1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 754-01-71, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет.

---

П Р О Т О К О Л

№ 10

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,15 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, добър ден!
Предлагам, макар и с намален състав, да започнем заседанието, а колегите ще се включат като дойдат. (Народни представители влизат в залата.)
С падащия кворум, така или иначе имаме кворум, така че можем да продължим работа.
Имаме предварително обявен дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, внесен от Министерския съвет.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, внесен от Министерския съвет.
Колеги, има ли предложения за промяна в дневния ред?
Ако няма, моля да гласувате.
Гласували 11 народни представители: за 11, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 702-01-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.

Участие в работата на комисията по тази точка ще вземат госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Ана Бъчварова – главен експерт в Министерството на финансите.
Заповядайте да докладвате, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Набързо ще представя промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Те са свързани с изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за предприемане на мерки за намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса.
В Законопроекта всъщност са включени две групи промени. Първата е свързана с намаляване на административната тежест, като са предложени промени не само в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но и в Закона за акцизите и данъчните складове, в Закона за ДДС, в Закона за корпоративното подоходно облагане, в Закона за счетоводството и в Закона за местните данъци и такси.
Основното предложение, включено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е да не се предоставят вече официални документи на хартиен носител, а всъщност информацията да се обменя по електронен път. Става въпрос за удостоверението по чл. 87, ал. 11 от ДОПК за наличие или липса на данъчни задължения. Всъщност от 2018 г. информацията ще се предоставя по електронен път, това са удостоверенията – Агенция „митници“, Националната агенция за приходите и общините. Редът за предоставяне на информацията по електронен път за Националната агенция за приходите се определя от изпълнителния директор на НАП, за Агенция „Митници“ съответно директорът на Агенцията, а за общините – от кмета на общината. Той определя реда за предоставяне на информацията по електронен път.
Предвиден е преходен период от една година. За тези общини, които нямат техническа възможност да предоставят по електронен път, за една година да предоставят тази информация на хартиен носител. Примерно дружество, което кандидатства, участва примерно в обществена поръчка, няма да се изисква да предоставя удостоверение дали има наличие или липса на задължение, а всъщност органът, който организира обществената поръчка, ще изисква по служебен електронен път да се предостави информацията. Това е основното в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Другите промени са свързани със Закона за корпоративното подоходно облагане.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Насочете се към Закона за местните данъци и такси.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В Закона за местните данъци и такси има още една промяна, свързана с данъка върху превозните средства. Досега примерно, за да се счита за редовност при техническия преглед, данъкът трябва да е платен. Досега трябваше да се предоставя издаден документ от общината. Предостави се възможност тази информация да се получава по електронен път от информационната система на Министерството на финансите. Вие знаете, че има информационна система с модул „Местни данъци и такси“, от Министерство на транспорта – информационната система, или от информационна система, ако общината разполага с такава информация. Тоест лицето да не предоставя при техническия преглед документ, а тази информация може да бъде проверена – тези, които извършват техническия преглед, по електронен път.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, чухме, мисля тази част от Законопроекта, която касае нашата работа.
Ще Ви запозная със становището на Националното сдружение общините в Република България, защото не виждам техни представители:
„Подкрепяме предложените промени в предоставения ни за становище с Ваше писмо Проект на ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, целящи ограничаване броя на изискваните документи, опростяване на процедурата по предоставяне на услугата, както и намаляване на финансовата тежест за лицата чрез отпадане на необходимостта от предоставяне на някои документи и предвиждане на електронният им обмен. Изразяваме съгласие и с предложенията за облекчаване на административната тежест и повишаване на контрола при извършване на годишни прегледи за техническа изправност на превозното средство чрез предоставяне на възможност за проверка за платен данък чрез автоматизираната система за обмен“.
Има и конкретни предложения, които са редакционни и евентуално биха били предмет на дебат между първо и второ четене на Законопроекта.
Колеги, имате думата.
Предлагам да започнем с въпроси към вносителя, ако има такива, след това да направим изказванията, тъй като дамите са ангажирани в Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Нямам въпрос, налага ми се в друга комисия да участвам – в Комисията по културата. Господин Динев ще оправомощя да гласува.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли въпроси? Няма.
Благодаря Ви за участието.
Имате думата за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта.
Гласували 13 народни представители: за 8, против няма, въздържали се 5.
Законопроектът е приет.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря и приятна работа!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И ние благодарим.

