Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
07/09/2017
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-22, внесен от Пламен Христов и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 7
Списък с гостите, присъствали на заседанието, се представя към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имаме необходимото присъствие, за да започнем заседанието.
Дневният ред на днешното заседание е предварително обявен с две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-22, внесен от Пламен Христов и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет.
Има ли предложения, които да са различни от обявения дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Единодушно се приема дневният ред.
Точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АПК, № 754-01-22.
Колежката Полина Христова, съвносител на Законопроекта, ще ни го представи преди да започне дискусията.
Заповядайте.
ПОЛИНА ХРИСТОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Бих искала да представя Законопроекта на Политическа партия „Воля“ за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който въвежда промени, които ще осигурят най-общо възможност за повишаване ефективността на работата на административните органи и ограничаване на риска от корупционни практики.
Предложенията за изменение на АПК са следните: промяна на чл. 42: снабдяване с документи от държавни органи.
Промяната цели да вмени задължение на административния орган да се снабдява по служебен път с необходима за съответното производство информация и документи.
Административният орган ще се снабдява по описания ред с нужните документи във всички случаи и то по силата на нормативно вмененото им задължение.
Изискването на документи и информация по служебен път няма да се извършва по искане на органа и ще се прилага само в случаи на изрично искане от страна в производството. Снабдяването с документи по служебен път като принцип в административното производство ще доведе и до намаляване на административната тежест за гражданите, за малкия и среден бизнес и е в състояние да доведе до съкращаване сроковете за издаване на административни актове.
Създаване на нова ал. 10 в чл. 57:
„Срокове за издаване на индивидуален административен акт“.
С промените се въвежда принцип за осигуряване на възможност за издаване на административни актове с по-кратки от определените срокове. Създадени са условия за специалните закони и подзаконови нормативни актове да бъдат определени съкратени срокове за издаване на административни актове, като издаването на заявен акт, съкратен срок е обвързан със завишен размер на дължимата държавна такса. По този начин, от една страна, се осигурява възможност заявителят бързо да се снабди с искан административен акт, а от друга страна, сериозно се ограничава корупционният риск – вместо извършване на нерегламентирано плащане за бързо снабдяване с акта, заявителят ще има възможност законосъобразно да плати по-висока държавна такса и да получи заявения документ.
Предложената промяна за въвеждане на съкратени срокове за извършване на административната услуга срещу заплащане на по-висока такса ще доведе и до увеличаване постъпленията в бюджета.
Предоставянето на възможност за бърза, съответно за експресна административна услуга, ще има за резултат стимулиране ефективността на администрацията, улесняване предприемането на стопанска инициатива от страна на бизнеса, ограничаване на корупционните практики и повишаване постъпленията в бюджета. Предоставянето на бърза, съответно на експресна услуга, е скрепено със санкция на отговорното длъжностно лице за неизпълнено, като платената за бърза, съответно за експресна услуга държавна такса, стойността на заявителя в размера на таксата за стандартна административна услуга.
Промяна в чл. 58. С предлагането изменение на чл. 58 от АПК се заменя принципът на мълчалив отказ с мълчаливо съгласие. Широтата на прилагането на мълчаливото съгласие е критерии за качеството на държавната бюрокрация. Принципът на мълчаливо съгласие е ефикасно средство за защита на гражданите срещу администрацията при неиздаване на административен акт в предвиден от закона срок. Въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие ще допринесе за намаляване на административната тежест и ще дисциплинира администрацията да се произнася в срок.
Подробно са уредени последиците при настъпване на мълчаливо съгласие, като са взети предвид и са отчетени спецификите на административните актове, издавани от администрацията в условията на различни административни режими.
По отношение на административни актове, за чието издаване законодателят е предвидил не само предоставяне на набор от документи, но и извършване на допълнителна преценка от самия административен орган. В Законопроекта е заложено при настъпване на мълчаливо съгласие административният орган да разполага с възможност мотивирано да спре предприемането на съответната дейност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема колежке, извинете, че Ви прекъсвам. Тъй като четете мотивите, ние сме запознати. Ако искате нещо по-различно от тях, разбира се, не за да проявя неуважение към Вашето представяне.
ПОЛИНА ХРИСТОВА: Ще се опитам съвсем накратко. По отношение на актове, за чието издаване законодателят е предвидил не само представяне на набор от документи, но и извършване на допълнителна преценка от самия орган, в Законопроекта е заложено при настъпване на мълчаливо съгласие административният орган да разполага с възможност да спре съответната дейност, а когато е налице мълчаливо съгласие за издаване на административен акт, за чието издаване съгласно нормативния акт, административният орган няма право на собствена преценка, действието му се простира само до проверка на съответствието и наличието на изискуемите документи, заявителят предприема извършването на дейността или на отделна сделка, след като уведоми съответния административен орган.
Важно нещо е, че при изготвяне на Законопроекта е отчетено, че има случаи, при които е удачно принципът на мълчаливо съгласие да бъде ограничен. Това са случаите, когато се касае до предприемане на дейност, която може да доведе до увреждане на националната сигурност или обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите.
С промяната на чл. 302 се въвежда лична отговорност за длъжностното лице, което не е издало административния акт в срока за бърза, съответно експресна услуга. Обвързването на институциите бърза и експресна услуга със санкции за длъжностното лице, което не е извършило в срок служебните си задължения по негова вина, административният орган не е издал акта, представлява гаранция, че промените няма да останат празни нормативни постановки, а ще намерят реално приложение в административното производство.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Имаме получено становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предполагам, че колегите са се запознали с него. Най-общо казано, в него се смята, че дефиницията за мълчаливо съгласие трябва да се приведе към онзи текст, който вече приехме в предходната промяна на първо четене на АПК.
Националното сдружение на общините има доста сериозни забележки. Също има и становище.
Ако има желаещи от Националното сдружение на общините за становище по АПК? Запознати сте със становището на Националното сдружение.
Давам думата за изказвания.
Ако няма желаещи, аз искам да кажа няколко думи от моя гледна точка по този Законопроект.
В него има няколко смислени неща. Има и доста опасно според мен дефиниране на понятието „мълчаливо съгласие“, което е проблемно, тъй като всъщност не се създава никаква защита за трети лица, които биха могли да бъдат засегнати от административния акт.
В този дух не мога да подкрепя Законопроекта, тъй като това би създало някакъв правен хаос. Представете си, ако трябва да се поиска строително разрешение само на база на мълчаливото съгласие и се издаде по този начин. На практика се създава изключително сериозна корупционна опасност органът просто да не отговаря, да не комуникира с желаещия да се издаде административният акт, а на база на това да се черпят права за сметка на трети лица, което лично мен много сериозно ме притеснява. Това ще бъде причината да гласувам „въздържал се“.
За бързата услуга, пак с някаква промяна, държа да отбележа, би могло да намери място. Моят съвет е така или иначе е отворен АПК между първо и второ четене биха могли да бъдат направени тези промени във водещата комисия и да бъдат част от процедурата, която вече е завъртяна с първото четене на Административнопроцесуалния кодекс.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам Законопроекта на Пламен Христов и група народни представители за промяна на Административнопроцесуалния кодекс на гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 10.
С това нашата Комисия ще предложи да не се приеме този Законопроект.
Благодаря Ви, госпожо Христова.
По точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, № 702-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Гости: Бойко Атанасов – зам.-министър на финансите.
Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“.
Петя Копчева – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“.
