1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.

---

П Р О Т О К О Л

№ 8


На 14 септември 2017 г., четвъртък, се проведе съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,10 ч. и ръководено от Делян Добрев – председател на Комисията по енергетика, и господин Искрен Веселинов –председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден, колеги!
Предлагам за започваме, защото днешният дневен ред е по-дълъг от обикновено.
По първите две точки, знаете, че заседанието на Комисията ще бъде заедно с Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с председател господин Искрен Веселинов.
Първо, искам да подложа на гласуване дневния ред на Комисията по енергетика. Имаме кворум, да отбележа за протокола.
Дневният ред е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура,
№ 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
4. Изслушване на представители на Министерството на енергетиката във връзка с поставените приоритети в сектора, касаещи председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от мен, за размяна на първа и втора точка – втора точка да стане първа, първа точка да стане втора, тъй като колегите, които ще представят Годишния доклад за състоянието на националната сигурност, имат участие и в други комисии днес и бързат. С така направената редакционна поправка от мен, който е „за” дневния ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред на Комисията по енергетика е приет единодушно.
Господин Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ние също имаме кворум. Дневният ред е оповестен предварително. Също като колегата предлагам размяна на точките:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура,
№ 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема.
Колега, можете да продължите заседанието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, колега Веселинов.
Присъстващи по точка Първа от новия дневен ред: г-н Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността.
По точка Втора от Министерството на транспорта, информационните технологии: г-н Димитър Геновски, заместник министър; г-жа Жанета Рагова – началник отдел в Дирекция „Правна”; г-н Димитър Димитров – изпълняващ длъжността директор Дирекция „Съобщения”. По точка Трета от Министерството на правосъдието г-н Евгени Стоянов – зам.министър на правосъдието. От Министерството на енергетиката не са дошли все още.
По точка Четвърта да обявя: г-н Красимир Първанов – зам.-министър на енергетиката; г-н Станислав Станков – директор на дирекция „Природни ресурси и концесии и контрол”, г-жа Веселина Кинанева – главен експерт Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол”; г-жа Петя Йорданова – държавен експерт в Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол”. От Министерството на енергетиката: г-н Жечо Станков – зам.министър на енергетиката; г-жа Албена Трасиева – началник отдел „Международно сътрудничество в областта на енергетиката” в дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество”; г-н Цветан Владиков – експерт Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” към администрацията на Министерския съвет.
По точка Първа – Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България, давам думата на г-н Георги Кръстев да представи доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господа председатели на Комисиите, госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., разработен в изпълнение на Закона за управление и функциониране системите за защита на националната сигурност и, разбира се, на стратегията за национална сигурност, с чиято структура е съобразена и структурата на Годишния доклад. Тъй като мотивите са Ви представени и в тях са посочени основните акценти, бих искал да отбележа някои организационни аспекти от подготовката на доклада, които са съществени, разбира се, и за неговото съдържание. Подготовката на доклада започна – на 22 март фактически е заповедта на министър-председателя с № 64. Докладът беше подготвен от работна група в състав представители на Министерството на вътрешните и Министерството на външните работи, службите за сигурност и секретар на Съвета по сигурността, като групата получи и обработи становища, предложения, мнения от всички министерства и редица ведомства. Внасянето на доклада беше съобразено с процедурата по оттегляне и доработване на доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, респективно националната сигурност след като между двата доклада беше постигнато съответното единство. Докладът има за цел да представи общите оценки за състоянието на националната сигурност. На това е посветена първата част.
Във втората част на доклада са представени политиките за сигурност, където, разбира се, са изведени в някои аспекти и моменти дейностите на съответните министерства и ведомства, но докладът ни представлява отчет на администрацията. Той представлява отчет на дейността на държавните институции за реализирането на политиките за сигурност.
В третия раздел са дадени основните изводи за развиващите се тенденции и съответно предложения за действия в съответствие с тези тенденции.
В сферата на енергетиката, както се вижда от съдържанието на доклада, присъства в трите раздела – в сферата на регионалното развитие, в раздела за изпълнението на политиките. Това се дължи на факта, че имаме, как да кажа – в регионалното развитие оказват влияние всички други аспекти: и образование, и здравеопазване, социална политика, енергетика и така нататък.
Смятам с това да приключа изказването си, тъй като докладът Ви е раздаден. Готов съм да отговаря на всички Ваши въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря. Кратко и ясно.
Колеги и от двете Комисии, имате думата, тъй като разглеждаме точката съвместно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ще си позволя да направя изказване, докато формулирате въпросите си.
Тази година се запознах с този доклад. Доста интересно четиво – „четиво” може да се каже. Знам, че не можем да правим промени по него. Ще гласуваме само със „за”, „против” и „въздържал се”, но бих искал да кажа, които според мен е хубаво да намерят отражение в следващите такива доклади.
На първо място, хубаво е, че в областта за мерки има такива, свързани с регионалното развитие и то не малко, въпреки че е под въпрос за мен, що за мярка, касаеща националната сигурност, е санирането, което сте записали – конкретно за националната сигурност какво касателство има. Според мен обаче към заплахите, които обсъдихте включително в сферата на енергетика и прочее, териториалното развитие е едно от сериозните заплахи и неравномерното териториално развитие на страната. Това е може би функция на демографския проблем като цяло, но това трябва да намери отражение в докладите, тъй като имаме едни смазващи диспропорции в развитието на регионите, обезлюдяване на едни, липса на икономическо развитие. В мерките вече това присъства като мерки, които се вземат. Не присъства обаче в проблематиката.
