1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия ССІ 2014ТС16І5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерски съвет.
2. Актуални въпроси по чл. 29, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков.
3. Представяне и обсъждане на Доклад, № КРП-753-04-4 от 14 юли 2017 г., на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за състоянието и различията в развитието на отделните региони в страната.

---

П Р О Т О К О Л
№ 6


Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.


* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми представители на администрацията, имаме необходимия кворум и мога да открия днешното заседание на Комисията.
Както знаете, предварително обявеният дневен ред включва три точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия ССІ 2014ТС16І5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерски съвет.
2. Актуални въпроси по чл. 29, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков.
3. Представяне и обсъждане на Доклад, № КРП-753-04-4 от 14 юли 2017 г., на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за състоянието и различията в развитието на отделните региони в страната.
Колеги, има ли други предложения за включване на точка в дневния ред или за промяна на така изброените точки?
Ако няма, който подкрепя предложения дневен ред, да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ИНТЕРРЕГ – ИПП БЪЛГАРИЯ – СЪРБИЯ ССІ 2014ТС16І5СВ007 МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ.
Госпожа Деница Николова ще докладва от името на вносителя.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Уважаеми дами и господа народни представители, в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се управляват общо 12 програми за европейско териториално сътрудничество, които включват в себе си програми за трансгранично сътрудничество, транснационално сътрудничество и междурегионално сътрудничество. В рамките на подписаните взаимоотношения с Европейската комисия и програмите, които са одобрени от нея, една от трансграничните програми е България – Сърбия. Това е програма, която касае трансграничните региони и съответно тя е с ресурс от малко над 34 млн. евро.
Програмата е фокусирана върху създаване на възможности за осъществяване на двустранни проекти в няколко приоритетни оси: една от които е приоритетна ос за устойчив туризъм; другата приоритетна ос касае развиването на младежта; третата приоритетна ос е фокусирана върху опазването на околната среда; и четвъртата приоритетна ос касае изпълнение на мерки по техническа помощ на програмата.
В хода на реализация на всеки един инструмент, който включва в себе си елементи на взаимоотношения с друга държава, се подписват съответни меморандуми, които регулират взаимоотношението между двете страни по изпълнението на конкретната програма със съответните изисквания и със съответните отговорности между двете държави.
Меморандумът, който касае програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия, е подписан в края на миналата година от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а от началото на тази от страна на Република Сърбия. В рамките на този Меморандум, са включени няколко основни теми, които урегулират взаимоотношенията в изпълнението на програмата, в част от административни разпоредби са определени органите, които управляват, координират и партнират по програмата, съответно органите, които контролират изпълнението и в лицето на дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ в рамките също на Министерството на финансите.
Урегулирано е взаимоотношението между управляващия орган и националния партниращ орган.
В глава „Финансови разпоредби и контрол“ са включени разпоредби, свързани с националното съфинансиране, плащанията към водещите бенефициенти по приоритетните оси, също така допустимостта на разходите, тяхното отчитане и съответно финансовите санкции, когато има необходимост от такива.
В част „Изпълнение“ са оформени процедурите за подбор на операциите, договаряне, наддоговаряне и тръжните процедури, които са съпътстващ елемент в изпълнение на тази програма.
В рамките на Меморандума се уреждат и допълващи взаимоотношения, свързани с разрешаването на спорове във връзка с изпълнението на програмата.
С това приключвам изложението и предлагам на вниманието на Комисията Проекта на закон за ратификация на Меморандума между България и Сърбия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата.
Желае ли някой да се изкаже по първа точка от дневния ред? – Не виждам. Ако е така, закривам дебатите и подлагам Законопроекта на гласуване.
Който е съгласен с приемането на Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Ратификацията е приета.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ ПО ЧЛ. 29, ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ГОСПОДИН НИКОЛАЙ НАНКОВ.
Както знаете, веднъж месечно по известните в Правилника правила, задаваме актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Първи за въпрос имат думата представителите на най-голямата група – на Политическа партия ГЕРБ.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин министър Нанков, автомагистрала „Хемус“ е национален приоритет. В последните седмици доста информация премина през медийното пространство. Моят въпрос е: какви са конкретните действия към настоящия момент по реализацията на автомагистрала „Хемус“?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Сираков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, автомагистрала „Хемус“, както сме заявявали неколкократно, е основен наш приоритет, с оглед на факта, че в настоящия мандат приоритет в развитието на инфраструктурата ще даваме и на Северна България, даже не „и“, а основно на Северна България.
Относно актуалната информация за напредъка по реализирането на изграждането на автомагистрала „Хемус“ ще започна с най-скорошното събитие. Вчера беше подписан договорът за строителство и договорът за строителен надзор за участъка от 9 км и 300 м между Ябланица и пътен възел „Боаза“. Договорът е на стойност 55 млн. 900 хил. лв. без ДДС, 40% падна цената, между другото, за обявената обществена поръчка. Малко над 500 хил. лв. е договорът за строителен надзор. Срокът по договора е 910 дена – две години и половина за изграждането.
Отварям една скоба – по договора за инженеринг имаме 190 дни, половин година за проектиране, технически проект, паралелно с това ще вървят и процедурите по отчуждаване на имоти, имаме общински гори, общински имоти, частни имоти, за да може в началото на следващата година да стартираме и с реалното изграждане на този участък от магистралата.
Ще съкратим и срока, имам уверение и от екипа на проектантите от избрания изпълнител, и от строителството, но в никакъв случай няма да бъде за сметка на качеството на изграждане на магистралата. Това, като първа стъпка.
Проектират се 50-те километра в момента между пътен възел „Боаза“ и път II-35 Ловеч – Плевен, на три участъка – два с дължина по 18 км, един с дължина 14 км. Техническо проектиране – проектна скорост 120 км. Знаете, че проектната скорост няма общо с допустимата максимална скорост на придвижване. Защо проектираме с проектна скорост 120 км, а не както беше предходния проект – 140? Основната ни цел е редуциране на финансов ресурс, тоест спестяване на средства, като съкратим няколко от тежките съоръжения, мостови съоръжения, тунели, без по никакъв начин да пренебрегваме фактора пътна безопасност, напротив, ще редуцираме около 150 млн. лв.
До края на годината, да кажем до януари 2018 г., ще имаме готови технически проекти и поетапно ще възлагаме строителството там, където процедурата по ОВОС, приетата ОВОС понастоящем, ни дава тази възможност. Единият етап със сигурност ще съблюдава съществуващото трасе там, може да започне възлагане на строителството. По другия етап частично, около половината от трасето ще върви по трасето на одобрената ОВОС, така че там също ще можем да възложим част от него, етапност на строителството, и да започнем процедура за избор на изпълнител. По половината от втория подетап и по целия друг етап ще се опитаме с процедура по преценка необходимостта от изготвяне на ОВОС, тъй като сме в 200-метровата зона на трасето на одобрената ОВОС понастоящем. И ако колегите от МОСВ преценят, ще стартираме и там търга за строителството през 2018 г. Ако не, ще вървим съответно по процедура промяна на ОВОС.
Отделно от това амбицията на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да започне проектиране в рамките на следващата година и на останалата част, разделена на два големи етапа, всеки от които с три подетапа, от път II-35 през Троян – Ловеч – Плевен до пътен възел „Буховци“, към Велико Търново и пътен възел „Буховци“. Защото Троян – пътен възел „Буховци“ следва географската логика от запад на изток. За последната отсечка от 16 км и 200 м от пътен възел „Буховци“ до пътен възел „Белокопитово“ в петък се приключи работата на оценителната комисия, има избран изпълнител, обаче сме в сроковете на възможността за обжалване от заинтересовани кандидати и заинтересовани страни, така че да не избързвам с прогнозите, но там има избран изпълнител. Ако има обжалване, ще си извървим пътя, ако не – стартираме веднага.
