на потребителите. Това ще облекчи много сключването на договорите.
Второ, наистина 300 хиляди абонати са с електромери с дистанционно отчитане, които са собственост на ЧЕЗ, EVN и ЕНЕРГО-ПРО или тоест, както казаха и техните представители, общо трябва да се сключат 600 хиляди договора. Трябва да се помисли и по този въпрос, което притеснява, защото малките предприятия, както каза и господин Ерменков могат да останат извън борда – нито да са към регулирания, защото са излезли вече с това решение на Закона.
Предложенията на продавачите, така в Германия синът ми два пъти сменя доставчика, се качват на платформа или сайт, в който се виждат какви предложения има и оттам вече потребителите си избират и договорите са за една година, няма такива за по три месеца, за шест месеца сменяване. Търговско-промишлената палата го подкрепя.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много, господин Винаров.
Господин Иванов искаше думата, заповядайте – КНСБ.
АНТОН ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз искам, все пак още, един път да върна темата върху механизмите за капацитети. Тя беше спомената правилно на няколко пъти и господин Ерменков спомена правилно, че дискусията е важна, но не е за сегашния законопроект. Но все пак тази тема ще бъде темата на тази година и синдикатите искат това да е ясно, че без този механизъм за капацитети вече да има ясна пътна карта, защото досега го споменаваме само като важен аспект в бъдеще време, без да знаем кога, ама наистина да знаем кога, този механизъм ще влезе в действие. Тоест не кога ще получим от Европейската комисия нотификация, защото знаем, че след това процесът продължава и той зависи до голяма степен у нас, ние ще имаме проблем. Редно е да се каже и редно е този проблем да бъде адресиран, включително и в регулаторните решения на нашата комисия, защото сигурността на доставките в страната до голяма степен през тази зима ще зависят от обвързването на излизането на свободния пазар на голям брой потребители.
Ограничаването на регулирания пазар, който знаем какво значение има по отношение на работата на въглищните централи – такива са у нас рамките за работа и това, че централите без да имат защитен механизъм могат в определени периоди на време да създадат много тежки проблеми въобще за нашата сигурност на доставките. Исках да обърна внимание за пореден път на този факт, защото той трябва да излезе много напред в дневния ред на всички решения, които се взимат оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много.
Друг някой иска ли да вземе думата?
Господин Младеновски, аз преди да вземете думата искам и някой друг въпрос да Ви задам.
Понеже господин Ерменков постави хубави теми, между другото, по които наистина трябва да се вземе отношение между първо и второ четене, така че очакваме и от БСП да се включат, повдигна темата за ликвидността. Аз лично си мисля, че при условие, че 34, ако не ме лъже паметта тераватчаса е общото потребление в страната, откъдето 15 горе-долу, са сега на регулиран пазар. То, когато излязат 4,5 логично е да излезе и енергия от регулиран да отиде на свободен, тоест общата картина не се променя, а и сега самият факт, че да кажем има намалени мощности някъде, тоест няма уплътнение поради ниското потребление.
Аз мисля, че откъм ликвидност няма да имаме проблем и свързаността, която очакваме до края на годината да настъпи в региона, това ще изравни цените и няма да има проблем според мен, и няма да има такива флуктуации на високи цени, ниски цени спрямо съседите ни. Така че, аз от тази гледна точка вече съм доста по-спокоен.
Господин Младеновски, въпросите са два към Вас поне от мен. Предполагам, че задавани и от името на господин Ерменков.
Първо, от гледна точка на тази ликвидност как смятате, дали ще се повишат цените на, както господин Ерменков каза, във връзка с това, че излизат тези небитови потребители на свободен пазар – за регулиране говорим.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз исках да взема думата именно, за да отговаря на въпросите на господин Ерменков. Ще започна отзад напред. Действително проблема с кроссубсидирането, което той спомена съществуваше през последните няколко години, но от последните няколко регулаторни периода ние работим по изчистването на това кроссубсидиране и към момента мога да заявя, че такова няма между битови и небитови потребители. Така че излизането на небитовите клиенти на пазара по никакъв начин няма да повлияе поне като кроссубсидиране между тарифите върху цената. Единственото, което може да окаже някакво влияние, това ще бъде евентуално намалената квота на АЕЦ „Козлодуй“, която влиза с по-ниска цена в микса и това може да доведе до някаква минимална корекция в цените, но тя няма да е съществена. Това е по третия въпрос, който постави господин Ерменков.
По отношение на малките потребители, действително към момента липсва интерес от страна на търговците към тези малки потребители и то не за друго, не заради небалансите, а по-скоро заради факта, че малката сметка, която имат те, малката фактура осигурява минимален марж на съответния търговец. Моята информация обаче е, че в момента доста търговци се подготвят именно към оформянето на голям портфейл от малки потребители, които като захранват, вече по този начин маржът ще бъде доста по-голям. Така че не мисля, че ще има проблем, мисля, че дори „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ се подготвя в момента за масово привличане на такива малки клиенти.
По отношение на небалансите. Това са най-хубавите клиенти, тъй като те нямат, реално техните небаланси са много предвидими, тъй като те нямат почасово мерене, а участват на пазара чрез стандартизиране товарови профили, които търговецът само въз основа на потреблението може да изчисли почасовото потребление, тоест тяхното реално почасово потребление не съвпада с това по профила, така че са много лесно предвидими и там небалансите са много ниски.
По отношение на ликвидността господин Николов каза, каквото действително като количество излезе от регулирания пазар, те ще бъдат, делът на регулирания пазар ще бъде редуциран, така че тази енергия ще бъде предлагана на свободния пазар. Това ще бъдат количества от АЕЦ „Козлодуй“ и от ВЕЦ-овете на НЕК. Така че не мисля, че ще има проблем с ликвидността, още повече че очакваме в края на годината свързване на българския пазар, с пазарната зона на Румъния и Унгария. Тази динамика в цените ще бъде донякъде овладяна. Именно, когато са свързани пазарите, трендът на нашия пазар ще следва много плътно този на обединението ФОР ЕМ ЕН СИ Така че действително на пръв поглед опасенията са Ви правилни, но не мисля, че ще създадат някакъв толкова генерален проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За общите условия, ако може да кажете две думи.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Ние към момента нямаме законово основание да утвърждаваме общи условия на договори за пренос и достъп. Те още от началото си вървят като индивидуални, така че ще го помислим и може би ще излезем с някаква инструкция, или нещо подобно, но не мисля, че трябва да заменяме индивидуалните договори с договори с общи условия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! Аз представлявам Гражданско движение днес от Управителния съвет. Ние направихме консултации в цялата страна с нашите членове, които са топлокръвни, подчертавам – топлокръвни. И те не могат да понасят тези неща, които се случват от 2019 г. и 2020 г. с цените на топлоенергията, на електроенергията и така нататък.
Нашето мнение, първо, по принцип е, че когато имаме изменение в законодателството, това е знак на промяна в политиката. Тук в случая ние не виждаме никаква промяна в политиката в енергийната система.
Кои са небитовите потребители? Нека да ги кажем: детски градини, училища, висши училища, болници, административни структури, социални домове – старчески, с увреждания, детски и така нататък, църкви, манастири, джамии и така нататък. Кои от тези представители на не така наречените небитови потребители може да се справи с това, което се проектира? И защо трябва да се угажда на една Директива, която непрекъснато по заповеден ред насажда неща, които в България не могат да бъдат изпълнени така, както си въобразяват.
Първо на първо тези небитови потребители са бюджетни организации. Аз питам: кой ще измени бюджета на тези организации, когато имаме срив или взрив в системата? Вие знаете ли, че ние имаме страшно много информация и може да Ви я дадем да видите какъв зор има в някои от тези структури.
Второ, там въобще има неподготвени хора, които как ще се ориентират, които даже нямат време да си отделят да отидат да обядват, ще отделят време да се нагодят по всичките тези правила и да излязат на така наречения свободен пазар. Освен това там има и така нареченото пулсиращо потребление, което не може ей така да се предвижда, както някой си въобразява от местата, където се намираме ние сега.
Второ, нека да кажем за другата страна – борсата, каква е ситуацията. От 1919 г., и тази година, ние сме с най-високата цена в Европа на електроенергия непрекъснато и то се различаваме, даже вече в Германия, субсидират черпеното на електрическа енергия. При нас тази цена нон стоп си се движи нагоре. В борсата, ако няма клининговане, значи това не е борса, защото всички взривове и падове трябва да бъдат обирани от една структура, която по принцип е присъща за борсовата търговия и въобще борсовата дейност. Къде е клининговането? Ние няколко пъти поставяме този въпрос, че трябва да го обсъдим, че трябва да дойдем тук и да се разберем, с КЕВР е ясно, че няма да можеш да се разбереш никога. Ние трябва да дойдем и да се разберем как така ще се управлява борсата при условията, които ги виждаме и в момента. Значи в работата на борсата няма никакъв контрол. Господин Иванов три пъти обещава по телевизията, че има контрол върху борсата и да видим какви са резултатите –досега няма такъв контрол.
Там имаме много сериозни злоупотреби, особено сега, когато страшно се повишава вносът на електроенергия. Вносът на електроенергия в последните месеци достигна даже почти 80%. Вие нали можете да си представите как влияе един внос от Турция и как така ще бъде жива и здрава нашата борса, при положение че силно се увеличава този фактор?