В сферата на енергетиката прави впечатление отсъствието на коментар за ТЕЦ-Варна, което, както знаете, вече две или три години не произвежда електроенергия, заради което би следвало да му се отнеме лиценза и прочее, който е структуроопределящ за тази част от страната и е изключително важен за националната енергийна мрежа и като цяло за безопасността на енергийните доставки. Според мен това е също една тема, която трябва да бъде обект на внимание на доклада, тъй като на практика последващите действия за неизпълнение на лиценз са изцяло в сферата на държавните органи, които се занимават с енергетиката.
Това бих искал да кажа като забележки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Други колеги?
Господин Ерменков, след това госпожа Дора Янкова.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господа Председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че представителите на „БСП за България” в Енергийната комисия ще е против този доклад по няколко основни съображения. Част от тях бяха изказани вчера на Комисията по отбрана, свързани с онази част, която касае доклада за отбраната, така че днес няма да го обсъждаме – не е наша тема. Има нещо обаче, което е за всички сектори.
Това, с което ще започна преди всичко, по реда на писането, е външната среда за сигурност. Четейки тази част от доклада, която касае външната среда за сигурност, човек остава с убеждението, че Русия е единственият, основен и най-страшен враг на България в момента и за националната сигурност в региона. Ако прочетете внимателно доклада, точно това излиза. За съжаление, в него липсва оценка на опасностите в околната среда за сигурност от юг – да не говорим директно за страни, от югозапад, там където имаше и силни проблеми, от някои процеси, които протичат на Балканския полуостров като цяло. Струва ми се, че така написано, едностранчиво, докладът е по-скоро опит за внушения не толкова вътре към държавата, колкото някъде навън, отколкото отразяване на реалното състояние на нещата.
Направих си труда да поговоря с колегите от Комисията, където Специалните служби са изслушвали докладите, в нито един от тези доклади няма констатирани такива изводи, каквито ги има в този доклад за опасност и повишен риск за националната ни безопасност от страна на Русия. Казвам Ви го съвсем сериозно, можете да проверите, такова нещо в тези доклади няма. Не знам кой специалист в Министерския съвет е решил, че знае, че има повече информация от Специалните служби, за да добави този текст. Толкова по общата страна на нещата.
Преминаваме малко повече към онази част, която касае енергийната сигурност. Слава Богу, доста време енергийната сигурност е призната за елемент от националната сигурност. Като цяло имам чувството, че докладът е механичен сбор на мнения, писания – като четеш тези материали от различни ведомства, без даже да е направен трудът да се намери някакъв общ стил в изразните форми. Четеш, прескачаш от едни форми на други, един начин на израз, друг такъв?!
За енергийната сигурност.
Не знам кой, но ми се струва, че никой, който е запознат със състоянието на енергийната сигурност в България, имайки предвид, че сигурността на доставките е в зависимост от вноса, да твърди, че в България 70 % от брутното си енергийно потребление осигурява от внос. Погледнете и „Евростат”, и всички други статистики и статистически данни, за да разберете и да видите, че първо, Европейският съюз – брутното му потребление на енергия е в зависимост около 54,5 %, а България е с по-ниска зависимост – с 34,5 %.
Откъде дойдоха тези 70 %, господин Добрев? Вие може би имате отговор на въпроса за тези проценти, които не отговарят на реалността.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, не съм писал аз доклада и не съм участвал…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, става въпрос, че Вие разбирате от енергетика и знаете, че това число не е вярно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Единственото място, където ми се струва, че съм виждал тези 70 % са в една стратегия, която се готвеше още по времето на предния парламент – 43-тото Народно събрание, която така и не сме обсъждали нито в парламента, нито в Министерството.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: От Вашите коалиционни партньори, дето беше заместник-председател на парламента – да не споменавам имена.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Бивши, Ваши, тогава наши и т.н.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, разбрах за кого говорите. Това абсолютно не е вярно и изхождайки, когато сложиш една невярна база да определиш каква е енергийната сигурност и каква е сигурността на енергийните доставки и тяхната зависимост от вноса, всичко от там нататък вече е криво. То не отговаря на реалностите. Нали разбирате между 34,5% и 70% колко голяма е разликата? Това на практика означава, че ние или сме забравили да включим електропроизводството вътре в това число и си говорим само за внос на въглища, нефт и газ, но това не е брутно енергийно потребление, така че това няма как да бъде истина.
По-нататък пишем, че сме направили реверсивната връзка с Румъния и в настоящия момент можем да осигурим за страната ни 500 милиона кубически метра газ. Това също е абсолютно невярно, защото няма как от по-ниско налягане да прекараш газ към система с по-високо налягане. Няма как да стане! Даже един кубически сантиметър не може да мине обратно. Пак казвам, не знам кой го е писал, но аз на такъв човек бих казал, че с писането на такива доклади най-вероятно си е ритал трудовата книжка. Така бих го оценил, ако му бях началник на този човек.
Продължаваме нататък.
Тук наистина можем да влезем в спор дали финансовото състояние на НЕК е било повлияно негативно от решението на Арбитражния съд, или е било повлияно негативно от действия на правителството на България, довели до това негативно решение. Решението на Арбитражния съд не е фактор, то е резултат от действия и следователно може би изводът, който трябваше да се направи тук, е, че ако искаме да не утежняваме финансовото положение на енергийните дружества, трябва внимателно да провеждаме политиката си към енергийните проекти, в които те участват. Съдът е констатирал нарушения на действия. Той не е фактор за нарушаване на финансовата дисциплина, тоест тук изразът пак не е като хората.
