1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-103, внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 11 ноември 2020 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 61


На 19 ноември 2020 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-103, внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 11 ноември 2020 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по земеделието и храните, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Откривам заседанието на Комисията.
Съжалявам, че толкова късно, но ако е за другата седмица, ще разглеждаме бюджета и съвсем ще стане невъзможно. Затова се опитваме преди Нова година Законът да мине на второ четене.
Дневният ред е следният:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-103, внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 11 ноември 2020 г. – за първо гласуване.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, № 002-02-19, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.

Други предложения? Няма.
Който е „за“ дневния ред, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Единодушно е приет дневният ред.
Присъстващи: госпожа Теменужка Петкова – министър; ЕСО ЕАД: господин Ангелин Цачев – изпълнителен директор, и господин Мартин Величков – ръководител направление „Правно“, той поради заетост няма да може да бъде тук; КЕВР: доцент Иван Иванов – председател, господин Пламен Младеновски – директор „Електроенергия и топлоенергия“; Национална електрическа компания: господин Иван Йончев – изпълнителен директор; Фонд „Сигурност на електроенергийната система“: господин Диан Червенкондев – председател на УС; БФИЕК бяха заявили, че ще бъдат тук от името на работодателите, но ги няма.
Преминаваме към първа точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА, № 054-01-103.
Внесен от Валентин Алексиев Николов и група народни представители на 11 ноември 2020 г. – за първо гласуване.
Аз ще представя Закона като вносител. Става дума за Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в който се правят три основни неща. Ще започна от по-лесните за обяснение, после ще мина на последното.
Първото е либерализиране пазара от 0,5 до 1 мегавата, както досега правехме на две стъпки от един мегават нагоре. Реално погледнато, те от задължително изкупуване с дългосрочни договори минават в договори за разлики, които минават към Фонд за електроенергийната система, както досега, тоест няма нищо ново, стъпките ги знаете. Фактически от 0,5 до 1 мегават ги изкарваме на свободния пазар.
Това е най-общо казано. Няма нищо ново, просто намаляваме границата – досега беше над 1 мегават, сега отива в над 0,5 мегавата. По този начин облекчаваме КЕВР. Знаете, че изкарахме небитовите потребители, тоест регулираният пазар падна като потребление и така заявките към обществения доставчик са много по-малко, увеличи се квотата съответно на АЕЦ „Козлодуй“, за да може да се запази цената в разумни граници за потребителите. Поради тази причина изкупуването на тази енергия донякъде затруднява обществения доставчик, но в крайна сметка ние вървим към стъпките на либерализация.
Минавам към другото предложение – 5% такса за възобновяемите източници, които ще получат право на ползване след 1 януари 2020 г. Каква е целта? В момента, знаете, Зелената сделка вече е в действие. Ние имаме съответно индикативни крайни цели до 2050 г., съответно 2030 г., които трябва да постигнем. В момента са насочени достатъчно пари за инвестиции. Знаете, че ще имаме свързан електроенергиен пазар в началото с Румъния и с Гърция, впоследствие с другите страни от Централна и Източна Европа и всъщност впоследствие и с цяла Европа. Тоест тези пари в момента търсят къде да бъдат инвестирани. Ако не запазим тези 5% на възобновяемите източници, ние не сме конкурентни примерно спрямо Румъния или спрямо Гърция. Те ще бъдат инвестирани там, а реално погледнато, могат да си продават енергията в България. Тоест някои от становищата бяха, че по този начин ще направим така, че много възобновяеми източници да бъдат открити и така ще намалим производството на кафявата енергия от въглищни централи. Това не отговаря на истината, защото те ако бъдат изградени в Румъния, ще направят абсолютно същото нещо – могат да продават своята енергия в България и всъщност въглищните централи да не могат да се конкурират с тях. Тоест по този начин първо, търсим вариант да си постигнем целите, второ, да привлечем инвестициите в България, където със своята радиация е по-изгодно да инвестираш в България, отколкото в Румъния, и на това отгоре смятаме чрез новите фондове, които в момента разискваме – както Фонда за развитие и Фонда за плавен преход, фактически да можем да насочим и част от парите примерно за фотоволтаични системи, за зелен водород и така нататък, когато се изградят именно тези възобновяеми източници.
И третата най-основна тема – фактически за регламента, който влиза от 1 януари 2021 г.
Извинявайте, за ВЕИ-тата само искам да кажа – 1 януари 2021 г. Мисля, че направих лапсус, казах 2020-а. 2021 г., говорим за 1 януари след него. Фактически с този механизъм за услуги премахваме изцяло механизма за студен резерв. Реално погледнато, ако можем да го опишем, това ще бъде механизъм за топъл резерв. Тоест всички, които ще искат да участват на търговете в платформите на Електросистемния оператор за заместващи мощности при отпадане на мощности, трябва да са в работен режим и фактически или да повишават, или да намаляват своя капацитет, така че да могат да обират дефицитите или свръхпроизводството спрямо потреблението на мощностите.
От друга страна, първичното, вторично ръчно и вторично автоматично регулиране на системата също ще минава през тези платформи и по този начин ние уреждаме именно този регламент, който ще действа от 1 януари 2021 г., да може системата да бъде добре управлявана, съответно и честотният режим, както и дефицитите и излишъците в системата. Това е наше задължение по този регламент. За повече подробности може да питате, разбира се, господин Цачев.
Това е накратко представянето на Закона.
Госпожо Министър, да кажете и Вие Вашето становище.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на енергетиката подкрепя направените предложения за изменения в Закона за енергетиката. Смятаме, че това е поредната стъпка към пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България и това България да стане на практика един пълноправен член на регионалния пазар на електрическа енергия в рамките на Европа и на нашия регион.
Промените, които се предлагат, наистина са, смея да твърдя, много удачни и навременни. По отношение на първата промяна, свързана с излизането на свободния пазар и сключването на договори за премия със съответните производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници с електрическа мощност от 500 киловата до 1 мегават, Министерството на енергетиката приветства този подход, защото това е още една стъпка към пълната либерализация на пазара.
Тук може би трябва да споделя това, че по отношение на другите две промени в Закона за енергетиката, които бяхме направили 2018 г. и 2019 г. със сключването на договорите за премия, ние сме нотифицирали Европейската комисия, но към настоящия момент тя все още не е излязла с решение. Тоест това, което трябва да направим по отношение на тази промяна, тъй като на практика се променя схемата, която сме нотифицирали и Европейската комисия одобри през 2017 г. за възобновяемите енергийни източници, така че ние ще нотифицираме Комисията и за тази промяна в Закона и съответно ще очакваме последващо одобрение от страна на Европейската комисия.
