1. Изслушване на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 56

На 21 юли 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетиката при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 13,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Здравейте, откривам заседанието.
Това заседание е за изслушване, тоест не е необходимо да имаме кворум, за да се проведе, но въпреки всичко формално ще изчета дневния ред: Изслушване на кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Ерменков искаше да предложи да има и друга точка.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, знам, че тази точка мина в друга Комисия, но просто като КЕ, която все пак ни е в професионалните ангажименти, ако може след изслушването, да ни запознаете накратко с Вашето предложение относно така наречения студен резерв.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Приемам.
Който е „за“ да гласуваме за двете точки в дневния ред – изслушване на кандидатите за член на КЕВР, и второ – представяне на мотивите във връзка с Преходни и заключителни разпоредби ЗМСМА, където фактически се формира начинът за определянето на сигурността на енергийната система.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Присъстващи: господин Валентин Терзийски – кандидат за комисар със стаж в енергетиката; господин Владко Владимиров – кандидат за комисар със стаж в енергетиката; господин Георги Добрев – кандидат за комисар със стаж в енергетиката и с икономически стаж; господин Димитър Кочков – кандидат за комисар със стаж във ВиК; госпожа Евгения Харитонова – кандидат за комисар със стаж в енергетиката; господин Кремен Георгиев – кандидат за комисар със стаж в енергетиката; господин Любомир Денчев – кандидат за комисар с икономически стаж; Граждански организации: господин Огнян Винаров, госпожа Цветанка Цанева, госпожа Мария Асими, господин Стоян Грозданов, господин Красимир Боев, госпожа Христина Ценова, господин Павел Миланов, господин Тодор Стойков.
Ще изчета част от решението във връзка с изслушването. Това е Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за прилагане на кандидати за председател и комисари на КЕВР, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването им в КЕВР, както и процедура за избор от Народното събрание. Тук става дума за изслушване само на комисари, защото кандидат за председател няма, тоест предстои по нашите правила да се обяви нова процедура за председател на КЕВР.
Сега изчитам част от правилата във връзка с изслушване на кандидатите:
1. Преди да се изслушат предложените кандидатите, се проверят предоставените документи и дали съответния кандидат отговаря на изискванията за председател на КЕВР.
2. Изслушването на допуснатите кандидати се провежда в открито заседание на КЕ, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложените по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до 2 минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация, обществената подкрепа за кандидата.
4. Лично представяне на кандидати, на тяхната концепция за дейността на КЕВР, като регулаторен орган – до 10 минути на кандидат.
5. КЕ провежда разискванията по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до 2 минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря до 10 минути.
6. Председателят на КЕ в резюме представя становища и задава въпроси на лицата по чл. 93, ал. 3 от ПОДНС, на които не е получен отговор – до 2 минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становище и поставените въпроси – до 5 минути.
8. Комисията може да изиска допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 4 от ПОДНС Доклад от изслушването, към който се предлага списък на участвалите в изслушването кандидати, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към Доклада се прилага Проект на решение за избор на председател на КЕВР за всеки от кандидатите. За избор за членове на КЕВР за всеки от кандидатите.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването или неговото оттегляне от вносителя не спира процедурата по отношение на другите кандидати.
Искам да Ви запозная, че междувременно е получено собствено волеизявление от господин Любомир Дреков, в което той обосновано казва, че се оттегля от надпреварата за член на КЕВР, т.е. той вече не участва в надпреварата.
Госпожа Лина Махди да ни запознае с питанията към Комисията предоставяне на информация във връзка с тези членове, които остават в надпреварата, дали са били по някакъв начин обвързани с тайните служби на Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г. (Реплика от Лина Махди: „Получили сме писмо. Няма нито един“.)
За всички наши кандидати в момента няма информация, че са били обвързани по някакъв начин със Службите преди 10 ноември 1989 г. Не са осъждани и всички отговарят на профила, за който кандидатстват, на съответното образование, стаж и това, което се изисква от нашите правила, които сме гласували в Народното събрание.
Минаваме по азбучен ред: господин Валентин Терзийски, кандидат за комисар със стаж в енергетиката.
Има дългогодишен опит в областта на енергетиката, като доказан и уважаван експерт. През 2008 г. създава Асоциация на топлофикационните дружества и е неин първи председател. От 2009 г. до 2014 г. е изпълнителен директор на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, а междувременно е и заместник-председател на Българската браншова камара на енергетиците в България. Със своя експертен, ръководен и административен потенциал участва в редица проекти, работни групи и обсъждания, касаещи развитието на енергийния сектор в България, така че да отговаря на европейските и световни стандарти. Участвал е в много проекти – мисля да не ги изброявам всичките, доста са дълги. Има необходимите декларации, подписани. В момента е в Надзора на „Топлофикация София“. Всичко е качено на сайта на КЕ. Има диплома за завършено висше образование, магистър, специалност „Електрически машини и апарати“. Роден е на 2 септември 1963 г. Последно е в „Топлофикация София“, дейността „Енергетика“, член на Надзорния съвет. До 2014 г., месец юли, в „Мобил инфотрейд“ – Организация на дейността в енергетиката, служител. От 2012-а до 2015 г. – Българска браншова камара на енергетиците, неправителствена организация с нестопанска цел. Заместник-председател – Управление в енергетиката. От януари 2009 г. до май 2014 г. ¬– „Топлофикация Плевен“, град Плевен – Енергетика, изпълнителен директор. От май 2008/май 2014 г. „Топлофикация Плевен“ – Енергетика, председател на Съвета на директорите – Управление в сферата на енергетиката. И от юли 2008 до май 2014 г. – Асоциация на топлофикационните дружества в България, неправителствена организация, с нестопанска цел – председател и член на УС. От 2004 до 2007 г. – „Камибо“ ЕООД, град София, ТЕЦ „Хименерго“, град Враца – производител на електрическа топлинна енергия, търговски управител. От 2002 до 2009 г. – „Ел Ем Импекс“ ЕООД – Управление на персонала. От 1991-ва до 2002 г. – частен бизнес, ЕТ, управител. Работил е в Български пощи. Отговаря на изискванията. Това е в най-кратко резюме.
Господин Терзийски, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми народни представители, дами и господа, колеги! Благодаря за възможността да мога да представя пред Вас своето виждане и концепция, като член на КЕВР. С голяма част от присъстващите – както уважаемите народни представители от КЕ, така и колеги от бранша, се познаваме от дълги години. През този период, когато сме работили заедно, и аз, във функцията си на член на Асоциацията за топлофикационни дружества, и като изпълнителен директор на Дружеството по енергетиката, сме обсъждали много от проблемите, които са пред сектора както от страна на лицензиантите, така и от страна на потребителите.
Основната задача на енергийния регулатор е, съобразявайки се с принципите не естествените монополи, тоест преносни и разпределителни мрежи, които трябва да бъдат възможно най-ефективно потребявани и управлявани, в същото време да намери баланса за максимална ефективна доставка на енергия до крайния потребител. За тази цел, като член на Енергийната комисия, всеки един от нас би следвало да съблюдава прилагането на пазарни принципи по отношение на управление на дружествата, касаещи търговските му взаимоотношения – било то с доставчици и контрагенти, било то с потребители, естествено, в рамките на възможностите на пазара.
За естествените монополи, като преносни и разпределителни мрежи, трябва да съблюдава правилата за извършване на инвестиции при минимални разходи и максимална ефективност на разходите. За да може да постигне този баланс, при всички случай, който и да е член на Комисията по енергетика, трябва да е компетентен в съответната област и да прави анализи по отношение на най-добрите налични техники, постигнати в сферата, за която отговаря, и, естествено, да стимулира развитието и инвестициите на лицензиантите точно в преносните разпределителни мрежи, тоест в критичната инфраструктура и в допълнителните услуги, които може да предложи на своите клиенти. Тъй като с енергията между възможността да инвестираш в мрежата, която оперираш, с другите лицензианти или с инфраструктурата, през която преминават, биха допринесли за спестяване на разходи при изграждането както на критичната инфраструктура, тоест на енергийните структури, на енергийните предприятия, така и оптимизация на разходите при изграждане на съответната съпътстваща инфраструктура около обектите в зоната на сервитутите.
Не напразно казвам тези неща, защото единственият начин за максимално оползотворяване на ефективността при управление е свързан именно с енергия между различните дейности.
По отношение на инвестициите, както и практиката го е доказвал и всеки един от Вас може да види на страницата на регулатора, тъй като там са публикувани решенията за цени от началото на създаване на Комисията, всеки един от лицензиантите, особено в топлофикационния сектор, който е извършил инвестиции във високо ефективно комбинирано производство, може да видите цените, които са определени от регулатора. Специално за Плевен, за периода от 2009-а до 2014 г. те са с около 20% по-ниски от аналогичните дружества в сектора, имам предвид София, Пловдив и така нататък. Вариантът клиентите да бъдат максимално защитени и именно чрез разумно управляван инвестиционен процес, с активното участие на регулатора и възможността да се използват средства от кохезионните фондове, от различни програми на Европейската Банка за възстановяване и развитие, както и на други европейски институции. Това би допринесло както за модернизация на съоръженията, така и за цени, които биха могли да бъдат приети, биха могли да бъдат по-лесно заплатени като стойности от потребителите.
Основна функция на регулатора също така е, след като вече е създаден и такъв отдел, да следи за правилата за свободна търговия, така наречения Регламент „REMIT“. Той е изключително важен, тъй като в България свободния пазар на електроенергия, а и на природен газ отскоро има нужда от по-строг контрол, за да могат да бъдат приложени всички европейски изисквания и съответно да бъдат защитени както участниците на пазара от манипулации, така най-вече потребителите на енергия. Мисля, че няма нужда повече да Ви отегчавам. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Терзийски.
Минаваме към второто представяне – господин Владко Владимиров.
Кой ще го представи?
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Владимиров отговаря на всички изисквания на процедурата, която сме гласували.
Завършил е през 1986 г. ВМГИ-София, специалност „Технология на минното производство“. Има богата биография на човек, участвал в производството, в поддържката, в ремонта. Това са едни ценни качества, които доста рядко се срещат напоследък, особено в структури, учреждения, бих казал, които имат пряка отговорност към ръководство, ценообразуване и прочие. Няма смисъл да изреждам неговата трудова биография, доста богата, като се започне от „Мини Бобов дол“, мине се през „Мини Марица- Изток“, „Керамикинженеринг“, „Лазарит„ и така нататък. Притежава необходимия професионален стаж, най-вече има богатия опит на комисар от 2015 г. до днес – това са пет години. Отзивите и впечатленията от неговата работа са положителни. Човек, който може да работи в екип, човек – трудолюбив, последователен и всичко това ни мотивира да издигнем още веднъж неговата кандидатура за комисар в КЕВР. Представени и подписани са всички декларации, които се изискват по процедурата, биография и съответно, както беше споменато, и необходимите документи, изискващи всякакви такива безумни стандарти, свързани с каквото и да било. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Владимиров, заповядайте.
ВЛАДКО ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по енергетика, уважаеми народни представители, скъпи кандидати, колеги и гости! От подготовката си за изложението пред Комисията, знаейки, че дейността на КЕВР е близко свързана както с европейските, така и с националните законови рамки, с настоящи и предстоящи действия на множество институции в общността и в Република България, си давам сметка за факта, че тази концепция, която ще представя пред Вас, е възможна да бъда актуализирана, детайлизирана и динамично допълнена във всяка една част.
Много е важна инициативността на членовете на Комисията във връзка с процесите, които протичат, но не бива да забравяме, че и Комисията е колективен орган, тоест възможностите решения, които могат да бъдат взети, са в резултат на колективен труд. В тази връзка реших да представя пред Вас основните направления в развитието на дейността на Комисията така, както аз ги виждам.
Първото направление, това е създаване на ликвиден прозрачен интегриран пазар на електроенергия, като в процеса на създаване имаме енергиен преход, който трябва бъде преход към чиста енергия. Много са важни сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ, определянето във всички тези дейности на новата роля и целите на Националния регулатор с цел осигуряване на регулаторна подкрепа за реализиране на дейностите. Ако опишем една схематична Пътна карта за либерализация на пазара, в нея можем да видим енергийна стратегия, в която да се въведат специфичните национални цели, които са от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, както и въвеждането на утвърден от Европейската комисия Национален план „Климат и енергия“.