Единственото нещо, на което тук слава Богу, се обръща внимание на цялото това действие, е състоянието на „Мини-Марица изток” и темата какво е съотношението на коефициентите от единица и по-малко от единица, което наистина е проблем, имайки предвид, че това е енергиен източник за централите, които гарантират електроенергийната сигурност на държавата. Всеки провал там би могъл да постави под риск и цялата енергийна сигурност от тук и цялата национална сигурност. Няма как да спорим тук сега.
Искам да Ви кажа и нещо друго.
Докладът е за 2016 г. Вярно е, че тогава не бяха влезли новите емисионни изисквания, но още тогава предупреждавахме с господин Николов, че има такъв риск, и за съжаление, никой не ни обърна внимание. Може би трябваше някъде да се направи изводът, че сме подценили този риск по отношение на емисиите и ограниченията, че тези централи са поставени пред риска да бъдат затворени, ако не бъдат взети необходимите мерки, че сме закъснели и че това в бъдеще не трябва да се случва. Един доклад трябва да констатира, но и на базата на тези констатации да прави по-нататък предложения за подобряване на ситуацията и недопускане на повторни такива рискови ситуации.
Отварям на мерките, които трябва да бъдат предприети като енергийна сигурност.
Разбирам, че са две нещата, които трябва да се случат: да либерализираме пазара и да продължим 5 и 6 блок. Ако с това ще гарантираме енергийната сигурност на България и това ще са мерките, които ще трябва да приемем през 2017 г., ми се струва, че сме подценили дълбочината на проблемите. Защото: имаме проблем, който трябва да се решава и той е свързан с наличното оборудване, което имаме в момента в България, т.е. тук поне една дума трябваше да бъде казана, че трябва да се направи анализ, да видим какво правим и как ще процедираме с Белене. Никъде не виждам нещо, което да доведе до подобряване на независимостта и сигурността на доставките на газ с изключение на междусистемните връзки между България, Сърбия и Гърция, които – в начина, по който е описано, могат да ни бъдат полезни за временно решаване на проблем в случай на прекратяване доставките на газ през Украйна, но не могат да решат в дългосрочен план необходимостта от потребността на газ в България, да не говорим за транзита. Едно от нещата, които в този доклад липсва, и може би липсва, защото е чувствителна тема, е какво правим с „Булгартрансгаз”? Къде стоим – ще го приватизираме ли, ще си го запазим ли като държавен и какво правим с транзита, при условие че ние в момента още не знаем ще ли има Южен поток, ще ли има Турски поток, къде сме ние? Пишем за хъб, но какво ще преминава през него, откъде ще минава – през море ли, през суша ли, със самолети ли ще го караме дотам, никъде не е написано.
В общи линии изводът, който представителите на нашата парламентарна група правят по отношение на доклада, касаещ енергийната сигурност, е, че той е изключително слаб, неадекватен и не отговаря на изискванията, които би трябвало да има един такъв доклад, а мерки, които да засилят тази сигурност, въобще не са предвидени. Именно поради тази причина ние ще гласуваме „против”. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Ерменков.
Искам да попитам вносителя, кой е участвал в разработването на специалната част „Енергетика”, защото въпросите, които постави господин Ерменков, бяха доста. Аз самият виждам неща, с които, от една страна, бих се съгласил автоматично, от друга страна, неща, които липсват, и биха могли да бъдат добавени.
Господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ, секретар на Съвета по сигурност: Технологията към момента е такава, че получаваме материалите от министерствата, обобщаваме ги, стараем се, разбира се, докладът да има единен изказ, което очевидно не сме постигнали, и след това съгласуваме с тях както техните раздели, така и целия доклад. Това е технологията към момента. Нямаме капацитет, отделен от министерствата, който да работи в администрацията на Министерския съвет, конкретно по доклада. Съответните министерства дават предложенията.
Това, което вчера и в Комисията по земеделието, храните и горите беше споменато, е, че трябва да предвидим като възможност в следващия доклад включването на научната общност, на научната експертиза, която може би ще ни даде един страничен, определено професионален поглед върху съответната проблематика.
Ако позволите да спомена още нещо, че процедурите за подготовка на доклада са изключително важни, особено съществени са дискусиите в Народното събрание в съответните комисии, защото ги вземаме предвид при подготовката на следващия доклад. При подготовката на този доклад на всички министерства и ведомства изпратих – през 2016 г. бяха девет комисиите, през които минава Годишният доклад за състоянието на националната сигурност, те са запознати. Разбира се, днешните дискусии също ще бъдат навреме изпратени на съответните министерства и ведомства.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съдържанието на размер „Енергетика” Ви е предоставен от Министерството на енергетиката, Вие сте съставител или обединител на всички тези части, които са Ви предоставени. В тази връзка има ли представителна Министерството на енергетиката в момента в залата, защото ми се струва, че при гласуването на тези доклади би трябвало да участват и представители на министерствата, които съответно са изготвили частите, за да можем да зададем въпроси към тях? Все още няма. Моля да се обадите в Министерството и да поканите експерти и
зам.-министри, които да отговорят на въпросите.
Продължаваме с дебата по темата.