Що се отнася до другата промяна, свързана със създаването на правна възможност за електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници след 1 януари 2021 г., да не дължат тези производители 5% вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Министерството на енергетиката счита, че това също е една добра стъпка към това да стимулираме производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, тъй като знаете, че има определени цели, които Европейският съюз е поставил. Целта за България също е доста сериозна по отношение на това в крайното брутно потребление на електрическа енергия делът на възобновяемите енергийни източници да нараства. Единият от способите е това да се случи именно чрез такъв тип законови възможности, тъй като за нас е важно оттук нататък да няма преференциални цени за такъв тип производители, те да продават своята енергия изцяло на пазарен принцип. Но смятаме, че такъв един подход е правилен и затова, защото производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, които към настоящия момент правят тази вноска от 5% във Фонда, на практика не биха били поставени при равни условия с производителите след 1 януари 2021 г., защото те няма да имат преференциална цена. Тези, които правят вноската във Фонда, имат преференциална цена и съответно логично е да плащат тези 5%, но тези, които няма да бъдат стимулирани, което е важно за нас – да няма повече преференциални цени, мисля, че за тях тази промяна наистина ще бъде добра.
Министерството подкрепя предложения текст, като писмено, уважаеми господин Председател, сме изразили своето становище за прецизиране на текста. Смятам, че тази редакция е удачна, имайки предвид това, че трябва да се направи разликата по отношение на тези производители, които са с мощност до 30 киловата, да бъдат разделени на такива, които ще ползват, имат право да ползват преференциална цена. Тези, които ще се възползват от това си право, ще трябва да бъдат задължени да правят вноска от 5% във Фонда. Но тези, които няма да ползват преференциална цена, ще се откажат от това си законово право и ще продават своята енергия на пазарен принцип, за тях смятаме, че трябва да важи разпоредбата, която ще се въведе с промяната в Закона, и сме направили такова уточнение, такова прецизиране на текста. Надявам се да се възприеме този наш подход.
По отношение на студения резерв също една много важна промяна. Ние и друг път сме имали възможност да коментираме защо е важно да се реши веднъж завинаги темата, свързана със студения резерв. На първо място това е регламентът, който влиза в сила от 1 януари. Този регламент предвижда да се провеждат търгове за разполагаемост по отношение на допълнителните услуги, изцяло на конкурентен, на пазарен принцип. Ще могат да бъдат включвани както производители на електрическа енергия, така и потребители, или така нареченият топъл резерв, както и Вие споменахте, така че това наистина ще бъде добра възможност. От една страна, ще се гарантира сигурната работа на системата, от друга страна, ще сме изцяло в съответствие с европейското законодателство по отношение на тази тема. И на трето, но не по важност място, това е една от основните теми, свързана с даването на съгласие от страна на Европейската комисия за въвеждане на механизма за капацитет. Така че всички тези промени ние ги подкрепяме.
Това, което сме направили като предложение, е чисто редакционно – там, където в текстовете от Закона за енергетиката все още съществува терминът „студен резерв“, просто да бъдат заличени. Ние сме отбелязали това в нашето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Абсолютно съм съгласен с Вашите забележки, ще бъдат отразени.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Комисията за енергийно и водно регулиране подкрепя направените предложения в този Проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и в трите аспекта.
Първо, към по-нататъшна либерализация на пазара на електроенергия чрез извеждане на още една група производители от 500 киловата до един мегават на свободния пазар и въвеждането за тях на механизма за премия, така както е за останалите над един мегават към момента. Това действително ще доведе до по-добър баланс на търсенето и предлагането на пазара с оглед на това, че ние вече извеждаме небитовите потребители и по този начин една голяма група ще напусне регулирания пазар.
На второ място, подкрепяме, разбира се, и предложенията, които се правят за насърчаване на производството и използването на енергия от възобновяеми източници. Тук ние по определен начин трябва да търсим и средства чрез Закона, разбира се, но и чрез други нормативни актове да насърчим това производство, защото съгласно целите, които са поставени след коригиране на Националния план „Климат и енергетика“, общо в крайното потребление енергията от възобновяеми източници трябва да бъде малко над 27%, но с изричното уточнение, че в крайното потребление на електрическа енергия трябва не по-малко от 30% от потреблението да бъде именно енергия от възобновяеми източници.
Тъй като не е възможно след 2020 г. да продължи да съществува механизмът на преференциалните цени, естествено, трябва да се търсят начини да се намалят административните пречки, от една страна, и да се даде възможност някои такси, които в момента съществуват, да не бъдат събирани от тези производители. По тази причина това, че няма да бъдат събирани 5% от производителите на възобновяема енергия след 1 януари, разбира се, само тези, които не ползват преференциални цени, тоест тези, които са над един мегават, при тях това ще даде възможност да се засили производството на възобновяема енергия, а оттам и нейното използване.
Що се касае до премахване на механизма „студен резерв“, това също го подкрепяме, защото ни доближава към пълноценно въвеждане на механизъм за капацитет, което Вие знаете, че е наша цел, която да постигнем и да реализираме до 2025 г., както се предвижда в европейското законодателство, като за целта трябва, естествено, да бъде променен механизмът на студения резерв, който е несъвместим с механизма за капацитет. В това отношение въвеждането на допълнителни услуги, които са свързани с първично и вторично регулирания резерв, считам, че особено важно е, че ще се отнася само за функциониращите централи на електрическа енергия, което ще позволи много по-бързо и адекватно реагиране при създадени критични ситуации, изискващи въвеждането на допълнителни мощности.
По тази причина Комисията за енергийно и водно регулиране подкрепя приложенията и в трите насоки, за които към момента казах.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Фондът? Господин Червенкондев, две от точките особено Ви касаят.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Министър, колеги! Фондът за електроенергийна сигурност ще изпълнява всичко, което е прието от народните представители от българския парламент като промени в Закона, като бих искал само да спомена, че в първата промяна, която е за сключване на допълнителни договори за премии с производителите над 500 киловата и тяхното премиране, след като те си реализират своята енергия на Българската независима енергийна борса, ще донесе една нормална, последваща стъпка по стъпките към пълна либерализация на електроенергийния пазар, които бяха проведени 2018-а и 2019 г.
Първо бяха за всички производители над 4 мегавата, след това този праг беше снижен до над един мегават, като съответните директиви на Европейската комисия препоръчват и за преминаването на ВЕИ производители, и въобще на всички производители на електроенергия, които са от високоефективно комбинирано производство и ВЕИ с инсталирана мощност над 0,5 мегавата. Това във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ ще доведе до сключването на нови 136 договора с ВЕИ производители, които имат такива генериращи мощности, като Фондът до настоящия момент е сключил 495 договора с ВЕИ производители и производители от високоефективно комбинирано производство. Административният му капацитет е укрепен. Мисля, че се изпълняват всички задължения в приходната и в разходната част на Фонда. Има и сериозна финансова стабилност в енергийния сектор.
Що се касае до втората промяна, която би рефлектирала във Фонда. Като се има предвид, че в момента за всички бъдещи производители Фондът и досега не е събирал такива пари, няма нещо, което да влее, би следвало тази мярка и тези промени да бъдат финансово неутрални за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Защо? Защото всички тези производители, които биха функционирали, биха влезли в енергийната ни система след 1 януари 2021 г., няма да бъдат с преференциални цени. Основната роля на Фонда е да компенсира всички производители, които тежат на енергийната система финансово. Това са производители от ВЕИ с преференции и съответно топлофикационни или пък високоефективни производители на електроенергия.