Освен това нямаме никаква политика, която да се отразява на вноса и на износа. Ние например от много години искаме най-после да се разберем: как така се изнася електроенергията от България? Къде отиват приходите от електроенергията, която отива за износ? В частните джобове или може да бъде ползвана, защото ще Ви кажа, че едно от най-големите страшилища в това отношение е така наречената многостъпалност на системата.
Значи, забележете – Министерството на енергетиката, БЕХ, НЕК, ЕСО, ЕРП-та, балансьори, които се увеличават непрекъснато, КЕВР непрекъснато увеличава, така наречените подгрупи и така нататък. Борсата, производители, търговци на едро и на дребно, и накрая КЕВР. Кой ще издържа тази структура? Тази структура къде ще се намесва?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само че по темата трябваше да говорите.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Значи, ние затова предлагаме, говорим за хаоса в ценообразуването – десет добавки! Ама това, ако Уилям Пети, Давид Рикардо, Маркс и така нататък се събудят – те ще се хванат за главата! Как може към цена да даваш добавка?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, говорим за либерализацията, само за либерализацията. В КЕВР има обществено обсъждане и можете да говорите за …
ОГНЯН ВИНАРОВ: Ние сме за либерализацията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, радвам се.
ГЕОГРГИ ХРИСТОВ: Ние сме за либерализацията, но не да се изваждат тези, които най-малко могат да участват в тази схема.
Затова ние предлагаме да се отложи това решение и предлагаме освен това да се направи едно обсъждане в Комисията, или както Вие прецените за цялата енергийна система. Ние станахме кръгово кръстовище на Балканския полуостров по отношение на газа, всички наоколо имат решение, ние само нямаме. Същото го говорим и за електрото, и за атомната електроенергия и така нататък. Затова ние искаме и предлагаме да бъде направено едно такова обсъждане и най-после да се разберем. Вече повече от 10 години се туткаме с една АЕЦ.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, разбрах Ви. Благодаря Ви.
Колеги, минаваме към гласуване.
Който е за обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 054-01-48, внесен на 29 май 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители, моля да гласува.
За 13, против няма и въздържали се 6.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
Минаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАЗИ, № 002-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 МАЙ 2020 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Очаквам заместник-министърът да бъде отсреща, за да може да го представи от Министерството на икономиката. (Реплики.)
Добре, госпожа Иванова – заместник-министър, ще представи Законопроекта за държавния резерв и военновременните запаси № 002-01-18.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. (Реплики.)
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Николов, имам един въпрос. Само да Ви кажа въпроса ми и излизам: подадохме молба за оставката на Иванов.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: (Извън микрофона.) Свършихме точката.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Добре.
ЗАМ. МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Целта на предложения законопроект е създаването на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката. Основната дейност на предприятието ще бъде създаване, съхраняване, опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси, от една страна, и поддържане на запасите от нефт и нефтопродукти по смисъла на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които държавата следва да създава и поддържа.
Държавното предприятие ще управлява и експлоатира предоставената му складова база. Целта е, чрез това отделяне на функции от Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси, дейността по поддържане на задължителни запаси и по резерви, да се концентрира на едно място, да се оптимизира дейността и съответно да се постигне по-добро осъществяване на държавните функции по създаване и опазване на резерви, и поддържане на задължителни запаси.
От друга страна, ще може да се постигне и търговският ефект, а именно държавата да влезе като пълноправен търговец на пазара на горива чрез поддържане на допълнителни, създаване и поддържане на допълнителна складова база, както и създаване на бензиностанции. За тази цел се предвижда възможността държавното предприятие да може да създава собствено търговско дружество, което практически да е търговецът, който се намесва на пазара на горива.
Търговската дейност, свързана с управление, поддържане, експлоатация, изграждане на складови бази за съхранение на нефтопродукти и бензиностанции, едната страна от дейности, а другата цел на създаването на търговско дружество, е, и създаването на търговска дейност с алтернативни горива, което е в изпълнение на Директива 2014/1994 г. за изграждане на инфраструктура за алтернативни горива.
Считаме, че Законопроектът ще доведе, както казах вече до по-добра специализация на дейностите, концентрация на наличните ресурси и развитие на нови. Оптималното управление на петролните бази на предприятието, изграждането на нови бази и бензиностанции, считаме, че ще подобри конкуренцията на пазара, ще се създадат нови данъчни складове. Това е в съответствие с препоръките на комисията за защита на конкуренцията при многократното извършване на секторни анализи за развитието на конкурентната среда на пазара на автомобилни горива в страната.
Считаме, че предложеният законопроект ще създаде по-голяма прозрачност в този пазар. С изграждането на данъчни складове и съответни бензиностанции, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад – краен потребител. Считаме, че ще се стигне и до съответното намаляване на цените на горивата за крайния потребител. Благодаря за вниманието.
Предлагам да подкрепите предложения законопроект.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Митницата са тук, но аз мисля ако има въпроси към тях, тогава да им дадем думата. Те не са инициатор на тази промяна. (Реплики.)
Господин Ерменков ли искаше?
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, колкото и странно да звучи няма да коментирам самата Държавна петролна компания.
Искам да насоча вниманието Ви, към един друг въпрос, който е доста по-жизнено важен за сектора. Това е § 9 от този текст и промените в Закона за акцизите и данъчните складове. Това е текстът, чрез който се налага данъчните складове в страната за всички енергийни продукти това са над стотина склада да осигуряват пространствата така да кажем, свободен обем за тези, които го пожелаят.
Нямаме нищо против тази идея,напротив, молбата, с която се обръщаме към Вас, е просто всички условия, на които трябва да отговаря едно такова искане, един такъв отказ, евентуално, формулиране на това, какво е свободен обем, как ще се декларира да бъде описано в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. В противен случай, ако текстът бъде приет по този начин в него няма, никакво описание, каква е процедурата, какво се случва. Това на практика означава, че още следващия ден след като бъде приет – два телефонни разговора ще бъдат достатъчни, за да се отнеме лицензът на един данъчен склад. Така че в този смисъл това е единствената ни молба от към сектора, просто да бъде описано с едно малко текстче, че условията ще бъдат описани в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Предполагам, че и колегите от митниците, и колегите от икономиката едва ли биха имали против такова подобно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Това е от петролната и газова асоциация.
Господин Ерменков, Вие, искахте думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ ще подкрепим създаването на държавно предприятие, защото това е в унисон с нашата политика. Колкото повече държава в държавата, толкова по-добре. Ще го подкрепим и от гледна точка на, това че целта, както тук е записано е да се постигне оптимизиране на дейностите по създаване и управление на всички резерви и записи от нефт, и нефтопродукти и да се гарантира устойчивото им поддържане. Имайки предвид че това елемент от енергийната сигурност на държавата, естествено, е да подкрепим една такава мярка, защото всички ние тук сме доказали, че работим за тази енергийна сигурност и подкрепяме всякакви мерки.
Имаме притеснение обаче. Надявам се в хода на дискусията и между първо и второ четене, някак си така да получим повече разяснения със създаването на тези бензиностанции. Целта, която сте поставили пред бензиностанциите, да регулират пазара и да бъдат коригиращ момент в конкурентоспособността, някак си със сто бензиностанции ми се струва непосилна – изправяме Давид срещу Голиат. Не сме в библейските условия, където Давид ще победи, нали? Когато имаш 3200 бензиностанции и срещу тях изправиш – 100 се получава, нещо което вече имаме като пример от едни бензиностанции, които продават на по-ниски цени, но не влияят върху цените на останалите бензиностанции. Според мен тук решението не е с бензиностанция. Тук решението е с подобряване на работата на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Пак казвам: това са наши притеснения. Въпреки всичко, изхождайки от голямата цел – концентриране, подобряване, оптимизиране на дейността по гарантиране на запасите и резервите от нефт и нефтопродукти, ние ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Колеги?
Господин Константинов.
АТАНАС КОНСТАНТИНОВ: Благодаря.
Имам въпрос към представящия Законопроекта – заместник министъра. Макар че господин Председател, може би трябваше да направим, кратка почивка между двете точки, защото в първа точка, ние направихме решителна крачка към либерализирането на електроенергийния пазар, а във втора точка – консолидираме и правим една държавна компания, която така консолидира държавния интерес. Това се казва разностранни действия,надявам се да са с еднакъв ефект и резултат.
Въпросът ми е следният: прочетох мотивите, запознах се и с оценката на въздействие. Тъй като сте разширили идеята и обхвата на този законопроект и с търговска дейност, мисля на бензиностанции, както каза и колегата Таско Ерменков. Имате ли анализ, разходи и ползи, които да покажат, колко правилно е това Ваше намерение? Тъй като инвестирането на пари от държавно дружество в търговска дейност, която има сериозна флуктуация зависима от много фактори, –харченето парите на данъкоплатците по посока на такава търговска дейност трябва да има много сериозен според мен анализ – разходи и ползи. Колко ефективна финансова е тази инвестиция? Какъв е периодът на откупуване на тази инвестиция? Всички такива нормални неща, ако това дружество ще се държи като търговско, бъдейки и държавно. Това са важни въпроси. Дали имате анализ разходи и ползи на този глобален план, който сте изградили за Държавната петролна компания? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Искам да започна с това, че не само чрез изграждането на бензиностанции държавното предприятие може да прояви търговската си дейност чрез търговско предприятие. Тук искам да отбележа, но и чрез създаването на допълнителни данъчни складове.