Госпожа Дора Янкова поиска думата.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря.
Уважаеми Председатели на комисии, колеги народни представители, господин Кръстев! Ще изброя до десет, за да не кажа по-силни думи, но – съгласна съм единствено на страница трета с увода, пети абзац, и с още няколко неща. Там е записано, че „бедността и социалното изключване като цяло намаляват…” и т.н. – „…риска за обществената сигурност в страната”. Паралелно с това в мотивите, ако на Министерски съвет сте отчели дейността на отделните министри, които, за да се представят пред министър-председателя, са си написали едни текстове за много свършена работа, предайте му, че е много заблуден, тоест не могат да се направят изводи.
Ще отида на регионално развитие и благоустройство.
На стр. 48 е описано как ще похарчим 3 милиарда от „Региони в растеж” и че „това преодолява негативните, демографски процеси, значителните диспропорции в развитието на регионите” и след това пише, че само 39 града ще ги харчат тези пари?!
Разберете, водили сме дискусията и в парламента с вицепремиера Дончев, и с предишния министър, и със сегашния, имаме огромен проблем с лидирането на шест големи града и хайде, тези областни градове, които в момента получават европейски ресурс, много бели полета, демографски много тежки процеси в периферията на страната откъм сигурност, публични услуги. Държавата къде е? Това категорично не е вярно. Тоест ако са Ви казали, че за регионалното развитие всичко е ОК и има три милиарда европейски пари, че ние се развиваме регионално добре, предайте на министър-председателя, че има много неща, които трябва да бъдат обсъдени, защото те представляват много опасности. Ще вметна и споделя само някои.
Вижте, в т. 1. „Административното и териториалното устройство, развитие и укрепване на местното самоуправление и децентрализация” са написали, че евентуално ще има инвестиционна програма, която три правителства я харчат, в това число едно наше – на Орешарски, четири правителства тупкат топката с тази програма, но Владислав Горанов казва: това не е моят възглед и няма да има такава.
Стои обаче въпросът, който поставих и на предишния доклад миналата година в Регионалната комисия. В Смолянски избирателен район, община Смолян – кметски наместници съкратени по възгледи на кмета. И на други места. Един кмет на голямо селище ръководи една голяма територия с още пет, шест селища. И давам пример за резултатите: в село Киселчово зимата няма кой да види хората, двама починали от студ и седели два, три дена. В село Турен няма кметски наместник, там един шофьор на кметството носи пощата – четири махали, няма кой да погледне селото. В това време в парламента казваме: във всяко село ще сложим полицай. Тоест няма я властта, защото местната власт е и държавна власт, тя затова получава пари от държавата. Няма кой, в тези части, за които говоря, където ги няма европейските пари, населението е оставено на самоорганизация. И това, ако не е важно? И си задавам въпроса: ако възникне пожар в онзи район, в кой момент в кое селище ще отиде въпросният кмет? Ами, дайте да се върнем в по-предишните времена, в които се е развивала държавата, да се избират старейшини, най-важният човек, и да се самоорганизират. Това го споделих и на предишното заседание – нищо. Ако смятате, че България може така да се развива по административно-териториалното, това е… Властта близо до населението! Няма я. Няма я! А това са гранични територии като цяло.
Ще споделя по отношение политиката, свързана с модернизацията на водоснабдителната и канализационната система.
Предайте, във вторник ще дебатираме с министъра, тлее напрежение в държавата! Вдигат се цените на водата – областният управител с областния кмет вдигат ръка, вдигат цените на водата, нищо повече не се прави. И паралелно с това хората си пият вода от етернитовите тръби, говорим си за директиви, те са вредни, и стари железни тръби, а те най-много могат да бъдат замърсени. Тоест, ако в този доклад имате за цел в Министерския съвет министрите да се похвалят какво правят, добре сте го направили. Ако имаме за цел да направим анализ какви рискове има, къде държавата може да се намеси, с малки неща, с политика, да участва с бюджет или да мобилизира партньорството с местните власти, считайте че нищо не е постигнато. Тук няма да говоря за геозащита, защото има проблеми с нея. МВР харчи парите, те се харчат по политически симпатии и нищо не се решава с години.
По отношение на пътищата може би съм съгласна.
Отиваме на Фонд „Земеделие и гори”. Искам да Ви кажа: информирайте министър-председателя, че в Родопите състоянието на горите трябва да го обявите като бедствен случай. Белият бор навсякъде е изсъхнал, потенциално възможностите да се запалят големи масиви са налице, горските власти са – в една част правят нещо, другите са в не правене на нищо, зависи с мобилизацията на тяхната дейност. Това национално богатство хей така, три години си стои и си върви. И вижте в доклада какво са Ви написали. Погледнете го, на мен ми е обидно! Да се види, че по отношение на горите има подписан договор с МВР и са отразени само пожарите. Ами, добре че са добросъвестни родопчани, та пазят гората. Не дай Боже, да се случи, ще запазим целия горски масив. Ако целта е да похабим гората – това е свързано с вода, един куп други проблеми.
Не бих искала да отивам и към другите теми. Аз лично ще се въздържа. Вие сте секретар на тази Комисия, добросъвестно сте обобщили докладите, но ако възгледите на министрите по отношение – за нас ще бъде добре не ние в парламента да кажем нашето виждане, а министрите да са направили анализа и от нас да поискат решение – дали с някакви законови промени, дали през бюджета, ние трябва да помогнем. Поради тази причина – преписват се едни доклади, дават се, вършат се едни работи, докладът реално не тежи като документи, който да бъде свързан с изводи за националната сигурност на България. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги?
