Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по енергетика
14/05/2020
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 002-01-15, внесен на 02.04.2020 г. от Министерския съвет.
2. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., внесен на 30.03.2020 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 50
На 14 май 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 002-01-15, внесен на 02.04.2020 г. от Министерския съвет.
2. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., внесен на 30.03.2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието на Комисията по енергетика – имаме необходимия кворум.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-15, внесен на 02.04.2020 г. от Министерския съвет.
2. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., внесен на 30.03.2020 г.
Присъстващи за днешното заседание от:
Министерството на енергетиката са господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор на Дирекция „Природни ресурси и концесии”, госпожа Цвета Милева – началник-отдел в същата дирекция.
КЕВР е господин Иван Иванов – председател на;
КРИБ е господин Николай Вълканов – председател на Управителния съвет на Българската Минно-геоложка камара; господин Иван Митев – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на същата камара.
Колеги, моля, който е „за” предложения дневен ред, да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Искам да уведомя господин Винаров, понеже искаше да включа точка и постигнахме консенсус тук да се свика Подкомисията за управление на КЕВР на извънредно заседание във връзка с газа и с Наредба № 2 и другата наредба, която предстои да се променя. Така че това ще бъде предмет на тази специализирана комисия. Ще комуникирате с председателя на Подкомисията господин Бойчев.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, № 002-01-15, внесен на 02.04.2020 г. от Министерския съвет
Господин Станков, Вие ли ще ни запознаете със Законопроекта?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На първо място искам да благодаря за възможността да можем да представим Законопроекта. В основната си част Законопроектът се съсредоточава върху транспониране на европейското законодателство, което е свързано с транспониране в Закона за въглеродния диоксид в земните недра, текстове, които са доуточняващи във връзка с констатация на Европейската комисия за няколко думи и изречения, които не съответстват на Директивата.
В другата част от Законопроекта транспонираме в Наредбата за изискванията за предоставяне и проучване на добив на подземни богатства, нефт и природен газ, Директива 2013/30 ЕС.
И съответно последната част от европейското законодателство, която транспонираме, е свързана с управлението на отпадъците от минно-добивната дейност.
В останалата част от Законопроекта сме се концентрирали след приемането на Закона за концесиите и изключването на подземните богатства от неговия обхват беше необходимо да се пренесе част от текстовете, които вече не присъстват в Закона за концесиите, а именно свързаните с контрола на подземните богатства, да бъдат вкарани в специалния закон, какъвто е Законът за подземните богатства. Към месец декември 2019 г. на територията на страната имаме 539 концесии, които след приемане на Законопроекта, ще продължим със същата сила да упражняваме контрола, който и към момента сме упражнявали.
Съответно на база, спазвайки и юридическата дисциплина и да можем колкото се може по-рядко да отваряме Законопроекта, използваме момента, на базата на натрупаната експертиза в единния орган в Министерството на енергетиката да променим текстове, свързани с разяснение и допълнение във връзка с доказване на финансови, технически и професионални възможности на концесионерите, намаляване на административната тежест – ангажимент, който бяхме поели към Минната камара с цел разширяване инвестициите на инвеститорите и привличане на нови такива.
Естествено в чл. 36, ал. 2 и 3 регламентираме възможности за удължаване на срока на действащи концесии при наличие на допълнителни запаси или ресурси. Като цяло също избягваме един много важен момент. Прави ни впечатление, че има концесионери, които след сключването на договора ни предприемат съответните действия договорът да влезе в сила, а именно да стартира процедурата по ОВОС. Вкарали сме срокове, в които 3 години след като се подпише договорът, ако няма предприети действия от страна на концесионера, този договор да бъде прекратен.
Това е в основната си част Законопроектът. Ако има въпроси и от Ваша страна, съм готов да отговарям. В основната част е синхронизиране с европейското законодателство, прехвърляне на задълженията от контрола, които бяха в Закона за концесиите и в Закона за подземните богатства и улесняване на инвеститорите и намаляване на административната тежест. Това са основните акценти от Законопроекта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз искам да чуя и Камарата.
Господин Вълканов, Вие да кажете как приемате Законопроекта.
НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Минната камарата – затова дойдох днес, за да кажа, че през цялото време на правене на закона, сме работили заедно с Министерството и с Министерския съвет. Имаше много моменти, които бяха спорни. Мисля, че това е един добър закон, който кореспондира със европейското законодателство.
Искам да Ви уверя, че над 30 хиляди са заетите в този сектор – всички работят, няма нито един съкратен, всички си получават пълните заплати. Цялата металургия и минната индустрия работят, въпреки ниските цени на металите, които са в момента. Така че моята молба е този закон да бъде подкрепен от Вас и да бъде приет. Ние лично го подкрепяме изцяло. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Вълканов.
Колеги, въпроси, становища?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само за да уточним и обема на въздействието, ако може така да се каже. Господин Вълканов, колко човека са заети в момента, за да кажем на колко човека ще гарантираме работните места, ако приемем този законопроект?
НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: В момента ние се движим някъде около 27 – 28 хиляди души, които са пряко заети. Още около 50 хиляди души работят с нас – доставят горива, доставят метали, доставят дървен материал, тоест цели региони работят само заради нас – „Родопите”, „Елаците”, „Панагюрище”. Пряко заети са около 30 хиляди, а още непряко заети са около 50 хиляди – около 80 хиляди човека работят само за минната индустрия, без металургията. Смея да кажа, че в минната индустрия – Вие знаете, че средната заплата е над 2000 хил. лв., тоест ние имаме най-високи заплати, 1800, 1900, 2000 лв. Всички тези хора се осигуряват на максимум. Нямаме нито един член или нито едно наше предприятие, което да плаща по друг начин. Това е силата на нашата индустрия.
Инвестирали сме над 8 милиарда в последните години в добива на полезни изкопаеми. Средногодишно производството е между 4 – 5 милиарда, тази година е малко по-ниско, защото цените на лондонската борса паднаха значително с 30 до 40%. Въпреки всичко нямаме нито един съкратен, всички хора работят.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Вълканов.
Това са добри новини в условията на така задаващата се криза – по-дълбока, имам предвид тук, която е сега.
Колеги?
Аз ще задам един въпрос. Господин Станков, знаете, че във връзка с проучванията в офшорната зона на Черно море концесионерите искаха да направят нови сондажи, но сроковете изтичаха. Тук е обхванато това нещо, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Да, благодаря, господин Председател.
Нещо, което пропуснах – даваме възможност и за удължаване срока с още 2 години за търсенето и проучването само в дълбоко Черно море. Има се предвид, че и към момента консорциумът, воден от „Тотал”, извършва своите сеизмични проучвания, които очакваме да приключат към 25 май, съответно по изрично искане на носителите на права за търсене и проучване в двата блока в Черно море и сме се съобразили, че имат нужда от допълнително време за анализиране на данните и имаме от тяхна страна и думата, че ще бъдат правени нови сондажи, което за нас е изключително ценно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Някой друг?
Заповядайте!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Председател, колеги, уважаеми гости, господин Заместник-министър! Тъй като признавам, че ми трябва още време, за да се запозная с конкретни текстове, имам един въпрос, който може би ще илюстрира типа въпроси, към които съм се насочил.
Предложената норма в чл. 66б, ал. 2, където предвиждате при допълнителни споразумения в рамките на една концесия да не се изисква решение на Министерския съвет, а решение на министъра, как бихте я мотивирали, в смисъл какъв е Вашият коментар? Това е в чл. 66б, ал. 2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Госпожа Милева – началник-отдел в Министерството, ще обясни като юрист.
ЦВЕТА МИЛЕВА: Този текст съществуваше в действащия до началото на 2018 г. Закон за концесиите.
Логиката, която се прилага, е следната.
Когато изменението в концесионния договор се прави в рамките на Решението на Министерския съвет за предоставяне на концесията, тоест не се изменят съществени параметри, каквито са, да речем, срок, концесионно плащане, страни по договора, площ също, тогава не е необходимо решение на концедента, който в случая за подземни богатства е Министерският съвет, изменението се прави само с допълнително споразумение.
Във всички останали случаи, когато се касае за промяна на срока – удължаване на срока, корекция на концесионната площ поради една или друга причина, примерно концесионерът има право да поиска допълнителна площ, прехвърляне на права и задължения, актуализиране на основни договорни задължения, тогава необходим документ, който предшества допълнителното споразумение, е изрично решение на Министерския съвет.
В момента действащата практика е абсолютно същата. Просто се внасят допълнителни уточнения в Закона за подземните богатства предвид влизане в сила на новия Закон за концесиите.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, благодаря Ви.
Кратък коментар. Тоест, идеята е, че в текста допълненията са в рамките на решението за предоставяне на концесия имат предвид това, че няма съществени промени в концесионния договор. Ако смятате като юрист, че тази формулировка е достатъчно конкретна, ясна и пряко от нея следва това да няма съществени промени, аз нямам възражения. Благодаря.
ЦВЕТА МИЛЕВА: Благодаря Ви.