Другото, което искам да кажа, че създаването на търговско дружество е опция – може да се създаде търговско дружество. Тоест държавното предприятие ще се създаде на базата на отделяне на дейност от Държавната агенция, ще бъде структурирано по надлежния ред. Оттам нататък ще бъдат направени всички анализи, които са необходими за поведението на един търговец вече на пазара и за създаването на съответното търговско дружество.
Законът създава Държавна петролна компания, която може да създава търговско дружество за търговската си дейност, така че тези анализи ще бъдат направени в хода на структурирането на държавното предприятие и съответно ще дадат точния път, по който да се тръгне. Но, да, допълнителни данъчни складове, допълнителни бензиностанции, които ще съответстват на анализа и съответно инфраструктура за алтернативните горива. Това е нещо, което трябва да направим в съответствие с Европейската директива. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги?
Само един въпрос имам. Фактически, какъв е проблемът при толкова много субекти на този пазар и би трябвало да имаме налична конкуренция при условие, че за сега няма решение на КЗК в обратна посока? Проблемите са два според мен.
Първият проблем е това – съсредоточаването на данъчните складове в един участник. Това е поради много фактори на приватизация и прочие, това е първият наистина проблем.
Вторият проблем е 90-дневните запаси, които всяка една фирма трябва да държи. В смисъл, 30 са за държавата, 60 мисля, че беше за фирмите. Нали така? Да. Не ме лъже паметта. Това при всички случаи е ограничаващо действие поради факта, че трябва да вложиш големи капитали, за да можеш да излезеш на един пазар. И това е пречка да влязат други участници, които да се конкурират със съществуващите. Наистина КЗК излезе с такова решение, тоест с анализ, извинявам се, на пазара на горива, където препоръча да има такива повече складове – държавата да се намеси, и да изгради складове. Наистина малко е учудващо за мен, че бензиностанции трябва да правим, но може би така е преценила – това да е начин за въздействие, за управление на този процес, чрез конкуренция да може да управлява и евентуално цените.
Но мисълта ми е следната: държавата в един момент ще трябва да има тези 60-дневни запаси, а отделно държавата трябва да има и 30-дневните запаси. Тоест при всички случаи 90-дневните запаси трябва да са, на тази компания имам предвид, трябва да са ангажимент на държавата. (Шум в залата.) Само извинявайте, но ми пречите малко да се съсредоточа. При всички случаи тази държавна петролна компания би трябвало да има тези запаси в складовете, които тя ще експлоатира – дали са нейни или не са нейни, това е друг въпрос. Тоест бих казал, че трябва един доста голям капитал. Знае ли се откъде този капитал ще бъде взет, кой ще се опитва да управлява тези запаси, и не само запасите на Държавната петролна компания, а и на фирмите, които ще бъдат наематели на складовете на Държавната петролна компания, тоест как ще бъде структурата – това ми е много интересно. Ще бъдат отделна фирма от Държавната петролна компания или тя ще върши всичко?
Господин Бойчев иска да добави сигурно…
ДИМИТЪР. БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Искам само да допълня Вашия въпрос, ако може да ни отговорите, защото е ясно, че наистина проблемът с данъчните складове го има. Той беше поставен и когато гледахме и други законопроекти, свързани с тази тема и от търговците. Моят въпрос е: допълнително имате ли яснота какъв обем на тези складове ще бъдат изградени, съответно съсредоточени в тази нова компания? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Иванова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Аз също ще се върна на предишните коментари, които дадох. Държавните функции, които в момента осъществява Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, практически се отделят. Отделянето на една дейност от държавна структура се премества в държавно предприятие. Един вид вътрешен аутсорсинг. Тоест ресурсът, с който ще се създаде, е наличен – отделяне на дейност, която ще бъде началото на държавното предприятие. Тоест държавното предприятие ще продължи да осъществява всички функции, които осъществява Държавната агенция към момента по отношение на резерв и запаси. Търговското дружество, което може да създаде вече държавното предприятие, създава допълнителни складове, създава бензиностанции – колкото прецени, въз основа на анализите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може би не ми разбрахте въпроса. Това го разбрахме ние. Това го разбрахме. Въпросът е, че отделянето и поемането на функциите, които изпълнява сега Държавният резерв, реално погледнато започва да ги изпълнява това дружество. Тоест то започва да следи всички субекти в нашата страна дали имат тези запаси, съответно дали ги изчислява на база статистиката, гледа поддържането им, гледа качеството им, предполагам, че ще ги продава на борсата, както го прави „Държавният резерв и военновременни запаси“. И в един момент то има дружество – търговско, което също трябва да има такива запаси. Не само това, а наемателите на това търговско дружество, което пък ще има складове, също трябва да има тези запаси. И според мен малко се получава конфликт на интереси, от една страна, но от друга страна, кой ще следи пък това предприятие дали няма да се отнася по-благосклонно към своето си търговско дружество? Нещо от сорта исках да попитам. Тоест как, няма ли да се отдели друго търговско дружество, да управлява запасите на това търговско дружество и наемателите му ,или то всичко ще извършва? Това ми беше въпросът.
Иначе другото го разбрахме.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Предвижда се по закон Държавната агенция да упражнява контрол върху Държавното предприятие, съответно контролът ще остане за Държавната агенция. Отделно от това, данъчните складове, които би създало търговското дружество, ще бъдат на еднакъв режим, но аз тук моля, колегата от митниците също да се намеси, ще бъдат на същия режим като всички други данъчни складове. Ще подлежат на същия регистрационен режим и всичко.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме.
Митницата мисля, че нямаше отношение към нашия въпрос, но ако искате да вземете думата… Не знам, мисля, че няма отношение към въпроса.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Само едно допълнение ще вметн, че с Проектозакона се вменява и контрол на Агенция „Митници“ по отношение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, Тоест ще има един паралелен контрол, който… (Реплики.) Точно така. (Реплики и шум в залата.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря Ви.
Други въпроси имате ли? Становища нещо? Няма.
Добре, минаваме към гласуване.
Който е за втора точка: „Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременни запаси“, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г., първо гласуване, моля да гласува „за“.
За - 19, против и въздържали се няма.
Ето, изпълнителната власт явно е дала един добър закон.
Благодаря.
Господин Ерменков, в точка трета – Други.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател! Аз предлагам, във връзка с актуалното развитие на проблемите, свързани с газоснабдяването в България, цената на газа, повишаване на интереса и все още ниският процент на газифициране в България, да направим едно изнесено заседание на Комисията по енергетика с участието на „Булгартрансгаз“, с участието на Комисията за енергийно и водно регулиране, с участието на Министерството на енергетиката, където ще използваме случая да ни информирате докъде са го докарали с енергийната стратегия, да обсъдим проблемите с лицензиантите, които са за газоразпределителните дружества, за да видим как ще се изпълняват лицензиите, до каква степен са го докарали и дали не е необходимо Комисията за енергийно и водно регулиране вече да предприеме някакви мерки за онези, които не си изпълняват ангажиментите. И ми се струва, че това е актуално, и ако не възразявате, една дата 21 – 22 юни, това са понеделник и вторник, биха били подходящи, стига да можем да осигурим присъствието и мястото, където да го проведем. Предполагам, че господин Малинов ще бъде достатъчно обнадежден от нашите дискусии, за да ни покани при него да проведем това в неговата база. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, заедно с нашите сътрудници, понеже сме го разисквали този въпрос, питано е – базата може да ни се предостави, ако всички имаме съгласие по тази тема, за 21 юни да ползваме залата на „Булгартрансгаз“. Знаете, че там ще ни излезе доста по-евтино, поради тази причина, пък и все пак това е една база В Златни пясъци. После в Родопите. Така че който е „за“ да направим изнесено заседание на 21-ви, моля да гласува.
За - 18 против – няма, въздържал се – 1.
Добре. Благодаря.
Сътрудниците могат да правят организация и да ни уведомят.
Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов
Стенограф:
Мария Николова
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запази, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. – за първо гласуване.
3. Разни
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 51
На 2 юни 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен на 29 май 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители – за първо гласуване
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запази, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. – за първо гласуване.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре дошли! Съжалявам, че на този важен ден за България имаме заседание, но сроковете ни притискат. Затова откривам днешното заседание с дневен ред:
1 ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 054-01-48, ВНЕСЕН НА 29 МАЙ 2020 г. ОТ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
2. ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАЗИ, № 002-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 МАЙ 2020 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
3. РАЗНИ
Имате ли предложения за нови точки в дневния ред. Не виждам. Който е „за“ моля да гласува.
Единодушно „за” – предложеният дневен ред, да гласува.
Гласували всички единодушно „за“. Дневният ред се приема.
Присъстващи за днешното заседание по точка първа:
Министерството на енергетиката са госпожа Теменужка Петкова – министър, господин; Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов, председател, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“; Национална електрическа компания – господин Иван Йончев, изпълнителен директор; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – господин Деян Червенкондев, председател на Управителния съвет; Българската независима електроенергийна борса ЕАД – господин Константин Константинов, изпълнителен директор; Работодателски организация – господин Ивайло Найденов и господин Константин Стаменов; ЧЕЗ България – госпожа Зорница Генова; ЕВН България – госпожа Калина Трифонова; ЕНЕРГО-ПРО Варна – господин Пламен Стефанов; АСЕП – господин Красимир Велчев.