Изключително важно е да бъдат определени рамките за защита на енергийно-взаимните потребители, както и да се направят промени в ЗИД в Закона за енергетика, които да касаят отпадане на регулираните цени на електроенергия и формирането им въз основа на търсене и предлагане. Изключително важно е осъществяването на регионална свързаност и обединение на пазарите на едро на електроенергия. Това са пазарни обединения за търговия от типа „Ден напред“ и „В рамките на деня“, изграждането на напълно либерализиран пазар с ефективна конкуренция. В тази връзка мерките, които искам да посоча пред Вас, че либерализацията на енергийния сектор на потребителите са свързани с осигуряване на права или така нареченото овластяване на потребителите при напълно либерализиран пазар, в който те да бъдат в центъра на този енергиен преход. Изключително важно е да предостави платформа за сравнение на цените и условията, която да има възможност за въвеждане на информация, сравнения на ценовия план, избор на план – това предстои на Комисията – предварително запознаване с потребителите с ключовите условия по договорите, права за информираност, интелигенти измерителни системи, уреди, както и права за динамична цена енергията.
Паралелно с това, разбира се, трябва да върви оптимизацията на потребление на електроенергия и да се търсят възможности за централизация на енергийната система. В този процес е важно потребителите да бъдат определени като активни участници в пазара и в тази връзка има регулаторна подкрепа, свързана с това самите потребители да бъдат и производители на енергия от възобновяеми източници, която да могат да използват за собствени нужди, да акумулират, продават и предлагат на пазара, както и да участват енергийни кооперативи, да използват услугите на агрегатори и да получат регулаторна подкрепа за създаване на участие на такива общности за възобновяема енергия.
Една сравнително скорошна дейност за Комисията, това е дейността по Регламент 1227/2011 г., така наречения „REMIT“. На всички е ясно, че това всъщност е Европейска рамка за мониторинг и контрол на пазарите на едро за търговия с електроенергия. Тук същественото е, че Регламентът дава правомощията на КЕВР по разследване и налагане на санкции при установяване на нарушение. В краткост така описания либерализиран пазар, функциите на Комисията, на КЕВР, ще бъдат сведени до лицензиране и контрол на издадените лицензи, до регулиране на мрежовите тарифи, задължение до определена добавка към обществото и мониторинга на пазара.
В тази връзка съм формирал няколко цели на Комисията.
Първата важна цел е да насърчава в тясно сътрудничество с регулаторните органи на другите държави, с международните агенции, развиването на конкурентен, гъвкав, сигурен, устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар, да гарантира развитието на сигурни, надеждни не дискриминационни системи, които да са ориентирани към потребителите, да допринася за защита на потребителите, за съвместимост на процесите за обмен на данни, необходими на клиентите при смяна на доставчика. Изключително важно е сътрудничеството между националните регулатори и агенциите, тъй като така могат да бъдат определени новите задължения и правомощия по отношение на регионалните координационни центрове и трансграничните въпроси.
В областта на Газовия пазар изключително важна е сигурността на доставките и механизмът за доставки в извънредни ситуации, диверсификацията на доставки, прочутото правило „М минус едно“, прозрачността на междуправителствените споразумения. В тази връзка мисията на Комисията в този пазар е чрез модерна регулация с възможно най-ниско ниво на административни тежести и най-висока степен на гаранция за сигурност на доставките, както за конкурентна среда за равнопоставен достъп до газоразпределителните системи, газопреносните системи и мрежи, и газовите хранилища.
Ценна е помощта на Комисията за подпомагане на Борсова платформа за търговия с природен газ и борсовите правила, гарантиращи прозрачност и интегритета на организирания пазар. Регулацията според мен трябва да бъде насочена към това България от транзитна страна по отношение на природен газ да се превърне в един либерализиран конкурентен и атрактивен в регионално отношение пазар на природен газ и европейски газов хъб. Независимият регулатор трябва да бъде гарант в свободната конкуренция на пазара на природен газ, инвестициите на газова инфраструктура и справедливите цени на мрежовите услуги.
Това, което би могло да допринесе моето участие в Комисията занапред е както досега – да се поддържа една нормална работна атмосфера за ефективна експертна дейност и Комисията да изпълнява регулаторните си правомощия, ръководейки се от основните законови принципи, които са известни на всички, балансът между интересите на енергийните предприятия и клиентите, равнопоставеност между отделни участници в пазара, стимулиране развитието на конкурентния пазар, прозрачност, ефективност, стабилност и неутралност.
Познанията ми в действията, които се развиват в минно-енергийните комплекси, биха могли също да помогнат при реализиране на енергийния преход към чиста енергия. Благодаря Ви за вниманието.
Имам готовност за отговори на въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Владимиров.
Следващото предложение е на господин Георги Добрев – кандидат за комисар със стаж в енергетиката, с икономически стаж.
Ще го представя аз.
Георги Добрев е роден 28 август 1977 г. в град Сливен. Магистър е по право от Великотърновския университет. В периода от 2003-та г. до 2005 г. е съдружник в адвокатско дружество, където извършва дейности, свързани с гражданското, търговското, административното и облигационното прав, както и координиране на действията на сътрудниците в адвокатството дружество. През 2005 г. е вписан като действащ адвокат в Сливенската адвокатска колегия. До 2008 г. е старши юрисконсулт в Столична община, район „Студентски“, където организира дейността на отдел „Правен“ и дава правни становища по възникнали казуси, с цел координиране на законосъобразната е целесъобразна дейност на останалите отдели в общината. До 2011 г. заема ръководни позиции с общината, където демонстрира административен и ръководен потенциал, свързан с различни проекти. В АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД от 2012 г. ръководи, организира, координира и контролира дейността на Управление „Търговско“, изразяваща се в следното: обобщаване, планиране и анализиране на всички необходими доставки, стоки, услуги и строителство, свързани с дейността на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, извършване на маркетингови проучвания за осигуряване на информация и актуални цени за потенциални производители/доставчици; организиране и провеждане възлагането на всички обществени поръчки с възложител АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД чрез процедури и публични покани, в съответствие със ЗОП; организира сключването на договори с определените за изпълнители участници в проведените процедури за възлагане на обществени поръчки, както и други договори, свързани с дейността; управление, администриране и контрол по изпълнението на всички сключени договори.
Към днешна дата е член на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй Нови мощности“ ЕАД и „Южен поток“ България АД, където участва в ръководството, организацията и контрола на цялостната дейност на дружествата. От месец април 2015 г. и към настоящия момент е директор на дирекция „Процедури и административни дейности“ в „Български енергиен холдинг“ ЕАД, където възлага, ръководи и контролира изготвянето на доклади, становища и други документи, свързани с работата на дирекцията, във връзка с даваните от Съвета на директорите на БЕХ ЕАД разрешения, одобрения или съгласувания, като упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на дъщерните дружества на БЕХ група.
Отговаря на условията. Има автобиография и всички документи.
Това е съвсем накратко. Всичко е качено на сайта. Само исках да Ви кажа: образование и обучение – училище за Бизнес компетенция, София, „Интернешънъл федерейшън оф консултинг Инженериг ФИДИК“,“Тюф“ „Сикон груп“, „АЕЦ Козлодуй“, Военна академия „Г.С. Раковски“, ВАС, професионална квалификация „Икономика и мениджмънт“, Сертификационни програми, придобита квалификация по приложенията на всички видове договори и условия по „ФИДИК“, придобита квалификация във връзка с проведено обучение БДС 27001/2006 и така нататък. Който се интересува по-подробно, може да ги погледне на сайта.
Заповядайте, господин Добрев.
ГЕОРГИ ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Искам да започна изказването си с благодарност към вносителите на предложението за доверието, което ми е оказано. Също така искам да направя едно уточнение, че поради спецификата на кандидатурата ми за две позиция – като член в областта на енергетиката и като член в областта на икономиката, с оглед икономия в процедурен аспект и предвид регламента, съм развил единна концепция, като ще се постарая да акцентирам точно и кратко на основните моменти, които съм маркирал.
На първо място, според мен един от най-важните настоящи приоритети в дейността на Комисията е трансформацията на енергийния пазар до пълната му либерализация. През последните години се извършиха редица законодателни промени, насочени към постигане на либерализацията на пазара на електрическа енергия и природен газ и превъзмогване на пазарните несъвършенства. Считам, че през този дълъг път, който беше извървян дотук, Комисията имаше своята роля – бе неизменен фактор, като с своите решения осигуряваше възможно най-плавния преход към този либерализиран пазар.
В краткосрочен план регулаторът следва да насочи вниманието си върху предстоящата либерализация на пазара на електроенергия като част от процеса на промяна на електроенергийния пазар в България, която предвижда всички небитови потребители, чийто обекти са присъедини към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, да закупуват електроенергия за своите нужди по свободно договорени цени.
Друго важно предизвикателство пред Комисията е, че до 1 юли 2021 г. следва да се осъществи пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро, като основен фокус в дейността й следва да е и подпомагане ускоряването на процеса на либерализация до достигане до пълното отваряне на пазара и за битовите потребители. В този случай обаче особена важна задача пред регулатора ще е да осигури ефективната защита на правата на битовите потребители, които имат доста ограничени възможности в условията на пълна либерализация на пазара. Трябва да се направят активни разяснителни кампании за запознаване на потребителите както с правата им, така и с рисковите и потенциални последици от участието им в този отворен пазара.
В същото време, за да не бъдат допускани резки промени в цените за потребители на регулирания пазар, след подробен анализ следва да се избере и моделът на функциониране на пазара в условията на хибридна структура, тоест пълна либерализация на пазара на входа и все още съществували регулации на изхода.
Вторият момент, на който искам да обърна внимание. Едно от големите предизвикателства пред енергетиката на Република България е именно Зелената сделка на ЕС. Както всички знаем българската електроенергийна система се характеризира с висока концентрация на базови мощности. Поради тази причина и в интегрирания Национален план в областта на енергетиката и климата на Република България е заложен продължаването на използването на лигнитните въглища, като местен ресурс при стриктно спазване на екологичните изисквания на ЕС. В тази връзка Комисията, ръководена от своите принципи и в изпълнение на своите правомощия по осигуряване на необходимия баланс между производството и потреблението на електрическа енергия на вътрешния пазар, следва да подпомогне плавното преминаване на базовите мощности, базирани на въглища към без въглеродни беземисионни решения с оглед гарантиране на енергийната сигурност, и които решения да съответства най-добре на нуждите им от гледна точка на икономическа ефективност, техническа приложимост и социална приемственост.
На следващо място. За да се гарантира бъдещото функциониране на електроенергийната система, от съществено значение е България да въведе и механизма за осигуряване на капацитет и в този случай е важно да се осигури активното участие на регулатора чрез неговите представители в Работната група по изготвяне на предложенията към ЕК, като в последствие регулатора ще трябва да има и активна роля и в процеса по имплементирането на прилагането на механизма. В духа на последните промени на европейското законодателство Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори издаде доклад „Мост, отвъд 2025 г.“, който е изработен въз основа на цялостен анализ на представените виждания на енергийните регулатори от държавите членки.
В Доклада се предлага план за постигане на пет ключови цели, които да допринесат за развитието на вътрешния енергиен пазар, които по мое мнение, следва да се превърнат и в цели, които КЕВР трябва да следва, за да може секторът да се развива в унисон с европейските тенденции. Това са създаване на ликвиден конкурентен и интегриран енергиен пазар на едро, подобряване на сигурността на енергийните доставки, преминаване към нисковъглеродно общество, развитие на функциониращ на пазар на дребно в полза на потребителите и изграждане на дела от междузаинтересованите страни.
На трето място, искам да обърна внимание и на друг основен фокус в дейността на Комисията, а именно регулаторните и функции по отношение на ВиК сектора. През настоящата година Комисията следва да извърши регулаторен преглед на изминалия тригодишен период. Доколкото ми е известно са сформирани работни групи за проверка на ВиК дружествата, чиито бизнес планове са били одобрени от Комисията. След като работните групи представят своите протоколи от работата си и се получат становища от дружествата, следва внимателно да се анализира изпълнението на показателите, изпълнените инвестиции и съответно да бъдат определени съответните коефициенти.