Господин Николов!
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господа Председатели, уважаеми колеги! Бих искал съвсем накратко да кажа, че донякъде, в по-голямата част съм съгласен с г-н Ерменков. Наистина има някои неща, които не бих казал, че са записани правилно, има доста пропуски. Бих споделил друг пропуск, който г-н Ерменков пропусна – това е продажбата на Дружеството „ЧЕЗ-България”. То почна още като процедура миналата година. Касае малко повече от една трета от потребителите в България. По-голяма национална сигурност от електропреносната мрежа на ниско напрежение мисля, че няма. Това касае всеки един потребител и всички, които са на ниво ниско напрежение. Много е важно кой ще бъде собственик на това дружество. Много е важно какъв ще бъде произходът на парите за закупуването му, макар че по същество собственик е ЧЕЗ, което е търговска компанията със собственик държавата Чехословакия. В никакъв случай ние не трябва да бъдем безучастни за това нещо. Това трябва да се погледне както от нашите служби във връзка с произхода на парите, така и във връзка със собствеността. Един собственик може да манипулира, дори може да съди едно правителство, което със сигурност е национална сигурност. Исках да обърна внимание на това.
Отделно запасите във връзка с нашата атомна централа, да го кажем така. Относно запасите на въглищата, виждам че са отбелязани във връзка с Маришкия басейн, но това е обвързано със зимния период и действителни ли са запасите на студения резерв, също трябва да бъде обърнато много голямо внимание. Виждаме, че имаше голям проблем в зимния период на 2016 г. Това също трябва да бъде отразено в доклада и по-внимателно да се огледат в тези енергийни запаси. По какъв начин можем да реагираме на форсмажорни обстоятелства? Готова ли е нашата държава при такива обстоятелства – при спирането на газ, при проблем между Русия и Украйна тази зима, можем ли да поемем всичките тези рискове? Готови ли сме като фирми, като запаси, като реакция? Миля, че това са важни въпроси, които би трябвало по-подробно да влязат в доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги народни представители?
Господин Динков, заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ: Искам да продължа това, което каза г-жа Дора Янкова по отношение на регионалната политика. Безспорни са нещата, които ще бъдат постигнати по Програмата „Региони в растеж”, но по отношение на целенасочената програма за развитие на Северозапада, Родопите, Странджа Сакар, граничните, полупланинските и планински райони е изключително лошо, че все още няма яснота. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е приело програмата, но финансовата рамка не е ясна. От изявлението на министъра на регионалното развитие стана ясно, че в тази програма ще бъдат влошени около шест милиарда, от които милиард и двеста милиона от национално финансиране, другите средства ще бъдат за обекти, които ще бъдат финансирани по европейските програми. Той казва, че програмата ще стартира от 1 януари 2019 г. Тази програма може да доведе до преодоляване на демографския срив донякъде, и до развитие на тези бедни и слаборазвити райони. Това, че тя не е приета и няма яснота по нейната реализация, според мен е изключително лошо за състоянието на националната сигурност.
Вторият въпрос също е от раздела за регионалната политика и е свързан с пътищата. Не знам дали в доклада има грешка – записано е, че са изградени – 6800 км ли са второкласните пътища или 6 км само? Ако са 6 хиляди, е грешка, тъй като цялата второкласна мрежа е 4035 км., мисля. Ако са пък изградени само 6 км за 2016 г., е смешно! Изтъква се това, че е имало сключени договори в областите за поддръжка на пътната мрежа за 48 месеца. В същото време от разговорите в Комисията и с министъра, и от въпросите, които се задават на парламентарния контрол, и от цялостния анализ на пътната мрежа, е ясно, че второкласната и третокласната мрежа е в изключително лошо състояние. През годините общините по различни пътища успяха четвъртокласната пътна мрежа да я приведат в много добър вид и на фона на оправената четвъртокласна пътна мрежа, второкласната и третокласната пътна мрежа изглежда като сираче. Мисля, че е в интерес на националната сигурност да бъде поставен този въпрос на едно от първите места, за да може развитието на регионите и икономическо, и по отношение на социални услуги, и по отношение на придвижване на работна ръка, на медицинско обслужване да бъде на нивото, на което трябва да отговарят пътищата в една страна-член на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги народни представители? Не виждам.
Преди да подложа доклада на гласуване, искам да направя предложение към вносителите на Министерския съвет. Може би за следващата година – разбирам, че Вие няма как да ни отговорите сега по тези конкретни теми, по конкретните въпроси, може би е хубаво да се въведе практика преди да се състави докладът за сигурността, да се гласуват позиции по отделните части – енергетиката е четири, пет части, както гласуваме позиция на България в Европейската комисия по отделни теми, така могат и комисиите в парламента по тема „Енергетика” например да гласуваме текстовете или позицията, която да влезе в този доклад, и които след това Вие да включите в самия доклад. Няма какво да направим в момента, така че докладът е такъв, какъвто е.
Подлагам на гласуване за членовете на Комисията по енергетика Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – 7, въздържали се – 3.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. е приет в Комисията по енергетика. Благодаря, колеги.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги от Регионалната комисия, който подкрепя Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г., № 702-00-34, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г., моля да гласува.
За – 10, против – 4, въздържали се – 3.