Авансите и по двата договора – за 9 км и 300 м от Ябланица до пътен възел „Боаза“, и за 16 км и 200 м от пътен възел „Белокопитово“ до пътен възел „Буховци“, са осигурени с постановление на Министерския съвет от м. януари тази година, така че реалното изпълнение на автомагистрала „Хемус“ ще стартира още тази година. Договорите са инженеринг – техническо проектиране плюс строителство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Сираков, желаете ли реплика или допълнителен въпрос?
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Не. Просто искам да кажа, отсега да се извиня може би, но на всяка сесия ще питам, не на всяко заседание във всеки блицконтрол, за автомагистралата и за тунела под Шипка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За тунела под Шипка ще бъде вторият въпрос вероятно, защото сега не го зададохте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: На парламентарния контрол ми задават въпрос за тунела под Шипка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги от БСП, кой ще зададе въпрос?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето изказване няма да е под форма на въпрос, а по-скоро като предложение към господин Министъра.
Вчера сте били на Транспортна комисия, ставало е въпрос за тол системата, но специално на нашата група от БСП не ни е ясно след въвеждането й как ще се таксува за тежките превозни средства, за леките, по колко на километър и т.н. И Ви предлагам, след като завършим този парламентарен сезон, наесен да направим съвместно изслушване, заедно с Транспортната комисия, защото има много неясни неща по това, което чуваме, четем, подочуваме. Става въпрос за тол системата като цяло – какви ще бъдат разценките, националните превозвачи какво ще плащат, транзитният поток какво ще плаща, бил той от товарен транспорт, лекотоварен, по съответните тонажи? Това е обект на много дълга дискусия и дълго изложение, така че предлагам Вие да си изберете датата, да поканите двете комисии. Мисля, че колегите няма да възразят. Ако колегите от ГЕРБ имат някаква по-подробна информация, ние от нашата група нямаме, не можем да си направим съответен анализ каква политика да провеждаме към този начин на таксуване и този начин на възмездяване на услугата, която предлага Пътната агенция.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Министър, бихте ли желали да вземете отношение?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, не като отговор. Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Генов, първо, мисля си, че не е в правомощията ми аз да определям дати. Напротив, никога не съм отказвал, няма и да откажа, дори в някои случаи съм задължен да присъствам на Вашите заседания. Задавайте въпроси, организирайте изслушвания, дебати, разисквания. Каквато процедура изберете аз съм насреща и ще присъствам. Ако искате да не чакаме до септември, аз също съм отворен и през м. август да направим подобен дебат.
Между другото, един съвет от мен, може би нямам право да го направя, но се изкушавам – говорете си с колегите. Господин Иванов беше вчера от Вашата парламентарна група. Председателят на Транспортната комисия на Националния Ви съвет – господин Мутафчиев, днес бяхме с него на Плодовитово, той пък ми отговори, че няма никакви въпроси, всичко му е ясно. Така че малко по-добра комуникация било то вътре в партията, или между колегите народни представители. Вчера два часа имаше изслушване в Транспортна комисия, отговаряхме на всички въпроси.
Относно тарифирането ще съм много благодарен, дори и Вие ако се включите в процеса на тарифиране, имате това право, тъй като тарифата ще върви паралелно с процеса на внедряване на системата, тя ще се одобри, знаете, с Наредба от Министерския съвет. Този процес е отворен понастоящем, затова може би не Ви е ясно. Ако колегите от ГЕРБ съответно знаят повече, може би трябва да обмените опит с тях. Но и за нас в момента тарифата, като конкретни стойности, трудно бихме могли да Ви дадем тази информация, защото тя е, първо, обект на математическо и финансово моделиране.
На второ място, ние ще сме доста вариативни с тол системата, да не се повтарям от вчера, но е хубаво да го кажа, тъй като освен двата основни сегмента, двата основни принципа, които ще заложим, работна група ще таксуваме тежкотоварния трафик, тежестта, теглото, изминати километри и ще имаме възможност да варираме на база на класа път – автомагистрала с една тарифа, първи клас с втора, ще имаме възможност да слагаме различна тарифа.
На следващо място, освен тази вариативност, ще можем да варираме, немският и австрийският опит са много добри в това отношение, в пиковите часове, когато имаме голямо натоварване на трафика отново тарифата за преминаване на тежкотоварния трафик да бъде по-голяма, тоест да не спираме движението, както в момента практикуваме в последните години за тежкотоварните автомобили, просто таксата за преминаване от Бургас до София в неделя или от София до Бургас в петък, в определен часови диапазон, когато трафикът има пиково натоварване, да бъде два-три пъти по-висока. Въпрос на икономическа логика, разчети и сметки на превозвачите ще е дали да се движат в петък или кой ден от седмицата да изберат.
Така че въпросът е отворен. Убеден съм, че Вие много добре съзнавате, че към момента няма никой в държавата, който би могъл да даде точен отговор на това каква ще бъде таксата за преминаване през определен републикански път. Това ще стане на етап внедряване на системата. Първо ще се вземе експертно решение, в което очаквам да се включите активно и Вие, след като проявихте желание. След това ще има политическо решение. Мисля, че ще изберем възможно най-добрият модел и от социално-икономическа, визирам обществена, гледна точка, и от гледна точка на пътния сектор като цяло, за да имаме наистина възможно най-балансирания модел за тарифиране на услугата.
Още веднъж се извинявам за дългото ми отклонение, за това, че наистина се намесих във Ваши вътрешнопартийни въпроси, но просто повече си говорете, както си говорим и ние с колегите от другите парламентарни групи, пък и помежду си в Министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Генов, въпреки че не е в процедурата, поемам подадената от Вас задача. Предлагам наистина в първите дни на месец септември да направим такова заседание. Доколкото разбирам, Комисията по транспорт вече си минаха заседанието, поради което би могло само нашата Комисия да направи отново изслушване на господин Нанков.
МАНОЛ ГЕНОВ: Може да има и повече яснота.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, дотогава може да се е натрупала и допълнителна информация.
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Нанков, аз също така ще Ви кажа малко деликатно да не се намесвате във вътрешнопартийните спорове. Господин Мутафчиев ми е съветник. Това, че имаме различни мнения в групата, си е наша работа, но ще си заемем съответната позиция. Аз в случая търсих Вашата помощ за повече конкретика, но явно Вие сте безсилен да ми я укажете, тъй като конкретиката сме я оставили на финансови анализи и на методики напред.
Благодаря Ви за отговора, въпреки че не случихме на конкретика. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Александров има думата от Парламентарната група на „Обединени патриоти“.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър, уважаеми заместник-министри, ръководството на АПИ и началника на Политическия кабинет!
Аз имам, господин Министър, следния въпрос към Вас относно предстоящия ремонт на Аспаруховия мост във Варна, тъй като вече са извършени няколко ремонтни дейности относно част от съоръженията, там са 11 съоръжения, но остава да се извърши върху централната част, тоест двете големи дъги на Аспаруховия мост. При предишните ремонти имаше затруднения от движението. Дали е мислило ръководството на Министерството относно обособяването на някакъв алтернативен маршрут? И в какви параметри, тоест в какви срокове виждате ремонта на Аспаруховия мост, който е главна свързваща артерия между Варна и Бургас? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Александров, господин Атанасов ще вземе отношение. Преди месец бяхме във Варна в Аспарухово. Приключи поредният, както споменахте, ремонт на моста и коментирахме индикативната стойност на ресурса, който ще ни е нужен, за да приключим с пълната му рехабилитация. Коментирахме цифрата от около 20 млн. лв.
Факт е, че алтернативното трасе, което и понастоящем използваме, когато извършваме ремонтни дейности по моста, е доста заобиколно.
Факт е, че съществуващата транспортна връзка между Бургас, през Обзор, през Аспарухово за Варна към момента не е изградена пряка транспортна връзка, изключая Аспаруховия мост.