Друго, което в сектора искам да акцентирам, за което считам, че следва да се предприемат своевременни действия от страна на Комисията, е подготовката на новия регулаторен период 2022 – 2026. Считам, че към настоящия момент съществуват някои неизвестни. Съгласно разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги дългосрочното нива на показателите включват и показателите за качество на предоставената услуга за период от 10 години. В тази връзка дългосрочните нива на показатели за качество следва да бъдат достигнати до 2026 г. – последната година на следващия регулаторен период. Извършените проверки на ВиК операторите показват, че към момента нивата на редица показатели за качество, като общи загуби на вода, аварии във ВиК мрежите, налягане във водоснабдителната система са много далеч от определените дългосрочни нива и за постигането им ще са необходими значителни усилия и инвестиции от ВиК сектора. Тук следва да се обърне внимание според мен и на проблема със социалната поносимост на цените на ВиК услугите. Регулаторът изчислява социалната поносимост съобразно регламента на Закона за регулиране на ВиК услугите, като данните от средномесечния доход на лице от домакинството се предоставят от Националния статистически институт. Предоставените данни обаче довеждат до тенденция цените, които трябва да бъдат одобрени за ВиК услугите, да не надхвърлят социалната поносимост в различни области на страната, като не е възможно да се направят и прогнози за бъдещите тенденции на доходите. Това застрашава изпълнението на одобрените бизнес планове, защото Комисията не може да утвърждава цени над границата на социалната поносимост. Тук особено голям ще бъде рискът за ВиК операторите, които са и бенефициенти по Оперативната програма „Околна среда“, които са взели заем, за да осигурят съфинансиране на одобрените проекти.
В същото време процесът по повишаването на цените на ВиК услугите поставя и все по-актуално въпроса за осигуряване на икономическата достъпност до ВиК услугите на граждани, които изпитват финансови затруднения при заплащането на услугата. Съгласно Закона водоснабдителните и канализационните услуги са дейности от обществен интерес и съгласно ал. 1 от същата разпоредба водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност по смисъла на Закона за социално подпомагане.
Към настоящия момент обаче в Закона за социалното подпомагане не е разписан ред, по който зимните потребители да получават тази помощ, която им се полага. Поради това считам, че следва да се предприемат стъпки по изменение на нормативната уредба в тази посока с оглед подпомагане на зимните потребители и след изменението, разбира се, да се провеждат активни разяснителни кампании за запознаването на всички потребители с техните права.
Също така на следващо място, считам, че е много важно да се продължи оптимизирането на работата на Комисията, както по постъпилите жалби, така и по вменените с действащата нормативна уредба „Контролни функции“. Добра е практиката, че към настоящия момент в администрацията на регулатора има създадено звено за контрол и решаване на спорове, което разглежда и своевременно отговаря на жалбите. Освен разглеждане и подготвяне на отговор по постъпилите жалби считам, че следва да се засили и контролът по проверка на място по посочените в жалбите обстоятелства. По информацията, която имам, голяма част от постъпилите в Комисията жалби са във връзка с присъединяване и за качеството на електроенергията. В тази връзка считам, че може да бъде създадено такова звено, което да може да осъществява обективно проверките, следва да бъде експертно и техническо обезпечено, или да се предприемат действия по дигитализация на електрическите мрежи, които да дават възможност за двупосочна комуникация между доставчик и потребител и да притежават интелигентна система за непосредствено проследяване на потока и качеството на електрическата енергия. Проверката на жалбите е от обществен интерес и това е важна част от връзката на Комисията с потребителите.
Също така следва да се засили и контролът върху развитието на газоразпределителните мрежи от дружествата, носители на съответната лицензия, тъй като много компании срещат трудности при присъединяването към мрежата. Едно от основните правомощия на регулатора е да извършва контрол за развиване на електрически и газовите мрежи в полза на всички участници, което ще гарантира и достатъчен капацитет за всички.
На следващо място, искам да обърна внимание на една друга част от правомощията на Комисията, която считам за важна, а именно насърчаването интеграцията на пазарите. Перспективата пред българския пазар на електроенергия природен газ през следващите години е неговото обединение с регионалните и общоевропейски пазари. Проблем на българския енергиен пазар е това, че е податлив на резки изменения в диапазона и скоростта на движението на цените. В бъдеще тези резки изменения могат да се овладеят, ако България се обедини с пазарите със съседните държави. По този начин бариерите пред конкуренцията на националния пазар ще бъдат премахнати, свободната търговия ще се разшири, което ще даде възможност на търговците на българския пазар и клиентите да имат по-голям избор за доставки на електроенергия в рамките на обединения пазар. Ще се ограничат и рисковете по прилагането на манипулативна пазарна практика, които водят до изкривяване на пазарните цени. Пълната либерализация на електроенергийния пазар, излизането на битовите потребители на свободния пазар трябва да протича успоредно с процесите на пазарно обединение със съседните страни. Тук ролята на регулатора е не по-малко важна от тази на независимия преносни оператори – на номирания оператор за пазара за електроенергия, тъй като следва да контролира процесите и осигурява необходимата пазар за пазарните оператори, които да осъществяват тази пазарна интеграция.
На последно място, но не по важност считам, че трябва и е необходимо да се предприемат и действия по задълбочаване на сътрудничеството с регулаторните органи на другите държави членки с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори, Съвета на европейските енергийни регулатори и други международни организации с оглед взаимстване на най-добрите европейски практики в сектора и изцяло развиване на конкурентен и гъвкав, сигурен и устойчив вътрешен пазар.
На финала, като обобщение, най-важната концепция е да насоча вниманието, че с оглед спецификата в дейността на Комисията и отчитайки баланса на интересите на всички заинтересовани страни със своите решения и с цялостната си дейност, независимият регулатор трябва да продължи да отстоява интересите на цялото общество на основата, разбира се, на принципите на законност, защита на националния интерес, икономическа логика и прозрачност при взимането на решенията. Именно този модел на работа считам, че е правилен и той ще бъде и водещ и в бъдещите ми действия. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Добрев.
Следващият по списъка е Димитър Кочков.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Внасяме кандидатурата на Димитър Георгиев Кочков за член на Комисията по енергийно и водно регулиране със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията.
Господин Димитър Кочков е член на Комисията за енергийно и водно регулиране с пълен мандат от 2015-а до 2020 г. Той има право на още един такъв мандат по закон, така че не нарушаваме с нищо законите. Работи във ВиК сектора от 1991 г. Заемал е длъжност като заместник-управител на ВиК – Плевен от 2002 г.
В момента е член на Асоциацията на европейските водни регулатори със седалище в Милано от 2015 г. като представител на Република България, а от 2017 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията е неин вицепрезидент.
Участвал е в много различни международни конференции във и извън Европа. Заемал е изборни длъжности като общински съветник от 2011-а до 2013 г. с участие в Комисия по екология, Устройство на територията, Областен съвет за развитие и Постоянна комисия по регионална политика и местно самоуправление към Националното сдружение на общините в Република България.
Народен представител е от Четиридесет и второ Народно събрание с участие в Комисията по инвестиционно проектиране, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Завършил е през 1991 г. Висш институт по архитектура и строителство по специалността „Водоснабдяване и канализация, пречистване на водите“ с отличен успех на държавните изпити.
Съвсем накратко биографията му. Аз я споменах, но все пак малко по-подробно. През 1992 г. е началник на смяна във ВиК – Плевен; 1992 – 2002 г. – главен технолог във ВиК – Плевен; 2002 – 2006 г. – главен инженер във ВиК – Плевен и заместник-управител; 2006 – 2013 г. – продължава да е заместник-управител, само че ръководител на Производствено-техническо направление във ВиК – Плевен.
Казах Ви кога е бил народен представител. Знаете, че от 2015 г. до 2020 г. е в Комисията за енергийно и водно регулиране със стаж във ВиК сектора. Считаме, че господин Кочков през годините се е доказал като добър професионалист и човек, който си разбира от работата, и затова имаме удоволствието да го предложим отново за член на тази Комисия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Кочков, заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря, господин Председател.
На първо място бих искал да благодаря на Вас и на колегите от Парламентарната комисия, че бяхте с нас през целия изминал мандат, което ни даде усещането за достатъчен комфорт на работа и възможността да работим по начина, по който Народното събрание би изискало от нас, тъй като ние бяхме избрани за първи път от Народното събрание. имахме възможността да работим изцяло по изискванията на закона, без да се налага да правим никакви отклонения, така че много Ви благодаря за това нещо.
Иска ми се да припомня с няколко думи какво беше свършено в рамките на предишния мандат, за да може по този начин да очертая какви са евентуално очакванията ми и предвижданията ми за следващия мандат на Комисията. Знаете, че предишния мандат беше двукратно удължаван с по една година – през 2015 и 2016 г., през което време би следвало да бъдат изготвени, тоест бяха изготвени двете наредби за регулиране на цените и на качеството на ВиК услугите. Също така трябваше в този период да бъдат прехвърлени всички активи от ВиК дружествата към общините, като съответно трябваше да бъдат формирани ВиК асоциациите в обособените територии. Това нещо, за съжаление, този процес тръгна доста бавно, затова се наложи и второто удължаване през 2016 г.
В новоприетите наредби имаше заложени доста нови неща, бяха хубави. Едното от тях беше намаляване на показателите, които станаха 15, на които трябваше да отговарят ВиК дружествата, които трябваше да гонят ВиК дружествата за изпълнение. Това беше едно от добрите неща, но, за съжаление не срещнахме от тяхна страна разбиране, имаше и доста голяма съпротива. Все пак в рамките на тези две години – 2015 и 2016, ние разгледахме всички изостанали от предишния регулаторен период бизнес планове и ценови предложения, почти всички, като на повечето от тях беше даден ход, с което искахме да дадем знак, че желаем оттук нататък да работим заедно и ще спазим всички интереси, ще търсим общия баланс на нещата така, че да може да подпомогнем водната реформа.
За съжаление, регулаторният период започна чак 2017 г. и то дори 2017-а не започна, както трябва, защото голяма част от асоциациите не осъзнаха какви са техните правомощия и каква е тяхната сила и не искаха да разглеждат бизнес плановете. Те първо много трудно се учредиха, много трудно постигнаха съгласие помежду си, забавиха бизнес плановете, много трудно стана прехвърлянето на активите, имаше разправии кои активи чии са. Но както и да е, 2017 г. започна новия регулаторен период, внесоха няколко дружества, най-големите Пловдив, Варна, „Софийска вода“, мисля че и Русе, стартира с тях новия регулаторен период.
Основната маса от бизнес планове беше внесена с ценови предложения през 2018-а, също много имаше през 2109-а, но този процес, за съжаление, продължава да се точи и през 2020 г. В момента гледаме и процедурата по бизнес плана на Хасково и още нямаме никаква яснота например какво се случва с две немалки дружества, като Кюстендил и Пазарджик, както някои малки дружества общински, което значи, че все още асоциациите нямат усещането, че те са субектът, който трябва да управлява ВиК активите, който трябва да сключва договорите, да следи за тяхното изпълнение със съответния оператор.
Какво очакваме да се случи в резултат на това нещо? Очакваме да има не еднакъв старт в дружествата и през следващия регулаторен период, тъй като това нещо, това проточване на процеса – някои дружества са със започнати бизнес планове, тоест с изпълняващи добре бизнес платове, а други дружества, без изобщо да са започнати, ще доведе до това, че ще има много големи разлики в цените на ВиК дружествата в следващия регулаторен период, като самите ВиК дружества пък ще бъдат съпоставими като големина едно с друго, което значи, че следващият регулаторен период също ще започне с едни различия, които трябва да бъдат компенсирани по-нататък.