По точка втора: Министерство на икономиката – госпожа Лилия Иванова, заместник-министър; Агенция „Митници“ – господин Георги Александров, заместник-директор, и госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“; БПГА – господин Андрей Делчев, изпълнителен директор; господин Светлослав Бенчев – юрист; КНСБ – господин Антон Иванов – съветник; Граждански организации – господин Георги Христов, господин Огнян Винаров и господин Стефан Стойков.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
1 ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 054-01-48, ВНЕСЕН НА 29 МАЙ 2020 г. ОТ ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ
Относно точка първа аз като вносител ще Ви представя Законопроекта. Знаете, още в началото на годината направихме кръгли маси, във връзка с либерализацията на пазара на дребно. Там представихме един модел, в който присъстваха небитови потребители на 30 киловата и съответно над 50 киловата битови потребители. Поради факта, че до края на годината трябва да трансформираме Директива 944 от 2019 г. където е казано, че след 1 януари небитовите потребители трябва да излязат на пазара, а за битовите за да могат да излязат трябва съответната подготовка, тоест да имаме платформи, в които те да могат да изберат, информационни кампании. Съответно трябва така да се направи пазарът, че небитовите потребителите по-лесно да се адаптират към него, да се идентифицират енергийно бедните. Поради този факт ние прибегнахме само до небитовите потребителите да излязат на пазара и то без ограничение на мощността. Притиска ни времето поради факта, че КЕВР трябва от 1 юли да излезе с решение за следващия нов период. На това отгоре ни притиска и времето от гледна точка на това, че всички, които са общински, държавни фирми на ниско напрежение трябва да осъществяват съответно по Закона за обществените поръчки и търговете си, поради които трябва да закупят електрическа енергия за да не отиват на доставчик последна инстанция. Защо от 1 октомври е предвиден Законопроекта? Защото ако го направим, както е Директивата от 1 януари, знаете, зимните месеци е най-трудно. Трудно ще се адаптират фирмите, а там би трябвало цената на електрическата енергия, евентуално, да е най-голяма, макар че никой вече не може да предвиди. С днешната ситуацията, виждате, че цената на електрическата енергия в момента се върти между 20 и 30 евро на нашата независима борса, даже и под тези стойности. Фактически пазарът е доста непредвидим.
Самият факт, че АЕЦ „Козлудуй“ е предоставил на фючърсния сегмент електрическа енергия и никой не се е явил – това показва, че всички участници не искат да рискуват и не знаят фактически какво ще се случи с цената на електрическата енергия. Това пък, от друга страна, дава възможност на всички, които ще излезат на свободния пазар при тези ниски цени, много по-ниски, които КЕВР, е предвидил имам предвид в ценовото си решение до 1 юли тази година показа, че фирмите доста по-бързо ще се адаптират, на това отгоре и би трябвало и да спечелят ако излязат на свободния пазар, макар че Комисията за енергийно и водно регулиране определи много успешно цената преди една година средностатически фактически цената я уцели с почти абсолютна точност, както го казах и в Доклада на КЕВР. Така че това е първата цел, втората цел е, разбира се, доста по-голямата предвидимост, която ще има Комисията, защото знаете свободното движение на фирми от регулиран към свободен и от свободен към регулиран пазар, което създаде риск пред системата в един момент, защото квотите бяха изчерпани и трябваше да се пуска заповед на министъра в тази извънредна ситуация, за да може да се задоволи регулираният пазар. Така вече ще има много по-голяма предвидимост на регулирания пазар, който ще бъде около малко над 10 тераватчаса, всъщност изкарваме около 300 хиляди субекта с обща мощност около 4,5 до 5 тераватчаса, по-скоро 4,5 към чисто статистическите към този момент.
Това е накратко. Разбира се, между първо и второ четене сме предвидили, някои неща, които ще вкараме за по-голяма сигурност. При всички случаи работим по въпроса с платформата, която трябва да въведем. Ще мислим дали да вкараме сега или по-късно за енергийно бедните да бъдат идентифицирани евентуални, но ще помислим, тоест предстоят и промени, ще чуем, разбира се, мненията. При всички случаи ще направим една работна група, която трябва да направи по-успешен този преход към чисто пазарна среда.
Аз мога да Ви кажа, че част от фирмите, особено по-големите, са се сблъскали със свободния пазар. Някои от тях минаха съответно регулиран, а сега от регулиран минаха към свободен, защото цената на електрическата енергия го позволява. Но този лукс не е добър за системата, защото се получава едно кросубсидиране. Това е накратко – нашите мотиви, така че госпожо Министър, давам думата на Вас. Знаете, че заедно сме работили по този закон, затова заповядайте да кажете Вашето мнение.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Министерството на енергетиката изцяло подкрепя предложените промени в Закона за енергетиката. Ние считаме, че те са изключително навременни, както и Вие, господин Председател, отбелязахте на практика с тази промяна ние ще транспонираме в нашето национално законодателство изискването на Директива 2019/944, която задължава от 1 януари 2021 г. всички стопански субекти, които са на регулиран пазар да преминат на свободен пазар, всъщност на регулирания пазар да останат единствено и само битовите потребители, като това Европейската комисия и съответно европейските регламенти разглеждат като един преходен период, до който всъщност ще излязат на свободния пазар и всички битови потребители.
Смятаме, че е много удачен и моментът, в който извършва това. Както отбелязахте от 1 януари 2021 г. това трябва да бъде факт, но ние считаме, че е много по-добре това да се случи от 1 октомври – момент, в който на фирмите, първо, ще имат възможност да са се подготвили, да са се запознали със средата, ще имат възможност да проведат обществени поръчки тези субекти, които са възложители на обществени поръчки по смисъла на ЗОП и трябва да изберат своя доставчик по реда на този закон. Така че те ще имат време затова. Всички останали клиенти ще имат време да направят своите анализи, проучвания за да могат да изберат наистина най-добрите оферти за тях. Моментът е благоприятен и отчитайки нивото на цените на електрическата енергия на свободния пазар, свидетели сме на това, че нивото на цените на електрическата енергия на свободния пазар са много благоприятни и подходящи за такава една промяна. Затова смятаме, че от тази гледна точка това наистина е едно добро решение и Министерството на енергетиката изцяло го подкрепя.
Един друг важен момент, който бих желала да споделя с Вас и уважаемите народни представители и той е свързан с комуникацията и нотификацията, която ние направихме миналата година по отношение на механизма за капацитет. В момента с в ход преговори с Европейската комисия, които се водят с екип на Комисията, съставен от дирекция „Конкуренция“, дирекция „Енергетика“ и съответно от наша страна има представители на Министерството, на Електроенергия системен оператор, на БЕХ и едно от основните условия, които Европейската комисия поставя като условие за предоставяне на механизма за капацитет е именно крайния срок за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, както на едро така и на дребно. Затова аз смятам, че това бъде един много добър сигнал и към Европейската комисия, така че да можем на практика да покажем, че България твърдо върви към изпълнение на своя ангажимент, който само да припомня, трябваше да бъде изпълнен много така назад във времето, а именно да либерализира напълно своя електроенергиен пазар. Ние сме останали една от последните държави – членки на Европейския съюз, която не е направила това. Смятам, че това е един много добър сигнал, така както през последните няколко години парламентът и правителството предприеха съответните мерки и бяха направени много сериозни стъпки в тази посока. Затова ние подкрепяме и ще направим всичко необходимо, за да може промяна наистина да даде желаните резултати. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Благодаря, че припомнихте за този механизъм за капацитет, който забравих да кажа като мотив.
Господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, много харесах Вашето становище – дълбоко, изчерпателно, но много точно. Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност процесът по излизане на тези потребители, които са на регулиран пазар би трябвало да стартира значително по-рано. В крайна сметка Вие си спомняте, защото бяхте активен участник – в последната година се обсъждаха различни варианти, които постепенно на етапи можеше да излезат тези потребители от регулирания пазар. Всъщност, както отбеляза министър Петкова, с приемането на Директива 944 от 2019 г. изрично се фиксират срокове, в които страните-членки на Европейския съюз трябва да останат на регулирания пазар само битовите потребители. Това е 1 юли 2020 г. В това отношение ние имахме по принцип възможност съвсем дребни небитови потребители, така наречените микропредприятия, евентуално да останат на регулиран пазар, заедно с битовите потребители, но това щеше да създаде много големи и организационни, и чисто изпълнителски трудности за реализиране. По тази причина Комисията за енергийно и водно регулиране счита, че приемането на този закон и именно сега още в този месец, първо, ще позволи до влизането в сила на разпоредбите от 1 октомври, както беше подчертано, да се даде възможност съответните небитови потребители – всички те, които излизат от регулиран на свободен пазар да изминат цялата процедура за избор на доставчик на електрическа енергия. От друга страна България с този акт, показва, че действително макар и закъсняла във времето изпълнява ангажиментите, които са поети и, които ще позволят да се стигне постепенно до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия, в случая на пазара на дребно, пазарът на едро ще бъде обект на други действия. В това отношение ние наистина подкрепяме и на тази база ще съобразим нашето годишно ценово решение с разпоредбите на Закона, ако той бъде приет в този вид. Това означава, че за битовите потребители годишното ценово решение ще важи от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г. докато за небитовите потребители този срок ще бъде само тримесечен – от 1 юли до 30 септември, след което от 1 октомври те вече няма да присъстват на регулирания пазар.