Още един факт, че освен ресурса и амбицията на Агенция „Пътна инфраструктура“ да приключи окончателно с ремонтирането на съществуващия мост, вече се чуха и гласове, повдигна се сериозният въпрос за втори мост, както автомагистрала „Тракия“, както и други пътни отсечки, на базата на трафика, който отчитаме по тях, както се казва, вече ни отесняха. Но всичко е въпрос на приоретизиране и разбира се на бюджетиране. Когато ни липсва бюджет и финансов ресурс, ще оставим този проект, специално за втория мост, на един последващ етап. Да, тези около 20 млн. лв., но могат да са и по-малко, 20 е максималният ресурс, за който споменах, трябва да бъдат осигурени в рамките на 2018-2019 г., за да приключим окончателно.
А относно затрудняването, затормозяването на трафика при ремонтните дейности на моста, може би трябва да изберем и по-добър сезон от гледна точка на туристически сезон. Мисля, че тази година се справихме що-годе добре. Даже ден-два-три по-рано пуснахме моста – на 14 юни. Може да се търсят и по-добри алтернативи – в началото на пролетта, в края на есента. И тогава ще има затормозяване и затрудняване на трафика. Хубаво е поне, че обходният маршрут поема част от транзитния трафик който транзитно преминава през Варна, но, за съжаление, това е единствената алтернатива и единствената връзка. Така че освен малко по-добра временна организация, трудно бих могъл да дам друго предложение, при положение че нямаме друг алтернативен пряк маршрут.
Господин Атанасов, ако иска и ако позволи господин Председателят, да каже две думи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Господин Александров, Аспаруховият мост е уникално съоръжение, той е най-уникалното мостово съоръжение в България. От експлоатационна гледна точка той работи при изключително агресивна среда, всички знаем. Същевременно това е най-пряката връзка между Бургас и Варна. В последните две години направихме доста неща по Аспаруховия мост. Неговото експлоатационно състояние Вие сами виждате, че се подобрява рязко. Може би ще се опитаме с господин Нанков есента да ремонтираме шестия отвор, шести мост. И ще направим едно обследване в рамките на тази година, пълно обследване на моста, тъй като ремонтът на същинската част на моста е голямо предизвикателство. То е предизвикателство от няколко гледни точки – едното е извършването на ремонтните дейности, финансовия ресурс, и третото е временната организация на движение по време на осъществяването на самия ремонт, тъй като сами знаете какво огромно затруднение е връзката с Аспарухово, не само с Аспарухово, а и с Бургас.
Това, което сме коментирали с господин Нанков, е отивайки по-нататък към Бургас, тъй като автомагистрала „Черно море“, каквито и напредъци да има, от финансова гледна точка е доста тежко. Поради тази причина предвиждаме и в момента работят геодезистите, за оживяването на Дюлинския проход, за да може да извършим качествен ремонт на главния път между Обзор и Слънчев бряг. С един възможен ресурс на държавата е много по-леко да направим Дюлинския проход и по този начин ще разтоварим значително движенето по главния път I-9. Има общински връзки с всички курортни места и считам, че това е изключително правилно държавническо решение на правителството и сме длъжни да го направим.
Пак казвам: ще обследваме всичко, ще проектираме. Аспаруховият мост наистина се нуждае от ремонт, тъй като агресивната среда, в която работи, е много по-тежка, отколкото на Бебреш. Все пак Бебреш успяхме да го възстановим, но Аспаруховият мост е голямо предизвикателство за всички проектанти и строители. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Александров? – Нямате въпроси.
Колегите от ДПС?
ТЕНЕР АЛИ: Нямаме конкретни въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов, Вие?
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри! Бих искал да попитам какви мерки е предприело, или ако все още не е, какви ще предприеме Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с незаконните постройки в ромските гета в общините? И как смятате да подпомогнете местната власт с този проблем? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Малко предистория. В 2012 г. Законът за устройството на територията претърпя сериозна промени, след които ниските категории, малките категории строителство – четвърта, пета и шеста, попаднаха в компетенциите на общинските администрации като допускане, разрешаване и като контрол относно законосъобразното извършване на инвестиционния процес.
В тази връзка Министерството, респективно подчинената му Дирекция за национален строителен контрол има два вида компетенции по темата. Първата е да си довърши всички започнати производства преди м. ноември 2012 г., на 25 ноември 2012 г. влязоха в сила тези промени; и на второ място, да контролира представителите на местните власти и главните архитекти, например, за това как те упражняват контрол върху инвестиционния процес и неговата законосъобразност.
Някои населени места и общини, като например кв. „Кремиковци“ в с. Марчево, община Гърмен, заповедите са от преди 2012 г., така че ДНСК има задължението да довърши тези процедури по премахване на незаконно построените сгради, някои го наричат жилища. Част от тях не отговарят на понятието „жилища“, както е разписано в Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, но това е друга тема.
Факт е обаче, че през м. май 2015 г. с две решения на оперативни заседания на Министерския съвет, поради постъпили ред жалби, дори до Европейския съд по правата на човека, и произнасяния по тях, тъй като не малка част от тези жилища, специално говоря за Гърменския казус, са единствени такива на конкретните семейства. Поради разногласие между отделните компетентни институции, в частност тогава Министерството на труда и социалната политика, и подчинените му структури като Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето, се взеха тези решения на Министерския съвет, съгласно които решения ДНСК трябва да предприеме действия по принудително премахване на незаконните обекти, след предоставяне на алтернативно настаняване и осигуряване респективно на алтернативно жилище на тези семейства.
ДНСК предприе, по спомен мисля изпълни шест заповеди за премахване, там, където те не бяха единствени жилища и където бяха доброволно отказали настаняване в алтернативни общински или държавни институции, но по останалите, без настаняване ДНСК не може да изпълни своите законови правомощия. Има избрани изпълнители за така „разпоредени заповеди“ за премахване, като сега сме на стендбай.
Между другото, с вицепремиера Валери Симеонов дебатирахме темата още преди около месец, взехме едно принципно решение, както сме постъпвали в предишни случаи. Специално за този казус споменавам, тъй като е назрял местен референдум. Аз за този казус мога да говоря с часове – и за хронологията му през последните две години, и за съдействието или несъдействието от страна на Общинския съвет и на кмета на община Гърмен. Но взехме принципното решение да намерим 20-30 фургона, да осигурим алтернативно настаняване, да ги свържем с ток, с вода, да ги поставим съответно на урегулирани имоти, както пое ангажимент и кметицата на общината, да урегулира съответни имоти, които да предостави впоследствие, или да учреди вещни права, или да продаде на живущи в квартала представители на ромската общност. И съответно да изпълним тези 20 или 30 заповеди. Към момента все още нямаме напредък с фургоните.
За този казус към момента толкова. Няма други висящи, употребявам думата висящ и в кавички, теми, които да касаят Дирекция за национален строителен контрол. Другите заповеди и в кв. „Максуда“ във Варна, и в Пещера вече бяха изпълнени. Този остана основният. А във всички останали случаи, ако говорим за строежи от пета и шеста категория, даже от пета няма, някои може би са извън категоризацията, компетентността е на председателя на местната власт по установяване на незаконно строителство и респективно предприемане на необходимите действия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Христов, искате ли думата? – Не.
Исках само да направя една скоба, че на комисията е разпределена подписката, която беше събрана в Асеновград и вероятно точно в частта за незаконното строителство ще имаме възможност да коментираме и с представители на общините, предполагам и с ДНСК в следващия сезон, разбира се.
Колеги, започваме отново завъртането.
От ГЕРБ ще има ли втори въпрос?
Заповядайте, господин Димитров.
ДЕЛЯН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, заместник-министри, господин Атанасов! Моят въпрос е свързан с пътната безопасност. Знаем, че правителството прави много с редица мерки в лицето на Министерството на вътрешните работи, с промени в Закона за движение по пътищата, с много стриктен контрол, с много безкомпромисност към техническото състояние на МПС.
Конкретният ми въпрос е: какво предприема ръководеното от Вас министерство основно в две направления? Едното направление е пътят Ботевград – Мездра. Това е един от най-натоварените участъци. (Реплики)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Оставете колегата да си зададе въпроса. Ще бъде отговорено в частта политики.