Господин Атанасов ще ни запознае със Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Съвсем накратко ще Ви запозная със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Същият е изготвен в изпълнение на разпоредбите на § 13а от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Във връзка с това са предложени следните промени. В Законопроекта е предвидено таксите за битови отпадъци да се заплащат за три услуги: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталация; поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образувания в общините.
Въвеждане на единна методология за определяне на разходите, които формират акта за битови отпадъци. Предвижда се справедливо определяне на таксите за битови отпадъци чрез прилагане на водеща основа, тоест количество на битовите отпадъци. По този начин се спазва принципът „замърсителят плаща“, въведен в Директива 2008/98 ЕО и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.
Въвеждане на водеща основа за определяне размера на таксите и количеството на битовите отпадъци, като използването на други основи е поставено под условие и изборът им следва да бъде допълнително мотивиран. Във връзка с това в Законопроекта е предложено да се прилагат следните видове основи.
За първите две услуги: „събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения, инсталации и тяхното третиране“, и втората услуга „третиране на битовите отпадъци, съоръжения и инсталации“ са в следните основи: индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта, необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и чистотата за тяхното транспортиране.
Брой ползватели на услугата в имота. За услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищна образувания в общините се предвижда броят ползватели на услугата в имота или разгъната, застроена или незастроена площ на недвижим имот.
Също така се предвижда въвеждане на Единна методология за определяне разходите в план-сметка, в това число регламентиране на образец и ред за изготвяне на план-сметката, както и начини за изчисляване размера на таксата за различните видове основи чрез подробни правила, разписани в нарочна наредба на Министерския съвет.
Предвижда се да има мерки за осигуряване на публичност и прозрачност за целия процес за определяне на таксите за битови отпадъци. Предвидени са задължения във връзка с определяне на размера на такса битови отпадъци за задължените лица, кметовете на общините и общинските съвети. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2019 г. С това приключих, господин Председател. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
От страна на общините, заповядайте.
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, много кратко ще изкажа становището на Националното сдружение на общините. Имаме притеснения, защото много отдавна се дискутират промените, които трябва да настъпят в Закона за местните данъци и такси, но едва сега се стига до това нещо. Притеснението ни е – досега по никакъв начин не сме търсении да участваме в такива работни групи, както и в тричленката – защото няма широка алтернатива за различни основи, на база на които да се събира такса битови отпадъци. Сега това се ограничава в Закона. Притеснението ни е защото всяка община има своя специфика от по-малките, от селските общини – как ще се определя, до по-големите общини, в които живеят няколко милиона жители. Притеснението ни е, защото усещаме, че бизнесът иска и има възможност според закона да сключва договори за транспортирането на отпадъка и тогава ще имаме възможност само да събираме за депониране, като само в общините има регионални центрове за управление на отпадъци. Да не говорим, че се получава сблъсък, защото цената за депонирането на отпадъка се гласува между сдруженията на няколко общини, може да има различни политики, различно виждане относно каква да бъде таксата и цената.
Спецификата е относно това, че има курортни образувания, където хората също имат имоти. Не са основни жилища и няма как да декларират и не декларират, че са ползватели на това жилище. Пак се заобикалят общините, защото те по един или друг начин ги отдават под наем, за което ние нямаме данни. Също няма да можем да събираме такса смет, господин Председател, тъй като дават на различни фирми. Да не говорим, че по този начин трудно ще стане събираемостта. Изцяло подкрепям да се иска и такава справка от Министерството на финансите, да се види каква е събираемостта на такса битови отпадъци от общините.
Най-същественият проблем е обслужването на общите части. Там изцяло тежестта е на общините. Средствата, които заделяме са изцяло от нас, но ако се ограничи да събираме от всеки или по-малко средства, ние ще се появим в ситуация, в която няма да ни стигат средства, за да можем да обслужваме тези общи части – дали ще ги метем, дали ще ги чистим, снегопочистваме в планинските общини. Да не говоря, че в малките села, където няма жители, но идват периодично за месец, за два, те също като дойдат искат да си ползват имота, искат да им бъде изчистено, оправено. За този период той ще изхвърли огромно количество отпадък, а ние как ще съберем тези такси? Също не е ясно как ще стане.
От Националното сдружение на общините сме резервирани относно този Законопроект. Не казваме, че не трябва да се мисли за неговото приемане и за съвсем различен начин на събиране на таксите за отпадъци, но молим за по-различен период.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Гуджеров – кмет на община „Раковски“.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря.
Ключовото притеснение при нас е, че се планира периодът между приемането на наредбата на Министерския съвет за реда и образеца на план-сметката да е 31 март 2018 г. Приемането на декларации за брой на ползвателите – 30 юни 2018 г. За този кратък период ние би трябвало да пренастроим работата на общинските администрации към новия Закон.
На предишното обсъждане се спомена, че дебатът върви от 2013 г., но досега ние не сме имали нещо твърдо и застопорено като законодателни правила, по които да може да пренастроим работата на нашите администрации. Предполагам за всички е ясно, че Законът ще има отражение върху всеки гражданин и юридическо лице на територията на България. Считаме, че е необходим по-дълъг гратисен период, за да се набави софтуер, да се приспособят машините, ако ще се мине на различен вид сметосъбиране, за да може да се направи информационна кампания, нов софтуер и така нататък. След като толкова време е дебатирано, съвсем нормално е да има по-дълъг гратисен срок за прилагането му. Когато знаем твърдите правила, ние ще можем да настроим работата на общините към тях.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ботев.
БОТЬО БОТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представители на изпълнителната власт! Представител съм на Столичен общински съвет.
Представям позицията на Столична община, която е в подкрепа на изказаното становище от Националното сдружение на общините в Република България. Столичната община като най-голямата община е представила и в Министерството на финансите становище по Законопроекта.
Няма да се спирам в детайли на предложенията по конкретните текстове. Наистина оценяваме и призоваваме да се има предвид социалният ефект на Законопроекта. Искам да споделя, че изцяло подкрепяме принципа „замърсителят плаща“ и неговото провеждане. Присъединяваме се към становището, изказано от колегите да бъде предвиден по-дълъг срок, преходен период и влизане в сила на Закона. В значителна степен има и административни въпроси, които следва да бъдат уредени, въпросът за софтуера, въпрос, разбира се, и на активна работа с гражданите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи представители на неправителствени организации? Няма.
Вносителят би ли желал да коментира казаното от представителите на Националното сдружение на общините?
ЗАМ.-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа представители на местната власт!
В Министерството на финансите се опитахме да направим нещо, което максимално се доближава до справедливостта при определяне на такса смет. Ние също вярваме, че „замърсителят трябва да плаща“ е водеща концепция и след като искаме да бъдем част от европейското семейство, ние трябва да споделяме тези европейски ценности.
Това, което искам да споделя за всички Вас, е, че две от предложенията на Министерството на финансите бяха отхвърлени на така наречената „малка тристранка“.
Какво имам предвид? Там беше предвидено три години гратисен период за въвеждането на различните основи за определяне на таксите.
Второто предложение, което се предлагаше, е петгодишен гратисен период по отношение определянето на такса смет битови отпадъци, която надвишава повече от 20% сумата, платена за предходната година. Казвам Ви това като информация, че в търсенето на баланс при новия режим на облагане сме направили всичко възможно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ясно е, че може би това е един от най-важните въпроси, които ще коментираме в тази Комисия. В този дух мисля всички достатъчно отговорно ще се отнесем към дебата. Ако е необходимо, разбира се, можем да не го завършваме днес, тъй като сме припрени от времето на заседанието, но във всеки случай трябва да го открием.
Давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Наистина от 2013 г. се говори, че трябва да бъде въведен принципът „замърсителят да плаща“, но с отпадналите на тристранката предложения, мисля, че те са достатъчно разумни и като време, и като срок могат да дадат възможност на общините да изберат този метод, тази методика от предложения, която е адекватна за тях, отговаря на техния профил в зависимост от това дали и географски принципи, и дали повече живеят в селата, дали повече в града, отчита тези неща. Смятам, че в редакцията на Закона трябва да направим предложенията, които Министерството на финансите е имало предвид. Това ще даде възможност на общините съвсем балансирано и постепенно да изберат правилния за тях вариант. Опасявам се, че скоростно прилагане на всички тези нови неща, ще доведе до изключително голяма бъркотия в бюджетите по сметка „чистота“, защото парите, които се събират от такса смет влизат в тази сметка.
Не знам много от общините как ще успяват да си плащат услугата – дали ще я извършват сами? Според мен това ще доведе до някакъв хаос, ако скоростно бъдат приложени тези промени. Нека да разсъждаваме както Вие казахте не само днес, а и следващия път в тази посока, защото наистина взаимовръзките и нещата са изключително сложни по отношение на събирането, декларирането и най-вече на избиране на методиката, както казах, по която ще се работи, защото някъде може да се прилагат и две, и три, и четири, или от всички предложени. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зам.-министър, първо, искам да уточня, че принципно съм „за“ таксуване на битовите отпадъци, тоест „замърсителят да плаща“, въпреки че трябва да сме наясно, както и обществото трябва да е наясно, че по-справедливият начин не означава по-евтиния начин за него. Да, може би ще е по-евтин, но в дългосрочен план, когато всички се научим, че колкото по-малко замърсяваме, толкова по-малко ще плащаме и ще започнем да замърсяваме по-малко. Дотогава обаче ще се премине през нещо, което не знам дали се отчита, когато разсъждаваме върху тази тема – манталитета на нас, българите. Тоест общините ще трябва да инвестират доста средства в контролни звена, за да принудят обществото да спазва закона и регламентирания начин на събирането и извозването на отпадъците.
Второ, при това предложение изцяло отпада социалната отговорност на бизнеса. Разбирам, че това е изключително благоприятно за бизнеса, разбирам, че той е натоварен, но имайки предвид и какви са заплатите в България, не съм много убеден дали изцяло социалната отговорност на бизнеса трябва да отпадне. Мисля, че по-скоро в определена степен би трябвало да се запази.
Не съм съгласен и със становището на Българската стопанска камара, че ако таксата стане непосилна за населението, общинските съвети имат това право да не изискват заплащането на цялата услуга от населението и тя да бъде за част от общините – с това въобще не съм съгласен, имайки предвид обаче инвестициите, които ще са необходими на общините, за да преминат към новата система.
Последното, с което искам да завърша, пак подчертавам: за принципа съм „замърсителят да плаща“, „за“ съм за количество – колкото по-стриктно е количеството, толкова по-добре, но преди това мисля, че, първо, трябва да има – съжалявам, че Министерството на финансите не е направило работни срещи с общините, където като рулеви модели трябва да бъде проиграно това нещо. Рискът България не общините да не си съберат парите, България да потъне в мърсотия, е огромен. Огромен е този риск!
Второ, наистина периодът от една година е малък. Три или пет години са достатъчно време, за да могат общините да инвестират и да пренастроят цялата система, особено пък ако има изискване да се декларират всички имоти, ако се създават контролни звена, които трябва да следят за услугата, защото има някои неща, които би трябвало да се променят и в други закони. Ще дам пример, с който ще завърша: в някои държави, преди това съм бил председател на общински съвет и кмет, така че горе-долу съм наясно с тази проблематика, има държави, в които глобата се налага на целия вход, заради това че не е спазено примерно регламентираното изхвърляне на боклука, някой си хвърля торбичка. В момента, в който наложим глоба на целия блок, това нещо веднага ще падне в съда. При нас винаги се търси прекият извършител, който трудно се доказва. Така че, ако ще е необходимо да има контролни звена, които да вкарат обществото в законовата рамка, да изпълнява условията, при които трябва да се събира сметта, ще е необходимо да се променят и други закони. Затова на мен ми се иска да има достатъчно време, достатъчно разговори и конкретна работа на терен, преди да сме приели нещо толкова важно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не съм подробно запознат със Законопроекта, но какво ще прави кметът на Пловдив, как ще събере пари от незаконните постройки примерно в кв. „Столипиново“, където има огромни незаконни постройки? Огромно количество! Живеещите там генерират безконтролно, огромно количество отпадъци. Абсурдът е, че те замърсяват, ние искаме замърсителят да си плаща, а те не плащат нищо. Не говорим само за такса смет, данък сгради е отделно перо като приход на общината, но и това не го плащат. Трябва като законодатели да помислим и в тази посока. С тази вратичка, която има, и това е юридически абсурд, принципът „замърсителят плаща“ просто го забравяме.
На територията на държавата тези случаи, давам пример в Пловдив, не са малко. Колкото законни постройки има в една махала, сигурно има два пъти повече незаконни. Господин заместник-министърът се сеща сигурно какво Ви обяснявам. Наистина се стига до абсурди.
Колеги, нека да помислим и в тази посока – да измислим нещо, наистина да спазим принципа за замърсителя. Колегата от Столична община може да направи справката на Филиповци“ колко от тях плащат. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи колеги да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като сме на първо четене, първо, по философията на Законопроекта. Спор няма, че ще се отива към принципа „замърсителят плаща“. Спор няма! Колегата Сираков сподели, че ще трябва да пренастроим сметосъбирането към различни форми, които, ако не са добре осмислени, не винаги ще бъдат най-добрите. Тези, които сме ходили в Брюксел, сме виждали задръстен мръсен Брюксел с чувалите отпадъци.
По едно време Атина беше решила да премине към този начин и спря. Атина беше отънала с черни чували, мръсотия. Местната власт, бизнесът, градът въстана и махнаха този принцип. За да угодим на европейската процедура, дали това е най-доброто?
В Бюджетната комисия се солидаризирам с мнението на Сдружението на общините, изказано от господин Гуджеров, от кмета на Самоков и преди всичко от Столичната община, защото тук живеят може би една четвърт от българите, че е необходим преходен период, за да видим как работи това. Да се изведат модели. Сдружението посочи, че Бобов дол и Кърджали са работили на разгърната площ, но на чували. Как замърсителят плаща на тази стара система, ще бъде ли бутната изцяло, е добре да се проработи и да се види.
Бягането от такъв дебат е разбираемо, той е политически. Всички сме политици може би експертите са на другите седалки около нас, дебатът преди всичко е политически.
По самия Законопроект и за протокола, и за колегите – да вземат информирано решение, в ал. 1 услугите са разделени на три: събиране, транспортиране до съоръженията и инсталациите. Тук има един акцент, споделих го и на Бюджетната комисия. Когато трябваше да зонираме държавата преди няколко години и въведохме регионалните депа, там където майката държи регионалното депо като че ли транспортът е по-евтин. Транспортирането, да речем, от нашия избирателен район – от община Баните до Смолян, има селца, които са на 60-70 км. Ние със закон сме ги задължили, дали сме им една допълнителна тежест. Там какво правим? Дебатирали сме в предишни правителства за по-голяма справедливост, но тук нямаме решение. Казва се, че те трябва да събират по-малко, едва ли не те са и по-бедни, но в това време им даваме свобода, че общинските съвети могат да решат всичко. Общинският съвет на Баните ще реши таксата само за транспорт или пък, какво? Тук нямаме яснота.