Другото нещо, което очакваме с голямо нетърпение, е новия Закон за ВиК, за който още нямаме почти никаква информация. Знаем, че в този нов закон се предвиждат някакви сериозни изменения. Едното от тях, което подочуваме е, че трябва да бъде намален регулаторният натиск върху ВиК дружествата. Моето лично мнение, ще си позволя да кажа, че не трябва да бъде намален този регулаторен натиск, по-скоро трябва да бъде увеличен и да бъде дадена на Комисията възможност да определи някакъв лицензионен режим и по някакъв начин да бъдат давани лицензии на ВиК операторите, като по този начин ще бъдат отсети добрите от лошите оператори, и по някакъв начин, поне тук – все пак говорим за един естествен монопол – поне тук ще имаме някакво съревнование и едни оператори ще могат да вземат необособените територии на други, функциите в обособени територии на други оператори. Да обяснят по-подробно: асоциациите, като собственик на активите, биха могли например, ако операторът, който изпълнява функциите в рамките на тази обособена територия, не си изпълнява правомощията, те биха могли да прекратят договора с него и да търсят например някой съседен оператор, като този съседен оператор може да изпълнява повече от една обособена територия, което ще доведе до едно сериозно окрупняване на операторите. Доказано е, че по-големите оператори работят по-добре. Това може да бъде видно в европейската практика много добре, също може да бъде видно и в нашия доклад, който ние публикуваме всяка година на страницата на Комисията.
Знаем все пак, че този процес не е обратим – недостигът на инвестиции е почти 200 милиона годишно във ВиК сектора. Така че ние ще направим всичко възможно да подпомагаме операторите, асоциациите и всички участници в този процес да изработят това, което трябва, да дадат подходящи бизнес планове и предложения, както сме го правили и досега.
Пожелавам на асоциациите да осъзнаят реалната си сила. Също друго, което бих пожелал за регулатора, е да има законови изменения, които да направят глобите така, че да бъдат адекватни на нарушенията. В момента глобите са много по-големи от такива, каквито трябва да бъдат, така че да накараме оператора да работи. Например минималната глоба към оператор е 200 хиляди. Ако има една сбъркана фактура и глобим оператора, ние трябва да го глобим с 200 хиляди, ако има пет сбъркани фактури това означава оператора да фалира, което не можем да си позволим и не е това целта на регулирането. Целта на регулирането, както казах преди малко, е да се търси общия баланс и общия интерес.
Другото, което бих искал да пожелая на всички, е да има по-добра комуникация между институциите и между всички участници в процеса на водната реформа. За последно ще напомня на операторите, че изминаха пет години от десетгодишния период, в който те ще трябва да си постигнат дългосрочните нива. Може да им изглежда, че е доста далече, но пет години не са нищо, така че трябва да се замислят. Като гледам какви са резултатите от тази година, ми се струва, че трябва доста да се замислят и по някакъв начин може би работата трябва да бъде променена в тази посока.
Благодаря. Готов съм да отговарям на въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Кочков.
Отиваме към следващият участник – Евгения Харитонова.
Аз ще я представя.
Евгения Харитонова е по професия електроинженер с дългогодишен стаж в електроенергетиката. Работила е 23 години в „Техенерго“ ЕАД, където започва кариерата и там заема различни позиции от експерт до началник на управление на цялата електрическа компания и ръководител на „Енергия 1“, финансирана от Световната банка.
От 1990 г. при създаването на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е неин член, като изпълнява всичките задължения съгласно Закона за енергетиката и енергийната ефективност, като същият пост заема и в периода 2010 – 2012 г. В периодът юни 2000-та до 2010 г. Евгения Харитонова работи в Националната електрическа компания, предприятие „Мрежи – високо напрежение“, което впоследствие се трансформира в „Електроенергиен системен оператор“. От 2012 г. до месец март 2013 г. е заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма. В момента Евгения Харитонова е член на Комисията за енергийно и водно регулиране от месец септември 2014 г.
Отговаря на всички изисквания. Всичко е качено на сайта, автобиографията и удостоверението за трудов стаж също са качени. Дадени са абсолютно всички предложения, декларациите са подписани, съответно и дипломите, така че отговаря на изискванията.
Госпожо Харитонова, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Добър ден!
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги и тук присъстващи журналисти! Колегите, които преди малко представиха техните концепции, в общи линии повтарят основните позиции, на които трябва да отговаря Комисията за енергийно и водно регулиране.
Вие сами видяхте, че аз от доста дълго време съм в Комисията, така че имам правото да кажа, че знам на какво трябва да отговаря Комисията за енергийно и водно регулиране. Никога не трябва да забравяме, че тази Комисия трябва да балансира взаимоотношенията и интересите на енергийните предприятия и на потребителите на енергия, да защитава потребителите на енергия в нейната дейност.
Аз ще започна просто с две изречения: това, което Комисията трябва да върши непрекъснато, е привеждане на подзаконовите нормативни актове, които са отговорност на Комисията съгласно Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници в съответствие с разпоредбите на тези закони. Особено е важно това – нещо, което после ще зачекна, в светлината на предстоящите много скоро мероприятия, които трябва да се изпълнят в нашата енергийна система.
Ще започна с това, че Комисията за енергийно и водно регулиране, както споменаваха всички колеги, участва много активно в международните регулаторни организации и институции - така наречените организации, които са учредени от Европейската комисия и са свързани със съответните регламенти и директиви, издадени от Европейската комисия, а така също и КЕВР, тогава ДКЕР беше един от организаторите на Международната асоциация за Регионалната асоциация на енергийните регулатори ERA, в която вече участват енергийни регулатори от почти всички страни от почти всички континенти на земята, с изключение на Австралия, Нова Зеландия те не участват. Това са Азия, Африка, Северна и Южна Америка, естествено Европа.
Всичките тези организации, между другото, работят в един общ път, като разработват необходимите доклади, семинари провеждат, обучения на специалистите, така че да имаме едни много справедливи и нормални регулаторни рамки. Тези организации създават мрежовите кодекси, по които работят операторите на мрежите. Тези организации съгласуват всички документи, които правят. Специално за Европа документите, които се правят, от обединението на преносните оператори на електричество и газ, и малко или повече ние трябва да приведем тези документи в съответствие с нашето вътрешно законодателство.
По инициатива на Комисията в края на 2018 г. се създаде един постоянно действащ Регионален консултативен форум между страните от Балканския регион. Този Форум се създаде между регулаторите на Гърция, Сърбия, Черна гора и Северна Македония.
Миналата година към този форум се присъединиха и регулаторът на Албания и на Босна и Херцеговина. Този форум е от полза за всички нас, защото малко или повече Балканският регион има особености, които трябва да ги отчитаме в нашата практика. Част от тези страни, с изключение на България и Гърция, сме членове на CR, но другите страни не са членове на тези организации и трябва по някакъв начин, а ние имаме общи граници, и трябва нещата да бъдат прецизирани и развити на базата на тези общи граници, и нашата връзка с тези страни.
Основното, както разбрахте от моята биография и както повечето ме познават, аз съм електроинженер. Цял живот съм работила в електроенергетиката, имам си, разбира се, то е съвсем нормално, слабостта към електроенергетиката и заради това от особено значение за мен са приоритетите, които стоят пред нашата електроенергетика, регулаторните норми в електроенергетиката.
Приоритетите са предстоящото излизане на малките стопански потребители. Да си призная, това е нещо ново, разчитаме до известна степен и на помощта на АСЕР, където се разработва и една Пътна карта за излизането в други страни на свободния пазар и затова казвам, че от 1 октомври, излизайки фризьорниците, сладкарниците и цветарниците на свободния пазар, тези собственици информация как да си изберат доставчик на електроенергия. Съгласно Закона, до 1 юли следващата година могат да останат при крайните снабдители. Това са тези монополи, които и сега в основната си част ги поддържат. Но от 1 юли следващата година трябва да са избрали своя доставчик на електроенергия, защото иначе ще отидат на доставчика от последна инстанция там, където цената на електроенергията е по-висока. Ние трябва да защитим тези хора.
В тази връзка Комисията трябва да разработи, и то до края на тази година, една интернет платформа, която и да я поддържа след това, за сравнение на оферти за доставка на електрическа енергия. Тази платформа трябва да дава възможност на крайните клиенти да оценят предложението по няколко критерия, които ще трябва да се обсъдят по време на приемането на функционалността и правилата за работа на този инструмент. Това е нещо съвсем ново за нас, в момента и ние работим усилено и се стремим да не допускаме някакви грешки, които по някакъв начин да уязвят тези малки стопански потребители.
В тази връзка е необходимостта, нещо, което искам да отбележа, е необходимостта от проверка на лицензираните търговци на електроенергия за защита на малките потребители. Аз мога да призная, че много пъти съм задавала въпроси на нашите открити заседания към кандидатите за лицензия, за търговец на електрическа енергия готови ли са да обслужват малките – дали стопански, дали битови потребители, малките потребители? Мога да Ви кажа, че някъде 90% от тях казват – не. Не съм ги броила, но общо така го казват. Просто трябва да приведем нещата да бъдат в съответствие на защита на малките потребители. Големите потребители си имат своите отдели, които да ги обслужват. Малките стопански потребители и от следващата година битовите потребители – те това нещо го нямат. Аз там определено виждам ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Друго нещо, което е много интересно, е свързването на съседните пазари. От ноември месец миналата година, с включването на България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словения, стартира една втора вълна за присъединяване към Единното пазарно обединение в рамките на деня. Тепърва се работи в рамките – свързването на пазарите „Ден напред“. Като най скорошното обединение се очаква да се случи чрез обединението на българския пазар с пазарното обединение Чехия, Словакия, Унгария и Румъния, така нареченото 4ММС.
Следващата инициатива е, създаването на общия пазар „Ден напред“ с Република Гърция, като границата България – Гърция се присъедини към Европа през пазара на Италия.
Всичкото това нещо е много важно за българската енергийна система, защото по този начин се отваря, наистина се отваря, пазара, реално никой няма да ни позволи да нямаме адекватно поведение в случая.
Нещо ново, по-скоро не е ново, защото е от 2011 г. – излизането на Регламент 1227, е, след като имаме пазар, този пазар трябва да бъде контролира. Този пазар трябва да е прозрачен, този пазар трябва да се наблюдава непрекъснато. Така че с разпоредбите на Закона за енергетиката от 2019 г. се създаде една дирекция в Комисията за енергийно и водно регулиране, която трябва да извършва тези дейности.
В момента съгласно Закона за енергетиката, но не само от него, от директивите, които разпореждат, всяка година комисиите на националните регулаторни органи да одобряват плановете за развитие на преносните мрежи на електрическа енергия и на природен газ. Това нещо се прави. Моето лично мнение и това е много полезно, защото по този начин могат да се следят инвестициите в рамките на съответния десетгодишен период. И как се изпълняват? Одобряваме едни планове, следващата година пак и по този начин може да се следи точно как са инвестициите в природния газ и електрическата енергия.
По мое мнение трябва да направим и тези планове, да следим тези планове и инвестициите на разпределителните дружества – електро- и газоразпределителните дружества.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само, госпожо Харитонова, ще Ви помоля да минавате в заключение, защото мина определеното време.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Ами само две думи тогава ще кажа. За природния газ – това, което стои пред Комисията. Пред Комисията стои лицензиране на търговците на природен газ по аналогия на търговците на електроенергия, лицензиране на ICGB така наречения – интерконектора между България и Гърция, който пък ще даде една по-голяма диверсификация, истинска диверсификация за доставките на природен газ. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Харитонова.
Следващият е господин Кремен Георгиев.
Господин Христов – Вие ли ще го представите?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати за членове на КЕВР, уважаеми гости! Имам удоволствието да Ви представя кандидатурата на господин Кремен Георгиев, който започва своята кариера в „Топлофикация – Враца“ ЕАД през 1995 г.
През годините на неговата трудова кариера поетапно е заемал длъжностите: началник-отдел „Инкасо“, главен инженер и заместник изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на дружеството. Оценявайки възможностите му, кариерното му развитие продължава като изпълнителен директор на едно от големите топлофикационни дружества на територията на страната ни, а именно „Топлофикация – Перник“ АД. Бил е председател на Съвета на директорите на три топлофикационни дружества: „Топлофикация – Враца“ ЕАД, „Топлофикация – Плевен“ ЕАД и „Топлофикация – Велико Търново“ АД. В подкрепа на това през 2015 г. е предложен и избран за член на Управителния съвет на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. През 2019 г. оглавява най-голямото топлофикационно дружество в Република България – „Топлофикация – София“ ЕАД.