Предложението се приема.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Преди да преминем към следващата точка, да изкажа съчувствието си към колегите от ГЕРБ, че бяха принудени да приемат един цял доклад, знаейки точно какво е написано в частта „Енергетика”, и напълно се солидаризирам с Вас, че от тук нататък докладите да се приемат по комисии, по отделни части, и вече в парламентарната зала да се гласуват като цели, защо в противен случай се получават тези неловки положения, когато трябва да гласувате нещо „за”, убедени че не е така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Ерменков, че подкрепяте процедурата, която предложих, за догодина.
Благодаря на г-н Кръстев.

Минаваме към точка Втора: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.
Давам думата на г-н Веселинов да ни представи Законопроекта. Ако има представители от Министерството на транспорта, ще им дам думата след това да заявят пред нас подкрепата си за проекта, тъй като получихме писмени становища за подкрепа.
Господин Веселинов!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Законът за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура – преди всичко трябва да отбележа, че вносители са народни представители, но те са стъпили на проекта, който беше изготвен в 43-тото Народно събрание, мина в залата на първо четене, бяха направени предложения между първо и второ четене, бяха гледани изключително обстойно в Комисията по транспорта, информационните технология и съобщенията в Народното събрание, бяха приети на практика докрай тези предложения и беше дори оформен доклад за залата за второ четене, но преждевременният край, както се казва, на 43-тото Народно събрание, попречи да се гласува Законопроектът. Преди всичко той е в отговор на Директива 2014/61 за намаляване разходите за бързо разгръщане на електронни съобщителни мрежи и съответно интерпретира изискванията на Директивата в българското законодателство. Основната цел е да се улесни изграждането на електронни съобщителни мрежи, да се споделя физическа инфраструктура, когато това е възможно, и като цяло да направи продукта, който предлагат тези компании, по-евтин.
Законът е доста обемист. Предполагам, сте се запознали с него. Имаме становище от доста неправителствени организации в подкрепа. Министерството на регионалното развитие и благоустройството буквално сега дадоха становището си, което е в подкрепа на Законопроекта. Министерството на транспорта също дадоха подобно становище. Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори подкрепя Законопроекта, Институтът за енергиен мениджмънт е дал становище, което има и позитивни, и критични бележки, но като цяло се смята, че посоката е правилна. Националното сдружение на общините е дало също предложения, които касаят корекции на определени текстове, които, разбира се, между първо и второ четене биха могли да бъдат коментирани.
Мисля, че ако някоя от неправителствените организации е тук, бихме могли да им дадем думата, господин Председател, да мотивират становищата си?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов. Ще Ви оставя да водите по тази точка, тъй като Вашата Комисия е водеща.
Да дам малко предистория. Доколкото аз си спомням, гласувахме Законопроекта на първо четене в почти същия му вид в предното Народно събрание, т.е. не правим революции, свързани с, както и Вие казахте, прилагане на европейски директиви. Имаме положителни становища от Министерството на транспорта. Разбира се, във всеки един законопроект между първо и второ четене могат да бъдат направени, в случая редакционни промени – такива, за каквито имаме предложения от неправителствените организации, включително видях, че има становище и от електроразпределителните дружества.
Давам думата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и след това, ако сте съгласен, да водите Вие дебата по тази точка.
ДИМИТЪР ГЕНОВСКИ: Благодаря Ви, уважаеми господа Председатели!
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията подкрепя приемането на Проекта на Закон за електронно-съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Считаме, че приемането на Проекта е необходимо за изпълнението на задълженията на Република България да въведе изискванията на Директива 2014/61 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронно-съобщителни мрежи.
Законопроектът съставлява балансирано решение, отчитащо интересите на заинтересованите страни – мрежовите оператори, държавните и общинските органи и потребителите. Приемането му е важна стъпка пък повишаване на ефективността на използването на съществуващата инфраструктура чрез споделяне на усилията и разходите на операторите от различните сектори, използване на вече наличната инфраструктура, което да доведе до намаляване на разходите и пречките за успешното осъществяване на нови инвестиционни намерения към осигуряване на бързото и широко разгръщане на високоскоростни електронно-съобщителни мрежи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството биха ли желали да изкажат становище или Ви е достатъчно, че подкрепят Законопроекта?
Има ли от неправителствените организации, които са депозирали писмени становища, някой желаещ да го сподели, да го каже?
Заповядайте, имате три минути.
Да кажа, това е, писмо, изпратено на всички народни представители, ако може в резюме с основните акценти.
СЛАВЧО НЕЙКОВ, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт: Благодаря, господин Председател, че реферирахте към нашето писмо, въпреки че си позволявам да изразя малко несъгласие с оптимизма, с който го представихте, защото нашето становище не е толкова положително. Ние смятаме, че Законопроектът страда от няколко, не бих казал „недостатъци”, но има същностни проблеми, които трябва да бъдат изчистени.
На първо място, според нас, както и Вие казахте, се транспонира една директива, но подходът й е обърнат в Законопроекта. Директивата предвижда права за мрежовите оператори да предоставят техните трасета в Закона за телекомуникациите, докато Законът въздига това в задължение. Законопроектът създава права само за телекомуникационния сектор и задължения само за енергийния.
На второ място, въпросът за разходите, който Вие споменахте, според мен трябва да се изчисти редакционно, защото Законопроектът говори само за разходи, не говори за възвръщаемост на направените инвестиции – нещо, което е особено важно.