По втора точка – третирането на отпадъците, съоръженията и инсталациите. Нямаме такъв голям напредък. Не знам дали има представител на МОСВ? Добре е за следващото заседание, господин Председател, да изискаме в колко регионални депа имаме инсталации за разделно третиране и сепариране. Все още се събират едни пари в регионалните инспекции по околна среда като наказателна мярка и там пак нямаме решение. Навремето, първото издание на кабинета Борисов, казваше: „Намерете си пари!“ Откъде? Общините нямат ресурс за това като политика.
Третото е по-важно. По тези въпрос виждаме, че в § 12 имаме дефиниране. В т. 40, т. 1 от чл. 62 е дефинирано какво са ползвателите на услугата за гражданите, какво за предприятията. В т. 41 дейността по третирането е дефинирана.
Вижте обаче
„т. 3: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания“.
Тук най-много обувката убива бизнеса. Тротоари, метене, чистене. Това как го разхвърляме? Нямаме го като третиране. Трябва т. 42 категорично да се въведе и да направи едно дефиниране.
Има много кметове. Тротоарът го метеш, той е в договора за чистотата и може с пари от план-сметката да платиш за метенето. Зимата пускаш култиваторчето и започваш да чистиш тротоара и Сметната палата казва: „Това е зимно поддържане“. Тук отново нямаме дефиниране на тези точки.
Пак казвам, според функционирането на общинските съвети, ако съветите са с политически възглед, тоест кметът казва, общинският съвет така е консолидиран, има възможности за някакви политически решения. Ако общинските съвети са в насипно състояние, с много играчи според техните си интереси, ние не можем да реализираме тази политика. Приемат се план-сметки с високи цени. Общината няма такава събираемост, а има договорни отношения. Тогава трябва да източваш бюджета за други неща.
Ние препоръчахме и предполагам, че Министерството на финансите ще освети събираемостта на таксата за изминалите периоди – доколко общините напрягат администрацията да събира таксата смет като цяло. Там имаме категорично разминаване. Все пак това си е местна такса. Влизаме да ги подпомогнем, спор няма, че в момента според директивата на данъчна основа не е справедливо. Приветствам да минем на преходен период. В този преходен период определени общини да се извадят като модели – една голяма, една средна, Столична община да покаже опит. Д приемем по-ясен, по-категоричен закон, с по-задна дата.
На Бюджетната комисия споделих, че в 2019 г. кметовете ще влязат в избори. Ще ги изгорим, ако приемем този Закон. Ще ги изгорим! Да ги оставим 2019 г. да си състезават идеите с общинските съветници как биха събирали, какви тежести – колко на бизнеса, колко на гражданите. През 2020 г., първата година с най-непопулярните решения да го прилагат. Разбираемо е, разбирам Столична община, изцяло я подкрепям, сериозно са мислили да дадем възможност да се направи работна група между Сдружението, Финансите и Околната среда, да се направят два модела, да се видят как работят и тогава да приемаме такъв законопроект. Този законопроект да бъде за следващия мандат. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат думата?
Ако няма други желаещи, ще си позволя да се изкажа.
Колеги, на първо място, принципът, който стои в основата на тази законодателна инициатива според мен се споделя от всички. Става дума, че замърсителят трябва да плаща.
На второ място, ясно е, че това създава голям обем организационни проблеми на общините, нещо повече – чисто теоретично може би не докрай са развити всички възможни модели, които биха могли да приложат този принцип в действие.
Безспорно има и енергия в общините, пък донякъде и в държавните органи, което отлагаше и отлагаше приемането на подобни решения в годините. Занимавам се с общинска работа примерно от 1999 г. този дебат е постоянен като с различна интензивност е предлагал различни решения. В случая имаме законодателно разписано решение, което принципно въвежда много правилен подход. До голяма степен едно от важните неща е и това, че не може да се играе с такса смет и с финансирането на дейности от бюджета за сметка на таксата и обратно – в годините има изключително много негативни примери в общината.
Според мен наистина е необходимо, първо, удължаване на срока, както и Министерството на финансите предварително са предложили. В края на краищата това, че процедурата не позволява на Министерския съвет да не уважи мнението на тристранката, в никакъв случай не означава, че народните представители не можем да имаме инициатива в тази посока. Има няколко реперни точки, които в различните политически сили се оказват като съвпадение.
Ако искате, няма пречка в оперативен порядък да се съберем с представители на Сдружението, на финансите и да изготвим някаква рамка за предложения между първо и второ четене, които биха могли да подобрят Законопроекта и да го направят пригоден за приложение. Ако прибавим тези три години, наистина отиваме в 2020 г. за въвеждане, тоест нещата биха се нормализирали напълно.
По принцип аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене с ясната уговорка, че при желание, разбира се, от страна на политическите сили и останалите засегнати, бихме могли да направим работна група, да разпишем неща, които между първо и второ четене всички да подпишем и да ги внесем в залата, за да уважават максимално различните интереси. Това е, което искам да споделя.
Други желаещи да се изкажат?
Колеги, мислите ли, че има пречка да гласуваме този Законопроект?
Има ли нещо, което трябва да си изясняваме допълнително, да викаме някого?
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, по повод въпроса Ви имаме ли готовност? Доколкото знам, събират се становища от всички общини. Националното сдружение на общините ще бъде готово с общо становище около 20 септември.
Ще изразя мнението си с гласуване, че е добре да продължим дискусията и когато имаме ясно изразено становище и от Националното сдружение на общините, и вероятно от Националната асоциация на председатели на общински съвети отново да дебатираме и тогава да вземем решение по отношение на гласуването на първо четене на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От Националното сдружение на общините имаше ли представител в работната група при изготвянето на този Закон?
Колеги, предлагам да се солидаризираме с предложението на господин Иванов и да отложим гласуването по днешния Законопроект за след формиране на официалното становище, тоест след 20 септември.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 2, въздържал се –1.
Отлагаме го за след заседанието на Управителния съвет на Националното сдружение на общините.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, уважаеми представители на местната власт! Искам нещо да изясним. Излиза така, че Министерството на финансите не са били активната страна или по-скоро не са имали инициатива в този процес. Искам да отбележа, че от 2013 г. Сдружението на общините е постоянен представител в работната група. Всички текстове, които са обсъждани, е имало техни представители и те са напълно наясно за какво става дума. Единственият документ, становище, което Министерството на финансите е получило, е по отношение на междуведомственото съгласуване. Вярвам, че всички, когато седнем на една маса, можем да постигнем най-добър резултат. Моят апел е представителите на местната власт да бъдат проактивни в този процес, а не да хвърлят вината на Министерството на финансите, че не е търсило техните съвети и тяхното становище. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, мисля, че изчерпахме темата с гласуването.
Благодаря на всички за участието в работата на днешната комисия. Продължаваме дебата.
(Закрито в 11,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 7
Списък с гостите, присъствали на заседанието, се представя към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имаме необходимото присъствие, за да започнем заседанието.