Завършил е висше образование в Санкт Петербург – Русия, през 1995 г. със специалност „Физика и технология на топлопроводниците“, с придобита квалификация „магистър“.
Ръководил е структуроопределящи предприятия в сектор „Енергетика“ и през 2013 г. е избран за „Енергетик на годината“ от Българската браншова камара на енергетиците.
Представеният от мен кандидат се ползва с добро име и репутация в обществото и в сектора. Доказал е с работата си, че не се страхува да поема отговорност и да носи последствията от взетите си решения.
С оглед на изложеното дотук, считам, че господин Георгиев притежава необходимото образование, богат професионален опит, добра публична репутация и морални качества за заемане на длъжността член на КЕВР. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми колега.
Давам думата на господин Георгиев.
Заповядайте.
КРЕМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Ще започна изказването си с благодарност към вносителя на предложението, а именно парламентарната група на ВОЛЯ за доверието, което ми е оказано, в това число и на представянето. И тук е мястото да кажа, че синоними на думата воля, са непоколебимост, решителност и упорство. Качества, с които ще постигна основните принципи, заложени в Закона за енергетиката, за осъществяване на правомощията на Комисията, а именно: независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност.
Тъй като много беше вече казано по отношение на електроенергетиката, водния сектор и така нататък, бих се присъединил към становищата и мненията на колегите и бих наблегнал на сектор „Топлоенергетика“.
За времето, определено за представяне на Концепцията за дейността на Комисията като регулаторен орган, ще наблегна на два от основните принципи за осъществяване на дейността ѝ – професионализъм и публичност.
По време на професионалния ми път, работата ми е била свързана с ежедневна комуникация с различни експерти от Комисията и изпълнения на нейните решения, така че съм запознат отблизо с дейността ѝ. Считам, че тя следва да гарантира баланса и равнопоставеността между интересите на производители и потребители на енергията, чийто интереси по същество са противоположни.
В професионален аспект, бих отделил особено внимание на сектор „Топлоснабдяване“, секторът, който вълнува не само голяма част от столичани, но и голяма част от обществото, което използва централно топлоснабдяване и нерядко е във фокуса на обществения интерес. Централното топлоснабдяване е един от най-сигурните и екологично начини за отопление. То представлява значителна и неделима част от енергийната система на страната и води до съществено подобрение на параметрите на околната среда. Затова този сектор трябва да бъде съхранен и да продължи да се развива с внедряването на нови, по-ефективни и щадящи околната среда технологии.
В правомощията на Комисията е контролирането на цялостната дейност на топлофикационните дружества. В тази връзка считам, че следва да се наложи и изпълнява по-строг и по-стриктен контрол върху изпълнение на лицензионните задължения на дружествата на територията на страната от гледна точка на заложените дейности и техните ремонтни и инвестиционни програми, изпълнение на изискванията за подаване на топлинна енергия с определени качествени параметри, както и отстраняване в срока, предвиден от Закона, на възникнали непредвидени аварийни ситуации, което, от своя страна, ще допринесе за предоставянето на по-качествена услуга в полза на гражданите.
По време на работата ми в сектор „Топлоснабдяване“ съм забелязал наличието на още един съществен проблем, свързан с комуникацията между потребителите и енергийните предприятия. Смятам да работя активно за предоставяне на по-ясна и достъпна информация, свързана с формирането на месечните сметки за топлоенергия и предлаганите енергийни услуги, правата и задълженията на абонатите и на самите топлофикационни дружества. От изключително важно значение е потребителите да имат ясна представа за начина на изчисляване на техните сметки, представянето на достъпен и разбираем за обикновените граждани език, който до голяма степен ще върне доверието към този важен сектор в енергетиката.
За да се гарантира бъдещето на централното топлоснабдяване, следва да се фокусираме върху осигуряването на публичност и прозрачност, което ще доведе до разрешаване на проблемите с комуникацията. Инструменти за постигане на тази цел са промените в Общите условия за продажба на топлинна енергия и Правилата за работа с потребителите на дружествата, които трябва да се актуализират регулярно, след всяка съществено изменение на нормативната уредба, касаеща дейността на топлофикациите, било то законов или подзаконов акт. Естествено, това трябва да се случва след провеждане на обществено обсъждане със заинтересованите лица, каквото е изискването, заложено в чл. 14, ал. 1 от Закона за енергетиката.
И в подкрепа на гореизложената ми теза, считам, че експертният потенциал на Комисията, в лицето на служителите, трябва да бъде надграждан, развиван, стимулиран както финансово, така и чрез въвеждане на система за допълнително обучение. Разбира се, тази задача е прерогатив основно на председателя на КЕВР, но мисля, че нейните членовемогат в значителна степен да допълнят този процес, който неминуемо ще подобри ефективността на работа на Комисията. Благодаря за вниманието. Готов съм за въпроси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Сега давам думата на колегата Желю Бойчев да представи господин Любомир Денчев.
Заповядайте, колега.
ЖЕЛЮ БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми кандидати, уважаеми гости! Имам честта да представя последния кандидат от днешната процедура. Това е именно господин Любомир Денчев. Той има висше икономическо образование от ВИИ „Карл Маркс“, сега Университет за Национално и световно стопанство, след това придобива степен „доктор по икономика“ към Икономическия институт на Българската академия на науките.
Господин Денчев има дългогодишен опит в енергийния сектор на всички нива, започвайки от специалист до ръководител, включително изпълнителен директор на едни от най-големите енергийни дружества в страната. Това може да го проследите от неговата автобиография. Придобива умения в управлението, проучването, проектирането, изграждането, експлоатацията на големи енергийни проекти в Република България. Същевременно има възможност да участва като наблюдател в Управляващия комитет на международни проекти, в които нашата страна участва, а именно Проекта НАБУКО и Бургас – Александруполис, координатор е на Проекта за изработване на Енергийна стратегия на Република България към Кабинета на заместник-министър председателя на Република България. Има множество публикации като доктор по икономика в престижни издания по проблемите на енергийната политика в страната. Същевременно има опити в икономическата обосновка на реализиране на големи енергийни проекти в страната.
Считаме, че неговата кандидатура отговаря на всички изисквания за член на Комисията за енергийно и водно регулиране. Познава проблемите на сектор „Енергетика“ и ВиК сектора и би допринесъл със своето участие в дейността на този орган. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми колега.
Господин Денчев, имате думата да изложите Вашата концепция.
ЛЮБОМИР ДЕНЧЕВ: Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги! Комисията за енергийно и водно регулиране измина от създаването си 20-годишен нелек път. Това дава достатъчно фактически материал за оценка и практически изводи. Кое е това, което виждаме днес от дистанцията на времето? Кое е главното, което трябва да отбележим като постижение и проблеми, за да вървим напред, избягвайки допуснатите грешки на растежа и пропуските в ежедневната работа?
Независимостта от изпълнителната власт, устойчивото развитие на нормативната уредба, ефективното използване на наличните ресурси и тяхното развиване, съобразно целите и задачите, взаимодействието с други национални регулаторни органи със сродни функции, участие в дейността на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия SER и мрежата на водните регулатори в Европа, както и прозрачността и адекватното комуникиране с обществеността. Ето това са според мен съществените аспекти, в които трябва да съсредоточим нашето внимание.
По въпроса за независимостта. Макар и бавно и понякога с компромиси, се постигна не малко. От незначителна административна единици в изпълнителната власт Комисията се превърна в сериозен регулаторен инструмент за прилагане на законодателството в областта на електро и топлоенергетиката, природния газ и водния сектор. Независимостта прилича на щастието. Не моментното състояние, а движението – пътят, са най важното за постигането ѝ. Няма нужда да гадаем върху диалектиката на Хегел, за да не забравяме, че единството и борбата на противоположностите са това, което непрекъснато срещаме и ще срещаме по този път.
Искам специално да отбележа, че в рамките на мандата на господин Иванов като председател на Комисията беше внесен особен акцент на почтеност и достойнство.
По отношение на нормативната уредба. В своята дейност КЕВР се ръководи от 5 основни закона и 15 наредби. Над всичко това има 17 регламента и 6 директиви на Европейската комисия и Европарламента, които трябва да се прилагат пряко или да се транспонират в българското законодателство.
Какво означава това за ежедневната работа на Комисията? Малко статистика. Закон за енергетиката от 2003 г. – изменян 95 пъти; Закон за енергията от възобновяеми източници от 2011 г. – изменян 17 пъти; Закон за енергийната ефективност от 2015 г. – изменян шест пъти; Закон за водите от 2000 г. – изменян 75 пъти; Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от 2005 г. – изменян 12 пъти. Въз основа на изброеното КЕВР е разработила и внедрила в работата се 16 правила; 16 методики; две тарифи и ценови модели в съответните три сектора. Това е процес с отворен край.
Когато виждаме Комисията почти всекидневно по кръстосаната светлина на прожекторите на политиците, неправителствените и браншовите организации, медиите, нека не забравяме за тази реалност. Къде са мястото и ролята на Комисията в този процес? В качеството си на външен наблюдател мога да обобщя, че КЕВР е поставена в позицията на изпълнител, който в режим на недостиг на време трябва да реагира на всички промени.
Бих искал Комисията да предложи промени в организацията на този процес и от реактивен да стане проактивен участник в него. Това може да се постигне чрез задължителното му участие в съгласувателни процедури по законопроектите. Дадена е и нормативна възможност, която предлага, че КЕВР също може да предлага промени. Това трябва да се използва по-активно.
За постигане на целите и изпълнението на задачите си, Комисията трябва да разполага с адекватни кадрови финансови материални ресурси. Въпросът с финансовите ресурси, разбира се, е свързан и с независимостта на регулатора. Не бих могъл да коментирам това в детайли, тъй като не съм в кухнята на взаимодействие между Финансовото министерство и Комисията. Сигурен съм, основавайки се на опита си от държавната администрация и държавните фирми, че спорове винаги има и че най-често те приключват със съобразяване на мнението главно на бюджетарите.
По отношение на материалните ресурси и кадровия потенциал също има такава връзка. Друг е въпросът как се планират, организират и ръководят вътрешно тези ресурси? На контрола, по обясними причини, няма нужда да се спирам. Има го в достатъчен обем и на всички нива отвън и вътре в КЕВР.
Специално внимание искам да отделя на кадровия потенциал или както не съм убеден колко сполучливо се нарича „Човешки ресурси“? Впечатлението ми от работата на специализираната администрация на Комисията е, че независимо от изложеното вече за условията на нормативната среда, в която работи, хората там са усвоили и прилагат задоволително точно методологията и методиката в работата си, особено по отношение на ценовите модели. Желателно е според мен те да получат и по-големи възможности под формата на участие в дискусии, форуми и семинари на специализирани организации за подобряване на своите компетенции, включително по въпросите на използване на методологиите и актуализиране на методиките.
В такава връзка и по отношение на бъдещи регламенти и директиви от Брюксел, например във връзка с така наречената зелена сделка, искам да подчертая като особено важно, участието на представители на Комисията в Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия SER и мрежата на водните регулатори. Не само като участие на един или друг ръководител в ръководните им органи, а като активно участие, като експерти в съответните администрации в Любляна и Милано и също на ниво работни групи. А там е фокусът на предложенията на професионалната общност от където тези предложения стигат до съответната администрация на Европейската комисия и намират отражение в споменатите регламенти и директиви.
За да не бъде Комисията само послушен и често несправедливо набеждаван изпълнител на решенията от Брюксел, за такова наше участие трябва да се работи настойчиво и непрекъснато. Има и практическа страна на въпроса за това, доколко нашите експерти са подготвени за такова участие? Липсата на езиково подготовка и наблюдаваното във всяка администрация и почти при всяка власт в България, чувство на страх от инициативност са пречки, които също изискват системна работа от страна на ръководството на Комисията.
Прозрачността в процеса на вземане на решение от страна на КЕВР и добрата комуникация с обществеността в лицето на медиите, неправителствените и браншовите организации, са изключително важен елемент за правилното отражение и формиране на общественото мнение за работата на Комисията.