Уважаеми колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 754-01-71, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.

Колеги, кой ще представи Законопроекта? (Народният представител Дора Янкова влиза в залата.)
Заповядайте, госпожо Янкова – ние Ви дочакахме за представянето на Законопроекта. Имате думата като вносител.
ДОРА ЯНКОВА: Може би не е подходящ като член на ръководството в „и 15 минути“ да правим заседание – тези, които пътуваме с автобуса. (Реплика.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, в момента има думата вносителят – нека да му дадем възможност да изложи мотивите на Законопроекта.
ДОРА ЯНКОВА: В момента от името на колегите народни представители, които сме вносители на Законопроекта, искам да споделя само част от акцентите по мотивите и по самия Законопроект.
Двата законопроекта бяха представени на обществеността достатъчно – и медийно, надявам се, че самата тема представлява интерес и е привлякла на народните представители, като внимание да се занимаят и със самия Законопроект, и със самите мотиви.
Няма да повтарям това, което преди мен може би Министерският съвет е споделил, че – да, действително Европейската комисия и не само тя, а и средата в България, препоръчва да създадем ефективен орган за борба с корупцията. В това, спор няма, е основна цел на предлагания Законопроект.
Даваме си сметка с внасянето и с разписването на Законопроекта, че предлагаме самият орган да бъде ефективен, не да бъде механичен сбор от съществуващи институции с драстично различаваща се правна природа. И тук ще споделя това, че ние смятаме, че органите като Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси имат своята роля в борбата срещу корупцията като независими специализирани органи, работещи съответно по различен ред.
Тук малко по-специално ще се спра на Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси. Спор няма, че това е установяване и няма как да бъде събрано в общия Законопроект.
Тук паралелно с това широк отзвук и в средите, които са ангажирани и имат ангажираност в дискусията, свързана със съдебната реформа, с правото, институтът по гражданската конфискация – ако тези органи се съберат, ще бъде постигнат резултат да се заличи. А ние така четем внимателно препоръките на доклада на Европейската комисия, че именно поемането от новата структура на функциите на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество следва да бъдат внимателно разгледани. Смятаме, че в Законопроекта, който внасяме, тук сме дефинирали по-точно и по-ясно нещата.
Всеки от нас иска антикорупционният орган да постига ефективност и съответно да съсредоточи в себе си онези правомощия, които пряко засягат и превенцията, и противодействието на корупционните престъпления. Така ние сме ги разчели и в мотивите, и в разписаното предложение, че именно в него трябва да се концентрират анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. Приближили сме модела до специализираната дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“. С настоящия Законопроект предлагаме тези отделни звена да се слеят в качествено нов орган, именно тази агенция – по Закон за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности и съответно звеното от Сметна палата.
Тези три елемента – в един общ орган, който да се нарича нова служба: Национална служба „Антикорупция“. Дебатът беше дълъг по отношение на това каква да бъде неговата структура. Ние предлагаме естеството и работата на тази държавна агенция Национална служба „Антикорупция“ именно да се оглавява от директор, натоварен изцяло с цялостното ръководство на службата, по всичките й дейности той да я представлява и по отношение на другите държавни органи и институции, за да гарантира неговата независимост, самостоятелност и той съответно да се назначава с указ на Президента на Републиката със срок от 5 години с възможност за едно най-много последователно подновяване на мандата.
Предлагаме също така директорът да бъде подпомаган от трима заместник-директори, които да бъдат избирани с обикновено мнозинство, заместник-директорите да бъдат обвързани с мандата на председателя и веднъж избрани, самите те, да не дължат отчет пред народните представители. Длъжността по разследване съответно смятаме, че трябва да е концентрирана върху определени престъпления, които в наказателно-правната теория и практика се характеризират като корупционно длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост и съответно всичко, което сме изредили в мотивите.
Тъй като беше фокусирана дискусията относно институционализиране ръководството на службата, предвидили сме процедура по прозрачност за назначението – чл. 15 и чл. 16, кандидатурата се предлага на обществено обсъждане преди издаването на указ. Изключили сме – имаше дълга дискусия относно поведението и мнението, анонимните сигнали. Спор няма, че ползването на СРС няма да доведе до създаване на нов център за подслушване. Даваме си сметка, че има институционализиран в България орган, който върши всичко това. Те ще могат само да се ползват. Съответно, че ще имат териториални звена – къде, какви, колко, ще се решава съответно от самото ръководство на службата.
В този смисъл са акцентите на Законопроекта, той е на Вашето внимание като такъв. Ние сме дали възможност да се направи една предварителна оценка на въздействието на самия Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, чисто процедурно имаме възможност за два подхода. Единият е да разгледаме тази точка, след това да преминем на следващата.
Ако искате, да направим така – леко нарушение на процедурните правила, да пристъпим към обсъждане на двете точки, тъй като темите са свързани, да се направи представянето по втория Законопроект и да обсъждаме едновременно нещата.
Има ли някой нещо против? Мисля, че темата е една и съща, макар наименованията на законопроектите да са различни.
Подлагам предложението на гласуване.
Гласували 13 народни представители: за 13, против и въздържали се – няма.
Приема се предложението