С влизането на тези нови потенциални производители системата няма да се натовари с нови тежести, защото те ще си реализират на 100% енергията на свободния пазар и в такса „задължение към обществото“ няма да влезе дял или тежест от тяхната работа. Освен това ще се изпълняват по-леко целите на България, които са поети като ангажименти пред Европейската комисия за дял в своето енергийно производство, така че подкрепяме всичко това, което е предложено.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Цачев, да изчакате въпросите, или ще дадете становище още отсега? Имам предвид дали искате да изразите мнение по Закона?
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Електроенергийният системен оператор подкрепя и трите предложения, които са дадени основно в Закона. Подкрепяме и предложението за премахването на петте процента върху новоизградените мощности от възобновяеми източници, като смятаме, че това ще насърчи инвестициите и ще даде необходимите положителни сигнали към инвеститорите, за да може не само да си изпълним целта от 27% към 2030 г, а смятаме, че България има достатъчно голям потенциал за производство на възобновяема енергия и този потенциал трябва да бъде максимално използван в условията на Зелената сделка.
Естествено, че за нас е най-важно и подкрепяме с голямо удовлетворение промените, които касаят трансформирането на количествата за студен резерв към количества за допълнителни услуги. По този начин, първо, изпълняваме Регламент 1485 от 2017 г., и второ, по този начин смятаме, че най-добре ще бъде осигурена необходимата сигурност в електроенергийната система, тъй като това ни дава най-добра възможност тя да бъде достатъчно гъвкава към моментните условия и ще намали рисковете от нарушаване на сигурността на електрозахранването. Така че за нас това е много положителна стъпка и смятаме, че максимално бързо трябва да бъде осигурена тази възможност.
Искам само да декларирам, че Електроенергийният системен оператор вече е създал необходимите условия за провеждането на електронни търгове – направили сме платформа. В момента върви един регистрационен режим на потенциалните участници в тази платформа, като смятаме, че можем да започнем да работим с нея веднага след приемането на Закона. Тоест още от 1 януари 2021 г. се надяваме да започне осигуряването на всички допълнителни услуги на пазарен, прозрачен принцип, като на първо време, до 1 юли 2021 г. ще бъдат провеждани месечни търгове, а от 1 юли 2021 г. търговете ще станат месечни и дневни, съгласно разпоредбите на Регламент 1485.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Йончев.
ИВАН ЙОНЧЕВ: Благодаря.
Дами и господа! От Националната електрическа компания подкрепяме изцяло внесените предложения. Считаме, че ще постигнат своите цели, които подробно са описани в обосновките към Закона.
Ще бъда кратък. На първо място, искам да кажа, че първата част от промените, те вече са правени, дадоха своя положителен принос към реформите за пълна либерализация, така че това е една следваща стъпка – логична, последователна, която просто трябва да се случи.
За останалите предложения, по отношение на второто предложение за намаляване таксата, разбира се, това е правилна посока за стимулиране на инвестициите в този тип зелени производства, така че също го намираме за положително.
А по отношение на отпадането на механизма за студен резерв, тоест както каза господин Цачев, неговата трансформация, надяваме се той също да бъде целесъобразен за системата, така че... (Реплика: „Той най-много Вас ще касае, господин Йончев“.)
Да, затова казахме целесъобразен, така че с интерес очакваме електронните платформи и търговете в тази насока.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Усещам, че и Вие ще играете. (Оживление.)
Добре. Благодаря.
Преди да Ви дам думата за въпроси и становища, само да Ви кажа, дойдоха четири становища. Българската фотоволтаична асоциация подкрепят изцяло Законопроекта, Българската ветроенергийна асоциация подкрепят Законопроекта. Мисля, че те са Ви изпратени на електронните пощи и са качени на сайта на Комисията. КНСБ изразяват несъгласие с петте процента, защото смятат, че по този начин ще се намали производството на въглища, тоест енергия от въглища. Работодателите подкрепят, в лицето на БФИЕК, и мисля, че имаше май още една работодателска организация, подкрепят Законопроекта.
Заповядайте за въпроси, становища.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, гости, дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да се спра по отделните аспекти на това, което се предлага, като предварително искам да Ви кажа, че ние от групата на „БСП за България“ ще се въздържим по този законопроект, и сега ще се опитам да обоснова защо.
Естествено, преминаването на централи между половин и един мегават към договора за премии от 1 юли 2021 г. е израз на последователна политика по отношение на либерализацията на отрасъла и би трябвало да се подкрепи като философия това нещо. Знаете, че договорите за премии бяха създадени по препоръка на Световната банка след доклада им от 2016 г., поетапно първо минаха централите над четири мегавата, после минаха между един и четири. Естествено, и сега от половин до един мегават да минат, най вероятно в скоро време ще преминат и останалите производители на възобновяеми енергийни източници.
Хубаво е, че и датата е 1 юли 2021 г., което съвпада с новия регулаторен период. Тук искам само да обърна внимание, че много важно за успеха – дали това ще се получи, или няма да се получи, е КЕВР да продължи политиката си по отношение на точното определяне на референтната цена, защото само това може да бъде предпоставка за успех. Една сбъркана цена, знаете, че ще компрометира целия процес, който ние правим.
Обаче, когато говорим за това и се радваме, че продължаваме с либерализацията на пазара и изкарваме на либерализирания пазар 93,5 мегавата инсталирана мощност, продължаваме – и това няколко пъти съм го казвал, и ще продължавам да го повтарям – да не правим нищо по две огромни мощности, които стоят и които висят, и които пречат на либерализацията. Говоря за така наречените американски централи. И докато този въпрос не бъде решен, трудно можем да говорим за либерализация на пазара. Говорим за 93,5 мегавата, което е по-малко от половината мощност на едната централа. Това е по въпроса за преминаването на по-малките ВЕИ-та към либерализирания пазар.
Тук и допълнително не стана ясно какво ще стане, ако ние въведем това, а Европейската комисия не ни го нотифицира по принцип? Така че тук също това е една от причините да се „въздържим“. Може би трябваше да направим една нотификация по повода и тогава да се опитваме да вкарваме нещата, за да не вървим със задна дата и вече да настъпваме един път настъпена мотика.
Колкото до студения резерв, тук ще бъдем малко по-критични, защото в това отношение политиката на България е изключително небалансирана и непоследователна. Въпреки препоръките в доклада на Световната банка, нищо не беше направено по отношение на студения резерв и на капацитета до този момент. Няколко години по непрозрачен начин бяха заплащани пари за студен резерв, след което този обикновен технически термин придоби гражданственост като форма на корупция, и Вие всички го знаете, че това е така.