Бих предложил използването на професионален говорител на Комисията, независимо от това, че в момента господин Иванов доброволно се е ангажирал и с тази роля, като при това е изпълнява отлично. Съобразно натовареността на председателя обаче с основната оперативна дейност на КЕВР най-рационално и дори по човешки не е правилно той да поема върху себе си целия стрес от подобна роля. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Това беше последния кандидат.
Колеги, заповядайте за въпроси, ако имате, сега е момента?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тъй като смятам, че въпросите, които задаваме ние като народни представители, може да ги задаваме после в комисии, ще задам един въпрос, който дойде до мен от гражданите, по-скоро от инженер Огнян Винаров до господин Димитър Кочков. Понеже съм вносител на предложението за неговото включване отново в състава на Комисията за енергийно и водно регулиране, ще си позволя и да прочета въпросите.
Обосновката на въпроса е, че през месец февруари 2002 г. прокуратурата в свое разследване е запитала КЕВР кога ще извърши проверка, оценка и санкция за 29 оператора как са изпълнили инвестиционните си планове за три години, от периода 2017 – 2020 г.?
Въпросът е: „Кога КЕВР ще обсъди и публично ще обяви изпълнението на бизнес плановете и евентуалните санкции в това число намаление на цената на водата“? Цитирам директно.
Вторият въпрос е, че за определена част от ВиК мрежата, ВиК операторите са осигурени средства по Оперативна програма „Околна среда“ на Европейския съюз – в тази връзка въпросът е: ще прекрати ли КЕВР двойното финансиране, а именно Оперативна програма „Околна среда“, от една страна, и одобрените бизнес планове, в които се прибират пари от потребителите, с което двойно се финансират едни и същи ВиК оператори и се увеличават ежегодно цените на водата? Това са двата въпроса, които са зададени от инженер Огнян Винаров.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Кочков, заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Благодаря.
Ще карам в същия ред, в който бяха зададени. В момента в Комисията се разглеждат отчетите, които операторите трябва да дадат в рамките на тази година, така че да могат да им бъде направена годишната корекция. Обобщението би следвало да стане до края на септември. Обещавам Ви, че до края на септември то ще бъде готово, ако, разбира се, аз съм в тази комисия. Пък дори и да не съм, съм сигурен, че ще се справя и администрацията.
В рамките на срока, който е предвиден по норматив, това ще бъде готово. До края на годината ние задължително ще излезем с корекциите, които трябва да бъдат направени, съобразно наредбата и указанията, които сме писали. Очаквам доста големи неравномерности в различни видове оператори за неизпълнение на показателите им. Очаквам доста големи различия. Това са мои очаквания.
На втория въпрос относно това за предвидените 1,7 млрд. лв. за рехабилитация на ВиК мрежата. При нас нямаме никаква официална информация дали са предвидени такива средства, дали не, по-какъв начин ще бъдат разходвани и как точно. Ако бъдат разходвани по начина, по който досега например с оперативните програми, това би означавало, че ще бъдат изградени активи, които в някакъв момент ще бъдат предадени на дружествата. Съответно тези активи ще влязат в регулаторната база и в някакъв момент ще дадат отражение в цената, когато това се случи. Това са ми отговорите на двата въпроса.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други въпроси от народни представители? Не виждам.
Преминаваме към последния етап да обобщя становищата и въпросите, които са пристигнали в Комисията. На сайта на Комисията са качени всичките въпроси. Така че ще ги обобщя и ще изчета въпросите.
Първо, пристигнало е от господин инженер Огнян Винаров – пълномощник на БТПП „НПО граждански контрол“ една част от въпросите, другата е Движение „Национално единство и спасение“ (ДНЕС) от господин инженер Огнян Винаров – пълномощник на БТПП и НПО, граждански контрол. Това са.
Ще пропусна въпросите към господин Кочков от господин Винаров, защото ги изчете господин Ерменков.
Става дума за първите от господин Огнян Винаров. Той дава основанията, на което е дадено становището и съответните въпроси. Изчитам всичките въпроси. Всеки да си ги запишете, после ще дам на всеки един възможност да отговори.
Към госпожа Евгения Харитонова и господин Владко Владимиров – кандидати за членове на КЕВР със стаж в областта на енергетиката. Как ще обясните на потребителите на топлинна енергия защо в един и същи ден, на 1 юли 2020 г. гласувахте КЕВР да утвърди цена на природния газ в размер на 19,10 лв. на мегават час, без ДДС, по която топлофикационните дружествата да го заплащат на „Булгаргаз“ АД? А същевременно гласувахте разходите за природен газ, които са включени в цените на топлинната енергия, да бъдат изчислени при цена 30,50 лв., тоест 60% по-висока цена? Не считате ли, че по този начин осигурихте на топлофикационните дружества да се облагодетелстват за сметка на потребителите на топлинна енергия?
Защо гласувахте за увеличение на цената на електрическата енергия от 1 юли, ЧЕЗ с 2,72%; EVN – 4,12%; „Енергопро“ – 1,05%, при положение че на общественото обсъждане на КЕВР на 9 юни 2020 г. предложихте цените на електрическа енергия на ЧЕЗ да бъдат намалени с 0,45%; „Енергопро“ – 1,69%; EVN – да бъдат увеличени с 0,155? Защо въведохте в заблуждение по този начин потребителите на електрическа енергия?
Следващ въпрос: защо гласувахте, считано от 1 юли 2020 г., в за битовите потребители да участва ТЕЦ „Бобов дол“, като в Доклада, представен за обществено обсъждане на цените на електрическа енергия, проведена на 9 юни 2020 г., нямаше такова предложение? Това не е ли в нарушение на самите процедури, които КЕВР сам ги утвърждава?
Последен въпрос към Вас: защо не сте анализирали факта, че за всеки тон отпадъци от общо внесените 700 хиляди тона в България 2018 – 2019 г., всеки ТЕЦ получава, включително и ТЕЦ „Бобов дол“, който ги вземе, получава възнаграждение от 120 евро на тон? А в цените на КЕВР, като гориво, е заложен природен газ, въглища или мазут, за което те плащат минимум по 100 лв. на тон?
Към госпожа Евгения Харитонова, господин Валентин Терзийски, господин Владко Владимиров, господин Георги Добрев и господин Кремен Георгиев: подкрепяте ли измененията и допълненията, които бяха направени в Наредба № 5 от 2014 г. за регулиране на цените на топлинна енергия и публикувана в „Държавен вестник“ № 47? Ще предприемете ли действия и кога за тяхната отмяна или изменение? Какво ще бъде и според Вас на колко време трябва да се изменя цената на топлинната енергия?
Следваща въпрос: поради действащата нормативна уредба, в цената на топлинната енергия, която се определя чрез метода на норма възвръщаемост на капитала1 не се отразяват измененията на показателите за качеството на топлинната енергия и качеството на обслужването на потребителите. В тази връзка ще направите ли предложение и какви относно кои показатели за качество на топлинната енергия трябва да се отчитат топлофикационните дружества пред КЕВР? Кога и по-какъв начин би трябвало да го прави регулаторът иТрябва ли те да бъдат включени като ценообразуващ елемент?
През месец март 2020 г. беше публикувана и влезе в сила новата наредба за топлоснабдяване, издадена от министъра на енергетиката. В тази връзка ще направите ли предложение какви изменения от публично известените Общи условия по чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, които КЕВР утвърждава на топлофикационните дружества с цел по-добра балансираност на търговските взаимоотношения между топлофикациите и битовите потребители, трябва ли КЕВР задължително да провежда обществено обсъждане с гражданите и потребителските организации при утвърждаване на общи условия от КЕВР, например, действащите в момента Общи условия, които уреждат отношенията между „Топлофикация – София“ и битовите потребители?
Към господин Георги Добрев, господин Любомир Денчев: какви обективни критерии и показатели ще предложите да бъдат изменени и допълнени със съответните за регулиране на цените ел. и топлинната енергия и ВиК услугите относно определението и икономическата обоснованост на разходите, които се включват в съответните цени, които КЕВР утвърждава?
Пример – нормално ли е, ако едно дружество работи на загуба, КЕВР да допуска увеличаване средствата за работни заплати, възнаграждения и на социални разходи? Например с Решение № 28 КЕВР увеличи средствата за работни заплати, съответно за задължителните осигуровки, с 8,90 на „Топлофикация – София“, цената на топлинната енергия е в сила от 1 юли 2020 г., а дружеството приключва на загуба за 2019 г. в размер на 83 милиона лева. Трябва ли КЕВР да определя показатели за качество на топлинната енергия, която топлофикационното дружество доставя на сградите етажна собственост и ще предложите ли те да бъдат включени като ценообразуващи елементи? Ще предложите ли изменение на Наредба № 5 за регулиране на цените на топлинната енергия относно – това вече го четох – за Наредба № 5, считате ли, че КЕВР трябва да следи изпълнението на показателя събираемост на вземанията на енергийните дружества и ВиК операторите, и следва ли той да се вземе предвид при определяне цените на тока, на топлинната енергия и на ВиК услуги? И последен въпрос: на база на какви данни трябва да се определя средният месечен доход на домакинствата в съответния регион при определяне социалната поносимост на цената на ВиК услугите, съгласно § 1, т. 4 от Закона за регулиране на ВиК услугите? Какви предложения за изменение ще направите по този въпрос в действащата нормативна уредба на КЕВР?
Започва едно становище, което е доста отрицателно спрямо сегашната дейност на КЕВР. Който иска, може да ги прочете и да ги види в сайта.
Започваме с въпросите. Госпожа Харитонова: „С какъв мотив по едно и също време гласувахте… (реплики.) Да, всъщност това е същият въпрос, който изчетохме, във връзка с цената на „Булгаргаз“ и във връзка с 60-те процента, тоест да не го чета. „Посочете мотивите си при противоречивото Ви гласуване за определяне на цените на електрическата енергия на съответното ЕРП от 1 юли 2020 г.“
Трето: „Защо гласувахте „за“ нагласените изменения в Наредби № 1 и 5“ – това е същият въпрос. Имат забележка – кандидатката е на възраст – това е тяхната забележка.
Господин Владко Владимиров, кандидат за член на КЕВР: „Първо, какъв мотив“… Да, същият въпрос е за 60-те процента във връзка с газа, който изчетохме. Всъщност същите въпроси са, няма смисъл да ги задавам. Имат забележка: кандидатът е действащ член на КЕВР и системен участник в „порочното“ ценообразуване на регулацията.
Господин Валентин Терзийски, кандидат за член на КЕВР: „Необходима ли е радикална промяна в глава Х – „Топлоснабдяване“, и в Наредбата за топлоснабдяване от гледна точка балансиране интересите на доставчиците и потребителите на топлинна енергия. Според Вас каква е разликата между доставка и продажба на топлинна енергия? Трето, трябва ли дружествата в системата на централното топлоснабдяване на имат един лиценз за производство, пренос и разпределение на топлинната енергия? И четвърти въпрос – допустимо ли е изгарянето на отпадъци в ТЕЦ и това нарушение ли е на новите по-строги изисквания на Европейската комисия по отношение декарбонизацията на производството?“ Забележка: „Кандидати – доказани безспорни зависимости от лобита, порочни практики в топлофикационния сектор.“
Господин Кремен Георгиев, кандидат за член на КЕВР: „Първо, необходима ли е радикална промяна…“ той задава същия въпрос. „Според Вас каква е разликата между доставка и продажба…“ – същите въпроси са абсолютно, както към господин Владимиров. Пак забележка: „Кандидатите с олигархични зависимости нямат необходимия капацитет за работа в регулация и ценообразуване на необходимото ниво“.
Господин Георги Добрев, член на КЕВР, кандидат за член на КЕВР: „Първо, кратка оценка на политиката и стратегията в сектор „Ядрена енергетика“. Чисто ли е участието на АЕЦ „Козлодуй“ в електроенергийната борса? Трето, износът и вносът на електрическа енергия трябва ли да е изключително държавен монопол от гледна точка на защитата на интересите на държавата? Забележка – недостатъчно подготовка, капацитет за работа на национално ниво, като магистър по право той няма необходимите знания, компетентност и опит в икономиката, няма никакви познания по организацията и воденето на счетоводна отчетност по Закона за ДДС, по отчитането оценката на финансовите показатели.“
Господин Дрепов го оставяме, защото си е дал отвод.