Няма смисъл друго да добавя. Ако има въпроси ще отговорим на всички, така да се каже които касаят тази тема, но отново повтарям изцяло подкрепяме смисъла и конкретните разпоредби на Закона за изменение на Закона за енергетиката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Искам да попитам електроразпределителните дружества и като крайни снабдители, и като разпредели фактически Вашето мнение за Закона. Знам, че е трудно 300 хиляди човека да бъдат известени, но да видим мнението Ви.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, дами и господа! Ние от ЧЕЗ подкрепяме изцяло либерализацията и предложенията за изменение в Закона за енергетиката, но бихме искали няколко практични аспекта да отбележим.
Първо, смятаме, че е добре и разумно да има яснота какво ще се случи с тези клиенти, които в рамките на трите месеца не са си избрали друг доставчик. Това ще има важно практическо значение върху дейността на стопанските субекти.
Второ, предвид масовостта на процеса – 300 хиляди клиента, съгласно нормативноустановените правила всеки клиент трябва да има индивидуален договор за достъп на пренос и индивидуален договор на доставчик от последна инстанция. Това е много хартия, много бюрокрация и в тази връзка апелираме, евентуално, Комисията за енергийно и водно регулиране да приеме общи условия, който макар и да са много общи, все пак да създадат условия клиентите да не трябва да подписват индивидуални договори. Ще бъде изключително трудно, както за разпределителните дружества така и за търговците да администрират поне 600 хиляди договора, защото единият договор е с разпределителните дружества, другият е с доставчика за последна инстанция и настина изразяваме притеснения, че може ще има трудности, не може би, а ще има трудности при обработката на заявленията, защото са много. В момента, поне при нас, обработваме между 2 и 3 хиляди заявления, толкова се подават на месец. Ако разделим на нашата територия са 110 хиляди на три месеца това означава, сами виждате, 40 хиляди горе-долу заявления и то, при положение че от другия месец по-скоро от този започва подаването на заявления. Ние ще се ангажираме с разяснителни кампании, както от името на разпределителното дружество така и от името на търговците ни, но всички трябва да бъдем изключително активни, за да може да се създаде знание в обществото и всички да се подготвят адекватно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, дами и господа! Ние също подкрепяме законовите промени – либерализацията. Смятаме, че критериите са ясни, но действително за да протече безпроблемно процесът по прехвърляне на клиентите на свободния пазар считаме, че в окончателната версия на Закона следва да намерят отговори два въпроса.
Единият е кой ще снабдява тези клиенти и при какви условия, които не са избрали доставчик до 1 октомври и второто, същото е нашето становище като на колегите по отношение на договорената основа, на която да бъдат снабдявани тези клиенти. Ние считаме, че там трябва да се търси наистина вариант с общи условия, за да се избегне подписването на хиляди индивидуални договори.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Покрива се Вашето становище.
От ЕВН – заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Ние също подкрепяме становищата на другите две дружества и в допълнение само може би наистина още отсега трябва да се започне работа и на всички, които са задължени да спазват разпоредбите на ЗОП, защото нашата практика показва, че много често три месеца не са достатъчни, за да се проведе и сключи до подписване на договор една процедура, тъй като тя много често се обжалва.
В допълнение поради разликите в цената на електрическата енергия и на борсата, ниските цени, които паднаха все още няма още дългосрочен продукт, който пък обикновено търсят всички, които са на бюджетна издръжка. Те търсят фиксирана цена. За момента такъв продукт търговците трудно могат да предложат, така че това също може би трябва да се има предвид по отношение на бюджетните.-
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много благодаря.
Работодателите? Господин Стаменов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати, дами и господа! Ние също подкрепяме либерализацията. Знаете, че от доста години настояваме да се приключи с нея. Това, което бихме препоръчали е да се помисли за доставчик от последна инстанция да бъде с по-конкурентна цена, така че тези, които не успеят да си изберат доставчик в тези сравнително къси срокове да имат една сигурност и спокойна среда докато си изберат доставчик. Второто, което много ни се иска да се запишат текстове за тази така прословута пътна кърта с някакви ориентировъчни срокове, така че и електроразпределителните предприятия да могат да се подготвят със следващите стъпки на либерализацията, защото все пак при тях може би консумацията не е чак толкова решаваща по индивидуалните сметки, но количеството потребители, които трябва да излезат на пазара е значително и трябва да има по-добра организация и планиране. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Стаменов.
Само искам да Ви уверя, съжалявам, че от името на министъра го казвам, но има работна група в министерството, която е създадено точно затова. Надявам се до няколко месеца, още по-скоро ако може, да има текстове. Работи се по този въпрос – да има текстове. Няма да бъдат с този ЗИД.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Пропуснах да кажа и да се помисли за тези дългосрочни договори, защото и те трябва да минат на пазара, за да има повече предлагане.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже господин Стаменов от името на всички работодателски организации взе думата. После ще Ви дама думата. Засега думата имат народните представители. Знаете как върви, няма да Ви забравя, ще Ви дам думата, няма да Ви забравя.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Чухме абсолютната подкрепа за Законопроекта обаче ми струва, че така малко го караме без да влизаме в подробностите на нещата и особено от гледна точка на онези, които ще излязат на пазара. Ясно е, че либерализация на пазара трябва да има, защото няма да се случва онази нотификация, за която се борим толкова и за която и ние говорихме, за да могат ТЕЦ-овете и най-вече „ТЕЦ – Марица изток 2“ да работи.
Тук няма да се спирам защо Европейската комисия обвърза тази нотификация с либерализацията и дали правителство има вина затова нещо. Тази тема не е тема на дискусията днес.
Първо, което искам да кажа тук всички говорим за пълна либерализация догодина, в това число и на битовите потребители, и говорим за либерализация от не знам колко време и правим нещо в тази област, но забравяме, че освен всички препоръки за либерализация от страна на Световната банка имахме и едни препоръки за така наречените енергийно зависими хора, не само бедните, които не могат да си платят електроенергията на пазарните цени, а става въпрос за всички онези, които без електроенергия не могат да живеят. Това са болни, някои които са на рехабилитация и така нататък, и така нататък. Не чувам нищо в това отношение какво се прави, докъде се прави и как ще го посрещнем това нещо, което пак не е тема на този разговор, но понеже само говорим за либерализация, искам да обърна внимание и на този проблем.
Крайно време е вече наистина да седнем и когато говорим за либерализация половината време да го отделяме на енергийнозависимите, иначе се получава едностранно, така че някак си търсим да либерализираме без да проявяваме грижа към едно огромно количество хора, които са зависими и трябва да им бъдат решени проблемите, които са и социални. Колкото до Законопроекта ще се спра на три проблема, които според мен съществуват.
Първият проблем, който съществува това е увеличаването на потребителите на свободния пазар. В момента, когато сме в криза не би било голям проблем, защото така или иначе потреблението е спаднало. Но в момента, в който тръгне да се развива икономиката на държавата при увеличаване на броя на потребителите на електроенергийната борса и без да се вземат мерки за повишаване на нейната ликвидност ми струва, че ще скочи цената – нормално е, потреблението повишава, ликвидност няма, скача цената, и може да се получат и онези неща, за които говориха и работодателите преди около половин година, за манипулации на борсата, във връзка с нейната ниска ликвидност. Така че тук трябва да се вземат някакви мерки, в това число тази ликвидност, да бъде гарантирана.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание е, че не битови потребители, ако мога така да се изразя с тяхното непрогнозируемо потребление на енергия, което не се знае кога и колко ще потребяват, в това число тук председателят на Комисията много често дава примера с фризьорските салони. Такива потребители не представляват интерес за търговците на енергия, даже им създават проблеми, защото се увеличава опасността от небалансиране и тези, които са координаторите на балансиращите групи изпадат в приключение. Цената съответно трябва да се плаща и поради тази причина има голям риск такива микропотребители небитови да не си намерят търговец на енергия, и тогава естествено какво следва – отиват на доставчик последна инстанция, с цена, която всички я знаете каква е, която в никакъв случай не може да се нарече конкурентна.
Това означава да се вдигне цената на услугите и това означава да ги фалираме тези микропредприятия, защото няма да могат да си продават и да си пласират и услуги, и стоки. И този проблем трябва някак да бъде решен, в противен случай пак Ви казвам ще имаме едни добри намерения, но те няма да могат да бъдат осъществени по начина, по който искаме да ги осъществим.
Третият проблем, който съществува това е проблемът с регулирания пазар. Излизането на голям брой потребители от регулирания пазар, създава риск за повишаване на цената на регулирания пазар – и Вие знаете защо. Тук само думата кроссубсидиране ще използвам, няма да влизам в по-дълбоки анализи.