ДЕЛЯН ДИМИТРОВ: Един от най-натоварените участъци с ежедневни пътнотранспортни произшествия.
Второто направление е третокласните пътища в страната и респективно в Северозападна България. Не е тайна, че четвъртокласните пътища са приоритет за общините, а първи и втори клас в различните оперативни програми. Въпросът е за третокласните пътища. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, колега.
Разбира се, говорим за политики и в този дух министърът ще отговори за политики, а не за конкретни пътища.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Много правилно задаващият въпрос народен представител господин Димитров отчете един комплекс от мерки, като той спомена компетентните институции – и по линията на органите на МВР, на „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, разбира се Агенция „Пътна инфраструктура“. Необходим е наистина един много добър синхрон между институциите и предприемане на комплекс от мерки, тъй като пътната безопасност не е само рехабилитираният и реконструиран път. Тогава пък отчитаме тенденция, може би трябва да изискаме по темата една справка от колегите от „Пътна полиция“ към Министерството на вътрешните работи какви са причините за пътнотранспортни произшествия, още повече за леталитет от катастрофите по републиканската пътна мрежа.
Неформално ще кажа от една от справката от Областна дирекция на полицията, няма да казвам коя, доста трудно ще направим права корелация между рехабилитирания път и подобряването на пътната безопасност, тъй като след рехабилитирания първокласен път, след добра рехабилитация се увеличиха и тежките пътнотранспортните произшествия и леталните случаи. Затова споменах комплекс от мерки – добър контрол на движението, добър контрол и обучение на водачите на пътно-превозните средства, разбира се и сигурна и безопасна структура.
Относно мерките за пътна безопасност вчера в Транспортната комисия много коментирахме и темата като част от отговорите на някои от въпросите на народните представители, отново недостиг на средства в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за съжаление не дава възможност да поддържаме в добро или сравнително добро състояние една немалка част от републиканската пътна мрежа. Грубо 22 хил. км републикански пътища, почти 8 са в лошо състояние по тристепенната класификация на АПИ – добро, средно и лошо състояние.
Отделно от това да дам малко цифри като информация. За подмяната само на мантинелите и то по автомагистрали, пътища първи и втори клас, на агенцията са необходими около 600 млн. лв. Полагането на маркировка на годишна база са необходими над 25 млн. лв., разполагаме с не повече от 3-4 млн. лв., без автомагистралите. Вертикална, хоризонтална сигнализация – комплекс от фактори, които агенцията, на база на бъдещи приходи от тол система, ще може в доста по-адекватна степен да реализира.
Все пак със средствата, с които разполагаме, извършваме немалко. Започнахме с някои иновативни подходи, господин Атанасов ще каже няколко думи по темата, например за новата маркировка, която пилотно вече поставяме на някои републикански пътища с повишена концентрация на пътнотранспортни произшествия, например трасето през територията на гр. Кресна, през общинския център по направлението на път Е-79. Отделно от това пък някои от ремонтите, които имат пряка корелация и пряка връзка с пътната безопасност, като например рехабилитацията и съответно основния ремонт на мостови съоръжения, например по автомагистрала „Хемус“, коментирахме темата с Аспаруховия мост, тунелите – те имат наистина пряка връзка с пътната безопасност.
Само за „Хемус“ да дам една цифра – 45 км. от Е-77, останалото трасе между гара Яна и Ябланица, се нуждаят наистина от пълна рехабилитация като асфалтова настилка, пътно покритие. Отделно мостовите съоръжения, отделно тунелите, без двата, които понастоящем рехабилитираме – „Ечемишка“ привърши, „Витиня“ ще отворим след ремонта на мостовото съоръжение след нея на 33-и километър, са ни необходими не по-малко от 220 млн. лв., дори според експертни оценки 240 млн. лв. Само за тази отсечка от „Хемус“.
Предвид ограничените финансови възможности това, което правят Агенция „Пътна инфраструктура“ – знам, че е твърде недостатъчно – е в правилната посока.
Отделно с новата Наредба за проектиране на пътища, аз вече споменах, не че са лоши съветските норми за проектиране, напротив, щом устояха 30 години, са били много добри, но вече не са актуални, не са съвременни, затова и засилихме работата на Междуведомствената работна група и публикувахме в края на миналия месец за обществено обсъждане Наредба № 1 за проектиране на пътища и Наредба № 2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. По Наредба № 1 има много позитивни текстове именно в тази насока – за подобряване на сигурността и пътната безопасност и проектиране на пътища. Там е засегната сериозно и темата с билбордовете, рекламните съоръжения в непосредствена близост до автомагистралите и пътищата първи, втори и трети клас.
И ако позволите само няколко думи от инж. Атанасов относно някои конкретни мерки, които сме предвидили тази година по пътната маркировка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
ДЕНЧО АТАНАСОВ: Има няколко ключови неща, които Агенцията е извършила относно безопасността на движение. Разбира се ще Ви дам само няколко цифри, това, което и господин Министърът каза. Общо 25 млн. лв. от тези 100 млн. лв., които остават за поддръжката и зимното поддържане на републиканската пътна мрежа, отиват за знаци, маркировки и стоманени предпазни огради. От началото на тази година до този момент само от катастрофи с малки изключения, където сме допълвали, както е случаят с Ветрен и по автомагистрала „Тракия“ сме дали около 10 млн. лв.
Всеки божи ден, включително в момента на магистрала „Тракия“ работят около 10 екипа по възстановяването на катастрофите – все по-безумни и по-безумни.
Там, където има черни точки и доста тежки пътнотранспортни произшествия, Агенцията през всичките години, използвайки ограничения си финансов ресурс, сме се стремили да предпазваме хората от тежки последствия. Давам Ви един пример – стоманената предпазна ограда между Бургас и Созопол спасява на година между 13 и 15 човека. От 2009 г. там Агенцията спаси поне 150 човека.
Маркировката, която заложихме – и това е последен писък на техниката – в Кресна, а сега имаме амбицията като понамалее малко трафика през септември, да заложим тази маркировка и в Кресненското дефиле. Кресненското дефиле е едно гробище на България и всички опити да се отлага строителството на преминаването на Кресненското дефиле, за мен е безумно. Надявам се, че всички политически сили ще подходят държавнически и да се обединим, тъй като предстоят обществените обсъждания за Кресненското дефиле. И е изключително важно в рамките на септември да се проведат обществените обсъждания.
Пак казвам – въвеждаме нови технологии в маркировките, в знаковото стопанство. Тунел „Ечемишка“, който го виждате след януарските случаи, е последен писък в Европа. До няколко дена ще има пълно автоматизиране на системата на тунел „Ечемишка“, абсолютно автоматично управление при пожари, катастрофи и т.н., и т.н.
Ние не сме хора, които се отнасяме бездушно и не обръщаме внимание на пътната безопасност. Напротив. За съжаление, това, което Ви каза господин Нанков, е факт – там, където пътят е с неравности и има дупки, ние, разбира се, се стремим веднага да ги запълваме, катастрофите стават много по-тежки, особено на третокласните пътища, и са с фатален край.
Това е, което мога да кажа. Ако има допълнителни въпроси…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Само още няколко изречения ще кажа по темата. Като споменахте комплексен подход и комплексни мерки, онзи ден на автомагистрала „Хемус“, именно с оглед на осигуряване сигурността на транспортно съоръжение на 37 и км, което в момента се монтира, правоспособен водач, да не коментирам какъв водач, навлиза във всички ограждения, които са поставени, и тежко нарани строителен работник на моста. С тези водачи, да не ги квалифицирам, трудно бихме могли да се справим, каквото и да поставим като маркировка, като ограничение, инж. Атанасов искаше даже инертни материали да насложим, има неща, които, знаете, са и до възпитание, до манталитет и до много добри контролни механизми относно такива дори рецидиви. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги от БСП?