Господин Кочков, кандидат член на КЕВР: „Първо, нормално ли е водният сектор да се управлява от пет министерства? Второ, необходима ли е пълна инвентаризация на всички вододайни източници, създаване на нова организация на ползваната организация и преминаване към пълен държавен монопол и забрана за концесиониране? Трето, ще реорганизирате ли ценообразуването на услугите на водния сектор и злоупотребите в това отношение с необходимото съдържание като норма на възвращаемост на капитала, инвестиционни разходи, необходими приходи, инфлация, социална поносимост и така нататък, ще премахнете ли категорично понятието „водна бедност“? Четвърто, ще санкционирате ли радикално многогодишните неизпълнения на концесионния договор от „Софийска вода“ АД, доказали финансови злоупотреби, разхищения за сметка на потребителите?“ За Вас не виждам нещо отрицателно да кажат.
И последно, становище от господин Огнян Винаров, то май е същото или не е същото? Да, същите въпроси.
Така че, ако искате, по ред, както бяхте в представянето си, вземете думата и имате по две минути да отговорите на въпросите, които Ви бяха зададени от неправителствения сектор.
Първи беше господин Терзийски, ако сте забравили. Така че, господин Терзийски, в резюме по въпросите, които Ви бяха зададени.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги и гости! Първият въпрос на господин Винаров, свързан с одобрението на измененията и допълненията, които са направени в Наредба № 5 от 2014 г. за цените на топлинната енергия, публикувани на 22 май 2020 г.: „Ще предприемете ли действия и кога за тяхната отмяна, или изменение, и какви ще бъдат те“?
Доколкото всички присъстващи са наясно, при промяната на Наредба № 5 беше сформирана работна група още от 2019 г., имаше едно осъждане на съда, беше върнато за преразглеждане и всички заинтересовани страни можеха да изразят своето становище по отношение подготвените изменения в Наредбата. По този въпрос мисля, че всички са имали възможност да изразят становището си за промяна в Наредбата, така че не виждам какво точно в момента искате да предприемем по отношение на тази наредба. Всички, които са били заинтересовани и са имали възможност…
(Шум и реплики извън микрофоните.)
Индивидуалните договори винаги могат да бъдат сключени, когато има еднофамилно жилище – едно, потребяващо, даже не лице, а обект, защото лицето лично няма радиатор на гърба си, той е в жилището. Когато има еднофамилно жилище, е с индивидуален договор; когато е сграда етажна собственост, така е в цял свят и Европа, има доставка до граница на собственост, която е описана ясно и в Закона и в Наредбата, и съответно след това има друга услуга, която не касае разпределението на топлинна енергия от „Топлофикация“, а разпределението на топлинна енергия в жилищна сграда етажна собственост, и то се извършва от фирмите за дялово разпределение.
(Реплики извън микрофоните).
Няма нужда да влизаме в диалог, просто Ви отговорих на въпросите.
По отношение на показатели за качеството на топлинната енергия, те са действащи и в момента. Регулаторът при всеки преглед отчита изпълненията и съответно има корекция по отношение на изпълнението за качество на доставената енергия в самите ценови модели, които се прилагат. (Реплики извън микрофоните.)
Добре. Прегледайте мотивите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Продължавайте. Ако искате, след това можете да влезете в диалог, след приключване на Комисията.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Мисля, че тук въпросът се повтаря пак за Наредбата.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Николов, тук невероятни лъжи се приказват.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, това…
ОГНЯН ВИНАРОВ: Синът ми живее в Германия – всички индивидуални договори…. България е единствената държава, където …
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, не съм Ви дал думата.
Заповядайте, господин Терзийски, ако имате още по въпросите.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: „Трябва ли КЕВР да определя показатели за качество на топлинната енергия?“ Да, трябва, и тя ги определя. „Смятате ли, че КЕВР трябва да следи изпълнението на показателите събираемост на вземания на енергийни дружества и ВиК операторите?“ Да, тя ги следи и съгласно Закона за счетоводството и действащите документи, касаещи фискалната политика и Закона за задълженията и договорите, има срокове за давност, след тези срокове за давност по съответната методика те се класифицират като несъбираеми и КЕВР не ги прилага, не ги признава като загуба. Тоест загубата е за дружеството, а не за потребителите, които в следващ период тези, които са редовните, да изплатят това, което не са платили нередовните. Така че по този въпрос има ясна политика на регулатора още от самото му създаване. Всички такива загуби, надписани вземания, глоби, лихви, неустойки, касаещи несъбрани вземания, не се признават като разход в ценообразуващия модел. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не, нямаме реплики. Разбирам. След това можете да влезете в диалог, решението е на Народното събрание, аз трябва да спазвам решението на Народното събрание.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: „На база на какви данни трябва да се определи средният месечен доход на домакинствата в съответния регион при определяне на социалната поносимост?“ Мисля, че колегите от Водния сектор, господин Кочков специално го изясни съвсем точно, така че не виждам какво друго.
Някой въпрос изпуснах ли?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, господин Владимиров, заповядайте Вие.
ВЛАДКО ВЛАДИМИРОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Относно първия въпрос, който касае гласуването в един и същи ден на цената на газа за юли месец 2020 г., както и средна цена за регулаторен период, е необходимо мъничко внимание, за да се разбере отговорът. Това са две цени, които не бива да бъдат сравнявани, тоест след подписване на анекса с основния доставчик „Газпром“, има промяна в начина на изчисляване. Вече има една хибридна формула, която представлява 70% пазарна част и 30% част, която се изчислява на база промяна на цената на петролните деривати. Тоест на всяко първо число на месеца ние, Комисията за енергийно и водно регулиране, ще приемем и ще вземем решение относно цената на газа за съответния месец. Докато цената на топлинната енергия, съгласно нормативната уредба, ние я приехме и тя се определя на регулаторен период. Защо е така? Защото първо, в този период има голяма валутилност, голямо изменение на цените на газа на пазара; второ, чисто технически е невъзможно да се извършва отчитане в порядъка на един месец, така че да бъдат променяни цените на топлинната енергия в месечен размер. Което всъщност не знам дали е добре за потребителите, тъй като моето мнение е, че може да се окажат в по-сложна ситуация, тъй като няма да могат да предвидят разходите, които ще ги очакват в определени годишни периоди.
В кратце повтарям, че цената 19,10, която се цитира в първия въпрос, това е месечна цена и това е цена, която е изчислена по тази формула, която се променя всеки един месец, в зависимост от параметрите, които се посочват в определения Газов хъб в Нидерландия ТТF, който касае пък промяната на борсовите цени на газ.
Свидетели сме, че последните решения, последните месеци има промяна вече към повишаване цената на газа на пазара. В тази връзка тази средна цена, която се коментира – 30,50 лв., искам да кажа, че е цена, която ще се прилага основно при голямото потребление на газ в четвърто и първо тримесечие, а в същото време има вероятност в този период цената на борсовия пазар да бъде по-висока. Тоест в никакъв случай няма да има ощетяване на едната или на другата страна, тъй като е предвиден механизъм, с който се регулират надвзети или недовзети приходи. Всички знаем, че в момента има такива изравнителни сметки за регулаторен период, и пак казвам, чисто технически не е възможно да бъде другояче за момента.
Що се отнася до въпроса за промяната на цената на електроенергията в процеса на определяне на тази цена в периода между обществено обсъждане и последното закрито заседание, първо, Комисията винаги се води от законите, нормативните уредби; второ, това решение е свързано с точно един от основните принципи на работа на Комисията, това е баланс между интересите на енергийните предприятия и на клиентите, тоест в този промеждутък между обществено обсъждане и крайно закрито заседание настъпиха обективни промени, една от които е промяната в решението на парламента и промяната в социална посока на правителството за подпомагане дейността на ТЕЦ „Марица Изток 2“, при което се предпазват работещите там и социалният ефект от тази мярка е очевиден. Така че в резултат на тези решения се наложи да бъде променен миксът на електроенергия при определяне на цената и се наложи в този микс да бъде добавено съответно количество – около 2,6 милиона мегаватчаса електроенергия, която ще бъде произведена от ТЕЦ „Марица Изток 2“.
И понеже следващият въпрос е свързан с тази теза, мога да кажа за ТЕЦ „Бобов дол“, че в този период също постъпи корекция на заявлението на ТЕЦ-а и цената, която беше заявена всъщност, претърпя промяна надолу, което пък дава възможност за изпълнение на чл. 21, т. 21 за 10-те процента отклонение, този производител да влезе в микса на електроенергия за регулиран пазар. Което, от друга страна, може да се погледне като едно подобрение, тъй като пък тази енергия замести енергията на американските централи, които знаем, че са с по-висока цена.
Така че в своите решения Комисията по тези въпроси винаги се е придържала към основните принципи и се е стремяла да осигури този баланс на интересите. Нищо в случая не е насочено срещу потребителя или в полза на някой от производителите.
Относно анализа на факта, че в различни топлофикационни дружества се изгарят отпадъци, искам да Ви кажа, че за този регулаторен период, за който сега е определена цената на електроенергията, определянето става по заявление от тези производители. В заявленията на производителите не е посочено, в микса на горивните компоненти, не е посочено, че ще има изгаряне на такива отпадъци, така че съгласно заявленията и съгласно разрешителните на тези централи изчисленията по цената са правени при изгаряне на основните енергоносители – газ и въглища.
Единствено мисля за ТЕЦ – Сливен имаше за изгаряне на биомаса, но тази биомаса е с определена цена, тя се купува и това нещо е анализирано и включено в определяне на цената на съответната централа.
Относно Наредба № 5 и измененията, аз мисля че там нещата вече бяха повторени няколко пъти. Към Наредба № 5 исках само да допълня, че работи този специален механизъм за корекция на взети и недовзети приходи.
Относно нормативната уредба и това дали като елемент на ценообразуването в цената на топлоенергията да бъде включено качеството на предоставената услуга, мое мнение е, искам да споделя с Вас, че по-скоро трябва да се върви към една методика за обезщетяване на тези потребители, които са засегнати, на които де факто е доставена такава некачествена услуга, тъй като в противен случай биха се ползвали всички потребители от този показател, ако стане част от ценообразуването. А всъщност засегнати са определени райони, определени потребители и затова според мен е по-добре да се работи в посока методика за обезщетяване на потребителите. С две думи не би трябвало това да е ценообразуващ елемент.
Що се отнася до общите условия на топлофикационните дружества. Да, съгласен съм, че там процеса е много продължителен, съгласен съм, че нещата вървят във времето с големи срокове. Тук обаче трябва да се има предвид това, че всяка промяна на нормативната база трябва да бъде отразена, трябва да бъде премината цялата тази процедура и да, общите условия на дружествата и в момента се разглеждат. Много от тях бяха готови за докладване пред Комисията, но се наложи отново да се върнат за преработка точно заради тези промени. Така че тук може да се подеме инициатива за по-бърза промяна и свеждане на тези условия към нормативната база.
Но, тъй като те не са нормативен акт, затова процедурата е по дълга.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ще помоля да обобщавате в две минути. Доста вече…
ВЛАДКО ВЛАДИМИРОВ: Прощавайте! Завършвам.
Друго не помня да има.
Имаше упрек, че съм участвал в гласуванията на…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това е упрек. Ако решите, може да не отговаряте.
ВЛАДКО ВЛАДИМИРОВ: Искам да кажа, че в своята дейност Комисията се е съобразявала винаги със законовите разпоредби и с основните принципи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре. Благодаря.
Господин Добрев, искам да ви кажа, че ако прецените, че някой въпрос не се отнася към Комисията за енергийно и водно регулиране, примерно, ако мислите, че Комисията трябва да формира ядрената политика, може да отговорите. Ако решите, че не, може да не отговаряте. Така че решете Вие какво да отговаряте. Заповядайте.
ГЕОРГИ ДОБРЕВ: Благодаря.
Ще започна с въпросите към мен, като кандидат за член със стаж в областта на енергетиката.