Част от действащия закон и на практика в момента се прилага по този начин.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“, моля да гласува. Против? Въздържали се?
Гласували 17 народни представители: за 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно е приет законът. Явно добър закон сте направили. Благодаря.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ЗА 2019 г.
Внесен на 30 март 2020 г.
Господин Иванов, заповядайте, за да ни запознаете с Доклада.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Така, както се предвижда от Закона за енергетиката, в края на месец март Комисията за енергийно и водно регулиране представи своя Годишен отчетен доклад за 2019 г.
Прави впечатление, че докладът е значително по-обемист от предишните представяния. Повод за това е обстоятелството, че този доклад е пети по ред и фактически последен за сегашния състав на КЕВР.
Нека отбележа като припомня, че с измененията на Закона за енергетиката от 6 март 2015 г. беше променен статутът на Комисията и тя, първо, вече беше избирана от Народното събрание – първият акт беше извършен на 2 април 2015 г., и на второ място, беше прокламирана независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Това беше изключително важно и в продължение на 5 години Комисията отстоя тази независимост. Нещо повече, в тези 5 години до голяма степен нашите решения бяха утвърждавани именно с единодушие в Комисията, защото тя не беше под влияние на другите институции. Това не означава, че нямаше диалог.
Напротив, аз искам да благодаря – на членовете на Комисията по енергетика, защото действително въпросите бяха обсъждани на чисто колегиална основа. Неслучайно благодарение на Вашата единодушна подкрепа без ограничаване на партийната принадлежност Комисията за енергийно и водно регулиране промени и финансовото си състояние. Тя стана финансово независима, което ни позволи да реализираме и някои други важни задачи, които стояха пред Националния регулатор.
В това отношение и вероятно ще припомня, че миналата година това също беше определен обект на разискване, Комисията започна подготовка и въвеждане на изискванията на Регламент 1227 – това е Регламент REMIT. В това отношение последователно след промяната в Закона за енергетиката последва промяна в Правилника на Комисията за енергийно и водно регулиране и беше създадена Дирекция REMIT. Последователно беше осъществено, разбира се, кадрово обезпечаване в тази дирекция, което все още не е достатъчно, но заедно с това беше подготвено и териториално отделение на тази дирекция, защото при нея има специални изисквания, които се предявяват за сигурност на обмен на информация, както с европейските регулатори органи, така и с Българската независима енергийна борса.
Впоследствие, за да бъде напълно функционираща тази дирекция, така както се изисква и от европейското законодателство, въвеждане на нормативна основа за взаимодействие за други органи в България, които имат отношение към прозрачността на търговията на едро с електроенергия. Това са преди всичко Комисия за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и Министерството на вътрешните работи. За да бъдем подпомогнати в това отношение, Комисията, благодарение, разбира се, на Министерския съвет сключи договор, което е всъщност проект с европейско финансиране с Европейската банка за възстановяване и развитие. Той е озаглавен повишаване на аналитичния капацитет на Комисията за енергийно и водно регулиране и към момента вече има изготвени проекти на правила за взаимодействие и сътрудничество между Комисията – говоря за КЕВР, и Комисията за защита на конкуренцията. По същия начин е и Проект на инструкция за съвместни действия между комисиите и Министерството на вътрешните работи.
Спирам се най-напред на този въпрос, защото Вие знаете, че с напредване на процеса на либерализация и постепенното отпадане на ценовото регулиране за регулирания пазар, който в момента осъществява КЕВР, все повече ще нараства неговата роля като, бих казал, стожер за прозрачност при търговията с електрическа енергия и природен газ в страната.
От там нататък ще направя един кратък обзор, защото вероятно и Вие ще имате въпроси към мен, без да се впускам във всички данни, които са в предложения Ви отчет.
Най-често във фокуса на внимание на обществото са ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. И в предшестващата 2019 г. Комисията следваше една неотклонна политика, а именно политика на стабилизиране на цените с оглед даване на прогнозируемост както за българския бизнес, така, разбира се, и за битовите потребители. За да докажа това мое твърдение, искам да отбележа, че в рамките на 5 години изменението на цената на електроенергията е близо два пъти по-малко от инфлацията, натрупана в рамките на тези 5 години. А ако сравняваме с инфлацията с предшестваща промяна на цената на електрическата енергия, ще Ви припомня, че през 2013 г. само в рамките на месеци цената беше повишена с 10%, след това на два пъти намалявана с по 5%, а през есента на 2014 г. – буквално шест месеца преди сегашния състав на Комисията да поеме своите функции, беше увеличена с 10%. Всичко това в последните 5 години не се случваше. За мен това едно наистина голямо достойнство на сегашния състав на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Следващото, което мога да спомена, е цената на ВиК услугите. Когато ние определяхме в рамките на предшестващата година, както и годините преди това, бизнес плановете, респективно цената на ВиК услугите – имаше, разбира се, винаги протести, че цената се увеличава и въпроси: от къде на къде цената трябва да се увеличава? Уви, стигна се до събития, каквито бяха във ВиК – Перник, а и не само там, в Северна България, по-скоро в Североизточна, където тръбите, поради крайното си износване, буквално се пукаха и най-после се разбра от обществото, че е необходимо да има подмяна. За тази подмяна на водопроводните инсталации са необходими съответно и инвестиции. Една немалка част от инвестициите идват действително от Европейската комисия, друга част – от държавния бюджет, но нека да не забравяме, че една част от инвестициите трябва да дойдат и от самите потребители на подобрената услуга.
В крайна сметка ние винаги – и в цените на ВиК услугите, сме търсили един баланс, отчитайки и реалното състояние на доходите на българските граждани.
По отношение цената на природния газ. Цената на природния газ като първичен енергиен продукт, който е на 98% произвеждан извън страната и доставян от външен доставчик, реално ние можем само обективно и въз основа на конкретно разписани правила и формули и в съответствие с подписаните договори да го проверим и да потвърдим дали е в съответствие с българските подзаконови актове.
В тази насока целта цената на природния газ беше променяна през три месеца до началото на тази година, реално до 1 април. След промяна на договора между „Булгаргаз“ и „Газпром“ – аз знам, че намесвам събития, които се случиха в началото на тази година, но както Ви казах, това е последният доклад на комисиите – и си позволявам да кажа и това: Комисията вече има ангажимента след промените в Закона за енергетиката ежемесечно да актуализира цената на природния газ.
Наистина Комисията се справя с тази задача, защото миналата седмица бяха със задна дата поради необходимостта да бъдат компенсирани потребителите на природен газ за надвзетите суми в предшестващите осем месеца Комисията определи актуални цени на природния газ със задна дата от 5 април до 30 септември. След което в следващите три месеца от 1 октомври до 31 декември, а предстои в началото на следващата седмица да определим и последните три цени на природния газ за първото тримесечие на 2020 г. Определяме ги преди заложения в Закона срок, който е 30 дни. Това ще ни позволи от друга страна на „Булгаргаз“ по-бързо да изчисли сумите, които трябва да възстанови на потребителите.
Нормативните актове. Една изключително важна задача на Комисията е усъвършенстване на нормативните актове и тяхното съгласуване с промените на законите. През изминалата година се наложи да бъдат последователно променяни шест наредба – Наредба № 1 заради цената на електрическата енергия, Наредба № 2 заради цената на природния газ, Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, Наредба № 4 за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи, Наредба № 5 за регулиране на цената на топлинната енергия и Наредба № 6 за присъединяване към електропреносната и електроразпределителните мрежи. Това се дължи на обстоятелството, че беше променен Законът за енергетиката и всичко това трябваше да бъде отразено.
Подробно са разписани всичките промени, които, ако желаете, мога да ги изброявам, но считам, че не е необходимо – те са пред Вас.
Комисията за енергийно и водно регулиране освен това има съществен принос и за дейността в края на изминалата 2019 г. за установяване на действащ пазар на природен газ в страната. Ние успяхме в един изключително кратък период три основни документа да утвърдим, а именно Правила за работа на организиран борсов пазар, Платформа за търговия с природен газ и Споразумение за изпълнение на Програмата за освобождаване на природен газ.
В международното сътрудничество Комисията заедно с националния оператор ЕСО и с Българската независима енергийна борса в интензивни преговори постигна на 19 ноември присъединяване на България заедно с още 21 страни към обединения пазар на платформата в рамките „на деня“ на електрическа енергия. Очакваме в края на тази година, ако няма някакво забавяне, свързано с пандемията, и то не отнасящо се до България, а до Европейския континент, България да бъде присъединена и към европейската платформа за търговия „ден напред“. Това всъщност е референтната търговия за Европейската комисия.
Едновременно с това освен присъединяването, което трябва да стане през Румъния, Регулаторът работи и за изработване на поднормативната база за присъединяване на България и Северна Македония към пазара „ден напред“ от Гърция до Италия.