Сега отново за нас, може би не сме го прочели добре, но според мен по неясен начин и на парче се казва, че премахването на сделките за закупуване на разполагаемост за студен резерв представлява още една стъпка към въвеждане на механизъм за осигуряване на капацитет. Тук искам само да обърна внимание, че по начина, по който това ще се случи, поне така, както го разбираме, е, че в момента ще бъдат облагодетелствани онези централи, които могат да бъдат бързо реактивни – само и единствено, а онези, които са се включили в момента, давам го съвсем условно като пример, независимо от източника на първична енергия произвеждат топла вода и това означава, че някаква мощност при тях работи и бързо може да бъде включена по-нататък, за да доставя електроенергия, високоефективното производство. В общи линии се сещам за двама, които ще могат да отговарят на тези условия. Няма да ги споменавам тук, да не им правя реклама, но мисля, че тук всички сме запознати за кого става въпрос. Това едва ли говори за въвеждане на по-голяма прозрачност и либерализация, и прекратяване на съмненията за корупция.
В крайна сметка начинът, по който се прави това нещо, поне според нас, пак казвам, е, не бих използвал думата „разрушаване“, но все пак бих склонил към него на топологията на централно-планираната изградена българска енергийна система за мерки, които се правят на парче. И това е гарантирано, за да се случи, трябва да се приемат първо стратегически направления, да знаем каква енергетика искаме да имаме. Тъй като при първо четене се говори върху политиката, не върху конкретиката, затова обръщам внимание. Тази стратегия трябва да бъде ясна – какво и как ще произвеждаме, и ако това са възобновяеми енергийни източници, с какво ще ги балансираме – в какъв обем, в какво бъдеще, кога ще се наложат, какви търгове ще правим и така нататък, и така нататък, които с този законопроект, за съжаление, не решаваме, а и няма как да решим при условие на липсата на стратегия, при условие на липсата на основополагащ документ.
В крайна сметка, пак казвам, проблемите са свързани с липса на визия и инвестициите, за които говорим тук за ВЕИ-та и така нататък, ще последват само когато имаме ясна, очертана стратегическа позиция и направление, в което ще се развива българската енергетика. Тоест, ако мога да използвам по малко друг начин нещата, инвеститорите идват, когато имат чувството, че има пилот в самолета. Когато това чувство не е достатъчно убедително, инвеститори няма да има, и това на всички ни е ясно. Имайте предвид, че когато говорим за балансиране на пазара, когато говорим за капацитет, когато говорим за стратегия, сега е моментът да го развиваме при тази благоприятна обстановка, която съществува – ниски цени на природния газ, диверсификация на доставките, за които говорим, вече придобит някакъв международен опит. Затова още един път казвам: смятаме, че въпроса го решаваме някак си, но не задълбочено, не така всеобхватно, както би ни се искало, и поради тази причина ще се въздържим при приемането на Закона на първо четене. По-нататък ще видим дали има възможност без стратегически документи, без ясна насока накъде ще се движи енергетиката, без ясна насока на какви мощности ще разчитаме, дали има въобще смисъл да приемаме подобни закони.
Понеже стана въпрос и за 30-киловатовите в ТЕЦ. Искам само да попитам, то е малко извън темата, господин Иванов, за да не си играя да му отправям писмен въпрос, пък да ми го пуска после обратно, да ангажираме административен ресурс. Преференциалните цени за 30-киловатовите в ТЕЦ важат само за тези, които се градят на покрив? (Реплика от Иван Иванов.)
Единствено и само?
ИВАН ИВАНОВ: Не.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Трябва задължително да има покрив, но може и прилежаща територия. (Реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре. Питам, защото според мен тук сме объркали нещо, тъй като ние навремето, доколкото си спомням… (Реплика.) Не, аз искам да обърна внимание защо задам въпроса. Защото си спомням, че тогава тези 30-киловатови ги направихме и преференциални, и с възможности да са на покрива, за да не заемат дворни места, да не заемат земята, върху която ще се строят, и виждам, че сме отстъпили от тази позиция. Беше извън контекста на това, което говорим. Според мен това е неправилно и би трябвало тук да се върнем и към онова, което имахме в началото предвид. Става въпрос за полезни площи. Не става въпрос за дворове, които могат да бъдат използвани за друго, и покриви, които стоят ей така. Има и порочна практика, това го знаете много добре. Изкупуват се стари къщи и места, за да се изгради там. И това според мен също е проблем, който трябва да решаваме, но, пак казвам, той не е предмет на този законопроект.
Още веднъж повтарям, че ние от парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържим на първо четене на Законопроекта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Около това, че се въздържате, надявам се, няма да бъдете кооперативни между първо и второ, но ако искате, можете да предложите…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, не. Ще търсим варианти.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбира се, разбира се. Така че ние, както знаете, винаги влизаме в диалог.
Други колеги, да натрупаме малко повече въпроси?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз, гледайки Вашето предложение, имам няколко въпроса, свързани със Законопроекта и мотивите, които го придружават.
Няма спор за това, че тази процедура със студения резерв се опорочи последните години и няма смисъл да даваме примери по този въпрос. Общо взето закъсняхме с нейната промяна, знаете от колко години са препоръките, но имам към вносителите няколко въпроса, за да изясним по-детайлно според мен Вашето предложение.
Вижте какво казвате в мотивите: „Не на последно място следва да се отчете, че въвеждането на механизъм за капацитет ще създаде предвидимост за работа на електроцентралите за продължителен период от време, а не както до настоящия момент – на годишна база.“ В мотивите добре е написано, обаче аз гледам Законопроекта и никъде не мога да направя този извод. И затова молбата ми е: какво сте имали предвид, как да го гарантираме? Защото в момента, пак казвам, всички знаем колко порочна беше, това даже е най-меката дума, която мога да използвам за начина, по който се определяха участниците в тези процедури за студен резерв.
Също, опитали сте се да направите един анализ на разходи и ползи. Там също не е много ясно каква е ползата, защото освен ефект за стимулиране на инвестициите в производството на зелена енергия, предполагам, че сте имали предвид отпадането на тези 5%. Дотам общо взето стигат позитивните неща. Идеята не е лоша да влезем в такъв механизъм за капацитет, но ми се искаше да чуя малко повече информация от Вас като вносители, защото най важното е ние да гарантираме прозрачна и конкурентна процедура. Пак казвам, така записано към момента няма абсолютно нищо, освен член, заменя се това, заменя се с другото. Ясно е, че се правят едни процедури, ясно е, че натоварваме и регулатора да има… Но нищо друго оттам нататък.
Отпадането на тези 5% – от една страна, трябва да стимулираме зелената енергия, от друга страна, знаете, че създаване на, как да кажа, тези, които ще бъдат новите, за сметка на тези, които действат, е неравнопоставеност… (Реплика.)
Нали само за новите ще отпаднат петте процента? (Реплика от министър Теменужка Петкова.)
Вие искате по този начин… Да, с другите. Тук, да, добре, има някакъв жест. Но за мен големият въпрос е: с този нов механизъм, който въвеждаме, как и по какъв начин ще гарантираме конкурентността, как ще гарантираме прозрачността, и това, което Вие казвате като сигурност и предвидимост за цялата система, че би трябвало да доведе до това, защото в самия Законопроект го няма? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Още въпроси?
Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател на Комисията.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, госпожо Министър! Всъщност аз имах два въпроса към министъра на енергетиката, но единия го зададе Таско Ерменков. Точно по отношение на факта, че нямаме все още становище по предишните две последователни нотификации към Европейската комисия и във Вашия доклад и становище към Проектозакона Вие изрично отбелязвате, че трябва да се нотифицира и тази законова промяна. Това ми беше въпросът, но господин Ерменков го зададе.
И вторият ми въпрос. Виждам, че се превръща в една професионална мантра, че краят на студения резерв, прекратяването на студения резерв е фактическото начало на стартирането на механизма за капацитет, но си признавам пред Вас, че на мен не ми е ясен този switch, този преход. (Реплика.) Да, не можах и аз да го видя в Закона, но за мен ще бъде полезно, ако поговорим малко повече. А иначе добре звучи – краят на студения резерв е фактическото начало на механизма за капацитет. Всички сме зад него, но аз искам за себе си да съм по-наясно. Признавам, че не си го декодирам цялото напълно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз пропуснах да задам един въпрос, ако може да ни се изясни. Примерно с новия механизъм, ако изведнъж рязко стане много студено, или нещо друго се случи, как ще се гарантира електроенергийната сигурност на страната, в случай че възникне нужда от допълнителни мощности и доставчиците на резервиран капацитет не могат да го доставят в предвидените характеристики? Това също ме интересува, защото Вие разбирате, че едно е да имаш готовност, включваш и започва; друго е предварително да си направил съответния търг, това се получава; трето е, в момента, в който цялата енергийна система е напрегната, да търсиш тепърва някъде свободна мощност, която да покрива изискванията. Затова този въпрос също ми е интересно как е решен, тъй като тогава вече говорим за енергийна сигурност тук и сигурност на енергийните доставки.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други? Няма.
Ще си позволя аз да започна, след това ще дам думата на госпожа министъра и след това на господин Цачев. Мисля, че сте си записали въпросите.
От гледна точка на механизма за капацитет. Ние фактически и в момента не определяме механизма за капацитет. Това възникна първо, че влиза регламентът от 1-ви януари, който знаете, че е задължителен, даже няма нужда и да се транспонира в законопроект. Но решихме, че, премахвайки студения резерв, е хубаво да се вкарат новите допълнителни услуги, които този регламент дава, това от една страна.
Второ, именно кореспонденцията между Европейската комисия, по-скоро „Ди Джи Енерджи“ и „Диджи компетишън“, във връзка с либерализацията и въвеждането на механизъм за капацитет. Знаете, че механизъм за капацитет без пълна либерализация както на едро, така и перспективите за на дребно, които ние там сме посочили, няма как да се осъществи. Тоест в момента не въвеждаме механизъм за капацитет, но въвеждаме допълнителните услуги като механизъм, който ще подпомогне механизма за капацитет, който пък ще бъде в следващите до 2025 г., тоест последните търгове ще бъдат осъществени 2024 г. Реално погледнато, ние можем да въведем търговете още отсега с перспективата до 2025 г., тоест четиригодишния период от 2021 г. и съответно тези допълнителни услуги, като предвидимостта на тези механизми за капацитет ще даде възможност да се управлява по-добре системата. Тези допълнителни услуги, от една страна, дават повече ликвидност, защото, за да спечелиш търговете, които те ще пуснат именно за бърза реакция, тоест намаляване или увеличаване на съответната мощност, би трябвало блоковете да работят, да са топли, а не, както сега студени, да ги разпалваш примерно осем часа и да размразяваш въглища или прочие, както се случи една зима. Всъщност ти трябва да си продал тази енергия, или да си я сложил в „Ден напред“ примерно на борсата, да ти работят блоковете в някакъв капацитет и да можеш да реагираш при заявка от системния оператор, който съответно си заплаща услугата.
Тук идеята не е толкова да спестяваме пари, а да дадем ефективно достатъчно малко пари обаче системата да е сигурна. Тоест най-вероятно тези пари, които са за студен резерв, ще отидат именно за този механизъм за услуги. Идеята не е да ги спестим и да кажем, че 60 и няколко милиона сме спестили, а това е, че когато системата има нужда, те да могат да управляват добре както във връзка с флуктуациите на потребление или за увеличаване на производство, така съответно, разбира се, и честотния режим, първично, вторично и така нататък. Тоест ние уреждаме това с този закон. Те при всички случаи ще имат както краткосрочни, месечни до края на годината, тоест няколко месечни – може би господин Цачев ще обясни повече. Повече от една година имам предвид, евентуално, не знам, във връзка с механизма за капацитет. Това е от моя страна. (Реплика.)
Да, това исках да кажа, че фактически може би не е описано това. Не сме търсили целта да спестим пари от студения резерв, а по добре да се управлява системата именно с тези пари.
Госпожо Министър, Вие ако може да вземете отношение.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да групирам въпросите в три категории, тъй като голяма част от тях се припокриват.
Първо по отношение на студения резерв и притеснението, че става въпрос за някакви корупционни сделки едва ли не през всички тези години. Това, което трябва да кажем, е, че системата за разпределение на студен резерв съществува в Закона за енергетиката от 2005 г. Това е един механизъм, който не е измислен случайно. Той е на база на съответните регламенти на НЦУИ. Това е политика номер три от НЦУИ, която е свързана с политиката за сигурност. Тази политика за сигурност много ясно казва какво трябва да се случи, така че всяка една държава да може да гарантира своята енергийна сигурност. Това, което е разписано в тази политика, и това, което съответно е пренесено в нашето национално законодателство още оттогава, е, че трябва да се гарантира по такъв начин системата, че тя да може да осигури влизането в паралел на най-голямата единична инсталирана мощност в електроенергийната система на съответната страна.
За България най-голямата единична инсталирана мощност е АЕЦ „Козлодуй“ – единият от блоковете – 1000 мегавата. Поради тази причина години наред така нареченият студен резерв, тоест резервът на нашата енергийна система беше 1000 мегавата. 1040 мегавата беше размерът на студения резерв. Той винаги се е предоставял по един и същи начин, така, както пише в Закона. Министърът на енергетиката определя съответно един коефициент на надеждност на системата. Всичко това се случва на база на доклад на Електроенергийния системен оператор. Преди това е била Националната електрическа компания в годините назад. Определя се този коефициент. Провежда се търг, на база на който се избират съответните мощности. Определят се съответните критерии. Цената, която е за студения резерв, се определя от регулатора – от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тази цена не може да бъде превишена на търга. Така че винаги са съществували много ясни критерии, много ясни правила по отношение на това как се стига до търга за студен резерв.