Заповядайте, господин Бонев.
ДЕЛЯН ДИМИТРОВ: Само да благодаря на господин Министъра. И ако позволите – една реплика към колегите от БСП.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Недейте с тези реплики.
ДЕЛЯН ДИМИТРОВ: Нека да слушат внимателно, поне им направете забележка да слушат внимателно. Имаше разлика между моя въпрос и това, което коментираха. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, моят въпрос е само по политики. По проведена среща с Камарата на строителите, на инженерите и архитектите, мисля, че беше преди около три или четири седмици, Вие поемате ангажимент за създаване на работна група за поредното изменение на ЗУТ. Ако може да ни кажете в какви насоки и в какви направления ще се променя ЗУТ? Това ми е въпросът – точно и ясно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, те вече номинираха своите членове – и браншовите организации, и неправителствените такива, и нашите партньори, пък и компетентните други заинтересовани институции и ведомства.
Знаете, че във всеки кабинет, ако се върнем назад, има по 4 5 промени в Закона за устройство територията, в предходния дори две основни промени. Ако ще правим този път Промени в Закона за устройство на територията, ще са най-вече на административната тежест в инвестиционния процес и предхождащото го устройствено планиране. Хубаво е този път нещата да се обмислят наистина много добре. Знаете, че браншовите организации, с които работим, не само ние, имат предложения от няколко години, отлежават. Внесени са три законопроекта за обсъждане в предния мандат – в Четиридесет и третото Народно събрание. Една от темите е да вървим в тази посока.
Друга тема е на база извършена оценка на въздействието на Закона през 2012 г., нашето Министерство често пъти е практикувало в предходни периоди, пък и сега, дори без да беше задължително по Закона за нормативните актове, когато правим кардинални промени в нормативи, да възлагаме оценка на въздействието. Така беше и в 2012 г., да се върви към разделяне на Закона за устройство на територията на две части. Друг вариант, друга теза беше, например, превръщането му в кодекс.
Общо взето идеите, които имаме и които трябва да бъдат реализирани, дори там, където не са необходими нормативни промени, ние ги реализираме понастоящем с вътрешноведомствени актове и с конкретни действия, с цел оптимизиране на процеса, подобряване на административното обслужване, електронизацията му, цифровизацията му, територния документооборот. И, разбира се, да редуцираме, грубо ще кажа – бумажщината, да редуцираме обема на изискуеми документи там, където администрацията може да ги дава по служебен ред, ако това е регламентирано в закон и друг нормативен текст. Необходима е Вашата подкрепа – на народните представители, разбира се и Вашата политическа воля. Там, където не е необходимо, се оправя с вътрешноведомствени актове и изменение в отделни поднормативни актове, което е в компетенциите на нашето министерство.
Това е идеята, но този път много внимателно ще обмислим нещата, ще ги изпипаме. Не че досега не е правено, но не винаги бързата работа е най-успешна и дава най-добри резултати и ефекти. Така беше една от промените, ако си спомняте, 2015 г. – по искане на една от камарите, браншовите организации, да не я назовавам коя, има я в стенограмите, в аналите на Народното събрание, въведохме един институт на водещия проект. След една година променихме закона, за да разтоварим нещата. Не винаги предложенията от камарите, от отделни народни представители, дори от Министерството са най-оптимални, така че не е хубаво да рискуваме с палиативни и бързи изменения.
Целта е облекчаване на административния процес, разбира се при строго съблюдаване на функционалните механизми, които имат отделните институции, тъй като в инвестиционния процес някои институти, като например „мълчаливото съгласие“, са много опасни и трябва да бъдат сериозно прецизирани. Коментирахме и темата с редуциране на някои проектни части в отделни случаи, тук отново камарите на инженерите и на архитектите ще кажат: „Не пипайте проектните части, те дават сигурност, те дават устойчивост на инвестиционния проект“, бизнесът ще каже: „Не, напротив, дайте да следваме немския модел“. Да не изпаднем в хипотези, които са обект на задълбочен анализ и на работа на експерти. Ще се радваме на Вашето съдействие.
В най-общи линии това е отговорът на въпроса Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, желаете ли реплика?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Изменяйки ЗУТ всички сме наясно, че изменяме n на брой нормативни подзаконови документи, тоест наредби.
И понеже обърнахте внимание на браншовите организации, не знам дали сте запознати изобщо, в момента Наредба № 4 за обема и съдържанието, в което по един или друг начин се правят изменения…
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Утре я публикуваме.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Още преди да сте я публикували има едни брожения специално в две гилдии – пътната и геодезията. Това е препратка към предните две наредби, които казахте, че са много добри – Наредба № 1 и Наредба № 2.
Ако идеята на ЗУТ е да се разделя, автоматически всички подзаконови нормативни актове трябва да се променят, което е огромен обем работа.
Относно мълчаливото съгласие по ЗУТ не виждам изобщо как може да стане това нещо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това беше казано от министъра. Благодаря.
От ДПС ще има ли въпрос?
Заповядайте.
ТЕНЕР АЛИ: Ще стане неудобно, ако не задам.
Уважаеми господин Министър, колеги! В няколко конкретики ще се спра, като бивш кмет на община четири мандата, знаейки проблемите.
Лятото мина, колеги, предстои зимен период. Възползвайки се от това, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е тук, продължаваме да се делим на държава и на общини и в един момент, когато става въпрос за зимно поддържане, особено през летния сезон в поддържане на трети клас, четвърти клас общини, първи и втори – държава. Постоянно се делим и в един момент се получава така, че нито банкетите са изчистени както трябва, защото: „Това е Ваше, това е наше“. Примери много, знаете. Вътре в градска или селска среда – общински път, продължението е републикански път. Изчистват се до определено място и точно, където са завои, малко грубо и обикновено ще го кажа, но това е истината в момента, точно там се получават тези пътнотранспортни произшествия. Тези инфраструктури са правени преди много години, те са тесни пътища, водят се трети клас, в един момент никой не отделя пари, тоест отделят се пари, но не се чистят, разделяйки се на местни, държавни или републикански пътища.
По същата логика е и при зимното поддържане. Така се налага, че общините, ако не са подписали договор със същата фирма, с която Пътната агенция е подписала договор за почистване на републиканската пътна мрежа и общинска пътна мрежа, се получава един разнобой. Ние, като общински служители и собственици на тези пътни инфраструктури, пращаме наши машини, за да помогнем да се изчистят второкласните пътища, или пътят София – Варна. В един момент, когато се налага и е спешно да се изчистят другите клас пътища, тоест общинските, не получаваме никаква помощ от страна на Пътната агенция.
Там може би трябва да се бутне малко законът или наредбата. Ние ще имаме и конкретно предложение като политическа сила, защото това са около 150 малки общини, от типа селски общини, които страдат от това, че всеки дели на държавно и на общинско и се получава разнобой, накрая се получава този ефект, особено ако имаме същата зима, каквато имахме тази година – 2016 г.
Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Али.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Инженер Атанасов е експерт в снегопочистването, но аз ще кажа две думи малко по-общо.
Господин Председател и уважаеми господин Али, ние първо трябва да пипнем малко и като цяло договорите, на база на които се извършва и снегопочистването, зимното поддържане, ако използвам точния термин. Като казвам да ги пипнем, те са до 2018 г., така че сега ще направим една доста по-добра методика и да си гарантираме доста по-ефективни и по-качествени договори, за да имаме по-качествен и контрол от страна на държавата, пък и това да доведе до по-добър ефект от извършената по договор дейност за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа.
Проблемът, за който казвате, инж. Атанасов ще се опита да Ви опровергае, нормално е, но в протоколите, които се подписват между Агенция „Пътна инфраструктура“ и общинските администрации, когато републикански път минава през рамките на населеното място, в моето родно място има подобен случай, и има известно разминаване в корелацията, субординацията и съответно качеството. Тук ще се радвам и Вие да дадете идеи.