Освен това в рамките на Балканския полуостров Комисията за енергийно и водно регулиране е водеща в сътрудничеството инициатор и реализатор на Консултативния форум на балканските регулатори, към който вече се присъединиха 9 балкански страни. Ние бяхме първият председател, именно през 2019 г. предадохме Председателството на Гърция и се надяваме това да бъде форум, който да позволи в тези страни да бъдат до голяма степен преодолени различията в нормативната база и да се осъществи регионалното сътрудничество.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, готов съм да отговарям на Вашите въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Нека задам първия въпрос. По-скоро от медиите, отколкото от някъде другаде, виждаме във връзка със създадения ВиК холдинг, че е има намерение да се отдели Водната част от Комисията за енергийно и водно регулиране, та в този смисъл някой свързал ли се е с Вас, водите ли такива разговори с някой?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Към момента с мен не е воден разговор. Комисията като национална институция ще изпълни разпорежданията на Закона такива, каквито бъдат гласувани. Постарали сме се в тези пет години много активно да работим по отношение регулирането на ВиК дейностите. Ако бъде взето решение за разделяне на Национален енергиен регулатор и Национален регулатор на ВиК услугите – това, което мога да обещая, е, че ние ще дадем всичко от страна на Енергийния регулатор на новосъздадения регулатор на ВиК услуги с цел да навлезе в работата си летящ старт. Но, разбира се, всичко това зависи от Народното събрание как ще се произнесе.
Ние сме готови – Регулаторът, или да продължи такъв, какъвто е сега, или да бъде разделен.
Но когато говоря за това, което сме направили – разбира се, Комисията не е успяла всичко да постигне, но има нещо, което наистина за пет години не беше постигнато, а то е да бъде осигурена на Комисията една по-голяма сграда, защото непрекъснато се увеличават възложените ѝ отговорности, както например по REMIT имаме цяла дирекция, която накрая ще бъде над 10 човека, които сега всички те са в една стая буквално. Това не можахме да го постигнем. Ако се вземе решение за създаване на два регулатора, надявам се поне да се достигне до решение за предоставяне на една голяма сграда, където двата регулатора да бъдат заедно или ако Водният регулатор му се намери отделна сграда, тогава в сегашната съществуваща сграда, Енергийният регулатор може да продължи и да изпълнява своите функции, защото ще има повече площ за него.
ИВАН ИВАНОВ: При всички положения въпросът беше актуален, за което Ви благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, Вие ли искате думата?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, аз искам да задам един въпрос, имам и коментар по доклада.
Господин Иванов, разбираме, че този доклад е последният.
ИВАН ИВАНОВ: Правилно. Това е пети и последен доклад.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може би, може би – ще разберем дали е последен, но това е друга тема, догодина ще стане ясно дали е последен за Вас, или не е последен.
Мнението обаче, което искам да изкажа по доклада, е, че може би трябваше все пак в него да намери отражение, което през тези 5 години Ви е пречило да си вършите работата или Ви е притеснявало. Защото това, което отчитате като дейност, е ясно – това се вижда, но ми липсва точно тази част, която е аналитичната – на онези затруднения, които е имала Комисията и които би трябвало да ги няма в бъдеще следващата комисия, но може би липсва един раздел с едни насоки като последен доклад на този състав – какво се очаква или какво трябва да бъде направено, какъв е преходният период, какви са следващите насоки, които трябва да се спазват, за да върви работата последователно.
Това са ми двете забележки по доклада.
И понеже Вие – тук, нали, Ви цитирам, казахте – разбра се от обществото, че са необходими инвестиции във ВиК сектора, да Ви попитам: дали обществото разбра, че се е повишило качеството на ВиК услугите в резултат на тези инвестиции? И то цените някъде скочиха на 100 и над 100%. И за да го вържем и с тази година – ако не се лъжа, ако се лъжа, ще ме поправите: съгласно Наредбата за регулиране на цените във ВиК услугите, тази година трябва да се направят корекции на цените в зависимост от направените инвестиции. Имате ли готовност за това – докъде сте го докарали, очаква ли се някакво влияние върху цените на водата и така нататък? Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Ще започна с това, което накрая завършихте. Аз наистина мислих да го съобщя, но Вие ме подпомагате като ме попитахте дори – действително след трите години от 5-годишния регулаторен период, трите години, които изтекоха в края на 2019 г., в тази година Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена по закон да извърши регулаторен преглед на направените инвестиции.
Това, което сме направили към момента, след като бяха предадена последните отчетни доклади, сме започнали обработка на резултатите. Бъдете сигурни, че ще бъдем изключително прецизни. Там, където са направени инвестициите, трябва да бъде отчетено точно какво и какъв резултат е постигнат. Защото има 29 показателя за качество, които следим, и трябва да се докаже, че има подобрение на качеството.
Освен това, най-същественото, трябва да се докаже, че има намаляване на загубите. Там, където обаче инвестициите не са направени или поне не са направени в предвидения в бизнес плана обем, Комисията ще се произнесе със санкция, като тези неизползвани средства водят до намаляване на цената наказателно за тези ВиК дружества, защото те очевидно са злоупотребили с това, че са им предоставени тези средства без те да ги вложат. Така че това предстои и ще бъде направено до края на тази година. Ние също ще го направим преди края на тази година, защото до края на годината трябва да определим ценовите решения за последната пета година – 2021 г. Това е първо.
Второ, в началото ме запитахте, извинете, повторете предишния си въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: То не беше въпрос, бяха очаквания към доклада.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага ще Ви кажа, разбира се.
Има една част, в която – аз си спомням Вашето миналогодишно изказване, в което именно казахте, че бихте желали докладът да не съдържа всичко, което е направено и как трябва да се развиват нещата напред.
Мога да Ви кажа това, което са моите очаквания и действия на Комисията в рамките на годината, която тече.
На първо място, да се предприеме следващата стъпка за либерализация на пазара на електрическа енергия на едро. Причината е, че за да може да се изработи механизъм за следващите пет години, което да даде възможност през тези пет години, да продължат да функционират големите въглищни централи на България, е необходимо да бъде либерализиран пазарът на едро на електрическата енергия.
Трябва да се изминат определени стъпки. Предполагам, че това преди всичко ще бъде чрез изменение, разбира се, в Закона за енергетиката. Но Комисията е в състояние изцяло да съдейства за намиране на доброто решение.
Между другото искам да Ви кажа, че Комисията много интензивно съдействаше за промените в Закона, свързани с връщането на надвзетите суми и целия този механизъм. Затова той в момента функционира много добре. Това е по отношение либерализирането на пазара.
Надявам се, ако ние успеем с либерализиране на пазара на едро на електроенергия, Европейската комисия с увеличено доверие към България в кратък срок да нотифицира модела, който трябва да ѝ бъде предложен за въвеждане на механизъм за капацитет. Той може да функционира до 1 юли 2025 г. След това, поне към сегашна дата, няма опция за продължаване на функционирането на въглищните централи, освен ако не настъпят много сериозни подобрения по отношение на отделяните в атмосферата частици въглероден диоксид от тези централи. Мога да спомена и конкретните стойности.
По отношение на природния газ. Основна задача, която между другото се подготвя с последователни действия в рамките на петте години е диверсификация на доставките на природен газ за страната. По-специално се полагат всички усилия. В това отношение Комисията за енергийно и водно регулиране – аз мога да Ви кажа и конкретно какво сме направили, но само ще изброя: ние сме утвърдили мрежовия кодекс за българо-гръцка връзка, за системния газопровод, предстои да лицензираме проектната компания ICGB, но целта е той да бъде завършен до края на годината. Последната информация, че започва интензивно строителство на българска територия в Хасковска област и се очаква буквално следващите дни да дойде специалната машина за автоматично заваряване на тръбите, което ще ускори целия процес.
За България е много важно един такъв втори основен доставчик в страната, защото това ще създаде наистина конкурентна среда за борсата на природен газ за Газовия хъб „Балкан“. Това не означава, че е извън нашето внимание, разбира се, разширението на българската газопреносна система. Там също така строителството продължава и от страна на Европейската комисия също се изисква и българо-сръбската връзка София – Ниш също така да бъде ускорена, още не е започнало строителството. Ако всичко това се реализира, България ще бъде действително център на мрежата от газопреносни системи на Балканския полуостров, защото имаме и свободен капацитет към Румъния и от Румъния към нас – близо половината, „Негру Вода – Кардам 1“ е свободен и това вече може да направи България един важен газоразпределителен център, което многократно сме заявявали, че е наша цел.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преди да дам думата на господин Бойчев, ще се възползвам, че той като председател на Подкомисията, аз лично бих приветствал ако заедно с КЕВР поканите и ВиК дружествата във връзка и с въпроса на господин Ерменков, защото голяма част от тях са на доставчик последна инстанция, след това някои от доставчиците на електрическа енергия не са си провели търгове и в момента вземат на безбожно високи цени електрическа енергия. Особено Добрич, Шумен и така нататък. При нас пристигат заплашителни писма от доставчиците на електрическа енергия, че ще им спрат. Тоест, по някакъв начин трябва може би да видим какъв е проблемът. Най-малкото не се провеждат търговете, ясно е, че са зле финансово и не плащат, но не си провеждат и търговете на това отгоре.