Що се отнася до самото разпределение на резерва, той е разпределен на база на определени лотове. Електроенергийният системен оператор на база на това дали търсим резерв за системата за пролетта, за есента, за лятото, за зимата, съответно необходимите мощности са различни. Поради тази причина съответните мощности, които могат да участват в този резерв, в България те са лимитирани. Ние нямаме някакъв кой знае какъв избор от това кой може да осигури такъв тип резерв. Така че всичко това, свързано с процедурата, е определено в Закона и поради тази причина не смятам, че трябва да говорим за някакви корупционни схеми. Та този механизъм съществува от много дълги години в Закона за енергетиката. От 2005 г., ако не ме лъже паметта. Даже разполагам с една справка, в която става много ясно през съответните регулаторни периоди какъв е бил размерът на студения резерв, кои са участвали в него, и към настоящия момент мога да кажа, че осем са дружествата, които осигуряваха студения резерв на страната на база на търгове.
Това говорене за корупционни разпределения на студения резерв просто не ни прави добра услуга. Само заостря вниманието и някой външен наблюдател и слушател си мисли, че кой знае какво се случва. Не, това е един лимитиран бюджет, който се определя на база на цената, която КЕВР е определил като регулирана цена, и съответното количество, което е необходимо, за да покрие резерва.
Това по отношение на студения резерв. Ако това може по някакъв начин да промени Вашата нагласа при гласуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, ще се радвам да е така и да съм била полезна.
По втората тема, свързана с нотификацията пред Европейската комисия. Вие знаете, че през 2018 г. беше направена промяна в Закона за енергетиката и на министъра на енергетиката беше вменена функция, свързана с това, че той отговаря за нотификацията на държавните помощи пред Европейската комисия в областта на енергетиката. Ние и друг път сме говорили по тази тема, и в предишни години сме имали възможност да я дискутираме. Това, което принципно предвиждат правилата, и това, което принципно предвижда редът, е, че такъв тип уведомление на Комисията е желателно да бъде направено преди дадена мярка да стане факт. Така или иначе нашето устройство, така да кажем, на възможността да се правят такива законодателни промени предвижда, от една страна, да бъде инициирано от Министерския съвет, от друга страна, да бъде по инициатива на народни представители. Разбира се, че когато има такава инициатива, ние няма как предварително шест месеца или една година преди това да нотифицираме Европейската комисия. Затова механизмът, който до този момент е възприет – след определена промяна се уведомява Европейската комисия и тя съответно трябва да даде своето разрешение. Тъй като тук става въпрос за промяна в схемата по отношение на възобновяемите енергийни източници, знаете, че тази схема ние я бяхме одобрили 2017 г., това е промяна в схемата и Европейската комисия прави своя анализ на тази промяна на схемата за предоставяне на държавна помощ на възобновяемите енергийни източници.
И по двете схеми, които ние сме нотифицирали пред Комисията, продължават разговорите. Във всички тези разговори много активно участват и колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране. Темите, които се дискутират с Комисията, са свързани с определянето на референтната пазарна цена, съответно премията, която се изплаща. И всичко това е въпрос на дискусии, които не са спирали, и колегите от Министерството, от КЕВР работим непрекъснато в тази посока. Очакваме Комисията да излезе със съответното решение. Това, което сме казали в нашето становище, е, че тази промяна в Закона отново ще бъде по същия начин, тъй като така предвижда Законът. Ще бъде съответно нотифицирана пред Комисията и ще очаква последващо одобрение.
По отношение на връзката между механизма за капацитет и студения резерв, господин Николов поясни каква е идеята, но ще се опитам да дам и аз своя отговор по отношение на този въпрос, защото наистина е важен. Механизмът за капацитет е такъв механизъм, който още гарантира две неща. От една страна, ще гарантира сигурната работа на системата, от друга страна, ще гарантира ликвидността на пазара. Това е моделът, който ние като държава членка сме избрали по отношение на механизма за капацитет, или това е така нареченият пазарен механизъм за капацитет. Защото има и вариант, в който държавите членки избират само такъв механизъм, който да гарантира сигурността на доставките. Тоест да съществува един студен резерв – да се плаща на определени централи, така че те да бъдат в готовност по всяко едно време да реагират.
Ние казваме: не, на нас ни е необходим пазарен механизъм за капацитет. Ние искаме да подпомогнем централите, които ще отговарят на съответните условия, ще се явят на търг за такъв капацитет и съответно те ще бъдат задължени да продават своята електрическа енергия на пазара, така че да се гарантира ликвидност. От друга страна, те ще бъдат работещи мощности, които по всяко време ще могат да се включат в електроенергийната система и да гарантират и нейната сигурност.
Защо се прави връзката между студения резерв и механизма за капацитет и защо Комисията настоява, ако искаме механизъм за капацитет, да нямаме дългосрочни договори и да нямаме съответно студен резерв? Защото Комисията казва така: ако Вие имате студен резерв, това означава, че Вие плащате за това някой да е в непрекъсната готовност и да влезе в системата, но ако Вие искате механизъм за капацитет и искате този пазарен механизъм, то тогава откажете се от студения резерв. Няма как да натрупвате плащане върху плащане за едно и също нещо. Тъй като тези централи, на които ние ще даваме държавна помощ, за да работят, те на практика ще гарантират и сигурната работа на системата. Така че това е връзката между механизма за капацитет и необходимостта студеният резерв да бъде премахнат като такъв и така, както предвижда регламентът, съответно да се даде възможност на оператора да може в рамките на своите правомощия да регулира системата – първично, вторично регулиране, чрез такива търгове по отношение на разполагаемостта за допълнителни услуги. Това е връзката и тя наистина е съвсем логична. Затова Комисията очаква от нас да премахнем този студен резерв, защото ще има припокриване. Няма как да имаме механизъм за капацитет.
Същото се отнася и за дългосрочните договори. Това, което Вие споменахте, господин Ерменков, по отношение на двете американски централи. Комисията казва: Вие също тук плащате на тези две централи, за да работят. Натоварвате ги толкова, колкото Ви трябва на Вас. Тоест Вие трябва да преосмислите Вашите договорни отношения с тях, ако искате да имате механизъм за капацитет, иначе Вие имате такъв.
Това са съвсем накратко отговорите на тези три групи въпроси.
И още един въпрос, който господин Ерменков постави, и той смятам, че е важен и трябва да му се даде отговор. Ако стане проблем със системата, така както имаше подобен проблем през януари 2017 г.? В никакъв случай не сме били в състояние на тревога. Нашата електроенергийна система тогава не беше в състояние на тревога, но сигурно сме били близо до това състояние. Та, ако се случи нещо такова, как ще реагираме, при положение че нямаме студен резерв? Законодателят е дал такава възможност на министъра на енергетиката. Тъй като той отговаря за енергийната сигурност на страната, Законът е дал такава възможност. Тя е в чл. 70 от Закона за енергетиката, където министърът при настъпване на определени обстоятелства, които са свързани със сигурността на доставките, може да наложи допълнително „задължение на обществото“ на централа, която той прецени, която може да покрие нуждата към настоящия момент.