Поради тези причини, имайки предвид че това са неясноти, които трябва да бъдат изчистени между първо и второ четене, но осъзнавайки необходимостта от приемането на този законопроект, във връзка обвързването му с функционирането на топлоелектрическите ни централи – въглищните ни централи, ние от „БСП за България“ ще се „въздържим“ на този етап и се надявам между първо и второ четене, в това число и с наша помощ да намерим решение на проблемите, които повдигнах. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Колеги? Не виждам някой да иска да вземе думата.
Да видя само от народните представители. Не виждам, добре.
Първи поиска думата господин Винаров.
Ще помоля само кратко, господин Винаров във връзка със Законопроекта.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Като пълномощник на Търговско-промишлената палата напълно подкрепяме внесения законопроект. Имаме три препоръки.
Първата е, уважаеми господин Председател, да прикрепите като приложение въпросната Директива № 2019/944 от 5 юни 2019 г. на Европейския парламент и Европейския съюз най-вече, защото в нея е приложен индивидуален договор – образец със защитени клаузи за неправомерност, което трябваше да мине тук през Комисията за защита на потребителите. Това ще облекчи много сключването на договорите.
Второ, наистина 300 хиляди абонати са с електромери с дистанционно отчитане, които са собственост на ЧЕЗ, EVN и ЕНЕРГО-ПРО или тоест, както казаха и техните представители, общо трябва да се сключат 600 хиляди договора. Трябва да се помисли и по този въпрос, което притеснява, защото малките предприятия, както каза и господин Ерменков могат да останат извън борда – нито да са към регулирания, защото са излезли вече с това решение на Закона.
Предложенията на продавачите, така в Германия синът ми два пъти сменя доставчика, се качват на платформа или сайт, в който се виждат какви предложения има и оттам вече потребителите си избират и договорите са за една година, няма такива за по три месеца, за шест месеца сменяване. Търговско-промишлената палата го подкрепя.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много, господин Винаров.
Господин Иванов искаше думата, заповядайте – КНСБ.
АНТОН ИВАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз искам, все пак още, един път да върна темата върху механизмите за капацитети. Тя беше спомената правилно на няколко пъти и господин Ерменков спомена правилно, че дискусията е важна, но не е за сегашния законопроект. Но все пак тази тема ще бъде темата на тази година и синдикатите искат това да е ясно, че без този механизъм за капацитети вече да има ясна пътна карта, защото досега го споменаваме само като важен аспект в бъдеще време, без да знаем кога, ама наистина да знаем кога, този механизъм ще влезе в действие. Тоест не кога ще получим от Европейската комисия нотификация, защото знаем, че след това процесът продължава и той зависи до голяма степен у нас, ние ще имаме проблем. Редно е да се каже и редно е този проблем да бъде адресиран, включително и в регулаторните решения на нашата комисия, защото сигурността на доставките в страната до голяма степен през тази зима ще зависят от обвързването на излизането на свободния пазар на голям брой потребители.
Ограничаването на регулирания пазар, който знаем какво значение има по отношение на работата на въглищните централи – такива са у нас рамките за работа и това, че централите без да имат защитен механизъм могат в определени периоди на време да създадат много тежки проблеми въобще за нашата сигурност на доставките. Исках да обърна внимание за пореден път на този факт, защото той трябва да излезе много напред в дневния ред на всички решения, които се взимат оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много.
Друг някой иска ли да вземе думата?
Господин Младеновски, аз преди да вземете думата искам и някой друг въпрос да Ви задам.
Понеже господин Ерменков постави хубави теми, между другото, по които наистина трябва да се вземе отношение между първо и второ четене, така че очакваме и от БСП да се включат, повдигна темата за ликвидността. Аз лично си мисля, че при условие, че 34, ако не ме лъже паметта тераватчаса е общото потребление в страната, откъдето 15 горе-долу, са сега на регулиран пазар. То, когато излязат 4,5 логично е да излезе и енергия от регулиран да отиде на свободен, тоест общата картина не се променя, а и сега самият факт, че да кажем има намалени мощности някъде, тоест няма уплътнение поради ниското потребление.
Аз мисля, че откъм ликвидност няма да имаме проблем и свързаността, която очакваме до края на годината да настъпи в региона, това ще изравни цените и няма да има проблем според мен, и няма да има такива флуктуации на високи цени, ниски цени спрямо съседите ни. Така че, аз от тази гледна точка вече съм доста по-спокоен.
Господин Младеновски, въпросите са два към Вас поне от мен. Предполагам, че задавани и от името на господин Ерменков.
Първо, от гледна точка на тази ликвидност как смятате, дали ще се повишат цените на, както господин Ерменков каза, във връзка с това, че излизат тези небитови потребители на свободен пазар – за регулиране говорим.
Заповядайте.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз исках да взема думата именно, за да отговаря на въпросите на господин Ерменков. Ще започна отзад напред. Действително проблема с кроссубсидирането, което той спомена съществуваше през последните няколко години, но от последните няколко регулаторни периода ние работим по изчистването на това кроссубсидиране и към момента мога да заявя, че такова няма между битови и небитови потребители. Така че излизането на небитовите клиенти на пазара по никакъв начин няма да повлияе поне като кроссубсидиране между тарифите върху цената. Единственото, което може да окаже някакво влияние, това ще бъде евентуално намалената квота на АЕЦ „Козлодуй“, която влиза с по-ниска цена в микса и това може да доведе до някаква минимална корекция в цените, но тя няма да е съществена. Това е по третия въпрос, който постави господин Ерменков.
По отношение на малките потребители, действително към момента липсва интерес от страна на търговците към тези малки потребители и то не за друго, не заради небалансите, а по-скоро заради факта, че малката сметка, която имат те, малката фактура осигурява минимален марж на съответния търговец. Моята информация обаче е, че в момента доста търговци се подготвят именно към оформянето на голям портфейл от малки потребители, които като захранват, вече по този начин маржът ще бъде доста по-голям. Така че не мисля, че ще има проблем, мисля, че дори „ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ се подготвя в момента за масово привличане на такива малки клиенти.
По отношение на небалансите. Това са най-хубавите клиенти, тъй като те нямат, реално техните небаланси са много предвидими, тъй като те нямат почасово мерене, а участват на пазара чрез стандартизиране товарови профили, които търговецът само въз основа на потреблението може да изчисли почасовото потребление, тоест тяхното реално почасово потребление не съвпада с това по профила, така че са много лесно предвидими и там небалансите са много ниски.
По отношение на ликвидността господин Николов каза, каквото действително като количество излезе от регулирания пазар, те ще бъдат, делът на регулирания пазар ще бъде редуциран, така че тази енергия ще бъде предлагана на свободния пазар. Това ще бъдат количества от АЕЦ „Козлодуй“ и от ВЕЦ-овете на НЕК. Така че не мисля, че ще има проблем с ликвидността, още повече че очакваме в края на годината свързване на българския пазар, с пазарната зона на Румъния и Унгария. Тази динамика в цените ще бъде донякъде овладяна. Именно, когато са свързани пазарите, трендът на нашия пазар ще следва много плътно този на обединението ФОР ЕМ ЕН СИ Така че действително на пръв поглед опасенията са Ви правилни, но не мисля, че ще създадат някакъв толкова генерален проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За общите условия, ако може да кажете две думи.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Ние към момента нямаме законово основание да утвърждаваме общи условия на договори за пренос и достъп. Те още от началото си вървят като индивидуални, така че ще го помислим и може би ще излезем с някаква инструкция, или нещо подобно, но не мисля, че трябва да заменяме индивидуалните договори с договори с общи условия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! Аз представлявам Гражданско движение днес от Управителния съвет. Ние направихме консултации в цялата страна с нашите членове, които са топлокръвни, подчертавам – топлокръвни. И те не могат да понасят тези неща, които се случват от 2019 г. и 2020 г. с цените на топлоенергията, на електроенергията и така нататък.
Нашето мнение, първо, по принцип е, че когато имаме изменение в законодателството, това е знак на промяна в политиката. Тук в случая ние не виждаме никаква промяна в политиката в енергийната система.
Кои са небитовите потребители? Нека да ги кажем: детски градини, училища, висши училища, болници, административни структури, социални домове – старчески, с увреждания, детски и така нататък, църкви, манастири, джамии и така нататък. Кои от тези представители на не така наречените небитови потребители може да се справи с това, което се проектира? И защо трябва да се угажда на една Директива, която непрекъснато по заповеден ред насажда неща, които в България не могат да бъдат изпълнени така, както си въобразяват.
Първо на първо тези небитови потребители са бюджетни организации. Аз питам: кой ще измени бюджета на тези организации, когато имаме срив или взрив в системата? Вие знаете ли, че ние имаме страшно много информация и може да Ви я дадем да видите какъв зор има в някои от тези структури.
Второ, там въобще има неподготвени хора, които как ще се ориентират, които даже нямат време да си отделят да отидат да обядват, ще отделят време да се нагодят по всичките тези правила и да излязат на така наречения свободен пазар. Освен това там има и така нареченото пулсиращо потребление, което не може ей така да се предвижда, както някой си въобразява от местата, където се намираме ние сега.