Понеже тук е и председателят на Регионалната комисия, и заместник-председателят на Подкомисията, това имам предвид – можем да направим нещо съвместно, защото проблемите там са много големи.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, първо искам да ви поздравя за наистина добре свършената работа през този 5-годишен мандат. Вие успяхте да се наложите като един независим регулатор, който стои равноотдалечен предвид и специфичността и високата чувствителност на работата, която вършите и съответно секторът, който регулирате.
Доколкото разбрах, имате нужда от инфраструктурно обезпечение, от още помещения, но моят въпрос по-скоро е свързан с това, което засегнахте за новата дирекция и все още не е окомплектована изцяло. Каква е причината?
Предвид промените в Закона и делегиране на повече ангажименти от страна на Комисията, което съответно е и повече работа, която би трябвало да е свързана с обезпечение от кадри. Имам предвид двете борси, които се създадоха – Вие имате сериозен ангажимент към тези две борси за търговията на електрическа енергия и за търговията на газ, в новата дирекция имате ли нужда, справяте ли се с кадровото обезпечение към този момент и какви са Ви нуждите от кадрово обезпечение? Имате ли нужда от такова? Предвид сега и ценовото месечно определяне на цените на газа, въпросът ми е свързан и с кадровото обезпечение към този момент как сте. Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Бойчев, за въпроса.
Постепенно Комисията чрез обявяване на конкурси за различни експертни длъжности в различните дирекции запълва липсващите бройки.
Големият проблем, както и Вие казахте, е инфраструктурният, защото може следващият състав на Комисията да поставя бюра в коридорите, ако наистина не се намери възможност за разширяване на сградата, в която Комисията заседава и функционира.
Що се отнася до новата дирекция, както казахте, ние още не сме запълнили състава на Дирекцията, от една страна, защото тя има специфичен характер – там трябва да има юристи със сериозен опит, включително в правораздавателните органи, защото на Комисията ще се възложи съвместно с МВР и с ДАНС, да извършва и разследване тогава, когато се установят три основно нарушения при работата на борсата: изтичане на вътрешна информация, манипулация или опит за манипулация. Това са трите сегмента, по които ще се провежда не само разследване чрез устни показания, но в това число и снемане на данни от мобилни телефони, от компютри, от други съобщителни устройства. Това изисква специфични познания, а заедно с това и самата дирекция трябва да бъде в съвсем защитена среда.
По тази причина след сериозно търсене ние успяхме да обособим една част – най-горе, на седмия етаж на Комисията, който ще бъде с врата, към която карти за влизане ще имат само членовете на Дирекцията, дори не и председателят на Комисията, и само тези членове на Комисията, когато извършват разпит на лица по определени преписки, ще могат да провеждат този разпит вътре. Заедно с това се изграждат защитни съоръжения за невъзможност от вътре дори и да се наблюдава това, което се върши в този участък. Това са изисквания за сигурност, които са действително за първи път приложими в Комисията. По тази причина съответно текат и процедури. За всичко това, разбира се, се допитваме и до съответните органи.
Отново казвам, че ако Комисията продължи да съществува само като Комисията за енергийно и водно регулиране, ние ще можем да осъществяваме дейността си в сегашната сграда, при положение че има отделна сграда за Комисията за ВиК услуги. Ако обаче Народното събрание реши, че в този вид не е необходимо да има две администрации, да има две правни дирекции, Комисията може по този начин да продължи. Аз наистина съм в състояние да отправя официално искане към правителството да се намери решение на този наистина много сериозен и тежък въпрос за КЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря.
Други въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Само още една дума – позволете ми, господин Председател, по това, за което говорих.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, да.
ИВАН ИВАНОВ: Ние например бихме желали и това ще ни удовлетвори ако може да заемем първите два етажа на сградата, която обитаваме в момента. Тези два етажа са на Младежкия театър. Ако ни се разреши – там има поместена някаква банка, но все пак държавният интерес трябва да стои над всичко останало, да се разшири Комисията с първите два етажа, тогава наистина сградата, бидейки на Комисията, ще бъде перфектно организирана. Например, няма да има качване по етажите за заседателна зала – ще направим заседателната зала на партера, деловодството – на партера, няма да се качват за подаване на жалби на третия етаж, след което не може да ги проследим, вървят по коридорите хора неидентифицирани. Тоест, има решение, но трябва да има и воля на ниво, по-високо от Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Винаров, само въпрос по доклада – заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати – членове на Комисията, уважаеми господин Иванов! Моето изказване е по пълномощно на председателя на Търговско-промишлената палата и като представител по пълномощия на неправителствена организация „Граждански контрол“.
В потвърждение на това, което каза господин Иванов – сега ще му задам и този въпрос, молим да уточни указанието, което даде председателят – да се събере Комисията на господин Бойчив, която е за наблюдение на дейността на КЕВР, защото КЕВР по непазарен принцип иска да определя цените на парното само веднъж в годината – предал съм Ви този документ, имате го. Това е крачка назад по отношение на определянето на цените.
А по въпроса за независимостта на Регулатора, самият господин Иванов го потвърждава с факта, че на 3 март председателят на Министерския съвет Бойко Борисов нареди в най-кратък срок да се върнат 200-тата милиона, които са върнати от „Газпром експорт“ на „Булгаргаз“ за предишния период чрез изчисления на цените на КЕВР, което е в срок от 30 дни от приемането на Закона на 24 март, обаче тези 30 дена минават. Освен това парите ще се върнат в тази криза на редица бедни пенсионери и затруднени хора в материално положение може би чак есента. Това ми е първият въпрос: защо КЕВР бави този въпрос?
Другият въпрос – те са два кратки подвъпроса, за 3 млрд. 200 млн.лв. Докато Божков е със 700 млн.лв., тук са 3 млрд. 200 млн. Главният прокурор и председателят на Министерския съвет разследват тези случаи. Те са следните накратко и питам: защо след като на 25 юни 2019 г. представих на КЕВР писмо, № Е-110-00-5 за приходи от 1,5 млрд. лв. от фирмите на Христо Ковачки и досега не е намелил цените? Защо и кога? Този въпрос отново с това писмо съм го задал на КЕВР от 2 март 2020 г. И до ден-днешен нямаме отговор.
Тук става въпрос, че сега се занимават и вкараха бившия министър в затвора по отношение вредностите и неверни съдържания на отпадъците, които се доставят, а това, че е по 120 евро на 700 хил. тона отпадъци са внесени в България и това прави 1 млрд. 500 милиона, КЕВР не благоволи да разгледа два пъти този въпрос и следва наистина Прокуратурата да се произнесе. Не може ние да крадем от потребителите и малките и средни предприятия на производството да ги затрудняваме с такива високи цени, а това да не го проверим. След като имате този сигнал – това не е въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: И последният въпрос е следният: В писмото на МРРБ, което е по този въпрос, че за 16 региона – на обособени територии на ВиК оператори, Европейската комисия по Програмата ОПОС за 2014 – 2020 г. за рехабилитация ще се ползва външно финансиране на обща стойност 1 млрд. 700 млн. лв. Тези пари заедно с другите правят 3 млрд. 200 млн. лв., а КЕВР определи цени за инвестиции без да се съобрази, че за 16 от 28 оператора Министерството е определило. Затова отговарям на въпроса за отделянето на ВиК структурата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, разбрахме. Разбрахме! Няма нужда да отговаряте Вие.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Министерството е внесло писмо, с което иска да… Законно, със закона.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, добре.
Господин Иванов, само във връзка с Доклада, накратко.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Относно заседанието на Подкомисията, никога Комисията за енергийно и водно регулиране не е възразила за свикване на заседания. Аз мисля, че господин Бойчев, който лично ръководи Подкомисията, ще можем да намерим решение за ден и час, в който да се съберем.
Все пак по отношение на ВиК дружествата – за това може би ще говоря на заседанието на Подкомисията, има сериозни проблеми, нека тогава да ги обсъдим. Защото сега това ще означава сериозно разминаване.
И понеже беше казано нещо, което е абсолютна неистина, нека все пак да поясня, че наистина 3 март сутринта, в 9,00 ч., министър-председателят заедно с министъра на енергетиката и с изпълнителния директор на „Булгаргаз“ оповестиха, че ще има процедура по връщане. Но беше уточнено, че за това са необходими промени в Закона за енергетиката.
Промените в Закона за енергетиката бяха публикувани в „Държавен вестник“ на 24 април. От там нататък ние имаме един месец, който изтича на 24май. Преди 20 май ние ще сме готови, тоест дори ще бъде в съкратени срокове, както беше „Петилетката – в съкратени срокове“, ние тук ще представим нашите решения. При което с това абсолютно даваме възможност на „Булгаргаз“ веднага да започне следващия етап, тоест начисляване вече на конкретните суми, които трябва да бъдат върнати на конкретните клиенти на „Булгаргаз“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, който е „за“ Доклада, моля да гласува. Против? Въздържали се – 5.
Гласували 17 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 5.
Докладът е приет.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов
Стенограф:
Катя Бешева
2. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., внесен на 30.03.2020 г.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика
П Р О Т О К О Л
№ 50
На 14 май 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства № 002-01-15, внесен на 02.04.2020 г. от Министерския съвет.
2. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., внесен на 30.03.2020 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Валентин Николов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем заседанието на Комисията по енергетика – имаме необходимия кворум.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-15, внесен на 02.04.2020 г. от Министерския съвет.
2. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., внесен на 30.03.2020 г.
Присъстващи за днешното заседание от:
Министерството на енергетиката са господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор на Дирекция „Природни ресурси и концесии”, госпожа Цвета Милева – началник-отдел в същата дирекция.
КЕВР е господин Иван Иванов – председател на;
КРИБ е господин Николай Вълканов – председател на Управителния съвет на Българската Минно-геоложка камара; господин Иван Митев – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на същата камара.
Колеги, моля, който е „за” предложения дневен ред, да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 14, против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.
Искам да уведомя господин Винаров, понеже искаше да включа точка и постигнахме консенсус тук да се свика Подкомисията за управление на КЕВР на извънредно заседание във връзка с газа и с Наредба № 2 и другата наредба, която предстои да се променя. Така че това ще бъде предмет на тази специализирана комисия. Ще комуникирате с председателя на Подкомисията господин Бойчев.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА, № 002-01-15, внесен на 02.04.2020 г. от Министерския съвет
Господин Станков, Вие ли ще ни запознаете със Законопроекта?
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! На първо място искам да благодаря за възможността да можем да представим Законопроекта. В основната си част Законопроектът се съсредоточава върху транспониране на европейското законодателство, което е свързано с транспониране в Закона за въглеродния диоксид в земните недра, текстове, които са доуточняващи във връзка с констатация на Европейската комисия за няколко думи и изречения, които не съответстват на Директивата.
В другата част от Законопроекта транспонираме в Наредбата за изискванията за предоставяне и проучване на добив на подземни богатства, нефт и природен газ, Директива 2013/30 ЕС.
И съответно последната част от европейското законодателство, която транспонираме, е свързана с управлението на отпадъците от минно-добивната дейност.
В останалата част от Законопроекта сме се концентрирали след приемането на Закона за концесиите и изключването на подземните богатства от неговия обхват беше необходимо да се пренесе част от текстовете, които вече не присъстват в Закона за концесиите, а именно свързаните с контрола на подземните богатства, да бъдат вкарани в специалния закон, какъвто е Законът за подземните богатства. Към месец декември 2019 г. на територията на страната имаме 539 концесии, които след приемане на Законопроекта, ще продължим със същата сила да упражняваме контрола, който и към момента сме упражнявали.
Съответно на база, спазвайки и юридическата дисциплина и да можем колкото се може по-рядко да отваряме Законопроекта, използваме момента, на базата на натрупаната експертиза в единния орган в Министерството на енергетиката да променим текстове, свързани с разяснение и допълнение във връзка с доказване на финансови, технически и професионални възможности на концесионерите, намаляване на административната тежест – ангажимент, който бяхме поели към Минната камара с цел разширяване инвестициите на инвеститорите и привличане на нови такива.
Естествено в чл. 36, ал. 2 и 3 регламентираме възможности за удължаване на срока на действащи концесии при наличие на допълнителни запаси или ресурси. Като цяло също избягваме един много важен момент. Прави ни впечатление, че има концесионери, които след сключването на договора ни предприемат съответните действия договорът да влезе в сила, а именно да стартира процедурата по ОВОС. Вкарали сме срокове, в които 3 години след като се подпише договорът, ако няма предприети действия от страна на концесионера, този договор да бъде прекратен.
Това е в основната си част Законопроектът. Ако има въпроси и от Ваша страна, съм готов да отговарям. В основната част е синхронизиране с европейското законодателство, прехвърляне на задълженията от контрола, които бяха в Закона за концесиите и в Закона за подземните богатства и улесняване на инвеститорите и намаляване на административната тежест. Това са основните акценти от Законопроекта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз искам да чуя и Камарата.
Господин Вълканов, Вие да кажете как приемате Законопроекта.
НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Минната камарата – затова дойдох днес, за да кажа, че през цялото време на правене на закона, сме работили заедно с Министерството и с Министерския съвет. Имаше много моменти, които бяха спорни. Мисля, че това е един добър закон, който кореспондира със европейското законодателство.
Искам да Ви уверя, че над 30 хиляди са заетите в този сектор – всички работят, няма нито един съкратен, всички си получават пълните заплати. Цялата металургия и минната индустрия работят, въпреки ниските цени на металите, които са в момента. Така че моята молба е този закон да бъде подкрепен от Вас и да бъде приет. Ние лично го подкрепяме изцяло. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Вълканов.
Колеги, въпроси, становища?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само за да уточним и обема на въздействието, ако може така да се каже. Господин Вълканов, колко човека са заети в момента, за да кажем на колко човека ще гарантираме работните места, ако приемем този законопроект?
НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: В момента ние се движим някъде около 27 – 28 хиляди души, които са пряко заети. Още около 50 хиляди души работят с нас – доставят горива, доставят метали, доставят дървен материал, тоест цели региони работят само заради нас – „Родопите”, „Елаците”, „Панагюрище”. Пряко заети са около 30 хиляди, а още непряко заети са около 50 хиляди – около 80 хиляди човека работят само за минната индустрия, без металургията. Смея да кажа, че в минната индустрия – Вие знаете, че средната заплата е над 2000 хил. лв., тоест ние имаме най-високи заплати, 1800, 1900, 2000 лв. Всички тези хора се осигуряват на максимум. Нямаме нито един член или нито едно наше предприятие, което да плаща по друг начин. Това е силата на нашата индустрия.
Инвестирали сме над 8 милиарда в последните години в добива на полезни изкопаеми. Средногодишно производството е между 4 – 5 милиарда, тази година е малко по-ниско, защото цените на лондонската борса паднаха значително с 30 до 40%. Въпреки всичко нямаме нито един съкратен, всички хора работят.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Вълканов.
Това са добри новини в условията на така задаващата се криза – по-дълбока, имам предвид тук, която е сега.
Колеги?
Аз ще задам един въпрос. Господин Станков, знаете, че във връзка с проучванията в офшорната зона на Черно море концесионерите искаха да направят нови сондажи, но сроковете изтичаха. Тук е обхванато това нещо, нали така?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Да, благодаря, господин Председател.
Нещо, което пропуснах – даваме възможност и за удължаване срока с още 2 години за търсенето и проучването само в дълбоко Черно море. Има се предвид, че и към момента консорциумът, воден от „Тотал”, извършва своите сеизмични проучвания, които очакваме да приключат към 25 май, съответно по изрично искане на носителите на права за търсене и проучване в двата блока в Черно море и сме се съобразили, че имат нужда от допълнително време за анализиране на данните и имаме от тяхна страна и думата, че ще бъдат правени нови сондажи, което за нас е изключително ценно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Някой друг?
Заповядайте!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Председател, колеги, уважаеми гости, господин Заместник-министър! Тъй като признавам, че ми трябва още време, за да се запозная с конкретни текстове, имам един въпрос, който може би ще илюстрира типа въпроси, към които съм се насочил.
Предложената норма в чл. 66б, ал. 2, където предвиждате при допълнителни споразумения в рамките на една концесия да не се изисква решение на Министерския съвет, а решение на министъра, как бихте я мотивирали, в смисъл какъв е Вашият коментар? Това е в чл. 66б, ал. 2.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Госпожа Милева – началник-отдел в Министерството, ще обясни като юрист.
ЦВЕТА МИЛЕВА: Този текст съществуваше в действащия до началото на 2018 г. Закон за концесиите.
Логиката, която се прилага, е следната.
Когато изменението в концесионния договор се прави в рамките на Решението на Министерския съвет за предоставяне на концесията, тоест не се изменят съществени параметри, каквито са, да речем, срок, концесионно плащане, страни по договора, площ също, тогава не е необходимо решение на концедента, който в случая за подземни богатства е Министерският съвет, изменението се прави само с допълнително споразумение.
Във всички останали случаи, когато се касае за промяна на срока – удължаване на срока, корекция на концесионната площ поради една или друга причина, примерно концесионерът има право да поиска допълнителна площ, прехвърляне на права и задължения, актуализиране на основни договорни задължения, тогава необходим документ, който предшества допълнителното споразумение, е изрично решение на Министерския съвет.
В момента действащата практика е абсолютно същата. Просто се внасят допълнителни уточнения в Закона за подземните богатства предвид влизане в сила на новия Закон за концесиите.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, благодаря Ви.
Кратък коментар. Тоест, идеята е, че в текста допълненията са в рамките на решението за предоставяне на концесия имат предвид това, че няма съществени промени в концесионния договор. Ако смятате като юрист, че тази формулировка е достатъчно конкретна, ясна и пряко от нея следва това да няма съществени промени, аз нямам възражения. Благодаря.
ЦВЕТА МИЛЕВА: Благодаря Ви.
Част от действащия закон и на практика в момента се прилага по този начин.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“, моля да гласува. Против? Въздържали се?
Гласували 17 народни представители: за 17, против няма, въздържали се няма.