Преминаваме към едновременно обсъждане на точка втора и точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 754-01-71, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет.

Господин Евгени Стоянов е представител на вносителите – заместник-министър на правосъдието.
Господин Стоянов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИ СТОЯНОВ: Уважаеми членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление! Представям на Вашето внимание Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Така както е представен, Законопроектът има най-общо няколко цели.
Основната цел на Законопроекта е да се защитят интересите на обществото. Считаме, че това следва да се постигне чрез ефективно противодействие на корупцията, чрез създаване на гаранции – че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено, при спазване на Конституцията и законите на страната и чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имуществото и разпореждане с него.
С предлагания Законопроект считаме, че се преодоляват слабостите, произтичащи от фрагментираната законодателна уредба в сферата на противодействието на корупцията. Сега съществуващото законодателство се състои от Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Закон за Сметната палата и отчасти Закона за ДАНС.
Това фрагментирано законодателство предвижда функционирането на различни органи с антикорупционни функции, съответните комисии, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, съответните звена в Сметната палата и ДАНС.
Считаме, че с предлагания Законопроект се кодифицира посочената нормативна уредба в сферата на противодействието на корупцията като се постигат и определени резултати.
На първо място, като резултат считаме, че с този Законопроект ще се отрази волята на създаване на единен антикорупционен орган за противодействие в тази сфера, който да интегрира усилията и експертизата в досегашните звена. Създаваме единен подход – координация и ефективно междуинституционално и международно взаимодействие в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта.
Считаме, че постигаме и целта да се създаде механизъм за оптимално преструктуриране, свързано със закриването и преобразуването на съществуващите досега институции.
На следващо място, подвеждаме ясна последователност на процедурите за предприемането на мерки за противодействие на корупцията, за установяване и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Гарантира се ново равнище на обвързаност на съществуващите информационни бази данни като основа за противодействие на корупцията. Прави се съществена стъпка към установяването и анализа на мрежите от зависимости, които свързват корупцията с организираната престъпност.
Кои са по-важните позиции от предлагания Законопроект?
На първо място, разширява се кръгът лица, задължени да подават декларации. Кръгът като основа е взет от Закона за публичност на имуществата, заемащи висши държавни и други длъжности. Сред новите категории, които са включени, са общинските съветници, главните архитекти на общините и районите, ректорите на държавните висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК, лицата, определени да администрират и управляват средства от Европейския съюз, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по определени закони и други. Включени са и няколко категории лица в системи с повишен корупционен риск, като ръководителите на областните дирекции по безопасност на храните, ръководителите на ДНСК, на Държавен фонд „Земеделие“, на Автомобилната администрация.
Чрез субектния обхват на закона целим постигане на необходимата публичност и осигуряване на възможност за проверка на имуществото на лицата, които имат решаващи функции при разходването на публичен ресурс.
На следващо място, както вече посочих, се създава единен антикорупционен орган. Предвидено е комисията да е колективен такъв, състои се от петима членове: председател, зам.-председател и трима други членове. Предвидени са разисквания, съответно председателят, заместник-председателят и членовете да са български граждани. Има вариативност по отношение на стажа, който те следва да притежават. За председателя е предвиден 10-годишен юридически стаж, за заместник-председателя – юридически или икономически с образователно-квалификационна степен „Магистър“, за членовете е предвиден 10-годишен професионален стаж.
Предвидили сме председателят на комисията да се избира от Народното събрание по предложение на народните представители, а зам.-председателите и другите членове на комисията да се избират от Народното събрание, но по предложение на председателя на комисията.
Предвидили сме Народното събрание да осъществява контрол върху дейността на комисията. Членовете на комисията са длъжни при покана да се явят в Народното събрание и да предоставят необходимата и поискана информация.
Предвидена е възможност в Законопроект всеки, който разполага с данни за корупция и за конфликт на интереси по смисъла на този закон, да може да подаде сигнал до комисията.