Тук господин Цачев ще бъде може би по-подробен, но аз само ще си позволя да маркирам. По отношение на допълнителните услуги, които сега трансформираме, всъщност целта на тези допълнителни услуги е те да бъдат оказвани само от мощности, от централи, които работят. Тоест няма как централа, която не работи, да очакваме от нея да участва в първичното, вторичното регулиране на системата, така че тези централи ще бъдат под непрекъснатия, така да се каже, мониторинг на оператора и ще бъдат в готовност по всяко едно време, когато операторът прецени, да се включат и да могат да регулират системата. Смятам, че с тези промени в Закона на практика се гарантира и сигурността на доставките, и се постига и целта по отношение на либерализацията, и ще можем и механизма за капацитет да го въведем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В Закона за енергетиката министърът има право да издаде заповед за спиране на износа на електрическа енергия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, понеже говорихме за корупцията, дълбоко не съм казал, че има корупция. Казах, че самият механизъм, техническият термин придоби гражданственост, и Вие това го знаете много добре, защото, като отворите публикации и така нататък, ще го видите. Не съм казал и не съм обвинил никого в корупционни практики, обясних го като обществен проблем. Понеже ние все пак решаваме обществени проблеми със законодателството, затова и го споменах.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Цачев, заповядайте.
АНГЕЛИН ЦАЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз искам само още няколко пояснения да дам към изказването на министър Петкова по отношение на така наречения студен резерв. Да, този механизъм е въведен в нашата електроенергийна система през 2005 г. с изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Когато той е въведен в нашата електроенергийна система и в нашето законодателство, се поддържа не само в България, а и във всички държави – членки на НЦУИ, и той е част от изискванията в политика № 3 за сигурността на електроенергийните системи. Всеки оператор на преносна мрежа е задължен да поддържа определено количество резерв, като за нашата мрежа тогава, към 2005 г., а и към настоящия момент количеството, което трябва да се поддържа като резерв, е мощността на най-голямата единична мощност в страната. Именно поради тази причина в годините назад резервът, който е поддържан в страната, е бил между 1000 и 1100 мегавата. До 2013 г. тези резерви са възлагани на всички свободни мощности в централите в страната. След 2013 г. възлагането на такъв резерв започва да става в условията на тръжни процедури, като всяка една година, след като излезе ценовото решение, между 1-ви юли и 1-ви август се провеждаха търговете за така наречения студен резерв. В тях можеха да участват кандидати, които отговарят на определени изисквания и са регистрирани в един списък от кандидати, които отговарят и имат възможности да осигурят подобен род услуги.
По отношение на това как ще бъде решен въпросът при една специфична и по-трудна ситуация, което казва господин Ерменков, с допълнителните услуги. Преди малко казах, че ние реално ще трансформираме количеството, което до този момент беше определено за студен резерв, в допълнителни услуги. По този начин няма да нарушим по никакъв начин адекватността на системата, напротив – ще увеличим сигурността, тъй като, както разбрахте и от господин Николов, и от министър Петкова, централите, които могат да осигурят допълнителни услуги, са само и единствено централи, които към този момент работят, тоест това са работещи блокове и допълнителните услуги са само техният диапазон за регулиране. Те ще осигуряват допълнителните услуги и ще участват в търговете за допълнителни услуги с техния диапазон за регулиране. Това са блокове, които, както казах преди малко, в момента работят, имат графици, имат търговски графици и реално не може да се стигне до ситуацията, каквато беше през 2017 г.: ама замръзнаха ми въглищата, замръзна Дунава, не мога да запаля блоковете и така нататък. Затова казвам, че допълнителните услуги не само ще осигурят необходимата адекватност на нашата система, но ще повишат сигурността на електрозахранването при едни по тежки метеорологични условия.
Искам още нещо да кажа по отношение на така наречения механизъм за студен резерв, защо той вече не изпълнява достатъчно добре своите функции. Да, както Ви казах, още през 2005 г. са въведени във всички държави – членки на НЦУИ, такива резерви, но с развитието на пазарите, с въвеждането на пазарите „Ден напред“, с въвеждането на интрадей маркета този тип резервираност започва да става недостатъчно ефективен, тъй като по-голямата част от мощностите, които осигуряват такъв вид резерви, реално влизат в паралел след седем – осем часа. А с предоставените възможности на участниците в пазара да си закупят енергия в рамките на 2 – 3 часа от други източници, реално операторите започват да не могат да се възползват от един такъв вид резерви, какъвто е стратегическият, или студеният резерв. Именно поради тази причина на нас ни трябват мощности, които да могат да бъдат достатъчно гъвкави и достатъчно бързи, за да отреагират на нуждите на пазара. Затова през 2017 г. е направен Регламент 1485 за балансирането на електроенергийните системи и в него ясно и точно са определени какви могат да бъдат резервите и какви трябва да бъдат обемите за всяка една страна – членка на НЦУИ.
Резервите, които се предвиждат в Регламента, са резерв за първично регулиране, резерв за вторично автоматично регулиране и резерв за вторично ръчно регулиране, както и така нареченият заместващ резерв, или Replacement Reserve, който реално се полза само от скандинавските държави и затова е даден като изключение в Регламента. В Регламента, разбира се, както казах преди малко, са определени и начините, по които трябва да се изчислят обемите за всеки един от резервите. Ако искате, мога да Ви кажа по-подробно за какво става въпрос, но общо взето това е изключително, пак подчертавам, важна стъпка, която ще гарантира не само адекватността на системата, но ще допринесе и до една по-голяма сигурност, защото операторът ще разчита първо на изключително гъвкави и работещи мощности.
По отношение на премахването на студения резерв и въвеждането на механизъм за капацитет, искам да кажа, че може би част от депутатите са останали с впечатление, че тези промени в Закона са част от въвеждането на механизма за капацитет. Не е така. Това е само една предпоставка за въвеждането на механизма за капацитет. Ние сме подготвили текстовете, които на последващ етап ще бъдат предложени, които касаят пълната либерализация на пазара на едро и въвеждане на механизъм за капацитет. Тези текстове са дадени на Европейската комисия, на преговарящия екип и в момента се обсъждат с колегите от Европейската комисия, от „Ди Джи Енерджи“ и от „Диджи компетишън“, доколко те отговорят на изискванията за въвеждането на един такъв механизъм за капацитет.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, стана ясно, господин Цачев. Благодаря.
Колеги, други? Няма.
Само накратко искам да Ви кажа три-четири проблема, които ни се поставиха, върху които можем заедно да помислим между първо и второ четене.
Първи проблем, който господин Ерменков каза, това са централите върху покрив до 30 киловата, включително фасадите, но в Закона е записано, че и прилежащи територии могат да бъдат. Това е поставено като проблем, защото обезлюдени райони се ползват за такива и натоварват системата за пренос на такава енергия. Това е един от проблемите.