Дневният ред на днешното заседание е предварително обявен с две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-22, внесен от Пламен Христов и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет.
Има ли предложения, които да са различни от обявения дневен ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
Единодушно се приема дневният ред.
Точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АПК, № 754-01-22.
Колежката Полина Христова, съвносител на Законопроекта, ще ни го представи преди да започне дискусията.
Заповядайте.
ПОЛИНА ХРИСТОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Бих искала да представя Законопроекта на Политическа партия „Воля“ за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който въвежда промени, които ще осигурят най-общо възможност за повишаване ефективността на работата на административните органи и ограничаване на риска от корупционни практики.
Предложенията за изменение на АПК са следните: промяна на чл. 42: снабдяване с документи от държавни органи.
Промяната цели да вмени задължение на административния орган да се снабдява по служебен път с необходима за съответното производство информация и документи.
Административният орган ще се снабдява по описания ред с нужните документи във всички случаи и то по силата на нормативно вмененото им задължение.
Изискването на документи и информация по служебен път няма да се извършва по искане на органа и ще се прилага само в случаи на изрично искане от страна в производството. Снабдяването с документи по служебен път като принцип в административното производство ще доведе и до намаляване на административната тежест за гражданите, за малкия и среден бизнес и е в състояние да доведе до съкращаване сроковете за издаване на административни актове.
Създаване на нова ал. 10 в чл. 57:
„Срокове за издаване на индивидуален административен акт“.
С промените се въвежда принцип за осигуряване на възможност за издаване на административни актове с по-кратки от определените срокове. Създадени са условия за специалните закони и подзаконови нормативни актове да бъдат определени съкратени срокове за издаване на административни актове, като издаването на заявен акт, съкратен срок е обвързан със завишен размер на дължимата държавна такса. По този начин, от една страна, се осигурява възможност заявителят бързо да се снабди с искан административен акт, а от друга страна, сериозно се ограничава корупционният риск – вместо извършване на нерегламентирано плащане за бързо снабдяване с акта, заявителят ще има възможност законосъобразно да плати по-висока държавна такса и да получи заявения документ.
Предложената промяна за въвеждане на съкратени срокове за извършване на административната услуга срещу заплащане на по-висока такса ще доведе и до увеличаване постъпленията в бюджета.
Предоставянето на възможност за бърза, съответно за експресна административна услуга, ще има за резултат стимулиране ефективността на администрацията, улесняване предприемането на стопанска инициатива от страна на бизнеса, ограничаване на корупционните практики и повишаване постъпленията в бюджета. Предоставянето на бърза, съответно на експресна услуга, е скрепено със санкция на отговорното длъжностно лице за неизпълнено, като платената за бърза, съответно за експресна услуга държавна такса, стойността на заявителя в размера на таксата за стандартна административна услуга.
Промяна в чл. 58. С предлагането изменение на чл. 58 от АПК се заменя принципът на мълчалив отказ с мълчаливо съгласие. Широтата на прилагането на мълчаливото съгласие е критерии за качеството на държавната бюрокрация. Принципът на мълчаливо съгласие е ефикасно средство за защита на гражданите срещу администрацията при неиздаване на административен акт в предвиден от закона срок. Въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие ще допринесе за намаляване на административната тежест и ще дисциплинира администрацията да се произнася в срок.
Подробно са уредени последиците при настъпване на мълчаливо съгласие, като са взети предвид и са отчетени спецификите на административните актове, издавани от администрацията в условията на различни административни режими.
По отношение на административни актове, за чието издаване законодателят е предвидил не само предоставяне на набор от документи, но и извършване на допълнителна преценка от самия административен орган. В Законопроекта е заложено при настъпване на мълчаливо съгласие административният орган да разполага с възможност мотивирано да спре предприемането на съответната дейност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема колежке, извинете, че Ви прекъсвам. Тъй като четете мотивите, ние сме запознати. Ако искате нещо по-различно от тях, разбира се, не за да проявя неуважение към Вашето представяне.
ПОЛИНА ХРИСТОВА: Ще се опитам съвсем накратко. По отношение на актове, за чието издаване законодателят е предвидил не само представяне на набор от документи, но и извършване на допълнителна преценка от самия орган, в Законопроекта е заложено при настъпване на мълчаливо съгласие административният орган да разполага с възможност да спре съответната дейност, а когато е налице мълчаливо съгласие за издаване на административен акт, за чието издаване съгласно нормативния акт, административният орган няма право на собствена преценка, действието му се простира само до проверка на съответствието и наличието на изискуемите документи, заявителят предприема извършването на дейността или на отделна сделка, след като уведоми съответния административен орган.
Важно нещо е, че при изготвяне на Законопроекта е отчетено, че има случаи, при които е удачно принципът на мълчаливо съгласие да бъде ограничен. Това са случаите, когато се касае до предприемане на дейност, която може да доведе до увреждане на националната сигурност или обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на гражданите.
С промяната на чл. 302 се въвежда лична отговорност за длъжностното лице, което не е издало административния акт в срока за бърза, съответно експресна услуга. Обвързването на институциите бърза и експресна услуга със санкции за длъжностното лице, което не е извършило в срок служебните си задължения по негова вина, административният орган не е издал акта, представлява гаранция, че промените няма да останат празни нормативни постановки, а ще намерят реално приложение в административното производство.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Имаме получено становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предполагам, че колегите са се запознали с него. Най-общо казано, в него се смята, че дефиницията за мълчаливо съгласие трябва да се приведе към онзи текст, който вече приехме в предходната промяна на първо четене на АПК.
Националното сдружение на общините има доста сериозни забележки. Също има и становище.
Ако има желаещи от Националното сдружение на общините за становище по АПК? Запознати сте със становището на Националното сдружение.
Давам думата за изказвания.
Ако няма желаещи, аз искам да кажа няколко думи от моя гледна точка по този Законопроект.
В него има няколко смислени неща. Има и доста опасно според мен дефиниране на понятието „мълчаливо съгласие“, което е проблемно, тъй като всъщност не се създава никаква защита за трети лица, които биха могли да бъдат засегнати от административния акт.
В този дух не мога да подкрепя Законопроекта, тъй като това би създало някакъв правен хаос. Представете си, ако трябва да се поиска строително разрешение само на база на мълчаливото съгласие и се издаде по този начин. На практика се създава изключително сериозна корупционна опасност органът просто да не отговаря, да не комуникира с желаещия да се издаде административният акт, а на база на това да се черпят права за сметка на трети лица, което лично мен много сериозно ме притеснява. Това ще бъде причината да гласувам „въздържал се“.
За бързата услуга, пак с някаква промяна, държа да отбележа, би могло да намери място. Моят съвет е така или иначе е отворен АПК между първо и второ четене биха могли да бъдат направени тези промени във водещата комисия и да бъдат част от процедурата, която вече е завъртяна с първото четене на Административнопроцесуалния кодекс.
Други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам Законопроекта на Пламен Христов и група народни представители за промяна на Административнопроцесуалния кодекс на гласуване.
Който е съгласен с така предложения Законопроект, моля да гласува.
За – няма, против – няма, въздържали се – 10.
С това нашата Комисия ще предложи да не се приеме този Законопроект.
Благодаря Ви, госпожо Христова.
По точка втора от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, № 702-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Гости: Бойко Атанасов – зам.-министър на финансите.
Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“.
Петя Копчева – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“.