На трето място, Законопроектът според нас създава съвсем реални условия за конфликти между двете групи търговски дружества – телекомуникационни и енергийни, по отношение на начина на опериране на мрежите. Ще Ви дам пример. В Законопроекта е визирано, че когато на енергийни дружества им се налага да извършат ремонти, те трябва да се отнасят към телекомуникационните мрежи с грижа на добър стопанин, което на практика означава, че тези енергийни дружества, по-точно техните служители, трябва да имат конкретни познания в областта на телекомуникацията, защото иначе могат да бъдат санкционирани.
Не на последно място, според нас в Законопроекта се създават условия за конфликт между институции, защото, не зная по какви причини, но Законопроектът въвежда водещата роля на Комисията за регулиране на съобщенията като арбитър, поставя – условно казано, в подчинено положение един независим регулатор, какъвто е КЕВР. Вярно е, че Законопроектът предвижда, че Комисията за регулиране на съобщенията при вземане на своето решение, когато има спорове, трябва да поиска становището на КЕВР, но мисля, че текстовете в това отношение трябва да се прецезират много внимателно, защото Комисията за енергийно и водно регулиране има самостоятелни компетенции по силата на Закона за енергетиката и не трябва да се допуска да бъде поставена в, така да се каже, основно подчинено положение.
Има и други моменти, където съм цитирал становището.
И вчера казах в Комисията по европейски въпроси – безспорно е, че има нужда от такъв Законопроект, безспорно е, че това е тенденция. В България тя започна още преди 13 – 14 години, когато за първи път „Булгаргаз”, която беше единна компания, създаде Дружество „Булгартел” и то беше точно в тази насока.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Нейков.
Вие казахте основните проблеми, а именно, че на Комисията за регулиране на съобщенията й се възлагат правомощия включително за контрол в енергийната сфера, които и те самите не желаят. Това беше може би един от двата текста, които останаха неприети, спорни в края на предишния парламент. Безспорно това е един от центровете на дебата, който ще имаме между първо и второ четене в Законопроекта. Съгласен съм, че това е тясна проблематична точка.
Други желаещи да вземат думата?
МАРТИН ТИНЧЕВ: Господин Председателю, може ли? Налага се да отпътувам към моята комисия, затова нека за протокола да се счита, че с гласа си подкрепям Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре.
Заповядайте, имате три минути.
ГАЛЯ МАРИНОВА, председател на УС на БАККО: Подкрепяме Законопроекта. Смятаме, че той е изключително важен както за нашия бранш, така и за да изпълним целите, които поставя Европейската комисия чрез тази Директива, и най-важното – той е важен за обществото и за потребителите, защото ще осигури достъп до услуги такива, каквито ни равняват на всички граждани в Европейския съюз. Но не това е основното в моето изказване. И вчера имах възможност да чуя изказването на господин Нейков. Пак ще изразя своето недоумение и озадачение от това, че текстове, които сме работили почти един месец заедно с представители на трите електроразпределителни дружества, които между другото са тук, и сме изпратили като съгласувани текстове на тогавашното правителство и министрите от предишния кабинет, в един момент биват атакувани точно от представители на енергийния сектор?! Наистина не мога да разбера какво се случва с това, което ние сме работили заедно?
Работата по Законопроекта беше изключително тежка. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията даде възможност на абсолютно всички заинтересовани – обществени организации, предприятия, групи, министерства и т.н., да участват в изработването му. Затова ние специално го определяме като изключително балансиран и съобразен с интересите на всички, които са засегнати в Закона.
Благодаря за вниманието. Няма да се спирам – може би на следващото четене или в Комисията по транспорта и съобщенията можем да представим по-подробно нашите виждания. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Може да няма процедура за реплики. Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте от EVN.
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ, EVN – България: Бих искал да кажа, че не възразяваме по текстовете на този Закон, по принципите, особено когато се отнася за високоскоростни електронно-съобщителни мрежи.
От електроразпределителните дружества обаче държим да бъдат отчетени нашите интереси и задължения по лицензии, да осигуряваме непрекъснатост и сигурност на електрозахранването, тъй като в миналото сме имали леки търкания с операторите на електронни съобщителни мрежи, особено когато трябва да възстановим много бързо мрежата, в зимни условия. Имаме доклад от кризата, която имахме в Смолян през 2015 г., който ще предоставим на Комисията. Това е – не възразяваме, но държим да бъдат отчетени и интересите, че ще бъдем подложени на две регулации по една и съща тема и основната ни задача е да осигурим електрозахранване на населението, на нашите потребители.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предполагам, че когато стигнем до второ четене, ще имате и конкретни предложения за текстовете?
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ, EVN – България: Имаме, да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат отношение?
АНЕТА ИВАНОВА, изпълнителен директор на Сдружение за електронни комуникации: Нашето Сдружение е браншова организация в сферата на телекомуникациите.
Искам да изкажа подкрепата ни за Законопроекта.
Не сме изпращали официално становище, предвид дългата работа по Закона и многото становища, които предните две години сме представяли на различни парламентарни групи, разглеждани са в залата. Смятаме, че Законът е балансиран. Ако има конкретни предложения, ще се съобразим с тях. Ще бъдат защитени, предполагам, всички интереси в разрешаването на най-добрия път за съвместна работа и за постигане интересите на потребителите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Като вносител ще си позволя да кажа, че внесохме това, което беше крайният продукт на работата на Транспортната комисия, не си позволихме някаква самоинициатива, въпреки че имаме становище по някои от спорните текстове, но решихме, че това, което е свършило Народното събрание в предишния си формат, е хубаво да влезе в този вид за първо четене. От там нататък вече ще надграждаме, разбира се.