Единодушно е приет законът. Явно добър закон сте направили. Благодаря.
Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ЗА 2019 г.
Внесен на 30 март 2020 г.
Господин Иванов, заповядайте, за да ни запознаете с Доклада.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Така, както се предвижда от Закона за енергетиката, в края на месец март Комисията за енергийно и водно регулиране представи своя Годишен отчетен доклад за 2019 г.
Прави впечатление, че докладът е значително по-обемист от предишните представяния. Повод за това е обстоятелството, че този доклад е пети по ред и фактически последен за сегашния състав на КЕВР.
Нека отбележа като припомня, че с измененията на Закона за енергетиката от 6 март 2015 г. беше променен статутът на Комисията и тя, първо, вече беше избирана от Народното събрание – първият акт беше извършен на 2 април 2015 г., и на второ място, беше прокламирана независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Това беше изключително важно и в продължение на 5 години Комисията отстоя тази независимост. Нещо повече, в тези 5 години до голяма степен нашите решения бяха утвърждавани именно с единодушие в Комисията, защото тя не беше под влияние на другите институции. Това не означава, че нямаше диалог.
Напротив, аз искам да благодаря – на членовете на Комисията по енергетика, защото действително въпросите бяха обсъждани на чисто колегиална основа. Неслучайно благодарение на Вашата единодушна подкрепа без ограничаване на партийната принадлежност Комисията за енергийно и водно регулиране промени и финансовото си състояние. Тя стана финансово независима, което ни позволи да реализираме и някои други важни задачи, които стояха пред Националния регулатор.
В това отношение и вероятно ще припомня, че миналата година това също беше определен обект на разискване, Комисията започна подготовка и въвеждане на изискванията на Регламент 1227 – това е Регламент REMIT. В това отношение последователно след промяната в Закона за енергетиката последва промяна в Правилника на Комисията за енергийно и водно регулиране и беше създадена Дирекция REMIT. Последователно беше осъществено, разбира се, кадрово обезпечаване в тази дирекция, което все още не е достатъчно, но заедно с това беше подготвено и териториално отделение на тази дирекция, защото при нея има специални изисквания, които се предявяват за сигурност на обмен на информация, както с европейските регулатори органи, така и с Българската независима енергийна борса.
Впоследствие, за да бъде напълно функционираща тази дирекция, така както се изисква и от европейското законодателство, въвеждане на нормативна основа за взаимодействие за други органи в България, които имат отношение към прозрачността на търговията на едро с електроенергия. Това са преди всичко Комисия за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и Министерството на вътрешните работи. За да бъдем подпомогнати в това отношение, Комисията, благодарение, разбира се, на Министерския съвет сключи договор, което е всъщност проект с европейско финансиране с Европейската банка за възстановяване и развитие. Той е озаглавен повишаване на аналитичния капацитет на Комисията за енергийно и водно регулиране и към момента вече има изготвени проекти на правила за взаимодействие и сътрудничество между Комисията – говоря за КЕВР, и Комисията за защита на конкуренцията. По същия начин е и Проект на инструкция за съвместни действия между комисиите и Министерството на вътрешните работи.
Спирам се най-напред на този въпрос, защото Вие знаете, че с напредване на процеса на либерализация и постепенното отпадане на ценовото регулиране за регулирания пазар, който в момента осъществява КЕВР, все повече ще нараства неговата роля като, бих казал, стожер за прозрачност при търговията с електрическа енергия и природен газ в страната.
От там нататък ще направя един кратък обзор, защото вероятно и Вие ще имате въпроси към мен, без да се впускам във всички данни, които са в предложения Ви отчет.
Най-често във фокуса на внимание на обществото са ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. И в предшестващата 2019 г. Комисията следваше една неотклонна политика, а именно политика на стабилизиране на цените с оглед даване на прогнозируемост както за българския бизнес, така, разбира се, и за битовите потребители. За да докажа това мое твърдение, искам да отбележа, че в рамките на 5 години изменението на цената на електроенергията е близо два пъти по-малко от инфлацията, натрупана в рамките на тези 5 години. А ако сравняваме с инфлацията с предшестваща промяна на цената на електрическата енергия, ще Ви припомня, че през 2013 г. само в рамките на месеци цената беше повишена с 10%, след това на два пъти намалявана с по 5%, а през есента на 2014 г. – буквално шест месеца преди сегашния състав на Комисията да поеме своите функции, беше увеличена с 10%. Всичко това в последните 5 години не се случваше. За мен това едно наистина голямо достойнство на сегашния състав на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Следващото, което мога да спомена, е цената на ВиК услугите. Когато ние определяхме в рамките на предшестващата година, както и годините преди това, бизнес плановете, респективно цената на ВиК услугите – имаше, разбира се, винаги протести, че цената се увеличава и въпроси: от къде на къде цената трябва да се увеличава? Уви, стигна се до събития, каквито бяха във ВиК – Перник, а и не само там, в Северна България, по-скоро в Североизточна, където тръбите, поради крайното си износване, буквално се пукаха и най-после се разбра от обществото, че е необходимо да има подмяна. За тази подмяна на водопроводните инсталации са необходими съответно и инвестиции. Една немалка част от инвестициите идват действително от Европейската комисия, друга част – от държавния бюджет, но нека да не забравяме, че една част от инвестициите трябва да дойдат и от самите потребители на подобрената услуга.
В крайна сметка ние винаги – и в цените на ВиК услугите, сме търсили един баланс, отчитайки и реалното състояние на доходите на българските граждани.
По отношение цената на природния газ. Цената на природния газ като първичен енергиен продукт, който е на 98% произвеждан извън страната и доставян от външен доставчик, реално ние можем само обективно и въз основа на конкретно разписани правила и формули и в съответствие с подписаните договори да го проверим и да потвърдим дали е в съответствие с българските подзаконови актове.
В тази насока целта цената на природния газ беше променяна през три месеца до началото на тази година, реално до 1 април. След промяна на договора между „Булгаргаз“ и „Газпром“ – аз знам, че намесвам събития, които се случиха в началото на тази година, но както Ви казах, това е последният доклад на комисиите – и си позволявам да кажа и това: Комисията вече има ангажимента след промените в Закона за енергетиката ежемесечно да актуализира цената на природния газ.
Наистина Комисията се справя с тази задача, защото миналата седмица бяха със задна дата поради необходимостта да бъдат компенсирани потребителите на природен газ за надвзетите суми в предшестващите осем месеца Комисията определи актуални цени на природния газ със задна дата от 5 април до 30 септември. След което в следващите три месеца от 1 октомври до 31 декември, а предстои в началото на следващата седмица да определим и последните три цени на природния газ за първото тримесечие на 2020 г. Определяме ги преди заложения в Закона срок, който е 30 дни. Това ще ни позволи от друга страна на „Булгаргаз“ по-бързо да изчисли сумите, които трябва да възстанови на потребителите.
Нормативните актове. Една изключително важна задача на Комисията е усъвършенстване на нормативните актове и тяхното съгласуване с промените на законите. През изминалата година се наложи да бъдат последователно променяни шест наредба – Наредба № 1 заради цената на електрическата енергия, Наредба № 2 заради цената на природния газ, Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, Наредба № 4 за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи, Наредба № 5 за регулиране на цената на топлинната енергия и Наредба № 6 за присъединяване към електропреносната и електроразпределителните мрежи. Това се дължи на обстоятелството, че беше променен Законът за енергетиката и всичко това трябваше да бъде отразено.
Подробно са разписани всичките промени, които, ако желаете, мога да ги изброявам, но считам, че не е необходимо – те са пред Вас.
Комисията за енергийно и водно регулиране освен това има съществен принос и за дейността в края на изминалата 2019 г. за установяване на действащ пазар на природен газ в страната. Ние успяхме в един изключително кратък период три основни документа да утвърдим, а именно Правила за работа на организиран борсов пазар, Платформа за търговия с природен газ и Споразумение за изпълнение на Програмата за освобождаване на природен газ.
В международното сътрудничество Комисията заедно с националния оператор ЕСО и с Българската независима енергийна борса в интензивни преговори постигна на 19 ноември присъединяване на България заедно с още 21 страни към обединения пазар на платформата в рамките „на деня“ на електрическа енергия. Очакваме в края на тази година, ако няма някакво забавяне, свързано с пандемията, и то не отнасящо се до България, а до Европейския континент, България да бъде присъединена и към европейската платформа за търговия „ден напред“. Това всъщност е референтната търговия за Европейската комисия.
Едновременно с това освен присъединяването, което трябва да стане през Румъния, Регулаторът работи и за изработване на поднормативната база за присъединяване на България и Северна Македония към пазара „ден напред“ от Гърция до Италия.