Господин Атанасов ще ни запознае със Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Съвсем накратко ще Ви запозная със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Същият е изготвен в изпълнение на разпоредбите на § 13а от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Във връзка с това са предложени следните промени. В Законопроекта е предвидено таксите за битови отпадъци да се заплащат за три услуги: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталация; поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места и селищни образувания в общините.
Въвеждане на единна методология за определяне на разходите, които формират акта за битови отпадъци. Предвижда се справедливо определяне на таксите за битови отпадъци чрез прилагане на водеща основа, тоест количество на битовите отпадъци. По този начин се спазва принципът „замърсителят плаща“, въведен в Директива 2008/98 ЕО и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви.
Въвеждане на водеща основа за определяне размера на таксите и количеството на битовите отпадъци, като използването на други основи е поставено под условие и изборът им следва да бъде допълнително мотивиран. Във връзка с това в Законопроекта е предложено да се прилагат следните видове основи.
За първите две услуги: „събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения, инсталации и тяхното третиране“, и втората услуга „третиране на битовите отпадъци, съоръжения и инсталации“ са в следните основи: индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта, необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и чистотата за тяхното транспортиране.
Брой ползватели на услугата в имота. За услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищна образувания в общините се предвижда броят ползватели на услугата в имота или разгъната, застроена или незастроена площ на недвижим имот.
Също така се предвижда въвеждане на Единна методология за определяне разходите в план-сметка, в това число регламентиране на образец и ред за изготвяне на план-сметката, както и начини за изчисляване размера на таксата за различните видове основи чрез подробни правила, разписани в нарочна наредба на Министерския съвет.
Предвижда се да има мерки за осигуряване на публичност и прозрачност за целия процес за определяне на таксите за битови отпадъци. Предвидени са задължения във връзка с определяне на размера на такса битови отпадъци за задължените лица, кметовете на общините и общинските съвети. Предвижда се законът да влезе в сила от 1 януари 2019 г. С това приключих, господин Председател. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Заместник-министър.
От страна на общините, заповядайте.
ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, много кратко ще изкажа становището на Националното сдружение на общините. Имаме притеснения, защото много отдавна се дискутират промените, които трябва да настъпят в Закона за местните данъци и такси, но едва сега се стига до това нещо. Притеснението ни е – досега по никакъв начин не сме търсении да участваме в такива работни групи, както и в тричленката – защото няма широка алтернатива за различни основи, на база на които да се събира такса битови отпадъци. Сега това се ограничава в Закона. Притеснението ни е защото всяка община има своя специфика от по-малките, от селските общини – как ще се определя, до по-големите общини, в които живеят няколко милиона жители. Притеснението ни е, защото усещаме, че бизнесът иска и има възможност според закона да сключва договори за транспортирането на отпадъка и тогава ще имаме възможност само да събираме за депониране, като само в общините има регионални центрове за управление на отпадъци. Да не говорим, че се получава сблъсък, защото цената за депонирането на отпадъка се гласува между сдруженията на няколко общини, може да има различни политики, различно виждане относно каква да бъде таксата и цената.
Спецификата е относно това, че има курортни образувания, където хората също имат имоти. Не са основни жилища и няма как да декларират и не декларират, че са ползватели на това жилище. Пак се заобикалят общините, защото те по един или друг начин ги отдават под наем, за което ние нямаме данни. Също няма да можем да събираме такса смет, господин Председател, тъй като дават на различни фирми. Да не говорим, че по този начин трудно ще стане събираемостта. Изцяло подкрепям да се иска и такава справка от Министерството на финансите, да се види каква е събираемостта на такса битови отпадъци от общините.
Най-същественият проблем е обслужването на общите части. Там изцяло тежестта е на общините. Средствата, които заделяме са изцяло от нас, но ако се ограничи да събираме от всеки или по-малко средства, ние ще се появим в ситуация, в която няма да ни стигат средства, за да можем да обслужваме тези общи части – дали ще ги метем, дали ще ги чистим, снегопочистваме в планинските общини. Да не говоря, че в малките села, където няма жители, но идват периодично за месец, за два, те също като дойдат искат да си ползват имота, искат да им бъде изчистено, оправено. За този период той ще изхвърли огромно количество отпадък, а ние как ще съберем тези такси? Също не е ясно как ще стане.
От Националното сдружение на общините сме резервирани относно този Законопроект. Не казваме, че не трябва да се мисли за неговото приемане и за съвсем различен начин на събиране на таксите за отпадъци, но молим за по-различен период.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Гуджеров – кмет на община „Раковски“.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Благодаря.
Ключовото притеснение при нас е, че се планира периодът между приемането на наредбата на Министерския съвет за реда и образеца на план-сметката да е 31 март 2018 г. Приемането на декларации за брой на ползвателите – 30 юни 2018 г. За този кратък период ние би трябвало да пренастроим работата на общинските администрации към новия Закон.
На предишното обсъждане се спомена, че дебатът върви от 2013 г., но досега ние не сме имали нещо твърдо и застопорено като законодателни правила, по които да може да пренастроим работата на нашите администрации. Предполагам за всички е ясно, че Законът ще има отражение върху всеки гражданин и юридическо лице на територията на България. Считаме, че е необходим по-дълъг гратисен период, за да се набави софтуер, да се приспособят машините, ако ще се мине на различен вид сметосъбиране, за да може да се направи информационна кампания, нов софтуер и така нататък. След като толкова време е дебатирано, съвсем нормално е да има по-дълъг гратисен срок за прилагането му. Когато знаем твърдите правила, ние ще можем да настроим работата на общините към тях.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ботев.
БОТЬО БОТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представители на изпълнителната власт! Представител съм на Столичен общински съвет.
Представям позицията на Столична община, която е в подкрепа на изказаното становище от Националното сдружение на общините в Република България. Столичната община като най-голямата община е представила и в Министерството на финансите становище по Законопроекта.
Няма да се спирам в детайли на предложенията по конкретните текстове. Наистина оценяваме и призоваваме да се има предвид социалният ефект на Законопроекта. Искам да споделя, че изцяло подкрепяме принципа „замърсителят плаща“ и неговото провеждане. Присъединяваме се към становището, изказано от колегите да бъде предвиден по-дълъг срок, преходен период и влизане в сила на Закона. В значителна степен има и административни въпроси, които следва да бъдат уредени, въпросът за софтуера, въпрос, разбира се, и на активна работа с гражданите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи представители на неправителствени организации? Няма.
Вносителят би ли желал да коментира казаното от представителите на Националното сдружение на общините?
ЗАМ.-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа представители на местната власт!
В Министерството на финансите се опитахме да направим нещо, което максимално се доближава до справедливостта при определяне на такса смет. Ние също вярваме, че „замърсителят трябва да плаща“ е водеща концепция и след като искаме да бъдем част от европейското семейство, ние трябва да споделяме тези европейски ценности.
Това, което искам да споделя за всички Вас, е, че две от предложенията на Министерството на финансите бяха отхвърлени на така наречената „малка тристранка“.
Какво имам предвид? Там беше предвидено три години гратисен период за въвеждането на различните основи за определяне на таксите.
Второто предложение, което се предлагаше, е петгодишен гратисен период по отношение определянето на такса смет битови отпадъци, която надвишава повече от 20% сумата, платена за предходната година. Казвам Ви това като информация, че в търсенето на баланс при новия режим на облагане сме направили всичко възможно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ясно е, че може би това е един от най-важните въпроси, които ще коментираме в тази Комисия. В този дух мисля всички достатъчно отговорно ще се отнесем към дебата. Ако е необходимо, разбира се, можем да не го завършваме днес, тъй като сме припрени от времето на заседанието, но във всеки случай трябва да го открием.
Давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Наистина от 2013 г. се говори, че трябва да бъде въведен принципът „замърсителят да плаща“, но с отпадналите на тристранката предложения, мисля, че те са достатъчно разумни и като време, и като срок могат да дадат възможност на общините да изберат този метод, тази методика от предложения, която е адекватна за тях, отговаря на техния профил в зависимост от това дали и географски принципи, и дали повече живеят в селата, дали повече в града, отчита тези неща. Смятам, че в редакцията на Закона трябва да направим предложенията, които Министерството на финансите е имало предвид. Това ще даде възможност на общините съвсем балансирано и постепенно да изберат правилния за тях вариант. Опасявам се, че скоростно прилагане на всички тези нови неща, ще доведе до изключително голяма бъркотия в бюджетите по сметка „чистота“, защото парите, които се събират от такса смет влизат в тази сметка.
Не знам много от общините как ще успяват да си плащат услугата – дали ще я извършват сами? Според мен това ще доведе до някакъв хаос, ако скоростно бъдат приложени тези промени. Нека да разсъждаваме както Вие казахте не само днес, а и следващия път в тази посока, защото наистина взаимовръзките и нещата са изключително сложни по отношение на събирането, декларирането и най-вече на избиране на методиката, както казах, по която ще се работи, защото някъде може да се прилагат и две, и три, и четири, или от всички предложени. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зам.-министър, първо, искам да уточня, че принципно съм „за“ таксуване на битовите отпадъци, тоест „замърсителят да плаща“, въпреки че трябва да сме наясно, както и обществото трябва да е наясно, че по-справедливият начин не означава по-евтиния начин за него. Да, може би ще е по-евтин, но в дългосрочен план, когато всички се научим, че колкото по-малко замърсяваме, толкова по-малко ще плащаме и ще започнем да замърсяваме по-малко. Дотогава обаче ще се премине през нещо, което не знам дали се отчита, когато разсъждаваме върху тази тема – манталитета на нас, българите. Тоест общините ще трябва да инвестират доста средства в контролни звена, за да принудят обществото да спазва закона и регламентирания начин на събирането и извозването на отпадъците.
Второ, при това предложение изцяло отпада социалната отговорност на бизнеса. Разбирам, че това е изключително благоприятно за бизнеса, разбирам, че той е натоварен, но имайки предвид и какви са заплатите в България, не съм много убеден дали изцяло социалната отговорност на бизнеса трябва да отпадне. Мисля, че по-скоро в определена степен би трябвало да се запази.
Не съм съгласен и със становището на Българската стопанска камара, че ако таксата стане непосилна за населението, общинските съвети имат това право да не изискват заплащането на цялата услуга от населението и тя да бъде за част от общините – с това въобще не съм съгласен, имайки предвид обаче инвестициите, които ще са необходими на общините, за да преминат към новата система.
Последното, с което искам да завърша, пак подчертавам: за принципа съм „замърсителят да плаща“, „за“ съм за количество – колкото по-стриктно е количеството, толкова по-добре, но преди това мисля, че, първо, трябва да има – съжалявам, че Министерството на финансите не е направило работни срещи с общините, където като рулеви модели трябва да бъде проиграно това нещо. Рискът България не общините да не си съберат парите, България да потъне в мърсотия, е огромен. Огромен е този риск!
Второ, наистина периодът от една година е малък. Три или пет години са достатъчно време, за да могат общините да инвестират и да пренастроят цялата система, особено пък ако има изискване да се декларират всички имоти, ако се създават контролни звена, които трябва да следят за услугата, защото има някои неща, които би трябвало да се променят и в други закони. Ще дам пример, с който ще завърша: в някои държави, преди това съм бил председател на общински съвет и кмет, така че горе-долу съм наясно с тази проблематика, има държави, в които глобата се налага на целия вход, заради това че не е спазено примерно регламентираното изхвърляне на боклука, някой си хвърля торбичка. В момента, в който наложим глоба на целия блок, това нещо веднага ще падне в съда. При нас винаги се търси прекият извършител, който трудно се доказва. Така че, ако ще е необходимо да има контролни звена, които да вкарат обществото в законовата рамка, да изпълнява условията, при които трябва да се събира сметта, ще е необходимо да се променят и други закони. Затова на мен ми се иска да има достатъчно време, достатъчно разговори и конкретна работа на терен, преди да сме приели нещо толкова важно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не съм подробно запознат със Законопроекта, но какво ще прави кметът на Пловдив, как ще събере пари от незаконните постройки примерно в кв. „Столипиново“, където има огромни незаконни постройки? Огромно количество! Живеещите там генерират безконтролно, огромно количество отпадъци. Абсурдът е, че те замърсяват, ние искаме замърсителят да си плаща, а те не плащат нищо. Не говорим само за такса смет, данък сгради е отделно перо като приход на общината, но и това не го плащат. Трябва като законодатели да помислим и в тази посока. С тази вратичка, която има, и това е юридически абсурд, принципът „замърсителят плаща“ просто го забравяме.
На територията на държавата тези случаи, давам пример в Пловдив, не са малко. Колкото законни постройки има в една махала, сигурно има два пъти повече незаконни. Господин заместник-министърът се сеща сигурно какво Ви обяснявам. Наистина се стига до абсурди.
Колеги, нека да помислим и в тази посока – да измислим нещо, наистина да спазим принципа за замърсителя. Колегата от Столична община може да направи справката на Филиповци“ колко от тях плащат. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи колеги да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като сме на първо четене, първо, по философията на Законопроекта. Спор няма, че ще се отива към принципа „замърсителят плаща“. Спор няма! Колегата Сираков сподели, че ще трябва да пренастроим сметосъбирането към различни форми, които, ако не са добре осмислени, не винаги ще бъдат най-добрите. Тези, които сме ходили в Брюксел, сме виждали задръстен мръсен Брюксел с чувалите отпадъци.
По едно време Атина беше решила да премине към този начин и спря. Атина беше отънала с черни чували, мръсотия. Местната власт, бизнесът, градът въстана и махнаха този принцип. За да угодим на европейската процедура, дали това е най-доброто?
В Бюджетната комисия се солидаризирам с мнението на Сдружението на общините, изказано от господин Гуджеров, от кмета на Самоков и преди всичко от Столичната община, защото тук живеят може би една четвърт от българите, че е необходим преходен период, за да видим как работи това. Да се изведат модели. Сдружението посочи, че Бобов дол и Кърджали са работили на разгърната площ, но на чували. Как замърсителят плаща на тази стара система, ще бъде ли бутната изцяло, е добре да се проработи и да се види.
Бягането от такъв дебат е разбираемо, той е политически. Всички сме политици може би експертите са на другите седалки около нас, дебатът преди всичко е политически.