Към първия въпрос моят отговор е, че към настоящия момент регулаторът е одобрил цените на топлинна енергия за настоящия регулаторен период. Пазарът на природен газ е динамичен и съответно цената на този енергиен ресурс е волатилна. Според мен следва да се анализира много внимателно текущия регулаторен период с оглед движението в цената на природния газ и, естествено, в зависимост от резултата могат да се предприемат и съответните действия. Трябва да сме много внимателни, защото обикновено цената на природния газ започва да се покачва след месец октомври и навлизаме в отоплителния сезон.
Вторият въпрос относно показателите за качество. Според мен трябва да се помисли за изработването на механизъм, който да позволява компенсирането на тези потребители, които имат нарушено качество на самата услуга. Ако се компенсират през цената според мен няма да е справедливо, защото по този начин ще бъдат компенсирани и другите потребители, които нямат нарушено качество на самата услуга.
На третия въпрос. В Закона за енергетиката е разписан редът, по който се осъществява продажбата на топлоенергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, а това се осъществява именно чрез публично известните общи условия. В тази връзка всяко едно топлопреносно предприятие трябва да съобразява дейността си с актуалната нормативна уредба и да актуализира общите си условия, съгласно които осъществяват продажбата, след което следва да предложи същите за одобрение от регулатора. Към настоящия момент нямам информация дали са постъпили в КЕВР предложения на преносни предприятия, за да мога да Ви отговоря по-коректно.
Относно другите въпроси към мен, като кандидат със стаж в областта на икономиката. За работната заплата. Увеличаването на разходите за работна заплата и свързаните с тях осигурителни вноски и социални разходи са допустими при мотивирани обосновки за необходимостта, икономическа целесъобразност и значително изоставане на средната работна заплата в самото дружество в сравнение със средната месечна заплата на наети лица по трудови и служебни правоотношения. През съответната година в дейност „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия“ съгласно данните, предоставени от Националния статистически институт, те са еднакви за целия сектор. При взимането на тези решения следва да се направи анализ за нивото на възнагражденията спрямо останалите дружества в сектора, за да не се позволи липсата на квалифициран персонал. В случая КЕВР определя рамка и дава тази възможност, но решението да се увеличи или не възнаграждението все пак е на самото ръководство на дружеството.
На втория въпрос. Тук се повтарят въпросите. На втория и третия въпрос вече отговорих.
Четвъртият въпрос за събираемостта. Събираемостта на вземанията е изцяло в правомощията на ръководството на съответните дружества. Именно те следва да предприемат необходимите мерки за повишаването на тази събираемост. Извършените разходи за несъбрани вземания според мен не следва да бъдат признати.
На петия въпрос. Регулаторът изчислява социалната поносимост, съобразно Регламента на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на ВиК услугите, като средномесечният доход на лице от домакинствата се предоставят от Националния статистически институт. Както вече казах, предоставените данни довеждат до тенденцията цените, които трябва да бъдат одобрени за ВиК услугите, да надхвърлят социалната поносимост.
Според мен за по-коректно определяне на социалната поносимост следва да се правят по-задълбочени анализи от Националния статистически институт, да се обследват повече домакинства по региони, за да може да се представя и по-актуална и реална информация. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Добрев.
Господин Кочков, има ли някакъв въпрос, извън тези, на които отговорихте?
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Има няколко въпроса.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, заповядайте.
ДИМИТЪР КОЧКОВ: Набързо ще отговоря и ще ги перифразирам смислово.
Първият въпрос: нормално ли е Водният сектор да се управлява от пет министерства, при положение че има две приети стратегии и предстои приемане на стратегия за финансиране във ВиК сектора? Никъде в тези стратегии не е предвидено нищо друго, така че аз не смятам, че по някакъв начин това зависи от КЕВР, както и да го погледнеш.
На втория въпрос – съвсем общо: дали е необходим и възможен ли е пълен държавен монопол върху водните активи и забрана за концесиониране? Тук си позволявам да кажа мое лично мнение. При положение че 30 години се върви по обратния път, едва ли е възможен толкова рязък завой. По-скоро пътят трябва да бъде извървян по най-добрия начин, независимо че в момента сме в най-каменистата и кална част. Мисля, че вече е ясно какво ще се случва в следващите години, така че смятам, че трябва да се върви по същия път и не е възможен никакъв друг кардинален подход.
Третият въпрос: дали ще реорганизираме ценообразуването на услугите във водния сектор? Това не зависи от нас, но, ако ни бъде дадена такава възможност, ние можем да предложим със сигурност по-справедливи ценови тарифи, например някакви двустъпални тарифи, някакви субсидирани тарифи и така нататък. Със сигурност има какво да се предложи по такъв начин, че да бъде спазена и социалната поносимост. Има най-различни европейски практики. Достатъчно добре запознати сме с тях. Предполагам, че в новия ВиК Закон ще бъде засегнато това нещо и се надявам да имаме и ние думата там, когато се изготвя финалният вариант.
Четвъртият въпрос: ще санкционирате ли новогодишното неизпълнение на концесионния договор на „Софийска вода“? За съжаление, концесионният договор се различава или за радост се различава от бизнес плана. Концесионният договор на изпълнението му може да бъде санкционирано единствено от Столичния общински съвет. Така че това може да бъде направено само от него, а ние ще санкционираме неизпълнението на бизнес плана, ако има такова, и това, уверявам Ви, ще бъде със същия аршин, с който се случва при всички останали оператори. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Кочков.
Госпожо Харитонова, заповядайте.
Искам само да отбележа, ако сте съгласни с отговора на някой друг може да го допълните по някой въпрос, не да повтаряте едно и също, това имам предвид.
ЕВГЕНИЯ ХАРИТОНОВА: Не, на практика, аз трябва да повторя отговорът на Владко Владимиров, така че не виждам смисъл, пак ще изкажа същите неща – цената на природния газ от 1 юли е за един месец, а прогнозната цена на топлинната енергия на базата на 30,50 лв. е прогнозна за цялата година. Ще трябва да повторя отговорите на Владимиров.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре. Благодаря, госпожо Харитонова.
Следващият – господин Кремен Георгиев, заповядайте.
Повтарям, ако сте съгласни с някой само кажете „съгласен съм с изложението“, или ако имате да допълните нещо. Ще Ви помоля да не повтаряме едно и също.
КРЕМЕН ГЕОРГИЕВ: Разбрах. Благодаря Ви.
По повод въпроса: след колко време трябва да се променя цената на топлинната енергия? Аз твърдо съм за периода от една година към настоящия момент при настоящата ситуация. Защото, примерно, ако имахме физическа или теоретична възможност да отчитаме енергията, примерно дистанционно, по какъвто път се върви, тогава да, съгласен съм, че може би би било възможно всеки месец или с всяка една промяна на цената на газа да има промяна в цената на топлинната енергия.
Но в случая, ако се следва този принцип, видяхте по новата формула какви са цените на газа за предния регулаторен период, за които бяха върнати пари. Тоест най-малкото понижение на цената на газа беше през зимните месеци и то значително по-малко от това на летните. Тоест, ако лятото се потребява, примерно, една шеста или една пета от топлинната енергия, която се потребява през зимата, тогава сметките по количество енергия ще бъдат ниски с ниска цена, а при високото потребление на топлинна енергия ще бъдат с висока цена. Дали ще бъде това поносимо за гражданите?! В случая това е доста добър подход при настоящата ситуация на един регулаторен период да се определя цената.
По отношение на качеството на топлинната енергия. Качеството е нещо, което е различно от количеството. Съгласен съм, че цената трябва да се определя на количество, и санкции, съответно за неизпълнение на качеството. Качеството на топлинната енергия се контролира от КЕВР открай време, така да се каже и мисля, че тук няма никакви проблеми.
Абсолютно съм „за“ обществените обсъждания да се провеждат във връзка с промени в Общите условия. Но, както се разбра, наистина е така. Доста по-често се сменя Закона последно време, отколкото е възможно да се извърви една процедура за обществено обсъждане. Така че, ако питате дали ще изпълнява Комисията чл. 14, ал. 1 от Закона – да, ще го изпълнява.
Други въпроси. Наредбата за топлоснабдяване и главата за топлоснабдяване. Това е прерогатив на Народното събрание и Министерството на енергетиката, така че… А разликата между доставка и продажба на топлинна енергия е чисто физическа доставка. Доставката е физическото доставяне на топлинната енергия до границата на собственост, а продажбата – самата търговска сделка. Така че това са две неща, които следват едно след друго, на практика са неделими, тоест едното без другото не може да се случи. Продажбата е търговска сделка!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Друго имате ли да добавите?
КРЕМЕН ГЕОРГИЕВ: Последно: допустимо ли е изгарянето на отпадъци и в ТЕЦ овете и това в нарушение на новите по-строги изисквания? Допустимо е, ако е разрешено. Има си институции – МОСВ, РИОС, и така нататък, които издават разрешение за съответните изгаряния на горивата, ако има такова разрешение, което е дадено при съответните условия, покрити примерно критерии, и така нататък – тогава да, ако не – не. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Денчев, заповядайте Вие.
ЛЮБОМИР ДЕНЧЕВ: Да не повтарям колегата. Той изказа някои съображения по зададените тук въпроси.
Аз бих искал, за да не повтарям да кажа следното: обикновено, когато някой не е доволен от някое решение на КЕВР или се съсредоточава върху определен показател, не взима предвид цялата картина. Законодателството не е само тези пет закона и тези наредби, за които аз говорих. Колегата е прав, че работата на ръководството на едно предприятие е да реши дали да вдига, или не заплати. Друг е въпросът дали КЕВР ще съобрази това. Тук затова казвам, че, ако има някакво очевидно несъответствие, че едно губещо предприятие решава да си вдига заплатите и КЕВР вдига цената на услугата, или това, което се работи, очевидно или има някаква връзка с колективни трудови договори или с други закони, или говорим за интереси. Ето това е любопитен момент. Понякога, когато има очевидна, да я наречем, несправедливост в някое решение – за това житейският ми опит говори, че се крие интерес. Ако този интерес е нездрав и е незаконосъобразен, ето тогава нещата не бива да стоят по този начин.
Що се отнася до качеството на топлинната енергия. Аз си спомням покойният професор Шушулов, който всеки път почваше и свършваше с това, че тези температури, които трябва да стигат до потребителите, не стигат до абонатните станции. Освен това тези ремонти – дълги ремонти, ремонти, които са реактивни, тоест не базирани на това, че е направен риск-анализ на една топлопроводна система – и аз съм свидетел как, живеейки в Гео Милев, едни 10 м всяка година някой метър наново се ремонтира. Това е безобразие, разбира се, и е редно да има компенсации за потребителите. (Въпрос извън микрофона.)
ЛЮБОМИР ДЕНЧЕВ: Не ви чувам?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не. Няма да чувате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не е и необходимо.
ЛЮБОМИР ДЕНЧЕВ: Ммисля, че е справедливо да има компенсация, затова че те остават без топлинна енергия. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Всички би трябвало да са прочели Конституцията.
Господин Денчев, продължавайте.
ЛЮБОМИР ДЕНЧЕВ: По отношение на това дали повече от веднъж годишно е възможно. Тук отговориха колеги. Моето становище е, че на първо време, поне преди отоплителните сезони, трябва да се опитаме да направим отново преразглеждане на цената. Дали това е технологично възможно е друг въпрос. Ако стана член на Комисията, съответно ще съм наясно и ще предлагам нещо.
По отношение на средния месечен доход във връзка с поносимостта на цената на ВиК услугите. Аз като икономист по принцип съм скептичен към всичко, което излиза от Националния статистически институт. Още повече че там работят със синтетични показатели, които излизат пред обществеността, а не с аналитични. В случая не знам защо се използва среден, а не минимален?! Тук има методологични въпроси, които смятам да се занимая с тях, ако ще участвам в работата на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Денчев.
На база приетия дневен ред и оттеглянето на точка две от господин Ерменков и изчерпването на решението на Народното събрание във връзка с изслушването закривам това заседание. Благодаря.

(Закрито в 15,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов

Стенограф:
Теодора Енчeва