Освен това в рамките на Балканския полуостров Комисията за енергийно и водно регулиране е водеща в сътрудничеството инициатор и реализатор на Консултативния форум на балканските регулатори, към който вече се присъединиха 9 балкански страни. Ние бяхме първият председател, именно през 2019 г. предадохме Председателството на Гърция и се надяваме това да бъде форум, който да позволи в тези страни да бъдат до голяма степен преодолени различията в нормативната база и да се осъществи регионалното сътрудничество.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, готов съм да отговарям на Вашите въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Нека задам първия въпрос. По-скоро от медиите, отколкото от някъде другаде, виждаме във връзка със създадения ВиК холдинг, че е има намерение да се отдели Водната част от Комисията за енергийно и водно регулиране, та в този смисъл някой свързал ли се е с Вас, водите ли такива разговори с някой?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Към момента с мен не е воден разговор. Комисията като национална институция ще изпълни разпорежданията на Закона такива, каквито бъдат гласувани. Постарали сме се в тези пет години много активно да работим по отношение регулирането на ВиК дейностите. Ако бъде взето решение за разделяне на Национален енергиен регулатор и Национален регулатор на ВиК услугите – това, което мога да обещая, е, че ние ще дадем всичко от страна на Енергийния регулатор на новосъздадения регулатор на ВиК услуги с цел да навлезе в работата си летящ старт. Но, разбира се, всичко това зависи от Народното събрание как ще се произнесе.
Ние сме готови – Регулаторът, или да продължи такъв, какъвто е сега, или да бъде разделен.
Но когато говоря за това, което сме направили – разбира се, Комисията не е успяла всичко да постигне, но има нещо, което наистина за пет години не беше постигнато, а то е да бъде осигурена на Комисията една по-голяма сграда, защото непрекъснато се увеличават възложените ѝ отговорности, както например по REMIT имаме цяла дирекция, която накрая ще бъде над 10 човека, които сега всички те са в една стая буквално. Това не можахме да го постигнем. Ако се вземе решение за създаване на два регулатора, надявам се поне да се достигне до решение за предоставяне на една голяма сграда, където двата регулатора да бъдат заедно или ако Водният регулатор му се намери отделна сграда, тогава в сегашната съществуваща сграда, Енергийният регулатор може да продължи и да изпълнява своите функции, защото ще има повече площ за него.
ИВАН ИВАНОВ: При всички положения въпросът беше актуален, за което Ви благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, Вие ли искате думата?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, аз искам да задам един въпрос, имам и коментар по доклада.
Господин Иванов, разбираме, че този доклад е последният.
ИВАН ИВАНОВ: Правилно. Това е пети и последен доклад.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може би, може би – ще разберем дали е последен, но това е друга тема, догодина ще стане ясно дали е последен за Вас, или не е последен.
Мнението обаче, което искам да изкажа по доклада, е, че може би трябваше все пак в него да намери отражение, което през тези 5 години Ви е пречило да си вършите работата или Ви е притеснявало. Защото това, което отчитате като дейност, е ясно – това се вижда, но ми липсва точно тази част, която е аналитичната – на онези затруднения, които е имала Комисията и които би трябвало да ги няма в бъдеще следващата комисия, но може би липсва един раздел с едни насоки като последен доклад на този състав – какво се очаква или какво трябва да бъде направено, какъв е преходният период, какви са следващите насоки, които трябва да се спазват, за да върви работата последователно.
Това са ми двете забележки по доклада.
И понеже Вие – тук, нали, Ви цитирам, казахте – разбра се от обществото, че са необходими инвестиции във ВиК сектора, да Ви попитам: дали обществото разбра, че се е повишило качеството на ВиК услугите в резултат на тези инвестиции? И то цените някъде скочиха на 100 и над 100%. И за да го вържем и с тази година – ако не се лъжа, ако се лъжа, ще ме поправите: съгласно Наредбата за регулиране на цените във ВиК услугите, тази година трябва да се направят корекции на цените в зависимост от направените инвестиции. Имате ли готовност за това – докъде сте го докарали, очаква ли се някакво влияние върху цените на водата и така нататък? Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Ще започна с това, което накрая завършихте. Аз наистина мислих да го съобщя, но Вие ме подпомагате като ме попитахте дори – действително след трите години от 5-годишния регулаторен период, трите години, които изтекоха в края на 2019 г., в тази година Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена по закон да извърши регулаторен преглед на направените инвестиции.
Това, което сме направили към момента, след като бяха предадена последните отчетни доклади, сме започнали обработка на резултатите. Бъдете сигурни, че ще бъдем изключително прецизни. Там, където са направени инвестициите, трябва да бъде отчетено точно какво и какъв резултат е постигнат. Защото има 29 показателя за качество, които следим, и трябва да се докаже, че има подобрение на качеството.
Освен това, най-същественото, трябва да се докаже, че има намаляване на загубите. Там, където обаче инвестициите не са направени или поне не са направени в предвидения в бизнес плана обем, Комисията ще се произнесе със санкция, като тези неизползвани средства водят до намаляване на цената наказателно за тези ВиК дружества, защото те очевидно са злоупотребили с това, че са им предоставени тези средства без те да ги вложат. Така че това предстои и ще бъде направено до края на тази година. Ние също ще го направим преди края на тази година, защото до края на годината трябва да определим ценовите решения за последната пета година – 2021 г. Това е първо.
Второ, в началото ме запитахте, извинете, повторете предишния си въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: То не беше въпрос, бяха очаквания към доклада.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага ще Ви кажа, разбира се.
Има една част, в която – аз си спомням Вашето миналогодишно изказване, в което именно казахте, че бихте желали докладът да не съдържа всичко, което е направено и как трябва да се развиват нещата напред.
Мога да Ви кажа това, което са моите очаквания и действия на Комисията в рамките на годината, която тече.
На първо място, да се предприеме следващата стъпка за либерализация на пазара на електрическа енергия на едро. Причината е, че за да може да се изработи механизъм за следващите пет години, което да даде възможност през тези пет години, да продължат да функционират големите въглищни централи на България, е необходимо да бъде либерализиран пазарът на едро на електрическата енергия.
Трябва да се изминат определени стъпки. Предполагам, че това преди всичко ще бъде чрез изменение, разбира се, в Закона за енергетиката. Но Комисията е в състояние изцяло да съдейства за намиране на доброто решение.
Между другото искам да Ви кажа, че Комисията много интензивно съдействаше за промените в Закона, свързани с връщането на надвзетите суми и целия този механизъм. Затова той в момента функционира много добре. Това е по отношение либерализирането на пазара.
Надявам се, ако ние успеем с либерализиране на пазара на едро на електроенергия, Европейската комисия с увеличено доверие към България в кратък срок да нотифицира модела, който трябва да ѝ бъде предложен за въвеждане на механизъм за капацитет. Той може да функционира до 1 юли 2025 г. След това, поне към сегашна дата, няма опция за продължаване на функционирането на въглищните централи, освен ако не настъпят много сериозни подобрения по отношение на отделяните в атмосферата частици въглероден диоксид от тези централи. Мога да спомена и конкретните стойности.
По отношение на природния газ. Основна задача, която между другото се подготвя с последователни действия в рамките на петте години е диверсификация на доставките на природен газ за страната. По-специално се полагат всички усилия. В това отношение Комисията за енергийно и водно регулиране – аз мога да Ви кажа и конкретно какво сме направили, но само ще изброя: ние сме утвърдили мрежовия кодекс за българо-гръцка връзка, за системния газопровод, предстои да лицензираме проектната компания ICGB, но целта е той да бъде завършен до края на годината. Последната информация, че започва интензивно строителство на българска територия в Хасковска област и се очаква буквално следващите дни да дойде специалната машина за автоматично заваряване на тръбите, което ще ускори целия процес.
За България е много важно един такъв втори основен доставчик в страната, защото това ще създаде наистина конкурентна среда за борсата на природен газ за Газовия хъб „Балкан“. Това не означава, че е извън нашето внимание, разбира се, разширението на българската газопреносна система. Там също така строителството продължава и от страна на Европейската комисия също се изисква и българо-сръбската връзка София – Ниш също така да бъде ускорена, още не е започнало строителството. Ако всичко това се реализира, България ще бъде действително център на мрежата от газопреносни системи на Балканския полуостров, защото имаме и свободен капацитет към Румъния и от Румъния към нас – близо половината, „Негру Вода – Кардам 1“ е свободен и това вече може да направи България един важен газоразпределителен център, което многократно сме заявявали, че е наша цел.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преди да дам думата на господин Бойчев, ще се възползвам, че той като председател на Подкомисията, аз лично бих приветствал ако заедно с КЕВР поканите и ВиК дружествата във връзка и с въпроса на господин Ерменков, защото голяма част от тях са на доставчик последна инстанция, след това някои от доставчиците на електрическа енергия не са си провели търгове и в момента вземат на безбожно високи цени електрическа енергия. Особено Добрич, Шумен и така нататък. При нас пристигат заплашителни писма от доставчиците на електрическа енергия, че ще им спрат. Тоест, по някакъв начин трябва може би да видим какъв е проблемът. Най-малкото не се провеждат търговете, ясно е, че са зле финансово и не плащат, но не си провеждат и търговете на това отгоре.
Понеже тук е и председателят на Регионалната комисия, и заместник-председателят на Подкомисията, това имам предвид – можем да направим нещо съвместно, защото проблемите там са много големи.