За нас най-важното, което трябва да направим тази година, е да се подготвим качествено, да си заложим така нещата в процедурите за бъдещите договори за текущ ремонт и поддръжка, в обхвата на които попада зимното поддържане, че да имаме наистина един по-добър контрол и от наша страна, пък и по-добро качество на услугата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
ДЕНЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин Али, доста години вече ръководя зимното поддържане на републиканската пътна мрежа. Има, разбира се, случаи, за които Вие казвате, и е имало случаи, в които общинските служби и фирми за почистване, са ни помагали, но са стотиците случаите, в които агенцията е помагала, много пъти, тъй като то е и логично, фирмите, които поддържат общинската мрежа, са в по-лошо състояние от гледна точка на техника. И то е нормално, логично е.
Зимното поддържане в България е на доста високо ниво. И който се опитва да опровергава това, просто не е коректно. Ако вземете нормите в Германия, във Франция и т.н., ще видите, че зимното поддържане в Германия и Франция не е на това ниво, на което някои сега си го казват: „В Германия и Франция е страшно“. Не, не е страшно. В Англия, примерно, 3 см сняг ги блокира за денонощие.
Тази година тази зима беше уникална и мисля, че правителството, Пътната агенция направихме и невъзможното с нивото на зимното поддържане да спасим България от страхотно бедствие. Никой не си спомня тази зима при минус 30 градуса, при снегонавяване от 3-4-5 метра преспи някой да е влачил хемодиализи, родилки. Всичко това беше направено, регулирано, изтеглени хората в болниците. Разбира се, получаваме упреци за това: „Защо затваряте при снегонавявания пътната мрежа?“. Затварям и пак ще затварям, защото няма как да спасиш хората при преспи от два-три до четири метра. Ако Ви покажа снимки, най-накрая ще ги публикувам навсякъде в сайтовете да ги видите, има преспи по 3, по 4, по 5 метра, в които роторите не могат да изхвърлят снега и сме принудени да вкарваме огромни булдозери, както беше примерно в Смолян, в Североизточна България тази година, за да можем да изчистим снега, да го хвърлим към полето, за да може ефективността на чистенето да бъде голяма.
Никога по никакъв повод, с това ще завърша, не съм отказвал на общини и на кметове да им помогна и винаги сме помагали. Ще Ви дам един пример: в 2015 г. в Смолян от 500 км общинска пътна мрежа на Смолян, ние изчистихме 300, включително и в Ардино, и в Кърджали, и навсякъде. В такова бедствие никой, никога и по никакъв повод аз не съм делил и няма да деля, поне докато зависи от мен, къде е държавата, къде е общината. Имаше случай не можеха да погребат човек в едно село. Влязохме и изчистихме общинския път.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на председателя на Агенцията.
Господин Али, желаете ли да вземете отношение към отговора?
ТЕНЕР АЛИ: Благодаря Ви за отговора.
Няма да взема отношение, просто в писмен вид ще Ви дам няколко предложения за по-добрата организация, Вие ще разберете. Не искам да изпадам в подробности.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
„Обединени патриоти“ се въздържаме от втори въпрос.
Колегите от „Воля“ се въздържат от втори въпрос.
С това точката от дневния ред се изчерпва.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ЗА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗЛИЧИЯТА В РАЗВИТИЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ РЕГИОНИ В СТРАНАТА
Поисках този Доклад, тъй като смятам, че като Комисия трябва да бъдем активна страна по решаване на основни проблеми в нашата сфера и тъй като това са проблеми, които действително са видни от години и е редно да им дадем необходимата гласност и евентуално да търсим техните решения.
Господин Министър, заповядайте за представяне на Доклада.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, ще бъда кратък, предполагам, че всички Вие сте се запознали.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Докладът е разпространен, всеки от колегите го е получил на имейла си, надявам се да се е запознал с него.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: В определен от Вас срок беше предоставен на уважаемата Комисия. Целта на Доклада е да запознае Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със специфичните проблеми, които отделните райони от ниво 2 и над 2 срещат в развитието си, за да се насочат както секторните, така и регионалната политика. Ясно е, че регионалната политика е хоризонтална. Насочването на регионалната и секторните политики е към редуциране на неравенствата на три нива.
Първото ниво е сравнение със средните нива на регионите от Европейския съюз, най-бедните райони в Европейския съюз, знаете са Северозападният и Северният Централен. Северозападният от години води негативната класация за най-изостанал по почти всички социално-икономически показатели регион в Европейския съюз.
На второ място, по отношение разликите между самите райони в България на райони от ниво 2.
И на трето място, нещо изключително важно, което между другото в регионалните анализи, които се предоставят, остава на заден план, е за намаляване на диспропорциите, неравенствата и дисбалансите в развитието вътре в самите райони, вътре в самите области и вътре в самите общини с глобалната цел да се опитваме, защото това е изключително трудно, да преодоляваме проявлението на модела „център – периферия“, да развиваме центъра на един район, на една община и на една област, а периферията да изостава в инфраструктурно развитие и в социално-икономическото си такова.
В доклада се прави също така преглед на плановата осигуреност на районите, като се изхожда от стратегическите документи, които са регламентирани със Закона за регионалното развитие, представена е и ролята на програмите за целенасочена подкрепа на изоставащите райони и тяхното ресурсно осигуряване.
Самата програма е един инструментите за правене на регионална политика, ние сме го коментирали и в други заседания на Комисията, пък и в различни формати, тъй като регионална политика се прави с някои основни инструмента. Финансов, който идва по линия на дадените програми, било то оперативна, целенасочена инвестиционна програма, или други инструменти, фондове, заеми и т.н. Политиката се прави и на база на законотворчески инструментариум с конкретни нормативни текстове, имаме страни от Европейския съюз, в които в голяма част от нормативните актове има специален раздел „Регионално развитие“. И на трето място, инструментариум от административно-политическа гледна точка.
Ще резюмирам набързо по-важните изводи и заключения от доклада. Вие сте се запознали с него, а и предполагам имате информация, че са налице негативни демографски и миграционни процеси, водещи до обезлюдяване на малките населени места в районите на страната. Продължава намаляването на населението на страната, застарява, като най-сериозен е проблемът в Северозападния и в Северния Централен район. В Северна България живее 1/3 от населението на възраст от 0 до 14 години, останалите 2/3 са в Южна България. През последните пет години (2011 – 2016 г.) коефициентът на заетото население в трудоспособна възраст нараства във всички български райони и е един позитивен факт. Във всички райони коефициентът на безработица за 2016 г. е по-нисък в сравнение с 2011 г. – също позитивен факт. Промените в тези два индикатора показват, че протича процес на икономическа стабилизация, но пък характерно за България и за нашите райони е неравномерното разпределение по райони на работните места.
Наблюдават се и значителни дисбаланси в икономическото развитие и инфраструктурната обезпеченост на българските райони с районите в Европейския съюз, и разбира се различие в степента и темповете на развитие на районите в Северна и в Южна България. Създаденият в предприятията брутен вътрешен продукт в Северна България– нещо много важно и плашещо като факт, а тенденцията в последните години е именно такава – е три пъти по-малък от този в трите района на Южна България. Сравнен брутен вътрешен продукт на човек от населените района на Северна България е значително по-нисък от средния за страната. Споменах 26% е делът на брутния вътрешен продукт на Северна България, спрямо общия за страната. По-ниската атрактивност на Северна България за инвестиции и разбира се за развитието на икономически дейности.
Коефициентът на безработица за 2016 г. в трите северни района варира от 9,3% в Северния Централен район, до 10,6% в Северозападни район. Имаме общини в Северозападни район с капацитет на безработица над 60%. За страната средният коефициент на безработица за 2016 г. е 7,7%.
Намаляват преките чуждестранни инвестиции в Северна България – също една устойчива негативна тенденция, като през 2015 г. преките чуждестранни инвестиции, сравнени в Северна и Южна България в процентно измерение е 16% в Северна и 84% в Южна България.