По самия Законопроект и за протокола, и за колегите – да вземат информирано решение, в ал. 1 услугите са разделени на три: събиране, транспортиране до съоръженията и инсталациите. Тук има един акцент, споделих го и на Бюджетната комисия. Когато трябваше да зонираме държавата преди няколко години и въведохме регионалните депа, там където майката държи регионалното депо като че ли транспортът е по-евтин. Транспортирането, да речем, от нашия избирателен район – от община Баните до Смолян, има селца, които са на 60-70 км. Ние със закон сме ги задължили, дали сме им една допълнителна тежест. Там какво правим? Дебатирали сме в предишни правителства за по-голяма справедливост, но тук нямаме решение. Казва се, че те трябва да събират по-малко, едва ли не те са и по-бедни, но в това време им даваме свобода, че общинските съвети могат да решат всичко. Общинският съвет на Баните ще реши таксата само за транспорт или пък, какво? Тук нямаме яснота.
По втора точка – третирането на отпадъците, съоръженията и инсталациите. Нямаме такъв голям напредък. Не знам дали има представител на МОСВ? Добре е за следващото заседание, господин Председател, да изискаме в колко регионални депа имаме инсталации за разделно третиране и сепариране. Все още се събират едни пари в регионалните инспекции по околна среда като наказателна мярка и там пак нямаме решение. Навремето, първото издание на кабинета Борисов, казваше: „Намерете си пари!“ Откъде? Общините нямат ресурс за това като политика.
Третото е по-важно. По тези въпрос виждаме, че в § 12 имаме дефиниране. В т. 40, т. 1 от чл. 62 е дефинирано какво са ползвателите на услугата за гражданите, какво за предприятията. В т. 41 дейността по третирането е дефинирана.
Вижте обаче
„т. 3: поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания“.
Тук най-много обувката убива бизнеса. Тротоари, метене, чистене. Това как го разхвърляме? Нямаме го като третиране. Трябва т. 42 категорично да се въведе и да направи едно дефиниране.
Има много кметове. Тротоарът го метеш, той е в договора за чистотата и може с пари от план-сметката да платиш за метенето. Зимата пускаш култиваторчето и започваш да чистиш тротоара и Сметната палата казва: „Това е зимно поддържане“. Тук отново нямаме дефиниране на тези точки.
Пак казвам, според функционирането на общинските съвети, ако съветите са с политически възглед, тоест кметът казва, общинският съвет така е консолидиран, има възможности за някакви политически решения. Ако общинските съвети са в насипно състояние, с много играчи според техните си интереси, ние не можем да реализираме тази политика. Приемат се план-сметки с високи цени. Общината няма такава събираемост, а има договорни отношения. Тогава трябва да източваш бюджета за други неща.
Ние препоръчахме и предполагам, че Министерството на финансите ще освети събираемостта на таксата за изминалите периоди – доколко общините напрягат администрацията да събира таксата смет като цяло. Там имаме категорично разминаване. Все пак това си е местна такса. Влизаме да ги подпомогнем, спор няма, че в момента според директивата на данъчна основа не е справедливо. Приветствам да минем на преходен период. В този преходен период определени общини да се извадят като модели – една голяма, една средна, Столична община да покаже опит. Д приемем по-ясен, по-категоричен закон, с по-задна дата.
На Бюджетната комисия споделих, че в 2019 г. кметовете ще влязат в избори. Ще ги изгорим, ако приемем този Закон. Ще ги изгорим! Да ги оставим 2019 г. да си състезават идеите с общинските съветници как биха събирали, какви тежести – колко на бизнеса, колко на гражданите. През 2020 г., първата година с най-непопулярните решения да го прилагат. Разбираемо е, разбирам Столична община, изцяло я подкрепям, сериозно са мислили да дадем възможност да се направи работна група между Сдружението, Финансите и Околната среда, да се направят два модела, да се видят как работят и тогава да приемаме такъв законопроект. Този законопроект да бъде за следващия мандат. Това е нашето становище.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат думата?
Ако няма други желаещи, ще си позволя да се изкажа.
Колеги, на първо място, принципът, който стои в основата на тази законодателна инициатива според мен се споделя от всички. Става дума, че замърсителят трябва да плаща.
На второ място, ясно е, че това създава голям обем организационни проблеми на общините, нещо повече – чисто теоретично може би не докрай са развити всички възможни модели, които биха могли да приложат този принцип в действие.
Безспорно има и енергия в общините, пък донякъде и в държавните органи, което отлагаше и отлагаше приемането на подобни решения в годините. Занимавам се с общинска работа примерно от 1999 г. този дебат е постоянен като с различна интензивност е предлагал различни решения. В случая имаме законодателно разписано решение, което принципно въвежда много правилен подход. До голяма степен едно от важните неща е и това, че не може да се играе с такса смет и с финансирането на дейности от бюджета за сметка на таксата и обратно – в годините има изключително много негативни примери в общината.
Според мен наистина е необходимо, първо, удължаване на срока, както и Министерството на финансите предварително са предложили. В края на краищата това, че процедурата не позволява на Министерския съвет да не уважи мнението на тристранката, в никакъв случай не означава, че народните представители не можем да имаме инициатива в тази посока. Има няколко реперни точки, които в различните политически сили се оказват като съвпадение.
Ако искате, няма пречка в оперативен порядък да се съберем с представители на Сдружението, на финансите и да изготвим някаква рамка за предложения между първо и второ четене, които биха могли да подобрят Законопроекта и да го направят пригоден за приложение. Ако прибавим тези три години, наистина отиваме в 2020 г. за въвеждане, тоест нещата биха се нормализирали напълно.
По принцип аз ще подкрепя Законопроекта на първо четене с ясната уговорка, че при желание, разбира се, от страна на политическите сили и останалите засегнати, бихме могли да направим работна група, да разпишем неща, които между първо и второ четене всички да подпишем и да ги внесем в залата, за да уважават максимално различните интереси. Това е, което искам да споделя.
Други желаещи да се изкажат?
Колеги, мислите ли, че има пречка да гласуваме този Законопроект?
Има ли нещо, което трябва да си изясняваме допълнително, да викаме някого?
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, по повод въпроса Ви имаме ли готовност? Доколкото знам, събират се становища от всички общини. Националното сдружение на общините ще бъде готово с общо становище около 20 септември.
Ще изразя мнението си с гласуване, че е добре да продължим дискусията и когато имаме ясно изразено становище и от Националното сдружение на общините, и вероятно от Националната асоциация на председатели на общински съвети отново да дебатираме и тогава да вземем решение по отношение на гласуването на първо четене на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От Националното сдружение на общините имаше ли представител в работната група при изготвянето на този Закон?
Колеги, предлагам да се солидаризираме с предложението на господин Иванов и да отложим гласуването по днешния Законопроект за след формиране на официалното становище, тоест след 20 септември.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 8, против – 2, въздържал се –1.
Отлагаме го за след заседанието на Управителния съвет на Националното сдружение на общините.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, уважаеми представители на местната власт! Искам нещо да изясним. Излиза така, че Министерството на финансите не са били активната страна или по-скоро не са имали инициатива в този процес. Искам да отбележа, че от 2013 г. Сдружението на общините е постоянен представител в работната група. Всички текстове, които са обсъждани, е имало техни представители и те са напълно наясно за какво става дума. Единственият документ, становище, което Министерството на финансите е получило, е по отношение на междуведомственото съгласуване. Вярвам, че всички, когато седнем на една маса, можем да постигнем най-добър резултат. Моят апел е представителите на местната власт да бъдат проактивни в този процес, а не да хвърлят вината на Министерството на финансите, че не е търсило техните съвети и тяхното становище. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, мисля, че изчерпахме темата с гласуването.
Благодаря на всички за участието в работата на днешната комисия. Продължаваме дебата.
(Закрито в 11,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Стенограф:
Стефка Аличкова
0