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, първо искам да ви поздравя за наистина добре свършената работа през този 5-годишен мандат. Вие успяхте да се наложите като един независим регулатор, който стои равноотдалечен предвид и специфичността и високата чувствителност на работата, която вършите и съответно секторът, който регулирате.
Доколкото разбрах, имате нужда от инфраструктурно обезпечение, от още помещения, но моят въпрос по-скоро е свързан с това, което засегнахте за новата дирекция и все още не е окомплектована изцяло. Каква е причината?
Предвид промените в Закона и делегиране на повече ангажименти от страна на Комисията, което съответно е и повече работа, която би трябвало да е свързана с обезпечение от кадри. Имам предвид двете борси, които се създадоха – Вие имате сериозен ангажимент към тези две борси за търговията на електрическа енергия и за търговията на газ, в новата дирекция имате ли нужда, справяте ли се с кадровото обезпечение към този момент и какви са Ви нуждите от кадрово обезпечение? Имате ли нужда от такова? Предвид сега и ценовото месечно определяне на цените на газа, въпросът ми е свързан и с кадровото обезпечение към този момент как сте. Благодаря Ви.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Бойчев, за въпроса.
Постепенно Комисията чрез обявяване на конкурси за различни експертни длъжности в различните дирекции запълва липсващите бройки.
Големият проблем, както и Вие казахте, е инфраструктурният, защото може следващият състав на Комисията да поставя бюра в коридорите, ако наистина не се намери възможност за разширяване на сградата, в която Комисията заседава и функционира.
Що се отнася до новата дирекция, както казахте, ние още не сме запълнили състава на Дирекцията, от една страна, защото тя има специфичен характер – там трябва да има юристи със сериозен опит, включително в правораздавателните органи, защото на Комисията ще се възложи съвместно с МВР и с ДАНС, да извършва и разследване тогава, когато се установят три основно нарушения при работата на борсата: изтичане на вътрешна информация, манипулация или опит за манипулация. Това са трите сегмента, по които ще се провежда не само разследване чрез устни показания, но в това число и снемане на данни от мобилни телефони, от компютри, от други съобщителни устройства. Това изисква специфични познания, а заедно с това и самата дирекция трябва да бъде в съвсем защитена среда.
По тази причина след сериозно търсене ние успяхме да обособим една част – най-горе, на седмия етаж на Комисията, който ще бъде с врата, към която карти за влизане ще имат само членовете на Дирекцията, дори не и председателят на Комисията, и само тези членове на Комисията, когато извършват разпит на лица по определени преписки, ще могат да провеждат този разпит вътре. Заедно с това се изграждат защитни съоръжения за невъзможност от вътре дори и да се наблюдава това, което се върши в този участък. Това са изисквания за сигурност, които са действително за първи път приложими в Комисията. По тази причина съответно текат и процедури. За всичко това, разбира се, се допитваме и до съответните органи.
Отново казвам, че ако Комисията продължи да съществува само като Комисията за енергийно и водно регулиране, ние ще можем да осъществяваме дейността си в сегашната сграда, при положение че има отделна сграда за Комисията за ВиК услуги. Ако обаче Народното събрание реши, че в този вид не е необходимо да има две администрации, да има две правни дирекции, Комисията може по този начин да продължи. Аз наистина съм в състояние да отправя официално искане към правителството да се намери решение на този наистина много сериозен и тежък въпрос за КЕВР.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря.
Други въпроси?
ИВАН ИВАНОВ: Само още една дума – позволете ми, господин Председател, по това, за което говорих.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, да.
ИВАН ИВАНОВ: Ние например бихме желали и това ще ни удовлетвори ако може да заемем първите два етажа на сградата, която обитаваме в момента. Тези два етажа са на Младежкия театър. Ако ни се разреши – там има поместена някаква банка, но все пак държавният интерес трябва да стои над всичко останало, да се разшири Комисията с първите два етажа, тогава наистина сградата, бидейки на Комисията, ще бъде перфектно организирана. Например, няма да има качване по етажите за заседателна зала – ще направим заседателната зала на партера, деловодството – на партера, няма да се качват за подаване на жалби на третия етаж, след което не може да ги проследим, вървят по коридорите хора неидентифицирани. Тоест, има решение, но трябва да има и воля на ниво, по-високо от Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Винаров, само въпрос по доклада – заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати – членове на Комисията, уважаеми господин Иванов! Моето изказване е по пълномощно на председателя на Търговско-промишлената палата и като представител по пълномощия на неправителствена организация „Граждански контрол“.
В потвърждение на това, което каза господин Иванов – сега ще му задам и този въпрос, молим да уточни указанието, което даде председателят – да се събере Комисията на господин Бойчив, която е за наблюдение на дейността на КЕВР, защото КЕВР по непазарен принцип иска да определя цените на парното само веднъж в годината – предал съм Ви този документ, имате го. Това е крачка назад по отношение на определянето на цените.
А по въпроса за независимостта на Регулатора, самият господин Иванов го потвърждава с факта, че на 3 март председателят на Министерския съвет Бойко Борисов нареди в най-кратък срок да се върнат 200-тата милиона, които са върнати от „Газпром експорт“ на „Булгаргаз“ за предишния период чрез изчисления на цените на КЕВР, което е в срок от 30 дни от приемането на Закона на 24 март, обаче тези 30 дена минават. Освен това парите ще се върнат в тази криза на редица бедни пенсионери и затруднени хора в материално положение може би чак есента. Това ми е първият въпрос: защо КЕВР бави този въпрос?
Другият въпрос – те са два кратки подвъпроса, за 3 млрд. 200 млн.лв. Докато Божков е със 700 млн.лв., тук са 3 млрд. 200 млн. Главният прокурор и председателят на Министерския съвет разследват тези случаи. Те са следните накратко и питам: защо след като на 25 юни 2019 г. представих на КЕВР писмо, № Е-110-00-5 за приходи от 1,5 млрд. лв. от фирмите на Христо Ковачки и досега не е намелил цените? Защо и кога? Този въпрос отново с това писмо съм го задал на КЕВР от 2 март 2020 г. И до ден-днешен нямаме отговор.
Тук става въпрос, че сега се занимават и вкараха бившия министър в затвора по отношение вредностите и неверни съдържания на отпадъците, които се доставят, а това, че е по 120 евро на 700 хил. тона отпадъци са внесени в България и това прави 1 млрд. 500 милиона, КЕВР не благоволи да разгледа два пъти този въпрос и следва наистина Прокуратурата да се произнесе. Не може ние да крадем от потребителите и малките и средни предприятия на производството да ги затрудняваме с такива високи цени, а това да не го проверим. След като имате този сигнал – това не е въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Винаров.
ОГНЯН ВИНАРОВ: И последният въпрос е следният: В писмото на МРРБ, което е по този въпрос, че за 16 региона – на обособени територии на ВиК оператори, Европейската комисия по Програмата ОПОС за 2014 – 2020 г. за рехабилитация ще се ползва външно финансиране на обща стойност 1 млрд. 700 млн. лв. Тези пари заедно с другите правят 3 млрд. 200 млн. лв., а КЕВР определи цени за инвестиции без да се съобрази, че за 16 от 28 оператора Министерството е определило. Затова отговарям на въпроса за отделянето на ВиК структурата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, разбрахме. Разбрахме! Няма нужда да отговаряте Вие.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Министерството е внесло писмо, с което иска да… Законно, със закона.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, добре.
Господин Иванов, само във връзка с Доклада, накратко.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Относно заседанието на Подкомисията, никога Комисията за енергийно и водно регулиране не е възразила за свикване на заседания. Аз мисля, че господин Бойчев, който лично ръководи Подкомисията, ще можем да намерим решение за ден и час, в който да се съберем.
Все пак по отношение на ВиК дружествата – за това може би ще говоря на заседанието на Подкомисията, има сериозни проблеми, нека тогава да ги обсъдим. Защото сега това ще означава сериозно разминаване.
И понеже беше казано нещо, което е абсолютна неистина, нека все пак да поясня, че наистина 3 март сутринта, в 9,00 ч., министър-председателят заедно с министъра на енергетиката и с изпълнителния директор на „Булгаргаз“ оповестиха, че ще има процедура по връщане. Но беше уточнено, че за това са необходими промени в Закона за енергетиката.
Промените в Закона за енергетиката бяха публикувани в „Държавен вестник“ на 24 април. От там нататък ние имаме един месец, който изтича на 24май. Преди 20 май ние ще сме готови, тоест дори ще бъде в съкратени срокове, както беше „Петилетката – в съкратени срокове“, ние тук ще представим нашите решения. При което с това абсолютно даваме възможност на „Булгаргаз“ веднага да започне следващия етап, тоест начисляване вече на конкретните суми, които трябва да бъдат върнати на конкретните клиенти на „Булгаргаз“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, който е „за“ Доклада, моля да гласува. Против? Въздържали се – 5.
Гласували 17 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 5.
Докладът е приет.
Благодаря на всички за участието в работата на Комисията.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов
Стенограф:
Катя Бешева