Развитието на транспортната инфраструктура – и пътна, и железопътна, разбира се в Северна България изостава значително, спрямо Южна България. Споменах, констатират е и значими вътрешнорегионални дисбаланси и различия във всички региони на страната.
Относно обезпечеността със стратегически документи нямаме проблеми. Докладът и анализът показват, че документите се изготвят в регламентираните от закона срокове, актуализират се, отчитат се, но виждаме, че тенденцията за увеличаване на вътрешнорегионалните диспропорции, различия, а и между отделните райони, се задълбочава.
Какви мерки могат да бъдат предприети и извадени като заключение от анализа в предоставения на Вашето внимание Доклад?
На първо място, аз споменах, регионална политика се прави чрез финансов инструментариум. Мерки за осигуряването на достатъчен финансов ресурс за правене на адекватна регионална политика.
Необходима е като първа подмярка допълнителна финансова подкрепа на районите, изостанали в развитието си, с оглед на предприемане на мерки, които да засилят атрактивността им за инвеститорите – външни, вътрешни, и да ускорят процесите на икономическо развитие.
Като втора подмярка, разбира се, трябва да се разработят програми за подкрепа на изоставащите райони, които биха могли да допълнят инструментите, съфинансирани от европейските фондове, и биха могли да допринесат за редуцирането на актуалните проблеми и да ги превърнат в по-добри места за инвестиции, разбира се, съобразявайки се, включвайки специфичните местни потенциали, които всеки един район в България, област и община притежават.
Положителен ефект, според нас, би имало използването на няколко различни източника на финансиране, както и условия за разширяване и възможност за публично-частни партньорства при реализацията на мерки, подкрепящи регионалното развитие.
В икономическото развитие трябва да търсим варианти за подкрепа на малките и средни предприятия, развитие на икономически дейности с висока добавена стойност, за използване на информационни и комуникационни технологии, както и насърчаването на интелигентна специализация на регионалната икономика, като тези мерки ще доведат до повишаване на общата конкурентоспособност в отделните райони.
Икономически зони, технопаркове, тяхното планиране и изграждане също е мярка, която ще улесни инвеститорите и би могла да има положителна роля, съчетана с – за мен лично най-важната мярка – превръщането на човешкия труд в човешки капитал и неговото задържане в отделните общини и райони с по-лоши икономически показатели, тъй като без човешки капитал не бихме могли да реализираме каквато и да е инвестиционна инициатива по линия на публичен ресурс, било то по линия на частни капитали.
Аз навлязох и в другата тема – демографската, за която са необходими спешни и системни мерки, насочени към развитието на човешкия капитал в районите, ориентирани както към повишаване на образованието и професионалните умения, така и към повишаване на качеството и достъпността до образователните и здравните услуги, съответстващи на нуждите на пазара на труда и на съвременните стандарти за здравно, социално и друго обслужване. Необходимо е да се анализира и оптимизира мрежата от центрове за предоставяне на образователни и на здравни и социални услуги, които да бъдат съобразени с настоящата най-вече демографска ситуация.
Необходимо е прилагането на ефективни действащи механизми за подкрепа на младите семейства, които да останат да живеят и да работят в районите, изоставащи в своето развитие постоянно, като първа опция, или временно, като втора.
Повече внимание следва да се обръща и на проблемите на социалното включване на маргинализираните групи в обществото.
Разбира се, от политически характер има и друга група мерки, които биха могли да бъдат предприети, като например да се засили работата на регионалните съвети за развитие и координация на прилагането на секторните политики, не просто да бъдат формални структурни звена, които да отчитат своята дейност със събирания веднъж в годината. Да се подобри и качеството на стратегическите документи за регионално и местно развитие, включително на ясен териториален контекст и адрес към тях.
Аз мисля, че с последните промени на Закона за регионалното развитие, които се случиха в рамките на 43 Народно събрание и като капацитет, и като ресурсна обезпеченост, документите ще имат наистина доста по-добра и аналитична част, и по-добри препоръки, по-добра стратегическа насоченост. Националният център за териториално развитие към Министерството е достатъчно компетентен и отговорен институт с необходимата експертиза за разработването и актуализирането на тези документи.
Много важно е определянето на една дългосрочна визия и модел за развитие и използване на територията в нейната цялост. Какво искам да кажа? Като модел, като доктрина би трябвало да се заложи пълномерното използване на цялата територия на страната, а не само на отделни нейни райони. В този аспект имаме един чудесен концептуален стратегически документ – Националната концепция за пространствено развитие. Тя отново трябва да бъде изпълнена със съдържание и да бъде в основата на всички документи от устройствен аспект, а и документи, които са насочени към формиране на бюджети и разходване на финансов ресурс в определени райони за определени секторни политики.
Необходима задължително е подкрепа на градовете в Северна България с цел укрепване на полицентричния модел и разбира се периферните зони на тези градове за преодоляване на проявлението на модела, в България, за съжаление, той е много силно проявен център – периферия.
В най-общи линии като резюме на доклада ще спра дотук и съответно ще поставя и темата като отворена за дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник-министри, уважаеми господин Атанасов, уважаеми колеги! Мисля, че всички ще се съгласим, че докладът нищо ново не ни казва, но все пак схематично представя моментната картина. Констатациите в него за засилващите се различия между регионите и продължаващото изоставане в развитието на слаборазвитите райони са известни на всеки един от нас и тревожат всеки от нас. Не намирам причина дори слабите позитивни тенденции в някои от индикаторите да приемем за обнадеждаващи. Все по-големи и тревожни стават и вътрешнорегионалните различия, които допълнително усложняват картината.
И ако в инфраструктурно отношение със сериозни резерви можем да приемем, че се оттласкваме от дъното, говоря за слаборазвитите райони и района, на който и аз съм представител, днес имаме една чудесна новина за Врачанска област в инфраструктурно отношение, то в демографско и социално-икономическо отношение проблемите се задълбочават и доклада констатира това. Но дотук.
Както казва и уважаемият господин Министър, в крайна сметка необходими са финансови инструменти. За съжаление, Целенасочената инвестиционна програма за слаборазвитите райони до този момент не стартира, тя отдавна трябваше да бъде в изпълнение.
Имайки предвид един текст в доклада, съм притеснен, че това няма да се случи и през 2018 г. Ще си позволя да цитирам част от цитирано становище на Министерството на финансите в доклада, че е необходимо обсъждането на Целенасочената инвестиционна програма да продължи с цел извеждане приоритетно точно на мерките, които да доведат до решаването на проблемите, свързани с качеството на работната сила и едва на следващ етап да се очертаят и проектни предложения за национално съфинансиране за изпълнението им. На прост език това ми звучи като: подходът за приоретизиране на мерките е сгрешен, продължавайте с обсъждането, пари на този етап няма да има. Ясно е, че без финансиране няма да се постигнат тези възможни ефекти, поне на този етап, като мерки по отношение на търсенето на решения за известно приближаване в развитието на най-слаборазвитите райони към останалите райони в страната.
Все пак докладът е повод за този проект за решение, който ни е предоставен за обсъждане и за гласуване, така че мисля, че ще свършим нещо полезно на база на тази информация и ние ще го подкрепим. Аз имам едно конкретно предложение – в т. 4 да втвърдим малко тона и вместо „препоръчва на Министерството на финансите“ и т.н., както е в Проекта за решение, да придобие следния вид:
„4. Настоява Министерството на финансите да осигури допълнителни финансови ресурси по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството“ и т.н., както е в първоначалния вариант на Проекта за решение.
Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания?
Ще си позволя тогава аз да направя изказване.
Темата с регионалните различия наистина не е нова и от гледна точка на констатации можем да видим само допълнителни подробности в Доклада. Беше важно, според мен, да започнем този дебат и с оглед на решението, което бихме приели като Комисия, но и с оглед на това да се поставят някои проблеми, които са системни в държавното управление и те не са свързани само с това държавно управление, или предходното, а като цяло липсата на концептуален подход за цялостно развитие на територията.