Второ, нека да кажем за другата страна – борсата, каква е ситуацията. От 1919 г., и тази година, ние сме с най-високата цена в Европа на електроенергия непрекъснато и то се различаваме, даже вече в Германия, субсидират черпеното на електрическа енергия. При нас тази цена нон стоп си се движи нагоре. В борсата, ако няма клининговане, значи това не е борса, защото всички взривове и падове трябва да бъдат обирани от една структура, която по принцип е присъща за борсовата търговия и въобще борсовата дейност. Къде е клининговането? Ние няколко пъти поставяме този въпрос, че трябва да го обсъдим, че трябва да дойдем тук и да се разберем, с КЕВР е ясно, че няма да можеш да се разбереш никога. Ние трябва да дойдем и да се разберем как така ще се управлява борсата при условията, които ги виждаме и в момента. Значи в работата на борсата няма никакъв контрол. Господин Иванов три пъти обещава по телевизията, че има контрол върху борсата и да видим какви са резултатите –досега няма такъв контрол.
Там имаме много сериозни злоупотреби, особено сега, когато страшно се повишава вносът на електроенергия. Вносът на електроенергия в последните месеци достигна даже почти 80%. Вие нали можете да си представите как влияе един внос от Турция и как така ще бъде жива и здрава нашата борса, при положение че силно се увеличава този фактор?
Освен това нямаме никаква политика, която да се отразява на вноса и на износа. Ние например от много години искаме най-после да се разберем: как така се изнася електроенергията от България? Къде отиват приходите от електроенергията, която отива за износ? В частните джобове или може да бъде ползвана, защото ще Ви кажа, че едно от най-големите страшилища в това отношение е така наречената многостъпалност на системата.
Значи, забележете – Министерството на енергетиката, БЕХ, НЕК, ЕСО, ЕРП-та, балансьори, които се увеличават непрекъснато, КЕВР непрекъснато увеличава, така наречените подгрупи и така нататък. Борсата, производители, търговци на едро и на дребно, и накрая КЕВР. Кой ще издържа тази структура? Тази структура къде ще се намесва?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само че по темата трябваше да говорите.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Значи, ние затова предлагаме, говорим за хаоса в ценообразуването – десет добавки! Ама това, ако Уилям Пети, Давид Рикардо, Маркс и така нататък се събудят – те ще се хванат за главата! Как може към цена да даваш добавка?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, говорим за либерализацията, само за либерализацията. В КЕВР има обществено обсъждане и можете да говорите за …
ОГНЯН ВИНАРОВ: Ние сме за либерализацията.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, радвам се.
ГЕОГРГИ ХРИСТОВ: Ние сме за либерализацията, но не да се изваждат тези, които най-малко могат да участват в тази схема.
Затова ние предлагаме да се отложи това решение и предлагаме освен това да се направи едно обсъждане в Комисията, или както Вие прецените за цялата енергийна система. Ние станахме кръгово кръстовище на Балканския полуостров по отношение на газа, всички наоколо имат решение, ние само нямаме. Същото го говорим и за електрото, и за атомната електроенергия и така нататък. Затова ние искаме и предлагаме да бъде направено едно такова обсъждане и най-после да се разберем. Вече повече от 10 години се туткаме с една АЕЦ.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, разбрах Ви. Благодаря Ви.
Колеги, минаваме към гласуване.
Който е за обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката № 054-01-48, внесен на 29 май 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители, моля да гласува.
За 13, против няма и въздържали се 6.
Законопроектът е приет.
Благодаря.
Минаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАЗИ, № 002-01-18, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 21 МАЙ 2020 Г. – ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ.
Очаквам заместник-министърът да бъде отсреща, за да може да го представи от Министерството на икономиката. (Реплики.)
Добре, госпожа Иванова – заместник-министър, ще представи Законопроекта за държавния резерв и военновременните запаси № 002-01-18.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. (Реплики.)
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Николов, имам един въпрос. Само да Ви кажа въпроса ми и излизам: подадохме молба за оставката на Иванов.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: (Извън микрофона.) Свършихме точката.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Добре.
ЗАМ. МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Представям на Вашето внимание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Целта на предложения законопроект е създаването на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката. Основната дейност на предприятието ще бъде създаване, съхраняване, опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси, от една страна, и поддържане на запасите от нефт и нефтопродукти по смисъла на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които държавата следва да създава и поддържа.
Държавното предприятие ще управлява и експлоатира предоставената му складова база. Целта е, чрез това отделяне на функции от Държавната агенция за държавен резерв и военновременни запаси, дейността по поддържане на задължителни запаси и по резерви, да се концентрира на едно място, да се оптимизира дейността и съответно да се постигне по-добро осъществяване на държавните функции по създаване и опазване на резерви, и поддържане на задължителни запаси.
От друга страна, ще може да се постигне и търговският ефект, а именно държавата да влезе като пълноправен търговец на пазара на горива чрез поддържане на допълнителни, създаване и поддържане на допълнителна складова база, както и създаване на бензиностанции. За тази цел се предвижда възможността държавното предприятие да може да създава собствено търговско дружество, което практически да е търговецът, който се намесва на пазара на горива.
Търговската дейност, свързана с управление, поддържане, експлоатация, изграждане на складови бази за съхранение на нефтопродукти и бензиностанции, едната страна от дейности, а другата цел на създаването на търговско дружество, е, и създаването на търговска дейност с алтернативни горива, което е в изпълнение на Директива 2014/1994 г. за изграждане на инфраструктура за алтернативни горива.
Считаме, че Законопроектът ще доведе, както казах вече до по-добра специализация на дейностите, концентрация на наличните ресурси и развитие на нови. Оптималното управление на петролните бази на предприятието, изграждането на нови бази и бензиностанции, считаме, че ще подобри конкуренцията на пазара, ще се създадат нови данъчни складове. Това е в съответствие с препоръките на комисията за защита на конкуренцията при многократното извършване на секторни анализи за развитието на конкурентната среда на пазара на автомобилни горива в страната.
Считаме, че предложеният законопроект ще създаде по-голяма прозрачност в този пазар. С изграждането на данъчни складове и съответни бензиностанции, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад – краен потребител. Считаме, че ще се стигне и до съответното намаляване на цените на горивата за крайния потребител. Благодаря за вниманието.
Предлагам да подкрепите предложения законопроект.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Иванова.
Митницата са тук, но аз мисля ако има въпроси към тях, тогава да им дадем думата. Те не са инициатор на тази промяна. (Реплики.)
Господин Ерменков ли искаше?
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, колкото и странно да звучи няма да коментирам самата Държавна петролна компания.
Искам да насоча вниманието Ви, към един друг въпрос, който е доста по-жизнено важен за сектора. Това е § 9 от този текст и промените в Закона за акцизите и данъчните складове. Това е текстът, чрез който се налага данъчните складове в страната за всички енергийни продукти това са над стотина склада да осигуряват пространствата така да кажем, свободен обем за тези, които го пожелаят.
Нямаме нищо против тази идея,напротив, молбата, с която се обръщаме към Вас, е просто всички условия, на които трябва да отговаря едно такова искане, един такъв отказ, евентуално, формулиране на това, какво е свободен обем, как ще се декларира да бъде описано в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. В противен случай, ако текстът бъде приет по този начин в него няма, никакво описание, каква е процедурата, какво се случва. Това на практика означава, че още следващия ден след като бъде приет – два телефонни разговора ще бъдат достатъчни, за да се отнеме лицензът на един данъчен склад. Така че в този смисъл това е единствената ни молба от към сектора, просто да бъде описано с едно малко текстче, че условията ще бъдат описани в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Предполагам, че и колегите от митниците, и колегите от икономиката едва ли биха имали против такова подобно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Това е от петролната и газова асоциация.
Господин Ерменков, Вие, искахте думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! Ние от „БСП за България“ ще подкрепим създаването на държавно предприятие, защото това е в унисон с нашата политика. Колкото повече държава в държавата, толкова по-добре. Ще го подкрепим и от гледна точка на, това че целта, както тук е записано е да се постигне оптимизиране на дейностите по създаване и управление на всички резерви и записи от нефт, и нефтопродукти и да се гарантира устойчивото им поддържане. Имайки предвид че това елемент от енергийната сигурност на държавата, естествено, е да подкрепим една такава мярка, защото всички ние тук сме доказали, че работим за тази енергийна сигурност и подкрепяме всякакви мерки.
Имаме притеснение обаче. Надявам се в хода на дискусията и между първо и второ четене, някак си така да получим повече разяснения със създаването на тези бензиностанции. Целта, която сте поставили пред бензиностанциите, да регулират пазара и да бъдат коригиращ момент в конкурентоспособността, някак си със сто бензиностанции ми се струва непосилна – изправяме Давид срещу Голиат. Не сме в библейските условия, където Давид ще победи, нали? Когато имаш 3200 бензиностанции и срещу тях изправиш – 100 се получава, нещо което вече имаме като пример от едни бензиностанции, които продават на по-ниски цени, но не влияят върху цените на останалите бензиностанции. Според мен тук решението не е с бензиностанция. Тук решението е с подобряване на работата на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Пак казвам: това са наши притеснения. Въпреки всичко, изхождайки от голямата цел – концентриране, подобряване, оптимизиране на дейността по гарантиране на запасите и резервите от нефт и нефтопродукти, ние ще подкрепим този законопроект.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Колеги?
Господин Константинов.
АТАНАС КОНСТАНТИНОВ: Благодаря.