Не предвиждаме анонимни сигнали да се приемат и препращат по компетентност. Считаме, че това е гаранция срещу злоупотреба с предвидените в закона процедури.
Предвидили сме защита на лицето, което е подало сигнал. Считаме, че сме регламентирали ясно връзките между комисията и другите компетентни институции – било национални, било международни. Разширяваме в определена степен кръгът на декларираните обстоятелства. Въвежда се проверка на имуществено състояние на лицата, които заемат висши и публични длъжности. Усъвършенстваме и надграждаме досегашната правна уредба в частта „Конфликт на интереси“.
Въвеждат се правила за противодействие на корупцията чрез разкриване на прояви на лица, заемащи висши публични длъжности. Именно за тази в комисията ще бъде включена съответната специализирана дирекция от Държавна агенция „Национална сигурност“ за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности. За да се гарантира ефикасността при противодействие на корупцията, е предвидено комисията да отравя искания до компетентния съд за използване на специални разузнавателни средства, като прилагането ще бъде при спазване изискванията на Закона за специални разузнавателни средства.
Не се предвижда комисията да разполага с техника за прилагане на специални разузнавателни средства. Предвижда се това да се осъществява, както и в момента, основно от държавна агенция „Технически операции“.
Създаваме условия за проверка на интегритета на всички лица, заемащи висши публични длъжности. Обвързваме проверката на имуществените декларации и производство по отнемането на незаконно придобитото имущество. Считаме, че се прецизират разпоредбите, свързани с отговорността по закона.
Считаме, че с приемането на така представения проект ще се постигнат определени обществени положителни резултати, а именно интегрирано решение за противодействие на корупцията, като приоритет в усилията на държавата за гарантиране на равенството пред закона и отговорността на лицата, които заемат висши публични длъжности, изграждане на ефективна система за противодействие и превенция на корупцията.
Гаранция, че лицата, които заемат висши публични длъжности, ще изпълняват правомощията и задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната, както и в интерес на гражданите и обществото. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър. Мисля, че бяхте изчерпателен в представянето.
Уважаеми колеги, нямаме постъпили становища по Законопроекта на колегите от „БСП за България“, но по изрична молба на председателя на Събранието, включваме за гледане Законопроекта, за да няма спекулации за негово забавяне.
Имате думата за обсъждане по тези на практика две точки от дневния ни ред.
Има ли желаещи да се изкажат? Всички можаха да се изкажат, съгласен съм.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, № 754-01-71, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 15 народни представители: за 6, против няма, въздържали се – 9.
Предлагаме на Народното събрание да не приема Законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Благодарим Ви, господин Заместник-министър.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет.
Очакваме от вносителите да дойдат, за да представят Законопроекта.
(Народният представител Емил Христов уведомява председателя, че се налага да излезе от заседанието.)
Кой ще упражни Вашето право на глас от колегите?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз съм „за“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, Вашият глас ще го броим „за“.
Колеги, преди да тръгнете, да знаете, че имате покана от Националното сдружение. Не знам дали всички я получиха – който желае, да се включи в техния форум. Доколкото разбрах, изрично са заявили желание членове на Комисията, желаещи да се включат, просто да заявят участие.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Председател, втори месец нямаме блицконтрол на министъра! Министърът беше Нанков. Ако продължава така (към Александър Ненков), Сашо, ще те направим теб министър, на път си! (Оживление.) Е, как – ще го издигнем от опозицията и ще го изберете! Как!? Ще поискаме оставката на Нанков и ще го изберете!?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Министърът няма да е тук, някаква командировка.
ДОРА ЯНКОВА: След като парламентарната комисия го кани на блицконтрол, ще идва. Ако не, утре от трибуната на парламента ще кажа – не, че го криете, а че не уважава Комисията. Ние сме парламентарна република. Министърът да идва, да доведе шефа на ДНСК, да го покаже, да каже какви нови акценти ще има в политиката. По екипа има как да се представи, подготовката за бюджета, има какво да ни информира, нови правила, дал си е отчета по санирането. Ние едва ли не се превръщаме в Комисия, само ако сме на повикване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не сме останали без работа!
ДОРА ЯНКОВА: Протестирам, господин Председател. От името на ръководството, да го на министъра да дойде тук другия път с целия екип и ще му зададем по 4 въпроса за двата месеца.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: С джакпот ще бъде! (Оживление.)