В предишния формат на Народното събрание аз отправих питане и до двамата отговорни за инфраструктурата министри – на регионалното развитие и на транспорта, с оглед изясняване характера, за обема на публичните инвестиции, които по региони са насочвани за периода от влизането им в Европейския съюз, и като план предстоящите такива инвестиции до края на следващия планов период.
Всъщност се оказа, че част от проблема е задълбочаващото се различие, в пъти по-голямото субсидиране на едни региони за сметка на друга. По Оперативна програма „Транспорт“ за Южна България са заделени 2 млрд. 679 млн. лв. от 2007 до 2013 г., а за Северна България – 108 млн. лв., тоест 25 пъти разлика в тази Оперативна програма. В следващия план, който в момента се изпълнява, разликата става 78 пъти. Това, разбира се, се дължи на големите инфраструктурни проекти – магистралите, част от които вече са завършени, но във всеки случай се отрази и на качеството на живот в двете територии.
Доста по-малка, но все пак в пъти – от порядъка на 3-4 пъти е разликата в пътната инфраструктура, в парите, които са инвестирани в тези периоди.
Същото се отнася и за инвестициите и това, което господин министърът каза като възможен изход, става дума за създаването на индустриални зони и технологични паркове. Факт е, че ние имаме действащо предприятие за индустриални паркове, което направи парк в София, направи в Пловдив, направи в Бургас, не направи в Силистра, където хиляда пъти са по-малки инвестициите на глава от населението, отколкото в София. Тоест имаме липса на подкрепа там, където има нужда. За Видин само се говореше, че ще създадат, така и не беше създаден подобен парк. Като резултат в момента брутният вътрешен продукт на Югозападния район е почти половината от този на държавата. Към 2000 г,. правих си труда да направя справка, е бил 1/3. А разликата в района, за който господин министърът казва, между София и Перник, примерно, е също драматична.
В това отношение безспорно е нужно, може би не във всеки административен акт, но във всеки административен акт, който касае регионално развитие, част от него да анализира влиянието върху развитието на регионите и да се търси подобно изравняване.
В този дух ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този проект за решение, в участието на който сме участвали.
Не знам дали думичката „настоява“ е правилна. „Счита за необходимо“ не е ли по-добрият вариант? Настоява е дума, която не е административна. Подкрепяте „настоява“ – добре. Аз бих подкрепил и „задължава“. (Оживление.) Аз съм съгласен със „задължава“, но въпросът е ще има ли ефект.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Министър, понеже взимаме тежки и важни решения в момента, свързани с неравнопоставеността в регионите, ще ползвате ли механизмите на държавния бюджет основно по капиталовите разходи на общините, които се намират в такова, бих казал, изпаднало състояние. Характеристиките, които господин Председателят даде, бяха достатъчно красноречиви. Имате ли такова намерение, когато внасяте предложението за бюджета за 2018 г., да има приоритети в капиталовите разходи на такива общини, които се намират в такива изостанали региони? Виждам тук, че е записано, че трябват средства в МРРБ, но аз мисля, че на общините, ако им се даде такова процентно завишение от капиталовите разходи, защото те най-добре си знаят проблемите, биха могли да насочат този ресурс именно в такива мероприятия, механизми и обекти, които да помогнат малко от малко тези различия да бъдат преодолени. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да се изкажат?
Господин Министър, желаете ли да отговорите на въпроса?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Всяка мярка, свързана с регионално развитие и намаляване на диспропорциите ще бъде и винаги е била подкрепяна от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Знаете много добре, че тази подкрепа сама по себе си трудно би могла да получи реализация без Вашите гласове и разбира се без одобряването в тригодишната бюджетна прогноза и в Закона за държавния бюджет за следващата година, и от министъра на финансите.
Но това не е много добър и работещ механизъм, господин Генов. Можем много да спорим по темата регионално развитие и регионална политика. Много ми е чудно как, на какъв критерий Вие установихте, че капиталовите програми на всички общини ще подобрят регионалната картина и проблемите, които ние фокусираме не само през доклада, а които всички ние знаем.
Целенасочената инвестиционна програма и като стратегически документ в тази връзка, и като набор от генерирани проекти, е една доста по-структурирана и последователна програма, да не казвам, че е част от глобалната политика. Може би подходът, за който Вие споменавате, би могъл да се реализира именно през нея, ако тя получи наистина едно финансово измерение и изражение, тай като за общините от изостаналите райони, използвам думата „изостанали“, за да не изброявам всички райони, които са с показатели под средните за страната, наистина е направен един задълбочен анализ.
Отделно от това да спомена един добър пример. Господин Председателят на Комисията цитира Оперативна програма „Транспорт“. В предходния си програмен период Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“, тъй като тя беше програмирана 2006 г., тогава имаше един подход „конкурентен подбор на проекти между публични институции“, най-вече общинските администрации, тя не подпомогна, а задълбочи някои регионални диспропорции. Нищо че беше изпълнявана изключително успешно на фона на усвояемост, на фона на привнесения ресурс, но просто беше лошо програмирана и конкурентният подбор между публичните институции задълбочи тези диспропорции.
Програмирането на „Региони в растеж 2014 – 2020 г. “ се извърши на съвсем друг подход – на база на Националната концепция за пространствено развитие и развитието на полицентричната мрежа от българските градове, да не развиваме 6, 7 каквото беше първоначалното желание, прието от Европейската комисия – 7 центрове на растежа. С тежки преговори, адмирации към управляващите органи и към всички органи на политическо ниво, които успяха да се преборят за подхода, 39 града по първа приоритетна ос, 28 по втора приоритетна ос, колкото и редуциран да е ресурсът, той все пак е равномерно разпределен.
И ще кажа нещо много важно от гледна точка на регионалната политика, по други теми може да не говоря толкова компетентно, но може би по тази, защото съм запознат, образованието ми е такова – европейският модел невинаги е много правилен на разходване на финансов ресурс от гледна точка на регионалното развитие и планиране. Логиката: инвестирай там, където има повече население и отчитайки, примерно, индикатор „вложен ресурс“ евро на глава от населението в конкретния град, община, област не винаги е подходящ, обратното – той има антирегионална логика. Логиката на регионалното планиране е: инвестирай там, където искаш да привлечеш съответно и демографски, и икономически ресурси, в публичните структури инвестирай, за да създадеш предпоставки за съответно привличане на население и създаване на атрактивни условия за правене на бизнес.
В тази връзка настоящата програма „Региони в растеж“ има много добра регионална насоченост. Освен че не развива само седемте големи града, тя развива политипичната мрежа, но ако разрежем Северна и Южна България виждаме, че при 34% от населението, живущо в Северна България, почти 50% – 46% от инвестициите по ОПРР към момента в публичния ресурс са в Северна България. Ето Ви много добър пример за правене на регионална политика.
Първият програмен период е изпълнен много добре. Не аз човекът, който да дава оценка как е изпълнявана, има други органи, те винаги са констатирали ОПРР като една от отличните програми, но регионалната насоченост малко им беше избягала. През настоящия програмен период е точно обратното – в Северна България почти половината от ресурса, при 34%, една трета от населението в Северна България, половината от ресурса на програмата това е регионалната политика. И такъв инструментариум трябва да търсим с публичен и с друг ресурс за намаляване на диспропорцията между Северна и Южна България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Други изказвания има ли от колегите? Ако не, да се ориентираме към гласуване на решението.
По предложение на колегата Иванов т. 4 би добила вида:
„4. Настоява пред Министерството на финансите за осигуряване на допълнителни финансови ресурси по бюджета на МРРБ“ и т.н.
Има ли възражения да гласуваме по този начин? Аз, като вносител, съм съгласен с тази редакция.
Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се – няма.
С пълно единодушие подкрепихме равномерното развитие на регионите.
Благодаря на господин министъра и неговия екип. Благодаря на колегите.
Закривам заседанието на Комисията.


(Закрито в 17,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов


Стенограф:
Нина Иванова