Вторият проблем – оказа се, че директният кабел на предприятия, които искат да ползват електрическата енергия, без да плащат такси за достъп, пренос и така нататък, реално погледнато, е записано, тоест не се тълкува еднозначно текстът. Там е записано, че „притежаваната централа на предприятието“, тоест в един момент те не могат да направят примерно една проектна компания, която да бъде финансирана от банка и да сключи договор с предприятието и да дава с директен кабел ток. Това създава проблем на бизнеса да си направят отделни фирми, които и счетоводно, и банкеруемо да бъдат отделни от самото предприятие. Аз смятам, че това може да бъде подкрепено, тоест да бъдат отделни фирмите, които да сключат договор, разбира се, с отделен кабел. Това е втори въпрос, върху който трябва да се помисли. Той е поставен от работодателите, които са почнали и са се сблъскали с такъв.
Третият е във връзка с изграждането на платформата, за която задължихме КЕВР, знаете, във връзка с либерализацията. Всеки един като чукне в платформата, да може да си избира доставчик на електрическа енергия. Ние сме задължили с предишни текстове електроразпределителните дружества да дадат товаровия профил на всеки един потребител и той с ИТН-то да може да си намери този профил, но се оказа, че е доста трудно. По-добрият вариант е на всеки един във фактурата да му се дава товаровият профил, за да може по-лесно да си избира и да предоставя на търговеца на електрическа енергия своя профил и да взема съответната цена. Ще улесним практически платформата при избора, по-голяма достъпност на платформата и съответно даването на тази информация. Това също е въпрос, който дискутираме и може да влезе между първо и второ четене.
Господин Цачев също даде един проблем. Примерно аз искам да изграждам възобновяем източник, ако той има свободна мощност, съответно резервирам. Може в един момент да не изградя този източник, като изменя съответния срок. Тя вече е резервирана мощност и аз не търпя никакви загуби заради това, докато ЕСО-то не може да си предвиди плана. Тоест да се дава някакъв вид, да го кажем, капаро или пари, които в последствие ще му бъдат приспаднати от гледна точка на инвестициите, които ще направи ЕСО за мрежата там около него, и ако не го изгради, те остават за изграждането на мрежата. Това също е вариант, по който можем да помислим – да не се резервират излишно капацитети в псевдо инвеститори, които няма да искат да инвестират, а искат да продадат проектите си. Ако не намерят такива, фактически блокират всички други.
Това са темите, по които ще мислим. Има и предложени текстове, така че ще направим работна група и заповядайте всички да помислим. Те мисля, че са добри за системата. Мисля, че това ще е последното отваряне на Закона за енергетиката. Не знам, госпожо Министър, ако нещо… (Реплики и оживление.) То другата година май идват избори, така че… (Реплика.) Да, да не се заричаме наистина. Казах, че мисля, не съм сигурен.
Който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪЗМЕЗДНИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ „ПОДКРЕПА ЗА ТЕРИТОРИАЛНА ДЕКАРБОНИЗАЦИЯ“ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 002-02-19.
Внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г.
Ако може, накратко, госпожо Министър, предвид напредналото време.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложения Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на възмездни консултантски услуги „Подкрепа за териториална декарбонизация“ между Министерството на енергетиката и Международната банка за възстановяване и развитие, което Споразумение съответно е одобрено от Министерския съвет на 9 ноември 2020 г., и е свързано с постигане на целта на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. В тази връзка Европейската комисия създаде механизъм за справедлив преход, който включва и Фонд за справедлив преход. За да можем да имаме подкрепата на този фонд за справедлив преход, съответно държавите членки трябва да направят териториални планове на най засегнатите региони от този преход, свързан с климатичната неутралност, която трябва да постигнем до 2050 г.
Три са основно регионите, които бяха идентифицирани от страна на Европейската комисия и от наша страна. Това е регионът на Стара Загора, Перник и Кюстендил. По отношение на тези региони териториалните планове ще бъдат разработени. Има вече избран изпълнител от страна на Европейската комисия. Работата ще започне може би съвсем скоро с тях и ще приключат в рамките на 12 месеца. Но наред с това сме идентифицирали още осем региона и това са регионите на Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище, които също ще бъдат засегнати от този преход. В тази връзка, тъй като Комисията не финансира повече от тези три региона, ние подписахме Споразумение със Световната банка, като то е на стойност 2 млн. 500 хил. лв. Финансирането ще бъде по Оперативна програма „Добро управление“, като целта е да бъдат разработени тези териториални планове за всеки един от осемте региона. Те ще включват спецификите на всеки регион – какво трябва да се направи по отношение на екология, по отношение на трансформация, свързана с производството, което е организирано на съответните територии, с преквалификация там, където е необходимо, и всъщност това ще бъде основанието – наличието на тези териториални планове, качественото им разработване ще бъде и възможност, и основание ние да получим финансиране и да бъдем подпомогнати от Фонда за справедлив преход, така че ще бъдем благодарни, ако бъде подкрепен този законопроект. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Само да уточним, това са регионите, в които има когенерации, тоест топлоснабдяване на въглища, нали така? Да уточним, за да е ясно на всички.
Колеги?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: С риска днес да го играем лошия герой във филма, но, господин Председател, госпожо Министър, уважаеми гости, ще се въздържим. Ще се въздържим за тази ратификация по една-единствена причина и тя е, че вече имаме едни препоръки, една консултантска дейност на Световната банка. Нещата, които бяха направени в тези препоръки, като гледам, не ги изпълняваме много. Не знам дали сме харчили, но сигурно сме изхарчили и там пари за тази дейност. Става въпрос за доклада, говорих вече за прекратяването на договорите. В този доклад имаме достатъчно много написано за енергийно бедни. Нищо не се прави! Тук не е Ваша вината. Тук е вината на друго министерство, но пак парите са държавни, които ще изхарчим за изготвянето на този доклад. И поради тази причина – не че имаме нещо против Световната банка да си свърши работата, но се притесняваме, че този път ще имаме доклад, който пак няма да го изследваме както трябва и тези пари не знам дали целесъобразно ще бъдат изхарчени. Затова казвам: ще се въздържим при тази ратификация.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, тук става въпрос за разработване на конкретни документи. Тук трябва да бъде факт един териториален план. Той ще бъде разработен, разбира се, и с наше съдействие. Ние ще предоставим цялата информация, така че не бива по никакъв повод да подлагаме под съмнение качеството на работата и резултата, който ще бъде постигнат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, не знам дали сте чели моята биография, но от 1995 г. до 2003 г. съм бил консултант на Световната банка по различни проекти и знам как работи Банката, и знам за какво става въпрос. Не подлагам на съмнение качеството на извършената от Световната банка работа. Притеснявам се, че резултатите – както вече имаме един лош пример от предишния случай, за който Ви говорих – резултатите от тази работа няма да бъдат добре използвани от правителството на Република България и местните органи за тяхното приложение. Иначе нямам никакви съмнения за това как Световната банка работи и какво е качеството на нейните консултантски услуги. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ще идва ново правителство. Може да е Борисов 4, може да е Ваше, но то ще се възползва също. (Реплики.)
Няма други въпроси.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ тази ратификация, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря.
Закривам заседанието.


(Закрито в 18,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов


Стенограф:
Валентина Меченова