(В залата влиза Жени Начева.)
ЖЕНИ НАЧЕВА: Здравейте!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Здравейте!
Госпожа Жени Начева е директор на дирекция „Финанси на общините“ и ще ни представи ЗИД на Закона за публичните финанси.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви.
Извинявайте, тъй като и долу се гледа наш Законопроект и на Бюджетна комисия.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя накратко предложението за промени в Закона за публичните финанси.
Основните мотиви за изготвяне на внесения Законопроект са свързани с необходимостта от прецизиране и доразвиване на нормативната уредба в обхвата на фискалните правила и бюджетна процедура; взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на общините, както и намиране на трайна уредба отношенията свързани с банковото обслужване.
По първото направление се предлагат промени, свързани с постигане на пълно съответствие с изискванията на бюджетните рамки на държавите членки във връзка с диалога с Европейската комисия и транспониране на Директива на Съвета на Европа в националните законодателства.
Тъй като средносрочната бюджетна прогноза, респективно актуализираната, която представлява мотиви към Законопроекта за държавния бюджет е основен национален бюджетен документ включва предвиждането на основни показатели на сектор „Държавно управление“, в това число разчети на непроменени политики и такива, отразяващи фискалния ефект от нови политики.
Залага се изискване да бъде представяна информация за влиянието от дейността на предприятията, попадащи в обхвата на сектор „Държавно управление“ върху салдото на консолидирания дълг на сектора.
Предвижда се също прогнозата да съдържа информация за условните задължения, които са риск за стабилността на публичните финанси. Въвежда се изискване за изготвяне на анализ на чувствителността на прогнозите спрямо потенциални рискови сценарии. Въвежда се изискване Министерството на финансите да прави съпоставка освен на актуалната си макроикономическа, така и на бюджетната си прогноза с тази на Европейската комисия.
Залага се възможност прогнозите за основни бюджетни показатели да се сравняват с тези на други независими организации.
Прецизират се уредбите относно внасяне и представяне на програмните бюджети в Министерския съвет и в Народното събрание. Това не се отнася за бюджетите на общините.
По второто направление на промени се предлагат промени в частта на общините, които касаят основно регламентиране на взаимоотношенията на общинския бюджет с държавния бюджет, обособяване на основни взаимоотношения, чиито размер и по видове се приемат със Закона за държавния бюджет, както и доразвиване на уредбата относно други взаимоотношения с държавния бюджет.
Определят се изчерпателно условията, при които може да се извършват промени в бюджетните взаимоотношения с държавния бюджет, като се посочва редът, по който се правят промените, както и компетентните органи да ги извършват.
Доразвива се и се прецизира уредбата относно общините с финансови затруднения с цел ограничаване на негативните ефекти върху бюджетната позиция и местната общност.
Третото направление на промени е свързано основно с предложенията, с които се създава трайна уредба на материята, свързана с обезпечаване, реализация на обезпеченията и възстановяването на средствата по сметки на бюджетните организации, която досега е уреждана с годишните за бюджета.
Също така предложена е и регламентация, с която се конкретизира прилагането на Закона за установяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, Закона за държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавното пенсионна система, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за държавния дълг и Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на вносителя.
Уважаеми колеги, преди да дам думата за изказвания, да споделя, че имаме становище на Националното сдружение на общините в Република България, като ще Ви зачета част от него:
„С оглед предвидените промени, засягащи условията и реда за устойчиво и дългосрочно планиране на бюджетните разходи и отговорността на общините за засилващата се бюджетна дисциплина, правим следните принципни коментари и предложения:
Подкрепяме предложенията за подобряване на управлението на публичните финанси за постигане на съответствие с препоръките на Европейската комисия за транспониране на Директива 2011/85 ЕС относно изискванията за бюджетната рамка на държавите членки.
Предлагаме да бъде унифициран подходят към първостепенните разпоредители с бюджет, включително и за общините, особено по отношение на фискалните показатели и правила, както и предвидени изисквания, лимити, забрани и ограничения да са съобразени със законово възложените им правомощия и отговорности.
Изразяваме резерви по отношение на ефекта от прилаганите промени за изравняване на някои условия и ограничения със съществуващи такива в ЗОТ“.