Колеги, мисля, че всички, които бяха дали становище, се изказаха.
Има ли желаещи от народните представители?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Нямаше да взема думата, но бяхте достатъчно откровен да кажете, че сте внесли един Законопроект, който не е съставен от Вас.
Разглеждаме един много сериозен Законопроект и се учудвам… Всъщност да Ви кажа, че непознавам г-н Волен Сидеров като експерт в тази сфера, нито имам претенции към Вас, господин Председател, но от уважение към парламента и институциите, според мен един такъв Закон, който засяга много сериозни обществени интереси, ако прочетете само
чл. 1, ще разберете, че това не е в състояние дори и цяла парламентарна група да се ангажира и да осигури тези обществени взаимоотношения.
Уважаеми колеги, нека да отхвърлим Законопроекта и да изискаме от Министерския съвет да се ангажира с всичко това, което ще се случи след като го приемем. Днес имаше много сериозни изказвания от един бивш седесар и след това конституционен съдия, че България е правителствена парламентарна република и би било добре, така както и Министерството на транспорта, убеден съм, че и Министерството на енергетиката, ако бяха тук, и те щяха да подкрепя този Законопроект, и след Вашето изказване се оказа, че те са си го писали. Учудвам се, защо не го внасят те през Министерския съвет? Сигурно, ако се опитват да отпадне отговорността от тях, че Директивата, която налага Европейския съюз да транспонираме тук, и Министерският съвет да избяга от това, че отнема само право, а възлага задължения към енергетиката, ако от това иска да се отърве Министерският съвет, също може да се намери някакво решение.
Има необходимост от такъв законопроект, но той може да се ангажира и да бъде внесен от Министерския съвет и тогава да седнем и да го разглеждаме с всичките му положителни и отрицателни качества.
Предлагам Ви – и то много сериозно, господин Председател, да подложите моето предложение, да се оттегли този Законопроект и да бъде внесен от Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Ще си позволя да Ви отговоря, защото България не е правителствена република, а парламентарна република с правителствено управление. Така каза и Георги Марков. Законодателната инициатива, както знаете, принадлежи на народните представители, на всеки един от тях, и правителството. В този дух не виждам проблем в това кой е внесъл Законопроекта. Не си преписваме като вносители голям принос за внасянето му, напротив, този Законопроект е в предишното Народно събрание, в предишния Министерски съвет. Разбира се, е минал съответната процедура – през публикация, през обществени обсъждания и прочее, но така или иначе сме в закъснение за изпълнение на Директивата и мисля, че далеч по-разумно беше народни представители да инициират внасянето му в този формат на Народното събрание, отколкото да се завърти отново процедурата и да загубим с нея в порядъка на два или три месеца. Това е и причината да го внасяме ние.
Други желаещи колеги да се изкажат? (Шум и реплики.)
Процедура за оттегляне на Законопроекта няма как да подложа на гласуване, тъй като това е лична воля на вносителите. Бих могъл процедура за отхвърляне или нещо подобно, ако направите, да го подложа на гласуване, но гласувайки „за”, „против” и „въздържал се” Вие изразявате подобен топ воля.
Ако трябва да уточните процедурата…
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, Вие както искате, така формулирайте, но идеята не разбрахте, че един такъв сериозен Законопроект, внесен от народни представители, ангажиращи няколко министерства, ангажиращи дори финансово-икономически взаимоотношения между всички собственици и собствености, а същевременно на всички ни е ясно, че е необходим такъв Законопроек, имаме определени съоръжения, които трябва да регламентираме по какъв начин могат да бъдат ползвани, мисля, че ме разбрахте. Дали ще го оттеглите, дали ще го отхвърлим, ако само това е думата, която искате да чуете от мен, е да го отхвърлим тогава всички, за да може да се внесе по нормалния ред. Иначе – не взехме отношение от ДПС за Доклада за националната сигурност, защото Вие сами видяхте, че и там ни представиха документ, който остава…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека не връщаме разговора в изходна точка! Да говорим за тази точка.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Мисля, че ако ме изслушате, ще разберете, че и онзи документ, и този документ няма да имат онази тежест, за която би трябвало да бъдат съставени. И онзи доклад, който беше, за да може да го ползва обществото и народните представители като доклад, от който да са убедени, че сме в национална сигурност, и енергетиката ни в стабилни ръце, така ще стане и с далекосъобщенията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли други желаещи да изразят становище? Няма.
Закривам дебата и подлагам Законопроекта на гласуване.
Който от Комисията по регионална политика и благоустройство е съгласен с приемането на Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г., моля да гласува.
За – 12, против – 0, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Колега, заповядайте.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията по енергетика – който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът е приет и в Комисията по енергетика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, аз като ги преброя: 12 плюс 8 е равно на 20. Двадесет човека от двете комисии нямаме тук. Как ги преброихте толкова, аз не можах да разбера?!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Половината гласове за Вас, половината за нас, господин Аталай. Така ги преброих, от липсващите имам предвид, защото всеки от липсващите остави гласа си и при мен, и в секретариата.
Колега!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги от Регионалната комисия, закривам заседанието поради изчерпване на дневния ред. Благодаря Ви за участието.


ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Делян Добрев

Искрен Веселинов