Имам въпрос към представящия Законопроекта – заместник министъра. Макар че господин Председател, може би трябваше да направим, кратка почивка между двете точки, защото в първа точка, ние направихме решителна крачка към либерализирането на електроенергийния пазар, а във втора точка – консолидираме и правим една държавна компания, която така консолидира държавния интерес. Това се казва разностранни действия,надявам се да са с еднакъв ефект и резултат.
Въпросът ми е следният: прочетох мотивите, запознах се и с оценката на въздействие. Тъй като сте разширили идеята и обхвата на този законопроект и с търговска дейност, мисля на бензиностанции, както каза и колегата Таско Ерменков. Имате ли анализ, разходи и ползи, които да покажат, колко правилно е това Ваше намерение? Тъй като инвестирането на пари от държавно дружество в търговска дейност, която има сериозна флуктуация зависима от много фактори, –харченето парите на данъкоплатците по посока на такава търговска дейност трябва да има много сериозен според мен анализ – разходи и ползи. Колко ефективна финансова е тази инвестиция? Какъв е периодът на откупуване на тази инвестиция? Всички такива нормални неща, ако това дружество ще се държи като търговско, бъдейки и държавно. Това са важни въпроси. Дали имате анализ разходи и ползи на този глобален план, който сте изградили за Държавната петролна компания? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Искам да започна с това, че не само чрез изграждането на бензиностанции държавното предприятие може да прояви търговската си дейност чрез търговско предприятие. Тук искам да отбележа, но и чрез създаването на допълнителни данъчни складове.
Другото, което искам да кажа, че създаването на търговско дружество е опция – може да се създаде търговско дружество. Тоест държавното предприятие ще се създаде на базата на отделяне на дейност от Държавната агенция, ще бъде структурирано по надлежния ред. Оттам нататък ще бъдат направени всички анализи, които са необходими за поведението на един търговец вече на пазара и за създаването на съответното търговско дружество.
Законът създава Държавна петролна компания, която може да създава търговско дружество за търговската си дейност, така че тези анализи ще бъдат направени в хода на структурирането на държавното предприятие и съответно ще дадат точния път, по който да се тръгне. Но, да, допълнителни данъчни складове, допълнителни бензиностанции, които ще съответстват на анализа и съответно инфраструктура за алтернативните горива. Това е нещо, което трябва да направим в съответствие с Европейската директива. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги?
Само един въпрос имам. Фактически, какъв е проблемът при толкова много субекти на този пазар и би трябвало да имаме налична конкуренция при условие, че за сега няма решение на КЗК в обратна посока? Проблемите са два според мен.
Първият проблем е това – съсредоточаването на данъчните складове в един участник. Това е поради много фактори на приватизация и прочие, това е първият наистина проблем.
Вторият проблем е 90-дневните запаси, които всяка една фирма трябва да държи. В смисъл, 30 са за държавата, 60 мисля, че беше за фирмите. Нали така? Да. Не ме лъже паметта. Това при всички случаи е ограничаващо действие поради факта, че трябва да вложиш големи капитали, за да можеш да излезеш на един пазар. И това е пречка да влязат други участници, които да се конкурират със съществуващите. Наистина КЗК излезе с такова решение, тоест с анализ, извинявам се, на пазара на горива, където препоръча да има такива повече складове – държавата да се намеси, и да изгради складове. Наистина малко е учудващо за мен, че бензиностанции трябва да правим, но може би така е преценила – това да е начин за въздействие, за управление на този процес, чрез конкуренция да може да управлява и евентуално цените.
Но мисълта ми е следната: държавата в един момент ще трябва да има тези 60-дневни запаси, а отделно държавата трябва да има и 30-дневните запаси. Тоест при всички случаи 90-дневните запаси трябва да са, на тази компания имам предвид, трябва да са ангажимент на държавата. (Шум в залата.) Само извинявайте, но ми пречите малко да се съсредоточа. При всички случаи тази държавна петролна компания би трябвало да има тези запаси в складовете, които тя ще експлоатира – дали са нейни или не са нейни, това е друг въпрос. Тоест бих казал, че трябва един доста голям капитал. Знае ли се откъде този капитал ще бъде взет, кой ще се опитва да управлява тези запаси, и не само запасите на Държавната петролна компания, а и на фирмите, които ще бъдат наематели на складовете на Държавната петролна компания, тоест как ще бъде структурата – това ми е много интересно. Ще бъдат отделна фирма от Държавната петролна компания или тя ще върши всичко?
Господин Бойчев иска да добави сигурно…
ДИМИТЪР. БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Искам само да допълня Вашия въпрос, ако може да ни отговорите, защото е ясно, че наистина проблемът с данъчните складове го има. Той беше поставен и когато гледахме и други законопроекти, свързани с тази тема и от търговците. Моят въпрос е: допълнително имате ли яснота какъв обем на тези складове ще бъдат изградени, съответно съсредоточени в тази нова компания? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Иванова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Аз също ще се върна на предишните коментари, които дадох. Държавните функции, които в момента осъществява Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, практически се отделят. Отделянето на една дейност от държавна структура се премества в държавно предприятие. Един вид вътрешен аутсорсинг. Тоест ресурсът, с който ще се създаде, е наличен – отделяне на дейност, която ще бъде началото на държавното предприятие. Тоест държавното предприятие ще продължи да осъществява всички функции, които осъществява Държавната агенция към момента по отношение на резерв и запаси. Търговското дружество, което може да създаде вече държавното предприятие, създава допълнителни складове, създава бензиностанции – колкото прецени, въз основа на анализите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Може би не ми разбрахте въпроса. Това го разбрахме ние. Това го разбрахме. Въпросът е, че отделянето и поемането на функциите, които изпълнява сега Държавният резерв, реално погледнато започва да ги изпълнява това дружество. Тоест то започва да следи всички субекти в нашата страна дали имат тези запаси, съответно дали ги изчислява на база статистиката, гледа поддържането им, гледа качеството им, предполагам, че ще ги продава на борсата, както го прави „Държавният резерв и военновременни запаси“. И в един момент то има дружество – търговско, което също трябва да има такива запаси. Не само това, а наемателите на това търговско дружество, което пък ще има складове, също трябва да има тези запаси. И според мен малко се получава конфликт на интереси, от една страна, но от друга страна, кой ще следи пък това предприятие дали няма да се отнася по-благосклонно към своето си търговско дружество? Нещо от сорта исках да попитам. Тоест как, няма ли да се отдели друго търговско дружество, да управлява запасите на това търговско дружество и наемателите му ,или то всичко ще извършва? Това ми беше въпросът.
Иначе другото го разбрахме.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Предвижда се по закон Държавната агенция да упражнява контрол върху Държавното предприятие, съответно контролът ще остане за Държавната агенция. Отделно от това, данъчните складове, които би създало търговското дружество, ще бъдат на еднакъв режим, но аз тук моля, колегата от митниците също да се намеси, ще бъдат на същия режим като всички други данъчни складове. Ще подлежат на същия регистрационен режим и всичко.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме.
Митницата мисля, че нямаше отношение към нашия въпрос, но ако искате да вземете думата… Не знам, мисля, че няма отношение към въпроса.
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Само едно допълнение ще вметн, че с Проектозакона се вменява и контрол на Агенция „Митници“ по отношение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, Тоест ще има един паралелен контрол, който… (Реплики.) Точно така. (Реплики и шум в залата.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря Ви.
Други въпроси имате ли? Становища нещо? Няма.
Добре, минаваме към гласуване.
Който е за втора точка: „Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременни запаси“, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г., първо гласуване, моля да гласува „за“.
За - 19, против и въздържали се няма.
Ето, изпълнителната власт явно е дала един добър закон.
Благодаря.
Господин Ерменков, в точка трета – Други.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател! Аз предлагам, във връзка с актуалното развитие на проблемите, свързани с газоснабдяването в България, цената на газа, повишаване на интереса и все още ниският процент на газифициране в България, да направим едно изнесено заседание на Комисията по енергетика с участието на „Булгартрансгаз“, с участието на Комисията за енергийно и водно регулиране, с участието на Министерството на енергетиката, където ще използваме случая да ни информирате докъде са го докарали с енергийната стратегия, да обсъдим проблемите с лицензиантите, които са за газоразпределителните дружества, за да видим как ще се изпълняват лицензиите, до каква степен са го докарали и дали не е необходимо Комисията за енергийно и водно регулиране вече да предприеме някакви мерки за онези, които не си изпълняват ангажиментите. И ми се струва, че това е актуално, и ако не възразявате, една дата 21 – 22 юни, това са понеделник и вторник, биха били подходящи, стига да можем да осигурим присъствието и мястото, където да го проведем. Предполагам, че господин Малинов ще бъде достатъчно обнадежден от нашите дискусии, за да ни покани при него да проведем това в неговата база. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, заедно с нашите сътрудници, понеже сме го разисквали този въпрос, питано е – базата може да ни се предостави, ако всички имаме съгласие по тази тема, за 21 юни да ползваме залата на „Булгартрансгаз“. Знаете, че там ще ни излезе доста по-евтино, поради тази причина, пък и все пак това е една база В Златни пясъци. После в Родопите. Така че който е „за“ да направим изнесено заседание на 21-ви, моля да гласува.
За - 18 против – няма, въздържал се – 1.
Добре. Благодаря.
Сътрудниците могат да правят организация и да ни уведомят.
Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов
Стенограф:
Мария Николова