Общо взето има доста конкретни предложения, които между първо и второ четене могат да бъдат коментирани.
Имаме и становище от Фискалния съвет, което общо взето е позитивно. Те пункт по пункт разглеждат принципните позиции с конкретни също забележки.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Начева! Ние, представителите на „БСП за България“ няма да подкрепим този Законопроект.
Вие започнахте, уважаеми господин Председател, да представяте становището на Сдружението на общините. В това становище наистина е отбелязано, и ние наистина се солидаризираме с тяхното становище, много тежки нарушения на принципите на местното самоуправление и на Европейската харта за местно самоуправление – в §18 и в §19.
От една страна, предвидената възможност за ползването на капиталовите разходи на общините за погасяване на временни безлихвени заеми в ситуация, която като цяло приходите и от целева субсидия от държавния бюджет и собствените приходи за капиталови разходи в общините от години са изключително недостатъчни. От друга страна, законово определеното ограничение за разходване на тези средства, включително и за погасяване на текущи кредити, но за инвестиционни цели, отдавна е добре усвоена практика на общините. С предвидения текст на §18, т. 1 ние смятаме, че това наистина е поредното отнемане на възможността на местната общност, представена в Общинския съвет, а и в изпълнителната власт на съответната община да инвестира в инфраструктура, в градска среда и във всички сфери на ползата от използване на средства за капиталови разходи.
Също така в §19 предложените текстове създават неравностойно положение на разпоредителите с бюджет, като се въвеждат допълнителни забрани за общините, които са отново в противоречие с принципите на местното самоуправление.
Безспорно с транспонирането на тази европейска директива и с въвеждането на още по-строги фискални правила, особено в частта за общините с финансови затруднения, с което, както каза, и госпожа Начева се търси възможност да се намали неблагоприятния ефект върху местната общност, се търси един добър ефект. Но с тези предложения, пак казвам, за пореден път тежко се навлиза в територията на изземване на права на общините, нарушаване на принципите на местно самоуправление и на практика поемането от държавата на ръчно управление на общини с финансово затруднение. Вероятно трябва сериозна дискусия, защото тези проблеми всяка година се увеличават и стават все повече общините, които не просто са във финансови затруднения, а изпадат в тежки касови разриви, но едва ли това е начинът, по който да се реши този проблем и намали този негативен ефект.
Затова ние няма да подкрепим Законопроекта. Колеги, не става въпрос за конкретни промени евентуално между първо и второ четене, а в самата философия на закона, може би за трети път го казвам, има тежки нарушения на принципите на местното самоуправление. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Иванов.
Колеги, има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Вносителите, желаят ли да вземат отношение по направеното предложение?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, само да представя, че се присъединиха към мен и директорът на дирекция „Правна“ и директорът на дирекция „Държавно съкровище“ госпожа Драгнева и госпожа Костова.
Не, само това, че с приложените разпоредби единствената цел според нас е именно да не се допуска натрупване на нови просрочени задължения и поемането на ангажименти от страна на общините, които не са осигурени с финансов ресурс. Именно, за да не се стига до обстоятелства, водещи до касови разриви и спадане във финансово недобро състояние. От периода, в който се направиха първите промени в посока финансово оздравяване на общините, вече две години имаме наблюдения върху фискалните показатели на общините, установяваме, че техният брой намалява – броят на общините с финансови затруднения, макар и с по-бавни темпове и се задържат просрочията, а не се наблюдава тенденция за тяхното увеличение. Това означава, че с действията, които се предприемат, ние елиминираме възможността общините да поемат ангажименти, които не са осигурени с финансов ресурс и априори това да води до недостиг на средства за осигуряване на необходимите за местната общественост дейности.
А възможността за използване на капиталови разходи е възможност, която в процеса на оздравяване, дава право на общините да оптимизират инвестиционната си програма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам Законопроекта, а именно Законопроект за изменение и допълнение на закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет, на гласуване.
Гласували 15 народни представители: за 8, против 6, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги, благодаря за участието Ви в заседанието на Комисията. Ще се съобразя с препоръката на госпожа Янкова – следващото заседание да е посветено на блицконтрол.
Закривам заседанието на Комисията.


(Закрито в 15,05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов

Стенограф:
Катя Бешева